Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Минаха няколко месеца. Лятото вече беше в разгара си. Теодора се прибираше от работа, когато на входа на кооперацията срещна Елена – съседката от втория етаж. Елена беше с пет години по-голяма, около четиридесет и пет годишна, ниска (не повече от метър шестдесет и пет) и тежеше около шейсет килограма. Изрусена, с големи гърди, по-широко, женствено дупе, не особено тънка талия и сладка, малко перверзна физиономия. Говореше бързо и почти винаги се оплакваше от мъжа си. Теодора я харесваше, но понякога я избягваше – ежедневните битови тъпотии я уморяваха.
Двете влязоха във входа едновременно.
Елена я огледа отгоре до долу и възкликна:
- Ехееее, Теди, муцка, ма, каква е тая промяна! За къде си се барнала така?
Теодора знаеше какво има предвид. Откакто веднъж седмично правеха лудории със Стефан и Александър, тя ходеше по-често на фризьор. Тъмнокафявата ѝ коса вече беше гарвановочерна. На бледото си лице слагаше червило цвят бордо, което контрастираше силно. Маникюр, педикюр. На нейните под петдесет килограма тесни къси дънкови гащи и фалшив сутиен с по-голяма чашка я правеха да изглежда като жена, която си го търси.
Не знаеше какво да отговори и изтърси:
- Нищо, мацка… всичко започна с една неочаквана свирка.
Ченето на Елена падна.
- Неочаквана… какво?!
Теодора се усети веднага.
- Шегувам се! А ти как си?
Знаеше, че ще последват оплаквания, но отговорът на Елена я изненада:
- Мисля да се разведа, душа. Синът порасна, няма нужда от мен, а тоя моят… – гласът ѝ затрепери. - Писна ми, Ели! Писна ми от всичко! Работа, вкъщи работа, и като се прибере тоя кютук, все едно съм му даденост. Не ме е докосвал от една година. Какво му стана, не знам! Двайсет години сме заедно. Пробвах какво ли не... ново бельо, нови пози. Всеки път го почвам със свирка, а той си е дърво…
После млъкна, погледна към циментовия под и тръгна нагоре по стълбите. Живееше на втория етаж и никога не ползваше асансьора.
Теодора остана още няколко секунди на площадката. Стана ѝ тъжно за Елена – явно такъв беше житейският кръговрат за мнозина.
На другия ден епизодът от входа ѝ се връщаше в съзнанието няколко пъти.
След работа Теодора реши да ѝ звънне по телефона:
- Как си? Всичко наред ли е?
Елена отговори, че е горе-долу добре, но гласът ѝ беше сериозен – личеше си, че е решила да започне нов живот.
Разбраха се да поговорят, но разговорът вървеше вяло, докато Теодора изведнъж не я прекъсна:
- Ела в петък вечерта да пием по едно бяло вино с моцарела и да си поговорим на спокойствие.
Елена оживя веднага:
- Добре. Ще дойда.
Същата вечер Теодора разказа всичко на Стефан и Александър по телефона на високоговорител – до най-малката подробност.
Стефан се ухили:
- Винаги съм имал чувството, че като комшийка, ако ѝ посегна, тя ще ми даде веднага.
Александър се засмя:
- Ебаси циците…
Когато Теодора им каза, че я е поканила точно в тяхната петъчна вечер, двамата замръзнаха. Не вярваха, че това наистина може да се случи.
Тогава тя ги сряза спокойно:
- Двама сте, а ебете мен, която съм една.
Дойде петък. Теодора заведе детето при баба му, върна се, изкъпа се и подреди масата – охладено бяло вино, моцарела, маслини, прошуто. В осем без десет звънецът иззвънтя.
- Муцка, здравей! Нося нашето любимо бяло. Още една бутилка, ако не ни стигне.
Седнаха. Започнаха да се черпят. Елена попита за детето и Стефан, а Теодора спокойно обясни, че малкият е при баба си, а Стефан е с приятели. Пиеха и си говореха. Теодора внимателно, но упорито напиваше съседката. Когато гласът ѝ започна леко да фъфли, а очите ѝ станаха стъклени, тя изпрати кратко съобщение във Viber на Стефан: „Готова е.“
Малко по-късно в коридора се чуха тихи стъпки. Вратата се отвори безшумно и Стефан с Александър влязоха в стаята чисто голи.
Елена ахна, а очите ѝ се разшириха до неузнаваемост.
- Теди, какво става?!
Теодора се заля от смях:
- Не им обръщай внимание! Те така си ходят из нас.
Елена се опита да стане, но краката ѝ я предадоха и тя се залюля. Стефан я хвана за кръста и я притисна, забивайки се в устните ѝ с дълбока, жадна целувка. Александър пък застана зад нея – силните му ръце минаха под полата, дръпнаха бедрата ѝ и директно бръкнаха под бикините ѝ.
Из стаята се разнесоха задушени, треперещи стонове:
- Ох… ах… моля ви… недейте…
Докато изведнъж Елена се предаде. Тялото ѝ се отпусна. Стефан и Александър точно това чакаха. Свалиха трикотажната ѝ блузка, освободиха сутиена и големите ѝ гърди се разляха тежко напред. Вдигнаха полата ѝ – нямаха търпение дори да ѝ свалят бикините, затова просто ги дръпнаха настрани. Положиха я по гръб на пода.
Единият веднага вкара члена си в устата ѝ. Другият разтвори бедрата ѝ и се плъзна дълбоко вътре. Ръцете им мачкаха наедрелите ѝ гърди през цялото време. Елена се оказа невероятно възбудена и направо шокиращо шумна – охкаше, ахкаше и стенеше без капчица свян.
Двамата мъже свършиха един след друг – единият върху лицето ѝ, а другият върху гърдите ѝ. После станаха и седнаха на дивана – голи, запотени и напълно доволни.
Елена не помръдна от пода. Лежеше с широко отворени очи, втренчена в тавана, и дишаше учестено. Цяла минута никой нищо не каза.
После тя първа проряза тишината.
Гласът ѝ беше пресипнал, но странно ясен:
- Теди… какиното… викаш всичко започна с една „неочаквана свирка“, а?
Теодора не отговори. Само се усмихна леко, отпивайки от виното.
Минаха още няколко секунди.
Елена обърна глава към двамата мъже на дивана, после към Теодора и каза тихо, почти умоляващо:
- Искам още…
В хола се разнесе кратка, тежка тишина, наситена с очакване. После Стефан бавно стана и се надвеси над нея. Александър го последва без думи. Теодора остана седнала на фотьойла, с чаша в ръка, наблюдавайки как Елена сама разтваря крака за втори път.