La petit Bouquet (част 2)

14.04.2025 | IzkuKurigal

Фльор се чувстваше много самотна. Имаше нужда от доверен човек сред монахините и ученичките. Момичетата бяха прекалено уплашени да говорят за нещо различно от училищни дейности и молитви. Постепенно започна да “споделя” с различните монахини разни свои въображаеми грешни мисли. Спред това за кое я викаха и я мъмреха или наказваха с часове молитва без храна за деня, разбра с кои монахини трябва да внимава. Само с послушниците Маргьорит и Анжелик можеше да говори за почти всичко.

Една нощ, като отиваше до старото дърво да подменя камерите, Фльор се засече с Бернар. Той невъздържано я прегърна:
- Как сте, Фльор? Искате ли да Ви изтеглим?
- Добре съм. – малко изненадана от прегръдката му отвърна тя. - Ще издържа!
- Бъдете внимателна! Усетите ли, че става опасно бягайте!
Фльор кимна, но знаеше, че няма да избяга, докато не набави нужните доказателства. Бернар взе главата ѝ в ръце и я целуна по челото. Тъмнината го погълна веднага след това.

Фльор се върна. Краткото ѝ забавяне бе достатъчно да бъде забелязана, като се връща през тайния тунел. Сестра Маргьорит неволно я издаде пред друга от калугерките.

На закуска една от монахините влезе в столовата и се провикна:
- Фльор, при майка Доминик! Веднага!
Всички момичета я изгледаха с ужас. Извикването на момиче при игуменката винаги беше лош знак. Нима Фльор вече бе лоша?

Фльор влезе при игуменката.
- Викали сте ме, майко?
- Фльор, много, много ме разочарова! Ела тук!
Накара я да се наведе и да положи тялото на бюрото ѝ. Вдигна ѝ полите и ѝ смъкна гащите. “Какво става?” – чудеше си Фльор. Чу изсвистяването миг преди внезапна болка да запали задника ѝ. Не успя да извика преди втори удар да се стовари по беззащитната ѝ кожа. Изкрещя. Пръчката продължи да възпламенява тънката ѝ кожа и да оставя жестоки червени следи. Фльор крещеше и молеше за милост. Такава нямаше. След десетия удар игуменката спря. Накара я да легне на креслото. Болката по задника ѝ беше нетърпима. Игуменката ѝ направи повторен оглед дали е девствена, но този път не бе толкова внимателна. Очакваше да не е и се изненада. Посегна към ануса ѝ и натисна. Беше сух и стегнат.
- НЕ! – извика паникьосана Фльор. - Моля Ви, майко, само не там!
Игуменката я гледаше в очите. Момичето още бе девствено? Тя е излизала навън и не е било заради мъж? Доминик бе объркана. Имаше нужда да си помисли на спокойствие. Обърна се към Фльор:
- Облечи се! И никога не излизай навън без разрешение!
- Да, майко!
- Значи от там е избягала Селест… Както и да е! Тунелът вече е зазидан.
Фльор за пръв път чуваше името на избягалото от тук момиче и едва в този момент разбра за какво бе наказана току що, но в главата ѝ беше само: “Нее! Нее! Нее! Оставам без контакт с външния свят!”.
- Три дни без храна! Само на вода и молитви! Ако направиш друга голяма грешка, следващото ти наказание ще е в подземието!
- Да, майко!
Фльор видимо потрепери. Игуменката ѝ махна с ръка да излезе и момичето отиде да си изтърпи наказанието. Който и да погледнеше в параклиса, виждаше едно момиче, което горещо се молеше и сълзи на разкаяние капеха от очите ѝ. Всъщност едва сега Фльор осъзна, че няма план Б. Бе в капан. А полицията не можеше просто така да влезе в манастира и да каже: “Върнете ни колежката!”. Упрекваше се колко заслепена е била от желанието за справедливост.

Когато изтърпя наказанието си, тя помоли да ѝ оставят малка джобна икона на Богородица и при всяка свободна минута Фльор се усамотяваше и се молеше.

