Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 1: Пътят към Париж
Младият гасконски благородник Д‘Артанян яздеше бодро коня си към Париж. От малък мечтаеше да се докаже в елитното кралско общество. Беше романтичен по душа, вярваше в кавалерството, мъжката чест и достойнството. Покрай баща си беше овладял изкуството на шпагата. Вече беше пълнолетен и родителите му не можеха да го спрат да търси късмета си по света. Пленен от разказите за Париж, разцвета на културата и изисканите обноски, жаден за нови приключения, се беше отправил нататък. Минаваше близо до Орлеан, когато целият потръпна от ужасна смрад на мърша. Огледа се и видя на едно самотно дърво да виси тъмен силует. Приближи се и за негов ужас видя обесен абат с вече разлагащо се тяло. След като се вдигна рояк мухи от безжизненото тяло, се оказа че дрехата му отпред в долната част е разкъсана. След като доразгони мухите, видя че хуят му беше отрязан. В задника му имаше дървен кол. Устата на абата беше запълнена със стомах от дребно животно, като съдържанието му падаше по гърдите на абата. Младият мъж дълго време повръща след тази гледка и миризма. Колкото се приближаваше към Париж, толкова блясъкът, за който беше чувал, се превръщаше в отвратителни гледки. Очакваше да намери в Париж едни щастливи хора с красиви дрехи, музика песни, театър. Но досега по пътя си беше срещнал само болести, глад, мизерия и бедни хора, в които беше надделяло животинското.
Смрачаваше се. Отседна в една странноприемница. Там между другото попита кръчмарката за абата, който беше подминал. На кръчмаря жената беше дебеланка с големи цици, които беше сложила на тезгяха. Зърната им бяха големи, като зърна на афус (сорт грозде с едри продълговати зърна). Наведе се към ухото му и словоохотливо и подробно се зае да му обяснява. Топлият ѝ дъх минаваше покрай лицето му и се завихряше в ухото, като еротична ласка:
- Абатът сам си беше виновен. Хората много пъти го бяха хващали да ебе кози и овце. Беше започнал да се крие в църквата, докато содомитства. Вътре вече миришеше на пръч. Блеенето на животните се чуваше, като дяволски викове от ада, а той обясняваше на хората, че гони демони от гадинките. Горките животни! Много пъти сме се оплаквали на епископа, но той винаги защитаваше абата. Само след първата им среща абатът стъпваше странно два дена, походката му беше много смешна и леко разкрачена. После винаги го защитаваше пред хората.
Д‘Артанян беше забил поглед в големите цици и само жадно преглъщаше със сухи устни. Искаше да ги сграбчи в длани, да ги мачка като тесто, да усети тяхната топлина. Искаше да смуче зърната, като си увива езика около тях, да ги опъва със стиснати зъби. Вместо това попита безизразно:
- А защо му беше отрязан хуят?
- Миналата седмица конете на полето се подплашиха, цвилеха, някои скъсаха въжетата, с които бяха вързани. Хората се вдигнаха и с фенери и вили отидоха да защитят животните си от зверове. За ужас на всички намериха един кон да ебе абата, а той проклетникът богохулстваше. Абатът боготвореше коня и му благодареше с молитвен напев за удоволствието, което му доставяше. Казват, че жребецът го е бил нанизал, като кобила. Абатът бил под жребеца и целият конски хуй бил влязъл в него. След като спасили коня от това животно, гъзът му още зеел, като дяволска дупка, свивал се и се отпускал. Абатът от това се бил изпразнил обилно. Излял толкова много сперма, че облеклото му било обилно напоено. Това сексуално посегателство над животните вече преляло търпението на хората и те го обесили, като го изпратили на Господ да му търси сметка за делата.
- А лайната в устата му?
- За богохулството! Ние тук сме почтени семейства. Държим на семейството и морала. Даже сме се ограничили до 2-3 любовници... наведнъж, повече не си позволяват жените. Е, аз все пак имам странноприемница... – леко му намигна и го щипна за бузката.
