Историята не е свършила

13.11.2026

Моят хубавец, съпругът ми, се прибра веднъж доста изморен.

Влезе, поздрави и каза:
- Искам душ, но нямам сили. – след което се строполи на дивана и само след секунда спеше.

Заспа преди да допре дивана.

Опитах се после да разбера какво е станало, но той само махна с ръка и каза:
- Не сега, не ми се говори, работата...

Малко след случката дойде свекърва ми и попита:
- Как е? Май попрекалихме онзи път?

Нищо не разбрах, но инстинктът ми подсказваше, че става въпрос за онзи ден, когато мъжът ми се прибра полумъртъв. Това ме накара да се концентрирам и почнах да го наблюдавам.

Изведнъж от подсъзнанието ми изскочиха спомени – много често го търсят лелите му, майка му, негови братовчедки за услуги. Все на някоя не ѝ работи климатикът, лаптопът или друго. В продължение на около шест месеца го наблюдавах и установих, че винаги, когато прави услуга на някоя роднина, след това е преуморен.

Накрая го хванах в момент, когато оправяше колата на майка си. Влязох в гаража – колата си стои там, неговата и тя, но не и той. Все още без някакви задни мисли поех нагоре към етажа, но чух ясни звуци – женско охкане, скимтене и рев като при оргазъм. Това ме накара да бъда тиха, внимателна и дискретна.

Наближих спалнята на свекървата – тя е голяма, с огромно легло, което винаги ме е впечатлявало, поне четирима могат да спят спокойно на него. Присламчих се и... гледам през зеещата врата: едната леля на съпруга ми застанала на четири крака, а моичкият я цепи на задна като плуг чернозем! Едва не извиках, но се блокирах – имаше и други там. Разпознах другата му леля и майка му.

Това, което ми мина през главата, беше, че ги ебе и трите. Направих едно кръгом и се прибрах вкъщи. Не съм ревнива, дори съм доста разкрепостена, но никога не съм предполагала, че той може да чука роднините си.

Сетих се, че веднъж в една ситуация си говорехме, както винаги, и аз (под въздействието на възбудата) казах:
- Трябва един ден да научим сина и дъщерята да се ебат.

Тогава той отвърна:
- Как, помежду си ли, или по принцип?

- По принцип... да знаят как и какво.

Тогава той, захилен, каза:
- Значи ти ще се ебеш със сина ни, а аз с дъщеря ни?

- Да!

Отговорът ми беше бърз и лаконичен, но само след минути го забравих. Сега това ми се появи в главата и дори ме развесели. Това всъщност ме спря и накара да се прибера.

Когато съпругът ми се прибра, бях подредила масата за вечеря. Виждаше се ясно, че едва се справя с храната, но се държеше мъжки. Имах задна мисъл и чаках времето за лягане. Когато това стана (ние спим винаги голи) още с лягането ми го почнах. Опита се да откаже, но аз продължих да го галя и възбуждам.

В един момент той каза:
- Моля те, нямам сили!

Тогава му го стоварих:
- Щом не можеш, отивам при сина.

- Той ще те приеме ли? Опитвала ли си го вече?

Нямах представа ако отида при сина си в това състояние как ще реагира, но отвърнах:
- О, той ли? Да! Той е доста силен и издръжлив, не е като баща си. Може да се справи с мен, с леля си, със сестра си и дори с баба си... за разлика от теб. Досега не се е оплаквал, че няма сили за още една!

И тук, вече без да се замислям, станах и тръгнах. Едва в стаята на сина ми се осъзнах, объркването ми беше голямо.

Тръгнах да се връщам, но гласът на малкия (16-годишен) ме спря:
- Има място и за теб, мамо.

Онемях. Блокирах се и стоях като мумия, почти до леглото му – гола, както майка ми ме е родила. В един момент усетих, че ме прегърна и привлече в леглото. Събудих се едва по обяд на другия ден. Скочих от леглото и, осъзнавайки какво е станало, едва не откачих. Влетях в моята спалня и намерих бележка на леглото, на която пишеше: „Надявам се да си разбрала защо умората е понякога толкова голяма и сладка?“

Когато съпругът ми се прибра вечерта, все едно нищо не е било, легнахме, както обикновено, и ме почна. В процеса на забавлението го попитах от кога датира връзката с майка му и лелите. Разказа ми от игла до конец всичко. Помолих го, за да не се отчуждим, да продължим да го правим, но той да си разпредели силите така, че ако поискам, да не ми отказва.

Оттогава го правя със сина и дори с други роднини, но той винаги си остава номер едно. И за изминалите вече петнайсетина години оттогава отношенията ни не са корозирали – обичаме си се и сме щастливи. Децата ни се задомиха и те имат деца. Но историята не е свършила.


An