Един ден отиде при сестра Анжелик и ѝ сподели, че трябва да прати нещо на някого навън. Тя отказа, защото нея никога не я пускаха. Винаги някоя от по-старите монахини с някоя друга доверена излизаха навън. Помоли и сестра Маргьорит. Фльор не знаеше, че тя я бе издала без зла умисъл. Маргьорит се чувстваше виновна и обеща да помогне. Без да знае как.

При следващата нужда от излизане, младата монахиня помоли да придружи една от старите калугерки от манастира. Още ѝ нямаха пълно доверие, но тя бе тази, която предаде Фльор и се съгласиха.

***

Бернар Шевалие крачеше нервно. Вече няколко дни Фльор не беше ходила до старото дърво. Проклинаше се, че се съгласи да внедрят Буке в манастира. Предпочиташе тя да го намрази, но да беше в безопасност.

Дежурният полицай разказваше на някого:
- Представяш ли си? Дойде един таксиметров шофьор и донесе букет. Връчи ми го и каза, че някаква монахиня му го дала с думите: “Предайте този малък букет на родната полиция, моля!”. Ха-ха-ха-ха!
Старшина Шевалие го слушаше с половин ухо, когато се замисли: “Малък букет? Малката Буке? Фльор Буке?”.
- КЪДЕ Е БУКЕТЪТ? – изрева с пълен глас Бернар и стресна всички наоколо.
Вътре имаше джобна икона на Богородица. Разгледа я внимателно, но нямаше нищо необичайно по нея – ни буква, ни знак някакъв. Освен… ако загледаш иконата под ъгъл на силна светлина, лявата ръка на Богородица, с която държеше Младенеца изглеждаше огъната така, че все едно бе свита в юмрук с палец в него.

Влетя като ураган в кабинета на началника си:
- Буке е в опасност! Трябва да я измъкнем веднага!
Трескаво обясняваше как е разгадал това, което според него е послание от Фльор Буке. Лейтенантът го гледаше както се гледа луд, но липсата на новини от младата полицайка го притесняваше. Обади се и привика да докарат веднага Селест в полицията.

***

Два дни по-късно Фльор осъзнаваше, че батериите на камерите би трябвало да са изтощени отдавна. Дори нямаше представа дали са записали нещо полезно. Всяко нейно движение се следеше зорко и не можеше дори да ги прибере.

Между другото я замъчиха еротични сънища, в които я опипваха безброй ръце, езици и устни обхождаха цялото ѝ тяло, а тя се извиваше и молеше за още и още. Събуждаше се с тежест в слабините. Като се изключи ежеседмичната бърза проверка за девственост, която протичаше бързо и само я раздразваше, нямаше други стимулации на гениталиите ѝ. Копнееше отново за интимни усещания.

Този път използва момента, че момичетата още спяха и започна да се докосва. Погалването на гърдите ѝ веднага породи приятни тръпки по тялото ѝ. Бавно притискаше малките си гърди подобно на месене. После продължи да ги гали кръгообразно. Стисна ги по-силно. Усети напрежението в зърната си. Омокри със слюнка пръстите си и започна да придръпва зърната си, подобно на доене, но доста по-нежно. Изпусна лек стон през носа си. Усети напрежението ниско долу. Дявола, както го нарече майка Доминик. С три пръста пощипваше и леко завъртваше зърната си, все едно имитираше щракане с пръсти. Притисна бедра едно в друго и започна да ги трие срещуположно. Напрежението в слабините ѝ ставаше все по-непоносимо. Отметна завивката и надигна нощницата. Разтвори крака и се погали с цяла длан по котето. Малките ѝ косъмчета вече бяха леко влажни. Дали от горещината под завивката или от друго, но там бе хлъзгаво. Галеше я по цялата ѝ площ и изпита покачваща се възбуда. Не беше същото, като когато я докосваха майка Доминик и сестра София, но все пак опитваше да повтаря техните докосвания и беше доста приятно. Средният ѝ пръст леко потъна долу и Фльор се изкуши да го вкара навътре, но ако разкъсаше химена си щеше да си изпати. Загали цепката нагоре-надолу. Примижваше и тихо стенеше. Вече беше доста по-влажна. Докосна клитора си и изпусна дълъг стон. Започна да върти кръгчета по него и хапеше долната си устна, за да сподави стоновете си. Дишаше все по-бързо. Пръстът ѝ вече не можеше да насмогва на все по-големите ѝ нужди от стимулация по клитора и тя започна бурно да го брули с три пръста. Краката ѝ бяха широко разтворени, а ръката ѝ беснееше по жадния за ласки малък сладур.
- Да! Да! Да! – шепнеше тя.
Вълната на оргазма я заля и я разтресе силно. Младата жена грабна завивката и я захапа, за да не се чуе сладкото ѝ скимтене. Тресеше се и притискаше ръката си към котето си, а бедрата си беше кръстосала така, че допълнително увеличаваше натиска.

