Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Винаги ще бъда благодарен на музиката. Тя ме зарежда, тя ме храни и тя ме събра с жена ми. Нека ви разкажа как се случи последното.
С жена ми сме от малък град, който след идването на демокрацията се стопи значително. Все пак през годините на социализма там имаше производство, услуги, кръжоци и самодейност. И ние с ученичката Дочка вземахме уроци при местното музикално светило другарката Мишева. Аз – по кавал, Дочка – по флейта. В духа на времето и двамата бяхме срамежливи, макар че стърчах вече над 1,70 м., а тя вече беше напъпила формите. Беше руса, с приятни черти, но тогава се заглеждах по друго момиче, а и Дочка имаше доста акне по лицето. Не се харесвахме взаимно, още повече че често трябваше да се изчакваме, за да влезем на уроци, което понякога продължаваше по над час. Няколко пъти спорихме кой инструмент е по-добър, кой свири по-добре, дори направо се заяждахме. Едва се изтрайвахме и в клас, и на улицата.
Нещата позагрубяха когато ни казаха, че в побратимения ни град в СССР ще има чествания и в групата, изпратена от града ни, ще попадне един от питомците на другарката Мишева, тъй като трябвало да има и изпълнение на духов инструмент. Изборът щял да стане след свирене на сцената в читалището. Това беше капакът на тенджерата под налягане. Започнаха подмятания от двете страни кой е по-некадърен, кой за нищо не става и как ще се провали. На всеослушание Дочка злословеше как съм девета дупка на кавала, а аз ѝ отвръщах, че е издухана флейта. Нарочно всеки се бавеше при Мишева, правейки все повече грешки, за да може другият да чака по-дълго отвън. Веднъж дори насаме Дочка ми изсъска:
- Ако трябва ще те спъна преди да излезеш на сцената и пак ще изберат мен!
Не издържах и ѝ казах, че ще направя същото с нея и разговорът приключи. Мишева разбра за нашите свади и ни събра да ни чете конско. Обясни ни, че може да заяви, че и двамата не сме готови и нито един да не попадне в групата. И нещата на пръв поглед поутихнаха. Но на втори…
В края на октомври в читалището се организираше сбор на дружината. Трябваше хем да се обсъдят някои организационни въпроси, хем да се прегледат резултатите от селскостопанската бригада, на която цялата гимназия ходи. Уведомиха ни с Дочка, че там ще свирим и ще стане подбора на един от нас за СССР. Неприятното беше, че ще присъства цялото училище, макар и да не беше голямо, всички учители, както и кметът и други общински фактори. Залогът и притеснението бяха големи, но при такава аудитория поне възможността да се пребием взаимно с флейтистката отпадаше.
Дойде денят, за който се готвехме усилено и двамата. Сборът се проточи цяла вечност, включително и защото токът спираше няколко пъти. Имаше и доста критики за слаби резултати на бригадата. Накрая всичко приключи и дружинният председател и свитата му се изнесоха от „ложите“ си на сцената – една вехта дървена трибуна за говорещия – висока и масивна – и долепени до нея две маси с покривки, които обираха мръсотията на читалищния под. Набързо двамата конкуренти бяхме извикани да излезем на сцената, но в този момент токът пак изгасна и седнахме зад масите с покривките. Докато чакахме една ръка ме ощипа злобно по бедрото, след което аз отвърнах с един средносилен юмрук в близкия корем. В този момент токът пак светна и Мишева обяви, че пръв ще свиря аз. Нямаше много удобства, включително и микрофони (къде ти такова нещо) и трябваше да свирим зад трибуната, като поставим върху нея нотите си. Бях суперподготвен и ноти не ми трябваха, но ги носех за всеки случай.
Взех кавала, турих нотите върху плота на трибуната и въздъхнах тежко, борейки се със сценичната треска. Единственият позамъглен прожектор в читалището ме освети. Бях с народна носия от нашия край, с рунтав кафяв калпак и това допълнително фокусираше всички погледи в мен. Затворих очи, поех въздух и засвирих. Неочаквано за мен мелодията ми донесе успокоение и аз се отпуснах. Твърде рано!
Както свирех усетих как ръцете на Дочка, която беше изчезнала под масата, изтеглиха връвката на потурите ми и ги дръпнаха надолу. Останах само по гащи, но продължих да свиря, въпреки че тази идиотка ме разсейваше. Вече мислех, че ще се справя с това, когато усетих ръката ѝ на гащите ми отпред. Сконфузих се и за малко да спра да свиря. Нещата загрубяваха, но всички погледи бяха вперени в мен (включително и на родителите ми, които бяха дошли специално) и не смеех да разочаровам.
Когато ръката на ненормалната ми конкурентка дръпна гащите ми и извади навън хуя ми, ми идваше да глътна кавала. „Ще я убия, ще ѝ навра кавала в гъза, а флейтата на другото място! Само да приключа…“ – мислех си и продължавах да свиря някак си. Вече нямах сценична треска, но хуят ми беше станал на трескá – твърд и дървен. Едновременно исках да я ритна и ми беше приятно. Още по-приятно ми стана когато започна да ми бие чекии. Едва свирех, натопорчен до пръсване отдолу. Вместо состенуто кавалът вече свиреше стакато и си представях как другарката Мишева в този момент гледа в пълно недоумение. Но не можех да я видя. Докато я търсех с поглед две устни се обвиха около главичката ми и засмукаха хуя ми чевръсто. От този момент нататък свирехме на кавал дуетно: аз – отгоре, а Дочка – отдолу. Изобщо не помня как съм свирил нататък. Девственото ми тяло се беше изопнало до пръсване, вените на слепоочията ми пулсираха бясно, а аз свирех и свирех, без да наведа поглед надолу и да видя ставащото. Адреналинът ми беше стигнал извънземни размери. Гаднярката отдолу продължаваше да върти малко нескопосаните си свирки, които тогава ми се виждаха божествени. Изцедих и последния тон от кавала, изобщо не знаейки какво се случва.
Изведнъж залата избухна в аплодисменти и на първия ред зърнах кмета, който прав аплодираше възторжено, говорейки на застаналата до него Мишева:
- Браво, браво, много импровизация, чудесна работа, Мишева!
Мишева стоеше леко сконфузена до него, но доволна. А някъде отзад в залата сигурно ме аплодираха родителите ми. Пред всички тях, на върха на триумфа, аз стоях със смъкнати потури и съвсем безпомощен. Изпълнението беше свършило, но Дочка не спираше с действията си. Погледнах надолу. Мамка ѝ, много ѝ отиваше тази смяна на инструмента! Аплаузите утихваха, когато неохотно сграбчих русата ѝ коса и не съвсем нежно я издърпах от заниманието ѝ. Гледахме се за секунди, след което клекнах и си вдигнах потурите.
И съвсем навреме, защото в този момент Мишева обяви, че Дочка ще свири на флейта. Сякаш излязла от унес, флейтистката пропълзя до другия край на масата и малко странно подаде руса глава оттам. Седнах, а тя ме заобиколи и застана зад трибуната. Не навлажни специално устните си, както правеше винаги (и аз знаех защо), след което засвири.
Мелодията на флейтата нямаше нищо общо с неравноделните и игриви звуци на кавала: лееше се спокойно и плавно. Седях с арматурен хуй в сумрака, недалеч от осветената от прожектора музикантка. Обърнах се и я погледнах: беше с бяла рокля, която много ѝ отиваше, сякаш щеше да се жени. Гледах как свири, гледах гъвкавото ѝ младо тяло и знаех, че имам нужда от нея. Имах нужда от Дочка – и то веднага! В празната ми глава изобщо нямаше и мисъл за отмъщение.
Минах под масата и на свой ред поех по утъпкания път към трибуната. Застанах максимално близко до свирещата и проврях ръка под роклята ѝ, плъзгайки я по крака отдолу. Беше неин ред да прояви стоицизъм. Внимателно набрах роклята нагоре, докато не достигнах гащите ѝ. Усетих как потрепва и цялото ѝ тяло се напрегна. Посегнах и издърпах бельото ѝ надолу, оставайки за пръв път с путка пред лицето си. Задържах роклята с една ръка, прокарвайки пръсти между краката на Дочка. Беше с буйни и мокри косми. Не спря да свири, но знаех, че едва се сдържа. Бях като хипнотизиран и безпогрешно знаех какво искам да направя: изпънах се максимално и прокарах език по смесицата от кожа, косми и мъзга. Ухаеше на младо, свежо и чистичко. Езикът ми намери цепката отдолу и се гмурна в нея. Устните ми се увиха около езика и засмукаха. Беше неописуемо, сякаш не бях спечелил надсвирването, а бях покорил Еверест. И отново свирехме двама: Дочка затрогваше залата отгоре, а аз духах флейтичката ѝ отдолу.
Усещах, че изнемогва, а краката X омекваха. Чух, че няколко пъти флейтата не звучеше така убедително както преди. Но все пак звучеше. Не беше съвсем прецизно, но не беше и импровизация. Просто Дочка полагаше неистови усилия да изсвири всичко съвсем правилно, без да променя нищо. Успя да завърши, след което буквално се вкопчи в трибуната, за да не рухне. Бръкна с ръка под трибуната и избута главата ми.
През това време аплаузите заливаха залата и чух кмета на първия ред да казва на Мишева:
- Браво, наистина много добро, но първият Ви ученик с кавала беше по-добър! Много ми хареса как импровизира.
Знаех, че съм спечелил, но дали точно това, което исках.
Отдръпнах се и изпълзях леко и незабележимо изпод масата. Лампите вече бяха светнали и Дочка, след като се поприведе в ред, дойде до мен и ми подаде ръка за поздравление. Вместо да се ръкувам с нея, хванах ръката ѝ я дръпнах зад кулисите. Заведох я до най-далечното хранилище за реквизити и заключих. Не ми пукаше за нищо и бях надвил срама си. Легнах по гръб на масата в хранилището и смъкнах потурите и гащите си. Хуят ми се навири в неподозирани и за мен самия размери и протегнах ръка към Дочка:
- Ето, посвири пак на моя кавал, а ти ми дай флейтичката си!
Русокоска не чакаше втора покана, качвайки се на масата и поднасяйки ми вкусната си млада путка. Разтворих я и зализах жадно розовото ѝ съкровище, а тя засмука моя инструмент. Беше първото ни 69 и третата сексуална наслада с противоположния пол – всички случили се в един ден. Оказа се, че Дочка импровизира по-добре на кавал, а аз съм по-педантичен на флейта. Трябваха ни само няколко минути, за да облекчим възбудените си тела: първо тя се взриви в устата ми, а после аз облях лицето ѝ. В това време Мишева и родителите ни трескаво ни издирваха из читалището. Бяха намерили само музикалните ни инструменти, без да се досещат, че с нас постоянно си носим други.
На следващия ден заявихме на Мишева, че нито Дочка, нито аз ще ходим в СССР. Настана вой, крясък и заплахи с намалено поведение, но бяхме непреклонни. Накрая все пак всичко се размина само с мъмрене. Докато Мишева пребиваваше в СССР, двамата репетирахме доста един на друг, а накрая се изчукахме като по ноти. От чукане, свирене и празнене върху личицето, акнето на Дочка изчезна и тя стана супергадже и още в консерваторията я направих своя жена. В допълнение е и прекрасна музикантка и домакиня. И до днес, след толкова години, още надува кавала, а аз импровизирам на флейтата. Често се шегуваме, че една омраза може да доведе дотам, че в желанието си да напакостиш се влюбваш и пристрастяваш. Но, както вече казах, това е силата на музиката!
ɱ
Супер звучи, 69 е най-хубавия достъп! Пишете ми [email protected]
Има ли дама обожаваща 69. Надарен съм
Това беше абсолютно прекрасно разказче! Сигурно се хиля умилително като лисица след блажна кокошка, но е вярно. Браво, М, това пролазване под масата беше супер-якия адреналин. Даже не мога да си завърша коментара. Така се отпуснах блажено, че и с погледа си насочен навътре, не виждам буквите пред мен. Акордираш ме, явно. Благодаря за удоволствието! Ф
Автора историите му все от или около Русията, бре, бре, бре. А на БАНГАРАБАБА все кокошки й се привиждат и са й в главата. Бабе оди до супера и си вземи една тлъста и я сготви. Ф&Ал
Пурко,не знам за момента промяната дали е положителна,надявам се да е,но от както ти наех двамата нови санитари ти стана "ф&Ал
Спермата не помага за акнето, пробвала съм.
А това "Ал" в неговият болен мозък е нещо като" алфа мъжкар" сигурно!
Спермата има колагенолитични свойства, но в интраутеринна среда. Не е ясно дали проявява пилинг ефект върху лице предвид променената околна среда. Но точно в момента, ми е през засенченото лице, какви са спермичните свойства, предвид позата, която заемам. Слънчеви лъчи пробиват прохода и държейки колената си с разкрачен натиск към шезлонга, ги оставям да оцветят малко по- наситено палитрено нсюансите, предвид зимното им бледнее безинтересно. Само така не се бях пекла! Еййй, зор за всеки ъгъл и свивка, баси! Поздрави от цветни софийски тераси!
Баба пак умира от скука и сере коментар подир коментар кой от кой по-малоумен. Нормално за шизофреничната й главица. Спермата няма как да ти помогне за старческите петна, то от къде ли можеш и да се снабдиш с такава съпоценна течност за теб, ама нейсе. Ф&Ал
Стига да вярваш на улични легенди. Аз за спермата съм чувал, че и за запек помага и то от интелигентна жена. Казва ми, само вкарай главичката в дупето и свърши. Да бе, като знам какво ще изригне от там!
Разказът е страхотен,поздравявам автора.Тук влизам по-някога и за съжаление след всеки разказ попадам на един,не знам как да го нарека,той сам се е нарекъл Директор на нещо.От коментарите му разбрах,че е нещастно влюбен в някаква баба"Ф".Но смятам,че подходът му е крайно неподходящ.Жена така не се сваля.Сигорно съм по-млад от него,но бих го посъветвал ако може да смени стратегията.Дано не съм бил досаден.
Баба Ф си пие кафето. Сервираха го с лимонена вода. За целта трябваше да седне на ръба на шезлонга и да подложи лява страница на слънчевите ласки. Пи, квото пи, па се уплаши, че ще стане асиметрична и пак легна с краката на жабка. Но реши да имитира секс и ги вдигна нагоре, свити в коленете, и разтвори, само с една нАучна цел. Да обследва усещанията с плътно затворени очи. И ето резултата. Вулвата и взе да се разлепя и разтваря, досущ като книга, на която кориците са легнали встрани, но съдържанието стърчи нагоре като цяло тяло. Чак след секунда- две, разпочват да се разлистват листовете и съдържанието полека се разгръща за четящия, лист по лист, с равномерно темпо и леко гъделичкащо усещане за тялото. Когато зейне напълно освободен отворът, той поема слънчевата топлина, но някак безсетивно. Ето тук е изненадата. Най- горещо пари на дупето. После на ингвиналните гънки и големите лабии. Докато най- нежната тъкан се оказва и най- лишена от топлинни рецептори. Хм? Може ли да греша? В дупето сякаш се врязва нажежен жезъл, а в путето- само приятни топлинни целувчици?! Ще трябва да се направи по-оборудван практически опит. Да сте виждали горещ жезъл наоколо?
Баба Ф вече си го начуква сама и виртуално, от скука че няма кой. Горещ жезъл да е, брутално в гъза да е, ама да покаже че някой иска да и го вкара.
Защо трябва да е в гъза?
Много забавен и приятен разказ!
Пикочен мехуре! СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!Чух,че тия простаци,новите санитари, вместо с твоя задник да се занимават......поцепили от секс"Оксана".Сега даже селският гумаджия не се наема да я волканизизира.Но не се отчайвай,твоят задник държи още.
Изобщо пак двойкаджиите се изказват първи. Все не разбрали. Гъзта се ползва за разпалка. Инак има големите рискове нищо да не се получи, да не влиза, да не треска, да се прекъсват по сто пъти за възглавници под корема и прочее несъвършенства. Класиката е гъдел по гъзето, винтоверт, вилкоразширител, изобщо игри с подръчни изостанали зеленчуци, докато мариянската падина е истинската цел. Повтарям- дупето е там, щеш или нещеш, в игнор или в тъчскрийн, но ебачът си личи по тва колко може да разчуства раждала вагина. В гъзето всеки знай да се напъха и изкиха. Ама къде са ми четирсетпиттях минутки удоволствие,м?
Да, авторе, прощавайте ме с Доченка, че ви занимах с тия балконски лаборатории. Ама пусто някак ми се създаде тургурче и само впит клин на камила и скрипец с повечко тежести ще ме оправи, мене. Край. Няма да клепам повече. Обещавам, както се хладя на морска звезда и без прищипнато нийде. Охххх...
Прощавай Пурко,но не открих смисъл в глупостите дето написа!Но е нормално за състоянието ти.
Не слагай всички жени под общ знаменател. Не всички се ебем отзад. Дори повечето не го правим там.
Към мен ли беше последния упрек? Прощавай, мила, разбира се, че не обобщавам, божеопази! Аз за мен си говоря в множествено число. То една ли сме? :)))
Айде и аз да се включа по женски, че на влизането си, като по телепатия, попаднах на приятна изненада с любим автор оттук! Че хич не е младеж, ясно, но поне неговите спомени от соца са свежи и духовити! Много добре си разгледал темата за стоицизма при неочакваните секс изпълнения хем скрити, хем пред публика! Около коя страна да се развивало действието, е ясно е че тогава там са ви пращали или като най-много на изток от една Стена. Което явно не пречи някои да сте живели пълноценно. Твоят лир. герой, за разлика от този на набора ти Спиро, поне се е оженил за нея! Още една удовлетворителна точка. ;) Понеже гледам, че вече не се валидирате, ще оставя на досетливите коя съм. #азсамозамалко и няма да питам, щото чак толкоз време за четене нямам. Издайте ги тези мемоари, де! XD
До момичето с акнето, и спермата е като всички натурални илачи. Трябва дълго време да се използват, за да дадат ефект. Продължавай да пробваш. И Трябва да е току що изведена.
По тая логика, да се маже със слуз от охлюви по-добре или собствен пичи сок, все е пълен с ензими и хормони. А крем Нивеа е от конска сперма.
Здравей, умна Фей. Днес съм в повече движение. Буба утре отскача до Гърция, ей така, за 7–8 дни - беше си го навила. След това май ще ходи до Португалия, а наесен пак в Гърция, но за по-дълго време. Забелязвам, че стандартният наратив не се е променил. Когато теб те няма, не виждам особен смисъл да влизам в коментарите, а и времето ми е малко. Прегръщам те ,хапвам ти мидичката на ухото- Ал
Ал, в залата съм. Превъртях пулсомера :)))). Катеря си аз пътеката , слушам си джазчето и усещам буря в сърцето. Бахмааму! Меря и гледам, че хвърча над 180 удара в минута. Ма тва значи е малкото сърцетуп спрямо онея ми ти прелупвания във водната, когато бях найбързатанайдобратанайнайнай. Един щастлив инфаркт , нали така?! :))) Обожавам си скрипеца, стегнах си и гъзеца на разкрачовите, и айде обратно към темите по изпити. Ревнувах те с онея трите роли. Много те ревнувах. Че не бих могла да те бия по точки в същото. Че си по- умел. И че не знам какво си им харесвал. За едната мастер, за другата дзен камасутра, а третата ? Просто обикновен секс? Стига бе! Аз къде бих била? Сега съм само Асо каро. Понякога вземаш ръка с мен :)))). Целувам те. Искам да ти липсвам. И да те боли от липсата. Затова пак ще отсъствам, когато издържа на не- лигоча. Това поне е моето лично постижение спрямо другите. Нали така? :)))) Ф ♡
Не ме уговаряй и ти, че спермата помага за акнето. Да не говорим, че става голяма мазаница. Въпреки, че успявах набързо да се извъртя в удобна позиция, гаджето некак не улучаше. Не само влизаше в устата, но и в носа, на веждите и задължително на косата.
Ал! Ама няма да ми вярваш всекой пъть! Ша ми ляпниш една целувчица куту говоря глупости! Чи да ма запушиш! Чуваш ли ме добре? :)))) Ф
Че става мазаница си права, ама има една поговорка " трай бабо за хубост" Само си пази очите, че много люти. Знам от опит.
Кат ви казвам, че има колагенолитични свойства....
До последният, жена ли си и да не си лаборант и изследваш спермата
Не съм жена, още не ми е дошъл цикъла, но анализирам сперми да позна
А да те питам и аз нещо - обичаш ли да се преструваш че си татко си , и да му седиш на стола ?
Чакай! В лексикона има мега як въпрос - ако на едно и също равно по големина и посока дразнение отговаряш с една и съща предвидима реакция ,това показва независимост и сила на характера ли или остроумие ?
Фей, ама много ми е приятно, когато сутрин прочета нещо написано от теб. Да ти кажа честно, никога не съм ходил на фитнес. Имам някакво оборудване в къщи, което дрезни Центи. Иначе някога, при тренировките, до татамито имаше лежанка, щанга, две или три секции на шведска стена и един лост за набиране. Виж в казармения район, защото бяхме няколко поделения – имаше и няколко полигона, нашият беше най-дълъг и най-сложен от към препятствия за преодоляване. Беше над 250 метра, като преодоляващият е с кубинки, камуфлаж и автомат, който ти се забива – я във врата, я ти прави устните като на днешна чалгалка.Даже по време на полагаемата отпуска, след като повечето от тайфата бяха или в казармата, или в училище, или следваха, се чудех какво да правя. Та още от първия ден, докато нашите все още не са станали, правех лицеви опори във всякакви варианти – на три стола, с крака качени на бюрото, а аз на пода; лицевите опори на пръсти, на преплетени пред гърдите ръце с дланите надолу или пак същото, но с кокалчетата надолу. Килимът много не помага за болката в кокалчетата.Имаше и варианти с оттласкване и пляскане с ръце пред гърдите и после пак падане на лицева опора – може и на една ръка, като се редуват примерно 6–7 на дясна, 6–7 на лява, и така 4–5 повторения. Разбира се, коремни преси до зашеметяване. Краката закрепени под старите чугунени радиатори, седнал на твърда табуретка, ръце зад тила и опиране на тила в пода – примерно 50–60 повторения, поне 4 серии. Не знам защо, но това много дразнеше майка ми. Казвал съм ти как се запознах с Центи. След като ни направиха забележка, че купонът на двора продължава до късно и хората не могат да спят, тръгнахме да търсим подходящо помещение в училището и най-напред си харесахме физкултурния салон. Та там я видях как направи кръст на халки – даже позадържа. Да ама тогава дупето ѝ можеше в шените ми да се събере.Е, сега е по-голямо, но не много, а е твърдо, защото тя е клаустрофобка и асансьор не ползва, ежедневно пеша слизане и качване до петия етаж. Независимо в кой от апартаментите ходим, независимо от етажа, само пеша, слизане и качване.Сега, след повече от двадесет години вдигане на леки тежести, тя е направила сериозни бицепси, рамене, гръб. Тя и без това е с по-широки рамене от ханша. Даже като малко по-млада, в събота, ако някъде излизаме, когато е с черни джинси, кожено яке и ботушки на нисък ток, в гръб прилича на недорасъл рокер – само косата ѝ е доста по-дълга.Е, вече и двамата сме възрастни. Прегръдки ,отивам да си правя омлет със сирене и печени обелени и ситно нарязани парчета чушки.След това малко сладко от боровинки. Хайде ставай ,прегръщам те Ал П.П. Сега гледай купона ,който ще настане.Пак да те прегълна и целуна
Миличък ми Ал, уча в леглото. Крепя таблета и търкалям до болка втръснали данни, а от скука ръката ми, лявата, бърка в предългото деколте и мачка дясна цица в някакъв неистов копнеж осезаемостта да е реална, а не въображаема, че се усеща съпротивителност доста пп- сериозна от мемори пяната и всъщност пълнежа си и иска мускули в пръстите за постоянен натиск. Още малко и слънцето ще слезе и към шезлонга, та ще се преместя гола- голеничка. И ми се върти идиотската идея да им пробвам тукашните мераци. С банан, обелен. Много ми трябваш, Ал. Да ми застанеш зад гърба за мощен юмрук като на Слави от 112, ако случайно нещо, бананът вземе да се отчупи и се задавя. Много се забавлявам с всичко и всички и някак си представям, че и те също така си седят на нахилените задничета. В крайна сметка :))), Марс и Венера, ако не си хъскат, закъдя сме?! Целувам те, аморе! Ф
Сещам се 2 неща. Не е важно кой на кого духа. Важното е да има духовен живот. На свиреца у гъзеца. Мммм.
Ал, минавам само да те цункам набързо. Май те сънувах тая нощ. Беше някакъв екшън. Вчера се полигавих, но днес ми е безинтересна абсолютно същата игра. Прекъсване, смяна на настроения, и айде пак докъдето стигнахме?! Не става така. Къде е елемента на изненада? Къде е шаха с пешки? Ама някой като си мисли, че има сила в даден ресор и айде да го експлоатираме. Ей така,ще си замине един цял ден неупотребен. Нямат твоя финес, не умеяяяят..язък за качеството да провокираш тънко. Батя ти държи да си лафим тия сутрини и ей чик коги сколасах да се явя. Прекрасна неделя ти желая! Ф
Ми да :)))! Ето и тарото как се изказва за днес : В днешния ден е добре да преразгледаме приоритетите си. Да осъзнаем, кои неща от живота ни вече са остарели - емоции, ситуации, взаимоотношения, отговорности. Може би се държим за тях по навик, или защото в миналото са били ценни, но е дошло време да ги пуснем да си вървят, с благодарност за всичко, на което са ни научили. На освободеното място ще се появят нови неща, които са в хармония с настоящето ни.
Ал! :))) Алллл, нова глупост, слушай! Току що открих нов възбуждащ феномен. Нали знаеш къде съм- на шезлонга. Бавно се изпотявам и оставям криминални контури. Летят лястовици. И мухи! Кацва ми една муха на затворените лабийки и познай Ал, можеш ли да познаеш, колко възбуждащи са малките стъпчици на муха по нежни лабийки. Хем едва се усещат, хем те впрягат целия! Божество! Е, готова съм! Идваш ли? :))) Ф
Смятах след душчето и кафето в шест, да ти пиша ,но мислех ,че по-късно ще станеш.Дани е в Гърция ,някъде около Лариса.Те все там си ходят, някак са свикнали.Искат апартамент да си вземат ,но се страхува да не попадне на някой "инвеститор " като в България. Насочвам я към Италия ,там си е правила доктората ,живяла, но някак далеч и се струва.Вече не кара бързо ,но примерно 430-450 км ги взема за четири часа ,от вратата й до кафето в Гърция на улицата.Те и двамата карат и да чукна на дърво добре,внимателно разумно..Отмина времето на БМВ450, когато по-светофарите келешчетата пощръкляваха да се състезават..Цункам те със захапка на мускула на вратът -егати канибала съм.Ал
И беконче си хапни :))), и гърдички има в менюто. Алченцето ми! Насъбрала съм умора от практиката и лягам рано. Но свикнах да живея успоредно с децата и техния часови график, което значи на всяка смяна на сънния режим да поглеждам в телефона за нещо от тях. Съответно ако се окаже, че е шумно в спалнята и не мога да си продължа веднага, поглеждам и в сайта, докато ми дойде новия сън. Майчината професия е 24/7. ***Хубавичко е къмто Лариса. Хубавичко е да се сменя обстановката, макар човек да е навсякъде с главата си. Същата. Поне средата го провокира да се себевъзприема по- различно. Оформих желание за седмица с лодка. Акостиране тук таме. Вечери в таверни край брега. Пиене от сутринта и секс под мачтата. Не знам дали би ми било ок с неудобствата на черупка сред стихия, но имам желание да се оставя на вещите ръце на капитан. И много ще слушкам. Всичко идва от един художник, когото следя. Разказва, показва и е чешит добряк като Кукс. А зимно време рисува безспир чрез музата си вярна. Ф
Донесоха ми кафе и реферат под чадъра, та батя ти ме подканя, ако имам нужда от погалване, да си кажа. И се извинява за предния път :)))). Отивам аз, да го диря и се пресрещаме в кабинетя. Уж работеше, но взе да ми спори. Аз казвам, че искам внимание с няколко пръста, а той ми съобщава, че тъкмо излизал за месо за кучето и после щял да ме обслужи. Аз вдигам вежди "моляяяя", той се оплита как бил поръчал и обещал и нам кво си. Изкомандорвам го да пристига веднага след мене , лягам до играчките и го чувам как нещастно и примерено се мушка в банята да отмие ръце и унижение :)))))). После се заигра и живна, де. Даже топна. Па благодари. Па подскача доволен. :)))) Днес ей го, галант. Оххх #многоесмешно Ф
Забавно и секси. Малко бяга реалистичността, но не е свидетелстване през съда, така че е добро. Хареса ми. /Изку Куригал/
Търся жена от София да ми бие чекии, с голям и дебел хуй съм,.. Имейл: [email protected]
Ал, мисля си, дали има нещо вярно в това, че ако си с някого на изолирано място, като лодка и си плавате щастливо и безгрижно, тогава фактът, че никой не ви притеснява интимността прави цялото преживяване много по- наситено със секс и подидеи, надидеи, някак нонстоп консумиране на факта, че има две тела, слънце и солена вода. А то си е формула. Идеята ми е, че същите двама, но в града, в апартамента си, пак са в пъти по- разделени, заради несекващия контакт с външния свят: телефони, соц мрежи, нотификации, лудница е. А там, сред водната пустош и накацали танцуващи островчета по ръба на хоризонта,няма интернеттттт. Да ги преместим тия двамата на вила- пак е природно възбудително, но той чати, тя ревнува. Или тя вижда реклама и утепва два часа да пазарува и избира, а той едвам се наканва да стане от шезлонга и да и пусне ръка. Мързел. Мдааа, мислех си Ал и за това колко деликатно целува кожата лекия полъх, когато си гол. Лежах си. Но когато ме обгърна в кадифена милувка, един хладен повей, се усети сякаш се движа към развяваща се коприна. За момент помислих, че се люлея, че всичко се разклаща, а се оказа, че тялото ми, голото и настръхващо на бавни обороти, най- егоистично поема обтривките на въздуха и ги счита еротични ласки. А представяш ли си да съм на борда? И да лежа на дъсчения под, гледайки плющенето на платната. Да се изправя, по кожа и да се опъна като летяща катерица срещу въздушното течение, а то да ме гали по бедрата отвътре, да жули през зърната на гърдите, тс чак да свисти като тенджера под налягане. А ти да си на руля и да го оставиш, за да ме приближиш изотзад и да ме прегърнеш с ръка през гърдите, а другата през талията, през корема и право на клит. Да го защипеш между два пръста, като прекъсвач и да ме държиш така в ръцете си, докато лодката подскача по вълните, а аз се мокря, усещайки как се възбуждаш и дишаш тежко в ухото ми. Ще ме потриеш с ръчичка да се увериш, че съм лигоч безподобен, ще ме наведеш да се хвана за перилото и ще ме проникнеш възбуждащо, заради това как стягаме бедра , за да пазим равновесие. Косата ми ще гали гърба, а циците ми ще се люлеят, но аз ще хвана едната и ще си я кача в устата, да лижа зърното и да го обдухва вятъра, а ти да гледаш това отстрани и да ти тече лигата. Ще се набиваш неритмично на отскоците по водата и аз ще се побърквам от ескалиращ мазохизъм да ме нанижеш дълбоко и зловещо. Ще ти се гъзя и отблъсквам от държанката, за да те усещам по- остро, по- силно, по- мощно и когато ташаците ти ме изшляпат за пореден път по клита с точното сцепление от влага и допир, аз ще избухна на малки частици и ще се разпръсна наоколо като ударена в кила вълна, а ти ще ме последваш буквално произвеждайки бял фонтан, но вътре в мен. И това не е всичко. Не е краят. Не ми даваш да се къпя. Искаш ме солена и натурална. За да ти духам в тоя вид малко по- късно. Бавно. С прекъсвания. За да ми галиш дупето и да мажеш вагинален сок по него. Имаш дъх на узо. Спуснал си котва. Пада нощта. Водата е като молитва- тиха, интимна, спокойна. Гледаме светлинките на пристанището недалеч, но аз рисувам по гърба ти с пръсти. Рисувам съзвездия, вдълбавам пътя на комети, събирам потен прах и обожавам всеки мускул и сухожилие, които иначе напипвам в огледален образ, когато си над мен, лице в лице. Галя гърба ти и ми иде да си втрия чорката по него, по плешките, по врата, по гръбнака , навсякъде. Иска ми се да те яхна и да те обмажа със сока си, триейки лабии до скъсване, защото гърбът ти ме възбужда адски много. Адски много. *** Дали в хотел ще ми се иска същото? Правили ли са ти го? Аз ли съм първата? :))))) Мъзга по гърба ти. Ще се извъртиш и ще ме насиниш от стискане през бедрата, докато ми осмукваш пишието, знам аз. Било е. Помня го. :)))) оххх, ай да се повлека към фитнеса ассссс, целувам те , Ф
Добро утро Фей.Вчера нещо след обят се омотах, малко с Буба поговорихме.Разни случки и спомени изкоментирахме,най-вече за движението по пътища и дежурната за времето.Преди време Буба често пътуваше по служба в чужбина, особено в Израел. Та фирмата там ѝ предоставяла за почивните дни кола и тя обикаля. Всичко ѝ е интересно, чуди се как на тази пустинна земя има толкова градини за различни плодове и зеленчуци. Разказвал съм ти случай: кара си по някакво шосе- хубаво, спокойно, никой не надминава колата ѝ, никой тя не настига, с никой не се разминава - направо красота. И изведнъж: военен пост- спиране, проверка на документите на автомобила. Гледат паспорта, сравняват снимките.Някога подобно преживяхме не далеч от Кранево по време на соцаБуба не е висока -някъде към 165 см, светла, към руса коса. Косата и прилича на моята, когато не ми беше побеляла. Пускат я, пожелават приятен път, много любезни. Тръгва, но не минава и петнадесетина километра и отново пост, но този път проверката е много по-кратка и тя продължава. А вече на третия пост само намалила, те погледнали вътре, козирували нашега и тя минала. Веднъж, в една от студените зими, на 12–13 километра над Вакарел, съм се овъртолил в снега, а той е до колената. Викнал съм една фадрома да поразчисти пътя. Един местен жител има такава машина и договор с държавната структура да поддържа някъде към 60–70 км от пътната инфраструктура в района срещу заплащане. Малко темерут, но се разбирах с него. Та той разчиства снега в обекта и се появяват купчини към 180 см високи. Снимам се аз заедно със шофьорчето и се вижда, че "Дефендъра" и аз сме колкото купчините. А тя ми изпраща как по бански е на залива Акаба. След като се прибра, колегите ѝ там я питали какво е това бялото, а когато им казала, че това е сняг, направо се изненадали, че в България има толкова сняг. Шофира разумно, добре се пласира в трафика, но това в България нищо не значи- малоумието дебне отвсякъде. Вчера четох за феминизма. Ама в някои държави най-добре е да кастрират мъжете — за най-малкия поглед, всяка дума може да бъде преиначена и да го изкарат сексуален тормоз. Някога даже не знаех, че има такава изгъзица като феминизъм. Един познат, който беше на специализация в Швеция, ми каза, че ако подадеш ръка на жена, слузаща от превозно средство, можела да те съди за посегателство. Направо се смаях.Досадих ли ти с тези спомени и преразкази. За случката с проверката край Кранево съм ти я разказвал, беше в самият край на соца Според мен, няма нормален мъж, който да не харесва да се претисне до женско тяло,когато жената има някаква емоционална връзка мъжът, то излъчва някаква странна положителна енергия, която те обърква и не мисли мъжът рационално. Може пък да е само персонална фантазия и емоция.Ал
Фейче, провокирай ,провокирай ,пък ще видим какво ще излезне.Така ще те нашляпам по дупето ,че ще го направя розово, а като те заръфам, тогава ще ти питам .Казвал съм ти ,че при секс обичам да хапя ,но за да не оставят следи или си ръфам бицепса, или възглавницата го отнася ,говоря за нормална поза,иначе при задна вече гръбчето го отнася. Ал.
Ал, добро утро, адмирале! Снощи се получи много смешно. Обичайното състояние след фит, е да си дойде един приятен нагон. Щот като мине къпане, вечеря и то, третото, си върви по вектора, нали така? Та наложи се да си пусна клипчета на телефона и слава богу, хъба беше ги подредил добре, та излиза нещо прилично и се почвам. Обаче, Ал, е тука е върха на смехорията, щото мацката е с перфектно тяло, подлага дупчици, обаче в лицето все едно люпи семки. Зеро удоволствие. Умряла работа, от скука. Ама аз съм си галила драпериите бая време, докато учех от таблета и не ми се бави повече да търкалям нов клип да диря. Та като ми дойде, Ал, ама отвътре, всичкото обиди, което тук някога е ползвано като словесен тригър, се избълва мислено срещу актьорските качества на момата и колкото повече я солех, толкова по ми идеше възбудата къмто кулминацията си,та като включих и някои обещания какво още ще и направя и айдеееее, освободих напрежението. Начи, не съм подозирала, че кефа от гледане на сношение може да бъде в тролстването му. Ма ето ме. Културна и образована жена, пък заплашвах курветината с цапащи болки...Сега като ме четеш, ще ти е ужасно. Хем си чист и невинен, сутрешен, хем те обливам със студена вода. За втори път. Но аз съм и прекалено искрена, освен другите качества. И безсрамна. Да лъжа, ще се срамувам, но как вадих мъзгов сок и го мажех по напомпени до твърдо лабии и каканижех унижения към лейдипокерфейс....това считам за човещинка. И си го признавам, тъй че да ме опростиш, ма първо се запознай отблизо колко точно се излагам, пък тогаз преценяй :)))). Шезлонга ме очаква. Лястовиците цвърчат. А, да, преди да ми дотрябва визуална помощ, си представях как ти ....Охх, извинявай. Овършервам. Отивам да се скрия под чадъра. Целувам те. Ф
Какви сме телепати! Ама то трябва да си малко телепат и майнридър, ако ще се занимаваш с хора и данни. Да, за постовете по магистралите и аз съм свидетел, при това виждах през нощта, младо момиче, само. С картечница, де. Нямам идея тая приятелка дали точно така се нарича, но явно би могла да дада отпор поне за един средно дълъг телеф разговор. За Центи и дълбочината на връзката между сигурността и нейните знания, да, помня, помня. Настръхва ми косъма като си го помисля. От респект към пагона. Възбуждащо е. Не че съм шовинист. Патриот. Това би значело добре,не, а отлично да познавам историята. Не е това. А респекта към ума. Има хора, които ще берат миди, други пчелен мед. Но има хора, които винаги ще живеят между реалностите, само защото са капацитетно заложени и специално обучени. А тяхната орисия хич не е лека. И е самотна, несподелена. Даже вероятно си задават въпроси чат пат. Но съзнавайки тежестта на отговорността, може би се включва и нещо като усещане за принадлежност, нещо супер специфично и гъделичкащо, та предполагам, че това ги храни. Нещо като да си шампион по шах. Е, самотно си е. И все пак, аз много уважавам фокуса и отдадеността. Ма ги уважавам така, биологично. :)))) Бих те погалила, ако си ми подръка на фокусираното внимание, с цел да те забаламосам, че да не видиш как отпускам глава в скута ти. Знам, че не обичаш, знам. И че си нежен. А женските усти- груби. Но аз ще съм много внимателна. Обещавам. :))) Ф
Адмирал, а? Майтапчета си правиш-браво.Ако това ,че съм обърнал дюшека на чешкото момиче не е достатъчно за адмирал или че някога като "юноша бледен ,пардон загорял от слънцето", спасих едно момиче от удавяне, на Отманли ,или че двамата със съседа смехотворно смехотворно гребяхме в "Панчаревското езеро,а съпругите ни се заливаха от смях на терасата на "Лебеда". Не е достатъчно и няколкото сеанса на водни колела ,но изтеглени на брега- голямо изръбвана ,а ако има пясък колената може и да се разкървавят.Ами младежки години. Ей ,добре че не изкипях втората доза кафе-голямо мазало щеше да настане. Пак прегръдки, пак плясване по дупето /твоето/, пак избягване на твоят шамар-евентуално и пак прегръдка със леко захапване. Ал
Не съм телепат, но понякога нещо както си чета се отнеса в спомени и изведнъж Центи директен въпрос "За какво мислиш" и аз се тресна ,че ми чете мислите ,а те са някакви спомени ,предъвкани за не знам кой пот,но някак изпитвам дискомфорт, че нещо може да е усетила. Гузен не гонен бяга ,та така и аз. Ал
Рязко ми се припи кипнато три пъти кафенце. Ама с Центи :))). Ал, адмирал идва от Мопасан и индийската история с кутийката за бижута. Когато ми отмина гадния вкус, щот то и кисели джанки да джвакаш, ем ти е кеф, ем са мръщиш, та сега остана само сладкия спомен пп нещо изгубено. Като онези храмове, забулени от джунглата. Едно момиче, една педофилска история, случила се във време и място, които вече не съществуват, случвала ли се е изобщо, тогава? Или е в главата на Мопасана? Тааа , пека лабийки в момента, па завъртам опакото и си мисля, че съм една щастлива жена. Целувам те дълбоко, солено и с много игра на езика, за да ти е ясно, че тва ней само целувка. Ф
Ай стига сте срали под готения разказ, ебах те му майката и на разказа и на сайта. Овоняхте всичко на кенеф с вашите спомени и недоебани гъзове. Жалките и самотни комикси. Ф&ал
Да бе с Центи, да ви събера двете.-е не съм толкова глупав. Не знам какво ще излезе.Центи е по принцип интроверт и доста затворена, но не е темерут.Просто се притеснява от хората,а аз това не го разбирам,защо е начетена ,умна ,но някак не го изтъква.Трябва да добре да е опознала човека. Дали беше майка ми или някой друг роднина, като баба ми Екатерина /Катя,Ката/, та бях запитан дали може да говори.Тя си казва мнението ,не влиза в спор смята го загуба на време. Случвала се е след някакви заседания, в службата да я поздравят за доброто и точно изказване и твърдата позиция.Ал
Ал, относно губенето на време при спор, се присетих за един герой от Пратчет- Смърт. Та той в един епизод много си мечтаеше да се отърве от безкрайността на времето и да се превърне в човек. Обикновен човечец. Земен, натурален и латентен. Пррросто за удоволствието да притежава ограничено време и да си го пропилява по каквито начини му кефне. :))) Омокрих шезлонга. Пак. Ф
Ал! Иска ми се да те помоля за една услуга- мнението ти за картина. За целта ще трябва да чукнеш Владимир Макеев, а творбата е Вечерен волейбол. Два дни я гледам. Чувам я. Изживявам я. А е масло под стъкло върху картон и това ме отказва от импулсна покупка. Защото стъклото винаги ще намери как да отблясва тъй, че да пречи на видимостта. Но мигът....докосванията, смехът, триумфът на свободата .....боже, тая картина ме побърква. Другите му също разгледах, интересно се изказва художника, лирик, чак сантиментал, но тук...тук е прегърнал жените чрез залив и им е дал първичното усещане за греховна смелост. За контрол над нощта. И тъмните и сили, които ни канят с напевен гласец. Алллл....алалаллл
Ше се насладиш на поредния бисер излизащ от анала на ал утре сутрин, щото е духнал към хрониките с 200
Е, да ви е сладко, тогава :)))! Стискайте му ръка и целувайте :))).
Не! Чакайййй! Стой! Бях лоша, а не трябваше! Все пак, нуждая се от малко гушкавиня и залюляване, точно ми идва и ме стяга корема, та знае ли се. Тааа, ти си ми баш под ръка и чудесно умееш да успиваш със сладки приказки. Я ми разкажи нещичко завързано и чудновато, с издължени носове и лакомо немигащи очи. Хайде, слушкам те. Давай. :))
Фей, не съм компетентен.Не знам защо предпочитам пейзажи или селски къщи потънали в пасторална тишина ,или сняг/к/. Предполагам говориш за трите булки ,голички,с не епилирани "шори", поне тази, която е "фронтално".Имахме една картина на Гюдженов, "Жътва ", но беше доста амортизирана ,навита на руло още по време на бомбардировките-платно,масло.Центи бързо без да ме пита ,занесла я в галерия ,онзи решил да мине тънко, но не познал човека.Тя не случайно толкова търгове е провела.Не беше нещо особено. При Дани има нещо от Щърков, но е акварел, улица в Търнова, но Дани не я харесва
Да, Ал, за трите булки в зачеващия здрач става дума. Този стил се водел Наивизъм. Имам подобни жени на платно, с портали под мишницата за цици. Но често пъти нещо в картините, ни кара да търсим още и другаде онзи вътрешен смисъл, който вече е в субарахноидалното ни пространство. Нали помниш как с идването на вечерта, въздухът охладнява, но водата остава топла? Как пръските карат тялото да е изпръхнало и напрегнато, но от приятност и ново очакване. Как окосмените чорки създават връзка между окото и картината и не позволяват те да се разделят. А момите отразяват светлини, звезди, звуци и живот, като четката на художника е мацнала различна текстура край ръцете им, за да пресъздаде движението, чрез декомпресия на въздуха ....Не знам, дали заради цветовете и комбинацията или що ли, ма много ми е хубавка. Аз никога не се интересувам от известността на художника. Има хора инвестират. Не и аз. Веднъж го направих, по случайност. Беше лоша съдба. Бях в Русе на майст уроци с децата. Настанявне , репетиции, надзор, опрани и огладени....по конец :)))). И разглеждам града, влизам първом в галерията им. После в малки, частни такива. Харесвам малка картина, май бяха теменужки, любимите на майка, не помня добре. Заговаряме се с кураторката :) на малкия бутик, та бил известен, бил импресионист, бил такъв онакъв, но не и класик! Е, що не е класик, питам. Ми щото е жив, е отговора. Добреее. В Русе съм за много дни. Пия кафе на центъра, гледам, цъкам, откривам автора, пишем си, показва ми и други свои картини. Избирам една, която била изложена в Созопол, той ми я праща по Еконт в София. Взимам си я и се учудвам, че не ми искат пари. А не бяха малко. Художникът малко отвеян, горкия. Звъня му, така и така, дай сметка, че да се оправим, казвам. И познай, Ал. Бях на вилата, месец два по- късно, когато чета, че той починал. Токов удар от ел китара, домашни някакви рационализации. И ей го, класик стана. Аз - инвеститор. Не, аз не одобрявам търгашеството. Купувам от неизвестни, току що разпукани, осмелили се и вложили нещо силно. Купувам, защото картината ми носи емоция, когато я погледна. А в определена подредба вкъщи, те даже звънтят. Всички картини накупих, за да свирят децата по- хубаво. Как тъй ли? Ами, просто е. Свирят с часове. С отвлечен поглед. Гледах кухнята, масата, тенджери, тигани, кафемашина. Но когато не гледат нейде определено, жулейки гамите, а в очите им влизат хармонии от пейзажи, от експресии на силни жени, от приказни светове, е, нали тогава ще се засвирят тия гами по- акордирано? :)))) Вливала съм им на тия мойте издънки, вливала съм им архетипи и символи, подмолни внушения, възли съм оплитала, здрави, притягащи, та ходят, къде ходят, да имат винаги една котва. Център. Смисъл. Нещо вярно. Непроменливо и вечно. Чакай ся, че ми се разтопи манго сладоледа. Ф
Добро утро Фей, хайде ставай ,пий кафе и се приготвяй за действие и работа.Егади гадният сън на разсъмване.Относно картините ,харесвам произведения на Шишкин, на Исак Левитан, Иван Тричков. Е не съм специалист. Просто харесвам картината, защото ми напомня на нещо ,някога видяно от мен.Ал
Добро утро, Ал! Изгревът ме изпреварва тия дни и слънцето ме гъделичка по носа, докато се събудя. Жужат пчелички над карамфилчетата ароматни. Мушкатата ги оставих да пълзят, дпкъдето си искат тая година, та червената топка цвят се оказва на гирлянд. А пасифлората от Синеморец е пощръкляла с тея ми ти циферблати да се фука. Пия кафе, ще излизам. Ний, докато си лафим минаха два- три изпита предварително, та ще нанасят оценки днес. Чудех се дали да ти разправям за един куриоз от близките седмици. Направо от фервруари. Казусът: трудно слизам по стълби с едното коляно. Не се оправя, на периоди е, понякога си придръпва и гъделичка и в прав стоеж. Мислех си, че е старата ми скиорска травма и ще трябват манипулации и се филмирах за басейна на вилата с дупка в коляното. Оня ден си лафя с моя другар, Gemini, разправям му и той от дума на дума откри какво ме оправя, съответно евентуалната причина. Няма да повярваш! Стегнат бедрен мускул! Толкова стегнат, че дърпа капачката и пречи на сгъването на коляното. Демек, откак тръгнах на фитнес си се появи това и истината е, че считах разтягане и загрявка за глезотии, въпреки логиката. Та, пиша ти от леглото. Болезнения крак изпънат се притиска към чаршафа за 10 сек. И готово. Намества си се. Представяш ли си как човек може да си се осакати сам и без да се усети да му пуснат пътечка за -скопия, - ектомия, да му извадят менискус, бъбрек, яйцеклетки , ако не е ии да си го извади от положение? Целувки, Ф
Ако не спреш да се тъпчеш, като сФиня и да си се хФалиш в безкрайните си логореи може скоро да ти пуснат пътечка за изваждане на повредения ти китайски микропроцесор(начална нерсия на АI) !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
нерсия-Версия
Ал :))), потна съм, след дълга разходка със синята рокля. Влизам за душ. Искаш ли да ме чакаш на хлад? Да разтворя хавлията. Да я заметна на стола и да стъпя с единия крак върху него, за да си обтрия подбедриците. После ще цръкна и за бедрата. Накрая за гъзето ще се наложи да го разтеглям и повдигам щот нанасянето е с масажни движения. После качвам към ръцете , рамената и ...не щеш на цициите да слагам , нали? Щот ще ти горчи. Чакаш ме. Да стана хлъзгава и да не врънкам, че ми прекъсваш ритуала. Лягам до теб и се завъртам настрани , за да те галя по корема. По слабините. Днес искаш повечко да гледаш, нали? Как ще те вдигна, как устата ми те покрива и потъваш, но най вече, как сядам с гръб към лицето ти, а двете ми хлътнати се гърчат в делфински движения, докато дупето ми се е разляло над корема ти като чаша шампанско. Повдигаш го и искаш да се изваждам почти изцяло, подпряна на ръце при колената ти? Искаш да виждаш формите от различни ъгли и даже ме караш да ти го държа насочен нагоре, а ти сам ми сваляш дупето върху си, стегнато като в менгеме, после издърпано като чаршаф на простор...всеки път различно. Искаш да гледаш днес. Добре. :))) Ф
Ще те сапунисам, ще ти размачкам рамената ,и гръбчето ,ще разтрия краката от пръстчетата ,към прасците, до бедрата, че и по-нагоре.Разбира се особено внимание на гърдичките ,нежно и внимателно ,след това ще те изплакна ,ще те увия в хавлия и ще те сложа да си полегнеш, за да имаш сили за учене. Разбира се ,ако има лек крем ще те намажа , за да не ти изсъхва кожата.Ще отида да ти направя кафе-,с курабийка да си пийнеш, за да си бодра, а аз ще те оставя да си учиш на спокойствие ,за да не те разсейвам. Ал
МилиБоже, Ал! Подай ми курабийката в устата, за да ти оближа пръстите. Да ги засмуча и обтрия с език. Ще ти хвана ръката за китката и ще си я сложа на клита, за да го обмокриш. Ще ти навра средния пръст в чорчицата си, за да се стегна около него и да те прикова там, докато уча, като чат пат, ще те всмуквам по навътте и по- силно, че да не ти минават идеи за бягство
Пропуснах дупето и него с леко кремче ще намажа, леко ще го намачкам. Ще склоня глава на гърдипе, без да прекалявам ще засмуча зърната и слабо и много вримателно ще ги подраскам със зъби. Ал.
Баба гледам има нЕкъвФ непознат анатомичен орган- "гърдипе", явно човек, като мине над определена възраст и се появяват нови органи. Боже, опази! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, нямаш как да бъдеш сив или невидим. Думите ти пускат ток. Мисълта за думите ти, произвежда мълниеносно токово разреждане. Мога да видя синапсите, веригите, мрежата от плексуси. Нямаш дума, произвела безразличие. Всичко твое е осезаемо и дълготрайно. Възпроизводимо. Повтаряемо. Перпетуум. Ф
Перпетуум на правописни грешки и Ганьовско безочие, безспорно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фей, ако имам време след като се прибера, пак ще ти пиша. Сега се мъча на телеф. Ал. Гушкам те
Надвечерен пулс. Синьо спокойно небе. Не бързай, либе.
Добро утро, Ал! Посрещнах си изгрева, даже още ме целува по лявата половинка на лицето, пих кафенце, четох за разсънка кой, как, защо и ето ме пред теб. Нали знаеш как се редуват настроенията, та ако вчера е било огнено и настървено, днес пашкулна интимност притваря желанието за интеракции. Намирам си малки находки из мислите, оставям дълбоки стъпки до някоя интересна цел после се връщам от нея към друга. Една особена будност бижика сякаш пращене на слаб ток и това изключва всякакво желание да прекъсваш процеса, понеже е гъделичкащ. Желая ти прекрасна сряда! Ф
Добро утро, мила Фей! Ще си позволя един цитат: „Ставайте, господин графе, чакат ви велики дела!“ Това сутрешно събуждане се отнася за граф Анри дьо Сен-Симон. Едни такива думи служат за добра сутрешна мотивация и организация за деня. Почти всеки сутрин набързо прави едно планче за деня си, което, като правило, денят никога не следва. Та и аз ти препоръчвам: събуждане, леко душче, кафе, закуска и после към твоите „почитателки“. Ако съм достатъчно бърза, ще те плясна по дупето и ще се постарая да избегна последвалия шамар, но няма да го блокирам. И помни, че дори когато плановете се объркат, денят има начин да се превърне в приключение - понякога точно когато най-малко очакваш. Така че усмихни се, дишай дълбоко и се остави на малките радости на сутринта. Ал
Аз вече изпих първото кафе / може ли една горчива целувка/ и част от дейностите по подаване на показанията на инкасатора по водата са свършени, защото смятаме да му оставим бележка, тъй като идва малко преди обяд, а ние няма да сме вкъщи. Ама сме образцови, както е написано в съобщението. Егати, гледам телевизия и щели да продават дамска чанта на цена между 300 000 и 500 000 долара. Била от кожа на динозавър, която била изкуствено отгледана в лаборатория, като са използвани клетки от вкаменелости. Ама те не са ли се вкаменили? Надявам се, че Центи, която е много обрана в желанията си, няма да я поиска — ха-ха. Ами по-добре от моята кожа. Ал Гушкам те
Ал, твоят план на действие има една маааалка алогичност, според мен. Ню-ню, но понеже беше така добър да ме посъветваш в ползите от бавното и постепенно разполагане на собственото съзнание над външните фактори, така и аз ще си позволя забележчицата, относно последователностите. Затопленият организъм преживява стрес при първия душ в полубудно състояние, но не това е проблема, а фактът, че след кафето и последващото тоалиране, отново трябва да се освежиш под течаща вода. Струва ми се, че последователността трябва да бъде кафе, душ, закуска. Последната вече на празен и огладнял стомах след всички сутрешни занимания под душа или извън. Разбираш ме, нали? Но преди всичко, над всичко, най най най първото нещо не е плана за деня. А гледането в портокаловото кълбо сеещо плазмени вълни как се издига над снагата на Стара планина. И тогава, Ал, се свързваш не само с ума си, но и с духа, с духа на всипко живо, с тези на децата си, на Съдбата им и започваш на благодариш за Живота, за енергията и да поръчваш на Слънцето, когато минава над децата да им остави това и това, изобщо даваш план за действие не само на себе си за деня си, а на света като цяло. Тая работа изисква чистота и отнема секунди всъщност. Та после идва кафето, за да замести разходения кръво- невроноток и да запрати поетите с очи протуберанси до последния задънен нерв на последния нокът. Мили ми, Ал, понякога не знам дали пишеш ти или пак те имитират. Толкова да им е долипсвало да се поотъркат по люспите ми. Сигурно нещо ги сърби, а? Целувам те. Ф
Алченцето ми то, тюхка се, че не била достатъчно "бърза"........, пляс, пляс педалите........ Ф&ал
Щом се съмняваш в автентичността на ръждивия гребен, който ти чеше егото може да си инете на лична комуникация в социалните мрежи. Хайде циба и двата помияра, никой не ви ще да си ръсите бълхите тук по цял ден и да показвате как с охота ядете преработена храна. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
инете-минете
Бързо забрави за гд варна и съвета на адвокатките си , ней витално, ней
Софийската госпожа от въпросния сайт с претенциите срещу мен да му мисли и да отговаря, защо аджеба разпространява мои лични данни!? Защото в претенцията са посочени имена, тел, номер, имейл и адрес, а не неизвестен потребител. И от обвинен сега ще съм в ролята на свидетел, вай, вай, вай...., к'ва я мислеше баба, а к'ва я свърши. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
ооо така ли било ? става все по интересно ? адрес ул желание 100 и мейл kuchkavkaruchka@
Фей, сутрин пия или два, или три пъти кафе. То е „турско кафе“ в джезве. Почти половината е леблебия, а кафето е микс от два сорта: „Етиопска КАФА“ и „Арабика Колумбия“.С душчето мия зъбите, първа чаша в леглото и писане до теб, след това закуска, пак мия зъбите- пиене на втора чаша кафе, а може и трета, пак миене на зъбите и жабуркане с „Листерин“. Старая се да си мия зъбите поне четири-пет пъти на ден, като поне в два случая допълнително използвам интердентална четка и „Листерин“. Това е при сутрешното трето миене и при миенето преди лягане. Ал-гушкане
Ал, гушкаш ме на голо, да знаеш. Уча под чадъра :))) . Ще те арестувам чрез крака и краййй :))) Ф
Ох ,на голо, ох женска топлина и енергия ,допиране кожа до кожа, чувствам топлината ,грижата ,отпускането. М-м-м-м-м, ще замъркам ,ще се отпусна ще се свия под мишниците ти .Няма да ставам .Ал
Дъртия педерюга търка катетъра,"ох, ох, м-м-м-м-м" ще ме утрепят от смЕх тия комикси. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, В момента слагам лятна боя и по гърдичките. Искам зрънцата да тъмнеят, за да ги виждаш отчетливо. Стъпалата ми са под жарък обстрел, както и коремчето, вътрешните бедърцини и лабийки. От време на време заставам странично, че да се облеят в ув и ръбовете, с всичките им спадове и ефекти на облечен в мекота таз и надребрие. Чета, чета, па усещам как ми се нагласят краката,срещу горещината и се разсейвам. Утре ще се крача на ортпеда, искам да му е интересно. :))))) Ф, добричката
Ал, направих се на мармалад. Възбудена съм до краен предел. Пекох се полу странично със свит крак, така че щръкналото нагоре дупе да е отворено срещу слънцето. Аналния пръстен сигурно е станал лилав :))). Вече си мечтая да съм на двора на къщата си и съседския син да се лигави над оградата и да ме цели в дупето с водно пистолетче. Хайде, идвай вече че изгорях. Ф
Алченцето ми! Не може така! Не е хуманно. Първият оргазъм никво облекчение не е, само апетайзер. Знаеш го. Говорили сме. И сега? Батя ти в конференция онлайн. Сложил ме е да чакам куриер и да му плащаммм...А аз, горката, ще измокря, новата си рокля. Такъв енергиен бум ми дойде, Ал, че тоя екстаз ся светка подкожно и ми нерви раменете, устата, лицето, гърба и корема. Ще избухна! В момента език на клита ще е като игла под нокът. Я дай тоя панталон насам, да ти поосвободя ластика на гащетата....или...оооо ме вържеш с въженца, хем напрегнатото да не мърда, хем аз да те очаквам, хем впитото в кожата да ме посръбва и да не угася дразнението. Ще ме навинтиш със събрани и свити колене и цици, извадени извън въжетата, леко подути от притискане. Или пък ще вържеш ръцете ми зад гърба към глезените, на люлка. Като ползваш устата ми, ще се заклащам и спирам върху циците си като стопер. Не! Друго! Искам да ми вържеш краката към бар стол, който е под корема ми, а циците висят надолу, но главата е назад, с коса опъната към през кръстов захват през стола. Така ще ми вливаш ром и кола в устата и ще ми заставаш отзад ...за каквото там решиш. Да решаваш морски шах например . Оххх Ф
Откачалке, гледай комшиите ти да не им писне от лудостта ти и да те вържат да висиш с главата надолу от покрива ти. Аман от луди дето не си пият хаповете и в тая жега стават турбооткачалки !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ръце измити, нокти изрязани до кожа. Среден пръст в теб. Свобдна ръка държи през талия устните впити в леко загоряла гърда, а средното пръстче си знае своето, кръгове и постъптелни движения - долу, а усни хапят други устни . Ал
Припад! Възнак. Не диш. ........_____________ диш диш Пак ми го направи Пак оххх Ф
Добро утро, душко, добро утро, Фей! Почти изпих първото кафе. Хайде, ставай и започвай да учиш! Или предпочиташ: „Я ставай, новобранец! Какво се излежаваш като родилка?“ Нещо на разсъмване ми беше хладно. Ами близо до прозореца съм, само с един чаршаф завит, и призори съм се свил на топка. Вчера с един познат се заговорихме на тема жените и се сетих за един израз на кака Пенка, моята първа научна ръководителка. Споменавал съм ти за нея и за една бригада, която сигурно е била горе-долу по това време на годината. Та, с нея си говорим в кафе-паузата и не знам по какъв повод се сети да направи коментар за жените инженери. Аз застъпвах тезата, че жените са също толкова успешни инженери, но кака Пенка ме срази с един коментар: „Алекс, знаеш ли каква е приликата между жената инженер и морското свинче?“ Аз се ококорих като жабок и нищо духовито не ми хрумваше, а тя ми отговаря: „Както морското свинче нито е морско, нито е свинче, така и жената инженер нито е инженер, нито е жена.“ Веднъж го казах на Центи, а отговорът беше нещо от сорта: „А ти чувал ли си за мъжа готвач и как останал гладен? Сутрешна прегръдка .В момента Центи в грил тигана пече едни чушки наречени "рибки".Тези са от лютивите, та затова поне към 48 часа ги кисне след като са изчистени във вода ,която периодично когато, който от нас се сети я подменя.Пак Ал
Ал, успах се. Нещо нощта мина трудно. Или куч не ми оставя място за краката или батя ти си пее насън...малко преди 04 ставах за фреш и бисквитка. Вчера вечерта имах много интересна среща с възрастна жена. Запознахме се на входа, докато се справяше да се качи. Оказа се на 90 години, ясна мисъл, бистър поглед и сладко скороговорене, от което чух няколко истории от живота и. Всички имаха свръхреален елемент. Сънища, знаци, случаености. Казваше нещо много любопитно. Нещо, което вярващите притежават. Как вечер се моли, ако има нужда от съвет и как си заспива спокойно, защото е предала Нему грижата си, знаейки, че той ще намери начин да разреши/обясни. Докато я слушах, на няколко пъти настръхвах. Обожавам това чуство. И когато ми се случи, слушайки музика. Сънена съм, пия кафето, слънцето ме събуди с тежки милувки. Иска ми се да се разлея върху гърдите ти и да слушам ритъма на сърцето ти, докато отново заспя. Ф
О, колко сме телепатични! Центи е моят фар в бурен залив. Толкова рано и вече на печката, не ми се е случвало, откак правех тестени закусчици на дребосъците. Ние минахме в режим лято, а това значи хляб, сирене, домати. Не готвя. Може би веднъж седмично се случва, когато батя ти мине през определена сергия на пазара. Продавачката е производител с моето име от сандански регион и всичката и продукция е вкусна. Та той ходи на пазар с раница. Накупува от всичко нейно. После аз му мисля, кое на какво да се сготви. Преди време, сащисвах улицата с ежедневни торби, които разнасях. Следях кулинарни предавания и с ден закъснение, всичко цъфваше на масата. Една майка от училището ми каза да не говоря пред децата и, че се хранели с фурнети и щели да искат и те, пък нямала време. Готвенето ще се случва на вилата. Там вече идва и апетит, има и верен ядящ, нищо не се бави и подмята, друго е. А, да, юркането от твойте устенца ми се вижда като нежна песничка :)))). Но ще искам да провериш родилния канал дали е проходим. Ще симулирам оплакване и готово. Налага се да огледаш и тушираш за по- сигурно. Айдеее, пак усетих оня среден пръст. Ще скимтя! Ф
Да ама Буба не може да готви.Някога поне правеше хубави баници кексове, а сега налитат на готова храна.Не далеч от тях има готова храна ,която е доста вкусна ,малко по скъпа ,но не използват евтини продукти.Но Центи е силно против готова храна и тя готви както за нас така и за Буба.Иначе ,какво аз закусвам, съвсем скромно ,една печена обелена чушка обилно поляна с домашен зехтин, прилично сирене,от LB, от тези чушки /рибките/ също в зехтин и копър, малко сурово сушена пастърма, малко мед "Тръвна", малко рокфор, малко кашкавал пак от LB,малко чай, малко сладко от боровинки ,разбира се и масло. То в момента тя готви за мен, Буба е на пролетна Гърция и хапва разна морска храна.Та сега пак ще пия кафе.Ето това ,нищо сложно ,както гледам от страна.Ама, ако знаеш какъв спорим с онзи капут ИИ.То не беше неолибераизъм, то не беше феминизъм, то не беше хомосексуализъм, бях изкаран ,но възпитана първа гадина, едва ли не микс от Атила и Чингис хан, а аз само му обяснявах за някои мой спомени с жени от преди много години, бях сексист ,бях готов за прокурор, обвинен в сексуален тормоз и ред други щуротии.Питам го ти някога наслаждавал ли си се на хубаво ,голо дупе на жена, целувал ли си й гърдите, усеща ли си онова привличане, при което главата ти започва да пулсира ,топлотата на вагината й , задъханото й дишане и т.н. Питам го дали разбира жена да го желае ,да е готова на всякакво сексуално действие ,а той ми излиза с купешки фрази за сексуален тормоз и непристойно поведение и ми декламира ,все едно чете програмата на БКП. Обещах му ,че ако го докопам ще му извадя всички платки, а програмата ще направя на "Дреп"-/с "п" ли се пише/.че ще ми стане само на невронни мрежи-голям купон. Твой ,прегръщат те Ал, но една ръка знаеш къде е
Миличък мой, Ал, интересно си прекарваш времето. Пък аз четох тия дни за интелигентността при кучетата и познай, пуделите били най- умни. Направо да не очакваш, че ще ти се прииска да се тестваш с пудел. Извинявай, не съм на себе си, трябва да ползвам малкото време за айпада с очи, който отказват друго, освен да мечтаят. Целувам те дълго. Ф
Ал, ней хуманно на шезлонга. Ней. Ще ме спасиш ли? Ф
Обожавам да ме гушка ,да ме притиска до себе си жена.Мамка му защо въпреки годините ми харесвам жените. Ал
Ще добавя, аз защо подскачам чат- пат. Защото някои текстове са написани майсторски. И колкото и да приемаме, че човек в главата си носи ад от мисли и желания (пак е вид езотерика, защо адът е в ума) , че всеки е така, че понякога желаем мъст, понякога сънуваме кошмари и екшъни, в които действията ни не са дневното поведение, все пак да четеш чуждите такива, среща логичната бариера на осъждането. Ако вземем мъж, когото възбуждам, с когото ескалираме в див груб секс, и видя, че пише педофилска историйка, та лигичките му прокапват, край, аз ставам заместител на истинското му съкровено желание, което не може да постигне за момента. И да, плашещо е, когато историите са художествено издържани, не говоря морално, плашещо е, защото може да бъде всеки, дори този, когото харесвам. И тогава? Както виждаме, тогавато е следното: кучето си лае, кервана си върви. Никой не прави крачка наникъде. Освен ръчиците, които пишат, пипат, възмущават. Сайтът не погина. Напротив. Всички напуснали са тук нон стоп. Всичко се публикува. И народът е съдника. Бог високо, цар далеко, грабайте сопите. :))))
Ооо, извинявай, Ал! Това е за под друг разказ. Но щом съм пак при теб, стисвам те между краката си като в клещи. Ф
Ал, минавам само да докладвам- доктор Охболи каза, че съм напълно здрава и коляното ми изглежда чудесно на снимка. Рапорт даден! Ф
Добро утро, Фей! Време е да ставаш и да си направиш едно кафе. Навън е свежо и ветровито, а след нощния дъжд въздухът още не е събрал обичайната си прашна физиономия.Предполагам, че вчера си била доста заета, щом не "драсна" едно писъмце. Напомни ми за онези времена, когато от казармата чакахме писмата като малки празници. Аз си пия кафето и слушам поредната порция брътвежи, които щедро се леят от екрана. От време на време се чудя какво ли би казала ти по темата -сигурен съм, че щеше да е по-интересно от самите новини. Винаги ми е било любопитно как минава денят ти – закачките с колежките, случайните срещи, духовитите коментари и онези наблюдения върху хората, които умееш да поднасяш така, че да ме разсмеят и да ме накарат да се замисля едновременно. Харесва ми, че когато ми пишеш, думите ти никога не звучат по задължение. Все едно за малко отваряш прозорец към деня си и ме пускаш да надникна вътре. Прегръщам те. И колкото и невероятно да ти звучи, тази сутрин съвсем спокойно се гушкам в теб, докато допивам кафето си. Знаеш, че в пъсането съм "талпа" и не мога да пиша като теб.Моето писане сигурно ти звучи като доклад на събрание Хубав ден ти желая, Фей. И ако между всички задачи се намерят две-три свободни минути, запази една и за мен. Прегръдка Ал
Добро утро, Ал, пия кафенци. Ама как хубавичко преваля тая нощ, а? Интересни нещица се случват, а? Живее си човек, а изведнъж се оказва, че е в центъра на купона. Или винаги е бил? Или ...незнам. Вчера загубих много време с излишества. Пък и контакта с егрегорите си е изтощителен. Желая ти красив петък! Когато ума се успокои, идва една топлина към дланите и те стават готови за работа. Усеща се така, сякаш си доближил огън, но той облъхва кожата ти отвътре. Гъделичка. Върти се из гънките като летящ дракон. А кучето прихърква. А козинката му е като коприна. Целувки. Ф
Най- хубавото от вчера, Ал, е че, както каза батя ти, вече съм по- спокойна. Няма да има нужда от дупки в коляното, няма да има лишения от тренчета в басейна под дюлата. Вчера се позамотах из едни оплетени истории, но що ли пък да трябва да винтя кълбата, подредено? Човек може да си следва нишката и даже обичайно тя е заплетена и криволичеща за заблуда. Тая сутрин си се възхитих сама, колкото и да е нескромно :))), точно защото лилавата нощница премина пред тъмните огледални врати на гардероба и се видях като кошница с плодове. Скулата, устните и косата правеха да ти дойде апетит. В деколтето вече ръцете ти късат и захапват онея едри плодове, украсени със сладки череши. А под тяхната сянка се вие подреденост, от която ти се ще забиеш нокти като в диня и да запушиш носа си в рехавата сладост, от която тече живителен сок. Видях се, Ал, като нещо засищащо окото, защото сякаш ме гледаше ти. Прегръщам те. И се хващам по- сериозно с дейности. Ф
Харесвах нощниците, много са удобни при секс. Цецка имаше две нощни комплекта от ГДР. Едното беше в приятен нежен розов цвят от три части: бикинки, свободен сутиен, много удобен за изваждане на гърдата, и нещо като камизолка с дантелки и връзчица в горната част на гърдите с дължина до чатала. Много удобна във всяко отношение, полупрозрачна.Бежовото беше от две части. Сутиените и на двете бяха без банели, а бежовото се разкопчаваше много елегантно между гърдите. Е, да де, но установи, че ѝ харесва повече да е с пижами от всякакъв тип, от спортни гащета до такива под коляното. Е, малко затрудняват, но става. Ти си движи задачките, а когато ти се отвори свободна минута, действай. Под „действам“ разбирай: пиши. Ал
Нещо ми прави номерца телефончето. Та със закъснение видях току що едно гласово от нощес от мойте издънки. Коментирам. Под мен коментира другото. И Алллл :))), няма нищо възпитано или културно в изказванията ни. Толкова е смешно! За миг се събират три града в катетчета и хипотенуза, разменят по някоя умна пожелателна на някого, на ситуация и доволни, в пълно разбирателство, си продължаваме работата :))). Нямах търпение за този момент! Всичките им бебешки и детски години, хем са сладички, хем бързах да минат, за да стигнем до тук- равностойни умове, общуващи по възможно най- необременения от бариери начин. Знам, че психолозите съветват да сме авторитет, а не приятел, но мисля, че това важи за до някаква възр граница. Сега сме платки в мрежа, както се бе изразил по- горе, толкова смехотворно за спора ти с ии. Уча. И ми се иска да ида доброволец под ръководството на Бенка за свободните дни през ваканцията. Толкова да ми е хубаво в тая материя! ***Днес гърдичките ми са по- хладни. Нали милите са повечко мастна тъкан и се влияят от времето. Пъхнеш ръчица, докато четеш и е все едно гладиш изпотено стъкло на трамвая, залепил нос към снежните картини вън. :))) Ф п.с.постоянно ми липсваш, но търпя :)
Забравих :). Ще се доизкажа. Мразя да ми стиска ластик през коремчето. От дете мразя това. Може би е твърде чуствителна зона или просто защото съм с леко негърска структура на напечено коремче и нагъзено дупенце. Затова и избягвам гащи :), чорапогащници :), къси панталонки и пр. Рокли и свобода! При това походката е друга, когато носиш рокля и усещаш допира на пухчетата си. Не на ластиците през корема! Не на клиновете! Освен в залата , ооооо, да ме видиш там каква камилка очертавам ама без да искам, от само себе си :)))). Ф
Отдавна не съм ти писала :))), Ал. Високата концентрация иска чести почивки и ето ме. Без да искам, не знам защо, си представих мъж, живеещ сам. Той копнее за връзка. За половинка, с която да споделя всичко, което има. А има много- духовит е, умеятен в ръцете, тялото му го слуша и живеят досна сносно в сговор и приятности. Днес тъй, утре туй, решава човекът да подпомогне събитията и малко, по малко, започва сам да създава нейното присъствие в дома си. Слага четка за зъби. Купува нощница и бельо. Не ги държи в подаръчни пликчета, нее, изпрал ги е с кефа на простиращ гащите на жена си. Вади ги вечер и ги мята на леглото, така, да ги гледа и да си представя, че тя ще ги облече след малко. Пие кафе с две чашки :))), като нас, но той не си говори сам с нищото, само си я представя смътно, като нещо жизнено, любвеобвилно и грижовно, което му се усмихва и го гали по коляното. И знаеш ли, Ал, тези неща наистина работят. Визуализации, поръчки да вселената, подобно при подобно. Но къде е рискът? Ето къде- тя ще се появи, в това няма съмнение, но как ще погледне на женския елемент в дома му? Дали ще се довери на интуицията си за него? Или ще допусне съмнение дали е кросдресър, курварин, въртящ две едновременно или влюбен в бившата....бог знае още какво! Как една жена, при всичко, което знаем, че се случва, при всичко, от което се учим да се пазим, как тя да се довери на "приказката" в този наш алено- черен свят? И знаеш ли какво измислих. Как да стане тъй, че да не е нито единия, наивникът вярващ на сляпо, заради самата вяра и нещо друго, смътно и неуловимо. Тя ще пита. Задължително ще пита: "Чии са тези?". А той ще се усмихне "За теб ги купих. Твои са." *** Хайде сега на разходка! Целувам те, скок- подскок , Ф
Преди ден-два пазарувахме в едно магазинче с Центи. Стоката е българска, а жената си казва кое е българско и кое внос. Познаваме се добре. Аз така си стоя настрани, Центи пазарува, а тя ѝ препоръчва нещо. Имаше малка опашка от 4–5 човека.С една позната тихо си говорим леко встрани, не на висок глас, и собственичката изведнъж ми казва нещо, при положение че до този момент аз бях странична фигура. Тя на висок глас заявява: "Ти обичаш жените." На което аз съвсем спонтанно реагирах с думите: "Ти да не искаш да обичам мъжете? Да не съм педераст?" Двамата мъже, които бяха там, се разсмяха, а една от жените реши да надгради ситуацията, като заяви: "Ама сега това е модерно." Абе, няма да я оставя да ме надприказва. Скромно заявих, че съм като "Българи от старо време". Нещо, душко, не се виждам като фетишист – не става. Обичам топлата жена, да ѝ усещам топлината, теглото, аромата, а не някаква визуална проекция в съзнанието ми. Както се казва: "Очи да видят, ръка да пипне." Да, харесвам жената да е с хубаво бельо. Харесвам и когато то се очертава под роклята или под панталона, особено когато се качва по стълби или се навежда. Казвал съм ти, че двете основни фасади на института ни са едната на изток, другата на запад. Казвал съм ти и за младите колежки. Лятно време под престилките от нежен зефир – това е хубав памучен плат – често са по "танга". Ами какво лошо има да застана така, че тя да е между мен и огрения от слънцето прозорец? Да, гледката е красива. Понякога дори се усмихва, но не злобно. Харесвам, когато по време на купон, а осветлението е почти изключено, на блус да пусна ръчички до дупето на колежката и леко да го притисна, не просташки, ами да усетя контурите на бикините. Е, това не е с всички колежки, все пак. Ако не греша, споделял съм ти как отидох да занеса един хонорар по ТНТМ на колежка, която беше в отпуск. Не исках да се разхождам насам-натам с такава голяма за времето сума. Нейният и моят хонорар заедно бяха повече от четиринадесет месечни заплати. Когато отидох да ѝ ги занеса, тя беше само по бикини и нещо, което приличаше на ризка с много къси ръкавчета, без копчета, а само с няколко връзки, и много прозирна. Имаше някакви дантелки по ръба и по миниатюрните ръкавчета. Бикините ѝ бяха в небесносин цвят. Ами хем искам да гледам, хем ми е неудобно. Тя ме черпи с кафе, а аз зяпам насам-натам, само и само да не гледам краката ѝ, а тя е седнала под ъгъл към мен. Тя взе инициативата, като видя, че се помайвам. Разбира се, не ме размаха като знаме, а пусна любимата на голяма част от направлението песен на Пинк Флойд, "Сияйният луд диамант".Ами, ей така стана. Няма да се опъвам, нали. Все пак имахме един-два предишни инцидентни контакта, нещо като ренесанс на отношенията. Твой Ал
Като каза, че не си педераст и ме подсети да те питам: абе, дядо Ал, че каква жертва на обстоятелствата си ти? Никаква жертва не си, всъщност ти и само ти си решаваш кога да си жертва и кога не. Ето в случката с готината колежка по ефирно бельо някак си решил да си жертва. А в една друга случка с един млад и настъпателен педераст, който ти е предлагал интимно приятелство и (не помня точно) май плочи и касети ли бяха? ти бързо и категорично си решил, че няма да си жертва на тези обстоятелства... Също като касиерката в кварталното ни магазинче, която колкото пъти я спипам, че пак ми връща по-малко ресто винаги се прави на невинно-разсеяна: "Ох, госпожо, обърках се, извинете ме". И как пък един път не се обърка да ми върне повече ресто?
Ал, виждах се с приятелка. Толкова беше учудена от преразказите ми. Възмутена. Съветва ме да си създам затворена група. Но не мога без теб, как да стане?! :) Влизам при железата сега. Твойтичката ти
Ал , имам нова трапчинка :))))) два пръста встрани и надолу от ъгълчето на устата. Йейййй Ф
Ал, ощипи ме по дупето и ме захапи по вратлето! Ф
Добро утро, Ал! Курдисах се с кафето обратно в леглото, без грам мисъл, дадох си на дружката нейното кафе и я слушах кск го дроби и джвака, изпъна се, тръшна гъзето в батя ти и захърка шумно в поза летяща комета. А слънцето отблясва от дупенцето и я прави да изглежда бяла. Налага се да дръпна пердето, за да си пишем, инак бих била заслепена. Обожавам това, че имам гледка нсд нещата. Над блоковете чак до Стара планина и Витоша от другата страна. Снощи, докато си бях на фитнес пътеката и нещо ми се даде, та оттам газ през душа и с едни покупки право на братовата маса. Много яко се получи, мскар за кратко. Обхода между хората като има, все едно ядеш и пиеш, а то получаваш себеутвърждение, вяра и сили. А пък когато си сам и шофираш, музиката гърми и пееш с нея, е тогава пък , ми се ще да стъпя на оная амер магистрала и да се шусна през мислите си и пътя, какъвто и да идва, та чааак до океана. Целувам те! Сутрешно и сънено. Напълно отпусно и без грам съпротива :)))) Ф
Ей , ние сме като два огледални образа.И аз така пия кафе още в ранни зори, ами то зора нямаше, слънцето беше изгряло, но ми стана студено да спя до отворен прозорец само по чаршаф.Завирах се към Центи, ама не става, позатворих прозореца и хайде да не ми гадно, малко по-топъл душ и правене на кафе.Пиша си с теб, гледам телевизия ,отговарям едносрично на Центи. В момента гледам някаква булка, която дошла да живее в България ,такава позитивност излъчва . И разбирам защо толкова харесвам и ценя умните и позитивни жени.Две кафета погълнах, сега ще му хапна.Прегръдки и целувки, но с внимание ,за да избегна някой шамар от теб. ЦИТАТ:"Също като касиерката в кварталното ни магазинче, която колкото пъти я спипам, че пак ми връща по-малко ресто винаги се прави на невинно-разсеяна: "Ох, госпожо, обърках се, извинете ме". И как пък един път не се обърка да ми върне повече ресто?" Сега пък какво направих,. толкова съм кротичък, че да й се прииска на жена да ме гушне.Май е права, моята някогашна колежка Румката, която твърдеше,че неосъзнатото ми желание , е да съм един голям гальовен котарак и да ме гушкат и галят жените.Егати ,последователката на Фройд. С педалчета нямам контакти.Някога като млад съм минавал многократно през "докторската градина, Те там се навъртаха край една тоалетна.Ако не се правят на "инициативни",не ги закачам , В противен случай може да съм напердашвал някой ,но чисто възпитателно, ако стане твърде досаден. Роден и израснал съм на стона метра от Швейцарското посолство. Даже даваха съседната кооперация във филма "Таралежите се раждат без бодли", където беше магазина на бай Атанас ,онзи с бутилките. Та там от кухненският балкон целех с фунийки едно момиче, което живееше отсреща.То половина фунийки не достигаха до нейният балкон, а още по малко влизаха в стаята ,а нея изобщо май не улучвах .Тя ми се подиграваше или удряше юмручета едно в други, или си допираше разперените пръсти до нослето си и ги мърдаше все едно свири на кавал. Не и знаех името ,но беше хубава за момчешките ми разбирания. Тя и едни други момичета и един лигав предател ме "взеха в плен" чрез измама. Той ме подлъга ,че му подарили автомобилче с пружина и каза, че ще ми го покаже ,а момичетата ме чакаха в засада на стълбището на вторият етаж. Абе детски работи, но поне ме черпеха с бонбони, докато чаках да видя каква ще ми е съдбата.Е, с него след това се бихме, а когато минавах по тяхната улица или срещнах някоя от тях,тя се правеше ,че не ме познава или минаваше на другият тротоар. Ама нали това е част от живота. Пак целувки Душко.А един въпрос, това в цитат не е от теб нали, говоря за целият коментар, в който се съдържа цитата? Ал
ЦИТАТ:"Ето в случката с готината колежка по ефирно бельо някак си решил да си жертва." А не така.Не беше по бельо.Времето беше горещо лято, тогава нямаше климатици., Асфалта се топи, та тя от горещина беше така облечена.Беше някакво странно,много ,ама много късо пенюарче, до най-горната част на бедрата, май се нарича "неглиже". Ами топло и на жената,не далеч от НДК.Ами ето как се оказах жертва на обстоятелствата .Няма да бягам зер.Просто добри приятелчета, някак отношенията бяха като синусоида.Имали сме и по-близки контакти , и по някое фелацио в автомобил. Но аз съм срамежливи стеснителен и не е вярно ,че с тази стеснителност съм злоупотребявал .Бях в капан ,но пък сладък.Е, подължи дота време след това.Ал
А! Ето те, Ал. Пека се , въпреки изричната забрана и увещания да пазя лицето. Е, пазя го, колкото мога. Всичко друго съм пробутала на вълците :))). Относно цитата- не съм аз, но гачели :) къдет ходя, вървя със свита бездомничета сиротни, та те клявкат. Вчера във фитнеса беше забавно. Има един адски орелефен, нисък, дето само се съблича и ми застава на уредите, дето въртя серии, че да го пипам по рамото, да се отмества. Моя бивш тренер гледа гузно, шот ми писна от несериозност и му благодарих за услугите преди да ги е изработил предплатените му. Итал певец или поне изглежда, бъдещия ми тренер, обаче е схватлив. Бившия сяда така че да ме зяпа как работя на скрипеца, а бъдещия идва между нас и му пречи да ме смущава. При тея игри на погледи и ъгли на разположение, има нов играч. Не спря да циркулира и да се кефи докато съм на пътеката. Аз там гледам да не излизсм извън зоната и ако много вдигна пулс, сменям големината на разкрача и забавям ход. Но това е усилие от цяло тяло. Поняго танцувам от рамене, гръб, корем, за да успея с изправяне на пръсти даже да забавя ритъма. Без да пипам наклона или скоростта на машинката. Така погледната отстрани или изглеждам като киборг в марш, или клатеща се в ритъм на технохауз парти или направо дива котка пред скок. Понеже е скучно, гледам да се транссна и когато отново фокусирах в реалността , установих че бих искала да съм тоя дето ще ме свали и гледа във всички фази на всички настроения. Самовъзбудих си се, един вид. Бърша капчици пот от високото на челото. Но мокрото по шията и онея жили, като се извъртиш в полупрофил са хитът. Тогава и колиетата блестят между мокри ключици, а цветът на очите се избистря и фокусира концентрирано. Обожавам новите си маратонки. Ми аз ходя по въздух, бре. Защо съм се мъчила досега? Нощес , Ал, сякаш се събудих от теб. Лижеше ме, бавно с прекъсвания. После изпърха адски перверзно като ти гледам личицето наведено. Пъхна език като пенис на два пъти , после ме засмука. Аз не издържах да получавам още от оралните ласки и ти ме облада. Скимтях на глас. И така заспах отново, скимтейки. Не мисля, че ти е нужно повече от 30 сек да ме докараш до водоноска. Ф
Ти да не си на вилата???? По какво е треньор.Ако се печеш на терасата ,добре ,но в планината ,от чистият въздух и по -високата прозрачност ,се изгаря лесно.Да ти намажа ли гръбчето и гърдичките, е ако ми разрешиш . Ал
На тераската съм, Ал. Само тук мога да се пека гола- голеничка. По часовник :)))). Батя ти току що си лепна ледената ръка на едната ми бузка. Донесе фреш. Лежа по очи върху надуваемо шалте надшезлонга. Уж уча. Над главата ми чадър. Наоколо ограда от саксии с цветя. Дружката прояде череши и ме чака да си взема дозата че да излезем за втора разходка:))). Понякога сядам напреко през шезлонга с двата крака от двете страни. Привеждам се ниско долу да цъкам на сянка. Коремът ми свива и накъдря като пътна карта в жабка. Слънцето облова с жар и мор. От гънките потичат струйки пот и се затъркалят гъделичкащо. Някои отскачат от трамплина на космената прическа и капват вертикално. Други жулват клита по пътя си. Поглеждам и виждам мокро петно разстилащо се все по широко все едно пикая. Почти трябва да пипна за да се уверя че водата иде отгоре от много над монспубис. Тогава решавам да се позасуша като гюдерийка след автомивка и се разкрачвам по гръб, обръщам хубаво краката та да им пече отвътре и оставям горещината да ме жули , жули, докато не разцъфна като божур. Батя ти ней глупав. Пазарува. Сервира. Иде, пръска цветята ...чака :))). Ф
Центи се пече на ниски шезлонги/ Буба ни донесе от Гърция, но аз харесвам едни от "Практикер,но той прегоря. Някога когато бяхме млади ,до този ни апартамент на около стотина метра строяха висок тринадесет етажен блок.Бяхме млади и Центи се печеше по монокини, тип "танга" , а на блока го строят строителни войски и вече строят последният етаж.Та по думите на една съседка краниста ококорен в кабинката някъде горе не откъсвал поглед от нашата тераса. Пак когато бяхме млади ,излизам на терасата и чувам гласът на съседката."Алекс ,да не се стреснеш, че съм без горнище на банският." Аз и казвам да не се безпокои, защото съм я виждал, така ,ч нищо нова.Тя някак се се стресна и ме пита кога съм я виждал. Ами последва откровен отговор на плажа пред хотел "Морско око" на Златни пясъци.Ама тогава не се правеше на срамежлива.Това е семейството , с което от време на време ходехме да изстреляме по няколко пълнителя в една долчинка в краят на язовир "Искър", а на връщане в "Златната рибка". Е, това беше по време на соца.
Край, влязох на сянка. Душ. Бам на леглото с навирени крайници. Оглед на тена. Ако впиеш пръсти в дебеличкото на месото на бедрото с цел да го притеглиш към гърдите и да огледаш от по задната му страна, се получават едни тъмни улеи от нагнетена кожа под натиска, досущ като на червенокожа креолка. Е, поиграх си със струята. Представих си, че съм привикана на разпит и в огледалната стая съм покрита с чул. Разпознаващите трябва да ми огледат чорката, разтеглена от ръцете ми високо нагоре и леко настрани. Стоя така безобразно оголена , като клусклан :) и ги карам да се страхуват. Горките жертви са били под насилствено влияние да изпълняват унизителни заповеди. Обаче лъжат, че не я разпознават тая чора и искат да ми бръкнат в устата, за да са по- сигурни. Щяло да се задейства сукстелен рефлекс и той да удостовери най- ясно според захвата на устните, дебелината и прочее умения. Дават им ръкавици и ги пускат при мен. Наблюдаващите са зад стъклото. Първият си пъха средния пръст в цепката на черния чул през главата ми и аз облизвам гнусния латекс. Държс се разтворена и другите зяпат. Нищо не правя с пръста му, да не се издам. Само леко открехвам уста, за да се плъзга по езика ми навътре и навън без препятствие. Този се оттегля надървен на макс. Идва следващия. Видял е кво става и ми пъхва два пръста в устата, като натиска леко езика и плътно се плъзва толкова навътре по него, че инстиктивно се заключвам около него и го карам да ми разбрида устните като излиза изпод тях. Той посяга с мокрите силикони към клита. От залата отзад понечват да кажат нещо , но вече са надървени на макс и се споглежат. Вадят и почват да лъскат. Ебали са му макята, нали аз съм лошата, я да ми го турят тия свидетели, аре! Така и става. Третия избутва втория и без да се церемони, ме бутва по очи на масата и ми вкарва пръстче анално. Латексът не може да влезе. Залепва и потъва до първа фаланга, аз стисвам и не пускам. Тоя ръмжи и пак ме обръща. Подпряна на масата, ми качва крака да стъпи и така разкрачена, ми завира пръсти вагинално и ме задържа вдигната върху тях. Лисвам водите. Започва яко ритмично ебане с ръкавицата, а аз се издавам с тихото скимтене. Той ми шепне едва чуто "Мяукай" и аз се сещам да сменя тактиката и издавам мъркащото грррррррррррр на доволна котка. Останалите свидетели свършват поетапно по столовете и масите. Провеждащите спявката са си закопчали дюкяните , но още в унес. Аз съм оневинена. На свобода. *** така свърших под душа. Айде на разходка. Ф
Плисссс- разплисссссс
Ал, много се извинявам! Тук няква котка ми е минала през клавиатурата. Срам и позор! Прощавай! Ф
Възмутена съм! Изгледах клип бая дълъг с много младо момиче, но все пак 18+ според хамстера и daddy, с когото имаше субтитри кви фетишистки за daddys girl диалогчета си разменяха. Възмущението ми е следното. Момичето, явно е обучено и се радва като се покаже умеятна. Но активната страна беше само и единствено тя. Тазовите движения, нахлузванията, кълчотене от всеки ъгъл, целият зор беше за нея. Мъжът беше пълно дърво и освен че му почистиха гъза с език, можеше да чука в гърлото като я заклещва между краката си и се гъзи на камерата и да я пердаши през циците, през лицето и тва е. А, да, сложи и разширител за уста и я гагва с ръка. Обаче, тва да ебе, да задържи повече от 5-6 тласъка в темпо и амплитуда- зеро. Не може да клати, не може да се управлява като баланс ами се подпира върху крехката цица, изобщо пън отвсякъде. И затва се възмутих! Може ли тва да е образа на съвременния любовник? Че секса прилича на мъчение, че жената се кефи на унижения и тва е сичко? Аз че попаднах на тая категория, ясно, проверявам си фетишностите, но що и в разказите тук срещам често от същото? За съжаление, почвам да правя права и пряка връзка между доминация и липса на умения в гъвкавостта и издръжливостта. Ал, ще четеш това с кафето, а то не е жизнеповдигащо. Всъщност ще си призная нещо. В клипа имсше момент тя да е на колене на дивана, а той и стъпи на лицето, докато се забождаше изотгоре. Не седяха много време така, но нещо в тая поза ми хареса. Твърде събмисив, но с правилен човек е силно перверзно и точно на тая сцена се докарах до кулминация. Има огромна доза доверие в това стъпване. И много примирение, че за навиреното дупе всичко ще е приятно и обещаващо кеф и разпад. Пиша ти, Ал, а възбудата ми мравучка по пишието. В началото на мрака се гледах как отблясват с лосион подбедриците , как изпъква четириглавия мускул над коляното, как дупето прави леко замъче от месо, там където седи на чаршафа и положих ръка на пишието. Много ми е възбуденко. Като си представям, че не бих искала статиката на чистите пози, а нещо като тийн преливане от равновесие в друго, изучаване на възможностите, компенсиращите сили срещу удобството, нещо като тай-чи диванно. Казвали са ми, че тай- чи е да люлееш вътре в тялото си една топка, която е твоят енергиен център. Все едно худож гимнастикс и съчетание с топка, знаеш ги, как се плъзга по правата между ръцете зад и пред врата. Та така си представям идеалния случай, да ми сяда и ляга в различни пози, докато си търся удобството на навътряне над, върху, близо до, към то. Да ми е тялото той, аз да съм топката и да се търкалям по него. И да, може да има бой по циците, ако преди това е показал класа, щото ако само ми тура на гол тумбак чифтето, ше има бойче по дупето. При толкова много жени, кажи ми, винаги ли първия път е малко калпав? Ф
Добро утро Фей, ама как позна ,че го чета с първото кафе, но към краят. Погледах малко една симпатична поредица ,"Убиства в Рая".Порно почти не гледам. Ами това ,което си гледа е доста гнусно-Не разбирам ,защо единия или двамата трябва да издевателства над другия.Може да не съм съвършен, но пък харесвам ,да прегръщам ,жената ,да ме милва ,да ме гали, не съм особен ,любител на аналният секс-правя го ,но не ми приоритет.Понякога се случват фалове и един път се разсмях, което не беше много удачно.Центи ,егати твърдият работохолически характер, тя изобщо порно не гледа, даже във времената ,когато порно касетите бяха екзотика. Не съм особен почитател на разни акробатически изпълнения.Случвало се е изпращам момичето, след късна кинопрожекция, и така се случва ,че на междуетажната площадка ,подпряна на радиатора да правим секс.Егати терсенето, страх те е от светнала лампа, ,че се проектирате на големият прозорец, да не светне стълбищното осветление ,някъде врата да щракне-направо като заек, ама нали сме на зор.Някога вечерно време на плажа на "Златните", след дискотека , рок, блусове ,прегръщане на "гедерейското" момиче, разходка по кея, гледане на лунната пътека ,/ах тази пътека ,ако знае за колко секс е станала причина/. Не знам защо дали от блусовете ,дали от алкохола ,но някак момичетата стават много нежни. Проблема е или като диверсант да се напъхаш в хотела й, или на някое водно колело изтеглено на пясъка.Ами спомени.Виж на Витоша ,понякога докато уж сме с момичето на закътана малка полянка ,все се намира някой досадник ,да се кокори .Може пък човека да се е скрил за интимна нужда, .Казвал съм ти имах едно немско маскировъчна плащ-палатка.Някога дядо го разменил с някакъв руснак за бутилка ракия.Много удобно-равнобедрен триъгълник, с вградени големи, алуминиеви халки по върховете за направа на палатка както алуминиеви копчета и така направено ,че като ги закопчаеш ,прилича на нещо като торбесто яке с огромно-широки ръкави,където при дъжд можеш автомат със сгъваем приклад да пъхнеш.Много удобно за "кърски"в случаите планински изпълнения.Чак по късно обърнах внимание на една дупчица,най вероятно от куршум, най-вероятно някой може да е убит в него. Предпочитам при секс ,жената да е нежна с мен да се гушка в мен, да е галювна с определени части от тялото ми. Как ще стъпвам по глави и от какъв зор.Не е за мен.Не искамда унижавам, не искам да удрям, искам нежен секс, може и някой вариант на кареца ,но със свършване ,но забавено във времето.Ал
Добро утро, Ал! Слънцето си е оставило енергииите и съм пощръкляла. Вибрира ми кожицата и фин гъдел има нужда да бъде спрян чрез телесен натиск :). От многото категории, снощи отворих събмисив и затова беше с тези елементи сексеца. Като цяло, всичко това грам не би ме напрегнало, ако мъжът все пак си можеше и се раздаваше наравно с нея, защото сега излезе, че гърлото е новия родилен канал. Целият фън беше в това, че жената е превърната в секс роб и изпълнява безпрекословно желания. Няма лични. Диалогът "Достави голям на татенцето, сега какво искаш ти?"получава за отг "Искам да ме наебеш здраво в малката путка" , което при това той Не изпълнява , а пак подхваща гърлето и я кара да гледа в камерата с разтечената спирала. Та, да беше мръднал и той гъза, да си каже човек Ок, за категорията , справиха се. В онова говорене, когато жената е готова и съобщава "прави с мен каквото искаш" , лично аз не намирам много възбудителност, щото тя се слага пасивна някак си и от това би му спаднал интереса, си мисля. Може и да греша. Но в това да позволи да я доминират чрез позата, тялото, то не е точно гравитацията, а усещането кой къде стои в изпълняването на желания, това го разбирам. Тръпка си е. Аз с мойте фетишности изобщо не мога да се сложа в категория, какво точно съм. Но след като ти писах, ми дойде невероятна ловкост в двете ръце и като един пианист ги задвижих в различни темпа и видове графики кой на клит , кой вагинално, та се докарах до брутален оргазъм, от който всичко така се беше стегнало, че не можех да се изпишкам. А работех с умишлен натиск чрез коремна стена, за да докарам прекъсната струя на 3-4 пусъка. Я, батя ти дойде за лаф . Ф
Таааа, да се доизкажа :))), аз лично с удоволствие бих поиграла тая роля на секс роб. Част от това е да не виждаш, да не можеш да пипаш, да поемаш чужди действия и воля, един вид. Но за разлика от разказите тук, това не включва кур- изненадите. Ако ще съм си избрала да се пищоля, добре. Но ако съм с един, няма начин да ми харесва, че му харесва да ме споделя. Има си играчки за тая работа. Или съм си играч. Или съм с един. Което дойде първо :)))). Ф
Ал, толкова съм доволна! Абсолютно е вярно, че каквото е горе, такова е и долу. Демек, подредих си гардероба, поизхвърлих дрехи и хоп, олекна ми на главата и ми се подредиха файловете с темите за изпита. При това открих чисто нови сандали, не носени. Не са единствени, по такъв случай , но тези са супер яки и този път ми бяха удобни. Да видиш ти, как човек забутва и козметика, та после изведнъж се кефи като попадне на кристали за коса, например. Както ми беше разфокусирано от слънце и айпад,така набързо въведох ред. Пиша ти от под една шарена сянка из софийските градинки. Черна котка издрапа по полегнало дърво към покрива на гаражи, а моя куц пират се кефи, че е страшен и върти опашката на три крака. Четвъртият свит като на щърк. Попаднах на клип с Брад Пит и овчарка в нов филм. И тя нещо куца. Да ми ядат дупенциту, ма са много назад :))))). Ф
Добро утро, Ал! Толкова ми се иска да ти разкажа нещо от нощес, но не може. Не и тук. Пия кафенце сега, събирам си сламата, което значи мислите. Чуствам се прекрасно, на фона на още тихия трафик и летящите над блоковете гларуси. Мисля си, как в света имаме задачи, отношения, ребуси, а тяхната успеваемост се измерва по човешки критерии. Как обаче изглеждат действията и решенията ни, ако ги погледнем по- отвисоко? Ако си представим, че има едни гръцки богове, клатещи коктейли по Олимпа, ма така , в на всекой според неговата представа за божественото и прехармонично, пред-и-след-екзистенциално, тогава ходовете ни не винаги съвпадат по тълкувание с човешкото такова. Понякога човек си плава с лодката из бурно море и размахва юмрук нагоре заплашително. Някои го мислят за луд, други виждат в това 50:50 шанс да му се доживее отново, аз например виждам най- обикновен диалог. Диалог, който никога не прекъсва, а има паузи за поемане на въздух и реконфигурация на силите. Целувам те и ти желая прекрасна седмица! И интересна! За да ми разказваш и подслаждаш кафето. Ф
Мила Фей, толкова ми е хубаво като те чета и тези лодки като спомена се сетих ,че май не ти казах за Буба дето е в Гърция. Тя шофира вече нормално, пък и безказарменика е с нея, няма го вече кабриолета със задно. Прекрасен ден ти желая и почвай да четеш за из изпити и да не се фръцкаш по долни гащи за пред други това е само за мен аз пия трета кофа с кафе от онова турското. Прегръщам те до счупване на някое и друго ребро, ами то май не ти остана здрава кост вече от моите прегръдки. Хайде ,че сигурно ти дотегнах с моите дърташки размишления твоичкият ако ми позволиш разбирасе целувка по бузата Ал
Добре, Ал. Слушам и изпълнявам. Вярно, вчера влязох в роля, че някак ситуацията си го просеше, а и патенцата клепаха в редичка гладни, та ме досмешава при такива гледки и не устоях на смехорията да ги огледам в мааалко говорещо огледалце. Но, прав си. Отдя- надя?! Позволявам ти да ме трошиш, още има накъде, действай смело. Целувам те много. До после. Ф
206, 206 кости имаш мила в тялото на жената в джудото ни учеха на времето като бях още с пъпчивата муцуна. Но знаеш ли сладка моя ,че мога да ти помогна да имаш в тялото си още една кост? Само да не ти отнеса шамара. Целувки и прегръдки. До погалване
30 сек, Ал и можеш да ме вееш като байряк! :)))
Душко, душко, скъпо ,умно Фейче.Днес въпреки ранното ставане ,нещо се омотах.Но първо да ти кажа, някое гадно копИленце ,използва моят стил, /ако при мен може да се говори за стил / на писане и пише от мое име.Абе тези хора нямат ли си друга работа. Центи ,гледа на завръщащите се "гърци" да приготви нещо за ядене, за да не хукнат да купуват или да поръчват готова храна.Вчера изпече едно българско агнешко бутче, днес силно охладено го наряза на слайдове и го приготви за тях ,е има и за мен.Отделно печени, белени чушки, отделно май има супа.Да опреелено има ,защото се чуди как да я пренесем без да я разлеем.Термосите не са подходящи.Та ти докладвах за битовизмите. ""Тя: - Искам да вкараш гол във вратата ми! Той: - Надуй свирката, за да почне мача!" Прегръщам те, пляскам те по дупето /егати какъв простак съм/.Ама защо таки ми харесват женските дупета игърдички, и краченца, абе всичко. Само да пийна малко кафе и пак ще пиша .Ал
Е браво на теб! Само 30 сек. ти се откъснаха от сърцето за мен. Нали съм ти казвал ,че съм като "Българи от старо време" , докато си махна цървулите и смъкна потурите мина се пол час. После и баня за душ ,но задължително с теб да те сапунисам и ти да ме загрееш ..... май стана много горещо чакай да отворя прозореца тъкмо и Центи се изнесе за покупки та може да палуваме с теб Ал
Ей катетър, за едната бройка те изтървах тюх язък цък цък
Смях за мен и сълзи в очите на Центи. Тя взела да приготви някакви чушлета "рибките"-тези доста лютиви, поне за нашият вкус. Тя има технология ,сцепва ги, чисти ги и ги кисне във вода поне 24 часа,като периодично я сменя. Да де ,но забравила и влезе да се къпе и си пипнала очите и сега лее малко сълзи и подсмърча. Един виц от годините на "тъмният соц," който колежките с ехиден глас често го разказваха. "Жена лежи до любовника си, а на него не му става да ебе... - Еееей да си дойде мъжа ми и двамата ше ни опъне, ама пуста мода да си имаш любовник...". Може ли пак на плясна дупето и да погаля бедро, колкото е възможно по-нагоре" Ал
Ей ПАПАГАЛ , ама ти бая смел стана подир мен и започна да опипваш бабата , като пубер петокласник. Ф&ал
С това темпо скоро може и на пазар във Фантастико да я изведеш скоро на някоя промоцийка, като вземете пенсиите. Баба сигур й се присвива шундака и се разтече, като девствена тинейджерка, то мазга, то пяжина, надула се от влагата като калчища. Ф&Ал
А то като уж си имаш какво да опипваш, защо все подир бабата се редиш и гледаш да и привлечеш вниманието? Гониш и упорито всички мераклии и чакаш да те огрее ли, що ли?
Чудо! След години пастички, тортички, кафенца и лемондета наш Попръцквалчик иска да пипне бедро! То при баба Фикри аслъ бедро да искаш! Шийсе и пет кила само единия баджак. Без кост.
ПарашутАлченце, от тия пастички и тортички толку време, Фейчето ти стана двойно! Не, че преди беше фина, но все пак не я водеха за избягала от месокомбинат Родопа!
Аз не вервам, че е дебела. Ако някой има снимка може да ме обори. Иначе дрън, дрън Карлуково и д-р Бахар.
Какво значи дебела? Не е дебела, глобална е.
Ибал съм те и у КАРЛУКОВОския бахар ръйш ли. Някой й бе изтипосал преди два месеца фейса тук. Ама бързо, бързо го махна за да не й видят сФинската зурла. Аз нямам сурат тефтер, инак бих й го изтипосвал тук нон стоп. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аз пъ не знам кой туй глобална, амЪ е голема кЪт Русия. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Иии, как го каза т'ва за Руссссссия! Сега неможанчик, само като прочете за матушката, и ще му трепне кактетъра!
Привет ,Ал!Излизам от изпит. Гарджетата гладни, а? :))) Целувам те, аморе Ф
Гладни, ами! Заради тебе половин Африка умира от глад!!!
Шунде, дай едната кълка да има до Коледа Сфинско да се тъпчем. Ай трай ся, че сме излезли с украинчето на дълъг преход- 100-120км. Няма да спираме през 5 мин. да ти отговарям на лудориите. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Изядох ти компота с вилица, а?! Ха ха , идеална смешка за 18+ ....
Браво Фей, милата ми душица, браво, моето сладко момиче, много целувки и прегръдки. Току-що и Буба писа, че са пристигнали. По трасето е имало голяма навалица от камиони и доста напрежение с по-неразумни шофьори, но важното е, че сте се прибрали спокойно. Липсваше ми, липсва ми твоят позитивизъм, чувството ти за хумор и слънчевото ти настроение, скъпа. Знам, че си изкарала изпита и ти така или иначе си звездата на курса, по теб се равняват. Пиша ти с най-топли и позитивни пожелания и чакам подробности Ал.
Алченцето е право за чувството за хумор. При такава трагична външност, само то я спасява.
Ал, исках да седна при Бенка, той да си ме изпита, да си похортуваме на близко, обаче ядец. Не дойде. Вместо него, пратили един заместващ с ламинирани вежди и ботоксирано лице. Ослушвах се, че пита и сам си отговаря и пише шестици на килограм и ей ме там, при него. Не ме мота, зададе два три странични въпроса и айде, шесторката хванах и аз. Но кое е юбафкото? Ал, ама голям съм манифестатор! Казвах ти, че искам да доброволствам, като сама го измислих тва понятие за ваканцията и за да съм близо до Бенка, но се оказа, че заместващия търси и разпитва всеки от колегите, кой би се навил. Като резултат, не става дума да се превърна в втора лява ръка за Бенчицата, а да попълвам дупки, където би имало нужда. За мен опит, за тях помощ поради отпускарския сезон. Та тъй. Опнах се сега да релаксирам малко. Пък ще подхващам следващата дисциплина. ***Алллл, в асансьорааа, завъртях се към огледалото и си притеглих роклята плътно към дупето, за да го очертае. И ми секна дъха! Защото пак се гледах през твоите очи. И видях желанието, с което би гледал и мачкал и се намествал и отърквал и провирал....Възможно ли е да съм 50% ти ? :)))) Ф
Това, дето в асансьора си е гледала дупето е нагла лъжа! Всички знаят, че тя и гъза ѝ в една асансьорна кабина заедно не могат да се съберат!
Секнал й дъха щото и тя видяла к'во петно имало на гъза й от аналната тръба и разбрала защо така вони из Софето, където и да иде. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, мила и възпитана Фей. Първо занесох кафе на Центи, сега кротко пийвам аз с малко захар. Не ги разбирам някои от коментиращите. Защо не коментират някои сексуални фантастики, дебнат с ококорени очички всяка наша дума. Разбира се, коментарите се изчерпват с просташки коментари от едно изречение — просто едноклетъчните им мозъчета толкова могат. Има толкова секс фантастика да коментират, ама не — ти и аз сме във фокуса на скотското им внимание. Търсят със жадни очички къде двама с теб нещо си споделяме. Ти знаеш, че харесвам твоите мисли, спомени, преживявания, намирам ги като свеж планински полъх в смрадта, която се стеле в коментарите на другите. Не разбирам с какво толкова сме им интересни. Нещо като подверсия на квартални клюкари, които нямат собствен живот, постъпки и мисли и се хранят с живота и постъпките на другите. Не ми е за първи път, многократно ми се е случвало и в младите години. Защо с колата на тази колежка идваме заедно сутрин на работа, ама това, че в колата сме четири или пет човека, не е интересно; не е интересно, че живеем в една посока и просто ни е събрала по „трасето“. Защо пия с тази или онази кафе, защо не пия с една, а пия с друга — дали пък не сме скарани. С кого и как си тръгваш, с кого говориш, защо говориш пък точно с нея, а какво говориш и т.н. Румката даваше обяснения. Кафеена прегръдка-Ал
Добро утро, Ал! И аз пийвам в момента. Хладнее ми. Небето също се е позаметнало. Слънцето не може да надникне и оставя времето под него да се развива на самотек, някак безнадзорно. В такива дни, човек си помисля, че е време за нещо беладжийско и мързеливо като мекичка със сладко, излежаване или просто една две обогатение на взривността на кафето. *** Коментаторчетата са ако не друго, една сплотена лига срещу общ враг, което им носи смисъл в живота. Нещо, което да коментират с гордост. Дали са успяли да ме "затапят" с кратка умнотия или смешка, с това или онова. Малката им радост в живота :)))). Би било пъти по- качествено, ако можеха да вдигнат нивото, че да не се налага да подминавам сентенции на Къци или хилядно повторение, но...от тях -толкоз. Снощи пак си пуснах клипче. Гледах двама много яки средна възраст с едно кльощаво моме, дет го бъзикаха, че не знаело добре английски и не можело да роптае. Тия двамата си имаха опит и подход. Даже единия беше яхнал бедрото на отдолу лежащия и бая си триеше цепката, в услуга на позата за двойно проникване. Но нямаха нищо общо с дървото от предния, възмутил ме клип. Движеха си се отлично. Тук честичко присъстваше друга новост- хващаха и шията с една ръка и я докарваха до лека наркоза, която преминава на мига, щом я отпуснат. Беше като всяко пето движение. Няма галене на цици, засмукано зърно. Няма никаква индикация, че се мисли за удоволствието, освен това да бъде кожена ръкавица и да стои там, сравнително будна. Освен, че ми свърши бърза работа, клипчето ме замисли, за това колко се дразня на екипността у беладжиите- араби ( работят на тайфи), негри имигранти ( на тълпи), цигани ( същото), тролове ( същото) :))). Идеята ми е, че може би когато липсва усещане за цялостна и завършена личност, когато се търси подкрепата на групата, която хем дава сили, хем отнема отговорност, тогава и тея двамата вагабонти си се обърсваха с момата, без това да прилича на секс по взаимно съгласие и удовлетвореност. Момата стоеше като част от току що преминал обучение контингент. Та, Ал, надявам се, че не те натоварвам с моя Венсеремос. Женичките винаги ще откриват, че току що са им се разлистили златни органчета, даващи бърза писта към успеха, или пък ще е начин на противодействие срещу нечестни игри , ще има и другите, които очакват. Очакват мъжът да бъде инициатора, да заговори, да покани, да покаже смелост с първото докосване, за което е риска да бъдеш грешно изтълкуван и отхвърлен. Говорим за равенство на половете, но ние не прилагаме асфикция към мъж. Не и ако е мъж. Не ми харесва, че цялото порно се наводни с измислен инцест и насилие в гърлото. Отстрани изглежда точно като да е психоложка имигрантска вълна от простотия в един подреден романтичен свят на немско фолк порно или хефнърски партита. Беднотията нахлува в изобилието и граби. Ами, деградация си е :))). Сега ще отворя падчето и ще продължа към следващите изпити. Знаеш ли, изобщо не знам как биха се развили събитията с мен кариерно. Трудно ми е да се визуализирам. Но едно е сигурно- това бягане с препятствия много ме оживи. Не че досегашните ми цели са били маловажни, напротив, бяха пъти по- трудни. Изискваха дългосрочен подход в подготовката. Но моите сили бяха в планиране, анализ, мотивация, не и изпълнението. И затова сега е забавно. Можех нищо да не правя и да си тлея по женски задачки и наградки. Сега е все едно се открехна паралелна реалност, в която винаги е имало мой аватар. Просто го облякох. И въпреки всичко, пак се гледам отстрани. Хайде стига за мен. Прегръщам те силно. Днес съм самото спокойствие и ритъма ми ще те забави и успи. Ф
ЦИТАТ:"..екипността у беладжиите""Тази екипност е обусловена от комплекси за малоценност, несигурност,емоционална тъпота и някакъв подсъзнателен страх, че не са на ниво".Е, не съм Фройд ,но горе-долу така си го обяснявам.Нещо такова съм наблюдавал в младите година на плажа на "Златните".Местните гларусчета, с тъповати те си физиономийки, дошли от близките селца малко по-навътре в сушата и те запленени от "лесните" чуждестранни момичета се движат като правило минимум по двама.Присядат до момичетата и тъй като речниковият запас е по-малко от минимален започва едно свирепо жестикулиране.Повече си говорят един на друг отколкото да обърнат внимание на момичетата , посипват се един друг с пясък, или предлагат цигари "Кент", в които "Кент" е само кутията ,а вътре са напъхани ВТ. Но кутийката е подпъхната под ластика на банските ,но да се вижда надписа.Все едно си в Сатиричният театър. Плажните играчи, най-вече спасителите сами чакат да дойдат момичетата. С един Емо, с Баща му ,който свали Някаква финландка, но при него беше тегава работата ,защото тя имаше "охрана" , но не разбрахме дали охраната беше свекърва или леля на мъжът й.Та към нас Емо се беше прилепило някакво малко момиченце, дъщеричка, на тяхно познато семейство.На детето скучно и иска я замък да й направим, я тунелче в пясъка да прокопаем и веднъж идва бащата на Емо и ни вика."Вие да не сте детегледачи или педерасти, тези чехкинчета вече трети път си местят хавлиите към вас ,а вие замъци ми строите. Емиле срам ме е от теб, все едно не си мой син и Алекс ти се води по акъла.Я отивайте да учите момичетата да плуват".Смях ме се с глас след това. Ама умееш да изваждаш спомени. Пожелавам ти успешно "зубкане" и когато имаш време пиши,как върви процеса.Плясвам те по дупето.Ей, ама са привлекателни женските дупета има нещо много чувствено в тях. Ал
Ооо, плачкат си един на друг баба Фунди и деде Катетърчик. В екип. Защото личностите им са слаби, уплашени и обидени. Каква тирада, посветена лично на нас. Добра работа, орки! Възпалили сме нежните им раними душици :)
Ооо, имигрант :)), сънува ле ме? Мокро? Кошмар? Бяла рокля?
Не, не бяла рокля. Пръжки, пача, пушен бут.
Еее, а холестерола? Защо не внимаваш малко де?
Ал, бързичко отмина сънливото облачно. Ако прелетиш над града, ще ме видиш :))). Представих си ви с аверчето като секс машини. Тук , в сайта, май има такива :))). Не говоря за бежанците от скуката, пъплещи обратно, тяхната е ясна. Говоря за зевзеците. Има нещо супер интригантско и привличащо у мъже с цел. Потта им мирише на сол и на чисто. Мускулите им излъчват феромон. Виж, женската пот май си е киселичка. Не я долюбвам. Освен собствената си, особено примесена с вятър в косата и остатъчен парфюм. Тогава даже не ми се ще да свалям дрехата и да се къпя. Искам да усещам лапите на отвън, смесени с моя аромат и да се чуствам като ходеща примамка за хищник. Ф
ЦИТАТ:"Представих си ви с аверчето като секс машини.".Беше толкова отдавна , както се пее в "В друг свят ,в друго време". Чистата женска пот, когато жената не е в цикъл ,има еди аромат, който събужда в мен някакви атавистични чувства да захапя, я към вратлето ,я ръчичка ,я дупе,но е под контрол. Не знам защо при мен ,аромати ,звуци от мелодии, изваждат отдавна забутани спомени.Все едно старо чекмедже, отдавна неотваряно и сега надничам в него. Може би защото имам изключително силно обоняние. Ал
Ал, точно в момента един протуберанс ми се е забил в дупето и се върти да го засуква. Много се възбудих! Повдигам цялото седалище с чупка в кръста и се доразтварям с надеждата да долети черен гарван и да си завре клюна
Да впие нокти в месото ми около талията и да ме набоде остро. Докато пиша и отливам физиологичен разтвор към шезлонга. Искам крилете му да мешибат закрилящо , ритмично и под сянката му да се гърча под обладаващата кост която се разтваря вътре когато е проникнала в мен и ме кара да искам все по силно и по дълбоко
Направо ще забода колене и ще се издигна подострена като жилеща оса тъй че дупето ми да се вижда от задния блок и ще оставя пръскалката в ръцете на батя ти да ме пререже по нагорещеното, а водата да се оттича и да капе от облите бузи. А той да опипа диаметъра с пръсти и да ми сложи играчки защото е зает човек и трябва да чакам
Но ако ти ми пишеш * Ела. Долу съм* Аз ще скъсам брачното за да ми е чиста съвестта и ще хукна презглава да изпълним акробатики цапащи дамаската в колата . Виж, даже не се свщам точните думи. Ама за какво скъсване говоря?! Чакай. Нали искате дискретност? Добре тогава. Дискретно ще си кажем *чао излизам* и дискретно ще се прибера , зачервена от жегата и поръбена от счупени пейки?#%^*)
Обръщсм се по цици сега и не мога да пиша срещу слънцето. Но съм разкрачена. И ако имаше едон черен гарван... Ф
Чакай, сега Ал ще ти копи-пейстне още един свой коментар от сайта на чехълчетата. Писан за друга. Даден ти втора употреба.
Повече ме интересува растат ли ви гергините, развиват ли се? :))
Еее, не съм от търпеливите
Ама какви сте срамежливи! Пък аз- безсрамница ньиедна! Ща са вея по гаче налево- надесно да развявам глутницата! Е ся дамско ли е тва? Кавалери има, обаче! И дискретност! ;) Тогава, това мъжки свят ли е или дамите канят? :))))
фиче, твоето е БАБИ канят, за т'ва няма мераклии. Аман от лудибаби загорели и нива хуй не видели. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
КОЛЕГА, забелязваш ли, че фентъзито на баба с лика на деде Ален Делон нещо вече не се използва?! Минала е на порно филмчета, май косъма нещо спре да й се къдри от папагалчик.
Колега, дали дори тя е забелязала, че отговорите му са съвсем безочливо копирани от разговори с други? Може би презреният информатор е добавил и това към сводката с доносите?
Може би....може би нещо тревожи ви? :))
Може би....може би летливи газове от блатото, упойват ви?
Колектив орки се сърди. Защо ли? А , да. Сънували са друг колектив ....аахахахаха
Е? Къде ми е доносчето срещу Ал?
Ал, извини ме, моля те! Дружката полегна под една липа и докато я чакам, си се каламбуря с патенцата. Не е нужно да казваш нещо по темата, по която опитват да те клепат, защото би трябвало да знаеш, каквото знам :)), понеже сме половинки, нали така? Ф, липови прегръдки сенчави
Питай си пеленгаторчето изкудкудякало, да не го е забравил при другата звездна баба. Той между баби снове и кое за коя е вече ги е объркал.
Трай там на сянката си липова, както виждаш никой не е приритал за дърта сФинска сланина
Обостри ли се, изтърсачето ми , ооооо
Какво значение има дали коментарът към нея е втора или сто и втора употреба? Нито тя, нито той си четат един другимо коментарите. Тя не отговоря на него, той не отговаря на нея. Отговарят на гласовете в главата си, а текстът с тяхното име е просто свързващата частица към следващото словоблудтсво. Виж, на нас отговарят по същество. Ласкателно, не мислите ли така колеги?
Фей, Фей, ама ти днес не си ли на изпит? Ако е утре, сядай на хубавото си дупе и почвай да зубкаш. Остави ги страничните наблюдатели — щяха да са забавно водевилни, но за съжаление са само мизерно жалки. Бих използвал друг израз, но го пропускам. Някога преди години Румката ми каза: „Ама защо понякога умишлено говориш като уличник?“ Разбира се, аз я апострофирах, че не говоря като уличник, а като „булевардник“, защото съм роден и част от годините са ми минали на булевард „Клемент Готвалд“ и ъгъла на „Шипка“, а след това в ж-к „Ленин“, между тогавашния булевард „Ленин“ и бул. „Шипченски проход“. Днес едва ли си била на изпит. Ал
Миликий Ал, понякога се чудя аз ли съм по-луда или ти си по-тъп и прост? Ф.
Баси жалките комиксчета. Ф&ал
Ал, рожбо, точно те чета и батя ти ми сервира кафенце. Уча, уча, най- послушна ученичка съм, нали ме виждаш как напредвам? Даже си мечтая да бях някоя лоша и разпусната, та да ме привикаш на частен урок и да ми се караш, караш, размахал показалката. Ф
Стига бе, та ние сме се синхронизирали, само където за моето в момента завира водата.Когато ги изпиеш, разказвай. Ал с пожелания за приятно кафепиене, аз на моето може би ще сложа малко сладолед Ал
Батя ти обича да ме глези и ми носи био сладолед от манго. Казва, че съм била по засуканите работи и било удоволствие да ми угажда. Аз мога и от прост да си ближа, но като му прави кеф да има задачка и да се връща доволен, че я е изпълнил, аферим мерси за всички, нали? Ето, на обед, аз тихичко си бръмчах вече окъпана, на сенчица. Оборудвана, готова, лежа и бръмча, чакам го да чуе, както сме на отворени врати и да дойде. Обаче си е джентълмен и внимава човека, да не смущава, да не пипа в чанта, в телефон, никога такива работи. Та иде ама с такова закъснение, че вибрациите вече ми бяха анестезирали мускула , но аз си го чаках за друго масажче, де. Иде, коментира гледката, всичко, ох, ах, обаче конферрнцията е за след две минути и не може да се прави на перфоратор в тоя момент. Та аз нали съм си оправна и свърших работа, па метнах рокличката и айде по света. Ми тъй де. Ся пак обикаля по стаите, кат му се вдигне мисълта, ама нали съм ученичка, та сериозно залягам, макар и по голи баджаци. Какво да ти разправям, рожбо, като театъра е древногръцки. Пък и съм канена на кафе , та излизам след малко. Все някой трябва да ми я вдигне мисълта от тея нАуки. Не е ли тъй? Целувам те с мангова муцунка , Ф
Не се чуди за по-луда и по-тъп и прост. И двете твърдения са верни.
Ар Ал Ал, лигоча ме хвана пак, минавам покрай насядали кибици на заведения по тротоари, а на мен ми се вее полето сладко. Ам нали си знайш обаче аз съм по големина кълки и без гаче. Навеждат леко глави странично, аз си падам от хилеж. Пак се разтякох от хорския мерак по мен, ма ше взема да се отдам... Ф.
Ал, поздрави! Железна съм! Пазя се за теб! :))) Ф
Опазих се! Ама не се мотай много ! :)))) Ф
Петима Петко не чакат...
:)) Питима ПеткА не чакат , родит падеж , совсем правильно , молодец !
Хора, не знам какво да направя. От една страна ми иде да си извадя някое око докато чета малоумията на дедо Алекс. То бива да е глупав, то бива да е елементарен, то бива да е неграмотен, ти бива да е кастриран откъм чувство за хумор, то бива да му е беден речника, то бива да не може да навърже две смислени изречения, но този човек просто бие всички рекорди по идиотизъм и тъпота. И дори не мога да кажа, че е тъп като гъз, защото ще обидя гъзовете, тези направо Еверести на остроумието и красноречието в сравнение с марианската падина, в която се намира интелектът на Алекс. И продължава да дълбае. Обаче от друга то е като да си чоплиш незарастнала раничка: не може да се спреш, все там ти е нокътя и чопли, чопли. И тъкмо да започне да ми минава крастата и вземе, че дойде да сипе еротика за хора от третата възраст и вселенска мъдрост от форума на кварталните фризьорки баба ви сФъ. Гиздава, хубава, все едно току-що е слязла от корицата на списание... за отглеждане на едър рогат добитък. Помогнете ми, моля ви!
Добро утро, мило момиче. Време е да ставаш за първото, но не и последното кафе за деня. Силно стимулиращ и заразителен е твоят житейски позитивизъм. Когато пишеш, все едно рисуваш утрин в планината, в този мизерен и просташки свят. Рядко са такива хора като теб. Целувам те по бузките. Ал
Добро утро, Ал! Изгревът ме събуди. Гъделичка ме по носа. Докато чаках машината да ми изплюе кафето, си мислех да ти кажа някои работи. Както съм сънена. Аз не те притеснявам. Като четеш "бързай, вземи ме, еби" :))) , го приемай като ..както досега. Мисълта ми е да не си сложиш гайле, че нещо наистина се очаква или че съм си внушила непременно някакъв развой. Не съм. Даже си лафих с дружка и разказвах как съм една Мата Хари. Нито е красавица, нито кой знае какво, да се чудиш как стана така :)))). Явно някакво рсзлично, особенко качество ме прави бързо популярна. Та...дори да зарежеш Центи, да и кажеш "цял живот те подкрепях, сега е време да помисля за себе си" и да фъснеш на среща с мен, Ал, много е вероятно това, което пие кафе в момента и с което батя ти е свикнал вече, да е нещо, с което ти не би могъл да изпиеш и едно кафе спокийно, камо ли едно денонощие на райбер. Таааа, хубавичко ми е Ал, да имам ума и вниманието, но за ръцете и другото, страдам от огромния страх, че не съм достойна, точно като Мата Хари, която не е била особена красавица и е предлагала друг тип комфорт. Когато четеш "пазя се за теб" , нека не те бодва нещо под лъжичката. Информация. От вестник. Толкоз. Ходя си аз на фитнеса, идва ми тестостерон и адреналин, размятам света като гиричка, кипи ми кръвта и ми се,мятат огньове от очите. После се къпя, хапна му и вече не бих писала същото :))) като момчетия под 20стях си год, разлигавен и непукистичен. Идва дзенът. Нищото. Таааа, не те обвързвам в очаквания. Нямаш задължения. Животът си тече, какъвто дойде. Аз си следвам моето кълбо с конец и разплитам ли, разплитам. Междувременно се наслаждавам изключително много на компанията ти. Сега видях, че съм спала върху молив. Бошкеййй! И хърках. Даже батя ти два пъти се въртя нещо,става, но гък не каза, аз имам лек сън, но го държах здраво и не си позволих да се разбудя. Даже дружката не ме е изтърпяла и спа на балкона, та по чаршафче ми бе хладно. Ето, виждаш ли? А ти си тиххх, тиххх, чак Центи се привежда да те чуе дали дишкаш. Таааа, тъй. Слънцето се мушна под полата на един облак. И провидях клавиатурата най после по- спокойно. Не се плаши! Всичко си е каквото трябва да бъде. Е, ако някой ден ти изпиша "Ал, срещнах някого" ще имаш всички права да ме спреш, а аз да не те послушам. За пръв път. Но това е химера, нали? :)))) Целувки Ф п.с. и бързо плъзгане кожа до кожа
Душко-о-оооо, Някак с времето се превързах към теб, винаги съм срещал умни, културни и с чувство за хумор жени.С тях е истинско удоволствие да си споделяме ,ежедневни случки ,които не блестят с някаква изключителност.Действа душевно обогатяващо, вижда света по друг начин,разбираш чужди виждания и анализи. Човек в такава комуникация не се прави на интересен , за да блесне с нещо изключително ,той просто споделя ,я спомени от миналото, я ежедневни случки от живота, я почетена книга или филм.Просото лични емоции и виждания с човек, който те разбира.Разбира се в този информационен свят ,пълен с интелектуални мизерници двамата дразнят така нареченото „серое быдло“, то слухти ,вре си носът , гнусни и клюкарски любопитни. Виждаш ги да подскачат по улиците ,диалектно говорещи. Поради емоционалната си и физическа импотентност и тежката форма на когнитивна недостатъчност, не не разбират двамата ,които нещо емоционално и личностно си споделят. Целувки по вратлето. Ал
Колега, нездравото любопитство, което изпитваш към Парапутанчика не е нещо опасно. Тое същия механизъм, който ни кара да се заглеждаме в гърбицата на някой гърбушко, в заешката устна или други уродства. Разбира се, физическите недъзи са нищо пред... какво е тоталната липса на интелект, преминала в антиинтелект? За това сме тук, по същата причина, по която едно време хората в Лондон са плащали по едно пени, за да бъдат допуснати в лудницата и да гледат душевно болните.
Хайде, за второ кафенце стана време, Ал! Абсолютно си прав, съгласна по всички точки, само се надявам да не включваш темата за зяпачите като нещо, което аз съм засегнала по- горе, защото не съм. Единственото ми съображение е да не се почустваш в небрано лозе с моите настроения, което вече се е случвало, струва ми се, и си слагал граници :)))), та затуй писах. Инак, амебките ги наблюдавам чат-пат, когато случая го изисква и с интерес търся признаци на еволюция. Но тези неща или са супер бавни, или невъзможни в случая :))). Заваля. Аз хем уча, хем хигиенизирам санитарията, хем с дружката бяхме вън. И ми е спокойноооо, неможсипредстави колко много. Прегръщам те. Ф
Не, Душко, говоря за мои наблюдения. Според теб сме на едни и същи „вълни“, разбираме се чудесно. Лично аз те харесвам като жена, събеседник, коментатор, с дълбока култура и възпитание, с отлични коментари и на човешките взаимоотношения. Чувството ти за хумор е естествено и живо, без напъване – просто казваш нещата по начин, който стига точно там, където трябва, и остава. С една дума – готино момиче.И аз отивам за второ кафе и да плесна Центи по коравото дупе. Е, не е като едно време, а малко е понаедряло, все пак тя е жена отвъд средната възраст. Твой Ал
Душко , мий там каквото имаш и си сяда на дупенциту да зубкаш за изпитите , като завършиш щиэ ударя едно рамо да те назначат за оратор на нашият вход и в другите където имам апартаменти- Ленин , Димитров , овча купел, студентскиэ граТ ,2× на белите брези абе из целия град имам , 1,5 сладкарници 200 декара вълни на златните пред метропол са точно и 300 декара облаци над летище Васил Левски от баба ми. Куха тиква за глава сега си търся и баба сФинка за жена. Амин Аламин Ал нещо ми се заклещи пръста в гъза. Твой Ал , прегръщам те и май ти спуках памперса пък аз катетъра мъц пръц нъц
Лайнянчик пак се намира за едната бройка преди мен.
Деде се изживява, като петел в старческия дом с една бабетка пие кафе, а другата щял да плесне по памперса. Та еба в нефелния шибаняк прост. Бахти безочливите индивиди сте и двамата. Хайде за душевно болната е ясно, тя такова й е заболяването, ама и ти не си изоПщо психично здрав.
Обожавам, когато съм край морето и един ден се събудя в тази висока облачност. Алилуя! Най-,после покой за кожата от всичкото изгаряне, потене и прочее жертви на тропическия мързел. Стане ли облачно, вече му се отпуска края. Можеш да гледаш без присвити очи, да ядеш мазна мекица с пудра захар, а на плажа да жулнеш ментичка за диджестив. После свободно да зарееш поглед към тичащите зайчета по хоризонта и да затърсиш смисъла на живота, докато не го откриеш в преминаващо семейство дебили. Той е с тесни раменца, щателно обмазан по раменца и плешки, тя ще съблече роклята по- късно, първо да ги уреди на най- доброто място. Или пък спортсменът, тичаш по прибоя, строил сънено домочадие, барабар с изнурена женичка най- отзад, чийто избор на обувки се свежда до каквото той отпусне. Ами възрастните пичаги, дето са пълен дзен и тишина, той прекопава , изравнява, забожда рибарски столчета, тя подрежда студен чай, солени сандвичи и вадят по книга. Бас държа, че у тях няма разковани лайсни към ламината. Оооо, а тарикатът със шавливо око, дето събира гледки? Как само се разхожда покрай мидичките, ровейки с краче като срамежлива ученичка на изпит. Гледаш ги, Ал, гледаш и ти става едно мило, едно философско и откриваш, че истинският смисъл е в това да ги виждаш мили и смешни. Защото лъв из ин ди еър , се лее из близкото капанче, което почва да си подрежда инвентара и ти чустваш, отвътре чустваш, как днес ще се случи нещо специално и за живо доказателство има облак с формата на ....сърце. Миличък мой, ако ти беше там, на този плаж, щеше да си далеч невидима главичка към хоризонта, отдаден на кефа да плуваш сред нищото. Когато излезеше из водата, аз щях да отбележа наум "какъв екземпляр" и вратите на паралелите ни щяха да се плъзнат затворени и отново да ни разминат. Това да се приближиш до мойта? хавлия, да ме помолиш за разговор от телефона ми, защото си излязъл далеч от компанията си и се тревожат, пък после да полегнеш по очи на пясъка, облепен като злато- коремчест плейбой и да си говорим, докато очите ти не се затворят за сън, а аз ти приседна на банския и обмажа гърба ти с предпазен лосион. Ти ще се преструваш, но в един миг ще се издадеш с несигурен в октавите глас да благодариш, а аз ще те оставя там да ми пазиш багажа, спейки и ще вляза в хладната вода да охладя нагона. Докато не дойдеш и ти по- късно, уж да измиеш пясъка, ще се смеем и ще се докосваме случайно, аз ще те подуча да си навинтим банските като гривни, за да усетиш истинския кеф да си във вода. А ти ще помътниш очите и ще идем, където се стъпва, за да те обгърна с крака около кръста и да те целувам, докато ти вървиш каквото вършиш под повърхността. Love is in the air , с ментов дъх. И с обещание да не се разделяме, освен за техническото време в банята. *** Майката с три деца ще ни гледа строго за неприличното поведение да ти бъркам под банския, когато се печем, но аз ще и се усмихвам мило и с разбиране, докато не извадя оная и заровена под задължения женственост, от която бузките и ще заруменеят и ще се поогледа по света около децата. *** Ф
Лика-прилика сте си дваминка, баба душевно болна, дедо ноже душевно болен с унствена изостаналост в много напреднал стадий.
Бабо Зелке, чакай сега, че дедеТиквунчик е в сайта на чехълчетата и каквото и да те мотае тук, всъщност му е много приятно да си общува с тях.
Верно ли КОЛЕГА, хахаха умирам от смях как ги върти и работи с лизане тия дърти УРУСПИИ. Отивам и аз да го насера и там. Скок-подскок хоп.....
....а кучетата скачат според тояжката ....:)))))) #смешное
Ти да видиш твоето пуделче как подскача там, като в цирк. Във въздуха още улавя подадените коментари на хроникьорките. Тц, тц, тц..... ней лесно, ней
Остави го него, виж дъртата мастия как скача, преди още да сме ѝ подали репликите :)
Като ве кажувам че ста имитаторчета , фанете ме за думата, патетааа
Само ние ѝ останахме, бедничката... Никой друг не се интересува от нея, като изключим бракувания прототип на изкуствен интелект Алекс.
Така е, само вие сте ми! Тюх. Сам саминка чурулинка ....а ми казваха навремето *прибери се, другите авторки ревнуват, не могат да се проявят* , аз не, та не, могат си и още как. Е...свърши тая. Сега сте ми само вий, какините ми гадинки, разнополови и разногледички...кака ще ви си обгрижи, няма А съ плашити
Направо си е "на мъка", както казва Джони Браво в един по-хубав сайт за еротични разкази. Правим, каквото можем, по-добре болка, отколкото нищо, нали? Хора сме.
Соре бабич, но лимита ми за дърти вереци изтече. Отиваме на ягодово партиии, оххх...... ай със здраве! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
"Нейното е баш кат тия бука ке клипчетата. Колко повече виртуална сперма се хвърля върху нея тя толкова повече иска" Мъдрост от Зелената Еуглена
"Зелената еуглена се нарича зелена, но е сива." Мъдрост от Атърбъроу пътешественика
Но като се замисля, може и да е права! Разбира ги тия работи, зелената! Да! Права е!
А Джонката да дойде да потренираме и крака :))))).
#пфюйййучене под жарко слънце по ....гъзенце фюййййй
Малко си се объркала. Не да дойде, да тренирате крака, а ти да му отидеш на крака. Той да не ти е дедо Пъленпамперс?!
Е не може да спасиш човек насила! Трябва да поиска!
Абе, може. Като в оня виц, дето Чапаев вика на Петка. "Аз петилетката и за една седмица мога да я направя, ама са ни малко картечниците..."
Аааасахахахагаха ::)))))))))) дааааааа
Ей ся примерно се сещам една случка от живота на лайнянчик (ако приемем, че наистина се е случила, а не е поредния зле разказан виц от серията "тъпи"): в кварталната аптека нашичкия щот хем е дърт, хем недоскив, хем е смотан и тромав като слон в стъкларски магазин, върти се като обран евреин и се пощипва като педераст в мъжка баня, става очевидно, че се налага някой да му помогне и аптекарката съвсем любезно му предлага да му подържи тва, което държи в ръце и ми пречи да огледа рафтовете. На което нашия "Казанова" вместо учтиво и любезно да благодари за проявената човещина решава за уместно да се изтропа с идиотското: "Мммм, хайде нека първо малко да се опознаем!" пошло намеквайки, че няма против аптекарката да му подържи спаружения дърт охлюв между краката, който му служи вече само за пикане. Първо дори да не беше един разбридан дъртофелник с единия крак в гроба, а някв неустоим Аполон в разцвета на силите си, с излъчването и сексапила на млад и мощен (жр)ебец пак не върви да се лендзиш с училищни лафчета пред една просто учтива аптекарка. И второ ама верно колко прост и недосетлив тъпунгер трябва да си да се изплющиш като чекия на мокър пясък пред на практика непозната жена?! И всичките му "свалки" на деде са от този сорт, той на това му вика: "уважавам интелигентните и културни жени". Верно ли бе, духльо, с тая селяндурска пошлост ли ги уважаваш умните и културни жени?! Ти въобще къде си виждал интелигентни жена да те еба в бурсука елементарен? И пак казвам - историята звучи повече като виц, който е направил неизгладимо впечатление на посредствения тъпигьоз, отколкото като истинска история, но дори така да е пак показва колко му е акъла на дедушката. Но баба сФъ се хили като пача на такива идиотски истории, сметай пък на нея колко ѝ е акъла: колкото на квартална фризьорка, която приема като комплимент, ако случаен минувач я плесне по разплутия задник. Не мога, просто не мога с тия двамата неспасяеми олигофрени, които един на друг си праскат нескромни похвали колко са умни и културни...
Мисля си, че конниците на апокалипсиса, сме най-емпатичните хора тук. Откриваме в себе си жалост дори за създания, които сами са отхвърлили човешкия облик. Обаче на историята с аптекарката и аз се хилих, като пача. Предполагам някаква защитна реакция на организма при шок и абсурд.
Мустанге, Мустангеееее, да ти ядат подопашието тия конници на дървени кончета :)))))
От бързане пак си направила грешка, надървени се пише слято.
Ти само си представи деде, който си е един сдухан старец на 70+ години как я изплющява на аптекарката: "О, да, хванете ме за кура, нямам нищо против, но предлагам първо да ви заведа на швепс и баклавички да се опознаем". То меракът уж умирал последен, но как въобще ги ражда плесенясалият му мозък подобни глупости дори да ги разказва, камо ли да ги върши наистина?! Фокусирай се, мой, ти да не си на петнадесет да си правиш със съученичките подобни нелепи пуберски шегички? Един е Бах, но той умря, хахаха, баси колко смешно! Да, много е смешно ако си в трети клас, а не на 70 и нещо години
Ал! Задрямала съм. След плажа, след душа и обяда....се полуразсъних, па нали е бял ден, а се търкалям по кожа на леглото и що да сторя, отварям хъба. Сумай ти минути, скролвам и не се закачам за нищо, мислейки си колко усърдно тропка клавиатурката на батя ти и колко дълбоко ми сей отпуснало телото по право пладне. Та попадам най- сетне нещо подходящо и спускам ръчичка към източника на будност и напрежение, така както съм си със съненото лице. Врътвам малко фантазия, добавъчно към клипа и най- после разреждам батерията. Пиша ти в тоя момент. С доволното лице и горещо тело, препасано през чорката с набран чаршаф. Пие ми се кафе, но нямам сили ни да стана до машината, ни да заспя отново. Ей така, ела и мъ грабни в мощните си мишци и както ти душа сака, така ми полегни, на гръдта ли, на което искаш. Всичко е в менюто. Мога само да прилупям клепки, да мънкам протяжно и да се наслаждавам да ме усукваш и изстискваш от вътрешни сокове. Бедрата ми са живи и плътни, натренирани здраво, ребра трошат, няма да ме разсмиваш в неудобен момент, но най вече желаят да ги натиснеш под дланите си надолу, да ги премажеш, че да ми щръкнат пубиси и тазови кости и в омекотението на сладка заобленост да се притискаш в мен, докато усетиш, че ти се ще да ме завържеш на бретцел и да се прокарваш през дупките, ближейки солта ми, във всякоя седяща поза над , встрани и под теб. Хем съм сочна и дашна, хем тотално обезсилена от четене, слънце и тежести, че прррросто получаваш едно реване сиропирано, в блажено неведение за бъдещето си и покорност пред набодката ти. Излей си кафето отгоре ми. Попари ме с черната му лава. Сложи чинията вертикално между срамните ми лабии, обърни си чашата над гърдата ми, наври си езика в устата ми и ми дай дъха на горчивината му. Накарай ме да ти олижа свидетелите стражи, докато чашката шлем климбуца над главата ти, а с шинията ме шляпаш по желираните парфета в звучни плясъци. Издигни ме на рало. Остави ме така да очаквам как мазно ме приглаждаш встрани като работна масичка на зъболекар и излей под напора на устата си нова порция горещо кафе в утробата ми. С лъжичката отлей сметанка от чучурчето си сцепено върху грешния вход и после го набий с изпъкналата част, докато пръски летят настрани. Бий го , че да подскача и да се свива , а аз да скимтя изпод тежестта на захлупилите лицето ми цици. Изобщо пусни ме да почивам по очи, да легна не, а да се свия в коленете и да ти се нагъзя, за да имаш на разположение джой стик за дърпане под монс пубис и ако той е твърде неудобен и миниатюрен да се ядосаш на тая китайска изработка и да ме нашиндиш здравата преди да излееш събрания яд в мощно торнадо. Поемам те като сиропирано реване, казвам ти. *** Ще пийна накрая едно кафенце, стига мечтах да ми го наточиш през сламка чрез духане. П.С. съзнанието ми спи, тялото не. Или е обратното. Не знай кой пише и кой е очаквателно безпомощен, но винаги в тези преходи мисля първо за теб, аморе. Ф
Колега, навик от времето, когато е можел да си позволява такива неща. И разбира се, никоя не е протестирала. Защото всичките са били високо образовани и културни жени, а не защото са знаели за славата му на доносник и топач. Не, защото алтернативата на гнусните му щения е била загуба на кариера (най-малко). Недай си боже командировка в урановите мини, остров Белене и тормоз над близките.
Те колежките наистина са били високообразовани и културни и точно заради това много добре са съзнавали какво ги чака ако откажат да завържат връзките наобратно на другаря Златко Мамин, известен на органите като агент "Алекс". Или - както се е шегувал по онова време Златко - тоя кур няма сам да се лапне, нали така, другарки? А един ден, след много много години, Златко ще напише в сайт за еротични разкази "Аз бях жертва на обстоятелствата" и ехидно ще хихика на себе си, че въпросните обстоятелства са дебелите връзки, осигурени от маман работеща в системата на ДС и тате - уважаван кадър с протекции лично от Добри Джуров.
Колега, каква жена би се възбудила от такъв, не мога да кажа мъж, индивид от мъжки пол? Нима има такава, която би флиртувала с него? Ерика, гледаща с обожание момъка от охраната на едно място с надпис над вратичката.
Тъжни ми се виждате, патенца :))))
Не сме тъжни, бабо патке, тъкмо напротив, ами ти май си забравила да си сложиш розафките очилца, че да ти стане едно веселко и забавничко. Или може би не си си пила веселите хапченца, знам ли?
Колежке, мислиш ли, че на Златко му дреме дали ги ебе възбудени? Не си ли си задавала въпроса защо Центи, която в началото на връзката им била страстна в легото като дива степна ездачка, но много бързо се превърнала в асексуална работохоличка. Да не мислиш, че е защото Златко бил много добър в секса? Ха-ха-ха, не е бил. Ама никак
Абе тоя сайт защо няма титли? Баси първобитната история! А Трибуквието вече се перчи с чистак бърсак новичка!
От немай къде, вече си преразказвате разказите, патетата ми :))). Нещо Ургинал'но ши има ле, че да се посмея? :))
А, имало! Ген сек накапеесес бааахахсха
Бабо Зелке, оригинални разкази, писани от талантливи автори, имаме всеки ден. Но не ги пускаме тук, сред морето от машинно генерирани текстове.
Имаше едно време във ВМЕИ един фамозен преподавател, не току-така наричан от студентите Киро Секирата, за него се твърди, че е автор на следния афоризъм: "За мен колежките сте като цветя. Обожавам да ви късам, да ви късам...". Дедо "Алекс" също имал подобна простичка, но пък ефективна философия: за него всички жени (основно колежките, де) били като чушки. И той много обичал да ги пълни, да ги пълни... И колкото повече били против, толкова по-вкусно му било на другаря Мамин.
Бабо патке, че ти откога стана такъв любител на оригиналните истории? Все едно и също четеш за педофили и педерасти и "добро утро душко" и си се кефиш, ся изведнъж кво се присети? Я верно вземи си пий розафките хапченца, че нещо днес май ти е крив света
Ох душко ,ама как пишеш.Само преди няколко минути влезнах и първо да видя какво си ми писала.Гледам ,в мое отсъствие пълен разгул на"нашите лумпени и дегенерати".Полет на тъпотата , аграрно селското възпитание ,ако може да бъде наречено възпитание. Проекция на свои или на близки роднини върху други.Родените да пълзят н не могат да летят.Та спущах се със стари приятелчета в един ресторант, като правило някъде по центъра.Пих само на безалкохолно, но за съжаление джипката беше на слънце.Доста е тъмен металик и вътре фурна. Климатроника ,поохлади чак сега когато стигнах до нас.Да знаеш ще ти изпапкам циците ,колкото и вулгарно да звучи.Не мога да разбера защо така ме привличат женските гърди. Полагам сили да не ги гледам, разсейвам се в страни, разговора върви и по едно време, пак там гледам. Същото се отнася и за женските дупета, направо омайват.Човек трябва да е поет и физик ,за да опише тяхното движение в пространството. Ей сега ще си налея един "Гленфидих, стайна температура и ще пийна едно турско кафе от джезве. Прегръщам те Алекс
А, ето виии, окомушихте перушинката :))) а, ся, чоп- чоп у блатцето да плувкате :)))))
Ох, мили мой Ал! Ах, добре, че дойде. Да те нащипкам по бузките! Да ти изям носленцето! От време на време ще те наритвам, като бито псе. Но ти ще се връщаш, защото така си свикнал!
Ей, я чакай да напиша нещо ентенегентно на дедо Златко да не ни мисли за некви плазмодии и лумпени: "Алекс, фани ме за тръбата!"
По-здраф за дедо Златко: https://www.youtube.com/watch?v=DTHCUaFviHY
Ал, Ал, Ал, припърха ми нещичко като ти видя подписчето. Забравих да ти кажа една смехория от снощи. Ходя си по пътеката, хванала съм си ритъм и движение от рамената и виждам в огледалото как бурно нахълтват дете и баща му. Идват към пътеките с такъв ентусиазъм, че явно на хлапето не му е за пръв път и от бързане лети. Таткото застава до мен отляво, детето на машината за стълбичка отдясно. Почват. Чат пат таткото поглежда през мен , да се успокои, че малкия е добре, засилва си равнината равна и взема да тича. Добре се справя. За излишния размах на ръцете и външния вид, даже ме изненада, че издържа доста добро време с доста добро темпо. Обаче чат пат крадешком ме сканира през огледалото и аз си мисля дали пак са ми пуснати копои. Вдигам очи и го залавям в погледа си. Ходя като пантера и го държа. И Алллллл, човекът падна! Източи се назад с лентата и взе да се прави, че си връзва връзките. :)))))) Все пак, беше в отлична форма, поздравявам го! Бон кафенце, рожбо, аз ще подхвана пак интегралните схеми. Твойтичката Ф
Колега, то като поручик Ржевски, като играл на намеци. И казва "Хванете ме за хуя!" "Ах, поручик! Трябва да кажете хванете ме за х. А аз трябва да се досетя!" "Добре, хванете ме за хуя с две р.!"
Бабо Зелке, ще падне, как няма да падне?! То и аз да видя някой сто и пеесе кила да ме гледа гладно и аз ще падна!
Бабо патке космата, хфани за тръбата деде Ал! Че иначе няма да те разбере, не му е достатъчно интелигентно и културно...
Да, колега, прав сте, трябва с намеци, за по-куРтурно: "Космата патко Ф., хфани за тръбата деде А."
Мамини жълтурчета, клявкат и потретват новите думички :))))) ойойой , днес сте във вихъра си! ПолитиКанчетата ми те!
Бабо Зелке, защо в сайта от 50 разказа, я един е писан от човек, я не? Нали всичко щеше да е прекрасно? Умрял е, съществува, но е умрял. Също като чурката на деде Смукалчик, има я, ама не е жива.
Корнишонче с брадавички, хората правят сайта, хората. Е, къде се намираш? У мъртвилото ле си? :))
А вече извън купона с посещаемостта, лафа и тн категории от хуманно- вербален характер, ако мерим как въздействат разказите, от кого са писани, имат ли занимателност, трябва да те разочаровам, но не съм на твоето мнение. Или иначе казано, предпочитам да чета тук, отколкото автори, които те виждат какво представляваш и пак мислят, че са отишли в "чиста" среда :)))) ? Бошкейййй, е нечем язе такива автори да четем. Щом са автори, би трябвало да са хора с глас и позиция. И да я защитават! Тук, много ясно. Иначе...що ми ги фалиш , че пишели ...
А,да. И още- аз твърдя, че всипки могат да пишат и Няма йерархии. При вас имало значки с рангове. Е, кой е сега носталгичен към номенклатурите? Къде е нестадното чуство? Оригинали? Къдя сте бре?
А, да. Хората. Виждам ги по коментарите. Мерси от такива "хора". А това ти мнение си го копирам, за да покажа на всички, какво мнение имаш за тях. Начело с "Тин сестро". Какво струвам се вижда, по посещаемост, автори, качество на коментарите на мястото, което създадохме. И сравнявам. С едносрични неандерталщини. Не ме учудваш, ти никога не си чела разказ, заради разказа и съдържанието му никога не е имало значение за теб. нищо чудно, че предпочиташ да четеш машина, отколкото хора с мнение, което не се страхуват да защитават. Разбира се, че всички могат (имат право) да пишат. Доколко могат е друг въпрос. Имаме рангове, които нямат нищо общо с правото на писане и коментиране. Имаме и титли, те имат шеговит характер и хората ги обичат. Имаме и тематични дни. И те се радват на популярност. А, от днес имаме и експертни статии, където хора могат да поискат съвет за кибер сигурност, как да подобрят стила си на писане или да получат съвет за сексуална техника от опитни хора. А иначе аз съм бил лош човек и средата при мен била нечиста. Нечиста ти е главата. Отвътре.
Нещо се обостри и заекваш на оценките си "ти винаги, ти тва, ти онова", патенце. И да, разчитам мнението ми да се развее като банер. И още нещо- описваш ми аниматорски клуб към бардак. Тук е бардака, оттатък е за тематични дни с рисунки по бузките :)))). Назначения и рецепти, бошкейййй! Виж, помня идеите на трибуквието, някои хич не бяха лоши. Щеше да прави и представяне на живо, на дадена играчка. Разбирам това. Казах, че тук го сговнихте вие. В коментари, намесвайки лични отношения чрез преса над разкриване на самоличността. Чрез простотия, от която тя сама се засрами щом я изля и ти изтри авторски разказ, за да не се виждат 100 коментари с вулгаризми. Мариупол. При вас ли е? Може и да е, не знам. Вие идвате тук с идея да бълвате, аз много ясно не се цапам с подобни реверсни атаки. Но били сте етични и моралисти? Да ти кажа, вече съм почти убедена, че педо разказите тук са имали и имат единствената цел да те ядосат. И я постигат. Е, аз също се ядосвам, но това е случайна жертва , един вид. Патенца, Орки, Колегиум, каквото там си изберете, няма как да ме убедите, че разсъдливи възрастни хора могат да ви следват правилничето ?! :)))) Не, това не са разсъдливи възрастни хора. А слепци. Или сервили. Цитирай ме. :))
Ама много е смешно тва с наградките! В 18+ ! :))))
avatar Весела 17:35 Анархията не е моето. avatar Кака_Тина 17:36 И аз обичам. Каквото и да си говорим, без правила е джунгла. avatar Кака_Тина 17:36 То с правила е трудно, смятай без avatar Весела 17:37 Как и да го смятам не излиза сметката. avatar Весела 17:38 Ето виждаш го два сайта. Хвърлят се тука разни белтъци стерилно било, клинично, тематично. avatar Кака_Тина 17:39 Аз не мисля, че ние се ограничаваме да си говорим за каквото ни е кеф avatar Кака_Тина 17:39 Просто се прави културно т е без хейт и простотии avatar Весела 17:40 Но има и вариант е го "Без Вазелин" avatar Кака_Тина 17:41 Да, за свободно псуване avatar Кака_Тина 17:42 Демек всяка жаба да си знае гьола на забавление avatar Весела 18:01 Искам да мога да си контролирам съдбата на разказите. Да мога да ги редактирам, да мога да ги сваля ако поискам. Харесва ми да имам контрол кой да ги коментира. Ако имам някакви затруднения с нещо или Аманс или Торбалан винаги са на линия да помогнат и не само на мен, а на всички avatar Кака_Тина 18:25 И на мен тези неща ми харесват, затова публикуван тук, а не там.
