Софтуерът

13.09.2026 | Анонимен

Тя си взимаше якето, когато шефът ѝ влезе в кабинета и директно попита:
- Имаме ли софтуер, който превръща реч в текст?

Ива беше системният администратор и хич не ѝ се искаше да чува точно този въпрос в шест без пет в края на работния ден.

- Нямаме, но мога да осигуря до няколко дни.

- Трябва ми за вчера, ако така мога да се изразя! – каза шефът и повдигна въпросително едната си вежда.

Упси... Ива работеше във фирмата едва от няколко месеца и веднага видя шанс да натрупа точки пред ръководството.

- Всъщност имам, но не може да се ползва тук...

Шефът я погледна с недоумение. Годината беше 2003-та и нямаше кой знае колко такъв софтуер по магазините – снабдяването ставаше основно с дискчета от каталози на няколко сергии на „Славейков“ и специализираните компютърни мазета в центъра.

- Лицензът на програмата не разрешава да се ползва тук. – изпусна се Ива и в същия момент усети как сама се вкара във филм.

- Тогава отиваме там, където може да се ползва. Взимай си раницата и да тръгваме! – отсече шефът и се завъртя, без да остави място за въпроси.

Само след минути вече седяха в колата му. Той я попита за адреса и ѝ обясни, че до сутринта трябва да подготви презентация за нов продукт за ключов клиент. Според него беше абсурд да я напише сам на ръка, но беше напълно сигурен, че може да я изговори и диктува в следващите няколко часа.

Ива живееше сама в мансарда зад Театър София, където цареше ред в двете стаи, така че и за секунда не се притесни от това какво ще види шефът ѝ. Още повече, че беше ясно – ще трябва да се качи у тях. Първо, защото беше януари и студът навън сковаваше. И второ, самата инсталация щеше да отнеме време.

Шефът се умълча в следобедния трафик, но когато наближиха, зави по булевард „Мадрид“ и спря пред „Фантастико“.

- Колко време ще отнеме? Ще взема нещо и се връщам. – каза той и излезе от колата.

Тя го погледна и се замисли, че до този момент почти нищо не знаеше за него извън строгите делови разговори в офиса, освен че изглеждаше с десетина години по-голям от нея.

Това „нещо“ се оказа бутилка хубаво вино и скъп шоколад.

Пристигнаха в блока, а Ива се изненада приятно, че шефът изкачи стълбите до петия етаж без нито веднъж да се задъха, докато на други мъже това изкачване им разказваше играта.

Вътре нямаше традиционен хол, а перфектно организиран работен кът с три монитора, мощен десктоп, преплетени рутери и голямо бюро с изглед към парка, което веднага го увери, че се намира точно там, където трябва.

Ива го прикани да си извади лаптопа, докато тя отвори едно чекмедже, пълно със стотици дискове, подредени с педантична точност. Обясни му, че първо ще направят инсталацията, а след това и кратка демонстрация – всичко щяло да отнеме около час, макар че вече минаваше седем вечерта.

Но не би! Инсталацията на програмата се срина и при трите опита на неговата машина – нещо упорито забиваше малко преди финала, а часовникът вече показваше почти осем.

След като системните администратори винаги имат резервен план, Ива му предложи най-простото решение: да му даде своя лаптоп за вечерта, на който софтуерът вече работеше перфектно.

Отвори го, зареди приложението и за демонстрация натисна бутона за запис:
- Едно, две, три... проба, проба, точка...

И о чудо – думите се изписаха мигновено в текстовия файл на екрана.

- Видя ли? Супер лесно е, ще се справиш за нула време! Отивам за шоколада. – усмихна се тя и се завърта към кухнята.

Шефът си отдъхна, посегна с мишката да затвори файла, натисна Save As... и в този момент пред очите му се отвори директория с красноречиво заглавие: „SEX STORY“.

OMG, виждаха се десетки поддиректори – от Аматьори до Японски. Един бърз клик на „Скандинавски“ и там имаше повече от 20 текстови файла.

Тогава чу зад гърба си как се отваря опаковката на шоколада, завъртя се и успя само да смотолеви:
- Ами аз... само щях да запазя файла, а то...