Бавно се успокои и отвори очи. Момичетата още спяха… но на рамката на вратата бе монахинята, която ги будеше сутрин, със зяпнала уста.
- Фльор, ВЕДНАГА ПРИ МАЙКА ДОМИНИК!
- НЕ! – отвърна ужасена Фльор. - Моля Ви, сестро! Не ѝ казвайте! Умолявам Ви!
Монахинята се обърна и излезе, а момичетата започнаха да се надигат, чудейки се защо калугерката не ги събуди по обичайния начин. Фльор побягна след нея и със сълзи на очи я молеше да запази видяното в тайна, но монахинята бе непреклонна.

***

Час по-късно отведоха Фльор в подземието. Тя със сълзи на очи прегърна сестра Анжелик, а после и сестра Маргьорит. Последната усети, че нещо падна в ръцете ѝ и тя инстинктивно го стисна в юмрук. Остана сама и погледна какво беше. Непозната малка джаджа. Имаше доверие на сестра Анжелик и я попита. Тя като по-млада разбра, че това е някаква мини камера. Двете слязоха в подземието и влязоха в стаята, където Фльор вече бе гола и вързана по гръб с разперени ръце и раздалечени крака сгънати в колената нагоре. Почти като на гинекологичен стол. Игуменката беше там и като ги видя отиде при тях:
- Какво правите тук, сестри? Това място е само за тежко провинили се. Идете горе!
- Позволете само за минута да се помолим за грешната ѝ душа, майко!
- Добре.
Игуменката и още две от по-възрастните монахини, едната от които беше София, се суетяха около масата и подготвяха някакви инструменти, а други две наблюдаваха Маргьорит и Анжелик. Двете горещо се молеха и сълзи капеха от очите им. Изведнъж сестра Анжелик избухна в силен плач и се обърна с лице към стената. С едната си ръка се подпираше, а с другата бършеше сълзите си, които течаха като река. Сестра Маргьорит се опитваше да я успокои, но и нейните сълзи не бяха по-малко. Срещу тях каменният зид имаше доста фуги. Сестра Маргьорит забърса старателно сълзите си, постави малката джаджа, нагласи ѝ посоката и натисна малкото копченце.
- Сестри, трябва да тръгвате вече!
- Да, майко!
Игуменката прати двете монахини, които ги бяха наблюдавали, да ги придружат до изхода и да останат там, за да не ги прекъсва никой. Никой не трябваше да вижда и чува какво щеше да се случи. Освен останалите трима и провинилата се.

Майка Доминик взе тънка пръчка и започна да я плъзга по тънката нежна кожа на Фльор. Последната очакваше във всеки момент пръчката да я шибне болезнено, но игуменката се бавеше. Пръчката мина по гърдите ѝ, по ръцете, пак по гърдите, по корема, по бедрата. Фльор бе напрегната. Устата ѝ бе запушена, така че никой не обръщаше внимание на опитите ѝ да моли за милост или да вика.