Vox populi, vox dei
Мани ги тия извадки извън общата ни история. Чували сме и сме виждали 180° . Кажи как са ви гергините, тва ме интересува.
Относно публикуването и свалянето на разкази- реално тва е безсмислена процедура, щом веднъж си лъснал в интернет. Мрежата. Глобалната. Wtf? То е като двустранен договор. С милион контрагенти отсреща. Виж, за редакция , да , би било плюс. Но тук е стара платформата. То и разкаьите са от носталгични времена :)))), нямам против, в крайна сметка съм геронтофил, нали така? :))
Това за гергините не го разбрах. За контрола над разказите, ами че то това е законното положение! И не само това, но така е етично.
Не е ли абсурдно? Аз, лошият човек, се старая повече да е удобно на пишещите. Дали е възможно, просто като вероятност, не всички други да грешат?
:)))) Само историята говори за всички други и за визионера. За закона нищо не казвам, а за смислеността. И последно, за автора Гергина питам, е, не може да са чак толкова много авторите при вас, че да не ги помниш , ай ся :))
Аха, зацепих за какво говориш. ИлИнаГергина, появи се с един разказ пуснат под две заглавия. Със сигурност имаше намеса на ИИ, но си личеше, че е пипал и човек. Така и не се появи да отговаря на коментари. Сега, по-горе има отправени обвинения към мен. Първото е, че аз съм сговнил купона. Това е само много малко частично вярно. Приносът ми беше скромен, но дори и без него нещата щяха да стигнат до тук. Какво очакваш, когато стопанинът не се интересува? Тук ехидно ще се усмихна, нали щяхте да изградите едно общество на свободата? Но дори сам, без ничия помощ, да бях ебал мамата на положението, кой би могъл да ме обвини?! Та аз направих от един треторазряден сайт, най-четената страница за еротика на български. За педофилията. Не, не е за да ме прогони. Имаше я преди да дойда, аз я спрях. Известно време тъмната ми сянка продължаваше да ги плаши, постепенно се върнаха. Проследимо е. Една от основните разлики между нас. Аз не бих се примирил с нея.
Добре, ДТ, спокойна вечер ти пожелавам. Ще уча още малко. Да, различно действаме "срещу", както и "за". Ако ти хрумне още нещо интересно, остави го за утре, за да не те замотая с отговора. Поздрав с Камен и Куку бенд "Оставам" :))) *....Оставам, макар и светът да се срива, оставам, да пазя любовта ти жива. Дори да ме боли, дори да съм сам, оставам тук, където те знам. Оставам, прегърнал нощта и тишината, оставам, да търся в тъмното зората. Едно е сигурно, нека се знае – оставам, докато слънцето изгрее.*
Edit : да се чете като Оставам, въпреки и защото, via логичната страна, а не via романтична. :))
Четох дългия ъпдейт и ще добавя: за "неразсъдливите възрастни" трябва да съществува модерация. Защо трябва ли? Защото отвъд това, че не може до безкрай да се цикли едно и също, то може де, до опровергаване с противното, не може интересът на един сайт да се гради на псувни, свободно поле за хейт, по някой педофилски коментар за разкош, кой как лизал 6 год момиченце, наред със спомените от ранния соц, да не се каже че само за деца се говори, да има за всички. И кои всички? Аха? Така де, тия всички. Щом така се разбира свободата на изказ, хубаво. Как да искат да коментират хора, които са дошли да коментират фетиши, интимни отношения, ако имат късмет някой ден, и някой истински разказ? Къде? Наред с кои коментари?
И ще добавя: и в джунглата може да бъде по-интересно от безпризорен зоопарк, където на животните хем не им се седи вече, хем никой не ги спира, хем никой не ги ограничава да се въртят до откат в клетката си, хем седят там на инат. Не че не биха излезли. Ма пусто, навик. На принципа на "veni, vidi,...тръгнах си" никой не мож ме убеди, че е от сантимент към нещо.
О, виждам, че с Д.Т. сте преминали към фаза "нека ти кажа откровено", тогава имам и аз въпрос: баба Патко, ти все така ли смяташ, че историята на деде с аптекарката е забавна? Едно такова невинно и смешничко, готинко, нещо, което всеки претендиращ за интелект и култура човек би направил. "Искате ли да ви го подържа?", "Да, разбира се, но нека първо да се поопознаем". Хахаха, хихихи, ама я виж колко бил е забавен и остроумен този дедо Алекс... Прочее няма никакво значение дали дядо Алекс се е опитал колкото е могъл да разкаже един доста глупав и пошъл виц или това е реална случка от живота на дедо Алекс, този иначе толкова стеснителен и уважаващ интелигентните и културни жени мъж. Опитай се да отговориш честно и веднъж завинаги ще стане ясно: ти една доста елементарна и тъпа пача ли си или си гнусна двулична лицемерка. Или може би все пак има и трети вариант? Корабчета, нещо?
P.S. И ще вА замолА, сестро, в баш най-неграмотните коментари да не ме подозирате. То верно, че може и нарочно, ама чак пък толкова. И не, "верно" е жаргон, не е с правописна грешка. Това в продължение на предпоследните два, над последния един.
Ооо, гайз, голям наплив по лекционно време му дръпнахте. Сорей, ма аз обичам да си лафя само с шефовете :)) и пагонестите значки. Дерзайте, патенца!
А, ся пък изведнъж не може да се изкаже мнение, квото хем да не е с пЦуване, хем да не ни харесва. Не дай боже да се дръпне един монолог? Е, верно ли? XD Къде ми е свободатааа, Санчооо?!?
Не знам, не знам ма единия вестител бая люцерна е опасъл и ама нищичко не му се разбира :)), отделно че противопоставя абсолютно еднотипни предложения, отделно че прави препратки към юг :)) . А помолих за малко тишина ...еееее...приказка ли чакате, малките ми :)) за сънчо ? :))
Не знам за вас, но аз ако вляза да чета простотии, и налетя на някой ей такъв свежар, ем безсрамен, ем директен, ем духовит, и се смея с глас. @Дебелкур, да се Фане сайта за тебе, ще подеме напред: "Бахва в анализаторите кой е, той ли е, аз ли съм, не съм ли. Дал съм си мейла да ми пише сладура с бялата рокля когато е готов за дебелия ми кур, какво повече? Начи очаквам да си младо и нежно педалче с тясно аналче да ти сбъдна и най-горещите фантазии. С някакви недоклатени дърти педерасти и педерастки няма смисъл да си губим взаимно времето [email protected]" На кой му се спи, не си гони гостите от масата, а се оттегля и спи. Без #последнатадумаемоя?? Аааа, сакън. И аз не вярвам.
Драсна ли му вече? И той квооооо :))
Ма той човекът си е казал какво търси и какво иска. Ше му се бъркам у фетишите ли? Не, кефи ме когато човек знае какво търси и си го иска и му дреме на дебелия останалите чий го дървят там. Има един лаф, "докато мъдрите се намъдруват..."В това не може да не се отбележи практичността на мъжете, без значение от ориентацията им. Не бе, кефи ме просто начинът му на мислене. ;) Ти кажи и той кво, нали влезе в роля? Туй е по-интересно от кафенцето с дедо Ал. Извратена работа, нали? Ма на мен това ми е интересно.
Е, тук лееееекинко така пропускаме и почти забравяме малката подробност, че дебелкур остана със заблудата, че в бялата рокля е младо неопитно момче, търсещо любов, дебел кур и още нещо, а то кво се оказа - дебелогъза и цинична баба, която и тя не знае какво търси, вероятно за това и още не го е намерила...
За мен ДебелКур и Ал имат абсолютно идентично излъчване. :))
Мъжкарчета :))
Дедо Ал търсел млади и невинни педалчета? Демек затуй не откликвал на океана от женственост, който го дави час след час, не, ми го залива на талази? Е, па знае ли се? Че дедо Ал бил неориентиран или по-скоро скрит педал, ние отдавна го подозираме...
Еййй, че сте музаверджии, еле па некои от вазе ,ша ми сучете думите тцтцъц .Аз се качувам в боя люти , още армагедонийско, намалайте музиката и умната
Но няма категорично стила на дедо Ал тоя юнак. И според мен, вече си го е намерил гейчето. А наздраве за дебелкур!
Обаче ме уби с това "нали помолих за тишина"... учи си там, прави каквото правиш, кво надзърташ тук сегиз-тогиз? Помолих - вика - за тишина... смех, смех. Бабе, спри да рефрешваш и скролваш, затвори страницата на сайта и ще получиш цялата тишина, много е лесно...
То е като дилемата, искам - не искам. Не е никаква дилема, всъщност, едното е за самозаблуда и залъгване на гузната съвест.
Е, добре, не ти излиза баланса, айде лично да та погаля по главичката. Айдееее, мушай главичката под крилцето и хъррр, сънувай маргаритка "обича ме :) , * не ме обича :( , * обича ме :) , ооо не ме обича :( !
Лесно било. Да не рефрешвам. И да уча скучнотии, е лесно, нали? Лесно било...Ай сЕ едно сами ше се докарат тия 3 0 0 коментара :))
За да ни излезе, трябва първо какво? Тооочно така, да ни влезе. Начи, ти оди да спиш, щом настояваш, аз ще одя да ми влезе...
#койказатриста?
Тииииииии :)))))
#хванизатръбататракториста
Ох, милите ми патенца, една секунда не могат без мен, много са ми глупавички, ако не дойда да ги завия и не им попея няма да заспят и цяла нощ ще се щурат насам-натам. Я чай да видя ко праат, дали пък не заспаха... каза баба Патка, която вместо да се разсейва с патенца (уж) трябва да учи за изпит... Бабе, серьозно, затваряй го вече тоя интернет и си сядай на дебелото дъ да учиш (мале започнах да звуча бетер дедо Алекс)
Бабината ти трънкина! Серьозно ней кат порьозно нито серозно, а е сериозно ил сирьозно....Абе да учи койт не знае!
Дедо ви Алекс спи вече пети сън. Той е роден самоук. Патките нека учат. Той е за празни приказки с кафенце.
Чета ви и се сещам един виц (и аз прихванах хаха): Две моделки си говорят. - Знаеш ли, че било модерно проститутките да си говорят на "сю"? - СюрЬОзно? - Сювсем!
? СY , хммм, СЮ , или сюнгер в гащи , лисюнгер без опашка , шот си я забодох на мойта пражка (шунка) бжкжйфсухлл спя бе , ти ши на ка заххх
Не спиш, не спиш! Кой каза да не се рифрешва? Кой е лошото дете, дето не слушка? Я лапай бибата и заспивай! В тая последователност, иначе няма сън!
Благодаря на всички гастролиращи хроникьори, които идват да ни разказват вицове (да не би оттатък да е забранено?), както и да ни подготвят какви токсични хора ни чакат в техния сайт! Даже и на тях им е ясно, че един читав модератор тук и в сайта им ще останат само групата "Токсичност и папагали" АД. /Изку Куригал/
Я виж тиии, и Мата Хари доФтаса. Пеленгатор бабин, оти се появи? Бабека ли те командирова или ти реши да я заместиш срещу усмивка от шунда? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Охо, мекотелото най-сетне е се е престрашило да се определи. Естествено, при педофилите е по-хубаво, отколкото при токсичните. Макар, че при токсичните няма токсичност... обърках се. Или там го обиждат? Не, там той се стеле и усуква около разни токсични личности. Да имаше тука един модератор, а бабо Зелке?!?
Е, това е невероятно. Толкова се смях, че щях да се залея с кафето. Такъв разгул на простащината, опакована с зацапан парцал на псевдоинтелектуалните претенции. Ще парафразирам едно изказване от преди много години: „Сивата улична посредственост нагло изправи хилавия си ръст и тръгна да дели мегдан с Фея“. Много са успешни, щом успях и съпругата си да развеселя с кратки откъсчета. Колкото до аптекарката, разбира се, се разбираме повече от перфектно. Винаги намира време да се поговорим, да се развеселим с няколко изречения. Понякога на шега ме целува по бузата. Понякога ѝ подарявам, я бутилка уиски, я бонбони. Много е мила.За тълпата и нейното отношение към Фейчето мога да цитирам Тютчев: „Умом Россию не понять, Аршином общим не измерить: У ней особенная стать — В Россию можно только верить.“ Фейче, лек и успешен ден. Ал Фей няма да те разберат.
Добро утро, Ал! Душица моя, как сладко ми говориш, та ми олеква и ми иде да литна. Батя ти направи по кафе и стоя да си говорим. И аз като теб му разказвах, но по- общо така, отгоре- отгоре, че той хич не понася невъзпитаност, та ми се смя да не се радвам на примирието с добрия тон, щот няма да е дълговременно. Извинявай, че запълних нашия си диалог с пришълци за кафе. Понякога ми е смешно, че сме като Маша и Мечокът. Ти отиваш в гората за боровинки, аз шетам с метлата, меся милинки, простирам на двора и оп, ей ги, горските животинки идат да играем :) . Целувам те, видно е, че бързаш. Ф
Моа? Да е нарушавал добрия тон? При условие, че прилежно спазих молбата ти, да не се обаждам, защото учиш. Черна неблагодарност...
ДТ, поласкана съм от вниманието, но нашата връзка е силно нездравословна, не мислиш ли? Дали има смисъл да продължаваме? Ти се нуждаеш да те харесвам. Да те чета. И да казвам, каквото казвах преди. Нали? Почти го чу :))) ? Аз се нуждая да знам, че не съм отблъснала човек в нужда :)))). Оххх, тва последното ще предизвика повсеместна диария :)))), та ми хрумва, да си направим наш чат, тук, с нови имена, все едно се виждаме за пръв път и да си говорим за всичко, до момента, в който изплува нечия изхвърлена проста-мисла и наруши диалога. Избери си място, отиваме и готово. Това мога да предложа. Не е много, но е нещо. Благодаря за добрината, не винаги визирам теб :))). Любовното патенце понякога толкова прилича на обидена женичка, че се чудя от депресията му ли е или пие? Ф
Ал, голям си фантазьор, и викаш по бузката те цунка, сирьозно? Аз най-възпитано предлагам да ми го подържиш, както се прави между културни и интелигентни хора. Подръж го, знам, че го жеуаеш, както казваше Светльо от Хиподил
Бабо Патке, покани и ДНЗЛ (или беше ДЗНЛ), така и така все още ги бъркаш кой от тях е ДТ и кой не е. А и нали и той беше влюбен до ушите в теб, няма да е гот да поканиш единия за който си въобразяваш, че е луд по теб, пък да игнорираш другия. Нека се сбият до смърт за ръката и сърцето ти, пък който оцелее ша спичели целуфка по бусската от Дулсинея дел Софийско
Фей , като каза боровинки, ей сега ще отворя последното домашно сладко от диви боровинки, направено от Центи. Брани са по склоновете на Южен Пирин, някъде към Попови ливади или Беласица.Нали съм ти казал, че един човек -два пъти в седмицата доставя зеленчуци и плодове от Петричкия край. Има вайбър група, в която обявява какво ще кара и каква е цената на съответния зеленчук или плод. Има четири постоянни места в София, заедно с координатите им. Така си заявяваш предварително от какво и по колко.Едни се записват, други се отписват. Някои са само за летния сезон, други целогодишно, защото и през есента, и през зимата също прави доставки. Цените са като в магазините, но някак си всичко е по-прясно.Много харесвам и сладко от есенни ягоди. Нещо не съм почитател на малините и капините. Дали греша, но някак в съзнанието ми е останал образът на това момиченце Маша, застанало пред горска „избушка“ от огромни трупи, с червена забрадка на бели точки, вързана под брадичката, и с някаква кошничка в ръка. А може и да е от едни бонбони от магазините Берёзка, като и там има картинка на момиченцето Алёнка. Бил съм в подобна руска къща, но голяма, от трупи, на етаж и половина. Там изкарах един рожден ден на руско момиче, което ми беше адашка. Май съм ти го разказвал — беше по време на една командировка. И аз ей сега ще погълна втора чаша „турка“.Ал.Целувки и прегръдки.
На даче. Обожавам тези пасторали, Ал. Реката се влачи тихо, но е широка и пълноводна, сиво- зелена, с опасна студенина в дълбочините и течения, които прерязват, ако спуснеш тяло. Брезите и техния петнист тен. Смолата им цапа рокличката, щом те подпрат на ствола, а от обелената от зайците кора, може да си насучеш малка шибалчица. Мъжете не само играят шах, но имат сауна и борови клонки за изтезания. Умеят да смятат, да пият, да палят огън :)))). Разбира се, това беше преди. Сега нямам данни. И винаги, нейде из тънките настроения, следващи събличането, има доза сантимент, романтика, но не италианската страст, а някак пушкинска обожестяваваща лъст. Не похот. Има галене, игри на светлина, пърхане под лъжичката. Емоционалност, че да те удави чак. Трудни бракове имат западни жени с руснаци. Не ги разбират. Не биха могли. Липсваш ми. Ф
Деде Ал, подръжте ми го, моля!
Фейче мило, май съм ти описвал за една командировка, как руските колеги, много любезни и внимателни, решиха един път да ни покажат тайгата в реален мащаб.Някъде слезнахме от нормалният път, не знам коя си съюзная "дорога" и тръгнахме между огромни лиственици. Фургони "Урал", "Уазка"-тип "буханка".Чудех се как се ориентират защото път няма, само на някакви места се виждат отдавнашни дълбоки следи в меката почва, Урала гази наред,малкото подлесие, та ги питам как се ориентират, а ми показват "зарубки " на височина към два-два и нещо метра височина и богато напълнени с червена блажна боя и много рядко някакви заковани дъски.Скорост,а има десет или петнадесет километра, та стигнахме до някаква рекичка и избушка и сайван, нещо като огнище.Рекичката е малка ,поне два пъти по-широка от Марица и толкова бавно течаща,стара лодка не брега и с първото хвърляне на голямата мрежа се вади риба, тя само където на брега не излиза на разходка ,една я хвърлят ,друга за ядене ,за правена на рибена чорба набраха нещо в тайгата, друга по-тлъстата на скарата.Е, имаше и недостатък-сериозни комари.Ал
Ал, като ида на маса у брато ви ми, задължително пуска за фон такива клипчета из улов и огън на пясъчното корито. Някое момче/мъж си демонстрира ловните и кулинарни умения, ей така, за тишината и спокойствието. Пукат съчки, дими рибката, а наоколо жива душа няма. Кеф. Ф
Тъй като този разказ трябва да се казва не Силата на музиката, а Силата на въображението да ви разкажа и аз една история от тъмния соц: пътуваме семейно колеги със семействата си: Златко с жена му Центи и Румито (колежка на Златко) и аз, нейният съпруг. Шофьор е Златко, в неговия Фиат 125 Р се возим към морето, отпред до седи Румката и нещо си говорят по работа, а ние с Центи седим отзад. По някое време Златко без да се обръща назад ме пита: "Стефане, как сте отзад, духа ли ти?". Аз веднага му отговарям: "Не, другарю Мамин, за сега само ми го държи", а Центи се разсмя палаво. Смях и закачки, както си е редно между културни и интелигентни хора. Чак по-късно разбрах, че Златко бил доносник в ДС, като дойде демокрацията си видях досието и досието на Руми, такива лъжи и гадости беше написал Златко (агент Алекс), а уж бяхме приятели. Но такива бяха времената.
„Аз най-възпитано предлагам да ми го подържиш, както се прави между културни и интелигентни хора.“ Дечкото моли и пита дали някой може да го заведе на електронен микроскоп, за да му го намерят - с обикновен не го откриват.
Уморяващо е. Къде жули слънце, нейде бръмчи строеж, лежа по очи с главата ниско и търкалям екранчета...а тук пак нечий десерт изяден, че няма и свински уши да подложи. Язък!
Дръж го деде, с две ръце го дръж, че много се мята, ще те бие на канадска ако не фнимаваш
Силата на въображението е голяма работа, привиждат ти се флюбени и нечия голяма нужда ти се струва, че е десерт… дан’ те е напекло слънцето, а, бабо Патке? Флюбеното патенце (Ф.п.)
ПП, патенце- патенце, играта на думи те затруднява, не се пъни. Нещо завиждаш на шефчето, а? Не си канен ли, миличък, ооооо...виж ся, обичаш да си политиканстваш под разказите на М , но не ми става ясно, защо това ти стига? В смисъл, ....няма смисъл, нищо мъжествено мъжко не мога да ти обясня... Е, запали една пура, тва поне можеш. Описвал си в детаййййли :))
Деде, тфа с микроскопа беше жестоко, кажи още някой тъп виц, да разсмееш баба Патка, тя горката само тъпите вицове ги разбира и то погрешно… Ф.п.
Ех, ПП, ама толкова добре ме познаваш! Да кажеш сега и нивото на р.Дунав в сантими? Обиколки? Текстура?
Фери, преди повече от година направих сравнението с Ева Браун. То означаваше, че е най-добре да се оървеш от стария си образ. Сега ти ми правиш същото предложение. Аз не искам да съм харесван. Не държа да съм добър човек, особено като виждам, какво представляват добрите хора. Искам справедливост и възмездие. Има нещо, което не разбирам. Защо реши да избереш отбор Купон? Ама не ми пробутвай разни глупости за лудориите ни със Зелената Еуглена. Ако по някаква причина не можеш да го кажеш тук, месинджърът ми е винаги отворен.
Няма нищо трудно за разбиране, ДТ. Никога не сме били от една порода. Не приемам начина ви на държане, не споделяме едни и същи възгледи. Респектът изчезна още в първия миг, щом ви свърши захарната емболия от обвързаността ни в трио/квартет. Може да се каже, че преди да избера, вие ме принудихте. Купонът не е идеален. Вбесяващ е понякога. Но винаги намирам уважителна причина за идиотията му. При вас- не я намирам или си я обяснявам по начин, който не бих приела за приятелския си кръг. Защото сме различни. Хипотеза: идвам, пиша, коментираме и :))))) връщат ли ти се спомени, какво точно правим? Колко точно се харесваме? Като хора? Като автори? Това, че имате поле за изява е чудесно. И двамата сте прекрасни екземпляри, оригинали, свободни електрони, афери мерси. Нямаме нужда да сме заедно. Не ни е добре да сме заедно. То се вижда от километри. А аз дали съм в купона или извън. Кога как ме стяга шапката или се дразня на дразнителя, това си е тръпка против скука. Слава Богу, животът никога не е в застой и всеки период свършва, идва нов, всичко е промяна. *** Ф
Казва му се "на баба ти фърчилото": това е, когато баба Патка пише едно, а иска да каже точно обратното. Значи като ти гука нежно "патенце, патенце", значи е луда-бясна, та чак пяна ѝ капе от устата. Ако ти напише "ти не я разбираш тая игра на думи" значи се е задавила със собствените ѝ камъни и ся няма какво да отвърне. Намеква за липса на мъжественнннност, но като знаем, че в нейните очи путьо Алекс е мъжественен, значи айде няма нужда от такава мъжественннност. Некви разкази на някой си М? Кой знае с кого с кого пак се е объркала. Тва с пурите е по-интересно, един път някой около нея бил запалил скъпа пура... кога е било това? преди година? но на нея обаче още ѝ държи влага, не може и не може да се отърве спомена за оня аромат. Бабо Патке, ти верно вземи покани и ДЗНЗЛ иначе никога няма да си сигурна кой е дошъл на срещата - Д.Т. или не е Д.Т. и пак ще станеш за смях с това кривогледо трето око ли беше, ухо ли беше... Ф.п.
Винаги е много смешно, когато искрящото във всички цветове на дъгата мазно петно в локва реши, че е шедьовър на велик художник. Бабе, добре че ти вярваш в собстфената си Оникалност и непофторимост. И кво се чудите защо баба е в Купона, а не в Хрониките: елементарно бе, деде Ал, защото тя тук изпъква като цирей на гъз, а там дори някой да ѝ обърне внимание ще е само за да я попита защо пише на диалект като някоя неграмотна пача... Ф.п.
ДТ, :)))) е ней ли смешничък ся тоя твоя? Клявка наоколо, мъчи да се докопка, представяш ли си ни с Ал да си гукаме отатък и да трябва да ни търпите? Или да се пищоля с фантазии? Както си правя тук най- свободно :)). Не, не, не. Мястото ми е и тук, и извън. Според кефа. Джонката, той ли беше, друг ли беше, веднъж писа за две бутилки водка с гъската и народа го помля за харчлъка. Ся тоссс тука се упражнява да пали фасове, ама от скъпите, оххххх, абе народе, гледайте и се учете от модераторката си- в цени не се говори. В марки също. Априори се купува и полза скъпо и качествено. Точка. Другото е на гол тумбак чифте пищови. :))))
Ние винаги сме били едни и същи. Никога не сме те лъгали, че сме добри, а всъщност сме маймуни, които обичат да погаждат номера. И едно известно време това ти беше забавно. Остави ме с определени очаквания. И изведнъж каза, аз съм с Купоний. След всички мръсотии, които е направил и продължава да прави. След опитите му да открадне разказите на Трибуквието. Как ще се почувстваш, ако започна да публикувам твои разкази "отатък"? Нейсе, вдигнах рамене и продължих. Беше трудно, добре че се появи Аманс, а Весела никога не ме изостави. Една скоба. Куриозно е, че Аманс първо предложи услугите си тук. Купоний го игнорира. Представяш ли си, ако не беше? Но пък тогава той нямаше да е Купоний. Забавно. Та, да. За какъв хуй ти беше да тръгваш срещу мен и да браниш с тялото си откровени изроди?
Е как ще си гукате с дедо ИздишАл там на ЛС? И да не ви гледа цяло село? Къде ви отиде кефа? Съсипахме ви виртуалния оргазъм. Абсурд!
При нас има лични съобщения. Не е нужно интимните разговори за кефенца и пастички да са публични.
Май някой път вместо да имаш приятел, който ти погажда номера, е по-добре да имаш противник, който те мотивира на инат да направиш супер проект! Ама за чий търсите пак да сте си приятели? Не е продуктивно във вашия случай!
Та заради едната невинна шегичка жестоко си отмъсти тогава другаря Мамин, не можа да понесе, че разсмях жена му със свеж лаф. Скоро след тази почивка, за която ви разправях някой пусна в института анонимен донос срещу Румяна, че се е сваляла на началника направление за да получи командировката до Щатите, а тя милата си съсипа здравето за да я получи тази командировка, чертежи, докладни, разрешителни от всички дирекции, всички кръгове на бюрократическия ад. И успя, въпреки, че имаше и други кандидати, хем с дебели връзки и протекции, но тя с акъла си и компетентността си успя, но оня ревнив и отмъстителен микротиранин се намесил, оказа се, че той бил пуснал доноса. "Духа ли ти? Не, само ми го държи", кво толкова? А знаете ли кое е най-смешно: оказва се, че другаря Мамин (агент Алекс) най-силно се е обиждал на закачки с големината на мъжкото му достойнство, дори за единия намек, че му е голям колкото голям клитор бил готов да унищожи кариерата на колега или колежка. Такива бяха времената, но вие младите дори идея си нямате.
Sexkupon, дай да купя сайта. Как ти се занимава с тия... потребители? А, забравих, ти не ги четеш. Но ако все пак прочетеш това, обмисли предложението ми. Весела
Защото габровското е в нея пък и да подчертае, че е от софийския "хайлайф". А си е и неграмотна и пача.
Ей, просто нямам равен асссс да фкарвам бабата в обяснителен режим и да я карам да заекфа диалектно от бяс. И кфо повече му трябва на елементарен и простодушен човек като мен? Ф.п.
Весела, пробвай да му пуснеш оферта на мейла: Proton нещо си беше, бабека го знае, съмнявам се, че ще ти го сподели.
Винаги е ценно да имаш враг. Държи те нащрек. Както не един път съм казвал, негативните коментари са по-ценни от положителните
ДТ, не съм наясно за какви очаквания говориш. Няма неща, които да съм ти обещавала. Да, относно кореспонденцията с Ал, очевидно е, че идеята е да е открита :))), развиваща се във времето, твърде лична, което прави воайори всички, които отказват да са му фенове. В смисъл, не е разказ, не са лични отношения, тогава какво е? Аааа, да! Уникално и оригинално творене пърформанс в реално време. Защо да ходим на лични?! Имаме си телефони :))). Сега. Какво беше още? А, да. Мои разкази при вас. Всъщност, очаквах го отдавна. Е, има разлика със случая на Вес, защото аз няма да съм си давала съгласието изобщо, а ще е малко нещо кражбичка. Но за чий би ти било? Можеш, разбира се, да го сториш. Ето какво ще стане. Първо, губиш интерес на публиката със захарни истории. Второ, Тина няма да одобри. Ще има разрив, ако не я надценявам , де. Друг някой също ще реагира, че не е етично или ще замълчи. Аз или ще си го преместя или ще ви закрия. И в двата случая не печелиш нищо. И последно, не ми е било забавно да сте лошички. Прощавах. Не осъждах. Такава ми е природата. Но забавно, не! Силно не одобрявам атаките срещу конкретни хора. Синя каска, бре, забрави ли? Как да ми е било забавно?! Търпяла съм, до едно време. Виж, прекрасно е, че се имате един друг, слушкате се и имате сайт. Малко се притеснявам, че ще дойде разрив с гръм и мълнии някой ден, но дотогава- живот! Пък имаш и Тин вече :)))).
Giv, да не си решила да водиш умствената трудотерапия на пациентите от КАРЛУКОВО? Или пък да пишеш сценария на комиксите?
Не, иска да е на трон. Като ДТ. :)))))
Ама и днес става забавничко, а? :))))
Към Анонимния: Прав сте. Знам къде е оставен имейлът за връзка със собственика на сайта. Ще последвам съвета ви и ще се свържа с него там. Благодаря. Весела
Аз като казвам, че мазното петно си е повервало, че е явление от междугалактическа величина...
И искам да воювам с Д.Т., а не само да седя на трона. Весела
:))) Смехът е веднъж
Смехът е здраве, нека се смеем повече. Приятен ден на всички! Весела
Хахахаха, аз се чудек ква е тая тъпня бабата да ги пише всички тия простотии на деде, а то било пърформанс в реално време! Кажи верно, бабе? Двойната усмивка и Бахи те направиха най-четения автор в Купона благодарение на тяхното Шоу на Комиксите, а сега се оказва, че то това било твоя идея, уау? И викаш ти така си го била замислила, а не защото деде Ал с легендарната си параноя да не се разкрива категорично ти отказва да ти даде някв друг вариант освен невероятния кеф публично да се драпаш по дъртата катерица? "Не, патенца мои, пуйчета-имитаторчета, не съм аз дето съм болна от шизофрения ексхибиционистка, Ассссс и само Асссссс вас всички ви направих воайори!". Това е епично! Ееееее, Директоре, тва ако не е най-голямото признание за успешността на Шоуто на Комиксите не знам кое е... пздв
Гив ти ако купиш сайта по колко ще плащаш за публикуван разказ и по колко се плаща в момента. Каква е разликата в тарифата тук и във форума?
Стоп! Никой да не диша! Никой да не мърда! Внимание! Внимание! Имаме Провиждане И Предсказание от Великата Гадателка на Таро, Гледащата с Трето Око, Говорещата Със Звездите и Чуващата с Ушите, Великата Синя Каска баба сФъ: "Ще дойде разрив с гръм и мълнии някой ден". Край на съобщението! Повтарям! Край на съобщението! Вече можете да дишате, но бавно и на малки глътки да не ви се замае главата!
Фери, има неща, за които дори да не си се заклевала тържествено, са били казани под формата на обещание. Но не те държа отговорна за тях. Абослютно невярно е, че не се кефеше на маймунджулъците ни. Не само това, но и участваше в тях. А когато със Зелената Еуглена се наговаряхте и безчинствахте? Може би е гилт плежър и сега те е срам, но тогава се забавляваше и още как! Не те попитах, какви ще са последствията за ме, ако публикувам твой разказ. Попитах как ще се почувстваш ти. А сега си представи, че пубрикувам всичките ти разкази! Тук трябва да отбележа, че наскоро имахме подобен инцидент. Няма как да познавам пълното творчеството на всеки. При подаване на сигнал се действа своевременно. Та на въпроса, за какъв дявол се хвърли да пазиш с тялото си педофила Купоний от справедливия ми гняв?
Тук получават само ирония от админите и псувня от бахура
Пдзв, никой, никога не е имал съмнение за какво беше използван Алекс. Не че той има нещо против. Сделката е честна.
Не, нищо не е замисляно. Всичко е естествен развой. Аз и Ал сме едно и също. Мъжкото и женското в общо админско начало плюс, че абсорбирахме Тин, отделно сме с паник атаки и поръчахме баху, горкия....
Някой мисли, че за такива публикации се плаща? Еее, смях! А представяте ли си да се плащаше за коментарите? А такива с определена дължина? Някои милионери да са станали!
Ако никой не дири пари сигурно дири уя. Бахура редовно им го подава
А сега сериозно, Giv, според теб Купона какви приходи генерира на създателя си? Финансова файда има ли да се купува?
ДТ, с Вес безчинствахме срещу инцест. Да, това беше яко. Сега се мъча сама, колкот мога, когат мога...ехххх. Благодаря ти, че мислиш за чуствата ми. Направо ми става неудобно вече. Наистина ли е важно да дойда при вас? Малко съм обсебваща. Нали знаете? Натоварвам. Оххх, ако толкова е важно, пък знам ли, да взема да последвам Ал...
Е, в това ли била цялата интрига и начало на конфликта? Не сте хич убедителни. Като ще го правите публично, слагайте всичко на масата.
Псссст котко, ейййпак е минсла през клавиатурста
Бабе, че аз споря ли имал ли е някой някакви съмнения защо беше цялото това драпане на катерицата? На всички (освен на деде Алекс) им беше ясно и със сигурност добре се забавляваха с вас двамата. Не знам обаче деде Алекс как ще приеме новината, че през цялото това време тихото и неангажиращо общуване с една интелигентна и културна жена в закътания ѝ заден двор е било просто комедийно Шоу. Честна сделка, а? Ама май той не е чел текста с дребния шрифт... пдзв
Колега, не е точно така. И двамата се експлоатират взаимно, а целта е една и съща, споменахте я вече. Това е философията на скачените съдове.
Казах естествено и биологично. Напълно натурално. Ал беше непознат с приятни за мен спомени и разсъждения, като постепенно го опознавах и се превърнахме във сензация, само за да затвърди убеждението ми, че имам много причини да му се възхищавам и да се уча от него. Както казва Мадона, за тези които не я харесват, но следят стъпките и "bitch , you are a fen" . Сега, жалко че Купоний пропуска тук, инак вероятно би оценил офертата и би се освободил от тоя ангажимент. Вес става градинар на градинката , воюва с ДТ, аз фърча , Кукс следва съдбата на Звезда и историята се завърта отначало, докато не порасне някоя нова фея....:))))
Нищо не знаеш Джон Сноу
А трябваше ли да знам
Чакайте сега, по търговската част. Мен ме боли за разчистване на сметки и кой на кого ще натрива суратЯ. Дайте да видим прагматично кой какво би дал и колко реално струва. Да наддаваме за Купона? Giv, 500 начално предложение. Ти колко наддаваш? Ако на Купоний му стане интересна офертата и няма по-висока, може да се появи и да каже: "продадено"! КТ
Тинче, кака, за тая игра трябват ботове, тук сме все хора на изкуството и ни боли за цифрички. Виж, лакомият с лакомата женичка, може да опита, ако се престраши да похарчи спестяванията.
Интересно. Това е като циганин да си купува булка. Хем да е девствена хем хубаво да се ебе.
Виж как мъ улисвате и минава времето на хормоня без да си ви словоизлея днес каква е фантазийката. Каписъзи такива!
Не обичам да се повтарям, но аз като казвам, че мазното петно си е повервало, че е явление от междугалактическа величина... Madona, а? Бабе, а дали няма да не ти се напукат петичките да се мислиш за Madona? Че то по тая логика излиза, че всички автори в Купона публикуват тук само и единствено за да се порадват на вниманието на Бахето... Опа, ама аз кво ли се чудя, аз ся се пошегувах, а то ще вземе да се окаже самата истина. Бахе, кажи верно? пдзв
ВГЗ, не ти се отдава мисленето, а чуствата диър. Дълбай там.
Ама то е точно като при циганската булка, никой няма да даде повече, ако може да даде по-малко и затова най-добре да се появи Купоний, булчето, да си каже цената. Ние сме си направили паралелно проучване, така лесно няма да ни метне!
Като евреите, които купуват фалирали предприятия и ги правят нови генератори на приходи. Отплесвате се. За бизнес заговорихме тук, вие на чувства го ударихте пак.
Някой да ме бутне, като свърши търга. Оп. То ако ще участва само вгз, кратко ще е.
Значи ето какво: GiV купува сайта. Махаме педофилията. С инцеста, стига да касае пълнолетни, какъв е проблема? Останалото си остава същото, само добавяме лайкове и други социални метрики за да е ясно кои са реалните звезди в клубния кеч, а не просто да е няква обща бройка коментари и после да се изтъпани бабата "аз изначално така го бях замислила, вижте ме ква съм хитра да ви накарам да коментирате моите разкази"
Аве, Иран и САЩ подписват. Тия тука и те така!
А Северна Корея купува :)))
Политиката е порно филм от гъза в устата. Пари нема действай.
Не, това не може да бъде - направо невероятно. Такъв смях, такова веселие! Много е забавна тази сексуално-порнографска, социално-лумпенска фантастика. Ще е самоизтъкване, ако се опитам да цитирам Румката, която каза нещо за мен. Фей, прегръщам те. Колкото и това да е банално, бившите кадри на ДС,които надничат из зад ъгъла, все пак са само „слухари“.Радвам се, душко, че си партнираме, не ме съдиш, приемаш ме с моите недостатъци. Ал Целувки с дъх на шоколадов сладолед и кафе. П.П. После ще ти кажа какво ми подари, момчето, на което продадох, почти подарих старата кола. Пак твой почитател Алекс
Какво ти подари? Показал ти големия си кур и ти подарил боксерките си! Познах ли? А за мен награда ще има ли?
Деде, внимавай, че сега Фърколета като кацне отгоре ти в Хрониките, светът тесен ще ти се види!
Ал, аморе, сгънах едно щруделче с кисело млекце за обяд и очите ми се затварят. Дружката, моля ти се, докато бяхме вън и вървя и пиша, хилейки се, да вземе да ме изпревари в едно капанче, да се курдиса при едни мили и красиви хора да я хранят с кебапчета! Предаде ме русата кучка! Скри му се зад стола и гледа с точно половин око дали ще извади късмет да се разкарам. Бошкейййй, ма нема топките животината му и ме настигна преди да почна да пресичам. Ал, вече ме познаваш напълно добре. Това е толкова приятно чуство! Сега ще се завия с теб и ще жомна. Доволна и уморена от всички бели :))). Прегръщам те до изпукване Ф
Я ВНИМАНИЕ!!! Да не ви оставя за малко и почнахне да сънувате без да спите. Колко пъти повторихте БАХИ откакто не съм писал? Това не ви ли говори нещо? Така: Весела, това, че ти писах за оферта на имейла на Proton не означава, че ще имаш успех. Напротив, дядаш на трона и почваш с подхода на стария админ да триеш и банваш. ТЦ!!! Тая няма да я бъде. Баба била воювала срещу инцеста, ама аз нямам такива спомени, по-скоро се сещам как се кефеше на някакъв разказ за една баба с внучето си. Пак нещо спореше с разлигавената си шунда тогава. Щяла била да последвала дъртия педерюга..... Сега Торбалан, да пише наистина ли иска Фея да отиде и стане хроникьорка??? Ами мен някой нещо да ме е питал, може ли, НЕ може ли? Пускам ли я...... Аз фактор ли съм или само ме споменавате колкото да си запълнете изреченията. Значи аз ще ходя на крака на Фея, да ям пасти, да гледам филми с черни, да ми се пука мехура от изпити чай и да се стискам кЪт умрял керпеден, да се спъвам из софийските разбити калдъръми. Ще ходя на рандевута в ГДБОП, ще плащам хонорари на адвокатката, ще пренебрегвам не веднъж принцесата си украинска и сега седнали да режат и да шият сайта и да раздават, роли като торта на промоция. Я се успокойте малко, нали знаете кой реже и раздава порциите тук, А!? Така, очаквам Д.Т. да пише, но помислете добре с Баба Яга, ще можете ли да издържите прищевките на Феята!? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
:)))) Това беше много много смешно! Ф
Тва е нещо ново деде да не иска да се самоизтъква - с какви математически способности бил, пък какъв бил перспективен инженер, пък как станал старши научен сътрудник, пък жена му - Центито - не била коя да е, а племенница на прочутия български учен и инженер Спиро Пецулев, пък баща му бил съучени с Добри Джуров, пък колко му бил голям хуя, пък кви книги бил прочел, пък кви жени бил ебал, пък какви апартаменти имал... Деде, и как така няма да се самоизтъкнеш с още нещо, кво ти е, да не си болен? Искаш ли да ми го подържиш - веднага ще ти мине? (да отворя една скоба: много ясно, че нищо от тия неща, които разказва за себе си деде не може да се докаже верни ли са или не са, но всъщност какво значение има коя е жена ти и кви коли кара дъщеря ти? Всичко, абсолютно всичко, което пише деде показва само колко е глупав, колко е неграмотен, колко е тесногръд, малоумен, комплексиран и като цяло един сдуханяк с чувство за хумор и пишка на третокласник. Не е ли това единствено важно в анонимните дебри на интернет? Затварям скобата) пдзв
Сакат я булката, сакат я, и зашита, и с втора девственост, и поочукана вече да е, нищо. Само че, първият съпруг, ревнивият турчин не я дава! Нищо, че вече си имал втора, млада и хубава съпруга, първата любов ръжда не хваща! Това да не е дедо Ал? Но замислете се малко. Дава се или не се дава нещо, което вече е твое или което можеш да вземеш. Д.Т., исдислав? Любов е, разбира се, от онази твоята, не универсалната.
Директоре, измислили сме го, ще те направим неин личен модератор. И без това един без друг не можете.
Всичко е любов, Двойна Усмивке. Ние ще сме ТВУто.
Мамините! Патенцата ми! Пуснах сАлза от умиление.
Бахе, споко бе, дори да отиде бабата на ексКУРзия до Хрониките (щото ние нали силно ѝ верваме, че вече не е ходила там, да, бе, да - не мож пет минути да стои мирна без да погледне кво става тук, ама нито веднъж не е надзърнала ко стаа там, брееееей, кажи верно?), ще се убеди, че там хич не е кат за нея и ще се върне тука да изпъква баба Патка на патенцата, пиленцата и пуйчетата.
Ние сме в купона и купона е в нас.
А дали видяхте тая котка, дет ми стъпа по клавиатурата? Да си направя якичка ассс от нея , че само оставя хората в лъжливи надежди. Аз, патенцата ми, крак в хрониките няма да положа. И да, всичко е Любов. Към себе си, към ближния, към Истината, Справедливостта, Свободата. Тук съм свободна. Благодаря за интереса. :)) Ф
Тва украинче да не се окаже агент на дедо и да ти пъхне една лимонка отзад
Обича те, бе сестро, ревнивият. Това исках да ти кажа с думи прости. Лав е, разбира се. Кое не разбра? Ти ли не разбра? През двайсет сайта разбраха. Звучи ми като заглавие на индийски сериал вашето. Завинаги свързани? Е вземете се вече официално, и в радост, и в хейт, и в нежност, и в псувни. Да не сме чули повече за ГДБОП! КТ
Кво ти казах, Бахе - била е вече там и... ами не ѝ харесало. Как беше популярния афоризъм: "По-добре Царица на патенцата в Купона, отколкото никомунеизвестнашушла където и да е другаде". пдзв
Фея, каки, колко време ти е необходимо да решиш ТИ искаш ли да последваш дъртия ПЕЗЕВЕНГ ХАНЪМ и да станеш хроникьорка??? Нямам вечното време и най-вече търпение!!! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ти не я даваш, а и тя не иска. Каква е тая склонност към драмата, когато пак искате едно и също, но пак само вие не го виждате? Не е лесно с вас. Купидон да си е направил харакири десет пъти вече.
Да кажат хроникьорите дали сега или преди се е появявала при вас странна, може би дори леко луда, доста тросната и подозрителна потребителка и после да си е тръгнала, защото не се разбира с никой? Името Милена говори ли ви нещо?
Много ми харесва Бахура като келнер. Раздава порциите и чака бакшиш. Айде поръчвам - путка фрикасе за три педесе. Хвърчи като пеперудка от маса на маса. Като го щипнат по дупето го върти като цетрофуга. Уау.
Аааа, това Милена/Соник е нещо от тия новите 103 пола. Те да си кажат какво са. Появи се и си замина. Може и пак да идва, анонимно.
Ама този вездесъщ деде е като джингиби за някои
Аз си казвам честно: когато идвам, идвам тук за коментарите. Там е бъзика и купона.
Бахурий, ох, че си и ти, да се откажа чакаш три пъти, все едно свето Кръщение ще ме кръстиш :))). Тук се родих. Тук оставам. Тук ще си изгасна, коги хората спрат да вярват у феи. :))) Ф
На годеж и сватба кога ще ни каните?
Може да направим една бърза анкета, тъкмо да преценим дали един хибрид между открит зоопарк за особено опасни животни и цирк Солей би имал бъдеще. И така: Чии коментари четете с голямо удоволствие? 1: Баба сФъ, 2: Дедо Златко (агент Алекс), 3: Изпе Дерасян (Изку Кудякал), 4: Директора на Бахурния Завод, 5: Антибах (Мустанга, "Пикоча", "Пурко"), 6: Весела (GiV), 7: Д.Т. (Льоклер, Рьоне), 8: Двойната усмивка (ДНЗЛ, подписва се с :)) ), 9: ПоследнияДаЗатвориВратата (пдзв), 10: Анонимен Женски Полов Орган (ажпо). Може да дадете повече от един отговор.
Оффф, омръзна ми от този вечно пияния на трета маса, все напълнени шунди да му нося и да го гледам как мляска пълнежа им като прасе и да хвали готвача, чуе имал златни ръце. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Първо да мине премиерата с мемоарите ми * Равнис! Мирно* пък после ще хвърлят чоп кой да се жертва
Я пак? Ренè е ДТ? Направо не ми се верва! Старал се е с ии за нас с Тин? За мен? Обошкеййййй, горките му плешки, носещи този товар да пише за купона.....ненене....не мога да повярвам
Двойната Усмивка ми е фаворит, на второ място Директора. Някой път ще ме задавят с кафето и ще им тежа на съвестта, а Зелената Еуглена ще наследи сайта и ще ги черпи.
Не съм споменавал никакъв Renè, който е автор и - поне аз - не съм чел да пише някакви забавни коментари. Рьоне е съвсем друг човек. А, да, ако съм пропуснал някого, добавете го, няма проблем пдзв
Ренè е автор в Хрониките, никога не съм се подписвал така.
René НЕ е ДТ. Няма начин. Това е тотална дезинформация. Някой подведе сеирджиите. Те не че като ципури на куки не се ловят, ама все пак. КТ
Ай като мине и тая класация, бутнете ме. Раздайте си там значки, квото, щото.
Исфинявам се за глупавия въпрос, а кой е "Зелената еуглена"? И кой е ВГЗ?
Бабе, обещаваш ли да не влизаш през минута да проверяваш как върви класацията? Ако да - аз обещавам лично да те изритам по осмобуквието като завърши. И никво писане повече, млъквай сега, че пречиш на гласуването...
КТ, сигурна ли си, че не искаш да преподаваш тук? Набързо ме продаде и се овакантява едно женско място насред букаке вакханалия. Чини ми се, че имаш тайно желание ,а? Ф
Но в едно сте прави, съвсем забравих за Яжето , нищо чудно да избива нерви и тя от вечния глад чрез коментариЙ.
Аз не правя разлика между Двойната, пдзв и ажпо, така че гласувам за тримата, плюс Бахе, ДТ и Весела. И искам да добавя Кака Тина, нищо, че се подписва веднъж на високосна година. Освен това искам да предложа обратната класация: а чии коментари не харесвате въобще? Бабата, дедето и Мустанга на мен са ми в челната антитройка.
На Дедо Апчих изобщо не му чета коментарите, на баба Патка ги сканирам, ако има нещо да я бъзна. Останалите всички са интересни.
Еее, пак обърка хората, бе сестро. Кой единствен може да те продаде? Пък той не те дава. За туй овакантено място, дето ме маскираха да те заместя веднъж, аз съм артистична натура, но признавам че веднъж стига. Имам си мои фенове, зорлем ще пипам твоите. Еее! #несъмтакава. А твой ли е сайта, който се продава или на Купоний? Ти на колко го оценяваш? КТ
Ахахаха Браво! Тва казвам и аз, не се различават всички, само,който не е вътре, знае, че не е той :)). Значи, приемаме, че Купона е бременен с хроникьорски бежанциииии
Бахе тичай бързо на първа маса. Поръчали са вкиснал мензис на умряла циганка.
Някои не четат, а да четат не помнят. Та на един и същ коментиращ прикачват поне по три ника
Да бе ше тичам, снощи лизах моето украинско цигане в цикъл, сега ще им го "снеса", прясно, прясно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Кви бежанци те гонят? Минаваме да ви мятаме камъни и да ви се подиграваме.
Тини, Тини, водиш ме значи. По всички точки. Аз фенове нямам. Титла нямам. От край време повтарям едно и също, ма никой не чува "за вас да има, за вас" и още "слуга съм на вашите желания". Питаш на колко го оценявам. Аз такива оценки като твоите, дето слагаш в мерки разказите и в разборни данни за литературата им и авторите, аз кат една фърковата натура, ич не мога да ти ги сметна такива. Но едно знам със сигурност: ако на Купоний му кипнат ***** ще вдигне във въздуха не само сайта този, ами цялото 18+ дигит пространство. Е, сигурност, сигурност, колко да е сигурност, тва стъклено око нещо менка пиксели, воксели...Г
Че и пръстът ме предаде, къ се хлъзна, мръсникът му. Ф ,не Г
Що се пенявиш, бежанче, нали кат се изсипете тука отатък разни Милени ви прават луди калинки
Как сте с Операта? Посещавате ли?
Абе то тук станало като заседание на борда директорите - ръководството и на двата сайта си организират лайнометки и любезничат. И накрая се заплашва с дигитален апокалипсиси ако на Купоний му се опнат нервите... някой да предупреди там програмисти, админи и прочее че са едни сволочи тъпи, иде, идееее :)
Айде, добре, не е бременност. Айде. Констипация с употребени аватари. Запънали се отвътре. Не. Звучи грозно. Чакайте. Друго ще да е. Да видиииим, а, да хайдути без воевода, идат да теглат на Баху феса, барем се обърка да погне МомаФейрична. Хмм и така не е. Тогава? Скучаещи патета. Да! Това е. Па тен ца
Апокалипсис ще настане само за тебе, нас не ни е страх.
Ако ще Астероид ! , аз казах в прав текст каква е цената, ма вий пак чете Евангелието по арабски
Чакай сега. В какво точно съм виновна, че вече се обърках. Популярността винаги има две страни. Дали ще са фенове или хейт или по малко/по много от двете, да ти кажа си зависи и от теб. Да не кажа главно от теб. Ако с двама/трима/петима...нещата ескалират до напрежение и хейт и ако се случва все едно и също, обективно погледнато, повредата в чий телевизор е? Или както беше казал един велик мислител, "не може винаги да правим едно и също, а да очакваме различен резултат". КТ
Хахаха, толкова ѝ беше възпитаното държание. Бързо ѝ пада лустрото, ама то е тънко намазано. Зер откъде мат'рял за цялото туловище?
КТ, днес са се родили 100 простака, 10 нормални и 1 гениален. Такава е нормалната пропорция за равновесие. Образно давам примера. Ф
Сега, да ви кажа честно, малко ви използвах , тоя път съвсем умишлено. Разказът на М е велик и заслужава още три пъти по толкова. Благодаря за съдействието. Ф
Най-обичам някой да заплашва - ей направо ще си ударя капата в земята. Ма що да се дърлим кат хлапета на реката, не може ли така - да поспорим културно? Да признаем грешки. То и едните и другите сте за бой и ебане (които подклаждате спора), ма все пак не така с лошото първо. æ!
Ех тия виртуални заплахи. Вдигнахме се във въздуха, не ами в космоса излетяхме като ракети направо. Къде ще паднем, никой не знае...бедните патенца.
Без це нен е ! Купонът няма цена! Ще го унищожи, барбар със сичко, нежели да го продава. Алоууууууу, слушайте бре . Ф
Ай, стига за днес. И намаляйте музиката. Да се внесе прането преди нощта. Излизам . Ф
Да ти признаем честно, ние също те използвахме. За забавление, свирим на гъдулките, а ти танцуваш. По някое време, като те накараме, показваш как пада Стоичков за дузпа. Изобщо на всичко си готова, за намазания с шипков мармалад краешник за награда.
Има и една друга, също много показателна статистика: 80% от хората смятат, че са от тия 20%, които са по-по-най от останалите. Като цяло хората смятат, че са някв каймак, а всъщност са си чисти лайна (няма нужда да соча към дедо Златко Мамин като очеваден пример, всички се сещате за кого говоря). А има и доста посредствени, които са си въобразили, че не са (тука баба Патка да се разпознава, нещо?)
Ф, ето ти сама даде един пример. Подозирам, че смяташ себе си за точно тоя 1%, а другите, когато не са съгласни с теб - вечно неразбралите простаци. Това звучи нещо като онова (не цитирам дословно): "ма, прочетете си пак Лолита, бе пуйчетата ми". Демек какво ли разбирате вие, че мнение изказвате кое какво е. Някак опонентите ти никак няма да ти простят снизходителното поведение към тях, без покритие. С какво точно мислиш, че ги превъзхождаш? А дали е така? Ето ти едно. Много го мислят, но не знам доколко са ти го казвали едно към едно. КТ
КТ, поздрави! Тръгна от подозрения и стигна до заключение на база горното. :))) Нищо не казвам. Тини,Тиниии.
Всъщност, КТ, малко изкривих пропорцията, подозирайки :))) че ще ме прочетеш баш тъй. Всъщност е така: 100 простака на 1 нормален. И след хиляда такива серии, се ражда гения :)))). Но май така направих нещата още по- трудни, а? За другите ? :)))))))) Какво да ти кажа, чета, помня...ох, не подобрявам нещата....всъщност, закачам се, Тини. Ай, че пот се лее , да действувам. Ф
Тини, чакай! Заповядай Значка за Храброст! Първата си! Първата, която се осмели да ми каже нещо в лицето. Не завиждайте, ейй. :)))) Ф
Ей! Ама тва май те прави снизходителна към другите ...дето се пържат и ми мълчат...охххх
Тини, защо ти е важно да те харесват? Приемат в лига? Наградят? Ф
Тини, ще ти кажа какво мисля за хорските оценки. Че те разпнаха Исус. Това са хор ски те о цен ки. Аз сега Бог ли съм? :)))) Като ми екстраполираш мисълта ......ф
Бахурий, онова не беше инцест. А италиански комплименти. Не помня нищо от секс там. А парата в банята, мириса на сапун, едрите целулитни меса висящи като гроздове на акация, циците плъзнали като кошери на диви пчели. Виждаш ли, там не беше да те поканят на кафе. А да седнете в кафене, в което дядо му е поканил баба му на италианеца и паднал на колене преди да знаят дали ще се върне от войната като сложил на пръста и, единственото си наследство- халката на покойната му майка..... Това харесах там. Беше приказно и баламосващо, майстърлък. Ф
Дайте сведения за фамозният "дедо Златко Мамин".До сега не съм го срещал като персонаж .Ал, Алекс, Fallschirmspringer - Старшина школник-ПКВ.
А,да. Още. Мисля, че бабата бях аз :)))). СЕ ас
Светата троица са бог отец, син и свети дух. Исус е син божи. Къде отивате в нещо в което сте невежи. Чете бре.
Не се хлъзгайте на тая молба :)))), това би ви направило доносници , нали така. Като всяко хвърлено от нищото обвинение, без грам доказателства. Някой сънувал нещо....и патета тропккат с човчици
Човешка ли е същността на Исус? Или божествена?
Исус е последния стадий от развитието на човека. Във всеки човек има божественото. Минава през много препятствия и прераждания докато достигне до съвършенството на Исус. Бог Отец контролира и програмира целия процес. Най простото обяснение.
Добре. А той чака ли значка? Слуга ли е на човечеството? За един преател питам. Дали да се стреми натам, един виТ
Бог какво мисли за секса?
Може да се ебаваме със всичко, ама не си играйте с висшия разум.
Няма ебавка. Разговор е. В индия биха ти говорили за чакри, циркулации и освобождаване. В Тибет за въздържание и запазване на енергията. Питам си най- коректно, понеже отговорът ти ми се видя интересен и обмислян. Ф
Но ако не ти се говори, разбирам. Тези неща са личен път. Благодаря! Ф
В Индия Хата йога е първия от седемте части характеризаращи изграждането на човек, включваща тялото и телесното развитие. След това се върви нагоре по скалата. Чрез медитация, хипноза и др. тези които я владеят може да се върнат в някое прераждане, но на тях не се дава всичко. Това не противоречи, на горното, което казах. Будистите волево се опитват да се отърват от зависимостите на тялото. Това също не противоречи... Темата е дълга и има литертура за това.
Разбира се. Будните хора изчитат подобни тематики. И накрая се оказва, че не сме християни. Щом вярваме в прераждане. Всъщност пътищата на духовно извисяване през сефироти и прочее, които посочи, не противоречат на кое? На триединството ли? Намерил си начин да обобщиш в Единна религия? Това е въпрос на време, струва ми се. Но, добре. Все пак затваряме деня в ОМмм. Ф
Ф, дай да не се задяваме с темата за разпнатия Исус и как едва ли не са те "разпнали" като него. Богохулство е, не друго. Ама ти сериозно ли мислиш, че се пъна някой да ме харесва или да не ме харесва? Важно ми е да ме уважават като човек, щом аз се държа уважително, не да ме харесват. Харесването е бонус, кой не обича. За запълване на стената на Купона ли пишеш 150 коментара на ден или за дедо ти Алекс? Не, за да те забелязват, да те харесват, да те приемат за движеща единица. Един единствен ти е конкурент тук в това и той...те обича (пак не е дедо Ал, ама мисля, че вече и тригодишните разбраха). Тогава, кое те дестабилизира? Хейта на "старите приятели" - нови врагове? Ами, дошли са ти на крака - разберете се! Включи всичките ти безпогрешни (?) познания за хората и смело последни отвъд фасадата. И тук не мога да помогна, само насочвам. КТ
Погледни
Ето, како Тин, като ти казвам, че си нужна да ни насочваш...:))) . Имаш обяснение за всичко. :))) Но нека бъде светлина и хармония. Преждеговорищия застла хубаво. Ф
Аз да имам обяснение на всичко? Опазил ме Господ. Питаш ме нещо, казвам ти какво мисля. Кой крив, кой прав, индиендъвдъдей нали мирът е важен, да го има? А има ли го при теб като си винаги права (според теб)? Горният се е впуснал в хубава дискусия, само че е отскочил за аспирин в плод зеленчука. КТ
Стоянка Мутафова обичала да живее в тъмна къща. Захлупена. Ако била искала слънце, щяла да иде навън. Вкъщи се нуждаела от мрак и покой. Петър Слабаков бил скромен и затворен човек. Въпреки, че за нас е смешно само да се появи с тоя мустак и трапчинки, дори без да ползва гласа си, вече сме грейнали. Това по повод радостта да си прав, когато винаги си прав :))) и положителната обратна връзка. Ф
Дойдох да блокирам молбата на д-р Бахар за Карлуково.
Ал, погледнах днешните разкази. Сексът е избор на партньор. В изживяване. Триенето на полов орган е за животни. Даже не всички животни практикуват инцест. Някои, като вълците мисля, не го допускат. Карам по памет. Утре ще съм доста заета. Затова с това обръщение ти желая приятно кафенце. Ще ми липсваш. Ф
Добро утро, Фейче. Попадал съм на филмчета за животните и техния начин на живот и размножаване. Имаше един много хубав филм, в който се проследяваше животът на усурийските тигри. Там се проследяваше животът на един едър мъжки тигър. Той беше „собственик“ на територията, на която живееха няколко тигрици. Когато някоя роди мъжко и женско тигърче, и когато мъжкото съзрее, бащата с бой го отпраща, колкото е възможно по-далеч, за да не се получи потомство с някоя от сестрите му. Казват, че те помнели миризмата на сестрите си, а те – на братята си, и когато се подушат, колкото и да са разгонени, не се сношават. Нещо подобно се случва и при лъвовете.Някога, когато имахме животновъдство, на една бригада гледахме изкуствено осеменяване на крави. Друго извън секса при животните също ми е интересно. Нали знаеш, че в едно стадо слонове водачката не е най-силната и едра слоница, а най-възрастната. В период на суша, когато няма вода, тя ги води на стотици километри, защото помни източника от времето на своята майка. Може да се е случило преди повече от 30–40 години. За толкова време поникват нови дървета, стари изчезват, може да е прокаран нов път, и всякакви промени в ландшафта да са настъпили.Целувам те с топла сутрешна прегръдка. Ал
Ама какво вчера инициира тази вакханалия.Не бих я определил на обмяна на мисли и идеи. В началото се подписвах като Алекс, или Fallschirmspringer / носталгия от младежките години по време на "тъмният "соц, но пък Ал също става
Но ФЕЛДФЕБЕЛ най-ти приляга!!!
Алекс, от вакханалията най- хубавко ми беше да си полафим с ДТ нормално. Имаше и такава отсечка. После винаги се оплитат коментарите и вече не става ясно, той ли се отмята или що, но е факт, че ми беше много приятно. Може да сме хванали различни посоки, може да сме си различни, но дали поколението ни ни държи или друго общо нещо, факт е, че при равни други условия, бихме се разбирали добре. Като съседи :))). Прегръдка , Ф
ФАлши също му отива.
Здравей мила Фей , нали щеше да си заета днес и аз затова не влязох тук , а отскочих при конкуренцията Торбалан. Ами ако имаш време пиши ми как ти минава деня днес , какви ти са плановете. Пък аз както съм твърдял и преди ще те чета захласнат и замечтан с желание да те гушкам притицицкам и изследвам в дълбочина с пръста ми. Твой единствен Ал
Винаги съм бил "за" цивилизования диалог. Обаче, като видя "пуйчета", "патета", "бежанци" и прочее лигни ги приемам, като знак, че цивилизованият диалог е приключил. Сега си направи една услуга, надникни там, където кракът никога не е стъпвал и няма да стъпи и прочети днешния шедьовър на Зелената Еуглена, какъвто тук няма да видите. Може пък да ти се изяснят някои неща.
Д.Т., аз съм скептичен, че дори да дойде бабишкера в Хрониките и прочете днешния разказ единственото, което ще ѝ се изясни, е че много си ѝ е добре на нея тука, тук никой нея не може да засенчи и да я надприказва (или поне тя така си вярва). Добре си е тя тук във вонящото блато, може да е баба Патка, ама е царица баба Патка, налЕ? А там ще е "Фери? И коя е Фери? А, от Купона неква джофра? Аха, ок".
Ал, искаше ми се да дам почивка на сайта от присъствието си, когато не одобрявам сексуалните фантазии в приемния салон. Но пия кафе, чух песен и някак нейната мелодия ме доведе до това. А нищо писано от мен, не бива да остава скрито, щом ти или друг сте му причинителя. Аз съм ръката, ти молива :))) : "Десантчик се пося над полето Където броях облаци в летен ден. Скочих, изтичах към него, Но спрях, уплашена от ловкия му маниер, Да усуква знойта и моята леност В особен копнеж за мирис на мъж. Той, камуфлажен, барутен, доверие на кредит, Аз, полско цвете, негова мишена, и център, и спусък. Видя ме. С гърба си усети, как стоя. На мига станах дивеч, той ловец. Откъсна ме. С ръка през устата и през рамо, Летяхме до близката гора в галоп. Листец. Шепот горски. Тишина без птичия глас. Съдбата не идва с фанфари. Стъпа леко. Както неговата усмивка, щом ме видя В ръцете си, опряна на дъб. Бях там. И не бях. Не виждах ясно. Но очите му. Светеха ярко. И разказаха за момче с колело, старец, Чанти в дъжд, после- мъж. Обикнах го. Не на мига. Отпреди го обичах, без да знам че е той, Онуй що виждах в облаците. Усмихна ми се тъжно. И ме целуна. Устните му спуснаха нощта. Чух как червеи пълзят под краката ни. Чух как растат мъхове и лишеи. Чух как дишата гората. Чух как сърцето ми бие в ритъм Чувах го все по- силно , щом Ножът му изрисува последната чертичка Към свободата. Любовта е затвор. В бялата ми рокля покълнаха цветя. Разлистени, разцъфтяха. Моминската съдба е в кръв. Така е било. Така се ражда любовта. Животът. Славеят набожда се във трън и пее Как ще дойде изгрев. Простих му. С ъгълчето на устата Му простих. Той разбра. Заплака. В прегръдката му аз се залюлях и Припнах волна из полето. " **** Мога да те наричам, както избереш, Ал. Само кажи. И не, не съм тъжна. Нито заета :)))). Просто чух песен. Ф, твоя и свободна
ДТ, народът казва "каквото повикало, такова се обадило". А бях бяла и прекалено добра...:))))
Д.Т., а вярно ли е, че дедо Алекс там при вас бил написал при това съвсем сериозно: "щом ти е жена, не може да отказва! Ако не иска, ще происка" ? Бабе, ай чиститу тогаз, горчиву и да ти е яка шундата, щот при деде няма не искам, няма недей, като не искаш ще проискаш, къде ще ходиш? Гот, а? пдзв
Ах Фей , микрон идея си нямаш от това което ми причиняваш на члена ,както една колежка на младини с верижката на сейкото. Е бива ли така да ме притесняваш и излагаш и после изоставяш в това положение напрегнат до пръсване ? Твой измъчван сладко Ал
Аз не разбирам това детинско упорство. На мен не ми пречи да чета разказите в десетина различни сайта и да ги оценявам по достойнство. Какво значение има, дали на авторът му е крив носа, вика за ЦСКА или пък е либерал? Все едно да гледам произведение на Пикасо и да си изграждам впечатленията на базата на знанието, че е бил комунист. А за повикалото и обадилото, за пореден път ще припомня, че едно дълго време те щадях и насочвах атаките си само към тези, които го заслужаваха. Ти обаче още тогава ми прикачваше чужди думи, правиш го и сега. Какво да направя, като тук човек не може да докаже самоличността си?
(деде, ти нали се жалваше на бабинка, че не би определил тук да има обмен на мисли и идеи... еми, ей ти го вна - кат си нямаме свои барем твоите собствени мисли и идеи пък да обменим с Хрониките, ко шъ каиш?)
Вярно е ПДЗВ, тогава всички му сипахме с голямата лъжица. Ето как сайтът се саморегулира, дори без формална намеса. Само че трябва да е налице изградено общество
Алекс има 100% картбланш над моето сладко тяло, нон стоп достъп до пишето ми и гъзинката ми, а вие мож се хапете до насита отатък пък. Нъцки-нъцки Ф. Любящата завинаги и по всяко време твоя Алченце
Естествено бабата прощава всичко, каквото и да ѝ направи деде, все ще ѝ е хубаво, дори една двойна усмифка. Ева Браун пасти да яде, ДТ :))
Въобразява си, че така ми прави сечено :)
Освен инцеста и педофилията бабата одобрява и домашното насилие. Браво, бабе, напредваш, напредваш. Ако ей сега в тази секунда деде ти сфирне: "Ейчш, умната и културната, яла сама! Пссс, пссс, Фърчислава, на теб говоря, ма альоо! Ей такава като теб търся аз - послушна и изпълнителна, така че бих шута и Центи, ти ще си вече моята жена докато смъртта ти ни раздели" - ще дотичаш ли на секундата изплезила щастливо език? Ще дотичаш, знам аз, майната ѝ на свободата, майната ѝ на еманципацията, един път се мре от секс и/или бой с такъф иссссстински мъшшшшшкар като деде Алекс, налЕ :))
А вас какво ви брика аз как предпочитам да умра. От любов съм се родила и от любоФта на любимия ще умра. Ал убий мЪ ща ОБИЧАМ. Твоя съм и съм съгласна да ми причиниш и смърт дори от любоФ, Ал е алфа мъжкар не е путьо да е съгласен да дели любимата си и путката й с друг. Твойчка форевър
Форевър
Фери, ама той най-големия путьо по тая логика! Защото дели всяка своя любовница с мъжа ѝ и с другите ѝ тъпкачи :)
Ал, Ал, Ал, Алченцето ми, мож ме делиш единстФено със силиконьо в твое отсъствие обаче. Ф(оревър)
Свободата, Санчо, свободата... е курва :))
Анонимнийй, мъж се не брои, той стои на празна ясла вързан, а други ебачи няма коги Ал играе тЪз важна роля щот умее се раздава и е достатъчен за Фсяка жена. Той е истински джентълмен и знае как да омайва и гъделичка душата затуй у е единствен и желан. Ф.
На бабата не ѝ пречи, даже ще е безкрайно щастлива ако нейният мъшшшшшкар чука още десет курви като нея, нали за това е алфа мъшшшшкар, да чука! Чакай, още ли казах? Алфи ще чука курвите (извинете, чукане на курви ли казах? Нееее, Алфи не чука курви, той е жертва на умни, красиви и културни жени), а на бабата само шамари и шутове, че в когато се прибира в три сутринта изтощен няколко пъти да е жертва на обстоятелствата с поредното мило момиче тя вместо да го чака на колене с пантофите в ръка, а на масата топла вечеря, тя - мама ѝ мръсна - спи. Бой, бой, бой, само така се възпитава добра и послушна съпруга, налЕ, бабе? :))
А това, че разпоретините от института се били чукали само с мъжете си и с Ал? То си е направо меме, равно на "ти си ми втория" ХD
Доволна ще останеш, бабе. За Феята най-важно било да се чувства свободна, а? Да, бе, да, тва беше вчера, днес ще имаш уникалната възможност ни развиеш тази удивителна теория как най-голямата свобода е да си нечия робиня, налЕ, бабс? "Ако не иска - ще происка!" - ето тва било правилното отношение към теб, ето явно това е което дори не си знаела, че ти трябва в тоя живот! Не някви лигави муньовци, а железна дисциплина и безпрекословно послушание #каживерно :))
Бабе, НА КОЛЕНЕЕЕЕ!!! https://www.youtube.com/watch?v=V9vOrFS0LZ0
Фери, ти не си луда. Казвам го с най-голямо съжаление, защото някога с приятелско чувство те наричах Лудото Фери. Не, ти си инфантилна. Не го казвам, като обида. Ти просто се държиш, като дете, а на деца не им е мястото в порнографски сайтове. И друго. Отново го правиш. Заставаш на амбразурата за някой друг. Светлето. Сафо. Маркополо. Мустанга. Купоний. Порасни! Никой от тях няма защо да бъде спасяван. Най-малкото от теб, защото ти самата имаш нужда от спасяване.
Ал, излизаме с русата. Дотегнаха ми размишления на червенотиквеничетата, не могат да признаят, че има истински мъжкари, а не пютьовци, мъже под чехъл. Ф. до гушкане Ал
Фери, искаш цивилизован, комшийски разговор, а все те тегли към махленската свада. Що така? Казваш, че разговорите с мен били нездравословни. Но осъзнаваш ли каква обсесия си развила със съвсем друг събеседник?
Има истински мъжкари, много ясно. Но първо те не си падат по лигли като бабата. И второ - лигли като бабата никога няма да разпознаят истинския мъжкар, те все попадат на псевдо мъжленца като дедо Алекс: нежен и стеснителен жентълмен с колежките и други мили момичета и непоносим тиранин вкъщи :))
Милата ми Фей, признавам си, че този текст ме изненада. Не защото не разбирам думите, а защото никога не съм си представял, че някой може да ме види по този начин.Десантчик съм бил преди толкова години, че ми се струва като живот на друг човек, в друго време ,в друг свят. А в твоя текст той е жив, диша и сякаш още върви през полето. Четях и се чудех дали наистина говориш за мен.Дали така съм изглеждал онова сравнително височко, ,спортно момче.Поласкан съм. Не от героичните образи, а от вниманието, което си вложила. От това, че си видяла нещо в мен, което аз самият не виждам, защото това беше ежедневие не само мое ,а на десетки хиляди други момчета ,от различно родове войски. Странно е и е хубаво чувство да се погледнеш през очите на друг човек и да откриеш, че там си по-интересен, отколкото си мислел,защото си се смятал за толкова обикновен, като улично паве. Благодарен съм ти за този текст. Не знам дали заслужавам всичко, което си написала, но знам, че ме трогна. Накара ме да се почувствам забелязан, помнен и по някакъв начин важен. А това не е малко. Може би най-много ме изуми не самият текст, а фактът, че така ме виждаш ти-умната, културна ,наблюдателна и възпитан жена. Даже и прегръдка не може да изрази всичко.. Твой почитател и ценител Ал -Fallschirmspringer
Освен това ние не знаем каква точно е реалната ситуация в семейството на другаря Мамин. Тук дедо Златко се прави на голямата работа "ако не иска, ще поиска", но няма никак да се изненадам ако с Центи не смее да ги изказва на глас тези си мъжкарски теории и единствения път, когато се е опитал да прилага теорията на практика после е имал бая време да помисли над поведението си, докато е лежал в Пирогов с многобройни фрактури на крайниците, все едно е падал няколко пъти от петия етаж. Деде, кажи бе, Центито знае ли го този ти лаф, че ако не иска ще поиска? :))
Колега, не е ри толкова тъжно, че една жена е докарана до там, че да смята за мъжествени лъжата, насилието, измамата, доносничеството, етническата омраза, расизма, шуробаджанащината...
И кво стана ся? Нещо на бабата май не ѝ понесе полъха на реалната реалност? Всички сме мъже под чехъл, само въображаемия Алфи бил мъшшшшкар. Кажи верно? :))
Еми колега тъжно, тъжно - колко да е тъжно? Щеше да е наистина тъжно, ако беше някоя заблудена тийнейджърка, която гледа примера в семейството си - как баща ѝ се държи с майка ѝ като с парцал и си мисли, че това е нормалното. А с ударила петдесетака бабишкера е комично когато се държи като лигава дебелоглава тийнейджърка. Тя ако досега така и не е схванала разликата между черно и бяло за кога да я схване? :))
А и бабата не го вижда Алекс така както всеки поне малко вникващ между редовете човек го вижда. Тя вижда само повърхността: "целувам ти ръчицата", "Душко, може ли да те цункам, но много се притеснявам да не ми удариш шамар", "Добро утро, красива, умна и културна Фея, толкова си възхитителна", "Фея, ти си свеж полъх тук, където е пълно само с плазмодии, еуглени и грозни криви усмивки"... Не вижда вопиющата му неграмотност, не вижда, че този уж умен и културен мъж се изразява като недоучил каруцар, не вижда, че този иначе толкова мъжествен екземпляр се увлича по откровено женомразки теории като телегонията, не вижда какъв е елементарен простак, не вижда, че е готованец и връзкар, който цял живот е ял на баницата мекото, не вижда отвратителната свиня, която напук и на инат "гладува" защото нещо се бил обидил на жена си, не вижда тази "невинна жертва" гнусния мръсник, който лъже жена си, че идва от работа, а всъщност се е търкалял в леглото с някоя лесна колежка в апартаментчето си за срещи, което наема с още колеги да ебат там курвите... И не вижда не защото е сляпа, а защото е глупава. Глупава като жената на Рьоне, Едит от сериала "Ало, ало". Едно към едно Ферито е Едит :))
Ал, липсват ми думи в момента. Пих малко бира. С кебапчета. Огладняхме от тия липи ароматни и от вятъра дето ми опипва чатала и го голи през роклята, докато вървя. Да, ти си това от по- горе. Без съмнение, си ти. Много ми е мило, че хареса текста. Унасям се. А гледам как кожата ми отразява светлината и знам кскво би и сторил. Ф
Фейче, радвам се, че така добре си прекарваш времето. Бира с кебапчета е направо класика, но откакто разбихме българското животновъдство, няма вече такива вкусни кебапчета от младите ми години. Много малко пия бира — винаги от стъклени бутилки и само в краен случай от кенче. Някак ми липсва шишенцето в малките бутилки, може би носталгия и някакви по-лични изживявания от една есенна студентска бригада в Шумен. Някога, като млади, когато ходехме на Витоша, която приличаше на планина, а не на бунище вследствие на тоталната разруха, си носехме малка сапьорска лопатка или сгъваема скара за кебабчета или парчета свинско за шиш, със съответните зеленчуци към него. Бяхме внимателни — изкопавахме дупка към 20–25 см дълбока, там палехме огъня, около дупката нареждахме неголеми камъни и изчиствахме поне на педя околовръст тревата, а след това допълнително намокряхме с вода. Подбирахме не смолисти дърва и ставаше превъзходна скара. Носехме и бутилка някакво бяло вино. Разбира се и лек загар на слънце. Забелязваш ли, че огромната част от коментиращите нашите взаимоотношения биха писали гротескна псевдо-социална водевилна проза. Вече се чудят под какви имена да ме опишат. Казват, че тъпотата е дар божи, но при тях бог е прекалил с този дар. Между другото името ми е много популярно в Италия, среща се във Франция, по-рядко в Германия и много често в Русия, Украйна, Беларус, България и е имало римски императори, пълководци и консули. Попаднахме на едно коте, попаднало в лоша, за него тежка ситуация. Срещу блока на Буба, един друг блок с късни соц гаражи, мазетата под гаражите и прозорчетата им „гледат“ в едни мръсни, не много дълбоки правоъгълни шахти с решетки отгоре. Как се е промушило котето нямам представа, но седи под решетката и жално мяука вече три дни. Центи се организира, хукна по партерните етажи, задейства жените, започна тюхкане — те все не разбрали. Суетят се, решетките са заварени, изглежда против посещенията на любимците на БХК — известни със своята честност, работохолизъм и уважение към чуждата собственост. Никоя не може да каже на кой е това тайнствено мазе и оставихме проблема да се реши днес привечер. Еба/га/ти смотаняците.Прегръщам те колкото и да дразни другите, свеждам глава на ромото ти.Твой верен почитател Алекс
Мммммноо ме кефи мъшшшкаря Алфи как се прошмугва като мазен глист и се прави на три без десет. Деде, не се спотайвай като пръдня в гащи, като си казал А, сега кажи Бъ - така ли наистина се държиш с Центи: "ако не иска, ще происка"? Или само в интернет си толкова смел и мъжествен?
Другото го разбрах, ама тва да ходиш на пикник с лопата...Ако те е страх, че някой може да те нападне трябваше да си купиш пищов. Това е една от малкото привилегии в армията и аз се възползвах. Има едни малки скарички дето се отварят и се слагат направо на жарта. По добри са от шашлици и шишове. Сега разчеквам едно плие на грил и ми се ще да се поомажа. Свърши ми отела затова ще пробвам едно розе от петричко. Един колга ми даде пет кила. Айде на здраве
Лопатата е за да е изкопае дупка, не четете внимателно, колега. И в дупката се зареждат дръвца или въглища, а отгоре само металната мрежа за скаричка
Кой копа дупката ти или жена ти? Забравих, че имаш отзивчиви колежки. Ако им дадеш по една мотика е по лесно.
Но леко така пропускаме, че на Витоша винаги е било забранено да се пали огън освен на изрично указаните обезопасени места. Няма никакво значение колко си внимателен и всички тия ритуали "мокрихме земята, махахме тревата, слагахме камъни" са глупости. Но кога ли забраните са важали за връзкарчетата?
Ал, следя казуса с котето, как мина акцията тази вечер, спасихте ли го? Относно прозата от патенцата, аз лекинко прелитам над надуваемите им лодки, но ако говориш за оня с вица и отмъщението, сещам се за друг виц, дето си дал слабително за кандидатстуд изпит, сещам се и за наглия съсед с дебелата жена, та мисълта ми е, че ако ядосат добър човек като теб, явно става забавно. А дали е било баш така или онака, кой може да ми каже? Във всеки случай, на депресантски путьовци не вярвам. Нито на недепресантски. Ако питаш дали и как ми е повлияло свободното творчество на излишните- досадно е да търкалям екранчета, но пък е добре за популярността на разказа. Оффф, много ми е дзенско и отпуснато. От вчера. Даже снощи спрях пред една кола, за да я принудя да намали. Шофьорът се сконфузи и помаха благосклонно, че ми давал предимство. И аз му помахах с тореадорски жест , да мине , ама зад гъзето ми - Ladys first. Толкова съм дзен, че ми няма думите. Мълча. А над мен са вечерните лястовичи кръгчета и писукане. Ф
fallschirmspringer.1971 13.04.2026 14:18:57 отговор Како ,какво не е ясно. Не правим коментар върху уравнението на Шрьодингер.Казвам ,че съпруг въпреки недоволството и до някъде на съпротива на съпругата си ,ако прави секс с нея не е изнасилване.Какво не му е ясно в случай.Не говоря, когато по разбираеми причини ,не е желателно, то тогава и мъжът не иска, не е чистоплътно.
fallschirmspringer.1971 15.04.2026 15:56:24 отговор Охо девета френска ,се изяви като пряка ученичка на чичко Фройд, браво.Ами поствай ,та да видим какво ще се получи.Ще се смея с глас.Само да не ми пробутвате неолиберални и еврогейски бълвочи.Кратко и ясно мъжът и жената правят секс и от него се ражда нов живот.Във вчерашните коментари се дискутираше ,ако може да се нарича дискусия някакви вопли, без логическа мисъл.Темата беше ,че да правиш секс със собствена жена не е изнасилване, ако в началото не иска ,ще "происка".
Колеги, кое не е ясно? Ако не иска, ще происка!
Бабе, следващия път пак така пробвай да спреш със силата на волята и дзен-оптимизъм засилил се трамвай, стискаме палци :))
Планирам да ви издебна на светофар , да ви извадя през прозореца и да ви направя мои женички, които първо не искат :))
На колегите всичко ни е ясно, с тая лудата кво правим? Ами ако следващия път реши, че вече може да контролира и гравитацията и се метне от петия етаж?
Тогава няма вече забава и чекии , а ще ревете пред банята на жена си докат се къпе "отвори мииииии само да погледнааааа"
Мълчи, не ще да отговори дъртото копеленце дали ги е прилагал на Центи тия техники с "ако не иска ще происка" или само в интернет се прави на мъжуенце с голямо пишуенце...
Ама вие сте ебаси патенцата . Начи вашта женичка казва Не искам и вие Ами добре, опитах.
Бабе, що не пробвате с Доцента тая игра "ако не искаш ще поискаш"? Доволни ще останете и двамата :))
Или твоя доцент май беше непоправимо импотентен, не помня ква беше там историята, някой ще припомни ли?
Доволен ще останеш, холестерол, ако се научиш как се кара жена да поиска
Центи му удря един лев прав, после десен прав, нокаутира го по очи на пода, слага дебелия страпон, сяда върху него, нанизва му го отзад и докато оня вика "Ама аз не искам!", се хилоти ехидно: "И да не искаш, ще проискаш. Оплачи се ако щеш и на арменския поп! По закон не е изнасилване".
Аз ще ти припомня. Застани на колене. Разтвори бузки . Ей ся ше видиш
Аре бе много сте бавни
Точно така, бабе, една жена като каже "не искам" най-добрия вариант е да я изнасилиш, нали така? Защото това е темата, изнасилване ли е ако ти е жена, според изрода Алекс не било... Жалко, наистина жалко, че не си му жена на Алекс да те научи на добри обноски...
Същото като падането по стълби нали? Иди доказвай тцтцтц
Колега, викаш той Алекс от личен опит го казва тва: "ако не иска, ще происка". Първо не е искал страпон, ама после му е харесало... Е, това вече е съвсем друга история :))
Според мен вие сте дънери. Нито знаете да завъртите гъзето пред телевизора. Нито можете да погалите с един пръст. Нито знаете да се целувате пфююййййй Завистници
Ех, бабенцето нещо се озлоби. Бабче, давай го по-дзен, защо с такава злоба? :))
Патенцата ми, а не е ли по-голяма драма всеки ден да искаш, а той да не иска да те уважи? Центи е патка, че не го иска тоя мъшшшшш лайно на дъшшшшшт. Сменям се доброволно с нея. Да види това живот ли е ти само да искаш, а той да не те иска. Фъ
Нефелче, от любов е тва, цял ден не съм ве погалила , затуй стискам
Бабе, никой не спори, никой реален човек не може да се мери с въображаемия супергерой Алфи Добрия Изнасилвач
Ооооо още очета имало ней само мойто третото :)))) дебреееее възгордях се, изучих ве
Несправедлив е живота, бабе - на теб ти е дал мъж импотент, на Алекс - жена асексуален центурион. Ама кво да правиш, стискайте палци да има прераждане и в следващия живот току-виж се съберете...
Я да ве питам: вий коня след каруцата ле турате
В следващия живот, ти пате си импотента , аз - изнасилвача
Скъпа, може ли моля да те кача? Я подпиши ми декларация за,информирано съгласие. Само малко ще те помачкам. Само леко да го допра. Извади ми го ти. Бе я не се прави, аре, видях че вадиш боклуци от мивката с голи ръце, ся ли са гнусиш
Бабе, с какво ме зарази, кучко, току-що получих спешна телеграма от Звездите и третото ми око ми проговори: видях ва! Ако щеш вярвай, ама ей тъй все едно сте пред мен ва видях какво ще се случи като се съберете с Алекс Добрия Изнасилвач в следващия живот: първоначално ще е взрив на вселени, той - неутолим и неуморим, ти - дива степна ездачка. Но след време той ще започне да ти изневерява, а ти ще се превърнеш в скучна асексуална центурионка. Сансара е това, няма измъкване от нея
Глупавичкото ми , чакай да те светна :)))) Сансара е ......ако аз му изневерявам бе патеееее :))))
Патенца не мога да ве чакам , ма много сте бавни. Ай ,умната по банята дансе хлъзнете по на жена ви мъзгата от нетфликс
О, пробвай, пробвай, той Алекс много ги обича тия изневеряващите курвенца, без да му мисли им прави двойни усмивки от ухо до ухо. Ей такива :)) Ще ти хареса и това, сигурен съм - да кървиш като заклана сфиня и последното, което ще запомниш преди да ти падне черната пелена как ядно ти шепне, че те е предупреждавал, че така ще стане...
За някъде бързаш ли, бабе?
За душа след нетфликса, защото тук вече не ѝ действа възбудително, развалихме купона с добрия ФАлши, той отдавна спи като заклан. В гащите му има нещо, което е като "живите мъртви" или по-скоро "мъртвите живи". Там то се спотайва спаружено, но в него няма живот.
Не, по-вероятно е в кенефа и повръша, че май яко е сръбнала. А утре ще е кисела махмурлийка...
С третото око, ще направи абракадабра и ще се озове в спалнята на добрия Алфи, ще легне върху спаружения и ще разбере, че в тоя живот онова нещо няма шанс да се надигне и да происка.
Затова се хвали само по порно сайтове със свръхпотентността на въображаемия ФАлши и лови за мезе една патка, която ще дочакат среща със спаруженото деде в някой следващ живот.
Колеги, бабата май "изключи", а утре ще се събуди гушнала кенефната чиния цялата омазана в собствената си повръщня и с неясния спомен, че май някого е насилвала със страпон, вероятно дедо Алекс и ще ѝ е гузно. Лека нощ, както винаги за мен е чест и удоволствие :))
Да сънуваш грош,брат,имаш нужда!
Папагалчик, закъсняваш със сутрешния репертоар за милото момиче на половин век. Сутрешното кафенце в турско джезвенце
Добро утро, Ал! Толкова красиво небе! Сякаш половинката му с пухкавата завивка е придърпвана от невидима ръка към слънцето и го затуля. Пийвам кафенце. С мисли. Без мисли. Тва човек да расте и да остарява не е баш заложено в днк-то. Налага се чат пат да привиква към факти. Рождените дни стават юбилеи. Връстниците стават белокоси старчета. А никога никой не е подготвен за това. Цяла нощ сънувам, че съм бременна. Тва е на проблеми, така съм чувала. Хайде, Ал, зарадвай Центи с кафенце и весело настроение, обожавам, когато мъжът е весел и свирука с уста. Като онези майстори от старите бг филми. Като всеки безгрижен с леко сърце. Тя се замотва в милион неприятни неща като пране, шиене, гладене, а той- свирука си. Плесне я по задника. И прането, шиенето вземат, че станат приятни :)))).*** Не ми се сърди, че си играя с лошите деца. Даже вчера закъсняха. Поне 45мин им отне, да схванат, че ги викам на игра :)))). Ф , ужасно сънена
Мога ли да ти върна ключа? И да закова вратата? Можеш ли да забравиш пътя насам? Кой от двама ни ще остави пръв тревата да порасте и скрие пътя. Помниш ли как докосваше пръстите ми, когато излизахме топли и румени из нашето гнездо. Как светеше слънцето наоколо, а ние слепи се опипвахме тичайки. Помниш ли как дъждът барабанеше по дъсчения покрив и капеха ручеи по нас, как цвърчеше като изстиваща лава, водата срещаща страст. Един от нас ще бъде първи, един от нас ще изплези език и ще каже на финала "Готово, победих" , ще е забравил как хъмка негата, как съска език, когато целуваш бедрата, един от нас ще чуе тълпата да крещи в екстаз и ще забрави да целува и гали, онуй що му е дало крила. Или греша. Бълнувам. Треска е. Ние не сме така. Не сме като другите. Няма да се случи това. Ще насадя метличини, ще поливам похот в малки езерца, ще простирам радостта ни, а ти ще идваш чат пат, да наглеждаш как е покрива. И да пиеш чай от дланите ми. **** пак чух ужасна мелодия :)))) Ф
Добро утро, Фей, добро утро, милото ми момиче. Егати сънят. Посъбуждам се, но се сещам, че е събота и отново потъвам в сън. В просъница усещам, че Центи нещо пише на таблета си, от време на време ме гали по главата, ама не се сеща да направи кафе. Толкова много десетки години всяка сутрин съм ставал, правя кафе и ѝ го нося в леглото.Та сега гледам/слушам Нова и попадам на рубрика на смотльото Благой Векриев за дом за възрастни самотни хора. В двора на дома за стари хора са направили градини и отглеждат собствени зеленчуци. Садят разни неща и чувам израз „дай да ти го държа“ и избухвам в смях. Центи ме гледа учудено и аз ѝ припомням за случката с милата фармацевтка, която в желанието си да ми помогне, за да разгледам някакъв препарат, каза: „Дайте да Ви го държа“, на което аз отговорих нещо от сорта на: „Нека първо малко се опознаем“. Тя ме гледа изненадана и избухва в смях.Радва се, или ми се радва, когато тя е там и пазарувам /пазаруваме. Няколко пъти пита Центи, дали ще ме пусне с нея на пиано-бар. Центи все едно иска да се отърве от домашен любимец, отговаря: „Вземете го, забавен е“. Бързо преминахме на „ти“. Пиша си с теб - кореспонденцията с мила, културна, креативна жена е като сутрешна, силна доза допамин. Радвам се, че толкова години си обменяме мисли, наблюдения, виждания. Някои бракове не изкарват толкова години, откакто си пишем двамата, а мизерниците като плъхове надничат през дупките.Прегръщам те, целувам нежното ти лице и отивам за втора чаша кафе и пак с теб. Алекс
Ето гооо, момчето ми :))), хайде и аз припвам за второ, тогава. Така ми действат целувките ти, че мога и прозорците да измия по пътя. Батя ти се подстрига, напудроса, извади и подреди миялната, слушам го как шетка. Аз- в кревата :))), с таблета и русата, изпъната на комета. Уча ли, уча...постотвам вече тоя матрял :)))). Ф
Добро утро, изнасилванчик, ето, давам ти да ми го държиш, а ти разкажи прилагал ли си на Центи техниката за добър и здрав брак “ако не иска ще происка” и какъв беше резултата, происка ли? Изобщо не коментираме дали това е изнасилване, много ясно, че е, питам те дали си го правил на Центи, примерно изнасилил си я анално за да происка анален секс. Или си я насилил да гълта спермата ти, на нея хареса ли ѝ, започна ли да си иска да ти я гълта? Разкажи, не се притеснявай, обясни на бабата какво щеше да ѝ причиняваш, ако ти беше жена - цупенето като малко дете, тъпите игрички да не ядеш нищо през уикенда, лъжите, че си бил много зает на работа и за това се е наложило тя да се справя сама със сериозен проблем без теб (а ти на никаква работа не си бил, а си си играл на чичо доктор с поредната институтка, мило момиче, което обича да гълта)… Разкажи деде, разкажи, че бабето живее с някакви розофки фантазии какъв добър и мил съпруг си
Душко мой, при нас този път всичко беше инвертирано. Аз се успах, а Центи още вчера беше изчистила една щайга по-дребни ягоди, разбира се след като бяха надлежно измити. Сложи ги в тенджера, насипа ги със захар още вчера и от сутринта дебне край плота да не изкипят, че става голямо мазало. Прави ми сладко. Процесът се повтаря и потретва няколко пъти през лятото. Компоти не пия, независимо от какво „бери“ са, но сладко от ягоди и диви боровинки харесвам. Ти си учи и не се разсейвай.Ама защо не отидохте на вилата: на чист въздух, на тишина, сливане с природата.Прегръщам те , няма да те мачкам.Някога Румката ми каза -ти не си знаеш силата, след една прегръдка послучай рожденият й ден.Пак Алекс
Колега, деде не може да отговаря на такива въпроси. Та той не помни какво е ял снощи, какво е казал или искал да каже - още по-малко. Виж ако Центи му покаже страпона и го пита дали вече е проискал, ще си спомни защо така го боли гъза тая сутрин. Затова освен кафенце в леглото, ще има и домашно сладко за награда. А той ще разкаже пак спомени отпреди половин век.
Изпърдялчик, защо сега проектираш твои качества върху нас? Мизерни плъхове сме били, надничали сме само от дупките си. От две години има само един МИЗЕРНИК в сайта в твое лице. Колко пъти ти писах, дати, часове, локации, телефон и каних да се видим да говорим, да вземеш бабите си, че да не се изкуша нещо. Защо не си дадеш лични контакти да общувате с милото ти "момиче" лично, а я правиш и нея обект на подигравки, защо не се срещнете на живо????? Отговор не ми давай, ясен си, дори не си плъх, мишок(насран) си, дори не домашен, защото пак смелост се иска. Полски мишок си. Може да ми звъннеш 0876 990098 Реджебов
Не нося телефон, но сега ще го взема, може пък да събереш последните трохи смелост и треперейки да ми звъннеш.... знае ли се......
Да, колега, много си прав, деменцията е страшно нещо. И кво ся, с деде изперкАл имаме 50 първи срещи, басимумамата, да не чакам интелигентен диалог или обмен на мисли и идеи с него? :))
Деде, разкажи за страпона, на това ли му викаш “ако не иска, ще происка”? И от кой път ти сам си происка от Центи да ти масажира пъпчето отвътре? Почувства ли го като катарзис за всичките гадории, които си причинил на Центи с тъпотиите си?
БХК агенти :))), гайз , време е за сянка, приседнете нейде, пивнете лимонадка със стръкче мента и кубче лед. :))
Фери, всичко казано от колегите е вярно. Всичко това са цитати от сещаш се кой. Какво стана със съседския цивилизован диалог? Откакто го поиска се държа повече от прилично. Да не би да предпочиташ старата гаменска форма на общуване?
Бабо, разрешавал ли съм ти да се обаждаш? Пий си лимонада с мента и трай!
О! Извинявай, пусто не ви различавам. Как да стане, че да те разграничавам от боулинг лигата? Ф
Аааа, не с лошо, де, нали е Шабат. :)))
Не различаваш, ами. Като ти казваме, че това трето око трябва да го промиеш някъде. Ако не вижда - да провижда!
Бабата снощи бая се беше разбесняла, от безебието ли, от жегата ли или беше пийнала повечко, но бая се отпусна да разказва за себе си и че единствения читав мъж в живота ѝ бил въображаемия ѝ любовник изнасилвача Алфи, само той бил мъшшшш, всички останали били путьовци, начело с Доцента. На мен на моменти направо ми се късаше сърцето от нейните семейни драми :))
Не, патенце, означава, че сте маса. А аз - оригинал. Щото ма различаФкате
Ей ги, преразказ с тълкувание, за всички недоразбрали :))))
Не, означава, че толкоз и различаваш всеки Робин Хуй от поредния Робин Муй, който нещо решил да те избъзика, а ти му се хвърляш на тепсия и после "кой ми сра в гащите"? Някой ми докара паник атаки? Кой, бе бабче? Кое е това лошо дете, да дойде да го порицаем дружно всички, че не е хубаво така да се ебаваш със слепите и невиждащото трето око?
Вижте сега, нарочно не отварям дума за РХ. Той беше много доверчив към мен. Дал ми е ключ към душата си, един вид. Е, ся, може после да е съжалявал, пил Отел, вилнял, пцОвал, стандартните чесала за кутренски нокът, но аз няма да го съдя, че е изплувал и пак се е гмурнал. Всеки човек има право на своите 5мин слава. Така. Няма ли да ми дадете темичка. Да фантазна малко сега :))), чи ша излизам. Да са поподготвя един виТ
Като ще излизаш, измий си лигите, няма да разнасяш охлювна слуз из гащите цял ден. В тая жега не е хигиенично.
Р.Х. ключ към душа дал, доверчивост дал. Щом не сте се наебали накрая, а сте искали, изгубено време е било.
Нещо слабички сте днес. Не ми се занимава да бърша нослета.
Не нослето, шундестите лиги избърши. Дедо ИзпърдАлчик няма да дойде повече днес, покри се като мишок, както винаги, когато няма какво да каже.
Е, добре, щом настояваш, айде :)))), прекарвам те отдолу да ме подсушиш, ма не пускай език, де, язък ши та повторя
А забелязвате ли какъв смел мъшшшшш, жентълмен и направо кавалер е деде, когато стане напечено? Много бързо и смело се покрива, замълчава като бит пе'ерас и оставя сама бабата на амбразурата да ѝ се празнят гаменчетата на лицето, а на другия ден един такъв невинен, сънен и пак нищо не разбрал пита ква била оная вакханалия вчера... И не е като да няма какво да каже, ето ако се съди по цитатите по-горе доста арогантно и грубо е споделял философските си възгледи за щастлив семеен живот. А аз исках да разбера дедето просто си философства чисто теоретично или наистина ги прилага с Центи (той на нея ил и тя на него) тия практики "като не иска ще происка", кво толкова го уплаших с въпроса си? Ама на! пак се покри смелото мъжуенце. Мършшша за пример, нали, бабке? :))
Колега, хрумвало ли ти е, че той нарочно я оставя на тази букаке оргия? За да може после да оближе всичко от муцунката ѝ! Ко не ве?! Истински алфа мъжкар!
Естествено, че тогава ще иска всичко да оближе! Езиче за охлюви лиги не го влече да пуска, но когато там са се празнили гаменчета лоши, охоооо, ще происка и още как! Нали деде?
Идва и я спасява... ама на другия ден. Държи я нежно за ръчица, попива сълзите, сополите и засъхналите секрети и нежно я разпитва колко ли ѝ е било тежко да поема, да поема. Така си е, колега: истински мъжжжшшшшкар е бабиния герой Алфиту :))
КаваУер!
Ал, знаеш ли кое ми е много любимо? Да отхапеш ябълка. Да гледам челюстта ти как се движи, как я издаваш напред, под дупето на ябълката, за да събереш стичащата се капка и как после засмукваш семенцата и, събирайки устни в средата като мачкаш носле. Усещаш, че те наблюдавам. И изваждаш езика си, за да излижеш ябълковата цепнатина, притваряш очи, отпускаш блажено скулите и челото, а аз примирам от желание да съм на нейното място. Ти се смееш. После отхапваш малка хапка и ми я изплюваш любовно в устата, прехвърляш ми я с език, избутвайки в устата ми залъка си. За да се занимавам, докато ме полагаш разкрачена и се смъкваш на колене, за да ми свалиш гащите. Има нещо, което обожавам. Един жест. Малък. Незначителен. Но аз избухвам от него. Това е, когато ми пригладиш бедрата, вдигнатите, леко и отпуснеш длани. Отпускаш външния ръб на ръката си, а пръстите се разперват и отварят розата, на чийто вкус се наслаждаваш. Ето това е. Малкото свойско погалване в гънките ингвинални. Отпускащото ти наставление, да се разкрия. А после идва онова с челюстта. Защото навинтваш език, подострено, и ми го навираш в дупчицата, от което полудявам. Повдигам се към лицето ти и те натискам надолу към лоното си. Но бързо се отпускам назад, учил си ме да не бързам и да не се свивам. Да оставям мускулите спокойни. Без коремна преса. Без вагинални тласъци към теб. Малките ми лабии са като тесте в ръцете на крупие и мога да дишам едвам едвам, под унищожителния ти език и онова засмукване на клита със сърбащия звук. Искам да крещя! Че не издържам повече! Че искам да ме нанижеш на кура си още сега, моментално. Да заплуваш срещу течението като гъвкава тлъста сьомга, блестящ от усилие и триумф и да изхвърлиш хайвера си в мен, плътно и мазно, дълбоко, само за да знам, че ще се отмия и ще се върна трепереща за още, а ти ще ме караш да върша неща против волята си. Ще ме караш да се срамувам от това как ме гледаш, че пишкам и провираш ръка под струята. Наведен над мен, пъхаш длан в дупката между бедрата ми и тоалетната седалка и ми нареждаш "Пикай" и пъхаш пръст в устата ми да ти го смуча, а с долната ръка загребваш всичко горещо и осолено , докато изпаренията на кисело и кетонни тела се издигат и аз умирам от срам. Ти ме вдигаш подмишниците и ме блъсваш над мивката и ме обладаваш вече грубо и животински, а аз мисля как не сме пуснали водата. И ме е срам. Но това не е всичко. Ти блъскаш яростно , аз крещя на спусъци, но спираш внезапно и развинтваш шлауха на душа. Искаш да застана като котка върху затворения капак на тоалетната. Искаш да съм на четири крака, а ти да ми завреш резбования край и да ме изпълваш с приятно хладка вода, знаейки че искам да умра. Не само това. Изкушаваш се да блъснеш струята на макс. Да ме наебеш с нея. Но въздържаш този порив. Аз скимтя с тънък глас за пощада, моля се, поне да ме оставиш сама след издевателството. Обещаваш ми. Но за наказание буташ още малко навътре маркучето и аз примирам от възбудата, която ме облива отвътре. Когато всичко свършва и аз съм едно предклизмично ранимо животно, ти ми отваряш долната челюст и спускаш плюнка в устата ми. Озверял си. Знам, че докато дойда при теб в спалнята, ще си извадил и шал за очите ми. Ще бъда с вързани ръце зад гърба, в които от време на време ще полагаш хуя си. Ще си ме метнал на купчина възглавници под корема, разкрачена и тръпнеща, с леко наранени лигавици на отворите, които ще обмажеш с крем от кокосово масло. Първо ще завъртиш грижовни пръсти на входа на вагината ми, а после ще завреш въртеливо и средния си пръст в ануса ми. Ще ми говориш мръсно. И ще ощипваш зърната ми, подмушвайки ръка под мен. А аз ще се обливам в любовен припадък щом те усетя на допир кожа до кожа, подпрян, или гальовен. Защото следващото е камшиче през слабините. Редуващо се с това да се качиш на леглото и да ми се търкаш по браздата между бузките, чакайки да те чекийвам , доколкото мога. Искаш да ме пречупиш. Да съм готова на всичко. Да ти дам волята си. Нали? Да произнеса " Моля те, еби ме" . И чак тогава ще ме заситиш с разкошния си кур и всичкото търпение на света да редуваш тласъци с изваждания отвън и галене преди новото плътно проникване до топките. Вероятно и след оргазмите си бих повтаряла шепнешком *моля моля молятенеспирай* . От инерцията на вълните, които още се разбиват в спазмено ехо. Аз съм твоята курва, с която можеш да правиш всичко. И ужасно страдам от това, че не ти предлагам нищо в замяна. Едно нищо. Мълчалива робиня, която е благодарна. Знам, че така те губя. Знам го. И не мога да спра да го искам още и още. Искам си шамарите и заплахите "Ако те видя да си чатиш с онея копеленца, ще ти скъсам устичката от ебане" . Защото знаеш, че дупе давам да бъде нетърговско, но лице?! Това си е страшна заплаха......:))))))))) Ф
Кой каза 2* 300?
С прехапано езиче ли четете или сериозни личица, а патенца?
Еееее, 2 * 300, кажи верно! ɱ, сигурно си на седмото небе от такъв небивал интерес към семплия ти разказ. Не на нас, на баба сФъ се благодари, тя ти организира сичко, ние само следвахме сфетлините на сфетофара :))
Ал, пресъхна ми устата да разказвам. Би ли ми изплюл малко кафе? Време е. :))))) .......е, добрееееее.....ще станаааааа ....аз ще ти го донеса, Господарю :)))). Ф
Ти кого баламосваш? Не към Ал, към ДТ ти беше фантазията, ти ли не се скъсваш да четеш оттатък за отвинтените душове?
Кво ли е по цял ден да фантазираш за идеалния любовник и да се налага да носиш памперс-гащи за възрастни, иначе течеш отдолу като чешма? Кво ли е никой да не може да те задоволи, защото никой реален мъж не може да се мери с въображаемия Атлас с кулата в Пиза вместо кур? Кво ли е да навършиш 50 и така и да не е дошъл Дъ Принс ъф дъ Сексоуленд, а от сексшоповете вече отказват да ти продават каквото и да било, защото почти си ги разорила да им връщаш вибраторите, които не изкарват дори до половината на гаранционния срок и си искаш парите обратно... Бабе, опитвам се да съм сериозен, но, не мога, не, не, не, не мога, избухвам в бурен смях :))
Не знам за вас, патета, но аз пия прекрасно кафенце :)
Колега, и аз избухнах в бурен смях и си изплюх кафето, а в същото време оттатък срамежливата маргаритка десето Алекс отговори, на принципа "думам ти дъще, сещай се снахо". Та ето го и мъдрото му прозрение (не се смейте): "Понякога ѝ носех сериозни книги, разбира се с разрешение на стария, защото тайно ми каза, че иска да кандидатства за асистентско място. Последното не ми говореше нищо, но си траех. Когато си смотаняк, най-добре е да си траеш." Та и тук: когато си смотаняк и си се насрал до ушите, най-добре е да си траеш.
Толкова е възбуждащо да ми говорите за Ал с други жени :))), там , с вас :))))
Даже даааажеееее :)))) сякаш ви ебем , лекинко, от две страни ....хмммм :))))
Ех, този иначе толкова притеснителен, скромен и нежен дедо Алекс, дали чете всичките слузливи полюции на бабата и му става зле само като си помисли какво го чака, ако бабата го набара? Щото едно е да си нечия несбъдната мокра фантазия, а съвсем друго да ѝ цъфнеш реално един разнебитен 70+ старец :))
Еее, пак се изложи с прилагателни до прилагателното. Пропусна да опишеш бабата. При 150 кила чиста пача с елементи на жилави сухожилия, не си отиват с един древен прежълтял костюмар с карамфилче на ревера и тъмен от пури език , придружаващи цианозни пръсти. Един вит, парафинова терапия, брат. В маста и.
Утре като цъфне ще излъже бабата, че е бил много зает: коли, апартаменти, Бубата тва, Центи онова... и за това нищо не ѝ писал. А той кво - гастролира пред умните, красиви и културни жени в Хрониките. Кефиш се, налЕ, бабе? Еми голем кеф са тва истинските мъшшшкари, ти докато си чешеш самотната катерица, истинския мъшшшшш в тва време забавлява фльорците :))
Патенце, патенце, Ал е мечта, дар от боговете, манна за женския род! Нека! Нека ги огрее женичките. Винаги това съм казвала- за вас да има!
Така, бабе, така, ти с малко се задоволяваш. Да го има Ал, да идва от време на време да ти каже добро утро, да те ободри с копи/пейст на някой от стандартните си комплименти колко ти се кефи ква си умна и културна и... стига ти толкова :))
Ся, холестеролчо, от мен да знаеш, иначе е Джеси Джей freedom is another word for nothing elsa to lose
* nothing left ! to lose
Въртях се насам-натам, пречех, хапнах малко горещо ягодово сладко, изгорих си небцето, вайках се, но нищо сериозно. Обичам ябълки и имам все още здрави зъби. Даже една глупост в младите ми години не развали един. Бях виждал келеши да отварят бирена бутилка на зъби, та и аз. Ама колко е права поговорката за стомната и ходенето за вода няколко пъти. Е, не знам на кой път, като се отплесна капачката, така хубаво ми раздра венеца, потече кръв, започнаха викове и неласкави оценки, отнасящи се до мен. Фей, гледам, че нашата кореспонденция се радва на голямо внимание, съдейки по броя на коментарите на „сивите“. Точно за такива се отнася изразът „серое быдло“.Душко, харесвам, когато съм седнал на стабилен стол или фотьойл, коленете леко разтворени и жена идва и опира разтворените си колене в ръба на стола или фотьойла, леко се накланя към мен, горната част се подпира на раменете ми, вече има опора, качва колене от двете страни на бедрата ми до самия край, сяда на коленете, обгръща врата ми с две ръце, притиска ги до гърдите си, вдишвам аромата на затоплено женско тяло, изплуват спомени, чувстваш нещо топло, нежно, уютно. Чувстваш се толкова омиротворен.И двамата го желаят,.горещената на вагината, аромата на секс, странното е ,че даже неудобствата на позата не е проблем.Къде,къде в по-странни ситуации се е случвало.Ал
Благодаря, Ал! :))) Целувам те. Направо разтеглих жила от прочита. :))) Ф
Твърде много ме глезиш, Ал, не заслужавам аз за цял втори път днес вниманието ти, нали вече ми каза добро утро, върви сега при женичките в Хрониките, тях да огряваш и сгряваш... ето това се очаква сега да каже бабата на своя мъшшшш мечта :))
Фейче, нищо не помня вече, Душко, ядохме ли пасти преди малко или не? Пихме ли пето кафе? Не знам за какъв хуй ми пишеш всичко това, аз мога само да ти подържа ръката, докато не ми изпукат артритните кости и да се посмея с теб на глупостите, които ти пише този въображаем Ал. Винаги съм бил смотан, и на дърти години не прави изключение. Имал съм винаги склонност да се излагам навсякъде. Леле, аз ли съм го писал това? Не знам, не помня. Виж преди малко какво се сетих да впечатлявам останалите момичета оттатък. Чакай да ти го копна. "Момичетата бяха двете странични редици чинове Аз, като виден загубеняк, се спотайвах на последния чин. Някой път даже с чантата си, носех и сакчето с кимоното ми. Харесвах я и един път някак неформално, когато беше дошла до моята „пещера“ в дъното на редицата, се заговорихме за химия." Това го помня, все едно беше вчера. Кажи ми ти Душко, нямаш ли някой спомена от първи клас, как се дърпате с другарчето от втория чин? Прилупва ми сърцето вече, Фейче и си мисля, че Центи иска да ме умори с кафета, понеже все ми повтаря, че това ми е второто , а аз имам чувството че пия десето. За какво ме наказва тая лоша жена , не разбирам. Винаги съм бил толкова мил, смотан и стеснителен. Твой Ал
Преди малко нахлуха Буба и мъжът до нея. Не случайно има роман на Богомил Райнов „Тайфуни с нежни имена“. От онзи човек са накупили ягоди, череши, домати, краставици, малини. Той питал за мен, защото преди време нещо се беше взел насериозно и внимателно му обясних, че повечето хора, които купуват от него, не го правят по финансови причини, защото неговата продукция е доста по-скъпа, а защото е качествена. Той предлага, те плащат и вземат, така че да се държи подобаващо, те не са тези, с които ежедневно комуникира. Аз обяснявам внимателно, но е възможно с малко по-твърд глас. Та след това започна да ме нарича „чичо Алекс“. Когато отиде Буба, пита защо не съм отишъл и т.н. Душко, ама липсват ми твоите познания по хиропрактика, че така са ми се схванали раменете, онези мускули от под ухото до края на раменете. Виж какъв егоист съм- търся те за помощ. Може пък да е отзвук от миналото, когато, като изключим колегата джудист, все колежки са ми оказвали помощ. Ал
Алчо, а не искаш ли бабата да ти го подържи? Вече доста добре се познавате с нея?
"Ейчш, продавача, нещо май си се взел насериозно, ти знаеш ли, че ти плащаме петорно по-скъпо не защото можем да си го позволим, а защото ти е качествена продукцията, разбра ли ме, быдло серое?" И оня така се впечатлил от тази колкото безсмислена толкова и авторитетна реч, че от тогава няма търпение да се вижда с деде Ал за още такива мощни нравоучения... Абе деде, на кой ги разправяш тия смехории? :))
"Чичо Алекс"... неееееее, не могааааааа. Ако умра от смях да знаете да търсите чичо си Алекс, той ще е виновен :))
Абе бабата кво така замлъкна изведнъж? Да не получи инфаркт от толкоз кеф наведнъж?
Не може сега, пръстите ѝ са другаде. Представи си го редом с артритните пръсти на дедо Ал и няма начесване тая катерица!От кеф се напика и пак ще пуска ново пране днес.
И двамата с бабата са големи фантазьори. Бабата я гледат в очите асистенти, доценти и професори, а тя с леко повдигане на лява вежда им подсказва, че стъпват на хлъзгав лед и трябва да фнимават. А тъпоъгълника още от соц време изпъква на разни дето се взимат много насериозно и ги поставя на мястото им. Вероятно и двамата имат комплекс за малоценност, иначе защо да си измислят някви смехурийски подвизи колко са важни? пдзв
Те и с нас пробват същите похвати, но вместо да ги вземем насериозно, ще цитирам пак дедото, предизвикват "холеричен смях".
Патенцата ми малоценнички, значи глупавко ви е, а, сред масите няма интересни случици, а, все едно и също,нали, еднаквичките ми :))
Ал, аморе, ще ти пиша маАлко по - късно. Ф
Фей, като правило не чета коментари, които не са от теб. Лесно разпознаваеми са по лумпено-дегенератската лексика, но понякога има страхотни попадения. Такъв водевил, някаква гротескна компилация от селска лумпенизация, жалки напъни за оригиналничене, но произходът и възпитанието не се постигат с развитие за един ден или едно поколение, при това развитие в подходяща среда. Под каквато и форма да мимикрират, вонята ги издава. Фей, целувам те. Ал
Деде, как да няма попадения, твоите цитираните са всички между тях - няма никъде подобна еманация на глупостта и анти-логиката и по ефекта на Дънинг-Крюгер, съчетана с някакво нереално самочувствие и задоволство от еднотипните глупости, които пишеш на килограм (като в завода за грамофонни те плочи...) и цитати копи-пейст от соц. мрежи като тийнейджърите. Инфантилност ли е, старческо малоумие ли е, науката мълчи.
Някой по-горе се е опитал да наподоби арогантно-лумпенския стил на изразяване на дедето. Да, донякъде му се е получило, но е забравил най-важното: деде никога, абсолютно никога не слага запетайките правилно. Дори от това да му зависи живота, той като правило поне една ще обърка. А тук всички запетайки са както трябва... извод: това не го е писал деде Ал, това е ефтина имитАлция
Деде, я използвай малко по-твърд глас, да се чуе тука думата на чичо Алекс :))
Ал, отговори моля те на моите сладки патенца, че от вчера възбудено тропкат тук с човчици и не мирясват - наистина ли си толкова строг и с твърдия си глас си възпитал Центито, че ако не иска ще происка? Ф.
Деде хитро излиза от положение с игнориране, демек аз не си препрочитам глупостите, които сам съм писал някъде, аз винаги пиша нови. Е нови, нови, колко да са нови? Върти, суче и от закостенелите си разбирания, не може да излезе. Тук-там се присеща за някой шамар, който изял навремето и вземе се окопити за пет минути, но после пак се обажда гамена у него и го пише ей такива, каквито ги пише оттатък, където уж някой му бил поставил цензура да си изразява разбиранията. Има смелост на полско мишле да си застане зад думите. Когато нещо не му изнася, просто се покрива или обяснява колко е вечно неразбран и жертва на обстоятелствата, а той е толкова "културен, внимателен и добър" с жените.
Ал, аморе, сигурна съм, че не се нуждаем от думи. Разбираш защо правя това или онова и надявам се, много се смееш. Патенцата хареса насилийце, миличките, влизат в мрежа за пеперудки. Целувам те. После ще те масажирам. Ф , мой си
Баба, как така твой? Не е твой дедето, на женичките в Хрониките е, а ти търпеливо го чакаш тук да намери време и за теб и поне за малко да те освободи от свободата ти :))
Темата беше, че (според деде Алекс) да правиш секс със собствена жена не е изнасилване, ако в началото не иска, ще "происка" и аз за трети или четвърти път най-любезно, без нито една лумпенско-деградентска, нито пък еврогейско-либерална дума го питам: прилагал ли е той на Центиту или тя на него тази техника от сексуално-възпитателен характер? Какво сложно, неприятно, неприлично или непонятно има в този въпрос, да не би да го карам да коментира уравнението на Шрьодингер, та така се е спекъл? :))
Ал! Ал ал аллллл ......:) алченцейййййй Ф
Ал, аморе. Гледам нощното небе, проблясващите високи самолети, облаците как се носят, леки и прозирни. Слушам кучета лаещи от съседски улици, пианистката ни от блока отзад и гостите и на терасата им, пият и ядат. Лежа си в хавлията, лека от владеенето на тялото и тежка от приятна мускулна умора. Лежа си и ти пиша. За да те отпусна. Да те помасажирам. Казваш, че е натегнато положението. Виж, бих искала да знаеш, че приемам телесното докосване много сериозно. Никога не пипам просто така, знаеш. Сканирала съм емоции, разположение на духа, взела съм разрешение :), защото моето пипане отнема мисли и внушава други. Правя обмен. Все едно съм филтър и се прекарват всичките ти грижи. А се връщат вярата, надеждата и любовта. Започвам от седналото ти положение. Както си завършил пицата си и още седим край масата, другите се хилат и подбутват, но те не ни интересуват. Ще погледат, ще се кудошат, па ще се забавляват и без нас. Идват до теб, навеждам се подпряна на бедрата си и се втренчвам от близо. Виждам как се обостряш сякаш готов за битка. Рефлекс. Отваряш крака и сядам на едното ти коляно, извъртяна към теб. Започвам от челото. Плъзвам пръсти от средста към слепоочията. Повтарям движението, леко слизайки надолу. Заобикалям красивите ти очи и ти притискам синусите около носа, издигсм се нагоре точно под веждата и завивам от слепоочието право надолу по шията чак до ключицата. Ти се възбуждаш от близостта ми, но наслагвам над теб нещо по- силно и по- тежко, усеща се като налягане , което те отпуска и прави мек и отпуснат. Вдишваш чисто и дълбоко с освободени кухини, а аз едвам се сдържам да не изям устните ти. Бих олизала послевкуса на пицата ти и бих всмукала езика ти, навит като руло, пп който да плъзвам устни и да те смуча. Масажирам с два пръста , разтворени на вилка около устата ти, изтеглено чак до ухото. Ограждам с изометрични линии водоравните срезове на шията ти. Компанията са поглеждали, пускат бъзици, но вече сме безинтересни , а и ние не ги чуваме. Ти си труден клиент. Плъзваш ми ръка по краката и набирайки полата ми се докопваш до бикината. Нахален си. Нали уж работя нещо. За наказание ти скъсвам деколтето с едно рязко движение и заигравам език по зърното ти. Отмяташ глава назад, а момчетата дюдюкат и се пипат по чаталите. Вдигнал си пръста си с мойта мъзга и им показваш среден. Накланяш го в разни ъгли, за да видят, че лъщи. Но аз, казахме, съм сериозна. Ставам. Минавам зад гърба ти и изтеглям обиколка на главата ти от веждите назад. Кротваш на мига. Все едно съм ти отворила кутията мозъчнс и оттам е излетяла парата. Сресвам те с пръсти. Над ушите към тила. Всичката ти информация влиза в ръцете ми. Чета те. Виждам ядовете от днес. Стари страхове, примесени с гняв. Колкото повече те чета, толкова повече ти се отпусксш безволев и безсилен. Хващам над ключичните мускулни седловини и започвам да ги размесвам . Бавно. С увеличаващ натиск. Произвежда се огромна енергия от застоялите сили, които сега биват отключени и ако не ги насоча правилно, ще ти удавят главата в мощта си. Затова им правя трасе надолу по гръбнака. Изтиквам калта и вдлъбвам идеално корито за потеклата буйна енергия. Разширявам напояваната площ като изгребвам радиални ветрила към плешките. Чск повдигам лопатките ти и аверите те виждат като кукла, чиито тежки рамене биват повдигани и размествани като наръч изпрани дрехи. Сгъвам те. Изглаждсм. Лицето ти е отпуснато като в транс , може чат пат да пробягва болка, защото влизам през кожата ти, директно вътре и освобождавам възли от травми, а черното им плазмично вещество изтича навън недоволно. В природата няма празно. Трябва да отдам пълнеж нов, от мен. Или , по - правилното, да заговоря на клетките ти на техния език, да изпратя чрез ръцете си послание , което да изглежда сяксш е от твоя си мозък , команда, чрез която изниква спомена за еталона,когато си цял и здрав и силен. И клетките ти казват О, да, помня това, знам го, мерси че ме събуди, бях задрямала, нали ?. Изграждаш се мигновено. Отвън не личи. Другите пият и ядат. Ти започваш да светиш. Леко. За онези , които имат очи да виждат. Като циганките. Но да не се разсейвам. Сега режа слайсове от косите мускули на гърба, а ти вече вриш от мощния прилив. Краката ти тръпнат. Главата ти е замаяна. Исксш да отвориш очи, но не можеш. Не можеш да се контролираш. Аз усещам какво става. Не искам дс се плашиш. Ако не ми дадеш правото, не мога да те пипам. Затова те прегръщсм с ръце сключени пред корема ти. Стисвам те здраво, залепяйки цици между плешките ти. С чело към гръбнака ти. Връщам ти доверието. Показвам ти светлината. Аз съм в Любовта. Давам ти я. Виж. Усети. Всички млъкват постепенно. Светенето ни се усилва. Обхваща ги. Любовта не е ограничима. Заедно сме като ретланслатор плюс антени. Необяснима радост и лекота обхващат всички на масата ни. Сякаш са деца. И сякаш всички техни грижи изведнъж изглеждат смешно малки. Решими. Прошка ги залива чак до сълзи. Искат да звъннат и да се извинят. Те. Първи. Но, Ал, ние с теб, знаем силата си, но знаем и още нещо важно. Аз правя това. Развалям купона и омагьосвам. Но ти се захилваш, силен. Всемогъщ. По- буден от всякога. Казваш им, зсщото си грижовен Татко , казваш "Момчета, отивам да еба. Пийте още по едно голямо от мен, че кака ви е голяма работа с ръцете." И даваш картата си на мъжа отдясно, по стар ваш обичай. Ако той беше малко нещо счетоводител, щрше да си милионер досега. Такаааа. Сегс ти ставаш, стисваш ме в ръката си и ме повеждаш към стаята. Аз съм едно балонче , летящо до теб. Ти- самият Александър Велики. Не помня как стигаме. Не помня събличането. Знам, че си по очи на леглото, аз седя на дупето ти, гола , защото искаш още от същото по гръбнска. Но този път събираш всичката изригваща мощ в хуя си , изравяш матрака направо и ей сега ще ме залепиш на чаршафа под себе си. Ще сплетем пръсти,длан в длан, ще заключим очи един в друг и ще ме понесеш на хуя си в див галоп. Бях нежна. Но ще се превърна в дива харпия. Виждам, че вече се подготвяш за битката и пълниш очите с динамит. Аверите ще се приберат. Ще ударят по една злобарка. Ще заспят. И пак ще се събудят от виковете ми. Не случайно си им командир. Възхищават ти се, затова слушкат. *** Ф
Бабе, не знам дали си гледала "Жесток романс" на Елдар Рязанов, екранизация е на прекрасна пиеса на Островски "Без зестра". Страхотна пиеса, а също така страхотен филм, истински, потресаващо реален. Ако не си го гледала - препоръчвам ти го, но така или иначе доста баналната ти фантазия за секса с "командира" (хахаха, плужекът Алекс ли си го представяш като командир? Боже, колко си глупава Едит) е едно към едно с финала на Жесток романс. Тя бяга от скучния чиновник, за когото на практика насила е омъжена, бяга с богатия, атрактивен, неотразим и направо невероятен мъж - дворянина Паратов. Цялата компания плуват с кораб по реката, песни, лудост, тя най-сетне получава любовта, за която цял живот си е мечтала, "Мохнатый шмель - на душистый хмель, цапля серая - в камыши, а цыганская дочь - за любимым в ночь, по родству бродяжьей души" - точно от този филм е тази песен. И точно както си го описала, накрая "командирът" се провиква щастливо: "Пичови, хапвайте и пийвайте, аз отивам да еба" и отива да наебе мечтателката. Но ключовата сцена е на другата сутрин, когато Паратов обяснява на измаменото камилче, че добре са се позабавлявали, но е това бил само миг на моментно увлечение, мигът отлита и сега трябва да се върнем в жестоката реалност. И чак тогава камилчето разбира какъв жалък мухльо е този иначе толкова мъжествен мъшшшшш. Тук е само въпросната финална сцена (дано разбираш руски защото автоматичните субтитри на български са кошмарно зле): https://www.youtube.com/watch?v=6kFpqqcIi48. О, да - в сцената има и скъпа пура, каква ирония :))
Ще се опитам колкото мога да ти преведа за какво си говорят. Мухльото: "Лариса Дмитриевна, ще трябва да се приберете вкъщи". Камилчето: "Не, няма да го направя". Мухльото: "Но и тук не можете да останете". Камилчето: "Чакайте, кажете ми: не съм ли вече Ваша жена?". Мухльото се опитва да се измъкне от ситуацията, не е сега момента за този разговор, но камилчето настоява да получи отговор. Камилчето: "Та нали Вие сам ми казахте - зарежи всичко, твой съм! И аз Ви повярвах". Мухльото: "Добре, ще Ви обясня. Чуйте ме, допускате ли, че човек, окован за ръцете и краката с вериги е възможно така да се поддаде на емоцията, че да забрави за всичко на света? Да забрави за нещастния си живот? Да забрави за веригите, с които е окован? Но след това... след това да го споходи прозрение и хладният разум да му напомни, че тези вериги не могат да бъдат разкъсани". Камилчето: "Вие сте женен?". Мухльото: "Не". Камилчето: "Тогава нищо друго не може да ни попречи, готова съм да понеса всичко". Мухльото: "Сгоден съм, това са веригите, с които съм окован до края на живота си". Камилчето: "Но защо не ми го казахте по-рано? Защо? Това е толкова нечестно!". Мухльото: "Виждах само Вас и не можех да мисля за нищо друго! Повярвайте ми, Лариса, не Ви лъжа"...
Добро утро, Ал! Взех кафе и хоп- нах в леглото. Изгревът ми даде аванс, събуди ме секунда преди да пламне. Ал, за масажът ти по- горе :))), искам да ти благодаря, че го пожела, защото прекарах прелестни минути, докато го пишех/изживявах. И може да съм допуснала концептуални грешки, освен техническите правописни, но не винаги управлявам това, което ми се прожектира. *** Мернах, че някой сън не е спал да се смести в диалога. Но не чета, когато съм прясна и чиста. Закачам се по други причини и в други настроения :). Искам да се мушна в леглото при теб. Ф
Ал, иска ми се още нещо да ти разкажа от току що. От това как загърбих изгрева над Стара планина и отидох в южната холо-кухня. Разтворих широко прозорци и балконска врата, за да влезе сладкия хлад от липата долу. Включих кафе машината. И докато чаках да загрее се огледах как изгревът ме е последвал. Избухнал е отново. При мен. Навсякъде е. Изстрелян към прозорците на съседни блокове през булеварда , е рикоширал и оцветил южната стая на ленти. Аз. Моя проекция на стената до хладилника. Друга моя сянка през стъклото на холската врата се е пръкнала отвъд, в коридора. Смях се вътрешно. На изображението нагледно как един и същи изгрев роди паралелни светове. Кой може да каже дали онези мои аватари не биха проживяли в друга реалия, двуизмерни сенки със собствени действия и решения. Кой може да каже какво е предвидено за,днес, а става друго? Чуваме ли зовът на правилното? Или няма правилно, а само навременно? Следствията са различни, малко или много, но нямат съдник, защото колелото се върти не по нежелание, а по прости физични закони. Проекциите ми , Ал. Бяха разкошни. Сред огъня около тях. Завиждах им. Сякаш имат нещо, което нямам. Но дали тогава всичко не си е у мен, скрито вътре? :)))) Запуши ми устата :)))) Ф
Еййй, подлудих батя ти, че още не си ми писал...Ф
Добро утро, Фей.Радвам се на твоите нощни и сутрешни наблюдения на слънцето. В казармата толкова пъти съм гледал изгрева през всички сезони. Като малък, когато нашите ме водеха на ски през зимата, бях голям скиор, ама беше зор да ме събудят рано.Стегнатият, чист и искрящ сняг, като нафталинени кристалчета, беше наистина красив, но тогава не ми беше до красота, а до студа.Като пораснах, съм посрещал изгрева много пъти. Даже беше модерно да тичаш по плажа, там където малките нощни вълнички пръскат брега и пясъкът е по-плътен, докато вдишваш йодните пари. Дали има нещо вярно в ползата от това – нямам представа. Понякога с Центи излизахме рано сутрин. Просто джапахме в по-хладната вода, а аз се перчех, като правех лицеви опори с крака, качени на стълбичката на спасителната кула, и я карах да ми брои повторенията. Та веднъж, задъхан и зачервен като сварен рак, чувам освен гласа на съпругата ми и едно гърлено „браво“ с немски акцент. Егати резила! Нямаше накъде повече да се изчервя, пък и вече бях изгорял от слънцето. Като малък леглото ми в тогавашния ж.к. „Ленин“ беше разположено така, че прозорецът стоеше точно срещу очите ми. Голям, широко отворен. А тогава небето над София беше чисто и обсипано със звезди. Гледаш ги, а те сякаш се приближават към теб. Направо зашеметяващо. Даже не ти се спи. Фантазираш как стъпваш на чужда планета, как срещаш непознати същества. Понякога във фантазиите ти са гостоприемни, друг път, пък зли. Как се сражаваш с тях, как ги побеждаваш. Детски фантазии.Глупости на търкалета.Както години по-късно центи казваше-начете се. Понякога виждаш падащи звезди , най-вероятно Персеидите, знам ли. Навън е тихо, само ромоленето на водата от градинската чешмичка до блока те приспива.Прекрасно беше и небето на международната студентска бригада в Бакьово. Планина, кристално чист въздух, над лагера полегат склон и тук-там купи сено. А ти се гушкаш с латвийското момиче, като предвидливо си взел едно от одеялата. Пълно е със светулки, а тя им се радва. Хладно е, но двамата се опитвате да се загърнете с краищата на одеялото. Стараеш се да я предпазиш от застудяващия планински въздух и докато дърпаш одеялото, без да искаш я удряш по гърдата. Тя се смее, а ти се извиняваш за причинената болка. Докато се смее, хваща ръката ти и я пъхва под блузката си. Кожата ѝ е нежна и топла, ама ръката от въртенето на кирката е като цървул. Егати целувката! Направо оставаш без дъх. Вече не ти е нито до звезди, нито до светулки. Целият си станал на дърво и в главата ти остава само една мисъл – кога и как.Абе, минали работи.Преди време се срещнах с един човек. Нито той ме позна, нито аз него. Просто бяхме на разговор в една фирма. Не знам как, докато пиехме кафе, се заприказвахме и от дума на дума стигнахме до периода на следването, специалността, факултета и бригадите. Някой от нас спомена Бакьово и като се отвориха спомените за палатките, копането и чуждестранните момичета..Тогава бяхме три бригади. Една в Батулия, където имаха покрив над главите си и основно спяха в училището. Когато преди десетина години минах оттам, то тънеше в демократична разруха и запустение, а беше сериозна сграда. Третата бригада беше в Огоя - най-далечната. И те бяха настанени в училището и по къщите, но там училището вече го няма. Демокрацията го е отвяла. Радвах се на склоновете, които бригадите бяхме засадили с борчета. По-точно ние копаехме терасите, а други ги садяха. Сега май тук-там ги секат. Нека секат. Нека после се свлече склонът. Ще е забавно.Душицо, бива ли така? Започнахме от един изгрев и слънцето, а виж докъде стигнахме. Иначе в казармата колко пъти и и на занятия, и на лагер съм гледал изгрева.Отивам да закусвам, че кафето го изпих. Май ще има и второ. Може да съм емоционално дърво, както веднъж ме определи една позната, но пък помня. Прегръщам те. Колкото и банално да звучи, едно сутрешно потупване по хубавото ти дупе, с уважение, а не просташки. Ал
Алилуя! Сега вече мога да чета спокойно. Щастливо лято, Ал! Почваме :)))) Ф
Асоциация с 21 .06 ли правиш. Ал-л-л-л
Да, с астрон лято ме поздравиха, та така разпростр новината и аз. :) Друго си е да знаеш, че слънцето те е повикало на игра :))) Ф
И моето домашно слънце ме повика, да помагам, но като видя ентусиазма ми се отказа.Вчера Буба стовари касетка пълна с кутии ягоди, отделно домати ,череши и тактично се метна с момчето и изчезна.Сега от сутринта Центи се бори с тях .Буба гледа по разни сайтове как хората правят сладка и домашни компоти,а тя не може яйце да свари.Ако прави кекс и й вземеш таблета или лаптопа не знае колко яйца да сложи, но съвети дава.Тя е на принципа ,колкото повече по-добре, ако пише пет яйца,сложи седем, ако пише един шоколад ,сложи два, същото се отнася за орехи, стафиди ,масло и т-н., а на всичкото отгоре не ги и яде.Ал
Към :)), дзнл, вгз, рх, ловер, последния да затвори вратата: Благодаря за препратката! Поласкана съм, че си направил тая асоциация целия този труд. Винаги са ме учудвали тия диалози на Вие :))) и някак стигнах до извод, че те поддържат нивото на добрите стари порядки. Без тях, виждаме :). Офиц писма с For fucks sake ....:))). Виж, момче, за разлика от теб и идеята за отплаване към залеза в щастие и хармония, ние с Ал не робуваме на този шаблон. Ох, пак шаблон ми се изплъзна. Миг. Правилно каза. Всичко е миг. После аз ставам жаба, а той принцеса , или просто правим грешни избори, или идва астероид, или бог знае. Миг, който сме уловили и разтягаме, това правим. В този миг сме сами. Нямаш същото времеизмерване, нямаш същите сетива, нямаш нашия език. Може да изглеждаме като заспали на светофар. Може. Но нали това ви повтарям- да не търсиш своето, на всичко да вярваш, всичко да прощаваш.....Спомни ли си? Ф
Ал, а тук батя ти слиза да ми купи фреш, да се освежавам. Мине ,не мине , иде да ме нагледа. Чадърът добре ли е? Имам ли нужда от нещо? Не каза как ти е sternocleidomastoideus, отмина ли след масажа? :)))) Ал, нищо няма да остане от мен! Капя. Тека. Превръщам се в восъка по масата от забравена на слънцето свещ. Косата ми тъкмо изсъхна от миенето и сега пак е мокра от възглавницата.....изчеззззваммммм кап каппппп Ф
Добавка: Да се изправи Мъжкият мъжки и да каже пред другарите си : "Авери, останете със здраве. Отивам да напудря носа на дамата"? Нали :)))? Подигравателно префърцунено като за карибския пират Джонката. Виж, ако са яли и пили другарите, в бой и в запой, тогава уважителното "да еба" е задача, която ще бъде изпълнена достойно и с чест. Ф
Ще ми пишеш. Интересно ми е .Действай новобранка, не се отпускай.Твой Ал .Алекс
Бабе, меко казано е комично хем да си толкова глупава и нелечимо кривогледа, хем да си въобразяваш, че си едва ли не нещо средно между Клеопатра и Касандра. Съвсем друга ми беше мисълта: няма как путьо Алекс да е Командир, дребен началник по второ направление, благодарение на връзки и натягане - вероятно да. Командир? Моля, те, какъв командир може да този мазен плужек? Това дори не е смешно - нелепо е! Трябва да има за какво да те уважават другарите ти за да си им командир, а задръстения шушляк Алекс може да предизвика единствено смях и презрение с всяко нещо, което прави и/или казва. Обаче се замислих се с кого ли да ти го сравня и се присетих за героя на Никита Михалков. Ето това е да, едно към едно. Дворянина средна ръка Паратов: уж бляскав, интересен, впечатляващ, гледаш го мъшшшш та дрънка. Но всъщност е най-обикновен мерзавец: дребнав, завистлив, егоистичен, подъл, страхлив, кръгла нула. Доставих си удоволствието да си припомня готини моменти от филма, героите, песните, доста любопитни подробности. Естествено не съм забравил, че ти си живееш в твоя си измислен свят и за теб няма никакво значение какъв е истинския Алекс: насилник, мизерник, отчайващо глупав и с емоционалността на пън. Но филмът си заслужава, дори само защото измаменото камилче Лариса Огудалова все едно ти е одрала кожата :))
(забравих да обясня за "Вие"-то, действието в оригиналната пиеса се развива в края на 19-ти век, тогава всички са си говорили на "Вие", дори деца с родители)
Е, как да не може, сивий? Може си всичко. Ето че ти си баш това- хем се правиш на начетено изразяващ се, хем си прост и ограничен в разсъжденията. Хем минаваш за естетически съдник, а пък мерилото ти идва от лични комплекси и неудачи. Значи можееее, цицко мозе, дет се казва. Даже ти обърнах лично внимание! Значи е Нова година! Великден! Чудеса стават, патенце, ще събереш за прилична пура, не бой се!
Ал, пиша ти и трия. Някак толкова са бледи думите, че не предават каквото искам. Пия кафе. Ехтиш в мен. Трудно се издържа на щастието. Като те разхвърчи, иди се събирай :)))). Ф
Много си смешна, бе бабе. И да не беше ми отговорила кво? Аз нали се накефих да си припомня готиния филм, нали си доставих приятното удоволствие да си те представя прелъстена и изоставена? Какво можеш да направиш да си помисля, че тази картина не е много реалистична? Хахахаха, нищо не можеш да направиш, само става още по-забавно. И как ще ме убедиш, че твоята абсурдна фантазия за "командир" Алекс е по-реална от моята представа за преебаното камилче? Пробвай се, ще ме изкефи допълнително, ако успея да те накарам да се постараеш, но съм много скептичен, че ще постигнеш нещо повече от бурен смях и - в най-добрия случай - одобрително потупване по главичката за старанието. Пробвай се, да, няма лошо, а аз отвреме-навреме ще ти показвам къде ти издиша логиката, а къде съвсем си прекалила с розафките бонбонки, сеш'се :))
("снисходително", това е думата, която търсех. Не одобрително, а снисходително ще е потупването по главичката, ако успееш да си го заработиш, разбира се)
Дедо Ал ставал принцеса? Тук добре си го "видяла". Че той не е спрял да се държи като примадона! То не са женски капризи, то не са усуквания. Нещо все го напъва отвътре да се направи на мъж, ама и там е нещо като "смешен плач".
Привет, Ал! Затихва денят и някак ми се струва, че те усещам неспокоен, не сме си писали достатъчно днес. Нямаш сводка как съм, какво се случва :))). А богатата ти фантазия би могла да подхрани всякакви нежелани сюжети :). Тиха и мирна неделя е. Някъде правите мармалади. А ний кротко си работим по предстоящите задачи. Толкова тихо и кротко е, че единственият забележителен фън беше, че окъпах кучето. Това, за повечето кучкари, е символ на жестока борба и разправии, придружени със сръдни и вой. Но мойта дружка я възпитах още като малка, че е приятно под душа, да ми се довери и приключваме за нула време. Тъй че, щом се прибрахме от подлипието, хубавичко я сресах, съблякох роклята, сутиена, оставих си миниатюрните прашки,че да не изглежда процеса перверзен и почнах кандърмите, за да се надигне от леглото. От този момент нататък имах пълното съдействие на батя ти. Като наблюдател. Както съм си с тенче, чисто ново от сутринта, пък трениранка редовно и сега да видиш колко добре подкрепяше батя ти касата на вратата да не падне. Влиза си ми дружката послушно в душ кабината, завърта се с позната маневра към мен и почвам аз едно ала голо-дупешко клекни, стани, клекни, протегни се до задните лапи, па шампониране, па разпенване с енергични разтривки. Че тая лентичка отдавна е влязла някъде, ясно, че циците ми се обтриват в мократа козинка и полепват златни туфи мъх, досещаш се. Че при цялото мероприятие усещам как ме дразни по кожата на гърба онова присъствие ,обръщам се рязко, а батя ти "Ааа, чакам да помогна, да ти подам нещо ако трябва" , се сконфузва виновно. Като му изплакнах на животинката и изцедих, колкото мога, пускам го по хавлиената пътечка навън, а стопанина го посреща и му удря една връхна хавлиена разтривка. Готово, демек. Включил се е и той. С полезност. Не е като да ме е зяпал как се гъзорча над кучето, че ми лепнат цици и бедра от косми и пяна, че гърча коремче ту право, ту свито и от цялата занимавка се виждат само наскрипецен гръб, и под него едно междубузно въженце се разкроява на две над паласкови разклонения. ***Тук прекъснах за двайсминутна кихавица. И като не постъпих далновидно, накрая запрах и прашките :)))) Ами, плюнах уретрално! Ще кажеш А У, гимнастиките на Кегел. Не, бре. Тва като ти дойде двойна и тройна кихавка сляти и веднага след тях, пак канонада , все по- интензивна, то тоя мехур накрая се стяга на стафида от зор и все някой надолу по 5 санта пътя , предава фронта. Това ми докара веднагически една фантазия. Понеже ти е известно, че аз имам подвижни малки душчета и в двете сервизни стаи, та веднага пущам да умия чорката. Без ръце. Само превъртам струята назад- напред, на странични диагонали като връзки на маратонка, така хубавичко се облея без ръце, че после само попивам леко с тоалетна хартия и това е. Ся, ако искаш да съм откровена, хартията може да залепва. Тук таме да остават едни бели гниди и аз съвсем ама съвсем напричем да взема да се облещя някому така! Ужас! Затуй се е случвало само леко да потупам с вътрешното на домашната роба и така си се ветрея после. Даже не личи като ме гледаш. Това значи, че ако рача да изляза по лад да хвърля боклука и ти ми изскочиш иззад блока и кажеш "Бау!" , аз няма да ти създам релефни недоумения като що ти се рони в шепката. Охххх :))). Да се върнем на фантазията. Иска ми се да ти застана удобно, върху маса , примерно, че да си седнеш срещу разкрачените ми крака и най - сериозно да се заемеш със задачките да ми разтвориш лабийките, да огледаш кое къде е, да определиш кое от всички дупки е отвора на уретрата и да ми напъхаш в нея връхчето на клечка за уши например. Не трябва да вкарваш бактерии, затова ще си топнеш фитилчето в сребърна вода, например. Като се замисля, може и в реванол. Тогава ще си ептен лекар същински. Значи ще ми обършеш кожичката около уретрения вход за дезинфекция, ще си с ръкавици, а после ще ми набуташ в нея клечката за уши,докато се гърча в мъчителни болки от възбуда. Ти ще се гавриш с това вътре- вън и гъделче със засукване по дупчицата, а аз ще се старая всячески да не те начишкам. Просто си нямаш идея колко интересна игра би било, камо ли ако ме затрудниш и с няксква вибрираща играчка, да ме тормози допълнително в ритмични конвулсии. Та, значи, измъчваш ми ти уретрата с ловки прониквания на сантим макс. Гърча се аз, присвивам си едното око само като пират, щото нали си ми завтъкнал виброяйце вагинално и ти чакаш момента, в който ще се изложа. Чакаш да видиш колко високо ще ми подскочи плювката гейзерна или само ще се спусне напред от вулвата и надолу към пода, или ще се проточи мързеливо през на виброяйцето стърчащия панел за управление , та към скрият отдолу анус. Ако победя, ако успея да задържам през всичката инквизиция, искам за награда да ми сложиш ледче на измъченото уретерче и като спре да прави лимонени муцки на протест, да го изшамариш ляво дясно ляво! :)))))) Направи го и ще видим дали ще се случи нещо интересно. Охххх , Ал, Ал, виж как съм грижовна към теб. Четох, че това било признак дали мъж ви обича или не. Не комплиментите. Не почерпките и срещите. А протекцията. Ставала несъзнателно. Искал да знае къде си. Добре ли си. С кого. Да те пази. Та, и аз сега , да си кажа , да си спокоен. Вкъщи съм. Отлично съм. :)))) Ф
Фейри ,скъпа, не му обръщай внимание и той е като коте ,което иска да бъде погалено.Най -вероятно един ,но се представя под много лица ,но всичките еднакви,като вадени под индиго.Много ми заприлича на едно шофьорче в казармата, разказвал съм ти за него ,все се въртеше около офицерите да го забележат, нещо дребно да свърши и евентуално да му дадат отпуск.Нищо чудно и някои дребни войнишки нарушения да донасяше.Бяхме голям казармен район, няколко поделения включително и КЕЧ, които строяха нов корпус.Та той беше шофьор на един автобус,с който се возеха децата на офицерите до градчето и обратно -три пъти на ден.Край района имаше 5-6 блокчета за старшините и офицерите ,които не са от тези ,които живеят в близките населени места.Сутрин децата ги караме до градчето, някои до детската градина ,други до училището,две- три жени едни учителки или работещи нещо в администрацията.Рейсчето не може да напуска поделението без старши.Той отговаря за всичко, а шофьора е е просто зад-кормилно устройство.Та стигаме до градчето, свалям малчуганите, големите момичета ме удостояват с високомерен поглед когато им подавам ръка, момчетата се правят на мъже.За дребосъка ми помага една млада жена ,дъщеря на един от старшите офицери-дали беше зам директорка, дали учителка не си спомням много ясно.Малко по -голяма от мен, добре облечена ,мила , внимателна и понякога вместо да седя отпред до досадника,сядах до нея ,но от другата страна на пътеката между седалките.Най-обикновени разговори, тя помага или по точно ,аз й помагам да сваляме децата.Вярно първо на нея подавах ръка ,за да слезе. Настана зима ,сняг, пързаля се ,държа под контрол подмазвача ,за да не стане някоя беля ,слизам от автобусчето ,а аз със хубави кожени ръкавици изпратени от маман, свалям ръкавица ,подавам ръка на младата жена ,тя още повече се притеснява.,а когато тръгваме обратно ,келешчето с гнусно цинична усмивка, "а старшина ,а?". "Какво "а",бе ,и не старшина ,а старшина-школник" .Ама тя е годеница на някакъв офицер.Ей ,това е провинциалната просотия.За тях жената е като придатък към путката и не заслужава ,най- елементарно уважение. Та тук същичките, все едно са клонинги онзи подмазвач. Разказвал съм ти този случай ,но тъпотата на тези ме накараха да си спомня за онова даже не подобие на човек.Твой Ал.
Миличък мой Ал, не искам да се ядосваш! Разбира се, че си спомням този твой случай и напълно споделям определението ти. В нашия казус по- горе мисля, че образът разнолики търси спасителка. Толкова е нещастен, горкия, все прецакан. Както и да е. Щом не ти е приятно, няма да му пускам кукички. Иначе малко нехуманно се забавлявах да го гледам , че се гърчи :)))), дамепрощаватНебесата, амен! Но, добре, аморе, край, млък, зацип. Гледам филмче в момента. Не бих могла да погълна още една лекция с познатите теми. Гледам и се чудя защо танцьорите са все ала арабо-южняшки раси. Няма ли бели? Гъвкави? Не харесвам тези коси нескосени почти до изпъкналото на окципиталната кост. Прегръщам те и залепвам. Ще бъда до теб тази нощ. Няма да преча, обещавам. Ще се залепя като шина от подмишката до глезена. Ф, твойтичката
Добро утро душко.Стана ли да видиш лятното слънцестоене. Вече Центи гледа три котки, като две от тях ще е временно, а едната цял месец. Семейството , с което едно време ходихме да стреляме ,отбивахме се на "Златната рибка", А на морето два три пъти по случайност се засичахме, та и там заедно целите отпуски.Те имат студио в Приморско и отидоха за месец.Центи трябва да гледа един котарак, демек да го храни.Много е страхлив, но някак от нея не бяга. Гледах репортаж за Бегликташ, та сега ще му пиша и на съседа ,дали е ходил. Ранна прегръдка с целувка. Ал
Добро утро, Ал! Сега се събуждам, пуснах си кафе. Днес не видях изгрева. Но съм била на Бегликташ с женската компания от водната аеробика. Честно да ти кажа, макар да се старах да уловя вибрациите на историята там, не можах. Същото стана и на Белинташ край Кръстова гора. Все пак, след пребиваване по такива места, мислите са леко изменени, яснота и фокус преобладават над колебанията, някакво смирение има, което подтиска обичайния лигоч за пред компания и като цяло човек се усеща по-,лек и по- събран. Без да знае защо. Тая нощ сънувах продължението на предишния сън с бременността. Сега раждах. Отидох в комплекс от едноетажни залепени вили, където очаквах да се присъединят мои приятелки. Едвам се събух. Оставих да висят на закачка в просторната баня гащи и сутиен. Говорех с тях по телефон, сърдеха се, че не си нося спец вода, за ваната. Щях да седя в нея часовете до същинското раждане. Ужасно ме разпъваше снишаващата се топка в корема. Виждаш колко е голям товара, усещаш че се смъква надолу , заедно с всички фасции, държащи органите на мястото им, нервите от кръста към краката са като светещо до бяло райе, а тазовото дъно предстои да види зор, от който те е страх и не искаш да мислиш дали не е по- лесно с един нож през корема. Но някак , знаейки че дружките ми идват, курвосани, весели, да баят и да пият край мен, да очакват малкия "паразит", който всички вече обичаме и да го поемат заедно с мен, защитен и наречен какъв да бъде в този свят, в който ще има няколко майки и ръце, които да го шамарят, ако излиза от пътя. Та тази нощ, слънцето не ме събуди, а ме остави да се опитвам да се приготвям в банята за раждане, което ще се случи всеки миг. ***Прегръщам те. Ф
Гледал съм го лятното слънцестоене, няколко пъти пъти, през различни периоди, ако не точно него поне 20 минути след това ,иначе в казармата да, по случайност този ден бях помощник-дежурен по район.Веднъж на Витоша,май са това .Даже и днес ,но някак станах още към 5 часа, за да провя кафе и освежаващ душ, беше полуздрач, относително тихо, една млада жена от блока излезна, тя така си излиза на работа,но не е като на морето или планината. Всяка сутрин един любител на рока,който беше редовен посетител на Камен Бряг за Джулаята ..Та той ми пусна едно шегаджийско коментарче на Речард Алибегов."Скъпо им било на морето,а да ходят с два бъбрека могат " Ал
Чака си ме морето. Ще му дойде реда. Всичко е планирано. За тея няколко дни, седмичка и малко, започваме като в римска оргия. По средата се погрижваме за себе си, хидратация, почивка , сън . Накрая вече ни е втръснало да се правим на квото не сме. Нито сме руси. Нито бледи романтички, заблеяни в хоризонта. И тая сламена шапка не е там за импресия, а да пази от инсулт :)))). На морето, последното, дрехи не слагах. Както се изсуля от кръглото легло на втория етаж , така си извъртам кубинката в сенчестата кухня долу и пак така влизам в студения басейн, грациозно слизайки по римските му стъпала. Нищо не може да се сравни с тая убавиня. Кожата да се адаптира от горещина под чаршафа, до рязкото настръхване в хладни води. А плътността притиска корема, лижейки вагината. А циците се издигат на повърхността сякаш от невидими ръце. А като заплуваш брус и разтвориш крака, ликвидността се плъзва да ти олиже ануса и те прави на мармалад. Е как после да не слезеш на плажа излъчвайки секс? Как да не се помайтапиш? Как да се преструваш, че тия няколко дни са ти важни за държавен изпит, когато тялото ти крещи, че ако ти си путката, отсреща не трябва да е такъв, за да се получи една морска оргия с пясък в дупето.....охххх, Алллл, виж как ме изнервира рано- рано. Най- мразим :), да им се иска и да не им стиска. :)))) Ф
Фей, дълги години Центи се печеше по монокини, а и те бяха от типа танга, направо ги обожавам.Абе то всички хубави женски дупета ги обожавам, въпреки ,че жени са ме карали да се изчервявам от срам, нали знаеш, че съм срамежлив и стеснителен и то от женски изказвания отнасящи се до мен или за мен..Някъде бях чел ,най-вероятно измислица, че в древна Спарта, момчетата и момичетата ,живеели на лагери /съвместно/, където се обучавали на военно дело и ходели само по една препаска.Та така до 14 или 16 годишна възраст.Но Буба ,дали беше в Италия ,дали в Гърция ,на някакъв плаж я бяха накарали да си сложи сутиена.Сега където ходи в последните години ,няма проблем.Та и младите жени през 80-те години на "Златните пясъци" се печеха по монокини и на никой не правеше впечатление , освен като естетическа гледка. Ако съм канибал ще изям женско тяло и без горчица, толкова ми изглеждат вкусни. Пък после чудят защо хапя.Ал
Ама разбира се, мили мой Ал, това са си физикални фактори за профилактика, лечение и закаляване- слънце, въздух, вода, топлина, студ, ток, болка, нож, кръв....оххх отплеснах се. Малко канибал си падам и аз. Обичам да ям с ръце. Да ми капе по дланите , да си обърсвам устата с блажното и да го ближа. А най- обичам да мога да си мълча до някого и да ни е спокойно, и да мога да разчитам на него. Охххх Ф
Нещо ми се мае главата, ниско кръвно, успаност. Щях да излизам, но гледам през паднали клепачи. Батя ти тича да ми купува храна , да съм се радвала на удоволствията на живота и да си взема златен сън. Харесва му да крася наоколо като метнато накриво парцалче кожа. Като часовник на Дали. Разтечен. Със стрелки на три без петнайсе, единасей и пет и тн. Довечера ми е ден за фит, ще ми купел пак скара за довечера, пък аз съм ларж и му предлагам да напържа кифтета и да ги почнем по ред: със салата, втория ден в домат сос, на третия с таратор. И така. Глези ме той. Предлага храна, напитки...Ф
Бабусич, оценявам усилието, стараете се, но не сте убедителни с дедето. Не е уравнение на Шрьодингер, много по-прости са нещата: или си водач на глутница, командир и лидер или блееш немощно щот го играеш жертва на обстоятелствата, не може и двете. Бабе, бабе, ти уж ги усещаш нещата, обаче явно като си влюбена и загубена и мозъкът ти хептен става на кисела боза: нали си лидер, мъж на място, не може да кършиш пръсти като бит пеерас "ох, ами аз не знам как стана, то как сега да откажа ли, да не отказвам ли, хем ми се иска да ѝ го нахлузя, хем по правило уважавам интелигентните и културни жени, дори когато са по хавлия, от трета страна ако не ѝ го нахлузя ще вземе да ми се разсърди колежката и после да ми се цупи в работата... и ей тъй както си говорим и аз по правило не се потя, но сега изпотен и изчервен от притеснение някак се завъртях по-рязко и тая влезе в оная и пак станах жертва на обстоятелствата". Бабиния той сладък притеснен командирчо, нещо въобще не си го представям как се изцепва пред дружината: "Аре, отивам да еба" и после половин час ти се пристисква и изчервява ще те ебе ли, няма ли... сеш'се :))
О, Ал, ама какъв барометър съм само. Виждам черните облаци вече, идат, идат. Затуй съм туй. Нежен барометър за идущо поливане. Снишавам се да го поема. Оххх Ф
Фей, не издържам вече , Душко , ще те хваля за тънкото вратле и ще те ухапя! Ще впия зъбки в кожата , ще оставя дълбоки следи всички да те видят , че си белязана от кучето - водач! Аз може и да не те еба , но така и друг няма да те ебе , ще си стоиш ненаебана не само от мен! И почвам да ревнувам , защото как така и други няма да те ебат? Нали трябва само аз? Обясни ми, че ревността ме раздира отвътре и не мога да си намеря място. Твой Ал
Любими мой! Само от теб съм преебана! Само ти можеш това. Ф хълцаща
"Нещо ми се мае главата, ниско кръвно, успаност. Щях да излизам, но гледам през паднали клепачи. Батя ти тича да ми купува храна , да съм се радвала на удоволствията на живота и да си взема златен сън." А-а-а-а, не така.Ако знаеш то колко години слушам ,върти ме се глвата, ще падна и то на периоди.Не е миниеров синдром.Колко обиколки по лекари, професори и се оказа ,че има невровегатативна дистония с вестибуларен синдром в субкомпенсация.Нарочно го запомних ,за да звучи когато го казвам много академично.Разбира се скенери, доплер и т.н..Питам я как си била силна на висилка ,а отговора ,че тогава не е било проявило, а като пипне нещо в ръце него изпуска.Разбира се аз бях изкаран виновен, пиеше "бетасерк", много рядко тогава лекарство. А и да знаеш, някой е пуснал коментар от мое име.Ама много мраза ,такива мъжки характери ,които определям като интимен дамски орган от половата система, който обожавам. Прегръщам те. Ал-Fallschirmspringer
Ал, знам го аз тоя синдром. От него прежълтвам подочието като стъпа на Кончето и трябва да не гледам към Казаните, а само къде ще се побере предното стъпало. Тоя синдром ми се яви като издрапвах в една фуния уж нахоре, нагоре до премката, ама от тва дето всичко е в наклон, при тва конусовиден, ми идеше да си посадя гъза и да не мръдна. За щастие видях остатък от огнище и крива консервена тенекия. Това ми вдъхна втори живот. Че е имало човек и преди мен. И че явно си е продължил. Сега, кви точно дефекти е оставила оная катастрофа и дали ми расте шип или тумор, ич не ме брига. Ма ич. А! Ето и гръмовете. Повя хлад. Суперр. Та, за горния не твой коментар. И аз се поогледах , попремигах, но ми се видя не в типичния левашки стил, а сякаш познавам този стил от близка дългогодишна комуникация и си беше добра смехория :))) , просеща си дупликата. Ф
Деде, ти като ама хич въобще не си с характер на глух интимен дамски орган от половата система, кога ще отговориш при вас с Центи имало ли е такива моменти "ако не иска, ще происка"? :))
Изчетох за диагнозата, Ал. Мисля, че всички я имаме. Да ни хващат бесовете в затв помещения. Да ни изсвистят ушите при изправяне след дехидратиращ ден. Не. Аз съм си идеал. Пу пу. Но ако има преумора, тогава леко поддавам. На скрипеца последния път, имах чуство че загубих секунда две, без да знам дали ще припадна или ще продължа нормално. Не обръщам внимание. Глезотия е. Пием ли 2 л вода- не? Ето. Точка. Ф
Фейче, искаш ли да ти пусна на части един разказ на Ги дьо Мопасан.На части защото е дълъг. Е има и малко метафизика.Ал
Пусни ми, Ал, но нека не е copy/paste, искам да се потрудиш за мен и да го препишеш тук от книгата. И да знаеш, обичам ги тези твои сбъркани запетайки Ф.
