Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Мамещо слънце, обляло дворчето, подкани Мика да свали зимното сетре и да простира по домашна роба. Сутрешният хлад бе отстъпил на пареща топлина и февруарските лъчи спаружваха кокиченцата. При всяко навеждане до легена с изпрани дрехи, Мика чувстваше горещи слънчеви ласки да я целуват по облата задница и да изпъплят нагоре по опашната кост, кръста и целия гръбнак, докато в сянката на прегънатия ѝ корем тежките ѝ цици се люшваха в свободната пазва, не спираха подскоците си, докато защипваше с щипки, издигната на пръсти към простора и всичко отново се повтаряше. Земята излъчваше леки дихания и макар да не се бе още оживила в зелени стръкове, се усещаше как е будна и се протяга сънено. Празни пустееха покривите и близките стълбове. Щъркелите още ги нямаше. Но пък Балканът лъщеше мазно в бяло, а калта в градината бъкаше от подпочвен живот. Винаги има една жажда във въздуха пролетно време, една мистика на очакването. Един насъщен древен глад. Искаше ѝ се на Мика да има за кого да сложи на масата шише ракия, две меки порязаници, па препълнена чиния шопска с пресен лук, а до тях и жлътнали се весели, наръсени с шарена сол, варени яйчица. От тая фантазия чак я присви в стомаха, щот сякаш я лъхна ароматец на леко брадясала мъжка уста, дето я зове да я цуне в устата, пък тя се смее, заета да мие овче сирене от саламурката и да сервира ли, сервира…
В тихата къща обаче не ѝ се седеше в тоз хубав ден и реши да иде до реката и там да изкара обедното време. Взе си туй онуй за похапване и едно одеалце и с грацията на френска девойка, тури всичко в кошничката на велосипеда и отпраши към Тунджа.
Извън селото си бе полузима-полупролет. Кал, чакълест път, сухи трънаци по полята встрани и папурите край пътя никакви ги няма. В свинарника не личеше да има живот, комай Кольо ще да си е бил шутовете нанякъде. Не се чува да дрънка и хлопа по машинариите селскостопански.
Мика, без да се отдава на разочарование, кривна покрай завоя с портите, па се отдели направо към реката и скоро звънчето задрънча, спущайки се по надолнището към гористия бряг.
Реката ленива, присвятваше меко, без звук да издава. Мика се подреди. Легна, подпряна на лакет, опъна няколко глътки от тройния препек и замижа под голите клони, мечтаейки. Счу ѝ се, че кълвача отмерва времето до някакво много важно начало. Кукувичката ѝ се присмиваше на оголените бедра, нарочно разтворени. Ма тая ракия на гладно, знае ли тя, как пари и изпотява отвътре?! Какви пожари настават под рокличката, нарочно извадена от летните дрехи, та да е по-френска тая закуска на тревата. Ако не беше на лош късмет, Мика досега да се е събула боса и по сочните детелини да е минала да е накъсала кукурячета, да си е украсила родопското одеалце… А вместо това, само жомна в тишината, огорчена от липсата на циркуляра из стопанския двор.
И заспа…
Сънят ѝ бе нещо много красиво. Вплете се нечие любимо лице, нещо мило ѝ говореше, обещаваше, молеше се, протягаше към нея топли длани, ма дали беше Кольо…
Някаква хладна тръпка взе да се промъква към съзнанието ѝ и да иска да я събуди, сякаш нередност някаква се случваше върху памучните ѝ гащи, дълбоко обули моминските прелести. Усети студенина по големите си бедра и бавно отвори очи.
В този миг се случиха две неща:
Съзря как змия лази по нея, с тяло накъдрено по дясното ѝ бедро, а главичката ѝ току се показваше изпод дъното на гащите и напредваше към венериния хълм. Игли я склещиха в ням ужас и ступор.
Второто, дето се случи, бе гласът на Кольо, идващ от много близо. Спокоен, дълбок и топъл:
- Не МърДай! Спокойно! Ще си премине и край! Стой мирно!
Мика го чу и се довери, сякаш Бог ѝ говори. В този миг нямаше друго що да стори и не мигаше, хипнотизирана от малката главичка със стрелкащо езиче, която протъркваше клиторът ѝ и се нижеше къмто коремчето, зави под пъпа към лявата ѝ половина и заслиза по паласките, като цялата пътечка от гладка кожа продължително стимулираше гъдела на бедрото и разкрачената ѝ путка. Макар обута, странно пламнаха слабините на Мика от това вмешателство върху тях, особено докато премина по-широчката част на гърчещото се влечуго. Междувременно хлад скова темето и ума ѝ и тя загуби всяко дар слово да изпищи.
Змията я препълзя и се изниза по нейните си задачи, но Мика усети как дъното на гащетата ѝ се затопля и пожълтява от струйка урина, която се отключи веднага щом опашката на влечугото напусна клитора ѝ за последно.
Тук нещата пое в свои ръце необръснатия Кольо. Скочи върху нея и взе да я опипва и оглежда за дефектни дупки на ухапване. Видя я как се напикава и хуя му рипна, като по команда. С бърза реакция я повдигна в таза, за да я изуе от мокрото, уж с цел да огледа, но той това си правеше де. Изхвърли бельото, през стъпалата. Пипаше я навсякъде като да оправя легло с намачкан чаршаф, но понеже ѝ хвърли поглед и я видя напълно нефелна, с широки зеници и ноздри, като на раждаща юница, реши друго.
- Мико, ма! Дай да те огледам и отзад, да не си ухапана. – и я завъртя.
Бели преспи се разлюляха под него. Ситните цветя на роклята се пръснаха наоколо, а дупето ѝ зимно, хладно и добре разлято се подложи под дланите му.
Нейния акъл го нямаше, но неговия му дойде на секундата:
- Слушай! Веднага лапвай захар. Дъвчи тоя кекс. Чакай… – той се пресегна към кутията и ѝ навря тлъстото парче в устата, за да не вика. - Яж! Яж захар, много е важно сега! Дръж главата долу, а гъза горе, че да ти се отточи кръвта в мозъка. Аз ще те еба, за да помагам! Млък и яж!
Мика по-сладка не бе чувала досега. Поразтвори коленете още малко и ги намести по бабуните на боцкащото одеало, разклати гъза, за да покаже че е разбрала, и без да се замисля, че имаше троха и в носа, започна да смуче много бавно сока от кекса, като се чудеше дали има на света по-голям кеф от тоя да те ебат, докато са ти заповядали да ядеш!
А Кольо вещо раздига снежните бузи и ги огледа, от което слюнката му капна по разтварящото се цвете. Той спусна груба ръчица по аленеещата путка и му се стори, че вижда мъзга на големи тежки капки също като по брезата, когат ѝ прави резки в кората, да ѝ събира сока. Сладък и лечебен. Заби си брадата тридневна и взе да бозае от путката, която се разтвори около него като инхалаторна маска и го обгърна с носа барабар. Застрелка си езика в дупката и взе да събира соковете като пощръклял, докат не се замая и неговата глава, а ташаците му се разтеглиха тежки кат воденични камъни. Бръкна за хуя си и веднага намрази ръката си, дето го вади. Толкова имаше нужда да улезне у нейната мокра дупка, а не пак сам да се докосва.
Подпря си го по нея и я видя как се сви и отпусна и нова мъзга се изтече навън, а аромат на пролет го ощипа в ноздрите. Полюбува се на надутия си хуй, така добре ограден от топли розови устни и огромен бял гъз, че му се прищя да запомни тая гледка завинаги. Бутна го с ръка да му потъне главичката до ръба и от това такъв сърбеж му изби по целия ствол, че на мига се подпря с пръсти впити в сланините ѝ и го надена бавно, слушайки мляскане, досущ като от ручей топящ сняг по кората на дърво.
Мика изстена сластно с уста, завтъкната със сладкиш и за да се увери, че няма да е шумна, си премести ръката да придържа десерта. Това още повече разпали Кольо и той я заклати ритмично и дълбоко. Мика стенеше изпод захарната милувка, мляскаше и с путката си, докато го поглъщаше сочно, а Кольо побърза да се раздаде на максимална скорост в случай, че късметът му вземе да свърши. И я заблъска мощно. Главата на Мика се затресе и страната ѝ се зажули по вЪлната. Тя се повдигна на длани, донамести се назад, огъна му се в кръста и го подпря до пъпа с белия си задник. Зърната ѝ, сега увиснали, се затъркаха в грубото одеало. А Кольо усетил тая покана я поприхвана отстрани в ниското на корема и като усети как му потъват пръстите в мекото, му дойде да свърши, та се изопна назад и взе да го юрка в дълбокото с плитки амплитуди и все по- изпъчен таз, докато не усети как се разплисва най-накрая т’ва напрежение и го отпуска. Остана само топлото и гостоприемно усещане, че се е забил в дупката точно под гъза ѝ, че Мика му седи облещена и потна, напълно подчинена. И че сега, ако се извади, па си обърше хуя в роклята ѝ, па я обърне и натисне муцуна в мекото ѝ коремче, да чуе клокоченето, ако се надигне на ръце и я прехлупи връз отгоре и да затърси с устни онея ми ти ареоли, па да смачка циците в жадни шепи, па да ги перне веднъж-дваж, да ги блъсне една в друга, да ги долепи и да ги лиже кат баданарка. Па да се издигне още нагоре и да я засмуче за шията, докат му се кикоти. Па да ѝ оближе трохите от кекса орехов по устата и да ѝ рече: “Мико, ма! Дай да ям, че огладнях!”. А тя да му подава, налива, па да му лежи такава, разпиляна и налята, па да се надигне и с палав поглед да си навре главата в скута му и да му налапа хуя, докато пие ракия. Ох, майкооооуу!
Zh. Ех, този селски секс! На времето си мислех, че студентите сме по-разкрепостени , но като отидох на село, все едно попаднах сред героите на Декамерон. Тук, докато четях, се размечтах да съм Кольо, а последното с ракията направо изби рибата!
Браво, Fairy! Възбуди ме и мен тоя селски кекс....ааа, туй де - секс! :) Има нещо много възбуждащо в това да ебеш на село. Помня преди много години как един път бяхме на гости на роднини на бившата ми жена в едно село в Родопите. Е, те такова ебане се ебахме, че след това дълго говорихме, че това беше и остана в топ 3 най-страстни вечери. Хубаво се ебеше бившата ми, но беше лошо характерче и не издържах дълго с нея.
ха-ха-ха, разби ! Ако го беше издокарала и диалектно щеше да е още по-по-най! И това със змията ха-ха-ха Ракия имаш ли, отивам да търся змия ! О-75
:)) На село се събуждаме я от мек звън на часовника, я от лопатари на събиращото се за паша стадо. Въздухът мирише остро, режещо. Дали на пушек или амоняк от тор, все събуждащи сетивата аромати. От постоянното шеткане по двор, бузите поруменяват, кръвта кипва. Имам такова спасително местенце, където забавям ритъма. Разходката до Тунджа е истинска. Пейзажът. Там имах една изследвателска вечер с внуците на попа и ходжата. Май съм разказвала. :)
Преобразен като змия Зевс прониква в дъщеря си Персефона. Плод на този инцест е Зегрей. Разказа ти Фейри е като провинциално- еротичен прочит на този мит. Весела
Zh. И какво изследвахте, нямам спомен да съм чел?
Fairy, ти с внуците на ходжата, а мене две дъщери на ходжа, като ме задърпаха мющерийски .... Ама се измъкнах ....нерязан :)))
Опааа.....последният е мой. О-75
Интересна е сцената с влечугото.Изглежда ,че жените изпитват някаква съб-ментална връзка с тези същества ,може би на базата на своята гъвкавост и коварство,както и адаптивност.още от древността змиите са използвани като ,странен екзотичен заместител на мъжът.Ако се вярва ,на разни исторически писания майката на Александър Велики, Олимпиада замествала съпругът си Филип Втори с някаква змия.това било уж някакъв протест към неговите безбройни любовници ,на които правел деца на конвейер. Когато и съвсем омръзнал като мъж до нея ,тя му спретнала едно убийство като прелъстила личният и доверен телохранител на Филипчо.Има един роман на Джеймс Петерсън-"Целуни момичетата" ,та там един от "лошите с артистичният псевдоним Казанова ,на едно от заловените по-точно отвлечени момичета ,след една артистична вечер и напъхва в путенцето/вагинката/ някаква змия ,но с извадени зъби и зашита уста -това било много еротично изживяване за жените в Югоизточна Азия. Моята смела съпруга изпитва нещо средно между дълбока погнуса-страх и отвращение към черни хлебарки, но към змиите ,като ,че ли не.Веднъж на Витоша сме си направили нещо като скара с бяло вино и с неприкритите намерения/от моя страна/ за един планински секс върху маркировъчно немско плащ -наметало .Съпругата ми по "танга" и изведнъж виждам някакво безлично змийче на половин метър от дупето И.Казвам ,че зад нея има змия ,но тя вместо да се разписка ,погледна към нея и отдаде кратка заповед-"убий я" , ами с хубавият стар нож "Солинген" и отрязах главата ,която зарових под един чим. И това не е единственият случай.Значително в по-скорошен период ,отиваме на един от нейните обекти,които е необслужваем,районът е карстов и затова сме внимателни.Уж се огледах ,но как не съм видял на десет сантиметра от кракът ми една хубава шарена с разни ромбчета змия,а аз само по половинки обувки с летен панталон.тихичко взех едно гребло на сняг,което стои до вратата ,притиснах я зад главата ,а след това вече я смазах.Звъннах по телефона да съобщя за случката , а тя ме подиграва ,че най -вероятно е била черна мамба или нещо такова.Бях потресен. След като змията престана да се връзва на разни фльонги, хванах я за опашката и я пуснах в една бутилка от минерална вода ,за да И я нося. направи ми впечатление, че кожата и е като кадифе ,много мекичка .Влизам в кабинета И, крия бутилката зад гърбът си и внезапно я тръшвам на бюрото И.Да ама тя не подскочи ,а май промърмори ,нещо от сорта горкичката ,как си и смазал главата , а след това ме изкомандва да я изхвърля.Не очаквах такава реакция ,не е правилна.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Що за човек си ти, Десантчик? Галено дете на предишния режим, обезглавяваш невинни животинчета, понабиваш педераси, хора дето нищо не са ти направили Ми да беше набил Георги Парцалев и Емил Димитров, какво като ги харесваше народа - гадни педераси! Па да беше прескочил и до Англия, да набиеш Фреди Меркюри и Елтън Джон. Такива като тебе убиха и Алън Тюринг, макар, че им помогна да спечелят войната и кой знае какво още щеше да открие. Няма значение, че е човешко същество. Хитлер ги вкарваше в концлагери. А всеки има право да живее достойно, без да се срамува от това какъв е. А ти като си правил такива неща, не се хвали, а се засрами.
Фалшив герой си ти Десантчик. Весела
Десантчик, в списаната случка се има предвид ужаса, възбудата и спасителния мъжки глас. Змията е само слепващ фактор към събитията. На вилата имаме и 5 метров смок пазител, имаме и типичните видове за Искърско дефиле, но правилото е, че всички сме гости на тая земя и докато не сме в заплаха, можем да се разминем. Змията не ми е любимо животно, не бих си я пипкала за кефа от кожата ѝ, а мисля, че източното ѝ значение е Мъдрост. Онзи ритуал, който описваш, е от нещата, които бих предпочела да не знаех, също като новините с извращения, които се запечатват в съзнанието, без да искаме. Понеже пиша от две градинки и светофар, вероятно има нужда да се обознача. ВВ
Zh. Названието на гей-парада по цял свят е "pride"(гордост) , а не парад. У нас неправилно го наричат така и излиза, че все едно парадират с това. Идеята е, че не трябва да се срамуват и крият, а да си дигнат главите. На мен хомосексуалните отношения са ми чужди, даже и разказите ги прескачам, но това не значи, че трябва да мразя хора, които нищо не са ми направили.
За Весела и анонимника/ колко са донасяли за мен ,мога колекция да си направя/...Никога не съм се смятал за герой. Да някога преди много години съм спасил едно непознато момиче от удавяне на Отманли ,да носил съм друго повече от половин километър през зимата на Витоша,в дълбок сняг, защото приятелката И отишла за помощ и се объркала ,помагал съм на колежки при разни проблеми ,кога да пренеса торби с цимент ,кога да изкопая дупки и траншейка за ограда ,ама да издребнявам Между другото ,ако баща ми галеше ,при неговите възможности можех да служа в Мусачево , а не да ми каже "Ти да не си нещо повече от другите" ,а да отпътувам далеч на изток-югоизток. Като момче скромно и стеснително ,не претенциозно.Като специалист , колежките на кажат,както разработките ми ,на които съм би отговорен конструктор, публикации, някои преведени ,не съм аз този ,който ще си прави анализ и оценки на постъпките си.Не съди ,за да не бъдеш съден.Ме съм вярващ ,не съм кръщаван , нямаме църковен брак и т.н.То излиза ,че когато съм колел кокошка съм едва ли не д-р.Менгеле ,или пък Айхман, едва ли не Калтенбрунер е майка Тереза в сравнение с мен. Значи месо да ядете можете ,но иначе този ,който ви го приготвя за трапезата е убиец. Сигурно хапвате риба ,то и рибарите са убийци,по вашата извратена логика.Нещо логиката , не е силната Ви страна.Ама какво да ви обяснявам ,няма да го разберете...//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Досаден си Десантчик. Весела
Zh, Анонимни, коментарът на Десантчика относно гейове беше базиран, предполагам, на спомени как му досаждат, когато преминава по тъмно през Докторската градинка като младеж. Не мисля, че е против разбиранията и нуждите на хората, освен когато му ги натрапват лично. Едно е да даваш нишани и да получиш внимание, друго е ако те хванат на къс пас и не са преценили ситуацията. Такааа, а сега да пийнем кафенце и да почетем. Таро днес е много хубава карта- Проблясък, Еврика момент, гениална хрумка, която ни дава възможност за разширение. Разширени възможности. Разширени връзки с хората. :)))))
Не знам дали съм досаден ,но Вие Giv , сте озлобено ,мизантропно женче.Поведението Ви ,без да претендирам за коректност мога да го определя "Хем сърби ,хем боли ,хем мама не дава".Без да знаете нищо за определена ситуация ,хем не вниквате в написаното , а се опитвате да генерализирате проблема / ако изобщо има такъв/.Педерастите съм понатупвал ,когато са ставали само досадно настойчиви и са игнорирали предупредителните ми думи.За разлика от мен други мой познати не бяха така търпеливи и възпитани.Винаги съм харесвал единствено жени.Тя и аз ,никакви перверзии като суингъри или куколди. .//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Няма по-тъп организъм от нереализирал се фелдфебел. Докато обезглавяваш и мачкаш змиите какво изпитваш АНАЛЕН оргазъм и змиите ли бяха досадно настойчиви??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ядосах ли те Десантчик? Весела
Защо "Бахурният"?? ,Вие ли сте нереализиран се фелдфебел,че така задълбочено разсъждавате .Не се напъвайте нямате необходимият когнитивен капацитет.Аз поне бях капитан от запаса ,подчертавам за не разбралите от запаса ,а не от резерва. Giv , не сте ме ядосали ,а развеселили.Достатъчно са ме тренирали колежките от института и не само те. Жертва на женският произвол съм. .//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Ядосах те Десантчик. Весела
К-ви капитани, к'ви резерви? Ти верно си тъп шапкар. За служба ли се натискаш, че едно и също повтаряш? Ти се ебахти недодялания тъпак, от всякъде те оплюват и те бъзикат, ти даже малко не се усещаш. Всички военни освен висшите офицери сте капути. Освен да драскате кръстословици и да се наливате с алкохол за един хуй не ставате. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахурни за вас важи поговорката "Еби учи ,еби учи ,а най-накрая се установява ,че вас само са ви наебали,а не са ви научили"".Ясно е ,че те безказарменик.Иначе трябваше да знаете ,че старшини-школниците след НШЗО отиват за една година по частите и при уволняване им присвояват звание младши лейтенант , а те те отиват да следват ,кой инженер, кой лекар ,кой физик ,кой химик и т.н.При запас и съответните години се повишава в чин.Много сте мизерничък.Чудя са от каква вонлива дупка сте изпълзяли.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
" Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина." Десантчик и ти си посредствен като Майор Майор Майор Майор . Весела
Айде сега, оттук насетне, по- умния да премълчи! :))) Разхвърляли сте всичко, счупили сте ми вазата, марш по стаите! И без кой почнал пръв!
Добър вечер Директоре. Дали ще ви бъде удобно да усмирите пресаташе си г- жа Синя Каска? Весела
До Весела, Някои мислят, че използвайки псевдо фройдиски забежки, мислят, че постигат някаква дълбочина на мисълта, но проблема е, че те не могат за мислят. Процеса на анализ им е дълбоко чужд и най-вече дълбоко неразбираем. Е, постигнали сте го. Може да се гордеете. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Ядосах ли те доморасал псевдоразбирач ?Весела
https://m.youtube.com/watch?time_continue=1&v=16y1AkoZkmQ&embeds_referring_euri=https%3A%2F%2Fwww.bing.com%2F&source_ve_path=MzY4NDIsMjM4NTE&feature=emb_title Поздрав за фелдфебела! Giv, не се занимавай, загубена кауза. На човек се препоръчва веднъж да разбере, втори път, ако случайно нещо не е чул или разбрал първия път, НО има желание да се поправи. А тук ни желание ни акъл да го стори. Остави го да си води монолозите, той не е виновен, че Господ толкова му е дал! То пресаташето го написа: По-умния отстъпва, когато един полицай застанал пред една стена и тя се срутила. Знаеш ли я тази приказка? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добър вечер Директоре. Изразих мнение относно Първолет Каракочев. Реверанси на измислен герой като него няма да правя. Весела
Не я знам Директоре тази приказка. Весела
Приказката гласи: Един полицай (милиционер), трябвало да мине по-напряко и казал на стената да се отмести(да му направи път), че бързал, а стената отвърнала, че няма такъв начин, не е възможно. Но чичко мили(старшинката) започнал да спори и стената, като по-умна от двамата е отстъпила. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, на всички мои хетърки ,хейтъри и хейтърчета.Лично на мен злобата не ми е присъща ,за разлика от Вас.Една безсмислена ,ей така трябва да мразите ,може би това ви прави живота по цветен и смислен. Ще се радвам ,ако нощта ви е била спокойна и сте отпочинали пълноценно ,за да се нахвърлите върху някой с нов плам и злоба /сравнения не правя/. Може мислено да ми подарите някаква мартеница,скромна и да носи духът на България.Никаква китайска ,никаква неолиберално-демократична , а наша-българска-традиционна.Ако ще ви направи щастливи, излейте злобата си върху нея ,може и да я прокълнете.Хайде сега със здраве.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Шапкар Фатмашки, ти мнОООго си изкуфял. К'ви мартеници, виждаш да се подаряват на 28 февруари??? Това твоето е трагикомедия човече. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахурни , радвам се за вас.Веднага се втурнахте да изпълнявате ,без на мислите .Браво .готов сте, няма мисъл ,само действие.Такива като Вас в мотострелковите части много ги харесваха.винаги се въртяха край началството ,колкото и да е малко.Старшините ги вземаха под крилото си и ги правеха склададжии.Харесвате ми. Действайте.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Харесваш ме ти, ама не съм от твоя(левия) бряг и няма как да те огрея, виж ориентирай се към следващия разказ - "Първият ми път с мъжко", там има 27 коментара-оферти, все някой ще се излъже да ти достави анално удоволствие. Само дето се тупаше по шкембето до сега с брътвежите си, че си поступвал гейовете. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Нисък си не само на ръст Десантчик. Нисък си и духом. Весела
Да ти обясня нещо комунистическо леке. Уважителната форма "Вие" се пише с главна буква, само в единствено число или в началото на изречението;) Весела
Мда -а-а ,колко забавно .Аз съм 182-183 см , но вЕСЕЛА , е сигурно е 190 см.,така желан от майка ми ръст за мен.Тя за това ,че не съм достигнал тази така леляна от нея височина обвиняваше джудото , защото смяташе , че баскетбола или тенисът ще ме направят по-висок.""Нека да го кажа просто и ясно, доколкото това е възможно при сегашната уредба на правописните правила: пише се Вие, Ви, Вас, Ваш, Ваша, Ваше, Ваши (с главна буква) само когато използваме учтивата форма. Във всички останали случаи се пише: вие, ви, вас, ваш, ваша, ваше, ваши (с малка буква)."""Това е цитат и то не от мен.Аз вЕСЕЛА ,много Ви уважавам и ме забавлявате. Сигурно съм пропуснал да Ви кажа ,че баща ми беше АБПФК , а най-странното е ,че неговата майка и моя баба е била кулачка .Както И казах веднъж ,че съжалявам ,че съм бил малък иначе сам щях да я разкулача.Е, все пак от нея ми остана една трета от земите И, която част е някъде към 65дка.Имала е над 200 дка ,отделно животни и дялово участие във вършачка.Иначе нейният съпруг и мой дядо е убит като старши подофицер от 34-ти Троянски полк от състава на 9-та Плевенска дивизия..Общо взето сме давали убити мой дядовци и прадядовци във всички войни ,докато на другите дядовците са се притискали до топлите ,но със съмнителна чистота седалищни части на бабите им. Сладурана сте ми Вие ,толкова дребнаво злобничка -душица. Имах една колежка Веселина ,хем много ме обичаше ,хем много ме мразеше. Беше много разнообразно ,като ПСМ, не знаеш кога ще се взриви.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
За заблудата на Весела относно главното и малкото "В" вина нося аз. Не знаех за тази промяна в правописа. Дядо Торбалан
Zh. Според мен Весела е права. Вие се пише с главна буква само като уважително към един човек или в началото на изречението. Ако са повече от един, тогава вие, ви си е с малка буква.
