Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Есенният следобед, жив и превъзбуден, нямаше никакво намерение да утихва. Златното искрене на ясния ден извираше от всякъде: от яркото жълто на опадали листа, от отблясъците на отварящи се прозорци до заблудените лъчи в косите на хората. Глъчката на юрналия се град, смесваше обичайния трафик с необичайно многото хора, излезли да погълнат в сетивата си красивия ден. Юлия чувстваше по тялото ѝ да се разлива приятното затопляне от мъхестата блузка. Гърдите ѝ се чувстваха заклещени в затвор, но тя съзнаваше, че зърната се бяха обострили в свое малко дръзновение на бунт срещу оковите, поради точно тези топли целувки, поради които и бузите ѝ горяха в пламъци. Ожадня. Ожадня и за ласки. Ласки, които никога не би могла да опише с думи, а точно в момента чувстваше от вътрешната страна на бедрата си. Това е феномен. Едно от чудесата на света. Това е бризът, топъл и настойчив, плътен и нежен, който се увива по голите крака и ги целува настървено. Това е онази потайна възбуда от контраста, да си облечен в мохер, поло яка, пола под коленете, обута на голо с декорирани във филигранни изрезки каубойски боти и да усещаш ръцете на есента да се подмушват под полата и да те обследват енергично, триейки се в кожата до настръхване. Дори в частния случай на Юлия, контрастът се допълва от прекалено апетитните ѝ закръглени бедра, чиито вътрешни пухкавини се събираха пред входа на вагината ѝ като едни бели стражи, мекушави и добронамерени, но все пак подкупни интриганти, просещи ако не галене и целувки, то поне шамар. Нещо. Аванта. И докато вървеше лежерна и спокойна, не твърде младата жена, усещаше, как лек полъх се плъзва под полата между краката ѝ и се завихря там, нахален и възбуждащ, докато при ходенето, тя не разтвори в широка крачка крака и тогава полъха се блъсва с все сила в нежната ѝ чорчица, обута в лаконични прашки. От това внезапно охлаждане, тя цялата усеща тръпка на възбуда, а клиторът ѝ подава глава, за да види госта, като в същия миг стърчащите назад надграждения над бутовете се отъркват в грубичкия плат на вълнената пола и направо болезнено проскимтяват. Та какво ли не биха дали, сега по тях да се забиват нокти и зъби, а не само остри влакна.
Юлия стъпи на уличката, пришпорваща кучето си да побърза с пресичането, докато му правеше параван и деликатно повдигна полата до над коленете, за да прескочи камарата есенни листа при бордюра. От това хладните въздушни целувки се усетиха многократно пъти повече, а чорката ѝ се присви и отпусна с усещането, че се е просълзила в гащите. А гърбът ѝ пое нова доза топлина от откритото слънце след горичката, през която бяха минали. Това за малко да я довърши. Като черешката на сетивни удоволствия, чийто интензитет стигат върха на приятното дразнение. Реши да седне в близкото кафене и да си вдигне тургура със силно еспресо. Само като си помисли как сяда върху студената метална повърхност на стола и нова венерина капка се отдели в предусещането за това мъчение.
Още от далеч го видя.
Мъжът пиеше кафето си сам. Слава богу не бе преметнал крак върху крак! Юлия винаги се чудеше какво става с пениса тогава. Къде отива той? Човекът бе седнал широко разкрачен и с тъмните очила на лицето си, цъкаше нещо по телефона, облакътил се на масата.
Юлия остави кучето да лежи до съседната свободна маса и скоро се появи с еспресото си и се настани така, че да може да оглежда господина в съседство.
Отпи с притворени очи. Първо вдиша дълбоко аромата с разширени ноздри, а после поела слънцето чрез косата и тила си, отпи. Бавно. Задържа вкуса и го разстели на езика си. Рецепторите ѝ прегърнаха плътното, разпъпиха се под киселината и се подчиниха на мазния послевкус, докато тя издиша през носа си черните плантации на Кения.
Спогледаха се с кучето. Размениха любов и радост. Когато вдигна очи към мъжа, без да иска изпрати от същото право в зеницата му. Спокойните ѝ ириси, позлатени от отблясъците на следобеда, отделиха фотон и той се изстреля в очите на мъжа.
Известно време се баламосваха без думи. Той разсеяно разцъкваше или затваряше очи и се облягаше назад, докато тя го разглеждаше най-детайлно, безумно глупаво от нейна страна, след като бе забравила да върне очилата си, понастоящем служещи за диадема.
Той държеше цигари на масата и запали. Всяко движение на ръцете му бе уловено и категоризирано. Първо сгъвката на коженото яке при рамото. После рязкото придръпване на ръкава назад, оголило красива длан. Широка. Такива ги обича Юлето. Загледа се в кожата на тези длани. Изглеждаше топла. Би ги пипнала с удоволствие. Би искала да потърка вътрешното на своята длан в неговата. После да го захлупи отгоре и да плъзне пръсти между неговите. Да ги свият задно. Да седят един до друг и да оставят кафетата си да изстинат, защото не им се отделя. Или чакай, помисли си Юлето, може би той ще отпие кафе, ще преглътне и ще ми даде да оближа горчивото от устните му. Ще се наведем един към друг… Не! Не. Той ще ме придърпа да седна в него. Под дупето си ще усетя твърдината на костите му. Ръбещи крака. Полата ще ми забоцка, навряна като шкурка около прашката и без да искам, ще разтворя крака, за да запазя равновесие, или даже ще спусна десния си крак до земята, а той ще плъзне ръка в открилия се процеп и ще ми стисне лявото бедро в здрава хватка. Има пръстен. Не е малък. Торсът ми се разтапя и потичам като шоколадова фигурка пред великденски прозорец. Ако тази ръка се хлъзне нагоре, по месото ми и достигне с върховете на пръстите си атлазените прашки, ако потърка издулия се клит под тях, ако тоя пръст вземе, че се шмугне под плата и недайбоже се навре в мократа ми пишчица, как ли ще извикам, когато пръстенът леко задере на входа с хладината си, а после потъне и тоталната възбуда ме разкрачи достъпна, широка, за да ми напипа точката отвътре и да ме погали с бързи движения, докато люлея таз и разклащам и маса и кафета…
- Пуши ли ви се?
Гласът му я сепна и тя затвори уста. Усмихна се.
- Всъщност, да… бих запалила! Как се досетихте? – подмилкна се Юлето, усетила, че е допуснала гаф.
Мъжът се изправи, взе си кафето и преди да се настани до нея, я обслужи. Прав, закрил слънцето, ѝ подаде кутията и тя се пресегна в посока на дюкяна му, където в най-непосредствена близост я очакваха малките вредни изкушения. Забави се с избора си нарочно. Целият ѝ хоризонт бяха дънките на мъж от колана до средата на бедрата му. Приближи и лицето си, за да фокусира още по-добре. След лицето и езичето ѝ реши да помага, като надникна при усилието да сгащи бягащите тютюневи цилиндърчета. Мъжът тръсна кутията, за да ги намести, при което се разместиха жилите и вените на дланта му. Ръка, която би могла да държи хуя в този момент, а не кутия цигари.
Юлето тотално откачи. Мъжът – не. Сякаш нищо не забелязал, се наведе към нея и задържа огънче, докато очите му настойчиво се мъчеха да ѝ върнат оня фотон. Седна. Опря коляното си в крака ѝ. Така стана по-добре. Цялото събрано електричество потече в прав ток, в една посока. И се завъртя в кръг. През него в нея, откъдето се изля пак върху него.
- Благодаря! – дрезгаво се издаде Юлето. - Имах нужда!
- За мен е удоволствие! – усмихна се той. - Отдавна не съм общувал с дама! – подкупващият му комплимент успя.
Крива усмивка, прибра завеса към бузата му и се откриха зъбки, чието предназначение Юлето усети по себе си и притвори очи.
- Виждам дама… – продължи той, търсейки благозвучие в гласа си. -… която се погрижи за верния си приятел най-напред. Наля му вода. Масажира гърба му. Чак после си сервира. Това ми говори, че сте добър и грижовен човек, алтруист. Сама. Може би, бих имал късмет тъкмо да се развеждате, предвид щастливото ви лице? – сега лукавата ухилка бе повече от поносимото, просеше си да ѝ забиеш един език между зъбите. - Разкажете ми за себе си! – помоли той, скромно този път.
Юлето всмука и бързо издиша дима нагоре, в опит да центрира лицето в нещо по-различно от лъст и нагон, изкривили я в животно.
- Чудех се нещо… – започна тя бавно. - Понякога някой блуждаещ въпрос става толкова досаден и жужи ужасно настойчиво, нали знаете? Ето сега, след малко ще се разделим, всеки по пътя си, а аз не мога да реша как правите секс. – и разтегли току що навлажнените си устни в широка усмивка. - Виждате ли, винаги успявам да сложа хората, които срещам в някакъв калъп, образ, добавям и малко семейни проблеми, марка кола и професия, колкото да украся шлайфа към наклонности и психо увреждания. – белите ѝ зъби отново му се присмяха ехидно. - А при вас не мога да реша едно просто нещо! Как се движите? Бързо, в мощни тласъци, прехапана долна устна или точно обратното? Имам подозрения, че може би имате нужда да любите, да се втривате в пубиса на лежащата под вас жена и без да отделяте кожите си, да тласвате неизлезлия пенис обратно, бавно и нежно, болезнено бавно и нежно, навеждате се да хапете зърната ѝ, но понеже го правите с болка и зъбки, бързичко се връщате да я утешите с меките си устни и я целувате с цялата си любов и нежност. – задъхана Юлето отново стрелна езиче по устните си и усети как гърдите ѝ са се натопорчили напред, притеглени от гравитацията му. - Как правите секс? Моля ви, кажете ми! А после ще ви разкажа за себе си! – смехорлив огън блясна в ириса ѝ, преди да го скрие зад опразнената чашка.
Чу се леко сръбване. Чашката тропна лекичко в чинийката ѝ. Мъжът се приведе към ухото ѝ и лизна мекичкото. После почти допря устни, докато горещия му дъх изричаше:
- Теб, скъпа моя, бих вързал здраво за ръцете. За да не ми бягаш! За да си беззащитна! За да те укротя! – Юлето се подмокри на момента.
Дали от аромата ѝ, той продължи:
- Бих оставил краката ти свободни, за да ме риташ с тях. Да усетя силата ти, когато те хапя по бедрата. За да ги вдигам над рамената си, когато искам да те излашкам дълбоко опозорена под кощунството на ръцете и хуя ми. Дали ще съм нежен? Дали ще галя? Или ще грабя? Насилвам? Скубя и тегля? Притежавам. Ям.
Юлето леко залитна напред и опря буза в неговата. Залепнаха като магнит. Чуваше сърцето му под хладната материя на нещо като копринена риза. Усети как клокочи живителния му сок като през ствола на многовековно дърво и как се разлива към периферията на крайниците му. Усети как пулсира коравия му хуй, тръпнещ за нея. Притисна се още по-плътно в лицето му. Вдъхна го. Зад клепачите ѝ избухна заря. Опря длани в коленете му и ги плъзна по бедрата му. Опипа му всичко. Заизкачва се по корема му. Загали втвърдяващите му се зърна. Той плъзна задник леко към нея и тя се качи върху него, обкрачила дънките с вече минижупа от набрана вълнена поличка. Впи устни в неговите. Солени. Горчиви. Кисели. Арабика и тютюн.
- Заведи ме у вас! Направи ми всичко, което поискаш! Ще слушам, обещавам! – откъсна устни от ухото му и го загледа настойчиво, докато съзнанието му не изплува отново и ѝ се усмихна.
- Бързаш, малката! Нека постоим така още малко. Виж, песът спи. Не го буди! – откритият му присмех в тези мамещи очи не я заблуди.
Иска я. Адски много я иска. И няма да си го позволи.
Дрън,дрън. Много приказки на пазара. Брътвежите на пресъхналото кладенче.
Хахаха, поредните лакардии от сборника МОНОЛОЗИТЕ НА ВАГИНАТА. Не приказки, ами фантазиите на една баба под шипковия храст. НЕ СТАВАШ за писане на СИКИШ истории, кротони-фотони+един тон ИНТЕЛЕКТУАЛНИ бонбони. Сто пъти ползва думата Слънце и производните ѝ. С четка и бои може да си по-добра, опитай там, за тук НЕ СТАВАШ !!!
Хахаха, аз докато пишех 15-та(павликенски ебач) ти го написа, по-кратичко, щото знае ква си деменция, докато стигнеш края забравяш началото!!!
Zh. Създадени сме за секс, да му се наслаждаваме. Както казват Металика Nothing else matters. Надявам се да има продължение.
Надявам се да няма продължение .
Сексът в продължението ли ще е? За един приятел питам.
Mind over the matter, Zh, е моето верую. Инак щяхме да сме зайци :))). Кой знае защо ми се прииска да споделям моментно настроение и усещания. Тук си имам фенклуб, който не се интересува от чуждото мнение, но не е и самодостатъчен, та се налага да вирее в сивотата на омерзените. Както и да е. Нашите, женските, настроения се считат за тайнствени и трудноразбираеми. Нека пък повдигна завесата. Едните голи крака под вълнен плат се оказаха чуден тригър. :))
Никой ти не ще ни тригЪр-а , ни тигъра. Циба МА!
Ай бе ФАТМАК, цЕл сайт тебе гледа коги ще дойш си изсърбаш допълнителната ЗАКУСКА от бабетка. Да й кайш колко е начетена, ЕРУДИРАНА със синя кръв и др. най-похвални СЛОВА, а ние сме ясни простосмъртни СЕЛЯНДУРИ.
Бабока хептен е изветрило.
Zh. Bake your mind си спомних, като се забавлявахме с български поговорки, казани на английски. А иначе нямам предвид безразборен секс. При мен сексът винаги е бил по любов или взаимно привличане. Та опичай си акъла, я камилата, я камиларя и други звучаха смешно на английски. Хубав, слънчев ден на всички! Намери една статия в 24 часа, Деми Мур на 61 и гледай филма, има го в торентите. На моменти е гаден, но има послание към жените, неслучайно е получил в Кан награда за сценарий.
А така, ВСЛУШАЙ се в съвета на СТАРАТА ти нова СОЛОВА цигулка от хора и ГЛЕДАЙ филми за наборките си!
Аз рекох нещо златен дъжд ще има пък тооо...15см
Словесен бълвоч , на тази авторка всичко е такова.
Забавно зинали гърла с разкритие на 3 литров буркан :))), малко е, можете къде- къде повече.
Взе да ти НАГАРЧА още от сега следобедното кафене май А???
15-ка, ако знаеш как се опиках ли :)) , скуиртнах лиии, от нещо, което каза Кучето тук. Как помпили гърлата на една двойка. Представих си, че съм мъж, докато ме бие струята на душа по клита и я помпя тая ми ти курветина, ма истински ме кефи мъжа ѝ, клекнал до лявото ми бедро, текат му лиги и гледа като бито куче, докато не му наредя Лапай и го насиля до край....Избухнах :))
Ние можем повече, тя - не.
Бахти якия евфемизъм за дърта пача: "не твърде младата жена"
Тя милата скромна, една тиха и кротка, иЧ Си не отваря устата да плямпа кЪт вас селяндурите.
Пък и нале е админ баба с изпросени правомощия, с тридневно реване и хвалене в пощата на "Секскупоний", мое да прай Кот й мазна душа сака.
Опа, мижитура се видя в чудо, едно е да си плещи едни и същи дрън-дрън-лиготии как латвийското момиче не знам си кво му било казало, че ще му направи и на уше му прошепнало "толка милъй не спеши" и нашичкия препотен и изчервен се чудел дали много му личи, че идея си няма какво да прави с това момиче, съвсем друго е със замах да демонстрираш финес, изтънченост и класа пред смотаните селяците, като им изпъкнеш в стил "стар градски левент". Аре бе, Саше, показвай го най-сетне тоя финес и стил, че ни пресъхнаа езиците изплезени да те чекаме и да цъкаме :))
Тц, тц, тц, аз ако съм на мястото на БАБА утре не едно следобедно кафенце ще напиша, ами ЦЕЛОДНЕВНО и нощна смяна и вас да ви натриват муцуните ТА да видите хубу ле е... АМАН то СЕЛЯНДУРИ !
Какините, поразсмяхте ме, па ми олекна. :)))
Zh. Бахи, аз ли съм старата солова цигулка и не ме приравнявай към така наречения десантчик. Той е с "добро" потекло. Аз не съм. Феята не ме харесвано аз няма да кажа нищо лошо против нея, а то и няма какво. Да не задълбавам. Ще ви разкажа нещо. На времето дядо ми се запознава на фронта, там балканска, балканска, междусъюзническа, първа световна войни с един забележителен човек. Архитект Севов. Прекъснал следването си в Дрезден да дойде да се бие за България. След войните, понеже е от Търговище и от дете е играел само с турчета заминава за Анкара и завежда цяли архитектурно бюро. Прави министерски и административни сгради на новата столица. Става личен приятел на Кемал Ататюрк. След това става близък на цар Борис, толкова близък, че заприказва царя по време на атентата в църквата и двамата виж Сдат на път за там как хвръква кубето. По време на гоненията срещу евреите двамата с царицата правят санаториум за гръдно болни в Трявна, където работят само евреи, след като е построен, те остават като болни или персонал. Той е бил в стаята когато Борис е умирал. След Девети го съдят като близък на царя и съветник, въпреки, че заплата не е получавал. А и да не пропусна, градоустройствения план на Търговище е негово дело. Ески Джумая тогава. Народният съд го осъжда на смърт и го разстрелват заедно с принц Кирил, Богдан Филов и още много, много други. Защо ви го разказвам това, защото в конфискувания му апартамент срещу черквата Свети Георги се нанася шеф от службите с"добър" произход. А синът ми като ученик , беше ходил при сегашния кмет на София, тогава дете, ама на ДС и ми викаше, тате хола им е по-голям от нашия апартамент. А сега тия си получават големи пенсии и дават апартаменти под наем.
Нямам какво да добавя към казано от Zh, в смисъл нали се чудеше бабетката що толку не мога да го дишам т.нар. "десантчик"...
Zh разказва увлекателно. Разбира се, в тукашния любителски народен съд, обвинението прави леко нелогичен мост след безупречната репутация и трагична участ на архитекта с финала за вменяване на вина, щом човек онаследява имоти. Че ги делят едно- две поколения, ще си затворим очите. Забравяте, че и при изселването на евреите, много апартаменти се оказват свободни. Също така изчезват хиляди бебета, родени от неомъжени млади жени, с обяснението, че са починали, трупчета няма, аутопсии, биологичен отпадък, нам кво си, дали пък не е изнесено и бдж за скрап, не, чакайте, Десантчик е внесъл КирчоиКокорчо и завъртя газовите сделки, все пак няма как да не е той! Той е навсякъде! Като се замисля, щях да пусна сълза, че е разстрелял човека, за да се нанесе у тях, само дето не е бил роден, но 100%, даже 1000% има някой грях, то не може. Най- първия е, че е син на баща си! Първороден грях му се вика! Бийте! Хвърляйте камъните! А, момент. То и ний сме така.
Аз сравнявам ОТНОШЕНИЕТО ти спрямо бабето, а не произхода ти. Получава ти се: "Феята не ме харесва аз няма да кажа нищо лошо против нея, А ТО НЯМА И КАКВО". Това, че те двамката са със синя кръв и никой друг не може да е на тяхното равнище е ясно! Та доколкото разбирам ДОСТА съжаляваш, че БАБА не те обича, защото за пореден път го пишеш с ГОЛЯМО огорчение този ФАКТ. Отвори си очите, тая е ТАКЪВ ШИЗОФРЕНИЧЕН ЕГОИСТ, че не обича НИКОГО освен дебелия си гЪз!!!
ШИЗО пий си ИЛАЧИТЕ, че почна много жлъч да пръска ПАК!!!
Купоний, Купоний...дано се смееш! Създал си сайт за еротика, порно и фантазии, а получаваш обичайния bg boiling cauldron...
А, верно ли сайтът бил за еротика и порно?! Аз останах с впечатление, че е за разкази без секс и спомени, вонящи на тридневни партенки.
В очите е разликата, безумни, в очите ака умът е разковничето какво да виждаш.
Това с очите трябва де нещо за теоритиците, аз съм по практиката.
Zh. Fairy, в нашата малка България всеки има роднини и от двата лагера. Нямам нищо против въпросния десантчик, просто ме подразни гордостта му, че имали "добър" произход, щото бащата бил генерал от Държавна сигурност и фукането с големите апартаменти . И гледайте филма за Гунди, и там има генерал от службите. Бахурий, в България хора със синя кръв няма, дори София преди Освобождението е била като едно голямо кално село
Било е И продължава да Е!!! Но както виждаш хора с голямо самочувствие не са НИКАК малко. А защо бабека реве, интересува ли ви???
Zh, вярвам, че под добър произход, единственото, което се имаше предвид е стабилното възпитание в името на старите морални порядки. Където строга роля играеше бащата, а някои неща бяха немислими за изговаряне на глас и прочее тънки моменти, създаващи усет за такт, свян и позволеност. Същото е и със селото като нарицателно. Ама защо да развалям кефа на загубените из ръжта, нека си яхат там дървените кончета. ***Практика, скучно ли ти е пред една и съща гледка или аз съм с грешното впечатление, че е така? Искрено се надявам, че просто имаш много време за губене, както и най- после си свободен от задължението да играеш, та си слязъл от Олимп и копаеш ровове, припявайки. Това е много важно, да. Да си себе си. Хубаво е, че вече ти олекна.
Аз ти ОБЯСНИХ бабче и го написах в сайта преди доста време, (мисля, че беше началото на лятото) черно на бяло! Такива като теб - ЛИЦЕМЕРКИ нямат уважение и обожатели, поне сред СЕЛЯНДУРИТЕ!!! А сега ме викат на вечеря и трябва да се лиша от смешките на самотната баба. Разбери го, колкото по-бързо го проумееш толкова по-малко ще го отнасяш - БИТА КАРТА СИ ВЕЧЕ!!!
Не очакваш да водя сериозен разговор на подобно място, нали?
To whom the belt sang :)))
А вие забелязахте ли, че стабилно възпитаният в "старите морални порядки" мъж така и не се появи? Ферито с този си разказ директно му се обясни в изгаряща страст и желание да му се отдаде по всички възможни начини, направо му се хвърли на врата, а Сашето се покри като насрана шушумига. Всеки път ме напушва смях, като се сетя как нашия описваше случка с колежка, която уж го била посветила в тайните на сексуалната практика carezza, как щял да колабира милия в жегата от толкова чувственост и страст. Ква кареца бе, смотльо, кой на теб ще ти прави кареца, та ти се насираш от страх само като ти се усмихне жена, камо ли нещо по-сериозно... утре ще цъфне тая добре възпитаната мижитурка все едно нищо не се е случило "Добро утро, Фейри, кафенце, тва-онова?" :))
Моля, моля, човека е семеен и сега му доставят АНАЛЕН оргазъм със СТРАПОНА от дедо му генерал. Ич не му е до бабината ФИЧКА.
Този е вторият ГИГА ТЕПЕГЬОЗ на който се натъквам след баба! Изпълзял е под разказа "КАКВА КУРВА СЕ ОКАЗА "
Този е вторият ГИГА ТЕПЕГЬОЗ на който се натъквам след баба! ПУТЬО е изпълзял е под разказа "КАКВА КУРВА СЕ ОКАЗА СЕСТРА МИ" първа част и ни ЛУК ЯЛ ни МИРИСАЛ!!!
Бахти темерута, не посмя дори едно добро утро да напише тук... Което какво показва? Показва, че нашият славен и добре възпитан мижи-лажи-темерутко-путко хич не си пада по дебелогъзи дърти чанти. Подозирам, че в началото той си я е представял като едно пеперудокрило ефирно създание с глас като на пролетен ручей, но сега вече я вижда такава каквато е: дебел сбръчкан бабозавър, който с гласа си кърти мивки и напуква фаянса. Кофти :))
В светлината на утрото краят на разказа звучи повече от покъртително, чета и ми се къса сърцето: "Иска я. Адски много. И няма да си позволи да й се присмива.". Но точките в края на изреченията не трябва да ви заблуждават, тя се надява... всъщност не... тя го пита така ли е, това са въпроси. Но и на трите въпроса май получи отрицателен отговор...
СантаУпоритий :)), още се вълнувате от мойто слънчево зайче, скочило- подскочило....:))). Сега чак пия първо кафе, всъщност капучино, с настърган коледен линдт с канела :)), та хайде да ви ощастливя с присъствие. Връщате ме назад, дуетДупон, с тези отдавна излезли от употреба думи, но явно в чужбинско, са се замразили във времето и още ги търкаляте между зъбките. Твърде много мисъл вложихте, какво ли е искала да каже авторката, ще се уморите. Айде, видяхте ме. Успокоихте ли се?
Автора ако обича да не се обажда, когато коментираме какво точно е искал да каже, пий си там кафето и се наслаждавай на живота :))
Дааам, пий го докато все още ти е СЛАДКО, защото ще вземем пак да ти го ВГОРЧИМ с някоя описателна ИСТИНА относно ТЕБ или ПРОТЕЖЕТО ти!
Бахе, относно художественото изкуство и игра със слънцето, ето, не се налага да слагаш костюм и да се свениш, че приличаш на гей в галерията : https://www.highviewart.com/izkustvo/slanchevite-kartini-na-loran-parselie-5623.html
Семейство от София на 43 и 39 сме…търсим мъж за чат и/или нещо повече. Комуникацията се води главно от жената. [email protected] :)
Уха! В този разказ има повече еротика, отколкото във всички "реални" тийн истории взети заедно. Браво, Чародейке!
Ал, навлязох в много меки и удобни дни. Чуствам се като в ръкавичка. Странно леки, приятни и удовлетворителни отношения навсякъде, с всички. Децата са тук, ваканция е. Това ме впуска във въртележка с всичките им нужди и искания, но и ги очаквах, за да ме влачат към фитнеса. А получавам и помощ, омлет и емоц подкрепа във всеки нужен момент. Много е хубавко! Много харесвам в училище как върви. Чуствам се все по- свойски. Сега си дойдох от проф Бенка. Много ма слушка. Много си ми уйдисва. Хваща ми погледа, когато гледам към колежките и стимулирам някоя да бъде смела. И той я провокира и и помага да се изяви. Пускам си му шегички. Веднага влиза в тон. Ами нямало да бъде все добър. Ама аз тва чакам, бре, Бенка. Покажи ми колко лош можеш да бъдеш. Разбра ме :)))). Сега ще тичам за потене на пътеката и някое и друго бедро контуриращо уредче. Ал, при нас никога няма и не може да има охлаждане. Ако избухвам и ако има защо, ако се дзенвам и ти описвам как и защо, то това всичкото е люта страст. Тиха сега. Шумна утре. Но хладина? Никога! До после.
И още нещо да добавя, Ал, към новините, с които те актуализирам към днешната дата. Новият преподавател, заместващ Дразнителя, се оказа много благ и мил човек. Говори полит некоректно. И си разказва грешките. Последния път, накрая на лекцията, реших да обобщя щекотливите моменти, които той маркира, като хипотетизирах ползите от мои виждания, буквално еретични за нАуката и той, Ал, кимаше за Да и казваше "точно така"! Знаеш ли каква биохимия ми се изцентрофугира във всичкото на всичкото? В желанието времето да излети по- бързо и всичко това да го приложим на практика! На това му казвам аз преподавател! Вдъхновява към абсолютната смелост да се предложат необикновени идеи. Таа, да мислим еднакво?! И еретично?! Това бе твърде хубаво, Ал! Казвам ти това, като част от хубавите новини, които трябва да се ширят навред. И сега ще заспивам. По нощничка. Без гаще. Мисля да почакам под мъждукащ фенер на мъглив перон. Ще седя, загърната в мислите си, без да виждам идващата светлина. Ще се изправя, с леко прегърбени навътре рамене от студа в 02:47ч и ще пристъпя към ръба над релсите. Парната свирка ще ме сепне и ще се олюлея, а разсилния ще ме прихване в последния момент и вдигне на ръце. (На тая гара това е възможно) Ще пита: "Госпожо, за къде сте?" А аз ще отвърна "Чаках Полярен експрес. Но вече не. Ти последния влак ли си?" Мъжът ще се подсмихне, доволен от допира ми и безопасната лудост, която ще го зарази с дръзки мисли. Ще се пренесе мислено в къщата след кантона, тиха и тъмна, сурова и студена, къща без душа и ще отговори: "Ела. Да те стоплим най- напред. А после ще ти покажа всички влакове. Виждат се чудесно от кухнята, левия стол. Там пердето прави обла чупка и ако държиш бисквитка точно над кафето, влакът ще ти я топне, докато преминава.После следващ. Друг. Насрещен. Можеш да ги гледаш колкото искаш. Аз ще се прибера в 5следобед." Тогава аз ще се усмихна почти заспала в скута му, там на пейката в мъгливия час преди трети петли и ще замъркам спокойна, че съм го хванала. Последния влак на желанията. :))) Ф
Добро утро, мило момиче. Все не мога да се отърва от чувството, че онези омазани в тор същества, след като се измъкнат от смрадливите си завивки, ще разтъркат гуреливи, злобни очички и ще се подадат над нашия виртуален стобор.Душа, но какви виртуални картини рисуваш, а аз ги визуализирам. Аз може би и затова чета монотонно, защото, докато чета, в мозъка ми се визуализират картини. Светът около мен изчезва и се намирам в една виртуална среда. Често се опитвам да го обясня на Центи, но изглежда не мога разбираемо да ѝ го обясня. Същото е и сега – когато рисуваш картината на гарата, на перона, се появява стара малка гара, с металните колони, с кованите вертикално нагънати основи, с металния капител, боядисани в маслено зелен цвят; малката къщичка с перденца, къщичката на кантонера, стаята, студената печка, миризмата на машинно масло.А ти не се разпускай много с „твоят“ кантонер. Хубаво те е спасил – пийни кафе, викни такси и си отивай. Не му се „отваряй“ – няма да те разбере. И се дръж прилично във фитнеса, без разни палави погледи встрани. Припкай по пътечката, но умната и съсредоточена във вътрешния мир. Може и торта да направиш. По време на Ковида, от скука, с помощта на интернет направих две-три бисквитени торти по модифицирана моя рецепта. Гледах да слагам неща, които аз харесвам, но изглежда, че прекалявах с маслото, защото, когато постоят в хладилника във формата, ставаха доста твърди. Но когато ги извадиш и парчето постои на стайна температура, омекваха и ставаха вкусни. Е, захарта беше малко в повече. Бях купил някаква карамелизирана – или поне миришеше на карамел – и беше като пластелин. Е, това ми бяха единствените първи и последни сладкарски изпълнения. И Центи, и Баба ги обявиха едва ли не за захарна болест. Абе, добри си бяха.Ти, като наблюдателна и анализираща психологията на хората умна жена, обясни ми защо огромна част от „мометата“, които претендират по различни телевизии, говорят с някакъв гъгнив глас – все едно имат проблем с носа си. Или, по-точно, сякаш някой е стиснал с пръсти носа им и те, освен провинциален сленг, говорят и гъгниво. Гушкам те- Алекс
Бабе, дедето пак не мой те открие сред цъфналата ръж. Вижте се в некоя сладкарница на паста и швепс. Дай му некви твои маркирани килоти за да го улесниш в намирането ти, като ловджийски кюпек. Чакаме трети епизод от шоуто на комиксите- "ЛЮБОВНА ДРАМА" Валтер Бенямин
Я виж, аз докато пиша он докуцукал. Хип хих Урейййй, скок подскок, шоуто започва, всички по местата! Валтер Бенямин
Ал, аморе, вторниците обичайно са ми били най- натоварените дни, докато през този семестър вторника е абсолютния лежер. Поуспах се. Ама тва псе все повече се приучава да ми ползва мястото и аз се мъча в принудителни пози да го заобикалям. Та, да ти отговоря на въпроса. Не бях забелязала общото с говора на кифличките, но в мига, в който ми го зададе, ги чух и мигом ми кацна една придадена стойност върху горната устна, която зорлем се помъчих да повдигна, за да проговоря. И ето ключето. Тази тежести в устата нямат собствени кранове, а се налага да бъдат тласкани и повдигане чрез непропорционално по- малките им вече инервационни площи с нерви, пулсиращи в мускули. Това усилие е, което притиска носните ноздри в опън, водещ към произнасяне на гласни. Не мога да не им лепя етикет, Ал, на такива момета. А ергенките се чудя как не ги мързи да изговарят думи като "бих дала сърцето си", като "еба" има само три букви и е пъти по- лесно и смислено. Мъчат, мъчат се милите, с тия да се опознаем, да му задам теми, които да му работят в съзнанието и когато се вижда с други жени, да мисли за мен, чрез въпроса, който му е заседнал ....Последният да затвори вратата и да драска хикса. :))). Във фитнеса ми хареса един нов- около 50те, по- скоро сухожилест, отколкото с маса, интелигентно лице, наблюдателни очи. Седеше при входа, все едно ни чака. Отби се до съблекалните след нас. Не знам е бил в нашата и ми е преровил багажа. Иска ми се. После си се качи. Аз бях със слушалки през цялото време, открих си чудна музичка и насетне всичко е дъ флоу. Нямам грам разсейка. Нито почивки. Освен напълването на гърди с въздух, задръжка и рязко издишане. След някоя серийка за крака. Та поврътват се образи в свободни анцузи, което е приятно за окото. Има един уред, набират му се на лакти и повдигат цялото тяло като на успоредка, заравяйки лице между успоредните ръкохватки. Винаги ми прилича на орална любов това. И как смешно си тръскат лицето, а то става червено...Включих лост, който издърпвам надолу, май се казва трапец, и пред гърди и зад гърба с по- отдалечените ръкохватки. Обичам да ходя там, само дето ако съм сама и ми е 15 мин пеш, се отказвам заради скуката по пътя. Сега ме юркат. С поглед на санбернар влизам, а излизам кукуряче. ***Желая ти усмихнат ден, Ал. Хубаво е, като те имам в деня си. Ф
Как го казах, пък аз! "Хубаво е". Ако може да се сравнява пастелния матов цвят на дните, когато живеем по обичайния начин. Не по инерция. Не без емоции и интересности, а някак като полет без турбуленция и всичките два двигателя. Докато писането с теб, веднага променя цвета на небето, плътността на въздуха и събужда заспалото усещане за обикновеност, за да направи всичко част от декора на приказка с ненаписан край. Цветовете стават заслепяващо ярки и гланцирани. Небето вече не е в ниския ултразвуков регистър, а отива в инфраред, където е топло и безопасно, с две луни, сатурнови сателити и летящи мисли от полупрозрачни телепатични трасета от геометрични фигурки. :))) Почвам да се разсънвам. И почва да ми се приказва все повече....Ал, Ал, Ал, загазил си го. :))))
И на мен твоята позитивна енергия и положителни емоции ми действат успокояващо, изчезва агресията ми.Ал-екс.На Екс
:))) В химичната лаборатория, Клокочат пари и балончета, Колби, епруветки и тръбички, Пекат стъкла върху сини езичета. Няма никого. Нощ е. Лаборантът си почива. От три деня не ял е. Формули открива. Драска. Трие. Почва отначало. Грешки стават обаче. Заражда се нещо. В недомита мензура, се оплаква х елемента И след тиха експлозия Се разпада на Газ благороден- аз и ти- ултра реакцията. Ксенон и Флуор. Двете крайности. Палиш ме. Макар че съм инертна. Аз те приспивам. В омара. Фина. Неземна. Транквилайзер. Бих те изпила. На екс. Но ще изчезна. Без устни от огън. Без сърце от взрива. Без тяло оставам. Анестезия, крещиш ти, върни се. Повече няма да правя така. И се връщам. Винаги. Защо ли? Неродени от човешка ръка. А случайност. Твърде различни и крайни. Ти и аз. Бихме били убийствено опасни За другите. За лабът. За опита. Ако нямах твоя екс от раз, за да живна, Бих била хладната Мортилитас. А ти, без твоя Транквилайзер, Би агресирал до тотал щета, луди Макс.
Майко мила как пишеш.Та ти летиш в взрив от образи и думи , а аз ти пиша като инструкция за настройка ,или инструкция за монтаж, или инструкция за експлоатация.Сухо, книжно ,без образ Ако случайно нещо напиша ,то е някак откъснато ,като нахвърляно на хвърчащ лист.Как са лекциите.Ако преобладавате жените ,ще изядете с парцалките горкият преподавател.Изпадал съм в нещо подобно ,когато преди много години бях командир на момичешки взвод на лагер на НВО..Толкова манипулации, превземки ,комплименти ,глезене, сърдене ,а аз нали съм си чувствителен, но някак успяхме да намерим общ език. Ти не си ми споделила ,успяхте ли да отскочите за няколко часа до вилата.То сега не е така както го описваш през лятото или златната есен когато слънцето не прежуря ,а наднича през позлатените листа.Страшно ми харесва, някакво спокойстве, мекато топлина ,отпускащ се , спомените текат бавно и носталгично. Твой не можещ да пише Ал
Ал, Ал, Ал, много обичам да ме погалиш по косъма. Днес имах само дистанционна лекция и спокойно си бяхме на разходка с дружката, спокойно и ще си ида на лазерна епилация след два часа. Лошото е, Ал, че от нощта още, такова въртопче ми се е оплело по нервите под стомаха, че ми тегли слабините да ги свивам навътре и да скимтя. Усещам ръба на бикината като удар на камшик. Леглото е неудобно. Завивката ми тежи. Мразя ръцете си и ми иде да ги изтръгна, за да дойдат отвън. Мразя ушите си, щото искат да чуят едни неща, дето са срамни. И като резултат, между краката се е получило едно изглаждане, някаква лъскавост, от която лектора дистанционен понеже бе мъж, та ми пилеше сетивата с баритона си и рязкото издишане в края на някои думи. Всеки миг си представям, че трябва да се завтъкна с играчки под халата и така да ходя, като жива реклама на разтегливостта, ама после ако няма редичка от по двама :)))....Казвам ти, предна коремна стена ми е враг, точно в момента. Тлее в гъдел отвътре на кожата. Трябва ръчица да влезе в корема и да потрие по пътя до под пъпа. Чак тогава ще усетя облекчение. Ще се мятам. Ще пищя, докато това не се случва, а аз усещам. Нужда. Усещам. Гъдел. И сега. Още. Отново. Ще се побъркам от болката на празното. :))) охххх, Дай да се разсея с Балкана. Баща ми тъкмо се качи горе, да открие годината. В момента е без кола. Не би могло да ни превозва, а и моментът не е подходящ. Хубавото е, че ще сме в сесия целия юни и веднага след това се качвам. Оххх, как ми се присвива пишчето, ако знаеш, ....как бе не влезе един крадец през балконя....тааа, юли ще съм горе. И после :))) Тоскана за 50-ки. Момичешка седмичка с моите най- стари приятелки. Наемаме кола. Спим всяка в собствена спалня. И денем пътуваме до там до онам, вечер басейн, аперитив, обща вечеря във фермата с другите гости. Да ти кажа, след месец трен на вилата, мисля за тая август седмица да съм самата охра на лятото под тънка рокля и горещ извор за лечебни бани , ако ме четеш правилно :))). Преди това, обаче, месец май ще сме на практика и нямсм търпение да се тествам в по- дълбокото. Вече не виждам смисъл от себе си, ако не бях се захванала с това. Струва ми се, че пътувам към някакво предназначение, което е било и преди. Вече се е случило. И сега гледаме превъртян назад филм. Алллллл, ши скимтя. Ши се гърча като настъпан червей. Ши събирам веждички и ще очаквам езиче. Да се наведеш. Да те претърколя. Да ти се отпусна отгоре и да си се нагласям в движения най различни, стъпила или на колене, с помощ от дланите или чрез триене оххххх, като в ученическите години е. Много лошо. И трудно положение. Можеш ли да ми отговориш? Защо? Защо Бог ми е дал телО, несъответстващо на съдбата му? Оххххххх Ши рева, ти казвам. И довечера само някакъв метален натиск от лазерния накрайник ще ми разтваря лабиите и ще се притиска, стреляйки иглички. Ще гони последните досадни косъмчета в горна комисура на малките устни. А като се завъртя по очи, ми казват "Сега отвори бузките" и чакам тая хладина да ми се навре в дупето и пак да ме телбоди. Движейки се по цепката нагоре и към вагината надолу...А после жената нежно ме обърсва от гела с огромна салфетка. Втрива ръкавицата. Забира. Бърше. Накрая ме обмазва с пантенол чрез пъргави пърхания от всички пръсти......Аллллл, ако те държа, впила съм нокти. Ако ти говоря, езикът ми е в ухото ти. Ако си близо, без панталон си. И без гащи. И без опции. Мой си. Оххххх ...Ф
П.С. Обожавам да те чета, Ал. Гледам. Пипам. Целувам. Вдишвам. Любя. Вбесявам. Бия. Търпя да ме кълцаш с ножа. Чета казах ли? Изучавам. Преоткривам. Изследвам с ум, пръсти и език. Осмуквам. До писък. До хематом. До молба, без думи, а чрез стържещ рев хрипове. Оххххх
Е, айде, поразмина! До година- до амина! :)))
Майко-о-о, да те познавах преди това, за да ми станеш учителка по литература ,за да ме научиш да пиша.Ама не , даже какъвто си бях срамежливи и стеснителен, то нямаше нищо да запомня ,щях да гледам устните ти, щях да си представям как ще те гушна ,теб -моята учителка , една дума нямаше да запомня ,а щях да си мечтая да се сграбча в прегръдките ,така да те притисна ,че ребрата ти да изпращят.Пусти атавистичен канибализъм щях да ти хапя мидичката на ушенцето ,щях да мечтая да захапя този мускул от ушето към рамото-не знам защо ,ама ми е много сладък, нещо вътре в мен иска все по силно да стискам, хем друг глас казва ,че не бива. Така харесвам да подпъхна ръка под кръста на жената и подпрен на нея да я притискам колкото е възможно по-силно. Зашеметяваща е гладкостта ,там долу-гладичко, мекичко, топличко ,влажничко-средният пръст са плъзга ,гладко ,спокойно, леко свит, с дълбоко изрязани нокти, дишате става бързо и плитко ,все едно си полят първо с вряла ,а след това с ледена рода-от тази честота направо мозъка остава почти без кислород. Стар съм ,но защо ме вълнуват жените ,някак не бива.Защо толкова реално понякога случки от преди много години толкова визуално изплуват в съзнанието ми .Започвам да си задавам въпрос ,защо ги помня, как ги помня ,как извиква спомена. Хайде при компютрите е лесно, но те не помнят звуци, аромати ,топлина .Представям си как за Гергьовден сте на вилата ,разцъфнали дръвчета бели и розови цветове, агнето във фурната ,трапезата положена и ти домакиня ,пробваш агнето как е опечено, чашка хубава ракия, гъсто вино вино ,разговор с радост и спомени, красива гледка навън или може да се под асмата,ако има .Тогава никаква микро кухня, никаква нано-кухня ,да не ми хвалят, това е връзка между човека и природата-домашното спокойствие, времето е спряло поне за миг. В момента пия кафе, в леглото ,донесъл съм първо на Центи.Горчиво е, не ми е много по вкусът ,но така трябвало да е с малко захар.Между другото да не е заплесваш по разни дълбоки ,театрални издишвания на края на изречението ,да си учиш уроците ,а не да зяпаш разни преподаватели в задника, очичиките ,косичката -с една дума да си опичаш акъла. Мда-а-а. Алекс
Миличък ми, Ал, преди кафето ти пиша. Много ми се хареса тая ти идейка за Гергьовден. И вече си представям как я изпълнявам. Ще взема да се организирам и точно както го описа, така да се получи. Би било прекрасно. Меко сиренце безсолно ще нарежа на кубчета. Зелена салата с репички ще събужда стомаха от зимен сън. Ракията ще се точи мазна и плътна, извадена от камерата, а ароматът и няма как да се скрие. И знаеш ли, печката на дърва, дето е долу в кухнята, вече не я ползваме. Да не кажа и че съселчета се раждат в нея и тичат по кюнеца, та се съсипва тишината наоколо от кучешкия лай на мойта, само щом ги чуе да драскат отвътре. Малка фурничка има горе качена, в преддверието при спалните. Та когат нося тавата нагоре, минавам през двора със заети ръце, отварям си с лакът и пъхам печивото. А после или съм в басейна, или друго готвя долу и ароматите сами ме търсят да кажат дали е готово или има нужда да изключа тока и да остане на топло само да почива, още малко. Тъй ще се понесат препечените корички на агнешкото, че първом розмарина да застила полянката над бъдещите зеленчуци, а после и месцето сладко да заплува над навеса , да се понесе над астмата по- долу при гаража, да литне над пътя и да повика носовете на кой където го е гъдилнал вятъра пролетен. Па да седнат на кръглата маса, да нарежат кекса с кисело млеко дето ще е за десерт и да си кажем Наздраве! Аз много обичам гости. Ма много. Да идват канени, неканени. Да изнасям чинии тави и тенджери. Да се смеем и да си лафим. И да им пълня устите с вкусни спомени на безгрижие. Ммммм Добре, Ал, тъй ще направя. Ф пс целивам те по устичката мазничка от агнешкото :)))
Дърьо, дъртьо, педал ЧЕКИДЖИЯ си бил и такъв ще си умреш, путка не видял и за шунда шизофренична мечтал. Валтер Бенямин
Дъртьо, дъртьо, педал ЧЕКИДЖИЯ си бил и такъв ще си умреш, путка не видял и за шунда шизофренична мечтал. Валтер Бенямин
„Душко моя, някога преди много години бях на гости като малко момче на едно семейство в троянско село. В същото село, където имам някъде към 70 декара земя, че и повече, и това е една трета от земята на баба ми по бащина линия. Та в тази много добре изглеждаща селска къща, в мезето, което беше застлано с едни дебели плочи камък, разбира се с произволни форми, в дъното имаше кладенец (бунар, геран). Вътре си спускаха ракията, сланината, готвеното за другия ден, киселото биволско мляко. Тогава още хладилниците не бяха много популярни. Сигурно температурата е била няколко градуса над нулата – може би 5-7°.Та тогава троянската сливова ракия се точи като зехтин-някак тежко.Не съм много по пиенето ,но пийвам понякога.Тя не е за Pink Floyd
Ал, току що чух, че един дълъг полет се равнявал по облъчване на 5 рентгенови снимки?! Това значи момчетата да правят деца, преди семето им да произвежда октоподчета? Питах и за телегонията ти, че така се изнесе разговора. Е, нямало задълб данни. Не че било изключено. Тера инкогнита. Каза нАучен работник, професия биохимик! Не питай, на кви теми още го сбарах и не питай колко бе революционен и тоз, та сме си закл и откл генетични сектори, според нуждите на момента, което ни променя нонстоп, вкл и след променен хранит режим. Би следвало гърците да нямат инфаркт, но явно не си следват средиземноморската диета стриктно и с тея тулумби и тъпи баници с бял яйчен крем и ебават мамката на верижката. Пиша в движение, само защото бързам да съм с теб мислено. Но денят се очертава празничен и момчетата вече са яхнали дезинфектант орално май май. Ще се посмеем. Ф
Ал! Знаеш ли какво искам в момента. Искам да те гледам. Как работиш с колеги. Искам да сме в зала. Не много голяма. Да имам хора край мен. Но да не съм заета. И в пролуката от столове и движещи се наоколо, да те гледам как говориш, седнал, с двама прави пред бюрото ти и да вдигнеш поглед към мен. Искам да ме видиш. Да смениш фокуса. Температурата. Интензитета. Да омекнеш. Да се засмееш с ириса. С блясъка. С ълите на устата, без да я мърдаш. Да се гледаме през стаята. През хората. И това да е достатъчно. Сякаш дисаги жълтици сме си дали. Толкова сме пълни от щастие. Че в споделен миг със сродна душа сме видяли смисъла на щастието. Да имаш без да притежаваш. Да вярваш защото ти вярват. И да обичаш живота си само защото в него има другия, без тази малка подробност би обичал спомен. Или надежда гола. Че ще го срещнеш. Отново. Но когато през векове. Клади. Съчки. И хора пред бюрото ти. Ти вдигнеш очи към мен и ме задържиш в погледа си, всичко се подрежда линейно. Има смисъл. И божествена воля. Нима има по- красиво от момента, който ще дойде, когато залата се замени от допир. Дланта ми върху теб. Устните ти по моите. И милион клетки кожа допрени една в друга, се търсят по двойки. Бедро до бедро. Корем в корема танцува. Слабините ти в моето лоно. Гърдите ми смачкани в твоите. Нищо повече. Дори да няма. Тая клетъчна памет ще помни. И ще търси отпечатъка си. Нейният огледален образ. Седя и те наблюдавам. Работиш. Говориш. Вдигаш очи. Потича мед и петмез през пространството. После слагаме точката и продължаваме, всеки в посоката си. Ф
Медения петмез, вземи се събуди, че тая нощ пак ще будуваш нежелана и йощ ненаебана. Валтер Бенямин
Телената четка, Валтерчо. Търкай пистата, венияминчо
Душко, ти пишеш с образи. Веднъж попитах една много умна жена защо, когато чета, не възприемам текста дума по дума. Очите ми сякаш обхващат наведнъж по два–три реда, а след това изведнъж пред мен, върху фона на стаята и заобикалящата ме среда, започва да се разгръща един друг свят- виртуалният свят на прочетеното. Все едно думите се превръщат в картини. Тя ми обясни, че това не е чак толкова рядко. Казваше, че подобно възприятие е характерно за хора, които мислят пространствено- инженери, архитекти, скулптори, понякога и художници. Особено за инженери, които дълги години са били разработчици и са свикнали да виждат нещата като конструкции и процеси, а не само като текст. Може би затова и когато ти ми пишеше – особено за природни картини или за някакви по-емоционални случки, аз имах чувството, че не просто чета. Все едно се намирам вътре в описанието. До теб, докосват ни се телата, може и ръцете, случайно ни се побутват рамената. Това, което казваш за работната зала, всъщност доста се доближава до истината. Беше помещение около осемдесет квадратни метра. Доста просторно, но и някак уютно по свой начин. Цялата вътрешна страна към коридора беше заета от вградени шкафове и гардероби. Имаше лавици, отделения за документация, разни шкафчета за материали. Дори две чешми бяха вградени в такива шкафови конструкции. Всичко беше подредено функционално, типично по инженерски.Както съм ти разказвал, моят програмен колектив беше интересна компания. Осем млади жени и момичета и двама млади инженери. По едно време единият инженер напусна и останахме с другия. Той беше умно момче – къдрокос, малко мълчалив. Личеше, че има интелект. Но изглежда имаше някакъв здравословен проблем, защото не беше ходил войник, а по онова време това веднага правеше впечатление. Беше кротък човек, леко затворен в себе си, може би малко интровертен, но приятен.Понякога се чудех на поведението на повечето колежки. Не знам защо, но сякаш върху мен упражняваха някакви особени женски психологически експерименти. Все едно проверяваха границите на търпението ми или реакциите ми. Една например можеше внезапно да ми се разсърди за някаква дума, казана съвсем неволно. Друга се сърдеше, че не съм я слушал достатъчно внимателно, когато ми е разказвала нещо, а аз дори не бях разбрал, че е имало повод за обида. Трета пък намираше причина да се засегне, че на някой купон не съм я поканил първа на блус, а чак по-късно. Понякога се чуваха и подмятания от рода на: „Е, най-накрая и на мен ми дойде ред. При толкова много обожателки – пак добре.“ В подобни думи нямаше и грам истина, но те имаха друга цел. Едно леко ужилване – малка демонстрация на емоционално надмощие. Женска игра, в която аз сякаш участвах без дори да съм кандидатствал за ролята си. Подобна атмосфера се усещаше и по време на технологичните почивки, когато се събирахме на кафе. Там се намираше истинският клюкарник. Научаваха се най-различни истории – за колеги, за познати, за нечии романтични приключения. Някои разкази бяха толкова украсени и фантастични, че човек се чувстваше като герой в някакъв розов роман. Румката обаче беше малко по-различна. Тя беше онази с триъгълника, за която съм ти споменавал. По-дискретна, по-сдържана. Не толкова емоционално експлозивна, както другите. Но и тя имаше своите начини.Особено когато ме возеше в колата си. Тогава разговорите ни понякога се превръщаха в истинска емоционална дисекция. Задаваше въпроси, наблюдаваше реакциите ми, анализираше ме, сякаш съм интересен психологически случай.Понякога ми казваше неща, които ме изненадваха. Например веднъж съвсем сериозно отбеляза:„Странно, но миришеш на сапун „Бебе“.“Аз се засмях. Чак пък „бебе“… Вярно е, че държах на чистотата и се стараех да използвам прилични неща. Обикновено си купувах афтършейв „Табак“. Имаше и „Табакора“, а понякога и „Кьолнише васер“. По онова време ароматите не бяха толкова много и разнообразни както днес. Случвало се е и вуйчо ми да ми подари нещо по-екзотично – той беше директор на едно предприятие и понякога му попадаха по-редки неща. Спомням си и една случка от завода, в който се произвеждаха нашите разработки. Бяхме на съвместен купон с техни колеги. Танцувахме блус с една от тях. В един момент усетих, че тя се е притиснала доста плътно до мен. Не беше преплела ръце около врата ми, както обикновено става при такъв танц, а ме държеше за раменете, близо до врата. Бях по риза или тънка блуза. Изведнъж тя каза: „Какви са тези въжета от врата ти към раменете?“ Погледнах я учудено.„Ами… мускули сигурно. Откъде да знам как се казват, но чак пък въжета“ Понякога се случваше и друго. Докато седя на бюрото си и нещо изчислявам, обмислям или анализирам, някоя от колежките се навежда над мен, за да види какво правя. Чувствам дъха ѝ близо до лицето си. Нищо лошо в това, разбира се. Но в такива моменти усещах как косъмчетата на врата ми леко настръхват. Може би е било чисто внушение. Хем ми беше приятно, хем ме вълнуваше, а в същото време се чувствах и малко неловко.Сега, като гледам по телевизията репортажи за случаите около Петрохан и Околчица, понякога на заден план се вижда един „Ланд Ровър“. Всеки път като го видя, се сещам за едно време. Такъв автомобил Центи беше прикрепила към мен заедно с един шофьор – Жоро Умния. Странен човек беше той. В професионално отношение се справяше добре, но на битово ниво понякога изглеждаше доста наивно-глуповат.Знаеш ли, Душко, много ми е приятно да общувам с теб. В разговорите ни има някаква спокойна топлина и доброжелателност. Може би затова понякога скачам от тема на тема – мислите ми тръгват в различни посоки, както става, когато човек разговаря с близка жена, която го разбира от половин дума. Ал
Буба напредва към Гърция.Както се казва " гъз път да види".Отиват за три дни.Взеха си по два дни отпуск, така направиха и преди Нова година ,но тогава май беше за два дни.Нещо се разколебаха за апартамента, който цяха да купуват.Строителят искаше част от парите по банков път ,а другите да му ги носят.Да ама трябва да му занесат примерно към 80 000-не става така. Ал
Добро утро, Ал. Нямам много време, за съжаление. Но с удоволствие те изчетох и си представям отлично този лек гъдел, когато в работна среда се получи мравучкане към слабините. Приятност една, която прави работната среда по- светла, по- лека и светът сякаш ти се усмихва и поздравява, сякаш го управляваш. Царят. Ставаш разположен. Благороден. Иска ти се да споделиш с другите от получената награда. Почти като венецуелката, която се лиши от материалното, за да получи обещаното. Също толкова смислено е и моето описание. Вчера момчето молдовче, което не мина добре през изпитите, междудругото, някак обидено реагира като поздравяваше на идване, сякаш не му обърнах достатъчно внимание. Седяхме заедно. Да, побутваше ме с лакът чат пат. На изпращане беше застанал с гръб към ниско слизащото слънце. Коли, трамваи, хора. Всичко ни пречи да се чуваме. Той стои. Аз гледам нагоре и виждам очилата му и ореола светлина. Слагам ръка като козирка. Очите ми са светли, пълни със пищния предзалез, а той не помръдва, за да ме улесни. Да, Ал, тези малки мигове са много хубавки. Хайде, до после. :))) Ф
Ал, душо. Отказах се да излизам. Сгащила ме е хрема. Връщам се в леглото с още кафе. Ф
Ще има в къщи строева подготовка.Закахърен споделям ,че трябва нещо да приготвим когато се върнат в неделя,а се оказва ,че ще се върнат вторник.Буба само с майка си споделила ,а Центи пропуснала да ми каже.Спаднала е дисциплината ,май ще има "Строй се, преброй се".. А онзи безказарменик мълчи като партизанин пред Гешев.Ще му отпоря ушите барабар с брадата
Тва е метода на най- малкото съпротивление. Говорим различно, взависимост пред кого. Мълчанието пред теб е оценка на липсата ти на толерантност, Ал, към погрешните чужди решения :))))). Тук е същото. Но не защото съм толерантна, а щото се търсят адекватни на натюрела в проблем, решения. Другият родител се казва бавно, дълго и напълно безполезно в повечето случаи. Което му е спестило множество излишни вълнения, чак ми си мисля, че е добре планиран подход. :))) Кеф, Ал. Вързана косичка, топли стъпала, кафе в леглото с айпадчето и лекции с картинки. Идилия. С назален гъдел. :)))) Стискай си палците поне на обедната лекция да ида при Бадемчо( такива са му очите, големи и топли). Ф
Е, моите очички са само топли и кафяви.Както казваха рускините "Какие у тебя теплие карые глаза", имаше го и в други варианти, ама коя къде го е казала съм забравил..Ама на Ричард Гиър са по -скосени от моите, а не Румката да ми говори за степи и коне.И душко не си права, аз толкова толерантен ,че няма повече на къде.Ей на сега пак свалих инфо къде са, ами излизат от Кресненското дефиле.Ей, това бяха желани места за софийските момчета ,въпреки ,че си беше чанч. Креста ,Симитли, Гоцето, Сандански ,Петрич,Разлог и т.н. Основно планински стрелци, танкови полкове., реактивна артилерия ,"Гвоздики" и граничари. Гадните бяха тези на югоизток като "Бермудският триъгълник".Ал
И забрави ,по-малко бадеми.Ал
Искам да пипам хора, Ал. Имам нужда да пипам кожа. Да им говоря. Да отдавам. Вчера се случи нещо. И ми остана приятното чуство за светлина, струяща от дланите ми, с мекота и консистенция на облаче. Правех нещо. А наоколо настъпи тишина. Свещенодействаща. Сякаш се чуха нежни докосвания на пиано. Клавишите се нижеха в гладки и меки тонове на възторг от слънчев ден. Сякаш слънцето бе заспало в пролетен предиобед, а зад тесни стъклени прозорци до пода, долитат упражненията на господарската щерка. Паркът пред къщата блести в бяло и златно, реката в далечината сребрее, оживена от гребци в спортна форма. Въздухът е пълен с живот от бръмчащи насекоми. И все пак, единственото което има значение е моята светлина от дланите, които чрез малко движения, накараха света да млъкне и да чува пиано мелодия. Искам да пипам, Ал. Кожата и душата. На който ми бъде изпратен. Ф
Добро утро, сладурано! Наспинка ли се добре? Егати нощта… всякакви глупости и гадости сънувах, чак се чудя дали да не ме заболи главата от тях. Изглежда, че и Центи нещо сънуваше, защото се опитваше да изрече нещо, но само мърмореше неясно. Питам я сега, но тя има само някакви неясни спомени, контури, които не могат да се задържат. Струва ми се странно, защо понякога сънуваме неща, които вече сме сънували, нещо като дежавю на стар сън. Много рядко сънувам нещо весело и щастливо. Ако трябва да го опиша в цветове, то ще бъдат размазани червени и черни нюанси.Иначе, твоят "сладур" с бадемовите очи, дано не ти се подмазва прекалено, да не ти обръща внимание по начин, който не харесваш. Такива лъскачи не ги търпя. Тези с мили, захаросани думички, които се увиват около културни хора… Не можеш нито да го "бишнеш", нито да го отрежеш, защото възпитанието ти не го позволява, а той, наглецът, само става все по-настойчив. Горещи кафеени целувки он мен ,твой почитател и обожател Ал
Добро утро, Ал, аморе! Много ми е интересен света на твоето подсъзнание. Като казваш черно и червено, направо си описваш контурите на живота и смъртта. Черното като огледало на живота в бялата светлина, като сянката, като правото да не бъдеш възпитан, а първичен, да не криеш импулсите си, държейки ги, натъпкани до безобразие, което ти коства енергия, лична, психична и ти я хабиш, за да подтискаш нещо нелицеприемливо. Черното е фон и контур. А червеното са устни. Сърце. Кръв. И вагина. В каквато искаш комбинация. Стремиш се, Ал към чист живот, към този, в който не се налага да се подпушваме. Като писа за Гърция вчера и най- после отбелязах присъствието на бомбичка узо на вратата на хладилника. Чудех се как е възможно тва Пломари да седи там от миналото лято и дали е изветряло. Явно съм си взела дозата на някое събиране по женски и останалото чака търпеливо да му дойде времето :))). Ние най- после сме готови с мойте дружки. Домакинята на фермата близо до Монтепулчано ни прати много слънчево писмо. Купих сам. билети, резервирахме колата. Чакаме да дойде август. Знаеш ли, в друга конфигурация за третата приятелка бях писала дълъг разказ "Къщата". Наскоро си го препрочетох. Имаше находки. И много сурови моменти. Но едно се вижда- работата на манифестирането в действие. Което съм видяла във фантазията си, сега е реална обстановка: каменната къща, масите ковано желязо, басейна и дългия кипарисов път. Как всяка има ще има стая с различен изглед. В разказа едната приема колегата си в нейната баня, другата е харесвана от съсед вдовец, пак фермер, третата се баламосва с работниците, сезонно наети момчета, с които слиза до морето в почивния им ден :))), а в другото време изследва тайните на цветове и сушени билки, ръсени върху живи теста, под ръководството на донната там. И това ще го има наяве. Готварски уроци в сенчеста кухня. Нещо подобно бях писала на моя италианец. Като еро историйка. Как като отида, ще съм наела такова място и ще се замеряме с брашното, ще ме меси върху масата, ще пием вино, с омазани в какво ли не пръсти и изобщо няма да стигнем до стаята, преди в тавите да се натъркалят всевъзможни печива, достатъчни за гости на дълга открита маса между лозята. Някъде из докс е, на англ, но освен това е оставило отпечатък в съзнанието ми като дежа вю, неслучило се, което го прави очаквания към опит :), намеса върху фотона дали да е частица или вълна, тъй щото накрая реалността да ми изплете точно такъв ден, според визията описана :)))). Но това е далеч. Чаааак през август. Дотогава имаме много дни на "Добро утро, Ал, аморе :))"" Ф
Ал, трябва да добавя другото много интересно салто на съдбата. Когато писах Къщата преди 8 год, приятелката ми беше влюбена в колегата си. Трепереше буквално, когато бе край него. После пътищата им се разделиха. Сега, тази година, съвсем наскоро, когато с нея се задействахме да открием и резервираме нашето бленувано тосканско приключение, не можеш да познаеш какво се случи! Тя започна нова работа. Където, стискайки ръцете на интервюто, и казват, че са наели и него. Познават ги като екип. Изтеглят си го. И двамата, които не са поддържали контакт, се виждат на общия си пръв работен ден. А новия фирмен екип и е направил услугата, да не му даде графика на срещи за първия му ден, за да запази изненадата с нейното присъствие! :)))) Много яко, нали?! Бизнес, увлечен в малки лични изненадки. Изобщо, цялото нещо с мечтаенето, чуствата, манифеста за Къщата, как сега се разстила като най- обикновена реалност. Найс, а? Казвам ти. Пръстът ми е вълшебен :))). Никога не бива да пише неща, които не желаем да се случват. А това е жесток самоконтрол, Ал. Като твоят и сънищата ти. Целувам те. Ф
Ох, и ти ли, Душко, дъще моя, и ти ли искаш да ме анализираш? Не съм сложен човек — обикновен сом съм. Толкова обикновен, че докато не се блъснеш в мен, няма и да ме видиш, а като ме отминеш, след два метра вече си ме забравила.И Румката все се опитваше да ме вкарва в някакви калъпи…Това червеното и черното не са разделени с ясна линия, както е например при знамето на Германия ,там има и жълто. Тук е по-скоро като някакъв тъмночервен огън, не жълт, а дълбок, тъмен. В него се преплита черно, ту по-плътно, ту по-размито, нещо като облак. Все ми се струва, че съм виждал подобна картина на Шагал или Кандински, но може и да греша.Радвам се, че ще ходиш в Тоскана, но се дръж прилично, а не трите да си върцкате дупетата насам-натам. Да нямаме такива работи, че ще има „строй се – преброй се“. Италианците, жабчетата са лъскачи, а на всичкото отгоре са и по-ниски от мен… тъй де. Понякога сънищата са и весели, но всички някак изникват внезапно и пак така изчезват. Някои ги помня, а други, дори да се събудя и да си кажа: „Този ще го разкажа“, на сутринта вече нищо не си спомням.Гадните ги помня. Особено онези със сънната апнея. Или такива… обречени. Та сега си слушам Форинър и Алфавил. Паля джипката и изчезвам. Мамицата му на този, който я е одрал! Има един дебелак, с още по-дебела жена, и когато спрат до мен, направо изтръпвам. Него го наричам Кондьо, ама не на певеца, а от „кондом“.Прегръщам те, до изпукване на ребрата и изчезвам. Алекс
Ал, ако си кажеш, че не съм мислила за теб цял ден, няма да си прав. :))) Пишещата съдби , Ф
Фичке ма, стига си вадила от нафталина прашлясалите ти истории! Тая статия е от времето когато за последно си усетила кур, а може и да не е било кур а вибратор!
Пази Боже, сляпо да прогледне! ...
Ал, душо, по горните реплики изглежда, че новия модератор не ми е фен. Това не е гостоприемно :). Пуснах нещо, което се списа много бързо и гладко. Без втори прочит, редакции, знаеш ме :). Ето каква е работата. Хремава втори ден. Кихам до мускулна треска. Трия нос и мажа крем веднага по ноздрите. Е що да уча в тая ситуация? Мъча, чета, по- тежко става. Виж, с кафенцето следобедатта (много ми се хареса тоя лаф) като си те представих как си пътувал, пристигнал, па отзимяваш. Как слагаш софра и ремонтираш зимни гафове и ми се прищя, Ал, да те изненадамммм. И още по- важно: щом пръстът ми е вълшебен и прави реалност, значи трябва да те спиша с него, барем хване и в една пролука на пространството като Пандора да се намерим. Ти -Ал, аз- Нора. Пиша ли пиша, кучето влиза излиза, децата шетат, питат, прекъсват, аз не поддавам. Говоря им и не спирам, ти казвам, твоя герой се излива от само себе си. Вярно, може малко да е по- жабарско. По - емоционално и ръкомахащо, но все пак така са летните настръхвания. Държат те някак настръхнал и чак ти е сладко да се напрягаш независимо в коя посока. Дори когато докосването бяга по тъча и остава само очакването. Така си мислех да направя и текста. Да раздразва. Като копривата горе на Стоенчо :)))). Та, отлично си прекарах хремата, в твоята компания ментална. Денят мина абсолютно неусетно. Дойде тоя присмех, значи, от простака- профан, та се чукам по главата да искам мнение от мойо. Да не би да съм взела да звуча като пудрата на бабата от петия етаж, дето подслажда асансьора на старческо...Сипва си нашио, бърза да вземе завоя към кабинета си в усамотение и като разбира казуса , се уплашвааа :))). Казвам ти, в очите му личи как адски не му се иска да стъпи на пачи яйца и ми отказва да прочете квото съм писала. Само му иде на акъла да ползва правилната тактика с атаката и що не си уча уроците, ми се занимавсм със сайтчето. Ето, нощем ти пиша. Четир часа е. Малко отминава зора, но пак ми се търколя сълзица и в момента. Много си мразех очите, че са светли кат бях дете и че затва така ми е трудно към светлината, и към снега. Другите дома не се бришеха кат мен. Е, Алчето ми, дано минава тоя уикенд в нормална форма вече, че човек без очи закъде е? И прощавай, ако все пак некултурника- негодяй е прав и си видиш името в арлекински дезодорант. Сигурно в момента спиш сладко. Ако продължа да ти говоря, ще станеш неспокоен и ще те разсъня. Затуй - нежна въздушна целувка само и стига толкова . Ф
Душко ,знаеш ,че с удоволствие и нетърпение чакам твоите коментари.Знаеш, че не мога да пиша, всичко звучи сухо ,без образ.Странното е, че в главата ми е пълно с образи, но не мога да ги опиша.Може би затова изненадвах другарката Иванова, моята учителка по литература, която ме остави на матура и за сетен път с тъга констатира -"Не можах да те науча да пишеш както говориш".Някак приказката ми вървеше, а писането не. Странното е,че при писане и още повече при четене, когато когато чета ,за мен текста остава като бекграунд,а заобикалящата действителност изчезва и се превръща във виртуална среда където се развива действието.Може би и затова ,когато ми описваш вилата си ,текста остава ,като глас на суфльор, а пред мен изниква склона, земленият път с коловозите ,смесената гора, вилата , басейна ,поне го виждам в синьо, ти на шезлонга, със слънчеви очила по бански или пък скара на открито, пържоли, ти се правиш на домакиня и режеш салата от домати и краставици с магданоз.Няма да слягаш лук.Не обичам никакви видове лук. Дали е останало от младите години ,когато не знаеш, кога ще ти се отвори късмета да се целуваш, а де не говоря ,че ме дразни миризмата на чесън.Бил полезен, може и да е ,но мирише гадно, а съпругата ми смята ,че имам поне пет пъти повече обонятелни клетки от средно-статистическият човек.Като допълнителна екстра ме наболява главата от към вратните мускули-ще пийна половинка "Баклофен" и може и таблетка "Ацефеин". Голяма си ми сладурана с теб някак се отпускам и ти пиша всякакви незначителни неща ,а понякога извикваш спомени ,които по обясними съм натъпкал някъде дълбоко ,та не дай боже да се изтърва да ги кажа.Тогава може да има приказка с неочакван край.Да си седят там. Събутих Центи ,ей така от скука ,беше някъде към пет. Накъдете и да се завъртя ,все ми е неудобно, та от скука пуснах една съвсем невинна ръка на дупето на съпругата ми.Егати ,въпреки възрастта ,въпреки ,че спи, ами е твърдо, като добре напомпана топка.Е, последва ръмжене, не буди лъвица когато спи. Казвал съм ти ,че е зодия лъв-краят на юли-твой . Това мое скромно писание ще завърша с една фраза, която научих в пионерските си години ,когато си пишех с три руски момичета.На снимките бяха много хубави.Та тази фраза от детсвото ще ти я напиша и на теб "жду ответа как соловей лета". Та така и аз на стари години .Алекс
Добро утро, Ал! Къщата спи. Още не ми се измъква къмто кубинската кафеварка. Чета те за твойта непоносимост към лук и си мисля как тук се разминаваме, макар и не кардинално. Ако сравним шопска с пера пресен лук или без тях, аз бих избрала ароматите на обогатената. С кромид - не. И аз не обичам така. За чесъна- в таратор задължително. А запържен, заедно с която и да е тревица ароматна, е неземно удоволствие да се вдиша като антипаста аромат. Това не би оставило дъх в устата ти, ако се целуваш след спагети с прост сос домати, изпарени в запържен розмарин и чесън. Относно неудобствата на някои храни за споделени устни остатъчни вкусове и аромати :))), най- много ме е страх от луканка и боза. Такааа, при месните деликатеси, месо и особено при луканка/суджук има остатъчност на аерозолните изпарения, точно като при клетката на лъва. От опит го знам. От един мъж, с когото споделихме планински трекинг, така да се каже и който се бе подкрепил посредством подкова. А бозата, макар вече никой да не я пие, я слагам в списъка, пак от опит, от детските ми години. Една приятелка беше много интересен партньор в умнотии, споделяше инициативност и пасивност по равно, харесвах, че не ме доминира като бях по- малката, но имаше много непоносим дъх след тая задължителна боза. Тогава живеехме на 16етаж официален, реално 17 ти, заради мазетата над 8 мия етаж. Баща ни пътуваше в чужбина поне 2-3 пъти годишно, обикновено към Арабия. Наскоро бе тук като за 8 март и се върна в детайлни спомени за тези места. Хората, дипломатите, как войни са го следвали като прокоба, навсякъде, където спусне крак. Той не си признава, но аз помня нещо гадно. Била съм 4-5 г , той се е върнал със случаен шофьор, тираджия ли, през Анадола. Няма посолство, няма делегация, нито телефони. Газ, строеж, ама като стане война , всеки се изпарил и оправял сам. Помня как беше в шок като се прибра. Аз съм ги подслушвала като разказва на майка. Как видял да връзват мъж за камиони и да го разкъсват. Но да не се отплесвам. Говорехме за храните и целуването. Към днешна дата, мнението ми е, че не е нужно отсрещната уста да мирише на паста за зъби. По принцип и кафето оставя тежък послевкус. Ако някой и е пушил на кафето отгоре и ти е класен и ти пили конско, па ептен те отказва да му следваш поученията...:))). Обаче! То е като другите аромати. На кожата, обслужваща отделителната система. Защо свързващите ни органи не са малко по- далеч от урина и фекалии? :)))) Както и да го гледаш, там са си! Съвсем съвсем близо, даже единото отвърстие се ползва и за навън и навътре. Това прави, Ал, опита да се замаскира тялото с аромати на ванилия и череша, тотално сбъркан. Ако те е гнус, къде се намираш и какво целуваш, лижеш, завираш език, изобщо нямаш работа там, нито да си миеш ръцете с нам кви хигиенни стандарти. Че хигиена е нужна, няма какво да споменаваме, то се самоподразбира. Но че путката мирише на путка, а кура не е теменужка, си е правилното и нужното, и приятно за всеки харесващ игри за възрастни. Та когато партньора ти е вдигнал тургура, тогава и глава лук да е схрускал, като Хавиер Бардем, писала съм ти за това, как гризеше чесън и ебеше, няма да е противно, а даже напротив, афро:)))). Дизиаческо. Защото в новото хормонално състояние, възбудено, рецепторите променят изводите си към сетивността. И интензитета е добре дошъл. И специфичността, която определя обекта като уникално преживяване. Интимно. Щом искаш него, искаш му всичкото съпътстващо. Хавиер караше Пенелопе да сгризе и тя от чесъна, преди да се любят. Това ти казвам, Ал. Освободеността е първото условие за секс. Безсрамна освободеност. Който и да е комплекс, мигом разваля преживяването. Не може всеки път човек да си дирижира предварително подготовката и всичко. Понякога просто се случва. И е хубаво. Ако не делиш на лицеприятно и твърде интимно. Сексът си е интимен. Отходен канал до отходен канал. И по- добре да не ползваш белина преди акт. :)))) Ох, Алченцето ми, така ми се иска ти да ми поднесеш кафето сега. Нощницата ми е на кръста. Лицето ми е сухо, славаБогу. Пусни невинна ръка. Само ще те подпомогна. Ако пък се разкихам, не се отказвай, ами загледай как и дали ще ти заприказват отверстията с по- вътрешния си цвят. :))) ***** Днес съм ужасна. Знам. Дай целувка и бъди щастлив! Ф
Чакай сега да си продължим разговорчето/ приказката/. Но още не съм ти го написал,това е само интродукция.Искам да ти звучи интересно ,та първо да си го прегледам.Сутринта ми започна с един разговор с улично осветление .Да ама аз бях подготвен .Ставаше въпрос за два стълба от по -ниските ,тези в градинките .На единият му паднал глобуса,сигурно някоя булка на заден ход го е съборила, виждал съм пред нашият вход една как го събори ,но беше преди години..Та писах писма до общината ,до улично осветление ,получавах отговори и от ноември до сега пустият му глобус още не е поставен.Та чак като провериха щели да го пращат до столична община.Абе колко да струва един глобус ,да не чешки кристал.Другият е стълб точно пред входа ,не свети от две дни ,та Центи снощи се сети да ми каже-проверих ,ами не свети.Там само вътре осветителното тяло дали е диодно или с натриеви пари нямам представа.Ама защо другите мълчат като бити задници и не сигнализират. Преди много години когато дойдохме да живеем ,сравнително близо до родителите на Центи в "Изток" , и до моите в "Яворов",изкопавах ,най -вече от Яворов саморасляци на канадски кленове, липи, някакви други неизвестни за мен дървета,а да два ореха ,копах дупки ,поливах ,и тъй като поливах от чешмата в пазено ,че не ми се разхожда до петият етаж с кофи си плащах и водата.Който поканвах да помогне ми се изсмиваше,а двама по възрастни пенсионери ,ме окуражаваха "Работи, работи -ти си млад".Дървета пораснаха и изведнъж под тях не можеш да си намериш място за паркиране ,особено око се очаква да падне летна градушка или кога е силно слънцето.ега се оказва ,че всички са ги садили даже тези ,които тогава не са живели тук. А то беше едно кършене на малките фиданки ,изтръгване от корен, а с цветята колко пари сме дали ,то и за някои фиданки също.Други цветя ни ги подири братовчед й ,всичките са луковични.Сага Центи си къса кокичета ,които ние сме купили, ние сме засади,а съседката от партера "Я да видя кой бере цветата ми".Егати.Много е права поговорката -"Победата има много бащи, поражението само една майка".Сега ще се върна върху чесъна ,ароматите ,разни физиологични отвори, лична хигиена и така нататък.Алекс-твой
Бошкей, колко си ми сладичък! И охлюв пържен с чесън в гранясало масло да беше, пак щях да те осмуча и сдъвквам до последното жилесто сокченце. Слушам те. Спокойно. Давай без да бързаш. Ф твоята
Да да продължим за чесъна.Чесън не се слага в таратор, не се слага в кьопоолу, не се слага на печени ,белени чушки ,полени със зехтин,компромисен вариант,само магданоз или копър.Ако е печена чушка тип "Рибка" но не лютивите само сол и зехтин, отпада и копъра.Изварени смляни домати ,само черен пипер на зърна ,може магданоз и никакъв чесън.Просто забравяш чесъна.По принцип си мия зъбите къв пет пъти на ден.Веднага след ставане със сутрешният душ, отнема повече време подсушаването на банята ,защото дадох доста пари ,за да са всички ъгли и ръбове със хромови лайсни-подиграваха ми се и двете /Буба и Центи/-То май повечето пари тя ги даде..Та след това кафе и писане с теб в леглото и "плюене" на педерастите-коментатори по телевизията, закуска и пак след нея миене на зъбите, пиене на второ или трето кафе и пак миене за зъби съпроводено с "Листерин" изгори ми бузите отвътре.Харесвам аромата на чиста путка /ако ме чуе Центи, ще има танц със саби по Хачатурян/.Да , има недостатък ,не знам защо ,но искам леко да я хапна-за вагината става въпрос.-ще да е нещо атавистично-знам ли.Задният двор е почти заключена територия след едно ,разсмиване ,от моя страна ,поради не желан ефект.Лошото е ,че го и коментирах.Някои познати разрешаваха ,но като цяло една ми каза ,че за тази цел Жената! си има друго място и да не се правя на отворен и интересен.Също не знам защо обичам да захапя жената ,но не точно за вратът ,а за онзи мускул започващ някъде под ухото ,към раменната става.Въздържам е и хапя възглавницата.Ама много са сладки жените.Е, вече съм стар.Така , достатъчно ли се изложи и разоткровенничах.А сетих се тиквичките също без чесън,чудех се какво съм забравил.Някога от този лук, на който листата са ката тръбички ,се пълнехме устата с вода и през тръбичката я издухвахме..Той може в салата, от български домати, български краставици, български магданоз и само две -три ситно нарязани тръбовидни листенца-зехтин задължително.Буба от Гърция купува от някакъв дядо домашно правен зехтин..Така.Обичам да закусвам гъста супа с фиде и ситно нарязано свинско месо-подчертавам нарязано ,застроена ,да е гореща. Пак аз -Ал
Буба е по охлювите и жабите .Все пак почти три години специализира в Италия и дисертация направи.Много ми е устата.На Центи с ченгел трябва да й вадиш думите.Майка не случайно при едно от първите ни запознанства ,ме питаше тази не е като другите ,да не е няма? Ей италианците колко чесън блъскат навсякъде.Ал Ама ти си имаш къщтна работа ,а аз те разсейвам
Брех, че си лют на чесъня :)))! Много ме разсмя. Баща ми твърди, че го въртял корем от чесъна и нощем тичал към наповънка, та понякога даже и с примирение, че може да е малко късно :))). Оххх, Алченцето ми, с тези рецептички как си ми един вкусничък. Супа на закуска е класика. Разбрах го като бременна. А че зъбките се оцветяват от кафе, ясно, ами от виното как потъмняват, ужас е! Разнасям си четка за зъбки в чантата за лично спокойствие. Относно аналния секс. Много е важно да има деликатно покриване на гафовете :))). Жената разбира се че би се смутила до кръвна обида, ако въпреки всички надмогвания над страховете си, получи и нещо като присмех. Горката Центи, Аллл. Мойо е имал подобно неблагоразумие да причини рязък вакуум и въпреки клизмичните приготовления се е получил отпечатък на постеленото. Той даже не разбра. Нито аз. Имах съмнения заради топлината, която последва една по- големичка играчка. Но явно, след обилните прочиствания, това което бе останало за гафа, нямаше обичайните зловонни характеристики. :))) Днес наистина съм ужасна. Та, сгънах аз надве-натри постелката и се изстрелях към банята да пера в тотален срам, а нашио тича след мене и ме сгащва на мивката, без да съм стигнала още до душа и хич не ми отпусна време да съм се била приплясквала за глупости, ми само си довърши започнатото в правилната дупка. Ся, тия големи кристални хуйове са си екстремност. Блъскаш, помпаш, ама още повече, ако са с нарастващи топки във вид на увеличаващ диаметъра конус, един вид? За бавни дразнения ок. Но рязко? И тия игри са за като дребните усещания не сработват. Оххй , дребните...Или като нещо друго липсва. Тва е компенсация чрез преекспониране. Заместване. Охххх. Реално, моя оргазъм си го добивам чрез клит стимулация и за още по- бързо или ако съм ама много възбудена и няма заспиване, мога да мушна опакия край на молив. Колкото фаланга. Една. Засуквам леко. И съм в космоса. Не ми е нужно много. Но то си е зона ерогена. Поне за подпорка да служи. Поне :)))). Иначе многото пъти когато се ползват нормални размери играчки, нямало е гафове. Навити спирали като рог, пак топчести или други, ако не се ексцесират червата, имало е време за подготовка, да канала си е чист. И самосмазващ. Има си собствена слуз, от вътрешни жлези, които правят цялото отпроникване и повторно проникване все по- хлъзгави, безцветни и прозрачно хлъзгави. Самата подготовка също си е възбуждаща. И то много. Ама много. Ако имам някаква искрена забележка към сексовете и гафовете, то не е свързано с телесни течности, нито срамове, а липсата на ритъм. Е тва умение да си стяга гъза мъжа и да се набутва напред от кръста. Е тва е великия препъникамък за нефелните ебачи. Абе природата ти е дал скелет, мускулатура, обмен на веществата. Нито имаш сланини като при жените, неизползваеми за движения, нито имаш орган под пъпа дето се е увеличавал 1 0 0 0 пъти и после пак да е трябвало да изглеждаш търговски. Как ще се пънеш с недоклатени движения, с набор на ръце, с тръшкане с цяло тяло, как ще оправдаеш тумбак, от който не си виждаш пацата? Да питам. Пълният вектор от до нагъзване назад и избутване до тотал плосък задник, което го умее всяко цигане и се вижда на заден план по новините при репортажи, е тва е препъникамъка на белия ебач. Немузикалност. Аритмия. :))) А оргазмът иска мелодия. Иска интро, бавно, лежерно, после реприза, накрая високи къси напрегнати тонове а може и придружени с дълги лъкове вибрато и силно напрежение в чуствителен звук. Но ритъма е най- важното. Пулсацията. Да подготвиш организма. Да те научи. Да ти има доверие и да се изхвърли предугаждайки точното място и време, за да се намерите. :))) Ал, аморе. Навира ми се тук, едно дЕте, притеснява ме, вика ме да излизаме...:))) Иска ми се да съм ти дала дозата фей, дано. Многоси ми харесал тази сутрин , дазнайш. Твоята Ф
Извинявай, Ал. Не е къщната работа. Никога не бих я избрала пред разговор с теб. Децата и мъжот са. Прекъсваха ме милион пъти. Всеки иска малко внимание и се забавих с отговора. Изчезвам навън. Целувам те ф
Такаа, комиксите пак са карали безсънна нощ. Ами то секс, като няма и съня не идва. Напомниха си отново, че секс не са видели от БЪЛДЪР години. И продължиха с беседа лайняна и опикана. Старост-нерадост, за к'во друго да си хортуват!? Валтер Бенямин
Поздрави от фитнеса, Ал :))) Здрав съмммм
Кой шта пусне тебе у залата си, ша фолира! Ти си АНТИ реклама на фитнес с това тело!!! Валтер Бенямин
Запъртък, ходи фъргай леб на гълъбите
Немам време ся за гълъби, може по-нататък. Ходихме на театър с блонди. Другият уикенд е празник и сака да обядваме тримката с тайландката. Вай, вай, вай....... Валтер Бенямин
Ал, много ми липсват едни нахални ръце в момента. Защо не си тук? Би било толкова хубаво...Ф
Ал! Иска ми се да си пия кафето. Да се настройвам като китара с отпуснати струни. Да глееам как избледнява нощта. Да се хвана като удавник за плаващи прости теми, ежедневни. Да уча, докато мозъкът ми се замае. Иначе, Ал, пак почвам да си те представям като реален човек, когото срещам, довлюбвам се и се вземаме, препускайки към залеза. Много лесно ме палиш. Твърде ти е лесно. :)))) Иска ми се да се откъсна. Но си по- зле от плацента, инвазираща заповеди към организма на приемника. Имам чуството, че си вече в мен. И си говоря на вътрешния глас. А той ме кара да искам да вляза още по- навътре, за да го стигна. И ставам оня лук. Който има дълго днк. И който мразиш. :))) Хайде, накарай ме да изляза на светло. Да ревнувам. Разкажи нещо за Центи. Или за жена, по която си бил силно увлечен. Разкажи ми за това, което няма да имам, че да се събудя от унеса с бързия дефибрилатор. :)))) Ф музаверджийката
Ужас! Не ми разказваш. Показваш ми. Сега си зает. Отлично те виждам, Александре! Веднага излизай от жената и се яви на спявка! Ф!