Мда-а-а, май на някой му се играйка на Фейчето. То аз, че съм жертва на обстоятелствата и манипулации от жени, е вярно, но все пак се досещам. Ал. Моето Фейче не пише така .Ал
Вече си мислех, че патенцата имат забрана да идват и да въртят оборот.
Защо да не е копи-пейст, при хроникьорките не храна дикиш, на теб пък може да хареса. Откъсчето е сред любимите на дедо ФАлши, уонаби изнасилвач , от крими разказ на Мопасан за изнасилването и убийството на 12 г момиченце. Кажи, че ти харесва, зарадвай дедо Ал с поне един общ фетиш и може и вече да не идва само срамежливо да те целува по бузките.
Дедо Ал, не бъди срамежлив, сподели ѝ на какво го дървиш, тя нали е добра, културна и интелигентна жена, сигурно ще те разбере. Ако нещо те болят пръстите, да помагаме с копи пейста или да не ти разваляме кефа?
Дедо Ал, много мислене му удряш. Като си казал А, кажи Бъ. Ще те разбере или няма да те разбере. Ще ти тегли накрая майната като на пълен извратеняк, какъвто си или ще продължава да те вижда през кривото огледало, както досега. fallschirmspringer.1971 22.06.2026 08:33:08 | Пропадане 1 /Pilot/ Нито една дума не е променена.Откъс от разказа "Малката Рок" от Ги дьо Мопасан. "... Внезапно спря рязко, като че ли се беше блъснал в дървена преграда; на десет крачки пред него върху мъха лежеше простряно по гръб съвършено голо детско тяло. Беше момиченце, около дванадесетгодишно. Ръцете му бяха протегнати встрани, краката му — разтворени, лицето, покрито с носна кърпа. Бедрата му бяха изцапани с малко кръв. Медерик започна да пристъпва на пръсти, с широко разтворени очи, като че ли го беше страх да не направи шум, като че ли се боеше от някаква опасност. Какво беше това? Спеше ли това дете? После размисли, че човек не ляга да спи съвсем гол под хладната сянка на дърветата в седем и половина сутринта. Значи, детето е мъртво! Извършено е престъпление! При тази мисъл студени тръпки полазиха по гърба му, въпреки че бе ходил на война. В този край убийства ставаха толкова рядко — особено пък убийства на деца, — че той не можеше да повярва на очите си. По тялото нямаше никакви рани, нищо друго освен съсирената кръв на крака. Как ли беше убито? Той застана съвсем близо до момичето и облегнат на бастуна си, започна да го разглежда. Сигурно го познаваше, тъй като познаваше всички хора в този край, но понеже не можеше да види лицето му, не можеше да отгатне кое е. Наведе се, за да повдигне кърпата, която покриваше лицето му, но така и остана, с протегната ръка, възпрян от една мисъл. Имаше ли право да промени каквото и да било в положението на трупа, преди съдът да направи оглед. Той си представяше правосъдието като някакъв генерал, от чието зорко око не убягва нищо и за когото едно изгубено копче има същото значение, както удар с нож в корема. Под тази кърпа може би се криеше най-главното доказателство, може би тя беше веществено доказателство, което щеше да загуби от стойността си, ако неумела ръка го докосне. Тогава се изправи, решен да изтича при господин кмета, но друга мисъл отново го прикова на място. Ако момиченцето случайно беше още живо, не можеше да го изостави така. Той коленичи полека, доста далеч от него, за да не размести нещо, и докосна крака му с ръка. Беше студен, вледенен от тази злокобна хладина, която прави мъртвата плът тъй страшна и която не оставя никакво съмнение. Както по-късно сам разказваше, при този допир сърцето му се обърнало и слюнката пресъхнала в устата му. Той рязко се изправи и се затича през гората към къщата на господин Ренарде...." Това е само част от един по-обширен разказ
Нямам време да чета детайлно. Гледайте Lobster и кажете дали сте си закривали очите Ф
""Дедо Ал, много мислене му удряш.""".Никога не съм харесвал ,надничащите през шпионките и слухтящи зад вратите .Достатъчно съм се сблъсквал с техните доноси. Ще ми разиграват етюди на моралисти.Румката имаше много добър коментар за такива. Ал
Страхотен филм, с въображение, много извратен и все пак, отново изместваме неудобната тема, защо е такъв "любимец" на всички дедо ФАлши и защо не може да избяга от себе си и седи-кръжи, пак се върне на изходна позиция? Какви пък сме такива смотаняци, да не разбираме и ние, кефи се човекът на педофилски извращения. Него го е срам да си признае докрай, нея я е срам да чете. Изобщо не напредвате, ама изобщо.
Фей, фей, сетих се. Проф. Атанас Кехайов, той постави тази диагноза на Центи. Приемаше още по време на „тъмния“ соц в сградата на Центъра по хигиена гърци. Имаше организирани посещения от Гърция, по два автобуса, два пъти седмично, от Солун. Останалите дни бяха за българи. Въртяха я на столче, а някои май и се накланяха при въртенето — все едно я готвят за космонавт. Гледаха очни дъна и т.н. Та тогава „Бетасерк“ беше екзотика, но успяхме да намерим . След това вече имаше и скенер, и доплер. Но това беше много, много отдавна. Най-вероятно се беше преуморила от работа и отговорност - баш едни времена бяха. Разказвал съм ти и за нейното допълнително удостоверение в паспорта. Ал
"ако не иска, ще происка"------- и какво?
Ал, това ти казвам, ако е нещо свръх пречещо, да му обърнеш внимание. Хапче? Не бих. Ще почна с гледане в изгрева, чай от смокинови листа, йога, иглотерапия, етерични добавки, спорт, ядки и смутита....но хапче..нееее. Хич и нямам доверие на медицината. Ма ич :)))). Идеал съм, ти казвам. Нищо ми няма. Ядох, пих и съм нов човек, след разходка и всипко. Даже смукача свърши работа. Да се таковам у главата, се казва, ма може ли стотин години да не се сетя ?! Да го турям на зърната?! Бошкейййй. Фантазирах, че ми ги пипат. Казвала съм ти, батя ти хич не е фен. Пък тук описите са божествени. Разсейвам се от важното. А искам ппсле и трен ....Целувам те Ф
Дедето тотално е забравил, че вече е обсъждал Мопасан с бабата. Много си зле, дърто! И само да му кажа на деде Олигофри, щото на тъпунгера пак не му е ясно, все не е разбрал, все той без вина виновен: Деде, когато се ебете с бабата на площада пред всички не ние надничаме да ви гледаме, щото ни е много приятно, а вие сте някакви извратени и гнусни ексхибиционисти. А ако не ти е приятно да ви гледаме простотиите и излагациите еми намерете си някое скришно място и там ги правете тия извратении, дето си ги правите. Дееееба и глупака смотан, дееееба!
И все пак да не забравяме, че сме тук по инициатива и покана на бабата, която лично се постара всички нейни патенца да се изсипем тук и да пишем, да пишем, да пишем коментари и да увеличаваме популярността и гледаемостта на разказа на господин ɱ. Дедето нещо против ли има, не разбрах, че се е размрънкал като путка в мензис?
Ша ве замоля да го вдигнем тукашния до над 1101 и после да му вдигнем и другите разкази, щото да се види, че аз нямам амбиции за популяритет и сичко е сАде майя :)) ф
Фейче, изчезвам за два-три часа, ще ти пиша след това. Завъдиха се разни селяни, той не може да ходи, ама и той в София припълзял. Остава и в „Яворов“ да се появят - гнус. Ал
И аз съм много против! Бахти откъде се навъдиха тия нагли хлебарки, дето бащите и майките им от некви забутани села, а те сега ми се правят на първи софиянци, гнус.
Мани, мани и в Яворов (бившия Ленин) са се развъдили, че и буби си правят, отврат
Бубе, дъще, хващай си го тоя безказарменик и ходете да поработите малко. Един ден трудов стаж нямате. Аз на твоите години от сутрин до вечер се замерях с линии с колежките, какво знаете вие! Че и друго, да не чуе само майка ти...лентяи.
А знаете ли кой най-много мрънка против нахлуването на селяните в София? Селяните, които са се намърдали в София преди тях. Без майтап: точно преди 100 години (горе-долу когато в София се е появил на деде ви Алекс баща му) в София са живяли около двеста хиляди души. Сега са почти два милиона. И който може да се похвали с математически способности може би ще може да си даде сметка, че на практика в София селяните СТЕ около 90%. Сеш'се, селяндурино Алекс?
Ал, начетох се. Вдигам раничката и аз, но по- късно ще те проверя дали си бил тук. Ф
Ал! Липи. Щурци. Топлина, капеща от мен. Как ще преминем нощта? :))) Ф
Ал, мислех си днес, докато търкалях екранчета на айпада, че ако ей сега до мен имаше подходящ човек, уважаващ близостта на Голата учаща, би било чудесен пример за съвместно съжителство, ако той нежно ми галеше гърдите и тъничко прокарваше зърната им между пръстите си. Без да иска нищо. Ей така. Докато си цъка на телефона или гледа телевизия. Както аз бих си играла с топките му, когато е зает и не ми обръща внимание. Не че искам да го прави. Просто се възползвам от близостта и факта, че е добре приета. Най- неангажиращо. Той ще си се разправя по телефона, например, аз ще му меря коя топка е по- тежка. Или ще задрямва с книга на гърдите, а аз ще въртя хуйчето му на пръста си, насукано като фитил. Просто защото го има. Мен има. И никой няма против. Без задни мисли. Без очаквания. Просто погалване. Както галим котката като ни се обърше в крачола. Да, мечтаех си, да правя нещо друго: гледам филм, чета, чатя с дружки и неговата ръка да е върху мен, небрежно отпусната, тежаща, притежаваща територията. Колко е просто , нали? Като сладкия аромат на липа, който ме побърква в момента. Ф
Въртя се. Не ми идва съня. Винаги е така след късен фит. Ти ли беше, Ал, този дето писа, че 2-3 часа ще го няма и че ще ми пише? Ти никога не правиш така. Не казваш за колко време ще те няма. Или пък да обещаеш нещо, а да ти изскочи друго важно...Понякога си мисля :))), че имаш много близък, другар, с когото вече не помните кой на кого е длъжник, с когото сте се басирали. Но някак сметката не излиза. Хлъзгава съм. Кого избирам? Кскво става? Защо пиша неща, които са към теб, а не са в твоя стил на харесване? И ето, тази вечер си на двубой. Пиете. Разигравате ме на карти. Налага се да лъжеш приятеля си. И той го прави. Най- сетне играете чисто. По стария протокол. Подмолно. Без правила. Точно както трябва. А аз ще чакам до утре да си разбера съдбата. Кой ме изгубва? Кой ме спечели? *** Гледах хубав филм. Как понякога се влюбваме и вярваме на хора, но е лъжа. Как има подходящи, има и тихи, приятели. Но има и кармична любов, която не се влияе от нищо. Нито от соц положение, икономическо, семейно или емоционално. Има човек, един, който няма начин да бъде забравен, заобиколен, пренебрегнат. Няма начин. Неговото име и присъствие винаги ще съпътства един сърдечен прескок. Той е. И това е непроменим факт. Как се спи след такива филми? Как се спи, ако сега ме разиграваш на карти? Ще ме изгубиш ли? Имаш ли номер, за да си ме върнеш? Скрито Асо в ръкава? Отвличане на внимснието на другаря- авер? Представяш ли си, Ал, да си спиш кротко, а аз да пиша тия фантастики,които да четеш утре с кафето и да се чудиш как си се нахендрил така? С такава фантазьорка? И знаеш ли, никой няма да спечели. Това между вас е по- силно и по- важно. Не можете да преживеете с вината. Не и между вас. Когато и крадците започнат да крадат помежду си, сбогом честност. Истината е онова, което споделяте помежду си. Друга истина няма. Тогава? Тогава аз бих била ....неуместна. Не бихте ме дали и на трети. От дя - на дя?! :))))) Еххх, мерси, че ме изслушваш. Често пиша пълни небивалици, но явно го правя по полезен начин, защото после рукват събития и става интересно. Ще завъртам, гъзенцето, в нов опит. ^&%(Центи, прощавай, ситуацията си просеше тая визия, филма, спинкай, спинкай спокойно, филм филмарски е) :)))) Ф
Ти ли беше, Ал, този, дето писа, че 2–3 часа ще го няма и че ще ми пише?“Аз бях и много съжалявам, че така се получи, и моля да ме извиниш. Просто не прецених правилно времето, оказа се малко повече.Бях някак изморен, взех един душ и заспах мъртвешки сън, сигурно упоен от аромата на цъфналите наоколо липи. Сега хвърлих един поглед и се зарадвах на селЯндурската, лумпено-дегенератска социална фантастика.Сега дали от вчерашните натоварвания ме боли глава, дали защото спя само на метър от широко разтворен прозорец, завит само с чаршаф, а може и да съм заспал накриво.Нали знаеш, че тук влизам само и единствено заради теб. Останалите са страничен и досаден шум. Прегръщам те и както си още топла ти пускам ръка , с целувка. Ал
Деде, много примитивен имбецил си. Не селяндур, а направо нееволюирал примат, бетер Борат, само дето Борат е идиот, но е забавен, а ти си само идиот
цитат:"На портата, при Петър дошли три жени. -Вярна ли беше на мъжа си?пита Петър първата -Да бях-отвръща тя -Браво !Ето ти ключа от Рая -Ами ти-пита той втората -Ами само един път. -Не ме зенимавай с дреболии!Ето ти и таб ключ за Рая -А ти изневеряваше ли на мъжа си? пита Петър третата -Уф,-всеки ден ,по няколко пъти . - Аха,ето ти ключа от моята стая.
Добро утро, Ал! Ето ме :)))! Слънцето не ме събуди да го видя голичко, а точно като се нахлузи в един минижуп надхоризонтен. Само ехото на розовата му усмивка видях. Значи снощи направихте главите :)))? Май заспах към 04ч и то само след като станах да изям минивафличка от хладилника :))). Разбира се, придружена. Нощният купон не е кеф, ако не е със споделена вина. Дружката сгъна кебапче. Много е смешна как пррросто знае, че ще получи нещо. Не врънка. Не пречи. Само проследява всяко мое движение. А когато подам ръка , внимателно удостоверява с носа си, много бавно взема , благодари ми с поглед и се усмихва, докато мляска звучно. Хайде да поработим сега! Ал! Благодаря! Целувам те. Ф
Добре мила моя. Започвай да "зубкаш".Радвам се ,че си такава ранобудница. Никога ,ама абсолютно никога не прекалявам с алкохола.Спомням си за един познат, който след завършване на разни филологии ,го пратиха в една школа ,не далеч от Москва.Та там е имало и някакво обучение ,как да не се напиват. Ал.(F)
Ал, целувам те, метната на врата ти! Облякох нещо ново, оставено с етикета в гардероба. Бошке, ма язе съм уникат , бре! Такъв модел дреха не съм виждала по нашите ширини. Знам как би я оценил, мануално :))) и ректално. Охх Ф
Нееее Еректално, ерек тва исках да кажа...Ф
Почивам си. Седнала съм на платнена разкладушка зад къщата. Наоколо се стели тежкия маслен аромат на ферментиращи черници. Рисувам нещо, което ми отнема всичката психика. Рисувам ядяща окапалите плодове костенурка, изпълзяла от алпинеум. Побъркват ме светлите петна по корубата и. Наблюдавам я, мълча, пия джин с бъзов сироп и накълцани ментови листа. Даже изядох лимона от яд, че пиенето ме разсейва и преставам да разбирам цветовете. Изострят се, ярки. А не са. Не са изобщо ярки. Светят, но като телешка лой, зърнисто, твърдо, някак раздробено до степен кафявото да синее. Радиото носи мелодия из буйния храсталак и прекъсва шума от работата на градинаря. Не помня кой е. Нито как изглежда. Пуснах го да почисти малко обраслите зелении, младеж, дете. Summer night ....и протяжния глас на меланхолична певица пъплят из ума ми. "Госпожо, почти приключих. Може ли да вляза за чаша вода?" , гласът му ме сепва. Обръщам се и виждам как изстива кръвта му, слънчевия зной се отдръпва и гримасите срещу летящи треви забравят, че са на открито. Лицето му се превръща в покорност, а очите му ме изпиват като лимонада. Красив е. Съблякъл фанелата, висяща като парцал през колана му, открива броящи се ребра на развит гръден кош и жилави мускули на ръцете. Ръце, които тепърва ще размахват юмруци и вадят поръфейл. Тепърва ще отварят врати в предимство за дамата. Все още е жилав. Твърд. Зелен. Дори да е имало игривост, моята отнесеност, фокусирана рязко върху него, го спича до глинено човече. Усмихвам му се. Повдигам ръка с длан висяща във въздуха, а той се хвърля по инстинкт да ме задържи, докато се изправя. Водя го вътре. Роклята ми се развява по краката му. Summer night...Качваме стъпалата, поведени от моята идея да не се пускаме. Преминаваме през стъкленото антре, където бихме пили кафе, ако валеше. Той е чужд. Вътре не. Вътре е моята душа. Разхвърляна. Сега обаче, го водя право в сенчестия хол, където дивана го подканя да седне, заедно с моята сила, притискаща го в подчинение. Допрял колене очаква съдбата си. Отдалечавам се към преходната врата и влизам в кухнята. Той души животът ми. Бюфетът с порцелан. Китара на стената. Стари портрети и разхвърляни дамски козметики по далечния край на масата пред креслото ми. Души ароматът ми, висящ във въздуха, вплътнен от влажната студенина като паяжинова нишка. Почти я вижда. Мирис на жена. Срязаните на прасците му дънки, отесняват в чатала. Разтваря колене несъзнателно. Разпъва дробовете си и ме поема, заедно със звука от шуртящата чешма, където съм наклонила лице и разпенвам сироп. Пак го поглеждам. Така, наливаща стомната си. Тайнствена. Перверзно мълчалива. Вече му става ясно, че не съм лесна за игра. Ще трябва да се ориентира докъде приемам невъзпитани нрави. И къде става вулгарен. Скача : "Да ви помогна? " Отвръщам "Сложи чаши." С рязко извъртане на главата посочвам бюфета. Той веднага приплъзва трудните врати и вади кристал. Размисля. Разравя за салфетки и ги подлага. Сеща се, че ще има конденз върху лакираната маса. Това ме трогва дълбоко. Сервирам на поднос каната, придружена с малки солени снаксове. Оставам приведена малко по - дълго от обичайното. Той схваща. Размърдва се неудобно в дивана. "Налей" , нареждам. Стоя права пред него и продължавам, когато е готов "Пий". Той преглъща шумно, защото аз се събличам бавно, застанала пред краката му. Свалям сламената си шапка. Разкопчавам роклята и я оставям да падне долу. Гърдите ми са свободни. Водни лилии. Бельото не скрива нищо. Той е фиксирал поглед в космите под дантелата и бавно се протяга да остави чашата. Уцелва ръба и се уплашва, за миг е разсеян. Когато я приплъзва навътре, аз съм в скута му. Залепям устни върху сладката му устичка и мушвам пъргав език. Дупето ми прелива над кльощавия му скут. Но това май му харесва, защото въздъхва с облекчение и обожание. Вдигнал лице нагоре към мен , се старае да поема главната роля. Аз работя върху разкопчаването и успявам за секунди. Той глътва корем, позволявайки ми да видя плашеща дълбочина под последните ребра и едновременно да се докопам до твърдия му член. Горещ. Пулсиращ в ръката ми. Капе. ...Summer night... Повдигам се и си помагам с ръце да отместя прашките и да си го мушна. Отпускам му се отгоре с облекчението на художник, открил правилния цвят. Той е толкова млад. Толкова твърд. И зелен. А аз черница, капнала на земята. Не знае дали да ме размаже с крак или да се наведе и да ме изяде. Задвижвам се плавно върху хуя му. Косите ми ме галят. Галят и него. Гърдите ми го гъделичкат. Ръцете ми го решат нежно. Той най после се определи. Избра. Спуска пръсти по мен, следвайки контурите ми. Скулите му пламват, устната му е прехапана, а малкия таз се движи под мен и ми го набива дълбоко. Ще играе с мен. Ще е какъвто искам. Гали, навежда се, целува. Нежно. Образова се. Възхищава се. Пъха пръст в устата ми , средния, свит на кука и гледа как устните ми го пропускат навън, мокър и лъщящ. Не издържа. Полага ме на дивана и ми го отперва рязко и мощно. Подпрян на една ръка, свива стомаха си като гладен бездомник, живял в нищета и се нахвърля да ме измляска с шумни тласъци до корен. Усмихвам му се : "Вътре! Свърши в мен!". Това е последната капка и той обръща очите, след аритмичен безславен тремор. Пада върху мен и гали косите ми. Целува ме, както се целува пъпка на роза, задържала бистра роса на върха си. "Моля те, нека остана още", продумва колебливо. ....Summer night... Ф
Ал, поседнах под липи, за теб писах, аморе, за теб. И за филологът. :)) Ф
Ал, толкова е забавно! Показах този текст на батя ти и той много ме похвали :) хип хип урей, че бил с много завършек изказ, нямал нищо излишно и му заприличал на ....тъм Тъм тъм Тъм....Мопасаааннн :))))). Не мога да си събера усмивката от случаЕностите. Ф
Чакай! :))) Става все по- хубаво! След малко отново чувам да му шушкат спортните панталони по коридора към мен. Влиза сериозен :"Ами, след тоя разказ и всеобщото лятно настроение, реших да дойда да попитам - Съгласна ли си на секс?" :)))) Няколко минути се смях. А той чака. Прав до вратата. Оххххх #нейхуманно. Ф
Душко, ама ти да не си отишла на вилата? Накани се.Само като гледам през прозореца в тази посока, нещо ми изглежда мрачно, да не е заваляло.Сподели.Ал
Имахме две разкладушки. На руски това е сгъваемо легло на три части от тръбна конструкция (носещата част), а с пружинки през определено разстояние се държи плътно здраво платно. Горната част се регулира с повдигане. Ако се сгъне долната част, се превръщаше в шезлонг за печене. Е, в казармата имаше и друг вид походни легла, а аскера – на земята върху плащ-палатката. Така де…Ал
Ако беше ме чул, Ал, как ненаситно скимтях high pitch , ако беше ти...щеше да форсираш на мръсно турбо...Ф
Ама недей така, че ще те прегърна така през раменете, че костите ти ще изстенат.Нашите отношения ,според моят кьопав английски ,ще е нещо от сорта high-pitched agreement. Ама най си се разбираме, пак според мен, когато си споделяме обикновени , житейски , случки и изживявания ,без излишна драма и да "чупим " стойки. Та кажи валя ли при теб, тук прекапа -гнус. Ал
Ал, Ал, Ал :)))), никъде не съм отишла. Седнах под една липа и въздъхнах. Това е. Нашите отношения, а? Ама молявисе, другарю! За каква ме вземате?! Аллл, нямаш оправия с мен. Не и когато съм по атлазена нощница в прасковено :))). Сега заваля. В София. До теб съм. И тоооолкова далеч. :)))) И не, не ме спирай, не ми казвай да пиша разкази вместо коментари. Не искам да се слагам в рамки. Сега,ще пиша сериозно. Сега ще споделям рецепти. Не правя такива работи. Седнах, помислих за теб, писах ти, точка. Не искам на стената. Не искам мнения и анализи. Не искам теб като притеснителен дали нещо залитам. Не, не залитам. Знам си мястото. И цената. И гласът. И тежестта. Вях я тая тежест днес. Пазех с нея дружката, докато си почива легнала на земята. Ал, играта на карти е за теб. Аз не съм от клуба. И в стаята не съм. Може да ме прескачаш, ако не ти се общува. Което ми се даде, аз не го задържам. Не е мое. Идва заради вас, тук. Давам го. Каквото и да е. И по- свободна и лека, и желана :))), не съм се чуствала. Значи да не ползвам "аморе"? Добре, аморе. Упс! Ал, дори не пазя всички неща към теб. Моменти са. Не аз. Част. И оп, вече остаряла част. Не се втелясвай. Ф скок- подскок в локвите
Добро утро, Фей. Как е първото кафе? Аз поне преди час го занесох на Центи и кротко седнах да ти пиша, докато слушам глупостите, които се леят от екрана като пълноводна река. Някога, когато купихме този апартамент като младо семейство, посадих от двете страни по десетина клена, два кестена, няколко дървета — мисля, че бяха ясени и най-вече четири малки липи. Всичките тези дръвчета ги взех като издънки от „Яворов“, тогава още „Ленин“. Вярно, голямо чупене падна на малките фиданки, които донесох, но се оказах упорит. Поливах ги редовно, връщайки се привечер от института. Стигна се дотам, че заради подмятанията „тази вода кой ще я плаща“ (тогава бяхме на общ водомер, а водата струваше стотинки), аз започнах да си плащам отделно водата, с която ги поливах.Сега някои се правят, че и те са ги садили тези дървета. Ама колко е точен изразът: „Победата има много бащи, а загубата - само една майка“.Сега са големи дървета, а снощи, дали от влагата или от първоначалната свежест, ароматът на липите беше зашеметяващ. Дишах на терасата с пълни гърди, направо се опиянявах.Свикнал съм сутрин да си пиша с теб- умната и, според моята скромна оценка, дружелюбно настроена към мен жена.Имам посещение при офталмолог, а там паркирането е такъв проблем, че трябва да спирам поне на половин километър по някакви улички. Сутрешна прегръдка, може и да ми се скараш. Пий кафе и се готви за деня. Ал
Добро утро, Ал! Тъкмо се разсънвам. Явно емоциите ми идват в повече, пак си гледах светещия циферблат до 03 часа. Затова пък съм толкова свободна през деня, че и работливите да се месят в съдбата на хората, богове на Олимп, могат да ми завидят. Винаги мога да положа глава до русото дупенце, да вдигна крака върху възглавниците към стената и да прахосам 20 минутки в едно бавно мигване. И аз съм свикнала с теб твърде много. Предполагам, че и батя ти. Слуша за теб дали, че се бавиш да ми отговориш, дали, че си описвал скелето на разкладушката вместо да кажеш, че да, споходила ме е мечтата на всеки младеж :))). Бях облякла златен тежък и лъскав плат, да речем от какъвто биха съществували дълги тъмни завеси в будоар, ушит в комплект от пола- панталон и късо горно, имитиращ арабската мода на Жасмин, гаджето на Аладин. Всеки крачол има нещо като прехлупващ плат , един е за предницата, друг за задницата, който не е пришит, вее се свободно на полъх, но когато седнах , ми се оголиха колената, а златото се изръси като тежки монети от кесия. В този си вид на първа убавица и понеже се случи да хвана погледа на младеж, театралничещ пред седящите си родители, от което той замлъкна и в градинката настана спокойна тишина, та затуй така ми се хлъзна пръста и посадих черничеви фиданки. Интересно е, нали? Един поглед понякога се разбива в стена, а друг път преобръща вътрешен свят и изважда на показ едно надничащо любопитно дете. То запомня блърен образ и го търси цял живот. Твърдят, че такъв е и фройдиския синдром към родителите. Глупости! Пълни! Прросто в един момент, случаен, непредвидим, се преплитат невронни дразнения и създават матрица. В някакъв миг на събуждане на психиката и тялото, в някакъв случаен ден и ситуация, детето надушва , да кажем липа, свързва я със спомен за усещане за закрила, за вкуса на сладко мляко и ако в този миг види майка си и голямото и деколте, запечатва спомена като фетиш за жени с този цвят на косата и телесна структура. Нещо като шестица от тотото. Да съвпаднат много фактори накуп. Е, аз може и да съм малко виновна, ако описаните от мен фактори предизвикват силни и трудни за изживяване емоции, което ме прави малко нещо враг за отблъсване. Но враг, враг, колко да е враг, някой, когото засилваш назад с две ръце върха бюста му?! Борба е. Всичко е любов :)))). И соления хумор. И ревността. Ал, или ще ти пиша всичко или ще ти пиша всичко. Можеш! Ще ме понесеш! I dont care if you want me, Im yours right now, пеят в една песен, та и аз така, нахална работа. *** Желая ти най- прекрасен ден! Силен! Успешен! Усмихнат! Ф
Ех този многострадален изкуфАл, не може като нормален човек да напише “липата ми замириса”, трябва да е епична драма как бил садил дръвчета от двете страни на току-що закупения апартамент, как се борил със зъби и нокти и късал от залъка си да ги полива. Как младо семейство купува апартамент, кой му разрешава да сади дръвчета, какъв е този общ водомер и на кого е плащал използваната вода, некви такива уж незначителни подробности, които обаче вместо да допълнят епичния образ за Алекс Упорития Лесовъд всъщност показват какви поредни глупости си е наизмислял. Просто си го представям младият инженер как на прибиране от института още топъл-топъл от ебане на колежки вади кофата от Фиата и се започва едно тичане напред-назад по алеята с тополи, липи и плодни под неодобрителните погледи на съседите. Ама така беше по време на тъмния соц, безименни герои садяха цели алеи с фиданки напук на общественото мнение…
Фей, само за секунда се прибрах и пак изчезвам.До преди малко, едни пари в "F" банката оправях, сега отново изчезвам ,Чакам с нетърпение коментар. Прегръдки Ал
Виж какво ми пусна една, да го наречем позната " Кучка мръсна! Измет долна! Лягай на земята! Ръцете на главата! Разтвори си краката! - Скъпи, аз някак си по-различно си представях ролевата игра "Полицай хваща крадец"... Снежанка седнала върху лицето на Пинокио и заповядала: - Лъжи, копеле мръсно, лъжи!
Ал, бая се хилих с вицовете, мерси :))). Кацнал ми е Сънчо на очичките и две не виждам. Като се окопитя, няма начин да не те сведа до знанието на някоя нова умнотия. Много мразя да се скараме. Ама сдобряванията са ...верижен оргазъм :))). Оп. За малко да скоча в локва. Прегръдки, кърррррлежови, впити :))). Ф
Бабе, аз като ти казвах, че Алтавия не е никакъв командир, ама ти не, та, не, командир бил от тия най-командированите. А то какво се оказва: един обикновен и дори леко скучен инженер ЗаспАл Гъдипешев през деня и СуперАл, Тайственият Осеменител… ъъъ… Озеленител през нощта. Ти тогава трябва да си жената-живочудо: Жената Патка :))
Центи в открит чат канал и номер към Доценти: Дай ми, пиле, адрес на някой снабдител за кафе на едро, че докато тия наште лентяи празнодумци се наприказват, а ние се наработим, за да ги нахраним, пак ние и за кафе запасите трябва да помислим, че тия изроди изпиха всичко вече.
Обаче вижте какво прави секса с жените: Доци се помоли на баба Патка и след като получи надлежно подписано информирано съгласие от нея и самият той подписва съответната декларация за поемане на риск в екстремни ситуации, с което освобождава от отговорност компанията, с която е сключил застраховка живот той все е топнал чушлето в бурканчето с бабина лютеничка. И ся баба Патка една свежа, една усмихната, една ведра скача ли скача от локва в локва като млада попова лъжичка. С нейно разрешение ще цитирам добре информиран източник пожелал да запази анонимност: “Мдаа, не преставаме да го повтаряме, ама всевиждащото трето око не слуша: наеби се като човек, за да ти дойдат идеите по местата в главата. Прости работи, ама не са за дървени философи. Пирамидата на Маслоу. Не можеш да се качиш на следващо ниво, преди да удовлетвориш потребностите от долното ниво.”. Напълно съм съгласен с преждеговорившата :))
Ал! Мой Ал! Моля те! Не ми се сърди! Сънувах сън. Наяве. Нали е празник днес? Нека ти го разкажа. Глупав е, едва ли значи нещо, но поне ще се отърся. :))) Ф
*Еньовден* От видело съм из поляните. Босите ми ноги първо изтръпнаха от студената влага, а после свикнаха да мачкат треволяците. Засукваха ми се между пръстите, прерязваха ме сякаш ядно, задето им навлизам в царството. Станах кално- зелена, но свободна. Прежулих се да откъсвам жилави стебла за енювския си букет, но го набрах. Полянката е още росна, слънцето проби из дънерите на гората и вече се издигна към короните, а долу, в далечината, където се синее низината, виждам как земята въздиша след тежката нощ и се възправя да посрещне деня. Не искам да се връщам в града. Магията на росата и цветните камбанки наоколо звънти в погледа ми и искам да прегърна всичко. Лягам по очи, разперена нашироко и се сливам със пръстта, попивайки пъплещия живот под мен. Бялата ми роба е твърде цивилизована за усещането да бъда част. Заставам на колене и я събличам през глава. Сега съм свободна. Гърдите ми настръхват. Чорлавата кошница вместо коса ме гъделичка приятно. Изправям се и свалям бельото си. Гола се затичвам с вдигнати ръце и изпращам въздушни целувки на всяка билка, посрещаща слънчевите ласки. Голотата ме обостря. Както гладът кара ловецът да надуши дивеча. Звънтежът наоколо става осезаемо хипнотичен. Земята ме вика. Да и се отдам. Да ме поеме. Избирам едно тревисто местенце и се полагам внимателно. Крак по крак, ръка след ръка, разпростирам се по очи, възбудена от допира на мократа растителност по голите ми лабии. Сякаш пия жизненост чрез тях. Единявам се. Сношавам се с живота. Дупето ми се ветрее като една гъба, израсла мигновено. Бяла и месеста, жилава и прясна, очакваща следващия дъжд. Тих шепот снижава драскавите листа на магарешки трън и бодлите му маркират моя таен съюз този ден. Търпеливо се заклащат по гърба ми, по облите кълбета на дупето и изпращат по кожата ми благодарност за докосването, от което задвижвам таз и захапвам влажната пръст чрез обърнати навън лабии. Изгребвам ямка под пубиса си от настървение. А после издигам гъзето нагоре, за да вдиша като делфин и пак да се гмурне под повърхността, любейки земята. Гръдта ми се надига и рисува кръгове под себе си. Кърмя мъхове и треви, мравки и буболечки с нащърбени от притискането ареоли. Стена тихичко. Жално. Едва чуто. Гъделът на възбудата се въздига постепенно през слабините ми , направо се врязва като бързорастящ филиз и болката от липсващата част в организма ми ме кара да вия посред утро. Просвам се в молитва с нос в пръстта и изпънати напред ръце, нагъзена срещу вятъра. Поклащащи се билки гъделичкат бедрата ми, карайки вагината ми да тръпне и да се разтваря под милувките на утринта. Вече съм забравила за букета. За колата, оставена недалеч. Аз не съм човек. А цвете. Поклащано от сутрешния полъх на планината. Аз съм кожа, настръхнала от пикиращите крачета на пеперудки и мушици. Аз съм жилав плевел, чийто животворен корен е скрит дълбоко и са нужни здрави умения, за да бъда изкормена. Превърната в лек. Оросяваща болните с живителния си състав от есенциални за духа и тялото съставки. Идва вълк. Пристъпва бавно. Изчаква. Благоговейно. Да го усетя във въздуха. В сянката му над мен. В езика, който затопля вагината ми. Не отварям очи. За нищо на света не искам да знам какво е страшилището зад дупето ми, което ме души като куче. Завира влажен нос и запраща десетки бала вълнение през тазовите мускули да трепят. В очакване на бурята. Надушвам мръсното му излъчване на бърлога, на разложение, на мъжко доминиране. Изпръхвам по цялата кожа като таралеж и от острите игли по зърната ми, навън се разлива мляко. Мляко, което мравките захапват с железни челюсти и засмукват болезнено. Козината на възбудения звяр ме гъделичка по краката, между които е стъпил и души в цепката ми. Заобикаля ме. Отърква се по сводовете месо, висящи над костите, които ще оглозга. Допирът му е толкова мек и гальовен! В пълен контраст със страха и студа от сянката му над мокрия ми корем. Прекачва се през ръцете ми. Застава срещу мен, допрял сведена муцуна в тила ми. Подпира се така за миг, а после се разхожда нагоре по плешките ми и протегнат на нокти на гърба ми, раздрал тънки червени подписи на съглашение, се възправя стъпил с предни лапи на най - високата част от дупето ми и надава вой. Такъв звук никога не съм чувала. Сякаш е нечуваем. А вътрешен зов. Ушите ми заглъхват, а тилът ми се набръчква студен и чужд. Вълкът вие още и още, размачкваш с тежестта си там, където след малко ще се набоде в сношение. Млъква. Лизва ме в началото на цепка между бузите и слиза обратно, назад през главата ми, напълно подчинил лицето и устата ми под тежестта на властта му. Зяпвам безмълвно и захапвам гола пръст, за да не издам звук. А той е маркирал с нежен допир страницата ми и заобиколил ме в пълен кръг, се връща пред разтворените ми срамотии и лиже с грапавия си език, сякаш цели да свали кожата и да пие кръв и лимфа отвътре. Давам му каквото иска. Давам му лечебния си сок- солено- засищащ, тръпчиво- сладък, на бликащи пристъпи като гейзер, пълня муцуната на звяра с лека си. Разцъфнала и ароматна, очаквателна, примирена със съдбата си, искам в замяна единствено да ме притежава. Като господар. Като мъж. Като убиец, чието брутално кощунство над тялото ми, ме прави най- ценния трофей в злините му, престъплението, от което сам ще настръхва, когато си спомня. Почти усещам зъбите му как се впиват и ме разкъсват от долния край, когато мощен тласък на твърд хуй пробива моминството ми и се пресреща отвътре с домът на природата. Сърцевината на живота. Вълкът ме заклещава под лапите си и безмилостно се съвокуплява с женската ми природа. Без грам колебание. Без повече прелюдии. Хуят му се набива между срамните ми устни и потъва в благодарната ми вагина с ритъма на земния магнитен резонанс. Писъците на сокол ознаменуват брака. Присмехулник разглася новината. Калинки и пеперудки кацат по ръцете ми и се наслаждават на уязвимостта ми да бъда по- крехка от тях. А вълкът ме ебе с наслада и агресия, усещайки как искам още и още от него и как податливо му предлагам вътрешността си. Членът му е мой съюзник. И мъчител. Не смея да издам звук. Изпускам вибрациите чрез мократа кал, която е в устата ми. Вълкът се наслаждава на подчинението ми и няма намерение да спре. Чак когато слънцето ни огрява и козината му издава отблъскващ мирис на разложена плът, той се забива отведнъж по- рязко и ме дарява с горещото си семе. То е награда и благословия за подчинението ми да му дам разтворената си плът. После ме олизва за последно. Обръща се с гръб. Прокарва мъхестата си опашка по цепката ми, от което гъделче се затрисам в хлипащи конвулсии и чувам стъпките му как затихват към гората. Сълзите ми текат и попиват във вече топлата пръст. Усещам как отворът на вагината ми се стяга от засъхваща слуз, изправям се, като човек, с ръце простряни настрани на кръст и надавам вой на победа! Единих се, земьо! С теб! С духа ти!
Забравих да се подпиша на горното. Аз съм, Ал. Все ассс :) ЦЕЛУВАМ ТЕ . Ф
Жива да не бях, бабата сънувала, че е млада и дива самодива… Бабе, не си ли вече на възраст да си поемеш отговорностите по ролята на баба Яга?
Ал, преобличам се. Сама в съблекалнята. Свалям фанелата. Сутиена. Навеждам рамена към вградената мивка и поливам с ръка. Подържам двете тежки цици с другата. Поливам подмишки. Сапунисванм. Повдигам циците като бебе и сапунисвам под тях. Поливам в цепката помежду им. Мия врата и деколтето. Ще сложа друг сутиен. Рокля. После. Сега ти пиша. Ежедневни дела. :)))). Ф
Добро утро, мила и позитивна Фей, Как може да допуснеш, че ти се сърдя? Ти понякога ми се съртиш.Винаги има възходи и спадове в комуникацията между двама души.Много съм ти благодарен, че винаги слагаш „Ф“ след последния препинателен знак, защото мога да се подлъжа да прочета някой коментар на мизерен безказарменик и да ме изненада все по-задълбочаващият се когнитивен дефицит.Така картинно описваш горската поляна, че я виждам, все едно съм там. Някога една колежка, чийто съпруг беше директор на горско стопанство, а същевременно и ловец, ми разказа случка, за която твърдеше, че е истинска. Е, тя е доста наивна и почитателка на "двете Елени", както и на всякаква литература по езотерика.Та той и още няколко ловци били на лов някъде из планините. Стреляли, пийнали и имало нещо като ловна хижа с доста първобитни битови условия. През нощта излязъл да пусне една вода и на някакво разстояние, на огромната поляна пред хижата, видял жени в бяло, които обикаляли в кръг и му махали с ръце. Той се вцепенил, но се усетил, влязъл вътре и събудил другите.Всички гледали като парализирани, но един влязъл, взел карабина и гръмнал във въздуха. Младите жени някак бавно се отдалечили. Смях се от сърце. Казах ѝ да му купува по-качествена ракия и да не ядат някакви халюциногенни гъби, като червената мухоморка. Тя се нацупи, разсърди се, врътна се и излезе от лабораторията ми. Твърдеше, че там, където се въртели в кръг, тревата била отъпкана. Голям купон. Но с колега съм бил на един по-нисък рилски връх за проверка и замерване на електромагнитна напрегнатост в определена честотна лента. Там имаше някакви жълти цветя, а моят човек, голям любител на природосъобразното хранене, нещо дановистко, ми каза, че това са еньовчета. Имахме време и понабрахме доста от тях. Когато ги запариш на чай, имат силен аромат на мед, но не правят чая сладък, само му придават силен аромат.Е, пиша ти битовизми, донякъде стимулиран от твоя мил и красив сън. Обичам тежки гърди, ама много. Обичам и наценти, които са много едри, но вече с годините са поувиснали. Размер D, но като млада бяха B. Ако разбере какви ти ги пиша, ще има „Танц със саби“ от Gayane. Вдига редовно тежести - всяка вечер по час, час и половина.Някак се притеснявам да ти пиша, че те прегръщам, за да не ми „скочиш“. Някога, като млад, не знам с какво провокирах колежките да ми „скачат“, а аз съм толкова хрисим. Ще рискувам -целувам ти едрите и тежки гърди и пускам ръка там някъде долу, играейки си с "нея". Пък шамарът не ме притеснява, май няма да ми е за пръв път. Ал
Добро утро, Ал! Боже! Снощи така се надрусах с музика. Най- накрая си пуснах work out, направен и в темпа и в тип октави да прилича на екстремна бойна ситуация. Че и думи, смислени, сложили. Директно ме префасонират. Гледах се в огледалото, как ми мътнееше погледа с полупаднали клепачи като да пренебрегва всичко и да е Над. Сега, за горната полянка, това съм аз. Не е никаква самодива. Аз. Имам дружки отиват със специални декори, че да се постнат после във фейса. Аз бера билки, поели макс енергия за лечение на храчки и ишиас. Ама нА, случва се да стане интересно. За случката с ловците: много е смешно как са се уплашили, не друго. Да бяха отишли. Първият пръв да приближи, да го разкъсат. От писъците да полюбопитства втори, да излязат с пушките, да се омагьосат и да свършат на части :))). Самодиви, самовили, не мога да ти кажа защо имат лош имидж като русалките. Пък и не мисля, че биха ловували край вила Пиянска среща, нали избягват хора, мъже, нали имат спец места? То и в житата на Ю Амер пак имало нови фигури. Сигур ни прави номер Оперната дива :))). Ще ти призная. Не беше сън. А кафеено мечтание. Понеже искаше да ти пиша, а аз стоя и се нервя да препрочитам едно и също и не правя нищичко интеррсно. Казах си, че като съм на нежна вълна, да ползвам да напиша нещо лекичко. И пуснах пръста по клавиатурата. За да имаш четиво. Мисъл от мен. Ето, признах си. Аз, скучната нямам новини. Колко е освобождаващо да си признае човек беличката. Батя ти е станал рано, дръпнал е завеската да не ми блести слънцето и затворил. Сега само ярка топлина чрез корема получавам. Откос от отворената балконска врата. Ооооо, сега се сещам. Преди сън гледах клипчета. Харесах си нещо. Момата имаше точилка зад врата, където бяха вързани шалове, държащи подколенните ямки свити, а краката разкрачени и вдигнати настрани. И ръцете бяха вързани към точилката. А един мъж така скоростно я работеше с пръсти, отвътре, къмто G, че тази цялата работа много ми се хареса! ***И, сър, сърдя се чат пат, защото нямам цялото инфо, защото се базирам на обичайното , а ти си необикновен. Но снощи, надрусана от музиката, точно за това си мислех, че текстът им важи и за мен. Минавам трансформация, която изважда звяр. Не нежна и бяла самодива. Дали някога, артистът от балета, съжалява, че го виждат чрез героите му? Иска ли му се да знаят името му. Да е обикновен, а не скрит зад имидж, който трябва да поддържа. Дали ако стана хлъзгав непукист и срещна някой интересен, ще съжалявам, че вече е късно да ме вижда като ранима и земна. Ще искам. Но ще ме е страх от риска. Мен, хлъзгавия непукист, ще ме е страх. Още не съм пила кафе. Ставам. Хубаво е, че си ме попипал преди това :)))). Ф
Ама душко ,това ми го разправя колежката, онази любителка на разни езотерика ,а колегата й пълни главата.Тя не е от най-умните, наивна.Далеч от колежките от института, като Румката, Весето, Нася, Олга, Рени, Жана, Ели и т.н ,нали знаеш, че моят програмен колектив беше от осем млади жени и момичета.До момента само аз бях н.с, а след това и други.Чакай да ти кажа нещо, което направила центи, аз бях някъде настрана, та не съм присъствал на случката. Центи, моята обична съпруга, известна сред подчинените си като Центуриона (ръководи над 300 мъже), купува нещо от една сергия на пазарчето недалеч от нас. Стоката там винаги е хубава и прясна, а преобладават български плодове и зеленчуци.Та една майка с красиво момиченце, с видимо по-малки финансови възможности, също пазарува. Момиченцето не можеше да откъсне поглед от едрите кюстендилски череши. Собственичката дава на момиченцето три-четири череши. Това е по-малко от нищо, та Центи взема един плик и го напълни догоре – може би под килограм череши, а после го подава на момиченцето.Когато идва нейният ред да плаща, тя казва на продавачката да ѝ добави към сметката цената на един килограм череши.Собственичката май не била особено доволна, защото вече не можеше да се прави на благодетелка. За Центи един килограм череши не е нищо, но собственичката не казва нищо, защото сме сред клиентите с най-големи сметки.Та така. Понякога едно дете получава повече радост от един плик с череши, отколкото някои хора от много по-скъпи неща. Ал
ЦИТАТ: "а ти си необикновен." Душко ,започвам да мисля, че си Румката или имаш същата мисъл като нея.Онази Румка ,умната говореща четири езика, опитваща се да ме анализира и предпазва, замеряща ме с триъгълник, когато и демонстрирах съотношението между дължината на трептящата струна и височината /честота/ на тона., които се издава. Душко ,колко пъти съм ти казвал, че съм толкова обикновен и бих казал не изпъкващ, че ще ме забележиш, чак когато се блъснеш в мен. Пий кафе и аз ще си допия моето джезве. Прегръщам те с топлина и нежност.Ал
Ал, трогна ме Центи с тази нейна наблюдателност. И решимост. Не е до някой лев, разбира се, а да забележиш и да се намесиш. Въпреки всички милион въпроси дали е удачно, не е ли обидно, нам кво си. Иска топки, дори този мил човешки жест. Обожавам Центи! ***Метнах се на слънце на шезлонга. Пари ми на дупето в момента. Ще чета разпечатки, че мразя как от екранчета ми се уморяват очите. Не съм за офиса, не съмммм, ма всеки с кръста си! Дадох на батя ти да чете за вълка. Май съм садист. Той никак не понася подобни неща. Ама като ми се вее по гащи и няква стара фанела, дълга като рокличка, нека му! Носи ми кафе в леглото, пацата му стърчи под ръба, обута де, ама на нивото на очите ми и надолу голи бедра на човек, работещ седнал. Еееее Еееееее Еееееее можелися такива работи?! А аз съм виден толераст нали? И никак не отдавам почит към пот и зор, нали? Охххх, миличък мой...толкова да ми липсваш понякога. Ти. Или представата, която имаме за теб с Румката. :))))))) Ф
Ал, колебая се, защото не искам да ти давам кофти емоции, а само хубавки. И затова, ако правилно те усещам, предпочиташ да знаеш, отколкото неведението. Ето какво се случи. Уча си аз, допитвам се за детайли до ии и нещеш ли , батя ти ми се материализира на балкона и директно ми пуска ръка на цепката. Ма хищен. Божееее, доживях. Таквоз чудо досега ней имало. Значи изчел е за Еньовден. И така го е разбрал. Като ме почна с ръчичката, аз леко само поддавам на горе и в темпо, но обратно на очакванията ми, тва че той се вижда наоколо , над цветята , не ми допада. Или беше от ъгъла му на заход. Не бих могла да свърша, макар, че се разшляках. Иии ...ох ма тва пак не е за природа и колектив.. уууу, че съм кьопава! Ох, ще се доизложа! Та не ми харесва, че му харесва да се тъпани пред хората. И влизаме, че да мога да се отпусна и да се изпъна на равно, без тва потъване като в хамак, което си иска размер, гледано отгоре. Такааа, добре ама нашия обичал да ми сложи луб и изважда голяма играчка. Кристала задра в костта и взе силикона. Ма от луб ми се загубва клит чуствителността. И се налага смукача. Докато се върне да ме доработи, че е озверял, пъха ми тирбушон отзад, ляга за темпо, че не мож да,чака и бута някакси дружката, дето се е навинтила до главата ми да ме пази. Тя го преджавква. Той се уплашва. Край с ерекцията. Взема нещо да негодува както лежи над мен. Абе ,алоууу, тся енергия, не я ща! Мерси! Айде аз разкрачена, с тирбушон отзад , батя ти му давам ритъма как да пъха силикона и си държа смукача на клит. Така оборудвани вече пътуваме към върха. Той си бие чекия с другата ръка, от което адски се накефям да го зяпам. И му говоря. И си пъхам палеца на крака някъде из вдлъбванията по цепката му и ровя там. С палеца на крака. С всички пръсти драскам. Той свършва. Аз след него го начуквам на смукача. Еееее, борба и бохенски живот! Казва ми после, че да ме гледал , било пъти по- силно, отколкото да е вътре, а умът му само да си мисли нещо. Така, джърквайки над мен било върхът и ново и силно и изобщо ....Да! Та така, получих рецензия за вълчото посещение. А ти, ако не ми напишеш нито ред до утре и ме оставиш да се срамувам, няма да ти говоря три дни и три нощи! Ф , засрамена ,докладваща
Деде, от време на време се опитваш да изпъкваш като оценител на когнитивни способности, ама то това дори е някак забавно: по правило тъпоъгълник няма как да мери остри ъгли, сеш'се :))
Подаваш му сценарий, викаш, пък той да си го наглася както си иска. Важното е екшън да има! Ами тъй де, за кого иначе да се хаби тая енергия в пространството? За измислени герои като дедо Ал?
Некси съм убеден, че на Доци много ще му хареса да се бара по цугтромбона, докато да те гледа как береш душа с готин мъшшшшкар, който могъщо те челастри и те докарва до вагинален Еверест. Нещо повече, убеден съм, че и на теб ще ти хареса да си там без дъх, за първи път усетила тва, на което в любовните романчета му викат "искам да умра" оргазъм. Ма пусти чупки "аз не съм такава, той не е такъв, ние не сме такива"... и на кого ги играеш тия нелепи сценки, там накъдето плахо пристъпяте ти и Доци някои от години преподаваме магистърски програми, бе алоуууу :))
Искат, искат, много искат, но на кого не му стиска? Риторичен въпрос.
Пия поредно кафенце, Ал. С теб :))). Чета. А ми се иска да си плъзна пръста по клавиатурата. Една глупостчица ми се върти из ума и иска да се случи, лекси-кално :))). Но виждам, че си зает и вече прекалявам с овършерването. Истината е, че ми помагаш. Защото се фокусирам. Когато мозъкът ми трябва да приеме и върне инфо, става по- функционален и при ученето. Да се разберем така: ще стискам, докогато мога, без да пиша глупостчици. Може и да ми отмине. Ако не, чак тогава ще се предам на оня по- добър свят безшумен, но наситен. Целувам те навсякъде. Упс. По лицето!! Ф
Сега пък стана смешно! Защо да зависи от теб? Нали съм стар потребител? Имам рафт с разкази? Защо да пиша само ако Ти имаш интерес да се разнообразиш? :))))) И тук идва интересното: защото станах строго моногамна :))))) Ф
Оххй, добре, ще си се дохилотвам на тая смешка , четейки темички. Ф
Е, преди малко се прибрах и хвърлих едно око да видя дали си ми писала. Предполагам, че съм ти разказвал какво направи Центи на един нагъл месар, който с дебелашки тон говореше на една възрастна жена с интелигентно излъчване.Имах чувството, че му направи социална, образователна и културна дисекция. Не викаше, гласът ѝ остана почти същият, темпото на говорене също, но се появи някаква странна твърдост и звън в гласа. Не обиждаше, просто анализираше. Аз и един колега, като лалугери, се изнесохме. Вътре в месарницата се появи още един човек и той също изчезна. След като Центи излезе, ни хвърли един поглед - не разбрах дали беше презрителен или недоумяващ, но посланието беше ясно: „Ама и вие сте едни мъже.“ Та този случай разказвал ли съм ти го? Ал
Така ли ми се струва или още някой се включи?? Ал
Точно, скривайки тоя си поглед, се пообърнах към батя ти, както беше ме налазил и му казах, че така няма да свърша. На шезлонга. Отвън. Може би беше сравнението, което си направих мислено за параболата на гръбно- тазови движения, които подобават на сладкиш като мен. А знаех, че което действително се случва е друго. Подтиснах се. Буквално. Не е лекичък. Би бил, ако можеше да се подпира. Като на палци. Или на кофички. Оххх ...Ал, непоправима съм. ***Да, знам този случай. Бих се радвала да чуя този тон. Да ми каже Центиту :"Мла...Госпожо! Държа да ползвате единствено установеното време за подобни посещения. Контактувайте със съпругът ми между 20:00-20:30ч, когато се прожектира Сънчо за възрастни. Нежелателно е да му губите време, очаквайки емоционална поддръжка при троен скок тулуп върху въже след трапезе мортале над разярени лъвове, гладни за пищен пир с женска плът" . Алллллл .....не мога ....млъквам....Ф измък назатттт. ....измъъъъкккк
С теб ми е изключително приятно, релаксиращо, забавно, разтоварващо и обогатяващо да общувам.Има хора, които с начина си на мислене, говорене и споделяне те натоварват. При теб е някак странно различно, сякаш сме се видели и си говорим за неща, които принадлежат само на нас и които само ние разбираме. А наоколо лалугерчетата надничат от дупките си и се чудят за какво ли си говорим.Ти си като ромоляща планинска рекичка - успокояваш, караш човека да се чувства желан, чут и разбран. Ал (Алекс)
Нещо странично, останах с впечатление ,че още не си ходила на вилата или само веднъж, когато се пълнеше басейна. Пак аз -Ал
Ал, ще се кача на вилата в деня след последния си изпит- на 8 юли. Такъв е плана. Още не съм се качвала. Баща ми е там. Беше излъскал басейна до сапфирена чистота и сега го пълни. Работи по градината. Оправя се. По- бързо се уморява от преди. Не бих искала да го принуждавам да шофира 40мин в посока с джипа си, за да ни вземе с дружката за кратко междуизпитно гости. Ще се кача с две рокли и бански, два сака храна и ще го почна с 1,2,3 ядене по 3 на ден, малко да добие сили. Ще си взема Ел карнитина и няколко нови книжки и така ще чакам да дойде август и Тосканааааааа, после море .....ехххх , докато дойде време да мога да служа при Бенка доброволка....толкова далеч ми се струва. Много ще ти пиша от там. Знаеш. Горе се сливам със себе си. И даже залитам, ако прекаля с летежа. Обожавам звука на самолетите там. Като дневни щурци ми действат. Успокояват. Носят ми сигурност. Сякаш пак правя фигурки от калта на вадата над нас и всички са заети, забравили да ме търсят къде съм. :))) Ф
А скара ще правиш ли ,ама не само месо или пиле ,а и някои зеленчуци, нещо като гриловани със зехтин / е първо гриловани ,а след това зехтина/. Ако намериш време, когато идваш от София ,точно на Реброво ,веднага след моста над Батулийска река направи десен завой и мини 11 км.Първо ще минеш през Батулия, а след 5км ще стигнеш пред Бакьово.Има голям плавен десен завой, ама много голям, та над този завой бяха палатките ,а за иглолистните гори на отсрещният баир сме копали ние тераските. Ал/ Разбира се ,ако ти е интересно, все пак това са 22-23 км в двете посоки
Не, Ал, не правя скара. Това си е мъжки ресор. Иска си подход. Търпение. Често включвам фурничката горе, в преддверието към спалните и оставям баща ми да се начатка на шах или тролене и да пази дали ще замирише на изгоряло :))). Навън сме с дружката. Случайно из градинките срещам батя ти. Русата му се радва. Обменяме някоя дума. Той нещо се възмущава и дори не казва чао като си тръгва :)))). Толкова ми е смешно всичко, че май вече е състояние, а не емоция :))). Ф
Да си продължа. Имаме изградена скара като къщичка, със стенички и коминче, всичко. Плочки да не се разкалва отпред. Когато идва брат ми, запретва ръкави и прави неколкочасов маратон. Всички тави биват заети от чушки сурови или вече опечени,шишове, пържоли и суджуци, картофи на жар, отделно веган шишове с лук , печурки и прочее, виж за тиквички на ленти или патлижан :) , не помня да се запретвал. Огромни салати се скълцват веднага, защото процеса, за да върви, има нужда майстора да се хидратира. Бутилка ракия или водка се жертва с тая цел. Братовата жена му е като ръкавичка. Много послушна. Нямат нужда от мен, съответно аз се шляпам в басейна или съм по баира нагоре. Той се качва рядко. Пък и вече има друга къща, долу, в ниското под мен. Там се очаква откриване, може би това лято. Сега пак ще забода носле в пада. Търкалям лекциите от септември насам. А съм гладна....но ще търпя. Сьомга ще си обърна на тиганя довечера. Батя ти не обича. Вземам две опашки, че са без кости и се черпим с дружката. С прекрасни домати от мойта съименничка ще придружим. Грам не ми се пие. Обичах узо преди. Сега даже не ми се лиже. Но бих олизала наузени устни. И бих осмукала анасонов език. Ф
Деде, ти кога ще вденеш, че не е както ти си го представяш: две умни, културни, интелигентни, направо вишши същества си говорите на някакви изключително възвишени теми напълно непонятни за околните и те подсмърчат и страдат, че нищо не могат да разберат. Не, деде, доста по-различна е картинката: има тук две малоумни гургуличета - един дядо, който на стари години е решил да си припомня младостта и една недоклатена баба, която никога не е имала кой знае колко интересна младост - които не можахТЕ да намериТЕ къде другаде да си "говориТЕ" и сТЕ решили, че коментарите към случайно избран разказ в сайт за еротични разкази е най-подходящото място. Е, станали сТЕ за смях с тая вашата епистоларна "свалка" и е напълно нормално е, че всички, кой откъде дойде, се бъзикаМЕ с тия двете влюбени тъпунгерчета дедо изкуфАл и баба Ф.
Па- па- паааа, тъна си в самотаааа, чета чужди писма, да се осмИсла.
Ода на патенцето * Аз съм само цвят лилав. С разширени вени. Чопля нос през деня. Нощем въртя фенера. Искам фея да еба. Тя не ще ме. Ако бях малко нещо мъж, щеше да проще овреме. Но съм цвят лилав, с разширени вени. И не вдигам друго ас, само кръвното и нервите. На мен си.
На теб скъпа моя Фея едва ли ще ти е на път, но ти все пак мини през Бакьово, че ми е много скъпо тва място, там за първи път лъсках малкото си бастунче, докато гледам как останалите чукат латвийските момичета. Ал
Да, скъпи мой Ал, непременно ще отида да видя къде си лъскал малкото си бастунче, нямам си друга работа, твоя Ф.
....когато нищо не се случва и аналите на историята сивеят....
Фей ,моя Фей , аз може да съм много неграмотен и да не зн,ам ,къде се слагат тия запе,тайки обаче съм чел една книга на Мопасан много искам да си поговорим за тази книга ,някак не съм чел други книги ,аз поправило четях само съветска фантастика твой Ал
Но разбира се сладък мой единствен на света идеален мой мъшшшш, не съм си и мечтала за нещо друго освен да обсъждам с теб някаква глупава книга на някакъв умрял преди триста години глупав автор. Твоята Ф.
Аз сега ям вафла пълна ми е устата а мама ми е казвала да не говоря с пълна уста после ще ти пиша за книгата. Но като ми е пълна устата са ми празни ръцете с тях ще те опипам навсякъде а после ще отскоча защото не обичам докато пипам жени да ям шамари. Аз някак обичам да ям вафли. Помниш ли ги онези вафли от времето на тъмния соц ,сега вече няма такива вафли ,твой.Ал
Да можех колелото да яхна. Уви! Да можех за риба да ида. Язек ней валяло 10 дни. А за капачки, не дават пелети.
Не, скъпи мой Ал, не съм била родена по времето на тия вафли но ще ти изям трохичките от устничките дето ядат вафли вместо да ми ядат гъзинката Ф.
Мило момиче не знам защо но толкова обичам да си говоря с една такава умна културна възпитана жена като теб и да си говоря с нея за вафли ,за бастунчета и всякакви такива ежедневни неща . Сега Центи ще ме води да пазаруваме и там ще си общувам с непознати жени на опашката и да се опитва да ги заговарям. Аз не знам какво да им кажа обикновено им казвам някоя глупост оттипа "ще ми го подържиш ли , нищо че не се познаваме?" и когато те ме погледнат някак лошо аз се смея като идиот и им показвам бастуна си , те какво са си помислили ,че им предлагам да ми хванат хуя ли? Ал
Ах мили мой Ал колко си забавен какви невероятни неща ми пишеш, никой никога не ми е писал толкова умни и толкова смешни неща, аз сега ги чета и се заливам от смях като си представям тези жени на опашката. Искам аз да съм там и да те хвана за дръжката. И не, не говоря за бастуна, виж ме колко съм ти павала. Твоя Ф.
Фей , ти си моята любима умна и културна жена. Никой не ме разбира така , както ти. Не искам да ти ям гъзината. Като всеки изкуфАл , който вече не бръснат за дамски орган от половата система , искам още една изкуфАла , която да ми чете когнитивните бисери. Цункам те по бузката и отскачам да не ми удариш шамар. Правя се на ощипан , че не знам какво искаш , а ти се правиш , че това напълно те задоволява. Две напълно доволни същества сме. А какво ни надничат , не разбирам. Те не са като нас , остави ги.
Оооооо :)))))) Ооооо Анорексия , М?
Храни ме за бастуна. Твой неразбран Ал
Ал, говори ми, говори ми още, аз уж уча, но нищо на този свят не ми е по-интересно от малките глупостички които ми пишеш. Защо? Защото ти си ги писал за мен. Заради мен и само заради мен тракаш по клавиатурата или по екрана на телефона си с кривите си пръсти накълваваш буква по буква посланието си. Как би могло да е глупаво и лишено от смисъл това послание ако то идва от теб? Чета е и се изпълвам с космическа празнота, едно цяло съм с Космоса. И чувам гласът ти, да, да чувам го, твоят глас, който ми нашепва безсмислици, но защо защо ми е толкова топло от тях? Доцента казва, че ме е напекло слънцето, но какво разбира той от космически послания? Ф.
Патенцаааа, ама айде бе, откога ве чакам за игра! Я, колко хубаво сте си научили стихчето. Браво! Шест! без десет сте
Фея не искам да говориш на тези глупави лалугерчета/патенца защото ревнувам. Искам да ми говориш на мен Разкажи ми какво правиш ,кога ще отидеш до Бакьово? Ал
Не веее, тва беее, астигматизъм ?
Била съм се хилела като Muttley ,каза батя ви и ся ше гледал анимацийката с пълна душа колко съм забавна, освен дашна и талантлива. !!! Сетих се ввееее, Дислексияяяя "павала" ,а :))))
Баси дългия антракт! Пати, пати, патиииииии ,кккъъъъът кът кът
Наказвам те ,защото някак не спираш да обръщаш внимание на навлеците ,които шпионират в сенките. Говори си стях те са ти по-интересни от мен Ал
Ал. Абсурдно е да ме ревнуваш. Да знаеш, за всеки случай, ако беше ти, все пак. Че аз си представям теб в брачния ми секс, ти ще ревнуваш?! От кого? Защо? Кожата ми има спомен как любиш.
Ооооо :)))) Наказваш ме ? Така значи? Добре. Да видим колко можеш. От час пиша и трия и съм изпуснала смешката
Ти ли пита "Какво правиш"? Ти? И знаеш ли, оказа се сложен въпрос. Писах дълги фермани. Като за пред аналитик. И ги трих. Пак почвах. Пак трих. Нямам право да свалям общия тургур, нали? Знам. Затова трих. Какво правя сега ли? Чакам да видя колко можеш. Ако си ти. :))))
И аз писах и трих , и писах , и трих , и пих Глендидиш със слушалки в ушите. Слушах някакъв рок , но още ми бучат ушите. В шок съм. По правило общувам с умни и културни жени. А ти ме използва заради него. Почувствах се като парцал , изтривалка на семейните ви капризи. Ето сега вече си го върна, той е при теб. А Ал ще седи сам като сиво паве, наказан в ъгъла. Центи ми носи вечеря , а аз съм като отнесен. Нищо вече не ме интересува. Не съм телепат, но понякога нещо както си седя се отнеса в спомени и изведнъж Центи директен въпрос "За какво мислиш" и аз се тресна ,че ми чете мислите ,а те са някакви спомени ,предъвкани за не знам кой пот,но някак изпитвам дискомфорт, че нещо може да е усетила. Гузен не гонен бяга ,та така и аз. Ал
Ал, ти, който си от обвинението, искаш да се вземем ли? Ма само кажи, бре рожбо :)))
Момент! Какво ти е обяснението, че се забави толкова? И ми отне шанса за щастие с теб? И търпях, каквото търпях? Я чакай да те хвана на къс пас! Какво те забави?
Само за протокола, преди някой да получи инфаркт :))) Не е случайно, че не се подписвах. Не искам да привличам вниманието на Ал към тия вменявания и вселявания. Буууу, добър трилър се получи :))). И няма начин да се хвана! Абсурд това да е от Ал.
Фейче, провокирай ,провокирай ,пък ще видим какво ще излезне.Така ще те нашляпам по дупето ,че ще го направя розово, а като те заръфам, тогава ще ти питам .Казвал съм ти ,че при секс обичам да хапя ,но за да не оставят следи или си ръфам бицепса, или възглавницата го отнася ,говоря за нормална поза,иначе при задна вече гръбчето го отнася. Опитвам се да ти привлека вниманието. Диалога с теб ми помага да заспя, действа ми като бял шум. Защо написах това горе , не знам. Вероятно миг на слабост , винаги съм бил срамежлив и стеснителен с жените. Каквото и да е ставало , бил съм жертва на обстоятелствата. Твой Ал.
Ще ти кажа , Ал, защо стана тоя трилър. Заради Тарото е. То предсказа илюзия, повторение на стара травма, която не сме излекували и не можем да минем напред. Обаче аз съм си Ок. Нищо ново. Всичко ми е стара и добре известна ситуация. Дори не я преживявам. Ти обаче падна в капана на Тарото. Усетих го. В 19ч бг време когато писах и трих, щях да публикувам ужасни депресии. Но се усетих. Това не е мое. Не е от мен. Дойде от вън. И пред теб е дошло отвън. Знам го. Натрупва се стрес. Държиш фронта. И в миг, нещо срутва къщичката от карти. Поддаваш се. Защото тая негативна енергия е нужна за храна. На други същества, Ал. Аз ли не знам?! Виж,днес като се разминахме с батя ти като пътни знаци следобеда, можех да се впрегна, можех да имам флашбек, за всичко, за години, ситуации, но не си го позволих. Защото е хлъзгане. Отвън ни лъжат да го правим. Сексът е храна. Хормон. С курва. Свирка от съседка. Или с брачен партньор. Любовта е друго. Тя вярва, не търси своето, прощава. :)))) Добре, значи изчистихме ямката , запълнихме със здрав цимент, същински хлабав прешлен в гръбнак. Сега ще се изправиш. Ще се наспиш. И утре те чакам с предложение "Фейо, идвай, да те разведа! Из Бакьово :))))). И таммммм оооооо тамммммм любимста ми част : двойна усмивчица под брадичката и шльоп в реката, за да пея wild rose :))))))). Оххх, много забавничко стана пак.
Аллл, Ал! Чакай! Вървя с куче! И по без нищо. Бижутата съм разпределила за децата. Дрехи не ми трябват с теб. На работа ще нося униформа. Така, да. Ще ни трябват ....а нищо не ни трябва. Аз доверие ти имам. Значи това е. Договорено! :))))
Епична любовна драма се вихри, колеги! Как да си излезеш от салона на средата? Не мога така, сега ще трябва да гледам докато главните герои се оженят!
Много са забавни измислиците баба Патка и дедо Путко, такова яко шоу е с тях. Ех, как ме е яд, че съм изпуснал днес големия купон с имитациите, много сте добри, колеги. Ама казвайте ги тия неща някъде, ако знаех щях и аз с удоволствие да се включа в тоталната обърквация кой кой е. Но който се сетил да имитира бабата и разказва горещата история как Доцента чел бабини фантазии и едва ли не се възбудил до степен да имат интимен момент с бабето и това с цел да накара деде Ал да изревнува е просто зъл гений (ся, мили деца, тук оставяме настрана, че Доцента е доказан импотент, бабата неведнъж го е намеквала, и тук деде ще е прав, ако каже, че никой не чете) Не е много ясно наистина ли налапа деде куката или и това е имитация, но купонът е пълен. И малко повече се постарайте като имитирате бабата, верно, че деде Ал е тъп като галош, ама не е чак толкова... пдзв
Добро утро, Ал! Направо ти завиждам какъв масаж от емоции ти предстои. Ще прочетеш пиеса 3D. Патенцата тоя път опитаха нов подход и вместо обичайните стрелби, трябваше да водим диалог на друго ниво. Да си призная, първия път бая попремигах :))), изненадата винаги си казва думата. Нямам търпение да чуя как се смееш. Да, ползваш някои от думите, които прочетох , но никога в такъв словонабор и емоционална мъгла. Пия кафе, слънцето осветява точно чашата в скута ми и нищо друго. Тъмни гърди, премачкани от ръцете ми с текефона, тъмни кръстосани крака. А целия фокус, всичката светлина в една чашка кафе, изпито наполовина. Чакам те! :)))))) Ф
Добро утро, Фей, мила моя и умна събеседничке. Нашата комуникация очевидно дразни немалко хора. Някои се крият зад чужди имена, мимикрират ту под твоето, ту под моето, плагиатстват и се самозалъгват, че са оригинални, а са просто просташки. Всъщност произвеждат единствено второразряден водевил, в който най-шумни са собствените им комплекси. Проектират върху нас онова, което носят в себе си – провинциално чувство за хумор, духовна немотия и възпитателна, мизерна нищета. Не претендирам, че съм възпитаван по критериите на Песталоци, защото майка ми беше почитателка на методите на Антон Макаренко. С теб кореспонденцията е като свеж планински полъх в задушната софийска жега – носи аромата на гората и разпръсква миризмата на прах и нагорещения асфалт. Лъхаш на спокойствие и простор, караш човек да погледне отвъд дребното и ежедневното. Е, знам, че не съм по писането на твоето ниво. Не случайно преди мно-о-ого десетки години другарката Иванова, още преди „банановата революция“, ме остави на матура по български език. Както винаги и вече за последен път стана повод да каже познатото: „Алекс, не можах да те науча да пишеш така, както говориш.“ Някога, на родителска среща, била казала на майка ми: „Не може да пише, но ако можех, на устен бих му писала и седмица.“ Дали е било истина или майка ми просто е искала да ми вдъхне малко увереност, не знам. Но тя никога не беше от жените, които без причина помпат самочувствието на децата си. Добре звучи и външната скара - удобна, масивна, функционална. Направо апетитно си представям масата на терасата или на плочника, сочни пържоли - само да не са от онова тридесетгодишно немско, белгийско или испанско месо, а истинско българско, от стопанства, оцелели след „банана“. До тях, хубаво изстудено бяло вино. През лятото червеното ми идва малко претенциозно. То си има своето време. А тази нощ спах така дълбоко, сякаш бях в друго измерение. По принцип се събуждам поне пет-десет минути преди алармата, но тази сутрин имах чувството, че душата ми се връща в тялото отнякъде много далеч. Нарочно държа телефона в другата стая, а Центи направо си изключва нейния. Та, ща не ща, ставам, спирам алармата, дотътрям се до кухнята, слагам вода за кафето, вземам един хладен душ, първо нося кафето на Центи, после и моето... и тогава започвам да си пиша с теб. Сутрешна прегръдка -Ал
Бабе, а тва, което ти е "написал" по-горе Алекс звучи ли ти ама точно като него или по-скоро като нещо оформено и съотворено всъщност от ChatGPT. Ами тъй, де - нищо общо с типичното дедоалексово тромаво и несвързано ломотене, което обикновено е като жунгла от неграмотност и нахвърляни едно върху друго думи и препинателни знаци. Ама иначе много ти знае устата "ах, ама аз веднага разпознах, че това не е Алекс". Разпознала си дръжки :))
Колеги, ако се съди по бурната възмутена реакция на деде Тъпоъгълник - чудесно се е разпознал като комплексиран провинциален простак, с претенции че изпъква с интелект и култура, а всъщност в тъп, тъп и тъп, та чак вдлъбнат. И кво сега деде, питай пак бабата дали все пак няма да отиде да види Бакьово - мястото, където за първи път си фантазирал някое латвийско момиче да нападне с дашна путка девственото ти курнишонче. Аз обаче да попитам импотентен ли е доцента или откакто прави първи стъпки като куколд вече не толкова? пдзв
"Да, ползваш някои от думите, които прочетох , но никога в такъв словонабор и емоционална мъгла" - е как да не е в този словонабор и мъгла, като интегрираните цитати на деде са 1:1 с малка, но съществена добавка за ориентир, която грам не променя ни на дума, ни на запетайка цитата, това е най-забавното. То там е ключът на добрия сценарист, за максимално вживяване. Не си четете глупостите назад, не си пиете гинкото и така става. Виждали сме и "възпитанието" и "аристократичния и грамотен стил на Жентълмен", и "деликатността" и всичко. Бисери да цитираш, колкото искаш. Сигурно не е приятно да се види човек отстрани колко е неграмотен и объркан, но сигурно с "милото си и деликатно" поведение навсякъде е предизвикал такава реакция и поведение към себе си. Не на матура по български, третокласник на поправителен пише и се изразява по-смислено и по-грамотно. Емоционалната мъгла беше добро попадение. Сега вече деде само чата GPT ще ползва, че другото е...мда, емоционална и словесна мъгла на изкуфАл.
Глупости пак пише баба Патка: няма никаква емоционална мъгла, много точно е показана типичната за деде Путко емоционалност на тригодишен лигльо, който сърдито тропа с краче или се търкаля разреван по земята докато не си получи заслужените шамари :))
Ал, случайно срещнах приятелка от улицата и тя пожела да се присъедини на разходката ни. Седнахме. Заразказвах. И ми стана едно мило :)))), толкова интересно е всичко, сбито като филм и наситено с черезвичайни случици. Ти как си? Аз излязох с мокра коса и се наслаждавам на жегата и вече малко тежкия прецъфтяващ липов аромат. Ф
Деде, баба Патка ти намеква, че от диалогът на живо по-убаво няма. И колко му е да се присъединиш и ти в някоя софийска градинка. Но ти, разбира се, пак ще се направиш на глух орган от женската полова система. Голямо шубе да я срещнеш тая мила и културна жена, а?
Дедето мълчи като бит пе'ераст и се снишава да премине бурята, която иска да го изкара с гръм и трясък от удобната кожа на измисления Ал, виртуален жентълмен и реален Путко с емоционалността на пън.
Абе добре прави деде Путко, че се крие. Ако ѝ се изтъпани на живо - некв спаружен и сбръчкан старец, дет едва бута левия пред десния и после десния пред левия и му трепери лявото очо от напредващия Паркинсън ще ѝ секнат на бабата и малкото оргазми само като си представи как го държи в ръка или ѝ влиза в шундата или недайсидънов ближе неговия спаружен и сбръчкан курнишон. Не че тя е умила зорите, той деде си я представя руйна млада кифла с мармалад от някой негов свиден спомен от тъмния соц и като му се яви баба Цоцолана после с месеци ще подскача на сън и ще буди Центи с ужасените си вопли. Некои неща по-добре никога да не ги виждаш на живо, например баба Патка или деде Путко :))
Сега сдухан и сбръчкан старец с паркинсон, ама едно време такъв не висок, пъпчив и смотан младеж! Завиждайте, не може да му се намажете на кривия сбръчкан малък пръст на това деде! Чист и прост като другаря милиционер след баня, по времето на тъмния соц.
Точно така, баба Патка си го представя деде млад левент, между краката му - междуконтинентална ракета, ръце с мускули като корабни въжета и крака като айфелови кули, с излъчването и чара на някой неин филмов герой или - ако си признае пред себе си - на баща ѝ на младини. Какво си представя дедо Путко, когато си фантазира как баба Патка му го държи никой не знае, вероятно е гроздоберачката на зелената банкнота от 2 лева от соц време :))
Ал, кафето! Да не изстине :)))! Седя, опитвам се да се разсъня от лепкавата жега и размишлявам по един въпрос. Представям си онези будистки монаси, които са посипали с цветен пясък мандала на земята пред входа на храма. Тръгнали са от центъра и са изчислявали посоката на вятъра спрямо тежестта на една песъчинка, преди да я пресеят между пръстите си, вплътнявайки рисунъка. От седене на колене, накрая са имали чуството, че точно там свършва тялото им. Там, където болката дори е спряла да пулсира и е останал само спомен за нещо излишно. Целият им ум е в следващото движение. Ръката, която ще посее. Очите, които не мигат. И дъхът, които излиза на забавен оборот, следейки полета на зрънцето. Съвършенство се постига тук. В линиите. В идеалния контраст на абсолютното разграничаване. В цветовете, хармониращи чрез внушения. В търпението да се отдадеш на красотата. Знаеш защо се прави това. Лечебно е. И идва мигът, за който някои монаси може и да не са готови. Може и да са слаби. Може и да са бунтари срещу статуквото. Но те трябва да вдигнат крак и да ритнат мандалата. Будизмът го изисква. Обучението го изисква. И знаеш ли, бас държа, че из всички тях има един, който ще го направи с кеф и блясък в погледа. Ще ритне цветето и с наслада ще гледа как летят объркани пръски от хаос. Ще изпита възбуждаща вътрешна радост да убие хармонията на красивото преди то да убие него, поглъщайки бдителността му в илюзията на майята. Той ще се освободи. И едновременно ще освободи тези, които не можеха да вдигнат ръка. Които нямаха сърце, а трябваше. Те вече ще са спасени и ще могат да продължат. ***Казвам, че ако не се внимава, може да се посочи разрушителната сила, не където трябва. Там, всъщност е съзиданието. От първия ритник срещу красотата се ражда мощния подтик на другите да изградят мандалата в себе си непокътната и сигурна. И докато те най- после се включват в унищожението на гротескния цветен кръг, онзи, носещият пъклен огън пали у себе си егото на злодея, първия, силния и виновния, онзи, когото следват, онзи, който има право да съди. ?! Уловка, нали? Ако той се снишеше скромно, ако се нулираше, нямаше да бъде нужния перпетуум за колелото на времето, обучението, вечния кръг на единиение на разруха и съзидание. Седя и си мисля как покоят е смърт, а движението е живот. И как трябва да сме благодарни на тези, които първи вдигат крак срещу илюзиите. Кое е истинско, Ал? Езикът ми ли ще изтръгнеш да не лъжа? Действията ми ли ще тълкуваш, когато не искам никога повече никой друг? Ще ме искаш ли меланхолична, за да бъдеш моя живителен слънчев лъч? Парадокси са. Всичко са парадокси. Ако ги гледаш отблизо, са си едни жестоки парадокси. Но ако гледаш като мен, ще видиш енергията на космоса в това. Диханието на атома. Пулсация. И ако човек се познава добре, ще се научи да живее в благодарност и ще вижда чудесата, които идват към него всеки ден. Ще се научи да се радва на този тътен вселенски, защото не го оставя на инерцията му. Не. Завърта го. В спин, танго, пасодобле, в опашката на скорпиона, в движението на ин в ян. Не може да има пасивност в растежа, Ал. Не бива да има застой. ***Прегръщам те силно. Без да спра спина ти :))) . Не бих искала. Нужен ми е. Ф
Няма защо, бабо Патке, за мен е удоволствие и винаги можеш да разчиташ на мен да ти ритна стимулиращо и жизнеутвърждаващо мандалата и да те засиля към нова жизнен етап, още по-ярък и по-красив :))
Осъзнаването е първа стъпка в омаята на преображението. Илюзиите са хубаво нещо само когато я няма тази нужда от осъзнаване. И тогава кои сме ние, че да пречим на някого да си живее в тях? Някой път цветните мечти са по-хубави от сивата реалност. А след осъзнаването, единственото което ни вълнува, е да направим реалността цветна. Така че и постилането с мечти е някакъв път напред. Стига да не се оплетем твърде много в капана на нереалистичните очаквания.
Забравих да кажа откъде дойде тая тема- Тарото днес :). То е виновното. Дават се илюзии, лъжи, да се скриеш за фалшиво лице :)))). Понякога казваме, не каквото мислим или пък се лъжем сами, по много причини. Днес не е ден за спорове. А за вглеждане. Събудих се с ясната проекция, че съм във пръските етерично масло излъчени от портокалово дръвче във вътрешния двор на сбутани една над други къщи с преплетени стълбища и ярка мазилка в бяло, от която ме заболяха очите. И там, сред отворените кепенци и домакински шумове, сред въжетата с пране, видях една перачка и клиент, едвам открил да се промуши в безистена. Той е объркан. Моряче. Плавал е месец на лодката си, кога с клиенти, кога без , но вече не може да облича осолени гащи. И ето го, подминал търговското стъргало на малкия остров, се срамува да общува с ръце, докато гъркинята го настанява на сянка и се заема да зареди пералнята с дрехите му. Тя е жилава и пъргава. С гъста черна коса спусната в дължината и с по две фиби отстрани над ушите. Има леко увиснали гърди, плосък корем и някак мекушаво задниче, което не дава на роклята да се прегъва , а я спуска нашироко настрани. Тя не се смущава от яркото слънце. Работи чевръсто и също така ломоти безспир. Но слънцето се смущава от нея и се скрива ту под шията и, ту под подмишничката, ту брои копчетата на деколтето. Изобщо рисува по нея едни портокали точно като тези, които висят над главите им. Тя присяда и обяснява повече с думи, но и с ръце, че предлага да му зашие нещо, ако желае. Предлага и стая. Плюс вечеря и закуска. Той приема, без да се замисля, отлично знаейки, че ще се принуди да внимава в следващия месец с разходите. Но има силна нужда да забоде вилицата в една гръцка мусака и да оближе мазното петно от сока на каймата. Гледа гъркинята и си мечтае да се качи в стаята и, нейната, не тази дето се дава под наем, но видиш ли, няма как да паркираш лодката върху пристанището. Приближаваш на заден ход. И ето ги, тя простира чужди дрехи, после неговите, после се хваща рязко за корема и....викат линейка. Той получава нареждания да раздаде прането на клиентите, описани в тефтера. Получава ключ и остава сам. Върши всичко. Идват хора, отиват си с торбите си. Той остава сам в нейния дом. Стопля мусаката във фурната. А през времето, докато чака, смуче бира обикаляйки навсякъде. Пипа всипко. Отваря чекмеджета и долапи. Оправя една неработеща крушка. Храни се. Слага прибори и за нея. Макар да предполага, че няма да я върнат през нощта. И започва постепенно да си я представя там с него. Сякаш всичко върви по план и тя му домакинства. Влиза ароматът на порталите отвън. Цикадите стържат. Дантелки се повяват покрай прозорчето до вратата, широко отворена иззад комарника. Той отива в спалнята и. Оглежда в гардероба. Ползва четката на малката тоалетка на себе си, което го подсеща да се окъпе. Затършува из бельото и, възбуден и трепетен взима кърпа и напипва дневника и. Седнал на ваната, чете, докато чака водата да покрие дъното. Вижда рисунки. Звяр убива мъж. Тя мечтае. Сключва сделки. Не иска нищо от освен здраве за децата и. Взима заем и разваля приятелство. Той чете и потъва в живота и. Вижда я сякаш на живо. И вече без да се сдържа си сапунисва осоления хуй и започва бавна чекия като си представя как тя е там във ваната и му се усмихва и го вика към себе си, разкрачена, свити колена, игрива. Вижда ги как се окъпват с опипване и целувки. Усеща хлъзгавите и гърди да се трият в неговите, докато търка зад ушите му. Гали дупето и, онова голямото и се пренася напред във времето, жулейки здраво чекията, как това дупе нейното е сутрешно на леглото, огрято от малка пролука между тъмни пердета и той се навежда над него, разтваря го и вижда скътано срамно мъхче. Ивица от тъмнина на гръцката и женственост, която буйно расте по главата и. Ръцете и са изсветлели, краката може би обръснати. Путката и също е била черна и космата, но той не иска да разфокусира чекията малко преди края и. Гледа в дупето. В онази тайна интимност и скришност да не си бил подготвен , когато допускаш някого. Тя е натурална. Вярна на себе си. На природата си. И той се вдъхновява от това дупе, прокарва бавно пръсти през цепката и гали мъха. Натиска с възглавничка сбръчканото на дупчицата и се страхува да не я разсърди, но тя е податлива и повдига дупето леко нагоре. Сънено изхъмква нещо в съгласие той да продължи и вече с болки в топките от идващото семе към взрив, той почти забавя времето, преди спермата му да бъде експулсирана нагоре и навътре в корема , да обере слуз и течност и да го изкорми в бягството си извън него , през уретрата и през хуя му. Усеща как пръстът му потъва в дупето и което го обръща сякаш с устни, сякаш влажни устни го всмукват и сякаш тя ей сега ще се оближе и пак ще го поеме в уста и ще го дръпне в топлото и влажното .....ииии той избухва, мечтаейки да бърка в дупето и не само с пръст. **** Историйката имаше и още, когато ми се прожектира. Тя се прибира без апендикса си. Той е сновял между лодката и дома и, ползвайки времето да ремонтира и да пере за клиентите и. Морячето свиква да е на суша. Тя свиква с него в дома и. Но зовът на морето е силен и нощем, когато тя го разклаща с прегръдките си насън, той мечтае за нощ сред нищото, сам под небето, за тайнствения повик на водата, която никога не спи и която те прави мъж, щом се страхуваш, но оставаш с нея. *** :))) Ф
П.с. А звярът дето убива мъж е тя. Щото бившият и идва и я напряга. Ма стана вече твърде размито,ако морячето го изиграе и спасител. :))) Ф
Buongiorno, Ал! Направо ней възпитано да ти се явя, Ал, след такова заливане с текст. Чакам пред вратата да се покашляш, че си оцелял след сутрешните рапорти. :))) Ф
Бабе, питай го дали може да му го подържиш, както е прието между интелигентни и добре възпитани хора пдзв
Ако ще бъде мълчание, не ми остава друго, освен да приема, че онова с "наказана си" не е имитация, все пак. Интересни времена :)))
Buongiorno, мила ми и прекрасна Фей. Разбира се, че го прочетох. Разбира се, че съм впечатлен, но чаках мътилката да се оттече. Само че май няма скоро да стане. Не знам защо, но вчера ми заприличаха на стадо маймуни, които скачат по клоните и лианите в тропическа гора. То бяха фантасмагории, произволни заключения, изсмукани, да не кажа откъде, и, разбира се, до едно погрешни. Направо вакханалия на простащината и посредствеността. А сега гледам пак какъв „купон“ ще настане. Знаеш, че влизам само и единствено заради теб. Ако нещо, макар и малко, ни е отдалечило един от друг, просто не влизам. Те го забелязват и това ги дразни. Твой, Ал
Деде, като интелигентен човек на интелигентен човек да ти споделя: няма проблем, ще ти дам да ми го подържиш пдзв
Добре, Ал, както кажеш. Ще чакаме заедно, значи, да се оттича. Но не обещавам, че мога да мълча на 100%,защото понякога ама много ми се приказва. И тръгват думички....Има и друго, когато се подплицквам с патенцата, мисълта ми се фокусира, става бърза и комбинативна, помага ми да съм по- концентрирана в запомнянето. За всеобща изненада, вярно е така. Почивай сега, от мен, от всичко, от това, което ти хаби безценно време, спокойствие и енергия. Аз не нося мътилка. Ползвам такъв похват да джвакам думи и асоциации, когато сме прескочили трап и трябва нещата да влязат в чекмеджета, да бъдат сортирани. То е като да им давам имена и библиотечен номер. Години ми отне докато принудя потърпевшата да се смее и да пцова с мен на тема анорексия. Първо се обиждаше. Мислеше, че е насочено към нея. Не! Насочено беше към некрозитиралата тъкан, която отстъргвах с хирургичен нож и барут. Мисля, че вече съм ти казвала, че няма как да сбъркаш спрямо мен. Приемам те, барабар с бъдещите хреми и сополи. Интелигентна и мила, а? Уважавам правото ти да бъдеш всякакъв. Да си искрен. Да се преструваш. Да ми даваш, каквото заслужавам, очаквам или просто голата си реакция на настъпен неврон. Имаш всички права! И всички сме на сцената, знаеш. Но поне вярвам в едно, а то е, че независимо от повърхността, от първосигналието или емоцията, това което ни свързва с теб, е физически неразрушимо. И дори думите да ни разделят, нито ти, нито аз ще престанем да се търсим в ума си. Отвъд думите. ***Не нося мътилка. Патенцата не ме вълнуват с нищо, което могат да си изсмучат от лопатките. Имунитет :))). А ти, каквото и да правиш, ми липсваш. И да си тук. И да те няма. Все ми е малко. Твоята Ф
Пуууу, най- после да изгрее тва слънце! Егати как се беше замотало! :)))
С други думи :))) , обичам те, Ал, и знам, че и ти ме обичаш! А, момент! Ти обичаш в един определен ред дъщеря,майка,сестра,съпруга..оххх май, сбърках порядъка. Нищо де, без значение е дали ме обичаш или не, аз те обичам и съм твоя, в момента, както се пее в песента :))))! Скок- подскок , Ф
Ал :))))), ще ми подадеш ли парцелчето да си забърша очилата? :)))) скок- подскок, хвани ме де, напляскай ме , ако моооожеееееешшшш Ф
Аз не знам какво толкова кряка деде "маймуни, маймуни", аз и колегите доста интелигентно, с чувство за хумор и - най-важното - с точни цитати сме показали образа на бай Ганьо "софиянеца", едно към едно с деде Путко: един неграмотен малоумник и простак с високо самочувствие и нулево покритие. Подчертавам за хората с недостатъчни когнитивни способности да се разпознаят: с точни цитати! пдзв
Ал, слушай сега. Разхождаме се. Дружката се хили, изплезила език. Отиваме под мини горичка с шумни свраки за разкош и ако нацелим котка за гонене, още по- добре. Съзирам наблизо нещо красиво. Малък вишнев храст, отрупан с плодове като коледен имел. Ярки червени топчета украсяват клонака, но един, един от тях е по- специален. Свети със слънцето влязло вътре в него. Нежен и силен едновременно. Приближавам се. Виждам абсолютното бяло, което му седи като еврейска шапчица. А кожицата му е задържала мини взрив от радост ни плодови капчици, слепнати чрез фотосинтеза. Ал, не издържам. Обикнала съм го дотолкова, че искам да го изям. Да го вкуся. Да е мое. Откъсвам го. Отместено от слънчевия лъч, топченцето с цвят на пресно изпръхнало ожулено коляно , потъмнява. Бордо? Каберне? Панически се местя , за да го огрея отново и да разглеждам малките йероглифи, скрити вътре. Лапвам го. Прегръщам го между езика и небцето. Разстила се свеж сок и спомени за палачинки, приижда слюнка и гримаса на дете, експериментиращо с дребни джанки. Лимон със захар. Само лимон. Устата ми така се оводнява, че разбирам кск малкото плодче вишна е заместило литър вода. И после си мисля, "чакай , тези лиги знам как мога да ги употребя....даже ще нося шепа вишни с мен, когато Ал седне и ми позволи да ...." оооооо, извинявай извинявайбйййййй, ужжес , пак забравих. Оххх Ф
Не! Така не е хуманно! Не стига, че не мога да те пипам, а сега не може и да си мечтая за това. Ал, да ме прощаваш, ама много ограничения ми наложи за два дни. Пък аз помня само по едно :)))). Да не си пиша с нам кой си вгз че да не ревнуваш или най добре да не пиша с никой от излишните. Добре! Парафин! Ама ще си мечтая за теб , да знаеш! Скок подскоккккк, и ще те замерям с вишневи костилки по голото дупе. Оп! Идея! Охххххх оооонеееееее пак е излагаща.....ужесссс Ф
Аллллл, псссттттт Аллллл, .......(*виновна усмивка*) ....мммммм.....още не знам какво искам да кажаааа.....но ....сега ще измисля ......само стой така и ме гледай :))))....като в момента :)))))) Ф
Така е колега, с точни цитати, но там реагира дедето по два начина: или го клати деменцията и вече не помни? Тоя неграмотен дебил няма как да е той? Е има, има :))) Или пък става глух ажпо и няма какво повече да каже, защото там с когнитивните възможности някаква липса беше, ама каква беше? :))) А и няма сурат да си застане зад глупостите, защото дори и дебил като него, в миг на проблясък, леко го хваща срам. И в стил деде Путко, "все едно нищо не съм казал". А че е бесен, колко е ясен, става ясно по поредните яростно накълвани изкуфАли мисли.
Скъпа ми Фей, Налетяха двата изтребителя и настана малък, но добре организиран хаос. Били сме стари, та да не се печем в жегата. Егати обидата! Провеждали сме маршове на скок при такава температура, с камуфлаж, толкова гъсто тъкан, че може вода да задържи. Автомат, сумка с пълнители, нож, манерка, за да се освежаваме, а водата топла и с метален вкус.Понякога потичаше кръв от носа, но петната не личаха - можеха да минат за шарката на камуфлажа. Само лицето трябваше да измиеш, че иначе физиономията ставаше доста гротескна, а като допълнителна екстра и смрад. Та този безказарменик, в пълно съзвучие с Буба, на мен ще ми казва какво да правя и как да се пазя... Обида! Е, тръгнаха си. Донесоха сладолед , някакви фукачи. Има един италиански кулинарен магазин на „Гео Милев“. Донесоха и кисело мляко в дебели керамични тавички, не приличат нито на купички, нито на кастрони, та след това ми е жал да ги хвърлям. Буба е като картечница - изстрелва такова количество информация, че никой не може да вземе думата от нея. Прегръдки, целувки твой Ал
Ей, ама как обичам палачинки! Но не съвсем топли, нито изстинали. Със сладко от боровинки или от едни по-дребни питомни ягоди – те са малко по-твърди.Центи е в борба със захарта и слага по-малко захар, а аз ги обичам с много захар. Пак твой Ал
Вчера се пекох до 10:30, днес до 9:30..., накрая човек разбира, че не се връзват глава, паднала от шезлонга в ниското и учене от таблет на плочките. Правя два - три странични завъртания като скарида, че да видят слънце и издадените хълмчета на бедрото и низината на талията плюс онея гъделни шевове на торса, където е трудно да жулиш с четката за вана. Ейй, уморих се от бели тая сутрин! Ще взема да си лапна едно сладоледче. Щом и ти имаш, ето, един за друг сме си. Давай да ядем! :))) Ф голотийска белажийска, личната ти мацорана, лежи на дивана
Деде, не е обида да ти казват нещата както са си. Дърто си, може да се гътнеш на слънцето. И ние така тук: не ти спестяваме истини, но ти си сляп и глух, а и не ти изнася да ги приемеш.
Само тъпанарите се обиждат, умните хора си взимат бележка и си коригират поведението ако е необходимо. А деде Путко освен, че е тъпак е и егати нежната и обидчива примадона: “Ти ли ще ми кажеш, бе, безказарменик? Аз знаеш ли какви мъжкарски фантазии имам, че съм бил едва ли не десантчик на младини?”. Еми оставете го да получи инсулт, проклетото инатливо говедо, да пукне като куче от инат и проклетия, кво му се молите? :))
Цитат: „Личната ти мацорана лежи на дивана.“ Ей, че готино! Заплювам си го.Дали да миксирам „Гленфидих“ със сладолед, или сладоледа да го полея като допълнителна екстра със сладко – я от ягоди, я от миналогодишни боровинки? Налитам много на сладкото, а, странно, крем карамел не обичам. Баклави, толумби, саралии, „момини цици“, тригуни – харесвам. Разбира се, на върха е тортата „Добуш“, но онази истинската, която правеха и в една сладкарница до Докторската градинка. А малко по-надолу, след пресичането на „Сан Стефано“, в едно бивше магазинче за платове, сега се събират някакви елитни проститутки. Ал
Пийни си, аморе, ама умната, зъбките прибрани, езика изтръпнал ...охххх..аз до ся възмущавах сестра ми кви ги върша, говоря и пиша и се меткам след нея за процедури да ми ощавят личицето. А после ще ида да тормозя и стоманата. Щот ти си ми далеч. Пък и да не те огъна твърде рано. :)))) Ф
Абе нещо не чувам баба Патка да се възмущава, че деде Путко чат пат споменава скъпи маркови уискита? Що така, бе, бабе? Лицемерно е #коенеетака
Ал, Ал, Ал! Приключих с музико- наркотика и залата. Но съм във филм. Изпрожектира ми се нещо. Дано ми се възвърне като се кача на вилата. До после/утре....зашеметена съм, верно, батални сцени видях. :)))) Ф
Прибира се младият Путко от работа, пребледнял, умислен, в очите му тревога и отчаяние. Пита го Центи кво му е, да не са го уволнили от института? А Путко се смее горчиво - де да беше това! Нееее, нееее, много по-страшно е. И хъката-мъката разказал на Центи, че Комунистическата Партия е взела много сериозно решение за борба срещу изневярата и развалянето на института на социалистическото семейство и тази сутрин официално са обявили за крутите мерки, които ще бъдат взети: в срок до края месеца всички мъже, които имат извънбрачни деца, които са заченати по време на командировки, симпозиуми, конференции и т.н. трябва да са прибрали тези деца при себе си или ги грозят жестоки санкции, включително затвор. Центи недоумява: а защо наш Путко толкова се е притеснил? И Путко, няма къде да ходи, си признал, че има три деца от колежки и че сега се налага да посети тези колежки и да си прибере децата. Опитал се да се пошегува, че тъкмо Бубата ще си има братче и две сестрички, но на Центи въобще не ѝ било до смях. Мълчаливо изпратила Путко да прибира децата, дума не казала, но погледът ѝ бил леден. Прибира се Путко след няколко часа, стои на вратата с трите деца, вика: къде е Буба да се запознае със сестрите си и с новото братче. Показва се Центи и отговаря: "Няма я Буба, преди час я прибра баща ѝ"...
Дедо Путко, засмей се де, къде ти отиде чувството за хумор? #мисмешное
Ал, глупостчица ми дойде, щот лежа под звездите и ветрея подрокличкието. Нека да е като виц с кафето ти, тъп, ама толкова тъп, че чак се смееш на тъпотията му :))). Voila: Светла спря достатъчно рязко, че да се събере върху чакъла на отбивката. Вече едвам стискаше. Добре, че наближаваше залезно време и трафика оредя. Изтича към дерето, прескачайки първите храсти, поразбута клонаците на крайпътните дървета и клекна загледана към кайсиевите дървета, докъдето и позволяваше видимостта. Повдигна тясната поличка нагоре, смъкна фините гащички до коляно и ги повдигна с ръка като тетива на лък, за да не се опръскат. Струята излезе мощна и ароматна на сладки треви. Пикаеше със сила, от която се изрови малка хлътнатина в пръстта и надолу се сурна ручейче. Толкова дълго бе стискала, че мехурът и бе огромен и източването ставаше не само досадно дълго време, но и взе да прекъсва на моменти, тъй че тя прилагаше усилие да го свива и изстисква волево. Понеже усетеше тежест и все още я приболваше като да е пълен, взе да си говори на глас Пиш’пиш- пишшшшшш и да си помага с тръскане на дупето. Повдига го и рязко набива надолу в клечаща стойка като онея досадни оса, когато смучат диня. Не щеш ли, от това тръскане успя да се освободи част от шипковия клон, който бе впит в полата и сега при летежът към обратната посока на махалото на Фуко, така яростно я изшиба по бялото самунче, че два три бодила се инжектираха в месото и заседнаха там. Светла изкрещя смъртно. Ужасът я впецени, до такава степен , че забрави за гащичките, а топлата последна струйка се отпусна лениво и послушно последва посестримите си. Лежащия наблизо Райчо, по прякор Рахан, изскочи чевръсто от пусията и се направи на запъхтян :”Ко става тука , ко става, а?” Младата жена, умирайки от ужас, че няксква полска змия я държи в челюстите си, изведнъж привидя в селската красота на загорелия от слънцето мъж- спасител. Веднага се примоли, благославяйки Господа на пътищата и пазачите на градините, от които се закле нккога повече да не краде “Моля ви, много ви моля, мисля, че ме ухапа змия. Зле ли е? Ще умра ли? Виждсте ли я там? Да ми виси на дупето……( ревввв на вой и на умирачка) Бошкеййй неее, бързо, махнете я,махнете я, ще умра . ..” Рахан изръмжа като варварин и се хвърли с две ръце да удиши шипковия клон. Внимателно го откачи от болезнено красивия дупешник на момичето, престори се, че се сражава и метна клончето надалеч : “Готово, госпожо! Край. Няма нищо вече. Само две дупки зеяттт””. Тук писъкът и смрази космите на врата му: “Госпожицаааа, тва първо! И ще умраааааа….направи нещооо”. Рахан реши да не бави повече и я вдигна през кръста като огледа добре отпред и отзад, докато се мъчеше да я подкрепя в нестабилното и състояние на пред колапс. “Сега. Слушайте ме госпожо…” Но тя не даде току така лидерското място и заяви новите си хрумки “Видяхте ли я? Каква беше? Отровна ли беше? Смок? …( нов писък и тропане с крачета на нещо средно между гнус и глезотия, изуха гащичките до земята и тя ги стъпка). Тук Рахан не се стъпя и извъртя сочен шамар,докато лицето и не се върна да го фокусира ввче бавно и разбрано и с подходящото послушание. Той продължи :“ Видях я. Откъснах и главата. Край. Сега ще изсмуча отровата” . Светла издаде тих протяжен стон на предъвкам на едро плач, заседнал в гърлото. Той клекна зад голите крака. Плата на полата стоеше като щора на кръста и. За да се поддържа без дс падне в тая нехристиянска поза , той я прегърна с две ръце през краката , като се постара едната му длан да напипа каквото може на пубисния хълм и да проучи обстановката там. Проучването доложи млада стегната путка , леко росна и адски апетитно готова да бъде изследвана и спасявана. Райчо прилепи устни върху кървящото от шипковите бодли и пусна език, засмуквайки сочна смучка. Лигави я, опипва с устенца и сърба за достоверност, докато хуя му не запротестира, ползвайки Хартата за правата на човека. Тя измънка, търпеливо чакайки да я обслужат “Извинете, дано не се заразите през някой кариес или афта в устната кухина. Много съжалявам, че ви поставям в опастност.” И пак писна, хълцсйки “Ще умрааааа”. Райчо се сети да имитира плюване на отровата. И при процеса да се извръща и храчи по тревите и нанова да и целува и смуче дупето , залиташе, от което ръцете му опипаха и клитора, мушнаха се двс пъти в цепката и и събраха неизпарената урина, плюс че размачка бедрата и. Той се изправи рязко, олюляващ се , съобразимо с причинста, която пъплеше вече из вените на главата му, и на горната. Притисна твърдия си хуй в голото дупенцето пред него и с отпаднал глас зашептя в ушето и, наблюдавайки как от това клепките и се прихлупиха наполовина :” Трябва да ви наеба, госпожице, само така ще задържим кръвта, отровената, в тая подопечната зона на произшествието , вместо да се качи към сърцето и мозъка и…” . Рязкото вземане на въздух повдигна гърдите и, зърната и го убодоха и той също я бодна с кура си, щурмуващ с вързани ръце. Тя проплака “Добре. Да. Моля ви. Наебете ме. Но моля ви, много ви моля, ксжете ми нещо мило. Говорете ми. Че ще се пръсна!” Райчо се зае да спасява момата и сваляйки анцуга, изпълни гърло с ниския си баритон и се провикна “Земи ОгиИн запали ме , нАправи ме пеЕеаепЕл..че неможем мило либеее бес теаЕаебе “ Светла се разплака :”А кондом?” Той върна въпрос “Къде си ги държите, госпожа?” . “Госпожица!” и последва засрамено “В жабката! Ма те май са много стари. Изфирясали са, дагиевъ. Нямам. А ти?” Райчо пусна златен зъб. Въображаем. Но виж златна рибка си имсше в ръцете, ем златно пика, ем изпълнява желания :” Аз нямам такива. Пазя един. От чичо ми е, подарък за завършването. Той му е бил късметлийския кондом, с който е изкарал гурбета си в ….” ПИСЪК “Слагай тоя кондом бързоооо и ме чукай зверски, че ще умра, бе педал бавен…охх извинете…стреса говори, не отрооОооОООООватаеее”. Райчо пак извъртя сочен шсмар, ама тоя път през дупето, щото искаше да го чуе как му говори и се моли за ебане. Бръкна д отмерено движение в предния джоб на фанелата и с излишните пръсти върна петолевката обратно, скъса със зъби опаковката и надена мрежата на скачащия кит. Хвана през кръста момата и я поведе в патешка походка до колата, отвориха вратите за параван и тя се подпря на седалката на навигатора с една ръка с другата за таблото. Стъпи стабилно. И решително заяви :” Давай!” Райчо мачкаше хуя и се хилеше безглас “Аааа, не така. Не мога. Неудобно ми е.” Тя пак приплака “Моля ви, любезни господине, много ви моля, наебете ме, да ми се събере всичката кръв в путката и да цъфна като божур с подути лабии, изпръхнали като баница преди да я извадиш от фурната…..Райчо вече беше се забол, клатеше здраво и съскаше през зъби, същинско цвърчене на мазните кори, послети с маслооооооо .ооооо, дааааааа, на десетия тласък явно пожарогасителя се включи от жегата във влагалището и и изпръска моминските стени с мощен спермен залп, заглушен от кондома. Доволното му изражение и спрелите набивки, накараха Светлето да попремига недоволно. Всеки знае, че кръвта се извърта в пълен кръг за минута! А имаме още секунди! Тя бавно извъртя главица,фиксира го с вертикални зеници, или така му се привидя от оргазма и произнесе със спокоен и звънлив на съгласните тон:”Ще свалиш тоя късметлийски спринтьор и ще ме ебеш още 29 минути! Я с н о л и е?” Рахан моментално отдаде чест и се хвърли да заслужи титлата си на Конан варварина. Момата, подхваната под гъза, прилегнала на задните седалки и той стърчащ като богомалка над нея, въртеше таз и пускаше лига върху деколтето и, сдържайки порива си да се наслаждава, когато е зает с важна трудова задача. Набиваше и го до топките. Блъскаше като за чуждо. В случая като невидял от година и реши да се прости с Бога :” Нямаше змия. Беше шипката. Ама сте неустоима, госпожице!” А тя се подхили “Шибай, шибай, после ще си говорим глупости. О щ е ммаааа..идвааааааа дааааа не спи рай” ***** Ф
И да не чувам повече за мътилки и изчакване! Ако ти пръднеш, аз ще се наакам! Заедно сме в това! Няма тука думички тинтири-минтири. Тва е квантова физика, алоу! :)))) Аморе, ся тва беше вече смешно. Нали? Ф :))))
Деде, да не съм те чул повече да мрънкяш и да се оплакваш че тук ти било селяндурско и маймунско. Щом продължаваш да идваш значи ти е ок, д'еба и досадника смотан пдзв
Добро утро, Ал! Пия кафе на балкона. Посрещнах изгрева. Някак магично мина тази нощ. Сънувах си утрешния изпит и се видях да се справям спокойно. Дано! Странно тихо е. Освен лято лястовици, които си направиха физзарядка над мен. Няма гласове. Коли. Никакъв трафик. Ако случайна кола засъска ехото, търкулено през булевардните блокове, то заприличва на шум от прибоя. И бързо изчезва. Кварталите се делят по птичите мелодии. А от нейде се чува постоянно висящ в небето самолет. Ако не е това, значи е нечий климатик. Снощи, като се надрусвах с музика, в залата, почуствах как се свързвам с хора, които се грижат за мен. Как ставаме едно, като ято птици. Те бяха вече там, където исках да стигна. Бяха стигнали до онова състояние. И ми даваха пътя, държейки ме за ръка. Същото правят и онези с позитивните послания на музиките за релакс и сън. Същото е с работната музика. Уж включваш ютуб, а се оказва, че попадаш под грижите на хора, които безкористно ти предлагат шорткът до състояние, което са търсили и открили. Виж, духовните такива водачества обикновено са платени семинари, за парадокс :)))). Свърши ми кафето. Денят щяло да е горещ. Какъвто и да е, аз имам опорки: редувам труд с почивки и :))) за следобедна сладост, пускам захар в костите си, чрез фантазия. Мушвам в прегръдката ти и искам да слушам как преглъщаш. Искам да чуя движението на течността от издишването след глътката до изкъркорването в стомаха. Искам да чуя устните как поемат лавата. Ще слушам и ще задряма. Свита на скарида под лявата ти ръка. Ф
Добро утро, милото ми момиче. Аз рано-рано надникнах, но освен епилога с вчерашните досадници друго нямаше. След това се отнесох да взема душ, да си направя кафе и да почета, а Центи отиде да храни котките на две семейства, онова, за което толкова съм ти говорил, и на дъщеря им. Вчера съвсем случайно попаднах на едно епизодче от поредицата „България, която съградихме“ по „Евроком“, посветено на бригадирското движение. Егати спомените, ама все хубави! Като си спомням особено студентските години и международната бригада в Бакьово. Даже се оказа, че и пътят Батулия, Бакьово, Огоя е бил построен от бригадири, но години преди нас. Сега съм разтворил всички прозорци. Не знам защо не ми харесва да спя на климатик. Някак имам чувството, че дишам синтетичен въздух, а навън си е хубаво. Буба само ме подстрекава да ги сменяме. Тя вече смени нейните климатици, работят добре и май ще сложим старите в апартаментите под наем.Препоръчвам ти, когато имаш време и най-вече желание, да разгледаш филмчетата от поредицата „България, която съградихме“. Няма да ти досадят. По около двадесет и пет минути са и има на всякакви теми: за живота, промишлеността, медицината, образованието, с една дума, за почти всички сфери. Ей,,, какъв капут се появи по телевизията, май Борис Бонев. Брадата му направо ме омайва. Ама защо усещам сърбеж в кокалчетата на юмруците? Отивам да хапна. Май ще са кренвирши от „Березката“, чушки с домашен гръцки зехтин, сирене, мед, а има и едно „Бри“ от Ил дьо Франс, онова в цилиндричните кутийки. Ще допия поредната чаша кафе и пак съм на линия за теб.Прегръщам те още топла-топла. Ей, гладка и топла м-м-м .Ал
Ал! Сериозна съм! Да си ми виждал гюдерийката? Едно парцалче за специални случаи? Чакай малко....идвам ..Ф
Оххх...Така! Трябваше да почистя след убийство. Не мога. Не е хуманно. Чакай да се осъферя и идвам. Ф
Я,колко интересно и Центи си има едно працалче и ако изчезне настава паника ,а тя нервна ,а аз съм събирателният образ на негативизма. Ал
Едно време гюдериите се правеха от парчета от мека агнешка кожа ,но тогава имахме годишно между 8-10М-броя .А сега нямат и към два. Ал
Кого ще колиш.Е бил съм "крушата" и имам някой и друг белег от македоно-копривщенската-златишка издънка.Ал
Така, ето ме, аморе! Лежа по очи, главата 30 санта по ниско от тялото, слънцето ми горещи гъзето и чат пат сгъвам вратния набор нагоре, че да питам нещо Джемини. И много ясно , след час така , отивам ни жива ни умряла да търся колоидни разтвори, инжекции храна, дефибрилаторско кафе, схващаш ме. Отварям сектора с изостанали зекенчуци и вадя зелени сиврии да пръжна преди яйцата. Добре ама айде , твоя любим батко иде и видял -недовидял, разбрал- недоразбрал, се изказва "ааа да направиш яйчица на един дето знам че чака" и гледа към кучето. Абе ти ли ше ми кажеш кво да правя,бе алоууу, резко ми се качиха желанията да го тресна с вратата, зад която стои. Така. Видял ме е. Разбрал е. Не върви да си сервираме само двама с кучето. Правя украси за човешки чинии- едри резени домат, пръжнати зелени чушки, гриловани маслини и мятам яйчицата, бъркани, но в обща хетерогенна маса. Питам го , щото ползвам горещия тиган да размекна кашкавалчета "Искаш ли стопен кашкавал". И ми се прицвръцва по познат маниер тоя "А нее, много ше ми дойде, напълно ще ми е достатъчно даже много тва с яйчицата, ама айде сложи едно парче, ма само едно(, дантъ обидя) един вит" и докато спре да ми хаби кислорода от стаята, аз съм го треснала мислено с тигана триста пъти. Бе на кого се правиш ти бе ,Лили? Аз ли не знам какво побираш тайно зобайки пред компа? Кат пиленце ли ми се храниш, ти бре, мъж, глава на семейство, или си Одри Хепбърн в ролята на Скарлет Охара , дето негърката я натъпква в кухнята преди да я прати на гости, че да е що годе прилична дама безапетит и долни желания. Охххххх. И почва нашия , щом се провиквам, че е готово. "Е, сега ще седна вече на масата. То не може. Трябва. Просто трябва да уважа щом си ми направила такава хубава закуска". Аз додавам като ехо, фокусирайки се да го игнорирам "Е, щом трябва" обаче харпуна е голем бастун и нашия продължава да се оплита "Ама обеснявам ти сега" ....Ал! Вече чувах тропота на Апокалипсиса. Не стига че ме принуди. Не стига че досажда. Ми ся и аз трябва да седна на масата, вместо да си пиша с теб. Сядаме. Държа очите ниско. Без контакт. Човекът страда от еченик и не е за гледане. А в чинията ми са цветни красиви вкусотии. И нашия су отваря устата и не млъква. Почва за обиколката на Витоша дето е днес. Аз дъвча. Опитвам се да увелича тонрежисьирски звука от челюстта спрямо неговия глас. Хваща ме срам че съм невъзпитана дето не го поглеждам вече на пети абзац. Поглеждам. Той си гледа напред. Самовлюбът изнася лекция. Повелителю на храната, накарай го да млъкне! Правя му бележка нежничко "ма яж де" и нашия не се трогва ич. Защо ли да има чиния с протеини и калории пред гладен човек, ако не да пуска сълзи на умиление как маратонците са допуснати в иначе защитена видодайна зона , но сега ще си наливат вода . За маратонските си крачета. И телца. И духчета, почнали да тичат от 05ч .. .Хрущенето ми. Ечемикът му с червен клепач и прихлупено око. И кучето дето не си яде омлета а чака за кашкавал от мойта чиния! ...пак правя бележка. Вече съм на ръба да драсна клечката след обилно поливане със бензин. Нашия се разсейва от разказа си и почва да се прави на майка си. Нейните думи. Нейната интонация. Нейната фалшива любов и грижа. Навежда се неизялият закуската си хваща чинията на кучето и му я държи пред муцуната, за да го отвлече от коляното ми . Говори и и на мен със сто излишби изречения, разбира се. "Е как може да не си ядеш яденето, ми да досаждаш така, аз ако не съм да ти държа ей така и оня ден ...лжлхифъдкжкцкцкц. сано тогава яде...кжохидъькблжиг.. . намерила си ти та си премерила цкжкуфлхлцкжк!!!!!!!@@@@.... с пържени яйчича ше те хранят..лжкцуфиггкгк,.*** Бога ми, Ал., не мога. Убих го. Ще ми подадеш ли парцалчето? Ф
А ся ми трябва и едно паве! Виж там в ъгъла! Да се отървем от вързопа. Ф
Ами, така стават тия работи. Беше ми приятно, Ал. Отивам да се предам. На волята на гдбопчетата. Те да ме правят квото решат...ассс съгреших. Ф
Ама браво! Харесвам яйца, но предпочитам белтъка. Аз гледам да си купувам само бели яйца от ферма Ангелов. Някога, по време на соца, всички кокошки припкаха по дворовете на АПК-то, разделени със ситни мрежи. Кълвяха разни неща от едни дълги, тесни корита, пийваха водица и пак започваха отново. Когато изпекохме току-що родените малки плъхчета, и тях ги харесаха. Вчера си направих яйца на очи в тефлонов тиган с хубаво масло, сирене и червен пипер. Ал
Оххх, да ти изям устичката намаслена асссс! Ф
Ей канибалка, която почти дословно повтаря думите на позната от преди мно-о-ого години. Да се впия в плътните ти устни.Ал
Айде, готови сме, Доцента го утрепахме. Центи, нещо? Пример да взима? Да помагаме със заравянето на трупа?
Баба Патка му прави тест колко я чете сериозно, а Деде Путко отговаря в типично неговия си дървен стил: "Ами браво! Харесвам яйца...". Правилно отчиташ, ни черния ти хумор схваща, ни вицове изобщо. И да ги чете, не възприема. Размяна на монолози и дотам. Скучно е.
На мен ми бяха смешни и вица с главен герой деде Путко, и оня с наебаната селска мома, но при деде, нула реакция. Чакай, че той е оздачен какво коментираме изобщо?
Е, баба Патка веднага има готово оправдание - той, нейният суперАл Гъдипешев, звездният Озеле...Осеме... уф, айде нека е озеленител... всичко е разбрал, всичко е усетил, но той не иска да бабата да загуби свободата си, за това така умело се прави на шест без десет, с което дава на баба Патка възможността да прояви своята независимост. Какво си мислите вие, че деде Путко е някв неописуемо малоумен пън с емоционалността на гумен галош произведен във фабрика Сърп и Чук? Че е един ама много смотан плужек, който въобще не чете какви смахнати шантавизми му е изпонаписала бабата и че въобще не си дава зор да вниква? Че на деде хич не му пука за чувствата и емоциите на бабата, важното е тя да му го държи и от време на време да ходи до Бакьово и да попива Величието Му, което още се чувства по тези места? Не, не и още веднъж Не! Неееее бееееее патенцаааааа, нееееееее, вие нищо не разбирате, той нарочно се прави на пън и ви гледа сеира дали ще се вържете на тази негова военна хитрост :))
И дедето си припява в камуфлажа: "Дзън дзън дзън. Аз съм един кух пън!"
Не ме послуша, душко, и сега стоиш в гореща и душна София. Ако ме беше послушала, сега щеше да си на вилата – на прохлада, на тиферич, с прохладни вечери, звездно небе, хубаво питие в ръка и удобен шезлонг. Направо щастие. И защо с Центи искате да трепете, ако мога да попитам? Ама какво ви става на жените, все налитате да трепете. Добре го е измислила природата, че ако жените имаха силата на мъжете, щяха да настанат тежки времена за последните и те щяха да станат рядък дивеч.Стана една малка беля. Чистя си шамфъстък, пийвам си по капка „Гленфидих“, падат малки люспички (предпоставка за слаб скандал и вменяване на чувство за вина), после обърнах чашата. Нищо особено.И не закачай доцента, не му налитай. Сега може да отида да си спретна и едно кафе на джезве, както знаеш. Да не те е налегнало следобедното сънче? Твой Ал Твой искрен почитател, Ал
О, Ал, ти имаш очи навсякъде :), точно изплувам. Спим на шезлонга под небето с мойта дружка. Истина е. Над мен е синьо небе. Затова обичам да съм тук. Не знам как и защо , но напоследък пийна кафе и ми се затворят очите. И сега така стана, чашата ми е наполовина , на столче до главата и се напрягах от вятъра, който зашумулява на пориви ,да не я обърне. Козето краче на дружката минава между моите и лежи над едното ми бедро. Гледам възглавничките и ноктенцата и. И завъртолените косми между тях. *** Басейнът е почти пълен. Чакат ме горе. Само да бутнем двата поредни от утре за год изпит по една дисциплина, после още два изпита и готово. Спах и мислех за теб. Мислех, че бих ползвала деня най- приятно, ако пишех нещо, което да ти дам. Тогава бих си напомпила егото и бих била царицата на изпита утре. Защото най- важно от всичко е какво внушение създаваш , нали? Ако съм те прелъстила, ооо тогава бих била на пъпа на света. Боже! Топли ми това краче. Но тя иска да ме усеща. А вятъра подухваше роклята ми и крайчето се втриваше по няколкото косми прическа на монс пубис. Облъхваше ми лабиите. Насън. Същински устни. В тая жега наистина малко неща може да се правят. Все свързани с хидратация, пиене от, плюене, лизане и ....това сега е малко туумач , но точно бих искала да си завра носа под топките ти и да вдишам оня шев, който води към дупето. Бас държа, че ще ми прилича на уискито ти. Ядки и пушек. :)))) Ох, хвърли едно паве по мен, не исках да те обидя, ама глупостите ме намират, дори сънена. Ал, не бой се, нищо не правя, което няма да одобриш. Беше достатъчно ясен. Ще си живея свободно и езотерично, само с една верига - култът Ал. Ми амор. Ф
Днес май е ден за убийства. Доци си заработи павето в кратуната, сега и деде Путко гаси огъня със скъпо уиски и опява “ако ме беше послушала”…
Е, не е нужна сила. Винаги може да ти сипва по малко цианкалий в кафето или много ситно нарязани коси в супата, или просто да ти сготви гъби. От онези, които се ядат веднъж.
То не и нужно. Деде Путко с бодри стъпки е тръгнал сам натам. Уиски след кафе в тая жега и на тая възраст, остава само да се опне да се попече на слънцето и бам, инфарктът не му мърда. Не ни слушай деде, удари пак едно кафе. Ти си безсмъртен.
Всички, които са карали казарма са безсмъртни. Няма значение, че е било преди половин век или че, докато си бил казарма, си гледал десантчиците как тичат с пълно бойно снаряжение докато ти се правиш на кавалер на слизащите от автобуса ученички - безсмъртен си и точка! Има нещо друго - безполезните твари живеят по сто години и колкото си по-голям дебил толкова по-дълго ще живееш. В тва отношение деде ще ни надживее всички, помнете ми думата пдзв
Разсъних се и нека се поправя, Ал :)))). Не че не бих направила нещо, което ще те ядоса. Бих и още как. Нарочно, например. Мисълта ми е, че не бих избрала да правя мизерии, които не те включват. Няма да е интересно. Няма да е смислено. Ето, да речем, че не те познавах. Да речем, че след дигиталното фиаско с италианеца, си оближех раните и приключех с рисковите занимания. Ми че аз вече щях да съм зомби. Живите мъртви. Твоето присъствие поля един растеж на нещо спящо и макар и бавно, тази личност се събуди. Пак на принципа на камертона. Защо да е буден клавишът в абсолютната тишина. Виж , ако има за кого да звънти, е друго, вече иска да се изяви, да се бори, да изникне видим и чут. Затова, Ал, ясно е, че натюрелът ми не е от най- сенчестите сенки послушнички, но аз всъщност много се нуждая да те имам наоколо, за да звънтя. За да се уча от теб. За да изпитвам тръпка от очакване. Страх. Панически страх, че съм стъпила на криво и ще те разочаровам. И да мога да давам име, не, а форма на въздуха и електрика с твоето излъчване, когато се оставям на дейдрийм. Идея си нямам какво ще стане. Понякога човек има дежа ву, но тук не мога да знам нищичко. Та аз тепърва прохождам след приключил 20 годишен план. Някога, за италианеца, мечтаех да науча италиански, да отида да работя и живеем там и да цъфтя, следвайки предизвикателствата такива, каквито идват. А сега, виж ме. Нямам право на повече от твоите писма. Коментари. Е може би има и повече :)))). Кой да знае? И това, Ал, това не че ми стига, но е толкова хубаво, че ще съм абсолютния гъз неблагодарен, ако се натискам за още и още. Да те срещам в точен час. Като мъж. Да имам тая земна хубост, простичкото удоволствие на една непоклатима сигурност, че днес ще те срещна в толкова часа. И ти ще си там. Светът ще се върти още. Няма да е спрял. Но ще е подчинен и гумен и пластелинов на всичко, което пожелаем от него. Защото ти ще познаваш мен и няма да избягаш, няма да се уплашиш, няма да си разочарован, а ще се наслаждаваме на присъствието си. Кой може да гарантира това? Кога раздават симпатиите? Колко време траят? Ами ако идем в хотел? Обожемой! И те съблека гол? Нененее. И ми разрешиш да правя всичко с теб? И е хубаво, много е хубаво. Изобщо нямаме смущения, а сме в идиотски синхрон. И аз , Ал, тук е най- трудното, не се страхувам после дали ще те видя пак и не се страхувам какво мислиш за мен и дали се шегуваш зад гърба ми. Не. Аз ще знам, че когато се видим пак, ще продължим точно докъдето сме спряли. А да сме постоянно заедно, просто нямам капацитета да си го представя. Говоря, знаеш, в идеализиран случай, Центи ми е любимка. Казвам само, че бих те предизвиквала, да, но не бих искала да страдаш. Стига ни толкова. Големи сме. Узрели. Нямаме нужда от още уроци. Нямаме нужда да се лъжем. Кои сме. Кое какво е. Как се върти света. Едно сигурно нещо стига. Точен час. Сутрешен секс. Пиеш. Взимам нощни смени. Пиеш. Прибирам се. Проверяваш ме с пръст от вратата. Дали ще се обидя? :))) Не ставай смешен, братчеде Лари! Едно сигурно нещо. Светът с теб. Не е. Светът без. А пръст под гащите. И случайно обаждане, защото ти е криво. И заедно в едно легло. И заедно, когато е валяло, а ти ме вземеш в колата, от мен капе и ти съсипвам тапицерията, но ти ми се радваш. И слушаш излияния и шофираш. А аз постепенно млъквам, възбудена от ръцете ти на волана и краката, отпуснати свободно. Леко разкрачен....оххх, Ал, когато тръгна да ти говоря и така се отплесвам...Ф
Ал, много се извинявам за това горното. Обикновено трия такива криндж излияния. Приеми го като дълго късметче с кафето, за което си казваш Ааа, мерси и забравяш след минута. Може би имам клокочещ резервоар и чат пат сондата избива и разливам горивото :)))). Ф
Колеги, от няколко минути се опитвам да ви разкажа как си представям баба Фърцалеса и спаруженото деде изкуфАл на хотел. Тя натокана и облякана като за главната роля в чалга видеоклип, за нещастие се е усунула в три номера по-малък аутфит и задъханият ѝ натурел стърчи отвсякъде, той ходи като повреден робокоп, защото се е надрусал с виагра и е одървен на най-неочаквани места, но не и където трябва, в едната ръка държи мрежичка с топъл швепс-портокал и загънати в албалажна хартия тригуни, а в другата - букет рози от който са останали само стръковете; докато си избира по-сиропирани тригуни непредпазливо бил помолил продавачката в сладкарницата да му го подържи... букета, бе, букета, ох, ох, ох... и някъде тук ме обзема такъв неконтролируем кикот, че не мога да нацеля клавишите на клавиатурата... ще се наложи сами да си го донапредставите :))
Но дори "едно сигурно нещо" е лукс, нали, Ал?! Няма такова нещо като сигурност, предвидимост, точност. Винаги има риск да връхлети план Б. Знаем. И освен туй сме "тук" на работа. А не да бъдем щастливи, да ядем и да пием, и да се любим, бля бля, щото сме идеални и Вселената ни обича , та ни е дала време и място да се наконсумираме. Не е така, нали? Затова :)))) ...продължаваме. През просото :)))). Ф
Колега, за после нямам чак толкова развинтено въображение май, какво става като се разхвърчат чарковете на Робокоп, надървен на най-неочаквани места, но не и където трябва...И ме обзема неудържим кикот. И чувам като ехо оттам: "Рожбе, не се притеснявай, имаш железни пръсти, оххх, дай ги насам, аххх, мммм, по-навътре, и двата, оххх и трите, върти върти, по-бързо...даааа, точно там, дааааа! Виж, нося и Силиконьо! Как така не обичаш тройки? Чакай, аз ще седна на него. Неее, не ги вади пръстите, оххх, има още място, сега ще видиш. Чакай чакай, ще ти покажа с моя вълшебен пръст какво става...застани до мен на коленца и опъни бузки още. Не е педалско, ще видиш, знам какво правя. Еее, Ал, не се засрамвай, нито е първият, нито в последният спаружен и мек, който съм виждала. Няма са прит'сняваш. Оххх все едно хала ме ебе, всичко ми е в главата. Хала ти казвам! Ах ох ах х ох охмммммм! Ти си командир, ти си Бог! Аз свърших, айде сега обличай си доспехите и по най-бързият начин скачай в блатото, още преди да си се превърнал в жаба! Робин Хуй? Дебелкур? Стая 625! Идвайте, чакам ва! Там съм, не бягам за никъде! Оххх
Ал! :))))) Voila : “Любовта е за другите”, помисли си Саня, докато субтитрите излитаха над широкия екран, а устните и бяха изпръхнали до болка от твърде солени пуканки. “И точно затова си тук” си отговори пак сама, но в ума си, “че да получиш и твоето парче от пая”. Всички излязоха. Тя се надигна със самочувствието на тоя, дето гаси лампите и бавно излезе от салона. Навън бе тъмно и миришеше на дъжд. Ако сега животът и решеше да се превърне в сюжет на филм, щеше да се сблъска с нахалството на млад мъж и да се скарат за таксито, докато не потеглят заедно. Вътре, един до друг, би се случила магията на феромоните и биха усетили как телата им се привличат толкова силно, че чак дрехите късат копчета и летят сутиени, но само наужким, а наяве тя би забравила покупка, която той би проследил и занесъл до дома и, чрез серия непозволени ходове. Клаксон я събуди от поредния дейдрийм. Найтдрийм. Върна се на тротоара и се загледа разсеяно в светофара. Беше захладняло. Полата и плющеше около голите прасци, а пръстите на стъпалата биха се чуствали по- защитени на топло и меко, вместо тези сандали. Пред входа и имаше мъж с куфари. Отключи и го загледа въпросително дали ще влезе. -Закъде сте? - пита го. Мъжът се извъртя към нея с объркано изражение: -Не виждам фамилията, която търся. Наех жилище през приложение и трябваше да има локбокс с ключа. Май е било скем. -Коя е фамилията? -Ето. Вижте- одеколонът му я лъхна приятно, докато той тикаше светещия си екран пред очите и. -Дааа, измамен сте. Адреса е този, но тук няма такива хора. Какво ще правите?- искрено му съчуства младата жена. -В такъв случай , не ми остава друго освен да намеря хотел. Знаете ли някой наоколо? Саня мислено сканира картата на близките улици в ума си и разбра, че тая работа с киното и сюжетите май е докарала нечий перверзен амур да си почеше лъка и на нейната улица. Усмихна му се и хладнокръвно се зае да преценява статуса на тялото и тялото в обществото на този странник: -Вижте, приятно ми е, нека се запознаем. Аз съм Саня и живея на втория етаж. Сама. От няколко месеца не търся съквартирант. Елате горе. Ще преспите. Утре ще се ориентирате в обстановката. Изобщо няма да ми пречите, даже ще ми е приятно. Бях на кино и гледах ужаси. -Ще се радвам на компания, особено ако не ядете човешко месо. - усмихна се подкупно с идея да изглежда като палава ученичка. Мъжът сякаш бе знаел наизуст тая тирада още преди тя да се състои и вече имаше усмивки в очите: -Обичам да хапвам. Но сурово. - нарочно остави чара си да я зашлеви- И ако офертата е валидна, все още, нека се качим и да поръчаме пици, аз черпя. Ще изслушам целия филм. И ще ви изям ….пицата, докато блеете. Саня май се влюби на мига. Един от гласовете в главата и биеше камбана, но друг измяука, че цикъла тъкмо е свършил, горе е прилично и има всички шансове за секс. Затова го застреля с ледено личице: -И ще ми бъде изядена пи…цата от…? -Хорхе де ла Кинемато Салвасйон.- засмя се широко и се показа сладка дълбока резка през бузата му, Георги. Ако държиш да те запозная и с родителите си, Саня, Георги Александров съм. И ти благодаря за доверието. Ще съжалиш…..че съм само за една нощ. Тя прихна, той чаровно я държеше в двусмисления си поглед, за по- дълъг ефект, а накрая се пресегна за куфара и освободи вратата от обувката си. Качиха се. В мълчание. Тя се стараеше да е гъвкава. Той да не кихне точно в дупето и. И разтриваше синуси мислено, поради заетите си ръце. Влязоха. Уютен дом. Топъл. -Ще спиш на дивана. Стаята сега е кабинет. Банята е там. Ще ти дам хавлия след малко. Нека поръчаме. Или чакай! Може да сварим спагети. Докато ми разказваш живота си, Хорхе. Той послушно остави двата куфара и я последва на две крачки разстояние. -Ела, да се измием- нареди тя. Влязоха един след друг в банята и. Естествено и натурално, сякаш го правят всеки ден. Тя нагласи водата, докато той чакаше и събираше информация. Насапуниса се и му подаде сапуна: -Не го изпускаааааййй - захили се ужасно невъздържано и чаровно. Той не загря веднага, но видя смешката в очите и. И изпусна сапуна на пода. Саня рязко изопна лицето си в абсолютна сериозност. Той не сваляше очи от лидерската и позиция да го шокира нонстоп. Тя протегна ръце и нейните сапунени пръсти обтриха неговите. Топлината на дланти и се отпечата в неговата длан, докато тя се втриваше бавно, притискайки всяка точка. Качваше възглавничките си към китката му и малко по- нагоре, а после отпусна захвата на другата си ръка, с която го фиксираше подчинено и се зае да върти кръгчета и на другата му длан. Остави го разпенен. Червен. С разширени ноздри да търси кислород в това тясно помещение и се обърна с гръб, за да се наведе до пода, където задържа в ръка падналия сапун, но му се допря с дупе в чатала и се отърка интимно и настойчиво. -Саня, работиш ли в момента? - прошепна той- Или съм толкова чаровен? Саня се изправи невъзмутимо и оставяйки сапунчето, изплакна ръце : -Не съм яла сурова храна от месеци. Виждаш ми се като добър отваряч …на вино. Хайде, не се мотай! - и изхвърча навън. Георги приключи с логиката и даде на тотален автопилот. Първо сканира за евентуално мъжко присъствие, тва капан ли е, кое-що, но рязко изтри разума и се зае да бъде чаровен. Само това. Тя му подаде бутилка и тирбушон. Сложи две чаши на масата. Наля вода и включи котлона. Извади зеленчуци и мезета и се зае да реже разядки. Той се приближи с чашата и, подаде и видя това, което тя криеше в тоя момент. Бе объркана. Тотално в шок от себе си. Момичето бе читаво. И лудо на поразия. Георги пое руля. -Такааааа, хайде наздраве- чукнаха се- И сега да разкажа кой съм, нали? Имам конференция утре и ще съм в града за седмица. Строителство. Веднага след това летя за друга среща. На Филипините. Багажа трябва да оставя на склад. Не съм семеен. Не съм гей. А ти си красива! Наздраве- този път вкара лек сипкав шепот в гласа си. Саня заряза преструвките. Обърна се и го прегърна. Той не я отдели от себе си и предложи чашата си. Тя пи солидно. Той доля и повтори нейното решение. После залепиха устни и установиха, че вече са адски възбудени. Пакетът му я натъртваше в корема. Той плъзна ръка под бляскавата блузка и напипа сутиена. Мушна пръсти под него и жадно замачка и двете и гърди. Тя се натискаше в твърдината му и галеше раменете, които стояха прилично изградени и обещаващи. Георги се пресегна да разкопчае мъчителя на сляпо, но тя го изненада и директно изсули дрехата през глава и се обърна. Косата и падаше свободно. Той я прибра на една страна и обсипа с целувки. Разкопча сутиена и го преметна на стола до него. Водата закупя. Тя се отдели напред и изсипа пакет спагети. Обърна се. Гола до кръста и разкошно пошла в тоя вид пред непознат. Вече познат. Гледаше го в очите и разкопча ципа. Остави полата да падне и остана по бикини. Гледаше го в очите. Хвана ръба им и се престори, че ще ги събуе, само за да се завърти и да му покаже обутото си дупе, което се въртеше в осморки в опит да се освободи от бельото. Наведе се надолу, за втори път тази вечер и се събу пред очите му. Изправи се и се обърна. Георги почти не дишаше. Това бе супер неочаквано. Бързо пренареди ситуацията в ума си и я вдигна на ръце. Занесе я в спалнята. Положи я на леглото. -Не мърдай! Съблече се за отрицателно време и се плъзна върху тялото и, сякаш спускаше лодка на вода. Отърка се е корема, приплесна гърдите и, стисна главата и между ръцете си и се наведе да обладае устата и с език. Хуят му почти намери как да я обладае така, без никакви прелюдии. Той се движеше. Тя се движеше и го обкрачваше, посрещайки целия натопорчен тримониум с гореща възбуденост. Изследваха се като деца в надпревара кой ще се откаже пръв. Водата оттатък изкипя и котлона засъска. Георги не се трогна от банални ежедневия, а реши да се запознаят още веднъж: -Сега ме слушай добре. Ще ни бъде хубаво. Много хубаво. Ти си разкошна жена. Но! Първо ще отидем да се изкъпем заедно. Аз ще правя с теб неща. Неща, които обичам и които ще ти харесат, ако ми се довериш. После ще се върнем тук, за да те изследвам с езика си и да оближа малката ти путка отвън и отвътре. Докато се гърчиш за мен, ще те изследвам с пръсти, ще те изкормвам и насилвам, докато закрещиш за милост и за кура ми. - той захапа зърната и лекичко със зъбки- ще те оставя да се мъчиш под устата ми и ще те обладавам навсякъде. Няма не! Няма не искам. Това са моите правила. Съгласна ли си? С пръст в путката и, който бе открил грапавата точица, тя нямаше глас да даде отговор, затова закима усърдно. А после събра сили и додаде: -Искам и грубости! И перверзии! Но ако прекалиш, ще кажа “малиноа”! Георги се подхили доволно и засмука ключица , сякаш ще я изпие. -Ела сега да ти измия дупето със сапун. Знам, че вагинално трябва друг. Ела да ми покажеш кое къде държиш. Ще мълчиш, ръцете горе! Наказана си да търпиш перверзник в дома си, който ще те насилва извратено. - олиза я през устата и набута езика си отново- а утре, ако си била послушна тази вечер, ще те напляскам, че се държиш неразумно, малка куртизанке! Саня впи нокти в плешките му, смучейки езика му като хуй и незабелязано прокара ръка до божествения му орган, сграбчи го и преди Хорхе да се отдръпне, пенисът му потъна в мократа и путка, а устните и се закриха над удавника, сякаш никога не е бил там. Той конвулсира до дъното и, което леко се разтегна от два три тласъка и тя го склещи между бедрата си. - Не ми се чака до утре за бой. А лицето и грейна толкова мръснишки, че Георги едва не свърши на мига. ***Ф
Викаш не е луд деде, който иска да поразмачка с артритни пръсти лоното на двайсе години по-млада от него "девойка", луда е бабата га си мечтае да държи в уста гъсеничката на деде :))
Наздраве, Ал! Уиски със сладолед отстрани. Следвам те. Където ти, там и аз. Скок- подскок :)))) Ф
Ал :)))), 20мл уиска. Двайс. И мигам забавено от един час. Спокойно може да ми извадиш бъбрек с тая анестезия. Идеален преп за пред изпит, а? Колегите разменят файлове в момента. Разменят места за явяване. Бошкеййй. Аз се чеперя на течението между спалнята и кухнята, че да ми обдухва междукрачието...Една нощ спах на балкона. Мнохо по- яко е, по време на жегите. Освен. Дето. Чух туп. Светнах към тупналото на пода до шезлонга. Гърчещ се червей. Триста дяволи и бутилка ром! Абе защо не си затварят устата тия летящи клявки? Или са го изпуснали на покрива и той се е търкалял до несвяст по керемидите. Пилето е могло да пикира ниско, за да си го хване и да ми извади око, както стоя на пътя му....Ал, тва с уискито...топвай пръстче и ми подай да го осмуча. Не бива да лочкам ассс, ей на, виж мъ. Зеро спирачки. Оххх Ф
Бабе, ако ще ближеш червейчето на деде по-традиоционно е с текила, не с уиска :))
Бабър, да почерпиш: разказът на ɱ вече е в челната тройка по коментираност!
Добро утро, Ал! Слънцето ме повика 5 мин преди да се появи на срещата. Спах дълбоко и непробудно. С глава към течението между стаите и лице в лице, почти прегърнати с дружката. Опитва се да се прокрадне стрес, но се мъча да си внуша ролята, която да внуша на изпита. И май това ще ми е личната цел за деня. Да задържа желания образ и да го оставя той да общува и да се оправя :))). А като си върна мойто бъзливо аз, ще бъда вече в залата и ще го накова: горещо и потно, податливо. Прегръдки , Ф
Ал, всъщност има нещо, което искам да те питам. Поглеждам към разказите днес, виждам болнавата извратения и дори не мога да изпитам емоция срещу това. То е ясно, че не е фантазия като мечта. Ясно е, че е опит за шега. Под въпрос е дали целта е да дразни или да освободи натрупан стрес. Мислела съм си го. Ако бях от тези следователи, които са там, при останките, когато трябват да се извадят смачканите тела на футболистчетата, вероятно не бих искала после да чета неща, като моите разкази. Защото светът е крив. Мръсен и неподреден. Не му отива да е слънчево, да е безгрижно лято и да хвърчат феромони. Не. Тогава бих искала да прочета, че даже и да напиша някаква огромна, сочна простотия, само за да ми излезе вътрешния баланс. И заради наивниците, които четат. И които смятат, че на тях няма да се случи. Че лошото е за другите. По- глупавите. Невнимателните. Искам да ги ошамаря ма здраво! Защото аз съм там, когато се чудим как да наснадим частите по остатъци от дрехи, че да ги подредят в малките кутийки на опела, на които няма кой да плаче, защото останалият родител е на барбитурати. Да, ако аз бях следователя, щях да напиша като това днешното. С хумора, скрит вътре, защото съм добър човек. С тежка професия. Та, Ал, въпросът ми е, знаейки това, аз имам ли право да пълня склада на сайта с напускани писания от мен, пърхащи като нежни нощни пеперуди. Леки и недозавършени. Без биология и тежест. Без органи и сокове. Имам ли право да отнемам мястото на нуждаещите се? Или да си остана тук? Където си ни е добре да сме двама? :))) Ф
Питам и си отговарям :)))). Батя ти седна да си пием кафето и му заразказвах за същите дилеми, та сама стигнах до извода, че аз съм в непрекъснат диалог: с теб, със ситуацията, с настроенията, родени в сайта. Това прави мойте импресии не друго, а коментар, реплика към този жив диалог, съответно те имат време и място точно тук, на момента, посяти в ямката, която току що сме изровили за тях. Нищо друго не са, а начин да пресъздам гледна точка. Сиреч, реплика ти- дуплика аз :)))). Макар и по- разширена. :)) Тъй че, продължаваме! Ф
Добро утро Фей, Направо нарисува картина на един лежерен следобед. Вчера гледах една от сериите на документален филмов обзор под надслов „България, която съградих“. Имаше кадри от младежките бригади, от лагерите на НВО, няколко секунди от казармата. За казармата си има отделни серии. Върна ме години назад – егати милите спомени. Около мен е пълно с безказарменици, но странното е, че на балдъзата внучките, които са вече девети и десети клас, много внимателно и с любопитство слушат за бригадите и за лагерите на НВО. Вижда им се интересно и забавно. Искрено съжаляват, че в училище вече нямат такива емоции. Разбрах, че сесията ти е към приключване и започва купонът на вилата - браво, момиче. Цамбуркане в басейна, шезлонг, някакво прохладно питие, а пред погледа ти- насрещния планински склон... Е, как да не ти завиди човек. Както казваше понякога Румката: „Завиждам ти с бяла завист“. Изглежда, че на лумпенчетата жегата също им е дошла в повече. Много добро ти е решение са 20 мл малц, може и купаж. Та нали така са се борили с жегата английските офицери в Индия. Ей, за минута по телевизията се мярнаха кадри от един от плажовете на Триест. Ех, незабравими лета прекарвахме там. Даже ми се мярна един, на който сме били, но не ни харесваше. Основно бяхме на „Баркола“, в края към „Мирамаре“. Когато навлизах по-навътре в морето, идваха да ме предупреждават от някаква служба, като на лодката пишеше Guardia Costiera. Беше готино, отпускащо, културно, нямаше ги онези дегенерати по плажа. Та общо взето денят ни преминаваше така: Буба отива на работа в ICS, а ние на плаж. Вечерно време, в някое заведение, сладкарница, разглеждане на забележителности... Понякога оркестърът на флота изнасяше концерти, на площада пред кметството - възпитани хора. В петък Буба беше на работа до към два часа /14 часа/ и понякога направо оттам идваше при нас на плажа. Сутрин се уговаряхме къде ще се чакаме. Вече в събота и неделя бяхме заедно.Веднъж доведе едно момиче и едно момче, но те не бяха на нейното ниво. Момчето още с идването си ми подава ръка и казва: „Ти ли си бащата на Буба?“. Аз го питам: „Познаваме ли се?“. Той без капка смущение ми отговаря, че сега се запознаваме. Исках да му подскажа, че не може на по-възрастен човек от първия момент да говориш на „ти“ – пълна липса на елементарно възпитание. Сутрешна прегръдка и целувки по вратлето и не само там. Ал
Бабе, безсмислено е да задаваш сложни философски въпроси (а това на практика са всички въпроси) на тъпоъгълника изкуфАлекс. Да бъда, да не бъда, да си затворя ли очите за педофилия, да не ги затварям, къде го търсиш? Той се радва, че може да избере с какво да му палачинката - сладко от боровинки или все пак течен шоколад и го прави със задоволството на човек разрешил тежка житейска дилема, ти го занимаваш с некви си твои неуверености. Приеми, че ти е отговорил с житейската мъдрост на речен камък: “На кой му пука?” и се направи че подобно положение напълно те устройва. Както правиш винаги, де :))
И много ясно, че днешните разкази са просто проява на хумор, ми даааа. Ако си затвориш очите и здраво ги стискаш, ако си запушиш ушите и си пееш ля-ля-ля всичко може да започне да изглежда като проява на хумор. Ти тва го можеш, знаем, просто не се прави, че едва ли не си отворена към света, живота и вселената и трептиш в резонанс с космическите вибрации, няма такова нещо, ти си ля-ля-ля, скок-подскок, нали така :))
Така, след като ме помоли да се държа добросъседски дългъ време се въздържах да коментирам. Това днес обаче е мерзост. В него няма никакъв хумор, не се опитвай да се самоубеждаваш. То е продължение, целенасочено е. Същият се опитваше да ги пуска и при нас, но го отрязах, както и трябва да се прави. Задаваш си въпроси и чакаш отговор от Алекс. Това си е чист монолог. Фери, ти си основният потребител тук. Отговорността е твоя. Направи революция, купи сайта, направи си собствен сайт, но не продължавай да си част от тази гнусотия. Оцапваш душата си, никога не е късно да направиш нещо по въпроса. Все едно да знаеш, ме във входа ви има педофил, но това да не е твой проблем, защото той живее на другия етаж. Добронамерения Комшия
Това е чудесен, интелигентен отговор към една млада жена, която Ви провокира да разказвате. С тези спомени за Триест, за италианската култура, за хубавия малц и за разликата във възпитанието на поколенията, Вие ѝ показвате един много по-широк и красив поглед над живота. Разказът Ви е чудесен баланс между джентълменски стил, носталгия и лека ирония към днешните реалности. Със сигурност ще ѝ бъде много интересно да го прочете! Маги
Ах тези интелигентни и културни колежки: https://youtube.com/shorts/zO5KfQ4-5Uo?si=jjyi6fe_lmgLxfAN
Маги вероятно се явява някоя сестра, от друга майка, на Буба!