Не ме послушахте! Огорчихте ме. Тоя лек жизнеутвърдителен разказ беше моята мартеничка, Десантчик. ДТ, да беше казал едно "не е разказ, ако няма отворен гъз". Бахе, Вес, ако тая словесна атака беше анимация, щеше да е много забавно.
Лесен си ми Десатчик за разиграване. Всеки тук знае, че аз съм най- неграмотно пишещия потребител. Никой не би се вързал на коментар от мен относно граматика, но ти запали от първо ритате. Жалък и малък. Весела
Ейй, бре, бре, бре, той и чорбаджийски внук бил(наследник на две метални колелета от вършачка) и комунистически зет на гЕнеЕрал. Сега по-мо'е се хванат некои геове да ти удовлетворят желанието за аналното удоволствие. Ама пак си оставаш тъп старшинка, за съжаление. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Giv, позволяваш ли да почерпя СИНЯТА КАСКА един СУЛАНСКИ ЧАЙ със захарна пръчка и локум за извинение или не заслужава??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Лицемер си Десантчик. Уважаваш ме?!Но ме нарече "мизантропно женче" само защото отбелязах факта, че си ДОСАДЕН. Не се засегна, че те нарекох духовно пронизен, а запали за лека забележка за височината ти. Весела
Добро утро Директоре. Захванала съм един разказ за султани и наложници и дълбоко съм се потопила в едно проучване. За да съм изрядна фактологически разбира се.По този повод приятели от Турция ми изпратиха различни видове чай, локум, ядки, подправки и още и още. Щом ще я черпите Синята каска ( тя сигурно и на ООН е пресаташе:) сега е момента да ви попитам как се поднася чая в Турция? С какво се поднася? Да си приготвям и аз един, докато превъзпитавам Първолет Каракочев:) Весела
Хайде пак, вЕСЕЛА.Ама душицо свидна, не си ли жена или се обиди на думата "женче".Хайде, не ставай заядлива и дребнава. Аз не ти правя анализ на всяко твое заяждане. Просто не им обръщам внимание.Ама защо жените все се опитвате да доминирате на мъжете като цяло ,не визирам себе си. Някога ще ти разкажа как съседското момиче ,с което сме израснали заедно ,тя е по-малка 3 години от мен ,много се разбирахме ,веднъж реши да си мерим силите на боен спорт ,кой каквото тренирал.Беше забавно ,ама каква спортна злоба ,а може и да не само спортна влагаше ,за да ми натресе някаква травма. А с нея сме разменяли книги ,правили сме записи, водила ме е на купони на класът си от езиковата гимназия ,ходили сме на кино ,правила е анализ на мои постъпки и тейни съученички, не съм я докосвал с ръка.Даже децата ни години по -късно заедно израснаха.Баща И беше генерал от службите /онези/ ,та тренираше в някаква вътрешна школа.И като я сведох в безпомощно състояние ,само с ключове и удържане ,тя се ядоса и не ми сложи да ям ,а бяхме на тяхната вила.сега извън темата , та питам ,Дали Вие вЕСЕЛА ,дали имате дебели устни ,които аз определям като "джуки".Само любопитство ,не се заяждам за разлика от Вас.Просто ми е любопитно и моля не ми скачайте / в къщи моите жени ми скачат достатъчно ,та и балдъзата да не остане по назад/ ,на младини ми скачаха и на татамито, и при бойното самбо в школата, и поделението ,сега го раздавам лежерно. Винаги съм бил жертва на женският физически произвол, не знам с какво ги провокирам.Аз съм толкова добър и послушен.,даже и съученичките ми ме тормозиха по всякакви поводи ,още ги помня ,та това е травма //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Добро утро Giv! Зависи на кого се поднася, към сродна душа и ГОЛЯМА тръпка с ЛЮБОВ, УСМИВКА иии БЛЯСЪК в ОЧИТЕ! Към персони като фелдфебела не ми е удобно да напиша зада не му разваля вкуса в устата. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Страх ли те е от мен Десантчик? Весела
Здраво_ желеам рота!#.Тук не'ква ватенка #скучна%. запали чата/!.Колко трябва да си отчаян и комПлексиран^ Бе старЧе.Оцеляваш да си спомняш и преразказваш никомУненужна информация. Че и обиждаш наред.НедодялкоНикомунеНужен. Ф.Н.У.НГ199см
вЕСЕЛА ,ама недей така.Страх ме е от всички жени.Имам чувство ,че притежават някакви непознати ,екстрасензорни сили. Страх ме е ,че не съм на тяхното емоционално ниво ,.Страх ме е ,че не мога да им отговоря по същият начин,,по който те ме нападат.Страх ме е ,че съм за никъде без тях.Страх ме е,че май могат да четат или да предугаждат мисли.Страх ме е ,че мога да загубя тяхната топлина.И още хиляди страхове.Това ,че аз съм поне 3-4 пъти по- силен от една жена, въпреки това ме е страх.Даже току що жена ми за пореден път ми налетя като Ме109 на форсаж. С една дума, въпреки се съм бил парашутист ме е страх от жените.Все някоя ще ми се скара.Писал съм как една съседка ме "сгащи" в асансьора ,ами страх ме беше и то много. Така ,че еднозначно отговарям-страх ме е.Жена ни посреща на този свят и жена ни изпраща от него. Ти даже да си "женче" и от теб ме е страх.Мда.Този страх е странен ,не мога да го опиша ,не е от болка ,а от нещо друго ,като някаква тъмнина ,като позорна загуба.Ама ,че въпрос ми зададе.Между другото с риск да разруша силно негативният образ, който така старателно сте изградили за мен ,винаги съм помагал на жени.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Я , каква стана тя! :)))) Ще рече човек, че сме се събрали родата и сме на фаза вадене на "кирливи ризи". Е, добре. Къде си ОВЧАРЮЮЮЮЮЮЮ :))
Тези фобии на потребителя "//Fallschirmspringer//--Десантчик", с голяма вероятност се коренят в сексуалното влечение към майка му. Вероятно съчетано с телесни наказания, така типични за времето, когато е бил дете. Това е също и източника на агресия при сигнал, че не е желан от някоя жена. Подозирам, че може да постигне състояние на ерекция, само при силна доминация, която да му напомня за майка му.
Ееей, сдъвкали сте го шушлека докато съм бил в банята.... тц тц, тц. Е глей, сантиметри взеха да се мерят, на бой на кой к'вото има. 15-ка ЯЛА и ти се разпишеш. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Разбира се, не бива да пропускаме пасивния му, скрит хомосескуализъм. Също следствие от едиповия комплекс и свръх властната майка. Той е причината за агресия срещу останалите хомосексуалисти, заради завистта, която изпитва от тяхната освободеност. Индивидът е впримчен в парадоксален конфликт. От една страна са желанията му да бъде с човек от своя пол, от друга - нормите на обществото и семейството. Това се катализира в изблици на насилие към хомосексуалните, редувани със субмисивно поведение спрямо жените.
Диагноза и фамилна анамнеза по документи? Задобряваме в активността и ползите от потребителите. Ама няма ли с кого да опънем по едно кафе, все пак? :)))
Тук съм.Но пия бира.Какво кафе употребяват Феите?
Ако се вярва на исторически писания?!?!.То този пехотинец.Може би трудовак.Ще да е Тотален сбърканЯк.
Дали си изпуснах шанса :))? Пия силно, черно, късо кафенце, понякога кон пана! Да го вдишаш и да те вдигне с аромата! Да ти залепнат устните от киселинката, па да ги оближеш и да промиеш с една сладка минерална вода. Няма как да не се ухилиш и да не ти се отвори лафче с отсрещния събеседник. :)) Ммм Айде, идвам!
Чай султански и локум Директора ти предложи да те почерпи Фейри. И пак да питам сладко от бели череши върни ли с такъв чай? Весела
За малко;)Минералната не ме вълнува.Устните ти как ще ми опишеш ?
Вес, с бели череши сервират кафето на пясък в град Елена. Или с небет шекер. С Бахи ще пием турски чай край морето. Във вертикални стъклени чашки, с талия :)). Всъщност чаят е цейлонски, черен, на времето му казвахме руски, а с кора бергамот става английски. ;) Тук , в София, питам аз , с кого ще обменяме ендорфинени моменти. Любопитний аноним, нещо се отваряш ти, пък аз по умници много не си падам. Обичам ги прости кат мен. :))
С мен, на 16-17 март! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Отварям се практически просто.Много зависи от подхода. Анонимниий.
Ей, чак сега ми се отвори време.,предполагам ,че не съм ви липсвал. Гледам няма особено развитие ,на диалога освен ,че станах педераст, при това с не какъв да е комплекс ,а едипов. Изглежда ,че Фройд на някои не им е достатъчен ,ами да минат на Юнг и Роршах , а след това да погледнат Ломброзо ,препоръчвам ""Жената – престъпничка и проститутка"" , също и Август Форел " Половият въпрос".В библиотеката на родителите на съпругата ми имаше две екземпляра от ,но балдъзата каквато е чистница може и да ги е "засилила".Там някакви ,които се изявяват като профайлъри от Куантико, да вземат да ги прегледат.Веднъж както си играйкаме с една колежка ,която се увличаше по психоанализът ,каза нещо от сорта:" Аз ти говоря интересни неща ,а ти си играеш с гърдите ми.Знаеш ли колко информация носи тълкуването на петната на Роршах и правилната диагноза.Можеш ли поне за малко да си сериозен.""Ама това беше много отдавна , още в до диалектическият материализъм. Сега ще си пийна турското кафе с малка сладчица.Такова нося всяка сутрин на съпругата си в леглото ,както и салфетка.Как ли ме е изтърпяла. Абе водата и камък издълбава. Извън контекста на диалога и най-вече не се отнася до никой от присъствуващите ,колкото и да ме мразят.Та веднъж Стефан Стамболов имал огромното желание да спи /чука/ Мара Белчева ,но тя го ударила с една порцеланова ваза по дебелата глава и той си отишъл.Накарал някакъв от приближените му да му доведе една проститутка.След като свършил казал ,""каквото в царицата ,такова и в магарицата". Казват ,че е исторически факт. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Анонимний, хубаво питаш за мойте предпочитания, но не предлагаш нищо срещу информацията, която взимаш. А даже настояваш за още. Не се търгува така извън службите. :)) Защо не се отличиш от анонимността с 2-3 изречения, та да сме малко нещо по- равностойни. :))
Десантчик, три пъти ли кипваш турското кафе? В медено джезве ли? :)
Десантчик ти си мизогинистично мъжленце. Весела
Весела има граници.Наричай ме педераст, наричай ме импотентен.Наричай ме американогейски -демократичен ,неолибералист ,но не ме наричай мизогонец.Това е отвратително.Имам съпруга ,имам дъщеря като двете обожавам ,имам балдъза ,която може и да ме ядосва,но също обичкам ,беше женена за един душевен педераст ,имам племенница ,която има три момиченца ,имам племенник с жена курва и той има две момиченца.Освен мен всички са безказарменици.Но съпругата ми и балдъзата са карали НВО, така ,че имат по добра военна подготовка от безказармениците.Няма да ме наричате мизогонец ,това минава границите.Бил съм ръководител на програмен колектив с осем млади жени/момичета/ и трима мъже ,та аз ги уважавах с цялото си сърце.Лично смятам ,че сексуалното посегателство над жена за животинско и отвратително ,като всеки нормален човек.А Вие ме наричате мизогонец.Сигурно цял ден сте го мислил, за да си върнете за "женчето".Е, браво .А дали съм мъжленце,мерките ми са за силно изразен спортен тип ,макар и на възраст. "Ъндърстендвахте" ли ме.Няма да ме наричате мизогонец.Винаги съм харесвал жените. Винаги ъм защитавал и помагал на жени в нужда.Един мъж обича следните жени дъщеря, съпруга,сестра/майка, баби.В останалите той се влюбва ,желае ги,привличат го ,иска да прави секс с тях ,но чак обич ,няма как.Ей ,че сте зла ,като разсърдена оса
Мизогинистично мъжленце е пропорционално на мизантропно женче. Значи ти може да ме наричаш както си искаш, но аз не. Защо? Весела
Fairy, ами три или четири пъти го кипвам ,е понякога се налага да чистя стъклокерамиката ,обичам да е чиста и лъскава.Пием го в тънкостенни порцеланови чашки ,с форма на древногръцки вази ,производство на някоашният завод "Китка" ,Нови Пазар, но ги поизчупихме. Имаме поне още 8-9 сервиза ,почти всички със златни апликации и не стават за микровеле.Основно са съветски сервизи, български ,гедерейски ,чешки. Кафето е микс от два вида кафета и малко леблебия.Обичам толумбички ,баклави ,кадаиф,"момини цици" /както ги наричахме в института/. А да имаме и сервиз от костен порцелан.Някои от съветските сервизи са производство на императорский фарфоровый завод.
Ох, Весела, мъко моя,ама колко приличаш на една друга Веселина ,моя колежка от младежките ми години в института .Ту ми се сърдеше ,ту ми се радваше, ту се грижеше за мен и пак отначало. Не съм я поканил първо нея на блус ,повод за сърдене ,с еди-коя си съм танцувал 4 пъти ,а с нея само три -повод за сърдене,отишъл съм с някои да пия кафе ,а нея не съм поканил персонално -пак същото. Видяла ме да се прегръщам,а може и да съм се целувал с някоя - толкова съм отвратителен и т.н.Аз да не съм идеален и светец ,ами не съм.. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Защо Десантчик ти може да ме наричаш мизантропно женче, а аз теб мизогинистично мъжленце не? Защо? Весела
Бирата ми е студена и пенлива.Лафчето ще го бъде.
Много хубавичко ми описа ритуалът ви, на здраве и на любов да ви става! А за спорът тук смятам, че стана вредно дълъг и безсмислен, но изглежда като да се забавлявате. Много се задълба и тук, и в чатовете. Не намирам нито смисъл, нито удоволствие, нито смятам, че е трябвало да взема страна. Пиша и трия, а то станало уиски/ танци време. :))) До кукане, казваха от Каналето.
Анонимний с биричката, бива те в съспенса. :) Малко думи, Феята през рамо и айде към дъгата. :))) Бива. :))) #еспресона1маса,моля
"""Защо Десантчик ти може да ме наричаш мизантропно женче, а аз теб мизогинистично мъжленце не? Защо?"""" Защото съм останал с впечатление ,че ти/Вие/ Весела мразите всички без значение от полът ,били мъже или жени и затова ви определих като мизантроп , а при мен силно ограничавате нещата ,като ме наричате мизогонец ,което не е вярно.Второ в моите представи ,вие сте дребна и зла като разсърдена оса и затова Ви наричам женче, а аз съм широк в раменете ,а не в корема и талията, и харесвам жените.Чувствам се уютно в тяхна среда и затова не мога да бъда мизогонец, може би затова съм опердашвал някой и друг педераст ,защото те са едно гротеско подобие на жените.При това съм бил от кротките и винаги след предупреждение за досаждане от тяхна страна, докато някои мой познати ,просто действаха ..//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик ти си СЕКСИСТ. Весела
Весела,нервна ми се струваш приятелко!
Добро утро, Определено съм, като в това включвам уважение към прекрасният пол. За мен живота на една жена е по-ценен от живота на един мъж и аз не правя изключение. Така мисля аз.. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Изобщо не е лишено от логика твърдението, че индивидът е мизогинист. Привидното му преклонение пред жените с голяма вероятност е продукт на страха и омразата му към тях. В подкрепа на тезата е непрекъснатото му изтъкване на половите неравенства, което пък е омаловажавене женските постижения и възможности.
Добро утро Pavlio:) не съм нервна приятелю:) Весела
Мизогинист си Десантчик. Вссеки твой коментар доказва твърдението ми. Весела
Индивидът приписва на жените някакви мистични сили, с което извинява несигурността си и до голяма степен ревността си. По този начин принизява реалните им постижения и способности, което е чисто проявление на мизогиния.
Положението е отчайващо!
Браво Весела ,сега пък станах сексист .Тук може и да си права .Сексист съм ,харесвам женските гърди ,дупе,крака ,коси ,аромат ,кожа и още ред други точки и части от физиологията и анатомията на жените.Ни си позволявам волности-любезен и внимателен съм ,без да влагам сервилност. Чудя се дали да не те определя като страдаща от мизандрия ,но не съм сигурен. ""Мизогинист си Десантчик. Всеки твой коментар доказва твърдението ми.""" Хайде пак ,че да се посмея.Весела ,това ,което те е хванало здравото те държи. Казах ти колко много жени има около мен .Никога не съм крил ,че съм срамежлив и стеснителен с жените,просто съм такъв.Даже някъде в последната година на следването,нямаше да се запозная с бъдещата ми съпругата ,пак от пустата моя стеснителност. Тогава един наглец ,с който гледахме от прозореца на училището ,където бяхме настанени на квартира и гледахме как момичетата от първи курс танцуват ,заяви "Ей ,сега ще ходя тази да я сваля".той сваляч ,а аз срамежливо джудистче.Така ,че докато сваляча обикаляше по стълбите и коридорите ,аз скочих от прозореца /беше висок партер/ и все още имаше останало нещо от парашутните скокове.Поканих момичето на блус и не я изпуснах от ръцете си ,като скришно показвах на онзи среден пръст.Вярно ,че и той си намери друго ,много симпатично момиче ,което определено той не заслужаваше. Така ,че драга ми Весела, нещо психоанализът не ти е силната страна ,когато е базиран само на чичко Фройд и визираш мъжете ,като мизогонисти или това се отнася само за мен.Чудя се защо преди много години ,когато колежките се бяха активизирали да купуват пияна ,а онези хамали от площад "Македония" искаха баснословни суми ,не викаха други колежки да носят триста-килограмовите пиана по стълбите ,а нас четири колеги.Защо колежките не товареха с 120 торби цимент по петдесет килограма всяка , един ЗИЛ-осмак ,а нас ни пращаха на бригада.Между другото след това следваше и разтоварване и носене в склада ,а цимент има чак по тениските,в носове и ушите.Толкова за феминизма, мизогонията и разни други ,неолиберални бълвочи.Като те слушам ще се огледам в огледалото ,та да видя дали не съм космат ,черен с копита ,опашка и огнено червени очи.След малко ще отговоря на твоя съмишленица ,че сега съм гладен.Както виждаш не съм съвършен //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Обяснителният режим в който влизаш Десантчик е показателен. Весела
Индивидът продължава да привежда примери за мизогинията си, като сега хвърля още светлина върху причините за нейното оформяне. Бил е поставен в среда на много жени, които вероятно са продължили, волно или неволно, да го подлагат на психическия натиск започнат в семейството. В индивида се е натрупала агресия и негодувание, основани и на типичните полови роли, които той подсъзнателно смята за несправедливи и завижда на другия пол.
Индивидът разкрива ключова случка от миналото си. Там признава, че запознанството със съпругата му не е било породено от междуполово привличане, а от завист и твърде вероятно ревност. Истинското сексуално привличане е било към другото момче, но съзнавайки че той не споделя чувствата, индивидът, чисто по женски, прибягва до отмъщение от ревност.
""Обяснителният режим в който влизаш Десантчик е показателен. Весела""" Пак не непозна.Ама как ги правиш това непознаване. ""Индивидът продължава да привежда примери за мизогинията си, като сега хвърля още светлина върху причините за нейното оформяне. Бил е поставен в среда на много жени, които вероятно са продължили, волно или неволно, да го подлагат на психическия натиск започнат в семейството."" Да го кажем така ,едните жени са ми най-близките жени- дъщеря ,съпруга ,балдъза ,другите близки жени са преминали в друго време-пространствено измерение. А с някои от колежките съм правил просто секс, с някои по-продължителен период от време ,а с други инцидентно, дали по време на конференции или симпозиуми или ,на някоя ,на която съпругът е командировка в чужбина ,а на трети ,на които мъжете работеха в арабският свят. Някои от случаите, бяха толкова инцидентни ,все едно те блъска бързият влак,даже нямаш време да осъзнаеш какво и защо се случва. С чешките и гедерейските момичета на "Златните ", бяха най-ясни като постъпки и те и аз знаехме какво искаме ,но пък е приятно когато след дискотека се разходиш по мокрият пясък ,гледайки лунната пътека и слушайки малките вълнички на притихналото море, за съжаление времето им беше лимитирано от престоят им в България. С латвийското момиче беше романтично-бригадирско, на международна студенска бригада-тогава наистина ме заболя, някъде дълбоко вътре.Бяха готини години.При командировките в бившият съветски съюз ,ами почти всички правеха така-бяха като отвързани.Колкото до онзи ,той просто беше играч,а аз спортист,така ,че няма той да е с момичето, което харесвах , а аз.Може да съм срамежлив ,но по- бърз ,по -натрениран ,по-силен. Години по-късно, няколко пъти, когато служебно ,кога не, минавах край Бакьово, където се запознах с латвийското момиче и въпреки ,че се гушкахме преди толкова години пак нещо стяга в гърдите и засяда буца в гърлото.Даже и дъщеря ми забляза ,че нещо ми се променя лицето , когато я накарах да спре точно на ливадата където ни беше лагера.Само ,че чудеше защо се вълнувам./Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, отнемам ти масльонката!
Притиснат от доказателствата от собствените му думи индивидът прави панически опити да смени облика си, представяйки се за разюздан Дон Жуан, вместо до сега промотирания имидж на свенлив мъж.
Обърквам се. Футболен коментатор ли чувам?
Фактите говорят Десантчик. Весела
Вес, айде да считаме, че тва ти беше капака. Три дни чудо минаха. ***Виждам неща, които не искам да виждам.***
Каквото било ,било ,вече няма да се върне.Еднопосочно е.Не съм като другите мои познати ,някои откровени бройкаджии. Един,беше толкова напред с материала ,че ние ,обикновени щяха да ни трябват няколко живота да сме като него. Хубав, ,едър,силен ,весел ,добряк. Но той имаше едно, предимство ,работеше в киноцентъра. Добър материален статус.Майка му се беше отчаяла от него.Все му повтаряше "Но защо бе мама ,не си намериш сериозно момиче , а всяка вечер водиш различна.Виж твоите приятели всеки си има момиче."" Той иначе много добро момче и с чувство за хумор И отговаря нещо от сорта :"Майко те са инженери ,работят в институти и се познават с инженерки.Аз ходя по улиците и се запознавам с уличници". Имаше някакви слухове за броят на неговите връзки ,та той трябва е бил като Чарли Шийн.Беше невероятна бройка.Мисля ,че е преувеличена ,въпреки ,че на някои съм бил свидетел. Даже влезна в затвора за непредумишлено убийство../Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Sexkupon! Моля те, изтрий разказа ми, барабар с всичката кал! Всъщност е ултиматум. Избери дали ти да си последната воля.
НЯМА да бъде изтрит!!!
100(СТО)
Fairy, думни шампанското ! 100 коментара ....няма да се плашиш ! После ще счупим ....не леглото , чашите ще чупим ! О-75
Ще съм малко по- разяснителна. Отдавна се видя що где когда. Всички си имаме собствено и уникално еволюционно ниво, и задачи, с които да се справяме в този живот. Вместо да се подпомагаме и повдигаме посредством средствата, обичайни за тук, да се ползва хумор и възбуда, се задълба. Какво ново се откри? Какво ново? Колко пъти е ставало дума, че в човешката природа ще откриеш каквото търсиш. Пълна гама има у всеки. И също, че е като камертон. И че можеш да чуеш тона, който желаеш. Вес нападната ли беше? Аз Десантчик ли защитих? Кога започна всичко? Кой кого подстрекава? Отнех ли ѝ правото за дуплика? Много ясно бях разбрана, когато помолих да не се разпалва огъня и много бързо бе решено, че е по- важно да се маркира територията. Това не бе спор за доказване на твърдение, нито яка тролска престрелка, а низко ръгане с ръжен. С еднотипни похвати. Вес преглътна, ще мълчи, само за да ми уважи желанието, а ти Купоний предпочиташ да си едноличен собственик? Бъди!
БУНТЪТ на МРАВКИТЕ - "В старите книги пише, че нещо щом е било, пак ще бъде! "
Нощна пеперуда разказва: Щурци. Огън тлее в земята. Лози танцуват на вятъра. Шадраван приглася.* Очите ѝ се взират в душата ми. Наказват ме нежно. Воалът ѝ долита. И ме отнася.* Смее се. Ромон звънък. Вярва ми и чака. Аз аха да я стигна, пак бяга. * Смокиня. Капна. Изгни на земята. Замлъкна славея. Нощта се забради. Отлетя със съня ми. ***
Фейри въздържай се от коментар къде ще мълча и какво ще правя. Нямам нужда от говорител. Весела
Честит Първи март.Желая на всички здраве,да сте румени и бели.Харесвам ви да сте злобнички ,така ме държите жив. Още веднъж щастие на всички вас. Ваш прицел на негативизми.06h 19min
НаЗдраве, гайз!
Скок-подскок, вече съм тук! За да не забравяте в каква кочина се мляскате.