Погледът на Ива го накара да извърне глава обратно към екрана.

След секунда той промълви смутено:
- Извинявай, без да искам! Но и аз посещавам редовно този сайт и също си свалям текстове. Виждам, че и ти. Харесват ли ти?

- Как да не ми харесват, сайтът е мой. Аз съм му админ и основен автор.

Шокът в главата на шефа беше непълен и абсолютен – сякаш някоя манга ученичка го беше погледнала, отместила кичур коса специално за него, аурата ѝ беше пламнала в стаята, а той стоеше с ококорени очи, отворена уста и свят, който се въртеше под краката му.

Ива видя, че шефът не може да смели получената информация, и добави спокойно:
- Това е в графата допълнителен доход. Започнах го още като студентка, но носи по 400-500 долара месечно, най-вече от английската версия. Обичам да пътувам, пък и софтуерът не е без пари... трябва да си в крак с технологиите, не става само с една заплата.

Шефът все още не можеше да повярва, че се е изправил лице в лице точно с администратора на сайта – и то млада жена, която твори любимите му истории. Колко ли мокри сънища и въпроси е имал през годините към автора, а сега се оказваше, че съдбата му е поднесла невероятен подарък.

- Чакай... чакай малко! Сайтът е... твой?

- Ами всеки трябва да преживява с нещо. Освен че се котира добре, на мен просто ми харесва да го правя. – каза Ива, отчупи парче от шоколада и бавно го поднесе към устата си.

- Окей, разбира се! Просто аз... много съм изненадан. Всъщност имам един въпрос. Доколкото разбирам, живееш сама... сега имаш ли си някой до теб?

Ива наистина нямаше никого, макар че това едва ли бе от неговата компетентност като шеф, но пък толкова директен и откровен въпрос обещаваше интересно начало на вечерта.

Ива седна на втория стол, погледна го право в очите и каза тихо:
- В момента нямам никой конкретно.

Хвана мишката, създаде директория „ШЕФА“ и запази файла там.

Настана неловка тишина. Шефът затвори двата лаптопа и ги прибра в раницата си.

- Искам много да ти благодаря, спасяваш ми проекта. Ще се радвам, ако си отворена да поговорим за теб, за сайта... тези дни? През уикенда?

- Радвам се, че намерихме решение. А за сайта... окей, винаги се оглеждам за интересни идеи, но нека си остане между нас?

Шефът кимна утвърдително и тръгна, без изобщо да помни как е слязъл до колата си, как се е прибрал, как е записал презентацията и... как е чел разкази до сутринта.

***

След успешната презентация шефът изпи наличната вода, обърна едно бързо кафе и се просна в креслото си. Как само си играеше съдбата с него!

Мислите му вече течаха в съвсем друга посока – в съзнанието му нямаше нищо друго освен образа на Ива. Къде е блял досега, че да не я забележи? Чупливата ѝ кестеняво-рижа коса, спусната до гърдите, кръглите черни очила, подаващи се иззад кичурите, тъмните дрехи и полото, закриващо шията... как изобщо да я забележи човек, като тя ходеше скрита зад всичко това? Освен това не ходеше да обядва с другите, вършеше си работата тихо, никой нямаше забележки към нея – Ива просто си беше в постоянен „стелт формат“.

Какъв контраст само! В същото време това тихо момиче въртеше най-големия сайт с истории от всякакво естество. Някои от тях – дори доста извратени. А тя изглеждаше толкова обикновена и нормална. Фантазията на шефа веднага започна да конструира какво ли се крие под тази повърхност. А той определено имаше богата фантазия.

Към края на работния ден Ива влезе в кабинета му и го попита кога ще му е удобно да ѝ върне лаптопа.

Шефът се опита да разгадае дали тя просто си си търси машината, или това е скрита покана.

Прецени ситуацията за миг и я попита кога и къде на нея ще ѝ бъде удобно. Получи в отговор усмивка и в този момент студеният зимен петъчен следобед сякаш беше залят от светлина – или поне на него така му се стори.