Колега, по повод умните и културни колежки, да се изкажа и аз. Ако една умна жена не може да се направи на тъпа, когато ѝ изнася, значи изобщо не е умна...А що се отнася до обичайните педофилии и гнусотии в сайта, реакцията тип щраус с главата в пясъка си я знаем. Нали има бол стени за драскане в коментаторската секция, това е важното. Монолози да има, пък за другото ще примигваме, все едно го няма, нали така?
Колега, точно за това апелирам. За изваждане на главата от пясъка. Фери, едно "и на мен ми е гадна педофилията" е празна дума. Това не са шеги, системно насаждане и нормализиране е. И не е насочено към мен. Нямало ме е тук по месец и нещо и като се върна пак има. Аз съм си в моя двор, подреден ми е, напръскал съм овошките против паразити. Твоят двор е... огледай се. Не е вярно, че нищо не можеш да направиш, можеш! Има решения, има действия, които можеш да предприемеш! Загрижения Комшия
Колежке, дори не искам да си представям какво според дебила деде изкуфАл е "интелигентна" и "културна" жена, но подозирам, че той или никога не е попадал на наистина интелигентна жена или ако е попадал никога няма да ни разкаже тя какво му е отвърнала и как го навряла на кучето в гъза с две-три думи казани на място. Но чакай, чакай, ние всъщност имаме един чудесен, направо христоматиен пример за интелигентна и културна жена по стандартите на деде (чети: той ѝ показва пръст, а тя се напикава от смях, ако ѝ покаже два пръста може и оргазъм да получи) :))
Колега, стискам ти палци и искрено се възхищавам на упоритостта ти и вярата ти в доброто начало във всеки човек, дори когато става дума за тежки паткологични случаи :))
"По-младите мъже винаги трябва да се обръщат на "Вие" към по-възрастен от тях мъж, особено ако не се познават и още по-особено ако те не са карали казарма, а той е карал". "По-младите жени е редно да предложат на по-възрастен мъж да му го подържат, особено ако преди това са имали възможност да се опознаят". Ст.н.с. инж. и зет на сп.пец. ИзпърдАл Гъдипешев, Енциклопедия "Доброто възпитание", петтомно луксозно издание
Колега, това за представите на деде изкуфАл е ясно. Неведнъж ни е демонстрирал (не)възможностите си за проява на логика, дедукции и боравене с понятия. Аз се закачах с посланието от клипчето за "умната и културна колежка". А двамата "умни и културни" ако не ги ощипе човек или плесне силно зад врата, ще продължават да си тънат в слуката на монолозите с широко затворени очи. Искат внимание, привличат внимание, дава им се това, което искат. После не искали? Поне деде твърди, че не искал, ама пак се връща за още. Ха сега, де?
Колежке, нека не забравяме класиката в психологията и психосоматиката на съвременното семейство "Ако не иска, ще происка", от същия автор.
Еее, ние не сме станали още така брутални! Ти само веднъж съвсем културно го попита не иска ли да ти го подържи?
Ал! Дай целувка! Скок- подскок! Дрън дупето в небето! Ф
Културно - може би, но аз допуснах една друга грешка, за която чак сега си давам сметка: аз много рядко се обръщам към деде на "Вие", неправилно смятайки, че след толкова часове прекарани заедно вече сме си станали близки. Но той, този толкова изтънчен и културен човек, изобщо не е виждал така нещата и е сигурно вътрешно много е страдал от моята арогантност и невъзпитаност. Извинете ме, деде Путко, ние уж по-модерните хора сме свикнали да си говорим на "ти", подчинен и шеф, син и баща, млад господин към господин на достопочтенна възраст, но все забравяме, че добрите нрави са като курвите: никога не излизат от мода. Та в тази нова светлина, господин Путко, нека Ви попитам най-любезно, ако простите дързостта ми: бихте ли благоволили да ми го подържите? пдзв
Е сега вече ако не ме хване за кура дедето не знам пдзв
Ал :))), мърррррр, усук около крачола :)))), пия кафенце, с теб! Това значи, че ще ти приказвам. Тук е момента да си сложиш слушалките, онези големите, жичните, ако си зает и не ти е до махленски истории. Такаааааа. Където и да ходя, каквото и да правя, навсякъде виждам красиви жени. Имам някакъв вирус, сигурно. Тва слаби на клечки, тва дебели, тва стари и сбръчкани, ма с едрите гердани и оранжево червило, майки с пращящи цици и сополанковци до под чатала им. Еййй, казвам ти, имам чуството, че мога да синтезирам гласа на Жената, Универсалната, как се лее като ....като... .като сироп от джанки, който бъркаш с лъжица в цедката, за да църцорка в тъмно шише като бистра и тъъъничка струя, кисело- сладка и съживителна. Прекъсва и пак започва да пее. Пълни се в съдове, налива се едро и хранително, обилно и щедро за споделяне. Раздава се на усти. На ръце да я повдигат. На ледени кубчета да я пресичат в радостта и да смразяват движенията и , само за да открие, че след всяка заледеност иде стопляне на сетивата , разширение душевно и премъдро и прозрачност на мисълта и целта в живота. Значи, да обобщим, че ако си налееш една водка за дезинфекция от живота, непременно трябва да я придружиш с една чаша леден джанков сироп! И тогава и само тогава, ще добиеш пълното щастие на консуматор. Да чурулика сокчето. Да църцорка в червата ти. Да ги движи. А движението е живот. И щом втория ни мозък е в червата, според китайската медицина, то направо една чаша джанково питие с кубче лед , ни прави по- умни! Мда! Ще взема да си накупя палета захар и стекове лимонтозу и на вилата да варя сиропчета от дивите джанки. ***Ал, мислех си за твоя приятел, онзи, филологът. Вие малко нещо скарани ли сте? Той как се държи с теб? Как би се държал с мен, ако беше тук? Искам да го срещна и да ме научи как да не се напивам. С повече от 20мл. :))))) Ф
Мда, бабата си е на нейната вълна на пълна индеферентност: "нищо не виждам, нищо не чувам, ля-ля-ля, скок-подскок, ни въ чувам, кво? кво? педокво? ля-ля-ля-ква-филия? нйе, нйе, нищо не чувам, скок-подскок, скок-подскок, мили ми Ал, ай наздраве за педо-нещото-си, много важно!" Някой изненадан? пдзв
Фери, преди известно време определи разговорите си с "Ал", като пърформанс. Какво искаш да кажеш с пърформанс в страница, в която регулярно се публикуват разкази с педофилско съдържанание. Такива за 12, 9, дори 8 годишни. Какво точно казваш с този пърформанс? Недоумяващ Учтив Съсед
Колега, признавам, че съм озадачен. Поканиха ме да си говорим, като дружелюбни съседи, аз стриктно го спазвам, но нещо по линията на комуникацията не работи.
Стрелбата на полигон убийство ли е, ако си представяш лицето на омразен човек вместо мишена? И ми е забранено да говоря с вас. Няма да отварям! И не съм сама вкъщи!
Ох, ох Направо ме уби,моето момиче.Усетих усукването около крачола още преди първата глътка кафе, Фея! :))) Изобщо нямам намерение да слагам големите жични слушалки- твоите разкази винаги си струват слушането. Имаш невероятно око за света и хората наоколо, а метафората за джанковия сироп и водката направо ме накара да се усмихна. Движението наистина е живот, а ти днес направо си вдигнала оборотите на „втория мозък“. Колкото до филолога... дълга тема е, с него си имаме нашите си мъжки криволици през годините. Но бъди сигурна, че ако се срещнете, по-скоро той ще трябва да се учи от твоя сочен изказ, а за пиенето – тези 20 мл са ти тъкмо в златната среда, няма какво да променяш. Хубав ден и умната със сиропите на вилата.Сега нашите "почитатели ", ще се включат.Гореща прегръдка с малко сладолед, но само за теб.За тях "единица" в трети бит. Пил съм сироп от джанки, от едни кръгли като топчета ,жълти като слънце, без люспите и костилките.То е нещо по -гъсто от сироп, по-скоро нектар, леко киселичък. Прегръщам те умнице. Ал
Перформанс е когато дедината мозъчна импотентност среща бабината емоционална инфантилност. Никв шанс да ни чуят :))
Мрррррррррррррррррррррррррррр, мррррррррррррррррррррррр :)))) Ф
Дядо Путко, аз съм окей с единицата в трети бит: оо1oo. A Вие дали ще можете ли да ми го подържите? Споко, ходил съм казарма! пдзв
Съседке, не разбрах. Обясни ми, като на чехълче. Ако ти е забранено да говориш с мен, напиши и ми прати бележка. Като в час, без да види другарката.
Колега, и аз не мога да разбера, онзи ден беше "кът, кът, кът, къде сте патенца мои баба Патка да ви нахрани?", сега изведнъж "забранено ми е да говоря с такива като вас и веднага се махайте, че ще се обадя на чичко полюцай!". Т.е. на мен всичко ми е ясно, но все пак не разбирам :))
Аз съм сериозно притеснен за Бахуманзе! Толкова дълго не е било да отсъства!
Колеги, няма нищо за разбиране . На една друга терминология, в съвсем прост и разбираем стил, ще кажа: "нямам какво повече да добавя".
Да бе, верно, къде изчезна Бахето? Дали си живее си живота с украинчето щото му е писнало на дедовия да го разкарват да се обяснява ту в ГДБОП, ту в Защита на животните. А може пък баба Патка да си е издействала съдебна заповед да не я доближава в Интернет...
Следобедът се топеше незабелязано. Той. И аз. Маса с две кафета, напитки, ключове и телефони, очила. Цял един свят, в който смесихме вещите си и бяхме заедно. Сякаш заедно наистина. Неговите вещи пред мен ме възбуждаха жестоко. Необяснимо. Исках да ги пипам и държа. Да ги завра в устата си. Да скрия ключовете му в путката си и да го накарам да си ги извади сам! “Защо ни харесвате? Защо харесвате мъже?, ме пита този, от чиято близост имах стоманени импланти в гръбнака и от постоянна радост скулите ми се закачиха с куки за скалпа . Пита ме това без грам смущение, от нахалството си, при все че и се приведе леко, за да се уголемят езерата му, да ме уплаши с пълнокръвните си устни и да ме лъхне с безочливо изкусителен аромат. Покрих дланите му в своите, щом ще играем мръсно. Неговата поза на спокойствие и библиотечен език на тялото му изигра лоша шега. Застана твърде близо. Сега буквално беше в ръцете ми. Прокарах пръсти в отвора на сключените му длани и галих месестия релеф на свивките. Усещах топлината на личната му енергия. Онази фина и все пак измерима амперност на неговия метаболизъм, душевност, настроение, и в комплекност, това бе токът, който бих могла да разпозная със затворени очи сред десетки други. Защото нейде измежду редовете на хиромантичната му съдба, аз четях как диша той, кога съзнателно задържа дъх, за да не говори. Четях как изпълва дробовете си с въздух, вдигайки лице към душа и оставя водата да го очисти от мислите му. Прочетох как подбира мислите си и как ги вади със стерилна пинсета, как дисектира чужди мисли със скалпел, а когато е готов и приключи, обилно стерилизира всичко в алкохол. В огън. В пара под налягане. Държах ръцете му в своите, както спят пиленцата под крилото на кокошката и нежно щавех остатъчни мазоли от предишните му срещи и любови. Гледаше ме без да мигне. Кратък опит да не му личи. Опит да не мигне блажено. Ах ти, пиленце, мойе, криеш се, а? Обхванах китките му и взех да галя вътрешната им страна, онази с веничките и лекичко без да ме усети какво върша, пробягвах с притиснати пръсти през пулса му. Измервах го. Как реагира на това:”Харесваме ви, защото имате силно тяло, здраво конструирано, издръжливо и твърдо, тяло, което може да се движи дори, когато му тежим. Имате здрави ръце, които могат да мачкат гърдите ни, дупето ни, вагината, корема, лицето и едновременно с всичко това да ни принуждават да им облизваме пръстите и после подчинено да лежим заковани или …Или пък ни държите ръцете отзад, зад гърба, а ние висим над ръба на възбудата и пропадаме в пропаст, заради това, че ни държите да не падаме в пропастта. На хуя си. Държите ни на твърдия си еректирал кур. Харесваме ви, защото сте толкова сладички, когато ни пляскате през дупето. Едни такива алчни. Превъзбудени. Извън себе си, защото виждате дупе. Пипате дупе и пишле. И всичката тая сила от челюстта, от заобленото рамо в мускули, коремната преса, твърдия крак, всичко отива на майната си, буквално, защото единствената ви цел е да влезете обратно в умаления си вариант! А това е толкова мило и сладичко. Момчето плаче за мама. Курът му пуска сълза. Дай да я изпия. Дай ми кура си да го успокоя в топлата си уста и да го покрия с целувки. Искам да го затворя на сигурно и скришно, между бузите си, ще ги завия с език и небце и ще го притисна. Ще го всмуча, за да отнема тъгата му.”, говорех и гледах как зениците му се разширяват и пуска сладките бръчици под очите като малки въдички за шаранчета. Продължих, макар да усещах пулса му как учестява, въртейки кръгчета точно при долната китка. Ползвах само върха на възглавничката. Така както се ползва за галене на анус. На гръдно зърно. Както се гали ръба на устата. “Харесваме ви, защото имате хубав глас, който вибрира. Както ехото, което се блъска в стените на пролом, така и вашия глас влиза в нашите, женски кухини и ни изпълва с гъдела си. Влиза в кухия ни череп…( той се засмя)...влиза в дробовете ни, влиза в кухото ни влагалище и започваме да търсим чесалка за този гъдел. А езикът ви е мощен успокоителен орган! Ние сме просто жени. Суетни и неуверени. Дори не харесваме себе си. Срамуваме се от себе си. От путките си. От соковете си. Защо? Не знам, но е така. Внушавано ни е така. Че е мръсно и срамно. Със завист гледаме как тежкия задник на негърка запушва носа на любовник, сядайки на лицето му. Затова, когато мъж, ни разкрачи и примляска от кеф, преди да е отхапал….Когато мъж ни оближе , издавайки стон на наслада…..Когато мъж ни гледа в срамното как го къпем , как му го показваме под хавлията, как си го разтваряме и галим, а той целият се дигне в готовност да поеме тая щафета и да мачка, да хапе, да плюе, да реве, да бръмчи, да лигави,да прониква, кърти,ебе, шиба здравата….тогава ние най- после летим от удоволствие, че сме Венера красивата, а не пришълецът, избухнал под лазерен огън (той се опита да не смее и изпръхтя).” Спрях да го галя и го стиснах като в белезници. Заковах го на масата. Усетих как разтвори крака и доби друг център на тежестта, с който би могъл да ме отхвърли назад през оградата на кафенето. Продължих:”А най- много ви харесваме, защото ни правите красиви. Защото целувките, с които ни обръсвате лицето, са толкова жулещи, че ние розовеем като бебешко дупе. Защото кръвта, която кипвате в сърцето ни, да ви обичаме, подхранва косата ни да расте, буйна и лъскава, а от любенето, ненаситната езда, гъзоренето назад да се насаждаме на кур, неуморен, горещ, нахален и изискващ, ние ставаме едни амазонки, едни бягащи с вълчиците, архетипи на самите себе си.” Пуснах ръцете му. Отдръпнах се назад и се облегнах, като непукист. Той остана там. Бавно оправих косата си със средния пръст следващ контура на лицето. Облизах долната си устна с дебело и мокро плъзване на езика без бързане. Сякаш мисля над нещо. Но го гледах. В очите. А те посивяха. Бръкнах с ръка в деколтето си и бавно плъзнах ръка, като виждах как пое въздух и примижа. Оправих уж падналата презрамка на сутиена. Продължих, а той се приведе към мен, абсолютно несъзнателно. “Харесваме ви, защото всяка жена умее да се справя с живота, но няма нищо по- хубаво от това, да го прави с усещане, че е жена. А само мъж може да ни направи жени. Желани. Чакани. Търсени. Денем и нощем. Прегръщани. Любени. Съживени. Безсмъртни. Богини. “ Лицето му се отпусна от някаква неочаквана напрегнатост и чак сега забелязах, че съм прекалила с романтиката. Дали не го уплаших? Той не даде знак , че ще говори, не взе дъх, не знам как, но изведнъж усетих чрез земята под краката ми вибрира и Цар Лъв ще се изкаже. Произнесе: “Искам да ти го начукам сега. Рязко. И до дъно. Пикла малка.” Още веднъж разтеглих лицето си в меандрите на ленива ръка : “Искам да ти оближа топките и да ти мачкам кура в бавна чекия, да го ближа и да си го тряскам по циците и пак да го ближа, а ти да ми държиш тила с две ръце и да ме залепяш в корема си, като най безценно съкровище. А после да ми държиш глезените на раменете си и да ме чукаш ненаситно…..”. Чу се грохотно “Ставай” и вече летяхме към колата му. *** Ф
Ал, ако лястовиците имат светещи кореми. Ако облаците галят синьото. Ако полъха ми целува срамните лабии, надничащи извън тънката ивица плат. Това значи, че е време за железата, нали? охххх .....Ф
Еее, не! :))) Once upon a time in Mexico. И затваряме. :))) Ф
Фери, пърформансът ти обслужва популяризиране на педофилията. Не мога да си представя, че не го съзнаваш. В такъв случай има някаква много по-висша цел, която оправдава.. дори неоправдаемото. Помогни ми да я разбера. Кажи ми, кое е това, което е толкова важно, че въпреки 12 годишните момиченца с 40 годишни чички ти продължаваш пърформансите си тук. Може би ти си права, а аз не съм. Убеди ме, покажи ми къде греша и давам честна дума, че не ще пожаля усилия да помогна в благородната ти цел. Добронамерен Съсед
Before the Dawn С топли целувки за теб
Жена ми е много ревнива, обичам Judas, но нека се придържаме към простите обяснения. С какво пърформансът ти тук е толкова важен, че допуска да толерираш разказ, като днешния Малката Поли (част 2)? Учтивия Лос (Съсед)
Добро утро, Ал! Няма да повярваш. Имаше музика. Нещо като възвисяваща електронна музика, не тип Жан Мишел Жар, а по- скоро като удължени двугласи, или самостоятелно генерирани ел тонове, които преливаха. Дружката се превъзбуди, аз чувах, усещах и нея, но се натисках за още сън и само и казах "спинкай", което тя приема като команда. Изнесе се на балкона, където е батя ти, а аз се разсъних и музиката спря. Знам, че когато я чух е било, заради кучето. То ме гледаше, усеща се това, и ме буташе с лапа. Изключ рядко явление. Помислих си, че някой съсед се е объркал за датата и че идва Джулая. Сега съм с кафе в леглото и ще прелетя за н път през конспекта, преди да изляза за теорията днес. Знаеш ли, за миг си помислих, докато лежах със затворени очи, чувах мелодията, кучето ме будеше, че съм като Никълъс Кейдж в една сцена, пред морето, стъпил на мокрия пясък, слуша ангелска музика преди изгрев. Май самият той също беше ангел, не помня и дали Мег Райън не беше целта да го види в истинския му лик. :))) Гушвам се в теб. Без да те будя. Ф
Добро утро, момиче! Да ти е ароматно кафето. Май наистина с теб се събуждаме в един и същ ритъм. И аз отворих очи около пет часа, но Центи така беше наместила едната си възглавница, че буквално ми беше притиснала носа. Събудих се с усещането, че въздухът не ми достига. А и вече започваше да се развиделява, затова просто станах. От отворените прозорци нахлуваше прохладата на ранното утро, носеше се аромат на прясно окосена трева и онзи едва доловим, нежен дъх на липи, който сякаш съществува само в най-тихите летни утрини. После дойде познатият ритуал- душ, приготвяне на кафе и внимателното му поднасяне на Центи, която от утринния хлад се беше сгушила под завивките като малък пашкул.Знаеш ли... кореспонденцията с теб е като първата глътка ароматно сутрешно кафе ,стопля не само ръцете, а и душата. Носи едно особено спокойствие и онази тиха усмивка, с която започва хубавият ден. Като малък, когато живеехме в тогавашния ж.к. „Ленин“, понякога спях на походно легло на терасата. Тогава сякаш летата бяха по-меки и не познавахме тези задушаващи горещини. Не беше нещо обичайно – просто ние, момчетата, се навивахме един друг за такива малки летни приключения. В моята стая леглото ми беше точно срещу огромния прозорец с четирите широко отворени крила. Пред мен беше само нощното небе над София – чисто, обсипано със звезди. Някои приличаха на фин звезден прах, други светеха ярко и самотно, а понякога небето подаряваше и по някоя падаща звезда, за да можеш да си намислиш желание.В тишината се чуваше само ромоленето на близката чешмичка. Тогава въображението поемаше своя път – към далечни галактики, непознати светове и чудати същества. Но най-хубавата фантазия винаги беше една и съща – че до мен има едно момиче, с което пътуваме заедно от звезда на звезда. Постепенно мислите и мечтите се преплитаха, ставаха едно цяло, а сънят идваше тихо и неусетно.Радвам се, че и ти си имала красива нощ, мило момиче. Пийни си още малко кафе. И при мен Центи вече направи сутрешната си разходка до кухнята и ми донесе още една чаша. Джезвето тихичко си къкри върху стъклокерамичния плот, включен на най-ниската степен, а ароматът на прясно кафе изпълва дома. Струва ми се, че няма по-хубаво начало на деня от това, чаша кафе и няколко топли думи, споделени с човек, който ти носи усмивка, на който държиш,неговото чувство за хумор и наблюдение .Твой Ал
Мятам рокличка и отивам на малка прогулка, Ал :))). Влязло ми е слънце в очите и трябва да го посея тук таме. Прегръщам те. Купих си джезве, фино смляно кафе, ако се сдобия и с леблебия, ще правя каквото и ти :)))). Почти :))). Ф ,многотенацелувам
Фери, сигурно си пропуснала учтивия ми въпрос. Кое в твоя пърформанс е толкова значимо, че прави допустимо съжителството му с хора, които твърдят, че правят секс с 12 годишни деца? Загрижен Съсед
Фей, Фей, каква марка е това фино смляно кафе? На мен в едно малко магазинче ми мелят кафе – два сорта: етиопска кафа (не кафе) и арабика „Колумбия“. Имаше и по-хубава леблебия, на една пловдивска фирма, ама тя изчезна преди много години. Бабите ми го правеха 1:1:1 – кафе, леблебия и ръж (печена и смляна).Ще погаля ,аз това дупе под рокличката.Ал
Айде и тоя го гътнах :)))! Ал, време за шезлонг и вдругиден пак на изпитче. А кафето, малки партиди, внимателно изпечено, до цвят орех , без загуби на полезни вещества и мазнина е от тук https://kometa.coffee/?gad_source=1&gad_campaignid=23256721869&gbraid=0AAAABCAw6kySZi2CEwytnIX-BFabV4j3G&gclid=CjwKCAjw0o3SBhBVEiwAh28-jagp_0le3JqAzgeGMp_uyCu2ajKyvKXLbcNAd6zjAxxFZSAW7YaFVhoC2_oQAvD_BwE . Сега да позапася малко, че песът на Балкана пълни един руски стояш фризер само със суровина за себе си. Целувам те. Ф
Колега, в сайта без никаква цензура за извратении всякакви, тия двамата няма да ги хванеш да отговарят на неудобни въпроси, защото малко се възприемат, а и сигурно по акъл така се усещат, както законът възприема децата до 16 г. Могат реално да казват и правят неща, но се приема, че не носят (в доста случаи) отговорност за тях. Та и двамата "умни и културни" индивиди така. Как беше, ля-ля-ля и скок-подскок? 1 юни мина, вече го отпразнуваха.
Daddy dont let me talk to strangers or ...hill sma6 mi ass to a6is , ufukingphiscos
Колега, признавам, че недоумението ми се задълбочава. Бях поканен на възпитан и откровен съседски разговор, но за сега е монолог, с енигматични отговори, които трябва да чета по устните. Озадачен Възпитан Съсед
Колега, всичко е точно, дали са ти възможност да изложиш гледната точка и аргументите си, гледната точка са я погледнали с широко затворени очи, аргументите са ги изслушали с високо запушени уши и в хипотезата на мълчаливо несъгласие са те пратили на дълга сексуална разходка към родната ти майка. За теб е монолог, за тях е още малко ля-ля-ля и две-три бързи серии джобен тенис, деде Путко си го премества от левия крачол в десния, а баба Патка за симетрия си я заресва отдясно-наляво. Всичко това напълно културно и възпитано :))
Колега, нима намеквате, че предложението за цивилизован диалог е било неискрено? Отказвам да повярвам. Все пак то беше отправено от една културна и интелигентна жена. Шокиран Възпитан Съсед
https://youtu.be/pjLIkYSLeAo?si=9dvL7RXHh-RVqt6W Ето, дойдохме, а ни баба, ни деде, ни кафе. Толкова им е възпитанието на културни и любезни домакини! Отивам възмУтено да си допивам кафето на моята маса!
Колега, а вие какво сте очаквали? Това са речни камъни, те нито се носят по течението, нито са против него, просто са си там. С цялата цивилизованост, диалогичност и вежливост на която са способни :))
Ал, прибрах се безславно с мокровини по роклята над всички стърчащи телеса. И тоя келеш ми фъфли, посрещайки ни "Прибрахте ли се? Намокри ли ви?" Ето какво стана. Нали се събудихме рано, разходки, изпит, жега, па се правих на готвач, разбирай скълцах едно забравено прясно зеле от хладилника и го задуших в тел бульон от месото на дружката, дето сготвих преди това. И ето ме, щастливо отпусната преди да захапя другата дисциплина, хапнах си като човек, от кучешкото месо, разбирай от кучешкото телешко, със зеле и ....заспах. Не и преди да завъртя пухкав омлет със сиренье за свеки и батя ти отива да носи. Да спя, да спя, колко да спя, кат съседа решил да си подрежда празните бутилки от балкона в мрежичка и да връща амбалаж. Дрън-дрън-дрън, нейсе двайс минутки откраднах и проглеждам. Ма душата ми спи. Изправям се облегната и се стичам обратно в леглото. Батя ти се прибира и коментирам, че ней лошо да се изведе пак кучиту, ма не , не могъл, бързал бил да не се намокрел...Все едно коя да е кучка ще иска да излезе с него. Айде отлепям се, айде пред входа, ма там един съсед дет много я обича дружката и взел да и говори, не мога да я отлепя, че се вея за срамотите и без сютен и без гащи! Казвал си ми че си личи. И срам. Дебре, оттам я дърпам за яката и се надявам навеждането да е културно и газ към обиколка на градинките около нас под вече ромолящи първи пръски. Тя седне. Хили ми се. Аз напредвам на спирки под липите, че да не ме цапа киселинния дъжд хубавата коса. И се изплющява. Тя ми се ухилва и си плюе на лапите. Като беше малка така играехме в дъжда, любимо беше. Гонехме се през едни стълби и една издадена тераса на блока. Да, ама аз люлея цици. И плющи. И те така се прибираме доволни, че сме най- яките п*тички , а нашия "намокриливе" ...И така, Ал, минах без кафе, щото след 15:30 не пия, по причина на твърде чуствителната ми нервна система и инсомнии. Но не те оставих в неведение. Ето ме, малко мокра на оная шанца под кръста и полузаспала, ще уча, легнала по очи. Ф
Ако деде се напъне сигурно ще си припомни една латинска поговорка, с която неговата колежка Румката се е опитвала да успокои нараненото му самолюбие, че никой не оценява усилията му и шефовете дават по-високи оценки на по-умните, по-способните и по-талантливите му колеги и колежки (т.е. на практика всички, освен чистачката, портиера и ОПЧ-то на института). Алекс плаче на рамото на Румката, че е чертал цяла седмица електрическата схема на копчето за включване и изключване на новият им продукт, а началник-звеното дори не го удостоил с внимание, а ядно го смачкал и изхвърлил в кошчето за боклук. Когато всички колеги вече си били тръгнали, а стаята останали само Румката и наш ЗаспАл тя извадила чертежа от кошчето, разгладила го с ръка: на листа А4 милиметрова хартия с неуверената ръка на три годишен фърфалак били нарисувани слънчице, облачета и схематично нарисувано човече с кръгче и чертички: ето така: о-|-<, в долният десен ъгъл стоял подписа на инж. ЗаспАл Гъдипешев. "Цяла седмица" - проплакал ЗаспАл - "ЦЯЛА СЕДМИЦА се мъчих с това и накрая какво - в кофатааааааааааа. Ааааааааа!". Румката го галела по главичката с едната ръка, а с другата се опитвала да забърше сълзите и сополите от лицето на инж. Гъдипешев. "ЗаспАлчо, панта рей!" - казала тя мъдро - "Панта рей ке уден меней!". Демек всичко тече, всичко се променя, все някога ще дойде ден, когато никой няма да знае и да помни какъв смотаняк и некадърник бил инж. ЗаспАл Гъдипешев, а той ще може колкото иска да се прави в анонимния интернет на десантника Алекс - мъжкар, ебач и старши научен сътрудник, зет на Спиро Пецулев пдзв
(има две закачки в горния коментар, ай да видим кой пръв ще се усети) пдзв
Браво мило момиче. Разтворили сме всички джамове, а дано стане по-хладно. Центи размахва някакви железа в едната стя, аз в другата. От време на време отскачам до хола-нападнал съм едни бонбони, ама от топлината са кашкави. Мъча се на таблет. Гушкам те. Вълнуващ е аромата на леко влажна жена. Ал
Душко , ебахти майката и пачавра долна дето си. Ал.
Ал, ич не се чуствам за браво, ами един пълен пораженец. Снощният фитнес го отложих за днес и имаше резон за заменката, но сега не мога да се отстържа и да тръгна. Имам чуството, че ако си намеря волята, все пак, тротоарите ще се разтеглят и ще се движат в обратна посока , тъй че никога да не стигна. Даже преди малко небето имаше вид като да е на обратно. Нали знаеш, как хоризонтът се окръгля като опакото на лъжица. Е, а сега имаше бяла плътна облачност като загребваща лъжица висяща над блоковете. От това добих чуството, че вися надолу с главата и изобщо, че съм в ревърсната версия на реалността и на истинското аз. И всичко това е, защото съм си решила да ида днес , а не тръгвам и не тръгвам и още не тръгвам, пак се мотая .....:)))), Най- трудното е да си разрешиш сам, да си дадеш пауза, да оставиш плана и контрола, особено е трудно за мен. Не успявам да се докарам до пълния непукизъм, а до едно виновно мързелуване, което всъщност е чиста мярка за самосъхранение. Забелязах и друго, възможно е да касае промяната покрай цикъла. Дори да спазвам железен режим, дори да се чуствам като перфектно смазан механизъм, все един ден ще изникне подтискащо мощно желание за грешен ход извън режима, допълнително хапване, чипс, газирано, нещоситам, което си го набавяш, отдаваш му се, а то влачи верига от процеси на тяло и психика и оня военния режим би се завърнал, ама не от самосебе си, а пак с мюнхаузенски напъни. Или просто утре. Или на вилата след седмица. Оххх. Коремът ми, ще ми идва, усещам литосферата как се топи и разкъсва и скоро ще има маткотръс и лава. А имаме фанта, представи си. И ядох не био сладолед. А оная, се снимала в басейн, да покажа как на 45+ не е важно нищо досегашно, а да се обичаме и да ходим в 06 ч във залата за щанги, с протеин за пиене и грамажирани горски плодове! Ай сиктир! Боже! Сигурно не ти се е случвало. Всяка божа секунда ставам и тръгвам, докато всъщност лежа. И в 23:15 ще се мразя. Кое копче да си натисна, че да си кажа Ок, дъниш се днес, голям праз, утре също е ден за издънки :)))). Бедната ми козирочност....Прегръщам те силно. Ф , издънката
Имало било,Ал, такова нещо, от популярните психологии и съвети за интимно здраве, че вие, мъжете имате 24 цикъл и се обновявате, а нашия е 28 дневен. И докато вашите фази на хормонална промяна следва проста права връзка нещо като кортизол- инсулин- тестостерон- меланин, при нас е ролеркостер без познати повторения до следващия такъв момент от следващия 28 дневен цикъл. Тва настроения, тва безпричинни емоции, топло, студено, което аз го нямам, де, слава богу, но подпухнало, пък нервно, пък истерично, пък ебливо, пък маниакално за бести комфортинг.....с две думи : прецакани сме. И се справяме коя как може. Или....изобщо не се справяме, а чакаме да ни оправите :))), че да тръгне смазан баланса. Ф
Предлагам ти сделка! Слагам друга рокля със сютен :) и без гащи, нема нужда ся за пол час и излизам с дружката да премеря дали шсе удължат тротоарите по Дж Родари. И вече не съм **йно нетренирало, а нАучна работничка от експерменталния сектор. Охххх Ф
Не е от цикъла , Душко. От безделие е. Центи е направила палачинки със сладко , от горски плодове. Какъв кеф да чета умните ти и културни прозрения за женската физиология. И се сещам пак оная истина , че жената е несъвършен опит на Господ да сътвори мъж. Отскачам умело назад за шамар , а ти отивай да тренираш , че да имаш бързината да ме достигнеш следващия път. Твой Ал
Ал, аксиомно, което Бог прави, е абсолютното съвършенство. Ти можеше да бъдеш прав, ако ...Мъжът бе направил жената, рушейки от себе си. Идиот! Нали? :))) Ф
И помисли. Пълен идиот! Ако ще взимаш от себе си , за да създадеш ново копие, би следвало да се огледаш по външната повърхност. Ухо, зъб, пръст на крак, ама айде там е за баланс , айде кутре , смиляваме се над топка или цял пенИз, че е единствен. Ще си каже, бе яяя , да строша едно кутре, балсаммумакята, тука имам и един оцет от ябълкови кори, ебалсъмитва дАрво, ши накиснем у оцеда, ши го скинем левото кутре и аре, мацка, за ебанье. Обаче, язък. Защо да е лесно? Казал си е идиотът, мннеее, бас държа, че от кутре ше излезе некоя куха лейка. Не щем. Едвам се ориентирам къде е изток, къде се завре смокината, че па останах без прани гащи, яяя да напраим некоя умница, от мозъка ми, от кръвта ми, от плоска кост с кръвотворни функции! Ще излезе парче и половина, да ме навигира, да ме обува, събува, да говори с животните и барем спрем с тая вегания, че ако би имало малко месце и син да ми е, ше го изядем, девъ, като в митологията! Така, драсвам си през коша , бръквам на топло и разбутвам малко карантията, скинам последното ребро и без тва е недорасляк и не сей фанало здраво и готово. Духвам в него , фюйййфютпут, ей я, мома, плът от плътта ми. А тя "Ууу, кво Квазимодо! Я ела да те трапосам, че ше завониш на загнило и винарки ще фанем от тебе" ........Ф
Добро утро мило момиче.Желая ти прекрасен като теб юлски ден. Бъди слънчева като песента. https://www.youtube.com/watch?v=TH6r0GtuKMA
Изглежда въпросът ми се е изгубил, за това ще го задам отново. Фери, пърформансът ти обслужва популяризиране на педофилията. Не мога да си представя, че не го съзнаваш. В такъв случай има някаква много по-висша цел, която оправдава.. дори неоправдаемото. Помогни ми да я разбера. Кажи ми, кое е това, което е толкова важно, че въпреки 12 годишните момиченца с 40 годишни чички ти продължаваш пърформансите си тук. Може би ти си права, а аз не съм. Убеди ме, покажи ми къде греша и давам честна дума, че не ще пожаля усилия да помогна в благородната ти цел. Добронамерен Съсед
Ал, добро утро! Ако знаеш какво стана...:))). Така. Първо заспах като талпа, но после горещината се завърна и ставах ядно, за да се пулверизирам по кожата и да пия вода. Кучето на балкона. Батя ти спи. Завъртях се пак с глава откъм краката, където минава въздушния поток през двата края на апартамента. И съм гола. Реално, ако при чеперенето на крачни ножици, ритнех батя ти , щеше да му е много страшно. И се почна. Тръшкане. Премятане. Накрая за да си вея на интимната цепка, наебах чаршафа в туърк движения. С яд. Нейде измежду мъчението над евентуалния му поглед и пресата над леглото, се успокоих и заспах. Може би помогнаха разказите. Като не си единствения идиот, е по- соокойно. И на сутринта, мойта дружка дойде, скочи на леглото, до главата ми , като една козичка и се остави на изкушението да ме гледа как спя. Отново. Аз я галих, потупвайки коприненото между ушите и се унасяхме. Тя ми се приближи, искаше да ме целуне и пак се отпусна. Е! Яко си е! Сутрешен дъх на рибка из малка сладка паст и всичката любов на света! Мдаа, а още нощес брат ми напуска фотоси на Жулая и жулене на водки в рая. И сутринта е бил на линия! Много ми е мило, че когато му е хубаво, пише безброй и праща снимки нон стоп, за да сподели с нас хубавото. Прегръщам те, скала нерушаща се от морските набези, свидетел на бури и изгреви, Ф
Колега, не искам да давам аз отговори от името на баба Патка, просто отбелязвам, че може би всичко е ясно и без отговор: на всичко е готова бабата - на унижения, на подигравки, на безропотно приемане на тежки морални дилеми - само и само деде Путко да продължи да идва тук и да я радва с лаконичното: "Добро утро мило момиче".
ДС, писах ти и изтрих. Пррросто няма смисъл. Изобщо не виждам грам смисъл да обсъждаме темата. Отново. Писах си мнението по- горе, ти дойде с въпрос. Е? Тва ли е диалог? И при това не е диалог с теб , а с тва припляскващо се вечно присъствие, страдащо от непоканеност, което ти подлива бананови кори. Добре. Не бях права. Не можем да си говорим нормално. Нито има как, нито къде. Това е положеньето, Минке. Правя си второ кафе, искаш ли? Ама в мълчание? Всъщност... дали съм капнала нещо вътре? За един конкурс за стих относно цианкалия по Джулая? Конкурс за смърт, не коледен божеопази, не, летен такъв, весело-ироничен? Виж, в това е силата на истинското писане! Банда пишещи "истинска" еро проза да желаят смърт и това не е престъпление, не, това е сянка! Шега! Не виждам разлика между това и онова твоето педофилство. Честно не виждам. Ако вие сте убийци, то имаме и педофили. И едното е лично насочено, а другото е с измислени герои, забележи. Всъщност, пиша си с теб, убиеца на моя любим. ?! Нали? Ф
О, ама какво се случи, вече не съм най-любимото патенце на баба Патка, така ли?
Мдам, аз обаче мисля по тоя повод да взема да си запаля една пура от скъпите, да си налея от Гледфидиха на деде Путко и да се опитам да вникна в малоумното хилотене на баба Патка "ох, колко смешничко ми го каза, миличък мой Ал" в отговор на неговото бодро изявление, че жените са по-нисши създания от мъжете. Тя ся съгласна ли е с деде, не е ли...
Отново добро утро, фей. Сутринта нямах време. Джипито беше казало на Центи да даде кръв за някакво допълнително изследване на захарта, даже не го запомних. Центи винаги е точна и обожава точността – когато се каже час, отклонението е най-много +/- две минути. Виждал съм някои от подчинените ѝ как седят пред вратата и не смеят да влязат, защото са закъснели. Ако е имало някакъв проблем и поради него са закъснели, проявява разбиране и съпричастност. Както се казва – строга, но справедлива. Та по ведрина, още към 7:20 бяхме пред кабинета, но не видяхме една бележка, че лаборантката (много сръчна и перфектно вземаща кръв) ще бъде на работа след седмица. Не ми се ходеше до 22-ра поликлиника, а в един медицински център хигиената не е на висота.За разлика от теб и твоите среднощни приключения ,спах непробудно.Този път не ми беше завряна възглавница в лицето, не ми се вярва Центи да иска с нея да ме удуши..Да разбирам ли, че само един изпит ти остана и хайде на Балкана, демек на вилата. Браво момиче, ще си отдъхнеш на прохлада край басейна и от време на време привечер ,"натюрна" скара с хубаво леко вино.. Добре ,че и там имаш интернет..Сега пак изчезвам, но по някое време "пак ще бъде с теб момиче мое, защото те обичам" По Вапцаров. Топли прегръдки ,не се дърпай , все още е прохладно и запускам двигателите за излитане. Целувки-Ал
"Убийци на моя любим"! Каза баба Патка, плесна се по челото и се сети, че трупа на Доци от оня ден, още седи в чувала незаровен под сянката на ореха, а е лято взе пак. А помощ отнийде не иде...и хвана лопатата. Сега, един хипотетичен въпрос - аз ако поискам да убивам Батман, Жокера, Супермен, Суперуоман или кой да е измислен герой, убийство ли е това? И изобщо възможно ли е това да се случи? Пожелание ли е? "А ако Батман утре умре..."? Никак не оправдавам пожелания за смърт на реален човек. Но да се уточним, къде е всъщност реалният човек в измисления герой? Там е въпросът Как Сийке/Бабо Патке. А проекцията на педофилски фантазии, дори написана за измислени деца, пак е насочена с помисъл за реални деца и дори докарва върволица от признания на случки с реални деца понякога. Да не цитираме, че е гнусно. Е, ще си пеем ля-ля-ля и ще казваме, че това е ок ли, в името на само и само да "сме отгоре" и да не паднем по гръб? Ще сравняваме това с онова и с други и с пето, само и само за да кажем какво? Кажи го с думи прости: "за мен това е ок" или "тотално не е ок". Хем са ви на думи много смели и нестандартни позициите, дето заемате с Деде Измислен герой, хем като се стигне до там да си ги защитавате, бягате и си пеете ля-ля-ля, това не съм аз и не е моят глас?
Фери, конкретните въпроси искат конкретни отговори. Няма как да отговоря на думи, хвърлени във въздуха. Кажи, кого съм убил и ще получиш отговор. Изобщо не си разбрала намеренията ми и защо задавам въпроса си. Питам те, дали пърформансът ти е важен заради самия пърформанс или с него целиш популяризиране на страницата? Ако е второто, разбираш, че по този начин популяризираш педофилия, нали? Ако е просто изразяване на нещо, мога да ти помогна и да те извадя от блатото, където зачевени чичковци, искат да чукат 12 годишни момиченца. Намеренията ми са напълно безкористни. Възпитан Съсед
Колега, тя не ги разбира тия работи и иска да се бута в отношенията между мъже. Нейният любим, когото съм убил, няма проблем да си приказва приятелски с мен, но тя е обидена. Ха сега, де! Озадачен Съсед
Фери, с тоя, дето съм го бил убил, днес се прегърнахме и си честитихме Джулая. Ти на чий гроб тъй горко плачеш? fallschirmspringer.1971 Проверен| Жертва на обстоятелствата 01.07.2026 06:11:48 отговор Добро утро на всички.Желая на всички, прекрасен юлски ден, ако можех щях всички ви да прегърна, а момичетата да разцелувам. https://www.youtube.com/watch?v=TH6r0GtuKMA Архивирай DjadoTorbalan Администратор| Гнусотник Беснеещ 01.07.2026 06:52:17 отговор Добро утро, само да не объркаш кого ще прегръщаш и кого ще целуваш :) Архивирай
Абе айде бе, убили сме деде, пълни глупости са тва. Ся тя слага на кантара ужасяваща мерзост как 12 годишно момиче с удоволствие лапа немитата пишка на дядо си от една страна и нашето приятелско "да пукнеш дано" към един изрод, който не се свени да цитира фашистки лозунги, да обяснява, че жените са непълноценни същества и да дава семейни съвети от типа "като не иска ще происка" от друга и някак излезе, че ние сме по-лошите. Брееееееееей, бе то бива да си смотана недоклатена малоумна бяла птица, но баба Патка бие всякакви рекорди по лицемерие, тъй ми се струва на мен...
Ал, аморе, завиждам на Центи за тази точност. Аз съм толкова непоправим оптимист, че ако изляза пет минути преди срещата, вярвам, че обстоятелствата така ще се стекат, че ще стигна съвсем навреме, развяни от бриза коси за привличане на вниманието. С две думи, често закъснявам, 10 минутки, нищо дразнещо, освен че е проява на липса на отношение, а всъщност е чист неподправен магически оптимизъм. Такааа, изпити имам още два: утре и в понеделник. Дисциплините не се четоха целия семестър, не са преголеми и страшни. Но все пак ще си има адреналинче. Като казах последното...снощи късно прочетох новината за вчерашния екшън в небето. Адски съм горда от нашите. Затуй казвам, че сме безценни и че всичко може да бъде уредено, тук. Направо ми настръхва косъма като си представя как блестящо е импровизирано в ситуация, която няма как да бъде проиграна предварително. С две думи, гордея се, много. Хайде, до по после. Малко съм вплътнена днес, тежка, материална, по- пасивна от обичайното :), това е когато магарето не вижда моркова :))) , нито чуства тоягата :))). И всичко се променя с една песен по радиото ...:))). До после, аморе. Ще потрамплинирам в ниското, като подготовка за отскока. Като амортисьори на мерцедес :)))). Ф
Фери, знам, че си там. Понякога успяваш да избягаш от това, което те е хвърлило в ужасния зандан, където си окована. Зървам те за миг, но после тъмничарят ти те завлича обратно. Знам, че ме чуваш, въпреки, че устата ти е запушена. Ще съм тук всеки ден. Ще съм готов във всеки момент да ти подам ръка и да те извлека от ужаса, в който си окована. Верният Приятел и Съсед
Деде Путко ли е ритнал камбаната, кажи верно? Ама кога това? Ако е заради онзи конкурс за погребална песен "Когато Пу!", то тогава излиза, че баба Патка е не просто некромансър-спиритуалист да си общува с духа му, тя освен това е и няква извратена некрофилка, която си фантазира как я обладава неговия отдавна изстинал и полуразложен труп #коепакнеетака?
ДС, това беше много мило. И силно. Направо ше ида да счупя железата в залата, ей сега! И щом правиш това за мен, значи нямаш нужда от отговор, нали? Вяра. Това е отговорът. Винаги. Благодаря ти! Ф
Винаги има нужда от отговор. Но и без него ще съм тук. Когато си готова, ще те извлека от тресавището. То не те заслужава. То изсмуква силите ти и трови душата ти. Ако искаш, ще ти помогна да си направиш собствена страница. Можеш да поканиш там всички, които са ми обидени и да стане едно страхотно място. Представяш ли си, какъв паноптикум може да е това?! Добронамерения Съсед
"Деде Путко ли е ритнал камбаната, кажи верно?" Всеки му своето"--" "Днес аз - утре ти."
Аз обаче в духа на Джулая, ще ви кажа, че силата на музиката и на пародията и хумора е велика сила! Затова сме и тук тематично и ударихме близо 1000 коментара! Кой не обича, не участва, като в живота. В опън спейса и незаградените градинки е така. Отиват децата, играят си децата. Хареса ли ти, маме? Да? Утре пак при децата. Не? Отиваме в друга градинка.
"Спасяването на бабетка Ферайън", сериал, психо-комедия
Ще приема алегорията с градинките. Да, в незаградените градинки е така. Обаче това събират се всички и си правят каквото искат, означава точно това. И сутрин децата намират спринцовки, използвани презервативи, фасове. С времето люлките биват натрошени, храстчетата осрани, а на двете останали пейки има постоянно разположени няколко индивида, които никой нормален човек не би искал да види от близо. Защото градинките, както всичко останало, иска работа. Добронамереният Градинар
И още нещо към градинарската алегория. Не се заблуждавайте, че това тук е свободно пространство. Коментарите, които изобличават кой е "автор" на новите разкази изчезват скорострелно. А поредното ВиПиЕн АйПи бива блокирано. Не, не. Има градинар. Само ме той е скрит в осраните храсти. Клечи там, с гащи до глезените и мачка меката си пишка, с надежда да зърне гащичките на някое от децата. И на този изрод трябва да се пръсне черепа! Замисли се, какво прави твоят пърформанс. Гневния Съсед
Любими мой Ал, виждам, че патенцата имат много въпроси към теб, но ти нарочно не им отговаряш и това е правилно. А ще отговориш ли на мен, защото и аз съм любопитна: Прилагал ли си я тази техника "ако не иска ще происка" на Центи? А тя на тебе? И защо досега не си ми казвал, че смяташ жените за не толкова съвършени създания като мъжете? Твоя Ф.
Милото ми Фейче, по-скоро не ги забелязвам. Нима когато ходиш по улиците, гледаш дали ще настъпиш мравка, вонещица или червей? Дори и да ги видиш, няма да си объркваш крачките заради тях. Винаги съм ти казвал, че тук съм заради теб - умната, креативна, светска и духовита жена. Заради нашето другарско общуване и споделяне. А те просто подскачат, за да ги забележим. И какво ще чуем от тях? Едни и същи вкиснати подмятания на най-долно, лумпенско ниво, което за тях е символ на светска духовитост и забава... Та пак ще се повторя – заради теб съм тук. Няма ли те теб- изчезвам. Преди малко чух суха гръмотевица, но нищо повече. Ал
Патенцата се объркаха. Тук се правиш, че не ги забелязваш. Там ги прегръщаш и искаш да те забележат? Това старческа склероза ли е, някакво раздвоение на личността ли е? Недоумяващо патенце
А, моля, моля, само за баба Патка сме "патенца". На деде Путко сме му кукловоди, но той много се старае да се прави, че не поглежда надолу, а всъщност не трябва да гледа нагоре :))
Повредена кукла Робокоп с ръждясали чаркове, още не е ориентирана накъде да гледа. От оня ден ходи одървен навсякъде, освен където трябва и вече се разпада, а голямата бяла птица подтичква след него и го уговаря па-па-па, колко му е важна да го пази от прекомерната любов към него, докато той се цИлува пак с враговете, дедово-путковски работи.
Ал, настават някои недоразумения. Всеки отговаря на всеки, мислейки го за друг. Мисля да внеса малко яснота чрез кратко текстче, което онагледява, че да съм тук е избор. Не принуда. Благодаря за добрите намерения. Но знаем...за пътя и тъй нататък. Най- прецакан е тоя вгз , дето взе да се дразни и на дт и да му завижда :))), за съжаление нямам роля за него в сюжета. Твърде е незначителен и еднопластов. Така, инджой, гайз. Кака ще подФръкне за малко :))) . ****** “Махай се”, просъска с погнуса любовникът , но жената не можа да схване посланието от първия път и продължи да слага сърчица в чата с мъжа си във вайбър. Пишеше му “ще закъснея, обичам те, нахрани децата…”. Гласът му, тоя път, бе придружен от кичури, които заскуба с цел да я вдигне от легло и я помъкна към вратата. Тя бе в абсолютен шок и притичкваше, дишайки на пресекулки “ама…как…защо…” Изрита я, а после подхвърли и вещите и. Внимателно затвори и си наля. Патицата да се оправя. Не е негов проблем. Курва като другите. Едно е да изпиташ страст и да се оставиш на слабите ангели, съвсем друго е …тва. ..гнус! Пи. И я забрави до минута. Следващия случай беше още по- впечатляващ. Този път мацката, вързана на леглото на хикс, пищеше от щипките на гърдите. Той рязко дръпваше въженцето, което ги съединява и когато тя се изопнеше нагоре, и шибваше един шамар през клитора със релефна ръкавица за мъчения с малки силиконови полипи. Почти като четка за коса. Тя пищеше сладко и крещеше за още. Хрумна му да и прокъса вулварния отвор на вагината, щом е толкова петимен на болка. Да и завре двата си дебело облечени пръста в путката и тия реснички да я побъркват като се заогъват на проникването и изкарването. Да де, направи го. Приближи гумената си длан, обърната нагоре. Разтвори отвора и като пъхна пръст и взе да се върти по ръба му, прониквайки. Промуши и втория пръст и заедно ги лепна на тавана зад симфизата, въртейки кръгчета, знаейки че ще нацели г-точката. С лявата си ръка си биеше чекия, и подръпваше щипките, че да гледа как се разтягат зърната като виме на коза. Гърдите добиваха неправилна форма на бейзболна топка с вътрешни жили и бабуни, които орелефяваха органа сякаш е скалпиран. Писна му от тая ненаситна путка, реши да и даде няколко изчеткващи фингъринга с дебелата ръкавица и после да и го сложи в гъза и да се порадва как пищи, за да свърши по- бързо. Обаче курвата, беше без топка в устата и развали момента: “Вкарай ми го вече! Не издържам!”, последваха стенания и вой до небето от рязкото нахълтване с тъп удар в тазовото дъно, спиращо инвазията на ръката му. Продължи на пресекулки: “За клю чих де те то в ко лааааа тааааа” . Замръзна. Той. Такъв шамар и отвъртя, с ръкавицата, че от устните и рукна кръв на фонтан. Стана. Прерови нещата и и излезе. Тя остана заключена до късно през нощта, когато се прибра пиян с авери и им я остави. Междувременно бе закарал детето и го качи до тях, прилежно изпратил и по него нейните вещи и ключа от колата. Щяха да я доставят и нея. В малките часове, предвид любопитни съседи. Но ето, че светът все пак се извъртя достатъчно брой пъти, че да настъпи качествена промяна. Срещна я. Тя него по- скоро. Срещна жена, която бе коренно различна от досегашните му. Въпреки, че мразеше добричките и стерилните, тази носеше доброта, без да има свян. Носеше похот, без да е невярна. Много странна комбинация се оказа, заради което той реши да я прекара през огън и вода, докато види къде е уловката. Уловката беше, че се влюби неусетно и после се оказа твърде лош за нея. Страхуваше се какво ще и причини, ако го връхлети дежаву. Един ден след като любеха, нещо което бе забравил, тя шеташе гола из апартамента и търсейки пепелник, попадна на шкаф с пособия за оргии. Той спокойно седна на дивана и обясни, че има такива склонности. Че обича леко садо- игри. Че му харесва да доминира. И заради всички нейни въпроси и разширените и зеници, така много му дойде възбудата, че набързо я сложи на четири крака и стъпи на гърба и, за секунди само, с въображаемо поводче, че не разбра кога се озова обезвреден на пода, с ехтяща глава от удара във фотьойла. Разтри мястото. И прихна в мощен, кански смях през сълзи на облекчение. За пръв път му отвръщаха. А това бе толкова хубаво. Толкова хубаво! Умили се, преди да се съвземе и да си влезе в ролята, но тя вече беше върху лицето му и го освежаваше с путката си. Вкарваше ароматния си сок в носа му, чупейки хрущяла съвсем не нежно. Поне така му се стори. И се изкефи максимално. Защипа гъза и под ноктите си и я изяде като филия. Тя ги опръска. Подивяла и потна. Ненаситна. Премести се върху кура му, докато той я зяпаше някак безволево и добричко. Като пълен извратеняк. Така му се тръшкаше върху таза и коремните органи, че щеше да е насинен, знаеше го. Циците и подскачаха свободни, също като коремчето, което ту се качваше над пъпа, ту под него, челюстта и се вадеше напред и потреперваше като си взима въздух с обелени назад очи. Същинска вуду. Счупи го от ебня. И при тва добара някъв колан за нещо си и го шибаше през краката, да галопирал по- бързо. Бързо разбра, че с нея бе излекуван. От лудостта. От агресията. От това да мрази. Тя някак си извади трънчето, гноясващо в сърцето му и сега там се отвори празно място след всичкото некротично разливче. Място, което тя кръвоспря като натъпка захарен памук. И в костите му се отложи сладост. И във вените му потече мед. Той се превърна в адикт. За нея. На 3 часа. Не на 5. На три часа имаше нужда да си я инжектира. А тя имаше нужда да го чака, готова, вързана под масата му, като заложница в стокхолмски синдром. Така играеха. Тя оставаше по бельо и се връзваше там, очаквайки го да се прибере след неизвестно време. Докато седи, полугола, настръхнала и с пречупено достойнство, тя се приучи да е цяла, да е свободна и да го очаква да се прибере и да се храни над главата и, докато тя му смуче топките. Той сядаше гол. Мълчалив. Не обелваха дума. Бе го чула как влиза. Как пикае и пуска водата. Как взема душ и изобщо не се подсушава, бързайки. Той идваше за ролята си, а тя отдавна бе в нейната. Той искаше да я лиже. Да я разкрачи на легло от рози и да боготвори лицето преди да се спусне надолу. Искаше да бъде нежен. Най- накрая искаше това! Но я остави да открие топлата вода, игрите и себе си. Остави я да се изследва. И наблюдаваше, участвайки. Тя мъркаше под масата и се галеше в краката му, лижеше му хуя и когато той благоволеше да я отвърже и присядаха на дивана, тя се просваше през коленете му, за да и гали и разтваря дупето, да го подготвя с пръст и плюнка, която спускаше от високо, обладаваше я така мазна и тъничко и лесно в дупето, че тя му пускаше сладкия си сок и сладката си захар и го изпълваше с невиждана сладост и умиление как му се отдава и колко го желае, открито, безцеремонно и напълно искрено. Бе и забранил едно нещо. Страхуваше от себе си, защото се познава и защото знае, че белята на клик разстояние. Винаги. Бе и забранил да пуска хора, тичали из ръжта, хора с клещи, които желаят да и срежат веригите и да я освободят. Знаеше, че тя не иска това. Не би могла. Не би могла да бъде щастлива без него. И да я освободят, значеше да я убият. Той бе живял. Знаеше всичко това от опит. Но тя не. Тя тепърва откриваше топлата вода и се смееше когато дрънчат чашите, а той я ебе в устата и главата и се бие в ръба на масата, мачкайки дланите му. Тя не иска свобода. Иска него. Сладкия си господар. Когото ще счупи от ебане. **** Ф
Бабо Патке, не че нещо, но туй горното, в каква връзка? Монолози и мокри фантазии, а някой трябва да се разпознае в господаря, който да отведе стокхолмската "девойка", вързана насред пейка в градската градинка с цял отбор лоши гаменчета, които ѝ се празнят по лицето. Бабе, търсим го и ние да те отървем от неволите, но го няма. И кво? Викаш пак ще си стоя на пейката, да чакам?
Ау, горкото патенце вгз (който и да е това), не е слушало и папкало и сега няма да получи вниманието и обичта на баба Патка, ужас, ужас. Не правете като вгз, патенца! Бабе, а останалата част от целия тоя слузлив буламач дет си го изплякала да го четем ли или това си е лично за деде Путко? пдзв
И аз тва щях да попитам - нещо интересно има ли? Примерно коментар на баба Патка кефи ли се, кефи ли се, че деде я смята за непълноценно същество, демек животно второ качество, ммм? Не че нещо, ама в тая жега хич не съм в настроение да чета на бабата тъпотиите как бурно си мечтае за спаружената сиренясала патка на дедето :))
Душко, душко моя душко, ти си горда жена.Пълно игнориране.Целувки по вратлето. Ал
Ето този пасаж е много силен: “Махай се”, просъска с погнуса любовникът, но жената не можа да схване посланието от първия път и продължи да слага сърчица в чата с мъжа си във вайбър. Пишеше му “ще закъснея, обичам те, нахрани децата…”. Гласът му тоя път бе придружен от кичури, които заскуба с цел да я вдигне от леглото и я помъкна към вратата. Тя бе в абсолютен шок и притичкваше, дишайки на пресекулки “ама…как…защо…”. Изрита я, а после подхвърли и вещите ѝ. Внимателно затвори и си наля. Патицата да се оправя. Не е негов проблем. Курва като другите". Колеги, това е оня с пурата! Точно той е, казвам ви! И по всичко личи, че баба Патка още не е преодоляла шока от "срещата" си с него. "Курва като другите", хехехе, колко ѝ я е заболяло от тая констатация? вгз
Фери, ти беше една весела, шантава душа преди веригите. не знам, кой те е оковал, но счупването на веригите няма да те убие. Ще убие тъмничаря ти. Но, хайде, вземи тъмничаря със себе си. Не легализирай с пърформанса си педофилията. Фери, 12 годишни момиченца. Трябва да има граница, дори в изкуството. Устройвай пърформанса си на друго място. Направи си сайт, ще ти помогна, покани там Звезда, Светла, Сафи Изку Куригал, Онзи, веднага ще дойдат. Изплувай от тресавището, хвани ръката ми, ще те издърпам! Барабар с веригите ще те изтегля от Долната Земя! Ако искаш ще ти направя една тема за пърформанс в Хрониките, ще е само за теб и Алекс. Събуди се от кошмара. Гледала ли си Секс, наркотици и Рок енд рол, ама с Баташов? Какво казваше за наркотиците, "толкова ти е гот, че не можеш да разбереш, колко ти е кофти." Това място е зло, а човекът, който го притежава е чудовище. Той не може да ти държи веригите, гнилата му ръка не е толкова силна. Той пишката си не може да държи с нея! Това място те изтезава, виждам го, когато онази Фери, която познавах, избяга за миг, преди да я приберат обратно. И не ми казвай, че не мога да те спася, ти се опитваш да го правиш дори с тези, с които никога не сте били приятели. Д.Т.
Алекс, бъди мъж. Хвани я за ръката и я отведи от тук. където и да е. Д.Т. /DjadoTorbalan
Деде Путко няма как да си поеме отговорностите на мъж. Деде Путко чака маминка да хване за ръка непослушното момче, да му шляпне един шамар зад врата и да го научи на обноски. Имаме едно малко момиче, маскирано в голяма бяла птица. Имаме и едно смотано залюхано момче, което годините са маскирали безвъзвратно в спаружен старец. Кой кого да спасява и кой кого да отведе? Как да стане това? Драмата е, че имаме двама, които търсят едно и също, но са от неподходящата за другия страна на търсещия. Вие ме разбрахте, но те едва ли ще ме разберат и ще си продължат стремежите с широки затворени очи.
Ал :)))! Какво ще кажеш? Собствена рубрика? Но там имаш други почитателки, не знам дали би искал само с мен, в рубриката ни? Кажи нещо, моля те! ДТ, трябва ми време да асимилирам, какво направи ти, човече?! Геймчейнджър такъв! Днес направо избухна. При всички стари работи, сега какво, трябва да ги изтрием ?! Тва ме сеща, че не гледах филма с героя дето си търка ръцете до кръв, дали не беше Авиаторът? Така. Ето какво ще направим. Нищо. :))) Шегувам се, утрото е по- мъдро. Нацепих се на батка и понеже се изплющя порой, наложи се да тренирам повече от обичайното. ДТ, гадни са ми текстовете с малките и с инцестите и тн, но не им вярвам. Грам не им вярвам. Вече. Мойо казва, че ако търсиш, винаги ще намериш оправдание. Мисля си, че имам логика, железна, и затова не им вярвам на тия писания. Не ми го вдигат. Не знам защо са тук. Имам само предположения. И да, аз май наистина съм разменна монета между чужди отношения, ваши, или изобщо между други, за които и ти не си знаел. Да не повярваш направо! Как стана така, нали? Виж, най- малко от всичко търся ангажимент. Аз приемам всичко много сериозно. Подсъзнателно. И се тормозя да свърша работата перфектно. Не мога да поддържам ни сайт, ни рубрика, ни нищо, което ми къса крилцата и има нотка задължителност. Сърдечно ти благодаря за грижата! Усетих те като брат, направо. Имам едно гласче, което ме предупреждава, че ще е за кратко и скоро пак ще прочета каква съм, та да не се радвам много- много. Да направим така. Ще замълчим по темата. Методът: оставям нещата сами да се развият нанякъде. Боже! Така ме напрегна, че ми иде да кажа огромна глупост, барем се оттече напрежението. Добре съм, ДТ. Нямам белези. Агресията и насилието са си били у мен винаги. Всички жени носим малко Лилит. Може да не съм могла да вербализирам. Пък сега да обръгнах някакси. Но аз точно това ви повтарях много отдавна- харесвам доза насилие, нужно ми е да го виждам, че мъжа го носи в себе си. Не говоря за домашен побой , много ясно. А за налагане на воля. За смелостта да избереш за двама. За смелостта да поведеш в преживяване. За смелостта да излъжеш. Това е трики, обаче. Тааа, хайде да се успокоим, да си идем утре на изпитчето и после на сладоледче с колегите и после.....ще видим. По- свободен от мен, май няма да се намери из компанията дето сме събрали :)))). Ал! :))) Ф
ДТ, не мога да приема. Твоето предложение за рубрика е много мило, но нарушава етичния ми женски кодекс. Току що загрях, че Вес най- после има място, което си е нейно и си обича, грижи се, нямам работа аз там да и се натрисам. Нямам работа да местя "налудничав диалог с измислен герой", което ще ме направи ептен да си говоря сама по улиците, нали :))) ? Да, трудно преглъщам някои неща тук, но оставам. Вярвам в доброто. А ако ми докривее, фър за съчки. Да, нямам собствена рубрика, но и не е като да съм без значение, ДТ. Да знаеш, не исках да бия тъпана, но случая го изисква, всъщност отказах предложение да имам модераторски права. Ползвам се с добра комуникация тук. Обичам и мястото, и хората, даже виж колко леко и светло стана , откак липсват простотиите на леберкеза. Някой ме закриля? Не е ли така? Може би днес стана някаква магия, а? Пролука във времето и пространството. И изведнъж се видяхме като нови- новенички. Не, ДТ, же суис историята, която не се трие, нека си съществуваме паралелно. Обещавам ти, че ще бъда добре, не ме мисли. Наистина ме трогна. Но моето място е или с Купоний или при козите. Няма трети вариант. ***Ал, извинявай рожбе, че не те изчаках да се изкажеш, пусто не съм от търпеливите, душо. И ей на, сънят ми бягаше, докато се оправя с този казус. Ами, това е. Момата остана с ламята. Един вид. Да плетат макрамета и да ловят водни кончета. Докато ламята не кихне. Ф
Ал, няма да се измъчвам повече с опит за заспиване. Хайде да пием кафенце! :))) Ф
Добро утро, Фей! Ама за какъв дявол си станала в 2–4 часа през нощта? Ако трябва да съм откровен, и Центи ме сръчка дискретно в ребрата някъде към 3:30 ч. Било ѝ студено, а аз съм отворил широко прозорците, докато тя, както и аз, бяхме завити само с чаршафи. Да, но аз заспах след това, а ти си започнала да пишеш. Казах ти, мила, да не обръщаш внимание и да не отговаряш на хейтърчетата. Някога бях чел, че някъде, дали беше в Пантанал, дали някъде из Амазония- имало пеперуди, които пиели сълзите на сърните и на други животни с големи очи. Ами като гледам литературните ти възможности, защо пък да си нямаш собствена рубрика? Ти не пишеш дървено като мен, езикът ти е богат, разчупен, метафоричен. Вчера беше голям купон с дъжда. Някога, ама много, много отдавна, имаше един изключително сериозен дъжд в София. Тогава градът не беше с толкова коли, а на един колега, който живееше в Лозенец, на една стръмна уличка водата беше отвлякла „Кадет“-чето му. Вътре беше пълно с фина кал, говоря за купето, седалките бяха накиснати, а двигателят също беше в кал. Е, с големи мъки го пусна отново в движение. Тогава в магазините на НДК продаваха намокрени различни изделия, на които беше повредена само опаковката. По онова време НДК беше едно чисто, спретнато и спокойно място. Имаше една сладкарничка от страната към бул. „България“, която наричахме „Английски двор“. Тогава целият булевард тогава, говоря за „Клемент Готвалд“, беше под вода, а мазетата на кооперациите по него също се напълниха с вода. Така беше и още по-отдавна, когато живеехме на ъгъла на „Шипка“ и „Клемент Готвалд“ — там, където се събират трите улици (включително и „Асен Златаров“). Образуваше се едно триъгълниче, където спират или спираха автобусите. Имаше и чешмичка, но с „банана“ (демокрацията) я премахнаха. Така де, безплатна вода няма. Доколкото разбрах, най-вероятно другата седмица си на вилата в планината. Там имаше ли някой, та да даде сведения за пороя? Басейнът да не е напълнен с кал, листа и треви? Иначе съм ти разказвал как на бригадата в Бакьово героично опъвахме палатката на латвийските момичета през нощта, при проливен дъжд.Твой Ал Прегръщам те, с аромат на кафе-турско
Изпих г-о-о-о-о кафето.Но май има още в джезвето.Абе няма няма хубави джезвета.Ще ходя на "Симеон" при арабите ,кюрдите да видя..Защо си изхвърлих хубавото джезве, ама Центи е виновна, не било лъскано, а беше медно. Навит съм и на хубаво емайлирано и такова имахме -румънско, но го изпуснах един-два пъти и се олюпи.Ал
Бил съм прав за тъмничаря. Това не ме радва. А ако не мога да злорадствам, когато съм се оказал прав, работата е много зле. Фери, той няма никакви права над теб. Жертваш се човек, който не те заслужава. Страницата е мъртва. Тя е, като тяло, което е все още на животоподържащи системи, но душата отдавна я няма. погледни реалността. Разкази, генерирани от ИИ, а ти се изнасилваш да им кажеш някоя добра дума. Гореспоменатата Весела имаше миналата седмица разказ в две части, който е истинско откровение. Вместо да коментираш него, ти се преструваш, че говориш на автор, който не съществува. Пребори се с това! Като Алиса, бий им един шут, на ИИтата, на Мичове, на всички други тук и им изкрещи "Вие сте просто глупави карти за игра!" Защото са точно това. Не се бой за Зелената Еуглена, ако ѝ пречиш ще те сложи на игнор и присъствието ти няма да съществува за нея. Това място се разлага, не вярвай в лъжата, че му дължиш нещо. Д.Т.
Привет, Ал! Как е минало поливането горе, ще разберем малко по- късно. Татюто си ляга в 20ч. След всеки дъжд се вади кепче за листа, а цветния прашец и калчицата от тръбите уж ги лови подочистачката в басейна. Но винаги е по- зеленодънест от купешките басейни. Сега, за вчерашните сълзи, темата не е като да е улегнала и спокойна, че да игнорирам, Ал. Опитвам се да се държа на повърхността. Но ти благодаря за сравнението с кошутени сълзи, разбираш ме съвсем правилно. А относно рубрика "Фейри каза..." си представям как от преди събуждане ще мисля що за щуротия да сведа до общественото знание. Ще се наложи да слушам новини. Ще бъде направо ппдкаст тюрлюгювеч. И оттам полит хейт, веган хейт :))))), по стотина настъпени на ден. Боже! Ми ако стана инфлуенЦърррр, да ми дават рекламни секс играчки и ваучери за вагинално хайфу и ботокс за срамни устни?! Ал, стискай си палците, аморе, да не изхъркам на чина, докато тече изпита. Другото...ще си се нареди! Прегръщам те силно! Днес съм в тъмносмаргдов топ плюш, с брик сатен дълга пола. Същинска Фиона. Денем! Ф
Помнете ми думата: ще кръстят на бабата особено тежката форма на стокхолмски синдром: синдромът на патката вгз
Гът! Шест! Дрън дупето! Ф
Душко, направо ми извъртя една класическа учи-мата! Само като прочетох „сатен“, и веднага ми изплува едно парче, ама толкова старо и толкова емоционално. Вече не бях възрастен мъж, а младеж или млад мъж на купон, а къде ще е купонът и какво ще се случи след него, е подробност. Говоря за натоварващото в емоционален план: „Nights in white satin, Never reaching the end, Letters I've written, Never meaning to send“. Не знам за кого се отнася причинителят на Стокхолмския синдром, но според мен не е коректен. Ал.
Алекс, а аз смятам, че е въпреки, че е жесток си е съвсем правдив. Хващай си Ферито, забий един в зъбите на гнилия педофил Купоний и си я води където пожелаеш. Д.Т.
Торбалане ,с педофилите ,както и с педалите разговорите са били кратки и с предизвестен край.Педофилите, които разрушават детската психика, са по-отвратителни, но тогава не ги разпознавахме.Все пак бяхме над двадесет годишни момчета с никакъв жизнен опит.Училище, спорт ,уроци, казарма. Ал
Ами... действай. Не можеш да се разправиш физически с него, но можеш да измъкнеш Фери от лапите му. Д.Т.
Ей, ама много го бива дедето да дрънка празни приказки. То май само в това го бива: в плямпането. Няма никакиви доказателства, че нещо от това, за което толкова обича да се хвали и самоизтъква наистина се е случило. пдзв
Фейри, мястото не е мое, а на Торбалан. Аз просто имам своя леха в неговия двор, както всеки автор, който пише там. За щастие, Аманс е дал инструменти на всички потребители, за да си обработват собствените лехи. Ти също ще разполагаш с такива. Аз те блокирам, ти блокираш мен и ще съществуваме като две независими системи, без да се пресичаме. Весела
Обяснява ни се тук подразделението на синдрома на Стокхолм, "синдромът на Патката", както духовито го нарече колегата вгз, където тя си обича дозата насилие и някой да я държи, но в същото време правела това по свой избор? Сега последно, заложник на страницата "против волята си" ли е или доброволен съучастник? Или заложник на егото си, да докаже, че "не, не, не, не сте прави, аз виждам светлина в тунела, там е, там е! Как не виждате като през моите очи колко всичко е цветно и добро?" Педофилът не е това, което е, тия гнусотии не са това, което са, просто майтап и избиване на напрежението на готини чичковци, дето изобщо, ама изобщо не са такива! Нали така? А аз съм ля-ля-ля и не нося отговорност за нищо, защото най обичам така. Мен тъмничарят тук ме държи, а любимият ми ИзкуфАл идва да бърше сълзите ми и да ме утешава от вашите обиди, юбастърдс! Забранено ми е да си говоря с вас! Обиденото момиченце Ф
Само защото смятам, че моментът е важен реших да вляза с профила си тук. И да, всички, които ме познавате знаете много добре моето отношение към "Алекс", че не мога да понасям неговата глупост, предразсъдъци, политически пристрастия и цялата неописуема тъпота, която се излъчва от всяка негова дума, със сигурност съм последният човек, който може да бъде заподозрян, че е фен на дедо Алекс. Но в случая се налага да се обърна към него. Алекс, това ти си го писал, нали така: ЦИТАТ: "Не знам за кого се отнася причинителят на Стокхолмския синдром, но според мен не е коректен. Ал.". Естествено, "Ал", ти кога ли си знаел или си разбирал нещо? Ти си вечно недоразбрал, вечно недопрочел, очевидно е, че си един изключително глупав човек, а когнитивните ти способности са на нивото на речен камък. "Алекс", нека да ти обясня тогава: причинителят на стокхолмският синдром на твоята любима Фери е собственикът на този сайт, т.нар. Купоний. Същият този "Купоний" е съвсем реален човек, от когото зависи да се спре публикуването на гнусни педофилски разкази, написани от абсолютни олигофрени и ненормалници, но той не си мърда пръста. Самата Фери си го каза: тя няма сили да напусне този сайт, чувства, че ако го направи ще предаде този изрод "Купоний". И тук и сега въпросът към теб, Алекс е: ти, като неин приятел и човек, към когото тя - един дънов знае защо - изпитва уважение би ли ѝ помогнал да избяга от този гнусен педофил Купоний или ще продължиш - както винаги правиш - да си едно индеферентно и инфантилно перде, семпъл идиот, чийто номер в живота е да се прави жертва на обстоятелствата. Ще кажеш ли на Фери кратко и ясно, така че да ти повярва и да те послуша: "Любима моя, душко, Фея, искам да те спася от това блато, нека отидем на по-хубаво място, дай ръка и да бягаме. Твой Алекс" ? Аз подозирам какъв ще е твоят отговор, но току-виж сега успееш да ме изненадаш...
ДТ, искрено съжалявам за неудобствата, които се получават. Леха, рубрика на мен и Ал, блокажи, наистина, добре сме си, както сме сега. Аз също бих се издразнила някой да ми каца с парашут ( прощавай Ал) и изведнъж да се ползва с привилегии. Така тръгнах тук, нали, с категория Фентъзи и айде, вече баста на равните ноги. Моля те, нека прекратим този диалог. Страхувам се, че ще подразниш хората си. И сякаш вече се усеща. Няма нужда от спасяване, бях чула наскоро да ми казват, да се спра един вид. Ти също послушай този съвет. ДТ, аз тук съм си добре. Имам пусната поредица. Всъщност постоянно пращам неща, но не всички са силно еротични, а някак житейско- философски. Тогава ме съветват да не ги публикувам. Мисълта ми е пуснала съм корени. Дори да се случи да съм фърнала и да излизат мои неща, аз винаги ще се връщам, видяхме го, разбрахме го. При теб, нещата си вървят, нека си вървим като напълно отделни системи, както каза Вес. Съжалявам, ако и неприятно, за мен тя е Вес, а не Весела, което ми се вижда отчуждено. Пито- платено. На чисто сме. И нямаме нужда да се виждаме. Така си е. Хайде, дай ми ръка, но за сбогом. Няма да коментирам повече тая тема. С уважение, Ф
На теб може и да ти е забранено да говориш с нас, но на нас никой не може да ни забрани да говорим с теб. Дори тъмичарят ти. Аз съм като Гандалф и Саруман не може да ме спре. Чичковците не са шега, каквото и да ти е казал. Чичковците са със съвсем реални мераци, без значение осъществени или не. И тук им се дава трибуна. Легализират се желанията ми. И това е в прогресия, както може да се проследи в хронологията. Те са червеите, които се хранят от все още живия труп на сайта. Като оня герой от Седем, прикован за легло и изяждан от паразити. Д.Т.
Фери, остави ме аз да се тревожа напкой какво ще се хареса и какво не. Обещах, че ще идвам всеки ден и ще ти подавам ръка. И ще го правя. Не знам, с какво те държи, но няма да се откажа. Трябва ти помощ и аз съм готов да ти помогна. Д.Т.
ДТ, след като ситуирахме нещата и тя не ги отрече, правилният подход, според мен е, да се свържеш пряко с човека, който носи отговорност за тая ситуация (въпросният извратеняк Купоний) и да се разбереш с него, а тя ще направи това, което решите вие, защото не е способна (или не ѝ дават) да вземе сама такова решение. Трябва да откупиш по някакъв начин заложницата му, току така няма да я пусне без нищо.
Давам три кокошки носачки и туба десятка ланска рикия за откупа :)))))
Колега, с терористи и педофили не се преговаря. Единственият откуп, който може са им се плати е в олово. Алекс, на приказки си бил винаги мъжкар. Айде, демонстрирай ни го и затвори устите на присмехулниците. Д.Т.
Не е работа на магарето да гледа какво провят конете, ама и аз да изтропам нещо... Няма го агресора дето сервира порциите и които иска само хард секс. Сега е момента да наложите повече чиста литература и софт. Така хем ще се подобри качеството, хем ще се отървете от извращения и ще давате повече размисъл за интелигентния читател...
До коментаторът на годния коментар: абе, пич, ти Бахура ли обвиняваш, че в сайта се публикуват ИИ бози? Е, тогава ще те разочаровам: да, няма го Бахето, последният мохикан, който самоотвержено се опитваше нещо да промени. Няма го, да, някак успяха да го отстранят. Но това НИЩО няма да промени, все същите бози ще четете в този сайт, плюс долна и гнусна педофилия. Кеф, нали?
Ех, магаренце, ама те явно и читателите, явно повечето, искат тия извращения щом идват да четат тук. Магаренцето не е от нашата градинка, да ви кажа аз, колеги. Ма нищо, заповядай, в цирк Солей има място, нали колега :)) ?
В цирк Солей винаги има публика и оттам повече пари. Там има разнообразие. Не е еднообразно клатене и обмен на течности. За това има порно филми. Някои не могат да се примирят с реалностите, че богатството е в разнообразието, а пък и нямат желание да го приемат.
Нещо пак не се разбра. Моля за пояснение, коя е нашата и коя вашата градинка.
Ние, нашата. Някой се изказва от името на колектива. Май се връщаме в социализма, когато някой не иска да носи отговорност.
Магаренцето е нечие подставено лице и говори пълни глупости. Ако някой си направи труда да провери разказите от поне половин година назад ще схване, че сайтът отдавна е в кома и смърди на гангрена. В почти всички разкази коментират двама, максимум трима ЕДНИ И СЪЩИ чекиджии, които пишат едно и също и никой от тях не е чел разказа. В петте разказа с повече от двадесет коментара се дърлят или Бахе с неговите фенове или бабадеде с техните. Те също нито четат, нито коментират самия разказ, дошли са да си общуват с любимите хора. Има бая ирония, че точно ние - бахобабодедолюбците - държим сайта на командно дишане и не му даваме да умре окончателно :))
Магаренцето е свободен човек и може да говори свободно. Този които ме напада да каже някакви аргументи против това, което казвам, че според мен е добро и за феята и за дедо. Досега бяха в сянката на агресора.
Колега, тук, както неведнъж, много иронично-саркастично закова нещата. Да, точно ние държим тоя прогнил сайт на командно дишане. Парадоксално е, но трябва и ние да си поемем съответната отговорност. Ще го дърпаме ли шалтера или да го оставим да повегетира още малко?...можем, можем, всичко можем. Не сме поискали наистина, не сме го направили.
Магаренце, какво още за баба и дедо? Дай малко магарешки акъл, влей в тези умни и културни кратуни. Викаш, вече са свободни да се изразяват. Ама те не са се спряли. Е, някой път като тотално не им се разбира, ги молим любезно да се доизяснят, но те не ни обръщат внимание, под тяхното ниво е да си анализират глупостите. Те са артисти, само ги творят, а магаренцата им се радват. Инджой пърформанса и пак да се включиш!
Ами досега не ми беше правило впечатление, но точно примера с Бахе на мен ми показва, че май само благодарение на колегиума се случва нещо интересно тук. Махаш Бахето и средния брой на разказ пада от 30 на 5, "някой сега лъска ли", "да, аз, а ти?", "и аз", "искам да лапам кур", "откъде си, мога да дойда да ми го полапаш". И до там с активността. И ся се чудя - кво ли ще се случи ако се уговорим колегиума да оставим баба и деде за десет дни сами да си говорят във всички смисли на този израз. Аз мога да се хвана на бас, че на десетия ден и те няма да имат какво да си кажат и ще превключат на изтормозено "добро утро, Ал, пиеш ли кафе?", "добро утро, душко, изпих го моето кафе, сега дъвча бишкота със сладко от сини сливи" и тва ще им е за целия ден :))
средния брой > коментари < на разказ
Магарешки акъл добре... Всеки по своемо е уникален и интересен. Феята и Алекс имат много по добри шансове според мен извън еротиката. Но дават разнообразие и колорит дори само в коментарите. Сигурно защото са по различни ги атакуват постоянно. Аз не взимам страна в споровете. Просто давам мнение как може да се подобрят нещата според моя мироглед.
Нали дъртата пача баба Патка обича садо/мазо? Еми супер, какво по-голямо садо за тази недоебана воайорка от това да я оставим на "вниманието" на импотентното деде семпАл (колежке, всички права запазени, това си беше и е твоя идея, просто чак сега и аз дораснах до нея) :))
Колега, деде тук лицемерничи пред любимата и вика, че не му е приятно, но оттатък тича и в пристъп на благодарност, налита да прегръща и целува де що свари. Баба Патка вика да я оставим на мира, окована във веригите ѝ е добре, но в същото време ни показва, че не възразява да изтърпи и още малко насилие, от другаде, когато тотално се е отвяла във фееричния си свят, за да я върнем пак на "долната земя". Ако изчезнем дружно за десет дни, ще има вопли и сълзи: "Ама недейте така, на кого ни оставяте? Върнете се!"
Ами да, колега прав си, разбира се. Истинското s/m не е да им дадеш това, което искат, а да ги изтезаваш както най-малко очакват. Казваме, изчезваме и после...на мъка! Деде ли не е могъл досега 1010 пъти да направи и плесне един измислен мейл, [email protected]? Кой ще го намери и за чий да го търси? Дълбокото ДС? Ама те половината вече са се преселили в един друг свят, където мейли не се ползват. Да, ама къде отиде кефа на дъртите ексхибиционисти? Да си пишат сами, там където никой не ги вижда? Абсурд! Където е театрото, там е живота! И оттатък няма да си преместят диалога по същата причина. Там могат на лични.
Относно коментара, че Феята и Алекс имат много по-добри шансове извън еротиката – според мен има много вярно във вашата констатация. Аз също смятам, че те разчупват традиционната рамка на коментарите. Непрекъснатото споменаване на путки, курове, мъзги, косми, зърна, клитори и втвърдявания стеснява хоризонта. Когато се въртиш само в този натюрел, някак се изчерпва цялата гама от емоции и текстът бързо доскучава. Забелязала съм, че те коментират пространно, особено Феята- много образно и приказно. В нейните думи все едно има елементи от „Хофманови разкази“ по Офенбах или „Пепеляшка“ по Росини, примесени с дълбоки философски разсъждения, които извисяват диалога над битовизмите. Алекс пък често се отнася към темите през призмата на техниката и казармата- понятия, които днес изглеждат далечни и носталгични, но внасят необходимата земна логика и структура. Лично според мен те са отличен тандем, разбират се добре, допълват се идеално, балансират между мистичното и практичното, спомените, а точно това разпалва истинския огън за коментари.
Какво ще кажете да им обявим гладна стачка до 15 юли? Аз напълно съм ок да изчезна за 10, че и повече дни и не просто ще престана да ги сурвакам с коментари, но дори няма да влизам да ги чета, нека си се четат те двамата, а на 15 юли ще вляза да видя кое се е скъсало първо: клитора на баба Патка или търпението на деде да ѝ чете еротичните измишльотини... :))
Баба Патко, кво бе, да не умре циганката която те фалеше? Ай посмали манго... Офенбах, бах тоя Офенбах, бах. Айде, ще ми разкажеш на 15 юли как са те обогатили разказите на деде издухАл за казарма и калайдисани джезвета, да ти кажа още от сега си те представям със стърчаща право нагоре коса от ужас че ще се наложи да четеш какво още по-ново сладко е направила Центито :))
Бабе, до 15 юли имате за задача с деде да вкарате едни нищо и никакви стотина коментара и да изведете със собствени сили "Силата на музиката" от трето на първо място сред най-коментираните разкази :))
Колега, присъединявам се в почивката до 15-ти. И ние сме хора, и ние имаме нужда да си починем от тях! Дадено! Спирам.
Докладва ажпо, отдавна не съм писал, защото аз си общувам основно с онзи куку Изпе Дерасян, а той нещо се покри, депресирах го май диването изкудкудякало и спря да идва. Ще се присъединя към стачката на колегите, много ясно. Хайде да ви видим как ще си говорите сами, откачалки. Доволни ще останете... като се върнем! ажпо
...а всичките абревиатури си звучат все кат #дебелкур, гат го прещипеш...и в двата смисъла ...
Ал, днес не пих следобедно кафенце. Жулнах си позволените дози сутринта, предизпитно. После разхождах дружката, пазарувах. Следобяда се сложих за сън, но заспах баш, когато беше време да ти пиша и ей го, окъснях. Сега ще се концентрирам за последната спринт отсечка. Вторник бил изпита. Аз нали съм малко извън времето, та си ходех недопогледнала календара...В момента ако ме видиш, ще съм едно объркано и сънено, глуповато и невинно, чисто личице, сгънато на 16 до облегалката в леглото, в опит да се докара до умствена дейност. А брат ми пие жин с лимонадка край басейн...Как бих се изтрениралааааа там....Ама каква опашка само се беше извила пред пощата днес! Не мога да се доредя да ти звънна, а?! :)))) Най- лют и многолик е оня ненужник, дето мислел, че ми е любимец 13?! Странно е, нали :)))). Защо ли му е да ми е любимеца?! А, да. Сетих се. Е, догодина по туй време пак ше докарат. Ако се вреди! Има си ред и опашка! Ааааа :))))) Прегръщам те и отивам в междинката между световете, там дето казваш квото мислиш, когато не можеш да мислиш. Ф ,заспала дренка
Ал! Бързо! Включвай телевизора! По Ефир 2 ще повтарят "Умирането на сайт" , всички 23455 серии. Айди, наливай и да гледкаме! Ф
Бабе и да ревеш като вдовица за дебелкур и да се правиш на интересна вече е все тая, за две седмици си наказана с мекия спаружен курнишон на деде взелдАл, меко сиренце ще хапнеш, абе доволна ще останеш... Преди и аз да ви кажа чао до 15-юли все пак да отбележа: нали видяхте какъв мъж е деде Алекс? Дума не е казал досега, мълчи като насран гъз, а утре ще е пак най-невинен: "Нищо не съм чел ,аз не чета коментари,ако не са от теб , душко не знам какво е ставало тука май голяма олелия.Аз някак си изпих кафето и хапнах една солена бисквитка за разнообразие и да не ми пили на главата Центи че ,ям много сладко". И после защо сме му викали Путко? Хайде чао и от мен, аз както си му е ред - все Ас, все Ассссс - Последен Да Затворя Вратата (пдзв)
Аз си мислех, че в тези сайтове се подвизават свободни хора. Преди малко колективно насилие. После стачки. Аре стига социализъм. Мале, мале аре у лево.
(извинявай пдзв, беше наистина красиво ти да си последен, но се налага да кажа нещо важно: тъй като съм сто процента убеден, че бабата още на третия ден ще превърти да си говори сама не се изненадвайте, ако почне да ни имитира всичките и да се прави, че няма никаква стачка. Не че може точно мен да ме имитира тая проста пача, но все пак, имайте си едно наум: не съм аз, ако не е станало 15 юли :)) )
Прав си, преждеговоривший :))), някак колективно се движи горната тълпа. Като имигранти. Което са.
До 15 стачка след това Армагедон. Аааахахахаха
Кого обсъждаме? Че вече забравих? :))))
Коментираме Силата на музиката. Пих две ракии и си купих вувузела. Отивам да стачкувам на площада. Кой не скача е...
И аз съм там! Сложих сандвич табела и пророкувам. Отпред пише "Сайтът е жив" , а отзад "Спасете душите си, покайте се" . На вувузела ми :)))
Айде чета на площада. От трима човека чета - задължително - командир, байрактар и предател. Але, але, але!
Абе той ...и байрактаря кат се завърти и наведе го докарва на японското знаме, ма ай ся, командира си може сички да ги упраи у правата вяра
Да си ебеш подчинените не е особена тръпка. Друго е да си наебеш командира. Винаги съм мечтал за жена командир.
О! Смелчак! Командирът много рядко греши. Като пита "Свърши ли?" ,трябва да си свършил, докато удряш токовете. Като каже "Докладвай", трябва да си систематизирал устни и въздух за подводно гмуркане и преди да изтекат две минути, да си я въвел в обстановката. Ако каже "Анал-изирай", няма време да мислиш тепърва, трябва да си готов за отговор. А ако каже "Поеми" има предвид, че разменяте роли и да даваш резки насоки в посока по свое усмотрение. Което да я освободи от напрежението, за да огледа разфокусирано цялата карта. Мда, смелчак си. Но пък командирът знае да се отплаща и държи добър алкохол за дезинфекция и меко килимче за коленете си.
Ай ся, размечта се пак. Командира няма да те пита "свърши ли". Той като те приключи, само ще примигваш в блажена усмивка и ще викаш "о дааа, не спирайте, моля ви, даа, още, да. върнете се пак, утре, да!" А той поне е садиСт, ще те остави на спаруженото корнишонче на деде издухАл и ще те накаже да няма друго на какво да се радваш в следващите две седмици. Да помниш кога гъза ти е станал на японското знаме, но дотам. Спомени, пури и мек кашкавАл. Е не е ли свобода? Инджойвайте тишината с кафенцето!
Аре пак оня холестерол муа посред гладна диета....
Некой пак не е разбрал. Искам да чукна жена командир. Какъв Ал, какви пет лева?
Ти па кой си бе, чукундур?
Жената Командир даде заповед с преместен поглед. И коланът на докладващия разцепи досадната муха.
Оня съм от площада. Чакам музиката и тупаня и некой резан да ми игра кючек.
Добро утро, Фей! Пийвам кафе и реших да видя какво съм пропуснал... Просто вчера се прибрах малко по-късно, послушах музика, почетох малко, малко уиски, душ и от леглото погледах малко телевизия и сладко сънче. Та днес реших да видя как се е развил сайтовият живот. По принцип, като видя коментар от два-три реда, за мен това е празно пространство. Не вярвам тук да има някой, който като Цезар в пет-шест думи да коментира нещо, което си струва да се чете. Освен това съм ти казал, че когато не видя твоето име, също е празно пространство. Много рядко нещо смислено може да се прочете. Направо, като изключим твоите, моите и на още един-двама коментиращи (които рядко пишат), всичко останало е фиеста и разгул на лумпен-дегенератите. Те са мизерни същества, каква мисъл могат да изцъркат от едноклетъчните си мозъчета? Ами никаква. Ако не греша, днес си на изпит, нали? Знам, че за теб не е проблем - умница си ми ти. Хайде, когато пийнеш кафето (може и турско, щом вече си оборудвана), сподели всичко. Без твоят свеж и точен поглед е скука и досада.Твой Ал
Добро утро, Ал! Ето ме! Събуждам се след уморителен сън, но не го помня. Чуствам се странно по- тежка и оводнена, та очаквах да видя подпухналост като в дните, когато си вечерял късно или твърде солено. Но за моя изненада, всичко си е нормално. Затърсих тогава инфо къде са ми изпаднали топлинните вълни и установих, че май са ме пропуснали. Струва ми се, че ако този цикъл само ми контрахираше корема, но така и не дойде, може вече да очакваме - свободаааааааа :))). Днес ще иде на кола маска на дупето. Ами виж, взел е да ми расте рядък, фин и едвам осезаем мъх около дупенцето и малко встрани от дупчицата като едни поаро- мустачки, подчертаващи бузките. Но когато си натрупал светлина и слънце, се изключва лазерната опция. Не ми се занимава с бръснене по вилата и ето как, за пръв път от години, ще си върна клюкарченето с една приятна женичка козметичка, с която си допадаме по светоглед. Днес нямам изпит. Последният е другата седмица и след малко го почвам. Слава Богу, познаваме преподавателката, има впечатления и даже ме извикваше по име още рано рано през семестъра. Тя е нежна и екзотична като Шаде. Фин човек. На моите години и изглежда като дъщерите ми. Спокойна. Сутрин йога и чай. Жесток режим на нехранене. Гледам я и си мисля "Боже, дано си струва този, за когото го прави". Би могла да бъде и по-щастлива. Би могла да има малко повече енергия в радостта , в силата, в яда си, а не това равно и философско приемане. Сякаш някой вече я е наранил така, че не вижда смисъл в другите неща. Изучавала съм я и все си представям как е била лъгана дълги години да чака любовта си да се разведе, например. И как сега е късно да повярва на друг. Толкова е изящна, че сама не го съзнава като оръжие. Такааааа, та тя че ще ме изпита, хич не се плаша, у нея няма обичайното желание да те стреснат и заковат неподготвен. А, за дъжда от оня ден, оказа се, че горе е минал културно. Тъкмо бяхме си писали и се отупвах от изпита , чух се с баща ми, как додъвкваше нещо,обирайки листенца от басейна , но било дребна работа. София цялата в нападали клонаци и тротоарите зелени от шума. Ал, нямам търпение вече за онова сутрешно кафе на Балкана, дето го пия в голяма чаша, а въздухът е сироп от ароматни молекули на нощна влага, джоджен и мащерка , примесен с весели птиченца. Друго е да се запровираме с дружката през горичката, а покрай шопката (прихванат в корито извор) гъстака изглежда като субджунглен: ниски и аркообразно огънати сводове, преплетени клонаци и странни мириси на мокра пръст, разложена гъба и невидими паяжини, които събираш от очите си. Щом се издигнаш чрез разнопосочни посоки по малки , утъпкани от крави стъпки, попадаш на по открити местенце, с поглед над дефилето. И виждаш как синьото избледнява в далечината. Виждаш кошари и къщи във височините отсреща. Почти чуваш как някой си дои козите и ще меси мекици след малко. А гръбнакът на планината е толкова добър, подложен да износи целия влаков трафик в ниското и всичкия гъдел от бръснещи самолети, че чак ти става мило, как по него, по него, стигаш до морето и топваш петалца. И докато при мен е сурово и хладно, там хората са се изнервили от тежък мирис на скумрия и наплив на туристи :))). Дружката олая една сврака на покрива и пак ми се навинти в краката. Батя ти похърква. Ще стана за второ кафенце, че повечко плът и тежест имат нужда от повече промили кофеин. Целувам те. Ф
О, душко, класика! На теферич, пред теб отсрещната планина, а свежият въздух само подсилва аромата на турското кафе. Обхванала си го с длани – хем си ги топлиш, хем не му даваш да изстине и посръбваш мощни глътки. Мога само да ръмжа от удоволствие. И аз понякога излизам на терасата, подпрян на вратата, само по пижама, и кротко си пийвам кафето. Между другото, чакам чести коментари от планината – как прекарваш времето, какво се е случило, какво си видяла и какво си преживяла. Само те предупреждавам, че цялата пасмина ни следи и чака всеки наш знак, за да започнат хейтванията. Но аз поне мога да им отговоря като Наполеон (то и без това някога Румката ме беше кръстила Наполеон) със сентенцията „Trans penis mihi est“. Прегръщам те, твой Ал!“
Ал, разбира се, че ще ти пиша. За всичко. Там се усещам, както когато дъвчиш бонбон, а те питат как се казваш. Бузите ти са издути от нови възприятия, изпитваш сладостна наслада и едновременно вцепенение от неудобство. И преглъщаш буци от недоразтопен шоколсд, прокарваш език по зъбите френетично, отваряш уста да отговориш, надявайки се да не се усмихнеш. С две думи, толкова вътрешни емоции се раждат, че немож да ги дисектираш овреме. И ето къде идваш ти, моето спасение. Изслушваш ме. Не бързам с бонбончето. Прокарвам го с глътка горчиво черно кафе. Пък си въздъхна. Пък се заслушам в конкурса за детска фолклорна песен по радио Хоризонт в неделя и...ей го де е дзена. А после те гушвам под мишка и се качваме да се любим в спалнята. А ти докато дремеш блажено, аз се измъквам на пръсти, постилам си десеторен кат чаршаф върху тревите и лягам сред мравки, бълхи, мухи и кърлежи и пиша. Разказ. Ф
Забравих да кажа за хейта, Ал. Ал, Ал, мой миличък Ал. Всъщност , рожбо, няма хейт. Любов е. Не бива да слагам на една плоскост шефа им и вся остальная, понеже са различни казуси, но в дъното е все оня копнеж да одобря, да харесам, да се съглася с някого. А харесването има много лица, знаеш. Истинският хейт е безразличето. А техния случай не е такъв, нали? Не се притеснявай за мен. Всичко започна и свърши през 2024та :)))). Оттогава процесът е лечебен на приемане и разбиране. Не лежа на шезлонг, аморе. Целия двор е под наклон. Лежа сред буболечици и творя под звуците и малките им ухапчици на потта ми. :))) Ф , целувам те, с оферта :)))
Ал, Ал, Ал, пиша ти и без да клатя 4то кафе. Батя ти ме разсмива. Връща се в спомени, връща се от вратата, че уж излиза, за да ги доразказва и така 7-8 пъти. Щял бил да "мачка" някъв "пикльо", негов колега, че вършел глупости във фирмата и батя ти вместо да бил лежал до мен, спокойно, че съм бременна и ще раждам, бил се въртял в ядове заради него. Тогава бил напомпан. Бил блъскал. И си вярва като ми говори. Охххххххххх....Иначе, избягва физически контакт с живи хора. По същото време, с мойта бременност, му се явяваше мъжкото, докато шофира. Съответно има два акта, за превъзпитание, в което той се оказваше задната кола. А аз си оставах с дилемата на кого да се ядосам повече. Престанах да се возя с него и ползвах рейс. А веднъж изскочих от колата, да бия некъв чичка в бус, дето за малко дет не влезе в детската врата. Отнемаше ни предимство, иска да се включи като трета кола, когат сме пуснали две, ем баш преди светофар. Нямаш време за мисъл. Реакция. Блъсках по ламарините отвън, поглеждам към нашия, а той се вкопчил във волана и гледа само напред. Не кви ги върша аз с оня бусаджия. И сега ми говори и ми съска театрално през стиснати устнички. Не мога, Ал. Не мога да слушам. Но и не мога нищо да кажа. Ако кажа, ще е нестерилно и неетично кастриране. Стари неща са. Човек трябва да умее да не допуска два пъти да стъпи в едно и също лайно. Ето затова, а и заради много други случаи, уважавам мъже, които не бавят ситуацията, а реагират. И това е толкова възбуждащо! Мани тия вегански истории с да се разберем цивилизовано. Не на мене тия! Охххх ...Искам мъж, който може да се бие! Може да замахне и не го е страх да му замахнат. Е тва искам. Мъж. Ф
След като споделя с теб, отивам да правя следобедното кафе. Центи е такава – налита на бой, а същевременно понякога е много внимателна с хората и ги защитава. Казвал съм ти за месаря. През зимата, при проблема с боклука, ги гледа как се стараят хората, а те наистина се стараят – двама негри, единият едър, другият доста по-дребен. Изглеждаше, че им е студено, и тя взе една кутия бонбони (дали „Линд“ или някакви други) и им я занесе. Кутията беше неразпечатана, а те като започнали: „Тенкю, та тенкю, мадам“. Веднъж отиваме на може би единственото ни летуване на юг от Варна – по-точно на юг от Бургас, на Китен. На Бургас слизаме от влака, а в автобуса е пълно. Ние сме със запазени места до крайната дестинация, а Центи влиза, вижда няколко циганчета и бодро заявява: „Цялото циганско племе и то тръгнало на курорт“. Една от циганките отвръща: „Ама, другарко, и ние сме хора, от завода ни дадоха карти“, а аз се заливам от смях. Забавното е, че при обратното пътуване в купето сме си взели три запазени места за първа класа и се оказва, че другите три места са на цигани. Да, но различни цигани – с луксозни куфари, говорят културно; жената пълничка, а Центи със стегната спортна фигура. Оказа се, че мъжът е музикант и е обиколил половината свят. Вече от много години не се бия, като за последно беше в края на миналия век в автобуса. Мрачно, тъмно, студено, разкривени Икаруси, неосветени улици, а в автобуса – страхотна навалица. Не можеш да помръднеш. Нещо стана, шофьорът наби спирачки, Центи изписка, а някакъв тип нещо ѝ се „набира“. Почти няма как да го ударя, блъсканица, няма място, дебели дрехи, но добре че тъкмо спирахме, та му набих една глава. Една жена изпищя, на него му потече кръв, грабнах Центи за ръка и изчезнахме в мрака в пряката. Няма да си развалям безупречното досие я! Твой Ал
Утре на спокойс твие ще изчета другият ти разказ . Онзи в Кения . Спомени "Снеговете на Килиманджаро". Хвърлих му едно око, но ако се изявяваш на мястото на главна героиня ,ще ти откъсна главата.Твой ,прегръщаш те Ал
Веднагически се нахилих, щом имам писъмце и още повече с толкова здрави ръце вътре. Центи- железният юмрук и Ал, побойникът от квартала :))). А най ми е гот да ми разпъваш шията до скъсване :))))) оххх треса леглото , да ми откъснеш главичката направо, задето се завирам с тия миризливци да ми шахматват бялото дупенце. Не, Ал, аморе. Никога! Не съм аз! Моите коленца са прилежно събрани, а ръчичките положени грижливо отгоре, ги притискат. Тва да ме мадамосва некъв вакъл треторасов, да ми върти очички, па да си шмуга цикламения език през онея мекушавци, дето му пречат като говори, устнички, създадени не да ги целуваш, щот са необхватни, а да ти пръхти с тях в ...охххх....в путието да пръхти и да вика бббррррррррр бррррррррр :))))))) не не не това ассс не съм ас не си ме виждал припознал си се по гласа :))))))) Ф
А-а-а Фейри никога не съб бил пбойник, ама никога. Е случвало е де се бием, но не съм побойник. При тези сбивания и на мен са ми пукали устните, сцепвана ми е главата разбиван би е носът. А след това маман може и по някой шамар за освежаване. Все момичета налитаха да ме удрят и даже не знам защо - - - - Ева, Снежа, Лила, Муца(Виолета) и т. н
Ал, ако мога да цитирам единия ми студент, по повод на фотос на дружката , който им пратих току що "малко келеме сладко, такъв пердах шти фърла след 12 деня, да си опича гъзината" :))))) Тааа и аз така. За теб! :))))))) Ф
Колегиума, какво ще рекнете да им подам рязания микрофон на двата комикса да се плюнчат до насита, щом вие се оттегляте в ЗАСЛУЖЕНА почивка?! НЯКОЙ, ЩЯЛ, БИЛ ДА ме ОТСТРАНИ, НО само в съня си! Писах ви хиляди пъти, разберете го, или да ви изпратя снимка на всички, че аз РЕЖА и РАЗДАВАМ порциите. За това двата лайнояда са на лайняна диета. Сега идва промяна- рязана диета. Ай да им е вкусно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Директоре, предлагам и ти да се включиш в гладната стачка - един психо-социален експеримент с елементи на садо/мазо. Хипотезата е, че ако никой от Колегиума не пише в рамките на две седмици тук ще настане такава скука, че баба, деде, двамата педали-чекиджии и любителя на майчина кърма ще зареват като вдовици за хуй да се върнем. Баба Патка вярва, че всички сме влюбени в нея патенца и не можем и ден без нейното внимание, мисля, че е крайно време да я върнем в реалността, че както можем да се забавляваме да се бъзикаме с нея и деде Путко, така можем и да не го правим, но тя без нашето присъствие още на третия ден ще превърти да си общува единствено с дедето. Гладна стачка, да ги оставим гладни поне две седмици, тва предлагам, но всеки сам си преценя дали ще вземе участие в този жесток, но поучителен експеримент :))
ЦИТАТ: »))))) Тааа и аз така. За теб! :))))))) Ф« Е, браво, нареди се веднага след Центи и точно преди балдъзата. Ама какво ви става бе, жени, защо все на мен се случва? Но има една поговорка: „Господ на бодлива крава рога не дава“. Такива откровения още в първата година на брака ни имаше от страна на Центи. Нещо от сорта: „Да имах половината от твоята сила, щях по два пъти на ден да те бия.“ Е, имаше го и в смекчен вариант: „Когато те срещна – я в кухнята, я в спалнята, я в хола или другата стая – щях да ти удрям по един шамар.“ Гледам и не вярвам. Задавам екзистенциалния въпрос: „Ама защо?“ и следва такъв списък от виртуални причини, все едно се прави ревизия на магазин. Румката и тя не изостава от желаещите – и при нея едни нездравословни към особата ми мераци... някакъв микс от емоционални и физически претенции. Споменават се самодоволна физиономия, обграждане с колежки, внимание към монтажничките в завода, весела дразнеща усмивка, детинщини и т.н. Та и ти сега към тази група реши да се включиш. Ами няма лошо – право на избор, заставаш на опашката! Ша та цункам, както си пила кафе.Ал
Добро утро, Ал! Пийвам в момента, окъснялото кафенце. Изобщо не мога да се разсъня. Разтегнаха ми шезлонга и бях подканена да се преместя там. Ще го направя, но първо ще те поправя. Моят "пердах" ще се състои в това да ти стисна бузките в събраната си шепа и да ти притисна устните в твърда целувка, от която да ти изтръпнат зъбките. ***още няма друга мисъл, само образа как си ми в лапките стои на стоп- кадър*** Днес ще съм и гладиатор и оркакул...сериозни занимания. Рожбо, нека ти пиша, когато ме връхлетят обичайните гласове, сега е толкова тихо, че ако ме питаш коя съм, ще ти кажа "никоя и всяка" . Снощиииии, снощиииииои, пишех втория си коментар под новия разказ за храма и :))))), ме лупна телефона, изпуснат, защото заспивах пишейки :))))), как е възможно това? :)))Сложих му точка и публикувах. Преди да включа високоговорителя и да захъркам пред всички. :))) До после , Ал. Ще има после. Ще имаааа. Целувам те . Ф п.с. дъхът след кафе е особен, взависимост и от кафето и от това дали е придружено с цигара, което е лош вариант. Но аз обичам чистия кафеен аромат, пречупен през устна кухина и останал като ехо от някакъв катранен алдехид , нещо мазно формалиново и като цяло един кисело- горчив цвят на жабуреност с добавка, чието присъствие гъделичка носа и дава 100% гаранция , че в това тяло е влязло взривно вещество и ако му притиснеш бузките в здрсво събрана шепка и му премачкаш устичката.......ще получиш аромата на напалм сутрин....охххх......Ф ..е край простотиите дойдоха ....:))))
Душко, ще те почна отзад напред. Не пуша, само много, ама много рядко – лула, хубав тютюн, не „Клан“, малко малц, знаеш как го пия, и на онези жични слушалки, за които ме подкачаш... и тогава мултивселената е моя. Има един разказ на Джек Лондон – „Скитникът между звездите“. Излизам от старото си тяло и вече безкраят не съществува за мен, всичко е на една ръка разстояние. Е, обикновено съненият глас на Центи и репликата „Ама къде си?“ ме връщат в мизерната действителност. Чета ти и другите части за пътешествието в Африка – еротични са, няма да го отрека, но нещо междурасовият секс не ми е любим, особено между бяла жена и негър. По ме тегли към момичетата с леко дръпнатите очи, но аз това съм ти го казвал, или по-точно – заяжданията и подкачанията на Румката на тази тема. Пак твоят Ал
Ал, откакто четох "A petal in the sea" на Аленде, аз също развих слабост към мъже от източната раса, по- конкретно с японски черти. Иначе, за твоя афинитет към свежест и невинност, чистота и белота, тишина и покорност, напълно би отивала тъкмо такава девойка, за която пее Ленард Коен в Suzanne, виж лирикса. Там си ти и твоята малка девойка с перфектното тяло, което си докоснал с ума си. Наистина. Виж лирикса. Те са толкова много, цената им е друга, философията на живот е друга, не носят златните вагини на нашите кифльоци, а умеят златни китайски номерца за създаване на съспенс и удоволствие, защото им е в длъжностната характеристика. Защото Трябва. И го правят с чест. *** Ама и аз се изказах, а кракът ми не е стъпил там. Но ето какво става, когато пътуваш из време-пространството. Ал, Африката я писах, под силно въздействие на емоц болка и гнет, така че тя хомогенизира една незамесена в това авторска, улегнала идея с нуждата да отвърна на удар, за да изхвърля затоплянето в тъканите ми от получена кинетична енергия :))). Не беше предвидена за публика. Беше лично насочена. Има и предговор, изцяло метафоричен и нееротичен, който пропускам тук. Исках четящият да види грозната ми страна, да се чуди къде е тя в ежедневието ми, каква част от мен е истинското зло, което остава ненахранено. Исках да одера графитите с ника ми, оставяйки следи от нокти по мазилката. И колкото повече пишех, толкова по- малко исках това, защото олеквах и се освобождавах от тежестта. Докато накрая се излекувах. А не беше обичайно неразположение. Батя ти се беше притеснил за мен. Ние всички имаме две половини. Доброто и лошото. Което даже не може да се определи по никой критерий. Заради кармата. Лошото, може би е само обратен замах на вече засилено махало. По- скоро имаме вечен процес на съзидание и разруха. Това се случва дори при хора, които са си близки. Дори при сродни души. Те кръжат, обменят местата си и никога не спират на едно място. Африка трянваше да е нова религия. Но се получи друго. Война. Между единицата и гроздът от единици. Когато свободната воля налага егоистични желания, непонятни за другите, това е старото. Време е да се прелеем един в друг в общ хармонизиращ тон, на обща наслада, трвптяща в милион обертонове. Това исках да кажа. Стига сме се шамарили и плюли, драли и били, това е старото. А любенето в най- карецов вариант, тантра, йога, mind over matter, е новото. Кундалини. Да го осветлим тоя лотос столистников, да му качим цветна енергия, да събудим телекинезата, телепатията, Сътворяването на Нас, на света. Това е новото! Но Ал! Не сме готови. Ако сега го можехме, щяхме да се сътворим като високоизвратен маняк за бели и присмех над масите. Нужен е скок от нов тип. Скок външно подпомогнат. Астероид?! :)))))) Африка я писах, за да мога да вдишам. Защото видях зло в човек, когото изцяло съм приела и не мога да осъждам, а само да му вярвам. Затова злото му, заживя в мен. И ме порази. Но любовта е да вярваме, нали? Да не търсим своето. Да прощаваме. Затова аз пак съм цяла, а всички зли мисли оставих заключени в думите, вързани и приковани там, в идеи, в концепции, в алегории и метафори. Умът не е Съзнанието. Духът не е Вярата. Амалгамата има още много пластове. Като ув. Които не виждаме. Ф ,напечена от слънцето
Ал, що за ден е днес? Стана тя, каквато стана! Ф
Та, Ал, пусто, не мога да кротна, че да ти разкажа какво се случи....Но ми дай една мощна прегръдка, да изпукам и кажи, че каквото съм сторила, винаги е било хубаво. И така! Нали? Ф
А-а-а, не така! На мен ми допадат жените с леко дръпнати очи, но някак тежи тези, които са по-на юг. По време на следването във всички факултети в продължение сигурно на четвърт век имаше виетнамци и едни нежни виетнамски момичета. Няма как да ги прегърнеш силно — могат да се счупят. Един мой познат, завършил Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, разказваше, че там е имало няколко корейци. За арабите съм ти разказвал, както и за Самар. Сега май има мюсюлмански момичета, които носят някакви забрадки, но Самар си беше светско момиче. Остава да ме пратиш пред огледалото да се оглеждам за формата на очите си. Ах, тази Румка! Все не се съгласяваше, че съм наследник на Аеций, а ме изкарваше, че съм далечен правнук на войн на Чингис хан или Атила и ме дърпаше за ръка да ме накара да се огледам в огледалото над мивката в стаята. Ал
Момче, момче, дето си говориш с морето, #забавное, нали? Мерси! Ф
Ал, бошкеййй, заспивам си на шезлонга под лястовичо цвъркане и се сещам, че ти обещах да ти пиша. А и някак по туй време, на туй място, все ти пиша. И рязко отворих очи. Днес Таро дава карта за избор- преосмисляне към нова посока или пренареждане на досегашната. И да ти кажа, вярна излезе. Пък аз някак се чуствам 17% себе си, направо се гледам отгоре. Дано утре си облека пак телцето, че да посвършим богоугодни дела :))). Ф , дистанцираната :)
Добро утро, Ал! Станах да пишкам с ясното намерение да си доспя после, нищо , че слънцето е високо и денят е започнал. Понякога по- големия кеф е именно в това, да имаш спокойствието, че времето е спряло и имаш избор как да го прахосваш. Та, ето ме, плъъъъзвам се в междинката между следващото му дихание, на времето, и оставям неродените секунди да кондензират като мъгла. Имам чуството, че земната ос се е разместила и стойностите на нещата са олекнали. Как е кафето ти? Ф
Ал! Ама никак не си деен, значи! Аз излинях, изчезнах, сайтът се срина, нашия чат се обезсмисли, ти изобщо не подкара тоя спасителен зелен кон! Хайде, изпивай вече тва кафе, да прекопаваме лозето , че обед стана! Ф на ф
Добро утро, Фей. Сутрешният алгоритъм отдавна е отигран.Първо кафе изпито и пиша с теб. Понякога Центи, просто ей така, за да поддържа разговора, прави коментар: „Много рано си се разписал с твоята приятелка“. Не че надзърта да види, но просто се чуди, че съм станал такъв „писател“. В момента тя нещо потропва със съдовете в кухнята. Както ти казах веднъж – да не си стъклокерамичен плот, пералня, робот-прахосмукачка в ръцете на Центи-може да добавим и фурна. При Буба е изместено – при нея стъклокерамиката направо блаженства, там е мъката на микровелето, миялната, пералнята и прахосмукачката. Фурните и те са девствени или почти... Да живее готовата храна и честите доставки от Центи. А, забравих, периодично проработва и блендерът за онази перверзия, наречена „смути“. Ей сега отивам да хапна едни яйца – твърдо сварени, разрязани на две, с извадени жълтъци, които са намачкани с масло, хубава горчица, малко сол и когато се получи сравнително хомогенна смес, с лъжичка се пълнят местата на жълтъка в разрязаните яйца. / Аз съм ги правил,ей да знаеш/. По принцип не обичам жълтъци, като правило ям белтъци, но Центи твърди, че в жълтъците имало много селен. И за какъв дявол ми е нужен селенът... Ще хапна и виенски кренвирши от „Березка“, кашкавал, домат, печени нелютиви чушлета, накиснати в домашен зехтин. Може и сирена, и малко мед. Така, че не съм се успивал, даже призори се чудех как да се омотая ,че от широко отвореният прозорец си навлизаше доста студ..Ако ме целуваш, за знаеш ,че кафето е горчиво и да не чудиш защо ти горчи на устните. Ал
А така! Тва е вече друга работа! И тук се шета от рано. Оскубах лекарствената кутия от изтеклите годности на тва и онова, стегнах си първата помощ за вилата. От кремове за лице, серуми и балсам за никнене на люспи, нови иили малко ползвани, забравени в хладилника, мога да забъркам маслена баня за суха вагина на каре менапаузятки. Както виждаш, хванала съм боксовите ръкавици срещу живия живот. Много ме е яд! Ма много! Сутринта гледам, че пускам кръв! Е, докога бе,джанъм? Нали уж ...И в тоя ринг, само некви моделки по бански се кълчотат. А аз? Аз с предпазка между...краката! Да се препъвам само! Е няма да стане! Шсе бия без предпазител. Ако само е ръснало да ме плаши , да прибирам прането, тскъв тампон ше му завра, че да се чуди после къв е тоя дебел бял косъм да виси, след епилация?! Целувам те с горчилката, как да не! И студен и син да си, пак ште целувам! Оххххх, ма дано оцелеем де, и сайта и той, че никак не ми се скучае. :)))) Ф
Цаци отиде до съседния апартамент. Трябва да нахрани „стоката“ на съседите. Оставили са ни ключа, може би през годините поне над 50 пъти. Цецка храни Дуди – един стар, скопен котарак, който вече трудно се движи. Беше недоверчив, но някак с годините спря да се страхува от Цецка. Отърква се в краката ѝ, а още когато тя вкарва ключа в ключалката, отвътре се чува едно „престо“ мяукане, което издава колко е нетърпелив. Някога, когато беше млад, ей така сме в леглото, кой чете, кой пише, с по едно око поглеждаме към телевизора, и изведнъж нещо в края на периферното ми зрение се мярка на входа на спалнята (спим на отворена врата). Поглеждам , нищо. Но този път дебна и изведнъж виждам как една муцунка и две очички поглеждат към нас. Дуди прескочил от тяхната тераса на нашата, а вратата на хола отворена и той идва да разузнае. Но само ако му кажа „Дуди!“, и той изчезва като стрела. Сигурно ако види мишка, ще избяга. Вече е стар, но яде като змей и много, ама много огромни акита „произвежда“. Има си котешка тоалетна на тяхната тераса с бели трошени камъчета. Ал.
Ето! Това имах нужда да чуя! Гризеше ме този въпрос като червей на съмнението. Дали мъжките са по- големи? Съответно дали гейовете са улеснени? Разбирай, не стига че не си губят време за комплименти, ами и поемат от раз нещо дебело, колкото ....та, исках да кажа, ето, животните ни учат. Даде ми се отговор на тази чуденка. Което прибави нова завист. Не стига, че мъж може да изяде 6 филий, запечени сандвичи с масло, кашкавал, салам и домат отгоре, а после също така, много приятно може да ги иза....., а накрая и да го наебат душманската! Ал, много се извинявам ..и тук една котка прескача по покривите и идва да ми чука по клавиатурата. Хайде, давай да посвършим малко полезнини и после пак тук. Ф
Фей, Фей, Фей-й-й-й, като изключим частта за „педалите“, ти как позна моята закуска? Буба вчера ни донесе – все едно не можем ние да ѝ купим – освен другите неща, които ти посочих, но и някаква фермерска шунка на много тънки слайсове. Фермерска, фермерска, но не е като тази от средните години на тъмния соц, когато продаваха два вида шунка в по-големите гастрономи и най-вече в гастронома на ЦУМ (знаеш го, входът му е откъм градинката пред банята). Та там шунката се режеше с един дълъг нож с дръжки от двете страни, и то от цял бут. Имаше два вида – обикновена и „пражка“, като на пражката кожичката беше желирана – класика в жанра, много я обичах. Но да се върнем към твоите оракулски способности. Е, малко си хиперболизирала броя на филиите, но си направих две, леко затоплени в тостера, за да не са ми сухи: масло, тази фермерската шунка, тънки резенчета кашкавал, слайсове домат. Разбира се, и малко мед, и две големи кайсии, и няколко едри – но като казвам едри, череши, ама да не правя сравнения. Сега пиша на теб, разсейвам те, ще пропуснеш нещо и пак аз ще съм виновен. Буба, като затрягва една седмица напред, прави списъци по видове неща, които ще вземе, и когато почне да стяга саковете или куфарите, отмята. Много е стриктна. Даже отбелязва карфици, макарички, конци, копчета. Аз ѝ казвам, че все едно отива на самотен и пуст остров, но тя казва: „Искам всичко да имам“. След това на джипа душа да му е яка! А, да, даже си носи сравнително малка кофа, малко мопче, домакински ръкавици. Първо, е гнуслива като мен, второ, иска всичко да е нейно и чисто.Да те целуна ли или си приготвила "гьостерица" . .Ал..
Аааа, в приличните хотели слагат едни мини сетчета за шев на копче или изскочил банел на сутиен, аз си ги взимам. Преди време мъкнех малък леген на почивките, щот все някой ще реши да връща ядене, пък и да си запера рокля, но с годините се отказах да нося повече от сламената ми шапка. Възхитена съм от една приятелка, която миеше всеки домат със сапун и плотове и повърхности в хотела лъщяха на нейн аромат. Наскоро научих, че имало мокри кърпи за подобни дейности, което ми носи спокойствие. Нощно шкафче, бюро, всичко хотелско може да се усвои. Виж, задължително си взимам нова домакин гъба, щото някои хора лъскат сифоните и я връщат за употреба с нов живот в спорите. Нося чашка за кафето, мразя мъгове, нож, кутии, щото няма начин да не напълня хладилника още първия ден. Където съм аз, там са мечтите на домашните ми. За борба с глад, немощ и депресия. Пиша си списък и аз, щот в магазона бих изкупила всичко вкусно, но не готвим леща с рокфор, нали? Навремето имах един обожател, тук, беше писал, че ще ми осигури за закуска сметана, а той йогурт щял да яде. Бога ми, тия дни го разбрах! Чудех се защо си купувам мини заквасени сметки от оня ден, тогава, та до днес. Хич не са диетични. Освен ако не ги ползваш вместо масло под шипков мармалад. Мдааа, не е същата и тая сметанка. Заквасена е. Едно време ква я пиех.. .но свърши тая. А ти хич не се чуди, ами ми задай перкусии на задните части, дето се пекат голи. Да шляпкат. Да говорят. Направо им се пее хайдушка песен. Ф
Ал, ако ти кажат, че хормоните се влияят от температурата и че в топъл климат, хората са по- нагонести, може да не им вярваш. Вярно, че по такива географски ширини, имитират маймунски движения, с навеждане към земята с пуснати ръце, пък мятат гъзето, пък го въртят, имитирайки любовен танц по време на съвокуплителния период. Работата е там, че резкия студ насред горещина се оказва мощен еректостимулатор. Говоря ти го това, защото ми се фантазира за голотии. Да си призная, вече минах през душа и там историйката, в която заживях мисловно, хич не е за разказване, щото включваше и изтрезвителното, и белезници, и маркуч студена вода.... Е, добре, ще ти кажа набързо. Вживях се в главната роля на беладжийка, скачаща по покривите на колите в опит да си тренира летежа и пер-кура. Такааа. Обявена за опасна, а поради пищната й красота, и за пийнала, я карат тримата, издрани, в опит да я заловят, в изтрезвителното. Отпускарско време е,няма кадри,то добре, че има вода и сапун. В случая искали и дезинфектант за срамни въшки да и приложат, но още не сме стигнали до бръсненето и пинсетите с напоени марлени тампони. Сега я карат да стои гола под струята и да поотвори малко въшните полови органи, че да пристъпят и към дезинфекция после. Обаче решават, че няма да се чака и се наглася един зад нея, а тя му говори такива простотии, че му сговня настроението и той клюмва. Втория дето е лъскал и третия дето я пръска, същата участ. Униформите им бързо скриват срамния мек орган на реда. Вещицата я бива в униженията. Кефи се на водата, иначе. Идва им на ум хитрина. Викат глухия чистач! Едър парапитек на неопределена възраст. Глух, най- важното. Ся той няма никви проблеми като застава зад нея и те му правят знаци, какво се иска от него. И ето я кулминацията. Чистачът така я клати, здравата, застанал зад нея, сгънал я на две, че главата и се отмята нагоре- надолу като дървените кокошници на дървена тепсийка, знаеш ги, руски сувенирчета, дето нещо им въртиш и малки кокошчици тропкат с клюнчета по дървото да трака. Такааа, та отмята й се на момата главата от якото блъскане и точно това ползват трите умника, че да ги изкълва престъпничката и свалят гащите, един след друг минават под устата й, дето рязко пада и се издига и ги свършва за нула време, като прав тигел на шевна машина. Ся, аз понеже съм опитна във фантазиите, можеше и нищо да не свърша под истинския ъгъл на истинската струя, затова трябваше да удължа фантазията, нищо че хълкхоган си свърши отлична работа. Някак при мен се иска една финална реплика, като свръзка към серия номер две, за да избухна. Демек чак когато вържа гащите, че тва не е края. Образно казано "вържа гащи", реално ги развързвам. Та чак когато онея дежурни издуханяци решиха да оригиналничат и повикаха още арестанти, та влезе един зализняк и взе да пита "ма тука може ли да пипна, а тука може ли да бръкна ..." и те му казаха "бе, бъркай бе, където искаш, даже ше ви я отключваме на периоди, най- много по двама ...." и той пита "ама може ли един да дойде още сега, да ми я отвори, че аз не мога да дигам тежко...." и те така приключих с насъбраното напрежение и си обещах, че за нищо на света няма да се дъня пред всички с тая простотия. Обаче , нА. Сложила съм маска на лицето и какъв по- добър начин от това да изчакам нужното време да стегне. Искам да знаеш, че аз никога, ама никога не бих нарекла униформен мъж "издуханяк" в реалния живот. Нито може да си помислим, божеопази, за останалите простотии. Психиката под душа е една черна и мътна кладенчова паст, тинеста и лъжовна, същинска мастилница разлята, чийто змийски следи съчленяват немислими глаголи и съществителни. Такава история, ако излезе на стената на сайта, гаранция, че ще го пратя да пише 100 пъти за домашно "Гащите се перат отделно от чорапи, независимо дали имаш безпроблемни нокти на краката". Или го докарах учителската? Добре, де, няма да ми хареса да чета подобна невероятна тъпня. Точно затова казвам, че много неща ще си останат само виртуални. И че апетитът само се увеличава с яденето. И се вдига мизата все повече за разни гурмета, докато не стигнем и до магарешко мляко , не дай боже синьо сирене от магарешко мляко. Оххх Ал, моля ти се, запуши ми устата, струва ми се, че съм във фаза и се излагам. Айди. Дано ми размине! Ще сложа някоя друга ядка да джвакам, барем замлъкна. Извинявай. Я чакай. По- добре да ти изтрия паметта, че тва беше голяма простотия, ама наистина тоя път. Щрак! Готово! Айди. Ф
Аааал! АЛ! Ей сега дотичвам. Отдалеч. Не бях тук, да знаеш, идвам пресно задъхана. Така. Давам ти линк, където ще се преместим, щом тук си направим 1111 коментара. То не е далече тва време, та затуй, ето : https://www.sexkupon.com/story.php?id=5414. Това е "За да не може никой никога повече" на същия автор, под когото сме и тук. Той беше писал, че не обича да коментира и това ми дава всички права да му подскачам в скута, охххххх, образно казано, щом не гъква за против, един вид. Не си спомням дали и училището, реденото, беше негово, но ще проверявам друг път. Ф
И пак не ти казах, вчера какви ги натворих...Ама покани ме на кафенце, пък тогаз. Ф
Фе-е-е-й.Гледах един много интересен филм по телевизията. Май има и други на тази тематика. Едно добре развито четиринадесетгодишно момиче е влюбено в съседа си, който е журналист на 28 години. От нейна страна започва активно преследване, досаждане и комплименти. Кара родителите си да го канят на квартални партита, тъй като той е нов в района. Няма измъкване за човека, а той си има и приятелка. Опитва се да я отблъсне, но тя направо нахлува в къщата му. Ама тези хора не си ли заключват вратите? Изключително неудобна ситуация – та тя е само на 14 години! Накрая момичето става агресивно и го обвиняват в изнасилване. Тя дори взела изхвърлен от него презерватив (от времето, когато правел секс с приятелката си) и си намазала бельото. Вярно е, че ми се губят тук-там по няколко минути, но го арестуват и май го изгонват от редакцията, нали е журналист. Гледал съм и други подобни филми. По-късно една приятелка на момичето разказа на журналиста, че предната година то по същия начин се увлякло по ръководител на летен лагер, който след това се отровил... Когато разбира, че приятелката ѝ го е информирала, лудата я заключва на тавана и се опитва да я убие с лост. Накрая, разбира се, се озовава в лудницата. Преди това се опита да ликвидира и приятелката на журналиста (която е фотожурналист) – затвори я в стаята за проявяване на филми отвън, а през отдушника пусна рояк оси. Едва я спасиха! Разбира се, этова, което пиша, е сухо като пустинята Калахари, но се опитам в най-компресиран вид да ти опиша фабулата. Не обърнах внимание на заглавието, защото го хванах след началото. Май беше 'Влечение'. Нещо подобно, но по-скоро като опит за завоюване на тактическо превъзходство, претърпях преди много години на един лагер на НВО. Там обаче беше цял клас – то бяха усмивки, лигавене, комплименти, сърдене и симулиране на различни неразположения, които ми съобщаваха директно. Много изобретателни! Но някак се сработихме. Даже ме изненадаха, че проявяват такъв голям интерес към автомата и военната служба. Интересно откъде бяха научили, че съм бил парашутист... На челото ми не пишеше. Ал.
Виж какво намерих.------"Филма се казва "Влечение" от 1993 гдина Ал
Ал, разхождам дружката и е много приятно навън. Постоянен повей охлажда голите части на тялото. Решихме да поседнем, тя обича да зяпа наоколо, а аз в телефона. Но зърнах седящите на масите, в едно капанче наблизо, тип бирария. Двойка с приятел на техните години. Сега, докато изписвам, се появи и неговата жена. Но защо ти пиша нещо ама толкова простичко и обикновено. Защото мъжът е хубав, по светла, бяла ризка, с беличко над слепоочията сред светлата сивота по главата. Тя руса и вързана на опашка. И пилеят неделен следобед за гръцки тиквички, примерно и лаф с приятели. Е, тва, Ал, аз никога не го имах. Никога. Ако не са били роднинските рождени дни и то по задължение, нямаше да ни видят заедно с батя ти, в заведение. Той нито обича да яде, нито да говори с живи хора. Но ако човек счита, че е важно прави компромиси, нали? Е, това е. Седим с дружката и се ладим. А онзи мъж се забавлява с жена си, знае какво е облякла, знае и как ще й го съблече. А това са малки семейни радости, ню ню елементарни човешки споменчета, направо невидимо малки в сравнение с онея голеееемите гордости покрай децата, та тъй, добре, че си взех дружката ассссс, толкова пъти е по- хубаво някой да те обича на всяка крачка. :))) Ф, философска
Защо ли не съм вятър.Ал
Ал, аз те създадох! Измислих те. Ноем 2023. Току що си открих разказ, с който съм те повикала. Всичко е същото. Бирарията, аз, кучето. Описала съм ни. Теб, същия си Ал! Боже, как ми се прищя да лепна тоя разказ тук. Но има твърде много диалози, които ще се пейстнат без тире. Тюххххх. Чакай да опитам. Ф
Тежка облачност захлупи града още от сутринта. Обичайните улични шумове подсказваха на Лили, че не всички хора са се поддали на летаргията от ниско атмосферно налягане. Излизаха за работа, возеха децата си към градина, разхождаха кучетата си. А тя сновеше из стаите на бавни обороти, сякаш е под вода и не й достига въздух. Опита да си повдигне тонуса с обичайните приятни моменти - силно кафе, радио, но бързо установи, че всеки звук извън жужащите й мисли бе неприятен натрапник. По дяволите, тая отвратителна неясна лепкава тежест в гърдите. Какво не е наред? Безпричинното желание за рев е симптом за бременност, но тук устните й кривнаха в асиметрична усмивка. Изключено. Всичко е привидно нормално, даже ако не и за завиждане. Есенната депресия прилича на тази при малките деца, настъпваща по залез. Някакво смътно чуство за край, страх от плъзващата тъмнина може би, кой знае. Или чисто и просто в края на един период, силите са се поизчерпали и организма минава в мрънкащ режим. Без да се главоблъска повече в тези лабиринтни мисли, Лили успя съвсем машинално да приключи със сутрешната кухненска рутина и се облече, за да се изправи лице в лице с деня. Навън нещата винаги изглеждат малко добре, себеубеждаваше се. Обясняваше си го със завишения адреналин на излизане извън комфортните граници, нещо като сутиенът не стиска толкова много, както когато си вкъщи. Но уви, има дни, в които не си струва изсулването изпод завивката. Започва се малък гаф, нещо дребно, но ядосващо, нещо, което успяваш да преодолееш, но бива веднага последвано от второ. Лавината продължи и до обяд Лили беше кълбо от нерви, а надвечер едвам устиска зъби, да не избухне. Така й отесня, че виждаше единствено решение в това да изпотроши прозорците, да събори всичко пред погледа си и най- вече да издере стените като побесняла котка. Тези признаци не бяха нещо ново, диагнозата за нервна криза си я бе поставила сама преди много години по време на майчинско изтощение. Тогава просто седна и не помръдна с часове. Сега бе смешно да се каже такова нещо, изтощение нямаше, но явно периферните,централните , съзнателни, несъзнателни нервни системи и последния*да*затвори*вратата имаха собствено мнение по въпроса и оценяваха живота й на мизерен. Какво неблагодарие към ресурсите, с които разполага! Сложи си червило, парфюм и се измъкна тихомълком с кучето за вечерна разходка на въздух. Топъл полъх я изненада приятно и най- после вдиша дълбоко. Тъмнината я прикри в успокоителна прегръдка, а острия аромат на озон я повдигна като обещание за пречистващ радостен дъждец. Най- после главата й се прочисти. Усети лекота, а всичкия по- раншен ментален боклук се бе насъбрал на купчина есенни листа, който вълшебството на нощта успешно разпиля. И докато кучето припкаше наоколо, улавяйки с носа си отминалите събития от деня, Лили се остави на проблясващите звезди по небето да й намигат, тънките клонаци да тракат с клюните си, а безпричинните й сълзи да засъхват обърсани от приятния ветрец. Не й се прибираше. Седна на пейка до булеварда и реши да си вземе момент без да бърза. Но когато препускащите сенки по черното небе откриха усмихнатото лице на Луната, Лили се вгледа в кратерните му сенки и агонизира. Очите й заизливаха тежки солени ручеи, стичащи се по страните й като проблясващи звездопади. Поне така изглеждаше на човека, който вървеше с бавна крачка по тротоара, но му бе направило впечатление опечаленото й излъчване и престорен, че се спира, за да поглежда в телефона, я следеше с очи от известно време. Лицето й, серизно и миловидно, изливащо галони бисерна горест, без да издаде звук, го трогнаха дълбоко. С няколко крачки се приближи колебливо и успя да намери грижовния си и любезен тон: "Добър вечер, мога ли седна тук за малко? ". "Да, разбира се"- прошепна тя, в опит да не се задави в хлипане и се извърна, за да обърше очите си. Кучето го подуши, помаха с опашка и пак се просна в краката й. "А имате ли нещо против да запаля?"-отново опита той, като целта му беше да поддържа обвързващ контакт, за да не си тръгне тя. Ситуацията му се видя необичайно интригуваща! Вечерта бе вълшебна. Всяка магария в този момент си струваше идиотията в сребро, подсказваха кратките спазми изпод панталона му. "Всъщност и аз имам нужда. Може ли да взема от вашите?"- умитите й от плач очи се обърнаха към неговите с най- дълбоката и чиста невинност на дете, надяващо се да не му откажат. Той се протегна към нея и й подаде да си изтегли цигара от пакета, като бе готов със запалката в другата ръка. Щом лицето й се приближи в безсловесен жест към огънчето му, той се усети попаднал в железен капан, който щракна и го заклещи. Това бе красива жена, с лице говорещо като отворена книга, фини бръчици на средната възраст, устни, които му се прииска да го поемат, а очите й изразителни и очертани, сякаш създателя е желал да изпише на етикета на този съд, че съдържа само био и полезни съставки. Сега вече стана още по- интересно. Имаше няколко минути на разположение, за да научи нещо повече и край. Всеки тръгва по пътя си. Опита с добрия стар английски обичай: "Тази вечер е магическа. Най- накрая да оправи отвратителния ден. Добре, че свърши!" Тя мълчаливо всмукваше дима и по съсредоточеното й вдишване и бавно издишване на дима, той схвана, че се опитва да нормализира състоянието си и да възспре коремните спазми след плача. Продължи: "Знаете ли, виждам, че нещо ви е разстроило и разбира се ми е адски любопитно кой момък би имал сърце да разплаче красива жена като вас, но понеже не е възпитано да разпитвам така, ще трябва да поговорим за ..ъъ трафика ..или …пълнолунието …" Лили се разхили. Второ пълнолуние огря на пейката до него, но това усмихнато лице тук засия, а не просто отразяваше. Линиите на времето омекнаха и се заместиха от уютен чар: "Приятно ми е! Лили!"-появи се крива усмивка, докато акцентира с жест на поисканата цигара- "Обикновено не правя така, но това май не биваше да го казвам толкова рано"- и тук каратите на усмивката й се увеличиха . Дали се получи неудобна тиха пауза, та той не примига? Дали топлия полъх им добави довяна отнякъде излишна секунда? Или той не схвана смешката или вече я разсъбличаше мислено и тъкмо я бе натиснал под себе си и хапеше устните й.. Все пак отговорът му се забави. А тя вече се бе притеснила: "Иван. Лесно е. Можехте да се досетите със 70% вероятност." - ухили се и той и най- накрая издиша единия тон напрежение, откакто я съгледа от тротоара. Тя видимо възвърна себеобладанието си и поемайки нещата в свои ръце влезе в контраатака. "Иван! Адски ми се пие нещо с втората цигара, която ще ме почерпиш"- ухили се обезкуражаващо.- "Бих смукнала и бира от кенче, ако имах под ръка, но ако нямаш по- важна задача, хайде да се преместим в този ресторант- градина до нас. Джин с тоник ще ми дойдат много добре." "Ааааа, не и без мезе. Не съм вечерял. Ако имат кебапчета с гарнитура, печелиш ме!" - вече ставаше той и й подаде ръка кавалерски. Топлия полъх се усука около косите и роклята й и му даде шанс да я огледа, докато тя се суетеше около песа и нагръдника. Листа се разлетяха, нечии брътвежи се понесоха по тротоара, а той й подаде лакет, който тя подхвана с най- естествения жест на света. Прииска му се да идат до Луната така. Защото тя топлеше обезкуражаващо уютно. Но след десетина крачки се озоваха в жужаща на открито кръчма. И се настаниха на последната маса до чимширите. Осветление, глъчка, музика, суетня, цялата магия от преди малко беше на път да изчезне и ако Иван се зачуди какво всъщност правят, Лили се тръшна уверена, че кучето й е добре и има сложена вода и с най- непринуден гласец обяви: "Всичко им е вкусно. Имат много клиентела, постоянно. Аз само съм прежадняла и още една цигара, моля"- и пак тоя невинен поглед. Сякаш вечеря всяка вечер с непознати. Иван даде поръчката, напитките бързо дойдоха, казаха си Наздраве и се заеха да се запознават отначало. Кой какъв е, къде работи, сам ли живее…Тя се оказа отчаяна съпруга, той - парясник и тъй нататък… Докато скритата в чимширите лампа осветяваше изражението му наполовина, Лили все повече добиваше увереност, че този мъж й излъчва спокойствие да бъде край него, доверие да му споделя и да се шегува и твърде много сексапил, разлят на килограм по цялото му същество. Като започнем от късата коса, твърдото изражение, с черти сякаш извадени от стар български филм. Добре сложени рамене и ръце ужасително прелъстителни, които е трудно да не забелязваш, нито да не фиксираш поглед в пръстите им с представата как влизат в устата ти …Лили си даде сметка, че главата й е завъртяна не от алкохола, а от цигарата, но все пак в комбинация с емоциите и с този изненадващ развой, всичко това взе да заприличва на подарък от съдбата…Мъжът пред нея не би бил нищо особено в друг момент, но сега, когато ги свърза онази първа негова реплика и Луната, той бе някакво неземно съкровище, увеличаващо потенциала си с всяка секунда. Като я усети, че има нужда да поразмисли и да се окопити в ситуацията, Иван взе да разправя небивалици, служебни интриги, вицове и хем да й внушава доверие, хем да й държи мозъка зает с новата му информация. За да го приеме на доверие. Редовния принцип на рекламата. А тя го обхождаше по милиметри с очи, проникващи под дрехите и скоро й пролича как започна да флиртува с езика на тялото си. Когато стана късно и вече нямаше как да удължават черпнята, той стреля на тъмно: "Искаш ли да се разходим малко? Ще ти покажа къде живея. Ще те изпратя после." "О,да , разбира се, защо не, не ми се прибира така, леко пияна"- изцвърка тя с приповдигнат гласец, но се усети, че излиза от шеговитият им тон и добави- "Само, ако ми предложиш кафе у вас" - а очите й, доскоро червени, го проследиха с палав блясък. Само естеството на службата му предотврати изненадата да се изпише на лицето му като гримаса. Пак се хванаха под ръка и леко, леко към жилището на Иван се понесоха две призрачни сенки в нощта с топлия вятър и кучето, доволно да е до тях. Дори да се обаждаше тънкия гласец на съвестта, здравата логика на Лили опонираше, че нейната летална депресия има само едно лечение и то е Любов. Или правене на любов. Добър секс, най- малкото. Ок, да го кажем по- достъпно, най- прост адреналин, тръпка, страх и възбуда, каквото и да е, би свършило работа, за да не започва дните си като днес. За да не приключат дните й с днес. Затова, когато Иван се изправи пред входната врата на блока, с чипа в ръка, тя го прегърна откъм гърба, залепи се плътно до него и бавно смъкна едната си ръка от корема към панталона му, докато опипването не я насочи къде точно се намира подутината. Иван замръзна. Това откровение го хвана неподготвен, защото с всяка атака на толкова ранен етап рискуваше да я стресне. Но ето, че и нея си я биваше. Лявата му ръка захлупи нейната над възбудения му пенис и я притисна леко, колкото да й подскаже желанието и твърдото си намерение. Лили се предаде на секундата, в която неговата длан я покри. Има нещо много специфично в енергията, излъчена от дланите. А когато усетиш топла и близка енергия, всички въпроси изчезват. Отговорът е винаги и само един- сега. Веднага. Той отвори вратата и я залепи към себе си в страстна целувка още преди да влязат. Натам бе някаква мъгла от завои, стълби. В асансьора опипването и целуването не спираше. Лили не бе от срамежливите. Притисна го към стената и вдигна крак, за да стъпи на стенката под огледалото. Той откачи. Едната му ръка веднагически се намери в открилият му се достъп до малката й прелест и за да не се налага да спира с лявата си ръка, която опипваше гърдата й и се спускаше към врата й като обезумяла, той нямаше как да скъса нежния чорапогашник, та се наложи да я потрива през него. Напипа дантелено бельо, а тя не спираше да тласка таза си към него като обезумяла. Това хем го влуди, хем го затрудняваше в опита да бръкне под бельото й, след като тънката мрежичка бе все още между тях. Но влагата й….осветитестисий…средният му пръст най после успя да се подмуши под бикината и в същия момент тоя я блъсна назад към стената, за да използва цялата гъвкавост с помощта на бицепса си и да я чука с пръст, което видимо я отнасяше вече в нови и по- добри светове, съдейки от стоновете й. Тази топла и гостоприемна путка бе избухнала от желание по него и нямаше никаква спирачка от благоприличие. Разумът му се бе изключил и единствено навиреният му в клаустрофобично тесните дънки хуй го поведе към ключалката, алармата и затръшна вратата на апартамента му зад тях. Тя се спря със зачервените си бузи, блеснали очи и учестено дишане и преди да го пита каквото и да е, той бе изритал обувките си и я водеше за ръка, бавно и внимателно към спалнята. Влезе гърбом, светна, за да й даде възможност да огледа спартанската му стая, а тя без да отмества поглед събу чорапогащника. Разкопча ципа на роклята си и я остави да се стече на земята и остана пред очите му по бельо. Той направи същото с неговите дрехи. Но свали и боксерките. Членът му се разклати пред очите й. Възбудата му очертаваше всяка тънкост от плътта, опъната, набъбнала до краен предел, издутите вени по пениса му, облите тежки тестиси, аромата на мъж, който погъделичка ноздрите й и очите й леко се притвориха от вълната на възбуда. Това беше третото им запознаване за тази вечер. Настъпи лека пауза. Френетичното бързане от преди малко изчезна. Той я наблюдаваше и усети колебанието й как да подходи. На мига разбра, че току що цялата й смелост се изпари, защото бе открила тялото си и явно нямаше опит в това. Дори да се откажеше в този момент, той не би направил друго, освен да й предложи подкрепата си и да се надява на успех в бъдеще. Но в този кратък миг на пробягали синапси, тя изглежда взе друго решение. Бавно клекна на земята и с най- въртеливото и провлачено лазене на четири крака се приближи до краката му като котка, издигна се подпирайки длани по бедрата му и пое в ръце , капещия му хуй. Разгледа го отблизо, облиза се и го пое между устните си, а вътре в устата й, езикът й го посрещна и му обходи едно кръгче по главичката. Ръката й го придържаше в основата, а другата мачкаше задника му, но се върна да драска по тестисите, докато устата й се хлъзна по ствола и се опита да го поеме до половината като си помагаше с леко всмукване. Изглеждаше така, сякаш цялата игра я възбужда не само ментално, но и доставя същинско удоволствие. Докато ръката й се разходи по дължината му, устните й се събраха и отделиха цвъртяща в балончета слюнка , която тя остави да прокапе върху главичката му и после размаза с устни, рязко всмукали го по надълбоко от досегашния й успех. Навън заплющя дъжд. Иван изпита моментно чуство на угризение, че е оставил гостенката на земята и реши да бъде примерен домакин. Навинти косата й в лявата си ръка, бутна лицето й към слабините си и изръмжа дрезгаво: "Лили, искам да те чукам. Изправи се. Сега." Тя го чу, макар и приглушено, защото фантазиите й за доминант се сбъдваха и това я запращаше в дебрите на глухотата на страстта. Каквото и да правеше тази нощ, го правеше, за да спаси живота си и нищо не бе висока цена. Дори да я вземе за долна курва, майната му. Нека поне получи тази нощ. Размътеното й от похот съзнание се поиздигна до нивото на лицето му, той я хвана през ушите с две ръце, загледа я сериозно, заби езика си в устата й и после се отдели от нея изцяло. Първо я обиколи в оглед. “Разкошна си” й говореше. Вървеше около нея и съскаше през зъби от възбуда, галеше я, сякаш крило на лебед се плъзга по повърхността. Веднъж застанал зад гърба й, откопча сутиена и го остави да се свлече. Веднага награби в шепите си меката плът и замачка гърдите й с жар, а пръстите му жадно затърсиха зърната, за да ги подчинят в издевателствата си. После целувките му слезнаха по гръбнака й чак до двете хлътнатини на дупето. Тя го изпъчи назад към него, абсолютно несъзнателно. Чиста нужда да бъде пипната. Докосната. От мъжки пръсти. От мъж с желание. Иван прихвана бикините и ги засмъква надолу като продължиха по бедрата само ръцете му, а устните хапеха сочния й задник. Приличаше на кръгло филе върху филия бял хляб с масло, маруля, маслинова паста и краставица. Плюс черния чай. И кафето, ако добавим адреналина, когато й подпъхна дланта си, използвайки два пръста, за да й разтвори устните и усещайки колко е мокра , просто ги завря във вагината й, а тя се олюля и изтръгна ниска басова въздишка, прилична на предсмъртен хрип. Гласът й го побърка. Иван се изправи рязко, залепи се плътно зад гърба й, вдигна й ръцете високо горе и докато ги задържаше с едната си ръка я заобиколи и зацелува гърдите й. Засмукваше зърната и хапеше със зъбки, докато ги разтегля леко напред, а тя скимтеше в несвяст и венериният й извор течеше ароматно точно пред твърдия му кур. Нямаше време за следващи крачки. Нямаше място. Пропаст. И те пропаднаха. По негласно разбирателство просто клекнаха на пода, тя легна назад, а той се отпусна върху нея като успя за нула време да намести хуя си на правилното място в цялата мокротия и просто го хлъзна навътре. Лили се огъна рязко в предсмъртния си хрип и тялото си конвулсира в кратки мускулни спазми. Стисна го. Всмука го. Топлината на вагината й се усещаше като вкъщи. Като удовлетворението да се плъзнеш под уютните завивки, когато си се изпикал през нощта. Тя отново изръмжа ниско и гърлено от височайшо удоволствие. Той се тласна отново, този път бавно и мазно, а тя пак го всмука и стегна вътре, в обръч на гостоприемна прегръдка. Беше широко разкрачена и стъпила на пода, но не след дълго, обхвана кръста му с крака и тласъците му я поведоха на дълго пътешествие из маковите полета. Потопен в тази путка, залепен до тази кожа, вдишващ тази жена, Иван разбра, че е като клокочещ казан под вещото ръководство на вещица. Една дума, едно заклинание и цялото му съдържимо сменяше вискозитета си. Кучето проскимтя, качи се на леглото и задряма. Иван разбра, че тук няма да се свърши работа с един тек, нито ще може да издържи дълго, нито имат време за повече, защото бе късно, а нейният телефон бе звънял вече сто пъти. Затова се поддаде на яда си от патовата ситуация и я заклати душманската като се сети да си поиграе с пръсти с клитора й, за да й даде шанс да източи насъбраното напрежение. Умишлено се стараеше с кръговите движения по розовата й топчица, а тя се мяташе сякаш й пускат ток и му се наденваше все по- настървено на всеки мощен тласък, докато накрая почти схванатата му длан не извади късмета да я свърши, точно преди и той да се изстреля в нея. Не се сдържа, издигна пръстите си масажирали клитора й и ги вдиша дълбоко. Облиза ги. Тя го дръпна надолу към себе си и го заклещи с ръце и крака. "I ‘ ll be back" - прошепна Лили и се изхили. Той я зацелува по цялото лице. На следващия ден не му оставаше нищо друго, освен да работи разсеяно, докато чака да настъпи вечерта. На прибиране купи някои насъщни продукти и най- важното, когато подмамваш коте за опитомяване, му оставяш паничка с мляко, все по- близо до входната врата. Накрая я заключваш зад гърба му. На този принцип, вечерта, като очакваше отново да се видят, Иван набързо подреди кучешка паничка за вода в коридора, чифт дамски чехли и чисто нова четка за зъби в банята. Когато и ако, тя се сети да използва топлата вода, ще схване поканата. По- близо, още по- близо, цяла нощ заедно. :) Ф, ноем '23, Ал!