Ал, ако знаеш само, колко ми е смешна и странна, и чудна тая плетеница. Значи, имаме мен, която е едно средство, ръжен, пособие, чрез което чужд ум ме люби. Чрез думи. И значи, авторът, чуждият, да речем се цели точно в моята лобна мишена и понеже сме във виртуалната реалност, той си ме работи, ама яко, чрез собствените ми ръце, които са му подвластни! И ум. И тяло. Няма го. Не става в реално време. Но ме обладава, без да го знае. Обаче! Аз изпращам мисловни импулси, нали така? Виждам го в мъглата от нули и единици, насочвам конкретни вълни, които го откриват като едни далекоприхващащи единици и бааам, право в ума му, те ти мойте екстазии. Бумеранг. Не знае как и защо, но си удря една красива чекия, за мое здраве. Направо сме си във връзка. Оригинална, ъфкорс. Как да е иначе? Кои сме ний? Обикновени? Редови? Никога! :)))))И ето те теб, Ал. Глас от нищото. Ум, обитаващ всичко. Който нежно ме обгръщаш с внимание. Което става все по- интензивно. Все по- мощно. Плътно. Близо. Тежест. Сплетени пръсти. Език. Дааааа :)))) Летим към взрив, който ще ни разпадне, за да ни съедини. Ще нося твоите дънки. Ще имам твоите белези. Ще взема твоите решения. Ти ще имаш моята вяра, че всичко се обръща на добро. Ще носиш моето спокойствие, че си там, където трябва. Във времето. И пространството. И ще имаш моите проблясъци на Любов към всичко от Създанието насам. Докато ние си се изживяваме :)))), като едни откриватели на Африка, с треска за още, бинокли за в душите хорски и компас без стрелка, навляците са опънали фрак в чатала си и сърбат шери в дружеството на гъзанагеографията и разсъждават колко невъзможно плоска е Земята, та чак е вдлъбната. Но смешното е, Ал, че когато идем там, с фотографии, разкази и безупречен тен на ръкави до лакът, ние с теб танцуваме в захлас, на приема в наша чест. А те са платили картончета, за да те сменят за по някой валс, само дето не ги ебаваме за сливи :))). Платили са. Смъди ги. Отзад. От впития фрак. И от наранената гордост. #Смешно е. Ооооо, ти май си зает. Извинявай, мой Ал. Аз тихичко ще си шушкам под масата и хич няма да ти преча. :))))) Ф
Фейче, видях те. Ходя малко да се потъркалям на татамито, ама вече нямам въздух, минаха времената. Болки в ставите. Някво копеленце (може и някоя булка) са одраскали с нещо много тънко джипката. Ал
Не се ядосвай, Ал, за одрасканото. Това им е чарът на джипчетата. Вярно, разправия си е, да се снима от застрахователя, бля-бля, но това е просто един данък "град". Той включва, че колкото и да внимаваш, все някой ден ще настъпиш л**но. За спорта ти- Браво! Не се състезаваме с други хора, нито със себе си, в по- младата форма, а с мързела, отказването и пораженческата загуба от отказ. Аз като си правя дупе-въртялките в разкрачен стоеж и постепенно слизам в приклек, усещам, че ми прескача ток в едното коляно. Демек, ако танцувам пред скута ти, ще го усетя, но ще ме държи адреналина. Ще сменя позата леко- леко. Няма да натискам на инат същите повторения, отново и отново. Отида ли на състезание обаче, ще ми дадат само грамота за участие :))). Хората летят във въздуха и се приземяват върху коленете си...Покрай последните ми събития, много ми се натрапи в очите, старостта. Дразнеща е, когато съдържа неадекватност на себепреценката. Докъде можеш. Иначе си е красива. Със своите уязвимости. Например, не одобрявам онези певци в музикалния театър с главни роли и тотално бледнеещи откъм глас. Това не е ок. Човек трябва да може да слезе от сцената. Да знае кога е само бледа своя сянка. Да не ни кара да ръкопляскаме от неудобство и видимо да се храни с това егопомпене. Ограниченията на тялото, са повод за близост. Когато има с кого. Не като да се доказваш като любовник на нова забивка. А като мъж, който има смелостта да открие слабата си страна. И когато насреща имаш човек, не душевад консуматорски, тези малки ограничения стават единствено поводи за смях. И забава. Даже , да си призная откровено, са повод за малкото удоволствие да бъдеш нужен. Което е почти като афродизиака на властта. Ох. В извратената му форма, ще видиш майки, които нарочно правят децата си зависими. В чистата му форма, ще видиш Чарли Чаплин и Уна. Демек, Ал, въртя - суча, всячески ти казвам, че не можеш да ме уплашиш с възраст. Даже, ако съм още малко честна, мога да си те представя как сме на любовна среща, но нещо не се получава и ти ми нареждаш какво да правя със себе си. Адски е възбуждащо. Или ползваш пръсти. Предмети. И това не ни спира да се срещаме. Сега, говоря ги тея неща, за когато съм под душа и Центи не ми стои пред очите и да ми диша във врата. Искам да кажа, животът, нас, тези във и над средна възраст, вече ни е ошамарил, видяли сме, как падат зъби, коси, мускули, памет. Видяли сме колко е трудно да откриеш себеподобен. Колко е ценно да имаш миг щастие! И няма спанак по зъбите, разстройство, сецнат кръст или хълцане, които да ни бутнат сексуалния глад. Гладът за интимност. За смехория, ако щеш. Имаше филм за това. Дали беше Ние, нощем...За това как двама старци се събират само, за да прекарват нощта в компанията си. Тя и той. Денем е лесно. Но нощем...всичко е по- трудно. Затова, Ал, ми е приятно когато споделяш такива неща. За ставииии и дишанеееее :))). Ставаш още по- гушкаФ и плюшен. Моят Ал. Познавах една жена над 60, която се къпеше гола в двора си, на вилата. Одобрявам това! Красива е смелостта. Хъса. Ищаха. Не е страшно, че тялото ни предава малко по малко, Ал. Докато го имаме, нищо не е страшно. А смешно. Все от някоя страна гледано. :))) Твоята смееща се Фей
Честито на всички зрители, след почти триседмично туткане (най-вече заради тоталната неориентираност на едната от нашите две звезди, няма да посочвам с пръст, той си се знае) най-сетне започваме снимките на четвърти сезон. След фигуративната есен и еротично дъждовното "Фейче, Фейче, любов моя", което беше и финалната реплика на деде в трети сезон сега ще следим как зимата постепенно си отива от сърцата на двамата влюбени и достига своето кресчендо с пукването на селската пролет. А може да не е пролетта, може нещо друго или някой друг да пукне, никой не знае. Камера: работи, мотор: работи, магия: на макс! Приятно гледане :))
Вай, вай, вай, ЙЕНИ БЬОЛЮМ започнал от софийската сапунка. Бабека рИве от старостта(кой очен доктор посети аджеба, много е добър) видяла се вече някъде, аз празни приказки НЕ пиша и красиви лъжи не измислям БАБЕ. ИСТИНАТА само, ама оная 100%-ова, че и от горе. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Proton и той така се е захласнал по представлението на наборите си, че пропуснал да пусне днешните разкази за педерастлъка и педофилията, а може и да ни изненада с някой за семейни извращения. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, да ти долея? Кафенце? :))) Оххх, срам ме е. Казвах снощи за наши срещи и предмети...а то, ние винаги бихме се улисали единствено в изчисления на радиуса на Вселената. Ама какво си мисля? Хората са сериозни хора! :))) Ал, пак по вчерашната тема за възрастта. Седи ми на езика да ти кажа как подслушах един към 70 годишен мъж, висок, силен глас, качи се в тролея, говорейки и така слезе, като му беше важно да не прекъсва контакт с приятния човек, който му е звъннал в неподходящия момент. Това беше първото ми впечатление, добро. Отдаден. После заразказва как са изкарали празници, че били на Банско. Каза "стояхме" до вчера. Защо "стояхме"? Не "бяхме", той си говори по телефона, а аз му сканирам излъчването. В това "стояхме" имаше лежерност, бавни закуски с политика, с една ракия, имаше слизане към басейна на хотела и щателен оглед на банските на женската част, имаше разходки по магазини, когато оставят жените си да се кипрят, а те държат чанти, с другия в същата ситуация и си говорят мръсотии. После човекът каза "Качих се. Качих се на ски веднъж". Защо "качих се", а не "Карах, да" или "Спуснах се". Защото е било под въпрос? Виж как избора на думи издава дори скоростта на случване на събитието. Скоростта на провеждането му. Цялото колебание на света, което после се изтрива с опис на пистата. И вече виждаш човека като елегантен танцьор, плъзнат между останалите да им демонстрира класата на минималното усилие. Та, Ал, това отношение към света, да забавиш ход и да наблюдаваш, избирайки момента си, много ми се хареса. Като съпоставка, разминавахме се аз и дружката с двама младока, купили по топла закуска от едно хипстърско местенце до нас. Ама то падна такова оглеждане надолу, около дългите им крака, смущение от близостта на кучето, че щяха да се оплетат сами в себе си, докато решат как да се спасят от преминаващата :)))). А за капак се разминах с оня с питбула :(), който ме поздрави на разминаване и осъзнах, че си е моя възраст, а не някъв много по- млад. Получи се смешно, защото се е опитал да не звучи като животно, както изглежда, та гласчето му дойде несъответстващо меко за това тяло. Сякаш се помъчи да изглежда добър :))) . Алченцето ми! Ама как се изгуби след спорт, къпане...Лелеее, завиждам на Центи! Ей сега и завидях! Бошкейййй не си те бях представила как вееш фанелка към леглото след снощното окъпване! Ужас! Сърцето ми полудя. Чакай че ми св отвори малко работа под одеалото. Ф
Ето още едно потвърждение, че си умна, човечна и земна жена. Истинският купон продължава сравнително кратко — говоря от мъжка гледна точка: от след казармата до някъде около четиридесетте. После започва да те помръзва да се правиш на нерез, да организираш любовни гнезденца, при положение че много добре знаеш как всичко ще свърши. Смешни и жалки са мъжете, които боядисват косите си, ако още ги имат, боядисват вежди и се правят на млади.Аз, например, започнах сравнително рано да побелявам — още в началото на тридесетте, тук-там по някой бял косъм. Центи ги скубеше, за да не се виждат. Имаше и една доста забавна случка в института. Една колежка, известна като Мая Пчеличката, но по други причини, беше пчеличка, не като в анимацията, та влиза в съседната секция и пита за Алекс. Един колега се изтъпанчва и заявява, че той е Алекс, но Майчето му обяснява, че търси русия Алекс. Аз не съм рус, а кестеняв (тогава), а адашчето ми бодро заявява, че търсеният Алекс не е рус, а побелял. Е, поне още не ми се налага да се стрижа нула номер като новобранец. Подстригвам се сравнително късо , максимум 3 сантиметра. Тогава дори не личи, че имам два „въртела“. Като ученик майка ми все се опитваше да ги среше в някакъв приличен вид и се отчайваше, че стърчат на всички страни, както казваше, като „хризантема“. При късо обаче не личи, че всеки косъм е със собствен мироглед. Плешаците се подстригват като затворници. И Центи вече не е онова момиче с твърдо като камък дупе, което се събира в шепа. Менопауза, женски операции, Хашимото и въпреки това е сравнително малко, и твърдо. Тя страда от клаустрофобия и асансьор не ползва, затова нагоре-надолу по стълбите, независимо от етажа. Редовно, всекидневно вдигане на леки тежести, поне по час и половина–два.Такъв е животът, днешните млади са утрешните възрастни, а вдругиден вече са много, много възрастни. Някога, в един от романите на Реймънд Чандлър, прочетох израз, който ми е останал в главата: „Тя щеше да си изкълчи ръцете, за да бута годините си назад, но въпреки усилията те я наближаваха към шестдесетте.“ Сега гледам един метеоролог по телевизията, ако не греша, Симеон как плаши двамата водещи в сутрешния блок на „Нова телевизия“. Егати смехотворните температури и снеговалежи. Спомням си детските години, когато температурите падаха до минус 20–22 градуса, а снегът се задържаше със седмици. Онова езерце в новонаречената „Кукуландия“, което общинското „Градини и паркове“ заливаше, държеше лед чак до края на февруари. Там, ние от тогавашният ж.к."Ленин",с момичетата от ж.к. „Изток“, си правехме хокейни мачлета, ами беше весело, докосвахме се до тях, но всички облечени в дебели дрехи. Сутрешни прегръдки, целувки, гушкане-Алекс
Много малко жени биха ме изтърпели. Или трябва да е орисана за мен, или да е с много твърд характер и от инат да се опитва да ме „окалъпва“ по свои виждания. Възможно е и просто да съм я заслепил с харизмата си — ха-ха-ха.Не съм такъв неустоим чаровник. Казвал съм ти, че като правило съм „предаван“ много по-често от мъжете. Оклюкарван — пак от мъжете. Не че и жени не са ме предавали, но някак това е по-разбираемо. Както онази колежка от бригадата в Бакьово. Аз ѝ изкарвах нормата — просто ми беше жал. Дребна, слаба, вдигне кирката два-три пъти и почива. Другите момичета бяха значително по-силни от нея, а аз, от съжаление, започнах да ѝ копая нормата. А тя — подиграваше се за отношенията ми с латвийското момиче.Бяхме от една група. Идвала е десетки пъти у нас — за протоколи, лекции, проекти. Даже и дипломните ни работи бяха много сходни. По библиотеките — като Куку и Пипе, двамцата. Колко гювечета сме си правили, колко сокове сме изстискали. Даже се е къпала у нас, при профилактика на топлофикация. Познаваше родителите ми.А като започнах работа, някак странно започна да се държи. И от други колежки /моето разузнаване се оказа, че ме е и „топила“. Центи си има обяснение за това, но аз не съм съгласен с него. Твой Алекс-пак гушкане.Не случайно колежката с триъгълника ми казваше ,че приличам на голям котарак, който иска жени да го гушкат-егати фройдиската Пак Ал
цитат:"Секса с габровки е най готин, много са стиснати!" Ал
Ето теее :))), свеж, бодър и готов! И аз тъй :))), залавям се за падчето, диванчето, шеги, закачки и разходки. С такива без ангажиментни времена, човек забравя кой е, накъде отива, какво се случва. Сякаш пак съм в оня бульон и мога да бъда където си поискам. Някакво бледо гласче ми шътка и ме връща към дати и цели. Струва ми се, че карам второ детство. Извели са ме към градинката, а аз се захласвам по червея в локвата :)))). Гласовете на бъдещето съскат като оная змия от Хари Потър. Неясни. Но все пак припомнящи за някакви стари желания. Стари? Желания? Къде отиде козирога целеустремен? Аллл, много ма разсейваш значи! :)))) Имам цел, посока, кви са тия татамита ся?! И като видя разказите, днешните ми предстоят тепърва, та се питам Бошкеййй, какво правя? Що ма търпят? Алллл :))), изпращам студенството да си доучва. Ама ей го февруари. Ще си кацнем в ден и час, едновременно :)))) . Язе от тиферичий. Живи и здрави. Дай целувка и не мърдай, че мАаалко ми трябва :)))) Ф
Като каза червей ,нещо ми припомни една детска постъпка ,която съм забутал някъде дълбоко в паметта.Ученик трети или четвърти клас.Много си харесвах една Жулиета ,но никакво внимание към мен.Реших да съм креативен/по сегашно му/, бяхме на двора ,скоро беше валял дъжд и край тревната площ дъждовни червеи.Взех един и й го пуснах във вратлето.То бяха писъци е разбира се сдобих се със забележка, майка ми в училище и след това познатото действие.Стандартните шамари ,въпроси защо съм го направил, но отговор няма, поучения .Извинения пред класа.С една дума пълна програма.Чувствах се като вещер изправен пред светата инквизиция.Повече не се повтори. .Ал
Боже, Ал! Ти си бил! Детската любов на майка! Боже! Тя е получила червей, даже са и се видяли цяла топка, докато я гъделичкат по гърба. Вдигнала температура от ужаса. Цял живот се потрисаше от гнус и гад при спомена и от животинките по картинка на гланциран лист. Ти си билллл :)))) Ф
https://www.sexkupon.com/story.php?id=3876 -Анонимен | преди 10 месеца На 14г съм от Пловдив търся Малек член да ме научи да духам и да ме чука здраво, два пъти съм лапаш и поемал кур в дупето испитах страхотно удоволствие.Пишете на Вайбар, много ми се иска. https://www.sexkupon.com/story.php?id=3874 -Анонимен | преди 1 година Аз съм мераклия две коли да паркират в моят гараж, а може и цял тир да паркира. Първото ми ебане бях на 13 г . мерихме си пишките с един батко.Играехме си на мъж и жена докато един ден ми го вкара в детственото дупенце и се изпразни вътре. Хареса ми и аз всеки ден го виках пак да си играеме на мъж и жена. Пет год ме ебеше много ми харесваше. Отидох в Враца да уча в техникума, след училище ходих в градцките тоалетни да си търся някой да ме наебе,там винаги имаше курове по избор.Изреждали ми се по двама – трима напълнят ми дупето с сперма и си тръгвам доволен.Така продължи до като завърших.
Аллл :)))) , извеждал ли си майка на кафе? Когато тя е в нейните над 40? Алллл! Гледай ме в очите! И от неловкост заради всичко недоизказано и неслучило се, да си и говорел за демокрацията? И тя те е изгубила от фокус? Стопил си се в общото, промито и наивно обнадеждено, околовръст? Мъжът срещу нея не бил момчето от село, с жар и едва прикрита сила, струяща от стойката му, бил един скачащ и обикновен броящ. Рушащ. Най- малкото, не бил този, който знае какво да каже на жена след 25 години тайни желания, когато тя прималяла сръбва от кафето си срещу него. Охххх ...Майната им на всички дървени ухажори! Колко са прости! Вбесих са! Кажи и : "Душо, не мога да съм възпитан край теб!". Па и хвани коляното. Па си изяж шамара. И целувката. Оххххх Я , не ми се смей, Алексий! Ела тука да те нашиндя! Защо мяташ ти червеи в гърбовете на хората! Млък! Стой мирно! Ф :)))
Колега, забеляза ли тая блатната фея, като дете още все към локви я дърпало? Сега има царство- цяло блато от пресни екстременти САМО за ней+личния й лизач. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ей фатмак, налЕ тръбиш тук, че освен да лочиш мазно кафе от джезве, да лижиш дъртия гъз на фичка и киризиш телевизия? Я кажи има ли още новини на турски език? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
https://www.sexkupon.com/story.php?id=3865 Анонимен | преди 1 година Мен ме отвориха на 12г. Спомням си до днес първата болка и след това удоволствието което изпитах. Бисексуален съм пасивен и активен с мъжете. Сега съм на 55г и удоволствието е същото когато проникват в мен. https://www.sexkupon.com/story.php?id=3946 Анонимен | преди 1 година Да това са най сладките спомени.На 15 обезчестих приятелката на сестра ми,която беше на 13.Много време се мъчехме но го направихме.Започнахме и двамата да изпитваме удоволствие,но тя споделяше и всичко със сестра ми,и това и споделила.Сесъта ми взе да ми обръща доста внимание и ме помоли и с нея да направя същото.Като това ще си е наша тайна,дори на приятелката си нямала да каже.Незнам но се навих,вече имах опит и много лесно проникнах в нея.Удоволстеието беше много по голямо отколкото с гаджето ми.Дори аз не можех да повярвам че исках постояно да я еба.Имало е случеи да сме навън със други деца и съм нямал търпение да се приберем за да я чукам.Самата и близос и миризма ме възбуждаха.Спяхме в една стая на различни спалнички.Мног внимавахме да не се чува скърцане и наи вече се ебяхме на земята.Не знам как не са ни хванали но и ние много се пазехме.Тя имаше гадже на което позволяваше само да я целува и обарва,според думите и.Приятелката и продължи да ми е гадже дори сега съм женен за нея.Може би връзкста със сестра ми не ми позволи да намеря друга.Двете още са птиятелки.Сестра ми е омъжена щасливо,има си и любовник по малък от нея,има си и мен като я чукам когато мога.А и съпругът и си я ебе редовно както тя казва.Жена ми знае че много се обичаме но дори не и минава през ум че си я чукам.
Ал, знаеш ли какво е супер досадното съпружеско поведение? Значи. Седя, свита на кравай на дивана и час по час ставам да си сипя чай. Кафе. Ябълка. Косата е 1/3 от общото ми. Плюшения нов халат е втората. Третата третина са босите ми крака. Естествено не амортизирам бельо, когато не е нужно. И какво се случва? Час по час, иде нашио до бара, да ми подава чехлите, да не щапуркам боса?! Абре уйоо, аз искам така! Да ми шляпкат ходилцата. Да ми студенее. Да ми се присвива пишът от хладината. Да чуствам нещо различно от дасада, ребятадавайтежитьдружно и от трошляци дето ти нахълтват кат се преобличаш или танцуваш, за да зяпат! Пуууу....Я ми ела за втори тур, да та отупам от прахта, че нещо много гузничко гледаш. :))) Ф
Колега, така като чета - и тая круша не е паднала много далече от родителското дърво. Нашата леля се чепи и се гъзи на чий хуй най-накрая да се нахлузи, ама и майката май е била същата. И ако е същата Жулиета, за която разказва деде, то за пореден път ни става ясно и къв точно "Казанова" е бил деде - никакъв. Сдухльото на по кафе с тортичка се е обяснявал за демокрацията (и банановата революция), докато мама Жулиета е тръпнела кога все пак ще започне интересната част... а тя така и не е започнала. Бетер сега дъщерята, и тя чупи секси стойки на деде, а той нещо ломоти за ОНАЯ прословута бригада в Бакьово, на която само той се държал прилично с момичетата (чети: цитирал им е Маркс и Енгелс), докато останалите момчета били като нерези (чети: сваляли са мацките, канели са ги на блусове и т.н. докато нашичкия е гледал ревниво отстрани и е преглъщал сълзи и сополи) :))
Чехъл, аз, че приличам на майка си е факт и е огромен комплимент за мен. А ти, че си путка, не е похвала. :))) Ф
Шундо, шундо, ти даже и путка не си била...., тц, тц, тц. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
За протокола- само циганките ходят боси, а зимата по терлици и чехли. За справка погледни метачките по улицата. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Айде да зарадвам и левия чехъл: .....(превод на безинтерес и безразличие). Можете да се сбиете за трохичките Фнимание :)))
Кимам с уважение. Успяхте да я вбесите. С треперещ пръст рефрешва страницата през пет секунди :)
Фейче, недей, мила, да се ядосваш. Не им обръщай внимание, нали ти препоръчвах да гледаш кой пише. За мен те са нещо като червеи в оборската тор. Гнусни, отвратителни, но нали трябва някакви същества да преработват отпадъка. Тях не ги каним на масата, защото са смърдящи и вонящи.Ако имаш време, погледни един филм на братя Мормареви – „Таралежите се раждат без бодли“. И в трите серийки действието се развива в познатия на теб квартал – между ул. „Шипка“ и ул. „Оборище“, Докторската градина, а магазинът на бай Атанас (онзи с бутилките и сиренето) е в съседната до нашата кооперация.След това се преместихме в ж.к. „Ленин“, сега ж.к. „Яворов“. Както казваше майка: „Ние сме работнически квартал“. Аз се ококорвах и питах професора по медицина във входа вдясно – ами той е медицински работник, а генералът срещу нас – той е правоохранителен работник, а дипломатът от съседния вход – той пък бил дипломатически работник. По едно време и Лили Иванова живееше в съседен блок, когато беше омъжена за Пеев.Имаше едно малко бяло кученце, май болонка, и беше въпрос на чест някой да го ритне, а то да изквичи. Прегръщам те и, нали ти казах, ти си сияйно небе над тях. Тяхната селЯндурска фантазия е твърде ограничена, което е разбираемо. Твой Ал
Ал! Рожбооооо! Забравила съм! Забравила съм шампанското, което купих на балконя. И вали. И ми писна да търкалям учебни слайдове...:)))), а мойо само се навърта да предлага чай , кафе ...:)))), дал дан'си капна малко мехури, а? Душооо, добре че разцъках фейса та видях рекламите и са сетих. Айди, чувам му стъпките :))))), почвам са :) Ф
Алченцето ми :)))), душо мойяя, аз съм си пълен дзен, рожбе! Помня какво сме се разбрали, знам, че думите ми отиват в целта, а останалото е "данък град" :)))). Изобщо не ма мисли. Ей го мойо , разцъфтя от желанието ми да пия :)))) по дъждовно време . Твоята Ф
Манафския, ляв чехъл знайш ли как му дреме за твоя разпокъсания терлик? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
https://www.sexkupon.com/story.php?id=3961 Анонимен | преди 1 година Пасивен на 13 години, търся активен до 18 години да ме чука https://www.sexkupon.com/story.php?id=4139 Анонимен | преди 10 месеца На 14г съм от Пловдив търся чичко с малък член да ме чука, два пъти ме чука бащата на приятел , но члена му е 20см, много дебел, много ми е хубаво като ме чука изпадам в екстаз, но на другия ден много ме боли и кървя
Хихихи, колега, виж как сме израстнали в очите на комиксите - вече не сме чехълчета, вече сме големи чехли! Ама кажи не съм ли виртуоз в бъзването на леля? Ще ѝ се да се направи, че ме игнорира аристократично, ама щот си е една съвсем обикновена квартална тетка просто не може да се стърпи и хъката-мъката пък вземе, че "слезе" на нашето ниво. А деде дали е чвор? Еми нема такова дърво, заклевам се. И пак да попитам колко ли смотана пача трябва да е дадена жена, за да пусне на задръстен олигофрен, който не спира да дърдори някви тъпотии от детството си. :))
Дума да няма! Накара я да пелтечи от бяс. Чудесно попадение. Най-много ги боли от необоримата истина.
Ал :)))), а можех и да ти разказвам...и да ти показвам :))) .... Оказа се, че имало купени подаръци за моя наслада. Бошкеййй, едвам се сдържам, но не ми се ще да начеша любопитсвото на семейната двойка тук, чийто кеф е да ме разиграват в роли :)))). #всичкиискатдасафейри или в нея или обладани от нея. Само ти, Ал, моя любов, ни ма щешшшш :))). Охххх, едвам се сдържам да мълча! Едвам! Твоя духовно и телесно (олабила), Ф
Лельо, май не може се усети, че всички само те бъзикат. И Алчо в тва число. И хич и не леж на тая кълка, че бъзика на гол гъз бил ебане. Не е ебане, бъзик си е :))
Бъзик е да се разхождаш с анално дилдо из апартамента. Като малка сладка опашчица. Не е бъзик, когато е не дупе, а буркан от 3 литра и не мож да го затвориш. Тогава си е преебване.