Докато му говореше, възбудено вдъхваше от свежата му миризма на чист, парфюмиран мъж. Беше пъхнала ръката си под полата и грубо мачкаше зачервения си клитор, като разлистваше космарлака над путката си. Четирите пръста на ръката ѝ потъваха в мократа яма, свиваше ги и си стискаше срамната кост до лека болка. Гласът ѝ с всяко изречение ставаше все по-дрезгав. Когато Д‘Артанян се дръпна от бара, тя се разтресе и извъртя очи. Мирисът на мокра путка достигна до ноздрите на Д‘Артанян и той възбудено си замачка кура през гащите, особено когато със същата ръка, с която си ровеше в путката, му поднесе поредната чаша. Тогава вече му причерня! Кръчмарката се завъртя и отиде към склада. Д‘Артанян я последва и в тъмнината на склада ѝ надигна полата, като я надупи над едно ведро. Тя се подпря удобно с две ръце на ведрото и неубедително възмутено протестираше:
- Недей, аз не съм такава! – тихо шепнеше кръчмарката. - Моят, ако ни види, ще ни убие и двамата! – в същото време натискаше месестия си задник в него.
Д‘Артанян отдавна вече не можеше да мисли трезво. Извади си камата и я опря в гърлото ѝ. Натисна, докато пусна малко кръв. Отзвукът от допира на студения метал в топлата ѝ шия мина по цялото ѝ тяло, като сладострастна тръпка. Гърлото ѝ се беше стегнало от страх, но анусът ѝ се отпусна и топла течност потече по краката ѝ.
- Лапай ми го и смучи! – изрева разгонения гасконец.
Кръчмарката с облещени очи се свлече в краката му, като отново хленчеше:
- Моят, ако те види, ще ни убие и двамата! – изскимтя с пълна уста жената.
- Най-много и той да го отнесе, както съм го надървил! Нека да дойде! Ще му пръсна гъза! – и размаха шпагата си.
- Ще дойда, ама друг път! Мене щял да ебе! Аз за какво имам жена? Да ебе нея! – мърмореше кръчмарят, докато ги наблюдаваше през една цепнатина в стената.
Звуците от мляскането, смученето и облизването на благородническия хуй така беше възбудило кръчмарката, че тя се стараеше на най-доброто от себе си, докато правеше френска любов с хуя му. Засмукваше го дълбоко, отпускаше го, удряше с език по главата. Търкаше си го по лицето. Грапавият ѝ и алчен език стържеше по нежния благоуханен хуй, като малко теленце. Беше му обхванала ствола с две ръце и само с устни засмукваше вендузно главичката. Благородническият хуй в нея я караше да се чувства важна и това я възбуждаше допълнително. Тя си въртеше гъза от кеф и наслада, докато му го смучеше.
Един мощен тласък в устата я принуди да направи крачка назад. Беше късно! Един дървен сап се заби в отпуснатия ѝ анал, подпомогнат от неговата мокрота и възбуда отпреди. Сапът беше с оформена топка в края и тя стържеше по аналните стени, като глава на хуй. Сладострастни вълни я обливаха. Всеки неин опит да се отниже от кола преминаваше през дълбоко поглъщане на мъжествеността на Д‘Артанян. Той пък контрираше нейния тласък със задоволство и ръмжене. Ебеше я в устата, като хуят му се забиваше до гърлото ѝ. При всеки тласък я нанизваше на сапа. Сапът беше достигнал до някакво твърдо лайно в нея и тя чувстваше всеки тласък много навътре. Тласъците стигаха до диафрагмата ѝ и получаваше леки бодежи в сърцето. Д‘Артанян не знаеше за сапа в тъмнината, забит в гъза на кръчмарката. Нейните вопли и стенания ги отдаваше на своята мъжественост.
Кръчмарката, нанизана на чеверме, лашкана напред-назад, бързо стигна до оргазъм. През тялото ѝ минаваха тръпките на множество оргазми, които изпълниха избата с мириса на немита путка.
Д‘Артанян доволно я ебеше в устата, като хуят му се провираше до гърлото ѝ. Скоро под въздействието на нейните ласки и техника усети, че ташаците му се свиха нагоре и забълва на откоси сперма в устата ѝ. Сподавени гърлени звуци издаваха неговото задоволство от изпразнените ташаци.
Кръчмарят и той свърши на чекия зад стената, докато гледаше през дупката как ебът жена му в устата. Той обаче забеляза забития сап в гъза на жена си и как тя присви колена, когато влезе надълбоко. Очите му се бяха изцъклили от изненада жена му как пое този сап, който многократно превъзхождаше неговия хуй. Спермата му полетя на един изстрел към стената, през която гледаше. Доволен от изпуснатото напрежение бавно движеше ръка по ствола на тънката си пишка и се завъртя с гръб към стената. Очите му още бяха премрежени от тръпките, които преминаваха по тялото. Удоволствието от семеизхвърлянето беше помрачено от внезапна болка.
