La petit Bouquet (част 1)

13.04.2025 | IzkuKurigal

Мотрисата в метрото тъкмо потегли, когато момиче нахлу на спирката. Късно. Примирена седна на една пейка и зачака. Учебниците, които носеше, а и видът ѝ, говореха за възраст 14, максимум 15. Две тънки плитки вързани с цветни ленти и невинно излъчване на чиста душа. Учудващо, даже плашещо кльощава. Често поглеждаше часовника си и нервно потупваше с крак.

Сепна се от тихи стъпки до нея и изненадана стана и отстъпи. До нея бе господин, поне 30-ина годишен, с ехидна усмивка. Той не седна, а пристъпи към момичето. Тя с широко отворени очи отстъпваше крачка по крачка назад, а той се приближаваше. Момичето държеше учебниците като щит притиснати към гърдите си и когато опря гръб в някаква колона, се заоглежда панически. Мъжът бе на крачка пред нея. Ученичката пое силно въздух, но мъжът постави пръст на устните си и извади джобно ножче.
- Тихо, малката! Ще е жалко да спре да бие едно толкова младо сърчице.
Учебниците паднаха на земята. Непознатият започна да разкопчава ризата ѝ с една ръка и ученичката невярващо погледна натам.
- Моля Ви, недейте! – полугласно каза тя.
Отговорът бе тих злобен смях подобен на грухтене. Мъжът опря ножа под брадичката ѝ и принуди момичето да повдигне глава. Видимо се наслаждаваше на разплаканите ѝ очи.

Чу се пристигаща мотриса и мъжът завлече момичето настрани. Слезе само един човек, който бързо изчезна. Тази спирка не бе от по-популярните. Нито от най-осветените. Скрити в сравнително неосветено място двамата бяха почти невидими, освен ако не се взреш продължително точно натам.

Мъжът поднови инвазията си по невинното тяло като разкри малките ѝ гърди, недостатъчно защитени от плътен сутиен. Насилникът се изкикоти задоволително. Разкопча панталона си и натисна момичето надолу.
- Моля Ви…
- Шшшт!
Извади си члена и започна да го отърква по лицето ѝ, а тя се опитваше да си извърти главата настрани. Това го подразни и той силно издърпа косата ѝ назад, за да повдигне лицето ѝ към него.
- Отваряй си устенцата и изплези език! Не смей да хапеш, че ще ти избия зъбките!
- Моля Ви…
- Млъквай! Отваряй и изплезвай, казах!
За по-убедително той подраска ножчето по лицето ѝ, докато с другата ръка държеше члена си. Момичето плахо започна да отваря устни и мъжът награби косата ѝ с ръката, която държеше сгъваемия нож.

Внезапно момичето изби ножа, събори мъжа, извъртя го по очи на земята и преди той да се усети, вече бе сложила белезници на китките му.
- Арестуван сте! Да Ви изброя ли всички обвинения или вече си ги знаете?
Момичето бе твърде лека и слаба физически, но тупуркането на десетки крака му подсказаха, че бе прецакан. Съпротивата бе безсмислена.
- Фльор… Извинете, полицай Буке, добре ли сте?
Бе колегата ѝ старшина Бернар Шевалие. Докато другите отвеждаха арестанта, Бернар бе клекнал до нея и я оглеждаше за наранявания.
- Перфектно съм, старшина Шевалие! Един боклук по-малко по улиците! – уверено, с гордо вдигната глава отвърна тя, докато премахваше вградения микрофон.
Фльор се загърна, а колегата ѝ облекчено въздъхна, че тя нямаше дори драскотина. Попита го:
- Стана ли добре записа? Видео, снимки, всичко?
- Идеално! – увери я Бернар. - Тоя ще лапа пишки доста време в затвора.
Двамата се засмяха и тръгнаха към колегите си.

