Quicky в Барса

27.02.2026 | Fairy

Барът бе странно пропусклив. Очаквах да е фрашкан с народ като за петък вечер, но не! Имах теория, че R&B музиката може да се окаже със слабо пазарно търсене. И май това бе обяснението. Или фактът, че в 23:00 часа все още се води време за вечеря.

Вътре ламперията по стените прозираше през няколко голи маси, докато бандата активно тестваше звука си – разтегляха кабели и сновяха из тясната ниша, предназначена за сцена.

Опцията с онлайн билети ми даде предимство и, бодра от няколкочасово излежаване, цъфнах на първа линия. Седнах на маса за двама, почти до краката на басиста. Скрита зад карамфил в тясна ваза и висяща насочена LED капка, съзнавах, че блясъците в грима ми и яркото червило ще са единственото забележимо нещо. В облеклото бях като сноб на опера: дълга права рокля с дълъг ръкав, тип „писалка“ до коляното, в бяло и златно. Блестящ телесен чорапогащник. Златни кецове. Кой ходи на бар така? Нямах идея как ще танцувам в този вид. Как се гъзи човек или върти осморки в библиотекарски вид?

Поръчах пак онова „Московско муле“. За против нерви и задръжки. Как ще танцувам с това облекло ли? Ами ето така! Смукнах с кеф, хващайки погледа на испанския гост в групата – саксофониста. Той ми смигна!

ОСантаМарияделМар!

Сигурно ми бе рано за флирт, та няколко секунди само го гледах нахилена. Без език, прокаран през устната. Без въздушна целувка. Нада!

После той се върна към сакса си и реши да извади няколко тона, стягайки гъза. Лапнал мундщука. Леле-мале! Край! Дотук бях!

Сръбнах доволно от горчивото питие и слязох от стола. Заидваха хора. Всичко се изпълни с глави, тела и шумни правостоящи. Отстъпих мястото си на някаква компания, като заех стола отсреща, току до застаряващия ирландски вариант на Годжи. Чанта на стола. Аз – права.

Музиката изригна. Мистър Сакси ме поглеждаше чат-пат, макар да му се падах на 9 без 10. И винаги смигаше.

Ама аз защо съм дошла тук? Нали да се разпищоля! Дръпнах полукоктейл и се оказах сновяща в кръшна стъпка между стените на бара пред бандата.

Хората одобриха това. Възгласи, подсвирквания. Внимавах да не засенчвам вокала, когато пее. Минавах само през инструменталната част. Скоро оная нахална компания съвсем огради масата ми. И вече стоях централно, почти като „фронт беквокалистка“.

Раздадох се. Вдигнати ръце, главата се мята в ритъма, гъзето подчертава бързия ритъм в мелодията. Кърших им рамене. Друсах им цици. Да видят, да знаят! Къшках гълъби с резки изхвърляния между вокала и бара.

Стори ми се, че ми направиха място. Може да са се заблудили, че съм от шоуто. Ма с тия дрехи? Знам ли?

Момчетата нямаха нищо против.

В един момент сервитьор ми донесе втора напитка. Е сега, гледай чудо!

Държах я в ръка и се приближих към Сакси. Танцувах пред него. За него. Когато спря да духа, му пъхнах сламката към устата. Той я пое, като си помогна с език!

Езикът му обиколи сламката! Изтръпнах на място! Очите му – черни, изпод паднали кичури омазнени къдрици – ме фиксираха с послание, по-старо от това подземие!

Пи. Облиза се. И ми се усмихна на избора на коктейл. Топлината на етноса му – расов, каталунски – ми подпали подстомашието. Плъзнаха нокти, дерещи плътта ми. Невидими. Желани.

Насетне танцувах между бандюгите. Заврях се между момчетата и се лигавех, чупейки стойки, въртях задница пред чатала на басиста, пусках змийски езици към лицето на вокала. Но Сакси-и-и, ооохх, Сакси-и-и – той отнесе много повече от останалите. Пипах го навсякъде. По бедрата, нагоре-надолу. Прегръщах го откъм гърба, мачкайки гърдите му. Зърната му щръкнаха като рога на бик и не ги оставих да „клекнат“. Драсках го по врата. Кляках около инструмента, галех го на чекия – всичко придружено със съответното перверзно лице на артистка в роля, естествено!

