Непознат в мола (част 3)

22.07.2026 | Fairy

Все още лежахме отпуснати и некъпани след бурното изпълнение на дивана. Мълчахме. Мисълта ми се опитваше да препуска, но се удряше в стена. Колкото и да бе чаровен този господин, колкото и невероятно да ме караше да се чувствам покрай него, цялата тази потайност – азиатското момиче, робството, кучето за секс услуги, извратените игри – ме притискаше. В един момент просто исках да взема такси и да изчезна от тази къща.

Тялото е резонатор на мислите. Не бяха минали и две секунди, и хладината, която излъчих, развали магията на мига. Той се изправи.

- Ела да се оправим и те пускам.

Задникът му се понесе напред и аз го последвах. Завихме зад една колона, качихме се по стълбище и скоро се озовахме в широка баня с прозорче. Той пусна водата да пълни ваната и се обърна към мен с най-топлия поглед, който бях виждала дотук.

- Не исках да те плаша. – положи ръце на раменете ми. - Но това съм аз! Има и още неща. Бих желал да ти покажа... за няколко минути, докато пристигне таксито.

- Какво значи да те спася, Годо? – прегърнах го плътно през кръста, вдишвайки потта и аромата на секс от него. - Виждаш ми се напълно оправен!

Хилех се сама на собствената си констатация, но той доби тъжно изражение.

- Още не знаеш всичко. Ела да те изкъпя! – той изсипа пяна във водата и ми подаде ръка.

Отново се замаях от прекалено много емоции. Във водата поседяхме прегърнати, а после той започна да търка нежно с гъбата раменете и гърба ми. Отдаде се на това занимание с такава концентрация, сякаш беше единственото, което има значение в целия свят.

Изучаваше ме с пръсти, галеше гърдите ми, а после преминаваше през тях с грубата артилерия. Накара ме да се изправя с лице към него. Когато се издигнах като огромна статуя, а водата се оттичаше по него, си помислих колко лесно би било да се подхлъзна и да си разбия тила. Удобно за филм. Но аз не бях във филм, а в чудния дом на един чуден непознат, който правеше чудесни неща с мен – неща, с които все още не знаех как съм заслужила.

Ръцете му обхождаха краката ми – от стъпалата под водата, нагоре към наебаната ми путка, която бе преминала през два акта само за този ден. Масажираше ме с пенливия сюнгер, връщайки го в неуморни тигели, докато покриеше цялата повърхност на бедрата ми – и отстрани, и отзад. Старанието му се насочи към интимната зона, която първо започна да гали с ръце, плискайки мехуреста вода от шепите си. Потърка дланите си по цялата ми цепка. Инстинктивно приклекнах, но тази стойка не ми се стори достатъчно красива – затова стъпих с единия си крак на ръба на ваната и се оставих с пълно доверие в ръцете му.

Той се приближи деликатно, за да не наруши равновесието ми, и започна да целува плътта над коляното ми, която се подаваше над водата.

Определено се възбуждах отново! Гледах отвисоко движението на раменете му, как пробягваха плешките му и как гърдите му се свиваха и сгърчваха в опит да ме обгърне отвсякъде, докато дланите му достигаха дупето ми, измивайки и него. Понякога пяната се разместваше и виждах накъдреното му коремче и члена му, люлеещ се на различни страни – не съвсем спокоен, но не и напълно еректирал.

Сигурно за миг бях затворила очи, защото брадичката му ме изненада, когато устните му засмукаха срамните ми устни, а езикът му ме опари по още чувствителната и подпухнала лигавица. Засмука ме силничко, сякаш игли ме бодяха, но този интимен миг беше толкова опияняващ, че се напъчих към него и отворих очи, за да виждам темето му, губещо се между краката ми.

Високият тъмен непознат, който всъщност не бе нито тъмен, нито непознат, както твърдеше, ми доставяше удоволствие, докато аз доминирах ръстово над него. Чаках пръстите му да изтъркат всяка следа от пот от мен, а в този момент те ги търсеха в гънките на анала ми.

Възбудата ми започна да се излива директно в устата му.

Нахални малки възглавнички – не една, а последователно няколко фаланги – ме разпъваха от различен ъгъл, проверявайки колко съм податлива. А аз бях податлива. И откликвах прекалено бързо.

Тъкмо мислех как да му се нагъзя на четири крака, за да ме обладава с пръсти в дупето под водата, когато той измърмори нещо и ме върна в реалността.

- Ела, време е!

Погледът му беше категоричен – не трябваше да се надявам на повече. Опаковахме се в пухкави халати и той ме поведе по коридора. Не исках да виждам нищо – насочих очи само в петите му, в опит да остана в своята зона на комфорт, но уви – късно беше!