Я-я-я-я ,какви нахални ръцепо теб ,на кое място, на кога , а не така.Само моите и то с уважение и респект. Да бе зает, не съм, но някъде към един и половина часа през нощта се събудих ,от някакъв виртуален звук и се кокорих като жабок, видял женска. Започнах да се въртя като перка на хеликоптер, както и да легна не ми е удобно, чувам изръмжаване с хрипкав сънен глас.Та взех един диезепам, и пропаднах някъде, мрак, тъма,сън без спомен, някъде към шест и тридесет чувам тропкане ,звънтене от кухнята- центи ми прави кафе, което е мое задължение.Само се завлякох до банята да си измия зъбите ,даже не си пуснах един душ. Сега се осветявам и прочетох, както се полага на теб.Ама нещо огладнях и ще ти пиша по-подробно. Ти да не се въртиш в кухнята ,че трима мъже ще храниш.При нас ,Дани пише от Гърция ,праща клипчета ,по някое време ще дойде балдъзката ,че при нея е страшно.Тя има апартамент в блок, който сканират, а там имаме още един апартамент, който даваме под наем, но му опростихме на човека един наем заради неудобството.Самотен баща с хубаво момиченце ,което с майката го гледат на принципа на неолибералното споделено родителство, при него събота ,неделя , понеделник, а останалите при майката.Разнасят го насам -натам..Алекс
Поошетках пералня, неделно десертче и се метнах с учебник и още кафе, да позадълбая в една от темите. Милият ми, Ал, въртял се. Аз си помогнах преди сън :))) и спах дълбоко и почти непробудно. Относно дете, растящо между две къщи, струва ми се, че психолозите трябваше вече да са се произнесли по тоя въпрос. Нещо за корените. Свързването. Приятели? Изграждане на трайни усещания кой си? Човек до бая голяма възраст се определя спрямо притежанията, средата и оценява външния свят спрямо тоя критерий. Ако непрекъснато възприема плаваща реалност, която се явява вражеска, това препилва нервната система. Сменящи се ситуации, хора, събития, които изпускаш от контрол, това е стрес. Милион пъти по- добре е да се оставят само уикенди и ваканции или гостуващият родител, да бъде принуден да се жертва в средата, където е детето. Там да общуват. Да се изнася оня, който го има за по- дълго време. Ма така де. Детето е важното. Кво са взели да се улесняват. Да са мислили. Оххх, нямам толеранс към идиоти. Дай сега да посвършим още нещо полезничко. И за награда- ще те чета после. Ф
фелдфебел, що не идеш да ти "сканират" и на теб черепното съдържание, чИ мноуу тъпо бе. Фичка и тя тръгнала пак акъли да дава да се произнасяли психолози. То и за теб се произнасят орда от психиатри всяка година, ама файда ЙОК. Пак се скиташ немила-недрага из шопските гюрлюци с кюпека. Валтер Бенямин
Душко, хич ме няма в психоанализът. Като правило разни психолози звани и незвани ме анализират. Аз си седя ,а те ме определят и изкарват какъв ли не.Казвал съм ти ,че съм минавал психотехнически проверки и в онзи институт на МВР ,до стадион "Раковски".Някога улицата се наричаше "доктор Минчо Нейчев"-сега не знам как е.Другият е моята колежка, с която дълги години бяхме лице срещу лице /румката=Румяна/ ,та й тя, самозвана психоаналитичка. // чудно ,но около мен винаги е имало много Румяни и в училище и в ВМЕИ, и в сужбата.//, Като правило ме изкарваше наивник, вярващ на жените и на хората.Та съм бил толкова доверчив ,та чак до глупост-е последното не звучеше добре за мен. Ако случайно се заговоря или обръщам по голямо внимание на друга колежка ,дали служебно, дали на купон ,пак започва да ми прави виртуална психологически дисекция.Та както ти казвам Буба/Дани/ е в Гърция ,водата към 12 градуса ,но е слънчево и пълно с котки ,най-вече на кеят. Ще се помотаят и във вторник са и тук.Както се казва гъз път да види. Сега чакаме балдъзата, няма да им се пречкам , за да не ги дразня.Балдъзата е свиреп инат и никакви аргументи не могат да я убедят ,че дадена теза, която тя развива е грешна.То само да беше до теза, но и постъпки на битово ниво. От мого години е разведен, мъжът е беше един лигльо с произход от разведени родители от културно-артистичните среди.Бил хубавец, а аз съответно грозен. Е, сега и той не е "убавец".Буба праща разни снимки ,как от лодките вядат разни риба ,включително и морска котка, бая голяма ми изглежда , а Центи я сбърка с калкан, пък се усети ,че те нямат такава опашка.Иначе скука ,няма хора освен месно население.Разкандърдиса се да купува апартамент.Нещо гръцкият инвеститор искаше част от парите по банков път, а друга да му ги носят на ръка, а това си е проблем.Нещо и строителството не се хареса на Буба. Аз й казвам да се ориентира към Италия , ма и било далече ,а тук за пет часа,ако няма проблем някъде по пътя.Кара сравнително бързо ,но много внимателно,с чувство за "пласиране", но когато малоумието шества в България ,това не помага особено.Ал
Можехте да отскочите до вилата,е хладничко е ,но за 3-4 няма да измръзнете. Чист въздух, слънце и ако е по-закътано и на припек -направо красота.Ал
И тук е слънчево, Ал. Изчетох. Излизам. Ще бъде дълга и лежерна изпепеляваща лицето разходка. Успя да ме пренесеш край кей в Кавала чрез фотоса на Дани. До после. Ф
Душко, ама не съм казал ,че е Кавала, а на юг някъде към Неопори. Котките предимно оранжеви ,приличат на тигърчета ,но с по -светли райета.Чакат да хапнат някоя рибка.Ама толкова котки имаше в София в детските ми години.Тогава нямаше кучета.В горна част на тогавашният Ж.к."Ленин", сега ж.к. "Яворов", това е над алея "Яворов".Точно срещу Румънското посолство има църква , тя е построена на бившото колело /обръщало/ на трамваи №№4,10 .Та това е горната част.Имаше едно куче на Лили Иванова и едно куче на зетя /братът на съпругата му/ на Котков.Разбира се микс от миризми на котки, риба, водорасли и море. Разхождай се ,времето е хубаво, води "русата",,поседни на пейка, притвори очи, сложи очила и обърни лице към слънцето..Малко ще загориш, но това е витамин D..Ал
Въздухът щипка. Плътна новоизрасла тревица смекчава светлината. Чичипейчета. Врабци. Кълвач. Дори старите шушулки по дърветата нежно шепнат. Петьовите гащи са с множество зелени листенца. А тук там се вижда и бял джанков цвят по голите корони. Дружката така се маже от кеф, че развалихме дисципа на една малиноа и момчето и :). Цайсите са на място. А ги сваля, а ми жулнат лъчите или сълзица по фините ъгли на очите, постхремично травматични. Пия го това слънце с душа и лице. Мисъл не се навърта. А тя блести. Сякаш е не руса, а златна жилка. Хили ми се. Като клеча да и масажирам коляното, ме целува. Понякога всичко е в мир. Няма несправедливост. А равновесие. Което е изписано, е роман. Живият живот. А което е обърканото и хаоса, несправедливостта, е опакото на страницата, сянката на мастилените букви. Опитваш да ги прочетеш. Търсиш логичните връзки. Но в същия миг те изчезват под пресно изписаните думи на реалността. Техните сенки са в миналото. Но не се връщаш. Не. Слагаш нечия визитка, забравена от някъде, някога и затваряш възприятията. Замижаваш пред топлината на слънцето. Косите ти се веят и гъделичкат уши, бузи, нос. Малки избягали косъмчета от конска опашка. Детски говор. Младежки смях. Нечии стъпки по чакълена пътека. Всичко е тук и сега. В мен. Нищо извън това. А в мен има само Любов. И протуберанси. Твойта дзенка :)
Чукундурника и от витамини разбирал, вземи пийни и ти за оросяване на мозъка, ако имаш такъв де. Щото повтаряш едни и същи глупости във всеки коментар. Валтер Бенямин
Ал, душо, влизам за баня. Искаш ли да търкаме плочките двама? :))) Ф
Добро утро ,вече половин час откакто съм станал, изкъпал, избърсал лайсни ,плочки, хромови части, направил кафето ,занесъл на Центи, слушам неолибералните бълвочи по Нова, симпатяга ми е Ники Василковски, останалите и за чеп на зеле не стават.Много хубава беше тортата на балдъзката, онзи лигльо бившият й мъж не знае какво е изпуснал.Вси си задавам въпроса дали ,ако го бях опердашил щяха да се направят нещата.Ама какво торта ни донесе.Много хубава ,с много ,ама много крем, маслен ,сладък. Слушам ,задъхващата се от вълнение,наша неолиберална коментаторка ,да обявява ,водевила около Оскарите.Политкоректността взема, гротески размери,В исторически филми, разни негри черни като кюмюр са рицари и крале, разни негрици се правят на херцогини-смях ама през сълзи.Онзи ден, таман се вдига бариерата на "Скай Сити и аз потеглям и една негрица,пресича и ми се усмихва защо набих спирачки като змей.Ама симпатична и не черна като патладжан, аз вдигам палец за усмивката , а мегедоно-копривщенко-златишченката-леко изсъсква."Ама ти негри нали не харесваш".Започвам да й обяснявам ,че е тя е негърка и е кафява ,а не черна.Пийвам си кафето и слушам слабоумията ,които като пълноводна река се леят от екрана. Душко с теб плочки няма да лъскам, а съвсем други неща ,по твоята физика ще лъскам, ще целувам, ще хапя,но не слно, ще опипвам с разузнавателни намерея и опознаване.Плочки и фуги ще лъсакм ,при жена до мен,- как пък не, да не съм педал. Ал
Добро утро, Ал! Чета за тая твойта торта, дет си ял, creampie , крем дьо ла крем, смея се вътрешно, че батя ти спи и се радвам как си намазал. О, да, един здрав бой, винаги съм вярвала, че бързо подрежда разума къмто лигнята. Чат пат децата си спомнят някои, алтернативни на респекта към личността , методи, чрез които съм ги изваждала от пуберските залитания. Хич не одобрявам родител да каже "ама то (детето) си знае най- добре". Абе в главата му е таратор от хормони, кво си знае, държиш яката и го водиш на сухо. За Оскарите, поизпуснах кво се случва напоследък в киното. Видях новини и осъзнах, че не съм се актуализирала. Ох, какъв сън, Ал. От всичко помня лекарка, при която отивам да ми става джипи. Обаче тя се облича в пижама и си ляга. Аз обяснявам откъде идвам, нова в града, тя ме пита защо си лягам до нея. Щот нямало да издържи дълго. И Алллл, свих се кат умиращия лебед, с голо дупе, яхнала ръката, а тя с чевръсти пръсти ме направи мармалад от сливи. Явно романтика и Арлекин са ми на мода тия дни. Прекрасен ден ти желая и цяла седмичка послушни хора край теб! Ф
Я, стига -лекарка.То трябва да съм аз.Вярно нищо не разбирам от медицина ,но поне ще те гушкам, а там каквото и как се получи.Лекарка? Стига де.Да торта беше хубава ,а като украса имаше един шарен дискчета ,все едно са от целувки, но са слепени две по две.Напомнят ми на едни от детските години, когато едно трета Румяна ми носеше в училище.Баща й беше по тогавашната класификация Главен готвач на ресторантите в хотел "Балкан", сега "Шератон".Та тя ми носи такива сладки ,а аз й решавам задачите по алгебра и стереометрия.Бяхме шести клас, а аз еманация на смотанячеството и срамежливостта. Харесвам момичетата ,но ме е срам ,че ги харесвам-все едно правя нещо неродно.Казвал съм ти за едно от съученичките ,живеем на 30-40 метра едни от друг, по телефона си говоря с нея ,но когато се прибираме от училище тя на единят тротоар, аз ,кльощав като манекен на Освиенцим по другият тротоар.А за Славка,Клара, Мая съм ти писал и то не веднъж.Ако те видят момчетата от махалата, ще те направят за смях от подигравки.Та сега лягаш да сънуваш, но махаш онази лекарка или каквато ще да е и слагаш мен. Налитам на торти,но маслени, но не разни вегански.Някога на ул.Шипка /познат на теб квартал/ , имаше една малка сладкарничака на десет метра от пресечката със "Сан Стефано" ,в посока Ректората.Тя си имаше сладкарска работилница, ама какви торти "Добуш", ама какъв крем,какъв вкус, никаква палма, родно българско масло,от български крави. Сега се събира гъзария , а от долната страна, по към домът на Руската наука и техника, ,там където имаше магазин за платове, се събират елитни проститутки и чакат да "ковнат" някой политик или съветник към политиците.Е, те са лъскави, ,не са магистралки. /Може да има грешки/ Ал
Аморе, ходих да ми вземат кръв. И така исках сама да си забода иглата :))), много ми хареса тая работа, за пръв път! Досега ги мразех да ме тормозят без кафе навън. А после с челядта изкупихме пайове, баници и ачми, оцелели от кървавата битка :))). Хайде, мили мой, днес те водя при проф Бенка да му задаваме неудобни въпроси. Само гледай, слушай и ми набирай за после. Твойтичката
Аллллл, Аллллл, на Бенка не му се тръгваше след упражнението. Седеше като залепен. Чакаше ме да си обърна дупето, да поогледа. Но преди това пита, замислен, бяхме три моми останали с въпроси, дали сме свободни :), да ни води на показно :). Другите светват веднагически, аз клюмам за изпуснатия шанс, че ме чакат във фитнеса...и Ал, той заряза идеята. Чака Ас , Ас и само ас да му падна в ръчичките. :))). Горкичкият :), и той ши плаче кат другите...Дай да та цункам по бузката Ф
Ох, заблудената ми агнешка майка.... Гладна кокошка царевичен КОЧАН сънува. Валтер Бенямин
Ал, завършвам си дългия ден с теб. Нали си ми дневник :)? Много интересни и нови впечатления имах. Но една случка ми се откроява най- ярко. Правя интро. Имаме в курса едно младо момиче, слабо, много грим, изкуствени мигли, кифленска физиономия и съответното поведение. Не се погнуси обаче да се хване на мръсна работа и уж съвместява с лекциите, но често отсъства или закъснява и почва с влизането да пречи, говори и тропа. Кулминацията и бе да проведе телефонен разговор, наведена под масата, точно пред професорката. Та днес, при Бенка, я вдига нейната отговорничка да отговаря на въпроси и да демонстрира нещо, което се показва вече за n път. Момичето се уплаши, сто пъти повтори, че не знае и не може, устата и взе да се криви в импулси нагоре пък надолу и когато първите въпроси на Бенка я накараха да покаже наистина колко много не знае, във въздуха увисна въпроса как изобщо е взела изпита. При това с 6. Момичето ревна. Отчаяните ми опити към отговорничката, която стоеше права до нея, за да обяснява като учителка, щедра и разположена, съответно с усмивка на доволство към Бенка, че е отлична, та отчаяните ми опити да остави кифлето да си седне, нямаха успех. Момичето ревна. Отговорничката чак сега схваща гафа. Бенка в потрес как да реагира. Намесих се. Ще ти кажа как. Мисълта ми е нефелните ученици да си призная еволюиралото мнение. Многократно съм искала да кажа на профанистични и немотивирани ученици да оставят тоя занаят и да хващат друго, щом не показват база. Ба-за. Не китайски постижения на деца - чудо. Но грешах! Трижди пъти грешах като се вбесявах на тъпотата им и загубата на учителско време и нерви. Защото, Ал, се случваше впоследствие да видя много от тях, как минават между капките и се наместват в ниши на избраната област и макар нивото им, докъдето съм го проследявала , да е било пренебрежимо ниско, те все пак изпълват мечтата си, а пълнят и някакви социумни липси. Може би с годините, с опити,ще се усъвършенстват поне до средно ниво. Може би. Та така днес ми дожаля за девойчето глуповато и вече не съм онази, дето би изгонила и македончето без знания, и отказващия да участва молдовец. Вече не. Животът има някакъв план и за тях. Ако на изпит сгафят, ясно. Но така, междудругото, щот е понеделник и те са прости, не покриват материала до тук, вече не бих им посочила вратата дори с възпитателна цел. В оня миг, веднагически зададох въпрос на Бенка. Той се извърна към мен в пълно недоумение. Повторих въпроса си. Гениално наивно просто питане. За нещо, което не се коментира и все пак, винахи може да те хване в шах, ако те запитат. Щото нещата, дето се подразбират от само себе си, защото просто така се случват, не е отговор. Той се смая. Тотално си помисли, че откачих и го загробвам. Ама обясних, че сменям темата и най - сетне вдяна. Изиграхме театро. Ревящата си седна и хлипаше тихо. Отховорничката гузна. А другите кой разбрал, кой не, само се чудеха докога ли ще ме издържат с тъпите въпроси. Единици се хванаха на шегата като спасение за енергията в стаята и се посмяхме. После имаше и друго. Бенка донесе диаграма за онагледяване на две дейности във времево отношение. Каза листа да мине през всички. Но го даде на кифлата. А аз се оказах последната. Щом го взех в ръце, Бенка се взря в мен. Аз го обръщам тва нафолу с главата, въртя, накрая схващам, регистрирам даните и анализирам според четеното в повече от конспекта за мин сесия. Той ме пита "Е, казвай. Какво мислиш?" Начи, щях да се пукна от гордост! И си казах. Курсът мълчи и слуша диалог, при който се правя на Холмс, а Бенка ме контри. Много яко беше! Та, хубав ден отмина, Ал. Кара ме да се радвам, че само за десетилетие съм променила вижданията си на 180° и че значително ми намалява нуждата, изобщо способността да съдя. Да подреждам. Да коля и беся. Почуствах се най- после като наблюдател на живота, процес ръковеден от много по- сложен ум, намерил и предвидил място за всеки. Дори за да е донор. Пак е нещо. Гледах ги днес тия, цицащи образователната система, социална, икономическа, товарещи градски транспорт, бакалии, случайни хора с мошеничеството си да се представят за нещо, от което ги делят десет учебника, дисциплина и възпитание, и пак си казвах : Бог е велик, ще им намери предназначение! Честно, Ал. Няма ненужни. Няма висши. Не бих ги допуснала до сложни решения в сложни ситуации. Но ако стандартите навсякъде падат, ако задълж се стесняват, ако всичко се фокусира към тесна специализация, и мойте изоставащи колеги ще се окажат полезни. Ще имсме една диплома. Но аз ще правя едно, а те коренно различно. Дотогава все трябва да си помагаме. Щото пътя и целта....Извинявай. Отегчих те. Ти всичко това вече го знаеш и никого не си обиждал или гонил. За мен е ново. :)))) Ф
Ааа, бак сян, бак, вай, вай, вай...... Бабетка взела, че вдянала на 55+, нещо което се обяснява на децата още в детската градина: Гората, океана и планините принадлежат на ВСИЧКИ живи същества, не единствено на комунистите връзкари-мой, твой човек. И всички сме ГОСТИ на този свят, за КРАТКО! И всеки се е родил с мисия, колкото и тъп и малоумен да е. Ето например твой ал, ако не бе той, кой ще лиже гъза ти, кой щеше да ти гали самолюбието? И най - важното, кой ще излиже спермата на ебачите ти от междукрачието ти? Ако не беше пък ти, кой щеше да миткосва безцел и посока из софийските генгерлици? Кой щеше да попада в малоумни ситуации в сайта и да ни забавлява с шизофренията си? Кой щеше да ходи всеки месец в КАРЛУКОВО за седмично лечение под наблюдение? И не на последно място, кой щеше да върти икономиката на козметичните салони в Софето за оня дет ду'А? Валтер Бенямин
Гарсон, няма лЕ се явиш да разнесеш кайветата на центи+бисквитка, на фичи+курабийка и да одиш си източиш катетъра у банята пък да са фалиш че си правиш студен душ??? Дейба и идиота ти вдлъбнат. Аре, че на фичка памперса е препълнен и имаш доооста за лизане днес. Не подлежи на обжалване, не чИ се оплакваш, теб си ти е кеф, щото не осъзнаваш положението в което си. Валтер Бенямин
Турски гастербайтер в Германия търси мила и възпитана , вярна жена до 35г, за сериозна връзка. Да не ака. Да не мисли. Да не боледува. Да не се надува. Че от такива му се изрина устата.
Добро утро, Ал! Пак главобол. Мааалко да намаля водата, поради ден в движение и айде, честито! Пия кафе. Батя ти похърква. Децата взеха да се хремавят. Всички в курса са били ръснати от кемтрейлса с двудневна хрема :))). Миналата година пропуснах, но днес отивам да ми сплескат цицата на рентген. Много е срамно, как се накокръжвам като ме докосва лекарката :). Преди години, тази лекарка ми остави силно впечатление като загрижен и отдаден на службата си човек. Имах подут лимфен възел в ямката подмишничена. Звъня и, говорим като целта ми е да ми запише час за преглед, макар да съм била при нея преди месеци. Не помнех ни месец, ни дата. Разхождам песа, а тя ми връща обаждане след два часа. Преровила цялата си документация. Издирила ме. Нямало било никакъв начин моя казус да се развие до опасно положение за междинното време. Успокои ме, че е нещо безобидно, друго и да не се филмирам. Та, днес отивам при нея. Има толкова много кампании, говори се, пише, а в моето обкръжение са 50:50 жените, които си правят годишни проверки. От отношението "ебаласъмгоиживота", ако така е писано, добре. Това е вид депресия, според мен. Някаква държавна. Геополитическа. И изходът е целенасочено медийно занижаване на кортизолни фактори. Общински тай чи занимания. Пейки, чешми, клубове за танци, шах и прочее в местните помещения, раздадени за офиси на партии. Ако жените, цветята на нацията, са склонни да умрат, вместо да си отворят още малко неудобство/работа / разход, къде отиваме? Пуу, чи ма цепи тая глава, ама си пия кубинското...Танцо. Мисля, че трябва да го въведат със закон. Всеки гражданин над 45г да се яви в местната наборна комисия и да танцуват танго веднъж на година! Мъж и жена. В дует. Да се пипнат. Да се водят. Няма ли да е стимул, а? Няма ли да вдъхне у жените желание за борба и живот? Да се почустват нежни и грациозни от куцо и сакато, тоя и оня, сульо и пульо, да бъдат признати като роля. Като част от двойката х у. Абе, танго. С всеки, когото срещаш по тротоара и пътното платно. Да е партньор. В танго. Ей така се намаляват разходи за здравната каса. С превенция. Искам всеки мъж, когото срещам да е държал гърба и брадичката на непозната жена, изправени. От тоя наркотик по- добър няма! Ф
Добро утро, момиче мило и хубаво. То не е съвсем добро утро, а си е направо добър ден. При мен началото на всеки ден е като ваден под индиго в сравнение с предишния, е, може да има някакви нюанси, примерно ако ме боли глава. Та хапнах гореща, доста гъста агнешка супа, дали не е чорба, малко сурово сушена пастърма, малко върху филия масло, не българско, не ми се яде палма, отгоре домашно сладко от диви боровинки. Казвал съм ти, че през лятото купуваме от едно момче, което идва два пъти седмично в София, има четири спирки, а преди това във вайбър групата си поръчваш от какво по колко, в нея е изброен асортиментът за конкретната доставка, както и цените. Но това е страничен въпрос. Чакаме днес Буба, добра шофьорка е, избродила е от залива Акаба та до едва ли не до Бискайския залив. Вече не се гъзарчи, когато имаше едно БМВ 645, отвратителна и опасна кола, а на всичкото отгоре кабрио. Неолибералните лайнарчета, когато я видеха, изпадаха в амок, то са форсиране на двигатели, то са хвърляне на коси погледи. А един капут в желанието си да се направи на велик, а никога няма как да стане при неговата единствена мозъчна клетка, та той щеше да се наниже на мантинелата пред моргата на Медицинска академия, нещастник. Това кифленце, което описваш, е еманация на селската неолиберална безпросветност. Смята, че с гъзето и путката си, вече разширена от безкрайна употреба, ще еволюира, няма как да стане, тя е за обща употреба. Някога по време на тъмния социализъм, когато имаше родителска среща, гледах да се мушна рано в завивките, когато се прибера майка ми или баща ми. Никога не съм бил пълен отличник, винаги в интервала 5,5–5,7, само веднъж някъде към 5,8. Обикновено момче, грозновато, слабо и жилесто. Но то тогава всички момчета бяха такива, най-вероятно защото купонът беше на улицата, там бяха сбиванията, разбитите зъби, разкървавените носове, летните кънки, катеренето по гръмоотводи, фунийките и т.н. Е, някъде към девети или по-ранен клас започнахме част от нас да тренираме организирано, кой волейбол, един бокс, аз джудо, друг самбо, имаше и един борба, лека атлетика и т.н. Момичета, доколкото ги имахме, бяха сестри или съседчета на някой от нас, водеха тайнствен и непознат живот. Никой от нас не ги закачаше, защото боят е на една ръка разстояние. Толкова години са минали от тези времена, но Центи не пропуска, когато се завърти разговорът, да ме ухапе за съседското момиче, дъщерята на генерал от службите. Разни саркастични подмятания, твоята датска любов, твоята приятелка, твоята слабост, разбира се, на нея ѝ се намират разни недостатъци. Ама много добре, при това само с няколко щриха, показваш просташкото неолиберално възпитание на кифлето. И аз съм виждал стотици по улицата като нея, но ако съм точен, има и такива от мъжки пол. Върви потънал в задълбочен разговор, сигурно коментират я тъмната енергия, я тъмната материя, я различните взаимодействия в ядрото на атома, я нещо от генома на хората, а през това време светофарът е червен, но тя бодро шляпа, като че ли е сама. Но може би ми е любим следният случай, майка с откровено аграрна физиономия, награбила телефон и потънала в дълбок разговор, бута количка с бебе, свободна ръка няма, а до нея едно малко момиченце, ама малко, плете крачета и се опитва да се хване я за количката, я за клина на така наречената майка, но безуспешно. За нея отдавна е червено, аз съм първи за десния завой, а някакви напират зад мен. Не знам каква реакция мога да очаквам от нея и съм внимателен, ами ако спре внезапно, дали изобщо ме вижда, защото разговорът сигурно е много интересен. Та твоята кифла с мармалад на фльонга ще се върже, за да проведе този толкова важен за световното развитие и политика разговор. Алекс / Прегръдките се подразбират и ти си го знаеш/
Скок- подскок :))) хайде да се черпим за цицобезгрижието И напрееед към вторника. Целувки, Ал. Ф
Ал, клюкарят си недалеч от мойта пейка, двамина. Единият- кучкар моя възраст, хубавец, а другият цветист в езика, дърт философ за човешката природа:" ебава, пищна природа, файда, плюнка..." Не мисля, че има по- големи клюкари от мъжете :))). Но ти пиша за друго: сърбят ме ръцете да те галя по бедрото. С разперени пръсти да притискам лекичко месото от ингвинална гънка до коляното. И да връщам бавно, като се стягаш назад и ми предоставяш оперативното поле в ъгъла между краката. Нали знаеш как бавно паркират лодките, леко странично, даже дърпат малко задна. Пък инерция. Ей така искам да те галя. Даже вече те чуствам под пръстите си. Да бягаш от неминуемото съприкосновение като уплашен док :))). Аз да се блъсвам нежно. Отблъсвам и рикошорам. Още и още. Ф
Моткам се по улиците,.А не така ,харесвам женските цици и то много. Буба напредва в българея, ама не знам къде е точно .Аз когато шофирам, въпреки ,че бутона за Блутута ми е на волана ,никога не говоря.Ами те се хвърлят .Остава с впечатление ,че има някаква странно поколение ,че даже и по-възрастно ,които не притежават защитен механизъм.Все едно са малки деца.А теб те гушка, плясвам те по дупето, хапвам те по обичката на ушето и те пращам при бенката и дебелите джуки.Ал. Хапваш и се изнасяш на лекции
Ал, толкова свободен ден имам , с часове слънце , че устните ми са изгорели и болят от чая, подути и неестествени, а лицето пак върви на летен ден с контраст в очите. Демек, убавица. Много ми се иска да го гледаш тва лице как се занимава с члена ти. Седиш. Ама един час искам да ми седиш мирен на диван. И да ти го гледам как се помръдва, навинтва, издига и пулсира, капе. И после искам да те мъча. Да те оставя. Да се охладиш. Може и лед да сложа. Може и да се обадя на дружка да клюкаме. Ти от скука да спаднеш. Щом си долу, мек, пак те почвам. С галене. С устни. С много опипване навсякъде. Целувки. И пак да спаднеш след това. Да се хвана да готвя, примерно. Не давам да се пипаш. Може с белезници да те огранича. Да ти пусна новинарски канал. На третия път може и да не издържа и да те натисна. До дълбокото. :))) Ф
Обожавам да гледам как ти расте. Как спада. Как се променя формата му. Как се сменя лицето ти. Очите. Дишането. Как се подхилваш, когато театъра свърши, но има една дълбочина и извинение в погледа ти. Искам да те измъча, за да си напълня любопитството с гледки. За гънките, за посоките на клюмане, за пълнежа в симетрия и асиметрия, за ефекта на топлия въздух към растежа. Ефекта на гъдела с език. Дали стягаш гъзето несъзнателно. Би ли повдигнал таз ей така, от възбуждането само. Божеее, ако го направиш, се изстрелвам в трета космическа от желание и умиление към божеството. Живия бог Фалос. Чието предназначение е да умре, служейки ми. Оххх Ал, много ми се дощя да те имам, да знаеш. Точно в полунощ. Особена нощ е. Ф
Едни и същи бръщолевения на всеки мераклия. Последно за Робин Худ ли ги бе писала? Чиито каймак сега лижи дедето така покорно. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Пия кафе. Чуствам. Не мисля. Седи ми някакво недоволство. Поглеждам в него и виждам, че няма причина за самоосъждане или яд. Реакция е. Вчера с батя ти измежду малкото реплики, с които чекпойнтваме живо общуване, обсъдихме ролята на катализатора в химична реакция. Дали намалява общата енергия или обратното. Същото и с хората. Понякога ситуацията изисква да катализираш до постигане на ново равновесие. Но тази ти черта не е основната, тя е извлечена от нуждата на моментната йонно- агресивна ситуация и съвсем умишлено и съзнателно си извадил точния ключ към процеса. Как го имаш ли? Точно тук е интересното. Всеки от нас притежава ключове. Цяла връзка. И когато поиска да се полюлее на нечия врата, се сеща да ги тества. Да речем, че аз съм ключар и не ми е нужно дълго да ръгам проба- грешка , защото усещам на база интуиция/опит кое с какво се отваря. Хоп, завърт и ето че реакцията протича като изравняване на въздушното налягане. Спада напрежението. Знаеш ли къде е лошото? Това ме гнети сега. Че хората си мислят, че ключара им е приятел, само щом веднъж им помогне. Не, не е. Има ключове . Има таен живот. В стаичката отзад. Където клиенти не се водят. Това ме притеснява , Ал. Всяка интеракция, оставяща чуство на приятност, те кара да се чустваш като риба в мрежи от последващи очаквания. Всяка интеракция създава енергийни връзки. Хората не умеят да ги прекъсват здравословно. А е просто. Ако ключарят не те търси, значи твоята брава не е за неговия ключ. Точка . Било е част от бульона ензими, реактиви, катализатори ...:))) Принцип на най- малкото съпротивление. Напрежение - катализа- неутрализация . :) Целувам те Ф
Добро утро, умно Фейче, ама какви въпроси си ми задаваш. Ти си по задълбочените разсъждения в дълбочина. Нещо езотериката не ми е силната страна, но има нещо, което съм забелязал. Срещаш жена, познавате се от относително кратко време, но я чувстваш като близка позната. Интересувате се от подобни теми, виждате различни събития, дали политически, дали обществени, дали културни, по сходни начини. В нейно присъствие чувстваш някаква имагинерна топлина, даже не можеш да си я обясниш. Приятно ти е, не се „набираш“ да се правиш на велик. Тя те слуша внимателно, понякога усещаш, че те насочва, но толкова нежно и тактично, че оставаш с впечатление, че това е твое решение. Полага едни странни, ежедневни, ненатрапчиви грижи за теб, предпазва те от остри изказвания, постъпки и конфронтации, в които си цар да се набутваш. Други жени, които познаваш от години преди нея, са ти просто колежки, но с нея е някак по-различно. За секс не е ставало и дума, но въпреки всичко ти е вълнуващо да си с нея, все едно тя ти чете мислите.Тази нощ се събудих към два часа и започна едно въртене, накъдето и да се обърна, все ми е неудобно. Слушам Центи как спи, беззвучно поема въздух, а издишва и се чува „пуф“, но толкова тихо, като малко дете. Заприлича ми на онова малко локомотивче, което видях на теснолинейката, когато преди много години нашите ме водиха на Велинград. Дали синусният ритъм на моето и нейното сърце са съвпаднали и съм заспал. И започна някакъв еротичен сън, ама не толкова за секс, колкото за прегръдки и целуване, нещо като блус. А скъпата ме видяла и скандалът бил готов. Сутринта със зор се събудих. Разказвам ѝ за съня, а тя ми споделя, че е сънувала нещо подобно, как ме спипала в неудобно положение с някаква жена, как ме удряла по гърба, целия ме издрала с нокти, егати съвпадението. Ама умея да вбесявам жените даже и насън.Ал
Веднъж сме на спортен лагер женичките, яко лигоч и една дето си пишела с кандидат любовник научава, че той ще завърти тира към нашия хотел. Почваме подготовки. Ресторанта се укарсява романтично, чакаме с програма коя от нас как ще минава да ги разнообрази докато стоплят леда. Такааа. На другия ден. Наш'та идва в лобито здрав махмурлук. В стаята и винарки. Крива. Крива. Да те напуши смях само от личицето миловидно ботоксово. И кво? , питаме. Оня вади най- малкия кур евър. Нещо, без което е щяла да умре непросветена, че е възможно. Гъделичка там нещо, а на сутринта бил резко упрекващ към нашта: Много била хъркала, не мигнал цела нощ....Еййй, богами, така ми се е загнездила неговата неволя, че откак ми казват децата, че и аз хъркам: Край. Никога за цяла нощ. Само почасови изпълнения и кой откъде е, щото инак, ще ма разлибят от хронично недоспиване , умора и прочее виновности. :))) Почасово. Тва е положението. Ф
Чакай, чакай, че нещо не разбрах. На емблематичния тираджия пишлето ли било като шестгодишно момче? Аз по принцип спя много тихо, та чак Центи ми е казвала, че се навеждала над мен, да провери дали дишам, демек да не съм предал Богу дух. Ама не може зрял мъж да извади карабинка към 14 см, някак е неудобно. На конференция сме изкарвали нощи заедно, две единични стаи с общ балкон една до друга. Ей така, за всеки случай, да има алтернативен път за оттегляне. Че е пълно с любопитковци, а повечето са умни и не е нужно да са информирани за отношенията. А аз съм един от скромните и бих казал срамежливи. Румката казва, че е поза и фалш, но не е права. Не знам защо за такъв ме възприемат. Винаги сме старали там една тройка да сме максимално дискретни – знаем, че ходим по тънък лед, ама и в това има някакъв перверзен чар. Според мен не е прав зам. директора, когато на някакъв купон бях при него, а той се беше поотрязал и си споделяме разни неща, но до определена граница. Не знам от какъв зор, изтърси нещо от сорта: "Какво момче беше, а сега какъв стана? Има чувство, че си спал с половина жени от института." Долна лъжа и хиперболизация – няма такова нещо и да вляза в неговия тон, му се изрепчих с някаква глупост от сорта: "Само с колежките от нашите две направления и то в моята възрастова лига", което също беше лъжа, ама няма да падам по-долу. Ал
Ама, рожбо, не беше ли ми гнусливичък за такива тройчици "Винаги сме старали там една тройка да сме максимално дискретни "? Имал си аверче, ли бре, чеде? И момичка ебливичка по Тошово време? Не че нещо като хората да са се пъпкували тогава, ама нали съм подслушвала само дъртите брамтии от блока или наивните хорица от село, та нийде не ми е стигало до знанието за таквиз жени. Леки. Дашни. Уууу , срам. Само полякините/ чехкини, с червилата и газовите бутилки дет продаваха по къмпингите, там се е чувало, че ставал купон. Ех, Ал, изведнъж кат си те представих до редичката жени, дето си описвал, а то винаги имаш подходящ спомен, изведнъж нещо ми се обърна. Чак сега. И винаги е имало разговори, общуване, сближаване, емоции...направо да полудееш, като как си отървал кожата. Не, не, не. Днес не ми размина някаква тежест мисловно. Подсъзнателна. Нещо не е наред. Нещо не е чисто. В заблуда съм и не откривам в кое. И ти сега с твойта тройка. Знаеш ли, сетих се за един, потребител тук, разправяше, че научавал всичко, което иска, даже без въпроси. Умеел си. Имам чуството, че хората, често се заблуждават по подобен начин. Защо не подозират, че информацията им е подавана с цел да останат заблудени? Аз бих ли искала да бъда заблуждавана? А истината ще прекрати играта или ще стане още по- хубаво? Единственият смисъл е да се увеличава единицата житейско щастие. Независимо как. Наблюдавам един патерн, Ал. Флиртове и любови се дават отгоре, когато имаме някакъв проблем с дете/децата и ни е нужна допълнителна енергия, за да се справим. Това наблюдавам, Ал. Ако всичко е наред, можем да си спим. Доволни на малко или нищо. Имаме ли проблем имаме нужда от допамин. Тогава реална ли е любовта? Или е само гориво? За най- естествената ни задача: да продължим? Ф
Душко, душко, не правилно съм се изразил и ти си ме разбрала погрешно. Това сме онези трима колеги, които си бяхме наели един апартамент от четвърти колега, чиито родители се трудеха някъде из Северна Африка. Той отиде да живее в техния по-голям апартамент, да прави купони. Ние му плащахме наем, имахме си собствено спално бельо, плащахме режийни – то и какви режийни, само малко ток, който беше евтин. А иначе си имахме някакво сервизче за кафе и нещо сладко от завод „Китка“ – Нови пазар. Та затова казвам „дискретна тройка“. Защото и тримата бяхме на едно и също дередже.Ами бяхме млади, някак безгрижни ,от добри семейства.,Да, правилно помниш – гнуслив съм. Такива изпълнения с проститутки – забрави. Нали съм ти казвал за онова предложение, когато с един бизнесмен бяхме във Варна, а аз съм нещо като съветник и консултант. Та вечерта, като двама педали, сме излезли пред хотела „Черно море“ в центъра – тогава беше занемарен. Та, както се разхождахме по нещо като еспланада, и обсъждахме какви аргументи да използваме за утрешния ден, едно младо, добре облечено и с културен вид момиче се доближи до нас и директно попита дали господата се нуждаят от компания. Аз се опулих. Момичетата бяха една групичка – май бяха три, може и да са били студентки. Бях потресен – те не бяха магистралки. Ал
Добро утро, Ал! Дай да те целуна, слънце мое и да си гледам задачите, че аман от моите приказки. Ако изскочи нещо наистина важно, непременно ще ти разкажа. Тва е периодическото ми делово лице :))). За баланс на овършерващото. Прегръщам те. Ф
ама аз не съм се доизказал.Искам да ти се обясня,възоснова на следното.ЦИТАТ:"Ех, Ал, изведнъж кат си те представих до редичката жени, дето си описвал, а то винаги имаш подходящ спомен, изведнъж нещо ми се обърна" Да бе батальон-за какъв ме вземаш,да не съм някой всеяден простак.Ами случват се.По принцип съм леко стеснителен, .Даже Румката и един Тото ,развиват теорията ,че това било добре примерена ,провокативна "поза".Нещо от сорта , провокация ,"аз съм срамежлив, не можеш толкова лесно да ме свалиш",а това не така. Веднъж ми се случва да се измъквам от леглото, тръгвам си, но се чудя как да се облека ,как да застана. Това е стая ,а не спортна зала и моля момичето/младата жена/ са се обърне, че ме е срам да се надупя ,я тя ми каза нещо от сорта ,цитирам по памет "Няма да се обърна ,няма да изпусна тази гледка, а не виждам причина да се срамуваш, приличаш на древногръцки атлет".Атлет, не атлет ама как да си показвам заника.Точно за това на донаборните комисии беше истински шок да бродим по коридорите , на съответното училище където е комисията.Тогава ,учениците имаха свободен ден. ние няколко десетки момчета се мотаме по коридорите с едни формуляр в ръка и влизаме в различни стои ,където има различни лекари.Най -гадна е запазена за най-накрая.Там е комисията ,около пет лекари и дали нарочно или така се е случило почти винаги има млада лекарка. Ами като си десети клас усещаш как гнусно те предава тялото ти, виваш пръсти на краката ,впиваш нокти в дланите си, хапеш езика си, а "онзи" усещаш,как живее собствен живот и се опитва да те изложи.Червиш се мънкаш, обръщаш поглед навътре.Бил съм в 6-то училище ,онова на ъгъла на 6-ти септември и "Графа", в едно малко училище на "Преспа-3", в Търговската на "Розова долина 1", В тогавашното 39-то "Александър Димитров" -сега е с друг номер и друго име.Отделно обиколките преди това в 22-ра п-ка или 19-та ,на флуорограф в двора на техникума по "Финна механика и оптика"/ тогава/.Ама не съм такъв за какъвто ме мислиш-не съм наглец, разбирам се, мисля ,че съм културен и комуникативен ,.Чувствам се неудобно когато си дал важно разяснение ,а чуваш зад гърбът си ,/пак по спомен"Никоя да не закача тази високомерна и надменна /надута/ перка-Тя е моя.Ходиш като глътнал бастун,като марионетка,вдървен от неудобство, а след това Алекс, та Алекс.Всяка съвети ти дава. Алекс , това е за теб, да знаеш, че такива дребни женчета с лъскави очички са много ебливи" -ти си потрес, колежката с предупреждението е твоята първа научна ръководителка ,жена възпитана ,поне петнадесет години по възрастна ,че и повече.Румката и тя да не остане по-назад, ама нейните са непрекъснати, Весето и тя ,но тя е саркастична и патийната секретарка и тя те поучава ,абе я стига. Аз не съм това ,което сте си изградили като представа, говоря в множествено число ,защото то е за много хора.Гушкам те. Ал
Бошкеййй, как подпали, миличък ми Ал! Изкарах една онлайн лекция току що, с най- концентрираната преподавателка евър, говореше като скоропоговорка и никога не се обърка. Знаеш ли, заради този сайт, не пропускам да виждам жените през нов филтър. Разсъблечен. И не говоря само като тяло, а като отношение и отдаденост към сексуални изпълнения. Бях включена в група непознати преди време, обединени от обща позната. Имаше жена на 50г тогава, следваща строг режим след заболявания, затова вече слаба, развела се и живееща в същия вход с бившия си. Та тя ни направи клипче у тях по цици и с банан, в което говореше и изрази позицията си към свободата за удоволствия. Никога не бях виждала такива цици- гледаха изцяло настрани, точно издължени лисичи муцунки с навирено носле. Тогава си казах най- напред "Яяя, тая се изложи. Хем иска да е еротика, хем само говори и отхапва банана, вместо да го обслужи". Мислех си, че съм по- яка от нея, защото се борехме за вниманието на един темерут, живеещ в бункер. Тогава открих как умея, и с огромно желание пиша еротични психопрофили на хората от групата. Реакциите бяха възторжени. Сякаш съм четима и вярна в преценката си. И там се случваха спорове. Излязох. Влязох пак. И видях как съм коментирана, когато ме е нямало. Темерутът писал, че който е чел моите миниразкази се чуствал "преебан". Мноооого го биваше в играта на думи. Махам настрана, че бях единствената, която го видя на живо, когато пътувах в чужбина. Пишеше ми, направихме среща, беше приятно. Нисичък човек, младолик. Без деца. Хранеше симпатии към мен, но вкусът му към гениалност и актьорство му изяде главата. Как да уважавам факта, че зад гърба ми избра не да изрази съжаление от липсата или неутралност, а присмех? При всичките му други знаци. Това е типичното нетско живеене. Когато популярността е важното. Виждането ни и онова капучино в сутрешна патисерия бе именно след като се е изказал. Шеговито. Мили мой Ал, винаги си подчертавал, че секса ти е форма на общуване, в която градираш. Търсиш. Разменяш. Вчера нещо ме душеше, но днес не. Спокойно. Не се поддавам повече на ревниви илюзии. Ти си Ал, доставящия нирвана. Не друг. Не паразит върху женски тела, целящ да си докаже, че може да се придвижва на чужд гръб. Редичката завоевания не са от типа, за да се хвалиш пред аверчетата. Ти пазиш тайна. Чак сега се почуства спокоен,тук, с мен, да връщаме ленти. Твоята редичка са жени, доставили си истинска наслада да се отъркат в най- висококачествен екземпляр, ако разрешиш :)))). НаЗдраве да им става, се казва :)))). Аморе, изчезвам по задачи. Благодаря ти, че беше обстоен. Прегръщам те. До ерекция. Искам ти я. Да я усетя. Задържа. Дори да не ми позволиш да я ползвам. :))) Ф
Забравих да кажа, Ал, бункерния имаше собствена фейс страничка да си пише епиграми и да събира фенски възклицания. Остроумен и затворен. Безеб. Висока проф позиция. Шансът му бе да обира овации. Винаги невидим. Това е нещо, което страшно нехаресвам. Да показваш половината си. Само нея. За да не рискуваш. И още. Той понесе зле, когато му върнах в коментари друга епиграма. По- късно, друга фейс страница, друг творец, същата история...Не желаят да им се отнеме прожектора към остроумия. Не публикуват, за да общуват, а еднопосочно. Разбира се, техно си е правото. Кръг фенове не е като група равностойни. Е, и това минах. Сега съм тук. :))) Ф
Какво мислиш за първия разказ от днес, Ал? Чете ли инцеста? Ф
Душко, душко, ама какви ги редиш за мен. Не страдам от месиански комплекс, не се смятам за нещо изключително, защото не съм. Обикновен съм. Толкова обикновен, че ако не ме познаваш, няма да ме забележиш, даже да се блъснеш в мен. Винаги съм бил сред умни жени, като правило основно инженери в областта на радиоелектрониката, но също и други специалности. Това, което пишеш за жените и профилактиката – не дей така, страшно е необходима, вървял съм по този път, стигнал съм до края и го знам много добре. Пълна програма. Жените, като по-важен пол, в моите очи, трябва да са изключително отговорни в тази насока. Този тумбест твой обожател от коя кутийка го извади? Не харесвам мазни свалячи и псевдоинтелектуалци. Някога в института си казвахме с ирония: „Ей, интелектуалец!“. Инженерите, били не и с кандидатска степен, дали научни сътрудници – не спадат в графата интелектуалци. Те са развоен персонал, поне така беше. Силно хиперболизираш запознанствата ми с "гедерейски", чешки, латвийски момичета, руските момичета. Не са чак такава дълга редица, даже не знам защо се получава. Все мои колежки бдяха над мен, да ме предпазват, все едно съм малък, а сега опознавам света. Имах и малко дамско разузнаване, ама те се организираха, а не аз. Не, че всяка знаеше за другите, но една групичка от 3-4 ме информираха какви ги кой ги приказва за мен. Аз си приказвам каквото смятам за редно. Цинизми не употребявам, макар че мога да псувам доста богато, но не смятам, че е нужно. Казвал съм ти как Румката ни глобяваше за произнесена нецензурна дума. А някъде към края на май – началото на юни, един познат се обаждаше на дядо, и онзи му изпращаше едно агне, готово за печене. В голямата кухня на института в голяма тава го изпичаха и хайде на двора на къщата на един от нас, към Павлово или малко по-надолу. Хапване на двора, вино, водка, а след това в къщи. Той все се заканваше, че е за последен път, но на следващата година пак същото. Не съм от тези, които търчат да досаждат на жените. Ако жената е комуникативна, разменям няколко изречения. Казвал съм ти за фармацевтката, а там всичко започна от едно двусмислие. Не се крием в храстите, а е в силно осветена аптека, с поне десетина жени вътре, включително и Центи. Случайно се получи една заигравка, когато тя каза: „Нека аз да го държа“, а аз палаво отговорих неща от сорта: „Нека първо малко да се опознаем“. Тя в първия момент не разбра заигравките, но след това избухна в смях, а Центи хвърля погледи към нас. Отиваме към нея, а фармацевтката направо заявява: „Дай се телефона, довечера ще те водя на пиано бар, а към Центи – ще го върна без да е пиян“. Разбира се, на пиано бар не ходих, но тя е една закръглена веселушка. Ако няма хора, разменяме по някоя приказка.
Е, пропуснах да ти пиша ,че е от мен ,но ти по драсканиците ми ще познаеш.Алекс/Ал/
Ти винаги поставяш много интересна гледна точка за коментар, а аз както винаги ,пиша с грешки и "сиво" Алекс
Ал, рожбо, достатъчно ми е да видя, че си мислил за мен и си ми писал. И ми става приятно и прегърнато, сякаш под кашмирен шал на верандова люлка. Изпратиха ни много материали, ще зачета. Още свиквам с това. Ползването на айпад никак не ми прилича на учене като процес, все ми изглежда сякаш клинча. Друго си е да отвориш хартиен носител, знаеш, че ще е скучно и се примиряваш. Сега са едни картинки, пък "Благодаря за вниманието " в края, еее, лигава работа. Благодаря ти за насърчението. Обичам да ми казваш, че каквото и да ме вълнува, мога да ти го разкажа. Не един кандидат съм прогонвала така :))), но ти удържаш огъня като същински дракон. Като дете вярвах, че ще построя империя. Много ме влечеше да съм шеф, да слушам за акции и ценни книжа, които си представях като египетски папирус, да съм грозна богата, със хладно сърце и сребърен бастун. Вярвах, че няма да имам деца, а ще оставя къщи в Перу на племениците. Ако се изучат. Та за дракона ми беше думата. Щеше да ми е лого. Любимият ми вуйчо веднъж бе принуден да изслуша всички мои полит- социо- културологични разсъждения за смисъла на живота, когато завършвах. И после много сериозно говореше с наш'те, че да направели нещо и да ме пратели да уча в чужбина, защото бил силно впечатлен от дълбочината на въпросите ми. Е, никой повече не се занимава с мен. Мисля си, че ако бях хванала друг път, щях да съм безскрупулна меркантилна кучка каквато се полага за зодията ми и силния характер. За доброто на света, си останах проста домакиня със силен интерес към окултните науки :)))) и дълбоко хуманистичен поглед към света. Дай целувка, Аполоне. Ф
Сетих се още нещо. На днешната лекция ми направи впечатление. Новия благ лектор, когато говори, често завършва изречението с едно леко плато в интонацията, нежно, филирано, като извинение и тогава слиза и завършва в точката. Това, Ал, ме присети за оня другия с натъртването и лекото предъвкване на звуците като гаменче в 12 клас. Боже! Толкова много говори гласа за характера на човека. Или за това, за което иска да се представи, което личи, когато насложиш излъчването, визията, френологията с гласа към смисъла на думите и светогледа. Мислех си, кое прави мъжкия мъж? Поведението на парапитек? Поведението Пиърс Броснан? Мълчаливост? Физическата сила? Пороците- цигари, алкохол? Кое? Умението да съблазниш жена? Умението да я защитиш? Умението да набиеш натрапник? Всичко е вярно и не пълно. Гледах мъжете в метрото. Тези, които позволяваха да им бъде нарушавано личното пространство и изглеждаха сякаш се извиняват, че са там. И други, които стояха като осъзнати и будни. Без да правят нищо. Май в това е отговорът, мислех си. Мъжкият мъж създава убеждение у другите, че знае какво прави, къде се намира, докъде е той и откъде започва полето за интеракции. Създава респект. С голо присъствие. То идва от химията на мисленето му. В такова мислене няма пораженчески отказ. Няма сравняване с други. Няма допускане на инвазия. Бдителност. Интелект. Реакция. ...размисли из метрото от днес, след интонацията на благия лектор с бадемовите очи ( прекрасен мъж, но за колега). Ф
Ал, не е за вярване с тези случаЕности. ИИ преди минути ми каза какво е мъжество: да се грижиш за по- слаб. И това много ми се хареса. Може би то е вярното. Ф
Ал! Ал, Аллллл! Ще има знаци, казах, ще се борят два лагера, виж ти вчерашна* новина ми попадна "Трус в разузнаването на САЩ: Шефът на антитероризма подаде оставка заради войната с Иран 17 март 2026, 16:32" Скок- подскок Няма да го изтърпят, казах, не може, ней човешко да бъде търпян от здрави хора, все пак. Интересното наближава
Добро утро, Ал. Пия кафе, значи мисля за теб. Днес е някакво съдбовно астро- таро събитие, което отпушва процесите към нови висини. Чакам да ги видя. Мислех си как ми се случват, разместени във времето от обичайния си път, разни нагаждания към промени. Колко осъзнати и желани са промените, и колко по- малко стрес има. Хванах се вчера, че отивам на лекция не само, за да чуя различното от слайда, а за да се видя с приятни момичета. Неудобството от тва тичане между кулинарните желания и разходките на домашния косматко, не ме възпират да искам да се доизстискам откъм енергия , само за да ги видя и да обменим нови смехории. Като осъзнах това, много се зарадвах. Винаги съм вярвала, че заради много повече отделеното време, колегиалния състав, се превръща в семейство. Вярно, не си го избрал, но пък преживявате много повече заедно. Споделено. И няма всички да са ти добрия чичо/леля :))), ще има и черни овци, разбира се. Но е толкова хубаво, да знаеш, че дните, които предстоят, ще те свързват с хора, към които си се привързал. Целувам те. Ф
Чета, чета и някои от твоите мисли и детски фантазии много наподобяват моите собствени. И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов. С една дума, четеш книга и се поставяш в ролята на главния герой. Някога, когато отивахме на работа в института, дори тези, които имаха коли, сравнително рядко ходеха с тях. А трафикът беше в пъти по-слаб. Ако някой все пак се движеше с кола, се обаждаше на колеги по маршрута и им казваше на коя спирка в колко часа да бъдат. Така „ладичките“ се превръщаха в малко автобусче за 4-5 човека. Румката ме предупреждаваше, ако искам да я чакам на спирката на „Малък градски театър зад канала“, ама май тогава не му беше това името. Иначе, след работа, или ме караше до тях, или до нас, но не съвсем, и започваше да ме „разчепква“ като постъпки, да ме коментира. Купонът беше в автобуса за тези, които живеехме по трасето на тогавашния бул. „Ленин“. Разказвал съм ти за реакцията на две жени в снежна зимна утрин, когато слизаха от автобуса. Реакциите им бяха диаметрално противоположни при една и съща ситуация и постъпки, но и в двата случая все аз бях виновен, поне за такъв се възприемах. За японското момиче съм ти разказвал, онова, на което в последния момент в метрото, преди слизане, подарих две букетчета кокичета. Казвам ти го в телеграфен стил, но беше по-дълго, опитвах се да я предпазя от блъскането, като същевременно да не се допирам до нея, та държах кокичетата като маркер за разстоянието между нас. Винаги е удоволствие да си пиша с теб. Нещо ме наболва главата – ще забия една ампула аналгин. Прегръщам те, целувам те. Ама защо Центи ме критикува, че си мия зъбите по пет пъти на ден и че ползвам интрадентални четчици. Алекс .Нека те прегърна ,но да не ми отвъртиш някой шамар.Обидно ще ми е .
Изчетох те в тролея. На път. Не искам някой друг да заседне в пресния ми мозък. Ти си алфата. И омегата :))). Целувки Ф
Ал! Не може да изпитваш срам от мен! Забранявам ти! Да, ще ти лепна шамар, ако ме целуваш пред децата ми. Ако те целувам пред Центи, ти на мен ще лепнеш. Част от играта е. Ако залитнеш, ще те сграбя за яката и ще те държа изправен. Ако ми клюмаш, пак шамари ще играят, плюс крещене "Гледай ме. Стой буден!" Между нас не може да има срама. Може да има рана. И ще бъркам в нея, със ръка и със скалпел и барут ще паля, от любов! Няма да ме чуеш да ти мълча, Ал! Никога. Ще ти казвам всичко. Винаги. Къде стъпваш. Дали е хлъзгаво. Сърби ли ме. Гладна ли съм . Защото си ми Аморе и всичко твое ми е хубаво че го има. Всичко. И това, което критикувам. Дори него. Твоичката. Ф :)))) Дай си ми целувката
ЦИТАТ: "... И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов...". Да допълня, че съм чел и много книги за парашутисти и десантчици. Ал
А ако прочетеш и "Помагало за домакинята, кажи ми откъде се включва шевната машина, шот тва така и не го усвоих. :))) Ф
Ал, рожбо, понякога ми се ще да ти обърша устичката, оклепана със сметанка от мойто кафенце. Толкова сладичко мигаш. Засрамено. Изненадано. Ти се постара. Но дали имаш силите за come out? Няма да те улеснявам. И без това винаги имаш късмет и ти се разминава :))). Е, мъж на мечтите ми, калъпче за мярка, не понасяш еспресо със сметана? Искаш да плюеш? И се срамуваш. Ма изплюй ми гадното в устата, бе мило ми Алче, обожавам кафе от твоите устнички. Ето, няма нищо срамно. Ф
""""ЦИТАТ: "... И аз съм пътувал с балон над Африка след прочитането на „Пет седмици с балон“, и съм бродил по далечни планети след някоя фантастика или компилация от прочетени такива. Бил съм като Авакум Захов...". Да допълня, че съм чел и много книги за парашутисти и десантчици. Ал"""" Да ,ама това не е от мен.Ал
Затова, Ал, рожбе, ти казвах, че само ако си пишем от профилите, можем да сме сигурни. Ето, че се заблудих. Толкова си ми съвършен, че чак очаквам да ми кажеш, че всичко е илюзия. Че ти е тежало. Че играта е загрубяла и е нямало път назад...И сега вече няма решение без все по- голям риск. Тоя сюжет няма общо с моя сценарий, но все пак би елиминирал външните фактори. Но нищо. Не те притискам. Не изисквам. Действай, както ти е сгодно. Видно е :))), че имам много фенове :))), с всякакви психо- профили :))) и поне някой ще се е зарадвал на отговор. Ф
Душко, с теб ми е толкова приятно да си пиша. Как да ти обясня какво удоволствие, без напрежение, е да си пишеш и да коментираш с умна и креативна жена. Някък действа успокояващо, чувстваш се разбран, даже може би и интересен и забавен. Някаква топлина чувствам в коментарите с теб.Ал
Ал, направиха ми косата и айде на фитнес, да се изпотя. Много ми беше трудно тоя път. Нямах енергия в мускулите още на пътечката с наклончето. Но с хубава музика, избутах на инат определеното време. И после много ми беше кеф. Бутнах се на онези уреди за крака, отляво инструктор с тийн, отдясно друг инструктор с някъв си, а за тегленето вертикално, от седеж на лост, изпънати ръце нагоре- до пред пъпа долу, там се редувахме с един набитичък, спокоен, с умен поглед. И всичко в такъв синхрон си въртяхме, че ми стана юютно и кефско. Даже ми правят номер втори път, работещите там. Знаят къде тренирам. Виждат накъде се насочвам. И все някой седи, че да се наложи да го вдигна. Ама знаеш ли, как си го връщам на това им своеволие :)))? Дълго ги задържам в поглед, с усмивка и само със знаци питам дали е свободно, щот тапите в ушитеееее. И те милите , оп, паднат ми в капанчето! Щот, койт ма погледне в очити....край, муерто, авецезаре и завинаги твой :)))). Та , с две думи, доизцедих се , преуморих се, а винаги съм суперщастлива това да се случи. Че ни съм скатавка, един вид. Целувам те. Ф
*скрипец ! Еврика! Изплува ми ...от нищото :)))) Мислех си, че е петък вечер, а съм в леглото, всичката челяд около мен и снакваме чипс от папая. А ти сигурно си сервираш ленена покривчица, редиш три чаши и сребърни прибори оххххх направо срам ма хваща :)))) Ф
Не бе, мило фиче, вечеряме в компанията на Буба-Дани и плющя наздравици със зет ми- безказарменик. Толкова съм доволен, че се изцеждаш в чинията ми и имам какво да сложа в уста. Ал-лайнянчик
Никога не си държал на алкохол, трол. Представяш ли си класите на Мич над капацитета ти? Оригинал е! Ти въртиш три думи около любимата фиксидея да се завреш у ректум.
Очаквах пиянските ви забави, бду. Предвидими и повтаряеми. Като дижестивна реакция.
Добро утро Фейче, вчера започнах да ти пиша, но нещо не ми вървеше, та днес продължих.Фейче ,ама хич не съм съвършен.Имам толкова недостатъци, че мога да задоволя нуждите от недостатъци на целият европейски съюз, че даже ще останат и за износ за трети страни. Ама защо и ти искаш да ми биеш шамари.Всички момичета и жени с редки изключения винаги са искали да ми бият я шамари, я за ме борят, я до ми си правим по някое кумите.Аз кротко си стоя и мигам на парцали и не разбирам защо .Като се почне от онези момичета от детските ми години Снежа/Снежана/, Лила /Лилия/, Муца /Виолета/.Хайде със Снежето като сме двамата се разбираме с изключение когато искаше да ми извади окото ,за да си го имала в кутийка или както си играем ,ме фрасне с нещо и изчезва в тях ,за да ми се подиграва от безопасно разстояние.Когато се събера тричките ,вече ситуацията беше тежка.Е, малки бяхме, но това продължи със Снежа и след това.Вярно вече по-рядко прекарвах дълго време при баба ми, но Снежа охладня ,станах събирателен образ на недостатъците на всички момчета в нейните очи Не говоря за братовчедка ми, здраво момиче ,тя или в "подготвителният"клас на Английската или първа редовна година.Здрава като першеронска кобила , а аз втори или трети клас , а тя ме мъкне в "Магарешкият рай", където се среща с други какички и батковци, а аз служа за алиби.Вярно ,но понякога ми купуваше сладолед.Те си говореха ,аз нищо не разбирах, някоя какичка ме прегръщаше и казваше ,"ама колко е сладичък", а братовчедка ми вместо да ме защити, допълваше, "сега е миличък и сладичък, но ще порасне и ще тормози момичетата".Да не говоря за съседчето ,което искаше с мен да си прави кумите , а аз бях й обещал да й изкопая траншейка за тръба ,до едно малко шадраванче на вилата. Генерала /баща й/ отиде за риба ,а тя дай та дай, да си направим една среща. Подскача около мен ,нагиздена с кимонце, прави ми стойки, прави някаква ката, обижда .Е, не изтраях,Бях внимателен, но когато усетих дупето й допряно до предницата ми, така я изхвърлих като катапулт.Тя се обиди,нацупи се,но пред генерала разиграхме една постановка на мир и разбирателство.Той с изчистената риба отпраши за София ,а ние като две котки останахме сами на вилата.Човека ми имаше доверие ,ами ние от 12-14 години живеем врата срещу врата.Тя мирясала ,но и двамата сме гузни.То тогава телевизията беше две програми, .погледахме нещо, скука, и хайде да спим,Проверих вратата и прозорците на първият етаж и хайде по стаите на втория. Между другото в нейната стая имаше нещо като затворена стойка с ловна карабина.Е, тогава бяха по-спокойни времена ,късен соц. Навън тишина, юни месец, звезди, тя в съседната стая .По някое време , тя нещо ходи по коридора ,аз слухтя, имам чувство ,че се спря пред стаята ми, Не смея да мръдна, нали спя, не съм пробвал ,ама можех да подпря вратата със стол-ей така ,да не стане нещо.Сутринта , ставам ,правя кафе ,чай ,закуска ,с каквото намеря и плахо на едно столче отстрани на вратата й и бегом навън да и копая. По някое време излезна, взела душ, вече не беше "кисела", но някак тъжна или поне аз така я възприемах.Генерала се върна ,заедно с майка й. Твой Ал.Сутрешни прегръдки и целувки
Добро утро, Ал. Едно такова проскърцващо ходене на пръсти по дървен под ме върна към спомени. Лято. Отворените прозорци са замрежени, влиза слабо спасение на въздух, далеч от желания нощен хлад. Затова пък звуците са ярки. Шумни. Натрапчиви. Щурци, славеи, жаби и всякакви присмехулници се щурат из градината и близкото дере. Луната е осветила наоколо. Направо те побърква от милион послания към ума ти, настръхнал, възбуден, хванат в капана на болезнено напрегнато тяло. Дори да се пипнеш, то е като капка, едвам осезаемо, иска ти се да се изшибаш с наръч коприва и да накажеш своеволните части, които те тормозят. Той е оттатък. През дървена вратня. Под гредите тавански, помещенията са колкото свързани, толкова и отделени. Процепите са огромни. Резетата хлопат. Влагата от преметната хавлия в единия край на импровизирана стая се процежда през лакираното дърво и стига до огромния чардак, където спят някои. Или са спяли преди дни. Сега е тихо. Само двамата сте. Няма хора. Къщата долу е заключена. Той също не спи. Става. Ходи. Дюшемето скърца. Отваря и затваря врати към тоалетната поне няколко пъти. Кани. Вика. Говори сякаш : " Не спя. Ела" И да. При поредния час изтезание, когато никаква отмора не се смилява над тялото, ставаш, по- лек от облаче, повдигаш междинното резе, процеждаш при него и той те поема в ръцете си. Целувка. Нетърпение. Страстта е втечнила въздуха и пот се лее преди още да се случва нещо. Той е много по- млад. На двайсе и нещо си. Ти в разцвета. Подлудил те е с пръсти. Спускаш устни към слабините му и Алллл...10 санта! Това е всичко в ерекция. При това с преждевременна еякулация. Таман се успокоявах с Космополитън и че вагината имала чуствителност в първите 5, казвам си : нищо, само да ме поразтърка, като Аладин лампата, ще се успокоя... обаче греда. Още една под родопския покрив. Две топвания и вече хвърля сперма по корема ми. Жестоко се обидих, Ал. След години търпене. Съдбата ми прати това? :)))). И фактът, че никога не знаеш кой какво ще извади, до самия късен момент, когато не върви да го върнеш като оберкелнер с кристализирало вино. Един вид, кой риск си струва гузната съвест после? Каква гаранция? :)))) Чакай да пийна още кафе, че ми дожаля за мен си. Твоята Ф
Ама какво стана Фейче, на къде погледна най-често виждам някакви късаци ,плешиви и с бради.То и аз не съм висок, но поне съм го добутал до 182-183см и въпреки свръх-напредналата ми възраст косата ми е относително гъста, но за съжаление бяла и късо подстригана.Не казвам нула номер или първи номер ,а към два "сантима".Казвал съм ти го, ти не пишеш ,а рисуваш с думи.Не съм започнал Тоскана, теглите на там.А като отидеш, няма да си въртиш дупето, насам-натам.Ще се държиш като любознателна и недостъпна туристка , а не да се заплесваш към онези "късаци" италианото и да ми пишеш редовно ,за да ти очертавам правият от моя гледна точка път.Да не се водиш по акъла на другите с теб. Егати странният сън.Даже не знам от къде ми хрумват такива глупости.Карах някакъв мотор БМВ, от времето на втората световна война ,един бежово-зеленикав цвят. Та аз мотопед не съм карал, а тук голяма мотоциклет и то къде- в старите студентски общежития на двеста -триста метра зад хотел/бивш/ "Плиска" .Някакви студенти и студентки се качват на автобуси да ходят на бригада ли ,на екскурзия ли, а аз правя кръгчета там където зад трети и четвърти блок се образува едно павирано площадче.Може би го асоциирам с това, че на това място идва онова момче от Петрич, от което купуваме диви боровинки, хубави ягоди, къпини, малини, и разни домати ,краставици и т.н. Разказвал съм ти за тези юнаци.Има си вайбър група и там се пише какво ще карат, и на каква цена, и започват записванията на членовете от групата.Спира на четири места в София дава локация и време интервал.Иначе когато тренирах джудо там съм минавал стотици пъти ,а и имах позната във втори корпус/блок/, когато бяха студентски общежития.Когато ходя ,мяркам по някога Огнян Минчев.Да ти кажа ,че те прегръщам до изпукване на прешлените е банално ,но ще ти го кажа.Твой Ал
Толкова ми е хубаво да ме заграждаш, Ал :)))! Сега се впускам в учене, че ни затрупаха с разнопосочни дисциплини, сякаш ще създадем нови открития, базирани на данни от зората на еволюцията, та през целия път досега. В небето под Тоскана си се въдят онея хроникьори дето място не си намират от тяхната си краста. И гледай великия ебачески подход на майсторите на еротика- плашат с износ на инфо. Ма, аланкооолу, ма тва мажко ли е, женско ли е, аман от заплахи, камери в гинекологията, ебани приспани съпруги и прочее. Еманация на мъжеството, нали. Краткият логичен път е танту за кукуригу. Че сме оплетени като чревца и секой знае на другия кътните зъби, сякаш се забравя. **** Влиза ся батя ти и ми се скара: оставила съм го без хартиени пликове за боклук, да съм тичала към мола да си донеса с покупките и нужните му пликчета :))). Само стресове, еййй тцтц :)))). Ал, Ал, много силно те прегръщам! Днес имам доста розово, пепел от рози по дължините, порадвай им се преди да се отмият. Гледай ме откъм гърба, ако ме разбираш. :)))) Целувам те дълго! Ф
Добро утро, Ал! Днес и аз не мога да се разсъня от сънища, в които все нещо/някого пазя и воювам. Още не съм се освежила с кафето. Но понеже ми се видя интересна случаЕност, та бързам да ти кажа: виждам новина с еврейка в бомбоубежище, облечена в булчинска рокля. Прави го като манифест. Носи роклята, за да предизвика това да и се случи. Същия принцип, който ползвах за Тосканата :)))), вълшебният ми пръст да изпише настроения и емоции, които да се сбъднат. Е, миличък мой, ако получиш шанс с дългокрака италианка с костелив характер, да ми благодариш мислено и действай без прекъсване :)))). Ф
Я, колко забавно, и аз така. Някъде около два през нощта запалих фаровете и се ококорих. На където да легна, все ми е неудобно. Та погълнах половин диезепам и някак съм заспал — сън след сън, последният беше, че си купувам часовник от китайци някъде на „Мария Луиза“. Събуждам се, а главата ми тежи и изтръпнала, но кафето действа доста ободрително. Ама при теб вчера е бил дълъг академичен ден или имаше купон вечерта? Интересно наблюдение за дългокраката италианка, при това кльощава. Те не са много кльощави, а и не са много дългокраки. Пък едва ли са „заритали“ за един балкански като мен- не тъмен, защото съм със много светла кожа и бяло-сива коса, като мен. Не съм мишена, или да се направя на гъзар, та да кажа „таргет“ на техните желания. Освен само корава българка може да излезе на глава с такова „същество“ като мен. Някога колежките ми казваха нещо от сорта, за което не претендирам да е цитат: „Много си добър, възпитан си, уважителен, но си такъв прикрит инат, заглеждаш се по жени, не си груб, но все да погледнеш настрана. Слушаш мнението на жената, но тя трябва да те държи на по-къс повод.“ Е, нещо такова, но значително по-разширено и изчерпателно, засягащи всякакви отношения — публични, лични, служебни, приятелски. Имаше и изказване от примерно Румката или Верчето, че съм умен, но веднага следва контра мнение от Веселка: „Умен е той, просто знае“. Така че в очите на жените съм противоречива личност. Все някоя си вменява нещо като задължение, ама сама си го „натриса“ — да се грижи за мен на най-елементарно битово ниво, все едно съм олигофрен и не мога да се ориентирам, не мога да си купя кафе или купони да стола, ей такива дреболии. Сега хапвай като мен , две рохки яйца (бели), малко филе, малко хубав кашкавал или „синьо сирене“, малко телешки суджук, малко сладко от боровинки и започвай да зубкаш. Още едно кафе няма да ти навреди. Целувки от мен,прегръдка също ,но без да те травмирам -Ал
Ето тееее, откога те чакам само! Да знаеш, отворила съм записки от 8 сатос. И се сещам, че Бенка искаше да му докладваме какво сме учили при титуляра. Сръбвам си кафе, консултирам се с конспекта и отварям вайбър да му пиша в Личния ни чат :)))). А то, познай! Още се изпраща съобщението, неделя, неприлично рано, а той вече ми лайква :))) ! Много яко! ***Покрай децата и годишното ни ПКК се зачетох за някои показатели и колко са важни ферментирали продукти срещу съсирване и тромби при повишаване на възрастта. Тъй че дето хапваш зрял кашкавал е много добре. А в яйцето и черния дроб има цялата нужна гама витамини и микроелементи, та трябвало да са ежедневно меню. Обожавам телешкия дроб в една близка пицария. Глинен съд, крехки кубчета с магданоз. Аз не мога да го сготвя, все става сух. Като се видим пак, ще те заведа :)))). Ф
Е, душко грешката е изцяло моя. Бях готов още къв осем и половина ,ама нещо се замотах, хапнах и след това започнах да поправям какво съм писал.Нали знаеш, че епистоларните изложения ,не са ми силната страна, но с теб се чувствам някак спокоен, не ме съдиш, знам ,че не мога да пиша като теб, а ти пишеш толкова интересно и занимателно, все едно присъствам там в момента.Ал
Имах един партньор в кореспонденция, по- яка от всяка друга дотогава, който искаше да издадем епистоларния си флирт :))). Казваше, че ще е супер интересно да не редактираме нищо. Грубо нарушение на правописа, на формата, живи кървящи емоции и лъстни описания на предстоящи интимности. Вярвам му. Тази форма е интересна за четене. Лошото е, че не обичам да влагам време за връщане назад. Колкото минути/часове/дни похабиш да подреждаш изживяното, толкова часове/дни си пропуснал от нещо още по-важно, актуално,животомоделиращо. Твойта Ф с много целувки
Душко моя, надявам ,че не искаш да кажеш, че съм ти досадил или омръзнал.Да приятно ми е да си пиша с теб, искам и по интимни неща и случки да споделям ,но се страхувам да не ти се видя циничен. Като говоря за мои случки и спомени ,някои са гротеско смешни.Ал
Аморе, най- хубавото ни е, че всичко се случва без усилие. Без нужда да внимаваме за ниво. Да се правим на оригинални. Или умни. Понякога човек харесва да се надскача. Да има провокатор, чиято стимулация му вдига жизнените показатели и го кара не да стъпва по земята, а да тича с препятствия на спринтьорска скорост. Харесва адреналина. Харесва очакването на новата си доза. И все пак, това си е напрягане. Има я играта, да се внимава докъде, как, угризенията и убийствените самообвинения от допусната наивност или глупост. Тогава със същата сила на еуфорията, влизат в сила закопаващите емоции. Хубаво е, да. Но твърде опасно :) за здравето, съня и красотата. Нашата кореспонденция с теб, изобщо не е по- слаба. Но не бих искала да сравнявам две различни личности. Не съм имала намерение да намеквам, че ми липсва нещо в нашето общуване. Не. Нищо не ми липсва. Радвам се, че съвсем естествено се получава да сме си взаимно интересни и нужни. Всъщност, се считам невероятна късметлийка да имам тази възможност: да споделям живота си с очакване, тръпка и благодарност към думите на отсрещния ум, твоят. Толкова е романтично! В дигиталния свят от нули и единици, ние с теб размятаме една бутилка с писмо през времето. Десетилетия. Години. Места с различен облик. И все пак, пишем си в реално време, твърде близо един до друг, на метро спирка разстояние и едновременно разделени. От знанието, че човешката природа е лакома. Мъдрост, скромност и доза здравословен страх ни държат в приятния танц тук и сега. Без да настояваме за още, повече, двойна доза и десерт :). Твоето присъствие ме успокоява, окуражава, вдъхновява. Не се чуствам ограничена. Нито възпряна. Знам, че ми доставяш удоволствие с имитацията си на ревност :))). Твоето присъствие тук ми носи
*цветност, светлина и яркост. Като пипер. Който подсилва жарта. Апетита. *** прекъсват ме извинявай Твойтичката ти Ф Целувам те горещо
Привет, Ал! Иска ми се да си пожелаем спокойна и усмихната седмица. Но, уви! Новините не ни оставят на мира, нали? Новата нормалност е да къртим кътници в опит да овладеем желанието за анархия. Изобщо да не ми излиза никой с думички, понятийца и пожелания, оонета и други лайнета. Астероид! Тва е. Дразнителя е ясен, но мълчанието на агнетата? Е тва ме побърква! И децата побърква. Губят почва под краката. Кое е важно? Къде е нормалността? Притворство и дипломация срещу потъпкани конвенции, харти, алианси и единия здрав разум. Искам да не звуча, както звуча, но то не може. Превърнаха ме в нещо, което не бях. Зорлем ме обърнаха. Ай ся нова песен да пишем за ливанските мостове над река Литани, брегът, евкалиптите и соления мирис на водата...Ама Ищар да я изпее!
Ф., звездите не ти ли докладваха в новогодишната нощ най-подробно какво предстои през 2026-та? Какъв е този потрес и изненада все едно чак сега от новините ги научаваш тия събития, а не си била нострадамусно предварително осведомена? Издишаш, Велко, издишаш!
Колебаех се дали да те занимавам с такъв проблем, но с кого друг да го споделя, ако не с теб? В неделя следобед започнах да се чувствам дискомфортно. Главата ми не ме болеше силно, но усещах едно постоянно, досадно напрежение. Пиех всякакви аналгетици, които намерих в домашния шкаф – ампули с течен аналгин, бруфен ретард и други такива. По едно време Центи предложи да ми измери кръвното и... изненада – 180 на 80. Започнаха и тревоги около това. Както и да е, заспах, но някъде призори започнах да се треса – едно ситно треперене, което не можех да спра, направо подскачах от студ. Вярно е, че съм имал подобни моменти и преди. Спомням си един случай, когато бяхме командировани в "Ворошилов", за работа по проект за 1000 километрова кабелна магистрала, започваща от Алжир и минаваща през Сахара. Допълнително доразвихме системата със система за наблюдение и други допълнителни компоненти.Аз бях един от отговорните конструктори и, заради ограниченото време за изпълнение на проекта, заедно с още трима колеги от института, бяхме командировани в завода с два комплекта апаратура за настройка. Имаше и екипи от завода, обемът на работа беше огромен, а заедно с нас бяха и млади монтажнички, за които съм ти писал.Една вечер, когато излизах от завода, не можех да улуча с ключа колата и да я запаля, ръцете ми трепереха от ситно треперене. След доста опити успях да запаля ФИАТ-125Р, пуснах парното на макс и просто останах на паркинга, без да потеглям. Воланът ми се стори като от лед, а болките в мускулите – свирепи, започвайки от раменете и стигайки до дланите, почти не можех да движа ръцете си. И така и в неделя, и част от понеделник.Центи ме натъпка с лекарства, за да ми свали кръвното, и по едно време то падна до 90 на 60, но пулсът ми беше закован на 55. Така продължи до следобеда, когато отидохме при нашата кардиоложка. Тези рязки колебания в кръвното налягане са като шок за организма. Лошото е, че щом кръвното ми започва да се вдига, Центи започва да дава лекарства за сваляне, като през две минути измерва налягането. В това време тя изпадна в нещо като емоционален шок. Така че вчера се чувствах като "парцал" – уморен, с болки по цялото тяло. Но я да не те занимавам с такива болежки, не са интересни, но с кого друг да ги споделя освен с теб. Ал
Добро утро, Ал! Душицата ми тя, през какво е минала! Високото кръвно е много подмолен враг и е хубаво, че си чуствал подсказващ дискомфорт. Ако организмът ти беше привикнал на високите стойности, щеше да е много по- неприятно положение. Имахме с батя ти подобен случай. Озовахме се в Токуда с кръвното му 200. Сваляха го много внимателно и постепенно, той на легло, под наблюдение. Аз до него. По целия път, приемането там, чакането, минах в режим смешки. Щото го виждаш човека как се е взел на сериозно и вече ти дава указания...Смешки като да е нещо маловажно и слава Богу не сме повтаряли, но си пие хапчетата всеки ден. При теб е могло да се даде половин хапче за сваляне и веднага на кардио. Треперенето го познавам отлично. То идва с ниското кръвно и е като преддверието на колабиране. Мускулните спазми са неконтролириеми, фокуса на зрението се стеснява до много тесен централизиран, останалото е тъмнина и мъглявина. Могло е да избегнеш тая екстра, ако не сте били занижили толкова много. Сега, щом се е появило кръвно, или е от вирус, или е от проблем/яд, или ти е време да помагаш на организма с хапченца. У нас, първото което правим е стъпалата в горещ леген. И кръвтта се оттегля надолу, с цел да освободи горната половина. Мисля, че при теб е хубаво да не рискуваш без помощни субстанции :). Поне за известно време. И в случай, че си се нахолестеролил, яж зелени кисели ябълки Грани Смит. Но е факт, че вчера и аз бях парцал като тонус. Аз пък не ти споделих, че открих спокойствие от болката. Тя беше станала постоянен спътник и като да се спогодихме в съжителство. От месеци насам усещам целия сакрален плексус като ветрило. Живо. Болезнено. Ограничаващо. И изненада! Скрипецът! Смененият лост и начинът, по който го теглех надолу и се изпъвах заедно с него обратно нагоре, е бил причината предполагам, на излизане от фитнеса да вървя свободно. Крачех по тротоара без болка! Какво ново и приятно чуство! Разбира се, на другата сутрин, шетнята и всичко, ме върна назад. Но видях моето спасение. Странното е, Ал, че в курса, аз никак не показвам слабостта си. А има момичета дето охкат, докато седят. Пък не дават да се проветрим заради кръст. Ти и аз ще си срещаме неволите и ще си ги борим, носим, без да им позволим да ни променят решения или качество на живот. Ще ги подчиним на волята си. Тялото може и да се променя, но юздите са в нас. Ще му помагаме да ни вози. Първият ден в Барселона бях толкова зле, че не ходех, а се приплъзвах със сълзи на очи. Но тези неща се забравят. Маловажни са. Ще си стъпиш на една стабилност, ще си я поддържаш и няма да се спираш от нищо! ***Вчера се прибираме след Бенка, където направих адски политнекоректно изказване, а две девойки от нашите до мен. Едната си оправя нос в Турция и отсъства за изпити. Именнно тя се качи в мерджана да шофира. Паркиран пред входа на онкоотделението на Св. Екатерина. Мерджана със син инвалиден стикер ?! Ние няма да сме такива, Ал. Дето се водят с придружаващи заболявания. Никога. Здрави и жилави. Тва е. Прегръщам те и много целувки. Горе главата. Само спирай Центи от самоинициативи, че става вредна :))). Твоя Ф
Ал, а как се чустваш сега? Днес? :))) Емоционално и физически? :))) Ф с касинката :)
Ал, запуши ми устата с две ръце, защото ама много ми се приказва...Ф
Аллл, пррросто не мога да се стърпя! Пускам си идиотийката : Като върна лентата :))) охххх аз съм виновна за твоето налягане. Баш в неделята като си ме доизчел с тосканската история и си се усетил напрегнат. Даже подозирам, че се е започнало от съботата още. Станало е прехвърляне на махмурлука от героя Ал върху теб. Заради тоя моя пръст! Сега трябва да напиша историйка, в която си почиваш на шарена сянка, задрямал от скука. Да речем наели сте с Центи една вила високо над морето, тя е посрещнала приятелки за следобедно кафе на масата до къщата, а ти си се отдалечил от брътвежа, за да почетеш книжка и отблясъка от морския филигран те е приспал. Пред теб има вързало портокалово дръвче, точно на ръба, до серпантинените стълби към каменистия бряг долу. Когато Центи и дружките решат да посетят местните бижутерии, след сиестата за бизнеса, аз ще се окажа заблудена туристка, ползвала отлива, за да заобиколи скалния нос и уплашена от надвечерния прилив, се изкачвам при теб. Събуждам те и говорим. Ти откриваш, че ти е приятно и докато ми викаш такси от кухнята ви, се черпим по едно малко. Каня те да ми гостуваш. И кадъра от серията завършва с това, как на другата сутрин си разхвърлял три ризи и се контиш, докато Центи играе тенис с учител. Да превъртим лентата напред. Аз се старая да станем любовници. Правя всичко по силите си, но ти откриваш, че всъщност крада самоличността ти. Пиша книга с твоя образ и твоите историйки. Името ми, с което сме се запознали, не е истинското. Но ти не си възмутен. А си крадеш базата данни обратно и сам издаваш готовия продукт с автор, моето истинско име :)))). Когато ме канят по медии, за да си получавам наградите, ти се мярваш в дъното на една от пресконференциите. Тичам. Откривам бележка на колата си. Адрес. Летя натам. И следва невъзможно чуствена любовна сесия между нас. Никога повече не се срещаме. Когато моите деца отварят сейфа след смъртта ми, там има плик с флашка. Фотоси с диапазон от поне 20 години. Мои снимки, уловени от папарак, комуто си поръчал да ти доставя какво правя. Фалшива любов, се казва историйката. Ф п.с. да я пиша ли? :)))))
Такааа, понеже рядко пишеш след този час, остава да чакам до утре след кафенцето. Днес може и да си бил разклатен, щом си мълча. Но ето какво: три дни са максимумът ти за преболедуване и още тази нощ ще спиш дълбоко и спокойно. Утре ще се събудиш бодър. С лека и спокойна глава. Гладен и весел. Ще се окъпеш и ще закусиш кисело мляко с овесени ядки и мед! Такаааа, после ще ми пишеш едно "ОК съм" щот от рано ще изляза и това ще ми е достатъчно да го зърна между лекциите. Напоследък във фитнеса слушам нещо, което ютуб е кръстил Чикаго соул. Моли се, да не ми дойдат идеи и да те наспамя с още романтични сюжетчета. Даже в момента докато пиша, ми мърдаш под ръцете. Направо те усещам като един опасно събуждащ се лъв след седация :))) Сякаш съм ти седнала под пъпа и лукаво държа студен компрес на челото ти, но всъщност се кефя на мускулните ти спазми да се освободиш от съня и тежестта ми. :)))) Някои мъже държат на пълна тишина докато се разсънват. Слава богу, че не си от тях! Дай да прегърна сииииилно, че ме чакат да излизаме. Ф
Добро утро, Ал! Иска ми се да чуя, че вече си на линия. Бързам да ти се похваля. От снощния фитнес "ефектът на скрипеца" е още тук :)). Направо ме е страх да бия тъпана като знаем суеверията, но реших, че е важно. Защото може да помогне някому. Не вярвах, но този малък фокус ме убеди в твърденията на фит гурута, че работата с тежести се препоръчва за зряла възраст, поради един прост логичен факт. Мускулите, разработените, означават активен център за края на аксона, нерв, ползващ се с мозъчен център. Следователно наличието на мускули, които да се контролират държи мозъка в активна работеща форма. Не мога да се нарадвам, че чуствам тялото си в здравата му стабилност и гъвкавиня. Че изобщо има решение. Лесно и достъпно. Целувам те! И тичам навън за спортни норми да покривам отново , молятисе! Ф
Колебаех се да те занимавам с такъв проблем,ама с кого да го споделя,освен с теб. Нещо следобед в неделя почувствах някакъв дискомфорт.Боли ме глава, но не силно,а някак досадно,пийвам всякакви аналгитици, които намирам в домашният шкаф.Разбира се и ампули течен аналгин, ,бруфен ретард и всякакви други гадости.По едно време Центи предлага да ми измери кръвното и малка изненада 180 на 80 и започва купон.Как да е заспах, но някъде призори започва да ме тресе ,та чак подскачам от студ.Едно ситно тресене,не мога да спра. Вярно такива са ми да се случвали няколко пъти.Един път излизам от "Ворошилов", бяхме командирования там ,за производство на 1000 километрова кабелна магистрала започваща от град Алжир и направо на юг през Сахара.Допълнително я доразвихме, със система за наблюдение и ред други допълнителни системи.Уж нищо ми няма, ама като се качих в колата изведнъж някакъв студ ме обхвана все едно съм във фризер.Не мога ключа за запалване да го пъхна в дупката .Все едно участвам в някакъв водевил и съм в ролята на пияница.Вчера същото се повтори само където беше следобед-продължава към половин час, доста внезапно започва и затихването му е също бързо.Всякакви прахчета Фервекс, течен аналгин, бруфер-ретар,някакво антивирусно препаратче и сиропи и т.н.Лошото е ,че от това стягане на мускулите при треперене ,така ме болят мускулите на вратът ,онези дълги от двете страни на гръбначният стълб, са като корабни въжета, при мен те са доста дебели и като легна на твърдо все едно лягам върху две летви, всички става по торса.Вчера вече докарах температура 39 градуса ,ама поне два-три часа след мощното треперене. И аз съм посещавал май два пъти спешното на "Токуда".Единият път от глупост, когато се опитах с един чисто нов "Ланд ровър" да скачам като във филмите.-речено сторено ..Е, не намерихме подходящо място за скокове, но беше яко друсане.Та на другият ден рано сутринта установявам ,че пикая кръв.Центи изпада в паника и ме помъква към Пирогов, ама там се оказва ,че е голяма навалица и хайде в Токуда .Ние имахме втора здравна застраховка в Дженерали -Закрила и едно заведенията ,които можем да ползваме е Токуда.Слагат ме на легло, веднага абокат, пускат онези пердета около леглото ,поне тогава имаше такива и започнаха с ехограф да ме гледат, да изследват урината, нещо ми вливат ,което съдържа и нещо като лек кауголант, разказвам за случката и цари веселие. Снощи се изреди целият женски състав ,едни ми се карат ,други ми съчувстват.Ал Ама ,ако знаеш колко правописни грешки съм направил ,та те моля да не ми се смееш
Ооо, вирусче, значи. Толкова. За три дни чудо. Ама си ми нежен и топлокръвен :))). Аз съм студена :), едвам едвам вдигам температура. Целувки. Ф
Ама и аз ти написах едни изживявания и за сетен път се убеждавам колко е била права другарката Ивонова ,да ми пише 3,5-4 на класно по литература.Искам да ти пиша за всичко ,но ми се струва дребно- темие и че няма да ти е интересно.Снощи злобничката ми балдъзка ми се обади ,съчувства ми, а Центи ме овиква. При балдъзката е малко комплицирана ситуацията, защото върви едно мощно саниране.Нейният апартамент поне е готов, но другигят големият ,който даваме под наем тепърва ще започва.Е, намерили сме добър майстор, който ще "обърне " прозорците и ще боядиса ,а на наематеря опростихме половин месечен наем., за пречиненото неудобство и за подреждането след това .Ал. И на мен ми се пише и коментира с теб, за онези твои праподаватели .А да ти кажа имам много интересен поглед, толкова е интересен ,че Центи не иска да ме гледа.Дясното ми око от ириса до краят към слепоочието е тъмно- червено като на на герой от фантастичен филм.Лявото си е добре. Ама като се бръсна не мога да му се нарадвам.Впечатляващо е .Центи и за това има обяснение ,че това е реакция от високото кръвно. Ал
Ама какви ги пишеш ,не съм нежен.Вярно някога на младини една колежка ми каза ,че кожата ми миришела на малко бебе, и ме питаше да не се къпя със сапун "Бебе".Шегички ще си прави с мен.. Все с мен ще си правят шегички. Прелиствам едни книжки "Бохемска София" харесват ми ,но певечето неща ги знаех от едно списание "София" което издаваше "съюзът на българските архитекти" .Ал
Да, Ал, от кръвното е. Край мен има хора с червени склери, независимо дали са млади и слаби, и наспортени. Даже понякога не чустват неразположение, а само червенината подсказва на колегите им, че е нужно измерване. И знаеш ли, оказа се, че понякога сърцето си е ок. Стрес. Начина да си овладеят очите е леки успокоителни. Дали от ковид насам станахме по- уязвими, не знам. Пия кафе на слънце с колежки. Целувам те. Ф
Знам ,че е от кръвното.Още в казармата го забелязахме при марш на скок.Понякога тече кръв от носът, но ти я бършеш с ръка или я миеш с вода от манерката и заедно с прахуляка се стича в устата ,по брадичката и бузите къде сия размазвал и заприличаш на индианец на пътеката на войната.По камуфлажа не личи, защото той и без това е в разни зиг-заци,в кафявата и зелена гама различни нюанси..Може и очите да са се зачервявали ,но не сме им обръщали внимание.На деветнадесет години ,това ни е последна грижа..Ал.Но е интересно това червено ,като терминатора съм и се пула нарочно на Центи,а тя изпитва страх да гледа ококорено око-тази смела жена.То по-скоро е гнусота.Ал.
Алченцето ми! Пък аз съм много щастлива, че снощния скрипец още ме държи във фабрична форма :)). Йейййй. Като на паленце ще ти мине! Едно масажче да те мачна, едни вендузки да ти лепна и бързо ще зациркулираш на пълни обороти. Много интересни неща чух и преди малко, Ал. Много интересни теми коментираме. Влизаме в лекция сега. Силно те прегръщам! Днес ще сме по до късно. Но никога не е изключено да те наспамя :))). Ф
Вярно, много ми бяха интересни вендузите.Баба ми Ката /Екатерина/ имаше може би 8-10 стъклени чешки.Гледах я как вътре слага памук и както гори я лепва на гърбът на дядо ,но мене ме беше страх.Така му залепваше 6-7 чашки ,те всмукват кожата и след това не си спомням сами ли падаха или ги отлепяше, а там кожата беше зачервена. не знам дали тази технология някъде да се използва.Беше ми интересно да го гледам ,но не давах да ми сложи,ама аз бях само кожа и кости ,вендузата ще ме всмукне целият.Ал
Ооо, правят се и още как! На почит са, наред с акупунктура. Има и атравматични с мин вакуум. Има и силничките, чиито лилави кръгчета преди плаж биха оставили тайно декориране :)))). Лично аз не съм тренирана да слагам. Но от опит от ефекта им, вярвам че работят. Аснощималкотеползвах в банята, да си призная само. И нощес малко проскимтях, ама малко :)))) и си спах. Щом те усещам наищахен, кукуряк си! Целувам те. Ф
Тъкмо викам центобидона ше черпи сладко жито, тоя взе, че пак се включи. Валтер Бенямин
Ал, вземам си почивка вече вкъщи, подгънах крака и как, как, да си релаксирам най- добре? Ами, като ти пишаааа. Такаааа. Тази нощ ти ми се появи като се бях завъртяла по очи. Избутах възглавницата настрани, за да ми е равно векторчето свързващо атласи и гръбни прешлени, циците премачкани, и едното коляно, дясното, сгънато и силно встрани. Така че пишчето ми се залепя в чаршафа. Но не си заключвам стъпалото към правия крак, не, държа го встрани. И от това, Алллл, много, ама много възбудителничко ми става. Защото се открива прекрасен подстъп към интимността. А тя е една гостоочакваща, топличка, податлива за ласки. И те усетих как ми погалваш кълбата, лежейки до мен, вдишаш шумно и се премяташ над гърба ми като потриваш възбудата си точно там, където е очаквана. Тогава проскимвах. Нуждаех се да те усетя. Да продължиш. Да ме погалиш с шепа по пишчието, да ме разтвориш с два пръста и да си го сложиш на отвора ми, да се плъзнеш с длани по гърба ми към раменете. Аз да ти подам моите ръце с лакти, близо до тялото, за да завършиш пътя на пръстите си, преплетени върху моите. А дупето ти да се люлее зад моето и да ме проникваш плавно и настойчиво. Да усещам ниското на корема ти, гърдите чат- пат, отпуснати върху плешките ми, когато се навеждаш над ухото ми, за да ми духнеш топъл въздух със заплахи колко дълго ще ме държиш на кура си. Трябва да ти кажа, Ал, че никак не се затруднявам да материализирам сетивните дразнения, които предизвикваш при тази фантазия. Мога да чуя тембъра ти. Да усетя кокала на пищяла ти, отъркан в моите натренирани прасци. Защото обичаш да се наместваш. Да се галиш. Даже да ми събираш краката плътно един до друг и да ме обкрачваш като за целта ти се пригъзвам. А тласъците ти ме карат да сливам скимтежа си до постоянно жално- молещо стенание. От което ти настръхват ташаците. И ти се иска да ми заключиш шията в мъртъв захват и да се навреш до ушите, като ме напълниш със сперма чрез резки и груби, плитки тласъци. А дупето ми е пред корема ти. Мекичко и апетитно. Чака си шамарчета. Погалки. Захапки. Квото дал Бог. Ал, прекъсваха ме милион пъти, докато се изприкажа и нямам идея дали си ми писал междувременно, по някой нАучен въпрос, а аз ще се изложа като кифладжийка :))). Отчупвам си парченце шоколад с морска сол и празнувам! Ф
Ал, да си се доизприкажа :))). Та, мисля че се настроих любовно заради песен на Джордж Майкъл, която случайно срещнах във фейса "A different corner" се казва и има най - яката формация от баси пичагските беквокалистки плюс оркестрация. Замислям се, но мисля , че така беше, да. И като се подкарах с негови песни, та чак в полунощ престанах, когато вече бях размекната и готова като презряла праскова от дъното на щайгата. Лицето му е на красив мъж, симетричен, волеви с прави ъгли, текстовете му смислени. Даже отлични. И това ме калиброва. Прииска ми се да чуя такива признания. Да страдам и аз самата да ги пиша. От сорта "страх ме е. Ужасно се страхувам, че само ме използваш. Бих се върнал в самотата си. В нищетата. Само ако можех. Бих искал, кълна се. Но е късно. " Представях си как би ми се смял като на зубарка гимназистка, като ти кажа, че го слушам. Защото си на къде по- хард парчета. И все пак, хареса ми да го слушам. С изливането в дълги мощни височини, със стария модел хармонична женска поддръжка и с апела изкуството да говори нещо на хората. Да ги кара да изпитват сладка болка. А не съжаление към тъпанчетата си. Та, да, ето ме, с всичките ми 50 години, напомпена от фитнеса, лежа по очи, слушам любовни песни на ДжМайкъл от телефона до главата ми и мърдам слабини под юрганчето....Ф
Напомпена пишеш? От фитнеса ил от хуя на Робин Худ и адамовия му сок? А тук ръсиш тлъсти розаФки нещица на загорелото деде. Валтер Бенямин
от толко завист и ревност ше ти плесеняса колбаса
Нещо бъркаш думите, радост изпитвам, не ревност бабче. Ще ти се някой да те ревнува, но едва ли ще срещнеш някой толкова закъсал в този живот, освен пррростото саше. Валтер Бенямин
Добро утро Фейче.Днес те изпреварих.Второ кафе пия ,сънувах някакви сюрреалистични сънища ,в които дейно участие вземаха отдавна починали близки, баща ми и майка ми.Отварям прозорците ,а навън топлина ,сега остава да има бум а някакъв вид грип.Ти днес при Бенката ли си, ще ходиш ли на лекции.Защо оставам с впечатление ,че там има някакво кълбо от змийки. Я, кажи снощи усети ли земетресението. Центи много я е страх от земетресения, а тя е смела жена ,но страда от клаустрофобия и си представя как е затрупана и на една педя от лицето й бетонна плоча, и от това тясно пространство ще полудее.Тя и затова никога не се качвала на самолет.Да ми пишеш как върви социалната комуникация в университета .Така де.Май съм ти разказвал за онези момичета ,на едни разговори когато стана едно земетресение ,а от другата фирма бяха три млади жени и двама или трима млади мъже-та ми беше интересна реакцията по полове-колкото това да не е политкоректно. Прегръщам те ,напивам ти кафето, е няма да съм толкова нагъл да пия от твоята чаша ,но ще си го разделим.Ал
А, ето го дъртия педерюга, пак с тъпите си и супер банални изреченийца. Днес някоя вълшебна рецепта как си лекувате дъртите болежки няма ли да размените? Или само ще чакаш таро бабека да си начеше дъртата шунда и да дойде да ти разтълкува(с гугала) кошмарите. Валтер Бенямин
Добро утро, кукуряче! Хайде на кафето! Да, усетих земетръса. Много приятно люлеене. Повече ме плашат подскачащите вертикални подмятания. Моите се ориентираха накуп къмто касите на вратите и да си полафят. Харесва ми адреналина. При Бенка всичко е наред. Обсъждаме понякога абсурдни ситуации, които няма как да се изрекат нормално предвид нехумаността си, но го правим. За моята логика, която и той оценява, защото е здрава, понякога хуманното е различно от законното. Интересно е друго. Имаме дс в курса. Снощи отговорничката ни предупреди тези няколко дето ни е събрала в група на зрелите. Имаме си славейче, дето снася и донася, имало няколко изхвърчали и да внимаваме. Аз не си поплювам да изказвам мнения и препоръки. За моя радост се обосновавам добре и виждам напредък. Не веднага, разбира се. Класната най после ме разбра по един казус, като винаги говоря пред хора. Системата не е безгрешна. Има пропуски. За съжаление имах повод да се притесня за сигурността на евентуални потърпевши. Имаме един образ дето е с доста нередовно поведение и реакции. До време мислех, че бяга от домашно насилие, но има случаи да бъде проявено леко насилие от образа към друг и събрано с всичко останало като логика и избори, си е притеснително дали има място при нас. Когато трябваше се справях. Вчера всичко бе обсъдено пред групата ми. Поемам го като отговорност с цялата неприятност, която би могло да доведе. Да, има змийки. На групи са, откак са ставали гафове, когато не ходих заради хремата. Но дори не обръщам внимание. Имам си приятните ми. Дано се вредя за практика с Бенка. Ще се радвам да ме учи рамо до рамо. Иначе в курса имам слава на общителна и безцензура. Няма скрито- покрито. Всичко се слага на масата: шега, въпрос, проблем- решение. Като цяло се ползвам с доверие и ми е много хубаво, че все още е валидно правилото да затихват, когато заговоря. За да подслушат интересното. Старая се. Твърдят че съм единствената оставаща концентрирана докрая. Следя, питам, участвам. Другите отдавна спят или поръчват дрехи онлайн. Това ме радва. Факт е. Наистина успявам да се концентрирам дори в науки които са ми чужди, търся само сходства и логика, напрягам се за спасителни репкики и ги улавям. Трябва да бързам. Днес имаме с Бадемови очи. Целувам те. П.с. има нахали които идват на лекции с темп. Питам ги що са без маска? Направо да им се чудиш....А се притеснявам не от грип, Ал. А че света се готви за живее на над 1000 м надм вис. Мисля, че имат очаквания и се подготвят. Даже онея * сякаш гледат към ливанските китни планински градчета като спасение от затъващата обетована земя. Има нещо. Това ме смущава, не някакъв грип. Целувам те Ф
Ей, все попадам на жени ,които не си поплюват да изказват собственото си мнение ,едни по -директно ,други по-витиево., а в крайна сметка аз се оказвам виновен.Както казва Румката -над теб винаги има жена ,която бди.Няма що голям психолого-философ.Не знам дали съм ти го казвал един случай от преди повече от 12-14 години.Пак имаше едно сравнително силно земетресение.Та тогава бях на нещо като делови разговор с едни млади служители от насрещната фирма.Както кротко си обсъждаме нещата ,пием задължителното кафе здраво разлюля ,бяхме някъде над десетия етаж. Не ме впечатли ,но ми беше интересна реакцията на подрастващото поколение.Момчетата в едни такива теснички костюмчета ,започнаха да извършват нещо като Брауново движение из заличката, а момичетата станаха ,изправиха се до столовете си и се загледаха в мен ,предполагам в очакване на инструкции, или някакви успокоителни думи.Бяха разтревожени , но не на ръбът на паниката като онези с тесните раменца и впити костюмчета..Така, че в рискова ситуация предпочитам ,гърбът ми да го пази такова момиче ,а не някакъв лигав паникьор да ме прошие.Вярно това беше моментна снимка на състоянието ,но всеки що годе разумен психолог ще си направи изводи. Ал
Ал, млясвам ти една баклавена целувчица и тичам пак навън да разходя песа. Боже,запази скрипеца ми свободен и достъпен само за мен, винаги когато ми трябва! Това ще е новата ми молитва, Ал. ВъзХиТеНа съм. Междудругито, последния път отивам на скрипеца, вдигам ръце и се приближава младочето, което работи на рецепция долу с искане да му отстъпя. Че му оставала само една серия. Добре. Адски е симпатичен. Гимназист. И ме хваща благосклонна задето ми е услугвал. Обаче! Я пак? Моляяяяя? Той приключи бързо и нямаше проблем. Реален. Но НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА, гайз! Не! Нали, Ал? Втори път няма как ппдобна изненада да сработи. :)))) целуФ
Ал, почивах следобеда. Всички излязоха. Слънчево. Прането се развява на балкона и влиза приятен аромат. Лежах си по тънкото халатче на дивана. И опитвах да не мисля за нищо. Скочих да си взема играчката за клит. Включих го в движение и се метнах по гръб. Единия крак на облегалката, гащите встрани и ...като се погледнах :)) как като допра масажора до клита и се присвива цялата розова менажерия, даже качулката го захлупва, от тва притръпване, толкова ми се развихри фантазията, че си представих как играем с някого. Защото тази прелест трябва да бъде виждана. Да се показва. Трябва винаги когато се прибера, този НякойНикой да ме вика за рапорт. И докато разказвам къде съм била и какво се е случвало, той трябва да ме преглежда. Да изиска вагинален оглед. Да се разкрача. Да се разтворя. Той да тропне тук там. Да бутне. Да подръпне. Като оглед на ходова част от канал :). Да пита имам ли оплаквания. Аз да отговоря, че искам пак да ми направи като еди кой си път, когато е бил по- проучвателен. И да се мърдам подканящо. А той да ме принуди да се обслужвам с играчката с прекъсване, за да гледа промяната на цвета. На напълнеността на плътта. Малките сладки контракции почти като на цупещи се устенца. Искаше ми се да не знам как ще ме подпука НякойНикой. Дали ще се престори на ядосан. Да ми върже очите и да ме захлупи на коленете си за бой и фист опити. Или ще иска да ме разиграва като опитното зайче на чичо доктор, който експериментира с подръчни средства при подходите. Разтегливостта. Прииска ми се да съм подвластна на авторитет. Който ме кара да се срамувам и да тръпна от ужас, че би могло да спре вместо да продължава с неприличните игри. Ако вчера си представях любене, днес си беше нещо като slave. Защото целта бе не споделяне на чуства, а използването на тяло за изучаване на границите му. Даже не с научна цел. А с чисто егоистична садистична цел. Исках си изтезанията. Странно, нали? Особено след лекцията с Бадема. Много благ човек. Много. Изтощих се да трябва да му отговарям и то често с факта, че не знаем термина и трябва да обяснява. Хубав следобед се получи. Освободих напрежение. Полежах си. Не пипнах лекции. Долче фар ниенте. Ф
Добро утро, Ал! Навсякъде миришка сладко на цъфнала пролет. И е петък. Целувам те. Ф
Педалчик, хайде събуждай се, че шундата от вчера цял следобяд стои насрана и ти чака езика да я лъсне.