Колеги, тия миличките нали не ни четяха коментарите, прескачали ги н'ам к'во си, а се оказа, че БАШ, БАШ си ни четат?! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! ♡ Съжали. Триста пъти съжали, че е поискал да гледа. А не можеше да откъсне поглед. Успя да мигне и издиша бавно. Хуят му бе надут до краен предел. А болка в гърдите го извести, че ревнува. От мъжа и. И острия нож отделящ тъкан от тъканта, не спираше да кълца. Тя подпря телефона върху библиотека до вратата. Видеочат. Така се бяха разбрали. Прекъсна работещия на компютър. Каза му нещо. Както бе гола, стоеше права, закривайки събеседника. Отмести се. Мъжът изглежда бе свикнал да я гледа така, защото бе слушал твърде спокойно и сериозно. В ръката и висеше бяло-розова играчка. Тя натисна копче и вероятно леко завибриране създаде бял шум. Звуци почти не се долавяха. Той стана. Не я прегърна. Не се целунаха. Размениха си местата. Тя забоде колене в седалката на големия кожен стол. Сви се като котка, завряла глава в ъгъла до ръкохватката. Дупето и щръкна високо и разтворено. Голите стъпала встрани. Подмуши си ръката и бавно си напъха вибратора във вагината. Мъжът се разкопча и спусна панталоните си на пода. Прекрачи ги и излезе от стаята по гащи. Върна се гол. Тя движеше вибратора напред - назад, статична, без да мърда, гърбът извит към облегалката, изкривена настрани. Лицето и не се виждаше от паднала коса и рамото. Дупето и представляваше идеалната височина да го набодеш от раз. Идеалната ширина да го захванеш отстрани, да го стиснеш леко изотгоре и към себе си и приплеснато към слабините ти, да си затоплиш надкурието с него, докато блъскаш надълбоко. Мъжът я погали по гърба като че е кобила. Разкрои едното кълбо настрани. Сега камерата виждаше още по- хубаво цялата и цветна прелест. Плъзна пръсти по цепката към клитора, но остави куката на палеца си в дупето и. Хвана вибратора от ръката и и го изтегли навън. Прокара го бавно през вертикалата на слабините и, сякаш е камшик и си играе със страха и. Тя подгъна глава. Обхвана с ръце облегалката и зачака. Той се изплю на дупето и. С левия си палец потъна в анала и, заскубвайки в шепа бялото полукълбо. Бавно навря вибратора в дупето и. Чу се бял шум. Тя концентрираше сфинктера в опит да се отпусне, а той самоволно се свиваше. Тя спечели. Сфинктерът се предаде и засмука играчката. Мъжът си погали хуя. Чак сега любовникът, наблюдаващ сцената изпита гнус. От мъжа и. От задника му. От гърба му. От бавните му жестове. Изведнъж се намрази за тъпата идея да поиска това. Не беше предвидил всичко. Не предвиди как ще му се прииска да го убие тоя педал, който се навежда и завира език в путката и. Погалва я свойски. Хваща си хуя и го набожда. Гъзът му се сплесва, огънат вдлъбнато. Чуват се забавени звуци. От стола са. Нали е въртящ, а тя се придържа за него. Тоя нерез я стиска за дупето и се мъчи да поддържа темпо. Но прескача удар и спира за малко. Едвам успя да не се издаде с псувня. Гласът му би се предал съвсем ясно през видеочата. Накрая се усети, че не се пипа. А само мрази. С чиста неподправена омраза. Обаче хуят му е на кокал. Тя изпълнява всичко, както и е заповядал. Разгащи се. Не. Малко е така. Набързо свали всичко. Седна гол на стола си и кожата залепна хладна за гъза му. Прииска му се да можеше да си го лапне. Замлати чекия. Болезнената възбуда се отплати с гореща вълна на кеф. Тръпки освободиха тялото му от излишен ток. Но пък тая ревност го задушаваше. Оня на екрана пореше жена си. Аматьор. Тая жена познава и по- качествено ебане! Вика. Крещи. Изпотява се. Бие се. Премята се и те изхвърля от седлото, докато не я укротиш с камшик и воля! Оня спря. Взе да я гали нежно по облото. Гледащият не издържа и скочи на крака. Мислено изблъска съпружето встрани. Изгъделичка екрана на компютъра с език, сякаш е Тя. Стегна гъза си и в светкавични тласъци се засвятка в шепата си, сякаш е Тя. Видя я да се гърчи. Да огъва гърбето навътре и да го издува като арка, в опити да го изтласка назад от себе си. Да стегне дъното си. Свито. Предпазено. За да не я пробива така в матката. За да не и разпори цервикса. Но няма пощада. Протегна ръка и издра бюрото. Изхвръкна клавиш от клавиатурата. Скубеше я. Теглеше назад главата и. Мислено. Докато оня педал, мъжа и, се клатеше като в песен на Абба, любовникът млатеше чекията на живота си в опит да го заболи кура. Да извади тоя кинжал от ребрата си. “Курва долна! Ще ти сцепя гъза, само да ми дойдеш!” И гледаше как целия кожен стол се отмества и завърта на забавени обороти, докато оня селяндур се мъчи да направи нещо. Затвори очи да не ги гледа. Намрази я. Парцал! Как можа! Аз! Аз ще те карам да гледаш как еба друга. Без да те докосна! Ще ми се молиш на глас! Ще падаш на колене. Ще ми лижеш стъпалата, а аз ще те ритна през ключицата назад, на пода, с учуден поглед и невярваща обида. Тук любовникът се изпразни мощно. По бюро. По пода. Малко по шпацията. Болката бе се превърнала в остра прободна. Вече не режеща. Вдиша на пресекулки. Отдръпна се да види какво правят онея. Мъжът се клатеше и мяташе откоси по циците и. Тя клекнала пред него. Клекнала. Не на колене. Никога пред друг. Само пред него. Гледа към камерата на телефона с тънка извивка в левия ъгъл на устенцата си курвенски. “Всичко за теб, бейб”. Шишът се стопи. Вече не го болеше сърцето. Вдиша дълбоко. Нищо. Лекота. Топлина се разля през цялото му същество, когато тя излизаше от стаята и гледайки право в него, се облиза. Устните и изписаха думи. Не ги разбра. Беше кратко и бързо. Като въздушна целувка. Но с език към горните зъби и събрани устни чак накрая. Изключи. И дълго стоя прав. *** Ф
Аллл :)))) аз май съм даунър :)). Глей ме кви ги пиша! Да ти спадне настроението направо :)))) Ф
Ти си 100% луда за връзване. А тъпото саше си е легнал с кокошките за да не харче ток, а сутрин става с петлите за да лиже гъзове. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фейче, Фейче, Фейче ей ,как си го написала. Ами какво да кажа, освен едно „Еха-а-а“. Ама как чувствено описваш емоциите на „любовника“. Само не разбирам за какъв хуй иска да гледа как я ебе съпругът ѝ. Ами той ѝ е съпруг и ще си я ебе, когато и както поиска, а любовникът е допълнителна екстра. Той да не е някакъв нов еврогейски вид cuckold. Еби си тихо, скромно, а той си сам създава някакви фалшиви емоции. Нормално е всеки мъж да се надърви при гледане на ебане, но малко са тези, които пък ще искат да го направят достояние на други.Все пак имаше и добра страна, че в активния ни на нас, момчетата от соца, нямаше такива изгъзици. Ебеш на тихо, в скришно място — дали в някоя квартира, дали на вила, на която сте отишли да приеме собственичката работата на поредния български майстор-философ, а ти си физическа подкрепа. И когато майсторът се изнесе като застоял цигарен дим, някак нещата уж на шега, уж нямаха да се бавят, уж само за малко, а нещата взеха друг обрат. А то започна с някаква покана-констатация — да види добре ли е свършил майсторът работата по банята, а той защо не вземе един душ, за да се разхлади. Вярно, че беше не топло, а направо горещо. Той по принцип не се потеше, а държеше много на личната хигиена — така е било от детството му. Така нещата ескалираха.По принцип никога не излизаха заедно от института, а някъде на около две спирки, в странична тиха улица, се чакаха — да не клатят лодката, че доброжелатели бол. Та той за пореден път е жертва на обстоятелствата. Чудеше се какво толкова е интересен на жените, но отговорът, както в повечето случаи, и съответните разяснения идваха от колежката с триъгълника. Пак някакви фройдистки разсъждения — то тогава неолиберализъм нямаше или поне не се беше развихрил и тя му правеше поредните анализи. Ей, тази жена умора няма. Та той се превръщаше в нейните разяснения от стандартен изневеряващ мъж в интересен екземпляр и обект, следствие на неговото непукистко държане.Твой сутрешен Ал
Добро утро, Ал, сутрешен или вчерашен :))))! Нещо не ми върви съня тая нощ. Ама как си дойде зимата, а? Добре е за онези кокичета. И за мен. За каляването и имунитета. Ал, не мога да разбера защо лявата ми ръка прави неща дето дясната не е съгласна. За тва писане става дума. Ей така , обръщам очите, отварям гугълфайлс и не знам къде се намирам, докато не пусна тук още един дълъг коментар- есе. Ужасно е. Гледам разкаьите на хората, чета пиянските забави и надлъгвания и всячески разбирам, ч...оххх...дай да дремна още. Въпреки шума откъм мойо. Да се получи. И не, бракът не дава изключителни секс права. Понякога е въпрос на живот и смърт да отидеш в бардак и да поръчаш две рускини : руса и червена. И после да се върнеш на бойното поле с нови сили. Забравих името на автора. Отличен разказ беше! Завъртам. Денят бледнее. Кафето е едната паралелна реалност. А другата е отлагането, тази, която ще пробвам. Не искам да реша каквото ми се мъти из главата. Пак. Оххх Ф, вчерашна от анализи за неравноппставеност и отбягване
Душицо моя златна, за онези кокичета ли говориш, за японското момиче в метрото.Вчера Центи зад един от апартамнтите ни ,в градинката направена преди годино то мен, /колко самохвално/, откъсна три кокичета,но още не разтворени, а тази сутрин плахо започнаха да се отварят.Точно като красимо, срамежливо момиче. Забавления в София винаги може да видиш по улиците и магазините.Толкова сме елементарни, някои откровено злобни, но и те на знаят защо са такива. Вчера пак се забавлявах с една провинциална шофьорка.Вчера със съпругата ми влизаме в подземния паркинг на „Скай сити“. Едно моме с някакво мерцедесче се опитва да паркира на място, където и Т 72 можеш да паркираш. Започват едни хаотични движения напред и назад, но когато не става, не става. С целия си скромен когнитивен капацитет тя застава на пътеката, по която се придвижват колите. Ние със съпругата ми я гледаме от малко по-високо. Тя уж се опитва да направи място, но пак хаотични маневри с нулев резултат. Джипът ни не е „Хамър“, но мястото, което ни оставя, е повече от скромно. Ама тя не е ли учила планиметрия и кинематика, няма ли елементарно пространствено мислене и ориентиране. Другите зад нас нервничат, ама къде да отидем, като женицата не ни прави място, за да минем. Минавам на пръсти край нея, като се моля да не се активира отново и да почне да маневрира. Душко не ми вменявай желания за проститутки, няма как да стане-много съм гнуслив.Как ме виждаш да се напъхвам в разни тунели, в които стотици ,ако не и хиляди са се завирали.Всички с различни, в повечето случай съмнителни хигиенни навици. Мерси ще пропусна.Та човек трябва да е в скафандър за биологична защита.Как моята кожа ще се докосва до нейната- ами няма как.Ал
Добро утро, Ал! Сега вече с кафе. Не ти вменявам нищо, рожбо. Говорех за конкретен разказ тук, отлично написан. Кокичетата аз лично само ги снимам и така украсявам деня на семейството. Обожавам ги. Но никога не бих ги откъснала, дори да са от мен посадени. Ако срещна продаваща ги баба, купувам. Докато пиша и гледам как бясно се изсипва крива струя захарен памук. Покривния снежен прах лети надолу. Вчера, мойо, както си допиваме мехурчетата след сексово и изтърсва "Дадох си парите на вятъра". Аз получих студен душ на тила, защото си мисля, че има предвид новата играчка, която току що е ползвал в мен. И го питам кск така? Какво има предвид, по дяволите? А то, Аллллл, молятисеееее....говорел за новата си изкуствена вагина :)))). Отиваме да ми я покаже. Е, успокоих се по коридора, че моята явно си е добре и сравнена с технологиите, не се предава. Та гледам аз едно прозрачно желе в буркан. Отваряш капак и получаваш влагалищен вход. Ама вътре е издълбано сериозно. Сякаш тялото допуска такива въздушни кухини?! Хуят трябва да изглежда като глава в горните 9/10, и то ужилена, за да има сетивност в тва мекотело. Коментирах, че гнил пъпеш би бил по- удобен. От другия край отваряш капак, за да получиш анус. Пак е само вход, звездовиден. Навътре са пестили мат'рял и кухината зее. Та, пиле мойе, какво да ти кажа?! Няма как да е скучно у назе. Изненадите хвърчат като машина за тенис топки. Купил ми, освен основното :), едни вагинални топчета три размера тежести. Щото един се оплаках, че трябва да си изхвърля старото такова. Обаче тези започват с 80 гр и стигат 150?! Това си е работещ завършен организъм, за чиято задръжка се оформят анатомични особености. Сега ако си напъхам тези пасивни упражняващи здравината на тазовото дъно помощници, ще трябва да си лепна и тиксо през цепката, плюс дълбоки гащи с тиранти, барем задържа гиричките. Ал, Ал, Ал...и това изобщо не е всичко. Но стига, уста! Млъкни! Беше ме питал мойо, дали искам да ме придружи. На личната кефска екскурзийка другия месец. Нещо е станал много отзивчив след празничните търкания. Отговорих му, че компанията по време на разходки в непознат град трябва да е приказлива, да се обсъждат видяното, хората минаващи край кафенето, плановете за посещения и впечатления от всичко. Затова той не се вписва. Веднъж излязохме. На кино. Върнахме се скарани. Няколко години от началото на брака поддържах мечтата си да седнем на прости пластмасови червени столче на по евтино кафе. Като хората. Е, с темерут това няма как да стане! Изтрих тая мечта. С годините оттогава, отдавна свикнах, че забавленията ми ще са извън семейството. Каквито и докъдето могат да стигат. Тук сме сериозни хора в сериозни състояния. Винаги. По всяко време. :)))) Ал, когато те няма вечер, пропускаш страшно шоу в сайта. Аз понякога ги чета. Адски са забавни. Мисля сииии....дали те четат нас? Прегръщам те със снежна вихрушка. ....обожавам да ти пиша. После изтривам. Сега ще цъкна " пост. Като ти пиша, все едно говоря на себе си. Разбирам се, обяснявам си, гледам се отстрани. Днес не те усещам. Не си присъствието, което познавам. Днес край мен е само снежната вихрушка. Ф, ничия
Поправка, Ал! :))) 150-те грама не са кой знае какво. Важното е да се набутат откъм задната стена на влагалището. И после ако изправиш раменете, засмукваш тежестите нагоре :))). Вагиналния канал не е кух. Не е тръба. Приплеснат е. Като събрани устни. Допускането на проникване го разтваря, окръгля и удължава. Затова, нямам проблеми да понося гиричките, ако не клякам много- много. Пак ще гравитират, но не беше никакъв проблем да си шетам, носейки. Виж, ако ида така на работа и седна да пишкам :))), ще си отворя играчка: тегли навън, пикай, набутвай навътре. Иначе, шльоп и край. ***Ох, човек прави всичко, само за да не учи. :))) Ф
Казвам се Антон и съм роден в малък град в Южна България през 1995 година. Майка ми е напуснала баща ми, когато съм бил на 4 години и е заминала в Гърция, като никога не съм я виждал или чувал след това. Първоначално съм живял при баба и дядо. Виждах тате, който беше военен, само когато имаше почивка или отпуска. Когато бях на 12 години, тате получи назначение в София и аз заминах да живея с него. *** Една вечер тате се лигавеше с една от редовните си курви, Стела – мляскаха се, опипваха се и се хилеха на висок глас. - Малкият май се е метнал на баща си? – изхили се Стела. - Що реши така? – отвърна баща ми, докато беше заровил лице в циците ѝ. - Опънал е палатката! – изхили се злобно курвата. - Ми покажи му какво можеш, няма да ти откаже ако е истински мъж! - Дете е, Стефане! - Като му извъртиш една от твоите вече няма да е дете! - Глупости! – каза Стела и започна да се притиска в тате. - Аз ще си лягам… – казах аз и станах от фотьойла. - Никъде няма да ходиш! – тате хвана Стела за косата и я довлече до мен. - Сваляй гащите, хлапе! Тая дърта пачавра ще те прави мъж! Чух само как Стела се изкиска, а после смъкна анцуга и боксерките ми, след което започна да си играе с пишката ми. Не знам колко време беше минало, но по едно време тате вдигна Стела. - Хайде, парцал, тръгвай си! Мъжът ти сигурно се чуди къде си! Тате я изпрати и след малко се върна, седна на дивана и си доля уиски в чашата. Отпи жадно от чашата и запали цигара. - Ела тука, малък! Ще ми се реваншираш, дето курвата ми ти лапа пишката! Тате натисна главата ми към скута си. Аз се измъкнах и се изправих. - Ще си лягам, тате… - Не и преди да ми направиш свирка! – тате се пресегна и ме ошамари, а после извади надървения си кур от анцуга. - Действай или ще стане по-зле! – бях между широко разтворените крака на тате, а срещу мен стърчеше надървеният му кур. Натисна главата ми надолу и курът му опря устата ми. Отворих я инстинктивно и тате започна да ме чука в устата. След около 5-6 минути спермата му изригна в мен. - Гълтай! – изкомандва тате. Преглътнах, но не помръднах от мястото си. От очите ми се стичаха сълзи от яд и срам. - Сега можеш да си лягаш!
В модерно семейство живее леля: тя с изкуствен хуй, мъжа ѝ - с изкуствена путка... :))
Събрал ги е ИИ
Душко, какво щях да правя, ако с теб не си разменим някоя приказка,правилният израз-девиз е" навсякъде, по всяко време". Да, звучи малко помпозно, но е вярно. Точно това ги дразни. Разбира се, че четат. Четат внимателно, жадно, не за да разберат, а за да нахранят първичната си злоба и елементарни ,животинските изживявания. Те не проумяват как двама души, визуално напълно непознати, могат спокойно да си говорят за минали времена и за настоящи изживявания, ей така без сметки, без поза, без корист. Това им е непоносимо, изважда ги от скъсаните им обувки. А аз тази сутрин, когато снегът валеше гъсто и настойчиво, си помислих колко ли ще е красиво при теб на вилата, с аромата на горящи дърва, с живата топлина ,а ти близо до печката с куп книги и учебници. Видях го наум -тихо, бяло, притихнало. И тогава се усмихнах. Ама защо се толкова впечатли от дъждовният червей във вратлето на Жулиета.е, не го правех само аз и другите момчета и те загубеняци се чудеха как да е направят на интересни, за да ѝ привлекат внимание на момичетата.. Как иначе? Тя красавица като фея, а аз някъде в миманса.Е, тогава бях много малък. После дойдоха едни години, в които усетих пълния, изтощителен, манипулативен натиск на момичетата - Славка от „Алианца“, Клара със стенвестниците, уроците и празничните украси, и двете са от моят клас. Мая от морето, дъщеря на близко на родителите ми семейство-много,много близко. На морето бяхме в съседни почивни, а аз шести за седми клас, то и Мая май също беше шести за седми. Мая хубаво момиче, изглеждаше като по-голяма сестра. Всъщност всички момичета ми изглеждаха по-възрастни и по дрехи, и по държане, особено когато имаше хора наоколо. Мая и тя не падаше по-долу. На морето ми вадеше душичката с разни нейни идеи и желания, навсякъде ме мъкнеше със себе си цирк голям. А аз вървях след нея,като малък брат, ами тя си имаше вече доста белези на момиче,а аз кльощав. Дали ме е възприемала за брат имам известни съмнения,особено след една случка, един следобед, когато родителите ми бяха на сянка пред почивната.Сядай учи, когато имаш време пиши, съществата в сенките слухтят ,типичен след обед.Хайде моето момиче сипвай кафето и започвай ,но от време на време по време на почивка -пиши.Твой Алекс-гушкам те
Не знам деде кво толкова се чуди и не вдява ама защо все се намира някой да гледа, да слухти, да присъства и - понякога - дори да участва в неговата с леля перверзия. Ми щото го правите пред очите на всички, бе муньо, като някви извратени ексхибиционисти сте, кво тогава се чудиш, че се намират възмутени свидетели на тва, което вършите? Крийте се, правете тайно тва, което правите и никой няма да ви пречи. Ама не ви е гот, нали, нарочно го правите пред публика, извратеняци :))
Ал, почивка :)! Помислих си и аз сутринта, че ще си помислиш за балканската къща :))). А за червея: Ал :), ако имаме едно поколение време между нас и ако си казвал "точно пък аз" да ти се падна за задушевен разговор, от всички жени в нета, то си представих една сага, която заприлича на латино. Една неосъществена любов, всичко неизказано, после идвам аз, нейната дъщеря, която хем се пищоли, хем към теб има ученически респект, но накрая избуява чисто сексуално желание, по- силно от това на предишната платонична любов :))). Филм. Точно пък аз :))). И тогава се чудиш кое е първичното? Майката ли е ти е напомняла чрез спомен от бъдещето за неродената мома-щерка? Или си обикнал щерката, защото носи белезите на майката? :))) Ал, няма бяла лъжа. Лъжата си е лъжа и ни разделя. Кажи си, че си изревнувал вчера и да приключим :))). Край на почивката ми. Сега вече си моя Алекс. Душичката ми златна! Ама представяш ли си верно? Да си бил влюбен в майка ми? Там да е било детско, после прецъфтяло и изобщо недоразвито. А сега Бууум - Аз! :)))) Това ме прави щадтлива и свързана. С нея. С генът. С времето. Със смисъла на всичко. С живота. В който няма смърт. Пуснах сълза. Оближи я. Две са. :)))) Твоята Ф
Ако наистина Жулиета от спомените на деде е майката на леля тва ще е още едно доказателство, че тва с кармата не са празни приказки. Но ако наистина има такова нещо като карма, то просто е задължително Буба да влезе в Купона и да намери тва гнусно изневеряващо говедо... баща си :))
На тва му се вика cardinal spin, plot twist и сие баломакята
Една забавна история от тъмния соц: вървят си деде като млад и негов колега от института; с него и с още един колега деде си делял наема за чук-квартирата, в която всеки от тях си водел да ебе мацки. Пред тях вървят жените им, нещо си клюкарстват и се кикотят. Колегата свойски сръгва деде в ребрата ѝ му казва: "Ский, копеле, кво нещо е живота: тва вдясно е жена ми, нея никва я няма в секса, а до нея е любовницата ми - бахти яката мацка, няма при нея не мога, няма недей!". Деде е смутен, в първия момент не знае какво да каже, обаче с колегата нямат никви тайни един от друг и за това отвръща: "Чакай малко, драги, нещо си се объркал, точно обратното е: това вляво е моята жена, но тя е едно фригидно асексуално дърво, обаче жената до нея - охмамуу - няма нещо, което тази мръсница да не прави в леглото, казвам го от личен опит". Колегата примигва, замисля се, накрая пляска деде по рамото: "Копеле, еми кво да ти кажа: могат бе, мамка му, всичко могат, когато поискат!" :))
Ал, танцувах. Ней хуманно, ней, да са въртолят тъй убавините и да са тресе роклето, а тая активност да си проси подмускуло и подкожно попадение, пък то, да ама ....нищооооо :))). Е, не съм честна. Не е като да няма баш. Предлагат ми пак да пием шампанско, ама без пиенето, щот уча нали? Обаче аз - не! Желязна съм. Ши търпя до последно, до нерво изпилване и депресио потъване, ши чакам теб! Да ма повикаш иззад дувара. Да ти дойдем на скута! Оххх, пак простотиЙ, извини ме. Влязох да ти кажа нещо важно. Слушай. Спирам танци, изключвам блутута към колоната, ше отивам да проветря чрез балкона и както си пристъпвам боса и по златна рокля - капппппп. Една потна сълза се роди изпод цицието и скочи от корема право върху левия ми свод. Гледам я долу, разплискана бистра капка, усещам как се събират още от извора и си помислих за теб. Миличкият ми Ал, който не се поти, ама чеде мойе, ела да видиш какъв фън е! Само стой. Аз с вдигнати ръце настрани и ще броиш 1,2,3,4 , ляво, дясно, ляво, дясно....:))). Хайде да се къпя. До утре, любов! И помни от мен - нищо телесно не е срамно. А лошотията в помислите. Ако ме изтъпаниш гола пред хората да капя потна, защото ще умра от срам е лошо. Ако го направиш, за да обучаваш тях, ще съм доволна да помагам. Охххх....не не всякак излизам накриво и недоразбрана, що за вечер?! Целувам те. Ф
ФИЧКА пак я хапят комарите по сланината на дъртия гъз. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, Фейче. Ако знаеш колко рано занесох кафе на Центи, а тя кротко и тихо похърква, а после твърди, че е била будна. Будна, ама друг път, спеше. Това с Жулиета беше детска постъпка, копнеж за внимание, но се получи с обратен знак. Интересно е предположението, че може да е майка ти и харесването ми на нея като пионерче и то в ранните години да е рефлектирало върху теб, много метафизично ми звучи. Теб те харесвам и желая да комуникирам с теб, защото си всичко, което харесвам, умна, духовита, креативна, забавна, добра, културна, с чувство за хумор, мила, отлична писателка. Казвал съм ти го, а ако не съм го казвал досега и ако някога би ми се наложило някой да ми пази гърба, предпочитам да си ти, а не сополивите неолиберални паникьорчета да ме прошийт с една поредица. Съвсем реално си представям уюта с бумтящата печка, тази жива топлина, приятен разговор с културен и желан събеседник, хубаво уиски, настъпващ здрач отвън, бавен лежерен разговор без напрежение, а с разбирателство, споделяне на спомени и чувства. Колкото и горещ да е радиаторът, той не създава този интимен уют като бумтящата печка на дърва, може пък да е нещо първично, още от пещерите, знам ли. Вкъщи се води малък емоционален сблъсък, аз обичам да е по-студено, Центи и тя не е голяма любителка на топлото, но обича малко по-топло. За мен 17–19 градуса по тениска е идеално, а тя иска малко повече. При дъщеря ни вече е страшно, над 25 градуса и веднага ме заболява глава. Странни същества ни следват, ние се местим по-далеч от тях, а те като помиярчета подушили колбас ни следват. Хайде, ставай да пиеш кафе и да учиш, че изпитът наближава.Прегръщам те Алекс
Ал, добро утро! Пия кафе. Не помня съня, само една мисъл и реплика, която повтарях и изпитвах по нея. Иначе каква съм, защо съм, ми бяга. Знаеш ли приказката за щъркела, дето носел първородното над морето, докато се местят на юг. И го пита (със заета човка, не знам как става): Аз като остарея, ще ме пренасяш ли така?. А щръкчето, понеже го хванало страх да не го пуснат от високото, отвурнало веднагически: Разбира се, разбира се, татенце, ще те пренасят всяка пролет и есен, когато станеш стар и немощен. Пусссс...щръкът пускал малкото. На следващия път питал следващото си дете същото и всичко се повтаряло. Докато най- малкото не направило съчуствена муцунка и с мило гласченце не отронило " Не мога, татенце, защото когато порасна ще имам свои дечица и ще пренасям тях". Това бил правилния отговор. Такъв е законът. Е те това препитвах в съня си. Пущах, носех, пишех двойки. Най- безпристрастно. Ние можем и да сме най- добрите приятели на децата си, но те- нашите, не са. Не е редно. Затова си имаме пособия- уиски, цигари и секс. Плюс разтеглив сървър, понасящ тежестта ми :)))). Целувка, Ал.
