Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Барът бе странно пропусклив. Очаквах да е фрашкан с народ като за петък вечер, но не! Имах теория, че R&B музиката може да се окаже със слабо пазарно търсене. И май това бе обяснението. Или фактът, че в 23:00 часа все още се води време за вечеря.
Вътре ламперията по стените прозираше през няколко голи маси, докато бандата активно тестваше звука си – разтегляха кабели и сновяха из тясната ниша, предназначена за сцена.
Опцията с онлайн билети ми даде предимство и, бодра от няколкочасово излежаване, цъфнах на първа линия. Седнах на маса за двама, почти до краката на басиста. Скрита зад карамфил в тясна ваза и висяща насочена LED капка, съзнавах, че блясъците в грима ми и яркото червило ще са единственото забележимо нещо. В облеклото бях като сноб на опера: дълга права рокля с дълъг ръкав, тип „писалка“ до коляното, в бяло и златно. Блестящ телесен чорапогащник. Златни кецове. Кой ходи на бар така? Нямах идея как ще танцувам в този вид. Как се гъзи човек или върти осморки в библиотекарски вид?
Поръчах пак онова „Московско муле“. За против нерви и задръжки. Как ще танцувам с това облекло ли? Ами ето така! Смукнах с кеф, хващайки погледа на испанския гост в групата – саксофониста. Той ми смигна!
ОСантаМарияделМар!
Сигурно ми бе рано за флирт, та няколко секунди само го гледах нахилена. Без език, прокаран през устната. Без въздушна целувка. Нада!
После той се върна към сакса си и реши да извади няколко тона, стягайки гъза. Лапнал мундщука. Леле-мале! Край! Дотук бях!
Сръбнах доволно от горчивото питие и слязох от стола. Заидваха хора. Всичко се изпълни с глави, тела и шумни правостоящи. Отстъпих мястото си на някаква компания, като заех стола отсреща, току до застаряващия ирландски вариант на Годжи. Чанта на стола. Аз – права.
Музиката изригна. Мистър Сакси ме поглеждаше чат-пат, макар да му се падах на 9 без 10. И винаги смигаше.
Ама аз защо съм дошла тук? Нали да се разпищоля! Дръпнах полукоктейл и се оказах сновяща в кръшна стъпка между стените на бара пред бандата.
Хората одобриха това. Възгласи, подсвирквания. Внимавах да не засенчвам вокала, когато пее. Минавах само през инструменталната част. Скоро оная нахална компания съвсем огради масата ми. И вече стоях централно, почти като „фронт беквокалистка“.
Раздадох се. Вдигнати ръце, главата се мята в ритъма, гъзето подчертава бързия ритъм в мелодията. Кърших им рамене. Друсах им цици. Да видят, да знаят! Къшках гълъби с резки изхвърляния между вокала и бара.
Стори ми се, че ми направиха място. Може да са се заблудили, че съм от шоуто. Ма с тия дрехи? Знам ли?
Момчетата нямаха нищо против.
В един момент сервитьор ми донесе втора напитка. Е сега, гледай чудо!
Държах я в ръка и се приближих към Сакси. Танцувах пред него. За него. Когато спря да духа, му пъхнах сламката към устата. Той я пое, като си помогна с език!
Езикът му обиколи сламката! Изтръпнах на място! Очите му – черни, изпод паднали кичури омазнени къдрици – ме фиксираха с послание, по-старо от това подземие!
Пи. Облиза се. И ми се усмихна на избора на коктейл. Топлината на етноса му – расов, каталунски – ми подпали подстомашието. Плъзнаха нокти, дерещи плътта ми. Невидими. Желани.
Насетне танцувах между бандюгите. Заврях се между момчетата и се лигавех, чупейки стойки, въртях задница пред чатала на басиста, пусках змийски езици към лицето на вокала. Но Сакси-и-и, ооохх, Сакси-и-и – той отнесе много повече от останалите. Пипах го навсякъде. По бедрата, нагоре-надолу. Прегръщах го откъм гърба, мачкайки гърдите му. Зърната му щръкнаха като рога на бик и не ги оставих да „клекнат“. Драсках го по врата. Кляках около инструмента, галех го на чекия – всичко придружено със съответното перверзно лице на артистка в роля, естествено!
Мисля, че ме търпяха заради заведението. Момчетата пощуряха да снимат. Бандата може и да е свикнала, може и да им е за пръв път, но бях чувала, че са гостоприемни и толерантни към пияни жени. Викинги – да, така е, потвърди се! Ирландците са кавалери.
В малките часове почивахме на моята маса със Сакси и басиста. Говорехме. Те прибираха. Моят се освободи, понеже е само притурка към бандата.
Подкарахме се из мрака в лабиринта на мизерния бедняшки квартал. Ама защо всичко интересно се намира край водата? Най-силните адреналини са там. Миризми на канал, урина, боклуци и петна по каменните настилки. Похот иззад цветни планища, криещи помещения. Архитектура извън геометрията.
