Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Есенният следобед, жив и превъзбуден, нямаше никакво намерение да утихва. Златното искрене на ясния ден извираше от всякъде: от яркото жълто на опадали листа, от отблясъците на отварящи се прозорци до заблудените лъчи в косите на хората. Глъчката на юрналия се град, смесваше обичайния трафик с необичайно многото хора, излезли да погълнат в сетивата си красивия ден. Юлия чувстваше по тялото ѝ да се разлива приятното затопляне от мъхестата блузка. Гърдите ѝ се чувстваха заклещени в затвор, но тя съзнаваше, че зърната се бяха обострили в свое малко дръзновение на бунт срещу оковите, поради точно тези топли целувки, поради които и бузите ѝ горяха в пламъци. Ожадня. Ожадня и за ласки. Ласки, които никога не би могла да опише с думи, а точно в момента чувстваше от вътрешната страна на бедрата си. Това е феномен. Едно от чудесата на света. Това е бризът, топъл и настойчив, плътен и нежен, който се увива по голите крака и ги целува настървено. Това е онази потайна възбуда от контраста, да си облечен в мохер, поло яка, пола под коленете, обута на голо с декорирани във филигранни изрезки каубойски боти и да усещаш ръцете на есента да се подмушват под полата и да те обследват енергично, триейки се в кожата до настръхване. Дори в частния случай на Юлия, контрастът се допълва от прекалено апетитните ѝ закръглени бедра, чиито вътрешни пухкавини се събираха пред входа на вагината ѝ като едни бели стражи, мекушави и добронамерени, но все пак подкупни интриганти, просещи ако не галене и целувки, то поне шамар. Нещо. Аванта. И докато вървеше лежерна и спокойна, не твърде младата жена, усещаше, как лек полъх се плъзва под полата между краката ѝ и се завихря там, нахален и възбуждащ, докато при ходенето, тя не разтвори в широка крачка крака и тогава полъха се блъсва с все сила в нежната ѝ чорчица, обута в лаконични прашки. От това внезапно охлаждане, тя цялата усеща тръпка на възбуда, а клиторът ѝ подава глава, за да види госта, като в същия миг стърчащите назад надграждения над бутовете се отъркват в грубичкия плат на вълнената пола и направо болезнено проскимтяват. Та какво ли не биха дали, сега по тях да се забиват нокти и зъби, а не само остри влакна.
Юлия стъпи на уличката, пришпорваща кучето си да побърза с пресичането, докато му правеше параван и деликатно повдигна полата до над коленете, за да прескочи камарата есенни листа при бордюра. От това хладните въздушни целувки се усетиха многократно пъти повече, а чорката ѝ се присви и отпусна с усещането, че се е просълзила в гащите. А гърбът ѝ пое нова доза топлина от откритото слънце след горичката, през която бяха минали. Това за малко да я довърши. Като черешката на сетивни удоволствия, чийто интензитет стигат върха на приятното дразнение. Реши да седне в близкото кафене и да си вдигне тургура със силно еспресо. Само като си помисли как сяда върху студената метална повърхност на стола и нова венерина капка се отдели в предусещането за това мъчение.
Още от далеч го видя.
Мъжът пиеше кафето си сам. Слава богу не бе преметнал крак върху крак! Юлия винаги се чудеше какво става с пениса тогава. Къде отива той? Човекът бе седнал широко разкрачен и с тъмните очила на лицето си, цъкаше нещо по телефона, облакътил се на масата.
Юлия остави кучето да лежи до съседната свободна маса и скоро се появи с еспресото си и се настани така, че да може да оглежда господина в съседство.
Отпи с притворени очи. Първо вдиша дълбоко аромата с разширени ноздри, а после поела слънцето чрез косата и тила си, отпи. Бавно. Задържа вкуса и го разстели на езика си. Рецепторите ѝ прегърнаха плътното, разпъпиха се под киселината и се подчиниха на мазния послевкус, докато тя издиша през носа си черните плантации на Кения.
Спогледаха се с кучето. Размениха любов и радост. Когато вдигна очи към мъжа, без да иска изпрати от същото право в зеницата му. Спокойните ѝ ириси, позлатени от отблясъците на следобеда, отделиха фотон и той се изстреля в очите на мъжа.
Известно време се баламосваха без думи. Той разсеяно разцъкваше или затваряше очи и се облягаше назад, докато тя го разглеждаше най-детайлно, безумно глупаво от нейна страна, след като бе забравила да върне очилата си, понастоящем служещи за диадема.
Той държеше цигари на масата и запали. Всяко движение на ръцете му бе уловено и категоризирано. Първо сгъвката на коженото яке при рамото. После рязкото придръпване на ръкава назад, оголило красива длан. Широка. Такива ги обича Юлето. Загледа се в кожата на тези длани. Изглеждаше топла. Би ги пипнала с удоволствие. Би искала да потърка вътрешното на своята длан в неговата. После да го захлупи отгоре и да плъзне пръсти между неговите. Да ги свият задно. Да седят един до друг и да оставят кафетата си да изстинат, защото не им се отделя. Или чакай, помисли си Юлето, може би той ще отпие кафе, ще преглътне и ще ми даде да оближа горчивото от устните му. Ще се наведем един към друг… Не! Не. Той ще ме придърпа да седна в него. Под дупето си ще усетя твърдината на костите му. Ръбещи крака. Полата ще ми забоцка, навряна като шкурка около прашката и без да искам, ще разтворя крака, за да запазя равновесие, или даже ще спусна десния си крак до земята, а той ще плъзне ръка в открилия се процеп и ще ми стисне лявото бедро в здрава хватка. Има пръстен. Не е малък. Торсът ми се разтапя и потичам като шоколадова фигурка пред великденски прозорец. Ако тази ръка се хлъзне нагоре, по месото ми и достигне с върховете на пръстите си атлазените прашки, ако потърка издулия се клит под тях, ако тоя пръст вземе, че се шмугне под плата и недайбоже се навре в мократа ми пишчица, как ли ще извикам, когато пръстенът леко задере на входа с хладината си, а после потъне и тоталната възбуда ме разкрачи достъпна, широка, за да ми напипа точката отвътре и да ме погали с бързи движения, докато люлея таз и разклащам и маса и кафета…
- Пуши ли ви се?
Гласът му я сепна и тя затвори уста. Усмихна се.
- Всъщност, да… бих запалила! Как се досетихте? – подмилкна се Юлето, усетила, че е допуснала гаф.
Мъжът се изправи, взе си кафето и преди да се настани до нея, я обслужи. Прав, закрил слънцето, ѝ подаде кутията и тя се пресегна в посока на дюкяна му, където в най-непосредствена близост я очакваха малките вредни изкушения. Забави се с избора си нарочно. Целият ѝ хоризонт бяха дънките на мъж от колана до средата на бедрата му. Приближи и лицето си, за да фокусира още по-добре. След лицето и езичето ѝ реши да помага, като надникна при усилието да сгащи бягащите тютюневи цилиндърчета. Мъжът тръсна кутията, за да ги намести, при което се разместиха жилите и вените на дланта му. Ръка, която би могла да държи хуя в този момент, а не кутия цигари.
Юлето тотално откачи. Мъжът – не. Сякаш нищо не забелязал, се наведе към нея и задържа огънче, докато очите му настойчиво се мъчеха да ѝ върнат оня фотон. Седна. Опря коляното си в крака ѝ. Така стана по-добре. Цялото събрано електричество потече в прав ток, в една посока. И се завъртя в кръг. През него в нея, откъдето се изля пак върху него.
- Благодаря! – дрезгаво се издаде Юлето. - Имах нужда!
- За мен е удоволствие! – усмихна се той. - Отдавна не съм общувал с дама! – подкупващият му комплимент успя.
Крива усмивка, прибра завеса към бузата му и се откриха зъбки, чието предназначение Юлето усети по себе си и притвори очи.
- Виждам дама… – продължи той, търсейки благозвучие в гласа си. -… която се погрижи за верния си приятел най-напред. Наля му вода. Масажира гърба му. Чак после си сервира. Това ми говори, че сте добър и грижовен човек, алтруист. Сама. Може би, бих имал късмет тъкмо да се развеждате, предвид щастливото ви лице? – сега лукавата ухилка бе повече от поносимото, просеше си да ѝ забиеш един език между зъбите. - Разкажете ми за себе си! – помоли той, скромно този път.
Юлето всмука и бързо издиша дима нагоре, в опит да центрира лицето в нещо по-различно от лъст и нагон, изкривили я в животно.
- Чудех се нещо… – започна тя бавно. - Понякога някой блуждаещ въпрос става толкова досаден и жужи ужасно настойчиво, нали знаете? Ето сега, след малко ще се разделим, всеки по пътя си, а аз не мога да реша как правите секс. – и разтегли току що навлажнените си устни в широка усмивка. - Виждате ли, винаги успявам да сложа хората, които срещам в някакъв калъп, образ, добавям и малко семейни проблеми, марка кола и професия, колкото да украся шлайфа към наклонности и психо увреждания. – белите ѝ зъби отново му се присмяха ехидно. - А при вас не мога да реша едно просто нещо! Как се движите? Бързо, в мощни тласъци, прехапана долна устна или точно обратното? Имам подозрения, че може би имате нужда да любите, да се втривате в пубиса на лежащата под вас жена и без да отделяте кожите си, да тласвате неизлезлия пенис обратно, бавно и нежно, болезнено бавно и нежно, навеждате се да хапете зърната ѝ, но понеже го правите с болка и зъбки, бързичко се връщате да я утешите с меките си устни и я целувате с цялата си любов и нежност. – задъхана Юлето отново стрелна езиче по устните си и усети как гърдите ѝ са се натопорчили напред, притеглени от гравитацията му. - Как правите секс? Моля ви, кажете ми! А после ще ви разкажа за себе си! – смехорлив огън блясна в ириса ѝ, преди да го скрие зад опразнената чашка.
Чу се леко сръбване. Чашката тропна лекичко в чинийката ѝ. Мъжът се приведе към ухото ѝ и лизна мекичкото. После почти допря устни, докато горещия му дъх изричаше:
- Теб, скъпа моя, бих вързал здраво за ръцете. За да не ми бягаш! За да си беззащитна! За да те укротя! – Юлето се подмокри на момента.
Дали от аромата ѝ, той продължи:
- Бих оставил краката ти свободни, за да ме риташ с тях. Да усетя силата ти, когато те хапя по бедрата. За да ги вдигам над рамената си, когато искам да те излашкам дълбоко опозорена под кощунството на ръцете и хуя ми. Дали ще съм нежен? Дали ще галя? Или ще грабя? Насилвам? Скубя и тегля? Притежавам. Ям.
Юлето леко залитна напред и опря буза в неговата. Залепнаха като магнит. Чуваше сърцето му под хладната материя на нещо като копринена риза. Усети как клокочи живителния му сок като през ствола на многовековно дърво и как се разлива към периферията на крайниците му. Усети как пулсира коравия му хуй, тръпнещ за нея. Притисна се още по-плътно в лицето му. Вдъхна го. Зад клепачите ѝ избухна заря. Опря длани в коленете му и ги плъзна по бедрата му. Опипа му всичко. Заизкачва се по корема му. Загали втвърдяващите му се зърна. Той плъзна задник леко към нея и тя се качи върху него, обкрачила дънките с вече минижупа от набрана вълнена поличка. Впи устни в неговите. Солени. Горчиви. Кисели. Арабика и тютюн.
- Заведи ме у вас! Направи ми всичко, което поискаш! Ще слушам, обещавам! – откъсна устни от ухото му и го загледа настойчиво, докато съзнанието му не изплува отново и ѝ се усмихна.
- Бързаш, малката! Нека постоим така още малко. Виж, песът спи. Не го буди! – откритият му присмех в тези мамещи очи не я заблуди.
Иска я. Адски много я иска. И няма да си го позволи.
Дрън,дрън. Много приказки на пазара. Брътвежите на пресъхналото кладенче.
Хахаха, поредните лакардии от сборника МОНОЛОЗИТЕ НА ВАГИНАТА. Не приказки, ами фантазиите на една баба под шипковия храст. НЕ СТАВАШ за писане на СИКИШ истории, кротони-фотони+един тон ИНТЕЛЕКТУАЛНИ бонбони. Сто пъти ползва думата Слънце и производните ѝ. С четка и бои може да си по-добра, опитай там, за тук НЕ СТАВАШ !!!
Хахаха, аз докато пишех 15-та(павликенски ебач) ти го написа, по-кратичко, щото знае ква си деменция, докато стигнеш края забравяш началото!!!
Zh. Създадени сме за секс, да му се наслаждаваме. Както казват Металика Nothing else matters. Надявам се да има продължение.
Надявам се да няма продължение .
Сексът в продължението ли ще е? За един приятел питам.
Mind over the matter, Zh, е моето верую. Инак щяхме да сме зайци :))). Кой знае защо ми се прииска да споделям моментно настроение и усещания. Тук си имам фенклуб, който не се интересува от чуждото мнение, но не е и самодостатъчен, та се налага да вирее в сивотата на омерзените. Както и да е. Нашите, женските, настроения се считат за тайнствени и трудноразбираеми. Нека пък повдигна завесата. Едните голи крака под вълнен плат се оказаха чуден тригър. :))
Никой ти не ще ни тригЪр-а , ни тигъра. Циба МА!
Ай бе ФАТМАК, цЕл сайт тебе гледа коги ще дойш си изсърбаш допълнителната ЗАКУСКА от бабетка. Да й кайш колко е начетена, ЕРУДИРАНА със синя кръв и др. най-похвални СЛОВА, а ние сме ясни простосмъртни СЕЛЯНДУРИ.
Бабока хептен е изветрило.
Zh. Bake your mind си спомних, като се забавлявахме с български поговорки, казани на английски. А иначе нямам предвид безразборен секс. При мен сексът винаги е бил по любов или взаимно привличане. Та опичай си акъла, я камилата, я камиларя и други звучаха смешно на английски. Хубав, слънчев ден на всички! Намери една статия в 24 часа, Деми Мур на 61 и гледай филма, има го в торентите. На моменти е гаден, но има послание към жените, неслучайно е получил в Кан награда за сценарий.
А така, ВСЛУШАЙ се в съвета на СТАРАТА ти нова СОЛОВА цигулка от хора и ГЛЕДАЙ филми за наборките си!
Аз рекох нещо златен дъжд ще има пък тооо...15см
Словесен бълвоч , на тази авторка всичко е такова.
Забавно зинали гърла с разкритие на 3 литров буркан :))), малко е, можете къде- къде повече.
Взе да ти НАГАРЧА още от сега следобедното кафене май А???
15-ка, ако знаеш как се опиках ли :)) , скуиртнах лиии, от нещо, което каза Кучето тук. Как помпили гърлата на една двойка. Представих си, че съм мъж, докато ме бие струята на душа по клита и я помпя тая ми ти курветина, ма истински ме кефи мъжа ѝ, клекнал до лявото ми бедро, текат му лиги и гледа като бито куче, докато не му наредя Лапай и го насиля до край....Избухнах :))
Ние можем повече, тя - не.
Бахти якия евфемизъм за дърта пача: "не твърде младата жена"
Тя милата скромна, една тиха и кротка, иЧ Си не отваря устата да плямпа кЪт вас селяндурите.
Пък и нале е админ баба с изпросени правомощия, с тридневно реване и хвалене в пощата на "Секскупоний", мое да прай Кот й мазна душа сака.
Опа, мижитура се видя в чудо, едно е да си плещи едни и същи дрън-дрън-лиготии как латвийското момиче не знам си кво му било казало, че ще му направи и на уше му прошепнало "толка милъй не спеши" и нашичкия препотен и изчервен се чудел дали много му личи, че идея си няма какво да прави с това момиче, съвсем друго е със замах да демонстрираш финес, изтънченост и класа пред смотаните селяците, като им изпъкнеш в стил "стар градски левент". Аре бе, Саше, показвай го най-сетне тоя финес и стил, че ни пресъхнаа езиците изплезени да те чекаме и да цъкаме :))
Тц, тц, тц, аз ако съм на мястото на БАБА утре не едно следобедно кафенце ще напиша, ами ЦЕЛОДНЕВНО и нощна смяна и вас да ви натриват муцуните ТА да видите хубу ле е... АМАН то СЕЛЯНДУРИ !
Какините, поразсмяхте ме, па ми олекна. :)))
Zh. Бахи, аз ли съм старата солова цигулка и не ме приравнявай към така наречения десантчик. Той е с "добро" потекло. Аз не съм. Феята не ме харесвано аз няма да кажа нищо лошо против нея, а то и няма какво. Да не задълбавам. Ще ви разкажа нещо. На времето дядо ми се запознава на фронта, там балканска, балканска, междусъюзническа, първа световна войни с един забележителен човек. Архитект Севов. Прекъснал следването си в Дрезден да дойде да се бие за България. След войните, понеже е от Търговище и от дете е играел само с турчета заминава за Анкара и завежда цяли архитектурно бюро. Прави министерски и административни сгради на новата столица. Става личен приятел на Кемал Ататюрк. След това става близък на цар Борис, толкова близък, че заприказва царя по време на атентата в църквата и двамата виж Сдат на път за там как хвръква кубето. По време на гоненията срещу евреите двамата с царицата правят санаториум за гръдно болни в Трявна, където работят само евреи, след като е построен, те остават като болни или персонал. Той е бил в стаята когато Борис е умирал. След Девети го съдят като близък на царя и съветник, въпреки, че заплата не е получавал. А и да не пропусна, градоустройствения план на Търговище е негово дело. Ески Джумая тогава. Народният съд го осъжда на смърт и го разстрелват заедно с принц Кирил, Богдан Филов и още много, много други. Защо ви го разказвам това, защото в конфискувания му апартамент срещу черквата Свети Георги се нанася шеф от службите с"добър" произход. А синът ми като ученик , беше ходил при сегашния кмет на София, тогава дете, ама на ДС и ми викаше, тате хола им е по-голям от нашия апартамент. А сега тия си получават големи пенсии и дават апартаменти под наем.
Нямам какво да добавя към казано от Zh, в смисъл нали се чудеше бабетката що толку не мога да го дишам т.нар. "десантчик"...
Zh разказва увлекателно. Разбира се, в тукашния любителски народен съд, обвинението прави леко нелогичен мост след безупречната репутация и трагична участ на архитекта с финала за вменяване на вина, щом човек онаследява имоти. Че ги делят едно- две поколения, ще си затворим очите. Забравяте, че и при изселването на евреите, много апартаменти се оказват свободни. Също така изчезват хиляди бебета, родени от неомъжени млади жени, с обяснението, че са починали, трупчета няма, аутопсии, биологичен отпадък, нам кво си, дали пък не е изнесено и бдж за скрап, не, чакайте, Десантчик е внесъл КирчоиКокорчо и завъртя газовите сделки, все пак няма как да не е той! Той е навсякъде! Като се замисля, щях да пусна сълза, че е разстрелял човека, за да се нанесе у тях, само дето не е бил роден, но 100%, даже 1000% има някой грях, то не може. Най- първия е, че е син на баща си! Първороден грях му се вика! Бийте! Хвърляйте камъните! А, момент. То и ний сме така.
Аз сравнявам ОТНОШЕНИЕТО ти спрямо бабето, а не произхода ти. Получава ти се: "Феята не ме харесва аз няма да кажа нищо лошо против нея, А ТО НЯМА И КАКВО". Това, че те двамката са със синя кръв и никой друг не може да е на тяхното равнище е ясно! Та доколкото разбирам ДОСТА съжаляваш, че БАБА не те обича, защото за пореден път го пишеш с ГОЛЯМО огорчение този ФАКТ. Отвори си очите, тая е ТАКЪВ ШИЗОФРЕНИЧЕН ЕГОИСТ, че не обича НИКОГО освен дебелия си гЪз!!!
ШИЗО пий си ИЛАЧИТЕ, че почна много жлъч да пръска ПАК!!!
Купоний, Купоний...дано се смееш! Създал си сайт за еротика, порно и фантазии, а получаваш обичайния bg boiling cauldron...
А, верно ли сайтът бил за еротика и порно?! Аз останах с впечатление, че е за разкази без секс и спомени, вонящи на тридневни партенки.
В очите е разликата, безумни, в очите ака умът е разковничето какво да виждаш.
Това с очите трябва де нещо за теоритиците, аз съм по практиката.
Zh. Fairy, в нашата малка България всеки има роднини и от двата лагера. Нямам нищо против въпросния десантчик, просто ме подразни гордостта му, че имали "добър" произход, щото бащата бил генерал от Държавна сигурност и фукането с големите апартаменти . И гледайте филма за Гунди, и там има генерал от службите. Бахурий, в България хора със синя кръв няма, дори София преди Освобождението е била като едно голямо кално село
Било е И продължава да Е!!! Но както виждаш хора с голямо самочувствие не са НИКАК малко. А защо бабека реве, интересува ли ви???
Zh, вярвам, че под добър произход, единственото, което се имаше предвид е стабилното възпитание в името на старите морални порядки. Където строга роля играеше бащата, а някои неща бяха немислими за изговаряне на глас и прочее тънки моменти, създаващи усет за такт, свян и позволеност. Същото е и със селото като нарицателно. Ама защо да развалям кефа на загубените из ръжта, нека си яхат там дървените кончета. ***Практика, скучно ли ти е пред една и съща гледка или аз съм с грешното впечатление, че е така? Искрено се надявам, че просто имаш много време за губене, както и най- после си свободен от задължението да играеш, та си слязъл от Олимп и копаеш ровове, припявайки. Това е много важно, да. Да си себе си. Хубаво е, че вече ти олекна.
Аз ти ОБЯСНИХ бабче и го написах в сайта преди доста време, (мисля, че беше началото на лятото) черно на бяло! Такива като теб - ЛИЦЕМЕРКИ нямат уважение и обожатели, поне сред СЕЛЯНДУРИТЕ!!! А сега ме викат на вечеря и трябва да се лиша от смешките на самотната баба. Разбери го, колкото по-бързо го проумееш толкова по-малко ще го отнасяш - БИТА КАРТА СИ ВЕЧЕ!!!
Не очакваш да водя сериозен разговор на подобно място, нали?
To whom the belt sang :)))
А вие забелязахте ли, че стабилно възпитаният в "старите морални порядки" мъж така и не се появи? Ферито с този си разказ директно му се обясни в изгаряща страст и желание да му се отдаде по всички възможни начини, направо му се хвърли на врата, а Сашето се покри като насрана шушумига. Всеки път ме напушва смях, като се сетя как нашия описваше случка с колежка, която уж го била посветила в тайните на сексуалната практика carezza, как щял да колабира милия в жегата от толкова чувственост и страст. Ква кареца бе, смотльо, кой на теб ще ти прави кареца, та ти се насираш от страх само като ти се усмихне жена, камо ли нещо по-сериозно... утре ще цъфне тая добре възпитаната мижитурка все едно нищо не се е случило "Добро утро, Фейри, кафенце, тва-онова?" :))
Моля, моля, човека е семеен и сега му доставят АНАЛЕН оргазъм със СТРАПОНА от дедо му генерал. Ич не му е до бабината ФИЧКА.
Този е вторият ГИГА ТЕПЕГЬОЗ на който се натъквам след баба! Изпълзял е под разказа "КАКВА КУРВА СЕ ОКАЗА "
Този е вторият ГИГА ТЕПЕГЬОЗ на който се натъквам след баба! ПУТЬО е изпълзял е под разказа "КАКВА КУРВА СЕ ОКАЗА СЕСТРА МИ" първа част и ни ЛУК ЯЛ ни МИРИСАЛ!!!
Бахти темерута, не посмя дори едно добро утро да напише тук... Което какво показва? Показва, че нашият славен и добре възпитан мижи-лажи-темерутко-путко хич не си пада по дебелогъзи дърти чанти. Подозирам, че в началото той си я е представял като едно пеперудокрило ефирно създание с глас като на пролетен ручей, но сега вече я вижда такава каквато е: дебел сбръчкан бабозавър, който с гласа си кърти мивки и напуква фаянса. Кофти :))
В светлината на утрото краят на разказа звучи повече от покъртително, чета и ми се къса сърцето: "Иска я. Адски много. И няма да си позволи да й се присмива.". Но точките в края на изреченията не трябва да ви заблуждават, тя се надява... всъщност не... тя го пита така ли е, това са въпроси. Но и на трите въпроса май получи отрицателен отговор...
СантаУпоритий :)), още се вълнувате от мойто слънчево зайче, скочило- подскочило....:))). Сега чак пия първо кафе, всъщност капучино, с настърган коледен линдт с канела :)), та хайде да ви ощастливя с присъствие. Връщате ме назад, дуетДупон, с тези отдавна излезли от употреба думи, но явно в чужбинско, са се замразили във времето и още ги търкаляте между зъбките. Твърде много мисъл вложихте, какво ли е искала да каже авторката, ще се уморите. Айде, видяхте ме. Успокоихте ли се?
Автора ако обича да не се обажда, когато коментираме какво точно е искал да каже, пий си там кафето и се наслаждавай на живота :))
Дааам, пий го докато все още ти е СЛАДКО, защото ще вземем пак да ти го ВГОРЧИМ с някоя описателна ИСТИНА относно ТЕБ или ПРОТЕЖЕТО ти!
Бахе, относно художественото изкуство и игра със слънцето, ето, не се налага да слагаш костюм и да се свениш, че приличаш на гей в галерията : https://www.highviewart.com/izkustvo/slanchevite-kartini-na-loran-parselie-5623.html
Семейство от София на 43 и 39 сме…търсим мъж за чат и/или нещо повече. Комуникацията се води главно от жената. [email protected] :)
Уха! В този разказ има повече еротика, отколкото във всички "реални" тийн истории взети заедно. Браво, Чародейке!
Ал, навлязох в много меки и удобни дни. Чуствам се като в ръкавичка. Странно леки, приятни и удовлетворителни отношения навсякъде, с всички. Децата са тук, ваканция е. Това ме впуска във въртележка с всичките им нужди и искания, но и ги очаквах, за да ме влачат към фитнеса. А получавам и помощ, омлет и емоц подкрепа във всеки нужен момент. Много е хубавко! Много харесвам в училище как върви. Чуствам се все по- свойски. Сега си дойдох от проф Бенка. Много ма слушка. Много си ми уйдисва. Хваща ми погледа, когато гледам към колежките и стимулирам някоя да бъде смела. И той я провокира и и помага да се изяви. Пускам си му шегички. Веднага влиза в тон. Ами нямало да бъде все добър. Ама аз тва чакам, бре, Бенка. Покажи ми колко лош можеш да бъдеш. Разбра ме :)))). Сега ще тичам за потене на пътеката и някое и друго бедро контуриращо уредче. Ал, при нас никога няма и не може да има охлаждане. Ако избухвам и ако има защо, ако се дзенвам и ти описвам как и защо, то това всичкото е люта страст. Тиха сега. Шумна утре. Но хладина? Никога! До после.
И още нещо да добавя, Ал, към новините, с които те актуализирам към днешната дата. Новият преподавател, заместващ Дразнителя, се оказа много благ и мил човек. Говори полит некоректно. И си разказва грешките. Последния път, накрая на лекцията, реших да обобщя щекотливите моменти, които той маркира, като хипотетизирах ползите от мои виждания, буквално еретични за нАуката и той, Ал, кимаше за Да и казваше "точно така"! Знаеш ли каква биохимия ми се изцентрофугира във всичкото на всичкото? В желанието времето да излети по- бързо и всичко това да го приложим на практика! На това му казвам аз преподавател! Вдъхновява към абсолютната смелост да се предложат необикновени идеи. Таа, да мислим еднакво?! И еретично?! Това бе твърде хубаво, Ал! Казвам ти това, като част от хубавите новини, които трябва да се ширят навред. И сега ще заспивам. По нощничка. Без гаще. Мисля да почакам под мъждукащ фенер на мъглив перон. Ще седя, загърната в мислите си, без да виждам идващата светлина. Ще се изправя, с леко прегърбени навътре рамене от студа в 02:47ч и ще пристъпя към ръба над релсите. Парната свирка ще ме сепне и ще се олюлея, а разсилния ще ме прихване в последния момент и вдигне на ръце. (На тая гара това е възможно) Ще пита: "Госпожо, за къде сте?" А аз ще отвърна "Чаках Полярен експрес. Но вече не. Ти последния влак ли си?" Мъжът ще се подсмихне, доволен от допира ми и безопасната лудост, която ще го зарази с дръзки мисли. Ще се пренесе мислено в къщата след кантона, тиха и тъмна, сурова и студена, къща без душа и ще отговори: "Ела. Да те стоплим най- напред. А после ще ти покажа всички влакове. Виждат се чудесно от кухнята, левия стол. Там пердето прави обла чупка и ако държиш бисквитка точно над кафето, влакът ще ти я топне, докато преминава.После следващ. Друг. Насрещен. Можеш да ги гледаш колкото искаш. Аз ще се прибера в 5следобед." Тогава аз ще се усмихна почти заспала в скута му, там на пейката в мъгливия час преди трети петли и ще замъркам спокойна, че съм го хванала. Последния влак на желанията. :))) Ф
Добро утро, мило момиче. Все не мога да се отърва от чувството, че онези омазани в тор същества, след като се измъкнат от смрадливите си завивки, ще разтъркат гуреливи, злобни очички и ще се подадат над нашия виртуален стобор.Душа, но какви виртуални картини рисуваш, а аз ги визуализирам. Аз може би и затова чета монотонно, защото, докато чета, в мозъка ми се визуализират картини. Светът около мен изчезва и се намирам в една виртуална среда. Често се опитвам да го обясня на Центи, но изглежда не мога разбираемо да ѝ го обясня. Същото е и сега – когато рисуваш картината на гарата, на перона, се появява стара малка гара, с металните колони, с кованите вертикално нагънати основи, с металния капител, боядисани в маслено зелен цвят; малката къщичка с перденца, къщичката на кантонера, стаята, студената печка, миризмата на машинно масло.А ти не се разпускай много с „твоят“ кантонер. Хубаво те е спасил – пийни кафе, викни такси и си отивай. Не му се „отваряй“ – няма да те разбере. И се дръж прилично във фитнеса, без разни палави погледи встрани. Припкай по пътечката, но умната и съсредоточена във вътрешния мир. Може и торта да направиш. По време на Ковида, от скука, с помощта на интернет направих две-три бисквитени торти по модифицирана моя рецепта. Гледах да слагам неща, които аз харесвам, но изглежда, че прекалявах с маслото, защото, когато постоят в хладилника във формата, ставаха доста твърди. Но когато ги извадиш и парчето постои на стайна температура, омекваха и ставаха вкусни. Е, захарта беше малко в повече. Бях купил някаква карамелизирана – или поне миришеше на карамел – и беше като пластелин. Е, това ми бяха единствените първи и последни сладкарски изпълнения. И Центи, и Баба ги обявиха едва ли не за захарна болест. Абе, добри си бяха.Ти, като наблюдателна и анализираща психологията на хората умна жена, обясни ми защо огромна част от „мометата“, които претендират по различни телевизии, говорят с някакъв гъгнив глас – все едно имат проблем с носа си. Или, по-точно, сякаш някой е стиснал с пръсти носа им и те, освен провинциален сленг, говорят и гъгниво. Гушкам те- Алекс
Бабе, дедето пак не мой те открие сред цъфналата ръж. Вижте се в некоя сладкарница на паста и швепс. Дай му некви твои маркирани килоти за да го улесниш в намирането ти, като ловджийски кюпек. Чакаме трети епизод от шоуто на комиксите- "ЛЮБОВНА ДРАМА" Валтер Бенямин
Я виж, аз докато пиша он докуцукал. Хип хих Урейййй, скок подскок, шоуто започва, всички по местата! Валтер Бенямин
Ал, аморе, вторниците обичайно са ми били най- натоварените дни, докато през този семестър вторника е абсолютния лежер. Поуспах се. Ама тва псе все повече се приучава да ми ползва мястото и аз се мъча в принудителни пози да го заобикалям. Та, да ти отговоря на въпроса. Не бях забелязала общото с говора на кифличките, но в мига, в който ми го зададе, ги чух и мигом ми кацна една придадена стойност върху горната устна, която зорлем се помъчих да повдигна, за да проговоря. И ето ключето. Тази тежести в устата нямат собствени кранове, а се налага да бъдат тласкани и повдигане чрез непропорционално по- малките им вече инервационни площи с нерви, пулсиращи в мускули. Това усилие е, което притиска носните ноздри в опън, водещ към произнасяне на гласни. Не мога да не им лепя етикет, Ал, на такива момета. А ергенките се чудя как не ги мързи да изговарят думи като "бих дала сърцето си", като "еба" има само три букви и е пъти по- лесно и смислено. Мъчат, мъчат се милите, с тия да се опознаем, да му задам теми, които да му работят в съзнанието и когато се вижда с други жени, да мисли за мен, чрез въпроса, който му е заседнал ....Последният да затвори вратата и да драска хикса. :))). Във фитнеса ми хареса един нов- около 50те, по- скоро сухожилест, отколкото с маса, интелигентно лице, наблюдателни очи. Седеше при входа, все едно ни чака. Отби се до съблекалните след нас. Не знам е бил в нашата и ми е преровил багажа. Иска ми се. После си се качи. Аз бях със слушалки през цялото време, открих си чудна музичка и насетне всичко е дъ флоу. Нямам грам разсейка. Нито почивки. Освен напълването на гърди с въздух, задръжка и рязко издишане. След някоя серийка за крака. Та поврътват се образи в свободни анцузи, което е приятно за окото. Има един уред, набират му се на лакти и повдигат цялото тяло като на успоредка, заравяйки лице между успоредните ръкохватки. Винаги ми прилича на орална любов това. И как смешно си тръскат лицето, а то става червено...Включих лост, който издърпвам надолу, май се казва трапец, и пред гърди и зад гърба с по- отдалечените ръкохватки. Обичам да ходя там, само дето ако съм сама и ми е 15 мин пеш, се отказвам заради скуката по пътя. Сега ме юркат. С поглед на санбернар влизам, а излизам кукуряче. ***Желая ти усмихнат ден, Ал. Хубаво е, като те имам в деня си. Ф
Как го казах, пък аз! "Хубаво е". Ако може да се сравнява пастелния матов цвят на дните, когато живеем по обичайния начин. Не по инерция. Не без емоции и интересности, а някак като полет без турбуленция и всичките два двигателя. Докато писането с теб, веднага променя цвета на небето, плътността на въздуха и събужда заспалото усещане за обикновеност, за да направи всичко част от декора на приказка с ненаписан край. Цветовете стават заслепяващо ярки и гланцирани. Небето вече не е в ниския ултразвуков регистър, а отива в инфраред, където е топло и безопасно, с две луни, сатурнови сателити и летящи мисли от полупрозрачни телепатични трасета от геометрични фигурки. :))) Почвам да се разсънвам. И почва да ми се приказва все повече....Ал, Ал, Ал, загазил си го. :))))
И на мен твоята позитивна енергия и положителни емоции ми действат успокояващо, изчезва агресията ми.Ал-екс.На Екс
:))) В химичната лаборатория, Клокочат пари и балончета, Колби, епруветки и тръбички, Пекат стъкла върху сини езичета. Няма никого. Нощ е. Лаборантът си почива. От три деня не ял е. Формули открива. Драска. Трие. Почва отначало. Грешки стават обаче. Заражда се нещо. В недомита мензура, се оплаква х елемента И след тиха експлозия Се разпада на Газ благороден- аз и ти- ултра реакцията. Ксенон и Флуор. Двете крайности. Палиш ме. Макар че съм инертна. Аз те приспивам. В омара. Фина. Неземна. Транквилайзер. Бих те изпила. На екс. Но ще изчезна. Без устни от огън. Без сърце от взрива. Без тяло оставам. Анестезия, крещиш ти, върни се. Повече няма да правя така. И се връщам. Винаги. Защо ли? Неродени от човешка ръка. А случайност. Твърде различни и крайни. Ти и аз. Бихме били убийствено опасни За другите. За лабът. За опита. Ако нямах твоя екс от раз, за да живна, Бих била хладната Мортилитас. А ти, без твоя Транквилайзер, Би агресирал до тотал щета, луди Макс.