Шибването дойде рязко, но не толкова болезнено, колкото очакваше. Плъзването продължаваше и неритмично пръчката се стоварваше до лека болка. Най-често по гърдите и бедрата от вътрешната страна, опасно близо до слабо окосменото ѝ путе. Повечето хора като видеха това много слабо и крехко момиче биха я съжалили, но игуменката имаше принципи, от които не отстъпваше. След като кожата по гърдите и вътрешната страна на бедрата почервеня достатъчно, игуменката започна много леки потупвания с пръчката по ареолите и зърната на Фльор. Страхът да не я удрят там болезнено, я сковаваше. Нахлулата в тях кръв ги изду. Игуменката започна същите леки потупвания и по беззащитно откритото ѝ путе – венериния хълм и срамните устни, като много внимаваше да не удари по клитора ѝ.

Напразно Фльор се опитваше да се освободи. Бе твърде уплашена даже за да се разплаче от безсилие. Сестра София начесто побутваше поднос с неприятно изглеждащи инструменти. Освен познатите за младата полицайка спекулуми и щипки за зърна и клитор, включително такива с жици по тях, имаше и други, които не бе виждала. Но игуменката като че ли не ги забелязваше. Клекна между краката на момичето. С едната си ръка леко разтвори невинната цепка, наплюнчи показалеца на другата ръка и погали розовата коприна на непорочното цвете.
- Майко, разсейвате се! – напомни сестра София. - Забравяте за наказанието!
- Да, сестро – отвърна игуменката, - но не мога да не оценя тази красота!
Другата монахиня също се размърда нетърпеливо. Беше до главата на наказваната девойка, загледана в зачервените гърди и набъбналите от изпълващата ги кръв зърна.
- Съжалявам, сестри – надигна се Доминик, - мисля малко да отложа това наказание… и да я направя наистина лоша католичка.
За ужас на Фльор, игуменката свали всичките си дрехи… и се оказа мъж! Въпросният използва стъписването на полицайката и разтвори повече краката ѝ, като отново ги фиксира в новата поза. Започна да отърква надървения си чеп по нежните бедра на момичето. Едва тогава Фльор изпадна в истински безнадеждна паника. Ако досега я успокояваше факта, че мъченията ѝ щяха да бъдат записани от камерата скрита от двете ѝ приятелки (или поне се надяваше да са успели), то нищо нямаше да върне девствеността ѝ, пазена за евентуалния ѝ избраник на сърцето ѝ за след сватбата. Започна бясно да се опитва да се освободи и за пореден път се убеди в неспасяемото си положение. Още повече че и монахинята до главата ѝ също вече бе гол… защото също се оказа мъж. Фльор се опитваше да крещи, но превръзката не ѝ позволи. “Монахинята” до главата отъркваше главичката на одървения си член по бузите ѝ и мачкаше грубо малките ѝ гърди, а “игуменката” бавно наближаваше заветната си цел, наслаждавайки се на пътуването до там по бедрата на нежната девойка.

Фльор спря да се бори и две сълзи се стекоха от външните ъгълчета на очите ѝ. Господ отдавна бе напуснал това място и тя горещо се молеше на майката Божия да я спаси: “Богородице, като жена и майка на нашия Спасител…”.
- Не плачи, дете! – изсмя се “игуменката”. - Този грях ти вече си го сторила в главата си, мила. Аз просто ти давам това, което тялото ти желае.
Другият мъж започна да развързва превръзката на устата ѝ, а хуят му бе опасно близо до нея.
- ВСИЧКИ НА ЗЕМЯТА! – изкрещя някой и нахлуха много мъже в черно.
В стаята влязоха униформени мъже изцяло в черно и само надпис: “RAID” показваше спасителите на Фльор. Черните униформи, бронежилетките, каските, платнените маски, криещи лицата им и стегнатите им действия обикновено пораждаха много женски фантазии, но за Фльор бяха най-белите ангели. За броени секунди стаята се изпълни с мъже въоръжени с като се почне от тийзъри и Глок-ове до Heckler & Koch MP5.