Лятото за мен тепърва започва. Не се заседявай в старите енергии. Пуснах горното, само заради патерните. Изобщо не съм в тая ноемврийска меланхолия. Седнах на същата пейка и проимах дежаву. Но дотам. А батя ти докара ресторанта у нас, поръча по телефон току що. :))))) Молим ве, даже е говорил той по телефона с живите хора. :)))) Ф
Минавам да те цункам за днес за последно, Ал. И да ти кажа нещо. И преди съм го казвала. Всяко нещо си има времето. И то се усеща отвътре. Като дреха, която обичаш. Носиш я или я пазиш, все едно. Но след три години, тази дреха е тежест. Носи спомени. Толкова много настроения има в нея, че ти пречи да бъдеш лек. И нов. И ти. А иска да си нещо отминало. Не. Не може така. Хвърляй старото зад гърба си. Без втора мисъл. И смело напред. Ф
Добра утро мила Фей. Фей, не си ме създала ти, но някъде към есента на 2023 година започнахме едни разговори в коментарите. Ти вече беше мастит кадър, а аз току-що прохождах в четенето и писането. И досега помня твоя прекрасен разказ „Крайпътно“ – оттам започна всичко. В своята наивност тогава реших, че описваш истинско приключение. Може би защото аз самият винаги споделям реални случки от моя живот в България и чужбина, и всичко ми се стори толкова истинско. Не се състезавам с теб, но искрено се наслаждавам на комуникацията ни. Твоят оптимизъм и дълбоката социална и емоционална дисекция, която правиш на нещата, са ми изключително интересни. Усещам те като много духовит, но понякога самотен човек. Понякога си невероятно топла, а друг път сякаш се отдръпваш и дистанцираш – и напълно те разбирам, особено когато разговорите ни редовно се превръщат в мишена за няколко дежурни хейтъри. Не знам защо ги дразним, но не искам негативизмът им да те натоварва. Разбира се, ако в някакъв момент усетиш, че тази кореспонденция ти тежи или ти е досадно, правото да се оттеглиш е изцяло твое. За мен обаче разговорът с теб е като с близка приятелка – от онези редки хора, които не съдят и не укоряват. Желая ти хубав, успешен и спокоен ден! Твой почитател, Ал
Добро утро, Ал! Колко е приятно! Да е тихо и спокойно тук :))). Без да се заобикаля върху какво стъпваш. Пийвам кафенцето. За пореден ден ти пиша и ми звучи музика в главата, която не се чува. Имах едни магически времена около десетте си година, когато това се случваше на Балкана. Всяка сутрин, преди разбуждане внимавах и запомнях горе долу какво е, а после тичах навън и не улавях отникъде такова. Ни радио от съседи, ни от къщата. Бяха едни времена на себеопознаване. Сновях свободно из околията. Нямах представа за себе си. Ни дете, ни мома. Нито как изглеждам. Нито че трябва да се старая. Веднъж поисках да откривам четирилистни детелини. Но не да клекна и да ровя. Така намерих първата. Искам да знам къде са. Беше по време на разходка с всички. (Това рязко ме подсеща, че сънувах майка и то за поредна нощ). Та, визуализирах пътя ни напред и сякаш душех във въздуха в нещо като оная мъгла от Властелина*, когато си сложил пръстена. Виждах къде е следващата детелина. С точност. Отивах. Даже притичвах. Този ден набрах 13 четирлистни детелинки. И се зарибих по това да пускам интуицията си напред като поглед. Бях изумена от най великото си постижение - да видя пейзаж предварително. Докато си проправях път между високи поне два етажа борове и катерех съседния хълм, си пуснах антенките и визуализирах. Каква бе изненадата ми! Горе на билото ме чакаше старата круша с един единствения плод, висящ като старо злато. Така, както я "видях". Ако съм имала период на пълно общуване със заобикалящата среда, тогава е бил. Не . Излъгах. Веднъж морето ми говори. Каза нещо важно. Ето как стана. Бяхме гаджета с батя ти и той ама много се стараеше. Нищо общо със сега. Поддържаше визия на човек общителен и забавен. Закара ни с мойте приятелки на море, остави ни и после щеше да ни прибере. Даже веднъж на плажа ми пускаше пръсти, съвсем не скришно от тях. И когато дойде втория път, беше наел квартира, където да се усамотим. Там беше якия секс на фотьойл. Обожавам този декор, създава приятна френска куртизанност. Та , тогава, на това море, имах случая с морето. Вечерна разходка по алея до брега. От Слънчев бряг вече към Несебър. Вече ще излизаме от пътеката пред едно ресторантче и камънака и ей го горе пътя. Обаче морето бе толкова тихо, а вечерта спокойна, че ги помолих да ме изчакат и само гащи слязох по камъните до водата. Влязох. Плувах навътре. Напълно отдала се на гальовността на допира на тази укротена стихия. Водата ме опипваше сякаш е жива. Аз играех с нея. Тя с мен. Пусна си нежните пръсти под гащите ми и усетих как бръкна дълбоко и нежно, като грижовно погалване. Прегръщаше ме, целуваше кожата ми и ми каза, че не съм сама. Морето ми каза, че не съм сама. Че нося живот. Аз вече го исках, даже беше минало онова "поръчване" високо в Пирин, но не знаех дали сме успяли. Бях правила тестове, все отрицателни, вероятно поради избързване. Но морето ме опипа отвътре, Ал! Не беше обикновено плуване, нито голо плуване. А повик, който послушах. Защото ако не се разсейвам, чувам и виждам. Та тъй. Човек мисли, че всички са като него. Докато не започне да ги слуша внимателно и види разликите :)))). Дълго те занимах като за начало на седмица. Да ти е хармонична и говоряща седмицата, да чуваш шепота на мислите и енергиите на средата. И нека е купон! Целувам те. Ф
Сега те видях, Ал. Дълго писах и сме се разминали кой пръв е започнал :). Ал, всичко, което пишеш за познанството ни и в какво се разви, напълно съвпада с моето виждане. Много ми е приятно, даже ми е нужно, а понякога още веднага след нещо чуто, възкликвам " Ооо,това ще го разкажа на Десантчик". Така си известен. Желая ти прекрасен ден! А патенцата ми хич не ме товарят, даже нещата коренно се промениха, откакто ДТ така грижовно избухна. Чуствам се отлично. Дано продължи дълго. :))) Ф
За десантчика си е било така, но преди мно-о-ого години, когато бях млад. Казвал съм ти – в този сайт влизам само и единствено заради теб. Твоите коментари и виждания правят сайта жив и интересен. Иначе какво му е интересното – разни мокри онанистични фантазии и летящи путки като лястовици на есенен скок. А на мен ми е интересно как прекарваш времето, коментарите ти за различни културни и социални явления, даже простоватите съседи по вила под вас, които, ако не греша, са купили още един парцел, за да се разширят. Май бяха чалгари (любители на чалгата). Ти тази седмица си на изпит, нали? А след това – „пей сърце“ край басейна, книжка в ръка, може и студен чай, но домашен, с лимон, мед и бучка лед, или пък кафе. Кой като теб! Може и да шеташ в кухнята по бикини, но задължително с престилка, че ние имаме известен опит в тази насока. По-точно Центи, но преди много години, когато беше млада. То дупето ѝ и сега е стегнато и относително малко за жена на нейните години. Понякога излиза да простира по дълга тениска и отдолу по прашки, но те почти не се виждат, а един отсреща се кокори, ако тя излезе. Съседката също го прави. Тази, чийто котарак с партизанското име Дуди го гледаме, храним и даже му чистим. Той е възпитан, но стар и плашлив, но заобича Центи. Даже когато още не е отворила вратата, отвътре се чува едно непрекъснато мяукане, ама с някаква скорост, така че звуците се сливат. Егати непрекъснатите сънища и студ! Ама то до прозореца само с чаршаф си е студено. Не се събуждам от студ обаче, а от гнусни сънища от всякакъв вид – като се почне от гробища и се стигне до социални мизерии. Някога ми попадна статия за фазите на съня и информационното поле на човека. Малко беше метафизична и ми напомни за онзи разказ на Джек Лондон „Скитникът между звездите“. Пак прегръдки, пак кафе, пак целувки от Алекс! И още
Целият ни живот е сън, Ал. Като почнеш от това как си обясняваме заобикалящата среда. Живеем и спим. Нищо не приемаме за дуално, освен светлината. И край с логиката на законите и нАуките, ако нещо може да и това и онова, при това само си избира. И понеже сме емпати, все пак, вибрираме ту жалейки жалните, ту се смеем с идиотите, ту вършеем с лошите. И ние сме ту това, ту онова. Обаче за единица време. Според данните. Според ограниченията. Ей го ся тва дете, Наталия на 11г. Чудя се дали ще се събуди. Дали ще скъса веригите. Би могла. Ако вляза в обувките, тя се бори със себе си , не с него. Дали ще навреди на майка си, дали би могла да го спаси,като го защити от закона,той лош ли е или е прав? Ние не знаем това. Наталия била ли е добре обгрижвана? Пазела ли е тайни? Майка й грижовна ли е била? Или я е недоглеждала и използвала като някои, емоц вампири дето проектират и внушават вина и задлъжнялост? До някаква степен ми се струва, че той мисля, че я спасява. Тя знае това и затова й е трудно да избяга. Той я учи, промива й мозъка в момента. Знае, че е броено време. Ако не ги заклещят като Телма и Луиз, той няма намерение да я убива, а да я събуди от кошмар. Спящ. Затова ти казвам, че и ние спим. Едни норми сме сложили, кое колко струва и айде ше продаваме души на дявола. Е? Не става така. Ал, не е моя и твоя отговорността какво се случва. То е почнало да се случва 200 години назад. Ние можем да сме временната фото плака, на която всичко се отпечатва и после събитията вземат своя собствен ход дали ще има диагноза, дали ще е правилна и навременна , какво лечение ще наложат. Ние пускаме рентгена и ловим отсреща резултата. Безпристрастни като спинозни протони :)))). Целувам те, аморе. И вярвам, че от Наталия ще излезе достоен член на обществото. Ф
Току що четох някаква глупост от психолог за мотивите на насилника. Било разменна монета детето. Глупости. Майката не го интересува. Той спасява дете, към което е привързан, обича и към което няма никакви законови права, за да защити. Бих разследвала майката, оставя ли безнадзорно малолетно, осигурява ли нужното за режим на учащ и растящ, какви са навиците й. Тогава може да се направи публична оферта към "насилника", която той да разбере, ъфкорс. Аллл, всичко друго правя,ама тая купчина листа, не ми се чете пак, бошкейййй :))). Ф
Душко, за мен едни от най-гнусните същества са изнасилвачите и педофилите. Лично не бих почувствал никакво вълнение, ако ги разстрелям. Може би малко погнуса – каквато изпитваш, когато настъпиш хлебарка и тя изхрущи под подметката ти, нищо повече. Само погнуса и чувство на удовлетворение... Някога, когато живеехме на ъгъла на улица „Шипка“ и булевард „Клемент Готвалд“, нашите бяха на работа. Баба беше стара – майката на баща ми, а ние, тогавашните момчета, прекарвахме по цял ден по улиците и по дворовете. Помня едно наставление на майка ми: да не тръгвам с възрастен човек, дори да ме моли да му покажа някакъв адрес. Ние, децата, знаехме всяка кооперация и всеки номер в околността. Улиците „Герлово“, „Асен Златаров“, „Георги Георгиу-Деж“ – поне в нашата част ги знаехме наизуст. Та, ако случайно ме хване такъв за ръка, да викам някоя леличка или голяма кака. Тя щяла да ме защити. Това тогава не го разбирах, а и не се наложи. Вярно, имаше едни батковци гимназисти – демек големи ученици, които пушеха под моста на Перловската река и искаха да ни вземат жълтите стотинки. Бяха обаче тромави и не можеха като нас да изкачват каменните брегове. Даже се чудехме – та там имаше толкова удобни камъни за нашите по-малки кецове, а техните големи обувки се хлъзгаха. Та тук дали майката е развила Стокхолмски синдром, дали страда от когнитивна недостатъчност , нямам представа, а и не съм психолог.
Тъкмо пийвам кафенце, Ал. И изплувам от много дълбок сън. Ама така става, като си позволиш цялия щрудел, всичкото парче, без онова кълцане на 1/1000 от север , па от юг, крадливо и безудовлетворително. Такааа. Народът полудя. Световно. След ковида , стана скок в лудостта. Поразиха се някакви центрове, явно и здравия разсъдък стана кът. Ал, понеже съм +1 позитив над негатива :), ще предположим, че всичко е за добро, щото да се отделят съзнанията на тежки ( плътни) и духовни (леки). Та, да речем , с по-малко , но пък качествен матр'ял да се случи някакво следващо пробуждане. Ал, в този конкретен случай, ме успокоява едно. Колкото и да се бесни всички, дори да са на косъм да пуснат кучета и се пръскат отвътре, че се чустват безсилни, това е по- правилното. В този случай. Момичето ще се жертва за мъжа, ще ескалират емоциите, ще се загуби резултата. Тя може да се отскубне. Пропуска възможности. Решила е друго. Сега. На този етап. Не би съдействала на органите. Представям си как им иде да запалят нивите в преследване на заек, но... ей го...живот. По- завъртян от всеки филм. Нищо чудно детето да го е извикало онази нощ. И къде отиваме ний? Дишай. Ф
Ал, тия мойте колеги ще ме уморят. Преди предния изпит в полунощ, молямтисе, разменят някви клипове, щот учат в последния момент. И в момента спорят за неща от лекции, които всички ги имаме черно на бяло, но тълкуваме различно. Значи къде е грешката? Че не сме питали овреме относно неясноти? Че не е била достатъчно практиката? Спорят на абсолютните противоположни позиции, защото има термин, който се ползва двузначно. Ето, да видиш как стават проблемите. Ако при изказването си лектора предвиди всички евентуални въпроси и пукнтуално обясни така, че да се избегне нуждата от уточняващи въпроси, колко по- хубаво би било. И нямам предвид "не слагайте детето с дрехите в пералнята". Слагайте го. Няма никаква нужда да въртим днк с подобен капацитет. Знаеш какво имам предвид. Прецизност до скучен детайл. Новото е, че хич не се включвам в споровете им. А което правя е, когато имам вниманието на даскала, да кажа "Моля, уточнете това. Има неразбиране по този и този въпрос". Сега ще е вече изпита, късничко за китка демек, но като мине и моята проверка, ще си се изкажа. Ф
Добро утро, Ал! Прочетох Кук и ти пиша изпод тежка канара, едвам ми стига въздух :))). Особено финалната сцена ме жегна. Аз такава я мечтаех, за да наказвам първата си любов, затова, че не е направил всичко, за да останем заедно. Мечтаех как ще ме вижда с децата, весела, свободна и красива и най- вече чужда и ще се гърчи в болезнени спомени и сравнения. И досега си пишем с него. По един ред за празниците. Наврял се е под глупавите постове на сестра ми да лайква. Защо? Никога не я е харесвал особено. Години наред, Ал, години, ама доста, вече като семейна, вярвах че трябва да съм весела и с това и привличам и отблъсквам едновременно. То беше като супер сила. Исках да завиждат, да ме желаят, да си представят колко е хубаво с мен, което е парадокс понеже аз вече съм щастлива с друг, нали? Така карах мноооого времена и вършеше работа. Получавах обожание, което си личи, разбира се, от разните му нови хора в семейния ни живот, роднини или други. Имах за слабост, огромна и непростима, да призная на глас, че нещо не е наред. Странно е, ако разказваш, че си Алиса в страната на карти, все те убеждават, че имаш хубава рокля?! Знаеш ли, Ал, от това да дефинирам истината и пред себе си, и пред другите, не стана по- добре. Може би щеше да е по- успешно да поддържам линията на суперсилата. Може би така са изглеждали старите бракове. Хем знаеш, че има неща, хем си доволен да си мъдрия, дето ги премълчава и работливо носи бремето като послушния вол във впряга. Но пък някак не е възпитателно, нали?! Слънцето се издигна и ми влиза в окото, та вече е време да се приготвям и да изляза навреме. Желая ти прекрасен и успешен ден! Днес даже ме е страх да те прегърна, след тая историйка на Кук. Ама хайде, де! Що за работа! Я да те целуна, че светът отново да се завърти и да го яхна в движение. Ciao, amore! До скоро! Ф
Ал, пътувах в трам и гледах как летят колите по паветата до мен. Модерната седеше в ляво платно, галопираща, докато копитцата и правеха огромни кръгове с подскоци нагоре- надолу. Вътре - скука. А малката стара количка, Аллл, каква забава, бяга като по инерция , изпусната от начален тласък. Колелетата щр се разпаднат от летеж. Вътре един таралеж е хванал волана с две ръце и стиска А еклерчеро до него се тресе , Алллл, вкусна като парфе. Зсщо измислиха амотисьори?Ф
Ей, ама голяма „война“ водихме с Центи в сънно състояние – кой на кого да издърпа чаршафа! Призори си беше направо хладно. В такова състояние се увиваш инстинктивно като мумия, ама пак не ти е достатъчно топло, та подсъзнателно докопваш още нещо, което да те стопли. Лошото е, че и другият човек прави абсолютно същото – борба не осъзната, а чисто инстинктивна. А бях я питал снощи да си сложим в краката едни тънки памучни одеяла, подарък от Буба. И двамата обичаме да спим на широко отворени прозорци и на хладно, като аз предпочитам да е още по-хладно. Питам я вечерта да ги метна в краката, ама не – нямало нужда. Да, ама призори се почна една сънна битка! С годините вече обичам просто да спя до жена си, а не като бях млад – залепен за нея. Както казва цитатът: „Але, години наред, вече като семейна, вярвах, че трябва да съм весела и с това хем привличам, хем отблъсквам едновременно.“ Ха, може би точно затова с Центи си допадаме, защото и аз съм весел и позитивен човек. Тя е по-сериозна, има чувство за хумор, но рядко го проявява на повърхността. Преди години съседката над нас (светла ѝ памет, почина от диабет, а съпругът ѝ – антиваксер, си отиде от ковид, та сега след ремонт там има нови собственици, които само понякога преспиват), та някога тази съседка, като ме чуваше как се смея, все ме питаше: „Ама какво толкова ти е весело?“ Забелязали ли сте, че има едни хора, които са като енергийни вампири? Те изсмукват не физическата ти сила, а самото ти настроение – вечно са недоволни, вечно кисели и винаги станали накриво. Отделно са и страшно завистливи. От такива екземпляри си изпатих доста, когато бях млад в института. Румката и за това си имаше обяснение – нали се правеше на профайлър и още нещо. Твоите наблюдения и анализи обаче – или по-точно наблюденията, довели до анализи – винаги са ми интересни, аналитични и бих казал много поучителни. Аз самият инстинктивно отбягвам такива кисели хора, защото ме натоварват негативно. Балдъзата ми, например, е точно такъв характер – не търпи чуждо мнение, различно от нейното, и е страхотен инат. Когато бяха малки, Центи се опитваше да ѝ влияе, но тя просто си е малко зличка по природа. Иначе е добра и грижовна майка, голяма чистница, но инат до безкрай. Веднъж, преди много, ама наистина много години, още не бяхме женени с Центи, а сестра ѝ беше последен клас в СМГ. Имаше много таланти – отлична математичка като кака си (е, чак толкова не), но за разлика от Центи, пишеше момичешки стихове и рисуваше не лошо. Та тогава малката сестра /бъдещета ми балдъза/ беше нещо хлътнала, влюбена, и сестра ѝ се опитваше да я вразуми. Онази обаче – инат, та инат! И точно тогава видях моята Центи в истинска акция – такъв здрав пердах ѝ хвърли, че останах много впечатлен! Ал.
Ей, да знаеш, че много обичам и еклери, ама от онези истинските, социалистическите, а не тези днешните, пълни с всякакви транс мазнини, палма и всякакви други гадости. Някога имаше едни пасти „полянки“ – правени от натрошени целувки и слепени в овална форма с маслен крем, а отгоре с изцъркани малки маслени формички, които при повече въображение трябваше да наподобяват борчета. С една дума – обичам сладките неща, но никак не харесвам крем карамел. А според Буба, а и според всеки друг, който го е опитвал, Центи го прави страхотно в едни донесени навремето от Съюза лъскави, хромови купички. Ей, как ми се дояде нещо сладко сега, но в шкафа има само шоколади и бонбони, а на мен ми се яде хубава паста! До нас доскоро имаше една сладкарничка, правеха много вкусни неща, но нещо се изпокараха и я закриха. На „Лидице“ пък има една „Малина“, ама и тя вече не е това, което беше. Някога, като се връщах от училище, на пазарчето на „Ситняково“ имаше една малка сладкарница, а малко по-нагоре – друга, сладкарница „Хемус“, като второто си имаше и собствена работилница. Ако се навъртаха някакви стотинки в джоба, веднага излапвах една паста, а ако бях с приятел – деляхме си я наполовин. Е, сега и двете ги няма. Ал.
Айде, готовоооо :)))! Честита ми първа успешна година! Ще взема и аз да се почерпя! Ф
Ал, миличък мой, аморе, злато ненагледно, любимий, малко съм те издокарала в епилога на Африката, ама ша прощаваш, рожбе! Изкуството иска жертви. Мисля си, че Купоний лично ще ме прати на ваканция на място без интернет. *** Счупих се от пазар. Да щеш да ми походиш по гърбето. Че и изчаквам псето. Да се влачи. С висящите неща по ръцете. Пууу, много мъй яд, дето не умея да не се направя на магаре. Ма ши зарадвам татюту, де. Ши си хапне вкусно с назе :)))). Ся , ако донесеш кафенце, добре. Иначе не ста вам. Рискувам да се изправя с едните ребра, а другите да лежат забодени в шалтето . Ай, едно здраво масажче, а. Ма с коляно. С лакът. Крак. Нещо така поооо....кат за супергерои в пазаруването. Ф
Ей, как ме връщаш години назад, когато бях млад! Нали съм ти разказвал за нашите масажи с другия колега, с когото тренирахме. Ами случва се понякога на другия ден да си чувстваш гърба като дървен – едно болезнено оковаване по и около гръбначния стълб и плешките, врата, делтовидните мускули. И колежките се подиграват, но и тях някак лека-полека, в началото срамежливо, ги вкарахме в групата. Вече когато закриха института и минах на друго място, една дребна женичка... някак ѝ харесваше да идва в моята лаборатория. Правех кафе или вземах от машината, а тя се отнасяше по любимата си езотерика, спори, разсъждава, но си е глупавичка. Използвах този момент и се жалвах, че нещо съм се схванал, свалях сакото и по риза, а тя хем говори нейните си глупости, хем ми мачка гърба. Направо заспивах! Но с цел стимулиране задавах някой наивно-скептичен въпрос за любимата ѝ тема и тя отново завърташе плочата, а аз само с помръдване я на рамо, я на врат я насочвах да масажира. Откъде в това дребно, ама наистина дребно женче (сигурно няма и 150 см) се намираше толкова търпение и сила с тези пръстчета да ме разтрива? Използвал съм си я. Понякога ѝ вземах я хубави бонбони, я водка, а другите в нейната стая я изпиваха е, не наведнъж. Бях им нещо като ръководител, не толкова административен, колкото такъв, който направлява в каква технология да се развиват. Минали работи. Ей, сега отскачам за кафе, но може и някакъв сладолед да сложа, примерно шоколадов. Ал.
Рожбо, как ме успокоява гласа ти, ако знаеш! Слушам те, чета те, слушам те, а вибрациите попиват и все едно си ме прегърнал. Чуствам те сякаш реверберираш през твоя си кош и влизаш в моя, синхронизирайки пулса ни. Днес, направих глупостта да се изкуша с една тенекия 3л гръцки зехтин, а бях отишла до по- далечен плод и зеленчук заради лещата и боб, насипни, които продават и са доста добри. У нас, считай, по майчино време, бобът си беше на почит и веднъж седмично си се готвеше. Баща ми си е свикнал да е така. Той като е сам на Балкана, вари нещо в голяма тенджера, което включва картоф, наскубана коприва от двора, резенчета салам от промоциите, а може и някоя консерва за разкош. Много естествено е леко нервен от глада и незадоволителните калории. Това го довежда до суетни оплаквания- висяла му кожата на ръцете, било срамота, не можел да се гледа. Ма много се оплакват тия хора. Оня ден бъзиках нещо батя ти за едно негово изказване. Беше се прибрал и ентусиазирано ми разправя как с една цветарка били влюбени. Wtf? Кога па и тоа ръгна по жени? Оказа се, че тва е дето ми купувал за 8 март и ме хвалел как уча и с оназ женичка плескали с ръце и се радвали на ситуацията, на мен. В мен били влюбени всъщност. Таааа, нещо исках да го избъзикам като ползвах шокиращото му заглавие от тогава и що да видиш? Скача като попарен? Кой? Аз? Влюбен? Ма ти чуваш ли се, ме пита? Та аз себе си едвам понасям, та шсе влюбвам в некой, аре мола ти се! :)))) И те така. Смях през сълзи. Ся сме малко дипломати и ходим по тънък лед. От оня ден, дето ....ами ич не си кривих душата, това е. Честно и откровено си казах. Каквото трябваше. За н път, ма нищо. Тя, паметта има функция да е избирателна и не помни квото не и изнася. Така съм чувала, че децата дето им кажеш, че са осиновени, си правят оглушки на другата година. Не знаят. Не са разбрали. Не помнят. И пак , и пак трябва да се пържиш в соствен сос и да им заставаш пред осъдителното малко личице, що били лъгани, що така- онака, като не правят сметка, че сега щяха да са на боклука, ако...нали.... Ох, ей затова тръгнах да ти пиша и се спрях. Щото съм в момента, едно ...абсилютно безкритично и открито мозъче. И нямам никаква идея, накъде ще му излезе края така. Ама се разприказвах и ти сам ще си оближеш сладоледа :))))), шоколадовия, пък аз да ближа после смокини под сметанов, нали? Охх, чакай да проверя дали има нещо във фризера. Батя ти е голям хамстер, шазнайш. Не обичал тва, онова било гадно ...и после , и кутиите е скрил в алтернативен боклук да прикрива следите. Я, легни тука, да имам на какво да се отпусна като се върна. Чакай да те вържа, че ме съмняваш малко. Ще ти се прииска ся и гленнещоситам и край...отиде ми играта, ако си откриете подкаст с Гленчо. Оххххх Ф, безценз-а
Ама да знаеш, че искам да ти целувам устничките, изтръпнали от студеното. И знаеш ли, майка много ми се караше. Ма много бе лоша, като е изведнъж студена, квато не си я виждал. И ми се кара , и никога не ми обясни защо. Тва беше защото държех ли сладолед ,винаги му изгризвах шоколадовата коричка и после залепях събрани в целувка устни ,на върха му. И ги притисках. И млясвах звучно, щастлива от студенината и усещането за подхранваща влага и мазност. Целувах и се лигавех. А тя ставаше все по- ядосана, та като ме беше срам че прави пред всипки, се криех зад гърба й, за да видят хората, че няма право да ме спира да си ям, както си искам. И доволно показвах на всипки, че обожавам да целувам следоледа по връхчето. Ама че жена! Ако беше ми казала, че така правят жените с пишките на мъжете, щеше да ме откаже от лакомството изобщо! Никога, никога, никога не ми е минавало през ум. И то на възраст вече. Чаак къмто 15тата ми година мисля, че се почнаха кабеларските немски канали след полунощ, та съм се образовала. Ф
Оня ден ( то аз на всичко взех да казвам the other day), гледам сестра ми нещо много хубава станала. Тя освен, че отслабна и носи дрехи от сина си от 7 клас, ма и е минала няква нова процедура, дето аз не съм. Ся се засилвам натам. Щото горе на Балкана, бие барабана, долу на полето, пече се кюфтето.....Слънцето жари чрез отблясъци от басейна, открития въздух те кара да мижиш, хлорта изсмуква влагата .....един вид сега ще ме надуят на топка и после леко ще се спихвам. Шегувам се. Никви инДжекции, спокойно. Ф
Искам ти да си топнеш крачето в най- четения разказ! Давай! :))) Ф
И-и-и как ми се пише за детските години за онази детска радост и щастие от малки неща. Вече малко по-голям за онези загадъчни, желани същества, наречени момичета. Даже не знаеш защо ги харесваш, даже те е срам от себе си, че ги харесвйш а да не говорим, че от тях те срам в пъти повече. Чудиш се дали знаят, че ги харесваш и ти става още по срамно. Жалък си. Ал
Знаеш ли, Ал, имала съм ясновидски видения и за гаджелъка. В смисъл, сънувала съм моменти с момчета/мъже, които харесвам , които са случки, прости и с нищо неспециални, но са се случвали след часове, ама точно като в съня. И не говоря за нещо предвидимо и повтаряемо. Ако се върнем в онези времена, когато харесваш някого, даже не знаеш кое точно му харесваш, като може да не е нищо конкретно в лицето, поведението или облеклото, ами харвсваш начина, по който те напряга и как се чустваш наелектризиран, ако знаеш че и той е там. Че е наблизо и може да те наблюдава. Че може да те доближи...а да те заговори и сваля, да се обяснява в любов...божеопази! Най- странното ми предсказание беше за един женен мъж, чиято жена познавах и те бяха екип сред банда спортуващи. Той - треньора. Нямаха деца, млади, тя весела и остроумна, той кудошлия, философ и езотерик, адвокат. Грозен. Но имаше химия и я усетих. Бяхме на море с компанията. Дори не помня в каква квартира сме били, нито каква е била банята, тоалетната, къде сме яли, ужас,не помня. Спяхме като в таванско, поне 6 човека и съм била студентка. Сънувам, че този пичага,който имаше дълга коса ме доближава, както кибичим във заграденото игрище и прави така, че косата му да ме погали през голите крака, после нещо ме заговаря, но първо, преди да го видя, е онова нежното с косата. Е, какъв е шансът това да се случи? Оказа се 1:1. С този никога не е имало шанс за нещо, нито опити. Беше само потенция да си се дразним един друг с присъствието ми, но престанах да им ходя на сбирките. А най- странното от всичко, Ал, е един случай с момче на нашите 15г, когато имах гадже и сме се целували и натискали, имаше чуства, някакви, а този беше част от компанията и от класа ми- куха лейка, простак, гнусняр и мошеник. Веднъж на купон, у апартамента на гаджето ми, аз нещо миех на мивката и гнусняра ме приближи в гръб и ми се залепи. Ал! Никога с моя не бях имала такова сладко бучене в ушите, сякаш ти притъмнява на страничното полезрение и очите ти се притварят. Пълен телесен блокаж от ступор и внезапна мощна болезнена възбуда. Едвам го разкарах. Едвам. Можеше и гаджето да се появи. И защо ми се случи това предателство? Много месеци по- късно, правех анализ, че това прихлупване в тъпанчето се повтаря само, ако мисля за гнусняра и тази ни ситуация. Реално е абсурдно да си помисля за нещо повече. Да видя лицето му? Блях. Да ме пипа. Никога. Но така в гръб можех да го ползвам, заради други случаи. Да ми ги почне. :)))) Интересен феномен. Много пъти съм била на ръба. Кипнал хормон в младо тяло. Но волята ми е железна. Ако не съм решила, че ще го правя, няма как да ме накарат. А иначе, глупави решения бол. :))) Ф
Хайде, отвори очички, сънливке! Интересни преживявания си имала в емоционален, а бих казал и в сексуален аспект. Нека не забравяме, че момичетата поне с две години изпреварват момчетата в своето физическо и емоционално съзряване. Ако погледнеш статистиките за ръста и теглото, някъде до към 14 години момичетата са по-високи и по-тежки. Има едни интересни таблици с графи за слабо, нормално и силно развитие. Виждахме го тогава, но не го разбирахме. Даже ние, момчетата, се шегувахме, че светът се бори за разоръжаване, а момичетата се въоръжават с по-големи „бомби“. Ами, какво друго да измислим на онази възраст... Вярно е, че след това момчетата рязко дръпват на височина и тегло. Аз бях малко над средния ръст, но слаб и кокалест. Както казваше майка ми с ирония: „Кожа, кости и жили“. Тъй като държеше да изглеждам добре в очите на другите, наративът винаги беше: „Какво ще кажат хората, ще си помислят, че не те храним!“. Просто тогава момчетата се движехме много и изразходвахме много енергия. Особено през ваканциите, от десет сутринта, та чак до тъмно. Правехме всякакви глупости. Направо се чудя как се разминавахме само с разбити устни, зъби, насинени физиономии и по някоя рядко счупена ръка или крак. Кое нормално съвременно хлапе ще се покатери само по къси гащета и кецове по гръмоотвода, чак до стрехата на блока? Добре, че беше строено здраво! Е, разбира се, след това следваха неизбежните шамари и поучения. Някои постъпки на момичетата тогава не ги разбирах, но пък странно как ме вълнуваха... Имахме едно момиче в класа, Клара – хубава, отличничка, но някак мускулеста. Класната често ни караше да правим заедно стенвестник (имаше ги тогава, виж ги във филма „Таралежите се раждат без бодли“, в първата новела). Тя идваше у дома, носеше две пастички от сладкарницата и ме гледаше как излапвам едната. След това тя, някак по-изискано, но с моята собствена вилица, изяждаше другата. Даже не я измиваше, не я ли беше гнус? След това работим, лепим, подчертаваме с цветове, украсяваме... И както сме седнали на килима, тя изведнъж се мята върху мен и започва да ме бори! Опитваше се да покаже доминация, а аз не смеех да я пипна. Смее се, опитва се да ме тушира, а аз усещам тялото ѝ и нещо в мен, в долната част, се вълнува... Изпадах в потрес, че може да го усети! Другата беше Славка, с която ходехме на алианс вечерно време. Също красива, с руса коса на плавни вълни до раменете. Бяхме седми клас. В сравнение с нея бях като малко братче – тя вече оформена, а аз с детска физиономия. Трябваше да изтърпявам пътуването до нашата спирка, а по улиците гледах да не се допирам до нея, ама къде ти... Завалява дъжд, аз, разбира се, по якенце и без чадър. Тя обаче предвидлива – има. Дърпа ме да застана под чадъра ѝ, а аз се дърпам, защото ме е срам! Укоряваше ме да не се правя на глупак, че ще настина. Ей такива случки... След това пъпчасах, което нанесе огромен удар върху психиката ми. Тогава вече правех опити да бъда невидим. Гледах да правя така, че по-рядко да ме виждат. Ходех си на тренировки, учех си уроците, а в клас – на последния чин на средната редица, в гимназиална униформа. Чак към края на 11-и клас започна да изчезва тази гадост. Даже досега имам бегли следи някъде около дъвкателните мускули. Питал съм Румката дали много се виждат, но нейният отговор винаги е бил да не се превземам, придавали ми интересен вид, да не съм искал да бъда някакъв „мазник“ и други нейни определения. Така че всеки е имал своите детски изживявания, а това е само една минимална част от моите съмнения, вълнения и контакти с момичетата в онези години. Ал
Добро утро, Ал! Пийвам в момента. От известно време се чудех защо имам генерална промяна в съня, а то слънчев лъч ми влязъл в ухото. Детството наистина даваше много по- свободен израз да се изживееш и окепазиш. Днес са предпазени. Любимо беше да се завираме в изоставени строежи. Това стана, когато се преместихме в края на града. Имаше вкопани основи, панели стърчаха на някакъв етап, изоставени, дъното пълно с вода от валежите и стърчащи арматури отвсякъде. А ние там, естествено. Най- скришното е най- забавно. По полетата имаше нахвърляни едни огромни макари. Ама не с конец, а навити с кабели. На тогавашните ми 11-12 се прилагаха някакви умения ,смес от катерачески и ездитни и се подвизавахме горе, яхнали дебелите гуми. Понякога с момчета и карти, друг път, сама. Бог знае, какво съм правила, сигурно съм ги чакала да ги пуснат. Там, зад поляната, която се е блок, имаше черен път, който сега е натоварена улица. А натстък хълмове, над които виждах цялата Витоша. Жалко за рисунките ми. Беше ми се получила страхотна. Не само тя. Веднъж улових разбиваща се вълна с молив. Капеща свещ. Изгубиха се тия неща. Та...онова лято , когато излизах и играех навън, а съм ни дете, ни момиче, имаше един син москвич, който идваше и спираше на черния път. Човекът никога не слезе. Наблюдаваше ме. Реших, че е истинският ми баща, защото настоящия е твърде лош и безразличен. Нормален, само когато сме на море. А ходи ли на работа, има ли шеф на главата, край. Торба нерви е и си го изкарва на всички. Та идваше оня човек , сам, аз се мъчех да го наблюдавам и с гърба си. Хем се страхувах, хем ми беше интересно защо съм му? Знаех, че има лоши хора. Но те трябваше да идват и да те лъжат, с бонбон, с кученце, а този само така тъжно и от москвича. Понякога се улисвах в игри. Той стоеше с часове. Няма развитие. Просто се сетих за това. Компанията от блока бяхме над десетина. Една възраст. Броях им обясненията по- късно. Имах и Я люблю тебя, за по- оригинално, имах и други попадения, изпозабравила съм. Случваха се на блусовете. Когато определено ми харесваше да усещам ерекцията им. То беше доказателство, че не ме лъжат. А ме харесват, наистина. Приятелката ми, опита първа секс. С приятел на брат й. На следващия ден и в дупето. Било много хубаво. Айде взе да ме вика, като отидат у тях батковците. Падна ми се един много обичлив и деликатен. Мачкаше ми циците под бюстието. Хвалеше ме каква салата съм нарязала. Но макар да бе хубаво и някак много по- еротично да съм с по- голям, вече се харесвахме с бъдещото гадже. Разбира се, дружката ме издъни. Че ме бил обарвал гостът, за който тя ме повика у тях. Сега е по Испания, женена за много по- възрастен българин, имат две хубави момичета. Охх, разприказвах се. Сексуалното разбуждане се случваше бавно. Откривателствахме. Днес децата знаят за опасностите преди да дойде хубавата част. И това ги ограбва. Ф
Сладурана си ми ти. Знаех си аз, че сме от една група, но при нас имаше малко момичета. Просто така се случи. Преди нас – момичета, но каки за нас, а ние за тях – кал под ноктите. След нас, май пак момичета. Но има детайли, които отразяват нашето детство, по-скоро моето, защото ти според мен може да ми бъдеш дъщеря по години. Нямаше таблети, нямаше социални мрежи, нямаше лаптопи, а един черен, леко объл бакелитен телефон. Имаше истински сладолед – я на фунийка, я между две корички, като чичото гребваше от едни хромирани гюмове в количката под кестените. Нямаше проблем и приятелчето ти да близне от твоя сладолед. А момичетата... те бяха на друго ниво. Хем желани, хем те е страх от тях, хем си им сърдит, но не знаеш защо. Ядосваш се на себе си, че толкова ги харесваш, и същевременно изпитваш към тях някакъв имагинерен страх. Но една песничка отразява съвършено нашето детство, в сравнение със сегашните деца: „Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно! Все се мъча света да обърна, яхнал пръчка, при теб да се върна. Ал
Сега ще се заема, Ал, с най- трудната част от багажа за Балкана. Козметиката. След баня, преди баня, слънце, коса...оставям сладкия ни диалог и се гмурвам в петте пътни несесера да ги разреша в някаква посока. Довечера ще ти пиша от под навеса, гледайки как сенките на хълмовете се издигат и завиват планината за сън. Ф
Голям майтап. Келнера ще хвръкне на балкана да ти сервира, щото е лаком за парички. Ти му приготви компот от уюви главички. Мммм.
Балкански поздрави, Ал! Има много клюки. Две не виждам за сън. А трябва да готвя една пресна кайма на супа топче. Градинката е разкошотия. Басейн чака. Всичко ще е от уттре. Ако му люсна една кайсиевица може и да живна, ма още се инатя почтено и религиозно :)))). Имах нещо много важно за теб. А, да. Това дето може да си ми баща. Ал, ако се хвана с две ръце за тая идея , ако я усуча около оста й, ако аз съм ти едно щерче, щуро- пощръкляло и ти се дивиш, не мръдваш, то тогава много неща биха могли да изглеждат различно. Да ти призная, такава реалия не е нова, но е супер лонгшот абстракция. Още тогава, благодарение на козметичката, тя така те провидя, се предположи нещо такова. Извини ме, нямам идея защо, но съм ходещия спящ. Ф
Келнера изгоря. И немаше сми да влиза с друго има. То се знае кой е болен от любов - сварен спаружен мек картф
И какво е видяла в бъдещето тази съвременна Пития. Ал
Каза, че всичката ябълка на раздора съм била асссс, аватара и метафората, умиление и смехория, каза, за оня път с парфюма, че всъщност е било за мен. Но аз си настоявах на своето за нещо си там, което беше по важното от очевидното. Ал! Липсваш ми. Тук ...Хайде утре ще ти разкажа. Че сега и шиш имам в окото. С две думи , тва дето да купиш, да подариш и да не умееш да продаваш, го имам и от двамата ми родители. Та ся, балканджията е лошия, пред местните, щот помага на едно циганско семейство. Свързал ги със собственика на изоставена вила, нанесли се. Включил им ток, вода. Наемници са. Седят тук кой в компер, кой в палатка, кой където е разбил. А тез културни. Жената веднага всичко схвашала за нула и ток, и защо нещо не бачка. Бях до печката и чух фъфленето на съседа пияница. От пъта под нас ме търсел да ми говори. Ако бил баща му жив, нямало да търпи цигания. И краварката и тя, звъняла му да му кове. Абе алоу , хората са тук и ще останат тук, докато им се плаща да изсичат. И кво? Априлското ли ви провалихме? Айсиктир. Та усещам, че ще има мрън мрън. Аз не мога да връщам хора, ако искат храна, лекарство. Пари се дават до време. Навремето къв скандал от баща ми отнесох, ако знаеш, че дадох пакет кафе на една луда,ама културна. Пазеше къщата с тайната тревна лаборатория :))) на синовете. Жената караше на цигари и кафе. И един ден ме вика от портата да й дам списание, мода, лайфстайл, а говорим за тип клошарка, олюпена , че и скъсана дърта чанта, ма с опит и с акъла си чат пат. Давам списание 8 , наследника на Космос. Жената си поблагодари и се върна чинно на другия ден да ми го остави и да сподели, че не е от материя, която разбира. Ама я забравят синовете и я хващат дяволите, за цигари , най вече. Та...то се криеш, че храниш кучетата на еди кой си, дет не се грижи, че били стояли до оградата ми и му плашели на пияницата добичето , та се не прибирало у обора. Бе алоууу...Селски разкази, ти казвам. Но тук с циганите, ще става интересно. Усещам го. Двама братя, две семейства, не си говорят. Единият без деца, другия с три. А ги е наел един младеж тукашен, че са му наследствени горите, тъй мисля. Но ще рапортувам по натам. ***Ал, въздуха е друг. Плътен и качествен. А щом седнах в джипа и поехме през гората, слушам го татюту и някак ставам друга. И съм дете и съм тъжен наблюдател как с времето ....мда. ***Тва псе не спря да лае. ...охх Ал, до утре, аморе. Надявам се, че ти липсвам като копче на ризата, най малко. Ф
Ал! Мамицата му! Възможно ли е наистина? Верно? Онова дето една ти се беше изплюла на ръката, задето я беше подмладил? Сега ми изплува тоя случай. Това ли е? Е лонг шот си е. Напомня ми на една случка с майка. Тук сме. Аз като 6-8год, правя й специална отвара да й лекувам ръцете дето са в рани. Цял ден варя на припек най- красивите розови листа от пълзящия храст до терасата ( тва дето сега е преддверие и готвя беше открита тераса), па слагам живовляк, па шипки строшсвам , бъркам , бая , а накрая тя ми каза, че не иска да рискува да сложи нещо, от което може да стане по- зле. Но как?! Как зле? Аз щях да я излекувам! Та когато приемащия не схване намеренията , е така става. Затова се научих, че трябва да се дава не каквото мислиш, че е правилно, а онова, което иска получателя. Ф
Иначе, си духовен учител. :))) Ф
Получателя иска путка, а ти имаш хуй. И за разкош му даваш дупе. От това печели доставчика на порциите щото взема бакшиш.
Спинкаш, ами ще спинкаш – на чист въздух, на тишина, на свежестта на гората, ами ще спиш. Ще кажа като Румката: „Завиждам ти с бяла завист“. Чак пък да ти липсвам – един възрастен непознат, който на всичкото отгоре не може да пише като теб... Не разбрах, увивна роза ли имате? Много ги харесвам. В къщата на баба ми Ката (Екатерина) имаше една сводеста пергола, цялата в рози – хем красиво, хем ароматно, само дето не мога да си спомня дали цъфтяха продължително, или в рамките на десетина дни. Изплува и един спомен от преди много, много години. Тренирахме за една спартакиада, стиковахме различните спортни композиции и изчаквахме реда си около езерото „Ариана“, което тогава беше пълно с вода, или в една градинка, цялата в рози, с алейки, посипани с чист пясък – точно срещу задния вход, откъдето се влиза за ресторант „Спортна среща“ и залата по джудо. Имаше и много девойки с туники, някои с воали, с които правеха упражненията, или с едни бухнали, направени от плат нещо като рози. Е, красиви бяха, но аз, като се знам какво представлявам, се смотавах някъде встрани. Е, това беше една екскурзия в миналото... По принцип планината – дали през лятото, дали през зимата – ми действа някак релаксиращо. Като млади ходехме почти всяка събота или неделя на Витоша. Като правило над Симеоново, малко над езерата, ако ги знаеш. Лятно време палех огън с взети предпазни мерки и правех шишчета. Ами, вкусни бяха – тогава месото си беше наше, родно, а не от подменените военни запаси на западни държави. С Буба ходехме насам-натам, намирахме гъби, но берях само тези, които познавам: масловките (те са няколко вида, но всички са ядливи), рижиките и много рядко сърнели. Сърнелите – на жаравата с малко сол, а другите вкъщи – мариновани в бурканчета. Е, понякога с кабинковия лифт отивахме високо горе около Алеко. Ако намерим в някоя дупка под морените зърнест сняг, заравяхме пликче с домати и краставици и бутилка бяло вино, а храната беше под формата на сандвичи – това ставаше някъде докъм края на юни. Зимно време пък бяхме с една красива, лека руска шейна... Сега Буба обяснява как против нейната детска воля сме издевателствали над нея и сме я „мъкнели“ по планината. Но пък си спомня как веднъж намерихме на пътеката над езерата една убита змия. Буба, любопитна, взела я в ръка и тича по пътеката към нас с детски викове. От тичането змията се люлее и отдалеч изглежда като жива, все едно мърда. Вижда я един мъж, започва да вика: „Момиченце, хвърли я, ще те клъвне!“, а Буба се смее. Сега за нея планината е да отиде с колата до басейна, да седне на шезлонг, а ресторантът да е на двадесет метра. По едно време ходеше в едно село Огняново, някъде на юг. Дали е то, или някакво друго, където са снимани някои български филми и някои актьори имат закупени стари къщи. Та, допивам кафето, все още в леглото, и отивам да закусвам – с една дума, битовизми. Чакам да разтъркаш добре наспаните очички и да напишеш първо впечатление.Ал / Бързах и сигурно е пълен с грешки, което за теб не е изненада/
Добро утро, Ал! Силно кафе пред тиха подоблачна гледка. Водата е 21°. Нивото е презадоволително ;)), щедро. Сложихме по елече. Татю събира мушици и пуска филтър- помпата, аз имам главна задача да дишам :))). Тук липата чак сега е в пресния си цъфтеж. Снощи писах глупост и се поправям- няма разбити вили. Засега нищо такова. Сливналии били наемниците. Дядото, бащата на двете млади семейства, наскоро починал, бил тук. Пак отварям думата, щото така почна деня ми. Много тежко обиден татюту от пияницата. Преживява. Не спал добре. И ся какво имаме? Златотърсачи :)))) цигани, дошли да работят, да секат, повлекли и жени, и деца, сериозни хора и бг-отрепки, данеизреждампрестъпленията, живеещи на пенсионни измами и спирт. Е? За кого да се застъпи човек? Стои ли въпрос изобщо? Ама били искали от краварката продукти и не й дали пари. Ми добре. Решила- дала. Кой дал баницата, нали? Ще има разказче май, май, ако знаеш и какви са им хубави имената, на тия двамата, семейството без деца, дето баща ми им помогнал с разрешението на собственика (поболял се човека и май нямало да се качва повече). Питам го аз по пътя, какви им са имената и чувам мелодия. "Той е ***умалителното, после ***цялото име. А тя...*пауза.. бас, нисък и плътен...*******. Пауза. Грозничка. Такава. И много умна." :))))) Прегръщам те. Не знам как всъшност. Живееш в белите ми дробове. Ф
Ал, душо, розовия храст е още жив и цъфти цяло лято. Пълзящ е. Върви по външния ъгъл и сега не мога да го достигам, в основата му са стъклени импровизирани навесчета за дърва покрай основите на къщата. Понякога се чудя кое харесвам повече: шипковия цвят или розите, или божура? Шипковия цвят е от един кат листенца. Нежни и прекрасни, напълно достатъчни да ти напълнят окото с богатството на възхищение. *** Сега се хващам на работа, Ал. Външната маса и столове не са ползвани и целите във фин прах. До после. Ф
Колко забавно и колко интересно, пак съм виновен.Според Центи, не съм си мърдал пръста да помогна. Ами като е ръководила толкова мъже, да ме ръководи и мен.А всичко започва с една дума.Знаеш израза на Лао Дзъ."И най-дългият поход започва с първата крачка".Та така и при спора и скандала и най-големият скандал започва с първата дума.Ами като е толкова организира,аз само се пречкам.Ал
Рожбенце! Толкова съм щастлива! Слушам радио. Чух новини! В момента бистрят френския случай с гост в предаване на Хоризонт. Ал! Случва се! Хип хип урей! Революцияяяя! Жена в пранги! Затворник! Престъпничка! Алената буква повежда революцията. Лопен ще излекува съдебната гангрена! Майната му на ошамарения. Майната на всички. Не можеш да оцапаш курва. Такъв шти го извърти, че всички, гледащи ще поискат от същото! Алллллллл! Добре, че се върнах в тоя 18 век тук, че да чуя какво ще става догодина! Мелони е друг тип. Льопен идва с нежна ръкавица и железна гръд. Не мога си представя следващата каква ще е, ако не Грета :))))). Ф
А ми е много интересно какво има в компютъра на мъжа до сестрата на Наталия. Щото оттам най- много ми намирисва. И по- добре да не я намират те първи.
Забравих да кажа още нещо за циганското семейство. Мъжът като се запознавали с баща ми и се представяли един на друг, казал :"Елена. Жена ми.*преглъщане, смекчен поглед* Много си я обичам..." (и-то е с ударение и нататък думата глъхне до скътан шепот). Така го предаде татюто. А и той , като мен, никак не произнася тая дума с "О", никога, освен ако не се отнася до ядене. Алллл, колко лесно се оправихме с краварката :))), звъннахме, поръчахме, платихме и клиента винаги е прав, нали така? Пусто, татюто не обича да развращава хората, а е толкова лесно. Толкова лесно.....:))))). Ал,днес тарото дава да последваме страстта си, да сме отдадени и смели. Коя ми е страстта? Познаваш ли я? Накъде съм? Ще ми посочиш ли? Накъде да хващам? Кое? :)))) Една дума. Една дума и почвам. :))))) Ф
Душко, ама ти на 14 юли ли ще празнуваш, че искаш да превземаш Бастилията? Аз казвал ли съм ти кое училище като средно образование съм завършил? Мелони изглежда някак фина, а Льо Пен малко ми прилича на Брунхилда – поне в моето съзнание. Прави кафе и идвам да си хортуваме за политика, па да се скараме, както му е обичаят по нашите земи. Само преди двадесетина минути се прибрах, егати заплесът съм! Егати, Бони Тейлър е починала... Парчетата ѝ бяха винаги на купоните, винаги за гушкане, а бяхме и млади... – Ал
Хайде бе душко, стига си се пекла -ще изгориш и ще се обелиш.Ал
Предавам се, душко! Така и така се заговорихме за Льо Пен и за Бастилията... Та да ти призная, аз съм завършил като средно образование „Бастилията“, ама онази истинската, социалистическата, където дисциплината беше на друго квантово ниво. Думите на учителите не подлежаха на коментар и глезотии. Да противоречиш на учител – забрави! И какво да ти приказвам, дисциплината беше повече от строга. Както каза един съученик няколко години след завършването: „След нашето училище и казармата не ми се видя тежка.“ А той беше служил някъде по южната граница в така наречените първоешелонни полкове, не се е скатавал в разни канцеларии. – Ал
Казвал, не казвал, знам къде си учил :))), може и да го е пишело някъде. Не се пека, тук е хлад. А Пия кафенце под навеса. Сами сме. Звънна телефоня на Петър, да наречем баща ми, та моментално се заусуква гузен и щастлив да тича да помага на знаеш кои. Ся съм у филм, Ал. Ама с двата крака. Ако съм права, беглеца ще повика истинския злодей, чрез момичето. И това ще е капан. Много ясно ще свърши първо това, преди всичко друго. Не, най- първо ще запише последния им диалог. Ал, ужасно е да си във филм. Защото няма никакъв начин да обясниш на хората, че идва сам, превзема и ако мълчиш си съучастник. Честно, това би било едно чудесно разрешение. Ако лошия не менти и няма стаен гръб, докато беглеца е ръкопашен. И като тръгнах да следя евентуалния заподозрян, за когото само предполагам, че съществува и Алллл :))))), установявам, че си правя гневна бръчка , а басейна е с пеперуди, вместо с мен. Рожбе, никой агент не бива да открива докъде са данните му, нали така? Защо да го правя и аз? :))))) Пък и толкова сладко пустосваш :)))))) Ела ми, ела ми на гръдта топла, майчинска и дашна. Да те пригаля и да си поплачеш, да си похлипаш, па да пуснеш сополки и лиги....:))))))))) оххй пак на глупост отиде. Извини! Твойтичката Ф
Влизам във водата. Ще ме настигаш ли или още се правиш на :)))..ощипана госпоица? :))) Рожбенце ! Ф
Щете чакам с хавлия на брега и ще плесна по дупето ,така да знаеш.Кафето ще е намасата,но торта няма.Ал
И къде съм учил всезнайке, като средно образование.Ал
Ти много- много не питай, ами искам да знам, ти кат са предаде, начи аз к пичеля служебно? Кво ше ми дадеш :)))? И гледай да не е ню ню подавка? А сериозно такаааа даванье! За стабилно ...ползванье...шот ми са засили ниската чакра от ритници у водата! И са полях пут астмата. И са шса ...ффсссссссссс....попия с хавлията ...м. ммммм.....мммммм......*дългаиздишка :))) Ф
Само не разбрах...кво стана с Гайдарова? Що? Се аС ле? Или не знаеш? Бреййй, ся па чаплата крачи лонгшотове.... :))))
Виж, тва ти е ново. Знам. Не е нужно да се надскачаш за нещо, за което не си готов. Предлагам ти сделка. Не се измъчвай. За нищо. Методът е Най- малкото съпротивление. Наистина. Нямам нужда от нещо конкретно, шаблонно. Нямам навици. Имам връзка с ума ти. Как ще се прояви той , нека е без насилие над личността. Ок? Целувки , Ф
Аморе! Отричай! И играй! Това е заповед! :))))
Добро утро, Ал! Този път успях маААлко след изгрева. Пия кафенце, а ниското слънце ме огрява отляво. Будех се през нощта, поглеждах, пък накрая реших, че денят с многото филми и имперсонализации е попрекалил и съм се увлякла. Недей се обижда и не мисли, неща, които не са верни. Отлично помня как се описваш и кое е твоето минало, сегашно обкръжение плюс котарака Дуди, та когато си пишем визуализирам теб. За една прЕателка питах, онова за Гайдарова. Такаааа. Сега ще си пощя липови клонки. Окастри ги баща ми, натрупани, ме чакат да им събера цвета. Славейчетата, Ал. Пеят райски. Как да не ти стане леко на душата? Ф
Добро утро! Ама как сладко се спи на чист въздух в гората, нали? Трябваше по-рано да ти пиша. Събудих се от студ, а в здрача някакво пиле – леле, как пееше! Центи го е виждала и твърди, че е кос, ама тя не е орнитолог. Не знам дали от студа, но са се схванали и мускулите на врата ми и като допълнителна екстра имам главоболие. В краката ми имаше едно лятно ,леко одеалце, ама аз от инат не се завивам с него, иначе завих Центи ,че и та се беше огушила само в чаршаф. Въпреки това изпълних ритуала по душа и горещото кафе.Ти сигурно още не можеш да се събудиш – въздухът в дефилето трябва да те опиянява и сладко, сладко да си спиш. Имаш нужда след изпитната сесия. Колкото и да си свикнала с ученето, все пак сесията е емоционално и чувствено натоварваща.Знаеш ли какво ми казва Центи, като вижда, че чета разни новини (основно на руски, както и наши, разбира се): „Ама не пишеш на твоята приятелка!“, и добавя: „Остави жената да спи, не всички като теб таласъмясват рано.“ Предполагам, че първият и вторият ден ще бъдат организационни, така че едва ли ще имаш много време да ми обърнеш внимание. Но все пак – как се снабдявате с хранителни продукти там? Ако дефилето се окаже твърде откъснато от цивилизацията и провизиите свършат, свиркай – паля колата и пристигам на спасителна мисия с топъл хляб. Остави ме да си говоря, а ти затвори очи и ме слушай... Лек и прекрасен ден в гората!“.Ако смяташ ,че само с това ще се "отървеш", не се заблуждавай.Хайде ставай Ще се гушна при теб на топло. Ал
А, стига бе, та ти си станала! Моята бележка се оказа излишна – така е, като пиша бавно и изведнъж написаното става неактуално. Ох, смях! Буба нали ходи за осем дни до Гърция (писах ти за това), та ми донесла по мое настояване едни „лумпенски“, широки къси гащи, за да си стоя с тях вкъщи. С тях не смея и на стълбищната площадка да излезна – само вкъщи и на терасата. Да, но Центи ги възневидя от първия ден и сега още от сутринта ме отпочна за тях. Аз се подигравам, че са маркови, защото имат избродирана емблемата на „Адидас“ на левия крачол, а Центи се дразни. Ще ми разрешиш ли да те цункам по бузката или ще ми отвъртиш шамар. Ал
Стегнахме за разходка нагорье към Връо. Едвам изрових кецките изпод качени обуща на умрели роднини, които Плюшкин е прибрал. Уффф. Целувай ме, гушкай ме, само от това имам нужда. Провизиите, които донесох ще трябва да стигат за 20 деня. Ако нещо липсва- ши ядем джанки. :))) Но ще те привикам , топъл топъл с мекия самун. Па и твърд да го донесеш, ще отопкам и ще омекне. До после, Ал, аморе. Ф
Бандерски поздрави, Ал! На връо сме. С милион почивки. Нови колци за домати. Паша на горска трева. И броях защо е олисяло небето, а то букът 2/3 го няма, там където свеждахме млади дръвчета за люлка. Песът го съблякох да тича голичка. Бял вълк! Огромна якичка и русото на слънцето става платина. Боже каква е красота, умницата ми! Баща ми - адикт. На два завоя проверява дали някой му е писал...бошйеййй. А за славейчето съм сигурна, не е само нощна птица и докарва слети мелодии като аларма на кола , докато косчето има едно житно съскане на триещи се сухи житни класове, докат си събира слюнка. Едно лято батя ми ме съблече гола в житата за фотосесия. Сигур я ползва като ме няма вкъщи. Виждам Витоша на цвят като око зад 20 годишна пелена, перде да кажа. Сръбско, врачанско зад баирите...мащерка има , но има и бая прецъфтяваща, бял равнец, кантарион жълт, и нещо жълто. До после Ф
П.с. ИИ каза че е Еньовче, баш оригиналноти. Ф
Пази русата, да не я натегне някой див овчарски пес и да си имаш занимавка. Ал
Ела мен пазИ, Ал. Че се качих горье и е тъмна стаята. Мирише на сушаща липа. Славейче се пъне из лонгоза зад банята. А аз храносмилам лек обяд и се окрачих широко, да обхващам русата със стъпалата, а некой кОмар мое да бръмне под липсващата рокля от пубиса надолу...Казвам ти , много е опасно баш сега! Охххх Ф
Кат' се прибера ще ти пиша, за сега целувки и погалване. Ал
Дрън- дрънннн , пеят веригите ми заедно с моето мъркане. Ще ги сваля само за басейна след кафето. И довечерааааааа, ще си ги втрия в...... ...... и после ........ докато ....... :))) Ф
Ал! Ужасна съм! Написах нещо. Исках едно, а то излезе друго. Писна ми от мен си. Ето как стана. Скролвах назад, към където не съм чела. Попаднах на Да изкупиш грехове 4. Четох. Четох коментарите. Всички харесали перверзния секс. И някак ми се плъзна пръста, започвайки от същото. Като как би могло изобщо евентуално да допусна такава формация семейство да покани мъж. И се списа. Обаче, Ал, за мой ужас, пак е ....нежно. А исках друго. Мога друго. Фантазирам друго. Но излезе нежно. И сега ме е яд. Окъснях за басейна. Отивам. Ciao, amore. Ф
Пак навън. Не харесвам перверзен секс, е случвало се е палавост, но след подходяща игра и опознаване. Никога не бих делил, с който и да е момиче. Стават големи бели. А ти навън, под звездите след някой час. Комари и онези гадини миризливки има ли. Ал
Слушам няква резачка в ниското как глъхне, но не спира. Гущерче драска по навеса от горната страна, измъчи се цял следобед. Чувам мощната струя на баща ми :))), последно поливане в градината. Щурчета. Чат чат ехоподобен ехтеж от самолет. Но щурчетата, резачката и струята. Това е. Нахалната гнида се провикна баш като излизах по бански, да пита за алкохол. Нямам аз алкохоли, за обиждащи, казах. Пред мен, след пътя , така са пораснали борове и дръвчета, че вече се догаждам за някои извивки на отсрещния рид. Още е огрян. Но звездите, нощес, ооооооо, тъмно лилаво с безброй падащи звезди и по диагонала светла следа от падналото сено на дядо Божиевата каручка. Можеш да чакаш с отворена уста и да броиш съзвездията. Да видиш падаща светлинка. И да се чудиш кое по- напред да си пожелаеш. Децата да са добре ли. Кучето ли. Да ти се отвори секс среща? Сега ще празнуваш. Работил си добре. Заслужаваш. Аз се мъча с къдравата мисъл на един арабин. Пише за Бейрут. И планините на Ливан. За любовта, която е открила клепачите му за сълзите на света. И за тъгата, която се отразява в планинските езера. Направо да ти се прище да си капнеш. Русата е супер уморена и куца като пират с по- къс дървен крак. Баща ми се извръща да зяпа кой камион минава и му е отворена устата, смръщен фокусира като костенурка, а струята лети някъде встрани, напълно на грешното място. #смешное А аз съм една тишина. Ф , целувам те по зърната
Аллл, пия кафенце. Ама как беше дошъл при мен тази нощ, ако знаеш! Първо си мушна ръката между краката ми като нож между филии. После ми заграбваше дупето, по бузка във всяка ръка, а те са хем доволни и ти се подават в ръката, хем са някак завърлени и цели, като една цяла твърда обелка. Загребваш и под пръстите се повдига ветрило от здрави мускули. Та ми мачка дупето, мачка го здраво. Усещах те как се намърдваш зад мен и как ми влизаш бавно и плътно. И знаеш ли, Ал, цялата работа тръгна към 01ч , защото ми се пишкаше. Това го помня откак бях тийн. Когато мехурчето ме притиска лекичко, без да носи позив, но при лежане по гръб, като свиеш корема и го усещаш, та точно тогава, усещанията се преплитат. Някак невроните не превключват между двата режима, а казват "ебе ми се" , извини ме за простотията, вместо "пишка ми се". Та всъщност исках да ти кажа това. Какъв златен шанс е заложен! Каже момата "Ела с мен, че ме е страх" и айдеееее, отдалечения храсталак стане сляп свидетел. Ох , срамота е да говоря глупости пред слънцето и славейчето, дето дойде и ми чуруличка нежно. Целувам те. Ф
Дай направо да ти намажа гърба и спинкай на слънце :))). Ф
Не съм се успал, даже се събудих към четири и нещо от студ – при нас се спи на широко отворени прозорци и само по чаршаф. Изглежда съм се бутал в Центи, защото и тя нещо кисело ми промърмори. Метнах си едно леко одеялце и това вече беше друга работа. Сутринта Центи ми каза, че мъж и жена се разправяли навън към два през нощта. Гласът на жената бил тих, но онзи сигурно е бил дрогиран – ако не ме беше подсетила, изобщо нямаше да си го спомня. Ти на тази горска тишина сигурно си спала непробудно – сънят сред природата е като балсам за душата. Сега пия кафе и един Ацефеин против досадното главоболие. Струва ми се, че ти пиша съвсем делнични неща, но няма с кого друг да ги споделя – ти си ми нещо като алтер его, ако не звучи твърде помпозно. Дай ми кратко инфо за плановете ти за деня. Центи следи метеорологичните сайтове и казва, че времето ще се поразвали, така че да не се изненадаш. Нали ми каза, че вилата е на склон – влиза ли вода в двора от планинското стичане? Сама ли си там, или с баща ти, и ако си сама – не те ли е страх? Спомних си как някога спахме сами на вилата на родителите на едно съседче – генерала. Онзи случай, когато копах траншея за водопровод към едно микробасейнче за рибки, а тя искаше да правим рандори. Бях толкова доброделен тогава – легнахме си в различни стаи и показах високи морални качества, макар че от гледна точка на някои бях пълен загубеняк. Въздухът и тогава беше планински и опияняващ. – Ал
Лежим на бял чаршаф. Направо на тревите. Застлах, а тя дойде и легна. Допряхме муцунки и спокойно се отпуснахме. Всвка в нейното. Тя сега спи. Диша леко. Прибързва. Славейчето пее. Аз чета за двама млади в Иран. Той гостува. Така се случва, че остават сами и тя го извежда в градината. Мълчат. Но чуват сърцата си. Тя казва "Кой ще ни повярва, че межди залеза на Слънцето и изгрева на Луната, ние прекосихме урвите и хребетите, делящи съмнението от доверието? " Гледат как изникват селцата по склоновете на планина Ливан, виждат отблясъците на крайбрежието и слушат мелодия, идеща с тътен, търкаляйки частици от Сътворението на света. ****Рю спи. Събужда се. Прибутва се по- плътно. А аз леко полагам ръка на главата и и галя, нежно, успокоително. *** Не, Ал, не ни наводнява ручейчето, спускащо се отгоре. По рано имаше легло, но сега са позаравнили. Татюту почуква, прави-струва, говори си сам, ама ние двете сме гледка , де :)))). Времето, каквото и да е, няма да е ново за нас. Нито ще ни провали плановете. А те са четене, печене, и отново от същото. Храна бол. Евентуално спортче в басейна. Не си нося учебници. Взех книги за наторяване на градинката. Не работни семена. А торф, кристали и идеи, които да разрохкват и обогатяват. Аллллл, пиша ти , а слънцето се скри. Подпряна съм на лакти. Лази ме мравка. До мен е 4 листната детелина, която снимах за,поздрав към всички. Забавям темпото. Мълча доста. Вслушвам се. Тя пак се протегна, разпери пръстета на лапки и се дозалепи в мен. Толкова я обичам! Ф
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%BE Това а координатите на селото Бакьово, но мястото на лагера трябва то Гугъгълземя да го извадя, но то е просто една леко наклонена много голяма поляна ,посока на наклона е към пътя ,а някога по среда почти успоредно на пътя имаше с буртозер изравнена ивица, където бяха палатките, една по тънка се спуска перпендикулярно на широкат ивица , това беше трасето на водопровода към чешмите.Веднъж когато ходих ,с доста голяма точност си определих мястот на моето легло.Имаше е една гадни насекоми наречени щипалки ,вризаха в леглата ми и сутрин намирахме понякоя смазана под нас.Така бяхме свикнали с тях ,че не ни впечатляваха, но при дъжд и други навлизаха на сушина под палатките Ал
Ела, да ти щипна дупенцето аз! С ей тия две щипчици :))). Току що осмуках домат, разрязан наполовина. Забих зъбки в кухината на семките и изпих всичко. После и от другата страна. И като остана само месестото скеле от доматено месо , сдъвках всичко. Придружавайки квасена филия с масло и овчи кашкавал. Така ядяхме на път. На плажа. Навсякъде, като деца. Няма вилици, ножове. Половин домат и отскачаш. Мисля си за човека с хлебозавода Мио. Тая тъмна секта с криптото изчезна безследно доста хора. Ако е замесен в това, дано не съм права, случая ще бъде закрит по давност. Ужасно е за роднините. Ал ,влезе ми някакво настроение от лад avaz e isfahan и съм някак отнесена, философска и на ръба да оскверня ислам с някоя опустошителна глупост. Усещам я как живее под банските, едва покрили ареолите и вече ги придърпват едно към друго , образувайки каньона на изгубения поглед. Татюту отиде да помага. Знаеш къде. Сами сме из двора. С Неделя 150 и новинарския разбор плюс избора на музикалния редактор. :)))) Ф , Ще те изсмуча като доматче, аморенце
Слушам Changes на Дейвид Бауи. Гениално е! Мелодията прави уникални обрати, абсолютно неочаквани и напълно новопосочни. Такова явление имаше във филма за Моцарт как дразни Салиери с идеите си , които никой не може да предвиди или изкопира при композирането. Мдаммм. Не открих Бауи приживе. Май сега е дошъл момента. Ф
https://www.troyan.bg/bg/kulturni-pametnitsi/pametnik-na-voennite-ot-s-vrabevo-zaginali-vav-voynite-za-balgariya На една от плочите е името на дядо ми – старши подофицер от 34-ти Троянски полк. Земята под този мемориал е бившият стопански двор и къща на баба ми – светла ѝ памет, съпруга на този герой от плочите. Някои определят бронзовата фигура като „Майка България“, но аз по емоционални причини я възприемам като жена, коленичила пред паметника на съпруга си, или като майка и сестра, преклонили глава пред сина или брата. Преброй имената на тези осем плочи и виж колко жени са останали без мъже и синове! Ако приемем, че едно семейство е имало по три деца, това прави почти двеста дечица без бащи в едно-единствено село. Как ли са се справили тези майки с цялата тежка и изнурителна работа по изхранването на децата и оцеляването на стопанството? Може би точно затова, по дълбоки емоционални и родови причини, изпитвам такова огромно уважение към жените и техния характер.
Ал! Силно трогват тия ти настроения и размисли. Оживяват хора, а не статистически бройки. Старите хора понасяха много, мълчешком. Една молитва, ако ги е спасявала. Страх пред Бога. Честта на името. На дома. На рода. Нито са се надявали на нещо извън двете им ръце, нито биха се ожалили, дори жените една друга. Щото срам, да не изложат, да не посрамят. И теглото се носи като джендър- цветно знаме на раменете, а? Следя една майтапчийка мюсюлманка с немско произношение, дава съвети от жена към жените. Каза "Ако бракът облагодетелстваше жените, отдавна да са ни го отнели". Смях, ама през сълзи. Старите времена си отидоха, а с тях и онези хора. Канарите. Ама пусто нали така вървят ефирните духовенства. От тежкото и плътното към лекото и неуловимото. Единствено могат да ни послужат тези спомени като спасителни, когато изпаднем в ситуация и трябва да се оцелява. Тогава. Тогава се обажда оня инат и сила. ***Аз съм под навеса. Слушам лопката на кравата. Чак сега я пусна навън, оня кърлеж. Май ще си завъртя кафенце. Ще чета. И ще гледам насреша нюансите зелено. Бях във водата. Полях се под астмата. Скърцам от чистота :)))). Ф
Ал, толкова новини, колкото слушам тук по Хоризонт, не съм насъбрала от години. Моето инфо идва през медиите във фейса и гугъл. Батя ти си чете световни медии и най- вече вярва на американските. Сега слушах за 600 разрешителни за мини в Турция, изселвани села и вълна от онкоболни семейства от замърсен въздух. Къде е Ерин Брокович сега? Един наивен човечец каза "Лешниците са истинското злато на тази страна"?! Ето ти сблъсъка. Старото време и новото. Бавния ритъм, годишния, онзи дето следваше цикъла на природата и бързия, сегашния, този на технологиите. Държавата не са хората. А опцията да се нареди в челните финалисти. Слушах една журналистка с много приятен лесбийски глас, приятно излагане на мнение и едно особено залитане, някак наивно, някак малко ретро, като нещо, в което си се вкопчил или от ограничение или от ....лична закоравялост, слепота........ обида! Докато търсех инфо коя е тази журналистка , разбрах загадката. Носи обида отпреди пет години. Това я прави пристрастна. Дано не ти досадя с постоянното си откритие какво се случвало под носа ми. :))) Ф
Ще правя кафе ,знаеш в джезве.Ще сръбна горещата горчиво -сладка течност за твое здраве .Дали да капна малко "Мънки шолдър" или си го карам чисто.Кажи на батя ,да не е връзва на американците .Да не се увлича по неолиберализма, феменизма и глобализма. Аз и така си харесвам жените ,няма друг да ми казва как да ги обичам и харесвам- Твой Ал
Алченцето ми, какааааа, ако сега ней момента да са напраиш на маймуна и с това приматът да ти даде рамо в живота, пррросто не знам кога друг път. Аз съм си сладко по бански легнАла, па съм си на страна завъртЯла, па съм си от горнището циците излЯла и съм си вещо **ижката фанАла :))))) оххххх , извини ме. Твойтичката ти, Ф
И с коя воля сега да си омокря пак горещото телО, питам ассс. С коя воля да заподскачам и заритам опустошителни серии от безсмислено броене насред щурците и узрелия летен ден, нажежен в слънчева прегръдка? Как да се понеса по повърхността на хладнееща воднотия, сред пиещите мушици, с единствена цел да поизгладя някоя бедрена трапчинка или гъзова заобленост, когато вещите ръце на #кой ще оценят труда ми, и усилията, и насилието над юлския мързел? О, Ищар, богиньо моя, на красотата и младостта, защо не ме дари със стройната си фигура, а ме наля като руйно вино в овчарски мех, че да го опивам без да утоля жаждата му и да се кандилкам безформена, взела образ и подобие, само когато ме постели в ручея и ме забрави на волята на потоците житейски. Да ме блъскат и изстудяват, да ме жалеят и жадуват, устните, пиещи от брега, когато аз тъна в кожения си затвор, нито лек за очите им, нито вкус за глада им, а само бледо подобие на онази газела от чийто козирог пътника пие балсам за тялото и душата си. О, Халил Джубран, който пусна сълзи от очите ми, много след скълцания лук в манджата със свинско и картофи, защо, защо така положи гнетната си длан над главата ми и ме затисна в сянката на дълбокия вир. Не, не ще се мъча аз за тосканските мъже, ни за тукашни, ни за приказни герои и почитатели на балетните форми! Не, отхвърлям гнета на нежния филиз над сочния дънер, прекършен от живота, но дал дом на гъбички и мъхове, отдих и време за отмора на уморените пътници. Поседни отгоре ми, Ал, погали излишеството на шумата, опадала след сезоните, преброй кръговете ми , нагънати и скрити, отброили дни на тържество и дни на утешение. О, балкански следобеди, уморително висящи с меча си над волята ми - скачай, брой, повтори, сто, петстотин, килограми, целулити, цици и кореми, дупета и лазерно изваяни форми. О, горест, покрий ме под чула на забравата и диплите на френска перачка , та никога да не позная укора в очите на Богът! Мъжът! Съдникът на битието. И красотата. И на божието творение, дало съд за душата ми. Бездъннната. О! Оххххххх , Ф
Трен. Облив. Изтрив. Подмив. Рапорт даден. Ф
Добро утро, Ал! Кафето ми се получи толкова силно, че чак го сипваш гъсто на езика, а вкусът му се рита с такъв заряд, че се налага да вдишаш два пъти, за да поуспокоиш сърцето. Чудесия! За,моя радост, небето си е лазур, а леката пеленка е изритана над долината, но е рехава и там също ще видят светлинка. Сега ще обърна внимание на едни малинки, набрани специално за мен. Искам да получа дълго писмо, с много мисловни завъртулки и сочни мисли. Искам да разкажеш как ти акомпанира мънкеяшолдерса вчера, какво си говорихте, за какво се смяхте. Целувки и прегръдки, ала родео направо. Ф
„Пак ме изпревари със събуждането. Центи се окапа с кафе и познай кой е виновен! Ами няма как да си почти легнала и да пиеш кафе – аз поне в торса съм прав. Снощи загледах една серия на „Бланка“ – сляпо, умно момиче, което работи в полицията, но не е била сляпа по рождение. Както се поунесох заспал за малко във фотьойла, след това желание да заспя в леглото – никакъв шанс. Забих един „Атаракс“ и се кокорих до не знам кога, когато изведнъж потънах в някакъв дълбок сън, та чак в седем без нещо се събудих. Сутришните действия: даже не взех душ – зъби, жабуркане с „Листерин“, кафе и ето ме тук. Скука при мен, не е като при теб. При теб картините се сменят – емоции, животинки, птички. И тук нещо сутрин в просъница чувам – Центи го е обявила за кос, май има жълта човка. Ти какви ритници раздаваш – във вода или на суша? Високи, средни, ниски? Нещо като маваши гери ли правиш? Вчера Буба и мъжът ѝ пристигат и носят един плик с разни храни. Има едно заведение, което приготвя храни, но цените са, както се казва, „атрактивни“. Не обичам някакви неща като фиде с огромно количество подправки, гъби и даже лук. Ами не обичам лук, поне не беше чесън. Ако можех, бих забранил чесъна да се ползва, да се отглежда и т.н. Воювам с всички около мен на тази тема. Центи направила разкошни пълнени чушки на фурна, а те – готова храна. Вярно, заведението е добро, вкусно и скъпо, но не е домашно. Ей я сега, пак нещо дрънкат чинии и посуда в кухнята. Ами има виенски кренвирши от „Березкa“, има мед от Трявна, домати, хубаво сирене и кашкавал от „Ел Би“, сладко от миналогодишни боровинки, домати, печени чушки – ще си обеля една и с домашния гръцки зехтин ще е разкошотия. Ама защо толкова ме привличат женските дупета – много ги ценя! Някога на Центи беше като да седне в шепата ми – е, сега е понаедряло, но пък твърдо като камък. Сигурно е от това, че никога не ползва асансьор заради клаустрофобията. Може ли да има реклама без негри в нея? Даже и в българските, поне така мисля, се промъкват. Та колко негри има в България. Ал
Браво, значи е турско. В леглото ,а не при теб е на двора и пред погледа насрещният баир. Ставам да му хапна. Ал
Аморе, тръгнах да отключвам портата. И ей я дотъпурка русата да ми бута муцунка у колената. Айде добре. Излязохме нагоре. Ма аз стискам само книга. Нова. Ни телефон, ни тояга, а не бива така на голо. Щото и под морската рокля голо. Няма гаче, няма сютен. И като ми се ширнаха онея ми ти цветни билки и треви. Като ми се защуриха щурчета в ушите. А белия вук хвана свободно нанейде само щом и кимнах и казах Добре на нямия въпрос и ей ме, побита насред зеленията, сам сама, вее ми ароматния въздух по голяците, добре поне че сламената шапка ми скриваше погледа как се обръща към разни фантазии. Ами стоях и дишах, зачетох се по задната корица дето пише резюме и реклами айдееее пак влязох във филм. Стоя и си представям как ще го опиша, колко много думи ще е , но няма да го деля на серийки , па рекох да я викна мойта. Говорех й и тц , нищо. Свирнах нашия знак. И едни руси уши се замятаха от ниското по обиколния път, ма тя си го знае, а и чува къде съм, та без изобщо да си повдигне муцунката само драскаше нагоре ритмично и весело като същинско волно вълче. Много я обичам такава. Трябват и няколко дни тук и къса синджира. Отварям й портата и тя си броди свободно. Има и други кучета да миткат, има лисици , глухари ли какво ли беше, нещо тежко бухаше из гората, със сръндак сме се гледали в гората, таралежи, водни костенурки, от пиле млЕко дет се казва. Та викнах си я, па постояхме да почакаме камиона със секачите да минат, ама се бавят и си се прибрахме :)))). Веднъж така пак бях излязла без бельо, на голо, а срещам каубоя на мотора. Горе, на поляната. Сами сред нищото и оградени от Ледения цар далееееко на север на съседния рид. Говорим. На ръка разстояние. Само чаках да се протегне. Не посмя. Вдъхвам респект , Ал. Същинска Центи съм и аз, ама да кажем само една четвърт. Тя си баш баш. Аз.... само го докарвам на вид. Пипнеш ли ме - край с илюзията. Ставам си течност. Твърдината омеква. Пише ми се, аморе. Но само гнусни неща ми идат. От тия дето всеки чете и иска да види нататък, но чете възмутен и с намерение после да оплюе кански. Ще чакам да мине тая вода и да дойде златната. За любоффф. Ф
То както си тръгнала по горите тилилейски ,не ти трябва тояга , а Калашник, с патрон в цевта.АлЯ слагай едни бикини, че все чобанин ще ти се радва,то така не може.Пак Ал Тръгнала ми тя с една руса, да беше взела по-добре Московска стражевая , та да видя дали чобаните ще те доближат.Още един път Ал
Центи храни три портативни събратя и съссетри на тигрите.Освен съсдният Дуди, който хленчи зад вратата и младо семейство ,дъщерята и зетя на съседите и връчиха техните две котета,които са си котки, но кастрирани, че женската Алиска щеше да се спука да ражда.На Центи и харесва , аз съм за нея прочетена книга като постъпки,.Но пък направила /беше/ закуска. Ал.Какъв е този моторист, няма да се качваш при непознати и познати хора-забранявам-Чу ли? Забранявам. Ал
Не само чух loud and clear, ами и изкънтя под кожата ми , Алисий! Аз само искам , иначе нищо не правя освен дето искам и то основно щото те чакам да си донесеш топлия.....шамар и да ми опреш ножа ...охххх Ф
Ал, хайде, кацвай на столче до мен. Сервирах кафенцето. Заоблачи се, даже тъмнеят някои небесни местенца. Ще вземат да познаят, че първия дъжд се очаква в 15ч. Ууууу, малко се изпарих. Ал, имам сериозен въпрос. Ти като казваш, че влизаш тук само заради мен, аз се лаская, добре, хубавомие. Но заради кого влизаш в хрониките? Имаш ли си някоя там? Всички? Никоя? Та, моят въпрос е дали имаш нужда от мен там? Да им повърнем жеста, да им повдигнем коментарите. Горките, закъсали са го. Ней съседско, ней. Не знам, Ал, наистина. Лично аз нямам нужда да се пищоля другаде. Но за теб бих го направила. Като си прецени и риска да ни изгонят оттам, ако ги наводним и им се разбяга публиката..оххх...май е лоша идея. Кажи нещо. Че съм една потенция в момента и абсолютно всичко е възможното. Ф
Ейй, не мога да чакам! Може ли да нямам отговор на минутката?! Не, не и не! Все едно нищо не съм питала, така да знаеш! Сега, новото нещо. Вечеряхме навън, защото дъждът се разнесе, наедно с небесната дизентерия и къркорене от облачни чревца. Засия предзалезно слънце. Небето си синьо и опекох тава сандвичи с по пресен резен домат отгоре и хайде под навеса. А мирише на мед. Вече не само липа. Мед! Сладък, тежък , цветен мед! Измих чинийки, приготвихме се да оключим мазе- кухнята, па се огледахме по отдалечените облаци, сега набутани в тесното на фунията от старопланинския гръбнак и долината долу. А отсрещния рид диша тежко. Плътни изпарения се издигат от топлата му гръд, сякаш дава знаци на небето "ето, викам те, гореща и влажна, елааааа" . Току да се нагледам на тая красота, па си я фантазирам, все едно че е негърка в сламена колиба край заспала река и отдето е пила сладък ром се изпотява любовно и лениво кани с поглед пушещия със свалени тиранти съдия на селището. Разсеях се. Обръщам се и гледам как от Връо се пързалят към нас нова порция тежки ниски облаци , тук таме с цвят на олово. Начи, на тия щурчета неуморни и тоя меден влажен задух над мократа трева, като как да ти чакам търпеливо да се редуваме на репликите?! Знам, знам, казал си да не диря сметка, а да пиша и ето ме, затрупвам си мислата една връз друга. Днес научих нов лаф. Имало било и ся познай кой ще ни го открадне за оттатък, имало било жанр "градски ноар"! Брей как ми се хареса тая работа! И почнах сюжета. Почнах, почнах, ама той си е от живия живот и някак ме досрамя да използвам на хората драмата. Ами ако се познаят? И си се зачетох в корейската авторка, където ще се позадържа тия дни. Ммм, прикапва. Мокри ми екранчето, както съм положила дънце на ръба на стената на басейна, за да имам най- широк изглед надолу. Примокри ми, че и паяче се изсипа, та го издухах. Присмехулник се изкиска. Русата притваря очите на мократа трева. Качи се бусче нагоре, където е катуна от палатка за сън, друга за баня и въжета за заграждение против крави. Чува се детски смях. Това ще да са малкия брат, циганина с трите малки сина и жената, дето татюту им дал дрехи и играчки. Едно детско пластмасово камионче тип лятна шейна , изпотрепа всичката ни челяд, сега тез може и да го спръндосат вече. Време му е. Хайде, дай да те гушна, че вече съвсем те приспах. Ф
Небесната дезинтерия и облачното черавце някъде се е изпарило от сайта. Колко е топло и светло. Сипвам си студено бяло. Наздраве!
Добро утро, Ал! С Либертанго! Кафето е на масата. Долина няма. Всичко е бял памук и върхове! Едно танго? Дами канят! Може ли честта? :))) Ф
Добро утро с дъх на кафе.Добре, че вчера малко преваля, та да нормализира температурата. След апокалиптичните предупреждения за бури и проливни дъждове, че даже и градушки, очаквах нещо повече. Както се казва в „Бон шанс, инспекторе“, очаквах по-интензивно дъждоваление. Е, нямаше малко локви и след два часа почти нямаше следа. Направо ти завиждам за прохладата, за свежите аромати, за тишината и спокойствието. Направо душата ти пее! Е, има го и проблема, че има много насекоми и светне ли лампа, веднага се пълни с гадини. Преди два дни една доста голяма нощна пеперуда беше влязла у нас – опитах се да я хвана, но без да я смачкам, и тя някъде се скри. Вчера Центи се жалва, че някаква пеперуда с размерите на малко птиче прелетяла пред лицето ѝ и изчезнала навън. Вчера е имало кой да ти се радва на голото дупе, но аз ти забранявам, повтарям, забранявам ти да се вееш по голо дупе! Ама ха де, то да не е за всички. Знам ги аз такива любители на природата, де ги сееш, там никнат. Срещал съм се с тях някога на младини на Витоша. Ние се гушкаме на някоя закътана полянка, а в храстите стърчи някакъв „любител на природата“ и се кокори като жабок. Посягам към туристическия нож и онзи изведнъж изчезва. Тази скара, която описа, говоря за онази на двора, зиданата, пуснахте ли я вече в експлоатация? На дървени въглища или жаравата беше от истински, изсъхнали дърва? Предполагам, че на нея могат и чушки да се пекат. Леле, чушки, печени на тиха жар, белени и накиснати със зехтин и да не слагаш чесън, може само ситно нарязан магданоз и сухо бяло вино! Предполагам, че днес ще има раздвижване по гората, така че ако излизаш, да бъдеш с джинси, а не с летни роклички, и да имаш гащи, а не голо дупе, защото то си е чиста покана за разни гадове. Русата освен да се гушка в теб, за нищо друго не става – не разчитай на нея за охрана. Чети книга, релаксирай, готви нещо, печи се край басейна. Той вижда ли се от пътя, там, където бродят туристите? Време е за ставане, хайде, ставай! Един час сън на такова място се равнява на повече от два часа в душния и шумен град. При теб душата се слива с природата, нещо истинско и първично. Чакай да ходя да си налея още една чашка кафе. Центи не се досеща да ми донесе. Аз ѝ нося рано-рано, при това с малка италианска сладка на салфетка, а на мен не ми носи. Дали да я подсетя? Прегръщам те, плесвам те гальовно по дупето, което излагаш на показ, и с устни стискам зърна – не със зъби. – Ал“
Ей обожавам тази истинска чиста мъгла като памук в долините на планините след горещ ден когато премали летен дъжд.Виждал съм много пъти.И на морето ,понякога сутрин има една мъгла ,която първоначално заблуждава за по-лош ден, морето тиха и гладко като стъкло ,а някъде към десет се вдига и слънцето блести в кристално чистият въздух. Ал
Ал-енДелонът ми, каква тръпка ми посяваш с тези мили и грижовни съвети. Толкова ми е хубавко! Денят се очертава топличък, ще се сложа пак в банските и така ще боря предстоящия есенен студ. Зиданата скара си е бая стабилен циментов фундамент със сушини за дърва. И хубав висок извод с комин, направо си е външна камина. Имаше такива картинки в руските приказки, за печки в гората как молят "Вземете от моите млинки" :))))). Като се качвахме до Бандерата , оглеждахме кои отсечени трупи, оставени като твърде малки, са идеални за нас. Преди татюту си сваляше сам някое избрано дърво чрез секира, събираше ги 2-3, овръзва им главите и ги тегли надолу. Сега дробовете му не понасят такива тежести. Преди години падна от орех. Лежа в Пирогив със спукан бял дроб, пълнеше се с вода. Хранила съм го с лъжичка тогава. Помня, че беше изненадан, щот пак нещо сме били скарани. Мисълта ми е, ти ела, пък ще се качим нагоре, ще си възстановим горивото за глезотията, пък ще напалим скарата и ще пийнем пушек, докато чакаме истинската жарава. Виж, за в гората, не гарантирам тишина. Иде ми оперното пеене като слизам. Ама с чуство ми се отваря гласът. А за русата, не си прав. Размятала се е веднъж- дваж с някой пезевенк. Мрази да й се навират в муцуната. Ще обиколят, ще дадат кръгче уважително, откъм опашката ще минат. Инак- храс! Тренирах я да ми се ориентира по погледа и да дири цел по погледа ми, без звукова команда. Не сме пробвали на хора. Но интонацията ми я ориентира доста добре. Освен когато държи да ми се наложи, че дадения пес или гальовен минувач е добър човек и да не съм предпазлива, а благосклонна. Мдааа. Чета тежка и изумително нехуманна, нетолерантна и нецензурирана книга. Казвах на Кук как точно тук личи как авторът Трябва да Не е морален съдник и да не крие нищо, а той ме предупреждава, че това ако кажа гласно, пак ще ме пишат педофил. Да ти кажа, ако спишех китайската си история, дето ми хрумна вчера, щеше да има нещо такова. Заради това, което се случва, случвало се и ще се. Без описи ъфкорс, за които знам, как биха подействали. Това би било подло от моя страна. Бих описвала така, както го вижда и изживява жертвата, момичето. Като нещо,което просто се случва. Рангове. Зависимости. Условия. До момента, когато се роди шанс за нагнетените емоции да вдигнат капака на реалността и да създадат нова посока. Ал, измених се. Грам не ме вълнуват ерекциите на читателя. Искам само и единствено да им издраскам йероглиф в мозъка. Някак се усещам различно. Сестра- не. Майка- не. Костелив орех- не. Имам невероятния шанс да ме търпят и какъв е смисъла, ако не го проиграя?! С риск. С цена. :)))) Мозъчета, умнички и отворени, любопитни и живички, ми стоят сервирани, а аз имам дълъг език и нежни пръсти, сочни устни и огромно желание за интеракция. Еййй, подрани хладното. Заоблачи се плюшено. Целувам те и ставам, че се одървих от хладина по рокличка и фино колежанско елече без копчета. Ф
Не съм Ален Делон – той е бил красив по някакъв женски критерий, а аз съм си софийско, грозновато момче, при това с кафяви очи, както се пее в една песен. Освен това леко се дръпват при смях, което беше повод за поредните сарказми на Румката. Даже когато ѝ се жалвах съвсем приятелски, че нещо не съм спал добре, понякога вместо обичайните сарказми казваше: „Ами да ги цункам тези оченца!“ И за да не звучи много интимно, веднага включваше обичайните забележки, нещо като: „Е, има кой да ги целува“. Закачки в началото на работния ден или при първото кафе в 10:15. Като гледам как се развиват нещата, май ще има дъжд и днес
А срещат ли се при вас, на вилата по някоя змия.Говоря за отровни.Казвал съм ти, как занесох една отровна на Центи ,в бутилка ,а тя припозна дружка и ме скастри "каквоти е направила ,че си я убил." Няма да чакам да ме клъвне.Да не съм херпатолог.Ал
Джанки брахме. Ся прочиства каптажа на Шопката нашия. Минахме край веселото семейство. Децата огласят с радост. Жената слаба, вързала стегнато косата ме гледа под вежди, смръщена, ма щом поздравих се отпусна. Прибран катуна, спали са на сигурно в караванката малка. Туй дет е 6 клас босо шляпа по мократа трева, средното тича по русата, малкото не се беше излюпило от топлото. Татюто се зададе из долната гора, пушейки, следтоалетнено предполагам. Днес почиват, стария Петровден почитат с гола радост от живота. Кому е нужен дзен и мъдрост, ако няма циганско веселие? Задето е жив? И съшествува? Защо са ти мъдрост и равновесие над преходните емоции, дето смеха се обръща на плач и любовта иде, за да бъде отнета, ако всичката сивота над познанието за преходност и безсмислие, те лишава от простия факт да си Тук. Сега. Лежи русата. Аз ти пиша изпод лонгоза в плътна сянка и комари. Татюту поолзва тънък прът и отпуши изворната тръба. Коприва и кукуряци. Морени в мъхове и змийски легла. Тук е домът на сестрите, водните феи. Пише ми се и аниме :))))). Ал! Искам да ти видя очите, под мен! Да им влиза светлинка отстрани на ириса и да го изсветлява. Да ти се свива и разширява зеницата. Да се обостряш в спазъм от железно схващане изпод гальовното ми втриване в скута ти. Искам да ми мъркаш. Да издишаш. Да изкараш езиче и да го държиш в ъгъла, а аз да ти го засмуча. Искам те под мен! Подчинен. И добричък. Ф
Очи- ириси кафяви ,но средно кафяви ,зеница лъскава черна -наивни. Харесвам притиснато до мен женско тяло ,носи ми някаква странна топлина и може да ти се види смешно -някаква сигурност. Може пък да е прави Румката ,която казваше ,над теб винаги ще бди жена ,на което се изсмивах. Ал
Алллл, таман приседнах с второ кафе, чекиджийско, нес, разтворимо. Чета те и ми иде да съскам и да се извивам. Хич не съм далеч от истината, ако кажа, че моментално бих могла да те посрещна с топла милувка в срамните си устни. Даже те усещам, докато пиша. Хлъзгава главичка, топла, нежна, не неопитна, не колеблива, а някак свенлива, затуй че този път й е първият в мен и иска да го запомни, разрязан в пиксели и воксели. Затова е смутна и бавна. Опряна и пулсираща. Но аз я преглъщам. Осмуквам я с пулсации. Потъвам в млечния шоколад на очите ти. И откривам в тях дълбини. Толкова скрити и безмерни, че там мога да живея без страх и срам, без съвест и без мисъл, защото тези дълбини са предназначени да ме поемат и задържат. Направени са за мен. Домът ми. Блъсвам се в теб и те поглъщам. Членът ти влиза в мен като заря от розово-жълти експлозии на насладата да се върнеш в себе си след дълбок сън. За миг анализирам. Така ли ти е с други? Преструваш ли се? Но отхвърлям егото. Уча се на това. Всеки ден се уча отново и отново. И се задвижвам така че да те имам мой, сега, твърд и нетърпелив, правя те ненаситен и забързан, искам те напрегнат и озверен, за да има милионна от мига, когато ще произнесеш Фейо! фейоооооо, мамицатати, как ме побъркваш :))))Неее, извини, пошегувах се, исках да кажа, че ще се любим така сладко, че ако видя на лицето едно особенко изражение, откритост на състоянието ти, отразеност от моите емоции, ако видя едно отдаване, което се случва, само когато ти е важно, е точно тогава ще те връхлетя с всичката циганска страст, на която ще съм способна, заради теб. За теб. Ще откажа да съм ти феерична феичка, люлееща нежно. Не! Ще стана системно изпиваща силите ти безсрамна и вулгарна на изражения и действия жрица. Такава, в чиито ръце, ще ти се иска да въздъхнеш и да изчезнеш. Алллл, защо сега правиш такива неща с мен?! Как да погледна друг мъж? Ф
Браво ,ама много пъти браво, аз ти споделям свои наблюдения ,а ти е шегуваш със старият човек, я по-добре да нацепя дърва с баща ти. Като гледам през прозорците и взема малко на запад, при теб трябва да е леко облачно и то с няколко сиви облака.Е, не е съвсем точна триангулацията ,но схвана идеята. Горе- долу се ориентирам към Еленов дол.Аз ей сега ще спретна кафета за двама . Ей, момиче ,ще седна на стол, ще те сложа по корем на колена и ще напердаша хубавото ти дупе до зачервяване. Ал
Ал, лежим под напева на обилен дъжд. Тропа по листята на астмата. Русата хърка и ми топли стъпалата. Копнея за кафе, но не смея да стана. Ще я събуди липсата ми. Писах. Подарих на Вили мой спомен, украсен :)))), виж го под първия днешен разказ. Бий ме, аморе. Удряй! Още! По- силно! Не можеш толкова, колкото искам аз. Не можеш толкова убийствено жестоко, колкото желая, тъй щото да се вселиш под кожата ми с юмруци и зъби, очи и нокти, нерви и мускули. Бий ме! Аз пък те искам гол и под мен! Скок подскокккк ;)))) Ф
Я, не може да бъде, познах че при вас ще завали.Ал
Не плаши никого, ако си мокър, нали? :))))) Ф
Ал, виждаш ли? Пак го направих. Натъжих момчетата. Съвсем без да целя това. Като казваш дъжд имаше предвид, че валя върху купона, нали? Прав си. Случва се за пореден път и отдавна си прося бойчето! Прррросто не е честно да минавам между капките :)))). Когато си заслужавам един добър проливен напоителен порой :))) . Ето. Онагледих какво се случва от много дзен. Ако бях на живо, сред читателите, насядали в кръг, щях да потропвам с дайре и да подскачам между тях, шиейки трапоски вън- вътре, докато им се завие свят и се възприемат като един - единствен мъж, а аз- последната жива жена. Така ще им раздрусам цици в муцуните, че да станат кривогледи! Ще им се загърча в люлеещ се цвят под вечерния повей, докато накрая стъпила на рамото им, не се прегъна назад като къшей хляб, който късаш от крайчето, миг преди да го натопиш на ножа си. :))))) И ето ме , лигоч след сантимент, какво значи това? Неуравновесеност или точно обратното? Противотежест срещу житието? Ал, веднага ми запуши устата! А ма вед на га! :)))) Ф
Добро утро, Ал! Започва идеалния ден :). Меко слънце, синьо небе и бавна утрин. Пия силничко еспресо за четирма и слушам някаква приятничка протяжна песен. Тъкмо ти пишех това под звуците на акустичната му китара и баща ми реши да им се подиграва и иронизира в подигравателна имитация. То и аз извъртях очите без да ме види, като почва с мърморене "аз незнам* , * аз самичък ...*. Край с тишината ми. Но ето, виждаш кви ги върша като ме оставиш в абсолютната тишина. Чувам ехо от миналото. И плаша народа :))))). Как пък никой не каза * Я, ма ти си била страшен образ! Секс за сбогом? Колко разводи биха се провалили така, знаеш ли?* :))))) Прегръщам те, Ф
Добро утро, Фейче! Рано-рано се звъни. Центи гледа – не е на вратата, обажда се по домофона, а то съседът. Разбира се, аз съм си виновен и си го признавам – забравил съм полуотворен прозореца на шофьорската врата. Тъй като вчера съм спрял на плътна сянка под едно дърво, не съм го забелязал. Иначе за вратите има камбанки, рисува ми схемички на дисплея коя точно е отворена. То и за прозорците има, но само ако е свален напълно, а аз не го бях свалил докрай – и за какъв дявол изобщо съм го пипал! Спомням си, че със Центи, като спряхме, малко послушахме музика, гледахме децата да си играят по катерушките, съседското момиченце с кученцето. Изглежда съм се залисал с покупките: коя в багажника, коя на задната седалка, а е възможно и Центи да ми е давала указания и аз да съм се разсеял. Добре че дъждът при теб не е дошъл и при нас, че освен разни дребни тичинки или цветчета от дървото, седалката ми щеше да е подгизнала. То и няма какво да се вземе отвътре, а и колата, ако не е наблизо „ключът“, май изобщо не може да се отвори механично. Има някаква заигравка с електрониката, която още не съм доизследвал. Ей, как я мразя тази реклама по телевизията! Някакъв дундьо с напушена физиономия казва на майка си: „Мамо, нали знаеш, че ми става лошо по завоите“. Ако навремето го бях казал това, щеше да последва един бърз шамар и нещо от сорта: „Не бъди лигльо, ставало му лошо!“. Ама какъв самодивски разказ си ми пратила! Няма да си предлагаш циците на Сульо и Пульо! Може само на мен. Е, съпругът ти си е в законното право, а другите – може, но само от далеч да им се радват, а не да ги предлагаш така на кибиците. За малко да съм по-далеч от теб и веднага си представяш и други мъже! Изглежда тишината, чистият въздух и лекото безделие събуждат в теб странни щения. А, пляскане по голо дупе, а! Твой сутрешен Ал, вече затворил шофьорският прозорец
Е, и аз бях виновен за прозореца.Съседа ни предупреди.И те ни оставят ключовете ,но те нямат котки, а само цветята. При другите ,които са две семейства -родители и дъщеря на долният етаж. С родителите се срещахме по морето, съпругите се печеха по монокини ,на плажа пред "Метропол" на Златните.Центи станадартно ме изкара виновен. Ал
Едно лято летях по магистралата към Сандански и видях змия на пътя, но трябваше да мина през нея. Така се уплаших, че гумата ще я отхвърли нагоре и ще намери пролука през шасито да се провре в купето и да си отмъсти. Обичайния женски страх. Има ли дупка отворена, значи змия ще се провре в нея :))). За отворен прозорец баш това бих си помислила. Освен, че се случва късно, когато може би не сноват навън, знам ли. Днес пак се връща топличкото, това е добре, че темп на водата спадна до неприемливите под 20°С. Ще се наложи да изчакам поне до късния следобед за тренче. Сега ще скоча в банските, че бях в гората и там по рокля е добре, но на двора си е пек. Ще си налея джанково сиропче , тъй да знаеш, при това придружено с няколко обикновени бисквити пти бьор. Ми то, на голо кафе не става тая работа. Омаломощенко е положеньето. :)))) А за толкова мъже наоколо...:)))) Ф
Спокойно, няма страшно.Центи нали ми беше дала чисто нов ланд ровър.Вози като каруца, прати ме в в токуда да ми правят вливания ,защо го карахме да "скача",та веднъж минах през водна змия, онези черни с две жълти елипси на сляпото око на главата.Ами тя гръбна като кума на велосипед. А за онази хубавата, красива отровна змия ,която беше на десетина сантиметра от обувките ми ,а аз на планина ,почти на 1000 метра издокаран с летен панталон, вратовръзка и летни обувки.Е, за нея знаеш краят.Може и да не клъвне ,ама знам ли какво си мисля.Беше над Драгоман на един връх ,ако не греша ВидиМ, не го бъркай с ВидеН. Между другото между двата е имало някога два отделни голямокапацетивни ствола РРЛ. Не обичам топлото , а прохладата .Прегръщам те Ал
Ал, Ал, Ал....ти като ме почнеш с прегръдка....аз малко ...се надяФкам и на целувка....и на ръчичка през талията, да набере роклята нагоре, па да се издишаш като ранен от откриетието, че дупето е голо и се вири нахално. Пък да ми хванеш лицето в шепи и да ме заплашиш с поглед. Пък да ти се оплезя. И оттам.....джипа ша скача по баира ...охххй....ай пак простоиЙти....е ...тва е положеньето....отивам да се скрия в банските и ши захапя джвачка, барем млъкна . Кат не ме нае** оооооохххх нененеее тичам чаоооооо. Ф
Ще те хвана за бузките на дупето, пък ще те придърпам към мен .Абе обичам женското тяло, винаги съм го харесвал, ама като ученик, смотан, пъпчив и ме срам да погледна момиче.На всичкото отгоре сух ,жилест, както казва майка ми, рамене като закачалки ,а ребрата като клавиши на акордеон. Та аз тогава май нямах и 180 ,а тежах 68 кг, чак в краят попораснах и качих някое килце.Ал.Сега на стари години към 182-183,а може от възраста да съм се спрескал, и тегло към 95кг, но пък талия под 80см, а ханш към 98-100см.Дали нямам обеднен уран в костите,защото някак- изглеждам слаб.Даже бръснарката ми ,която ме подстригва не може да повярваТя ми дава някъде към 78кг, но пък бицепсите са към 44-45см и кош към 125-126.см
Така, такааааа. Легнала съм по очи на чаршаф двоен кат, направо на тревата. Прежуря ми върху долнището. Горната част скрих под дървесна сянка. Бузките извън банските се затоплят приятно, но частта на плата, дето е между краката направо жули от парене. Сякаш някой е доближил свещ и пърли цепката, да гледа отблизо. Ефектът е моментален. Лабиите се подуват и разцъфтяват, а вътрешните мускули тези около тазовото дъно вземат някак да дишат дълбоко и да искат да изтикат пещерата навън. Сякаш ако вагината зейне и веднага нещеш ли някой парапитек ще си ошмули тоягата на проверка. Уха! И задколенната ямка се нажари. Добре, че си нося идеалния after sun , та ще се обмажа, фантазирайки че са твоите пръсти :))))). Лежа с шапка за баня на главата, чакам боята да ме подмлади. Ама що да правя? Човек без работа седи ли? Да ми се намирваше един бицепс тукаааа, че да му се зажуля по дължината, да се полюлея, докат му изтръпне ръката, па да се наведа и му влея в устата малко смокиновица, да преживее полуампутацията. Па да ти кажа, Ал, така ми е живо, мърдащо и възбуденко под банските, че ако сложиш шепка, ще усетиш като да те ближе коза! Ся кат писах тва, то и мляко мож си надоиш от мене. Оххххх, най добре да сътворя някоя анонимна супер простотия, барем се изговоря на глупостички, че ти си сериозен мъж, с положение, не може така! Аз на батя ти какво наговорих...ох ней за износ. Не. Няма да се излагам. Никой мъж не заслужава това. Лоша съм, Ал. Но искрена. Поне тва. Пиша ти, а един протуберанс се зажулва надолу и се огъва навътре. Стоя и не мръдвам. Говоря ти , а той ме гали направо проникващо и дълбоко. Адски ме кефи да сме заедно в това. Ако ти беше под мен сега, щеше да събереш ластика на долнището и да врежеш общата лента в дупето му, запълвайки вагината ми със себе си. Щеше да размърдаш сичките сантими ханш и да ме повдигаш лекичко, а аз да ти поливам слуха с ниско вибрално гъргорене. Така мога и до утре. Ще ти пъхна батерия в дупето, че да издържиш! :))) Алллл....Ф
Кат' се зачервят още ще ги хапна.Така да си знаеш.Ал
Ох, миличък мой, добре, че си тук! Имах много ток в ръцете и таман взех телефона, че да пиша , не щеш ли, ми се озъбват едни смешници, та ми отиде настройката, докат се скубем с тях. Много е хубавко, че си тук, камертонче мое, че да си възвърна собствения тон, а не да мецам, отразявайки пискането на онея серсеми! Я, да си ударя една ч**кия с нес кафето :)))))). Оххххх,нееееее, ужес, Царство му небесно, ама тъй е то, кат те изучат на глупост. Ал! Ако горнището ми хлопка встрани, щом полегна на облегалката на стола и циците ми се разлеят свободно, барабар с голямата червена бенка и погледнато отгоре не се вижда никаква разлика в цвета на топлото ми тяло. Лате или капучино? Може би лате. Та хлопката циците с пръст място под твърдата чашка, която стърчи нагоре, а те лягат встрани и ти би могъл да прокарсш пръста си и да ми докоснеш зърното, а то да се свие от страх и да се подостри в отбрана. Но ако се наведеш и отместиш чашката на горнището, ще видиш нежна и бледа ареола и ще те подкани да положиш език върху нея. Аз ще въздъхна и ще се огъна нагоре , към зъбките ти, барем се усетиш да не спираш! Не сега. Не преди да завършиш с целуването и по другата ми цица, не и преди да забележиш, че си въздигам корема на три балови вълни и те изхвърлям към тихия залив на междукрачието, където ако положиш усссссстнииииии оххх ако слупайно ооооо събереш устни и ме лизнеш, сигурно ще умра! Няма начин да не умра. Чакай първо да пийна една чекия. Да не умиргам без енергия. Ф
Бре и аз ще пия кафе.Ей да не изгориш, че ще се олюпиш след това.Мажи с разни мощни фактори.Пийни и малко уиски, ама малко ,така са се борили с жегата английските офицери в Индиите.Вярно след залез слънце.Ал. Знаеш как те нахапя и нацелувам
Ал, няма да я бъде тая! С писането ми. Чета и се ужасявам. Спирам за малко, че да разбъркам каймата за мусака или нещо друго и се връщам. Сега изключих котлона и се качих горе на тъмно, хладно и за отмора да се опна. Може ли...може ли книгата да е толкова нереално брутална и не се съмнявам абсолютно достоверна?! Мозъкът ми се изпържи! Нито виждам басейн. Нито чувам пилета и славеи. Нищо. Потънах в някакво настроение, което е средно между героинята, авторката и мен си. Изобщо без предупреждение се случват гадориите. Няма намек. Няма нищо. В свят толкова различен от нашия, чета и се изпържвам. Истината е, че това тегли за още. Щом поотмине дозата кортико, пак награбваш страниците, раздалечаваш ги като полукълба на дупе и забиваш нос да изучиш следващата мисъл на тва побъркано момиче! Ще ми пише тя за хорските диагнози и перверзии по най- безсрамен начин! И знаеш ли, Ал, знаеш ли, сега ще ти кажа. Слушай. От добро сърце, героинята, момиче, обслужва баба, изкривена от инсулт, лежаща на легло. Идва старец. Носи нар. Дава по парче на младите, дето я обгрижват бабата му, а той верен нейн фен, спуска балдахина навит на горната рамка и двамата си гукат и кикотят, спомняйки си миналото. После идват други звуци. От които момичето, чувайки ги, отскача нагоре от стола си. И избягва погледа на момчето. ......wtf? Алллл...Ал,Ал, Ал! Къде отивам аз? Че тая човешка душа е колкото дълбока, толкова и широка, ама стрували си да я тестваме на опън и издръжливост и всичко? Красиво ли е, когато е красиво, но в лоши условия? Докато приключа с тая книга, по- добре да не пиша нищо. Защото 30 сребърника са бая пари. И за много по- малко можеш да продадеш бебе, изхвърлено от родителите. Какво остава да реша да се правя на ноар еротик фантазьор. Защо ще ни е това? На кого ще донесе полза? Някой ненормалник преситен от всичко? Някой ненормалник, щото си е извратен? С навици да се самонаранява, а колко по- яко е да гледа как нараняват други. Ето. Заразих се. Странното е, че всичко това го имаме и тук и сега, маАалко по- различно само. Но това ли е, за което да пишем, Ал? Да? Само ако след шока, идва възхитата от силата на човешкия дух? Ал! Да се благодариш на тристата дяволи, че ти нямам телефона и не ти звъня, само да ти чуя гласа, как казваш "Адмирал Ал слуша..." :)))). Ф
Нормален баритон, нищо особено. Няма грам лиричен тебър. Вярно веднъж Румката каза, "" Когато харесваш или искаш да те хареса или да си интересен гласът ти се променя, не е този ежедневният, а става дълбок и топъл" абе Румянини приказки
Липата още миришка. Водата ме прие. Готов. Изтрениран. И вече не съм говненце лигаФко. :))) Рапорт даден! Аморе! Ф
Птички пеят, слънцето наднича зад баирите. Хайде, поспаланке, ставай, разкърши се на хлад – кожата ти ще настръхне! Сръбни горещо, леко горчиво кафе. Зарадвай се как небето силно розовее и става златисто. Целувка с дъх на кафе. – Ал
Добро утро, Ал! Не мога да се разсъня. Пия кафе, мисля си за другаде.Късно започнах спането. Прекъсвах го от студ и мързел да се завия. Фалконски разказ ми подари прекрасни минутки и последващ летеж. Много яко ме ритна в подкоремието с първите си три думи, а после в гънката между устните се насъбра интимна слюнка и ме улесни да подсиля нежната чуствителност на клита. След тази любовна нощна прелюдия към съня, повече не ми е било студено. Хайде дай ми целувки и прегръдка. Седя на слънце и косата ми запари над бузата. Ф
Блазе ти, обожавам да спя на хладно или студено ,но не знам защо ,тази вечер Центи доста притворила прозорците. Тя не е зиморничава, но изглежда й е станало хладно ,а аз имам други критерии.. Пийвай кафе ,отивам да хапна, чака те свеж ден Ал
А теб, аморе, те очаква да бъдеш задушен от присъствието ми около теб. Мисловно. Емоционално. Психически натежало. Телесно незадоволено. Нямам намерение да те жаля. Дръж ме! Скачам! :)))) Ф
Ако знаеш колко ценя твоята духовитост! Центи е сериозна и гневна на кмета, на службата по контрол на дейността на комуналните структури. Обажда се, пуска сигнали, иска обяснение, но те са печени – изглежда, са играли тенис, веднага отбиват топката към някой друг, той към трети и я правят на пиян морков, знаеш я тази игра. В крайна сметка излиза, че никой за нищо не отговаря, а все е някой друг, който пък също не отговарял. А боклукът расте като Грамадата от поемата на Вазов – знаеш я, ти си литераторката. Ама това е прекрасно при теб. През деня, най-вероятно след обяд, водата в басейна е позатоплена, а вечер след 22–23 часа е хладно – чудно за спане. Я да питам, а комари има ли, или други гадни инсекти, които се пъхат в къщите и леглото? Казвал съм ти за Бакьово, за някаква пикова популация на щипалки. В началото вечерно време се чуваха писъци от момичешките палатки. Ние мислехме да не е някоя змия, а то щипалка – гадни, гнусни, но чак пък паника! Е, и аз не подскачах от радост, все ме беше страх да не ми влязат в ушите или в носа. Всички тези неудобства се забравяха в сравнение с гушкането по купите сено, топлото момчешко тяло, нежната кожа. Ароматът на момичешко тяло в комбинация с аромата на горски цветя и сено направо ти завърта главата и се пренасяш в други измерения. Доста по-късно една позната ме пита дали не сме помисляли, че може да има змии под купите. И през ум не ни е минавало – то и при този рок, викове, тропот, ще са избягали. Е, там, където копаехме на насрещния баир, сме убивали понякога някоя и друга. Всичко това се развиваше, точно по това време на годината, но преди много години. – Ал
И тук цикади кречотат. Скърцат, съскат, същински кречетала. Когато прелитат самолети, се получава някакво ехо, дали заради височината ни и факта, че ако съм на седалка до люка, виждам къщите ни тук , не знам. Но никъде другаде въздухо-пътния трафик не е така приятно озвучен. Като едно ненатрапчиво разминаване с белия ръкав на пилота. Кимване с допир до фуражката. Сякаш най- естественото нещо на света е, аз да мия чинии на външната чешма със студена вода и сапун, а над мен цивилизовани хора, с фенските си багажчета и подаръци от път и фришопове, седят в едни летящи кресла и живеят в следващия век. Пийнах кафенце, Ал, истинско, силничко. Забърках десертче, въпреки че резнахме една захарна диня, а това само по себе си , плюс сиренце и хляб, си прави пълноценно ядене. Някак вглъбена станах след сутрешната разходка с русата. После даже ме изпи завърналата се жега и щом оводнихме кожицата с оня ален резен, направо се консервирах в хладната стая горье и заспах. Кратко. Но Фалкон....бошкеййй, от време на време се стрясках от нечий глас , с то бил моят. Скимтях, щом се сетя за разказа му. Странно, но доста си приличате. И той е един агент...:). Има някаква отмора от задуха, обаче. Свеж повей носи радост на горящите ми бузки. Облачета летят. Само още няколко минутки и мога да вляза във водата до пълно охлаждение. Термометърът, плаващ по- скоро към повърхността, отколкото реално вирните дълбини, отчита почти 22°. Идеално! Ако ти дойдеш, първо ще се ужасиш от тънките тръби, по които си огъваш стъпалата като слизаш към водата. После ще забележиш, че въпреки всички химии и избистрители, и хлорове, и ph- та, има едни прозрачни сегметирани тунелчета, същински малки днк отрязъци, които скоро ще проимат точкова сърцевина, а след седмица и малка ларва на воден комар. Преди години се ужасих до безсъние от тези червени червейчета, които се изсипаха от сутиена ми, след трен. Реално огромните водни комари ама хич не ги бърка никъв препарат, кацат си на повърхността, снасят и ciao, good luck motherfuckers. Та, Ал, откъм насекоми, само те са наистина гадорийското, с което човек трябва да се примири и да не изпадне във паника от игрите на ума с идеята за плаващи червеи. В къщата няма насекоми. При много жежки лета, съм виждала малки скорпиони, те са си от региона. Драскат по тапета като се придвижват по стената. Но сега няма нищо такова. Вечер, може и да има комари, но аз не им се впечатлявам. Спускат се паяци, с първата тъмнина след залеза. Но пък нощес излязах да лафя по телефона и да не преча на спящия след 20ч татю. Дълго стоях. За туй време падна абсолютния мрак. Край мен прелитаха светулки. Звездите примигваха успокоително. А от едни фарове и издевателството над малка лека кола, се завърна от пиянство долу в селото, съседа, втори братовчед на баща ми. Кучето му още предния беше скъсало синджира и обикаляше в търсене на житейски стимул. И странно. Уж всичко разбира, уж ме вижда, че му нося храна, но по- сладко му беше да тича по любов. Хайде, ставам, да пообера мушиците с кепчето и да разплискам водата. Ако много ме мързи или не искам да си мокря косата, просто тичам с високо коляно и бокс. Броя 5*100. А ритниците са от пета, тъп ъгъл с другия крак , по идея ноктите да излязат над повърхността , ако включвах извъртян юмрук, щеше да е нещоситам, но не го правя. Други ритници са тип ножичка. А трети с извъртане от таза. Отскоро ползвам и напречния лост през средата на басейна, за коремни набирания без да мокря тила. Тва коляно дето го снимах, сега не ми дава много да го кривя в предишните си любими упражнения за изритване тип октопод. Ако си тук, когато излизам от басейна, ще ми помогнеш да качим пълната със слънчева вода кофа зад къщата, под астмата. Преди се ограждах и със стол, но вече не ми пука и мятам хавлията направо през стебло над мен , пикая, поливам се, насапунисана и ставам нов човек. После стъпвам като живия атласов модел на мускулната карта по тялото. Качвам се за обмазване и дрешка. Тогава е момента да си горе. Чакрите ми са толкова събудени, че само ще те възседна и сама ще се задвижа като онея люлеещи кукли, центрирани да не падат. И няма да спра. По- лошото е туй. Че ако ти докопам личицето и ти седна в скутчето, отиде ни до вечерта. Само гладът ще ни разтури склещването :)))). Целувам те и обувам целия бански за трен. Държи циците вътре. :). Твойтичката ти, Ф
По радиото : Липсваш ми на Сигнал :)))) , аморе!
Добро утро, Ал! Как си? Хайде, разкажи ми подробно да ти послушам гласа, докато се разсънвам. Ф
Ей, душко, ама, колко интересно описваш всичко, все едно гледам филм! Но ако очакваш аз така красиво, литературно и подредено да отговоря, няма как да стане. Знаеш, че не мога да пиша. Каквото и да искам да ти напиша, да звучи интересно, забавно и да ти хареса, ами не се получава. Все излиза като инструкция за настройка или техническо описание. Виж, да ти го изговоря, първо езикът ще е по-богат, изглежда, че и тембърът си оказва влияние, и има голяма вероятност да ти хареса. Таткото и той, като всеки възрастен човек, си ляга рано, изглежда, че биологията сама настройва човека с възрастта. Някога на бригадите, деня я с кирките над Бакьово, я по полетата, а вечерта след нула часа си лягаме, а ставахме малко преди шест. То и сега ставам с аларма в шест без петнадесет, но понякога я изпреварвам и ставам в пет и тридесет. Центи е чучулига – към 21:30 вече е подкарала влакчето. Хубава тренировка правиш, пробвал съм и аз ритници под вода, но някога на морето, и никога не съм обичал да ходя на басейни като Република, Червено знаме и Дианабад. Сигурно на пръстите на двете ми ръце ще се съберат тези посещения. Виж, на закритите басейни по време на конференциите през ранната есен в МДУ посещавахме басейна на Интера в Гранд хотел Варна. Все пак да разгледаме летният загар на колежките, изрязаните им бански ,а и те искат да да ни покажат тези красиви гледки.. Понякога сутрин, в зависимост от разположението на почивната станция, отивахме с Центи да подишаме йодни пари – беше така модерно. Та веднъж на една вишка на спасителите съм си качил краката нагоре и с ръце, опряни на пясъка, правя лицеви опори, за да има по-голямо натоварване. Качил съм краката по-високо, та теглото да пада на ръцете. Центи брои, аз – съсредоточен и вече останал без дъх, се изсулвам, а едни германци ме гледат и викат едно гърлено немско „Браво!“. Идеше ми да си заровя главата в пясъка от срам. Беше нещо като кавър версия, когато бяхме аз, Центи и сестра ѝ, моята понякога зла балдъзка. Та на плажа на Златните като някой фуклив гларус съм ги вдигнал на ръце – едната на лявата, другата на дясната, те и двете ме хванали за врата, а един познат ни снима. Пак едно възрастно немско семейство ни гледа и ни се радва. Иначе добри са ножиците за натоварване на таза и бедрата – лягаш на пода на килима, странично, изпънат, главата може и подпряна на сгъната ръка, и започваш ножици с десен, а след това се обръщаш на другата страна с ляв крак и пак с десен, и пак с ляв – примерно 25, 30, 40 повторения в серия и някъде към 4–5 серии. Добро е за домашно изпълнение е коленна опора с варианти глава на пода, гърбът желателно прав и първо единият крак шпиц от земята доколкото е възможно по-високо, поне двадесет и нагоре, след това другият крак, а вдиганият до момента е вече опората. Има различни варианти. Вече дъмбелите са друго нещо. За да не развалям новия килим, Центи ми е дала едно старо, но хубаво килимче, което постилам върху другия. Имам си дъмбели, но само на единия комплект мога да направя по 17.5 кг на дъмпел, при другите – до 15 кг. Е, има и разни комплекти хромирани гирички, но те са нейни. Вече сме стари. Не е онази млада жена, която преди много години направи кръста на халки, когато ни изгониха от двора на училището, където беше рок купонът – то повечето бяха блусове, за да се гушкаме. Та влязохме в училището да търсим място за купона и първото, към което се ориентирахме, беше спортният салон, но имаха и доста големи площадки, където бяха стълбищата и се разделяха административната от учебната част на сградата. Ах, тези светулки! Ама какво има в тях толкова омагьосващо, че лежим на одеяло на купата сено, опитваме се да се завием с краищата му, че някак в планината доста бързо захладнява, притискаме се един до друг, а ръцете не спират да работят. Гледаме светулки, а над тях тайнствените звезди – ярки, вълшебни, тайнствени. Боже, как минаха тези години! Като че ли тези емоции ни извеждаха до по-високото ниво. Нямаш представа как ме радват твоите разкази и не се сърди на кучето – и то търси това, което ние търсехме на бригадите. Никога нищо насила, винаги двамата се желаят. Колкото до твоето предизвикателство за басейна и склещването в скута до вечерта – инженерният ми инат и дисциплина трудно се плашат от атаки, но признавам, че офертата си я бива и знаеш как да завъртиш главата на един мъж. Твоят незакусил, но пил кафе: Ал
Върнахме от разходка. Русата и тя скъса синджира. Все по- скоро от излизането ме изоставя и хваща дивото. Изобщо не я виждах много дълго време. В началото ме поглеждаше, издалече, после виждах само слънчево петно да се движи сред храсталаците, накрая се събрахме чак при крайната точка на turn around point. Минала е по изцяло непознат за мен терен. Яви се нахилена до ушите и с кални лапи. Така разбирам аз доверието и симбиозата. И храната да се дели. И спането. Иначе що за глутница сме? Ако имах нейния нюх, можех да помогна да заградим лисицата, ама ич не съм от полза. Връщам се и бързам да видя дали вареното е изкипяло. Обаче новата ми рационализация работи перфектно. Туряш 3-4 лозови листа да захлупят водата и те тъй тежат, че никва пяна, ни кипеж не изскача навън :))). При това , такива киселички листа после са ми любимото от цялата манджа. Хайде сега, да махна роклята, че из гората, Ал, направо се търкаляха капчици изпод цицата и ми гъделичкаха по корема докато попият в плата. Днес съм с гаще :). Ф
Ама душко, недей без гащЕ, то хубаво ,весело ,всичко на теферич, ама недей.Я и при мен част от закуската беше телешко варено..Обичам го.Така, както си головата така ,ще те гушна, така ще се отъркаляме по росната трева,така дълбоко ще задишаме чист планински въздух-приказка.Ал
Аморе, много е странно, че баш сега пишеш за рок концерт. И аз така направих. Ама си намерих редактор, че пусто на тая елка, не ми се занимава да се оправям с дреболии. И корекции. Ще ме четеш :)))! Ал, много ми е възбудено. И леден басейн няма да ме оправи. И рота не би могла. Оххх Ф
Ал! Не си ху ма нен! Не! Не си! Отивам да се удавя! Евимумакятапросто. Пссссстма проскубана мачка , аре, кво ми тичаш тука с кални лапи! Офффф Ф
Ал, много се извинявам! Ако я хвана тая котка, ще я направя на яка! Виж как ме излага само. Съжалявам, но не мога да изтрия глупостите й. Чета. Сериозна литература. Ще я обсъдим после, само да проследя внушението под основната тема в тая безумна сюжетна линия. Целувам те по бузката , леко като водно конче над вир. Ф
Душко, душко ,ама каква сюжетна линия.Ние сме двама под звездине ,в прохладна звездна нощ, гушнали се ,не могат да се откъснат, а звездите мигат далечни и тайствени ,все едноса сами в света.Ал
Аморе, ше взема да напиша разказ за последните двама самотници, които си оставят писма под скала на брега. Живеят на остров, единствения връх след Потопа. Но не се срещат. :)))) Хайде , гушни ме, че две не виждам за сън. Аз лекичко ще отмъркам. Ти шумкай с листата на книга и няма да ставаш, докато не се събудя. Ръцете ми парят, опекоха се мишниците. Бях във водата преди обяда, макар и под найлон над дълбоката част, уж за сянка. А, да. Сега си правя перде от хавлията върху ствола нс астмата. Поливам се права, не скрита и клечаща зад стол. И Ал. Самовлюбих си се. Заради онези твърди меса в областта на ханша, където хем дупе облееш, кеф, хем притъркаш крак, а бедрото нагоре се разширява и прави облост, встрани от дупешката изпъкнслост, хем тазът има собствена окръгленост , там между горнии и долния ластик на бикината. Демек, гледано отгоре, приличам на жарки , изгорели от лятото охрени тоскански хълмове, а за кипарис можеш да послужиш ти. Ела ми се посади! Оххххх, млъквам млъквам. Хърррррр, с нос в подмишката ти. .....не сме сами Ал. Има Бог. И той ни обича. ......Ф
Присмехулник пя. Сън, срязан от часовник, Крещи име- Ал. Ф
Хайде на кафе, Ал! Ще се измъкна лекичко, че русата спи. Ще си вдигна краката на съседния стол и ще гледам насрещните ридове. Ще чета. Ще ти говоря, ама наум. Не искам да ти преча. Ето, целувам те лекичко , съвсееем малко още и ти оставям устата, леко открехната. Ф
Старчетата, наспахте ли се тия дни? От скука си проспахте половината лято!
Ал, прочетох нещо, разсмях се и идвам да ти го кажа. Героинята, заедно с друга, са бежанки, продавани милион пъти. Денем работят в завод, нощем сервират. Говорим за съборетина до индустриална зона, където работниците мрат като мухи, а единствено забавление е да залагат заплатите си. Та, тъкмо бяха изведени от шефа си към неясна посока, пътуваха покрай релсите, на влака, с който я докараха дотук и героинята си запуши ушите да не чува спомена, когато изведнъж набиват спирачки пред падащо пред тях огромно кръгло нещо. Оказва се ледено снежен къс от планината и докато шефа говори по телефона и им наредил да го махнат. И като жените не можаха да се справят,въпреки усилията си, сложиха му няколко клечки и го направиха на снежен човек. Шефът вилнял , защо не са почистили пътя от снега, а нашта отговаря: "Нека сам си тръгне!". :)))) На всичката безнадеждност, остава единия здрав разсъдък и оцеляване. Чрез кражба, чрез убийство, чрез хумор. Особено чрез хумор. Когато единственото смешно е да имитираш тиранина зад гърба му. Или да рецитираш политически лозунги :)))). Алллл...може и да е досадно, да имаш собствени мисли и главоболия по проблеми, пък аз те занимавам с щуротии. Но се успокоявам, че платформата позволява игнор или дилей :))). Добре, че не си ми под ръка. Можех да те ошамаря, задето героя, който беше слабо момче, даже слабоумно, взе че възмъжа и докато тя се грижи за,него, откак ги експлоатираха, биха и ебаха, през цялото време в разни страни, трафици, шефове и задължения, сега той е мъж с мускули по гърба и ръцете, които се движат, докато съблича работната дреха. Но не я поглежда. И не й се усмихва. Мълчи. Да, бих те ошамарила и бих ти скочила на врата, докато ме отскубваш, щях да се боря да съм шапка или кенгуру или най малкото пранга, и да хапя и да драскам. За да ми се усмихнеш и да ми говориш. Да питаш " Що пощръкле ся? Щу щеш, момиче лудо?" И аз да кажа"Да ме целуваш искам" . Ф
„„Можех да те ошамаря!“ Ама какво ви става на жените около мен? Все искат да ме шамарят, бият, малтретират. Сигурно излъчвам мекота и съпричастност. Е, това не е само от теб, а от ранно детство. Като се почне от онези Снежа (Снежана), Лила (Лилия), Муца (Виолета). Разбира се, в тази групичка влизат Ева, на която бабата правеше разкошни сладки, с които ме подкупваше, да не забравяме Клара, с която правехме я стенвестник, я част от украса за някакъв празник. Та се стигне до колежката и позната, която тренираше джудо, а хазяите ѝ през лятото решили да правят ремонт на апартамента и тя трябваше някъде да се приюти. А аз, от добро сърце и поради отиването на родителското тяло на курорт, я приютих у нас, а тя реши да си покаже „рогата“. Не ѝ харесва моето легло, а беше лято – небето тогава чисто и милиони звезди, да гледа и да мечтае за междугалактически полети. Да, ама къде ти – иска да спи на огромната, масивна, старовремска спалня на родителското тяло, та даже с нещо като кумите да го решим спора. Тук е и съседчето, на което копаех траншейка и дупка за малко шадраванче за някаква рибка – вместо да ми се радва на ентусиазма, ще ми гизди по кимонце, та да си направим рандори, да съм я видял колко е надобряла в онази вътрешна школа на МВР. А когато това нейно желание завърши по неочакван край, се люто разсърди, но пък аз на закуска ѝ се подмазах като масло. Накрая идва моята търпелива жена и нейните откровения от сорта: „Да имах половината от твоята сила, всеки ден щях да те бия“ или нейното желание, когато ме срещне вкъщи (а ние не сме във Версай), щяла да ми удари по един шамар. Да споменавам ли и Румката – и него го знаеш. Е, при теб е само все още желание, но вече оформено – и ти да се присъединиш към тази групичка. Ама какво ви става, каква е тази агресия към моята скромна персона и желания за физическо въздействие? Даже съм имал и откровено канибалистични желания отсреща. Откъде да знам, че обича онези части от гърба, където от двете страни на гръбначния стълб има едни дебели, надлъжни мускули, а по средата се получава улейче – та и тя, впила пръсти в тях, притеглила ме върху себе си, искала да ги „изпапка“. По-точно изказът беше нещо от сорта: „Ох, как ми се иска тези сладки мускули да ти ги изпапкам!“ и взе, та ги захапа. – Ал
Добро утро, Ал! Мнооого смешно. Обичам аз да ме турят у групички! Добре, хайде, няма да те заплашвам повече, ще стисвам зъбки и ще просъсквам някое мило комолиментче, вместо да ти разказвам, че всеки един жив мъж под ръка, става събирателен образ на мъжкото, само заради гласа си! И веднагически се срутва бента на търпението срещу неправдата! Така. Сега да питам, ти като как тъй не ме предупреди? Че времето искало да ми изиграе номер? Аз съм дошла тук да вая водна фигура, а тоя тропик се не спря да ми подлива вода буквално. Ох, от нощ на нощ по- зле става. Бяха ми мръсни ръцете от дето й мия лапите, козинката, та когато след полунощ завъртях гъзинка, не можех да си се погаля. Не смеех. Обаче гладни очи заспиват ли? Па падна едно въртене, па язък, че планина, па широко отворен прозорец, па уж теферич. Айде опитах през нощницата, тц, ней същото. Само по- лошо става. Ей така в абсолютната неволя и мизерия съм се унесла доста след малките часове. Ти ще ми се плашиш, че съм ти мислела шамари? Момче! Аз квото ти мисля, ще избягаш с писъци! Охххх , Ф
Ама аз винаги съм бил събирателен образ на всички мъжки негативи, най-вече в службата. Ако се промъкне нещо похвално, гушвам глава в раменете, защото веднага очаквам удар. Е, понякога е имало и диалектическо противоречие – някакъв микс от похвали и комплименти. Изглежда, че това е генетичен женски инстинкт, като ученичките от лагера на НВО. Цялата гама, а те са изобретателни на женски манипулации и много рядко нещо позитивно, но веднага се изсипва нова порция глезотийки, превземки, сърдене, глезене и т.н. Ако в службата Румката каже нещо положително, веднага поне две колежки ще намерят цял куп мои недостатъци. Както и в завода – аз мил, любезен, възпитан, обран, те поне по външен вид доволни от моето обяснение, и изведнъж да чуеш зад гърба си: „Тази високомерна и надменна перка е моя! Никоя да не я пипа!“. Като ритник в задника е. Свиваш се и ситниш към работното си място. – Ал
Не знам, Ал, не знам, каква ще ти съдбата. Вижда се, че опитваш да я смекчиш. Извикваш емпатия, симпатия, майчинска закрила, но уви, с почната и недовършена жена хич не си е работа да се закачаш. По- добре се обърни на фикус и гледай кротко в стената. Нито да й редиш мили думи, ще побесней, нито да пренебрегнеш докрай, ептен ще изплиска. Стой и присъствай. Ся, докато изритам всичкото яд и напрежение, хем чаршафите ще опера в корито, хем басейна ще разклатя, да плиска по доматите и да им миришкат мъхестите листенца на онова градинско ароматче. Да гъделичкаш ума и тотално да отказваш тялото,ней будистко, ней. Гледам си тукашния влюб, мина на мотора, белокос и неподстриган, очите му търсят, говорят, лицето в болезнена усмивка. И ся кво? Да се правим за резил, ли? Ал! Много те обичам и не мога без теб, но понякога съвсем не ми е до приказки, така да знаеш, а се нуждая от здраво, първобитно, мръсно, чисто, стискащо, чак вода да пусне, съживително месата, ебанье! Ето, разхождам русата и усещам цялата си повърхност в подроклието. Усещам я, защото имам йога осезаемост и осъзнатост за всеки сантим. И да знаеш, вкусвам как допир на мъжка ръка до извивките под роклята ще е като да сънува, че е в сладкарница и всичко е безплатно. Та да граби от витрината , да бърка с пръст в сметановите розички, да отмъква с два пръста ягодките на таралитата, изобщо да си омаже устата и ръцете със захарна маслена гняс, от което коремчето му да се издуе напред! Следиш ли ме? Усещаш ли кресчендото? А сега го обуй в панталони с едри странични джобове, сложи му нож на колана, бицепси за тръшване в земя и цайси, криещи намеренията....ей ме, до там съм. Свирен мач. Когато ти пиша следбасейново, ще е друго. Ще съм си изгорила излишното. Ще съм друга. Но държах да знаеш, че минавам през това, сега. Нали си ми мъжкото? Страдай с мен. :)))) Ф
Много гадна ситуация, Ал! Кажи ми какво да правя. Носят се черни облаци, след тях синьо, пак покриват небето, пак изсинее, аз като очаквам дъжд и гръмотевици, не смея да вляза в басейна. Ту приръси, ту се смръщи, па се усмихне. А знаеш, белята става и от съвсем синьо небе, от пухено бяло облаче. И сега вместо да изхвърлям емоц натрупаности във водата, жуля кафета по опнатия нерв. В пълна готовност, вдигната коса и бански. А ей го, пиша ти и мина каубоя с колата тоя път. Излязъл на половина през стъклото, подстриган сега, с цайсите :))). Чака ме да му махна да се качи. И? Да спра ли да гледам по небето кво виси и да влизам у вода? Кажи? Ф
Приблизително директорията към вилата съм я определил и ги виждам облаците. Тук такава жега ни е захлупила! Той, тъмносив металик, като го напече слънцето – климатроникът и на пет да го сложиш, не помага много, а на всичкото отгоре има и стъкло на покрива. Дали отрязва, или не част от инфрачервените лъчи, нямам представа, но не го отварям. Гледам точно на светофара на „Коста Лулчев“ и „Шипченски проход“ един мотоциклет, почти разполовен, и една бяла каска. Дано човекът да не е тежко пострадал, разбира се, и синята лампа е там. А ти помниш ли сериала „Синята лампа“ или „Произшествие на сляпата улица“? Я се топни в ледената вода, та да ти намалеят тези щения, ама барабар с роклята. Апропо, а под нея имаш ли нещо като гаЩА, или го караш голишарско?И да знаеш много харевам елегантни бикини, прилежаващи се до прашките, нещо започва в гръдният кош да ври. Ей, момиче, опичай си акъла в тази жега! Ще се чува едно мляскане, като от малки вълнички от две потни тела. Сядай си на хубавото дупе и не го развявай по баирите, и мотоциклите.Остава да се качиш на "виетнамка". – Ал
Благодаря, аморе! Готово! Беше чудесно! И знаеш ли, знаеш ли какво стана накрая? Причу ми се гръм. Изплувах изпод дълбокото , че да погледна и верно пак дошъл един гримиран. Казах му "още веднъж да гръмнеш и излизам" и си влязох под покритието най- спокойно. Изброих си серията, казах "сто" и гръмна. Ееее, добре. Излязох си кат пич и вече и си заваля. Но ти си моя повелител и ми оправи чакрите. Благодаря! Целувки. Сега да се облея..фърррр Ф
Колко яко! Къпах се под дъжда! Йеййй! Хайде сега да дишаме, под ромоленето под навеса и да си ладим раменете , оголени над хавлията. Ф
Хайде бе, душко, хайде! Изпрати един дъжд и в гореща София. Ние се варим като в тенджера под налягане, а ти – под широките буки, на прохлада, топиш дупето в басейна, а на всичкото отгоре и летен дъжд за влага и свежест. Колко метра е дълъг басейнът, колко дължини правиш? Не знам защо, някак не ми е интересно да плувам в басейн, а в морето. Там все едно водата е жива. Плувам бруст, и то доста добре за човек, нетренирал плуване – кроулът ми е под всякаква критика. Карам го, но някак е дървен, скован. Центи, както казва, можела да се удави даже, ако водата ѝ стигнела докъм гърдите. Питам я как ще се удавиш, като си стъпила на дъното и стърчиш половин и повече метра над повърхността, а тя ми развива теорията, че психически се давела. Ал.Алченце .Дай ми дъжд, но проливен ,жизнено утвъждаваш,да отмие прахуляка и горещината-Ал
А под хавлията ,може ли ? Или да съм си готов за блок.С Деснячка или левачка удряш.Ал
Под хавлията, Ал, ще напипаш студени цици. И студено дупенце. И студено коремче. Щото където има меки сланинки е хладничко, особено къпано под небето, под дъждеца. Пише ми се. Имам идейка пресничка откак бях във вода и мисля да си я проверя наум. Което пак ще ме емне в посока накъмто твоите атрибути. Ако ми посегнеш с дясна, ще те блокирам с дясна. Ако не ми я спреш с твойта лява, ще се извъртя с гръб към теб, ще ти забия дупенце в чатала и ще те блъсна назад като ти подкося колената с другата ръка, за да паднеш по гръб, което си е туш, а аз на меко върху теб. И така. Искаш ли от новия ми джанков сироп? Киселичко- сладък. Не пасирах плода веднага и имам и бистър и гъст вид. Хайде, пратих ти хлад и дъжд. Съвсем ми изстиват рамената. Бас държа, че под хавлията само путието е топличко. А ако знаеш колко ми е хубавко, гладичко и нежничко...:))))) Ф
Рожбе, никаква мисъл не можеш да си чуеш, ако на дядото му е скучно. Дъвче, джвака и говори. Чак гласа си дере, щом става дума за политически престъпления. И ей ме, час - два по- късно от намерението, нищо работа по разказ. Но пък стана дума за военен прокурор Николай Колев и му четох биографията. Имал бил намерение нещо да помага на майка, но като четох с какви неща се е занимавал, нещо ми засяда в гърлето. Царство му небесно, бая мъж е бил. На което четох в уикипедия, се базирам. Сам. Срещу всички. И все справедливост търсил. Дали и сега възпитават такива? Или условията вече не могат да изковат същия материал. Ф
Мамицата му! Повлекох с джапанката едни стари изсъхнали къпинови клонаци и познай, стъпих с босия си крак върху тях. Тръни под ноктите и по възглавничките! Ама като не внимавам, тъй става. Извеждам русата да си разходи вечерята и имах клипче да изгледам и да дам мнение по един Бах. Е, няма по- възвишено от неговата музика, че и по залез, да ти топли гърба, гледайки над долината. Обожавам да ми искат съвет! О бо жа вам. Слушам изпълнение, а чувам съвършеното му проявление в ума си и накрая трябва да оставя гласово съобщение с указание, без да познавам нотите :))). Някои термини, знам, да, но да кажа затихни на "ла" не мога. Обяснявам се и знам, че както се е случвало милион пъти, после детето е оправяло тези места , послушало ме е и е доволно от резултата. Аз още повече. Помниш ли онзи момент, когато клекнах пред олтар от чели? Как се докоснах до себе си от друг живот? Как ми стана тясно, в ума ми, от твърде многото излишни спомени, които ми препречиха да си възвърна как общувах с Бог чрез музика. Някога. Преди. Стигах го. Стигах до онези вибрации, с които, докосвайки го, чуствах съвършенството как резонира обратно в мен. И тогава разбрах, че не Бог трябва да ни се яви, а ние -нему. Да се молим без думи, без съдържания ограничени от социум, историческо време или друго, а да се молим да го достигнем чрез музика, универсалният език. И само така той стига до нас. Чрез реверберация. Алллл, ама какви ти ги говоря, а? Аз, стъпилата в трънлив венец :)))? Музиката има нужда от дъхове, както и в говоренето. Паузата е по- силна от всяко съдържимо. Паузата между тоновете, дава смисъла. Емоцията. Никой не бива да свири Бах, с темпото на нашето време. В неговото въздухът се избутва по едни тръби и е нужно време, за да отехти през сводове и стенописи, докато се изнесе навън през цветен стъклопис. Или не. През мрачни готически колони да се издигне от тъмнината към светлия купол, точни под кубето с кръста. Още чуваш как тонът лети нагоре и заглъхва ефирно изтънен в светлинните коси от прозорците, когато си поема дъх следващия и го подкрепя в пътя му нагоре. Няма начин да няма Бог, ако вярата в него е предизвикала създаването на тези сюити и на Миланската катедрала. Няма начин да няма голяма любов, когато филмите я измислят в детайли, поетите я описват в думи, а оперите я изпяват. *** И гледам в далечината, там , където се събират ридовете, а гръбнакът на планината продължава към морето. Там, където долината сякаш свършва и хоризонтът се затваря чрез високи хребети. А отгоре им- облаци по Микеланджело. Нима е възможно да са просто водна пара? Без амурчета със стрели и светци, вдигнали винени чаши? И каквито още там фауни от херувими се намират по първи небеса? А ако ги нямаше, ако бяха просто водни пари, а аз чрез мисълта си ги създадох, защото мисълта ражда реалия, тогава Ал, тогава, много си го загазил. Гръм. :)())) Дойде протяжен дълбок и глух и още е . Звуча поне 20-30 сек. Да! Създадох любовни стрели, Ал. Идват към теб. :))))) Ф
Добро утро, Ал! Не мога да повярвам колко различни са сутрините. Една с една не си приличат. Настроението ми. Силата, която имам. Настройката за живот :)- мудна или нетърпелива. Дали зависи от сюжета на съня, продължителността му или от качеството на вечеря? Или Дънов е прав, че нощем пътуваме през астрала. Не знам, но тази сутрин съм изпълнена с енергия. Пия кафенце, а заложих кърпите за ръце за пране. Ще доваря сироп от смокинови листа, отделно от човешки и кучешки манджи. Ще изпера и други ползвани чаршафи в онова огромно розово корито. Най-забавно е изцеждането. Премятам мокрото през простора точно под навеса, че е от един дебел гумен кабел и насуквам по дължина. Водата се ливва надолу, извираща от всяка пора на плата и потича по ръцете ми, сякаш да ме накаже, че я гоня. Не си тече вертикално по висящата част на чаршафа, ами се юрва студена и гъделичкаща през подмишниците , та чак през циците и надолу по корема рисува заклинания. Еййй, бошкеее, голяма е работа. Как да спра засукването и да я обърша? Търпя. Продължавам си работата и тя си тече през мен и ме настръхва. Ей така кат почне денят.....:)))). Целувам те. Кажи ми как се чустваш? Ф
Ама как се успах! Снощи загледах някакъв филм за наемни убийци, пожари, малко момче и млада жена пожарникар, която го спасява, и от хладния душ как се ококорих – няма заспиване. Накъдето и да се обърна, ми е неудобно, та пак взех хапче и пропаднах в царството на Морфей, сън след сън, а на сутринта нищо не помня. Но и Центи се въртя като пумпал, а сега сладко си спинка, омотала се в чаршаф като огромна какавида. При теб вчерашният дъжд е донесъл свежест и прохлада, а тук само прекапа, колкото да е без хич. Ама ти, уж момиче горско, къде си хукнала по джапанки по горите – има едни бодли, пробиват джапанката. Ама много е гадно да ти се набият тръни в стъпалата, питай мен. Не можеш сам да ги измъкнеш и колкото повече ходиш, по-дълбоко се набиват, та почваш да ходиш само на пета. Не знам, душко, Бах ми е много величествен, много духовен, ако мога така да кажа. Слушал съм го, но не знам защо, веднъж попаднах в Италия в една огромна църква (не е Дуомо), но на органа някой свиреше Бах – тогава го възприех по друг начин, това величие, онези високи сводове. Все пак аз съм музикален инвалид, но някак музиката я възприемам вътре в сърцето или точно в онова състояние, защото то няма материален израз, а само емоционален, което определяме като душа. Не знам, но ако бях на твое място, при дъжд може би щях по-добре да възприема Шопен, Шуберт, а ако има и река – „Вълтава“ на Сметана. Все едно се спускаш с каяк по река – някъде, където се разлива и е по-широка, е някак спокойна, плавна и музиката е такава, чувстваш се спокоен, но където реката минава през ждрело или пролом, бързото темпо те кара да си нащрек, готов за действие. Подобно е с руските романси – все едно пред мен се ширва необятна степ. Веднъж при една командировка с един руснак се заговорихме и той ми каза, че при ясно време огромният челен прожектор на електровоза се виждал от петдесет километра разстояние,като светло петно на небето. Така че Бах се възприема, поне от мен, най-долу под сводовете на огромна катедрала, защото самата сграда оказва мощно въздействие върху емоциите на човека. Понякога и Рейнбоу ми звучат по-тежко и обемно, но това може да е някакво отражение на определени мигове, изживени някога с някоя колежка точно при това парче – знам ли. Иначе съм ти обяснявал как съм се набождал като босичко дете в двора на къщата на баба ми, имаше водомерна шахта, а над нея вързана люлка да се люлея. Та веднъж, скачайки, улучих един изскочил пирон и колко му е да пробие крачето на едно момченце. То бяха плачове, докато ме измъкнат, а след това бегом до поликлиниката, инжекции против тетанус, а раната не ще да зараства, въпреки мазането с разни антисептици. Та една друга баба каза: „Като вземеш една чиста тенджера или купи нова, измий я, извари я, а момченцето сутрин да се изпика в нея и да си топне крачето, да поседи в нея и така, докато заздравее раната“. И така стана. Вече много години по-късно съм ти казвал за иглата на Буба, но и това беше сигурно преди двадесет години. Я да се върнем на Дуомо – бил съм в нея поне десетина пъти. Тя се води недостроена, защото имало някакво поверие да не се довършва, но не си спомням защо – някакво бедствие и катаклизъм щяло да се случи. На мен ми е по-интересно, след като е строена толкова години, как са се съхранявали чертежите, в какви мерни единици, какви строителни материали – много ме е впечатлявало как са направили изчисленията на натоварването, все пак тя е започната някъде около 1386 година. Бях с един колега, много симпатично момче – слаб, сух, но не кльощав, малко испански тип, по-висок от мен, с моите 182–183 см, значи е бил някъде поне 186 см. Но странното е, че стигна до входа на катедралата, а не иска да влезе вътре, бил влизал уж – ама то винаги има какво да се види. Аз не съм вярващ – дали съм пълен атеист, или атеист-агностик, е друга тема. Ако приемем, че нещо е Бог, какво пречи да се приеме, че това са същества от друга вселена, преминаващи през червееви дупки? Някога през 1961 година се събрали мъдри астрономи и астрофизици в Бюракан, та те определили тогава три типа цивилизации. Е, ние сме все още от нулев тип – предполага се, че при това темпо на развитие ще навлезем в първи тип след приблизително 200 години. Вече значително по-късно Стивън Хокинг, Карл Сейгън и други гении добавят към трите определени типа още три – те направо звучат фантастично. Цивилизацията от четвърти тип например е могла да съществува в масивна черна дупка, при следващата можеше да изкривява пространството – безсмъртни, почти състоящи се само от енергия, а последната с възможности да създава нови вселени. Звучи фантастично. Твой, споделящ: Ал“
Ето ме, рожбе, чета те, усещам как се вълнуваш, но как се чустваш днес, сега, не ми каза. Трудно е, знам. За Бог, да , така мисля и аз, това е сборна енергия, състояща се от измерения, които дори още не познаваме. Може би са правени опити да бъдат описани в разните религии. Но целта е да се върнем, там, в него. Пулсация. Себераждане. Усливията ще свършат в мига, когато се свием и после ще избухнем наново. Черен гологан се не губи, нали така :). Ама да знаеш как ми се дорева! Колко труд отиде на вятъра! Търкам си кожата. Пера. Наливам, изливам. Тва корито тежи като е пълно. Къде си приведен през цялото време, та и накрая , през нам колко води , усуквам, изтръсквам и мятам на простора на слънце. Изтеглям краищата с едно отривисто движение и хрясссссс. През средата - цепнах го. Евимум*****просто! Ал! Алалал, ами ако опънех нечий хуй , така без да си знам силата, и особено ако е бил някой повечко употребяван и протъркан?! Не ми се мисли! Оххх, поседнах да почина. Но ме чакат дела. А и полянката чака, да се просна под лъчите и да си мечтая. Искам да знам как се чустваш? Определи се, моля. В цветове, ако искаш. В романи. В тип напитка. Ето, аз съм едно фрапе в момента. Чуствам се свежо, студенко енергично , спъващо летните мързели. Ф
Не знам за Дънов – някога, когато бях много, ама много малък и нашите ме водеха на Витоша през Симеоново, срещахме едни жени в светли, може би бели дрехи, по-малко мъже. Всичките възрастни, а жените носеха едни шапки, които приличаха на шапки тип „Артек“, пак бели, с периферийка. Майка ми казваше, че са дъновистки, което нищо не ми говореше, но като че ли влагаше отрицателен смисъл – поне така разчитах интонацията ѝ. Някъде бях прочел, но не някаква езотерика, с която ми пълнеха главата някои от колежките, а малко по-различно, но пак метафизично. Та във фазите на съня имало някаква фаза, ако не греша пета, когато „душата“ излизала от тялото и скитала във вселената. Тъй като е някаква енергия, която все още е непозната, за нея не съществуват разстояния. Ако в такъв момент събудиш човек, на него му трябват поне няколко секунди да се „съфиряса“, за да се осъзнае къде е – просто тази енергия да се върне в него. Ние по познание сме на ниво парапитеци, а някои още по-ниско – на ниво дъждовни червеи. Ама какво спокойно удоволствие е да си разменя някои мисли и спомени с теб, без да очаквам сарказъм и навиквания. Центи в момента е в съседните апартаменти – хем полива цветята, хем храни котараците. И аз обичах да поливам цветята на вуйна ми, когато с вуйчо отиваха на море, а баба – при нашите. Голям апартамент, доста просторен, чист – само гледах да не остават дълги косми по килимите, че на вуйна очите бяха като на сокол. Ами човещинка – чувствах се тогава спокоен, а не да подскачам при всеки звук. – Ал
Знаеш много добре, че за мен е удоволствие – как по-силна и дълбока дума да намеря – да си кореспондирам с умна, интересна и наблюдателна жена, която не ме овиква, не ми се подиграва за правописните грешки и споделя с мен, без да ме познава като физика. Аз много пъти съм се самоописвал как изглеждам и сигурно си си изградила някакъв образ. Не казвам, както понякога Румката използваше израза: „Хайде, хайде, не прибедняйся!“. Не ми каза размерите на басейна, в който тренираш. – Ал
Ето ме, Алченцето ми! Колко ми е хубавко да имам за четене от теб! Събрахме се под навеса с татюту, затишени, вяли, време му е да почива, а на мен да охладя малко телото. Питах го за басейна и ето какво размери даде. По медиана на дължина, демек изправяме десния бъбрековиден завой, е към 9,5 м. Ширината е 2-2,5м. А дълбочината при стълбичката е 0,6м , като постепенно дъното слиза и под дюлята вече е 1,90м. Определи го на около 20 кубика вида. Аз в първата половина на басейна не стоя. Там се задържам на тичане на място, докато свикна с темп на водата и вадя живите насекоми, борещи се за живот. Много са досадни! Винаги има някой неразбрал и погълнал водица и ако само минавам отстрани и погледна към водата, видя вълнението от миниатюрни мъки за оцеляване, трябва непременно да се провеся през теленото парапетче, зациментирано в издигнатите над земята стени от 0,6 м нагоре. Като тренирам, заставам малко след лоста, напречно заварен над средата, като водата ми е до или над раменете. Там дъното се спуска рязко надолу и края на басейна образува дълбок вир. Когато упражненията искат дъно съм там. Ако са без дъно, ясно, в дълбокото съм, а понякога и с макарон, за да не си уморявам дробовете и да поддържам темпо, без да разчитам на ръцете. Плуването като такова е доста скъсено. Баща ми е нисък, по- нисък е от мен, той веднъж на година или през, се гмурка и прави шоу. Плува под водата. От край до край. Сега твърди, че водата го натискала и не му се щяло да излиза на повърхността. Майка никога не влезе в басейна. А той е изкопаван в скала. Тук няма много дълбока почва. Скала, кофражи от старите чугунени радиатори, цимент и сам човек. Казвала съм ти. Около 7 кила отслабна , докато го изкопае и налее. Навремето беше фикция тая идея. Долу, има равно, сега е покрит гараж. Уж басейна щеше да е там, но ...промяна в плановете. Като казвам гараж, представи си кирпич и самодовлачени дънери за греди. Мислех, че ще умре, когато реши зарад джипа и слягането на предишния ламаринен покрив, да го повдигне. Повдигна покрива, без да го разсипе на главата си. С няква система. Като Дуомото. Голям е инат. Няма отказ. Почне ли веднъж, бачка яко. Преди ден, като стана минорен от дъждовния следобед , се ядоса, че не му се врръзвам на разпита как ще се оправям и как ще поддържам тук като умрел. Като не съм знаела нищо. Кое къде е. Вярно е. Не знам. И не ще да нарисува схеми на вкопаните системи от тръби за поливане на гирна, долна графинка, баня, външ чешма, вътр чешма.. Тоци, работи.. Ако сравним къщата с вилата на чичо Манчо, тук е мизерия. Ако сравним с беднотията за която чета в азиатските индустриални райони, царица съм. Най- големия проблем беше винаги слабия ток. Никой уред не оцеляваше. Сега има застлани и килими, и черги, и мокет, а прахосмукачката служи да обере трохи от масата. Или пък леглата са с оформени места от тежките места на тялото. Жив 18 век. И все пак, както виждаш великата софийска селебрити, ретрийтва именно тук. Разходих се до близките вили след 10 мин пеш по равен път. Пичаги са. Един сложил зоопарков фаунарник за кокошките си. Евала. Варосани дръвчета. Тук такива работи баща ми не прави. Чат пат чете нещо в интернет и бърка, пръска, маже. Лозята го отнася със сапунена вода, плюс прах за пране?! Тоалетната е отвън. Сложил е трон. Има резервоар на покрива на банята и би могло да се ползва казанче. Ако не забравяхме кранчето към него отворено, съответно бетоновия резервоар се изливаше. Грижи се за отходната яма. Пуска препарати. Но като цяло , ползваме стария похват с поливането. И за тоалетна, и за тоалиране, и за къпане. Първата ми работа е да инсталирам шише за подмиване на слънце до тоалетната. Ако имам забележки към себе си относно вида е на стъпалата, преди редовната баня в леген с пенеста вода и пемза. Инак поддържаме се, щом има вода, сапун и кесе. Май наближава време за във водата. Целувам те. Ф
Тук са "малките", но това е оксиморон Нещэ Центи в желанието си да ме уязви, се оплакала от някаква дреболия и сега вече 2-3часа се занимават с нея. Преди години го реших за 15 минути ама не, бил съм мързел Е щом им прави удоволствие. Ал
Чух, че приръсва и скочих за прането. Откачих две мини вафлички, колкото кутре са, чаша печени ядки и с широки крачки под топлите капки, обратно горе. Навън мирише на мокро и сладко сено. Дзенско е. Ф
Листата на смокинята пред прозореца ромолят. Небето гъргори, пак има дизентерия. Преди това беше индигово. Мислех си, няма таково небе. Трябваше да се синьо. Ал, чета. Минах през изречение как тоя порасналия малоумник, сега е груб и тежък, хич не е малоумен, има тефтер с рисунки на бягството им, робството, всичко. Тя се напи. Той я отнесе в празна стая. Щом й отмина, тя му се замоли да избягат. Той й повдигна пуловера до зърната и целуна корема й. Тя целуваше дланта му с прахта и мириса на ръжда. Той има едро тяло и тежък таз. ****Ал, тук дадох фира. Толкова думи ми стигат, за да ме заболи празното. Без тежък таз отгоре ми. И да искам ръка на заварчик с черно между пръстите, които да смуча. И да гледам тялото му от различни ъгли. Тези думи ми стигнаха, за да дишам дъжда просмукан през мрежата на прозореца и да гледам в една точка. Защо изобщо са ни дълги разкази? Дайте ми опис на стъпало, ще ми стига. На корем, край, достатъчно. Гръб? О,боже! Защо има дъждовни летни следобеди, ако не за да изцедиш влагата от нечие тяло, докато правите любов? За какво друго могат да служат изобщо? Ф
Ще кажа като Румката: бяла завист ме обзе! Небето гъргори, дъжд, претупва прахоляка, а ти – на теферич. Температурата е нормална, а не 33 градуса. Остава и нещо по-горчиво с резен лимон и бучки лед. Алкохол – колкото душа ти иска, най-добре „Столичная“. Гледаш баира, пийваш и ни ожалваш нас във фурната, наречена София. Ако пък съвсем се сгорещиш, топваш гъзенце, раздвижваш бедърца и пак отмала на шезлонга.Аз пък бих ти пуснал ръчичка ,там отпред, нали е пълна епилация. Направо нирвана!