Той стискаше ръката ми, докато обяснявах къде е хотелът. Минах в някакъв „гид режим“, за да го успокоя, че съм сама и няма капан. Не знам дали си го е помислил. Но преди да ме блъсне към стената, имах нужда да зная, че няма да размисли и да се откаже по пътя.
Залепи главата ми в тази мръсна стена, докато устните му отвориха моите. Отвърнах страстно, осмуквайки езика му. Исках да почувства какво мисля да му направя, щом веднъж се добера до голотата му.
Сакси ми вдигна крака под коляното и се заби като поддържащ пирон, застопорен към тухлите. Натика твърдия си дюкян в чорапогащника ми. Мислех как ще го скъса с ципа или катарамата в тия ужасно възбуждащи обтривки отдолу нагоре, с които направо ме чукаше през дрехите. Свободната му ръка се навря под гащите ми, докато му хапех ухото и съсках насърчително.
Завря си пръстите в путката ми!
Без галене. Без опипване. Просто ги плъзна вътре и закриви пръсти като кука. Окачи ме на нея и взе да ми се набива, от което клюмнах върху рамото му, хапейки ризата.
Опитах се да го погледна. В тоя мрак нямаше мъж. Само пъкъл, горящ от невъздържано желание да ме направи градска курва.
За миг си помислих, че ще имам силите да се завъртя и да му се нагъзя. Там. Насред тесния процеп под балкончетата, от които всеки миг можеха да ни излеят нощно гърне.
Той ме зацелува отново. С това прекрати мисловната ми афера на границата на разума. Дълбаеше с ръката си в мен и ме изяждаше сигурно цял век. Времето просто спря.
Не се чуха никакви четвъртчасове от градския часовник. Ако сега ме убиеше там чрез фистинг до сърцето, никой от невидимите зрители не би могъл да каже кога се е случило нещастието.
Криво-ляво дотичахме до хотела. Адреналинът и нагонът успяха да изпарят алкохола. На пост зад входния портал стоеше охраната – моят Марадона, с когото флиртувах от дни. Прошушнах му с устни, докосващи ухото му: „Ако този не си е тръгнал до час, ела да ме спасиш в 903“.
Сакси стоеше пред асансьора и се опитваше да изглежда възпитано.
Качвахме се бавно между етажите. Аз го мачках за пакета, а той плъзгаше пръст от шията ми към деколтето, облегнат с глава назад. Тих. Предвидим. Добър.
СантаБуреносний, това се оказва още по-страшно!
Влязохме. Дрехите – на пода. Прозорецът – широко отворен. Ухапа ме по гъза, докато вдишвах водния хлад откъм морето. Хапеше ме и надолу по задната част на бедрата. По издадените твърдини, които слизаха от обли бузи към страницата на крака. Разтвори ме. Боже, налага се да оставя отпечатък от длани на прозореца. Но пък панорамата си я бива! Само ако можех да държа очите си отворени. Езикът му ме обходи. Озверях!
Метнах го назад към високото легло и му скочих без увертюри. Хуят му, твърд и горещ, се оказа в ръката ми и оттам – директно в дупката, която отдавна го чакаше. Отпуснах се отгоре му. Огледах го бавно. Косата – попиляна. Лицето – иберийско. Гърдите – космати. И се задвижих. Намествах си го. Набучвах си го. Бавно и плътно, с резки издънвания. Дерях му подпъпието. Подпирах се на ръце върху гърдите му. Мислех си, че като му тежа и преча да диша, вероятно ще получи от онези приятни ефекти на асфиксията.
Не го обмислях много, де! Щото с такъв разклатен мозък не е лесно да се следва права логика.
Малко ми се губи как стана, че се озовах с възглавниците под кръста и с крака до лицето му. Даже бях мокра. Къпана. Да, спомням си – казах му, че ще се умия от мокротията, да хваща по-добре. Бях като стрела под душа. Той дойде и ме бутна с косата под водата. Пъхна пръст в дупето ми. Изригнах като фонтан. Мислено.
Протегнах ръце към лайсната, държаща стъклото през половината дължина. Той разбра. Повдигна ме през кръста, счупвайки няколко ребра и вътрешности. Но аз виснах. А той се нагласи под мен. Обхванах с бедра кръста му за опора. И ме заблъска така. Крещях. Лижеше ме по циците, подмишниците, хапеше ми зърната, а курът му, заврян дълбоко в мен, натъпка корема ми нагоре като сламена кукла.
Когато ръцете ми, на които се набирах, за да не ме боли, се умориха, се отпуснах на врата му и той ме е метнал на леглото.
От телесното удобство да се разложа хоризонтално, сигурно съм пасаутнала за малко. Така се освестих – с възглавниците под кръста и стъпала, триещи брадата по лицето му.
Той свърши. Благодари. И изчезна много бързо. Заспала съм.
