Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Събудих се и усетих, че съм се прилепил към гърба на някого. Протегнах ръка и напипах голяма цица. Уха – любимата ми закуска! Мачках с кеф и дърпах голямо зърно, което за моя изненада пусна мляко. Явно снощи в бара съм забърсал някоя бременна. Забавлявах се така известно време, докато “изворът” пресъхна. Пуснах ръка по голямо дупе. Колко ли пиян съм бил, за да се примиря с нещо такова? Предпочетох да не отварям очи, защото не исках да се разочаровам преди сутрешната ми ерекция да получи облекчение. Пък голяма работа, ако съм ощастливил някоя грозница – може да ми се брои за добро дело! Плъзнах ръка и надигнах тежък крак. Хмм… Не се разсейвай, Изку! Еби и не мисли! Наврях цялата си ерекция до натежалите ми топки на топло и влажно. Тя изстена като за “добре дошъл”, а аз залашках като за “добре заварил”.
Лашках така известно време, дори ми се стори че дупето доволно се въртеше. Все така легнали настрани си правехме сутрешната физзарядка. Поне аз де, и то най-вече с активност предимно в таза. Тежкото ѝ дишане не можеше да се сбърка – тя бе доволна. Звучеше като парен локомотив по стръмно нанагорнище: “Уфф… Уфф… Уфф…”. Направо се раздавах, като за последно! Имах съмнения, че това с нея няма да се повтори.
Накрая шприцен, шприцен, шприцен... “разтоварвах” като че ли цяла вечност. Така дълбоко се бях забил, че нямаше да се учудя, ако любовният ми жезъл се бе показал през пъпа ѝ.
Доволен я шляпнах по дупето и я попитах:
- Е, скъпа, не бях ли страхотен?
- Муууу! – отвърна тя.
Как така “мууу”?!? Скочих на крака ококорен. Олеле!!! Опънал съм любимата крава на Звезделина – Стела! Тъкмо почвах да се паникьосвам, когато се усетих, че Стела няма как да ме издаде, въпреки че ме гледаше с огромните си, влажни очи толкова влюбено. Тъкмо въздъхнах облекчено, когато чух стъпките на жена си отвън – идваше да издои любимата си кравичка. Едва успях да си вдигна гащите, когато женичката ми влезе. Парирах учудения ѝ поглед с въпрос:
- А? Ама ти какво правиш тук?
- Аз идвам да си издоя любимката, както знаеш, че правя всяка сутрин. А ТИ какво правиш тук?
Промърморих под носа си:
- Не мисля, че ще намериш в нея някакво мляко. Поне не на обичайното място.
- Моля?
- А, нищо. Казвам, че ми трябваше мляко за сутрешното кафе и дойдох да си издоя.
- Десет литра мляко за едно кафе?!
- Амиии... Ъъъ... Беше наистина голяааама чаша с кафе! – размахах широко ръце.
- Аха! И къде е чашата? – престори се тя, че се оглежда.
- Каква чаша?
- От кафето, което УЖ си бил пил?
- Ами аз... такова... изядох я.
Тя повдигна учудено вежди и усетих как ми сканира мозъка, за да разбере истината. Знаеше ме, че съм тъп, но още по-добре знаеше кога лъжа. Опитах да спася положението:
- Беше от вафлени кори. Чашата.
- Аха.
Звезделина вече сериозно се оглеждаше наоколо.
- Къде е тя?
- Коя?
- Тази, с която си правил секс тук тази сутрин?
Погледнах плахо към Стела и ѝ направих знак с пръст пред устните си да пази тайна, а жена си гледах с възможно най-невинен поглед. Но тя не гледаше към мен, а към една дупка на покрива и изведнъж каза:
- Знам коя е била!
И изчезна. Загледах и аз дупката в покрива и се досетих, че Звезда е предположила, че жената с която уж съм ѝ изневерил, е излетяла от там. Което значи, че може да са само две вероятности: едната абсурдна, а другата… точно в момента ми звъни по телефона. Вдигнах:
- Фея, бягай! Мъртва си!
- Чакай малко! Ако съм мъртва как да бягам? Пък и се чувствам добре като за умряла.
Желязна логика!
- Виж, Изку, обаждам се да те питам дали знаеш случайно защо жена ти ме душѝ от пет минути?
Как от пет минути!? Та тя тръгна преди не повече от половин! ‘Бах тая ревност, чак изкривява време и пространство! Обясних накратко.
- Ааа, това ли било? Не се притеснявай, миличък, ние ще се оправим по женски.
Тя затвори, но аз не бях спокоен. Побягнах към нейната къща. Когато пристигнах, погледнах плахо през един прозорец. Двете бяха голи и една на друга ръгаха по едно огромно дилдо в телесен лилав цвят с такъв ентусиазъм, че беше трудно да прецениш от къде започва и свършва едната и къде другата. Когато Фенриета ми каза, че ще се оправят по женски, не бях предположил точно този вариант. Важното е, че са се разбрали. Звуците от секса им ми напомняше този при разбъркването на материала за ракия, та за момент бях раздвоен: повече пиеше ли ми се или ми се ебеше. А защо не и двете едновременно?
Мислите ми бяха прекъснати от звуците на разбеснели се слонове. За щастие нямаше повод за паника, звуците бяха само от оргазмите на двете фурии. Като свършиха, двете запалиха… взаимно дупетата си с шамари. Накрая се отпуснаха и се заприказваха. Фея попита Звезда защо не се разведе, ако е толкова разочарована от семейния си живот, на което отговорът беше:
- Аз няма да се разведа. Има само един вариант да остана сама и то е ако овдовея!
“Горкият ѝ съпруг!” – помислих си, но после зацепих: “Ама то аз съм женен за нея, бе!”. Ей, това жената е като бирата – хем ти горчи, хем ти прави кеф.
Лошото е, че женското сдобряване ме разпали отново и потърсих лесна свалка. Самотна дама тъкмо влизаше в бара. Загладих перчема, разперих перки тип “таралежи под мишниците”, включих поглед “не мож’ ми отказа” и със стъпка “Робокоп на мисия” се приближавах към нея. Тя вече беше моя, но още не го знаеше. Време беше да я информирам по въпроса:
- Кифло, така ще ти го набия, че чак ще ти продъня матката, но само ако не искаш. Сега искаш ли?