Миришка, ама от цъфналите МЛАДИ слиФки, а не от твойта изсъхнала и спаружена ДЖАНКА МА. Валтер Бенямин
Добро утро, душице поспалива! Нямам нищо против баклавена целувка, а ако има и баклава, усещането ще е още по-пълно. Ще те оближа цялата, ще те овъргалям в сироп и ще си ближа, докато изближа всичко... Понякога, когато на Буба мъжът ѝ ходи до Катар, ми носи голяма кутия с малки баклавички с различни екзотични ядки. Имат един недостатък – не са сиропирани достатъчно, а аз обичам с много сироп.Ти на лекции, нали ги държиш по-обрано, строго академично, не се впускаш в лековато кокетничене. Така както съм се разположил с лаптопа, бих се пъхнал на топличко при теб.Да ти разкажа какъв купон имаше вчера... Отивахме в аптека за лекарства, а аптекарката е весела, непосредствена жена, симпатяга, която излъчва позитивност и компетентност. Тази, която преди време ми предложи да ме води на пияно бар, и то... пред Центи. Ясно, че беше шега – за какъв дявол ѝ е на млада жена да води един възрастен мъж със себе си? Та, изглежда, бях обещал, че ако не отида, ще ме глоби. Вчера си платих глобата под формата на бутилка "Бушмилс". Тя направо не повярва, смути се... ама като съм обещал, а не съм изпълнил обещанието ,трябва да си държа на думата. Ал
Душко ,ама аз съм станал в 5,45 и знаеш стандартната ежедневна процедура , разбира се без събота и неделя.Малко ме наболяваше глава,мускулите на вратът ми са като дървени и твърди. Може би затова и позакъснях.Прегръщам те и те целувам с топлина. Ал
Браво, Ал! Увеличил си житейското щастие на единица време. Аз още малко и ще забравя какво се прави в пиано бар. Навремето гостуваха групи. Можеше да се танцува. Обикновено е шумничко и не става за приказки. По- скоро само с езика на тялото. За лекциите не се безпокой. Прибрани коленца и ръчичките лежат отгоре им. Всъщност днес човека ни говори много важни теми. Обаче! Обачееее, в светлината на тукашното мислене биха могли да са адски перверзни. И ...как мислиш, Ал? Дали го гледах с умен поглед, а-ха да проговори? И той такъв се мъчи да не се разхили и в изреченото му и излъченото чрез гримаси има един тон несъответствия...Казвам ти, едвам си доиграх ролята докрай. По едно време си кръстосах ръцете под гърдите. Оххх...ама нали знаеш, че и това е еротично? Па ги повдига. Па ги пъчи. Па божемой има един свободно стърчащ палец на дясната ръка точно пред лявото зърно. Така. И е въпрос на абсолютно минимални отклонения тъй че палеца да драска и гъделичка зърното през дрехата. Това би го видял той. Защото седя точно пред него. Ничие друго полезрение не би станало сведущо по въпроса. И познай, Ал! ТрЕпни, трЕпни, палче :)))). Понякога съм гад. Гледам го с умния поглед а-ха да проговори и държа тремор в палеца...Малки петъчни забавления. Ето. Заваля. Целия прозорец наплют в ситни капки. Мрачно. Но си е друго да си бил в главна роля, сутрин, сред аромат на кафе и остри телефонни позвънявания. Ф послушната :)
Ти си станал, ама тя горката пъшка под напъните на Робин Худ.
А-а-а-а ,ще ти кажа аз на теб ,кръстосани ръчички под гърди, палчета ,кутрета, треморчета ,я стига с не вербални сексуални сигнали.Сядай на дупето си и учи,а не се занасяй с преподавателя.Той е делови и сериозен човек, а вие палавници се чудите как да го провокирате ,то така не бива.Не знам какви не вербални сигнали изпращан едни обикновени пръсти ,,защо преди години,майка ми се опитваше да ме възпитава как възпитано се пие кафе.Как трябвало на ръката ,която държи чашката кутрето, да е изправено, а не да пиели като мен , сграбчил чашата ,все едно ме е страх някой да не ми я вземе. Как ме виждаш ,да правя, такъв педераски номер като разперено пръстче,за да пия кафе-няма да стане. Бях спрял джипа , и си слушам едно парче от моите млади години на Lionel Richie -знаеш го Hello, а Центи с ехиден глас ,ме връща към грубата реалност, "за някоя си спомни и се разнежи". Ей, тази жена ми чете мислите. Ал
Деде, тоя шунда я не интересува вратът и главата дали ти са дървени, Уя тш трее е дървен. Инак нал си знаеш Робин Худ ще продължава да я помпи, а ти ще продължаваш да ди лижеш, е то тебе си те кефи, аз забравих за това ти влечение. Валтер Бенямин
Аморе, слушах Лайнъл Ричи. Пак го слушах. И легнах да умиргам от любов. Да знайш, серумът за лице от шафран, много ще ти хареса и на аромат и на вкус. Където и да го сложим. Перфектното сухо олио, което не оставя грам мазнина по повърхността, а фината му молекула директно хидратира. Искам да го размажа на устните си. С пръст. Бавно. Докато ме гледаш. Да вържа косата си на опашка. И да се сниша на колене пред скута ти. Подобно при подобно. Искам да усетиш копринен устен захват върху деликатната си кожа. Глансът ще целуна нежно. Ще промуша език между събраните си устни и ще те обтрия с мокротията му. Ще те всмуча главичката като сладолед, чиято капка заплашва да се изтърколи по фунийката. Ще те лизна с върха, заострен и твърд, през цепката и после ще те оближа с плосък език, предхождан от бузата ми, плътно обтрита. Ще всмуча топките те една по една. Широко отвпрена уста, устните покриват зъбите, носът има за целта да ти се потърка. Всичко в лицето ми иска да ти търка и смачква в слабините. Да се овъртолва в аромата ти. В засъхваща слюнка, примесена с предеякулат. Искам да те поемам в уста бавно и постепенно, слизаща по ствола като пеликан. Да усещам как се стягаш. Чрез вътрешните бедрени мускули. Чрез дишането. Как се стараеш да се забавиш, да задържиш възбудата, но аз съм твърде силно изживяване и устата ми е много топла и лакома. Усещаш, че искам да те изпия. Надяваш се на това. Жестоко и болезнено ти се иска да не завърша минета чрез изпръскване навън. Накрая се доверяваш на интуицията си. Не се отделям от кожата ти. Освен за да си ударя шамар върху езика. И веднага пак те всмуквам, изтегляйки течностите ти. Пръстите ми са навсякъде по теб. Корем, палазки, ханш, перинеум. Нежно измерване на кесийките кожени. Потропване на дланта. Колко жълтички има вътре. Всички ще си изсмуча. Само стой и дишай. Искам да припаднеш от кеф. Да ми се източиш в устата, толкова много, че да те срам дали ще се задавя. И аз те пия. С ръце, изстискващи още и още. Искам да загубиш представа къде си. С кого. От кога. Да седиш разкрачен и омекващ, а носът ми да е забит точно там, в слабините ти. И просто да дишаме заедно. В синхрон. Дишаме. Мълчим. Пенисът ти е в лицето ми. Търка се в бузата ми. Мек и кадифен. Целувам го. Правя малки смучки на ташаците. Лекички. Не бързаме за никъде. Обожавам, когато си слаб. Тези тихи минутки, когато всичко твое е една играчка, с която се забавлявам. Защотоооо....защотооо следващия път истински ще ме е страх какво ще ми направиш с него. И страшното си ти. Не играчката ми. Ти. Очите ти. Които сега са затворени и нарочно ги стискаш още и още. Първо ще докараш на фокус бронята си. После ще ме погледнеш иззад нея. Знам. Не искам повече. Ф
Ал, да знаеш как сладко отмърках след тая фантазия :))). Сега пих кафе и идвам да ти приказвам :). Споменче. При първия ми минет, за който бях много, ама много ентусиазирана, щот съм чела Мъжете са от Марс, жените от Венера и сме в дома на момчето. Той ми е разрешил да го лигавя и да тествам какво съм разбрала от онея филми след полунощ, дето ги пускаха кабеларките. Дотук добре. Обаче! Ал! Това е един от най- големите срамове в живота ми. Лято е. Аз съм по бюстие и къси панталонки. Движа главата енергично. И ми руква носаааа...Ставам. Тичам към тоалетната. Държа с ръце пред лицето. Ужас. Руква вада от чиста солена вода. И не спира. Най- вероятно са били отпушени синуси. Подобно явление преживях при изкачване с лифт към вр. Тодорка и там- атака към върха плюс носов водотеч. Та тъййй момчето се притесни защо се изстрелвам към сервизното. С ръце пред лицето. Той се мъчи да ме успокои. Аз се крия, че съм сополива. Пълен ужас. Но иначе, цялата работа много ми се харесваше и особено как ставате едни отпуснати и стенещи. И мога да експериментирам. С темпото. С отлагане на кулминация. С нов тип докосвания, ъгъл, безръчна стимулация. Единственото ми притеснение е било и е, да не изглеждам гротескно :). Кривогледа. Гагваща. Сополива. Ама като гледам кво става в порно клиповете и тва не е повод за притеснение. Все пак. Как суета, свикнала да мисли и да се представя по един начин, изведнъж рязко да заработи в друг режим? Че за някого би било възбуждащо? А и самите свирки са някак точно два крайни модела. Едните са секс като бизнес. Като десерт. Като някакви задължителни минути. Част от програма. Там се гледа мъжа и хуя поотделно. Мъжът да е доволен, че го пипат и лапат въобще. Смуче се главичката, надолу работят ръцете. Старанието е да бъде свършен. Вторият тип свирка е да възприемаш мъжа и останалото му тяло като придатък към един жив Цар Кур, който има собствено съзнание. И който хич не е глупав. Много усилия и тарикатлъци се искат, за да се представиш на ниво и да се отличиш от вся остальная сволач. То си е пърформанс. Като да те гледа този мъж, отстрани, как правиш любов с него самия. Тогава не би имало значение какво ми се говори. Какво искат от мен. Защото аз отдавам почитания и няма друга по- важна работа на света. Ако той ме хване за ушите и иска да се наблъска грубо в гърлото ми. Ок. Ако си навре ръката в устата ми или ми разтегля бузите. Ок. Ако иска роли. Ок. Аз отдавам почитания на ЦарКур и не се отказвам. И даже, парадоксът е в това, че след финала, Царицата съм аз. И той го знае. И го показва. Не знам дали от онези кабеларски филми или от книгата, но въпросът с гълтането никога не е стоял. Същото е като с онова грозно сомелиерско плюене. Няма начин да го направя. Обиждащо е. Щом ще си доставяме удоволствие, няма да се излагаме я! Та, след онзи случай с първия минет и синусите, вече знаех защо в колите зад задното стъкло пътуват кутии със салфетки. :)))) Ф
Алченцето ми! Докато ти дойде амина да ма изчетеш рано заран с кафето....аз ще съм минала 10 настроения и теми. Ни да са възспиРвам от писане, ни да ти надувам главата излишно. Много неудоВно положение. Понякога ми се иска да ти върна за мълчанието. И да не ти отговоря веднага. :)))) Но не мога. Пррросто не издържам на близостта ти и се мятам в обятията. Веднагически. Като обичам тези наши диалози, енергията ти, усещането, че съм жена* :), което ми носиш....как да ти правя инати? Как? Ф
Баба моли за трошици Фнимание, баба е мноу оборотна понеже.
Навлеците понеже са навлеци, се влачат в чужди разговори...
Шшш, алоУ, шундо, докът си ортувате публично нема как да е чужд разговор. Га си го водите у некоя сладкарница на уше с паста и швепс тогава шей чужд. За навлеците да поспорим, ако сакаш да разбереш кой/Я се явява такава баба. Валтер Бенямин
Фейче ,душицо моя,ако знаеш колко си ми сладка и колко от тези неща са се случвали на такъв като мен.Разбира се това не е преди години ,а преди десетки години.Е, не е на "куп" , в разтегнат времеви интервал.Даже си имах място в колата където си държах и презервативи, ей така за по-пълноценно и докрай изживяване ,за чистота и при повтаряне.Тъй като ме беше страх материята от климатичните условия в колата да не стареят, циклично ги подменях.Все пак даже и пред института ,колата цял ден на паркинга на слънце, вътре не знам колко си градуса, вечерно време пред нас, може да е лято, но температурната разлика е на голяма и така ден след ден, Я, по-добре да хвърлиш няколко, вместо да стане беля.Два пъти са ми съобщавали ,че май е станал фал и тогава ,все едно те вадят от вряла и топват в студена вода или обратно.За сън ,забравяш.Дали е била реални ситуацията или просто изпитание на чувствата нямаш представа ,но за спокоен сън забрави ,защото ,ако е реалност, кошмара е гарантиран. В тази игра си сам и може да си сигурен ,че никой от най-близкото ти обкръжение няма да прояви разбиране и милост.По време на соца абортите са забранени.Правят се на "черно", но и там е проблем докато се намери подходящ ,лекар.Парите са без значение и дупе ща даваш само да се отървете от проблем.Някой от лекарите първо искаха да изчукат жената,а след това аборта и плащането. Както се казва всичко това те лишава от сън, спокойствие-ставаш раздразнителен, не спиш, правиш се ,че спиш, променяш се както в къщи ,така и в службата,правиш грешки, все едно вече не си ти .Добре ,че и двата пъти беше фалшива тревогата. Едва не получаваш спонтанна ерекция от щастие, а вечерта си готов да ореш, като тракторист -ударник, по време на есенна дълбока оран.Да ти каже честно ,не знам защо някои жени така обожават фелациото, харесвам го ,но не го издигам на пиедестал-предпочитам си това ,което природата е дала.Същото и при аналният секс, все ми се струва ,че ще разкъсам жената,а без предварителна подготовка,не е много добре.Веднъж с една позната ,хубаво топло лятно време Пълно безгрижие ,любимият извън България .Тя в отпуск ,в къщи се развява в някакво символично облекло, малки "тага", някакво прозрачно късо халатченце и от врата ,както съм по запотен та в банята.Няма лоша, аз почти не се потя ,но все пак е приятно, тя си играйка с мен или с част от мен, прави се на майка, която къпе любимото си синче, лигави ме от устата ,едва ли не до колената ,само където ташаците ми са станали като камъни.Подсушаваме и хайде за ръчички на спалнята още влажен, та чак кожата скърца.Готино е ,гушка ме , върти ме, обръща ме ,тя отдолу на нещо като 69, ами щом трябва вадя език, смуча сокове, пъхам го ,ближа "гъбката", всичко върви и изведнъж нещо ме близва не където трябва ,от изненада и възмущение само където на тавана не се залепих.Мъжът й харесвал много това , е да де ,но аз не съм мъжът й. Ама защо все на мен ми се случват ,а иначе отговорна жена ,сериозна ,умна. Ал-без главоболие
Добро утро, Ал! Чаках те да се наспиш. Първо ти писах дълго, но изтрих. Трябва да има и хигиена на общуване, все пак. Нещо с напредването на деня, все по- малко ми се говори. Хванала съм лекциите и чета. Желая ти прекрасен уикенд! Ф
Ааа, баба фиче си отмъщава на помиярчето за лишаването от диалог вчера. Беше принудена да си води монолог с дъртата шунда и просеща Фнимание. Сега ще си пише с другите на каишка и ще чака скимтенето на дъртия педерюга как жадува да й чете неповторимите карлуковски бисери и изказ. Валтер Бенямин
Зубкай душко, а когато имаш време ,тогава .Иначе денят ще се изтърколи без да си прочела и ред,а ти си звездата на курса ,очаква се повече от теб.Прегръдки, претискане на раменцата както си на стола и пожелания за задълбочено учене.Ал-подкрепям те във всяко начинание
Благодаря, Ал! ***Наистина нямам представа какво ми става. Наум ти казвам още много, но не мога да ги изпиша. Сякаш облачното налягане ми е подтиснало емоциите. Имам нещо заключено. Даже не тъжно. Навремето, в училище имахме предмет психология и тогава поисках да успея да завърша проект с патерна от сменящи се настроения при майка. Ето сега аз. Дали съня, дали подсъзнанието ми работи по нещо и отговорът не ми харесва, нямам конкретика. Но поне докато пиша, ще използвам да надлъжа цензурата и да ти благодаря отново. Когато някой ни обгрижва нас жените, чрез саможертва от вложено време, усилия, средства и когато се държи внимателно и мило, проявява грижа, а не е баща ни, то този мъж се превръща в много важна фигура, духовен любовник. Нещо такова. Нещо издигнато много над другите. Виждам това у други. В момента. Мъж, който не прави крачка към физически контакт, но е всячески до избраната. Чуват се. Виждат се. Помага и. Влага часове труд. И тя му казва че само баща и и съпругът са правили такива неща. Но лъже. Съпругът не е. Казва това от куртоазия. :)))) Целувам те. Излъгах. Тъжмо си ми е. Незнам защо. Ф размитите букви са от сълзи
Ал! Загрях! В цикъл съм. Обаче проблема е в подмолна перименопауза! Няма как да е друго. Мога да уча и пак да търкалям сълзи. Е? Басимус и екстрите. :))))) Хванах крадеца на праскови! Не се вълнувай за мен и дръж деня за юздите. ЦелуФка
Вай, вай, вай, сериала "Любовна драма" продължава с пълна пара. Валтер Бенямин
Детски плач в нощта.* Женски писък през деня.* Ереван е тих. *Aishat♡
Няма как да не си тъжна, два пъти да си виждала хуй на живо за осеменяване, пък всеки ден да ти се бие вимето в шкембето 40++ години и до края на живота....! Ней хуманно, НЕЙ! Валтер Бенямин
Разказ " Aishat". Ал, не знам какво ми е днес, но мисля, че може би извадих шрапнела, пишейки това. Току що му сложих точката и го пускам тук, защото нямам мисъл, а ти ще ми простиш своеволието. "Чакаше го. Вече знаеше достатъчно за това как истински го вбесява като не изпълнява нарежданията му. Точно затова бе сложила бутилка на масата с две чаши и пиеше чай, скръстила крака под дългата рокля. Вечерта тъкмо кипваше в съседски шумове. Нечий говор, новини, детски крясъци. Запали цигара и чу стъпките му. Потропа по сигнал. -Влизаййй- изкрещя развеселена. Вратата създаде леко течение и настилката в коридора изскърца. Дишането му не би могло да се сгреши: -Ще те напляскам!- опита се да не издаде колко се е запъхтял.- Правиш ми напук. Умира ти се, а? А бой? -На това се надявам- подсмихна се тя и издиша значително количество дим- Знаех, че ще минеш за конско. Мъжът сложи шапката си на масата. Не свали шлифера. Отпусна се на стола с мъка , оставяйки единия си крак силно встрани. Тежестта му се разпредели равномерно с бавно отглушаващо пухтене. Красив мъж. Тежък. Стабилен. Положените му ръце правеха вилка от косми, часовник и пръстен. Всичко имаше в тия ръце. И опастност. И грижа. Те и пазаруваха в първите дни. Тези ръце и настроиха водата над ваната в първата нощ. Тези ръце я прегръщаха силно, когато се тресеше, заключена в спомените си. Приведе се към него, издиша дима настрани и отпускайки присвитите си очи, най- после му се усмихна. Сериозна. -Знаеш ли, днес ме събуди врана. Слънцето още не се бе показало. Небето бе в розово. Казах си, че отдавна не съм била толкова щастлива. Спокойна. Няма значение, едно и също е. Представих си подкаста и какво искам да кажа и в този миг буум, тя се блъсна в стъклото. Подскочих. Не разбрах какво става. Добре ли е? Отлетя ли? Или падна долу? Скочих за кафе. Но не ми стигаше въздух и разтворих широко прозореца. Тогава го видях долу. С вестник. А е неделя. Днес будката отваря с час по- късно. -Милион пъти ти казах- очите му я изучаваха- ще ти се привиждат. Навсякъде. - но гласът му бе лъжлив и изтънял. Запали си цигарата с онези бавни движения, които му дават време да мисли. Тя не го остави. Нямаше нужда. -Знаеш, че ще дойдат. И не искам да ги бавя. Не мога повече да бягам. Наистина. Но…има нещо. -Да?- дебелото му лице се напрегна в гримаса да предугади желанието и. Враната. Тя бе долу. На тротоара. -Стига глупости, Айшет! За десет минути те изнасям. Дай да изпием по едно, че съм прежаднял и ще очистя тук. Ясно? -Не, Не отивам никъде. - тя взе чашата си от ръката му, чукнаха се и продължи с леко задавен глас- Но не би ми отказал още едно желание, нали? Марко преглътна трудно. С шум. Знаеше какво казва тя. Без да го произнесе. Погледна я в измъчен опит да прикрие сълзите си: -Какво има?- а сините му очи се разтопиха върху нейните като поляна от синчец. -Искам да те целуна! -Айшет, знаеш правилата…. Тя скочи от мястото си и застана плътно зад стола му. Плъзна ръце от слепоочията към тила, сресвайки късата му коса. Приглади трапеца на раменете му, наведе се и вдиша дълбоко афтършейва от брадата му. Завъртя се към него и го възседна. Той я обхвана зад гърба в нежна прегръдка. Разликата им създаде впечатление, че са дядо и внучка. Браздите по челото му, подпухналия нос, бузите, напращели от лош холестерол и високо кръвно, всичко в излъчването му на глинен човек , излят от високо, я правеше щастлива да го има само за себе си. Толкова много плът. И само за нея. Толкова много сила. И добрина. Тя го погали с нежната си длан, оставяйки тръпнеща следа по устните му. Той ги разтвори инстинктивно. Вътре блестеше дебелия му език и Айшет бавно се наведе, за да го докосне със своя език. Най- после! Дъхът и се блъсна в капилярите край носа му и ги облъхна с тютюнев аромат. Но моминската и свежест го подпали на мига и тя усети как здравата хватка на прегръдката му ще скърши гърбът и от прилив на страст. Очите му се затвориха. А устата му я залепи в мощна инвазия, от която тя остана без тяло. Езикът му бе супер пъргав и сексуален. Без всякакъв намек, никога, никога досега, както винаги е пазил дистанция и я е респектирал с огромното си тяло, задъхано дишане и корем на кулинарни вакханалии, сега всичко това се превърна в мъжка сила, повдигаща се като възбуда извън рамките на позволеното. Той трябваше да я пази. Да е нащрек. Но не издържа. Симпатиите му бяха твърде явни още откакто я срещна преди две години, но той знаеше историята и. И никога не си позволи да бъде мъж. Никога досега. Ръцете и взеха да го галят през корема. През големите му оформени гърди с ясно очертание на твърда мас и щръкващи зърна. Тя загали тлъстините покрай пъпа му, докато смучеше езика му с вкус на коняк и копнееше да го види гол. Марко я вдигна с ръце под дупето и и я занесе към спалнята като не спираше да обладава устата и с език. Бедрата и го стискаха толкова здраво, че хуят му щеше да се пръсне от желание. Искаше да е вътре. Да я надене на кола си и тя да го стиска така през дебелите паласки, а главата и да се мята встрани, рошейки черните къдрици. Искаше да види най- после това крехко тяло. По кожа. По космато малко пубисче , с малките и гърди, колкото половин портокал. Искаше това още откакто я пазеше в първата нощ, а тя се къпеше кална, мърлява и сополива, няма и полудяла от страх. Положи я внимателно на леглото и с мъка се изправи, за да свали дрехите си. Тя бавно се разкопча и засили роклята встрани. Метна и сутиена. Изу гащите си без всякаква гравиция, а с припряност присъща на много близки любовници. Разкрачи се пред очите му, стъпила на леглото и му откри това, което мечтаеше да види. Малката сладка путка. Пъпка розов цвят на момиче на 25 години. Момиче, което природата е превърнала в жена, въпреки системното недохранване. Той я хвана изпод бедрата и я придърпа до ръба. Коленичи последователно, като скри висящият си търбух зад леглото и се приведе към целта си. Тя простена нежно само докато го гледаше как приближава устни към срамотата и. Той я целуна. Целуна я по путката, както се целува чело на дете. Нежно. Продължително. А после страстта му бавно се разгоря през всичките си слуги и езикът му се загърчи в месото и, оголвайки вътрешността, докато зъбите му късата лабиите и встрани с нежни всмуквания. Носът му пареше върху клитора и и я караше да се гърчи и да иска да се блъска в него. А ръцете му се забиваха в дупето и и го повдигаха нагоре като паница, от която той сърбаше шумно. Марко не би могъл да си представи някога, че ще извърши такъв професионален гаф. Никога не би си представил да се опитва да спечели благосклонността на толкова крехко и изстрадало създание. За него бяха предназначени лачените издръжливи чанти, чиито ласки бе свикнал да понася, както и те неговия сексуален гняв. Но сега…сега просто не знаеше какво прави! С това цвете в устата му. Деликатно и чупливо, пролетно цветче. Езикът му изора в дупката и, мъчейки се да проникне навътре, сякаш тази нежна путка ще се окаже тясна и малка дупка за дебелия му звяр. Езикът му пробиваше навътре, а бузите му хлътваха от усилие да я изсмуче, докато не издържа на болката в хуя си и се изправи, за да хване в дебелата си длан и да го натисне на входа и. О, манна небесна. Лъсналия и проход го обхвана в бледата си хватка и той загледа как вените му потъват навътре, усещайки силно скубане под корема си от възбуда, която му секваше дъха. Напъчи се в синхрон с бавното проникване и коремът му опря в нейния, а тежките му ташаци се плеснаха в дупето и. Причерня му от кеф. -Не ме жали. Жена съм като всички други. Еби ме, както трябва, Марко! Хайде! Сега!- гласът и бе мек, но неотстъпчив. Не искаше да я чува такава. Не и нея. Не и невинността и. Но за учуда, тялото му се отзова много по- бързо, отколкото успя да реагира мозъка му. Гъзът му се заклати в ритмични изваждания и блъскания срещу тесният и таз, докато очите му лакомо поглъщаха миниатюрните и форми, сякаш е от порцелан. Путката и се разтегли идеално по размера му и той протегна ръка да я погали. Клиторът и подскачаше под дебелите му пръсти. Плъзна ръка по порцелана и заграби малките цици, които все пак се мятаха като разплискано мляко от чашка. Наведе се над лицето и и цялата му тежест се отпусна върху телцето, което имаше за задача да опази. Скри я под себе си и впрегна кръст и бедра, за да я зачуква стегнато, отривисто и както си трябва. Както поиска тя. Айшет обхвана лицето му в длани и го загледа с любов. Той капеше пот, а тя виждаше само спасителя си и мъжа, чието спокойствие и басов тембър тя обикна. Стегна кура му с утробата си и му препречи тласъците, докато това не го принуди да приложи още сила срещу нея. Подпря се на юмруци , изпънал лакти и я замлати с хъс и спортна злоба. А тя заключи стъпала зад широкия му кръст и го пое свободно, доволна, че му е хубаво. Че и е хубаво. Че се издигат в скоростна спирала, по която телата им постигат болезнена скорост и трептене, от което няма връщане назад. Искам да свършиш в мен- прошепна, а устните и бяха подпухнали и червени и бузите изпръхнали от срещата с брадата му. Той само мигна дълго за съгласие и сурна език върху зърната и, олигавяйки целите малки портокали. Твърдината на зърната и, гладката кожа и абсурда на младостта и го побъркаха от превъзбуда и той усети как прескача ритъма зарсди остър спазъм да изхвърли семето си в малкия и корем. Непредвидено рязко и бързо, без да и се е наситил. Просто заля вътрешността и с откоси, които не би могъл да възпре, дори да беше ги усетил как идват. Срина се отгоре и. А тя загали главата му и прошепна, близвайки ухото му : -Така те искам, момче. Така те искам, откакто те видях. Благодаря! Остра нужда да пусне сълза така го напуши, че Марко се надигна и изхвърча към банята. -Вземам бърз душ и идвам. Не мърдай! Минутка! - и се шмугна да бърше старите си очи с подпухнали пръсти. Пусна душа и най- после вдиша дълбоко на пресекулки в опит да се проконтролира. Опит да заглуши всички нейни разкази за там. Да изтрие всички нейни думи, които се забодоха в съзнанието му като кинжали и можеше да ги чува отново и отново. Изкъпа се. Огледа пораженията. Нямаше такива. Просто един светнал и доволен, ебал дъртак с красиви черти и ясни очи. Влезе в спалнята. Възглавницата още беше на лицето и. А тялото замряло в неестествена поза. " Ф
Добро утро, Ал! Мина ми :). Днес съм си нормално. Сънувах се с един, който все имаше някаква работа и ми даваше указания къде ще ме чака и кога. Оставяше ми коня си, който обожавах да галопирам и конят също ме обожаваше, заради лакомствата, с които го черпех. Много обичам тия сънища, а те са доста редовни. Има мъж, неуловим, но действащ като постоянното присъствие, за когото съм впрегнала цялата си гама цветове и драскам, мажа, рисувам. Движа се опипом през деня, търсейки го. :))) Ф
Мисля ,че съм рационален човек, но когато си говоря /пиша/ с теб, някак ми олеква на душата, някак усещам ,че емоциите,изживяванията ми намират разбиране при теб.Не знам защо ,но много силно усещам твоите емоции,когато си била на вилата,може пък някак да съм идеализирал природата ,тишината ,спокойствието, времето ти за размисъл и съзерцание ,което някак предаваш на мен. Твоят позитивизъм, чувство за хумор, да опишеш и най -незначителна случка толкова дълбоко и картинно ,все едно присъствам и наблюдавам невидим от ъгъла.Не знам дали си забелязала ,че има хора ,с които се познаваш от години ,но просто се познаваш, любезен си ,но нищо повече.Но има хора ,които с виждането за първи път ти се струват близки, значими, все едно от тях струи някаква топлина, даже самата кореспонденция с тях е различна, разстоянието изчезва ,все едно са до теб-макар и невидими. Не вярвам в езотериката-може би защото не я разбирам, въпреки непрекъснатите обяснения на Румката ,знаеш колежката седяща срещу мен.Понякога съм проявявал креативност и гледам отражението й в прозореца и оставам с чувство ,че тя ме наблюдава ,изучава.Ама какво пък има в мен да изучава, познаваме е от години, някога е каза нещо твърде лично ,нещо ,което касае само нас двамата.Разбира се никога повече не споменахме тази случка, все едно емоциите ни се допряхме и някак се отдалечихме.Я да не ти си правя на профайлър, че много съм далеч от такъв.Нощта беше купон ,даже не разбрах защо Центи се беше надигнала и говореше нещо на странен език, не точно като детско бърборене,а като разместени звучи в думите , след това тупна на възглавницата и продължи да си спи. Нали има една поговорка :" От сън спомен няма"-сега я наблюдавах в действие.Е, това все пак е добрият вариант ,защото е много отрицателно-емоционално, някой през нощта ,както си спиш да изпищи с пълен глас на 50 сантиметра от ухото ти. Даже не се буди,а кога сутринта с много обяснения и разказвам случая се сеща за него и както винаги е нещо апокалиптично.Я земетресения, я някакви вълни и наводнения ,я свлачища ,я тя на една страна ,аз на друга ,дъщеря ни на трета. Все такива-негативни. Преди малко , я разпитвам за нощните й изпълнения и както се очаква пълен вакум ,нищо на помни. При нас тече и един допълнителен купон в блока ,където е един от апартаментите ни, прави се саниране, махат се дограми, слагат се нови, замазват се, вътре наемателят е опаковал ,,за да не се праши, няма да правят обръщането на прозорците ,тези саниращите ,а ще е друг майстор, та хайде след това и боядисване. Като се разсъбудиш, пийнеш кафе ,сподели с мен Прегръщам те, целувам те по бузките, вдъшвам аромата на косата ти.,разнежвам е от топлината на тялото ти.-Ал
Ама какви сме телепати! :))) Батя ти стана, когато бях извъртяла вече кафеварката, та му остана само да ме върне в леглото и на топло да очаквам чашката си. Съответно, сега прави втора кубинка :). Долу, под нас има магазин на една изключителна жена. Лицето и е като кора на дъб. Можеш да се изгубиш, докато броиш гънките и бръчките. Ограждат всички малки и красиви части. Носле. Очички, весели, блеснали, добри. Всички я обичат. Помага много. Много е видяла. И има огромно сърце. Рано е останала вдовица. А били и подарили комплект хубави порцеланови чаши за кафе май са Версаче, с позлата. Било и грехота да ги отвори и ползва. Нямало с кого. Сетила за нас с батя ти, понеже той все и разказвал как сутрин пием кафе. И така. Когато правим кубинско, в кабинета му, пием от позлатените Версачета. А жената наскоро ме среща, гласът и сух, дрезгав от цигари и говори с кратки изречения. Внимава. Била си мислела за мен. Как съм се хванала сега с тва учене. Как се радва. И аз се смея срещу нея. Казвам и как цял живот метем пред децата си. Учим ги. Показваме. Лимит няма. :) Целувам те. Ф
Ал, не че не си говоря постоянно с теб, но сега минавам, заради "профайлър". Много мистична дума е тая. Не съм сигурна, че я разбирам какво точно значи. Ако това е човекът, който на база простъпки или/и разговори( а може би само по снимка?) създава нещо като работен психо-профил, чрез който да се предвидят ходове или да му се заложи капан за арест? Но е странно, защото, когато влезеш в стъпките на някого, разбираш и причините, поради които се е създал такъв. Не е ли така? Но пък сте в една игра, с правила и който губи да се сърди на себе си, че са го хванали. Не на правилата. Те са факт, той самият е променлива. Има хора, които умеят да поискат нещо, без да се издадат. Някак ти остава чуството, че сам се сещаш какво да сториш. Има други, които винаги добавят "ако искаш". Те са по- хващаеми. Това "ако искаш" понякога е директива. Аз харесвам да ми се говори с "трябва" и "веднага". Само тогава уважавам факта, че някой, който рискува, за да го изговори така, явно разчита и явно е на зор, с цялото доверие, което произтича от това. Така говорят равните. А това е обратното на съвременната психология, където всичко е "ако искаш". Ноу прешър. Шит. Яяяя да са ясни правилата, мноу ва мола! Избор. Демокрации. Да изслушаме колегата с очилцата от последния ред. Тоя дето взима въздух от две минути, за да се сдобие с глас. Имате 5 минути.*** Я пак? Понякога ми се иска да умеех тва с памучето и ваденето на душа. Уви! Сега в курса, поставям два въпроса за обсъждане. Давам доводи и препоръки за изхода. Ония клявки бившите хейтъри са първите За. Мнозинството мълчи. Отговорничката тегли локуми и бави. Това е отговорността, която ненавиждам да се дава на демокрацията. Я без много въпроси, бутай нещата напред, щото хората се затрудняват от избори и почват да се озъртат. Кой? Как? Защо? Овчар. Три песа овчарки. И стадо. Щастливо да си пасе. Тва е положеньето, Минке. Даже на песа му е най- забавно, щот гледа овчаря изпод масата и между краката. :)))) Ф
Това се опитвам да ти кажа и аз.Забелязал съм, че ако си симпатичен на някоя жена ,не бъркаме разни секс изпълнения ,тя е много верен приятел.Разказвал съм ти за моето женско "разузнаване", не че аз съм го сътворил. , но някак получавах информация и някаква невидима протекция от едни колежки.Разбира се имаше и диаметрално противоположни действия и то от млада колежка, с която пет години сме правили заедно протоколи, проекти, копаех й траншейките за засаждане на борчета при Бакьово.Тя беше слабичка и ми беше жал.Не съм я докосвал с пръст-никога.Не знам защо след като започнахме работа беше някак негативно настроена към мен-загадка. И ние имаме няколко чаени сервиза от Императорский фарфоровый завод-както се досещаш, само един е от мен, руснаците златото не го пестят- не се поставят в микровълнова, някакви немски фини чашки,сервиз са ,но дали не са от времето преди Хитлер, един красив гедерейски сервиз, но не е със злато ,а май е със сребро, но не потъмнява украсата,е има и на "Китка". Нови пазар, един от костен порцелан него си го купихме от един магазин ,малко преди промените ,който се намираше на "Фритьов Нансен".. Балдъзата ми ни подари кафеник/чайник за двама и съответните чашки и чинийки, но не е със злато, може би за може да се поставя в микровълнова. Центи ,яко е е задействала, май ще е включа ,че с моят мързел се излагам. Това е предиобедно кафе.Ал
Хехехехе, днес пенсийките са ги отпуснали болежките, та вместо да разменят рецепти си хортуват за сервизите на кой е по-, по-, най- ...... Валтер Бенямин
Да бъда или да Не бъда? Театърът си е същия, сцената отворена, аплаузите още се чуват. Макар че, като се замислиш, тва с публиката си е едно танго, така да се каже. Кога я водиш, кога тя теб, все някой някого ебе :))), каза един образ. Всички били сме курви. Но сме били продавали различни свои части. :))) Хареса ми тая гледна точка. Най- после и аз нещо да продам! Стига с тва подаряване :)))). Ал, аморе. Разлигавих се безбожно! Ф
Баба със сурат на павиран сокак, какво ли притежава за да продаде? Освен един топал кюпек..... Валтер Бенямин
Ал, онова Сейко още ли е у теб? Онова, дето те прищипа и заскуба? :) Ф
Не скъпа , в лондонския аукцион за вещи на комунистически гейове е. Твой неповторим и единствен Ал
Получи полуерекция докато го писа, а
Едва ли съществува некой който ще получи пълна ерекция в твое присъствие.
Е ти, де! Тва ти е максимума
Тц, в твое присъствие не полу, ами никаква ерекция не е възможна при мен. Трепеш всякакво мъжко либидо. Действието на визията ти е либидоподтискащо! Валтер Бенямин
Ал! Минавам само да те нацелувам ама яката и по много и още и немогадасеспра! Штттт още малко..ште изям бе мушмороко сладък! Пррррросто не мога да се въздържа! Ф
Пфууу. К'во ги прихвана тия баби пак, тая видЕ, че ѝ отмъкнаха проскубания петел под носа, та бърза да не изтърве и дъртия педерюга. Айде и тука- ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО.......
Душко, добро утро по "новото" време. Ама ЕС ,колко са безпомощни ,че не могат да се разберат с една смяна на времето-колко години го дъвчат този проблем. Или лошо съм го написал или неправилно си ме разбрала, но тогава "Сейко-5" гледах само в КОРЕКОМ или на чужди ръце.Аз си карах с един "Восток", с червена секундарна стрелка ,с който изкарах цялата казарма и след това.И до сега работи.От време на време го навивам.Та случката беше с една позната /колежка/, чийто мъж работеше някъде из североафрикански или арабски страни.Та тя имаше нещо като доларова сметка или кеш и си беше купила едно дамско Сейко 5 с много интересен тъмно-златист циферблат.Бяхме млади ,беше топло /горещо/лято, бяхме се разпалували/разлигавили/ и всичко ни беше забавно до момента ,в който реше да види ,аджеба как ще ми пасне на онази работа.Аз с цялата си наивност е съгласих и в момента на щракването на закопчалката, нещо средно между рев,скимтене ,пот ,страх .Ни напред ни назад. Представям си леко пробита натъпкана с кръв вена ,ами то ще е голямо мазало.Та настана топене в студена/ледена/ вода, плик с лед от хладилника ,на много внимателно ,разчитайки изключително на нея всичко завърши без драми..Стари работи ,ама тогава бяхме млади и всичко ни се виждаше забавно.Не знам каква е тази обсесия на някои жени да къпят мъж в банята.Вярно ,че е лято и не е лоша идея, но аз по принцип много леко е потя-може да е някакъв недостатък.Даже веднъж една колежка ,с която ту се разбираме ,ту нещо ми разсърдва и се чуди как да ме захапе -та веднъж както нещо правим общи измервания настройки ,следим и записваме резултати и тя ,която не е по комплименти каза "Алекс, ти си много чист млад мъж" , възможно е да е било "ти си много чисто момче".Бях изненадан ,защото това значи, че някои колеги , не са много чистоплътни, но аз не бих правил квалификации..Ама ти от къде се пресети за този случай .Цункам те, гушкам те ,бх ти направил кафе, но моето е турско, а ти пиеш от "кубинка".В Италия съм виждал кубинки от за две кафета ,/имаме такава/, до такива ,които са сигурно за цял литър. Ал- пак гушкане и да не си връткаш дупето пред онзи милият, топлият и т.н. По добре се занимавай с жените.
Педерюга, само ти ли искаш да пиеш мазно турско кафе в скута на некой. Дъртото шунде и то душа има и то иска да сръбне кайве докато седи на нечий. Голямо драпане при вас за тоя уй, не се разбира кой от двама ви е жената щом стане въпрос за кур. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Извинявай, аморе, че се забавих. Минах първо през Renè. Нашата кубинка е за шест кафета, мисля. Макар да са силнички, няма начин да се задоволя с италианския обем еспресо. Версачето* са с прави цилиндрични форми и към 150 мл чашката, което силно ми разваля естетиката, но пък имат емоционална стойност. Сетих се за Сейко-то в хода на последователна верижна връзка. Много харвсвам точно стар часовник върху ръка, тънка ограждаща окръжност, прежълтял циферблат, дълги стрелки. Италианеца носеше такъв, от дядо си. Веднъж се снима с ерекция, как тази му ръка държи основата, а вратовръзката се е усукала около пениса без да покрива главичката. Фотосът беше за Vouge! Изключителна естетика и красота. А го направил в колата...междудругото. *** Днес имаме с Бенка. Получи се нещо като конкуриране с другия доцент. Бенка иска не да го следва, не да дообяснява и затвърждава, а да задава още по- нови теми и да изпреварва лекционния материал, така че да се окажем подготвени за въпроси, когато отидем при другия. Материята задълба в неприятна област. Не само по тази дисциплина. Усетих, че психиката ми има нужда от паузи, когато възприемам. Да е на дози. Смилаеми. Все още не се е появил ефект на пренос към реалността, тъй че да придобия фобии. Но има нещо. Усещам се като подмолно недоволна. Роптая вътрешно, предполагам, срещу факти, които не желая да приема. Няма обръгване. Няма и бягство от връзката с тях. Седи едно особено, леко тъжно примирение. Говорили сме преди, че в края на краищата, човешкото сърце обича да се чуства живо. Периодически го изтупвам и проверявам за нужда от ресет. Установих, че изпитвам спокойствие от тази подредба на нещата. Отключено, изтъркан персийски килим, локално осветена библиотека с минибар. Мога да се наслаждавам и сама. Не ми пречат и гости. А важните ги вписвам между кожени подвързии и слагам томчето в библиотеката. Макар да живея реално, основно се самонаблюдавам. Йога, а? Целувам те и ставам да си допълня чашката. Тук къщата още спи. Ф
Душко падам си по механични часовници.Имам Сейко-5,с графитено към тъмно синьо циферблат, Ориент с вечен календар и разни други процепи ,малко по-голям, Восток, една повредена Слава -пунтираща Сейко, и един IWC, с циферблати като бордово табло на самолет, но го изтървах и една стрелка се окачи,та не го нося.Я стига сте спали ,аз по старому съм станал в 4,30.Дърпай завивките на сънливците.Ал-ще ти напия кафето
Вчера батя ти майстори из банята. Имаме огромна мивка. И миниатюрна батерия. Това ме затрудняваше последните месеци, че за всяко нещо изисква ниско навеждане и престой в г поза. Вярно, скрипеца свърши вълшебна работа и тва мравучкане през плексуса изчезна, но все пак сега за мое улеснение имаме висока батерия и силна струя вода пада за мое удобство, тъй че да не се привеждам. Е, при първото ми тестване беше разменил топло и студено, но ги оправи. Прикачи нова етажерка в душ кабината, сега остава и да засиликони процепите в основата, които от предния ремонт преди 3-4 години пропускат вадички :))). Работил е един вид, отпуска му се сън. Понеже не се води по бг раб време, та може да си го позволи. Днес мисля да си грабна раничката за фитнес и след Бенка да се засиля натам. Желая ти вълшебно щастлива седмица. Целувки, много. Ф
А-а-а-а не така, говорим си за деня,а за утре си е отделно.Не бързай да ми пожелаваш от днес цяла седмица, ще те плясна по дупето ,ако не ми отговаряш, така да си знаеш и то не един път.Сега внимателно да слушаш, да не въргиш очички ,на разни смотани лъскачи.Те само това чакат хубава и умна жена да ги погледне, а ако се им усмихне ,......Ал-кисел
Ма рожбенце, златничка, ма как няма да ти пиша, бре аморенце, нали ще ми стане нещо на пишчето, да си стискам лабийките без да ти проговоря. Исках да съм в дългосрочен план благопожелателна. Да ти гарантирам доброто. Да ти застеля килимчето. Ох че си ми сладичък! Харесва ми и то аЦки много ми харесва да си списвам тук сюжетчета и да ти тормозя вниманието :). Понякога това ми е най- доброта почивка. Пълен ум релакс. Чиста делта вълни и отпуснато тело. Даже си замечтах за лежанка, онези асиметрични кресла, дето не спиш, но си в римско блаженство. И така с кафенце или чайче, мине час- два и оп, аз съм все едно проспала времето, а всъщност съм извадила навън капсулирани калцификати/образувания/сгъстени емоции и съм ги облякла в сребро, пресовала под тектонично налягане на любов и оп, станали бижута с различна кристална решетка. Уин уин. И ако нямаш ищах или време, дори няма да разбера, защото после ще ми разкажеш някоя стара историйка :)))))))))) и готово. Продължаваме. **** Шегувам се. Щот си кисЕл и те разтрисам парфенце мое. Ама ще те ям, де. Няма спасение. :)))) Твоичката ти
Ал! Разпитах ги. Всички се чустват като парцал. Нямат сили, домакинстват малко и с нежелание, чустват безпричинна тъга. Облъчени сме! Пробвали са психотропа. Явно тая проба е за ниска степен и ефектът не би бил гражданска война, хаос и агресия. Само някой друг неизпран чорап и население, минато на сандвичи. От събота положението е такова. Може би има среда, където вълните не ловят. Но това ми е извода от днес. Бенка закъсня и ни задържа. Много му говорих днес. Пукелите слушаха :)))). Най- обичам да ми задава невъзможни въпроси и да стрелям с логико- интуиция. Също обичам да го връщам по слайдове с фотоси. Клявките 1/3 спят над телефоните, 1/3 уж водят записки без някога за нещо да са гъкнали, последната трета го гледаме умно. Много ми харесва като ме гледа и пита. И като казва "тва вие ще го правите" , също и "и ся кво ще направите" или с най- плащещия си тон "сигурна ли си" :))). Оооооо , пиженце, аз толко убедително минавах на червено, че инструктора не вярваше на очите си, а на мен! :)))) Образно казано. Такааа. И на фит бях. А навън е кучи студ някъв, чак си представих една плешка да бутна у червеното Пежо, шпикована. Ама утре. Много ми харесва как ми вдига ентусиазма тоя Бенка. Не обещава цветя и рози. А някак ни приобщава към каста мисионери. С всичките му вътрешни кодове. Тежести. И удоволствия. Целувам те. Поне 5 мин. Ф
Сваляте си ченетата, като се целувате, че да не глътнете нещо.
Ал, късно излязох с кучето. Нощница, халат, дъъълго вълнено палто. Всички плодни дръвчета разцъфтяли. Пищни богати корони. Отрупани, кичести. Уличната лампа е оранжева и гледана точно зад дървото, придава розов отенък на цветовете. Точно като Ван Гог , клоните стават в абсолютно черен контражур. Исках да снимам, но двама влюбени ..., пък мъж с кученце, пък кола...Вървях си, тя до мен. И двете руси и бели, еднакъв ход, еднакво темпо. Чуствах ръцете ти по дупето си. Дойде ми прилив на огромна възбуда, защото от въздуха пред мен изникна ти и ме сграбчи за гъза. Беше на кокал от готовност. Ръцете ти бяха на голото ми, гладичко и пухкаво дупенце. Мушнати под двете коланчета , под двете прихлупени дрешки. Може би защото вървях по нощно бельо, един вид и усещах голотата си отдолу. Може би защото след фитнес, се контролира всеки мускул и тялото е по- подчинено. По- осезаемо. Или защото се гледах в профил в асансьора и се кефех на вдигнатия гъз. И най- вече на хълбочната ямка. Обожавам я. Обожавам как стегнато се изопват нагоре и право назад двете сфери . Като перископ са. И палтото се плъзга по формите, като се вдлъбва там , на тази зебренска дупка в бута. Знаеш я. Но никой не очаква да я вижда по плата на връхна дреха. Не и тя. Но ето я. Крещи. И аз я разхождам, по кожа под нощницата, под цъфналите джанки и оранжевата улична лампа. Руса. В бяло палто тип халат, с коланче през талията и цици окръглили идея по- ниско от обичайното. Може би на светлина ще се видят и зърна. Но за това, нечии фарове трябва да ме опипат. Ходим сами в нощта. Аз. И ти пред мен изникващ от нищото, протягаш ръце и ги плъзгаш по тези сладоледени топки. Разтапяш ги. И ме обладаваш настойчиво, стискайки копринени глутеуси. Нощница с цвят манго. Улична лампа в оранж. Руса жена разхожда русо куче в цъфналата пролет сред кучи мартенски студ. :))) Ф
Анонимен | преди 49 минути Renè, липсваш ми! Ф
Да. От две серийки не ми говори. А аз харесвам да чуя как мисли. Как ми говори. Не винаги казвам, на което се надява. Но той не отмъщава. И ми липсва умът му. Нищо чудно. И нищо толкова неразбираемо , че ДА СИ ВРЕШ НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ! :))))
Бабе, само за протокола, ТИ на колко СТАНА се ОПИТВАШ да ТЪЧЕШ??? Ще си водиш пак монолози цял месец ми се струва. Деде нали ти е разправял какъв нечуван и невиждан ИНАТ е?!
Мен по-скоро ми се струва, че ти липсва да усещаш горещото ДЛЕТО на рендето. Да ти дялка треските, А, А??? Познах лЕ, к'во пИчеля?
Добро утро, Ал! Много трудно се получава спане, ако свраки кацат по балкона :). Сигурно мога да шъткам и командвам и насън, без да излизам от екшъна. Поуспах се днес. За разсънка чета стари новини и Гюров, че се бил изсулил към необявено споразумение. Таман да се ядосам и вдявам, че тва май е знак за финал. Уреждат се сметки. Взимаме малка бизнес поръчка. Арабския полумесец ней глупав и той е сторил същото. Търчах да видя Радев що е мъцнал, нищо особено, възползва се да метне малко калчица, щото си е безплатен шанс, нищо повече, зеро смущение. Междудругото пророкувах сред колеги, че на турчина ще му писне и ще заеме по-твърда позиция относно Иран. Мож малко да ни се затоплят чорапите до огнището. Не обича той некой да му мъти водата, без да си държи визията и изгодата. Чух че се подават гласове оттук оттам, не бърза, никога не са били бързи, но ще си припомним защо ни е гордост и слабост да сме "кръстопътя". Тъй ми се дава :). Пия силничко кафе и още не мога да се разсъня, а русата по диагонал на матрака ми, краси и създава юют с ритмично дишане с шумно носле. Ф
Добро утро умно и красиво момиче.Пийвай кафе и бегом на лекции-Виж вече слънцето е изгряло. Нещо имах проблем със ставането .Първо не обичам да спя в топла стая ,а в максимално студена. Сънувам някакъв безкраен ,в тъмно оцветен кошмар,Събуждам се в 2 без 10, ококорен като жабок при виждане на жаба.Шанс за заспиване равен на нула, вземам диезепам и се продънвам някъде в друго време -пространствено, изведнъж бодра игрива мелодия, само тя ми липсва ,време за ставане ,а главата ми още спи.След няколко удала в ръбове ,които срещнах ,слагам вода за кафе, опитвам се да взема душ, ,мийкам зъби и вече готово кафе нося на Центи.Там вместо поздрав изръмжаване като лъвица и констатация защо будя нормалните хора / тя и без това е зодия Лъв/ и така със смях и закачки ,започна денят.Не знам защо харесвам женски дупета, когато танцуваш някой блус и светлината е по приглушена,както и другите двойки си шепнат нещо ,което само тях вълнува съвсем друго е да прихванеш бузките на женското дупе и да се опиташ съвсем невинно да я привлечеш към себе си.А ти защо се вееш по улиците по нощница и палто, перверзници всякакви.Да не говоря ,че ще ти подвейва,я пази приличие-така де.Както се казва моето писание са невчесани мисли или по -точно наблюдение.Ти пишеш като писателка или журналистка /ама ти да не си такава???/. Майко мила, как ли се заливаш от смях на моите епистоларни изяви. Ще на дам вик "Другарко Иванова-а-а-а, ама колко права се оказахте. Трябва тройка на матурата на писмен да ми пишете ,а не четворка"А сега бегом към лекциите и никакви там Бенки, Топли ръце,Мили усмивки, абе нещо много чаровници ,едни такива гъвкави ,умилкващи се навъдиха.Майко мила, още кафе ще трябва ,въпреки ще закусих с почти вряла агнешка супа-първично, нали? Ал
Я какъв инхрон.Дали нещо няма с биополетата ,на някакво друго ниво или има по-просто обяснение -случайност.Ал
Да ти цункам аз, блажната муцунка! Но да не се разсейвам. Тъй вярно, адмирале! Допивам кубинката и скачам в сутиена на бегом към лекциите. П.с. шинелът е до глезен и макар обути кецки да са на босо краче, не мий веело :), най малкото щот имам добри пазачи към залива- пухкави юнаци! Позволете да ви отдам чест! Почест. Устно! :)))) Ф :)))
Бегом, момиче, че ще те плесна по дупето за непослушание.Мамка му ,ама защо харесвам толкова много женските дупета.Ал
Ал, бях тръгнала да ти пиша дълго писмо, все забравям, че човек не може да живее успоредни животи. В кратце: много се смях на упражнение с нова за мен преподавателка, най- после някой разтропан в същия стил. Няма нещо, което да каза и да му е спестила предисторията, личните си размисли и изводи. Колежките ме чуха да се цепя с цяло гърло. После водих отроче при много чаровно натежал от опит и свръхнатоварване специалист. Не знам как работят на топло и без кислород. Щом можах, веднага се измъкнах до вендинг кафе и алилуя! Там купон. Машината гълта стотинките на една женица. Тя се връща с банда работници с жълти жилетки, който со малко кютек и кат не стана, чрез цяло изсипване, извадиха и шоколада. Та, взеха си и те по кафе, канят ме на седянката и се почва лаф. Нищо не му отбирам, Ал :)! Не знам що за диалект или говорен дефект беше или аз съм била в хипотонична криза, обаче кимам и се усмихвам с разбиране, докато чедото не дойде да ми ра
...да ми развали свалката. После се хилим на всичко, висим кат сушени пиперки на една спирка в нищото и отсреща камион. Намаля зарсди легналата пешеходна. Гледам шофьора. Той ме гледа. И кат се нахили и взе да маха...чедото пита "Ма познаваш ли го". Аз се превивам вече от смях, щот А му махнах обратно, а е обърнал камиона :))))). Та тъй. Пиша навън със замръзнали пръсти под напева на клюна на стакатно кълваченце. Много смях днес. И се чуствам празна, та не ми иде как да те прилъжа да ми гушнеш студените пръсти на топло. Нали ще изпищиш? Целувам те. Ф
Бабе криза имаш, ама не хипотонична, а психична. Нормално е шофьори и пешеходци да подсвиркват и махат на ненормална жена по пътя. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Пия кафе и се разсънвам. Някак ми се набиват в очите контрасти. За всичко. Имах фобия към нещо, после засилен интерес към същото. Приятели- тези приятели, които елиминират нужда от врагове. Лекарски диагнози- оборване на лекарски диагнози. Случва се постоянно. На всички. Няма само черно и бяло. Реалността флуктоира между границите на възможните приятности в + и - , люлее ни в мелодията си, къде в хармонии, къде в друг ритъм и съвременно грубо звучене. Знаеш ли колко ми е трудно да слушам съвременна класическа музика? Опитват се да накарат инструментите да грачат, да пресъздадат вой на сирени и крясъци в съседен апартамент. Когато чух за пръв път това Ейноюхани Раутаваара – „Cantus Arcticus“, беше на живо, репетиция в грсд Ферара. Нямаш представа как се чуствах. Първо съзнанието ми избухна чрез ново и неподозирано възприятие. Музиката описва толкова образно един северен пейзаж, лед, отблясъци, студенина и бавно прилюшване на плаващи ледници в северно море. Не знаех какво слушам, нито какво трябва да си представям, просто звуците ми го описаха. Как ще имитираш снежна пустош? Ако няма вятър и е сух сив ден? После, тук имаме наш съвременник Румен Бояджиев син. Пише красиви, емоционални и доста вълнуващи произведения. Значи може! Може да избереш какво да виждаш у съвремието. Може да избереш какво да кажеш. Кога. Можеш и използвайки гротескни звуци, пак да създадеш хармония. Можеш да ги обединиш в приятен ритъм. Мисълта ми е, Ал, че вчера бе денят ми за съпоставка на контрасти. И най - яркият от всички бе може би усещането за тайминг. Каква сила има едно действие взависимост от емоциите на окръжаващия го момент. Дали черна четка ще лъсне върху бели пухкави облаци? Или сред цветен геометричен пейзаж? Има значение, нали? И рисуващия с черна четка знае отлично какво прави. Има избор. Но я слага мазна и дебела, подведен от мотиви, които не са психоложки градивните и подкрепящи мотивационно. Въпреки, че ще каже длъжен бях. Знаем, знаем. Хорското мнение задължава. Да, седни си. Тези малки гротески на приятелски жестове са именно дисхармониите в съвременната музика, Ал. А най- лошото е, че аз също ги правех. С мартенския разказ на Шери. Бях и сърдита, че не пое присърце задълженията си на кралица, не беше тук, да нахъсва, да присъства, да създава съспенс, да се отблагодари за емоциите. Всяко нещо се продава. Всяко нещо е в обмен. Но човек рядко се вижда отстрани. И сгреших. Както Тина се изпляска, под аплодисментите на знаем кого. Тъжно. Но не непременно лошо. Знаем как врабчето е оцеляло през зимата. Щом го е поакала кравата. :)))). Миличък ми, Ал. Оставих си малко време за облекло и грим. Но поне бях с теб в тази тъмна сутрин. Целувам те. Ф
Ставай и не се излежавай. Не знам доколко е вярно ,но личният секретар на Ларош Фуко ,било наредено, когато го буди всяка сутрин да казва "Ставайте Ваша превъзходителство ,чакат Ви велики дела" Та и при теб ,ще кажа ,ставай душко чат те лекции,а не топло легалце..Не знам от какъв дявол нашата кардиоложка ни накара в продължение на две седмици ежедневно да записваме по три измервания сутрин и вечер на кръвното налягане и пулс.Аз има тайно желание един ден да седна и да си попълня табличката ,ама ме дебнат.Ами досадно е .Та и с нея се заговорихме за някогашното НВО и как тя като лекарка не могла да стане офицер ,защото точно тогава била бременна в петият месец Знаеш, че всички медици са военно призоваеми. Жените като ученички са карала НВО, но след това имат малко теория извън лекции и практически занимания стрелбата с калашник и пистолет, най -често ТТ. Та съм ти разказвал как исках разрешение от една лекарка старши лейтенант.Тези спомени започнаха защото преди това ,доста години е работила в Трета градска болница , а точно от нея идваха с нас млади лекарки ,сестри и може би и лаборантки на ежегодните пролетни стрелби.Симпатяги , готини и доброжелателни , но не ми хареса поканата да им отидем на гости.Егати гости -в болница или кафене на болница-поне така го разбрахме. Ал
За мен би било чест, Ал, да ме призоват и да живея в лазарет. Истинска чест. Така го чуствам . Ф
Бошкеййй, Аллл, на косъмче бях. На косъмче! Натресоха ни две лекторки да ни облъчват за ваксини и в частност за човешкия папилома вирус. А аз много, ама много толерирам аааа-кащи лекторки. С похвата да ти дават 96% данни докато изключиш и да прескочат проблемната тема с мека интонация и внимателно словосъчетание. Само заради доцентката не си отворих устата да ги окепазя. Виж после обясних какво мисля. Имало казват пълна липса на рак , за ваксинирананите на 12 годинки, като най рано този процес започва в Хърватия през 2008. Проста сметка, Ал. И хората спят. И кимат. Е? Тия деца сега са на 25г и нямат рак. Е, успех! Изпратихме ги и тогава се изказах. И календара имунизационен. Един е 80 та година, друг е днес. Калкулирах адювантите. Само това направих. Четох листовките и събирах. Сравних с прага от допустими норми. Точка. Стигали били до децата чрез смс, мейл и тн, давали им консултация и сега 50% били вакснати. Че ако на едно дете му дадеш бележка за цял ден и спести класното по математика , ще си сложи вакс и за триъгълни уши. Бях чувала за седем валентна ваксина. Но девет? Не бях. За 9 годишни. Против рак на шийката. ИИ и генно инженерство звучи по- хуманно. Дай целувка, че имам следващо занятие. :))) Ф
Не съм навътре в нещата с HPV, ако не греша те са към сто ,ако не са и повече.Някой са много гадни ,в жените ,както и в мъжете могат да предизвикат някои видове рак.Гнус някаква. Имам пряко наблюдение за предизвикан от №16/ако не греша/. Фейче ,в казармата посещения на млади лекарки-най-вероятно нарочно такива изпращаха ,сестри и лаборанти ,които вземаха кръв ,бяха едно свежо присъствие..Няма давам -не давам.Ясна команда "Взвод в две редици строй се", Мирно " "Равнис", "Мирно" и т.н. да не карам до край командите ,.В лечебницата и прилежащите стаи се отнасят с теб като с човек. Може някой и да се поглези.Момичетата внимателни.Освен хубавите момичета ,имаше и три дни дом.отпуск ,шоколад и поне три-четири часа лежане по леглата.Не дават кръв застъпилият караул и застъпващият. Няколко години по-късно ги разглезиха с пет дни домашен отпуск-егати лигльовците.Мили момичета. Фейче разказвал съм ти за едно лятно занятие ,дота голямо играеха части на втора и трета армия няколко танкови полка, мотострелкови,полкове ,радио-мрежи, реактивна и самоходна артилерия,десантчици и т.н.Включваше и развръщане на голяма военно полева болница.Та съм ти казвал за среща случайната ми среща с една лекарка старши лейтенант.А аз още в триажната бях обявен за неспасяем случай и се измъкнах тихо навън от огромната палатка ,докато другите кротко се потяха в леглата докато се симулира дейност по тяхното излекуване, определят се диагнози и т.н.Аз кротко навън, под някакво дърво ,разположил се на полеви стол ,до полева масичка си чета.Кеф.Знаеш ли ,че момичетата харесваха лагерите на НВО. Бил съм командир на момичешки взвод на такъв лагер-близо да Самоков.Е , в началото беше приложена цяла палитра за въздействия за завоюване на тактическо емоционално превъзходство а аз самичък срещу към 28 умни, красиви , нафукани с високо самочувствие момичета.А аз съм значително по-възрастен към 26 години, а те 16-17. Май нещо съм ти спопенавал Ал
Привет, Ал. Искам да науча през какво си минал, но не е редно тук да те питам при какви обстоятелства сте се опознали с hpv16. При нас уж всичко нормално. Курсовата някак омекна към мен. Днес ме ползва за манекен и седях с гръб към групата :))). Бях избрала вълнена еластична пола до коляно и много фини гащаци, че да не личи ръбчето им. Само се надявах да е така. Сестра ми ме вбеси. Изумява ме с решения, които прави и само се надявам да не оплете конците качествено и да се налага да отговаря за тях пред кофти органи. С нея винаги чакам да тропне и втората обувка. Докато само изслушвам и гледам на кафе, всичко е наред.
Точно в момента всеки успя да ме ядоса. Мойо с тъпотията си да ме прекъсва, хлапетата да ми се качват на главата, бият се и ми ритнаха телефона, доксто пиша :))), сестра ми с тъпотиите и маниера да се прави на шефче заето, а аз съм се сложила да почина хоризонтално :). Преди много години, като гимназистка, посещавах бчк кръжок и бая добре бях подготвена. Даже мечтаех да попадна на местопроизшествие, за да окажа първа помощ. Много ми беше приятно да се изживявам като парамедик. Отделно на това, ако ми даваш визия за...обожемой ...два взвода момчета оххххх :)))), на които трябва да им върже есмарх, да се напипа вена, да се успокои и някоя дума и поглед, охххххх пък да се положи да полежи, ако му става лошо от кръв, пък да му се замери кръвно, на бицепсаааааа обожемой, пък да му се задържи пулсчето на брахиала охххх, ама недайбох да трябва да се обезвъздуши спринцовка и да му се бодне една мускулна ....лелемайко...дали бих поискала дупе или бедро....от второто бих видяла повече....Еее, Ал, връщаш ме в едни хубави времена. Моите ръце имат нужда да отдават. Да пипат. Да мачкат. Да лекуват. Понякога си мислех, че лекувам души. Не тела. Но тук, тук имам потърпевши души :))). Знаеш ли, от вчера ми се пие. Май ще си капна. И преди сме говорили за това. Самотно е да виждаш повече от другите. Самотно. Но не лошо. А уютно самотно. Целувам те. Ф
Ал! Пия. И се забавлявам дигитално. Хм, тва се римува с ...орално. Или с ...ааа, нищо, нищо :). И много ми се щеше да ми кацне една муза. И да ти напиша късметче за кафето утре. Обаче? Сухия режим в Америчко! Зеро. Главата ми празна. И си мисля пак и отново "Ееее, добре, че са мъжете, да ни го подадат. Вдъхновението." Понякога видя някое клипче , чуя песен и айдеее...тръгнал филма. Сега йок. Не че ми пресъхнаха хормоните. Не. Но някак попадам на едни такива трудно обясними, твърде ефирни впечатления. И се плаша, че не мога да ти ги предам. Например гледах една жена, нито зряла, нито млада, значи е била на 35г. С рокля флорална. Якичка широка, копчета до долу. Жената пееше и в един момент сложи онова дълбоко гърлено роптаене срещу съдбата, мъжкото звучене, а в лицето е нежна и мъжът от журито се обърна с гръб, хванат за главата като дете, което не вярва на нещо толкова хубаво че е истинско. И затваря очи за да го задържи. Да повярва още малко време в хубавото. Мислех си за това. Как тя не използва нито грам съблазън от бурлеска, от флирт, от мимики с лице. Не. Просто изпя емоции на една влюбена и наранена жена. Чиста емоция на болка. И това накара всички да я пожелаят. Като жена. Само защото бе ранима. Пулсираща. Отворена артерия, бликаща кръв. Гледах я и ги разбирах. В същия миг, когато тя изопваше вени по шията си, притваряше очи или белваше зъбки, си представях този глас не да отлита през залата към купола и , а да ме кани да седна на кухненската маса. Да ми предложи кафе и бисквитки. Представих си тази роклв с якичката как сяда на стола срещу мен и как тънката бръчица в кожата, почти колкото косъмче, между нослето и устата, се вдълбава в усмивка. Как очите и ме изучават спокойни и търпеливи и аз знам, че срещу мен има приятел. Добър. Мек. Щадящ. И ако съм мъж, ако искам да напъхам ръце под дрехите и, ще открия тяло с много свян. Само докато сме в кухнята. А после ще получа безумно възбудена жена, готова да изпитва всичко, което е за изпитване чрез тяло и душа. И най- вече, сладостта да се самоизживее като друга жена. Като други жени. Като Лилит. Първата. Гледах я тази участничка, застанала пред огромната зала, носейки само гласа и желанието си да пее и да се пренася в другия свят на себеотдаващо творчество. Само по себе си то е като да се любиш сам. Пяла съм . Винаги, когато съм щастлива, пея. А на планина, ще чуеш и опера :))). Когато си тъжен, нали знаеш как ти се стяга гърлото? С една засядаща буца? Дълго време не можех да изпея с Queen, когато пееше "Маммааа ...." , май все още е така. Но онази жена накара журиращият да се хване за главата и да и обърне гръб, ударен от силата на излъчването и, защото тя обичаше. Желаеше. Страдаше. И си мислех, колко е възбуждащо това. Колко красота разкрива. Колко е без значение тоталната липса на перверзия, покана или суета. Когато имаме една обикновена жена в мечта за любов. Която си е отишла. Иска ти се да я утешиш. Да я смачкаш в обятия. Да и дадеш тая любов. Замислих се, Ал, че ако търсим опорки в нещата, които действат като тригъри, ще сме по буквата на закона за еротично писане. А аз ....имам нужда да пиша зс другото. За духа му. За скритите характери в думите. Не всички ще ги тълкуват еднакво. И точно в това е идеята. И ценността им. Чупливи и крехки са емоциите, които събужда жена без грим, в дълга рокля на цветя с широка якичка. Аз я видях рошава и подгънала крак със стъпало към другото коляно. Като щъркел. Пред отворен нощен прозорец да пие вино и да яде сирене, гола, любена и готова за още. Иска ми се да бях мъж. И да можех да изпитам възбуда от една проста жена, в просто облекло. Само защото е искрена. Ранима. Силна жена. *** Целувам те докато спиш. Ф
Тази сутрин пенсийките още спят и пърдят.
Добро утро, Ал! Надявам се да ми напишеш дълго и сочно писмо. Ще имам свободно време малко по-късно тази сутрин и ще го изчета с кеф. Ф
Дълго и сочно лайно с привкус на умрял от мъка комунист само може да ти сътвори дъртия лайнянчик- тъпото Саше.
Добро утро душко.За разлика от теб съм станал ,стандартното шест без десет.Всяка сутрин с изключение събота и неделя са като вадени под индиго. Нещо ме наболява главата.Ами добре си направила ,че си била в сан-дружинка.При НВО всички момичета минаваха някакво базово обучение за оказване на първа помощ на пострадалите дишане уста в уста-любимото на момчетата ,но понякога носеха едни пластмасови манекени.Различни видове турникети, време на отпускане и затягане, превръзки на най-различни места. За последното на лагера всички момчета са желаещи да им се правят такива превръзки ,шиниране ,обездвижване и ред други. Веднъж бяхме за няколко часа на нещо като бригада ,за да подготвим едно чисто ново училище за новата учебна година и аз се раздрах някъде съм рамото на един пирон. Ами две колежки с две чисти дамски носни кърпички направиха добра превръзка ,а след това един колега с колата до болница за инжекция против тетанус.Тогава сестрата или лекарката, каза ,че превръзката е много добре направена за тези подръчни средства .Е, както е досещаш вечерта ми беше обяснено ,какъв заплес съм ,че съм успял така да се одера.Няма начин да пропусне да ми покаже къде ми е мястото в строя.Та на онова занятие, се отиграваха разни виртуални наранявания, но горещината в огромните палатки беше на ниво,въпреки ,че ги бяха повдигнали на страничните колци.А аз щастливец, кротко си четях някакво книжле от "Ейглитиерови"от Анри Троая до момента, когато дойде онази лекарка.Разбира се жената е дълбоко цивилна ,но аз съвсем сериозно станах козирувах, представих се, поисках разрешение да остана.Направо изваден от устава за строевата служба.Тя горката се смути, не знае какво да отговори ,само смутено избърбори не що от сорта "Ама разбирасе ,четете си".Аз вътрешно щастлив ,че съм толкова образцов се мятам като змей да й държа походният стол, защото да не залитне,а те съвсем по цивилно му благодари.Така започна един обикновен разговор, какво чета ,защо така не характерна за момчетата книга чета ,съвсем честният отговор ,че това съм намерил. От къде съм, кога се уволнявам и т.н.Просто обикновен разговор между двама непознати, без спазване на субординация. Ами приятно е ,някак жената я чувстваш близка.Относно HPV, има една лаборатория ,която е в Младост ,която се казва "Трансхеликс"..Казах ли ти Центи как се мина , мулти функционалният домашен прибор за измерване на няколко здравни параметъра. Героично е натриса на някакъв phishing websites за някакъв уред ,който по неинвазивен път мери кръвна захар, налягате, дишане и ред други.Обяснявам й ,че това няма как да стане ,а ние и без това имам два глюкомера ,ама не та не .Получаваме пратката и там условие, че пратката не подлежи на проверка преди заплащане-още един сигнал,няма изпращач, няма никаква фирма.Отваря ме я ,а вътре един развален оксиметър "Омрон",който само свети и така "ту-ту"-60 евро. И познай ,кой е виновен-Позна от първият път.Като съм я виждал, че не реагира правилно защо не съм я спрял и т.н. Носим опаковката при дъщеря ни. Това беше началото на домашният купон.Внимателно се свалят етикет, след етикет и се оказа ,че този боклук бил в Унгария,Словакия, Полша -от всякъде връщан и никъде не отварян, и най-накрая нашичката се хваща на въдичката.Добре ,че не съм аз.Аз като тръгна да си купувам книга ,то са викове ,как няма да я чета ,че в библиотеката няма място ,че кой четял книги, да не съм малко дете та да чета книги..Те двете ми унищожижа огромната соц.библиотека ,а да не говоря за тези на тъщата и моите родители.френски, немски, руски, всичко замина.Хайде за нашите разбираемо, няма на френски да чета Зола, Бодлер, разни поети, няма на немски да чена Кристиян Ваншафе, Вики Баум и разни други, на немски имаше и нещо по химия ,Хайне ,на руски също по разни химии и физико-химии.Как пък не.Имаха недостатък -бяха пълни с хлебарки или следи от тях. Ламперията във входното антре им беше убежището, не че ги нямаше в лампериите в другите антрета.Тотал демонтаж -всичко демонтирано, врати, каси, отидоха хубавите гипсови тавани/мода окачени,гипсовите са скрити/ ,ама истински гипсови с орнаменти, красивата мозайка, вградените антресьори, гардероби .Ще рушим неуморно другари.Това беше решение на Буба. Доскуча ли ти?????? Прегръдка , леко плясване по д-п-то и бегом на лекции. Ал
Ех, Алченцето ми, разказа за лекарката на походния стол в лятна жега си беше като да ми прожектираш Робърт Редфорд в Африка. Адски готин трик за флирт е тва "Разрешете да остана". Жената няма право да се разтопи външно, но вътрешно охохоооо :))). Изгледах току що онлайн лекция с няколко кафета и бисквитки, сега имам малко време преди Бадема. Наскоро за него ни говореше негова колежка и се изрази, че по време на работа Бадемът бил като балетист. Грация и финес, изразени чрез ум, възнамеряване и ръце. Казвам ти, душа човек. Силно те прегръщам. Ф
"Адски готин трик за флирт е тва "Разрешете да остана"." Душко ,душко ,душко ,ама какъв флирт та ние сме на занятие, Лекарката е старши лейтенант ,а аз старшина школник.Тя е през две звание над мен, по-възрастна ,а да не говорим, че тогава нямаше тази изгъзица наречена "феминизъм " и даже елементарното възпитание изисква да стана на крака ,а не полегнал като дебел циганин да я посрещна. По устав ,ставам: изпъвам камуфлажа, козирувам, представям се -Старшина -школник примерно Петров, разрешете да остана.За почти две години ,това ти е набито в дебелата глава ,че действаш автоматично. Жената се смути защото тя идва от "цивилизацията".Тя вади цигара ,аз като ястреб грабвам запалката и въпреки ,че нямам опит й запалвам цигарата. Останало беше един обикновен разговор, кога се уволнявам ,оставаха към два месеца, какво съм кандидатствал, от къде съм и т.н..Ако знаеш в началото на учебната година във висшите учебни заведения, колко смехотворни отговора има от момчета уволнили се преди две три седмици.Отговори от типа "Тъй вярно" ,"Съвсем не", "Слушам " .При поименна проверка ,най -нормалният отговор е "Аз", както е по устав, а асистента ,ако е млад разбира ,че пред него , е някой ,който току що се е уволнил.Разказвал съм ти и водевила с един познат ,който завел на кино, последна вечерна прожекция. Е, всички тези "наслагвания " ни държаха към месец, е за всеки индивидуално. Я учи и не се заплесвай по устава за строевата служба. Ал
Ал! Толкова съм щастлива, че пея по дъжда. Бях супее активна. Беше диалог. Подавахме си реплики с Бадема. И знаеш ли докато си събиеа сламата и замълчава аз вадя мекия нисък глас с новата си идея. Нов похват. Логичен. И познай! Познай! Имало такъв прийом. На еди кой си. Е, обърнах се към курса, вече ще го знаете като Фейрин прийом. :) Мбого обичам мъже, които ми дават криле. Да мисля. Творя. Гениални ултра алтернативи. ***Мбого ти обичам военните историйки, Ал. Кодът на честта. Мъже, които с един поглед виждат мултиекранна диагнпстика като филм ма Тарантино. Вървя. Извини ме. Екрана е мокър. А аз имам нов прийом на мое име. Ф
Адмирале! Ше те мачкам! Лягай! :)))) напомпена Ф
Ал! Досадих ли ти? :))) Ф
А сега? :)))
М? :)))
....мништо непитаммм ....шушкам си путмасата .. ..ммм...м ..мхмхаахмммм
Ще питам! Па квото ще да става! *изправям се* напъчвам*брадичка горе, поглед на 13:10ч* Разрешете да доложа! Възнамерявам да ви досаждам, адмирале, за цялата нощ! С всички похвати! Разрешете да остана! :))))Ф
Ал, с твойта реплика за "военно призоваеми", ме накара да асоциирам нещо твърде любопитно. Такааа. Бях под душа. Силна гореща струя за разпускане на мускулатурата . Вдишвам парата и си мисля как тялото ми няма да получи облекчение, докато не го оргазмирам, но съм гладна, бързам и искам да стане веднага. Та покрай твойта реплика и фотосите на Мерлин Монро сред войничета на мисия, които всички сме виждали, правя си аз една фантазия, как стоя пред взводове и съм една млада и ултра красива звезда на съвремието. Е? Какво печелят те? Пълнят очите. За което тя е длъжна да им даде малко база за фантазиите, малко плът, сценично облекло, жестове. Понеже в тва време съм си помогнала с едната ръка да осигуря достъп за струята в другата ръка и бързам, нали така, подминавам като лош вкус фантазиите, в които звездата се съблича и им се гъзи на войничетата пфуйййй гротеска, не става, та стигам до там, че тя пее, а те я взимат на ръце, за да я пренесат над цялата публика, прехвърляйки я през десетки протегнати силни длани. Тя седи. Или поне се опитва. Даже може и да е с кръстосани крака и дълбоко деколте, пее, усмихва се, а дупето и е опипвано, захващано, стискано и предавано от мъж на мъж, люлеейки се над главите им, с милион рискове в това дали ще пропадне, но винаги мъжката сила на изправените ръце я подхваща и плъзга като слънчев лъч над езеро. И знаеш ли, Ал, опитвах се да ги усещам тези милион ръце под дупето ми. Как се докопват до месото. Лакоми. Ненаситни. Как го опипват и се мушкат навсякъде. Как са нахални и все пак внимателно предават щафетата. Представях си това, докато не изригнат под дразнещатата гореща струя върху клита и то знаеш ли защо? Защото я видях, се видях, как бивам пренесена през целия полукръг до сцената и когато ме поставят да стъпя отново върху нея , роклята ми има много дупки, пробити от пръсти :)))). А аз съм свършвала милион пъти върху главите им. И Ал, понеже и това не отговаря на истинското военно подпомагане чрез призовани цивиони медици, наложи се да сложа във визията, по- късно когато бях на упражнение и им разглеждах лицата на моите, та сложих едно момиченце , идващо след училище. Има нещо специфично в нея. Ще ти разкажа. Нещо, което ме кара да си мисля, че тя има нужда да бъде подпомогната чрез обстоятелства, за да си намери момче. Нали знаеш как месарите имат един специфичен месест гръб, подобен на раница. Понякога си мисля, че просто заприличват на гърбицата на глигана. На принципа подобно при подобно. И тя е такава. Но не само това. Личицето и е кръгло, държи го наведено надолу, леко захлупено и гледа някак изотдолу. Но не сърдито. Не. Много хитри бързи очички. Всъщност красиви. Лиццето е с нежни черти. Фино носле. Устичка. Само дето цялата едра фигура, месестия гръб и приведеното лице създават впечатление на таралеж аха преди да се сгъне. Та докато я наблюдавах и се сетих за твоите думи, някак си я представих в бяла престилка, касинка, бял чорапогащник и червен кръст на джобчето върху огромните цици. Ето това вече е мома за два взвода, си помислих. Да. Това вече - да! Тя е смутена, не свикнала на мъжко внимсние. Направо се смее заразително кокетно от нерви, от техните поздрави и подкачки. Завърта се с гръб, пълни спринцовка, изстрелва тънка струйка във въздуха. Войничето се чуди дали да гледа параболата на лекарството или сферите, служещи за дупе. Но тя се обръща. Идва. Надвесва. Тежестта на гърдите и се оказва непредвидена атракция, чийто спин му завърта главата и момчето изобщо не усеща леката и ръка как му пробожда кожата. Хвали я. Кани я на среща. Тя се шегува, че е вече заета. А е объркана от това неподозирано внимание и не знае какво да прави. Но като идва нвйния човвек, той не вижда едър гръб, не вижда таралежеско свиване под веждите. Той вижда мома свенлива. Мома, равна от горе до доле, както писа Чудомир, чиято топла плът той би могъл да разположи върху тезгяха си и да я меси, меси, меси. Да си сложи точилката между тия мекици и да търка,търка, търка тая точилка, докато момата се захласва от смях и го гони с устенца. Той казва виц. Втори. Момата се разтриса от смехове. Забравя да се пази и крие. Всичкото и достойнство се люлее пред очите му. А гласът и звънък....и очите блеснали, че чак кошутени , меки и топли чак до косматото слепоочие и сресани бакенбарди назад към ушичките. А космите, Ал, значат страст. Значат тестостерон. Възбуда. Ищах. Триене. Повече усещания отколкото гола гладка плът. Пишката му реагира сериозно и тоя я хваща за ханша и я млясва в устата. А момата е толкова щастлива и изненадана, че му пуска език преди да се усети дали е за шамар. Докато се спира в гърдите му в твърде близка прегръдка, той и мачка циците, а тя е толкова възбудима, така се накокошинва, че за малко да му свърши в ръцете само от това как я обарва. И понеже зърната и сцепват плата на сутиена пристегнат и той е заровил лице в цепката, излизаща из деколтето и, вдъхвайки чистата моминска кожа, тя му мачка раменете и бицепсите, връща се на врата и говори "Ма моля ви...ох ах...моля ...как тъй сега" и нататък те са ръка за ръка на вечерна разходка, турска чекия, момата разлята като втасало тесто се смее с тея изтеглени писани очички и му държи хуя в ръчички, па се гъне като ветрилце нагъната да му го целува и лигави и да си го слага между циците, докато си го нагоди на твърдина, че да я подкара мисионерската. А тялото и е бяло. И е много. И има и за закуска, обяд и вечеря. И за осмия ден в седмицата. Да си я сервираш. Да си я ядеш. Да си те гали и целува, да се подлага под тебе, да си повдига циците с по нежна ръчичка, да ти ги подава. Да си разтваря дупенцето с ръчички, които иначе много нежно почистват рани с кислородна вода и вадят костици с пинсета от отворено бедро, но сега застанала кучешката пред теб, тези бедра висящи като пердета в театър , тя ги отдръпва встрани и захваща декора дупешки, отваря сцената за прожекторите и ти предоставя истинска майска роза във вид на телешки черен дроб цепнат по вертикала, с източена кръв чрез накисване в прясно мляко. Някои млечни капки са там , из нейните червени депа. Ароматни и сочни. Викат те. Като едни сирени с убийствено омсйваща песен, ти се впускаш в този водовъртеж и оставяш да те засмуче, докато наоколо се тресат вълни и се блъскат сами в себе си, в теб, в окото на дупката на тунела и всичко така се тресе и върти, че чак свят ти се извива! Ето там и е мястото на тази колежка! Такава военна призовка е щастливо събитие. Един мъж ще стане щастлив. Една жена ще грейне. А останалите ще бъдат обслужени от грижовната и лека ръка на несмущаваща се касапка от кървави гледки. Така че, мой скъпоцений Ал, ти който ми казваш А, а аз политам чрез стълба към небето, пеейки азбуката, успя хем да ме свършиш в банята с фантазията за пробитата рокля на Мерилин, носена на ръце над публикста си, хем да свържеш две тела във виртуалната реалност, войничето с чешитския характер и грозно окосмяване в ушите и другарката му, нежната Хеджхог. Ал, само като ти спомена името и се намирам в леглото, незнам кск ще продължа нощта, без да скимтя от недокосването ти. Затова ставам да си лапна малко десертче за утеха. Надявам се да пийнеш забавно кафенце, докато ме четеш. Чети ме! Чети ме още! Изпии ме с очи :)))! Поне това! :))))) Ф (п.с досадих ли ти?)
Добро утро, Ал! Цяла нощ валя, но току що чух птича песен. Добър знак. Облачността е като срязано козуначено тесто с прорез от чиста синева. Дано спре мокротията, че е петък и ще е натоварено по пътищата, а аз ще мръдна до Казанлък за следобедното кафе. След ранната лекция, разбира се. С онзи, дето го смущавах чрез палцови подскоци над гърдите :). Понеже чат пат забелязвам и при други, едни изучаващи по- дълги погледи и се чудех дали когато мъжа вземе да се прегъва означава нещо? Когато е кръстосал единия крак над другия на широко, с глезен над коляно и свие торса в остър ъгъл, за да преподава от такава поза? Или като днешния, който седейки, си задърпва дънките нагоре от колана? Би било адски самонадеяно да си мисля, че е възможно да им идва желание, докато ни говорят. Но всъщност аз изрично прилагам много високо внимание и ги гледам със сериозен интензитет, стараейки се да отпусна всеки лицев мускул. В редки моменти надигам я шишето, я термочаша с кафе, от което после устните ми са мокри и трябва да ги свивам една към друга и разпускам. При това упражнение за моя радост усещам, че има достатъчно широка повърхност, която на всичко отгоре се пълни с кръв. Но все пак въпросът, беше за присвиването на тялото напред, торс към крака от седеж пред компютъра, след като сме си държали погледа и моя рентген им е сканирал мозъка, характера, табиетите в целуването, ако го има, схемата на прегръщане и водене на сексуален акт, видът на лицето и руменината му, при това положение. Толкова са различни! Отиват им коренно различни типологии на поведение. Има хора, чието преживяване в дълбочина на всяка интеракция, те кара да не допускаш никаква възможност за игра, за да не страдат. Та те едвам са си позволили да бъдат такива, да рискуват, да направят простъпки, за които не са сигурни дали имат право, откъде- накъде, докога, нима :))).Трябва да бързам. Целувам те. Ф
Душко, душко, това ,че ми пишеш докато вървиш направо ме ласкае, но много те моля ,гледай си в краката,защото София не е известна с раните си тротоари и улици,а да не говоря ,че маргиналите, открадват различни метални капаци на шахти.Като малък съм падал в така шахта.Някога на улица " Асен Златаров", позната на теб, имаше едни капаци ,които бяха част от тротоара-служиха за вкарване на въглища ,защото тогава много сгради бяха на твърдо отопление, а ако имаше и магазин имаше една спускаща се платформа за вкарване на "стоката" за продажба, особено разни щайги, каси и т.н. Та вървя аз по улицата ,уж съм кожа и кости ,но стъпвам на такъв капак,а той не застопорен, някак се отваря и аз се изтърсвам долу.Не е болката ,това не е проблем ,а това ,че навътре имаше тайнствена ,плашеща ме тъмнина.Е, извадеха ме ,малко по омърлян ,в къщи ми прочетоха конско, да си гледам в краката къде стъпвам.Та и за теб- гледай си в краката. Ако знаеш в караулно бодърствуваща смяна какви сексуални разказваше и мечтаеше ,а те девствени, ама пусти мерак.Иначе лекарката ,медицинските сестри при вземане на кръв ,бяха в началото смутени, но като виждаха щастливите лица и уважение ,както и понякога лекото глезене на войниците някак се чувстваха поласкани на токова внимание.То такова количество тестостерон, при това момчешки, че с нож да го режеш. Кога друг път ще те докосне женска ръка ,ще те пита млада жена дали не ти е лошо, дали те боли ,добре ли ти е .Та това е малкото войнишка щастие . Казвал съм ти когато неканен се изтърсих при съседчето, при едно внезапно идване в София ,а идеята беше да придружа батальонният, че нещо имаше да урежда документи във ВА, а ж.к."Ленин " ,не е далеч от задната страна на Академията.Та аз в къщи, хем да "прикрия" УАЗ-ката с шофьорчето, хем да хапна, хем някой лев да получа, но не можах да се свържа с нашите.Все пак това е времето на стационарните телефони.Та тогава съседчето реши да се прави на майка ми, да ми даде някой лев, да ми забърка яйца, а аз да се изкъпя.Последното най ме притесни, но как да е, се напъхах в банята ,кеф под душа,топла вода изобилие, изпикаваш се под душа, сапунисваш се , миеш се ,красота , а тя влезнала да ми носи чисти хавлии,а аз гол като сокол.Егати конфуза ,няма къде да се скриеш.Иначе много харесвах Румката от института ,да ми разтрива слепите очи или онези мускули ,които започват от ушите и отиват към краят на раменната става. Вече години по късно,когато работех в друга фирма и се правех на нещо като шефче, та с една колежка пием кафето и аз съвсем невинно й предложих да ме разтрие раменете.Тя почитателка, като Румката ,и други колеги на разни езотерики и други такива.Бърбори нещо, аз почти дремя, тя дребва и по едно време влиза колежка от съседен кабинет и пита ,"Ама вие какво правите".Аз де факто дремя, колежката си бърбори нещо по любимите й теми, но в този момент ,на знам защо отговора "Разтривама го ,че се е сханал, все още не се ебем".Аз се ококорих като жабок.Не очаквах такава реакция. Егати отговора ,защо го направи.Ал
Я-я-я-я-я, я чакай ,че нещо не разбрах.Ти с кого ще ходиш до Казанлък, с какво ще ходиш, колко ще бъдете, кога ще се върнеш.А бой по дупето да зачервяване и отбелязване на прашките.Да си налягаш дупета.Днес е натоварено и всякакви селски малоумници са се юрнали по шосетата,а подбалканското е кошмар.Знам го аз.Ако тръгнете през Труд и "Граф Игнатиево"е пистата на маргиналите.Минавал съм го доста пъти. Да ми докладваш за тези мисли и действия. Отиваш на Копитото и гледай синьо небе колкото си искаш.А ако искаш ,качи се на "Щастливеца"-гледай до насита. Ал -ама-а-а
Кои ще пътуваме? Три идиота в лодката, а кучето остава дома. :)))) бръмммм Ф :))
А ти дишай, мое ревниво до болка в челюстите войниче, дишай! Само ще се разходим до Казанлък, и ние все още не се ебем. Ф.-ъъъъър :))
Поздрави от розичката Ф
А де , а де . Тези неща не си ги и помисляй. Не съм прегърнал еврогейските ценности.Мъже ли са ,какви са ти, да не са разни от курса.Бил съм толкова пъти на "Граф Игнатиево" От там ли ще мините /, вътре в щаба има дата 1941 година от мозайка и на локатора в Труд съм бил, тогава бяха две зони на достъп. За Крумово да не ти описвам.Не си спомням ,ама какъв формуляр за одобряване за достъп попълвах, даже имаше въпроси какво вино пия ,колко често пия, сам или в компания, какво ми е отношението към връзките с мъже, а след това събеседване с някаква булка. На мен тези, та тази игра съм я играл .Всичко,каквото си правила или правили , да ми бъде описано ,най-подробно и довечера да ми пишеш. А от какъв зор ще ходите. Ал
Да ти изям муцунката! Пих фреш, кафе, пишках. Сега се пускам по центъра. Блесна слънце и е чудесно! Хайде да харчим! Ф
Адмирале! Позволете да доложа! Дома съм! В гаража, де, но бързам да ти пиша, за да си спокоен. Пиша от новата си рокля. Пътувах с децата, безцений, имахме важни разговори. Май винаги си правим терапия по този начин. И лютиерът е финалния щрих. Обожавам този мъдър набожен татко Карло. Намира точните думи и им говори по начин, който ги стабилизира, засилва и им вдъхва кураж. И затвърждава казаното от мен, с много благ и праведен светоглед. Изключително съм му благодарна, че играе тази важна роля в живота им. Целувам те. Липсваш ми. Твоя, Ф
Сладки сънища. Плътно гушкане до изпукване на костите. Ама защо така харесвам са ме прегърне жена. Все едно настъпва едно омиротворение със заобикалящият ме свят. Дали излъчват някаква енергия и топлина или просто е самовнушение. Знам ли? кой съм аз та преценявам. Ал
Вкопчвам се като в плюшена играчка и ти заспивам на гърдите. Ако капне лига и ти се стече по врата, ще търпиш :)))). Пу, аз съм отгоре! :)))) отмърррркккк Ф
Вчера като се замислих върху твоето пътешествие ,не знам как се завъртя разговора ,но Центи сподели ,че два-три пъти, по време на соца, с онзи магически пропуск, е влизала във военните заводи. / май бяха Георги Димитров/. Да ти кажа за един ден с хубав, мощен джип съм отивал до връх Ботев, там направихме съответните измервания и избрахме местата за монтаж на апаратурата и антените,разговор с шефа и в пет следобед пак по същият път през Труд се прибрахме в София. Някога в Казанлък е имало фабрика "Българска Кремона", някаква друга ,която произвеждаше конци за бродиране ,които наподобяваха DMC. Та в контекста на разказа за музикалните инструменти си спомних ,че на улица "Бачо Киро " имаше една работилничка, на витрината, на която висяха части от декове и грифове на цигулки и други струнни инструменти,а на табелката отгоре пишеше "майстор лютиер Франц Христодоров /ф/". Почти до ъгъла срещу "Младежкият театър". Пия кафе в леглото, пиша на теб, едно приятно сутрешно събуждане и изживяване.Да се мушна ли при теб,под завивките. Ал
https://www.youtube.com/watch?v=IRPs-EwwVmU Виж поличката на момичето в 3-4 минута.Ал
https://www.youtube.com/watch?v=yJQlmWzF0Uk
Мушкай се, Ал! Ще ти разкажа за пролетта в подбалканието. И за лютиерите. Ти се облегни назад, а аз ще те обкрача с крака странично, като асиметрчни матрьошки. Вчера сме пътували върху шлейфа на младата пролет. Тя пред нас, ние точно след нея. Косите и отблясваха. Венецът и се сипеше като фини водни пръски. Едни пухкави шапки кога сиви, кога по тъмни стояха заседнали над планината, а под тях стърчат крайчетата на белоснежни преспи. Водопадите пълни фучат и се изливат над пътя. Земята по- пухкава по - мека и наситено зелена никога не е била. А щъркели прелетят . Ту тракат с клюни в чифтен танц в гнездото. Ту се отпуснат към селския двор и кацнат в него. Ту се реят над пътя ни. Бошкейййй, дъги да искаш! Събирахме ги в голямата кошница. Сочни плътни наситени цветове. Една като диадемка аха до нас , подпряна на склоновете. Друга огромна влязла в Тракия. Божеееее ами плодните дръвчета дето са се скрили под сватбена премяна. Булки да искаш. Целият свят се заженил, Ал. Навсякъде белота, чистота и цвят, украсен в розови и жълти бродерии. Нито ден по- рано или по- късно , ние нямаше как да държим шлейфа на пролетта и да пием от тая благодат. Гледали сме , гледали и както всеки път сме се възхищавали и разчитали на тая красота и юют да ни влезе под куртките като библия и да ни пази та чак до следващия път. А за лютиерите, ооооо, колко много мога да ти кажа. Вчера видяхме наш нероден Петко. Без лак, без цвят, без струни. Един плод, морфологично развит, жив, но в другия свят все още. Клекнах му до e-f-овете, онея арабески , дето влиза звуковата вълна в корубата и му пошушнах нещо. Чувам го. Като пренатална психология му приложих и го чакаме да се роди. Имаме вече един инструмент от този майстор. Чисто нов беше. На няколко дни го изнесохме към Германия за изпитен тур по градовете. Ал! Всеки един! Всеки един чул гласът на този инструмент питаше: "Какво е това? Откъде го имате? Чий е? " Такова богатство има в обертоновете, че подобна мекота не се среща често. Да притежава и мощ, да има звънки и ярки височини. Да може нежно да вплътни низините с кадифена масленост. Оооо, велика работа е това, лютиерството. Имаме виолончело от немско, фабрична изработка от първите години на 1900г. Пострадало е. Преживяло е софийските бомбардировки. Вътре има десетки шевове и залепяния. Събирано е по костици и по сантиметърчета. От кого? От един велик човек- Хайнрих Мюнценберг. Челото е възстановено с такова майсторство и търпение, че на днешно време въпреки деликатния си статут, то прави впечатление и изпъква с благородния си глас. Сравнявала съм го с десетки новоизложени инструменти по време на фестивал на лютиерството в Германия. Е? Не им отстъпва. Много често студентите свирят на едни кратунки. Но когато в камерния състав или в оркестъра има бижу, то се чува. Изпъква над другите не като сила на писъка. Излиза над тях като богатство на палитрата. Обединява ги. Придава звучене , плътност и всеки диригент се радва да има такъв. Нашето чело сме го пазили много, знаейки че е деликатно. А особено, когато прочетох книгата за лютиера " Балада за Георг Хайних". Имената са променени. Евреите се опитват да обсебят всичко. Във филма "Ти, който си на небето" прототипът е нашият лютиер, а не господин Леви. Да създадеш общество от музиканти, да направиш оркестри и да внесеш за целта лютиери и всичко, е било царска идея. Тази идея засяда. И оцелява. И войни. И социализъм. Времена, когато в старите градски къщи, живеят по цели семейства във стая. Пранетата висят в тесните коридори. Банята е обща. Всички са бедни и гладуват. Дори тогава е имало хора, запалени от искрата в копнеж към идеалното. Към чистия звук. Към божественото съвършенство. Нашето чело е перфектен инструмент, но ме е страх, Ал. И за него. И за свиренето на груба музика като съвременната. Като Шостакович :))). Дълго обработвах домочадието и дълго събирам, за да купя чисто ново чело от нашия лютиер в Казанлък. Човекът прави вълшебства. А знаеш ли, челото на Хайнрих го чух за пръв път разлепено. Без акустиката в пълнота. И мигом го усетих като потенциал и ценност. Отидох до Варна. То беше на пенсионирана челистка от операта. Тя пържеше мекици за внучка си. Даде ни и сума ти ноти. Взела го е така. Репарирано. От ученипка та цял живот с него. Развила беше артрит и не искаше да го гледа повече. За да ми го покаже, по телефона, а аз съм на обявата и седя в колата до Канала на неква бесна лепкава софийска жега, тя засвирва пасаж от концерта на Лало. Точно същата част по която сме работили вкъщи, преди минути. Детето е горе на частен урок. Аз вися в колата. Тва работех с години. И чувам тва чело как пее , чувам фалшовете изпод кривите и пръсти и мигом усетих дълбочината и богатството дори в тези фалшове, дори от разлепена коруба. На другия ден пътувахме . Варна. Пълнолуние. Инструментът и ние на пясъка, пием и се черпим. Тази челистка едно условие имаше. Да поддържаме челото при точно този човек в Казанлък. Така се свързах с него. Знаех го. Известен е. В Япония особено. И все пак , това беше повода за едно необяснимо силно приятелско, близко, засищащо общуване с този лютиер. Я! Кафето ми свърши. Чакай да стана за още. :)))) Много те целувам . Ф
фиче, я кАжи ти вчерА, кът' минА няколко пъти под дъгата станалЕ най-сетне жена, ил си остАнА същия травестит с високо сбръчкано чело?!?