Но Марадона дойде! Събудих се от нежни целувки по корема. Той се привлачваше над мен. С униформата. Покри ме с целувки. Никога не бях получавала толкова нежност чрез мъжка преса.
Пуснах фламенко на телефона, докато той се съблече. Бях на колене по средата на леглото, разкрачена и танцуваща с ръце. Той дойде. Да ме спаси. От това ужасно несвършване на пиянския секс.
И ме довърши!
Подхвана дупето ми и ме гътна назад. Впи се в ханша ми и ми го надена. Бавно. Нежно. С потъващи веждички в чувствена гримаса. С усмивки. С навеждане за лизане по зърната.
Избухвах. Свършвах. Изцеждах го в пресомелачката на мускулите си. Стисках и притеглях месото му към себе си. Триех корема си в него. Бършех се в потта му, сякаш бях сваления от кръста, а той – маслата елейни.
Момчето любеше. А аз го гледах в очите, без да мигам, и поемах страстта на фламенкото чрез вагината си.
Широки едри бедра. Пълнички. Нисък. Квадратно лице. Равни зъби. И всичката мъжка отдаденост, на която е способен губещият. Аз тръгвам. Той остава. Но ме харесва. И пишеше прощално любовно писмо по мен. С език. С тяло. С кур.
Обърна ме. Наби ме с няколко зверски шамара. И се преобрази.
Издевателстваше като тореадор. Нямах сили да крещя. Просто дишах дълбоко, шумно. Протяжно. Благодарях за всеки тласък като за последен.
Накрая ме сгря с топлината си. Прегърнал ме плътно, легна над мен и се изля вътре, бършейки чело в гърба ми.
Трепереше. Конвулсиите му докараха форма на екстаз, който не познавах досега.
Не бързаше. Обърна ме. Пак ме покри с целувки. Цялата. Длан в дланта. Стоях като препарирана от нежността на ласките му.
Той се окъпа. Разнесоха се аромати на свежо. Облече се. Лежах и го гледах през цялото време. Той ме изпи с очи. Боже!
Мълча.
И излезе.
А аз плаках.
За Марадона! Сакси вече бе потънал в забравените подземни канали на готическия.
Много неграмотни, бре, тая Ф кат лети и не мисли! Quickie е термина, ма нейсе, нали сЕ много знае и са излага постоянно с глупости. :)))) Ф
Супер си браво
А
Четох. Скучах. Прозях се
https://www.youtube.com/watch?v=447yaU_4DF8-----Kenny G -харесвам ,уиски, малц, тишина, слушалки, космос, звезди -Вселена
Йейкс, приключих служебния петък и взимам идейката за малко К G в слушалките и V G в ръчичката за "следобедатта", както се изразява моя близка. Към А, благодаря, факт е, че лекинко препускам в тръс, вместо да люлея, но беше супер важно да затворя кръга на комуникацията, там на момента и след прекрасното "Даскало" и нам къв сир по обедно време, имах чудесния шанс да си скъся полета, пишейки поздрави към m. Позволих си да пратя напълно нередактиран текст към панела, чакайки куфара на терминала. Благодаря за труда по поправките! Разни настроения- един орган ерогенен- едно и също тяло. Който не е свикнал, че тук се споделят живи идеи, ще се мъчи винаги да е лустросан за пред публика и въшлив, когато е само себе си, анонимно :)))). Ф
Поредна откачена помия, не става дори за чикия.
:)))) "дори"? Интересно, дали ако помия ставаше за чикия, щеше да е от тия, с които си свикнал? :))))
:))) Когато жената те вижда и повръща, а ти внезапно щастливо свършваш? :))))
Супер, много наситено и възбуждащо. Без излишни мелодрами. Чиста похот и ниски страсти. ЪБ
Скука и измислици.
Много е хубавичко временцето! Да беха тук РХ и Баху, да се постреляме с фунийки, а те ...за риба. Пууу :)))) Ф
ЪБ, винаги си бил славен дипломат с фин усет към неизреченото. Благодаря! Ф
Да бяхте поне описали града, Саграда фамилия, суперите, пазара, цените, модния си шопинг щеше да е по-интересно, а то някакъв схлупен бар и вътре един саксофонист - Фернандо Стрикура.