По-късно в управлението миньончето Фльор Буке, най-прясното попълнение на техния участък, получаваше поздравления за добре свършената работа. Беше смешно, че никой не можеше да ѝ даде годините, на които беше и ѝ се смееха, че ѝ искаха лична карта, когато си поръчваше чаша бяло вино, например.
- Браво, малката! – плесна я по задника нейна малко по-възрастна колежка.
- Благодаря, Ема! – усмихна ѝ се Фльор.
- И аз искам да те плесна по задника, дребосък! – провикна се неин позастаряващ колега. - Гледам, девственицо, че си падаш по чичковци.
Това, което колегите ѝ не знаеха, че тя като дете за малко не бе станала жертва на педофил и се бе зарекла като порасне да се погрижи да изкорени тези извратеняци. Стисна малките си юмручета и уж спокойно му отвърна:
- Не можеш да го надървиш и да чукаш жена си без да мислиш за малкото ми дупенце, нали, Жил? Но това, което не знаеш е, че и тя в същото време не мисли за теб!
- Ей, пикло…
- Млъквай, Крюшо! – прекъсна го старшина Шевалие, подигравайки го за приликата му, най-вече като подмазваческо поведение, с известния полицай от филма.
Фльор погледна с благодарност Бернар.
- Старшина Шевалие! Полицай Буке! – провикна се лейтенант Леон Дакс. - При мен веднага!
- Да, лейтенант! – отвърнаха те на началника си.
В кабинета му те завариха местния епископ, който на излизане се обърна към Дакс:
- Разчитам на Вашата дискретност, лейтенант! Това не бива да изтича в пресата. Църквата няма нужда от още един тежък скандал.
- Разчитайте на нас, монсеньор! – отвърна Леон.
Епископът напусна кабинета. Лейтенантът се обърна към двамата си подчинени:
- Това, което ще ви кажа трябва да остане между нас тримата! – предупреди той и двамата кимнаха в знак на съгласие. - Вчера при нас пристигна едно момиче избягало от близкия девически манастир с някаква книга от библиотеката. Бременно е, а там мъже няма! Тя се оплака от жестоки наказания като бичуване и безброй унижения. Остава мистерия как е забременяла, защото не иска да говори по въпроса. Игуменката и монахините изглеждаха изненадани, когато ги разпитахме на място. Момичетата, които разпитахме, също не споделиха нищо подобно. Свързахме се с местния епископ, този който излезе преди малко и той с половин уста призна, че миналата година до него е достигнал подобен слух от друго момиче избягало от същия манастир. Когато епископът говорил лично с нея, тя се отрекла от думите си, но преди да я върнат в манастира, се самоубила.
Фльор вече дишаше тежко със стиснати юмруци.
- Старшина Шевалие – продължи лейтенантът, - искам под твое командване да внедрим полицай Буке в манастира…
- Съгласна съм! – прекъсна го Фльор.
- НЕ! – каза Бернар. - В никакъв случай! Не мисля, че е готова…
Фльор го гледаше с унищожителен поглед.
- Готова съм! – настоя тя.
- Полицай Буке! – порица я лейтенантът. - Нека старшината реши.
- Господин лейтенант – започна колебливо старшината, поглеждайки ту към началника си, ту към Фльор, - не може ли да изпратим някоя друга?
- Защо? – не мирясваше тя. - Справих се много добре с няколко педофила вече…
- Даже отлично – похвали я началника ѝ, - но тази мисия е много по-опасна. В манастира, полицай Буке, няма да имате никаква защита. А и трябва да поставите на няколко места миниатюрни камери, които своевременно да подменяте, защото да им сменяте картите памет и да им зареждате батериите ще е по-опасно. Ще трябва да ги носите на определено място извън манастира и да вземате другите, които съответно да поставите отново. Не знаем какво може да Ви се случи, ако ви разкрият. Няма да носите микрофон, нито нищо друго, заради което може да бъдете дискредитирана. Единствената връзка с външния свят ще Ви бъде старшина Бернар Шевалие близо до входа/изхода на тайния тунел, от който е избягало момичето и то само задочно ще се срещате при приемане/предаване на камерите.
- Съгласна съм!
- Помислете си добре…
- Съгласна съм! – настоя тя.
- Господин лейтенант – намеси се старшината, - моля Ви, нека е някоя друга!
- Шевалие! – “забравила” ранга си се обърна Фльор към старшината. - Ако не ми разрешите да участвам в мисията, ще… ще…
Бернар виждаше колко бе важна за нея тази мисия, но не искаше да рискува живота ѝ. След продължителен спор, се съгласи.