Майко мила как пишеш.Та ти летиш в взрив от образи и думи , а аз ти пиша като инструкция за настройка ,или инструкция за монтаж, или инструкция за експлоатация.Сухо, книжно ,без образ Ако случайно нещо напиша ,то е някак откъснато ,като нахвърляно на хвърчащ лист.Как са лекциите.Ако преобладавате жените ,ще изядете с парцалките горкият преподавател.Изпадал съм в нещо подобно ,когато преди много години бях командир на момичешки взвод на лагер на НВО..Толкова манипулации, превземки ,комплименти ,глезене, сърдене ,а аз нали съм си чувствителен, но някак успяхме да намерим общ език. Ти не си ми споделила ,успяхте ли да отскочите за няколко часа до вилата.То сега не е така както го описваш през лятото или златната есен когато слънцето не прежуря ,а наднича през позлатените листа.Страшно ми харесва, някакво спокойстве, мекато топлина ,отпускащ се , спомените текат бавно и носталгично. Твой не можещ да пише Ал
Ал, Ал, Ал, много обичам да ме погалиш по косъма. Днес имах само дистанционна лекция и спокойно си бяхме на разходка с дружката, спокойно и ще си ида на лазерна епилация след два часа. Лошото е, Ал, че от нощта още, такова въртопче ми се е оплело по нервите под стомаха, че ми тегли слабините да ги свивам навътре и да скимтя. Усещам ръба на бикината като удар на камшик. Леглото е неудобно. Завивката ми тежи. Мразя ръцете си и ми иде да ги изтръгна, за да дойдат отвън. Мразя ушите си, щото искат да чуят едни неща, дето са срамни. И като резултат, между краката се е получило едно изглаждане, някаква лъскавост, от която лектора дистанционен понеже бе мъж, та ми пилеше сетивата с баритона си и рязкото издишане в края на някои думи. Всеки миг си представям, че трябва да се завтъкна с играчки под халата и така да ходя, като жива реклама на разтегливостта, ама после ако няма редичка от по двама :)))....Казвам ти, предна коремна стена ми е враг, точно в момента. Тлее в гъдел отвътре на кожата. Трябва ръчица да влезе в корема и да потрие по пътя до под пъпа. Чак тогава ще усетя облекчение. Ще се мятам. Ще пищя, докато това не се случва, а аз усещам. Нужда. Усещам. Гъдел. И сега. Още. Отново. Ще се побъркам от болката на празното. :))) охххх, Дай да се разсея с Балкана. Баща ми тъкмо се качи горе, да открие годината. В момента е без кола. Не би могло да ни превозва, а и моментът не е подходящ. Хубавото е, че ще сме в сесия целия юни и веднага след това се качвам. Оххх, как ми се присвива пишчето, ако знаеш, ....как бе не влезе един крадец през балконя....тааа, юли ще съм горе. И после :))) Тоскана за 50-ки. Момичешка седмичка с моите най- стари приятелки. Наемаме кола. Спим всяка в собствена спалня. И денем пътуваме до там до онам, вечер басейн, аперитив, обща вечеря във фермата с другите гости. Да ти кажа, след месец трен на вилата, мисля за тая август седмица да съм самата охра на лятото под тънка рокля и горещ извор за лечебни бани , ако ме четеш правилно :))). Преди това, обаче, месец май ще сме на практика и нямсм търпение да се тествам в по- дълбокото. Вече не виждам смисъл от себе си, ако не бях се захванала с това. Струва ми се, че пътувам към някакво предназначение, което е било и преди. Вече се е случило. И сега гледаме превъртян назад филм. Алллллл, ши скимтя. Ши се гърча като настъпан червей. Ши събирам веждички и ще очаквам езиче. Да се наведеш. Да те претърколя. Да ти се отпусна отгоре и да си се нагласям в движения най различни, стъпила или на колене, с помощ от дланите или чрез триене оххххх, като в ученическите години е. Много лошо. И трудно положение. Можеш ли да ми отговориш? Защо? Защо Бог ми е дал телО, несъответстващо на съдбата му? Оххххххх Ши рева, ти казвам. И довечера само някакъв метален натиск от лазерния накрайник ще ми разтваря лабиите и ще се притиска, стреляйки иглички. Ще гони последните досадни косъмчета в горна комисура на малките устни. А като се завъртя по очи, ми казват "Сега отвори бузките" и чакам тая хладина да ми се навре в дупето и пак да ме телбоди. Движейки се по цепката нагоре и към вагината надолу...А после жената нежно ме обърсва от гела с огромна салфетка. Втрива ръкавицата. Забира. Бърше. Накрая ме обмазва с пантенол чрез пъргави пърхания от всички пръсти......Аллллл, ако те държа, впила съм нокти. Ако ти говоря, езикът ми е в ухото ти. Ако си близо, без панталон си. И без гащи. И без опции. Мой си. Оххххх ...Ф
П.С. Обожавам да те чета, Ал. Гледам. Пипам. Целувам. Вдишвам. Любя. Вбесявам. Бия. Търпя да ме кълцаш с ножа. Чета казах ли? Изучавам. Преоткривам. Изследвам с ум, пръсти и език. Осмуквам. До писък. До хематом. До молба, без думи, а чрез стържещ рев хрипове. Оххххх
Е, айде, поразмина! До година- до амина! :)))
Майко-о-о, да те познавах преди това, за да ми станеш учителка по литература ,за да ме научиш да пиша.Ама не , даже какъвто си бях срамежливи и стеснителен, то нямаше нищо да запомня ,щях да гледам устните ти, щях да си представям как ще те гушна ,теб -моята учителка , една дума нямаше да запомня ,а щях да си мечтая да се сграбча в прегръдките ,така да те притисна ,че ребрата ти да изпращят.Пусти атавистичен канибализъм щях да ти хапя мидичката на ушенцето ,щях да мечтая да захапя този мускул от ушето към рамото-не знам защо ,ама ми е много сладък, нещо вътре в мен иска все по силно да стискам, хем друг глас казва ,че не бива. Така харесвам да подпъхна ръка под кръста на жената и подпрен на нея да я притискам колкото е възможно по-силно. Зашеметяваща е гладкостта ,там долу-гладичко, мекичко, топличко ,влажничко-средният пръст са плъзга ,гладко ,спокойно, леко свит, с дълбоко изрязани нокти, дишате става бързо и плитко ,все едно си полят първо с вряла ,а след това с ледена рода-от тази честота направо мозъка остава почти без кислород. Стар съм ,но защо ме вълнуват жените ,някак не бива.Защо толкова реално понякога случки от преди много години толкова визуално изплуват в съзнанието ми .Започвам да си задавам въпрос ,защо ги помня, как ги помня ,как извиква спомена. Хайде при компютрите е лесно, но те не помнят звуци, аромати ,топлина .Представям си как за Гергьовден сте на вилата ,разцъфнали дръвчета бели и розови цветове, агнето във фурната ,трапезата положена и ти домакиня ,пробваш агнето как е опечено, чашка хубава ракия, гъсто вино вино ,разговор с радост и спомени, красива гледка навън или може да се под асмата,ако има .Тогава никаква микро кухня, никаква нано-кухня ,да не ми хвалят, това е връзка между човека и природата-домашното спокойствие, времето е спряло поне за миг. В момента пия кафе, в леглото ,донесъл съм първо на Центи.Горчиво е, не ми е много по вкусът ,но така трябвало да е с малко захар.Между другото да не е заплесваш по разни дълбоки ,театрални издишвания на края на изречението ,да си учиш уроците ,а не да зяпаш разни преподаватели в задника, очичиките ,косичката -с една дума да си опичаш акъла. Мда-а-а. Алекс
Миличък ми, Ал, преди кафето ти пиша. Много ми се хареса тая ти идейка за Гергьовден. И вече си представям как я изпълнявам. Ще взема да се организирам и точно както го описа, така да се получи. Би било прекрасно. Меко сиренце безсолно ще нарежа на кубчета. Зелена салата с репички ще събужда стомаха от зимен сън. Ракията ще се точи мазна и плътна, извадена от камерата, а ароматът и няма как да се скрие. И знаеш ли, печката на дърва, дето е долу в кухнята, вече не я ползваме. Да не кажа и че съселчета се раждат в нея и тичат по кюнеца, та се съсипва тишината наоколо от кучешкия лай на мойта, само щом ги чуе да драскат отвътре. Малка фурничка има горе качена, в преддверието при спалните. Та когат нося тавата нагоре, минавам през двора със заети ръце, отварям си с лакът и пъхам печивото. А после или съм в басейна, или друго готвя долу и ароматите сами ме търсят да кажат дали е готово или има нужда да изключа тока и да остане на топло само да почива, още малко. Тъй ще се понесат препечените корички на агнешкото, че първом розмарина да застила полянката над бъдещите зеленчуци, а после и месцето сладко да заплува над навеса , да се понесе над астмата по- долу при гаража, да литне над пътя и да повика носовете на кой където го е гъдилнал вятъра пролетен. Па да седнат на кръглата маса, да нарежат кекса с кисело млеко дето ще е за десерт и да си кажем Наздраве! Аз много обичам гости. Ма много. Да идват канени, неканени. Да изнасям чинии тави и тенджери. Да се смеем и да си лафим. И да им пълня устите с вкусни спомени на безгрижие. Ммммм Добре, Ал, тъй ще направя. Ф пс целивам те по устичката мазничка от агнешкото :)))
Дърьо, дъртьо, педал ЧЕКИДЖИЯ си бил и такъв ще си умреш, путка не видял и за шунда шизофренична мечтал. Валтер Бенямин
Дъртьо, дъртьо, педал ЧЕКИДЖИЯ си бил и такъв ще си умреш, путка не видял и за шунда шизофренична мечтал. Валтер Бенямин
„Душко моя, някога преди много години бях на гости като малко момче на едно семейство в троянско село. В същото село, където имам някъде към 70 декара земя, че и повече, и това е една трета от земята на баба ми по бащина линия. Та в тази много добре изглеждаща селска къща, в мезето, което беше застлано с едни дебели плочи камък, разбира се с произволни форми, в дъното имаше кладенец (бунар, геран). Вътре си спускаха ракията, сланината, готвеното за другия ден, киселото биволско мляко. Тогава още хладилниците не бяха много популярни. Сигурно температурата е била няколко градуса над нулата – може би 5-7°.Та тогава троянската сливова ракия се точи като зехтин-някак тежко.Не съм много по пиенето ,но пийвам понякога.Тя не е за Pink Floyd
Ал, току що чух, че един дълъг полет се равнявал по облъчване на 5 рентгенови снимки?! Това значи момчетата да правят деца, преди семето им да произвежда октоподчета? Питах и за телегонията ти, че така се изнесе разговора. Е, нямало задълб данни. Не че било изключено. Тера инкогнита. Каза нАучен работник, професия биохимик! Не питай, на кви теми още го сбарах и не питай колко бе революционен и тоз, та сме си закл и откл генетични сектори, според нуждите на момента, което ни променя нонстоп, вкл и след променен хранит режим. Би следвало гърците да нямат инфаркт, но явно не си следват средиземноморската диета стриктно и с тея тулумби и тъпи баници с бял яйчен крем и ебават мамката на верижката. Пиша в движение, само защото бързам да съм с теб мислено. Но денят се очертава празничен и момчетата вече са яхнали дезинфектант орално май май. Ще се посмеем. Ф
Ал! Знаеш ли какво искам в момента. Искам да те гледам. Как работиш с колеги. Искам да сме в зала. Не много голяма. Да имам хора край мен. Но да не съм заета. И в пролуката от столове и движещи се наоколо, да те гледам как говориш, седнал, с двама прави пред бюрото ти и да вдигнеш поглед към мен. Искам да ме видиш. Да смениш фокуса. Температурата. Интензитета. Да омекнеш. Да се засмееш с ириса. С блясъка. С ълите на устата, без да я мърдаш. Да се гледаме през стаята. През хората. И това да е достатъчно. Сякаш дисаги жълтици сме си дали. Толкова сме пълни от щастие. Че в споделен миг със сродна душа сме видяли смисъла на щастието. Да имаш без да притежаваш. Да вярваш защото ти вярват. И да обичаш живота си само защото в него има другия, без тази малка подробност би обичал спомен. Или надежда гола. Че ще го срещнеш. Отново. Но когато през векове. Клади. Съчки. И хора пред бюрото ти. Ти вдигнеш очи към мен и ме задържиш в погледа си, всичко се подрежда линейно. Има смисъл. И божествена воля. Нима има по- красиво от момента, който ще дойде, когато залата се замени от допир. Дланта ми върху теб. Устните ти по моите. И милион клетки кожа допрени една в друга, се търсят по двойки. Бедро до бедро. Корем в корема танцува. Слабините ти в моето лоно. Гърдите ми смачкани в твоите. Нищо повече. Дори да няма. Тая клетъчна памет ще помни. И ще търси отпечатъка си. Нейният огледален образ. Седя и те наблюдавам. Работиш. Говориш. Вдигаш очи. Потича мед и петмез през пространството. После слагаме точката и продължаваме, всеки в посоката си. Ф
Медения петмез, вземи се събуди, че тая нощ пак ще будуваш нежелана и йощ ненаебана. Валтер Бенямин
Телената четка, Валтерчо. Търкай пистата, венияминчо
Душко, ти пишеш с образи. Веднъж попитах една много умна жена защо, когато чета, не възприемам текста дума по дума. Очите ми сякаш обхващат наведнъж по два–три реда, а след това изведнъж пред мен, върху фона на стаята и заобикалящата ме среда, започва да се разгръща един друг свят- виртуалният свят на прочетеното. Все едно думите се превръщат в картини. Тя ми обясни, че това не е чак толкова рядко. Казваше, че подобно възприятие е характерно за хора, които мислят пространствено- инженери, архитекти, скулптори, понякога и художници. Особено за инженери, които дълги години са били разработчици и са свикнали да виждат нещата като конструкции и процеси, а не само като текст. Може би затова и когато ти ми пишеше – особено за природни картини или за някакви по-емоционални случки, аз имах чувството, че не просто чета. Все едно се намирам вътре в описанието. До теб, докосват ни се телата, може и ръцете, случайно ни се побутват рамената. Това, което казваш за работната зала, всъщност доста се доближава до истината. Беше помещение около осемдесет квадратни метра. Доста просторно, но и някак уютно по свой начин. Цялата вътрешна страна към коридора беше заета от вградени шкафове и гардероби. Имаше лавици, отделения за документация, разни шкафчета за материали. Дори две чешми бяха вградени в такива шкафови конструкции. Всичко беше подредено функционално, типично по инженерски.Както съм ти разказвал, моят програмен колектив беше интересна компания. Осем млади жени и момичета и двама млади инженери. По едно време единият инженер напусна и останахме с другия. Той беше умно момче – къдрокос, малко мълчалив. Личеше, че има интелект. Но изглежда имаше някакъв здравословен проблем, защото не беше ходил войник, а по онова време това веднага правеше впечатление. Беше кротък човек, леко затворен в себе си, може би малко интровертен, но приятен.Понякога се чудех на поведението на повечето колежки. Не знам защо, но сякаш върху мен упражняваха някакви особени женски психологически експерименти. Все едно проверяваха границите на търпението ми или реакциите ми. Една например можеше внезапно да ми се разсърди за някаква дума, казана съвсем неволно. Друга се сърдеше, че не съм я слушал достатъчно внимателно, когато ми е разказвала нещо, а аз дори не бях разбрал, че е имало повод за обида. Трета пък намираше причина да се засегне, че на някой купон не съм я поканил първа на блус, а чак по-късно. Понякога се чуваха и подмятания от рода на: „Е, най-накрая и на мен ми дойде ред. При толкова много обожателки – пак добре.“ В подобни думи нямаше и грам истина, но те имаха друга цел. Едно леко ужилване – малка демонстрация на емоционално надмощие. Женска игра, в която аз сякаш участвах без дори да съм кандидатствал за ролята си. Подобна атмосфера се усещаше и по време на технологичните почивки, когато се събирахме на кафе. Там се намираше истинският клюкарник. Научаваха се най-различни истории – за колеги, за познати, за нечии романтични приключения. Някои разкази бяха толкова украсени и фантастични, че човек се чувстваше като герой в някакъв розов роман. Румката обаче беше малко по-различна. Тя беше онази с триъгълника, за която съм ти споменавал. По-дискретна, по-сдържана. Не толкова емоционално експлозивна, както другите. Но и тя имаше своите начини.Особено когато ме возеше в колата си. Тогава разговорите ни понякога се превръщаха в истинска емоционална дисекция. Задаваше въпроси, наблюдаваше реакциите ми, анализираше ме, сякаш съм интересен психологически случай.Понякога ми казваше неща, които ме изненадваха. Например веднъж съвсем сериозно отбеляза:„Странно, но миришеш на сапун „Бебе“.“Аз се засмях. Чак пък „бебе“… Вярно е, че държах на чистотата и се стараех да използвам прилични неща. Обикновено си купувах афтършейв „Табак“. Имаше и „Табакора“, а понякога и „Кьолнише васер“. По онова време ароматите не бяха толкова много и разнообразни както днес. Случвало се е и вуйчо ми да ми подари нещо по-екзотично – той беше директор на едно предприятие и понякога му попадаха по-редки неща. Спомням си и една случка от завода, в който се произвеждаха нашите разработки. Бяхме на съвместен купон с техни колеги. Танцувахме блус с една от тях. В един момент усетих, че тя се е притиснала доста плътно до мен. Не беше преплела ръце около врата ми, както обикновено става при такъв танц, а ме държеше за раменете, близо до врата. Бях по риза или тънка блуза. Изведнъж тя каза: „Какви са тези въжета от врата ти към раменете?“ Погледнах я учудено.„Ами… мускули сигурно. Откъде да знам как се казват, но чак пък въжета“ Понякога се случваше и друго. Докато седя на бюрото си и нещо изчислявам, обмислям или анализирам, някоя от колежките се навежда над мен, за да види какво правя. Чувствам дъха ѝ близо до лицето си. Нищо лошо в това, разбира се. Но в такива моменти усещах как косъмчетата на врата ми леко настръхват. Може би е било чисто внушение. Хем ми беше приятно, хем ме вълнуваше, а в същото време се чувствах и малко неловко.Сега, като гледам по телевизията репортажи за случаите около Петрохан и Околчица, понякога на заден план се вижда един „Ланд Ровър“. Всеки път като го видя, се сещам за едно време. Такъв автомобил Центи беше прикрепила към мен заедно с един шофьор – Жоро Умния. Странен човек беше той. В професионално отношение се справяше добре, но на битово ниво понякога изглеждаше доста наивно-глуповат.Знаеш ли, Душко, много ми е приятно да общувам с теб. В разговорите ни има някаква спокойна топлина и доброжелателност. Може би затова понякога скачам от тема на тема – мислите ми тръгват в различни посоки, както става, когато човек разговаря с близка жена, която го разбира от половин дума. Ал
Буба напредва към Гърция.Както се казва " гъз път да види".Отиват за три дни.Взеха си по два дни отпуск, така направиха и преди Нова година ,но тогава май беше за два дни.Нещо се разколебаха за апартамента, който цяха да купуват.Строителят искаше част от парите по банков път ,а другите да му ги носят.Да ама трябва да му занесат примерно към 80 000-не става така. Ал
Добро утро, Ал. Нямам много време, за съжаление. Но с удоволствие те изчетох и си представям отлично този лек гъдел, когато в работна среда се получи мравучкане към слабините. Приятност една, която прави работната среда по- светла, по- лека и светът сякаш ти се усмихва и поздравява, сякаш го управляваш. Царят. Ставаш разположен. Благороден. Иска ти се да споделиш с другите от получената награда. Почти като венецуелката, която се лиши от материалното, за да получи обещаното. Също толкова смислено е и моето описание. Вчера момчето молдовче, което не мина добре през изпитите, междудругото, някак обидено реагира като поздравяваше на идване, сякаш не му обърнах достатъчно внимание. Седяхме заедно. Да, побутваше ме с лакът чат пат. На изпращане беше застанал с гръб към ниско слизащото слънце. Коли, трамваи, хора. Всичко ни пречи да се чуваме. Той стои. Аз гледам нагоре и виждам очилата му и ореола светлина. Слагам ръка като козирка. Очите ми са светли, пълни със пищния предзалез, а той не помръдва, за да ме улесни. Да, Ал, тези малки мигове са много хубавки. Хайде, до после. :))) Ф
Ал, душо. Отказах се да излизам. Сгащила ме е хрема. Връщам се в леглото с още кафе. Ф
Ще има в къщи строева подготовка.Закахърен споделям ,че трябва нещо да приготвим когато се върнат в неделя,а се оказва ,че ще се върнат вторник.Буба само с майка си споделила ,а Центи пропуснала да ми каже.Спаднала е дисциплината ,май ще има "Строй се, преброй се".. А онзи безказарменик мълчи като партизанин пред Гешев.Ще му отпоря ушите барабар с брадата
Тва е метода на най- малкото съпротивление. Говорим различно, взависимост пред кого. Мълчанието пред теб е оценка на липсата ти на толерантност, Ал, към погрешните чужди решения :))))). Тук е същото. Но не защото съм толерантна, а щото се търсят адекватни на натюрела в проблем, решения. Другият родител се казва бавно, дълго и напълно безполезно в повечето случаи. Което му е спестило множество излишни вълнения, чак ми си мисля, че е добре планиран подход. :))) Кеф, Ал. Вързана косичка, топли стъпала, кафе в леглото с айпадчето и лекции с картинки. Идилия. С назален гъдел. :)))) Стискай си палците поне на обедната лекция да ида при Бадемчо( такива са му очите, големи и топли). Ф
Е, моите очички са само топли и кафяви.Както казваха рускините "Какие у тебя теплие карые глаза", имаше го и в други варианти, ама коя къде го е казала съм забравил..Ама на Ричард Гиър са по -скосени от моите, а не Румката да ми говори за степи и коне.И душко не си права, аз толкова толерантен ,че няма повече на къде.Ей на сега пак свалих инфо къде са, ами излизат от Кресненското дефиле.Ей, това бяха желани места за софийските момчета ,въпреки ,че си беше чанч. Креста ,Симитли, Гоцето, Сандански ,Петрич,Разлог и т.н. Основно планински стрелци, танкови полкове., реактивна артилерия ,"Гвоздики" и граничари. Гадните бяха тези на югоизток като "Бермудският триъгълник".Ал
И забрави ,по-малко бадеми.Ал
Искам да пипам хора, Ал. Имам нужда да пипам кожа. Да им говоря. Да отдавам. Вчера се случи нещо. И ми остана приятното чуство за светлина, струяща от дланите ми, с мекота и консистенция на облаче. Правех нещо. А наоколо настъпи тишина. Свещенодействаща. Сякаш се чуха нежни докосвания на пиано. Клавишите се нижеха в гладки и меки тонове на възторг от слънчев ден. Сякаш слънцето бе заспало в пролетен предиобед, а зад тесни стъклени прозорци до пода, долитат упражненията на господарската щерка. Паркът пред къщата блести в бяло и златно, реката в далечината сребрее, оживена от гребци в спортна форма. Въздухът е пълен с живот от бръмчащи насекоми. И все пак, единственото което има значение е моята светлина от дланите, които чрез малко движения, накараха света да млъкне и да чува пиано мелодия. Искам да пипам, Ал. Кожата и душата. На който ми бъде изпратен. Ф
Добро утро, сладурано! Наспинка ли се добре? Егати нощта… всякакви глупости и гадости сънувах, чак се чудя дали да не ме заболи главата от тях. Изглежда, че и Центи нещо сънуваше, защото се опитваше да изрече нещо, но само мърмореше неясно. Питам я сега, но тя има само някакви неясни спомени, контури, които не могат да се задържат. Струва ми се странно, защо понякога сънуваме неща, които вече сме сънували, нещо като дежавю на стар сън. Много рядко сънувам нещо весело и щастливо. Ако трябва да го опиша в цветове, то ще бъдат размазани червени и черни нюанси.Иначе, твоят "сладур" с бадемовите очи, дано не ти се подмазва прекалено, да не ти обръща внимание по начин, който не харесваш. Такива лъскачи не ги търпя. Тези с мили, захаросани думички, които се увиват около културни хора… Не можеш нито да го "бишнеш", нито да го отрежеш, защото възпитанието ти не го позволява, а той, наглецът, само става все по-настойчив. Горещи кафеени целувки он мен ,твой почитател и обожател Ал
Добро утро, Ал, аморе! Много ми е интересен света на твоето подсъзнание. Като казваш черно и червено, направо си описваш контурите на живота и смъртта. Черното като огледало на живота в бялата светлина, като сянката, като правото да не бъдеш възпитан, а първичен, да не криеш импулсите си, държейки ги, натъпкани до безобразие, което ти коства енергия, лична, психична и ти я хабиш, за да подтискаш нещо нелицеприемливо. Черното е фон и контур. А червеното са устни. Сърце. Кръв. И вагина. В каквато искаш комбинация. Стремиш се, Ал към чист живот, към този, в който не се налага да се подпушваме. Като писа за Гърция вчера и най- после отбелязах присъствието на бомбичка узо на вратата на хладилника. Чудех се как е възможно тва Пломари да седи там от миналото лято и дали е изветряло. Явно съм си взела дозата на някое събиране по женски и останалото чака търпеливо да му дойде времето :))). Ние най- после сме готови с мойте дружки. Домакинята на фермата близо до Монтепулчано ни прати много слънчево писмо. Купих сам. билети, резервирахме колата. Чакаме да дойде август. Знаеш ли, в друга конфигурация за третата приятелка бях писала дълъг разказ "Къщата". Наскоро си го препрочетох. Имаше находки. И много сурови моменти. Но едно се вижда- работата на манифестирането в действие. Което съм видяла във фантазията си, сега е реална обстановка: каменната къща, масите ковано желязо, басейна и дългия кипарисов път. Как всяка има ще има стая с различен изглед. В разказа едната приема колегата си в нейната баня, другата е харесвана от съсед вдовец, пак фермер, третата се баламосва с работниците, сезонно наети момчета, с които слиза до морето в почивния им ден :))), а в другото време изследва тайните на цветове и сушени билки, ръсени върху живи теста, под ръководството на донната там. И това ще го има наяве. Готварски уроци в сенчеста кухня. Нещо подобно бях писала на моя италианец. Като еро историйка. Как като отида, ще съм наела такова място и ще се замеряме с брашното, ще ме меси върху масата, ще пием вино, с омазани в какво ли не пръсти и изобщо няма да стигнем до стаята, преди в тавите да се натъркалят всевъзможни печива, достатъчни за гости на дълга открита маса между лозята. Някъде из докс е, на англ, но освен това е оставило отпечатък в съзнанието ми като дежа вю, неслучило се, което го прави очаквания към опит :), намеса върху фотона дали да е частица или вълна, тъй щото накрая реалността да ми изплете точно такъв ден, според визията описана :)))). Но това е далеч. Чаааак през август. Дотогава имаме много дни на "Добро утро, Ал, аморе :))"" Ф
Ал, трябва да добавя другото много интересно салто на съдбата. Когато писах Къщата преди 8 год, приятелката ми беше влюбена в колегата си. Трепереше буквално, когато бе край него. После пътищата им се разделиха. Сега, тази година, съвсем наскоро, когато с нея се задействахме да открием и резервираме нашето бленувано тосканско приключение, не можеш да познаеш какво се случи! Тя започна нова работа. Където, стискайки ръцете на интервюто, и казват, че са наели и него. Познават ги като екип. Изтеглят си го. И двамата, които не са поддържали контакт, се виждат на общия си пръв работен ден. А новия фирмен екип и е направил услугата, да не му даде графика на срещи за първия му ден, за да запази изненадата с нейното присъствие! :)))) Много яко, нали?! Бизнес, увлечен в малки лични изненадки. Изобщо, цялото нещо с мечтаенето, чуствата, манифеста за Къщата, как сега се разстила като най- обикновена реалност. Найс, а? Казвам ти. Пръстът ми е вълшебен :))). Никога не бива да пише неща, които не желаем да се случват. А това е жесток самоконтрол, Ал. Като твоят и сънищата ти. Целувам те. Ф
Ох, и ти ли, Душко, дъще моя, и ти ли искаш да ме анализираш? Не съм сложен човек — обикновен сом съм. Толкова обикновен, че докато не се блъснеш в мен, няма и да ме видиш, а като ме отминеш, след два метра вече си ме забравила.И Румката все се опитваше да ме вкарва в някакви калъпи…Това червеното и черното не са разделени с ясна линия, както е например при знамето на Германия ,там има и жълто. Тук е по-скоро като някакъв тъмночервен огън, не жълт, а дълбок, тъмен. В него се преплита черно, ту по-плътно, ту по-размито, нещо като облак. Все ми се струва, че съм виждал подобна картина на Шагал или Кандински, но може и да греша.Радвам се, че ще ходиш в Тоскана, но се дръж прилично, а не трите да си върцкате дупетата насам-натам. Да нямаме такива работи, че ще има „строй се – преброй се“. Италианците, жабчетата са лъскачи, а на всичкото отгоре са и по-ниски от мен… тъй де. Понякога сънищата са и весели, но всички някак изникват внезапно и пак така изчезват. Някои ги помня, а други, дори да се събудя и да си кажа: „Този ще го разкажа“, на сутринта вече нищо не си спомням.Гадните ги помня. Особено онези със сънната апнея. Или такива… обречени. Та сега си слушам Форинър и Алфавил. Паля джипката и изчезвам. Мамицата му на този, който я е одрал! Има един дебелак, с още по-дебела жена, и когато спрат до мен, направо изтръпвам. Него го наричам Кондьо, ама не на певеца, а от „кондом“.Прегръщам те, до изпукване на ребрата и изчезвам. Алекс
Ал, ако си кажеш, че не съм мислила за теб цял ден, няма да си прав. :))) Пишещата съдби , Ф
Фичке ма, стига си вадила от нафталина прашлясалите ти истории! Тая статия е от времето когато за последно си усетила кур, а може и да не е било кур а вибратор!
Пази Боже, сляпо да прогледне! ...
Ал, душо, по горните реплики изглежда, че новия модератор не ми е фен. Това не е гостоприемно :). Пуснах нещо, което се списа много бързо и гладко. Без втори прочит, редакции, знаеш ме :). Ето каква е работата. Хремава втори ден. Кихам до мускулна треска. Трия нос и мажа крем веднага по ноздрите. Е що да уча в тая ситуация? Мъча, чета, по- тежко става. Виж, с кафенцето следобедатта (много ми се хареса тоя лаф) като си те представих как си пътувал, пристигнал, па отзимяваш. Как слагаш софра и ремонтираш зимни гафове и ми се прищя, Ал, да те изненадамммм. И още по- важно: щом пръстът ми е вълшебен и прави реалност, значи трябва да те спиша с него, барем хване и в една пролука на пространството като Пандора да се намерим. Ти -Ал, аз- Нора. Пиша ли пиша, кучето влиза излиза, децата шетат, питат, прекъсват, аз не поддавам. Говоря им и не спирам, ти казвам, твоя герой се излива от само себе си. Вярно, може малко да е по- жабарско. По - емоционално и ръкомахащо, но все пак така са летните настръхвания. Държат те някак настръхнал и чак ти е сладко да се напрягаш независимо в коя посока. Дори когато докосването бяга по тъча и остава само очакването. Така си мислех да направя и текста. Да раздразва. Като копривата горе на Стоенчо :)))). Та, отлично си прекарах хремата, в твоята компания ментална. Денят мина абсолютно неусетно. Дойде тоя присмех, значи, от простака- профан, та се чукам по главата да искам мнение от мойо. Да не би да съм взела да звуча като пудрата на бабата от петия етаж, дето подслажда асансьора на старческо...Сипва си нашио, бърза да вземе завоя към кабинета си в усамотение и като разбира казуса , се уплашвааа :))). Казвам ти, в очите му личи как адски не му се иска да стъпи на пачи яйца и ми отказва да прочете квото съм писала. Само му иде на акъла да ползва правилната тактика с атаката и що не си уча уроците, ми се занимавсм със сайтчето. Ето, нощем ти пиша. Четир часа е. Малко отминава зора, но пак ми се търколя сълзица и в момента. Много си мразех очите, че са светли кат бях дете и че затва така ми е трудно към светлината, и към снега. Другите дома не се бришеха кат мен. Е, Алчето ми, дано минава тоя уикенд в нормална форма вече, че човек без очи закъде е? И прощавай, ако все пак некултурника- негодяй е прав и си видиш името в арлекински дезодорант. Сигурно в момента спиш сладко. Ако продължа да ти говоря, ще станеш неспокоен и ще те разсъня. Затуй - нежна въздушна целувка само и стига толкова . Ф
Душко ,знаеш ,че с удоволствие и нетърпение чакам твоите коментари.Знаеш, че не мога да пиша, всичко звучи сухо ,без образ.Странното е, че в главата ми е пълно с образи, но не мога да ги опиша.Може би затова изненадвах другарката Иванова, моята учителка по литература, която ме остави на матура и за сетен път с тъга констатира -"Не можах да те науча да пишеш както говориш".Някак приказката ми вървеше, а писането не. Странното е,че при писане и още повече при четене, когато когато чета ,за мен текста остава като бекграунд,а заобикалящата действителност изчезва и се превръща във виртуална среда където се развива действието.Може би и затова ,когато ми описваш вилата си ,текста остава ,като глас на суфльор, а пред мен изниква склона, земленият път с коловозите ,смесената гора, вилата , басейна ,поне го виждам в синьо, ти на шезлонга, със слънчеви очила по бански или пък скара на открито, пържоли, ти се правиш на домакиня и режеш салата от домати и краставици с магданоз.Няма да слягаш лук.Не обичам никакви видове лук. Дали е останало от младите години ,когато не знаеш, кога ще ти се отвори късмета да се целуваш, а де не говоря ,че ме дразни миризмата на чесън.Бил полезен, може и да е ,но мирише гадно, а съпругата ми смята ,че имам поне пет пъти повече обонятелни клетки от средно-статистическият човек.Като допълнителна екстра ме наболява главата от към вратните мускули-ще пийна половинка "Баклофен" и може и таблетка "Ацефеин". Голяма си ми сладурана с теб някак се отпускам и ти пиша всякакви незначителни неща ,а понякога извикваш спомени ,които по обясними съм натъпкал някъде дълбоко ,та не дай боже да се изтърва да ги кажа.Тогава може да има приказка с неочакван край.Да си седят там. Събутих Центи ,ей така от скука ,беше някъде към пет. Накъдете и да се завъртя ,все ми е неудобно, та от скука пуснах една съвсем невинна ръка на дупето на съпругата ми.Егати ,въпреки възрастта ,въпреки ,че спи, ами е твърдо, като добре напомпана топка.Е, последва ръмжене, не буди лъвица когато спи. Казвал съм ти ,че е зодия лъв-краят на юли-твой . Това мое скромно писание ще завърша с една фраза, която научих в пионерските си години ,когато си пишех с три руски момичета.На снимките бяха много хубави.Та тази фраза от детсвото ще ти я напиша и на теб "жду ответа как соловей лета". Та така и аз на стари години .Алекс
Добро утро, Ал! Къщата спи. Още не ми се измъква къмто кубинската кафеварка. Чета те за твойта непоносимост към лук и си мисля как тук се разминаваме, макар и не кардинално. Ако сравним шопска с пера пресен лук или без тях, аз бих избрала ароматите на обогатената. С кромид - не. И аз не обичам така. За чесъна- в таратор задължително. А запържен, заедно с която и да е тревица ароматна, е неземно удоволствие да се вдиша като антипаста аромат. Това не би оставило дъх в устата ти, ако се целуваш след спагети с прост сос домати, изпарени в запържен розмарин и чесън. Относно неудобствата на някои храни за споделени устни остатъчни вкусове и аромати :))), най- много ме е страх от луканка и боза. Такааа, при месните деликатеси, месо и особено при луканка/суджук има остатъчност на аерозолните изпарения, точно като при клетката на лъва. От опит го знам. От един мъж, с когото споделихме планински трекинг, така да се каже и който се бе подкрепил посредством подкова. А бозата, макар вече никой да не я пие, я слагам в списъка, пак от опит, от детските ми години. Една приятелка беше много интересен партньор в умнотии, споделяше инициативност и пасивност по равно, харесвах, че не ме доминира като бях по- малката, но имаше много непоносим дъх след тая задължителна боза. Тогава живеехме на 16етаж официален, реално 17 ти, заради мазетата над 8 мия етаж. Баща ни пътуваше в чужбина поне 2-3 пъти годишно, обикновено към Арабия. Наскоро бе тук като за 8 март и се върна в детайлни спомени за тези места. Хората, дипломатите, как войни са го следвали като прокоба, навсякъде, където спусне крак. Той не си признава, но аз помня нещо гадно. Била съм 4-5 г , той се е върнал със случаен шофьор, тираджия ли, през Анадола. Няма посолство, няма делегация, нито телефони. Газ, строеж, ама като стане война , всеки се изпарил и оправял сам. Помня как беше в шок като се прибра. Аз съм ги подслушвала като разказва на майка. Как видял да връзват мъж за камиони и да го разкъсват. Но да не се отплесвам. Говорехме за храните и целуването. Към днешна дата, мнението ми е, че не е нужно отсрещната уста да мирише на паста за зъби. По принцип и кафето оставя тежък послевкус. Ако някой и е пушил на кафето отгоре и ти е класен и ти пили конско, па ептен те отказва да му следваш поученията...:))). Обаче! То е като другите аромати. На кожата, обслужваща отделителната система. Защо свързващите ни органи не са малко по- далеч от урина и фекалии? :)))) Както и да го гледаш, там са си! Съвсем съвсем близо, даже единото отвърстие се ползва и за навън и навътре. Това прави, Ал, опита да се замаскира тялото с аромати на ванилия и череша, тотално сбъркан. Ако те е гнус, къде се намираш и какво целуваш, лижеш, завираш език, изобщо нямаш работа там, нито да си миеш ръцете с нам кви хигиенни стандарти. Че хигиена е нужна, няма какво да споменаваме, то се самоподразбира. Но че путката мирише на путка, а кура не е теменужка, си е правилното и нужното, и приятно за всеки харесващ игри за възрастни. Та когато партньора ти е вдигнал тургура, тогава и глава лук да е схрускал, като Хавиер Бардем, писала съм ти за това, как гризеше чесън и ебеше, няма да е противно, а даже напротив, афро:)))). Дизиаческо. Защото в новото хормонално състояние, възбудено, рецепторите променят изводите си към сетивността. И интензитета е добре дошъл. И специфичността, която определя обекта като уникално преживяване. Интимно. Щом искаш него, искаш му всичкото съпътстващо. Хавиер караше Пенелопе да сгризе и тя от чесъна, преди да се любят. Това ти казвам, Ал. Освободеността е първото условие за секс. Безсрамна освободеност. Който и да е комплекс, мигом разваля преживяването. Не може всеки път човек да си дирижира предварително подготовката и всичко. Понякога просто се случва. И е хубаво. Ако не делиш на лицеприятно и твърде интимно. Сексът си е интимен. Отходен канал до отходен канал. И по- добре да не ползваш белина преди акт. :)))) Ох, Алченцето ми, така ми се иска ти да ми поднесеш кафето сега. Нощницата ми е на кръста. Лицето ми е сухо, славаБогу. Пусни невинна ръка. Само ще те подпомогна. Ако пък се разкихам, не се отказвай, ами загледай как и дали ще ти заприказват отверстията с по- вътрешния си цвят. :))) ***** Днес съм ужасна. Знам. Дай целувка и бъди щастлив! Ф
Чакай сега да си продължим разговорчето/ приказката/. Но още не съм ти го написал,това е само интродукция.Искам да ти звучи интересно ,та първо да си го прегледам.Сутринта ми започна с един разговор с улично осветление .Да ама аз бях подготвен .Ставаше въпрос за два стълба от по -ниските ,тези в градинките .На единият му паднал глобуса,сигурно някоя булка на заден ход го е съборила, виждал съм пред нашият вход една как го събори ,но беше преди години..Та писах писма до общината ,до улично осветление ,получавах отговори и от ноември до сега пустият му глобус още не е поставен.Та чак като провериха щели да го пращат до столична община.Абе колко да струва един глобус ,да не чешки кристал.Другият е стълб точно пред входа ,не свети от две дни ,та Центи снощи се сети да ми каже-проверих ,ами не свети.Там само вътре осветителното тяло дали е диодно или с натриеви пари нямам представа.Ама защо другите мълчат като бити задници и не сигнализират. Преди много години когато дойдохме да живеем ,сравнително близо до родителите на Центи в "Изток" , и до моите в "Яворов",изкопавах ,най -вече от Яворов саморасляци на канадски кленове, липи, някакви други неизвестни за мен дървета,а да два ореха ,копах дупки ,поливах ,и тъй като поливах от чешмата в пазено ,че не ми се разхожда до петият етаж с кофи си плащах и водата.Който поканвах да помогне ми се изсмиваше,а двама по възрастни пенсионери ,ме окуражаваха "Работи, работи -ти си млад".Дървета пораснаха и изведнъж под тях не можеш да си намериш място за паркиране ,особено око се очаква да падне летна градушка или кога е силно слънцето.ега се оказва ,че всички са ги садили даже тези ,които тогава не са живели тук. А то беше едно кършене на малките фиданки ,изтръгване от корен, а с цветята колко пари сме дали ,то и за някои фиданки също.Други цветя ни ги подири братовчед й ,всичките са луковични.Сага Центи си къса кокичета ,които ние сме купили, ние сме засади,а съседката от партера "Я да видя кой бере цветата ми".Егати.Много е права поговорката -"Победата има много бащи, поражението само една майка".Сега ще се върна върху чесъна ,ароматите ,разни физиологични отвори, лична хигиена и така нататък.Алекс-твой
Бошкей, колко си ми сладичък! И охлюв пържен с чесън в гранясало масло да беше, пак щях да те осмуча и сдъвквам до последното жилесто сокченце. Слушам те. Спокойно. Давай без да бързаш. Ф твоята
Да да продължим за чесъна.Чесън не се слага в таратор, не се слага в кьопоолу, не се слага на печени ,белени чушки ,полени със зехтин,компромисен вариант,само магданоз или копър.Ако е печена чушка тип "Рибка" но не лютивите само сол и зехтин, отпада и копъра.Изварени смляни домати ,само черен пипер на зърна ,може магданоз и никакъв чесън.Просто забравяш чесъна.По принцип си мия зъбите къв пет пъти на ден.Веднага след ставане със сутрешният душ, отнема повече време подсушаването на банята ,защото дадох доста пари ,за да са всички ъгли и ръбове със хромови лайсни-подиграваха ми се и двете /Буба и Центи/-То май повечето пари тя ги даде..Та след това кафе и писане с теб в леглото и "плюене" на педерастите-коментатори по телевизията, закуска и пак след нея миене на зъбите, пиене на второ или трето кафе и пак миене за зъби съпроводено с "Листерин" изгори ми бузите отвътре.Харесвам аромата на чиста путка /ако ме чуе Центи, ще има танц със саби по Хачатурян/.Да , има недостатък ,не знам защо ,но искам леко да я хапна-за вагината става въпрос.-ще да е нещо атавистично-знам ли.Задният двор е почти заключена територия след едно ,разсмиване ,от моя страна ,поради не желан ефект.Лошото е ,че го и коментирах.Някои познати разрешаваха ,но като цяло една ми каза ,че за тази цел Жената! си има друго място и да не се правя на отворен и интересен.Също не знам защо обичам да захапя жената ,но не точно за вратът ,а за онзи мускул започващ някъде под ухото ,към раменната става.Въздържам е и хапя възглавницата.Ама много са сладки жените.Е, вече съм стар.Така , достатъчно ли се изложи и разоткровенничах.А сетих се тиквичките също без чесън,чудех се какво съм забравил.Някога от този лук, на който листата са ката тръбички ,се пълнехме устата с вода и през тръбичката я издухвахме..Той може в салата, от български домати, български краставици, български магданоз и само две -три ситно нарязани тръбовидни листенца-зехтин задължително.Буба от Гърция купува от някакъв дядо домашно правен зехтин..Така.Обичам да закусвам гъста супа с фиде и ситно нарязано свинско месо-подчертавам нарязано ,застроена ,да е гореща. Пак аз -Ал
Буба е по охлювите и жабите .Все пак почти три години специализира в Италия и дисертация направи.Много ми е устата.На Центи с ченгел трябва да й вадиш думите.Майка не случайно при едно от първите ни запознанства ,ме питаше тази не е като другите ,да не е няма? Ей италианците колко чесън блъскат навсякъде.Ал Ама ти си имаш къщтна работа ,а аз те разсейвам
Брех, че си лют на чесъня :)))! Много ме разсмя. Баща ми твърди, че го въртял корем от чесъна и нощем тичал към наповънка, та понякога даже и с примирение, че може да е малко късно :))). Оххх, Алченцето ми, с тези рецептички как си ми един вкусничък. Супа на закуска е класика. Разбрах го като бременна. А че зъбките се оцветяват от кафе, ясно, ами от виното как потъмняват, ужас е! Разнасям си четка за зъбки в чантата за лично спокойствие. Относно аналния секс. Много е важно да има деликатно покриване на гафовете :))). Жената разбира се че би се смутила до кръвна обида, ако въпреки всички надмогвания над страховете си, получи и нещо като присмех. Горката Центи, Аллл. Мойо е имал подобно неблагоразумие да причини рязък вакуум и въпреки клизмичните приготовления се е получил отпечатък на постеленото. Той даже не разбра. Нито аз. Имах съмнения заради топлината, която последва една по- големичка играчка. Но явно, след обилните прочиствания, това което бе останало за гафа, нямаше обичайните зловонни характеристики. :))) Днес наистина съм ужасна. Та, сгънах аз надве-натри постелката и се изстрелях към банята да пера в тотален срам, а нашио тича след мене и ме сгащва на мивката, без да съм стигнала още до душа и хич не ми отпусна време да съм се била приплясквала за глупости, ми само си довърши започнатото в правилната дупка. Ся, тия големи кристални хуйове са си екстремност. Блъскаш, помпаш, ама още повече, ако са с нарастващи топки във вид на увеличаващ диаметъра конус, един вид? За бавни дразнения ок. Но рязко? И тия игри са за като дребните усещания не сработват. Оххй , дребните...Или като нещо друго липсва. Тва е компенсация чрез преекспониране. Заместване. Охххх. Реално, моя оргазъм си го добивам чрез клит стимулация и за още по- бързо или ако съм ама много възбудена и няма заспиване, мога да мушна опакия край на молив. Колкото фаланга. Една. Засуквам леко. И съм в космоса. Не ми е нужно много. Но то си е зона ерогена. Поне за подпорка да служи. Поне :)))). Иначе многото пъти когато се ползват нормални размери играчки, нямало е гафове. Навити спирали като рог, пак топчести или други, ако не се ексцесират червата, имало е време за подготовка, да канала си е чист. И самосмазващ. Има си собствена слуз, от вътрешни жлези, които правят цялото отпроникване и повторно проникване все по- хлъзгави, безцветни и прозрачно хлъзгави. Самата подготовка също си е възбуждаща. И то много. Ама много. Ако имам някаква искрена забележка към сексовете и гафовете, то не е свързано с телесни течности, нито срамове, а липсата на ритъм. Е тва умение да си стяга гъза мъжа и да се набутва напред от кръста. Е тва е великия препъникамък за нефелните ебачи. Абе природата ти е дал скелет, мускулатура, обмен на веществата. Нито имаш сланини като при жените, неизползваеми за движения, нито имаш орган под пъпа дето се е увеличавал 1 0 0 0 пъти и после пак да е трябвало да изглеждаш търговски. Как ще се пънеш с недоклатени движения, с набор на ръце, с тръшкане с цяло тяло, как ще оправдаеш тумбак, от който не си виждаш пацата? Да питам. Пълният вектор от до нагъзване назад и избутване до тотал плосък задник, което го умее всяко цигане и се вижда на заден план по новините при репортажи, е тва е препъникамъка на белия ебач. Немузикалност. Аритмия. :))) А оргазмът иска мелодия. Иска интро, бавно, лежерно, после реприза, накрая високи къси напрегнати тонове а може и придружени с дълги лъкове вибрато и силно напрежение в чуствителен звук. Но ритъма е най- важното. Пулсацията. Да подготвиш организма. Да те научи. Да ти има доверие и да се изхвърли предугаждайки точното място и време, за да се намерите. :))) Ал, аморе. Навира ми се тук, едно дЕте, притеснява ме, вика ме да излизаме...:))) Иска ми се да съм ти дала дозата фей, дано. Многоси ми харесал тази сутрин , дазнайш. Твоята Ф
Извинявай, Ал. Не е къщната работа. Никога не бих я избрала пред разговор с теб. Децата и мъжот са. Прекъсваха ме милион пъти. Всеки иска малко внимание и се забавих с отговора. Изчезвам навън. Целувам те ф
Такаа, комиксите пак са карали безсънна нощ. Ами то секс, като няма и съня не идва. Напомниха си отново, че секс не са видели от БЪЛДЪР години. И продължиха с беседа лайняна и опикана. Старост-нерадост, за к'во друго да си хортуват!? Валтер Бенямин
Поздрави от фитнеса, Ал :))) Здрав съмммм
Кой шта пусне тебе у залата си, ша фолира! Ти си АНТИ реклама на фитнес с това тело!!! Валтер Бенямин
Запъртък, ходи фъргай леб на гълъбите
Немам време ся за гълъби, може по-нататък. Ходихме на театър с блонди. Другият уикенд е празник и сака да обядваме тримката с тайландката. Вай, вай, вай....... Валтер Бенямин
Ал, много ми липсват едни нахални ръце в момента. Защо не си тук? Би било толкова хубаво...Ф
Ал! Иска ми се да си пия кафето. Да се настройвам като китара с отпуснати струни. Да глееам как избледнява нощта. Да се хвана като удавник за плаващи прости теми, ежедневни. Да уча, докато мозъкът ми се замае. Иначе, Ал, пак почвам да си те представям като реален човек, когото срещам, довлюбвам се и се вземаме, препускайки към залеза. Много лесно ме палиш. Твърде ти е лесно. :)))) Иска ми се да се откъсна. Но си по- зле от плацента, инвазираща заповеди към организма на приемника. Имам чуството, че си вече в мен. И си говоря на вътрешния глас. А той ме кара да искам да вляза още по- навътре, за да го стигна. И ставам оня лук. Който има дълго днк. И който мразиш. :))) Хайде, накарай ме да изляза на светло. Да ревнувам. Разкажи нещо за Центи. Или за жена, по която си бил силно увлечен. Разкажи ми за това, което няма да имам, че да се събудя от унеса с бързия дефибрилатор. :)))) Ф музаверджийката
Ужас! Не ми разказваш. Показваш ми. Сега си зает. Отлично те виждам, Александре! Веднага излизай от жената и се яви на спявка! Ф!