Озовахме се пред стая, чиито код набра и ме покани мълчаливо. Компютърна стая. Остави ме права, а той седна пред един от мониторите. Скоро на екрана се появи видеозапис.

Действието се развиваше в стая за садо-мазо. Мъжът, който изглеждаше като клиент, приличаше поразително много на популярен певец. Светкавично погледнах Герасим с въпрос, а той кимна утвърдително. Продължих да гледам. На места той превърташе видеото, прескачайки досадните действия, но смисълът беше кристално ясен.

- Тук ли е стаята? – попитах със задавен глас.

- Долу. Да.

Мъжът на екрана бе окован във вериги и гледаше филм на ужасите. По едно време Герасим, който стоеше винаги отзад, невидим за клиента, запали нещо върху малък поднос.

- Какво става? – прошепнах.

- Горя косми. Пърленото го възбужда. – отвърна той кратко и ясно.

Продължих да гледам как, след безкрайни интерлюдии, релефни дилда влизат в задника на клиента, който се гърчеше от кеф. Виждах професионализма в ръцете на мъчителя – увереността, с която натискаше, и онези секунди на нежност, преди да причини приятната болка.

Погледнах го:
- И тук не си възбуден. Защо го правиш? – сигурно съм мигала като Бамби срещу стрелеца, който е убил майка му.

- Вече не го правя. Не мога. – той спря екрана и ме придърпа да седна в скута му. - Затова си ми ти. Правех всичко, което може да се направи, и загубих чувствителност. Нищо не ми носи кеф. Нищо! Но те срещнах в онзи сайт. Свикнах с теб. Кефиш ме. И за първи път усетих, че отново се вълнувам.

Герасим най-после беше нормален човек – без маски, без контрол над изражението си. Просто един уязвим мъж, с разтворен халат над слабините, чиито ръце ме придържаха седнала върху крака му. Наблюдавайки всички малки бръчици и белите косми по лицето му отблизо, го слушах с искрено съчувствие, въпреки всичко видяно на екрана.

- Клиентите ми са много, не е само той. Но от два месеца съм спрял. Обмислям да освободя и Кайра, и кучето. Празен съм, разбираш ли? – очите му сякаш се наводниха, докато трескаво търсеха отговор в моите. - Нищо не усещам! А ти си някак... жива. И истинска. Искам да те имам до мен. До мен. Искам да си близо.

Сигурно съм изглеждала така, сякаш ми говорят на друг език – пълно „теле“. Той се усмихна.

- Няма да те отвлека, хлапе! – разтресе се от смях. - Искам от теб да ми върнеш вярата. Възбудата. Любовта, ако щеш! Защото много те харесвам, магьоснице!

Лукавата му усмивка се появи отново, и в този миг разпознах моя „Джем“ – моето Мастерче.

Може би прозвучах малко грубо, но в бизнеса нещата трябва да се наричат с истинските им имена, без да се оставя място за двусмислие.

- Гемо, ако искаш да се срещаме, да бъдем любовници и приятели... съгласна съм! Подаръкът, халата, ще си го задържа. Ясно е, че работата с клиенти те е изхабила, но за да не те изхабя и аз, ще ти е нужно малко време на сухо. Замини утре. Нека не се виждаме един месец. Ще поддържаме контакт, но без живи срещи. Ще бъда на твое разположение за каквото поискаш. Сега ме пусни!

„Пускането на свобода“ обаче не се разви точно според очакванията ми. Когато слязохме обратно в хола, той вече беше облечен, а аз – все още гола.

Посегнах към старото си бельо, но получих кратко нареждане:
- Не бързай! Седни!

Очите му отново бяха онези, които видях в мола – студени, фокусирани, гладни. Седнах гола на дивана, стиснала дантелите в ръка. Той подпъхна ръце под задника ми и ме придърпа към лицето си.

- Стъпи на раменете ми! – нареди. - Разтвори бузки!

Изобщо не очаквах това! Той беше облечен, по дяволите! В следващия момент разбрах, че през цялото време е носил виброяйце в джоба си – голямо, извито като скоба, наподобяващо попова лъжичка. Изплю се върху него, размаза слюнката и го подпря на входа на дупето ми.

- Защо там? – попитах, опитвайки се да запазя самообладание.

- Защото така! – отвърна той с тон, който не търпеше възражения.

Не стига, че горе ме държа възбудена в тая вана, не стига, че ми се показваше под разтворения халат, колко му е яко парчето, докато седях в скута му – сега отново тези негови номера, от които не излизам от състояние на постоянна, възбуда. Пръстите му се заиграха по дупето ми, натиснаха внимателно гладката силиконова глава и аз отново изстенах като разгонена кучка.