***

- Момичето е загубило родителите си при катастрофа. – представяше Фльор епископът пред игуменката на двора на манастира. - Като добра католичка, нека завърши училище тук до пълнолетието си!
- Разбира се! Разбира се! – съгласи се игуменката. - Горкото дете!
Въведоха я вътре. От съображение за сигурност тя не носеше абсолютно нищо, което можеше да я дискредитира. Разведоха я навсякъде: класни стаи, място за молитви, библиотека, а накрая дори я закараха в подземието, където, както ѝ обясниха, наказваха най-лошите. Дори стана свидетел как биеха чисто голо момиче с тънка пръчка. Наказваната пищеше от болка, но монахинята, която я биеше, не се трогваше от това. Фльор се извъртя, неспособна да понесе гледката, постави ръка на стената и подпря глава на нея.
- Така е, дете – обясняваше ѝ сестра София, - но няма от какво да се притесняваш, освен ако не си наистина много лоша католичка!
Фльор видимо разстроена се обърна. Сестра София я заведе в стаята ѝ, която щеше да споделя с още 19 момичета и млади послушници на различна възраст, за да си разопакова малкото багаж, който носеше, след което бе отведена при игуменката – майка Доминик. Там ѝ бе обяснено, че най-напред трябва да я проверят дали наистина е “чиста”. Накараха я да се съблече гола. Това малко я притесни, но бяха само твърде възрастната игуменка и не по-младата сестра София, така че го направи, докато остана по бели памучни гащички и срамежливо прикриваше гърдите си, не по-големи от едри ябълки. Слабото ѝ тяло пораждаше съчувствие, толкова кльощава и крехка изглеждаше.
- Добре, добре! – измърмори майка Доминик. - Седни тук, дъще!
Фльор седна на посоченото кресло. Облегалката потъна назад, а под краката ѝ се появи подпора. Младата жена се напрегна.
- Отпусни се, дете! Нищо лошо няма да ти се случи. – успокояваше я сестра София. - Постави ръцете си тук отстрани и не мърдай!
Фльор бе притеснена, че е гола, пък макар и пред две възрастни жени. Плахо постави ръцете си на страничните облегалки. Двете се загледаха в нездраво слабото тяло. Приеха това като добър знак за непорочност. Момичето гледаше притеснено в тавана, гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха. Изглеждаше толкова бяла и невинна, че едва ли прегледът бе нужен.

