Дванадесет месеца (част 11)

08.05.2026 | Анонимен

Обмислях предложението през целия път към вкъщи. И ако трябва да бъда честна – не ми отне много време да реша. Изсумтях нещо весело под носа си, мислейки за непредсказуемостта на живота, за обратите на съдбата и за всичко останало.

Когато се прибрах, тежката миризма на дезодоранта на Лазар ме посрещна още в коридора. Самият той тъкмо обуваше маратонките си. Тийнейджърите наистина нямат никакъв усет за мярка с тези спрейове.

- Ще се задуша! Къде отиваш?
- Излизам.

Той замълча за миг, поколеба се и добави:
- ... с Весела.
- Хм? Коя е Весела?
- Весела, ами... – започна да фъфли и да избягва погледа ми. - Весела е... Еми, излизаме.
- Така ли се казва вече на „тя ми е гадже“? – пошегувах се аз.
- Ами, да. – потвърди Лазар, преструвайки се на изключително зает с връзките на обувките си.
- Уау... Браво, Лъки!

Разроших косата му.

- Откога е това?
- От миналата седмица. – каза той, изправяйки се и най-после срещайки погледа ми.
- И нищо не казваш, а?

Той само сви рамене.

- Тръгвам, че бързам...
- Хайде, изчезвай. И умната!
- Чао.
- Чао.

Когато вратата се затвори след него, останах в коридора за известно време като някоя стара баба, която не знае на кой свят се намира. Бях изненадана, макар че нямах никаква причина за това. Нали сама му казах да си намери момиче? И ето – намерил е! Но най-лошото, това, което ме вбеси в самата мен, беше тлеещата ревност, която усетих. Нямаше абсолютно никакво оправдание за нея.

„Трябва да си удариш един шамар, Лили!“ – помислих си рязко.

За щастие, доброто ми настроение бързо се върна. Направих си лека вечеря, работих час по дипломната си работа, а после се разсейвах в интернет. Тогава получих съобщение: „Искам да дойда в къщи с Весела.“

Е, и? Не му трябва моето разрешение за това, нали? Или може би очакваше да се изнеса от апартамента, за да останат двамата сами?

„Добре“ – написах и след кратък размисъл добавих: „Ще бъда в стаята си.“

Миг по-късно получих само едно кратко „ОК“. Явно наистина се е надявал да се мотая по улиците, докато той се прави на стопанин. Достатъчно беше, че се съгласих да бъда невидима. Толкова от мен – стига му!

След около двадесет минути входната врата се отключи. Вероятно Лазар не беше споменал на Весела, че вкъщи има някой друг, защото тя влезе доста шумно, смеейки се високо. Отидоха направо в неговата стая, от която ме делеше само една стена. До мен достигаха приглушени фрагменти от разговори и смях – предимно от страна на Весела. Странно, представях си, че приятелката на Лъки ще бъде много по-сдържана... и буквално, и преносно. Тази Весела звучеше почти истерично. Или може би просто преувеличавах, без дори да познавам момичето.

Лежах на леглото и се опитвах да чета роман, но гласовете от съседната стая ме разсейваха постоянно. В един момент дори не забелязах как постепенно замлъкнаха. Тъкмо когато най-после успях да се съсредоточа върху книгата, тишината беше прекъсната.

Първо се чу нисък стон. После още един, по-приглушен. Последваха учестени въздишки... От книгата не остана нищо.

Легнах по гръб и изгасих лампата. В полумрака слухът ми се изостри до краен предел. Весела стенеше непрекъснато, изпускайки кратки писъци. Не можех да спра образите в главата си. Как я чука Лаки? В „кучешка“? Мисионерската? Краката на Весела обвити ли са около кръста му, или той ги е вдигнал на раменете си? Знае ли тя, че той е луд по стъпалата? Едва ли. Дали би посмял да пъхне пръстите ѝ в устата си сега? Или тя го язди? Представях си Весела по-ниска, може би леко закръглена, с по-едри гърди. Сега вероятно подскача върху него, а Лазар ги е сграбчил в шепите си и ги стиска... Лили, спри!

Стенанието се засили, стана ритмично и накрая завърши с поредица от силни писъци. „О, най-после!“ – помислих си. Надявах се Лъки да е сложил презерватив. Ако не, малката вероятно си бе изчислила „безопасните“ дни или пиеше хапчета, макар да са вредни на нейната възраст... А ако беше свършил в нея и сега спермата му бавно изтичаше от разтворената ѝ путка? Признай си, Лили – в този момент ти се искаше да си там, да те накара да коленичиш и да излижеш всичко от нея като истинска мръсница... О, Боже, стига толкова!

