Непознат в мола (част 1)

20.07.2026 | Fairy

Има дни, в които шопингът е луда въртележка, а всяка витрина крие съкровища. Всичко ми е по мярка, хубаво и стилно – истинска еуфория. Тези моменти не са обвързани с настроението ми – поне не съм открила такава зависимост. По-скоро са редки знаци на съдбата, „зелена светлина“ на късмета, която хващам и използвам пълноценно.

Когато съм в „зоната“ на шопинга, се превръщам в нова личност. Лице без минало и фигура без ограничения. Ставам като платно за банда ментали – дизайнери, които реформират начина, по който се изразявам пред света. Себезаявяването. В главата ми се събират няколко различни личности и всяка се надвиква да дава съвети: „О, падре мио, виж тези обеци, какъв разкош! Само ги комбинирай със сандал с огънат ток и огромна роза на закопчалката – ще си истинска Кармен в града!“. Друг глас се провиква: „Меерд, това не е рокля, а въздишка по кожата! Толкова е дръзка, че е почти кощунство – единственият начин да завъртиш главите на онези, които са се преяли със стриди!“.

Общо взето, след няколко крачки из мола, влизам в магазин, разглеждам, обличам, пробвам, коментирам и след познатия звук на POS терминала излизам с онази нахилена физиономия на преяла котка.

Точно в такъв ден слязох до колата в подземния гараж, за да оставя няколко торби, с намерението да се върна веднага и да продължа успешния си тур. Човек се позамайва от толкова емоции, а и вече усещах, че ми трябва спешен приток на енергия – с фрешче и кафенце.

Заключих колата, дръпнах вратата за проверка и се засилих към входа, когато скърцане на спирачки и метален отблясък ме закотвиха на място.

Миг в пълен ступор. Сърцебиене. Шум в ушите. Погледнах към предницата, досами краката ми, а после към шофьора – но предното стъкло не ми съдействаше особено и едва различих нечий контур. Кипнах мощно! Ама много мощно! Точно преди да му набия един юмрук по капака, се сетих, че изобщо не се огледах. Въртях се покрай колата и той сигурно е помислил, че потеглям. Може би просто искаше да заеме мястото ми и избърза да запази позиция?

Тръснах глава. „Бахти патицата съм! Какво го оправдавам, след като келешът за малко да ме осакати?!“

- Госпожице! – супер елегантен мъж на средна възраст изникна от шофьорската врата и взе да ме оглежда по раменете. - Добре ли сте? Ужасно съжалявам! Ужасно съжалявам! Добре ли сте?

- Да… мисля, че да. – взех да търся респектиращия си глас, но открих само плачевно ранимия. - Нищо ми няма. Просто се уплаших.

- Много се извинявам! За миг се разсеях и… – в очите му се четеше или дяволски добра игра, или… искреност. - Вижте, настоявам да ви почерпя нещо, докато се убедя, че сте добре и стресът е отминал. Моля ви! Много ви моля! Секунда и се връщам!

Аз останах да стоя там с полуотворена уста, докато той се отдалечи – блуза, прилепнала по тялото, бели панталони и мокасини на бос крак. Колата му прошумоля тихо край мен, зави и се паркира. Той заключи и отново се насочи към мен.

Чифт дълбоки кафяви очи отново ме хванаха в радара си. Този път забелязах, че слепоочията му са бели, а фината брада придава благороден вид на лицето – лице, което е добре поживяло, а русото по него всъщност е сребристо бяло. Ако се бях отпуснала, сигурно щях да стоя с отворена уста, но той се усмихваше толкова заразно, че се наложи да се събера и да му отвърна с усмивка.

- Е, хайде, води ме за кафенце, преди окончателно да загубя пулс и ритъм. – влязох набързо в режим „свалки и лигни“.

Да живеят навиците!

- Аз съм Ани, приятно ми е!

- Хайде да минем на „ти“! Годо! – той показа всичките си зъби, придружени от чаровен трапчинка до устата. - Стара шега. Герасим се казвам, но не отреагирам, ако си чуя името. Приятелите ме наричат Годо!

Вече плъзвах ръка по бицепса му и, прихванати като атоми в молекула, закрачихме към голямата автоматична врата. Веднага усетих, че не мързелува – посещава фитнес. Може би пропускаше тежките добавки, защото това, което напипвах, беше твърдо като камък, без излишно, напомпано релефно. Чудех се каква умнотия да пусна в ход, когато ме лъхна ароматът му – и отново загубих дар слово.

Е, сега вече сърцето ми прескочи в повторен шок. Изпаднах в ужас, че изобщо не съм във форма да поддържам интереса на такъв класен мъж, при положение, че мецам дори в мислите си, а логично изречение бих вързала едва след мазна баничка, лимонада и двойно кафе. Чак след тях! Но тогава щях да имам сирене по зъбите, та край – ясно беше, изпуснах шанса си.

