Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Нощта в Ротердам продължаваше да тече тихо, но вътре в стаята въздухът беше напълно променен. Всяко движение изискваше невероятно усилие, а тишината зад стената само засилваше напрежението, правейки всеки дъх шумен и изпитващ нервите му до краен предел. Той беше на колене върху хавлията. Пред...
18 Прочети [348 думи]Тя си взимаше якето, когато шефът ѝ влезе в кабинета и директно попита: - Имаме ли софтуер, който превръща реч в текст? Ива беше системният администратор и хич не ѝ се искаше да чува точно този въпрос в шест без пет в края на работния ден. - Нямаме, но мога да осигуря до няколко дни. - Трябва ми за вчера, ако така...
40 Прочети [3303 думи]*ЩРАК* Лампата светна. Противно на очакванията, стаята не беше червена, както обикновено беше по филмите. Стените бяха разделени, като че ли по равно, в приятно металическо сиво и бяло, и контрастираха добре на сивкавия под с дървена шарка. Беше почти нормална стая, в нормален апартамент, на нормален...
28 Прочети [3098 думи]Калин се усмихна загадъчно и бавно отпи от виното си, докато Елена нежно погали рамото на Иви. Гласовете на домакините станаха ниски, наелектризиращи и меки, съчетавайки се перфектно с романтичната тишина на уединената планинска вила. - Всъщност вилата крие една специална тайна долу, под...
53 Прочети [784 думи]Поредната юлска вечер. Непоносимо горещ ден, без нито един облак, последван от нощ, в която все едно боговете плачеха. Пороят се засилваше и утихваше, донасяйки всичко на талази, които се блъскаха яростно в прозорците. На Тио не му пукаше. Той беше вътре, впуснал се в поредна вечер на непукизъм, целящ да...
14 Прочети [2179 думи]Тя седна на ръба на леглото, но тежестта на умората не ѝ позволи да се задържи дълго в тази поза. Въпреки намерението си да се подсуши и облече, бавно се отпусна назад. Постоя така. В тялото ѝ имаше остатъчно напрежение, а главата леко се замая. Бедрата и дупето ѝ още стояха стегнати и твърди. Прииска ѝ се миг...
48 Прочети [1122 думи]След София времето започна да минава по различен начин. Не бих казал, че вървеше по-бързо или по-бавно – просто престана да се измерва единствено в дните, които оставаха до следващото ни виждане. През първите месеци още брояхме – колко остава до Коледа, дали ще успея да отида до Барселона през...
40 Прочети [2679 думи]Първите седмици след Барселона бяха най-трудни не защото се случи нещо конкретно, а точно защото всичко продължи по стария си начин и това ме дразнеше почти физически. Майка ми ме питаше дали ще закусвам, баща ми оставяше ключовете си на едно и също място, по улиците минаваха същите автобуси,...
24 Прочети [5930 думи]След онази сутрин, в която Калоян излезе за работа, а десет минути по-късно ми написа, че вече му липсвам, времето започна да се държи странно. Дните минаваха бързо, но вътре в тях всичко изглеждаше по-плътно, сякаш и двамата несъзнателно се опитвахме да поберем повече живот в часовете, които ни...
35 Прочети [4305 думи]Следващите няколко дни минаха толкова естествено, че понякога ми беше трудно да си спомня колко невъзможно ми се струваше всичко това само седмица по-рано. Не се случи нищо, което да мога да посоча като начало. Нямаше разговор, в който да решим как ще се държим, нито момент, в който Калоян да каже, че...
42 Прочети [3275 думи]