Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Клоунът бавно изтриваше в гримьорната маската на изкуствено веселото си лице, съставена от дебел слой грим. Това бе последното представление в този град и утре пак щеше да е на път. Беше преуморен. Не толкова от самото представление, отколкото да се преструва на весел. Ден след ден, месец след месец,...
18 Прочети [2960 думи]- Ало? – Йонка бе затаила дъх. - Йонка Йонкова? Адвокатката? Треперещ женски глас. Йонка въздъхна разочаровано: - Да, аз съм. - Аз съм… Мария. Жената едва се въздържаше да не заплаче. - Сервитьорката… - жената, която се обаждаше подсмръкна - … от Несебър. Помните ли… - Да! Йонка неусетно се бе изправила на...
13 Прочети [2676 думи]Благ глас нареждаше: - Изку Куригал, взимаш ли за свой законен съпруг… Събудих се с крясък… и със зверско главоболие. Какво съм пил снощи, бе, мамка му! Главата и тялото нечовешки ме боляха. Може би имаше нещо общо и с това, че лежах в някаква локва и през мен току-що беше преминало стадо бизони. Явно не бях...
9 Прочети [3494 думи]Йонка хареса къщата както отвън, така и отвътре. Но си личеше липсата на женска ръка – половината мивка беше с мръсна посуда, тънък слой прах навсякъде, поне от два-три дни не е било минавано с прахосмукачка… Но поне беше топло. Съблече кожухчето, остави си дамската чанта и сака с багажа, огледа се за...
13 Прочети [2562 думи]Доктор Професоров крачеше бързо сред множеството хора по улиците. Цялата му медицинска престилка и лицето му бяха в кръв, в дясната си ръка стискаше окървавен сатър, а в лявата – голяма стара докторска чанта от естествена кожа. Почти никой не му обръщаше внимание, защото беше нощта на Хелоуин....
10 Прочети [2497 думи]Когато се срещнахме за пръв път в това кафене… имах усещането, че се познаваме отпреди. Не бях сигурен, разбира се, но по време на разговора ни се убеждавах все повече и повече, макар ти да не показа с нищо, че ме помниш. Разговорът течеше като голяма река – кротко и равномерно. По едно време дори се...
11 Прочети [4023 думи]Йонка въртеше цигара и запалка между нервните си пръсти. Не беше пушила от седмици и това допълнително я изнервяше. На няколко пъти взимаше цигарата в уста, поднасяше към нея запалката, но се удържа да не я запали. Опитваше се да ги откаже. “И как да стане с такива шефове-идиоти?” – оправдаваше се тя. С...
7 Прочети [2588 думи](Разказът е плод на фантазията на автора. Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна!) Караше бързо колелото си. Естествено, отново закъсняваше! Не че не можеше и на следващия ден да си свърши работата, но имаше краен срок и нямаше да му остане време за евентуални корекции. Жегата беше...
13 Прочети [2115 думи]Адреса вече го помня наизуст. Влизам във входа. Нямам търпение да чакам асансьора и хуквам по стълбите. Забравих, че отдавна не съм на 20 и на етажа ти вече ми чернее пред очите, краката ми треперят, гърдите ме болят от бързото дишане, а сърцето ми се опитва да ми счупи ребрата. Изчаквам да започна да дишам...
20 Прочети [2454 думи]Десетокласничката Пламена крачеше бързо из коридора на училището и бършеше сълзи. Не виждаше нищо и се придвижваше по спомен и никак не беше странно, че се сблъска с някого. Започна да сипе извинения очаквайки всеки момент някой да ѝ се разкрещи, че не гледа къде ходи. Вместо това мил момичешки глас я...
12 Прочети [4265 думи]