Ама за какъв дявол ти казах за този Франц Христодоров или пък беше с Ф.Само ми натри носът , за да ми покажеш колко малко знам.Ами аз си го знам ,това беше едно от големите разочарования на майка ми.Защото на две нейни колежки момченцата бяха кой на цигулка ,кой на пиано ,а аз на пръсти и то мръсни в устат,Като в онзи филм "Изпити по никое време".Името съм го запомнил защо ми звучеше много загадъчно, а и често минавах покрай него.Та аз не правя разлика между чело и виолончело/ако има така/. Цигулката за мен е ненаучваем инструмент,това вибриране по струните, разбира се води до скъсяване и увеличаване на трептящата част ,а от там на височината на тона ,ама как да знам къде да натискам-загадка. И много добре знаеш, че не мога така да обрисувам един изглед ,пейзаж като теб.Може двамата да виждаме едно и също ,но го възприемаме различно. Харесвам музиката ,особено клавирната ,но какво от това, оставам си само с едното харесване.Няма да ми обиждаш Перловсакат река и да ми я наричаш Канал.Ако знаеш колко игри са се провели там, ако знаеш колко шамари съм "изял" за дето съм се пъхал в отводнителни канали за дъждовна вода.Нали съм ти казал, защо от двете страни на така нареченият от теб Канал има тревни площи,а не улица.Перловската река беше място за момчешка изява и глупави постъпки.В нашата кооперация/тогава/ на партера живееше една Любка ,доста по -голяма от нас обикновените келешчета и тя свиреше на цигулка.В ж.к. "Яворов"/сега/ в съседен блок живееха две сестри цигуларки и по цял ден на цигулките ,май са доста известни на запад,но и те са вече възрастни.Иначе имахме една позната проф. Звездичка Тодорова, ама тя май беше нещо по солфеж или някаква друга дисциплина-имали хармония??? като дисциплина.Няма така да ми натриваш носът ,че съм музикално и описателно неграмотен..Чета те с интерес ,но си мисля колко по-артистична си от мен. А аз съм като талпа. Тези на Христодоров/ф/, които висяха, имаше само горно и долна половинка, цял дек ,но не лакиран иначе когато съм заничал през прозореца някъде навътре в сумрака съм виждал завършени или реновирани.Чувал съм ,че Страдивари е използвал за тяло ,парчета от някакъв бор съхнал на корен на южен склон и то само от определен район на Апенините.До колко е вярно не знам, а лака ,който използвал май още е загадка технологията Твой не музикален и не описателен Ал. Харесвам музиката ,но я разбирам по някакъв друг начин ,ако изобщо може да се говори за разбиране ,аз просто я чувствам ,по някакъв свой си начин.Понякога толкова ме вълнува, че може и влага да усетя в очите , но цал живот съм трениран -момчетата не се лигавят. Пак Ал
саше, влага по-скоро е избила на спаружения ти гъз.
Любими мой! Ще ти изям бузките, ти казах! Сега минавам само да ти споделя едно преживяване тази нощ. Не е еротично. А езотерично. Понеже има в момента един казус семеен, като широко понятие за до две ребра семеен, в който казус мога само да ползвам интуиция, емпатия и утайка на кафе, като здравата логика не съм сигурна, че е верния път в случая, защото човекът не е машина и има много неизвестни все още, та...., нощес сънувам сън. Аз съм край обекта на вълнение и майка му, виждам причините за проблема, чуствам откъде извира дисхармонията на състоянието на обекта и докато се старая да изградя въжен мост към него, в тази иначе доста буреносна обстановка, знаеш ли какво се случва, Ал? Майка. Изникна в далечината и дойде при мен. Толкова ясна, с порите на лицето, веждите, бенката, точиците в очите. Очите и усмихнати, де. Моментално прекъснах съня. Знаех, че трябва да бързам и няма да остане дълго. Питах я дали е добре. Тя не ми отговаряше с думи. Не отвори уста. Но сиеше, спокойна. Разбрах, че няма нужда да се смущаваме от настоящия проблем. Че имаме пазител. Гръб. Не сме сами. Толкова силно исках да я има и да я пипна, че се събудих. Беше 02ч. Погледнах в сайта. Исках да ти пиша, но размислих. Ал, не сме сами. Не знам за ангели хранители, но предците, корена, старо-майче, баба, дядо, някой, винаги има някой, който бди и помага. Чрез внушение. Чрез знак. Чрез смяна на емоциите ни. Насочва ни, когато се затрудняваме и когато поискваме помощ. Когато се нуждаем и си го признаем. Именно това е в основата на някои молитви. Не е нужно да казваме Отче наш. Нужно е да знаем, че дотук са границите ни, възможностите, нататък е деликатно и ни трябва жокер. Тъй. Майка дойде. Продължаваме. Идея по- спокойни. Защото не сме сами. *** Чело и виолончело е едно също. Както бас и контрабас. Или корна и валдхорна. А духач е всеки с духов инструмент. Затова не ги насочих натам :))). Иначе флейта се разнася много по- лесно. И още нещо много важно. Твоята енергия, Ал, никога не би могла да бъде нещо, което заслужава натриване на нос. Ако се закачаш и ползваш губерка, ще подскоча, много ясно. Но твоят интерес към мен, емоциите, които влагаш, всичко, което правиш е Дар. Нещо, което ценя адски много. Не искам да се променяш, за нищо на света. П.с. искрено се надявам да се поразлигавя до довечера. Че и да спиша нещо. Бижичкат ми едни мравешки магнитни краченца и май трябва да ги строя в прави редички от думички. До после, Ал. Викат ме на молско кафе :))). Твоичката ти :)
Аз и да искам не мога да се променя.Аз се променям като оставам същият. Май се казва инат. Голяма талпа съм.Румката казваше ,че съм добър по душа ,но съм голям инат и все си вредя на себе си.Колкото да прадедите един прадядо Стефан убит на Чаталджа/казвал съм ти го/ на по -младата ми баба баща.Един дядо убит на Дойран -Дядо ми Васил 34-ти Троянски полк девета плевенска дивизия.Скоро пишеха как след тридневен обстрел на позициите на този полк от съглашенски войски включително и с газови снаряди ,два английски полка достигат до окопите на 34-ти полк .Започва почти целодневен ръкопашен бой- пистолети, ножове ,брадви, колове ,приклади ,-биват убити 2500 англичани, 400 пленени останалите към хиляда избягват.Позицията удържана. Като погледнах паметните плочи в троянското село ,май в тази война са убити към 50 мъже,а това значи 50 жени вдовици, няма мъже за оран, за сеч на дърва ,няма кой да легне до жена, ако допуснем ,че всяко семейство има по три деца,а те са били по-повече -това значи, че 150 деца са полусирачета и са гледани от майките си ,които орат, садят, цепят дърва, гледат деца, гледат животни -е това са онези българки. Хайде сравни ги с кифлите.Другият ми дядо Велин с пробит дроб в Добруджа.Бил в конен полк. Прегръщам те ,обичам да ме гушкат жени ,все едно съм малък.Ал
Не си малък саше, а жалък!
А свирачка е всяка с музикален инструмент.
Ал, виждах се с приятелка, с която сме си изгубили дирите преди 20 години. Тя е връзката ми със Спасчо :))), който се бил пропил, но бил красив мъж. Има още толкова жени, които съм изпозабравила, а сега обсъждахме децата им, пътищата, случаЕностите. Определено ме влече към това да си възстановя мрежата от женска енергия. Поддръжката, от която се храним, черпим сила и се подкрепяме във всяка трудност, лудост и емоц покупки :))). Таман се уморихме от кечъп*, а вече ме чакат за фитнес. ....едназаетаФ,мечтаеща за ръцете ти
Ал! Изплющя се един порой и ни задържа вкъщи. Опнах гърбе. Кучето ми топли босите стъпала. Халатът се е открехнал и откак свалих роклята, ярко се излъчва ароматът, впръскан в деколтето. Напоследък го слагам точно между циците. На средината в предмишницата. На вътрешните китки и на косата. Това е "онзи" парфюм. Много е фин. Елегантна работа. Мислех си как деликатно облъхва с притеглящо вниманието прелъстяване. Като към нещо интересно, чисто и твърде любопитно. Надушвам си сама излъчваното от разтвореното деколте, а искам там да е носа ти. Да го втриеш, докато не му се обърне нагоре месестия край и да го обършеш в цепката между лежащите гърди. Искам да ги заграбиш в длан, да претриеш зърната с палец и да ми ги целунеш в дълга мокра целувка с пърхащ език. Искам да виждам муцунката ти, завтъкната в цицата ми. Искам да виждам как се мести челюстта ти , как изпъкват жилите на шията ти. Знаеш ли, през моята пробягват тънки сини венички, когато повдигна брадичка. Пиша ти, а кожата ми е напрегната. Мога да свия вагиналния мускул, от което притръпвам и си отръсквам раменете. Мога да свия и аналния. След това не притръпвам, зеро реакция. Но усещам цялата повърхност от клитора до пъпа като минирана зона. Като кожа, чиито нерви са толкова разкъсани и хаотично прикрити, че ако допреш пръст, всичко ще се засуче като плаващи пясъци и ще те всмукне навътре. Не мога да си представя да положиш ръка. Твоята длан върху голия ми корем. Боже! Пишът ми се присви сам. Ще си като радиоактивен. Ще ме изгориш. Ще ме разтопиш. Ще скимтя и ще се гърча..за още. Боже , ако ми теглиш език от пъпа надолу до клита, ще пикна! Не , няма, образно го казвам. Ами ако ти гледам оченцата , как ме фиксираш нагло и качваш разплескания език обратно нагоре. Влачиш го през коремс ми, ще минеш върху парфюма и накрая ще ми го вкараш в устата?! Бррррр, пак се отръсках. Адски ми е силно желанието в момента. Да усетя хладината на синджира ти по брадичката си. Да ти смуча езика. Да ми пъхнеш два пръста и да се стегна около тях. Да ми изпукат ингвиналните свивки от напъна да те заклещя там. Ако чувам дишането ти, ако усещам топлината на дъха ти, ако си се стегнал и имаш ерекция, която няма да си играе на криеница, а директно ще се заяви на ключалката. Ще се съедини в нежен допир. Пак ще се отръскам божемой. И ще се повдигна към теб, за да преминеш ципите, да се закачиш за тънката лигавица и да я повлечеш надолу, навътре, докато не се отлепи от пениса ти и не се разтворя примамливо. Ароматно. Воднисто. Най- после става лесно. Прекалено лесно. И бесно. Този аромат на женско биле те удря в носа и се забиваш с таза в моя, докато не опреш в дъното ми. Аз съм ниско и глухо басово удоволствие. Разкрачвам изпънати прави крака и се хващам за прасците, за да имам опора да гледам как ми влизаш. Да виждсм мокрия ти пубис, тъмнината на члена ти, кожата блестяща как излиза от мен и как корема ти рязко те връща обратно на топло. Искам шамарче през клита. Искам да го изненадаш. Никога не е бито, горкото. Не е первано. Искам да му пуснеш лига. Искам да видя устничките ти как прекъсват тънката нишка, проточена до мен. Искам да ми се наведеш и да те целувам, защото си свръх сладък. И перверзен тип. А ти не спираш. Движиш се, орейки ритмично. Наслаждавам се на всичкото ти. Да гледам лицето ти. Движението на раменете, особено след като ми хванеш глезените. Гърдите ти как се напрягат и отпускат. Зърна, които искам да сгризкам. Искам да ми пъхнеш три пръста в устата. Искам да ме подчиниш. Да го видя в очите ти. Да ми завържеш очите. Да ме обърнеш по лице към леглото. И да ме захапеш по дупето. По краката. Да подпъхнеш ръка и да ми премажеш клита, вкопчен в захват заедно с пубисната кост. Пак ще пикна. Но и ще вдигна гъзето. Защото ще искам още болка. През всичкото. През цепката. Като натиск от цялата ти длан. Като натиск от пръсти разперени, от месото под палеца, събиращ се с насрещния среден, мачкащ всипко по пътя си. Дерящ. Разделящ. Ще искам да прокараш леко възглавничката си по гръбнака ми. Докато мине хлътнатината под кръста, издигне се по сакрала и ще те очаквам да забодеш палец в анала. Ще се напъча назад. Ще пищя. Ще викам. Ще дера и ще се моля да ми го начукаш зверски. Мощно. Безпощадно. Ще искам да си над мен, в мен, под ритъм. Забързващ. Докато не изтриеш чрез триене всичката влага, която извира и от която ме сърби подкожието. Та в мозъка. Ще искам да лягаш върху мен. Ще искам да те чуствам чрез кожата на гърба си. Ще искам зъбите ти. Като жребец над кобила. Знаеш ли как хапят тия? Оставят розова жива рана! Много ми е възбудено, Ал. За теб. Обаче дъжда спря и ме ръчкат за фит. Язък ми за ароматите и бухналата къпана коса. Искам да свършиш с резки откоси, като си ме стегнал с ръце, заключени под мен. Искам, когато си свършил и омекващ, да ми напъхаш два пръста на Г, докато лежиш настрани, а аз си циркулирам по клита и ти смуча езика, вдишвайки нашата любов. И искам после да лежим, омазани, докато аз реша. Да не ходиш никъде. Да си тук. До мен. И да си играя с пишлето ти. Да го насуквам на пръст. Да мачкам топките. Да си ги галя и притеглям лекинко, като изпрана и колосана бродерия. Искам те пасивен, лежащ и гол, търпеливо отдаден на момента, в който няма място дори уискито. После. След малко. Сега искам кожата ти. Теб. Топлината. И времето, в което няма друго по- хубаво от това да не правим нищо. Освен да се галим. Е, добре де. Чашите може да са наблизо от по- рано. Едно приятно замайване от глътката, всъщност освежава мисълта от булото на еуфорията. Ще пийнем. И ще те целувам и лижа. Докато наизустя релефа на тялото ти насляпо. Ф , желаеща те
Душко, ама душко, как ги пишеш! Трябва да си била освен отличничка по всичко, но и отличничка по литература. Егати, а за мен 3,5 беше постижение на класно по литература. Изобщо писането по всички езици ми беше трагедия... ама каква трагедия! Виж, да говоря, да разказвам, бива. Тя, Центи, ми се подиграва, че не чета гладко. Ами как да чета, като аз не чета дума по дума, а гледам така и каквото, и както е записано в централното запомнящо устройство, така го възпроизвеждам. По подобен начин действа и писането – трагедия и то голяма.Обичам да прегръщам жени, които чувствам близки до сърцето, направо пия енергия и емоции от тях. Не знам дали правилно постъпих, но май беше преди 7-8 дни, когато една фармацевтка, която често ни се радва, когато пазаруваме, и направих едно действие, за което не съм сигурен, че е правилно. Центи даже се учудва, че толкова ни се радва и нещо е критична, както винаги, към мен, а аз, като възрастен мъж, някак вътрешно се радвам.Та, един ден ми казва, че съм й обещал бутилка "Бушмилс". Възможно е, но не съм забравил. Купуваме си от нейната аптека каквото трябва, във "Фантастико" си пазаруваме за нас и купувам бутилка "Бушмилс". Плащаме, караме количката до джипката, а аз се връщам до аптеката с едно пликче с бутилка и ядки микс. Фармацевтката не вярваше, че ще изпълня обещанието, и някак поривисто ме прегръща през врата. Аз не съм висок – някъде към 182-183, та даже леко се повдигна на пръсти. Все пак съм дърво, а аз, като първи простак, леко я целунах, по-точно само допрях устни до бузката й. Дали не беше твърдо лично, чак след това го осмислях. Не вложих никакъв сексуален смисъл, даже не знам под влияние на каква емоция го направих.Разбира се, когато Центи ме разпита дали е харесала питието, тази подробност пропуснах. Та се чудя дали в понеделник, ако ходим до аптеката, да занеса, примерно, бонбони "Линд" или "Фереро Роше". Те са няколко млади жени и момичета. Да не изглеждам като дърт, жалък "чичак".За Буба съм ти казвал – понякога пазаруваше с мен, най-вече когато пазарувахме за вуйната, бдеше върху мен много сериозно и критично, а то няма за какво. Просто понякога някоя жена, като ме гледа как се лутам по някой щанд, ми дава практичен точен съвет, защото вуйната беше много претенциозна. Когато каже точно какво иска, не мога да го променя без нейно разрешение. Беше много глезена. С нея имам много случки, когато съм я водил по болници, изследвания и т.н. Една позната преди много години ми каза, че имам плътни устни, но когато ги нацелувала ставали по -меки.Ал
Добро утро, Ал! Колко яко! Таман си пренесох кафето в леглото, отварям и твоят коментар е тук отпреди 1 мин. Йеййй! Сега, за аптекарските посещения с лакомства малко ме досмешава, защото съвсем наскоро се смяхме с приятелка за такива изпълнения. Тя е мед сестра. Познава господинът отдавна. Ходила е у тях на повиквания да слага инжекции на майка му. Познава жена му, изобщо имат история. И изведнъж този изниква от нищото пред кабинета и, докато е на работа, с кутия турски локум, за да и иска номера и да излезели на кафе. Много се смяли! Тя даже на косъм да се обиди, че дали е за локум :))) Ти много добре си се ориентирал в подаръците. Онзи си е чичак. Могъл е да благодари за всички грижи и патронажи, да признае как се бори със себе си от години и да признае, че има задни и недостойни желания към нея :)))). Такааа. Сега има и нов вид Линдорчета, с мента. От всички най- много обожавах една серия, беше много за кратко на пазара, с лимон. Нали знаеш, дето сферичния маслен шоколад в пълнежа е овкусен. Днес спах толкова дълбоко, че изобщо не можах да се сетя кой ден сме, когато се събудих. И ще почвам да се напрягам, защото пиленцата скоро ще изхвърчат, а човек не привиква към това. Само пуска по някой нов бял косъм. Сега трябва да пиша на Бенка. До после, Ал. Ф
Фатмак, ти не изглеждаш, като "дърт и жалък чичак", ти си точно такъв. Само се чудя кое е първо- ЖАЛЪК или ДЪРТ......?
Ама душа , за какъв ме мислиш.Как ще каня млада жена ,тя се шегуваше като ме канеше на пиано бар, да не ме смяташ за толкова захлупен ,че ще иска да я видят с възрастен като мен. Но щом съм обещал уиски, значи ще го изпълня. тя даже се изненада. Както преди години ,и то не малко, съм ти казвал.Слизам си по стълбите на 22-ра поликлиника, май бях ходил на ренген за глезен или коляно.Беше топло- риза, леко обърнат маншет, вратовръзка ,панталон, хубав колан,кожени обувки и надолу по стълбите, когато чувам някакъв глас:"Много добре изглеждате господине" Явно ,че не е за мен ,но гледам зъболекарката ,която познавам по лице, гледа към мен.За да не бъда смешен ,поглеждам зад гърбът си ,но там няма никой -а тя ми казва,: "за вас е отнася".Бре да му се не види, майтапче си прави ,но като стигам при Центи се изфуках.Разбира се ,кофата със студена вода се изсипва върху мен с репликата "Тя се е шегувала ,а ти си го взел за истина"Ами може и така да е. Не съм някой мазен хубавец, обикновен. Просто понякога влизам в тона на разговора или ей така пускам някое двусмислие.Като в самота начало на запознанството ни ,се държах някак не толкова обрано.Тя ме води да си видя нещо като Поросан или Ревалит, а аз искам нещо да разгледам, но държа нещо чупливо и тя казва "Дай ще го ви го държа". Не знам от какъв дявол се направих на духовит и казах нещо от сорта "Ама нека първоначално малко да се поопознаем".Беше просташко, не знам защо го казах.,а тя вместо да се разсърди се разсмя с глас. Струва ми се ,че и двата случая съм ти ги казвал преди време Ал
Мноу си пррррос саше, мноу, че и смешен.
Фантазиите на дъртия клоун: как го били канели млади и красиви жени на пиано бар, а други го били заглеждали колко добре изглеждал. Хахаха, и колко добре може да изглежда един дърт смотаняк, при това дори не е кой знае колко висок... Само си представете зализано мамино синче, което точно на излизане мама с плюнка му оправя веждите. Е, точно така изглежда наш Ал, само дето отдавна не е момче, а е спаружен сдухан дъртофелник. "Много добре изглеждате господине" - това кога си го сънувал, деде?
От друга страна, Алчо, много добре ти се получава да пишеш еротични фантазии. В този сайт и без това само такива като теб нелепи чекиджии пишат, така че смело се хвърляй! Какво се правиш на скромен и уж не можеш? Много даже си можеш, виж как хубаво си го разказал този мокър сън как се отваряш на аптекарката с просташки подмятания да се опознаете преди да те хване за чепа? Тукашните читатели са непренциозни, дори няма да забележат, че този нелеп еротичен сюжет е взет от брадат и глупав виц...
Може и да му го е казвал някой ДРУГАР, докато връзва обувките му.
"Нормалната" среда произвежда "нормално" скучаещи гости. Ал, днешните разкази са много хубавки и ме докосват. А ти нечешамапипниш :))). Та, в следващото си писанье ще туря Бенка за главен герой, да знаеш. Как подскача на един крак по стълбите, идващ от рентгена на минус едно, а майка му седи в колата и жули коментари в порносайта, в който е активна :))))Обаче на Бенка телото ми е оставило чернобяло впечатление, рязко и контрастно, поради извънземния му вид, с някаква тотална несъразмерност в трите крака и аз изтичвам по престилка и феромони, да го върна за некъв подпис, дет требва да ми разпише с бело мастило :)))). И там кат го замъкна у манипулационната, дет инжектират контраст ректално и глей кво става....Алченцето ми, навън съм. Пияна от цветно надишване. Натоплена от слънчево проникване. Голите баджаци се пипат безочливо един друг, докато в градинката едно пишлеме се дере с магарешка кашлица и ми иде да идем и да ги образовам малце...охххх :)))) лигоч- лигоч...Ф
Бабче, има ли нЕкой мъж де си го видела и да не си го пожелала от кръста надоле? С думата ХУЙ на устата ще умреш, баси и закъсалато за ебанье бабе.
От жлъчно самозадавяне се умира по- лошо...
Баба ти Фърцолана така се е разгонила пролетно, че и среден пръст да ѝ покажеш пак ще се подмокри до коленете
Фейче, даже не знам защо и как се случват .Не са нищо извънредно ,просто си приказвам с жените ,както с теб-не им се правя на интересен, то и Центи в огромният брой случаи е на една ръка разстояние.Не съм някой чаровник-обикновен съм.Така и с вуйната светла й памет.На колко лекари съм я водил, внимателен съм с нея, въпреки ,че по някога беше много проклета.С Центи няколко пъти влезнаха в срещен бой ,Центи не търпи някой да й казва и да й се прави на прима-балерина и вуйната предпочиташе моята компания. ЦИТАТ:"От друга страна, Алчо, много добре ти се получава да пишеш еротични фантазии.".Ама каква еротика,каква фантазия ,това са ежедневни обикновени случки,които нищо не значат.Като с количките ,онзи ден пак сходен случай, като с японското момиче в метрото, понякога когато видя жена с нещо малко напазарувано на касата, защо да не я пусна да мине, когато ме помоли някоя да й сваля нещо от по-високо защо да не го направя.Не очаквам конгратулейшъни, нормално човешко отношение. А ти да си прикриеш бедрото ,да не го излагаш на показ, че всякакви мастурбанти бродят и по сред бял ден. Майка ми, ми е казвала ,че като малък ме е водила на Враждебна ,за да ме слагат в барокамера, за да мине по- леко магарешката кашлица. Ей ,сега ще налетя като Ме-109G, на форсаж върху една торта от 100грама сладки.Такива споменчета в огромно количество.Центи се чуди как ги помня , ами помня ги. Буба се отбила и до онова някогашното момиче ,дъщерята та генерал от службите е казвал съм ти за нея ,за вилата ,за копането ,за кумитето, за сърденето, за останването самички във вилата и т.н. Знаеш, че бях образцов като рицар. Ал
Ал! :))) Гушнах едно кафе в леглото. Кефффф. Дъъълга слънчева разходка беше. Опнах се на сянка. Бенка ми е изпратил букетче :))). Свирят ми концерти, тия мойте музиканти. Косата ми още е топла отвън. Сега или ще потъна под водата, ще стане мътно и сиво, ще ми се заклатушкат плавно разни стъбълца водорасляви и докато потъвам по гръб, ще се радвам на слънчевите отблясъци и тишината, която изтрива всичко от горния свят. Или. Ще вдигна падчето и като се заровя : лекции, физика, химия, практики...Или. Ще ми дойде идейка, която още нямам, по която ще съшия миниразказче. Оплаках ли ти се, Ал? За откриване на учебната година в немско, канят студенти и нови, и стари, в центъра за контролирана употреба на наркотици, в 22ч , до жп гарата. Плюхме си на пръста и писахме възражение. Мейл за нарушените ни права и дискриминация на правото да сме Против наркотици. Ще сложели двама наблюдаващи....неам нерви, честно, Ал. Кат взема тоягата.....Оуууу, забравих си единия каубой, че днес е рожденик. Чакай ся там да пиша. А ти изяж тая тортичка! Изяж я с кеф. С облизване. С много примижавки. И после тая енергия да иде в нещо полезно: щастлива фантазия, тихи игри зад пердета, шах с Центи....:))))). Ф
ЦИТАТ:"в центъра за контролирана употреба на наркотици, в 22ч , до жп гарата. Плюхме си на пръста и писахме възражение."Това пък какво значи. Задължително дрогиране.Ама каква е тази гадост и защо трябва да го правят.По -добре една хубава торта и кафе ,може и малко уиски. Да не го превърнат в сборище на педали
Юхууу, как сладко дрямнах! Обичам тия 20айс минутки. Центъра за наркозависими бил хале за 200 човека, в съседство е офиса. Дали това е място за обявено почасово асептипно прилагане на инжекционни наркотици, дали им дават чисти, вместо да се тровят със съмнителни коктейли от химия, идея си нямам, Ал. Не казвам нищо лошо за това да има такива центрове. Техният смисъл да съществуват мога да го открия логически. Близо е до легална проституция :). Но че каниш млади хора, чуждестранни студенти за "добър ден" в 22ч?! на такова място?!, вместо реч на ректора в Аулата, после изказвания на професори и отвън два фургона с безплатни напитки и хотдог! Примерно. В 22ч?! Тия знаят ли как в нашия квартал има по двама сини през безистен? И че сме със спрей за мечки в джобовете? Какво е това сега? Колко сме толерантни? Да приобщим пропадняците към интелигентните деца и да видим кой кого? Казвам ти, сблъсъка на реалността със здравия разум е толкова мащабен и абсурден, че човек трябва да се фокусира на много дребни малки стъпки и цели, за да му оцелее психиката. Защото видно е, че времената са изпитателни. Изпитващи. Пишкащи. Напикани. И ако човек допусне да се отпусне. Изпусне. Да не задържи моралните си устои, да се полъже и приобщи към лошото, е тогава е кофти. Същият принцип за доносници и садисти по време на преврати. А сега- утайки. Новото правилно. И ти си парцал и аз съм парцал, но за тебе живота бих си дал. :))) Иво Димчев го изпя прекрасно. Ф
Бабе, по-добре си плювнете на пръстите и си го размажете по дупчиците, чИ ако ви излезе късмета и кеф да усетите. К'во търсят интелигентните "деца" на по 20++ г. в квартала с пропадняци?
И как така АДЖЕБА, ЕнтелЕгентнитИ ти отрочета ша допуснат да се изпуснат да не задържат моралните си устои щом веднъж ги имат, ами ще прегърнат утайките+парцалките с отворени обятия?
Ретард постутеринен, да те светна и за недвижимости ле? Е, добре. В центъра е опасно. В бохемията е опасно. В покрайнините, с къщите, дворовете и широките тротоари не е опасно. И да мислиш е опасно. И да говориш с мен е опасно. Запомняш неща! :)))) Бааахахага
За мойте отрочета не се напъвай да разсъждаваш, ши пукнеш вена, по -полека
Да разбирам, че си правиш вятър или подкрепяш купоня във вида, в който го описах? Всъщност нали знаеш колко ми е важно да знам....ама не ми се учи и се подпичквам с квото ми попадне :)))
Алченцето ми! Извинявай. Спирам да им отговарям на елементите. :) Игнор и дасаивъту*. :) Конец. Ф
Правилно, бабет, не се разсейвай да се обясняваш с Бахура. Търкай стафидата, трий мазни бутове един в друг и фантазмирай как спаруженото кренвиршче на алтавия разкъсва паяжините като същи химен…
Добро утро,мило, умно и хубаво момиче. Хайде ставай.Не си ли на лекции днес? Там ти си знаеш, държиш се на ниво ,никакво заплесване по разни бенки, брадавици и други кожни образования. Чудя ти, защо вчера в този топъл ден не отскочи до вилата. Хем на слънце, хем на тишина ,хем на чист въздух.Може и нещо да се разцъфтяло. За мен са гнусни същества наркоманите.Някога като ученик се носеше славата ,че наркоманите са в 9-та Френска и там са най-големите курви. Разбира се това бяха ученически митове и легенди, ама все с нещо трябва да се правим на интересни. Иначе улица "Гургулат, а тогава "Тина Киркова " е свързан с лични емоционални спомени от друг характер, но това беше години по-късно, след казармата и започване работа в Института.Кафето в леглото изпито, и ставам за закуска. Тй като фантазиите са свободни ,да знаеш как ми се иска както съм по пижама да се мушна при теб,а пък ако Центи види какво пиша може да стана и една глава по- нисък. Ал
ОбразОвания, пак закъсня, докато се пра'иш на Ентересен. Баба на колко чичака в гащите влезе нощеска чрез вайбър и уатцап, почти колкоо са твойте лазарника. Баба пак я тресеше менопаузата, шизофренията и безсънието 3в1.
Добро утро, Ал. Какво небе! Желая ти прекрасен ден! Ф
Ал, балансирам. Случи се нещо. Не искам да говоря и после да се чета. Извини ме, моля. Ф
К'во балансираш, писане с Бенка, с Робин Худ, с Кук, с ......... и за деде пак немаш време....
Сеньора Сбабичоса на стари години си фантазира, че все още е онази млада козичка, която бодро рипа от кур на кур. Обаче на това не му се викало "де гиди въртоглава дърта шаврантия", викало му се "балансиране"...
Разбира се душко, когато имаш време и възможност.За небето си абсолютно права, знам ,че си наблюдателна.Както се пееше в една песен от началните ми класове "Небето синьо кат' коприна, това е моята родина". Прегръщам те, желая ти всичко добро, не се тревожи. Благодаря ,че спидели с мен. .Ал
Ал! Пак писах и трих. Не мога да си позволя разкриване на болезнени лични теми. Знам кога какво мога да понеса да се вее. Всичко отмина. Сторих. Приключих. Сама съм. До кокал. Ф
Бошкей как прозвучах. Мойо си е жив и здрав. И пасивен. Това исках да кажа. Офффф Понякога не е достатъчно да си жена. Иска се жив мъж да се изправи и да каже две думи. За респект. За тежест. Ф
Защо бе, доня Сбабичоза, от какво се плашиш? Не тий срамотно начи да си вееш шундата на всеослушание, ма некво мръсно бельо с'а те притеснява? Ма давай го насам, бе, душата, давай да го обсъдим както си требе, да те оплюем кат опитни махленски клюкарки, да ти дадем някой и друг непоискан съвет и да ти светне пред очичките. Доволна ще останеш...
Ал! Знаеш ли кое е хубавото на издънките :))). То е функция на пасивността, де. Ако от дадена длъжност се очакват покритие на дейности и те не са изпълнени, е разочароващо. Повече отколкото, ако нямаше никого на длъжността, нали така? Но когато глобим нарушителя, за бездействие или вредно действие, все едно, получаваме какво? :)))) Seiko Prospect :). Мисля да се задействам абсолютно скорострелно, щот ама много ми се хареса едно моделче! Ето това вече е баланс! Сега ми излезе! Дай да та цункам. Навън сме с псенцето. Аз по бяла ризка и дънкова пола. Разкошно е. С никого другиго не ще умната ми животинка. :)))) Виж, още вчера си усетил, че нещо не е наред. Сутринта си помислил, че е към теб. Знам. Съжалявам. Не би следвало да има нещо външно, което да наруши "нашето". Хайде. Кажи си, че съм такава една, непредвидима. И винаги мога да сговня добре започнал ден :))). Факт. :)))) Ф
Ал,утре ни викат много рано. Може и да не успея да сътворя ново хайку с кафето. Но денят после е свободен и непременно ще ти изпратя някоя мъдра сентенция. И защо изобщо си с пижама? Теа никоха не е било! :) Ф
Добро утро, Ал! Ярко оранжево зарево е над Стара планина. И онези летни птичета, дето някак съскат, докато пеят. Главата ме цепи. Не мога да пиша дълго. Кафето е до мен. А ти не. Иначе щях да ти хвана ръката и да я положа върху широкото деколте. То свършва под съединението на циците. Значи можеш да разпериш пръсти и да обследващ тежестите, които нося :). Да ме облекчиш за миг, да ги измериш в длан. Може би ще се подпреш от двете ми страни, на прави ръце, ще си на четири крака с намерение да се наведеш и да ме целунеш по долните устни. Ще набереш нощничката нагоре, ще ме погледнеш как пия кафето и ще слезеш за "своето". Но аз не бих могла да издържа това. Спирам те. Ще си разлея чашката. То не може. И преди слънцето да се е показало, под звуците на тва пиле, дето си събира слюнката, ти ще си ме накарал да пея аз. Чрез тяло, извиващо се под ласките ти и въздишки на удоволствие. Това вече не е обикновен нов ден. Вече не е бял лист. Сега сме тела, разпадащи бялата светлина през сетивата си. От темето ти струи лилаво. От гърлото- синьо. От сърцето- зелено. Виж, от инструмента ти на любовта, ще се излее бяла вълна над кехлибареното ми море. Ще втрия в кожата си всяка капка. Ще се самомасажирам, докато и циците ми изпият сутрешната си доза. ***Като за ниско кръвно с близки граници, трябва веднага да спра електронката. И вчера мислех за теб, Ал. Протегнах ръка. Но можех да кажа само дума. Трябваше да разбереш. Беше замазано крещене зад дебел лед. Кога би разбрал, че не съм ок? Ако го вербализирам ли? Или няма такъв шанс, приказката да ме прати в ъгъла? :)))) Целувам те. Сега всичко е наред. Няма неизвестни. Продължаваме. Ето и слънцето. :))) Казва ти "Дарявам те със силата си". Затова те пращам "Грей"! Ф
Добро утро душко. Не бих казал, че съм профайлер , но когато имаш някакъв душевен дискомфорт се усеща по начина ти на изразяване, споделяне, усеща се една дистанция със събеседника.Радвам се ,че го сподели с мен, защо помислих, че пак нещо съм ти дотежал, досадил ,с една дума омръзнал.Не искам да ме чувстваш като натрапник и досадник в твоят душевен мир.Знаеш, че за мен е удоволствие да разменяме виждания ,мисли, наблюдения ,ежедневни социални случки. Двама познати и допадащи се споделян как им е минал денят, какво им е направило впечатление ,спомени изплували от детството, понякога битовизми. Обикновен разговор, не сме на сцената ,да произнасяме монолози като Хамлет или да имам терзанията на лейди Макбет, когато ходи и се чуди какви аромати ще отмият кръвта на двете деца.Е, вече съм го забравил чел съм го преди много години. Може да си види много ежедневно ,но излапках парче козунак с кафе, а закуската малко по-късно. Утешавам те Ал
Ал! Рожбе! Ти куту си ми една опора и гръб, и сладурче, и полезност под душа, и нощна, как тъй ти се внушават вредни идеи? Да ми омръзнеш?! Все едно да ми омръзне да дишам! Трудно ми е да те задържам етбей, защото искам да ти скоча и всичко да си изпея, но това е положеньето. Всичко е наред сега. Всичко е по старому. С един урок повече. Силно те прегръщам! Твоичката :)
Трудно мога да бъда определен като образцов, но поне не съм "дрънкало". Може пък това да ми е една от малкото положителни страни.При една от поредните любителки психоанализи на Румката, тя каза нещо от сорта- " при всичката ти бъбривост и лекомислие ,много пазиш чужди тайни". Те не са точно тайни ,но е някаква информация ,която не е моя .Какво съм видял, какво са споделили, какво са почувствали ,това не е моя информация и чувства, та за какъв дявол ще ги разгласявам, иначе майтапчета може. Може пък и за това на някои бях интересен ,защо си казвах каквото си мисля ,не някаква обида към някого ,а мои мисли и коментари..Имаше и такъв случай още по време на соца ,събрали са ни в големият салон, кой могъл се измъкнал, а аз съм проспал момента и съм се насадил някъде на първите редове. Идва един платен коментатор ,нещо като сегашните порнографи -политолози, социолози, полит анализатори, социални антрополози. Та онзи си пее някакви красиви перспективи и по едно време изтърсва ,че някакво находище у нас е толкова богато ,че остатъка от флотацията или първичната обработка на материала била толкова богата ,че чужди фирми искат да изкупуват остатъка..Аз както си седя се изцепвам в тишината, нещо от сорта " това не значи ли ,че имаме ниско технологично ниво, щом не оползотворяваме по-пълноценно суровината". Тръгва ме си ,а "баш" партийната секретарка ме щипе по трицепса , "Алекс, само ти ли си толкова умен".Аз мигам на парцали и не разбирам какво толкова съм казал. Ама защо все на мен, но и затова Румката си имаше обяснение.Докато ме закара до нас ,ако е с кола ,аз съм й занимавката.Намерила се коя да ме превъзпитава Пак Ал
Ал, децата ме посрещнаха, сготвиха ми закуска, сложих си главоболието да полегне и сега съм кукуряк! С цялата вяра, надежда и любов на 100%. Много пъти се е случвало, Ал, да понасям тежестта на обвинения и сръдни, само за да ми усмихнат след някой ден/ година и да кажат "разбрах". Реалността даде признаци да е чула и отговорила на вчерашното ми "сторих". А днес наблюдавах Бадема как работи и се възхитих. Беше паметна сутрин! Когато се прибирах, излизах от метрото и си мислех, че никой от хората, които срещам не би могъл да се чуства толкова жив, колкото аз. Посветен. Имах чуството, че владея древните руни и държа юздите на колесницата на живота. Само дето замених кочияшкото място за порция бъркани яйца и претоплен печен патланджам в доматен сос, та да подложат на паракофдала. Ти беше с високо и разкрачено кръвно, аз се събудих с ниско и събрано :))), ето виж колко сме подходящи един за друг. Ин и ян. Ако аз се мушна в теб, ще те подпълня и ще оформим идеалното цяло :)))). А за Prospecta може би излишно настоях за някои функции. Мисля, че от златните кантове в 5цата няма по- подходящо за мен. Чаровно ми се вижда да е с ръчен механизъм, но сега с тия автоматични опции, пък соларни...човек се обърква. Идеи? :))) Ф
Ше трябва да напиша "Сутрешно джезве" и там да си казваме "Добрутру" :)))) Ф
Егати сънят.Не знам защо предишната нощ не спах ,но в замяна на това "забих" хапче диазепам и събуждането ми беше като излизане от гъста мъгла.Е, вече съм стар и не е вече времето когато сутрин преди 5,15 бях свеж.говоря за казармата ,а след това и по време на следването и работата. Бях леко забравил отворен прозорец,а съм спрял парното ,защото не мога да стоя и спя на топло. При Буба когато отида ,ама там е ужас, горещина ,заболява ме главата.Та стандартна утринна.Сега кротко пия кафе, Центи с глюкомер в ръка ми мери кръвната захар, защо съм "набивал" шоколад и козунак като "змей". Имам чувство ,че на Центи не й е много приятно ,че разменям по няколко изречение с фармацевтката, ама то само се шегува момичето,а аз просто отговарям. Накупихме към 40 основна бройка бели -само бели яйца и един резерв от още десет за всеки случай така ,че в в събота ще е голямото "мазало".Буба като главен дизайнер ще се развихри.Използва разни листенца, които притиска с парчета от стар чорапогащник към яйцето и го топи в боята. Е, най -последните са с разни миксирани бои с олио. През това време устата и не спира да ме обвинява във всякакви грехове -на тема мързел и старост. Ама с какво удоволствие си споделям с теб ,различни битовизми, които едва ли те вълнуват, но те чувствам близка и неосъдителна да за това си пиша такива битовизми.Ти нали там в курса не кокетничещ с разни "мазни" ухажори .Гледаш си лекциите ,заяждай се с разни женици, но никакво кокетничество. Ал
Добро утро, Ал! Заради днешните лекции ще пропусна изпращането към терминал 2. Настроенията ни са покрай това. Изобщо не съм правила планове за Великдена, даже ме е яд, че пропускаме лекции и се нарушава ритъма. Не искам никакви яйца и никакви козунаци. От цял месец купувам козуначета от различни места, за да опитваме, сравняваме, по цвят, пълнеж, текстура и защото сме заедно. Сега, в тия размирни времена ми е доста тъпо да се разделяме. Уни пише отг в мейл към всички, че ако се страхували от късния час и мястото на сбирката, да се събирали на групи за отиване и прибиране от халето наркомснско. А, да се намерели доброволци, отговарящи за наблюдение за сигурността. В същото време в града двама стрелят на случаен принцип и има жертви. Извършителите са опасни и незаловени. Не им излиза баланса на мойте и само мога да се надявам, че техните си младежки емоции ще ги увлекат и ще се потопят в оная специфична еуфория на младостта. Минах през днешните разкази отгоре- отгоре и се зачудих какво става. Имам усещането, че целта е потребителите да бъдат наказани. Това чуство не ми идва за пръв път. Понякога е повод за лигни, защото реално един качествен художествен опис, изваден от световната литература може да съдържа всичко. Разликата с тук е, че се пише и чете, за да възбужда. Да извиква ерекции. И ако в тази светлина се сваля възрастовата граница, вече преднамереното има друг смисъл и не е важи чистото удоволствие да наказва. Когато се усетя в такава среда, отделно от всички други отворени файлове, все емоционално- изтощаващи, Ал, не знам какво право имам да ползвам платформата. Само вчера говорихме за това. И днес всичко ми се вижда на 180°. Разкъсан анал, детско порно и инцест и аз с дневника в писма?! Не че съм се взела на сериозно, не че егото ми е наранено, пррросто нямам капацитет да поемам нови дразнения. Знаеш ли, вчера като разходих песа под следобедното слънце и се прибрахме в хола, като стоях край децата и ме натисна зверски сън за втори път през деня, просто легнах на килима до кучето и заспах. Мойо отместил пулта за ноти и стола, та свити като скариди една в друга, както се спи на плаж, хем подслушваш звуците, хем тялото не е контролирано, ей така си спах като куче мойте 15-20 минутки. Умора. Казвам го за онагледяване как не ми се ще да еквилибрирам. Трябва да се подготвя и да тръгвам. Бягайки от спомена/знанието/абсолютния феномен, че мразя "бащинството", което виждам тук. С това не се свиква. Даже се опита нещо да ми се изрепчи тоя батя ти. Снощи. И бързо вдигнах обороти. Спя до него. Живеем. Но когато трябва да застане до мен, мрън мрън оправдания. Тоя конфликт хич не е малък. Мечтая си как вследствие новото учение, живота ми ще тръгне в друга посока и кой откъде е. Един конфликт между съзнание и реалност по- малко. Ф
Не до мен. Не. Зад детето си трябваше да застане. Наранено и физически и емоционално. И тц. "Мога ли нещо да направя?" "Това". "Е, не, няма." Този диалог ми предстоеше когато ти писах за небето. И решението как да постъпя извън този сценарии в полза на справедливостта. Казвам ти, нямам площ по телото за повече дразнения. Всичко е настръхнало. Но ти ме прегърни и гледай да не счупим яйцата ти белите :)))))) Ф
И при мен в различни години съм чувал не ласкави оценки за мен, както От Центи, така и от Румката.Странното е ,че освен смислово, то в повече от 80%, те се препокриват и текстово като изрази.И двете взират мен, а мантрата е стандартна "Без жена да те води през живота за ръка, няма да можеш да се оправиш, какъвто си наивен." След това следва номенклатурата на моите "наивности". Ал
Ал :)))), дай да та цункам. Още тъпотии се случват. Но явно ма изпитват, кво да ти рекна, либелей?! Най паче гледам дансъ идосвам, че от много тестостерон никне брада :)))). Айди още едно излизане- влизане и ще дойде лигоч тайм. Твойтичката ти п.с. наивни тук няма
На бедния човек всичко му се струва скъпо, а на простия всичко му се струва ТЪПО. Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Ще влизам за къпане. Идваш ли? Вчера денят ми се раздели на до обяд и след обяд като границата беше просветването на лицето ми. Хем малкото излетя към училище, хем клявките се разграчиха разбрали- недоразбрали и създадоха ситуация и уаещам как лицето ми отразява някаква попареност. Вкъщи голямото ме нахока, че било дисреспект да не им отговоря. Ама че сме в лекция, че преподавателката и аз имахме диалог, че тя таман ми потвърждаваше, че имаме добрата и дума и воля да няма скъсани..., дойката и кривогледата разцепиха мрака. Ма с простаци спори ли се? Тия подострили гърла и чакат случай да се изложат. Бошкей.... Та следобяда самолета излетял, аз съм сложила един ред мнение по казуса в курсовия чат и лицето ми се попросветна. Ама късно упражнение, късна куч разходка, куриери туй онуй и ми угасна фитнеса. Усетиха се, че то не може да се става с петлите и до 22ч у фитнеса. Може, може, ама до време. Все пак, на 50 съм. Тук може и да е пълно с 50 таци фитнес маниаци, знам ли. Па и сигурно имат хубави цветни еластични екипи по телото. Втора кожа. Не анцунг. А клин! Моите, Ал, да ти се оплача, от няква фенси марка , дет чакахме някъв понеделник, за пре офф поръчки, па избирахме с оформящо дупе, па с повдигащи бузи, с разделящи лабии....еееее....чакам ги вече седмици. Поне две. Ма как да ти се ходи у фитнес с прост клин от Декатлон? Или чакай : с клин за катерачи в синьо като тоя цвят не ми отива, ма е подарък от мойо. Да ти кажа, така съм му ядосана, че ме е гад да пиша "мойо". По - скоро ще кажа "батя ти". А вчера таман съм гола и ще се мушкам у нощница и тоя със сериозната физиономия дето стиска устата и гледа кат доцент ме зяпа да пита тъпотии. Бе алоу, кой ти е позволил да зяпаш? Начи заметнах се и му отговорих изпод дрехата. Той сякаш идея си няма колко ми е противен понякога. Или има, ама се прикрива добре. Като бяхме на път с децата и му звъня да го проверя за нещо, дето е обещал. Не бил. Мълча. Казах Чудя се кво да те правя? А той: Сменяй ме. Ми добре, ти го каза. Още по- лесно става. :)))) Кво да ти кажа, Алченцето ми?! Огромен ми е дисонанса. Огромен. Дълго време и не знаех, че е ненормално огромен. Нали все си представяме, че всички мислят като нас. Че няма тъпанари :))). Хайде, влизам вече, че ме чака ранна лекция. Целувам те. Ф
Добро утро, хайде ставай,лекциите не чакат. Много мразя когато се събудя към три,с мисъл, че е време за ставане ,след това следва въртене и както да легна все нещо не ми е удобно.През това време Центи спи и се чудя дали да не я събудя ,че да не съм само аз буден.Разбира се някак заспивам и разни бурни сънища, от които само понякога някои помня, ама като ги запомня ,има чувство, че е за цял живот. По някога са компилация от случки от прочетени книги, случки то казармата ,от детството от института.Как успяват да се миксират, ми е загадка. Водят се разговори ,за събиране на Великден в племенницата, събираме с в тях защото къщата им е в един малък затворен комплекс, от няколко залепени къщи като в Амстердам, тесни и високи с някакво миниатюрно дворче. Това значи ,че в неделя у нас ще има печене ,след това тави или в едни тенджери ще са бутчетата, Буба шофьор ,мен ще ме овикат и двете, мъжът на Буба разумно ще се прави на невидим и така кисели ще се изнесем натам. Само да не ми предлагат салата ,в която има зелен лук, ще пропусна. Сега кротко си пия кафето и те чакам да отвориш очички.Ал
Пу да му се не види! Смъдя ми. Имам розова малинка на лявата гърда и сютюенът му, вчера, явно я е дразнил с ръб, щот сега от водата ми щипеше. Ней гот, така, ней. Но! Затънала съм до ушите в избор на часовник, Ал. Към Tissot имам сантименти, а Seiko си е сигурност. И като съм заизбирала...за луменисценция, за сапфир кристал и то ей го, кат сложиш и титаниева верижка, край! Трябва да суша коса. Бързам. А всъщност ми трябва, за да мога да си засичам време :))). Целувки. Ф
Да си кажа честно,на фитнес никога не съм ходил и няма да ходя.Когато тренирах джудо в еди ъгъл имаше лежанка ,щанга , шведска стена, лост за набиране, нещо като тренажор за гребци и май това беше. Иначе в къщи имам няколко комплекти дъмпели, всеки дъмпел 15 кг, ролки -два броя, два експандера и разни стегачки на захват. В казармата полосата беше над 250 метра и имаше катерене по върлина до корубата на стар хеликоптер ,монтирана върху метална конструкция на 6-7 метра височина,въжета за спускане и след това започва лазене по корем с изнесен на на ръце автомат, прехвърляне през двуметрова стена, лабиринт, горски завал, разрушена стълба ,преодоляване по въже над водно препятствие -демек краката на въжето, ръцете също ,но те освен крепене и дърпат ,а автомата ти тежи на гърбът, а когате е закрепен добре де удря , а при стената защо се преодолява по така наречен "апашки "скок има вероятност да се измести и да ти разбие устната и така преминаване по една бутафорна стена където третият прозорец е на ниво на трети етаж и те е шубе да не се проснеш, ходене по дъска на шест метра височина и широка двадесет сантиметра ,е там един си счупи ръката и така.При нас нямаше клинчета ,а онези комбинезони, които са едно цяло като детска "космонавтка".Плат тънък,здрав, плътен,целият на зиг-заци ,в различни нюанси на зеленото-кафявата гама. Миризма плътна на момчешка пот, оръжейна смазка, кожа, вакса и евентуално на евтин одеколон,ама ние нямахме много косми по лицата. Абе чанч. Разбира се автомат, пълнители, ,в сумка ,която така е омазана ,че ако я остържеш с ножа има смазка като да мажеш филия масло.Маратонки няма ,а тежки чипици тип офицерски-направо красота.Момчета напъхани в шарени торби, Няма що много сме красиви- потни,мръсни, смрадливи. Сега си пийвам чай ,зелен, пиша си с теб, приятно усещане . Комуникация с умна,културна ,образована и забавна жена, която не те осъжда е много емоционално освобождаващо.Ал
Душица си ми ти! Чайче с вдигнато кутренце пиеш :). Гледам народът и той е на отвара от жълт кантарион и раз-дух-ват. #смешное. Мисля си, че много ме бива да задам командата, инак кой в ходом, кой в бег, ще се изпопрепънат. Много хубаво чуство е, Ал, да си жена сред културни пиячи на чай. Все ще отнесеш някой ...коментар. Но ти не се разсейвай с мен, имаш задачки по подготовката, слушай Центи и изпълнявай. Ф
Алченцето ми! Толкова неща изговорих наум, веднага щом ти написах името :))). Но нека не те занимавам така, писмено. Ако си ми наоколо, ще ти седна на крачето и цветничко ще ти разкажа. Но сега, опнах се на креватчето с шалте цвят камила и русо куче някъде отгоре и си се кефя на новичкото дайвърско Tissot, което сякаш винаги ми е било на китката. И пак ще ме размъкват по фитнеси. И пак ще се гледаме с оня екран на пътеката, докато слушам блус. Хич не е уъркаут музика, но много ми импонира на медитацията там. Липсва ми да ти пиша малки късметчета за сутрешното ти кафе. Иска ми се да можех да вляза пак в оная кожа, но нещо съм се насериознила и виж колко съм различна. Изобщо не мога да се позная! :)))) Ф
Дотичвам да те съборя с целувки, че забравих и пак изчезвам! Ф
Захапваш ме,а? Вдигнато кутренце, как пък не. Майка ми така ме учеше ,когато пиех какао или чай, да съм си разпервал кутрето.Още тогава ми изглеждаше превзето и лигаво, така го усещах като малко момче. Ти като Центи и тя макар и рязко леко захапва ,"хайде разпери кутрето" и аз се ядосвам, и не мога да разбера защо това се прави.Някак не е анатомично удобно. Центи има два "Fossil", Буба и понякога носи някакви други марки,е има и стари "Заря","Луч" и Фиско,тези последните са механични .Моите всичките са само механични.Буба иска да ми подари някакъв смарт, ама не го искам, а тя ме ме обяви за проклет.М-м-м-м ,блус, приглушена светлина ,женски ръце сплетени на вратът, женско тяло притиснато, женски шепот в ухото, женски топъл дъх кара космите на вратът да настръхват, женски очи и тъмни като вселената със звездички -а не така.Май пак преди да заспя ще си спомням разни моменти. Както ти казах често сънувам разни сънища ,компилация от различни случки.Ал
Като се замислиш, може би мъжкият вариант е с прав пръст, а при жените кутрето трябва да се заобли на "о"? По- логично е така :)))! Разцъквам, докато чакам да стане време и гледам Нощния страж Георги Кандев! Ама голям образ е тоя момък! Не само че красавец, при тва ръбат като Г класа, а и ползва думички. Е, ще кажеш, че му ги пише някоя пиарка. Малко се разминават с външния му вид едни такива смекчени Артур и команда послания. Обаче е яко как пак ни пързалят с трапчинки/скули/кирчовци. Нещо му нямам вяра на тоз убавец. Изглежда като лисугер с двоен стандарт. Е, ако ме арестува, ще съм мнооооого мноооого лоша! :))) Видял ли си го? Ф
*Тимур! Тимур и неговата команда. Моя грешка, извинети. Ф
Потен съм, Ал. До железата. Под железата. Твоитичката :)
Алченцето ми, лицето си го опнах с новия серум и се усеща като в самостягаща се маска, А мръднах с вежда, А се пропуках, но бедърцините, рожбо, си стоят натегнати и на камък чак до следващия път. Да щеш да ме размачкаш малко? Ней правилно да не ги разпускам, но е факт. Нищо не правя за разтягане. Още съм с мокрия халат. Новия, дето е оня цвят между синьо и зелено като водите на басейн под сянка. И като седнах с краката на О, а халата се отметна встрани, на леглото се получава една гола интимност на облегната назад статуя с телефон в ръка. Реално би могло дори да не забележа, че някой ме е приближил. Че е погалил окръжността от прасци и бедра. Че е погалил цепката къпана, от напълно затворени устни, само с накъдрен детайл в горна комисура от набръчканата шапчица. Разбира се, в моя случай, че забележи прическата най- напред. Да кажем, че е нещо като късата коса на Ефит Пиаф. Косичка, колкото да отвори самото лице/пишле като нещо лишено от аксесоари. Достатъчно само по себе си. Затова малка прическа. Значи заравяш си пръстите в косъмчетата, те са къси, къдрави и черни, и имаш ясната подсказка откъм слабините си, че ти пипаш моето, а аз ще пипам твоето. Затова избързваш, преди да те прекъсна и спускаш пръсти, за да разделиш лабиите и да се обмокриш от розовата долина, заключена под тях. Разтваряш ме и разпъваш настрани като си се привел и гледаш надолу, искаш да видиш отвора към вагината. Завърташ нокът и ми го мушкаш. Аз простенвам и се люшвам нагоре към ръката ти. Подканящо. Искам да продължиш с това проникване. Отново. Да ме погслиш нагоре към клита, да се втриеш надолу и да се намушкаш през дупчицата. Откровено стена вече умоляващо. Тази твоя игра хич не е безобидна. Можеше да си цъкам на телефона и да не те видях кога се появи, но ръката ти.....оооообоже...вече съм хвърлила и телефон и колан, халата е разстелен и искам само едно : да ме затоплиш с тялото си. Не искам повече игри. Нито целувки по циците, нито пръсти по вагината. Искам да ми легнеш отгоре и да ми го вкараш отривисто, докато кожата ти залепва по моята и лицето ти е на сантиментри. Искам да смуча езика ти. Да впия нокти в дупето ти. Искам да се движиш в мен и да ме караш да тека още и още, в абсолютен екстаз, че члена ти ще е тук и след час и след два и през нощта и утре и аз мога да го ползвам много. Много. Когато поискам. Просто трябва да те открия в коя стая си и да ти бръкна под гащите. Много е хубавко да имаш любимо тяло под ръка. Сега ми става мокро от хавлията. И тук е постоянно отворена балконската врата. На вертикал. Хладнее ми. На пишчето ми хладнее. И искам топла ръчичка. Затова ще спра да пиша и ще се погаля. Боже! Вече ми се пие кафе! Ако бяхме заедно в този момент, щях да пия кафе и да те тормозя мноооого време. Ти спиш. Дано сънуваш приятности. Целувам те по невинното личице. Ф
Как си минава времето... кога беше Нова година, кога дойде най-любимия ден на дъртия педерунгел - понеделникът след Великден. Когато е можел безнаказано да ръси банални пошлости на колежките, докато се хили с онази неговата нагла полуидиотска усмивка на недоклатен смотаняк. "Колежке, хайде да се чукаме!" и веднага прихва в противен кикот: "С яйца, бе колежке, ти какво си помисли?". А колежките едва се сдържат да не им проличи какво точно си мислят, но всички се преструват, че тъпите шегички на Алекс са им забавни. Чудесно знаят чий син е гнусното копеленце, както и че е "ушенце" и редовно "донася" гадости за тези, които не са били достатъчно любезни с него. Така беше по времето на тъмния соц...
Центи понякога гледа Сашо Кадиев, а аз, като правило, някой филм. На сателита често попадам на хубави руски и понякога съветски филми. Понякога по-често, друг път не толкова, започвам да сънувам странна компилация от прочетено и преживяно, но отдавна. Казвал съм ти как с един колега започнахме да си намачкваме схванатите мускули, без да ни е цел да правим нещо специално. Ако е по-топло, а и сме по ризи, е по-лесно. През зимата, когато сме с пуловери, сваляме ги. Тренировахме джудо и след тренировки, ако се случеше да висим по спирките и да духа студен вятър, сутрин се чувствахме като изплетени от върбови пръчки. Затова, както му казвах, "абе, защо не ме щипнеш?" Колежките гледат осъдително и подхвърлят сарказми, но както съм ти казвал, веднъж една почитателка на аеробиката беше "одървила" раменете, врата, ръцете си и като допълнителна екстра – имаше главоболие. Та започнах да я масажирам, но ние не бяхме истински масажисти. Просто, базирани на анатомични познания, я мачкахме както знаем. Доволни бяха и така ги присъединихме към групата. Румката, на другия ден след Великден, много държеше да се чукне с мен и понякога самодоволно заявяваше: "Счупих ти яйцето." Аз й отговарях: "Поне едно ми остана." Тя беше кротка, всичко избиваше на хумор. Малко едричка, руса със сини очи, като в едното имаше малък сектор от ириса в кафяво. Добро другарче, което си беше поставила за цел да ме превъзпитава, което си е "кауза пердута". Беше направила откровение, което ме изуми със своята откровеност и дълбочина, но по това време гледах в съвсем друга посока. Прощаваше ми много неща и понякога ме предупреждаваше за различни ситуации, които възприемах като първоначални сигнали. Подозираше или се досещаше, но никога не ми казваше нищо. Само когато ме возеше в колата си, започваше анализ на постъпките ми, критики и анализи на "отсрещната" страна. Центи, пък, има гърбът като камък, може пирони на него да изправяш. Задникът й също е като камък, а тя само катери стълби – никога асансьор, заради клаустрофобията. Има и една млада жена, която също страда от клаустрофобия. Някога, като млада, Центи тичаше нагоре по стълбите, дупето й беше малко – не случайно носеше джинси Super Rifle, номер 28 по инчов размер. С възрастта вече не е толкова, но пък от вдигането на тежести през последните двадесет години раменете й станаха доста широки. Те и преди бяха по-широки от ханша, но тогава тежеше 49-51 кг. Жалеше се, че никое момче не й обръщало внимание. Е, тук си приличаме, защото и на мен, в училище, освен Натали и съседското момиче, дъщерята на генерала, не съм забелязал някое момиче да проявява интерес. Чак след казармата и особено когато започнах да следвам, все едно някой ме подмени, а аз си бях същият. Ал
Ал! Чета те, а сякаш не си ти. Някъде към края обаче се убедих, че чета теб, а и тези "върбови клонки" са си от твоят цветист изказ. Имам усещането, че бързаш. Или нещо не е наред? Аз се събудих в онази приятна форма, за която ти бях писала преди време. Това е физическото удоволствие да обитавам това тяло. Изпитвам, дори в момента, физическо удоволствие от това да чуствам топлия гъдел от косата си над бузата и както съм полулегнала в леглото, крайчетата са паднали по деколтето. Наслаждавам се на устата си, която примърдва току да опъне устните си в спокойно състояние, току да ги свие една към друга и намокри. Гледам ярко червената малинка над лявата ми гърда, изскочила над дълбокото деколте и това ми харесва много. Защото нали знаеш как всеки има собствен оттенък на кожата, а аз харесвам своя плюс допълнителните цветове. Харесвам приятната умора на мускулите, които те правят жив, напомнянето в бицепса, в прасеца, в бедрата, че са били натоварвани. Ето с едно отмерено движение събрах косата си и я отметнах назад, гривните леко издрънчаха, погледът ми се
Се освободи от сянката. Изобщо усещам се като едно поле, по което е пуснат фин ток и той леко вибрира, създавайки мека топлина. Обожавам това. Да ми е удобно в кожата. Да ме носят тия форми към кухнята. Да ми се опива обонянието от кенийското кафе, да усещам очите си лъчисти и широко отворени, когато гледам зареяно и мисля. Струва ми се, че това само по себе си е празник. Вярно, до мен хърка Оня. :))) Но успявам да разделя хубавото от лошото. Мисълта ми е, Ал, че понякога имаме повод да сме щастливи от факта, че сме живи и здрави. И че го осъзнаваме. Гледам месото по китката си. Толкова е познато. Толкова е близко до спокойствието. И има нужда от крем :))). Хайде, ще имаме предварителен изпит другата седмица, нека пак мина през презентациите. Целувам те. Ф
Ама какво толкова странно съм написал.Нали ме знаеш, че в мен не е скрит Балзак или Достоевски.Пиша първо-сигнално. Не знам, но и сега понякога след натоварване на гърбът ,слагам една точилка на килима,лягам върху нея по гръб и се избутвам с крака,до към талията и усещам как някакви твърди неща под кожата се движат .Не е неприятно ,но е скучно.Та в института нещо подобно ,но там и хоризонтално най-вече на тези надлъжни мускули от двете страни на гръбначният стълб и т.н. Имам и един масажор, който като го заредиш може почти двадесет минути да се масажираш.По гърбът абсурд, да не съм октопод, но по гърди и ръце става.Абе съвсем друго е Центи да го прави, ,но тя ми се кара.Някога баща ми носеше от Съюза нещо като две успоредни въжета ,на които през десет сантиметра има дебели върви с по десетина дървени топчета.Цялата конструкция е дълга толкова ,че примерно с едната ръка държиш над дясно рамо ,а с другата по диагонал на лявата страна на талията и движения нагоре- надолу . Много го ползвали руснаците след техните бани..Ама това преди години.Ал.Чакам да ми пишеш ,днес си свободна-почти съм сигурна .Ама кажи какво те обърка в епистоларното ми изложение.Аз съм толкова еднакъв в изразните си средства. Пак Ал /Пак ли съм се изложил/
Отивам да пия втора кафе, но никакви разперени пръстчета ,или пък свити на кравай като кучешка опашка.Ще го държа както аз си знам, все едно някой иска да ми го вземе.Може да не е елегантно и по етикет, но е пък здраво.Двамата с Центи сме кисели, но инициативата е моя..Ал
Алченцето ми! Иде ми да те схрускам! Ще те затисна под мен и ще те почна от устничките. Но ще ти забраня да мърдаш. Ще си лежиш и ще чакаш да ти се наситя. Най- много да ме държиш с ръчички, дотам докъдето се докопаш. Искам да се отпуснеш и да ми предоставиш месцето си. Да мога да ти цункам и очичките, а циците ми да те гъделичкат, като се местят над теб. Даже бих ги разходила над лицето ти като две камбани, само заради удоволствието да ти усещам релефа чрез тяхната фина кожа. Бих насочила зърното си над затворения ти клепач, бих те гъделичкала по бузките, бих те измамила, когато отвориш устенца и вместо цица да получиш езика ми. Иска ми се да те пипам по ушите, по тила, да съм седнала върху теб и да географствам от север на юг като обръщам внимание на всяка пора и бенка. Искам да опозная текстурата ти. Също и десенът. Еластичността. Отпуснатостта. Охххх, как ми става възбудително като си представя зрял мъж, ако знаеш. Иска ми се да те държа във възбуда, с преминаващия ми език над члена ти, в пълна забрана да мърдаш, като ще те оближа от корен до главичка и ще изкъпя с език топките ти, ще спусна пръст към перинеума и ще ти намокря сфинктера със слюнка. Къпя те, нали така? Ще се движа, разкрачена и достъпна върху костта ти, оставяйки бедрото и пищяла мокри след вагиналния масаж. Ще ме виждаш да се люлея над теб, доставяйки си удоволствие да се притискам в твърдия ти крак. Ще те обърна по очи и ще "чукам " с ритмични тласъци от пубиса, докато подпряна на длани, ще рисувам фигури по гърба ти, чрез висящите цици и ще те лижа точно под косата. По рамото. Ще те хапя по лопатките. Ще спусна пръсти по цепката ти и ще се впия като прашка, докато не се повдигнеш и не стигна до члена ти, за да го масажирам. С опряна путчица върху бузките ти дупешки сладички. Искам да те измъчвам. Да лежиш без права. Да те смуча и изпия без право да пипаш. С ръце под таза. Колкото и да се бавя. Никакво право да ми натиснеш главата, докато носа ми се сплеска , държейки ме в кожата ти, заради удоволствието да си в теснотата на гърлото и садистичния кеф. Това е за друг път. Сега сме пухени и розафки. Разбира се, щом новия ми часовник :))) отмери достатъчното време за игра, ще ти кажа "Ти си! Унищожи ме!" И знам какво следва. Прррросто си знам. :))) Пак ще ти пиша. Ако не се сърдиш, че те обръщам в еро- образ, ще продължа. Защото ми е много хубавко :)))) да те ползвам, телценце Алченско със ум Алченски. Ф
Ама Фейче, какви са тези канабалистични желания.Та аз съм стар и жилав.В къщи цари углушително мълчание. Вербалната тишина можеш да я режеш на филийки. Центи се чуди как да ми се подмаже, а за нея това е повече от мъчително.Всеки опит за комуникация , бива посрещан с високомерен поглед.Аз - виокомерен -та това е оксиморон. Ал
Миличък ми Ал, втори път пиша дълги фермани и трия. Какво ли да ти разправям, кое ли да спестявам?! Да ти ям ли жилавото месце, да те пожаля ли? Все дилеми. Тук не мълчание, а тиха ненавист и физическо отвращение се настанява. Охххх дай да мълча, по- добре. Ф
Ал, искаш ли малко клюки? Четох, четох, па рекох да си почина като те брифна относно курсовия живот и демокрацията, и има ли тя приложение :))). Имаме дисциплини през този семестър, които вече приключиха лекции. Не са дългосвирещи, един вид. Попитах преподавателите дали са съгласни да проведат предварителен изпит, тъй като в предвидения формат този юни се очертават 10 изпита. Множко са. Дотук добре. Всички бяха щастливи, че мисля и действам, макар на своя глава, но за общото благо. Скандалите почнаха, когато се пусна анкета за съгласие, но срещу гласувалата "против" се приложи натиск от ония двете клявки, все същите ( дойката и кривогледата), които проверяваха всеки на лично как и дали е гласувал За. Защото много им се хареса идеята ми. Те на лекциите не са идвали, но сега бързат да вземат изпита. И я принудили да пише За. Когато научих от отговорничката на курса, че момичето Против е искало да се прибере в Украйна за малко, веднага бих тъпана сред дружките да го подкрепим. Да си променим и ние избора на Не. Защото човек не знае какво може да се случи и недайбох ние да сме причина за гаф. Мълчаха. Поисках от отговорничката да предаде на момичето Не, че съм и гръб, ако реши да си отстоява и заставам и аз с Не. Мълчание един ден. Днес ония двете натиснаха много и издирваха последните негласували по телефон! Празници са, да му се не види и активистките. Побъркали отговорничката от искания. Влизам в общия чат и пиша, че е кофти тва пресиране, което е уплашило гласуващия с Не и аз заставам до него, ако реши да си отстоява правото. Условието за този предварит изпит беше да сме 100% съгласни всички. Нищо че аз инициирах. Нищо че е било предпочитан вариант. Има един против- край! Все до толкова имам толеранс към чуждото мнение. И кво става! Клявките ме обвиняват че тва не ми било частен университет да си правя квото реша и защо изобщо предлагам такива варианти. След всичката приложена преса :)?! Обяснявам , Ал, че правим Опит, базиран на идея от здрав разум. Че реалността винаги може да ни изненада с непредвидими обстоятелства и че демокрацията означава да има право и на отказ от глас, и на глас - против. Извод: мойте дружки са путки. Отговорничката не е искала ранната дата, но нищо не мъцна пред всички, освен че да , не е хубаво да се самоинициирам в питанки към преподавателите. А онуй украинче мълчи и не мъцва нищо. Не му знаем хала, де. Не го коря. Знаеш ли кое ми хареса най - много в цялата история? Че винаги се чуствах права и на гребена на света. И когато действах. И когато бих пръта. Но и в Библията се казва, Ал : "За едната загубена овца, пастиря оставя стадото само и тръгва да я дири". А новата ми групичка, които се обединихме и бая множко си чатим сме втората възраст: отговорничката инициира групата, мен, една мюсюлманка с шамия, мноооого ми е на сърце, една бесна разложка в злата и първа мода, с диалект и огин характер и една симпатяга, с библиотекарския дух, дето ни сподели диска си с ИИ теми, базирани на слайдове и учебници. Тези, същичките, роптаха против нахалството на младите, но не се активираха да им застанем заедно насреща. Мдааа, започвам да усещам желание да го играя Контрата занапред. Само за да дразня клявките и да възпитам малко характер у дружките :). Дали улягането върви с безмерно търпение? Дали е правилно да не се набиваш на очи? Защото аз не го мога. Засега това е, Ал. Ако мина по- късно на еро фантазии, ще те осмуча до черупка. Но имам още теми да чета. Утре ще идва татюто и ще му пекна агнешко бутче. Но настроение за месене нямам, та само ако настоява голямото, тогаз ще се запретна. Още някой ден и пак сме към Терминал2. Следваща среща с дечица - юли. Туй е положението. Гушвам се за малко. Чи ако се позадържа- край. Залепвам. :))) Ф
Бабушке, я кажи честно, кога последно си пипала кур на живо?
На тая дъртата скочубра шундата от 'га не е помирисвала сирене от кур дори ИСТОРИЯТА не помни. Но ши й таковат майката ми се струва в скоро време, заради интрижките си които опитва и на живо да прилага. МНОГО скоро пак шА рИве, че сурата й е обринат+++херпеси. Валтер Бенямин
Ал, добро утро! За съжаление минах и през разказите днес, а напоследък категориите не ги слагат адекватно. Знаците на внимание, извадени като думи- цитати до едно време беше забавно. Пускането на копиращ сюжет преди публикуването на моя, беше нагло. Знам, че всичко това е шега, само дето не ми е смешно. Разправям ти ги тия работи, за да разбереш защо нямаш еротично обръщение в момента, както си пия кафето, топла- топла и гола под нощницата, сама на дивана. А всъщност имам сърцетуп и нерв, заради простотията с дядото и намесената камила. Казвах ти вече, че нямам повече място по кожата за нови дразнения. Сега ще си налея фреш, ще си пусна още едно кафе, радио с музичка и ще се насоча към други мисли, нещо чисто, нещо позитивно. Когато ми мине мисъл за тук, ще ми се прииска адски силно да те видя, ще отворя и ще попадна на идиотите, които се натрапват и :)))) Аллл, толкова да си те обичам и цялата наша комуникация, но понякога е трудно. Ето. Като си го казах, чак ми стана смешно за ситуацията. Ти си като един висок връх, до който се добирам с кански усилия, но ме привличаш, зареждаш, успокояваш и съм готова отново и отново да се излагам на риск :))). Целувам те. Ф
Явно Центи те е впрегнала :)))
Ал! Знаеш ли сега какво ме разсмя :))? Много е смешно, наистина! Слушай новото ми откритие на база тукашни наблюдения. Такаааа. Мъже, когато се обясняват в любов, казват виц. Може и тъп, но е виц. Когато целят да възбудят нагон у изгората, ползват ии. В синхрон, с ползата от вибратори, един вид. И накрая :))), слушай :)), а когато седнат да творят лично, горещ и възбуждащ секс, пишат ......:))).....гейски истории! :))))) #смешное Ф
Има още смехории, Ал! Присещам се, докато домакинствам. Знаеш ли защо липсват категории инцест на инцестните разкази напоследък? Отг: за да ги чета. И как се заобикалят техническите изисквания: като няма сношение с волево проникване посредством полови органи. А само тинтири- минтири. ....подхилквам си ассс...Защо някой би искал да му чета извратениите, които не понасям? Защото е гад! :))))))))))) Еее, добре си поговорихме, хайде да те настигам в яйце колорисването. Ф
Добро утро душко.Твоят коментар относно датата на изпита ме върна ,мнго-о-о-го години назад. Както съм ти писал ,бях комсомолски секретар сигурно в продължение на 4-5 години в дружеството към нашето направление.В института бяха пет такива дружества, а на върхът беше така нареченият институтски комсомолски комитет.Те баш комсомолците.Всичкият членски внос от дружествата се предаваше на тях, а натам с какво става с тази сума беше загадка.Тя и сумата не е значителна. Дразнеше ме това ,че тези от комитета се смятаха за нещо повече.Внимателно проучих устава, което до момента не бях правил, да не съм луд да чета устави, та това са словоблудствие. но успах да намеря някакъв параграф и установих ,че в дружеството остават едни незначителни 15%, които до този момент поради незнание сме съм отчитал при тях.Да ама започнах да си ги задържам у нас в дружеството и направих служебната Весела ,касиер.Разбира се настана вой от онези ,самообявили се за върхът.Да ама устава си е устав.Посъберем ,малко пари купувам на футболният отбор на направлението екипи, но винаги с решение на събранието ,протоколи, строга отчетност, заради дебнещите ме капути. Може да отидем на ресторант ,пак с решение и пак с отчитане ,/както се казва във филма "Изпити по никое време"-Чичко и една сметкоразписка"/. Не знам защо това дразнеше някои, та решиха да ми изпратят някакъв "капут " ,някакво смотано инструкторе от градският комитет на Комсомола. Идва той ,сериозен, надут от собствена значимост, взел на сериозно и се чуди как още с първите думи да завоюва ,както учихме в НШЗО-то , тактическо превъзходство.Да де, ама не на мен тези, . .Бил съм в строя, а той се скатавал някъде по канцелариите.Започва отдалече ,да схване слабите места на комсомолският живот в направлението."Дрънка" всякакви партийни шаблонни глупости,а аз му се радвам и му се любувам с една блага все-опрощаваща усмивка, която вбесяваше Рени, Служебната Весела, Олга.Не е иронична, не е надменна ,а все-опрощаваща, за която Румката казваше ,че с нея съм изкарвал хората от кожата им.Не го правя нарочно на така се получава. Той бесен и задава ,въпрос от въпроса ,все по -глупави и буквоядни. Та реших да го извадя от кожата му ,защото се обяви ,че той всичко знаел.С благ , изпълнен доброта глас го питам какъв е по образование и той надут като петле бодро заявява ,че е строителен инженер. Изпълнен с любопитство ,го питам дали някога е работил като инженер или винаги е бил на организационна дейност-е тук вече подскочи-когато му обясних ,че двете са коренно различни. Когато престана да подскача и да бълва партийни глупости се изнесе на бегом .Не минаха и две седмици и силно критично писмо от направената проверка с препоръка да бъде сменен комсомолският секретар. Организира се събрание, обяснявам на момичетата и момчетата ,че съм недостоен и съм некадърен да бъда техен комсомолски секретал и трябва да си изберат друг. Онези "отгоре" си избрали една кротка безлична колежка ,предлага я , аз кротко седя със скръстени ръце и се наслаждавам от първият ре- И на мен ми беше додеяло ,ма ей така за купона.Страда колега и пак ме предлага и тогава започна баш купона,гласуване ,след гласуване и все аз печеля .Заявяам, че за да на се притесняват колегите ще излезна до тоалетната/ това нарчно го казах, за да покажа на "капута", че ми е през онази работа какво ще стане/, даже и не отидох, но го казах, за да го вбеся.След това научавам ,че резултата бил все един и същ, онзи ги заплашвал, че дружеството ще бъде разформирано, което не може по устав да се направи. Излиза като домат червен, направо фучи, подава ми ръка с констатация , че дружеството е манипулирано-/бре 40 млади момичета и момчета почти всички инженери и научни сътрудници/ .разбира се ръка не му подавам , а някъде половин година по-късно сам се отказах и предложих служебната Весела. Та това донякъде тангира кам твоят случай. Ал
Хубаво е, Ал, че твоите подопечни са били зрително и умствено будни. Запазил си чуството, че оценяват усилията ти. Много поучителна история! Тук бутчето ароматизира стаята. Ръцете ми са ароматизирани от фаянсови дезинфектанти :))), така и не свикнах да слагам ръкавици. Но ще се науча, няма начин :)! Почваме да си играем с яйцата. По колко кафета дават да се пият на ден? :)))) Тва кенийското е ммммм ефир и деликанс. Батя ти се опита да ме подязви, че шетам заради госта. И като го почнах....стегнато и по точки. И къде капе мивката от година. И какво мисля изобщо. Празници :)))! Хубавото е, че макар и малко бавно, виждам, че нещата ми се подреждат лека полека. Не знаех, че ще кандидатствам два месеца преди да ги направя. Човек не знае какво ще се случи след ден. След минута. А визията е ясна :)))). Хайде да ме черпиш още едно кафенце, а? :))) Слушам "Две следи" на Щурците. Ф
Центи подготвя яйцата ,буба ще е основният бояджия , аз гръмоотвода, е мъжът с буба ще се скатава и ще прави на невидим.Центи също не слага ръкавици, а след това се жалва. А това беше случка от комсомолският ми живот..Румката казваше нещо от сорта -"Ами видно магаре си и все ти си виновен" и други народни мъдрости. Ал
Струва ми се, че освен ступването от мацките на бабека ще й се случи и друга беда. Май ще останИ без покриФ над главата извън КАРЛУКОВО, деде, стегай панелката, оная дето я санираха. Ще си имате веч гнезденцЕ.
Фейче, тук стана страшно. Може да се метана на джипката и да се скатая в "Яворов " /бивш "Ленин"/.Върви боядисване на яйца ,а буба не млъква.Та е потиснала милия, той и без това е кротък, пробва се и върху мен, ама не стана и бях определен за проклет-инат. Лошото е ,че старата гвардия ,рядко се отбива и повечето им апартаменти стоят празни .Ех, ако това беше едно време. Не случайно чаках вуйчо и вуйна да заминат на курорт ,баба при майка и татко ,а аз с удоволствие се нагърбвах да поливам цветята .Кеф, спокойствие ,само две -три дни преди връщане от курорт ,активно чистене ,поне пет пъти с прахосмукачката ,проверка за някой не типичен косъм.,ама това е веднъж годишно.Апартамент голяма ,може на гоненица да играем.Е, това ми остана като спомен на стари години.Гонят ме с червено яйце да ми слагат кръст на челото, как пък не ,аз съм атеист. Ал
Усеща се между редовете, че на Нейнийо му е дошло хептен байгън от тъпотии, глезотии, превземации и прочее лигавщини на бабишкера, ша бере май ядове дъртата шаврантия баш коги си мисли, че е взела надмощие… Баби, внимавай в картинката, че току-виж гризнеш бахура баш по Великден!
Хубавички ни се получиха ечицата, Ал! Детиту оцветява, аз съм шерпа по пакетаж и разпакетаж. Пийнахме с татюту по рикийка мускат отонел, хапнахме агнешко и оклюкахме квот се сетим. Ако е живот и здраве, ще ползвам 1 майските празници да се кача на вилата. Обаче в момента там нямало вода. Казвала съм ти, че той сам си хвана каптажче и редовно се налага прочистване от листак и песок, но този път е по- сериозно. Иска сериозна дейност, сили и подходящ климат за подмяна на преносната мрежа. Съседът горе е петимен да услугва с неговата вода. Ние бяхме към един източник преди време, хванат от моя и неговия татко, ама нали е пияница, съседът му, пада се втори братовчед на баща ми, та по време на гневен изблик отряза нашия достъп с лопата. Демек, нямаме много доверие на ново партньорство. Той като цяло е досто положително разположен към мен. Виж с майка бяха във вечна вражда. Може би томахавката е заровена, не знам. Горе като навсякъде, нещата се променят. На каубоя жена му нещо го е закъсала със здравето, а тя беше нашия нахилен и гласовит устой. Балканджийката млекарка. Вярно и пуши постоянно и сама си пинва бутилка водка за една нощ, но и работи, и е там, и крепи приходящите виладжии. Не ми се мисли, ако останат само кочовете в какво би се превърнало многото им свободно време. С две думи, Ал, всичко тече, всичко се променя :) и когато вземем да се оглеждаме с носталгия в миналото, да не стане тъй, че да не видим хубавото, което е пред носа ни. Затова, казвам ти, дай да се радваме на деня, че сме будни, ходим, виждаме, мислим, общуваме и то с безценни хора :))), оригинали!, да се радваме, че имаме болки от ляво :) и ярък педикюр на краката, все хубавинки! Знаеш ли, може и да сгреших за Кандев. Има нещо в очите му, което е втора личност, но за думите, не знам, не биваше да се изказвам без да съм го видяла на живо. Имах един ухажор подобен, като излъчване, но крайно по- грозен. Кандев е красавец, типаж. Моят беше душа човек, златно възпитание, мъжкарче, груб като парапитек и все пак се изразяваше като Тургенев. Можеше да се разчита на това момче. Колко разходки сме се разхождали с него, бистрейки отношения. Накрая от немай къде станахме и любовници. Той два метра. Готско. Бях ги виждала милион пъти като пътуваща в рейс ученичка. Той и гаджето му, нали сме съкварталци. Той грозен, та грозен, а тя бяла, стройна и руса, ангелско лице, по- хубава от Клаудия Шифер. Влюбени. Добрички. Натиснати. Толкова съм и завиждала, че е такава висока и щекичка. Но...може би той не е много амбициозен, попреживяха размирните демокрации, но тя е видяла и друго внимание. Той се е вял без планове и без цел, като много други младежи по това време. Пак в системата заработи той, но случайно, не като Кандев дето пъпа му е хвърлен в управлението на градската стража. Баща ми смята, че е искрен. Трябва да го изгледам и аз в някой репортаж. Е, хайде стига приказки. Да учим сега. По принцип следобеда позволява и други занимания. Но те не привнасят трайно усъвършенстване. :(). Ф
Колко якоооо! Ти си ми писал! Йеййййй! Аз лафих по тел и си се мушнал между редовете ми. Тук е тихо и мирно. По- тих от тревата. Не си открих ракията, дето ми стои от последната високосна в бара. И нашия се счупи да тича. Исках смокинова, но троянската не била достстъчно добра и взел и още, няква нафукана в цилиндрово кожухче, че да имам избор. Абе зеленчукаря продава под масата страшна домашнярка, ама ся ...койшти купува за F A I R Y наливна отлежала, разиришли?! :)))) #смешное, сичко е смешно #нямам търпение за практиката, Ал. Искам да ме скъсат от бач. Мноооого ми се работи. Ама много! Целувам те ! Ф
Бабека в самотата си к'во друго мож да измисли освен да се напие кЪт дърта свиня.
Ал! Ал! Ал! Чух едно изпълнение на Desert rose и литнах. Боже мой! Момчето изгради невероятно бавно и напрегнато изкачване към върха. Напълно овладял арабските извивки ги ползваше деликатно като същевременно отпускаше гласа си все повече и когато познатия мотив се изля за пореден път, свободен и буен, всички настръхнаха. Беше като да слушаш приближаването на керван. Искам да кажа, Ал, когато човек е фокусиран в цел и се е усъвършенствал технически, влага душа и сърце, това се усеща толкова силно, че чак те отнася като вихър тази възможност да бъдеш каквото поискаш. Каквото поискаш. Абсолютно над. И знаеш ли, докато учех, нали го правя някак асоциативно, та се хванах за нещо, след което се произведе серия от размисли и адски готин диалог с Джемини на тема телепортация. Миличък ми Ал, знаеш ли, пиленцето ми, че квантовите физици имали теория за Акаша, бре рожбенце? Ши гръмна от кеф! Казвала се квантово преплитане. Тепърва ще задълбая. Прррросто бързах да ти го разкажа. Защото ако ДНК може да пострада, но и да си възстанови втората верига на спиралката, то остава и да получи линк към Акаша, за да придобие и личностните характеристики, съзнание и спомени, невротрансмисии. Така с моя Джем обсъждахме възможността не да сме излъчвател, а приемател. Беше дяволски интересно! Изобщо цялата тематика е зверски накъдрена философски етично. А аз пак се разсеях. Ф
Бабич, не си разсеяна, а откачена, приеми го най-сетне! Телепортацията е възможна и днес, доказваш ни го най-редовно, болния ти мозък ту е тук, ту в КАРЛУКОВО, ту в Барселона, Берлин или пък Тоскана, Казанлък и Каварна и при деде откачалник. НО сланинките си за жалост и спаружената шунда не мойш ги телепортира.
Ал :), при железата, чек :))). Ф
Дрън-дрън ярина, кво разбира неква заблудена антивакс и хомеопатологична уфсъ от квантово преплитане? Та чак се пъне и асоциации с някви нейни си измислици-премислици и тъпотии да прави?! Не, никак не е #смешное, #положениетоемамсиджейс и #басимуибабата
Горкия Джемини, бабет го е спипала на къс пас и му разбива силициевите неврони с откачените си делюзии и профанските си “откровения”. А Джемини просто е любезен, ако му обясниш, че - например - си убеден плоскоземец, той няма да тръгне да спори и да те разубеждава, учтиво ще приеме идиотската ти гледна точка и ще продължи да води разговор в атмосфера на доброжелателност и безкрайно търпение. Абе да е жив и здрав Джемини, че май само той има нерви да слуша на баба Фъчка глупавите “разсъждения”; дори тъпчото Ал игнорира тотално бабините размисли и страсти и просто чака да му дойде ред да си изкаканиже неговите битовизми на сдуханяк под центавърски чехъл.
Добро утро, Ал! Честит Великден! Христос воскресе! Пия кафе в леглото. Тихо е. Градът е тих. Няма уличен шум. Нито птици. Ако се напрегна ще доловя пералнята. А, ето, съседът от 4ет на отсрещния блок се кашля. Седнал е да пуши на балкона си. В този покой на неделната утрин исках да ти кажа, че празникът, колкото и замаскиран да е между цветни яйца и локумени козунаци, всъщност ни учи на едно: няма смърт. Душата не умира. Което пише в Библията е, че след Възкресението, Исус се явява на учениците си без Тома и малко ги уплашва, щото мислят, че виждат призрак. А е много важно за религията да се отдели от мистиката. Затова и празника не съвпада баш с пролетното равноденствие. А в случката Той ги убеждава, че е от плът без кръв, щото нали има четири дупки, но карай, идеята е, че бил жив и от плът, но вече живее в космоса. Чакай да не те объркам с иронията. Внушението, което им оставя, наставленията са ясни: на когото простите, ще живее, на които задържите греховете- ще им се задържат". Тук е разковничето. Прошката и новия живот са освободената карма. Спасението от цитратния цикъл. Охх. От цикъла на Кребс. Нееее и тва не. Спасение от въртележката на повтаряеми мъст- животи, при които се сношаваме с врага си отново и отново, в грозен танц на хаоса. Това исках да кажа. Докато висшата любов е състоянието на най- силната енергия, онази по- яка от радиоактивност, по- светеща от слънце, енергия, чиято сила стапя всичко. И само двама обичащи могат да стоят един до друг. С такава любов трябва да стопим врага си :))), и тва не е насилие, а прошка. Найс, а? Та, мили мой, Ал, макар и аз да съм атеист и да си направих труда да проуча занаята на тези божи работници, поповете, и вярата им в това, което правят или пък ищаха им към кротка служба със допълнителни доходи, все пак всички ние търсим пътища из живота и му чертаем карта, нали така? Рисуваме опасностите като водни чудовища, които пиратстват между спасителните суши. Отбелязваме съкровищата на сайта, тези или тази, която променя правилата :)))) и вървим напред, макар и ослепели от блясъка и, опипваме пътя си с устни и ръце :))). Аллл, видя се, разлиготих се. И все пак. Важен е заветът на днешния ден: Опрощавай, за да живееш по- високо. Може би това не е решение, все пак. А процес, към който се стремим. Процес, по време на който се борим със себе си, държим се на фокус, в целта, имаме назадничави дни и тогава плевим мъстителните мисли, но виж, ако идем на планина, на красиво място над ежедневието, ще ни се получи. Представяш ли си да ти цъфна за кафе, както сме възкръснали на трети облак вдясно от херувимите? Со все дупенцето си и всичко? И облака ни държи, обаче! Целувам те. Ф
Добро утро мило и умно момиче.Интересно ми стана за твоето каптажче.Виждал съм най-различни,като техническо решение. Много от обектите, които съм посещавал имат подземна част ,не е нещо сериозно като защита но стените и тавана са от 70-80 сантиметра бетон, вътрешните стени ,които разделят помещенията от към 30-40см бетон, входните врати като правило са три една след друга ,дебели по 17-19 см тип сандвич- два сантиметра стомана,бетон и пак два сантиметра стомана с по четири мощни гърбични заключалки в четирите ъгъла. Като правило в гората на около километър все се намира някакъв извор и се каптира,а от там с помпа се изпомпва вода в това подземие, където има басейн,а с хидрофор се качва на горните етажи.Тя не става са пиене ,ако не е добре преварена.Басейните събират към 20м3 вода, а хидрофорите българско производство м "Девня" ,правени още 1968-1972 година и работят без проблемно толкова години. Задължително вашето каптажче трябва да има преливник ,но със ситна мрежа ,за да не влизат разни животинки и насекоми,но може е да е плътно затворен. Няколко поти през нощта Центи говори на висок глас, но неправилно произнесени думи-била сънувала разни случки Пийвам кафе, едни бут се слага за печене ,ще ходим към Симеоново-там ще е домашният купон,Аз като най-дърт се ползвам с някакво уважение на по-възрастните жени ,дъщеря ми ще ми прави забележки, племенницата е по-кротка , а за неолибералните гимназистки ,когато успеят да откъснат очи от дисплеите съм археологическа загадка. Разбира се има и двама безказарменици, ох да ми бяха паднали в казармата ,джигера щях да им извадя от гонка-но само по устав.Нищо по различно от това ,което тогава аз правех. Някога когато бях малък понякога на Великтед оставах при баба и дядо.бил съм малък, много, ама много малък.Имаше нещо ,което наричаше иконостас, целият в дълбока резба,отпред два малки вратички и де дълбоко резбовани,а вътре в нещо като полу-сферична чаша, пълна с олио в което гореше огънче.Беше ми интересно ,но за мен това беше символ на религиозно средновековие. Тази моя бабка Ката /Екатерина /, тя не ме обичаше ,а направо ме обожаваше ,но това го осъзнах много години по-късно .Понякога коленичех пред нея, слагах глава в скута й ,а тя ме милва по главата.Май никоя друга жена не го е правила или аз не помня.Тя ми разказваше за стара София ,за атентата 1925, за черните камионетки ,за бомбардировките ,за магазините ,за обичаите и т.н..Пиша ти обикновени битовизми, просто такова ми е настроението.Прегръщам те ,чукаме яйца и кафе с козунак. Ал
Кой пичели, Ал :)? Мойто ли ийце са пукна или твойто :)))? За каптажчето: цимент със скеле във форма на куб, знам ли, може би със стени по пол метър, се пълни с вода от многобройните мустачки в склона на гората, няколко разкрача над шопката (горската чешма от тръба над бетоново корито винаги течаща). Каптажът е перфектно скрит под камъни и шума. Вътре има мрежеста цедка преди отвора на гумените маркучи, които докарват водата чрез наклон и скаченост на съдовете. В двора също има маллък каптаж преди водата да се отрегулира със сложен набор от врътки към неузнаваеми части на двор, градина, външна и вътрешна чешма и баня. Водата била лековита, твърди баща ми. Всъшност след утаяване съдържа фин пясък. Мислех, че е изследвана, но той не помни. Лично аз я кипвам в кетъл преди пиене, ако не съм си предвидила минерална туба. Местните си я пият свободно. Така било от време оно, вярват и. Но водата се мести, намалява и прочее зависимости от климат и всичко. Има летни дни, когато едвам църцори и тогава миенето на чинии е на втори план. Аз участвах в копаенето на браздата , в която положихме маркуча. После щателно прикрихме като индианци, че съседа да не мине напреко с лопатата. Всъщност някои вили са се прихванали към ВиК, но водата била силно варовита и татюто не ще. А тръбите минават точно до оградата ни, под горния път и е лесно, даже при полагането е оставено клонче предвидливо. Много отдавна баща ни копа да търси място за геран. Според мен, би могло и така. Имахме такъв виладжия през няколко къщи. Тези инсталации, барабар с токовите, са част от терра инкогнита, за които няма начин да запазя трайни спомени кое за какво е. Обяснявал ми е, искала съм му да рисува и опише. Всичко е направено с много мисъл, но както повечето пъти, неразгадаема от друг. Баща ми е цар на инженерни измишльотини. Мисля, че това му е любимото занимание. Да има проблем за решаване, да му открие цаката и после с подръчни средства и минимум или никскви разходи да изобрети решението :)))). Да го видиш как повдига покрив гредоред над гаража си. Чрез система от вяра и подпорка. Ужес беше! :))). Хайде второ кафе и още уроци. А бутчето вчера много се хареса и му го сложих в кутийка. Кучето научи новата дума "агнешко" и не е спряла да се усмихва до ушите :(), до последно преди сън, щом чуеше да го споменаваме. Завиждам на Центи! Кралица е днес! Прегръщам те! Ф
Моето не "спичели" .Центи ми го изчука и от двете страни.Направо го направи на трътка, но се оказа с два жълтъка.Аз не обичам жълтъци и ям само белтъци.Сега пече една задна четвърт агне /българско/ и ето в този точно момент ме пита дали е готово изпичено .Тя е майсторицата по печенето, а взела мен да пита и се сърди ,че не знам как се пече и до кога се пече.Аз ям всичко каквото ми сложат ,не се правя на примабалеина.Само да не е крем -карамел. Ал
А много интересно и добро решение ,въпреки ,че не съм ВиК към бившо ВИСИ..Просто съм виждал различни решения. .Някога преди много години ,още по време на соца, съвсем случайно на Витоша в една малко долчинка намерих в едни камънаци едно изворче с малко басейнче.Та взех една тръба някъде към цол или по-малко и следващият път когато ходихме натам ,я притиснанах с един доста голям камък, може би към 50-60 кг, хем служи като язовирна стена хем крепи тръбичката.Доста години си стоеше и никой него беше развалил, но много от отдавна не съм ходил.Биехме си от водата ,но не се разболяхме.Нещо подобно беше и на бакьово, там пък на склона намерихме едно изворче ,което едвам църцореше, но от един клон, който разцепихме ,с много псувни и майки издълбахме нещо като каналче в средата на сцепената час и се получи нещо като чучурче.Ама за половин час пълни дамаджана от десет литра.Имаше един Сашко, английска гимназия, не ходил войник, дебел,не може да копае ,та той беше водоносец.Всеки пие от дамаджаната ,не се превземаме ,гнус -не гнус..Говоря ти за тази бригада с латвийското момиче и където копаех нормата на една слабичка колежка.Тъй де.