- Ааа-ааа... ох-ох-ох-ох... ааа... – силен вик от болка се дочу иззад стената на склада.
Петелът беше клъвнал кръчмаря по омекналия хуй, като го беше сбъркал с мърдащо червейче. Повтори, потрети, настървен от първоначалния неуспех.
- Това е мъжът ми! – уплашено се заозърта кръчмарката.
- Къде е? – Д‘Артанян размахваше кама, шпага и хуй в сумрака на склада.
Тази вечер Д‘Артанян остана изпразнен само на френска любов. По тази причина пропусна възможността още преди Париж да се сдобие със срамни болести, буби и така да влезе в столицата – чешейки си мъдете.
***
Д‘Артанян близо до Париж дочу женски писък. Мъжката му чест на закрилник и благородник проговори. Обърна коня към близката гора и там стана свидетел как двама благородници насилваха красива благородничка с неопределена възраст. Жената беше с бяло красиво лице, под русата перука се виждаше отново руса коса, а чертите на лицето ѝ бяха като на чужденка. Красива чужденка! Задникът ѝ беше с красиви бели бузи, вече зачервени от ударите по него. Гърдите ѝ се лашкаха свободно над разкъсания корсет. Бяха едри, леко поувиснали в големи тъмни ареоли и малки зърна. Жената пищеше театрално, без да може да се определи по каква точно причина. Единият благородник удряше с цяла длан голия ѝ задник, като на два удара си набиваше хуя навътре. Вадеше го, пак два удара на другата буза и пак в гъза. Явно беше, че си тананикаше някаква мелодия, докато се съвкупяваше с Мадмоазел.
Другият, по-стар френски обичай, верен на вековните традиции, си беше наврял хуя в устата ѝ. Там я помпаше, като ѝ издуваше бузите.
Д‘Артанян извади шпагата и извика:
- Ей, лайнолюбец, ела да ми духаш! – и се устреми в галоп към тройката.
Мъжете се уплашиха. Имаше време да си вдигнат гащите, да се метнат на конете и да избягат. Д‘Артанян победоносно се приближи към Мадмоазел и вежливо се поклони.
Това беше последното, което си спомняше. Мадмоазел, ядосана и бясна, че пак я бяха прекъснали преди да свърши, го беше треснала с един клон по главата. Опомни се на земята, по гръб, гол. Мадмоазел го яхаше, като си набиваше младия хуй в зачервена путка и ядно си мърмореше:
- На рицар ще ми се правиш! Имаш хуй, като коняр! По две графини да ебеш наведнъж, а ти с шпаги ще си играеш! Смотан селянин! Сега ще ме ебеш, докато имам сили! Аууу… – тук се разтресе в пореден оргазъм.
Сръчка го в ребрата с колене, натисна си гъза в него и го обля с миризливи сокове.
След всичко, което чу и видя, Д‘Артанян се направи отново на припаднал и само конвулсивно ѝ го набиваше в путката, като я гледаше през мигли. Издебна едно нейно надигане и майсторски го плъзна по мократа плът, като ѝ го вкара в гъза. Чу се само:
- Ох! Ах! Ой! Что такой? Виж ти, малък перверзник, така ли те учат на село? – удари го в гърдите с юмрук и му изкрещя в лицето: - Чукай селянино! Разпори ми гъза! – Мадмоазел яздеше в галоп младия хуй, като с две ръце си мачкаше клитора и виеше.
Леко се беше привела назад, загубила равновесие от разтърсващия оргазъм.
Д‘Артанян си влезе в ролята и се зае да спаси Мадмоазел от рутината на Париж.
Извади от ботуша си конския камшик и пъхна дръжката в путката ѝ. Така продължи да я ебе в двете дупки, като през тънката ципа си търкаше хуя с дръжката. Малко му трябваше, за да свърши разтърсващо в нея. От последното му празнене бяха минали вече три дена. Оргазмените конвулсии и гърчове на Д‘Артанян изхвърлиха Мадмоазел от него.
Тя се претърколи до него на тревата и зарея празен поглед в небето. Двамата лежаха на хладната трева и се гледаха като диви животни, които се дебнат. Всеки искаше още, всеки искаше да е отгоре, всеки искаше да чука другия.
Някакво насекомо ужили Д‘Артанян по хуя. Той извика от болка, чак му причерня.