Игуменката погали гърдите ѝ и кожата ѝ веднага настръхна, а зърната им се напрегнаха. Ареолите ѝ бяха конусовидни и леко пухкави и възбудата ги изду допълнително. Фльор прикри гърдите си:
- Какво правите?! – протестира тя.
- Майко! – скара ѝ се игуменката. - Към мен ще се обръщаш с “майко”! А сега ръцете на облегалките!
- Да, майко!
Фльор опита да успокои полуделия си пулс. Тук никой не знаеше, че е пълнолетна, а я смятаха за почти 15-годишна и всяко действие от гледна точка на съда щеше да се тълкува като към непълнолетна. Игуменката продължи да гали малките гърди:
- Позволявала ли си на момче да те пипа тук, дете мое?
- Не. – с чиста съвест отговори Фльор, защото досега бе опипвана само неразрешено при лов на педофили.
- Искрена си. Това е добре! – бе доволна игуменката, гледайки в очите ѝ.
Продължи със странното галене на гърдите ѝ, дори докосваше вече твърдите зърна.
- Какво усещаш, дете мое?
- Приятно е.
Игуменката се намръщи:
- Знам, дъще. Тялото е податливо на съблазни, но трябва да се борим с тях. Става все по-хубаво като продължавам така, нали?
- Дааа... – изстена Фльор.
Майка Доминик продължаваше да гали малките гърди и да подръпва нежно щръкналите зърна. Фльор хапеше устна в опитите си да не стене, но когато игуменката се наведе и засмука нежно едното ѝ зърно, не издържа и изпусна дълга въздишка.
- Бори се, дете! Не се поддавай на греха!
Игуменката облизваше зърното и го засмукваше. После се прехвърляше на другото. На Фльор ѝ бе все по-трудно да не стене и се бе вкопчила в страничните опори на креслото. Беше толкова приятно да си играят с гърдите ѝ, че тя неусетно запримижва от удоволствие. Майка Доминик остави гърдите ѝ и я погали ниско под корема, малко над срамната кост.
- Усещаш ли нещо тук, дете мое?
- Дааа... – изпъшка Фльор. - Една тежест… сладка.
- Това е дяволът в теб, дете. Не му се поддавай! Колкото по-сладко ти става, толкова той по-голяма власт има над теб!
Честно казано Фльор нямаше нищо против игуменката да продължава да я гали там. Палецът на игуменката почна да гали венериния ѝ хълм през гащичките ѝ.
- Разтвори краката си, момичето ми!
Фльор знаеше, че не е редно да ѝ позволява това, но имаше мисия… а и беше толкова приятно докосването ѝ. Разтвори краката си и другата ръка на игуменката погали срамните ѝ устни през бельото ѝ. “Това не е редно!” – казваше си младата жена, но въпреки това вече не можеше да сподавя стоновете си и едва се удържаше да не задвижи таза си насрещу пръстите на майката игуменка. Майка Доминик внимателно галеше нежната плът през памучния плат. Хвана ластика на бельото и го дръпна надолу. Фльор неволно повдигна таза си и се усети едва когато то докосна глезените ѝ. Събра краката си и покри с ръка пубиса си.
- Дете мое, няма от какво да се страхуваш! – говореше успокоително майка Доминик. - Трябва да проверя невинността ти.
Миг по-късно игуменката галеше срамните устни покрити с нежен тъмен мъх. Единият ѝ палец се плъзгаше по горната им част, по венериния хълм, ту от едната, ту от другата страна на клитора, но него не докосваше. С пръстите на другата ръка галеше около интимния ѝ отвор, който бе плътно прикрит от красиви, нежни срамни устни. Изглеждаха точно като нивга недокосвани.
- Каква красива невинност струи от теб, детето ми! Прекрасна фуфунет, нали сестро?
Сестра София кимна. Пръстите на игуменката галеха все по-настойчиво младото путе, като на моменти натискаха срамните устни настрани и откриваха още по-нежната и невинна малка Фльор. В крайна сметка с помощта на двата си палеца игуменката раздели срамните устни на Фльор и ахна от още по-красивата ѝ вътрешност. Малки, прибрани вътрешни срамни устни – по-нежни от цвят на момина сълза. Отворът на вид беше като розов нарцис. Игуменката внимателно я погали там. Фльор трепна:
- Майко?!
- Спокойно, дете мое! Просто се наслаждавам на отдавна невиждана такава красота и невинност. Имаш чудесна фуфунет, дъще!
Майка Доминик погледна тесния отвор на момичето. Девствената ципа безспорно бе непокътната. Приближи глава и облиза невинната вътрешност.
- Майко?! – подскочи Фльор. - Налага ли се?
- Не бой се от мен, мило дете! Бори се с нечестивия!
Езикът на игуменката обикаляше по недокосваната досега розова коприна. Забиваше се до химена и отново настрани. Отвътре потече интимният нектар на младата жена, която не издържа на усещанията и започна да стене гласно.
- Не се давай в ръцете на лукавия, мила! – присъедини се и сестра София и за да усложни борбата на момичето, започна да трие зърната ѝ с пръсти като с лък на музикален инструмент.
- Аааахх... – въздъхна тежко Фльор.
Игуменката с голяма страст лижеше невинната вътрешност на момичето и пиеше девичия нектар, а сестра София потриваше внимателно зърната ѝ. Овлажни пръстите си и започна внимателно да подръпва пухкавите конусовидни ареоли заедно със зърната. Двете монахини напомняха на Фльор да се бори с грешните усещания, но тя колкото и да се опитваше, по-скоро предпочиташе да им се отдаде. Невъздържано стенеше и стискаше с нечовешка сила подлакътниците на креслото. Майка Доминик заголи клитора на Фльор и го засмука. Момичето извика силно от усещанията избухнали като взрив в главата ѝ. Сестра София се наведе и започна лакомо да облизва и “яде” малките зърна като с ръце леко намачкваше наперените гърди. Фльор започна да се извива от удоволствие.
- Бори се, дъще! Не се поддавай на изкусителя!
Думите на игуменката бяха без значение. Тя пърхаше бързо с език по свръхчувствителната зона на момичето и засмукваше розовото грахче, а Фльор виеше от кеф и грациозно се извиваше във всички посоки:
- Майкооо, не могаааааа!
- Не се давай на дявола, дъще! С вярата си ще го победиш!
Игуменката удвои усилията си и даваше невероятни усещания на младата жена. Неща, които Фльор никога не бе чувствала. От време на време майка Доминик забиваше езика си в розовият нарцис на девойката и облизваше с огромен апетит уханния ѝ еликсир, след което диво се връщаше и изтезаваше с огромна страст нежната ѝ перла с език и устни.
- НЕЕЕЕ, НЕ МОГА ПОВЕЧЕЕЕЕЕ! – викаше Фльор.
Доминик и София забързаха движенията си по гърчещото се тяло. Фльор се изпъна като лък:
- АААААААААААААААААААААААА…
Тялото ѝ не я слушаше. Фльор се сви на топка. Слабото ѝ тяло стана още по-малко. Цялата трепереше. Невероятна сладост бе превзела тялото ѝ. Фойерверки избухваха пред очите ѝ. Протяжно неволно скимтене излизаше от нея. Невероятна, неописуема наслада! Амброзията на усещанията! Епичен екстаз! Това ли беше Раят?