Аасахахахаха, Фери, Нандо, ма така кажи! Само ми подай- почвам! Начиии...за пол куфар шопинга, верно не съм разказвала. Сметам да им събера очите на колегите с дрехи в злато, еле с роклята с Ермес кончета. За устройството на града, кво да кажеш чиста симетрия. Обаче за готическото гето писах, ша ма прощавати :))). Ей там, дето е призрачното лоно на неосъществена любов, останала в аналите като платонична и кармична. Ф
Пуснах фламенко на телефона, докато той се съблече. Бях на колене по средата на леглото, разкрачена и танцуваща с ръце. Той дойде. Да ме спаси. От това ужасно несвършване на пиянския секс. И ме довърши! Прекрасно е. Цар футбол
Дуспа, глей ся, ще забележиш, че ъгъла на влизане във вратата е възможен от направо огледално отразени координати. Един вид, като как е възмозможно да се пише Така, като трябва да е Онака? Или защо гласовете на хората са направили да печели виц? А не класическия безрисков еротичен разказ по изпитана рецепта? Ще ти кажа защо не разбираш що за стил, логика или липса на внушение има по- горе. Защото, Дуспа, гледаш от задната страна, зад мрежата, та ти се объркват проекциите и леко се лъжеш, къде се очаква, а то накъде се харзулнало. Играта е игра. Изненадваш. Рискуваш. Вадиш друг глас, блещиш склерата, тръскаш рамене, изобщо правиш се на негър, а си бял. И чакаш едни дечица да те гледат опулени що за животно си. :))) Ф
Това за опулените дечица, вие сте специалисти в тоя сайт. И лама Иво.
Когато Марадона е на терена футбола не е игра, а изкуство
Аплаузи Fairy. Качествена еротика видях тук. Друга порода са иберийците. По темпераментни. По горещи. По страстни. Всеки трябва да види и чуе на живо фламенко. René
:))) Изкуство, терен- зелен, оригинален рисунък, черната четка на Дега, женски клюки с балончета от дъвки :)))), всичко туй си е част от ежедневието, само да имаше тука един монтьор да запре теча на спирачна течност, че следобедатта набира мощ и скоро ще се види Скорост is what i need. А една Луна бледа се килнала начорчек по средата на прозореца. А ми горят бузките от пролетното слънце. Пък устните ми са пълни с чай от Борнео. Косите миришат на смес парфюми и се мъчат да заглушат как тежко висят обици, галещи шията. Опитвам да стоя с покерфейс. Да почивам от мимики. Точно като сабале на лекцията. Обаче тогава даскала, нов, по нов предмет, изведнъж забрави за какво говореше и мълчахме и се гледахме, ма аз съм лисица и да го върна в реалността му кимнах за потвърдждение на ппследното казано преди 5 секунди и той не разбра за дупката във времето. :))) Оххх, та монтьорчето ей ся да ми попипа маншоните, да ги бутне малко встрани, че да пусне една пароструйка по ходовата част. Да отвори длан, работна, мазолеста па да се загуби в загребката на козунак и умно да се подпре в на маслото топено делвичката му. Па като му се замятат едни амортисьори обли, па се затръскат, па ем се подпира на тех, ем му се ще да ги смени за твърди и сам са обори от тая идея, че и така добре си возят, даже стават и за целите на каране между две гуми, в средата. Охххх, ши кажи оня Пантелея, че па нищо не ми се разбира. Ма да. Тъй е. Щот не е за него. :))))) #многоесмешно ейййй Ф
Оооо, Renè, ти си тук! И не си ми сърдит! Йейййй. Айде още малко тихи игри, от по 9 санта, бръмчащи или дирижаблени и довечера ще танцим по едно фламенко. Знаеш ли какво открих? Че тая им музика е идеална за адски секси гримаси чрез долна челюст! Лесно е тва с веждите. Тва с притиснатите клепачи като нега или любовна мъка. Ама да видиш баш животински нагон как се изрязява чрез долни зъби, открехната уста и отдръпване на устната до оголеност на долния ред. Бърчене на нос. Тва сичкото не го правят майсторките с рокли тип Кармен, а аз. И да знаеш, колкото и страшно да звучи, много е забавно за гледане. Абе, живот и здраве да е, театър и без реквизит ще си спретнем. :))) Ф
Тук съм Ф, а и тук сме да не се сърдим. Много творчески и духовито се изказваш. Богати впечатления имаш вероятно придобити с житейския ти опит... Творих и очаквам скоро да излезе мое творение тук.