Тя зяпна поразена от чара ми и преди да се сети какво да изклинчи, атакувах отново:
- Едно кафе?
- Ъъъ, ама аз… съм омъжена.
- Аз не ти предлагам брак, ма, оу! Кафе и секс са ти опциите! Или на омъжените им е забранено да пият кафе?
Преди да разбере колко си е паднала по мен, взех две греяни ракии с кафе, платих на бармана за една от стаите горе и повлачих мацката. Тя още не знаеше колко ѝ плаче пеперудката за моята бухалка. Още с влизането в стаята оставих дамата по бельо. Първо се порадвах на визията ѝ, а след това я облизах между гърдите. Горчи! По-късно ще ѝ кажа да не си слага парфюм там.
- Ама аз… аз… не искам да изневерявам! – колебаеше се, пъшкайки тя.
Без да кажа нищо, си го извадих и го размятах пред погледа ѝ.
- Все едно нищо не съм казала… – измънка тя и се досъблече.
Присъединих и моите дрехи на пода, но на отделна купчина, че ако се наложи да се обличам скоростно, да не стане така, че в бързината да облека роклята ѝ – едва ли щеше да ми отива. И с най-сладострастния си тигърски глас ѝ изръмжах:
- Котьо, бъди моята царица на нощта и ми попей “Вълшебната флейта”!
- Не я знам тази песен.
- Опера! – поправих я. - Сигурен съм, че я знаеш!
Гепих я за зърната и със правилното стискане и усукване, тя запя арията – https://www.youtube.com/watch?v=YuBeBjqKSGQ. Ха, не била знаела да пее опера! Я как добре се справя! Пееше, та чак тъпанчета се пукаха. След като доволно си попя известната ария, с любезното съдействие на моето “диригентство”, време беше за нещо по-твърдо – винкел в главата. Шегувам се, спокойно! Имах предвид анакондата си. Надупих мацката и започнах да я бия по голото дупе с моята змия. Пляс, пляс по дупарата.
- Искам го! Искам го! Искам го! Искам го! – скимтеше тя.
Искаш го, я! Нито си първото, нито ще си последното агънце, което ще въртя на моя шиш! Като ѝ го вкарах на една четвърт, очите ѝ станаха като яйца, на половината дължина вече бяха като мандарини, на три четвърти – като ябълки, а на целия – като грейпфрути. Забелязах, че чак не можеше да си завърти врата – толкова навътре ѝ вляза. Което не ѝ пречеше да пусне “центрофугата” – така въртеше гъзината, че чак ми се зави свят.
- Чакай! Не бързай! – молеше тя, но сама се набиваше на горещия кол.
Още няма жена, която да го е яздила и да не го иска пак. Затова използвах времето, докато жвакам в нея, да ѝ запиша на листче нотите на свирукането, което извиква моя пощенски гълъб. Мобилния си номер го пазех за чужденките.
Но да не се разсейваме! Имаме мацка за еб… любене. Та масажирах я аз вътрешно, а тя все по-дрезгаво и по-дрезгаво изразяваше как не може да се нарадва на толкова щастие наведнъж. По едно време започна да ми звучи като Алиса Уайт-Глуз. Почти очаквах да запее: “My apocalypse is near…”, на което бях готов да отговоря: “Не, кукло, само твоето сладко “Nemesis””. Легнах по гръб и я нанизах върху мен. Тя заподскача, все едно яздеше надуваема играчка, при което дините ѝ ми привлякоха отново погледа. Замачках ги като тийнейджър секс кукла. Ама то пъшкане, призоваване на богове и вайкания, че умирала. Споко, мацорано, жезълът ми е лековит!
Гледам я по едно време, че нещо взе да залита уморена. Тръшнах я по гръб и отново влязох до сливиците ѝ от гостната ѝ между краката. Рендосвах я аз яко, даже талаш хвърчеше. Пардон – трески. Оказа се, че леглото вече е история. Лупам, лупам и по едно време тя взе да крещи като обладана от сто демона. Приложих ѝ моя екзорсизъм – извадих си свещения жезъл и я заобливах със светото семе на рода Куригал.
Тя лежеше като в ступор – не знаеше къде се намира, дори не забеляза кога в стаята връхлетя мъжът ѝ. Огромен – поне един метър по-висок от мен и два пъти по-широк. Той ме награби за въ̀лната по гърдите ми е ме вдигна на нивото на очите си:
- Ти и аз навън! Да се разберем като мъже!
Тръшна ме на пода и излезе. Облякох се и слязох в бара. Барманът сърдито бършеше сперма по пода от чекиджиите, които са ни чу̀вали много добре като сме вършали горе, все едно сме били при тях. Навън ме чакаше горилата, т.е. съпругът на котараната, която бях омаломощил току що. Бръкна в задния си джоб и извади голяма бутилка скоросмъртница. Аз направих същото. Разменихме бутилките, чукнахме ги и започнахме да пием. Малко преди да ги пресушим, той хлъцна и изломоти:
- Ти поб’ди! По-г’лям п’ян’ца си!
Припадна. Въпреки добрия развой на събитията, усещах, че нещо не ми достига. Задъвках умислено нокътя на палеца на левия си крак, докато реша какво да правя. Заключих, че не ми беше нужен само секс, а и малко емоция. Затова се насочих към местната агенция за запознанства “Сами сте си най-добре” на гърба на бара. Оттам излезе адвокат Кренвирш Бахуров, по-известен сред съгражданите си като “г-н Мрън”, с думите:
- Ха-ха-ха, загубеняци! Пукнете се от завист! Довечера имам полова вечер с тайландка и филипинка. И със сестра им също!
Докато отминаваше, видях татуировка на дясната му ръка: “тайландка”, а на лявата: “филипинка”. Предположих и коя е сестра им, защото от джоба му се подаваше тубичка лубрикант. То пък колко лубрикант ще му трябва за една пинсета? Но явно бе щастлив, защото си пееше:
“Бий ме, бий ме – имам застраховка!