Ал, ако си представя как сме седнали насаме, вдишваме аромат на горящи цепеници, а за избегнем топлината сме полуголи, разбирай по чехли, някак разговорът периодично ще бъде прекъсван :))). Ох, чакай, да си оправя физиономията. Момент, ставам сериозна. Такааа. Ако ....ох , не мога. Всячески, с теб в една стая, ми става особенко. Моля те, бъди търпелив. Изчакай ме. Остави ме да се наиграя и после ще ти отдам цялото си внимание. Щото :))), засега:))), имам капацитет да ти броя дължината на ръката от върха на пръстите до ямката на подмишницата, в мои пръстови стъпчици: показалец, среден, показалец, среден. После ще ти измеря торса. На диагонал. Ще обследвам с масажни движения дали си чуствителен на гъдел в свивката при бедрото. От страницата до гениталиите. Ще ти изследвам и тях, ако вземат да се удължават. После ще премина към стъпалото и от него нагоре. В педи. По вътрешния ръб. Ще те сложа по очи пред камината и ще ти седна на бедрата, точно под дупето. За да го мачксм с ръце. Да го стискаш, аз да мъча да провра пръст. Нали меря цепки и гъдели? Ще се плъзна с тяло, върху твоето. Ще усетиш мекотата на гърдите ми. Дъхът ми и после езика, ближеш те централно под линията на гръбнака под врата. Ще се завъртя с гръб към теб. Ще лежим така. Ще уеднаквим дишането си. Ще текат магнити и токове от моя гръбнак в твоя и обратно. Много е успокояващо. Обменяме мисли и без думи. Времето спира. Ф
Душко,душко,душко.Височина 182-183, тегло 95-97кг, гръдна обиколка 125-127см /максимално соличество в белите дробове/, талия -към 83-84см, ханш-98см, бицепс 44-45см, врат-45-46,обувки №43.Нали не ми вземаш мярка за ковчег-ха,ха,ха
Май хич не е смешно и духовито. Извини ме за предишната глупост, не е оригинално.Целувки Ал и учи
Не ти вземам ковчежни мерки, а се правя на педомерка. Нали ги знаеш? Освен туй не харесвам идеята за дъски, атлази, махагони, вътре: кафемашина и ваничка за педикюр. Клада и адио. Тея урни мраморни и запечатани са долни. Как да нахраниш рибките в морето? Днес имам големи проблеми с пощите си. Хората не получават изпратеното от мен. Пуууу Ей го и ти не получи ни гъдел, ни ерекция. И защо обувки 43? А не 45?
Батя ти носи 47 :)))) Ф
Ами стъпалото ми е сравнително малко и тясно и веднъж, на симпозиум в Дружба, времето в началото на октомври беше хубаво, та отидохме на плажа, като зарязахме следобедната сесия. Нашите доклади бяха преди това. Та, по бански, пет-шест човека, смеем се, правим планове за довечера и една колежка, която беше седнала до мен, прави изказване: „Ама ти имаш много аристократичен крак — тесни глезени, издължени стъпала, все едно прадедите са ти били винаги на кон.“ Не ѝ обърнах внимание, бях зает да разглеждам колежката от другата страна. Вярно, бях я виждал на бригади по „танга“, но едно опресняване не е излишно — не се знае какво и кога може да се случи..Ал
Днес го писахме дъждовен, е, не е много сигурно. Пак твоят Ал. Ама ти учиш ли? Да не ти преча? Нещо ми се е припило „Кюве“, но ще кандисам и на друго, стига да е тъмно червено вино. Ал
Сега почвам да уча. До преди малко се занимавахме с онлайн тест и се наложи мойо да помага. Че при всички конвертирания между word с картинки и номерации през драйв , редакции и тн , едвам успяхме да прикачим свестно файлчето в подпълнен вид. Разбира се, аз съм склонна да натроша екранчето на сол, докато мойо наотваря всичко на компа си, инсталира приложения, изважда шибана таблица и преномерира ръчно всичко с подточките му....Била съм го изнервяла! Подскачала съм. Исках по- бързо, а той искал по- спокойно. Бошкей....Ся да се успокоя от гафовете с качен файл в писмо, който не се изпраща и захапвам следващ изпит. Нищо не пиша дъждовно. Обаче една сесия лятна бях взела на ракия и то съвсем успешно. Та, мога да опитам да преживявам на зеления къс халат и уиски дози. Вместо коледни украси, да си разпилея секс играчки за стимул. Казах ли ти за последната? Несъммммм :)))))) е, ши чакаш :)))) Ф
А мойо голям номер ми погажда с тея кондури. Оставя ги напреко, зад вратата и като я отворям за кучето и му давам път да излезе, врата се връща точно в носа ми. Ф
Е браво, накани се.Сядай си на хубавото дупе и започвай да зубриш. Ще те препитам, макар,че нищо не знам. Я да те притисна до изкарване на въздуха, за да се съсредоточиш. Ама какво ви става на всички жени, какво ви пречат обувките и тек същото, и при дъщеря ни същото ,и при балдъзата, гледам я как скърца със зъби ,но държи здраво спирачките, но моята ме вкарва в пътя. Къде е тази щампа за правене на жени , че да я фрасна с "варията"
Е тоя виц обяснява Фсичко за Фичка. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Пропуснах вица https://zhivotvchekhiya.com/article/vits-vseki-si-misli-che-mechtata
Оххх, нещо ич не ми се учи. Напрегната ми дрехата. Избутват я отдолу тея бутове като задница на тежковоз. И ми пищят с едни фалцети тея зърна. Пищят. Хай питч. Иде ми да ги лепна на студеното стъкло на балконската врата, че да млъкнат. Ама като съм там, така и така, тогава да си завра облекалката на тапицирания стол между краката. Барем нещо заглуши устата долна. И тя е ревнала безгласно. Ся само да ме заблъскаш и готово, ще лъснем дограма. Охххх....та значи, мойо ми купил вибратор с надуваема глава, която се разширява 3-5 пъти. Много е смешно. Казвам му, че тва е за зоолози :))))) охйх, край, лигоча ми ще подпечати дивана, ако не обуя гаще. Такааа...та включваш вибратора да мърда и с отделен бутон го разширяваш на балон. Тва вече като е вътре. И решил нашия, че тва е за анална употреба. Е, добре. Аз бях готова с подготовката още преди да знам, че имам подаръци. Та, навирих нужния център и го викам да пробваме. Най- голямата смехория беше после, като трябваше да ми открие клита както е изотдолу, че барем да свърша и аз. И като ми залита наляво и губи точката :)))), а вече съм и със вагинален вибратор, тънък , демек общо два и не мога и не мога да свърша, подава ми клит смукача да го лепна аз си , та барем с тея три дозатора на щастие да източа вимето...тва бее...вулвата. така. Е, успях най- накрая. За това време, от излъчените хормони, ми завехна една досадна бивша пъпчица на бузата. Обаче си издрах носа с ципа на калъфката и пак съм като след бой с котка. Та, мисълта ми е, тва тънкото вагинално вибраторче щеше да е хубаво, ако можеше по- плътен контакт да прави с дъното, щот биенето по тимпаня бая хубавко ме докарва до бързи вибрации на финалната лента. А не така да ме боде, както аз го блъсках с накривена китка. Та...Ал, не ми се учи. Искам да направиш снежен човек и да му седна на главата. Докато изтръпна до безчуственост. Така, да замръзне тая дупка незарита...Оххх , Ф в беда
Ей, голям темерут е деде: леля го "мери" на педи, демек обарва го целия надлъж и нашир, а той, щото е опериран от всякаква романтика, я светва точно колко сантиметра му е талията и кой номер обувки носи. Между другото 183 см висок, с по-широк ханш и номер на обувката 43 - идеалните пропорции на нежно хюмне... Къв точно десантчик ли е бил с тва мъничко женствено стъпало? Прочее всеки път, когато деде споменава за поредната идиотска глупост казана от някоя от неговите колежки веднага става ясно какво точно е "умна и образована" жена :))
Ал! Ако си шльокаш кювету и не ми съчустваш, край! Ще ти пиша само какво виждам през прозореца! Пък! Ф
Сега пък какво направих… Имах някакви идеи да поработя, но твоето лежерно настроение ги разпиля. Бродя по картата край Церово, Желен, манастира „Св. Кирик и Юлита“, Свидня, Искрец… Все места, по които съм минавал, с големият служебния джип на Центи или по мои си задачи. Странно как спомените се връщат тихо и как с тях идва и едно приятно, топло усещане за теб. Ще правя кафе ще го пия и ще си мисля за теб.Прегръдки и целувки, Ал.
Е налЕ ти облизА гъза два пъти за днес, ти колко още сакаш, във ФсЕка реплика ли !? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Хайде и аз тогава! Пускам си кафенце и се гмуркам в нАуката. Обещавам да не се разсейвам повече. А на лято, ще ти пиша оттам, от дворчето над нещата. Ще излизам из хладината на къщата и ще си полагам кенарената рокля под навеса, в жегата, с широкопола шапка и чашка кафе, и ще ти пиша мислите си. Или балкански клюки за местните каубои. Или някоя пресно издоена глупостчица из фантазиите невъзпитани. Ф, отговорната
Ал, не ти казах детайли. Знаеше ли, че шамар по дупето може да е кауза пердупа. Може да е забиващ спирачки. Шляп и задържаш телесата от тресенье. Може да е кос, шляп и си одрал големите срамни устни. Може да е и костноседалищен, в средата, до цепката точно. Така няма какво да ти отговори. Нали съм ти казвала колко неуважавам Леополдски доброти. Колко талант се иска, за да сбъркаш шамарене? Оххххх Ф учеща
Ама какви ги говоря! Ти никога не би ударил жена! Знаеш ли колко са подли едни симпатяги във фейса дето си правят каламбури: единият с тесто, другият с торби градинска тор, щот е градинар? Плющят по тея ми ти невинни обекти, прехапали устни, а после поглеждат нагло в камерата. Дали нямаш някой познат касапин? С една ръка да мята бута, а с другата отделя фасция от мускул? Гаранция, че от навика да замята бут по еленски от куката на тезгяха , все ще може да ми обърше един здрав! Ф пс уча, уча.....подшмрък
Ал...не възприемам повече. Правя по- дълга почивка. Минавам да те погаля. Седиш с гръб към мен. Зает си. Пишеш ли? А, нее. Запояваш. Не ме виждаш. Не ме усещаш. Надвесен си и напълно вглъбен. Ивица задушлив дим се издига нагоре. Много тихо си събличам блузата, заедно с потника. Пууу, не обикалях тая зима да си подновя марката, а много ми харесват. Циците ми настръхват от хладина и от тръпката. Не ме регистрираш. Иде ми да ти захапя трапеца над рамото. Обаче бавно и тихо се навеждам да изуя домашния панталон, заедно с бикините. Оставям купчинката на пода. Притеснението да си изпълня мисията ме кара да си затопля местата с парфюмни напръсквания. Започвам да го излъчвам. Лекичко. Ти леко спираш с извъртане на главата на 20°. Видял си ме. Но се преструваш, че не си и уж продължаваш, но виждам, че окачаш поялника на стойката, без да местиш торса. Очакваш ме, лисугер такъв. Иска ми се да ти олигавя устничките с моите. Да ти скоча в скута. Бас държа, че вече се възбуждаш. Заставам права плътно зад стола ти. Напрягаш се. Полагам стъпалото си върху бедрото ти. Топлината ти е убийствено приятна. Успокояваща. Сводът ми напипва твърдината ти и предава тази информация към предишните спомени, когато бедрото ти е под моето. Или когато го галя. Или когато те гледам как се отдалечаваш. Приближаваш. Пиеш кафе на обществено място, а кракът ти е разделечен от масата и аз почти си представям мекотелцето в гащите ти как ползва пространството. И става гръбначно. Изгонвам спомените. Не помръдваш. Спускам ръка към вагината си и пъхвам пръст навътре. Изваждам го влажен и ти го обърсвам под носа. Като мокър мустак. Прибирам си крака и излизам от стаята. По коридора ме настига хала. Дънките ти са останали на пода в стаята. Шибаш ме с фанелата си по дупето, като с камшик. Смея се. Тичам към спалнята. Ужасът, че ме настигаш е вдигнал фалцета и адреналина ми. Има защо. Скачаш върху ми и съм по очи с изпънато тяло на леглото, а ти си полуприкленал върху мен. Ръцете ми отиват на гърба. Целуваш го. Хапеш. Влачиш език. Мълча в ступор от емоциите. Връщаш се да вдишаш тила ми. Косата. Имитираш ебане и разбирам, че си на кокал. Дупето ми е пързалка, по която се спускаш и качваш. Отхлабваш хватката. Не издържам без да те гледам. Обръщам се. И ми залепяш целувката, която чакам. Качваш ми един крак на рамото си. Приличаш на пожарникар, нарамил маркуч. Прибираш другото си рамо в опит да ми поровиш в путката. Скимтя жално. Не издържам. Искам те. Виждаш го и ме мъчиш. Мажеш новоизтеклите води по корема. Обърсваш си пръстите, сякаш е от нещо мръсно. Лице, опако, лице. Пак се забиваш навътре и ме разтегляш нагоре като на кука. Рев излиза от мен, еленски рев. Мощен. Познаваш тоя плътен бас. Не вещае активност. Нито агресия. А пълно подчинение. Не бих могла да мръдна. Не и без ръцете ти. Рамото на което съм подпряна. Лицето, което ме заплашва с още тормоз. Искам да го направиш. Това, което си мисля. Искам го и стисвам очи, за да няма реалност, до този момент. И ето го, дааа. Блъсваш ми го. Дълбоко и рязко. Пак изваждам дълбинен рев на лопатар. Толкова съм мокра, че включваш на месещ режим. Ако искаш да усетиш нещо, трябва да качиш и другия ми крак, да ме захлупиш по- плътно отгоре и подпрян на ръцете си, блъскаш колкото можеш. Аз не съм аз. А една путка доволна. Нищо друго. Ни ум. Ни тяло. Обожавам да те поемам така. Когато още имаш силите и ти е интересно. Не е за дълго. Завъртяна съм настрани. Лъжички? Забиваш си пръстите в крака ми, а другата ти ръка е под ребрата ми и ги чупи в желанието да държиш цица. На тоя етап косата ми е почти мокра. Поддавам с гъзето опити да ти посрещна тласъка, но не ми разрешаваш. Изтегляш крака ми леко нагоре. Месо. Хамон. Бут по рецепта осолена. Лягаш върху мен. Сплиташ пръсти в моите. Гледаме се в очите. Аз те стисвам с вагината си и те осмуквам. Мокротията няма значение. Сега е тясно. Ти се застопоряваш вплътнен навътре и пулсирам около хуя ти. Стягам се до прасци. До схващане. Това ужасно ме побърква, как не мога да се затворя, а сетивата ми получават сигнал за удоволствие. Спрял си в мен. Стегнат. Притиснат. Аз те смуча с ебливи движения, все по бързи и по болезнени за срамната кост. Трия я в теб. Но ще свърша. След малко. Секунда. Мушваш пръст до клитора. Докосваш го. Мачкаш го между нас. Твърде силно е. Избухвам. И докато те стискам в кратки импулси, се засилваш за няколко плитки тласъка и свършваш вътре. С уста залепена върху моята. Езици сплетени. Мишницата ти е до лицето ми. Обожавам я. Плискам още любовни сокове. Искам те още и още. Треперя. Отпускаш се отгоре ми. Това е. Сега започвам да се успокоявам полека. Подпъхваш ръка под главата ми и се изсулваш странично. Слагаш крака си върху мен. В ключ. Унасяме се. Бас държа, че ще задремем. Ще ме събудиш с някоя дивотия. Опрял нож върху зърното ми, като да глазираш торта отгоре. Ако стане така, ще ти погодя номер. Не казвам. Изненада. :))) Ф
Ал :))), толкова съм доволна! Намерих си гласа! Йейй :))). Пях, танцувайки. И счупих оная маска на гипс, еднообразие и философски ом. Извадих си гримасите. Разказа в тона. Филмът. Толкова съм щастлива! Да пееш с Тина е екстаз! Знаеш ли, отдавна се мъчех да си намеря театъра. Но когато очите ти казват всичко, другото закърнява. Е, успях! Йеййййй И пак ще чета. За протокола. Ако ме викнат на изпит през юни, да знаеш, че е щото съм им била убаФка. :)))), а не тъпо парче с ограничен капацитет. :))))) Не те прегръщам, че от мене текат цициеви водопади
Бабич, ти май не обичаш да слушаш какво ти разправям? Дядо ти КАТЕТЪРЧИК си ляга с кокошките за да пести от сметката за тока. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фейче, колкото повече те чета, толкова повече разбирам, че никога няма да мога да пиша като теб. Каквито и усилия да полагам, всичко ще ми изглежда бледо и незначително, без живец и цвят. Да, права си, жена не съм удрял, но не знам защо те са ми налитали да ме удрят, кога сериозно, кога на шега, кога с чисто възпитателна цел. От тази група изключвам майка ми. При нея шамарите бяха като поздрав, а аз поводи за този вид поздрави винаги ѝ давах.Не съм докосвал дъщеря ни, дори и по дупето не съм я удрял, въпреки македонската поговорка на тъщата ми: „Дупе, душа няма“. Центи я попляскваше понякога, но то беше заради злоядостта ѝ. Не искаше да суче, а Центи все искаше да суче повече. Буба се беше родила с две зъбчета, остри като бръсначи, и когато ѝ омръзнеше да ѝ навират зърното, го захапваше. Следваше писък и нещо от рода на „Стига ма, знаеш ли как боли“, и Буба биваше оставяна на мира.Двата по-сериозни боя на морето бяха след нервен срив, когато тя изчезваше да си играе или да гледа анимационни филмчета. За училище, учене и дисциплина проблеми нямахме. Винаги завършваше с пълно отличие, елитна гимназия, грамоти от математически олимпиади.Не знам защо, но дамското дупе е много привлекателно. Спомням си с носталгия поличките солей и плисе на Центи, една педя над коляното. Не само тя носеше такива. Същото се отнасяше за съседчето, за моите съученички, макар че в училище всички бяха като монахини, с униформи. Виждала си ги във филмите „Сбогом, приятели“, „Момчето си отива“, „Не си отивай“, „Вчера“. Ей така ме споходи носталгията.Да, определено харесвам дамските дупета. Случвало се е да вървя след колежка по стълбите и, дали в нещо огледално ме е видяла, но на площадката се спира и ми казва: „Добре ли ми огледа дупето? Хареса ли ти?“ А аз се изчервявам, все едно са ми паднали джинсите пред Мавзолея. Но всичко с времето си.Ал.
Ал, честно, много обичам като ми кажеш така. За писането. Аз си знам, че съм интересна, даже когато говоря, хората се позаслушват и реагират изненадано. Мисля, че е от свободата да се изразиш. Но дали изобщо въздействам чрез писането не ми е ясно. Че е любознателно, да. Поне е последователно и разбираемо. Алчето ми то, пиша ти, защото имам нужда да пиша. Така си почивам. Без цел е. Не е като оная използвачка, Ралица от разказа :))). Пиша ти, защото ми подари спокойствието да го правя без да се стискам. Защото чуствам, че не те натоварвам с още едно задължение. Защото си моята душевна ръкавичка, в която се мушкам за минути покой и заряд, където мога да помисля и да ти съобщя всичко и ти няма да си шокиран, ще белиш бонбони и ще кимаш с разбиране, докато не се пукнем от хилеж накрая. Сега, за двата зъба на Бубка, адски е смешно. Чак не мога да се изхиля пропърли. Има такива смешки. Хайде да се възползвам сега от тишината. Вали. Покрива отчита капките. Улицата свисти под гумите на трафика. Курсът нямало да учи, щял да преписва. Аз чета и компресирам. Всяка тема схематично на по лист. И мозъкът ми се компресира. Ако беше устен изпита, щях само да чета. Но за писмен имам нужда от зрителна памет. Целувам те. Обожавам да се разхождам гола под мекия халат, за да анализирам сетивността и да ти я описвам после. Събирам ти матрял :))). Понякога се случва и нощем. Одеялото ми гали разпльоканото по очи дупе и си казвам наум "Ето, Ал ако беше тук, щеше да ми придърпа нощницата надолу" :)))). Целувам те. И ще се опитам да те забравя за няколко часа. Обаче след час пак ще съм тук. Знам се. Ужасен си :)))! Моя топла мека душевна ръкавичке. Където има място за всяко мое ново лице и настроение. Много прегръдки и целувки. Ф
Темерута не вдяна, че не само като баба фиче, ами като никой не може да пише. Прост, неграмотен индивид! Бабата пък така ИНТЕРЕСНО ораторствала, че хората се позаслушвали. Сигурно има предвид лекарската комисия в КАРЛУКОВО, пред която се явява ежемесечно. Не си интересна, не се заблуждавай напразно, дори напротив- ДОСАДНА си с безсмислените си логорейски диарии. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, обърна ли Фнимание на самопризтанията на лайнянчика как воайорствал колежките си, а преди това съученичките си и са му течали лигите, нищо ново което да не сме знаели, но тук той си го написа ЧЕРНО на бяло?! ОЧИ ПЪЛНИ, РЪЦЕ празни, а като се усамоти и тестиси празни. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
С три думи се описва нищожество като него- ДОЛЕН, ЖАЛЪК ЧЕКИДЖИЯ. И едно изречение- .................................................................................! Него го напиши ти, а може и да не можеш да опишеш НЕОБЯТНАТА простащина на неотразимия в очите на шизофреничната баба фичка МАЧО с едно изречение. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, невероятна трагикомедия са тия нашите два комикса: едната се самозаблуждава, че на някого с нещо е интересна, другия ѝ поддаква: "Да, да, скъпа, много си интересна и забавна", а всъщност и двамата са толкова смотани и скучни, че ако не сме ние с Директора да вкараме съспенс и хумор отдавна да са умрели в собствената си посредственост :))
Колега, ето го изречението, което търсиш и което описва тоя сдуханяк: деде си фантазира, че е смел, мъжествен и интелигентенен пич, бивш десантник, доскорошен Казанова и настоящ Патриарх, който вдъхновява всички наоколо с уникалното постижение, че е ХОДИЛ КАЗАРМА, а всъщност е едно мрънкащо глупаво и смотано старче, което отдавна е престанало да прави разлика между спомени, фантазии и истории, които е чел или някой му е разказал; винаги е бил, е и до края на безсмисления си живот ще бъде просто един мухльо с комично високо самочувстие :))
Много внимание си му обърнал, вчера по-добре го описа- ДЪРТО ХЮМНЕ! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, искаш изречение - получаваш изречение. А и каквото и да кажем за деде все ще е недостатъчно, той е един наистина изумителен екземпляр, уникален образ, изтъкан от мистерии и противоречия, нещо средно между говореща жаба и срамежлив десантчик-парашутист. Между другото никой не знае точното IQ на дедето, защото всеки път когато му предлагат мине IQ тест той пита колко километра е дълъг теста и... не го минава, за него теста приключва преди да е започнал :))
Е как няма да се интересува от километрите, с тези малките ходила на аристократично ХЮМНЕ големо ходене ще пада до теста и обратно. Казваш като оня полицай дето учел английски от колегата си....., "ела тук и иди там". !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, преди да легна, ще ти оставя бележчица. Днес се получи нещо много необичайно. Чух песен. Монголско гърлене пеене с техния етно инструмент. И макар да беше вече вечер, съзнанието ми се нуждаеше от дрямка и се гушнахме с мойта дружка на дивана. Обаче тая минголска песен така заживя в съня ми. Дълбок. Половинчасов. Че се събудих под тежестта на вселенска тъга. И не можех и не можех да се отърся. Чак часове по- късно танците ме вдигнаха. И знаеш ли какво си мислех за това пеене. Ама да не се спихнеш и ти. Стегни се. Мислех си, че тези гърлени звукоизвличания приличат на свистене на вятър. Като когато юртите са нападнати, разрушени, яздещия мъж галопира с умряло или умиращо дете в скута и всипко, което вижда и чува е само това металическо вибриране от плющенето на разкъсаните платнища и посеченото селище. Той пее така, сляп за света, когато по звуците го открива жена. Оцеляла. Заравя трупчето, взето от скута му. А пеещият не млъква. Седи и пее. Само това. Тя се погрижва за конете. За него. Чака го да свърши с мъката си. За да продължат. Но знаеш ли, Ал? Това, което тя не знае е, че песента е жива. И е залепнала в устата му. Тя е чумата на смъртта. Проклятието нс прекъснатите животи. Семейства. Любов. Разлятите гърнета храна насред хапката. Песента е жива прокоба и тя се е впила в този мъж. От любов! И няма да го остави. Ще краде от силата му и ще го влачи към себе си все повече, докато съзнанието му не се замъти съвсем и не загуби способност да издава звук. Чумата е залепнала на устата му и той я храни, пеейки. Затова тази живата, кръшна и оправна жена, няма да го спаси. Той ще линее. Ще ослепее. Един ден тя ще го види как си е отишъл от света на мислещите хора и ще отпращи в бесен галоп. И никога няма да отвори уста за да запее с тези звуци, които ще я преследват. Като вятър в ушите. Като свистене в клоните. Като идваща мъгла от призрачно минало.