Монтьора. Муц муц
Renè, много се радвам, че ще те видим скоро на екран. Има особен гъдел в това да те чета. Може би е в различния ти поглед, който понякога ми се вижда твърде смел, директен и младежки. То е като да застанеш пред млада женска гръд, скрита зад рокля, която ти би прегръщал. Би галил шията, целувал по устните, докато усетиш смелост, за да минеш зад гърба и да потърсиш ципа. Настойчиво би събличал дреха след дреха, уверен в настоятелността на момента, телата ви да се възползват и слеят. Би я пожелал и демонстрирал силата на намеренията си. В това е твоята жар и което наричам прав подход. Аз, като натрупала опит, ще знам, че в следването на правилата няма да открия нужното ми. Ако искам да напия от тея гърди, а не да остана жадна, аз вероятно бих им драскала зърната през плата. С насочен пръст, крив като на вещица, бих им направила БооОоОоООц, като ще усетя как те се втвърдяват. Ще ме пожелаят. Ще крещят за свободата иззад сутиена. Затова бих пуснала слюнка върху деколтето. Ще се приведа, ще го излижа до шията и там където двата склона се събират в потен водосбор, ще пусна плюнката и ще я гледам как се стича между тях. Ще бръкна с ръка и ще извадя цицата отгоре, подпряна на ръба да ме гледа заслепена от деня. После другата. Пак ще драскам зърната им с нокът. А после ще накарам жената да си ги повдигне към устата и да си ги ближе. Да изплези езиче и да се възбужда сама себе си. Последователно да дразни ту едното си зърно, ту другото. Може би ще искам да я пипна. Под роклята. Може и да не искам. А да съм търпелива, докато тя сама си я повдигне и ми се покаже. Да се освободи от чакането си и да ми заповяда "Пипай ме". Защото вече няма нито дрехи, нито време, които да седят като препятствие пред консумацията на взаимността ни. Аз тия цици, пречупени над ръба на роклята, ще ги обтрия с носа си. Със зъбите. Ще ги събера в обща целувка, долепени плътно еднс в друга. Изобщо не бива да си мислят, че знаят какво ще им се случи. Ще бъдат експеримент. Обрисувани с ярко червило ареоли. Което ще размазвам върху муцуната си. А когато ги всмуча, така ще изстискам въздуха от млечните им канали, че ще се смалят до стафидатни образувания, гърчещи се за живот. Но живи от остра бодящо режеща болка. Сладка. Възбуждаща болка. Дали е възможна турска чекия, ако мъжът седне на лицето на жената и сам стиска гърдите и една в друга. Дали ако тя му лиже дупето, когато успее, измежду движенията, с които той, забил колене под раменете и и я чука в междуцицието? Не би ли му.било адски кеф, а? И на нея? Струва ми се, че когато една жена си мечтае за невидимо присъствие и иска той да прави невъзможното с нея, тя има предвид тъкмо нещата, за които никога не би се сетила сама. Онези сладко плашещи кривини, в които пропаднал в дупката, изведнъж имаш не хуй пред себе си, а философ. И кралицата не е нормална, защото езикът и обхожда невъзможни места. Как по дяволите и хрумва да лиже цялата ръка и от лакетнатс ямка до подмишницата ходи посредством малки хапки с устни? Защо се старае да отскубне половин дупе с груба разделение между цялото? :)))Такива ми ти работи, Renе. Искам тя да прегракне. Да се одрезгави. Да видя ноздрата и лъсната от сопол. От тези водни струи, които се стичат през носа, когато очите се пълнят със сълзи. Искам да я чуя да се захласне от смях. Ма така, че след като изхърка като диво прасе да се изцепи още по- бурно. А после да се закашля и очите и да се зачервят. Да плъзнат сенки в коприната и набраздени ветрила да пърхат край смеха и, докато шията и плува. Гмурка се. Потъва. Като ято делфини. Това искам. :)))) Хайде сега да танцуваме. Че стана малко горещо в зоната под очите. :) Ф
Монти, водиш ли записки? :))) Конспектът шей дълъг. :))) Ф
Майко ква си изкуфяла, направо взела-дала до премала
:)))) И тва казано от колекционера на коментарите ми, прави статуса му още по-комплексиран. #смешное
Изумително. Хареса ми.
ебаси тъпотията! Фичкеее, мислех че сайта вече дълбае дъното, ама явно може и по дълбоко!
Може, може при лудостта дъно и ограничения няма
Гайз, какво дъно си търсите? Отдавно прокопах и скоро и през носа ви ще изляза :). Само си стойте и гледайте. :))) Ф
То ти сам-саминка си цъфтиш на суратя, я с херпес, я с обринато, а ние само СЕИРИМ излагацията ти необятна на шир и длъж. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
На това му се казва 3D преживяване, Хурий. Четете дума Quicky, получавате комоцио от галоп и бърз отговор от ентериката. Не сеир, 3D ви клатя. :)))
Мечта неосъществена ти остана да ми се клатиш на курЯ и това си е. Не мое си простиш ни на тебИ ни на менИ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Айдеее, ИИ пак халюцинира. Ма дръжте им юздите, де!