- Събота, в дванадесет, в „Уго“. – каза Ива.

Двамата само си кимнаха.

***

Шефът пристигна десет минути по-рано в „Уго“ и се разходи между масите – заведението беше пълно. Тъкмо когато се запъти към долния етаж, видя, че някой му маха с ръка.

Вгледа се по-внимателно и... позна само очилата, черните „ленънки“.

Приближи се и пак се ококори, но бързо се овладя и спастри една усмивка – това беше Ива, но съвсем не онази от офиса. Косата ѝ беше вързана на небрежен кок, дрехите ѝ бяха светли и цветни – от „стелт формата“ нямаше и следа. Освен усмивката сега се виждаха и голямо количество симпатични лунички, пръснати по лицето ѝ. Сякаш пред него стоеше съвсем друга жена.

Ива го поздрави и му каза, че си пие кафето още от единадесет, тъй като места за брънч по обед се намират трудно, а това заведение ѝ е любимо.

Той седна срещу нея и цялото му красноречие тутакси отстъпи място единствено на силното желание да бъде с тази жена. Чуваше как тя му говори нещо, но в съзнанието му съществуваха само искрата в очите ѝ и малките трапчинки при всяко мърдане на устните ѝ.

Тя го погледна изпитателно и каза:
- Ехооо?!

Той се сепна и я изгледа с въпросителни очи.

- Няма ли да поръчаш нещо? – попита го тя, смеейки се весело.

В същия миг той забеляза усмихнатата сервитьорка, която дискретно им намигна.

Шефът поръча набързо, изчака сервитьорката да се отдалечи, пое си дълбоко въздух и изведнъж се чу как казва на глас това, което бе премислял през цялото време:
- Аз... много се вълнувам и искам да се опитам да те опозная. Искам служебните ни отношения да нямат абсолютно никакво значение... нито сега, нито за в бъдеще. Разбира се, само и единствено ако и ти го желаеш, като предварително ти гарантирам, че съм със свалени карти и изцяло ще се съобразя с твоето лично пространство и желания.

Ива определено не очакваше точно такъв дебют, но пък знаеше, че във всяка партия шах първият ход е най-важен.

Замисли се за секунда, усмихна се топло и му отговори съвсем простичко:
- Добре. Това е чудесно начало.

Тя също се оглеждаше отдавна за нормална сродна душа, културен човек, с когото да може да обсъди идея, програма, екскурзия, малко спорт, да обича секса, а защо не някой ден и да заживеят заедно?

Сега Ива беше тази, която се замечта. Стори ѝ се само секунда, а всъщност мълчеше близо минута – време, което понякога може да бъде много неловко. Шефът я гледаше в очите с топла усмивка. Нейното „Добре“ му беше дало пълната свобода да бъде напълно себе си.

Остави я да си помълчи, докато започна да разказва откъде идва в града, кой университет е завършил и как е започнал работа още в горните курсове. Сподели ѝ също, че е живял дълго с една жена, но житейските им очаквания в крайна сметка са ги разделили. Не липсата на деца, на работа или на секс, а постоянната нужда от непрестанно търсене на „блясък“, което просто не отговаряше на неговата представа за живота. Най-новият бар, най-модерният хотел или курорт, нова кола, нов телефон, ново бижу, непрекъснато изгладен, избръснат и изкуствено усмихнат образ... това определено не беше за него, макар поне да беше опитал. Разделили се щастливо.

Ива го слушаше, но трудно можеше да си го представи в онзи предишен свят – сега пред нея стоеше съвсем нормален мъж в светло поло, джинси и маратонки... направо нейната представа за перфектния тип.

В този миг той сряза димящата пица на равни триъгълници и хвана едно парче с ръка, за да го поднесе към устата си. Ива се усмихна – досега беше виждала само италианци да ядат пица по този начин.

Разговорът естествено се завъртя около Италия, после мина през нейния ранен късмет с компютърен курс в осми клас на Windows 3.1, старите IRC чатове, детските мечти за работа в Европа и... факта, че в момента тя също е напълно свободна.