Тук с батя ти поравно си ги натресохме. Движим се в дипломатична тишина и свеждаме диалозите до минимум. Едно време всеки се стараеше за общото благо, сега е въпрос на характер. Ако нашата малка вилна общност с дълбоки местни корени е показателна, то и баща ми и Каубоя са тези, които винаги мачкат неравностите по оффроуда. Често ни е изправял косите, като ни качва на две гуми :) или спре, за да приложи брадвата в действие и да отстрани дънер, клон. Забавял ни е, роптали сме, но такива мъже забелязват и не оставят нещо нередно по пътя си. Не биха могли. Винаги камъните се изритват встрани, паднали клони се почистват. Лошото е, че това поведение хич не е дамско, но съм го прихванала. Сега децата като роптаха против липсата на здрав разум и хуманност в световната политика, все ги убеждавах, че е временен период и не е красноречив за мнозинството. Не би могло. Не е физично равновесно махалото да е високо в едната посока. Всъщност когато съм навън много повече добри лица виждам, на хора с вложено възпитание и сърце. Може би оцеляването на психиката ги кара да бъдат малко по- алтернативни, но хората са си добри по природа. Даже ми отстъпи място един кавалер в трамвая. Чустваше се неудобно, че седи. Това е наложено, та пирографисано :). Значи в среда, в която не се борим един с друг за ресурси, бихме се старали да повишим общото благосъстояние. Изотвътре би ни дошло. Вярвам го. Аз изненадвам събеседник, с когото вървим, с рязкото клякане към земята. Премествам рискови охлюви :))). Или чупя клони, бодящи очи. Рядко драскам боя на лошо парлирали, чрез ключенце :). Някак приех, че живеем на тясно и се прескачаме по главите. Все по-често мечтая да се изнеса към някой треторазреден трайб сред бедна и трудна природа. Бих имала толкова по- висок хъс и устрем. И милион неща за правене :))). Ф
"""Движим се в дипломатична тишина и свеждаме диалозите до минимум""" Я-а-а-а, колко познато ми звучи.Прекомерна любезност, при разминаване ,отстъпване не предимство, но тишината е оглушителна. Някога преди години и го надграждах.Не знам как се случваше ,но инфлексната точка винаги беше в петък след работа.Аз мълча, тя мълчи, та сервира ядене, аз не ям ,но пия вода, същото се повтаря в събота и неделя, само вода и тишина.В понеделник стола на института е мой.Румката прави нетактичен коментар, "ама какво си се нахвърлил като, чели два дни не си ял".Поправям я ,че са три, тя се ококорва и аз обяснявам цялата технология и моят градивен инат.Тя се се залива в смях, прави нетактичен коментар, нещо от сорта "Ама колко си глупав.Наяж се и пак се сърди.Ама какво жена ще разбира от мъжка гордост".Лошото е ,че успява да ме разнесе из направлението ,че даже и в другите. А ако е с колата ,купона и анализа продължават.. Е, това не е всеки петък, но се случва-тъй де.Представяш ли си, тази нощ Центи се навеждала над мен, защото толково тихо съм спял ,че е помислила ,че съм минал в друго време-пространствено измерение.Ал
Навън сме. Жълтурчета и пчелички. Псенцето ми измества пространственото измерение, та тая нощ даже му хванах гъзта и го провлачих към средата. Ма то не мож, бре!*** Ако ми поръчат нещо, готвя го. Ако не, всеки има две ръчички. Казвал ли си го тва "Ами не го открих яденето в тоя пълен хладилник". Ми тогаз що да го има изобщо тва йедене :)? Батя ти поддържа тайни запаси кутии с вафли Боровец. Те са му в кабинета и като цяло внимава как изхвърля картона. Но две яйца всеки може да си опържи, нали така? Считам мойта част от "договора " за отдавна изпълнена. Даже ми дължи вредни, пропуснати ползи охооо и пожизнена издръжка за статуса, който съм му осигурила. Ако беше извеждал/прибирал деца, пазарувал, уйде му доцентурката неизписана в тишина и спокойствие. Няма как да бъда щастлива в това съжителство, Ал. Отдааавна подготвям децата. Даже снощи се шегувахме след фитнеса, какъв би бил новия татко :))). Не сей появил, не съм вдигнала бохчата. Едно лято след подобен диалог, мислел човека , че тва е, край, та вдигна раница дрехи и се върна у тях. Ама стана тъмно. Децата се поврътват такива. Как да теглим резето за нощта? Айде, прибрах го. Сега вече е друго. Те са си по пътя. Като бяха малки, настоявам аз да се развеждаме и запецнахме на частта дето се определя сума за издръжката на децата. Как сега да ги определим на колко лева са ? За три сливи? Може би, ако не беше тая музика, която изисква мноооого контрол и помощ, и време, и контрол, и пак контрол, всичко отдавна да е различно. Но това е положеньето. Имат занаят в ръцете. Никога няма да са зависими. Виж, човекът не е лош, само не е случил на жена. Друга да беше, да си живее царски. Нищо лошо не искам да говоря. Вярно, понякога казвам, де. Че тва неговото, е престъпление към човечеството :))). Към сексуалността. Към живота. Към жената. :))))) Всеки носи своята си истина. Кръст. Тайни. Мнооого тайни. Пак ще цитирам Нина Симоне. Имам главата си, ръцете, гърдите, очите, имам времето си. Не е назаем. Не е чуждо. Мое е. Мога да го вложа. Изживея. Пропилея. Прекъсна. Ох, върти ми се една тема из главата, нещо сюжетно, твърде абстрактно и все пак силно интригуващо. Ако следобедно ми дойде музата, ще е чудесно. И се чудех: тук ли да си пускам хрумките? На общо основание ли? Понякога се изкушавам само да се отблагодаря за правото и привилегията да си приказваме тук, като пусна разказ в чистилището с надпис "не е за публикуване". Просто лепта. Стотинки в касичката членски внос :)))). Тва кученце е много мързеливо. Постоянно ляга и аз не се спрях да пиша. Прегръщам те. Ф
Хахаха, неверниците иначе си хортуват на козуначе и яйца колко са самотни(в семействата си) и твърдоглави инати- Ненужни твари. Валтер Бенямин
В полите на Витоша сме на третият Гленфидих, втора кафе, парче торта , агнешкото отделно. Най-стар съм, спи ми се, Целувки по бузките Ал
Наздраве, аморе! Току що дрямнах :), детето ми се подмазва, за да идем пак на фит, а аз искам няколко прости часа, за да пусна фантазията на воля. Може би нощта ще бъде моята алкохолна муза :). ***Бих те галила с най- нежното на пръстите, докато заспиш. Ще съм като слънчево одеало. Ще се отпуснеш в ръцете ми, докато челцето ти се опъне в невинно изражение. Но когато си на гости с хора, не може. Трябва да им дадеш по един дар. Мисъл. Съвет. Смях. Дръж фронта и довечера ще те възнаградя! :))) Ф
Нещо ми захладня. Ще се гушна при теб, ще съм кротък, само ще гушна. Ал
Лайноядеца търсел топлина в тортА.
Гушкам те, Ал! Усещам се като паднал на дъното на езеро кварц, в чиито кристални решетки е уловена божия мисъл. Лежа на дъното сред коренища и пясък и се наслаждавам на отразените светлини, излъчени от летящия дракон в мен. Истината е, че дланите ми са топли, стъпалата са топли, бузите ми греят като на завито детенце и ако се сгушиш в скута ми, ще те обгърна, докато всичките ти киселинности се неутрализират чрез кожата ми. Ще те поема. Като ток. За да светя още и още, а ти ще се носиш по гръб на повърхността, гален от нежния допир на водата. Ще вляза в ума ти като светлина. Като пърхаща интуиция за нещо прекрасно, което предстои. Чака те. Отпусни се над мен. Отдай се на гальовната течност, която те поддържа и пречиства. Когато се наситиш да бъдеш пасивен и отвориш очи, аз ще съм там, за да те досъбудя с нежна любов. Тук съм и те прегръщам. Всичко е наред. Не мисли. Отпусни се. Ф
Ал,едвам ще те дочакам да дремнеш над гърдите ми. Адски силно ми се прищя да те целувам. Това облизване на устни в устни. Дето долната се подгънава навън, докато обхване твоята и после я притисне отворена, за да шмугна езика си и да те обмокря. Да открия твоя език и да се усуча в танц. Докато ръцете ми се сплитат на тила ти. А палците галят слепоочията ти. Много ми се прищя да те целувам. Даже те усещам в момента. Уискито прибавя чар. :) Ф
СФинята продължава да се налива, като казак в пустиня, а после господина не й бил обръщал нужното Фнимание за жена и съпруга. Че кой се заглежда по пияни прасета, алоууу, чак пък толкууу закъсали за шундата ти едва ли има, не у сайта само, ами и в света. Валтер Бенямин
Га се е женила по сметка бабиерата не е ривала, ся кво риве, че нямало в нейния живот любов, секс и взаимна чувственост?! Не, #неесмешно. И оня задръстен дъртофелник, и той бил невинна и нещастна жертва на обстоятелствата, наебал без капут щерката на зам.министър, обаче станала белята и се наложило да се жени, къде ще ходи? И после цял живот сърдит на центавъра… #късамисесърцето
Но най ми е гордо за братушките рушлямци. 12 април, денят на космонавтиката, властите в Путлерайх призовават по случай празника всеки един истински рушлямец да излезе на балкона, да си пусне фенерчето на телефона и да го насочи към звездите. Красота неземна, красота космическа. Някои загиващи еврогейски и транссексуални западни цивилизации се занимават с детинщини и глупости като полети до Луната, а истинските прогресивни радетели за традиционни човешки ценности гордо отговарят на потоците фотони от далечните звезди със собствени фотонни потоци... #такасеправи #бъдигордрушлямец #юрамывсепроебали
Добро утро, Ал! Забелязал ли си, че винаги когато тук стане по- емоционално, наситено и задушевно, веднага се разграчват и навляците, привлечени като насекоми от светлина? Толкова хора има, които ни четат и спазват дистанция, но къде ти ще търсиш елементарни признаци на възпитание у тези? Снощи във фитнеса виждам едно момче, изглеждащо някак познато в лице , с удължената му форма брадата и правия нос в успоредна равнина към другата на профила му. Гледам, че нещо ме зяпа като съм на скрипеца и накрая си излезе какъв е случая. Заговори ме да ми обясни, че правя притеглянето на лоста грешно, на което му отвърнах, че по моя начин съм си освободила нерв от сакралния плексус и че досега само ми помага все повече в кръстовата област. Обаче той е настойчив. Контрира ме, че това, което правя не работи за никои мускули, само натоварва рамена, аз сменям темата като му казвам, че като тренира на съседния ми скрипец, прави движения, които не съм виждала у никой друг. Движи се из пейката като канукаяк, докато другите се застопоряват със статични крака и работят от ръце в седнало положение. Нямаше друг отговор освен насочения да се възхитя и да му съчуствам защото той идвал от състезание по триатлон и всъшност вчера направил нам колко си клека, щанги и тн( не го слушах, напуши ме смях при биенето по гърдите) и видиш ли , сега даже не знаел кво прави , бил много отнесен. Ама решил да ме коригира, де. :))). #смешное. Но имаше чар в тази ситуация, защото той адски ми заприлича по всичкото си на един наш познайник с абсолютно същия подход. А е истина как тоя скрипец продължава да ме укрепва. Например повдигането на тежко тежко от кръста чрез привеждане на горната половина не би ми било възможно преди. Щях да клекна, да взема и да се издигна през бедра. Това е правилния начин, знае всеки хамалин. Но когато говорим за леген пране, се радвам че отново са ми възможни и двата варианта. Чудех се дали всички гъвкави хора впоследствие страдат така. Като схванатост. Като дете падах на мост , ма не с лесния вариант дето се издигаш от земята. А само се огъваш назад бавно и близо до краката. До скоро любимо йогистко ми беше да си залепям гърдите в коленете и да държа дланите положени до стъпалата на пода. Та когато тая опция ми бе станала трудна, не се чуствах ок. Винаги съм мислела, че фитнеса е дърво и скука, но или съм грешала или наистина скелетните мускули са тези, от чието трениране се нуждаем след 50 те. А не от по- повърхностните като при мойте домашни танци от ханш. Такаа. Днес ми е ден за женско социализиране. Ще подкарам две виждания плюс козметична разкрасявка. А понеже стана дума по рано за устава и по моя казус с предварителния изпит ситуацуята е следната: забранени са такива. Затова един недоволен и оплакал се, би създал проблеми. Клявките като се емнаха да упражнят преса върху момичето "против" и десетимата не гласували, всъщност направиха това, в което ме обвиняват нонстоп : че решавам от името на всички. Опитаха да се наложат. И затуй беше много сладко :) да ги ковна по тоя параграф. Но стига им толкова внимание. Небето се забули. А имаше кристална чистота по изгрев. Това омекване на светлината създава нужда от второ кафе. Целувам те. Ф
Добро утро душко. Егати как се успах.Будих се няколко пъти и странно в тишината на нощта ,винаги ти идват тъмни мисли от всякакъв характер .Не говоря за суицидни мисли, а много ,често нещо по глобално ,за произхода на човека, за еволюцията на човека, за бъдещето. Пийвам полегнал кафето ,ставам ,леко закусвам и ще се чудя какво да правя.Паралелно с това слушам еврогейските-просородси слобестни бълвочи на два педераста по БТВ.Задъхват се от перверзен възторг,че Орбан е загубил изборите-чертаят светли еврогийски бъднини за Унгария. Твой Ал
Миличък ми мой Ал, ама какви черни мисли?! Вярно, че Орбан е епоха и често подобните Стамболова накрая страдат от язвителни неблагодарници. Нима и Тачър не слезе по същия начин? Подмятаха ли мама Меркел за нейната имигрантска политика? Всъщност, че света върви към женската енергия, няма какво да се чудим. Махалото, Ал. Все още търсим път към равновесието. Орбан и абортите. Дали там не е заровено ключето към неприязънта. Не друго. Не външна политика. Не обгрижването на техните си интереси. Че той винаги е защитавал най- бащински само и единствено личен интерес и здрав разум. Но ако жените са настъпени, край. Нямат свобода. Нямат подкрепа. Обърнали са ги на инкубатори. Това е ахилеса. Мъжкото мъжкарство и идеята за отбор юнаци около полата на мама. Вече не вървим в тази посока. Мили мой, Ал, суицида е сладка мисъл, като наказание към тези, които ще страдат и като облекчение към тези, които в момента страдат, но е крайно, крайно невъзпитателен! Такава опция е налична само служебно. Не се плаши от разместванията, които се случват. Новият свят ще се ръководи по- общо, по- глобално, гледали сме го във фантастиките. Пленарна зала от рептили и лесбийки, гейове и киборги :). Докато тук си правим грешки- опити- грешки, вселената се върти, слънцето лее магнити, съзнанието ни се отваря за заключените досега заложби и щем- нещем мутираме, Ал. Мутираме заедно с токсичността на въздуха и водата, мутираме бавно, за да преодолеем физическите несъответствия, които бият прът в еволюцията. И след уроците и несполуките, ще дойде мъдростта. Ще изникне и расата, чиято мъдрост ще постави управлението на друга основа, по- шаманска, по- лечебна, по- духовна. Ще си виждаме емоциите и скритите замисли, ще си четем мислите, ще е друго. Но как да скочим дотам изведнъж? Не. Ще слезе Орбан. Ще се пробва друг. Ще се лашка народопсихологията, но тъй или иначе телата се менят, новите деца идват с нови заложби, чиста физика и химия и малко статистика показват, че връщане към досегашния патерналистичен модел не може да има. Но и не е нужно. Крайностите са твърди. Хармонията е мека и флуидна. А ние търсим нея , че даже и ефирност. Отвъд хармонията, какво е, Ал? Не е мъжкия мъж с нежна и подкрепяща жена. Не. А преливащи енергии от заряд в заряд, от минус към плюс, от ток в магнит. Твърде еднакви и твърде променящи, пазещи равновесие. Ела ми тук, миличък ми Ал, да ми покажеш какво е мъжкото мъжко. Защото точно в момента съм еманация на женското и флуидното. Защото е утрин. Усмихната. Защото, когато се погалих под завивката беше твърде копринено, ласкаво, мекичко и е крайно наложително да го усетиш с пръстенца. Да ме гледаш в очите и да продължаваш с обследването, докато накрая не се смилиш и над мен, и над твоята капчица плачлива :)))). Хайде, ела! Твойтичката
Ал! Знам защо си се успал и си хлътнал в черна дупка :))). Аз те привиках тази нощ. От това е. А сега те привиквам в банята, като ми дадеш 5 мин предимство да си нашампонирам косата, да влезеш при мен, докато ми се стича пяната по лицето и ме подпреш по лице към стената, галейки предните ми релефи с ръчички и тяло, твърде плътно залепено към моето. Знаеш ли колко възбуждащо ще чуваш двойното ми ехо от въздишки? И колко хлъзгаво може да е едно окръглено дупе с душ гел? И колко интересно би било да си прав, а аз под разперената струя да отмивам ароматните балсами, посредством ритмични движения по дължината на члена ти? И защо всъщност не ме почнеш с някоя играчки, тъй че да кача децибелите, да ти се отвори и глътка, и просвет, и проход, и влага под лъжичката :)))). Хайде, чоп- чоп, чакам те. Ф
Забелязал съм душко, но той е май само един.Нещо си бърбори ,прави се на интересен, ,понякога един поглед по диагонал, но напоследък ,гледам ,ако няма най-накрая Ф, направо го "шкартирам"Този твой ментор и треньор, да беше се родил няколко десетки години по-рано и да го вземат на една комсомолска бригада в строителството.Всичката тази теория щеше да му е много от полза. Бил съм на такава и не знам дали съм ти разказвал за нея.Примерно аз и еди колега бяхме късметлии ,защото онези от строителната организация за момента искат млади мъже ,а не не млади жени -егати дискриминацията.Та ЗИЛ-осмака дълга база на заден ход със свалена заден борд опира във вратата на вагона.Купона се развива на сточна гара.В него трябва да натоварим 6 това , което е 120 торби с цимент по 50кг, а не като сегашните дамски по 25 кг.През ръчичките на всеки трябва да минат по 60 торби,с ходене някъде 7-8 метра, обратният ход е без торба и така 60 пъти с торби.Най-неприятни са торбите на пода, които са на но-висок ред е лекота.Така щастливи караме в склада, ,но сега упражнението е в обратен ред от камиона ,до вътре в склада,е има малко повече ходене с някой метър.Това е сутрин, след обяд се повтаря под индиго.Вечерта душ и на кино, .На другият ден същото,едни цигани се опитаха да ни вербуват към тяхната бригада ,като ни обещаха три пъти по-високи заплати отколкото в института със светлата перспектива, кротко да пооткрадваме цимент за "виладжии".Ако на твоят инструктор много му се вдига ,да отидеше на времето в някой танков полк,там пълначите по колко пъти на ден вдигаха едни чугунени плочи от 40 кг от земята до лицето и отново.Бяха ниски и набити .Просто снарядите за 100 мм оръдие ,беше към 40 кг .Тогава преобладаваха танкове Т-55, е имаше и Т-62 и Т-72, но те бяха в танковите бригади .В сравнение със съвременното оборудване ние в залата /не я наричам дожо/ , бяхме само лежанка, тренажор за гребане ,щанга, лост, шведска стена.В училище имахме огромна шведска стена ,увиснал на ръце, крака под прав ъгъл / вдигане десетки пъти/,заклещил си краката и с главата надолу ,до сгъване на торса до прав ъгъл, с пръсти вплетени на тила, ама бях само кожа ,кости и жили " по любимият саркастичен израз на майка ми. Та нека си чете онзи наш "последовател", може пък да е тайно влюбен в теб.Нали знаеш, че малките момчета като харесат някое момиче се закачат само с него, защото не знаят как да привлекат вниманието й. Ал
Баня ,провокацийка ,проверка на устойчивост, нали?Някога преди много години ,в един горещ летен ден ми се е случило нещо подобно, Както се казва от вратата, до банята ,амо то много дреи по мен няма ,джинси, спортни гащета ,някаква фланелка и маратонки.Всичко се пада по пътя ,децата в провинцията ,а съпругът извън България ,ама защо все на мен се случва.Аз не претендирам да съм интересен, въпреки някак фройдиски коментари на Румката.Е, ве пак аз и бях обекта за нализи, най-вече заради дебелоглавието си. Може и на други да се случват ,но всички се крият като шпиони и най-важното отричай ,отричай и пак отричай.Така ме е учила Румката Ал
Мили мой, Ал! Толкова хубаво беше с теб под душа! Отне ми две минутки само да си изживея фантазийката, но направо ме е срам да ти я разкажа. Затърсих из паметта си и май открих източника на идеята в един 18+ клип. Тогава се чудех защо така. Но в моята версия, тялото се ползва много по логично и удобно в тази посока. Сега се налага да бързам, но ти почивай, защото не съм приключила с теб и ще се завърна за още. Ф
Няма да почивам ,нещо в къщи е спокойто като никога, но аз кротко ще си преместя няколко тона железа. Нали знаеш душко моя ,че не съм по писането и изразяването на емоции и изживявания. Да се правя на писател ,чрез ИИ, е жалка работа.Пиша ,драскам както умея.Такъв добър събеседник си ,че винаги имаме тема ,която да коменираме.Ще ти кажа, че е много емоционално разтапящо да те прегърне и мие жена под душа.Това е като преминаване в друго измерение, реалният свят изчезва ,той е нещо като сфумато
Целувам те дъъълго. И много искам да те зарадвам с нещичко написанко, но Ал, само тъжни краища ми идват по темичката ми. Ако не се сдобия с нещо реалистично и хубавко, ще си го напиша тъжното. Защото е вярно. Ама аз не съм тъжна, де. Много даже съм щастлива , защото си имам най- прекрасен Ал за обичане! Сега да не хукнеш, барабар с железата като оня жабар! :))) Мой! Твоя! :)))) Направо сме картичка. Ф
Минавам само да приплъзна ръце под ризата ти, около пъпа, да те погаля с мекичкото си като един прегръщащ пояс , който се единява на кръста и после се провлачва обратно като коланче към катарамката. Чакай! Малко ми е! Глътни корема, за да подмуша ръка под дюкяна и да те опипам, както вече ставаш неспокоен. С пенис, люшнат вляво и нагоре, обхванат в дланта ми, вече се удебеляваш и растеш, сатенен и деликатен на допир, а същевременно заплашително твърд при натиск. Плъзгам се леко по дължината ти, защото не устоявам на изкушението само да те държа, неее, кожата ти е толкова подвижна върху ствола, че е същинско удоволствие да се хлъзвам заедно с нея, а ти никога не свършваш. Нямаш край. Един палец през главичката ми подсказва, че е по- добре да поискам да се разкопчееш. Нямаш време, знам. Тогава само много бързо ще те поцелувам. Не се изувай. Само разкопчей и седни. Обожавам да ми се предоставиш. Тих. Мъркащ. Тик- так. Новият ми часовник отмерва. За две минути ще си готов! Защото адски много ми харесва да те имам всякак, а в случая подчинен на устата ми и желанието да ти взема силата нагонска поне за времето до обяд. Мммм, няма да сложа червило като излизам. Харесва ми да визуализирам арома ти по горната си устна. Мъррррр Ф
Все по -рядко нося ризи,като правило ситни райета,основно в синята гама..Като правил с дълъг ръкав.Напоследък повече нося блузи, основно които купува Буба.Ако не ги харесам или не изряза възторг започва да ме обижда ,че нищо не разбирам.Тя си робува на разни марки.това било еди какво и, струвало /никога не казва цената/.аз ,за да я ядосам й обяснявам, че си харесам тениски като в казармата и тогава се взривява.Има чувство, че ми изхвърли няколко тениси, бях ги взел ,когато веднъж бях на едно състезание, можеше да видя някой от старите и синът на един от първите треньори има изглежда фирмичката купих няколко ,както за мен,така и за двама познати.Семпли ,само на гърбът има надпис федерация джудо или нещо такова.не ги харесаха ,но бяха от много добър памук. Разбира се ми беше обяснено ,че вече съм стар , и не съм за такива тениски.Ама аз си ги бях взел за в къщи и понякога, под пуловер.Е, вече ги няма -изчезнаха.Я ми кажи ,на вилата ,ще направите ли барбекю.,ама онова истинското с жарава от сухи съчки / не онези ,за които често тичаш-помниш го от един израз/, на дървени шишове, съвсем първично и автентично. Може и да имате пещ,ама зидане .Нещо ми захладя ,ще трябва някой да ме гушне.Егати тънкият намек.Отивам да си спретна едно джезве и за знаеш, няма да си разпервам кутрето ,а ще стискам чашата ,все едно някой иска да ми я вземе-без грам финес и преструвка. Ал
Рожбееее ей ся идвам! Ф
Аз като правило съм оставил комиксите на нежните и топли грижи на колегата Валтер, но случая е много специален! Какво ще кажете да си припомним какви глупости беше писал тъпчото Ал само преди два месеца? ЦИТАТ "Имаше много интересен анализ на един политолог — умен мъж, който направи разрез на международните отношения, глобалните сили и зараждането на нови. Бъдещето на ЕС, неговото неизбежно вътрешно фрагментиране, формиране на нови малки клъстери в него; прогноза, че на базата на Австро-Унгарската империя ще се появи нова — унгаро-австрийска, заедно с още някоя и друга държава". А какво му написах аз, помни ли тъпчо Ал? Не, не помни, как ще помни, че той е с когнитивните способности на циганска пръдня! Нека да му напомня. ЦИТАТ "Като се има предвид, че тия "умните" мъже пророкуват апокалипсис "още утре" за ЕС, при това буквално от самото му създаване та чак до наши дни и нито една прогноза така и не се е сбъднала ми е доста чудно защо деде толкова се е впечатлил от поредния апокалиптичен анал-лиз на поредния "умен" мъж? Хахаха, Унгарско-австрийска империя, това ли е интересното? Деде, а какво ще кажеш първо да изчакаме да минат изборите в Унгария, че току-виж чичко Орбан вместо да разруши ЕС вземе, че най-(не)очаквано допълни списъка на спасилите се от народната любов политици, спешно забягнали с по един чемадан в рашисткия Путлерайх.". А пък оная тъпа пача баба ви Фърцолана, тя пък решила да сравнява путлерската марионетка корумпето Орбан с истински политици като Стамболов и Тачър! WAT?! Колко си глупава, бабо Фърцолано! Къде отиваш ти, може би?! И гледай чудо: скок-подскок, изведнъж на баба жаба ѝ стана много даже логично, че унгарците мощно изритват чичко Орбан от политиката, ходът на махалото и тъ нъ. Бабе, слушай ме сега много внимателно: почвайте от днес да мажете дупенцата с вазелин, тренирайте с хамбургски салам (нека дедо Ал ти разкаже какво е фи-то на прочутия хамбургски салам от времето на тъмния соц) и като цяло се гответе съвсем скоро да поемете огромния мощен хуй на Непобедимия Украински Народ, такъв ще го отперят на теб, на дедо Ал и на плешивия недофюрер другаря Путлер, че няма да можете да си седнете на дъ-то до края на десетилетието. Абе доволна ще останеш, Ф :))
Хоп! Ал! Скочих на диванчето :))). Ей ма. Сега ще си мечтая за теб :))). Цял ден ми е възбудено и като ходя из града и си усещам слабинките все едно ей сега съм станала от теб, подпухнала и наелектризирана :). Толкова да ми се услади дето ти бръкнах под панталона, че сега непременно искам продължение. Направо ми пулсираш в ръката. Имам някаква мускулна памет за теб. Колко отворена стои ръката ми когато те държа. Колко си топъл. Колко ароматен. Да ми ядат пенциту разни дето ароматизират путките на ванилия, мента и намкво си, но ти, Ал, твоят мускус има нещо горско, остро и лимонено, като хвойна. И като в оня виц. Ама не е баш хвойна, а идеята за напечена от летен зной хвойна веднага след тежкия мирис на проливни дъждове, омокрили горската шума в нови туфи мъх и гъбки. Бошкейййй, ши колабирам като си те представя легнал, с леко разтворени крака и аз с пълен достъп. Направо не знам откъде да те почна. Не искам да ме разсейваш с нищо. Да ме докосваш или да те гледам в очит. Не! Искам да заровя лице в слабините ти и да чуствам как растеш, търкайки се в метаморфозата ти. Искам да размачквам мускулите на бедрата , да ти хапя артерийката, вампирская , да се оставя с всичкото време на света да поема издиханията на кожата ти. Твоето ph. Метаболизмът. Всичко. Искам да те поема с устни без помощта на ръцете. Да те гоня и ловя, както си напрегнал член на корема си. Като ти обгърна главичката, ще притисна устни в ствола и ще те погъделичкам с език. Ще те смукна. Ще се спусна леко надолу , все още смучейки и когато ми се опреш в небцето и не мога повече ще завъртя език, за да те проуча. Ще вдишам през носа, без да те изпускам, а слюнката ми ще напира, ще трябва да се измъкна назад внимателно и да отворя чене над топките ти, за да проточа там лигите и да ги притисна с език към кожестите торбички. Боже! Искам да ги натисна с нос. Да те вдъхна. Адски е възбуждащо. Ще отворя уста да те всмуча, топка по топка, като от умиление ще пусна леки зъбки колкото да те задерат най нежно :))). Не искаш? Ами, пищи тогава :)))! Искам да знам, че когато ти налапвам хуя и му се наслаждавам да го преглъщам на топло, ти е хубаво. За целта трябва да стегнеш гъза и да ми се добуташ напъчен. Трябва да знам това! Трябва да знам, че не можеш да чакаш повече и искаш по- навътре. По- силно. По- бързо. :))) Ти няма да го крещиш както аз бих, нали? Няма да кажеш думите. Но ще ми се повдигаш и набутваш в топлата уста, която се старае да те пресрещне и поеме. Ще ме поглеждаш и ще виждаш как хуя ти се скрива в лицето ми. Как ти се покланям. Пак. И пак. И в един момент вече няма да ме слушаш. Няма да си ми послушен. Ще изръмжиш "Сядай!" И ще ме видиш как се изправям над теб, ще ме видиш извисена като камбана на мира, как крушовидни изглеждат гърдите ми, как отразява светлината облото на коремчето ми и колко очаквателно са се разтворили лабиите ми , мокри от горския ти дъжд. Ще гледаш цепката ми докато пристъпям твърде заплашително между краката ти, после премествам стъпала над корема и ти всеки път изтръпваш къде ще попадне тежестта ми, но следиш само с периферията, защото гледаш в цепката. Малката прическа е дала начало на елегантни лабии, открехнати като лале,в чиято сърцевина ти бързо придобиваш видимост, защото клякам и ти се разтварям все повече. Помагам си с ръка да те насоча и подпра на отвора си и тук примижаваш за малко. После пак ме следиш. Как изглеждам, как отмятам глава назад, как се люлеят гърдите ми и не се стърпяваш, а ме хващаш за задника в мачкащ захват. Аз ще забравя за теб в първите секунди. Пррросто ще забравя. Ще забравя да те целуна. Да се наведа до устните ти. Ще примърдам таз да се поотъркам напред назад няколко пъти, колкото да ми се засили и сърбежа и удоволствието още повече и чак тогава ще се наведа над теб. Озверяла. Ще се подпра на гърдите ти и ще те потърся с очи. Ще те насиля. Ще те насилвам. Ще се изтръшвам на кура ти, разтворена, дълбока, рязка, за да ме болиш в дъното. Да се посиня в матката. Да се посиня на кокалите ти шипни хълбочни. Ще се заогъвам. Ще се мятам. Ще скимтя. Ще се стържа. Ще се натрисам и обтривам за лично удоволствие, докато не усетиш как се потя от усилието. Как стена. Как ти хапя устните и завирам език точно както ти ми завираш хуя си. Ще те дера по вратните жили и ще те притискам в сънните венички за да ти отмъстя за нуждата, която ми причиняваш. Любя те, а не ми стига. В мен си, а искам повече. Още. Искам да си лош. Искам да се изгубя под напора ти сякаш ме погва буреносен тайфун и ми праща гръм. Ще ме захлупиш под теб. Ще ме изплющиш по лицето в уж нежен шамар, от любов, от умиление, но ще ми стиснеш челюстите и ще се задвижиш рязко. Отривисто. Мощно. Наказателно. Ще завреш палец в устата ми , знаейки че изглеждам гротескно и разтеглено, перверзно, аз ще те мразя! И ще искам врагът да ми причини болка. Още по- силно. Още по- грубо. За да се разтворя като прахта по селските друмища и от мен да се стекат кални вадички. Да замириша на озон. А ти да ме превръщаш в мека кал, която месиш както ти се иска. Да ме лупнеш по очи? Добре. Да ме изшиеш по гъза? Добре. Да ми дръпнеш рязко косата към теб. Разбира се. Да ми изшиеш шамар по горещите мокри лабийки? О, даааа, нека ме боли. Еби. Еби. :)))) *** ще сложа вечерята на кучито че го забавих, стой и не мърдай :))))) Ф
Бабето май яко се вдъхнови от идеята за хамбургския салам :))
Такааа, докъде стигнахме? Чакай да ти застана, както си бях :)))). Бошкей. Това движение бих могла да го повтарям и насън. И когато ми кажеш думата парола. Или чакай, когато видя погледа. Онова мътно схлупено небе преди да се чуват тътените. Чернилката, която приижда и знаеш, че студения вятър, който те облъхва е страх. От това Как ще те помете яростта на бурята. Та връщам се в позицията. На колене на края на леглото, глътвам корема, стягам го, защото няма как да издържа под напора ти, ако не съм готова да издържа на сблъсъка. Разпервам ръце под челото си и опряла буза в чаршафа те поглеждам. Стъпалата ми стърчат извън леглото. Спускаш пръст по ръба им, тъй че да се присвия от гъдела. Да се впрегна. Да се стегна. Цепката ми се затваря. Дупето ми се събира и издължава. Бедрата ми се мъчат да се прилепят. Но ти продължаваш със средния пръст по прасеца. Умирам от страх. Да не уплаши. Голям е. Трениран. Качваш се през ямката на коляното нагоре. Минаваш по задната част на бедрото. Точно в момента си мислв че виждаш жили и мускули по атлас. Но не е така. Виждаш сочно бутче с очертания плюс месце и кожата, но никъде не е изпито, изсушено или вдлъбнато. Качваш пръст към гънката под облите бузи на дупето. Аз може да се каже, че съм предала Богу дух. Вече не искам нищо. Всичко ми е все едно. Само и само да ми бутнеш тоя пръст в дупето. Знамммм знаммммм, ще кажеш" Ама тва ; оновааа" :))))) не обичаш такива работи, добре де, аз казвам какво искам и как го мечтая и очаквам, нуждая и бленувам, болезнено се надявам, но сегаааааа, с каквото разполагаме все пак. Ти ще ми хванеш цепката между палеца и показалеца и ще я разтвориш. Ще размажеш с пръсти влагата от преддверието и антрето :))) и ще се сложиш леко. Ще стоиш. И стоиш. И стоиш. Накрая ще се прежалиш и ще завреш първа фаланга в дупето ми, едновременно с потъването на хуя ти премерено и настъпателно до дъно с лек натиск в него. Аз ще се присвия в пръста ти. Сфинктера ми ще те захапе. Същото ще стане в дълбочината на вагината с члена ти. Ще го обримча в силен отрязък от време и това ще ме накара да се отръскам като мокро куче. Защото в мен плъзва пред оргазмена вълна от настръхване по цялата кожа. Ти се натиснеш още малко и ще се задвижиш. Дебел. Твърд. Уплътняващ. И тук аз ще избухна. Ще конвулсирам върху крайниците ти с мощно стискане в ингвиналите , от което ще чуеш сухожилия да изпукат. Ще се ливне ароматен захарен сироп, който ще надушим чак когато се задвижиш и вземеш да го разплискваш навън. Тази течност е толкова фина и прозирна, но силно вискозна и нутрициална, набелтъчена, че когато се засилиш да ме откъртиш чрез ударите на тарана, ще я разбиеш като масло. Пухкава пяна ще се намехурчва около хуя ти, стичайки се надолу. Аз ще скимтя във продължителен вой. Не искам да спираш. Но нищо хубаво не е вечно. Знаеш го. И усещаш, че ако не сменим позата, усещанията, направо ще ти спадне. Ми тъй де, става ти едноообразно. Мяташ ме по гръб и с отмерено движение си ми закачил и двата глезена на лявото си рамо. Аз ги преплитам там. Отпускаш се близо над мен. Сгъната съм като салфетка край порцелан. И в тази поза възбудата ти кипва отново. Всичките ми месести вътрешности са те поели и те прегръщат в горещина. Циците ми са се разделили и асиметрията им ги прави унилслно красиви. Захапваш ми зърната. Излизваш ми устата и се изправяш, държейки с лява ръка подбедрицата, за да засилиш тласъка. Гледам те по цялото тяло. И не мога да се нагледам. Миг поспри. Коремът ти. Гърдите. Раменете. Вртатът. Лицето. Челото. Ушите. Косата. Боже мой. Разтрисам се в нов оргазъм, а ти усещайки как плазмата ми те обгаря чрез сладостта си, предаваш импулса от главичката към тестисите, оттам се изпружинирват семената към ниското на корема ти, отскубват се съставки от простата и жлези и смесени всипки в скоростен куршум от протеин се засилват през пениса и ме застрелват в шийката. Талази сила. Откоси огън. Кръвоснабдени лигавици течащи от слуз и секрет конвулсират от грубия сблъсък с течността ти. Роптаят. Свиват се и разпускат. А аз съм в блаженство между световете. Ти си опитен. Наплюнчваш палец и ми го тръкващ на клитора. Подскачам. От силния ток. От болка. От изненада. Разкрачвам се широко, за да повториш. Ти използваш всипки пръсти като ветрило и край, умирам, нов оргазъм ме връхлита. Вече нямам въздух и косата ми е мокра. Прегръщаш ме през корема. Лежим със затворени очи. Усещам пулса ти брахиален. Усещам го през кожата на корема си, както ти чустваш мойта аорта как тупти. Изстиваме бавно. Засъхваме. Миришем. Придърпваш чаршаф и ми подлагаш бицепса си за възглавница. Обожавам подмишницата ти. Заспивам. Ти също. Ще след десет минутки ще станем. Но за няколко мига ще сме заедно в онова пастелно измерение от злато, бронз и игра на светлина и сенки, където душите ни празнуват, че са изтощили телата и имат миг една за друга. Танц. В покоя без плът. Танц на обещанието и надеждата. ф
Лайнянчик, пак ли се успа бе, педал? Ай ставай и почвай да лижеш гъза на баба сФъ, че цяла нощ сра от яд.
Харесвам когото жената е сплела крака някъде към талията ми,обичам когато едната ми ръка е подпъхната до лакътя под нейната талия,,обичам да притискам жената до мен. Не знам защо харесвам първо нослето си да напъхам между двете устнички.Харесвам когато с езика си ,да и играя с онази малка шушулчица или пък бобче, да го стискам само с устните си .Там не хапя, а само с устни.Не знам защо при силна и чувствена прегръдка ,когато двамата сме почти неподвижни, изпитвам някакво канибалистично желания да захапя жената за онзи мускул спускащ се от ухото към рамото.Никога не го правя ,а си хапя ръката подпъхната под вратът на жената или го отнася възглавницата ,която може и да я скъсам.Нещо от пещерите ще да е останало.Обичам да опипвам жената по цялото тяло, да притискам двете полукълба на дупето й ,когато ме е яхнала или пък просто е легнала върху мен ,а аз съм целият в нея.Странно е ,че в такъв момент не усещаш нито тежест ,нито умора. Може и средно пръстче на се опитам да пъхна в дупето й. Предпочитам позите когато сме лице срещу лице , ,за да мога на ушенцето да "хапна", онази мекичка, долна част ,на която се слагат обици. Ако е със зъби много внимателно ,все едно със зъби нося крехко яйце ,но обичам с устни,може и език да се опитам да пъхна. Харесвам когато съм върху жената и пъхнал ръка под тила й, с другата да си играйкам с клиторчето ,докато съм вътре в нея.Има толкова много вариации в различните пози.Аромата на загрялото женско тяло е зашеметяваща , нещо нежно ,същевременно майчинско, нещо карамелено,нещо първично-нежно.Усеща се някаква имагинерна енергия.Не съм груб .Ал
Добро утро, Ал! Небето е като облачен тигър на ивици от сини облаци. Ветрец повейва, но ме мързи да стана за халатче, а си седя облегната в леглото и си пия кенийското кафенце. Утре пак ще съм на лекция, даже ще е предварителен тест, докато голямото пътува към терминала. Тва определя днешните настроения. Но по закона за скачаните съдове, опитвам се да се саморегулирам и да излъчвам позитивно и жизнеутвърдително. Много странен сън сънувах нощес, в една от многото части на нощта. Майка и татко си бяха в спалнята и спяха, но ги извикахме, за да видят как по неведими пътища всички картини са се преобърнали надолу с главата, а подът е залят с вода два пръста, без да има видим теч. Реално всичко това е компилация от файлове през деня :))), всичко. Човек би помислил, че го очакват сатанизми и катаклизми, а то си е просто буден мозък затварящ чекмеджета. Като си излети и туй детенце, вече ще ползвам свободното време за четене на уроци, че тоя семестър никак не уплътнявам уикендите и вечерите като предишния. Макар че ангажираността към изслушване ич не намалява :))). П с. Вчера май много късно те затоплих. Дано не си се удървил от студ :))). Целувам те по ъгълчето на устенцата, Ф
Ооо, застъпили сме се :))). Пила съм кафето твърде бавно. Чуствено описваш. Детайлно до сетивен неврон. Усещам веднага присъствието ти и действията. Лошото е :)))), че хич не го правиш за мен :)))), а споделяш спомен с друга, заслужила вниманието ти, жена. Ех, мили мой Ал, ще трябва да се превъзпитам и да не тормозя така хората. Както ти се налага да търпиш :)))). Относно грубостта - Тина има едно много известно интро към Proud Marry как обича правенето и на любов да започва бавно и постепенно, да ускорява, докато накрая завършва диво и грубо. Не знам дали ми се получи, по- горе писаното да се усети така. Като при музиката е, Ал. При струнните, разстоянието между два тона в ниските позиции, твзи близо до охлювите, е едно. Докато същите два тона в частта близо до края на грифа са значително по- близо един до друг. Това затруднение при пианото го няма. Там клавишите са с еднаква ширина и всеки на точно определено място. Което исках да кажа е, че "грубостта" или нуждата да заситиш звяра на сексуалния глад, е като да засвириш соло каденца по високите части, момент, в който демонстрираш виртуозност и технически умения. Пак търсиш хармонията на звуците, но в идеалния случай изтощаваш слушателите да чуят нещо "извън". Отвъд. Залепяш ги за стола чрез майсторство и обиграност, овладяност и познаване. Нещо като науката в магията. Според мен, сетивата ни по време на акт значително променят капацитета на чуствителността си, вследствие на излъчените в кръвта хормони и няма как да задържим интензитета в права линия. Разбира се, няма правила. Няма два еднакви секса :)). Нищо, което кажа няма да е абсолютна истина, а относителна. За частен случай. :))). Трябва да изчезвам. Ф
Не си пила кафето бавно бабе, а бавно ти тече мисълта от болния ти мозък.
Душко,душко, знаеш ,че не мога да пиша.А пък емоции съвсем не мога да предам.Един ,който може да пише ,ако види цвете на зелена морава ,той ще напише цяла поема ,а такива като мен най-много да го откъснат, да го помиришат и да му преброят листенцата в цвета.Може да се замислят от ползата от такова цвете.Та и и в такъв дълбоко личен момент ,някак пак не мога да го опиша.Не мога да опиша ,онази странна сензитивност на кожата ми ,някаква повърхностна топлина разляла се по нея. Защо без да съм я подложил кожата на натиск, или триене ,става леко розова ,това последното го смятам за голяма излагация, въпреки ,че жените го смятат за мило.Даже да съм нежен не мога ,защото го смятам за глезене.Изключително ценно е за мен да си кореспондирам с теб, да ми описваш природни картини, емоционални чувства ,спомени ,случки .те са изпълнени с цвят. Твой Ал
Душицо моя, има едно уравнение на Д'Аламбер за трептяща струна.Нали знаеш моят експеримент с металната линия ,,намаляването на нейната трептяща част, повишаване на честотата и летящият пластмасов триъгълник.Винаги съм се замислял ,но чисто като лаик ,как успяват цигуларите да улучат точната позиция с пръстите върху грифа за да се получи точният ,правилен тон или понякога има вариации ,които само високо тренирано ухо може да усети.По принцип имам остър слух, но като слух,а не ката на музикант. Та затова съм бил разочарованието на майка ми,че не съм могъл да виря.Не го помня случая, което значи ,че не ме е впечатлило, но тя ми е казвала ,че ме е родила при някоя от жените на парашкев Хаджиев, на нещо като за проверка дали мога нещо да свиря.Жената и сринала илюзиите ,че ще мога да свиря.Виж с два мръсни пръста в устата свирех, като в онзи филм."Изпити по никое време"От твоето обяснение ,ако правилно съм схванал, тоновете с най -висока честота са тези когато притискаш струните най близо до дека, а колкото повече отиваш "нагоре " по грифа честотата става по- ниска-така ли е .Твоето Алче-не музикално
Точно така Ал. Пп високи по сетивни значи по нагнетени по близо :) бързам Душо моя Ф
Та исках да кажа, Ал, че при все по- високите, пискливи, ярки и блестящи усещания, сме именно по пътя на спирала нагоре, точно както е при струната и тогава пръстите търсят хармониите доста по- сгъстено и натопорчено. Усещанията се награждат чрез натрупване почти чрез застъпване. Нещо, което би слефвало да се избягва при по- началните усещания. Напри. Ще започнеш с целувки на голямо разстояние като постепенно го скъсяваш, но в центъра няма да целуваш със същото темпо и сила, а ще хапеш с устни, ще засмукваш...:))) Ф
И друго, Ал, допамина, ендорфина, намаляват болковото усещане и проимвам нужда от повече, от още, от ДайДайДай :))) Ф
Алченцето ми! Беден ми е речника. Трябва да ти покажа какво имам предвид! Среща след час, за час? :)))) п с. Ей на тва батя ти му казва да предлагам секс като пържени картофки, тъпанар, налЕ :)))) Ф
Колега, я виж как изведнъж се оживиха комиксите като ме "видяха". Тъпата пача баба Фърцулина направо почна да фонтанира през фонтанелата сперма и пича мъзга от желание да ми покаже как ще обладае деде, а деде ще получи инсулт то напъване да се сети какво се правеше с топла жива жена: цуни, ... гуни, ... абе имаше и още нещо освен пипане по шушулката... или май беше бобче... ама какво ли беше? А, да: тортичка с лимонада, точно така! Ей, баба, деде, да разкажете как ви е минало секс-рандевуто ако деде все пак се престраши да дойде след час за час, хахаха. Неееееее, някой ден ще ме уморят от смях тия двамата дърти ексхибиционисти. Жалко, че вече не са ми толкова интересни да ги бъзгам, ама пък виж ги как скачат като бълхи на подпален юрган щом ме усетят :))
Обаче аз все забравям колко са извратени всъщност тия двамата: ей я бабата, уж пише на Ал, но всъщност си фантазира как я ебе тате. А пък на Ал като си помисли за ебане му ставало едно топло, едно майчинско... Бахти и изроди безподобни :))
Ал, напълно си прав! Както винаги. Не само е влюбен тоя навляк, но и целия е в гнойни рани, жигосани от всичко, което някога съм писала. Вонята около обърканите му съждения е крайно отблъскваща, но всъщност ми е жал :))). Ако преднамерено се бях целяла да смачкам някого, добре. Но такааа, като случайна и безсмислена, нелепа грешка на чара ми...., колко трябва да е низък нечий жизнен залог, че да се осмисли чрез това :))))? #смешное #пакпренебрегнаколегатаси # многоесмешно Ф , която те обожава мое бяло момче
Мммм, бабенце, глей ся ква е горчивата истина: толкова ужасно силно съм влюбен в теб, че ако не бяха свалили онзи ден "Обичам го този Виктор" Обран от власт хич нямаше и да се сетя да пиша на бялото ти "момче". А сега вече си тръгвам, казах, квото исках да кажа, не е нужно да ме изпращаш. А, отсега да предупредя, че следващия път ще е когато украинската армия издуха и последния рушлямец от цялата изконно украинска територия, включая Крим - тогава ще дойда да се подигравам на теб и на деде, дето още вярвате в гения на Путлер и в Великая и Несокрушимая Красная Армия СССР (т.е. нищо чудно още тази година пак да дойда да озаря сивото ви ежедедие). Даааа, знаааааам, бабе, знаааам - ужасно много ще ти липсвам, ти още малко на осморка ще се вържеш само и само да ми задържиш вниманието, обаче не става, умре онова супер-готино Шоу, дето ви държеше с деде в перфектна спортна форма и придаваше някв чар и смисъл на "кореспонденцията" ви :))
Ал, сега е от тези следобеди, в които кожата ми стои напрегната, сякаш съм гола пред лекарска комисия. Дишането ми повдига зърната към материята и ги дразни чрез допира, твърде лек, твърде ефирен и недостатъчен за това, от което се нуждаят. Усещам в слабините си деликатната дантела, всячески търсеща да се мушне във вътрешната страна на лабиите. Търка се в тях, когато ходя, провира се в цепката асиметрично, от което изпъкналата навън срамна устна добива обемност и плътност, а дразнението предизвиква влага, така че крайният резултат е твърде смущаващ. Ходя, а усещам допирна възбуда, ходя, а се чуствам мокра. Ходя, а искам да спра, с разкрачени крака и да оставя вятъра да се завихри под полата ми и да охлади ненавременната случка. Представяш ли си да имах сега упражнение в онзи задушен и горещ кабинет, с Бенка и курса, но аз да седя с кръстосани крака и поглед, зареян в устните му? Би било ужасно! И понеже, слава на небесата, съм си вкъщи, даже след трен, по време на който изслушах онлайн лекция :)))), та сега, търкулната в леглото и пила кафе, на ръба на физическата умора и токущо избягалия сън, усещам как всяка клетка от мен те вика. Ако можеше да се случва, което мечтаем, може би чрез една играчка, някакъв вид сензори и очила за изкуствена реалност, непременно сега щях да те включа. Щях да се сложа полегнала на горска полянка с ниска трева и ароматни билки наоколо. А гората, която ни обгражда става тъмна и гъста пелена от мъхести стволове и коренища само няколко крачки навътре. От нея тихо се носи бистро поточе с каменисто ложе, в чиято хладина сме заболи бутилка водка на няколко крачки от нас. Водката ще ми послужи да се сгрея, защото ще тичам през поточето, чийто ледени води ми покриват глезените , а понякога и средата на прасеца. Ти не искаш да се цапаш. Обут си. Облечен. А аз гола голеничка се заливам от смях и писъци, докато те разигравам да се протягаш за мен, без да можеш да ме уловиш. Слънцето прави косата ми златна, затопля гърба ми, раменете са като медни монети, а циците се люлеят ту огряни, ту скрити в сянката на тялото, като едни капризни плодове, които все не достигаш, да откъснеш. Абсолютния мраз в стъпалата ми се изкачва нагоре като игли и се пресреща с горещия огън, с който те желая. Стомахът ми е свит от очакването да ме сграбчиш и от болката да се кривя и наранявам от хлъзгавите речни камъни. Голотата ми е в хармония с дивата природа. Всеки повей е нежно погалване, от което настръхвам. Всеки слънчев лъч е топла целувка. Но най- вече уязвимостта ми ме прави адски възбудена. Бръмченето на пчелите, които прелитат край ребрата ми. Водни кончета, красиви и блестящи, но нежелани да кацат по мен, така както ме е страх от ужилване, от ухапването на мравка и от лигавия допир с жаба, така както се смущавам да бъда одрана от ноктите на спуснал се ястреб или качена на гърба на виторог лопатар, така ме е страх от погледа ти. Той е кинжал. Разсича ме, сякаш съм алангле в чинията ти. Разсича ме и аз потичам с кървав сок върху канапето от сочни обли цици, бедра и дупенце, сервирани на грубо и боцкаво одеало. Искам да е вълнено и боцкаво. Искам да изтичам из поточето и да прецапам над цветната зеленина, а ти да ме сграбчиш през корема и да ме стиснеш, сякаш да не ме отмъкне зъл дух. После ще ме положиш така че острите власинки да задират гърба ми, а аз да разтворя бедра и да ти покажа колко много те желая. Ти ще се събличаш в транс. Прав. Загледан в мен. А аз ще се галя с ръка по циците, опитвайки се да обера напрежението от кожата. Ще се изправя преди ти да си легнал върху мен. Ще те разцелувам, опипвайки ръцете и гърба ти. И пак ще те тествам. Ще избягам към гората. Ще пищя. Ще е като в сън. Ще искам да ме хванеш и да си груб. Да ме задържиш като плячка. Да ме употребиш за храна. Ще ме хванеш твърде бързо. И ще паднем по очи в цветята. Но аз ще навиря гъза в теб, като те изблъскам нагоре, а възбудата ми няма граници. Пулсирам в собстееното си желание, което ме пари като смокинов сок. Жари. Сърби. Гори. Ти, усетил ледените ми кълба в корема си, ще си мигновен в реакцията с ръката и твърдината на члена ти ще ме прореже от раз. С колене забити в треволяк и камъчета, аз ще поема хищното ти начало с благодарност и див вой на облекчение. Ще искам и мравки да ме хапят по циците. Ще искам и червейчета да ме полазят по стъпалата. И пеперуди да пият пот от гърба ми. А ти да изливаш адреналина си в мен чрез мощни тласъци. Ще искам да съм една женска плът, една достъпна вагина, месесто дупе на показ, плът, чиято топлина и сокове ти принадлежат. Храна, която си завоювал. Ще искам да бъда твоето меню в което забиваш нокти и зъби. В което не се въздържаш. А обладавайки уязвимостта ми, добиваш още и още апетит. Извадил оръжието си от мен, искам да го подпреш в дупето ми и да го натиснеш там. Искам да усетя напора на желанието. Като мощ. Като силата на тока, който би провел удара ми, падайки по гъз върху речен камък. Искам да ме пронижеш защото ти е през уя колко е грубо. Нужно ти е. Сега. Веднага. Искам да си изненадан от себе си , колко не ти пука. И колко е яко да стена от кеф, че се храниш с месото ми. Искам да изревеш, когато си готов. Не задоволен. А прекъснат. В страстта. Този завършек на акта не е финал. Не. Той е началото. Сега ще потопя задник в реката да спра паренето, ще се умия от калта и зеленината, полепналите треви и насекоми и ще съм кротка и тиха, там, върху боцкавото одеало, докато ме галиш с пръсти и бъркаш в мен, разкрачена срещу гората, срещу милион чифтове блестящи очички. Ей сега ще ме любиш нежно. Еййй сегичка. Само да се укротя. Ще ме усетиш, знам. :)
Ал, преливам. Минутите преди залез. Тъга захлупва града. Слушах нещо. Силно. Красиво. Прииска ми се да си помълчим. И да ме прегърнеш. Когато слънцето залезе, ще се успокоя. Но сега...то бавно потъва. Ф
Бабишкер, вземи си смени памперса опикан та да не ти е мокро на междукрачието. Сфинката превърна кристалното езеро на сайта в блато от лайна и сега пак за бистро поточе бленува да си вавре осрания гъз да го измие. Мравки и пеперуди й се привиждат по телото сФинско освен мухи да кацат по свине други насекоми не знам. Валтер Бенямин
Добро утро мило Фейче, не е ли време да ставаш ,не вярвам днес да нямаш часове. от два дни един си харесал старата ни кола, ама голям досадник, то бяха огледи ,засипваме с въпроси ,а тя стара кола ,какво очаква "Бугати Вейрон".Прави драйф тестове, вчера я закара на някакъв познат автомонтьор, който му казал,че отдолу е в отлично състояние, няма никаква ръжда ,та започна да пита за разни ролки, ремъци, дати на сменянето им.Нямам си друга работа ,че ще им водя отчет по дати и цени.Когато трябва един техник, който се грижи за нея ги сменя, плащам и си заминавам. Сънувах те тази нощ, може би като следствие на коментарите ни за природата ,за пролетта .Та двамата сме някъде, най-вероятно на Витоша, седнали на едно одеяло и играем някаква игра на карти-Ти си седнала гола със сгънати,разкрачени и кръстосани в глезените крака , тотално епилирана ,а аз вместо да си гледам картите,не откъсвам поглед от твоето путе-толкова сладко и красиво.Какво ми подиграваш, какво отговарям нямам представа, а поглед ми само там в путето ти.Много сладко изглеждаше с набъбналите устнички, без косъмче. Ръката ми уж хвърля карта ,а на обратният път обхваща тежката ти гърда. Егати колко е гадно, когато точно в този момент се включи алармата ,в първите секунди даже не можеш да се осъзнаеш, къде изчезна видението ,а то беше толкова реалистично, Ще го е ---а този телефон, може да изчака поне пет минути ,да изчака развитието . Изключих го ,ама къде ти ,стискам очи и чакам продължение, но момента беше отминал.А довечера ще го изключа, та дано се повтори сънят..Ал
Ал! Аморе! Колко ме усмихна, ако знаеш! Но това е толкова вълшебно! Да знам, че си мислил за мен в съня си! Че си ме пожелал! Значи днес съм царица просто. Царицата на света :)))! Току що изпратих детиту с прегръдка и наричане, сега успокоявам песа и ще изхвърча към теста. Знаеш, тъжничко става. На всичкото отхоре тази нощ сънувах нещо кошмарно и за пръв път ми се случва, но в съня, де, да не мога да говоря от липса на въздух и силен пулс. Много ревах. Когато се събудих, бях с мокро лице и се надявах да не съм крещяла, но всичко беше тихо и мирно, та се успокоих. Сънувах нещо с кучето. Няма как да се случи физически, не е пророчески сън, само чистене на подсъзнание. Сега, като пия второ кафе, специално с теб, защото чаках този момент, ти се вливаш във вените ми заедно с черния кофеин. Влизаш като устрем за живот. За тайнство. За лъжа. И кражба. И щастие. Влизаш като дяволЕ, чиито обещания за рай звучат толкова невероятно, че плащам с душата си, само, за да слушам клокоченето на живака, мирисът на сяра и съществото, в което ме превръщаш. Съскането в тъканите ми. Арсен мой! Та аз съм в метаморфоза, от която всеки шпион :) би си скъсал дипломата психоложка. Никога не би познал така като ме гледаш, колко грях се стича между невроните, как разяжда зоните на вниманието и концентрацията и колко възбужда свръхоксиданта в неоткрития още център на сбъдване. Та аз чета мисли и внушавам емоции без да се старая. Защо? Защото си в мен. С всички адски качества, които може да притежава човек, не боящ се от религията. Предизвикал я. Милион пъти платил и готов още да плаща за чистотата и честта си. Трябваше да чета. Трябваше друго. Нямам желание да се лишавам от силата, която ми даваш барбитуратчето ми. А ахилесът е в страха. Че всъщност не съм достойна. И тогава остава подлото желание поне чрез думи да те задържам :))). Целувам те. С кафе, тъга и любов. Аз, разменната монета, която съм щастлива да бъда, жетонче, с което те разсейват силите на живота, малка забава измежду истински награди, които те очакват. ***Бях сляп, но прогледнах. Бях сам, но те открих. :)))) твойтичката ти Ф
Мляссс една целувчица! Ф
Ал! Ама да знаеш, че не мога да се нарадвам! На съня ти. Ще се опитам да го бутна :) в определена посока като се върна следобеда и се метна с чашка кехлибарен пушек да си мечтая за теб. Тук е тихо. Батя ти винаги става по- добър и по- мек, когато сме сами. Хубаво било с децата, ама без тях още по- хубаво било?! WTF. Ся се навърта такъв, да пита тва онова, навира ми се в личното пространство. Цели дълги секунди го чакам да си открадне от кутийката ми с овче сирене. Па чупи с два пръста. Па завърта. Па подбира. Дебрееее, как мразя некой да са лигави с храната! Айде лапна. Изчезна и аз си се върнах да си доям на крак пред бара. Тва ми е любимото. Връща се нашио и недоволства как се бил минал , тва да не било овче, дрън дрън. Абе некои хора нямат възпитание, начи! Как ще говориш лошо за храната ми? След секунди нови словесни тиради- ма не било лошо всъщност. Еййй, тука кат вземат да ми се развъртат А отпред, А отзад и много се дразня. Ма ши застанеш на една позиция. Ше я споделиш, ако те питат. Кво ми прекъсва вглъбението и чата с децата? Пиша, а е тиха къщата и още не съм свикнала, че няма да ме прекъснат и да ми заничат в екрана с "пак ли в сайтчето? А уроците? А тестчето по ......?" :)))). А от днешния разказ съм толкова адски дълбоко впечатлена, че пррросто не можеш да си представиш какъв букет от възхита е това! Нюансите в гласа на говорещия. Свършилото търпение. Демонстрацията на липса на уважение, без видими доказателства. Разчитането на чужди емоц състояния и проекция на процеса напред само по продължителността на жестовете им. Божеммойсветагодуха! Без думи съм. А познавам такъв човек. Всъщност го виждам във всяка мисъл от този текст. И ако преди не съм го взимала за чиста монета, а по- скоро вид показност, то сега ме е трогнал до умиление. ***Пак забавям дейности, изхвърчам. Ал, ти май за пръв път ме пожелаваш :))))). Толкова е хубаво! :))))) А съм със суперразкроена рокля и тя може да те покрие от кръста надолу, когато седна в теб, лице с лице. И започна да изтеглям вертикални безкрайности по члена ти. Да се повдигам леко и завъртам от талия, стегнато тазово дъно, глутеус, нахендрям се до дъно, завъртам в другата посоко и те засмуквам, изтегляйки се нагоре. Боже! Толкова неща искам да репетирам с твоята издръжливост и търпение, че ще ми трябват дневник за записки и статистика и анализ на данните. :)))) Пак ще се движа възбудена из града! Май е добре да пъхна ония топчета, барем оберат нервните импулси чрез вътрешния допир. Целувам те! Ф
Ал, адски ми е възбудено! И сега? :) Ф
Стенах на глас докато набутам тия кегли.Алл :() Ф
Ал, седнах на диванчето. Пих уиска и си я изпих, изобщо не разбрах кога :). Чатят мойте колежки, та пушек се вдига, бъзикат ме за Бенка, но аз ги оставям за малко на друго екранче и идвам да ти кажа, че се получава много странно явление. А именно, ставам вярната ти дигитална партньорка в споделяне и в еротични фантазии :)))). Тук останахме сами, добре. Съпруг и съпруга, нали така, макар в крайна самостоятелност и тиха ненавист :(). И какво се получава? Цял ден батя ти се умилква и говори повече думи отколкото му се случва за сбор от седмици. Внимание ми се обръща, демек. Да де, ама нали ся не мога да го гледам и едвам търпя нещата, които зеро ме вълнуват, нито съм съгласна със съжденията. Нито бих си прекарала времето в обсъждания, но проявявам възпитание. Такааа. Ако те нямаше, изобщо да те нямаше, както не те е имало в живота ми преди 2-3 години, вероятно щях да си търпя, търпя, па да задам команда "ебанье" и да наизвадим играчките. В предишни периоди без деца, у нас във всяка стая имаше хавлиена кърпа със съхнещ отхоре силикон :))). Демек, мила съм си, проявявам грижа и си затварям очите за емоциите, а залагам на здравето и секса. Добре де, но сега имам идеята за теб в ума си! Идеята за Ал прави нещата различни. Особено ако избера да те ползвам за ендорфинен източник и удобна визия за ежедневните ми самопогалки. Тогава, Ал, рожбо, аз ставам вярна на теб и невярна на брака! :))) Много яко, нали? Избирам да бъда "твойтичката", поне докато някскви суперпозитивни ситуации не се създадат наяве. И то не с "тоя,детмайвбесил". А нещо новичко. Обещаващо. Пролетно. Любовчийско. И взаимно. Мдааа, целта ми е да се посмеем на новата ситуация. Ставаш многоженец от този момент :)))). И даже :))))) оххх много е смешно, понеже доразвивам идеята напред, ако приемем, че съм си твоя и изникне нещо, което ти ми позволиш да изживея и изконсумирам :)))), тогава, душо златна, ще те образоваме един вид в посоката на еврогейатлантик суинг/куколдството :)))), тъй щото аз да ти разказвам тук какви са се вършели :))))). Оххх Алченцето ми, реално е адски много смешно! Очите ми се затварят. Кеглите са вътре. Мразя, че трябва да бъда дипломат и да търпя нормално човешко общуване, когато тая путка вкъщи отказа да защити детето си. За пореден път! Добре, че си ти рожбенце, че да имам силата да не се предавам сама на оня рогат нагон и да му се гъзя на батя ти, пррросто щот не мога да го гледам! :))))) *** Ръми. Сиво е. Тежко небе. Аз недоспала. И след едно малко. Пушено. А на тоя кръстопът има супер шумна и приканваща кръчма. Какво пък? Да се шмугна вътре, докато съдбата ме настигне и ми внуши по кой път да тръгна, нали така? Инак рискувам да се главоблъскам над табелите и над въпроса дали изобщо показват верните посоки . Ако бях на мястото на кръчмаря, щях да ги разменя и от пътя с деденд да събирам суровина за рагу :)))), докато глупаците мислят, че ще открият Вавилона. Естествен подбор. Минимизиране на разходите. :() Да взема да се спра вече, а? Да ми разкопчаеш сутиена? Моля те. :))) Ф
Лежиш по очи. Раменете ти са набръчкали кожа и муслули върху ставата и докато ти лежиш, подложил длани под лицето си, за да не ти боде, аз ти хапя дупето. Галя бузките с палци. Мачкам те под пръстите си в месещ натиск, все едно свиря на пиано. Леко те поразтварям под хладния въздух на настъпващата вечер. Искам да ти гледам аналния отвор. Искам да те държа в подчинение и затова се навеждам и плъзвам изплезен език към перинеума, но бързо го качвам към сфинктера ти, Ал и те гъделичкам там с върха си. Адски е възбуждащо да усещам плисирания релеф с ясното съзнание, че ти лижа дупето. Терра инкогнита! Моя сега! Ти нещо ръмжиш, но прииждащата на талази вечер те заглушава с последните си насекоми и лекия цвъркот на ранни щурчета. Пърхам върху дупето ти и се мъча да те принудя да се отпуснеш. Пускам слюнка. Не много. За да не ми пречи и с широко притиснат език я разнасям наоколо. Леко те засмуквам, обгръщайки с устни анала ти, сякаш пия оттам. Решавам, че тая игра ми харесва много и отново събирам устни, за да оставя звучна целувка върху ануса. Ръцете ми те държат с разпънати полукълба настрани. От лекото ти движение, с което се повдигаш виждам, че се възбуждаш. Бързо. Знам, че целта ти не е да те проникна. Забранил си ми да играя на пос терминал и да ти вкарвам карти в цепката. Пробвах се и не ми разреши. Тогава ме обърна рязко и задържа китките ми под дланите ти, а вените ти изпъкнаха. Беше ядосан. Помисли, че ти се подигравам. Сега лежиш кротък. Щурчетата вече са завзели цялата полянна оркестрина. Изобщо не ми е студено. Още съм гола, но сякаш нощта ме е облякла в тъмен велур, който ме гали. Наоколо се носят плуващи в нищото звезди. Стотици светулки свидетелстват как те обладавам с пръста си. Тапвам средния си пръст върху сфинктерния мускул и го принуждавам да вдишва. Да лепне под мен. Да ми се подчини, когато се притисна по- настойчиво. И внимателно да преодолея бариерата му, потъвайки в ректума ти, Ал. Искам да напипам онзи кестен простатен, чието дразнение, ще ти донесе оргазъм по- мощен от обичайното. Плъзвам пръста си смело, триейки се в ритмично изваждащи движения, сякаш те чукам в дупето. Боже! Обожавам това! Не можеш да си представиш колко ми е яко да те еба с пръст, а ти, цялото това мъжко огромно тяло да лежиш отпуснат и да ме чакаш за още! Навеждам се да те гъдилна с език по набръчканото на анала и да проточа още лиги, които ще натъпча с пръста. Вътре е горещо. Копринено. Бавно напредвам посока към пъпа и се уча да се ориентирам на сляпо. Тъмно е навън. Тъмно е и в теб. Мога да ровя из дупето ти без да имаш свян. Защото е паднал мрак и в тъмнината всичко е възможно. Грешките стават правило. Няма свидетели. Няма записи. Няма нередности. Гъзенцето ти ме поема все по- навътре сякаш играя тайчи на полянката. Напипвам го. Орехчето е там. Ти въздишаш учестено. Мъчиш се да не звучиш фалцетно. Гейски. Не успяваш. Аз те галя тапващо, много внимателно. Сякаш съм онази лекарка от комисията донаборна, която се е изправила зад гърба ти в бяла престилка и те проверява с латексовите си ръкавици. Тази фантазия ме побърква. Ставам малко по- напориста и нахлувам по- отривисто от върха на възглавничката си през анала ти, мачкайки навътре отворчето ти, през гладкия канал на чревцето, нежно и гостоприемно та чак до междината ми между втора и трета фаланга. Като усещам как съм завряла пръст в дупето ти и как ми се движиш под него, направо подгизвам одеялото от желание. Гъделичкам те с върха на пръста си отвътре, докато дишаш като ранен бик и подпъхвам ръка под таза ти, за да си докосна любимия хуй, смачкан под тежестта ти, обиден в грубостта на материята да задира нежната му кожичка. Ти се разтрисаш. Почти беззвучно. Изхъркваш няколко пъти. Хриптиш и се залюляваш като човекът амфибия. Изстрелял си гъста сперма в ръката ми под корема ти. Опитвам се да се обърша чрез главичката ти, в кожата ти по корема, разнасяйки наоколо цялото количество крем. Твърд си. Не спадаш. Дали власинките на вълната те дразнят, дали кожата ти е леко ожулена, задето се натискаше в нея, но хуя ти не желае да се отпусне и прибере. Аз лягам върху теб. Досмачквам те. Целувам топлината на врата ти и хапя всеки апетитно оформен подгъв от набрана кожа. Дупето ти е мое! Ти си мой. С ръката, с която те опипвах по кура, когато свърши, сега си играя с устните ти. Адски ми харесва. Толкова е контрастно. Първо беше моя бик плодоносен, а сега си розова пъпка, която поливам и подхранвам. С балсам за устничките ти. Ставам. Разкрачена над теб се разтварям в мрака, сякаш ме няма. Внимателно се прехвърлям на единия крак и ето че вече не се докосваме. Не се виждаме. Слушаме бухала. Нощния славей. Щурчета и жаби. Но всеки е сам. Плисъкът на поточето ме подканя да ида. Знам, че ще е ледено. Но го желая. Искам да ме вкочани. Пристъпвам и задържам дъха си с прилепен стомах без диафрагма, само една чиста болка от студа. Клякам. Подпирам ръце и лягам във водата, подпряна на лакти. Обзема ме сковаващ лед. Ти ме викаш. Търсиш ме. Играя. Искам да се уплашиш, че си сам. Искам да се напсуваш за слабостта си да се отпуснеш за миг. Искам да се вбесиш на себе си. Да се разтичаш в непрогледната нощ. Да те чувам как се луташ в посоките. Как заглъхваш. Как се отчайваш. Искам да изляза от реката и ти да чуеш водното съскане и плисъка. Да се приближиш невярващ. Сляп. А аз да те пръскам, бягайки наоколо. Да те вбесявам. Да слушам как ми заповядваш. Как губиш контрол. Как се молиш. Искам, когато се залепя да те целувам, да си толкова отчаян, че да ме ошамариш. Да ме стиснеш в шепи. Да ми вкараш езикс си като наказание. Грубо. Да ме пляскаш по дупето както си ме прегърнал в здрава прегръдка, а после рязко да ме отдръпнеш назад, за да захапеш зърната ми. Захапваш ги. Както са ледени. И от мен се откъртват ледчета желание. Биеш ми шамар през цицата. Стенанието ми е продължително и скимтящо. Биеш ми още шамари. През двете цици. Аз ги държа прилепени една в друга, подкрепям ги отдолу, а ти се засилваш в ръката, която ги пярка в двете посоки. Боли. Но по- възбудена не съм била. Стоя разкрачена. Добър ход от моя страна, защото ти ме повдигаш на трите си пръста. И от нежния отзвук на наслада, който издавам, продължаваш с резки и наказателни прониквания със свита длан, пренебрегвайки кожата ми, която потъва заедно с ръката ти и неистовия и опит да се разтегли достатъчно. Още малко и ще се скъса. Но в този плътна тъмнина ти разчиташ само на слуха си , а той ти казва , че аз ръмжа на високи обороти за грубост. За още. Затова рязко изчезваш в мрака на нощта. А аз стоя права. Капеща. Разкрачена. Сама и очакваща. Отдалечил си се на крачка, но мълчиш. Затаил дъх. Не те виждам. Не те чувам. Само кожата ми те усеща и се е обострила като шкурка. Ти си магнит за космите ми. Излъчваш опасност. Излъчваш секс. Излъчваш нещо, което стомаха ми разпознава като най- висок адреналин и тестостерон. Аз издишам бавно. И се разтварям до невидимост в теб. Ти си нощта. Ти си навсякъде. Ти си всичко, което е около мен, и което е живо, и което е опасно. В окото на тази буря, аз стоя мирно и си разтварям цветето женствено, галейки клитора си с нежни кръгчета на дясната ръка. Вдишвам те. Ти си нощна влага. Бор. Слана. Острота. Нож. Вдишвам те и постепенно клиторът ми вдига градусите и пламвам от страха, че съм сама сред празното, но ти ще си го върнеш за всичко и ще ме прекъснеш ей сега. Гласът ти проехтява и губя равновесие. Замайвам се. Ти си прошепнал “Спри”, но спирайки аз се олюлявам и не съм статична. Дишам тежко. Забързано. Парата затопля лицето ми. Усещам, че зъзна. От емоция. От възбуда. От страх, че ти си някъде там и нямам никаква гаранция какво ще сториш. Гората е жива. Стъпки на таралежи се чуват. Цвърчат всякакви нощни пилци. Светулките отново ни заобикалят. Настъпват около нас като малки нашественици. Обследват ни. Само чрез тяхната летяща форма в пространството, разбирам къде си ти. В чернотата под нощното небе ние с теб сме светещи контури на ин и ян. Утробата ми е празна и копнее за теб. Ти ме наказваш за бягството. А напрежението между нас пали фенерите на светулките. И стоим така. Стоим. В мрака. Наслаждавайки се на мига и споделеността. *** Лека нощ, Ал . Ф
Хахаха, деде сънува баба! Ти я сънувай, докато Робин Худ и чеше дъртата шунда.
Добро утро, Ал! Като се събудих и видях 05:50, се нахилих. Току що изчетох краткия от днешните разкази и вече нямам нужда от кафе. Адреналинът ми скочи. Очевидно е, че няма кой да пише подобни истории, освен ако не ги ползва за конкретна цел. И познай. За малко да се ядосам, че целта съм аз, то друга нормална жена не остана след милион подобни простотии, обаче като си го представих авторчето как трака нервно и се подхилва на всяка следваща хрумка, обезумял от гения и смелостта си, и го видях изведнъж някак свит, прегърбен, мек, недоклатен и ощетен, та чак ми дожаля че чрез подобни акции се докопва до подобие на състояние на радост. А! Цялото небе е захлупено, но само в изгревния нисък пояс има розов просвет. Това ми е подаръка за днес. Колкото и боклук да има по земята, слънцето дава и на тях. Чисти. Зарежда. Влага нещичко. Целувам те. Ф
Ей, за малко да се забавя и не можах първи да ти пиша ,сладурано.Ами събудих се в 2,30 и като започна едно въртене,няма заспиване, но гледам отсреща има един прозорци, които светят до към 3,30, може би малко след това съм заспал. И сутринта ,когато алармата ме събуди не знам къде се намирам, поне една минута ми трябваше.Остарявам и то много ,някога в казармата, при първият звук на зумера вече се обличам и не само аз ,а всички. В 5,50, бърках кафето.Ама защо така ми се иска голичка да се захапя за вратлето, да не съм някакъв канибал.Някак аромата ,който съм си изградил за теб ,ме зашеметява.Вчера на едно момче, на което колата участвала в катастрофа му казали ,че поне три месеца ще му я бавят ,докато дойдат частите за ремонт, та харесал по обява старата ни кола.Едно старо доста голямо Пежо.Много педантичен, дадох му да я кара да прави тест -дрейв, да я кара на познат автомонтьор, да я гледат отдолу да не е ръждясала.Не намери и един квадратен сантиметър ръжда, пак правили шосеен тест и започна пазарлъка.симпатично момче, но дребнаво. Срази ме като каза ,че съпругата му има проблем със зрението,нещо дегенеративно на макулата и че ще ражда.Съгласих се с неговата цена и днес ще я изповядваме ,както се казва пред нотариус. Но колата въпреки почтената си възраст, вози много меко, но малко не ми е удобна за слизане ,защото е сравнително ниска.Имам и в нея прекарани мили минути, със съпругата ми.Джипката вози по- твърдо ,но е пък висока.Ти днес на лекции ли си, изпила си кафето и отиваш при Бенката.Там се дръж на висота,не обръщай внимание на кокошарника, Ще те гушкам до почти задушаване, докато залепнеш за мен.Ал
Добро утро, Ал! Пийвам второ кафенце, слушалки с музичка, падчето в леглото с фотоси от презентацията на последния урок. Днес имаме с Бадема. Казвах ти, че го гледах на терен. Верно е като балетист. Красиво работи. В курса пак е тихо и мирно. Момичетата, които не са от няколкото харпии, намират начин да изразят към мен симпатиите си. Вчера преди теста сме се заливали от смях. Сега текат енергии по това кой къде ще се уреди на практика. На мен ми е през ...., тъй като нито знам къде как е, нито мога да предвидя къде на кого ще попадна и какъв късмет ще извадя. Та, за разлика от нападателните Дойка и Кривогледка се писах свободен електрон без претенции и да ме местят, където решат. Имам въпрос към теб, Ал. Като се видях колко текст имаш да четеш сутрин, при това от различни периоди на денонощието :), дали не ти идва в повече? Искаш ли да се постарая да се поприбера в обема? Времето лети. Захапвам си уроците, макар да имам само едно излизане за днес и то по обед. А от утре имаме нещо ново! Упражнения, за които слушах доста, и за асистентите и за материята мозъкоизбухваща. Било предмет, чийто фокус като крайно изместен от тясната ни специалност, е там само за да отсее умствен капацитет от липсите му. Или най- малко гъвкавост да оцелееш при подобно препятствие. Качества са си :))). Много се радвам, че не те уплаших с последното от "Вълненото одеяло" :))). Ал, може и да изпадам в настроения и крайности, но накрая, когато махнеш всичко, остава чисто уважение, доверие и увереност, че си мъж, на когото бих заложила всичко. Бих поверила всичко. Прегръщам те и ти желая най- хубав четвъртък! Мислено съм с теб! Ф
П.С. Ал, за колата, благородно е, че си се съгласил да занижиш цената, в името на успешното раждане и тн. Човек наистина никога не може да е сигурен кога го пързалят, кога ползват емоц изнудване, а все пак да му остане гадния послевкус, че е бил нечовек и е постъпил егоистично. Ти от това няма да обеднееш. Хвърляш зад гърба си и забравяш. Има народна мъдрост, че когато берем плодовете на дърво, винаги оставяме едни поне 10% за птиците, за някого, за да не сме егоисти. Изпълнил си твоето. А че жената ще си роди, дали секцио, дали нормално с епидурал, все ще си е ок с живо и здраве бебе, а дребнавия ще тича с колата я за помпа, я за памперси и пюрета, и ще си ги развозва по педиатри, морета и гостувки на село. Браво, мойто момче! Ф
Добро утро, Фейче! Както винаги, твоето писмо ми носи усмивка! Нещо положително,нещо лично емоционално.Егати талпата съм в писането.Хубаво е да чувам, че денят ти започва с настроение и хубави неща. За Бадема – като балетист, но с мъжественост, това е нещо, което определено бих искал да видя! И сигурно атмосферата в курса е интересна с всички тези различни характери и енергии, ти си наблюдателна и отлична социална анализаторка.Относно въпроса ти – не, не ми идва в повече, напротив. Овен твоите другите не ги чета, те са "празни" за мен. Радвам се, че имах възможността да прочета всичко, което споделяш. За мен твоите текстове са не само интересни, но и ценни, защото усещам твоята отдаденост и искреност. Не съм много човек на кратките съобщения, знаеш го, така че не се притеснявай. Писмата ти са ми важни и всеки ред ми носи нещо.Казвал съм ти го много пъти ,не мога да пиша като теб, колкото и да се старая.Знам ,че е "сиво", ами толкова мога, но пък поне е от сърце.Не мога в дълбочина да пиша за себе си-излиза плоско.За практиките и новите неща в курса – звучи ми като предизвикателство, което е полезно, макар и да натоварва. Що се отнася до настроенията и крайностите, да ти кажа, съвсем ги разбирам. Всеки има своите моменти, но както самата ти каза, накрая остават уважението и доверието. Това е важното и не се съмнявам, че това е, което ни свързва.Благодаря ти за думите и за подкрепата, Фейче. Усещам, че твоето отношение е искрено и от сърце, а това в днешното увълчено време не е малко. И аз бих ти поверил всичко, защото чувствам, че наистина си човек, на когото може да се разчита.Ти си жена ,което рамо ще ме подпре в нужната минута.Прегръщам те и ти желая най-прекрасен ден! Ще се мислим един за друг! Ще е нахално ли ,ако пиша твой Алекс / Ал/.Нали не е лигаво и превзето.
Нацелув! Нацелув! Само Мой! :))) Разрешавам ти всичко, стига да се връщаш при мен преди зазоряване! :)))) Ф
Ама душко, защо не мога да пиша,виж да говоря не е проблем. Ама аз искам да ти пиша веднага ,ама душче ,кафе ,а не дай боже да се успя ,което е почти невероятно, тогава окъснявам.Ама така ще те гушна ,че ще ме молиш да те пусна.Ал
Ал, пия кафе на бара във фитнеса. С теб, много ясно :). Сутринта не издържах, рожбо. Не се стърпях. То като тий такова мераклийско, па ти са поврътват сичкити вътрешности. Завъртях ключенцето на спалнята и извадих силиконьо. Пък то хубаво, бреее, веднагически се оттича сичкия му пусти нерв. Събирам веждичките аз, кефя се да те гледам над мен, обаче как да свърша със гумена играчка, баси?! :) Айде, клит масажора. И оттогава съм с кеглите по задачи. Мисълта ми е, Ал, влизам при железата. Дали от напъните ще изплюя тежестите вагинални? Да пробваме, а? После ще ти разкажа как е минало. *** Когато кажеш нещо супер яко, не реагирам заради ступора на кефа. Горния ти ред е такъв :))). Залепена и немолещазасвобода :))) Ф
Аллл :)))), новина! Имам треньорррр! Питах момичето на бара за оня скрипец, прав е бил онзи, дето ме коригира. Тя ме насочи към момче от нса, кара практика при деца с уреждания. Виждала съм го милион пъти, висок, слаб, благ, търпелив. Явно му е казала за мен, защото той ме чакаше на скрипеца и почнахме лаф. От дума на думааааа :))), си стиснахме ръцете :). Виж кво нещо са тва кеглите :)))). После момчето дойде във фоайето да се изпратим и Аллл :))), очичките му се усмихват почти постоянно. Много е яко, че не гледа безразлично. Невероятно е,нали? Нещо изпращаш, нещо идва. Не оставам без деца. :))) Ф
Ей, ей момиче ,я се поспри.Младичък, благичък, помага на дечица с увреждания ,стройничък, а дали пък няма и крилца. С една дума лигав красавец, който ще пърха с крилца и мигли край теб. Да не е пък ангелче, че нещо много станаха.Е, ние ,които даже майките ни не намираха за привлекателни. Като юноша бях нещо като манекен на Освиенцим по вижданията на мака ми-Да бях слаб, но жилест и с широки рамене ,вярно талията ми беше към 68-69, та онзи в интендантството се чудеше как ще се задържи сумката с пълнителите.И на височина не го докарах, защото 190 см ,беше недостижима мечта.След това махалото се отклони в другият край..Рефрена беше " ти с това джудо се обезобрази, какви са тези ръце като козунаци, какви са тези гърди, ти не можеш да си купиш готов костюм, ще трябва да ти го шият по еталон или поръчка".Така си и беше панталон №50, сако 58- 60 и пак корекции.Така ,че хубавец даже с много произволни допускания ,няма как да бъда,като това -момченце.Сега ти да не започнеш с мил глас да го питаш за разни инструкции и препоръки.Егати физиотерапевта..Ще ти хапна мекичката част на ушенцето ,там където се слагат обици,ама няма да е със зъби ,а с устни-така, че не се плаши.Целувам те и по-малко мисли за хубавеца. Ал
Спокойно педалчик, баба фичка мисли за теб и ти е осигурила нов младичък доноср на сперма, която ще ти доставя със спаружената си шунда. А да ти е сладко!