И докато мозъкът ми се луташе, стигнахме до ескалатора. Той ме изчака да стъпя, а след това застана плътно зад мен.

Дишаше точно зад тила ми. Настръхнах. Буквално. Фини, студени ухапки плъзнаха по бедрата ми, по бузите и по скалпа. Докато стигнем горе, бях като полята с ледена струйка по гръбнака. Усмихнах се глупашки, незнаейки накъде да хвана, а той ме хвана за ръка – стисна я уверено и ме подкара към следващия ескалатор, още един етаж нагоре.

Мили Боже! За ръка!

Стъпих първа отново. И докато чаках финото мравучкане отново да пробяга по кожата ми, той хвана пръстите на ръката ми, както си висяха свободно, и започна да си играе с тях, мачкайки ги бавно между своите. Рязко оглупях, а мощният сърдечен пулс отекна право в слепоочията ми. Този мъж ме разсипа за няма и пет минути.

Щом стъпихме горе, все така длан в длан, ме поведе право към Costa. Настани ме на стола и застана на гишето да поръчва, без дори да ме пита какво искам. След малко се появи с кафета, фреш и по едно брауни. Слава на небесата! Обгърна ме онзи негов аромат, докато сервираше. Още не бях успяла да се окопитя, а той се върна, тръшна се на стола срещу мен и ме обгърна с нов облак от парфюма си.

- Годо, само на „Герасимчета“ ще ми станеш с това обаятелно одеколонче! Неприлично яко е! – нахилих му се аз, опитвайки се да прикрия колко съм замаяна от толкова чар на едно място, и отпих от кафето.

Така ми се услади, че го обърнах на три глътки. После смукнах фреша, за да отмия горчивото. Вля ми такъв мощен живец и свежест, че не спрях, докато не пресуших чашата до дъното. Той ме наблюдаваше как пия с леко присвито кутре, някак хипнотизиран.

Облегнах се назад. Нахилих се.

И най-после започнах опит за нормален разговор:
- Годо! Геро! – той ми се кефеше на опита да налучкам комбинацията, която ще се завърти с лекота между езика и зъбите ми.

- Гор… Гемо… Гемооо! – тук вече се разлях от кефа на откритието си и предполагам, че е видял алеандрите на река Ани, които плавно оттичат самодоволството ѝ. - Разкажи ми нещо за себе си. Няма да те задържам дълго, вече съм добре. Но ми е любопитно кой си и ще е интересно по-късно да разказвам за „високия тъмнокос непознат“.

- Белокос. – поправи ме той с усмивка. - И не толкова непознат. Гледам те и имам чувството, че те познавам вече. Не се смущаваш. Бъзикаш се с името ми. Струва ми се, че отстрани бихме минали за семейна двойка.

- Тъй ли? – подхванах играта му. - Интересно! И правилно наблюдение, освен че за семейни, хич не ме галиш по ръката! – предизвиках го аз.

Пръстите му моментално се оказаха върху дланта ми. Галиха ме, докато ме държеше в плен на погледа си, а после извади асото – обърна дланта ми с мекото нагоре и започна да приплъзва възглавничките си, гъделичкайки ме чак до китката.

Бузите ми пламнаха от възбуда. Задишах тежко и накъсано. Той ми се нахили нагло, а после изведнъж лицето му стана сериозно като камък и започна да търка дланта ми само с върха на средния си пръст. В същия миг краката му се мушнаха под масата между моите, отмествайки ги широко встрани.

Фиксираният му поглед ме държеше под пълен контрол. Той светкавично отбеляза как примижих от нега, когато се отпусна по-ниско на стола си и леко надигна таз, влизайки в директна встъпителна атака.

Мислено галих вертикалата от брадичката до чатала му и обратно. Минавах я и с ръка, и с език, но когато премреженият ми поглед се задържа на устните му, той се изправи. И докато аз бях просто едно желе в стола, той се наведе над лицето ми и ме целуна – дълбоко, с мощен език.

Отворих устни и го поех. Засмуках го. Молът се завъртя като рулетка и единственото, което имаше значение, бе този език да не излиза от хватката ми.

Ама той излезе.

- Скъпа, хайде, време е да ти купим нещичко! – смигна ми той и ми помогна да стана, като не позволи нито миг без физически контакт.

- Накъде отиваме? – прокашлях се аз.

Беше ми все едно дали ще каже „в моргата“ – исках просто да има значение.

- Отиваме там! – посочи той към отсрещния магазин за бельо. - Защото имаш нужда от халат, не помниш ли?

Усмивката му сто процента беше учена при Шон Конъри – нямаше как да е иначе!