Тишината продължи около пет минути, преди отново да се чуе приглушено мърморене. Постепенно гласът на Весела се върна към обичайния си тон. След още двадесетина минути чух как излизат от стаята. Лазар я последва към коридора. Светнах лампата, изправих се, протегнах се и излязох. Отидох в кухнята, за да си направя чай. Лазар и Весела се сбогуваха на входната врата – не ме виждаха, но чувах звука от мляскането на целувките им.

Лазар не дойде при мен веднага. Малко по-късно, точно когато наливах горещата вода върху пакетчето чай, той се появи на вратата.

- Е? – каза той кратко.
- Е? – отвърнах аз.

Въздухът все още беше тежък от мириса на ягода и ванилия.

- Бяхме малко шумни. – призна той.
- Тя беше. Ти не чак толкова. – рекох и му намигнах.

Той стоеше с ръце в джобовете, облегнат на прага. Усмихна се на думите ми. Внимателно притисках пакетчето в чашата с лъжицата.

След кратко мълчание Лазар добави:
- Не свърших.
- Хм? Какво?

Той сви рамене.

- Не можах да се отпусна, да се концентрирам... не знам.
- Заради това, че не бяхте сами ли?
- Предполагам.

Отново се съсредоточих върху чая.

- Аха... А тя какво каза?
- Не разбра. Не видя, че презервативът е празен.

С крайчеца на окото си забелязах, че Лазар се приближава. Застана зад гърба ми и обви ръце около корема ми, притискайки тялото си в мен.

- Лъки, какво правиш?

Изненадах се от собствения си мек, почти приглушен тон.

- Нищо. – прошепна той и ме притисна още по-силно.

Усетих ерекцията му. Облегнах се на плота, опитвайки се леко да го отблъсна с таза си.

- Не... – казах бавно, но гласът ми не звучеше никак убедително.

Нима си мислеше, че аз ще му помогна да довърши започнатото?

Той плъзна едната си ръка надолу и стисна слабините ми през анцуга. Другата му длан се изкачи нагоре и сграбчи гърдата ми.

- Лъки, недей...
- Ще го направя.

От това негово „Ще го направя“ в главата ми просветна колко много се е променил Лазар. Той вече не беше същият Лъки отпреди половин година. Сега беше дързък, твърд, почти груб. Търкаше се в мен, хапеше ушната ми мида и усещах как разсъдъкът ме напуска.

Извих се рязко, обърнах се към него и се свлякох на колене. С няколко нетърпеливи движения разкопчах колана му, копчето на дънките и ги свлякох заедно с боксерките му до глезените. Лъки беше подготвил всичко за Весела – безупречно подстриган храст и обръснати топки, но сега аз бях тази, която се наслаждаваше на това. Поех го в устата си и си помислих: „Весела определено не може да направи това“. Отворих гърлото си и го поех докрай, притискайки лицето си към тялото му. Възбуждах се от ритмичните звуци на проникването в гърлото ми. Използвах техниката си за дишане през носа, за да контролирам рефлекса за повръщане и да му дам всичко.

Чух Лазар да издава почти животински звук. Той впи пръсти в косата ми, отдръпна ме и ме принуди да вдигна глава. Държеше ме здраво над челото, а с другата ръка насочваше ерекцията си към лицето ми. Бях изненадана, очаквах да свърши в устата ми, но приех новата игра – затворих очи и разтворих устни.

Лазар изпъшка и започна да свършва. Струите ме удряха по лицето – топли и тежки. Не знам дали беше „пестил“ за Весела през последните дни, но изпразването му продължи дълго, обливайки кожата ми. Когато приключи, той грубо потърка върха на главичката си в брадичката ми, за да избърше и последната капка, преди да ме пусне. Всичко се случи бързо, яростно и безмилостно.

Опитах се да отворя очи. Лявото ми око беше залепнало от миглите. Лазар джентълменски ми подаде ръка, за да стана от пода. Посегнах към кухненската хартия, но ролката беше свършила.

Засмях се объркано и промълвих:
- Трябва да отида до банята.

В банята първо почистих зоната около очите си с тоалетна хартия, а после се погледнах в огледалото. Ярката светлина не скриваше нищо. Цялото ми лице беше покрито със сперма, имаше капки дори в косата ми. Вгледах се в отражението си за момент и си помислих: „Ето те, Лили... така изглеждаш, когато си станала професионалист в това да обслужваш собствения си брат“. Измих се старателно с топла вода и сапун, а накрая се плиснах със студена вода, за да се освежа.