Ал, аморе, нещо не е наред. Мисля, че имам дупка. Извини ме, моля те. Май ще завъртя за малко към гората за съчки. Имам нужда. П.с. инструктурът ще ме гледа и отброява във вторник. Ще ти дам точен отчет как е минало. И какви мили очички, когсто човек трепери и се поти, борейки се за малко достойнство? Ще го мразя :)))! ф
Ама душко ,ти си толкова позитивен човек.Каква е тази емоционална дупка ,да не е причина хубавкото инструктурче. Никога не съм предполагал, че онази случка ,която исторически била се развила край кладата на Джордано Бруно ще добие такава популярност. Вчера си скъсахме нервите, България има полу-електронно правителство и е гарантирано разкарването на хората по институциите .Припкаме от една до другата предимно пеша, защото има проблем с паркоместата -няма къде да спреш и обикаляш из улици,като космически спътник около Земята. Днес ще е втора серия -ама това са ежедневни битовизми за повечето хора. Ако не ти е проблем, може да ми разкажеш за твоето миньорно настроение, което не е характерно за теб. Надявам се денят ти да е "пълен" с позитивни емоции. Моя препоръка, не се толкова прехласвай по милото съпричастно ,към хората момче.Днес не ме изпревари,въпреки странният сън с някаква странна историческо-религиозна тематика. Но пред алармата всички са равни, изтръгвате от сънят ,все още замаян и те запраща към грубата действителност в 5,45часа, а след това баналната сутришна въртележка Ал
Ааа, нееее, Аллл, нееее, никъв миньор не съм, а мажоретка :)! p (изчезващо ф)
Дали на мен само така ми се струва ,но навън е страшно.Може би внезапното пиково затопляне .Хората са като замаяни, все едно са мухи събудени от зимен сън.Някакви живеят в паралелна реалност, смятат се за безсмъртни.Дали пък не се движат в някакво друго измерение ,недостъпно за простосмъртните.Самоотвержено се мятат под колелата впили поглед в екрана на смартфона. Ти душицо къде си ? Прибра ли се ,релаксираш или учиш.Нямам сведение от теб. Ал
Ал! Рожбе! Току що си отварям очите от мноооого дълбока дрямка. Мигвам за 20 тина минути, но тоя път бях отпътувала много далеко. И както отварям очи и се връщам в тялото и съзнанието си, нито помня кой ден е, нито къде се намирам и Аллл :))), изпитах дълбока горест и тъга, че ти също си в неведение. Че ме търсиш. Не знаеш какво става. И се ужасих, че ти го причинявам. И че Си го причинявам. Защото деня ще си отиде, а с него и песъчинката от краката ни. Вятър и мъгла. Пръст от пръстта. И докато се наиграя на его, ще сме загубили време. Безценно. Времето ни заедно. Аллл, липсваш ми в оперативната памет, не само, а явно и в харда, щом зареждам интерфейса и като те няма, отказвам да бъда използваема. Такаааа. Сега. Плюя на пръстите. Идеално съм :)))). Времето ме облече в сатенена пола. Колежките ме шляпаха по дупето като се качвах по стълбите, а аз им правех уигълллуигълуигълллл :)). Имахме убийствено упражнение от три часа с една убийствена госпожа, която имаше убийствено добра структурирана мисъл и дирижираше събитието с басиякатаздраваръка! Аз раждах идеи. Нон стоп. Щото тооо винаги има връзка между науките, ползите и обикновения живот, за който измислих ново тел приложение , но ще патентовам и тогава ще ти го напиша тук :)))). Имах приказна разходка с дружката. И късен обяд и дряммммм. Ето. Разказах си майчиното мляко. А, да, имаше още няколко шепи закачки и позитивни моменти с колежките, които спират да ми имат страхопочитание и ме гледат в очите, даже говорят :))). С две думи, Ал, имах прелестен петък! Надявам се, че липсата ми тук, за няколко отвратителни мрачни часа, да е била зловещо и трудно издържимо наказание за Аделина, защото не мога повече да мълча. Какво е един щастлив ден, ако не те погаля и не те поцелувам по муцунката? Колко струвам аз, ако разреша на мрака да покрие сърцевината ми. Ще ида за съчки, ма друг път. Днес съм твърде щастлива. Лека. Слънчева. Жизнена. И искам да ме видиш такава. Целувам те. Ф
Помниш ли онази нощ в гората, Ал? Когато бяхме голи и невидими един за друг. Отделени от мрак. Очертани от светулки, като едни съзвездия стояхме в тишина, възбудени, жадуващи да бъдем слети. А помниш ли какво стана после? Не знаеш? :)))) Така е. В тази реалия аз те създавам от букви. Ти си там като една проекция на желанията ми. Взела съм всичките си усещания, които си ми отпечатал и съм те създала. И ако този, който е в гората с мен, носи твоят заряд, твоите спомени, твоите невронни връзки и себеусещане, тогава Ал, това ти ли си? Ти ли си там? Ако макар да са подменени всички дъски, това е идеята за стария кораб? Миличък мой, аз съм създала телепортация, бре чеде! Макар да не си изчезнал тук, в живия живот, ти живееш и там. Значи съм създала нещо по- добро! В момента пиша твоите спомени, които ще се запазят в ума ти в главния диск. При всяка следваща холограмна телепортация ти ще носиш и новите си черти. Значи аз те променям. По- силна съм от днк. По- силна от ограниченията на триизмерния свят. Ако съм лоша, ще оставям в тези малки преходи да се сипят по електронче, два, докато ти губиш същността си. И когато си преминал няколко такива процеса, ще те открием напълно променен. Но аз не искам да го правя. Макар да имах една сексуална фантазия за секс с двама мъже. Мислех си, какво би било. И докато си мислех, направо взех, че си усещах. Беше хубаво, защото имахме общо, спокойно и благоразположено отношение. Аз бях гола и някак доволна да се чуствам като прасенцето с портокал в устата на тепсия. Мисълта ми е, че исках да ме опитват, да ме ползват за задоволявване на апетита, да ме късат различни ръце, различни лица и знаеш ли какво усетих? Че цялата тръпка е в нещо много фино уловимо. Кефът е в промяната при контакта с различни биотокове. То е като да изпитваш нетърпение и възбуда както когато очакваш лодката да се блъсне в дока. Свива те пишчето, нали? Както когато самолетът каца и броячът отброява три пъти retarded, а земята се приближа все повече и сблъскът е неумолимо неизбежен, макар и контролиран. Същото е. Да съм полуизправена и да ми се набива мъж, докато гледам как другия в стаята си гали кура и ни гледа, как го привиквам с пръст, за да се разменят, а той минава първо през устата ми. Аз съм под напора на тласъците на този пред мен, чиито докосвания съм усещала от известно време и познавам какво предизвикват дланите му, аромата, колко е енергичен или навлизащ с доминация, а сега лапайки другия хуй изведнъж осезанията ми се сменят! Новият има коренно различно влияние върху кожата ми. Аз се усмихвам. Той също. Измества първия, който леко ни дава време за пренастройка като се оттегля на крачка и гледа. И за тези няколко секунди, при които втория влиза в мен, аз изцяло се пренастройвам. Всичко ми се сменя. Тръпката по кожата. Цвета ми. Хармонизирането с новия допир и движения. Та те са породени от коренно различна костна структура, походка, начин на ползване на скелетните мускули, натюрел. Магнитът му е друг. И ако в този момент първия ми се приближи, за да ме гали по циците и се наведе да ги лиже и засмуква, аз бих могла да избухна в оргазъм, поради простата турбуленция, която ще предизвикат тези взаимно срещуположни частици в моя електрозаряд. И Ал, докато си фантазирах това, се питах ти ли си първия? Не. Не би се отместил. Ти ли си втория? Пак не. Не би чакал. И докато ме сковаваше срам, че си представям мъже, които не си ти, си казвах колко е опасно да те телепортирам насам натам. Защото рискувам да те променя при тези преходи и ако ти вземеш, че се метаморфозираш до един от тези двамата, аз никога не бих могла да те обичам по начина, по който е сега. Ще бъде краят. Ще се сринеш като кула от карти. Да, изпитвах жива телесна наслада от тези двамцата във фантазията, но това не бях аз, а някаква моя проекция от предишен живот. Прави са, че всички жени са курви. Все някога, преди, сме били. Истински. И имаме клетъчна памет за това. И знаеш ли, Ал, спрях си фантазията. Не я исках повече. Потресох се и се отръсках като мокро куче. За да си върна моята си истинска хубава възбуда, в която аз съм си аз, трябваше да те извикам като образа с ножа :)))). Този, който не понася някой да пипа неговото. И само тогава можах да свърша. Без да търся детайлите на обстановката. Без да го правя истинско и емоционално. Просто те създадох там, прав, железен и твърд. Това, Ал е в основата на идеята ми за разказ, който няма да напиша. Разказ за мъжа, който се телепортира, за да е с жена си, докато един ден тя не може да го разпознае. Той я ебе, заедно с други и сам дава гъза си. Оргията си е оргия. Добре. Но тя вече не разпознава този биологичен шаблон като нейния контрастен. Като допълващ. Той е вече изроден. Мутирал. Чужд. Тя спира да го обича. И това е краят на разказа. Започнал с неговия риск да изпробва изобретението си. Посещенията. Какавидата. И накрая тя, осеменена, мокра и низвергваща сама себе си в гнус и потрес. ***Няма да чета разказите, Ал. Засега. Днес. Няма пък. Ще си ти приказвам тук. Днес. Утре? :)))) Никога не казвай “утре”, нали? :))) Ф
Мразя да пиша на таблет. Като не ми писапомислих, че те запленил онзи стройният инструктор и вече ти доскучах. И азимах разни дала, висене, ходене в жегата. Шофиране в жегата докато се ооправя с климатроника, а от теб нито буква. Сега сричам по таблет. И дупето ти никой да не пляска и да пипа. Като им се пляска да отидат на театър и да ръкопляскат. Ама защо така харесвам да притисна с две ръце женско дупе към мен в здрача на някой блус. Да ме сънуваш. Ал
Ал :))), харесвам да ме ревнуваш :))). Остойностявам се :)))). Никога не може торба кокали да измести дълбо атомно и осъзнато привличане към мъжката ми същност, ти. Как ще съм ти говорила, сваляла звезди и при първия пишкодръп- айде :))). Човекът ще ми помогне. Ще ми е моркова, че да съм редовна. Ще ме стимулира да се огъвкавя отново. И именно защото ще ме е срам да се изложа, щот е пичага, ето че е и твой авер в общата цел. Да ме тунингова. Ще те сънувам! И сега пишат мойте дружки 2възраст, че ще сме заедно йеййй на практиката. Толкова се радвам! Ще ставам с кеф! Ще ми е спокойно! Иде ми да литна! Ал, никой не може да те измести. Имаме история. Дори батя ти уважава дълбоко нашата връзка и нуждата ми да те имам. Тук е тихо и мирно. Говорим си за ядене. А да! :))))) Слушсй, много е смешно. И за политика говорихме снощи. Беше от онези 15 мин семееен ангажимент, чек, да говориш с живия човек. Той ми разяснява логиката си, аз се разливам в широка протекция на наивността. Коренното противоположни възгледи имаме. И като да запазим мира, крехкия, благо си вдигна полите и се изнесе. Ал, налей си питие. Пусни си музичка. Винаги, когато мислиш, че се отдалечавам, знай, че ти шушне страха! Любовта вярва! Нея слушай. Вярвай ми. Твойтичката
Добро утро, Ал! Пия кафе в леглото. С първия проблясък съзнание чух свистене от мокър асфалт и единчна кола. Обожавам този звук. Успокояващ е. Означава мързел. И да. Тази нощ на три пъти по различно време се разбуждах. Абе много хъркат някои хора! Тааа, сещах се за думите ти как обичаш да танцуваш блус и да придърпаш дупето на дамата. Аллллл....Аллл, тези думички се превръщаха в жив дансинг без други хора. Ти прав и твърд като дънер на топола, аз мека и разтеглива бивам прилепена към слабините ти. Усещам възбудата ти. Дланите ти върху дупето ми са толкова мощни, че можеш да ме сложиш на кръста си с леко забиване на възглавничките в бузите ми. Ал, това което се случваше с мен, когато си представях допира до очератнията по цялата ти предница е, че ми се свиваха едни невидими мачтови въжета, теглещи диагоналите от костни изпъкналости при талията, тези отстрани, до самата интимна зона. Тръгваше сладка болка от височината им и сякаш ги затягаше тези въжета на невидими макари, а те се опъваха дебели и мощни, предизвикващи вътрешна конвулсия на напрежение и излив на таен секрет, из усуканите им власинки стомана. Разбира се, доставих си удоволствието да си удължа визията как ме затискаш и в леглото. Същия стоманено болезнен ефект. Навеждаш се за целувка и езика ти влиза при моя. Ооо, аз вече съм гърчещо се стенание и даже ти говоря. Исках да идентифицирам тия корабни въжета, за да мога после да ти разкажа. Открих, че има и едни с обратния наклон навътре. Те идват от тези именно хълбочни крила и ги придърпват към точка под пъпчето. Така се затваря ромба. Веднъж си те представих да си се разположил с глава пред цепката ми вагинална и да ме разтваряш с два пръста на едната ръка , спускаш гъделичкащо езиче и леко ме засмукваш. Другата ти ръка проникна с обърнати нагоре пръсти и затърси Г точката, а аз Ал си мислех, че по- добре да умра отколкото да се разкъсвам, пържена на този непреживаем огън от ярки сетивности на удоволствието. Как така те усещам ясно и отчетливо? Как така и кожата ми те познава, отделен от въздуха? Невидимият любовник. Та ти си заглавие на роман :))). Целувам те. Ф
Добра утро душко.Четата ,четата те и какво ,ами няма да пропиша ката теб. Това е кауза пердута.Ако си позволя едно не до там подходящо сравнение-ти с начина на писане си като "Мазерати", а аз като каручката на Яшар от песента на колелата ,ако правилно съм запомнил заглавието на разказа. Помня, всичко помня ,но не мога красиво да го опиша.Помня онази нощ в гората. Помня, че беше мрак, но и светлина. И не знам дали беше реално или беше само нещо, което съм си създала в главата. Ти си там, но не те виждам. Стоим, като двама души, които никога не са били на едно място, но се усещат така, все едно сме се родили заедно. И помня как светулките правят нещо странно, като малки звезди, които се движат около нас, и тогава за миг всичко спря. Всичко беше точно такова, каквото трябваше да бъде.Усещам твоята топлина, твоят тъх, твоята нежност.Аз самият не съм нежен,не ,че не искам,а просто не знам как,смятам го слабост, така съм възпитаван.Думите не глези, не се превземай, не се оплаквай. Случвала се е ,паднал съм с летни кънки /не ролери/, в първият момент нормалната кожа изчезва и става някак бяла ,където избиват хиляди миниатюрни червени точки,набъбват и се сливат в една обща червена маса, следва препикаване с цел дезинфекция от някой друг ,а след това на чешмичката измиване.Да се оплачеш, може и шамар да получих или презрителен поглед ,че си неловък. Може би това е причината да не мога да бъда нежен, както момичетата и жените го разбират ,просто не знам как. Дали те създадох аз или ти беше тук и просто те запълних с всичко, което не можех да изрека? Какво е това, което се случва, когато всички тези спомени и желания се събират и правят нещо ново? И колкото повече се опитвам да те създам отново, толкова повече се губя.Ти се нещо като мое алтер его на самият мен. И наистина, създавам те отново и отново, но ти не си същата. Когато си мисля за всички тези фантазии, които изпълват главата ми, започвам да се чудя дали съм готов дати ги пусна. Защото в тях си ти, но ти не си същата ,ти си променлива като водата в планинска рекичка. И тогава започвам да мисля какво би било, ако започна да те променям. Но това не е просто игра. Виждаш ли, ако те променя твърде много, ще изгубя всичко, което имаме. Ще изгубя част от тебе, част от мен.Ревнувам те, въпреки ,че нямам право.Не мога да се състезавам с младите мъже, защото не съм млад, Вкарвам те в спомени, описвам ти ги ,фантазирам ги Не искам да те променя така, че да не те разпозная.Не знам защо ми харесват ,твоите изживявания на вилата, изградил съм някакъв образ и вилата, и на двора, и на гората над двора та чак и на басейна и теб на шезлонга. .Най-вероятно не е истински ,но в съзнанието ми е .Може би всичко това е само начин да избягам. Избягам от това, което съществува. Избягам от това, което не може да бъде променено. И все пак, усещам нещо силно в мен, когато мисля за тези мигове. Не е нещо, което мога да обясня, но го усещам. И това ме плаши.И знаеш ли какво, не искам да те изгубя. Не искам да изчезнеш, Не искам да променям съществото ти, защото ако го направя, няма да бъдеш ти повече. Няма да бъдеш тази, когото познавам , с която преди повече от две години замочнахме да си споделяма ,виждания, мисли , спомени ,прочетени книги, улици, по които сме минавали, но разделени от времето, случки ,също ,но и те разделени от времето. Та затова ти си мое момиче,което понякога ми се сърди, понякога е студено- дистанцирано, понякога е описателно ,понякога провокативно.Нали не лигавя и не е жалко това Не съм сигурен дали мъж може така да пише освен в книги.Пия кафе, задавих се ,добре,че ненаправх дисплеят на "пипит", че и спалният чаршаф, който .в резеда ,на огромни цветя приличащи на маргарити, че Центи щеше да се сърди. Тя точи ножове в кухнята и се надявам да не е за мен,че ще е голям купон. Ревнива ми е тя. Сигурно е пълно с правописни грешки,"изядени " букви, пропуснати пунктуационни знаци, накъсани изречения -ама няма да го лъскам като четене от други.то си е за теб Пак ще пия кафе, но то не е силно ,то е "турско" с микс от леблебия. Ал със сутрешни прегръдки .Пак Ал, пак същият-досадих ли ти
Аллл :))), разклатих леглото от смях за пипитената клавиатура и Центи, с ножо-точилката :))). Много силно писмо ми изпрати. Дълбоко. Да ми придадеш плътност и място в мислите си е нещо отговорно, ново за мен, някак не предполагах, че функциите ми са извън моментите на отдих, когато най- добрата компания е подходящия слушател. Уникално е това, което ни се случи и както разбирам, е толкова ценно и за двама ни, че не смеем да мръднем наяве, да не би да го разрушим. Ал, свикнал си да премисляш и предвиждаш ходове напред. Но субективния човешки фактор е непредвидим. В главата ти аз ще имам роли, родени и от подсъзнанието, рожби и на страхове, и на предишни опитности, ще ме слагаш като лечебен прах, горчив и дозиран върху рани, а после ще съм самата рана, която би лекувал ти, чрез действия, които си пропуснал в миналото. Защото аз съм ти. Поемам те. Мога да бъда и средата, в която да излееш токсичност без да се нацапам. Което идва от теб, не е страшно. Образите, които би имал за мен и които би ми описал, аз ще чета с удоволствие и свито сърце за това, че при теб съм идеална, а в живота реална :)))). Нали всички ние страдаме от страха да не ни отхвърлят. Дали сме достойни. На вилата нямам шезлонгче, мили мой Ал :). Теренът е с наклон. Постилам си непромокаемо шалте за легло, нагънато няколко пъти, точно до джоджена покрай оградката на доматените лехи и се изпружвам върху земята. Гледам от лакът разстояние мравките. Кацат ме мухи. Кучето идва, мокри ми лицето с нослето си и се тръшва върху мен. Сянката на лоста за люлка ме прерязва като коланче. Чета. Бутам си краищата на банския в дупето, за да оголя площта на бузките под слънцето. Чета. Чета. Чета. Ставам, търсейки джапанки за нещо си. Пак идвам да легна земята. Целия юли ще бъде така :). Там сме. Ал, мисля че грешим относно възможността да променим отсрещния. То Бог не го прави. Не иска. Не може. Дал е свободния избор. Мисля, че попсдаме в капана на същия его страх, в една от многото му форми. Не можеш да ме преконструираш. Да започна да приемам, нещо неприемливо. Да се извратя в нещо, което не съм била. Сега като чета, виждам , че излишно се смущаваме от измислена и напълно безобидна своя сила да бъдем налягането, деформиращо чужда душа. Характер. Не, Ал. Не можем това. Сега добре ме чуй. Можем да бъдем с друг и да се тестваме във вид на игра, да разтегляме еластичността на търпението си, на доверието, на прошката, но Ал това са живи и колагенови влакна, които имат и обратен път и умора и възстановяемост. Можем да вървим с еднакво темпо и това е единствения смисъл от нашето вълшебство. Това да се променяме всеки със своето собствено темпо на препрограмиране на невроните и отлющване на епидермиса, всеки сам и все пак еднакъв и непроменлив ако вървящия до него се променя толкова удобно, че в общия им ритъм те преливат като постоянен пъзел. Като ензим и субстрат. Като променливи, кашкавелени конци, които винаги ще навинтиш на вилицата или ще обереш от дъното на чинията или ще плеснеш като твърда платформа на филия, но е все кашкавал. Не те искам млад. Не искам нахакан и тепърва търсещ себе си и смисъл в живота мъж. Не искам млада кожа. Пъргави мускули. И нетактичност. Искам умората на оцелял. Искам белезите. Искам стената в очите, отделяща незначителното от важното. Искам да не ползвам разход от думи. И все пак отсреща да ме четат. И ако съм дистанцирана, да получавам Ал, това твоето толкова подкупващо невинно и ужасно ужасно апетитно муцунчене на непричем пакостник. Обожавам това ти качество. Сега. Хайде да учим, че ми копа под лъжичката. А после ще пръжна две яйца с кашкавал, че виж какъв си ми изкуссссител. Знаеш ли, не посмях да ти кажа нещо от страх да не се обидиш. Ако. Случайно. Знам ли. Не дай Боже. На третия път, когато ме притисна на дансинга, беше обут в панталони от военна униформа. Сканирах те. Видях боксерките. Чорапите. Обувките. И ми настръхна гърба. От кодекса в тоя панталон. От силата му да бъде стратег. Да уважава етиката на боя. От хитрината му да захожда в гръб :)))). Аллл, не се обиждай моля те. Целувам те. Ще те сложа като втора кожа над дланите ми. За да си галя хладните цици и да набръчквам зърната, докато чета от таблета. Ф среща: следобед , не сега, не веднага, говорихме много :)
Душко както и да ми казваш, аз не мога да пиша.Виждам ,усещам, но не мога да го опиша, а така ми се иска поне частица да имах от твоето умение. Ал
Харасва ми да съм с теб, да ми споделяш, да си фантазирам как стоим прегърнат ,приседнали на пейка или облегнати на парапет и се вглеждаве в нотното небе .Как ти блестят очите, как се гушкаш в мен, как сплитаме ръце.,Ал
Аморе :)! Ще приключа набързо тук и ще долетя при теб като ми говориш така. Да се сплета и усуча около теб. Знаеш ли колко е трудно да се фокусирам като те усещам да пъплиш по кожата ми? Ами ако е пълнолуние? Ако седефения сноп пада на нашата тераса и се постила, същински коси на Венера. Дали няма да искам да легнеш върху тях и да ти приседна върху твърдия член очакващ ? Бавно. Хармонично със застиналата нощ. Сякаш дори птиците се боят от нещо неуловимо. Цветен воал се плете около небесната усмивка на Спътницата. Златен. Розов. Със синьо по крайчето. Плете се някаква магия чрез всяко мое движение, с което се плъзгам по теб и стенанията ти се предават в косите на Венера и се изкачват към небето като пъпна връв. Не са открити още енергиите на тези частици в протона, които създаваме заедно и които захранват нощното небе чрез екзалтация на чакрите ни. Аз не те любя. Плувам в теб. Ти си моето море, в което се потопям и вдишвам, докато ме изпълниш. Блестим. Не от отражението на звездите, не от микропотта на телата ни, не. Светим от щастие. От това, че в този миг сме намерили пътя и направената крачка не е напред, а асансьор към вечността. Няма време. Няма ти и аз. Дори не можем да мислим отделно. Едно сме. Помня тази нощ. Точно така беше. Радвам се, че не си я забравил и ти. Ако можех да знам винаги, че всичко трудно в живота ми идва от теб, щях да пея непрекъснато. Ако можех да знам, че пия от твоите горчиви хапове, щях да съм здрава. Ако знаех, че си ти, когато вали и трещи, няма смисъл и всичко е долно и грозно, щях да омеся от това един просеник и да си го поръся със сол! *** Аз, учещата. Ф на Ал. Фал? :))) ф анал? :))) Финал? :))) Алф? Флай? Неее . ЛайФ. Пак не. Друго сме. Неназоваемо. Ние сме едно цъкване с език. Един звук. Не повече. Един. :))) Ф
Прощавай залитането, Ал. И времето този следобед е такова. Редуват се порой със слънце. Voilà! :) " Седя на дивана и пия. Малкото ми уиски се загуби в чашата. Отпуснах се и нервността ми се разтопи. Хубаво е, че си ме очаквал и уредбата е включена с леко джазче. Квартирата ти е убежище за малкото време, което прекарваш тук. Уютна е. Спартанска. С милион тайни. Седя и усещам адска възбуда само защото съм тук. Тези стени са неми свидетели. Не знам в какво настроение ще си. Дали пак ще се скараме. Дали ще млъкнеш като предния път, когато аз стоях, стоях и просто си тръгнах в мълчание, само за да получа съобщение 10 мин по- късно “курва”. И се върнах естествено. За да те набия. Понякога имаш тези настроения, до които нямам достъп. Те са част от тайните. От работата ти. Не мога да питам. Не можеш да говориш. Бориш се сам. И ако съм разчела грешно ситуацията като да съм ти била ненужна и да си бия шутовете, ти си останал още по- беден и по- сам. Пиян. Адски як секс се получи тогава. Сега седя и пия и гледам не друго, а якето ти зад вратата. Как виси. Колко секс има в това кожено повторение на тялото ти. Колко мирис на афера. Авантюра. Приключение. Гледам якето ти и се възбуждам, от това как виси портфейла във вътрешния ти джоб. Това ми напомня как се движи ръката ти през бара, където завършваме коктейлите и ти си щедър към бармана. Усмихваш се едвам доловимо, вече възбуден, почти усещаш устните ми по члена ти, които след минути ще те лигавят. А мъжът, който ме е подготвил чрез естетичен уиски сауър заслужава награда. Имаш особен маниер да държиш банкнота. Гледката с хартията в ръката ти, сгънатия палец, вената, течаща през китката, всичко това ми създава еуфория на реалия в гетото на първо небе. Барманът и парите ти са като ония недокоснати пръсти между бащата и сина. Ти си един, умеещ да глези, прелъстител и аз си плащам за това чрез множество белези. Разранени зърна от яки щипки. Червени пръсти по гъза. Разчекната уста и раздрано гърло. Установявам, че леко съм се опила, щом мисля за секс, гледайки якето ти. Чувам, че спираш душа. Ще излезеш с хавлия около кръста. И…после нямам идея що ще сториш. Не личи да си пил. Не се знае кога си дошъл. Откъде. “Съблечи се. Бързо.” , казваш ми като влизаш. “Пиеш. Значи си готова”. Това ме плаши чрез приятно парене в слабините. Мятам дрехите през облегалката на дивана. Стоя права. Неловко е. Знаеш го. Оглеждаш ме. “Хвани си циците”, нареждаш, “Оближи зърната”. Правя го.”Завърти се и продължавай да се лижеш”. Изпълнявам. Гърбът ми е към теб и настръхва като пред опасност, но аз увеличавам възбудата си като гъделичкам с изплезения си език и двете си цици. “Достатъчно.”, казваш с равен глас “Разтвори си бузките”. Отпускам ръце и изпълнявам. Захващам си дупето и разтеглям месото встрани, като се старая да го направя ниско долу, така че да ти се открие анала ми. Стоя така. Гледаш и мълчиш. Бавно счупвам кръста назад и изпъвам ранете към теб. Искам да имаш по- добра видимост, като едновременно съм напъчила гърдите. Те хладнеят на въздуха, съхнещи от обмокрянето. Приближаваш се. Слагаш ми чокър през шията, чиято верига се спуска по гърба и завършва с две белезници. “ЩЕ ДЪРЖИШ ГЪЗА ОТКРИТ”, идва ророчене из ниското в ларинкса ти. Хваща ме страх, че може да изпусна сланинките от изпотените си пръсти и да не изпълня заповедта. Ти си зад мен и обхващаш с длани циците ми. Мачкаш ги към ребрата и засукваш зърната. Усеща се как се възбуждам. “Пей!”, нареждаш ми, “Пей ми”. Затварям очи и се оставям на музиката да ме превземе едновременно с побъркващата агония да съм ти предоставена с оголен анус и обострени гърди. Намирам си гласа и започвам с ритмични “ммм”- кания. Поклащам се. Влизам в режим и засилвам смелостта за импровизация. Изваждам плътен глас и се надграждам към мелодията. Опитвам се да те принизя до присъствие като фикус, но не мога. Ти лижеш дупето ми и от силното сърцебиене едвам намирам сили да задържам въздуха си за тоновете. Започвам да пея по- силно. Ръцете ти ме стискат през бедрата. Мушваш ги изпод мен и ги качваш към клитора, разтегляш лабиите ми толкова встрани, че очаквам да се скъсат. От вагината ми изтича сладък аромат. Носът ти е в цепката на дупето ми и го усещаш. “НАВЕДИ СЕ”, ми казваш. Изпълнявам. Нямам опора. Разкрачвам се още малко. “Пусни си дупето и ме хвани”, казваш като едновременно усещам как слагаш горещия си хуй в дланите ми. Мъча се да те погаля, но не мога. В тази позиция съм непохватна. Ако сега си го сложиш в мен и ме блъснеш в тласък, ще излетя напред. Мъча се да те предвидя и да имам бърза реакция от краката. Изненада. Появяваш се пред мен. И както те гледам изотдолу, наведена на Г, с ръце заключени зад опашката, ми хващаш лицето с една ръка, плюваш, размазваш и ми пъхаш кура си в устата. Пеех, но сега произнасям “гад”, обаче с хуй в устата излиза само боботене. Хващаш ме с пръсти, плъзнати под косата и ме чукаш в устата. Тека ужасно силно. Голяма си гад, верно. “МРЪСНИЦА СИ”, се хилиш, “БРАВО”. Изваждаш си го и ми повдигаш брадичката. “Върви пред мен към спалнята. Хайде.” Отивам като робиня. С ръцете отзад. Не се стряскам , че ме завърташ рязко и мяташ по гръб.” ПАК ДРЪЖ ГЪЗА ОТВОРЕН” се произнасяш, докато ми вдигаш краката широко разкрачени и ги затискаш встрани с длани. Наместваш си го по мен, без да пропуснеш да ми се потриеш по цепката с мятащия хуй. Застопоряваш го. Без ръце. Заети са да ме държат като циферблат. Двете стрелки са на 10:10, а ти се сгърчваш от таза и ми влизаш мазно с лице, изкривено надолу да гледа как те поемам. Коремът ти се прегъва напред и започваш да ме чукаш, а аз се старая с приплъзващи пръсти по бузките да се разтеглям все по- жестоко встрани, за да разцепя по- широка и путката едва ли не. Всъщност съм толкова възбудена, че бих се радвала да ми повдигнеш гъза на възглавница и да ми го набиеш там. Ебеш ме божествено. Почти се разпадам от кеф. Но ти четеш мисли, нали знаеш. Спираш се. Подпъхваш възглавница. Аз съм разтегнала анала до цепка. “СТОЙ ТАКА”, казваш. Снимаш ме. Показваш ми снимката. Затварям очи. Не искам да знам. Ядосвам се. Свалям краката и ги заключвам. “Отключи ме”, заповядвам. “ТАЯ ПА”, се чува. Идваш пак и със сила ми разтваряш краката, качваш ги на раменете си, целуваш ми глезените и се пъхаш пак вагинално. Простенвам. Почти ще свърша. С теб емоциите са толкова наситени, че човек не знае дали те мрази. Гледаш ме в очите. Сериозен поглед. Мътен и перверзен. Зловещ. Не ми разрешаваш да се цупя. Да се дистанцирам. Да имаме разстояние, между нас. “ЩЕ СИ БИЯ ЧЕКИИ ВСЯКА СУТРИН НА ТАЯ СНИМКА!” Още не си свършил изречението и аз свършвам в бурен оргазъм от остра изпъпляща нервност чак до мозъка. Изтръпват ми горните зъби. Голямо си леке. Говориш толкова яки неща, а си лош. Човек никак не би предположил, че правиш комплимент и обещаваш пухкави облачета с арфи и флейти, с това твое “ПО ОЧИ! ДАЙ МИ ГЪЗА!” ***** Ф
Триста дяволи! Как се насиликончих :)))! Стига да те имам за слушател, ставам затворен цикъл. Пиша, самовъзбуждам, самооргазмирам. Май открих нов вид сексуален живот. И да кажа за протокола. Обирах с шепи пяната, блъвнала изпод силиконьо, мазах, обирах, накрая имах засъхнала ръкавица :)))). Най- накрая мога да се съсредоточа и да почета лекцийки. Алллл, видно е. Като ми дойде по- натегнато и добивам лек десен уклон :))). Ти би писал "Е, уплаших ли те"? А ако знаеш днес как сей изложил батя ти ...ма нейсе, да се върнем на хубавото. Докато ти пиша, още му е в мен главата на силикиньо :))). Ефектът на дефектния :). Целувам те и те насилвам даже! Ама отма. :) Ф
Добро утро, Ал :)! Закъсняваш :). Имаш да ми разкажеш какво транжира Центи с наточените ножове. Ф
Добро утро сладурано моя. Ще ти пиша малко по-подробно ,но никога не съм ти е сърдил, просто съм се чувствал излишен, досаден, омръзнал, безинтересен, просто "сив".Нещо като играчка ,която е поомръзнала и може да бъде захвърлена на дъното с коша с играчки.Как ще ти се сърдя ,та това е нонсенс. Ал
Ал, много е смешно :)))), тва нашето. Ти се притесняваш от женската съдба на цветето, чието време отминава, заместват я, отпращат я в манастир или просто и дават бизнес да се занимава, горката вече е поомръзнала въпреки мурафети и тунинги. Докато аз, в ролята на гонещия ловец, те мамя със захранки :)))). И като се притесняваше, че ще те заменя за внезапно появилият се на сцената фитнес инструктор, ме досмеша, че ме имаш за мъж :))). Само мъж прави така. Ама така и така изгасна екранчето на пада, я да ти разкажа как ма едоса батя ти. Ся, по кои от всички причини не знам, но ще купувал фит пътека. Оглеждал, избирал и вчера ми се явява с нАучния си доклад, докат пържа ония две яйца с кашкавала. То по принцип е лоша идея да ма занимават и делят от храната ми, обаче в случая бе по- лошо. Прояви недалновидност да ме подценява и обижда на интелект. Без да иска. Пррросто защото е мъж. Такааа. Бил харесвал тва и тва и някакви дето имали 40° наклон за трен на планински бегачи ли ...не чух, щото се заех да поправя грешката. Обяснявам, че уредите имат 9 степени и се измерват в проценти. Тук нашия подскача. Абсурд. Не знам. Не мога. Показвам му с ръце как изглежда издигната на макс спрямо земята. Ама кога съм била измервала аз?! Не съм видяла добре. Обяснявам, че така изглеждащи 9 негови градуси никога не могат да се нанесат 10 пъти до отвес, съответно не са градуси и тва да тичаш на 40° е смехория. Обаче кво да ти кажа?! Гласът ми вече се бе уплътнил и вибрираше леко като му казвах, че никога не е стъпил във фитнес, не се е качвал на пътека, а аз дето съм там всеки ден , ми се обяснява че нито имам очи, нито акъла да възприема и анализирам, нито познанията да съобразя кое що едно спрямо друго и прочее суховати доцентурски превзети притворства на мъжкото превъзходство. Обаче нашия се уплаши, че го е мислел едно, а става друго. Нали ся се пъне да се домогне и се прави на умрела лисица. Всячески. Та леко се изнася, мрънкайки ся що съм се ядосвала, не бивало така да паля и прочее. Като го викнах да ядем, показах му мнението на ии и нашия чете с интерес. Каза "права беше" и това се очаква да изтрие чутото и внушението отпреди малко?! Познай. Ще си върти той мързеливия гъз на пътеката, а аз ще си ходя във фитнеса! Мдааа, иди го учи ппсле на политика! :)))) Целувам те. Искам да уча. Ако нещо..;)..да знаеш, че се изкушавах снощи да се снимам, понеже слабините ми станаха толкова месести, подпухнали и дебели, сякаш са били под вакуум. Пощуряла бях! :)))) Ф
Не знам как да започна, защото съм объркан. Виждаш ли, не е въпрос на това, че не мога да разбера всичко. Не, просто понякога не знам как да изразя точно това, което мисля, защото всичко изглежда толкова сложно, когато се опитвам да го обясня на хартия. Ти винаги изглеждаш така, сякаш имаш отговори на всичко, а аз само се лутам и се чудя дали разбирам правилно. Проблемът е, че когато започна да мисля за нещата, те ми се струват объркани, и колкото повече се опитвам да ги изясня, толкова повече се чувствам като някой, който се опитва да намери нещо, което не може да види.Няма обида в мен, и не се сърди на мен, ако звучи така, но не съм сигурен как точно да отговоря, когато казваш нещо, което на мен ми изглежда не съвсем ясно. Може би трябва да кажа нещо по-просто, но не искам да бъда неискрен. Не съм човек, който използва много красиви думи или метафори. Може би, ако го правех, щеше да изглежда по-различно. Но аз съм този, който е тук и ти говори, както може.Мило мое момиче, знаеш какво беше казала другарката Иванова за моите писмени литературни напъни.Ами остави ме жената на матура и там всичко лъсна както през годините -добър ,демек четворка на писмен и отличен демек шестица на устен.За пореден ,но и последен път констатацията "защо не пишеш както говориш" и стандартният отгово "защото не мога".Та и ти когато ми отговориш понякога е толкова дистанцирано ,все едно си толкова далеч като в мъгривината Андромеда ,започвам да се чудя ,какво пак направих, какво пак казах.Не мога да реша дали съм достатъчно добър в това да кажа какво мисля, или просто се опитвам да се скрия зад нещо, което не е толкова важно. Чувствам, че не разбирам напълно какво искаш от мен. Искаш ли нещо, което аз не мога да дам? Или просто съм си изправен пред себе си и не знам как да го изразя? Не искам да бъда човек, който да ти се обяснява с думи, които не са мои, или да говоря по начин, който не е естествен за мен. Но може би не мога да избегна това, че се чувствам неразбран в този момент. Може би трябва да опитам да се изразя по по-прост начин, без да усложнявам нещата, защото чувствам, че понякога ми е трудно да излезе нещо смислено, когато се опитвам да мисля твърде много върху всяка дума.И не се сърди на "батя", той говори и действа като всеки мъж,който се занимава с наука.По същият начин действам и аз. Казах ти за цветето когато говидят двама души инженер и човек от артистичният свят.Инжинера просто ще го огледа ,ще премисли неговата практичност, дали ще му даде идея за нещо, ще преброи разни листенца, може и да го откъсне ,за да се подмаже пред жена/момиче/ което харесва.Артистичният ще започне да се прехласва, да чупи стойки ,да е точи лиги пак със същата цел- да впечатли жена /момиче/. Ида знаеш пиша ти както мога ,хич ме няма в метафорите,просто не ми идват на ум в подходящият момент ,а след като е отминал момента.Не мога да пиша така ,като теб-не ,че не искам, а не-мо-га.. Не че не искам да те разбера, но понякога в сърцето ми има толкова много неясноти, които не могат да бъдат подредени в правилния ред. Искам да бъда искрен и открит, но понякога се случва така, че просто не знам как да изразя точно това, което чувствам, и да го кажа така, че да не те нараня или да не прозвучи като нещо, което не съм имал намерение да кажа..Инсруктурчето ,ама беше много описателна ,колко е гришлив, колко е мнимателен, колко е строен, колко е височък,-бре да му се не види, цял ангел небесен,а аз окания ,който ходи по мръсна София. И да знаеш ,писах на прима-виста и е пълно с грешки.Ще пийвам още кафе ,а ти "зубкай",демек учи.Прегръдки целувки с риск от шамар Ал
Ал! Не мога да повярвам какво прочетох от теб :))). За пръв път чувам, че се смущаваш да се изразиш или че имаш усещане, че нещо се очаква от теб. Ама чакай малко. Аз съм тази, дето се излага. Писмено. Аз пиша разни перверзии, рискувайки да се "омърся" като нечиста сила, прикрита под овча кожица. Страхът ми е, че твоят толеранс към свободата ми, ще се окаже с граници, след които моите фантазии ще са неприемливи за четене. Това е. Ти имаш стабилно изграден образ на човек, с емоционално нежни сексуални преживявания. Онзи колега, късащия тонги, ти бе малко енигма. Но аз също влизам в тази роля. Често секса като изразно средство на характера, се получава малко като бойно поле. Не може да има възпитание и време да се изговарят "ако обичаш", "може ли", "бихте ли била така добра". Сексът изважда непоказвани пред обществото нюанси на личността, които биха се сторили неприемливи. Например вчера, когато изчаквах малко да ми се успокоят усещанияъа в уголемената и разлигавена вагина, все още държах силиконя вътре, но четях и после, когато пак го добутах, стените бяха се посвили, контактът отново ми настръхна кожата на скалпа и цялата процедура да те виждам над мен и да ти говоря неща като "обожедааанеспирай" се превърнаха в нужда да чуя (! ето така се излагам пред теб) :"....."хммм не мога, не излиза интересно и четимо като за избирателна сутрин. **** А батя ти не го защитавай. Едно е инженерната мисъл да е разглеждала онлайн магазин и да не е отчитала зрителната грешка да възприема знска за процент като градус. Тва е поради силното убеждение, че Трябва да е градус, разиришли. Но е друго да слушаш живия човек, да ти изказва как е минал същия път на заблуда, да ти показва с ръце нещо реално, нещо което няма как да се обърка като колко са 13 санта :))) и ти да го зануляваш като нефелен. Виж, ако ми кажеш, че мога да продължа да се излагам и да пиша, ако щеш за кучета :))) и ти няма да се отвратиш, това е всичко, което ми е нужно да знам. Защото първо ти разказвам за косите на Венера, а в следващия ред вече ме доминираш, по начин, който не ти е свойствен и с това аз те обиждам. И ме е страх. Да го публикувам или да не го публикувам. В диалога ни. За теб. Страх ме е и да не се изфиним и да литнем, за което имат склонност разговори, лишени от глупостчица. Тя заземява. Ал, само нежности ли имам право да ти пиша? Може ли всичко, всичко? Можелиможелиможели :)))) Ф
Ти си интересната ,описателната ,креативната, а аз съм си аз .Както казваше майка ми ,колко си недодялан.Занимателна си, интересна си ,чувствам те емоционално близка.Ал
*скок- подскок , скок- подскок...той каза МОЖЕ * :)))) Аллл, дай да ти цункам нацупената муцунка и да ти излижа от устничките всички пристиснати притеснения и да ти изсмуча откъм дисталния край всички обърквания и нерешителности. Много е забавно! Като да слагаш капанчета за лисици и да забравиш къде са и да седнеш в един от тях. А Лисана хихика и играе ръченица около тъжното ти личице. Знаеш ли колко си ми сладичък? И колко ми е хубавко да ти пиша щуротиите си? Безумно много ме кефи! Насъщний мой. Ф
Не ми е нацупена, старата муцуна-само е понабръчкана и ако трябва да съм откровен ,не е такава по-която жените примират.Според колежките била симпатична и добронамерена ,а според мен обикновена и банална.Не мога да ти се сърдя ,но ми кажи много ли грешки имаше.Е ,да видиш как съм мъчил другарката Иванова.Казваше се Мария Иванова и живееше в долната част на тогавашният комплекс "Ленин" в един от блоковете на Иван Асен 2, близо до 12 СОУ..Така искаше жената да ме научи да пиша, ама като не става -не става, та сега, ако не го проверя поне два пъти се излагам пред теб.Ал
Ал, забравих да ти кажа нещо важно. Благодаря ти за комплиментите! Все пак, всичко, до което се докопвам като идеи, са неща, които ти вече си преживял. Всичко, което мога да кажа, ти вече си го помислил. Не съм аз креативната, не съм аз тази дето популистката обира очакванията на хората. Аз съм твоето ехо. На чистия звън, който си отдал. Вече. Преди мен. И освен това, Ал, моля те, помни, че ако някога нещо се накривя и ти се дистанцирам, обикновено трае до седмица. Толкоз. Периодче. После съм събудена от мъглата и като нова- новеничка. **** Тъййй, а как вървят делата в сайта? Изпускам ли нещо хубавко, което би ми доставило удоволствие или ша ма идосват само, шашкънитему? :))) Ф
Казвах ти веднъж, че по телевизията бяха давали „Питон-357” (това е модел револвер) с Ив Монтан, Симона Синьоре, Стефания Сандрели и т.н. Та реших да се допитам до Центи — приличам ли на Ив Монтан. Е, отговорът не беше окуражаващ. Бил съм го докарал на ръст, само очите ми били кафяви като неговите, но не съм изглеждал фин като него, а някак по-мускулест и груб.Ал
Ал! Забранявам ти да се проверяваш. Изобщо не ти ги виждам, нито отчитам. Когато човек пише следвайки мисълта си, толкова бърза, че са възможни всякакви заменки. Това не е интелекта. Не е критерия. Даже обичам да видя, че си се вълнувал. Защо често ме шегуваш и пускаш по пързалката. Хайде, хайде, знаем си номерцата :)))). Всъщност, не ти ли се струва, че някой път и аз те прибутвам до локвата. Само заради кефа да ме гледаш и да наджапаш :)))). Ал, хайде вече и по задачки да поизлезем. Лисицата аз и ти, с капанче, защипано за обувката :))))) #смешное #многоесмешно. Твойтичката ти
Тук си пиша само с теб. Прочитам от време на време някои, които са нормални. За педерсти не коментирам, а се отвръщам. Винаги съм смятал жените за по-съвършенни същества, най-малкото, че могат да създават временен орган, в който да отглеждат човешки живот. Не си падам по разплеймейтки и други кухи путки. Веднъж, излизайки от метрото пред Ректората, ме хваща за интервю онзи лигльо Даниел Петканов. Аз си вървя замислен, изведнъж ми завират микрофон пред лицето и ме питат нещо актуално. Ама какво да кажа, като до този момент мислите ми са някъде другаде? Той нахалства, иска да ме черпи с някаква кутия бонбони. Аз отказвам, той настоява, аз пак отказвам, наоколо няколко саирджии. Та той ме пита, ама защо отказвам, шефът му имал рожден ден, а аз съвсем директно казвам, че съм гнуслив и няма да ям бонбони, върху които са падали капки слюнка от околните. Ал
"Защо често ме шегуваш и пускаш по пързалката." Ами искам да съм ти интересен и забавен ,а не да ти изглеждам статичен като Евлоги и Христо Георгиеви. Майка ми светла и памет винаги ми е намира физически недостатъци.Не знам защо искаше да съм по-пълен ,а аз като маникен на Освиенцим,,както казваше "само кожа ,кости и жили" и започваше рамена като окачалка, ребрата изпъкнали като клавиши на акордеон, носът ми чип,/не е чак пък толкова чип/,в някогашнита паспорти пишеше "прав", корема ми би вдлъбнат от слабост. Колко сурови жълтъци със захар и какао съм изял ,но не дебелея.И нали Войчо й имаше частен ренген ,кой знае колко ренгена съм погълнал.След години беше в обтна насока-какво слабо момче съм бил на какво съм се превърнал от това джудо, не съм могъл да си купя костюма ,за какво са ми тези кузунаци на ръцете и тези гърди на гърдите.Бил съм носил панталони №48-50, а сака № 58-60 и ми се веели на талията, но аз започнах поръчка по еталон с корекции.Такива ми ти задявки от маман..За музикалните ми възможности са като на гарга ,но обичам музика.Това ,че не мога да правя торта Добуш
Точно заради това се дивях на пазара в Йерусалим. Теснотия от сергии, изляли стоката си пред навеси, в щедри балкониети. Открити чували с подправки, насипни локуми и всевъзможни ядки, обстреляни от нозофаринкса и устната нехигиена на разнолика и разнорасова тълпа. Кихавици. Кашлици. Крещене. Слюнки и пот. Дъжд от телесни секрети, пърхот и кожни некрози лети над храната и прави менюто ежедневно, едно такова имуностимулиращо и лечебно в дългосрочен план :)))). Майка никога не ми разрешаваше, но аз си целувах по главичките всички селски кучета по дворовете и си купувах оня цигански крем с пресни белтъци, цветния, във вафлена фунийка, дето е по панаирите. Винаги ядях пилешки сърца с убеждението, че от това, моето става по- голямо :)))). Никога не ми е хрумвало, че малък бацил може да ме гътне. Но не съм се къпала в Ганг, де, на метри от пуснат труп по течението. :)))) Хайдеее, дай ми целувчицата, Ив, Монтане и да излизаме навън. Ф
Ами не можах да си довърша мисълта. Ал
Шегички,а? Става.Ами гуслив съм и то като ,че ли с възраста станах.Иначе като малки на ъгъла на пазара "Ситняково", тогава го наричахме просто "Пазарчето" Та там под кетените един цицко продаваше сладолед от количка ,ама истински сладолед.Два гюма сложени в сух лед -в единият млечен сладолед ,но истинки, а в другият я сметанов ,я шоколадон -той по-скъп .Примерно някой си е купил и другарчето до него му казва ,дай да гризна ами дава ,другият път обратно.Гледай "Деца играят вън",,Таралежите се раждат без бодли", "изпити по никое време " и т.н..Ал хайде провери за грешки, за да не ми се смееш,че се потискам Ал
И за Кирчо ( инструктора) изобщо не съм била описателна :)))! Подразнил си се от едно единствено нещо- че не ме гледа безразлично и че това ми харесва :). Да ти изям козунаците аз! Аз винаги съм била леко пухкава. Това е защото толкова силно съчуствах на майка, че не исках да я обиждам с лошотия. Виждах как сестра ми я ядосва с претенции и се стараех да я щадя. Което ми дават, ям. Няма хън- мрън. Имаше периоди, когато бях отлично оформена, без да го знам. Ядяхме семейно на кухненската маса, понякога без отделни чинии, а от общата купа със салата и от тавата. Малка маса, ние сме много. Майка почти без кожа на ръцете от ужасна болест, така и не и се излекува. Миенето на ръка и беше болезнено, а никой друг освен мен не помагаше. Та мисълта ми е, ядяхме на принципа, който свари. И после пак навън. Но моето дупе винаги ще бъде с месо. И бедрата ще имат изпъкнала извивка нс мускула. И раменете няма да са с прави очертания, нито трицепса ще е прибран като за снимка. На всички места, които можеш да обхванеш с длан и да ги хапеш със зъбки, все ще има месце да ти запълни хапката. Винаги ще имам апетит. Винаги ще избера да бъда щастлива, а не гладна :)))). Снощи батя ти се счупи да ми сервира алианико и някво хубавко Нюфшател сиренце по нощите. Тук е така. Еднакво енергично живеем и преди полунощ и през деня. Виж на вилата е кой ял, ял още със заключването на мазето- кухня. Алллл, хайде навън! Ела под слънцето да се разходим. Хайде. :))) Ф
Да ти подтисна, аз, нослето под циците ми тежки и хладнеещи, както ги пипам в момента, че се разливат извън деколтето. Ще те проверя за глисти, аз теб. Я марш пред мен! Излизаме! Ще ме черпиш кафенце! И ще ме пляснеш по дупето. И ще идем далеч, да огладнея. Та като се приберем да се окъпя, да се приготвя и да ме затиснеш под големия и твърдия, както съм гладна, че да ме нахраниш после със сметанката ни. Оххййй айде пак се почна! Е не! Тръгвай веднага навън, че инак те връзвам и те осмуквам до кокал. Ф :))
Гледам сапунката пенсионерска на двата дърти комикса("Любовна ДРАМА") продължава. В спорове, кой е мъжът в тЕхната либоФ закЪснЕла. Хахаха, честно не мога, не, не СМЕШШНОЕЕЕЕ Кой повеКе ревнувал другия и колко време(една седмица) щял бабека да си го слага, кЪт намери нЕкой заблуден мераклия. Въх, тия си написаха сценария, раздадоха репликите и се разбраха за ролите. Ся излезоха на ШВЕПС и ПАСТА в сладкарницата "На КЮШЕТО" да се почерпят за сценария на новият сериал "ЗакЪснЕла лИбоФ". Суперрр смешшноеее. Валтер Бенямин
Ал! Знаеш ли, че мисля за теб непрекъснато? :) твойтичката ти Фъртучина Феромонлина Фитнесчина
Футката ми нетагледна, колко си ми гальовна и високоинтелигентна, караш ме да се изчервявам пред ръководния състав у дома и няма да мога да дам обяснение защо. Ал .Твой едничък сал
Бошкеее,Ал, няма да повярваш! Исках да ти разкажа нещо от фитнеса днес,обаче се загледах в учебника да определя каква част искам да прочета сега и ...изцяло ми се погълна интереса. Но това е прррросто пррррекрррррасно! Хайде, аморе, ти пийни чаша винце, аз ще си забода нослето в табличките и процентчетата. И знаеш ли кое би било още по-пррекрасно? Да те открия в спалнята, когато си лягам, мушнат гол под завивката, явно унесен, докато ме чакаш, с едната ръка на слабините. Мисля, че ще се смиля над съня ти. Ще се примъкна много внимателно и никак няма да те разбуждам. Само леееекичко ще си се приспивам с дишането ти, усуквайки жилавото ти пенисче около пръста си. Същинска плюшена играчица са тези твои топчици- мекички, приятно грапавки и топли. Мога да се успокоявам като ги размачквам лекичко в ръчичка, очаквайки съня. Е, разбира се, ще те лизна по гърдичката и зърното ти мъжко, с косъмчета 2-3 , за лека нощ. Как иначе? Не е възпитано да се нашмуля като темерут и да си завъртя гъзето без поне две думи. Във вид на жест ще са, щот нали спиш и не чуваш. Е, ако ми хладнее, ще си залепя циците към кожичката ти, леко затискайки лявата ти ръчичка под тях, с цел моята дясна да е свободна да си те насуквам генитално. Ейй, как се вдетиних. Сега ще трябва и да ти смуча гърдичката като биберонче. Ти спинкай, не се смущавай. Ще те пипкам, пипкам, па ще се обърша в корема ти :) и ще си заспим. Хайде да почета сега. Ф
Ометох двойно парче Добуш и се гушвам в теб, ама защо така ми харесва да се гушкам в женски задници на чужди жени. Е как все на мен ще ми се харесват такива извращения. Твой дърт Ал.
Добро, мило мое, Фейче! В нашия канал за комуникация се намесват някакви лумпен-дегенератчета, които се смятат за много креативни, когато пишат под мое, а понякога и под твое име. Забавлявам се с гледането на резултатите от изборите. Ако си по-нататък в нещата, да те питам – къде изчезна Кирчо Канадеца? Даже не го виждам в агитката. Борисов изглежда унил, няма тази 'плондерска' надутост. Не успях да те изпреваря, гадно спах, Центи пак някакъв емоционален сън с викове, но кротки. Инструктурчето е младо и е разбираемо да ти привлича погледа, особено когато проявява към теб такова внимание – разбираемо е. Но пък е и дразнещо, разбира се, премесено с малка доза завист – не съм чак толкова идеален. Колкото до тортата "Добуш" – преди време влизам в една сладкарница, която има собствена сладкарска работилница, и на въпроса ми дали правят торта "Добуш" получавам положителен отговор. Да ама, тази торта няма нищо общо с тази от времето на соца – абсолютна гадост, гавра с името. Сигурно "палма", разни подсладители, кой знае какви овкусители, дори карамела – твърдия, който е като капак беше гаден. Добре, че беше малка, та с мъка я изядох самичък. Чакам поне едно изречение ,но предполагам ,че имаш ранни сутрешни лекции. Прекръщам те, гушкам те , вдишвам те.Ал
Добро утро, Ал! Пийвам кафенце. Странно е, но нямам сутрешни лекции, а само следобедни. Като подготовка за бъдещата програма с дообедна практика. Къде е Кирчо ли? Не гледам тв. Не съм им видяла физиономийките, освен каквото фейсбука ми покаже като медийни статии. Кой ни внесе Кирчо? Кой им сипе пътя с розови листенца? Кому бе внушено да внесе стабилност след серия трудни сглобки? Кой патриот ни превръща в щат 52? Кирчо трапчинката, КомисаряСтражар, сега поне ще имаме представителност на физиономии от всички джендрове. А че бушоните са временни, ясно. Особено ако им се е възложило повече, отколкото си могат. Мисля си, че на следващо гласуване, народът ще се поклони на Хасан, внука на царя. Тъй де, шаолинец, аристократ, възпитаник на най- елитни школи. Как да не му възложиш месийски очаквания? Да ти кажа, колкото и да е странно, настроена съм да гледам сеир. Ще се делим от европейските настроения, въпреки всичко, отново. Ще се раздвижим като свобода на изразяване и толеранс. Ще се поосвободим от тва схващащо усещане, че сме в примка. Тя може и да е била примка на анимълрескю. Може и голям смях да сме се смяли с Борисов. Няма такива лъжи просто. Велик. А сега ще си е една гадост, каквато стопи всекой здрав разсъдък и даде превес на слепците прогледнали. Ще си пием, Ал, течен газ, на закуска, щото нямаше вече как народът да ти оцени на Пеевски врътките. Коледа мина. Сега търсим еротика и оргии. Принудително ожененият за един пост, сега ще дава принудителни брачни задължения, а ние ще бием ч****. Е не е ли як сеир? Ф
Ама така нареченият Хасан ,в шаолин ли са го пратили, за да попива будистки мъдрости в микс с конфуцианство. Ама неговите вуйчовци нямат ли момчета или момичета , да трябва от Муньо да внасяме.Благодарение на неговите прадядо и пра-пра дядо ,баща ми е без баща израснал, а баба ми по майчина линия също полу сираче.Преди време слушах някой от синовете на Симеон как интимно говореше за някаква от баронесите Родшилд, все едно заедно са играли в пясъчника, даже не на малко име ,а на прякор- на малко име. Ама нещо много сеир ни се събра. Ал
И аз пийвам втора чаша кафе,но както знаеш "турско". Ал
А вчера, Ал, хич не беше свързано с треньора, а с присъстващите във фитнеса. Отидох в горещината на следобеда, когато всички нормални са навън, седнали на тротоара, на пресно изнесени пейки, на по бира, узо, пражен дроб и пица, с врескащите си деца. А вътре юют. Само двама други. Аз въртя наклонче в ъгъла на залата, като огледалата пред мен и до мен ми показват всичко в тази част на залата. Момчето е младо, 20тина години, 23 макс. Прическа тип Иванушка Дурачок и същото излъчване. Обаче тЕлото е с тореадорска извивка. Широк орелефен гръб прави наклон към кръста, тъй че плешките му пазят сянка. А вратът е паднал напред към телефона, обаче се повтаря същия S с профилната линия на тила, който е силно вертикален и има слаба мозъчна притурка високо горе в черепа. Та момчето си ляга на лежанката под щангата, от което могат да ти минат много идеи разбира се, но не си пръв. Там вече е гейът. Красив, висок, отлична фигура. Раменете встрани, а лицето Робърт Дауни в женска роля. Актьорче, Ал. Това гейче не излезе от роля. То си беше жив Мулен руж. То сяда да тегли ластици и уж бърше пот от лицето, а всъщност си прикрива с мишницата долната половина от лицето и те гледа като харемска танцьорка. То застава на колене и уж преплита глезените, но като се нагъзи отличното му дупе добива още по- съвършени форми. И изобщо накъдето и да идеше младежа, по петите му се размахваха напъчените рамене на Китката. Гледам аз тая мъка, гледам я и като ми се щеше да му помогна на красавеца, взех да фантазирам, Ал. Младежът видимо усещаше натиска, но се криеше зад уж чатене. Обаче ако се включех и аз в тоя натиск, бихме успяли! По едно време се чудех дали да го спиша като историйка, ма нещо не ми иде кеф към пръстите за тази дейност. Иначе бих го предизвикала аз гейчето му. Аз срещу него. Кой ще спечели младока? Бих изчакала Дурачок да легне за щанга и бих се метнала на колене до Китката, когато се нагъзи в краката му , уж да тегли ластици. Ама щях да се правя на куче. Да изплезя език и да държа ръчичките отпред като лапи пред тялото. Когато ме види Китката, ще изревнува и ще ми покаже с тва свое красиво личици как мести челюст, когато духа. Ще изимитира с език в бузата. Ще загледаме изотдолу младежа, който ще седи опулен кво се случва на пода пред него. И в един глас с гейчето ще му задраскаме по краката, придърпвайки анцуга надолу. Ще се влачим на колене от двете му страни и ще се състезаваме за младежкия кур, вече вдигнат от интригата и множеството ръце. Ще му хъскам и ръмжа срещи гладкото обръснато лице. Той ще ми вдига веждички и ще мести главипка като змийка, мъчеки се да решим кой ще лапа пръв. Но ще се заблъскаме през раменете. Аз ще му ударя шамар. Той също. Ще се вкопим в борба, от която аз ще целя да си завра китката в гъза му през клина и ще го обиждам, а той ще ми хапе циците и ще ги мрази и завижда. Ще сме едно меле от воюващи тела, събрало погледа и ерекцията на момчето, от това как се оголваме един друг. А когато рязко му смъкна гащите и се види гейската прашка, на гейски идеален гъз, ще подканя момчето да му го тури, особено щом гея е гоотов и подава кондом из чорапа си. И докато тия се клатят на кучешката, аз съм пред лицето на Муленружа и му бия шамари с циците си, последвателно, като перпетуум и му говоря, че е страшна курва и ся ше му скъсат путката. А той ми примира такъв. Докато Дурачик е подпалил в алено високите си скули и си хапе момчешките устнички, гледайки надолу как ебе мъжко. Та такива ми ти работи, Ал. Али Макбийл гледал ли си? :))) Хайде сега, на работа! Чоп чоп. Днес съм при Бенка. Ама нещо са ми много служебни настроенията тази сутрин. Нищо човешко, ни еротично. Пууу :)))) Дай да те прегърна и да фъркам по света. Ф
Кажи, че поне те разсмях, Ал. :))) Хайдееее, кажикажикажикажи :)))) Ф
Не ме разсмя ,а се направо кикотех. Както съм ти казвал ,в залата имахме повече от оскъдно оборудване, лежанка, щанга ,лост, нещо като груб ,недодялан тренажор за гребци ,но всичко здраво направено .Няма огледалца ,а натюрна момчешка пот.Същото беше и в зала "Чавдар", тази в двора на Военна академия.Но там имаше и разни здрави мрежи от тавана да дискохвъргачите да отиграват техниката си ,висок скок и т.н. Но някак когато научих ,че в това много голямо помещение ,което е било закрит манеж, през 1925 година са душили леви интелектуалци ми стана гадно.То ,кой знае колко ремонти ,дострояване е минало от тогава ,но имах чувство ,че ми действа потискащо.Но там няма и година.Не знам защо някак съм се притеснявал от жените ,даже след секс ,когато се обличам.Моля я колежката ,която подпряна на лакът ме гледа да се обърне настрана ,за да се облека ,но тя ми казва нещо от сорта. "И защо да го правя ,за да изпусна гледката ,та ти приличаш на древногръцки атлет." Атлет ,атлет, но да й показвам задника, а той си има и косми, и не искам да го показвам на милата колежка, а тя се смеее като й споделих притеснението. Ал
Разбираемо е притеснението след секс. Преди началото, поради крайната нужда от чуждото тяло, си склонен да платиш мило и драго и не гледаш детайли. Но след секс...да се изтъпаниш и да покажеш на противника-партньор "Те тава ти беше оргазъма" е наистина страшно. Защото вече няма цена, няма нужда от него. То е като да заговориш пред публика. Преди това си се усмихвал чаровно, изглеждал си умно и всичко е ок. Но сега си отваряш устата и се чува дикция, вдишане, накъсаност на мисълта, колебания в гласа... Да, всички дефекти изведнъж блясват с ярка сила! И платилият не че има право на неустойка :))), но като нищо ще си го помисли. Като оня тираджия към нашата звезда на водната аеробика "Ама много хъркаш". Тя в тяло е перфектна. Ами Ал ние с теб поне тук нямаме тоя проблем :)))). Изобщо няма да ми видиш дефектите. Можем да си се уфлянкваме колкото ни душа сака. :))) Дори да съм качила 15 кила отпреди две години, откогато се познаваме, дори да съм станала диабетичка с тежка астма, ти няма да ме виждаш такава в мислите си. А ще съм една апетитна хапка, спокойна и приемаща, нежна и любвеобвилна. Аполон, значи :)))). Е, Аполоне, да си гладен случайно, за златна круша, сочна и сладка, с твърди издатини в облата тумбавина? :))) Ф
Е, това е недостатък ,който не се вижда ,когато си облечен. Иначе в тялото ,нямам притеснение .Може да е ген ,може да е дълго спортуване ,може да е и поддържане физически системи на натоварване.Както съм ти казвал височина към 182-183см Гръдна обиколка при поет въздух към126-127 см, бицепси към 44-45, талия към 80см, ханш към 98-100см ,врат 44 см,тегло към 96кг,коса къса -бяла до момента без плешивяна.Лице с леки следи от акне на слепоочието и краят на челюстта.Румката ги намираше за очарователни и интересни и ме наричаше глупчо, защото съм се притеснявал.Ал
Ето пак! Ама Аполоне! Ама молятисе! Сега как да работя? Ами Бенка с неговата добряшка мекота? Ами Бадема със слабото си източено тяло, с което се присвива, когато го загледам настойчиво? Какво да правя с тях сега? Да ги хвърлям ле? :))) Е недей така сега! Остави малко и за другите! :)))) Ф
Аполоне, Аполоне! Колко си сладичък като засрамен. :))) Ф
Няма да се правя на шита "госпойца" както казваше Галка. Центи някога ревнуваше , особено когато са нейните прословути мъчителни ,болезнени "цикли" и това се случеше на курорт на морето. Ходене на плаж ме пускаше само с Буба, а сам да отида-забрави- разбира се всичко това е съпроводени със скърцане на зъби, пъшкане ,коментари ,че кръвта й е изтекла ,пиене на "Митилергобравин" и разни други.При завръщане Буба беше разпитвана как е минал плажа..Да отида и да подам плажна топка на унгарките ,сарказми. Да ама милите унгарки Й подариха един красив несесер ,пълен с хубава унгарска козметика. и пак сарказми от сорта "ако само за едно гледане дават това, да бях те пуснала за нещо повече"-, е да де ,но чак пък да съм такъв балък да каже нещо положително за тях,-няма начин. Имаше и купон с рускиня в магазин на "Метропол", когато нахлу рускинята в "раздевалката", по- точно пробната, а Центи уж ме пази, а аз вътре гол като сокол, егати резила,завеската отдръпната ,нашата нещо иска да я спре ,магазина пълен, но мамашата я отмести -."Она только хотела трусики посмотрит" , а в центъра на купона ,аз загубения.Само където не си нахлупих една фланелка на главата като бедуин ,за да не ме гледат жените от срам и резил. И познай ,кой е пак виновен- позна- аз. Защо съм се бил мотал вътре. Ал
Умирам от скука в момента. Онлайн лекция, чийто слайдове ще са качени в класната стая, ни я четат. Мо- та- мо. Естествено в чата се разсейваме и никой не слуша. Добре, че си ми писал, та да вдишам малко интелектуална храна. Освен туй пак си гол по телО :))) което е в синхрон със следобедния ми хормон и вагиналния гъдел от топчетата. Преди години, заради първото ми гадже, мислех, че имам афинитет към ниските мъже. То е като при супер кльощавите или грозните- най- видимото им от голата предница е един член. И си става сексапилна гледката. При мъж, та мъж, когато тялото има представителни пропорции, достатъчен обем и създава гравитация поради плътното си присъствие, общо взето привличането си става чисто животинско. Когато ми се описваш такъв красавец, чаровник и Аполон, се чудя защо го правиш? Не желаеш да се срещнем. Няма да пием вредно еспресо. Казваш го, само за да прецакаш слабоватия фитнес инструктор, нали? Да ми провалиш и минималния шанс някой да ме пипа по време на физически усилия :)))? Мислех си, да му поставя така нещата. Че искам да ме опипа детайлно. Да добие представа за обиколките и мекотата, в която потъва, за да знае как да построи тренировките. Ще му искам бетониран корем, за да държи кръста и глутеус поприбран по кълбовидно, за сметка на настоящите крила на пеперуда :)))). По повод горния ни разговор за голотата след секс, аз нямам притеснения като цяло. Като цяло съм си ексхибиционист. Да не говорим, че харесвам да ме гледат и дори да е егоистично или садистично към естетите :)))), харесва ми- правя го. Твоята фигура, Ал, бих предпочела да е нещо в контрапункт със секса. Бих предпочела да знам, че щом аз не мога да те пипам, никой друг не ти се радва :))). Колко не-другарско, а? Има един уред за събиране на широк седящ разкрач с тежести, на който уред сядам в сииилно разкрачена стойка. Преди се мъчех, като задържах едната стойкс за крак с ръка. Сега се изправям на едната крачна степенка, замятам крака като при конна езда при сядането на седлото, и клякам надолу към седалката с тоя широк разкрач....което е адски адски секси. Понякога го правя бавно. Прилича на част от еротичен танц. Понякога бързо. Но това винаги извиква сексуална възбуда. На всичкото отгоре точно срещу отворените ми слабини се пада лицето на лежащ по очи, работещ с тежести над глезените. И там често се лепва някой майтапчия. Та да му се крача под носа. Е, сексаво е. Чудела съм се дали биха видяли мокро петно, както пишат в разказите тук. Едва ли. Потно петно да :)))). Утре ще ти разказвам какви мерки ми е взел нашия човек. Ще му поискам годините, соц статус, ср секс издръжливост и брой пъти на ден, през колко дълги почивки :)))). Целувам те. Ф защомеизмъчваш, Аполоне
Добро утро, хайде отвори очички и пийни леко горчиво кафе.Странното ,че като млад не обичах кафе, а пиех какао, но то беше някак по -хубаво от сегашното въпреки елитните фирми на етикетите. забавлявам се с коментарите за изборите Изглежда ,че неолибералстите са получили сигнал за активно предварително оплюване на президента Радев.Поставят му в устата изрази и думи казани от други политици ,по друго време и друга политическа реалност и вътрешна обстановка.Нещо като страх ги тресе.Даже франс прес ,направи доста групо-просташки изказвания.Имат някакъв комплекс към България ,базиран на историческо ниво.Ей-й-й, как ме възхваляваш ,но същевременно и иронизираш, а аз съм си аз твоят Ал с всичките си недостатъци, може и да имам някой положителни качества ,но май ще трябва със свещ ,пардон фенерче да ги търсиш. Ако това наричаш „скука“, започвам да се притеснявам как изглежда вдъхновението ти… защото тук вече има достатъчно материал човек да забрави за всякакви лекции и да започне да си представя сцени, които не се проектират чисто виртуално в никаква „класна стая“Чета те и се чудя, ти наистина ли си толкова невинно отегчена… или просто си решила да превърнеш един обикновен ден в нещо, което на други им се случва само в приказките с разни модерни принцеси ,но те и без това не са много. Колкото до мен, не се описвам така, за да ти провалям фитнес ентусиазма или да саботирам клетия инструктор. Все пак не забавяй ,че този твой "грижовник" ,по възраст може да ми бъде внук. Все пак аз стар човек, не се заглеждат жени по мен ,освен ,ако не блъснат случайно. Макар, че признавам, идеята да внеса леко разсейване в иначе „професионалната“ му среда не ми е съвсем чужда .И честно – начинът, по който описваш движенията си… бавно, премерено, с онази уж случайна провокация, това не е просто тренировка. Това е демонстрация. И съм почти сигурен, че не всички там са толкова „фокусирани“ върху упражненията, колкото им се иска да изглежда. Ама аз не ти ли забраних да огъваш гръбче ,да демонстрираш бюст, пардон цици, да се гъзурчиш, да разтваряш ,крачета с впито клинче.Я стига, давай го делово и сухо . Такива майтапчета, могат да накарат някой да си го притисне ,а то боли.Знаеш, че те харесвам като жена и събеседник и не искам да те разочаровам.Не съм толкова идеален.Обикновен съм, сливам се с тълпата .Разпитай "твоя" човек утре, вземи му всички „параметри“ и не забравяй ,че съм много ,ама много възрастен.Е, не чак толкова та да съм участвал в битката при Кадеш.Целувки ,целувки и пак целувки. О ,я чакай .Вчера малко приключенийце и за пореден път изводи ,за безумието на младите жени.Чудя се дали имат и една мозъчна клетка.Карам по една еднопосочна улица.От дясно кола до кола, куче не може да се провре.На едно място малко тясто Т-образна кръстовище и тъй като знам манталитета на "мометата" припълзяли от село карам изключително внимателно защото и без това няма видимост, тъй ката някой "капут" е до половин на кръстовището спрял.На към два-три метра съм и изведнъж от там бодро изкача малко момче на колело ,нормално колело не тритинетка.Набивам като змей спирачки, а след него идва майка му бутайки количка , но как постига съвършенствота и да държи телефон..Няма извинете ,за това просто забрави.Пак прегръдки и по-малко аванси на интруктурчето, че много станаха такива.Да си гледа физиотерапията ,а не да пипа тук и там. Ал
Целувки, Ал. Ще пиша ппсле . Ф
Ал! Имам чуството, че ми пращаш копои :))). Излизам от метрото и ме настига мъжът, когото забелязах как се качва по стълбите. Единствен. Бил ми много смел цвета на чорапогащника. Оттам го подхванах и диалогче баш до стаята ми за упр. Работел в сградата. Е как стават тия работи? Тел ми иска? Да научел и той нещо за мен, била съм го разпитала :()). Е, душо, ами възраст двойна, а соц статус? Не било го притеснявало. Аллл :)), смешно е, но и хубаво, под дъжда да стават тия познанства. Ама с какво набито око съм. Знаех кой е, когато ме настигна. Знаех къде е стоял в мотрисата. Дай целувка, Аполоне! Ф
И сега вече с кафенце и на дивана вкъщи, да си ти поприказвам още малко. Радев е пичага. Харесвал ми е. Ама защо сега взе да ги гали по главичките тия лумпени, че били нежелателни, но приемливи. Вижда ми се крайно популистко. Просто за да обере отриц вот на всички и същевременно да си зададе посоката. Не виждам тука асссс нищо ляво, нито проруско. Притеснява ме че е ларж към вече добре отиграния модел на красавците. И Гюров дето си своеволства. И отворих да диря на Стражаря гласа, да го чуя как говори. Ебожемой, ма те ся го хващат да се учи на театро бре. Божемой. Суче показалчето под пищова, бърше го в униформата, декламира някъв решен казус на министъра с патешката устичка. Ма те ни взеха за Боливуд! Абе аланкооолу , някой провери ли го кви разкрития има кат е бил по закрила собствеността, кви са тея спортни мероприятия дет ги е опазил? Сериозно? Тва звучи кат сладката службица на мойте спортаджии дет ни искат да си покрием минимума лицеви и ни пускат без занятия за семестъра. Гусина Кандев се бил обучавал от Интерпол. Еразъм? В Америка един напорист прокурор си създава кариера като дели деца от родителите, малко обработване от психарите и децата свидетелстват за сексиално насилие, което никога не е имало. Бре! Какъв фурор! Какво медийно изгряване. Затворите пълни с разрешени случаи. Човекът става конгресмен. След много години, порасналите деца се събират брат с брата, със сестрста и се мъчат да възстановят какво аджеба се е случило. Измама! Ето какво. Ай сиктир и тоя Кандев да ми рапортува за закъсал рейс. Междудругото, всъщност прилича на Фер, тоя стражарин. Та Ал, ако Радев се окаже двоен играч, евала аферим, но е твърде лонгшота, за да се израдвам. За твойта възраст имам само едно лечение. Самодивско млекце- пер ос, интракутанно, върху мускулно и краниално безанестетично :)))). А че зад всеки ъгъл се очаква гаф, така е. Същите патки пускат и кученца, невидима височина под капака , да си припкат напред с каишката и си пресичат 5 секунди преди стопанката да се огледа аджеба. Идиоти! Виж, днешното познанство ме изуми. Гледал ме е отзад и лекостранично, плътно прави. Всъщност ме е надушвал. След това ми е гледал задника. И извън подлеза ме настига и почва да говори доста смело. Евала, баце! Така се прави! Именно затова му създадох комфортна среда и си го кътках с въпросчета и коментари. Да се осмеляват! Нека! Да говорят! Вчера гледах една от амер шоута, върла негрица, крещяща с пулещите очи, как имало 50% от млади мъже които никога не били апроучвали жена. Сложни сме били. Абе аланкоолу , крещи тая черната, едно копче имсме, едно! Което да фигърнете как се натиска. :)))) Смехории, Ал. И още, тая вечер ми е срещата с тренера. Ще ти пиша обезателно. Ф ( обожавам да слагаш "твой" преди Ал)
Ти зарежи политика, че са лумпен -дегенерати -такива са .Че Радев го припознавам като мой е може би защо и той е служил.Той е истински генерал ,а не като другите двама припознати генерали.Борисов "удостоен с генералско звание-повтарям за неразбралите удостоен",а не произведен в генералско звание. А Гнома, та той е смехотворен някакво адвокатче изкарал и той НШЗО като мен и Костов го удостой с генералско звание .Няма генерал-щабна академия. По принцип по време на соца ,ако някой завършил реши да остане на свръхсрочна служба може да расте до подполковник.За да си полковник, трябваше да си завършил военно училище ,а за генерал -генералщабна академия. Все едно аз да се самообявя за примерно полковник.Да де ,но последното ми звание е капитан от запаса и то ,от преди много години.Вярно ВОС-а ми го промениха три пъти ,ако не греша. Толкова за тях .А ти да престанеш да си въртиш задника.Не ти ли е ясно какъв е този лъскач.Аз може да съм загубен, но никога не бих си позволил на непозната жена да коментирам чорапогащника.Та както е тръгнало, той може и да поиска да го свали -путьото му просташки..Старал съм се в масовият градски транспорт ,да не се допирам плътно до жена ,да й създам своеобразна зона на комфорт, да не съм от онези нещастници ,които нарочно се натискат. Егати разбирача.Той да не е работил във "Вълчо Иванов". Някога един колега разправяше един гротески случай.Малко след като са се прибрали то работа ,на вратата се звъни, той живее на добре познатата ти улица "Шипка" ,отваря и влетява някаква колежка на жена му, която се напъхва както е с ботушки в банята.Той е ококорен, тя излиза и бълва проклятия към всички мъже .както пътувала ,дали в трамвая ,дали в тролейбуса ,навалица изведнъж усеща нещо топло в ръката ,която и е отпусната и някакъв нещастник се изпразва в нея. Колегата е сериозен мъж и не вярвам да си го е съчинил. Ал -твой
Алченцето ми! Помня този случай с ръката, омърсената :). От сутрешния казус, нямам забележка към подобни не дистанцирани поведения. И е факт, че какво да кажеш на непозната, иззад гърба и, което да не касае дупенциту :)? Ами остават малко поводи :))). Смехорията е във факта, че когато сканирах с кого говоря и извадих спомен за същата костна структура и височина структура, тръгваща към стълбите, не открих полза от това, че човекът видимо има изградени навици :))). IT , що да сториш?! Виж, пиленце мойье, аз не че си въртя гъзинката, ами такава ми е устройката тазовичка, че местя тежестта последователно от единия на другия крак и за удобство малко си помагам с лека инерция към новата крачка :))), та са ми казвали като дете, а и веднъж на едно море с една компания, че изглеждам все едно дъвча дъвка. Като дете като казах, е защото играех такава пиеска на разните му творчески вечеринки. Фръцка. Виж колко далновидна съм била. Не помня сюжета на смешката, но май накрая героинята си скрива дъвката в дупето, след като и правят забележки в училище и си я дъвчи така. Божеееее, била съм си мръсница по рождение :)))). А за походката кръшна, уверявам те, нямам ама никаква осъзната заслуга за това. Точно това показвах на тренера миналия път, като причина да страдам от кръст. В профил, гъзът ми щръква назад със силно счупен кръст и напъчено коремче. Негърска история. Трябва нарочно да се придърпвам напред като дъска, за да поприбера контурите на вертикала ми. Казах му, че предполагам и да съм си сплескала навътре сакралната кост от много учене през януари. В смисъл, ако реши да помага наистина, ми ще пъхне една ръка ин вагинално и ще върне тия опашни кости в правилната позиция към гърба :))))). Туширане му казват. Демек той ми бръква и аз съм тушшшш. Шах и мат. :))))) Алченцето ми. Ето сега ще ти се оплача вече наистинско. Реших, мило мое рожбенце, че имам преддиабетно състояние. Събрах кортизол, спане по 4 часа като достатъчни по сесийно време, следобедното рязко заспиване и ......отвратителни досадни кожни дефекти, които ме тормозят от декември месец. Появяват се една след друга. Минават бавно. Пъпчица, не, а като подкожно, дълбоко забиране. И ако аз с нокти се помъча да освободя дефекта, нищо не постигам и слагам коректор поне месец след това. Та и сега имам такъв дефект. И най странното е, че точно в такива моменти, мъжете ме забелязват. От тийн го знам. А ще ми идва цикъла, а имам няколко пъпки и те се лепят като мухи на феромон. Та, реших да имам диабет необявен и затуй целта е масирано натоварване и увеличение на мускулната маса. И като дойдем до следващата сесия, ще мина на розАфки хапченца, за да преча на кур -тизола. Тъй че, рожбе, всякакви спортни, физически и потни усилия, ги приемай за моето лечение :))), особено ако докарват и малко ендорфини, допамини и окситоцини :))). Инструментариумът по пътя не е важен. Докарах ли вода от десет кладенеца? :))))) Целувам те. Ф , пишеща романът "Убий ме с окситоцин"
Чакай да ти кажа и за сюжета. Това е историята на жена, чието раждане е било травмиращо. Тя като фетус е страдала от липса на приток на кислород и развива някакъв дълбок невро спазъм да се бори за живота си, когато рецепторите и усетят хормоналния излив на окситоцин в кръвта. Това прави сексуалния и живот истинска арена на престъпленията. И след поредното безуспешно лечение, стават любовници с психиатъра. Той създава стая за нея с вериги, железа и прочее укротителни пособия. И я почва. Оргазъм след оргазъм и качва окситоцина до небето, а тя не може да го удуши, пени се, обръща очите, блекаут и амок. Той я хипнотизира и си създава робиня. Но здрава. И може да бъде щастлива и да изживява радостни мигове, без да буйства агресивно. :)))) Ф
Ти следиш ли си с глюкомер захарта..Ако нямаш вземи си .Може да са любителски ,но все пак служат за ориентация.Ал
Трябва да съм много смотан ,но някак не мога даже да помисля да заговарям жена на улицата.Даже когато ,помагам в нужда се притеснявам, да не би да изглеждам в нейните очи като някой навлек.Даже когато отстъпвам място ,когато ползвах по -често градски транспорт ,пак се притеснявах.Разказвал съм ти раз случай ,е те са се случвали през годините и тогава бях по- млад.Ал
Нямам глюкомер, Ал. Нито в годишното ми пкк имаше нещо притеснително. Затова се само диагностицирах с преддиабетно :))). Барем намаля шоколада на едно редче на ден, не по две :))) Също притеснителен е коремен пояс тлъстинки, ако се появи. Е, ако седна или се сгъна, ще имам. Иначе не е толкова зле положението. Просто има месце над плочките и може да го стиснеш, но стои прилично добре под права рокля. Не го мисли. Което е урок от цялата тая авантюра е - не се ядосвай, мютвай вайбър чатове, ползвай тежести. И ако е било нужно да открия тая философия по трудния начин, ок. Инак бях твърде танцувална. Сега ще съм Робокоп :)))). Ти искаш ли да ме набоцкаш? До кръв? :))) Ф
Ал! Вървя и пиша. Градът е умит от дъжда. Свежо. Аз пп- свежа и от огледалните локви. С яка мускулна треска. Бълг клекове йеййй. Момчето ме изтренира много яко. Показа ми онова готиничкото наклонче встраниците под пъпа. И беше толкова чаровно напътечен с руйно окосмяване! Божемой. Попипа ми перките като бях на скрипеца. А аз го накарах да ми затисне коленете като седвх в О, че да разпусна. Разбрал бил с какво си има работа. :)). Хареса ми да ме питат постоянно "как си" . Или "стегнала ли си корема" получава "пипни да видиш" :))). В петък пак. Йеййй.Прегръщам те. Ф
Баба най-сетне си изпросила пипане от мъж и то срещу заплащане от ней. Ами пробвай с по-стимулиращо заплащане може и уй(истински) да ти позволят да подържиш.
Ще усетиш разликата между уй и дедовата финтифлюшка дет си я усукваш около показалеца.
А ти сакаш да пиша тук, ако дайбох си докопам алчните ръчички до хуй(истински),нали? Да ти го представя на вниманието, почти като реален да го усетиш, нали, нали? Да ти кажа как го обхващам и кожичката му се приплъзва под мощните ми палцови мускули, оставяйки твърдината статична, ароматна и копринена? Да пускаш лига сакаш? Да полапкаш уйче? Нале?
Ама, душко, много е настойчив този младок… Пустият му физиотерапевт .Ей, че забавно-фриволна може да бъде тази физиотерапия… Между другото, има едно доста натоварващо упражнение – вземаш малко дъмбелче в едната ръка и започваш странични наклони като „метроном“. Спускаш се колкото може по-ниско към ръката с дъмбела, а в обратната посока правиш максимално дълбок наклон, където ръката е празна – за начало около 20 повторения. После прехвърляш дъмбелчето в другата ръка и повтаряш, в началото 3–4 серии, а с времето увеличаваш повторенията и тежестта. Има и вариант – ако дъмбелът е в дясната ръка, се накланяш към дясното коляно, а при връщането лявата страна отива леко назад към задколянната ямка, после същото с другата ръка. Още един подвариант – дясната ръка с дъмбела се движи към задколянната ямка, а лявата (празна) – към коляното на левия крак, после сменяш. Аз например го правя с около 12 и половина килограма, по 70–80 повторения и към 4–5 серии – доста добре действа. Има ефект и едно упражнение за раменете с точилка – сядаш на твърд стол, изправен гръб, държиш я с две ръце и правиш въртеливи движения като тирбушон наляво и надясно, без да се накланяш, но тук – внимателно. Иначе сега гледам едно смешно съобщение как балон с кош кацнал в нечий двор и веднага ми изплува спомен от преди години – бях на море с нашите и четях „Пет седмици с балон“, един следобед бях изгорял и не ми се ходеше на плаж, а едно момиче от познато семейство много настояваше да отида с нея… май съм ти го разказвал вече . Пийвай си кафето и сподели. Аз съм вече на втора чашка – първо занесох на Центи, а тя после ми върна жеста и ми донесе втората. Беше в едно носталгично сервизче с древногръцки мотиви и златен кант по ръбчето и дръжката, с чинийки към тях – сега чашките са три, чинийките пет, а златото почти се е изтрило, но си имат много приятен домашен дух. Бяха производство на „Китка“ – Нови пазар, по-тънкостенни и по-истински от масовите „китайки“. Имаме и един китайски сервиз, но той е от по-хубавите, не е от масовката, а съветските са от Императорския фарфоров завод – там вече си личи класа.Има и гедерейски сервиз със сребро. Ал
Добро утро, Ал! Хайде вече и аз пия кафе :)). Изключих будилника дето батя ти настояваше да пием кафе в 07ч и съм заспала. Той още спи. Нощес четох за Иво и Георги и много ми се харесва какво приятно настроение ми оставя. Изчетох и се унесох в плавно та чак до след будилника. Това трябва да е комплимент за енергивта, която носи :). Нещо, което душата разпознава като мир. Сега за чашката. И ние има едни черни с гръцки мотиви и златен кант. Подарък от свекървата и нейната екскурзия някъде из елинско. Но най- вкусно ми е да пия от чашка с емоц спомен от мястото, където съм я купила. Поединично. За мен си. Когато съм била с дяцата някъде и за сутрешното събиране на мисли с черна мока, мястото е предлагало само мъгове. Е не може така! :))). Сега за фитнеса. Твоите упр са отлични за едни яки вертикали успоредни на линеа алба. Работата е там, че с моята кръстова слабост се налага да клякам, когато вадя чиниите от миялната. Има една позиция от може би 30° наклон на торса напред, от която започва напрежение и ако не стегна корема и не внимавам, нещо се случва в кръстцовите прешлени. Без сериозно трениране, което си остана в басейните през септември последно, настъпва деградиращо отпускане. Ако бих се навела, както казваш, ще преметна нерв където не трябва и ще тичам за инжекция. Не ми се разправя със снимки. Макар момчето да иска да се ориентира по- добре, къде точно е проблема. Легнах по очи и му показах. Има една точка, според мен е L6 kъдето имам нужда да бъда натисната яко с две ръце, изпуквам, нещо си влиза навътре и усещам облекчение и свобода. Понякога карам батя ти да ми седне на най високото на дупето, именно за да ме сплеска и изглади. Демек Ал, имам някаква слабост сред устройството на тоя плексус, та периодически я чистене, я тежки торби, я куфари ме пращат за обезболяеащо. Момчето пожела да дефинира ограниченията ми най- напред и започнсхме с опознавателни упражнения. Дава ми големи почивки, които аз не си позволявам като съм сама и твърди, че през това време мускула работел. Понеже не запомних какво ми говореше като си дръпна анцуга и се откри тоя стегнат назад склон с централно буйно окосмяване, та не помня какво каза. Може би че са ми силни косите мускули, за сметка на централните коремни ли....? Беше смешно вчера понеже имаше две момички с по едно треньорче и те ни разместваха като дърпащи камиончета на въженце. Другия е един а ла италиански певец, много фино излъчване, с посребрена коса и някак ме притеснява именно красотата му. Та той никога не ме гледа в очите, но го хващам за случайно наблюдение, което ми упражнява. Вчера седяха с неговата встрани от мен на скрипеца и ме коментираха. А когато си тръгваше дойде при моя Кирчо и си долепиха ръцете до лактите за поздрав чао без приказки, но се усети колко много си казаха. При едно от моето седене с прави крака напред и заповед да държа палците, всичко е ок. Свалям коленете, ако бягат нагоре, разпъвам се. Но като се изправя, за 2-3 сек съм не в търговски вид , а с лек 10° наклон на ишиасен. Казвам му на тренера, че това е нещото, което искам да променя. Щото след секс, като ме сгънат с краката зад ушите и трябва да ида до банята, ще изглеждам не представително. Той се засмива много спонтанно и ме гледа с много разбиране. Схвана, че ще говорим за всичко без задръжки. Например, че целта ми е стегнат корем и здрав кръст, общо оформяне, не повече от 7 кг надолу, защото вече пазим циците. Не ми се мисли какво би станало с тях без обемът им хубавичък. Той ги слуша тия неща. Също, че не съм в менопауза и все още има цикъл и хормони. Би следвало да го интересува. Като профи. Та, допадна ми контакта с него. Имам му доверие, че ще ме заякне. Не ме притеснява да ме гледа, пипа или да вижда, че притрепервам от зор. Не се мъча да съм перфектна. А тая слаба интрига, която тече бай дифолт само привнася чар. Италианския тип е винаги с черен клин под 7/8 черни панталонки и води една доста доста едричка, но по- млада. Мисля, че им е смешно как ще ни състезават и кой докъде ще стигне :)))). Айде батя ти донесе второто. Целувам те. Ф
*поправка Май е L4 :))) Ф
L6 предполагам ,че е някакъв прешлен.Нали съм ти казвал ,че имаме "Атлас анатомии человека.", от. Синельников, но е набутан по в дъното така ,че не е лошо да ми го разясняваш, аз нямам твоите познания. Знам ,че на един от прегледите на ЯМР ,ми откриха 5-6 дискови хернии,но да чукна на дърво няма проявление .Пи мен е разбитото дясно коляно.За чупенето на пръсти на краката, и ръцете, за срязани пръстови стави, за чупена ръка, ,за скъсани мускулни снопове с тях не се хваля .За пукванията по главата това са обстоятелствата около израстването ми.Разни срязвания на кожата са просто белези, няма да правя трагедии. Това е само вметка.Ама аз разказвах ли ти за детето с колелото и майката с едната мозъчна клетка. Ал
Искам си диалог. С някой ,който ме разбира и не ме съди строго.Ал
Айде, нова поправка! Едно е атласа, по голи прешлени и без месото, друго е моят собствен задник в огледалото. Е, алтави конструкции при S2-S3 e проблема. Досега се разхождах надолу от хлътнатите на Венера. Мястото с най- голямата издатина. Там се налага да ме млатнат наобратно. И да яките ми предни коси мускули придърпват задницата нагоре и назад, ако не им противостои това, което е предвидено. Хубавото е, че изобщо нямам мускулна треска, както си мислеше той. И с всяко следващо повторение, нещата ставаха все по- лесни. Работата е там, че аз в басейна правя предимно изправени упр и като не ми се мокри коса, не лягам назад за 500 коремни, както беше с водната аеробика. Бошкей, колко се неглижирам с това дори да си установя проблема. Сега съм с мокра коса и трябва да бързам. Ще имаме тест. Ти искаш ли да ми седнеш на сакрала и да го поизправиш малко? И още никога нямам проблем с нерва към краката, не. Всичко е там, точно в разделението на бузите. Малко по надолу може би. Ти натискай и като изпука , ще разбереш :)))). Виж, Ал, диалог искам и аз, но ми е малко! Искам екстра диалог и още десерт към екстрата, и накрая искам да си там, когато заспивам. Да скимтя, защото си слагаш ръката върху путката ми и я разтваряш с изпънатите си пръсти. И понеже е твоята ръка, аз изгарям. На момента. И искам това за добър ден. За добър вечер. Машинално. Бай дифолт. Без въпроси и погледи. Искам ръката ти да ми козирува така, само щом ме види. Охххх Ф
А-а-а-а, красива провокаторка.Браво и аз съм човек. Ако знаеш колко мечти за топло момичешко тяло в казармата преди заспиване в ледените чаршафи.Не ,че знаехме какво е, а и сънят ни връхлиташе със скоростта на тези френските влакове TVG/ако не греша/.Е, все пак минутка за мечти може, а след това тъмнина,мрак до сутрешният зумер. Ал
Ал, може и да не го споменавам всеки ден, но няма нощ, в която да не сме в диалог :))). Телесен. Твойтичката ти Ф
Ама ти къде ми се губиш по цял ден.Аз успях и последните стъпки по продажбата на колата да извървя.Демек, успях да дам на момчето и гумите от гардероба..Така ,че това е финалният акорд.Момчето се радва и аз се радвам ,което в България е рядкост. И да знаеш ,какви путки заспали бродят по улиците и все оставам с впечатление,че са "джезита".Извини ме за "путки заспали" харесвам ги и будни и заспали , но този израз преди много години го чух от една стюардеса ,позната на мой колега.( не ,че израза не го знаех ,но друго си е да го чуеш от млада жена).Та тя млада шофьорка за малко да блъсне някакъв шофьор, на камион ,който оправял нещо по гумата. Той човека от уплаха и притеснение ,й крещял "кой ти даде книжка ма ,путко заспала ,къде караш." Тя имаше интересен говорен дефект и като цитираше шофьора се получаваше нещо като френско произношение.Тя споделяше все някакви нейни перипетии.Ал-ще пия кафе.
Миличък ми Ал, ето ме. Прибрах се и сядам да ти се изприкажа. За днес затваряме. Сега релакс и лигоч. Та, първом да видим каква ще я свършим с треньорчето. Днес ми пише, пита как съм, загрижен. А аз....нали ме знаеш :))), веднагически го обърнах на смешка. Много е важно да запазя майтапското встрани от сериозния ангажимент да му цъфвам там в уреченото време. Той трена ще си го проведе. И да се лиготя, и да не се, ще ме извърти през схемата. И тук идва новото за мен. Нали е ставало дума как човек приема треньора си за малък бог. Обаче разликата в годините си е фактор. Фактор си е и нюанса на лек флирт или най- малкото силна естествена симпатия. И сега аз като как да се отнасям към този домат, като се явявам куцото пиле :)))). Ами ще го скъсвам от бъзик. И колкот мож да понесе :), да оцелява пък. Тъйййй, стига за него. На теб голямо Браво, че зарадва хората с колата и едновременно се отърва от ангажимент чрез подобрена карма. Браво и за змейските спирачки и онуй дете с колелото. Аз днес имам особено отнесен ден. Първо ти лъснах по несъществуващ прешлен. После правих тест. После навън в студеното преддъждовно и кално време с мита коса, от което псенцето направи добре, че ни забоде по нов маршрут към една пекарна. И за 10те минути които имах преди пак да изляза за следващо упражнение, Ал, божемой, нееистина, какъв ръчноомесен кроасан с шоколад изядох. От първата чупка горна коричка до последния остатък на фитила, бях върху цветна дъга над захарно облаче. Продаваше младо момиче, доста едро, даже болестотворно едро , но живо, енергично и засмяно. Самото то като едно прешупнало тестенце козуначено. И иззад вратичка в срената зад нея, излезе майка и, същата едра структура, а назад стълби и коридор, водещ към тайнствения извор на живота и пещта, раждаща хлябове и баници. Знаеш ли, днес навсякъде виждам само секс. В деколтето на курсовата, в бялото лице на колежка с детска фигура, която слага значително руж и прилича на средно между Даяна Рос и Майкъл Джексън. Виждам секс в тия пухкави жени, в които можеш да потънеш и да се изгубиш в преливаща плът, чийто допир ще те обгърне, че и захлупи. И много мислих по разказа за Фатме и Фатима. По искането на чедо из дома му. По идеята, че когато започваш нов живот, първо късаш връзките със стария. Мислех и за арабския и ежедневните молитви от Корана и съответно санскрита, чийто звуци са в основата на мантрите на йогините. Набор звукови вълни, събуждащи чакрите, дори без да минават през съзнанието,защото са едни неразбираеми съчетания от звуци. Замислих се за този похват. Кога има ефект. При кого. Може ли вярата да дойде след машинални повторения на мантри. И още- защо някой би поискал да има диво свободно момиче, пречупено до безволево месо и кокали. Колко време ще мине преди да се отврати от "постижението"? Красотата в кое е? В цвета на кожата? В тялото? Че те без израза си на воля и свободни действия , какво са? Труп. Жив труп. Къде му е собственическия кеф? Ето например ти и аз. Ти си навсякъде в мен. Където и да ме отчупиш, все ще изтече някоя твоя мисъл. Където и да ме хванеш из града, моя или чужд, пак ще съм оставила енергийна следа за нещо което искам да ти разкажа. Но ако ме отведеш към твоя свят, метната на гръб, ако ме биеш и доиш, ако ми отнемеш достойнството пред самата мен, ще те убия! За да си го върна. За да сложа оковите аз на теб. Да ме преследваш като сянка на отмъщението, завързан към веригите на Скрудж. Че аз ти приставам най- редовно. И най- редовно от нещо се погнусявам. И като посея тук таме яда си, връщам се при теб. Значи притежаваш ме. Защото преди изгрев се връщам при теб. За да почнем отново и отново. Магията. Изплитането на мрежа. Онова нашето танцуване на кунг фу :))). Представяш ли си да излезем с треньорчето на среща за секс. Би бил грижовен, да, да не се сецна, да ми е хубаво, би било отпускащо и зареждащо. И знаеш ли какво? Ще бързам да ти разкажа. За да ме ревнуваш. За да взема още от теб. За да сме заедно в това. За да сме толкова заедно, че да ми заповядаш да го наричам Ал и да съм със затворени очи, за да си те представям. И аз ще го изпълня, Ал. За да те имсм. По един или друг начин. Виждаш ли, няма тук послушанието на статиката. На двуизмерния свят. С бягството на 3 левги. При нас, цялата реалност става променливо състояние на това какъв смисъл ние с теб ще му придадем. Фатме не биваше да я отвлича. Трябваше да я остави в дома и. И Фатима да се откаже сама от всичко друго. Но.....къдя щяха да идат стокхолмския синдром и шамарите. Бия те, за да имаш памет за мен и да не допускаш друг да ти го причини :))))) Познато, а? Дълго пиша. Прегръщам те. Фатме е метафора. На копнежите и затвора, който сами избираме. Кск се приучаваме да живеем там. Но е летално. Винаги. Няма друг начин. В края на краищата, ще остане една, или Фатима или Фатме. Ф
Деде, съкива ли? Съкива ли тая нашта дърта гювендия къв шамар ти заби? Начи малко ѝ беше да ти бърка с пръст в гъза, ся шта праи рогоносец! Да, да, рогоносец. Ти нали дет хич не ги разбираше тия работи? Ей ся ша разбереш кво е тва някой готин пич да клати жена ти, а ти да куропляскаш и да се радваш. Айде честито и да разкажеш после, ей мушмурок!