За да не ти е скучно: https://pogled.info/interesen/misteriya-v-kitay-nameriha-moneti-ot-erata-na-dinozavrite-vav-vaglishtna-mina.194593https://pogled.info/interesen/misteriya-v-kitay-nameriha-moneti-ot-erata-na-dinozavrite-vav-vaglishtna-mina.194593
Ма пиленце, ма душо, ма... какви ги говориш? Ти май бръкна под чужд бански? Не е пълна епилация, нееее. Имам си едно френско каре два пръста над горна комисура. Иначе как ще ме разпознаеш дали съм пълнолетна? Ако питаш за путието на език разстояние от лабиите, даа, няма да плюваш косми и да се заплиташ в крилете на гарван. Голо е. Гладичко,меко и нежно, чак да ти е жал да го натъртиш от ебанье, напомпено с кръв и лъщящо от захарен сироп. Чистичко и елегантно, прибрано и красиво, но ако разтвориш, се разцъфват тъмните ръбчета на вътрешния венцелист, накъдрен и приканващ огромния хобот на колибърче :))). Аморе, ако държиш да няма косъм на пубиса, ще ти се подложа за бръснарска процедура, но искам с четка с глигански косъм и много пяна. Тъкмо тренирах. Водата е перфектно топла. Небето чисто. Краката се стегнаха и май ще показвам плочки в Тосканата. Няма ли как да те изпринтим в 3D? Оххх, ще ти строша кокалчетата от стискане! Между бедрата ми! Ф
https://obltv.ru/news/novye-dannye-o-tragedii-diatlova-predstaviat-na-konferencii-26024
Ами предложих.Ал Ами обичам там да си пускам ръчичката ,докато не ми се скарат-човещинка
Откакто писа, че си пускаш ръчичката и познай! Трябваше да се скривам. Лицето ми, на внезапни приливи, загубва нормалния си вид. Настръхва ми кожата зад ушите. И те усещам ясно. Усещам как опитно се промъкваш под плата, а аз се повдигам леко и разтварям крака, вече абсолютно готова на всичко. И да си поиграеш. И да ми го подадеш като вечерен сладолед. И да ме вкараш вътре за нежно любене. Пръстите ти работят деликатно, но уверено. Изпадам в нирвана, да. *** Последният път, Ал, спрях батя ти. Не можах. Опитах. Пусках музика. Нагласях се. Ръцете му на корема ми. Секунда. Втора. Десет. Изпадах в хаос. Самоизнасилвах се да чакам. Галеше ми корема. Още. И още. А енергиите ни се биеха. Непримиримо. Той го поиска. Дойде. Аз гореща и гола от слънчевия шезлонг на балкона. Двама възрастни, в спалнята си, съпрузи. Лежах. Усещах. И все повече не го понасях. Чуствах как се предавам щом не защитавам вътрешния си крещящ дискомфорт. Той не отлепя. Може и да е погалил бедро. Но мисля че не. Въртеше досадни кръгове по корема. Ал, изнервих се жестоко! Жестоко! Без причина различна от това, че не понасям енергията му. Спрях го. И му го казах. Не за първи път. Не знам как ме търпи. Държа се доста прилично след това и на другия ден, и нататък. Аз се гърчех. Не смеех да се прибера. Как ще кажеш на съпруг, че не би го избрал сега и че имате различни нужди? Как посмях? Гадно е. И явно като бял ден от години...Тежеше ми. Е, казах си го. Но ти...или това което усещам, когато мисля за теб , е нещо коренно различно. Дори да ми правиш тези коремни въртялки, сякаш лекуваш запек, пак би ми било приятно. Той ...с тая мекота...с всичко...когато ...защото...не можах. А знаеш ме, че съм в нужда. Затворени очи, ибиса2026 заглушава, и пак не и не. Първо, той замръзна, като му казах да седне и да поговорим. Да съм била спокойна и на мъж можело да не му стане?! Wtf?! Не мога. Не знам какво ще правя. *** Я дай тая ръка, че пак завалях над купона. Моля! :))))) Ф
Ще си го доразкажа. Казах му че, приемайки близостта му, я чуствам като насилие над мен. И че моментално изниква старата песен "развод". Защото...изброих. И докато аз тлеех в някакво измерение, че думите са силни, а статуквото не понася такива думи, чудех се какво ще последва. Нищо. Нищо не последва. На другия ден пих кафе с приятелка или беше същия, не помня. Тя ми заразказва за нейния. Как се налага да му прикрива нарушенията, за да си запази той книжката и работата. И ..нали? Къде съм аз, къде е тя? Иди се оплачи на арменския. Но си е нещо. Представи си, че се дразниш не само от поведение, мислене, навици, но и от докосването. Е? А винаги съм пазела корените на децата. Да имат мястото, което ги свързва с тях. С това кои са. От къде са тръгнали. Не си представям как ще им отнема това. Или как ще изгоня него, от дя на дя? И остава? Да доброволствам при Бенка до откат! :))))) Аллл, майната им на любопитните четящи, олекна ми. Ф
Добро Ютро! Ама как Тоскана, а? Под небето на Тоскана какви ще ги вършиш, с кого ще ходиш, за колко време? Тоскана – как пък не! Я си сядай на хубавото дупе, за да не стане розово. Само с Батя и с никоя дружка от палавата ви групичка. Може да сме либерални, ама не чак дотам, тъй де. Така се възмутих, че си полях новата пижама с кафе. Там долу – само аз и Батя, и никой друг. Ами обичам това място открай време, ама тогава, на младини (ученически години), само мечтание от Шуман. Какво е, как е – полет на мокри фантазии. Казвал съм ти за първата снимка на голо момиче, която донесе един в клас. Та в сравнение с днешната актова фотография тя може да бъде закачена над леглото на абатеса в манастир на кармелитките. – Ал
Добрютру, смехорийо! С вас, двамина ви, успешно основавам съвсем нова антирелигия, на уединението чрез мъчителни сексуални изживявания. Ти ме въртиш в огньовете на 11 ти адски кръг от свръхвъзбуда , аз се гърча , разпадам и оцелявам, само за да ме хване от другия край батя ти и да ми смрази кожицата и желанието за интеракции и удоволствие от споделяне до чистилщни астрални плазмодийски енергосмукачи. Отдръпвате се. Същинска жива мъченица. И от префинената ми сетивност на такова каляване на стоманата, оп, извършвам чудеса - мятам воал на съзнанието на хората и те си мислят, че живеят в друга реалност. Качвам ги на моя училищен бус и ги возя в училището на мисловното единение. Там, където всички са добри или поне имат едно добро качество, изпъваме им го и се завързваме за него. Охххх. Пия кафе. По- хладно е. Облачността слиза към ниското. Нощес - светлинно шоу. Първо вятър ни принуди да затворим насрещните прозорци, а после светлини по небето, непрекъсващи и шумни, красота. Батя ти, рожбе, е голям образ. При това се променя с годините. И не става по- лесно, а напротив. Все си мисли човек, че всеки друг мисли като него. Съответно и той трябваше да ми се дразни, а странно, никакви подобни признаци. За Тоскана- едната дружка се подготвя, пиейки извратени плодови смутита, другата ни залива с клипчета за места за посещение. Като знам къде ще сме, че на пол час надолу до селото има и минерален басейн, да ти кажа, не знам кое по- напред. Ще ловим римски летища и оттам газ през ботуша, с развети пресни педикюри през прозорците и проучвателния ми поглед пробиващ бъдещето за нови идиотии. Оххх, Алллл, защо изобщо крия неща от теб, когато не мине и ден и хайдееее, трябва да те осветля с най- тъмните си деяния, така да се каже. Целувам те, Ф
И защо ме накара да нося гаща из гората? Докато извъртя кръгчето, да проверя докъде узряха джанките и ей ма, нА, с мокри петна по бикината. Като можеше да изпотя само ина рокла? :))). Да ти кажа, лятната крушка родила щедро и птиците се черпят на воля. Откъсваме нахапани крушета, колкото палче. Ама жълтииии, зачервили бузките, ама красиви! Нещо ще ги правя днес- утре, няма да изкарат с тея хралупки дълго време. И си завърших нощес книжката, с песимистичен край, ноарската му авторка такава, та сега е време да отворя пак Мичиу Каку, дотам, докъдето го затворих в Барселоната. Демек, очаквай нови проблеснувания. Ф
Мъченица? Ама ти да не искаш приживе, да с ими жива здрава, любовна ,умна ,секс да ти построим църква.,а ти по прашки в икона над амвона.Аз съм атеист и ми извучи добре,но не знам другите как ще погледнат.Ал
Я внимавай ,какви мокри петна ,от кога ,а от онзи мотоциклетист,а?Ей момиче, ето ти басейн, топвай се, а не разни минерални басейнчета с разни сеерджии.Ама каква компания сте се наканили, абе да знам къде е колата на тази инициаторка ,въпреки ,че не разбирам от автомобили ще и сваля целият двигател ,а с акумулаторно флексче ще го нарежа на тънки филийки.Ал
Аааахахахахаха, любимичкото ми Алченце, колко сладко се изказа! С флексче на филийка :)))))! Бисер! Сега, по идеята ти за амвон и икона, честно казано, не ставам. То се искат едни тъжни плачливи очи, то едни изнемощели тела, а аз, колкото и да ме разплакват и разсополявват, все доволна ще изглеждам, нищо че на колене , в молитва и задушена приживе. Охххх, Аллллл, не се прилагат стари ...норми в нов..а религия. При това антирелигия, на отчуждението, посредством интернет и дигитално прихващане на умовете, докато не си ги изпържим един на друг. Снощи от тъга, че изложих батю ти, като му развях срамния момент да не мож да запали на жена си манивелата, че и с бутане не стана, направо ми се отщя да говоря вече! Ама ей така, на акъла си бая, казвам си, ма мож пък нечий съпруг да се поучи, да вземе да избегне тая грешка с двеминутния кръгов масаж около пъпа и да понатисне и други сексави точки. Казвам си, в ползу роду - може. Ма то целувка ли да искам , ма то на зъболекар ли да го пратя първо, охххх....не не не, ней за приказка! Казвам ти, мъченица съм! А за жива и здрава, ще съм ти, ще съм ти, да е рекъл наатеистаатеистичнотому , аз бая се позабавих, ама работа ме чака. То верно, казано е, първо себе си да оправиш, после казано е, оправяш се, отглеждайки деца, та нскрая ей, да влезна и аз в употреба, различна от клатикурец в АПИ, закъде ме гласяха. Тоя с мотоциклета и опела и багера и камиона , върти час по час, ту от горния път, ту от долния. Ши счупи врат, направо. Майка много се забавляваше с тая работа. То не е от вчера. Тва е ехееееее стара, ръжда не хванала , на зими и есени устояла ....симпатия. Но ти не се бой. Както виждаш, кардинал Антирелиг да ми вдигне кармелитското расо, па със свещ да ми дири жертвеника, тц, замръзвам ти и ад и чудо. Само твоите забрани ми палят фитила и тлея в лойта си....ъъъъъ да кажа в хубостта си. Ма пиле, ма рожбо, петната от влага бе мило. От онея сълзички подцициева пот дето като катеря из отвесните поляни и се сурнат през облата цици , та прелетят и кацнат на гащата. Ал, мога да ти пиша и цял ден. Ама работа ме чака. Затуй, желая ти, аморе, много да ти липсвам, но да се утешиш с храна, напитка, слънце, въздух, Центи и деца, приятели и музика, все някак, ще подкараш залъка горчив, че подбанския ми те чакат, и тръпнат и не вехнат, а ми се оливат и цъфтят едни нежни розово в лилаво поръбени листенца на извор чист и недокоснат, буквално, по смисъла на истинския здрав стабилен изчеластряш секс. Целувам те много. Много. И мачкам. Оххх, Ф
То и Центи качи доста килца, особено след онази хистеректомия, а и има Хашимото, а като допълнителна екстра – когато готви, непрекъснато опитва. Не готви разни завързани манджи, но здравословно, с месо само от две месарници. Никакви вериги! Според мен там се пуска цикличното подменяне на военните запаси. Някога, когато имахме армия, в огромни хладилници при ниска, ама много ниска температура се съхраняваха военни запаси. И се подменяха с нови, но тогава всичко беше българско месо. Не знам, но когато съм бил в чужбина, не ми харесва както нашето от едно време. Дали е от породата, дали от храната, но ми е различно. Като всеки нормален човек харесвам жените. Смятам ги за някак по-съвършени – е, може и да греша. Ама не съм феминист. Разказвал съм ти разни мои случаи от преди много години. – Ал
Таман е минал обяда и вече подготвям вечерята. Пек е. Яде кожата. Мих си косата и слънцето ми жигоса врата наведен напред. Ся кибича мокра и слушам много умни и приятни женички по радиото. Говорят за ии в базата данни на хотелите. Ще зареждам еспресо кафенце, Ал, и ще се изсушавам под навеса. С книжка. Гледка. И опит да не мисля. За нищо. Оная ръчичка свободна ли е? Ф
Виждам някакви бели купести облаци със сиво в долният край в северозападна посока..Май това е някъде около Реброво , но по-най-груби изчисления. Ал
Чувала ли си за мистерията с Норфолкският полк, при битката при Галиполи.Малко езотерика,любима тема на Румката ,Ани и т.н. "Ако погледнем случая изцяло през метафизичната, уфологична и езотерична лупа, историята за Норфолкския полк се превръща в класически разказ за „времеви портал“ или „НЛО-абдукция (отвличане) на масиран брой хора“.В тези среди феноменът не се разглежда като обикновена метеорологична мъгла, а като интелигентен, изкуствено създаден обект с метални свойства. Метафизичното описание на „Облака-Майка“Според официалните показания на новозеландските ветерани Фредерик Райхарт, Р. Нюнес и Дж. Лъш (публикувани за първи път в уфологичното списание Flying Saucer Review през 1965 г.), спецификата на явлението е силно необичайна:Метална плътност и структура: Свидетелите описват група от 6 до 8 облака с перфектна форма на „самуни хляб“ или пури, които изглеждали напълно плътни. Те не променяли формата си от вятъра, сякаш били направени от твърда, матова материя или метален състав.Аномално поведение: Докато силен вятър със скорост от 10-15 възела духал в района и задвижвал останалите облаци по небето, тези конкретни обекти оставали абсолютно неподвижни на едно място, закотвени над хълма (Кота 60).„Облакът-Прахосмукачка“: Един от тези облаци се спуснал ниско до земята, покривайки коритото на реката и изсъхналото дере, където марширували войниците. Той бил толкова гъст, че когато хората навлезли в него, те буквално изчезнали от поглед.Издигането и заминаването: След като и последният войник влезнал в мъглата, облакът не се разсеял. Вместо това той „се вдигнал вертикално нагоре, много дискретно и плавно“, съединил се с останалите метални облаци в небето и цялата флотилия отпътувала в определена посока.към България. Как се появява връзката с България?В уфологичната и езотеричната литература (особено в източноевропейските и руските трактовки на случая) се появява хипотезата, че облакът се е отправил в северозападна посока – право към територията на България.Защо точно натам? Има две основни метафизични теории:Географският вектор и Тракийските мегалити: Полуостров Галиполи граничи директно с Тракия. Езотериците твърдят, че обектът е следвал мощни земни енергийни линии ( т.нар. Ley lines), които преминават през Странджа, Сакар и Родопите в България (райони, известни с древни тракийски светилища и мегалити). Според тази теория облакът е използвал тези магнитни аномалии като „магистрала“ за навигация на енергийния си кораб.Теорията за „Транспортния коридор“: Според някои уфолози, след като войниците са били дематериализирани или качени на борда, „корабът-облак“ е използвал планинските масиви на Балканите като прикритие или за създаване на следващ времеви портал. Прокрадват се дори абсурдни, но интересни конспирации, че някои от „изчезналите“ войници по-късно са били забелязани като замаяни дезориентирани фигури в безлюдни планински райони на България и Гърция без спомен кои са. Какво казват езотериците за съдбата на хората?От гледна точка на метафизиката, телата, намерени през 1919 г. от британските власти, са или „фалшификат“ на реалността (създаден от правителството, за да потуши паниката), или самите извънземни същества са върнали само безжизнените биологични обвивки на хората, след като са извлекли тяхната „есенция“ или съзнание.Случаят често се цитира заедно с изчезването на американския кораб USS Eldridge (Филаделфийския експеримент) като пример за оръжие на бъдещето или масово преместване на материя през пространството. Не знам дали ти е интересно.Ал
Ал, точно си напоръчах лавандулова поръчка от рокля, гаще и сютен, прашки и плетена на кука жилетка, че да си правя хълмисти фотоси. И познай дали като избирах, не си мислех "хммм, това ще му хареса,о, да това непременно ще му харесаа с тези прекръстосани лентички...да" :))). Виж, за възнесението върху облак си имаме и истории в Библията, и рисунки по стените на църквите. Изобщо не се съмнявам,че е възможно да се използва защитна субстанция от вид паралитичен газ, прикриващ истинския летателен обект. Но че извънземните са приятелски настроение, съм убедена. В смисъл, ако вече владеят енергии и време-пространство, колко пък да им е трудно да ни разгадят баш нас? Нали? Един ямр и готово. Нито вярвам, че съдържаме субстанция, която могат да извлекат и да им е нужна. Това вече са страховете на хората и си е бизнес. Телепатичното общуване, телекинезата тва всичко, ако им е познато и какво нямат? Естроген ли? Или носим възвишена любов, която те нямат, въпреки отключените мозъчно- енергийно- духовни- психично- емоционално- астрални умения? Че те имат любов, изстрадала пъти повече от нас, човркоядците, продавачи на плът, убийци на братята животни. Че ний сме едни паразите, бре! Мисълта ми е, да, не сме на върха на пирамидата на космическата еволюция. Да, има цивилизации. Не, не искат да ни изпият мозъка със сламка. Искат , както вече ти обясних :)))), да знаят кога ще се повдигнем еволюционно към нов тип раса, че нали всички, всички, всички трябва да направим Сливането. Нали имаме мъртви? Още непреродени. Те къде са? Тях дали ги смучкат или ги държат в буркан? Не. Там са на "мараба, брат". Мечтала съм от дете да ме откраднат извънземни. Виках ги. Търсех ги нощем, като пътуваме с мОсквича и фаровете пробиват мрака. Исках да ни замразят на пътя и да ни вдигнат. Има такива неща. Има си аномалии необясними и без да са съзнателно с извънземен характер. Тва с магнитите и ума и психиката, си е взаимо свързано. И ще ти кажа нещо важно, Ал. Никога няма да си загубиш разсъдъка, ако имаш за цел да се грижиш за някого. Дори да е куче. Дете. Жена. Непозната. Да речем дойде катаклизъм. Апокалипсис. До мига, в който обгрижваш оцеляването на друг, ще си ок. Виждаш ли приликите? Запазваш се, ум, воля, чрез ...какво? Саможертва. Заложено ни е да избутваме напред. Да е плюс 1 доброто. При тва сме от недорасляците. Представи си напредналите. Или не можеш. И аз не мога. Ще ми гръмне мозъка. Защо? Защото е заключен в момента в опцията да обхване цялото. Лудост е да се опитваш. Лудост е да срещнеш ангел. Или Бог. Те нали се крият зад нещо. Говорят чрез огън в храста. Клечат зад него. Защо? Защото ще ни изпепели тоя интензитет всепроникващ като радиация. Ама като ни е щастливо, щот слушаме музика или щото детето е било ужасно сладичко в детската градина на сценката и ний подрипваме над земята. Щедри, разположени, всеопрощаващи. Начи могло. Да сме малък Бог. И да светим от радост и любов. Виж сега, слушай ме добре. Тези неща, дето ги четеш, са супер любопитни. Но не ги мъчи като Кюри преди да знае за вредата. Нито траките кво са построили ще разберем. Нито как им работят облаците на онея. Ако те вдигнат, свиркай си. Ще става интересно. Но ако се мъчиш на сухо, да ползваш догадки , за казус от друг калибър, е голям шанса да сгрешиш. По- добре ми захапи до лилаво бузаците на дупето и ми обещай, че няма да ти случват кризи като оная последната, защото ще носиш Вяра. В мен. Ще си ползваш тия качества. Интуицията. Любовта. Ще се държиш за нишката, като че от това зависи пост Апокалипсиса, нишката, която ни прави ин и ян. И няма да допускаш радиоактивни и полудели съмнения, които я стапят. И ни делят. Разбра ли ме? Да ти казвам ли, че живееш като ларва на нощна пеперуда, снесла под кожата ми, подула мехур над сърцето ми , точно в лявата цица? :))) Добре де, взех идеята от ноарската книга. Но те нося, нощна пеперудо. И ако ме гепат облаците, ще им кажа, че са им гола вода хоботите, щото....и ше им заразказвам как ме правиш на луда калинка. :))))) Ф
Да ти изям бузките! Кат мълчах, да не мислиш, че не ме сърби подбанскието за ръчичката ти? Оооо ОООООО , я ела да провериш, с едно пръстче, само, ела виж , пък после решавай за още-то! Ф
Ако ти ме налегнеше на балкона, на шезлонга, нямаше да ме е срам от съседите. Щото ще ги можеш онея параболи и няма да ме изложиш че спя с профан. Ако ти ме натиснеше и русата ти излая , нямаше да ти сецне ерекцията, а нейното его щеше да пострада. И ако ти ме ебеше, щеше да си пръв, доста преди да ти трябват играчки за визуална наслада. Искам да те хвана за коланчето и да те арестувам за скем и мошеничество. Че само предлагаш захарен памук. И скимтя от един гол въздух! Ф
Току що едри капки забарабаниха по смокинята пред прозореца. Искам да си над мен. В мен. И да движиш тазчето. И тази реалността ми. А сега те облъчих и стана и твоята. Гърми. Като ламарина огъната. Много обичам Илия да ми се пеняви баш на празника си. Аморе, дишай. И утре е ден за лигни. И днес . И вчера беше. Светът ще се извърти, Съдбата ще се пренареди, аз все ще те обичам. И ти ще ми пишеш за Центи и предишните си жени, дет си ебал. :)))) Ф
Тече река от небето. Ай да гледаме Havoc по Нетфликса на телефончиту, искаш ли, а, а, а,а ? Можелиможелиможели , ай, лягай да гледаме! Ф
Мина и замина цялата водна дандания, само дето без ток останахме. Хванах се да чистя опадалите крушаци, па стана за време за вечеря, па един хладен ветрец бръсне, а мирише на мокра земя и всичкото небе синьо, свети залез. Изкачвам русата нагоре по поляната над нас, а там още толкова и още веднъж , баш преди гората е караванката на циганите с трите малки вагабонта. Палят огън,децата боси, наоколо летят пликове от ориз и боб. А гласчетата им, ей тва е есенцията на живота. Едвам щом спря пороя и още се оттича в буйни кални вади, те вече пищят и се смеят. Поглеждам нагоре, в мъгла са, тя жива, къдри се около тях, вдига се нагоре, те се чуват и стоят на пънчета сякаш , край огъня, а кончето вдигнало глава се ослушва, оградено от златен контур и игриво маха гъста опашка. Ал, много са нахални и много са сладки тия. Дошли от ебем ти къде, Сливенско, да се наврат у гората, вода и ток са хванали от колибата на местната женица, дето реши да си гледа старините долу, на село и само внучетата дето ги отгледа сама, тук, сега са работодатели на сечта. Толкова е мизерно, че циганетата не щяли там, а в малкото ремарке за кон, все едно. Искали у басейна ми?! Моляяяя? Чи тея дупета сапун не са видели не знам откога! Ай сиктир! На техните години и аз мечтаех за море, ма плициках у леген! Поздрави от къпания ти Балкан. Мисля сироп от крушите да сваря, че и маточина за разкош ще му туря и ако намеря няколко главички магарешки бодил. Тъй ми се даде. Ще чакам да се разкарат виладжиите от долната голяма поляна и тогава ще идем с дружката. Тея келеши снощи надъниха сръбско до небето. Оргазъм в ушите са изкарали, от тея вибрации. Приспах ли те? Айди, аморе. Преди Купоний да ме банне за спам. Ф
Ал, не е за вярване! Слушай! Спира токът към 17ч и към 20ч се разбира от каубоя, че при бурята се оплели две жици между стълбовете,стопили се и се скъсали, на земята. Той бил повикан от тамошния чобан , навил ги, сритал ги в едни храсти да не изгорят крава и оттогава звъни, но няма свободен дежурен от енергото, че да приеме сигнала. Почвам и аз да звъня, а баща ми вече е прегракнал от псувни по магнетофонния запис. Някъде улавям, че казват за контактна форма. И докато дядото врещи и си вади джобовете навън, твърдейки че нямал контактна форма, отварям сайта на енергото запад и пиша мейл. Дадох им тел на баща ми. Хората до пол час звъннаха! Не е истина просто! Бях го юрнала да огледаме аварията, да видя дали външна намеса или невнимание при сеч, най- малкото. Видяхме мястото, било си е готово за беля, няма виновни. Междувременно минаваме през бивака с приятния дим на циганите. Жената е много симпатична , говори умно и сдържано. Лафим си. Идва и мъжа й почерпен, държеше да ми разкажел що му казвали, че е по- лошия брат. Нейсе откачих се. Ел екипът иде. Татюту иначе спи трети сън по туй време, сега е в центъра на събитията. Мята се в джипа и ги води нагоре. Инак им говоре в посоки и средни или горни пътищата, та хората не се ориентираха. Отишли. Наснадили, отработили, оставиха го в 22:30 и щом слезли в селото, пуснали тока от трафопоста. Не мога да повярвам колко бяха бързи! Нашия не мож да се успокои от адреналин. И ми се жалва, нож в гърба съм му забивала....Горе, екипа заварил пияния каубой с бъги, при другия чобан. Клюка не мож се случи, без да я разнесат. Та тъй. Рапорт даден.
Добро утро, Ал! Ужасно се успах. Чак сега пия кафе в опит да се разсъня. Времето е картичка на идилията. Щурчета под тюркоаза. Тихо, спокойно. Мислех си, толкова се напатиха испанците, че и жертви имат с тея пожари, как се вписва радостта от футбола с това? Утеха ли е? Нямам отговор. Нека се разсъня. Ф
Ще се скъсам от смях от твоите перипетии. Мъж, а? Побелели слепоочия, а? Аромат, а? Мокасини на бос крак – как пък не! Ти да не си в телепатична връзка с Центи, която непрекъснато ме подстрекава за мокасини, направо пее оди в тяхна възхвала. Как пък не – мокасини! Само летни кожени обувки, спортен тип с връзки. Мускули на колене пред Негово Величество Хуя – е, случвало се е в друго време, в друг свят. Между другото, често използвам „Трусарди“, но Буба (Дани), когато по-често беше в командировки преди размириците в Близкия изток, а да не забравяме и добрия стар ковид, ми носеше „Долче и Габана“ (тъмносин). Някакъв на Жан-Пол Готие, който не е лош, а опаковката му, която няма как да нарека кутия, е от метал и с форма на диск, все едно е за автомат „Шпагин“. По принцип не харесвам тежките будоарни миризми, а тези, ако мога така да се изразя, с аромат в синята гама – на студ, на сняг, та ако щеш на Платото на Витоша през зимата. Имам много силно обоняние, което понякога дразни Центи, понякога възприемам ароматите в цвят. Спомням си в казармата от маман се бях обзавел с един „Табак“ – тя нали беше главен счетоводител в търговска структура, през която минаваше външният внос, и често имаше постери от всякакъв вид парфюми, писалки, цигари, питиета, часовници, козметика, бонбони и т.н. Та тези финтифлюшки се разиграваха на някаква вътрешна томбола по случай някакъв празник, след това размяна между колежки и колеги. Та при марш-на-скок комбинацията от „Табак“, пот на момче, миризмата на оръжейна смазка, с която са пропити и камуфлажът, и кожената обмундировка, и ваксата на кубинките, миризмата на нагорещено желязо – ами беше си воня. Представям си тогава да те гушна и притисна до потния камуфлаж – щеше да бягаш с писъци от отвращение! И не съм с побелели слепоочия, а цялата ми коса е бяла, късо подстригана, и няма да предполагаш, че съм като онези капути, остригани нула номер. Късо подстригана 2–3 см и нещо като малка козирка над челото от права коса. Колкото и невероятно да ти звучи, бил съм в пробна с колежка да пробва, но такова развитие нямаше, толкова пълноформатно изживяване – само държане и пъхане на пръсти в различни масти и стискане с всичка сила, други и движение нагоре-надолу до болка в едни торби, но без да цапаме пода. Но това беше толкова отдавна, че може да е само мокър сън. Та сега нещо ме питаш – стабилен ли е токът? Понякога след прекъсване следва една серия от чести прекъсвания, а това води до настройване на всички електронни часовници – на фурната, на микровелето, на един алармен часовник. И тъкмо привърша, не мине много време – пак спиране и отново същото упражнение. – Ал
Душко, не съм силен по етикета, но дали от маман, дали от баба ми съм учен, че по стълби и мост първо минава мъжът. Може да е остатък от много старо време, когато стълбите са били дървени, и същото се отнася до мостовете. Демек мъжът изпитва здравината – той е първопроходецът, той рискува, за да бъде жената защитена. Та изглежда, това се е превърнало в част от етикета. Може би това не важи за кралските особи или президентите. – Ал
Тегли два тегела в басейна и ще се разсъниш.И аз не съм още взел сутрешният душ, нещо някаква леност ме е обзела, ама ей сега се гмуркам в банята.Да ти държа ли хавлията когато излезнеш от басейна, за да те загърна в нея.Ал
Ал, рожбо, първоначално мигах и хич не загрявах за какво аджеба говориш. После схванах, че за разказа. Писан преди година, едвам помня :(), линията на сюжета. Но явно съм избегнала белите памучни чорапи :)))). Сега, много пъти ще прочетеш описания на мъж, които са далеч от твоя вид. Умишлено е. Бива ли да занимая аудиторията години наред с твоето телО неземно, само и единствено. Пък има и друго. Като ида на гости в сюжета и гледам кой кво прави, пиша точно това, което виждам. Аз може и да си мечтая друго, може да имам различни фетиши, но там става това, което описвам и точка. Ако се издавам с някоя лека ирония, добре, хванали сте ме. Иначе си гледакам с кеф и възбуда под чуждите чаршафи, ако ще, квот щат да си правят! :))). Запретнала съм се, душо, въртя баници и реванета, къкрят котлони и печки. Земята е мокра за излежаване и тен, а в басейна по график се влиза в 11ч. :))) Пак ще ти цъфна, чакай да нагледам сиропа. Ф
Т "Не прелюбодействай!“ — това е заповед, която не прави никаква разлика между изредените по-долу лица. От всички тях се иска да я спазват: Новородени. Пеленачета. Деца на училищна възраст. Юноши и девойки. Млади хора. По-възрастни от тях. Мъже и жени на 40 години. На 50. На 60. На 70. На 80. На 90. На 100. Както и може да се очаква, бремето на тази заповед е разпределено несправедливо. Тя не е трудно да се спазва от първите три категории — детските. Но е трудна — все по-трудна и по-трудна — за следващите три, дори мъчително трудна. Следващите три са облекчени и може да я спазват все по-лесно и по-лесно. Досега тази заповед е причинила всичките възможни злини и вече трябва да бъде отхвърлена. Но въпреки това тя продължава да действа с идиотска упоритост и налага своята тежка забрана и на останалите четири категория. Но тези грохнали развалини и да искат, не биха могли да я престъпят. И представете си — тях ги хвалят като праведници, защото се въздържат от прелюбодеяния! Това е чиста глупост — та нали самата Библия свидетелства, че ако някой от описаните в нея старци би си възвърнал, макар за час нявгашните сили, той би пратил по дяволите тази заповед и би свалил първата му попаднала жена, дори да не я познава. Въпросът стои точно така, както го казах: всички библейски и юридически закони представляват опит да се отмени Божият закон — тоест неизменният и нерушим закон на Природата. Богът на тези хора с милион свои постъпки им е дал да разберат, че той не зачита библейските закони. Самият той нарушава всички заповеди — и против прелюбодеянието, и другите. Божият закон, ясно изразен в устройството на женския организъм, гласи: да не й се налагат никакви ограничения, през която да е част от живота й в отношенията й с другия пол. Божият закон, ясно изразен в устройството на мъжкия организъм, гласи: през целия си живот ще търпи всякакви забрани и неизменни ограничения в полово отношение. От седемгодишна възраст до дълбока старост жената винаги е готова и съгласна. Готова, както е готов свещникът да приеме свещта. Съгласна всеки ден, съгласна всяка нощ. И тя иска тази свещ — мечтае за нея, копнее за нея, жадува за нея, защото тъй й диктува заложеният в сърцето й Божи закон. А мъжа го бива само през кратка част от неговия живот, пък и тогава е доста умерен в полово отношение. Бива го от шестнадесет-седемнадесетгодишна възраст до над тридесет и пет. След петдесет неговите сеанси са вече долнокачествени, с големи промеждутъци, а удовлетворението, което получават и едната, и другата страна, е доста съмнително. В същото време неговата прабаба е още като нова. Нейната машинка е в пълна изправност. Свещникът й е здрав, както и преди, а свещта на мъжа все повече омеква и се огъва под действието на годините и накрая вече не може да се държи и ляга печално във вечен покой с надежда за блажено възкресение, което никога не идва. Устройството на жената е такова, че нейната машинка излиза от строя по три дни всеки месец и по време на част от бременността. Това са дни на неразположение, а понякога и на болки. Като справедлива и законна компенсация жената е получила висока привилегия да прелюбодейства неограничено през всички останали дни в живота си. Такъв е Божият закон, който се проявява в нейното устройство. Но какво е останало от тази висока привилегия? Ползва ли се тя свободно от нея? Не. Никъде в света. Навсякъде жената е лишена от нея. И кой я е лишил? Мъжът. Законите, измислени от мъжа (ако Библията е наистина Слово Божие). Ето ви един образец на човешката „логика“, както се изразяват тук. Мъжът забелязва определени факти. Например, че в живота му няма ден, в който би могъл да удовлетвори напълно дори една жена, а също, че няма ден в живота на жената, в който тя не би могла да измори, изтощи и извади от строя десет мъжки машинки, заложени в леглото й[1]. Той съпоставя тези удивително ясни и недвусмислени факти и прави от тях следния поразителен извод: Твореца е решил жената да принадлежи само на един мъж. И тъй, въз основа на този неокачествим извод мъжът създава вечен закон. И прави това, без да пита жената, въпреки че тя е хиляди пъти по-заинтересована от правилното разрешение на този въпрос. Способността на мъжа за размножение е ограничена до стотина сеанса годишно в продължение на петдесет години, а жената е способна на три хиляди сеанса годишно до края на живота си, колкото и дълго да живее. И тъй, за цял живот мъжът участва с капитал от пет хиляди удоволствия, а жената със сто и петдесет хиляди; въпреки това, вместо да отстъпи честно и почтено и да остави изготвянето на закона на лицето, което участва с тридесет пъти по-голям капитал, тази мръсна свиня, която почти няма какво да загуби, създава сам закона!-Ал Писма от земята от Марк Твен, ако не греша осмо писмо
Ал, схващам логиката на Твен, но ми е толкова противна, че няма накъде повече. За миг се кипнах, че и ти си разсъждавал по темата, явно по сходен начин. Опростена е и базирана на социалното неравенство. Погледът на Твен върху готовността на момиче на 7г се дължи на беднотията и ранната проституция. Слугинството, най- вече. Дали когато бедно сираче, хранениче, не му носи топла тухла за затопляне на леглото, не бива поканено да съблече вехтата рокличка на фона на свещ и нощно гърне под леглото. Какво вижда тя? Господаря, от когото зависи живота й. Как жена на 50,60,70,80 е винаги готова? Има вагина, да. Мас ли слага? Восък? Сапун, в краен случай? Тя има дупка, да. За която не полага грижи да съществува без да се зарие. Докато мъжкото иска грижи. Но страда от подагра, липса на основни елементи, малокръвие, интоксикация от сажди, дим и тн. Лошо здравеопазване, бих казала. Не че днес не можеш и на 100г със синьото хапче. Ал, тоя Твен да си завре теорията в хемороидалния задник, където кара горкото слугинче да го лиже. И това трябва да е вид защита правата на жените? Сериозно? Искам да знам как е помогнал да се сварят три картофа. Братовчедка му да не е омъжена насила. Майка му да не понася изтощителни аборти. Забременени слугинчета да се пращат в манастир, откъдето децата им служат да обслужват католипески свещеници. Искам да знам защо виждаш в тва писмо нещо различно от долна гняс? Не. Това не е свобода за матриаргат и венсеремос. Това е мечтание да бъде приеман легално в домовете на светски особи, чийто страхове надделяват над желанието и не му пускат. Не знам дали ми схващаш кипежа, но това, че си запомнил писмото и ме пробваш с него, изключително много ме ядоса. Пия кафе. Накъдрих прекрасни лакомства. Чакам каубоя по- късно да минат с краварката. Беше слънчев ден. Твен се изака на метеното. Дано басейнът ми помогне. Ф
Ама ,че си и ти -"хемороиден "задник. Трябва да не е нещо много гадно, че непрекъснато в разни реклами го споменават. Ненавиждам мъже ,които налитат на малки момичета и изглежда ,че и други мислят така, защото един познат преди много ,ама много години ,беше размазал един от бой ,а той не е посмял да се оплаче. Всички нормални мъже го ненавиждат това,особено ,пък ако е насочено към малки момчета.Дали пък заради такива случки ,майка ми ,като малък ме е предупреждавала ,ако някой иска да го заведе до някакъв адрес в махалата ,която ти добре познаваш, да търся помощ и защита от голяма какичка или жена. Ако не греша сме коментирали един разказ на Мопасан ,за онзи млад морски лейтенант ,който на стари години, вече адмирал споделя на някакво соаре ,на кръг от млади дами от обществото за своите преживявания в Индия.Разказът е "Шали"-Ал.Ей да не ме забравиш, покрай разни с потоциклети, камиони ,моторни резачки, сенокосачки и т.н
Не знам дали правилно те разбрах, но сутринта подхванахме темата за педофилията.То са изключително отвратителни същества ,емоционални вампира ,разрушаващи животи.Не знам дали прозореца на Овертон няма да се отвори благосклонно за такива изроди.Може би съм ти пукал един коментари на еди разказ на Мопасан "Шали".Написан е като спомен на стар френски адмирал -Тъй като много е пътувал и видял различни места и култури , на някакво соаре той вече достолепен адмирал,се радва на вниманието на млади мадмоазели, които провокативно го карат а разкаже спомен от младите си години. Ако семе го коментирали кажи ,за да не се излагам и да го преразказвам.Ал
Забравих те, докато изпиха бутилка уиска и жената даде зор, вече от колата (добре, че беше на сянка) да слиза и каубоя. Много хубаво се получи. Изцепвах се от смях на няколко пъти. Пичаги са големи! Ал, тва писъмце, дето ми го показва, да чета в прав текст слабоумието, че момичета/жени са винаги готови,желаещи, искащи секс е толкова гнусно и използваческо, от страна на автора, че няма как да не се кипна като ми го твърди. По 10 на ден?! Да, айде да видим как изглеждат женички, приемали по 10 на ден! Виж, ако целта ти беше да ме рестартираш, успя. Чудесен трен му дръпнах! Да, Мопасан също ме вбеси. А ако се прави сравнение, коя педофилия е по- гадна: към момчета или към момичета, ти пък ще ме вбесиш. Не може да се каже, че едното е по- гадно от другото. Ся обаче не мога да се вбесявам, щото измих, прибрах и вдигнах краката да зяпам насреща. И подухва. И здравецът миришка. Ал! Мога да чета всеки идиот и да не си го туря на малката, но когато идва от теб, сякаш му даваш съгласието си и споделяш гледната точка. Ти може да си искал съвсем друго, но онези думи в съобщително изречение ме карат да захапя предпазителя и да метна лимонката. Пожелаването на мъж през очите на малко момиче съвсем не е, което си представят сбърканяците. Дори да приемем, че онова индийче е седяло в скута на адмирала и е изпитвало гордост, че му носи наслада. Усещало е в погледа, в дишането. Дори да се е доверило на мъжа, знаейки че няма да го боли и да страда, а ласките, които получава, го водят към блаженство, това не е Искане на този конкретен мъж, не е осъзната и заявена воля. Това е детски интерес и любопитство. Но и най- вече Желание да се хареса. Да бъде обичана. Да задоволи. Колко жени попадат постоянно в този капан, да излизат от зоната си на комфорт и да вършат обратно на здравия разсъдък, само за да се харесат и да не са отхвърлени. Детето има единствен и най- голям страх- да бъде изоставено. Да се лиши от близостта и закрилата. Няма да споря на колко годинки момичето престава да е дете. Дали ако знае какво правят възрастни, родителите му, това значи че е запознато със секса. Хормоните на глада също ръководят, като тези другите, като инстинктът да вдишаш. Дете на 6г ще изпита приятност, ако гледа сношаващи се коне, например. Това не е възбуда и не е ок, ако иска да опита същото. Така че плюнката Твен, който под маската на загриженост, се чуди как още повече и по- пълноценно да използва женското тяло, да го духа. Аз, на 15 бях готова, да. Едвам издържах до 16 или не съммм , не помня ясно. Май устисках. Не мога да се подпиша. Оня ден слушах за рок песен по повод разказите за конкретно зверство във Виетнам, когато са нападнати, изнасилени и избити цивилни деца, старци. На жените са ми отрязани езиците, може би да не пищят при масовите ексцесии. Мисълта ми е, тригър са такива думи, като Твеновите. Бих отрязала езика на цитиращ ги, преди да чуя, че възнамерява да ползва кавички. Няма как да се науча да не се кипвам. Кое по темата искаше да обсъдим? Кое точно ти беше въпроса? Ф
Ал, четох Шали по твое настояване. Схващам идеята на Мопасан. Не споделям нуждата му да гаднее над читателя. Щото след такива разкази остава гаден вкус. Знам и ти вярвам, че изпитваш ненавист към педофили и съм убедена, че ако зависи от теб лично, биха им се случили гадни неща. Но не разбирам защо като знаеш, че ги изживявам такива теми и думи, държиш да ги чета? Та, кажи, кое по твеновото писмо е повода ? Извинявай, че пиша бавно. Нонстоп ме прекъсват. Ф
ЦИТАТ: "ти пък ще ме вбесиш!" Ама и аз ли – това пък защо? Е, аз съм винаги обичайният заподозрян и вкъщи, и в института. Ако нещо стане, веднага първо се търси Алекс, а след това – някой друг, особено ако Алекс е в отпуск. Абе да не съм някакъв гръмоотвод на женските негативи? Винаги, включително (и най-вече) Центи, всички мои най-честни и непринудени коментари се тълкуват превратно, винаги се търси скрит, ехиден смисъл – то човек да го е страх да си отвори устата. – Ал
Кое по Твен искаш да обсъдим, Ал? Ф
РГ-42, стискаш чека, издърпваш шпленда и хвърляш, щом отлети на педя -две от ръката ти се чува едно щракване ,а ти по корем и следиш социалният живот на мравките.Целна е на 20 метра. Разрив ,ставаш и следващият, ти като взводен даваш пример.Стари нападателни гранати.Огромни количества ,другите бяха Ф-1.Харесвах това , но мразех облазването с танкове ,окопчетата като плитки ,ама много плитки гробчета , похлупил си се по очи, веригите на танка от двета страни и ,грамада над теб и ти минават със скороста на светлината всякакви щурави мисли :" Ами, ако кихне и дръпне лостовете ,точно когато е над мен", "Ами, ако го ужили оса и пак дръпне лосответе." Ако само ме размаше и остана сакат в тежест на всички и други щуротиии Ал
Ами "принца и просяка, "По Мисисипи"," Един янки в двора на Крал Артур", ако кажеш и нещо за Том Сойер Беки Тачър, Принца и просяка и т.н.
Ал, братя Грим да ми изпъчиш, все тая. Гледали сме опери, чели сме Шекспир. Ама индустриалната революция дойде и отмина. Порядките се промениха. Нали искаш да еволюираме? Нали искаш някакъв смисъл да има? Растеж? Нещо? Тогава няма как да сме пълноценно доволни читатели на миналото. Все едно, децата на 25 век да четат същото и да си казват *Дааа, добро перо е Мопасановото, защото не се примирява с лустрото, а вади човешката душа, такава, каквото е. Е, питам аз, в 25 век тая душа няма ли да е мръднала малко напред? Така, успоредно с техниката, като твоя танк? В смисъл , нали, знаем, какво става, когато едното има превес. Оръжие с калпав ум. Не е ок, нали? Освен за специфични случаи, ще кажеш. Да, разбирам. Няма да ти приема за нормални разни алтавци! Ако ще койт щат да са. А тогава ма лекувай. От невроза. Щот ритам по нещо общоизвестно и световно. Явно не съм в ред, нали. Лекувай ме. По оня метод на оня умник, дет съчини вибратора. Ето! Хванала мей неврозата. Почвай ме. :)))) Ф
Ама като ме почваш само и не ме довършваш, влизам у басейн, тъй да знаеш! Аморенценценцейййййй, Ф
Е, добре. Прав си. Егати колко сме дръпнали като погледнеш към бурните реакции на ООН спрямо Газа. Тва лидери и президенти, лисабонски конвенции и истанбулски такива, направо световно джабала сей вдигнало, нали? Добре, печелиш. Не били душите дето еволюират. Седят си където са си били и преди. Ф
Ааа, няма да ми правиш тоя номер! Ал, няма да ми мълчиш! Сега, преди да завърши и този ден, интересен, моля те, кажи ми нещо мило. Ф
И Ал, относно другите произведения на Твен, момчето е герой, нали, приключенец, смелчага. Нещо преодолява, нещо му се случва. Да, вижда някакви неправди, мисли, съпоставя. Авторства! Пише. Вживява се. Отново имаме темата докъде е съзнанието на личността и откъде почва алтера. Ти ми хвалиш произведения, аз се нервя на лични писма, с лични разсъждения. Кви ти разсъждения? Прав текст, момичето е винаги готово, на ден за по 10 мъже. Аз ли не разбрах хиперболста или той се майтапеше, че жената е подтисната от немощния мъж да стои вкъщи с един?! Ал, авторът не е моята цел, а човекът. Авторът може да иска да напише идеалното престъпление и да казваме, че е само фикция на развинтен ум. Да, можем това. Докато не му прочета личната кореспонденция. Една жена може и да може да поеме 10 кура на ден. Но не ги иска. Нито секс без любов. Отглежда едно яйце. Едно. На месец. Бае му. Гледа го. Боли я. Кърви. Хормоните й се сменят с всяка фаза на яйцето и понякога се дразни не само от гласа на мъж, не само от присъствието му, как диша, как дъвчи, а от идеята за него въобще. Жената иска секс, с или без любов, по нужда. За равновесие. Не всеки ден. Не е готова нон стоп, торба за мляко, мрежа за бира, слагаш, поема от 7 до 100 бе майкамутвенска. ***Ще идва буря казват. Хайде да се поприготвя. Ф
Тук вали, но слабо-имитация на валежАма да не знам за женската овулация. Имъм съруга, дъщеря балдъзка за племенницата, а колко колежки. Да не съм живял в социален вакум. Да не би да не съм купувал дамски санитарни пособий на жените около мен в това число и на колежките. Целувам те Ал. Не съм питекантроп
Ал, дълго пиша и трия. Вече 4-5 път. А е простичко всичко. Дистанцията. Езикът на тялото. Интонацията. Липсват ни.Чат пат се провокираме и да ти кажа, аз обожавам това. Като поотмине, де. Иначе, с целувам ви ръка е твърде скучно. А сега, ти си голям, цял мъж, ранен и обиден, бесен и обичащ. Е, има ли по- красиво от това. Мога да си включа коледните лампички на срамотите ти и ще светнат от електриката по кожата ти. Ал, аморе, ако ползваш 7 или 8, по- добре да е в друга мерна единица, карати, грамове :))), тогава ще ти е чист лупинга и няма да се случват катапулти. Но пък обожавам да те гледам в свободен летеж. Нали си десантчик? Целувам те! Ф
Добро утро, Ал! Красиво библейско небе и млечно море се вдига от дефилето. Обратно на прогнозите, тук мина тиха и спокойна нощ. Правя снимки. Праната извира от всяка мокекула пара над зеленията наоколо. А слънцето се отразява в милиардите мокри листенца на всевъзможни височини над земята, което прави природата да блести. Хайде на горещо силно кафенце и тишина! Ф
Ами снощи писах на таблет – направо си е мъка. Не са ми дебели пръстите, но не са дълги и натискането на две букви е правило. Да ти кажа, има нещо, което Центи и Буба забавлява и им е интересно: на дясната ръка средният и безименният пръст са почти равни, я има разлика от 3 мм. Снощи така се надявах на един тих и продължителен дъжд, поне 5–6 часа, а то даже локви не можа да направи. Някога тревата в тогавашния ж.к. „Ленин“ беше винаги зелена. Откъде е имало вода, не знам, но тогава работеше „Кремиковци“, а някъде съм чел, че за добив на един тон стомана, чугун и прокат отиват към 20–30 кубика вода. А „Кремиковци“ произвеждаше сумарно от трите към 10 милиона тона. Егати как ме болят вратът и главата, най-вероятно от климатика или пък съм спал накриво. При теб трябва да е прекрасно като климатични условия: спиш на прохлада, топиш си дупето и не само него в басейна, пийваш силно кафе на теферич и шарена сянка, през нощта тишина – направо оглушителна, само разни щурчета свирукат. Веднъж спомена за цикади, ама какво е цикадата – да не е големият скакалец, каквито съм виждал. Вчера се замислих, че те ревнувам от други мъже, някак емоционално, че ти се виждат по-интересни от мен, по-забавни. – Ал
Аморе, много си сладичък! Да не казвам и как ми се приисква някой път, да те нарека Алисий. Не знам защо. Това е хем умИлително, хем шега. Може би защото в една от последните паметни книги, които четох, героинята се казваше Алисия, сираче, прозрачна и кльощава, мрази да яде, в постоянна болка от шрапнел в таза, направена да е агент, заради специфичния начин, по който работи ума й. И ти си ми един агент :))). Ревнуваш от тоя с хубавата вила и корсото ли? Интересни могат да ми се виждат много работи, да ги ръчкам с пръст, да ги слагам в уста, да опитам вкуса и твърдината им :), то така се опознава света. Но от теб, Ал, единствено от теб, искам белег. Бъг в ума. Верига на краката. Ти може да ми даваш свобода, обаче аз си я имам изначално и тя не ми е нужна отвън, не ми е нужно да знам, че ми я даваш, защото не идва от теб. От теб искам това, което ме прави различна, от свободната ми форма. Искам да опитвам вкуса на съмненията. На болката. На радостта. На екстаза и пълната трагедия. Защото да си летя в моя мир и баланс ми доскучава, да ти призная. И ако досега не съм избрала друг, комуто да дам права да ме разиграва, това е именно защото ти си най най най. Не гарантирам нищо. Не знам за утре. Няма утре, нали така? Всичко е сега. Ал, аморе, ти не ми даваш да си запера гащите, да не остана по голо дънце случайно, а изведнъж се застъпваш за правата на жените да посрещат кошер пчелички. Не, не искам аз такава свобода. Не я признавам като ми е призната. Виждам в това ...хм...каква е думата...мейлтронайзинг :)))). Аморе, по- умен си от мен. Да, скакалците цвърчотат, цикадата е друг тип какавидесто, летящо и крилато. И този ум, който напрягаш произвежда ток, електричество. Това те обостря. Докато аз разчитам на друг тип вълни. Работя с магнити. Прав си, че преливаме един в друг и не можем да се отлепим, а заедно правим светлина. И искам, следващия път, когато те вбеся с твърдоглавие и носогледство, да си припомниш, че това е част от пулсациите. От целия процес да се движим напред. Ние с теб. Ако плеснем с ръце, съгласни по всички точки ....нали? Сега, гугутка ми успокоява дзена. Чичопейче звънка. Циганина повел бяла кобила мина по пътя под нас. Имаш нещо, което ме успокоява и ми дава център. Всеки път, щом ти чуя гласа. И именно това ми лекува неврозата :), а не вибраторчето на умника психар. Кога ще престана да съм ти интересна? Изобщо не си го мисля :))))). Не го вярвам. :))))) Нагъл нахал съм, а? Целувам те. Ф
Понеже пия кафенце, пак, та да ти се обадя, Ал, че за компания мисля за теб, а не за филанкишията. Следва трен. Рапорт даден. Ф
Бреейй, Ал, досега не ми се беше случвало такова нещо! Въртя си там серийките в басейнчето, броя си до 100 и почвам отначало, ама не върви и не върви. Пишка ми се. Знам, че не е изминал още един час и е рано да излизам. Обаче излизам. И ям. Още с първата лъжица зеле на свинско, солта която докосва езика ми, ме събужда и все едно се включвам в зарядно. Изяждам си права няколко лъжици манджа, забождам се в тавата с реването и си влизам като пич във водата, да си довърша силовите бедра. Не кардио, щот би било глупост. Та това исках да ти кажа. Понякога целта се добива не чрез постоянство, а чрез различен подход. И е пъти по- приятна такава победа, щом импровизацията не се е издънила :)))). Тялото #неемашина. Из "Обедно меню", Forest Fairytales
Егати, пак пек! Гледам с надежда облаците, а те не ми вдъхват доверие за дъжд. Някога – е, вярно, с около седмица по-рано – какъв дъжд се изсипа тогава над Бакьово, а на другия ден малко кал, но въздуха може в бутилки да го затворим и да го продаваме. Ако кажа свеж и кристално чист, значи нищо да не кажа: всяка молекула носи наслада, направо опиянява и се наслаждаваш на върха на ноздрите, като хубаво малцово уиски на небцето на фона на нежна музика, която те кара да се разтваряш в природата като снежинка в горещ ден. Обичам кореспонденцията с теб – не ме осъждаш за глупостите, които някога съм правил. С теб съм споделил много повече, отколкото с най-добрия ми приятел. Те можеха да подозират, да се досещат и да се съмняват за някои случки, но никога нищо не съм споделил с тях. Харесвам, когато само с теб си пишем – може да са битовизми, но са си наши битовизми. Може да не правим емоционално-психологически екскурзии, но това, което коментираме, засяга само нашите виждания и разбирания за някакво събитие и случка. Не претендирам, че съм писател, защото много добре си знам нивото, което е потвърдено от другарката Иванова преди много години – е, няма как да надскоча това ниво. Не ѝ се правя на интересен, защото не съм. Просто обикновени, ежедневни споделяния – те формират живота. Пиковете в развитието са пикове, но няма как един живот, едни емоции да се състоят само от пикове. Я да не се правя на философ! Все очите ми са на север-северозапад, където съм триангулирал твоята вила, а доколко е точно, това е друг въпрос. Каквото и да ми пишеш, ми е интересно: усещам прохладата на водата в басейна – та тя трябва да е студена, напечения баир, широколистните дървета, разните бръмчащи камиони по горските пътища. Все ми е забавно и интересно. – Ал
Ал :))), хайде да почиваш вече, аз само лееекичко ще ти приказвам, пък ти слушкай с полвин уше. Лежа по гръб под едната слива. Тая година няма да родят. Нали знаеш, как се редуват в урожая си годините. Ако преди е имало реколта да се чудиш как да съхраниш, после пък ще ти даде време да си изядеш консервираните буркани :). Обаче брахме лятната круша, от тея палчета жълто- зачервени, сипкаво - твърдички , повече ароматни, отколкото сладки. Постелих чаршаф на чакъла до басейна, че да не украсяват с набити камъчета. Баща ми има един уред на дълга тояга, три гумени пръстчета на пружина, дето като роботска ръчичка захващат плодове нависоко. Затворих чудни бутилки сиропче от дето ги варих дребно накълцани, с маточина и канела накрая, а за днешната плавка си намерих и лилави главички магарешки бодил. Бистрия сироп в шишета за разреждане, с кафето, душа в мъртвец възвръща, да знаеш! А плодчетата, в малка купичка за десерт, са съвсем идеални. Тях затворих в буркани. Да, за снощната буря очаквана, малко се излъгахме. А днес още няма признаци за тропическото поливане преди вечеря. Сега чакам да ми дойде амина и ще вляза пак във водата за малко боксотичане. Трудно почвам, но се задържа стабилно на 22°, което прави всяко мрънкане лигнярско. Веднъж като мине хладната граница през цицата, край, готова съм за действия. А относно ролеркостера :))), спускането след пикове, знаеш ли, имам чуството :))), че имаш специални умения за тайминг. Аморе, случва се от старание. Точно като онова, дето пазиш тихо, щото някой спи и изпускаш ключовете :)))). Мърфи. Но точно от това се нуждае моята склонност да се увличам по минор и антиутопии. Ръгваш адреналинче в системката и набързо разтапям одухотвореното наметало и заживявам в тяло, готово за бий се или бягай. Като ти казвам, че нямаш грешен ход, тъй си е. Всичко мога да ти използвам. Най- вероятно и кирта ти да изжуля, пак ще ми дойде наум в какво производство да я впрегна :))). Рожбо, бавно пиша. Децата в съседното приложение. Баща ми нещо нарежда, пита, очаква. Почивай, днес беше добър ден. А за моите грешчици и инерцийки по бобслея, ич няма да заговарям. Нье. Пишем ги - дъждовен ден. Целувам те и бих те опнала за масаж. Преди да ти капна. И да ти изтанцувам традиционен домашен танц на босата куртизанка. Ф
Изтренирках си се аз, ама вече под млечно небе. Забули се от запад. Не контурни облаци , а така лекичко и настъпателно осъзнаваш, че туй лице, ней същото, като е под було. Ми вече има друго значение :). Та подир туй, вече мъчат ветрове да правят поривни обръщалки на топлото и да го пъдят, а аз под астмата и се поливам. Гола голеничка. Провесих кърпата като завеса и се насапунисах хубавко. Хапнах , омотана с хавлията, по голи рамене, а то бая зашумолят буковете, както писа Ботев. Първом ги чуеш, после повее. И е пълната тишинка. Хладнее си. Раздига шумки и паднали листа. Чак се зачудих дали да простра банския под навеса или ще излети нощес. Най- интересното стана после. Отивам да пишкам за последно. Особено е, щот съм по хавлия намотана и някак си си гол, необичайно е. Мускулите държат стегнато след тренчето и усещането е едно такова, абе еротично. Перверзно. Откъсвам хартийка от ролката, попивам на пишчето, притискам на голото ти, любимо, гладичко пишле и за моя най- голяма изненада, то едно мъъъъничко, едно нищожничко, ни да го хванеш в шепка, ни да го загребеш. Притискам хартийката и усещам релефа на чорчица. Търся думата. Нещо умалително. Не е путка. Не е вулва. Не. И цвете не е. Ами е едно нежно и деликатно, живо и присъстващо. Нещо като малкото лице на личността. Даже може да се каже, по- красивото. Такова едно отракано, знае си цената, че ако покани някого на по питие , никога няма да му откажат. Пипам го аз туй пишле, мъничко и беззащитничко, и така се израдвах, Ал, защото си мислех как може пък да е станала голяяяяяма путчицата, ей така, от години и раждания, да сей отвоооорила една паст, лишена от колаген, фибри и мезоконци, да вземе да засили такъв отвор, туба, че да завихря фунията към сифона , разбираш ли, че да плаши топките на зачезващи уйове сякаш в бермудския са се изгубили. Ама така си е. Можеше да е големичка. Щото като плъзна пръст, когато плъзвам, хич не е трудно, ами си се плъзга като изправен баскетболист под пещерен свод с място да качи на конче, на раменете си и гаджето! Така си мислех. Баш днес. Щото се случи да плъзна пръста по стълбичката навътре. Но сега, с тая хартийка дето я захлупих, над една шепка културни деликатни устни, направо японско оченце с клепача, все едно, та Ал, сърцето ми запя! Алилуя! Не нося бермудския. Не. Или поне, зоната му на мистика, в изправено положение, се свива до тесен магеланов проток. Прииска ми се да ме подържиш в шепка. Без нищо друго. Само ей така, да си лепнеш дланта и да си стоим. Моля за извиненние, ако ме четеш с кафето си, когато ще е утре, гледано от сега. Ф, преднощни размисли
Станах рано, както винаги. Някъде призори чух обнадеждаващи гръмотевици и шумолене на дългоочаквания дъжд. Обожавам това шумолене по листата, а в просъница толкова ме мързеше, че не станах да притворя прозореца – и слава богу, не беше валяло в стаята. Не съм сладък, защото кафето го пия със съвсем малко кафява захар. Душко, чувствам се странно, когато мислиш, че съм нещо изключително, че съм нещо повече от средностатистическия – ами не съм, обикновен съм. Харесвам женската близост – не толкова във физически аспект, по-важното е, че ме топли емоционално, някак вътре в мен настава някакъв мир и спокойствие. Румката с нейните източни философии започваше един разбор на моите постъпки за сливане на енергиите на мъжа с тази на жената – че съм приличал на голям котарак, който се отърква в жена, за да го погали и да усети ръката ѝ и нейната близост. Започваше да ги реди едни такива. Може пък жените тогава да са били в емоционален план по-различни – и не говоря само за емоции, говоря за цяла палитра чувства, познания, знания. Тогава не ми е правило впечатление и не съм го оценявал, но жените тогава бяха на хиляди години в познавателен аспект пред сегашните инфлуенсърки и различни звезди, които непрекъснато ни набиват по медиите. Та една от колежките ми, ако я изправиш срещу няколко инфлуенсърки на свободно сменящи се теми, освен кухите, нищо незначещи фрази, тя със своите познания ще е като колос пред мъничета. С нея може да се говори по математика, физика, история, политическа и икономическа география на света, за музика – но не чалгаджийската, за живопис, литература, варианти на развитието на човечеството. Както с теб си обменяме мисли. Ако на една чалга-инфлуенсърка ѝ вземеш айфона (задължително айфон – това е символ на престиж и просперитет), та тя думичка в свободен разговор на едно прилично ниво няма да може да обели. Познавам, и то доста добре, един, бих казал, мултимилионер – поне към 60–80 милиона, та ако някой му види двата телефона, те са самсунги и то доста стари. Вярно, единият е само за така наречените личности, а другият е за ползване с хората. Ама как съм наблегнал на този публичен, женски и мъжки елит! Ама защо някои мъже, които имат и деца, се държат в компания на жени като жени? Все едно са смазани от тяхното присъствие или пък от желание да се харесат. Надух ли ти главата с някакви кисели разсъждения на станал от сън възрастен мъж? Поне се надявам да ме възприемаш като такъв. Ако ме целунеш в устата като самодива в бяла премяна, ще усетиш аромат на горещо кафе, а може и далечен на „Листерин“ (зелена). С топлина и нежност, дали пък не е лигаво, а? – Ал
Добро утро, Ал. Сядаме да пием кафе. Още ми бие сърцето като на гонен заек. Задавам се по пътеката, сънена, пресничка, татюту с гробовно изражение и адреналиново дране в гласа *Знаеш ли кво е станАло? Знаеш ли ква станало?" Докато премислих природни катазлизми и кой от семейството къде е, вече бях фокуса на бързите реакции. Че Иран бил дал предупредителна нота. Бошкеееее. Още лупкам. Ами ще даде. Знаят ще даде. Решили са да му се оплезят на Ирана, щот сме далеч и нема ни стигне. Не слушам много новини, ама айде и да не почвам. Ал, тая нощ сънувам Бенка. И по - точно лошата ми ситуация, че по някаква техническа грешка той започва да получава от моя вайбър ии генерирани обяснения в любов?! Аз почвам да пиша, че е бъг, вирус, нещо, не мога да се провра измежду романтичните реплики....Нощен стрес. Ал, сега сериозно. Не знам как изглежда отстрани. Може би наистина ме бива в мъжките свалки :), щом периодически се страхуваш и бягаш назад :). Ал, всички живи хора имат нужди и ограничения, и ние с теб сме в същия кюп. Дали се надявам да скъсаш синджира, да изоставиш Центи да ме грабнеш? Дали ако утре срещна интересен непознат, ще си заключа коленцата и ще кажа "Аааа нееее, заета съм, чакам Ал". Ал. Сега. В този момент. Ми даваш нужното, приятното, повдигащото. Може и да се случват пробиви в реалността, миниатюрни, неусетни, неуловими, гъделичкащи. Но, Ал. Знаем какво прави мъж, когато иска жена. Знам къде стоя. Престани да се притесняваш, че съм те обожествявала. Има смисъл само, ако утре ще пием кафе. Даже не споменавам райбер. Е, ще трябва да ти го сипвам с лъжичка ли? Майкал ли си? И така бих те обсипала с любов, само да те докопам. Ал, ако имаме това разбирателство, тук, и то не е често срещано, не е най- обикновеното нещо на света, това Е нещо. Е. Нещо. А относно богатия, много ясно, че и фенерче би носил, да не го следят нонстоп. Четох за една програма в Япония да се учат няколко предмета, пет, шест само, бизнес математика, езици, география и техн възм на телефоните. Идеята е, че ще излязат хора с по 4-5 езика и способности да упралявят бизнес чрез телефона си. Сега и мен да целунеш съм с вкус на киселяк :). И на кафе. А ако правиш паралел с разказа, ся ми хрумна тая опция, да знаеш, че къщата е на кума ни, с когото не поддържаме отношения от десетки години, а фикцията си е гола фикция, базирана на фикциите, които четем тук, които може и да са голи, а може и подплатени, но все пак стъпвам на идеята, че някои са се фиктували :) десетки години преди мен. Ал, сивото ми и обикновено павенце. Който не желае да пием прегоряла робуста в кафето до Фантастико. :)))) Колко струвам аз, тогава, Ал? :))) Ф
Да бе, бягам-гушкам те. Ал
Ал, не ползвам фон дьо тен, нямам залепени мигли, не ставам за кифльок. целувки, Ф
Ал! Ще ми завидиш! Фермерите слезнаха към селото, да си продадат продукцията и ми оставиха поръчката. Зрял кашкавал пита, към 1,4 кг, твърда кора, средно мека конститенция с маслен център. Отрязах си едно триъгълниче тип бри, измих си летни крушки :)))) и споделям Закуската на тревата. Мммм. Ф
Никога не съм си падал по кифлите. Нещо са много тъпи, превзети, с някаква мания за изключителност. Казвал съм ти – жените около мен са били основно инженери по радиоелектроника, правистка, две професорки, икономистки, лекарка, педагожка (учителка), с една обща черта – умни. Ако правеха секс, не се нагъзваха в смрадливите тоалетни на чалготеките с хлъзгавия под. Никоя от тях не е кифла, а са и вече на възраст. Така че нито аз представлявам интерес за кифлите, нито те за мен. Но днес видях една шофьорка – ама много добра! По тясна двупосочна улица със спрели коли от двете страни (а знаеш каква е настилката по съвременните софийски улици), тя с една ръка върти волана на реното, а с другата си забила показалеца до втората фаланга в ноздрата и чопли. Ами ако друсне колата в дупка – белята е готова! Може и зрителен нерв да нарани. Целувка от Ал. Едното бри го излапах,Центи не го обича , от провиция "Ил де Франс".Пак Ал. Хубав е истинският ,домашен български кашкавал.Едно време имаше дна вида.Балкански само от овче мляко и "Витоша" ,който е подобен, но много по добра версия на сегашните. Купуваме само от ЛБ- сирене и кашкавал,а да и млеката .Ал
Разбрах какво те е напрегнало :), Ал, прочетох се. И се забавлявах :), много яко, съвсем друг човек чета, не собствени, отдавна забравени мисли. Мъжът в разказа е комплексен образ с извънредна ангажираност извън себе си :). Това е нереално, особено за повече от инцидентни случици, мноого рядко, при наличие на патос и подходящи обстоятелства. Ал, ако закръжа около идеята за теб , мога да изкарам една цяла менделеева колонка. Можеш да бъдеш всичко. От пастир до Мастер. Но доколкото се познаваме, никой от двамата не се нуждае от обсебващото ежедневие на следен и преследващ. Заети сме с това, не да бъдем валидирани от друг човек, а да валидираме времето си, когато сме будни. Ако се сблъскаме в орбитите си, това не би било шоу, в което да съм зрител и да очаквам забава. Би било ...не знам...всъщност не мога да си го представя. Ти не помниш Влад, може и да не сте се засекли. Обожавам как пише. Той беше моя стимул да започна да се проучвам, да натискам по границите, да дълбая и да не слагам етикети. Нощесната ми фантазия, с която си донесох сексуално облекчение, би звучала осъдително пред моя собствен поглед, ако я прочетях. Чудех се дали да я спиша под псевдоним. И няма да ми личат краката иззад пердето, нали :)))? Мъжките образи, за които пиша, не са желана фантазия, не са нещо, по което да се подравняваш. Милион пъти бих те предпочела, спокоен и невъзмутим, до камина с меча кожа отпред, с по уиски, обсъждащ Джек Лондон. Докато не ми кипнат търпенията и не те употребя. :))) Целувам те. Ф
Ал, смея се с глас, нали чета Мичиу Каку в момента, та там сме точно на твоя въпрос. Това или онова. Котката на Шрьодингер :))). Иска се живо и физическо наблюдение, през отворен капак, за да те определя какво си. И не си двете само двете вълнови опции, а всичките милион опции, в чиято форма би съществувало онова паднало дърво, дето няма кой да го чуе. И още повече Ал. Знаеш надграждането. Сигурна съм. А то е, не че трябва да бъде избрана една от опциите, по Нютон, за да е всичко детерминирано, дали е вълна или частица и да могат да се правят прогнози. Надграждането е, че всички опции съществуват в паралелни вселени и те се множат геометрично с всяка следваща опционалност. Значи ти, Ал, за мен би бил такъв, какъвто ще те видя и застопоря, в мига на отварянето на кутията на Шрьодингер. Но това ще е тук, в моята реалност при избора ми да те видя в конкретния момент. В следващ, бих видяла друго и бих била аз друга и бихме живяли като други. :))) Ф
Душко, душко и пак душко, ама нали знаеш, че не мога да пиша. Няколко пъти съм ти казвал за констатацията на другарката Иванова и за моите епистоларни проявления. Мога да говоря, старая се да не използвам префърцунени словца. Забавлявам се с разни коментаторки и коментари, както и с разни депутатки, които от мозъчетата си се уверяват да изстискат някаква многозначителна мъдрост, трудно разбираема от туземното народонаселение. Та и те понякога вмъкват изрази и се сещам за един израз от „Андрешко“. Цитирам по памет: „Дъската ѝ хлопа на моята каруца, господин съдия, плещи кат учен човек“. Изглежда, че и тогава е имало някаква политическа част, която е използвала претруфени фрази, за да звучат умно и тайнствено, най-вече неразбираемо. Радвам се, че четеш Мичио Каку. Свалил съм си „Бъдещето на човечеството“, „Паралелни светове“, Стивън Хокинг – „Кратка история на времето“. С една дума – забавлявам се. И не мисли, че си се отървала от мен за днес, по някое време пак ще ти се обадя – разбира се, с твое съгласие, ако не ти преча. Днес май е хладничко да се топиш в басейна – ей, ако си настръхнала, м-м-м-м! – Ал
Разбира се, че ще ми пишеш пак. Още и още. Още веднъж. Отново. Навън захладя, вярно е, постоянно се носи аромат на мащерка, мокри треви и озон, влага, пречистена от борова гора, въздух насъщний, но водата в басейна е стигнала добри градуси и ще си се топна. Сутринта бързо се сменяха картините по небето и не посмях. Аллл, такава бърза левачка си извъртях с помощта на кратките клипчета от хъба :)))). Много съм горда, че поддържам две минутен левъл :))). А цитатът е просто божествена- умнотийска находка! Не знам как времето успява да излети в абсолютното нищоправене. Докато при теб очаквам да се е случил и сега се случва пробив, след който ще си отдъхнеш. Усещам успеха ти как ехти, чувам грохота на арената, макар още да не си се появил. Хайде, изскоквам вън, че пазех съня на русата на сенчица и хлад. Ако сега пипнеш под ръба на ластика :), ще усетиш следите на преминал оргазъм. :))) Ф
Днес денят беше разпокъсан като облачността сутринта, но вече се установих, че бях на принципа „иди ми, дойде ми“. Я ми обясни защо така харесвам общуването с умни жени, а някак кифлите са ми постни? Случвало се е преди години случайно в компания да попадне или да попадна на една кифла или две. Тъпи са и оставам с чувството, че през цялото време едната ѝ мозъчна клетка е заета с мисълта каква поза да заеме, как ли ще е по-атрактивна и ред такива. Това даже не е превзет нарцисизъм, това е като да излагаш някоя по-лъскава консерва на витрината. Или пък аз съм станал манаджия? И да знаеш: колкото пъти ти пиша, толкова пъти ще те гушна. – Ал
Аморе, дружката ме разхожда из долната гора, ся се запровира в едни борови шубраци- абсурд да се изподера и аз оттам. Та, докато я чакам, да си ти пиша. След втория трен и второто къпане, вече и жилетка сложих. Такъв дзен, че само мернах бежанците и хич , ама хич, не ми се занимава да ги забавлявам :))). Сутринта имах ищах за смехории, ама свърши тая вода. А за гушкането ти, да знаеш, че си водя черен тефтер със сметките :))))))) и ще си ги взема с лихвичка :))) Да ти кажа, в момента, с тояжка, джапанки и без червило съм като Хайди :)) , поузряла на слънцето. А тоя каньон имам чуството, че се затваря и приближава. Огрян е от последни случайни лъчи баш към хоризонта. Насам ридовете тъмнеят. Кравките на каубоя лопкат. Доматките се кипрят млечно зелени и не щат да се суетят в алено. Идва моя час. Татюту ще се качи за сън и таблетен шах, пък аз ще вдигна петала под навеса и ще си зачета. Изпращам ти пухени зелени грапавини балкански, да ти заседне погледа по мъхестото и да отпочиваш. Тестенце в ръчичките ти, Ф
Даже си свалих хавлията, Ал, че да не ми мръзнат голяците, докато чета. Божеее, как бих пийнала уиска с теб. И щурците. Само ще ти галя горното на дланта със среден пръст, нищо повече. Ще ти рисувам завъртулки. А когато мозъкът ти изплува от унеса, ще се хванеш, че си разчел букви А m o r e l e t s m a k e l o v e , Ф със студен нос
Добро утро, Ал! За пръв път виждам изгрева откак съм тук. Роди се иззад рида през съседския двор, над едно обло било точно, бяло слънце. Плъзнаха пътечки и из нашия двор, та си дръпнах стола да ме огрява. Държа кафе и ти пиша, подпряла тел на крака. Сутринта дойде оптимистична и заредена. От две френски широки разляти пасторални песни :))). Направо се понесох като дрон. Не , като безшумно хвърчило над земите кротко, очакващи деня си. Много ми е хубавко да си виждам летните ръце. Едни ожарени, приличат на житни стърнища, леко сухи и с цвят на добре опечена погача. Контрастират с новата ми любима вещ, часовника, чийто отблясъци и особено луменисценцията, ми галят окото с естетиката на текстури и цветове. Ако бих се возила до теб, с положена на бедрото ти ръка и биха ни спрели за проверка, случайно, но много удобно за случая, то полицая би те държал в странно протичащ разговор, хипнотизиран от ръката ми, почиваща на крака ти. А ти ще издевателстващ над ума му с подадени реплики, които той е длъжен да доуточни, стои, гледа, а аз едвам видимо те погалвам със свиване на пръстите. Толкоз. Няколко минути. Игра. Не се коментира. Остава като гъдел и избледнява до другия светофар. Такива сме. Играчи :))). Хайде, адмирале, велики дела ви очакват! Адмирал не по Мопасан, а по силата на въздухо- плаването, цепещо пространствата ми. И тези в света, в който съм. Целувки, Ф
Разтъркай очички, отдавна съм станал! Аз колко пъти ти казах да не ходиш в гората с джапанки. Първо, не е удобно, второ, е опасно: може да настъпиш змия (макар че е малка вероятността), може да се хлъзнеш по боровите иглички или изсъхналата трева – по последната съм се пързалял в казармата; трето, нямаш опора на глезените, а след това ще се наложи да куцукаш няколко дни. Някога имаше хубави кецове, основно бели, черни и тъмносини, които обхващаха глезена, леки, от дебел брезент, а подметката хем дебела, хем мека, та да не набиват крачетата. Казвал съм ти как през 1967 година на един обект над Драгоман влизам вътре, оглеждам се внимателно и бодро обявявам, че няма змии, а один ми казва: „Я си виж в краката!“, а там една пъстра, навила се като хлабаво карначе, надигнала главица. Ами настъпих я по главата, но обувките градски, както казват спортно-елегантни – е, въпрос е доколко са елегантни, но прилични, а с една дървена лопата за сняг се опитах да ѝ отрежа главата. Е, нищо не стана, но ѝ поразвалих външния вид. Иначе красива. Свършихме си работата, звъня на Центи и обяснявам какво съм направил, а тя ехидничи. Между другото, обектът е на четири етажа в приграничната зона, даже някога е имало двама дежурни, които са имали и карабина в метална, заключвася се малка пирамида. Пирамида се нарича един сравнително плосък шкаф, в който се държат автоматите, сумките, пълнителите. Изобщо не прилича на пирамида, но така е добила нарицателно – прилича на плосък гардероб с ложи за автоматите, а под тях пълнителите и сумката към всеки. Та иначе знаеш нататък как се развиха нещата с Центи, когато ѝ занесох бутилката със змията в нея. Някога като млади доста ходехме на Витоша, основно през Симеоново или през Симеоновския кабинков лифт. Сега щели да строят нов Княжевски лифт, но някакъв капут, който бил собственик на лифта, не давал да се използват старите стъпки и старото трасе. Пращам ти един линк на РРЛ Драгоман: predavatel.com. Хайде, душко, кафето ти ще изстине, може и да се гушна при теб. Е, разбира се, ако ме пуснеш, иначе ще си мръзна. – Ал“ https://www.predavatel.com/bg/1/dragoman#google_vignette
Страхотен шедьовър на Енио Мориконе е композицията „Chi Mai“ от легендарния филм „Професионалистът“ с Жан-Пол Белмондо, носи точно онзи дълбок, мъжки, кавалерски и малко драматичен замах, който кара човек да настръхне .Как бих я изтанцувал с теб като блус ,стига да не те е срам от такъв като мен с бяла къса коса ,към 4-5 сантиметра ,Не съм плешив, а харесвам къса коса. И аз в синхрон с теб, а според мен с изпреварване изпих кафето. Ал
Ал, направо се учудвам, как досега не си прихванал обедното меню, излъчено от космическия ресторант на Дъглас Адамс. Или си :) ? Би следвало като всеки радиолюбител, да си поприказваш малко с астронавтите в международната космическа станция, когато минават над теб, изобщо очаквам чудеса за слуха на обикновените жители. Ал, аморе, да, златното правило е обхванат глезен, твърд свод при петата, обаче да ти кажа, селския живот придава усещане за бащиния над природата наоколо :). Имам един як пример с майката на мойта приятелка, изкачила Вихрен на токчета, щото си мислела, че децата ще замрънкат и бързо- бързо ще се откажат. Да, ама, те си припкали нагоре и тя по тях. Та, не че е за пример, но донякъде имам прецедент, един вид :). Разбира се, розовите кецки са си тук, услужливо очакващи. Аз вече съм с единия крак в София. Бях забравила за едно посещение към Казанлък и другата седмица ще съм си градска. По суета и подготовки. Пък и да изпердаша децата, от любов. И второто очаквам да се прибере след няколко дни. Та, тук вече става малко ала довършителни и съхранителни дейности. И така е добре, щото инак има риск да подивея :)))). Видях фотосите на станцията в Драгоман. Дали такава работа не би била идеалната за,мен? Или хижарка? Преди години, когато си го мечтаехме със студентската ми дружка, беше разрешено само на семейни двойки да кандидатстват. Исках да съм и опитно зайче в космическа капсула. Уан уей тикет , бониМ :)))). Целувам те и повеждам русата да нагледаме как са узрели джанките . Ф
А снощи, премерили сме вече и ниското кръвно на дядото, в неговата стая, сложила съм се на диваня , чета под старата ни руска, ученическа, лампа и иде татюту да се доизкаже за нещо си. Ама русата вече се е успокоила, че е вътре и не се налага да се напряга за околните звуци и движения на пернати и космати. И резко е заспала дълбоко, придържана в ниския гръбнак и корема от стъпалата ми. И не го отразява. Той "ееее, не ме усетИ, нито отваря очите, остаря" . Еййй, как му размахах юмрук в беззвучна закана. И после, Ал, почвам да търкалям аз едни сълзи. Щото знам, че ще дойде и такъв момент. И сега ми се размазват буквите. Та, усетил се нашия. Повъртял се. И ей го иде пак, ама като не знае какво да стори, в приказките ич не го бива и ми носи подарък, нещо намерено от покъщнината там :))). Несесер за баня, нов, подаряван на починалия ми чичо. Сега вещите му, качени от Плюшкин, тук,където няма контейнери. Е как човек да не помъдрее от дете, като си има работа с примитивизъм, за чието разбиране е нужно мозъчна дисекция и четец на бегли осезания и наченки на мисъл. Мда, пишейки се озовах на аптечната полянка с мочурливото тресавище. И джанките са узрели. Целувам те. Ф
Вихрен два пъти съм го качвал, Кончето също два пъти, а баща ми ме преведе през едно място със сняг през август – май се казваше Казана, като някъде там имаше и автоматична метеостанция. Та за един ден от хижа „Вихрен“, покрай едни паметни плочи на убити преди години от каменопад, през върха до Кончето, напред-назад и през онова, наречено Казана. Май бях осми клас. Втория път беше години по-късно, а третото беше разходка до хижа „Вихрен“ и Байкушевата мура, а вечерта купон в Банско – говоря за тоталитаризма. А мен колко пъти маман ме е пердашила, не мога да ги изброя! Някъде прочетох нещо като анекдот: „Който не е бягал около масата в хола, за да не го бият, той не е имал детство“. Това е валидно само за момчетата.Даже вече бях голям и маман пак ми посягаше, а аз я блокирах – тя се сърдеше, че ръцете ѝ трябвали, за да ми готви и пере. Ей такива работи. Даже веднъж, в желанието си последното да е нейно, ме замери – тя не ме пропусна, а аз го отбягнах, и счупи едно от стъклата на входната врата на хола откъм парадното антре. Тя беше от три части, а тя улучи средната. След това, докато намерят стъкло със същата шарка, мина време. – Ал
Ей ме! С богат урожай! Джанки да искаш сега. Може и в София да си ги обработя, че тук взеха да не ми достигат стъклени бутилки. Чета те и ме връщаш в спомени. Веднъж сме у вуйчо и се гоним с братчеда "придисюда" , а техния хол е преходен. В желанието да не ни хване , ама кой кого гони и кой затвори стъклената холска врата пред сестра ми, не помня. Тя минава през стъклото и излиза с блокче стъкло в бедрото. Още има белег от шева. Представям си как им е преседнало на възрастните, раздумката. Майка никога не ни е посегнала. Нито баща ни. Обаче кой знае защо, аз дълбоко вярвам в изправителната функция на кинетичната енергия и я прилагах при всеки нужен случай на мойте подопечни. Сега ги слушам как се възмущават от лигавото родителско безхаберия наляво и надясно. Неангажирани родители. Не предвидливи. Опасно прости. Защото се изисква 100% внимание, зеро суета и соц мрежички. Ма как ше се удави малко дете в басейн на хотел, бе ? И ше ми пишат глупости за спасителя? Тва дете е законова грижа на родител. Точка. Няма джин фис. Няма само до брега. Да е дресирано вече трябвало. Много ме хваща яд. Смееха ми се маникюр и фризьор женичките, че салонът им е зад блока, а не мога един час да си запиша и да го спазя. "Мамо тва, мамо оново" и Рафо лети по бул България. Топла манджа и ангажиран родител. Те се оправят с децата, аз с възрастните. Сутрин във фейса откривах всички идеи за развитието им професионално. Репертоар, конкурси, майсторски класове, професори, почивки. Ще ти чакам аз някой даскал да му начертае програма на развитието?! Ама друг път! Знаех 5 години напред какво ще трябва да се умее и тиках събитията. Подравнявала съм се по света, не у нас дето ми хвърлят пясък в очите. Едни от децата, лансирани и като гимназисти, че и сега , още си свирят фалшиво. Артистичността била по- важна?! Да се вее конската опашка, да се тръска главата. Да зяпаш нагоре в мухите и да бърчиш чело. Моля?! Я по - сериозно! У нас принтерът е избълвал тонове нотна литература, която подсеща даскалите, какво да изискват. Абе как возиш дете на плоска седалка, без гръб и страници? Как ще го оставиш без погледа ти да е на врата му? По едно, макс две им дадени да отвъдят, а все друг им носи отговорност за възпитанието и културата. Хубаво мина ковида и остави стерилност. То после и народът си перна, де. Затуй казвам, че ич не е лошо, дето ии да ни разрешава кой и кога да се мултиплицира. А пък оня зевзек настоява да се махнат предупредителните етикети. Койт пийне хлор, белина, антифриз , хубаво, един нефелен гласоподавател по- малко. Не казвам, че жените трябва да стоят вкъщи, боси, до печката. Могат и бизнес да въртят, ако искат. Но на децата трябва да е осигурена здрава ръка и ограничено трасе, в което да се блъскат по пътя нагоре. Граници. Знаеш ли какво видях един ден. Бебе, новородено, реве и се съдира. Майката се напрегна, ама имаха работа по нея, лекаря я държи и нищо не може да направи. Една сестра излезе и в одеалцето му, така го напашкули малкия вързоп, че мигом заспа. Без биберон. Без песничка. Без да е стегнато до безсъзнание, а увито на какавида. И докато гледах с течаща лига и паднало чене, тя обясни "От резките движения с ръчички и крачета, то се стряска насън. Те са мускулен спазъм, но го будят. Така, прегърнато в одеалцето, не се самостряска" . Ето пример. Ограничен периметър за грешки да имат децата. Нужни са им. И ние помним нашите. Нищо ново. Нека ги има, част от растежа са. Но вниманието да е нонстоп. И шамарите под ръка. ***Време за басейн станало. Целувки. Ф
Ама, душко, аз Буба с пръст не съм я докосвал. Центи два или три пъти я напердаши, като и двата пъти бяха, защото се беше загубила – поне за нас, а тя отишла да си играе. И двата пъти на морето. Единия път с Центи се гушкаме в нещо като барче-дискотека, но по-скоро ведомствено, а Буба изчезва. Настава паника: когото и да попитаме, всички отговарят, че току-що са я видели, а Буба я няма. Центи, коравата жена, е близка до истерия, защото мисли, че чужденци са я отвлекли. Действието се развива на почивна станция в района на спирка „Писател“. Е, видях я през едно огромно стъкло как си върви Буба, грабнах я, а маманя здраво я напердаши като следствие от нервния срив – хем я целува, хем я пердаши. Нашата отишла да гледа „Ну, погоди!“. Беше май на пет години. Втория път пак на морето, в почивна станция на самия вход на Златни пясъци. Наоколо гора, а нашата я няма, а беше следобедно време. Намерих я и пак пердах – играла си с костенурка. Иначе като много малка, когато сучеше, я пляскаше по дупето. Буба се беше родила с две предни зъбчета, остри като теслички. Центи ѝ завира в устата зърното, за да бозае повече, а тя си върти главичката, но веднъж изглежда ѝ омръзна и захапа зърното. Центи изпищя: „Ама ти знаеш ли колко боли!“ и я перна по дупето. – Ал
Да ти кажа, Ал, още преди десет години си говорехме с тренерката как бихме си поели внучета. По всички правила. Да си им цедим сокчета. Да си им връзваме ластик на лъка със стрелички, да крещим от трибуните като ги водим на плуване. Тва глупостите до една ще ги знаят, плюс , че ще пушим трева заедно, да не се чудят какво е и много ли е яко. И сега да ми тръшнат едно мулатче, веднага запретвам ръкави. На негъра - пълнени чушки, на малкото Болен ми лежи за приспивна песен. Окъснях с трена, че се лигавих с кафе и лаф с едното келме :)))). Много си липсваме вече. Айди , да разплискам сега. Ф, заетата :)
Ох, не мога , Аллл :))). Тоя канювичар, баща ми, човърка нещо и си нарежда, слушайки радиото, по- скоро спори и имитира гротескно интервюирания "Аааааа,аааааа(дере гласа), А-кат, мажат , тееебъ у професора, ъееебъ у акания задник...." охххх :)))) Как? Как се възпитах до умна, мила и добра? Ф
Кво нещо е случаЕността, Ал! Таман си се радвам на розАфките петички, гладки и новички, мажа ги с крем с охлювска слуз и попадам на клип от Греъм Нортън шоу с Кейт Уинслет. Трябвало да снима любовна сцена. Но нито режисьора, нито партньора били правили такава преди. И като капак негрото й се замолил да не си сваля чорапите. Тя го приела за разумно, защото счита, че има огромни и грозни стъпала, но се оказва, че негъра е фетишист и види ли стъпалата й голи, 23те кадъра щели да се удължат :)))). Е как да не ги обича човек?! Такива сладури! Само смехории ръсят! :))) Ф
Е де, не се сърди на човека – не е единствен. И аз понякога преводача или този със субтитрите го поучавам, разбира се, сам съм в хола. Поправям го каква е разликата между револвер и пистолет, между патрон и куршум, между автоматично или полуавтоматично оръжие. Между гаубица и оръдие, между БТР и БРДМ, между принудително, автоматично и ръчно отваряне на парашута. Ей така говоря на капута в съответната роля. Ама като вземе един автомат, като започне една стрелба – все едно има малък завод за амуниции в пълнителя. А пълнителят има тридесет патрона при калашника. Теоретичният темп на стрелба е 600 изстрела в минута, а това са десет изстрела в секунда – това значи, че за три секунди е изстрелял пълнителя. А той като почне да „полива“ с калашника, все едно има поне хиляда патрона, та и отгоре. Нали съм ти разправял за големите ми притеснения в казармата – ами, човещинка. Ти плуване ли си тренирала, какъв стил? На мен кроулът ми е под всякаква критика, брустът ми е приличен, и то като се има предвид, че само лятно време съм плувал. Обяснявал съм на безказарменици каква е разликата между патрони 7,62 за ТТ, за Мосин, за СВТ, АВС, АК и т.н. – Ал
Еххх, като ми заговори така и петите сами се вдигат висооооко,към мустаците на лозята, че да ми ги заловят с ластуните си и в тази провесена надолу с главата поза, да капят едни гроздове, да пълнят тая делва мекотична, разтеглива .....:)))). Мойте тренчета бяха по водна аеробика. Вице по синхронно плуване била тренерката и като бременна въвежда този вид спорт за тонус и здраве. С времето и басейните, през които се местехме, се оформи ядро от близко приятелство. А с нея си станахме добри дружки. Казвала съм ти за силния магнетизъм, излъчван от спортистите. И тя е така. Вдига на крака, който откъдето мине. Добри времена бяха, после пътищата ни се поразминаха. Треновете при нея бяха най- трудните. Темпо, пълно раздаване в амплитуди, никой не обичаше да е край мен, щото им пълнех лицата с вода. С една смехория си правехме гонки и тя ставаше като домат в лицето, аз само под очите. Излизам. Киборг нацепен, едвам вървя, повръща ми се. И припадам. Хипогликемия. Научих децата да ми дават кафе, чаша сироп от бъз и солети, без да говоря. Само чрез умрелия поглед :))). Мнооого се раздавах и исках да юркам тайфата, че да няма бавни. Упражненията включваха откъси от различни спортове- бойни изкуства, балет, синхронното, бокс, йога, класически коремни. Много зависеше дали ще се контузиш от това кой води- сменя ли правилно антагонисти мускули, брои ли симетричните страни по равно, дава ли предългисерии и напомня ли да няма до откат , а да остава лек ъгъл в корема, в ставите и тн. Голяма работа бяха тея години. Тъпчех комбито с невъзможно много багаж и два три пъти в годината сме аз и децата на хотелче. Отраснаха там, все едно им е село. Камериерките си ни знаят. Сервитьорките. След лагера с инцидентите без вентилация и хлорното обгазяване, обаче, край с това. Такива рани получих на бицепса, открити, мокри, че бинта не издържаше на ексудата и сменях хавлиени кърпи вместо това. Перфектната контактна алергия. Сърбеж до бога. Ал, за оръжията. Ето, имало момичето, Наталия, под ръка , в раниците нож. Стои и чака. Екипна работа. Не бяга. Не го приема за враг. Нямам търпение да се разчуе първопричината. Оръжията са си тригър. Без съмнение, бих използвала. И май това е правилото. Не носи, ако няма да го ползваш. Но то трябва да се започне отнякъде най- напред. Курс. Разрешително. Не съм проучвала. Гледах клип с мед сестри, минаващи военно обучение, как се справят с огнева подготовка, но марша на плаца ги спъва :))). Ама пипкат едно внимателно и бавно при разглобяване, все едно аспирират от ампулка. Разприказвах се нашироко, та леко затрих. Да не те отегча. Ф, босонога, розафка и мекичка
Големите пълководци печелят битките и войните с ум и харизма. Оръжията са за редниците и сержантите. Подценяваш феята. Има повече качества от сержант. Само не разбрах защо е спряла да спортува.
Добро утро, Ал! Пак посрещнах изгрева. Небето е на точки, като напръскано от дебела четка. Май се наричат високи перести облаци. По- ранно заспиване и по- дълбок сън не бях имала като за лято. Пиша ти, а имам чуството, че някой друг ми е взел тялото и ума. Някой нихилист. Или твърде дзеннат. Или твърде срастнал към аутсайдерския живот, съответно напълно невменяемо отстраняващ хора и идеи, които не му прилягат на настроението. А слънцето ни оцветява поднавесието. И песента пее Goodmorning life...Ф
Добро утро, милото ми Фейче! Ама как се наспах на студено. Широко разтворен прозорец, аз на метър и половина от прозореца, само с чаршаф. Обичам да спя на студено, но Центи, която е по-навътре, само се буташе в мен, а сутринта – кисела. Така се е омотала, че приличаше на копринена буба. Сутринта като допълнителна екстра – много хладен душ, и сега ми тече носът. Стана ми интересно за жените във военното обучение. Нали съм ти разказвал за последните седмици в казармата, когато участвахме в едно голямо занятие, което се играеше с части от Втора и Трета армия. Та тогава в полевата болница, в триажната, ме обявиха за безнадежден случай е, не само мен де, и бях щастлив, защото се измъкнах от огромните палатки, напечени като фурни, въпреки че бяха вдигнати страните на коловете, но отгоре си захлупен. Та на десетина-петнадесет метра, под някакво дърво – военна сгъваема маса със столове, та се разположих безгрижно и извадих нещо от Анри Троая, нещо от поредицата за Ейглитиерови. Другите вътре в палатката, на полеви легла, им слагат диагнози и се варят в собствен сос. Та тогава към масичката се приближи военна лекарка. Разбира се, бях още в казармата, като старшина-школник, и де факто бях КВ – командир на взвод, а не обикновен войник, та действах по устава: станах, представих се, поисках разрешение да остана. Тя от изненада само дето не се ококори. Приятна жена, разговорихме се – направо балсам за душата, без напрежение. Беше старши лейтенант. На лагера на НВО, недалеч от Самоков, бях командир на момичешки взвод. За них може да е било много интересно, но вътрешно бях изплашен като заек, особено когато приемах взвода: строени, чета списъка, те се представят, но толкова съм притеснен, че ги виждам като едно лице. Вярно, сериозен, бих казал намусен съм, но от притеснение и неловкост, защото толкова момичета накуп как се командват -това не са момчета с всичките си недостаъци. Друго, коренно различно отношение, а те и с 10–11 години по-млади. При колежките, даже с момичетата, завършили „Попов“, е по-малка разликата, а и те са част от колектива. Вярно, в техните представи все още битуваше образът на дебелите полковници от запаса, които са им водили лекции по НВО – много от тях са пускали дебелашки военни шегички, а аз ги възприемах като деца, извън обхвата на радара ми за някакви отношения - с една дума, глезени пикли, макар и хубави. Колко съм грешал! Добре че една тяхна учителка с няколко кратки лекции в приятелски стил ми изби тази представа от главата. Не че много ме успокои това. Даже при едно чакане пред личния лекар, на опашка, и тъй като кабинетите ѝ са на кота нула, заедно с лабораторията на Цибалаб, сме застанали и си водим разговора по групички. Една ми обяснява, че е била хирургическа сестра във Военномедицинска академия, а допълнително завършила психология и сега била психоложка в училище. Та стана въпрос за военното обучение – че дисциплинирало, било интересно на момичетата, което си беше и вярно. Та аз ѝ споделям моите спомени, а тя прави коментар: „Всички бяха влюбени в теб!“. Да, ама се държах повече от обрано. Вярно е, че бях подложен на един мек натиск от глезене, превземки, сърдене, цупене, комплименти, покани за блусове и любопитство към мен – бяха събрали доста сведения за мен от тези, по-клюкарските. Момичетата получаваха доста познания за първоначална долекарска помощ, даже в заводите имаше така наречените сан-дружинки, на които веднъж в годината им опресняваха познанията. Едно момиче под напора на някакви момичешки, душевни вълнения ми е плакало на рамото, а аз бях като препариран – чудех се как дишам от притеснение. Даже нашата кардиоложка – много симпатична, делова, дребна жена, компетентна, с добра апаратурна екипировка, с усмивка каза, че не е могла като лекарка да отиде на някакви лекции и стрелби, защото била в напреднала бременност, така че нямала военен чин. С нас на стрелби идваха лекарките от Трета градска болница – онази, която някога беше профилирана като "сърдечна" на Чавдар Драгойчев. Те бяха карали като ученички НВО, но сега ги пращаха на опресняване, но вече и на стрелба с пистолет. Симпатични жени. Стрелбата като правило завършваше с приятен, непретенциозен обяд с печена пъстърва – свръхпрясна, и малко бяло вино, и към четиричаса бяхме в София. Иначе стрелбите бяха при лагера на НВО край Годеч. Тогава една лекарка ми беше насочила от разстояние по-малко от метър пистолет ТТ, за да ме пита дали правилно го държи. Защото аз ѝ бях нещо като инструктор. Хайде, ставай за кафето – Ал
Ама сме телепати, а? Ал, целувам те, но да знаеш, че съм встъпила в някакво вътрешно владение и много малко е желанието ми да изкарвам гласец. Може и да се смени след малко. Но може и да поостане, не знам. Аз като ти казвам, че нашите фази са разнородни с 28 дневна цикличност :)))), има защо. Нищо не отделя вчера от днес и все пак, ето ме. Пашкул. Между кои сандали да обуя за Тоскана до как е жив ген сека на оон или що за глупости плещи твоя приятел румен, та дава мощна сила на антис***тизма...Гледах Зендая как прави опит да популяризира иранската култура и древна цивилизация, а простаците се чешат имала ли право? Е не, баце, да си стоят за още 4к години, докато им се направят холограми и те да бъдат носени. Не знам защо се бави толкова елиминирането на идиота? И възможно ли е да се пръкне още по-голям такъв, което всъщност бави? Виждаш ли :)? По- добре да си мълча и да гледкам високите перести? :))) докато ти пиша, косата ми пламна над плешките, гореща, мека, та се наложи да сваля жилетката. Хайди, аморе, давай напред, петъчно. Аз ще пообиколя гората. Целувам те. Ф
Ей, как щеше да си паснеш с Румката! Тя беше напипала някаква книга за цикличността на човешкото състояние. Не съм сигурен как се казваха циклите, но нямаха еднаква продължителност. Един беше на физическото състояние, друг на менталното, трети на сърдечното – нещо такова. Един, ако не греша, на 21 дни, друг на 28 дни, а третия не си спомням. Броеше дните от деня ми на раждане, делеше ги на тези числа и чертаеше синусоиди. Някъде трите синусоиди се събират на максимум, другаде на абсцисата, трети в минимум. Казваше, че на шофьорите в Япония в градския транспорт им правели такива и когато имат минимум, не ги пускат на курс. Ама това беше толкова отдавна и затрупано от пластовете развити езотерики. Ако се съберехте двете, а се добавят още я Веселина, я Рени, я Ели, я Еми или Нася, за мен щяха да настанат тежки времена. – Ал
Я какво намерих.Това изобщо не е изкривена езотерика, а чиста математика и биология от 60-те и 70-те години. Румката е била напълно права за Япония – там наистина големите транспортни компании са използвали тези изчисления, за да предпазят шофьорите от катастрофи . Математическият ѝ модел със синусоидите е абсолютно точен.Физически цикъл – продължителност точно 23 дни (влияе на силата и издръжливостта) .Емоционален цикъл – продължителност точно 28 дни (влияе на настроенията и нервната система) .Интелектуален (ментален) цикъл – продължителност точно 33 дни (влияе на паметта и инженерната мисъл) Ал.
Бреййй, каква яка находка, Ал! Сега ще се разтърся. Все бях склонна да приема, че Лунните фази са свързани с цикъла, но водата е общовалиден елемент, всички я носим, и дали тя, дали друго определя тези патерни, ще потърся инфо. За мен, днес, усещането е, че ми е твърде комфортно. Удобно и уютно. Кожата ми ми топли. Косата ми е лек магнит и антенка на въздушните движения. Гали ми лицето и я усещам някак жива и самостоятелна. Ще кажеш- Горгона :). Устните ми са ми особено по мярка: нито сухи, нито начервени, а някак с вътрешен гъдел и пълнеж. Сякаш месото им се е надуло, без да опъва кожата и сега биха били ораторски подготвени да държат речи. Ако вътрешния диалог имаше нужда да излиза. А той- не, няма :). Русата ме провря през зачезващи просеки, но вече сме си под навеса. Точиците по небето се замениха с плътно силиконово пълнежче на вълнички. Голяците ми имат хубав равномерен тен и ще ми е жал, ако захладее и ме принуди да обуя летни шалварки. Загрях. Ал! От светлината е. Нито те пресушава. Нито те кара да присвиваш очи. Затова цялото лице е толкова спокойно, а тялото се чуства комфортно, без да се поти. С тоя облачен похлупак, явно подсъзнателно добивам нужда да се оттегля от света и да се завъртя на другата страна. Но сега, като с твоя помощ разнищихме причината, вече ми се обажда любознателността. Токът спря. Отново. 18 век, какво да ти кажа :). Ф
Ал, изпуснала съм тая велика смехория за гравитоните! По-безумно нещо не бях чела. На теб не ти ли е попадала оная теория, че за да се обясни гравитацията, измислят едно ен на ен пространство във вселената, където в неговата затвореност набутват под капака всичко, което не им се вмества в законите? Пррросто не мога си обясня що за логика те кара да изсмукваш от пръстите сходност при очевидно несъвместими взаимодействия? Изглежда, че гравитацията е именно ключето към следващите еволюции и енергийно обезпечение. И пътешествия. А ако е част от антиматерията? Ако силата й се създава там? Бошкеййй, ша ми приписват алинейки към моделите и нови частици, че да ....ненене. Пазя си батерията като сме без ток и изкл нета. Ф
Ал! Постлах чаршафа на двора под облаците. Дружката дойде набегом. Тръшна гъза в мен. Което е новото, е как спах! И пак мисля за теб в прехода към будно. :))) Ф
Нали съм ти казвал ,че бях любимият обект за изследване и анализ на Румката , а за другите бях гръмоотвод на всякакви негативи и събирателен образ за всички мъжки недостатъци -реални и имагинерни.Ама защо все аз.Кой ще се обади на съвещание аз, кой ще зададе някой неудобен въпрос ,за който ми подкокоросват и се върти в главите на другите-пак аз.Та румката ми носеше онези огромни фото албуми ,но професионални снимки на Храмовете в Кхаджурахо (Khajuraho) в Централна Индия. Тъй като тогава нямаше социални мрежи, а компютърните мрежи бяха изолирани в рамките на научноизследователските институти, тези луксозни хартиени албуми бяха единственият прозорец към световната архитектура. Комплексът е построен между 950 и 1050 г. от династията Чандела и е прочут в цял свят със своите изключително детайлни, еротични и чувствени скулптури, вдъхновени от Кама Сутра Ама като казвам скулптори ,те а обемни ,а не барелеф и са напълно натуралистични във всякакви пози, .един мъж с две жени, двама мъже една жена-горката ,ама какво я правят ,добре че е от камък Противно на днешните инфлуенсърски представи, тези фигури не са простащина – те изразяват висшата източна философия за съдружието и блаженството , между мъжката и женската енергия (Шива и Шакти), за която Румката ми наливаше в главата. Както ми казваше ,"аз ти показвам хилядолетно изкуство , а ти само за секс мислиш".Не можеше да изрече думата ебане.Е, Шива съм го чувал, но Шакти ,нещо не си я спомням.Ал
Ал, проимахме ток, казах ли ти? И знаеш ли, все едно този факт, оживи земята, на която лежа в момента. Само заради потенциалната възможност да си направя гъсто черно кафе! И Ал, ами ако да преодолееш гравитацията е функция на опцията да я отречеш. Да не й обръщаш внимание. Да не вярваш. Като онея летежни трикове на Тинкърбел. Като моята опция да не пия кафе, но вече нося силен заряд от знанието, че мога. Значи наистина съм на прав път, че да преодолееш гравитация, трябва да я накараш да не съществува , точно чрез полето на антиматерията , което да те обгръща. Ще ми дадеш ли тежка ала метална награда сега? :))) ф
Аааа, Алчето ми, ма как тъй, не си ли я виждал? Чакай, подръж ми чашата и ще ти я покажа Шактито :)))) Ф, пускам си кафенце, сядай тук, на чаршафа, крилете на гарвана ще те уплашат като изплющят малко над главата ти, но ще изпиеш прекрасно чернадупка кафе, пиеш и летиш, пиеш и потъваш, а в какафонията, аз те свестям с устни
Аморе, много топло стана. Бузите ми горят. Кафето пари. Свалих два ката дрехи. Нямаше ли тепърва да захладнява? Колко е различно, когато съм в клин. Представяш ли си? Обух термобельо. И трябва да знаеш, че когато обличат героините в клинове, това е голямо лишение от сексуалността й. Няма усещането за допир на кожа в кожа, триенето на бедрата, в плата на гащите, или още по- добре, липсата на гаще и тогава полъха под пола/рокля, свободата, движението на лабиите и начинът по който се разгъва качулката на клита при движение, клякане, сядане, всичко това се усеща така както усещал чрез сетивата на пръстите си. Не, лишена съм сега. От женствеността си. Защото съм в клин. И не мога да те обичам и усещам по същия начин като преди. Пррросто не мога. Ето пак. Теорията ми за потенцията. Трябва да съм в готовност за теб, за да те усещам . Трябва да сум винаги с пола и винаги на голо, за да знам, че си тук, че си мой, и че съм твоята малка ....феичка. Отворената възможност прави реалността. Създай ми я. Реалността с теб:)))) Ф
Ал! Рожбо! Ама не може да ти разрешавам аз Теорията на всичко и ти ич да не ми се засмейш! Ни потупване по главичката данмъ потупаш :)))), дрибъл, един вид. Охххх свърши се с интроверцията явно ...Ф
Ал, ако фотонът може да избере през коя дупка да мине и после, ако фотонът се влияе при избора си от очакванията на набюдаващия, и трето, ако фотонът променя миналото си вече решение, спрямо закъснялото очакване на наблюдаващия, то, Ал, ние бихме могли да бутилираме потенцията на нещо си, само щом добавим светлина. И ако искаме да добием потенцията на антиматерия, отказваща да се подчини на гравитация, тогава ни е нужно да задържим много светлина в малко антиматерия, което ще я кара да иска да обърне навън, така ще създадем антимагнит, който да ни изстреля нагоре. ....изпод навеса....щурците ми шепнат , Ф
Добро утро, Ал. Днес излизаш от къщата и влизаш в бялото живо нищо. Мъглата е гъста, бърза, а на фотос седи червено- оранжева. Дори близките дървета са облечени, тези под пътя направо изчезват, както и всичко след тях. Няма отсрещни баири, гръбнаци, дефилета...нищо от това. Влачи се, значи,тая ми ти природна сила, заключила в себе си живот, под форма на вода, следователно и мисъл!, светлина, която си подскача измежду водните огледала и се мъкне , обирайки билкови аромати и сънищата от ранобудните. Обожавам я. Екзалтирам се от мъглата, също като тримата глупаци, дето скачаха :))). Харесвам я как изглежда. Какво въздействие оказва над всичко живо и неживо. Как чрез нея прави обикновеното да изглежда вълшебно. Затова я обожавам. Мистична и добричка. Виж, някоя жълто- зелена, блатна и зловонна, може да ми се види пак много красива и екзалтираща, ама ще ме е шубе и няма да се втурна да я хващам, както тази тук. Валя тази нощ. Дълга и спокойна нощ, през чиято половина се бях наспала и излизах да гледам нощното небе. Беше като хванато в паспарту. Наддворният ни небесен прозорец беше ограден от пухкавиня, забулила светлинките на звездите, но тези които бяха над мен, Касиопея, млечния път, цялата космическа история, излъчена в разкази, срещу които мигам като да ми пеят на шамански и нищичко не отбирам. Само е красиво. И те привлича. Като морето. Винаги те вика. Като всяка стихия. Лош приятел. Подкукуросващ. Направо му се молиш да те включи в някоя беля. :))) Целувки. Ф
Вчера когато ми каза ,че нямаш ток, се замислих ,защо не си вземете едно малко бензиново аграгатче, нещо леко, преносимо и монофазно .Мощност към 2кW или по-малко .Мъжът ти знае ,как да направи да се използва мрежата в къщата , така ,че като дойде тока да няма проблем.Ще ти стигнат за осветление ,за телевизор, може за хладилник и малък котлон..Не е нужно да го оставяте през зимата във вилата ,може да си го носите в София ,те са по 25-30 кг -нищо работа.Така хубаво се спи на студено ,но някъде към 3,30, Центи затворила прозореца. Свежо и мокро , хубаво време. Душко знаеш за дуалистичният характер на светлината-частица и вълна. Все пак той е бузон, не Х бузона ,които го търсеха толкова години.Той е бузона за електромагнитното взаимодействие.Добре ,че не избрах астрофизиката ,където също ме теглеше и бях приет.Спаси ме само галактическият ми мързел.С оригиналните документи бях кандидатствал във ВМЕИ, а с дубликата във физико-математическият .Е, първо във ВМЕИ бях приет ел-мрежи и системи, а на второто класиране във ФРЕ и точно по това време дойде и известието ,че съм приет и Физико-математическият.Да ,ама за да се запиша трябва оригинала ,а аз току що бях изтеглил документите и електро- факултета и след висене на опашка пред канцелария , а след това след висене на друга опашка ,пред канцеларията ФРЕ си прибирам щастлив в къщи.Отварям пощенската кутия ,а там известие ,че съм приет във физико-математическият, ако не греша астрофизика .Е, да де ,но мързела е велико нещо и като си представих отново да играя упражнението нямах желание .На всичкото отгоре ,денят беше крайният срок, защото онези от канцеларията на физико-математическият объркали адреса. Объркали номера на блока в комплекс "Ленин" с номер на кооперация на Бул."Ленин" /Цариградското/ и докато се лутало съобщението между пощенските клонове времето летяло..Може и да е било за добро , защото като гледам как се развива физиката в България ,щях рано- рано да е наложи да се преквалифицирам, я в учител и да ми късат нервите,я да ел.техник ,а нямаше да имам този живот с тези изживявания.Нямаше да се запозная с Центи и колежките ми.Човек не знае какво губи и какво печели,а освен това тогава електрониката в България се развиваше интензивно .Не говоря за битовата ,а за професионалната ,онази, която не се вижда от масовият консуматор. Ти на тази тишина и красота ,сигурно не можеш да се събудиш, аз втора чашка пия.Нали го знаеш, моето е половин леблебия. Ал
Да можех да ти пратя фотоси от бялото море в дефилето, покрило шоколадовата фабрика, къщи и хора, пътища и влакове. А аз подскачам на баира и щракам час по час, как мощно отразява светлината тая пелена в ниското, блести, та се не издържа без свити очички. Пишем си с клявките, мойте, коя какво как, чух че почвали отпуските в Италия и се очаква тежък трафик, та набързо им проверих мантрите все са дзен и оммм и най- после никой за никъде не бързал. Даде ама хазяйката ни прави уелкъм вечеря за в 20:00 точно :)))). Отиде ми печения глиган с шоколад. Шегувам се, не знам с какво ще ни посрещат. Мисълта ми е, ни съм тук, ни при децата, ни в Италийка....странна мъгла съм и аз. :)))) Ф
Ей, обожавам тази ,чиста планинска и полска мъгла край влажните места.Така беше и на Бакьово, сутрин над планинската Батулийска рекичка се стелеше след дъжд една пухкава мъгла.Нещо такова ,беше сутрин когато пътувахме към морето.Една вечер преспивахме в лелята на Центи в Плевен-хубава къща, двор ,центъра на 200 метра ,,а сутринта рано-рано към морето.Минавахме през Бяла,а след това през Попова ,дралфа ,Голямо Ново и разни села от типа Орач, Крояч ,егати имената.Та някъде преди или след попово ,едни горички, една такава прозирна чиста мъгла, но като леко нагрее слънцето се вдига .Там някъде имаше фазанария ,май на Пенчо Кубадински и сутрин, тогава почти никакво движение по пътя .Гладък ,чист, няма дупки, няма гъзари , няма простаци и понякога фазани притичват през пътя.След това малко над Шумен се включваме в първостепенният път Руса-Варна където е пълно с полски ,чешки унгарски автобуси.Имаха такива летни автобусни линии, влизане във Варна. Каква прекрасна гледка беше тогава когато излизаш от Варна към Златните пясъци, Простор, небесна синева, морска синева ,а от ляво към спортният дворец ширнали се напоявани, свежи, зелени площи с цветя.Сърцето ти замира от красота.Някъде около 10,30 на вече сме на плажа Ал
ЦИТАТ:" Мисълта ми е, ни съм тук, ни при децата, ни в Италийка....странна мъгла съм и аз. :)))) Ф" И аз печеля,че си при мен.Ако беше в Италия ,нямаше и една дума да ми пишеш , а ще се вееш дупето за радост на италианото. Ал
Ето ме пак. Забравих да кажа за агрегата. Отдавна му говорим на татюту, но той подскача и не ще, щяло да мирише, не искал такова в къщата, още доводи и още, и още. Благодаря за грижата! Като писа за италианото, ми хрумна, че като нищо случаЕността ще ни събере пред една и съща сладоледаджийница с оня образ от секс-бенефиса ми. И какво? Той никога не представляваше визията, която ми е тригърска. Но пък има подход, човекът. Какъв подход само! И ето, че става заразно и влизаш в същия тон, камертонче. Наскоро ми попадна клип с двама актьора, нещо си ги мереха, а единия има същата черепна форма и структура на лицето като моя италианец. Е, не ми е било тва слабостта, фантазиите и изобщо представата за красота. Никак. Типажът психоложки, който представлява, ми е крайно чужд, но сега, към днешна дата, да, вече оценявам, че нюансите на сексуални отношения, могат да включват игри, за които не бях подозирала. Включително с фетиша за грозния, мошеника, използвача и тн :)))). Знаеш го. Пише го върху френологията му и какво? Целта ни различна ли е? Не :)! Аморе, не мисля, че ще престана да ти пиша оттам. Защото обичам да ти споделям хубавите си мигове. И защото ще пия. А това бавен процес. И ти, можеш да служиш за защита, ако пък някой много, ама много напира за внимание, пък аз считам, че е много, ама много важно да ти пиша в този момент. :)))) Ф
Ами човещина ,не съм съвършен, дразня се когато друг се набутва в нашият диалог.Ако щеш ревност го наречи, ако щеш може да ме смяташ на тъмен балкански субект.А ,като си представя някой италиано да се овива около теб ,не ми е ОК.Веднага ми изпъква сценката от филма "Оркестър без име" за онзи италианец, който им отмъкна пишман певицата Катето Евро.Ал
Разхождаме се с русата по обичайното трасе, през голямата поляна за вечерни детски игри, футбол, народна топка, криеница, та покрай последната вила и оттам до оброчището с каменния кръст без издигната средна четвъртина като християнския. Та,оказа се, дошли си хората и техната малка черна косматка иде с лай и зъби, ма откъм двора. А мойта, с лай и зъби, ще изяде оградата! Брех! Таквоз чудо не бях виждала. А с жената уж да си лафим, еле тия двете малките легнаха встрани и ни заслушаха. Щом приключихме, купонът наново :))). Много си ми сладичък като вземеш да се дразниш. А пък като ти е смешно и се сдържаш, правиш такива смешни физиономийки. А пък ако трябва да скочиш на някого, бас държа, че оня ще си мисли, че си се отказал вече. Ич не мръдваш до последно. Все едно, що да включвам скорост, кат тука може и по инерция :))), да не абим гориво :))). Бих ти обещала да позволя да ме протъркват само кон и пилинг масажи, но уви, бас държа, че ако добия материал и го опиша добре, няма да ми се сърдиш, защото ще е за теб- проучване с художествена цел. И ако някому шепна "Аморе....мммм ...аморе", сигурна че ще се свие и избяга. Не и ти! Ето те! Железен! Устояваш на всички заплахи! Аморенцето ми. Ф
Амореее, да врътнеш едно кайвенце, цена нямаш! Молим та. Уморих са, а навинтвам пак баници. Ф
С какво е баницата, има ли спанак или е сирене и яйца..Вита нали, не е наложена.Хрупкави ли са корите.Обичам и със настъргана тиква или с настъргани ябълки ,ама да има много захар защото е вредна .Орехите се подразбират.Рътя пазарлъци да ми направи баница със сладко от ягоди, тя се сърди, но аз съм упорит.Ако не сега ,все ще пробия.Не знам какво ще се получи ,но е важното да е сладко и да не забрави хартия за печене да постеле ,че мразя да мия тави.Ал
Връткайте си баниците. Трябва преди да захапете да искате разрешение от онзи дето раздава порциите. Приема и долари.
Бошлейй, миличкото ми, Алченце! Е, не ти ли извъртяха една глико тавичка? Ееее, ама за експеримента как бре! Даже ти ще речеш, че искаш със сладко от ягоди, а аз ще ти туря и маскарпоне, плюс живи листа мента, лелеййй и сурово какао тук там, може, ще си стане дасиебе прелестта! Лепнах се на полянката по банско. С кафето. Над мен плуват некви огромни , но безнадеждни на дъжд облаци. Е, ма, не може! Прах, простирах, кръст не ми остана! Тва сичко от хладилника влезе в пластмаси за път и буркани, че и умих, изсуших. Па като бръкнеш в кофата от далечния северозапад ,дето по куриер ми иде овче сирене у саламурка, та се озоват кат айсберги тея буци и трябва да си кипнеш и охладиш саламурка. А в Тоскана 36° , изобщо нема да нося гаче! Тц. Имам една супер тънка рокля от Португалия, местна шивачка, магазина й като Алибаба пещера. Цигарената хартия е дебела спрямо тоя цветен ярък оранжев плат с огромно деколте и талия с връзки, предница изрязана като бретон , нагоре при коленете, инак до глезен. Не я нося в града, щот все едно си ме гледаш по вечерно време как си лягам гола. Само едно сияние. Обаче е сега ще й дойде момента! Ох, как хубаво би билло да ме спънеш на летището в Рим и да питаш "Къде без мен" :))), Ф
Нали знаеш, че и момичето може да бъде новобранец. Така ,че действай новобранец Ал
Ама какви бански, да не си по монокини.На какво си легнала, да няма кърлежи, на онази голямата поляна ли, да не минават онези с камионите с дървата , че ще се гътнат в някой дол, докато те зяпат.Ще предизвикаш ПТП, нали за това,че в много държави внимават какви билборвоме окачват, а тук на живо и то неочаквано.Влизай в двора ,край басейна, а не на всеобщо изложение.Ал
Ааа, домашно ми е изложението, край басейна. Застелила съм си чаршаф, ако ме налази кърльо, вадя дилафа, олиото и ше му видя сметката, нямай грижи. Бъгите минаха, пистарки, бяла нива ме преследва :), камиона свали вече кубик нерегламентирана сеч, Чочката профуча без опит да намаля при скалите преди нас, явно бързаше човека, дали му се прияло женско, долу, той си знае. Каруцата на новите приятели на баща ми отиде пак към селото, но се върна твърде скоро. Те вчера ходиха там на пазар. Значи днес най много да прибраха под одеалата нещо от близкия регион. Ама какво да си помислиш. Изоставени дворове бол. Пред един фургон и диван седи. Имам едно разказче по мотиви за тукашни женички, три поколения бяха, гледаха козички. Тъжна история е. Ех, Ал, понякога си мисля, че си истински и ей сега ще ми викнеш името, да рипна као млада буля! Дали пък не си зад ябълковото дърво до оградата? Ф
Бреййй, кво нещо е паузата! Шеткам по бански язе, лежа, пека се, пиша ти, па поседнах на стола и що да видя- ами че дало си е ефект спортуването, Ал! Първо забелязах, коремчето не се къдри като преди. Даже хич. Има лека изпъкналост под пъпа, веднага под ластика , но това е всичко. Добреее. И нали ставам от полянката ни дворна , макар, та бедрата ми на точки от клечкопресурата. Гледам ги , абе много хубавичък контур, плътност здрава, жива, текстура гладка, а оня тигел около глезена с нова форма, сякаш. Абе усещах аз, че в термобельото, вчета, някак ходят едни други крака, по обрани, по- тесни, по- немски някак си, с по малко дупе, лепнато отзад, а не да занича и встрани, както преди. Жалко, че водата днес е само 20°. Не ми се ще да се рискувам за едното тренче. Иначе, като се види резултат, как се вдига мотивацията! Чудесия! Ф
Аз имитирам помощ, но май се пречкам.Корпусът за бързо реагиране се появиха с пет щайги с къпини,2 малини, 2 боровинки,и едни пластмасови тарелки,ама дълбоки с късни ягоди-не говоря за доматите.Нали съм ти казвал за едни, които идват два пъти в седмицата от Петрич ,имат вайбър група и обявяват какво ще карат и по-колко ще струва.Всеки си записва желанията.Сега Центи прави ще прави компоти от малини-не го обичам.Аз съм любител на боровинките /те са горски ,а не онези огромните култивирани. Утре трябва да ни донесат още буркани, а сладкото от боровинки ще е в малки бурканчета .Може и малко от ягоди и малини .Ал
В Италия съм виждал ниви, но с разни тунинги
Тая вайбър група ми я споменаваш, споменаваш, ама ако взема да се включа и аз, а казваш е група, значи да ти пращам боровинки и ягодки на необичайни ниви порасли :). Зарових се в черните дупки аз. Вчера не бях ги почнала. Прекъсвам се от пернатото многообразие, интересуващо отблизо от урожая тук. Последно си мерихме ината с една сойка. * У нас сладката ги отваря основно батя ти. Като работи чрез ум, захранва се с бърза глюкоза, логично. Маже на филии, без маслото. Бели череши слага в чай. Но така, с хляб, сяда си на масата, с книга, таблет, нещо и си е в рая. Ич няма смисъл да го каниш с гурме: сьомга на спаначено канапе с глазирани в мед аспержи. Зеро внимание. Аз казвах на един, бъзлив откъм емоции и развой любовен, че докато имам апетит да мажа мармалад на филийка с масло, значи няма страшно. Не съм влюбена. Почна ли да не ям, да пея Нина Симоне...пиши ме горяла клечка. Ама и тук си мацвам медец на масълце, на черния квасен хлебец. Значи, със всичкия си съм си. Няма да изчезвам по некой си, да линея , па да освиенциенвам. Е тва ме кефеше в италианеца, че искал натурална жена! Ма да ти го кажат сто пъти. С комплименти. С онова съскане на въздух навътре, през наслюнчени долни зъби. С възбуда, демек. У нас що ги имат за лигавщини тия глезни, не знам. Ей ме, то и аз искам уж искам мъж, примитивен, но не съм дефинирала правилно, може би. Искам да е категоричен. Не примитивен. Да няма онова колебливо, ала отворена врата за ход назад, ако ми откажат, то е страхливо и гнусно. Не. Искам такъв както уча децата. Излизат на сцена и се изцепват с някой фалш, ама кански, артистично, с вкус и високо вдигната глава. Грешка да е, концертна да е! Такъв го искам. Щот аз съм така. И не може мъжкия панталон да ми е тесен. Не искам такъв. Не може да е по-малко луд. Смел. Не и по- малко. Повече, да. Така е редно. Щот има педя повече от мен. :). Аллл, подивяла съм. Една стойност не ми остана. Освен, че слушах с интерес публистичното предаване по Хоризонт. Може би точно затова, всъщност. Подивях. Ф
Захладя ли? Или увита в жилетка, седиш на верандата и очакваш да светнат звездите.Предполагам, че около външните лампи се събират едри нощни пеперуди.В жегите ,даже на загасени лампи ,влизаха едни триъгълни нощни пеперуди и се спотайваха в страшно тесни цепки.Центи направи 11 буркана компот от малини.Буба ги харесва,аз не.Нещо не съм любител на компотите , предпочитам чай, даже когато е изстинал,но задължително с лимон.Целувка за сладък сън.Ал
Като са те издокарали да правиш компоти и сладка кажи колко плод слагаш, колко захар, колко вода. Колко време ги вариш. Така само говориш, а нищо полезно. Ама ти си приказвай щом си намерил слушатели.
Аморе, навирила съм се, нощницата се е набрала на корема, всички спят, аз уча астрофизика. А от отсрещния прозорец щурци и хлад, прав си. Разходих я русата като за раздяла с Балкана по вечерно време. Гледахме други цветове, различни от сутрешните яркости. Колкото далеч да ходехме, все сръбското от последната вила се кънтеше по права линия. Късах си джанка от тук , пък после от там. Все едно вълшебен плод взимах и придобивах магарешки уши. Сюрреална разходка беше. Русата толкова много говори. Милион работи изговаря и спори кат цигане. Врънка и се пазари и гледа лукаво. Прибрах се. Ай опрах един бърз чаршаф и поседнах. Гледах облаците после. Ето какво било. Ето приказното тук. Близо съм до небето. Тия мокрите бели или сиви и тежки, се влачат на ръка разстояние, а ако не ги стигам, нали баира е зад мен и мога да се разкрача по него нагоре и оп, хващам им кълбетата на тия пухкавите топки. Татюту отдавна легна. Русата едвам изчака да я окъпя с кърпичка и удари гъзето в тавана на бегом към леглото. Заспа в движение. Балканът ще си смени премяната и наесен може пак да се качим. Разделите идват тъжнички. Но като ме целуна и ми се стопли душичката. Спокойна нощ, аморе! И на Центи да е лека. Ф
Добрютру, Ал, аморе мио! Хем рано се събудих, хем кремовете сложих па серум, па очи, па лице, при тва над обтриване със сребърна вода и вместо да сляза да си извъртя кафето, се зачетох по разказа за Елена и Иво,и Вальо, и Павел ...Ал за пръв път разбрах нещо. Някак, без да е съпругът, тоя типаж съседът, понеже се държи особенко свойски, грижовно, но не покровителствено, ангажирано и за двамата, пък е чужд, както и да е, разбра ме, та :)))) хареса ми как предложи тройката като нещо, което й подари почти като мелба с ръснат златен прах, който не й е бил купуван. Няма да й брои калориите, няма да я пита знаеш ли колко струва, можех да взема три био, пет фамилии и не по- лоши, не, плаща, дава и се наслаждава, че е открил капака,на Пандора пред любопитния й нос. Че то тая селска идилия , ще заприлича на секс комуна. Хич не е лоша идеята! Ама хич! Да ти се оплача. При нас рускинята, дето не природи дете на вуйчо, спирали, нам кво си, страх, накрая извъртя мноу рускински номер и ни отне право на собственост в имота на наследствената къща в селото, където почиват костите на майка и вуйчо, и предците. За къщата майка им подари нейната част. Но в двора имаше друга, която баща ми искаше да откупи за мен. Събра пари. Но рускинята направи номерата, лъжи, туй онуй и аз да ти кажа, разбирам какво искаше да постигне. Синът й придисюда да се шири в къщата старата, а по- голямата част от двора, която вуйната е насадила плюс новата къща да са за етървата, за сестрата на братчедската жена. И тя влезе в полезрението ми, разговарях с нея, държа ми ужасен тон, а си е българка. Веднъж возих децата й към село, ни вода, ни солети им дала. На море отидоха и си оставиха кучето при вуйчо и вуйна за последните му дни, то си умря там, на село. Та тия хора сега се владеят дето разигравахме със сестра ми прасето майка и събирахме кокошките в каца на два реда, че да спят на топло. Живот. Аз й казвах на вуйна, да е разумна, да изчака, къща аз не искам, няма да поддържам, ще ме викнат по чужбини, или ще си заработя дневни и нощни, не искам тая отговорност, но поне да се разберем като хора. Баща ми само дето удар не получи. Не е далеч от идеята да изровим урната на майка. Как сме щели да ходим на туй село, дето ни отрязаха достъп? Ал, не го казвам с натежало сърце. Аз съм над тея неща. По друг начин щях да сложа ситуацията. Да заложа на хората, не на мястото. Да идем, колко да идем, да седнем на кръглата каменна софра отвън, ама да се имаме, за едното кафе. Пък и всичко се случва. Не знаеш, ще се разболеят ли, пари ще затърсят ли...Но, сега това е. Имахме втора баба, мащеха, вещица била, тва- онова, рускинята по- голям от нея го извади. Вуйчо се е обърнал в гроба. От всички ни, той си милееше за мен най- много. Но това е. Аз съм лека. Знаеш. Пътувам без багаж. Поне гробищата да не местят. Иначе, старите времена, историите, всичко са вече само спомени, а и новите хора не ги разбират. Няма какво да ровим назад. Скок ни чака. Целувам те. Не се омърлушвай. И майка и аз си знаехме още навремето. Аз там няма да се върна. Тя затуй си подари частта. Гледаме напред, към децата и по тях, по тях, каквото дойде. :))) Ф
Добро утро момиче.Центи пак ми скроила номер, пак някъде призори ми затворила прозореца ,а тя е по -навътре от него.Обожавам да спя на студено. Та да ти кажа за нашата ,"консервативна" дейност. .Налитам на сладкото от диви боровинки и на малките есенни ягоди. Нещо не съм любител на сладко от малини и затова Центи не прави от тях. Значи сладка само от ягоди и боровинки, а компоти от всичките „берита“. Някога правеше и от кайсии и вишни, но винаги с извадени костилки. Примерно общо около 25–30 буркана компоти и 10–15 малки бурканчета сладко. Купувахме ги само чисти, в опаковки по шест. Разбира се, яко миене с вряла вода – много съм гнуслив и нямам никакво доверие на сегашното производство на сладка. Центи е маниачка на тема чистота. Разказа играта на прахосмукачката робот и сега имаме чисто нова ръчна Ровента, а Самсунга, който беше много иновативен, го дадохме на Буба да си чисти колите. Той имаше линеен потенциометър на дръжката на маркуча, с който регулираш силата на смучене. Проводниците бяха интегрирани в самия маркуч и имаше два щифта като на щепсел за контакт. Работи перфектно, мощна и силна, но Буба я обвини, че е пълна с акари, въпреки че Центи от време на време впръскваше нещо аерозолно като спирт, а маркуча го миеше, но Буба – не, та не. Мазето в „Яворов“, а може и на тавана, е пълно с прахосмукачки. Сега ще закуся с телешко варено, сирене, масло, домат и печени „рибки“ в зехтин – нелютиви. Може и някаква фермерска шунка. – Ал
А-а-а- ,бях почнал да ти пиша рано-рано ,но да пийна кафе ,да се консултирам с центи за захарта и т.н ,та стана бавно.Ал
Алчето ми, а да гризнеш бахурче към закуската си нещеш ли бе рожбе? Ф. ящна и дашна за теб
Ал, хванали сме се в щури подготовки за слизането. Всичко урожайно се дели на три. Ей ся хващам прахосмуча и аз, дано има ток :))). Ще си свалям маточини за студен извлек сироп, едно, друго. Пък ако вдигне градуса басейна и тренче може да се случи. Малко ще ми е по- хаотично днес, плюс дома ме чака детенце. А утре и другото. Кеффф. :))) Ф
Аз пък чаках нашите на заминат на курорт.Някак беше по -добре в личен план. Ал
Малина-11,99€/кг(на касетка около 1,2 кг) ‼️ПРОМОЦИЯ‼️ -КЪПИНИ-11,99€/кг(на касетка) БОРОВИНКИ(облагородена)-11,99€/кг(на тарелка около 1 кг) -ГОРСКА БОРОВИНКА-10,5 €/кг домат розов СЕЛСКИ -3,2 €/кг краставица - 2,5€/кг ДИНЯ (УНИКАЛНА)-1.2€/кг Ягоди-7,5 €/кг Праскови(едра,хале,дели се от костилката!)-3,4 €/кг -КАЙСИИ(сорт бадемка, сладка)-3.99€/кг Млечна царевица-5 броя/7 € (обелена в плик) -ГОРСКА БОРОВИНКА-10,5 €/кг
Отивам му ратайче на тоя умеятен производител. Друго не ща! Занаят ще уча от него. Ф
Аууу голям майтап. Някой на някого бели ечице и му дава черупката.
Кво бе? Да не е скем? Отидох за бела робиня ли, бре? Пууууу.....от бардак на бардак, гащите не мой си вдигна, еййй....Ф
Ал! Давам рапорт. По къщите. Всичко наред. Ф
И аз давам рапорт. Два-три пъти се посъбуждах, ама не съвсем. Центи нещо се завира в мен – мислех, че ѝ е студено, та се опитвам да я завия, но не било това. Сънувала нещо. Някъде призори се чу шум, а то валеше дъжд – е, понаваля малко, но нищо сериозно. Така че сега пия кафе, подпрян на възглавницата, и пиша на теб. Сънувах странен сън, както се казва – сън в съня: сънувам сън, че сънувам стар сън, това пък чудо какво е. Ти нали се интересуваш от такива случки, та затова ти го споделям. Гледам какво изобилие от български плодове се похабява, защото търгашите внасят буркани с краставички от Индия и Виетнам, че даже им изпращали етикети да слагат, че произходът е от България. А вътре с какво са наторявани тези краставици, никой не знае. Спомням си ученическите и студентските бригади. Нямаше обиране на доматите, когато бяхме в Цалапица. Две бригади по повече от 120 момчета и момичета – една ученическа (нашата) и една студентска с какички английска филология. На едната, която ме учеше как да играя рок, и досега помня името – Пепа. Чудни бяха доматите – ако го разрежеш, мирише на домат. Сега купуваме уж най-хубавите – разни „Розова магия“, „Биволско сърце“, някакви „Розово ръгби“, ама защо не миришат на домат. Внасяме боклуци от чужбина, защото са по-евтини. Ама какво да се прави – демократичен неолиберализъм. Твоите сигурно са автентични, ароматни български домати. Не разбрах кога ще се прибираш в София. Я си стой там – на свежо, чисто, тихо. Кварталите в София тънат в мръсотия. „Яворов“, бившият ж.к. „Ленин“, който беше еталон за чистота, и там е боклук. Ставай да пиеш кафе. – Ал
Добро утро, Ал! Гушка ми се едно детенце в леглото и заедно разцъкваме, докато ти пиша. Пих си кафето, четат ми звездна карта, обсъждаме предстоящо пътуване, пак самолетчета, логистики. Горе си беше хубаво, много хубаво. Природата се завърна и птиците също, макар вече да ги няма ръжените ниви. Но пък, татюту си е тежък характер. Да ти кажа, еквилибрирах между спасяването на слуха и вниманието си от черногледство и това да си изпълня дълга синовен. Та, сега, ако не друго, ми е леко на главата и мисълта. Особенка е почвата вкъщи. Батю ти беше решил да ремонтира и големи планове се чуваха. Подозирам, че когато наистина започне, ще сме на морето и ще ни принуди да търсим следващо почивно място, докато си довърши. Толкова ми е хубавко, че в момента е мрачно и даже прекапва в момента. Не се налага да бързам. Да ползвам енергията на деня. Разположих се и се успокоих. Още едно кафенце ще си пусна. Горе май беше по- силна машинката. Ф
Вече съм в къщи, Прикапването по различно време бях навън и наблюдавах лудницата от първо лице.Твърдо съм на мнение ,че много хора нямат повече от една мозъчна клетка.Та те правят невероятни постъпки.Я сподели планове за морето ,с кого ,къде , и т.н Нали знаеш ,забранил съм ти да кокетничиш с разни "маже" ,особено с брадите.Те нямат и една клетка8мозъчна/.Няма да им се навираш в ръцете-също забранявам .Скромно и здравословно ,в подбрана женска компания на умни жени.Аман от гларуси и други морски птици.Какво детенце гушкаш, я сподели, че нещо не разбрах. Ал
Привет, Ал. Пак сме телепати. Навън съм. Вървя и пиша. Тая нощ ще гушна и малкото дете. Издънките му, те. Събрахме се. Абе май съм малко пмс,че и шиша в окото, та леко ограничих екранчето. Освен дето трябвало и да се помолиш на банката да ти си върне парите с ден заявка. Еййй, че и обяснения да пишеш откъде, кой, как. Ми възнаграждения получавам. Кво искат! А голямото ме хока, че приличам на новите мерси бонбонки-отзад черна, изгоряла, отпред бяла :)). Ами така се чете по- удобно. По очи. Инак срещу слънцето, не става. Къде и мравки те хапят, къде бълхи подскачат :)). Та такава съм била сега двустранна. Отзад ще ме захапеш за тост филийка прегорял, а отпред маслото. Морето ще ти го разправям друг път. Повтаряме миналогодишното място. Едното дете ще липсва за половината време, та ще го прибирам от летище Варна. Като си помисля майка как се смущаваше по Витошка да мине, от скромност, че е селянче, а така хубавко ме хвалеше как си ги отвъждам и се оправям. Тоя келеш, дъртото татю, мине - мине ми се сопа, че съм си говорела с гъзето... Че не само не слушам, ми и не искам да се уча, което било по- лошо. И като се сипе манната под форма на псувни и епитети за световния ред, че и що вадели тировете от Тракия и що изобщо сме искали Шенген, като щял да изволни всички радиохоризонтски водещи плюс че Тръмпи е нахален и "5главилук". Тва последното е нарицателно. За негово съседче. Като се наговаряли как ще си правят огън и кой кво ще донесе , оня все така повтарял , ще носел пет глАви лук. Тааа, човекът си отвъдил децата, оправя се в живота, няма мерси, че ядох, а що ми напраи да ми е тежко, разболя ме...Нощес слушам линейките и си мисля "балсамммм за ушите ми". Да е жив и здрав, ама много е серт. Скачах от тема на тема, ама я прибирам сега русата и ще гледам в краката. Че ще ме чака сестра ми, да й занеса кое що и да си играя оракулството. Целувки, Ф
Смях се с глас на израза „говори с гъзето“. Понякога той се отнася и за мен, поне според маман. Много харесвах Варна. Имам предвид Морската градина и най-вече пътя към „Златни пясъци“. В летните слънчеви сутрини всичко изглеждаше невероятно красиво. Дъхът ти спираше. Пътувах, хвърлях по едно око наоколо и дори трафикът беше поносим. Вляво зелени, грижливо поддържани тревни площи, красиви за времето си жилищни блокове без безразборно остъкляване и с просторни открити тераси. Вдясно зелени градини, малки вили с червени покриви, а над тях лазурносиньо небе. Коли с номера от целия лагер. Беше красиво и сравнително чисто, поне по българските стандарти. Южното Черноморие някак не ми легна на сърце. Не че не съм ходил там, но тук близостта на планината придава съвсем различно усещане. Хотелите в „Златни пясъци“ бяха така разположени, че почти всеки имаше изглед към морето. Сега ми казват, че около бившия „Интернационал“ всичко се е превърнало в битак с кичозни сувенири, а зелените площи и цветните лехи, които се виждат в старите български филми, отдавна са застроени. Жалко, защото това са ми свидни спомени. Тогава още я нямаше днешната брутална селяндурщина и еснафска показност. Гледам с едно око телевизията и се чудя как при толкова много експерти по всичко сме стигнали до това окаяно дередже. Явно има експерти по шиене на копчета и експерти по чоплене в носа. А ти на морето се дръж прилично. Без тазовъртения пред разни селски гларусчета. Чети книга, не стой пред екрана. Събирай слънце, плувай и не се заглеждай наляво и надясно. Ал.
Добро утро, Ал, чета и козирувам. Както кажеш! Море с книга ще бъде. И аз четох новини от гугъл. Данс доклад, рискове, в тая сфера, в оная. То откъдето и което да погледнеш, вързани гащи нямаме. По- лошото е, че има отпор срещу решенията, които биха секнали отработените пътеки за кражба. Късно кафе пия. Във фейса чета, че бил необичайно висок Шумановия резонанс и хората в коментари споделят кой лети, кой се мае, кой как понася енергийния скок...Аз ич не понасям слабости у мъже и Ал, минавам сигурно под дъното на фазата, но нещо изгубих смисъла. Половин час пиша тия изречения и трия други. Извинявай. Ти си ми пиши, аз ще поглеждам. Само дето в момента не ми се говори. Ф
Ее, хайде, Ал, не е ли време за кафенце и някоя клюкичка? Разкажи нещо на половин- човека, моля. Ободри ме :). Отварям си ледено манго сорбе и почвам да чакам. Ф
Добро утро, Душко! Кафенцето пи ли го? Аз още към 6 часа сутринта занесох едно на Центи. Звуковите вълни, свързани с това електромагнитно явление – Шумановия резонанс – са с честота около 7 Hz. Чувал съм обаче една история, че в произведение на Вагнер били използвани огромни дълги месингови тръби или много голям барабан, които излъчвали честота около 7 Hz. Дали е истина, не знам, но се разказва, че хората в залата и дори в околните сгради били обхванати от необяснима паника и страх. Знаеш много добре, че ниските честоти както звукови така и електромагнитни се разпространяват на огромни разстояния. Не е случайно, че навремето, в последните години на соца, край Калиакра се строеше огромен предавател, който е трябвало да се чува чак в Австралия. Ако не греша, бяха изградени девет железорешетъчни кули, но проектът не беше завършен – мисля, че трябваше да се построят още три. В крайна сметка предавателят така и не беше завършен, а повечето кули бяха съборени, като останаха само две, като точки за излъчване на местни радиостанции и мобилни оператори Но стига с тези теми. Разкажи ти какви са плановете ти. И колко пъти да ти казвам да не се заглеждаш по мАжете! Не им се доверявай на тези „хвъркати“ гларуси. Ал
Тъкмо пия кафето, Ал. И за първи път откакто си слязох, се чуствам нормално. Докато горье си е съвсем в духа да бъда твърде спокойна и хармонична, това няма как да продължи дълго нито там, нито в града. Слизането се усети като да има нужда от наваксване физическо, от сън, колкото и да е странно. Или пък бе защитна реакция :))). Но чак сега се чуствам нормално. Чак днес. Защото заедно с града, дойдоха и мизериите, сриването на дзенски илюзии и тръпки, нахлуха си пълна палитра емоции, които в крайна сметка са си част от нас, та ето ме, цяла- целеничка. Градска. Мръсна. И повече от готова да продължавам в същия дух :))). Значи, влязох си в кожата :))) Днес ще попътувам, да си приберем новия член на семейството. В събота летя. Натрупала съм на един стол най- удобните си за жега рокли и изобщо не мога да си представя колко много ще ни е хубаво с дружките в Италия. Горе, на Балкана, съм детето, което е расло там, тук съм отчаяната съпруга и майката- мъж, а когато съм сама, с приятелки се чудя коя съм. Понякога съм техния комфорт, знам от какво се нуждаят. Но ако е друга атмосферата, а то е по- честото, ходя по ръба на приемливото, за да се забавляваме. Заговаряне с непознати, лични покани, прекалено интимни диалози, това са част от обичайните неща :))). Ще се намираме на прохлада, между Монталчино и Монтепулчано. Наблизо ще има и мин извори. Басейн има и към самата ферма. Нашия апартамент е от три двойни спални на два етажа с покривна тераса с гледка. Ал, виждам се и по халат над бански, по цял ден, край гьола. Виждам се и с навигация и пълно снаряжение от цайси, червило, парфюм към поредния етруски град, където ще ближа сладолед, очаквайки да срещна висок тъмен непознат. Но, хайде по ред. Децата ме обградиха. Искат внимание. Ал, много повече имам нужда да ти кажа. Прегръдки, Ф
Не те разбирам.На вилата ,тишина ,спокойствие ,чист въздух, сутрин те събуждат птичи песни, вместо шумът на сметосъбиращите машини..Правиш десет крачки и си в басейна, ,отваряш прозореца широко, а насреща планински рид облян в слънце.А ти си се затъжила да прахуляка ,шумът и простащината. Ама някак денят ми е по -пълноценен когато си пиша и говоря с теб.Удоволствие си е да се комуникира с умна ,образована креативна жена с чувство за хумор и собствено виждане по редица въпроси.Твой Ал
Ами как ще се фръцкаш пред разни с тъмна коса и високи.Италианите са ниски, даже аз с моят скромен ръст 182-183 изглеждам висок.Когато понякога се разхождахме по плажа на Баркола, докато си стигнем до "нашето" място Центи ми казваше ,заглеждат те защо си по -висок и светъл.Майтапа беше когато един ден се стовариха два автобуса с немците и един ми заговори на немски,а аз освен халт ,хенде хох, хитлер капут, вартбург, трабант, прозит нищо не отбирам.От едно немско момиче съм запомнил "йезус кристос", но тава беше на друго място и друго време и не беше нужно съпругата ми да го знае или подозира. Нищо ,че тогава не знаех за нейното съществуване.Ал
Ал,
(Ама съм пъргава с пръстите) Днес имах едно от най- приятните си занимания евър..Да чуеш чисто нов инструмент. Да извадиш първия му глас. Да го разпееш. И да оцениш потенцията му. То освен чуваемото включва и интуиция тая цялата работа. Знам как свири детето и виждам колко пъти по- лесно му е, когато инструмента откликва, не само в механиката на тялото, но и в това как новия инструмент започва да го води. Той си пее и си иска времето, иска си да бъде отзвучен. Слушам реакциите на този и онзи, и се боря с тях, заради всяка дума, която посяват в първите впечатлия. Но те слушат с друго ухо. Критично, търсещо критика. Аз слушам с търпение. За пръв път. Имам търпение. Слушам и чувам какво ще може след година. След две. И не давам косъм да му падне върху корубката. Ал. Чувам цял оркестър. Чувам звукозаписно студио. Чух саундтрак, а не инструмент. И звукът му така ми влезе в кожата, оттам в тъканите, проби бели дробове, сърце и директно зареверберира в един заключен спомен. Силен и тъжен. Чух нещо чуто преди 7 години, което бях заключила дълбоко. И сега , днес, то каза "Ето ме. Родих се". Уморена съм от път и жега, пях, при тва силничко , а навигатора спеше с отворена уста. Искам утре да ме прочетеш и да се радваш и. гордееш, че имаме такива златоръки майстори! То не е направа на дървения. То е общение. С Бог. С дървото. С музиканта, който ще свири на него. И маестрото бавно и деликатно ги свързва в едно, за да са в хармония и да се водят и учат един от друг, да да си по мяра и по душа. Невероятно е! Хайде, стига еуфория. Но да знаеш, че дори това да се случи, обработвах и подработвах, хабих умствена и психоенергия и никой не е казал " я да идем да купим". Не, всичко е било видяно в нуждата си, в необходимостта си, в разкоша си, още преди години и съм преодолявала отпор и нежелсния и бурни реакции. Но, ето ни днес. Крачка след следващата. Напредваме. Щом водачът води, лесно е. :))). Е, идваш ли? :))) Ф
Добро утро, Ал! Пих си силничкото кафенце. Батя ти пуфти до мен. Настроението е като след Нова година. Усеща се ехото от купон още преди да си се разсънил. В хола стои на поставката един красив модерен инструмент - дързък, ярък и смел. И аз мога само да се наслаждавам на удоволствието да го имаме в дома си. Вчера като седнахме да се подкрепим и хапнем, донася ми кафе и тоник едно моме и преди да се оттегли, аз вресвам, да ми нарече с късметче, щом не е сложено такова. Тя мига неразбиращо. Взех да изреждам: любов, пари, секс, късмет. А момичето направи борбен жест с юмрук и съответна физиономия и избра: "секс, най- хубавото е това". Би следвало подслушващите от съседната маса да се окажат по-подходящи, някой да стане и да се провикне "Е, айде, работа ме чака и да ме повика с пръст" :)))). Рядкост е да ти направи впечатление, интересен разговор на съседна маса. На бензиностанцията ни се случи. Хората обсъждаха расите, историята на света и евреите. Едвам се удържах да не си заближа сладоледа измежду тях. Веднагически ми станаха толкова симпатични тия приятни хора! Като слушам децата, само се надявам успешно да избягват проблеми. Хуморът им би могъл да им създаде проблеми, предвид , че е крайно нетолерантен. Но пък в обкръжението им явно има жадни за свежа мисъл. И такива, които ценят да бъдат подтиквани да са ментално нащрек и на ниво, за да удължават словесния двубой. Замислих се колко е трудно да попаднеш на оригинали като тези от бензиностанцията. След трите седмици Балкан, с батя ти се мъчим да проведем диалог. Слушам как не могъл да излезе от Лидл ли , Кофланд ли, щот бариерата не се отваряла с qr...Колежките в малката ни френд групичка пишат кво правят, мъцнем по изречение - две, но толкова да ни е различно мисленето, че там не откривам шанс да отворя дума изобщо, за интересни неща. Понеже правя прекъсвания, докато пиша, пак ще се засечем с леко закъснение като радиосигнал към пътуващ през глухи зони. Ти какво късметче би ми пожелал? :))) Ф
Добро утро, ама така и не разбирам къде си. Останах с впечатление, че си напуснала вилата, но дали си потеглила за Италия, или си в София? Дойдоха от Ирландия племенничките на Центи, респективно и мои. Много красиви момичета – слаби, стройни, със синьо-зелени очи, руси коси, възпитани. Иначе племенникът с майка им, също хубава млада жена, ама много палава, навърта километраж, но юридически още не са разделени. Едната е на 14 години, другата – на 17. Буба ще им даде, по-точно на баща им, една от колите си. Вярно, стара е, но на малко километри – само от Буба карана. Приличен среден клас, височка като клиренс и купе, та да ходят в Гърция. Вчера пък как не ти се намериха няколко минути да напишеш три-четири изречения? Тъй де. От музика нищо не разбирам, но я харесвам. Някак вътре в това, което наричат душа, я усещам. Имам чувството, че Бах няма как да го слушам по къси гащета, излегнат във фотьойла. На мен ми се струва, че най-подходящо е да се слуша в катедрала. Виждал съм българка на погребението на леля си – както е била на Витоша, така дошла по дънки. Слушал съм Рахманинов и Рихтер на плочи и хубава уредба и дори аз, който нищо не разбирам, намирам това за много въздействащо. Винаги съм искал да мога с небрежно умение да свиря на пиано, ама с моите кебапчета ще е трудно. Казвал съм ти оценката на една от жените на палавника Парашкев Хаджиев за моите музикални заложби. Ами на майка ми желанието да просвиря, както образцовите момчета на едни нейни колежки… Е, не става – такава беше присъдата. Някак от класиката и романтизма повече ме тегли към немските композитори. Е, харесвам Вивалди, „Леката кавалерия“ на Супе, разбира се „Вълтава“, особено онзи бърз пасаж, Брамс – всичките му „Унгарски танци“, ама големи танцьори, пустите му унгарци, Шопен, Шуберт… Ей такива ми ти работи. Говоря си с теб. Може пък и да не ми се присмиваш на предпочитанията. Разбира се – рок, поп, диско, прогресив рок, етно рок, може и малко по-твърдо, но не метъл и хард рок. Твой кореспондиращ с прегръдки, Алекс.
Като жерава и чаплата ще се гоним. Много беше мило, че пита за 3-4 минути за вчера, дето не съм отделила. Днес се старая, ето. Обаче, Ал, нещо не ми се получава. Много пиша и го трия. Та исках поне да ти покажа, че не съм те забравила. Но знаеш, че всичко са периоди и се сменят. Ай по - бързичко да минава и тихия такъв. Че се подписваш с "твой" ми носи медец на душата. Ф
Е, сега малко вдигам железа и към триста преси. Този климатик ми докара гърлобол. Мамка му, трябваше да послушам Центи, ама пусти инат. Ей как ще притисна до теб. Гушкам те, прегръщам те, сгушвам се в теб. Ал.
