Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Беа, трепереща, се ровеше в останките на къщата. От очите ѝ капеха сълзи. Робата ѝ беше покрита с мръсотия и дупки. Беше на близкото пазарище, когато съседка ѝ каза, че баща ѝ е убит, а къщата – опожарена.
Баща ѝ беше търговец от Гърция, който се пресели в покрайнините на Рим преди десетина години. Търговията му вървеше добре и Беа беше щастлива за първи път, откакто майка ѝ почина. Тогава девойката беше само на осем. Единственият проблем възникна, когато местен сенатор реши да изнудва баща ѝ, за да си спести пари при прекарването на роби от Африка.
Най-лошото се беше случило! Войниците на сенатора бяха убили баща ѝ и бяха разрушили дома ѝ. Нея я чакаше същата съдба. Докато стоеше, невиждаща и нечуваща нищо, някой силно я дръпна за ръката.
- Ей, ти, робиньо… нямаш работа тук! Тръгвай при другите в дома на сенатор Мица! – изръмжа насреща ѝ един войник с копие.
Беа замълча. По-добре да я мислят за робиня – така имаше повече шанс да остане жива. Момичето тръгна с препъване след войника. В дома на сенатора я натириха в мръсна стаичка. Дадоха ѝ къса тъмна туника, каквито носеше простолюдието. Тикнаха ѝ в ръцете парцал и съд с вода и я изпратиха да търка плочките на фонтана в градината.
Беа се трудеше, без да роптае и да се оглежда много-много, тъй като старшата управителка на вилата я наглеждаше на равни интервали. През градината мина на няколко пъти със свои приятели синът на сенатора – Мариус. Той позагледа девойката. Тя имаше тънка и гъвкава снага, а кожата ѝ беше маслинова и гладка. Тъмните ѝ коси се спускаха по гърба до дупето, естествено къдрави. Макар лицето ѝ да беше оплескано със сажди, се виждаха високите скули и правият нос, над който искряха тревистозелени очи. Мариус я хареса от пръв поглед.
Вечерта Беа тъкмо беше изяла дажбата си, права край огнището в кухнята за робите, когато управителката се появи и ѝ заповяда:
- Тичай в банята на младия Мариус! Тази вечер ти ще му помагаш при къпането. И много внимавай какви ще ги свършиш, да не осъмнеш със смъкната кожа от гърба! – кресна жената и размаха бича, който носеше затъкнат на колана си, стягащ широката талия на туниката ѝ.
Беа потрепери, но тръгна послушно. Нямаше избор! Само се надяваше да се измъкне само с прислужване. Беше все още девствена – нещо невиждано в Рим за девойка на осемнайсет години. Все пак Беа беше гъркиня и чакаше избрания.
Полека влезе в личната баня на Мариус. Мъжът беше як, космат и обещаващо издигащ се в армията на Цезара. На двайсет и пет, в разцвета на сексуалността си, той спеше с която поискаше. Беше опитал плътските наслади още на дванайсет години, и то с по-голямата си сестра Цецилия. Като негова кака, тя го беше просветила в тънкостите на любовта.
Когато Мариус видя Беа на входа, ѝ махна да се приближи.
- Съблечи се и влез при мен, робиньо!
Момичето се съблече и полека влезе в топлия басейн. Мариус не чака. Обърна се и я остави да му мие гърба и раменете. Ръцете на Беа трепереха леко. Когато стигна до гърдите му, видя, че тъмните му зърна са твърди и настръхнали. Под водата ясно се виждаше надървеният му член.
Мариус изведнъж се обърна и награби Беа, като я стисна здраво между ръцете си. Започна да мачка гърдите ѝ и да целува страстно шията ѝ. После впи зъби в долната ѝ пълна устна и леко ѝ пусна кръв. Беа само стоеше, без да смее да мърда.
Мариус пъхна ръка под водата между краката ѝ, потърка копринените ѝ косъмчета, тъмни като косата ѝ, разтвори срамните ѝ устни и вкара един пръст в нея.
Усети колко е стегната и запита:
- Колко мъже си имала досега?
Беа мълчеше.
- Отговори ми, или ще стане лошо! – озъби се Мариус и стисна с палец и показалец клитора ѝ толкова силно, че очите ѝ се насълзиха от болка.
- С нито един. – промълви Беа и наведе глава.
- Гледай ти! Сигурно си от тайно изповядващите християнската ерес? Само при тях съм чувал да има такива стари девственици!