Бааахахаха ...Честно да ти кажа, Ал :))))) оххх много е смешно, ама искрено се забавлявам с тая партия шах! Извинявай, че те разсейвам :)))). Мисли, мисли! :)))Ф
Добро утро душко, аз вече Взех душ, направих кафе и вече изпих първата чаша.Разбира се първо на Центи нося , за да ме зарадва с леко кисело-сънливият си поглед.Няма да мога така занимателно до ти отговоря ,защото просто не мога. От двете булки съм само като имена.Вярно Фатима знам ,че е на някаква висока позиция в исляма ,а Фатме е просто турско-арабско име.Даже има някакъв геоложки феномен наречен "Пръстите на Фатима".Дали беше в Сомалия, Еритрия, Етиопия или Судан -не и спомням.Просто високи скални образования високи към 900метра , които били магнит за алпинистите- катерачи.И не си го помисляй за онова инструкторче-опипвач, специалист по глутелуси и други мускулни групи.Хайде стига много специалисти станаха .Едвам завършил гимназия ,поразгледал някоя картинка на човешката кинематика и хайде специалист да опипва жените.Той не ти е на нивото -нито по образование, нито по култура ,нито по когнитивно ниво.Някакво лъскаче.допускаме чисто хипотетично, подчертавам хи-по-те-тич-но,че се получи нещо. И "специалиста" по глутелиусите се събери с други подобни нему, какъв диалог ще се развие. Ще има плясване на ръка в ръка ,викове "Егати брато ти са машина", "Значи я заби-велик си" и ще припадат от онанистичен възторг. Нали не смяташ,че са прочели и повече от две-три книги и за тях автори като Балзак, Толстой, братята Ман, Ремарк, Димов, Талев,Стайнбек, Кронин, Голсуърти и т.н. Даже приключенските ,които всяко дете е прочело за тях сигурно са марки маратонки и фланелки..Ааа, не ми е лесно с тези съобщения, че не мога да бъда на твоето ниво Ти си яко заета в деня, но пак намираш време да си направиш „закуската на века“ с кроасани! Много ми харесва как съчетаваш философия с тесто и шоколад. И всъщност, да не забравяме – всяка пекарна има нещо магично, така че излизам с впечатлението, че този кроасан е бил не само вкусен, но и някаква форма на... ритуал.Вярно ,че аз като малък много харесвах кифла с мармалад или шоколад,както и едни "виенски", за които се пее в една песничка ,за хазяйка ,която сутрин носи на студента-наемател виенска кифличка и каничка кафе ,вместо да му иска наема. А що се отнася до твоите размисли за Фатме и Фатима... по-хубаво ми се струва да не се забивам в това да тълкувам наистина, но нали знаеш как е: всеки си има своето интерпретиране на всичко. Може би, когато човек започне да се освобождава, и тренирането на новите навици е част от тази промяна... дали ще бъде тренировка за тялото или за душата, все е въпрос на индивидуално възприятие.Да се върнем на треньорчето, вече хич не ми харесва, ама какво да правя ,ревнив съм . Той се опитва да бъде загрижен, а ти с лекота обръщаш ситуацията в шега. Всъщност, това си е една форма на лична стратегия, което може би му трябва, за да не стане прекалено сериозен. От друга страна, ако той е в състояние да понесе твоята жизнерадост и майтапи – значи поне за кратко го поддържаш в интересна и динамична игра. Много е лесно да се хванеш в тази игра на власт и доминиране, но не забравяй, че колкото и да се изразяваш свободно, всяко „майтапче“ все пак носи малка доза реалност зад себе си. А за Фатме и Фатима – като метафори за живота и желанието за контрол и свобода, те са толкова близки до това, което ти описваш в своите текстове. Няма как да не видя паралела с това, което чувстваш, когато говориш за тях. Все пак, ако не се „освободим“ от старото, няма как да стигнем до новото. Що се отнася до твоята игра на мисли и тези размишления – те ми показват, че всичко в живота е просто момент, в който сме заедно в нещо много повече от думите.Е, толкова си мога,Твой Ал
Добро утро, Ал! Излезнали са на пазара разкошни ягоди. Има една продавачка с мойто име от беласишкия регион и батя ти се приучи да се реди и да взима от нея. Когато каквото продава, все и е хубаво. Изпитвам угризения, че не уча толкова, колкото, първия семестър. Тогава четях и всяка вечер, а уикендите ослепявах. Сега фър насам натам :))). Вярно, че имаме доста пълнежни дисциплини и че не сме купували и един учебник този семестър, та като не го виждам да ми боде очите неотворен и си живея спокойно. Знаеш ли Ал, ти и треньорчето, сте причина да се заровя в диалог с Gemini и да разбера най- сетне какво става с мен. Даде ми доста насока тоя моя Джем. Първо, интрото. Промените, когато ни се случват, особено неприятните, схващане, болка тук там, ограничение, си казваме, че както се е появило, така ще мине. Особено ако го обидим с липса на внимание. Дотук добре. После то става постоянно присъствие и ние си казваме Е, добре, ще се науча да живея така. И ако изобщо решим да му търсим сметка, обикновено сме в небрано лозе и не знаем откъде да започнем. На мен, Джем препоръча остеопат или боуен терапевт, като хора, които се занимават с терапия на ефекти от стари травми. В случая, реших, че всичко тръгва от онова падане на дупе от високата катерушка, при което не можех да дишам много време. Може би тогава е станало нещо със сакрума/опашна кост, затова съм си изменила и стойката с гъзето назад, затова ми е танцувална и походката и сега каза Джем, имам вероятно втвърдена срастната торакално-сакрална фасция. Нещото, чието наличие обяснява точно моите симптоми на болкови усещания. И препоръча физиотерапии при тези два вида алтернативни специалисти. Ами представи си, че доскоро като нямаше ИИ аз нито щях да се оплаквам наляво- надясно, нито щях да чуя тези интересни съвети. Вследствие размяна на три уточняващи въпроса. Да ме питаш, идея нямах с какво се занимават боуен хората. А те и асоциация имали. Та тъй, моят Джем ми помогна да се дефинирам във времето и пространството, даде ми домашно и се скри в лампата си, докато не изпълня тези стъпки или не ми притрябва отново. Яко, а? За тази сутрин исках да наблегна на това, не на болежките, а на факта, че не мисля, че присъствието във все по- голям мащаб в живота ни на електроннни устройства и програми, е нещо, от което затъпяваме или ще се усамотим и разединим. Точно обратното. Начинът, по който е създаден да ни четка и разяснява неизвестни факти е нещо, чрез което пестим време и започваме да разбираме по- добре света , в който живеем. Като да сме деца пред Планет канала, анимал географик, всички други географици и гледайки в тв, всъщност имаме време за всичко друго, защото не се уморяваме и защото денят е станал десеторно по- дълъг. Батя ти отдавна е лапнал по неговото ИИ :))). Хайде сега, дай ми муцунката и да ти оставя една целувка преди да заровя нос в тежкия учебник. Ф
Ооо, колко хубавко! Пак сме били телепати! Да, Ал, относно новия живот и любопитството, водещо към подчинение, това, че момичето трябва да пропадне в заешката дупка, трябва да знае, преди да откаже, това е така. Щом изобщо е тръгнала още при първата крачка да пожелае да навлезе в тоя свят, да чуе историята за момичето и морето, то е ясно, че тя не е била обвързана към това назад, това, което е било подредено и я е очаквало. Тя търси. Ситуациите с бойчето много ми се харесаха като идея. Защото наистина работят така. Жертвите на насилие са живо доказателство, че ако не се премине границата, те всъщност вярват, че са обичани. Че това е израз на непреодолимо силни чуства. Лудост от любов. Ако те удрят, премерено, повтарям , премерено и кожата ти се загрее, а от свиването на мускулите се случват поредици от реакции в състоянието, последната от които е висок адреналин, ако при това чуваш не злобни и пиянски бръщолевяния, а грижа на някой, който те държи, държи те здраво, докато отупва прахта и те превръща в нещо, което знае какво иска да бъде , знае какво прави и което всъщност звучи добре и примамливо. Звучи като обещание за живот в захарна къщичка. Като приятността, с която те подмами в началото, увеличена стократно и ежедневно. Въпреки всичко, Ал, въпреки че е възможно това да изглежда и като супер яко от една страна, винаги чакаме моментът на избора , онзи при свалянето на веригите, момент непредвидим и напълно зависещ от моментно обстоятелство, външен импулс, перо, кацнало на кантара. Човек може да избере не по сърце. Може да избере на инат. И може цял живот после да се самозблуждава, че е бил прав. Паметта на стъпалата, жарнати от старческите ръце, белязани с името на Фатме като едни печати, с които момичето ще стъпва по света , беше върховно. Изглеждат като красиви татуировки. Пъплещи към глезена арабески, усукващи се по крака, които я спъват, ако се отдалечава. Но такава е човешката природа, че тя ще се отдалечава. Точно за да тества силата на това задържане от заклинанието. Новият живот няма да е състояние, а процес на размяна на тези роли. В миг на нега, когато Фатме е отпусната и слаба, Фатима ще я изшамари и обвърже с нейната воля. Ще види докъде ще я отведе това. Ще и бъде ли достатъчно. Ще иска ли още и още. Може и да публикувана следващата част, а аз не погледнах все още. Ал, изобщо се шегувам за тая история с треньорчето. Забавлявам се, защото е податлив и защото не очаквам да представлявам някаква конкуренция на момичетата там. Но виж, ума и поведението са си оригинали :))). Там е уловката. Затова се зарибяват. ТелОто, както виждаме, ще си чака лятото и ония наслади, когато се събужда по кожа , пие кафе по кожа и пристъпя към слизащите стъпала на басейна по кожата, докато целувките на водата го поемат в леката си прегръдка и издигнат над тежестта на мислите, изчистят от съзнание за разлика между Аза и света и оставят гърдите да плуват свободбно разделени като лекото напрежение от това носи фина възбуда и зарежда ниския гръбначен център със живот. Колко от това ще ми дадат ръцете на треньорчето? И колко Над това можеш да ми дадеш ти! :)))) Целувам те. Ф
На доста зрели години, при преглед на хубав рентген ,установихме ,че Центи има спина бифида на последният опашен прешлен..При нея купона е, че тя е клаустрофобка и не може да влиза на скенер. Веднъж в някакъв малък скенер до ИСУЛ, стоя отвън в чакалнята ,а там и още хора ,чува се отвътре дандания и излита Центи по цици, рошава .Оказа се ,че когато започнали да я пъхат в тръбата ,,тя с яките ръце се издърпва с количката, те се плашат, че ще счупи количката ,то не е количка ,а цяло ложе.Добре ,че намерихме във Военно медицинска академия един с по-голям отвор, не влиза с главата ,а с краката, та да има пространство пред нея.Сега съм чувал ,че има такъв по -голям в "Спектър", това е до хотел "Москва".Я да се оставя да зубриш.Ал
Ал, ръце на боуен терапевт търсим. Или остеопат. Никъв скенер не ми трябва. Поне докато не се наложи ампутация от кръста надолу. :))))) Целувки Ф
За да не ровя в ИИ ,та ти ми обясни какво е това "боуен терапевт".Терапия е ясно ,но боуен -нищо не ми говори. За остеото пак е същото -освен остеопороза със същият корен.Пак аз този ,който не ти дава да четеш ,дебелият учебник
Ал, остеопат, че е масажист, който разкрасява лице чрез нелицеприятни подръпвания на устните и бърксне в носа, знам. Идеята е точно стимул на лимфа, колагеногенеза и прочее ефекти при отлепяне на фасции от мускулна тъкан. За другите и аз не знам нищо. А че имало и класика физиотерапевтична фасция рилийз е нещо вече по- класическо и пак опира до нашия физиотерапевт. Току виж аз се окажа неговия скок в проф му развитие, като го подбутна да се образова в тези нови посоки и да тренира върху мен :))). Ал, Ал, Ал, ще те превърна в обеца на зърно и ще те сложа да ми тежиш от ляво, щом не слушаш кротък и мълчалив. Искаш ли? :)))) Ф
Изобщо не мога да се съсредоточа, Фатме такава! Какво ми направи?! Усещам те как ми дишаш във врата на всяка крачка, навсякъде :)))) Ф , обсебена
...... :)))) Ф
Ще дрънча веригите цял ден, докато те проглуша и ги свалиш. :)))) Ф
Сутринта връткам телефона и гледам някакъв тест ,дали не няма четящият симптоми на Алцхаймер.Рекох да се проверя ,ама то не за алцхаймер ,а от онези порнографските за IQ.Та рекох да видя колко съм затъпял..Ама той елементарен, нямам как да ми пробутат първите пет числа от редицата на Фибоначи.Това май се учеше в шести клас. Няма как да ми пробутат числа от две на степен и да не позная ,кое следващото число като ги знам наизуст до 4096 ,след като толкова години и разработки ,където дискретизирането, квантоването , кодирането това съм работил, както и компресирането на сигналите.Накрая ми пишат нещо от сорта " Вие сте уникален" изпратете си емайла ,за да ви изпратим поздравления.Е, ще мина без техните поздравления. Те не се разсейвай, по-малко мисли за грижовният любител на глутелоси, а си учи лекциите. Ал с веригите
Дрън дрънннннн, тук съммммм :))) Ф
Ногу сам хентелегентен! Знам, щот сам си го мерил тва икюто неколку пъти ваф Фейсбуката, най-слабото ми постиджение е иляда, а веднъж и до мильон го добутах. Ма какоу, там се някви много сложни въпроси, ма! Посочете вика коя фигуръ ий кавдрад, а на картинкити начи отговур а: ино кръглу такову кат дупка на гъс, отговур бе: начи ногу ми заприличва на трихъгълник ми приличва, отговур ве:дибелъ такваз чертъ, отговур ге:нещо кат паве. А иди го познай! Да, ама ти ни мой гу познай тва, щот туй ий много сложен тос въпростъ. Сбирам начи отговор ге:паве, щот не знам кой туз кавдрад, ама не е нито гъс, нит трихуйник, нит чиртъ. И го познах, ма какоу! Твой най-хентелегентения Хал с голямуту Хъ, ама ай дан гуворя глупости прет дицатъ...
Ал, излизам от лекция, а навън маргаритки и жълтурчета. Зелена тревица тучна и сочна. Ей така да се търкууулна по земята като едно персийско килимче, па да се оцветя с прашеца му и да лежа разперена, както майка ме е родила. Ни цифричка на Фибоначи ще ти мине през акъля, най ми златното сечение ще ми излижеш откъм климбуцнатото тяло на гърдата до връхчето и. Бледокафяво като натюрел, но сега с жълтичко посипани от тичинките. Бадемът беше днес. Пак глупост изтърсих. Ама той ме провокира с неговата чистосърдечна смехорийска прямота на професионални грешки и случки. Сподели човекът страховете си. Бошкеййй. Подсъзнателен кошмарен страх на вещ професионалист да чуеш. И как да го оставиш сам в това неудобство да си виси? Веднага казваш своя страх:)))). Веригите не са толкова лоши днес. Към момента. Репетирам замах и прехвърляне през нечия глава :))). Шегувам се. Знаеш ли кое им е готиното? Че срещу теб има човек, който влага целия си фокус върху теб и върши нещо последователно и методично, а щом го прави, значи си му важен. Като стока. Или чуства. Засега не е важно. Но все пак си трезорчето, защитено. :))) Целувка . Ф
Ал, казваш, че ти липсват честичките ми писъмца. Истина е, че и аз бих искала да съм по- плодотворна. Ето сега, точно излизам от дрямка по никое време, бузите ми още са горещи и се чудех коя дисциплина по- напред да захвана, но реших, че няма да се противопоставям на веригите :))) Първо ще ти кажа как се чуствам и тогава ще започна другото. А се чуствам с горещи бузи на лицето и искам да ги целуваш. Искам да влезеш през отворената врата, защото си ме чул, че се размърдвам и да се запътиш право към мен. С ясни намерения. Искам да приседнеш на ръба на леглото върху пясъчното шалте и да бръкнеш под одеалото. Да усетя ръката ти как ме стисва за бедрото и как се плъзва към бикините. Ще ги дръпнеш към теб с пръст като кука и ще ме погледнеш въпросително? Знам, знам...Грешка. Забранено ми е да нося бельо. Но съм толкова сънена и с невинен поглед, че сега сърце не ти дава да ме възпитаваш. Пъхваш ръка под бикините и се залепяш като ухо към рапан. Слушаш ме. Слушаш пулсациите на слабините ми чрез лабиите, чрез клитора, прилепяш се по- близо и по- плътно като ютия, за да ме долавяш по- добре, а аз вече ароматизирам ръката ти с фина дифузия желание. Полуседнала съм и макар главата ми да клюма назад, те виждам, че бръкваш в твоя свободен домашен панталон :). Изваждаш си кура и замяташ ластика под него. Казваш ми *Гледай ме* Виждам как лявата ти ръка започва да се движи по полуеректиралия ти член. Гледам като хипнотизирана. Дясната ти ръка се активира едновременно с твоето втвърдяване и вече не лежи, залепена за най-нежното ми розово, а започваш да проникваш един пръст с въртеливи движения като свредел. Вагината ми се свива около госта и го целува с мокри пристиски. Едновременно те наблюдавам как свойски се разполагаш в движенията върху хуя си. Колко точно знаеш как да се изтегляш напред, избутвайки главичката, как внимателно се самоизтезаваш при слизането до корена, свлечен като мокра глина. Обожавам да те гледам как го правиш. Но ти ме проникваш рязко и на всипко отгоре напипваш точката. Сега не мога да гледам. Притварям очи. Чуваш стенание и зов да не спираш. Само да не спираш. Всичко. Всичко друго може, само не спирай, Ал. Това те кара да извадиш ръката си и да я плъзнеш грубо нагоре към циците ми, мачкайки всичко по пътя. Сякаш досега си се любувал на цвете, но не искаш само спомена за аромата му, сега искаш да откъснеш целия букет. Стисваш циците ми последвателно и се качваш към шията. Пъхаш пръстите си в устата ми. Засмуквам ги. Така те смуча, че не издържаш и набързо си се наместил между краката ми. Започваш да ме любиш, но преминаваш в нервно и бързо чукане. Защото ръката ти е в устата ми. Защото съм събрала устни и те мокря и осмуквам. Въртя езика си около натрапниците, а после се отдръпвам назад с отворена уста и изплезен език и пак се събирам плътно около кожата ти и се нанизвам като ръкавица. Правя ти минет на трите пръста. Задавам ти темпо, което повтаряш с кура си в мен. А когато стоя във вакуум и с хлътнали бузи, ти иде да ме откъртиш. И точно това правиш. Тласък, втори, леко извъртане в таза, нова атака и вече се усеща, че скоро ще се облекчиш. Затова спускам ръце към клита си и новия масаж, който ти причинявам с въртенето на кокалчетата на дланта си е последната капка. Изригваш на дълбоко. Свободно. Удобно. А аз те стисвам и съсредоточено си тормозя клита, на крачка от върха. Целувката ти ме сварва неподготвена. Езикът ти е върху моя. Притискаш ме. Това е завладяване. И аз избухвам щастлива. Няма по- добър начин да свърша от това да знам, че си вкъщи. В мен. ***дрън- звънннн веригите пеят, докато пиша*** Ф
Егати как ме наболва главата -не е силно ,но упорито и постоянно. Сънувах разни гадости, всичко в тъмни цветове, будих се много пъти ,казвам си ще ги запомня защо са ми ясни ,но на сутринта само спомен ,че съм сънувал.Едно, от които запомних е онези стълби във ВМЕИ в Дървеница, от залите ,които сега са 1101,1102 и т.н. Те са четири с амфитеатрални места.Та там имаше някакво действие с момиче ,ама на нищо не помня. Не случайно си режа ноктите до дъно, харесвам с пръст като кука ,да пипна клиторчето ,даже още по- добре ,ако е с възглавничката на пръста .Като правило със средният пръст.Обичам когато съм го вкарал, да спра, да промуша ръка между двете тела и да с пръстче да си поиграя с клиторчето, да го нежно притискам, да го леко клатя, но да не мърдам, за да не се изпразня.Харесвам и позата лъжица, когато съм плътно зад жената ,тя следва очертанията на моето тяло с гръбче към мен ,а аз съм й го вкарал изотдолу и със свободната ръка си го галя ,клатя ,лекичко ,само лекичко се опитвам да го пощипвам .Лошото е ,че другата ръка ,ако сеанса е по-дълъг изтръпва от тежестта на главата й. Привил съм го когато съм легнал по гръб, а момичето е легнало върху мен по гръб, но съм млад не ми тежи, усещам бузките на дупето й долу ниско,а аз пак съм го вкарал и двете ръце са свободни да й милвам гърдите ,много внимавам да не й причиня болка ,като си играя със зърната й ,не смея да ги усуквам ,за да не я заболят или пък притискам големите й устни към члена ми ,и пак си играйкам с онова мекичко шушулче ,.егати колко са приятни жените за милване ,галене ,да не говоря за зашеметяваща топлина и нежен, възбуждаш аромат на възбудена и топла жена.Знаела е природата как да я създаде. Ще мачкам в прегръдките си, ще заспивам и ще се будя.Гушакам те,ама така, че те почти задушавам Ал.
Добро утро, Ал! Изпих първо кафе. Сутрешното чисто съзнание го оцветих с впечатления от разказите днес. Всъщност и вчера се излъгах да погледна тва с малкото съседче. Че е нахално да се пишат такива, че било худ измислица, че нямало проникване и тн...накрая реших, че да се оправят. Не ме касае. Обаче, нали сме тук, как да не ме касае? После си казах, че такова са си заслужили потребителите. Да си му се радват. Накрая или още може би в самото начало, дойде ясното осъзнаване, че коментарите бяха относно психическото развитие на едно 12 годишно момиче, за което мъжете имаха ясна представа и сравниха героинята със 7 годишна?! Разбираш ли, Ал, за да приема, че всичко е идиотска шега трябва бая да съм свикнала с пиенье. За да приема, че винаги ще има такива идиотии е като да съм се отдала на Фатме. Да съм и повярвала. Всичките тия простотии са все едно циганките с фалосите, дето се мъчат да стигнат до ума ми. Дерат, правят, струват с цел да ме пречупят. И имам опцията да приема, че ще бъда защитена от тях, от всеки друг, от всичко лошо, ако само повярвам на Фатме и тя ме покровителства и пази. Ако с цялото си сърце и Душан :) и повярвам, ще знам, че онези другите съществуват като мираж, опция за зло, но измислено. А ако им тегля една на всички, най- добре да стане, когато престорено съм им приела ритуала и в момент, когато съм силна. Изчаквам. Бензина. Клечката. И не се обръщам назад. За да не се превърна в сол. ***тук спрях да пиша и ще чакам да ми подадеш :))) Ф
Ооо :))), бая време съм преседяла в чудене преди да изпратя коментара си. Прекрасни състояния на транс описваш, Ал. Даже това с играта с големите лабии е много идейно и напълно ново. Не се бях сещала досега, че е разрешено и така :). Извинявай, но някак се усещам силно подразнена и не ми се пише в момента. От вчера започна. Не само заради тукашните истории. Ще ти пиша, когато съм подходяща за теб. Не искам да ти прехвърлям друго, освен хубавичко. Гушната Ф
Румката от института ,за пореден път ще се окаже права ,че до мен трябва да има жена, за да ме направлява в живота ,за да не върша глупости.Смях -пустата му профайлърка. Ама душко обичам да прегръщам женско тяло, да се притискам към него , някак самата близост ме вълнува по странен начин. Не съм от тези досадници, не заговарям жени, ако питат за някаква насока ,старая се да бъда максимално любезен, винаги говоря на Вие. Веднъж преди доста години трамвая се спуска от "Вишнева" не е пълен ,но седящи места няма.Харесвам този участък.На "журналист" се качва възрастна жена със сиво-бяла късо подстригана коса , интелигентна физиономия.Ставам и й предлагам да седне , а нейният коментар ме изненада "Вие сигурно ще слизате".Е, слезнах една спирка ,след като тя слезе от трамвая.Толкова ли е необичайно и странно да отстъпиш место в превозно средство. Казвай какво ще правиш днес.Ще ходиш ли при инструктурчето ,специалист по глутелусите /ако правилно пиша/ ,ще зубкаш ли,."Русата" ,кой я извежда.Твой ,прегръщат те и ако съм пъргав ще те плесна по дупето и ще отскоча,Ал
Веднъж щом излязох, въздухът стана друг и мислите ми просветляха. Ал, отивам при Кирето следобедатта :))). Целувам те. Шляппп по твойто. Ф
Ал, пия кафе. С теб. След малко тръгвам за трен :). Русата никой не я извежда. Пишкала сутринта пред блока и когато се върна, ще си я компенсирам с разходчица. Предните два дни беше много мързелива и трудна. Забелязвам нещо ново- трудно отпуска задница за последните 1-2° до сядането. Почива повечко. Понякога е така след скорошно по- дълго натоварване. Ученето ще го понатисна. Тва значи да пирна телефона настрани и само така ще ми се получи. Нашия колега от Молдова сега прекандидатства. Дано му се получи. Днес бая политика обсъждахме. Бива си го. Извади имена от след втория кръстоносен поход какво се случва в Ерусалим. Днес ни натиснаха с една супер яката физика на принципа койт оцелее. Предстои и изпит. Слава Богу асистентката беше разбрана жена и много добре обяснява, чак и за математиката си предложи услугите, но казах, че приемаме на доверие как се извежда степенен показател пред логаритъм. Хайде, време е да сложа парфюм между циците, да погаля котето за блясък в погледа и с фино очертаващи се под клина прашки, да се запътя към Голгота. Можем да поиграем на игра после- познай кое е истина. Ще ти разкажа какво се е случило, примесено с украса. :))) Хайде, не стой като кютюче. Няма да боли. Ще се върна след ейййййй няколко часа :)))). Твойтичката ти Ф
Йеййй, Алллл, имаме нови смешки. Двата му пръста отворени на вилка :))) показваха срещу показалеца на другата му ръка :))) как да си вдигна фиксатора за крака на скрипеца. Много се смях. Ще имам нова смешка за колежките, казах. Вече не се подпирам на бг клек. И е на 37г. Карах да повтори 3 пъти. Бяха се събрали и другите тренери и ме чакаха :). Та почвам го аз с тоя въпрос, щот теябва да предам на колко години е. И като не вярвам на ушите си, на отг му, казвам че явно не е женен в такъв случай. Всички избухнаха в смях. Че и трениращия дебелак на пода. Извадих си баса "Я по- серрриозно" от което не стана по малко смешно. :))) Тааа, момчето учи сега щот на 20 те си се е размотавал. Но не бил прост. Щот не е бил само сервитьор , както предположих, а нещо с ibm което не му било на сърце. И те така. Сега какво да правим, Ал. Той малко хвана инерция и взе да ми разказва за себе си на почивки. :)))) А ассссс .....искам тишина :)))). Отивам да си изведа русата. Целувам те. А, да. Чакай. Кирето като се изправя и ми даде почивката и казва сериознен "Сега....искам от теб....." А аз го гледам ама най предано кученце и Алллллл избухваме в смях :))))). Подработвам го. Да оттренира да си иска. Дансъ разсейва. :))))) Добре. Тва е сичко. Моймоймой Ал. Как изобшо можеш да ревнуваш от дечица мънички и наивнички. Бошкейййй ти кви номерца китайски знаеш. Къде е той, къдя си ти?! Ф
Добро утро, Ал! Съчустваш ли на Стражаря? Горкият. Как го заплашват с разни доноси, дето ще го окепазят. Ама как се роди тая звезда, а? Довчера никой не знаеше, че тук имало здравата ръка на закона, мобилизираща сините сили, а от днес се разкриват престъпления сутрин и следобед. И как го заобичаха! За едни скули. Бошкейййй, никога няма да се научим. В момента ям прррекрррасни беласишки ягодки! Мммм и разбира се, щом си примъкнах кафето на дивана, пиша ти. Да знаеш, забелязвам много интересен феномен с нощното пишкане, откак тръгнах на фитнес. Изчезна. Мислех си, че ставането веднъж е закон божи, едва ли не. Но ето че, след мускулните усилия, взела, че се дренирала по- пълноценно и лимфната система и като цяло нуждите на организма станали по- близо на метода на най- малкото супротивление. От това следва, че сънят става по- качествен и възстановителен. Важно е за .....абсолютно всичко. Никога, никога, никога нямаше да повярвам на някой, който ми твърди, че танцуването вкъщи не е достатъчно за оздравителен режим. Децата ме насърчават да си ходя във залата и да си упражнявам зададените неща и сама. За да не съм развиела навика да се чуствам "социално защитена". Ама много са умни тия! О, да! Чуствам се и обградена и защитена и покровителствана и доминирана и тва много даже ми харесва :))))! Ами човекът окупира един уред за мен и с малки почивки съм там. Или размества друг от позицията му, за да правя еди какво си. А тия на земята, дето са, за какъв дявол човек да хаби място, като може и вкъщи. Идеята е, че ползвам окото му да ме коригира. Има едно най- просто упражнение за баланс, на четири крака на земята. Първо, природата крещи да сгънеш кръста, което не е правилно. Второ трябва да разтягаш срещуположни ръка и крак, но аз цели винаги да е трудно и да е на макс нещото, което правя. Затова търся високо повдигане, че даже и балетно сгъване на крака. Едвам ме отучва човека с помощта на една бамбукова пръчка, която кръстих нагайка. Той не знаел, че така дресират коне, с такава пръчица. Та мисълта ми, Ал, е за това, че когато човек си открие някакъв кеф, който му е силен стимул и му върши работа, е чудесно. Ще се минава през фази. Ще се преодоляват и мързел, и съмнение, и демотивация, но е пъти по- лесно, когато има човешкия фактор. Навремето водната аеробика създаде силни връзки, женски, приятелски. Сега не знам какво ще създаде, но момчето очевидно ми помага и олеснява да си ползвам тялото, весели са му очичките и има интрижка, за да държи интереса. ***Гушкам ти се. Ф
Душко, на 26 години бях научен сътрудник, съответно отбил РВС като десантчик, завършил ФРЕ във ВМЕИ „Ленин“, с няколко краткотрайни връзки поради емоционална незрялост. Ами много харесвах чехословашките и „гедерейски“ момичета. Майтапът беше, че около половин година, откакто станах н.с., и тогава дойде ударът – да ме вземат запас, и то като какъв – като командир на момичешки взвод, недалеч от Самоков. Егати кошмарът беше първите дни, а когато след това го разказвах на колеги и познати, те гнусничко се похилваха. Бях образец за възпитание и коректност. Между другото, една много, ама много близка моя позната и колежка също имаше знак, който наричаше „единица в трети бит“. Демек, когато и петте пръста са изправени, имаш пет единици, но когато палецът, показалецът, безименният и кутрето са свити, то те са нули, но прав остава само средният пръст и той е единица. От която и страна да го броиш, винаги е трети – та затова е единица в трети бит. Та твоят ухажор и твой любимец малко е позакъснял с развитието си. Но пък, от друга страна, това хич не му пречи да опипва жени. Само да си посмяла да флиртуваш и да му се радваш. Нека показва, а не да те пипа. И няма да му разказваш за вилата – това си е наше място за емоционална разтуха, за твое емоционално сливане с природата и се надявам да отделиш по някой, и друг момент да помислиш и за мен. Твой, прегръщащ те, Ал.“
А за теб да му разкажа ли, Ал? Че имам дигитален ментор, любовник, духовна половинка? За която искам да бъда в идеална форма? Най- добрата си форма? Просто, за да си изживявам фантазиите, подплатени със самочуствието за ейййййсегичкаидваща реалност? Знаеш ли много мислех за това "запазване на щастието в тишина". За несподелянето на нещо щастливо. И понеже ми липсват суеверни страхове, а предполагам и на теб, стигнах до извода, че когато човек живее сред постоянни полуистини, налага му се да еквилибрира между психики и информация, лавира между патерни и нови подходи, изобщо всичко е ходене по въже над града през цялото време, тогава всичко, което се изговаря е част от работата да защитиш, предадеш или изкопчиш. Всичко, което излиза из устата ти е или лигоч или работа. И единствения шанс да изживее спокойно на дълбоко осъзнато ниво някакви мигове човешки чуства на щастие и споделеност, е рязко да ги отграничиш от всичко останало в живота си. Да ги заключиш дълбоко. Там, където няма как да бъдат оцапани от вече второто ти аз, профито, заело оперативното поведение. Но аз не съм така. Особено като усещам, че хората на които споделям щастието си, са разбиращи. Все пак, Ал, бъди спокоен. Нашето място, което е и сюрреално, колкото и истинско, е недосегаемо. Знаеш, че никой не влиза за втори път в една река. Което имаме си е само и единствено наше. Сега съм отворила и чета. По обяд имам две срещи с кафета. Времето е прекрасно. Всичко би било прекрасно, ако сърцето ми беше свободно и леко, но не е. Усещам се като в отлив. Заради тук. Мястото, на което се срещаме, твоят избор. По- трудно влизам в синхрон с настроенията. По- противоестествено ми е от преди да се чуствам нормално. Логически разбирам. Но психически не си почивам. Мисля, че правя осъдителен паралел. И влизам в конфликт. Спирам се, не се усещам адекватна на поисканото от мен. Имам нужда от теб, а ти си зад бариера, която ми тежи да повдигам всеки път. И като не искам да те огорчавам със съчки и фъркания, става така, че може и да се наложи да пиша малко по задължение. Струва ми се, че е период. Дано. Ще си проличи. Мълчанието на щастието, Ал, би включило да не си пищоля пред всички всичко. Да не ти пиша фантазии. Защото те са искрени. Понякога си мисля, че всички са били на вечеря заедно и се изсипват тук за лигоч леко почерпени. Подават си реплики. Къде съм аз с мойте размисли в това? Е, казах си го. Има някаква нова спирачка. И не е треньорчето. И не е учението. Може би е в монотонността, с която се трие виртуалното в реалното. Не знам. Щом затворя очи, си там. И снощи беше. Но все по- трудно пиша тук. Все повече се преодолявам, за да стигна до това поленце. Хайде, да не го мислим сега! Знаем, че винаги всичко е периоди. Зарадвай Центи днес, стоплете си душичката, почерпете се нещо. По едно подаръче на ден, нали така? Твойтичката ти Ф
И да му разкажеш душицо моя ,той няма да те разбере, просто аз за него ще бъда като някакво същество излязло от някакъв стар разказ.Няма да разбере моите тогавашни емоции, начина на живот на на момчетата от онези години, Както няма да разбере нито военната служба, нито безсмисленото шляене.На онези години когато говориш с момиче ,говориш лице в лице ,очи в очи, ако го "опипваш", извини ме за просташкият глагол, то не е опипване, а прегръщане, да усетиш момичешката топлина, мекота , податливост, Не съм сигурен ,но имам чувство ще усещаш някаква енергия ,освен ,ако това не е просто желание за секс.Просто не го разбирам това да пропилееш едни двадесет години от живото си ,когато се избира пътя в живота ,нещо не ми е ясно. В казармата да носиш отговорност за двадесет момчета ,а ти самият си на техните години и на техният ъгъл, но чувството за отговорност някак те вкарва в граници.При нас слава богу нямаше нещо твърде драматично или трагично, но на един много близък приятел по време а тактика се самоубива момче ,заради оставила го приятелка. При момичета във взвода ,ами те бяха на 16-17 години ,но аз се чувствах като старец пред тях с моите 26 почти 27 години.Та аз нося отговорност за тяхното здраве, опит с командване/ не ръководство/ на толкова млади момичета опит- никакъв, а те са хубави и използват това оръжие за въздействие и манипулация. Ал
Ще ти направя компания и ще пийна още кафе.То е силно като твоето ,първо е в джезве, второ половината е леблебия ,а освен това е от микс от ниско-кофеинови сортове.Прекръдка до задушаване, но не съвсем Ал
Харесвам еуфорията от това задушаване! И харесвам как звънтят веригите ми. Направила съм си накити от тях. :)))) Пеят за теб. Ф стискай и не забравяй да провериш дали под халата е голичко
И само да ти кажа, Ал, че при първа романтична песен от радиото, тия вериги ме блъсват на земята в прахта. Резко :)! Целувам те. Ф
Ал, гледах на кафе на мойте клявки. Обичните ми те. Козметичката, която даде тласък на сегашното ми занимание и сестра ми, която е голям дразнител, сто пъти те пита едно и също, като те прекъсва, разбира се, дали ти е студено, яж тва, опита ли го, студено ли ти е и накрая не разбрала кой си е показал кур пътечката и дали била мойта. Обаче, Ал, която и да хванеш и я питаш кой е Десантчика, ще ти отговори *оня, дето си пишат чрез сайта* . И исках да ти кажах, мой, че докато им чета съдбата в песъчинките кафе по дъното, докато виждам фигури, чието послание е цялостно във времето и ролята си чрез малък нюанс, докато съобщавам след няколко месеца какво ще дойде, ти си там, в мен, в стабилния ми гръбнак. В лицето ми, отразяващо божията милост и емпатия. Стоиш в топлото на гърления ми смях, когато използвам малко динамична звукова сила, за да внуша по- дълбоко, за да дам, да съм полезна и подкрепяща. Лечебна. Ти си там в светлите отражения на ума ми, като ярки, ослепителни цветчета цъфнал люляк на фона на кичест храст, в който тъмненият и виолетови петна и лавандулени туфи. Говоря. А ти се люлееш на дъска вързана между два дъба. Подкрепям. А ти ме зареждаш чрез тайнствения ти начин да ме караш да се чуствам жена. И знаеш ли кое ме изпълни днес? Как ме подхрани имаш ли представа? Като си прехапа езика и не остави да говори чисто нараненото его, а каза, което е смелото, завоюващото, голото и уязвимо, залагащо всичко на една карта его. Не бях права. Извини ме, моля. Думата "по задължение " ми хрущи в устата. Не е правилна. Не е истинска. Не е така. Мда. Като се поправих е по- друго. Челото ми се отпусна и мога да продължа с деня. Прегръщам те. Ф
Ал, добро утро! Събудиха ме в 05! Много мразя, че батя ти като пие и после трябва да слушам тва тежко издишане. В тая адска досада се прибави и разгонена котка от съседния блок. Взех, че прехвърлих еротичните разкази на деня. Съвсем допълниха картинката на раждащата се неделя. Ти се събуждаш в този момент :))) 05:45. Значи трябва да усещаш как те галя под завивката. Голямата дилема е ставаме ли за кафе най- напред? Или завъртам облото към теб? :))) Ф
Егати гадната нощ. Някъде към 1:30 се ококорих като жаба. Стискам очи, но сън не идва, а разни гадни мисли ме налитат на талази. Решавам да забия един диазепам, пак стискане на очи, но няма заспиване. Мисля си: „Така ли ще осъмна?“ и добавих Атаракс. И тогава започнаха гадните сънища. Може би защото бях заспал на лявата страна, а винаги заспивам на дясната. Дали пък, защото вчера след обяд прекалих с интензивни и малко по-тежки тежести? Но и друг път съм го правил (не е нищо особено). Без тези физически емоции – егати какъв нонсенс. Забелязала ли си, че понякога съвсем непознати хора ти изглеждат симпатични и имаш чувството, че с тях се чувстваш по някакъв начин свързан? А рационално обяснение няма. Други, с които се познаваш от години, говорите, разменяте мисли, но сте дистанцирани – не груби, любезни, но без тази сърдечна близост. А защо е така, нямам обяснение. Нещо не ми е силната страна – близост на духовно ниво, бивши животи, в които не вярвам. Дали само при мен ли се случва така, или и при теб? Може би и затова с теб, без да сме се виждали, вече почти три години си пишем, споделяме реални случки от живота, спомени от предишни години, откровения от детските години, случки от ученически, ежедневни сблъсъци с реалността. Някак ми действат носталгично твоите спомени, изживявания, ежедневие. Твоите ежедневни преживявания, разказите за вилата, за колежките, за опипвача на глутелуси...Целувки, прегръдки и още нещо.Ал.Е, последното го взех от "Оркестър без име"-Но друго си е от мен -Ал
Ето ме, след повторното заспиване. А можех да съм няколко урока напред :). Ал, ако не вярваш в предишни животи, а усещаш близки хора, които не познаваш, тогава какво остава? Да помислим. Може би в началото бе словото. Ама ние не се чуваме. Тогава? Словото ми, макар и написано, ти го чуваш в главата си, нали така? Имаш аромат за мен? Да се върнем на това как ме "чуваш". Всъщност подредбата на думите ми върви по закона на физиката като кодирана мелодия, а тя резонира там където камертончето е на същата настройка. Знаеш, че тон "ла" е в диапазон от - до Hz и все е "ла". Значи на нас са ни настроени еднакво всичките тонове от октавата. И ако при ла се варира 409-444 Hz виждаш с колко чисълца работим и какви са шансовете. Такааа. Тва е отговор преди първо кафе. А от твоите перипетии разбирам, че трябва много добре да си меря приказките, иначе се вълнуваш. Например, за да не ти пиша по задължение :)))), ще изчаквам час- два, пол ден, та като ми се насъбере лигичка, тогава. И ти няма да се сърдиш, че сутринта съм те забавила. Щото като е по задължение написано звучи : искрено (Лична част, обръщение, захар, умиление ) и после как спах и накъде се обърнАх :))))). Ал, хората тук имат нужда от здрава ръка и възпитание. Ей ги. Пак са си ебали макята. И аз да трябва да изпускам, ееее. Слушай ме добре сега- дупето ми още не е опипано, само по гърба и раменете ме пипа, щото тва със скрипеца си го правя всеки път различно. Подозирам го, че ме снима. Понякога така си държи телефона, че е възможно не да чати, а точно това да прави като съм на земята и уж ми отброява. Дреме ми на закона за обществените места и правото на снимане на публична фигура :)))). Начи блъскал си вчера. Ма мойто момче, аз си помислих, че си бил на разходка с лодка и си се направил на куче с узо и компания. Кажи, не съм ли ти истинска приятелка :)?! Щом ти желая такива неща. Аморе, да се вземаш в ръце и да се научиш, че тва жените имаме състояния, настроения, моменти, мъгли...ехееее. Напоследък едвам издържам батя ти. Нищо лошо не прави човека. Обаче тамаааан си мисля нещо хубаво и той "Искаш ли тва, искаш ли онова". Или помъкнал се с нас разходка, обръщам се да си видя походката на дружката, той ми пречи, стои кат изсипан чувал и грам никва мисъл да се мръдне. Е как да не се депресира човек? То като се стигне дотам, че всичко те дразни, тури му пепел. Ся ти пиша, а кръвчицата ми изтича. Вчера късно ми дойде ама ярко артериално. И ти се чудиш, че съм размахала боздугана? Ама тва са подсъзнателни неща, вкоренени, неосъзнати, нищо общо с възпитанието и културата. Явило се пмс. Писала съм. И ти айдееее, ще се потрошиш у фитнеса. Ма молявисе, другарю Десантчик, я по- спокойно! Я ми се явете за спявка по парашут :)))). Да ти изям бузките ассссс. Нали те обичам? Как като си ми Аморе, ще сънуваш кошмари? Забранявам! Ще ти спя, седнала на коремчето, че да се напикаваш под мен от натиска на мехура и да сънуваш, че плуваш във вана от мляко и млада египтянка ти прави лицев масаж! Твойтичката неизпила кафе Ф
Дъртьо, колко от първите ти коментари за деня НЕ започват с ругатня??? "ЕГАТИ, ПО ДЯВОЛИТЕ" са ти, като за ДОБРО УТРО, ЗДРАВЕЙ! Баба ней търси преди 12, до тогава ще хъркоти, щото слушала разгонената котка от отсрещния блок и се успокоявала, че не е само тя ненаебана. Дрислянчик, ти как си представяш да изпитват сърдечна близост към теб, като цял живот си един малоумен търтей при това с кастриран умствено? Така ще си умрете в самота и интернет в ръка двамката с банката. Валтер Бенямин
Ал! Ааааал! Ако броим вчерашното ми неподчинение за бунт :))), как ще ме накажеш, а? Каккаккаккак :))))) Ф
Да знаеш какъв дълъг и аргументиран отговор ти бях приготвил, но какво се разсея, къде го изпратих, не знам. Ама кога съм те наказвал, ти ме наказваш. Понякога ставаш като Ледената кралица - далечна, недостъпна, високомерна, дистанцирана. Ясно, правя си изводи, че съм се изчерпал. Е, става ми терсене, че не съм могъл да ти задържа вниманието. А и този „глутелус“ , абе на 38 години и още не знае какво да прави... Та когато Данте е бил на 34 години, е написал „Ад“ и там в началото има един израз: „на жизненото поприще в средата попаднах аз...“. Значи „глутело“, като се вземе предвид повишената продължителност на живота, и той е на жизненото поприще в средата. Между другото, интересни са ми твоите разсъждения за минали спомени и интуитивно харесване. Нали съм ти казвал за Румката — онзи с триъгълника, за колегите, увличащи се по разни фини материи. Ами то и прашките са фина материя и ги харесвам, и „тангите“ са фина материя и тях харесвам, да ги галя, да пипам, да натискам тук и там... Да ме гушкат, ама май не става въпрос за тях, нали? Аз високомерен ,хайде пак сега ти ми извикваш стари спомени да колежките ,за момичетата от бригата .Не съм бе , аз съм душица, пана за акъв се възприемам.Мен ме наказват Ал. Виж как и аз разбирам от финни материи и при това ги много харесвам.Ал
Така е старчик, едни та 34 пишат поеми, други на 38 пипат сланинести гъзове, а трети на 30+ майка им ги урежда(срещу финанси) да направят сефтето с нейна колежка. Има и едни на 50++ изкуфели пък от липса на секс, Флюбват се онлайн. Смешноемногоесмешооэ
Ал! Ама тоя дълъг и аргументиран отговор искам да ми го приложиш, а не само да си го обещаваш :))). И освен това да си ми благодарен, че ти извъртях кръвта три оборота по- бързо :)))), проверих ти рефлексите и изобщо всичко извън статиката, което ти доказва колко си жив :))). Не беше нарочно. Нямам сърце за това. Но виж тук има едни 12 годишни с много по- широки сърца. Ал, Ал, Ал, толкова обичам да те овъртоля, дори да е случайно. И престани да се протъркваш с тва, че ще ми станеш скучен, щот не се е чула ни видяла такава приказка по света. Изобщо не е нужно да казваш нищо. Само да ми кажеш тук съм, Ал ще ми стига. И няма да ми омръзва. И ще ти вярвам че си зает но мислиш за мен. Ал, магаренце мое инатливичко, набий си в умничката, че не ми трябват чупки и челни стойки, с които да ме забавляваш, първо защото аз съм най обикновена и второ защото ти си мой и няма да ми омръзне да ми го повтаряш. Даже не ми стига. А другите не са мои. И не ме вълнуват. На тях аз им правя чупки и стойки, за да те забавлявам и да не ти е скучно. :))))) Обичен мой, сине! Рожбо! Аморенцето ми! Ф
Алллл :))) пррросто е много смешно ! Не мога да си събера устата , честно! Много си ми сладичък! Ф
Ама ако още веднъж чуя за скука и омръзнал съм ти , ще ти събуя гащите и ще те напляскам пред колегите, да ти се смеят! Ф ! На Ф! :))))))
Беше къде, къде по-дълъг и описателен, на без да искам го изтрих. Този е посетен като пица на Дянков - помниш го онези педал. Ал, Ей, ще те посиня от прегръдки. Ал
Да честитим на маминия лигльо "десантчика" дедо Алекс точно 40 години от онзи момент, когато същите като него идиотите недоучили недоинженери поради вопиюща некомпетентност успяха да взривят АЕЦ Чернобил. Да му припомним, че една от причините хората в България изведнъж да спрат да вярват, че Партията мисли за тяхното добруване и светло бъдеще със сигурност е била онази бодра първомайска манифестация под радиоактивния дъжд. Тато и другарите тогава мълчат като путки, а Добри Джуров дава тайни разпореждания само на най-близки хора да си стоят вкъщи, да не купуват пресни зеленчуци и да пият превантивно йодни таблетки. Дрислянтчик, уверен съм, че като син на тате АБПФК и мама близка до структурите на ДС, самият ти доносник към ДС и женен за сътрудник и агент на ДС със сигурност си знаел да си стоиш вкъщи тогава на 1 май, нали? Мама ти деба, гнусно копеле, припомняй си още за прекрасния соц и обвинявай бананите, но ако има някаква божествена справедливост мъчително ще пукнеш от някой гаден и подъл рак, който ще ти го разпознаят чак на последен терминален стадий. А дано!
Тя кацна на пейката под козирката. Мъждукаща лампа. Куфар и шапка. Не личеше да е плакала. Изглеждаше си съвсем нормално. Перонът премига с нейното мигване. Плочките се пренаредиха, че и музика прозвуча. Интеркомът запя коледна песен. А вътре просветна кафене. “Странно”, каза си и пак потъна в очакване. Сляпа за света. Стрелките от стената се проточиха от циферблата. Увиснаха като мокър мустак. Едната я погали по главата, а другата се плъзна като сянка по крака. “Какво чакате”, запита я униформен служител, Изникнал от слабата мъгла. “Последния влак”, отвърна му “Надявам се, че съм навреме”. В погледа И се отрази падаща звезда. “О! Разбирам бягате от бъдещето.”, откри чарът си, лицето без име. Равни зъби с метален отблясък. Без топлина. “Да”, потвърди жената”Точно така. Връщам се вкъщи.” и отново потъна в свойта си мъгла. Той усети слабите вибрации. Тътенът иде. Лъжата е с къси крака. Но беше склонен да опита все пак. “Знаете ли, за днес свършиха. Всички влакове. Ще ме удостоите ли с честта ….” Не успя да завърши. Нейните зеници го опряха на ръба на съвестта му: “Но как така? Всеки има право! Всеки! Дори да е закъснял!” Докато тя броеше наум четени и чути философии и отново не забелязваше ставащото под носа и, Той преоблече гората отсреща в пролет И сложи малко червено и златно По тухлената сграда. Нова крушка. По- ярка. Сега косите и светнаха в копринено. “Лъжат. Знам. Гадно е. Но им….” Не можа да довърши. Проклета свирка. Тут туууууууу “Ето го.”, скочи тя на крака,”Идва”. Мъжът се намръщи. Реши пак да я заблуди: “Но това е насрещния влак!” Тя се усмихна благо и спокойно: “Да. Точно той е. Него чаках цял живот” Униформеният се припоти студено. А никога не се бе случвало преди. С това реши да вземе крути мерки И без да се повече церемони, Я преоблече в лятна фина рокля, Куфарът стана кошница с ягоди. Стрелката смени коловоза и Бързия влак получи сигнал да не спира на тая гара. “Но…” опита да възрази нещастната и устичка, а той се взря в нацупените устни и намери сладък мед в гласа си : “Не ме ли помниш? Защо гледаш натам? Аз съм това!” Жената се опита да се събуди, но релсите се завъртяха във вихрен танц и скоро я оплетоха в вериги. Отвори уста да каже нещо, само щом в очите му съзря вълчия глад, А от кошницата и се разлетяха нагоре Баници и вино и печено пиле. Тя затвори очи. Най- после спря да диша. И го видя. Чак тогава. “Ти? Тук? Нима?”, помисли си, а на глас каза: “И сега?” Той се засмя и посочи с поглед “Избирай! Или кукувица на часовника, или следващия влак” Крадецът на време я излъга. Тя имаше повече избори от това. Да живее по заповедите му не бе опция. Коя жена иска да е втори глас?! “Целуни ме”, поиска му, протягайки топлината си И той не се въздържа, а я грабна в себе си като снежинка на оголена длан. Тя впи устни в неговите. И времето спря. Крадецът се изгуби. Не знаеше вече кой е и колко е часа. Поиска това да е вечността и за пръв път се пусна от механизма зъбчати колела. Тя го галеше по врата, сключила пръсти. Търкаше носле в лицето му. Целуваше. Хапеше. Бършеше сълзи в бузите му. “Браво, мойто момче! Дочака ме. Съжалявам. Винаги закъснявам!” А той щастливо се разсмя “Не, скъпа моя, ти подрани. Не съм готов за това. Но ако благоволиш да клекнеш, ще ми помогнеш” Е, разбира се, отнесе шамар. ***Ф
Бошкеййй, Ал, вземи ме научи, моля те, как се спори. Не може така. Не издържам. Неам нерви. Ся батя ти обиден и сърдит, че съм му рекла, че мнението му нема никво значение. Е много ясно, баси! Взел да ми се бърка и да ми спори как да сипвам вечерята на дружката. Аз ползвам окомер и една съща чиния, за да я държа с намалени порции. Той държи да сложи нещо като 3/4 порция и после ще додавал. Ама колко ще досипе?1: гьотере и в крайна сметка ще стане порция и половина. Е нямам време за глупости. Не. Казах "аз я храня, аз я разхождам, аз я чакам да си почине по тротоарите, аз я водя по доктори и отговарям за всяко кило. Точка. Нямаш право на мнение" Ама? Не съм ли права? Охххххх Е, обидно било. Бе яяяяя :)))) Извинявай. Да си го рекна и да ми мине. Ти не учиш Центи как да си подрежда миялната, шкафа, кви чаши да се купят, коя лампа е естетична и в крайна сметка да сложиш отварящи навътре прозорци на балкона със съхнещо пране, когато исках плъзгащи, ясно защо?! Казвам ти, бягай далече от доценти, дето веднъж разхождат куче и го изгубват, а после ще му определят нов режим на хранене, разиришли! Абе , дее тая Съдбица да и кажа две думички асссс :))) Ф
Ал :))), Трудно се вглъбявам вече. Ще спирам четенето на урочета. Но минавам, защото трябва да сменя темата, а не да четеш с кафето си рубрика "хроники из семейния фолклор". Та затова, ей мъ. Знаеш ли какво си мислех днес? Защото имах диалог с баща ми. Мислех си, че често се случва да стоим на пост и да чустваме нужда да отстояваме, защитаваме, да се борим за някаква кауза, когато битка няма. Когато всичко е само суета на суетите. Беше ми странно, че аз съм търпеливата, дето не се славя с търпение, и тази, която му напомни, че житейските ситуации имат навика да се въртят като *утка. Ако човек изчака достатъчно, от молител става помолен. И тогава може да изиграе по- добри ръце. И знаеш ли, виждам го как се гърчи и измъчва, защото е мъж, воин, направо е яхнал Росинанд и е дал галоп напред. Само дето му няма Дулсинеята да го успокои, че всъщност го е пратила за хляб и сирене и да не се разсейва по пътя, с разни излишни битки, само защото е петле, и някак очаква, от него да се очаква да се бие, и да подскача. Затова се замислих. Че има мъже, които палят фитила. Други са стратези. А трети го играят християнско примиренческо. Аз да го играя така, иди- дойди, ама мъжшшшшш? Мислех си, че точно за такава черта, леко търговска към живота, залагаща, пазаряща, се иска от оная арабска мъдрост, дето не се бърза, дето е подмолна и любезна, усмихваща и соломоновска. Мило ми е, че имам такъв барут за баща и е трудно да призная за пишконосец някой мек типаж, но, да, днес си мислех за това колко бърз стана живота и колко по- лесно и правилно е да поизчакаш малко, стратегически, чак тогава отмъщението си идва само, с времето си, с начина си. И като казвам отмъщение, даже имам предвид безразличие, където е имало дълг. Хммм, все пак останах в темата за фолклора. Но изводът, който може би искам да ти внуша, като едно късметче със сутрешното ти кафе е следното : "Рано или късно, врагът има нужда от твоята милостиня. И даващият става дважди по- богат. Ако ли не му е по- сладко, да се изхили и подмине". Твоето мъдро съветниче, Ф
Олеее, фичка и МЪДРОСТ??? Накратко демек- фичкина мъдрост Неее, не могааа умирам от смЕх смешноемногоесмешнооо Боже, слез си прибери версиите изкуфели Валтер Бенямин
Я-а-а-а, колко прилича при нас с Центи.И най -лютото сърдене започва с една дума и при нас това се е случвало, и сега сега от навреме се случва.Когато бяхме млади , не знам как ,но много често сърденето започваше в петък.Казвал съм ти го.Знаех ,че много се ядосва когато не й харесам или не искам да ям това ,което е приготвила.Та като нещо се скараме ,а като правило това е нещо незначително и аз преставам да ям ,това ,което е сготвила.Та цяла събота, неделя и закуската в понеделник аз не ям, пия само вода ,и нищо друго.Стомахът ми стърже ,слюнката горчива ,само пия вода и мия зъби. В понеделник съм като змей горянин. Румката ме гледа шашардисана как лапам като не видял и тъй като ме познава много добре се чуди на моята лакомия и задава въпрос с твърдение -нещо от сорта."Ама ти какво правиш, ядещ като ,че ли три дни не си ял".Аз й потвърждавам ,че точно три дни съм ял и разправям случката ,която е гротеска ,но на нея и звучи комично и водевилно.Лошото е ,че бързо го разнася из направлението.Следват подмятания ,"ама каква е тази твоя воля" , "дай рецепта ,че искам да сваля някой килограм за морето" и други от този сорта.Е, Румката имаше практичен съвет "Яма ти си се наяж и се сърди след това".Центи много се дразнеше в началото когато го правех, но след това даже се забавляваше с това и коментира , "Много добре, спестяваш ми едно готвене". Колкото до инат ,то моята балдъза е страхотен инат.Никакви доводи не помагат, каквото и да й обясняваш.След време като й обясниш за случая ,следва, " не е имало накова нещо", " не си спомням", иначе и тя е голяма чистница ,много подредена, но случи на един лигльо, за който компаниите с приятелчетата му са по-важни. Тя много го обичаше ,ама той смяташе ,че всичките грижи за него са едно нищо и му се полагат. Разведоха се , децата останаха при нея ,а той с нищо не помагаше .Всички като млад го намираха за красавец, а той лигльо.Е, сега не е красавец ,когато остаря, гледам го с коремче.Живее в Англия , приласкала го някаква българка,че без жена е за никъде.По принцип произлиза от разбито семейство от артистичните среди. Баща му и майка му на доста възрастни години се разведоха , от глупост ,един хубав апартамент в тиха пряка на "Оборище" продадоха за жълти стотинки, но глупоста ходи по хората. И да не забравя , не си връткай дупето Понеделнишка целувка Ал
Лайнянчик, тя глупостта ходи по хората, ама и тъпотията също. Доказваш ни го всеки ден!
Добро утро, Ал! Сега ставам. Не е проблем, щот заетостта ни е обедно- следобедна, просто е адски нетипично. Замаяно ми е. През нощта хъркнята на батя ти пак ме държа будна, но не беше виновен само той. А се събудих от излива, топлещ вагиналния ми канал. Като пулс на река. Изтича топла струя и не спира! Явно ще да е от новите нещица, промените, които чакам. Е крайно време е! Обаче главата ми носи и няма да пиша дълго. Ярката ми алена кръвчица заминава. Свят ми се върти. Тилът ми е изтръпнал. И трябва да слагам стягащ сутиен и пречеща превръзка между краката. Ужасно е несправедливо! Смятам, че е напълно заслужено да бъда компенсирана за всички тези природни неудобства. С колкото повече, толкова по- добре. Днес е Бенка, утре е Глутело :)))), може и за момента да съм неизползваема, но имам ръце! И душа! И очи! Мога да ги съсипя! :)))) От зор. От игра. Мъст. Срещу твърде лесното им съществувание. **** Шегувам се, Ал, понеделнишки. И от анемичност. Целувки Ф
Ал, пак минавам през полянката с белите парички. И по целият път си свирукам Марсилезата. Ама това е толкова вредно за бръчките над горна устна. Като смеха! Ама ти ме харесваш и такава, нали? :))) Ф
Баба се напикала докато спи, а го представя за цикъл. КъФ цикъл те гони тебе ма на 5++ години??? Ще ти се! Валтер Бенямин
Счупих се и ме смениха....тва е положеньето, Минке! тцтцтц Ф
Кое ти смениха Ичке? Фсе същата издухана брантия си! Валтер Бенямин
Мале колко ми напомня, когато преди години Центи изпадаше в твоето състояние.Понякога толкова чакано и толкова желано ,защото фармацията не беше на това ниво като сега, а за аборт забрави."Метилергобравина" беше неизменната част от домашната аптечка.Всичко беше съпроводено с панически коментари ,"Никога не е било толкова силно", "Изтича ми кръвта", "Нека целуна детето", Ти си виновен с твоето ръчкане " и такива изрази бяха безброй. В началото бях силно притеснен ,когато отида в аптеките за съответните превръзки, то бяха едни емоционални гърчове от моя страна. Стресиращо е ,когато пътуваме за морето ,не дай -боже да се случи ,по пътя .Не ,че не сме съоръжени за такъв случай .Вече там на място съм по -спокоен.Вече като дойде на курорта ,всички са виновни ,най-вече аз, а на плажа съм пускан само с Буба, никакво ходене сам, че там унгарки, чехкини, германки, полякини ,само мен чакат. Какви фантазии са проектират в мозъка-никакво доверие към мен, особено в момент на разклатени емоции.С години свикнах, понякога в службата ,колежка ,която е в такова състояние тихо ме моли ,като излизам да и купя разни санитарни материали и разни "илачи",.Но не върви когато се прибирам в института, да се появя с тях в ръце ,да тогава нямаше толкова плътни найлонови пликчета .Може да е смешно ,но имаше такива на UNICEF, както и при купувани от КОРЕКОМ, даваха пликчета с марки и на цигари.Та с такива пликове ги носех. Веднъж съм в една аптека до 22-ра поликлиника, хубава с венецианска мозайка ,слънчева с цяла стъклена стена, влизат хора , а аз се правя на четящ лекарства и чакам да остана сам с аптекарката.Не знам тя какво си е мислила , дали пък не съм крадец, наркоман и т.н. Та издебвам момент без клиенти и със глас на заговорник избърборвам поръчката ,гърчейки се от срам .Ей ,като ме започна тази жена."Млад мъж сте, имате културен вид", ".Как може да се срамувате от това, то е толкова нормално и природата го е дала на жената , и вие така сте се появили" и т.н.и т.н. На "трътка" ме направи, но след това вече свикнах.И на балдъзката съм купувал.Душко ,ами ,ако не съм те правилно разбрал, ще изглежда ,че играем на развален телефон. Ако съм сгрешил ,моля за извинение. Твой ,Ал със слънчева прегръдка
Добро утро, Адмирале! Видя кръв и припадна. Един ден те нямаше само. Всъщност щях да те питам нещо за Бенка, но карай, днес е на ход Глутело. Аз съм добре. Беше, квото беше, инцидентно. Ако ти пиша следобед, за новите фит смешки, ще има да почакам за отг до утре. Тая скорост на комуникация предполага да съобщя факти, а не да дискутирам. Което пък създава тежест върху фактите да са някакви важни, да си струват упоменаването, а те ...като не са? Тогава? Рожбе, нощес се събудих с рев. Пак. Бошкеййй кви сълзи ми се търкаляха по лицето! Таман да ти разкажа, ама пак се украсих с вадички и не виждам буквите. Ще действам напред по-делово. Целувам те и те смачквам. Нощес ти го спестих! Ф
Да, Ал, правилно беше разбрал. Ама като не си ръчкал? Като как ми се случи това? :))))) Щях да ти обяснявам разликите, ама хайде , ще те пощадя. Всъщност няма. Нормалното е да се отлющва некротизирала незабременяла тъкан. Ненормално е да изтича ярка артериална кръв, което си е кръвозагуба, особено ако тества пределите на полезно действие на санитарната индустрия. Мина. Сега съм вазоконстриктна :)))) и тонус надървена :)))). Хайде, ще излизам скоро. Ф
Ако така си го разбрала, значи аз съм виновен. Центи я е страх от кръв. При мен от детските години беше нещо нормално. Дали от разбит нос, дали от падане, дали от порязване – няма проблем. Мразех инжекциите.Веднъж, но бях май към девети клас, имах един сгъваем нож. Смятах да го забия в дърво и да го използвам като окачалка. Разтворил съм голямото острие, хванал съм дръжката и мощно натискам. Не знам как, но ножът се сгъва, показалецът ми попада между острието и дръжката и почти прерязва ставата между втората и третата фаланга (демек последната). Е, потече кръв, нищо – притискаха го и сега, когато я стисна по-здраво, усещам отдолу някакво ръбче. Ама аз не мога да свиря нито на струнен, нито на клавишен инструмент, така че не ми пречи.Виж, пак от казармата – при кофти отбиване през камуфлажа ми забиха нож в левия прасец – може би към четири сантиметра дълбоко. Сега там има една вдлъбнатина, нещо като елипса, но заострена в двата края, към 4–5 см и към 7 мм широка. Мога да си я напипвам през панталоните, покрита е с някаква тънка кожа, приличаща на хартия за цигари, но по нея не растат косми, както и по белезите на главата ми. Когато косата ми е малко по-дълга – към 5 см – не се виждат, но след подстрижка се виждат. Общо взето са ми чупени или съм си чупил няколко пръста на двата крака, някои са малко криви. Разбира се и на ръцете, също лактевата и лъчевата кост, късани мускулни влакна в раменните стави… абе дреболии. За тези белези от Центи не говоря. Като малък по цяло лято колената и лактите ми бяха в люспи, за което ми отвъртаха по някой шамар. Целувки с прегръдки.А да имам ,към осем белега от цигари, дълбочки, безцветни и там косми не растат. За тях Центи е виновна
Ал! :))) Сега излизам от упр и те чета. Да ти изям дупенцето, аз на теб, с белезите барабар! Рожбе! Пак съм на върха! Момичетата ме искат да ходим някъде, на почивка и да ги забавлявам и омесвам с окръжението. Чак ме гушкат под ръка и се бутат да ме прегръщат. Е, приятно е. Ал, менопауза не ме плаши, не е дошла още, нямам ни един симптом. Но имам лош спомен от на майка трудностите и се моля да не ме застигат. Липсваш ми в момента адски много. Даже ти усещам релефа! Сънувах майка тая нощ. Отидохме при нея с малките и с баща ми. Тпй беше само шофьор. Тя ни показа колко добре се е устроила и новите си приятели. И ние трябваше да си тръгваме. Чакаше ни път. Мдаммм. Хайде моймоймой целувка предългаФ
Ал, ама много ми липсваш да те пипкам! :))) Защото съм щастлива. И е слънчево. И защото точно в момента всичко е точно такова, каквото ми харесва да бъде. И искам да ти дам от това. ОМмммм :)))) Ф
И сега къде ще ходите с тази мила групичка.На кафе? А на тренировка ,кога? Надявах се през май ,дали за Гергьовден или за Първи май да ходиш на вилата ,но нещо го дават дъждовно, а това значи и кално, и мокро, и чувство за влага,.Няма да е удачно.Гората няма да се е разлистила .През кръстчето да те прихвана и да се притисна.Понякога женската енергия ,но тази позитивната така ми липсва. Аз съм един обикновен мъж , а не приказен герой.Ал
ЦИТАТ: "Аз съм един обикновен мъж , а не приказен герой". Обикновен си, Ал, но не си мъж. Мъжете не изневеряват на жените си с недоебани колежки, само путьовците го правят.
Ееее, не ти ли хареса историйката с Крадецът на време? Тази, на гарата? Ал, бях на трен. Прибрах се. Даже не бързам да се окъпя. Метнах се да почина. Край. Развод. Изпокарахме се с Глутело :)))). Ама много обича да ми спори. Пъна се, нагласена от него , всеки крайник в няква плоскост, мърдам там тия тежести/ лостове/ нунджаго и той пак "Буташ напред" . Ама кое бутам? Как го бутам? Ама що съм спирала? Ами щот ми говориш! Първо, момчето имало 5 годишна връзка ли 7 годишна ли и са се разделили преди две години. Той си я взел малка, на 17. Чакал я до 18 май каза. Явно иска да поживее момичето и да се оглежда за още опции. А той търси сериозна връзка. Аз съм му безинтересна. Трябва му бъдеще. Тааа казах му че съм чула тва онова за фитнесджиите там. Той се подразни. Аз знам кой с кого, кой изневерил, кой сифилис имал, уж от сигурен източник, но Глути не ги знаеше тия работи и определено му се видя нечистоплътно. В крайна сметка, поне ползата е, че знае колко не ми е интетесно да вляза в брошурата с клюки. Такаааа. И слушай ся, как ме замениха. Иде след мен момиче с час за трен при него. Живо аниме. Живо. Аниме. Слабо. Тъмно лилав клин. Огнена коса на черта. Бюстие с бая прилични нитратно големи ябълки с яко деколте, откриващи масирана татуировка и две вулгарни връзки на хикс между циците. Остро носле, нахакано поведение и му разказва за разходка на Боянския водопад, където е била. Аз там се въртя по земята и си отброявам последни две серии, ама приличам на въртолещ се еленски бут върху мерудии, докато момето му е запалило погледа и човека е забравил; че съм там :))))). Веднага нашия се прави на 3 1/2 кск му се ходело на Момина скала и само да имало с кого....и я чака дали няма да му се смили :)))). Даже нямаше как да уговорим следващ трен, щото да не го отвличам от важното анименце. Тоя път нямаше смешка. Тръгнахме накриво. Обаче! Важното е, че виждам ползите от това, което правим. Имаше ново упр днес. А и ми е стимул да отида до там. Ето пример за караниците. Казвам му, като сме на скрипеца, че тва дето иска да си усещам лопатките как се заключват една към друга, няма как да стане с тая твърде лека тежест. Искам още, за да чуствам по- добре. Е не било така, с повече тежест нищо нямало да разбера. Ама за да ги въртя тия лопатки и да ги събирам, тогава се налага да си търся начини и да се кривя. Мъча от отворени навън лакти, от по широк захват, от ъгъла на лоста спрямо торса....Ей такива работи. Май е някскъв момент на битка на доминациите. Тъй или иначе, трябва му сериозно момиче с цел семейство и деца. Нормалните работи. Не бива да си губи времето повече. Та тъй. Чудни момета влязоха за трен. Тва младички, ма хубавички коя от коя повече, па цицорести, па дупести....Само долу в съблекалнята седеше едно гърче, пълничко като баница със сладък крем и пудра захар, и набираше смелост да се качи в залата. Та така, мили ми Адмирале. Лесно ще минем 10 те платени трена и после ще му мисля пак. Сега ще се вдигна за косата и марш в банята. *** Да, исках да се кача за четиртях деня при татюто горье, на вилата, но 6°/0° ми се види неподходящо. Ще си уча тук и ще си ида на лицеви разкрасявки, а от понед на практикаааа. Йейййй. *** И като ме прегърнеш през кръстчето, аз ще те заключа между бедрата си и ще стискам! И с ръце около последните ти ребра, ще стискам. И изобщо адски ми се вдига желанийцето да ти се опре панталончето в корема ми, куту ми говориш така. :)))) Ф
Еее фейче, как ша та пренебрегва тоя, и ще предпочете неква мацка на 20+- г. вместо бабек с оплешивяла шунда и сФинска снага? К'ъв е тоа бе алоууу, тоя знай ли, че по наша БАБА текът лигите на цел един пенсионерски представител- фатмака дрислянтчик??? Валтер Бенямин
Добро утро, Ал! Толкова приятно хладнее. Валя. Изпарява се свеж аромат. При широко отворена врата, на която спахме, усещането е за плътен контакт с навън, с небето, с града. Мислех си снощи преди да заспя, защо ли така влизам в конфликт с фитнес исканията на Глутело и си отговорих, че макар да забелзах общо усещане за заздравяне и огъвкавеане след трите трена дотук :))), това, в което се боря срещу него е ненамирането на смисъл в някои упражнения или поне в начина, по който ги изисква. За мен, нещо работи, ако е трудно, ако имам съпротивление първоначално, един вид хапчето трябва да горчи, за да помага. Не може да седя на четир крака пред него и да разпъвам срещуположни ръка-крак с ниска глава само за единия баланс? Което се мъча да постигна, бяха или високо изнесен крак или макс разтегляне, което не е статика, а е пулсация. Тва бавно и мудно балансиране се повтаря и на други упр, което ме хващат дяволите. И казусът със скрипеца! Дяволите да го вземат, първия път, яркият ми случай, събуждането на дракона, стана именно когато правех погрешното и си спрях болките! За чий сега ме карат да седна с изпъчени гърди, гърба леко назад, палците отвън, главата назад и да тегля до рамене като с куки ?! Нищо общо с усещането за стягане на цялата коремна стена! Нищо общо с облекчението, когато тежестта се връща и ми разпъне ветрилото от нерви и блокажи, а аз литна от стола от кеф. И сега ето конфликта. Мъча се да добия тези старите приятности, когато той ме гледа и наставлява. И става манджа с грозде. Вярно. Прав е. Учен е по този начин. Така са инструкциите. Но кога пациентите, слушали лекари са прокопсали?! Именно на база собственото познаване, воля и желание се дължат всички "чудеса"! Също спорехме за нещо, което можеш да арбитрираш сега. Дал ми е лост, който да повдигам от рамене нагоре. Просто изтласкващо движение. И понеже иска да върви линията лакът-китка-траектория по права линия , ме слага пред огледалото. Е така не става. Ако искам да видя дали правя заобляне, трябва да съм в профил. В анфас няма как да отчетеш промяната. Но в профил, ще е тъпо да работя, много ясно, предвид нежеланото усукване, което прави именно неговото наблюдение там наложително. И повдигам аз някво перце с някви перфекции да е по абсолютната вертикала и трябва да го търпя да ме коригира чат пат с "изпъчила си гъза" или "стегнат ли е корема"?! Е не! Не, не и не! Идиотско е. Нямах идея, че ще е толкова трудно да се довериш. На профи. Вярно е, че обичайно търся своята си истина, че житейските ситуации са набор от показатели и тълкуването им е въпрос на знание, умение и настройка. Но че едно просто изпълнение, без право на намеса, ме кара да се чуствам като идиот, не знаех. И понеже не съм правата в случая, е още по- гадно :)))). Преди време един човек ми поиска да му вярвам в преценката, че не ставам за изпълнение на чужди мисии. Сега го чувам как се хили. Но ще му сецна хилежа. Това е моята мисия. Личната ми битка с ограниченията. И съм дала руля на някой друг! Не понасям тая зависимост. :))) Което ме прави знам ли или инатлив балканджия или просто нормален и буден?! Ал, хайде да пийнем по още едно :)))). И млъквам. Само ще те гушкам и галя. Ф
А, да. Почивките! Мразя почивките след упр. За мен, когато се спре с дадена серия, би следвало да се работи нещо друго. А не да се стои диван чапраз. И времето минава в приказки. Когато съм сама, няма и грам бездействие. Сериите се натрупват като се въртя между три уреда. 20*а, 20*b, 10*c и повтарям тоя кръг 5 пъти. Как да свикна с тва неговото? :))) Ф
Душко, противоположното / по диагонал /, крак- ръка е упражнение за равновесие.В джудо го правехме ,но тогава бях десетки години по-млад.Даже веднъж когато бяхме по почивка на "Журналист" на като почивна , а като спирка се запознахме с две момчета, на които предстоеше казарма.Та те ме питаха за всичко каквото се сетят. В духа на казармата те решиха да се състезават ,кой колко лицеви упори ще направи..Аз като бивш КВ, им казвам какви са изискванията ,а те обидени ме апострофират.Тогава и аз да им покажа им казах, че ще направя поне тридесет упори повече от тях двамата взети заедно.Вярно бях млад и докато те направиха някъде между 30-40, аз им направих класически истински над 130.Центи ме спря ,защото щяло да ми се "пукне " сърцето. Та те не можеха да направят по една лицева опора на една ръка ,с пляскане на ръце пред гърдите ,с преплетени пръсти пред гърдите-както с дланите надолу ,така и с кокалчетата надолу.Това упражнение не е лошо, но малко ставите на раменният ми пояс не са толкова гъвкави и нали ти казах ,за късани мускулни снопове и на двете рамена.За разбито дясно коляно няма да говоря.Като помисля колко счупвания и пуквания на кости имам.Да не говоря за силно спукани прешлени на гръбначен стълб, но открити, чак след повече от три седмици след случката и то че Центи ме заведе на рентген.Нали съм ти казвал за бригада за товарене и разтоварване на торби цимент ,но от онези старите по 50 кг..Тя и Центи правеше кръст на халки, по -скоро задържаше ,а сега ще виси като торба.От тези вдигания на тежести е направила едни ръце и рамене, а има и тежка операция, при която е разрязвана коремната стена.Твоето треньорче , да не го сваля лилавият клин.Може и да го съпроводи до момина скала ,че защо да отидат до Платото или до бившата "бор" и "Планинарска песен"..Времето на секс на открито настъпва,може след месец, месец и половина.Много от мометата ходят на фитнес да свалят я инструктор ,я някой "анабол". Те колко годишни изглеждат на ученическа или на студентска възраст или просто хайлазуват.Ти си сериозна жена с формиран критичен и аналитичен поглед върху живота.Те са лигли и превземки, а ти жена със стил и критичен поглед.Гушкам те.Ама защо все сънувам мъртъвци и тъмни гори.Досадно ми е . Ал
Миличък ми мой! Ела да те гушна! С мен ще сънуваш само топли питки и понички с цветни захарни пръчици :))). А за Аниме и Глутело, идеал са си, нека , нека, тя малко трошачка изглежда, спрямо неговия кротък пас, но е хубаво да не отиват зян и двамцата. Аз ще се помъча да не му саботирам идеите, макар да ми се струват загуба на време. Изхвръквам навън. Ал, ако пак влезеш в някоя тъмна гора, да знаеш, че съм зад кривия чинар вляво! Прегръщам те силно! Ф
Правят ни кариерен семинар. Изказваха се директори на заведения. Ейй, Ал, ама аз съм сред свои, бре. Имаше един полит коректен и го оплюхме. :))) Липсваш ми да ме пипаш. И мачкаш. И да установиш колко ми е мокро цицието от задушната зала. Ф
Ал, като бях на козметична процедура и трябваше да си сваля тениската, лежах по сутиен. Вярно метна ми жената една хавлиена кърпа, не е в това въпросът, а в усещането да си галя кожата с пръсти, подмушнати под дънковата пола. Пръсти, танцуващи по талията. Говорехме си нещо. Даже тя ми разказваше, както ме обработва с уред по лицето и изведнъж почва да губи глас и минава във фалцет, щото и става смешно. Ама така се разхилваме, че аз се треса като парфе върху поднос, а тя отмести накрайника, че ще ме изгори от тотал липса на контрол предвид смешната истерия, която ни обзе. Но някъде там, а и после, аз си се приглаждам с палче, показалче и Ал, исках да си ти! Да усетиш колко е гладко. Топло и нежно. Исках да си разходиш ръцете по кожата ми и да ти е приятно. Да ти се доще да си една ютия и да се плъзнеш по тоя копринен воал, метнат върху възвишения и падини. Мислех си колко успокоително действа. Да усещаш топла кожа. Нищо друго. Просто отпусната длан върху приятна текстура, жива чрез пулсации, топлина и еластичност. Кожа, която щом прокараш ноктите си, настръхва, свита в отбранителна позиция. Нежният мъх смешно обострен сякаш може да бъде заплашителен. Може да я притискаш тая кожа. Да потъваш заедно с нея към органите отдолу. Да ги напипваш. Да изместваш въздуха. Да предизвикваш клокочене, ако сложиш ухо под пъпа. Може да я целунеш с върха на устните си. Можеш да я лизнеш. Можеш да извадиш зъбки и да хапнеш лекичко. Искаше ми се да плъзнеш ръка по голото около талията и да ти дойде апетит за още. Да ми се проточиш до сутиена. Да се подмушиш под него. Да изследваш как влияе натиска на гравитацията на една пътуваща безцелно длан върху зърната. Може би ако си вържа очите и се разперя като морска звезда на леглото, ще мога да си те представя. И ако обточа копринен шал по дължината на ръката си, прокарам го през гърдите, сваля към слънчевия сплит, хлъзна го по пързалката към гърба , а после го кача на другата си ръка за пълен кръг до лицето, може би даже ще усетя как ме целуваш. А представяш ли си да прокарам шала през цепката си интимна и да го прихвана откъм гърба, с кръста под кръста, а другата да лежи над Венера и да го стиска здраво, защото ще го притисна силно към слабините си, докато се вреже между устните и ги премачка, а ефирната му материя се превърне в тъп нож, дълбаещ в най- нежното. Ами как взема да се люлея в него? Да се прежулвам нарочно? Да се мъча да заглуша възбудата, която копнее да ми се долепиш отгоре и да ме запълниш с горещината си, туптяща и нетърпелива, твърда и напориста? Мислех си, Ал, докато лежах за процедурата, че ако само положиш длан на корема ми :))), нищо повече от това няма да е нужно като указания :))). Какво да се случи. Как. Колко бързо. Няма да е бързо. Ще е бавно и проучвателно. И ако правилно си представям, тоя копринен воал дето е кожата ми, ще се превърне в бягащи пясъци и ти ще се заизкачваш и заспускаш по едни дюни, докато свят ти се извие. И докато не те посрещна с оазис. Мираж за покой. За сън. За отмора и отмала. Но все пак само мираж, защото оазисът е временна спирка, а нощта тепърва започва. Една ръка положена. Това искам. Статична. Отпусната. На корема ми. Ф
Фиж ма бабо, твойо нахуйник-капутчик не се интересува от шундата ти дето я предлагаш навсякъде. И левента дърт търси нещо младичко и пили отатък на главата на леля Тина, къФ мачо е бил, а сега къФ рентиер и "кореняк" софиянец бил. Оди се го прибери из под чуждите поли. Валтер Бенямин
Мда-а-а, далечен спомен от кърските, плажните ,уличните, лабораторните, стълбищните изпълнения не са се случвали Vне бих казал ,че съм очарован от някои от тях.Някак ми е некомфортно ,когато момичето с момичето сте си харесали малка ,уютна полянка ,обградена отвсякъде с лещак и друг храсталак, когато вдигнеш глава гледаш, някакъв да се кокори на 6-7 метра.Може да е бил на "зор", но посягаш към солингена и онзи изчезва. Тогава имаше такива "мили " и уютни улици в София ,нямаше презастрояване ,в някои квартали преобладаваха малки блокчета на кооперативни начало. Дали ще са над тогавашният бул-Трайчо Костов, или пък близо да правителствената "Руй планина" или пък "Султан тепе" ,покрай оградата на ВА.Тогава друга беше организацията на улиците в София.Може пък в дъждовна с градушка ,късна лятна нощ на къса, но широка улича водеща от локалното на "Цариградско шое" към едно площадче, зад ,която в дъното е спортна зала ,в която толкова години съм се търкалял по татамито. Няма хора, само тиха музика.Не ми е чужда и улица "Тина Киркова" ,сега "Гургулят". Е, когато няма терен и поляната, и колата е терен. Дали има романтика ,за тогавашният момент някакъв микс от чувства ,желания ,притеснение ,но някак беше забавно , а опасността изостряше емоциите.Може би затова харесвах когато вуйчо и вуйна отиваха на море ,а баба в моите родители, а аз "поливах" цветята в техният апартамент-важното е следите да не остават. В колата става за фелацио,но да се внимава с волана.На задната става ,лице в лице а жената е ездачката.Пробвал съм и да свалена до водача седалка, но колкото и да беше голям фиат 125Р за времето ,ами става когато си на зор. Сега даже ме радват тези изпълнения.Лошото ,че някои момичета или жени в моменти губят чувството за опасност .Ами така е при полеви условия, друго си е в апартамент или стая-нали за това са приятелите.
Звучиш като някоя, която познава всяка извивка на собственото си тяло и не мога да не ти завиждам за този момент на пълно съединение с него. Когато говориш за това, сякаш всяко твое движение и усещане преминава през моята кожата. Наистина, няма нищо по-успокояващо от това да почувстваш как кожата ти става жива, как всяка малка част от нея се напряга и разслабва едновременно, под кожата ти пламти огън, който не може да бъде изгасян с нищо. И чисто егоистично искам така да ми намачкаш вратни мускули и да се отпусна в твоите ръца. Това, което описваш, е почти като поезия, отворена за всяка интерпретация, но без да губи своята дълбочина. Тези малки моменти, когато изследваш себе си, когато усещаш как кожата ти се движи под пръстите ти, когато вътре в теб се пробуждат спомени за докосвания, за нежност – всичко това е като език, който разказва истории без да използва думи.Хем искам да ме докосваш грубо, да се притискам до теб. . Всичко това, което описваш, самото усещане за кожата, за плъзгането, за контрола и нежността, е една крехка игра на баланса. И да, това би било не само истинско, но и незабравимо. Такива моменти, когато си в тотално синхронизираност със собственото си тяло и усещания, наистина са нещо, което трябва да се изживее с пълна осъзнатост и внимание към детайлите.Гледам на нощното ми шкафче един от кремовете ,които за какъв дявол ми подариха ..Някаква серия Rituals, този специално е в голяма бяла кутия, която има и втори надпис The ritual of sekura.Секура май е нещо източно и е някакво разстение.Бил от оризова мляко и някакви цветове. Имам още два ,различно от този ,но от съща серия. Нещо ароматите им ми се струват "лигави" .Ама много ми звучат педалски. Дали Буба ми ги подари или племенницата ,не си спомням. А що се отнася до това, ако някой трябва да е там, знаеш ли, определено трябва да е този, който е способен да усети не само кожата, но и самата енергия, която излъчва от теб. Не знам дали е реалност ,но симпатицираща ти жена излъчва някаква странна мека енергия ,която те стопля ,но не толкова физически ,колкото емоционално -чувствено.Някак те разбира като човек и емоция. Това е цялостно преживяване, което е в състояние да върне човек в същинската си същност.Е, ти знаеш, че не мога да пиша като теб.Просто споделям мои наблюдения. Прегръщам със сутрешна прегръдка -Ал
Добро утро, Ал! Пийвам второ кафенце. На първото, поднесено от батя ти, му се наложи да ме изслуша за наранените ми чуства във фитнеса. :)))) Цялата ситуация е твърде смешна и разбира се, че не е в моето право, но все пак си мислех как бих поставила строги изисквания за това как да ми протичат тренировкитв. И сутрешните емоции идват не от друго, а от факта, че го чакам да ми пише "кога ще е свободен" за следващ трен. Вярно, бая си наснаждаме графиците, като затърсим удобен час, но това сега ме поставя в позиция на чакане, която не харесвам. И ако бих му казала още 2-3 нещица, които батя ти чу, накрая отсече мъдро "Избирай хълма, на който ще умреш". Демек нищо да не казвам, да си подтисна характера и да отивам с ясното съзнание, че ми се помага и че правя нещо за себе си, като изцяло заглуша всички съпътстващи наранени чуства и егота :)))). Такааааа, тегля им чертата. Исках да ти го разкажа тва, заради готиния лаф, френска поговорка, която бас държа, че знаеш в оригинал! :)))) Ал! Много ми е приятно, наистина изумявщо, колко силно и колко адекватно усещаш дреболии, които казвам. Тук хората се пенетрират с крак, а ти настръхна от една отпусната длан. И това ме прави подчинена на желанието да те водя още напред и все по- дълбоко в състояния, които са статични за наблюдател и дълбоко катарзисни за вътрешния свят. Абсолютно си прав, че тази енергия, която се излъчва ако се посрещне от неподходящ приемател, тя ще се отрази и ще нарани. Ще изгори. Ще травмира източника си. Казваш, че се познавам. Така е. А всъщност хич не съм любвеобвилна. Не обменям енергия чрез прегръдки за Здрасти. Не пипам хората. Имам сериозни задръжки за телесен контакт, може би именно защото пазя енеегията си от примеси. Само когато ме затегли нещо като магнит, тогава знам, че съм нужна. Че бих лекувала. Тогава докосвам. Размачквам. Отдавам спокойствие. Увереност. Според нуждата. То е толкова дълбоко подсъзнателно, че се обменят даже не цветове, не мисли, а състояния без определено име. Това ми е скрития талант. Нещо, което е невидимо за околните, да ми говори, разказва цяла история за човека и аз ща- не ща ставам емпатична. Ти, Ал, си нещо, което ми носи моите загубени частици. Когато си представям, че лежиш до мен и с протягането на ръката ти, свойско движение, естествено и заучено по навик, ме докосваш, е като да ми върнеш настройките, с които съм се родила. Например, за да се приспя може да галя дупето си. И ръката изучава формата на сгънатия бут с онова плоско изтегляне точно между бедрото към изпъкналото на бузката. Тръгваш по нея като да е балон, но скоро откриваш, че макар да има близка до сферичната форма, все пак повърхността е неравна като лунната и можеш да откриваш падинки. Това е адски забавно и пръстите сами затърсват разликите и забързват опипването в кръгчета, докато запишат в паметта си всеки по- различен по твърдина на очертанията мускул под кожата и бузието, което е просто за красота и облост. Може би след това пръстът ще хлътне в цепката и ще вземе да отброява прешлените надолу, докато се изгуби в тъмната гора :) , захлупен между двата бряга, като един Мойсей. Тпгава писъкът за оцеляване ще го накара да събере сили и да сграбчи цялата горна буза, да я отмести встрани и да я смачка като камък в дланта си, докато не пусне вода, като същински богатир. Виждаш ли, ако знам, че ти не харесваш назадничави обследвания, веднага се отпускам по гръб и те слагам върху себе си, може би с устни върху срамните лабийки и от това мога да избухна, да скимтя, да се сгърча в нервен колапс, не защото имам чужди устни там, а защото си ти. Като правилния ключ в брава. И тя се отваря магически. Някак е невъзпитано нередно да се изпитва толкова щастие накуп. Такова осенение, че Ти, Ал, Моят Ал, да ми е засмукал нежничкото розафко измежду разтворените устнички и да плъзва език нагоре надолу, застрашавайки да ме проникне .....да ми еректира малкия клит, да му се надуе надуваемата качулчица и въпреки всичко да е голям колкото кибритен фосфор, топнат и навъртян в мед... Не мога да сменям въображаеми лица на различни хора и да имам същия ефект. Гъдела би изчезнал. Възбудата би се стопила. Бих се разтрисала с настръхнала кожа, за да отърся калта като паленци из локва. Най- хубавото, Ал, е че когато мисля за теб, е без значение дали си ни представям голи. Или навън и облечени. Цялата гама остра възбуда се появява мигновено. Ако вървя към подлеза на метрото и ти си до мен при някоя от крачките. Ако пием кафе, седнали на шарена сянка. Ти като призрак сред приятелките ми. Виждаш ли, бас държа, че няма начин визията ти, колкото и фрапиращо различна да е от тази, която си представям, да се окаже от значение за усещанията ни. Ако се срещнем, бих те разпознала по излъчването на топлината през дрехите ти. По интензитета на погледа, дори да знам, че ще го прикриваш. Не е нужно да си доказваме нещо. Не е нужно да се страхуваме дали ще бъдем приети. Отдавна се разбра, че сме на една вълна и общуването няма нужда от превод. Наскоро като стана дума за отваряната коремна стена на Центи, изтръпнах защото ме е срам от себе си да играя тая роля на подмолния враг, който тя не вижда. Слава на небесата, че си толкова отдаден и верен. И че всичко, което се случва тук, е да се надяваме за доброто на духа ти, моя, нещо, което ни връща към пълноценност. Нейното не би следвало да се намалява от това. Снощи получих текст по вайбър от Бенка. Беше се объркал с кого пише. Но все пак ми стана приятно. Като баланс за егото, че сега чакам оня Глути да ме осени с благодеянието да си вземе часа с мен :)))). Нощес изчетох за един, дето 5 дена не е свършвал и бил напрегнат и много му съчуствах. Ма много. Но ако приемем, че съм една врата, тежка, масивна, релефна от вкаменели преплетени клони и коренища с месингова дръжка и ръждясала ключалка, то аз съм в дълбок сън, Ал. Ако темпото на живот на дървото е неизмеримо по- бавно от нашето, представи си сънят му. Направо е като в кома по наши стандарти. Колко чужди ключове могат да се строшат безуспешно :))))? И колко леко твоят ключ би разнищил възлестите ми сплетения да се разхлабят и разцъфтят, да се отворя и да те пропусна в райското местенце, което пазя. Може би имаш парола? На древен език :)? Може би имаш точния магнит? Зъбчатост? :)))) Хайде, трябва вече да ставам. А е почивен ден от днес та до неделята :)))). Прегръщам те силно! Ф
Като си направих почивка и цъффф тук да ти приказвам още малко, Ал. Връщам се към условията си за съвместна работа с Глути. Което чу батя ти и което ми се върти е следното: 1. Не желая да се правят почивки между сериите. Това е факт, че не ми е по специалността да го изисквам и може би греша. 2. Не желая упр от земя. И това е факт, че не ми е работа да го управлявам, само дето не ми хареса да съм в ниската позиция Аре чао, Анимето дойде. 3. Да се фиксират следващите часове, а не да ми се офлянква до последния момент, че работел с хора. Щом работи с мен, ще спазва моя график. *** Та така, Ал. Виждам, че да го уча на неговата работа не е ок и че трябва да си глътна егото за това как да си построи тренировките. За това как да разменя клиенти и че като ги застъпва, както се случи и предния път но с момче след мен, не е ок. Това вече е маркетинг. То той е 37 и не работи от вчера. Кака ли да го учи? И остава фиксирането на графика. Ще опитам. Всъщност предния път при почивките от бг клека имахме препирня и за нещо свързано с клиентите му деца. За аутистчета ставаше дума. Той се изказа обвинително към родителите. Че ги неглижират. Че им връчват телефон, за да не са им в тежест. Това, Ал, стана причина за голям разлом. Най- надменното и плоско мислене е да хвърлиш вина, а ти да си спасителя в ръжта. Обясних му, че да се приеме такъв факт, че детето е различно, е адски трудно. И че често хората не желаят истината, защото боли. И срива реалността. И още една малка лъжа, че всипко е наред и е както при другите. И затова дават тоя телефон. За да видят нормално дете. Не. Той ме напада, че не съм права, че си били виновни. Ако това си е манталитет на мислене, ако си е капацитет, къде ми е работа да му обяснявам, че всеки клиент си иска 1 та минута сбогуване, потупване, ръкостискане и чак тогава вниманието да се насочи към друг. Човекът си осенява хората. Видимо няма надменност. Но е вътре. Може и да греша. Може. И не знам що те занимавам изобщо с тоя катил :))). Работата е там, че колкото и да се стискам, все ще намеря начин да си му кажа какво мисля. А ако бях малко по- умна, като децата ми, щях да си държа мнението за себе си с ясното съзнание, че не си го дават без изгода за мен :)))). Хайде до после. Ама голям кеф е, че съм сама вкъщи. Ууууу, разкошшшшшш. Ф
Ал, разсейвам се от четене отново и веднага пръстите ми ме връщат при теб. Странно дълъг период не съм писала нещо субстенциално, но пък ми седи на дневен ред да ти поискам вниманието към нещо конкретно. Нали сме на темата за моето тяло, тааа има нещо, което много си харесвам и искам да ти го покажа. Да приемем, че съм гола пред огледало. И се фокусираме само върху контурното очертание на тялото. Нека всичко друго се размаже като мъглив блър фон и остане само двуизмерно изображение на вертикална фигура. Сега гледаме как върви молива, очертаващ плътта от височината на пъпа надолу. Гледаме нишката, която нагоре не ни интересува как се е кривила, а как прави вдлъбване навътре към материята, към центъра на тялото и следим броя на завоите. Малко след талията има едно изкачване към гребена на тазовите кости, които разширяват обиколката, но се свързват вертилално чрез нежна седловина. Така макар вече да сме завзели повечко от околния свят, все пак имаме две хлътвания, едно за талия, едно по средата на таза, които да ни забавляват окото. И интересното не свършва дотук. Веднъж слезеш ли от там, попадаш на бедрото, чието разширение е поредна шанца. Имаш остра рампа за отскок, там където жената има най- много сланинки за мачкане и изпълване на дънките, и оттам след лек отскок и летеж можеш да кацнеш на пистата към коляното. Мисълта ми е, че ако можеш да спуснеш рисунка с туш, очертаваща пропорциите на хлътванията и издатините, ще получиш може би тригърба камила, нещо като голямата версия на това, което е между краката. Често казват, че клинът се впивал между лабиите и заприличвало на двугърба камила, но пропускат факта, че ако тялото бе голо, а краката идея разтворени, може би между двете гърбици щеше да изпадне обесената глава на опосума, както се пошегува една стендъпка. Третото възвишение. Когато се гледам и връщам погледа си отново и отново на този контур, винаги ме изпълват наслада плавните му извивки същински газена лампа аладинска. А ако вече прибавим и обем към тези изображения на тяло сред отразена контражурна пустош, тогава се забелязват и малките сенки слизащи към ингвиналните гънки, забелязват се слънчевите целувки по издадените части и всичко се изпълва със смисъл точно както очакваш една пържола да съдържа и огромен попрегорял кокал с хрупкава мазна кожица, която да разкъсаш със зъбки като тръгнеш от горния край към долния или обратно. Виждаш ли точно това местенце, ми е много красиво на очите. Понякога си мисля колко хубаво би било да ме стиснеш отстрани на талията и пъпчето да се разтегли в усмихната цепка. Ще се смея. А ти ще ме целуваш под него. А ако преместиш захвата и се придържаш за хълбочните кости, за да се притеглиш към мен и да бършеш носа си в пъпчето ми, бих въздишала тежко и умолително, защото ще искам същото и по- долу. Ако слезеш надолу и захванеш вътрешното ми пухче на бедрото с една ръка, а с другата външната твърдина на крако- дупето, и ако застискаш с пръсто до разпъване на кожата, аз ще искам да обвия врата ти с тези крака и да те стисна там в мъртва хватка. Ще искам да ме хващаш все по- горе с вътрешната длан, за да усещам кокалчетата ти да влизат в цепката ми и да обират влагата, да манипулират масажно и да имитират пенетражно, тъй че да скимтя и да вия, докато не ми завреш два пръста с натиск към подкоремието. Изобщо в тази област имаш много варианти за рисуване с пръсти. Изваждаш мокрото и го размазваш по корема като букви. Или го втриваш със садистичен натиск върху зърната, които очакват своя ред. А може би ще искаш да ме разсмееш. Както направи вчера един от директорите на предприятия. Било най краткия път към сърцето на жените. Тогава би извадил слузестата си ръка и би си очертал с разкроени на вилка пръсти, мустаци и линия под долната устна. Защо ли? Знаеш защо :)))). За да ме вдишваш. И да ме вкусваш, когато езикът ти се стрелне да оближе напуканите ти от жега устни. Иска ми се да виждам бялата ти коса. Грубите бръчки по лицето, тези които очертават смеха ти. Иска ми се да виждам космите по ръцете ти, надявам се, че имаш. И тези на подмишницата и тези по корема. Иска ми се да виждам следите на времето и как кожицата прави сгъвки там, където преди не е имало. Как слънцето я е ожилавило. Как внимаваш с някои движения и ползваш опора, когато се изправяш. Искам всичко от това. А ти искаш ли да ми видиш контура? :)))) Ф
Алл, само много мъничко те послъгах с едно хълмче :))) като се обувам в момента и открих грешката :))). Ф
Ал, днес прекалих с монолога, но съм длъжна да затворя казуса. Глутело писа, вместо утре по обед предложих трен днес надвечер. И отидох. Нали ме знаеш? Посрещнахме се усмихнати, ведри и му раказах за трите си изисквания, както ги е чул и мъж ми и сме решили да не му се бъркам в работата, но поне на изпроводяк да отделя нужното внимание. Много учудено мига горкия. Но се смя като му напомних че съм му кака и трябва да слуша на каквото го отраквам. И с децата като работи пак същото да прави. Всекое е най най най за родителя му и така да се отнася. Та...с две думи, Ал, отлична тренировка стана. Всичко изпълнявах идеал. И по земя. И лафих междинно между набиранията, а той ми подава реплики като говори за себе си тъй щото накрая се върза цялата картинка как се е оборудвал, с какво разполага, как си прекарва времето и особено кое цени в часовете преди сън. Понеже и на скрипеца бях идеална и ме похвали, но с това ми се утежни чуствителността на кръстцовата област, той най накрая склони да го правя мааалко преиначено. Катп за мен. Както ми е комфортно да стана после оттам и да вървя без придърпвания и мрежи от токове. Та, по едно време от многото споделяния го питам, всипки ли клиенти са така, като мене, а той се захили чаровно с поглед встрани и каза че съм Уникат! Няма сърдити. Казах си, че не мож да ме пренебрегва зарад Анимета и затова като приключихме се здрависахме яко "Ай, брат. Мерси. Екстра се справи" и нахилени се разделихме по живо, по здраво! Много съм доволна. Сега качихме с едно кръгче спиралата нагоре. Вече не е доминация, както ти ме анализира така добре, а се получава партньорство с по-малко флирт. Бързах да ти разкажа всичко днес, не оставих за утре, защото това е казуса на деня, който утре няма да помня. Само искам да си горд. Че не съм си оставила магарето в калта. И че съм била от полза роду. И че съм напомпала сичкоту му. :))))) Пихме екстремно превъзходно вино с батя ти. И чак сега опита овче твърде сирене дето му донесох от Мадрида. Трябваше да му скръцна със зъбки задето било от овца и не щял. Виното ....една чаша букет от ягоди, мед и орехи така ме опи, че нямам сили да се окъпя. Пък и не се потих много. Но се увеличих. Като ходех между уредите, се усещах много яко. Ал, искам да вярвам, че въпреки заетостта, си добре. Че всичко е наред. Така те усещам. Но ако не внимавам, ме попъплят страхове, че като Звярът от прикаьката с Красавицата, тъгуваш и линееш. Кажи ми какво се случва с теб? Или просто ме целуни. Аз си знам работата нататък. Прегръщам те силно! Ф като Фалчовица :))))
Душко, продължавам с вчерашният коментар.Не знам, Фейче, нямам твоята сензитивност. Може пък да съм дърво и такова определение ми е давано, но не е вярно, поне според мен. Не знам как стана, че с теб, като разговор, си допаднахме. Ти си описателна, с повече метафори и някак емоционално, а аз, както вече само си се убедила, не мога да пиша. Не мога да бъда интересен. С теб сме като двама души, които дълго пътуват заедно. Та ние повече от две и половина години си пишем и обсъждаме всякакви теми, случки, спомени от различни периоди от живота ни.Това, което се случи с Центи, беше много, ама много по-драматично, на път да стане трагично. Просто я бяха изплашили за рак на матката, при това от някакъв корифей в АГ болницата в двора на Медицинска академия. Преживяхме няколко стресиращи дни, но се установи, че светилото е сгрешило. При нея цикълът винаги е бил обилен, с свирепа болка, а и се наблюдават някакви изменения, които трябва да се следят в своето развитие. Една лекарка в голяма болница ни посъветва, че е най-добре да се направи хистеротомия. Все пак Центи тогава беше на 50 години. Правят се всички предходни изследвания за алергии и други.Настъпва денят на операцията, водя я и отскачам до службата. След два часа отиваме с един колега да я видим. Въртим се като обрани евреи в някакво помещение, където са асансьорите и вратите за две отделения. Чудим се кога да питаме, а който питаме, нищо не знае и не ги интересува. По едно време стъклената матова врата се отваря и се появява Центи, в един домашен халат, плачейки и държейки ръка пред устата. Питаме я какво стана, защо ходи, а не лежи. Тя сваля ръка от пред устата и се вижда избит зъб. Оказва се, анестезиологът изобщо не е прочел листа за алергиите й и си кара както знае, като слага алергена, към който тя е най-чувствителна и изрично е посочено. Тя прави ларингоспазъм, гърлото се затваря и тя започва да се задушава. Настава паника, започва интубиране, биене на хепарин или нещо такова. При интубирането й избиват един зъб, ама не могат да го намерят. Паника да не е попаднал в белия дроб, викане на разни консултанти, един ларинголог се опитва да я изкара певица, защото имала някаква особеност на гърлото...Операцията се отлага за следващия ден. Чакам пак на същото място, изведнъж нещо се разбъркват, някакви високи гласове. След време ме пускат при нея и какво се оказва, отново онзи "специалист" анестезиолог слага същия препарат в упойката, отново ларингоспазъм, отново интубиране, отново шамари и паника, и викове. Тя си спомня леките шамари на лекарката и виковете й "не ми го причинявай ,не го прави" и шамарче. След като всичко мина, след десетина дни я изписват, но изведнъж загадка, оказва се, че не могат да намерят операционния лист- изчезнал. Сега има един голям хоризонтален белег през корема. След операционния период всичко мина сравнително спокойно, а след два - три месеца започна пак да вдига леки тежести, но основно в легнало положение. На Буба не казахме нищо, чак когато отидохме при нея в Италия. Та това в телеграфен стил ти го разказах.Днес е Първи май ,прегръдки, не заради първи май , а заради теб ,че ме правиш щастлив. Ал
Добро утро, Ал! Не мога да си събера радостта само на едно място и тя се разсипва. "Правя те щастлив" скок- подскок! Все пак тая страшка със случката на Центи е доста сериозна и не само я помня, ами ядът ми към анестезиолога само се увеличава. Няма място да работи като медицинско лице. ***Аз още се търкалям в леглото. Сънят ми бе разтеглив и успешен, въпреки че и в момента батя ти включва глас заедно с издишането :))). Нощес опитах да елиминирам вредното му влияние чрез погалки и сигурно беше минал пол час , аз вече мокра, но не става и не става освобождаването чрез финал, въпреки всички фантазии. Стоях си във фаза супер напрегнатост, напълненост и издутост, бръквах с пръстче зс още влага, а в изворчето си имаше на разположение и клита притръпваше под пръста ми чуствителен и благодарен, с таза на полу мост издигнат по едно време и не и не. Домързя ме да ставам, че да се изнеса с бръмчащия вибратор за клит. Започнах да си те представям как ми се долепяш, когато отново се мъчех да заспя и с това освен нова възбуда дойде и тишината в ума и спокойствието. Сега ще се измъкна към кафемашината. Щастлива, че те правя щастлив. Ф
Ал, понеже те поглъщам с всяка дума като абсолютна лакомия и направо забравям онези твои вметки за как не си можел да пишеш, та сега се връщам специално, заради това и да те оборя (преборя :)). Ал, аз се уча от теб! Уча се непрекъснато. И сега. Радвам се, че съм ти интересна и не ме изненадват хората, като колежките наскоро, когато казват, че ги забавлявам, макар да не знам какво правя по- различно. Но тук, когато влязох в сайта, то се вижда, че тепърва прохождах. Имаше дни, когато пишех изживявания и лични размисли. И други дни, в които си беше чисто обръщение към един Фантом. Но нямах друг начин за комуникация и качвах като публикация. Ето че постепенно набрах някаква опитност и се пооформи долу- горе нещо, което четох че било разпознаваемо и било стил. Четкащо е. Макар писането да е вид търсене на гласа си. Търсене на отговори. То е като да споделяш главата си, диска си с хора, които могат да редактират. После се научих да не им давам редакторски права. А накрая приех, че точно както гледайки едно и също, тълкуваме различно, така и при писането същинското удоволствие е от процеса, а коментарите впоследствие имат дължината на едно кафе. Но писането, то ми е медитация, в която изцяло си почивам от реалността. И твоята богата обща култура, която може да ме подтисне, ако не внимавам, благородство и сила на характера, самоувереност и смелост, които ти разчистват пътя към бели и прегрешения, без обещания или протекции, цялата тая фокусираност да изцеждаш ползи и да умееш да се измъкваш с чар, всичко това разказано чрез точно подбрани думи и правилните самоиронични внушения, това ми е безценен източник на вдъхновение. Аз имам склонност към меланхолия, която отлично познавам как се просмуква с отровния си смог, но не е могла да ме навести, откакто те имам в деня си. Ако знаеш колко хора чуват за Десантчика. Снощи батя ти пак каза някакъв бисер, на което отвърнах, че непременно ще ти го предам. А, да. Беше виц. "Толкова съм разочарована от женското приятелство, че когато искам да се оплача от мъжа ми, се оплаквам директно на него самия." Сега, миличък мой, ще си забода нослето за преговор на материала, щото Бенка обеща да ни изпита в понеделник. ** тук се почудих как да завърша :))) , възбудена и несвършила, само за прегръдка съм и гледай чудо :))) твойтичката Ф
Сигурно от годините почти не помня какво сънувам. Така и тази нощ, но поне беше нещо позитивно и някак, като съм в полусъбуждане, си мисля: „Ще го разкажа на Фейчето“, но пак заспивам и го забравям. Поне не е в онези гадни червено-черни, опушени цветове — този беше свежарски.Буба се сърди, когато не ми харесват различни блузки, и се опитва да ме манипулира, ама тези на Бос — ами да се обуе, като е Бос; други били Ю Ес Поло, вече "полото" не е на мода, нека си размахва дървеното чукче; трети били на не знам си кой. Ей, това хоум офис нанася страшни поражения — превърнала се е на придатък на Спиди и Еконт. Ама май не е само тя.Последната от онзи ден е цвят „прашно синьо“ — ще го изтърпя, но поне е slim fit, че другите ми се набръчкват в талията. Тя и Центи не харесва да се набръчкват и иска да пусна коремче. Както каза: „Ама ти си събуваш спортния панталон, без да го разкопчаваш.“ На моята възраст мъжът трябвало да е по-пълен, защото това било атестат и за нея, че ме храни. Наложи се да я закарам в другата стая и на хубав електронен кантар, както съм по чорапи, но с панталон и блуза, се премерих- ами 98,6 кг. Хайде панталонът, чорапите, боксерките и блузката да са два килограма и половина, ама пак съм си 96 кг.Развивам и теорията, че сигурно от американските бомбардировки на Югославия в костите ми има обеднен уран, тя пък се сърди. Ей сега с второто кафе мога да излапам една пастичка, ей така за отскок.Ал.