Дай ми, дай ми осрания си гъз!
Фактор съм щот знае мойта човка,
нищо че фитилът ми е къс.”
Сигурно щях да се порадвам още на самородния талант, но познати гласове встрани ми привлякоха вниманието. Кашчей Безсмъртни флиртуваше с Бабаяга Дедова. Тя с досада отблъскваше напористия “младеж”, но той не се отказваше. Появи се Торбалан Дедов и го предупреди да се омита, преди да е станало късно, но Кашчей знаеше, че бившият съдия се е оттеглил от правораздаването, за да се кандидатира за президент и не се плашеше. Накрая на Торбалан му писна на дедовия и каза на нахалника:
- Осъждам те на доживотна…
- ХА-ХА-ХА! – прекъсна го Кашчей.
- … анална болка! – довърши бившият съдия и посегна да разкопчава панталона си.
Лицето на Кашчей уплашено се изопна. Пишман флиртаджията така бързо изчезна, че се усъмних дали въобще е бил тук и само слягащият се прахоляк след него подсказваше, че е било реалност.
Бабаяга започна да се топи от умиление:
- Ауу, какъв си строг, но справедлив! И аз бях много лоша днес! Накажи ме! Накажи ме! Накажи ме!
Тя притисна дупе към мъжа си и повдигна полата. Последвалите плясъци не бяха от шамари по дупето, както се досещате. Поне не само.
Време беше да влизам в агенцията за запознанства най-после. Маскирах се като чемшир, влязох и застанах в дъното до фикуса, за да огледам първо “менюто”. На най-близката маса седнаха групичка предимно от мъжки пол на пубертетска възраст. След като удариха по няколко шота, един от тях изсипа на масата найлонова торбичка с бял прах. Не виждах някой да носи нещо за пране, нито да се опитват да месят мекици, например, а вместо това извадиха по една сламка. “Аха!” – досетих се аз, “Имат киселини в стомаха и ще гълтат сода бикарбонат!”, но те започнаха да вдишват от бялата купчинка и да се отпускат на столовете с думите:
- Кеееееф!
“Ясно!” – заключих аз, “Пудра захар!”. По едно време единият обяви:
- Всичко коз!
Не видях карти в ръцете им, но извадиха един дебел масур, запалиха го и си го подаваха от ръка на ръка. Докато пушеха от него, наизвадиха листове и химикалки и започнаха да пишат нещо. Надявах се да не са еротични разкази.
В другия ъгъл Джей Пи Еса беше подкарал някакво маце на поза “Г”, а тя леко се жалваше:
- Няма ли първо да се запознаем?
- После, после… – успокои я той, докато я блъскаше като скачващи се вагони.
В това време видях Фея да влиза и да сяда на масата срещу възрастен господин.
- Алекс? – попита тя.
- Да, аз съм.
- Разкажи ми нещо за себе си!
- Ами бил съм десантчик, бил съм старшина-школник, бил съм научен сътрудник, бил съм дори джудист…
- Ооо! – впечатли се феята.
- И ако ми попаднат още веднъж… пак ще ги бия! – довърши той.
Опитах възможно най-незабележимо да се приближа до друга маса. Все пак чемширите нямат навика да се местят сами, нали? Достигнах зад гърба на Кака Тина, която бе на една маса с Александър Македон… ъъъ Модераторски. Чу се звук от цип и Александър посочи скута си на Тинка:
- Искаш ли го?
- ООО! ДА! ДА! ДААА! Може ли?
- Разбира се!
Кака Тина се наведе, награби нещото и започна лудо мляскане. Няма да крия, че на чемшира (т.е. мен) му порасна още един клон.
- Ох, колко е голям и сладък! – радваше се каката.
Мляскащите звуци сигурно се чуваха чак на съседната маса, но това беше нормално за срещите в нашето градче и никой не им обръщаше внимание. Александър гледаше с оцъклен поглед как жената срещу него ядеше най-ценното му и доволна си мърмореше:
- Ах, колко много обичам… мном-мном-мном…
По едно време тя надигна глава и му каза:
- О, много ти благодаря! Отдавна не бях попадала на толкова вкусен. Кремчето му е върха! За благодарност можеш да си поискаш всичко от мен.
- Всичко? – светна погледът на Александър. - Съвсем всичко?
- Абсолютно, палавнико!
- Тогава… искам…
- Да?
- … да ми върнеш останалия половин кроасан.
Чак тогава видях, че това, което ядеше Кака Тина, беше голям кроасан, защото демонстративно го тупна на масата. Май се беше нацупила, защото наведе глава, а Александър си взе остатъка от кроасана. В това време Ребека дебнеше дали двамата ще се разделят, за да докопа Александър, а Джони Браво хитро чакалеше коя от двете ще остане сама, за да я запознае с любовния си мускул.
Реших, че не е моето това и се изнизах от там. Отидох в най-любимото ми място – лудницата в Раднево. Мислех, че да ме залее едно цицунами ще ми оправи настроението, но професор (вече) Мелиса Дарксайд – новият директор на клиниката, не бе там. Дежурният лекар ме почерпи шепа разноцветни хапчета. Хрупаха добре. Той ми каза:
- Чух, че във вашия град са дошли чуждестранни туристи, но нямало кой да ги посрещне. Повечето жители не били в града, а други се съмнявали във всеки нов и само надничали през пердетата.
Няма как – върнах се. Все пак някой трябваше да понесе тежката отговорност. Още повече, че на толкова много места съм бил по света, че даже съм бил и в чужбина. От всяка една мацка понаучавах по някоя и друга дума, та мислех, че ще се справя.
Влязох в града. Със сигурност туристите бяха от над десет държави, но не мога да кажа колко точно, че като броя над десет и почвам да забравям докъде съм стигнал. Та те размахваха разноцветни парцалчета, ако не се бъркам се наричаха знамена. Застанах срещу множеството, а Фея дойде до мен за подкрепа. Поех въздух и се провикнах към всеки народ поотделно:
- Вери хай, лейки и джинджифил! Божур, льо дам и льо мискин! Хайл и убер алес, бирен и цицорен! Добра в пожарите, дивачки и… пияници! Коленичи-ма, самураи и гейши! Нахал, цун-цун и кра-тун! Хула-хула, конквистадорес и фламенкос! Мараба, чаршафи и фереджета! Давигонаместя, махарджи и малки булки!