“Игуменката” посегна към дрехите си.
- О, давай, Марсел Селара! – каза с решителен глас един от униформените. - Направи ми това удоволствие и изкарай оръжие!
“Игуменката” бавно извади ръката си… празна и легна по очи на земята. Веднага двама скочиха върху него и закопчаха белезници на гърба му.
- Вие също, Франсоа Ампи и Мадлен Комплис! – насочи картечния си пистолет същият униформен към другите двама наказатели на девойката.
Те послушно легнаха на земята и не се съпротивляваха да им сложат белезници.
- Пуснете ме! – викаше познат на Фльор мъжки глас и се опитваше да разтика множеството. - Моля ви, пуснете ме да вляза! Тя добре ли е?
Мъжът влетя и веднага се насочи към Фльор. Остави пистолета си на масата до нея и започна да я освобождава. По гласа, пагоните и надписа: “POLICE” тя разпозна колегата си Бернар Шевалие. След като я развърза, той покри голотата ѝ като я прегърна. Тя благодарно го погледна… и се разплака. Сълзи на щастие обливаха лицето ѝ и попиваха в униформата му, а Бернар я галеше по главата и успокоително ѝ говореше:
- Всичко е наред, мила! Всичко е наред! В безопасност си! Всичко свърши, момичето ми! Всичко свърши! Свърши!
Неусетно стаята се бе опразнила. Двамата го разбраха едва когато лейтенантът влезе и каза:
- Старшина Шевалие, погрижете се за полицай Буке и елате в участъка! Отвън ще ви чака кола. Не пипайте нищо, защото като излезете ще дойде екипът за събиране на улики.
- Да, шефе! – потвърди Бернар и началникът им излезе.
Фльор стоеше силно сгушена в колегата си. Неговата топлина, ароматът му, гласът му, гърдите му, на които бе положила глава и ръцете му галещи косата и гърба ѝ, бяха най-прекрасното нещо на света!

И тогава тя прогледна! Винаги той бе първият, който ѝ се притичаше на помощ по време на акция, постоянно я защитаваше пред по-старите колеги, които не я възприемаха като пълноценен полицай, всеки път нейната безопасност бе по-важна за него от заловения престъпник…

Повдигна глава и се загледа в очите му:
- Целуни ме! – прошепна тя.
- О, Фльор…
Той бършеше сълзите от лицето ѝ и се бореше с изкушението наистина да я целуне. Тя разбра колебанието му. Повдигна се на пръсти и поднесе устните си:
- Целуни ме!
Той взе лицето ѝ в дланите си и устните му докоснаха нейните плахо, опознавателно, питащо. Сладка тръпка се плъзна по телата им. Кръвта и на двамата кипна. Бурна страст ги сля в гореща, изпепеляваща целувка. Той я целуваше с цялото си потискано до момента желание, а тя му отвръщаше с не по-малко страст. Не, не беше само от благодарност. Тя най-после видя Мъжа до себе си. Взе ръцете му и ги положи на гърдите си. Бернар усети нежната им стегната мекота, примамливата им изкусителна топлина и твърдите зърна.
- Фльор? В шок си! Не…
- Шшшт! – постави пръст на устните му тя. Плъзна ръце под дрехите му и погали гърдите му. Мускулите му леко трептяха от докосванията ѝ. - Направи ме своя!
- Фльор…
- Не говори! Твърде много мръсни ръце са докосвали тялото ми! Нека най-после да го галят едни истински грижовни ръце. Да го гали Мъж! Да го люби, както заслужава…
- Фльор, адски много те желая, но…
- Без “но”! Люби ме!
Бернар стоеше като истукан и позволяваше на Фльор да го съблича. Виждаше го в очите ѝ – тя наистина го желаеше!