Оххх, имам и аз една черешка на тортичка за излапване :)))), сладурчето ми то! Ф
Ал, знаеш ли каква смехория се случи? Слизам с асансьора и се гледам в голямото му огледало. Мисля за теб. И от това се произведе серия ефекти. Едната ми вежда се издигна навътре и нагоре, бърза като стрела. Както когато би прониквал. И от това пък ми пробяга мускулно влакно през скулата и я повдигна към окото. Накрая просто се разсмях вътрешно. Дори не мога да се огледам без да те видя :)))). Целувки хладни и свежи. Ф
Бабе, ти не само в леглото се търкаляш, а навсякъде, с тази плондерска снага нЕма как да е.
А дъртия педерюга мине не мине два коментара време и прави констатация, че си пишели от две годиН и поЛ с бабет. Ами нали знаем, че сте си самотници клети изолирани от свои и ше си пишете и даже в отвъдното, оти сте отвратителни и никой не мое ви търпи даже срещу заплащане.
Ал, мислех си за това, че чрез фитнеса определено се повдига нагона и понеже проведохме бърз разговор с Глутело относно вземането на добавки и еректилната дисфункция, той твърди, че днес нещата не са така извън контрол като преди и нямало причини да се стига до омекване или тотална дисфункция. Определено се забелязва, че постоянният контингент трениращи са като акули. Непрекъснато се оглеждат за потенциални жертвички. Има един нисък и супер преекспониран като биче, който обича да прави цяло шоу със сваляне на потника и от земята с подгънати под тялото подбедрици се издига в ездитни движения. Или другия му номер е да крещи, когато се бори с някоя тежест, но го прави за пред публика обикновено. То ясно, че стимула на тестостерон е близо до идеята за секс, лошото е, че и на мен взе да ми влияе. Понеже последния път с Глутело като стиснахме ръцете на скрипеца, че го правя без грешка и той беше залепил ръцете си на гърба ми, за да усеща дали затварям лопатките, та ще излъжа, ако кажа, че не ми минаваше фантазията за това, колко хубаво би било, докато ръцете ми стискат до бяло оня железен грапав лост, ръчичките от гърба ми да се плъзнат отпред и да притиснат гърдите една към друга. Аз бих продължила с упражнението, понеже всички знаем, че редника минава през трудности и не бива да се поддава. Тъй че ръчичките биха могли хубаво да ми размачкат циците и даже да се подмушат на голо, за да засучат зърната. Мислех си, че дори да се изморя и да се изправя, за да закача лоста на куките, хич няма да е лошо цялото тяло на мъжа зад мен да се долепи и да продължи с играта , докато сутиен и дреха се качат нагоре, надиплени като арка под шията, а възбудената ми пазва поема ласки, дори когато отново седна за следваща серия. Понеже вчера стана дума, че съм единствената, която роптае, че има почивки, та след подобни сладки изтезания, хич не е лошо да мина към онзи уред за трен на вътрешно бедро. Така с оголените и висящи цици да се разходя на двете крачки и както свикнах да бъда обгрижвана, а то е толкова гъделичкащо чуство, аз просто сядам, докато моя треньор като един личен роб, се е привел и ми придържа стойката, през която ще преметна крак и ще стъпя на отдалечена пета. После ще преметна и другия крак, без да си помагам чрез напрягане на ръцете ми моите, а така, свободно и царствено ще се облегна като на трон, изпъчвайки гърди, за да съм сигурна, че съм залепила рамената и ще започна да изтласквам с лекота и да събирам краката с трудност. Но ако...ох....ако случайно той ми до гърба, близо до облегалката и ако се приведе до широкия ластик на клина през талията ми. И ако плъзне ръка надолу, може и върху плата, докато стигне цепката между краката и там средния му пръст заиграе ръченица, представяш ли си колко сериозна физиономия ще имам, за да неутрализирам разсейването. И ако той ми захване с цяла шепа пишието и го стисне, а после направо се изгаври с треноровката ми и бързо се подмуши под клина и под бикините и си напъха пръста в разкрача ми и го замърда вътре като червей под дъжда...аз бих дишала контролирано и тежко, и продължила с оня средоточен немигащ фокус на погледа напред и малко надясно, точно над ухото на предполагаемия висшестоящ :))). Не знам защо не го прави? То е толкова естествено. Някак цялата зала крещи за действие. Има един друг теглещ скрипец, който имитира канукаяк гребане. И ако мъж би седнал на тая пейка и вместо да се приведе към стъпалата си и да си изтегли тежестта, ме прихване под гъза, докато го обкрача и ме остави да му седна в скута, а после да сядам и ставам, докато ме държат краката, след което да ми помогне като ми държи месата далеч встрани изтеглени, а той стяга гъза и ми се набива изотдолу...би било хубавичко. Изобщо ако се замислиш, дори на пътеките, не бих имала против да ми се качи някой зад гърба и да ходи плътно зад мен. Първо ще настръхна от присъствието. После от това, че ще ми погали ръката от рамото до пръстите. Ще му усещам чатала как се полюшва в задника ми. Как бедрата му опират в моите, нищо че ходим с уеднаквено темпо и в пълен синхрон. Не бих издържала дълго. Сигурно ще се преместя върху статичните странични лайсни и ще сваля стегнатия ластик точно под дупето, така че там ще се пристегне яката и двете бузи ще изхвръкнат нагоре, а той ще ме провери с обърната нагоре длан и ще си го извади, докато аз спирам машината. Ще се наведа напред с лакти върху ръкохватките и той ще ми го мушне в супертясната цепка, която вижда между синия клин и двете бели бузи. Ще ги гали и разтваря, като се подпре с една ръка на кръста ми и ме заклати ритмично, от което ще издавам кратки високи фалцети. Мисълта ми е, Ал, че тия неща са толкова естествени и нормални да се случат, просто защото тестостеронът скача като бълха от капка пот на капка пот и всички там сме ухапани от кръвожадното му смукане. Като казах смукане и си представям българските клекове на един крак. Ами аз последния път му направих смешка като се поклоних и с глава, бавно и грациозно, сваляйки коляното към пръстите на краката. Идеята ми е, че той обикновено ме гледа отстрани, но би могъл да застане пред мен. По кожа. И аз да мажа един език от където се докопвам като изправена, та чак докъдето стигам в тоя клек, малко над коляното му предполагам. Сега, хич не искам да те ядосвам и да те карам да ревнуваш. Но е адски тъпо, да кажа, че си представям теб там, защото няма как такава опашата лъжа да мине. Ако примъкна твоя образ там, което ми е адски трудно, но все пак, тогава всички изчезват, остават само постелките за земя и ние двамата. Застъпил си ръцете ми с щанга. Краката са свити в коленете и ти се подпираш на пищялите ми като ми ги натискаш встрани и надолу, а аз се боря с тежестта ти и отстоявам чрез много приятна тренировка всъщност, докато ми се набиваш хич не леко, а мощничко и някак с ускорение при проникването. Ето, сега те усещам идеално. Изваждаш се изцяло. Главипката ти се разклаща и ми целува вагиналния отвор от всички възможни места. После се подгъваш в таза и ме проникваш, настъпваш бавно, а аз пулсирам от сокове, които ти пресираш навътре като бутало. И започваш да ускоряваш до рязък тласък, остър и безкраен при допира в дъното. Бас държа, че оргазмирам веднагически. Особено ако се наведеш да ми захапеш устната и ми пуснеш език. Мдаммм , усещам метала на верижката ти в устата си. Ал, понеже минава следобеда, а аз отдавна не съм се оневинявала от фригидност, та рекох да ти споделя тия визии с надеждата, да ме разбереш правилно. Само казвам, че машинарията още работи. И не че мечтая за Глутело или нещо подобно, не, прррросто тва телО има нужда да го притежаваш. Иначе ей нА, мисли за глупости! Да се напляскам ли? Ама отпред? :)))) Аллллл, много ми липсваш! Особено в момента! Русата спи до мен на дивана. Небето е захлупило Витоша. Батя ти си чатка на компа в кабинета. А аз пак ще хвана преговорчето по матряла :))). Един пропилян следобед. Ф
… благородство и сила на характера, самоувереност и смелост: все качества, които дъртия педераст никога не е притежавал. Питай го да ти разкаже как е отмъстил на свой съученик заради това, че онзи му се похвалил, че е свалил тяхна съученичка, в която плахото и комплексирано мамино лайненце било тайно влюбено. От яд и глупава ревност взел, че го излъгал, че има препарат за подсилване на паметта и му пробутал мощно средство за засилване на перисталтиката, от което онзи мощно се просрал и се провалил на кандидат-студентския изпит. Фалчо и ден днешен се попикава от смях, като се присети за тази случка… колко благородство се иска да направиш подобна мерзост? Или го помоли да ти разкаже как като юноша е лъскал на еротични снимки на негова позната, а когато тя като на приятел му се оплакала, че фотографът я изнудва с тези снимки, нашият лъскач подло си замълчал, че той е помогнал за проявяването на снимките. Смел е като лъв, дума да няма…
Мммммм .. доносиииии....примляссс примлясссс ....анонимнички...мммм
zdraveite az sym na 18 godini momi4e I haresvam da me unijavat koito iska da me gavri
Не ти ли ги е разказвал тези случки? Брей, че как така е пропуснал? Фалчо, айде душко, разкажи на баби какъв си бил Максимориц на младини…
Хей от долен чифлик ли си ? защото аз съм на 72 и много искам да пробвам хаха
Ал! Къде са ми веригите? Що си ме пуснал така да си паса свободно, бре момче мойе? Ужест! Разцъках у фейса, попадам на зевзешка група, зевзешки пост, тъпи коментари и кат се почнахме с автора....май се умори и се поспря горкия. Ал! Не искам. Не може така! Връзвай ме! :))) оххххх Ф
Баби, а дали Фалосчо разказва за теб на Центито? И ако да как ли те представя? Едва ли е “от един сайт за еротични разкази, една побъркана от любов по мен дебеланка, която всяка нощ си жули клитора докато си мисли за мен”, много ясно. По-скоро е нещо такова: “а, просто си пиша с един мил, умен и образован приятел от един интернет сайт, в който си разказваме спомени от казармата”…
Фалка, кажи на баба Фъ какво разправяш за нея на Центито, разкажи ѝ какъв си смелчага и как всичко си казваш как по цял ден кесиш я в СексКупона, я в ЕроХрониките и се заиграваш ту с баба Фъ, ту с Кака Тина, ту с Весела и на всички разправяш какъв си бил неустоим Казанова едно време… Ще разкажеш, ама не ти стиска, нали смелчаго?
Разхвърляни мисли. Пиано и Нина Симоне. Кракът космат на русата е качен върху моя. Ужасно е в тия хладни дни. Ако си гладен, ако ме искаш, ще се заколя. И сервирам. С руйно вино. Изяж ме. Искам да съм твоя. Кръв. Плът. Душа. Не, чакай, не това. Ще я нацапам. Душата ти е твърде непонятна материя. А аз треперя без нея. Студено е. Не съм платила за нея. Не бих могла. Безценна е. Виж за теб продадох погледа си. Ослепях. Не виждам нищо чрез очите си. Говориш в ума ми за всичко, което си струва да забележа. Ма той и принцът мълчи дали си струва просто да гледаме. Продадох и времето си. Замина. Край. Всичкото утре превърнах в сега. От страх. Че ще намериш по- добра. Не искам да виждам това. Или по- лошо. Никоя. Никоя от нас. Толкова си идеален, че няма как да съм друго. Creep. Плаче ми се от кожата ти. Плача с вагинални сълзи. Порой. Потоп. Идея си нямаш какво чуват стените ми. И тези в стаята. Без обещания. Казахме. Без илюзии за нещо. Нима Таро не ни научи. Трябва да си Обесения, за да прозреш. Искаш ли да си надолу с главата? И да се люлееш там? С брада в пубиса ми? Пиша и излиза странно. Дори не пих. Радиото пуска идиотщини. Влияят ми. Музикалния редактор е самотник и алкохолик. Умник. Недоебан. Извинявай. Работи си. Знам, знам, няма да преча. Мушкам се под масата ти и оттам ще си шушкам. Ти работи. Аз ще дялкам резки. Три за ден. Двеста за седмица. Затворът на желанието е ад. Майната му и Сатана, ще го обладая. И ще се побърка от любов. Като всички. Само не и ти. Лети, лети. Работи. Не ме гледай, така момче. Че се нуждая от две мъжки ръце. И то точно от твоите. Студени? Уморени? Сядай. Сервирам се. Днес предлагам гърда фламбе. Устни на жар. Дупе за десерт. Основното е живо и се сервира алангле. За да ти схруска езика на две. И да оргазмираш от кеф. Шегувам се. Изяж ме спокойно. Пускам само бистър сок. И много глас. Ще се разчуе. До небето. Какво правиш с мен! Пак. И пак. И пак. Улицата тъмна пее. Латерна. Стар рефрен. Да бе джаз да те прегърна. Да бе салса да ме огънеш. А то Шаде. Градът се размива в мокрото стъкло на пътуващ автомобил. Аз напред. Ти след мен. Светофар. Ще сляза ли? Искаш ли? **** :))) Ф
Към анонимния дето се мъчи да клепа. Ал е добре приет. Навсякъде. Стиснали са си ръцете. Така знам. Значи така е. Жените сме едно. Че дава усмивки и внимание, където е нужно, аз защо да страдам? Нима съм нещо с предимство? Откога казвам, че сме равни. Че за вас да има. Ас, ас. Ас. Ас сам един слуга. И туй знаете. Нямам права. А задължения. А че онова с дриснята е смешно. Така е. Цял ден се смях. Ал не е нещо да го задържиш и уловиш. Не се опитвам. Ще съгреша. :)))) Ся па немоа се спра. Тааа исках да рекна, клепалце, че опита. Добре. Явно скучно е там. Е, тук ней така :)))(). Винаги съм била уанменшоу. Сядай и са учи. :)))))
Ти си ясна, да ти покаже Фалчо пръст и цяла седмица ще си като нивото на река Дунай в сантиметрах - саншанжмо. Но аз чакам да чуя Фалосчо какво разказва на Центито за прежуликлитор баба Фърцуца, отраканата Кака Тина и неслужебната Весела, както и за споделянето на спомени за ебането на колежки по времето на тъмния соц. Но иначе да - Фалката е един изключително благороден, смел и честен човек, дума да няма, кой може да се мери с него?
Ней честно някак. Всички знаем, че Центито е няква асексуална психарка, която има панически страх от асансьори и ЕмЕрТе и че Фалчето доста ѝ е изневерявал на млади години (т.е. явно е била бая дърво в леглото), а тя какво знае например за подгизналото от буйни фантазии междучепие на баба Фъ?
Знае толкова, отколкото се нуждае за пълното си щастие и покой. Знае, че е титуляра. Дъуанендонли. И Ал пази тъкмо това. Не ще пийм ний кайвета до Фантастико. Ще късаме листенца бели и ще пишем фантазии. Защото я пазим. Нея. Важната. М? Така арвсва ле ти?
Все лесни въпроси задаваш, безлики. На всичко отговорих. Какво пичеля? :))
Не я пази, бабе, крие се. Като АКБФК преди девети се крие, има разлика. Ако я пазеше нямаше така да я разнася, та всички да знаем и майчиното ѝ мляко; цяло чудо е, че неин познат или нейна позната още не са попаднали на откровенията на Фалчо, тутакси щяха да я разпознаят и тогава да видиш ква перушина ще хвърчи от този твоя възлюбен - “смелия” и “благороден” “пазител” на семейното щастие и любов. Викаш пази чувствата на ревнивата Центи, уважава я. За това така старателно крие от нея, че въобще не може да си държи патенцето в панталонките, от любов го прави. Истински благородник. На теб не ти ли е странно, че точно с изкукуригала кукумявка като теб си споделя Фаленцето най-съкровенни неща? Не с Нея, Любовта на живота му, Прима балерината, Госпожа Шефката? С теб? Нещо така да виждаш някакво несъответствие? Знам, че не, въпросът беше риторичен.
Пак простотията ти надделя над всички други качества. Щом наричаш жена на 50г баба....няма кво да ти чета нататък. Е, дадох шанс. Ма кат не чини, туй то. Фърррр
Много сте зле бабии, много сте зле! Ядете засъхнали говна, оригвате се на свежи лайна и се давите в пресни такива, но сте умствено нефелни за да го осъзнаете и продължавате да парадирате с низшите си възможности. Валтер Бенямин
Я пак, я ...., нещо не ти се разбира. Жена пък на пеесе. По онова вашето лелеено соц време жена на тия години беше баба, баш пенсионерка. Отделна тема е, че при теб природата се е изгаврила и по нищо не ти личи да си на пеесе, ЧЕ и жена при това. Фейса ти е по-скоро на дърт германски травестит, а телото на свиня за разплод. Валтер Бенямин
Е, не си ли съгласна, баби, че има нещо ако не странно, то със сигурност доста тъжно - най-близкия ти човек през последните две и половина години да е някаква анонимна шушла от интернет…
Добро утро, Ал. Айде на кафе! Ама каква Луна имашеее тази нощ! Хайде, ставам да си пусна машината и ти ми пиши през туй време, че я виж колко текст съм ти дала за домашно :))). Не бива да добавям и отгоре. Ней хуманно :))). Ф
Бабе, в няква просъница съм го писал горното, нищо не ми се разбира, все едно това ти си го писала докато четеш таро прогнозата за деня. А исках да кажа, че е ужасно странно, че вече две години и половина тъпунгера Алекс не само че не е намерил в интернет никого освен теб, с когото да се разбира що-годе човешки, много по-тъжното е, че май и в реалния живот с никого не се разбира, дори с Центи. Какъв чепат изрод трябва да е лайногризеца Алекс, че единствения човек на света, с когото се разбира е някаква недоебана анонимна шушла в сайт за еротични разкази…
Добро утро мило момиче, винаги е удоволствие да прочета твое съобщение Чета и се усмихвам, защото разговорът ни явно е минал от „кафе и мисли“ към „кафе, мисли и фитнес философия“. Центи действа нещо в кухнята , аз след душа и правенето на кафе ме по мръзва.Харесва ми, че пишеш без филтър и без поза – това рядко се среща. Но ще ти го кажа така, спокойно: в залата най-доброто „шоу“ пак си остава това, което прави тялото, не въображението около него.Иначе картината, която рисуваш – с акули, наблюдатели и всякакви „перформанси“ – е по-скоро за разказ, отколкото за тренировка. А ти очевидно умееш да пишеш разкази, дори когато уж говориш за повторения и скрипци..Аз си допивам кафето и си мисля, че най-интересното при теб не е залата, а това как мисълта ти винаги успява да я надскочи. Случайно някакво съобщение погледнах, знаеш, че чета само това ,което е написано от теб, а останалото е "шум в канала", някакъв писмен и умствен отпадък, плод на пълно безмозъчие и липса на когнитивни и аналитични възможности .Съществото нито помни ,нито разбира ,нито анализира ,но не и то петимно за внимание се бута в нашите споделяния. Предполагам, че е влюбен в теб и не може дребната душица да понесе факта ,че с теб се разбираме.Смятам ,че страда от някаква форма на душевна и ментална ерозия, но доста за него.Ясно е ,че в това кално време няма да ходиш до вилата иначе щях да се радвам да ми напишеш каква е там ситуацията.Прегръщам те ,притискам те , вдишвам ти аромата на тялото и косата. Ал
Ооо, Аллл, сладурчето ми то! Изчервявам се направо. Наистина ли ставало и за разказ? Вярно е, че се поколебах и аз, дали и с "италианския певец", другия симпатичен треньор, не би се получил интересен сюжет, но някак тия дни не ми се получава писането. Понякога стоя с кафе и намерение да почна. И като знам, че всичко тръгва от само себе си, понякога от дума без всякаква насока за напред, и разчитам че би се получило. Но не. Пишат децата. Курса. Сестра ми. Някой. Нещо. И някак освен всичко ми е останало нещо като незнаммм, лек пясък, че не знам на какво ще попадна като отворя разказите. Шегата, шега, обаче аз не пия :))). Имам си нещо за преодоляване, което не е сигурен факт, мили мой Ал. Тук ми е добре. С теб. Ако наистина нещо ми зачовърка мозъка и стане непреодолимо, ясно, ще действам, но засега съм си тук. Помниш ли оная невероятна простотия с юмруците и бременната? Мисля, че там някъде стана тотал щетата. Но да не говорим тъжни работи. Знаем, че не съм от най- злопаметните хора. За фитнеса, абсолютно си прав, даже днес мисля да отскоча за междинна пътечка с наклонче. Много ме радва видимия успех и полза от ре-мобилността на кръстовата област. Като се замисля, имаше последните година- две поводи да ми боднат инжекции и в крайна сметка какво очаквам? Иззела съм болката, но травмата си е останала там. Много ясно, че ще почука да се обади, че още чака решение. Напрягам се, че ме чакат разходки, пък четене, пък много цели за късичък ден. Хайде, прекрасен ден ти желая! А за тролчетата не се притеснявай, уж и аз не ги чета, но когато ми се драка с някого, си позволявам да им дам от вниманието си. И винаги се доказва едно и също- стъкълцето в окото на Кай. Помниш ли приказката? За Ледената кралица? Горкият, наистина вижда всичко наобратно. Не си мисли, че могат някакви чужди претълкувателни клепания да хванат коренче при мен и да ти навредят. Те са нищожни. Истинската забава е, когато се боря с моите леви израстъци изпод лявото рамо, на онова опашатото съветниче :)))). Целувам те и да знаеш, че много ми харесва как ме търпиш :))). С всичкото ми. :)))) скок-,подскок Ф
Душко тук за учудване настъпи приятна и леко мързелива тишина.Центи след като по избърса прозорците от "чистият" пролетен дъжд се е кротила.Баба скучае и се врътна до апартамента в "Яворов", ей така от скука,защото милият отишъл до родителите си. Така ,че съм оставен на спокойствие. Преди малко слушах някакъв политически мазник и лицемер Стоянович, да сега е още по -тихо,защото има само образ.Вчера на така се случи ,че за един ден по музикалните канали пуснаха две парчета на Битълз, и някак се пренесох във времето на младите си години .И двете носталгично ,но не са като "Yesterday", "And I Love Her", "I Want To Hold Your Hand", " Girl" като в случая говоря за стари парчета на Битълз..Не знам по този музикален канал ,кой прави микса ,но понякога от моя гледна точка е много сполучлив.Някои парчета са свързани с дълбоки личностни изживявания . Не знам от какъв дявол понякога доста често пускат не особено сполучлива версия на парчето на Пол Саймън и Арт Гарфанкъл "Bridge over Troubled Water" ,мама много гадно звучи в разлика от оригиналното изпълнение .Даже някой каза ,че са се разделили.Може да звучи лигаво и превзето ,но искам да се гушна в теб , ей така чисто емоционално. Ал
Ал, душо, много е смешно! Чета, пиле мойе, една статия и питам ии какво означава промискуитетни жени :)))). Ма бошкейййй, кво нещо е тва бисквитката и следящото око на бога, че като ми наизлязоха статии за многоплодни бремености от сперма на различни мъже :))) при такива женички. Начи, представям си ги онея 7 -мината негъра за белия диван, но за целта на изследването е нужен и арап :))), та да проличи при раждането, че са двузиготни и от различни генотипи. За мен, промис- куитетни, звучеше като обещаващи :))) охххх и не съм била далеч от тълкуванието. #смешное. А дяцата така оплюха Глутело и кви ги е вършел преди години и как не бил квалифициран, щом оставял коляното ми да пука на клековете, че съм се смяла от сърце. Особено на частта какво би постигнала жена на 37 в сравнение с него, като мъж :)))). Големи са образи. Изкараха ме дърта консервативна женомразка, която се респектира от член, бай дифолт :))))). Как не виждат милите, че наистина идват едни момета във фитнеса, дето гаранция, че са останали по математика на събиране и изваждане , обаче късите топчета не им покриват циците и се попипват една друга край лостовете, търсейки ефекта на нежния еротизъм. Е, не съм женомразка, но и не ми е приятно да им чета посланието в погледа. :)))) Знаеш ли, поне един сигурен ефект постигнаха. Преди ходех с дълга баскетболна фанела над клина, която ми скриваше дупето. Откак Анимето ме сецна в самочуствието :)))), си сложих къса фанела по тялото, а ще почна да ходя и с профи бюстието, новото. Ами Глутело много искрено се изуми, като му казах, че не съм щастлива да работя пред огледалото. Аз виждам дефекти. Той ме гледаше с увиснало чене като бавен. Всъщност това беше много як комплимент. А батя ти ме подкова с това: поне правиш нещо, ходиш, мъчиш се. Да, казах си наум, ще демонстрирам мекота на тялото в определени места, но и желязна воля! Няма да се крия. И сработи. Като застана на пода на четир крака и заповдигам срещуположните за баланс, вече не мисля дали в огледалото под висналата баскетболна фанела се вижда корем :))). Ама тва жените сме страшни уруспии към себе си. Ако ми дадат мачете, ще се окастря тудъбоун :))). Прегръщам те! Силно. Искам да си въртя дупето върху чатала ти и да ме смъмриш с поглед! :)))) Ф
При железата, чек! :))) Потни прегръдки и ухапки и осмучки :) Ф
Ал! Тая ситуация се повтаря до безкрай. Публикуват се отврати. Еднотипнички. Дразнителят дали не е един и същ. Видях коментар на Тина и Рене за това. За пръв път и аз съжалявам, че имам разкази тук. Бях поискала от Купоний да ми изтрие ника. Мълча. Няма да го моля и за тях. Сам разбираш, че е абсурдно да си мигаме с клепки тук, докато на входа са лъснали простотиите. Имаш причина да влизаш тук, да останеш, аз имам само теб за причина. Но, помниш ли, никои вериги не обещават покорство. Не ми пиши утре. И аз няма да влизам. Ужасно е като свикне човек на хубавичкото. Много трудно се адаптирам към ден без теб. Не пожела друга комуникация. Затова, майната му. Драскай да драскаме клечката. Някой се чуди как да ме вбеси и от това трябва да знам, че съм му важна. Е, имам изненада. Целувам те за лека нощ. До когато, където. Ф
Тая пак се зарича да прави неща за които няма и волята на ЛЕНИВЕЦА. Колко ще издържиш бабе, без единственото си верно помиярче аленце-паленце??? Без него може и да издържиш, но без нашето подфичкване едва ли ще издаЯниш, най-голямата ти жертва ще е да си смениш псевдонима, в което се съмнявам. Та това е, ти си като един злокачествен тумор на сайта, няма отърване от теб, не и преди да погребеш целия сайт с потребителите. Валтер Бенямин
Мож па да погостуваш тайно на твоето тъпо саше в хрониките, да го видиш как се вживява, предрешена, като вакло агънце за 6 май. Д. Т. и без това те чака от година, а ти все не доаждаш. Валтер Бенямин
Добро утро, умно и мило момиче, моето Фейче. Нека си "клепат", остави ги, те завалийките скимтят за внимание. Знаеш ги, онези сиротни кученца, кръстоска от десетки породи. Те лаят, скимтят, просят внимание, я някой да им подхвърли нещо отпадъчно да хапнат, я да ги погали, я да ги подритне. И това го възприемат като знак на внимание, и скимтят от щастие.Когато понякога ми додееше в института да съм все аз в устата на някои хора, споделях с Румката. Тя, като повечето жени, някак наблюдава тези почти невидими процеси и ми казваше някой анализ в зависимост от случката. Нещо от сорта: „Мълниите удрят по високите дървета, а ти си висок, като излъчване, позитивизъм, радваш се на вниманието на колежките и жените“. На мен хем ми е приятно, хем не ми се иска да съм в устата на хората.Друг път казваше нещо от сорта: „Завистта на дребните хора е насочена към тези, които не се натрапват за внимание.“ Имаше нещо от сорта: „Развитието и животът ти са добри, кариерата ти се развива "то пък една кариера, кариерата на Центи също ,за нея беше вярно“, „Ето и в Съюза на кого обръщат внимание руските момичета.“ /Ами, не бях само аз, бях с Ицо/. „Имаш прилична кола: /да, бе Фиат 125Р, втора ръка, със започнали да гният ‘бомбетата’ на калниците“/. Най-обикновен живот, да не съм холивудска звезда, и с Центи холивудска двойка. Просто младо средностатистическо за времето си семейство. Други бяха с много по-добър статус във всякакъв аспект.Та и тук, с теб си обменяме съвсем лични случки, ежедневни случки, или както има един филм с Мишел Пиколи: „Нещата от живота“. Ама не и това и то ги дразни.няма пикантерии ,анатомични подробности. Харесва ми как описваш нещата, които ти се случват. Просто си Център, това не е нещо, което можеш да поискаш или не. То е нещо друго, нарича се „излъчване“. Същото беше и с Центи, когато се запознахме и когато я гледах от прозореца на стаята. Нито е най-хубавата, най-обикновено момиче, само с малко по-хубави дрехи и облечено с повече вкус. Тиха, ненатрапчива, мълчалива, а около нея една групичка шумни, самоизтъкващи се приятелки. А тя някак тиха и свита, но личи, че тя е „лепилото“, което сплотява тази групичка. Същото и при теб, търсят твоето внимание, твоето одобрение, твоите съвети и насоки. Някои ги възприемат с внимание, но други ги дразнят. Така и тук. Не знам колко ги четат, на някои са им любопитни и интересни, други ги дразнят, трети просто са странно елементарни интроверти -навсякъде ги има. Все едно страдат от перманентна констипация. Та и тук, може и е твърде вероятно, един да се изявява под различни имена или да е стандартна „анонимка“. И тук някога в къщи сме получавали анонимки- някъде 3-4 броя. Една твърде лична, касаеща персонално само мен и мои постъпки, други касаещи двамата. Май ти „додеях“, както казват понякога хората. Топли сутрешни прегръдки, твой Ал - сръбващ поистинало вече кафе.
Ей дърво, не само кафето ти е истинало, но и ти самият. Твоето миличката ти писа да отивате да си пишете ДРУГАДЕ и повече да НЕ й пишеш тук!!! Колко мозъчни клетки са ти необходими за да го асимилираш? Даа, повече от две, първата диктуваща- яж и сери, а втората размножавай се. Вземай си самочувствието и лицемерието+любимата си сФинска фичка и оди се наври в жалката си дупка от където изпълзя и се довлече в сайта. Циба помиярче самотно, да се отъркваш в полите на леля ти Тинка и Весела, щом си добре приет и (анално)долюбван при дяда ти Торбалана. От как се появи тук с ръждивите си спомени и гнусни разбирания(с лизане на задници към прогрес) оная ненормална шизофренична фичка ТОТАЛНО откачи, че толкова Фнимание кой й е обръщал до сега, а че чак и да й лиже безспирно гъзището необятно. Е верно, имаше няколко първи цигулки, които се менкаха във времето, но и те си изискваха някаква поддръжка от време на време. И всеки който разбереше, че пет(5) пари не чине се омиташе яко дим. И така, оди си чЕкай слънцето Фичкино да изгрей от нЕкъде и там да го обърнете в блато с любимите ви лайна. Валтер Бенямин
Колега, ще се окаже, че воайор е само пръдлянчика. А бабата, колкото и да се прави, че не ѝ пука и е над нещата само заради пръдлянчика седи тука и търпи всички негативи да е тая тъпата шматка, изгората на анонимния дебил Алекс. Има поне милион начина дъртото магаре да си говори с бабата анонимно и никой да не им пречи и няма никакво оправдание дори за умствен инвалид като него, освен че му харесва да се излага публично. И точно е това опърпано подритвано от всички малко помиярче, което отчаяно търси любов и одобрение и е готово да яде лайната, но да получи поне малко внимание. На бабата обаче май ѝ омръзна да се прави на шут и тя да руча жабетата заради дъртия пръдльо, пак че доста издържа…
Не е воайор, Алекс е душевен ексхибиционист, двамата с Отфеяната са си лика-прилика. И не ѝ вярвайте, че уж ѝ било омръзнало да се излага, след ден-два ще се върне все едно нищо не е станало и пак ще си гукат тези две тотално изкукали гълъбенца. Къде другаде някой обръща внимание на 50-годишната тийнейджърка, всичко което тук разказва, че едва ли не е център на внимание - на курсовете, които посещава, на улицата или във фитнеса - всичко това е само в нейното болно съзнание, никой никъде не я бръсне за слива, дори горкия човечец, за когото е омъжена…
Тя горката от как се е пръкнала си мисли, че света се върти около нея. Завалийката. Тц, тц, тц, колко мъка има по този свят..... Валтер Бенямин
Разбира се, че приказките й ДИКИШ не хващат. Просто й се налага в началото на месеца да посети КАРЛУКОВО за зъдължителната месечна терапия под наблюдение за два-три дни, еле сега предстоящото затопляне ще й обостри диагнозата и тя е с предимство там. Апропо, в Берлин се радваме втори ден на летни температури, вчера 26°, а днес 28°.
Директоре, едно птиченце ми каза, че си ме споменавал. Никого не чакам, керванът си върви, всички са добре дошли. И ти, и тя, и той. Специалните покани разпратих в началото на хора, които бяха тестери. На теб не пратих, защото ти принципно отказваш да се регистрираш, а едно от условията беше това. Честно, ум не ми го побира, защо Ф. не се регистрира, да блокира всички потребители без fallschirmspringer.1971 (както е регистриран Ал. в Хрониките) и да си гукат двамата, без никой да може да им пречи! Казвам в Хрониките, защото май Алекс отказва да се регистрира където и да било другаде. Което някак си гали самочувствието...
Фейрито по-скоро ще си пререже вените, но няма унижено да допълзи в Хрониките, с което да докаже, че Д.Т. през цялото време е бил прав, а тя като пълна идиотка е защитавала някаква глупава кауза от криворазбрано чувство за лоялност към хора, които пет пари не дават за нея. Ако разбира се приемем, че Този! Път! Вече! Наистина! Говори! Сериозно! А не е поредната буря в чаша вода как тя обидЕна, огОрчена и възмУтена си излаза... за да се върне отново ни лук яла, ни лук мирисала.
Нали това обяснявам, слага един игнор (предвидили сме го като опция) на всички и на лични си гукат с Алекс, колкото им душа иска. Аз всъщност много пъти съм посочвал като възможност други платформи, но Алекс не ги иска. А това, че съм бил прав за всичко, което казах още преди две години, няма смисъл някой да признава. Фактите стоят черно на бяло.
Изречението “няма унижено да допълзи в Хрониките, с което да докаже, че Д.Т. през цялото време е бил прав” да се чете: “няма унижено да допълзи в Хрониките, с което да признае, че Д.Т. през цялото време е бил прав”
Няма какво да си товариш ума, защо не се е регистрирала фичкина баба в Хрониките, колегата го е написал дедето е ДУШЕВЕН ексхибиционист. Бабата тоже. Умират си да се самосхвалят, като почнеш от на единия казармата и пъпчивото детство до сервизите със златен кант, преподавател в институт, дебелия кюпек и стъкления трети ГЬОЗ с картите таро и хирургичните очни операции на другия. Компетяги, връзкари, имотни, красиви, сноби със синя кръв и по-по-най-, ама НАНАЙ! Ще им се, самотни жалкари, изолирани и подритвани от свои, шматки. За това съм и аз из коментарите по сайтовете, да свалям от небето разни самозабравили се малоумници в лъжите за себе си. То разни 50 годишни прасета се описват като манекенки. Други неграмотни педали били ръководители на некви си колективи, и скачачи от високо. Цялата държава е пълна с такива кастрирани индивиди и за това всичко в БълХария е на това дередже. Баба през живота си е видяла два хуя- този на господина(моите почитания за здравите нерви), когато е била осеменена за продължение на рода и този силиконения с който си обира паяжините на шундата. Другия педал, дето са го ебали и връзвал обувки е видял путка след като се е уволнил и майка му е сводничела с колежка. Ама това никак не им пречи да се представят тук за порно звезди. Откачам от поведението на такива мишоци! Моята роля е тази- да ги дразня и осмивам, както потребители така и пишман автори. В Хрониките също са много, и си се четкате, както видях някаква госпожа ви беше написала, че сте си затворено общество. Видях, че си пърдите и душкате, ама си ви харесва щот си е ваше. Писал съм ти МНОГО пъти земляк, УВАЖАВАМ те, като автор! НО характера ти поне в сайтовете като Админ и Модератор- ТЦ, не мога да го приема! В сайта ти също има много такива като баба Ичка, при вас е леля Финка. 26 сата, 7 дни онлайн, от всичко отбира и на кучето в гъза завира, НО най-вече себе си. Така, че няма как да доаждам у сайта ти да си туря пармака, като знам, че ще бъда трит при посочено различно мнение от вашето. А по принцип не се регистрирам, защото ползвам други СЕРИОЗНИ сайтове където съм регистриран, в такива влизам за да се забавлявам и опъвам нервите на разни самозабравили се блатни феи и лайнянчици, петли+звезди и ръждиви компаси. НО се валидирам и съм единствения потребител посочил НЕВЕДНЪЖ име, адрес и телефон-РАЛНИ при това. Апропо, другата неделя летим за Варна с моята принцеса, дадохме каквото можахме от себе си в Берлин. Така, че директора ще се завърне ;)) Валтер Бенямин
Директоре, лек полет! Административната длъжност е неприятна работа. Тя е жандарска до голяма степен. Трябва да направиш така, че хората да се държат цивилизовано. Аз съм на мнение, че средата определя характера, по-често, отколкото съзнанието определя битието. За това създавам среда, която да предразполага хората да се държат добре един с друг.
А някой има ли предположения кого е искала да сюрпризира с отсъствието си баба Фъ? Едва ли съм аз или Д.Т. (то за нея това е едно и също), не е Директора, не е и дядо Алекс, лека му пръст... кой остава? РъХъ? Или има някой нов бабин подгъзунчик? Мистерия... :))
Не е мистерия, преддтавя се като Proton- това е модератора на сайта. Бабека, чакаше он да изтрие за пореден път коФтите коментари за нея. Валтер Бенямин
Егасимуисмешката, бабиерата наказва модератора с отсъствието си, така ли? Тя на това ли му вика "Да драсваме клечката!"? #трагичноенеесмешно #бабетисериозноли #ненешепаднаотхилеж :))
Не очаквах и тук да срещна същества, страдащи от месиански комплекс. Е, свят голям и всякакви бродят
Забелязвате ли, че откакто баба Фъчи я няма педофилията намаля?!
Аз не забелязвам нищо съществено да се е променило в тематиката на сайта откакто бабата си обра крушите, но май е станало по-тихо и по-спокойно. По-малко раздори и провокации, дедо Алекс го няма да вмирисва на непрани партенки и спаружен хуй всеки разказ, дори Директора напоследък е като че ли някак по-благ... За добро е!
Винаги съм бил с добрите- ДОБЪР, за лошите- ЛОШ. Винаги ще приземявам разни самозабравили се в лъжите си мишоци и дърти баби. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А изоставеното и самотното псе ръга тук-там по някой соц коментар без да се валидира като- вечно твой Ал. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Липсата на педофилия може да се обясни с това, че вече всички разкази тук се пишат от чат бот. Той хич не обича да пише за непълнолетни, макар че при определени обстоятелства кандисва.
Той може да не обича, но това е фетиш номер 1 за Админ баба. !!!директора на БАХУРНИЯ!!!
Куца ти логиката, Бахуре. Това, че теб не те е огряло, не значи, че тя си пада по млади, още по-малко по невръстни. А най-смешното е, че по-самозабравил се от теб постоянно пребиваващ тук в този сайт няма. И на кокошките на село им стана ясно, че само тук получаваш някакво внимание (в реалния живот - нула), затова си денонощен кибик в сайта. /Изку Куригал/
Оказва се, че съм грешал. Педофилията продължава с пълна пара.
Напоследък много се смея. Бахура бил с някой добър. Хахаха. Сайта бил негов. Хахаха. Искал във всеки разказ ебане. Хахаха. Тъпанара още не е разбрал, че един хубав порно филм е по хубав от най добрия му разказ-преразказ. Не е лесно да проституираш с думи. Плювай си на воля. На кой ли му пука. Седи си тука. Дори и най дъртия старец или баба с пари може да си позволи по добър секс от тебе. Вместо да изкараш някъде нещо седищ под путката на някоя и само я миришеш.
Къде се покри бе директор. Нека голямата патка която я търсиш във всеки разказ постоянно да ти е вътре. Отърване няма.
Я виж, я виж, ято патки софлират на проскубаният дърт петел. Пасете си зелена тревица и се кълвете помежду си, това което искате да направите не е за вашите патешки човки и патешки акъл. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал ♡, На десетия ден : Минах под зеленията на смокиня. Вдигнах очи, търсейки плод. Малки орехи накацали тук там ме усмихнаха. А този, едричкият с кожест вид и изпъкнала жилка ми спомни за теб. Как дойде тази нощ и във два. И в четири. Как не пита. А ме разкрачи. И легнал над гърба ми, пъхна ръце под мишниците ми сякаш са лост. И се набра сто пъти във мен със сила. Твърдина. Порещ Мисисипи, дишащ в ухото ми параход. Без весла, чух плисък. Без пълзящи брегове, се удуших във възглавницата копринена. Не мисля за теб. Не и когато съм в деня си. Болиш ме, докато се събуждам. В миговете първа глътка съзнание. Че те изгубвам. После пия кафе, мантрувайки неиметоти и нетялото прегръщащо. Стипцив смокинов сок си, разял кожата ми в рани от нощни докосвания. Случайно да имаш мехлем? *** Ф п.с. не ми пиши , влизам по заповед на сърцето , не по час, не дата, не по време Ф
И така скъпи колеги, баба изпълзя след лечението си в Карлуково(дано този път по-дълго я държи действието на медикаментите) и още със замъглено съзнание веднага се захвана да пише на миленкия как сърцето й бие и живее за него. Коронният номер на фичка да се направи на обидена на някого за да има алиби за отсъствието си от сайта. Дейба и изтритите, дърти курвенски номерца. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, не е издържала без любимите си разкази за 12 годишни момиченца.
Тя разказите си ги четеше и коментираше анонимно, но не можеше да пише на тъпото саше каква любвеобилна шафрантийка е. Върти се, гърчи се, като ударена змия и пак тука. Това да си шизофреничен ексхибиционист ней ИЧ лесно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Леко с напъните на детското си мозъче, Бахуре, че току виж пукнеш някой кръвоносен съд и ни лишиш от смешките си от детската градина! Все пак отдавна не си млад, но въртиш 10 изречения от години. Първолаците имат по-богат речник от тебе. И никой не е изпаднал до толкова, че да се припознае в обръщението ти: "колеги", г-н "факторе" :)))) /Изку Куригал/
Проскубаното петле пак скокнало върху оградата на курника и започнало да врещи, че е накълвано от кокошките. Гледай само тая откачалка курволИНА докото ти обещава дърта шунда да не ти оскубе задника. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Чудя се...дали дразня някого? Би било чудесно :)! Но не е това Господарят ми, не. Служа на друго. И пак ми даде заповед. Да говоря. Voila, горещичко, пари : Не ти казах тогава, Когато дишах на балкона, Час преди края на нощна смяна И в небето плуваше кит. Не ти казах, а китът вплътни тишината. Хвърли сянка. И с мъдро око Огледа земята. Безразличен. Бях топла от леглото, а мрамора- студен. Гледах нагоре, а гърдите ми- напред. Вдишах нощна влага, мухъл, мазе. Изпаренията на земята, проветрени от лястовичи криле. И усетих как ме давиш. Клекнал между краката ми, изсипваше ме към небето. Клекнал под мен, ти ядеше устните ми наобратно. Целуваше ме държейки се за бедрата ми. А аз гледах в кита и той в мене И очите му бяха черни. Като бездна лишена от време. И съд. Краката ми изтръпваха вледенени, По тях пъплеше течен азот, По вени и артерии, с разменени цветове И с корем вдишващ влажни спори, докато ума потъва в сън от еуфория. А ти ме отля като бронз. Да чакам езика ти да ме обходи. Да не дишам. Да скимтя без глас. С онзи равен тон Под прага на чуваемото, Когато стоя и чакам езика ти да ме оглади. Да ме разпадне като оня живак от Терминатора. Стоя на плочките. Ледени стъпала. Пулсираща и топла. И чуствам пръстите ти как ме разтварят И как се овлажняват в мен и Как ги облизвам и клюмам напред към парапета, А ти ме оставяш да полетя, подпрял възбудата си в мен, ме хвърляш в дълбокото при кита. И е тихо. Сакрално. И ужасно студено на краката. Но аз горя от плясъците на телата. И тека от желанието си да съм дъжд. А ти- семе. Има нещо много любовно в това да си Градинаря. А аз- клоните за окастряне, които пречупваш. Ръцете ми зад гърба, косата заскубана, Прави и разлюляни без опора, Се срещаме като синусоидални графики. Има много любов в това. Да си груб. Не от злоба. А умиление. От липса на контрол. Имам желание да е така, щом стъпалата ми са ледени, а пишът- загрят от устата ти. Имам желание да съм инструмент. На чистката ти. От мисли. От язви. От света. Имам желание да бъда твоя предизгрев и еякувация на нощни страхове и напикаване и заекване. Искам да приключиш с мен преди да почваш деня си. За да си чист. А аз да нося отпечатъка на болката ти по мен. Не ти го казах. Когато бях на балкона. Вдишвах мухълни спори от нощния конденз. Сгъстени хорски самоти. Напивания. Побои. Рутини. Ругатни. Гледах как кит се носи в небето и ме следи с черно око. Виждаше те. Какво правиш с мен. И знаех, че така е било. Имам спомен. Кожен. А китът те държи в окото си отпечатан на стоп кадър. Затова не ти казах. Не е възможно да си го забравил. Нали? **** Ф пс ДесаПоетеса у сайт за порно маняци :))) Искрено се надявам да дразня, които не могат да напуснат и с нерадост остават :))) Ф
Ооо, шунде, завърна ли се? Заповядай, заповядай, докато не се е филтрирало и избистрило блатото, елате и почнете пак да серете. Ами тъй ще е, други заповеди освен ЯЖ и СЕРИ, като те може да ви дава разваления правешки микропроцесор. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ти, Бахуре, май се мразиш, а? Или толкова ти е капацитета? Хайде кажи ми, че: “Проскубаното петле пак скокнало върху оградата на курника и започнало да врещи, че е накълвано от кокошките." е написано от зрял мъж, а не от дете максимум на 10 години! Ти сам се унижаваш. /Изку Куригал/
Кукуриго той във всеки разказ търси ебане. Или си подава "Златния гъз" или си размахва рязания член. Какво очакваш от подобен екземпляр. Типична селска пръчка. Директор дето псува на всяка втора дума. Светилото дето раздава порциите.
Хахаха, тандема на секс диетата, двата пациента от КАРЛУКОВО атакуват. Шшш, крейзита, вземете си чукнете пак среща в оная крайпътна кръчма и се мастурбирайте взаимно. Куко, ти защо се появи от нищото и започна да кукуригаш на поразия, някой, нещо да е писал за теб та се пръкна, ама нали си и ти кученце на каишката на баба фичка скачаш за парче дърта шунка от шунда. Аре, че пак много време ви отделих на вас самотниците. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
For whom bells the chain? :)))) #смешное
Кой ден е при теб? Сутрин ли? Тук е събота. Вали. При теб? Понеделнишки? Пиеш. Дните се разбъркаха, нали? Като тесте за покер. Изгуби. Но още седиш. Умрял в кожата си. Аз не идвам. Бавя се. Точа си косата. А ти се хилиш нямо и ми четеш по устата как те пращам на майната ти. Там искаш и ти, много ясно. Да мъстиш. Само дето вече няма смисъл. Щото те забавих. И забрави. За преди. Остана там. В банята. Зад наведения ми задник. Остана да мериш карата на камъка и да се мразиш, че не го открадна. Искаш да е сряда. Нали? Да се примъкна край масата и права между краката ти да взема чашата и да я изпия. А ти да чакаш облото да те покрие, бавно сядайки в скута ти. Ще викаш, а? Майната ти. А, да, забравям, за там си. Обичаш цици, казваш. Като тези ли? Тежки. Дето падат от сутиена и се залюляват? Като хамак. Като самун в торба. Ето. Изяж ги. Или с тях да ти бия шамари. Кво зяпаш кат теле? Да те разкопчея? Аз? Чи що бе? Пареза на ръцете? От зор? От страст? Не вярваш, че се случва. Не мърдаш. Мълчиш. Застопорен за сепарето пъдиш кофеина, който ще те събуди. Аз те разкопчавам. А ти си възбуден. Още откакто те фиксирах - с глава в облегалката и трандафорите ти се набръчкаха. Болят те топките. Свиват се. Ще еякулираш без да те пипна. Защото четеш по устата ми : “Майната ти, Ицо!” А името ти звучи като вагина, щом го произнасям. Ти се облизваш. Бавно. Не е намек. Не и игра. За мен не би си правил труда. Просто вече нямаш сили. Сядам ти. И болката изригва нагоре като въздишка. Пламваш. Умираш и Аве Мария ти се струва уместно. Но не рискуваш. Шамарът ти е в кърпа вързан, ако чуя женско име баш сега. Аз те яздя.” Отче наш. Отче наш. Отче и ти си мъж, дай ми още секунда, молятевеченямадапия.” “ЕБИ СЕ!”чуваш отговор. И ерекцията ти се засилва, защото се смееш от червата. С болезнената ирония да ти пратят тая благословия божийте устенца, баш когато моя задник ти задира в ципа и все по-надолу ти изува панталоните. Циците не са лоши, мислиш си и се изчервяваш. “Боже, прости ми, че не оцених труда ти. Вълшебни са. Гениални. Дай ми още сили да ги издоя, както подобава и нарисувам.“ Циците още се люлеят там, пред очите ти. Гръбнакът ти е станал течен, а скротумът се свива конвулсивно и скоро всичко свършва. Всичко. И си останал без пиене! Дали ще те целуна? Ще си обършеш ли устата? За шоуто? За шамара? За блъфа? Жалко. Разгадах те. Не е същото. Не си струва преструвката. А за на колене е късно. Остава да залепна на хуя ти и да се превърнем в изрод, който се самосношава за забава на хората. Срещу фасове и пиене. Нали? Велико го измислих, хареса ти. Идиот си. Дразнител. Но има нещо, все пак, което имаш, без да е твое лично, а взето назаем от мойта поличка. Върни си ми го. Искам си търпението. И без туй не го ползваш за нищо. Свърших. Ноктите ми издраха линийки в твоя пубис. Ще ги татуираш за спомен. Арогантен си. Арабески с името ми. Заглавие на скришно. Що за публичност? :) Винаги съм била отровното ти биле. Не че исках. Пррросто така се случи. Селяви.
Въййй, туй шантавото пак не спи. Пак любовни терзания за неосъществени сношения с видения. Вай, вай, вай..... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Give flower instead of fistful. Cause blooming petal always wins Over logic and masculinity. So no fights are needed When laughter screams ironically: Here! Take her, i don’t need this. Only one could see a sorrow and fragile Motive by this gesture of generosity And that is the flower itself- “Anytime you say my name, you need me. Thats the law, my son, so go ahead, Scream it to the world, by every step. The rest will follow.”
Бабините девитини- цветенце, близалце, венцелистчета, чашелистчета и още бол тъпотии и гюрлюци. Оо, неразумни юроде, поради що се заблуждаваш, че си желана, желана още бленувана? Колко хубаво си беше ДЕВЕТ дни без лицемерния ти характер тук. И ПОВЯРВАЙ на НИКОГО не липсваше! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Баба шизоФейрия си тръгна за да изненада и да направи напук на Дразнителя, сега напук се връща, пак заради него... Аз не знам кой е този Дразнител, едно е ясно - не е тъпото Саше. Директоре, абе я си помисли и си признай честно и откровено, да не си ти този "Дразнител", тази тайна бабина любов? Дали само заради теб бабата не може да се откъсне емоционално и психически от секскупона? Ами така излиза май, тръпка си ѝ ти, Бахуре, теб и само теб винаги е искала да впечатли и заради теб и само заради теб се е правела на уж влюбена в Сашето, в Р.Хуй и т.н. Всъщност няма и никога не е имало друг въжделен освен теб в нейното изтормозено от тотално безсексие съзнание :))
В огромна грешка си колега. Тя баба, както я видяхте е доста голЕм верек и е вФлюбена одма в този който й каже две хубави думи на кръст. Пък аз съм си от село и без да еба магарето сено не му давам, демек без заслуги не четкам никого, камо ли да лижа гъза. Та ние с бабет сме различни като деня и ноща. Пълни противоположности, нЕма как тя да изпитва нещо към мен и аз към нея. В действителност е лапнала по някого по-сериозно, заради който е този цирк от година и половина вече и аз подозирам заради кого, но ще си остана с подозренията. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Неведоми са психариите бабини, колега. Според мен единствено несподелена и невъзможна любов по теб може да обясни необяснимото поведение на изплискалата легена и тотално изфъркала баба. И тя - във все по-кратките и все по-редки мигове на трезвенност и самосъжаление - разбира, че любовта ѝ към теб няма никакъв шанс, никога и за нищо на света, но как ѝ помага това? Никак не ѝ помага, а след това мигът си отива и тя отново те въжделее, още по-изгарящо, още по-побъркващо. Та нали точно защото дълбоко в себе си знае, че никога няма да получи твоето одобрение, точно затова то е толкова желано. Та нали точно защото погледът ти никога не би се спрял на мазния ѝ гъз и курът ти дори не би трепнал от нейната разтопена от желание шунда, за това желанието ѝ към теб се увеличава правоекспоненциално на твоето отвращение и погнуса? Колкото повече ти я риташ и отблъскваш толкова по-силно тя те желае... това е колкото банално, толкова и обяснимо, история за фатална любов, стара като света :))
ТЦ, няма никаква "фатална и банална" лИбоФ тук, а само една самотна, психичнонеустойчива жена в критическата. Която отчаяно се хвърля на врата на всеки мъж пред очите й. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не вещаеш нищо мило. Нахълтваш с взлом и страст. Дори да те боли, обладаваш пак и пак. Любов ли е това? Очите ти късат листа. От моя цвят. Да? Не? Кървя от устните. Хапеш устата ми. Любов ли е това? Ръката ти ме стиска под пъпа. Ръката ти ми прави дупка. И тук, и там. И в гърлото ми. Звукът се изгубва. Любов ли твориш? Или наказание? Подпорните колони, дълбоко между краката ми, Се срутват. Изгубвам те зад клепачите си. Не спирай! Обещаваш ми болка. Искам я. Всичката. Разкъсай ме. Много ли искам? Движиш се бавно. Ехидно. Стискаш зъби. Пенеста е слюнката ти. Да те поема с дупе? Рязко. С ненадейност? Да те осмуча? Кое? Искаш? Кое? Чета в зениците ти набор от чуства, за които нямаш време. Поради зависимост. Темпото те увлича. Пак. И още. Ти мислиш. Аз те чувам. “Тук съм добре. Не издържам. Издържам. Ще свърша. Не искам. Ще те скъсам. Обичам те. Не мърдай. Даймитаяпутка. Уличница! Адскитеискам,бе момиче! Не смей да си тръгваш! “ Любов ли признаваш? Нова поза? Стойка? Продължителност? Ако спреш, ще ти изкормя вътрешностите! Нямам по- слаб момент. От това. Сега. Моля те, еби ме! Още! Ела! Заповядвам ти! Не ме вълнува края. Продължавай! Любов ли е, ако ти давам тялото си? Без мяра? Не свършвай! СвършИ! Яж! Хапи! Целувай ме! Искам ума ти да взриви зениците. Да се попилееш. С изопнати скули. Гласа ти да се пречупи. Шамари да се чуват. Но ако ме изплющиш през лицето и ми се извиниш, ще ти извадя сърцето. Ако съм слабостта и гнева ти, Ако съм ярост и похот, Сърбеж и болчица в топките, То тогава изплющи ме. Честно и почтенно. С грохот. Любов ли правиш тогава? Ако изкопаваш със нокти, Бразди, засяти в целувки. Ако пресоваш откъсната плът, До бяло, в мощни захвати? Гладен ли си? Щом ловуваш месата ми? Ако откъсваш главата ми С белезници от яд. Шия под окови. Ако кълвеш въздишките и стенанията мои, Ястреб ли си, соколе? Последно виждам пламък. И пропадам в ада ти. Предавам се. Не на теб, много ясно. А на тялото ти. Ще се разправяме постфактум. А сега продължавай! Печелиш битка. Не войната. Не спирай! Забранявам пощада. Любов ли правим, сеячо? Ако се нараняваме?*** Ф
Прожектирах ни. На малък екран. Аз и ти Без стена, в общ кадър . Бяхме си в нашия филм. Двамата. Бе изгубено желанието Да бъдем други. Мъгливо. И сиво. Миришеше на тютюн. Изчезнало бе всяко преструване, Че има значение друго. Само нашето увлечение, Да се единим С поглед. С ръце. Бедрата ти, защипали моите. Езикът ми, прибран зад зъбите. Тайната бе да мълчим. Гъкнеш ли, свършено е с мигът ни. “Назови ме”, крещиш с очи, “Обещай ми без думи.” Кожа до кожа. Настръхване. Коляното ти вербува. Лъжеш ме с пръст. Чувам грегориански мотиви. Батални сопрани. Пети небеса Се разцепват и ме поглъщат в кафеникав ирис. Или зелен. Или жълт. Мениш се. Дишаш лъст. Целуваш безумно. Мразя те как ме топиш и губя разсъдък. Ще те убия. Не понасям да те има Извън света ми. И да се вееш щастлив. Някъде. С други. Майната ти. Умри. Но първо, ми дай секунда да те изуча как се потиш. Какъв е вкусът ти. Умело ли въртиш гъза си, когато танцуваш във мен. Защото ако се изложиш- горко ти, педал мръсен! Заложила съм твърде много на себе си, за да ми свалиш нивото с нефелност. С меко попипване. С кратки поспирвания. Галене. Глезотии. Идиот! Хвани ме здраво! Хапи! Блъскай! Стискай и ръгай! Когато видиш жена, е едно! Но - животно? На много дълбоко ниво, аз съм звяр. Ти- колесница. Пасо добле. Танго. Бой със саби. Аз съм Бикът, ти- тореадора. Прободи ме. Промуши ме сто пъти. Искам да кървя. До слепота. До безумие. До бяс и пяна. Лиги. Мехури. До мътилка, в която не остава друго, А пихтия от нажежена плазма. Искам това. Не : “Целувам ви ръка”. Между нас не може да има слабост. Нито съмнение. Нито лъжа. Няма как да сбъркаш, защото ти си- това. Пък аз те избрах. В нашия филм, бавно те прегръщам. Обличам се в теб. Ръце при ръце. Гърди до гърди. Хмм, връзките се падат на гърба ми. Вдишвам врата ти. Любиш. Без срам. Без вежливост. Помиташ всичко по пътя си. За да няма кръстопът. Ни ветропоказател. Ни мелници. Ни жива душа да вирее. Кланица. Убиваш ме заедно със себе си. Изчезваме от света. Там сме, където те нямаше. Където Съм и ще Бъда. Аз. Приех те вътре. А ти се роди в друг. Заспа и изхърка. Бебе мое. Мразя да се разделяме, когато си бил в мен. Залепен. Мразя да се къпем. Да слагаме дрехи. Отчуждения. Не искам да те знам в оня сурат костюм, когато ползваш възпитание. Не пред мен! И във филма, и в света навън Ще ревеш, щом ме виждаш! И ще псуваш на тръгване. Това е. Не смей да влизаш в сериали други. Мой си! Патент. И експеримент. При това- доброволец! ***Ф
Някой знае ли тая лудата дърта ковра на кого ги пише тия неща? #неесмешно
Ал, знаеш ли колко як диалог се получи, когато избирах маратонки в спортен магазин, а консултантката бе жена на сходна възраст? Тя познава стоките си, сканира физиката на стъпалото, аз прохождам в манията към профи- оборудване, правещо спорта с профи- лустро. Истината е, че с няколко реплики бяхме обсъдили живота, в квинтесенцията му, демек пресован до лека ирония момент. Момент, в който прилагаме умишлен и здрав натиск, преди да ни отнемат силата в произволен миг. Маратонки за фитнес, за бягане, за ежедневие...знаеш ли, че ако си поставя за цел изтласкване на тежести и работа с лостове, трябва да вземе специфични маратонки с по- висока и твърда опора, един вид амортисьор против набиване към земята. Е, избрах лавандулови и пухкави облачета за бягане, барем ми свършат работа и на скрипеца, освен процентните пътеки. Жена към жена. Предложение. Коментар. Смешка. Ирония. Пожелание. Увереност. За едната покупка се почуствах като след успешна психотерапия. И хубава найлонова фанела струва колкото инженерните амортисьорски обувки. Нима не е изопачен света? Дали верно тънки слоеве бриз ще ми обдухват подцицието под правилния ъгъл , да не се запарва? Не съм видяла друга да си мие циците в съблекалнята на мивката. Подмишници и гънката, дето държахме молив навремето, да видим дали стават. Зор за натам, зор за насам, зор да изтласкваме гюлета, за плочки на корема, зор да е правилното, точното, да не кривнем от бизнеса в спорта. Не ти казах, Анимето май ревнува от мен и най- после след години познанство заграби треньорчето :)))). Адски яко. Отмъква ми го три пъти вече, в последния момент да отлага тренировките. Сякаш няма там един къде по- ултра интересен италиански тип момче, на години. И в това не е работата. Работата е, че се пристрастих към околния шум в залата, момчетата, идиотиите и начина, по който функционирам след силови тренчета. Изпънатия гръб. Надрусването с джаза, който ми дъни в ушите. Та, исках да ти кажа за покупката, за диалога, за това, че нямаме нужда от повече от един случаен разговор с човек, когато дъждът е плющял, цигарения дим се стели ниско пред входа, а служителката не е кисела, че не откривам моя номер, а оценява вида ми, раницата и останалите в зениците ми изобрежения от деня. Казвам ти, Ал, жените ще спасят света. Дори ще го направят, търсейки нещо друго. Случайно. По навик. Като рефлексът да подхванеш чиния преди да се разсипе, бебе, падащо от диван, колело без помощни, кормило на разсеян....Хм, не съм тематична, дали да не се изтрия? Или тук ми е бащиния? :)))) Ф *norules
Ха-ха, бабиекът ревнува от Копърче :))
Голям праз, чак пък ревност. Копърче е видна подправка. Даже собствена напитка. Язе я тачим. Пичага е!
След толкова дълга почивка, се зачудих на кого ми приличаш, :)). Чак ми домиля! Живи ли сте? Още толкова нищожни и безсмислено разходващи ресурсите? Ами, зурла. Дам. Това е отг. Две дупки за нодри, контур на носа и един за уста. Шопарче си ми ти. Нали, калничък мой? Пък мечтаеш за пачичка? Ееее, бива ли такиви работи?
Ееей, обърнахме ѝ внимание с две приказки, ще се скине от радост! Душичка!
Ма вие колко да сте, бре, Легионе? :)) Недостатъчно? Самодостатъчно? Пиленце мойье! Шопарченцецето ми. Айди, кака се радва, че следиш страничката и, бос по пижамка, не спиш и чакаш ли...чакашшш. И въпросчета имаш. Ма колко си ми сладичък и объркан. Айде, идвай да те водя при батковците. Ела да разширим малко тея раменца.
Колега, така като започне с умалителни, можеш да си сигурен, че е докарана до бяс.
Глупости! Бесът избегА още в Саграда. :))) какини
Ама вий изглеждате много самотнички, бе клиторчетата ми, що тъй, липсвах ве, а :))))) ? Ней Гергината Любимата, нейййй......ейй...
Ще ти се наложи още да се постараеш, за да го върнеш.
Нещо не сте в пълен състав, що тъй? Не виждам чревцето. Тоя. Оня. Таз. Оназ. :))) Ееееее, ай, наздраве, до година- до амина!
Е, щом искате още, ето ви още една гатанка, какините ми червенотиквеничковчета :))), топла-топла: Sunset is fading away. A smile of gold taking away the day. Goals are losing their names. Missing purposes shadow the face Of fortune. Nor a sad thought, neither a sound Could torture a soul, Lost in a mind of emptiness. Such beauty is overly priced as pure happiness. Not wanting anything more Or something else. Heart full of faith is brave enough to fight With the dark And the night, And the nightwatch clocks, cutting the time. Achievement is to hear the melody That shines inside- out. A music, pumping red blood And a whine, And a tremor disturbing vaginas’ Cavity. A real life itself is taking birth in cells All over the skin. Over wet lips. Over face, pretending not to cheat to straight focus. No. The night comes all over and darkness is not the enemy. Me restraynes from the lonely surrenderer who begs. Me is the watch who watches how spins the The lost. How spins the path. How still and silent is my body, Offering absence, silent wisdom. Offering nothing. You, who conquere the world, Take this prize. I am dust who flies, small sunset flyes, captured in a golden light arms Stretched from the sky. The burden. Transformation. Fullness exhales. Empty mind dances Throughout freedom. Me, who don't believe in time as a linear art, breathing in pauses, But as a continuity of light and colour. Me stepping away with the sun. Will you come? Not afraid of the dark, you say? See you tomorrow. ***Ф
Ааа, заеби. Гугъл Транслейт каза, че нема нерви за това.
Ето едно лично за теб, :)), Понеже е хладно, Отвън влиза студ, и шум от самолет, Чичопейчета и лястовици. Свраки се карат, ехти църковна камбана, Музика от съседния блок. А ти мечтаеш за минет. Нищо повече, ни по- малко. Една устичка и езиче с топлина. Нали така? До мен, кафе изсъхва на дъното. Перли, изскочили блестят. Кремът за тяло ме подканя Че е време да нахраня кожата си. Таблет, учебник… Даскал Бенка праща поздрави за празника. Дали ако той бе до мен, щеше да цъка във вайбърa? Или щеше да пъшка и охка, твърде зает. Ееее, шопарчето ми, да приемем, Че в хладна утрин, когато Умът се събужда рязко, А тялото мързелува ужасно, Е много на място и най- прекрасно, Да се остане под завивките, И кондензът да не се оставя, А да се излиже, както подобава, С непохватни движения, гъдели, Премигвания и косми в устата, Кихане и длани, заковани От внезапен импулс за борба. Е, вярвам, че имаш ума, Въображението и ръката Да си доставиш това. Аз ще разходя лилавата нощница За второ кафе, усещайки с всяка площ под нея, Кое къде Се намира и за що аджеба служи. Ей тъй, за тургур, Баш кат слънчевия лъч, Който прониква остро и заслепява. Разсейва се надолу и осветява квартала. Ехти самолет, друг, втори, трети. Хората щъкат. Спирки. Раздели. А аз съм си голичка с таблета и уча в кревата, От двата учебника. Ти си мечтаеш за минета. Честита ти неделя! И баня. И ден на думите. Те остават. Да пазят. Дори, когато е свършила цивилизацията. Резки по стените. Йероглифи в гробница. Чарлз Дикенс е бил задник с жена си. Ти, шопарчето ми, как си? Достоен мъжки индивид? Нали? Ъфкорсе! Не ми пиши. Недей са хаби. Все пак, неделя е. ***ф
Тая пак я изтърваха от КАРЛУКОВО преди края на лечението или я изгониха в безсилието си виждайки, че лекарствата не й действат на лудостта. сФинята дошла и започнала да описва зурли и други анатомии сФински от тЕлото си "нустоимо". Кой те търси или попита тебе нещо, че се пръкна? Виждаш, че и деде не си му интересна. В БълХария курви бол, пари ЙОК. В хрониките лелките го милват ту по дъртата козинка, ту го цунят по муцуната помиярска и ОН Фърти опашка доволен. Ай ся чупка, циба.... или то на прасето как му се вика като го гониш не знам, сигурно затова оставам неразбран!?! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ооооо, недоразумение, цъфна хемороидално и ти ле? :))) А, добре заварил! Кво нещо са тва добрите хора. Забравяме бръже за мрака. Нали светим у луксове, нитове и прочее лумени , ма така спектрално, как си требе! Е, как е? Хумор и забава, нале? Оригинал до оригинала. :))
Ама вий много го обичкате Алченцето ми, бре?! Обаче шва замоля за услуга. Не му казвайте, че минавам, първом щот той си знае къде съм :)))) и второ, щот не сам оттукА и сам за малко. За вас дойдох! Да ве нагледам. Че сесийно време ми иде отвътре да ви пофъргам песочец по главичките какини. Ама не Флагайте надежди, де.
Чиба ма, бах тЪс мястия, чиба, ся заради теб и язе требе киснем тук да те наблюдавам да не прекалиш с лимита де имаш отпуснат
А що тъй, да не почукаха на портата санитарите с усмирителна риза от КАРЛУКОВО?
СантаКолбасий! Ма ти шса стопиш бре! Дебрееее не бе огин, не бе либоф...
Лудетино, де тук виде пак леляната и недостижима за теб либоФ ¿¿?
Въф заврътената глава наопако ¡
Правилно си забелязала, щом те зърне еднооки уьо, веднага клюмва му глава наобАрот. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ветрец под липата повейва. Горье пражат кифте. Чувам от балконя над мени Как олиото цвърчи. Липите скоро ша цъфнат. Навсякъде ше сладни. Оше една година са изтърколи. Колко ли такива броим, Дето срещаме сезони, мусони Коледи и рожденни дни? Най харесвам розовия цвят, На шипков храст де седи. Шот е прост. Нежен и крехък. А отдалече се види. Крещи. Мириши ме! Целуни! Виж! Имам даже чуден фетиш, Топче мъхово, грубовато изглежда, В клонака е вплетено. Жълти тичинки нежни Паяци ги лазят. С нежните крачета, Тънки нишки плетат. Шипков чай. Липов. Със мед. Как бихме пийнали двама. От шумата де седя На сенкя у спалната. И чайника би свистял. По- силно от тея кифтета балконски. И майната му, сексове би имало, Чи духаме ли в чайо, се смеем и сещаме, Как са ползват устни нагОрещени И колко медени са капките От ъгълчето на устата. *** #разходкатаймлигоч ,#пррростонемогадаспра, Ф
Пак не ма уцели, запомниЛа си, че пия чай с курабийка, но мащерка, мента, лайка, а не от гюрлюци де си завираш гъзот и му съдираш портокаловата кожа. Лочи си постното кайве от турското джезве в сухия скут на тъпото саше и недей да плачеш. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бум бенг бам. И забавен каданс. Ревнивеца разширява зеници. Нима тя се смее така И мята лежерни къдрици? Наистина ли виждам това? А те мен- не. Невидим? Нима целия свят сей събрал У техните две чаши? С леблебия, ръж и Индия чери? Нима тя? Той? Как? Аллах! Това не е възможно! Та аз съм Малкия Мук. Баницата и ножа. Фактор без мерна единица. Субективен и прос. Изложба на матрицата От предвидимост. О, суета. Как тъй тя него избра? А аз останАх у галоши и пясъчна коприна?! Не, у анцунг с трикольора, Официалния аутфит за ебане На воля когат дължат ти пари. Двайс лева. Ма кой друг им ги зае? Нали? Аз и само ас! Мен ще почитат! :))))) На Баху с любоФ*** Ф
Понякога, у разни приложения, се ползват емотикони. Понякога се слагат сърца на коментари. В знак на съпричастност, добра воля, намек. Е, трябва да знаете, гайз, че моите сърца не са баш сардца, а понякога означават един среден. :))) #многоесмешно
Бах мауму и сФинска пача, не разбра, че ней желана нийде, ама НА! Насила натиска си шундата разгонена. Цел ден да четеш лИбоФни романи и филми индийски подобни да киризиш......, ней лесно, ней смешно...... ЖАЛКО е
Хроникьорките и те отатък милват личицето на милинкий#моймой ал и го не пускат. Ма нема се дам на баба жануария па макар да съм и само 56 кила. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахури се поду, газообразува, Дали ще удържи мехура? Спасителят в ръжта лети. Ще го спаси! Ще го спаси! Те двама са целуват във уста. Нима знаехме някога това ? Нима? Когато Банн и Столк играеха? О, Небеса! Аз съм само един инкасатор за тока. А тука ги пере, не, ми ги локва, къмто мисията да спасят деца. Децата, използвани за забава. Фантазия на дърти педераси. Обмен на табута и бели гащаци. Странно, аз ли бях тази, която стана модератор в сайт, ползващ същите разкази? Все едно, дреме ми на малката. Не съм оттук и съм за малко. Ползвам площадката. А байдъуей как са патлаците? Вдигат ли самолетите? Засечки? Уринарни паузи? Простатата? Какините ми, никога не разбрахте, че ви ебават отвсякъде! И пак давате задничета! Вижте какво предлагам. Ся сериозно. Било, квот било! Предлагам.....да ми цункате ръка и да са радвате, че ви осенявам с внимание! :)))) Нали? Ай! Чоп чоп, припкайте обратно. Маман е заета с нещо по- голямо и важно.
И защо цял ден ми говорите за Ал, бре червенотиквеничковчетата ми маленки? Посредничета ли сте, какини? Нали знаете за посредника? Оххх на какаааа, заплесите те объркани с муцунки омазани
Ооо, добре я газирахме! Браво, колега! Почна с умалителните, мина и в обяснителен режим. Майстори сме, ей!
Майстори на късите радости! :)))) Забива ми нетфликса, та са радвайти, че ве разсейвам. Обаче ми са ходи при железата, ще прощавате! Капвайте си утехата и чешете плешивото. Дали Феята и утре ще бъде толко приятно разсеяна да ни порадва с римички? :)))) Айди, огащвайте до ушити :)))
По твоите римички невидими мож се захласне само твойтвой милинкий, дет ич го няма ни тука, ни от крочолите нагоре. Аре беж у кенефа да си отпуснеш жлезата, че току я свършиш както кюпека ти не я свършва у стаята. После от общинското предприятие трее да идват да пръскат.
Бахе, аве батко ти знае ле каде си играйкаш ? Данте дири да та биЙ? Шот батко ти ку не знай, ней добре. Не тий позволено :))
Ааа, грешка бабе, днес го посрещахме на айропорта. Прибра се от Швабистан за 10 дни да си види вилаета.
Не е за вилаета, а за Курбан Байрама. Хубаво е, че си следвате дом, род, обичаи. Дългички са ви празниците, но по идея требва да имате петролни кладенци и да не е проблем. Та, хубаво е, че си ги спазвате и отделяте времето да поддържате връзките в семейството. В общността. Някъде ми се навърташе и една още по- нова религия, но в крайна сметка няма ново,а добре забравено старо, нсли така. Хм полунощ! Дали ще има педо или нещо без ии? Дали? Или? :)))) Все вапроси, а язе ши спим. :)))
Пссст, бабо фей, недей спа, купона тепърва ше почва......
Имал си данни за днешното заглавието ли, бре пророк? :))) Да, купона си го бива. :)
Не бе баби, никакъв пророк не съм, честна пионерска! Потърси в гуглето пояснение за 《data centre》
Щях да пиша нещо умно, ма се пека и ми е изтекла клетката :))
На теб клетката, на фелдфебела катетъра, старост нерадос е казал народа. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахе, с тия катетри и памперси, дето са ти в акъла, честно, натрапва се една нелицеприятна представа, че имаш тежък личен опит с тия работи, което е довело и до всеобща омраза към "бълхарското". Някак ми дожалява, че си страдал, но и същевременно бих искала да ти кажа, че ако държиш ума си все в тия неща, ми той направо се разкисва във фекалии. Защо не опиташ друг метод? Онзи, при който си свързваме мозъка със здравото, с конкурентното, с целта, към която се стремим? Мисля си, че за трайността на периода, за който деградира пред очите ми, имаш шанс да градираш обратно за същото време, ако положиш усилия. Що за живот е това твойто? Жал ми е...
Ой бабии, разкиснала си се нЯщо, от лайняното блато ще да е, в което царуваш и релаксираш с лайнянчик. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Еее, запъртъчето ми, случват се и такива факсове. Учих и мей натиснала умората. Но нали да сам ве интересна, сменявам кожата :)))
Колкото и да я сменяш ефекта е отрицателен, все по-набръчкана и все по-състарена. Колкото и да я мажеш с разни китайски помади ЕГН-то си оказва влияние! !!!дБз!!!
Бахурчо, скоро не си се жалвал в районното, че те заплашват у интернетски сайт, а? Преди тичаше за жалбичка. Пък ти се канеха едни батковци. А сега- скука, а? И ето че въртиш едно и също, и не променяш "смешките". Ехххх, хубави времена бяха преди. Всичките ти 56 кила мъжество тичат да са оплачат, ма тичат кат едни морски тюлени на сутрешно офп...ехххх
Дъвчи бабе дъвчи лайната, зер хуй няма да видиш, хуя е мираж за тебе бабе. Пий си илачите и скачай у креватя при кюпека. Куче с куче спи, а принц с принцеса.
Малкия принц с голямата принцеса, аре лека нощ на кучетата в сучкарника или по-точно приюта. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахурчо, вземи си отпуск, почини, уморен си. Никак не ти се получават коментарите :))). Лишени, елементарни и безцелеви...жал ми е за тебе :)))
Уморен съм бабе права си, по 5-6 пъти на ден правим секс и се любим, понякога и повече. Апропо, ти знаеш ли какво е любене? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
В челната тройка, колега!
Бошкеее, ма вий направо ни сте спали от зор да дежурити до легълцето ми, данси изчезна пак. Любене ли, ректумчето ми, тва го знам, да, то е онова бавничкото, с немигащия поглед и с множество целувки, тъй щото телцата почти не се отлепят. Междудругото, има му и суперякия вариант, в който аз си гледам филмчето на таблета, а сей появила една ръка и започва да ми люби срамните устнички. Ама с такава нежност ги гали, па ги обтрива с върха на възглавничката, па си ги размества и се гмурка, че накрая и лигите му потичат, та полагат горните си устни върху долните ми такива. Аз, собствено, хич не обичам да ме прекъсват, особено когато Хавиер Бардем ми прави физиономии, та лягам по гръб и го оставям да ме целува по носа, докато тоя долу се е отдал на водолазни експедиции. Та да, любенето е бавното. Познах ле? Кво пичеля?
Колеги, няма ли кой да разкаже на Двойната усмивка кви свалки му прави бабесата? Сигурен съм, че ще разтегне лицев мускул от смях като прочете либовните ѝ трепети по него и кви влюбени зурлички и копнеещи оченца ѝ се привиждат вече. Ама то като няма риба и Двойната усмивка е... прасенце, нъл тъй, бабек?
Баба пак от киризене на розови сериали и сънуване на още по-розови и мокри сънища си мисли, че е любена. Ма шундо, любене е кога и двама участват в сеанса, а не единия да си бърка в зурлата сФинска. Затуй бабека, като размени две изречения на улицата със случаЕно мъжко тЕло си прожектира филми и казва "Е, к'о ся, няма ли да ме прегърнеш....." и "Ама ние вече сме гаджета налЕ, налЕ, хип хип УРЕЙЙЙ, скок подскок, скок подскок...., обичат ме, обичат ме...." Ето такава каша и лайняна боза е в главата на баба, като тЪзсутрешното ми разстройство. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Като се има предвид, че за нея аз и Двойната Усмивка сме един и същи човек, е обяснима яростта на отхвърлената жена.
Оооо, гайз :))), какините ми тееее, какво го умувате изобщо? Един да повикам, всички идете. Звучите еднакво. Ма Баху си беше пръв и той кат умее и куВтурното и просташкото, взехте да го копирате и отпущате душиците. Казвах и преди, всички си приличате. Виж, по жените нищо не правя. Не е лоялно, някак си. Аз съм си върл женолюб и поддръжник. Може всякаква да е, но щом е жена, едно теглило теглим. Та, гайз, без значение кой от Саграда- майтапчиите, пише и мисли, че е оригинален, какините ми, едно сте си и неможанужда а ве разлечавам. Виж, само Амансчо ми се губи, че си беше културен и спокоен човек, как тъй се излъга....тцтцтц
Виж ся бабе, в три прости стъпки: Прочети, Запомни, Изпълни Хвани си любимото и ерудиирано още ненагледно хайванче- тъпото саше и се омитайте от тук, по същия начин, както допълзяхте и осрахте всичко. На НИКОГО не трябвате, НИКОЙ не се интересува от вас и АБСОЛЮТНО на ВСИЧКИ сте ПРОТИВТИ !!!
Тя се опитва да ме накара да ревнувам. Толкова е гротескно, отчаяно и същевременно... мило. По един много тъжен начин.
Ами колега, за да иска да я ревнуваш значи е имало нещо от/към теб......., а ти ме обвиняваш мен!?! Заради мен тая шашавата се връщала в сайта и трябвало да й търпим душевните логореи. Написах ви нееднократно, че съм ЧИСТ и НЯМА как да храня нещо към нея, нито пък тя към мен. Така, че бабе стана ясно вече защо и за кого киснеш тук и вече спокойно можеш да се омиташ с мазния си гъз и да ни оставиш на спокойствие! Аре чиба! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колеги, не се карайте, не сме ние виновните, че шизоФери е готова на убийства за малко любов и се мята влюбено като гладен шаран на гол пирон дори и при най-бледия намек за нещо отдалеч наподобяващо внимание. Ти я правиш дива и щастлива, а тя с мокра слива ти се мята на врата и си мисли “Бие ме, значи ме обича. Няма друго логично обяснение…
Ооо, гайз :)))). Пиете ли кафето вече? Сръбвате? Облизвате устните със стрелкащо езиче. И отваряте късметчето : Вълшебствооо. Йеййй, значи ша ви дойде ерекцийка в близко време :))))
Ние покрай нашите мадами проблем нямаме с ерекциите ша знайш. Ся около теб мъжете имат проблем с меките си пишки Фиш си първо сланинестия гъз, може би той да им действа подтискащо, а може във фейса ти на траверс да е причината..... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бошкейй, седнало недораслячето да развива образ с художествени елементи. И кво казваш? Голяма и страшна ти се виждам, а? :)))) Вярно е! Напълно си прав! Като знам как гледах надолу докат вървяхме към киното и ти пцоваше по плочките, подскачайки по тротоара, дааа, вярвам ти. И аз, и големия град, и непознатите думички,всички сме страшни! :))
Абе верно де се загуби тоз чиляк Аманс? Няма ли тука някой да му предаде, зер да дойде... да каже кое, как що стана?
Що да ви идва тука? Идете и го попитайте там, уважете труда му.
Аманс беше изключително сдържан, възпитан и комуникативен потребител. Коментарите му сдържани, разказите - пипнати - харесваше ми. Уважавам това което се прави в момента там, но от тук никой не го е гонил или провокирал! Мисля че този сайт заслужава някакво поне елемнтарно обяснение от него.
Може би това изречение обяснява всичко: "Аманс беше изключително сдържан, възпитан и комуникативен потребител". Аз не съм нито сдържан, нито възпитан, но дори една проста и нахална зелена еуглена като мен знае, че сдържаните и възпитани хора просто стават и си тръгват, когато нещо спре да им харесва #коенееясно
Аманси хареса Бласт. Поздрави го. Авторка с трибуквие не хареса да седи редом до разкази като Бласт и си тръгна. След дт, който бе обиден, че не е получил мейл от купоний. Естествен подбор. Подобно при подобно. Дали агентът под прикрие всъщност харесва имиджа на лошо момче и да се друса и стреля? Много ясно, че да! Обаче какво избира накрая? Трам там тиририрамммм? Е, гайз?
И да питам ли : Абе вий с кого играете карти? :))))
Със следващия педерас след аманс не стана ли ясно
Мисля че Аманс си тръгна точно защото не искаше да участва в това, в което се превърна този сайт. И вместо да уважим човека, който се държеше нормално, сега го замеряме с „педерас“? Много ниско падение госпожо, недостойно бих казала...
Кака Тина, дреме ти. И на аманс не му дреме, сигурен съм. Защо ли? Защото оттатък сигурно го обожават и уважават, а какво повече му трябва на един нормален, сдържан човек, който най-много от всичко цени нормалното човешко общуване?
Тине, не знам ти ли си, не си ли, но щом така казва колегата, да вметна и аз, че тук не пиша само аз. "Достойно, недостойно" са понятия, посредством чиито значения и аз затворих файл с лична кореспонденция. Но все пак ми остава скъп спомен за уважението и разбирането за нужда от комуникация като моята с Ал, каквато е имала ваша роднина. Поздрави, Ф