Видях, че има и от по-опърлените ни събратя и за да не ме помислят за расист, се обърнах и към тях:
- Ронго-бонго, тумба-лумба и клю-клю!
Опа! Гърци! Как беше на гръцки? А, да!
- Я си… най-горе на корица!
Италианците не спираха да бърборят, но успях да ги надвикам:
- Салюти, капути…
Фея ми прошепна:
- Рагаци…
Вдигнах ръка да я прекъсна. Не на мене тия! Кой ще е толкова луд, че да ръга раци, а? Не че не бях опитал веднъж. Тоя рак (в женски род “рачка” ли се нарича?) така ми защипа достойнството, та ревах както не съм го правил дори когато веднъж ми свърши ракията.
- Бебелюто, ръгащи и ръгани! – поправих поздрава към италианците.
Някой май зацепи, че се обръщам към тях и се провикна:
- Чао, синджире! (разказвам по спомен, та може и да не е казал точно същото)
- Ами чао! – отвърнах и си тръгнах.
Ех, тези италианци! Бързаха да ме изпратят и не можах да се обърна към всички. А и каква реч им бях приготвил… Абе я да се оправят сами, градът ни не е голям!
От там (някъде към вечерта) – хайде на морето. На един каменен бряг, на закътано място, видях една немалка (около метър и петдесет) риба да се плацика на плиткото. Беше се вторачила в мен, сякаш аха да проговори. За мой ужас наистина проговори:
- Ти какво си?
Ха сега, де! Не съм добър по философия.
- Ти човек ли си? – настоя рибата.
Абе не съм добър по философия, нали ти казах? Опа, не съм го казал, само съм си го мислил. Не си спомнях да съм ял странни гъби днес, но реших да отговоря:
- Да, човек съм. А ти очевидно си риба?
- Риба? – загледа се тя в себе си. - О, извинявай!
Почна да мърда с перки, чу се звук от цип и хоп – пред мен лежеше русалка! Ай, стига, бе! Млада и красива, точно както си я представяте – ръце, зелена коса, гола до кръста и… да, разбира се, че имаше и чифт едри цомби. Гледах невярващо тялото ѝ – абе няма лъжа, няма измама – русалка си беше! Е, кой ще е толкова луд, че да пропусне шанса? Събух си панталоните, извадих си парчето и ѝ го подадох в устата.
- Какво да правя с това? – попита невинно тя.
- Лапай го, че е грозен и не мога да го гледам!
И тя верно го налапа! И го задъвка.
- Ох, ох, ох! Не със зъби! – подскочих аз. - Само с език и устни!
Не се справяше добре, затова ръцете ми зашариха под кръста ѝ. Гладка кожа. Ако имаше дупе, щях да го плесна.
- Загуби ли нещо? – попита отново невинно тя.
- Търся другия ти цип. Как се сваля долната част?
Тя премигна няколко пъти неразбиращо, но после отвърна с усмивка:
- Надолу съм си така. Съжалявкам!
Това не ме спря да продължа да галя гъвкавата ѝ долна част. Целувахме се и се извивахме един около друг. Включих логическото си мислене на максимална степен. Все някак трябва да се възпроизвеждат, нали? Значи трябва да има дупка някъде под кръста. От друга страна едва ли имат уста само за да говорят. Би трябвало и да ядат, а щом папкат, значи и акат. Така или иначе трябва да има поне една дупка. След като (стори ми се цяла вечност) не намерих каквото търсех, попитах:
- Абе вие как се въдите?
- Ами тооо… – изчерви се тя. - … утре се женя за моя русалчо и след сватбата обеща да ми покаже.
Но аз не се предадох.
- А откъде пишкате?
В това време, докато се извивахме един около друг, пръстът ми потъна в нещо.
- Ох, точно от там! – потвърди тя.
- Супер! Вдигай краката… опа… перката, че съм ти приготвил изненада!
По разбираеми причини не намерих ни клитор, ни г-точка. Другите букви и препинателни знаци също ги нямаше. Срамни устни също нямаше, но добрият любовник си личи по това, че умее да импровизира. Предвид анатомичните ѝ особености, нямаше как да експериментираме с различни пози от Камасутра. Не че е задължително, все пак не бяхме на изпит, я. Тя застана между моите крака, прицелих се внимателно и кожената сопа навлезе малко в нея. Тя така се облещи от изненада, все едно бе видяла г-н Мрън (Бахуров) с гадже. Аз я милвах успокоително и бавно продължавах да я запознавам с новото ѝ любимо хоби. Тясна, нежна и пъшкаща на ухото ми, тя сама започна да се движи с таза си срещу мен. Ако можех да помня, щях да знам, че тя беше 3 856 497-та ми бройка. Тя любовно дъвчеше едното ми ухо и дишаше тежко. Такъв секс, няма и във фантазиите ви! Мачках цомбите ѝ, които странно защо малко имаха навика да ми бягат от ръцете. Но пък бяха приятно големи и меки. Шляпах смело, там където би било дупето ѝ, за да я насърчавам да се набива сама на мощния ми боздуган. Няколко собственика на порно сайтове ми звъняха по мобилния, предполагам да ме поканят за поредица филми, но аз се раздавах за партньорката си. Все пак такива неща се случват веднъж в живота!
Изведнъж тя изпищя продължително и замря набучена до дъно към мен. Без притеснения, че из морето може да заплуват изкукуригалчета, изпразних всичко до последната капка в нея. И аз стенех и пищях много доволен, точно като шимпанзе (https://www.youtube.com/watch?v=zeqZkMR7Ets). Накрая заспахме гушнати.