В следващия момент беше отново яхнат като жребец от Мадмоазел. Тя вече беше без корсет. В лицето му се удряха големите ѝ топли нянки. Когато зърното им преминеше през устните му, той се опитваше да го захапе, но то бързо се дърпаше от бесния ритъм, с който Мадмоазел го яздеше. Хуят му вече беше изтръпнал, не го чувстваше, пареше леко. Мадмоазел изживяваше оргазъм след оргазъм набита на едрия му хуй. Събра сили и я преобърна. Извади го от нея, само за да си го погледне.
Уау! Хуят му се беше подул до размери в каквито никога не го беше виждал. Изтръпнал, твърд и дебел. Опита се да го върне отново в джвакащата путка, но Мадмоазел хитро се сви и хуят му влезе в дупето ѝ отново. Отпуснатият отвор не се съпротивляваше, напротив, той покорно си чакаше реда за анален масаж и го засмука жадно.
Младият гасконец беше всеотдаен в любовта и ритмично го набиваше до дъно и по-плитко, редуваше ги в такта на мръсна гасконска песничка. Удряше по някое шамарче на голите ѝ гърди, които се мятаха пред очите му, докато се зачервиха. Болка го проряза в члена, изрева и се изпразни в нея. Ударът от гореща сперма в дълбините на червата и треперещият надълбоко хуй, който я беше разпънал до краен предел, я разтресоха отново. Този път любвеобилно се сви и обгърна младежа с ръце и крака, нанизана на едрия му хуй.
Беше кротка като агънце и пърхаше влюбено с големите си мигли.
- Как се казвате, сир? – полюбопитства Мадмоазел, за да разчупи тишината.
- Д‘Артанян от Гаскония. – гордо се обяви младежът.
- Какво те води в Париж? – попита с трепет и игриви пламъчета в очите.
- Искам да стана мускетар! – тук той изпъчи гърди, като пуяк, а тя леко се изкиска. - Мадмоазел ще ми каже ли нейното име?
- Ана. От Киев. Утре си заминавам вкъщи. Ще запомня Париж с теб! – нежно го погали по омекналия лигав хуй.
Наведе се и го почисти с устни, засмука го, облиза го, изплю го, пак го всмука. Всичко това го направи с усмивка и греещ поглед, за да покаже, че добре е овладяла Парижките обноски.
Онзи75, бяха ни четени инструкции да не критикуваме, а да подминаваме, когато нещо не ни харесва. Виждам, че на презполовен ден, все още никой не се е осмелил да каже нещо. Или е защото публикуваш другаде и хората са се наизказали там. Такааа, правеше ми впечатление и преди нещо притеснително, което тук се е вплътнило, а това е нещо, което крайно не ми харесва, когато го виждам в мисленето или поведението на мъж. Това е особено фино, пасив- агресив вменяване на маскулиново превъзходство над нечистоплътие и глуповатост женска. В прочетеното имаше доста от настроението на пародийния байкойбеше, но оставям това настрани. Подигравателно и унизително ми се вижда, да си призная, като опит на ученик да бъде герой и за целта се отдаде на фантазия, чоплейки в носа си. От разказа си вадя заключения за настроенията, ежедневието и изобщо за цялостния статус на физика и психика. И сега ако направя аналог, с така нашумялия дебат за инцеста на Емо, отново ще кажа- къде видяхте повече красота, уважаеми читатели? Онзи75, знам какви неща можеш. Знам какви неща изживяваше в поредицата за любовта. Не искам да те виждам като подигравателен циник. Ти си силен мъж, с пухкаво коремче, с тяло, неподчинено на суета, приемащо естествените природни дадености. Да описваш плесенялите люспи на оная русалка и тръпнещия давещ се бе нещо коренно различно. Светлина, в която виждам най- доброто от теб. Не може да те е ударило слънцето и скуката, да са ти се залепили устните до бяла черта и да описваш съдържимото на правото на черво у веселата кръчмарка. Възмутена съм и в дванайсетопръстника си. :))))) Обещавам, няма да те хокам повече, виждам , че има и друга серия. Всъщност, не знам дали четеш тук изобщо. Искам да виждам други неща от теб! И знам, че ги можеш!
Fairy, доколко си запозната с топлата вода през 1600-1700г. А случайно да си чела, защо французите са имали толкова добри парфюми? За липсата на канализация на френските дворци, но пък с големи градини с лабиринти /за наторяване/ - толкова за чистоплътноста. Не търси под вола теле, за пренебрежение, умаловажаване на жените и т.н.! Другото е въпрос на вкус.