В Lisca се опитах да възвърна себе си и да наложа малко дистанция. Какво става, по дяволите? Уж гледах закачалките, а всъщност мислено се проверявах как изглеждам отдолу, какво е бельото ми, какво би видял той, ако наистина мерех нещо за него. После ме връхлетя язвително самоунищожение: що за лесна плячка съм и докога ще го оставям да ме разиграва така?

- Ето! Облечи това! – сладкото му лице се оказа пред мен и той отново ме поведе за ръка към пробните. - Влез! – бутна ме вътре и влезе веднага след мен, издърпвайки завесата плътно зад гърба ни.

Преди да кажа и дума, хвана дланите ми и ги залепи за стената, затискайки ги със своите. Тялото му се притисна в моето. Плътно. И пак онзи номер със стъпалата – разкрачи ме, при което бедрото му се вклини между моите и се опря в слабините ми. Задържа се там нарочно, притисна ме, а аз огънах дупето назад – абсолютно без да искам. Простенах тихо, а той моментално захлупи устата ми, наврайки пръст между устните ми. Засмуках го интуитивно.

Адски се възбудих! Сто процента бях пуснала сок по бикините си и се молех наум той да разбере това – да ме провери там, чевръсто и нахално, точно както предпочитах.

Но не го направи. Вместо това повдигна роклята ми и бавно ме откри – сантиметър по сантиметър: от коленете нагоре, бедрата, интимната зона, коремчето, талията, бюста – докато накрая изхвърли дрехата през главата ми. Притесних се, че ще се изпотя и ще се изложа, но той не ми остави време за свян.

Мушна пръсти под чашките на сутиена ми. Докато ме притискаше откъм гърба, се гледахме в огледалото встрани – виждах колко издут е панталонът му и как коремът ми се гърчеше в опит да си поеме въздух. Стискаше зърната ми с два пръста, а аз стисках зъби, за да не издам звук.

Накрая простенах. Силно.

Продавачката се приближи и опита да въдвори ред с делово питане дали всичко е наред и дали господинът мери. Той извърши някакво движение, подаде ѝ банкноти, за да се разкара – и оттам всичко се разви с бясна скорост.

Разкопча се с една ръка, а с другата ме наведе напред, да се подпра на пейката. Наплюнчи пръстите си и ги прокара под бикините ми, от което се разтреперах. Пръстът му потъна в мокрия ми вход, а вагината ми сърбеше от мокротия и празнота. Исках още. Повече от един пръст. Или поне да е с пръстен.

Ръката му се разходи наоколо, колкото да си създаде сляпа представа за големината на срамните ми устни, мина през клитора, за да го претрие набързо, и пак се върна към пулсиращата ми путка. Блъсна два пръста вътре и се залепи върху мен, като ми захапа ухото. Триеше го между зъбите си.

Скоротечно намести члена си, дръпна бикините ми встрани и опря горещата си главичка входа ми, докато с другата ръка щипеше зърното ми. Дразнеше ме с лъжливи, плитки движения – уж прониква, но само се триеше в ръба.

Той изграчи в ухото ми:
- Не сме непознати! Знам коя си! Знам ти името и цялото досие. Не те срещнах случайно.

И преди да успея да промълвя „Ама как?“, той ми го набута тоя горещ и масивен хуй – и краката ми се подкосиха. Мозъкът ми избухна в див екстаз. Този сладур е имал интерес към „безличността“ ми?! WTF?! Но нямах време да се радвам на откритието, защото ме заклати толкова мощно, че изпразних съзнанието си от мисли. Само пъшках приглушено, докато соковете ми се лееха на вълни по бедрата, а струйките ме гъделичкаха при всяко стичане надолу.

Той хвана темпо, от което усетих, че ме залива вълна от супер интензивни вибрации. Стегнаха ми се бедрата, прасците, коремът... Издадох дупето назад, за да стискам хуя му с вагината си и да го изцедя до капка.

Рязко ми проблесна обаче, че целият този риск е безумен. Не знам как успях, но се измъкнах и се озовах на колене пред мазния му кур.

- Това да не се повтаря! – изсъска ми той.

Грубо хвана брадичката ми, наведе главата ми, проточи плюнка и го налапах. Нямах никакво време да се чудя дали да го ближа, смуча или кой тип удоволствие да му приложа, понеже той ми хвана главата с двете си ръце и ме изчука в устата, докато си разкатах клитора от триене и свърших, без опит да спра това блъскащо задушаване в лицето ми.

Мирисът му! Боже мой, този мирис беше по-хубав и от най-скъпия одеколон!

- Стани! – изправи ме той и ме замилва по лицето. - Не се сдържах, беше малко грубо, съжалявам! Отиваме вкъщи!

Той дръпна завесата толкова рязко, че почти я скъса. А аз с едно движение бях отново в роклята си. Настигнах го при касата, където плати халата, без дори да го меря, и ме повлече за ръка към колата си.