Събудих се в добро настроение. Сега, ако има някой, който да чете тази простотия, сигурно протрива ръце и злобно се кикоти в очакване да разбере какво грозилище съм ебал, след като е отминала евентуалната реакция между високото алкохолно съдържание в организма ми и психо-хапчетата. Да, ама не! Тя все още беше красива и адски секси! Феноменално при това! Гледаше ме влюбено и ми пееше нещо на нейния си език.
Но и двамата знаехме, че нашата връзка е обречена… и тя отплува. Сбогом, делфинке!
Погледнах малкото водорасли на скалите, които бях взел за нейна коса, сритах тъжно две големи мъртви медузи, които бях мачкал като нейни цици цяла нощ и хванах метрото Шабла-Перник. Поради ремонт на някои спирки, Шипка го минахме с подводница, а Етрополе-Златица – със самолет, иначе нищо особено нямаше в пътуването. Освен, разбира се, ужасния трафик в предградието на Перник – квартал София. От Перник хванах кораба към нашето градче в Североюжна България, малко по- на югосевер от центъра ѝ.
Прибрах се в ранчото ни “Трън в гъза” със странното усещане, че предстояха съдбоносни промени.
Следва продължение...
/Изку Куригал/
"От Перник хванах кораба към нашето градче в Североюжна България, малко по- на югосевер от центъра ѝ." - без коментар - просто онемях! Колко съм бил глупав - а родителите ми и даскалите - още повече - да не ми кажат къде е това "североюжна България"... господи, слез и си прибери версиите, моля те! А аз не знам - направо съм за разстрел! Да бе знам такава посока...
Честит празник на всички дами в сайта
Честит празник на всички! Алекс, целувам те! Минавам, за да ви поръся с брокатче и либоф. За да има равенство или несправедливост са нужни две страни. Днес честитя на мъжете. Ние нашите си го знаем, можем и ще си го правим, независимо. Честитя на истинските мъже. Като този, когото наблюдавахме вчера с русата ми дружка. Гердан от коли по павирания булевард. Дистанция ньиенте. Трясък, глух, мощен, ме кара да извърна глава и да потърся късметлиите из шаренията. Естествено, момата от задния автомобил бе с лице към скута и телефона си. От ударената кола излиза мъж, средна възраст, средно висок, средно добре облечен и я вижда. Виновната се измъква гузно иззад вратата си в черно клинче. В тоя миг лицето му разбра, че е победен. Гледаше я още миг, схванал, че ще я утешава, че е загубил правата си и сам ще си оправя пораженията, ако ги има. След още три мига се сети да огледа бронята. Но явно Тя бе вече в ума му, защото той най- естествено си плю на дланта и я потърка по задния номер на колата си. Не, нямаше поражения. Но момата го наближи, а той се хвана за шанса, отбиха и в последващия диалог се постара да се сдобие поне с номера ѝ, ако не нова среща. Честит празник на мъжете, които умеят да губят :)))! Във ваша чест днес съм навън, без бельо. Честито на смелите и проверилите. :))))
Ами да, честит празник на всички жени, да се отбележа и аз! Готино да ви е не само днес, а през цялата година и наздраве! :) Джони Браво
Изку Куригал, абсолютен хаос, хаха! :D Джони Браво
Разказ определено написан с чувство за хумор, мерси Куки. Посмях се от сърце :))) Благодаря за поздравите за женския празник. Аз честитя на посестримите и най-вече на майките. На онези, които смело възпитават всеки ден новите мъже и жени. А моето мнение за мъжете, които умеят да губят е, че те губейки, неизменно печелят нещо много важно-това е уважението! А често и много повече! На мъжете пожелавам да запазят красивото в отношенията с половинките си и важните за тях жени всеки ден! Във всяка една ситуация, да умеят да запазят кавалерското и това, което ги прави "истински мъже", докрай! Кака Тина
Изку Куригал, не знам дали случайно или не, но си уловил аспект от сексуалните игри, които си устройваме с Баба Яга :). Обаче не можах да наместя Кошчей, някой от сайта ли е? Хуморът е една от най0силните ти страни и черна завист ме гризе, и към теб, и към Весела, и към ДжиПиЕс. * Кака Тина, обещано-завещано. Новата страница е факт, ще помоля многоуважаемият Куку да ме извини, че ползвам разказа му, но ето връзката https://erochronicles.com Льоклер
Приятелю Кукуригов, време е да смениш хапчетата с инжекции! На първия коментирал искам да кажа: Липсата ти на усещане за хумор, не те прави по-умен! На дамите: Честит празник, дами! Без вас не можем!
⠀⠀⠀⠀⠀⣤⢔⣒⠂⣀⣀⣤⣄⣀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣴⣿⠋⢠⣟⡼⣷⠼⣆⣼⢇⣿⣄⠱⣄ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠹⣿⡀⣆⠙⠢⠐⠉⠉⣴⣾⣽⢟⡰⠃ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⢿⣿⣦⠀⠤⢴⣿⠿⢋⣴⡏⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⡙⠻⣿⣶⣦⣭⣉⠁⣿⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣷⠀⠈⠉⠉⠉⠉⠇⡟⠀⠀⠨ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⠀⠀⣘⣦⣀⠀⠀⣀⡴⠊⠀⠀⢀⠆ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠙⠛⠛⢻⣿⣿⣿⣿⠻⣧⡄⠀⢐⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠫⣿⠉⠻⣇⠘⠓⠂⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⢶⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣶⣄⠀⠀⠀⣿⠀⠀⠀⠠⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠹⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣧⠀⢸⣿⠀⠀⠠⠠⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠈⠙⠻⢿⣿⣿⠿⠛⣄⢸⡇⠀⠀⠌⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠘⣿⡇⠀⠀⠂⠠⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⡁⠀⠈⠀⠠⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⠁⠀⠈⠄⠀⠂⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⠀⠀⠀⠁⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⡆⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢹⣷⠂⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⣿⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⣿⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠸⣿⡀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⠇⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠋⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ Честит празник на дамите, не на бабите!!! /ХАЙНРИХХЕРЦ/
Те бабите тръпнат от желание някакъв импотентен младеж пред пенсия да им честити празника!
Zh. Ако бях грък щях да ви поздравя с : Честит осми март! Обицам ви цицките!