Онзи:))))), каза ми колко не познавам история и ми нареди какво да не правя. Е? Следиш ли ми мисълта? :)))))
Нека те успокоя, Онзи, че и онази серия на Тасю ! ох сетих се, с вещицата, ти я критикувах, а пък другите се спукаха от смях! Тогава решихме,че има женски и мъжки тип хумор. Или аз нямам съвместимост с твоя гений. Това е. Не се вкисвай от едно мнение. Ф
Zh. Fairy, доста си права за гадостите, но са описани с такъв чаровен хумор, че не затваряш, а продължаваш да четеш! Не бъди толкова строга към автора, знаем му и другите произведения. Той е един от любимите на еротичната ни аудитория. Съгласен съм, че не всичко се харесва на всеки, но не можеш да играеш, че пише забавно и увлекателно.
Zh. играеш=отречеш
Благодаря Zh, бутат ме в една война дето не е моята. Аз съм Швейцария! Ама ако толкова не ви харесват Мускетарите .... :))) Третото ще е брутално ! Ама не е задължително, да се хареса... То и на мене не ми харесват 75 % от разказите ама си чакам това , което ще ми хареса.
Както казваше големият БГ журналист д-р Тони Филипов: "Моля те, Господи, да ми отнемеш перото преди да ми отнемеш акъла." Ама тука...
Баба кръвно обидена на всичките си цигулки, че не се появихте да я подкрепите под ПЕДОФИЛСКИя ѝ блян.... Баба сега ще ви играе сечено и ще ви прави мръсно и под вашите истории. Баба ше ви остави на сухо, като не ви праща от нейните откачени фотоси с кълъчки в бабешка кания. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Гусин ПОДПОРУЧИК, на мен пък ми допадна тази част, но всяка за себе си, ако другите не ми допаднат ще си напиша. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Онзи, не е война, мойто момче. Няма тук логистика и ходове. Четох, изпищях. Случва се. И с Кук. И с Циклон, ооооо там как опищях орталъка, че беше тъжно в края и да си го оправя. Виж, това трябва да се приеме като чар. В крайна сметка кой обича предвидимите? Как щях да ви държа нащрек тогава? Не, сега сериозно. Аз имах важен въпрос. Защо трябва членът на мъжа да е щателно осмукан? И почистен? Облизан и прибран като нов? Това е нещо като фобия от мокрите гащи ли? Дето последната капка е все вътре? :))))) ***Бахур, нещо ти бяга логиката. Момчетата, без да ги преследва кошмарна бразда, сгънала стомана, са си сто пъти по- добре. Благословия е спокойствието. Хайде сега, казах квото казах, утре да сте по- послушни, бегом по легълцата! Ф
Жената може да ръга мъжа с нож в гъза, мъжът не може да каже дори, че жената мирише лошо. Кое не е ясно?
Дий, Льо, опряла съм ти нож в гъза, дийййй! :)))))
И смей да гък неш!
ШУНДЕ баби, к'о стана, видя, че са готови всички вече да ти теглят майната и ти обърна плочата. Друга песен запя, сега Фащаш ли ме за логиката!? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Личице плоско, височинка недоразвита, скелетче детско, не знам защо ти се причува друга песен, още съм на първата. Ама ме хвана лигоча.
Преди критиките и похвалите, хубаво е да знаем контекста на историята. Фери, понеже аз я знам, става дума за предизвикателство, отправено към Онзи, да излезе от зоната си на комфорт и да пише за насилие и брутализъм (ще добавя и цинизъм и натурализъм). Очевидно повече от добре се е справил, даже хумористично му се е получило! Нищо красиво не се е очаквало да има тук, а напротив, да буди възмущение и отвращение :))) А всъщност избива на смях доста. С оглед реакцията ти, трябва да му се е получило. Освен това гаврата не е само с жените: "Ааа-ааа... ох-ох-ох-ох... ааа... – силен вик от болка се дочу иззад стената на склада. Петелът беше клъвнал кръчмаря по омекналия хуй, като го беше сбъркал с мърдащо червейче. Повтори, потрети, настървен от първоначалния неуспех". А че добре е влязъл във френския натюрел, твърдя го напълно запознато и отговорно. В мигове на алкохолно опиянение, франсетата са и натуралисти, и циници, и грубияни и всяка маска на цивилизованост така бързо пада, че се чудиш същите ли хора имаш пред себе си. Mais oui, Madame, il faut me croire. Да, трябва да ми повярваш, че е така. Пък авторът ако не е запознат отблизо и така е влязъл одмах в нравите, значи заслужава определено признание. Кака Тина
Fayerr Ти нищо не знаеш, че във Версай, са били с обувки на висок ток, за да не се цапат, докато серат клекнали.