Мариус не се бави повече и изкара девойката от басейна. Тръшна я на едно ниско легло и започна да търка пениса си в тялото ѝ – по корема, гърдите и между краката ѝ. Накрая се разкрачи върху лицето ѝ и натисна члена си направо върху устните ѝ. Беа отвори уста и стисна очи.
- Искам да гледаш, робиньо! Отвори очи! Да, точно така!
Мъжът започна да забива члена си в устата ѝ – ту по-леко, ту дълбоко, докато я задавяше в гърлото ѝ. Когато от върха му се процедиха първите белезникави капки, той го извади и се намести между нежните бедра на Беа. Разтвори ги широко и прокара пръст по цепката ѝ. Погали я леко, а после по-силно. Хвана с ръка хуя си и с едно рязко движение го вкара в нея. Колкото и да стискаше зъби, Беа не се стърпя и извика.
Мариус започна да я чука силно и дълбоко. Забил пръсти в кожата на хълбоците ѝ, той напъваше нежната ѝ вътрешност, разкъсвана от дебелия му хуй. Беше тясна и топла. Плътта ѝ стискаше силно члена му и не след дълго той се изпразни в нея. Когато извади хуя си, по него имаше кръв и слуз.
Мъжът се изтръска с ръка и заповяда:
- Върви се измий! Не сме свършили с теб още!
Беа едвам вървеше. Имаше чувството, че има рана между краката си. Отиде до плиткия басейн, взе един тас и се подми колкото можа, но от вагината ѝ все още се процеждаше по малко сперма. Мариус дойде и също се изми, след което се настани на една кушетка за масаж и махна на Беа да се приближи.
Тя се помъкна до него, взе от гърненцата с уханни масла и започна да разтрива гърба, ръцете, раменете и дори краката на мъжа. Добре че имаше опит, тъй като неведнъж беше облекчавала болките в мускулите на покойния си баща.
- Имаш чудесни ръце, малката! – въздъхна доволно Мариус и се протегна.
После се обърна по гръб и я загледа с блеснали очи. Току под носа му бяха твърдите ѝ кръгли гърди с напъпили светлокафяви зърна. Мъжът се понадигна и засмука едното. С ръка я придърпа до себе си, натисна я да легне и започна да я опипва. Заигра се с гладката кожа на врата ѝ, след което посмука двете ѝ малки гърди, а после напъха език в пъпа ѝ. Когато стигна до окосмената ѝ сърцевина, полека плъзна език по подутата цепка и засмука клитора ѝ, събрал в себе си нервните окончания на нейното удоволствие.
Беа се задъха и стисна длани, забивайки нокти в кожата си. Под устата му всичко избухна в пламъци – кожата ѝ пареше! Тя несъзнателно стискаше крака и се надигаше към него. Мариус пъхна два пръста в нея и Беа се стегна. Болеше я доста! Когато девойката достигна върха само чрез устните му, Мариус потърси и своя дял. Обърна я по корем, разтвори краката ѝ и нахлу в нея.
Изпълни наранената ѝ вагина и започна да блъска вътре като бутало. Напъхал едната си ръка под корема на Беа, мъжът я беше надигнал, така че задникът ѝ беше разтворен пред него. Хуят му, забит дълбоко в нея, я ръгаше безмилостно, докато един наплюнчен показалец се завря в ануса ѝ. Беа се разскимтя и се задърпа. Мариус я дръпна към себе си – едновременно с ръката под нея и с пръста в гъза ѝ. Беа се стегна, но нямаше никаква полза – дебелият му, охранен хуй я пореше като нож сланина, а пръстът му шаваше в задния ѝ отвор, опипвайки, забивайки се и въртейки се. Докато Мариус свърши, Беа вече пищеше.
След повторно къпане синът на сенатора поспа един час, но не пусна Беа. До сутринта я чука още няколко пъти. Когато ѝ махна да си върви, тя едва се държеше на краката си. Довлече се до стаята, където трябваше да спи с другите робини. Вътре я чакаше управителката Мистири.
- Не всеки път е така настървен, малката. Ела и легни…
Беа отиде до една празна постеля и легна полека. Мистири разтвори краката ѝ. Мястото беше отекло, а от вътрешността ѝ се процеждаше слуз и кръв. Управителката извади гърненце с някакъв мехлем и започна да маже подпухналата плът, като вкара малко и навътре в нея, размазвайки го с пръсти по стените на вагината. Накрая я зави с тънко одеяло, плетено от тръстика и треви.
- Поспи малко! Като стане време да чистиш, ще те вдигна. Няма да ти е лесно, дете! Опасявам се, че господарят знае коя си и това е само началото на отмъщението му! – каза Мистири и поклати глава.
Следва продължение…