Цестит осми март! Обицам ви цицките!
Честит празник на всички дами! Продължавайте да правите света едно по-прекрасно място! Благодаря ви! [][][] Льоклер, беше ми жал за потребителите в сайта и след кратък размисъл кой им отива на Баба Яга и Торбалан, беше взето решението :) [][][] jps, на мен нищо не може да ми помогне. Поне докато не ме хванат пак :D [][][] Благодаря на Джони Браво и на Кака Тина! На чудещия се къде е Североюжна България, ще му помогна: заставаш в географския център на България (местността Узана, близо до Габрово), тръгваш на изток. Вървиш докато в следващите 5 минути не срещнеш никого, тогава тръгваш обратно, т.е. на запад, докато срещнеш жена куцаща с левия крак. Веднага се завърташ 3 пъти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО обратно на часовниковата стрелка и рязко поемаш на север, но само ако духа от североизток. При всеки друг вятър тръгваш на юг, но от време на време трябва да подскачаш на един крак и в двата случая. Точно в 13:48.29 трябва да спреш и да направиш кълбо назад, ако си тръгнал преди 07:21.53, иначе - 3 кълбa напред. Поставяш показалеца на лявата ръка на носа, а на дясната - насочваш напред. Започваш да се въртиш по часовниковата стрелка бързо и да броиш до 71. Тогава спираш и тръгваш натам, накъдето ти сочи десния показалец. В първото населено място си купуваш някакъв вестник-ежедневник. Номерът на страницата, където за трети път се споменава Бойко Борисов е числото, което трябва да кажеш на 4-я човек, когото срещнеш и да му разкажеш как си стигнал до него. Сядаш там и почваш да пееш химна наопъки, като на всяка 10-та дума трябва да си поглеждаш часовника (може и GSM-a) и да се провикваш: "Олеле, термометърът ми показва, че вали!". Ако в следващия час не са дошли любезни хора в бели престилки да те поканят да те повозят в бус, значи си на нужното място. Тогава тръгваш на югосевер и първото населено място е Бастун Вхралупа. Но ако дойдат въпросните любезни хора, кажи, че всичко е наред, просто си търсиш стафиди за декорация на апартамента в стил Кукуригу и се качи при тях. Когато решат, че си готов, те ще те закарат до въпросното място. <{Изку Куригал}>
Честит празник мили и страхотни дами в сайта и от мен!
Льоклер, вече от два дни ви наблюдавам новия сайт под прикритие :D, следя ви, чета ви и скоро ще се включа ;) Когато с благоверната попаднете по "нашите земи", ще уредя една обща дегустация в Château Pape Clément, както си му е редът, за ценители ;) Защото аз оценявам нивото на разказите в новия еротичен будоар и след двата месеца опит тук, ми е като посещение в бутиков хотел след хостел :))) Джони, Александър, Джипиес и Петльо, и аз ви се кефя ;) Наздраве Кака Тина
Ето така работят в БълХария, динозаврите изпълзяха от дупките си(кой в КАРЛУКОВО, кой в Раднево) и взаимно си излизаха задниците. Нищо, че съдържанието на разказа е тотален, словесен буламач, като в главата на автора му(то и какво друго да е като го брули студения вятър върху моторетката). Оная баба пък за пореден път си предлага ШУНДАТА на потребителите в сайта, ама пак никой не прояви желание и остана, като конфискувана бричка предлагана от НАП на търг. Компаса пък се почувствал ощетен и обиден, че не съм го поздравил и него послучай дамския празник, извинявай, ето и поздрав за теб алкохолизирана фуражке https://youtube.com/shorts/SoDMq-a_j_4?si=ieig0i8_HnVh45z8 И отново новият образ на боядисаната баба фИНА, играела на БГ сериала "ПОД ПРИКРИТИЕ", следяла, четяла и предупреждава, че и там щяла да осере съвсем скоро с вонящото си психоразстройство. Приятен слетобед, аз отново тръгвам с тайландката хваната под татуираната ми ръка на воден круиз с корабче в Хамбург! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Стилистиката на ХЕРЦ-а според мен е ненадмината, пък вероятно и съдържанието, но нека не подценяваме и опонентите му; въобще впечатлението ми е, че средно това е един от най-интелигентните БГ форуми (без рубриката за "двойните мечове" :)
Не ве. Обикновен идиот и педераст, сър.
Херци, хранениче на Съдбата, толкова мило ми стана да ти прочета дивотиите, че чак ей мъ, прескачам си антипедофилския принцип и пак цъфнах. За теб. Чувах, че ядосваш Тина. Тя пък ядоса мен кат пише за хостели. Нейсе, смехорията е пълна понеже след светата църква и еросайта се разцепи. То какво ли друго мож да му се случи? Адски кеф е да си ходя по голичко, че и си изпуквам кръста с кръшни движения, бутът повдига тежка пола, а погледите на тия отзад ме затоплят. Виж ся, Херци, от месец държа една изключително чиклитска и романтична логорея, която искам да ти посветя. Да ти се лепне кат нелечима екзотична болест и къдет ходиш, квот видиш , все да си я мислиш. Истинска любовна история е. Пусто, нали се зарекох и не върви да си вея фантазиите до тези на 10 годишното с погалените гащички...Не знам какво да правя. В много отношения. Супер е интересничко временцето. И много е яко. А кокичета имаше от януари до март. Все ще да е хубав знак. Сега, моля те, не чакай Годо, ми спри да дразниш хората, нито влизам, нито ще влизам, освен кат ся, след днешния невероятен лигоч да туря някой комент с името си. Беше, квото беше. Време е за нова книга, не страница. :))) 15 к думи са, логорейката ти, да си знаеш само, келешчето ми. Ма не си главния герой, де. Той има за първообраз един друг келеш. Ти си музата ми да се разпищоля в даниелстийл. Айди. Да си врътна танцити. Господа офицери, ако позволите....изниз заднишком и фърррррррр :)))
"Пациентът не се поддава на лечение. Буйства, докато някой му обърне внимание и чак тогава започва да се плюнчи и да пръска щастливо слюнки навсякъде. Има ужасно ниска самооценка. Докато другите пациенти са се самоопределили за Наполеон, Господ и т.н., въпросният ни пациент твърди, че е някакъв фактор в мръснишки сайтове. С колегата се чудим дали да му увеличим дозата или да изчакаме. Засега пациентът влияе добре на останалите като ги разсмива или като се успокояват, че те не са толкова зле. Наблюдава се ОКР свързано с някаква баба, която вижда във всяка жена. Не е много ясно дали е бил влюбен (евентуално още да е) в някоя кака, на която се е надявал да си направи сефтето или има геронтофилия с елементи на копрофилия. Засега е по-спокоен, когато се съгласяваме с него, че виждаме виртуалните му приятелки до него, само да не мастурбира пред другите пациенти. Дразни се, когато някой казва шега. Предпочита сам да си говори и да си се смее на "блестящите шеги", както ги нарича. По принцип не е агресивен и бих препоръчал домашно лечение, но случаят му е интересен сбор от психични отклонения и засега с колегите смятаме да го задържим и да продължим наблюдението." - Из бележките на един психиатър пожелал анонимност <{Изку Куригал}>
Дидо, минавай на инжекции, както те посъветва авера ти от психоотделението, зер файда йок от тез таблетки които вече ги харчиш като дете бонбони на празник. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Бабек, на теб щИ дам отговор по-късно, че си ТЕЖКА топка и изисква повечко време, а то ми е КЪТ, знайш. Айди отивам да се плацикаме във ваната с котешките очи. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Чук чук Кой лопа в този късен час? - Дъската ти, отвърна глас.