Я-я-я-я ,какви нахални ръцепо теб ,на кое място, на кога , а не така.Само моите и то с уважение и респект. Да бе зает, не съм, но някъде към един и половина часа през нощта се събудих ,от някакъв виртуален звук и се кокорих като жабок, видял женска. Започнах да се въртя като перка на хеликоптер, както и да легна не ми е удобно, чувам изръмжаване с хрипкав сънен глас.Та взех един диезепам, и пропаднах някъде, мрак, тъма,сън без спомен, някъде към шест и тридесет чувам тропкане ,звънтене от кухнята- центи ми прави кафе, което е мое задължение.Само се завлякох до банята да си измия зъбите ,даже не си пуснах един душ. Сега се осветявам и прочетох, както се полага на теб.Ама нещо огладнях и ще ти пиша по-подробно. Ти да не се въртиш в кухнята ,че трима мъже ще храниш.При нас ,Дани пише от Гърция ,праща клипчета ,по някое време ще дойде балдъзката ,че при нея е страшно.Тя има апартамент в блок, който сканират, а там имаме още един апартамент, който даваме под наем, но му опростихме на човека един наем заради неудобството.Самотен баща с хубаво момиченце ,което с майката го гледат на принципа на неолибералното споделено родителство, при него събота ,неделя , понеделник, а останалите при майката.Разнасят го насам -натам..Алекс
Поошетках пералня, неделно десертче и се метнах с учебник и още кафе, да позадълбая в една от темите. Милият ми, Ал, въртял се. Аз си помогнах преди сън :))) и спах дълбоко и почти непробудно. Относно дете, растящо между две къщи, струва ми се, че психолозите трябваше вече да са се произнесли по тоя въпрос. Нещо за корените. Свързването. Приятели? Изграждане на трайни усещания кой си? Човек до бая голяма възраст се определя спрямо притежанията, средата и оценява външния свят спрямо тоя критерий. Ако непрекъснато възприема плаваща реалност, която се явява вражеска, това препилва нервната система. Сменящи се ситуации, хора, събития, които изпускаш от контрол, това е стрес. Милион пъти по- добре е да се оставят само уикенди и ваканции или гостуващият родител, да бъде принуден да се жертва в средата, където е детето. Там да общуват. Да се изнася оня, който го има за по- дълго време. Ма така де. Детето е важното. Кво са взели да се улесняват. Да са мислили. Оххх, нямам толеранс към идиоти. Дай сега да посвършим още нещо полезничко. И за награда- ще те чета после. Ф
фелдфебел, що не идеш да ти "сканират" и на теб черепното съдържание, чИ мноуу тъпо бе. Фичка и тя тръгнала пак акъли да дава да се произнасяли психолози. То и за теб се произнасят орда от психиатри всяка година, ама файда ЙОК. Пак се скиташ немила-недрага из шопските гюрлюци с кюпека. Валтер Бенямин
Душко, хич ме няма в психоанализът. Като правило разни психолози звани и незвани ме анализират. Аз си седя ,а те ме определят и изкарват какъв ли не.Казвал съм ти ,че съм минавал психотехнически проверки и в онзи институт на МВР ,до стадион "Раковски".Някога улицата се наричаше "доктор Минчо Нейчев"-сега не знам как е.Другият е моята колежка, с която дълги години бяхме лице срещу лице /румката=Румяна/ ,та й тя, самозвана психоаналитичка. // чудно ,но около мен винаги е имало много Румяни и в училище и в ВМЕИ, и в сужбата.//, Като правило ме изкарваше наивник, вярващ на жените и на хората.Та съм бил толкова доверчив ,та чак до глупост-е последното не звучеше добре за мен. Ако случайно се заговоря или обръщам по голямо внимание на друга колежка ,дали служебно, дали на купон ,пак започва да ми прави виртуална психологически дисекция.Та както ти казвам Буба/Дани/ е в Гърция ,водата към 12 градуса ,но е слънчево и пълно с котки ,най-вече на кеят. Ще се помотаят и във вторник са и тук.Както се казва гъз път да види. Сега чакаме балдъзата, няма да им се пречкам , за да не ги дразня.Балдъзата е свиреп инат и никакви аргументи не могат да я убедят ,че дадена теза, която тя развива е грешна.То само да беше до теза, но и постъпки на битово ниво. От мого години е разведен, мъжът е беше един лигльо с произход от разведени родители от културно-артистичните среди.Бил хубавец, а аз съответно грозен. Е, сега и той не е "убавец".Буба праща разни снимки ,как от лодките вядат разни риба ,включително и морска котка, бая голяма ми изглежда , а Центи я сбърка с калкан, пък се усети ,че те нямат такава опашка.Иначе скука ,няма хора освен месно население.Разкандърдиса се да купува апартамент.Нещо гръцкият инвеститор искаше част от парите по банков път, а друга да му ги носят на ръка, а това си е проблем.Нещо и строителството не се хареса на Буба. Аз й казвам да се ориентира към Италия , ма и било далече ,а тук за пет часа,ако няма проблем някъде по пътя.Кара сравнително бързо ,но много внимателно,с чувство за "пласиране", но когато малоумието шества в България ,това не помага особено.Ал
Можехте да отскочите до вилата,е хладничко е ,но за 3-4 няма да измръзнете. Чист въздух, слънце и ако е по-закътано и на припек -направо красота.Ал
И тук е слънчево, Ал. Изчетох. Излизам. Ще бъде дълга и лежерна изпепеляваща лицето разходка. Успя да ме пренесеш край кей в Кавала чрез фотоса на Дани. До после. Ф
Душко, ама не съм казал ,че е Кавала, а на юг някъде към Неопори. Котките предимно оранжеви ,приличат на тигърчета ,но с по -светли райета.Чакат да хапнат някоя рибка.Ама толкова котки имаше в София в детските ми години.Тогава нямаше кучета.В горна част на тогавашният Ж.к."Ленин", сега ж.к. "Яворов", това е над алея "Яворов".Точно срещу Румънското посолство има църква , тя е построена на бившото колело /обръщало/ на трамваи №№4,10 .Та това е горната част.Имаше едно куче на Лили Иванова и едно куче на зетя /братът на съпругата му/ на Котков.Разбира се микс от миризми на котки, риба, водорасли и море. Разхождай се ,времето е хубаво, води "русата",,поседни на пейка, притвори очи, сложи очила и обърни лице към слънцето..Малко ще загориш, но това е витамин D..Ал
Въздухът щипка. Плътна новоизрасла тревица смекчава светлината. Чичипейчета. Врабци. Кълвач. Дори старите шушулки по дърветата нежно шепнат. Петьовите гащи са с множество зелени листенца. А тук там се вижда и бял джанков цвят по голите корони. Дружката така се маже от кеф, че развалихме дисципа на една малиноа и момчето и :). Цайсите са на място. А ги сваля, а ми жулнат лъчите или сълзица по фините ъгли на очите, постхремично травматични. Пия го това слънце с душа и лице. Мисъл не се навърта. А тя блести. Сякаш е не руса, а златна жилка. Хили ми се. Като клеча да и масажирам коляното, ме целува. Понякога всичко е в мир. Няма несправедливост. А равновесие. Което е изписано, е роман. Живият живот. А което е обърканото и хаоса, несправедливостта, е опакото на страницата, сянката на мастилените букви. Опитваш да ги прочетеш. Търсиш логичните връзки. Но в същия миг те изчезват под пресно изписаните думи на реалността. Техните сенки са в миналото. Но не се връщаш. Не. Слагаш нечия визитка, забравена от някъде, някога и затваряш възприятията. Замижаваш пред топлината на слънцето. Косите ти се веят и гъделичкат уши, бузи, нос. Малки избягали косъмчета от конска опашка. Детски говор. Младежки смях. Нечии стъпки по чакълена пътека. Всичко е тук и сега. В мен. Нищо извън това. А в мен има само Любов. И протуберанси. Твойта дзенка :)
Чукундурника и от витамини разбирал, вземи пийни и ти за оросяване на мозъка, ако имаш такъв де. Щото повтаряш едни и същи глупости във всеки коментар. Валтер Бенямин
Ал, душо, влизам за баня. Искаш ли да търкаме плочките двама? :))) Ф
Добро утро ,вече половин час откакто съм станал, изкъпал, избърсал лайсни ,плочки, хромови части, направил кафето ,занесъл на Центи, слушам неолибералните бълвочи по Нова, симпатяга ми е Ники Василковски, останалите и за чеп на зеле не стават.Много хубава беше тортата на балдъзката, онзи лигльо бившият й мъж не знае какво е изпуснал.Вси си задавам въпроса дали ,ако го бях опердашил щяха да се направят нещата.Ама какво торта ни донесе.Много хубава ,с много ,ама много крем, маслен ,сладък. Слушам ,задъхващата се от вълнение,наша неолиберална коментаторка ,да обявява ,водевила около Оскарите.Политкоректността взема, гротески размери,В исторически филми, разни негри черни като кюмюр са рицари и крале, разни негрици се правят на херцогини-смях ама през сълзи.Онзи ден, таман се вдига бариерата на "Скай Сити и аз потеглям и една негрица,пресича и ми се усмихва защо набих спирачки като змей.Ама симпатична и не черна като патладжан, аз вдигам палец за усмивката , а мегедоно-копривщенко-златишченката-леко изсъсква."Ама ти негри нали не харесваш".Започвам да й обяснявам ,че е тя е негърка и е кафява ,а не черна.Пийвам си кафето и слушам слабоумията ,които като пълноводна река се леят от екрана. Душко с теб плочки няма да лъскам, а съвсем други неща ,по твоята физика ще лъскам, ще целувам, ще хапя,но не слно, ще опипвам с разузнавателни намерея и опознаване.Плочки и фуги ще лъсакм ,при жена до мен,- как пък не, да не съм педал. Ал
Добро утро, Ал! Чета за тая твойта торта, дет си ял, creampie , крем дьо ла крем, смея се вътрешно, че батя ти спи и се радвам как си намазал. О, да, един здрав бой, винаги съм вярвала, че бързо подрежда разума къмто лигнята. Чат пат децата си спомнят някои, алтернативни на респекта към личността , методи, чрез които съм ги изваждала от пуберските залитания. Хич не одобрявам родител да каже "ама то (детето) си знае най- добре". Абе в главата му е таратор от хормони, кво си знае, държиш яката и го водиш на сухо. За Оскарите, поизпуснах кво се случва напоследък в киното. Видях новини и осъзнах, че не съм се актуализирала. Ох, какъв сън, Ал. От всичко помня лекарка, при която отивам да ми става джипи. Обаче тя се облича в пижама и си ляга. Аз обяснявам откъде идвам, нова в града, тя ме пита защо си лягам до нея. Щот нямало да издържи дълго. И Алллл, свих се кат умиращия лебед, с голо дупе, яхнала ръката, а тя с чевръсти пръсти ме направи мармалад от сливи. Явно романтика и Арлекин са ми на мода тия дни. Прекрасен ден ти желая и цяла седмичка послушни хора край теб! Ф
Я, стига -лекарка.То трябва да съм аз.Вярно нищо не разбирам от медицина ,но поне ще те гушкам, а там каквото и как се получи.Лекарка? Стига де.Да торта беше хубава ,а като украса имаше един шарен дискчета ,все едно са от целувки, но са слепени две по две.Напомнят ми на едни от детските години, когато едно трета Румяна ми носеше в училище.Баща й беше по тогавашната класификация Главен готвач на ресторантите в хотел "Балкан", сега "Шератон".Та тя ми носи такива сладки ,а аз й решавам задачите по алгебра и стереометрия.Бяхме шести клас, а аз еманация на смотанячеството и срамежливостта. Харесвам момичетата ,но ме е срам ,че ги харесвам-все едно правя нещо неродно.Казвал съм ти за едно от съученичките ,живеем на 30-40 метра едни от друг, по телефона си говоря с нея ,но когато се прибираме от училище тя на единят тротоар, аз ,кльощав като манекен на Освиенцим по другият тротоар.А за Славка,Клара, Мая съм ти писал и то не веднъж.Ако те видят момчетата от махалата, ще те направят за смях от подигравки.Та сега лягаш да сънуваш, но махаш онази лекарка или каквато ще да е и слагаш мен. Налитам на торти,но маслени, но не разни вегански.Някога на ул.Шипка /познат на теб квартал/ , имаше една малка сладкарничака на десет метра от пресечката със "Сан Стефано" ,в посока Ректората.Тя си имаше сладкарска работилница, ама какви торти "Добуш", ама какъв крем,какъв вкус, никаква палма, родно българско масло,от български крави. Сега се събира гъзария , а от долната страна, по към домът на Руската наука и техника, ,там където имаше магазин за платове, се събират елитни проститутки и чакат да "ковнат" някой политик или съветник към политиците.Е, те са лъскави, ,не са магистралки. /Може да има грешки/ Ал
Аморе, ходих да ми вземат кръв. И така исках сама да си забода иглата :))), много ми хареса тая работа, за пръв път! Досега ги мразех да ме тормозят без кафе навън. А после с челядта изкупихме пайове, баници и ачми, оцелели от кървавата битка :))). Хайде, мили мой, днес те водя при проф Бенка да му задаваме неудобни въпроси. Само гледай, слушай и ми набирай за после. Твойтичката
Аллллл, Аллллл, на Бенка не му се тръгваше след упражнението. Седеше като залепен. Чакаше ме да си обърна дупето, да поогледа. Но преди това пита, замислен, бяхме три моми останали с въпроси, дали сме свободни :), да ни води на показно :). Другите светват веднагически, аз клюмам за изпуснатия шанс, че ме чакат във фитнеса...и Ал, той заряза идеята. Чака Ас , Ас и само ас да му падна в ръчичките. :))). Горкичкият :), и той ши плаче кат другите...Дай да та цункам по бузката Ф
Ох, заблудената ми агнешка майка.... Гладна кокошка царевичен КОЧАН сънува. Валтер Бенямин
Ал, завършвам си дългия ден с теб. Нали си ми дневник :)? Много интересни и нови впечатления имах. Но една случка ми се откроява най- ярко. Правя интро. Имаме в курса едно младо момиче, слабо, много грим, изкуствени мигли, кифленска физиономия и съответното поведение. Не се погнуси обаче да се хване на мръсна работа и уж съвместява с лекциите, но често отсъства или закъснява и почва с влизането да пречи, говори и тропа. Кулминацията и бе да проведе телефонен разговор, наведена под масата, точно пред професорката. Та днес, при Бенка, я вдига нейната отговорничка да отговаря на въпроси и да демонстрира нещо, което се показва вече за n път. Момичето се уплаши, сто пъти повтори, че не знае и не може, устата и взе да се криви в импулси нагоре пък надолу и когато първите въпроси на Бенка я накараха да покаже наистина колко много не знае, във въздуха увисна въпроса как изобщо е взела изпита. При това с 6. Момичето ревна. Отчаяните ми опити към отговорничката, която стоеше права до нея, за да обяснява като учителка, щедра и разположена, съответно с усмивка на доволство към Бенка, че е отлична, та отчаяните ми опити да остави кифлето да си седне, нямаха успех. Момичето ревна. Отговорничката чак сега схваща гафа. Бенка в потрес как да реагира. Намесих се. Ще ти кажа как. Мисълта ми е нефелните ученици да си призная еволюиралото мнение. Многократно съм искала да кажа на профанистични и немотивирани ученици да оставят тоя занаят и да хващат друго, щом не показват база. Ба-за. Не китайски постижения на деца - чудо. Но грешах! Трижди пъти грешах като се вбесявах на тъпотата им и загубата на учителско време и нерви. Защото, Ал, се случваше впоследствие да видя много от тях, как минават между капките и се наместват в ниши на избраната област и макар нивото им, докъдето съм го проследявала , да е било пренебрежимо ниско, те все пак изпълват мечтата си, а пълнят и някакви социумни липси. Може би с годините, с опити,ще се усъвършенстват поне до средно ниво. Може би. Та така днес ми дожаля за девойчето глуповато и вече не съм онази, дето би изгонила и македончето без знания, и отказващия да участва молдовец. Вече не. Животът има някакъв план и за тях. Ако на изпит сгафят, ясно. Но така, междудругото, щот е понеделник и те са прости, не покриват материала до тук, вече не бих им посочила вратата дори с възпитателна цел. В оня миг, веднагически зададох въпрос на Бенка. Той се извърна към мен в пълно недоумение. Повторих въпроса си. Гениално наивно просто питане. За нещо, което не се коментира и все пак, винахи може да те хване в шах, ако те запитат. Щото нещата, дето се подразбират от само себе си, защото просто така се случват, не е отговор. Той се смая. Тотално си помисли, че откачих и го загробвам. Ама обясних, че сменям темата и най - сетне вдяна. Изиграхме театро. Ревящата си седна и хлипаше тихо. Отховорничката гузна. А другите кой разбрал, кой не, само се чудеха докога ли ще ме издържат с тъпите въпроси. Единици се хванаха на шегата като спасение за енергията в стаята и се посмяхме. После имаше и друго. Бенка донесе диаграма за онагледяване на две дейности във времево отношение. Каза листа да мине през всички. Но го даде на кифлата. А аз се оказах последната. Щом го взех в ръце, Бенка се взря в мен. Аз го обръщам тва нафолу с главата, въртя, накрая схващам, регистрирам даните и анализирам според четеното в повече от конспекта за мин сесия. Той ме пита "Е, казвай. Какво мислиш?" Начи, щях да се пукна от гордост! И си казах. Курсът мълчи и слуша диалог, при който се правя на Холмс, а Бенка ме контри. Много яко беше! Та, хубав ден отмина, Ал. Кара ме да се радвам, че само за десетилетие съм променила вижданията си на 180° и че значително ми намалява нуждата, изобщо способността да съдя. Да подреждам. Да коля и беся. Почуствах се най- после като наблюдател на живота, процес ръковеден от много по- сложен ум, намерил и предвидил място за всеки. Дори за да е донор. Пак е нещо. Гледах ги днес тия, цицащи образователната система, социална, икономическа, товарещи градски транспорт, бакалии, случайни хора с мошеничеството си да се представят за нещо, от което ги делят десет учебника, дисциплина и възпитание, и пак си казвах : Бог е велик, ще им намери предназначение! Честно, Ал. Няма ненужни. Няма висши. Не бих ги допуснала до сложни решения в сложни ситуации. Но ако стандартите навсякъде падат, ако задълж се стесняват, ако всичко се фокусира към тесна специализация, и мойте изоставащи колеги ще се окажат полезни. Ще имсме една диплома. Но аз ще правя едно, а те коренно различно. Дотогава все трябва да си помагаме. Щото пътя и целта....Извинявай. Отегчих те. Ти всичко това вече го знаеш и никого не си обиждал или гонил. За мен е ново. :)))) Ф
Ааа, бак сян, бак, вай, вай, вай...... Бабетка взела, че вдянала на 55+, нещо което се обяснява на децата още в детската градина: Гората, океана и планините принадлежат на ВСИЧКИ живи същества, не единствено на комунистите връзкари-мой, твой човек. И всички сме ГОСТИ на този свят, за КРАТКО! И всеки се е родил с мисия, колкото и тъп и малоумен да е. Ето например твой ал, ако не бе той, кой ще лиже гъза ти, кой щеше да ти гали самолюбието? И най - важното, кой ще излиже спермата на ебачите ти от междукрачието ти? Ако не беше пък ти, кой щеше да миткосва безцел и посока из софийските генгерлици? Кой щеше да попада в малоумни ситуации в сайта и да ни забавлява с шизофренията си? Кой щеше да ходи всеки месец в КАРЛУКОВО за седмично лечение под наблюдение? И не на последно място, кой щеше да върти икономиката на козметичните салони в Софето за оня дет ду'А? Валтер Бенямин
Гарсон, няма лЕ се явиш да разнесеш кайветата на центи+бисквитка, на фичи+курабийка и да одиш си източиш катетъра у банята пък да са фалиш че си правиш студен душ??? Дейба и идиота ти вдлъбнат. Аре, че на фичка памперса е препълнен и имаш доооста за лизане днес. Не подлежи на обжалване, не чИ се оплакваш, теб си ти е кеф, щото не осъзнаваш положението в което си. Валтер Бенямин
Турски гастербайтер в Германия търси мила и възпитана , вярна жена до 35г, за сериозна връзка. Да не ака. Да не мисли. Да не боледува. Да не се надува. Че от такива му се изрина устата.
Добро утро, Ал! Пак главобол. Мааалко да намаля водата, поради ден в движение и айде, честито! Пия кафе. Батя ти похърква. Децата взеха да се хремавят. Всички в курса са били ръснати от кемтрейлса с двудневна хрема :))). Миналата година пропуснах, но днес отивам да ми сплескат цицата на рентген. Много е срамно, как се накокръжвам като ме докосва лекарката :). Преди години, тази лекарка ми остави силно впечатление като загрижен и отдаден на службата си човек. Имах подут лимфен възел в ямката подмишничена. Звъня и, говорим като целта ми е да ми запише час за преглед, макар да съм била при нея преди месеци. Не помнех ни месец, ни дата. Разхождам песа, а тя ми връща обаждане след два часа. Преровила цялата си документация. Издирила ме. Нямало било никакъв начин моя казус да се развие до опасно положение за междинното време. Успокои ме, че е нещо безобидно, друго и да не се филмирам. Та, днес отивам при нея. Има толкова много кампании, говори се, пише, а в моето обкръжение са 50:50 жените, които си правят годишни проверки. От отношението "ебаласъмгоиживота", ако така е писано, добре. Това е вид депресия, според мен. Някаква държавна. Геополитическа. И изходът е целенасочено медийно занижаване на кортизолни фактори. Общински тай чи занимания. Пейки, чешми, клубове за танци, шах и прочее в местните помещения, раздадени за офиси на партии. Ако жените, цветята на нацията, са склонни да умрат, вместо да си отворят още малко неудобство/работа / разход, къде отиваме? Пуу, чи ма цепи тая глава, ама си пия кубинското...Танцо. Мисля, че трябва да го въведат със закон. Всеки гражданин над 45г да се яви в местната наборна комисия и да танцуват танго веднъж на година! Мъж и жена. В дует. Да се пипнат. Да се водят. Няма ли да е стимул, а? Няма ли да вдъхне у жените желание за борба и живот? Да се почустват нежни и грациозни от куцо и сакато, тоя и оня, сульо и пульо, да бъдат признати като роля. Като част от двойката х у. Абе, танго. С всеки, когото срещаш по тротоара и пътното платно. Да е партньор. В танго. Ей така се намаляват разходи за здравната каса. С превенция. Искам всеки мъж, когото срещам да е държал гърба и брадичката на непозната жена, изправени. От тоя наркотик по- добър няма! Ф
Добро утро, момиче мило и хубаво. То не е съвсем добро утро, а си е направо добър ден. При мен началото на всеки ден е като ваден под индиго в сравнение с предишния, е, може да има някакви нюанси, примерно ако ме боли глава. Та хапнах гореща, доста гъста агнешка супа, дали не е чорба, малко сурово сушена пастърма, малко върху филия масло, не българско, не ми се яде палма, отгоре домашно сладко от диви боровинки. Казвал съм ти, че през лятото купуваме от едно момче, което идва два пъти седмично в София, има четири спирки, а преди това във вайбър групата си поръчваш от какво по колко, в нея е изброен асортиментът за конкретната доставка, както и цените. Но това е страничен въпрос. Чакаме днес Буба, добра шофьорка е, избродила е от залива Акаба та до едва ли не до Бискайския залив. Вече не се гъзарчи, когато имаше едно БМВ 645, отвратителна и опасна кола, а на всичкото отгоре кабрио. Неолибералните лайнарчета, когато я видеха, изпадаха в амок, то са форсиране на двигатели, то са хвърляне на коси погледи. А един капут в желанието си да се направи на велик, а никога няма как да стане при неговата единствена мозъчна клетка, та той щеше да се наниже на мантинелата пред моргата на Медицинска академия, нещастник. Това кифленце, което описваш, е еманация на селската неолиберална безпросветност. Смята, че с гъзето и путката си, вече разширена от безкрайна употреба, ще еволюира, няма как да стане, тя е за обща употреба. Някога по време на тъмния социализъм, когато имаше родителска среща, гледах да се мушна рано в завивките, когато се прибера майка ми или баща ми. Никога не съм бил пълен отличник, винаги в интервала 5,5–5,7, само веднъж някъде към 5,8. Обикновено момче, грозновато, слабо и жилесто. Но то тогава всички момчета бяха такива, най-вероятно защото купонът беше на улицата, там бяха сбиванията, разбитите зъби, разкървавените носове, летните кънки, катеренето по гръмоотводи, фунийките и т.н. Е, някъде към девети или по-ранен клас започнахме част от нас да тренираме организирано, кой волейбол, един бокс, аз джудо, друг самбо, имаше и един борба, лека атлетика и т.н. Момичета, доколкото ги имахме, бяха сестри или съседчета на някой от нас, водеха тайнствен и непознат живот. Никой от нас не ги закачаше, защото боят е на една ръка разстояние. Толкова години са минали от тези времена, но Центи не пропуска, когато се завърти разговорът, да ме ухапе за съседското момиче, дъщерята на генерал от службите. Разни саркастични подмятания, твоята датска любов, твоята приятелка, твоята слабост, разбира се, на нея ѝ се намират разни недостатъци. Ама много добре, при това само с няколко щриха, показваш просташкото неолиберално възпитание на кифлето. И аз съм виждал стотици по улицата като нея, но ако съм точен, има и такива от мъжки пол. Върви потънал в задълбочен разговор, сигурно коментират я тъмната енергия, я тъмната материя, я различните взаимодействия в ядрото на атома, я нещо от генома на хората, а през това време светофарът е червен, но тя бодро шляпа, като че ли е сама. Но може би ми е любим следният случай, майка с откровено аграрна физиономия, награбила телефон и потънала в дълбок разговор, бута количка с бебе, свободна ръка няма, а до нея едно малко момиченце, ама малко, плете крачета и се опитва да се хване я за количката, я за клина на така наречената майка, но безуспешно. За нея отдавна е червено, аз съм първи за десния завой, а някакви напират зад мен. Не знам каква реакция мога да очаквам от нея и съм внимателен, ами ако спре внезапно, дали изобщо ме вижда, защото разговорът сигурно е много интересен. Та твоята кифла с мармалад на фльонга ще се върже, за да проведе този толкова важен за световното развитие и политика разговор. Алекс / Прегръдките се подразбират и ти си го знаеш/
Скок- подскок :))) хайде да се черпим за цицобезгрижието И напрееед към вторника. Целувки, Ал. Ф
Ал, клюкарят си недалеч от мойта пейка, двамина. Единият- кучкар моя възраст, хубавец, а другият цветист в езика, дърт философ за човешката природа:" ебава, пищна природа, файда, плюнка..." Не мисля, че има по- големи клюкари от мъжете :))). Но ти пиша за друго: сърбят ме ръцете да те галя по бедрото. С разперени пръсти да притискам лекичко месото от ингвинална гънка до коляното. И да връщам бавно, като се стягаш назад и ми предоставяш оперативното поле в ъгъла между краката. Нали знаеш как бавно паркират лодките, леко странично, даже дърпат малко задна. Пък инерция. Ей така искам да те галя. Даже вече те чуствам под пръстите си. Да бягаш от неминуемото съприкосновение като уплашен док :))). Аз да се блъсвам нежно. Отблъсвам и рикошорам. Още и още. Ф
Моткам се по улиците,.А не така ,харесвам женските цици и то много. Буба напредва в българея, ама не знам къде е точно .Аз когато шофирам, въпреки ,че бутона за Блутута ми е на волана ,никога не говоря.Ами те се хвърлят .Остава с впечатление ,че има някаква странно поколение ,че даже и по-възрастно ,които не притежават защитен механизъм.Все едно са малки деца.А теб те гушка, плясвам те по дупето, хапвам те по обичката на ушето и те пращам при бенката и дебелите джуки.Ал. Хапваш и се изнасяш на лекции
Ал, толкова свободен ден имам , с часове слънце , че устните ми са изгорели и болят от чая, подути и неестествени, а лицето пак върви на летен ден с контраст в очите. Демек, убавица. Много ми се иска да го гледаш тва лице как се занимава с члена ти. Седиш. Ама един час искам да ми седиш мирен на диван. И да ти го гледам как се помръдва, навинтва, издига и пулсира, капе. И после искам да те мъча. Да те оставя. Да се охладиш. Може и лед да сложа. Може и да се обадя на дружка да клюкаме. Ти от скука да спаднеш. Щом си долу, мек, пак те почвам. С галене. С устни. С много опипване навсякъде. Целувки. И пак да спаднеш след това. Да се хвана да готвя, примерно. Не давам да се пипаш. Може с белезници да те огранича. Да ти пусна новинарски канал. На третия път може и да не издържа и да те натисна. До дълбокото. :))) Ф
Обожавам да гледам как ти расте. Как спада. Как се променя формата му. Как се сменя лицето ти. Очите. Дишането. Как се подхилваш, когато театъра свърши, но има една дълбочина и извинение в погледа ти. Искам да те измъча, за да си напълня любопитството с гледки. За гънките, за посоките на клюмане, за пълнежа в симетрия и асиметрия, за ефекта на топлия въздух към растежа. Ефекта на гъдела с език. Дали стягаш гъзето несъзнателно. Би ли повдигнал таз ей така, от възбуждането само. Божеее, ако го направиш, се изстрелвам в трета космическа от желание и умиление към божеството. Живия бог Фалос. Чието предназначение е да умре, служейки ми. Оххх Ал, много ми се дощя да те имам, да знаеш. Точно в полунощ. Особена нощ е. Ф
Едни и същи бръщолевения на всеки мераклия. Последно за Робин Худ ли ги бе писала? Чиито каймак сега лижи дедето така покорно. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Пия кафе. Чуствам. Не мисля. Седи ми някакво недоволство. Поглеждам в него и виждам, че няма причина за самоосъждане или яд. Реакция е. Вчера с батя ти измежду малкото реплики, с които чекпойнтваме живо общуване, обсъдихме ролята на катализатора в химична реакция. Дали намалява общата енергия или обратното. Същото и с хората. Понякога ситуацията изисква да катализираш до постигане на ново равновесие. Но тази ти черта не е основната, тя е извлечена от нуждата на моментната йонно- агресивна ситуация и съвсем умишлено и съзнателно си извадил точния ключ към процеса. Как го имаш ли? Точно тук е интересното. Всеки от нас притежава ключове. Цяла връзка. И когато поиска да се полюлее на нечия врата, се сеща да ги тества. Да речем, че аз съм ключар и не ми е нужно дълго да ръгам проба- грешка , защото усещам на база интуиция/опит кое с какво се отваря. Хоп, завърт и ето че реакцията протича като изравняване на въздушното налягане. Спада напрежението. Знаеш ли къде е лошото? Това ме гнети сега. Че хората си мислят, че ключара им е приятел, само щом веднъж им помогне. Не, не е. Има ключове . Има таен живот. В стаичката отзад. Където клиенти не се водят. Това ме притеснява , Ал. Всяка интеракция, оставяща чуство на приятност, те кара да се чустваш като риба в мрежи от последващи очаквания. Всяка интеракция създава енергийни връзки. Хората не умеят да ги прекъсват здравословно. А е просто. Ако ключарят не те търси, значи твоята брава не е за неговия ключ. Точка . Било е част от бульона ензими, реактиви, катализатори ...:))) Принцип на най- малкото съпротивление. Напрежение - катализа- неутрализация . :) Целувам те Ф
Добро утро, умно Фейче, ама какви въпроси си ми задаваш. Ти си по задълбочените разсъждения в дълбочина. Нещо езотериката не ми е силната страна, но има нещо, което съм забелязал. Срещаш жена, познавате се от относително кратко време, но я чувстваш като близка позната. Интересувате се от подобни теми, виждате различни събития, дали политически, дали обществени, дали културни, по сходни начини. В нейно присъствие чувстваш някаква имагинерна топлина, даже не можеш да си я обясниш. Приятно ти е, не се „набираш“ да се правиш на велик. Тя те слуша внимателно, понякога усещаш, че те насочва, но толкова нежно и тактично, че оставаш с впечатление, че това е твое решение. Полага едни странни, ежедневни, ненатрапчиви грижи за теб, предпазва те от остри изказвания, постъпки и конфронтации, в които си цар да се набутваш. Други жени, които познаваш от години преди нея, са ти просто колежки, но с нея е някак по-различно. За секс не е ставало и дума, но въпреки всичко ти е вълнуващо да си с нея, все едно тя ти чете мислите.Тази нощ се събудих към два часа и започна едно въртене, накъдето и да се обърна, все ми е неудобно. Слушам Центи как спи, беззвучно поема въздух, а издишва и се чува „пуф“, но толкова тихо, като малко дете. Заприлича ми на онова малко локомотивче, което видях на теснолинейката, когато преди много години нашите ме водиха на Велинград. Дали синусният ритъм на моето и нейното сърце са съвпаднали и съм заспал. И започна някакъв еротичен сън, ама не толкова за секс, колкото за прегръдки и целуване, нещо като блус. А скъпата ме видяла и скандалът бил готов. Сутринта със зор се събудих. Разказвам ѝ за съня, а тя ми споделя, че е сънувала нещо подобно, как ме спипала в неудобно положение с някаква жена, как ме удряла по гърба, целия ме издрала с нокти, егати съвпадението. Ама умея да вбесявам жените даже и насън.Ал
Веднъж сме на спортен лагер женичките, яко лигоч и една дето си пишела с кандидат любовник научава, че той ще завърти тира към нашия хотел. Почваме подготовки. Ресторанта се укарсява романтично, чакаме с програма коя от нас как ще минава да ги разнообрази докато стоплят леда. Такааа. На другия ден. Наш'та идва в лобито здрав махмурлук. В стаята и винарки. Крива. Крива. Да те напуши смях само от личицето миловидно ботоксово. И кво? , питаме. Оня вади най- малкия кур евър. Нещо, без което е щяла да умре непросветена, че е възможно. Гъделичка там нещо, а на сутринта бил резко упрекващ към нашта: Много била хъркала, не мигнал цела нощ....Еййй, богами, така ми се е загнездила неговата неволя, че откак ми казват децата, че и аз хъркам: Край. Никога за цяла нощ. Само почасови изпълнения и кой откъде е, щото инак, ще ма разлибят от хронично недоспиване , умора и прочее виновности. :))) Почасово. Тва е положението. Ф
Чакай, чакай, че нещо не разбрах. На емблематичния тираджия пишлето ли било като шестгодишно момче? Аз по принцип спя много тихо, та чак Центи ми е казвала, че се навеждала над мен, да провери дали дишам, демек да не съм предал Богу дух. Ама не може зрял мъж да извади карабинка към 14 см, някак е неудобно. На конференция сме изкарвали нощи заедно, две единични стаи с общ балкон една до друга. Ей така, за всеки случай, да има алтернативен път за оттегляне. Че е пълно с любопитковци, а повечето са умни и не е нужно да са информирани за отношенията. А аз съм един от скромните и бих казал срамежливи. Румката казва, че е поза и фалш, но не е права. Не знам защо за такъв ме възприемат. Винаги сме старали там една тройка да сме максимално дискретни – знаем, че ходим по тънък лед, ама и в това има някакъв перверзен чар. Според мен не е прав зам. директора, когато на някакъв купон бях при него, а той се беше поотрязал и си споделяме разни неща, но до определена граница. Не знам от какъв зор, изтърси нещо от сорта: "Какво момче беше, а сега какъв стана? Има чувство, че си спал с половина жени от института." Долна лъжа и хиперболизация – няма такова нещо и да вляза в неговия тон, му се изрепчих с някаква глупост от сорта: "Само с колежките от нашите две направления и то в моята възрастова лига", което също беше лъжа, ама няма да падам по-долу. Ал
Ама, рожбо, не беше ли ми гнусливичък за такива тройчици "Винаги сме старали там една тройка да сме максимално дискретни "? Имал си аверче, ли бре, чеде? И момичка ебливичка по Тошово време? Не че нещо като хората да са се пъпкували тогава, ама нали съм подслушвала само дъртите брамтии от блока или наивните хорица от село, та нийде не ми е стигало до знанието за таквиз жени. Леки. Дашни. Уууу , срам. Само полякините/ чехкини, с червилата и газовите бутилки дет продаваха по къмпингите, там се е чувало, че ставал купон. Ех, Ал, изведнъж кат си те представих до редичката жени, дето си описвал, а то винаги имаш подходящ спомен, изведнъж нещо ми се обърна. Чак сега. И винаги е имало разговори, общуване, сближаване, емоции...направо да полудееш, като как си отървал кожата. Не, не, не. Днес не ми размина някаква тежест мисловно. Подсъзнателна. Нещо не е наред. Нещо не е чисто. В заблуда съм и не откривам в кое. И ти сега с твойта тройка. Знаеш ли, сетих се за един, потребител тук, разправяше, че научавал всичко, което иска, даже без въпроси. Умеел си. Имам чуството, че хората, често се заблуждават по подобен начин. Защо не подозират, че информацията им е подавана с цел да останат заблудени? Аз бих ли искала да бъда заблуждавана? А истината ще прекрати играта или ще стане още по- хубаво? Единственият смисъл е да се увеличава единицата житейско щастие. Независимо как. Наблюдавам един патерн, Ал. Флиртове и любови се дават отгоре, когато имаме някакъв проблем с дете/децата и ни е нужна допълнителна енергия, за да се справим. Това наблюдавам, Ал. Ако всичко е наред, можем да си спим. Доволни на малко или нищо. Имаме ли проблем имаме нужда от допамин. Тогава реална ли е любовта? Или е само гориво? За най- естествената ни задача: да продължим? Ф
Душко, душко, не правилно съм се изразил и ти си ме разбрала погрешно. Това сме онези трима колеги, които си бяхме наели един апартамент от четвърти колега, чиито родители се трудеха някъде из Северна Африка. Той отиде да живее в техния по-голям апартамент, да прави купони. Ние му плащахме наем, имахме си собствено спално бельо, плащахме режийни – то и какви режийни, само малко ток, който беше евтин. А иначе си имахме някакво сервизче за кафе и нещо сладко от завод „Китка“ – Нови пазар. Та затова казвам „дискретна тройка“. Защото и тримата бяхме на едно и също дередже.Ами бяхме млади, някак безгрижни ,от добри семейства.,Да, правилно помниш – гнуслив съм. Такива изпълнения с проститутки – забрави. Нали съм ти казвал за онова предложение, когато с един бизнесмен бяхме във Варна, а аз съм нещо като съветник и консултант. Та вечерта, като двама педали, сме излезли пред хотела „Черно море“ в центъра – тогава беше занемарен. Та, както се разхождахме по нещо като еспланада, и обсъждахме какви аргументи да използваме за утрешния ден, едно младо, добре облечено и с културен вид момиче се доближи до нас и директно попита дали господата се нуждаят от компания. Аз се опулих. Момичетата бяха една групичка – май бяха три, може и да са били студентки. Бях потресен – те не бяха магистралки. Ал
Добро утро, Ал! Дай да те целуна, слънце мое и да си гледам задачите, че аман от моите приказки. Ако изскочи нещо наистина важно, непременно ще ти разкажа. Тва е периодическото ми делово лице :))). За баланс на овършерващото. Прегръщам те. Ф
ама аз не съм се доизказал.Искам да ти се обясня,възоснова на следното.ЦИТАТ:"Ех, Ал, изведнъж кат си те представих до редичката жени, дето си описвал, а то винаги имаш подходящ спомен, изведнъж нещо ми се обърна" Да бе батальон-за какъв ме вземаш,да не съм някой всеяден простак.Ами случват се.По принцип съм леко стеснителен, .Даже Румката и един Тото ,развиват теорията ,че това било добре примерена ,провокативна "поза".Нещо от сорта , провокация ,"аз съм срамежлив, не можеш толкова лесно да ме свалиш",а това не така. Веднъж ми се случва да се измъквам от леглото, тръгвам си, но се чудя как да се облека ,как да застана. Това е стая ,а не спортна зала и моля момичето/младата жена/ са се обърне, че ме е срам да се надупя ,я тя ми каза нещо от сорта ,цитирам по памет "Няма да се обърна ,няма да изпусна тази гледка, а не виждам причина да се срамуваш, приличаш на древногръцки атлет".Атлет, не атлет ама как да си показвам заника.Точно за това на донаборните комисии беше истински шок да бродим по коридорите , на съответното училище където е комисията.Тогава ,учениците имаха свободен ден. ние няколко десетки момчета се мотаме по коридорите с едни формуляр в ръка и влизаме в различни стои ,където има различни лекари.Най -гадна е запазена за най-накрая.Там е комисията ,около пет лекари и дали нарочно или така се е случило почти винаги има млада лекарка. Ами като си десети клас усещаш как гнусно те предава тялото ти, виваш пръсти на краката ,впиваш нокти в дланите си, хапеш езика си, а "онзи" усещаш,как живее собствен живот и се опитва да те изложи.Червиш се мънкаш, обръщаш поглед навътре.Бил съм в 6-то училище ,онова на ъгъла на 6-ти септември и "Графа", в едно малко училище на "Преспа-3", в Търговската на "Розова долина 1", В тогавашното 39-то "Александър Димитров" -сега е с друг номер и друго име.Отделно обиколките преди това в 22-ра п-ка или 19-та ,на флуорограф в двора на техникума по "Финна механика и оптика"/ тогава/.Ама не съм такъв за какъвто ме мислиш-не съм наглец, разбирам се, мисля ,че съм културен и комуникативен ,.Чувствам се неудобно когато си дал важно разяснение ,а чуваш зад гърбът си ,/пак по спомен"Никоя да не закача тази високомерна и надменна /надута/ перка-Тя е моя.Ходиш като глътнал бастун,като марионетка,вдървен от неудобство, а след това Алекс, та Алекс.Всяка съвети ти дава. Алекс , това е за теб, да знаеш, че такива дребни женчета с лъскави очички са много ебливи" -ти си потрес, колежката с предупреждението е твоята първа научна ръководителка ,жена възпитана ,поне петнадесет години по възрастна ,че и повече.Румката и тя да не остане по-назад, ама нейните са непрекъснати, Весето и тя ,но тя е саркастична и патийната секретарка и тя те поучава ,абе я стига. Аз не съм това ,което сте си изградили като представа, говоря в множествено число ,защото то е за много хора.Гушкам те. Ал
Бошкеййй, как подпали, миличък ми Ал! Изкарах една онлайн лекция току що, с най- концентрираната преподавателка евър, говореше като скоропоговорка и никога не се обърка. Знаеш ли, заради този сайт, не пропускам да виждам жените през нов филтър. Разсъблечен. И не говоря само като тяло, а като отношение и отдаденост към сексуални изпълнения. Бях включена в група непознати преди време, обединени от обща позната. Имаше жена на 50г тогава, следваща строг режим след заболявания, затова вече слаба, развела се и живееща в същия вход с бившия си. Та тя ни направи клипче у тях по цици и с банан, в което говореше и изрази позицията си към свободата за удоволствия. Никога не бях виждала такива цици- гледаха изцяло настрани, точно издължени лисичи муцунки с навирено носле. Тогава си казах най- напред "Яяя, тая се изложи. Хем иска да е еротика, хем само говори и отхапва банана, вместо да го обслужи". Мислех си, че съм по- яка от нея, защото се борехме за вниманието на един темерут, живеещ в бункер. Тогава открих как умея, и с огромно желание пиша еротични психопрофили на хората от групата. Реакциите бяха възторжени. Сякаш съм четима и вярна в преценката си. И там се случваха спорове. Излязох. Влязох пак. И видях как съм коментирана, когато ме е нямало. Темерутът писал, че който е чел моите миниразкази се чуствал "преебан". Мноооого го биваше в играта на думи. Махам настрана, че бях единствената, която го видя на живо, когато пътувах в чужбина. Пишеше ми, направихме среща, беше приятно. Нисичък човек, младолик. Без деца. Хранеше симпатии към мен, но вкусът му към гениалност и актьорство му изяде главата. Как да уважавам факта, че зад гърба ми избра не да изрази съжаление от липсата или неутралност, а присмех? При всичките му други знаци. Това е типичното нетско живеене. Когато популярността е важното. Виждането ни и онова капучино в сутрешна патисерия бе именно след като се е изказал. Шеговито. Мили мой Ал, винаги си подчертавал, че секса ти е форма на общуване, в която градираш. Търсиш. Разменяш. Вчера нещо ме душеше, но днес не. Спокойно. Не се поддавам повече на ревниви илюзии. Ти си Ал, доставящия нирвана. Не друг. Не паразит върху женски тела, целящ да си докаже, че може да се придвижва на чужд гръб. Редичката завоевания не са от типа, за да се хвалиш пред аверчетата. Ти пазиш тайна. Чак сега се почуства спокоен,тук, с мен, да връщаме ленти. Твоята редичка са жени, доставили си истинска наслада да се отъркат в най- висококачествен екземпляр, ако разрешиш :)))). НаЗдраве да им става, се казва :)))). Аморе, изчезвам по задачи. Благодаря ти, че беше обстоен. Прегръщам те. До ерекция. Искам ти я. Да я усетя. Задържа. Дори да не ми позволиш да я ползвам. :))) Ф
Забравих да кажа, Ал, бункерния имаше собствена фейс страничка да си пише епиграми и да събира фенски възклицания. Остроумен и затворен. Безеб. Висока проф позиция. Шансът му бе да обира овации. Винаги невидим. Това е нещо, което страшно нехаресвам. Да показваш половината си. Само нея. За да не рискуваш. И още. Той понесе зле, когато му върнах в коментари друга епиграма. По- късно, друга фейс страница, друг творец, същата история...Не желаят да им се отнеме прожектора към остроумия. Не публикуват, за да общуват, а еднопосочно. Разбира се, техно си е правото. Кръг фенове не е като група равностойни. Е, и това минах. Сега съм тук. :))) Ф
Какво мислиш за първия разказ от днес, Ал? Чете ли инцеста? Ф
Душко, душко, ама какви ги редиш за мен. Не страдам от месиански комплекс, не се смятам за нещо изключително, защото не съм. Обикновен съм. Толкова обикновен, че ако не ме познаваш, няма да ме забележиш, даже да се блъснеш в мен. Винаги съм бил сред умни жени, като правило основно инженери в областта на радиоелектрониката, но също и други специалности. Това, което пишеш за жените и профилактиката – не дей така, страшно е необходима, вървял съм по този път, стигнал съм до края и го знам много добре. Пълна програма. Жените, като по-важен пол, в моите очи, трябва да са изключително отговорни в тази насока. Този тумбест твой обожател от коя кутийка го извади? Не харесвам мазни свалячи и псевдоинтелектуалци. Някога в института си казвахме с ирония: „Ей, интелектуалец!“. Инженерите, били не и с кандидатска степен, дали научни сътрудници – не спадат в графата интелектуалци. Те са развоен персонал, поне така беше. Силно хиперболизираш запознанствата ми с "гедерейски", чешки, латвийски момичета, руските момичета. Не са чак такава дълга редица, даже не знам защо се получава. Все мои колежки бдяха над мен, да ме предпазват, все едно съм малък, а сега опознавам света. Имах и малко дамско разузнаване, ама те се организираха, а не аз. Не, че всяка знаеше за другите, но една групичка от 3-4 ме информираха какви ги кой ги приказва за мен. Аз си приказвам каквото смятам за редно. Цинизми не употребявам, макар че мога да псувам доста богато, но не смятам, че е нужно. Казвал съм ти как Румката ни глобяваше за произнесена нецензурна дума. А някъде към края на май – началото на юни, един познат се обаждаше на дядо, и онзи му изпращаше едно агне, готово за печене. В голямата кухня на института в голяма тава го изпичаха и хайде на двора на къщата на един от нас, към Павлово или малко по-надолу. Хапване на двора, вино, водка, а след това в къщи. Той все се заканваше, че е за последен път, но на следващата година пак същото. Не съм от тези, които търчат да досаждат на жените. Ако жената е комуникативна, разменям няколко изречения. Казвал съм ти за фармацевтката, а там всичко започна от едно двусмислие. Не се крием в храстите, а е в силно осветена аптека, с поне десетина жени вътре, включително и Центи. Случайно се получи една заигравка, когато тя каза: „Нека аз да го държа“, а аз палаво отговорих неща от сорта: „Нека първо малко да се опознаем“. Тя в първия момент не разбра заигравките, но след това избухна в смях, а Центи хвърля погледи към нас. Отиваме към нея, а фармацевтката направо заявява: „Дай се телефона, довечера ще те водя на пиано бар, а към Центи – ще го върна без да е пиян“. Разбира се, на пиано бар не ходих, но тя е една закръглена веселушка. Ако няма хора, разменяме по някоя приказка.