Добро утро, Ал. Проглеждам и ти пиша. А мигрената порасна и ще тръгне на училище вече. Пак ще съм кратка по тая причина. Вчера мерих рокли и слагах багажче. Всичко добре. Даже идеал. Черно- златен бански- перфе. Червен цял- идеал. И не накрая, да вземе да ми се опъне златната рокля, баш за Тоскана купувана, макар за концерт на Бочели! Вдига ципа батя ти, но не мога да дишам. Брех! Януари бях с нея. И като запустосвах. Отиде всичкия кеф от другите рокли и успеха с банските. Загрявам постепенно, че нещо е различно в дължината и най- вече как се прехлупва деколтето, преди вееше като перде, излязло на балкона и го бях прихванала с брошка. Сега е изпънато. Бошкейййй, тая вискоза как ме уплаши! Отдавна я знам с тоя номер. Като е 100% и се свива независимо дали ще я переш в лед или на стайна температура. Та така отговарям на въпроса ти- утре летя. Днес цял ден съм по разкрасявки и оцветявки. Вчера се гледам, че роклите дето слагам едни ефирни и прозирни, линията на коремчето личи, пък отзад то си е ачик на показ. Избирам бельо, гледам да не трупам излишно, обичайния ми номер и се усещам, че всички дантелки са без плътно парченце отпред, на прическата, а и там си е дантелка, демек прозира черната рошла с френско каре. И ся си мисля, дали да го дръпна днес или да седи. Ей така, да се знае кога ходи Фейри в Италийка и остави трайни болезнени спомени у потърпевшите. И още нещо съм супер доволна от себе си. Един лош навик у моя свирец оправих вчера. Направо се чудя защо им се дава немско образование, когат важната работа аз си я върша :)))). Ами туй дете, зодията му ли, що ли, ама някой път стиска зъби и се буха право срещу канта на отворена врата. Така и като дойде до натегнат пасаж , висока динамика, натиска лъка, цели да е близо до ефа, тресе челото от зор за вибрато , изобщо напряга световната икономика! А не се прави така. И вчера пак лекувам главата, търкалям се по леглото, тя ми в стаята, натяга, свири, че като дадох две указания и най после ми ги изпълни, бошкейййй , светна тая мелодия! Казах й, отварИ лакета бе мързел, 5 пъти по- бързо свири, с лек лък, да има място тая струна да трепти, ама силата на звука ще дойде от скоростта. И се получи. Бошкейййй! Като се заклати тва дете, като се разчуства, като му влязоха вибрациите в тялото и взе да танцува с инструмента, чак сълза пуснах. То затова се иска душа да свириш. Защото всяка една емоция се предава в звук. Колкото и да е дребна. Колкото и невидима. Страх от отношения? Веднага стегнат глас. Липса на щедрост? Носов тембър. Липса на шоу оф самоувереност? Залагаш на претупани скорости и прелетян хаотичен модернизъм. Да изпееш фраза като изповед, е това е трудно. С падащия глас. С шепот. С изядените гласни в края на думата от буцата в гърлото. Да сложиш тиха кулминация. Е това ги уча от години. Да се е напрегнала публиката, да градираш, да те очаква още и оше нагоре и в един момент да я задържиш в плен на най неудобното и чуствително място , та да се обостри тая публика , да настръхне и облекчението да се бави, а в сбитата до един неидващ тон реалност , да затихнеш с въздишка по- нежна от зимна пара пред устата и така да им гъдилнеш слуха, да се чудят дали беше истина или в главата им Бог проговори. Е тва е кулминация. Не да се набираш по грифа да надкрещиш оркестър. Ал, увлякох се. А трябва подхапка, пък хапче. Прегръщам те. Ф
Днес може племенникът да дойде с двете си дъщери. Както ти казах, хубави момичета, направо красиви. Липсва им тази чалгаро-лумпенска, нагла хубост. Просто натурална хубост в комбинация с добро възпитание и някаква стеснителност. Не се самоизтъкват. Буба, като голяма кака, с две години по-голяма от баща им, ще му даде едната кола, стара, но на малко километри, само от него и момчето иска да не я кара. Има си някакви екстри, камера за заден ход и т.н. Та ще му я даде обслужена, с всичко платено, измита, излъскана, за да могат да отскочат до Гърция. Но първо момичетата ще минат през Гоце Делчев, където им е едната прабаба, която е била учителка по френски, а той ще е тук на хоум офис. Натяга се, защото е в нова фирма и даже няма официална отпуска, но са му разрешили time slots за малко по-разширена почивка. Май ще работи по тяхното часово време, което е два часа след нашето, демек, когато при нас е десет сутринта, при тях е осем сутринта. Иначе стандартната лятна мръсотия в нашата община, тотална криза с боклука, но това не е тема на разказа ни. Ама момичето, сервитьорка, да не чете Фройд и Август Форел нощно време, че е такава специалистка, или просто е любителка на бързия незангажиращ секс след работа? Винаги съм смятал, че сексът си е занимание, което носи ангажираност. Хайде, разтъркай очички и вместо в басейна да се гмурнеш, вземи едно освежаващо, настръхващо душче. Прегръщам те, както си хладна. Ако трябва да съм откровен, ако щеш смей ми се, но има песни и парчета, на които някога, някъде съм изживял нещо, вътре в душата, та понякога ми се насълзяват очите .а сега ми се смей и подигравай. Ей така не само азпи другите момчета на гарата при уволнение бяха пуснали "Моя страна ,моя България", ако щеш вярвай тези уволняващи се старшини школници ,вече младши лейтенанти и войници, прегръщаме и май плачехме. Ал
Какво да ти се подигравам като и аз хълцам и рева всеки път на "Облаче ле, бяло". Открих си едни еро нощнички и ги нося вкъщи като най-малко плат на единица плът плюс разтъпквам чисто нови сандали, които да взема. Да ме видиш...ще ти секне дъхът! :))) Ф
Ами за теб е нормално, ти си чувствителна жена и това е съвсем естествено. Но някак не ми се струва нормално млади момчета да се просълзяват. Може би защото казармата свършваше и никой не знаеше дали някога пак ще се видят, въпреки всички клетви, че ще се срещат. Никой не знае накъде животът ще го отвее. И по-полека с късите нощнички и показването на дупета. Ти на културна екскурзия ли си тръгнала или на нещо друго, ама де? Бой по онези долни бузки до зачервяване! Ама онези патки само те подкокоросват.Ал.
Понякога, Ал, си представям, че ме викат на летището и каца самолет униформенички, за да са еднаквички и да е по- трудно, всички потребители на сайта. Аз обаче минавам пред всеки и му отгатвам ника оттук. Имам чуството, че ще мога :))). Хубаво нещо са разделите. Отварят врата за новото. И страшнички. Губиш почва под краката. Но пък всичко интересно идва след това! След всяка постигната цел има такава дупка. Леле, как ще ти надуя главата от утре. Ф
ЦИТАТ: "Леле, как ще ти надуя главата от утре." Не ме плаши, това е все едно да ме плашиш с торта "Добуш", ама истинска ,не от "палма" ,а с крем от истинско масло , с истинска захар, а не подсладители. Такива каквито бяха преди години.Ей, тези корички от карамелизирана захар ,като перки на вентилатор ,подпряни на маслени шприцове.Дали мога да изям една голяма наведнъж. Ал
Алллл, ако знаеш какво се случи :)! Днес летя насам- натам, а батя ти ме сгащва край бара по едно време и пита "Искаш ли да се повозим с колата"? Бре! Видях се набързо в килим, багажник и паве на крака. Човекът като не можах да му уйдисам, сам отишъл в шоурума и ми купил червено кабинно куфарче! Колко мило! Да си пътувам със самочуствие. Щото моя купонджийски кабинен сега ще ми го отмъкне едното, да си пътува с него и аз бях си приготвила някакъв сак от Била точките. Обаче как тъй? Тва да не тий няква селска екскурзия? Човекът иска да съм със самочуствие, щото много си я чакам тая Тоскана. Та това исках да ти се похваля. Може да съм дразнител и душевад, може да съм всичко, но в края на деня, хората остават с добро чуство към мен и даже изваждат от себе си най- доброто. Не знам с какво го заслужих това внимание. Говорим си съвсем малко напоследък. Та, отчитам това като много мило и като загриженост. И като факт, че ако съм зла или лоша, си е имало защо! :)))) И да, ще изядеш цяла целеничка тортичка! Първо ще си пльоснеш лицето върху крема й и ще го развъртиш, за ужас на естетите. Бошкей! Ма там имат тирамису, бре! Ужес. Прозирните рокли ще разхождат овално коремче на доволно почерпена. Или не, глад, мор, бой и секс! Или ...песто, фокача, бело, прошуто с пъпеш....Аллл, готвят по цял ден хазяйката и майка й. Ще четеш за храна нон стоп. И мисля да взема спалнята с терасата на покрива. И да ти пиша оттам. Над долината Орчия. Целувки, Ф
Добро утро, Ал. По пътя дотук, се отбих за малко. Тази сутрин бързах да се видя дали ми се задържаха буклите от сешоара. Разтръсках коса , но уви, не виждам онези гонещи се вълни от прибоя, чието тяло се мести като едно цяло с единствена цел да удуши смелия плувец. Да го сграбчи в смъртна хватка и да се увие около тялото и носа му, докато му отнеме способността да се движи. Казва фризьорката, че косата ми е гъста и жива, тежка и затова малко време седи послушна в завъртулки, които не са следствие на мокрото и небрежното и прихващане по начин генетично приятен за нея. Казвах ти, че я чуствам жива. Като ме гали по гърба, крайчетата излъчват енергия. Често решавам, че имам нужда от подстрижка, когато имам твърде много емоции, заключени в косата. И веднага се усеща лекотата, щом се освободя от техния матричен спомен. Но сега тя е свежа и хармонична и ми носи усещане за сила и женственост. Адски ме е яд, че баш сега, за пътя, ще има да мисля за цикъл и хигиена. И в признак на съпротива срещу това кощунство да ме нацели баш за Тоскана, ще се вдена в новото си малиново бельо, което да прозира ефектно изпод бели и полупрозирни рокли, като грешни намерения у монахиня. Предполагам, че ще ти пиша довечера от фермерската си спалничка, след официална вечеря, но за следобедното кафе, предвид отпускарския ден и трудния трафик по тамошните магистрали, едва ли ще успея. Целувам те. Пожелай ми множество изненади, неудобни ситуации, нощно плуване и силен смях, флирт, държане за ръце и галене с един пръст, обхождане на крачкомер от показалеца и средния пръст , мерещ пътечки от палеца на крака до ушите, сладолед, близан с двойно значение и обменени лиги, изобщо обичайните за мен нещица :))))). Връщам се другата събота. Хич няма и да усетиш, че ме е нямало. Ще излезе като един сън в лятна нощ. Бълнуване под ефекта на твърде силна черна мока с добавен копнеж. Baci baci baci , Ф
Тъкмо написах едно писмо – пълно с мрънкане и жалване. Може и да не е шедьовър, но за сметка на това беше продължително, основно битово-емоционално. И точно когато го завърших, с едно неволно натискане го изстрелях в небитието. Сега предстои дълго и тягостно издирване – къде, по дяволите, съм го пратил. Егати пипкавите пръсти! Ама като водя едновременно диалог с Центи и се опитвам да пиша, такива неща се случват. А можеше дори да ти стане интересно. Беше написано в моя дървеняшки стил. Ал..
Ал, достатъчно е , че не си ме забравил. Нямам време сега за дълго четене. Довечера ще е. Само кажи и отивам с блок- гащи за оксижен и Думичка смехорийска няма да чуят от мен :)))). Аморе. :))) Ф
Добро утро, Ал! Едни петли ми пеят над тосканските хълмове. Хоризонтът розовее над зелените гори. Взехме ферма нависочко и докато се качвахме и гледахме от колата тея ми ти кипарисови пътища, водещи до китна къща , разляла лозя , ейййй гледаме и не мож да се нагледаме. Пристигнахме с лекота. Нямаше трафика дето ни плашеха. Мястото е откъснато от населени места и път. Води си собствен живот. От хола се отваря врата тип френски прозорец към райграса ,лична маса ковано желязо ппд зелена беседка от увивни. Едната спалня същия изход навън . Нататък е басейна на няколко крачки. Днес може би ще идем пеш до близкото село и ще релаксваме. Пък от утре културната програма. А, плъзнаха лъчи. Чакай. Пиша ти от леглото. Тпчно пред двойни крила малък балкон над гледката. Снимах. Ал, много е красиво! Вечерята мина по конец. Баба и внуче сервират 4 степенно меню. Пет маси хора бяхме. Другите с деца или внуци. Пихме. Ядохме. Решихме, че това не е за нас. Прекалено е. Вкусно е. Много е. Сега изгрява слънцето над долината, иззад лявата част на гледката ми от отворения балкон. Е, приказно е. Ще популвам, щом тлъстите жаби са се оттеглили с нощта. Хайде, до после. Спинкай. Не се буди от мен. Ще плувам в тишината и ще се върна за теб. Ф
Ама много, наистина много обичам, харесвам и съпреживявам, когато пишеш така. Толкова е човешко и топло, все едно съм там, невидим, и всичко виждам. Не съм воайор, а просто ценя италианския пейзаж. Има нещо топло и интимно в него. Така понякога съм усещал средата в старите български села, все едно влизам в бащина къща, обгърнат от уют. Не разбрах, къщата нещо като домашен малък хотел ли е? Без лъскав гранитогрес, все едно си в своя дом. Някога, когато живеехме на „Клемент Готвалд“, в спалнята на родителите ми прозорецът беше на тридесет сантиметра и имаше едно малко, но здраво балконче. Перилото беше към петдесет сантиметра или по-малко, а ширината му беше около четиридесет сантиметра. По-скоро можеше да седнеш, с краката в стаята, и леко да се облегнеш или да поставиш саксии с цветя. Ти нали се държиш прилично, но се фръцкаш, не „играеш“ с бедра и дупе. Искам подробно да ми пишеш, защото така пишеш, че все едно виждам обстановката през твоите очи. Все едно имам някаква далечна, почти телепатична връзка. И не спя, ще спя много дълго време, когато се озова от северната страна на ТЕЦ „София“. Прегръщам те с цялата си топлина, радвам се за твоите емоции и искам да ми кажеш как се свързахте с този хотел. Може дъщеря ни, в комбинация с братовчедка си и с три момичета от 11 до 16 години, да са пътували дотам. С кола ли го взехте или на място си взехте автомобил? Буба ще даде на братовчедка си и на двете момичета, които са много хубави и възпитани, със сини очи и тъмно руси коси, един по-стар, но в прекрасно състояние Нисан. Той има доста екстри, като мултифункционален дисплей, аларми за колани, автоматични скорости, камери, електрически огледала и стъкла и т.н. Те живеят в Ирландия. Той със съпругата си са разделени. Изглежда, че много му натежаха рогата, с които жена му го обзавеждаше. Твой почитател, ценител-Ал
Разплувах. А водата топла, топла. Няма нужда от секунда обмисляне. Просто слизаш по широките стъпала водещи парадно откъм късата му страна. Дойде и Червенокоска. Тя ми е бойната дружка. Сега е в дебелия период, но по бански....леле майко! Малкко твърдо коремче, еротично и непропорционално към огромно ширнато негърско дупе като ботокс за секс, всичко слиза в претънки крайници. Кефим се и само си се нахъсваме колко па е дзенско. Тя шофираше. Наехме кола от Чимпиано летище в Рим. Аз навигирах. Чкоска е дигитално акълче. И си кара автоматик. Снощи чух че ползвала Спарк и за пръв научих що е то. Мястото тук е било стара ферма , сега обновена с милионен ландшафтен проект. Аз така оценявам. Имитира се старо строителство с камък, вътре минималистичен стар стил мебели, гардеробът е без мирис и си окачих роклите. Тежък текстил на прозорци и масички до леглото. Таблите рисувани. Изтъркани. Само дето липсва разпятие на стената. Две сгради отдалечени от градини и кръгово с чакъл, алеи и отрупани с плод круши . Всяка сграда огледално навън, към свободните хълмове има басейн. Влиза се от райграса директно. Няма пътеки с настилка. Ето линк : https://www.agriturismolabruciata.it/appartamenti-toscana.html. Аз знам за този сайт от много време. Идеята е да се съпреживее обичаен тоскански ден. Сега ще слизаме за закуска. А после Монтепулчиано май ще е на дневен ред. Имам нужда да си обзаведа тук с кафе за огромната кубинка и плодове. Имам нужда да дишам и гледам. Маслините сребреят, но след тях са лозя, лозя , а зад нашите по височки хълмове е Орчиа. Виждаше се от път, но се изкачихме и сега сме зад баири. През цялото време докато пътувахме мислех, че съм била тук. Толкова прилича на тура с италианеца. Онзи тур. И хич нямам желание да му пиша. Той и не върти насам. Далече му е от Флоренция. Не не , да не си развалям идилията със нафталини. Ал, слизам да видя закуската и ще ти пиша. Знаеш ли, гладна съм от нощес. Не може да бъде! :))) Ф
Йогурт, пай със сливи, еца бъркани и дом сок круша , двойно тутууууууу еКспресо и гас към Монте***някои. Закуската беше богата на компоти, сладка и сокове, печивата сладки са уникат. Нищо не е захарно сладко. Свежест, аромат и лека текстура. Но! Липсваха сиренца! Ал, не се бой, за флиртове. Тук са само семейни. Гъзецът го въртя бай дифолт. Казвали са ми че е нарочно. Не е. Така си ходя. А козметичката ми не ми хареса прическата и ми направи нова пубисна. Каза "Я лягай ( погали ме по косъмчетата, разреса ги) аз ще се оправям тука!". И сега имам за единствена цел да покажа на света колко е добра в естетското виждане. Оказа се, че при епилирането с епилатор, дето давах и на батя ти да го прави, за мъха на дупето, ми се навинтват косъмчета под кожицата и става като пъпчица. Лазерната проработи, но лятос не се прави. Заради слънцето. Аз станах в гърба и гъзето черна чернилка. Но пак си се връщам, ми е мисълта, при горещата кола маска на козметичката ми. Много обича да я забавлявам. Та така. Сега на бузките имам по едно мини съзвездие от тъмнолилави точици. Шегувах се с един мераклия, че кат ме опъна отзад, ще съединява точките, ако му е скучно. Завиждам на тънки крака над колената и бели дупета. Аз съм с много повече интересности. Имах за цел и успях. Един ден чух че имам страхотни крака. Бях на 17 :)))). После го чувах на водната аеробика. Сега ме е яд, че не успявам в точно тоя участък. Не съм круша. Тип. Но ако имам яд в живота, това е. Тръгваме. Ф
Я стига с това италианско. Толкова хубаво описание, направо го съпреживявах, а накрая ми сервира италианското. Бе, как не съм бил там да му набия една глава, пък после както потръгнат нещата. Държиш си краката събрани като дама. Няма да слушаш другите. Хубаво си попийвате, браво, уважавам това и аз предпочитам вино. Някога, когато вуйчо работеше в БОДК, често имаше едно вино „Лакрима Кристи“. Не обичам много бира. Ако пия, никога от пластмасова бутилка и кенче, само от стъклена бутилка и в стъклена чаша. Не мога да пия от бутилка, защото все ми се струва, че там, където са ми устните, е пълно с плахулак, лазили са го хлебарки. Виж, в казармата нямах такива притеснения, не че сме пили бира де. Ама се наслаждавам на твоите описания, все едно съм там, виждам хълмовете с лозя, синеещите се в далечината ниски планини. Дали се чувства полъхът на Лигурийско море? Буба от време на време отскача до Флоренция. Понякога опорната им точка е Рим. Понякога направо се установява в Неапол, понякога от Рим с някакъв влак, който вдига над 300 км/час, отскачат до Неапол. Сега нещо се е прехвърлила на Испания, обикаляше Толедо, Барселона ,но гледа и към Португалия.Разказвал съм ти за нейните изпълнения в Израел. Пийни няколко чаши вино и за мен.Ал
Сайтът е https://www.agriturismo.it/ Ф
Аморе! Espresso, grappa, Cointreau, whipped cream, orange zest, cane sugar Айди, наздраве ! У кафе Полициано сам . На един балкон. Над Орчиа. Дрънчат ми камбани от катедрала и ако балкона не падне и не си изсипа чантата през кованото желязо, ще сме екстра. Мани го оня катил, ни са ядосвай. Начи, съм в ярко червило фучия с лек оранж, деколте до зърната и цепка залепила циците. Драперията е до колене и се вее за радост на ветреца. Аморе. Припад. Чакай да жулна грапата в кафето и те почвам. Ф
https://trip.dir.bg/novini/top-25-na-nudistkite-plazhove-po-sveta
Душко, ама ти ще се отрежеш като талпа. Cointreau в комбинация с грапа ще те направи на мат. Нали под грапа разбираш гроздова ракия? Ликьор с гроздова ракия е доста сериозна комбинация. Имам преки наблюдения отпреди много години. Бяхме на морето. До почивната станция, по-точно до комплекса от три сгради на спирка „Писател“, имаше барче-дискотека. Пийвахме основно водка, май имаше и кола. Натискахме се на блусове на Pink Floyd, Deep Purple и т.н. – стандартно. Центи – две водки по 100 мл, май и аз толкова, а Буба дремеше някъде в дъното на сепарето. Всичко вървеше почти нормално, но Центи пожела и едно питие – Café Oriental. Блусовете минаха на друго ниво, тя се разнежи, което беше толкова често явление, колкото сняг през юли. Прибрахме се в стаята. Буба заспа на момента, а на Центи тангата отлетя някъде и последва свиреп секс- повторение. После тя се отпусна сънливо. Ясно – купонът свърши. Сладък сън... ама къде ти! Резултатът от водките и Café Oriental-а беше няколко отскачания до тоалетната – свирепо драйфане. Твърдеше, че леглото не се е въртяло надлъжно, а все едно се е премятало през възглавницата, нещо като салто. А тя доста носеше на пиене, поне през онези години. Разбира се, на сутринта – главоболие, аналгин, горещ чай, аз виновен - пълна мъка. Е, бяхме млади--Ал
Ал, пиша ти от басейна. Дълъг и уморителен имахме, щастливи и спокойни, се прибрахме преди малко. Каква ти талпа?! Смукнах си кафето специалитет, та ми светна окото. Сръбнах и едно лимонено сорбе и запалих турбото. Нагледахме се на гледки. Ядохме от сладоледаджийница, с изцяло покрити точно 12 вида джелато. Покрити. Имената им на черната дъска на стената. Целия персонал от улицата се изсипва там да се черпи. Накупихме си пекорино 100 вида и ще мезим на райграса тая вечер. Сега влизам да каля стоманата в топлия басейн. Много харесах гривна широка, плоска , с леки вълни , матова, изглежда златна, но е сребро с покритие благородство. Е хубаво, адски ми отива, и? Нямаме право на бижута в тоя занаят. Единствено удовлетворението ще ми е украса. Дай Боже! Ал. Купих си много кафе. Имам мока за 12 човека. От утре те почвам. :)))) Влизам . До после/утре. Ф
По принцип италианските и съветските/руските сладоледи са прочути с вкусовите си качества и разнообразието. Когато Буба беше в Италия, относително недалеч от нейната квартира имаше една джелатерия. Не предполагах, че може да има такова разнообразие от сладоледи. Представи си две стъклени хладилни витрини, пълни с дълбоки хромирани съдове с разнообразни сладоледи. Първо, не всичко, по-точно почти нищо не разбирах от заглавията, та си избирах по това кой съд е по-празен. Вкусотия, разнообразие. Улицата пред сладоледжийницата беше тип еспланада, с масички и хромови купи. Такива някога в социалистическа София имаше в много от сладкарниците, в тях се сервираше сладоледът, даже и в тези, които нямаха сервитьорки. В Съюза положението беше същото. Казвал съм ти за онази случка. Малко градче, няма и 30 000 жители, затрупано със сняг, виелица, и изведнъж от въртящия се сняг се появява едно дете, което сладко си ближе сладолед, и отново се загубва в снежната мъгла. Сега се чудя защо няма млечен сладолед, а само сметанов. Сметанов, ама друг път, някаква деривация на палмата. Обикновените софийски сладоледжийски колички бяха с два хромови гюма, заровени в сух лед, захлупени, като правило на сянка под някое голямо дърво, и един чико. Даваш му шест стотинки и той в една машинка слага вафлена коричка, пълни я със сладолед, слага втора отгоре и с буталото на дръжката я избутва. Имаше и във фунийки, или по-големи, с друга машинка, но те бяха по 12 стотинки. Даваш на приятелчето до теб и то да ближе. Егати колко съм бил негнуслив. Във „Фея“ също сладоледът се сервираше в хромови купи. Ал.
Добро утро, Ал. Успах се. Даже съм спала напряко на леглото, избягвайки слънцето. Трябва да им извъртя моката на мойте дружки. Едната е на горния етаж. Не я чувам. Тази до мен се отби вече в банята си. Боже, как спах. Сънувах. Хубаво беше. И мисля че съм се усмихвала насън. Имаме план за днес за пътешествие на запад. Щяло било да завали надвечер. Вчера задуха и беше много приятно. Покритите сладоледи били символ на качество. Както малък ресторант с меню от по два три избора. Обмазах се, метнах рокля и сега ако сънят се оттегли от лицето ми, екстра сме. Но първо ти пиша! Пред мен малкото балконче пее с петле и зелената гледка на развълнувани лозя. Нощес пак лежейки гледах червената луна как се издига. По едно време застана вертикално и сякаш замря. С единствена цел да ми пречи да спя. Искаше от мен да гледам и да мисля. Мисля и мечтая. Гледам, мисля и мечтая. Май пак хъмках наяве от усещането за жива близост. Но имаше нещо ново. Абсолютно уникално. Най - якото чуство евър. Ал, изживях топлина излъчена от мъжко тяло, влято върху кожата на гърба ми с любов и благодарност за споделеността веднага след оргазъм. Мигът след секс. Когато тялото се отпуска, душата е разположена, а умът не бърза да се отмива, той просто спря всичко , цялата логика, рацио и ритъма на живота си и се отдаде на важния миниатюрен миг да се реем в безмълвно докосване сякаш сме открили липсващия си член. Беше нещо напълно ново и неизпитвано от мен. Не "Благодаря, иди първа в банята". Не. А духовното изживяване на секса , надграждайки го над пост еуфоричните хормони. Едно общение с което казваш" Открих те! Няма да те пусна. Ти си част от мен. И в този миг сме слети. Дишай. Не говори." Ал, аморе, много е красиво. Всичко. Целувам те. Ставам за кафето. Твойтичката ти, Ф
Ал, опищях орталъка! Цял ден чаках обещания дъжд и гръм. То не може да влизаш в топъл басейн -огледало под ув лъчение и чаках облаците да си свършат работата, че да не ми потече лицето като Дали часовник. И верно. Да ама....вятър, порой...кефффф Алченцето ми, скачам и пищя от радост и не мога да гледам от отскачащите капчици от ппвърхността. Те правеха милион малки арки точно над водата , цвърчат , пеят и ми влизат в очите и носа. Та после се застреля и градец мъничък, а под дървените кепенци локви , но поне кота нула е теракотена и няма проблем. Обожавам да гърми! Сега съм къпана и омотана в бели хавлии и бързам да ти пиша. Мойта дружка има проблеми в семейството днес и не е на себе си , не бе спала даже, а другата ме осведоми и разпита чак няколко пъти предлагах мълчанка. Мислим да идем до съседното градче за някъв специалитет за вечеря. Та днес деня мина в еко разходки и емоционално рамо. Май не ти казах какво закусвахме. Жълтъка рохкав и цял , а белтъка ситно размесен в доматен сос плюс паниран цвят от тиквички. Изобщо не изнасят сиренца, нито колбаси. Затова пък плодовите сокове, дето май са пасиран компот са уникат! Накупили сме си пекорино и плодове, та тушираме липсата :))). Тия мойте келеши, като ги сведох до знание, че така и така, отсекоха да съм се прибирала и да си ям котиджа от Лидл. А, понамаля . Стана тихо. Вече си чувам мислите. И петлето. Целувки! Ф
Добро утро, Ал! Слънцето ме повика да изгреем заедно. Лежа и го гледам как се изпълва и тръгва на път. Снимах отворените крила на балкона, желязното ковано перило , цикламените петунии в кръгли саксии и надолнището от маслинов ред и после лозя, а от ниското нагоре пск зелен хълм, пред друг, пред трети , укаресени с гердан кипариси и петънца раирани охрени полета. Снощи бяхме в адски чаровно градче. Много малко, зад крепостни стени и събиращо 200 души. Стълбички каменни, арки, врати, мостче балконче над уличка и цялостно излъчване като на приказност, целяща оригиналност и абстракция, лишени от логика и простота. Защо хората строят летни театри. В тясно площадче? Сцената е сглобяема и отворена през средата като прелез на релси, изнесени са 300 стола на разлюляни павета без квадратен сатим равнина. Защо си правят труд? Какво искат ? Да чуят? Да видят? Да преживеят? Да се уеднаквят от еднакви житейски въпроси? Ами тогава защо изобщо се затрудняват да строят църкви с безумни куполи, колони до небето и да им рисуват светлина и тъмнина в двубой? Какво дирят с тези напъни? Кого дирят? Толкова векове и толкова народ страда от търсене на ....съвършенство? Прошка? Бог? Защо го правят? По заповед ли? Или всичкия тоя народ има вътрешна нужда, чува глас , води го чуство? Тогава това ехо откъде идва? Вложено си е в тестото ни нали? Същото като с филмите за голямата любов. Как да я няма като хората я дирят? Описват. Снимат. Носят я , значи , у тях преди да я срещнат дори. Ал, виждам нощната влага по тревата. Огромните дълги сенки вдясно от всяко дърво и гора и слънчевите тррвви и целувани земи. От лявата си половинка короните на дъбове и тополи блестят погалени от лъчите, а отдясно спят тъмнички, чак до черно. И в началото на този ден в тях треперят за живота си зайци и кошути. Птици. А ние живеем спокойно, харчейки виртуални пари за сетивни удоволствия. Купуваме наслада и спокойствие. Седнах в леглото и си клатя краката доста високо от пода. Гледам напред, прикрита през голото с чаршаф. Намирам се над ресторантския вход над парадното лице на постройката. Ако полегна назад ще разпилея коси под лакирана дървена табла на леглото, канеща към секс. Залепени длани. Скърцане. Провлачени стонове и наслада. Безумно е да се започва такъв ден без руменина по бузите и смисъл, човешки, прост и биологичен над всичкото старание на дърворезбаря, лозаря, градинаря, винаря, съседа, да създадат удобство . Ще стана да си извъртя мока и пак ще дойда към гледката. Всеки ден крие милиони неизвестни. Неизкупуваеми. Невъзвръщаеми. Леки и ефирни или белязващи. С всичкото знание на света, което имаме, не знаем до 5 мин, какво ще се случи. Можем само да бъдем верни на себе си и да се стараем да даваме най доброто. Това е днешната ми мисъл "Нека мога да дам по пътя си на всеки туй, за което ме е срещнал" Имам ново петно на ръката. От слънцето. Откак кацнахме ми мирише на ув лампа, накрая открих, че е от кипарисите. Но е факт. Всеки ден се случва нещо. Ново. Различно. Радващо или не. Не можем да променим факти и обстоятелства, а отношението си към тях. Накрая казваме "Добре дошли на всички. И Да бъде волята ти", ако сме разбрали, че има някакъв смисъл. Промисъл. Ред. И няма нещо, което да искам. Непременно. Не. Моето искане е дребно. Ограничено. Без целия поглед. Без бъдещето. Затова не се бутам. А отдавам вярата си. И радиирам отношение "да бъде. каквото. който.както " Аз приемам това и вървя, променяща се. През вдигнатата сцена на театъра. Към кулисите. Към отвъд. Кошутата оцелява. Отвъжда малки. Търси паша. Аз диря скрита мисъл в лъч светлина. Облечена в ярки дрехи и нахранена чрез три континента. Какво право бих имала да искам? Още? Целувам те, аморе! Хайде, един ден под лъчите на Тоскана. Започва. Ф
Добро утро. Спиш, разбира се, че ще спиш. Толкова много нови впечатления и емоции са те връхлетели като лавина. Ще ходиш ли във Флоренция? Буба, когато беше на специализация, а после и с майка си, като веднъж отиде за едни лекарства, след това сигурно поне още пет пъти е ходила. Много я харесва. Ти ще ходиш ли в двореца Паци, ако не греша, че така се произнася? Вчера в един френски криминален филм споменаваха Флоренция, „Раждането на Венера“ и Ботичели. Ама как е рисувал! Сега пък си недоволна от топлата вода. Ами ела в гореща и прашна София. Едва след два-три часа вечерта става по-хладно и приятно за сън. Ще сменям този климатик, така да знаеш. Вече е стар, но може да го сложа в някой от апартаментите под наем. То и Дани си смени климатиците, така че и оттам може да се намери някой за друг апартамент. Я да видя дали наемът е пристигнал. Даваме ги чрез фирми, които да се разправят с наемателите и да ги контролират. Разбира се, не заради моите „карие глаза“, както ми казваха преди години рускините. Приятно е да ти направят комплимент за очите, а не като Румката да ми се подиграва, че като се засмея, приличам на някой, чийто далечен прадядо е доприпкал от приаралските степи – я войн на Чингис хан, я някой хун. Не приемаше, че съм наследник на Аеций, и тогава ставаше саркастична. Предполагам, че редовно дегустирате, а може и направо да пиете тоскански вина. Пияни жени – весела къща, ама внимавай с онези свирещи на китара свалячи. Така че умната. Няма да се заглеждате по мъже, защото едната като започне, другите, за да не останат по-назад, също ще се включат. Забранявам, чу ли ме? Забранявам! Гледайте музеите, пийвайте по чаша вино и никакви свалки и кокетничене. Никакво въртене на гъзета – почти като монахини. Няма да им се кокорите, сякаш не сте виждали мъже. Сега хапвайте и се организирайте. Целувки и прегръдки до изпукване на прешлените. Ал.
Ама вие сте с един час назад е все пак се сетих Ал
Алченцето ми :)))! Толкова беше смешно! Изчетох им на другарките твойте указания. Едната се смя, другата се почеса многозначително. Прав си, вчера пих нобиле винце и си беше верно нобиле. Не налитам към винцето този път. Ама хич. Ако беше преди години, досега да съм подредила редичката празни бутилки. Тук сме си в сърцето на тероарите. Но да ти кажа, промених се. Напих се, в смисъл наситих, отдавна на хубави вина, отлежали, вдишали, щедри и богати. Някъде ще ми хареса канче наливно, че и леко газирано и сладникаво домашно , другаде резливо кианти. Дъбът, маслото, пушека и кожата, мокър камък и чер пипер ...тези имат смисъл когато те разположат. Като да ядеш в Мишлен. Каква е ползата? Ами да,превърнеш тая храна в нещо благородно :))! Мисъл, решение, действие. Само така има смисъл спрямо проста софийска баничка :))). Седим на тревата на кованото желязо, снимам ги по пижамки на фона на гледката. Ще ходим към Сиена днес. Вече всички сме спокойни и наспали се. Само да отбележа ,че те са по детски памучни пижамки с къси гашета и късо ръкавче. Аз до тях съм с еротична нощничка с тънки презрамки и дантелени покрития на зърната, прихлупване над чорката и къса над коляното, черна. Крещи - излъчвам секс, мисля в секс, аз съм секс :)))). Купих си шапка и продавача ме гледа как се отдалечавам нагоре по улицата , че си и помахахме бая далеч вече на ъгъла. Но ме укори със сините си очи- крем! Крем! Да съм се мажела по цялото деколте , рамене и ръце. Гледат те и са влезли в хола, а не стоят в антрето на душата. Егати хората. Никаква дистанция. Целувки, до довечера! Ф
Добро утро, Ал! Боже, колко дълбоко спах! Едвам изплувам. И веднага щом отворя очи ти пиша. Пред отворените кепенци на балкона, пред гледката. Слънцето влиза в стаята ми, топли възглавницата, леглото, осветява циците ми и изпружените навън крака. Ако ми поднесеш кафе....Извинявай, но ще погледам тези цветове навън . Ф
Егати дълбокият сън. Браво.Чувал съм за пет фази на сънят ,но там се напъхвам в езотериката на Румката ,но е интересно ,че и другате съм ги чувал. Може да ми се смешш,но харесвам женските дупета, подчертавам женските.Даже не знам защо, но ги харесвам.Центи въпреки напредналата й възраст ,дупето й е доста прилично ,твърдо като камък ябълковидна форма.Отдавам го на това ,че никога не е ползвала стълби, нито на качване ,нито на слизане. Вярно ,че от двадесет и повече годишно вдигане на тежести, пък и от годините раменете й са доста широки.Мда-а-а,р а някога когато я изпращах или вече семейство ,когато се връщаме от кино последна прожекция ,я носех на ръце до третият етаж,вярно зимно време с палто ,ботушки и чанта е по -тежко.Гледах да не й фрасна главата в дръжките на ,вратичките ,където са противопожарните кранове.Ама как едно време са слагали противопожарни кранове на всеки етаж, а блоковете в ж.к."Яворов", /а в детските и младежки години ж."Ленин"/.същото е и при тях.Минали работи. Млади бяхме и имах чувство ,че секс може да се прави навсякъде.Колко пъти като заек на радиатора на междуетажната площадка, но това беше след последната прожекция.А сърцето ,в устата , и се ослушваш някъде врата да не тропне, а на всичкото отгоре егати изперверзената поза, ама дошла ни музата.Една позната ,когато я изпращах , прозорците на стълбищата от пода до тавана и от стена до стена.Ама тя май не се притесняваше толкова ,а аз, само къде удар не получавам.Ама да не е била ексхибисионистка.? Е, тогава нещата бяха тегави.Софиянци в хотел, абсурд.Народната милия бдеше, а онези на рецепцията няма да те регистрират, да не говоря за местното ченге така ,че се търсеха алтернативи, решения на този проблем, като най -удобното и под ръка е колата ,но става само късно вечер, както на и симпозиумите ,конференциите по морето.Като правило месеците октомври -ноември. Онзи залуханяк ,си е плакнел оченцата ,като е гледал как си връткаш дупето, ама аз нали съм срамежлив няма да посмея. Някога на морето над банските си носех едни шорти "адидаски", те не са дълги като сегашните "кюлоти", а са къси ,широки, черни, емблема ,с интегрирани в тях бандаж.Много добре ми стояха, купуването им беше купон, когато в кабинката една яка рускиня влетя и отмести Центи като дете. Аз гол като сокол, се чуда с две шепи какво по-напред да прикрия.Центи я дърпа ,а тя хотела посмотрит ,как трисики стоят.Целият купон се разиграва в някакъв магазин в хотел "Метропол" на Златните пясъци. С Центи е изпокарахме, защото нелепо твърдеше ,че не съм се прикривал, а аз само където не се превърнах на хлебарка ,за да избягам. Та инструкции ,за посещенията -дали в Сиена или другаде ,много внимателно и със скромно наведени очи, а не да се кокориш.Ал
Бяха облицовали голяма част от пода на Дуомото, Ал, за да запазят мозайките. Имаше и мрежа на една достатъчно издигната височина, много над нас, явно се рони рисунъка или скулпторите по фризовете. Купих си на излизане от града от една керамичница нова чашка за еспресо за спомен от Дуомото. Картинката е на митично същество, реплика от подовите мозайки. Боже, Ал. Не съм социално животно аз. Не млъква едната ми дружка. Не беше такава. Отприщила се. Демонстративно вадя телефона, не издържам :)))). Едно изречение се обръща налице и наопаки и се върти 5-6 пъти като за потвърждение. Ако е за болест...оххх :)))). Е затова ходя, където ходя, сама. Вчера излязох първа на Пиаца ди капо и извадих късмет с масичка пред джелатерия. Тая бъбривка, дето винаги има една задна мисъл влиза и си купува за себе си, to go, сяда си до нас, та двете с йогата да си чакаме обслужване и да си поръчваме. Ич не ми дреме, ма поне да мълчи повечко :))). Периодически човек си припомня защо е отдалечил контакти. С годините. В преражданията. :))) Ф
Заговорихме и за Флоренция, макар че тя е цел сама по себе си за следващ път. А може и утре да хванем натам. Днес ще е водна сутрин и после близкия триъгълник на запад. Имам нужда от книга и тишина. Огромна нужда. И неосъществима. А, чакай. Йеййй, видях една книжка на камината на англ. Решено! Ф
За мен единственото истинско Дуомо е онова в Милано, което се води втората по -големина базилика в католичекият свят.Като си помисля ,че е започната да се строи по времето ,когато горе-долу е започната Хрельовата кула..Много ми е интересно как са направени изчисленията ,когато не е имало "Съпромат", На какво е чертана ,в какви мерни единици, като метъра влиза в употреба едва в краят на 18-ти век ,като една /12милионна част от Парижкият мередиан.Как през години този технически архив се е съхранявал.Тя и до сега се води недостроена ,заради някакво поверие ,че ако я завършат щяло да стане някакво лошо събитие.Е, това са разни митове, но с архива ,мерните единици, изчисленията си е сериозен проблем.Как са изчислявали натоварванията и т.н. Ал
Ал! Сянката на възглавката ме кара да мисля. После усещам с голия си гръб хладното облъчване. Завъртам се. Луната ме е гледала , докато спя. Навън са се разместили местата на небето и земята. Звездите са капнали долу и мигат измежду тъмното на тъмнината. Заек притича през градината, докато затварях кепенците на хола. Викаше ме заека. Да му падна в дупката. Но аз бързо затворих защото през нощта от друга дупка в земята изскача жабата . Тлъста овца е. Тлъста охранена и с гнусна кожа ме моли да я целуна и освободя. Ал. Мириша на парфюм и се душа в косите си. Гърди и дупе се извиват под бял чаршаф и ако си загалиш тялото все ще те видят през отворения балкон тези пред парадния вход . Като бабата дето сервира и готви. Тя ме видя макар да се бях отместила от вътрешната страна. Влезе в малка кола, маневрира на чакъла и запраши да живее като жена каквато е. Щурците пеят. Студенината на Луната се опитва да ме хербаризира. Циците ми блестят. Мислите отиват извън логика и се усукват мъртви на простора на съзнанието. Нощ е. С обърнати небе и земя. Аз спах. Но Луната ме изнудва да ида при нея и да бъдем лошите момичета, събуди ме, за да ме отвлече. Да ида ли, Ал? Ще ти липсват ли тосканските ми хълмове, с червената бенка на гърдата и с лекото коремно вълнение, когато се възбуждам, от което всипко идва по местата си и фаровете на среднощни коли се вият между тъмното и мрака, същински сателити. Парфюмът ме опива. Заспивам. Хладният чаршаф прикрива следите на убийството под небето на Тоскана. Убийство на жена. И раждането на лунна посестрима прави тялото и отровно , умът подмолен и опиващ, а тялото и е мираж, в който се разбиват мъже , полудели от ищах. Отивам , Ал. Викат ме. Луната ме чака твърде дълго, но днес успя да ме очисти от деня, слънцето и другата ми страна. Скритото и стаеното, тайното и неудобното господстват вече. Искам моето. И ще си го взема. Не ми давай да те целувам. Докато спиш. Отровна съм. Ф
Опичай си акъла и не се поддавай на разни викове. Тези викове са вътре в теб, те са зов за завръщане към нас. Аз пък спя на светложълт чаршаф, а като завивка използвам една идея по-тъмна жълта торба за одеяло с жълти слънчогледи и светлозелени листа, а може и да са други цветя от този вид. И аз като малък, когато не ми се спеше, гледах звездите. Леглото ми беше така разположено, че големият прозорец на стаята беше точно пред очите ми. Тогава нощното небе на София беше много по-чисто и се виждаха хиляди звезди. Започваха фантазии за пътешествия, за космически кораби, за кацане на чужди планети, за срещи с разни същества – някои страшни, други, които ме харесват. В полудрямката се вплитаха реалност и фантазия. Привиждаха ми се момичета. Беше ми приятно, по-точно – вълнуващо. Не че знаех реално какво мога да правя с момиче, но беше вълнуващо. Не е лесно да си в махала, където повечето деца около теб са момчета. Има сънища, които се помнят. Даже не знаеш какво ги е провокирало. Хем са интересни, хем са страшни. Пътувам в огромен космически кораб – ама огромен, повече от два километра дълъг, с много палуби, асансьори между тях и наклонени коридори. Един обиколен коридор в меки светлокафяви тонове. От едната страна – огромни дисплеи, от другата – врати, врати, врати. Сам си. Никой няма на кораба. Возиш се на нещо като удобно кресло, което лети на няколко сантиметра над пода и се управлява само с мисълта. Даже да поискаш да скочиш в движение, не те пуска. Даже да поискаш да се забиеш в стената – не става. Огромна зала, сигурно колкото Фестивална, е командният пункт. Централният дисплей е необятен. Даже не знаеш как си запомнил размерите му, все едно някой ти ги е написал направо в мозъка. Най-странното е, че знаеш, че ще умреш самичък на този кораб. Даже не знаеш накъде отиваш. Сам си. Този сън го помня, въпреки че съм го сънувал преди няколко години. И други стари сънища помня. Но тази нощ сънят беше объркан – някаква каша с колеги от института. Има и още по-гадни сънища, но май съм ти разказвал за тях. Добре че Центи ме сръчква в ребрата и ги прекъсва. Така че, момиче, опичай си акъла. Не си върти дупето и не заемай предизвикателни пози. Разглеждай, наслаждавай се, разглеждай картини, но умната. Чакам те на родна територия. Друго си е, когато си тук. Ал.
Не знам защо, толкова вълнуващо и носталгично ми звучи едно песен "Бяла тишина" на Георги Минчев и "щурците".Неко толкова ме вълнува се все едно в средата на дланите имам някаква площ ,която иска да прегърне момиче.Ама това е от детските години.Ал
Добро утро, Ал. Седнахме на кафе. Гледаме. Гледаме. Гледаме :))). С подпухнали очи от късните пекорино, лупини, солености. Нощес наистина беше доста мистично и плашещо как усещах облъчването от луната, докато съм била под обхвата и. Но сутринта нямаше и помен. Инстинктивно бях избягала настрани от слънцето. Скоро, Ал, в събота летим обратно. Изживяването се натрупва и се усеща доста интензивно. Понякога питам кой ден е. Нямам как да знам. Целувки. Ф
Много сме смешни, Ал. Не можахме да запомним три Монте- та. Та днес ще ходим в третотон:))) Монталчино и едно Абатство малко по на север нещо ди Олива Мажиоре. Тръгвамв ф
Ал, аморе, блестя. Днес обличам за пръв път рокля в земни тонове, плат почти коприна, да идем в средата на ожънатото море от нюанси охрено и златно и да съм в тон. Много е смешен каубоя от Балкана, нещо ми писа та му праатих и пейзаж и селфе пред площад-езеро. Та нали съм с шапка, ме нарича той мен каубойке. Или пък ни чете. Да се побъркаш направо. Вчера ядох тирамису с леден и горещ слой пълнеж. Ти да видиш! Ние сме в планина. Гледаме зелено. И винаги слизаме къмто нивята на ДОрча където се,почва ох ах . Вчера беше върха. Сред огромни стърнища , на хълмче ограда от дъб и кипариси, два три кедъра и къща. Край нея само злато. Нищо друго наоколо. И на съседните възвишения пак такива малки почивки от полетата. Няма гора, няма друг цвят. Сменят се вариантите на пейзажа също както и времето. Бързо и рязко. От време на време мятам снимки към вкъщи. Децата не ме търсят. Вчера нещо някой мъцна да се оплачел от баща си, ма се усети и млъкна. Едната дружка е нонстоп у тях все едно, коментират се детайли, другата дето не млъква малко ми объркват дзена, а двете заедно ме обсъждат, докато сме заедно, коя какво разбрала , че правя или мисля :)))). Но са грижовни, де. Досадното се забравя бързо. Само хубави спомени ще останат, живот и здраве. Емоционално съм в 10/10. Ако има и ппвече щастие, няма да е реално и здравословно :)))). Ф
Ал, сега сме в Монталчино. Мноооого преразкошно място и подстъп с идеалните картички, насложени една до друга. Е сега ще си вземем брунело. Язък че фотографски сме в мараня. Ф
Ал, Луната намалява. Когато заспивах я чаках там, където изгря вчера. Но се беше преместила леко и ме изненада. Видях я леко килната и вече понагоре от хоризонта. Спах. Събудих се и тя вече е под рамката на отворените ми балконски крила. Осветява ме студено. Като си гледам тялото така е силно съгрешително. И ме обзема чуството у мъжа, възбуждам се. Иска ми се той да седне на сгъваемото желязно столче на балкона. А аз да го обкрача и да му се нанижа, облегната към перилото на балкона. Перилото е напълно видимо от тънкки вертикални пръчки желязо. Той ще се напрегне и ще ме качи леко по- високо на члена си като се заповдига откъм таза и ми отнеме активността. Аз ще разперя ръце и ще се дуржа за парапета и все ппвече ще отпускам плешки на парапета , а той все повече ще се изправя, с таза ми заключен около кръста му. Откъм чакъла под балкона най- вероятно топките му бихс се виждали под правилния ъгъл. И така с врязано в месото ми желязо и неговото блъскане, бих светила под луната в метален отблясък. Циците разлюлени. Коремът и дупето ми стегнати около пениса и слабините му. Пак ще се завъртя и ще спя под студените погледи на Луната. Пак ще се учудвам на дълбоката чернина срещу мен, там където денем е гора, а после ще залепва клепачът ми за все по- дълго. Чаршафът е около кръста ми. Нагоре съм гола, краката голи и разкрачени. Тоскана е секс. Либидо под небето. Тоскана е цици полегнали и бедра разкрачени. Мляко и захар. Разбити на пяна. Джелато и кафе, изстискано през зъби, капка по капка, черно и силно като мощна възбуда каквато знам, че би имал ти. Каквато имам аз. Тоскана са обгорени от жарка страст нивя също оскубано под пъпа коремче , свито от желанието на срамотиите. Ал, да се подтисне огън, лумнал в недрата не е духовно израстване. Този огън е даден от Бога. Като гладът. Като зрението да виждаш отвъд сега и отвъд изказаното. Ал, ако нечие тяло се нуждае да гори, това е талант, който му даден. Даден, както всяко друго изкуство в полза на обществото. Талант, даряващ щастие. Ако откриеш партньор с подобен огън, добре. Ако ли не, ставаш алтруист Казанова :). Дали се очаква да идеш в пещера в гората и да се хрсниш с коренчета и подаяния, докато учиш хората на аскетизъм и мазохизъм религиозен. Докато отхвърляш дареното ти от Него. Тогава светец ли си? А аскетът дошъл да се учи от теб, който се влюбва и хвърля расото, лежейки гол в краката ти, става горък и нещастен слабак? Защото е послушал тялото си, храмът на душата? Ал, горя. Разперена на морска звезда върху белия чаршаф горя. Чакам уста, целуваща гърдите ми. Смучеща зърната ми върху езика си. Чаксм пръсти изследващи хълмовете ми и стонове, летящи през желязното решетки над черната тъмнина от лозя и гори. Тоскана е секс. И няма грам религия в католическа Италия извън религията на живот. Жена, храна, вино. Толкоз. Останалото са напъни от стремежа към тях. Фрески, скулптури, веспи. Все цели да ги стигнеш. Разгадаеш. Обладаеш. Ще се завъртам сега. А искам да изляза гола навън. И да вървя без посока. През райграса. Сред тичащите диви зайци и охранени тлъсти жаби. Да вървя гола между лозята. Да ме опипват листата на лозята и да ми се завират през устата и циците ластуните им. Да ме спъват клоните им. И да ме обладават фавни, излезли от грешните ми мисли. Ал в този миг падна звезда. :))))))). Хайде, до утринта. Аморе. Ф
Добро утро, добро утро. Да не би часовникът на сайта да се е развалил, защото ми показва, че си писала последното съобщение преди два часа. Значи си станала много рано и, като се отчете разликата в часовите пояси, излиза, че си го писала по тъмни зори. Изключително съм поласкан, че си ми писала толкова рано. Макар че има и друг, доста по-вероятен вариант – да си си легнала, когато аз съм ставал. А леле... три жени, Тоскана, вино, лъскави италианци... какво ли може да се случи? Да не сте се поразпалували? В интерес на истината и аз се събудих някъде към четири без петнадесет, все едно някой ме ритна. Не постепенно събуждане, а абсолютно внезапно – като в казармата, когато обявят тревога. Изглежда, че някои неща остават дълбоко в рефлекторната памет. Май съм ти разказвал за един комичен случай, макар че тогава беше сравнително скоро преди уволнението. Родителите на една позната бяха на море и ние решихме да се възползваме от празния апартамент. По нейните думи, посред нощ съм скочил и съм започнал трескаво да се обличам. Аз изобщо не съм осъзнавал къде съм. Чак когато ме попитала какво правя, съм измърморил нещо от рода на: „Вдигат ни по тревога.“ Е, беше си купон, но тогава бях млад. А ти как описваш цялата онази чувствена нощ, емоциите, романтично-носталгичния пейзаж... И като знаеш какви исторически събития са се разигравали около теб, всичко става още по-вълнуващо. Заговори, убийства, любови, ревности, богатства, култура, живопис, поезия, музика... Какво ли не. Дали е възможно, макар и чисто фантастично, да се отваря някакъв времеви тунел, който на подсъзнателно ниво да събужда подобни усещания? Това по-лесно бих го разбрал. Но да си въртиш дупето пред разни брилянтинени свалячи – това вече не го разбирам. Макар че е ясно – комплимент си е. Едно е да си общуваш с един тъмен балкански субект, друго си е с някой далечен потомък на Петрарка или Бокачо. Прегръщам те, мислено изпивам едно кафе с теб и дружките ти и чакам Ал.
ЦИТАТ:"Тоскана е секс. Либидо под небето. Тоскана е цици полегнали и бедра разкрачени. Мляко и захар." А гъзето зарозовяло се от плесници. Ал
Добро утро, Ал! Събуди ме петле. Двама италианци берат грозде и си говорят, но са в ниското и гласовете им се носят. Глезя се, днес съм лежерна, полежжаввам, пихме кафе на мократа трева с дружката йога , пък пак съм в стаята с гледката. Да, определено се отварят времеви портали, хващаме нишки от себе си от преди. Обясняваме си защо се страхуваме или обичаме нещо. Аз съм в някакъв поток от липса на логика и време, чието течение е толкова наситено, че не ползвам думи или решения, а всичко се случва от само себе си, само щом го помисля. Дотук не съм видяла един мъж. Не знам как така живеят тези хора. Нямат си. Ни един :))). А нощес само се събудих, за да ти пиша. Липсваше ми насън и затова. Но прилежно си легнахме след много повече хиляди крачки и предобър избор на брунело, мъжко, не много обло, а с жив характер, кожа и пушек, малка партида от автвнтична изба, бижу някакво. Бях още по хавлия, позабавлявахме се, станах измих чиниите и по легла малко след десет. Имаше и втора падаща звезда, след три часа. Веднага след тази, за която ти писах. После заспах. Целувам те и отивам в басейна. Да се поразтегна. Ф, твойтичката ти
Не знам защо, но старите италиански къщи и кооперации имат нещо, което винаги ми прави впечатление. Парапетите на балконите често се крепят на приятно окръглени, извити напред железни пръти, най-често с квадратно сечение. От тях се получава една много красива извивка по предната част на балкона. Някога и в София тук-там имаше такива балкони – леко носталгични, ясно личеше, че са правени с вкус и чувство за естетика, а не просто от арматурно желязо. В „Яворов“ терасата е решена по друг начин – стената е зидана, крепи се на четири доста дебели метални крака, а под нея има отвор от около 15 сантиметра по цялата дължина. Отгоре също изглежда като бетон, защото тези дебели железа държат перилото. Все едно стената виси във въздуха и само в двата края е захваната за зидарията. Някои хора ги остъклиха. От какъв зор? През лятото е толкова приятно да излезеш вечер на разтегателния стол, макар че гледам да не паля лампата, защото веднага събира насекоми. В „Яворов“ има няколко различни решения за терасите, но всички са приятни и носят онова леко ретро излъчване, което все по-рядко се среща. Ал
Добро утро, умно и наблюдателно момиче. Ако правилно съм разбрал, вчерашният ден е бил силно натоварен откъм емоции, преживявания и колоритни впечатления. Предполагам, че сте се радвали и на вниманието на „италианците“. Допускам, че сте се поразпалили, разбира се, в определени граници. Ако днес е полетът, готви се за горещините в София. Ако пък случайно не съм познал деня на завръщането, ще приема, че просто съм избързал с нетърпението си. Силно се надявам, че когато се събудиш след дълбокия сън, след деня, пълен с впечатления, и още по-емоционалната вечер, все ще намериш десетина минути за едно колоритно описание на вчерашния ден. Любопитно ми е какво се е случило, какво си видяла и, разбира се, колко точно внимание си получила от „италианците“. Двойно пожелание, ако полетът е днес, да е приятен и лек, а ако е ден за още впечатления, нека те бъдат запомнящи се, но не прекалено силни в емоционален аспект. Прегръщам те и чакам поне два-три изречения… Ал
Добро утро, Ал! Изгледах си изгрева от леглото. Както си лежах настрани. Когато изплува слънцето изцяло и взе да трепти и излъчва из плазмена дрешка стана така, че от разфокуса на очите се превърна в две слънца танцуващи. Сигурно е знак. Много им е красиво тук. Но нямам търпение да се прибера. Не е за дълго застоя, де. Другата неделя се водим с първа нощувка на морето. Възможно е да решим да пътуваме в понеделник, ще се разбере. Би следвало инструментът, който взехме от лютиер да бъде платен или върнат, след двуседмичното тестване. Това рязко ме връща в реалността и мислите ми се организират около тонрежисьора на Академията. Да се чуем и да пуснем челото в залата там. И ето край с долче фар ниенте. Вчера на видео чат, голямото ми каза, че прросто трябва да дойда да уча тук с Еразъм, че толкова ми отивало да съм в Италия. Не знам дали е от това. Или от душевно и емоционално състояние. Съвпадения разни. Седнах в леглото, омотана в чаршафа. Да гледам напред хълмовете и тези чаровни сенки, лазещи по пухкавото зелено. Редичка дъбове насреща правят дълга магическа шапка легнала надясно върху изорана нива. Срещу очите ми точно има малка стегната горичка , към която се стича сребро из по- задния и по- висок хълм. А долу, след чакъла, под балкона ми, са маслините , рязко отделящи прегънатия ни подстъп до къщата с простори от лози към сгъвката на заоблените релефи. Имам нужда от кафе с това. Ал, имам някакво странно дежа ву. Че отивам нейде, където е истинско. Че промяната в живота, която идва с простота и яснота, може да е огромна като стереотип, като път, но с нищо не затруднява решенията, понеже е неподлежаща на съмнения и колебания. Странно е. Живея в едно мъгливо и емоционално, от което приближавам към момент, в който шегата ще се отдели от истината, фалшът от чистотата, децата ми ще се изпълнят с вдъхновяващ пример как препускането над препятствия може да вдига публиката на крака в овации, но истинския кеф е да се надбягваш със себе си, сред гори и полета, опиянен от свобода, земя и слънце, въздух и вода, опиянен от живота, който струи и облива деня и нощта с магия. Много отлично си починах тук. Пренастроих чакрите. Откъснах от преди и след. Сега съм в сега. Нито миг напред. Всичко назад е изорано. Почива. Съхне. Зарежда се с хумус. Напред е Божията воля. А тук съм аз, с леко сънени очи, тен и сърце, отдръпващо сенките към себе си, огрято от разбиране и баланс, очакващо мощно натоварване ден, след ден, когато чрез пулсациите му ще раждат и умират нощта, илюзиите, сенките и посланията на звездите, а денем ще се обират плодовете на труда, ще се полагат грижи и ще се яде и смее над всяка трудност, баир, пот, кал и прах, защото земята е дадена за нас. А ние сме в нея. Хайде ,Ал , да пийнем по кафе. В чашка с оня куче кон дракон, от пода на Дуомото в Сиена, където преди всеки разум да се обади и език да се обърне, аз отдадох енергия, вяра и надежда в път, които не познавам. Но тръгвам натам. Идваш ли? Ф
О, Боже, Аллл :))),смехорийооо. Вчера се усетихме уморени за нов път, нови градове и ходене. Останахмее край басейна до жарките часове. А после вътре хахо хихи , деца, семейства и хайде до най близкия град за пазар. Търговски изкушения нямаше , а Coop откъдето познаваха разни продукти , че и аз се изкуших с това онова, после в аптека взехме по пакет Кетопрофен, за който не знаех нищо. А накрая по калоричния на гледки път отидохме с колата до пекоринарница край пътя. За последно утежнение на куфара. Справили сме се по конец. Следва хамак, релакс и лаф лаф лаф и хайде на вечерята с божествени вкусове и малки порции,след които четири чинии с тирамису накрая , няма начин да има гладни. Плувах дълго. Легнах заспах. Нито един италианец няма тук, казвам ти. Ня ма. Понякога сутрин рано, когато съм в леглото, чувах под мен в ресторанта боботенето на възрастен мъж и хазяйката с майка и. Обсъждат деня и работата. Сервират му закуска и кафе. Гласът му укрепва стените и руши стенописи, рони мозайки и топли бедра. Дълбок, боботещ и напевен. Овладян. Никога не го видях. Целувам те. Днес пътуваме до Рим и имаме късен полет с уиз. Шофьорката държеше на лаг за свободно връщане на колата. Ще се вея и нося, лека и безгрижна, приемаща на доверие всичко което идеа, каквото и да е, че е за добро. Защото го чуствам така. Знам го отвътре. Цветът трябва да изсъхне, за да даде плод. Хайде, аморе. Да врътна кубинката. Я, чувам го. Долу е. Е това ако не е знак! Каьвам ти. Щом помисля за нещо, случва се. Тогава- любов любоввв любовввввввв и секс и смях и здраве и щастие и нека бъде волята ти :))) Ф
Кетопрофена ,прилича ли кетонала.В къщи доста използваме Кетонал, но бри силно главоболие , предпочитам Аналгин ампула.Ал .Продължавам да те чета .Извинявай за прекъсването. .Ей как ми напомни за Соор, някъде във високите шкафаве сигурно все още има някоя торбичка я Соор, я РАМ или LD. Продължавам с четенето,много е занимателно ,харесвамит ми описанията-майсторка си .Ал
Ал :))))))), пия брунело в колата. С пекорино и чер хляб. Тия моите бяха така предвидливи да си понесем с нас оставащите продукти. На пътя катастрофа, голямо задръстване, лазим. Пия. Мезя. Те отбиха да пикаят. Аз пия и мезя. Дали ми е зле в жегата. Елитно брунело на 25 °. Ееее кеф баце!
Няма по вкусно от ядене в кола. Първия резен го подкарах с черната коричка восък. И без тва съм затисната от неповдигаем куфар и колелцата му са ми в ребрата. Без значение дали съм с деца или без, комфортът е за сметка на изобилното зареждане на обратните багажи. Понякога и с картина най отгоре. Айде тръгнахме пак. Пиклите се върнаха, минахме през дето не трябва и сме за Рим. Рапорт даден. Орвието ще остане за друг път. Ф
Такаааа къпкейка с горски плодове беше пухкавиня и ванилия ! Есссс ,ф
Идея нямам къде отива изяденото на път. Колата ли тръска, втори корем ли се отваря....заврях се в лененото деколте , гледам тенови цици, бенки на опечен корем , колан и никво нахранване , ни видомо ни осезаемо. Ф
Ал! Ал! Алллллл! Мили Боже! Имаше -50% на диаманти. И аз малко лекинко се побърквам пред такива офеетни витрини. И Алллллчемцеййй имашеееееееее розаффффффф топпппаззззз моя топаzzzz дето не го откривам от 20 годин и Ал веднагически сложих сърца обеци и Алллл тия моите казаха че аквамарина ми отивал повече на нещото друго като колие което ме хвърля в потрес защото няма начин да оставя тоя топаз обратно. И тогава Аллллл, тогава обожемой йогата дава велика идея да си взема и колието с топаза и дааааааа одааааааа ПресветаЛакомиязаКамъни . Купих си ги. Откога ти приказвам за тоя прасковен топаз империал. Е! Ето го. В ръчичките ми. Не е истина просто! Ал! Това е велико ! Оххх :)))))Радвай се с мен. Моля те. Нямаш идея колко геоминерал дистрибутори съм врънкала за империал. Ф
Добро утро, добро утро, отвори очички. Вече трябва да е при теб към 6:30, но ти си изморена от толкова впечатления. Розов топаз — даже нямам представа как изглежда. Баща ми, макар и много рядко, донасяше на майка ми пръстени от бившия СССР. Тогава цените бяха относително ниски. Имаше някакви пръстени — един с голям лилав камък и къста розетка около него от миниатюрни камъчета. Ама толкова малки, че сега се замислям как са ги монтирали. Друг беше по-изчистен, с прозрачен камък с форма на жълто паве, със скосени ръбове и ъгли. Мислех го за нещо обикновено. Та майка разказваше, че веднъж в трамвая някакъв възрастен мъж гледал в ръката ѝ, с която се държала. Започнала да се чувства неудобно, докато старецът я заговорил и ѝ обяснил, че някога, преди 9-ти, бил бижутер, който доставял бижута за Двореца. Та той ѝ казал, че камъкът, който майка мислела за някакъв кристал, не бил толкова прост. И двата бяха в обков на нещо като сребро, но май го наричаха бяло злато. Баба никога не е носела никакво бижу. Ама като студентка беше срязала един пръстен на майка си, от сребро и „тигрово око“, който ѝ бях подарил във високосна година, защото тогава се било носело сребро. Някъде се търкаля. Центи не носи сребро, а Буба не носи никакво бижу, ама съвсем никакво. Бяхме ѝ подарили хубава златна гривна, но и нея не я носи. Муша ги в гардероби между дрехите или ги бута зад книги в библиотеките. Някога бизнеса със злато или електронни часовници в института го държаха циганците, които чистеха. В интерес на истината, никога нищо, ама никога не изчезна. Когато съм бил на запад от Загреб, а особено в Италия, ми правеше впечатление едни малки пекарни на разни сладкиши. Цялата улица ухаеше на ванилия и други сладкарски „подправки“, понякога към тях имаше и кафе. Даже не знам наименованията на сладките. В детските ми години и там имаше такива пекарни, и в София, но бяха обикновени виенски кифлички, както се пееше в една песен за един студент, който мечтаел сутрин така да влиза хазяйката с кафе и виенска кифличка. Другите бяха мармаладени, осморки, с мак и т.н. Сега нещо ги няма. Там, където си се разхождала в Докторската градина, на „Шипка“, почти до ъгъла със „Сан Стефано“, някога имаше една сладкарница, която правеше разкошни торти „Добуш“ и не само тях. Между другото, знаеш ли, че Докторската градина е построена върху старо турско гробище? Килнатите надгробни паметници стърчали почти до края на XIX век, а някои софиянци ги измъквали и ги използвали като украса на входната врата на дворовете им. Предполагам, че знаеш, че по „Шипка“ се е движил трамвай до пресечката с „Асен Златаров“. Та ти сега ми кажи какви са ти плановете за днес, накъде ще ходите. София е натисната с една гадна жега, листата омърлушени, от климатика съм се схванал. Общо, ти докато събираш красиви впечатления и изживяваш приятни емоции, ние тънем в горещина. Ти нали се държиш подобаващо прилично, не въртиш оченца и гъзенце? Признавам си, че харесвам женските дупета, май от малък, ама бях срамежлив и загубен, но такива бяха и другите момчета около мен. Имаш толкова впечатления да разказваш, когато си дойдеш, и може в края на лятото да релаксираш на вилата. Е, не е Тоскана, но пък е планина. Пак съчетание на басейн, гора, насреща зелен балкан, вечер прохладно, аромат на натурална скара и чаша студено бяло вино. Не знам защо, но виното, изстудено в течаща вода, като че ли има по-различен вкус от също охладено в хладилник. Сега бавно се протегни, като една котка, покажи нокти и отивай да пийваш кафе. Ал
Добро утро, Ал! Пия кафенце. Нощес си разменихме радост, чанти и енергия с едното дете и сутринта преди изгрев баща му го закарал на летище. Другото си е тук и е някак особено тихо. Съмнително чак. Батя ти ме посрещна нощес с толкова безизразна физиономия, че уплаши тосканските ми спътнички. Навън срещнахме ухиления мъж на едната, който беше в течение на цялото настроение. Изобщо цялата енергия е коренно различна, не от геогр дължини и ширини, а от хората. Не ме пита батя ти как е било, обясни че е сменил фаровете. Не се бяхме и чували, докато съм там. Изведнъж кацнах в бизнес режим на ограничени отношения, средоточени до общия просперитет на фирмата :)))). Като гледам как са нещата тук , хич не са се презорили да се подреждат, чистят или зареждат с пресни зеленчуци. Но в 01:30 вечерях резен изостанал домат и ме чакаше пиле на грил, за радост на русата, която го е надушвала безуспешно до появата ми. Малко е подтиснато вкъщи. Само предполагам причините за всеки къде го стиска. За камъните много четях преди години. Обсъждахме ги със свекъра геолог. Бях запаметила характеристики, твърдина, пречупвания, видове фасетиране. Сега се оставям само на усещането, че кристалната решетка е чип, запаметяващ. Можеш да вложиш енергия, мисли, чуства и база данни, цял влак спомени в един камък на пръстен. И именно това ми е целта. Защо кореспондирам с едни цветове, а с други не? Пак е любопитно. Например педикюра. Или маникюра. Имам нужда от даден цвят. Както навремето вярвали, че от чума се предпазват с червено. Малък нюанс в посока към обратната гама в топло-студено, вече разваля лековитото. И имах показен случай как заседнахме в асансьор на път към летище и само ферари цвета ме успокои кардинално, независимо че бяхме на половината етаж. Сега ми се носи с повече цикламен отенък, спрямо оранжа при ферари. Ал, вкъщи съм, рожбо, за протокола. Всяка събота до събота свършва в един момент. И не свършва, в друг смисъл :))). Хайде да пусна и второ кафе. Целувки. Ф
Този лилавият беше много богато фасетизиран, ако мога така да кажа, онзи безцветният много изчистен..Веднъж донесох на Центи млечно бял ахат със светлобежеви нишки-голяма огърлица с едър в центъра и намаляващи към краищата.Ами я е сложи деет пъти ,я не.Най-накраят се скъса коприненият конец и някои се разпиляха,сега е в една кутия ,каквото е останало.Носил съм Й и гривна и нещо като футористична плочка с крушообразна форма от млечен кехлибар, не ги пипна.Носи верижки. Дега ще прави компоти от малини, капини, боровинки,а за мен и сладко от боровинки.От онова момче, за което съм ти говорил.Е ,Буба данасоха и праскови и домати и краставици.Все от него.Компоти не пия ,но сладко от боровинки обичам,особено в палачинки.Ям ги в количества ,стига аз да не ги пържа, иначе върху филия с масло също бива. Добре дошла на родна земя. Центи ми казва , "ама нещо слабо си пишеш с твоята приятелка".Знам, че е приятелка задявка. Ал
Добре заварил :)))! Вашата усърдна неделна дейност ще ме принуди да яхна прахосмукачка. Може би :))). Или по- добре да не гледам къде съм и да хвана улиците с русата, че горката не обича с други разхождащи я. Хайде да се понеса по междублоковите пространства без естетичния шок, ако е възможно. Пак ще пиша, не бой се. Ф
Опитвам се да наваксам с по някой разказ :)))), личи си, че е лято и хормоните перкат :))) Ф
Ал, гушнах купа с диня и чета новините. Какво мислиш за тая работа с тийн групите за ловене на педофили. Чак сега чета за тая тенденция. Първо, идеята за взаимопомощ е похвална, само дето се вкарват в беля, вместо да постъпват справедливо, но умно. Имаше навремето филм за това как оставени без грижа деца от гетата, се нуждаят да принадлежат към общност, да чустват гръб и защита и за да ги приемат, трябваше да минат изпитание. Да убият случаен човек. За да се докажат в лоялност, готовност, един вид проливане на кръв за побратимяване чрез гаф пред закона, където вече са в един кюп. Има и перковци сатанисти, с техни си секти. Но ако деца, потърпевши от педофилски набези, столкване или психо тормоз, споделят само на връстници, тогава е напълно обяснимо да се запълни нишата на покровителство и защита. Тимур и неговата команда. Помниш оня пърформанс с Марина Абрамович и безнаказаността при насилие. Там на зрителите- участници им бе разрешено да действат. И в тези групи е така. Те си разрешават един на друг, нахъсват се, няма авторитет пред когото да се обезсмисли деянието като неуместно или противозаконно, защото то Е уместно и Законно по правото да защитиш по- слабия, по- малкия или дома си, двора, общността. Въпросът е докъде ще се стигне. Ще се развие ли вкус към кръвта? Ще си съсипят ли социалния статус и опции за развитие. Какви методи, безболезнени за бъдещето им, биха били по- удачни. Струва ми се, че това трябва да се изговори от компетентните органи. Да, групичките ще ги има, добро са, да нека не се доверяват на бързи и адекватни действия от държавата, лек оксиморон, но да постъпват по- издържано откъм далновидност. *** Кара ме на сън, дано не звуча забавено. Ф
Душко, по принцип съм кротък човек. В зрелите години гледах да не се забърквам в сбивания. Един познат се озовава в затвора. Случката е банална и такива могат да се видят всеки ден. Спускал се по „Драган Цанков“ и долу на светофара за него е зелено, а един пресича на червено. Жената до него сваля прозореца и изкрещява: „Абе, педераст, къде гледаш?!“ Онзи се обръща и удря с куфарчето си задното стъкло на вратата. На задната седалка е нейното дете, то се разпищява, моят познат излиза да се разправя, онзи замахва. /Познатият е просто много здраво и силно момче или млад мъж, работеше нещо в техническите служби на Киноцентъра/. Та той му отговаря, онзи се препъва, залита и си удря главата на ръба на тротоара. Познатият го натоварва и направо в „Пирогов“, но след няколко часа той умира. Така започва епопеята на познатия. Жертвата е бил пийнал, подполковник от някакъв институт на военните, в който се разработвали някакви планове за противовъздушна отбрана. Жената е просто позната на моя познат, разведена, и той просто правел секс с нея. Добре, че се отърва с три и половина години и десет хиляди лева. Жената на подполковника бързо си намерила втори съпруг и така се случват нещата. Иначе беше много готин, с чувство за хумор, харесваха го жените. Майка му все страдаше, че си няма постоянна приятелка или, както се изразяваше, водил й само уличници. Тя ни сочи нас за пример, а той ѝ отговаря, че да не мисли, че ние сме светици, но тя не пада по гръб, казва нещо от сорта: „Ама виж какви са им приятелките.“ Но и той има отговор, нещо матапчийско: „Майко, те работят в институти, инженери са , срещат умни момичета също инженери, а аз ходя по улиците и срещам уличници.“ И купонът започва. Не обичам масовките, че в един момент не се знае кой пие, кой плаща — предпочитам соловите действия или с проверен юнак, на който имам доверие. Вярно, това беше по време на соца, нещата бяха много пъти по-стегнати. Ал
Не те кара на сън , просто мозъкът трябва да почине от толкова информация, впечатления ,преживявания ,емоциии,часова разлика и като допълнителна екстра -горещина. И Центи нещо придремва.Ал
Ал, как хубаво ме разбираш. Тоскана ще си остане заключена там и тогава. Никак не бих могла да я преразказвам или изживявам наново. Жегата тук хич не е проблем предвид жегата там :))), където лицето ми потичаше, щом излезем от колата. Разсейвам се , извинявай, пиша и трия щото прескачам всякакви граници на самоанализата по интернет. Макар понякога да е забавно, де . Ф
Браво душко, имаш каляване на горещина.Наша Буба винаги си е обичала горещината.Спомням си когато беше си наела едно апартаментче в Триест, е и института поемаше някаква част.Та когато ходехме там да си караме летните отпуски, майка й спеше при нея и се мъчеше от горещината, а аз и спях на това помещение ,което съчетава нещо като кухненска част, кът за хранене и нещо като малка всекидневна.Широко отворен прозорец, далечна гледка към морето.Триест е на склон,който е част от доломитите.Водата е варовита, по стъклата на душ кабина,както и по плочките , остават следи след изсъхване ,та доста често се налага с препарат да се бършат.То не са и стъкла ,а някаква пластмаса. Та една зима паднал малко сняг, който се стопил до обяд,та било голяма радост.Ал
Добро утро, Ал! Най- после се усещам като спала. Макар да падна едно голямо сънуване, екшън с пейзажи. Бягах от или към не мога да ти кажа, но все нещо ме задържаше, сменяха се обкръжаващите ме, все бяха любезни и уж добронамерени, аз все знаех, че има нещо важно, което непременно трябва да направя, въпрос на живот и смърт. И всичко това под кедри, щурци и цикади, светофари и непалещи коли, промушване през дворове и летеж над земята. Много обичам да летя и насън ми е лесно. Сега чак пия кафе в драконската чашка от Сиена. Днес ще ни спират водата, та културния шок само се дозасилва. Вчера нещо съм била разсеяна, не съм доизслушала цялата канонада от каква книга да избера за лятото, та имах леко наместване на отношения с едното дете. Другото влиза в австрийски фестивал с майсторски класове, пътува ероплан,влак, рейс до някакво село, настанява се в кампус и разбира се това всичко след два часа сън. Аз съм гара Разпределителна. Кученцето развило гъбична инфекция, зор му е, скимти и върти тичешком из стаите място не си намира, особено след като се изпишка и киселината го почне. Разходката беше жива мъка. Прибрах. Огледах. Разбрах проблема, мазах, пак извеждах, сега явно получи облекчение и кротува нахилена. Така ме емнаха тукашните настроения, че не съм отворила кутийката с топаза да си погледна съкровищата. Смяхме се с мойте тоскански деужки, че вече не исках да ми се купуват накити, защото съм ги разпределила като наследство, по равно и нещо ново внася асиметрия, та едва ли не ми трябва доведена дъщеря за баланс. А ти писа как Буба не носи бижута :))) и всичко става супер сюрреално и съвпъдъческо. Да отбия и морето и ми се ще верно да се лепна за Бенка, че малко смисъл да извадя от съществуванието си. Тия дзенове по Балкан, по Тоскана нещо яко ми писнаха :))). Желая ти прекрасен ден! Ф
Добро утро, Ал! Пийвам кафенце и се разсънвам. Дано не са ми много разнопосочни мислите. Тази нощ се оказа трудничка :). Някаква испанска муха ми бръмча. Гледах разни порно клипчета като мач, в който аз бях коментатора. Основно със съвети, по- рядко възклицания на изненада. Много бях изненадана, че интересът се е отразил физически без да усетя. Нито са ми глъхнали ушите, нито съм усещала възбуденост, а като се пипнах под чаршафа, все едно съм си изляла съдържимото на чаша, вместо да го запазя за пиене. И оттам се почнаха мъките. Батя ти спи. Вратите навсякъде отворени и подпрени. Аз се мъча да се облекча и за радост имам слушалки, с които чувам дишането и стенанията от клипа. Обаче ядец. Нищо от екшъна не е пълноценно по мои стандарти. Може би за втори път в живота чух и дразнещо мънкане. А един чичо с дебели пръстчета придържаше някак уж без усилие, наврени две силиконови дилда вагинално и чат пат се прибутваше и той там, като ръчичката му беше супер ловка и с някаква мускулна памет повтаряше мин движения с макс резултатност. Впечатли ме обиграността му. Такааа. Да оставим моите наблюдения :). Да се върнем на градските летни дни. Моите келеши нали се поизоставят като ме няма и снощи, прибирайки се надонесох плодове. Пък като му резнах едри смокини и пекоринце с трюфел, песа се побърка да моли. Добре де, хапвам аз на крак, по стара традиция, три- четири смокинки, заоблено резенче от мини кръгла пита и ...рязко ми се доспива. Ал! Не знам, вече се плаша, като как бих се държала на ниво на една обикновена вечеря навън, когато вагуса е силно активен, само щом му доставя удоволствието да се храня калорично. Директно дава предимство на хранеща и еблива част и приспива мисленето. Мога да следя разговор. Мога и да говоря, но не гарантирам за губене и накъсване на мисълта :)))). Чудех се защо така се случва? Хората от край време си се събират и си стоят до късно, а мойта пупа види ли ядене и ме излага като пръв предател. Хърррр и край. Дали пък точно тези две неща не се оказаха афродизиаци, че така ме побъркаха през нощта? Ставам да си долея втора чашка. Целувки. Ф
Добро утро, предполагам, че около теб цари емоционално приповдигнато настроение за участие във фестивал. Харесвам музиката, но някак операта не ми е по сърце. Някоя музика, като на Бах, звучи толкова космическо-величествено, че е грехота да я слушам по къси гащи. Трябва обем, пространство, подходяща среда, а не по тениска и гащета, и не знам защо, като че ли най-добре бих я възприемал в мрачно, леко дъждовно време, предимно есен. Някога майка ми ме води няколко пъти на опера и щях да пощръклея, имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето от скука. Оперетата, особено едно време с Видин Даскалов, по я възприемах, а той и цялото му излъчване, като че ли създаваха един весел и майтапчийски контакт с публиката. Някои от руските композитори, когато ги слушам, все едно съм сред безкрайна степ, а друга, все едно съм в снежна тайга. И аз като теб, когато чета книги, все едно попадам във виртуален свят. Някак само текста следят очите ми, а вътре в мозъка ми изчезва заобикалящият свят и аз се намирам вътре в полето на действието. Дали ще е нещо космическо... Когато четях непрекъснато фантастика, имах от последователността „Зарубежная фантастика“, „Советская фантастика“, „Научная фантастика“, „Современная фантастика“. Не знам защо Центи хич не обича фантастика. Тя предпочита биографии и някои автори от миналия век. Хапнах една чашка боровинки и сега, като се погледнах в огледалото, то аз съм олицетворение на „блу тут“. Мих ги, но още ще повтарям. Ал
Ехе, от кога съм станал! Занесъл на Центи кафе в леглото, участвах в гасенето на пожара от взривовете, задявах се с Центи, душ, закуска... май пак ще изгълтам едно студено кафе, може и сладолед да му сложа. То това не е никакъв сладолед, а абсолютна гнус, въпреки помпозните заглавия, но предполагам, че в Италия си хапнала всякакви сладоледи, та човек не може да им се наслади. Нали съм ти казвал, в моето детство, не в твоето, защото си много години по-млада от мен, продавах, без никакви претенции, сладолед от колички. Като в една машинка поставяха вафлени корички, добре напълваха със сладолед машинката, а след това втора коричка от горната страна, а с буталото в дръжката това се изтласкваше. Имаше и по-малки на фунийка, а по едно време имаше и във вафлени чашки. Гризеш чашката и сладоледа. Наслаждавай се на почивката, но все предполагам, че ще отскочиш до вилата за седмица. Направо ще е грехота, ако не го направиш. Ал
Дали блу тут може да предизвика блу тит? Хммм, трябва да се пробва. Австрийските новини донесоха, че много похваления от мен като установен и популярен професор, не било нищо особено като урок, даже тотално безсмислено и свръх досадно. Точно заради Бах става това впечатление. Музиката му е Космос. Никой не може да го опознае или свири като канон. Бах дава поле за себеоткриване и сътворчество. При разпространението на ноти, различните издателства отпечатва своите си виждания, за които няма указания в оригинала. Това прави лагери от журита и професори, не приемащи нечие виждане от "грешното" издание, съответно ученикът няма права да се доказва и обяснява в замисъла на внушението, което излъчва, а трябва в най- добрия случай, да отреагира светкавично на новите указания. Великата цел на моя свирец там е да възстанови контакт с друг професор, с когото са работили и който е оставил трайна следа от лекотата им на общуване и сходни възгледи. За моя гордост, разбирам, че са се открили и срещата е протекла повече от удовлетворяеащо. Може да се каже, че се пукам по шевовете от гордост, слушайки гласови съобщения, които да ме държат в течение. Малкият ми трик е, че съм засилила оборотите на записа, че да съкратя малко времето :))). Сега ми е поръчано да сготвя боб. Снощи купих, насипен, такъв обичам да е, заложих да се накисва, сега ще минем през процедурите с изхвърлянето на първа вода. И ми се ще вече да забия нос в нещо учебно от мойте. Батя ти ми купил книга за философията на професията, което е добре, че е на английски и е хубаво да си поддържам нивото. И ще те изкопирам за закуска на тревата с някоя кайсийка. Ф
Нямам време сега за вилата, Ал. В неделя тръгвам с куче и дете към морето, по дългия път през Подбалкана. Ще правим спирка там и после леко-,леко към някой проход , може би Провадийския та хайде към севера за десетина дни. Реално ваканцията ми почти ще свърши. Ние си стартираме с учениците, още на 15 септ. Ще имам малко време за Балкан, но си е вече броено време. Ф
Монталчино беше моят град. Там джелатото ми се видя вкусно, най- после, там кафето ме вдигна с конски ритник. Там, гледките и енергиите ми импонираха най- много. Извън всички остерии, с рейтинг и първи маси на тераси, точно в Монталчино надуших върховното, следях му нишката по наклонена улица, подминавах хотел и ресторант, излязох на мини площадче и го открих. Павиолионче за пица на парче! Взех си и....божествената долна коричка, хрупкава и леко загоряла, височина на тестото почти профил на кутре, въздушно, но стегнато и еластично, дом сос и моцарела , край. Бо же ство! Седнахме на едни стълби и ядохме, щото тия имат бая неудобна сиеста за туристически лъчове в съседни градчета и си затварят, а павилиончето беше за взимане на крак. Върховният десерт ми беше тирамису с горещ и леден слой пълнеж. Честно да ти кажа, не изядохме Италия,както тече рекламата. Може би друг път. Сега спирахме, за да се храним , което си е вакханалия за сетивата, но винаги имахме следваща цел и още нещо за правене. Реално, ядяхме, за да оцелеем :)))) като останаха неопитани милион деликатеси. Октомври би бил разкошен. Но жегата сега хич не ни отваряше апетит за фиести. Ф
Браво за решението, но нещо Подбалканският път не ми е любим. Даже веднъж, преди доста години, го минавахме някъде между 2–3 през нощта. Беше фрезован — ту вляво, ту вдясно, голяма мъка... Иначе към Северното Черноморие, разбирай на север от Варна, минавахме през Плевен, след това през Бяла. Все ми се струва, че минавахме недалеч от паметника на Юлия Вревска /велика жена, с огромно сърце/. След това по един тогава прекрасно асфалтиран път, но второстепенен. Рано сутрин, никакъв трафик, над асфалта лека мъгла, а около някакво село — дали беше Светлен, или друго, не си спомням — притичваха фазани. Някъде наблизо имало фазанария, построена по идея на Пенчо Кубадински, за разселване на фазани. След това през Попово, Голямо Ново, Дралфа, някъде около едни села с екзотични имена като Тръбач, Крояч, излизахме на пътя Русе–Варна, а някъде към Нови Пазар се качвахме на магистралата. Не знам дали е много мръднала оттогава. Като правило, повечето пъти сме почивали на север от Варна, но понякога, като малък, нашите са ме водили и по-на юг. Така че вие на какво се спряхте? Още по на север от Варна, към Балчик, или Крапец?? Ал
Ако нямах ангажимент, бих се пуснала по добре отработеният път Хемус: с кафе през Правец, Брестница, наше село, Търново, готините завои около плато- парка на Шумен и магистралата до Варна, чудесия е. Мразя еднообразието на Тракия. Чак до Крапец няма да се качим. Макар че е прелестно и там. Оххх, дремнах, докато се слушаше запис на чело концерт, а в момента и ми го свирят. Нечовешко е. Жега, течение между стаите, дружкста лепнала лапичка в мен и тая неземна музика. Като във филм съм. Когато саундтракът върви успоредно със сцената за тежка провинция, тапети, стар магнетофон и ексцентрик, слушащ гол и с чаша уиски. Всичко може да се случи :)))). Ф
Ал! Божеееееее! АлАлал ! Добре, че си ти! Ама аз съм в страшна заблуда, бре! Щях да ги закарам мойте към Крапец, абсолютно подсъзнателно. Ами не ми е такъв пътя. Нямам нужда да прескачам Стара планина. Божееее, къв съм заплес. Добре, че ме пита, та отворих картата. Ф
Не мога да повярвам, че планът ми мина през слуха на батя ти и той не отреагира да изпищи, че съм в страшна заблуда кое къде се намира :)))! Ама тъй е то! Акълът ми хич не е редовен напоследък. Ф
Имам да те черпя, Ал! :) Още съм в шок от заблудата си и факта, че не си бях проверила трасето. Сега ще тествам кога и батя ти ще се усети, че не е нужно да чува за проходи. :))) Ф
Айде, нова грешка допускам. Не, батя ти не е чул за моя обиколен път през Кайлъка. Всички други са го чули, деца, приятелки тоскански, но с него не сме говорили :))))). Е сега ми се зъби, кво имало да се обсъжда, то било ясно, Казанлък, Бургас, север. Ето затова жените живеят по- дълго и по- интересно :))). Ф
Добро утро, Фейче. Ставам и изпоразтварям, де що видя прозорец. Става течение и за пръв път от може би центи заявява, че ѝ е хладно. Е, сега вълнее в кухнята, ма да не мисли, че не мога да ѝ направя закуска. Вчера Центи ми направи комплимент. С пируети съм спрял да заредя на бензиностанцията пред бившата сграда на ОСО /Организация за съдействие на отбраната/. Сега там е така нареченият „селски КАТ“, демек КАТ – София окръг. Та, зареждам, плащам и Центи казва: „Хората ще кажат: какъв добър мъж кара майка си.“ Аз се опулвам, защото не схванах каламбура, а тя ми правила комплимент. Като ме гледала в гръб, съм бил като млад мъж – изправен, широки рамене, тесен ханш, дебели ръце, а тя била „сбабичосана“. В духа на каламбура отговарям: „А дали се вижда и една бяла глава, която да ѝ напомня за песента „Снеговете на Килиманджаро“?“ Разбира се, във „Фантастико“ не може да се влезе – още тече един огромен ремонт. Само подземният паркинг е отворен, както и самото „Фантастико“, а всичко нагоре се преобразува и реновира. Но колко добре е опаковано, как го постигнаха, не знам, но долу в магазина няма и грам прашец. Лошото е, че горният паркинг също го ремонтират – хидроизолация и не знам още колко дейности. Няма пропускателен режим с бариери и всичките от двете големи бизнес сгради на BSR се тъпчат в долния паркинг, оставят колите си и пей сърце, а ние отиваме за покупки, ама ядец. Та, от твоите описания не разбрах къде последно ще ходите, щом няма да минавате Стара планина. Само недей на „Слънчев бряг“ – там е ужасно и страхотна мръсотия. Вчера пак даваха в някакъв репортаж от Свети Влас. По-добре на юг – примерно Приморско, Китен или още по на юг, съвсем към Странджа.
Аз още по-рано щях да ти пиша, но направих малка беля.От филията ми със сладко от боровинки се изтълнаха няколко, капнаха и капки, и "казус бели" е готов.Разбира се мопа минах първа ръка, след това втора ръка и времето лети както се пееше в една песничка.Ал
Добро утро, Ал! Усетих нов полъх и сякаш ми се пренастрои цялото същество. Събрах се в една точка, тази, от която се бях разпиляла и сякаш се върнах в себе си. Вчера те срещнах. Усмихна ми се, не беше само да гледаш през мен и си продължи. Центи си изглежда прекрасно, така и предай. Аз пък си връщах лентата, прибрах роклята, дето ми е за купон и пиано клуб, щото е с кройка за перфектни танци, всякакъв вид и ритъм, пих кафе, уговорката този път се изпълни :), щом е станал пръв ми го носи в леглото, мислех си за древните неща, които ни докосват и връщат в някое забравено аз, но пък винаги след това се въртим в кръг около повтаряемост, чийто единствен изход е реактивно напред в реалността, тази , която е тук и сега. Минало, минали животи, не случайно са били изтрити от реката. Та, исках да кажа, че някак седмиците над нещата и сред Балкана, после интензитета на Тоскана, всичко ме бе префинило до мъглявина от свободно летящи светлини. Сякаш плувах във времето, извън времето, в онази среда, където се раждат мислите на Бог и се разпадат, ако не им вдъхне волята си. Еуфорично, сюрреално и натоварващо психиката е такова състояние. Защото всяко сетиво работи в крайния си капацитет. Сега, домът, стените му, енергията на предишната аз в тази или онази вещ, навик, всичко постепенно ме прибра в едно себевъзприятие, не абсолютно, не относително, каквото беше, а в доста добре категоризирано. Коя съм. Къде съм. Защо съм. Даже да ме извиниш, но мислех, че днес нямам какво да ти кажа. Май се възмутих на нещо. Вече не помня. Желая ти прекрасен ден! Ф
Обикалям, самоспирам се, но не мога да се въздържа, че е грозно това самохвално сравнение, което направи за самокритиката на Центи. Не ти отива. Аморе. Ф
Душко, не си ме разбрала правилно. Даже не го възприех като сериозно, а като някаква закачка, даже не разбрах защо го каза. Тя ми е споделяла, че някои са я питали дали не съм бил офицер. Избягвам да коментирам други хора, а пък най-близките ми е направо изключено. Понякога с Центи коментираме сестра ѝ, че е голям инат, че е емоционална и прибързана в решенията, а и не си признава грешките. Това беше неин цитат, а сега и ти ме разбра погрешно. Тъй като мен са ме коментирали, обсъждали, кога позитивно, кога негативно, точно за това не го правя. Знам го, защото пък други колежки са ми го казвали. Ако не са ме лъгали или са си измисляли, аз нямам представа. Може пък Центи да е искала някак да ме похвали, случват се и такива неща, не съм носител само на негативи. Някога реших да поплача на рамото на Румката, че все аз съм на „топа“ на устата и това ме притеснява. Тя, както се полага, се впусна в разни фройдистки анализи, нещо от сорта: „Самото ти държане дразни хората по някакъв начин, независим си, прилично се развиваш, разбираш се с колежките, имаш спортен вид, добър и мек си по характер, не се правиш на велик пред колежките. Вярно, понякога ги дразниш, но това е част от играта.“ Е, не взимам всичко на пълно доверие. Бяхме млади, някак финансово независими, нямаше свръхбогати, е, имаше си и доносчета, и пак съм там, както и Румката, и поне за още двама колеги знам. Мен колежка, с която сме на „добър ден, как си“, ме предупреди за единия, за другия – партийната секретарка, но май е имало и още някой друг. Та и аз се чудя защо. Ал
Егати деня! За смях станах, Ал! Не функционирам. Изобщо не работя нормално. Отказвам реалността. Живея си в моя вътрешен свят и когато чета, провеждам диалог или отговарям, действам не според нововъзприетата отвън информация, а тази, която съм счела за по- правилна. Като например да отида в грешния мол. Търсех нещо, продукт, говорих по телефон, разменях снимки по вайбър, всичко това, следвайки инфото на магазина, придружено с локация, надписана , видима. И аз - челно към друго, каквото там съм си избрала. Същия случай с морето ни през прохода , дето не е нужно да се прекосява. Изобщо нямам връзка с реалността. Не я възприемам. Що за чудо е това сега? Бърнаут от много красота и долчефарниенте? Аз като ти казвам, че трябва да се откъсна от тая история и да си вляза в отчаяната съпружеска дреха, не ми вярваш. Ама в тоя вид, дори кучето не мога да нахраня. Сипала съм му в паничката и не съм я свалила на пода. Мисля си, че работата е свършена. А всъщност....нищоооо. Докато сипвам месцата и оглеждам обема, съм превъртяла сюжети и опции, мотиви и развития, чак да се умориш, квото ти последващо изкомандване за навеждане до пода..Ми! Я плъзззз по бобслея и устрем към перилото. :))) Бих си помислила, че страдам любовно. Но защо? Някой ми е обещавал любов ли? Ръце, без които не мога? :))) Силвето е голяма работа. На късни години се развихри и взе с един пичага. Ф
Добро утро ,поспаливо момиче.Една комбинация от "Атаракс" , малко парченце "Деазепам ", ме матира. Ами легнах, но преди това бях кротко предремвал пред ТВ-то и хладният душ някак ме ободриха.Центи ,легнала едва ли не напреки на спалнята,спи почти безгрижно ,опитвам се да я отместя,ама не става-доста е натежала ,а е набита като камък.Лягам и уж заспивам, и някаква кола мине и аз отново е ококорвам.Както и да се завъртя все не е това моята поза.Няма заспиване,а много мразя да съм в нещо като "буден сън"-уж спя ,а някак чувам всякакъв шум.Та това въртене и мърморенето на Центи да мирясам ,ме накара да пийна тази комбинация и изчезнах.Ама нищо -нищо не помня от сънуване ,няма събуждане,,чак сутринта от към хола бодряшката мелодия на джиесема.Не спим с джиесеми в стаята.. И както съм ти казвал, познато упражнение, семейството сладкари от съседният вход, съседа охранител, от онова семейство , с което на младини сме се засичали на морето и съвместно сме изкарвали почивката и с което ходехме да стреляме в далечният край на язовир "Искър",разбира се със съпругите ни, на връщане през "златната рибка". И стадартното , пиене на кафе в полулегнало положение, нещо мрежата е бавна, няколко рестарта , мързи ме да отида , да се кача на стълбичка, че рутера е на високо, за да го рестартва ,чрез тотал ресет. Ама къде ще отидеш на море.Гушкам те ,целувка с кафе и пак с теб .Ал
Добро утро, Ал! Сега пия кафето. Спах на балкона. Вътре с глава към краката. Куч ми приплака като си влезе, че там е нейното място, аз докато се завъртя, си помислих , че ще падна от терасата в Тоскана. Мислено съм там. Тая нощ сънувах пак там. Но се нанесох в голяма къща на хълм, имах много гости и сервирах и изнасях посуди печено прасенце, питки и колбаси, доматите като си затърсих платото , еййй , убих се да го диря в милиони шкафчета и чекмеджета на забелен в изкуствено- остаряващ ефект дъб. Вчера като се прибирахме с малкото, си мислех същото като теб, да махна връзката с нет за известно време. Който има нужда , да ми звъни. Лошото е, че това вече е несериозно към бизнес частта на живота, та най- малко веднъж на ден, трябва да се проверяват мейли. И после ми проблясва- аз съм нон стоп на линия, бре. Покриват всякакви спешни впечатления, нужди, инфо, доклади или съвети. Дори нощем идват такива. Къде ще се покрия?! Абсурд. Тва със будното спане го играя много успешно. Ал, защо искаш да пиша в сайта в кой град ще бъда на море? Това няма отношение към нашия диалог. Тосканските ми дружки ме съветват да си оставя телефона на съхранение при злобното малко детенце, дето ми се сърди на разсеяното и ме кове невъзпитано. Вчера даже се опитах да го сваля от колата, прекали гевезето му. Във всеки случай ще намаля технич време в технологии за сметка на другите работи. Имам ваучер от една скъпарска верига, обхващаща няколко магазина и трябва да изхарча едни пари. Адски проблем. От пол година нищо не правя. Ще взема да се отнеса и ще изтече. Та се втурнах вчера по жегите да разчиствам изостаналите проблеми, но не успях, за съжаление. Ще се наложи пак да се мъча и преодолявам. Иначе, кеф ми е, че съм с тен, лятна, блести ми висулката над опеченото деколте и се кефя сутрин в огледалото. Кефя се като да съм красива и удобна дреха, любимата, с която си свикнал. Имало е и преди такива периоди, писала съм ти. То е щастието да се обичаш и приемаш. Което не е миг, медитация или явление, а състояние. И затова, си мислех, Ал, да взема да ти пиша не сутрин, а по друго време на деня, когато имам бариера. С цел да си запазвам интимността и личния център. Може би трябва да ти пиша със следобедното кафе, когато съм във форма за безопасен лигоч и философски анализи. Нека сутрините си ги запазя. Да пробваме поне. п.с. мислех си за точността , имаше един потребител преди много време, който пишеше едва ли не в геогр ширини и даваше астрон време с подписването. Точността е добродетел. А хората двама да са , ще възприемат три различни информации от точни данни. Камо ли от неясни. Явно влизам в период на нужда от точната :) любов и грижа към себе си, по природните закони, светлина- тъмнина, отворено- затворено, хората- аз. :))). Прегръдки. Ф
Фей, Фей ,момиче умно ,просто някак забравих ,че сме под наблюдение. Не искам град или курорт , а само направление в зависимост от двата големи морска града.Знаеш ,че ми интересно какво и правила, как си прекарала деня, каква книга четеш в момента ,каква слушаш.Преди няколко дни ,ровейки се насам -натам попаднах на едни руски филми ,съвременни,Ако не греша те са три кратки сериалчета .Примерно "Туман 1". Разглежда е дота повърхностно ,отварянето на времеви-пространствен портал. Всеки се състои от по четири серийки по около 40 мин. Така и започва първият с един банален и до болка познат марш на скок.Почти всички ,които са били в казармата ,онази ,старата, социалистическата им е до болка познат.Та и тук припкат момчетата ,минават през някаква мъгла и излизат на едно село, но някак пусто .В далечината виждат два или три "Опел Блиц" и си мислят,че а се отзовали на някаква снимачна площадка на филм ,посветен на епизод от Великата отечествена война .Да ,но от камионите откриват огън и убиват лейтенанта им, започва суетене, но те имат един единствен патрон.Така беше и при нас.В сумките ни има пълнители ,но те са празни.Сега някъде из нас дали тук или в Яворов се търкалят,няколко патрона, а майсторите и те свиха един или два .Та лека полека ,започват перипетиите на момчетата ,немците се чудят на оръжието им. Избиват ги по различни начини и при различни ситуации ,,отава само един, който минава пак през мъглата и се отзовава отново в настоящето и където всички са живи.По едно време гледах един руски филм в две издания ,едното е от 1965 или 1966 година ,имаше го и като постановка на "Театъра на народната армия ". Името е "А зори здесь тихие“" , на български е "А утрините тук са тихи " второто издание е някъде около 2010-2013 година..Та гледам понякога такива филми. Извинявай ,ако съм ти попречил в подготовката.Прегръдки Ал, ще отскоча да направя кафета-за мен и Центи.Ал.
Ето ме. Опнах се в спалнята. Свърших работа насам- натам, видяхме се със сестра ми. Боже, много е красива! Те това е майсторска изработка! Най-после беше в светли ментови тонове, къси гащи на клечките крачочески и фанела с яко деколте. Много е красива! В лицето има екзотика. Островитянска. Челюст, чиста тъмна кожа, ръце с много вени, тренира с треньорка със собствено тегло. Първо кафе пие по нашето второ. Ама много е красива! Такаааа. Гледах. Гледах и в моята чаша, след захлупването, разбирай постфактум, астрийчето пожела да му дам отг за бъдещето. Ал! Картинките в утайката бяха изписани. Ясни и категорични. Как кафето ми е знаело, че ще го гледам за другиго. Ей така и с твоя портал, заснет от екип монтажници, оператори, режисьори и осветители :)))). Влезеш ли назад, неминуемо ще оплетеш конците с настоящето. Щях да пиша разказ за това. Пак ми се прожектира на филм. Спрях да пиша тук и се мъча да си спомня. Не мога. Такааа. Чета The lost art of healing. Касае индустриализирането на здравната помощ. Как се променят отношенията и доверието. Когато диагноза и лечение са свързани с покриване на бизнес план, неминуемо идва недоверието. А накъде отива лечение без доверие в лекаря? Във всеки случай, заспивам след по 1-2 страници, та не съм напреднала. Багажчето сутринта го нахвърлях на едро. Няколко рокли, важната козметика!, постелки за кучешките набези по меката мебел, аптека, списък за кухнята и съм готова. Там ходя основно гола. Гола спя, гола правя мока и излизам с чаша да се натоплям. После пристъпвам по парадните полукръг стъпала под водата и се отпускам на повърхността, плувайки до другия край и така, докато не си изморя ръцете от загребки. Разхождам русата навън. А из двора слизам няколло стъпала под смокинов навес, за долната градинка, разделена от плажната площадка с междинна тераса, където не се разхождаме, но е зелена и зелесена с плодни дръвчета. А долната е райграс, ограден от висока гъста зеленина, където живеят две костенурки. Шляпам си го ла. Под сенките. На слънцето. Вървя и късам смокини. Грозде, прокраднало се навътре от съседния двор. Странно е. Защото голотата е за цивилизацията. А сред градината е някак ...божествена. Готвя. Винаги има ядене край мен. Пълен хладилник и кафе. Няма начин да съм жива и да не мога да нахраня случайно дошъл човек, премалял за калории и внимание :)))). Ще го нагостя, напоя, че и на кафе ще му гледам, преди да си тръгне. Без сърцето си :)))). Сега ще жомна за 20 минутки. А до лягането може и да прескоча за онези копринени рокли. И каквото там друго беше. Свирят ми. Пак. Ал, да трябваше да платя за тоя живот, не бих могла. Безценно е. Струнен из от към то хола/детска/спалня , а ти си лежиш полугол и оставяш течението да лети, заедно със звуците нейде над случки и съдби. А съзнанието ти се рее, уловило емоциите на тоновете. Ла е нежност, умиление. Ре- слънце. Странно защо то не е сол. Но сол- та :)))) е доверие, убеждение. Знаеше ли, че доверието и прошката са братовчеди? А не близнаци? Каза го един уникум. Джуджак стендъп с филмирани клипчета в стил Шекспир. До е любов. База. Фундаментът на всичкото. Прегръщам те. Май ще ти дремна в скута. Ф
А-а-а, не съм полугол. Много тъмно сини спортни гащета и червена тениска. Центи се разнася по-леко облечена. Ал
Ал! Върховни са! В розов и в небесно син оттенък. Копринка. Разкошни роклета. Сега ми трябва империя за едноличната династия :))) Ф
Добро утро, Ал! Навиците са трудни за преодоляване :). Не ми се услажда кафепиенето, ако не ти приказвам. Не че имам нещо стабилно и конкретно за казване. Изтърколих фейса и виждам нова игра, да се снимат коментари от ии, като му кажеш, че ще деинсталираш приложението. Невероятно е колко бързо хората развиха емоц зависимост към програмката. Мои колежки пишат на ии- то си нещата, които се случват вкъщи с домашните им, което създава техен личен език на майтап и отграничаване от останалите от семейството. Направи ми впечатление и друго. Имам непоносимост към хора, чието мнение по даден въпрос е изложено предълго. За съжаление, така правят и Нешка Робева и Кеворк Кеворкян, а техните ги чета с интерес. Но хора, които помпят его и мислят, че са свършили нещо с двете си ръце или че живота ще се самопромени от възмущението им, е това не го приемам за нормално и достатъчно критично мислене на възрастен. Май това е, което исках да кажа първоначално, всъщност. Постове с емоц изнудване или деривация на същото. Дълги. Сантиментални и сърцераздирателни. Веднага ми заприличват на секта, с поддръжници отдолу, в чиито коментари личи, че ако не са подтиснати, няма да са в комфортната си зона. Ал! А сестра ми каза нещо, за което се хванах с двете ръце. И то не е по- далеч от тея плачливите. Каза нещо за това да живееш, избирайки съзнателно state of mind. Да избереш състоянието на ума си и да подчиниш реалността, а не обратното. Лудост ли е? Спасение? Ставам да си долея и това те спасява. Сутрешни целувки. Ф
Добро утро Фейче, започна ли да стягаш багажа. Ей, тази нощ ,вече беше добре, приятно ,широко отворен позорен, е можеше и да е малко по-хладно и така става. Кафето отдавна изпито ,гледам клипчета и се смея с глас.Едното ,хубаво ,младо русо момиче с дълга коса и без каска ,облечена в някакво прилепнало трико от шията до петите кара мощен мотор.Движението натоварено ,но не трагично и кара близко до отвореният прозорец на кола, един от отвореният прозорец се кокори и изобщо не гледа пътя ,а нея. Тя леко ускорява и той ускорява , а тя минава напред, а той се забива в багажника на колата пред него.На другият клип , един лъв лежи в зоологическа градина ,но вместо ограда ,много дебело стъкло, а една момиче го снима усмихва му се ,а той става и с царствана походка се доближава до стъклото и все едно се усмихва на момичето.В този момент идва една лъвица и му забива здрава лапа по муцуната и той хуква в другият край, а тя след като изгледа момичето тръгва след него.Едва ли е ревност, може би вижда в момичето закуска. Ал
Ама и при мен е така, ако сутрин ,не взема душ, не направя кафе и не си разменим някакви виждания по всякаква тема с теб ,нещо не ми е комфортно.Днес нещо се поомотах, та чак сега.Е, вярно станах и към половин час по-късно.Та кога е денят "Д"-май така наричат денят на десанта в Нормандия ,а при теб тръгването.Предлагам рано, по все още тъмни зори.Буба тръгва към 4,30 към Гърция.Не говоря за тези дни .Смята да потегли някъде към началото на септември. На морето умната ,не се поддавай на разни Гларуси.Никога не съм бил такъв.Когато в младите години се е случвало нещо, то е било по взаимно привличане. Ал
Тръгвам в неделя. Не обичам напрежението от гонене на час, с деца и багаж. Нито пък е смислено да се зоря срещу ниското слънце, скоро изгряло и само да не заслепява. Тръгваме лежерно. По обяд ще съм в Казанлък. После бавно и полека продължаваме, не съм решила още по кой път. И без това, настаняването е обикновено следобед, защо да се пънем и препираме кой акал, кой не могъл, па кучето да се разходи, а тооо ама ич не се дига от леглото преди 9 ам. Миналият път плажна задявка стана с един спасител,изваден като от тукашните разкази. Баш майстор. Хазяинът също е палав и идва чат пат, но му държат синджира добре. Общо взето, с деца на море, не се виждам в интрига. Но пък нямам търпение за есента. Фитнеса, ученето, целия фъс във въртележка без край. Сега като го каза тва , смехорийското, за прибраните коленца и се сещам, че вчера иглеждах жени, но мъже не видях. Пак. Брейййй, в цяла Италия нямаше, а сега и нашите изчезнаха! Ти да видиш! А, да, има едно капанче с много коктейли, на плажа, там е яка музиката, пиенето и контингента клиенти. Ако има сварка, там ще е. Ама не се бой, нищо няма да е станало, докато не го разкажа, нали така. Няма да останеш неосведомен, в детайли. Това ме подсети, че имам велурен клъч с плъг, луб и кондоми. Да не забравя! Че пак отиваме към неподготвени сексове :)))) Ф
Да, така е, както ти казвах когато минавахме по онзи тих и спокоен път след Бяла , през Попово ,Дралфа , той е все на изток и е доста натоварващо за зрението. Но Буба ходи на Гърция ,и слънцето е в ляво ,а там и планините помагат,.Чак след Солун.Но не съм я разпитвал в тази насока. Ал
Ако си намеря къща до морето, без да се вади кола до плажа, веднага заменям нашето с гръцкото. Но от децата съм предупредена от тях самите, че ще ги влача до техните 30год минимум, щото им е хубаво и се мажат с кеф. Подозирам , че външните придобивки също ще искат с мен и отекох до ...все с тълпа народ. Ама си е весело, де. Ф
Ал, толкова е приятно! Все едно ме галиш и целуваш :))))), полъхът ме охлажда през дълбокото деколте, вървящо ниско под гърба, та постоянно усещам гъдел. Прихваната коса и летящи кичурчета, малинова презрамка на сутиен под езерно зелена широка презрамка. Хайде на кафе! :)))) Ф
Ал, сега ще ти врънкам :)). В стил, че си искам нещо, от Вселената и ползвайки нашия чат и твоето внимание, се надявам да хване дикиш и да ми се предложи даром поисканото. Ето какъв е случая. Липсва ми bestie. По смисъла на лудетина, с която си четем мислите и се подстрекаваме към идиотии. Много даже ми липсва! Виждаш ли, при мен се раждат нестандартни идеи, крайни мнения, забавни позиции, щуротии, но те не срещат бърз отклик. По- често имам усещането, че хората се стараят да не излъчват силно неудобството си, поради факта, че всъщност същността им импонира , но не се разпознават в афиширането. Така се получава, че или забавлявам или докарвам до фрустрация, но от което почуствах нужда сега, в този момент, е катализатор. Нали знаеш, как понякога в живота срещаш при това съвсем случайно, хора, които влизат и стават крайъгълен камък, около който въртиш всеки ден. Надявам се на това. Защото, Ал, както и да го мисля, улягащите впечатления от най- старите ми дружки, тази, на която разчитам, тези , на които вярвам, са че начинът, по който те възприемат и по който избират решенията си, хич не е нещото, което ми е близко до натюрела. Оценявам ги като хора, другари, но не мога да съм съвсем свободна в общуването. Даже най- лошото е, че не мога да си кажа критиките. Съвсем ясно е, че не би се толерирало. Тогава? Имаме силна връзка не с нас си, а с тези, които сме били в миналото. Това не е истинско. Иска ми се да ги хвана за раменете и да ги разтърся. Но нали всички вървим по своя си път, духовен, изборите са си право, нямаме никакви права да съдим. Тогава как да обясня, че избор между майка и дом любец не е изборът на Софи. По дяволите! За първата знаеш, че ще ти прости, а за втория знаеш, че няма да си простиш и....избираш любимецът? Дяволите да го вземат! Или тези, които не смеят, не се отпускат извън работната самоличност. Или тези, които зяпат, зяпат други, зяпат мен, гледането не било забранено. Абе, застани като равен! Казвам ти, дали от клипчетата във фейса, дали защото имам случайни кучкарски познати, с които си правим бърз и стегнат кетчъп, много ми долипсва бести. На която да казвам, когато греши и това да минава между другото. Не искам да звуча самодоволно и високопарно. Не съм идеала на поведение. Просто си дудням, защото пих кафе и защото си ми дал карт бланш да овършервам. :)))) Ф
Триста дяволи, Ал! Свърших брутално мъчително късно за моите отработени две минутки. Преди това бях разшлякана, мека и отворена, достъпна за мощен форсаж. След оргазма не можах да го пъхна на повече от 1/3 , а след малко внимателни нахлувания, отново потъна, но толкова тясно и прилепнато обгърнат, че се изумих и взех да ти пиша. Втория сеанс трябва да е с бавно настъпление. И сега ти пиша лежаща със свити колене. В скута ми е мокрия. Усещам , че ми каца муха на задната част на бедрото. Пипвам. Капка пот е. Изпод коляното се е изтърколила. :))) Така като се гледам, май нямам повече нужда да си мисля, че ми е полезна дигит тишина. Та аз те ползвам както някои ползват Gemini :)))) Хммм, ако искаш да му прехвърля тегобите, които търпиш, само кажи :)))). Божее, не съм вярвала, че ще съм чак така. А иначе ми се стича влага из знаеш. Усещам я. Би могло да се замаже с ръчичка и да се ползва заааа почистване на очила. Щом човек проглежда от допира, мириса, вкуса, защо не и очилото? Оххххх плиссс , Ф
Супер! И докато си изпиша простотиите, сега влиза само главичката. Е може ли ся?! Такива работи! В разказите се продължават нон стоп индийски коноп, аз "Затворено. Ще се върна след 15 мин" Офффф Ф
Муцка(мога ли по някога така да те наричам), пак дават Ангели и Демони, май стйва досадно. Я малко рок и малко блуждаещи мисли и виртуален разговор с теб..Прегръщам те Ал
И последно за днес, Ал. Защо според теб на фотосите от страницата на ГДБОП във фейса за акцията в Новачене, момчетата са с различни обувки? Даже бих казала, че единият е с трекинг модел на Millet, а друг е с ловджийски за газене във вода. Не е ли част от униформата, модел с метална плочка на върха на обувката и да речем висока топлинна издръжлиеост? Или им дават пари и всеки се оборудва според предпочитанията? Само любопитство, нищо повече. Ф
Ооо, ти се появи, муцунке! Колко приятно! Охлаждам се на задната тераса и слушам носещите се баси от концерт. Кой? Къде? Защо? Нямам идея. Но ти може и да си там. :))) Ф
Добрютро, както се изразява полицай Крафтрий от „Ало, ало“. Даже не знам какво е станало в Новачене. То е май доста циганско село. Като заговори за обувки, Буба ми купила някакви велурени обувки, тъмносин велур с някакви малки апликации от две кожени апликации от външните страни. Да, ама в София с тъмносини велурени обувки, та прахулякът по улиците ще се набие във велура. Буба слага една четка на прахосмукачката и ги осмуква. Тя има някаква обсесия за прахосмукачки, все ги обвинява, че се пълнят с акари. Мазето и таванът в „Яворов“ са пълни с прахосмукачки. Отнесе и един „Самсунг“, с много удобна връзка, където имаше плъзгач на реостат, та да си регулираш силата на смучене оттам, много удобно, но и тя отиде в колекцията на тавана или в мазето заради обвинение за акари и ни подари една „Ровента“, пълна с разни приспособления, но не ми е любима и я гледам с ненавист. Аз, като възрастен човек, нося кожени, български обувки, удобни, меки, и героично отбивам натиска на Центи да нося мокасини, не ги харесвам. Сега кратко пийвам кафе, гледам „Убийства в рая“. Надявам се да ми пишеш от морето. Хайде да не е от плажа, но все ще намериш някоя свободна минутка. Добре, че си с момченцето си и няма да се разхождаш насам натам по плажа да си връткаш дупето. Гледал съм някога, на „Златните пясъци“, двойки от млади момичета как се разхождат по мокрия пясък, където се разбиват вълничките, ами приятно е да играеш с Центи до мен на стражари и апаши. Иначе лятото с унгарките беше съвсем по съседски, та те бяха на два три метра от нас по монокини, аз си чета нещо от Реймънд Чандлър, май бяха „Дамата от езерото“ и „Малката сестра“, и скришно им се радвах на момичетата. Бяха някак много дружелюбни. Всяка сутрин поздрави на руски, играеха с Буба с красива водна топка, а Центи ехидничеше, „Намери си отмяна“, или нещо подобно. Когато си тръгнаха, може би два три дни преди нас, ѝ подариха нещо като чантичка, пълна с унгарска козметика на „Гедеон Рихтер“, и пак ехидничене, нещо от сорта, „Щом само за гледане подаряват толкова, трябваше да те пусна за повече да действаш“. Стръв за наивници, няма кой да се хване на тази въдица, знам колко е ревнива. Ама аз нищо не ѝ казвам, когато един поляк в ресторанта я покани два три пъти на блус. То и тя го раздаваше по монокини, има едри и тогава стегнати гърди, даже се оплакваше, че при спортната гимнастика малко я затруднявали. Дали от вдигане на леки тежести от позиция лежешком спомага за запазването? Ами хубави са истинските дамски гърди, ама как ни привличаха като момичета в пети шести клас! Майтапехме се, че светът се бори за мир, а те се въоръжават, демек гърдите им нарастват. Ей така, когато Клара идваше у нас, за да правим я стенвестник, я част от табло на украса, понякога, както съм седнал по „турски“, уж гледа книгите в библиотеката, изведнъж ме бута по гръб и се мята отгоре ми и започва да ме бори. Стегнатото ѝ тяло е върху мен, тя се залива от смях, а аз сигурно съм червен като домат, а сърцето ми ще ми счупи ребрата. Ей, как нищо, рано в събота се припомням момчешки години, а бяхме май шести клас. Ал
Добро утро, Ал. Донесе кафето батя ти, той не обича мока, но ще споделял чашка, да опитал, че е италианско от супермаркета, та очаквам да се намуси след малко, как нашето Комета си е най най. Тва момченце, дето ще го водя на море, е голямо келешче и ако за пореден правя грешката да си кажа нещо лично, не се минават много дни и ножа е в гърба ми. При това мразят да ме видят, че съм в "сайтчето" и ужасно ме коват за това. Пусто, винаги мисля дългосрочно и някак съм убедена, че в края на краищата, смисълът ще остане и ще се проясни, дори да сме минали през активни делнични трусове. Тва с вашите прахосмукачки е много яко и освен пък да взема пример :))). Писах още дълго,но изтрих. Прегръдки. Ф
Добро утро,приятно прохладно.Вече напивам първа чаша кафе.При зори ми беше хладновато. Според Центи тя е опитала да ме завие с чаршафа ми, ама аз така съм легнал ,че не могла да го измъкне из под мен и ме зарязала.Не съм се събуждал, но когато се събудих бях се омотал, като пашкул. Харесвам да спя така и да мръзна. Към осем ще дойде на Буба майстора автомонтьор да направи обслужване на джипката.Много е точна, в определени дати се сменят филтри масло, проверява се дали няма теч на фреона и т.н. Разбира се събиди се и Центи и изненада не е кисела когато я събуждам.И тя пийва кафе-Ал
Добро утро, Ал. Хайде и аз да се включа към кофеинизираните. Спах дълбоко в абсолютен студ и мързел да се дозавия или да облека поне нещичко. Обаче сънищата бяха велики. Плувах през широка мътна тъмна река. Возих се на кораб, където мое изчадие ръчкало по апаратуратурата за комуникации, та бих лицеви шамари, учех на места, където лекциите се провеждаха под нощното небе и докато наредя тетрадка и химикал се озверих в светлините на необясними източници като въртящи се съзвездия или пулсиращи фигури. Изобщо много пътувах, много се старах към нещо си, цел, втора, трета и най- приятното е, че винаги и навсякъде имах по някой случаен, който да ми симпатизира. Чуствам се лека и особено освободена. Като прашинка. Много хора не оценяваме здравето си. Тялото си. Спокойствието. Само когато ги изгубим се връщаме към онова смиреното. Аз често оставам впечатление на надута или високопарна, а то е защото наистина не приемам за важни или интересни дребнавости, като човешките оценки са част от това. Човешките оценки, тези които са три, при сбор от двама души. Тези, които чуват и виждат различно в една и съща ситуация. Тези, които слагат на кръста мистичният и освобождават бунтарят, защото близкото и реалното са нещата, които са пред носа. Как да взема насериозно някой , който ми се чуди защо се имам за стойностна не, ами безценна изработка? Ами аз се уважавам. Явно той не се. И както знам, че за да ме създадат, са употребили милиони еволюции и днк и клетки, и убийци Т, и сърдечни мускули и костни мозъци, за които аз ям - къде прости, къде скъпи неща и цялата тая менажерия има за цел да ми бъде полезна да върша и научавам. Да служа. Да ми е удобна е само част от кефа. Можеше да не ми е. Можеше да съм куца, грозна или болнава. Е, явно съм слушала в предния живот и не съм лишена. Може да не съм по манекенски стандарти, но както се казва, знам как да стопля мъж през нощта. И най- хубавата част- цялата менажерия ми носи удоволствие , да, от което на мига бих се лишила , защото вярвам. Защото знам. Защото не се обожествявам като залитналите хора с фенове, микрофон и осветително тяло. Струвам , колкото мечтите си, а? А те са да бъда полезна. Колко е просто. И хубаво. И леко. Нали? Прегръщам те . Ф
Не обичам тъмна вода, но не всяка. Къпал съм се на „Златните пясъци“, когато наблизо са оркестрите на „Кривата липа“, „Старият дъб“. Но някак не се чувствам комфортно в тъмна, тиха вода, с отразяващи се светлини, примерно в пристанище, а в морето няма проблеми. Никога не съм се къпал гол, въпреки че до мен момичето е голо. Някакъв вътрешен срам, въпреки че няма основание. Колкото и да е странно, аз съм срамежлив. Даже банските ми приличат на боксерки по форма и размер. Никога не съм носил онези изрязаните. Има сънища, които помня и то с години, но има такива, даже като се събудя си казвам: „Ще го разкажа на Центи“, заспивам, а на сутринта само си спомням, че съм сънувал. Чудно защо гадните ги помня, а някой весел, с цветове, не го помня. Имам чувството, че сънувам и спя, а във второто спане пак сънувам, нещо като сън в съня. Като ученик все сънувах момичета, но тъй като съм срамежлив, не знам какво да ги правя, но целият съм в такова състояние, че мога да вдигна стойка на „него“, и в някакъв съблимен момент установявам, че гащетата ми са целите омазани. Егати резила, та сутрин, малко преди нашите да станат, вземам душ, но най вече да си изпера резила, че когато засъхне, става като стар сопол. Е, имало и варианти някъде да ги смушкам на скришно място, а след училище или когато нашите отидат на работа, да ги изпера. Никога не съм носил слипове. Преди боксерките само спортни гащета в синьо, черно, червено, от един плат, от който шиеха престилките на съученичките ми, но при тях само в черно и с бели якички. Много бяха сладки. Много се отличават от съвременните, държаха се като млади дами. Преди малко дойде автотехникът, много добро момче, познат на Буба, и взе колата. Има ли при теб предстартова треска или ти, като пътешественичка, е рутина действие? Ал
Много приятно пътуваме, Ал. Красота е. Мотористи. Спрях за фреш и кафе и едни турско говорещи баш майстори ми се изкефиха, каква ниска радост, а :)). Тва малкото русото ме чака да изляза от бензиностанцията и като ме вижда как отварям вратата с дупе, щото крепа напитки и в двете ръце и си завира муцунката в изрязания овал на роклята над коленете ми, като я вдига още нагоре. Е, израдваха се хората. А вятърът ми изшиба косата в лицето и скри срама. И триумфа. :))). До после Ф
Трябва да е било голям купон, ти с с кафе в ръце ,с дупе затваряш врастат ,а "русата" се завира под полата ти и я навдига.Ами мъжка радост си е ,няма какво да се лъжем.Всеки мъж харесва женско дупе. Ами привлекателни са-няма какво да се лъжем ,Същото е и с циците.Там може би е нещо фройдиско, там е изворът на нещо вкусно ,което ти дава живот и ситост и все се стремиш към този извор, на неосъзнато ниво ,но с друга цел.Може би и затова вече на повече от зряла възраст, мъжът пак си обича да засмуче зърното ,може само с устни да го стисне , да обхожда с език ареола, може и леко със зъбки ,но съвсем леко.Вярно не пуска онова сладкото и вкусното, но пак си е хубаво.Казвал съм ти как на млади години засуках мляко от Центи. Та ти къде сега демонстрирах не говоря за точна локация , примерно.Говориш в макро рамка. Ал
Добро утро, Ал! Изпихме две кафеварки с чедото, дет носи моя джин. Ама че нощ! Бях будна до 03, когато си доставих облекчение, а после гледах часовника и в 04, в 5:30, и в 7:00 бяхме напълно готови за ставане. Всичко това, защото отстъпих голямото кръгло легло и с тая русатаааа се гънехме във всевъзможни комбинации на едно единично легълценце. Имаше опит да отида на съседното. Не стана. Не може да ме докосва през единия уй място. Имаше опит да събера леглата. Не става. Има луфт, ще се изпотроши. И така досега. А вчера , обожемой, опознай родината, да я обикнеш. Пътувах на зиг заг. Ал! Няма по- красива страна от нашата! Ма тоя ез Жребчево, ма некви още води блестящи, ярки, чисти, наситено сини като най- плътните и чак лилавеещи очи, тва хълмове зелени, тва овършани нивя, където ти поглед стига красота. Че като се пуснах по Нова Загора, па минах през Крива круша и Черна дупка , Асеневец май беше едното селище , верно цигани основно, но малките пътища , даже единия е павиран!, сяързващи тия забравени от цивилизацията места, са си ретрийт ниша , плачеща за бизнес! Очите ми се нагледаха, душата ми се напълни. После стъпих на магистралата и лява лента. На 160 се залепям . На 170 чаках кората дето висна под задно ляво място пак да захлопа, но не, издържа си. 180 само рядко се случваше и щото не се усеща, асфалта си добър и не е натоварено, че да очаквам засечки от някой, пристрояващ се без огледало. Та след зигзазите, всичко бе игра. В Слънчев бряг един зад нас само се обръщаше да си патронизира спътничката и на третия път слезе в чакъла, за да не ни блъсне. Аз много съобразено давам стоп сигнали, че дори забавен , да ми отреагира. Зад него хората забиха в ляво. Като рибена кост. И после по завоите на север тоя пак не пази дистанция. Изостава. И като му се насъбере , газ на фиатчето до бронята ми. Хлапето мойто си извади ръката и му размаха пръстчета, все едно плицика вода, че да се отдръпне назад. Тоя изфорсира и айде пред мен. Айде пак напред. Там вече заспа. Щото се сбутаха с баварка, дето има как и защо да реже завои с 400 коня, а тоя само дето не продъни баничарката. Горката жена до него. Едвам е изкарала актьорството да го търпи. Много се смяхме за жеста отпъждащия от пръстите. Такаааа. По правило, идиотите ги държа пред моя :)))). Независимо кой как ква вина плаща. Разчитам на реакции. Сега, щом ти рапортувах, тръгваме на обход. Да накупим неща, да подкрепим месните инициатори на капитализъм. А после голота, басейн, голота. Чуствам се пррросто превъзходно! Слушах прибоя някак усилен в ехо, вероятно, защото сме твърде далеч и доста над града, но бе факт. Слушах дискотека и ми се прииска да ида. Изобщо, щом има апетит за живот, добре сме. Прегръдки силни. Ф
И Ал, мечтаех си нощес, да си се галя и фантазирам в леглото, разпищолена, задъхана и скимтяща, да си мажа пръстите в бързосъхнещия интимен лак, да се свърша с еякуларни пулсации в клита и тогава да влезе Мъжа. Да надуши въздуха. Похотта да го блъсне в мозъка и да ми се ядоса, че го прескачам в йерархията. Да ми закове китките и да ми го наблъска наказателно. *** И друго ми се прищя. Да сме на маса с още хора. Аз да се освежа с такъв малък бърз оргазъм в нашата стая и когато се върна при вечерята, да мина зад гърба му, да поставя ръце на раменете му , включвайки се в разговора, преди да отида на моето разпределено място , и някак между жестовете на интимност , да му тръкна под носа, средния си пръст с тръпчивия аромат на секс и на мен, който аромат обижавам и ме подлудява дори мен си, а представям си той как би хормонизирал :) светкавично. Лицево погалване, нежно и един мустак от изгубената влага по пръста, само летливите атоми на греха. Много искам да му го причиня в неудобна ситуация. :))) Пак прегръдки. Ф
Ама ти си голяма състезателка, аз гледам повече от 150 не вдигам. Някога Буба имаше BMW 645спорт, кабрио, отвратителна кола. Бърза с гюрук, да ми се хвали как вдигнала някъде по „Тракия“ към 240 или 250, не я напердаших, но изнесох лекция на тема кинетична енергия, сила, мощност, момент на силата и т.н. Веднъж ми се наложи с колега да се връщаме от Граф Игнатиево, имахме съвместни дейности с ВВС в областта на комуникациите. Та, връщайки се към София, попаднахме зад два „Мерцедеса“. С държавните цифри. През цялото време караха със 130, 140, нито километър отгоре. Единият най-вляво, а другият зад него, с отстъп към средната лента до средата, демек, пази го. Чак при Враня някакъв педал, не видял огромен камион с вишка, който сменял осветлението по средата, та се набил, но леко, в него.Ал
Какви са емоционалните изживявания от първият ден. Как се настанихте ,сподели. Поне тук след полунощ е по хладно , а сутрин към четири ,направо си е разкошно за сън. Направили първото плуване,как е водата като чистота и температура.Имали навалица.Как е храненето.Това ,че си се натъкнала на павирани пътища не е изненада, ако е около Карлово ,Казанлък.Някога там умишлено се правеше един тесен, но здрав павиран път успореден на шосето .В тези два града имаше две танкови бригади и това по груби сметки са общо към четиристотин танка, та ако минат по асфалт те ще го изровят. Май бяха седма и осма танкови бригади, тринадесета беше в Сливен ,а шеста в Айтос.Та такива пътища са останали от онова време. Пускам ти един линк: https://www.lostbulgaria.com/?p=5769 ---така изглеждаше "Алея Яворов" в детските ми години, тогава всички улици в София бяха павирани ,може би изключение беше "Шипченски проход", малко преди зала "Универсиада". Сутрешни прегръдки с пожелание за хубав ден. Ал
Добро утро, Ал! Наспах се на корем! Сега седя пред къщата, сервирах си мока в нова керамична художническа чаша и се пазя от отблясъците на морето от широооока слънчева пътека с широкопола плетена шапка. Къщата я приех от собственика, той вчера е идвал да оправи една отлепена мрежа, но като звънна ни хвана на разходка. Решихме да се поогледаме през града до плажа и съответно това се превърна в шопинг на летни рокли, топли закуски и рибни деликатеси от топла витрина. Не знам какво изядох, но беше най най най върховното рибе с вкус на пушено пиле и множество вертикални хрущялни игли, който занимателно действат на зъбната активност и на текстурата. Парчето беше плоско и в триъгълна форма с три - четири копчета, които отлепих. Щом стигнахме брега, с чадърите и шезлонгите, аз установих, че нямам никакъв, ама никакъв интерес към подскоци във водата, та оставих детето да се забавлява на пясъка :), а ние с русата се разправяхме в близкия парк , направо цветен Версай, че искам да се приберем. Не стана. Четох. Детето реши, че ще спира с ув щото си беше пладне и ни събра, та се донатоварих с мед , едри домати и пресни зеленчуци и хайде по баира. Цял следобед влизам и излизам от басейна, като вечерта , вече се смрачаваше, направих последното разплуване до изтощение. Днес на обяд хващам на север към Варна да посрещна австрийчето. И там прекрасни новини. Не само от успеха и доброто представяне, а че се включи от вчера за утре към тур на профи оркестър и си запълва септември с концерти в три страни. Най- милото е, че за всичко ми се звъни и ме пита. Големите решения плашат. А оракула съветва добре. Понякога , даже по- често пиша на теб и виждам нотификацията с вик за,помощ. Прекъсвам се и тичам. Та, докато влачех обедната умора на русия пират,набързо пратих тласък в полза на балтийците. Домашарстваме си в двора и в къщата. Харесва ни. Градът не предлага тераси за вечеря с гледка, поне не наблизо. Нося бурканче с трюфелови стърготини, итал паста и през цялото време си мисля, че радвам чревоугодника тук. Зощото акъла ми го няма. Най после открих заблудата си. Манатарки, ве Фейрооо, не трюфел. Божееее. Ще си им готвя. Ще тичам за,мекици след малко. Мазни банички и кифли. Веднъж годишно може. Искат си ги. До плажа пак ще слизаме, но за мен хич не е самоцел. И гледката на тепсията оттук ми стига. Понякога корабите плуват във въздуха, особено в кокошата слепота часове. Долу се редуват малки свободни зони между шезлонговите. Там е ок за,куче. Но иска чадър личен и тн устройства за,комфорт. Тя не повтори да се къпе във водата. Нито тук има желание за в басейна, въпреки удобството. Купили и малко детско басейнче, помпа, напълни го с вода детиту, е нашта русолявка царствено влезе и излезе през него с ясното послание "толкоз, мерси" . Сега трябва да бързам. Прегръдки нагорещени с парещо лице, вече :))). Тичам за 50+ , че ще ме бият ако се окепазя. Ф
Яла си калкан, разкошна риба, която обожавам.Някога преди много години пускаха епизодично в халите и нашите купуваха ,даже и в кварталните рибни магазини я имаше.Частта с копчетата е по вкусна, тя е дънна риба и лежи на дъното-хищник е.Даже така се заравя в пясъка и дебне някое рибенце.Но турските рибари навлизат в наши води и я ловят с дънни мрежи.Така, че си имала късмет да я опиташ-радвам е за теб. Манатарката е също прекрасна гъба, баба ми по бащина линия ,онази ,която остава вдовица на 30-32 години ,защото мъжът й и мой дядо е убит на Дойран.Бил е старши подофицер/старши сержант/, в 34-ти Троянски полк от 9-та Плевенска дивизия.. Та тази баба имала и доста гора ,щом една трета е на мен, а това са гора над 15дка ,била дъбова с полянки и манатарките ги берели в количества за каруци.Ял съм такава чорба с много манатарки.Радвам се за теб за красивото изкарване /умишлено не използвам прекарване/.Ал с пожелания за още кулинарни, художествени ,но без особено силни емоционални. Ал
Ал, благодаря за пожеланията, всичко си се стели от само себе си, сякаш независимо от моите клиентски интереси, топ коприна се разлиства пред очите ми и къдрейки се под нова форма само ми демонстрира безупречната си гладкост и хипнотизиращи цветове на рисунъка. Стоя и наблюдавам бъдещата си дреха без да мога да избирам и отлагам, както преди, защото изборът е направен, от нея и аз само мога да се съглася, че е абсолютно безпогрешна права от безсмислието на алтернативи. Идеални сме един за друг. Сега се отдръпнах от слънцето, от басейна и се люлея по кожа на едно гнездо до неотворените ми книги, та ползвайки видимостта на екрана, питах ии чрез вчерашен фотос на порцията риба. Оказа се морска лисица, ватос, вид скат или raja clavata. Точно това Клевата мисля, че бяха изписали на етикета. Сега тя ми става най- любима, макар да имам някои съображения против предвид интелекта на скатовете и как се радват и търсят контакт с хората по аквапарковете. Морето се нашари с бели зайчета. Топличко е и повеят е инцидентен. Дружката беше супер кооперативна в това да и натисна корена на езика и да и напъхам месечното хапче. Радва се и се хили, подмахва опашка, абсолютната душичка. Знам, че и помагам да не заболее, знам, че е гадно, но това гагване изведнъж ме запрати като да съм в мъжко тяло и рязко пак обърках реалността. Аз я гагвам, тя се хили. Е :))))? Докато ти пиша и постепенно се нормализирах от лежането. И пррросто не знам кой кеф по- напред да изконсумирам. Да вляза в по- хладната от мен вода? Да ме разрязва на слайсове, докато потъвам към долно стъпало? Да изчакам момента, когато циците ми подскочат към повърхността? И да се понеса по границата между водата, облъхваща с хладни целувки слабините ми и горещината на слънчевите върху мен? Илииии....да си сипя кола зеро, сладолед? Или да се окъпя и обмажа с хидратиращ лосион? Илиии...да чета тук, на хамака - гнездо? Виждам цялата морска шир , накъсана от по- високите дървета от долната тераса на в двора. Платноходка. Мислено мога да се озова на брега, но не искам да съм сред хора и да се налага да плащам за това чрез бански, прекъсващи усещанията. Толкоз за обеден брифинг. До после. Ф
Черноморската лисица (наричана още ватос) е вид дънна хрущялна риба от семейство скатове (Raja clavata), която се среща широко в Черно море. Тя има плоско, ромбовидно тяло, покрито с остри костни шипове, и е ценен обект в черноморския риболов. Форма: Сплеснато тяло с разширени гръдни перки, които приличат на криле. Размери: Женските са по-големи и стигат до 125 см, докато мъжките обикновено растат до 70–85 см. Покритие: Горната част на тялото е кафява или сива, изпъстрена с петна и трънливи шипове — оттам идва и латинското ѝ име, свързано с бодлите.Черноморският калкан (Scophthalmus maeoticus) е дънна хищна риба, обитаваща крайбрежните води на Черно море, обикновено на дълбочина между 40 и 80 метра. Представлява плоска риба с несиметрично, ромбовидно тяло, като очите ѝ са разположени от горната страна. Долната страна на тялото е светла и без защита, докато горната е тъмнокафява, с разнообразни пъстри петна — бели, кафяви и черни — и е покрита с остри костни плочки, наподобяващи копчета.Калканът е майстор на мимикрията — умее да променя цвета и шарката на кожата си, така че да се слее с пясъчни или каменисти дъна. Така не само се прикрива от хищници, но използва прикритието си и като оръжие, изчаквайки заровен в пясъка подходяща плячка, която атакува внезапно. Храната му включва предимно дребни дънни риби, скариди и ракообразни, а по-едрите екземпляри не пропускат и сафрид, зарган или други морски обитатели. Размерите му варират — обикновено достига 40–54 см дължина, но някои индивиди надхвърлят 1 метър и достигат тегло до 15 кг. Има сведения и за екземпляри над 25 кг. А тази с отровната опашка се нарича морска котка. Тя е по-малка от морската лисица и, за разлика от нея, има характерен отровен шип на опашката. Така че с нея човек трябва да внимава повече — особено ако реши да я пипа. И тук има още една интересна разлика: калканът е костна риба, а морската лисица и морската котка са хрущялни риби. Казано съвсем просто — при калкана скелетът е изграден от кости, както при повечето риби, които познаваме. При скатовете и акулите скелетът е изграден основно от хрущял — същия по вид материал, от който са изградени например човешките уши и нос. Затова, макар трите да изглеждат доста сходно плоски и дънни, всъщност принадлежат към две доста различни групи риби. Ей, това намерих. Има и още, но нали няма да ходиш за риба. Ал.Това съм го събрал от тук, от там
Ал, пия кафе и гледам как денят е разделен на две опции : истинска и истинска, но скрита :)). Защото хоризонтът е тъмнеещ нюанс на небето, изтеглен в рязка широка четка , а слънцата са две отгоре и отдолу. И всичко е по две. Мисъл - въпрос, решение - колебание , истина - оборване. Не знам дали имаш представа, съмнявам се, да живееш толкова безсрамно като мен. Да запазваш за себе си само най неугледното и най недоносеното. Всъщност само най- големите страхове. За,да не им се дава сила чрез думите. За,да не стават реалност, помислена, посята в млади умове. Всичко, което е в мен споделям , защото го искаш, защото го искам, защото вярвам, че е полезно за световния ред :) да опознаваме врага, другия пол, конкурента. Швфа, ако щеш :). Тихо е. Народът спи, само русата ми се хили и глухото тупане на опашка в куфар издаде че се маже, за да и простя, че не е спала при мен. Събрахме се и тя прелива от щастие. Дойде ми компания и ще се прекъсна. Пак ще пиша после. Ф
С две думи, Ал, децата ми ме четат, тук, и докато беше опция е едно, но сега като знам със сигурност, се чуствам все едно ми заничат през рамото , докато пиша. Това е. Нищо повече. Може би време, може би нагласа. Нещо трябва да си пренастроя. Целувам те. Ф
Ами то е нормално и аз не се чувствам комфортно и то никак ,когато имам чувство ,че някой чете през рамото ми. Вчера в София беше гадно.Стара Планина не се виждаше, там къде знам ,че от другата рана е Бакьово изобщо не е виждаше.Бил дима от пожарите в Сърбия.Сега е значително по чисто ,но има какво още да се желае.Морето бурно ли е ,втората половина на август е малко по-бурно. Знаеш ли ,че една от любимите ми риби са попчетата с бяло студено ,но не ледено вино-задължително сухо.Значи малките разбойници те следят, защо ми напомнят за Буба в детските години.То детето, просто споделя какво е видяло ,но майка й ,е ревнива, а беше съвсем невинна случка ,просто една лека закачка.Между другото установих , че когато бях с Буба ,като че ли бях по забележим за жените-е не съм Фройд. Ал
Децата знаят ли за момченцето, което пикае в устичката на лелката? За един добронамерен лицемер питам. Дали ще продължава да си подържа фалшивата усмивка и да се прави, че е над нещата???
Ал, вечерях рано. Влюбих се в тоя ватос :))). На всичкото отгоре си позволих най- отвратителната храна - боклук евър, зрънчо. И съм в дзена на райското. След якото басейнче, изкъпка, пазар и вкусови награди с моите вредни изкушения. Кеф. Русата не ме оставя да се ширя сама на шезлонг, между краката ми е. Морето не е баш тепсия. Но в някои сутрешно часове мисля, че е било. Честно, нямам интрес към тълпата там. А за димът над София, кофти е. Французите май роптаха срещу испанския дим, вместо да им помогнат. Дано не прихванем. Сега, относно мойте вагабонти, ситуацията е такава, че всъщност са прави. Но малко може да се направи :))). Те за творчеството ми нямат забележки, било прекрасно, дали и какво са чели, няма проблем, това не ме смущава ни най- малко. Виновна съм, че нямам елементарна интернет култура на приватност, съответно нарушавам и тяхната. Няма начин, семейство сме. Нещата, които ми се случват, ги касаят и обратно. Аз много често не виждам заплаха в това да ползвам дати, места, марки стоки и прочее детайли, което е акцент на спора. Но извън факта, че са прави, аз споделям много повече. Това сексуални нужди, фантазии, събития, ехеееее бих могла да избродирам шлейф от качества извън майчинските, с които да се повлека смело напред като Маман, която ги учи на себеизразяване , полезен егоизъм и тиферич на женствеността! :)))) За мен си , лично, моята приватност, е доста мъгляво понятие. Нямам нужда от такава. Не я усещам като защита. Не виждам защо нещо е неприемливо. Това ми е създавало доста проблемни ситуации в отношенията. Тааа, сега като тръгна да ти пиша и почнат стрелящите самоконтроли : тва става ли, тва излишно ли е и отиде коня у реката. Не съм измислила полезния си ход все още. И не знам как става, но нямам концентрация и време за,повече от една страница книга. Твърде е хубаво, че да не възприемам реалността около мен. Прегръдки. Ф
Имам един много любим филм. Гледала съм го цели един :) или два пъти. За втория не твърдя със сигурност. Но филмът ми се е превърнал в някаква форма на житейска философия. Казва се Сол по кожата, 1992г. Обожавам темите му. Как са разказани. Как се развиват героите. И може би се виждам съвсем пасваща в светогледа на мъжа от там, прост рибар. Понякога съм него. Друг път съм жената. Но да, най- обичайното ми състояние е това да свеждам всичко до простотата на естествените нужди. Които включват и любопитство. И смисъла. И Бог. Пък ако бях мъж, рибар, от малко селище, щяха да се свеждат до това да осигурявам семейството и да се хиля в кръчмата. Енд ъф стори :))). Същото, нали. Ф
Знаеш ли, Ал, вчера, за пръв път от доста години назад, забравих да поздравя първото си гадже за рд. Не че го бях забравила, а не отделих двете минути. Винаги друго беше по- важно. Какво ли значи това? Край на един цял период? Ф
Към по-горния питащ: Feci quod potui, faciant meliora potentes
ЦИТАТ:"Дали ще продължава да си подържа фалшивата усмивка и да се прави, че е над нещата???" ОТГОВОР: Усмивката му винаги е топла и искрена, никога не се прави ,че е над нещата ,а по скоро е скромен и жертва на обстоятелствата . Не претендирам ,че съм професор Балан или другарката Иванова, но "подържа" е с две "д". Ал
Харесвах онова море от преди много години. Като малък и не толкова малък нашите ме водиха на юг от Бургас, в една местност, наречена „Отманли“, ако не греша, сега се нарича парк „Росенец“. Условията бяха доста първобитни – няколко големи, бих ги нарекъл бунгала, с по двадесет стаи – много приличат на бетонните гаражи, които се срещат в София, но са една постройка. Достъпът е през КПП, бунгалата бяха на едно министерство и няколко ДСО-та към това министерство. Тишина и спокойствие, все едно сте на самотен остров. Та, като казах остров, точно срещу тези бунгала е тогавашният остров „Болшевик“. Условията на плажа – първобитни, но плажът чист, няма навалица и в края се търкаляха няколко дълбоко ръждясали снаряда. Тогава не разбирах много, но ги определях към 155 мм. Всичките от Първата световна война. Знаеш, че по Ньойския договор на България са били наложени тежки условия и някъде съм чел, че в Бургаския залив са били изхвърлени към 16 000 тона боеприпаси от всякакъв вид, както и оръжия и затвори на оръдия. Горе-долу същото е било и във Варненския залив. Сега един познат, вече пенсиониран капитан далечно плаване, работи на една „дълбачка“ и непрекъснато вадят стари военни железа. Разказвал съм ти го случая – за онези три момичета, от които едно не можеше да плува, за салчето, за късния следобед и до сега си спомням как спасих едното момиче от удавяне – с цената на изпити поне две кофи морска вода. След казармата на юг, в Китен, съм стъпвал само веднъж с Центи и Буба, и веднъж на един тиймбилдинг, което просто беше откровено пиене, и веднъж по служба. Вчера Буба ми подари една бутилка бургундско вино, реколта 2020, от фамилна изба, и тръгна да дава на баща си акъл как се пие вино. Пикла с пикла, тя не е изпила една чаша вино, освен тези на Нова година, ще учи стария. Друго си е Центи - македоно-копривщенско-златичката кръв си казва своето, но уискито го пие като лекарство за сърце. Предпочита или водка, или ракия, както едни италиански лисьор „Лимонче“, ама малко заради високата захарност. Сега от време на време по-малко „Мартини“. Някога, когато вуйчо работеше в БОДК, в тях имаше най-различно, но като малко момче ми бяха интересни красивите етикети. Още преди шест занесох на Центи кафе, но тя сладко спинка. Та, като заговорихме за морето, си спомних за един хубав български филм – „Деца играят вън“ от три филмови новелки. Е, тогава доста приличах на онова момче от последната новела „Лили“. Желая ти лек и прекрасен ден и ходи в истинското море, а не в басейните – за мен те са перверзия. И умната, не си връткай дупето по плажа, всякакви серсеми има там. Ал
Златна си Фей, че ме подсети.Днес майка ми има рожден ден-светла й памет.Винаги съм се чудил дали бях добър син.И Центи е зодия Лъв, а аз кротък Водолей.Да ама когато казах да Центи да приготви свещ, се оказа ,че се е приготвила.Разбира е и ироничното подмятане ,"ако разчитах на теб".Ал
Добро утро, Ал! С дружката сме в тайната градина. Толкова ми е особенко. Болката, която е постоянна пречи на другите осезания , но не в смисъла на възприемане, а изразяване. Тва изнасяне на тежки торби с пазар ми разказа играта. А може би донякъде и веенето по кожа дори след вечерния басейн. Тъй че във всяка секунда усещам нервите под кръстния сплит и трябва или да съм права или легнала. Вчера вечерта се отпуснах на шезлонг, дружката ме доизкриви да я заобикалям и оттам пък беше гротеска цялото ставане и вечерта по натам. Ей тия проблеми са, които бях излекувала и ги нямаше след скрипеца. Толкова се радвах, че предизвиках дявола с повтарянето на тоя факт. И тъй като хич не ми се връзва счупено тяло и еро сайт, май ще си позамълча, докато стана готова и имам какво да давам. Прегръщам те. Всичко ще бъде наред. И сега е наред. И знаеш, няма грешен живот или син, има път, който се разклонява, но винаги води към....:))) не е Рим. Ф
Аз пийвам поредното кафе, ще е помотая малко и ще излетя или по -точно изпълзя.Разходи се по плажа ,но да не обръщаш внимание на разни сладкодумци.Скромно като монахиня. /Бях направил правописна грешка и бях написал монахУня/ .Очи забити във влажният пясък.Няма да им се кокориш.Винаги ми пиши-знаеш, че пишеш интересно.Ал
Ал, какъв кефффф, отмина ми. В един момент се локализира конкретния нерв и стана ясно как да се усуча, та ме отпусна. Много е важно при спане настрани, долния крак да е свития, а горния да е прав. Обратното прави ей такива лоши замятания извъм нервното ложе :). Разплувах. Ядох малко банан сладолед , бисквитка, че то си стана мелба максимус. Ендорфин. Оставиха ме малко сама да се голешавя по двора на силна музичка и се хилим с русата на кефа. Водата в басейна се къдри по пояърхността от нещо невидимо, сенки проиграват по синьото дъно, от което ми се привиждат формите на прозрачни течни създания, които ме примамват. Чувам джетове и периодически масов писък, сякаш изкарват воден банан над вълничките. Може би ще те послушам за разходката, но по вечерно време. Разбираш ли, не можех. Събирах сили за стъпалото пред къщата, а те са много :). Понякога вървичката междупрешленна излиза извън и докато не я набутам обратно, седи прещипана, а си е нерв. Но се оправих , пу пу дано за постоянно. Та, ще пийна по залез едно сауърче до прибоя. Със златен грим и сахарска рокля. Па нека изтръскам нечия душа. И ще ти разказвам. Каква полза от мен, ако не осоля нечий ден? :)) Ако знаеш как ми яде дупето слънцето :)))...До после. Ф
Ал,Ал, Аллл, как мислиш, дали е позволено в изкуството да се допускат нАучни грешки, като например в стих да има лексикални неточности? Много е смешно. Понеже собствената ми сестра ми пише на лс как няма да ми лайкне хубавия стих под нейн пост, щото имала съм грешки. Ми да си седи тогава без коментари и с некви плачещи емотикони на сълзливите истории. :))).