Мисля, че ме търпяха заради заведението. Момчетата пощуряха да снимат. Бандата може и да е свикнала, може и да им е за пръв път, но бях чувала, че са гостоприемни и толерантни към пияни жени. Викинги – да, така е, потвърди се! Ирландците са кавалери.

В малките часове почивахме на моята маса със Сакси и басиста. Говорехме. Те прибираха. Моят се освободи, понеже е само притурка към бандата.

Подкарахме се из мрака в лабиринта на мизерния бедняшки квартал. Ама защо всичко интересно се намира край водата? Най-силните адреналини са там. Миризми на канал, урина, боклуци и петна по каменните настилки. Похот иззад цветни планища, криещи помещения. Архитектура извън геометрията.

Той стискаше ръката ми, докато обяснявах къде е хотелът. Минах в някакъв „гид режим“, за да го успокоя, че съм сама и няма капан. Не знам дали си го е помислил. Но преди да ме блъсне към стената, имах нужда да зная, че няма да размисли и да се откаже по пътя.

Залепи главата ми в тази мръсна стена, докато устните му отвориха моите. Отвърнах страстно, осмуквайки езика му. Исках да почувства какво мисля да му направя, щом веднъж се добера до голотата му.

Сакси ми вдигна крака под коляното и се заби като поддържащ пирон, застопорен към тухлите. Натика твърдия си дюкян в чорапогащника ми. Мислех как ще го скъса с ципа или катарамата в тия ужасно възбуждащи обтривки отдолу нагоре, с които направо ме чукаше през дрехите. Свободната му ръка се навря под гащите ми, докато му хапех ухото и съсках насърчително.

Завря си пръстите в путката ми!

Без галене. Без опипване. Просто ги плъзна вътре и закриви пръсти като кука. Окачи ме на нея и взе да ми се набива, от което клюмнах върху рамото му, хапейки ризата.

Опитах се да го погледна. В тоя мрак нямаше мъж. Само пъкъл, горящ от невъздържано желание да ме направи градска курва.

За миг си помислих, че ще имам силите да се завъртя и да му се нагъзя. Там. Насред тесния процеп под балкончетата, от които всеки миг можеха да ни излеят нощно гърне.

Той ме зацелува отново. С това прекрати мисловната ми афера на границата на разума. Дълбаеше с ръката си в мен и ме изяждаше сигурно цял век. Времето просто спря.

Не се чуха никакви четвъртчасове от градския часовник. Ако сега ме убиеше там чрез фистинг до сърцето, никой от невидимите зрители не би могъл да каже кога се е случило нещастието.

Криво-ляво дотичахме до хотела. Адреналинът и нагонът успяха да изпарят алкохола. На пост зад входния портал стоеше охраната – моят Марадона, с когото флиртувах от дни. Прошушнах му с устни, докосващи ухото му: „Ако този не си е тръгнал до час, ела да ме спасиш в 903“.

Сакси стоеше пред асансьора и се опитваше да изглежда възпитано.

Качвахме се бавно между етажите. Аз го мачках за пакета, а той плъзгаше пръст от шията ми към деколтето, облегнат с глава назад. Тих. Предвидим. Добър.

СантаБуреносний, това се оказва още по-страшно!

Влязохме. Дрехите – на пода. Прозорецът – широко отворен. Ухапа ме по гъза, докато вдишвах водния хлад откъм морето. Хапеше ме и надолу по задната част на бедрата. По издадените твърдини, които слизаха от обли бузи към страницата на крака. Разтвори ме. Боже, налага се да оставя отпечатък от длани на прозореца. Но пък панорамата си я бива! Само ако можех да държа очите си отворени. Езикът му ме обходи. Озверях!