Тин, мерси за разяснението. Предисторията, предизвикателството, подкукуросването да напише нещо гадно е именно и още повече повод, Онзи , знаейки какво и защо е сътворил, да има едно наум, когато го показва пред нищо не подозираща публика. Демек, трябваше да е щастлив от реакцията ми? Има обаче малкото несъответствие, в това, за което говорим сега и това, което писах по- горе. В което го обвиних, бе нещо древно като света и всеобщо и повсеместно извън границите на парфюмния френски дим. Говорех за нюанси в избора на глаголи и прилагателни, говорех за гледна точка към герой и героиня, за прожектор, осветил подиума и мястото на единия и за сянката, плъзнала с дрипава нищета върху другия. Няма да се връщам отново към това. Всеки чете избирателно, така или иначе. Изборът какво да видиш. Изборът как да го кажеш. Изборът и завоите на мисълта, това е моята истинска наслада от четенето, не толкова сюжета. Пия от мозъка на автора, казвала съм много пъти. :))))) Наздраве! Ф
Разбрах Фейри, няма да те тормозя с другите части :))) от автора.
Авторе, приравняваш личността ми към смисъла да се публикува в секскупон :))))). Купоний ще ме уволни дисциплинарно. :))) Ф
Фери, той сигурно щеше да е щастлив от реакцията, ако не атакуваше лично него, като човек, покрай разказа. Аз пък намирам за топ образ бай Тасю, булгар, булгар, с леко романтично и наивно излъчване и хитрата му партнър ин крайм, Ева Дупенова :))) Естествено, пародийно, собствената съпруга е представена скучна и неатрактивна, а любовницата-изкусителна и харизматична. Че Бай Ганьо си е мачо, ние си ги знаем. Че напоследък (е,вече има едно 10-15 и повече години) се навъдиха едни метросексуални, дето не е много ясно какви са, и това знаем. За мъж Дон Жуан и романтик, пак нашите приятели италианците са спецове. Може да въртят едновременно 5 жени, и всяка в специална, с всяка се държат все едно е единствена, любовта на живота им и т н. Всяка вярва на това, което й харесва. Оня мъж, дето ще реши точно теб да впечатли, ще ти покаже баш тая страна. Като мъжките пауни дето си менят цвета пред женските. От това, обаче, аз виждам лична критика към автора (каквото не харесаме да ни правят на нас, такива ставаме?!) И ти мацо, еволюира рЕзко към доста директен и твърд изказ, няма вече "те ме пустосват, аз ги галя с перце". Че даже и тия дето не пустосват, и те го отнасят. Махалото на Фуко, с други думи. Кака Тина
"Това е особено фино, пасив- агресив вменяване на маскулиново превъзходство над нечистоплътие и глуповатост женска. В прочетеното имаше доста от настроението на пародийния байкойбеше, но оставям това настрани. Подигравателно и унизително ми се вижда, да си призная, като опит на ученик да бъде герой и за целта се отдаде на фантазия, чоплейки в носа си. От разказа си вадя заключения за настроенията, ежедневието и изобщо за цялостния статус на физика и психика". Това изказване имах пред вид. Никого не защитавам, но обективно си е атака към личността на автора. В другия сайт имаше една полемика за дадени жени, дето се държали като "влюбени патки", пак негова реплика и извадена от контекста. После искате мъжете да ви говорят открито и да не ви лъжат. Еми, не става. Ем да не обидят, ем да не разплачат, ем да са кавалери и джентълмени, кога трябва, ем да те шибат като животно га си разгонена като африканска маймуна. И ние нямаме угодия никаква, сещаш ли се? :)))
Да не говорим, че се разкриват лични данни за автора, които той може би не иска да стават публично достояние. Това е изключително неетично.