Ейййй, много мразя да си мокря телефона. Фичке, азиатката каза за ти пратя това, да ти помогне с изгарянето на някоя и друга калория. Пък аз, нали знайш, щИ допринеса по друг начин(като ти напиша отговор и се разпенявиш и газираш до гърлото) да изгориш много повече калории, ама по-късничко. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Пардон, ето го: https://youtu.be/zRW_fWeqoWo?si=XV4sYNvB_aFC-uyS /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
https://www.youtube.com/watch?v=8ZJHD7GECuM&pp=ygUi0LPQvtGB0L_QvtC00LDRgNC4INC90LAg0LXRhNC40YDQsA%3D%3D
https://www.youtube.com/watch?v=HZqxOi962Fw&pp=ygUh0LrQsNGA0LvRg9C60L7QstC-INC70YPQtNC90LjRhtCw
Тук съм принуден да се съглася, че хостел е неуместно. В хостелите, които съм посещавал, е имало чисти чаршафи и ред. Хостел е твърде ласкателно.
Туй (горе) съм аз, Льоклер!
Така е, драги ми Льоклер. Визирах най-вече атмосферата на пълна анархия в сайта и възможността за разни болни индивиди да пишат абсолютно изчанчени, тъпи и болни измишльотини, други да вихрят на свобода обсесиите си към определен човек и да псуват наред, вместо да си лекуват психичните болести и да се разбират по лични канали, създадени за това. Има, разбира се, и читави разкази, не казвам обратното. Както и готини, позитивни и нормални хора. Но останалото е пълен бъвлоч. Навсякъде, където няма качествена намеса и контрол би се изродило в подобно блато. Кака Тина
Той хостелът си имаше портиер, който хващаше за яката и изритваше хулиганите, но го уволниха. Ех, къде са сега тия същите, които ми говореха, че трябва да зная как да приемам пораженията? Май накрая победеният не се оказах аз и така и не ми се наложи да научавам пораженческата мъдрост. Льоклер
Шундо недоебана, или по-скоро нивга секс не видяла какво ми се правиш на света вода ненапита. Еба майката на всичко и сега дошла на блага овчица да ми се прайкаш, ама вълчата ти козина се вижда от километри. Сто ника си измисли и поддържащи профили си направи и турбо откачалки от КАРЛУКОВО докара, но пак никакъв успех не пожъна. Язък за преврата който направи, че и админ права изпроси. Написах го още лани: ЕДНА ПТИЧКА (баба) пролет не прави. Суха теоретичка живееща в онлайн пространството с консултации в гугъл. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
И това не ми е отговора по снощното ти изпльощване, ТОЙ тепърва предстои. Снощи бях зает и доста отпуснат, не ми беше до баби и интернет забави. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Тия май ще се разберат или изплющят в някой друг живот. :))) Сайта ви не е хостел, наистина, поправям се. Болница за луди е, видно от всички. За тебе, лудия има друг: inyourass.cum или danstoncul.con Ако не успееш с транслейшън, обади се на приятел да ти помогне с превода, малоумник. Нито те познавам, нито някога съм те познавала, нито искам да знам, че те има. Кака Тина
Путко умрЕла, хуй не видЕла, никой не те е вързал тук, ИЗЧЕЗВАЙ щом не ти харесва. Откакто си се появила само това повтаря психясалата ти деменция, а да, и лижеш гъза на оня драскач педофил aleksandar. Никому неизвестния админ. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Danstoncul.con Обикновен педераст и идиот обсебен от няк'ва, на която даже и путката не е видел. Такива малоумници само по такива места можеш да "срещнеш". Който те познава, гаранция е избягал с 200 :D
Поне си купил правописен речник, че почнал и другите да поправя, оУигофрен :D
Миленкий , почемуже так ошибалься , ну вот всю баницу сял и снова не понял что где кога! Всэм людяю сюда, всё Я , я , я . Где увидел соглашению, где приглашению , ну ничего , ладно ! Давай , молодец , уже второе действие начни : Кто Я? Да буди , ели па да не буду?
Дядо Алекс, да преведеш? Че тоз очевидно "знае" руския както и останалите си езици, и транслейшъна не може да му хване мисълта. :D Освен ако някой не "замазва" резултата от повредата в тоалетната и бликналите... води с плоското обяснение, че тоз бил създаден аватар да рути някакъв мръснишки сайт. Кой бил той? Обикновен идиот, ако е реален персонаж, кой да е. Световно неизвестен идиот.