Де да ти беше халюцинация, с някой и друг хап щеше да ти мине а не да вехнеш по мене. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ех тая Барса, тия каталунци! Колко вдъхновения и женски фантазии са отнесли там, сигурно морето ме може да ги побере. Виждам тука непреодолимото и крещящо желание за връщане към онези години, когато всичко е било възможно, когато "we were young and wild and free". И ако Сакси и Марадона фитват във вихъра на отворената времева рамка на "тук и сега творим сбъднати мечти", защо да не си ги поканиш смело и двамата, "там и на момента"? Мда, това с градските среднощни лудости е тръпка присъща на изцяло от вързаните и излизащи от времето, пространството и всекидневната си реалност. Това "тук и сега" първо се проектира в съзнанието, после се прави, после ставате addicted и после си изпускаш самолета и оставаш още седмица. Разбра ме, следващият път наистина го направи! Кака Тина
'отвързани "Езикът му обиколи сламката! Изтръпнах на място! Очите му – черни, изпод паднали кичури омазнени къдрици – ме фиксираха с послание, по-старо от това подземие!" Това и усещането, че всеки момент ще ви полеят с нощно гърне бяха фрази, които потапят в реалността. В секса си заложила малко повечко на художествените описания, не че нямаше и натурализъм, но въпреки заложения потенциал на ситуацията, леко се поразминах с възбудителния ефект. Може би щото тая сутрин вече свърших два пъти? Знам ли? Кака Тина
“Carpe diem“ - грабни момента и живей днес. René
René, крадеш ми девизите, мискинин такъв! :))) Така де. 1. Проектирай го. 2. Изживей го. :) Кака Тина
"Кака Тина" скоро четох за хедонозма и там едно от нещата, които е присъщо за хедонистите е "грабнете момента". Това ще го има и в мои истории през следващите месец-два. Тук само му предадох латино смисъл (превод). Приеми го като анонс. René
Тин, много ме изкефи с коментара си. А пък то аз ако изпиша свестен секс, ши вземе да падне небето. Ресорът мий друг :))). Хиля се и леко прелетях крачките от кеф. До другия път! :) Ф
Мдааа. Чудя се как да коментирам. Хем е различно, хем си си ти, Чародейке /Изку Куригал/
Кук, точно тази реплика искам да чуя, ако ще ме видиш сутрин рошава :))). Пак съм аз. Единственият риск при пишущите, според мен, е да не станем пародийно- ориентирани винаги и за всичко. Ако има блага лъжа плюс хумор плюс самоирония, все още сме в границите между Бриджит Джоунс и Амели Пулен. Кога гладни. Кога доволни. Кога възбудени и влюбени. Категориите ни настроения могат да варират от Перо до Котоошу, съответно и изказ, съответно и скорост. Най- кефещото ме в случая, беше тъкмо спокойствието, с което пуснах в пощата горния плик. Въпреки Баху, тоя, оня :)))). Ма да имате жИна, да я познавате, предугаждате и изненадвате, да ней лесна работа. Ето мат'рял за дедукции, един вид. Не ща оценки. Искам реакции и давам такива. :))) Та, прав си Кук. Аз съм си. :))) Ф
René, приемам го като последовател. Хедонизмът си е много моя територия :) Давай, ще ми бъде интересен твоя прочит. Кук и Фери, сетих се нещо. Имахте там едно недовършено quicky. Кога заедно ще си изфантазирате в разказ продължението? Днес ме напъна творческо вдъхновение и паля фитили наред :))) Кака Тина
Тва добре, Тин, ма Кук ни ма вазприема веке за жина. Мислим да съм му лигоч дружката. Виж, ти каква си му? :))) Тук не се знай. Ф
Фери, имах един колега, все повтаряше следното твърдение по повод разни мистерии и неясноти: "Не се знае, но ще се разбере" :))) Истината е, че когато най-много си въобразиш, че нещо си разбрал/а по отношение на някого, всъщност non hai capito un cazzo :))) Cosa vuoi che ti dica di piu? XD
Тини, малък нюанс на настроението ни може да придаде на чуждия човек някакви его назадничави мотиви зад действията. Или да му прикачи глупост. Небрежност. Незаинтересованост. Недайбох да се пазим от сенките зад гърба си. Хората край нас се сменят и подновяват като консуматив. Колко от тях държим за десетилетие? Колко за още повече време? Ако обичайното е една петилетка време за индивид, кво да му мислим толкова какъв ни е, що е. Вървим. Гледаме в една посока. Той има орео. Аз кафе. Е? Може и да е дразнещ. Може да не млъква. Може да се състезаваме до припадък. Може и да си разказваме историйки и да ни е кеф. А може и да се опипваме и сношаваме с тест камък/ножица/хартия кой ще е отгоре. След пет години, ще сме на кръстопът отново. Средата ми така се е меняла досега. Сериозно. Петарка. Ако извадя пръстите и засмятам, имаме да избутаме и 27ма. А през тва време, кой какъв ще го е изиграл, в колко пиеси, с колко повторения :))))), то е като стъпки в пясъка. Плюс. Плясссссс. И мокрото заличава кво е било. Няма такъв- онакъв. Всеки може да бъде всичко. Моментите са различни. Даже не те. Ние. И пак ние наблюдаваме опита, като го меним откъм резултатност. Сигурната игра е да не играеш. Никъде. С никого. Мин загуба. Интересната игра е друга. А загубената игра е, когато чакаш трофей за участието. * Следя :))). Ф
Айдеее, и тъз кукумявка съгледвач доносник на "важната" кукумявка излезе. Следяла, докладвала...... хахахахихихи, баси шпионските артисти. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
:))) пример за бъзе от сянката си ^ над моя коментар :))))
Като чета започнахте да си пишете мемоарте. Ако не стане качваш се, "Ше лежим да и тежим". Падаш ставаш и напред. Има една стара поговорка "Пази се не се минавай, минеш ли се не се издавай, издадеш ли се свиркай си"
1. Аз казвам : няма "минеш се", щот всичко се обръща и става от полза. И обратно. 2. Не се издавай е като ем да не участваш, ем да те е страх от сянката. Пак казвам : Тва не е активна игра. Извод: РХ ти си коментиращият. Нямаме допирни точки в мисленето, брат. Тва е.