Когато го съблече напълно, взе в малките си грижовни ръце члена му, навирен и корав. Бернар изстена тихо през носа си от усещането. Тя го галеше нежно по цялата му дължина и го гледаше. Беше виждала и пипала немалко курове на всякакви перверзници и все бяха някакви грозни парчета месо, които я отвращаваха. В члена на Бернар тя видя красота, за която цветето ѝ копнееше.
- Харесва ли ти така? – попита тя, продължавайки с внимателните си стимулации по мъжкия орган.
- Да, Фльор! Да! Продължавай, моля те!
Тя се усмихна. Сладката тежест се завърна в слабините ѝ. Усети се мокра там. Тя, малката невинна Фльор там долу, искаше тази мъжка плът в себе си!

Бернар наплюнчи обилно палци и показалци и започна интензивно да трие между тях женските зърна. Целуваше буйно плътните ѝ устни. Фльор се прилепи по-близо и потърка нежно-коравата главичка на дебелия около два мъжки пръста, но дълъг почти педя, интимен орган в набъбналия си и надникнал иззад скривалището си клитор. И двамата тихо измъркаха от кеф. Фльор продължи това сладко мъчение и за двамата. Овлажни главичката със собствения си интимен секрет, изтичащ от сякаш плътно прилепналите ѝ срамни устни и дразнеше бързо своята ядка. Сладост потече по вените им. По кожите им играеха горещи тръпки. Истинска жега! Бернар инстинктивно задвижи таза си. Желаеше я! Копнееше я! Имаше болезнена нужда от нея! И това че хуят му се триеше по тъй мечтаното ѝ путе, го влудяваше. Грабна и повдигна Фльор като перце. Положи миньончето легнала на същата маса, където трябваше да бъде обезчестена “за наказание” и разтвори краката ѝ. Лицето му беше на сантиметри от най-интимното ѝ. Усети аромата.
- Имаш най-красивото коте на света! – вдиша дълбоко. - И най-приятно уханното!
- Аммм… благодаря! – изчерви се младата жена.
Бернар зарови лице и зацелува с голям апетит долните ѝ устни.
- И си най-вкусната!
Натисна цепката с език и срамните ѝ устни допуснаха езикът му между тях като чакан гост. Езикът му много внимателно обхождаше нежната ѝ петуния отвътре. Натискаше, все едно искаше да я дефлорира с него. Или сякаш искаше да стигне до самия извор на нейния нектар. Фльор се извиваше от удоволствие. Нямаше страх, нямаше отвращение, само стопроцентова чиста наслада! Стенанията ѝ разпалваха още повече Бернар. С такова настървение я ядеше, сякаш искаше цялата си глава да вкара вътре. Когато езикът му чукна клитора ѝ, Фльор извика силно от връхлетялото я удоволствие. Розовата ѝ перла получаваше най-луксозното обслужване от Бернаровия език и устни. Той биеше по клитора ѝ като чукчето на стар будилник по камбанките му, след което го засмукваше и изтегляше с устни. Фльор виеше от кеф и се гърчеше. Мъжът за секунда поглеждаше с усмивка към реакциите на мечтаната жена и с нестихващо настървение продължаваше сладкото изтезание. Все по-бързо и по-бързо. Фльор вече не издържаше:
- Бернааар! Бернаааааааааааар!!!
Въпросният мъж още по-диво започна да лиже нежното ѝ грахче. Фльор се изви с крясък. Оргазмът я връхлетя бурен и неочаквано силен. Тя стискаше силно Бернар за косата и го притискаше в себе си, без да знае, че в същото време обилно къпе лицето му със скуирта си, с риск дори да го удави.