Вътрешно се чудеше дали срещата трябва да приключи след този обед, но ѝ беше толкова спокойно, че реши просто да се остави на момента – такъв, какъвто се развиваше. Когато чиниите се изпразниха, шефът предложи да се разходят из хладния следобед, като настоя този път тя да го остави той да поеме сметката.

Вече беше три следобед, а през януари се стъмваше още преди пет, отделно температурата навън вече беше паднала под нулата – така че романтичната разходка много бързо се превърна в целенасочено вървене към нейния дом.

Малко преди парк „Заимов“ Ива започна трескаво да пресмята какво ще стане пред входа им: дали той ще поиска да се качи, тя дали ще иска да го покани, и какво би последвало след това? Дали наистина е толкова искрен и нормален, колкото изглеждаше, или просто беше опитен играч, който иска да я вкара в леглото си възможно най-бързо?

Реши, че не ѝ се чака моментът на истината пред самата врата, и го изпревари: покани го направо да се качат за чаша вино – нали той го беше купувал предния ден, нямаше начин да не уцели вкуса му.

Шефът се усмихна широко и както си беше бръкнал в джоба на якето, леко подаде лакът към нея и тя инстинктивно го хвана под ръка. В този миг служебните граници и официалните титли официално и безвъзвратно се изпариха.

Сега вече имаха ясна посока и на двамата им се стори, че крачките им станаха някак по-бързи. Влязоха в мансардата, където беше приятно топло, събуха се, а Ива го въведе в уюта на хола с голямото канапе и му посочи да се настани.

След малко се върна с малък поднос, който постави по средата между тях – две чаши, бутилката вино, тирбушон, остатъка от оня шоколад и една дебела ароматна свещ. Каза му, че ще се върне след малко, и той чу как зад нея се затвори вратата на банята.

Той се зачуди докъде ли може да стигне всичко това тази вечер, но бързо взе решение да се пусне по течението – не искаше нищо насила, просто искаше да продължи да я опознава.

Когато се върна, Ива беше свалила връхните дрехи и беше облякла пуловер, сигурно три номера по-голям от нейния размер. Докато седеше на дивана, тя небрежно засука ръкави, при което деколтето се плъзна на една страна и разкри презрамката на финия ѝ сутиен.

Тя му кимна към бутилката, а той, докато завиваше тирбушона в тапата, изведнъж осъзна, че откакто бяха влезели в апартамента, почти не бяха разговаряли с думи... сякаш просто нямаше нужда от тях.

Чукнаха се с „Наздраве“, отпиха и... той все пак не се сдържа да я попита за това, което го гризеше отвътре:
- Как точно ги набавяш всичките тези разкази за сайта?

Ива се усмихна леко и обясни, че хич не е лесно, особено когато читателите постоянно очакват нови текстове и конкуренцията не спи. Някои истории били преведени и адаптирани от чужди източници, други си били нейна собствена фантазия, но най-често хората сами им пращали материали.

Получавала стотици съобщения – предложения за срещи, за секс, някои я обожествявали, други се прекланяли пред нея, имало и такива със странни заплахи, но тя вече била свикнала. Всичко си оставало в специалната електронна поща, а и по-важното – носело стабилни приходи, които давали свобода.

Той по момчешки любопитен я попита в прав текст коя секс тема ѝ е най-интересна.

Ива разбра, че въпросът идва от нормален човек – беше зададен толкова семпло и чисто. Това, което обаче му отговори, изобщо не се доближаваше до неговите собствени фантазии.

Ива му разказа за момиче, което още когато я „треснал хормонът“, разбрало от майка си за ерогенните зони. Тогава тъкмо започвала да се появява литература в интернет и тя се образовала бързо какво се случва в света на секса. Сподели му, че няма как да посочи една „най-интересна“ тема, защото за нея можеше да се обсъжда всичко.

- А твоята коя е? – попита го тя.

Ако в стаята имаше по-силна светлина, щеше да се види как той се изчерви при този въпрос.

Той наля останалата част от виното в чашите и отговори с една единствена дума:
- Уханията.

И отново успя да предизвика нейната усмивка.