Е, пропуснах да ти пиша ,че е от мен ,но ти по драсканиците ми ще познаеш.Алекс/Ал/
Ти винаги поставяш много интересна гледна точка за коментар, а аз както винаги ,пиша с грешки и "сиво" Алекс
Ал, рожбо, достатъчно ми е да видя, че си мислил за мен и си ми писал. И ми става приятно и прегърнато, сякаш под кашмирен шал на верандова люлка. Изпратиха ни много материали, ще зачета. Още свиквам с това. Ползването на айпад никак не ми прилича на учене като процес, все ми изглежда сякаш клинча. Друго си е да отвориш хартиен носител, знаеш, че ще е скучно и се примиряваш. Сега са едни картинки, пък "Благодаря за вниманието " в края, еее, лигава работа. Благодаря ти за насърчението. Обичам да ми казваш, че каквото и да ме вълнува, мога да ти го разкажа. Не един кандидат съм прогонвала така :))), но ти удържаш огъня като същински дракон. Като дете вярвах, че ще построя империя. Много ме влечеше да съм шеф, да слушам за акции и ценни книжа, които си представях като египетски папирус, да съм грозна богата, със хладно сърце и сребърен бастун. Вярвах, че няма да имам деца, а ще оставя къщи в Перу на племениците. Ако се изучат. Та за дракона ми беше думата. Щеше да ми е лого. Любимият ми вуйчо веднъж бе принуден да изслуша всички мои полит- социо- културологични разсъждения за смисъла на живота, когато завършвах. И после много сериозно говореше с наш'те, че да направели нещо и да ме пратели да уча в чужбина, защото бил силно впечатлен от дълбочината на въпросите ми. Е, никой повече не се занимава с мен. Мисля си, че ако бях хванала друг път, щях да съм безскрупулна меркантилна кучка каквато се полага за зодията ми и силния характер. За доброто на света, си останах проста домакиня със силен интерес към окултните науки :)))) и дълбоко хуманистичен поглед към света. Дай целувка, Аполоне. Ф
Сетих се още нещо. На днешната лекция ми направи впечатление. Новия благ лектор, когато говори, често завършва изречението с едно леко плато в интонацията, нежно, филирано, като извинение и тогава слиза и завършва в точката. Това, Ал, ме присети за оня другия с натъртването и лекото предъвкване на звуците като гаменче в 12 клас. Боже! Толкова много говори гласа за характера на човека. Или за това, за което иска да се представи, което личи, когато насложиш излъчването, визията, френологията с гласа към смисъла на думите и светогледа. Мислех си, кое прави мъжкия мъж? Поведението на парапитек? Поведението Пиърс Броснан? Мълчаливост? Физическата сила? Пороците- цигари, алкохол? Кое? Умението да съблазниш жена? Умението да я защитиш? Умението да набиеш натрапник? Всичко е вярно и не пълно. Гледах мъжете в метрото. Тези, които позволяваха да им бъде нарушавано личното пространство и изглеждаха сякаш се извиняват, че са там. И други, които стояха като осъзнати и будни. Без да правят нищо. Май в това е отговорът, мислех си. Мъжкият мъж създава убеждение у другите, че знае какво прави, къде се намира, докъде е той и откъде започва полето за интеракции. Създава респект. С голо присъствие. То идва от химията на мисленето му. В такова мислене няма пораженчески отказ. Няма сравняване с други. Няма допускане на инвазия. Бдителност. Интелект. Реакция. ...размисли из метрото от днес, след интонацията на благия лектор с бадемовите очи ( прекрасен мъж, но за колега). Ф
Ал, не е за вярване с тези случаЕности. ИИ преди минути ми каза какво е мъжество: да се грижиш за по- слаб. И това много ми се хареса. Може би то е вярното. Ф
Ал! Ал, Аллллл! Ще има знаци, казах, ще се борят два лагера, виж ти вчерашна* новина ми попадна "Трус в разузнаването на САЩ: Шефът на антитероризма подаде оставка заради войната с Иран 17 март 2026, 16:32" Скок- подскок Няма да го изтърпят, казах, не може, ней човешко да бъде търпян от здрави хора, все пак. Интересното наближава
Добро утро, Ал. Пия кафе, значи мисля за теб. Днес е някакво съдбовно астро- таро събитие, което отпушва процесите към нови висини. Чакам да ги видя. Мислех си как ми се случват, разместени във времето от обичайния си път, разни нагаждания към промени. Колко осъзнати и желани са промените, и колко по- малко стрес има. Хванах се вчера, че отивам на лекция не само, за да чуя различното от слайда, а за да се видя с приятни момичета. Неудобството от тва тичане между кулинарните желания и разходките на домашния косматко, не ме възпират да искам да се доизстискам откъм енергия , само за да ги видя и да обменим нови смехории. Като осъзнах това, много се зарадвах. Винаги съм вярвала, че заради много повече отделеното време, колегиалния състав, се превръща в семейство. Вярно, не си го избрал, но пък преживявате много повече заедно. Споделено. И няма всички да са ти добрия чичо/леля :))), ще има и черни овци, разбира се. Но е толкова хубаво, да знаеш, че дните, които предстоят, ще те свързват с хора, към които си се привързал. Целувам те. Ф
Чета, чета и някои от твоите мисли и детски фантазии много наподобяват моите собствени. И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов. С една дума, четеш книга и се поставяш в ролята на главния герой. Някога, когато отивахме на работа в института, дори тези, които имаха коли, сравнително рядко ходеха с тях. А трафикът беше в пъти по-слаб. Ако някой все пак се движеше с кола, се обаждаше на колеги по маршрута и им казваше на коя спирка в колко часа да бъдат. Така „ладичките“ се превръщаха в малко автобусче за 4-5 човека. Румката ме предупреждаваше, ако искам да я чакам на спирката на „Малък градски театър зад канала“, ама май тогава не му беше това името. Иначе, след работа, или ме караше до тях, или до нас, но не съвсем, и започваше да ме „разчепква“ като постъпки, да ме коментира. Купонът беше в автобуса за тези, които живеехме по трасето на тогавашния бул. „Ленин“. Разказвал съм ти за реакцията на две жени в снежна зимна утрин, когато слизаха от автобуса. Реакциите им бяха диаметрално противоположни при една и съща ситуация и постъпки, но и в двата случая все аз бях виновен, поне за такъв се възприемах. За японското момиче съм ти разказвал, онова, на което в последния момент в метрото, преди слизане, подарих две букетчета кокичета. Казвам ти го в телеграфен стил, но беше по-дълго, опитвах се да я предпазя от блъскането, като същевременно да не се допирам до нея, та държах кокичетата като маркер за разстоянието между нас. Винаги е удоволствие да си пиша с теб. Нещо ме наболва главата – ще забия една ампула аналгин. Прегръщам те, целувам те. Ама защо Центи ме критикува, че си мия зъбите по пет пъти на ден и че ползвам интрадентални четчици. Алекс .Нека те прегърна ,но да не ми отвъртиш някой шамар.Обидно ще ми е .
Изчетох те в тролея. На път. Не искам някой друг да заседне в пресния ми мозък. Ти си алфата. И омегата :))). Целувки Ф
Ал! Не може да изпитваш срам от мен! Забранявам ти! Да, ще ти лепна шамар, ако ме целуваш пред децата ми. Ако те целувам пред Центи, ти на мен ще лепнеш. Част от играта е. Ако залитнеш, ще те сграбя за яката и ще те държа изправен. Ако ми клюмаш, пак шамари ще играят, плюс крещене "Гледай ме. Стой буден!" Между нас не може да има срама. Може да има рана. И ще бъркам в нея, със ръка и със скалпел и барут ще паля, от любов! Няма да ме чуеш да ти мълча, Ал! Никога. Ще ти казвам всичко. Винаги. Къде стъпваш. Дали е хлъзгаво. Сърби ли ме. Гладна ли съм . Защото си ми Аморе и всичко твое ми е хубаво че го има. Всичко. И това, което критикувам. Дори него. Твоичката. Ф :)))) Дай си ми целувката
ЦИТАТ: "... И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов...". Да допълня, че съм чел и много книги за парашутисти и десантчици. Ал
А ако прочетеш и "Помагало за домакинята, кажи ми откъде се включва шевната машина, шот тва така и не го усвоих. :))) Ф
Ал, рожбо, понякога ми се ще да ти обърша устичката, оклепана със сметанка от мойто кафенце. Толкова сладичко мигаш. Засрамено. Изненадано. Ти се постара. Но дали имаш силите за come out? Няма да те улеснявам. И без това винаги имаш късмет и ти се разминава :))). Е, мъж на мечтите ми, калъпче за мярка, не понасяш еспресо със сметана? Искаш да плюеш? И се срамуваш. Ма изплюй ми гадното в устата, бе мило ми Алче, обожавам кафе от твоите устнички. Ето, няма нищо срамно. Ф
""""ЦИТАТ: "... И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов...". Да допълня, че съм чел и много книги за парашутисти и десантчици. Ал"""" Да ,ама това не е от мен.Ал
Затова, Ал, рожбе, ти казвах, че само ако си пишем от профилите, можем да сме сигурни. Ето, че се заблудих. Толкова си ми съвършен, че чак очаквам да ми кажеш, че всичко е илюзия. Че ти е тежало. Че играта е загрубяла и е нямало път назад...И сега вече няма решение без все по- голям риск. Тоя сюжет няма общо с моя сценарий, но все пак би елиминирал външните фактори. Но нищо. Не те притискам. Не изисквам. Действай, както ти е сгодно. Видно е :))), че имам много фенове :))), с всякакви психо- профили :))) и поне някой ще се е зарадвал на отговор. Ф
Душко, с теб ми е толкова приятно да си пиша. Как да ти обясня какво удоволствие, без напрежение, е да си пишеш и да коментираш с умна и креативна жена. Някък действа успокояващо, чувстваш се разбран, даже може би и интересен и забавен. Някаква топлина чувствам в коментарите с теб.Ал
Ал, направиха ми косата и айде на фитнес, да се изпотя. Много ми беше трудно тоя път. Нямах енергия в мускулите още на пътечката с наклончето. Но с хубава музика, избутах на инат определеното време. И после много ми беше кеф. Бутнах се на онези уреди за крака, отляво инструктор с тийн, отдясно друг инструктор с някъв си, а за тегленето вертикално, от седеж на лост, изпънати ръце нагоре- до пред пъпа долу, там се редувахме с един набитичък, спокоен, с умен поглед. И всичко в такъв синхрон си въртяхме, че ми стана юютно и кефско. Даже ми правят номер втори път, работещите там. Знаят къде тренирам. Виждат накъде се насочвам. И все някой седи, че да се наложи да го вдигна. Ама знаеш ли, как си го връщам на това им своеволие :)))? Дълго ги задържам в поглед, с усмивка и само със знаци питам дали е свободно, щот тапите в ушитеееее. И те милите , оп, паднат ми в капанчето! Щот, койт ма погледне в очити....край, муерто, авецезаре и завинаги твой :)))). Та , с две думи, доизцедих се , преуморих се, а винаги съм суперщастлива това да се случи. Че ни съм скатавка, един вид. Целувам те. Ф
*скрипец ! Еврика! Изплува ми ...от нищото :)))) Мислех си, че е петък вечер, а съм в леглото, всичката челяд около мен и снакваме чипс от папая. А ти сигурно си сервираш ленена покривчица, редиш три чаши и сребърни прибори оххххх направо срам ма хваща :)))) Ф
Не бе, мило фиче, вечеряме в компанията на Буба-Дани и плющя наздравици със зет ми- безказарменик. Толкова съм доволен, че се изцеждаш в чинията ми и имам какво да сложа в уста. Ал-лайнянчик
Никога не си държал на алкохол, трол. Представяш ли си класите на Мич над капацитета ти? Оригинал е! Ти въртиш три думи около любимата фиксидея да се завреш у ректум.
Очаквах пиянските ви забави, бду. Предвидими и повтаряеми. Като дижестивна реакция.
Добро утро Фейче, вчера започнах да ти пиша, но нещо не ми вървеше, та днес продължих.Фейче ,ама хич не съм съвършен.Имам толкова недостатъци, че мога да задоволя нуждите от недостатъци на целият европейски съюз, че даже ще останат и за износ за трети страни. Ама защо и ти искаш да ми биеш шамари.Всички момичета и жени с редки изключения винаги са искали да ми бият я шамари, я за ме борят, я до ми си правим по някое кумите.Аз кротко си стоя и мигам на парцали и не разбирам защо .Като се почне от онези момичета от детските ми години Снежа/Снежана/, Лила /Лилия/, Муца /Виолета/.Хайде със Снежето като сме двамата се разбираме с изключение когато искаше да ми извади окото ,за да си го имала в кутийка или както си играем ,ме фрасне с нещо и изчезва в тях ,за да ми се подиграва от безопасно разстояние.Когато се събера тричките ,вече ситуацията беше тежка.Е, малки бяхме, но това продължи със Снежа и след това.Вярно вече по-рядко прекарвах дълго време при баба ми, но Снежа охладня ,станах събирателен образ на недостатъците на всички момчета в нейните очи Не говоря за братовчедка ми, здраво момиче ,тя или в "подготвителният"клас на Английската или първа редовна година.Здрава като першеронска кобила , а аз втори или трети клас , а тя ме мъкне в "Магарешкият рай", където се среща с други какички и батковци, а аз служа за алиби.Вярно ,но понякога ми купуваше сладолед.Те си говореха ,аз нищо не разбирах, някоя какичка ме прегръщаше и казваше ,"ама колко е сладичък", а братовчедка ми вместо да ме защити, допълваше, "сега е миличък и сладичък, но ще порасне и ще тормози момичетата".Да не говоря за съседчето ,което искаше с мен да си прави кумите , а аз бях й обещал да й изкопая траншейка за тръба ,до едно малко шадраванче на вилата. Генерала /баща й/ отиде за риба ,а тя дай та дай, да си направим една среща. Подскача около мен ,нагиздена с кимонце, прави ми стойки, прави някаква ката, обижда .Е, не изтраях,Бях внимателен, но когато усетих дупето й допряно до предницата ми, така я изхвърлих като катапулт.Тя се обиди,нацупи се,но пред генерала разиграхме една постановка на мир и разбирателство.Той с изчистената риба отпраши за София ,а ние като две котки останахме сами на вилата.Човека ми имаше доверие ,ами ние от 12-14 години живеем врата срещу врата.Тя мирясала ,но и двамата сме гузни.То тогава телевизията беше две програми, .погледахме нещо, скука, и хайде да спим,Проверих вратата и прозорците на първият етаж и хайде по стаите на втория. Между другото в нейната стая имаше нещо като затворена стойка с ловна карабина.Е, тогава бяха по-спокойни времена ,късен соц. Навън тишина, юни месец, звезди, тя в съседната стая .По някое време , тя нещо ходи по коридора ,аз слухтя, имам чувство ,че се спря пред стаята ми, Не смея да мръдна, нали спя, не съм пробвал ,ама можех да подпря вратата със стол-ей така ,да не стане нещо.Сутринта , ставам ,правя кафе ,чай ,закуска ,с каквото намеря и плахо на едно столче отстрани на вратата й и бегом навън да и копая. По някое време излезна, взела душ, вече не беше "кисела", но някак тъжна или поне аз така я възприемах.Генерала се върна ,заедно с майка й. Твой Ал.Сутрешни прегръдки и целувки
Добро утро, Ал. Едно такова проскърцващо ходене на пръсти по дървен под ме върна към спомени. Лято. Отворените прозорци са замрежени, влиза слабо спасение на въздух, далеч от желания нощен хлад. Затова пък звуците са ярки. Шумни. Натрапчиви. Щурци, славеи, жаби и всякакви присмехулници се щурат из градината и близкото дере. Луната е осветила наоколо. Направо те побърква от милион послания към ума ти, настръхнал, възбуден, хванат в капана на болезнено напрегнато тяло. Дори да се пипнеш, то е като капка, едвам осезаемо, иска ти се да се изшибаш с наръч коприва и да накажеш своеволните части, които те тормозят. Той е оттатък. През дървена вратня. Под гредите тавански, помещенията са колкото свързани, толкова и отделени. Процепите са огромни. Резетата хлопат. Влагата от преметната хавлия в единия край на импровизирана стая се процежда през лакираното дърво и стига до огромния чардак, където спят някои. Или са спяли преди дни. Сега е тихо. Само двамата сте. Няма хора. Къщата долу е заключена. Той също не спи. Става. Ходи. Дюшемето скърца. Отваря и затваря врати към тоалетната поне няколко пъти. Кани. Вика. Говори сякаш : " Не спя. Ела" И да. При поредния час изтезание, когато никаква отмора не се смилява над тялото, ставаш, по- лек от облаче, повдигаш междинното резе, процеждаш при него и той те поема в ръцете си. Целувка. Нетърпение. Страстта е втечнила въздуха и пот се лее преди още да се случва нещо. Той е много по- млад. На двайсе и нещо си. Ти в разцвета. Подлудил те е с пръсти. Спускаш устни към слабините му и Алллл...10 санта! Това е всичко в ерекция. При това с преждевременна еякулация. Таман се успокоявах с Космополитън и че вагината имала чуствителност в първите 5, казвам си : нищо, само да ме поразтърка, като Аладин лампата, ще се успокоя... обаче греда. Още една под родопския покрив. Две топвания и вече хвърля сперма по корема ми. Жестоко се обидих, Ал. След години търпене. Съдбата ми прати това? :)))). И фактът, че никога не знаеш кой какво ще извади, до самия късен момент, когато не върви да го върнеш като оберкелнер с кристализирало вино. Един вид, кой риск си струва гузната съвест после? Каква гаранция? :)))) Чакай да пийна още кафе, че ми дожаля за мен си. Твоята Ф
Ама какво стана Фейче, на къде погледна най-често виждам някакви късаци ,плешиви и с бради.То и аз не съм висок, но поне съм го добутал до 182-183см и въпреки свръх-напредналата ми възраст косата ми е относително гъста, но за съжаление бяла и късо подстригана.Не казвам нула номер или първи номер ,а към два "сантима".Казвал съм ти го, ти не пишеш ,а рисуваш с думи.Не съм започнал Тоскана, теглите на там.А като отидеш, няма да си въртиш дупето, насам-натам.Ще се държиш като любознателна и недостъпна туристка , а не да се заплесваш към онези "късаци" италианото и да ми пишеш редовно ,за да ти очертавам правият от моя гледна точка път.Да не се водиш по акъла на другите с теб. Егати странният сън.Даже не знам от къде ми хрумват такива глупости.Карах някакъв мотор БМВ, от времето на втората световна война ,един бежово-зеленикав цвят. Та аз мотопед не съм карал, а тук голяма мотоциклет и то къде- в старите студентски общежития на двеста -триста метра зад хотел/бивш/ "Плиска" .Някакви студенти и студентки се качват на автобуси да ходят на бригада ли ,на екскурзия ли, а аз правя кръгчета там където зад трети и четвърти блок се образува едно павирано площадче.Може би го асоциирам с това, че на това място идва онова момче от Петрич, от което купуваме диви боровинки, хубави ягоди, къпини, малини, и разни домати ,краставици и т.н. Разказвал съм ти за тези юнаци.Има си вайбър група и там се пише какво ще карат, и на каква цена, и започват записванията на членовете от групата.Спира на четири места в София дава локация и време интервал.Иначе когато тренирах джудо там съм минавал стотици пъти ,а и имах позната във втори корпус/блок/, когато бяха студентски общежития.Когато ходя ,мяркам по някога Огнян Минчев.Да ти кажа ,че те прегръщам до изпукване на прешлените е банално ,но ще ти го кажа.Твой Ал
Толкова ми е хубаво да ме заграждаш, Ал :)))! Сега се впускам в учене, че ни затрупаха с разнопосочни дисциплини, сякаш ще създадем нови открития, базирани на данни от зората на еволюцията, та през целия път досега. В небето под Тоскана си се въдят онея хроникьори дето място не си намират от тяхната си краста. И гледай великия ебачески подход на майсторите на еротика- плашат с износ на инфо. Ма, аланкооолу, ма тва мажко ли е, женско ли е, аман от заплахи, камери в гинекологията, ебани приспани съпруги и прочее. Еманация на мъжеството, нали. Краткият логичен път е танту за кукуригу. Че сме оплетени като чревца и секой знае на другия кътните зъби, сякаш се забравя. **** Влиза ся батя ти и ми се скара: оставила съм го без хартиени пликове за боклук, да съм тичала към мола да си донеса с покупките и нужните му пликчета :))). Само стресове, еййй тцтц :)))). Ал, Ал, много силно те прегръщам! Днес имам доста розово, пепел от рози по дължините, порадвай им се преди да се отмият. Гледай ме откъм гърба, ако ме разбираш. :)))) Целувам те дълго! Ф
Добро утро, Ал! Днес и аз не мога да се разсъня от сънища, в които все нещо/някого пазя и воювам. Още не съм се освежила с кафето. Но понеже ми се видя интересна случаЕност, та бързам да ти кажа: виждам новина с еврейка в бомбоубежище, облечена в булчинска рокля. Прави го като манифест. Носи роклята, за да предизвика това да и се случи. Същия принцип, който ползвах за Тосканата :)))), вълшебният ми пръст да изпише настроения и емоции, които да се сбъднат. Е, миличък мой, ако получиш шанс с дългокрака италианка с костелив характер, да ми благодариш мислено и действай без прекъсване :)))). Ф
Я, колко забавно, и аз така. Някъде около два през нощта запалих фаровете и се ококорих. На където да легна, все ми е неудобно. Та погълнах половин диезепам и някак съм заспал — сън след сън, последният беше, че си купувам часовник от китайци някъде на „Мария Луиза“. Събуждам се, а главата ми тежи и изтръпнала, но кафето действа доста ободрително. Ама при теб вчера е бил дълъг академичен ден или имаше купон вечерта? Интересно наблюдение за дългокраката италианка, при това кльощава. Те не са много кльощави, а и не са много дългокраки. Пък едва ли са „заритали“ за един балкански като мен- не тъмен, защото съм със много светла кожа и бяло-сива коса, като мен. Не съм мишена, или да се направя на гъзар, та да кажа „таргет“ на техните желания. Освен само корава българка може да излезе на глава с такова „същество“ като мен. Някога колежките ми казваха нещо от сорта, за което не претендирам да е цитат: „Много си добър, възпитан си, уважителен, но си такъв прикрит инат, заглеждаш се по жени, не си груб, но все да погледнеш настрана. Слушаш мнението на жената, но тя трябва да те държи на по-къс повод.“ Е, нещо такова, но значително по-разширено и изчерпателно, засягащи всякакви отношения — публични, лични, служебни, приятелски. Имаше и изказване от примерно Румката или Верчето, че съм умен, но веднага следва контра мнение от Веселка: „Умен е той, просто знае“. Така че в очите на жените съм противоречива личност. Все някоя си вменява нещо като задължение, ама сама си го „натриса“ — да се грижи за мен на най-елементарно битово ниво, все едно съм олигофрен и не мога да се ориентирам, не мога да си купя кафе или купони да стола, ей такива дреболии. Сега хапвай като мен , две рохки яйца (бели), малко филе, малко хубав кашкавал или „синьо сирене“, малко телешки суджук, малко сладко от боровинки и започвай да зубкаш. Още едно кафе няма да ти навреди. Целувки от мен,прегръдка също ,но без да те травмирам -Ал
Ето тееее, откога те чакам само! Да знаеш, отворила съм записки от 8 сатос. И се сещам, че Бенка искаше да му докладваме какво сме учили при титуляра. Сръбвам си кафе, консултирам се с конспекта и отварям вайбър да му пиша в Личния ни чат :)))). А то, познай! Още се изпраща съобщението, неделя, неприлично рано, а той вече ми лайква :))) ! Много яко! ***Покрай децата и годишното ни ПКК се зачетох за някои показатели и колко са важни ферментирали продукти срещу съсирване и тромби при повишаване на възрастта. Тъй че дето хапваш зрял кашкавал е много добре. А в яйцето и черния дроб има цялата нужна гама витамини и микроелементи, та трябвало да са ежедневно меню. Обожавам телешкия дроб в една близка пицария. Глинен съд, крехки кубчета с магданоз. Аз не мога да го сготвя, все става сух. Като се видим пак, ще те заведа :)))). Ф
Е, душко грешката е изцяло моя. Бях готов още къв осем и половина ,ама нещо се замотах, хапнах и след това започнах да поправям какво съм писал.Нали знаеш, че епистоларните изложения ,не са ми силната страна, но с теб се чувствам някак спокоен, не ме съдиш, знам ,че не мога да пиша като теб, а ти пишеш толкова интересно и занимателно, все едно присъствам там в момента.Ал
Имах един партньор в кореспонденция, по- яка от всяка друга дотогава, който искаше да издадем епистоларния си флирт :))). Казваше, че ще е супер интересно да не редактираме нищо. Грубо нарушение на правописа, на формата, живи кървящи емоции и лъстни описания на предстоящи интимности. Вярвам му. Тази форма е интересна за четене. Лошото е, че не обичам да влагам време за връщане назад. Колкото минути/часове/дни похабиш да подреждаш изживяното, толкова часове/дни си пропуснал от нещо още по-важно, актуално,животомоделиращо. Твойта Ф с много целувки
Душко моя, надявам ,че не искаш да кажеш, че съм ти досадил или омръзнал.Да приятно ми е да си пиша с теб, искам и по интимни неща и случки да споделям ,но се страхувам да не ти се видя циничен. Като говоря за мои случки и спомени ,някои са гротеско смешни.Ал
Аморе, най- хубавото ни е, че всичко се случва без усилие. Без нужда да внимаваме за ниво. Да се правим на оригинални. Или умни. Понякога човек харесва да се надскача. Да има провокатор, чиято стимулация му вдига жизнените показатели и го кара не да стъпва по земята, а да тича с препятствия на спринтьорска скорост. Харесва адреналина. Харесва очакването на новата си доза. И все пак, това си е напрягане. Има я играта, да се внимава докъде, как, угризенията и убийствените самообвинения от допусната наивност или глупост. Тогава със същата сила на еуфорията, влизат в сила закопаващите емоции. Хубаво е, да. Но твърде опасно :) за здравето, съня и красотата. Нашата кореспонденция с теб, изобщо не е по- слаба. Но не бих искала да сравнявам две различни личности. Не съм имала намерение да намеквам, че ми липсва нещо в нашето общуване. Не. Нищо не ми липсва. Радвам се, че съвсем естествено се получава да сме си взаимно интересни и нужни. Всъщност, се считам невероятна късметлийка да имам тази възможност: да споделям живота си с очакване, тръпка и благодарност към думите на отсрещния ум, твоят. Толкова е романтично! В дигиталния свят от нули и единици, ние с теб размятаме една бутилка с писмо през времето. Десетилетия. Години. Места с различен облик. И все пак, пишем си в реално време, твърде близо един до друг, на метро спирка разстояние и едновременно разделени. От знанието, че човешката природа е лакома. Мъдрост, скромност и доза здравословен страх ни държат в приятния танц тук и сега. Без да настояваме за още, повече, двойна доза и десерт :). Твоето присъствие ме успокоява, окуражава, вдъхновява. Не се чуствам ограничена. Нито възпряна. Знам, че ми доставяш удоволствие с имитацията си на ревност :))). Твоето присъствие тук ми носи
*цветност, светлина и яркост. Като пипер. Който подсилва жарта. Апетита. *** прекъсват ме извинявай Твойтичката ти Ф Целувам те горещо
Привет, Ал! Иска ми се да си пожелаем спокойна и усмихната седмица. Но, уви! Новините не ни оставят на мира, нали? Новата нормалност е да къртим кътници в опит да овладеем желанието за анархия. Изобщо да не ми излиза никой с думички, понятийца и пожелания, оонета и други лайнета. Астероид! Тва е. Дразнителя е ясен, но мълчанието на агнетата? Е тва ме побърква! И децата побърква. Губят почва под краката. Кое е важно? Къде е нормалността? Притворство и дипломация срещу потъпкани конвенции, харти, алианси и единия здрав разум. Искам да не звуча, както звуча, но то не може. Превърнаха ме в нещо, което не бях. Зорлем ме обърнаха. Ай ся нова песен да пишем за ливанските мостове над река Литани, брегът, евкалиптите и соления мирис на водата...Ама Ищар да я изпее!
Ф., звездите не ти ли докладваха в новогодишната нощ най-подробно какво предстои през 2026-та? Какъв е този потрес и изненада все едно чак сега от новините ги научаваш тия събития, а не си била нострадамусно предварително осведомена? Издишаш, Велко, издишаш!
Колебаех се дали да те занимавам с такъв проблем, но с кого друг да го споделя, ако не с теб? В неделя следобед започнах да се чувствам дискомфортно. Главата ми не ме болеше силно, но усещах едно постоянно, досадно напрежение. Пиех всякакви аналгетици, които намерих в домашния шкаф – ампули с течен аналгин, бруфен ретард и други такива. По едно време Центи предложи да ми измери кръвното и... изненада – 180 на 80. Започнаха и тревоги около това. Както и да е, заспах, но някъде призори започнах да се треса – едно ситно треперене, което не можех да спра, направо подскачах от студ. Вярно е, че съм имал подобни моменти и преди. Спомням си един случай, когато бяхме командировани в "Ворошилов", за работа по проект за 1000 километрова кабелна магистрала, започваща от Алжир и минаваща през Сахара. Допълнително доразвихме системата със система за наблюдение и други допълнителни компоненти.Аз бях един от отговорните конструктори и, заради ограниченото време за изпълнение на проекта, заедно с още трима колеги от института, бяхме командировани в завода с два комплекта апаратура за настройка. Имаше и екипи от завода, обемът на работа беше огромен, а заедно с нас бяха и млади монтажнички, за които съм ти писал.Една вечер, когато излизах от завода, не можех да улуча с ключа колата и да я запаля, ръцете ми трепереха от ситно треперене. След доста опити успях да запаля ФИАТ-125Р, пуснах парното на макс и просто останах на паркинга, без да потеглям. Воланът ми се стори като от лед, а болките в мускулите – свирепи, започвайки от раменете и стигайки до дланите, почти не можех да движа ръцете си. И така и в неделя, и част от понеделник.Центи ме натъпка с лекарства, за да ми свали кръвното, и по едно време то падна до 90 на 60, но пулсът ми беше закован на 55. Така продължи до следобеда, когато отидохме при нашата кардиоложка. Тези рязки колебания в кръвното налягане са като шок за организма. Лошото е, че щом кръвното ми започва да се вдига, Центи започва да дава лекарства за сваляне, като през две минути измерва налягането. В това време тя изпадна в нещо като емоционален шок. Така че вчера се чувствах като "парцал" – уморен, с болки по цялото тяло. Но я да не те занимавам с такива болежки, не са интересни, но с кого друг да ги споделя освен с теб. Ал
Добро утро, Ал! Душицата ми тя, през какво е минала! Високото кръвно е много подмолен враг и е хубаво, че си чуствал подсказващ дискомфорт. Ако организмът ти беше привикнал на високите стойности, щеше да е много по- неприятно положение. Имахме с батя ти подобен случай. Озовахме се в Токуда с кръвното му 200. Сваляха го много внимателно и постепенно, той на легло, под наблюдение. Аз до него. По целия път, приемането там, чакането, минах в режим смешки. Щото го виждаш човека как се е взел на сериозно и вече ти дава указания...Смешки като да е нещо маловажно и слава Богу не сме повтаряли, но си пие хапчетата всеки ден. При теб е могло да се даде половин хапче за сваляне и веднага на кардио. Треперенето го познавам отлично. То идва с ниското кръвно и е като преддверието на колабиране. Мускулните спазми са неконтролириеми, фокуса на зрението се стеснява до много тесен централизиран, останалото е тъмнина и мъглявина. Могло е да избегнеш тая екстра, ако не сте били занижили толкова много. Сега, щом се е появило кръвно, или е от вирус, или е от проблем/яд, или ти е време да помагаш на организма с хапченца. У нас, първото което правим е стъпалата в горещ леген. И кръвтта се оттегля надолу, с цел да освободи горната половина. Мисля, че при теб е хубаво да не рискуваш без помощни субстанции :). Поне за известно време. И в случай, че си се нахолестеролил, яж зелени кисели ябълки Грани Смит. Но е факт, че вчера и аз бях парцал като тонус. Аз пък не ти споделих, че открих спокойствие от болката. Тя беше станала постоянен спътник и като да се спогодихме в съжителство. От месеци насам усещам целия сакрален плексус като ветрило. Живо. Болезнено. Ограничаващо. И изненада! Скрипецът! Смененият лост и начинът, по който го теглех надолу и се изпъвах заедно с него обратно нагоре, е бил причината предполагам, на излизане от фитнеса да вървя свободно. Крачех по тротоара без болка! Какво ново и приятно чуство! Разбира се, на другата сутрин, шетнята и всичко, ме върна назад. Но видях моето спасение. Странното е, Ал, че в курса, аз никак не показвам слабостта си. А има момичета дето охкат, докато седят. Пък не дават да се проветрим заради кръст. Ти и аз ще си срещаме неволите и ще си ги борим, носим, без да им позволим да ни променят решения или качество на живот. Ще ги подчиним на волята си. Тялото може и да се променя, но юздите са в нас. Ще му помагаме да ни вози. Първият ден в Барселона бях толкова зле, че не ходех, а се приплъзвах със сълзи на очи. Но тези неща се забравят. Маловажни са. Ще си стъпиш на една стабилност, ще си я поддържаш и няма да се спираш от нищо! ***Вчера се прибираме след Бенка, където направих адски политнекоректно изказване, а две девойки от нашите до мен. Едната си оправя нос в Турция и отсъства за изпити. Именнно тя се качи в мерджана да шофира. Паркиран пред входа на онкоотделението на Св. Екатерина. Мерджана със син инвалиден стикер ?! Ние няма да сме такива, Ал. Дето се водят с придружаващи заболявания. Никога. Здрави и жилави. Тва е. Прегръщам те и много целувки. Горе главата. Само спирай Центи от самоинициативи, че става вредна :))). Твоя Ф
Ал, а как се чустваш сега? Днес? :))) Емоционално и физически? :))) Ф с касинката :)
Ал, запуши ми устата с две ръце, защото ама много ми се приказва...Ф
Аллл, пррросто не мога да се стърпя! Пускам си идиотийката : Като върна лентата :))) охххх аз съм виновна за твоето налягане. Баш в неделята като си ме доизчел с тосканската история и си се усетил напрегнат. Даже подозирам, че се е започнало от съботата още. Станало е прехвърляне на махмурлука от героя Ал върху теб. Заради тоя моя пръст! Сега трябва да напиша историйка, в която си почиваш на шарена сянка, задрямал от скука. Да речем наели сте с Центи една вила високо над морето, тя е посрещнала приятелки за следобедно кафе на масата до къщата, а ти си се отдалечил от брътвежа, за да почетеш книжка и отблясъка от морския филигран те е приспал. Пред теб има вързало портокалово дръвче, точно на ръба, до серпантинените стълби към каменистия бряг долу. Когато Центи и дружките решат да посетят местните бижутерии, след сиестата за бизнеса, аз ще се окажа заблудена туристка, ползвала отлива, за да заобиколи скалния нос и уплашена от надвечерния прилив, се изкачвам при теб. Събуждам те и говорим. Ти откриваш, че ти е приятно и докато ми викаш такси от кухнята ви, се черпим по едно малко. Каня те да ми гостуваш. И кадъра от серията завършва с това, как на другата сутрин си разхвърлял три ризи и се контиш, докато Центи играе тенис с учител. Да превъртим лентата напред. Аз се старая да станем любовници. Правя всичко по силите си, но ти откриваш, че всъщност крада самоличността ти. Пиша книга с твоя образ и твоите историйки. Името ми, с което сме се запознали, не е истинското. Но ти не си възмутен. А си крадеш базата данни обратно и сам издаваш готовия продукт с автор, моето истинско име :)))). Когато ме канят по медии, за да си получавам наградите, ти се мярваш в дъното на една от пресконференциите. Тичам. Откривам бележка на колата си. Адрес. Летя натам. И следва невъзможно чуствена любовна сесия между нас. Никога повече не се срещаме. Когато моите деца отварят сейфа след смъртта ми, там има плик с флашка. Фотоси с диапазон от поне 20 години. Мои снимки, уловени от папарак, комуто си поръчал да ти доставя какво правя. Фалшива любов, се казва историйката. Ф п.с. да я пиша ли? :)))))
Такааа, понеже рядко пишеш след този час, остава да чакам до утре след кафенцето. Днес може и да си бил разклатен, щом си мълча. Но ето какво: три дни са максимумът ти за преболедуване и още тази нощ ще спиш дълбоко и спокойно. Утре ще се събудиш бодър. С лека и спокойна глава. Гладен и весел. Ще се окъпеш и ще закусиш кисело мляко с овесени ядки и мед! Такаааа, после ще ми пишеш едно "ОК съм" щот от рано ще изляза и това ще ми е достатъчно да го зърна между лекциите. Напоследък във фитнеса слушам нещо, което ютуб е кръстил Чикаго соул. Моли се, да не ми дойдат идеи и да те наспамя с още романтични сюжетчета. Даже в момента докато пиша, ми мърдаш под ръцете. Направо те усещам като един опасно събуждащ се лъв след седация :))) Сякаш съм ти седнала под пъпа и лукаво държа студен компрес на челото ти, но всъщност се кефя на мускулните ти спазми да се освободиш от съня и тежестта ми. :)))) Някои мъже държат на пълна тишина докато се разсънват. Слава богу, че не си от тях! Дай да прегърна сииииилно, че ме чакат да излизаме. Ф
Добро утро, Ал! Иска ми се да чуя, че вече си на линия. Бързам да ти се похваля. От снощния фитнес "ефектът на скрипеца" е още тук :)). Направо ме е страх да бия тъпана като знаем суеверията, но реших, че е важно. Защото може да помогне някому. Не вярвах, но този малък фокус ме убеди в твърденията на фит гурута, че работата с тежести се препоръчва за зряла възраст, поради един прост логичен факт. Мускулите, разработените, означават активен център за края на аксона, нерв, ползващ се с мозъчен център. Следователно наличието на мускули, които да се контролират държи мозъка в активна работеща форма. Не мога да се нарадвам, че чуствам тялото си в здравата му стабилност и гъвкавиня. Че изобщо има решение. Лесно и достъпно. Целувам те! И тичам навън за спортни норми да покривам отново , молятисе! Ф
Колебаех се да те занимавам с такъв проблем,ама с кого да го споделя,освен с теб. Нещо следобед в неделя почувствах някакъв дискомфорт.Боли ме глава, но не силно,а някак досадно,пийвам всякакви аналгитици, които намирам в домашният шкаф.Разбира се и ампули течен аналгин, ,бруфен ретард и всякакви други гадости.По едно време Центи предлага да ми измери кръвното и малка изненада 180 на 80 и започва купон.Как да е заспах, но някъде призори започва да ме тресе ,та чак подскачам от студ.Едно ситно тресене,не мога да спра. Вярно такива са ми да се случвали няколко пъти.Един път излизам от "Ворошилов", бяхме командирования там ,за производство на 1000 километрова кабелна магистрала започваща от град Алжир и направо на юг през Сахара.Допълнително я доразвихме, със система за наблюдение и ред други допълнителни системи.Уж нищо ми няма, ама като се качих в колата изведнъж някакъв студ ме обхвана все едно съм във фризер.Не мога ключа за запалване да го пъхна в дупката .Все едно участвам в някакъв водевил и съм в ролята на пияница.Вчера същото се повтори само където беше следобед-продължава към половин час, доста внезапно започва и затихването му е също бързо.Всякакви прахчета Фервекс, течен аналгин, бруфер-ретар,някакво антивирусно препаратче и сиропи и т.н.Лошото е ,че от това стягане на мускулите при треперене ,така ме болят мускулите на вратът ,онези дълги от двете страни на гръбначният стълб, са като корабни въжета, при мен те са доста дебели и като легна на твърдо все едно лягам върху две летви, всички става по торса.Вчера вече докарах температура 39 градуса ,ама поне два-три часа след мощното треперене. И аз съм посещавал май два пъти спешното на "Токуда".Единият път от глупост, когато се опитах с един чисто нов "Ланд ровър" да скачам като във филмите.-речено сторено ..Е, не намерихме подходящо място за скокове, но беше яко друсане.Та на другият ден рано сутринта установявам ,че пикая кръв.Центи изпада в паника и ме помъква към Пирогов, ама там се оказва ,че е голяма навалица и хайде в Токуда .Ние имахме втора здравна застраховка в Дженерали -Закрила и едно заведенията ,които можем да ползваме е Токуда.Слагат ме на легло, веднага абокат, пускат онези пердета около леглото ,поне тогава имаше такива и започнаха с ехограф да ме гледат, да изследват урината, нещо ми вливат ,което съдържа и нещо като лек кауголант, разказвам за случката и цари веселие. Снощи се изреди целият женски състав ,едни ми се карат ,други ми съчувстват.Ал Ама ,ако знаеш колко правописни грешки съм направил ,та те моля да не ми се смееш
Ооо, вирусче, значи. Толкова. За три дни чудо. Ама си ми нежен и топлокръвен :))). Аз съм студена :), едвам едвам вдигам температура. Целувки. Ф
Ама и аз ти написах едни изживявания и за сетен път се убеждавам колко е била права другарката Ивонова ,да ми пише 3,5-4 на класно по литература.Искам да ти пиша за всичко ,но ми се струва дребно- темие и че няма да ти е интересно.Снощи злобничката ми балдъзка ми се обади ,съчувства ми, а Центи ме овиква. При балдъзката е малко комплицирана ситуацията, защото върви едно мощно саниране.Нейният апартамент поне е готов, но другигят големият ,който даваме под наем тепърва ще започва.Е, намерили сме добър майстор, който ще "обърне " прозорците и ще боядиса ,а на наематеря опростихме половин месечен наем., за пречиненото неудобство и за подреждането след това .Ал. И на мен ми се пише и коментира с теб, за онези твои праподаватели .А да ти кажа имам много интересен поглед, толкова е интересен ,че Центи не иска да ме гледа.Дясното ми око от ириса до краят към слепоочието е тъмно- червено като на на герой от фантастичен филм.Лявото си е добре. Ама като се бръсна не мога да му се нарадвам.Впечатляващо е .Центи и за това има обяснение ,че това е реакция от високото кръвно. Ал
Ама какви ги пишеш ,не съм нежен.Вярно някога на младини една колежка ми каза ,че кожата ми миришела на малко бебе, и ме питаше да не се къпя със сапун "Бебе".Шегички ще си прави с мен.. Все с мен ще си правят шегички. Прелиствам едни книжки "Бохемска София" харесват ми ,но певечето неща ги знаех от едно списание "София" което издаваше "съюзът на българските архитекти" .Ал
Да, Ал, от кръвното е. Край мен има хора с червени склери, независимо дали са млади и слаби, и наспортени. Даже понякога не чустват неразположение, а само червенината подсказва на колегите им, че е нужно измерване. И знаеш ли, оказа се, че понякога сърцето си е ок. Стрес. Начина да си овладеят очите е леки успокоителни. Дали от ковид насам станахме по- уязвими, не знам. Пия кафе на слънце с колежки. Целувам те. Ф
Знам ,че е от кръвното.Още в казармата го забелязахме при марш на скок.Понякога тече кръв от носът, но ти я бършеш с ръка или я миеш с вода от манерката и заедно с прахуляка се стича в устата ,по брадичката и бузите къде сия размазвал и заприличаш на индианец на пътеката на войната.По камуфлажа не личи, защото той и без това е в разни зиг-заци,в кафявата и зелена гама различни нюанси..Може и очите да са се зачервявали ,но не сме им обръщали внимание.На деветнадесет години ,това ни е последна грижа..Ал.Но е интересно това червено ,като терминатора съм и се пула нарочно на Центи,а тя изпитва страх да гледа ококорено око-тази смела жена.То по-скоро е гнусота.Ал.