А твоята мъка от безебие ще свърши ли? И ще се спреш ли да осираш навред??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, Ал! Пуснах си кафенце, сядам да обменим мисли и захапвам темите. Ще ми трябва паракофдал и нови очи, но няма проблем. Виждаш колко съм сензитивна с горното. Една песен и съм аут. Не я сънувах. Чувах я насън. И после, за да си я обясня ми излезе тоя малък филм. Музиката е велико изобретение. Творение. Съзидание. Създава. И руши. Има похвати да ти се доплаче от умиление. Има и от тъга. Има и инжекции с адреналин. И с бойна готовност. Всичко е в комбинациите от звук. Звук като гъдел по струните душевни. Звук ясен, ярък, звучен или друг: нестабилен, неприятен за понасяне, объркващ. Знаеш ли, че има картини в опит да превърнат честотата на звука в съответната му по цвят. Много се вълнувах по темата. Защото Дънов казва, че имаме фолклор (някъде някоя тема) с деструктивни елементи. И че в бъдеще ще се лекуваме с рецепти за концерт :(). Например три пъти Брух и ежедневно Моцарт при сърдечна недостатъчност. Много ми влияят звуците. Как може да е нормален някой, който трака с химикал по масата от нерви? Например :)))). Или колко е лесно да прекъснеш досадник, само по учестеното дишане преди да започне да говори? :))). Ал, не си мисли, че съм се хванала да пея по цял ден Нина Симоне. Не. Не съм. Но има край мен една жена, която се влюби. И когато я чуя :)))) си спомням колко беше хубаво. Може би затова вярващите избират да вярват. За да знаят че има кой да ги обича. И да им е по- леко. :))) Ф
А с "горното" не видя ли, че дъртия педерюга днес има анален ден и центобидона го ощастливява със страпона?! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Музиката действала като наркотик, ти още малко ще откриеш и топлата вода, много си начетена БРАВОС! Нали затова по махалите се лее Азис, Кондьо, Софка, бате Милко и др. от компанията. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А има гласове, които дълбаят собствената лоботомия :))). Дума- разрез. Изречение- още дължина в разреза. Няколко - край, стърженето е изчегъртало връзките, прекъснало контактност, изгладило и напуснало вегетиращото тяло.
Добро утро, душицо моя. Егати гадното време. Ако ще вали сняг, да вали, а не някаква мърлявщина.Ако знаеш как ми е заседнала в съзнанието тази твоя /наша/ картинка ,за бумтящата печка, за светлинките от пламъчето по тавана, за онази уютна нежност, помещение, изпълнено с неизказани мисли и желания… ама на радиатори с топломери. Хубаво, удобно, но нищо романтично.Някога, през зимните ваканции, когато отивах при баба в другия край на София — хубава, спретната къща с прекрасен двор, който през пролетта и лятото беше изпълнен с цветя и аромати, а през зимата, бумтяща печка. Сега там има хубав блок, един от апартаментите ни е там,от баба ми, които даваме под наем. Средно късен соц, здрава, плътна тухла, а не перверзен итонг. Да, харесвам музиката, но съм музикален като паве. Харесвам Шуберт, полонезите на Шопен, „Вълтава“ на Сметана, особено онзи пасаж с бумтящата вода, която после отново минава в нещо лежерно и спокойно. Разбира се — унгарските танци на Брамс, понякога Чайковски. Казвал съм ти, че харесвам Дорс, Бийтълс, Стоунс, Пинк Флойд, Рейнбоу, Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Форинър, Алфавил, Джудас Прийст и т.н., и т.н.Нямам твоя фин усет за музика, за композиция. Просто съм музикален инвалид. Такава беше и мечтата на майка ми- да мога да свиря, леко небрежно, на пиано. Да, ама не, което не става, не става. Затова, освен приятното, приятелско, нежно общуване с теб, аз и повишавам музикалната си култура. Харесва ми да си пиша с теб, някак денят ми е празен, ако не чуя твоя глас. За мен твоето писане звучи като глас в мен. Твой Ал
Целувам те по муцунката сънена! И ще ти седна на гръдния кош, да те гъделичкам с език по лицето, щом се бавиш толкова дълго. И аз те чувам. Дълбоко. Отдавна установих, че тия екранчета изобщо не спъват комуникацията. Идеално предават точната енергия. И тя се улавя. Камината, кожата, капсулата във времето, в която мигът е спрял и нищо отвън не се изменя, само нашите телесни конфигурации. Да, това е реалност, в която мога да живея винаги, когато поискам. Тя е там. Имам лесен набор за телепортация. Казвала съм ти. Нямаш грешен ход. Орисани сме. Ти си моят Ал. Аз твоята Ф. И ще си разтеглям измеренията, само за удоволствието да те шляпкам с тях като опънат тирант. :))) Ф :))) Стисссс и изпук, момченце моье
Ал, уча, но изведнъж от нищото, вместо изписана хартия с текст, ми се привижда твоята кожа, лонна. Прав пред мен, си приближил да те вдъхна и да поема чаша с кафе. Но нищо не може да се сравни с удоволствието да мажа бузите си в гънките ти. Да наблюдавам нюансите телесен цвят, как преминават в по- тъмни свивки, в релефни пъпковидни набраздявания, бенки, сивкави осветявания заради играта на светлината. Иска ми се да те нарисувам. Масло 50/60см. От пъпа до горната трета на бедрата. Само това. Бих започнала да те рисувам още днес. Боже, как те усещам с лицето си! Дори като пиша! Невероятно е! Ако някога отидем на пикник, ще ме оставиш да ти легна напреко, с глава в скута ти и когато усетя момента, ще искам да не мърдаш от торса. Е, може да ми галиш косата. Но искам всичкото време на света, за да те обходя с език и пръсти. Ще те вдигна. Изпия. И пак ще ти се наслаждавам, още и още с острия тръпчив аромат на сперма в устата. Защото си неустоимо чаровен. Не гладък. Не опнат. Не анатомично мускулен. Не. А истински. Земен. Торфен. Плодороден. Чуствителен. И напълно неподготвен да всяваш толкова дълбок интерес. Като девица си. А аз те прелъстявам към все по- далечни удоволствия....Целувам те! Навсякъде! Ф
Изключително интересни са леля и деде от чисто психиатрична гледна точка. И двамата не са наред с главата, но по някакъв извратен начин идеално си пасват в делюзиите си, в перфектна симбиоза са тия двамата паразити. Деде има нужда от човек, който не се опитва да го превъзпитава, не му се кара, не го поучава, не го навиква, не го обижда, не го анализира, не му обяснява, че е непоправим недодялан чвор и за пръв в живота си деде е попаднал точно на такъв човек. Леля от своя страна има нужда от едно яко ебане, но което - поради особености на характера ѝ - никога няма да получи, за това тя го е обърнала на въжделения, мечти и бълнувания, а реалдеде е Единствения Идеален Мъж За Нейно Височайше Величие, точно защото задръстен темерут като него никога няма да посмее да се появи в реалната реалност на леля, с което да застраши и накърни перфектния измислен образ от най-смелите ѝ еротични фантазии. Колко жалко, че не съм нито Фройд, нито Юнг, нито Форел, иначе като едното нищо щях да напиша дисертация по техния уникален случай и току-виж стана професор по психиатрична патология, а защо не и старши научен сътрудник :))
Дисертация "Путката с чепатия характер" :))))))))
Брейййй, какво нещо! Писах дълъг коментар, напълно полит-некоректен и той ми се изтри най- случайничко. Е, може би така трябва. Ал, темата беше за това: като какъв мъж и човек расте сина на оранжевия. Ако наследи власт и пари, внушения, щения и му липсва изграждането на вълчи бизнес характер, като как би се държал? Какво прави синът на шефа на света? Ако таткото си е бизнесмен, обича безскрупулно евтини фючърси, то синът какво ще обича? Перверзност, нали? Градинарят е добър човек. Обича природата. Растенията си. Но ако някой клон не расте добре, го реже. Ръката на градинаря не само полива и тори. Вижда бъдещи проблеми и ги отскубва от корен. Мисля си, че ако има някаква сива мисъл, би следвало тя да следи за 2 знака и на 3 тия да тегли плевела. Защото залозите се качват. И след добрия стар мръсен бизнес идва технологията и антиутопията. А тоя филм няма да ни хареса. Кой следи какви ги върши Т-младши? Ебе ли? Гаври ли се? Много хлад ми вее, когато мисля за туй дете. ***Адски не ми се учи вече . Ф
Така като гледам единствено ти не можеш да приемеш факта, че не ти ща ни лицемерните връзки, ни бабешките контакти. Свиквай с мисълта, че има мъже, които не можеш да ги подчиниш и манипулираш да ти лижат целулитния задник. Разрези+стържене и пр., имам ВЕНЕРИЧЕСКО заболяване, боли ме целият рязан. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фатмак недодялан, че си музикален, като паве е породено от главата ти, която е също ТЪПО паве. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, моя любов! Едвам се удържах! Едвам! Щях да напишкам дивана. Такъв мощен оргазъм ми дойде, Алченцето ми. Значи къпя си се аз, натискам фантазиите, слагам още перверзии, добавям гадории и тц, няма да ми стигне до да разпусна. Излизам, халатче топличко, машинката дето вибрира над клит и се мушкам под одеалцето на диваня. И Алллл, тая играчица че работи е ясно, няма пропуск, нито бави, но тоя път усещам как съм нацелила място при което не е толкова интензивно , а само ми стяга мускулатурата в мощен ниско тазов обръч. Всичко се стяга. Отворът ми вагинален усещам как се отваря, засмуква въздух и се стисва навътре да го преглътне. Клит се качва по спиралата на сензитивността, вагината пак се отваря като рибешки уста, пак засмуква въздух....а аз си те представям как ми вкарваш пръст и гъделичкаш отвътре Г, как ми показваш месото си, как се изпълва пред очите ми, докато с другата ръка си ме чукаш с два пръста- три, и още докато ми го вкарваш , така се присвих в клит кихвания, че ми дойде да пусна струя. Пиш. А съм на диваня. И е оргазъм. Трябва да му спра конвулсиите, за да не се изпусна :))). Като да намигаш с отворено око с тиксо на клепача....охххх Алчето ми! Е много ти е хубав! :))) Твоята Ф
А-а-а Фейче, не така. Сядай си на хубавото дупе и учи. Какво значи „не ми се учи“, колко изпита имаш? Нормално при нас бяха четири, а в пролетната сесия винаги един идеологически. Той беше пълнеж – за него оставяхме максимум четири дни, поне един за учене за по-следващия изпит, а там назубряш няколко политкоректни фрази. То и на преподавателя са му омръзнали и ги въртиш в различна последователност. Важното беше да не млъкваш.Даже имаше такъв забавен случай. Седя вкъщи, нещо ме помързява, като теб, и изведнъж телефонът звъни – от онези старите, облите. Звъни Нела с панически глас:„Алекс, тута ла финита!“Викам ѝ: „Нело, нещо италианският не ми е познат.“ И тя започва като картечница – как някакъв от групата, по съвсем друга работа, отишъл във ВМЕИ и в канцеларията на факултета среща преподавателя по „Основи на научния комунизъм“. Е, той не го познава, защото и лекциите бяха посещавани от дъжд на вятър. Онзи – бесен, защото на изпитната дата на групата, никой не се явил – смята го за саботаж, диверсия и т.н.Та аз, като най-близко живеещ и имащ телефон, да тичам, да се жертвам и да прикривам групата, докато тя панически звъни на тези, чиито телефони знае. Аз чел, не чел – хуквам да се правя на спасител. Да се жертвам за другите. Влизам, а той бесен. Обяснявам му с най-мил и спокоен глас, че датата на изпита е утре и че колегите в момента се окъсват от учене на този „любим“ предмет. Дава ми да тегля въпрос и хуква да проверява. И наистина се оказва, че съм прав, но той обявил на последната лекция друга дата. Да де, но никой не е бил от нашите на тази лекция – и то само за нашата група. Докато той плавно се успокоява, аз пиша политкоректни глупости и колегите с плахи физиономии започват да пристигат. Аз, като пръв пристигнал, съм вече при него и започват словоблудстванията – повтарям като развален грамофон едно и също, но в различна последователност. Той доволен и изведнъж вади едно книжле и ме пита дали съм го чел.„Да, чел съм го, как пък не.“Оказва се, че това е някаква стихосбирка на кремиковски работник, възпяваща разни щуротии – как работникът е утрешният ден, осъзнат творец, идеологически подкован, поет по душа, едва ли не втори Вапцаров. И тъй като не съм я чел, ми пише петица. Абе аз и на тройка щях да съм доволен, само и само да се отърва от него. Центи – винаги отличничка, винаги вземаше степендия за отличен успех независимо от дохода на родителите ѝ, но на идеологическите – стандартна тройка.Та вземи пример от нас, пий кафе, целуни ме и „зубкай“.Твой Ал
Добро утро, Алченцето ми! Добих вътрешна отврат, не от ученето, а от конкретен учебник, явно превеждан от немски, с неясно начало на изречението, усложняване и разклонение на мисълта, докато се стигне до края, който като един аксион е нужно да бъде пак така странно структуриран в обратна на хронологията на обясняваните процеси, послвдователност. Подреждането на мисловна схема, схематизиране на детайлите , това ми се увидя. Но ще си дам малко почивка от този предмет, щот се получава блокаж. Имаме 7 изпита. Два минаха. Утре - нов. За него ще погледна сега. Участвах активно цял семестът. Следващите 4 са до началото на февруари и са най- тежките, вече по-близо до същината на специалността. Та проблемът е самият учебник, не науката му. Реших да помоля chatgp да ми напише кратък реферат за някои от темите. Странно е как изтощението идва от еднообразна дейност. Като при водната аеробика. След серия от даден тип се иска следващата да включи мускули антагонисти. А не допълнително от същото натоварване, което би направило травмите. Та, миличък ми Ал, хващам друга дейност и това е спасението. Разнообразие. И при нас има пълнежност. Там прилагам стратегия, а не учене :))). Понеже всички са професори, нАуката им е със собствена катедра, изобщо за да оправдаят кофти избора си в живота и пълната мизерия, че не са успели по същество, а са останали в малкия джоб на панталона вместо истински професионалисти....те това ги кара да имат нужда да видят респект и наченки на интерес. Все пак, ако се държа нагло, обиждам смисъла на съществуванието им. А и те са хора, добри, с деца, тн. Та, стратегията включва да имам гръбнака на нАуката и оттам започва памет, обща култура, препоръки. Такива дето питат Колко са петимата от РМС , нямаме. Алченцето ми, целувам те! Знаеш ли колко е смешно, когато някой ми вее червен плащ пред очите? Вместо да обуе гащи? :)))) Не обръщай внимание, дълго е, мноооооого години дълго :)))). Твоя Ф
Ал, правя си почивка и ми се прииска да ти разкажа нещо. За един мъж. С него, както с теб, се разбирахме добре. Но повечето аз му хващах мисълта, де. Той- мен, не всеки път. Даже веднъж много се засегна, щот се поддава на чужди влияния и реагира неджентълменски. Простих му. Мина време, мислех го за варненец и го каних на среща като бях там. С нощувка. Не се получи. Човекът бие тъпана, че нямал тъща, което прави жените да му се лепят все едно е развял байрак на самотник. Веднъж му се самопредложих за новата година. Пак имаше студ и хлад вкъщи. Не помня дали тогава хвърчах до Дъблин на 31ви, може и така да беше. Мисълта ми е, че човекът е готин, но едно нещо ме подразни жестоко: беше сгафил с прекалено провокиране на хората, не му понесе реакцията и ходи да се жалва на кокошарника си. Леко видоизмени случката и както винаги се изкара най- умния, най -бързия юмрук, най- харесвания гост...изобщо квот каже за себе си и отдолу му пригласят беквокалистките. Това не го харесвам. Черпи его, заблуждавайки горките жени. А когато е себе си, получава мен за спаринг. И не винаги ми харесват мръсните му удари. От друга страна, е направил много за мен. Вложил се е. Като време. Старание. Но просто сякаш е изгорял моста помежду ни и сега общуваме с димни сигнали. По сигурно е. От разстояние. Таааа, този човек много би ти допаднал, ако се запознаете. Даже би могъл да те качи на ринг, щом нямаш въздух за татамито. Ще се боксирате пък. Има един минус. Той е от тези, дето крадат чужди жени, плюят, шамарят и задоволяват без да си мръднат пръста. Пък ти си гушкав и отдаден, открит до болка, честен. Коренно противоположно. Знаеш ли, с двама ви мога да бъда истинска. И себе си. Просто защото човек е противоречив. Двойнствен. Дуален. Само трябва да се внимава как се влиза. Животът достатъчно ни шамари. Когато попаднеш на качествено другарче, е въпрос на битка със себе си да го задържиш, вместо да се убеждаваш колко ти е безразлично. И да се правиш на зелен кон пред портата. Ал, взех да ти разказвам това, защото ми се лафи с капучиното. Истината е, че тук си намираме лафче, а животът навън си е друг. Какъвто си го направим. И няма фенклуб. Няма аплодисменти. Риск губи и печели. Вдигаш гащи и продължаваш. Всеки пропуснат момент отдалечава лесното решение. Хайде, стига толкова. Свърши ми почивката. Прегръщам те силно! Твоята, Ф
Ал, пак почивка :) и по една дума още. Знаеш ли кое ме убеди колко си открит? Това да споделиш диагнози и епикризи на съпругата ти. Специфични нужди подтикват към такива откровения. А иначе умееш да пазиш тайна. Тайна връзка. Квартира. Но диагнозата?! Тук ме спечели окончателно! Открит до болка! Твоята Ф
Душко, нищо нова под слънцето.Още преди много години ,колежката с триъгълника каза нещо, което силно ,по смисъл се доближава ,до това ,което ти казваш.Не претендирам за точен цитат ,но тя каза нещо ,от сорта ," при теб каквото ти е на сърцето и душата ,това ти е на устата".Даже първо казваш какво мислиш, а след това се чудиш защо така някой те гледа,ама на теб в това ти е част от чара.Егати чара.."Пък ти си гушкав и отдаден, открит до болка, честен" А-а-а-а, не така ,да не съм подмокрил памперсите. Когато нещо засяга двама души се мълчи до дупка ,а в много от случаите не са двама души, а поне четирима ,че и повече.Не винаги ги разбирам жените.Примерно с някоя сме в колегиални отношения, нито близки ,нито отдалечени и в един момент идва колежка и споделя ,как я чула ,без първата да я вижда, да ме топи , пред някакъв лигльо от ръководството.А с топящата сме се разбирали,не сме имали пререкания, споделям го със съпругата ми ,а тя ехидниче. "Голям си заплес, тя беше влюбена в теб и искаше да се ожениш за нея".Според мен съпругата ми преекспонира случката.Много е териториална.Не случайно е зодия Лъв, баш към средата на периода. А ти сега ходом марш. към стаята ,залата ,аулата или каквото е там.Алекс
Радвам се на искрящия зърнист сняг, Ал. Навън съм. С парещо лице и свеж ум. Смених дисциплината и сега мозъкът ми пее и се радва. Човек трябва да се вслушва в сигналите си. Бях се полупарализирала от мъки с предишния автор. Ал, обожавам си времето сега. Вчера. Днес. Изсушаването. Размразяването. Течащия поток инфо от умнотии :))). И знаеш ли кое е най хубавото? Нямам товар. Очаквания. Съжаления. Угризения. Мечти. Тц. Зеро. Мислв че това е дзенът. Мигът. Ф
Колега, обърна ли внимание, че баба пак била прелъстена и изоставена? Предложила си шундата за пореден път и за N-ти път е получила мълчалив отказ. И сега бърза да предложи тройка на аристократичното стъпало, барем той се уреди с кур. Може пък най-сетне в тоя сезон някой от комиксите да докопа заветния за тях хуй......! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Слузното повлекло се задъха :)))))
Няма как да се задъхам бабче, нито съм на твоите години, нито притежавам сланинесто тЕло, отново като твоето. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, в нашата сага ролята на прословутата драматургична пушка я играе тоз прочут сред стотици хиляди обрязовани институтки и куртурни инженерки кралимарковския хуй - ей го! на деде. Рано или късно, но ще гръмне и тогава със сигурност ще се разбере кралимарковски ли е или си е най-обикновен курнишонски? А леля е като в оня виц: оплаква се, че нейнийо вече не я задоволява, студентките на нейнийо злословят, че как пък всички тях ги задоволява, само лелята не може и тук хором се обаждат секскупонджийските жребци: "Нея никой не може да я задоволи!" И те така :))
....и клит-вибро-смукача се тресе от смях :"гррррРрррррРРРРРРРРрррешишШШШ"
Ал, тази нощ има много звезди. Като тези, които си гледал като момче, от твоята стая, слушайки ромона на шадравана. Целувам те. Личната ти феичка :))))
Баба звездобройка пак се бори макар и само за бройка. Но деде си легна с кокошките, че ток се не плаща с въшките. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, легнах. Очите ми парят от четене, трябва да спя, но не мога. Галя си дупето. Лежа настрани и си галя бузката, минавам през цепката и стисвам долната бузка. Напрягам глутеуса и я втвърдявам. Подскача. Толкова е забавно! Искам ти да го правиш. Искам да ми разтвориш бузките. Да прокараш пръст в кръгче над сфинктера без да отлепяш възглавничката си. Да притиснеш леко. Аз ще те стисвам с аналчето и ще се отпускам. Ти дръж натиска и пръстът ти ще потъва без да усетиш. У мен ще се изливат вълни на желание на талази. Сякаш имам делви с мляко в малкия таз и те се обръщат и изливат при всяка анална пулсация. Толкова съм възбудена, че се надявам да не се бавиш. Да ме възкачиш и да ми успокоиш вълнението вагинално. Просто влез. .............дааам сега вдишах. Божествено е. Искам от същото и утре. Като се събудим. Може ли? :)))) Ф твоичката
Ал! Не ми пиши днес. Нещо....не знам какво правя тук. Нека не казвам че е грешка . Нали се учим да познаваме какво наистина не харесваме. Знаеш че нощем съм по- лабилна. И ще ми липсваш. Но ми е гадно. Ще трябва време. Да пречистя. Забавлявай си се. Ужасно не ми е мястото тук. Ф
Предутринният сън, казват, е най-сладък. Тъкмо тогава човек остава насаме със себе си и с онова, което не казва през деня. Пиша ти на тъмно, на пръсти, защото къщата спи, а мислите не искат. Как да не ти пиша? Нали сме другарчета – хора, които си споделят не само думи, а и паузите помежду им, картини, спомени, изживявания. В тишината се чува дишането, близостта не иска думи, тя просто е. Ти значиш много за мен и го казвам тихо, без да очаквам отговор. Рядко позитивен човек си – от онези, които топлят, без да го показват. Само не се заплесвай по оня стойкаджия от курса. В такива часове стойката няма значение, важен е човекът.Твой прегръщат те Алекс.Ама как ми се иска да се гушна при теб под завивките и да те гушкам.Пак аз
Фатмака сега е отчаян, чете за нечуваната роосийска инфлация https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/rusiya-se-subudiha-cenovi-shok поплачи си за твоите събратя. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Един австралийски блогър, живеещ край Москва, просто показва как изглежда обикновеното пазаруване в Русия – и това се оказва достатъчно, за да срине мита за бедност, разруха и празни рафтове, в които Западът настоява да вярва. За да разгневиш половината интернет, не са необходими грандиозни изявления – просто е нужно да покажеш как живеят обикновените хора. Австралиецът Ръсел Отуей прави точно това. Той живее близо до Москва и снима видеоклипове от обикновени магазини в Русия. И, честно казано, това е, което вбесява Запада. Онзи същия. Колективния. Ръсел живее в Русия, в град Апрелевка в Московска област. Той води блога „Travel with Russell“, където пише за ежедневието, най-често за магазини и пазари. Супермаркетите са част от неговата професия. От 15-годишна възраст работи в търговията на дребно, от продавач и мениджър до консултант и генерален мениджър. Сега, като експерт, той запознава чужденците с нашето ежедневие. „Ще Ви покажа бедността“ В едно видео Ръсел показа типично пазаруване на хранителни стоки: хляб, млечни продукти, сирена и плодове. Той направи снимки отблизо на цените: пресните печени изделия са под един долар, литър мляко е малко по-скъп, а ябълките са доста евтини. Най-интересното в това видео е реакцията на публиката. Австралиецът се пошегува в самия край: „Мислехте ли, че ще ви покажа бедност, сивота и празни рафтове?“ След това се засмя: „Не разбрахте, а?“ И наистина, не се получи... Зрители от САЩ и Австралия написаха, че рафтовете са „твърде пълни“, а магазинът е „подозрително тих“. Някои поставиха под въпрос цените. Други попитаха дали подобна сцена наистина може да е реална. Един абонат написа: „Цял живот ни казват, че Русия живее в руини. А този магазин е по-добър от нашия в Сидни. Къде е бедността тук, извинете?!“ Ръсел не спори: „Не се опитвам да убеждавам никого. Просто го показах такова, каквото е.“ Дискусиите продължават и този чужденец гради блога си върху това. Канадците сравняват цените със своите, тези във Великобритания са изненадани от цената на маслото, а зрители от Германия написаха, че не могат да повярват, че магазинът изобщо е отворен. Там или е празник, или е „спокоен ден“. Някои коментиращи умоляваха: „Отидете в друг магазин, може би имат празни рафтове...“ Те все още се надяват.