Още не бе затихнал оргазмът ѝ, когато Фльор усети, че Бернар продължава бесния танц по клитора ѝ. Новият оргазъм бързо се надигаше и щеше да избухне във всеки момент.
- Искам те в мен, Бернар! Люби ме, моля те!
- О, Фльор! Сигурна ли си?
- Повече от сигурна!
Бернар се надигна и насочи ствола на оръдието си. Обра с главичката достатъчно от нейния сок. Постави члена си на входа и без съпротива навлезе наполовина на главичката. Фльор неволно се напрегна. Бернар протегна ръце към нея:
- С мен ли си, цветето ми?
- Да. – отвърна тя и също протегна ръце.
Напомни си, че е на най-сигурното място на света – в обятията на любимия мъж.
- С теб съм, Бернар!
Той пое ръцете ѝ за китките и с рязък тласък навлезе на половината си дължина в нея.
- Ах! – трепна Фльор.
- Добре ли си? – попита загрижен той.
Тя направи кратка пауза и отвърна с усмивка:
- Прекрасно!
Той се задвижи нежно. Много внимателно. Движенията му наподобяваха валс. Постепенно танцът им преминаваше във фламенко. Тя стенеше леко и това го успокояваше. По лицето ѝ бе изписано само удоволствие. Танцът им премина в аржентинско танго. Страстни и горещи погледи и движения! Във въздуха витаеше еротична жега. Феромоните изпълваха ноздрите им и ги караха да подивяват. Бернар не бе сигурен дали тясната ѝ вътрешност бе готова за по-интензивни движения, но тя го насърчи:
- По-бързо!
Затанцуваха дива ламбада. Неволните извивания на тялото на Фльор правеха почти всяко проникване на Бернар да е под различен ъгъл. Но явно уцелваше правилните места, защото младата жена все по-шумно стенеше. Фльор танцуваше своеобразно бели денс легнала на масата. Ритмичното им сливане бе по-сладко от мед, по-мощно от торнадо, по-красиво от пъстър букет орхидеи и не на последно място по-задоволяващо от сбъдването на мечтите им.

Влажните от потта им ръце се изплъзнаха. Време беше за по-див ритъм. Бернар засили темпото с таза си и Фльор с премрежен поглед и шарещи по масата ръце, търсещи опора, още по-шумно стенеше. Лудият танц изискваше по-стабилна позиция и Бернар се облегна на масата с изпънати ръце от двете страни на главата на младата си колежка и се загледа в очите ѝ. Каква красива гледка е да виждаш удоволствието в очите на жена!

Бернар усети познатото присвиване в слабините си и спря.
- Не спирай! – измърка нетърпеливо Фльор.
- Близо съм. Без презерватив.
- Не спирай!
Фльор сключи крака зад Бернар и му зададе бързо темпо. Много скоро познатото усещане се завърна в мъжа.
- Фльор, свършвам!
- Не спирай! Не спирай!
Не че имаше избор. Тазът му блъскаше с мощта на ковашки чук по нажежено желязо.
- Фльоооооооооор!!!
Тя забели очи и подивя като демон:
- АААААААААААААААААА!
Бернар усещаше как най-красивото момиче на света изцежда всяка капка от него дълбоко в себе си. С ръмжене Бернар притискаше таза си към нея, а тя го стискаше с нечовешка сила, за да не би той да напусне гостоприемната ѝ за него утроба. Ръцете ѝ се мятаха неконтролируемо и удариха подноса с инструменти, които се стовариха със зловещ трясък на каменния под. Двамата влюбени замряха в безкрайна нега…

В стаята нахлу техен колега с изваден пистолет. Бернар покри голото тяло на партньорката си.
- Всичко наред ли е? – попита колегата им.
- Да. – отвърна Бернар. - Вие ли ще ни откарате в участъка?
Колегата им кимна и обясни:
- Извинявайте! Забавихте се, тръгнах насам и като чух викове и трясък… – посочи с палец зад себе си и допълни: - Ще Ви чакам в колата.

***

Оказа се, че в книгата, с която е избягала Селест, е имало закодиран и друг таен проход. Добре че лейтенант Леон Дакс бе потърсил помощта на RAID, които след като разбраха от записите на скритите камери с кого си имаха работа, го укориха, че е изложил на огромен риск недостатъчно опитната полицайка.

Тепърва следствието щеше да установи колко престъпници се бяха скрили в девическия манастир, кои от монахините са били съучастници и не на последно място дали и кой от Църквата знаеше за това.

Но това вече не бе проблем на полицейския участък. Те се готвеха за сватба.