Алченцето ми! Пък аз съм много щастлива, че снощния скрипец още ме държи във фабрична форма :)). Йейййй. Като на паленце ще ти мине! Едно масажче да те мачна, едни вендузки да ти лепна и бързо ще зациркулираш на пълни обороти. Много интересни неща чух и преди малко, Ал. Много интересни теми коментираме. Влизаме в лекция сега. Силно те прегръщам! Днес ще сме по до късно. Но никога не е изключено да те наспамя :))). Ф
Вярно, много ми бяха интересни вендузите.Баба ми Ката /Екатерина/ имаше може би 8-10 стъклени чешки.Гледах я как вътре слага памук и както гори я лепва на гърбът на дядо ,но мене ме беше страх.Така му залепваше 6-7 чашки ,те всмукват кожата и след това не си спомням сами ли падаха или ги отлепяше, а там кожата беше зачервена. не знам дали тази технология някъде да се използва.Беше ми интересно да го гледам ,но не давах да ми сложи,ама аз бях само кожа и кости ,вендузата ще ме всмукне целият.Ал
Ооо, правят се и още как! На почит са, наред с акупунктура. Има и атравматични с мин вакуум. Има и силничките, чиито лилави кръгчета преди плаж биха оставили тайно декориране :)))). Лично аз не съм тренирана да слагам. Но от опит от ефекта им, вярвам че работят. Аснощималкотеползвах в банята, да си призная само. И нощес малко проскимтях, ама малко :)))) и си спах. Щом те усещам наищахен, кукуряк си! Целувам те. Ф
Тъкмо викам центобидона ше черпи сладко жито, тоя взе, че пак се включи. Валтер Бенямин
Ал, вземам си почивка вече вкъщи, подгънах крака и как, как, да си релаксирам най- добре? Ами, като ти пишаааа. Такаааа. Тази нощ ти ми се появи като се бях завъртяла по очи. Избутах възглавницата настрани, за да ми е равно векторчето свързващо атласи и гръбни прешлени, циците премачкани, и едното коляно, дясното, сгънато и силно встрани. Така че пишчето ми се залепя в чаршафа. Но не си заключвам стъпалото към правия крак, не, държа го встрани. И от това, Алллл, много, ама много възбудителничко ми става. Защото се открива прекрасен подстъп към интимността. А тя е една гостоочакваща, топличка, податлива за ласки. И те усетих как ми погалваш кълбата, лежейки до мен, вдишаш шумно и се премяташ над гърба ми като потриваш възбудата си точно там, където е очаквана. Тогава проскимвах. Нуждаех се да те усетя. Да продължиш. Да ме погалиш с шепа по пишчието, да ме разтвориш с два пръста и да си го сложиш на отвора ми, да се плъзнеш с длани по гърба ми към раменете. Аз да ти подам моите ръце с лакти, близо до тялото, за да завършиш пътя на пръстите си, преплетени върху моите. А дупето ти да се люлее зад моето и да ме проникваш плавно и настойчиво. Да усещам ниското на корема ти, гърдите чат- пат, отпуснати върху плешките ми, когато се навеждаш над ухото ми, за да ми духнеш топъл въздух със заплахи колко дълго ще ме държиш на кура си. Трябва да ти кажа, Ал, че никак не се затруднявам да материализирам сетивните дразнения, които предизвикваш при тази фантазия. Мога да чуя тембъра ти. Да усетя кокала на пищяла ти, отъркан в моите натренирани прасци. Защото обичаш да се наместваш. Да се галиш. Даже да ми събираш краката плътно един до друг и да ме обкрачваш като за целта ти се пригъзвам. А тласъците ти ме карат да сливам скимтежа си до постоянно жално- молещо стенание. От което ти настръхват ташаците. И ти се иска да ми заключиш шията в мъртъв захват и да се навреш до ушите, като ме напълниш със сперма чрез резки и груби, плитки тласъци. А дупето ми е пред корема ти. Мекичко и апетитно. Чака си шамарчета. Погалки. Захапки. Квото дал Бог. Ал, прекъсваха ме милион пъти, докато се изприкажа и нямам идея дали си ми писал междувременно, по някой нАучен въпрос, а аз ще се изложа като кифладжийка :))). Отчупвам си парченце шоколад с морска сол и празнувам! Ф
Ал, да си се доизприкажа :))). Та, мисля че се настроих любовно заради песен на Джордж Майкъл, която случайно срещнах във фейса "A different corner" се казва и има най - яката формация от баси пичагските беквокалистки плюс оркестрация. Замислям се, но мисля , че така беше, да. И като се подкарах с негови песни, та чак в полунощ престанах, когато вече бях размекната и готова като презряла праскова от дъното на щайгата. Лицето му е на красив мъж, симетричен, волеви с прави ъгли, текстовете му смислени. Даже отлични. И това ме калиброва. Прииска ми се да чуя такива признания. Да страдам и аз самата да ги пиша. От сорта "страх ме е. Ужасно се страхувам, че само ме използваш. Бих се върнал в самотата си. В нищетата. Само ако можех. Бих искал, кълна се. Но е късно. " Представях си как би ми се смял като на зубарка гимназистка, като ти кажа, че го слушам. Защото си на къде по- хард парчета. И все пак, хареса ми да го слушам. С изливането в дълги мощни височини, със стария модел хармонична женска поддръжка и с апела изкуството да говори нещо на хората. Да ги кара да изпитват сладка болка. А не съжаление към тъпанчетата си. Та, да, ето ме, с всичките ми 50 години, напомпена от фитнеса, лежа по очи, слушам любовни песни на ДжМайкъл от телефона до главата ми и мърдам слабини под юрганчето....Ф
Напомпена пишеш? От фитнеса ил от хуя на Робин Худ и адамовия му сок? А тук ръсиш тлъсти розаФки нещица на загорелото деде. Валтер Бенямин
от толко завист и ревност ше ти плесеняса колбаса
Нещо бъркаш думите, радост изпитвам, не ревност бабче. Ще ти се някой да те ревнува, но едва ли ще срещнеш някой толкова закъсал в този живот, освен пррростото саше. Валтер Бенямин
Добро утро Фейче.Днес те изпреварих.Второ кафе пия ,сънувах някакви сюрреалистични сънища ,в които дейно участие вземаха отдавна починали близки, баща ми и майка ми.Отварям прозорците ,а навън топлина ,сега остава да има бум а някакъв вид грип.Ти днес при Бенката ли си, ще ходиш ли на лекции.Защо оставам с впечатление ,че там има някакво кълбо от змийки. Я, кажи снощи усети ли земетресението. Центи много я е страх от земетресения, а тя е смела жена ,но страда от клаустрофобия и си представя как е затрупана и на една педя от лицето й бетонна плоча, и от това тясно пространство ще полудее.Тя и затова никога не се качвала на самолет.Да ми пишеш как върви социалната комуникация в университета .Така де.Май съм ти разказвал за онези момичета ,на едни разговори когато стана едно земетресение ,а от другата фирма бяха три млади жени и двама или трима млади мъже-та ми беше интересна реакцията по полове-колкото това да не е политкоректно. Прегръщам те ,напивам ти кафето, е няма да съм толкова нагъл да пия от твоята чаша ,но ще си го разделим.Ал
А, ето го дъртия педерюга, пак с тъпите си и супер банални изреченийца. Днес някоя вълшебна рецепта как си лекувате дъртите болежки няма ли да размените? Или само ще чакаш таро бабека да си начеше дъртата шунда и да дойде да ти разтълкува(с гугала) кошмарите. Валтер Бенямин
Добро утро, кукуряче! Хайде на кафето! Да, усетих земетръса. Много приятно люлеене. Повече ме плашат подскачащите вертикални подмятания. Моите се ориентираха накуп къмто касите на вратите и да си полафят. Харесва ми адреналина. При Бенка всичко е наред. Обсъждаме понякога абсурдни ситуации, които няма как да се изрекат нормално предвид нехумаността си, но го правим. За моята логика, която и той оценява, защото е здрава, понякога хуманното е различно от законното. Интересно е друго. Имаме дс в курса. Снощи отговорничката ни предупреди тези няколко дето ни е събрала в група на зрелите. Имаме си славейче, дето снася и донася, имало няколко изхвърчали и да внимаваме. Аз не си поплювам да изказвам мнения и препоръки. За моя радост се обосновавам добре и виждам напредък. Не веднага, разбира се. Класната най после ме разбра по един казус, като винаги говоря пред хора. Системата не е безгрешна. Има пропуски. За съжаление имах повод да се притесня за сигурността на евентуални потърпевши. Имаме един образ дето е с доста нередовно поведение и реакции. До време мислех, че бяга от домашно насилие, но има случаи да бъде проявено леко насилие от образа към друг и събрано с всичко останало като логика и избори, си е притеснително дали има място при нас. Когато трябваше се справях. Вчера всичко бе обсъдено пред групата ми. Поемам го като отговорност с цялата неприятност, която би могло да доведе. Да, има змийки. На групи са, откак са ставали гафове, когато не ходих заради хремата. Но дори не обръщам внимание. Имам си приятните ми. Дано се вредя за практика с Бенка. Ще се радвам да ме учи рамо до рамо. Иначе в курса имам слава на общителна и безцензура. Няма скрито- покрито. Всичко се слага на масата: шега, въпрос, проблем- решение. Като цяло се ползвам с доверие и ми е много хубаво, че все още е валидно правилото да затихват, когато заговоря. За да подслушат интересното. Старая се. Твърдят че съм единствената оставаща концентрирана докрая. Следя, питам, участвам. Другите отдавна спят или поръчват дрехи онлайн. Това ме радва. Факт е. Наистина успявам да се концентрирам дори в науки които са ми чужди, търся само сходства и логика, напрягам се за спасителни репкики и ги улавям. Трябва да бързам. Днес имаме с Бадемови очи. Целувам те. П.с. има нахали които идват на лекции с темп. Питам ги що са без маска? Направо да им се чудиш....А се притеснявам не от грип, Ал. А че света се готви за живее на над 1000 м надм вис. Мисля, че имат очаквания и се подготвят. Даже онея * сякаш гледат към ливанските китни планински градчета като спасение от затъващата обетована земя. Има нещо. Това ме смущава, не някакъв грип. Целувам те Ф
Ей, все попадам на жени ,които не си поплюват да изказват собственото си мнение ,едни по -директно ,други по-витиево., а в крайна сметка аз се оказвам виновен.Както казва Румката -над теб винаги има жена ,която бди.Няма що голям психолого-философ.Не знам дали съм ти го казвал един случай от преди повече от 12-14 години.Пак имаше едно сравнително силно земетресение.Та тогава бях на нещо като делови разговор с едни млади служители от насрещната фирма.Както кротко си обсъждаме нещата ,пием задължителното кафе здраво разлюля ,бяхме някъде над десетия етаж. Не ме впечатли ,но ми беше интересна реакцията на подрастващото поколение.Момчетата в едни такива теснички костюмчета ,започнаха да извършват нещо като Брауново движение из заличката, а момичетата станаха ,изправиха се до столовете си и се загледаха в мен ,предполагам в очакване на инструкции, или някакви успокоителни думи.Бяха разтревожени , но не на ръбът на паниката като онези с тесните раменца и впити костюмчета..Така, че в рискова ситуация предпочитам ,гърбът ми да го пази такова момиче ,а не някакъв лигав паникьор да ме прошие.Вярно това беше моментна снимка на състоянието ,но всеки що годе разумен психолог ще си направи изводи. Ал
Ал, млясвам ти една баклавена целувчица и тичам пак навън да разходя песа. Боже,запази скрипеца ми свободен и достъпен само за мен, винаги когато ми трябва! Това ще е новата ми молитва, Ал. ВъзХиТеНа съм. Междудругито, последния път отивам на скрипеца, вдигам ръце и се приближава младочето, което работи на рецепция долу с искане да му отстъпя. Че му оставала само една серия. Добре. Адски е симпатичен. Гимназист. И ме хваща благосклонна задето ми е услугвал. Обаче! Я пак? Моляяяяя? Той приключи бързо и нямаше проблем. Реален. Но НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА, гайз! Не! Нали, Ал? Втори път няма как ппдобна изненада да сработи. :)))) целуФ
Ал, почивах следобеда. Всички излязоха. Слънчево. Прането се развява на балкона и влиза приятен аромат. Лежах си по тънкото халатче на дивана. И опитвах да не мисля за нищо. Скочих да си взема играчката за клит. Включих го в движение и се метнах по гръб. Единия крак на облегалката, гащите встрани и ...като се погледнах :)) как като допра масажора до клита и се присвива цялата розова менажерия, даже качулката го захлупва, от тва притръпване, толкова ми се развихри фантазията, че си представих как играем с някого. Защото тази прелест трябва да бъде виждана. Да се показва. Трябва винаги когато се прибера, този НякойНикой да ме вика за рапорт. И докато разказвам къде съм била и какво се е случвало, той трябва да ме преглежда. Да изиска вагинален оглед. Да се разкрача. Да се разтворя. Той да тропне тук там. Да бутне. Да подръпне. Като оглед на ходова част от канал :). Да пита имам ли оплаквания. Аз да отговоря, че искам пак да ми направи като еди кой си път, когато е бил по- проучвателен. И да се мърдам подканящо. А той да ме принуди да се обслужвам с играчката с прекъсване, за да гледа промяната на цвета. На напълнеността на плътта. Малките сладки контракции почти като на цупещи се устенца. Искаше ми се да не знам как ще ме подпука НякойНикой. Дали ще се престори на ядосан. Да ми върже очите и да ме захлупи на коленете си за бой и фист опити. Или ще иска да ме разиграва като опитното зайче на чичо доктор, който експериментира с подръчни средства при подходите. Разтегливостта. Прииска ми се да съм подвластна на авторитет. Който ме кара да се срамувам и да тръпна от ужас, че би могло да спре вместо да продължава с неприличните игри. Ако вчера си представях любене, днес си беше нещо като slave. Защото целта бе не споделяне на чуства, а използването на тяло за изучаване на границите му. Даже не с научна цел. А с чисто егоистична садистична цел. Исках си изтезанията. Странно, нали? Особено след лекцията с Бадема. Много благ човек. Много. Изтощих се да трябва да му отговарям и то често с факта, че не знаем термина и трябва да обяснява. Хубав следобед се получи. Освободих напрежение. Полежах си. Не пипнах лекции. Долче фар ниенте. Ф
Добро утро, Ал! Навсякъде миришка сладко на цъфнала пролет. И е петък. Целувам те. Ф
Педалчик, хайде събуждай се, че шундата от вчера цял следобяд стои насрана и ти чака езика да я лъсне.
Миришка, ама от цъфналите МЛАДИ слиФки, а не от твойта изсъхнала и спаружена ДЖАНКА МА. Валтер Бенямин
Добро утро, душице поспалива! Нямам нищо против баклавена целувка, а ако има и баклава, усещането ще е още по-пълно. Ще те оближа цялата, ще те овъргалям в сироп и ще си ближа, докато изближа всичко... Понякога, когато на Буба мъжът ѝ ходи до Катар, ми носи голяма кутия с малки баклавички с различни екзотични ядки. Имат един недостатък – не са сиропирани достатъчно, а аз обичам с много сироп.Ти на лекции, нали ги държиш по-обрано, строго академично, не се впускаш в лековато кокетничене. Така както съм се разположил с лаптопа, бих се пъхнал на топличко при теб.Да ти разкажа какъв купон имаше вчера... Отивахме в аптека за лекарства, а аптекарката е весела, непосредствена жена, симпатяга, която излъчва позитивност и компетентност. Тази, която преди време ми предложи да ме води на пияно бар, и то... пред Центи. Ясно, че беше шега – за какъв дявол ѝ е на млада жена да води един възрастен мъж със себе си? Та, изглежда, бях обещал, че ако не отида, ще ме глоби. Вчера си платих глобата под формата на бутилка "Бушмилс". Тя направо не повярва, смути се... ама като съм обещал, а не съм изпълнил обещанието ,трябва да си държа на думата. Ал
Душко ,ама аз съм станал в 5,45 и знаеш стандартната ежедневна процедура , разбира се без събота и неделя.Малко ме наболяваше глава,мускулите на вратът ми са като дървени и твърди. Може би затова и позакъснях.Прегръщам те и те целувам с топлина. Ал
Браво, Ал! Увеличил си житейското щастие на единица време. Аз още малко и ще забравя какво се прави в пиано бар. Навремето гостуваха групи. Можеше да се танцува. Обикновено е шумничко и не става за приказки. По- скоро само с езика на тялото. За лекциите не се безпокой. Прибрани коленца и ръчичките лежат отгоре им. Всъщност днес човека ни говори много важни теми. Обаче! Обачееее, в светлината на тукашното мислене биха могли да са адски перверзни. И ...как мислиш, Ал? Дали го гледах с умен поглед, а-ха да проговори? И той такъв се мъчи да не се разхили и в изреченото му и излъченото чрез гримаси има един тон несъответствия...Казвам ти, едвам си доиграх ролята докрай. По едно време си кръстосах ръцете под гърдите. Оххх...ама нали знаеш, че и това е еротично? Па ги повдига. Па ги пъчи. Па божемой има един свободно стърчащ палец на дясната ръка точно пред лявото зърно. Така. И е въпрос на абсолютно минимални отклонения тъй че палеца да драска и гъделичка зърното през дрехата. Това би го видял той. Защото седя точно пред него. Ничие друго полезрение не би станало сведущо по въпроса. И познай, Ал! ТрЕпни, трЕпни, палче :)))). Понякога съм гад. Гледам го с умния поглед а-ха да проговори и държа тремор в палеца...Малки петъчни забавления. Ето. Заваля. Целия прозорец наплют в ситни капки. Мрачно. Но си е друго да си бил в главна роля, сутрин, сред аромат на кафе и остри телефонни позвънявания. Ф послушната :)
Ти си станал, ама тя горката пъшка под напъните на Робин Худ.
А-а-а-а ,ще ти кажа аз на теб ,кръстосани ръчички под гърди, палчета ,кутрета, треморчета ,я стига с не вербални сексуални сигнали.Сядай на дупето си и учи,а не се занасяй с преподавателя.Той е делови и сериозен човек, а вие палавници се чудите как да го провокирате ,то така не бива.Не знам какви не вербални сигнали изпращан едни обикновени пръсти ,,защо преди години,майка ми се опитваше да ме възпитава как възпитано се пие кафе.Как трябвало на ръката ,която държи чашката кутрето, да е изправено, а не да пиели като мен , сграбчил чашата ,все едно ме е страх някой да не ми я вземе. Как ме виждаш ,да правя, такъв педераски номер като разперено пръстче,за да пия кафе-няма да стане. Бях спрял джипа , и си слушам едно парче от моите млади години на Lionel Richie -знаеш го Hello, а Центи с ехиден глас ,ме връща към грубата реалност, "за някоя си спомни и се разнежи". Ей, тази жена ми чете мислите. Ал
Деде, тоя шунда я не интересува вратът и главата дали ти са дървени, Уя тш трее е дървен. Инак нал си знаеш Робин Худ ще продължава да я помпи, а ти ще продължаваш да ди лижеш, е то тебе си те кефи, аз забравих за това ти влечение. Валтер Бенямин
Аморе, слушах Лайнъл Ричи. Пак го слушах. И легнах да умиргам от любов. Да знайш, серумът за лице от шафран, много ще ти хареса и на аромат и на вкус. Където и да го сложим. Перфектното сухо олио, което не оставя грам мазнина по повърхността, а фината му молекула директно хидратира. Искам да го размажа на устните си. С пръст. Бавно. Докато ме гледаш. Да вържа косата си на опашка. И да се сниша на колене пред скута ти. Подобно при подобно. Искам да усетиш копринен устен захват върху деликатната си кожа. Глансът ще целуна нежно. Ще промуша език между събраните си устни и ще те обтрия с мокротията му. Ще те всмуча главичката като сладолед, чиято капка заплашва да се изтърколи по фунийката. Ще те лизна с върха, заострен и твърд, през цепката и после ще те оближа с плосък език, предхождан от бузата ми, плътно обтрита. Ще всмуча топките те една по една. Широко отвпрена уста, устните покриват зъбите, носът има за целта да ти се потърка. Всичко в лицето ми иска да ти търка и смачква в слабините. Да се овъртолва в аромата ти. В засъхваща слюнка, примесена с предеякулат. Искам да те поемам в уста бавно и постепенно, слизаща по ствола като пеликан. Да усещам как се стягаш. Чрез вътрешните бедрени мускули. Чрез дишането. Как се стараеш да се забавиш, да задържиш възбудата, но аз съм твърде силно изживяване и устата ми е много топла и лакома. Усещаш, че искам да те изпия. Надяваш се на това. Жестоко и болезнено ти се иска да не завърша минета чрез изпръскване навън. Накрая се доверяваш на интуицията си. Не се отделям от кожата ти. Освен за да си ударя шамар върху езика. И веднага пак те всмуквам, изтегляйки течностите ти. Пръстите ми са навсякъде по теб. Корем, палазки, ханш, перинеум. Нежно измерване на кесийките кожени. Потропване на дланта. Колко жълтички има вътре. Всички ще си изсмуча. Само стой и дишай. Искам да припаднеш от кеф. Да ми се източиш в устата, толкова много, че да те срам дали ще се задавя. И аз те пия. С ръце, изстискващи още и още. Искам да загубиш представа къде си. С кого. От кога. Да седиш разкрачен и омекващ, а носът ми да е забит точно там, в слабините ти. И просто да дишаме заедно. В синхрон. Дишаме. Мълчим. Пенисът ти е в лицето ми. Търка се в бузата ми. Мек и кадифен. Целувам го. Правя малки смучки на ташаците. Лекички. Не бързаме за никъде. Обожавам, когато си слаб. Тези тихи минутки, когато всичко твое е една играчка, с която се забавлявам. Защотоооо....защотооо следващия път истински ще ме е страх какво ще ми направиш с него. И страшното си ти. Не играчката ми. Ти. Очите ти. Които сега са затворени и нарочно ги стискаш още и още. Първо ще докараш на фокус бронята си. После ще ме погледнеш иззад нея. Знам. Не искам повече. Ф
Ал, да знаеш как сладко отмърках след тая фантазия :))). Сега пих кафе и идвам да ти приказвам :). Споменче. При първия ми минет, за който бях много, ама много ентусиазирана, щот съм чела Мъжете са от Марс, жените от Венера и сме в дома на момчето. Той ми е разрешил да го лигавя и да тествам какво съм разбрала от онея филми след полунощ, дето ги пускаха кабеларките. Дотук добре. Обаче! Ал! Това е един от най- големите срамове в живота ми. Лято е. Аз съм по бюстие и къси панталонки. Движа главата енергично. И ми руква носаааа...Ставам. Тичам към тоалетната. Държа с ръце пред лицето. Ужас. Руква вада от чиста солена вода. И не спира. Най- вероятно са били отпушени синуси. Подобно явление преживях при изкачване с лифт към вр. Тодорка и там- атака към върха плюс носов водотеч. Та тъййй момчето се притесни защо се изстрелвам към сервизното. С ръце пред лицето. Той се мъчи да ме успокои. Аз се крия, че съм сополива. Пълен ужас. Но иначе, цялата работа много ми се харесваше и особено как ставате едни отпуснати и стенещи. И мога да експериментирам. С темпото. С отлагане на кулминация. С нов тип докосвания, ъгъл, безръчна стимулация. Единственото ми притеснение е било и е, да не изглеждам гротескно :). Кривогледа. Гагваща. Сополива. Ама като гледам кво става в порно клиповете и тва не е повод за притеснение. Все пак. Как суета, свикнала да мисли и да се представя по един начин, изведнъж рязко да заработи в друг режим? Че за някого би било възбуждащо? А и самите свирки са някак точно два крайни модела. Едните са секс като бизнес. Като десерт. Като някакви задължителни минути. Част от програма. Там се гледа мъжа и хуя поотделно. Мъжът да е доволен, че го пипат и лапат въобще. Смуче се главичката, надолу работят ръцете. Старанието е да бъде свършен. Вторият тип свирка е да възприемаш мъжа и останалото му тяло като придатък към един жив Цар Кур, който има собствено съзнание. И който хич не е глупав. Много усилия и тарикатлъци се искат, за да се представиш на ниво и да се отличиш от вся остальная сволач. То си е пърформанс. Като да те гледа този мъж, отстрани, как правиш любов с него самия. Тогава не би имало значение какво ми се говори. Какво искат от мен. Защото аз отдавам почитания и няма друга по- важна работа на света. Ако той ме хване за ушите и иска да се наблъска грубо в гърлото ми. Ок. Ако си навре ръката в устата ми или ми разтегля бузите. Ок. Ако иска роли. Ок. Аз отдавам почитания на ЦарКур и не се отказвам. И даже, парадоксът е в това, че след финала, Царицата съм аз. И той го знае. И го показва. Не знам дали от онези кабеларски филми или от книгата, но въпросът с гълтането никога не е стоял. Същото е като с онова грозно сомелиерско плюене. Няма начин да го направя. Обиждащо е. Щом ще си доставяме удоволствие, няма да се излагаме я! Та, след онзи случай с първия минет и синусите, вече знаех защо в колите зад задното стъкло пътуват кутии със салфетки. :)))) Ф
Алченцето ми! Докато ти дойде амина да ма изчетеш рано заран с кафето....аз ще съм минала 10 настроения и теми. Ни да са възспиРвам от писане, ни да ти надувам главата излишно. Много неудоВно положение. Понякога ми се иска да ти върна за мълчанието. И да не ти отговоря веднага. :)))) Но не мога. Пррросто не издържам на близостта ти и се мятам в обятията. Веднагически. Като обичам тези наши диалози, енергията ти, усещането, че съм жена* :), което ми носиш....как да ти правя инати? Как? Ф
Баба моли за трошици Фнимание, баба е мноу оборотна понеже.
Навлеците понеже са навлеци, се влачат в чужди разговори...
Шшш, алоУ, шундо, докът си ортувате публично нема как да е чужд разговор. Га си го водите у некоя сладкарница на уше с паста и швепс тогава шей чужд. За навлеците да поспорим, ако сакаш да разбереш кой/Я се явява такава баба. Валтер Бенямин
Фейче ,душицо моя,ако знаеш колко си ми сладка и колко от тези неща са се случвали на такъв като мен.Разбира се това не е преди години ,а преди десетки години.Е, не е на "куп" , в разтегнат времеви интервал.Даже си имах място в колата където си държах и презервативи, ей така за по-пълноценно и докрай изживяване ,за чистота и при повтаряне.Тъй като ме беше страх материята от климатичните условия в колата да не стареят, циклично ги подменях.Все пак даже и пред института ,колата цял ден на паркинга на слънце, вътре не знам колко си градуса, вечерно време пред нас, може да е лято, но температурната разлика е на голяма и така ден след ден, Я, по-добре да хвърлиш няколко, вместо да стане беля.Два пъти са ми съобщавали ,че май е станал фал и тогава ,все едно те вадят от вряла и топват в студена вода или обратно.За сън ,забравяш.Дали е била реални ситуацията или просто изпитание на чувствата нямаш представа ,но за спокоен сън забрави ,защото ,ако е реалност, кошмара е гарантиран. В тази игра си сам и може да си сигурен ,че никой от най-близкото ти обкръжение няма да прояви разбиране и милост.По време на соца абортите са забранени.Правят се на "черно", но и там е проблем докато се намери подходящ ,лекар.Парите са без значение и дупе ща даваш само да се отървете от проблем.Някой от лекарите първо искаха да изчукат жената,а след това аборта и плащането. Както се казва всичко това те лишава от сън, спокойствие-ставаш раздразнителен, не спиш, правиш се ,че спиш, променяш се както в къщи ,така и в службата,правиш грешки, все едно вече не си ти .Добре ,че и двата пъти беше фалшива тревогата. Едва не получаваш спонтанна ерекция от щастие, а вечерта си готов да ореш, като тракторист -ударник, по време на есенна дълбока оран.Да ти каже честно ,не знам защо някои жени така обожават фелациото, харесвам го ,но не го издигам на пиедестал-предпочитам си това ,което природата е дала.Същото и при аналният секс, все ми се струва ,че ще разкъсам жената,а без предварителна подготовка,не е много добре.Веднъж с една позната ,хубаво топло лятно време Пълно безгрижие ,любимият извън България .Тя в отпуск ,в къщи се развява в някакво символично облекло, малки "тага", някакво прозрачно късо халатченце и от врата ,както съм по запотен та в банята.Няма лоша, аз почти не се потя ,но все пак е приятно, тя си играйка с мен или с част от мен, прави се на майка, която къпе любимото си синче, лигави ме от устата ,едва ли не до колената ,само където ташаците ми са станали като камъни.Подсушаваме и хайде за ръчички на спалнята още влажен, та чак кожата скърца.Готино е ,гушка ме , върти ме, обръща ме ,тя отдолу на нещо като 69, ами щом трябва вадя език, смуча сокове, пъхам го ,ближа "гъбката", всичко върви и изведнъж нещо ме близва не където трябва ,от изненада и възмущение само където на тавана не се залепих.Мъжът й харесвал много това , е да де ,но аз не съм мъжът й. Ама защо все на мен ми се случват ,а иначе отговорна жена ,сериозна ,умна. Ал-без главоболие
Добро утро, Ал! Чаках те да се наспиш. Първо ти писах дълго, но изтрих. Трябва да има и хигиена на общуване, все пак. Нещо с напредването на деня, все по- малко ми се говори. Хванала съм лекциите и чета. Желая ти прекрасен уикенд! Ф
Ааа, баба фиче си отмъщава на помиярчето за лишаването от диалог вчера. Беше принудена да си води монолог с дъртата шунда и просеща Фнимание. Сега ще си пише с другите на каишка и ще чака скимтенето на дъртия педерюга как жадува да й чете неповторимите карлуковски бисери и изказ. Валтер Бенямин
Зубкай душко, а когато имаш време ,тогава .Иначе денят ще се изтърколи без да си прочела и ред,а ти си звездата на курса ,очаква се повече от теб.Прегръдки, претискане на раменцата както си на стола и пожелания за задълбочено учене.Ал-подкрепям те във всяко начинание
Благодаря, Ал! ***Наистина нямам представа какво ми става. Наум ти казвам още много, но не мога да ги изпиша. Сякаш облачното налягане ми е подтиснало емоциите. Имам нещо заключено. Даже не тъжно. Навремето, в училище имахме предмет психология и тогава поисках да успея да завърша проект с патерна от сменящи се настроения при майка. Ето сега аз. Дали съня, дали подсъзнанието ми работи по нещо и отговорът не ми харесва, нямам конкретика. Но поне докато пиша, ще използвам да надлъжа цензурата и да ти благодаря отново. Когато някой ни обгрижва нас жените, чрез саможертва от вложено време, усилия, средства и когато се държи внимателно и мило, проявява грижа, а не е баща ни, то този мъж се превръща в много важна фигура, духовен любовник. Нещо такова. Нещо издигнато много над другите. Виждам това у други. В момента. Мъж, който не прави крачка към физически контакт, но е всячески до избраната. Чуват се. Виждат се. Помага и. Влага часове труд. И тя му казва че само баща и и съпругът са правили такива неща. Но лъже. Съпругът не е. Казва това от куртоазия. :)))) Целувам те. Излъгах. Тъжмо си ми е. Незнам защо. Ф размитите букви са от сълзи
Ал! Загрях! В цикъл съм. Обаче проблема е в подмолна перименопауза! Няма как да е друго. Мога да уча и пак да търкалям сълзи. Е? Басимус и екстрите. :))))) Хванах крадеца на праскови! Не се вълнувай за мен и дръж деня за юздите. ЦелуФка
Вай, вай, вай, сериала "Любовна драма" продължава с пълна пара. Валтер Бенямин
Детски плач в нощта.* Женски писък през деня.* Ереван е тих. *Aishat♡
Няма как да не си тъжна, два пъти да си виждала хуй на живо за осеменяване, пък всеки ден да ти се бие вимето в шкембето 40++ години и до края на живота....! Ней хуманно, НЕЙ! Валтер Бенямин
Разказ " Aishat". Ал, не знам какво ми е днес, но мисля, че може би извадих шрапнела, пишейки това. Току що му сложих точката и го пускам тук, защото нямам мисъл, а ти ще ми простиш своеволието. "Чакаше го. Вече знаеше достатъчно за това как истински го вбесява като не изпълнява нарежданията му. Точно затова бе сложила бутилка на масата с две чаши и пиеше чай, скръстила крака под дългата рокля. Вечерта тъкмо кипваше в съседски шумове. Нечий говор, новини, детски крясъци. Запали цигара и чу стъпките му. Потропа по сигнал. -Влизаййй- изкрещя развеселена. Вратата създаде леко течение и настилката в коридора изскърца. Дишането му не би могло да се сгреши: -Ще те напляскам!- опита се да не издаде колко се е запъхтял.- Правиш ми напук. Умира ти се, а? А бой? -На това се надявам- подсмихна се тя и издиша значително количество дим- Знаех, че ще минеш за конско. Мъжът сложи шапката си на масата. Не свали шлифера. Отпусна се на стола с мъка , оставяйки единия си крак силно встрани. Тежестта му се разпредели равномерно с бавно отглушаващо пухтене. Красив мъж. Тежък. Стабилен. Положените му ръце правеха вилка от косми, часовник и пръстен. Всичко имаше в тия ръце. И опастност. И грижа. Те и пазаруваха в първите дни. Тези ръце и настроиха водата над ваната в първата нощ. Тези ръце я прегръщаха силно, когато се тресеше, заключена в спомените си. Приведе се към него, издиша дима настрани и отпускайки присвитите си очи, най- после му се усмихна. Сериозна. -Знаеш ли, днес ме събуди врана. Слънцето още не се бе показало. Небето бе в розово. Казах си, че отдавна не съм била толкова щастлива. Спокойна. Няма значение, едно и също е. Представих си подкаста и какво искам да кажа и в този миг буум, тя се блъсна в стъклото. Подскочих. Не разбрах какво става. Добре ли е? Отлетя ли? Или падна долу? Скочих за кафе. Но не ми стигаше въздух и разтворих широко прозореца. Тогава го видях долу. С вестник. А е неделя. Днес будката отваря с час по- късно. -Милион пъти ти казах- очите му я изучаваха- ще ти се привиждат. Навсякъде. - но гласът му бе лъжлив и изтънял. Запали си цигарата с онези бавни движения, които му дават време да мисли. Тя не го остави. Нямаше нужда. -Знаеш, че ще дойдат. И не искам да ги бавя. Не мога повече да бягам. Наистина. Но…има нещо. -Да?- дебелото му лице се напрегна в гримаса да предугади желанието и. Враната. Тя бе долу. На тротоара. -Стига глупости, Айшет! За десет минути те изнасям. Дай да изпием по едно, че съм прежаднял и ще очистя тук. Ясно? -Не, Не отивам никъде. - тя взе чашата си от ръката му, чукнаха се и продължи с леко задавен глас- Но не би ми отказал още едно желание, нали? Марко преглътна трудно. С шум. Знаеше какво казва тя. Без да го произнесе. Погледна я в измъчен опит да прикрие сълзите си: -Какво има?- а сините му очи се разтопиха върху нейните като поляна от синчец. -Искам да те целуна! -Айшет, знаеш правилата…. Тя скочи от мястото си и застана плътно зад стола му. Плъзна ръце от слепоочията към тила, сресвайки късата му коса. Приглади трапеца на раменете му, наведе се и вдиша дълбоко афтършейва от брадата му. Завъртя се към него и го възседна. Той я обхвана зад гърба в нежна прегръдка. Разликата им създаде впечатление, че са дядо и внучка. Браздите по челото му, подпухналия нос, бузите, напращели от лош холестерол и високо кръвно, всичко в излъчването му на глинен човек , излят от високо, я правеше щастлива да го има само за себе си. Толкова много плът. И само за нея. Толкова много сила. И добрина. Тя го погали с нежната си длан, оставяйки тръпнеща следа по устните му. Той ги разтвори инстинктивно. Вътре блестеше дебелия му език и Айшет бавно се наведе, за да го докосне със своя език. Най- после! Дъхът и се блъсна в капилярите край носа му и ги облъхна с тютюнев аромат. Но моминската и свежест го подпали на мига и тя усети как здравата хватка на прегръдката му ще скърши гърбът и от прилив на страст. Очите му се затвориха. А устата му я залепи в мощна инвазия, от която тя остана без тяло. Езикът му бе супер пъргав и сексуален. Без всякакъв намек, никога, никога досега, както винаги е пазил дистанция и я е респектирал с огромното си тяло, задъхано дишане и корем на кулинарни вакханалии, сега всичко това се превърна в мъжка сила, повдигаща се като възбуда извън рамките на позволеното. Той трябваше да я пази. Да е нащрек. Но не издържа. Симпатиите му бяха твърде явни още откакто я срещна преди две години, но той знаеше историята и. И никога не си позволи да бъде мъж. Никога досега. Ръцете и взеха да го галят през корема. През големите му оформени гърди с ясно очертание на твърда мас и щръкващи зърна. Тя загали тлъстините покрай пъпа му, докато смучеше езика му с вкус на коняк и копнееше да го види гол. Марко я вдигна с ръце под дупето и и я занесе към спалнята като не спираше да обладава устата и с език. Бедрата и го стискаха толкова здраво, че хуят му щеше да се пръсне от желание. Искаше да е вътре. Да я надене на кола си и тя да го стиска така през дебелите паласки, а главата и да се мята встрани, рошейки черните къдрици. Искаше да види най- после това крехко тяло. По кожа. По космато малко пубисче , с малките и гърди, колкото половин портокал. Искаше това още откакто я пазеше в първата нощ, а тя се къпеше кална, мърлява и сополива, няма и полудяла от страх. Положи я внимателно на леглото и с мъка се изправи, за да свали дрехите си. Тя бавно се разкопча и засили роклята встрани. Метна и сутиена. Изу гащите си без всякаква гравиция, а с припряност присъща на много близки любовници. Разкрачи се пред очите му, стъпила на леглото и му откри това, което мечтаеше да види. Малката сладка путка. Пъпка розов цвят на момиче на 25 години. Момиче, което природата е превърнала в жена, въпреки системното недохранване. Той я хвана изпод бедрата и я придърпа до ръба. Коленичи последователно, като скри висящият си търбух зад леглото и се приведе към целта си. Тя простена нежно само докато го гледаше как приближава устни към срамотата и. Той я целуна. Целуна я по путката, както се целува чело на дете. Нежно. Продължително. А после страстта му бавно се разгоря през всичките си слуги и езикът му се загърчи в месото и, оголвайки вътрешността, докато зъбите му късата лабиите и встрани с нежни всмуквания. Носът му пареше върху клитора и и я караше да се гърчи и да иска да се блъска в него. А ръцете му се забиваха в дупето и и го повдигаха нагоре като паница, от която той сърбаше шумно. Марко не би могъл да си представи някога, че ще извърши такъв професионален гаф. Никога не би си представил да се опитва да спечели благосклонността на толкова крехко и изстрадало създание. За него бяха предназначени лачените издръжливи чанти, чиито ласки бе свикнал да понася, както и те неговия сексуален гняв. Но сега…сега просто не знаеше какво прави! С това цвете в устата му. Деликатно и чупливо, пролетно цветче. Езикът му изора в дупката и, мъчейки се да проникне навътре, сякаш тази нежна путка ще се окаже тясна и малка дупка за дебелия му звяр. Езикът му пробиваше навътре, а бузите му хлътваха от усилие да я изсмуче, докато не издържа на болката в хуя си и се изправи, за да хване в дебелата си длан и да го натисне на входа и. О, манна небесна. Лъсналия и проход го обхвана в бледата си хватка и той загледа как вените му потъват навътре, усещайки силно скубане под корема си от възбуда, която му секваше дъха. Напъчи се в синхрон с бавното проникване и коремът му опря в нейния, а тежките му ташаци се плеснаха в дупето и. Причерня му от кеф. -Не ме жали. Жена съм като всички други. Еби ме, както трябва, Марко! Хайде! Сега!- гласът и бе мек, но неотстъпчив. Не искаше да я чува такава. Не и нея. Не и невинността и. Но за учуда, тялото му се отзова много по- бързо, отколкото успя да реагира мозъка му. Гъзът му се заклати в ритмични изваждания и блъскания срещу тесният и таз, докато очите му лакомо поглъщаха миниатюрните и форми, сякаш е от порцелан. Путката и се разтегли идеално по размера му и той протегна ръка да я погали. Клиторът и подскачаше под дебелите му пръсти. Плъзна ръка по порцелана и заграби малките цици, които все пак се мятаха като разплискано мляко от чашка. Наведе се над лицето и и цялата му тежест се отпусна върху телцето, което имаше за задача да опази. Скри я под себе си и впрегна кръст и бедра, за да я зачуква стегнато, отривисто и както си трябва. Както поиска тя. Айшет обхвана лицето му в длани и го загледа с любов. Той капеше пот, а тя виждаше само спасителя си и мъжа, чието спокойствие и басов тембър тя обикна. Стегна кура му с утробата си и му препречи тласъците, докато това не го принуди да приложи още сила срещу нея. Подпря се на юмруци , изпънал лакти и я замлати с хъс и спортна злоба. А тя заключи стъпала зад широкия му кръст и го пое свободно, доволна, че му е хубаво. Че и е хубаво. Че се издигат в скоростна спирала, по която телата им постигат болезнена скорост и трептене, от което няма връщане назад. Искам да свършиш в мен- прошепна, а устните и бяха подпухнали и червени и бузите изпръхнали от срещата с брадата му. Той само мигна дълго за съгласие и сурна език върху зърната и, олигавяйки целите малки портокали. Твърдината на зърната и, гладката кожа и абсурда на младостта и го побъркаха от превъзбуда и той усети как прескача ритъма зарсди остър спазъм да изхвърли семето си в малкия и корем. Непредвидено рязко и бързо, без да и се е наситил. Просто заля вътрешността и с откоси, които не би могъл да възпре, дори да беше ги усетил как идват. Срина се отгоре и. А тя загали главата му и прошепна, близвайки ухото му : -Така те искам, момче. Така те искам, откакто те видях. Благодаря! Остра нужда да пусне сълза така го напуши, че Марко се надигна и изхвърча към банята. -Вземам бърз душ и идвам. Не мърдай! Минутка! - и се шмугна да бърше старите си очи с подпухнали пръсти. Пусна душа и най- после вдиша дълбоко на пресекулки в опит да се проконтролира. Опит да заглуши всички нейни разкази за там. Да изтрие всички нейни думи, които се забодоха в съзнанието му като кинжали и можеше да ги чува отново и отново. Изкъпа се. Огледа пораженията. Нямаше такива. Просто един светнал и доволен, ебал дъртак с красиви черти и ясни очи. Влезе в спалнята. Възглавницата още беше на лицето и. А тялото замряло в неестествена поза. " Ф
Добро утро, Ал! Мина ми :). Днес съм си нормално. Сънувах се с един, който все имаше някаква работа и ми даваше указания къде ще ме чака и кога. Оставяше ми коня си, който обожавах да галопирам и конят също ме обожаваше, заради лакомствата, с които го черпех. Много обичам тия сънища, а те са доста редовни. Има мъж, неуловим, но действащ като постоянното присъствие, за когото съм впрегнала цялата си гама цветове и драскам, мажа, рисувам. Движа се опипом през деня, търсейки го. :))) Ф
Мисля ,че съм рационален човек, но когато си говоря /пиша/ с теб, някак ми олеква на душата, някак усещам ,че емоциите,изживяванията ми намират разбиране при теб.Не знам защо ,но много силно усещам твоите емоции,когато си била на вилата,може пък някак да съм идеализирал природата ,тишината ,спокойствието, времето ти за размисъл и съзерцание ,което някак предаваш на мен. Твоят позитивизъм, чувство за хумор, да опишеш и най -незначителна случка толкова дълбоко и картинно ,все едно присъствам и наблюдавам невидим от ъгъла.Не знам дали си забелязала ,че има хора ,с които се познаваш от години ,но просто се познаваш, любезен си ,но нищо повече.Но има хора ,които с виждането за първи път ти се струват близки, значими, все едно от тях струи някаква топлина, даже самата кореспонденция с тях е различна, разстоянието изчезва ,все едно са до теб-макар и невидими. Не вярвам в езотериката-може би защото не я разбирам, въпреки непрекъснатите обяснения на Румката ,знаеш колежката седяща срещу мен.Понякога съм проявявал креативност и гледам отражението й в прозореца и оставам с чувство ,че тя ме наблюдава ,изучава.Ама какво пък има в мен да изучава, познаваме е от години, някога е каза нещо твърде лично ,нещо ,което касае само нас двамата.Разбира се никога повече не споменахме тази случка, все едно емоциите ни се допряхме и някак се отдалечихме.Я да не ти си правя на профайлър, че много съм далеч от такъв.Нощта беше купон ,даже не разбрах защо Центи се беше надигнала и говореше нещо на странен език, не точно като детско бърборене,а като разместени звучи в думите , след това тупна на възглавницата и продължи да си спи. Нали има една поговорка :" От сън спомен няма"-сега я наблюдавах в действие.Е, това все пак е добрият вариант ,защото е много отрицателно-емоционално, някой през нощта ,както си спиш да изпищи с пълен глас на 50 сантиметра от ухото ти. Даже не се буди,а кога сутринта с много обяснения и разказвам случая се сеща за него и както винаги е нещо апокалиптично.Я земетресения, я някакви вълни и наводнения ,я свлачища ,я тя на една страна ,аз на друга ,дъщеря ни на трета. Все такива-негативни. Преди малко , я разпитвам за нощните й изпълнения и както се очаква пълен вакум ,нищо на помни. При нас тече и един допълнителен купон в блока ,където е един от апартаментите ни, прави се саниране, махат се дограми, слагат се нови, замазват се, вътре наемателят е опаковал ,,за да не се праши, няма да правят обръщането на прозорците ,тези саниращите ,а ще е друг майстор, та хайде след това и боядисване. Като се разсъбудиш, пийнеш кафе ,сподели с мен Прегръщам те, целувам те по бузките, вдъшвам аромата на косата ти.,разнежвам е от топлината на тялото ти.-Ал
Ама какви сме телепати! :))) Батя ти стана, когато бях извъртяла вече кафеварката, та му остана само да ме върне в леглото и на топло да очаквам чашката си. Съответно, сега прави втора кубинка :). Долу, под нас има магазин на една изключителна жена. Лицето и е като кора на дъб. Можеш да се изгубиш, докато броиш гънките и бръчките. Ограждат всички малки и красиви части. Носле. Очички, весели, блеснали, добри. Всички я обичат. Помага много. Много е видяла. И има огромно сърце. Рано е останала вдовица. А били и подарили комплект хубави порцеланови чаши за кафе май са Версаче, с позлата. Било и грехота да ги отвори и ползва. Нямало с кого. Сетила за нас с батя ти, понеже той все и разказвал как сутрин пием кафе. И така. Когато правим кубинско, в кабинета му, пием от позлатените Версачета. А жената наскоро ме среща, гласът и сух, дрезгав от цигари и говори с кратки изречения. Внимава. Била си мислела за мен. Как съм се хванала сега с тва учене. Как се радва. И аз се смея срещу нея. Казвам и как цял живот метем пред децата си. Учим ги. Показваме. Лимит няма. :) Целувам те. Ф
Ал, не че не си говоря постоянно с теб, но сега минавам, заради "профайлър". Много мистична дума е тая. Не съм сигурна, че я разбирам какво точно значи. Ако това е човекът, който на база простъпки или/и разговори( а може би само по снимка?) създава нещо като работен психо-профил, чрез който да се предвидят ходове или да му се заложи капан за арест? Но е странно, защото, когато влезеш в стъпките на някого, разбираш и причините, поради които се е създал такъв. Не е ли така? Но пък сте в една игра, с правила и който губи да се сърди на себе си, че са го хванали. Не на правилата. Те са факт, той самият е променлива. Има хора, които умеят да поискат нещо, без да се издадат. Някак ти остава чуството, че сам се сещаш какво да сториш. Има други, които винаги добавят "ако искаш". Те са по- хващаеми. Това "ако искаш" понякога е директива. Аз харесвам да ми се говори с "трябва" и "веднага". Само тогава уважавам факта, че някой, който рискува, за да го изговори така, явно разчита и явно е на зор, с цялото доверие, което произтича от това. Така говорят равните. А това е обратното на съвременната психология, където всичко е "ако искаш". Ноу прешър. Шит. Яяяя да са ясни правилата, мноу ва мола! Избор. Демокрации. Да изслушаме колегата с очилцата от последния ред. Тоя дето взима въздух от две минути, за да се сдобие с глас. Имате 5 минути.*** Я пак? Понякога ми се иска да умеех тва с памучето и ваденето на душа. Уви! Сега в курса, поставям два въпроса за обсъждане. Давам доводи и препоръки за изхода. Ония клявки бившите хейтъри са първите За. Мнозинството мълчи. Отговорничката тегли локуми и бави. Това е отговорността, която ненавиждам да се дава на демокрацията. Я без много въпроси, бутай нещата напред, щото хората се затрудняват от избори и почват да се озъртат. Кой? Как? Защо? Овчар. Три песа овчарки. И стадо. Щастливо да си пасе. Тва е положеньето, Минке. Даже на песа му е най- забавно, щот гледа овчаря изпод масата и между краката. :)))) Ф
Това се опитвам да ти кажа и аз.Забелязал съм, че ако си симпатичен на някоя жена ,не бъркаме разни секс изпълнения ,тя е много верен приятел.Разказвал съм ти за моето женско "разузнаване", не че аз съм го сътворил. , но някак получавах информация и някаква невидима протекция от едни колежки.Разбира се имаше и диаметрално противоположни действия и то от млада колежка, с която пет години сме правили заедно протоколи, проекти, копаех й траншейките за засаждане на борчета при Бакьово.Тя беше слабичка и ми беше жал.Не съм я докосвал с пръст-никога.Не знам защо след като започнахме работа беше някак негативно настроена към мен-загадка. И ние имаме няколко чаени сервиза от Императорский фарфоровый завод-както се досещаш, само един е от мен, руснаците златото не го пестят- не се поставят в микровълнова, някакви немски фини чашки,сервиз са ,но дали не са от времето преди Хитлер, един красив гедерейски сервиз, но не е със злато ,а май е със сребро, но не потъмнява украсата,е има и на "Китка". Нови пазар, един от костен порцелан него си го купихме от един магазин ,малко преди промените ,който се намираше на "Фритьов Нансен".. Балдъзата ми ни подари кафеник/чайник за двама и съответните чашки и чинийки, но не е със злато, може би за може да се поставя в микровълнова. Центи ,яко е е задействала, май ще е включа ,че с моят мързел се излагам. Това е предиобедно кафе.Ал
Хехехехе, днес пенсийките са ги отпуснали болежките, та вместо да разменят рецепти си хортуват за сервизите на кой е по-, по-, най- ...... Валтер Бенямин
Да бъда или да Не бъда? Театърът си е същия, сцената отворена, аплаузите още се чуват. Макар че, като се замислиш, тва с публиката си е едно танго, така да се каже. Кога я водиш, кога тя теб, все някой някого ебе :))), каза един образ. Всички били сме курви. Но сме били продавали различни свои части. :))) Хареса ми тая гледна точка. Най- после и аз нещо да продам! Стига с тва подаряване :)))). Ал, аморе. Разлигавих се безбожно! Ф
Баба със сурат на павиран сокак, какво ли притежава за да продаде? Освен един топал кюпек..... Валтер Бенямин
Ал, онова Сейко още ли е у теб? Онова, дето те прищипа и заскуба? :) Ф
Не скъпа , в лондонския аукцион за вещи на комунистически гейове е. Твой неповторим и единствен Ал
Получи полуерекция докато го писа, а
Едва ли съществува некой който ще получи пълна ерекция в твое присъствие.