Фльор дойде на себе си. Все още лежеше с широко разтворени крака. Майка Доминик я гледаше с укор:
- Ах, дъще! Слаба си и много уязвима за съблазните на лукавия!
Даде ѝ дрехите, с които щеше да пребивава тук и ѝ каза:
- Преди да се прибереш в стаята си, мини и се моли за душата си три часа! Но искрено!
С все още треперещи крака, Фльор напусна стаята на игуменката. Не се изненада, когато се прибра уморена в стаята си, че багажът ѝ бе претършуван внимателно. Само опитно око като нейното би забелязало.

Фльор се събуди повече от час преди зазоряване и боса, за да не вдига шум, притича по тайния тунел, за който знаеше от избягалото момиче. Изходът за тунела беше в библиотеката, но бе толкова добре замаскиран, че бе труден за откриване, дори ако го знаеш къде е. Излезе навън и отиде до старото дърво. В хралупата му намери малък пакет. Разпечата го и взе от него десет мини камери. Остави опаковката в хралупата и се върна. Все така боса притичваше насам-натам и постави по една камера така, че да не може да бъде забелязана, на няколко места, като не забрави и няколкото стаи за наказания в подземието. Останаха ѝ две камери и след кратко колебание си ги остави за резерва. Скри ги в обувките си, които щеше да носи по цял ден. Легна си и скоро се унесе.

Събудиха ги много по-рано, отколкото ѝ се искаше. Но видя, че другите веднага скочиха и започнаха да се обличат и тя също не се бави. Започна ден след ден да влиза в рутината – сутрешен тоалет, молитва, закуска, уроци, молитва, обяд, уроци, малко свободно време, молитва, вечеря, малко свободно време, молитва и лягане за сън. Това бе ежедневието на добрите момичета, сред които бе и Фльор. Няколко пъти опита да говори с другите момичета за подземията, но всички панически онемяваха, когато тя започваше темата. Веднъж едно от тях я предупреди да не разпитва за това, защото ако някоя от монахините разбереше, Фльор щеше да бъде наказана. Тя потрепери при мисълта да бъде вързана гола и да бъде бита жестоко с пръчка. И това бе само наказанието, които бе видяла. Не смееше да си представи какви бяха другите. Сети се за бременното момиче, което бе избягало от тук. Нима тук ставаха изнасилвания? Фльор не на шега се уплаши да не я сполети тази участ. Тук нямаше подкрепата на колегите си. За пръв път се укори за лекомислието си и за приемането на толкова опасна задача.

Продължаваше своевременно да подменя камерите. На няколко пъти я видяха посред бял ден в подземието, където слушаше виковете на наказваните момичета. На въпросите на монахините отговаряше, че това бил нейният начин да не се изкушава да прави лоши неща. Те бяха доволни от отговора ѝ.

Единственото приятно разнообразие беше къпането. Винаги обаче бяха по няколко момичета и под наблюдението на някоя възрастна монахиня. А на Фльор много ѝ се искаше да използва момента да се гали и докосва по-интимно. Дори се изкушаваше да опита да гали друго момиче, за да разбере какво е усещането. Но надзираващата не ги изпускаше от поглед и често се скарваше на някое момиче, ако се сапунисва с ръка, а не с гъба. Фльор успяваше да открадне по няколко секунди, когато с гръб към строгата калугерка имитираше сапунисване с гъбата и пускаше пръст по клитора си. Подобно действаше и като се подсушаваше с хавлията. Открадваше си и някое “случайно” докосване с друго момиче. Често в отговор ѝ се усмихваха и ѝ “връщаха услугата”. Но всички се страхуваха да не бъдат отведени в подземието. А Фльор имаше нужда от задоволяване на нагона.

Следва продължение...