- Уханието на жадна за секс жена, уханието на току-що преживяла оргазъм жена, уханието дори по време на цикъл, уханието под погледа на... – и не успя да завърши, защото Ива рязко се изправи.

Както беше седнал, тя се приближи към него, качи едното си коляно на дивана, наведе се близо до лицето му, затвори очи и го целуна. Леко, влажно, бавно. Още веднъж. Тя усети вкуса му, а той – нейното ухание. Прегърнаха се, тя качи и втория си крак, възседна го и сплетоха езици.

Като в кадър от черно-бял филм силуетите им започнаха да се разсъбличат – тя се изправи за миг и свали панталона заедно с бикините си, докато той изсулваше своите, и Ива пак го възседна.

Този път голите ѝ гърди се притиснаха в неговите и цялата му досегашна фантазия не бе способна да предвиди момента на това опиянение. В същия миг нейната ръка хвана пениса му, насочи го към утробата ѝ и с едно плавно, уверено движение на таза тя се наниза, спускайки се надолу, докато той не потъна изцяло в нея.

Как тази жена го пое от раз? Как беше толкова влажна?

Докато тази мисъл още се въртеше в главата му, Ива се надигна и отново се наниза дълбоко. От устата му се отрони едно плътно „Ах“.

Тя бръкна с пръсти около входа на влагалището си, извади ги и ги поднесе между двете им лица, точно до носа му. Вдиша дълбоко и го изчака да направи същото.

Ива го попита тихичко:
- Как е моето ухание?

Той се усмихна широко, лапна двата ѝ пръста и отвърна с жаден глас:
- Искам още...

Ива стана, прибра таблата с чашите на земята и избута шефа да легне по дължината на дивана.

Застана над главата му, обърната с лице към краката му, и го прекрачи. Бавно се спусна над гърдите и стегнатия му корем, където я очакваше надут и щръкнал подарък.

- Искаш още? Имам още! – каза Ива и спусна таза си право над устата му, която се бе отворила жадно, а езикът му вече стърчеше готов.

Ива не мислеше. Просто се остави.

Той я прегърна с двете си ръце за задника и безобразно вкара езика си в нея, раздвижи го в меката ѝ и влажна путка – първо бавно, а после ускори, вкарвайки го с дълбоки, въртеливи движения. Една минута. Две минути. Ива седеше със затворени очи и се наслаждаваше. Пръстите на ръцете му разтваряха двете кълба на задника ѝ и я галеха нежно, но настоятелно. Езикът му няколко пъти премина разстоянието до ануса ѝ, разнасяйки нейните собствени сокове. През главата на Ива мина мисълта, че е малко нахален, но нали бяха свалили карти... и тя се отпусна или, както той ѝ го разказа след време – тя се отдаде изцяло.

Жоро, както се казваше шефът, като по-големият от двамата, искаше всичко от тази жена, на което тя беше способна, но без да избързва. Нейните сокове и аромати бяха онзи опияняващ еликсир, който му шепнеше: Това е „ТЯ“, бъди внимателен.

Вкарвайки внимателно език ту в едната, ту в другата дупка, той усети лекото стягане на бедрата ѝ и финото разтреперване в цялото тяло на Ива. Завъртя я настрани, излезе изпод нея, застана лице в лице и зарови езика си директно в устата ѝ. Тя го прегърна с ръка през главата и се притисна плътно в него, докато той ѝ го вкарваше бавно и дълбоко.

Движенията и на двамата се превърнаха в безконтролно блъскане един в друг, а препускащото дишане, приглушените стонове и опияняващите аромати изпълниха цялата стая. Жоро дори не разбра как и кога, но беше успял да го изкара навреме, да се изпразни навън и да се просне до Ива.

Тя лежеше по гръб, опитвайки се да върне нормалния си ритъм на дишане и пулса си, мислейки си: „Само какво препускане! Искам още! И искам точно с него!“.

***

P.S.

В шахмата в някои откривания единият играч умишлено дава пешка или фигура за предимство в развитието.

„Гамбит“ се нарича такова начало, в което една от двете страни предлага жертва на фигура – обикновено пешка.