Е ти, де! Тва ти е максимума
Тц, в твое присъствие не полу, ами никаква ерекция не е възможна при мен. Трепеш всякакво мъжко либидо. Действието на визията ти е либидоподтискащо! Валтер Бенямин
Ал! Минавам само да те нацелувам ама яката и по много и още и немогадасеспра! Штттт още малко..ште изям бе мушмороко сладък! Пррррросто не мога да се въздържа! Ф
Пфууу. К'во ги прихвана тия баби пак, тая видЕ, че ѝ отмъкнаха проскубания петел под носа, та бърза да не изтърве и дъртия педерюга. Айде и тука- ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО.......
Душко, добро утро по "новото" време. Ама ЕС ,колко са безпомощни ,че не могат да се разберат с една смяна на времето-колко години го дъвчат този проблем. Или лошо съм го написал или неправилно си ме разбрала, но тогава "Сейко-5" гледах само в КОРЕКОМ или на чужди ръце.Аз си карах с един "Восток", с червена секундарна стрелка ,с който изкарах цялата казарма и след това.И до сега работи.От време на време го навивам.Та случката беше с една позната /колежка/, чийто мъж работеше някъде из североафрикански или арабски страни.Та тя имаше нещо като доларова сметка или кеш и си беше купила едно дамско Сейко 5 с много интересен тъмно-златист циферблат.Бяхме млади ,беше топло /горещо/лято, бяхме се разпалували/разлигавили/ и всичко ни беше забавно до момента ,в който реше да види ,аджеба как ще ми пасне на онази работа.Аз с цялата си наивност е съгласих и в момента на щракването на закопчалката, нещо средно между рев,скимтене ,пот ,страх .Ни напред ни назад. Представям си леко пробита натъпкана с кръв вена ,ами то ще е голямо мазало.Та настана топене в студена/ледена/ вода, плик с лед от хладилника ,на много внимателно ,разчитайки изключително на нея всичко завърши без драми..Стари работи ,ама тогава бяхме млади и всичко ни се виждаше забавно.Не знам каква е тази обсесия на някои жени да къпят мъж в банята.Вярно ,че е лято и не е лоша идея, но аз по принцип много леко е потя-може да е някакъв недостатък.Даже веднъж една колежка ,с която ту се разбираме ,ту нещо ми разсърдва и се чуди как да ме захапе -та веднъж както нещо правим общи измервания настройки ,следим и записваме резултати и тя ,която не е по комплименти каза "Алекс, ти си много чист млад мъж" , възможно е да е било "ти си много чисто момче".Бях изненадан ,защото това значи, че някои колеги , не са много чистоплътни, но аз не бих правил квалификации..Ама ти от къде се пресети за този случай .Цункам те, гушкам те ,бх ти направил кафе, но моето е турско, а ти пиеш от "кубинка".В Италия съм виждал кубинки от за две кафета ,/имаме такава/, до такива ,които са сигурно за цял литър. Ал- пак гушкане и да не си връткаш дупето пред онзи милият, топлият и т.н. По добре се занимавай с жените.
Педерюга, само ти ли искаш да пиеш мазно турско кафе в скута на некой. Дъртото шунде и то душа има и то иска да сръбне кайве докато седи на нечий. Голямо драпане при вас за тоя уй, не се разбира кой от двама ви е жената щом стане въпрос за кур. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Извинявай, аморе, че се забавих. Минах първо през Renè. Нашата кубинка е за шест кафета, мисля. Макар да са силнички, няма начин да се задоволя с италианския обем еспресо. Версачето* са с прави цилиндрични форми и към 150 мл чашката, което силно ми разваля естетиката, но пък имат емоционална стойност. Сетих се за Сейко-то в хода на последователна верижна връзка. Много харвсвам точно стар часовник върху ръка, тънка ограждаща окръжност, прежълтял циферблат, дълги стрелки. Италианеца носеше такъв, от дядо си. Веднъж се снима с ерекция, как тази му ръка държи основата, а вратовръзката се е усукала около пениса без да покрива главичката. Фотосът беше за Vouge! Изключителна естетика и красота. А го направил в колата...междудругото. *** Днес имаме с Бенка. Получи се нещо като конкуриране с другия доцент. Бенка иска не да го следва, не да дообяснява и затвърждава, а да задава още по- нови теми и да изпреварва лекционния материал, така че да се окажем подготвени за въпроси, когато отидем при другия. Материята задълба в неприятна област. Не само по тази дисциплина. Усетих, че психиката ми има нужда от паузи, когато възприемам. Да е на дози. Смилаеми. Все още не се е появил ефект на пренос към реалността, тъй че да придобия фобии. Но има нещо. Усещам се като подмолно недоволна. Роптая вътрешно, предполагам, срещу факти, които не желая да приема. Няма обръгване. Няма и бягство от връзката с тях. Седи едно особено, леко тъжно примирение. Говорили сме преди, че в края на краищата, човешкото сърце обича да се чуства живо. Периодически го изтупвам и проверявам за нужда от ресет. Установих, че изпитвам спокойствие от тази подредба на нещата. Отключено, изтъркан персийски килим, локално осветена библиотека с минибар. Мога да се наслаждавам и сама. Не ми пречат и гости. А важните ги вписвам между кожени подвързии и слагам томчето в библиотеката. Макар да живея реално, основно се самонаблюдавам. Йога, а? Целувам те и ставам да си допълня чашката. Тук къщата още спи. Ф
Душко падам си по механични часовници.Имам Сейко-5,с графитено към тъмно синьо циферблат, Ориент с вечен календар и разни други процепи ,малко по-голям, Восток, една повредена Слава -пунтираща Сейко, и един IWC, с циферблати като бордово табло на самолет, но го изтървах и една стрелка се окачи,та не го нося.Я стига сте спали ,аз по старому съм станал в 4,30.Дърпай завивките на сънливците.Ал-ще ти напия кафето
Вчера батя ти майстори из банята. Имаме огромна мивка. И миниатюрна батерия. Това ме затрудняваше последните месеци, че за всяко нещо изисква ниско навеждане и престой в г поза. Вярно, скрипеца свърши вълшебна работа и тва мравучкане през плексуса изчезна, но все пак сега за мое улеснение имаме висока батерия и силна струя вода пада за мое удобство, тъй че да не се привеждам. Е, при първото ми тестване беше разменил топло и студено, но ги оправи. Прикачи нова етажерка в душ кабината, сега остава и да засиликони процепите в основата, които от предния ремонт преди 3-4 години пропускат вадички :))). Работил е един вид, отпуска му се сън. Понеже не се води по бг раб време, та може да си го позволи. Днес мисля да си грабна раничката за фитнес и след Бенка да се засиля натам. Желая ти вълшебно щастлива седмица. Целувки, много. Ф
А-а-а-а не така, говорим си за деня,а за утре си е отделно.Не бързай да ми пожелаваш от днес цяла седмица, ще те плясна по дупето ,ако не ми отговаряш, така да си знаеш и то не един път.Сега внимателно да слушаш, да не въргиш очички ,на разни смотани лъскачи.Те само това чакат хубава и умна жена да ги погледне, а ако се им усмихне ,......Ал-кисел
Ма рожбенце, златничка, ма как няма да ти пиша, бре аморенце, нали ще ми стане нещо на пишчето, да си стискам лабийките без да ти проговоря. Исках да съм в дългосрочен план благопожелателна. Да ти гарантирам доброто. Да ти застеля килимчето. Ох че си ми сладичък! Харесва ми и то аЦки много ми харесва да си списвам тук сюжетчета и да ти тормозя вниманието :). Понякога това ми е най- доброта почивка. Пълен ум релакс. Чиста делта вълни и отпуснато тело. Даже си замечтах за лежанка, онези асиметрични кресла, дето не спиш, но си в римско блаженство. И така с кафенце или чайче, мине час- два и оп, аз съм все едно проспала времето, а всъщност съм извадила навън капсулирани калцификати/образувания/сгъстени емоции и съм ги облякла в сребро, пресовала под тектонично налягане на любов и оп, станали бижута с различна кристална решетка. Уин уин. И ако нямаш ищах или време, дори няма да разбера, защото после ще ми разкажеш някоя стара историйка :)))))))))) и готово. Продължаваме. **** Шегувам се. Щот си кисЕл и те разтрисам парфенце мое. Ама ще те ям, де. Няма спасение. :)))) Твоичката ти
Ал! Разпитах ги. Всички се чустват като парцал. Нямат сили, домакинстват малко и с нежелание, чустват безпричинна тъга. Облъчени сме! Пробвали са психотропа. Явно тая проба е за ниска степен и ефектът не би бил гражданска война, хаос и агресия. Само някой друг неизпран чорап и население, минато на сандвичи. От събота положението е такова. Може би има среда, където вълните не ловят. Но това ми е извода от днес. Бенка закъсня и ни задържа. Много му говорих днес. Пукелите слушаха :)))). Най- обичам да ми задава невъзможни въпроси и да стрелям с логико- интуиция. Също обичам да го връщам по слайдове с фотоси. Клявките 1/3 спят над телефоните, 1/3 уж водят записки без някога за нещо да са гъкнали, последната трета го гледаме умно. Много ми харесва като ме гледа и пита. И като казва "тва вие ще го правите" , също и "и ся кво ще направите" или с най- плащещия си тон "сигурна ли си" :))). Оооооо , пиженце, аз толко убедително минавах на червено, че инструктора не вярваше на очите си, а на мен! :)))) Образно казано. Такааа. И на фит бях. А навън е кучи студ някъв, чак си представих една плешка да бутна у червеното Пежо, шпикована. Ама утре. Много ми харесва как ми вдига ентусиазма тоя Бенка. Не обещава цветя и рози. А някак ни приобщава към каста мисионери. С всичките му вътрешни кодове. Тежести. И удоволствия. Целувам те. Поне 5 мин. Ф
Сваляте си ченетата, като се целувате, че да не глътнете нещо.
Ал, късно излязох с кучето. Нощница, халат, дъъълго вълнено палто. Всички плодни дръвчета разцъфтяли. Пищни богати корони. Отрупани, кичести. Уличната лампа е оранжева и гледана точно зад дървото, придава розов отенък на цветовете. Точно като Ван Гог , клоните стават в абсолютно черен контражур. Исках да снимам, но двама влюбени ..., пък мъж с кученце, пък кола...Вървях си, тя до мен. И двете руси и бели, еднакъв ход, еднакво темпо. Чуствах ръцете ти по дупето си. Дойде ми прилив на огромна възбуда, защото от въздуха пред мен изникна ти и ме сграбчи за гъза. Беше на кокал от готовност. Ръцете ти бяха на голото ми, гладичко и пухкаво дупенце. Мушнати под двете коланчета , под двете прихлупени дрешки. Може би защото вървях по нощно бельо, един вид и усещах голотата си отдолу. Може би защото след фитнес, се контролира всеки мускул и тялото е по- подчинено. По- осезаемо. Или защото се гледах в профил в асансьора и се кефех на вдигнатия гъз. И най- вече на хълбочната ямка. Обожавам я. Обожавам как стегнато се изопват нагоре и право назад двете сфери . Като перископ са. И палтото се плъзга по формите, като се вдлъбва там , на тази зебренска дупка в бута. Знаеш я. Но никой не очаква да я вижда по плата на връхна дреха. Не и тя. Но ето я. Крещи. И аз я разхождам, по кожа под нощницата, под цъфналите джанки и оранжевата улична лампа. Руса. В бяло палто тип халат, с коланче през талията и цици окръглили идея по- ниско от обичайното. Може би на светлина ще се видят и зърна. Но за това, нечии фарове трябва да ме опипат. Ходим сами в нощта. Аз. И ти пред мен изникващ от нищото, протягаш ръце и ги плъзгаш по тези сладоледени топки. Разтапяш ги. И ме обладаваш настойчиво, стискайки копринени глутеуси. Нощница с цвят манго. Улична лампа в оранж. Руса жена разхожда русо куче в цъфналата пролет сред кучи мартенски студ. :))) Ф
Анонимен | преди 49 минути Renè, липсваш ми! Ф
Да. От две серийки не ми говори. А аз харесвам да чуя как мисли. Как ми говори. Не винаги казвам, на което се надява. Но той не отмъщава. И ми липсва умът му. Нищо чудно. И нищо толкова неразбираемо , че ДА СИ ВРЕШ НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ! :))))
Бабе, само за протокола, ТИ на колко СТАНА се ОПИТВАШ да ТЪЧЕШ??? Ще си водиш пак монолози цял месец ми се струва. Деде нали ти е разправял какъв нечуван и невиждан ИНАТ е?!
Мен по-скоро ми се струва, че ти липсва да усещаш горещото ДЛЕТО на рендето. Да ти дялка треските, А, А??? Познах лЕ, к'во пИчеля?
Добро утро, Ал! Много трудно се получава спане, ако свраки кацат по балкона :). Сигурно мога да шъткам и командвам и насън, без да излизам от екшъна. Поуспах се днес. За разсънка чета стари новини и Гюров, че се бил изсулил към необявено споразумение. Таман да се ядосам и вдявам, че тва май е знак за финал. Уреждат се сметки. Взимаме малка бизнес поръчка. Арабския полумесец ней глупав и той е сторил същото. Търчах да видя Радев що е мъцнал, нищо особено, възползва се да метне малко калчица, щото си е безплатен шанс, нищо повече, зеро смущение. Междудругото пророкувах сред колеги, че на турчина ще му писне и ще заеме по-твърда позиция относно Иран. Мож малко да ни се затоплят чорапите до огнището. Не обича той некой да му мъти водата, без да си държи визията и изгодата. Чух че се подават гласове оттук оттам, не бърза, никога не са били бързи, но ще си припомним защо ни е гордост и слабост да сме "кръстопътя". Тъй ми се дава :). Пия силничко кафе и още не мога да се разсъня, а русата по диагонал на матрака ми, краси и създава юют с ритмично дишане с шумно носле. Ф
Добро утро умно и красиво момиче.Пийвай кафе и бегом на лекции-Виж вече слънцето е изгряло. Нещо имах проблем със ставането .Първо не обичам да спя в топла стая ,а в максимално студена. Сънувам някакъв безкраен ,в тъмно оцветен кошмар,Събуждам се в 2 без 10, ококорен като жабок при виждане на жаба.Шанс за заспиване равен на нула, вземам диезепам и се продънвам някъде в друго време -пространствено, изведнъж бодра игрива мелодия, само тя ми липсва ,време за ставане ,а главата ми още спи.След няколко удала в ръбове ,които срещнах ,слагам вода за кафе, опитвам се да взема душ, ,мийкам зъби и вече готово кафе нося на Центи.Там вместо поздрав изръмжаване като лъвица и констатация защо будя нормалните хора / тя и без това е зодия Лъв/ и така със смях и закачки ,започна денят.Не знам защо харесвам женски дупета, когато танцуваш някой блус и светлината е по приглушена,както и другите двойки си шепнат нещо ,което само тях вълнува съвсем друго е да прихванеш бузките на женското дупе и да се опиташ съвсем невинно да я привлечеш към себе си.А ти защо се вееш по улиците по нощница и палто, перверзници всякакви.Да не говоря ,че ще ти подвейва,я пази приличие-така де.Както се казва моето писание са невчесани мисли или по -точно наблюдение.Ти пишеш като писателка или журналистка /ама ти да не си такава???/. Майко мила, как ли се заливаш от смях на моите епистоларни изяви. Ще на дам вик "Другарко Иванова-а-а-а, ама колко права се оказахте. Трябва тройка на матурата на писмен да ми пишете ,а не четворка"А сега бегом към лекциите и никакви там Бенки, Топли ръце,Мили усмивки, абе нещо много чаровници ,едни такива гъвкави ,умилкващи се навъдиха.Майко мила, още кафе ще трябва ,въпреки ще закусих с почти вряла агнешка супа-първично, нали? Ал
Я какъв инхрон.Дали нещо няма с биополетата ,на някакво друго ниво или има по-просто обяснение -случайност.Ал
Да ти цункам аз, блажната муцунка! Но да не се разсейвам. Тъй вярно, адмирале! Допивам кубинката и скачам в сутиена на бегом към лекциите. П.с. шинелът е до глезен и макар обути кецки да са на босо краче, не мий веело :), най малкото щот имам добри пазачи към залива- пухкави юнаци! Позволете да ви отдам чест! Почест. Устно! :)))) Ф :)))
Бегом, момиче, че ще те плесна по дупето за непослушание.Мамка му ,ама защо харесвам толкова много женските дупета.Ал
Ал, бях тръгнала да ти пиша дълго писмо, все забравям, че човек не може да живее успоредни животи. В кратце: много се смях на упражнение с нова за мен преподавателка, най- после някой разтропан в същия стил. Няма нещо, което да каза и да му е спестила предисторията, личните си размисли и изводи. Колежките ме чуха да се цепя с цяло гърло. После водих отроче при много чаровно натежал от опит и свръхнатоварване специалист. Не знам как работят на топло и без кислород. Щом можах, веднага се измъкнах до вендинг кафе и алилуя! Там купон. Машината гълта стотинките на една женица. Тя се връща с банда работници с жълти жилетки, който со малко кютек и кат не стана, чрез цяло изсипване, извадиха и шоколада. Та, взеха си и те по кафе, канят ме на седянката и се почва лаф. Нищо не му отбирам, Ал :)! Не знам що за диалект или говорен дефект беше или аз съм била в хипотонична криза, обаче кимам и се усмихвам с разбиране, докато чедото не дойде да ми ра
...да ми развали свалката. После се хилим на всичко, висим кат сушени пиперки на една спирка в нищото и отсреща камион. Намаля зарсди легналата пешеходна. Гледам шофьора. Той ме гледа. И кат се нахили и взе да маха...чедото пита "Ма познаваш ли го". Аз се превивам вече от смях, щот А му махнах обратно, а е обърнал камиона :))))). Та тъй. Пиша навън със замръзнали пръсти под напева на клюна на стакатно кълваченце. Много смях днес. И се чуствам празна, та не ми иде как да те прилъжа да ми гушнеш студените пръсти на топло. Нали ще изпищиш? Целувам те. Ф
Бабе криза имаш, ама не хипотонична, а психична. Нормално е шофьори и пешеходци да подсвиркват и махат на ненормална жена по пътя. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Пия кафе и се разсънвам. Някак ми се набиват в очите контрасти. За всичко. Имах фобия към нещо, после засилен интерес към същото. Приятели- тези приятели, които елиминират нужда от врагове. Лекарски диагнози- оборване на лекарски диагнози. Случва се постоянно. На всички. Няма само черно и бяло. Реалността флуктоира между границите на възможните приятности в + и - , люлее ни в мелодията си, къде в хармонии, къде в друг ритъм и съвременно грубо звучене. Знаеш ли колко ми е трудно да слушам съвременна класическа музика? Опитват се да накарат инструментите да грачат, да пресъздадат вой на сирени и крясъци в съседен апартамент. Когато чух за пръв път това Ейноюхани Раутаваара – „Cantus Arcticus“, беше на живо, репетиция в грсд Ферара. Нямаш представа как се чуствах. Първо съзнанието ми избухна чрез ново и неподозирано възприятие. Музиката описва толкова образно един северен пейзаж, лед, отблясъци, студенина и бавно прилюшване на плаващи ледници в северно море. Не знаех какво слушам, нито какво трябва да си представям, просто звуците ми го описаха. Как ще имитираш снежна пустош? Ако няма вятър и е сух сив ден? После, тук имаме наш съвременник Румен Бояджиев син. Пише красиви, емоционални и доста вълнуващи произведения. Значи може! Може да избереш какво да виждаш у съвремието. Може да избереш какво да кажеш. Кога. Можеш и използвайки гротескни звуци, пак да създадеш хармония. Можеш да ги обединиш в приятен ритъм. Мисълта ми е, Ал, че вчера бе денят ми за съпоставка на контрасти. И най - яркият от всички бе може би усещането за тайминг. Каква сила има едно действие взависимост от емоциите на окръжаващия го момент. Дали черна четка ще лъсне върху бели пухкави облаци? Или сред цветен геометричен пейзаж? Има значение, нали? И рисуващия с черна четка знае отлично какво прави. Има избор. Но я слага мазна и дебела, подведен от мотиви, които не са психоложки градивните и подкрепящи мотивационно. Въпреки, че ще каже длъжен бях. Знаем, знаем. Хорското мнение задължава. Да, седни си. Тези малки гротески на приятелски жестове са именно дисхармониите в съвременната музика, Ал. А най- лошото е, че аз също ги правех. С мартенския разказ на Шери. Бях и сърдита, че не пое присърце задълженията си на кралица, не беше тук, да нахъсва, да присъства, да създава съспенс, да се отблагодари за емоциите. Всяко нещо се продава. Всяко нещо е в обмен. Но човек рядко се вижда отстрани. И сгреших. Както Тина се изпляска, под аплодисментите на знаем кого. Тъжно. Но не непременно лошо. Знаем как врабчето е оцеляло през зимата. Щом го е поакала кравата. :)))). Миличък ми, Ал. Оставих си малко време за облекло и грим. Но поне бях с теб в тази тъмна сутрин. Целувам те. Ф
Ставай и не се излежавай. Не знам доколко е вярно ,но личният секретар на Ларош Фуко ,било наредено, когато го буди всяка сутрин да казва "Ставайте Ваша превъзходителство ,чакат Ви велики дела" Та и при теб ,ще кажа ,ставай душко чат те лекции,а не топло легалце..Не знам от какъв дявол нашата кардиоложка ни накара в продължение на две седмици ежедневно да записваме по три измервания сутрин и вечер на кръвното налягане и пулс.Аз има тайно желание един ден да седна и да си попълня табличката ,ама ме дебнат.Ами досадно е .Та и с нея се заговорихме за някогашното НВО и как тя като лекарка не могла да стане офицер ,защото точно тогава била бременна в петият месец Знаеш, че всички медици са военно призоваеми. Жените като ученички са карала НВО, но след това имат малко теория извън лекции и практически занимания стрелбата с калашник и пистолет, най -често ТТ. Та съм ти разказвал как исках разрешение от една лекарка старши лейтенант.Тези спомени започнаха защото преди това ,доста години е работила в Трета градска болница , а точно от нея идваха с нас млади лекарки ,сестри и може би и лаборантки на ежегодните пролетни стрелби.Симпатяги , готини и доброжелателни , но не ми хареса поканата да им отидем на гости.Егати гости -в болница или кафене на болница-поне така го разбрахме. Ал
За мен би било чест, Ал, да ме призоват и да живея в лазарет. Истинска чест. Така го чуствам . Ф
Бошкеййй, Аллл, на косъмче бях. На косъмче! Натресоха ни две лекторки да ни облъчват за ваксини и в частност за човешкия папилома вирус. А аз много, ама много толерирам аааа-кащи лекторки. С похвата да ти дават 96% данни докато изключиш и да прескочат проблемната тема с мека интонация и внимателно словосъчетание. Само заради доцентката не си отворих устата да ги окепазя. Виж после обясних какво мисля. Имало казват пълна липса на рак , за ваксинирананите на 12 годинки, като най рано този процес започва в Хърватия през 2008. Проста сметка, Ал. И хората спят. И кимат. Е? Тия деца сега са на 25г и нямат рак. Е, успех! Изпратихме ги и тогава се изказах. И календара имунизационен. Един е 80 та година, друг е днес. Калкулирах адювантите. Само това направих. Четох листовките и събирах. Сравних с прага от допустими норми. Точка. Стигали били до децата чрез смс, мейл и тн, давали им консултация и сега 50% били вакснати. Че ако на едно дете му дадеш бележка за цял ден и спести класното по математика , ще си сложи вакс и за триъгълни уши. Бях чувала за седем валентна ваксина. Но девет? Не бях. За 9 годишни. Против рак на шийката. ИИ и генно инженерство звучи по- хуманно. Дай целувка, че имам следващо занятие. :))) Ф
Не съм навътре в нещата с HPV, ако не греша те са към сто ,ако не са и повече.Някой са много гадни ,в жените ,както и в мъжете могат да предизвикат някои видове рак.Гнус някаква. Имам пряко наблюдение за предизвикан от №16/ако не греша/. Фейче ,в казармата посещения на млади лекарки-най-вероятно нарочно такива изпращаха ,сестри и лаборанти ,които вземаха кръв ,бяха едно свежо присъствие..Няма давам -не давам.Ясна команда "Взвод в две редици строй се", Мирно " "Равнис", "Мирно" и т.н. да не карам до край командите ,.В лечебницата и прилежащите стаи се отнасят с теб като с човек. Може някой и да се поглези.Момичетата внимателни.Освен хубавите момичета ,имаше и три дни дом.отпуск ,шоколад и поне три-четири часа лежане по леглата.Не дават кръв застъпилият караул и застъпващият. Няколко години по-късно ги разглезиха с пет дни домашен отпуск-егати лигльовците.Мили момичета. Фейче разказвал съм ти за едно лятно занятие ,дота голямо играеха части на втора и трета армия няколко танкови полка, мотострелкови,полкове ,радио-мрежи, реактивна и самоходна артилерия,десантчици и т.н.Включваше и развръщане на голяма военно полева болница.Та съм ти казвал за среща случайната ми среща с една лекарка старши лейтенант.А аз още в триажната бях обявен за неспасяем случай и се измъкнах тихо навън от огромната палатка ,докато другите кротко се потяха в леглата докато се симулира дейност по тяхното излекуване, определят се диагнози и т.н.Аз кротко навън, под някакво дърво ,разположил се на полеви стол ,до полева масичка си чета.Кеф.Знаеш ли ,че момичетата харесваха лагерите на НВО. Бил съм командир на момичешки взвод на такъв лагер-близо да Самоков.Е , в началото беше приложена цяла палитра за въздействия за завоюване на тактическо емоционално превъзходство а аз самичък срещу към 28 умни, красиви , нафукани с високо самочувствие момичета.А аз съм значително по-възрастен към 26 години, а те 16-17. Май нещо съм ти спопенавал Ал
Привет, Ал. Искам да науча през какво си минал, но не е редно тук да те питам при какви обстоятелства сте се опознали с hpv16. При нас уж всичко нормално. Курсовата някак омекна към мен. Днес ме ползва за манекен и седях с гръб към групата :))). Бях избрала вълнена еластична пола до коляно и много фини гащаци, че да не личи ръбчето им. Само се надявах да е така. Сестра ми ме вбеси. Изумява ме с решения, които прави и само се надявам да не оплете конците качествено и да се налага да отговаря за тях пред кофти органи. С нея винаги чакам да тропне и втората обувка. Докато само изслушвам и гледам на кафе, всичко е наред.
Точно в момента всеки успя да ме ядоса. Мойо с тъпотията си да ме прекъсва, хлапетата да ми се качват на главата, бият се и ми ритнаха телефона, доксто пиша :))), сестра ми с тъпотиите и маниера да се прави на шефче заето, а аз съм се сложила да почина хоризонтално :). Преди много години, като гимназистка, посещавах бчк кръжок и бая добре бях подготвена. Даже мечтаех да попадна на местопроизшествие, за да окажа първа помощ. Много ми беше приятно да се изживявам като парамедик. Отделно на това, ако ми даваш визия за...обожемой ...два взвода момчета оххххх :)))), на които трябва да им върже есмарх, да се напипа вена, да се успокои и някоя дума и поглед, охххххх пък да се положи да полежи, ако му става лошо от кръв, пък да му се замери кръвно, на бицепсаааааа обожемой, пък да му се задържи пулсчето на брахиала охххх, ама недайбох да трябва да се обезвъздуши спринцовка и да му се бодне една мускулна ....лелемайко...дали бих поискала дупе или бедро....от второто бих видяла повече....Еее, Ал, връщаш ме в едни хубави времена. Моите ръце имат нужда да отдават. Да пипат. Да мачкат. Да лекуват. Понякога си мислех, че лекувам души. Не тела. Но тук, тук имам потърпевши души :))). Знаеш ли, от вчера ми се пие. Май ще си капна. И преди сме говорили за това. Самотно е да виждаш повече от другите. Самотно. Но не лошо. А уютно самотно. Целувам те. Ф
Ал! Пия. И се забавлявам дигитално. Хм, тва се римува с ...орално. Или с ...ааа, нищо, нищо :). И много ми се щеше да ми кацне една муза. И да ти напиша късметче за кафето утре. Обаче? Сухия режим в Америчко! Зеро. Главата ми празна. И си мисля пак и отново "Ееее, добре, че са мъжете, да ни го подадат. Вдъхновението." Понякога видя някое клипче , чуя песен и айдеее...тръгнал филма. Сега йок. Не че ми пресъхнаха хормоните. Не. Но някак попадам на едни такива трудно обясними, твърде ефирни впечатления. И се плаша, че не мога да ти ги предам. Например гледах една жена, нито зряла, нито млада, значи е била на 35г. С рокля флорална. Якичка широка, копчета до долу. Жената пееше и в един момент сложи онова дълбоко гърлено роптаене срещу съдбата, мъжкото звучене, а в лицето е нежна и мъжът от журито се обърна с гръб, хванат за главата като дете, което не вярва на нещо толкова хубаво че е истинско. И затваря очи за да го задържи. Да повярва още малко време в хубавото. Мислех си за това. Как тя не използва нито грам съблазън от бурлеска, от флирт, от мимики с лице. Не. Просто изпя емоции на една влюбена и наранена жена. Чиста емоция на болка. И това накара всички да я пожелаят. Като жена. Само защото бе ранима. Пулсираща. Отворена артерия, бликаща кръв. Гледах я и ги разбирах. В същия миг, когато тя изопваше вени по шията си, притваряше очи или белваше зъбки, си представях този глас не да отлита през залата към купола и , а да ме кани да седна на кухненската маса. Да ми предложи кафе и бисквитки. Представих си тази роклв с якичката как сяда на стола срещу мен и как тънката бръчица в кожата, почти колкото косъмче, между нослето и устата, се вдълбава в усмивка. Как очите и ме изучават спокойни и търпеливи и аз знам, че срещу мен има приятел. Добър. Мек. Щадящ. И ако съм мъж, ако искам да напъхам ръце под дрехите и, ще открия тяло с много свян. Само докато сме в кухнята. А после ще получа безумно възбудена жена, готова да изпитва всичко, което е за изпитване чрез тяло и душа. И най- вече, сладостта да се самоизживее като друга жена. Като други жени. Като Лилит. Първата. Гледах я тази участничка, застанала пред огромната зала, носейки само гласа и желанието си да пее и да се пренася в другия свят на себеотдаващо творчество. Само по себе си то е като да се любиш сам. Пяла съм . Винаги, когато съм щастлива, пея. А на планина, ще чуеш и опера :))). Когато си тъжен, нали знаеш как ти се стяга гърлото? С една засядаща буца? Дълго време не можех да изпея с Queen, когато пееше "Маммааа ...." , май все още е така. Но онази жена накара журиращият да се хване за главата и да и обърне гръб, ударен от силата на излъчването и, защото тя обичаше. Желаеше. Страдаше. И си мислех, колко е възбуждащо това. Колко красота разкрива. Колко е без значение тоталната липса на перверзия, покана или суета. Когато имаме една обикновена жена в мечта за любов. Която си е отишла. Иска ти се да я утешиш. Да я смачкаш в обятия. Да и дадеш тая любов. Замислих се, Ал, че ако търсим опорки в нещата, които действат като тригъри, ще сме по буквата на закона за еротично писане. А аз ....имам нужда да пиша зс другото. За духа му. За скритите характери в думите. Не всички ще ги тълкуват еднакво. И точно в това е идеята. И ценността им. Чупливи и крехки са емоциите, които събужда жена без грим, в дълга рокля на цветя с широка якичка. Аз я видях рошава и подгънала крак със стъпало към другото коляно. Като щъркел. Пред отворен нощен прозорец да пие вино и да яде сирене, гола, любена и готова за още. Иска ми се да бях мъж. И да можех да изпитам възбуда от една проста жена, в просто облекло. Само защото е искрена. Ранима. Силна жена. *** Целувам те докато спиш. Ф
Тази сутрин пенсийките още спят и пърдят.
Добро утро, Ал! Надявам се да ми напишеш дълго и сочно писмо. Ще имам свободно време малко по-късно тази сутрин и ще го изчета с кеф. Ф
Дълго и сочно лайно с привкус на умрял от мъка комунист само може да ти сътвори дъртия лайнянчик- тъпото Саше.
Добро утро душко.За разлика от теб съм станал ,стандартното шест без десет.Всяка сутрин с изключение събота и неделя са като вадени под индиго. Нещо ме наболява главата.Ами добре си направила ,че си била в сан-дружинка.При НВО всички момичета минаваха някакво базово обучение за оказване на първа помощ на пострадалите дишане уста в уста-любимото на момчетата ,но понякога носеха едни пластмасови манекени.Различни видове турникети, време на отпускане и затягане, превръзки на най-различни места. За последното на лагера всички момчета са желаещи да им се правят такива превръзки ,шиниране ,обездвижване и ред други. Веднъж бяхме за няколко часа на нещо като бригада ,за да подготвим едно чисто ново училище за новата учебна година и аз се раздрах някъде съм рамото на един пирон. Ами две колежки с две чисти дамски носни кърпички направиха добра превръзка ,а след това един колега с колата до болница за инжекция против тетанус.Тогава сестрата или лекарката, каза ,че превръзката е много добре направена за тези подръчни средства .Е, както е досещаш вечерта ми беше обяснено ,какъв заплес съм ,че съм успял така да се одера.Няма начин да пропусне да ми покаже къде ми е мястото в строя.Та на онова занятие, се отиграваха разни виртуални наранявания, но горещината в огромните палатки беше на ниво,въпреки ,че ги бяха повдигнали на страничните колци.А аз щастливец, кротко си четях някакво книжле от "Ейглитиерови"от Анри Троая до момента, когато дойде онази лекарка.Разбира се жената е дълбоко цивилна ,но аз съвсем сериозно станах козирувах, представих се, поисках разрешение да остана.Направо изваден от устава за строевата служба.Тя горката се смути, не знае какво да отговори ,само смутено избърбори не що от сорта "Ама разбирасе ,четете си".Аз вътрешно щастлив ,че съм толкова образцов се мятам като змей да й държа походният стол, защото да не залитне,а те съвсем по цивилно му благодари.Така започна един обикновен разговор, какво чета ,защо така не характерна за момчетата книга чета ,съвсем честният отговор ,че това съм намерил. От къде съм, кога се уволнявам и т.н.Просто обикновен разговор между двама непознати, без спазване на субординация. Ами приятно е ,някак жената я чувстваш близка.Относно HPV, има една лаборатория ,която е в Младост ,която се казва "Трансхеликс"..Казах ли ти Центи как се мина , мулти функционалният домашен прибор за измерване на няколко здравни параметъра. Героично е натриса на някакъв phishing websites за някакъв уред ,който по неинвазивен път мери кръвна захар, налягате, дишане и ред други.Обяснявам й ,че това няма как да стане ,а ние и без това имам два глюкомера ,ама не та не .Получаваме пратката и там условие, че пратката не подлежи на проверка преди заплащане-още един сигнал,няма изпращач, няма никаква фирма.Отваря ме я ,а вътре един развален оксиметър "Омрон",който само свети и така "ту-ту"-60 евро. И познай ,кой е виновен-Позна от първият път.Като съм я виждал, че не реагира правилно защо не съм я спрял и т.н. Носим опаковката при дъщеря ни. Това беше началото на домашният купон.Внимателно се свалят етикет, след етикет и се оказа ,че този боклук бил в Унгария,Словакия, Полша -от всякъде връщан и никъде не отварян, и най-накрая нашичката се хваща на въдичката.Добре ,че не съм аз.Аз като тръгна да си купувам книга ,то са викове ,как няма да я чета ,че в библиотеката няма място ,че кой четял книги, да не съм малко дете та да чета книги..Те двете ми унищожижа огромната соц.библиотека ,а да не говоря за тези на тъщата и моите родители.френски, немски, руски, всичко замина.Хайде за нашите разбираемо, няма на френски да чета Зола, Бодлер, разни поети, няма на немски да чена Кристиян Ваншафе, Вики Баум и разни други, на немски имаше и нещо по химия ,Хайне ,на руски също по разни химии и физико-химии.Как пък не.Имаха недостатък -бяха пълни с хлебарки или следи от тях. Ламперията във входното антре им беше убежището, не че ги нямаше в лампериите в другите антрета.Тотал демонтаж -всичко демонтирано, врати, каси, отидоха хубавите гипсови тавани/мода окачени,гипсовите са скрити/ ,ама истински гипсови с орнаменти, красивата мозайка, вградените антресьори, гардероби .Ще рушим неуморно другари.Това беше решение на Буба. Доскуча ли ти?????? Прегръдка , леко плясване по д-п-то и бегом на лекции. Ал
Ех, Алченцето ми, разказа за лекарката на походния стол в лятна жега си беше като да ми прожектираш Робърт Редфорд в Африка. Адски готин трик за флирт е тва "Разрешете да остана". Жената няма право да се разтопи външно, но вътрешно охохоооо :))). Изгледах току що онлайн лекция с няколко кафета и бисквитки, сега имам малко време преди Бадема. Наскоро за него ни говореше негова колежка и се изрази, че по време на работа Бадемът бил като балетист. Грация и финес, изразени чрез ум, възнамеряване и ръце. Казвам ти, душа човек. Силно те прегръщам. Ф
"Адски готин трик за флирт е тва "Разрешете да остана"." Душко ,душко ,душко ,ама какъв флирт та ние сме на занятие, Лекарката е старши лейтенант ,а аз старшина школник.Тя е през две звание над мен, по-възрастна ,а да не говорим, че тогава нямаше тази изгъзица наречена "феминизъм " и даже елементарното възпитание изисква да стана на крака ,а не полегнал като дебел циганин да я посрещна. По устав ,ставам: изпъвам камуфлажа, козирувам, представям се -Старшина -школник примерно Петров, разрешете да остана.За почти две години ,това ти е набито в дебелата глава ,че действаш автоматично. Жената се смути защото тя идва от "цивилизацията".Тя вади цигара ,аз като ястреб грабвам запалката и въпреки ,че нямам опит й запалвам цигарата. Останало беше един обикновен разговор, кога се уволнявам ,оставаха към два месеца, какво съм кандидатствал, от къде съм и т.н..Ако знаеш в началото на учебната година във висшите учебни заведения, колко смехотворни отговора има от момчета уволнили се преди две три седмици.Отговори от типа "Тъй вярно" ,"Съвсем не", "Слушам " .При поименна проверка ,най -нормалният отговор е "Аз", както е по устав, а асистента ,ако е млад разбира ,че пред него , е някой ,който току що се е уволнил.Разказвал съм ти и водевила с един познат ,който завел на кино, последна вечерна прожекция. Е, всички тези "наслагвания " ни държаха към месец, е за всеки индивидуално. Я учи и не се заплесвай по устава за строевата служба. Ал
Ал! Толкова съм щастлива, че пея по дъжда. Бях супее активна. Беше диалог. Подавахме си реплики с Бадема. И знаеш ли докато си събиеа сламата и замълчава аз вадя мекия нисък глас с новата си идея. Нов похват. Логичен. И познай! Познай! Имало такъв прийом. На еди кой си. Е, обърнах се към курса, вече ще го знаете като Фейрин прийом. :) Мбого обичам мъже, които ми дават криле. Да мисля. Творя. Гениални ултра алтернативи. ***Мбого ти обичам военните историйки, Ал. Кодът на честта. Мъже, които с един поглед виждат мултиекранна диагнпстика като филм ма Тарантино. Вървя. Извини ме. Екрана е мокър. А аз имам нов прийом на мое име. Ф
Адмирале! Ше те мачкам! Лягай! :)))) напомпена Ф
Ал! Досадих ли ти? :))) Ф
А сега? :)))
М? :)))
....мништо непитаммм ....шушкам си путмасата .. ..ммм...м ..мхмхаахмммм
Ще питам! Па квото ще да става! *изправям се* напъчвам*брадичка горе, поглед на 13:10ч* Разрешете да доложа! Възнамерявам да ви досаждам, адмирале, за цялата нощ! С всички похвати! Разрешете да остана! :))))Ф
Ал, с твойта реплика за "военно призоваеми", ме накара да асоциирам нещо твърде любопитно. Такааа. Бях под душа. Силна гореща струя за разпускане на мускулатурата . Вдишвам парата и си мисля как тялото ми няма да получи облекчение, докато не го оргазмирам, но съм гладна, бързам и искам да стане веднага. Та покрай твойта реплика и фотосите на Мерлин Монро сред войничета на мисия, които всички сме виждали, правя си аз една фантазия, как стоя пред взводове и съм една млада и ултра красива звезда на съвремието. Е? Какво печелят те? Пълнят очите. За което тя е длъжна да им даде малко база за фантазиите, малко плът, сценично облекло, жестове. Понеже в тва време съм си помогнала с едната ръка да осигуря достъп за струята в другата ръка и бързам, нали така, подминавам като лош вкус фантазиите, в които звездата се съблича и им се гъзи на войничетата пфуйййй гротеска, не става, та стигам до там, че тя пее, а те я взимат на ръце, за да я пренесат над цялата публика, прехвърляйки я през десетки протегнати силни длани. Тя седи. Или поне се опитва. Даже може и да е с кръстосани крака и дълбоко деколте, пее, усмихва се, а дупето и е опипвано, захващано, стискано и предавано от мъж на мъж, люлеейки се над главите им, с милион рискове в това дали ще пропадне, но винаги мъжката сила на изправените ръце я подхваща и плъзга като слънчев лъч над езеро. И знаеш ли, Ал, опитвах се да ги усещам тези милион ръце под дупето ми. Как се докопват до месото. Лакоми. Ненаситни. Как го опипват и се мушкат навсякъде. Как са нахални и все пак внимателно предават щафетата. Представях си това, докато не изригнат под дразнещатата гореща струя върху клита и то знаеш ли защо? Защото я видях, се видях, как бивам пренесена през целия полукръг до сцената и когато ме поставят да стъпя отново върху нея , роклята ми има много дупки, пробити от пръсти :)))). А аз съм свършвала милион пъти върху главите им. И Ал, понеже и това не отговаря на истинското военно подпомагане чрез призовани цивиони медици, наложи се да сложа във визията, по- късно когато бях на упражнение и им разглеждах лицата на моите, та сложих едно момиченце , идващо след училище. Има нещо специфично в нея. Ще ти разкажа. Нещо, което ме кара да си мисля, че тя има нужда да бъде подпомогната чрез обстоятелства, за да си намери момче. Нали знаеш как месарите имат един специфичен месест гръб, подобен на раница. Понякога си мисля, че просто заприличват на гърбицата на глигана. На принципа подобно при подобно. И тя е такава. Но не само това. Личицето и е кръгло, държи го наведено надолу, леко захлупено и гледа някак изотдолу. Но не сърдито. Не. Много хитри бързи очички. Всъщност красиви. Лиццето е с нежни черти. Фино носле. Устичка. Само дето цялата едра фигура, месестия гръб и приведеното лице създават впечатление на таралеж аха преди да се сгъне. Та докато я наблюдавах и се сетих за твоите думи, някак си я представих в бяла престилка, касинка, бял чорапогащник и червен кръст на джобчето върху огромните цици. Ето това вече е мома за два взвода, си помислих. Да. Това вече - да! Тя е смутена, не свикнала на мъжко внимсние. Направо се смее заразително кокетно от нерви, от техните поздрави и подкачки. Завърта се с гръб, пълни спринцовка, изстрелва тънка струйка във въздуха. Войничето се чуди дали да гледа параболата на лекарството или сферите, служещи за дупе. Но тя се обръща. Идва. Надвесва. Тежестта на гърдите и се оказва непредвидена атракция, чийто спин му завърта главата и момчето изобщо не усеща леката и ръка как му пробожда кожата. Хвали я. Кани я на среща. Тя се шегува, че е вече заета. А е объркана от това неподозирано внимание и не знае какво да прави. Но като идва нвйния човвек, той не вижда едър гръб, не вижда таралежеско свиване под веждите. Той вижда мома свенлива. Мома, равна от горе до доле, както писа Чудомир, чиято топла плът той би могъл да разположи върху тезгяха си и да я меси, меси, меси. Да си сложи точилката между тия мекици и да търка,търка, търка тая точилка, докато момата се захласва от смях и го гони с устенца. Той казва виц. Втори. Момата се разтриса от смехове. Забравя да се пази и крие. Всичкото и достойнство се люлее пред очите му. А гласът и звънък....и очите блеснали, че чак кошутени , меки и топли чак до косматото слепоочие и сресани бакенбарди назад към ушичките. А космите, Ал, значат страст. Значат тестостерон. Възбуда. Ищах. Триене. Повече усещания отколкото гола гладка плът. Пишката му реагира сериозно и тоя я хваща за ханша и я млясва в устата. А момата е толкова щастлива и изненадана, че му пуска език преди да се усети дали е за шамар. Докато се спира в гърдите му в твърде близка прегръдка, той и мачка циците, а тя е толкова възбудима, така се накокошинва, че за малко да му свърши в ръцете само от това как я обарва. И понеже зърната и сцепват плата на сутиена пристегнат и той е заровил лице в цепката, излизаща из деколтето и, вдъхвайки чистата моминска кожа, тя му мачка раменете и бицепсите, връща се на врата и говори "Ма моля ви...ох ах...моля ...как тъй сега" и нататък те са ръка за ръка на вечерна разходка, турска чекия, момата разлята като втасало тесто се смее с тея изтеглени писани очички и му държи хуя в ръчички, па се гъне като ветрилце нагъната да му го целува и лигави и да си го слага между циците, докато си го нагоди на твърдина, че да я подкара мисионерската. А тялото и е бяло. И е много. И има и за закуска, обяд и вечеря. И за осмия ден в седмицата. Да си я сервираш. Да си я ядеш. Да си те гали и целува, да се подлага под тебе, да си повдига циците с по нежна ръчичка, да ти ги подава. Да си разтваря дупенцето с ръчички, които иначе много нежно почистват рани с кислородна вода и вадят костици с пинсета от отворено бедро, но сега застанала кучешката пред теб, тези бедра висящи като пердета в театър , тя ги отдръпва встрани и захваща декора дупешки, отваря сцената за прожекторите и ти предоставя истинска майска роза във вид на телешки черен дроб цепнат по вертикала, с източена кръв чрез накисване в прясно мляко. Някои млечни капки са там , из нейните червени депа. Ароматни и сочни. Викат те. Като едни сирени с убийствено омсйваща песен, ти се впускаш в този водовъртеж и оставяш да те засмуче, докато наоколо се тресат вълни и се блъскат сами в себе си, в теб, в окото на дупката на тунела и всичко така се тресе и върти, че чак свят ти се извива! Ето там и е мястото на тази колежка! Такава военна призовка е щастливо събитие. Един мъж ще стане щастлив. Една жена ще грейне. А останалите ще бъдат обслужени от грижовната и лека ръка на несмущаваща се касапка от кървави гледки. Така че, мой скъпоцений Ал, ти който ми казваш А, а аз политам чрез стълба към небето, пеейки азбуката, успя хем да ме свършиш в банята с фантазията за пробитата рокля на Мерилин, носена на ръце над публикста си, хем да свържеш две тела във виртуалната реалност, войничето с чешитския характер и грозно окосмяване в ушите и другарката му, нежната Хеджхог. Ал, само като ти спомена името и се намирам в леглото, незнам кск ще продължа нощта, без да скимтя от недокосването ти. Затова ставам да си лапна малко десертче за утеха. Надявам се да пийнеш забавно кафенце, докато ме четеш. Чети ме! Чети ме още! Изпии ме с очи :)))! Поне това! :))))) Ф (п.с досадих ли ти?)