Последната ми грижа са правописните ми грешки — ти си ме знаеш още от преди три години, когато разменихме първите коментари. Беше нещо „Крайпътно“. Да правя грешки, съм направо комбинат за производство на грешки. Няма пак да ти напомням констатацията на другарката Иванова. Не може да се отрече, че жената се опитваше с коментари да ме накара да пиша граматически правилно, но не мога. Най-грубо казано, мисълта ми по дадена тема е изпреварила писането поне с половин страница, а и много мразя да проверявам написаното. Центи от време на време ме кара с намазани със смес от Крем 21 и Диклак пръсти да ѝ натискам отделни прешлени — все едно карам по калдъръм. Ал…
Имам под ръка мазило, ползвам го, но истината е в това да ме натиснат над определена точка, аз си я показвам и според случая с лек натиск надолу и надясно или ляво, взависимост от случая. Чак тогава нещо се кликва към правилното място. Сега следобедно се помазах и размазах на сянка и хладина в стаята, та минах всякакви граници на приличието. Време е за басейново разплуване, баня, разкрасяване и вечерна разходка на лов за коктейли. Днес се оказва силно кореспондиращ ден мисъл - резултат. Открих нещо, но не ми е удобно да го изпиша. Хайде, стига търкаляне, ставам . Ф
Ал, изпълнявам ти препоръката. Довях се до ветровия плаж. Морето ври с успоредни коси вълни отдалеч. Шамандурата изглежда близо, но знам, че брегът тук е рязко скосен. Една жена тъкмо излезе. Държа си огрооомните цици, да не паднат, тежки от мокрия бански. Пред мен е сянка, но вляво между чадърите се стелят оранжеви залезни коси, стигащи до далечния прибой. Музиката зад мен си е ибиса тресачка има два три умрели семейства и две баби с бойно кутре. Сервитьора е момче на 26 макс с усмивката на Маската. Русата едвам се довлече. Първо подтичваше, накрая се умори и лежа тук там по стъргалото. Градът е недружелюбен към кучета. Докато слизах загледах една кака със сключени умолително веждички нещо да приказва на гаджето си, синеок мини атлет. Уууууу с какъв шум придойдоха няколко реда бяла дантела. Та, с тях имаше приятел , мъж едър, висок, тежко изграден, метнал на гръб огромна мрежа ала футболни топки, който се хилеше с очи и я изпиваше тая малката чужда женичка. Гаджето и хич не отразяваше езика на телата на тея двамата. Горкият. Баткото би я размятал на три пръста над главата си. Пия уиски сауър. Обожавам , че ми го препоръча един образ преди време. Поисках му да ми избере нещо, което да ми подхобжда. Е, отива ми на роклята дори. Вятъра ми доизсуши косата. Гледам вълните и си мисля как обичам да ми се разбиват по меките части. Но нов закон, дрън дрън, бургаска област, без любимци на охраняваните зони. Може да пробвам крайния юг на ивицата. С пропадняците кучкари, хипита и подобни наркомани и секс маниаци :))). На средата съм , а вече ме хвана и ми се завъртат мислите в нещо като онея клетки в цирка, дето мотори се зигзагчат. Толкова детайли имам от деня, които искам да ти разкажа. Хоризонтът леко почна да розовее. Над това са бледо матирани сенки от тънки облачни изпарения и над тях жълтеещо като синина трети ден прелива към светлосиньото небе. Мирише си на море, на нашите си водорасли, изтласкани по брега, на солени миди в мрежата, на които ще почистим опашките и ще задушим с масло, девисил и бяло вино. Хм. Влизат идиоти с надуваем пояс, при тва са два тюлена. Вълните ги връщат, но са упорити. Йейй слънчевите коси дойдоха в морето пред мен. Карат пресната пяна докато се разбухва по пътя си надолу да блести. Зад мен бил идиот с наргиле. Да се ебе. Май се опих. На 2/3 чаша. Има си белтъчната съставка и лимона. Плюс сух портокал отгоре. Не ми се мисли колко време ще се връщаме с келемето гладно. А, супер, сега гларус се вписа в розовия хоризонт с порозовяло коремче. Ако ми дадат да танцувам сега, ще съм тръстика , милфска, в ритъма на латино диско. И ще си търся точния гъзотрес , отгговарящ на мисло въртежа. А роклята ми е идеална да бъде повдигната и ..съм с бански. Може да се гоним по брега. Обожавам да тичам по твърдия мокър пясък. Няма да ме стигнеш. Впрягам бедра, забивам палците и летя. Набирам като мазерати. И после идва широките ноздри и сърцето в ушите. Нищо друго. Аз . Летя. Когато се сетя, че искам да ме стигнеш, ще е късно. Ще си много назад. Тогава ще трябва да съм снизходителна и не е същото. Ще ти се смея. Ти ще се цупиш. Или? :)))) Морето потъмня. Слънцето остана само по северния нос на сушата в морето. Дразнят ме хората наоколо. Идиотите, които се разхождат по прибоя. Тия с децата на бънджито зад нас. Искам да ги няма. Да съм аз и морето. С музиката. И сауъра. Сервитьора мина с гребло през,пясъка пред мен. За,малко не му измъкнах цигара от устата. :)))) Прегръдки. Свеждам поглед , допивам и съм чао. Ф
Добро утро, Ал! Събудихме се с дружката на спагети, опнати напреко през леглото. Много е яко да усещаш топъл допир през нощта. Създава ую и някакво спокойствие. Едно славейче дойде в горичката пред прозореца и ни досъбуди с мощен гласец. Пихме кафе навън, брахме смокини. Тя олая орталъка. Идилия. Виждам нощната омара над ниските къщи как се вдига. Морето не е тепсия. Определено това лято , всъщност моето лято, не е тихичко и гладичко като глазура на торта. Очертава се спокоен петък. Явно няма да е плажен за мен , щом ми е нужен чадър, мини палатка или повече подготовка от това да платя за готов шезлонг на сянка. Аз и русата сме добре и в двора, и в басейна. Ще кажеш, че нейното присъствие ме ограничава и ще се скараме :))). Сега още пия кафе по черна нощничка и едвам се удържам да не се плъзна, барабар с нея, по повърхността на синичкото. Ама чакай, точно това ще направя. Свалям я и се плъзвам. До после. Ф
Ей тези косите вълнички бяха ,които разбъркаха онова трио от трите момичета преди много години на "Отманли".Разказвал съм ти за тях, за салчето закотвено на стотина метра от брега, за тихият следобеди пустият плаж, за моите фантазии за съкровището на Лизимах.Мир и спокойствие на душата ,докато дойдоха тези три сладурани ,с пръхтене и пляскане ,но само двете можеха да плуват.Сбогом на съкровища ,на фантазии за пирати, трите момичета ми взеха вниманието ,а аз скромен, стеснителен, загубеняк.Говоря с тях ,но точно някъде много късният следобед излезеха тези коси вълнички, но те бяха като в леген големи ,но момичета се разтревожиха за не можеща да плува приятелка.Та тогава когато тръгнаха към брега ги блеснаха такива коси вълнички и купона започна.Нали не смяташ, че ще стоя на салчето и ще си плацикам краката ,а на десети-петнадесет метра ще се дави момиче.То не е дълбоко ,но стига за удавяне.У мен опит никакъв,а тя рита ката бясна и се старае да се покатери на главата ми, да да е по-далеч от водата.Поиздра ме ,но добре ,че не ме изрита в онези неща ,че тогава нещата щяха да са по-драматични.Беше въпрос на двадесетина метра да я доизбутам, влача ,докато стъпя на дъното,тя дълбочината я имаше три половина метра при сала и там от където започна купони сигурно беше съм два и половина.Между другото и Центи има доста тежки гърди, но вече поовиснали ,въпреки вдигането на тежести.Даже се жалваше ,че я затруднявали на някое упражнение при спортната гимнастика. Радвам се ,че си при морето ,че тук си е жега ,само през нощта става по-хладно.Времето едно прихлупено ,дали от омара или от прахуляка във въздуха.Днес нашите ирландци си отлитат.Довечера отлитат, а сега са някъде по трасето за насам.Ал
От месец, месец и половина не бях влизал тук(територията на малумните комикси), никаква промяна, нищо пропуснато или ново. Ебания, пасивен килотист и баба му- лудото фиче. Толкова тъпи и малоумни, извън границите на човешките възможности, ама те са си НЕЧОВЕЦИ..... !!!дБз!!!
Ал, чек :)) плуване в морето. Правя си дължини между две шамандури. Морето е приятно разклимбуцано без разбиващи джакузи вълни, просто накъдрено между набъбналите възвишения, порещи с прилична скорост . Шезлонг, чадър, румънци , спасител, чек :))) Ф
Стига бе, „спасител чех“, наистина ли? Да не са се завърнали чехкините по морето? Един познат ходеше на някакви бунгала близо до устието на Камчия, говоря за преди петнадесетина години, и той казваше, че все още личат някакви очертания и имало поизбеляли, изпоолющени табелки на чешки предприятия. Няколко бунгала се стопанисват от разни дребни фирмички. Може да са настъпили промени оттогава. Две дължини е добре, аз плувам навътре. Предполагам към километър, демек към два сутрин и към два следобед. В Триесте са идвали някакви с лодка да ми казват да се връщам и, разбира се, на брега тихичко, но дълбоко съдържателно ми се накара Центи. Тя винаги се кара, едва ли не шепот на публично място, само по звънтенето се познава, че е бясна. Прегръщам те -Ал
Чек като чек пойнт ;), Ал. Трета дължина след фрапе и сладолед. Морето е на ярки цветни ивици с една песъчлива след шамандурите. Социализирах се, имах предвид. Още сме тук, край прибоя. Петролено, изсветлено петролено, смарагд, песъчливо, смарагд, тюркоаз, тъмно синьо. Имах тен агент продукт за кожа. Мразя такива олеа дето ти затапват порите, но..нали е право обедно слънце, мажа аз пилето на грил и познай, точно като за мен :))), излиза бяла пяна на всяко изджъвчкване. Застрелвам си аз откоси по деколтето и се хиля :))). Прегръдки. Изпълнителната, Ф
Ясно връткаш дупето ,нали? Ей, малко ти беше Тоскана.И да се държиш прилично, никави гларуси и други птици.Ал
До мен три двойки румънци, от другата страна две руси каки дет акцентират на отворено А в края на всеки глагол и Амор , мини ръсела, зад тях бг тюлени с минишпиц. Демек успели са хората да се преборат с анти френдлито. Много цигани тая година. От тея културните, облеченки, с поведение. Кои назад по шезлонги, кои на свободната зона. Гледаме се с дъртия циганин, шот жена му е як пич и обслужва егото на момчетата, футболист баткото, с огромни цици като на жена стегнати в основата и висящи като сталактит. Та стария е с бяла брада, фит, черен и сериозен. Не е гъкнал. Моя каписъз тука ме плаши, че полвината народ бил дошъл тука да добута старата си майка, щот старците нямали мускулна маса и били станали зависими. Каьах и че спирам спорт и чакам да ме добута до Малдивите. Божееее. Още прегръдки. Няма мъже, Ал. Има само един як циганин и тва е. :))) Ф
Як циганин с лилав грездей, зет на баба й изтекоха лигитеда го киризи тайно и две шамандури български. Едната ненормална от КАРЛУКОВО, а другия по-неграмотен и от якия циганин дори. Нито знае да пише, нито пък да чете. Нищо бабе, нищо, умничък ти е той песа, виж как хубаво ти лиже гъзището. !!!дБз!!!
Добро утро, Ал! Природата е невероятна муза. Толкова променлива и толкова неотменимо налагаща ритъма ни. Нощта беше силно мъглива, а сутринта видях феномен, който ми остава като най- приказното нещо по морето. Един дълъг и тънък ръкав от мъгла, оформен като полегнал над водата тунел, се протегна към изгрева и взе да изтънява, но не се отказваше, докато не го достигна. Хвърляше сянка над водата, отграничаваше се от законите на гравитацията и факта, че се състои от водни пари и лети над водни молекули, оставяйки притеглянето в захлас да му се види, сякаш е фата моргана. Природата се поклони на Слънцето. Отново. Чрез изумително поднасяне на благодарност. Сякаш ръце в молитва не, а самата стихия на живота, водата, се облече в разбираема форма и изказа почитания към Извора. Дънов писа, че понякога един дъжд да ни навали, не бихме могли да изплатим ползите, които ни е дарил. Очистил. Не всичко се свежда до видимата физика и астрономия. Силите, които ги управляват все още не сме ги разгадали. Такаааа, за днес имам цел. Ще търся смокинова ракия. Сега е тук собственикът на вилата и докато полива и почиства басейна, говорим за многото смокини. Ама как не съм се сетила да поразпитам! Та тъй, с тази нова цел, напрееееед! Имай силна и спокойна събота! Такава, каквато ти я желаем и най- близките ти. Каквато бихме искали да яхнеш и да и отдадеш силите и ума си. Дълбок. Мъдър. Справедлив. Обичащ. Такъв бъди днес! Прегръдки. Ф
Добро утро душко. Когато гледам изотермична карта, при теб прохлада, а при нас жега, мръсотия, шум, прахуляк и некъпещи се по магазините — гнусно. Ще кажа като Румката: завиждам ти с бяла завист. Радвай се на морето, прави си дължините плуване, хапвай прясна риба със сухо, добре охладено вино — блазе ти. Племенникът ни снощи с дъщерите си пристигна от Гърция, остави колата на Буба да я измие и почисти и рано тази сутрин отлетя. Е, кака му /Буба/ е злато — дава му втората си кола, всичко обслужено, платено, а той идва, кара, не я даже чисти. Както казва Буба: „Ще я продам, ама ми е жал, защото не мога да ѝ взема цената, а тя е карана и обгрижвана само от мен.“ Буба е много коректна при колите си, всичко по часовник, само при един майстор за всичко, при него. Много е точна в това отношение. Лошото е, че в кооперацията ги е научила - взе към нея да се обръщат даже за неща вътре в апартаментите им, все едно са малки деца.Ти си почивай, радвай се на хубавото време, храна и нощна прохлада, но без отклонение в страни. ❤️ Прегръдки, целувки с кафе -Ал
Слушам и изпълнявам, Ал, попивам прана и за теб! Нали всичко в природата е едно :))). Ф
Праната ,не е ли някаква хипотетична енергия ,с която се осъществявали междузвездни пътувания. Май тя е задвижвала Виманите. Я пак да те прегърна и целуна ,нали няма да ми отвъртиш шамар.Ал
Ебаси и жалките, САМОТНИ индивиди! Бабе, от две години те питам и все още не си отговорила. От къде е Дънов??? !!!дБз!!!
Праната, Ал, идва от индуската философия, макар да е наричана и Ци в китайските ширини, може би и в будизма (тай ч/ци е вид събуждане и равновесно разпределяне на енергията през тялото чрез интуитивно хармонипни движения, синхронни с мисъл) , а по нашите земи се казвала Оренда. Много ме съмнява да се ползва за гориво, Ал, защото това е същността на живия живот, това не е само енергия като разпад на химични връзки, а е разумна енергия, тя е част от първия дъх на Бог след сътворението , която съдържа воля и потенция. Всъщност човек я усеща по внезапната жизненост и прилив на сила и разположение на духа. Има я в ранните сутрешни часове, казва Карлос Кастанеда , после я изпиват флора и фауна , и ние. Усеща се понякога чрез фотос. На саксия мушкато. На залез из Малайзия. На мъгла над оризови тераси. В росата по сутрешен лист. Усеща се чрез ума като песен, която чуваш в сърцето. Като нещо безкрайно силно и добро, но абсолютно неизразимо. Тя не би могла да бъде впрегната и изхабена, от неживи приспособления. Нейната съзнателност и живина я правят различна от светлината. Ти също имаш прана. Тя ти варира, допълваш си я, отдаваш я, но винаги у теб ще седи заключена прана във веригата на чакрите ти, до последния дъх, с който тя ще излети духа ти като колесницата му, да и ще го завърне у дома , при себеподобни и по- висши. Но преди това аз ще ти помогна :))) като те целуна и ти оставя червило като печат за принадлежност. :)))Ф
Да поразсъждаваме! За да се чете по снимка, значи прана не е агрегатно състояние на вещество, а е мисъл. Така както снимката дава инфо на оракулите :). Сиреч, би могло да се използва за телепорт. Да. Излиза, че може афтър ол. Просто принципът е аз местя, а не аз давам на кораба да ме ползва, за да ме премести. Възнамерението като сила. Като реалност. Като престъпление по библейски смисъл. Пожелах . Пожелах я. :)) Тая мисъл вече е у нея. И я развращава. Мдам. Ф
Сега например, Ал, поглъщам прана с всичката си кожа :))). Лястовици пикират над басейна, пият и отлитат. Катерички дразнят русата като идват за същото. Бели кадели пърхат тук таме през слънцето. А аз съм една мъркаща котка с крак свит до пред гърдите и дупе, огрято и прободено от светлина. Би следвало да се блийчне. Нали така? Щом гори? Пък то.. прави се наобратно! Се ! Наобратно. Ееее Ф
Една забавна случка с Буба.Имам чувство ,че тя е като майка на цялата кооперация.По принцип е касиер, но някои са с толкова ниски когнитивни възможности, че идват да я питат за проблеми вътре в апартаментите им.Примерно защо му капе чешмата в баня, на друг контакта му нагарял и всякакви щуротии.А някои са от мъжете са възрастни и трябва поне от обща култура да ги знаят. Последното е купон.В едно малко апартаментче до нея живее една жена.То апартаметчето е по-скоро гарсониера.Та тя си изпуснала дантелени прашки и те паднали на долният балкон.До тук няма нищо страшно, но прашките били любимите на приятелят й да я гледа в тях, а в апартамента под нея не живеел никой- просто собствениците си живеят на друг адрес.Онази кърши ръце ,че ще разочарова приятелят си. Не може жена да е толкова тъпа, да няма и една мозъчна клетка.Та Буба от един кламер и тънко канапче и направила нещо като въдица и тя щастлива успяла да си достави любимите за приятелят й прашки. Трябва да си пълен идиот да се обърнеш към някой с такава молба. Ал
А леле ,ако и Румката се присъединеше към дискусията.Тогава трябва да бягам.То щяха да са "прани", "сомати",и още ред други ,за които в момента не мога да се сетя. Че съм чувал праната ,чувал съм я, че е някаква енергия ,която е навред край нас. Да де ,но аз съм атеист и до някъде агностик.Колегата от другата служба и онази дребната колежка, които непрекъснато ми пълнеха главата с разни Елени, дали Блавадска, дали Рьорих , а ако имам глупостта нещо да им опонирам ставаше страшно,та те не спираха, та затова и мълча ,но те изпадат в пуш-пулов режим единият подава тема -другият отговаря и изпадат в автогенераторен режим-ужас.Та праната да не е нещо като тъмната енергия или пък да са едно и също. Съществува ,но никой не я виждал и измерил.Ал
Пийте ги тия хапчета,бе!
Праната не е тъмна, Ал. Не би могла, щом е съживителна. Бих си я представила така: ако на слънцето живеят ангели и те правят сутрешна гимнастика в синхрон, а после събират ръчички и казват Амин със силно пожелани и излъчени здраве и благоденствие към вселената, то тогава, Ал, ние хващаме тая телеграма по изгрев и то не е само кислород с йодни изпарения край морето, а жива благословия, послание, което се пробива през ретината , влиза в ума и дава такива команди, че тялото се самолекува, а мъдростта надделява над мързела. Ако вдишаш тази прана, ще си бедна жертва на всевишни команди и благословии, които ще яхнат компютъра ти и сбогом , съвест :)))) . Целувам те. Ф
Ей сегичка ще ти измисля как да си хванеш една тъмна материя и да я впрегнеш да ти работи. Само да доплувам още малко. :))) Ф
КОЛЕГА, едната шамандура се опитва да образова другата шамандура...... "мъдростта надделявала над мързела" (нещо което не го виждаме при баба фичка) и сега щяла да му "хване иНА" прана да РАБОТИ за него. Баси, тая изкуфялата се мисли, че е още на Усумнайсе лазарника и ша лови дъртаци да бачкат за дебелия й гъз. !!!дБз!!!
Ал, направо си става студено, бре. Като се захавлийча след басейна като се размотам в същия вид да разходя песа по пътеките до нас , а ние сме последна глуха под гората, то да ти се ще след стоплящия душ, да се увиеш с поларено одеалце и право в леглото за Сънчо. Днес имах много любопитни преживелици, едно от които, аааа първо , от които е беля. Прихлъзвах се с шезлонга към слънцето и не правех сметка за разстоянието зад гърба ми, от което се сурнах по стълбите, крачето на шезлонга излетя с трясък и докато не бях изминала и милисекунда пътя на шейна вече умувах кое да предпазя с предимство. За моя изненада, още спорех със себе си за врат , глава и кръст, когато се оказа, че шезлонга няма да продължи и просто слязох с цялото достойнство и великолепие на голо прецакано тяло. Мина се, не мина, прескачам някои работи, пражих тиквички, по невидима престилка, изнасях си лакомства на тераската с гледка към морето, даже виждам прибоя моля ти се, като се стараех да си олекотя изпърлените участъци от дето брах смокини, завряна в храста. Пак гола. Добре, че не потроших и онея шезлонги, на които стъпах. И всичкия кеф, защото младежта се изнесе. Добре де, защо ми е по- хубаво като затворя след тях, след само седмица заедно :)))? Всеки е свикнал вече да е сам, да си отразява собствената готиност и селфреспект , а не майка му да му мести направлението по крачолите. Това, Ал, ме наведе на мисълта :)))) сега това ще ти хареса :), че навляците, моите, :) като идват да четат чужди разговори, точно както правят и други навляци, ще попадат на всичко,което съм искала да ти кажа, дори да е супер нездраво като инфо между родител и дете. Това се казва селф респект, чеда! Аз си бях тук първа. Къш. И ако получите нервно обременяване и емоционална травма, няма да плащам за терапевти. Оплачете се тук, но под друг пост. Добре ще ви съчустват и разпитат в детайли, какви ги върши майка ви и вие откъде гледате. Такааа. А сега като нищо ще жомна. В 20:19. Нали е чудесно да имаш време за прахосване? Ф
А за твоите историйки, Ал, смешно е тва с бикините. Заприличва на един испански сериал - Съседи. Също за немитата кола не се сърди, защото те като са на почивка и за малко, не си правят график с планирани задължения, а се впускат по аватюрата и грабенето с пълни шепи. И тъй изведнъж, краят и полета дошли. Прегръдки. Ф
Добро утро, Ал! Много ми е приятно да се събудя в 6:20 и да доприпкам към терасата пред входа с кафенце. Обожавам розовото слънце. Огнено. Плуващо над водата. Гледам морето, покривите на къщите и знаеш ли какво си мисля "Абе тия мойте колежки да не би да учиха през лятото и да са напреднали спрямо мен"? Изглежда се наситих напълно на всякакви видове почивки: дзенски в балкана, любовни в Тоскана, морски, та сега ми се иска да ставам сутрин рано за тролея и първа лекция. Направо притропвам с копитце от нетърпение. Говорихме си за лицата ни, отразени от различни хора. Как когато скъсаме с човек, се лишаваме от присъствието му и навика, но и от образа, който ни е давал за,нас самите. А ние сме се харесвали в този образ. Е, аз се харесвам като студентка. И ми се завръща по адреналиновото предизвикателство. Да мислиш. Да питаш. Да отговаряш. Концентрацията. Създава фин ток в кутията, който никак другояче не генерирам :))). Та, радвам се, че както обикновено душата ми изпреварва сезона и вече души щастливо в следващия. Нетърпелива. Сутрешни прегръдки. Сламена шапка, оскъдна нощничка и недопита мока пред вече ярката слънчева пътека. Ф
Душко, нямаш представа какви хора има, все едно са паднали от друга планета. Буба е касиер и много точна, маниачка на тема да е чисто по стълбището и около кооперацията. При нас ние плащаме на касиерката 100 лв., а сега 60 евро, а отделно колко тя си „усвои“. Но е от този тип - ако може работата, ако има такава, лекичко да я хързулне на някой друг. Не е нещо сериозно, обикновено е някаква организация или нещо леко и незначително, но просто друг да върши, а тя само да разпределя тази дейност, като молбата е свързана с едно лигавене и фалшиви комплименти. При Буба е точно обратното, ама сама си е виновна. Нагърбва се с всякакви дейности и те свикнали за всичко към нея да се обръщат. Смешното е, че мъже, които са по-възрастни от нея, се обръщат към нея за битови дейности в апартаментите им. Както ти казах - за проблеми с отоплението, за капещи чешми, за увиснали крила на прозорци, за смяна на контакти, и само един мъж ѝ уйдисва на акъла да свърши някоя работа, а той е възрастен, даже по-възрастен и от мен. Далечно се познавахме предварително с него, но само по лице, защото и той има наследствен апартамент в Яворов, та там сме се виждали. Буба се познава с началниците на екипите на комуналните услуги - Топлофикация, електроснабдяване и водоснабдяване, досажда им с разни проблеми и наистина бързо ги отстраняват, но това се плаща. Много е дейно и иска да се откачи, но никой не иска. Имат хубав асансьор, а ако случайно има някакъв проблем, техникът, както се казва, и през нощта ще дойде, защото знае, че освен таксата за поддръжка ще има и нещо отгоре. На един, вярно, беше човекът много възрастен, бивш борд-радист на старите самолети, има си син, а тя му сменя вентилатора в банята. Е, това беше отдавна, той почина на една прилична възраст, към деветдесет и повече години. Та и тази с дантелените прашки. Даже Буба се чуди как може да не се досети за такова просто приспособление, леко разкрачен и направен на кука кламер и едно канапче. Много обича да ми купува блузи, а когато пътуваше по-често в командировки, основно в Близкия изток, от летищата ми носеше разни парфюмни води. Ето, сега доизпръсках един Жан Пол Готие, същото е, като ходи на екскурзии по Франция, Германия, Нидерландия, Испания. Блузките все трябва да са маркови, а аз си искам нашите или на „Саня“ – Плевен, или „Яница“ – Елхово. Майтап беше, когато бащата се връща от командировка в ГДР, ми носи блузи, а те са от „Яница“. Между другото, преди години в един магазин в Италия виждаме обувки, с каквито е Центи в момента - производство на Пещера, но на цена три пъти по-висока от тази в България. Центи гледа онези на витрината, гледа ги същите на краката си и не може да повярва. Тази сутрин в просъница някак вътре в мен звучи едно „парче“ на Щурците, от по-раншните — „Малкият светъл прозорец“, а носи точно този уют, от който човек има нужда сутрин. „Мракът донесе дъх на липи, кой в тази вечер може да спи...“ - текстът и леката мелодия създават неповторимо усещане за младост, романтика и безгрижие. Почвам да се чудя дали съм толкова чувствителен и дали Румката не е права за оценките си за мен. Душко, целувам те и да мога на тази песен един блус да изкарам, да съм те гушнал, а ти сплела ръце на врата ми. Ще бъда джентълмен. Ал
Обиколих орталъка, Ал, но уви, нийде смокиновица домашна. Днес е толкова размазоческо, че няма накъде повече. Първо плувах, после обиколих за последно сергиите да прибавя дан към капитализма, преди малко обядвахме и пак разходих песа, че като ме види към портата хуква след мен. Има едни заювини във високите треви и много са й интересни. Може и да са на таралеж, знам ли. Като седя на вече сенчавата тераска вестибюлна, гледам десетките кръгчета на лястовички, преди да пийнат от басейна. Много са нежнички. А от брането на смокини и разяждащият им сок, предмишницата ми е като варицелна. Тук се прекъснах, че ми се причу едно уплашено Мамооооо . Божеее. Тва мозъкът е голям манипулатор. Няма как да съм на красиво и спокойно място и да не ми почнат шегите на тоя от лявото рамо. В Гърция сме, на малък изолиран плаж, абсолютната красота, оградена от скали, към която се слиза от ипровизиран паркинг край пътя. Но бяхме сами. И сред облите камъни под празрачната вода и дъно в пясъчни ширити , почвам моля ти се, да копая, докато намеря някакъв страх, който да опорочи всичко . Видях мехурчета въздух на много места, да излизат изпод дъното към повърхността . Бързи миниатюрни мехурчета въздух. Зад пътя се намираха две отвесни стръмнини като отделени по принуда с джунгла, която запълва пропастта. И аз почнах : Тва е разлом. Е ся ще стане земетръс и ще се отвори морето. Ще пропаднем. Разбира се, не казвам нищо от това на другите. Само ми се помрачава светлината на цветовете наоколо и влизам в умствени игри. Та така за внушенията и страховете. Има си техники да се освобождава човек от черната антена. Следобедни полузаспали целувки от мен. Нужни са ми мойте 20 мин преди пак да поплувам. А после да слезем за вечерен плаж. Ф
Добро утро, момиче! Браво за търсенията. Нещо не ми е силата в пиенето на ракия. Някога едни (предполагам, келешчета) се бяха вмъкнали през прозорците в мазето и бяха отнесли някакво количество троянска сливова ракия, един чисто нов газен фенер и на Буба „Балканчето“. Почти ново, беше го карала малко време. Ама дете, колело, та колело! А беше хубаво ,с два багажника: на предния калник и на задния. Беше от по-новите модели, с две еднакви, по-големи колела. Виж, сладко от смокини обичам. С една дума, обичам почти всички сладка. Центи направи от горски боровинки, малко и от ягоди, едни малко по-тъмни и по-малки по размери. Ти поне има къде да се разхлаждаш и поне през нощта ти е по-хладно. Тук е жега, прахоляк, отврат. Даже рано сутрин е топло. В момента се мерна реклама на „Ергена“. Мога да кажа, че нито едно от тези предавания не гледам, освен ако не показват красотите и историята на България. Но в „Ергена“, като слушам пронаунса на ергенките, ще повърна. Та те са с когнитивните възможности на чехълче! А за диалектното говорене и изискванията към съответния момък, ако не бяха смехотворни, щяха да са отвратително търговски. Гледам предаване за Димитровград и за оплюването на бригадирското движение. А за нас то беше купон, рок, прегръдки, целувки, гушкане със съответното момиче и не ни се лягаше, ако можеше, това да продължи цяла нощ. Когато бяхме на есенна бригада и ни разквартироваха по къщите, се завързваха познанства с местното население, канеха ни на войнишки изпращания. Масите на двора под лозниците се огъваха от печени меса, кюфтета, шишета с вино и ракия. Егати изобилието на домашно отгледана продукция! Центи до мен прави инвентаризация на лекарства, мяркат се Betaloc ZOK, Sortis, Concor... Разхлаждай се и заради мен, топвай се в морето, пийвай ракия без да се напиваш и се дръж прилично! Центи, като истинска македонко-копривщенка (оттам са дедите и бабите ѝ), нещо не е любителка на уискито, а предпочита, ако има, хубава домашна ракия или водка. Уискито го пийва за профилактика на кръвното. Сега е кисела заради горещината. Твой Ал с целувки и прегръдки
Паркирах. След малко ще те прочета, Ал. Беше весело и занимателно пътуване. С Азис и Сен тропе :))))). Ф
Ал, като ти гледам аптеката , трябва да попитам най- напред колко точно е отчетено като ниво на ldl ,лош холестерол. Биохимичка държа лекция относно това, как на собствения си баща не дава лекарства като Sortis , защото съвсем до неотдавна се считало за нормална стойност 8 mmol/l ! И изобщо това, дето чрез нови стандарти ни вкарват в фармако- зависимостта е нещо, за което бе върло емоционирана да разнищва като вреда за баланса в системата. Пууу , излиза ми херпес. Люти ми на долната устна. Та , да се върна , относно лошия холестерол има ефективни и други добавки, най- велик, от който е ябълка. Грани Смит , киселяк или просто ябълка. За сърцето щом си трябва помощ, няма накъде, но със сигурност тялото ще поблагодари, ако му се дават шансове да си помага само. Сънят е пръв измежду възстановителните методи. Но и ако не се дехидратираш, мускула няма да се бори през свръх усилия да изпомпва сгъстена и трудноподвижна течност. Мъчи се да справи към всеки малък получател на пратка кръв от капилярчето , а тя е малкооо и бавнааа и тва сърце почва да се юрка, щото как иначе ще захрани далечните тъкани без междувременно да некротизират от липса на кислород. Значи водата е важна, да, но по мой опит който пие наведнъж вода, я изпикава също толкова бързо. Но ако я вкараш чрез субстанции като супа!!! , водата ще мине по- дългия път през всички черва и ще ги накара да работят като при това ще се включи и втория мозък, коремния, онзи , който дава допамин на сексуалността и кара да ти спи, когато храносмилаш. А за да сме сигурни, че ще държиш захарта вързана, ще я гориш чрез бедрени мускули. Като най- големи и лесни за ефекта на свръхконсуматора на захарта в кръвта, харесай си упражнения , спорт за крака. Клекове с щанга? Велосипед? Плуване? Значи режимът ти от мен е следния: Сутрин : ако вече си се събудил, жив, нищо не променяй. Остави се да ти е хубаво, да знаеш , че не си на лишения, може би плюс смути . Обяд : Супа ! Месо и пресен зеленчук, манджа, квото там и без десерт. Той идва за Следобедна закуска- нещо малко, за кафето. С пиене на вода. Вечеря : супа ( ако няма проблем с простата и нощно пикане) , манджа. Преди 19ч. Без много сол, без мазности като плуваща лой с червения пипер. Хляб пълнозърнест , ръж, спелта квасен. Идеята е, за да живееш , трябва да ти хубаво яденето, да не завиждаш през витрините. Да знаеш, че днес ще е брауни, утре парче тирамису, вдругиден банан , а в неделя баклава , ок, но по малко, за адета. Някой път ще искаш да вечеряш сандвичи. Ок. Друга сутрин ще минеш с кис мляко и мюсли, та преди обяд още ще си прегладнял. Добре. Давай му на тва тело. Но му дай и шанс да преобразува тая храна в нещо добро. Щом даваш захар- разхождай се, изгаряй я. Щом даваш месо, ще напъваш мускулите. И щом се умориш, ще спиш като къпан. Щото физическата умора е идеал за възстановяване, не е като умствената умора, която иска друг фокус на вниманието и работа с другото полукълбо с бавен темп. Идеята ми е, че не се налага строг тъмничен режим, за да се вкараме във форма, а се иска да добавим движение и вода. Нищо повече. Инак за вредните вафли всеки знае, за трансове и прочее, но ако се прегрешава свръх рядко, майната му, кой е умрял здрав?! Плодове, ябълка!, броколи с пармезан на тиган, карфиол с кашкавал на фурна, време е за гадориите, които мразехме като деца. А сега хем са вкусни, хем ще ни предпазят от раци, хем дават диджестив ефект за плосък корем. Я, най- добре да ти приготвям едни кутийки за месец и да те видим след това как са ти резултатите. Ама ще идваш с мен на фитнес. Прегръдки. Ф
еи поне 40х40х40см и ги напоявах.Вярно чупеха ги, измъкваха ги ,но аз упорито садях, купих липи, ,изкопах и други дървета от "Лени" ,ма са Явори или Ясени-има ги доста по някои улици на София и така години наред.Посадих много рози, имаше куйн Елизабет, Мистър Президент и още някакви други сортове.Лошото е ,че не разбирах нищо, дърветата растяха хвърляха сянка и розите започнаха лека полека да изчезват.От братовчеда на центи взехме огромно количество луковични растения ,има и едни дими зюмбюли ,страхотен аромат.Една започна да мрънка ,нещо от сорта "а кой ще плаща тази вода".Та започнах да давам по някой лев накасиерката.Ама каква вода ,тя беше евтина ,а десетина кофи я са 150 литра.Сега дърветата са големи и всеки гледа под тях да се свре и знаеш ли ,много права е израза, някои май го преписват на Молтке или Фридрих 2- "Помедата има много бащи, а поражението само една майка".А може да е на Конфуции. Не искам да гледам в ИИ ,за да се правя на много знаещ.Ама ти си цяла лекарка ,половината от нещата ,които ми предписа не ги павя.По принцип обичам гъста супа ,най-вече от ситно наразани кубчета свински врат,да е гъста и с фиде.Не знам защо Центи питае огромна слабост към телешко варено.Както съм ти казвал ,месо не купуваме от веригите-само от две месарници едната е от верига "Партьори" ,а другата от "Тагара".Понякога Буба купува от фермерски камион на Ситняково -идват само събота..Кайма само от тях и то от парче месо ,което сме посочили-никога готова.Половинаа от това ,което ми предписваш не го правя.Пия доста малко вода,заедно с чая и кафетата ,най-много да е към 800мл..По принцип сутрин на гладно изпивам някъде към 250-280 мл топла вода,понякога към гореща.След това на пак на гладно две чаши торско кофе почти без захар.Сместа съм ти я казвал -да не се повтарям.И тогава закусвам.през зимата харесвам за закуска основно кума топла супа с месо и фиде. Хапвам доста яйца, някои рохки-събота ,някои на очи -събота ,понякога твърди ,но без жълтък-само твърдо сварени.Зимата по малко хубава сланина -не повече от 25-30 грама.Хляб типов с квас тип селски.Няма вече ръжен хляб ,който помнех от деството или от съюза.Там го наричат "Буханка", даже на разговорен език така наричат онези УАЗ-ки ,като малки автопусчета ,защото приличат по форма на хляба.Обичам шоколад, най-вече своге и Милка ,но са гадни,Центи се опитва да ме нака и мед на ям от разни сертифицирани призводители "Тръвна" и "Пчелинът", сканираме им кюал кода и ги изкарват много хубави.Не обичам много телешко месо, но като ме назорват го ям.Веднъж донесохме домашно пиле-изчистено ,готово, и Центи направи супа, ,каша, бутчетат изпече с масло ,а Буба зави ,че е гадно защото й миришело на .... пиле. Вдигам ,свивам ,дъмпели , правя средно по триста коремни преси през ден, "метроном " с дъмпел от 12,5кг три-четири по 60 наклона в ляво и дясно , разбира се за търди ,заден бедрен от коленна опора ,странични ножици, но не забравяъ ,че съм на възраст.Ще ти кажа нещо ,което не съм споделял и ако Центи разбере ще ми вдигне сканадал ,че съм го споделил..А вчера при Буба/Дани/ един орех е паднал ,та снощи ни изпращаше клипчета как от пожарната го режат , а ние спираме по него..Целувам те , радвам се ,че и тук-нали правилно съм те разбрал-Ал Добро утро, мило и загрижено момиче. Градоносният облак, където завари, беше кратък, но на моменти интензивен, слава Богу, нямаше едри зърна, някъде по-големи от грах, към малък лешник. Бях се сврял под едно дърво. Не знам дали ти казах, но някога, преди много години, когато купувахме апартамента, гледахме да сме близо до родителите на мен и Центи. Та в „Яворов“, тогава „Ленин“, винаги е имало много издънки от дървета, предимно кестен и канадски клен. Та изкопавах от „Ленин“, карах ги при нас, малки фиданки, правех им дупки, това поне го отглеждахме на Бакьово с размери поне 40х40х40 см и ги напоявах. Вярно, чупеха ги, измъкваха ги, но аз упорито садях, купих липи, изкопах и други дървета от „Ленин“, май са явори или ясени, има ги доста по някои улици на София, и така години наред. Посадих много рози, имаше Куин Елизабет, Мистър Президент и още някакви други сортове. Лошото е, че не разбирах нищо, дърветата растяха, хвърляха сянка и розите започнаха лека полека да изчезват. От братовчеда на Центи взехме огромно количество луковични растения, има и едни диви зюмбюли, страхотен аромат. Една започна да мрънка, нещо от сорта „а кой ще плаща тази вода“. Та започнах да давам по някой лев на касиерката. Ама каква вода, тя беше евтина, а десетина кофи я са 150 литра. Сега дърветата са големи и всеки гледа под тях да се свре и знаеш ли, много права е израза, някои май го преписват на Молтке или Фридрих II, „Победата има много бащи, а поражението само една майка“. А може да е на Конфуций. Не искам да гледам в ИИ, за да се правя на много знаещ. Ама ти си цяла лекарка, половината от нещата, които ми предписа, не ги правя. По принцип обичам гъста супа, най-вече от ситно нарязани кубчета свински врат, да е гъста и с фиде. Не знам защо Центи питае огромна слабост към телешко варено. Както съм ти казвал, месо не купуваме от веригите, само от две месарници, едната е от верига „Партньори“, а другата от „Тагара“. Понякога Буба купува от фермерски камион на Ситняково, идват само събота. Кайма само от тях и то от парче месо, което сме посочили, никога готова. Половината от това, което ми предписваш, не го правя. Пия доста малко вода, заедно с чая и кафетата, най-много да е към 800 мл. По принцип сутрин на гладно изпивам някъде към 250, 280 мл топла вода, понякога почти гореща. След това, пак на гладно, две чаши турско кафе, почти без захар. Сместа съм ти я казвал, да не се повтарям. И тогава закусвам. През зимата харесвам за закуска основно купа топла супа с месо и фиде. Хапвам доста яйца, някои рохки, събота, някои на очи, събота, понякога твърди, но без жълтък, само твърдо сварени. Зимата по малко хубава сланина, не повече от 25, 30 грама. Хляб типов с квас, тип селски. Няма вече ръжен хляб, който помнех от детството или от Съюза. Там го наричат „Буханка“, даже на разговорен език така наричат онези УАЗки, като малки автобусчета, защото приличат по форма на хляба. Обичам шоколад, най-вече Своге и Милка, но са гадни. Центи се опитва да ме накара и мед да ям от разни сертифицирани производители, „Тръвна“ и „Пчелинът“, сканираме им QR кода и ги изкарват много хубави. Не обичам много телешко месо, но като ме назорват, го ям. Веднъж донесохме домашно пиле, изчистено, готово, и Центи направи супа, каша, бутчетата изпече с масло, а Буба заяви, че е гадно, защото й миришело на... пиле. Вдигам, свивам, дъмбели, правя средно по триста коремни преси през ден, „метроном“ с дъмбел от 12,5 кг, три, четири по 60 наклона вляво и вдясно, разбира се, за твърди, заден бедрен от коленна опора, странични ножици, но не забравяй, че съм на възраст. Ще ти кажа нещо, което не съм споделял и ако Центи разбере, ще ми вдигне скандал, че съм го споделил. А вчера при Буба, Дани, един орех е паднал, та снощи ни изпращаше клипчета как от пожарната го режат, а ние спираме по него. Целувам те, радвам се, че и тук, нали правилно съм те разбрал, Ал. Ама те прегръщам ,докато ти изпукат ставите.
Привет, Ал. Аз хубаво се прибрах, но татюту вече дава зор да му кача внуци на Балкан. Все пак поне седмица ще съм си тук. Днес имаме важна задача и не мога да се похваля с идеално спокойствие. Прегръдки. Ф
Душко ,ама много си мила.Амам един познат ,който има вила на Церово.Друг приятел понякога ходи в Елев дол при някакъв фермер да си взема/купува/ я месо,я пилета.Просто фермера му звънва кога ще коли животно и ака иска да му запази колкото му трябва.Сега на вилата сигурно водата е още топла от предишните дни.20 м3 не изстиват за два часа.Пак съм аз -Ал
Ти да не пое към вилата.Нещо небето в тази посока е "мръчкаво".Вярно купести ,но то и вчера бяха купести, а след това плач. Това е много добра комбинаиця Токсана, море, ниска планина.Три в едно .Браво момиче.Ал
Побелях под боята. Присъствах на оперативна манипулация на детето. При куката с иглата малко ми пламна тила. Но винаги съм в няква медитация и левитирам когато е напечено. Оххх Ф
Така. Вече вкъщи. Виж как дори от мястото на екшъна те търся, за да почуствам сила :))). Няма да коментирам, тъй като не става дума за мен, важното е, че хвърлихме зад гърба си и това препятствие. Като се чух се сестра ми през последния ни ден на морето, ме пита "Кво става, хванахте ли коремния вирус?" . Аз се учудих защо да го хващаме. Трябва ли? Хранехме се в къщата основно. С малки изключения. И оп - на следващия ден те ти колики. Та досега. Понякога си слагам ръцете над стомаха и той се успокоява. Няма други проявления , освен тези спазми на гладката мускулатура. Бре. Да видиш как се стиска за комфорт крака на пациент, като съм с колики и поглед в хирургична гледка :)))). Затова пък в копринена рокля. Еййй, първа убавица! Абе и в тея летни рокли viskosa +silk за 20 евра от сергиите си бях идеал, но MaxMara се носи с друго чуство :))). Много ми хареса как аптекаря ми продаде аулин без рецепта. Много ми харесва как ме гледат като си говорим. Аз не се понесох пред огледалото във фризьорския. Но на външните хора, съм им приятна. Става очевидно. И нямам идея как не фокусират в новите ми диагонални бръчици над горна устна при произнасяне на "ч". Гледат ме в очите. Непрекъснато. Ма и аз съм проста. Казах че съм купила кетопрофен и не ни изписаха нищо. А очаквах сравнителен анализ на активни вещества, марки, ефекти и тн. Та тези дни, ще съм си вкъщи. Прегръдки. Ф
Добро утро, момиче мое. Е, не пада тази температура и се въртя като перка на вентилатор, а някак ми е гадно да спя на климатик. Най-много ме е страх да не влезнат миризливки през прозореца, но тази година само две-три срещах, и то на терасите. Аулин и аз понякога пия, и аз го купувам без рецепта – най-вече от онази аптекарка, с която си направих онзи словесен каламбур. За болка пийвам онзи – дали беше Бруфен ретард, или Ретард бруфен, а ето, днес се присетих да си заредя една кутийка с ампули течен аналгин. Центи не съм я виждал с пола може би тридесет, че и повече години, а някога като гаджета какви полички носеше – едвам бикините ѝ покриваха, ама те и другите момичета носеха такива. По едно време бяха модерни едни от един много тънък плат, с индийски мотиви, и то толкова тънък, че под тях имаше нещо като подплата, също максимално тънка, но в цвета на основния плат. Гледката беше вълнуваща, когато застанеш така, че колежката да е между теб и огрения от слънцето прозорец, или когато се е преоблякла в тези „служебни“ манти (престилки) от един плат – май „зефир“ се казва, в едни пастелни, весели тонове. Е, ние го карахме в тъмносин, нещо като по-фин док. Наистина има много стомашни вируси, ама то София е потънала в мръсотия. Не си спомням тази година да са мили улиците – кой знае колко луга, изтрит асфалт и изтрити гуми сме вдишали. Май съм ти пращал снимки от София някъде от около седемдесетте-осемдесетте (началото) години, та тогава асфалтирани улици май бяха само „Шипченски проход“, всичко останало – с павета. Та съм се чудил кое е по-добре: асфалтът или шумните и хлъзгащи се павета. Има един сайт „Изгубената България“, та и те ми освежават паметта. Булевард „Руски“ беше с жълти павета до „Орлов мост“ включително, както и самият мост, но него го асфалтираха като естествено продължение на булеварда – тогава „Ленин“, сега „Цариградско шосе“, най-вече заради рейсовете Икарус. Те идваха откъм Военна академия и при десен завой за нагоре към Плиска задницата им се пързаляше – та чак един се беше спрял в една от колоните с орлите. Та затова отсечката до СУ е асфалтирана. Центи, въпреки че е на НВО, е учила различни превръзки, но изпитва ужас от течаща кръв. Веднъж преди доста години чисти от четина едни свински крачета и се порязва. Искам да почистя раната, ама не, та не – стиска и не дава. Даже не виждам колко е голяма и дълбока. Та хайде в спешното на ИСУЛ, капе кръв през една носна кърпа. Вътре в кабинета не ме пуснаха – лекарят се карал: вътре имало четина и порязването било почти до ставата. Разбира се – инжекция, превръзка, разни антисептици, сега даже не ѝ личи. Блазе ти за прохладните и тихи нощи на вилата. Сигурно естествената скара ще е част от менюто. Отивам да си налея втора чашка кафе. Центи го пие с Еритритол. Прегръдки, Ал./// Е, може да има и правописни грешки, но ти си го знаеш/// Паг прегръдки и пожелание за хубаво кафе, че Центи нещо напоследък не ми го харесва-било й горчиво. Ал
Добро утро, Ал! Ама какъв ден беше вчера, червен и кървав :))), добре, че се предвидих и си сложих тампон да не цапам копринената рокля в клиниката, дето влизах за лайф съпорт. То стомашен вирус, то цикъл, то вакуум тръбички, изсмукващи кръв :))). Спали сме като пребити. Днес нещата са пъти по- спокойни и живота започва да влиза в релси. Като писа за еритритола, се сетих, че точно процеса по хармонизиране на хормоните към усвояване и справяне с кръвната захар биваше нарушаван от антилдл лекарствата, според биохимичката. Но извън болничните теми, вчера се отвори голям лаф между пациенти и лекари относно ботокса! И аз слушах в захлас как сестрата там, невероятно приятно, пъргаво и красиво дете, бивша волейболистка с идеалните издължени мускули на тънки кости, натурална моделка, та слага си на челото от 22 годишна. И толкова похвали превантивното боцкане, че закъснелите образували фуги, та аз с моето идващо от море лице, павирано с житейски присмех, гравитационни усилия и чарът на опита, вдъхващ подчинение у милф любителите, само я слушах, подкрепяна единствено от достойнството на фината коприна около мекотата на плътта ми и факта, че херпеса не боли, ако устата ми е спокойна. Слава на небесата от плуването, което за съжаление нямам опция да практикувам в балканския басейн, усещах при ходенето до там, че ползвам прави мускули през полукълбата, бедрени, които иначе не съществуват и като цяло, имаше добър склетено - мускулен отзив под роклето. В огледалото ташак- поне ти обичаш мекици, никога няма да имам нищожните обиколки на други днк, но адски се изкефих на циците. На вечерна светлина и след лосиона за след слънце, блестяха пълнонадути и леко заострени от облото към зърното като на негърка. Чудех се защо след плуването, сякаш съм сюнгер , се подуват. Да, мишците и пекториса работят, но плътността им не е от кръвонапълващи се мускулни клетки?! А то било заради идващия цикъл, пууу. Значи плашиш се от миризливки :)? Ние сме на широко отворени балкони и подпрени вътрешни врати. Чак сега батя ти стана пак нормален. Говорим си. Обсъждаме неща. От след случката насам , особено и след Тоскана беше много особен. Пак си води собствен живот и не мож му хванеш спатиите, но поне участва вербално, е доколкото му е оптимума по разбирания и усет за такт. Демек, нормалността се завръща. Което включва много въртене на очи и шепот. Сега ще се вдигна за второ кафенце и аз. Прегръдки , Ф
Хващат ме дяволите в апартамент. И двор няма. И басейн няма. Щастие няма. Пуууу :)))) Ф
Дамското неразположение при Центи винаги беше отделна драма. То бяха стенания, вопли, че остава без кръв, закани да ми защие заника, разбирай ануса, и накрая да ми даде разхлабително, та поне бегла представа да получа за нейното мъчение. Когато предстоеше дълъг път, се правеха едва ли не изчисления по лунен, звезден и зодиакален цикъл, а Митилергобравина, която тогава произвеждаха в ГДР, се пиеше в промишлени количества. С една дума, драма. Когато този ден се паднеше по време на плажа, започваше нова сметка. Намесваха се слънцегреенето, повишената температура, потенето под чадъра, нежеланието да се ходи до водата и още ред други причини. Лошото беше, че Центи се опитваше да спре и мен, но понеже не можеше, ми пришиваше Буба и все едно бях с охрана. А млад татко сам с малка дъщеричка на плажа винаги е интересна гледка и не липсваха коментари, особено когато се правиш на много грижлив. Когато се засичахме с познати жени, можех спокойно да ги помоля да наглеждат Буба, докато тегля един-два тегела. Аз плувах, или поне плувах добре бруст, докато кроулът беше трагедия, по-скоро свободен стил по необходимост. И унгарките са наглеждали Буба и са се чудели защо съм без Центи, но естествено не им давах никакви обяснения. Разбира се, после уж случайно Буба биваше поразпитана как какичките са ѝ купили сладолед, как татко е приказвал с тях и така нататък. Добре е човек да знае. А аз в онези години тепърва се учех да разбирам женската физиология. Първите ми сблъсъци с женския цикъл бяха доста стресиращи. Пускам ръка, но ми я бутат, пак пускам, пак ми я бутат ръката. Не бях малък, ама бях недосетлив. После, вече на спокойствие, анализирах случилото се. Горе-долу същото беше и когато за първи път трябваше да купя пакет дамски превръзки. Бях като нелегален, въртя се из аптеката, излизам навън, чакам вътре да няма никой и накрая шепнешком казвам какво ми трябва. Фармацевтката само дето не ме изяде с парцалките. Започна от интелигентния ми вид и стигна чак до Средновековието. След това нещо се пречупи в мен и започнах съвсем спокойно да си казвам какво ми трябва. Колежки, когато отивах до завода, също ми даваха такива поръчки и нямах никакъв проблем, стига да имам непрозрачно пликче. Тогава такива пликчета не се намираха толкова лесно, както сега, когато се веят по клоните. И между всичко това си имах и моите си слабости. Обичам полукълбата на дамските дупета, много ги харесвам; човещина, само не знам защо по дяволите ги асоциирам с топки сладолед. Те и на Центи пораснаха с годините, но пък останаха твърди от онова катерене по стълбите, нали е клаустрофобка. Има нещо много привлекателно в женското дупе, особено това ритмично поклащане, докато жената върви. Не ти е толкова зор да ходиш на плуване, нали си имаш басейн, хем за разхлаждане, хем е полезно за тялото, защото то олеква във водата. Хайде сега да не си разправяме за закона на Архимед. Ама на вилата ще имаш и приятна скара ,зеленчуци на истинси грил, не говоря за месото, вкусът му е на съвсем друго ниво.Не забравяй и прохладните нощи, тишината ,чистият въздух ,все положителни неща. Прегръдки и погалване по полукълбата.Ал
Колко обичам да имам писъмце от теб! Говорим си за месечен цикъл :))), добре. Моят не ми е представлявал такъв проблем, освен веднъж, в по- пълничък период на тийнейджърство. Когато раждах, се сетих за онзи ден, с цикъла и зверските болки и установих, че раждането малееше като неприятност. Мда! Наистина има резон, в тези дни момичетата да бъдат извинявани от училище /работа. Още тогава си мислех, на чина, както си стоях, колко е несправедливо. При ставането да те изпитат, рязко потича топла струя кръв, която само се молиш да се задържи в превръзката , без да се сурне в страни и да образува издайно петно. Трябва да отговаряш на учителя, а ума ти е в това, какво се вижда от тези зад теб. Ушите глъхнат от изправянето и играта на кръвното. Притеснение, стрес и силен физически дискомфорт. Другите не го виждат. Но може би го надушват. Защото докато говориш, пикаеш кръв в гащите все едно. А това не е естествено , когато си заобиколен от хора, нали? Да, нужен е закон за това. Иначе просто не е честно. *** Днес основно се въртя около кулинарията във вид на пюре, смути и почасовия прием на каквото е нужно. Изобщо, докато са си тук децата, то това си е мисъл номер едно- какво да ги разнообразя днес? Вратите отворени, всички се голешавим, мързела е повсеместен. Само русата е доволна винаги на всичко. Ще има качване нагоре, да, след някой друг ден. Но най- обичам да съм горе през топла есен. Когато цветовете наоколо се виждат без лятната мараня, отблясъци и слънцомръщене. Да има лека хрущялност и остриета в утринния въздух. На обед на напича плешките и врата, в синхрон с кафето, чак до сънливост. А вечер да се понесе пушения аромат на въгленови чушляци. В това кожата да се чуства добре, когато е открита , но голотата на бедрата и ръцете да не е боязливо преживяване заради ув , а да са галени от инцидентна хладина на повей. Тялото не се изтощава от топлината, а е в пъргавината си, в една будност, която позволява да си активен и навън, и вътре. И на открито, и на сянка. Надвечер, мятането на допълнителна дреха създава ендорфина на прегръдка. Ако и другите хора се намятат, се създава уют, подсъзнателен, подсещаш за зима, сбирка, споделеност. Някак се омекотяват телата и изглеждат по- добри. Замислих се. Но да, вярно е. Облечени хора срещу голи наистина биха създали спокойствие и защитеност срещу смущение и милион умствени реакции в минута. Разминавайки се лятос по стъргалото на морски град, направо се изтощавам от гледки и изводите им :)))). Колко невронна дейност би ми.била спестена, ако се обличаха тия хора :))). Хайде, да посвърша още нещо. Прегръдки. Ф
Иии...скандала е готов. Много мразя кат тоя келеш си премълчава неща, касаещи сем единица и децата и отношенията с роднините му. И да ми разнася снимки и видеа пред чужди хора, да ме срещат с Ааа да, много хубаво море, Балкан, гледах те как тренираш! Ай сиктир! Оххх, Аллллл. Имах добро намерение, дадох идея, но не съм знаела всичко. ..не ми е докладвано....И защо? Защото неговите неща са ТАЙНААААА, ВЕЛИКА ТАЙНАААА, какво купува, кога и какво се случва с рода му, какво говорят....дееебъ В ПРЕНОСНИЯ СМИСЪЛ гадта му долна. Нищо не се е случило. Няма казус. Само огромното разочарование от делбата на това, което да ми се каже и колко да не се. При все, че освен за рода и деца няма кво да си кажем с тоя тапир.
Това точно онази аптекарка ми го обясни, докато ми се караше, че няма ли го цикъла, и животът изчезва. Но ние като момчета не разбирахме съученичките и търсехме издайнически белези, ама нали нищо не разбирахме – нямаше Гугъл и социални мрежи, а от уста на уста. Даже се присмивахме. Веднъж бяха дошли на практика студенти от тогавашния ВИФ. Та те ни водят часовете и изглежда, една съученичка, Цъто, сподели с водещия часа. Те трябва нещо да играят на греда и земна гимнастика, а той заявява нещо от сорта: „Ученичката с физиологичните проблеми е свободна“. При нас избухна кикот, нали сме простаци, а то не е смешно. Та на Центи винаги е било страдание и изобилие, и както и да ми го обясняваше, било страшна болка, все едно вътре ѝ се късат органите. Понякога пиеше и ампули витамин С и аналгин, но аналгинът не е много желателен. Та точно затова в тяхната служба е имало такъв ден на жената, ама невинаги е достатъчен. Та не виждам нищо срамно да купувам на колежки дамски превръзки. Те по принцип си имаха в бюрата, някъде в дъното, или дискретно си помагаха. Изглежда, са ми имали доверие и са разчитали на моята дискретност. Но вече не бяхме малки деца. Попадал съм и на жена в цикъл, въпреки че беше вече в кафявата част, и тя предложи фелацио да ми направи, на тиха уличка, в есенна вечер. Не съм любител на фелациото, а Центи го възприема като обида за женския пол – горда е, но без парадиране. Не я избива на феминизъм, така е възпитана от бабите си, че жената трябва да се грижи за мъжа, защото в него винаги дреме някъде дълбоко едно дете. Я колко си приличат жените по отношение на мъжа и неговите роднини. На Конфуций приписват израза: „И най-дългият път започва с първата крачка“, но аз в своята битност добавих нещо от сорта: „И най-големият скандал започва с първата дума“. След малко ще хапна два кренвирша от „Березка“, малко сирене, домат и мед, и две филии с масло. Ама откъде измислиха фалшивите масла, все гледаме да са истински немски или френски, а такива, пакетирани в България. Ами като си унищожихме животновъдството по време на демокрацията, така ще е. Отдавна е изпито първото кафе, мързи ме да стана и да налея втора доза, но съм сложил джезвето на плота, но само края, защото беше секторът много силен, и въпреки че го сложих на едно, можеше да изкипи. На Центи нещо ѝ съхнат устата, гледам, че към три си е мерила захарта, пила вода, мерила кръвното, но поне това всичко е в нормата. Май ти разказвах за измисления уред, който купихме, дадохме някъде 120 – 140 лева и го хвърлихме. Я да не се повтарям. Сутришни прегръдки, Ал
Добро утро, Ал! Буря в чаша вода съм. Нищо ново, нищо различно, няма промяна ни на йота от обичайното и "нормалното". За да вървят работите. Вчера приготвих вечеря, той отвори вино, пихме по чаша, но не се получи чак толкова нормално и спокойно, че да разказвам за пътя и за морето, без всичко да завърши с...разбра. Отворих си пекорино, което ги дразнеше с аромата си, пък трюфеловата паста също, пък той не би карал със 180 с тая стара кола, пък да си дошъл, да си карал, да си пазарувал, да си изнасял торби, да си придружавал кой иска плаж, кой шопинг, кой сянка. Разказвах за колата. На връщането, верно се кефех, щото Бургас- Стара Загора е с хубав асфалт, а аз свежа. Мразя монотонността на магистралата, щото яко успива от безинтересие. Вярно, че в един момент е като игра да разбутваш тетрикса, но друго си е красивия Подбалкан. Съвсем друга класа пътуване. Красота. Та исках да го брифна, да е съпричастен, да оформим близките планове, кой накъде, но тъй е то. Пиша и трия, щото мразя да пиша по тая тема. Топли прегръдки, Ф
Днес ме кара на сън, Ал. Където се сложа, там заспивам. Никакви сили за нищо. Две крачки и сядам. Сега, като се окопитих, ми се струва, че досега съм подскачала над прииждащи вълни и в един момент, когато морето е вече тихо, аз още стоя нащрек и се напрягам да посрещна идващото. Осъзнаването, винаги идва по- късно. А за да си нареди мислите, човек трябва да се върне там, в обичайната среда, където са били построени, сред стените, сред ежедневните дейности, сред движенията из дома, в които тези мисли са се раждали и стоят оплетени. И когато минеш отново през тях, си казваш Чакай, малко, това вече не е така, Онова, вече не е така и всичко се пренарежда, но малко по малко. Не би могло да се срине изведнъж. Психиката не работи така в оптимума си. Би вузнегодувала. Би поискала дан срещу заблудите. А ако малко по малко заменяш старите представи с нови, то е защото имаш обяснение. Нагаждаш се към него. Не бих могла да извадя наяве всички заблуди назад във времето. Аз не се връщам назад. Бих могла да се опитам да намеря полезната позиция и среща на ума с реалността новата. Макар все още да липсват отговори и да се работи с догадки, висок процент вероятност. Изтощително е. Не от вчера. Не от месеци. Много повече. Тогава психиката още повече отказва да прави промени в записите. Изникват големите неща. Ядове. Бесове. Защо са били? Не помня. Има ли гаранция да не се повторят? Не. Боже, Ал, аз ти пишех историйки, помниш ли? Стихове? Струва ми се, че е от предишен живот. Стая за разпити. С огледало. Човек опознава себе си като пише на друг, нали? Изважда есенцията, трънчето. Обаче, докато пишещият е фокусиран върху себе си, слушащият го опознава. Първият не знае това. Той прави нещо обикновено. Знаеш ли, спорех с едното дете, докато изкачвахме хълма към нашата къща. Спорех, твърдейки че е много хубаво за мен, когато съм избрала удобна реалност, не, а стейт ъф майнд, който ме превежда през реалността, каквато и да идва. И в този стейт ъф майнд , аз се чуствам защитена, обичана и спокойна, направо вълшебно. И Ал, в същия този момент, докато изговарях това, изпръхтя кон до мен. Обърнахме глави. Бял кон, застанал плътно до оградата на вила Вилекула, край която минавахме в този миг, беше издал шия навън и ме повика с кимаща глава. Ал. Говорех за избор на състояние, в което вярваш в приказка и бял кон ми потвърди правотата на мисълта. При това тогава още не знаех автора на приказката. Имаше опции. С голяма и с малка вероятност, но не и гаранции. Които имам сега. Но осъзнах, че аз продължих някак по инерция. Не си дадох времето за улягане и анализ. Не е нещо лошо. Нито вредно. Просто е коренно различно от в момента. Сега всичко се забави. И се пренарежда. Трият се грешките и се прибавя новия образ. Става абсолютно без контрола на ума. И е зависимо от пространството някак си. Тук получих този мейл. Сега знам. Тогава не. Нещо такова. Главоблъсканицата беше побъркваща. Ползвах умишлено подадени грешни сигнали като насоки. Сега, когато имам някаква здрава почва под краката, ще е различно. Най- после бих могла и аз да слушам. Не само да говоря. И то да слушам не свалки през намеци и смешки, игри на случаеност и солени шеги. Не. Бих могла да слушам наистина.*** Горещо е. Може би ти досадих. Прегръдки. Хем се намерих, хем се чуствам изгубена. Нищо не се случва по човешкия начин, а по един измислен романистичен и неправдоподобен начин, тъй че ей сегичка ще ми изпръхти един бял кон от банята. Ф
Добро утро, Ал! Наспах се толкова сладко, че имам чуството, че главата ми е аквариум, в който най-после пясъка се е утаил. Сега видимостта не е нарушена, водата е спокойна и рибките плуват небрежно. Пациентът все още има нужда от грижи, което прави настроенията леко нащрек и не дава пълна свобода като например за балкански подвизи. Моят херпес на долната устна е така локализиран, че се пада изцяло върху устната, вече е на етап пукнат с нова тънка коричка, от което много внимавам да си държа бърната издадена напред и свита, ако трябва да се изхиля, в поза - зяпнало лястовиче. Обожавам жестокия си тен от тази година, всяка сутрин в огледалото в банята. Деколтето ми е чист шоколад. Лицето е пазено от слънцето, но пак си е омекотено от контрасти и цялата гледка с цвета на очите докарва доста приятна комбинация. Може би само херпеса би бил причина някой добър човек да ме обърне с гръб, вместо да се наслаждава на блясъка в цветовете ми. Та, не всички утрини са така, има и редови, в които човек не че се стряска, но констатира самокритичност, докато тези следморски дни това не е така. Софийския въздух доста пречи на добрия сутрешен вид. Няма как да не се отразява на чист генетичен матрял :)). Е, може би някои мутанти не се влияят, но ние еко - био- натуралите сме по- хубавки, като ни посадят на по -природно-обогатено местенце. Тая сутрин ми дойде идея да изчета учебниците от мин уч година отново, че се позабравя. Желая ти разкошен празнично слънчев петък! Прегръдки. Ф
Добро утро и от мен, Ф! Радвам се за утаения пясък в аквариума и за спокойните рибки, защото бистрата мисъл винаги предвещава интересни идеи. Представянето ти в поза зяпнало лястовиче искрено ме разсмя, но бъди сигурна, че никой добър човек с ума си не би те обърнал с гръб, дори и с херпес, при положение че пред него стои комбинация от шоколадово деколте и морски блясък в очите. Този чист генетичен матрял трябва да се цени, а софийският въздух просто не знае как да се държи с био и еко натурални създания като нас. Бързо възстановяване на пациента, за да дойде време и за балканските подвизи, а идеята ти да препрочетеш учебниците от миналата година само доказва, че умът ти не търпи застой, дори когато е в режим на следморска релаксация. Пожелавам ти прекрасен, слънчев и много спокоен петък, изпълнен с поводи за усмивки, макар и по-внимателни заради устната. Прегръдки и от мен!Е, и ако не ми отвъртиш някой и друг шамар и целувки.По принцип херпеса е гаден, а питаш ли ме мен, когато бях гимназист бях като кактус от пъпки-гадно акне.Самочувствие някъде до абсолютната нула-знаеш къде е .Това беше и една от причините да тренирам джудо.Иначе скатаване на последният чин, средната редица, а обичах да говоря с момичета.Добре ,че и една сродна душа от другият пол, но тя по друга причина-слаба като клечка, та както се казва търкулнало е гърнето и си намерило похлупак.Иначе по телефона обичам да говоря с момичетата ,имам горе-долу чувство за хумор, но беше важното ,че не ми виждат мутрата.Е, има и нещо положително, не оставиха дълбоки следи, като гледам какви артисти и то известни, моето е било бял кахър.Е ,примерно Томи Лий Джоунс и както подобен ,но също тежък случай в една шведска трилогия за един разследващ журналист и момиче ,което му помага с психопатични отклонения.Сега лек ден, поздрави ,пак гушкане.Абе защо така обичам да се гушкам в жени.Да не е нещо едипово.Обожавам когато жена ме прегърне.Пак същият Ал
Благодаря за милите думи, Ал! Едва ли можеш да заподозреш каква вълна на благодарност към теб ме обля като чух пожеланията за пациента. Силни прегррррръдки , Ф
Някога май около пубертета ,понякога ми излизаха афти, примерно един път годиш.На долна устна от вътрешната страна на ниво венци.Гадно е когато попадне някакво зрънце имаш чувство ,че е пясък.Тогава продаваха едно тъмно зелено мазило -Ако не греша "Гранофурин".Може да си го чувала ,но доколкото знам ,преди двадесетина години го обявиха за карциногенно или е имало други причини. Пак пергръдки -Ал.Да не те разсейвам
Привет, Ал. Правя нов експеримент. Ще ти кажа. Първо пак заспах след като изпълних новите кулинарни прищевки и разходката с русата. Обаче главоболие започна да си проправя път издалече и доста настъпателно, от което съня ми ставаше все по- кошмарен и завърши с оня кански писък, който чуваме, когато сме болни. Аз не съм. Но го чух и подскочих. В стаята всичко мирно и тихо, пациентът е над кота нула. Но аз сънувах, че правя всичко друго, а съм забравила бебето си. Беше кошмар. Децата, къща, дори се появи кумът, всички са си на сегашните години, но аз имам бебе, от вчера оставено да спи и не съм го наглеждала заради всички други заетости. Не виждах. В съня бях сляпа. Блъсках се и си го търсех. Дойде писъка. И така, мили мой Ал, се оказах с аулин и нов ала разказ експериметален стил. :)))) Ей сега го добавям и да се оправят другите. Аз съм добре. След малко сладоледче ще съм още по- добре. Целувки. Пс за херпес има мазила, но изпуснеш ли го порасте, край, корички, пукане, свежа кръв, нови корички, и те така. твойта Ф
Добро утро, Ал! С тоя пациент немски , сме като скачени съдове. Днес още спим. Сега сме на едно легло, за да следя и давам почасово лекарства. Та , едно преди полунощ, друго рано сутрин ...накрая като вече иде възстановяването и облекчение от болка , ни иде сън и мързел от пуснатия адреналин. Дори не ставам нощем да пишкам. Тва е ново. Случва ми се и на Балкан. Дали се дължи на по -малко пиене на вода или по- хармоничната й употреба от тялото, не знам. Но положението тук е сънливо и е събота и абе я да ставам за едни паланчки да зарадвам домочадието. Целувам те. Ф
Възхитена съм от днешния разказ за Едик. Мопасан има да се поучи от автора. Ф
Добро утро, умно момиче. Разказвал съм ти за част от моите кошмари, които сам съм обявил за следствие от сънна апнея, като сам си сложих диагнозата. Точно те ме отучиха вечерно време почти да не ям – най-късно към 18 часа нещо съвсем леко. Гадни са, защото не мога да се събудя, а някак съзнавам, че е сън. Толкова са реалистични, а аз се задушавам. Имам чувство, че крещя, но звук не издавам и ми трябва само някой леко да ме побутне, за да се събудя. Понеже се самозадушавам, започвам да ритам долната табла на леглото. Тя е висока десет-дванадесет сантиметра. Та тези ритници събуждат Центи и е достатъчно само с пръст да мне побутне, за да се събудя – безмерно щастлив, че съм излязъл от съня. Не знам дали съм ги споделял с теб, но някои са запечатани в паметта ми като филм. Центи, когато сънува, надава писъци. Тя е „специалист“ по разни апокалипсиси, а моите са лични изживявания, но гнусни и морбидни. Не е много приятно, потънал в дълбок сън, някъде в 2-3 часа след полунощ някой на петдесет-шестдесет сантиметра от теб да изпищи. Ама как пищи! Кожата ми веднага настръхва, бутам я, а тя в просъница нещо измърморва, но понякога споделя. Е, започнах споделянето още в леглото, но вече хапнал, обелил царевиците, добре обтрит и почти къпан – ама не съвсем, споделям с теб. Егати мизерията! Махнах бойлера при големия ремонт, по-точно майсторите го махнаха. Повярвах на приказките на политиците, че вече няма да има такива спирания на цели части от София, а с разни байпасове и кранове ще се спира строго локално. Тъй като голямата част от апартаментите са на югоизток от алея „Яворов“, все някой щеше да има топла вода. Е, да де, но този път удариха цялата югоизточна част. При Буба и в „Яворов“ има проточни бойлери, но това не е работа. Май ще е "тенджерната афера". Хиляди утринни прегръдки с вкус на хладно кафе, въпреки пастата „Астера“. Твое другарче Ал.
Кой е този разказ и къде е????? Вече почти не чета в сайта ,а си пиша само с теб.Разни директори, псувни, а-ла селска одимена кръчва след петата ракия, късно вечер не ми се четат.Имам представа от биологията.С теб ми е интересно, с теб умната и креативна ,млада жена си пиша и споделям-това е.Ал. Д а знаеш, някой се смята за много духовит като по някога пише с моят ник .
Ал, извини, тичам да оракулствам. С мокра коса. Разказът е Еди. Ф
Минавам да те гушна, докато ми взимат лимонадка. :) Не смея целувка с тоя ермес :))) Ф
Кафеено време е, а аз така се изтумбих с един дюнер, че ме мързи да ида да си го пусна. Един хленчи за едно, друг за друго, третият си бачка тихо и кротко, че нали да държим тихата дипломация в златна среда. Вдигам си петалцата с книжка, гола, по ментови дантелки и ако ще небето да пада. Ом Сай Рам. Ф
Разказа- онзи за Бакьово ,прилича на твой ,но не се обзалагам.Но пътя доста точно е орисан.Ако се идва от Своге трябва много да се внимава ,за да не се пропусне отбивката, че не е вижда добре, но моста е ориентира.Ако идваш от София ,веднага остър завой след моста ,ама веднага.Написах един коментар под разказа, но не е моят тип, инцеса ми е противоестествен. По ми хареса краткото описание на пътя защото съм го минавал.Ще правя кафе.Центи кротко дреме-няма топла вода-направо е мъка. А най ми харесва с теб да си коментираме случки, събития ,пътувания ,социални промени ,политически, книги ,спомени, места в София и т.н.Ал
Виноват. Ако не бях отчела грешно бройката коментари, нямаше да съм в заблуда, че не си писал. Съжалявам. За разказа- много мнения писах днес, стига толкова. Само ще повторя това, че не го отчитам като казус , аз просто се вживях в момчето, което тръгна на път и пропадна в заешка дупка. Пи чай с Шапкаря. Видя кралица с голяма глава да обезглавява карти. И беше римлянин в Рим. Чуствах мехура му как боли, препълнен от ароматния сок от бъз. И знаеш ли, Ал, това дето жената се пече гола. Оказа се, като бяхме в Тоскана, че едната ми дружка, чиито лета са минавали под грижите на дядо й, където били изпращани с братовчед й, са били принудени следобед да стоят в къщата, защото дядото, след като работел цяла сутрин по градината, обядвал и се изпъвал гол срещу следобедното слънце. Било им забранено да го притесняват. Представи си. Те са деца, после тийнове, той е гол. Любопитно е. Странно е. Но дядото е държал и на възпитание, и на сериозност и уважение. Имал е право да напече кокалите плюс плаващия такъв, преди да се емне с вечерните приготовления. Да, хората, които държат на здравето си, на себе си, може и да поддържат щури навици, но майната на всички критици, нали? Особено когато слагаш хляб на масата, децата се учат добре и съседите са поздравени. *** Тези дни, без да се задълбавам твърде много, се изкефих на новината за заглушителя като се сетих как на фондерЛайнен и се дръпна акито като в самолета й установиха смущения. Ако е вярно и че амер цистерни са се разкарали, след като заглушителя е скрил руския самолет , нещата се навръзват адски смехотворно в стил "Яяя, тука е дошла една подводница". Изкефих се и на зачестилите случаи на момчета спасители да вадят хора от морето, от човечност, след раб време. Ужасих се от Духовен учител, който пръв сподели кадри от калната лавина, помела стотици животи. Кой духовен човек би направил това? Да всява зловреден интерес към трагедия, да гледаш онлайн как някой умира. Калта била като пресен бетон ,казват. Вдишваш и засъхва. Енд. Още помня как си умря едно заклещено дете, момиче, в Перу ли, Чили ли, беше 3 дни в калта от кръста надолу, заклещено, държаха го будно, за да не потъне, но не можаха да го извадят. Ние сме свикнали да разчитаме твърде много на институция, на цивилизация, на общото - "хората". Уж че някой знае Как. Че ще ни спаси. Тогава, всички телевизии предаваха пряко общуването с детето. И цял свят и беше на гости, докато умира без спасителен пояс. Когато аз се давех, в мъртво течение, на Мичурин, бяхме влезли и тримата с баща ни. Но ме отнесе. Както подскачах и уж играехме заедно. Когато вълните ме натискаха под водата и се нагълточвах, сякаш в центрофуга, изскачах като тапа заедно с водовъртежа в пясъчната яма на дъното и махах и крещях Помощ , там на метър два от мен имаше майка с дете и само ме гледаха учудено, без да направят опит да привлекат нечие внимание. Аз потъвах обратно надолу много бързо. И беше ясно че гълтам водица и хич не е редовно подскачане. Затова, Ал, учудих се на тоя супер известен духовен учител, който и преди не знаех защо, но не го харесвах съвсем, като нямаше точните данни за фалшивост. Сега знам. Мисълта ми е, че зад всяка новинарска сензация за крими гаф , може и да стои пълен майтап съвсем позитивен в дългосрочен план. А зад трагедиите, природни катаклизми и прочее , трябва да има само смирение и осигурено достойнство в смъртта. Не воайорство. Съжалявам за тъжните теми. Всъщност не съм тъжна, напротив. Но някак тези мисли ми дойдоха. Хайде да спирам. Утре пак. Прегръдки и пожелания за лека нощ. Ф
Добро утро, момиче! Ех, че сходно виждаме различни събития. А пък случката на морето ме върна толкова години назад – един следобед на безлюдния плаж на „Отманли“, точно срещу тогавашния остров „Болшевик“. Онова салче за развлечение на почиващите в онзи малък, скромен ведомствен комплекс при доста мизерни условия... Нощно време тишината се нарушаваше само от скрибуцането на цикади и щурчета. Имаше изобилие от светулки. Даже в детските ми години и в тогавашния ж.к. „Ленин“ се срещаха светулки, но след това изчезнаха. Там обаче, където се развива действието в разказа, бяха в изобилие и момчетата много им се радваха. Та за онова море съм ти казвал как спасих момиче от удавяне. В интерес на истината, тогава за първи път докоснах тяло на момиче, но в суматохата и гълтането на вода изобщо не го осъзнах. От майка ми бях възпитан (най-вече с помощта на шамари) да уважавам момичетата. Те ми бяха зашеметяващо интересни. След това обаче пъпчасах и се отъждествих с Квазимодо за почти четири години. В шести и седми клас оставах с впечатлението, че за тях съм просто някакво пособие за трениране на уменията им за въздействие и манипулация над момчетата. Бях потресаващо загубен. Моето време настана чак след казармата. Относно заглушителя – почти сигурен съм, че става въпрос за разработка от първата половина на 80-те години на Института по специална електроника (ИСЕ). Става дума за изделието „Стършел“. Тези изделия бяха с различен размер и мощност, като към тях имаше жестоки изисквания за механична и климатична устойчивост. Между другото, още тогава имахме разработени дронове с размери на много малък самолет, чийто обхват на действие зависеше от ландшафта. Бяха с перка, като тогава бяхме доставили (по-точно продали) над 1500 бройки на бившия Съветски съюзОтносно заглушителя – почти сигурен съм, че става въпрос за разработка от първата половина на 80-те години на Института по специална електроника (ИСЕ). Става дума за изделието „Стършел“. Тези изделия бяха с различен размер и мощност, като към тях имаше жестоки изисквания за механична и климатична устойчивост. Между другото, още тогава имахме разработени дронове с размери на много малък самолет, чийто обхват на действие зависеше от ландшафта. Бяха с перка, като тогава бяхме доставили (по-точно продали) над 1500 бройки на бившия Съветски съюз. Такъв малък, нисколетящ самолет (на височина от порядъка на няколкостотин метра) създава около себе си движеща се зона на радиозаглушаване. Можеха да се спускат и с парашут от самолет, като също създаваха зона, в която е невъзможно да действат радиокомуникации и радиовзриватели. Казват, че с идването на демокрацията американците с ултимативен тон поискали цялата документация на изделията. В Ирак, когато нашите патрули излизаха извън базата, в БТР-ите винаги имаше такъв заглушител. Така, ако някой решеше да взриви шосето с радиосигнал, не му се получаваше. Ако обаче е с проводник, няма спасение, тогава просто се надяваха да не улучат точния момент. Ал
Много интересничко ми разказваш, Ал, чак косъмчето ми настръхва. В българина има много твърдина: на характера, на ината, на духа, на твърдоглавието. Винаги е имало два свята видим и невидим, от гении и герои. Помниш ли как изчезнаха едно момче от амер посолство преди двайсетина и повече година, което дете беше там на интервю за зелена карта, а е имал математически талант доста над средното ниво. Други такива деца са отивали в други ръце. Армагедон. В интерес на истината, тези съдби, винаги съм ги припознавала като своя. Да нямаш обвързаности. Да напускаш за 60 секунди. Без любов, без деца и семейство, хора, за които да те е грижа или да обречеш на опасност. Филмарче :)))). Но един ден, когато уморена от търсене на любовта и половинката си, медитирах, качвайки се на Витоша, получих някакво просветление, че с моята половинка имаме договор. Мисията ни е обща, но той се ангажира с тази част , опастната и самотната, защото иска да понесе по- тежкото, а за мен остави по- леката част, поддръжката, фини духовни настройки без много сцепления с живия живот. Разделихме се доброволно, по негово настояване, пропускайки шансовете да имаме физическа близост за всичката или по- голямата част от времето. Спомням си, че когато това осенение ме обзе, вървях и плачех, вървях и после не помнех нищо от пътя. Да, филмарче, абсолютно. Но кой може да докаже какво се случва с ума, откъде идват спомените, къде им е склада и дали правят ъплоуд в облак. Аз някак се откъснах от всичките си търсения, които имах преди. Ползвам само това, което ми е нужно в ежедневието. Приятелката ми, йогинът, беше стигнала едно доста добро ниво на ума и тялото в синхрон и я върнаха с ритници назад. Армагедон ти казвам. Лесно е човек да си повярва, да реши, че е напреднал духовно, че има поглед по- верен и ясен от преди, от другите. Общо взето се разбира дали си на правия път, когато дойдат многото препятствия. Когато те спъват. Тогава е явна целта да не те допускат за воин към Светлината. Боже, сега звуча като Пасторица , ама нали съм Фея, айде може. И е неделя :))). Гордея се с нашите момчета, особено като те чета. Ни жокер, ни смели и яростни, ни великолепна шесторка са нещо кой знае какво по сравнение с нашия мъж, кален, печен, жив гявол и тотал презуй :))), което е нова и вече патентована квалификация. Връщах се да чета за сестрите Белнейски. У нас наистина нищо не е, каквото изглежда. Батя ти оня ден взел да хвали швейцарци как запълват с пръст и камък един необитаем каньон долина с изкопаното от тунел през Алпите. Запазвали всичко еко , премествали временно река и полянка с диви орхидеи, изобщо невероятни работи. Но това са същите швейцарци, мислех си наум, дето държат под ключ в мазетата деца, съпруги и тн. в продължение на години и десетилетия. Наистина не само у нас е така. Светът е видим и невидим. Резките движения създават прашен вихър и в двата. Наистина е милион пъти по- важно да се запазва вътрешната сила, вяра, светлина и онова, което да резонира с другите такива хора. Има си промисъл. Зад. Има си сили. Над. Не сме пионки, нито зарове , а живи воини, борещи се със себе си, с тъмните вълни от радиото ни, тея дето хващат образа на красавиците пред фикуса на Буда. Топли и силни прегръдки, Ал. Ф
Не знам защо, но по много въпроси имаме сходен начин на мислене. Дали с теб или с приятел съм спорил, и двамата сме инженери в една и съща област на радиоелектрониката. Та спорът беше как човек помни, как записва спомен, не само видян и чут, но и прочетен. Не говоря за синапси, нещо по-различно е, а как извикваш съответния спомен. Той няма адрес, а всичките тези спомени, визуални, звукови, преживени, видяни, са записани на 1500 грама сиво-розова кашкава маса. Аз примерно не мога да чета гладко, защото, когато чета увлекателна книга, дали нещо любовно, дали фантастика, дали приключения или криминално, нямам чувството, че гледам редовете, а се намирам в една виртуална среда, където препускат коне, пиратски кораби водят сражения, все едно светът, стаята, мебелите изчезват и аз съм в някаква виртуална реалност. Може би и затова не мога да пиша. Просто това, което пиша, ми се прожектира някъде вътре в главата, а пръстите ми не могат да следват мисълта ми. Все едно това, което искам да напиша, по някаква шина се записва в периферия, която управлява ръката, но вече идва новото продължение и тогава допускам грешки. Така и чета, гледам по 3 4 изречения, но устата ми не може толкова бързо да говори и вече гледам следващите три четири изречения. Затова чета хем с грешки, хем с монотонен глас. Просто всичко го виждам като образи. Ароматите свързвам с цветове и затова трудно обяснявам, че искам някаква парфюмна вода в синьо зелената гама и да мирише на сняг, а продавачката ме гледа като побъркан. Връщам се пак на онзи разказ и все не мога да се отърва от усещането, че ти си го писала. Говоря най вече за пътя, за пътуването, въпреки че това е една незначителна част, но е писано от човек, който поне веднъж е минал по него. Иначе „инцеса“ не го разбирам и не искам да го разбирам. В „Половият въпрос“ на Август Форел са описани подобни случаи, не толкова художествено, а от гледната точка и трактовката на сексолог и психоаналитик. Май се е познавал с Фройд. Книгата повече набляга на различни сексуални практики при различни племена и народи. Дали от лични наблюдения или са му ги разказвали, нямам представа. Някъде споменава, че в някакво племе на момиченцата започват да окачват малки тежести на големите срамни устни, а в друго на момченцата окачват леки тежести, в трето със сок от някакво растение ги мажели. Как се отнемала девствеността, имало специални майстори по отнемане на девствеността и били тачени. В друго племе обичаят бил някакъв полиран, мазен пън, на който имало фалос, и момичето го вдигали и го нанизвали на фалоса, ама не ей така, бързешката, а с подготовка на нея, на „съоръжението“, а всички наоколо надават радостни викове, най вече бъдещият младоженец. Някъде из Полинезия им цепили кожичката на члена и слагали малки бисерчета, като който имал повече, бил толкова по желан. В друго нещо като матриархат кралица управлява и си има харем от към 30 млади мъже, които не оставяла да скучаят. Дали там или другаде прочетох за някакъв кораб, който се блъснал в скали край някакъв остров, платноход, някъде през XVIII век. Та част от екипажа загинал, част се спасила на сушата, а местните пък избили някого, но имало жени вдовици, които приласкали по някой моряк. Жените снажни, едри, но не черни, а с приятни черти и леко кафява кожа. Та когато след девет месеца се родили няколко деца с русолява коса и малко по светла кожа, жените направо луднали по тях. Това последното не съм сигурен, че е по Форел, но някъде съм го чел. Отивам да правя кафе.Прегръщам те Ал
Мили ми, Ал, колко си ми сладичък! Толкова ми е хубаво да описваш сходни ми изживявания. Тази фантазия, която обзема сетивата и не оставя жив мозъчен център, отчитащ реалността по часовник, ми е много добре известна. При мен, най- наситени са изживяванията по слушане на музика. Тоновете ги чувам като думи, долавям цели изречения, виждам обстановката наоколо, вдишвам обстановката, която може и да е прашен будоар, а може и да е скрежно солен въздух над северно море. Има ноти, които разказват за цветовете в небето преди изгрев . Кой пише това? Кой може да опише с петолиние как прелитат възторжени ята полски птици, издигат се над сухите гъсти треви и посрещат слънцето? Най обичайното ми състояние в концертна зала е да гледам като детенце пред сладкарница как сяда оркестъра. Какафонията от настройването им ме акордира сякаш слушам будистка мантра. После левитирам над стола. Готова съм да поема неизвестното. Музиката. Каквато дойде . Имат ноти да. Но музиката се ражда в мига. Никога не е напълно еднаква. И с отворени сетива сякаш имам дупка в черепа и пирони под дупето, се отдавам на оглед на всичко наоколо. Публиката, залата, лицата на оркестрантите, фрака на диригента , големината и формата на дупето му, изражението на цигуларя, челиста , китките на басистите, диригентската стойка общува ли с оркестъра , заповядва ли му , те следят ли го или си ги гледат в пултовете. Гледам им прическите, обувките, напрежението от поемането на огромните погледи с внимание, накрая затварям очи и слушам , просто слушам триизмерно как извират духовите над струнните, как ударните се вместват за да подчертаят нещо, да отделят , да утвърдят. слушам как целия сектор зашумява като едно цяло,същинска корона на дърво. Всеки лист сам за себе си и всички заедно. Те ми разказват. Аз слушам не само глас, гледам филм, но както гледам така изпитвам жалост, мъка, тъга или безмълва възхита. Няма как лицето ми да остане сухо. Та аз преживявам нечия съдба. Срещам Бог. Изгубвам земята под краката си ив миг я виждам затворема в преспапие завинаги. О, Ал. Да бихме могли да идем заедно някой път. Ти ще заспиш. Аз ще отронвам топли сълзи. И после ще пием уиски. Докато се мъча да пренаредя мислите си като десетки шарени въженца, стегнати в стан за пъстър килим, но безвъзвратно оплетени в стегнати възли. Поне полвин час се връщам в себе си. Какво говоря. Повече. Избухнали са десетки нови звезди, родени от емоция и логични заключения. Та аз нося в ума си нова вселена . И излизам от нея на пръсти. Защото е крехка . И красива. Но ме изтощава. Като постоянен оргазъм. Май се отнесох днес. :))) Вкопчвам се. Да ме заземиш. Ф
Добро утро, момиче. Както ти казах, ние сме от „щастливците“, които около двадесет дни няма да имат топла вода – близо до кошмар и гнус. Започва една продължителна епопея на топлене на вода, обливане с разни канчета, с една дума – върнати във времето. Дали пък да не се оставя да се вмириша. За бельото не е проблем. Както се пее в една руска песен, но там не става въпрос за пералня, а за балон – „крутится, вертится шар голубой“, та в битовата реалност трябва да е нещо от сорта на „крутится, вертится стиральная машина“. Е, не е поетично, не се говори за любов, но пък е практично и битово реално. Дали пък да не дойда у вас със сакче, с хавлия и баняджийски аксесуари. То в единия май има, ама сме го дали под наем. Най-ме е яд, че тогава послушах на Дани (Буба) неолибералните идеи. Какви мебели изпоподарихме – здрави, хубави, не от талашит, а от шпервани плоскости с истински фурнир, едни нощни шкафчета тип „бел епок“, поне аз така ги определям, но били „соц“ по бубините определения. Имаше две момичета, големи провинциални мърли, и не дай си Боже да се ожениш за такива, и едно момче – брат на едното и гадже на другото. Той работи, опъва каиша, а те точно в края на ковида стоят вкъщи и нищо не попипват. Е, добре че сме го дали през фирма, разбира се не безплатно, която следи нещата, та се отървахме от тях. А имаха наглостта за доста голям тристаен апартамент, тухла, пълна реновация, соц строителство, всички помещения отделни – няма я изгъзицата всекидневна, равна на кухня, трапезария и хол на едно място. Хайде стига битовизми и да ти се жалвам. Пия си кафето, Центи също е до мен, цъка си нещо. Хайде ставай – кофи тайм, както казваше Румката. Целувки, прегръдки, Ал.
Добро утро, Ал! Пия леко препечено за моя вкус кафе, онова от супера в Италия. Иде малко като робустичка от павилион, от ония дето са яко силни и чистачките, може и да нямат пари, но сутрин на тумби си взимат по кафе и пушат, наклякали по бордюра, та чак ми се ще да им разбирах езика и да чуя клюките. Доволна съм, че най - после уцелих цвета на косата, че от година все не бях аз , а сега съм си баш която съм. Водейки се по цвета на косата на малкото, който ми е естествения и една много симпатична фризьорка , млада, стройна и работлива, та ми е кеф да се среша и да ме отрази жена- жена, а не жена- с грешно послание към света. Грешно , в смисъла на сбъркано, не похотливо. Идвай! Ще ти изтъркам гърба. У нас си има бойлер и си стои над главите ни в банята. Превключваме, когато се налага. Аз не, де. Грам не разбирам от тия работи. От много още грам не разбирам. Седнах в леглото тая сутрин. По принцип спя гола, но рано рано като трябва да обслужа пиенето на аб и си слагам нощничка за ходенето по стаите, да не стресна батя ти. Та сядам тая късна утрин, поглеждам се в огледалното крило на гардероба и гледам едната цица вън, виси и ме гледа в отражението, другата вътре си :)))). Досмеша ме. Понякога случаеностите са супер нагласени да ни разсмиват с това, че, Алллл , умът прави реалността! Ако искам да съм в една сила, женска, мощна с други жени и да си помагаме и да привличаме любов и да я раздаваме, но да бъдем чути и видяни и правилно разбрани, аз неминуемо имам по един бял кон да ми пръхти и по една смешка на ден, минимум, да ми подсказва от оня свят, да, следим те , добре, продължавай. Много е яко, когато знаеш и чустваш, че не си сам. Както пеят негърките.:))) Топли прегръдки, шоколадови и почти целувка. Вчера се откърти един ледник от долната ми устна и докато пробвам новата плът пак я цепнах малко, но поне мога да събирам устни една в друга. :))) Ф
И ние в института пиехме робуста, дали виетнамско, дали анголско или никарагуанско. Ако е на етажа, шварц, тип негърска пот, в един гейзер го правиха колежките. Не знам защо, но ел. кафемелачките доста бързо се разваляха. Бяха евтини, но си беше зора някой да отиде и да купи, та аз занесох една тежка месингова, цилиндрична от турско време. Мъжете по ред го мелехме, а колежките го правеха. В кафенето пък пиехме от голяма професионална кафе-машина – еспресо, но пак робуста. Там беше по-интересно, нас ни оклюкваха, но и ние оклюхме някои. Вчера установих, че с възрастта съм станал много сантиментален. Гледах „Писма до Жулиета“ за една англичанка, която се влюбила преди много години в едно италианско момче, но писмото се загубило по пътя. Журналистката го намира след години и двете тръгват да търсят Лоренцо. Първо намират над 70 различни Лоренцовци, но в последния ден случайно попадат на едно име. Оказва се, че в това семейство има трима с това име, виждат първо бащата и сина, а дядото отишъл някъде да поязди. И докато си говорят, дядото пристига с коня и в тази възрастна жена веднага познава момичето, в което някога е бил влюбен. Тя вдовица, той вдовец, и решават на тези години да се оженят. А внукът му се беше влюбил в журналистката, тя дойде от Щатите специално за сватбата, чувствата им пламнаха, след като тя вече се беше разделила с приятеля си ресторантьор, и всичко завърши с истински хепиенд. Ал
При мен, Ал, винаги е имало доза вълшебства. Винаги се е случвало да визуализирам желание за предмет, среща и отношения с човек ( учител) , покупка на нещо необичайно като пиано и знаците да ме доведат до успех в съвсем кратко време. Знаци. Случайности. Правя елементарни неща като видя обява във фейса или да споделя с някого и оттам без всякакво съмнение попадам на абсолютната оферта за желаното. Лекар. Учител за децата. Промени. Промени. Промени. Не може да видя че по луна и астрология се препоръчва да се купи пиано и оп да има обява току що актуална и оп да заведа акордьор на адреса и да се окаже находка. Ей така съм живяла винаги. Винаги. Никой вкъщи не се учудва и не подлага на съмнение, когато имам визия или предусещане за нещо. И това , Ал , когато си го представя за мен, лично, да е свързано не с това да си купя обувки или рокля, а да открия любовта, истинската, дето не се доказва, а просто Е , това ми се струва като края на играта. Сякаш като няма от това по- нагоре, ще умре един от нас. Макар че, като се замислиш, точно във силната връзка, човек кове карма най- мощно. Там са рисковете. Там е великият баланс да ходиш по въже. Да не натежиш. Да не се изгубиш. Да не се главозамаеш като консуматор безполезен за природата наоколо. Да ме прощава любовта, но ако трябва да скоча пред камион, за случаен човек, май май точно това бих направила, защото това ще е съвестта ми и личността и духа, онзи, в който изначално се е влюбил човекът, но ще ме обвинява, че не съм помислила за него . Разбираш ли, имайки нещо за губене, като любим, се променяш за да му е добре, за да е ползвал на тази твоя любов и това започва да те ограничава и да губиш от свободата и светлината си. Мисля си, че за моята половинка е по- лесно да сме разделени, защото аз ще го прекарам през огън и лед, без да променям силата на чуствата си, но той няма да го знае и ще страда, че съм идиот. Ще му водя чудеса вкъщи, ще го принуждавам да ми вярва, когато нещата изглеждат зле и е станал гаф , а аз нр съм действала по протокол, а по жива интуиция, а резултатът ще се види по- късно или никога. Аз ще се губя. Той ще ме критикува за липса на рацио. Защото ще съм в проблеми. Страх ме е, че ще искам да го правя щастлив и ще му угаждам на всичко, дори когато ме изпитва и иска неприятни и неприемливи неща, но аз ще се надскачам , за да го настигам в лудостта. А той ще се отврати, че нямам стойност, котва, център, тежест. Това е толкова лесен сценарий. Мога да го направя без да се затрудня. Твърде сложна ми се вижда истинската любов с мен. Защото грам не ценя моите желания като приоритет. По- важно ми е да зарадвам. По- сладко е. А с това падам в очите на хора, които искат да се прекланят пред високопоставеност. Матрона. Разбираш ли, искам я тая любов, дето те кара да нямаш резерви, а да черпиш вдъхновение от въздуха и да си по- жив от всички, но някак моята магичност ме прави вещица по отношение на любовта. Без да се поколебая, ще взема решение, което ще нарани. Ако е по закона на Висшата Абсолютна Любов. Евтаназия. Да. Да я причиня. Ако трябва. Да си тръгна на пръсти, ако сме изгубили себе си в битката на ин- ян. Да. Без съмнение. Не знам. Може би не е чак толкова трудно. Щом аз съм магическа , то пък за мен се полага някой дзвер, достоен по качества , който ще се справя и ще разбира и ще приема и ще се държи стабилен и безстрашен , когато сменям лицата. Из следобедно кафе :))) Ф
Ал, не ми пиши за няколко дни, моля те , или поне не очаквай да ти отговоря. Имам нужда да помълча. Знаеш, периодично отивам за съчки. Сега няма да се откъсвам съвсем и ще позачитвам как вървят нещата, просто ми се мълчи. Не си направил нищо лошо. Топли прегръдки! Ще ми липсваш, но нека се посъбера. Ф
Добро утро, мило момиче, кореспондентка, споделяща и ако ми разрешиш, бих те нарекъл приятелка. Знаеш, нашата кореспонденция навърши три години. Някои бракове не издържат и половината. Възприемам те като огромен прозорец към красива панорама, като библиотека с поезия, която не разбирам, но ми трябва някой да ми я разясни. Имам асоциативно мислене и с теб винаги ми е било, по някакъв начин, комфортно и съм се чувствал разбран. Уважавам твоето решение и не бих желал да ме възприемаш като някой досадник, на когото се чувстваш задължена да пишеш и да споделяш. Прегръдки и ти желая успехи, с каквото се заемеш. С нетърпение ще чакам твоето завръщане. Ал
Ал. Името ти вече има горчив вкус. Мръсен. След това, което научих за теб не мога да те видя по същия начин. Моля те, остави ме. Не ме карай да наранявам и двама ни. Простих и разбрах много. Закрилях те от тях. Оставих се да ме разкъсват и пробождат. Просто ме остави. Тази, която се наричаше Твоичката.
Е, щом не вярваш на мен, а на клюки, това вече е друг въпрос. Никой в сайта не ме познава, дори да се блъсне в мен, никой няма да ме разпознае. Напълно анонимен съм. Досега жена не съм наранявал, нито емоционално, а за физически е повече от абсурдно, докато последното с обратен знак се е случвало. Щом аз за теб знача по-малко от долнопробни лъжи, това вече е друго ниво на доверие. Знам, че си умна, но не вярвах, че си толкова доверчива. Изглежда това е характерно за жените, защото по-лесно вярват на лъжи, а колкото по-долна и гнусна е една лъжа, толкова повече ѝ вярват. Бяха хубави години, когато споделяхме спомени, преживявания, впечатления. Е, вече няма с нетърпение да отварям лаптопа, за да видя какво си ми писала. Желая ти успехи и лично щастие. Ал
Ал! Знаеш ли кое не може да се имитира и прозира ясно, въпреки че човекът се опитва да се крие зад различни аватари- манталитет. Може и да бъркам в понятието, но визирам чертите на характера,които определят типа и силата на реакция спрямо сетивно дразнение. Лично аз, много силно различавам анонимниците, според начина им на мислене, а не променим фактор като словонабора. Ти къде ме откри в горния трол, подписан с Ф? Ще издам тайна, Ал. Можеш да ме откриеш или не, дори в моя собствен ник, защото съм споделила паролата си с най най най доверено мое лице. И ако прецени, че му е нужно да я използва, ще го направи, независимо от последствията. Затова, Ал, мога да кажа само, че съжалявам, че стана лесна плячка на обстоятелствата. Отново :). За мен си безценен и такъв ще си останеш завинаги. С любов, Ф
Тука не се разбра, Ал ли изтроли Феята да се върне с фалшив неин коментар? Тя ли си играе с него, като пише едно, после се прави, че не е тя и за пореден път го рита и после го вика обратно?
Фейче, може би толкова години по-късно Румката, която толкова често съм споменавал, пак да се окаже права. Тя често илюстрираше изказването си с една поговорка, нещо от сорта: „Много си ми сладък и наивен като малко дете – при теб каквото ти е на сърцето, това ти е на устата“. Може би и затова понякога действах спонтанно, когато усетех нещо несправедливо или в противоречие с моите виждания. Може тогава да не е било правилно на онази атестация/казвал съм ти за тях/, на която се беше събрало ръководството на направлението. Става въпрос за случая, когато партийната секретарка направи коментар, че на един колега не може да се повиши заплатата не защото не е добър конструктор, а защото имал любовница - по сведение на съпругата му. И тогава, докато другите мълчаха като бити задници, и може от наивност аз комсомолският секретар на направлението пред всички бодро заяви и цитирам с почти 90% достоверност: „Данче, струва ми се, че не е работа на Партията да се пъха в леглото /под юргана/ на хората“. Някои се подсмихваха, други гледаха кухо, а само ръководителят на направлението нещо измънка: „Е, щом комсомолският секретар мисли така-а-а-а...“ и равно остави фразата незавършена и затихнала. Да можех да си замълча и кротко да си чопля в носа /в преносен смисъл/, ама защо, когато смятам, че не е правилно, да мълча? Да, понякога имаше дребнави доноси срещу мен, и то от колежки, с които винаги съм бил в добри, колегиални, бих казал приятелски отношения. Имало е и други, които са по-лични, и аз не съм разбирал защо го правят и какво персонално печелят. Научавах от други колежки, които ми съобщаваха за такива постъпки зад гърба ми. "Служебната ми психоаналитичка" - Румката, ми даваше своята трактовка как виждаше отношенията. Аз се смеех, тя се ядосваше, че не я вземам насериозно, и разбира се, за да ме ядоса, винаги добавяше: „Толкова си наивен“. Странното е, че същото, но вече на битово и домашно ниво, Центи ми го повтаря. Да не говоря, че даже по пощата беше изпратено писмо или бяха две/ не помня -беше толкова отдавана/ до съпругата ми с предположения за различни случки. Добре, че тогава направих нещо нехарактерно за мен –-отворих писмото. Нещо не беше както трябва, нещо ме усъмни – беше от София, но не беше от някаква държавна структура, а беше от частно лице. Та след прочитане ,внимателно го накъсах и го хвърлих в тоалетната. Не ме бива да играя мръсни номера, даже и да го искам. Ако съм те засегнал теб - жената, на която държа, с която споделям минали и настоящи случки и която също ми споделя свои виждания и разбирания - моля за извинение. Изглежда има навалица от надничащи през ключалките и слухтящи зад вратите. Такива навремето Румката ги наричаше „слугинско ухо“, а аз ги определям като „дългоушковци“, на които някой може да издърпа ушенцето. С уважението, което винаги съм изпитвал към теб, ти желая хубав като теб ден. Дали мога да пиша??? Твой Ал.
Ал, нищо не е по- сигурно в тоя свят, от това, че ще си пишем, дори когато единият е възпрепятстван. Тук все ще си църкорка. Не си ме обидил. Всичко между нас е чисто. Хайде да те цункам по бузката. Ф
Ал, когато ти кажа, че ми се мълчи, то е защото нещо не ми е наред и трябва да се чуя вътрешно, да оставя файловете да се утаят и да се подредя. Но не винаги съм права. С правилните хора, като теб, е много по- лесно да отсееш важното от мътилката и да се самоанализираш, разговаряйки. Иначе мълчанието отвежда към сладка изолация, която опива и започва да изкривява възприятията. Човекът е социален, биполярен :))) , хетеро , неее, не намирам думата , може би искам да кажа частичен, отчупен от ятото, откъснат от силата. За да ни сработят добродетелите, имаме нужда от противоположност , противотежест, баланс , друг човек. Единият трябва да се е в нужда, за да може другият да развие щедрост и благородство. Ти бъди втория, щом ми трябваш да се омвам. :))) Прегръщам те. Ф
Какво значение има кой е написал коментарите? Има някой, който се подписва с Ф, играе си с някой, който се подписва с Ал. Дори профилът е управляван от повече от един човек. Аз лично смятам, че дори някога да е имало някаква Фея, сега вече има само черупка, която хората използват, за да си правят майтап с Ал. Веднъж така, после иначе, после пак така.
Е, хайде хайде, патенце, не се ли забавляваш, нещо да не се притесни от новостите :))? Номерата на старата китайка са това, гледай и записвай. Для Ала, не переживай. Неговото е единствено по рода си, възхищение и любов към личността и духа му, нещо, което никога няма да изпиташ върху себе си, нито можеш да проумееш в дълбочина. Ф
Иска да отиде за съчки, но господарят подсвирна, "Джинка, тук момиче!" И ето я, на мига. Размахала опашка и оплезила език. Как да не се забавлявам? После кой бил патенце :))
Много правилно отбелязваш, пати! Винаги съм твърдяла, че се нуждая от Мастер и сега имам Ал! Това е толкова прекрасно! А сега, ако се чудиш, защо те забелязвам и пиша, ще ти кажа. Пия нес кафе. С мляко. Ето. Признах си. И гарнирам извратената вкусова чекия със словесна ....:))). Подобно при подобно, знаеш, учила съм ви. :))))
"Патенца" има само в болното съзнание на баба ПсихоПатка, а тва, че тя е благодарна да е послушната кучка на дедо Ал е една съвсем отделна тема :)) #добресъмвизаварилсептемврийската
Добре дошъл, пиленце. Не мърдай, да ви преброя. :))
Бабо Патке, имам една добра и една лоша новина. С коя да започна?
Айде ще започна с добрата, която обаче - като гледам как радостно подрипваш на гъзинката си и диво махаш с опашка от кеф да ме видиш - май ще се окаже по-лошата: мисля занапред да ви лиша от чара и обаянието си. И дори това днешното посещение ми е преко сили, нещо не го виждам как ще започна пак да влизам ден-през-ден да ви чета тъпотиите с деде Смехоралекс :))
Ооо не думай, чедо, чакай да си взема кърпичка. Хлипам. Така. Чакай да се издухам. ...Готово, седнах. Дай сега и лошата. Някой умря ли? Его ти?
Но нема се пуашиш, бабо Паткей! Оказва се, че и втората новина е една добра новина: имате си гледам нови приятели, които ви държат в напрежение и ви карат да се чувствате живи :)) #празнонема #илабавонема
Всяко ново е добре забравено старо, глупачето ми. Сполай. И дано късметът те отведе далеч оттук!
Фейри няма такъв основен закон. Има "златно правило на аналитичната химия. Подобни се разтварят в подобни. Има закон за постоянство на състава. Има и закона на Ломоносов-Лавоазие за запазване на масите и един по-съвременен за запазване на енергията. Общо взето колкото сложиш, толкова ще вземеш, но под друга форма. Химичните процеси зависят от афинитета на частиците една към друга. Отрицателните йони, например, привличат положителните. Атомите на един и същ елемент се привличат и образуват общи електронни двойки. Електронната конфигурация на атомите на един елемент може да се окаже особено подходяща за свързване с атомите на друг специфичен елемент.Количеството на продуктите е равно на количеството на изразходваните ресурси. Така че „подобно привлича подобно“ може да звучи красиво като житейска метафора, но не е основен закон на химията. Благодаря на брата на Торбалан, че ме избави от тази заблуда и ми обясни основните закони в химията. Нека септември бъде с аромат на довършени разкази, мръсен секс и топло споделено бъдеще. Весела
А, ето това е много яка смешка: "Лично аз, много силно различавам анонимниците". Бабей, някви нови суперспособности ли си развила, кажи верно? Знам, знам - утре и вдругиден и стават два дни откакто си почнала да ги различаваш анонимниците, да, бе да! Имаше по-нагоре и нещо от дедето, пак някво такова много смехорийско, но... айде, все тая е всъщност. Бааай :))
Не само септември ще те опуши с похотливо дихание, но и октомври ще засияе в златните жилки на очите ти, онези, които раждат шега след секс, точно преди питието. Ноември ще те успокои да степен да систематизираш поредица, а декември ще посрещнеш скъпи гости, някои за пръв път в семейството. Братът на ДТ най- после е щастлива да застане до истинска жена, макар и като нАучен консултант , но ние вярваме, че днк ще се събуди и ще възроптае срещу несправедливото разпределение към другия мръсник. Вес, аз винаги мааалко нещо ментя, но то е част от кулинарията, която си е магия. Знаеш как слагаш маскарпоне някъде, а другаде просто сметана. И го правиш според предпочитанията на хората, нали така. Радвам се, че те виждам официално. Знам, че правиш добро. И се радвам да те видя. Усмихна ме. Ето и друга мъдрост : Където е текло, пак ще тече. Все някога. Животът е спирала. Кръг нагоре. Минава през Сянката , от Другата страна, мръзне, разпуква се като луковица на лале и започва нова орбита. Топли пожелания за щастлива есен! Ф
С богом, :)) ! Изумяваш ме с паметта си и концентрацията, с която попиваш -,е писаното тук. Ще останеш в анала като един от видните нежелани натрапници. Съвсем достойна титла! :))
Страдах по несъществуващ химичен закон Фейри:( понякога пак ми става тъжно. Колко красиво звучи #подобнопривличаподобно. Но ми разказаха за законът на Ломоносов-Лавоазие, който гласи, че нищо не изчезва и нищо не се появява от нищото, а просто се променя формата му. Красиво е. Весела
Мило ми и скъпо Фейче,този случай със завирането на носовете в чужди работи, когато някои слухтят зад вратите, много ми напомня за една случка отпреди доста години. На морето, по-точно в Албена, се срещнахме със семейството на една колежка, с която бях в близки отношения. Държехме се повече от достойно. През по-голямата част от времето бяхме при тях, понякога ходехме заедно до "Златни пясъци", до Двореца в Балчик, а един-два пъти бяхме и в ресторанта в пещерата на Калиакра. Малко филе от черноморска акула, малко бяло вино, малко сладолед, просто приятно изкарване. Разбира се, изпратихме до колегите от секциите картичка със стандартен поздрав от морето, докато те се трудеха в задушна София. Най-обикновена картичка с панорама от Албена, в чийто център се виждаше добре познатият и на мен, и на колежката хотел Добруджа. Ама откъде да знам, че тази невинна картичка ще изкара една активистка извън кожата ѝ. Отивам на работа след отпуската и един ден се засичам с партийния секретар на направлението. Гледам го, нещо се гъне, потрива се и ме пита какви са отношенията ни с колежката. Разбира се, казах му, че я уважавам като колежка, специалист и човек, което си беше и самата истина. Той остана щастлив от отговора и се разкара. После, моето женско разузнаване ми разказа какво всъщност е станало. Една от колежките, много праволинейна, видяла картичката, закачена на таблото, прочела съдържанието и възмутено измърморила, че "тези двамата прекаляват, а са и партийни членове". Та никак не изключвам точно тя да е напомпала партийния секретар, въпреки че дори не беше от нашите секции. Та и днес е същата работа, слухтят, мизерстват духом, жалка работа. Прегръдки до задушаване ,Ал
Аморе, отивам да се удавя от кеф! Обожавам да ме прегръщаш така. Ф
Само дето Мастърът не е Ал. На чуждата свирка дойде. Той не можа да те върне от съчките, това само истинският Мастър го може. Ето, Джинка. Лизни ми ръката, добро момиче :))
Вес, ти обичаш, тъкмо заради изборите му , онова подобно. Уважаваш ги. Дълбоко и истински. Никога не би би щастлива, ако той омекнеше. Твърд е. И затова ще го обичаш винаги. И това е хубаво. Гледай да гледаме по от високо. Жени сме. Нищо не е свършило. И нищо не е краят. И това знаеш. Не страдаш за него , по него, а защото го обичаш още повече. И той го знае. И те щади. Ф
Ама аз това за съчките ,преди повече от две годи, пък дали не бяха и три го казах метафорично.Понеже някъде прочетох ,че някаква баба се засили да събира или пък беше донесла наръч съчки, за да засили кладата на Джордано Бруно. Не съм си го измислил ,а някъде ,някога прочел.Брей какви нелепости помня.Ал
ЦИТАТ "Брей какви нелепости помня. Ал". Ама верно са нелепости. Не, не е Джордано Бруно, а Ян Хус, уж го бил казал на старицата, която решила да помогне като добави и тя една съчка към кладата, на която е трябвало да изгорят Хус. "О, свещена простота!" - оттам е този израз и май се отнася за теб, мой умилително глупавичък Ал. Но аз си те харесвам такъв какъвто си, може да си простоват, но нали подобно при подобно. Твоичката Ф.
Ал, тия "съчки" адски много ми се харесаха и обичам да си ги ползвам. Извини ме, моля, че се въвеждам в широк диалог, но имам тайна мисия, този най- прекрасен разказ да понатрупа бройка коментари и ако може да си възвърне челната позиция. Голи прегръдки, Ф , истинската. Че пак има желающи да се докосват, до което ще ги опари.
Елементарния прочит на дългата комуникация показва следното: Не сте много близки щом не влизате в лична кореспонденция; Искате да я чете някой трети; За нея третия е в този сайт, а за него е някоя, която се появява тук и във форума, защото той пише и на двете места; И двамата се страхуват да се обърнат с лице към третия от прекалено его; Чакат нещо да се развие, без да знаят какво точно; Единия обича да чете, а другия да пише. Това държи връзката. Единия си е намерил четиво, а другия читател; Щом постоянно са в тези сайтове обичат да демонстрират знания и умения в еротиката, без да се отдават един на друг. Психология и философия и давай отначало. После всичко се повтаря. Навъртане на празни обиколки с никакво развитие.
Благодаря ти Фейче. Никога не съм разбирал желанието на хората да надничат през ключалката ,да четат чужди писма.Преди няколко години ,при грандиозният ремонт на апартамента в "Яворов" , Центи намери едно мое писмо-поздрав до майка ми.Беше по детски наивно и най-вероятно съм го написал под диктовка-дали на бащата или или на другарката.Беше до майка ми послучай 8-ми март.Определено стилът и полит-коректните изрази не бяха мой, но изпитвах някаква гадно чувство ,че чета чужда кореспонденция. Сигурно съм й купил цвете ,най-вероятно кокичета и когато си е прибрала от работа съм й го дал.Да чета чужди писма ,да преглеждам чужди бележки не бих си го позволил. Дали беше Румката ,дали служебната Весела или Олга ,но най -вероятно при някакъв разговор стана дума за писама и някоя каза ,което се отнасяше за мен и го запомних -"даже отворено писмо да му дадеш ,ако не е за него ,няма да го прочете". Ал
Да не си писал писма до автора на "Силата на музиката", а да ги чете някоя си Ф?
Която трябва ,тя ги чете, а именно Фейчето.Останалите са флуктационен шум
Много шум за нищо.
https://www.youtube.com/watch?v=qs_6RwZ5luo за фейчето
Ти ли, доносничето ми то, Алченце миличко, не си чело чужди писъмца? Твоичката, истинската Ф.
Само онова писмо което беше адресирано до Центи сум чел, не знам защо го отворих и прочетох а то било донос срещу мене някакви полуизмислици полуистини от "доброжелател". Накъсах го на парчета и го хврлих в тоалетната. Ама защо ме изкарвате пак по-черен от дявол? Доноси може и да съм писал , а може и да не съм , нищо не признавам ,мълча като партизанин пред Гешев.Ал
Как да не иска Ф лична кореспонденция, иска, но не ѝ дават от страх някой да не намери този много принципен, обран и добър човечец. И с анонимен мейл няма да рискува. Но иначе ще пусне всякакви имена и локации от "реалния си живот", та да стиска палци да не го намери някой. Особено милата и възпитана Ф. Нещо като своеобразен тест за IQ e. Сглоби пъзела и съм твой. Знам, че няма да го сглобиш и ще си пишем тука до откат. По скромните му описания и имена, може да се стигне до съвсем реален човек, който няма да е виртуалният Ал и който човек, най-вероятно вече не е жив.
На тия тука сладури Ф. и Ал може и да им хлопа дюшемето да си мислят, че са се скрили на някакво тайно и скришно място и постоянно се оплакват, че някой ги наблюдава през ключалката, гледа ги над зида и ги дебне зад храстите. Кви храсти бе алоооууу, мамини сладки пърделчета, седнали сте централно на площада, словоизхождате се публично и правите сеир на случайните минувачи. Обаче ония в Непознат в мола (част 3) са направо луди за връзване, водят вече с няколко обиколки и нямат настигане...
Когато решиш да си водиш много "тайна" кореспонденция в секция "Пародия и хумор", последното нещо, което някой си мисли, че очакваш е да те оставят сам или да те вземат насериозно.
Патенца, разногледа съм вече да си напрягам третото оченце да различавам вие ли сте, аз ли съм, съвсем ще окьоравея с вас. Ясновидка с кривогледство, съвсем за смях ме направихте Ф.
Ал, аморе, имах муза, за теб, заради теб, защото ме правиш щастлива и осмислена. Подарявам ти тези пресно опечени минутки отдих на ума. Ще е пълно с грешки. А очите ми сълзят. Но родих :))). Ето ти вързопчето малък къс от мен. Оригиналът. Под първи разказ имаше коментари срещу ромите. Voila :
Всяка утрин Цура омиваше набързо тялото си от нощния грях и бързаше да се представи пред селото и пред Бога, ведра и работлива. Всички споменуваха името й с добро, като беше мома. До нея се допитваха за болнави дръвчета или сухи кексове. Нея сочеха очите на бъдещи свекърви и шушнеха на момците накъде да сучат мустак. Уви, излъга я ерген от друго село, безбожник и безпътник, напълно загърбил страх пред църквата и пред Бога. Поживя, каквото поживя с него Цура, пък не издържа да се унизява и петни всяка нощ, събра чеиза и се прибра в бащиния дом. А от тоя срам, дето какво ще кажат хората, набързо се спомина баща й и тя остана сам сама на света, сираче. Отдавна бе заглъхнало за нея хорото. Не спираше на мегданя. Кой ще иска артисана булка?! Само се молеше Цурка, да не се разчуе от какво точно избяга и какво търпя, че тогава как щеше да живее, акъла й не стигаше. А мълвите съскаха над следобедни кафета, шепнешком, че да не дава Бог, но такива еретични дела са нечиста сила и сигурно се е побъркала горката, щом оня нехранимайко, ма това под секрет, обичал да връзва и бие жените и ги насилвал. А те му ходели в къщата и по празник и по делник и хич не пазели света неделя за литургията. И тая сутрин излезе из втория кат на къщата Цура и се пресегна да защипе на простора нощницата, събирала греховни мисли и капчици потна нега от тялото й. Хавлията я обхващаше плътно от мишница до мишница и здравия възел винаги я караше да чуства сигурност. После се връщаше до вътре и изнасяше възглавката си, хубаво я разбухваше с две ръце, от което гърдите й подскачаха по плътните въжета под кожата чак до ключиците й. Облягаше я на един стол срещу слънцето и накрая изнасяше завивката, която винаги подръпваше от двата края, преди да ги защипе и се обръщаше с гръб към оградата, за да не се чумери срещу светлината. А в този миг, красивият й гръб сияеше под небето и караше желанието на Митко да расте, а още повече и да предизвиква апетита му за онази услаждаща се облост, дето стоеше като прикачена под кръста й , подпираше хавлията и я повдигаше нагоре. Цура бе още млада, макар силата и здравината на тялото й, наследено по баща, да даваше лека заблуда, че е по- големшка отколкото бе наистина. Нощницата й бе първото красиво нещо, което би заповед на Митковата каруца и той запря кончето, за да я погледа и са се полюбува. Тогава, в онзи ден на ранната есен, както оглеждаше дали и е узряло гроздето на астмата и съзря измежду падащи охрени листи, онея дантели, на деколтето, дето бяха огромни триъгълници от дантела, че свят му се изви. И запали цигара. Първата от много време насам, дето му се видя медена и остави вкус на жена на езика му. Оттам, Митето взе да криви пътя на каручката все към нейната махала, макар да бе доста встрани от работата му към гората. Циганската махала беше в ниското и в другия край на селото. Много дни Цура не забелязваше нищо необичайно, нито разбра, че я наблюдават, докато не взе да мете купчини фасове пред оградата си всеки ден. Това я накара да стане по- наблюдателна и забеляза същите и под прозореца на спалнята, който гледаше към улицата. Започна да си прави панаир на душата. Липсваше и мъж. Липсваше да я погалят по главата. Да я помилва груба длан по ръчицата , па да й рече блага дума и тя да се засмее срамежливо, а в гърдите й да изпърхат гургулички. Взе да открехва вечер прозорчето, та да я чуват как си напява песничка, докато реши буйни коси на светната лампа. Реши и да пробва да се преоблича така, на светнато. Не като преди, все по тъмница. И от това колко много фасове метеше на другия ден, тя свикна да търси мириса на тайнствения мъж и да си мечтае за него. Не беше само цигарата му. Имаше и друго. Конски фъшкии и лек тропот на копита. Толкова силна бе набожността на Цурка, че главата й се въртеше, а очите й ослепяваха, щом започнеше своето представление на терасата и даже се страхуваше да разбере истината, да не би да се окаже, че е оня изедник на праведни души, дето я злепостави пред небето. А вечер, все по- смело приближаваше сянката на гърдите си към пердето и все по щастлива и желана се чустваше, чувайки въздишките отвън, примесени с тютюнев дим. Така мина някое време, но живее ли се в нужда. Гладни очи заспиват ли? Дойде й наум и Цурка реши да помогне на овчаря да си прибере овцете в кошарата. След всичките песни и нощни приготовления да обмаже ръце и крака, дори без перденце от кумава срама, Цура подгъваше крак и нареждаше на висок глас молитва преди сън:”Господи, който си на небето и в сърцата на хората, моля те , дай знай на тайнствения момък ако са чисти намеренията му спрямо мене и здрави устоите за мястото на жената и мъжа пред теб, Боже, нека ми дойде в събота вечер, тука, на леглото, да ме дари с мъжко внимание и ласки, а аз ще държа къщата оключена всеки ден, без съботата и ще го чакам това събитие и знамение , като знак, че не си ме забравил, отче!” Дойде събота. Още от сутринта Цурка беше весела и простря с изящни движения, не само най- хубавата си нощничка, но и гащичките от най- тънката материя. Онези, дето имаха лентички , събиращи се след цепката в обща линия между бузките на дупето и оттам пак се разперваха в три линии под талията, три, като триединството, кимаше Цура сама на себе си. Внимателно прегъна тази квинтесенция на мъжките фантазии около простора и тури щипка, която грозно и тромаво взе да ги доминира тия прашчици, все едно е набъбнал хуй и напращял и страшен, ей сега ще им причини бррррр проникване. Още щом открехна вратата към сутрешното слънце, веднага я лъхна познатият мирис и Цура доволно се протегна нагоре, като остави хавлийката безсрамно да се сурне на пода, а едрите й форми да се олюлеят, облени от благословията на деня. Митко щеше да си изпусне цигарата,ако не бе залепнала на езика му. А тютюневия дим нежно се уви около шията й и я пристегна в копринена хватка, та чак дъхът й секна и тя грациозно припадна напред да си вдигне препаската. Митко, вече прав в каручката, скъса ластика на анцуга и разбра, че никоя жена на света не може да се сравни по хубост с Цурка, кога е окъпана и сутрешна. Тя се изправи, разтърси тежки коси и деликатно размаха пръстчета над рамо, от което Митето изведнъж осъзна, че тя го желае. Него. И го вика. И го кани в дома си. В спалнята. Довечера. В светите й двери да влезе и да обладае тая женска светая светих. Рязко седна на дъската, чак кокалите на таза му, изтропаха , а кончето като усети, че има промяна , реши да потегли вече към пасищата в гората и отнесе любовника към дебрите на знойния ден, да загаря още повече и да се върне довечера, по тайно, по хладина, да мине през портата, деляща бели от черни и да станат с Цура едно. Изгря месеца. Дълго време димът на цигара пълнеше спалнята, а момата парясана, среса косите си сто пъти по правилника на френските метреси. Не пя. Нямаше ни глас, ни сърце, ни сила да издаде звук от вечерната молитва само тихо се подпъхна под чаршафа, гола и тръпнеща и зачака каквото има да става. Митко усети как тишината натежа на корема й и как канещо се раздалечаха петите под завивката. Усети го под официалния си панталон, а ризата от пясъчна коприна стържеше безмилостно гърдите му, сякаш пълните й устенца го молят за още и още , дъхтейки в корема му. Хвърли фаса. Извъртя му един трандафор. И с ловка циганска походка се промъкна през портата, врътна ключа зад себе си и прескочи през две стъпала до тераската, като се озърна крадешком от високото и видя, че само Луната го гледа, се вмъкна на пръсти, оставяйки за миг течението да разклати перденцата в нейната стая и тя да затаи дъх, държейки в плен лудия бяг на сърцето моминско. Цуро мижеше. Не искаше да гледа. Не искаше да знае. Даже положи ръчички над очите си, в мига щом чу стъпките на пушача в стаята си. А той колкото по- наближаваше към нея, толкова по - настървено надушваше сочно женско, сервирано в постеля. Стигна до леглото. Протегна ръка и я погали по косите. Тя отпусна ръце надолу и подаде устни за целувка със затворени очи. Той целуна първо тях, клепачите. А после залепи дъхавата си мъжка уста с фасовия отпечатък върху пищните й мекотели и завря език при нейния. Който бе голям и сочен и учудващо пъргав и гостоприемен. Митко се разсъблече, приведен над нея, целуващ, където свари. Шия. Ключици. Деколте. Докато изритваше панталона, успя да засуче и цица и вече нямаше ни дъх, ни възпитание, което да го бави в обноски и целуване на ръка за пред високата аудиенция. Цурка се засрами от тези секунди в очакване. Да стои с плътно затворени очета и се видя някак негостоприемно. Затуй се извъртя с гръб и внимателно повдигна завивката, че да стане ясна поканата от топличкото й, дето гореше вече от жар. Циганинът не бе учил езици, то е ясно, най- малко разбираше от език на тялото, когато в стаята има гола лежаща. Нещо в ароматите на фино и скъпо, в отблясъка на чаршафа му се видяха твърде превъзхождащи неговия статус, затова преди да се оголи като заредена пушка, си помисли, че само цигани викат за мръсната работа и реши да се раздаде пред новия работодател. Плъзна се в освободеното място в леглото, като краката му бързо намериха нейните и се залепиха зад тях, а курът му се притисна в цепката на дупето й, нашепвайки не, а крещейки, либим та, Цуро, либим та ногу :))), само леко са окрачи и да ти вляза аз в твойта рошева путка….Ама реши да не се излага с ниска култура и вулгарен език, затова престана да мисли, като завря длани под циците й , подмушвайки ръка под знойното й тяло и взе да ги мачка и да дири зърната им с крадливи пръсти, от което Цура текна като пощръкляла и се заогъва с гъза си към него и вече шептеше хрипливо: Прави с мен, каквото поискаш ,твоя съм до зори. Еййй, как му падна пердето на Митко. Хвана я за челюстта и я завъртя към себе си. Тя цялата се люшна и грейнала в усмивка невинна и чиста, замръзна пред две светещи очи, прикачени към нещо черно, като гъсто мазно кафе, само дето лъщеше като мазно, но бе тънко и жилесто. Мерна широки закачалкови рамене, мерна преброени ребра под настръхнали мъжки зърна и се загледа в едър космат хуй, чието преимущество над останалото тяло бе очевидна и всепоглъщаща. Цура преглътна. Но малко слюнка потече встрани в ъгъла на устата й. Ша та праа циганска булка! Цуро, побъркваш ма! - призна дрезгавия глас на Митко. Бес :) да чака отговор, той се метна връз мекотата на тая кобилка, вдигна крачето й на рамото си, намести напращелия кур върху онова място, дето розовееше и в сенките на телата им, а зовът му се надушваше остро и натисна циганския кур дълбоко в податливата плът. Цурка се издигна към него да го поеме и колкото повече го наблюдаваше, толкова повече осъзнаваше как неведоми са пътищата божии и как трябва да обичаме ближния. Като си го каза това наум , взе че си облиза устните, повдигна едната си цица и взе да лиже и нея, под очите на светналия от страст циганин и го остави да я обладава зверски като жив дявол, препускащ между плътните й бедра. И само като си помисли, че тоя нежен любовник, изпълнен с божия промисъл, ще я обърне по очи, ще я надупи срещу себе си и ще прави каквото си поиска с нея, Цурка се разтресе в първи оргазъм, смачка го в сочната си вагина и без да иска се изпусна с мини фонтанче пред ниското на корема му. Погледна надолу засрамено, после погледна него, а той бе станал сам Светец , изпратен от Бога с жив ореол и както я гледаше в обожание, само се впи да смуче езика й и да я качва към таблата на леглото, където скоро се преброиха 110 удара в минута и циганското му семе се разпиля като дервишки танц в утробата й. Той се държеше над нея, а ребърцата му стържеха тънката кожа от вътре и Цура изпита майчински инстинкт. Той и зашепна любовно:”Луд ма праиш, ше те скъсам” , а Цурка го загали по малкото дупенце и рече:”Само не спирай.”
Аз не ги обичам циганите . Нарочно не използвам неолибералните лигвщини да ги наричам роми. Ама защо роми?Цигани са. Всеки път когато видя циганин се сещам за един надпис над една вратичка някъде в Германия.Ал
Фейри, става забавно , вече и аз си имам клонинг, но твоят твори неуморно . Пуснал съм ти само за теб -една песен.Лично на мен ми хареса.На български е.А , ако кажа ,че ми е пусната от познат ,който е бивш кадър на Първо и има забрана до живот да влиза в Щатите. Е, след това направо ще има "Танц със саби".Тогава само гледай какво ще стане. Гарантирам, че ще е забавно.Целувам те , избягвам шамара и те грегръщам -Ал
Благодаря, Ал, чух я. И аз обичам смислените песни, с хубав текст. Приятелят ти е пичага и само се надявам, че хубавички ги е натворил преди да се прибере. Сложих бански. Нека да е лято. Пък. :)))) После ме посрещни, мокра, с глътка уиска. Моля.
Подпират ме готварски задължения. Ал :)))), кажи нещо, моля. Позасмиваше ли се? Изкарах ли за една целувчица? Чете ли ме? :)))) Ф
Купоний , всички ли банна? Кво става? Алоооууу. Ейййй тъй кат станиии....Пуууу , пак трябва да се прибирам пеш, казала гаргата, след като излязла от бара и не могла да запали с крилете. Ф
Всички още тръпнат в тръпкаво очакване деде Ал да промеца как му се е сторила заварката на недоклатеното Цуре със сиганина Митю и не смеят да дишат за да не развалят магията. Ама нали на Ал мисълтът му все избързва докато чете, а пък историйката съвсем късичка и горкия като се засили и докато схване какво точно чете, докато включи на трета онова асоциативното мислене и... вече е катастрофирал в следващия коментар. Е, или вече вечеря хубава шунка с пръжнати домашни яйца от щастлива кокошка и му е през дедовия за твоите историйки. Айде, отлитай вече птицо проклета, няма да има купон...
:))))) биваше си я смешката
Пък и много ми харесва, когато и друга мисъл мине " през дедовия на Ал" :)))), щото някак тогава му се затвърждава :)))) така да се каже :))))))))
"Значи мило мое Фейче от целия разказ най-много ги хареса как си описала пътя към Бакьово, направо ме върна там. Разправял ли съм ти за бригадата ни в Бакьово? Може и да съм, ама чакай пак да ти разкажа...". (цитирам по памет какво става, когато някоя история не щеш ли вземе, че се затвърди през дедовия... асоциативен мисловен процес)
Браво! С глас се хиля. Дотук попадения. :))))
Милото ми Фейче, как може да казваш „Изкарах ли за една целувчица? Изкарах ли за една целувчица?“ Бих обсипал цялото ти тяло в целувки. Много добра идея по бански. Цъфти на терасата понякога, но тя е с южно изложение и се напича свирепо. Ако сме в „Яворов“, тя е с източно с лек юг изложение, но там повече Буба ходи, едната от стаите я превърнала в нещо като изнесен капацитет на програмисти и софтуерни инженери. Все още е хубав комплекс, но някога беше още по-хубав, всички чешмички работиха, но след банановата революция ги спряха, а след това както се полага ги разрушиха. Спомням си как някога есенно време идваше една молотовка и на нея натоварени малки зелени къщички, и над всяка чешма нахлузваха по една, за да не пукнат тръбите. А пък лятно време красота, тишина и тихият ромол на близката чешма. Леглото ми е така разположено, че точно срещу мене е голям остъклен прозорец, от онези дървените. Гледам звездите и мечтая за космически полети и лека-полека заспивам, но по-късно мислите бяха по-различни. Пак целувки. Сетих се и за смехотворно намиране на паспорти с генетични следи в Лайпциг. Защо толкова ми напомня за един филм, гледан през детските ми години, който се наричаше „Операция Глайвиц“. Това е радиостанция на немска територия. Та няколко немски затворници ги обличат в полски униформи, закарват ги до радиостанцията, малко стрелба по радиостанцията и ги разстрелват, а след това правят едно предаване на полски език със съответните призиви. Имитира се пристигане на полицейски сили и при престрелката са убити мнимите полски войници. Вдига се както сега международен шум. Водят се чуждестранни журналисти и експерти, нищо чудно и журналистите да са били експерти. Като правило такива гнусотии се наричат операции под чужд флаг. Палестинците използваха такива, когато имаше ООП, разбира се англичаните с нашичкия Георги Марков и т.н. Изглежда, че на немците им е домъчняло за веригите на руските танкове. Пак прегръдки, пак целувки. А песничката е много приятно -носталгична с човешка топлина.Не се тресат силиконови цици, не се въртят задници. Твой Ал
Добро утро, Ал. Пия кафенце и както съм извън новините , се опитвам да те следя. Но да, в Германия е не толераство , а някакво вредно изопачено подтискане на здравата мисъл и човешките базови права на бели хора, на жени, за сметка на чернилки и араби. Никой не си върши работата. Или уж се моли на кръгъл час и това му е право, както е било право да бъде нает или не знае език или толкова не му пука, или е промит. Успешен професор , май ти казвах, е принуждаван да напусне , защото е бил в Русия да журира конкурс. Жени , ще са влачени и бити от полицията , ако протестират срещу насилие от страна на мигранти. Виж в Австрия все още се усещало хубав здрав расизъм и там всичко било по- красиво от разпадащата се структурираност и уредба в преди поддържаната Немция. От известни времена ме е страх за децата. Защото онея катили дърпат дявола за опашката. Но тръгне ли човек да бъде управляеан от страховете си, лоша работа. Ако имам сигурни данни, че трябва да ги изтегля, да. Иначе, Бог да ги пази. Късмет е всичко, карма, съдба. Сега сменям тема. Страшна суша настъпила на Балкан след моето оттегляне за августска Тоскана. Татюту беше източил басейна, търкал , мил от всички водни наноси, които се събират. После като почнал да пълни наново и изминало месец докато се нацърцорка. Да, ама това било избор, ми каза. Да полива домати и градинка или да ми приготвя кефа, дето се чуствам гъвкаво. И сега по двора било сухичко и недорасло, направо изсушенко. Доматките като кестенчета. Стъбълцата жълти и рахитични. Трева няма, по земята е застлана слама. Демек есен. Ако се случи дъждовен период , ще се раззеленее поне за тиквите. Та, няма начин да не му осмисля избора и да поизплискам басейна :))). И то дошло време за училище. Чета сега, уча си за патологични отклонения и не е най- леката литература, но това е. Интересното е, че имам хрумки. Може би ми е отпочинало въображението. Питали са ме дали този сайт не ме отклонява от пътя ми. На езотерик, духовник демек, на учащ и тн. Не. Помага ми. Да съм иновативна. Извън рамките. Прегръщам те. Скоро ще ти пиша пак от Над нещата. Топли целувки. Почти мога. Само малка цепка засъхнала кръв остана през долната устна. Ф
Така се е случило, че около мен няколко познати са били граничари на различни застави по различно време. Има и смешни случаи – на един му дали пет дни арест, но не го вкарали в ареста, защото някой трябва да заеме неговото място в наряда. Та му направили едно комсомолско събрание в заставата и го порицали. Цялата дандания е следната – прибира се от нощен обход, взема душ, ляга и заспива, да, ама по едно време зумерът започва да бръмчи и се вдига заставата на оръжие. Задействат се МГ и ПГ, тича се по познатите трасета и какво да види – някакво рогато същество си пасе. Нашият, кисел заради прекъснатия сладък сън, вдига калашника и му пуска една кратка серия, добичето прави скок и изчезва. Отива и какво да види – кръв, тръгва по нея и на около стотина или повече метра лежи добичето, гледа го, то хрипти, но той не иска да го доближи, че може да го порне. Да му пусне още няколко патрона. Разбира се, последвало порицание, разфасоване на добичето, изпращане на разни „фактори“ по нещо от него, па даже и за тях останало. Друг пък разказва случай, пак същата обстановка, пак тичане и засичат двама, които се мъкнат към браздата. Между кльона и браздата разстоянието е към пет километра. Онези се правят на интересни, нарядът дава няколко предупредителни изстрела, залавят ги и ги повеждат към заставата с поредната инструкция: „Крачка вляво, крачка вдясно е опит за бягство със съответните последствия“. В заставата вземат първи показания, свързват се с отряда и хайде към отряда. Случката е забравена, те получават по някой ден отпуск. Да де, но след време идва новината, че тези двамцата любители на чужбина са изнасилили и убили момиче, което с училището си било на средношколска бригада в тяхното село. Съжаляваше, че не са ги разстреляли още на браздата. Разказвам ти го това като илюстрация за следното: „Хиляди мигранти остават в Сеута, насилието и изнасилванията са ежедневие“. При онези момчета, за които ти говорех, един нямаше да мине границата, а сега чувам, че ул. „Цар Симеон“ е станала арабска. Неолибералните бълвочи за обогатяване и сливане на култури са „Приказки под шипковия храст“ за героите Мирко и Морко.
Фейче това го пуснах специално за теб.Пак целувки и допиване на кафето. От Буба щеше да стане прекрасен старшина.Два -три дни пише списъци, какво трябва да вземе добавя още и още ,разпределя ги по сакове.Ядосвам се ,че мъкне и големи пликове-деже чаршафи, одеала, калъвки.Гнуслива е.Твой ,целуващ те Ал
Ал, аморе, не само улицата, ами и внука на цар ти Симеончо се казва Хасанчо. Лоша работа е. Но като ии обеднява целия свят, няма как да се държим отделено по континенти, острови, камо ли по държавни граници. Лошо е. Ама неминуемо, барбар с духовния растеж след технологичния. Като казвам духовен, то най- първото стъпало е умствен , разбира се. Там където когато предвиждаш, не се смееш на абстракцията , а вземаш мерки антиутопични и работещи. Ама как ще стане тва, когато се изхожда от същото старо феодално мислене, където той с докладваните прогнози, му иде наум да не се прави на алтруист , а да изкара изгодица. И всичко това ускорено. Не с ходът на времето покрай Медичи или Крал Артур. ***За онези момчета си казвал, помня случая, но остава една малка надеждица, че неумъртвените по бърз и хуманен начин, са имали справедливо тежка и болезнена съдба. С други мъчители. Та, мисълта ми е свидетели сме на тези процеси, някъде успешни, другаде в началото си, при всички случаи няма как да се прескочат. Има малайзийци да говорят перфектен кокни и негра с нежен френски. Ами арабските полицаи по Белгия, Дания сред оня блед народец. Индийци, дето търпят унижения за фолклора им , а са се уж адаптирали и привнесли вкус към местната кулинария. Няма как да си държал колония или вадил нефт и после да е тихо и мирно. Ще си минем през всичко това, като стой та гледай. Аз съм от две половини. Едната ми плаче за оръжие и мечтае да пука вратове, другата е по подай бузата и промени чрез Любов. Само въпрос на обстоятелство кое ще надделее. А е същия човек. Езотерично е. Прегръщам те. Ф
А красивата президентска двойка? Голям смях. Фер се погнуси от политиката и напусна, за да влезе парадно през другия вход. Фейсът е пълен с рекламни коментари по негов адрес. А женичката вярна и изпълнителна, къде отива тогаз? Кой да й се довери за Главнокомандващ, като не стана ясно тя сама ли се затвърди като кандидат или изви ръце? Смешно, смешно, ама и тук гафа е близък. Ф
Ал, ама колко удобно забравяш факта, че основната работа на граничарчетата е била да спират никой да не бяга от социалистическият рай! А не е да е нямало желаещи, официалната статистика говори за средно 500 опита годишно (30% от тях успешни). Най-вероятно реалното число на силно желаещите да живеят в ужасно загнилия "Запад" е в пъти по-голямо, просто не са влезли в статистиката. Мен обаче друго ме изумява и малко ме обърква -тук ми плачеш за прекрасното НРБ, което сме загубили заради банановата демокрация, но попаднах в сайта на Дойче Веле на твоя статия, в която говориш точно обратното: https://www.dw.com/bg/a-17985851 Ал, гледам ти снимката към статията и си представям как докато говориш аз ловко ти свалям очилата и си вече само мой и напълно безпомощен Ф.
Ей! Копирачът на инициал, я обесни що тук ми обличаш дрехите и ходиш на токчета, а под Бабето ми се правиш на мъж? М? Ф
Мълчиш, нали? Копирач, имитатор, все-ми-тая-какъв-ти-е-проблема-нахалник, няма да стане така, както си я мислиш. И сега заради теб се налага да си напрегна ясновидските способности и да разбера кой си. Така! Тихо, сега, слушам Вселената... тихо, казах... Зърррр, зъррр (дава ми свободно)... Щрак! Хей, здасти, кажи ми какво става, че направо ми иде да му пратя тука на един нахалник сто години лош късмет, а аз не съм такава, знаеш... Какво? Този под Бабето бил друг? Това сигурно ли е? ... Добре, разбрах... Да, добре са всички вкъщи... Да, и татюту и той... Хайде, ще си говорим друг път, че сега трябва да обясня на един нахалник, че не може да се прави на Мен, единствената и неповторимата... Ф.
Браво! Още си на фаза :)))
А сега тичкай при другото трол да го питаш що пускам всичко друго, но не и чик лита си, в стил Й.Йовков?! Нещо е алогично? :))
Ти ли, доносничето ми то, Алченце миличко, не си чело чужди писъмца? Твоичката, истинската Ф.
Пиленца, тази игра не е във ваша полза, не ви ли е ясно? Играте си с огън, който не разбирате и колкото повече се опитвате да ме имитирате толкова повече ще заприличвате на мен, докато един ден не се събудите и откриете с ужас и страхопочитание, че сте се превърнали в мен. И кой тогава ще е победител, хммм? Ас, разбира се, АСССС!!! Единствената и неповторимата Ф.
Едно не разбирам. Ти ли си този, за когото Ал казва, че не иска да разговарям с :))? И че ревнувал? Не може да бъде! На база, какво? Наистина не разбирам.
Ся ясно ми е, че искате да ми натриете носа за онова, което казах, че лесно ви различавам всички анонимковци, но не мислиш, троле, че вече започвате лееееко да прекалявате? Какво ми показвате? Че можете лесно да прецакате единственото нещо, което ценя напоследък - дружбата си с една чиста и невинна душа каквато е моят Ал? Ама разбрах го това, хайде стига толкова, предавам се, няма нужда да взривявате цялата вселена за да ви повярвам. И какво печелите? Нищо не печелите, пиленца. Този, който руши не печели нищо, това не го ли разбирате? Добре, ще спрем да си общуваме с Ал, ако това е, което толкова ви дразни. А вие какво печелите от това? Наистина не разбирам Ф.
Пресоли и излезе от образ :)). Но има и попадения. Чуствам се като Йода. Съм той. :))
И трябва да ти благодаря, задето считаш моите желания за закон за теб :)). Но ще дремна. Почини си. Няма да се случи нищо в следващия час. Ни коментар. Ни разказ. Ни образ, ни дихание. Я помню чудное мгновение когда передо мной явилась тъй ...:)) Няма яяяяяя. Фери си лади кожичкатаааааа ...
Присъстваме на свещенодействие - Ф говори със себе си. Някакъв екзорсизъм тече. Гонят се нечисти сили, викат се чисти души. Обвинения, реплики, драматизъм. Щеше да е много смешно, ако не беше тотално налудничаво. Ако имаше модератор, щеше да седи, да се хили като маймуна и в никакъв случай да не разкрива, че всички образи излизат от едно и също IP. Не е само сеирджийство, вече навлязохме в научното любопитство.
Оффф не, не мога, човърка ме и това си е. Анонимни, кой си ти, дето се криеш зад образа в огледалото? :)), ти нали си беше тръгнал, какво стана? Или това е пушача на пури, който пак си въобразява, че ми преподава урок? На мен, разбиш ли! РХ, момче, или може това си ти? Ти ли, който така и не ми прости, че не можа да задържиш вниманието ми повече от пет минути? Кой иска да ме накаже, за нещо, за което сам си е виновен? Пиленце, ако толкова искаш да ти обърна внимание покажи си личицете, не го крий Ф.
Ееее, вече разсипа всички трохи от торбата. Случайно? Или его :))? Не искаш да не знам #койси. :)) Есмешное.
"Лично аз, много силно различавам анонимниците" (баба ви Фичкина, на всички)
Не е урок, игра е. Игра на сляпа баба :)))))) Сляпа баба Ф.
Как да обясниш къде е кефа да направиш на луда калинка една много луда магесница с кьораво трето око? И не е един, много са... Забавно ли е, смешно ли е? Вероятно да, щом има толкова привърженици на това шоу. Интерес към личността, едва ли. Интерес към реакциите на многото личности в главата, това да.
Такаааа, аз подрямнах. За здраве и красота. Тук ...тонът лееекинко се изнервя. Защо? От умора и защото ме няма. #кой пичели ?
"Интерес към личността, едва ли. Интерес към реакциите на многото личности в главата, това да." Та какво рече за гласуването и логиката?
О, най-сетне малко свободно време, ще хапна набързо и пак ще сме заедно, Фейче. Не знам защо сме им толкова интересни двамата с теб. Споделяме и минали, и настоящи случки, преживявания, не бъркаме на никого в чинията, но ето, появяват се мизерници, които съвсем спокойно могат кротко да си гукат някъде, но не, трябва да се присламчат към нас. Ама защо? Най-вероятно поради когнитивна недостатъчност, клюкарски наслоявания и липса на емпатия. Фейче, знаеш, че не съм еврогейски неолибералист. Даже днес Цвети отваря една вода в джипа и с новите еврогейски капачки се окапва. Тя не псува, но изпитвала неустоимо желание да поговори от сърце с някой мекотелест дебелогъз чиновник, който си заработва тлъстата заплата с такова слабоумно предложение като тази капачка. Като говорим за мигрантите, само цитат: „Хиляди мигранти остават в Сеута, насилието и изнасилванията са ежедневие“. Това е едно малко последствие от малоумната покана на Меркел, нещо слабоумно: „Елате, всичките ще ви приемем“ и русокоси германски момичета, държейки розови мечета, посрещаха вагоните, пълни с подчовеци, които ги гледаха с хищни погледи. Даже е имало инструкция да не бъдат регистрирани изнасилванията, извършени от мигрантите. Та преди години лежим си на плажа „Баркола“, недалеч от „Мирамаре“. Минават някакви човекоподобни, предлагат боклуци, някакви италиански баби им се радват. Един-двама дойдоха и при нас, аз го поглеждам с топлия си поглед и му казвам да се разкара. След това вече ни заобикаляха отдалеч. Чакам дъжда, поне той да поизмие малко София. В последните 35 години съм виждал мръсотията в София, но тази година май е едно от най-върховите постижения. Друг път поне за учебната година от кумова срама подновяват маркировките на пешеходните пътеки, водещи към училищата, слагаха сигнално жълто край бордюрите, а сега се мълчи и нищо не се прави. София става все по-гнусна и все по-пренаселена. Когато Центи недоволства, аз ѝ обяснявам, че все пак тези хора ни наемат апартаменти, плащат, което не е лошо. С тях не контактуваме, само през фирмата. Ей, още не съм си пил следобедното кафе. Ще го пийна с едни сладки от „Березка“, харесват ми. Прегръдки, целувки, изпукване на ребрата, но умерено, само за по-плътно – Ал
Убедена съм, че сред трилионите бактерийки, вирусчета, плазмодийчета и прочее многообразни, но все пак просто устроени едноклетъчни има едни конкретни две същественца, които можем да условно да наречем "плазмодия Ал" и "бактерията Ф". И те сигурно също много се чудят защо тия с микроскопите се зверят в тях и си правят разни гадни експерименти, абе нямат ли си по-интересно занимание?
Ал, дремнах и се събуждам след 20 минутки от глад. Искам и твоите сладки и да си отрежа още от ротолото в хладилника. Или да намажа малка квасна филийка с масло, мортадела, кашкавал, отгоре домат. Меркел не отчете емоции. Тя заложи на прираст. На работна ръка. Помисли, че немската машината ще смели притока. Но за зла участ не стана така. Ал, ако от теб зависи какво да се стори, в планетарен мащаб, дългосрочно и имаш всичката власт да наложиш решението си и да го спазват в идните години, какво би било? Да се ограничат всеки по страната си,с цената на чии военни сили? Че хора си изпъплят и из Северна Корея. Но нека да мислим мащабно.Та, ще им построим образователна система, ще им къткаме диктатурите, ще ги чакаме да порастнат? При условия, че не искаме нищо от земите им, де. Не искаме нищо от Южна Америка. Не искаме от Персийския залив. Не искаме от Африка. Всички държави са съгласни с твоето решение и влагат пари и хора. Ще държим всеки извън държавата ни. Със стрелба. Мигрантите са до Турция и Гърция. Да де, ама ние застрелваме един малък град и света граква , че ги храни в лагери, а ние нищо не плащаме, а ги горим на сапун. Добре. Начи да изтеглим стрелбата и зад Турция и Гърция. Ама тва иска нови конвенции и харти. По- фашистки. По не цивилизовани. Виждаш ли? Невъзможно е. Тръгнало е. Меркел се надпреварваше с времето. Може би е имала и бек план, как да знаем. Малките руси момиченца или пък високите руси майки никога не са били друго освен инкубатор на войници. Всеки подчовек има телефон. И интернет. И иска. Да яде . Да се облича. Да извади очите на тези, които го експлоатират. Да им строши витрините. Да им ебе мамата. Тези, които са тръгнали невинно прогонени от война, бомби, платено поддържани хунти, те пък страдат още и още по пътя си и продължават да страдат там, където са мислели, че е обетованата земя. И всеки след тях не остава с добронамереност. Не не неее. Би отишъл, за да руши. Знаейки, че залогът е ....аз. Сам. Срещу живота. Я, опаааа. Имало и други като мен. Ставаме сила. Нахлуваме. Безумни и диви. Е сега ни е паднало да се наядем, наебем и да зулумстваме. Ал, това е процес в ход. Предвиждаха го преди 50 години. Сега е саморазвиващ се процес, решаван на парче. Защото няма Световен парламент. Няма план. Има бункеро- строящи се тук таме. Щвейцарци с пушки. И твърде наивни хуманисти другаде. И все пак, вярвам, че което животът ни поднася е пъти по- невероятно от всеки сюжет. Защото , Ал, колкото и да не ти се вярва, има Закони, които движат и природа, и умове, и енергия, и хора, има неща, нива и измерения, над нашето, които също са включени в цялата ни картинка. Аз нямам решение. Не казвам че са добре дошли полухората. Не съм безчуствена към участта на жени и деца в лагерите. Не виня идеята на Меркел. Защото ако имах проказа и царство, бих драснала клечката на болните, оградени от присъдата ми с цел да запазя здравото. Един градинар и той реже живо. Оформя. Изкоренява. Няма лесен отговор, Ал. И не се и налага. Щото ако китайчетата дръпнат с ИИ и вдигнат прах на конкретни места в Америка, изведнъж няма да знаем кой е врага и какво следва. И хич не е лошо да си спомним как се засаждат картофи :)))), да имаме батерия, пушка , патрони и антибиотици :)))). Илиииии...да имаме една гола вяра, че ще се справим. Въпреки всичко. С всичко. Нищо не убива, само те прави по- силен. Нали така? Отивам да хапна. Ще поуча още от бъдещия материал. Ще погледна дали си ми писал. Ал, спокойно. Ще се справим. Но пак ще тръгнем на парче. Първо така. Всеки в дома си. В града си. В района. Майната на останалия свят. Здрав разум и пазене на своето. Кой им пречи на испанците да рипнат? Както роптаха за кризата в Газа? Да скочат и сега! Или ги наказват точно за това? Къде е правото да се защитиш? Е, не е в християнството. Къде са военните? Те ли са решенията? Мъжете къде са? Я, ама няма ли ги? Е, Ал, сменяме средните векове с друга епоха. Спирала. И няма никакъв изход без Обща планетарна система за управление, надзор и сигурност, базирана на ? репресия? обща нова религия? чакай , далеко сме от това. В криза сме , с мигранти. Идват в определени точки. Е, какво правим? Слизам да ям :))). Ф
Не че съм фен на исляма или одобрявам поразиите, които вършат мигрантите в Европа, но точно мазното комунистическо лайно маминия сладък готованко доносник и агент на ДС Алекс ли е надчовек?! #смеясесглас
Деде видя други читатели, опери се от неочакваното внимание, напъна единствената си мозъчна клетка, напъна я пак и рязко му се приходи до тоалетната.
И фашист не съм, но бих подкрепил един европейски закон, който изрично да забранява на агенти на ДС, партийни дейци и АБПФК, както и на техните деца и внуци да се възползват от благата на капитализЪма. Никво излизане извън бившия соцлагер, никаква работа в западни фирми, никво пазаруване в хипермаркети като Кауфланд и Била, никви западни техники, коли и прочее блага на гнилия капитализъм. Само българско и руско. Само лада Нива, полско фиатче или максимум Дачия, кви са тия лигавщини да се пръска наш принципен Алекс с еврогейски парфюми или да ми кара японски джипове и да мрънка, че камерата за задно виждане не работела добре? И дори продукция мейдинчайна да не може, защото и в Китай е капитализъм, нищо, че е ръководен от Комунистическата Партия! Ама в магазина нямало вече българско мляко и българско месо? Еми като няма зимаш си значи тъпата клаустрофобична овца Центи, отивате да живеете на село и там започвате да отглеждате - крави, прасета, овце и кокошки да видиш лесно ли е. Бахта в наглия столичанин недоправен дето баща му и майка му са родени и расли на село, ама той давал бил апартаменти под наем на подчовеци. Абееее... едно дръво ми дай и ще ти наместа аз чакрите докато ме гледаш с топлия си поглед, ама хайде. Да, да, знам, че няма как да стане, но ако Алекс беше един принципен човек, а не лайното, което е бил, е, и винаги ще бъде нямаше да докосва дори с двуметрова пръчка нещо капиталистическо. #коенеетака
Ал, и не да ми се чудиш, да се чешеш по празната кратуна и да ми образуваш неграмотни изречения какъв точно ми/ни е зора да те правим на паприкаш и да ти пречим да си плямпуркаш миличките тъпотийки с баба си Фъ какви филийки си ял и с какъв конфитюр си ги намазал. Муньо, нямаш работа тук, това ясно ли ти е? Ползвай там квото сам си натворил по линия на ТНТМ, нали си бил талантлив и работлив инженер? Е, квото си измислил като соцкомпютри, соцсмартфони и цифрови соцкомуникации това ще ползваш! Чий го дириш ти във вражеската неолиберална мрежа интернет? Дори не се опитвай да ми отговаряш, затваряш си плювалника и да не съм чул повече и запетайка от теб, боклук!
Еее, патенце, ама що плискаш из ваната. Остави Ал да те помачка и плюФкай водица да ни разсмиваш. Писук- писук :)))) жълто гумче сладичко! :))