Да ви кажа един стар виц. Питат един пичага. Беше на 20 всички жени ти се лепеха. Стана 50 пак ти се лепят. Стана на 70 същата работа. Как го правиш? И преди и сега 100 долара са си 100 долара.
РХ, имам алергия към смешки за пари. Теми с цени. Скъпи пури/детски играчки/парфюми :))))
Р. Х отдавна го е разбрал, ама му е интересно тук. Не че е на сухо. Тук има и гъдел и смях и нерви. Идеалното място за каране на смяна. Бързо минава. Сега влизам в друг сайт да поиграя шах
Отдавна, отдавна...колко отдавна да е последния коментар на "За да не може никой ..."?
РХ често ли говори за себе си в трето лице? :)))
РХ за сух режим ли говори ( в стил Голямата депресия) или за женско присъствие? Темата май не е била повдигана, но явно е момента да бъде изяснена.
РХ обича ли работата си или се смята употребен? За пари?
РХ наказва ли ни като отива да играе шах на друго място? :)))
Отдавна когато бях нещастен се опитвах да пиша на сериозно. Сега всичко си имам ама се забавлявам. Все едно се гледам отстрани.
Откъм ушите? :)
Р. Х намира тук интерсни хора. Опитва се да ги разбира, макар не винаги да е разбран. Ни най малко не търся изява или конфликти. Харесах си Ф ама какво от туй. Не е първа или последна гара. Нито пък аз съм за нея фактор. Надявам се да не взема ептен на сериозно
Ама моля ви се, господине? Тук факторът е един :))). По негови думи. А Ф е една дрезина на ръчни скорости, дето не спира на гари, а все бие къмто мини и подобни сенчести овали...
Начи вий сте малко неразбран? Ама не тъгувате! Не! Турате си ги на кура!
И не дирите внимание, ни прожектори, ни аплаузи. Ни конфликти. Леополд? Ти ли си? :)))))
Анонимен | преди 24 минути Р. Х отдавна го е разбрал, ама му е интересно тук. Не че е на сухо. Тук има и гъдел и смях и нерви. Идеалното място за каране на смяна. Бързо минава. Сега влизам в друг сайт да поиграя шах "Анонимен | преди 20 минути Отдавна, отдавна...колко отдавна да е последния коментар на "За да не може никой ..."?" Ама ти сериозно ли? Аз ся и Р.Х. ли станах? Еее, малко ми е разочароваща тая параноя, а и като дедуктивни способности, очаквах доста повече от теб. Първото нещо, най-вече, което следва да търсиш е...? Мотив, точно така. Като намериш такъв, сподели, и на мен ми е интересно да разбера. Питай наш общ познат какво мисли по въпроса, ако на тебе ти е излетял ептен здравият разум. Кака Тина
Ако ми подавате още смешки, господине, ши зема да са разсъня. Иначе, саАде се бех приспала. Ама много забавно разговаряте.
Последно ми хареса. Ама още понякога се паля. Обичам да има игри и закачки. Мога и да губя и да печеля. Не обичам удари в гръб и предатели. Ама и това е част от битието
Тин! Ма ти кога се пльощи там бре? Офффф :)))))))))))) И веднага апиш! Еееее
Е тогава какво общо имаше последният коментар на оня разказ? Той си има адресат и не е сред тук коментиращите под този. Или пък е, знам ли ви вече извратениите. Отивам да си сипя уиски и да се върна на домашната кино вечер. Може пък да се върна на забавата по-късно, ако ме будят посред нощите или не мога да спя.
Че кой обича предателите, господине? Всички обичат онези другите, големите, героите! Нали така? Исус. Левски. А че без техните съучастници в аналите, хич и нямаше да ги има? А? Никой нищо. Де щеш да е сега религията без закован и възкръснал? А? Ми без попчето устато? Левски да си е бил прецакан в делото от нечия немарливост, страх, инат. И кво? Ши кажат хората нефелен чей бил. Ама сега ето. Герой. Начи, господине, съвсем не право говорите вий. Предателите са нужни колкот и червея за чернозема.
Нали съм кучка, ще апя, я! Че все едни подозрения, едни съмнения. Аз да напомня, не аз съм се влюбвала и разочаровала от тебе. Като говорим за мотивите, последващите действия, и т н. и т н. Това няма да го обяснявам, някои неща ги разбираш и от половин дума.