Добро утро, Ал! Цяла нощ валя, но току що чух птича песен. Добър знак. Облачността е като срязано козуначено тесто с прорез от чиста синева. Дано спре мокротията, че е петък и ще е натоварено по пътищата, а аз ще мръдна до Казанлък за следобедното кафе. След ранната лекция, разбира се. С онзи, дето го смущавах чрез палцови подскоци над гърдите :). Понеже чат пат забелязвам и при други, едни изучаващи по- дълги погледи и се чудех дали когато мъжа вземе да се прегъва означава нещо? Когато е кръстосал единия крак над другия на широко, с глезен над коляно и свие торса в остър ъгъл, за да преподава от такава поза? Или като днешния, който седейки, си задърпва дънките нагоре от колана? Би било адски самонадеяно да си мисля, че е възможно да им идва желание, докато ни говорят. Но всъщност аз изрично прилагам много високо внимание и ги гледам със сериозен интензитет, стараейки се да отпусна всеки лицев мускул. В редки моменти надигам я шишето, я термочаша с кафе, от което после устните ми са мокри и трябва да ги свивам една към друга и разпускам. При това упражнение за моя радост усещам, че има достатъчно широка повърхност, която на всичко отгоре се пълни с кръв. Но все пак въпросът, беше за присвиването на тялото напред, торс към крака от седеж пред компютъра, след като сме си държали погледа и моя рентген им е сканирал мозъка, характера, табиетите в целуването, ако го има, схемата на прегръщане и водене на сексуален акт, видът на лицето и руменината му, при това положение. Толкова са различни! Отиват им коренно различни типологии на поведение. Има хора, чието преживяване в дълбочина на всяка интеракция, те кара да не допускаш никаква възможност за игра, за да не страдат. Та те едвам са си позволили да бъдат такива, да рискуват, да направят простъпки, за които не са сигурни дали имат право, откъде- накъде, докога, нима :))).Трябва да бързам. Целувам те. Ф
Душко, душко, това ,че ми пишеш докато вървиш направо ме ласкае, но много те моля ,гледай си в краката,защото София не е известна с раните си тротоари и улици,а да не говоря ,че маргиналите, открадват различни метални капаци на шахти.Като малък съм падал в така шахта.Някога на улица " Асен Златаров", позната на теб, имаше едни капаци ,които бяха част от тротоара-служиха за вкарване на въглища ,защото тогава много сгради бяха на твърдо отопление, а ако имаше и магазин имаше една спускаща се платформа за вкарване на "стоката" за продажба, особено разни щайги, каси и т.н. Та вървя аз по улицата ,уж съм кожа и кости ,но стъпвам на такъв капак,а той не застопорен, някак се отваря и аз се изтърсвам долу.Не е болката ,това не е проблем ,а това ,че навътре имаше тайнствена ,плашеща ме тъмнина.Е, извадеха ме ,малко по омърлян ,в къщи ми прочетоха конско, да си гледам в краката къде стъпвам.Та и за теб- гледай си в краката. Ако знаеш в караулно бодърствуваща смяна какви сексуални разказваше и мечтаеше ,а те девствени, ама пусти мерак.Иначе лекарката ,медицинските сестри при вземане на кръв ,бяха в началото смутени, но като виждаха щастливите лица и уважение ,както и понякога лекото глезене на войниците някак се чувстваха поласкани на токова внимание.То такова количество тестостерон, при това момчешки, че с нож да го режеш. Кога друг път ще те докосне женска ръка ,ще те пита млада жена дали не ти е лошо, дали те боли ,добре ли ти е .Та това е малкото войнишка щастие . Казвал съм ти когато неканен се изтърсих при съседчето, при едно внезапно идване в София ,а идеята беше да придружа батальонният, че нещо имаше да урежда документи във ВА, а ж.к."Ленин " ,не е далеч от задната страна на Академията.Та аз в къщи, хем да "прикрия" УАЗ-ката с шофьорчето, хем да хапна, хем някой лев да получа, но не можах да се свържа с нашите.Все пак това е времето на стационарните телефони.Та тогава съседчето реши да се прави на майка ми, да ми даде някой лев, да ми забърка яйца, а аз да се изкъпя.Последното най ме притесни, но как да е, се напъхах в банята ,кеф под душа,топла вода изобилие, изпикаваш се под душа, сапунисваш се , миеш се ,красота , а тя влезнала да ми носи чисти хавлии,а аз гол като сокол.Егати конфуза ,няма къде да се скриеш.Иначе много харесвах Румката от института ,да ми разтрива слепите очи или онези мускули ,които започват от ушите и отиват към краят на раменната става. Вече години по късно,когато работех в друга фирма и се правех на нещо като шефче, та с една колежка пием кафето и аз съвсем невинно й предложих да ме разтрие раменете.Тя почитателка, като Румката ,и други колеги на разни езотерики и други такива.Бърбори нещо, аз почти дремя, тя дребва и по едно време влиза колежка от съседен кабинет и пита ,"Ама вие какво правите".Аз де факто дремя, колежката си бърбори нещо по любимите й теми, но в този момент ,на знам защо отговора "Разтривама го ,че се е сханал, все още не се ебем".Аз се ококорих като жабок.Не очаквах такава реакция. Егати отговора ,защо го направи.Ал
Я-я-я-я-я, я чакай ,че нещо не разбрах.Ти с кого ще ходиш до Казанлък, с какво ще ходиш, колко ще бъдете, кога ще се върнеш.А бой по дупето да зачервяване и отбелязване на прашките.Да си налягаш дупета.Днес е натоварено и всякакви селски малоумници са се юрнали по шосетата,а подбалканското е кошмар.Знам го аз.Ако тръгнете през Труд и "Граф Игнатиево"е пистата на маргиналите.Минавал съм го доста пъти. Да ми докладваш за тези мисли и действия. Отиваш на Копитото и гледай синьо небе колкото си искаш.А ако искаш ,качи се на "Щастливеца"-гледай до насита. Ал -ама-а-а
Кои ще пътуваме? Три идиота в лодката, а кучето остава дома. :)))) бръмммм Ф :))
А ти дишай, мое ревниво до болка в челюстите войниче, дишай! Само ще се разходим до Казанлък, и ние все още не се ебем. Ф.-ъъъъър :))
Поздрави от розичката Ф
А де , а де . Тези неща не си ги и помисляй. Не съм прегърнал еврогейските ценности.Мъже ли са ,какви са ти, да не са разни от курса.Бил съм толкова пъти на "Граф Игнатиево" От там ли ще мините /, вътре в щаба има дата 1941 година от мозайка и на локатора в Труд съм бил, тогава бяха две зони на достъп. За Крумово да не ти описвам.Не си спомням ,ама какъв формуляр за одобряване за достъп попълвах, даже имаше въпроси какво вино пия ,колко често пия, сам или в компания, какво ми е отношението към връзките с мъже, а след това събеседване с някаква булка. На мен тези, та тази игра съм я играл .Всичко,каквото си правила или правили , да ми бъде описано ,най-подробно и довечера да ми пишеш. А от какъв зор ще ходите. Ал
Да ти изям муцунката! Пих фреш, кафе, пишках. Сега се пускам по центъра. Блесна слънце и е чудесно! Хайде да харчим! Ф
Адмирале! Позволете да доложа! Дома съм! В гаража, де, но бързам да ти пиша, за да си спокоен. Пиша от новата си рокля. Пътувах с децата, безцений, имахме важни разговори. Май винаги си правим терапия по този начин. И лютиерът е финалния щрих. Обожавам този мъдър набожен татко Карло. Намира точните думи и им говори по начин, който ги стабилизира, засилва и им вдъхва кураж. И затвърждава казаното от мен, с много благ и праведен светоглед. Изключително съм му благодарна, че играе тази важна роля в живота им. Целувам те. Липсваш ми. Твоя, Ф
Сладки сънища. Плътно гушкане до изпукване на костите. Ама защо така харесвам са ме прегърне жена. Все едно настъпва едно омиротворение със заобикалящият ме свят. Дали излъчват някаква енергия и топлина или просто е самовнушение. Знам ли? кой съм аз та преценявам. Ал
Вкопчвам се като в плюшена играчка и ти заспивам на гърдите. Ако капне лига и ти се стече по врата, ще търпиш :)))). Пу, аз съм отгоре! :)))) отмърррркккк Ф
Вчера като се замислих върху твоето пътешествие ,не знам как се завъртя разговора ,но Центи сподели ,че два-три пъти, по време на соца, с онзи магически пропуск, е влизала във военните заводи. / май бяха Георги Димитров/. Да ти кажа за един ден с хубав, мощен джип съм отивал до връх Ботев, там направихме съответните измервания и избрахме местата за монтаж на апаратурата и антените,разговор с шефа и в пет следобед пак по същият път през Труд се прибрахме в София. Някога в Казанлък е имало фабрика "Българска Кремона", някаква друга ,която произвеждаше конци за бродиране ,които наподобяваха DMC. Та в контекста на разказа за музикалните инструменти си спомних ,че на улица "Бачо Киро " имаше една работилничка, на витрината, на която висяха части от декове и грифове на цигулки и други струнни инструменти,а на табелката отгоре пишеше "майстор лютиер Франц Христодоров /ф/". Почти до ъгъла срещу "Младежкият театър". Пия кафе в леглото, пиша на теб, едно приятно сутрешно събуждане и изживяване.Да се мушна ли при теб,под завивките. Ал
https://www.youtube.com/watch?v=IRPs-EwwVmU Виж поличката на момичето в 3-4 минута.Ал
https://www.youtube.com/watch?v=yJQlmWzF0Uk
Мушкай се, Ал! Ще ти разкажа за пролетта в подбалканието. И за лютиерите. Ти се облегни назад, а аз ще те обкрача с крака странично, като асиметрчни матрьошки. Вчера сме пътували върху шлейфа на младата пролет. Тя пред нас, ние точно след нея. Косите и отблясваха. Венецът и се сипеше като фини водни пръски. Едни пухкави шапки кога сиви, кога по тъмни стояха заседнали над планината, а под тях стърчат крайчетата на белоснежни преспи. Водопадите пълни фучат и се изливат над пътя. Земята по- пухкава по - мека и наситено зелена никога не е била. А щъркели прелетят . Ту тракат с клюни в чифтен танц в гнездото. Ту се отпуснат към селския двор и кацнат в него. Ту се реят над пътя ни. Бошкейййй, дъги да искаш! Събирахме ги в голямата кошница. Сочни плътни наситени цветове. Една като диадемка аха до нас , подпряна на склоновете. Друга огромна влязла в Тракия. Божеееее ами плодните дръвчета дето са се скрили под сватбена премяна. Булки да искаш. Целият свят се заженил, Ал. Навсякъде белота, чистота и цвят, украсен в розови и жълти бродерии. Нито ден по- рано или по- късно , ние нямаше как да държим шлейфа на пролетта и да пием от тая благодат. Гледали сме , гледали и както всеки път сме се възхищавали и разчитали на тая красота и юют да ни влезе под куртките като библия и да ни пази та чак до следващия път. А за лютиерите, ооооо, колко много мога да ти кажа. Вчера видяхме наш нероден Петко. Без лак, без цвят, без струни. Един плод, морфологично развит, жив, но в другия свят все още. Клекнах му до e-f-овете, онея арабески , дето влиза звуковата вълна в корубата и му пошушнах нещо. Чувам го. Като пренатална психология му приложих и го чакаме да се роди. Имаме вече един инструмент от този майстор. Чисто нов беше. На няколко дни го изнесохме към Германия за изпитен тур по градовете. Ал! Всеки един! Всеки един чул гласът на този инструмент питаше: "Какво е това? Откъде го имате? Чий е? " Такова богатство има в обертоновете, че подобна мекота не се среща често. Да притежава и мощ, да има звънки и ярки височини. Да може нежно да вплътни низините с кадифена масленост. Оооо, велика работа е това, лютиерството. Имаме виолончело от немско, фабрична изработка от първите години на 1900г. Пострадало е. Преживяло е софийските бомбардировки. Вътре има десетки шевове и залепяния. Събирано е по костици и по сантиметърчета. От кого? От един велик човек- Хайнрих Мюнценберг. Челото е възстановено с такова майсторство и търпение, че на днешно време въпреки деликатния си статут, то прави впечатление и изпъква с благородния си глас. Сравнявала съм го с десетки новоизложени инструменти по време на фестивал на лютиерството в Германия. Е? Не им отстъпва. Много често студентите свирят на едни кратунки. Но когато в камерния състав или в оркестъра има бижу, то се чува. Изпъква над другите не като сила на писъка. Излиза над тях като богатство на палитрата. Обединява ги. Придава звучене , плътност и всеки диригент се радва да има такъв. Нашето чело сме го пазили много, знаейки че е деликатно. А особено, когато прочетох книгата за лютиера " Балада за Георг Хайних". Имената са променени. Евреите се опитват да обсебят всичко. Във филма "Ти, който си на небето" прототипът е нашият лютиер, а не господин Леви. Да създадеш общество от музиканти, да направиш оркестри и да внесеш за целта лютиери и всичко, е било царска идея. Тази идея засяда. И оцелява. И войни. И социализъм. Времена, когато в старите градски къщи, живеят по цели семейства във стая. Пранетата висят в тесните коридори. Банята е обща. Всички са бедни и гладуват. Дори тогава е имало хора, запалени от искрата в копнеж към идеалното. Към чистия звук. Към божественото съвършенство. Нашето чело е перфектен инструмент, но ме е страх, Ал. И за него. И за свиренето на груба музика като съвременната. Като Шостакович :))). Дълго обработвах домочадието и дълго събирам, за да купя чисто ново чело от нашия лютиер в Казанлък. Човекът прави вълшебства. А знаеш ли, челото на Хайнрих го чух за пръв път разлепено. Без акустиката в пълнота. И мигом го усетих като потенциал и ценност. Отидох до Варна. То беше на пенсионирана челистка от операта. Тя пържеше мекици за внучка си. Даде ни и сума ти ноти. Взела го е така. Репарирано. От ученипка та цял живот с него. Развила беше артрит и не искаше да го гледа повече. За да ми го покаже, по телефона, а аз съм на обявата и седя в колата до Канала на неква бесна лепкава софийска жега, тя засвирва пасаж от концерта на Лало. Точно същата част по която сме работили вкъщи, преди минути. Детето е горе на частен урок. Аз вися в колата. Тва работех с години. И чувам тва чело как пее , чувам фалшовете изпод кривите и пръсти и мигом усетих дълбочината и богатството дори в тези фалшове, дори от разлепена коруба. На другия ден пътувахме . Варна. Пълнолуние. Инструментът и ние на пясъка, пием и се черпим. Тази челистка едно условие имаше. Да поддържаме челото при точно този човек в Казанлък. Така се свързах с него. Знаех го. Известен е. В Япония особено. И все пак , това беше повода за едно необяснимо силно приятелско, близко, засищащо общуване с този лютиер. Я! Кафето ми свърши. Чакай да стана за още. :)))) Много те целувам . Ф
фиче, я кАжи ти вчерА, кът' минА няколко пъти под дъгата станалЕ най-сетне жена, ил си остАнА същия травестит с високо сбръчкано чело?!?
Ама за какъв дявол ти казах за този Франц Христодоров или пък беше с Ф.Само ми натри носът , за да ми покажеш колко малко знам.Ами аз си го знам ,това беше едно от големите разочарования на майка ми.Защото на две нейни колежки момченцата бяха кой на цигулка ,кой на пиано ,а аз на пръсти и то мръсни в устат,Като в онзи филм "Изпити по никое време".Името съм го запомнил защо ми звучеше много загадъчно, а и често минавах покрай него.Та аз не правя разлика между чело и виолончело/ако има така/. Цигулката за мен е ненаучваем инструмент,това вибриране по струните, разбира се води до скъсяване и увеличаване на трептящата част ,а от там на височината на тона ,ама как да знам къде да натискам-загадка. И много добре знаеш, че не мога така да обрисувам един изглед ,пейзаж като теб.Може двамата да виждаме едно и също ,но го възприемаме различно. Харесвам музиката ,особено клавирната ,но какво от това, оставам си само с едното харесване.Няма да ми обиждаш Перловсакат река и да ми я наричаш Канал.Ако знаеш колко игри са се провели там, ако знаеш колко шамари съм "изял" за дето съм се пъхал в отводнителни канали за дъждовна вода.Нали съм ти казал, защо от двете страни на така нареченият от теб Канал има тревни площи,а не улица.Перловската река беше място за момчешка изява и глупави постъпки.В нашата кооперация/тогава/ на партера живееше една Любка ,доста по -голяма от нас обикновените келешчета и тя свиреше на цигулка.В ж.к. "Яворов"/сега/ в съседен блок живееха две сестри цигуларки и по цял ден на цигулките ,май са доста известни на запад,но и те са вече възрастни.Иначе имахме една позната проф. Звездичка Тодорова, ама тя май беше нещо по солфеж или някаква друга дисциплина-имали хармония??? като дисциплина.Няма така да ми натриваш носът ,че съм музикално и описателно неграмотен..Чета те с интерес ,но си мисля колко по-артистична си от мен. А аз съм като талпа. Тези на Христодоров/ф/, които висяха, имаше само горно и долна половинка, цял дек ,но не лакиран иначе когато съм заничал през прозореца някъде навътре в сумрака съм виждал завършени или реновирани.Чувал съм ,че Страдивари е използвал за тяло ,парчета от някакъв бор съхнал на корен на южен склон и то само от определен район на Апенините.До колко е вярно не знам, а лака ,който използвал май още е загадка технологията Твой не музикален и не описателен Ал. Харесвам музиката ,но я разбирам по някакъв друг начин ,ако изобщо може да се говори за разбиране ,аз просто я чувствам ,по някакъв свой си начин.Понякога толкова ме вълнува, че може и влага да усетя в очите , но цал живот съм трениран -момчетата не се лигавят. Пак Ал
саше, влага по-скоро е избила на спаружения ти гъз.
Любими мой! Ще ти изям бузките, ти казах! Сега минавам само да ти споделя едно преживяване тази нощ. Не е еротично. А езотерично. Понеже има в момента един казус семеен, като широко понятие за до две ребра семеен, в който казус мога само да ползвам интуиция, емпатия и утайка на кафе, като здравата логика не съм сигурна, че е верния път в случая, защото човекът не е машина и има много неизвестни все още, та...., нощес сънувам сън. Аз съм край обекта на вълнение и майка му, виждам причините за проблема, чуствам откъде извира дисхармонията на състоянието на обекта и докато се старая да изградя въжен мост към него, в тази иначе доста буреносна обстановка, знаеш ли какво се случва, Ал? Майка. Изникна в далечината и дойде при мен. Толкова ясна, с порите на лицето, веждите, бенката, точиците в очите. Очите и усмихнати, де. Моментално прекъснах съня. Знаех, че трябва да бързам и няма да остане дълго. Питах я дали е добре. Тя не ми отговаряше с думи. Не отвори уста. Но сиеше, спокойна. Разбрах, че няма нужда да се смущаваме от настоящия проблем. Че имаме пазител. Гръб. Не сме сами. Толкова силно исках да я има и да я пипна, че се събудих. Беше 02ч. Погледнах в сайта. Исках да ти пиша, но размислих. Ал, не сме сами. Не знам за ангели хранители, но предците, корена, старо-майче, баба, дядо, някой, винаги има някой, който бди и помага. Чрез внушение. Чрез знак. Чрез смяна на емоциите ни. Насочва ни, когато се затрудняваме и когато поискваме помощ. Когато се нуждаем и си го признаем. Именно това е в основата на някои молитви. Не е нужно да казваме Отче наш. Нужно е да знаем, че дотук са границите ни, възможностите, нататък е деликатно и ни трябва жокер. Тъй. Майка дойде. Продължаваме. Идея по- спокойни. Защото не сме сами. *** Чело и виолончело е едно също. Както бас и контрабас. Или корна и валдхорна. А духач е всеки с духов инструмент. Затова не ги насочих натам :))). Иначе флейта се разнася много по- лесно. И още нещо много важно. Твоята енергия, Ал, никога не би могла да бъде нещо, което заслужава натриване на нос. Ако се закачаш и ползваш губерка, ще подскоча, много ясно. Но твоят интерес към мен, емоциите, които влагаш, всичко, което правиш е Дар. Нещо, което ценя адски много. Не искам да се променяш, за нищо на света. П.с. искрено се надявам да се поразлигавя до довечера. Че и да спиша нещо. Бижичкат ми едни мравешки магнитни краченца и май трябва да ги строя в прави редички от думички. До после, Ал. Викат ме на молско кафе :))). Твоичката ти :)
Аз и да искам не мога да се променя.Аз се променям като оставам същият. Май се казва инат. Голяма талпа съм.Румката казваше ,че съм добър по душа ,но съм голям инат и все си вредя на себе си.Колкото да прадедите един прадядо Стефан убит на Чаталджа/казвал съм ти го/ на по -младата ми баба баща.Един дядо убит на Дойран -Дядо ми Васил 34-ти Троянски полк девета плевенска дивизия.Скоро пишеха как след тридневен обстрел на позициите на този полк от съглашенски войски включително и с газови снаряди ,два английски полка достигат до окопите на 34-ти полк .Започва почти целодневен ръкопашен бой- пистолети, ножове ,брадви, колове ,приклади ,-биват убити 2500 англичани, 400 пленени останалите към хиляда избягват.Позицията удържана. Като погледнах паметните плочи в троянското село ,май в тази война са убити към 50 мъже,а това значи 50 жени вдовици, няма мъже за оран, за сеч на дърва ,няма кой да легне до жена, ако допуснем ,че всяко семейство има по три деца,а те са били по-повече -това значи, че 150 деца са полусирачета и са гледани от майките си ,които орат, садят, цепят дърва, гледат деца, гледат животни -е това са онези българки. Хайде сравни ги с кифлите.Другият ми дядо Велин с пробит дроб в Добруджа.Бил в конен полк. Прегръщам те ,обичам да ме гушкат жени ,все едно съм малък.Ал
Не си малък саше, а жалък!
А свирачка е всяка с музикален инструмент.
Ал, виждах се с приятелка, с която сме си изгубили дирите преди 20 години. Тя е връзката ми със Спасчо :))), който се бил пропил, но бил красив мъж. Има още толкова жени, които съм изпозабравила, а сега обсъждахме децата им, пътищата, случаЕностите. Определено ме влече към това да си възстановя мрежата от женска енергия. Поддръжката, от която се храним, черпим сила и се подкрепяме във всяка трудност, лудост и емоц покупки :))). Таман се уморихме от кечъп*, а вече ме чакат за фитнес. ....едназаетаФ,мечтаеща за ръцете ти
Ал! Изплющя се един порой и ни задържа вкъщи. Опнах гърбе. Кучето ми топли босите стъпала. Халатът се е открехнал и откак свалих роклята, ярко се излъчва ароматът, впръскан в деколтето. Напоследък го слагам точно между циците. На средината в предмишницата. На вътрешните китки и на косата. Това е "онзи" парфюм. Много е фин. Елегантна работа. Мислех си как деликатно облъхва с притеглящо вниманието прелъстяване. Като към нещо интересно, чисто и твърде любопитно. Надушвам си сама излъчваното от разтвореното деколте, а искам там да е носа ти. Да го втриеш, докато не му се обърне нагоре месестия край и да го обършеш в цепката между лежащите гърди. Искам да ги заграбиш в длан, да претриеш зърната с палец и да ми ги целунеш в дълга мокра целувка с пърхащ език. Искам да виждам муцунката ти, завтъкната в цицата ми. Искам да виждам как се мести челюстта ти , как изпъкват жилите на шията ти. Знаеш ли, през моята пробягват тънки сини венички, когато повдигна брадичка. Пиша ти, а кожата ми е напрегната. Мога да свия вагиналния мускул, от което притръпвам и си отръсквам раменете. Мога да свия и аналния. След това не притръпвам, зеро реакция. Но усещам цялата повърхност от клитора до пъпа като минирана зона. Като кожа, чиито нерви са толкова разкъсани и хаотично прикрити, че ако допреш пръст, всичко ще се засуче като плаващи пясъци и ще те всмукне навътре. Не мога да си представя да положиш ръка. Твоята длан върху голия ми корем. Боже! Пишът ми се присви сам. Ще си като радиоактивен. Ще ме изгориш. Ще ме разтопиш. Ще скимтя и ще се гърча..за още. Боже , ако ми теглиш език от пъпа надолу до клита, ще пикна! Не , няма, образно го казвам. Ами ако ти гледам оченцата , как ме фиксираш нагло и качваш разплескания език обратно нагоре. Влачиш го през коремс ми, ще минеш върху парфюма и накрая ще ми го вкараш в устата?! Бррррр, пак се отръсках. Адски ми е силно желанието в момента. Да усетя хладината на синджира ти по брадичката си. Да ти смуча езика. Да ми пъхнеш два пръста и да се стегна около тях. Да ми изпукат ингвиналните свивки от напъна да те заклещя там. Ако чувам дишането ти, ако усещам топлината на дъха ти, ако си се стегнал и имаш ерекция, която няма да си играе на криеница, а директно ще се заяви на ключалката. Ще се съедини в нежен допир. Пак ще се отръскам божемой. И ще се повдигна към теб, за да преминеш ципите, да се закачиш за тънката лигавица и да я повлечеш надолу, навътре, докато не се отлепи от пениса ти и не се разтворя примамливо. Ароматно. Воднисто. Най- после става лесно. Прекалено лесно. И бесно. Този аромат на женско биле те удря в носа и се забиваш с таза в моя, докато не опреш в дъното ми. Аз съм ниско и глухо басово удоволствие. Разкрачвам изпънати прави крака и се хващам за прасците, за да имам опора да гледам как ми влизаш. Да виждсм мокрия ти пубис, тъмнината на члена ти, кожата блестяща как излиза от мен и как корема ти рязко те връща обратно на топло. Искам шамарче през клита. Искам да го изненадаш. Никога не е бито, горкото. Не е первано. Искам да му пуснеш лига. Искам да видя устничките ти как прекъсват тънката нишка, проточена до мен. Искам да ми се наведеш и да те целувам, защото си свръх сладък. И перверзен тип. А ти не спираш. Движиш се, орейки ритмично. Наслаждавам се на всичкото ти. Да гледам лицето ти. Движението на раменете, особено след като ми хванеш глезените. Гърдите ти как се напрягат и отпускат. Зърна, които искам да сгризкам. Искам да ми пъхнеш три пръста в устата. Искам да ме подчиниш. Да го видя в очите ти. Да ми завържеш очите. Да ме обърнеш по лице към леглото. И да ме захапеш по дупето. По краката. Да подпъхнеш ръка и да ми премажеш клита, вкопчен в захват заедно с пубисната кост. Пак ще пикна. Но и ще вдигна гъзето. Защото ще искам още болка. През всичкото. През цепката. Като натиск от цялата ти длан. Като натиск от пръсти разперени, от месото под палеца, събиращ се с насрещния среден, мачкащ всипко по пътя си. Дерящ. Разделящ. Ще искам да прокараш леко възглавничката си по гръбнака ми. Докато мине хлътнатината под кръста, издигне се по сакрала и ще те очаквам да забодеш палец в анала. Ще се напъча назад. Ще пищя. Ще викам. Ще дера и ще се моля да ми го начукаш зверски. Мощно. Безпощадно. Ще искам да си над мен, в мен, под ритъм. Забързващ. Докато не изтриеш чрез триене всичката влага, която извира и от която ме сърби подкожието. Та в мозъка. Ще искам да лягаш върху мен. Ще искам да те чуствам чрез кожата на гърба си. Ще искам зъбите ти. Като жребец над кобила. Знаеш ли как хапят тия? Оставят розова жива рана! Много ми е възбудено, Ал. За теб. Обаче дъжда спря и ме ръчкат за фит. Язък ми за ароматите и бухналата къпана коса. Искам да свършиш с резки откоси, като си ме стегнал с ръце, заключени под мен. Искам, когато си свършил и омекващ, да ми напъхаш два пръста на Г, докато лежиш настрани, а аз си циркулирам по клита и ти смуча езика, вдишвайки нашата любов. И искам после да лежим, омазани, докато аз реша. Да не ходиш никъде. Да си тук. До мен. И да си играя с пишлето ти. Да го насуквам на пръст. Да мачкам топките. Да си ги галя и притеглям лекинко, като изпрана и колосана бродерия. Искам те пасивен, лежащ и гол, търпеливо отдаден на момента, в който няма място дори уискито. После. След малко. Сега искам кожата ти. Теб. Топлината. И времето, в което няма друго по- хубаво от това да не правим нищо. Освен да се галим. Е, добре де. Чашите може да са наблизо от по- рано. Едно приятно замайване от глътката, всъщност освежава мисълта от булото на еуфорията. Ще пийнем. И ще те целувам и лижа. Докато наизустя релефа на тялото ти насляпо. Ф , желаеща те
Душко, ама душко, как ги пишеш! Трябва да си била освен отличничка по всичко, но и отличничка по литература. Егати, а за мен 3,5 беше постижение на класно по литература. Изобщо писането по всички езици ми беше трагедия... ама каква трагедия! Виж, да говоря, да разказвам, бива. Тя, Центи, ми се подиграва, че не чета гладко. Ами как да чета, като аз не чета дума по дума, а гледам така и каквото, и както е записано в централното запомнящо устройство, така го възпроизвеждам. По подобен начин действа и писането – трагедия и то голяма.Обичам да прегръщам жени, които чувствам близки до сърцето, направо пия енергия и емоции от тях. Не знам дали правилно постъпих, но май беше преди 7-8 дни, когато една фармацевтка, която често ни се радва, когато пазаруваме, и направих едно действие, за което не съм сигурен, че е правилно. Центи даже се учудва, че толкова ни се радва и нещо е критична, както винаги, към мен, а аз, като възрастен мъж, някак вътрешно се радвам.Та, един ден ми казва, че съм й обещал бутилка "Бушмилс". Възможно е, но не съм забравил. Купуваме си от нейната аптека каквото трябва, във "Фантастико" си пазаруваме за нас и купувам бутилка "Бушмилс". Плащаме, караме количката до джипката, а аз се връщам до аптеката с едно пликче с бутилка и ядки микс. Фармацевтката не вярваше, че ще изпълня обещанието, и някак поривисто ме прегръща през врата. Аз не съм висок – някъде към 182-183, та даже леко се повдигна на пръсти. Все пак съм дърво, а аз, като първи простак, леко я целунах, по-точно само допрях устни до бузката й. Дали не беше твърдо лично, чак след това го осмислях. Не вложих никакъв сексуален смисъл, даже не знам под влияние на каква емоция го направих.Разбира се, когато Центи ме разпита дали е харесала питието, тази подробност пропуснах. Та се чудя дали в понеделник, ако ходим до аптеката, да занеса, примерно, бонбони "Линд" или "Фереро Роше". Те са няколко млади жени и момичета. Да не изглеждам като дърт, жалък "чичак".За Буба съм ти казвал – понякога пазаруваше с мен, най-вече когато пазарувахме за вуйната, бдеше върху мен много сериозно и критично, а то няма за какво. Просто понякога някоя жена, като ме гледа как се лутам по някой щанд, ми дава практичен точен съвет, защото вуйната беше много претенциозна. Когато каже точно какво иска, не мога да го променя без нейно разрешение. Беше много глезена. С нея имам много случки, когато съм я водил по болници, изследвания и т.н. Една позната преди много години ми каза, че имам плътни устни, но когато ги нацелувала ставали по -меки.Ал
Добро утро, Ал! Колко яко! Таман си пренесох кафето в леглото, отварям и твоят коментар е тук отпреди 1 мин. Йеййй! Сега, за аптекарските посещения с лакомства малко ме досмешава, защото съвсем наскоро се смяхме с приятелка за такива изпълнения. Тя е мед сестра. Познава господинът отдавна. Ходила е у тях на повиквания да слага инжекции на майка му. Познава жена му, изобщо имат история. И изведнъж този изниква от нищото пред кабинета и, докато е на работа, с кутия турски локум, за да и иска номера и да излезели на кафе. Много се смяли! Тя даже на косъм да се обиди, че дали е за локум :))) Ти много добре си се ориентирал в подаръците. Онзи си е чичак. Могъл е да благодари за всички грижи и патронажи, да признае как се бори със себе си от години и да признае, че има задни и недостойни желания към нея :)))). Такааа. Сега има и нов вид Линдорчета, с мента. От всички най- много обожавах една серия, беше много за кратко на пазара, с лимон. Нали знаеш, дето сферичния маслен шоколад в пълнежа е овкусен. Днес спах толкова дълбоко, че изобщо не можах да се сетя кой ден сме, когато се събудих. И ще почвам да се напрягам, защото пиленцата скоро ще изхвърчат, а човек не привиква към това. Само пуска по някой нов бял косъм. Сега трябва да пиша на Бенка. До после, Ал. Ф
Фатмак, ти не изглеждаш, като "дърт и жалък чичак", ти си точно такъв. Само се чудя кое е първо- ЖАЛЪК или ДЪРТ......?
Ама душа , за какъв ме мислиш.Как ще каня млада жена ,тя се шегуваше като ме канеше на пиано бар, да не ме смяташ за толкова захлупен ,че ще иска да я видят с възрастен като мен. Но щом съм обещал уиски, значи ще го изпълня. тя даже се изненада. Както преди години ,и то не малко, съм ти казвал.Слизам си по стълбите на 22-ра поликлиника, май бях ходил на ренген за глезен или коляно.Беше топло- риза, леко обърнат маншет, вратовръзка ,панталон, хубав колан,кожени обувки и надолу по стълбите, когато чувам някакъв глас:"Много добре изглеждате господине" Явно ,че не е за мен ,но гледам зъболекарката ,която познавам по лице, гледа към мен.За да не бъда смешен ,поглеждам зад гърбът си ,но там няма никой -а тя ми казва,: "за вас е отнася".Бре да му се не види, майтапче си прави ,но като стигам при Центи се изфуках.Разбира се ,кофата със студена вода се изсипва върху мен с репликата "Тя се е шегувала ,а ти си го взел за истина"Ами може и така да е. Не съм някой мазен хубавец, обикновен. Просто понякога влизам в тона на разговора или ей така пускам някое двусмислие.Като в самота начало на запознанството ни ,се държах някак не толкова обрано.Тя ме води да си видя нещо като Поросан или Ревалит, а аз искам нещо да разгледам, но държа нещо чупливо и тя казва "Дай ще го ви го държа". Не знам от какъв дявол се направих на духовит и казах нещо от сорта "Ама нека първоначално малко да се поопознаем".Беше просташко, не знам защо го казах.,а тя вместо да се разсърди се разсмя с глас. Струва ми се ,че и двата случая съм ти ги казвал преди време Ал
Мноу си пррррос саше, мноу, че и смешен.
Фантазиите на дъртия клоун: как го били канели млади и красиви жени на пиано бар, а други го били заглеждали колко добре изглеждал. Хахаха, и колко добре може да изглежда един дърт смотаняк, при това дори не е кой знае колко висок... Само си представете зализано мамино синче, което точно на излизане мама с плюнка му оправя веждите. Е, точно така изглежда наш Ал, само дето отдавна не е момче, а е спаружен сдухан дъртофелник. "Много добре изглеждате господине" - това кога си го сънувал, деде?
От друга страна, Алчо, много добре ти се получава да пишеш еротични фантазии. В този сайт и без това само такива като теб нелепи чекиджии пишат, така че смело се хвърляй! Какво се правиш на скромен и уж не можеш? Много даже си можеш, виж как хубаво си го разказал този мокър сън как се отваряш на аптекарката с просташки подмятания да се опознаете преди да те хване за чепа? Тукашните читатели са непренциозни, дори няма да забележат, че този нелеп еротичен сюжет е взет от брадат и глупав виц...
Може и да му го е казвал някой ДРУГАР, докато връзва обувките му.
"Нормалната" среда произвежда "нормално" скучаещи гости. Ал, днешните разкази са много хубавки и ме докосват. А ти нечешамапипниш :))). Та, в следващото си писанье ще туря Бенка за главен герой, да знаеш. Как подскача на един крак по стълбите, идващ от рентгена на минус едно, а майка му седи в колата и жули коментари в порносайта, в който е активна :))))Обаче на Бенка телото ми е оставило чернобяло впечатление, рязко и контрастно, поради извънземния му вид, с някаква тотална несъразмерност в трите крака и аз изтичвам по престилка и феромони, да го върна за некъв подпис, дет требва да ми разпише с бело мастило :)))). И там кат го замъкна у манипулационната, дет инжектират контраст ректално и глей кво става....Алченцето ми, навън съм. Пияна от цветно надишване. Натоплена от слънчево проникване. Голите баджаци се пипат безочливо един друг, докато в градинката едно пишлеме се дере с магарешка кашлица и ми иде да идем и да ги образовам малце...охххх :)))) лигоч- лигоч...Ф
Бабче, има ли нЕкой мъж де си го видела и да не си го пожелала от кръста надоле? С думата ХУЙ на устата ще умреш, баси и закъсалато за ебанье бабе.
От жлъчно самозадавяне се умира по- лошо...
Баба ти Фърцолана така се е разгонила пролетно, че и среден пръст да ѝ покажеш пак ще се подмокри до коленете
Фейче, даже не знам защо и как се случват .Не са нищо извънредно ,просто си приказвам с жените ,както с теб-не им се правя на интересен, то и Центи в огромният брой случаи е на една ръка разстояние.Не съм някой чаровник-обикновен съм.Така и с вуйната светла й памет.На колко лекари съм я водил, внимателен съм с нея, въпреки ,че по някога беше много проклета.С Центи няколко пъти влезнаха в срещен бой ,Центи не търпи някой да й казва и да й се прави на прима-балерина и вуйната предпочиташе моята компания. ЦИТАТ:"От друга страна, Алчо, много добре ти се получава да пишеш еротични фантазии.".Ама каква еротика,каква фантазия ,това са ежедневни обикновени случки,които нищо не значат.Като с количките ,онзи ден пак сходен случай, като с японското момиче в метрото, понякога когато видя жена с нещо малко напазарувано на касата, защо да не я пусна да мине, когато ме помоли някоя да й сваля нещо от по-високо защо да не го направя.Не очаквам конгратулейшъни, нормално човешко отношение. А ти да си прикриеш бедрото ,да не го излагаш на показ, че всякакви мастурбанти бродят и по сред бял ден. Майка ми, ми е казвала ,че като малък ме е водила на Враждебна ,за да ме слагат в барокамера, за да мине по- леко магарешката кашлица. Ей ,сега ще налетя като Ме-109G, на форсаж върху една торта от 100грама сладки.Такива споменчета в огромно количество.Центи се чуди как ги помня , ами помня ги. Буба се отбила и до онова някогашното момиче ,дъщерята та генерал от службите е казвал съм ти за нея ,за вилата ,за копането ,за кумитето, за сърденето, за останването самички във вилата и т.н. Знаеш, че бях образцов като рицар. Ал
Ал! :))) Гушнах едно кафе в леглото. Кефффф. Дъъълга слънчева разходка беше. Опнах се на сянка. Бенка ми е изпратил букетче :))). Свирят ми концерти, тия мойте музиканти. Косата ми още е топла отвън. Сега или ще потъна под водата, ще стане мътно и сиво, ще ми се заклатушкат плавно разни стъбълца водорасляви и докато потъвам по гръб, ще се радвам на слънчевите отблясъци и тишината, която изтрива всичко от горния свят. Или. Ще вдигна падчето и като се заровя : лекции, физика, химия, практики...Или. Ще ми дойде идейка, която още нямам, по която ще съшия миниразказче. Оплаках ли ти се, Ал? За откриване на учебната година в немско, канят студенти и нови, и стари, в центъра за контролирана употреба на наркотици, в 22ч , до жп гарата. Плюхме си на пръста и писахме възражение. Мейл за нарушените ни права и дискриминация на правото да сме Против наркотици. Ще сложели двама наблюдаващи....неам нерви, честно, Ал. Кат взема тоягата.....Оуууу, забравих си единия каубой, че днес е рожденик. Чакай ся там да пиша. А ти изяж тая тортичка! Изяж я с кеф. С облизване. С много примижавки. И после тая енергия да иде в нещо полезно: щастлива фантазия, тихи игри зад пердета, шах с Центи....:))))). Ф
ЦИТАТ:"в центъра за контролирана употреба на наркотици, в 22ч , до жп гарата. Плюхме си на пръста и писахме възражение."Това пък какво значи. Задължително дрогиране.Ама каква е тази гадост и защо трябва да го правят.По -добре една хубава торта и кафе ,може и малко уиски. Да не го превърнат в сборище на педали
Юхууу, как сладко дрямнах! Обичам тия 20айс минутки. Центъра за наркозависими бил хале за 200 човека, в съседство е офиса. Дали това е място за обявено почасово асептипно прилагане на инжекционни наркотици, дали им дават чисти, вместо да се тровят със съмнителни коктейли от химия, идея си нямам, Ал. Не казвам нищо лошо за това да има такива центрове. Техният смисъл да съществуват мога да го открия логически. Близо е до легална проституция :). Но че каниш млади хора, чуждестранни студенти за "добър ден" в 22ч?! на такова място?!, вместо реч на ректора в Аулата, после изказвания на професори и отвън два фургона с безплатни напитки и хотдог! Примерно. В 22ч?! Тия знаят ли как в нашия квартал има по двама сини през безистен? И че сме със спрей за мечки в джобовете? Какво е това сега? Колко сме толерантни? Да приобщим пропадняците към интелигентните деца и да видим кой кого? Казвам ти, сблъсъка на реалността със здравия разум е толкова мащабен и абсурден, че човек трябва да се фокусира на много дребни малки стъпки и цели, за да му оцелее психиката. Защото видно е, че времената са изпитателни. Изпитващи. Пишкащи. Напикани. И ако човек допусне да се отпусне. Изпусне. Да не задържи моралните си устои, да се полъже и приобщи към лошото, е тогава е кофти. Същият принцип за доносници и садисти по време на преврати. А сега- утайки. Новото правилно. И ти си парцал и аз съм парцал, но за тебе живота бих си дал. :))) Иво Димчев го изпя прекрасно. Ф
Бабе, по-добре си плювнете на пръстите и си го размажете по дупчиците, чИ ако ви излезе късмета и кеф да усетите. К'во търсят интелигентните "деца" на по 20++ г. в квартала с пропадняци?
