Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
След София времето започна да минава по различен начин. Не бих казал, че вървеше по-бързо или по-бавно – просто престана да се измерва единствено в дните, които оставаха до следващото ни виждане. През първите месеци още брояхме – колко остава до Коледа, дали ще успея да отида до Барселона през...
24 Прочети [2679 думи]Първите седмици след Барселона бяха най-трудни не защото се случи нещо конкретно, а точно защото всичко продължи по стария си начин и това ме дразнеше почти физически. Майка ми ме питаше дали ще закусвам, баща ми оставяше ключовете си на едно и също място, по улиците минаваха същите автобуси,...
24 Прочети [5930 думи]След онази сутрин, в която Калоян излезе за работа, а десет минути по-късно ми написа, че вече му липсвам, времето започна да се държи странно. Дните минаваха бързо, но вътре в тях всичко изглеждаше по-плътно, сякаш и двамата несъзнателно се опитвахме да поберем повече живот в часовете, които ни...
35 Прочети [4305 думи]Следващите няколко дни минаха толкова естествено, че понякога ми беше трудно да си спомня колко невъзможно ми се струваше всичко това само седмица по-рано. Не се случи нищо, което да мога да посоча като начало. Нямаше разговор, в който да решим как ще се държим, нито момент, в който Калоян да каже, че...
42 Прочети [3275 думи]Събудих се бавно, без онзи рязък момент, в който човек отваря очи и веднага разбира къде се намира. Първо усетих топлината, после слабия шум на климатика и светлината, която се промъкваше през щорите и рисуваше тесни линии по отсрещната стена, а едва след това дойде тялото ми. Опитах се да се обърна и...
56 Прочети [5765 думи]На следващата сутрин се събудих по-късно от обикновено и още преди да отворя очи, разбрах къде съм. Не заради светлината, която влизаше през щорите, нито заради шума от вътрешния двор, а защото разговорът от предната вечер се върна наведнъж, без никакъв преход, и първата ми мисъл беше толкова проста,...
21 Прочети [6803 думи]Дълго се чудех дали тази история изобщо трябва да бъде разказана. Не защото в нея има нещо, от което да се срамувам, а защото знам много добре в каква страна живеем и как понякога една-единствена дума е достатъчна, за да накара човек да спре да чете. Това е история за двама мъже. Ако само това е достатъчно, за...
21 Прочети [4394 думи]Гледаше я всеки ден на спирката. Идваше забила нос в телефона, стоеше, чатейки, сляпа за всичко наоколо, и се качваше в рейса без грам грация, с явна досада от прекъсването. С кого ли си пише? Не е приятелка – щяха да се чуват и да бъбрят коя как е избирала дрехи. Не са роднини – с тази лека усмивка. Явно е...
24 Прочети [1973 думи]Джипът ревеше в неистови усилия. Половината от пътя премина безпрепятствено, но след вилната зона започнаха дълбоките, изровени коловози, разделени от остри скални издатини. Понякога гумите буксуваха толкова безпомощно над песъчливия камънак, че сърцето на Галя се свиваше от напрежението, с...
90 Прочети [1576 думи]Ралица влезе и хладината на къщата я обгърна заговорнически. Хавлията, която бе увила около себе си, полепваше плътно по тялото ѝ, още докато ситнеше по пътечката от банята. Докато изкачваше трите стъпала към входа, усети, че дупето ѝ може би не е съвсем покрито. Не си продумаха. Кирил пушеше в сянката...
51 Прочети [1618 думи]