Тин, така ни се получи приказката с РХ. Той е оня коментиращ. Като ориентир. Моя грешка, че не съм се актуализирала, а говоря по стари данни. Недоразуменийце.
Еее, Тинии, верно ли не можах та прелъстим, ма кучко ньедна? Нема А си простим! Тва е веднъж у живота шанс начи! :)))))
Како Тинче тук ама наистина съвсем случайно попадах. Без цели и мотиви. Има някаква магия. Отворих донякъде съцето си и веднага ме трябваше да го заеворя. Отиде шаха ама нищо де нощта е пред мен. Има много красива луна. Утре ще си връзваме мартенички.
Аз мартеничката си я връзвам на фльонга. Червена. Белото иде после.
Магия. Сърце. Затворих, каза РъХъ. Нима е невъзможно голям човек, пък да пише тъй романтично. Попитах себе си. Нощта е пред нас, каза той. И с това пск повтори, че мисли по Шекспир. Вагнер. Моцарт. Бошкей, между славей и валкирия май съм си второто. Ето. Смяната тече. Цък цък цък. Стрелките се мятат. А аз въртя задниче под юргана и пускам лига в копринена възглавница. Не! Не съм справедлива. Не съм. Трябваше да му кажа: Спокойна нощ, сир, имайте послушни черва и редовни разходки за поддръжка на тонуса. Вярвам , че това ако изобщо магия у феите, ще да е милион пъти по полезно от всякскви други пожелания тип : Бъди щастлив! Открий себе си. Освободи ума си. Дрън. Дрън. Една проста сутрешна визитация до тоалетната след кафето е именно търсеното състояние на ОМ. Само ако сравниш какви киселяци или ароматни хорица има в рейса и си носят проблемите с тях...ъъъ тва де..токсините, веднага ще разберете колко съм права. Здрсви черва! Нерви! Кожа! Мда, да не се отклонявам. Спокойна нощ, РъХъ! Беше ми приятно да се подбъзикна с вас. Фърррррръъ
И аз харесвам повече червеното. На огъня кръвта... Бялото е чистота, сняг, ама в различен момент ме тегли различно и двете имат притегляне
Добре сте си вие пиете си уйски, може да спите. Аз ще мога чак утре. Чакам някой да ме потърси за маса ама няма много мераклии. Фламенко, горещи тела... Гроздето е високо, ама лисичето дебне да ви ебне. Забравих как се казваше. Там дето се къпеха при водопада.
ЧБМ на всички пишещи и четящи. Много емоции, ташаци и да чукнете по нещо, я чаша, я дупе
Мдам, благодаря на участниците, беше аЦки забавничко! :))) Ши чукнем, как да не! Понякога и бутилката е за чуканье. На видеочат. Тва разправях ле ви? Но, млъкни уста, таз история е срамна, но пък чиста. Всекой болен мозък пръв ше пита- а капачката остана ли чиста? О, да, ще въздъхна с облекчение. Моят момък беше отишел у сенегалеца на гости, барем свари да проможе, без съпружеско зловредие, да ма види, чуе, да са дърви, според анонсите ежечасни. И ето дошъл е мига. Вечер. Късно. Той на чужд диван. И хремав при тва. С червен нос и очите му плуващи. Е как да оставиш човека в беда? Моментално съм преместила уискито, под негова подкана. И сядам. И се моля, всипки подготовки да позволят да се стържа стерилно. А човекът мести лаптопа, пада, става, внимава да не го щракна на скрийшот и по лице и по патка. ОСантаТосканский! Такова ебане се ебах на камера, под заповед, направи така, направи онака, че после не спах, а се вълнувах кат Снегурочка, дали ней дошла новата година. Мдаа, май са отплеснах. Къде бяхме? А, да. Благодаря за вниманието. Ваша, Ф
Аа, нищо, нищо дърдори си, ние сме свикнали с откачени индивиди, мъжки, женски..... Един от година и половина върти една и съща комунистическа плоча за некви научни колективи, пък ти с твоите жабарски видеочатчета, ама изоПщо не сте банални. Продължавай...... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Дали забеляза, Хури, че забавата не те включваше, респ благодарското? О'суийтмоментс...направо нирвана. Класа! Елит!
Ей, вие двете, само да знаете, че последния път когато две си мереха... чара в моя посока, не завърши добре ;) Предупредени сте :))) /Изку Куригал/
Каква забава видЕ в това, една шунда да честити на друга, че започнал бабешки месец, а наборите ти изплезили езици само това чакат. Умиращи от скука и самота пенсионери. Точно пенсионерски локуми кой и как ебал, но нал си знаеш, вие докато си фантазирате за бленувания от вас секс други го изживяват. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А Бахура го изживя и тия дни,спор няма,още го боли задникът.
Ами ела да ми го близкаш пак, че да мине по-бързо. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!