И как така АДЖЕБА, ЕнтелЕгентнитИ ти отрочета ша допуснат да се изпуснат да не задържат моралните си устои щом веднъж ги имат, ами ще прегърнат утайките+парцалките с отворени обятия?
Ретард постутеринен, да те светна и за недвижимости ле? Е, добре. В центъра е опасно. В бохемията е опасно. В покрайнините, с къщите, дворовете и широките тротоари не е опасно. И да мислиш е опасно. И да говориш с мен е опасно. Запомняш неща! :)))) Бааахахага
За мойте отрочета не се напъвай да разсъждаваш, ши пукнеш вена, по -полека
Да разбирам, че си правиш вятър или подкрепяш купоня във вида, в който го описах? Всъщност нали знаеш колко ми е важно да знам....ама не ми се учи и се подпичквам с квото ми попадне :)))
Алченцето ми! Извинявай. Спирам да им отговарям на елементите. :) Игнор и дасаивъту*. :) Конец. Ф
Правилно, бабет, не се разсейвай да се обясняваш с Бахура. Търкай стафидата, трий мазни бутове един в друг и фантазмирай как спаруженото кренвиршче на алтавия разкъсва паяжините като същи химен…
Добро утро,мило, умно и хубаво момиче. Хайде ставай.Не си ли на лекции днес? Там ти си знаеш, държиш се на ниво ,никакво заплесване по разни бенки, брадавици и други кожни образования. Чудя ти, защо вчера в този топъл ден не отскочи до вилата. Хем на слънце, хем на тишина ,хем на чист въздух.Може и нещо да се разцъфтяло. За мен са гнусни същества наркоманите.Някога като ученик се носеше славата ,че наркоманите са в 9-та Френска и там са най-големите курви. Разбира се това бяха ученически митове и легенди, ама все с нещо трябва да се правим на интересни. Иначе улица "Гургулат, а тогава "Тина Киркова " е свързан с лични емоционални спомени от друг характер, но това беше години по-късно, след казармата и започване работа в Института.Кафето в леглото изпито, и ставам за закуска. Тй като фантазиите са свободни ,да знаеш как ми се иска както съм по пижама да се мушна при теб,а пък ако Центи види какво пиша може да стана и една глава по- нисък. Ал
ОбразОвания, пак закъсня, докато се пра'иш на Ентересен. Баба на колко чичака в гащите влезе нощеска чрез вайбър и уатцап, почти колкоо са твойте лазарника. Баба пак я тресеше менопаузата, шизофренията и безсънието 3в1.
Добро утро, Ал. Какво небе! Желая ти прекрасен ден! Ф
Ал, балансирам. Случи се нещо. Не искам да говоря и после да се чета. Извини ме, моля. Ф
К'во балансираш, писане с Бенка, с Робин Худ, с Кук, с ......... и за деде пак немаш време....
Сеньора Сбабичоса на стари години си фантазира, че все още е онази млада козичка, която бодро рипа от кур на кур. Обаче на това не му се викало "де гиди въртоглава дърта шаврантия", викало му се "балансиране"...
Разбира се душко, когато имаш време и възможност.За небето си абсолютно права, знам ,че си наблюдателна.Както се пееше в една песен от началните ми класове "Небето синьо кат' коприна, това е моята родина". Прегръщам те, желая ти всичко добро, не се тревожи. Благодаря ,че спидели с мен. .Ал
Ал! Пак писах и трих. Не мога да си позволя разкриване на болезнени лични теми. Знам кога какво мога да понеса да се вее. Всичко отмина. Сторих. Приключих. Сама съм. До кокал. Ф
Бошкей как прозвучах. Мойо си е жив и здрав. И пасивен. Това исках да кажа. Офффф Понякога не е достатъчно да си жена. Иска се жив мъж да се изправи и да каже две думи. За респект. За тежест. Ф
Защо бе, доня Сбабичоза, от какво се плашиш? Не тий срамотно начи да си вееш шундата на всеослушание, ма некво мръсно бельо с'а те притеснява? Ма давай го насам, бе, душата, давай да го обсъдим както си требе, да те оплюем кат опитни махленски клюкарки, да ти дадем някой и друг непоискан съвет и да ти светне пред очичките. Доволна ще останеш...
Ал! Знаеш ли кое е хубавото на издънките :))). То е функция на пасивността, де. Ако от дадена длъжност се очакват покритие на дейности и те не са изпълнени, е разочароващо. Повече отколкото, ако нямаше никого на длъжността, нали така? Но когато глобим нарушителя, за бездействие или вредно действие, все едно, получаваме какво? :)))) Seiko Prospect :). Мисля да се задействам абсолютно скорострелно, щот ама много ми се хареса едно моделче! Ето това вече е баланс! Сега ми излезе! Дай да та цункам. Навън сме с псенцето. Аз по бяла ризка и дънкова пола. Разкошно е. С никого другиго не ще умната ми животинка. :)))) Виж, още вчера си усетил, че нещо не е наред. Сутринта си помислил, че е към теб. Знам. Съжалявам. Не би следвало да има нещо външно, което да наруши "нашето". Хайде. Кажи си, че съм такава една, непредвидима. И винаги мога да сговня добре започнал ден :))). Факт. :)))) Ф
Ал,утре ни викат много рано. Може и да не успея да сътворя ново хайку с кафето. Но денят после е свободен и непременно ще ти изпратя някоя мъдра сентенция. И защо изобщо си с пижама? Теа никоха не е било! :) Ф
Добро утро, Ал! Ярко оранжево зарево е над Стара планина. И онези летни птичета, дето някак съскат, докато пеят. Главата ме цепи. Не мога да пиша дълго. Кафето е до мен. А ти не. Иначе щях да ти хвана ръката и да я положа върху широкото деколте. То свършва под съединението на циците. Значи можеш да разпериш пръсти и да обследващ тежестите, които нося :). Да ме облекчиш за миг, да ги измериш в длан. Може би ще се подпреш от двете ми страни, на прави ръце, ще си на четири крака с намерение да се наведеш и да ме целунеш по долните устни. Ще набереш нощничката нагоре, ще ме погледнеш как пия кафето и ще слезеш за "своето". Но аз не бих могла да издържа това. Спирам те. Ще си разлея чашката. То не може. И преди слънцето да се е показало, под звуците на тва пиле, дето си събира слюнката, ти ще си ме накарал да пея аз. Чрез тяло, извиващо се под ласките ти и въздишки на удоволствие. Това вече не е обикновен нов ден. Вече не е бял лист. Сега сме тела, разпадащи бялата светлина през сетивата си. От темето ти струи лилаво. От гърлото- синьо. От сърцето- зелено. Виж, от инструмента ти на любовта, ще се излее бяла вълна над кехлибареното ми море. Ще втрия в кожата си всяка капка. Ще се самомасажирам, докато и циците ми изпият сутрешната си доза. ***Като за ниско кръвно с близки граници, трябва веднага да спра електронката. И вчера мислех за теб, Ал. Протегнах ръка. Но можех да кажа само дума. Трябваше да разбереш. Беше замазано крещене зад дебел лед. Кога би разбрал, че не съм ок? Ако го вербализирам ли? Или няма такъв шанс, приказката да ме прати в ъгъла? :)))) Целувам те. Сега всичко е наред. Няма неизвестни. Продължаваме. Ето и слънцето. :))) Казва ти "Дарявам те със силата си". Затова те пращам "Грей"! Ф
Добро утро душко. Не бих казал, че съм профайлер , но когато имаш някакъв душевен дискомфорт се усеща по начина ти на изразяване, споделяне, усеща се една дистанция със събеседника.Радвам се ,че го сподели с мен, защо помислих, че пак нещо съм ти дотежал, досадил ,с една дума омръзнал.Не искам да ме чувстваш като натрапник и досадник в твоят душевен мир.Знаеш, че за мен е удоволствие да разменяме виждания ,мисли, наблюдения ,ежедневни социални случки. Двама познати и допадащи се споделян как им е минал денят, какво им е направило впечатление ,спомени изплували от детството, понякога битовизми. Обикновен разговор, не сме на сцената ,да произнасяме монолози като Хамлет или да имам терзанията на лейди Макбет, когато ходи и се чуди какви аромати ще отмият кръвта на двете деца.Е, вече съм го забравил чел съм го преди много години. Може да си види много ежедневно ,но излапках парче козунак с кафе, а закуската малко по-късно. Утешавам те Ал
Ал! Рожбе! Ти куту си ми една опора и гръб, и сладурче, и полезност под душа, и нощна, как тъй ти се внушават вредни идеи? Да ми омръзнеш?! Все едно да ми омръзне да дишам! Трудно ми е да те задържам етбей, защото искам да ти скоча и всичко да си изпея, но това е положеньето. Всичко е наред сега. Всичко е по старому. С един урок повече. Силно те прегръщам! Твоичката :)
Трудно мога да бъда определен като образцов, но поне не съм "дрънкало". Може пък това да ми е една от малкото положителни страни.При една от поредните любителки психоанализи на Румката, тя каза нещо от сорта- " при всичката ти бъбривост и лекомислие ,много пазиш чужди тайни". Те не са точно тайни ,но е някаква информация ,която не е моя .Какво съм видял, какво са споделили, какво са почувствали ,това не е моя информация и чувства, та за какъв дявол ще ги разгласявам, иначе майтапчета може. Може пък и за това на някои бях интересен ,защо си казвах каквото си мисля ,не някаква обида към някого ,а мои мисли и коментари..Имаше и такъв случай още по време на соца ,събрали са ни в големият салон, кой могъл се измъкнал, а аз съм проспал момента и съм се насадил някъде на първите редове. Идва един платен коментатор ,нещо като сегашните порнографи -политолози, социолози, полит анализатори, социални антрополози. Та онзи си пее някакви красиви перспективи и по едно време изтърсва ,че някакво находище у нас е толкова богато ,че остатъка от флотацията или първичната обработка на материала била толкова богата ,че чужди фирми искат да изкупуват остатъка..Аз както си седя се изцепвам в тишината, нещо от сорта " това не значи ли ,че имаме ниско технологично ниво, щом не оползотворяваме по-пълноценно суровината". Тръгва ме си ,а "баш" партийната секретарка ме щипе по трицепса , "Алекс, само ти ли си толкова умен".Аз мигам на парцали и не разбирам какво толкова съм казал. Ама защо все на мен, но и затова Румката си имаше обяснение.Докато ме закара до нас ,ако е с кола ,аз съм й занимавката.Намерила се коя да ме превъзпитава Пак Ал
Ал, децата ме посрещнаха, сготвиха ми закуска, сложих си главоболието да полегне и сега съм кукуряк! С цялата вяра, надежда и любов на 100%. Много пъти се е случвало, Ал, да понасям тежестта на обвинения и сръдни, само за да ми усмихнат след някой ден/ година и да кажат "разбрах". Реалността даде признаци да е чула и отговорила на вчерашното ми "сторих". А днес наблюдавах Бадема как работи и се възхитих. Беше паметна сутрин! Когато се прибирах, излизах от метрото и си мислех, че никой от хората, които срещам не би могъл да се чуства толкова жив, колкото аз. Посветен. Имах чуството, че владея древните руни и държа юздите на колесницата на живота. Само дето замених кочияшкото място за порция бъркани яйца и претоплен печен патланджам в доматен сос, та да подложат на паракофдала. Ти беше с високо и разкрачено кръвно, аз се събудих с ниско и събрано :))), ето виж колко сме подходящи един за друг. Ин и ян. Ако аз се мушна в теб, ще те подпълня и ще оформим идеалното цяло :)))). А за Prospecta може би излишно настоях за някои функции. Мисля, че от златните кантове в 5цата няма по- подходящо за мен. Чаровно ми се вижда да е с ръчен механизъм, но сега с тия автоматични опции, пък соларни...човек се обърква. Идеи? :))) Ф
Ше трябва да напиша "Сутрешно джезве" и там да си казваме "Добрутру" :)))) Ф
Егати сънят.Не знам защо предишната нощ не спах ,но в замяна на това "забих" хапче диазепам и събуждането ми беше като излизане от гъста мъгла.Е, вече съм стар и не е вече времето когато сутрин преди 5,15 бях свеж.говоря за казармата ,а след това и по време на следването и работата. Бях леко забравил отворен прозорец,а съм спрял парното ,защото не мога да стоя и спя на топло. При Буба когато отида ,ама там е ужас, горещина ,заболява ме главата.Та стандартна утринна.Сега кротко пия кафе, Центи с глюкомер в ръка ми мери кръвната захар, защо съм "набивал" шоколад и козунак като "змей". Имам чувство ,че на Центи не й е много приятно ,че разменям по няколко изречение с фармацевтката, ама то само се шегува момичето,а аз просто отговарям. Накупихме към 40 основна бройка бели -само бели яйца и един резерв от още десет за всеки случай така ,че в в събота ще е голямото "мазало".Буба като главен дизайнер ще се развихри.Използва разни листенца, които притиска с парчета от стар чорапогащник към яйцето и го топи в боята. Е, най -последните са с разни миксирани бои с олио. През това време устата и не спира да ме обвинява във всякакви грехове -на тема мързел и старост. Ама с какво удоволствие си споделям с теб ,различни битовизми, които едва ли те вълнуват, но те чувствам близка и неосъдителна да за това си пиша такива битовизми.Ти нали там в курса не кокетничещ с разни "мазни" ухажори .Гледаш си лекциите ,заяждай се с разни женици, но никакво кокетничество. Ал
Добро утро, Ал! Заради днешните лекции ще пропусна изпращането към терминал 2. Настроенията ни са покрай това. Изобщо не съм правила планове за Великдена, даже ме е яд, че пропускаме лекции и се нарушава ритъма. Не искам никакви яйца и никакви козунаци. От цял месец купувам козуначета от различни места, за да опитваме, сравняваме, по цвят, пълнеж, текстура и защото сме заедно. Сега, в тия размирни времена ми е доста тъпо да се разделяме. Уни пише отг в мейл към всички, че ако се страхували от късния час и мястото на сбирката, да се събирали на групи за отиване и прибиране от халето наркомснско. А, да се намерели доброволци, отговарящи за наблюдение за сигурността. В същото време в града двама стрелят на случаен принцип и има жертви. Извършителите са опасни и незаловени. Не им излиза баланса на мойте и само мога да се надявам, че техните си младежки емоции ще ги увлекат и ще се потопят в оная специфична еуфория на младостта. Минах през днешните разкази отгоре- отгоре и се зачудих какво става. Имам усещането, че целта е потребителите да бъдат наказани. Това чуство не ми идва за пръв път. Понякога е повод за лигни, защото реално един качествен художествен опис, изваден от световната литература може да съдържа всичко. Разликата с тук е, че се пише и чете, за да възбужда. Да извиква ерекции. И ако в тази светлина се сваля възрастовата граница, вече преднамереното има друг смисъл и не е важи чистото удоволствие да наказва. Когато се усетя в такава среда, отделно от всички други отворени файлове, все емоционално- изтощаващи, Ал, не знам какво право имам да ползвам платформата. Само вчера говорихме за това. И днес всичко ми се вижда на 180°. Разкъсан анал, детско порно и инцест и аз с дневника в писма?! Не че съм се взела на сериозно, не че егото ми е наранено, пррросто нямам капацитет да поемам нови дразнения. Знаеш ли, вчера като разходих песа под следобедното слънце и се прибрахме в хола, като стоях край децата и ме натисна зверски сън за втори път през деня, просто легнах на килима до кучето и заспах. Мойо отместил пулта за ноти и стола, та свити като скариди една в друга, както се спи на плаж, хем подслушваш звуците, хем тялото не е контролирано, ей така си спах като куче мойте 15-20 минутки. Умора. Казвам го за онагледяване как не ми се ще да еквилибрирам. Трябва да се подготвя и да тръгвам. Бягайки от спомена/знанието/абсолютния феномен, че мразя "бащинството", което виждам тук. С това не се свиква. Даже се опита нещо да ми се изрепчи тоя батя ти. Снощи. И бързо вдигнах обороти. Спя до него. Живеем. Но когато трябва да застане до мен, мрън мрън оправдания. Тоя конфликт хич не е малък. Мечтая си как вследствие новото учение, живота ми ще тръгне в друга посока и кой откъде е. Един конфликт между съзнание и реалност по- малко. Ф
Не до мен. Не. Зад детето си трябваше да застане. Наранено и физически и емоционално. И тц. "Мога ли нещо да направя?" "Това". "Е, не, няма." Този диалог ми предстоеше когато ти писах за небето. И решението как да постъпя извън този сценарии в полза на справедливостта. Казвам ти, нямам площ по телото за повече дразнения. Всичко е настръхнало. Но ти ме прегърни и гледай да не счупим яйцата ти белите :)))))) Ф
И при мен в различни години съм чувал не ласкави оценки за мен, както От Центи, така и от Румката.Странното е ,че освен смислово, то в повече от 80%, те се препокриват и текстово като изрази.И двете взират мен, а мантрата е стандартна "Без жена да те води през живота за ръка, няма да можеш да се оправиш, какъвто си наивен." След това следва номенклатурата на моите "наивности". Ал
Ал :)))), дай да та цункам. Още тъпотии се случват. Но явно ма изпитват, кво да ти рекна, либелей?! Най паче гледам дансъ идосвам, че от много тестостерон никне брада :)))). Айди още едно излизане- влизане и ще дойде лигоч тайм. Твойтичката ти п.с. наивни тук няма
На бедния човек всичко му се струва скъпо, а на простия всичко му се струва ТЪПО. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Ще влизам за къпане. Идваш ли? Вчера денят ми се раздели на до обяд и след обяд като границата беше просветването на лицето ми. Хем малкото излетя към училище, хем клявките се разграчиха разбрали- недоразбрали и създадоха ситуация и уаещам как лицето ми отразява някаква попареност. Вкъщи голямото ме нахока, че било дисреспект да не им отговоря. Ама че сме в лекция, че преподавателката и аз имахме диалог, че тя таман ми потвърждаваше, че имаме добрата и дума и воля да няма скъсани..., дойката и кривогледата разцепиха мрака. Ма с простаци спори ли се? Тия подострили гърла и чакат случай да се изложат. Бошкей.... Та следобяда самолета излетял, аз съм сложила един ред мнение по казуса в курсовия чат и лицето ми се попросветна. Ама късно упражнение, късна куч разходка, куриери туй онуй и ми угасна фитнеса. Усетиха се, че то не може да се става с петлите и до 22ч у фитнеса. Може, може, ама до време. Все пак, на 50 съм. Тук може и да е пълно с 50 таци фитнес маниаци, знам ли. Па и сигурно имат хубави цветни еластични екипи по телото. Втора кожа. Не анцунг. А клин! Моите, Ал, да ти се оплача, от няква фенси марка , дет чакахме някъв понеделник, за пре офф поръчки, па избирахме с оформящо дупе, па с повдигащи бузи, с разделящи лабии....еееее....чакам ги вече седмици. Поне две. Ма как да ти се ходи у фитнес с прост клин от Декатлон? Или чакай : с клин за катерачи в синьо като тоя цвят не ми отива, ма е подарък от мойо. Да ти кажа, така съм му ядосана, че ме е гад да пиша "мойо". По - скоро ще кажа "батя ти". А вчера таман съм гола и ще се мушкам у нощница и тоя със сериозната физиономия дето стиска устата и гледа кат доцент ме зяпа да пита тъпотии. Бе алоу, кой ти е позволил да зяпаш? Начи заметнах се и му отговорих изпод дрехата. Той сякаш идея си няма колко ми е противен понякога. Или има, ама се прикрива добре. Като бяхме на път с децата и му звъня да го проверя за нещо, дето е обещал. Не бил. Мълча. Казах Чудя се кво да те правя? А той: Сменяй ме. Ми добре, ти го каза. Още по- лесно става. :)))) Кво да ти кажа, Алченцето ми?! Огромен ми е дисонанса. Огромен. Дълго време и не знаех, че е ненормално огромен. Нали все си представяме, че всички мислят като нас. Че няма тъпанари :))). Хайде, влизам вече, че ме чака ранна лекция. Целувам те. Ф
Добро утро, хайде ставай,лекциите не чакат. Много мразя когато се събудя към три,с мисъл, че е време за ставане ,след това следва въртене и както да легна все нещо не ми е удобно.През това време Центи спи и се чудя дали да не я събудя ,че да не съм само аз буден.Разбира се някак заспивам и разни бурни сънища, от които само понякога някои помня, ама като ги запомня ,има чувство, че е за цял живот. По някога са компилация от случки от прочетени книги, случки то казармата ,от детството от института.Как успяват да се миксират, ми е загадка. Водят се разговори ,за събиране на Великден в племенницата, събираме с в тях защото къщата им е в един малък затворен комплекс, от няколко залепени къщи като в Амстердам, тесни и високи с някакво миниатюрно дворче. Това значи ,че в неделя у нас ще има печене ,след това тави или в едни тенджери ще са бутчетата, Буба шофьор ,мен ще ме овикат и двете, мъжът на Буба разумно ще се прави на невидим и така кисели ще се изнесем натам. Само да не ми предлагат салата ,в която има зелен лук, ще пропусна. Сега кротко си пия кафето и те чакам да отвориш очички.Ал
Пу да му се не види! Смъдя ми. Имам розова малинка на лявата гърда и сютюенът му, вчера, явно я е дразнил с ръб, щот сега от водата ми щипеше. Ней гот, така, ней. Но! Затънала съм до ушите в избор на часовник, Ал. Към Tissot имам сантименти, а Seiko си е сигурност. И като съм заизбирала...за луменисценция, за сапфир кристал и то ей го, кат сложиш и титаниева верижка, край! Трябва да суша коса. Бързам. А всъщност ми трябва, за да мога да си засичам време :))). Целувки. Ф
Да си кажа честно,на фитнес никога не съм ходил и няма да ходя.Когато тренирах джудо в еди ъгъл имаше лежанка ,щанга , шведска стена, лост за набиране, нещо като тренажор за гребци и май това беше. Иначе в къщи имам няколко комплекти дъмпели, всеки дъмпел 15 кг, ролки -два броя, два експандера и разни стегачки на захват. В казармата полосата беше над 250 метра и имаше катерене по върлина до корубата на стар хеликоптер ,монтирана върху метална конструкция на 6-7 метра височина,въжета за спускане и след това започва лазене по корем с изнесен на на ръце автомат, прехвърляне през двуметрова стена, лабиринт, горски завал, разрушена стълба ,преодоляване по въже над водно препятствие -демек краката на въжето, ръцете също ,но те освен крепене и дърпат ,а автомата ти тежи на гърбът, а когате е закрепен добре де удря , а при стената защо се преодолява по така наречен "апашки "скок има вероятност да се измести и да ти разбие устната и така преминаване по една бутафорна стена където третият прозорец е на ниво на трети етаж и те е шубе да не се проснеш, ходене по дъска на шест метра височина и широка двадесет сантиметра ,е там един си счупи ръката и така.При нас нямаше клинчета ,а онези комбинезони, които са едно цяло като детска "космонавтка".Плат тънък,здрав, плътен,целият на зиг-заци ,в различни нюанси на зеленото-кафявата гама. Миризма плътна на момчешка пот, оръжейна смазка, кожа, вакса и евентуално на евтин одеколон,ама ние нямахме много косми по лицата. Абе чанч. Разбира се автомат, пълнители, ,в сумка ,която така е омазана ,че ако я остържеш с ножа има смазка като да мажеш филия масло.Маратонки няма ,а тежки чипици тип офицерски-направо красота.Момчета напъхани в шарени торби, Няма що много сме красиви- потни,мръсни, смрадливи. Сега си пийвам чай ,зелен, пиша си с теб, приятно усещане . Комуникация с умна,културна ,образована и забавна жена, която не те осъжда е много емоционално освобождаващо.Ал
Душица си ми ти! Чайче с вдигнато кутренце пиеш :). Гледам народът и той е на отвара от жълт кантарион и раз-дух-ват. #смешное. Мисля си, че много ме бива да задам командата, инак кой в ходом, кой в бег, ще се изпопрепънат. Много хубаво чуство е, Ал, да си жена сред културни пиячи на чай. Все ще отнесеш някой ...коментар. Но ти не се разсейвай с мен, имаш задачки по подготовката, слушай Центи и изпълнявай. Ф
Алченцето ми! Толкова неща изговорих наум, веднага щом ти написах името :))). Но нека не те занимавам така, писмено. Ако си ми наоколо, ще ти седна на крачето и цветничко ще ти разкажа. Но сега, опнах се на креватчето с шалте цвят камила и русо куче някъде отгоре и си се кефя на новичкото дайвърско Tissot, което сякаш винаги ми е било на китката. И пак ще ме размъкват по фитнеси. И пак ще се гледаме с оня екран на пътеката, докато слушам блус. Хич не е уъркаут музика, но много ми импонира на медитацията там. Липсва ми да ти пиша малки късметчета за сутрешното ти кафе. Иска ми се да можех да вляза пак в оная кожа, но нещо съм се насериознила и виж колко съм различна. Изобщо не мога да се позная! :)))) Ф
Дотичвам да те съборя с целувки, че забравих и пак изчезвам! Ф
Захапваш ме,а? Вдигнато кутренце, как пък не. Майка ми така ме учеше ,когато пиех какао или чай, да съм си разпервал кутрето.Още тогава ми изглеждаше превзето и лигаво, така го усещах като малко момче. Ти като Центи и тя макар и рязко леко захапва ,"хайде разпери кутрето" и аз се ядосвам, и не мога да разбера защо това се прави.Някак не е анатомично удобно. Центи има два "Fossil", Буба и понякога носи някакви други марки,е има и стари "Заря","Луч" и Фиско,тези последните са механични .Моите всичките са само механични.Буба иска да ми подари някакъв смарт, ама не го искам, а тя ме ме обяви за проклет.М-м-м-м ,блус, приглушена светлина ,женски ръце сплетени на вратът, женско тяло притиснато, женски шепот в ухото, женски топъл дъх кара космите на вратът да настръхват, женски очи и тъмни като вселената със звездички -а не така.Май пак преди да заспя ще си спомням разни моменти. Както ти казах често сънувам разни сънища ,компилация от различни случки.Ал
Като се замислиш, може би мъжкият вариант е с прав пръст, а при жените кутрето трябва да се заобли на "о"? По- логично е така :)))! Разцъквам, докато чакам да стане време и гледам Нощния страж Георги Кандев! Ама голям образ е тоя момък! Не само че красавец, при тва ръбат като Г класа, а и ползва думички. Е, ще кажеш, че му ги пише някоя пиарка. Малко се разминават с външния му вид едни такива смекчени Артур и команда послания. Обаче е яко как пак ни пързалят с трапчинки/скули/кирчовци. Нещо му нямам вяра на тоз убавец. Изглежда като лисугер с двоен стандарт. Е, ако ме арестува, ще съм мнооооого мноооого лоша! :))) Видял ли си го? Ф
*Тимур! Тимур и неговата команда. Моя грешка, извинети. Ф
Потен съм, Ал. До железата. Под железата. Твоитичката :)
Алченцето ми, лицето си го опнах с новия серум и се усеща като в самостягаща се маска, А мръднах с вежда, А се пропуках, но бедърцините, рожбо, си стоят натегнати и на камък чак до следващия път. Да щеш да ме размачкаш малко? Ней правилно да не ги разпускам, но е факт. Нищо не правя за разтягане. Още съм с мокрия халат. Новия, дето е оня цвят между синьо и зелено като водите на басейн под сянка. И като седнах с краката на О, а халата се отметна встрани, на леглото се получава една гола интимност на облегната назад статуя с телефон в ръка. Реално би могло дори да не забележа, че някой ме е приближил. Че е погалил окръжността от прасци и бедра. Че е погалил цепката къпана, от напълно затворени устни, само с накъдрен детайл в горна комисура от набръчканата шапчица. Разбира се, в моя случай, че забележи прическата най- напред. Да кажем, че е нещо като късата коса на Ефит Пиаф. Косичка, колкото да отвори самото лице/пишле като нещо лишено от аксесоари. Достатъчно само по себе си. Затова малка прическа. Значи заравяш си пръстите в косъмчетата, те са къси, къдрави и черни, и имаш ясната подсказка откъм слабините си, че ти пипаш моето, а аз ще пипам твоето. Затова избързваш, преди да те прекъсна и спускаш пръсти, за да разделиш лабиите и да се обмокриш от розовата долина, заключена под тях. Разтваряш ме и разпъваш настрани като си се привел и гледаш надолу, искаш да видиш отвора към вагината. Завърташ нокът и ми го мушкаш. Аз простенвам и се люшвам нагоре към ръката ти. Подканящо. Искам да продължиш с това проникване. Отново. Да ме погслиш нагоре към клита, да се втриеш надолу и да се намушкаш през дупчицата. Откровено стена вече умоляващо. Тази твоя игра хич не е безобидна. Можеше да си цъкам на телефона и да не те видях кога се появи, но ръката ти.....оооообоже...вече съм хвърлила и телефон и колан, халата е разстелен и искам само едно : да ме затоплиш с тялото си. Не искам повече игри. Нито целувки по циците, нито пръсти по вагината. Искам да ми легнеш отгоре и да ми го вкараш отривисто, докато кожата ти залепва по моята и лицето ти е на сантиментри. Искам да смуча езика ти. Да впия нокти в дупето ти. Искам да се движиш в мен и да ме караш да тека още и още, в абсолютен екстаз, че члена ти ще е тук и след час и след два и през нощта и утре и аз мога да го ползвам много. Много. Когато поискам. Просто трябва да те открия в коя стая си и да ти бръкна под гащите. Много е хубавко да имаш любимо тяло под ръка. Сега ми става мокро от хавлията. И тук е постоянно отворена балконската врата. На вертикал. Хладнее ми. На пишчето ми хладнее. И искам топла ръчичка. Затова ще спра да пиша и ще се погаля. Боже! Вече ми се пие кафе! Ако бяхме заедно в този момент, щях да пия кафе и да те тормозя мноооого време. Ти спиш. Дано сънуваш приятности. Целувам те по невинното личице. Ф
Как си минава времето... кога беше Нова година, кога дойде най-любимия ден на дъртия педерунгел - понеделникът след Великден. Когато е можел безнаказано да ръси банални пошлости на колежките, докато се хили с онази неговата нагла полуидиотска усмивка на недоклатен смотаняк. "Колежке, хайде да се чукаме!" и веднага прихва в противен кикот: "С яйца, бе колежке, ти какво си помисли?". А колежките едва се сдържат да не им проличи какво точно си мислят, но всички се преструват, че тъпите шегички на Алекс са им забавни. Чудесно знаят чий син е гнусното копеленце, както и че е "ушенце" и редовно "донася" гадости за тези, които не са били достатъчно любезни с него. Така беше по времето на тъмния соц...
Центи понякога гледа Сашо Кадиев, а аз, като правило, някой филм. На сателита често попадам на хубави руски и понякога съветски филми. Понякога по-често, друг път не толкова, започвам да сънувам странна компилация от прочетено и преживяно, но отдавна. Казвал съм ти как с един колега започнахме да си намачкваме схванатите мускули, без да ни е цел да правим нещо специално. Ако е по-топло, а и сме по ризи, е по-лесно. През зимата, когато сме с пуловери, сваляме ги. Тренировахме джудо и след тренировки, ако се случеше да висим по спирките и да духа студен вятър, сутрин се чувствахме като изплетени от върбови пръчки. Затова, както му казвах, "абе, защо не ме щипнеш?" Колежките гледат осъдително и подхвърлят сарказми, но както съм ти казвал, веднъж една почитателка на аеробиката беше "одървила" раменете, врата, ръцете си и като допълнителна екстра – имаше главоболие. Та започнах да я масажирам, но ние не бяхме истински масажисти. Просто, базирани на анатомични познания, я мачкахме както знаем. Доволни бяха и така ги присъединихме към групата. Румката, на другия ден след Великден, много държеше да се чукне с мен и понякога самодоволно заявяваше: "Счупих ти яйцето." Аз й отговарях: "Поне едно ми остана." Тя беше кротка, всичко избиваше на хумор. Малко едричка, руса със сини очи, като в едното имаше малък сектор от ириса в кафяво. Добро другарче, което си беше поставила за цел да ме превъзпитава, което си е "кауза пердута". Беше направила откровение, което ме изуми със своята откровеност и дълбочина, но по това време гледах в съвсем друга посока. Прощаваше ми много неща и понякога ме предупреждаваше за различни ситуации, които възприемах като първоначални сигнали. Подозираше или се досещаше, но никога не ми казваше нищо. Само когато ме возеше в колата си, започваше анализ на постъпките ми, критики и анализи на "отсрещната" страна. Центи, пък, има гърбът като камък, може пирони на него да изправяш. Задникът й също е като камък, а тя само катери стълби – никога асансьор, заради клаустрофобията. Има и една млада жена, която също страда от клаустрофобия. Някога, като млада, Центи тичаше нагоре по стълбите, дупето й беше малко – не случайно носеше джинси Super Rifle, номер 28 по инчов размер. С възрастта вече не е толкова, но пък от вдигането на тежести през последните двадесет години раменете й станаха доста широки. Те и преди бяха по-широки от ханша, но тогава тежеше 49-51 кг. Жалеше се, че никое момче не й обръщало внимание. Е, тук си приличаме, защото и на мен, в училище, освен Натали и съседското момиче, дъщерята на генерала, не съм забелязал някое момиче да проявява интерес. Чак след казармата и особено когато започнах да следвам, все едно някой ме подмени, а аз си бях същият. Ал
Ал! Чета те, а сякаш не си ти. Някъде към края обаче се убедих, че чета теб, а и тези "върбови клонки" са си от твоят цветист изказ. Имам усещането, че бързаш. Или нещо не е наред? Аз се събудих в онази приятна форма, за която ти бях писала преди време. Това е физическото удоволствие да обитавам това тяло. Изпитвам, дори в момента, физическо удоволствие от това да чуствам топлия гъдел от косата си над бузата и както съм полулегнала в леглото, крайчетата са паднали по деколтето. Наслаждавам се на устата си, която примърдва току да опъне устните си в спокойно състояние, току да ги свие една към друга и намокри. Гледам ярко червената малинка над лявата ми гърда, изскочила над дълбокото деколте и това ми харесва много. Защото нали знаеш как всеки има собствен оттенък на кожата, а аз харесвам своя плюс допълнителните цветове. Харесвам приятната умора на мускулите, които те правят жив, напомнянето в бицепса, в прасеца, в бедрата, че са били натоварвани. Ето с едно отмерено движение събрах косата си и я отметнах назад, гривните леко издрънчаха, погледът ми се
Се освободи от сянката. Изобщо усещам се като едно поле, по което е пуснат фин ток и той леко вибрира, създавайки мека топлина. Обожавам това. Да ми е удобно в кожата. Да ме носят тия форми към кухнята. Да ми се опива обонянието от кенийското кафе, да усещам очите си лъчисти и широко отворени, когато гледам зареяно и мисля. Струва ми се, че това само по себе си е празник. Вярно, до мен хърка Оня. :))) Но успявам да разделя хубавото от лошото. Мисълта ми е, Ал, че понякога имаме повод да сме щастливи от факта, че сме живи и здрави. И че го осъзнаваме. Гледам месото по китката си. Толкова е познато. Толкова е близко до спокойствието. И има нужда от крем :))). Хайде, ще имаме предварителен изпит другата седмица, нека пак мина през презентациите. Целувам те. Ф
Ама какво толкова странно съм написал.Нали ме знаеш, че в мен не е скрит Балзак или Достоевски.Пиша първо-сигнално. Не знам, но и сега понякога след натоварване на гърбът ,слагам една точилка на килима,лягам върху нея по гръб и се избутвам с крака,до към талията и усещам как някакви твърди неща под кожата се движат .Не е неприятно ,но е скучно.Та в института нещо подобно ,но там и хоризонтално най-вече на тези надлъжни мускули от двете страни на гръбначният стълб и т.н. Имам и един масажор, който като го заредиш може почти двадесет минути да се масажираш.По гърбът абсурд, да не съм октопод, но по гърди и ръце става.Абе съвсем друго е Центи да го прави, ,но тя ми се кара.Някога баща ми носеше от Съюза нещо като две успоредни въжета ,на които през десет сантиметра има дебели върви с по десетина дървени топчета.Цялата конструкция е дълга толкова ,че примерно с едната ръка държиш над дясно рамо ,а с другата по диагонал на лявата страна на талията и движения нагоре- надолу . Много го ползвали руснаците след техните бани..Ама това преди години.Ал.Чакам да ми пишеш ,днес си свободна-почти съм сигурна .Ама кажи какво те обърка в епистоларното ми изложение.Аз съм толкова еднакъв в изразните си средства. Пак Ал /Пак ли съм се изложил/
Отивам да пия втора кафе, но никакви разперени пръстчета ,или пък свити на кравай като кучешка опашка.Ще го държа както аз си знам, все едно някой иска да ми го вземе.Може да не е елегантно и по етикет, но е пък здраво.Двамата с Центи сме кисели, но инициативата е моя..Ал
Алченцето ми! Иде ми да те схрускам! Ще те затисна под мен и ще те почна от устничките. Но ще ти забраня да мърдаш. Ще си лежиш и ще чакаш да ти се наситя. Най- много да ме държиш с ръчички, дотам докъдето се докопаш. Искам да се отпуснеш и да ми предоставиш месцето си. Да мога да ти цункам и очичките, а циците ми да те гъделичкат, като се местят над теб. Даже бих ги разходила над лицето ти като две камбани, само заради удоволствието да ти усещам релефа чрез тяхната фина кожа. Бих насочила зърното си над затворения ти клепач, бих те гъделичкала по бузките, бих те измамила, когато отвориш устенца и вместо цица да получиш езика ми. Иска ми се да те пипам по ушите, по тила, да съм седнала върху теб и да географствам от север на юг като обръщам внимание на всяка пора и бенка. Искам да опозная текстурата ти. Също и десенът. Еластичността. Отпуснатостта. Охххх, как ми става възбудително като си представя зрял мъж, ако знаеш. Иска ми се да те държа във възбуда, с преминаващия ми език над члена ти, в пълна забрана да мърдаш, като ще те оближа от корен до главичка и ще изкъпя с език топките ти, ще спусна пръст към перинеума и ще ти намокря сфинктера със слюнка. Къпя те, нали така? Ще се движа, разкрачена и достъпна върху костта ти, оставяйки бедрото и пищяла мокри след вагиналния масаж. Ще ме виждаш да се люлея над теб, доставяйки си удоволствие да се притискам в твърдия ти крак. Ще те обърна по очи и ще "чукам " с ритмични тласъци от пубиса, докато подпряна на длани, ще рисувам фигури по гърба ти, чрез висящите цици и ще те лижа точно под косата. По рамото. Ще те хапя по лопатките. Ще спусна пръсти по цепката ти и ще се впия като прашка, докато не се повдигнеш и не стигна до члена ти, за да го масажирам. С опряна путчица върху бузките ти дупешки сладички. Искам да те измъчвам. Да лежиш без права. Да те смуча и изпия без право да пипаш. С ръце под таза. Колкото и да се бавя. Никакво право да ми натиснеш главата, докато носа ми се сплеска , държейки ме в кожата ти, заради удоволствието да си в теснотата на гърлото и садистичния кеф. Това е за друг път. Сега сме пухени и розафки. Разбира се, щом новия ми часовник :))) отмери достатъчното време за игра, ще ти кажа "Ти си! Унищожи ме!" И знам какво следва. Прррросто си знам. :))) Пак ще ти пиша. Ако не се сърдиш, че те обръщам в еро- образ, ще продължа. Защото ми е много хубавко :)))) да те ползвам, телценце Алченско със ум Алченски. Ф
Ама Фейче, какви са тези канабалистични желания.Та аз съм стар и жилав.В къщи цари углушително мълчание. Вербалната тишина можеш да я режеш на филийки. Центи се чуди как да ми се подмаже, а за нея това е повече от мъчително.Всеки опит за комуникация , бива посрещан с високомерен поглед.Аз - виокомерен -та това е оксиморон. Ал
Миличък ми Ал, втори път пиша дълги фермани и трия. Какво ли да ти разправям, кое ли да спестявам?! Да ти ям ли жилавото месце, да те пожаля ли? Все дилеми. Тук не мълчание, а тиха ненавист и физическо отвращение се настанява. Охххх дай да мълча, по- добре. Ф
Ал, искаш ли малко клюки? Четох, четох, па рекох да си почина като те брифна относно курсовия живот и демокрацията, и има ли тя приложение :))). Имаме дисциплини през този семестър, които вече приключиха лекции. Не са дългосвирещи, един вид. Попитах преподавателите дали са съгласни да проведат предварителен изпит, тъй като в предвидения формат този юни се очертават 10 изпита. Множко са. Дотук добре. Всички бяха щастливи, че мисля и действам, макар на своя глава, но за общото благо. Скандалите почнаха, когато се пусна анкета за съгласие, но срещу гласувалата "против" се приложи натиск от ония двете клявки, все същите ( дойката и кривогледата), които проверяваха всеки на лично как и дали е гласувал За. Защото много им се хареса идеята ми. Те на лекциите не са идвали, но сега бързат да вземат изпита. И я принудили да пише За. Когато научих от отговорничката на курса, че момичето Против е искало да се прибере в Украйна за малко, веднага бих тъпана сред дружките да го подкрепим. Да си променим и ние избора на Не. Защото човек не знае какво може да се случи и недайбох ние да сме причина за гаф. Мълчаха. Поисках от отговорничката да предаде на момичето Не, че съм и гръб, ако реши да си отстоява и заставам и аз с Не. Мълчание един ден. Днес ония двете натиснаха много и издирваха последните негласували по телефон! Празници са, да му се не види и активистките. Побъркали отговорничката от искания. Влизам в общия чат и пиша, че е кофти тва пресиране, което е уплашило гласуващия с Не и аз заставам до него, ако реши да си отстоява правото. Условието за този предварит изпит беше да сме 100% съгласни всички. Нищо че аз инициирах. Нищо че е било предпочитан вариант. Има един против- край! Все до толкова имам толеранс към чуждото мнение. И кво става! Клявките ме обвиняват че тва не ми било частен университет да си правя квото реша и защо изобщо предлагам такива варианти. След всичката приложена преса :)?! Обяснявам , Ал, че правим Опит, базиран на идея от здрав разум. Че реалността винаги може да ни изненада с непредвидими обстоятелства и че демокрацията означава да има право и на отказ от глас, и на глас - против. Извод: мойте дружки са путки. Отговорничката не е искала ранната дата, но нищо не мъцна пред всички, освен че да , не е хубаво да се самоинициирам в питанки към преподавателите. А онуй украинче мълчи и не мъцва нищо. Не му знаем хала, де. Не го коря. Знаеш ли кое ми хареса най - много в цялата история? Че винаги се чуствах права и на гребена на света. И когато действах. И когато бих пръта. Но и в Библията се казва, Ал : "За едната загубена овца, пастиря оставя стадото само и тръгва да я дири". А новата ми групичка, които се обединихме и бая множко си чатим сме втората възраст: отговорничката инициира групата, мен, една мюсюлманка с шамия, мноооого ми е на сърце, една бесна разложка в злата и първа мода, с диалект и огин характер и една симпатяга, с библиотекарския дух, дето ни сподели диска си с ИИ теми, базирани на слайдове и учебници. Тези, същичките, роптаха против нахалството на младите, но не се активираха да им застанем заедно насреща. Мдааа, започвам да усещам желание да го играя Контрата занапред. Само за да дразня клявките и да възпитам малко характер у дружките :). Дали улягането върви с безмерно търпение? Дали е правилно да не се набиваш на очи? Защото аз не го мога. Засега това е, Ал. Ако мина по- късно на еро фантазии, ще те осмуча до черупка. Но имам още теми да чета. Утре ще идва татюто и ще му пекна агнешко бутче. Но настроение за месене нямам, та само ако настоява голямото, тогаз ще се запретна. Още някой ден и пак сме към Терминал2. Следваща среща с дечица - юли. Туй е положението. Гушвам се за малко. Чи ако се позадържа- край. Залепвам. :))) Ф
Бабушке, я кажи честно, кога последно си пипала кур на живо?
На тая дъртата скочубра шундата от 'га не е помирисвала сирене от кур дори ИСТОРИЯТА не помни. Но ши й таковат майката ми се струва в скоро време, заради интрижките си които опитва и на живо да прилага. МНОГО скоро пак шА рИве, че сурата й е обринат+++херпеси. Валтер Бенямин