К'во ти стана МА ПАЧА, дЪ нИ тЪ настъпах по влачещея ти се клитор? Само как вдигна оборотите, леко ши напрайкаш нЕкое ифарктче и нема с кого да се забавлявам после. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Голям смях, лайното в черво подивя! Страхлив малопишковец, набий си бахура в гъза и млъквай! Тук не те мразят, тук ти се смеят всички! Дай сметка да ти изпратя пари за лопата и да се закопаш! Само ти и десантчика си мислите, че когато ви плюят, дъжд ви вали! Ти си пълен нещастник, дето го е страх по светло да отиде до магазина, за да не те пребие и вземе парите някое дете! Плюнка!
Ооо то пак превключи в режим Шунда бабина :))) Шундеее, прибирай си келешчето там, откъдето сте се намерили, че то ни денем ни нощем може сън да спи без тебе и това дето си му лепнала "кат екзотична болест" не само го преследва навсякъде, ми ни мъж, но жена ще си намери заради тебе хахаха Имаш си го, твое си е. Не ми го завещавай, а си го ползвах със здраве :D Ако не друго, става за шут, макар да е опериран от чувство за хумор :D
а си го ползваЙ със здраве. Не че става за ползване, очевидно :D
Шарик мой! Один в мире! Только раз в году , я скажу и не повтоарю:тебе надо орден колхознику надеть! Кроме всего, Логорею- это инфекция следует за тобой. Шагает. Зелёная. Несчастьная. Твой Франкэнщайн.
Тиночка, ТинТин. Тина Карантина. Он мой! Сражайся!
Je vais même pas chercher ni demander si elle va approuver. Mais encore une fois, très gentillement
Vas te faire enculer :D
Дали от туй ти стана сега? :D Надали хахаха Те езиците почват да се учат от псувните, тъй че на още нещо те научих днес. Моля:D
Руската БЛЯТКА загуби дар слово на български и превключи на любимата си раша. Като те чета и там словесния ти речник е колкото да запълни клекалото ти и да осмърди орталъка. Боравя свободно с три езика и мога да ти дърпам вимето както си поискам. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ахааа, дворцовая дамма говорить по французский! У вас,дорогая, эсть кое що? Духи остались? Всё равно. Ну, мне надоэло это кричание Спасите, помогите, ну , я маленькая, нежная.... Пожалуйста, Тиночка, возмите себя руками! Эсли обещание Алексндру исполнили, ну, давайте вам почитаем. Дорогая! Я вам помощь даю. Вы это разумеете? Тот чась , вы и я , как солньце и луны. Voila!
Пардон, пак щях да обидя и пропусна оня алкохолизирания, шинел фуражков- компаса, къв е 100% мъжкар за разлика от мен. Наздраве джибра! https://youtube.com/shorts/SHLg-3hOUf0?si=WF-mLLKVulqnUes6
Тя ли му пише на руски, той ли й отговаря на руски? Вие нещо като вайбъри, уотсапи нямате ли? Знаете ли е колкото е готино да се кълвете само на лични и да не го правите публична излагация? Аз просто си го псувам на един от всичките езици, които не знае :))) Danstoncul.con Vas te faire enculer Тина
Аааа, тъй речИ високо образованата баба и започна да псува цвдтущо на което би за видял и каруца! Те ЕнтелЕгентните само псуват, ама карай да върви. Покажи на какво си способна вярвам, че мажеш повече! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Аз поне още го вдигам, но това теб не те засяга. Колкото и да ми се молиш, няма да ти уважа дрисливия гъз . Толкова си гнусен, че...
каруца=КАРУЦАР
Докато пишеш незнайно на кого на руски, който аз не говоря, ще ти псувам келешчето на френски. Това е положението. Не можеш да му преведеш. Жалко. Se vuoi che ti CAPISCA, parliamo italiano. Sarebbe una lingua che a me piace e conosci anche tu. O devo dire anche LEI? 'Les promesses n'engagent que ceux qui les croient. Tengo parola ogni con le persone serie.
Мажеш си само произведенията в тоалетната. На твоето ниво и това ти е много, щото ще рече, че нещо ти е обърнато внимание.
Скъпа Тина, ако някога е имало недоразумението да те объркат с мен :)))), мисля, че този въпрос вече е разрешен. Това не беше руски език, а шльокавица, тъй че да бъде смешна и разбираема по обща култура. От мен, толкова. Дерзай!
Cara signora, hai combinato danni. Se fossi cosi brava, saresti qua ad afrontargli. Invece ti nascondi e tin
e ti diverti ma incece non vedi che tante persone si divertano con te. Se non te ne frega, e un altro discorso.
То и от транслейшъна се разбра, че е шльокавица. Мисля, че "бъркането" е един от начините някой тъп илитерат да се прави на интересен, смятайки че предизвиква друго освен смях. Всички викат, че само ти си му обърнала внимание, пък то си постъпило както обикновено. На лични не си ли пишете? Или така е по-интересно? То останаха май двама-трима наблюдатели. Толкоз да е интересно.
Скъпа Тина, с доста реформи се залавяш- този сайт да премодерираш, моя личен живот да оправиш, а честно да ти кажа, не видях коя си, за да ти повярвам. Дай ми фантазиите си, за да те опозная. Нали така? Къде е реалността? Е, може би е късно за нас. Другият сайт..., знам. Пък и аз, нали напуснах...Жалко. Ти ме виждаш, лъснала съм кат тиган, а аз за теб научавам от словата ти. Сполай ти!
Пфъъъ, тая почна диалози да води със себе си на различни езици. Видно е, че обича да си общува с интелигентни хора- демек със себе си. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ама ти сериозно ли мислиш, че някакви амбиции ме гонят подобни сайтове да оправям? Тук нещата са непоправими. Аз никога не съм си позволила чрез нечии фантазии да си вадя заключения за даден човек. Нито пък съм някоя "префърцунена signora", за каквато ме смяташ. А за личния ти живот, вярвам че ще да е по-интересен от някакви недоизяснени отношения с... да не се повтарям пак, че стана вече банално. Още нещо бих ти казала на лични, ако искаш вземи контакт от Кукито. Тук посмъртно няма да дам такъв. Тина