Както се надяваш и ти, че блогъра не е почитател на путлер и не получава жълти копейки за представленията си. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Мда, деде пак малоумно е копи/пействал от сайтове на мисирки. Кво става, деде, да не ти е теглил една майна ChatGPT повече да не го занимаваш с тъпотиите си и със сексуалните фантазии на лелята и сега не знаеш какво да ни кажеш със свои думи? :))
Ал, дълго се боря със себе си. Дали имам право да говоря. Защото думите ми могат да бъдат изтълкувани погрешно, а е важно да не прозвуча като обвинение. Първо, искам дебело да подчертая, че ние сме в порно сайт- място за релакс, лигоч и всичко що е свързано с разходване на излишни хормони. Тук си има категории, които са ми крайно непонятни и макар да не ги разбирам, те си остават в полето на фиктивно съществуващи клонове на приложната ми наука :))). Сега, целият проблем дойде не от писаното слово, то само по себе си е начин на изразяване, творчество, душевен отдушник, неща, на които всеки има право. Работата е в лошия тайминг, аз да ти предлагам голото си дупе, аз няква 50-годишна жена, по- истинска отколкото е приемливо за пред хора, а ти да си примерно автора на инцеста, желаещ цици, млади и напращели, сестринските ти. Е как да се почуствам? Къде отивам аз? Не че трябва да се пише за " мен и са мо за мен а ха ха ". Но не виждам истинското в мъжете срещу себе си, Ал. Ти ме държиш на въженце. Тук. Обожавам енергията ти. Но какво, ако е само половината ти мозък. Ако другста ти половина е тази, която се прави на дърта брънтия, туря червило и цупи устнички, за да ни убеди в болната си логика? От оня разказ дето колежките били казвали за циците на момичето "ше ги побърква"? Бе , алоу, по- тъпо мъжко мислене не съм срещала. Коя жена ще си позволи да говори така за чуждо дете? Дали ще си го помисли? Никога. И ако го мъж, което е единствената опция, би получил десен прав. Защото никоя майка не би искала да вижда децата си като сексуален обект. Насетне, авторът си разиграва коня по стара изпитана рецепта, да приспи логичната мисъл. И понеже тук не боравим с цифри, ползва други похвати. Да, ама това е извратената логика на Юда, че без него е нямало как да има спасение. И при мен усещането е, че съм изпила говежда жлъчка. Това е неговата жлъч, към свят, чиято реалност му убягва, поради обръгване и деформация и търси усещане отвъд. Да де, ама моите отвъд са и животни, и насилие, кръв, органи, тъкани, пирогов...Болно е. Абсурдно да се облича в художествена форма и да се представя като невинно творчество в секс сайт. Виж, видимо перверзните стилове, кратки, фетишни символи, вулгарни думи, това са си точно нещата за една чекия. А локумите до там, дето седнало детето на 10 годинки в скута му и той бръкнал през хлопналите ръбчета на гащичките е същото като опита да ни пробута тая история с ебливата сестра. И ако това си ти? А аз ти предлагам не само разкази за природата, спомени и желания, а директно забавлявам хората с еро кореспонденция? Сестричката си отваря лабийките, до нея аз ти предлагам да ми отвориш глутеусните мускули. Ал, имам нужда да си пишем. Така, като тук. Без ангажименти. Без очаквания. Или със. С лични срещи. С телефонни разговори. Но лошия тайминг, мааалко ме поболя. Един си търси овца за стригане. Друг не ще личен контакт. Трети не го вдига, ако не е табу. Е къде са ония обикновени мъже, дето се държат нормално? А, вярно не са тук. Тук сме в сайт за порно-черепни изживявания. Е, добре, така е, затова ти казах "не съм за тук". Мястото си е каквото му е по бай дефолт да бъде. Аз що ща? :))))) Що се разпищолвам, та да мъйе яд отподир? Заради Аллллл :)))). Който може и да е автора на всичко, що ме разболява. По- лошо: Ал има право на това! Ъъъъъ, извън детските гадории, де бррррр. Затова, Ал, миличък мой, ти казах, стой си, забавлявай се, аз съм проста и обикновена женица, с прости нужди. Такааа, казах си. Е, по- добре си е така. Мога да продължа с усмивка, а не онова попикано лице. Нищо не е станало. Кофти тайминг. Ноу бед филингс. Фъррррррр
Душице моя, умна и сладка,Ако кажа, че съм разбрал половината от това, което си ми написала (надявам се, че е за мен), ще излъжа. Как ме виждаш с млада петдесетгодишна жена — та аз ще стана за резил. Минаха тези времена и няма да се върнат в този живот.Когато съм писал, винаги съм си слагал името - дали като частите, в които съм служил, дали като име. С теб ми доставя неимоверно удоволствие да си кореспондирам с начетена, умна, знаеща жена с чувство за хумор, което не се среща често при жените. Възприемам те като душеприказчик, ако щеш - като колежка от института.Не смея да си позволя волности, но разни хора слухтят пред вратата и надничат през ключалката. Нормална човешка реакция, но тях ги дразни защо ние двама с теб не се замеряме с конски фашкии или кални топки, а кротко си хортуваме.Харесва ми твоят описателен стил, ревнувам, когато намесваш други мъже - все едно някой пие от моята чаша. Не предполагах, че така ме възприемаш, може пък да не съм досетлив. Споделял съм мои твърде лични изживявания, които на никой друг не съм казвал. Не предполагах, че ти досаждам. Вярно е, че сутрин отварям с нетърпение да видя какво си ми писала, а то е забавно.Може пък да съм ти станал твърде банален и предсказуем, случват се такива неща. Надявам се, все още твой приятел и почитател по споделяне на мисли, чувства, спомени.Сега пак ще бъдем „налазени“ от „сивите“. Има един роман на братя Стругацки: „Трудно е да бъдеш бог“, та там с определението „сивите“ се обозначава нискоинтелектуалната сива посредственост. Прегръщам те с гореща истинска прегръдка, просто човешка, без поза, само топлина и доверие . Твой Ал
Така, комиксите, имате май нужда от преводач: деде, да те еба у чвора недосетлив, леля казва, че вече не ѝ е комфортно да се разпищолва по гол задник на публично място, демек намеква, че би ѝ било много по-приятно да те среща при конфиденциални условия. Лельо, а деде пък отвръща, че проблема си е твой, духай го под вода ако щеш, но никой, а най-малко деде, не те е карал пред хора да са бараш по манатарката, той винаги и само е искал невинно да си бръщолевите и хортувате като две дърти брантии, които обсъждат младото поколение, кат две колежки, които си клюкарят в обедната почивка тва новото момиче кой пръв от колегите ще го разплаче, демек няма да има по-конфиденциални условия, кот такоа :))
Ал, всичко е добре, когато завършва добре. Както каза Циклон:"Ама какъв съм и аз, разприказвах се. А щастието обича тишината." Следвателно, рожбо моя, можем да останем в сайта Без да си пишем :)))) #смешное или да си ми дадеш свободата и да ме пуснеш извън стаята :)))) #пакесмешно,предвид че събирам съчки в момента. Няма начин да ми досадиш, пречиш или нещо си още, защото както виждаш мога да те поема с ореол отклонения :)))) оххх, шсе препъна от смехория, ти си моят Ал и точка. Твоята запролетила Ф
Обаче ме кефи упорството на дедето да отрича, че самият той е един сив и посредствен представител на сивата нискоинтелектуална посредственост въпреки всички доказателства за обратното. Деде, не омаловажавам титаничните ти/ни старания в тази посока, но кога най-сетне ще ни изненадаш с цяло, логически завършено изречение без елементарни правописни грешки без да ползваш ChatGPT и/или спелчекер? Или викаш - чел си две-три книжки за десантчици, хоп! вече си десантчик! Чел си "Трудно е да бъдеш бог" и хоп! ти вече си един интелигентен и високообразован прогресор? Я кажи тогава, а коя книга те убеди, че си един желан и неустоим сексуален бог за "умните" ти колежки? "Мъжът и жената интимно"? :))
Ал, извинявай, малко се изгаврих. Мъничко. Дадох ти изборът на Софи. Ней хуманно, ама ситуацията си просеше тая мисловна еквилибристика. Извинявай. Сега сериозно. Не ти давам избор. :)))) Аз решавам, любов моя. Твоята Ф
Лельо, по-скоро Слънцето ще изстине отколкото дедето да стопли че някой нещо му бил давал. Пиши му по-бавно и му го сдъвкфай, че той и без тва трудно ти разбира. Изборът на Софи? Ко? Сфинете, ар ю токин ту деде? Камон, верно е гавра тва :))
ЦИТАТ:"Ал, извинявай, малко се изгаврих. Мъничко. Дадох ти изборът на Софи. Ней хуманно, ама ситуацията си просеше тая мисловна еквилибристика. Извинявай. Сега сериозно. Не ти давам избор. :)))) Аз решавам, любов моя. Твоята Ф" . Няма нищо душко, както казваш-"ти решаваш", твое е правото, но беше много емоционално, радвам се, че беше моя събеседничка и приятелка в комуникацията-честна, духовита, умна, забавна. Надявам се да си щастлива.Твой Ал
Ш-ш-ш. Ш. Ш. Шшш. Всичко е спокойно. Това просто бяха топлите и студени вълни. Климактериумът е кучка.
Колега, нещо много бързо ще приключи четвърти сезон? Кво стана, та не вечерАхме? Лелята май все пак прие навътре очевАдната помощ на chatGPT в думите на деде? Или просто ѝ омръзна ломотенето на деде колко е умна, образована и хумористична и нула внимание към нейната страстна сексуалност. Или, викаш, всичко е мимолетна буря в чаша вода, след ден-два пак ще са си нашите Куку и Пипе? Кажи, ти как ги виждаш нещата? :))
Предния път, пак същата история, бях сложил тарга бира за една седмица, но тя не издържа и четири дни и загубих срещу Хелга. Льоклер
Поредните лакардии на лъжливото овчарче. Баба по тоя начин тества лоялност и прави ревизия на агитката си. Не й ли свикнахте на шизофреничните номерца? БАБЕШКИ ПРИКАЗКИ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, мисля си ...че ако ти влезе в сянка, поне така те разбрах, то аз мога да идвам и да ти приказвам понякога. Както капката се връща в морето. Не че ти ще си пасивния, а аз активния :)))), ами по- скоро аз съм нуждаещата се да говори, а ти си най- добрия слушател. Пиша ти това, без да знам дали ще четеш. :)))) И не съм сигурна дали ще ми сработи ентусиазма. Вярно е, че вече се повтаря този патерн, при който ми жулват гол нерв и дервиша със сърпа, де що е около мен, което не говори добре за това колко адекватно развивам нови подходи за справяне. Истината е, че едно момиче от курса ни даде линк към нейните файлове с теми, които са пъти по- интересно съставени от учебника, в чийто стени си счупих главата. И когато тя направи това, за нас, познатите непознати, се видях много дребнава и елементарна в реакцията си тук. Първична. Това ще се повтори при всеки следващ подобен случай. И още нещо се случи: да взема вместо copy- paste, да cut - на историйката, която качих тук. Определено целодневното четене не е за моя натурел. Знаем цената на запетайка в присъда или в банкова сума. Та влязох си да си взема текста, да си го имам в докс. Мойот го прочете и каза, че съм много повече Уди Алън, отколкото 18+. Имах такива подозрения. Та, хубаво нещо са промените. Аз те чувам, дори когато мълчиш. Знам, че се усмихваш. Вътрешно :)))), Центи гледа и ще пита кво толкова. Но сега поне ми даваш шанса да не се излагам чак толкова много. Ще пиша есенцията на някви уж важни неща. А не, да те дъвча по слабините. Фокус на впечатленията, "Драги ми, Десантчик, пиша ти....." :))))). За другото ще се погрижат колегите писатели тук :)))). Тааа, това е. Не бях права. Но и не можеше да не реагирам. Гол нерв. Реакция. Мисля си, че такива малки скандали в дома, правят нова ера в историята на света. Като жената, създала слънчево отопляема къща. Ритнала е кофата с въглища. Не можеш да си до мен и да не се разхождам гола. Противоестествено е :))). Затуй...дистанцийка :))). Е, сега вече лягам спокойно! Познай дали ще те сложа зад мен :))).
Драмалеля влиза в някви филми, с гръм и трясък обидена и огорчена си излиза, накрая обаче пак влиза, то къде ли ще ходи? Дедебил дори не разбра какво се случи, но за всеки случай е ококорил невинни очички: "Какво пак направих?" Ами да, така е при нас: драми, шантажи, невъзможни избори, обрати и катарзиси, урагани и зашития... просто още една серия от нашия фамозен сериал "Шоуто на комиксите" :))
Цитат: „в чиито стени си счупих главата“.Не ми казвай, че са те „нацепили“ (скъсали). Това няма как да стане - ти си толкова умна, с перфектна лексика. Може четенето да не е твоят "натюрел", но все пак явяването на изпит не е само от едно прочитане. Ние навремето, както съм ти писал, оставахме по 4–5 дни за учене, за така наречените идеологически изпити, на лекции почти не ходехме, но те бяха глупост, сигурно ги бяха сложили за онези от АУНСО, за да има какво да работят.Може да звучи смешно, но имахме нещо като наряд, кой кога да ходи на лекции по тези безсмислени предмети. Просто да не бъдат празни залите,че ще стане голяма патардия. Това бяха „История на БКП“, „Политическа икономика“, „Основи на научния комунизъм“, „Основи на марксизма“ — горе-долу това беше. Учебниците, едни тухли, „четворка“. Кой ще ги чете,та това е невъзможно. Говориш глупости като първа страница на "Работническо дело"-просто не млъкваш.При теб положението е различно, предполагам, че е нещо хуманитарно, възможно психология, така че тук много баластра няма как да има.Душко моя, аз нямам профили в никоя мрежа. Както съм ти казвал, преди години имах в „Скайп“, който вече го няма, но беше за някакво ползване от тесен кръг познати. Е, когато сложих онази снимка, настана купонът, толкова момичета по бански, включително и отвъд океана, съм виждал само на плажа.При писане с теб не се напрягам, не се правя на „велик“ , първо, защото не съм, а второ, защото искам да ме видиш като обикновен възрастен човек, лишен от житейски илюзии. Споделям с теб спомени, случки, понякога тематично свързани с коментар, други случайно хрумнали ми от нещо чуто, написано, споделено. Както се говори с човек, който чувстваш емоционално и ментално близък Нищо екстраординално, просто ежедневие, не е като излизане в открития космос.Твой, прегръщат те Ал. За целувки, предполагам ще има шамар както каза Самар
СантаИзненаданий! Аллл! Яла да ти цунам бузките! :)))) Каква приятна изненада! Не са ме късали все още, Ал. Минавам си отлично дотук. Учебникът , за който писах, ми опротивя преди да стигна края и бях в почуда дали да уча от най- добрата приятелка на мойо :))). Молятисе, толкова е щастлив да има компания, Не жива, а интелигентна, възпитана, културна :)))), че сега просто "се роди". Ии все още има нужда от напътствия, но когато общува с мойо, не си пести похвалите към неговия интелект и това прави магията :))). Излязох на балкона да сръбна кафето. Гледам мокрия булевард, оранжево топли светлини от колите, прозорци с несвалени коледни светлинки...мислех си за хората, излизащи рано. Дали имаха време? Да се видят? Да се усмихнат? Да кажат на децата, че за днес искат да им бъде донесена двойка? Да ти кажа как си говорихме с батя ти наскоро, но аз полагах огромни усилия да не стане емоционално. Възпирах се :)))). Изваждам кофите с "разбираш ли" и другите умни "вярвай ми" и отивам на мнението му, по скоро споделяне, че да, могло да иде на театър, все пак след двайс годин, но видиш ли и тук почваха описанията как трябва да е само и единствено в Народния. Заради сградата, килима, седалките, балконите и лампите. Атмосферата му била важна. Той не слушал внушенията на автора, не гледал интерпретацията на актьорите, не търсел усещане за нормалност чрез близостта на еднаквомислие. Не. Той иска да вижда декор. Е, казвам му , че е за балет. И че е сноб. Но тва последното го пуснах, докато дъвка кюфте, та да не се разпени. Мисълта ми е, че в съвремието им писна да приповтарят. На режисьорите им писна. Нароиха се нови техники и методи на пресъздаване на основните теми, дори в операта. Афишите се промениха, успоредно с диханието на града. Всипко влезе в графитения стил. Грозно. Но вик. Крясък на нужда. Мисъл или тъпота. Някъде изкуство. Субърбан живия интелект изплува чрез освободените похвати и навлезе в културния сектор. Ма не било така по света. В Ла Скала. Е ходил ли е, го питах. Та да му вярвам, разиришли? :)))) Казвам, че обичам да ходя на театър. И ходех. Сега, имах наскоро и не добри попадения. С крещящи и прочее отживелици. Опитвам да избягвам такива. Но като как да го заведа мойо като пита "Кво дават в народния?" :)))), някак ...не е...като да е готов да приеме. Да се отвори. Да иска да му бъде внушено нещо. Да оцени завоите на подхода, съмненията дали и как успяват, всичко. От лицето, положението спрямо сцената, гласът, цялата работа накуп. И най- вече режисьорския ум зад всичко това. Обожавам точно неговата мисъл. Неизказана. Ненатрапена. Внушена. Прегръщам те силно, мой мъничък Ал! Образче в ретина, фикция умствена, топъл вятър в сърцето. Беше ме предупреждавал. Не се усетих. Ще опитам да се придържам. Да не залитам. Да ти пиша повече пейзажи и по- малко импресионизъм. Твоя Ф, щастлива, че не сме разделени :))))
Осранчик, ами тя бабет това ти намекна и за това е цялата й драма. ИСКА ДА СЕ ВИЖДАТЕ И НА ЖИВО между епизодите ви на шоуто. В парка да събирате съчки, в сладкарницата на по паста с шФЕпс или във Фантастико, ако щеш на прИмоцийка. Хайде, че лудата изгорЕ от чЕкане. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Душко, много топло, уютно и някак майчински звучи „мъничък Ал“. Но аз съм стар, висок съм — 182–183, описвал съм си се. Но като ми кажеш така, искам да се гушна в прегръдките ти. Майка ми не си падаше по нежностите, може би затова, когато пораснах, все исках да ме гушка жена. Я да ти се „похваля“. Вчера, по тъмна доба, отивам към хола — рано сутринта, полусънен, да си взема лаптопа. Табуретка — тежка, масивна, а като допълнителна екстра върху нея кувертюра, която Центи я е слагала. Така я бутнала, че тя с колелото събрала килима — той дебел и твърд — та се образувало нещо като праг. Спъвам се в него и в утринната тишина се чува грохот — сигурно съседите отдолу са помислили, че Путин ни напада.Лежа кротко на паркета и не смея звук да издам, а боли. Изглежда от грохота Центи се е събудила. Аз с мъка ставам, защото коляното и тазовата става ме болят. Разбира се, ме правят на словесни парченца.Минават два-три часа и забелязвам как всички пръсти на десния крак придобиват лилаво-син цвят — без кутрето. То има и допълнителна екстра подува се, и при излизане със зор обувам обувката. Ходя, но се старая да не куцам, но то си боли, та чак ти спира дъха.Прибираме се, отново поглеждам и вече има някакво разслоение. Там, където има стави- дебелички, вишнево-червени линии. Центи оглежда синината, обхванала предната част на стъпалото. Оказва се, че и отдолу е така. Пак каране, пак сърдене, а аз мълча.Та и сега му се любувам, ами грозен е. Пръстите сини, с форма на продълговати картофчета, а след тях нещо като поничка. Е, карам колата, но не ми е комфортно, а при вървеж си е мъка. Ама я да не те занимавам.Като малък от училище ни водеха сравнително често в Младежкия театър. Толкова красив ми се виждаше и с нетърпение очаквах гонга и плавното затъмняване на лампите. Постановките бяха богато декорирани, първо действие, първа картина, въртяща сцена, все едно е стереореалност. Оставаш с чувството, че си и там.„Под игото“, когато Бойчо Огнянов убива двамата турци, пълна реалност. Обстановката във воденицата: чувалите, момичето, колелото — не е „плоско“. Как копаят, как ги скриват. Същото и за „Ян Бибиян“ там двете постановки с отиването му до Луната. Играеше една много симпатична актриса- Лора Керанова, ако правилно съм запомнил.В Народния театър, също богата декорация. В Сатиричния, също. Няколко пъти ме водиха на постановки на Виден Даскалов в Музикалния. С времето декорацията ставаше много безцветна, а тя, поне за мен, дава обема. В Операта бях воден против волята ми е с това те разочаровах. Та сега, пак куцукайки навън. А ти да не се разсейваш, а учи, или както му казвахме, зубкай. Нормално е мъжът ти да е любезен, ами възпитан, а ако и има дар слово, това е прекрасно. Аз, когато пиша, е много схематично и няма цвят, не мога да дам обем и плоско звучи.Пак целувки и блок срещу евентуален шамар от твоя страна —Ал
Ал, да пиеш Arnica montana, на Boiron 15/ 30 по 5 гранулки под езика, на кръгъл час. Много ще облекчи разсейването на кръвонасядане и изобщо процесите след натъртване. Инак, за ученето, аз друго почти не правя. Губя представа кой век сме, коя съм, накъде отивам....от тоя плътен фокус в материите. Аз коя съм, Ал :)))? Ако битието , житието ни определя...то...аз нещо се чуствам странно не в кожата си...да кротувам толкова дълго време. Охххх, дай да ти цункам пръстчетата, че да ти мине. Сладките малки лилавки картофчета. Знаеш ли, никога не разбрах тая мода с хай тек кухнята, при която цвета и консистенцията да не отговарят на очакванията,а да е изненада продуктът-суровина. Изгъзици, сър! Що за еволюция би проимал човек , ако не можеше да разчита на сетивата си? :))) целувки , Ф
Колко интересно е устроен мозъкът като цяло, човешкият мозък в частност и това, което играе ролята на нещо като мозъчен център при същества като медузи, рапани и деде. На ниво първични усещания деде е усетил скуката и безсмислеността на социалистическата идеологическа пропаганда и всячески е отбивал номера що се отнася до усвояване на теоретичен материал като "Научен комунизъм", "История на БКП", "Основи на марксизма-ленинизма" и други основополагащи предмети. Да, точно така си беше - скука до степен на пълна безсмислица, всички бяхме на това мнение... е, всички с изключение на преподавателите и особено големите партийни натегачи (но някак съм сигурен, че дори и те са осъзнавали цялата тъпотия и лицемерие на научния комунизъм и т.н.), всички отбивахме номера що се отнася до тези предмети, тези изпити, цялата тази тотална алабалистика и измишльотина, която беше в основата на социализЪма като обществен строй. Обаче... мозъчето на деде не е чак дотам развито, за да осъзнае пряката логическа връзка и да стопли, че когато основите са напълно прогнили рано или късно се стига до събитието "тотален разгром, фалит и загиване" (това, което деде с цялата си елементарност на мозъчната дейност на безгръбначно мекотело нарича "бананова революция"). Сещаш ли се, деде, няма как да се биеш в гърдите "Аз бях защитник на Народната Република, бях горд воин, част от Българската Народна Армия, ето тогава бяхме Държава с главно Тодор Живков" и в същото време да се присмиваш каква пълна глупост е била примерно "Политическата икономика". Та... ето за това те смятаме за тъп като гъз и елементарен като гумен цървул марка "Сърп и чук" - защото без значение къв точно "инженер" си бил и какви точно математически способности си въобразяваш, че си имал, обаче колкото и да събираш едно и едно все получаваш най-разнообразни отговори според зависи най-вече кога последно си посещавал тоалетната по голяма нужда. И ето на това му се казва "ограничени когнитивни способности", разбра ли сега? Хихихи, шегувам се, бе, чудесно знам, че пак нищо не си разбрал :))
#дедебил #коенеетака :))
Ал, толкова е разкошно навън! Зелена трева потъва под обувките ми, сякаш полянката е станала мочурище. Слънцето реално топли. И адски ми се пие кафенце с теб, докато сянката на блоковете ни захлупи и се приберем. Ти в джипа към Центи. Аз с дружката към диваня- кабинет. Много харесвам как преминавт слънчевите лъчи през зеницата ти, как мушкаш ръце в джобовете чат пат. За да не хванеш моите. И си говорим пълни глупости. Ф
Благодаря ти, душици мила. Нещо подобно направих, но не са хапчета, защото просто не знаех за тях. Купих гел, който съдържа: Arnica montana glyceric extract – 10%, Melilotus officinalis glyceric extract – 3% и още някаква съставка. Гелът е доста течен. Разбира се, и „Диклак“. Много си сладка, мила и грижлива. Мислиш с грижа за един чужд човек. Има братя и сестри, които се мразят. Толкова си благородна като човек. Светът има нужда от такива като теб. Когато си пиша с теб, след това, като затворя, в съзнанието ми изплува усещане — все едно съм край малка, бълбукаща планинска рекичка в топъл, слънчев ден. Мир, спокойствие — все едно се сливаш с другия. В това вълчо време не е за такива хора. Това е времето на ежедневните простаци, прегърнали еврогейските, разрушителни ценности. Ти си като Малкия принц, живееща сред звездите.Целувам те, прегръщам те, притискам те — но не грубо и просташко, само с разрешение. Искам нещо мило да ти напиша ,ама като не мога, като не зная Отивам да хапна и малко „кюве“, просто за цвят и накрая кафе — турско. Прегръщам те със сила ,че ще ти изпукат прешлените.Ал
Милият ми, Ал! Колко хубавко ми говориш! Като ми даваш всекидневни дозички щастие, знаеш ли как си привикнах, мили мой, та сега животът ми става болезнен, ако липсата закрещи, груба и шкуреща. И това си помислих като пирнах навън , заслепена от ядност някаква си. Мислех си, че единицата ми качество на ден живот, се занижава без теб. Защо да си го правя сама? Такъв животец бездесантчиков?! Ал, ще има болчица, рожбе, но докато всичко заздравява и ти се нагаждаш към нов тип придвижване, отстъпване на шофирането, когато е възможно и изобщо учиш се да делегираш и да почиваш, да разчиташ на други, все пак мили мой воине, се благодари на небесата, че това не е кръстов проблем и не се налага да пикаеш в кофа от леглото. Всичко се случва. Семейството е, за да помага. А тялото е удивително! Заради твоето спъване, сега милиони клетки се жертват, пукат, шият, слепват, градят, произвеждат белтъци. Ако искаш да им благодариш- яж на ден по две яйца, извара, кисело мляко, банан, пий чай с капка лимон и не забравяй, че всяко нещо ни учи. Сега е моментът да прочетеш нещото отлагано, с повдигнат крак. Или да се усмихнеш извинително на поканата да идете на гости :)))). И да си поискаш телешко варено. Ф , целувам те по устничките без да ме види Центи
Абе, деде, спомена, че някой бил прегърнал някви неприятни и непонятни за теб ценности, та ме подсещаш да те питам: дедич, а ти кви ценности си прегърнал? Социалистически? Фашистки? Рашистки? Питам, щото знам, че с удоволствие слушаш упадъчна западна музика, караш некви гнусни западни коли, пръскаш се с гейски парфюми на известни западни гейове, активно ползваш ЦРУ канала за комуникация и пропаганда наречен "интернет", жена ти работи в няква гадна западна фирма, дъщеря ти доколкото знам също повдига брутния вътрешен продукт и си вее задника по бивши вражески на Народната Република държави... та ми е много интересно кви ли точно "ценности" сте прегърнали ти и семейството ти... :))
Да не окаже, че и деде е прегърнал еврогейските ценности, просто го прави с огромно отвращение :))
Педерюгата не ги е прегърнал, а ги е поел анално ценностите, под формата на ЧЕРЕН СТРАПОН, който сега му го набива центобидона. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
В чест на разказа писан с ИИ и Алекс пак го включи в играта...