Тин, за моя изказ :)))) оххх извинявай, смешно ми е. Дали винаги е бил твърд? Или мекушаво- захарен? Не знаммм , не знаммм, тук сте наблюдателни умни хора, все ще ми кажете. Да, лично приех разказа, лично го нападнах автора. Лично, доколкото приемаме венсеремос лично. Лично, като извадка на единицата от събирателния образ. Да, видях го автора като депресивен, меланхоличен, загубил ищах и смелост. Загубил цел. Загубил вяра. Видях го като да се е отказал и да обвинява нас, жените. Видях го да ни вижда като враг. Разочарован. Обиден. И да, посочих му кога е бил повече себе си, кога ми е харесвал, къде се е проявил в пълен потенциал, а не като сега , мъж , свит в черупката си. Знаеш ли кое мразя в Тасю, което виждам и тук. Това е , че на Тасю му хрумна да обвини жена си, че е мързелива задето лежи по гръб и чака той да се поти, докато ебе. Само той! Защо той?! :)))))) Това е гледната точка, която възненавидях и тогава, и сега. Мъж, който се пита, защо само той трябва да се мори? Говоря за фин детайл, внушение, усещане за нагласа към света, ще кажете, че няма такова нещо, че не сте видяли такива думи, да, знам. Онзи, ако още чете тук и ако не е ядосан, ще ме разбере кскво имам предвид. Защото ако има нещо, което да го засегне, то е защото уцелва болезнено място, а не мазол. Да, мъжът има таз, мускулатура, природната даденост да се поти, да се пъне и сеца и да се диви! На нас! Не ний на благородния хуй, а той на нас! Казвам, че когато чета горното, виждам мъж, чието неудовлетворение е прераснало в нападателност, атака, вече обясних и че не искам да го виждам така. Обясних как искам. Ама то от Ж надолу все варианции на кво съм казала, а кво се разбрало, а кво трябвало , се четат. За теб, Тин, махало на Фуко, за други е поредният! изплискан леген. И знаеш ли, интересно е, дали ако работех за изгода, щях да се изплясквам така? Дали , ако търсех снизхождение за себе си, щях да си правя нови врагове всеки ден? Дали ми пука за чуствата на хората, когато ги настъпвам? :)))) Това е доста интересен въпрос! Кога ти пука за хората и кога за чуствата им? :)))) М? Кога и на кого казваш първичната си мисъл? Кого товарим с тежката работа? Ний тук какъв праг имаме? Аз гилотината ли играя? Ма кой ми даде правата? А, постигнала съм ги сама ли? Как? Или съм злоблив дребен хейтър, чието мъцваме е незначително балонче в блатото? Онзи, да си стяга опинците и да не се прави на 3 1/2 ощипан." Ще видите кал на места, за които не сте подозирали, че съществуват! На бегооОООООМ! " Ф
И нека ви кажа, уважаеми правозащитници! Авторът не би следвало да получава брой коментари, базирани на това как съм се изказа аз. Би следвало да заглушите моята маломерност чрез собственото ви оригинално искрено мнение. Или не щете да си правите труд за втори път? Ф повече няма са отг на тия вАпр от деЦка градинка
Ало, 112, бързо една линейка тук, че една пациентка от КАРЛУКОВО изпадна в истерия от три дни! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Онзи, ела се изкажи, депресиран и смачкан тип такъв. :D Не знам, всеки си вижда нещата от свой си ъгъл, комуникация с въпросния и може би собствено вътрешно състояние на духа. От малкото обмен на лични, който сме имали с него, никак не останах с впечатление да е обиден на жените и меланхоличен. Даже що е хедонизъм обсъдихме веднъж. Виждаш ли, от малкото ми опит и на мен в тоя сайт, установих как хора без ни да ме знаят, ни да ме познават ми лепиха етикети, които са им лепили на тях, вменяваха ми някаква неудовлетвореност от радостите на живота, може би лично тяхна си...Де го чукаш, де се пука, и тук избива в коренно различна посока на замисъла на тоя текст. Казват се неща, сигурно изхождащи от много лични отношения. Недоизказани огорчения. За къв са ви тия мъже, ако ще ги правите такива язвителни, обидени, нещастни? Ако го виждате такива? Не на мен трябва да се отговори на тоя въпрос. Ей така като страничен наблюдател да се изкажа. Ич никога грам не ми е било проблем да си кажа какво мисля. Кака Тина
Ох, Тин, не знам. Имам чуството, че се опитваш да ме догониш. Такава една мотивирана, нахъсана, енергична, не се предава. Да, Тин, права си. Вашия малък личен чат е напълно показателен да си на обратното от моето мнение. Абсолютно! Онзи е кавалер, затова не ви каза, че съм такава, отмъстителна, дребнава и завистлива, защото ми е вързал тенекия на морето. А това не се преглъща лесно, нали Тин? Е, то , няма как да знаеш, де! Оххххх Ф :))))))))))))(>лешшшшнспода съмммм