Метнах го назад към високото легло и му скочих без увертюри. Хуят му, твърд и горещ, се оказа в ръката ми и оттам – директно в дупката, която отдавна го чакаше. Отпуснах се отгоре му. Огледах го бавно. Косата – попиляна. Лицето – иберийско. Гърдите – космати. И се задвижих. Намествах си го. Набучвах си го. Бавно и плътно, с резки издънвания. Дерях му подпъпието. Подпирах се на ръце върху гърдите му. Мислех си, че като му тежа и преча да диша, вероятно ще получи от онези приятни ефекти на асфиксията.

Не го обмислях много, де! Щото с такъв разклатен мозък не е лесно да се следва права логика.

Малко ми се губи как стана, че се озовах с възглавниците под кръста и с крака до лицето му. Даже бях мокра. Къпана. Да, спомням си – казах му, че ще се умия от мокротията, да хваща по-добре. Бях като стрела под душа. Той дойде и ме бутна с косата под водата. Пъхна пръст в дупето ми. Изригнах като фонтан. Мислено.

Протегнах ръце към лайсната, държаща стъклото през половината дължина. Той разбра. Повдигна ме през кръста, счупвайки няколко ребра и вътрешности. Но аз виснах. А той се нагласи под мен. Обхванах с бедра кръста му за опора. И ме заблъска така. Крещях. Лижеше ме по циците, подмишниците, хапеше ми зърната, а курът му, заврян дълбоко в мен, натъпка корема ми нагоре като сламена кукла.

Когато ръцете ми, на които се набирах, за да не ме боли, се умориха, се отпуснах на врата му и той ме е метнал на леглото.

От телесното удобство да се разложа хоризонтално, сигурно съм пасаутнала за малко. Така се освестих – с възглавниците под кръста и стъпала, триещи брадата по лицето му.

Той свърши. Благодари. И изчезна много бързо. Заспала съм.

Но Марадона дойде! Събудих се от нежни целувки по корема. Той се привлачваше над мен. С униформата. Покри ме с целувки. Никога не бях получавала толкова нежност чрез мъжка преса.

Пуснах фламенко на телефона, докато той се съблече. Бях на колене по средата на леглото, разкрачена и танцуваща с ръце. Той дойде. Да ме спаси. От това ужасно несвършване на пиянския секс.

И ме довърши!

Подхвана дупето ми и ме гътна назад. Впи се в ханша ми и ми го надена. Бавно. Нежно. С потъващи веждички в чувствена гримаса. С усмивки. С навеждане за лизане по зърната.

Избухвах. Свършвах. Изцеждах го в пресомелачката на мускулите си. Стисках и притеглях месото му към себе си. Триех корема си в него. Бършех се в потта му, сякаш бях сваления от кръста, а той – маслата елейни.

Момчето любеше. А аз го гледах в очите, без да мигам, и поемах страстта на фламенкото чрез вагината си.

Широки едри бедра. Пълнички. Нисък. Квадратно лице. Равни зъби. И всичката мъжка отдаденост, на която е способен губещият. Аз тръгвам. Той остава. Но ме харесва. И пишеше прощално любовно писмо по мен. С език. С тяло. С кур.

Обърна ме. Наби ме с няколко зверски шамара. И се преобрази.

Издевателстваше като тореадор. Нямах сили да крещя. Просто дишах дълбоко, шумно. Протяжно. Благодарях за всеки тласък като за последен.

Накрая ме сгря с топлината си. Прегърнал ме плътно, легна над мен и се изля вътре, бършейки чело в гърба ми.

Трепереше. Конвулсиите му докараха форма на екстаз, който не познавах досега.

Не бързаше. Обърна ме. Пак ме покри с целувки. Цялата. Длан в дланта. Стоях като препарирана от нежността на ласките му.

Той се окъпа. Разнесоха се аромати на свежо. Облече се. Лежах и го гледах през цялото време. Той ме изпи с очи. Боже!

Мълча.

И излезе.

А аз плаках.

За Марадона! Сакси вече бе потънал в забравените подземни канали на готическия.