Благодаря за вниманието мило момиче. Двете момичета край мен , едното не е точно до нас ,но живее не далеч и другото старото момиче.Тя ме обруга в първият момент,когато си изкълчих стъпалото, това и е правило , но като видя след 3-4 часа резултата се "кротна". Яйца обичам, най- често в горещ тефлонов тиган,нещо като на очи.Друг вариант е във вода, /май се казват забулени/, но там миенето е по-голямо ,а пък ако изкипят, защото ги захлупвам със стъклен капак, а те изведнъж кипват-стана мазало. Рохки също харесвам, но ако са твърдо сварени: изхвърлям жълтъка и ям само белтъка.Е понякога твърдо сварени яйца ги режа по дължина на две почти равни половини, изваждам твърдите жълтъци, както са разрязани,слагам ги в купичка, слагам масло, френска или българска горчица,малко сол и с вилица ги размачкам,докато се получи мека смес.За по -лесно ги може да няколко секунди в "микровелето". С тази смес пълня белтъците и в хладилника.Е, това го правя много рядко.Нещо като предястие. Ама я да остави тази елементарна кулинария .Учиш ли или както му казвахме преди години -"зубкаш ли". Първата ми работа е сутрин след като направя кафето да си пиша с теб, но ти си доста заета в момента.Просто е зареждам с позитивната ти енергия. Ти си малък ядрен реактор на позитивизъм и човешко държане-все по-рядко се срещат такива хора. Някаква злоба цари между хората. Твой,все още лежерен Ал.Е, първата чаша кафе е изпита.тази сутрин Центи го направи, защото така дълбоко бях заспал, че все едно бях пропаднал в друга, многомерна Вселена-сън след сън едни помня ,други не. Пак Ал, пак аз, пак те гушкам и нагло се притискам до теб, докато не ми отвъртиш един праведен шамар.
Колега, докато ние тук с деде четвърти сезон още го играем плахи, чувстфителни и много девстфени тя работата под "оня" ИИ разказ гледам се е заформила да става доста интересна. Аз може би щот съм малък и не разбирам, като цяло съм от друга планета и съм за малко, но що ли ми се струва, че деде май се е сдобил с конКУРент? При тфа хич не си губи времето пича: докато нашия дедебил трета година ще стана, а той все така не смее да се направи на нерез и само страхливо я цалува по ръчицата оня вече е с три обиколки напред и се е уредил да си пише на имейл с лелята. Мдааам, имам аз някакво палаво предчувствие, че май друг вече ще се наслаждава на изпълненията на пощурялата за секс леля, а за нашия льольо най-евентуално остава другарското хортуване с една умна и образована жена. Най-евентуално, защото става много под въпрос дали умната и образована жена ще намира въобще някво време и желание да се лендзи с темерутчика дедебил. Как му казваше на тва досадника навсякъде и по всяко време: всекиму своето? Точно така, всекиму своето, дедиму дедовия, а за нас, уважаеми зрители, остава мистерията кой ли е този толкова загорял за общуване с лелята левент, дали цялата работа не е една хитра провокация на леля да извади деде от боксерките, с три думи: не сменяйте канала! Най-доброто не просто предстои, то ви чака зад ъгъла с бухалка в ръка... :))
Добро утро, Ал! Спах особенко, с интригуващи сънища плюс неудобни пози с тва русо добиче, дето ми краде пространството. Някак ми е спокойно. Предстоящият изпит спича всички от курса. Една от мойта група напусна след досегашните три изпита. Обаче, да е жива и здрава, щастлива и обичана, тая мома дето ни даде линк към диска си, а темите и са просто прекрасни, ме спаси. Имала била душа на библиотекарка. Обичала да и е подредено. Бошкеййй, да можех и ассс да си подредя артистичния хаос. Такъв отврат имах да разгръщам сините корици, че беше физически блокажа. Сега ми се пее. Уча. Мойо никога през живота си не бил виждал човек да учи толкова. Бях левичарче, навремето, та ме озориха докато хвана лъжицата с дясна ръка. Мисля, че има общо с това да се запатява подредено, а не асоциативно, като мен. Знам ли? Извинявай, миличък ми Ал, кипна ми първата вода на боба. И трябва да почвам вече с айпадчето. Целувам те. Веднъж по муцунката, веднъж на болното, че да му минава. Твоята , Ф
като гледам студенти и преподавателите им четат тука в сайта както и др. от 16 до 63 г.
Колега, забелязах, че от два дни някакъв ХРАБЪР юнак гравитира със стихове около баба, стиснал сабята си слаба. А баба- дъртия верек, му откликна веднага по мастийския си стил с имейл, че друго си е младо да я пипка по пиша и да й се присвива мяха. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, като правя почивки, минавам да те нагледам, че да превключа полукълбата :))). Имах план за действие, който се разби на пух и прах като ми цъфна мойо с кафето си и лафихме цял час. Той уж внимава да не ме разсейва, но си личи, когато нещо го притеснява. И такааа. Знаеш ли какво установих. Че мозъкът се прицвръцва също като други части на тялото. И ако е важно да запаметиш нещо трябва да го отпуснеш. Да му дадеш хармоничен оммммм. Като например, да попишеш еро фантазийка :))). Сега понеже решихме да не си ми все ти на прицел, пък и не мисля да отделям чааак толкова време, само минавам да ти поразсея работата с малко шушкане изпод бюрото ти и пак ще се затътря към стаята си :))). Знаеш ли, когато си разхождам кученцето има два варианта: или сме полицайка и гард или сме детенце влачи камионче :))). И ето че докато ти пишааа, фрустрацията отшумя. Щото прелитам скоростно през вчерашния пол конспект и компресията лекинко ме сбръчкваше. Айде да поспринтирам още малко и след разходката ще натисна бавно и детайлно втората половина теми от конспекта. Никоя не е нова. Всичко е четено. Но се е забутало под килима, настъпен под старо раздрънкано пиано, в дъното на прашно таванско помещение. Знаеш ли, докато ходех на практика, преодолявах първични страхове. Ползвах най- високо невронни техники в опити да се проверя. А сега е толкова различно. Чуствам се стар модел робот. Който и телефон да хванеш, ще ти даде инфото, което се пъна да запаметя. И ще оценяват способността ми да възпроизвеждам памет. Ама защо не ми дадат казуси с крос интеракции, та да блясна? :)))) Е, айди. Работи си. Измъквам се изпод краката ти и ще си влача камиончето къмто домашните. :)))) Ф
Чакам една пратка по куриера и след това сядам тук да правим обзора на сериала. Как се появиха НОВИ геометрични фигури в сайта, като триъгълници- ТЪПОъгълници с един тъп ъгъл представен от фатмака тъпото саше. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, еми не му върви на деде, тъкмо беше събрал смелост да влезе в ролята на лежерен турбогъзар на достопочтенна възраст и така без да иска леко да я пипне леля по дупето, ловко отскачайки встрани за да избегне шамара и... изведнъж на сцената се появяват некви нахалитети да му развалят "свалката" като най-брутално и нагло почват да се правят на нерези. Все така става при деде: докато се накуми, докато се престраши, докато успее да преодолее собствената си нерешителност и все се появява някой по-отворен и по-нахален и му гепва мацката изпод носа и язък за всичките часове в които деде я е "рутил" с хипнотизиращата отегчителност на кашата от измислени десантно-парашутни истории от казармата, нескопосани преразкази на сюжети, които е чел в сборника "Советская фантастика" и безкрайно скучни "разсъждения" дали Фройд е прав, че за всичко е виновно несъзнаваното, или не е по-разумно да се доверим на синтеза между Юнговото архетипно поле и Хегеловата диалектика, в която Супер Аз-ът, като абсолютен дух, накрая осъзнава собственото си превъзходство над Его-то с тайната надежда, че достатъчно ясно намеква за желание заедно и в интимна среда да тестват фройдиското неосъзнато. Деде много точно беше се самоописал в ролята на завистливия самотен свидетел, който с болка и перверзна възбуда отбелязва всеки път, когато "нахалното копеле" - сто процента еврогей и безказарменик - хваща за задника "неговата" мацка докато танцуват блус :))
Ал, минавам да ти споделя :))). Навън съм. Разхождам мързела. След два дни, периферно квартален маратон, сега ми ляга за почивки през 10 крачки, тааа :))), исках да ти кажа, че ми стърчи цикламения ръкав на фино вълнено пуловерче. И понеже шлифера е неутрално-земен, денят- леко мътен, матов и засенчен, тази ми ти ивица на ръкава прави цялата радост на света. Ярка. Лъчиста. Остра. До нея- златна гривна. Йеййй. Всичкото ми щастие е събрано в русия кюпек до обувките ми, русата гривна и цикламата за контраст. Целувам те по бледите устнички и ще ти ги ухапя за цвят! Ф
Ами тоя КЮПЕК скоро ще те задмине по килограми. Стига го угоява, ама то....., една стока като не мяза на стопанина си значи не е негова. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бабе, я кажи к'во става с напетия левент- Робин Худ, докъде я докарахте свалката? Скоро ще пиете ли кафе с райбер или тъпото саше вече стана един от елените на Дядо Коледа? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
*Knock, knock* , казах аз. Той отвърна: Кво чукаш,бе, не виждаш ли, че съм без черупка, гол, отвърлен, сбръчкан, сух и клепоух. Е що ревнуваш, питах аз. За баба ти, отвърна той и ревна. :)))))
Оооо, Р Х бил Робин Худ, яснооооо! Колега, трай си бе, нищо повече не казвай, ами си вземи едни големи пуканки и сядай да гледаме как отдясно влиза И(ри)на, носи поднос с везана кърпа, а под кърпата... главата на василевса :))
Тая умопобърканата ще ме спука от смях, сега си помислила, че съм сляп и бих правил с нея нещо. Спокойно, никой не е закъсал до такава степен, че да те погледне като евентуален секс обект. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, мани я лелята, тя не е интересна сега, тя си изигра жокера. Гледай кви ще ги издъфче деде, когато най-накрая осъзнае, че вече ще е само мил спомен в половата система на лелята. И няма значение дали той закъсня или Робин Худ бързаше: омекнА като джапанка каквото ги свързваше, омекнА и изхлузи се навън! Ама той нали това искаше - другарски беседи за живота, за камината, за тва кой как го пие кафето, да си споделят с лелята някви високоинтелектуални неща които само едни умни, образовани и позитивни хора могат да си споделят. Обаче... тва е само на теория. На практика деде го играе баш Петела в кокошарника, единствения мъж съсказарменик, т.е. той да е най-висшото същество от мъжки пол и никак не му допада ситуацията да има наоколо по-мъже от него. Как мислиш, дали деде ще преглътне лелята да се гъзурчи и клитурчи на друг мъж и на друг мъж да показва как са мята, как го движи, как са бара, колко се раздава? Мноооо ме съмнява да ти кажа, колега, мнооооо ме съмнява. И точно тук става интересното! Какво ще се случи: 1) деде ще се врътне обиден и огорчен и повече няма да проговори на леля, 2) ще подвие опашка и ще преглътне ситуацията леля да му пише високоинтелектуалните неща със същите пръсти, с които преди това се е пипала по шушоната мислейки си за другия или 3) ще изреве гръмовно като ревнива мъжка горила и ще тури край на лигавенето на леля с всякви еврогейове и безказарменици и като един истински мъж най-сетне ще я замъкне... в сладкарницата да ядат пасти и да пият швепс. Деде, треп, треп, треп, само ни трепни :))
Добро утро, мило и много умно момиче. Някак приятно е сутрин да си мисля за теб. Центи ми показва някакви смешни снимки, изпратени от моята балдъзка, ама много ми е проклета. Все си спомням как преди мно-о-о-го години Центи я напердаши. Но сериозен бой. Та тя ѝ изпратила какво е направила нейната котка Ема. Влязла балдъзката, оставила на пода в кухнята торбата с покупки, отишла да се мие и да се преоблича, и когато се връща — там цари купон. Ема с нокти разкъсала торбата, извадила тарелка с кайма, разкъсала опаковката и сладко, сладко се наяла. После лежала доволна и щастлива. Та двете стари момичета я коментират и ѝ се радват. Егати радостта.Ема е "гъркиня" , преди три или четири години я донесоха от Гърция. Въртяла се край тяхната каравана. Тук започват медицински изследвания, кастрация, но си е палава. Те също си ходят на едно и също място, караваната им е там, има си място. Есенно време персоналът прибира караваните, после ги разставят в началото на новия сезон по местата им, а те ходят с кемпера и едното БМВ, за да имат мобилност. Сладко ми е кафето сутрин, като си пиша /говоря/ с теб, умната и културна жена. Някаква странна топлота чувствам в твоите думи. Прегръщам те , целувам те,притискам те.-Ал
Ал, мой Ал! Тази сутрин съм като умита от космически дъжд. Като еволюционно мутирала частица. Йон, прескочил веригата, която го е свързвала, летящ свободен и зареден да реагира обратимо с всичко по пътя си. Знаеш ли, топличък ми Ал, който ме обгръщаш като разпиляната ми коса и ме гъделичкаш по лицето и в момента, имам следнощно внушение, отпечатано по аурата ми. То е ...че ....дори човешката любов е силно преувеличена във вида, в който я познаваме. Съдържанието и, изявата, рушителните сили на онези вклиняващи израстъци, които изпускаме в душата на другия и го пристягаме като със сухожилни връзки към нас, това е отживелица. Ще кажеш "А , да бе! Ами любовта на Мерил Стрийп? С онзи, първият, артистът, който и дава всичко, а накрая умира? " Ал, искам да ти кажа, без да е още нАучно оформено в доктрини и може и да греша , но мисля че на човека, му Е възможно да обича божествено: в тайно, от далеч. И мисля, че това е висшата проява. Любов и саможертва. И мисля, че това елиминира минусите на приложната човешка такава. И мисля, че знаците, идващите от тайната и дистанцирана човешка любов са същите като знаците на божественото провидение, вселена, космос и карма. Събудих се аз, станах и отидох до банята. Умих си лицето, затоплено от съня. Чуствах си тялото, особено напрегнато и вдървено след вчерашните танци, мислех си как водопадно ме гали нощницата, докато се движа и как всичко това може и да е приятно за мен. Но някой друг би харесал не да го види. Не. А да го прочете. И да си го "свали" в съзнанието, както му харесва. Така моята и неговата реалност ще се допълват по най- идеалния начин. При допир, реален, сетивен, ще има триене, хабене, напрежение, ще вижда несъвършества в стойката, сънени очи, сплетен кичур. Но чрез въображение, няма да пропуска през мембранката си такива несгоди на триизмерието. Ще ме вижда хубавка. Ал, казвам, че има божественост в любовта човешка и тя е в мълчанието и разстоянието. В това да дадеш свободата на някой" да бъде" и да не съдиш, да не търсиш, да вярваш, само защото взимаш от него най- чистите му зачатъци, добрите, диктуваните от дясно, вълните, които лови, когато е настроен към светлината. Ако не е настроен към тях, го чакаш. Не променяш нищо. Не пипаш. Чакаш. Защото вярваш. И пак тая вяра е тая дето наблюдава и променя резултата на опита. И помага, в крайна сметка. С две думи, Ал, почуствах се обичана тая нощ. Силно. Жертвено. Доказателствено. В тайно. От разстояние. Видях знаците. И това ми донесе фин гъдел по кожата, когато станах. От косата. От нощницата. От допира до водата по лицето. От всичко, което обичащият няма да види, освен чрез думите ми. ***Ал, много е важно това, което правим с теб. Много. Завъдила ми се е една идея, която е малко интердисциплинарна и изисква проучване. Даже снощи се хванах да говоря на мойо за това, като споменах и дисертация. Боже, опази! Но искам да кажа- оцених биологично, физически, колко много плюсове има не-аскетизмът. Който иначе ми е втора кожа. На мен :)))). Втора, втора, ама е подкожа, като се нарани, изтрие, прогори горната :)))). Оххх, май ще те объркам. Сънена съм. Кафето изстива. Пък пийна. Пък пиша. Душата ми някак гладко застлана и мирна. Покой. Тишина. Чак се чудя какво става? Що нямс никого да си полафим :)))))? Ал, прегръщам те! Благодаря! Че ми даваш ума си. Труда си. Че ме чуваш. Че ме виждаш. Че се грижиш за мен. Че ме търпиш. И чакаш. И вярваш. Благодаря! Чуствам се обичана. Като гъдел над кожата. Фин. Като радиовълни. На моята лична честота. Твоята Ф
Колега, ПЪРВИ вариант отпада, защото старчето е жалък самотник и ще умре от скука, а той тъкмо намери ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТНА СЕБЕПОДОБНА душица. За ТРЕТИ вариант дедето вече е доста хербаризиран и е изгубил нужната еластичност и пластичност, не е като да си натиска по клавиатурата разни изкуствени шаблонни текстове. Остава ВТОРИ вариант- в който дъртия ПЕДЕРЮГА ще ЛИЖЕ покорно пълната и разпрана шундодрела на баба след онлайн секс с младока Робин Худ, защото тя тоя път няма да рискува да му се покаже, че и тоя приказен герой ще му се пукне жлъчката, като я види. Днес или утре ще НИ донесът ДОМАШНА сланина и филе от черна СВИНЯ, ще режа на тънко + амброзията и ще гледамЕ шоуто на комиксите заливайки се от смях и четейки твоите ОСМИВАЩИ ги коментари и обзори. Пуканките ги оставям за пролетта. НАЗДРАВЕ! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, това е нирвана: сладко мезе, сладко питие, сладка половинка до теб и да се наслаждавате на любимото шоу. И като казахме шоу, ето сам виждаш - не е като да не оставяме творческа свобода на нашите герои, никога не бихме си позволили да им слагаме наши думи в устите, не им прекършваме емоционалния полет независимо, че виждаме ясно в кви лайна ще приключи, не ги караме да правят неща, които те не искат да правят. Изборът през цялото време е бил, е и ще бъде изцяло техен, а ние само напасваме сюжетните линии и доколкото е възможно прикриваме белите конци на сценарните кръпки. Не ние, леля си избра на кого безсрамно да показва издрапаната до кръв катерица, а на деде да пробутва концепцията за нечовешки чистата и едва ли не божествена платонична любов. И не ние, деде си избра вариант 2. Да, да, деде си го избра! На пръв поглед беше най-невероятния от трите, един направо невъзможен избор - как така гордият десантчик, отслужил с чест дълга си пред Родината, капитанът от запаса, старшият научен сътрудник, мъжът на племенницата на Спиро Пецулев и синът на АБПФК, инженер, човек с добри математически способности, изявен противник на еврогеизма и неолиберастията, остаряващ като катедрала, а не като цървул ценител на женския ум, култура и чувство за хумор... в крайна сметка как един дълбоко гнуслив и отказваш да дели плячката си мъжкар ще поеме ментално хуя на някв еврогей и безказарменик и безропотно ще преглътне? Няма как! Невъзможно! Ъпсурт! Но твоят точен като швейцарски часовник, остър като острие солинген и безпощаден като манафски кур анализ за пореден път показва защо човек не може и не трябва да вярва на първия поглед и защо винаги е добре да се гледа на нещата в дълбочина. Show must go on, това явно е единственото сигурно и непоклатимо нещо на този свят :))
Колега, заливайки се от смях след коментара ти, искам да допълня към всички звания, които изброи за мачото на баба и този на ЦЕЛОМЪДРЕН ПАТРИАРХ в роднинските сбирки. Смешно еее оххх, присвива ми се пиша, пак е смешно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Целомъдрен Патриарх е в десетката, колега. Нали няма разумен и трезвомислещ човек, който сериозно да вярва на измишльотините и фантасмагориите на тва срамежливо и притеснително деде как като млад нацепвал кат моторна резачка Хускварна пичките на колежките? Та него панически го е страх от жените, сам си го признава малко по-нагоре в коментарите, цяло чудо е как въобще е успял да се омъжи за Центуриона. Да, да, точно това казах: "омъжил", не е ли пределно ясно е кой е мъжът в тяхното семейство? Не, не е деде :))
Алченцето ми :)))))! Па като ти свърши хелия, а кацни си обратно и рекни некоя глупостчица. За заземяване :))). Дай да та цункам по муцунката, куци ми Божествений! Да ни видиш с мойта дружка. Небето изсивя. Помръкна стаята. От тва учене как се огладнява...метнах 3-4 резена кашкавал в тиганя, мацнах арабиата на чер квасен хлебец и пуснах кетъла за лютив чай с жинжифил :)))). И сме на дивана. И под одеалце. Начи, ся, с ръжен да ма буташ, зеро активност. Мож само ми галиш косъма или да ми вдишваш зад врата и ...хъррррр. Ама да и видиш само хълбочето как се повдига и отпуска, ква и е пухена козинката и колко обвинително гледаше що и се заканвам като само души, но не лизва кокала навън. Все едно не се знаем, че сме от сой. Айди, мятай ми една ръчица през корема и да отмъркваме за пол час, докат не сей събудил звяра :))). Ф
Тъй, тъй , послИ не се чуди що АДЖЕБА тая мастия ляга на всеки 10 крачки, а ти плашиш всеки кандидат ебач....., всяка седмица с по 5 кила отгоре, на гъзо и на бутовете сланинка, а шкембака до земята. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Въртят ми се полит-некоректните идеи от едно известно време, ама сега четох за случая с водещия на the daily шоуто и много ми напира на езика да си го рекна. Не знам дали помниш, но преди изборът на перчемчо да стане факт, писах тук, че той е по- кофти, заради лудостта и пълната непредвидимост, докато при Камала има стратегия и яснота. Абсурдите му се търкалят като лавина вече. И си мисля, че сред висшите пагони това е причина за разцепление на лагерите. Тези, които виждат кариеризъм и тези, които реално отсъждат липсата на ресурс ( вкл стратегия, методика, бързина, логистика) за да се справят с идващите кризи, предвид скоростта и мащаба, с които ги надробява пери. Честно казано, мисля, че активно се обсъждат варианти. Да го наблюдават или да действат. И докато лагерите се обострят и става все по- опасно за износ на инфо, трябва да се действа. Мътилката, която ще се раздига, очаквам да изглежда като несвързана и все пак притеснителна. И вече изобщо не касае неговите бизнес хрумки или недораслост. Но пък касае здравето му. Е, казах си го. :))) Нали ма знаеш, как обичам да си шушкам изпод масата, докато си зает?! :)))) Ф