Погледна ме с онзи нахилен, нагъл, командорски израз, от който ми идваше едновременно да му забия най-страстната целувка и едно право кроше. След миг на концентрация от негова страна, поех играчката – тя се плъзна мазно и влезе дълбоко в дупето ми.

- Облечи се! – изрече делово той, вече изправен.

Като препикано мушкато, с това ужасно възбуждащо нещо в себе си, си сложих гащичките, сутиена и навлякох роклята. В същия миг го усетих! Виброяйцето оживя в мен. Извърнах се рязко срещу разтегленото му в широка усмивка лице.

- Не си тръгваш съвсем! Няма начин! – пророни той с онзи тон, който не оставяше място за спорове.

Метнах му се на врата и го разцелувах. Стокхолмският синдром е адски яка работа! А това копеле наистина си го биваше – да мисли три хода напред и да ме хваща на къс пас точно когато си мислех, че съм сложила границите.

В таксито пътувах няколко минути, наслаждавайки се на вибрациите, от които бузите ми щяха да се тресат, ако не бях седнала плътно върху тях. Телефонът звънна. Естествено, имаше номера ми, без дори да съм му го давала.

- Пусни високоговорител! – нареди той.

- Готово! – рекох и задържах телефона хоризонтално, за да може и шофьорът да чуе инструкциите.

- Колега? – гласът на Джем звучеше студено и авторитетно.

- Да? – таксиджията се включи напрегнато.

- Отбиваш на разширението преди хотела, взимаш ѝ телефона и я снимаш, ясно? Без глупости! Само това! Умната!

- Ясно. – послушно кимна бакшишът, вперил поглед в огледалото за обратно виждане.

- Малката... – продължи Гемо. - Искам лице и глас, ясно? Ще се галиш и ще ми покажеш колко добре те вибрирам. Това е задачата! Кликнете за знак. – и изключи.

Пътувахме в тишина. Сърцата ни биеха толкова силно, че се чуваха като удари на балон по вътрешна гума. Так… так… так…

На разширението към поляните имаше още коли. Хора с хвърчила, пълен паркинг пред ресторанта – светът навън продължаваше да живее, докато ние се потапяме в абсурда. Кликнах към последния номер.

Той веднага върна видеочат. Предадох телефона на шофьора, който се извъртя към мен. Ръцете му леко трепереха. Свалих бикините. Качих стъпалата си на двете предни облегалки, разтваряйки се пред обектива.

- Браво! – Гемо определено се кефеше, че съм безсрамна кучка. - Почвам!

Усетих как засили вибрациите до степен, в която едвам стисках задника си, за да не изплюя играчката. Погледнах шофьора – той внимаваше да кадрира правилно, но видях, че е озверял от възбуда и страх. В този момент в мен пламна нещо ново: решимостта да го побъркам и него. Не само заради Герасим, а заради удоволствието да контролирам мъжа пред мен, докато „Мастерът“ наблюдава всичко от разстояние.

Разтворих съкровището си, повдигайки таза в лека вълна нагоре. Исках да му лъснат разтеглените ми встрани лабии, а операторът да почувства всяка капка от напрежението ми. Пъхнах два пръста и ги извадих блестящи от влага. Размазах я по целия вход на путката, оставяйки срамните си устни да губят цвета си от натиска, преди отново да ги обърна и да заровя пръсти под тях. Всяко движение бе съпроводено от лигаво мляскане – звук, който ме подлудяваше. Заех се да разпъна всичко до оголеност, триейки клитора си с мощта на човек, който няма какво повече да губи.

Изстенах неволно, но когато чух собствения си глас, удоволствието се удвои. Исках да ме чуят и хората с хвърчилата отвън. Извивах се, ахках и приплаквах, яхнала вълна от зверска възбуда, породена от факта, че ме наблюдават и на екран, и на живо. В колата цареше гробовна тишина.

В дупето ми се случваха чудеса – вибрациите на поповата лъжичка се предаваха толкова дълбоко в тъканите, че обхващаха цялата ми тазова кухина. Искаше ми се да изтръгна играчката и на нейно място да почувствам здрав кур в дупето, без никакви предисловия.

Представих си го: Герасим ни настига с колата си, скача в движение, нагъзва ме над задната гума откъм полето, подпира ме, хваща ме за косата и ми го набива – в мига на този визуален пик, избухнах в тихи, разтърсващи простенвания.

Поразтресох се и отпуснах краката долу, за да не се напрягам повече. Той спря играчката.

- Браво, моето момиче! Ще ми липсваш! Очаквай нареждания! – и затвори.

Таксиджията ми върна телефона, без да обели и дума, и потегли рязко. В колата миришеше на секс, страх и озон. Накъде ли?

А, да… към мола. За колата ми.