Купоний! Искам двойна заплата! Ф
Който се види веднъж с теб повече не прави тази ГРЕШКА. Отговори си сама защо. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аххх тия тенекии :))) Аз пък с колко неизпълнени обещания вися, ако знаеш :))) Ма никой не ми прави драма от това. Всеки си има живота, личните ангажименти и т.н. и т.н. Всеки иска да се забавлява понякога все едно няма утре, ама не може. Не сме на 15. И никой не се сърди от тая работа. Кога може - може. Кога не може-не може. Se sono le rose, fiorirano. Маце, нещо стрес те гони. Не мога да те позная. Аз да гоня, да се състезавам? Олеле майко. Точно тука ли? Този интернет обмен ми е малко като палиатив на принудително прекъснатия до голяма степен социален живот, по ясни причини. От другия месец пак се връщам в играта и няма да се отърва от всекидневен обмен с разнообразни живи хора. Кака Тина
Да, мацо, позна. Стрес. Точно обменът с бая живи хора е причина и ей нА, тук сме. В лигоч против стрес. Или стресогенез за отмъстителен стрес. Оххх , обърках се. Купоний, чакам транш иначе край със забавата по кривата на кортизола, адреналина и инсулина :)))) оххх немоганееистина Ф
Начи спирай кафетата и минавай на уиски. По малко, следобедно и не се напрягай излишно. То е лесно отстрани, де. Пусни си Under pressure на Queen. Лондончани имат много хубава терапия за след работен стрес. Пиене и разговори в кръчмите с непознати хора. Накрая всички си ставате близки, весели и лежерни. Не подбуждам никого към алкохолизъм, да се знае :D А и всички имате 18.
Тин! Ето какво казва Таро :" Днес е ден, в който е възможно да се сблъскаме с предизвикателни ситуации, или да прозрем неприятни истини. Може нещо да свърши по болезнен за нас начин и е по-добре, да не се борим да го задържим, а да приемем случващото се. Ако преминаваме през период на дълбока промяна и приключване, е важно да си оставим пространство за изцеление от старите травми. Всеки край предвещава ново начало. " *** От Тарото е . Ф
Асссс, много са извинявам горний, чуден ти е съветецът, ама ассс не са напрягам, а просто мий много,ама много смешно. И ми подават едни хубави реплики, та тооо...как да пропусна шанса да са изпльощя :)))). Добре, щом казваш, леко си забивам нослето в гънката на големия учебник и млъквам. Тин! Много беше забавно! Мерси! Акущеш вярвай, няма злоба. Прррросто е супер смешно, кат се връзвате. Оххх :))) лоша, лоша Ф
Гнусотия! Фичке, стига с тия вулгарни и цинични гадости!
Ахааахаха и това ли аз го писах, горний? :)))) Или друго имаше внапредвид. Ненене азнепиша обешшштах да млъкна оххххтралялякяяяянемогабеужессс
Ферич, майтап майтап ама да не стане като в оня лаф, тоз дето я пробвал с пръстчета и все викал "майтап бе", и изведнъж директно я подкарал..."видях те че носиш на майтап" :D Кака Тина
Аааахахахахага,тресакнигата :)))))))) ненене, мноусампрос и тоя виц негу знаях. Оххх не, чета, чета сега, край, млъкнах ,нема заплата, нема кафета, нема вискита, само простотиЙ нАучни. Ф :)))
Въй, въй ... какво е искал да каже автора :))) Такова беше обучението навремето по литература, само дето триехме "партията" и "БКП от готовите безсмислени теми. Ха-ха-ха Пък дали автора е бил обиден или възбуден или му е през оная работа за критиците :))) Фейри, смях се с глас душо. Успокой се, дешай, дишай с пълно гърло , върви в планината , пак дишай :))) Измери си кръвното, дишай дълбоко! А да, мразиш да ти казват какво да правиш, амиии то и аз мразя ама не млъкна :))) Тайно се надявах да остане без коментар разказа! Или ако има да е "Само за жени от София, надарен майстор с диплома от СССР и магистратура в САЩ търси жени 45+ с голям тезгях" :))) О-75, автора, за последно в този сайт тази година. Благодаря на Тина , Zh, Директора на Бахурния завод и .....абе Дишай , дишай дълбоко, ръцете встрани ...дишай пак.
:)))) Слушам, ГусинПоручик! Чеша коня и цвиля! И дишам! :))))))) Ф
Правителството каза: НЕ може и пенсия и заплата! Или едното или другото, така, че взимай си освидетелсваната пенсийка и си пий илачите. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Виж коня поне да ти го нацвили докато го чешиш, че от тук хаир няма за твойта шунда. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!