В Дивия Запад (част 4)

23.07.2023 | IzkuKurigal

Ще ми стане навик по-често да се свестявам, отколкото да се събуждам. В стаята смърдеше на казарма, старчески дом и обществена тоалетна едновременно. Погледнах към жена си – дишаше равномерно. Явно нямаше шанс скоро да съм вдовец. За кратко се поколебах дали да събудя спящата красавица, както котаракът в чизми събудил Червената шапчица в приказката за Хензел и Гретел – “Пепеляшка”, където тримата братя пазели златната ябълка от житената питка, по-известна като грозното патенце. А можех и да се възползвам подло от междубедрието ѝ? Но последното нямаше да ми избяга чааак докато смъртта ни раздели, което можеше да е във всяка следваща секунда, в която погледна нещо от женски пол.

Между другото си спомних разговора ми със стареца на сватбата, на когото децата досаждаха:
- Как те викат, старче?
- Казвам се Яфмамююасонд Пвсчпсн*.
- А? От къде си?
- Тукашен съм си. Родителите ми бяха производители на календари и затова името ми е такова.
Кимнах, уж че го разбрах. Разговарях и с останалите гости, включително тези от другите държави: Хуйчек Неначесни от Полша, Сефте Йебанечки от Чехия, Пиздан Лизевач от Сърбия, Цицка Засмукалска от Северна Македония, Манаф Косматоглу от Турция, Ебигей Аналин от Русия, Лиза Минети от Англия, Язик Клиторян от Армения, Куртояга Мигоцуни от Япония, Курьо де Миезаврьон от Франция, Чао Бай Хуй от Китай, Кремшприцен Гъзовътрен от Германия, Чу Кай Ме от Корея, Навириго Изасмучи от Италия, Фригида Несейбе от Нигерия, Педро Мераклия Ибанес от Испания, Евнух Мъдияху от Израел, Миндил Захуйцвили от Грузия, Даяйбеш Чакразпрана от Индия, Хуьолапен Пууткунен от Финландия, Лапай Курчугун от Монголия, Здраво Сексич от Хърватия, Ибигъзин Коджамамул от Албания, Педрасим Целовакис от Гърция, Голблизаго Наскумрия Миришао таз Слива от Бразилия, Палавяна Хуйлюбеску от Румъния, Хайвер Клецалвколата от Мексико, един пингвин от Антарктида и много други гости.

О, забравих да ви представя родителите си, които бяха на масата със сватовете си – родителите на Звезделина. Баща ми – Хистенгясис** Улав Йохохо (съкратено Х.У.Й.), беше майстор по всичко, но с две леви ръце. Даже за да забие пирон слагаше оптически мерник на чука… и пак рядко уцелваше, освен пръстите си. Майка ми – Гаванка Ъглоръбева Замаянова (съкратено Г.Ъ.З.), беше единствения човек, сред които познавам, който в четирибуквена дума можеше да направи пет грешки. Например вместо “овца” пишеше “уфтсъ”. Интересното при тях беше, че независимо какво и къде баща ми навираше у майка ми все си беше Х.У.Й. в Г.Ъ.З.

На сватбата имаше трима главни готвачи: представител на корейската кухня – Ким И Он, на славянската – Мелена Чубрица и на индийската – Айрянс Патладжан. Мислехме да поканим представителя на Африка – Обийготоя Игосготвибе, но се носеха слухове, че когато готви изчезват хора и му се обадих културно да му обясня, че се отказваме от неговите услуги. Той любезно ми отвърна на някакъв африкански диалект:
- Айеби симай ката!
Предполагах, че значи: “Няма проблем, приятел!”.

Такааа. Разказах ви за всички важни неща от сватбата. Какво остана? Ами освен да ви опиша женещите се. Скромно ще започна с младоженеца. Тоя тип (т.е. моя милост), родом от най-северозападния край на югоизточна България, беше овършал толкова чужди спални, че беше ял повече бой от чернокож в американски арест. В крайна сметка бе принуден да си спасява задника и други важни части от анатомията, в североюжна посока. Спря се в малко китно градче на югосевер от стара наша столица, където се развиха всички описани в тази история събития. Градчето се казваше Бастун Вхралупа. Тук нашият герой (авторът срамежливо пропуска, че описва себе си) за кратък период от време направи най-умното в живота си – разведе се, и най-глупавото – ожени се ПОВТОРНО. Но не може всички да са нобелови лауреати, нали? Булката, от друга страна, беше връх на интелигентността и ловкостта: можеше едновременно да решава задачи от висшата математика наум, да спори с трима на три различни теми, да ходи на ръце балансирайки кофа с вода на единия си крак, да плете чорап на четири куки, да чете четири книги едновременно, да жонглира с бутилки нитроглицерин, да рисува със свободния си крак, да пее две песни едновременно, да играе ролите на Дездемона, Наташа Ростова и Жулиета, докато танцува “Лебедово езеро” и да преинсталира Уиндоус 10 от флашка с Убунту на компютър без монитор, мишка и клавиатура. И това само ако е уморена – иначе може повече. Направо си бяхме лика-прилика.

***

Изведнъж се сетих, че мога да се поразходя сред пациентите наоколо, а ако имах късмет можеше да се сблъскам и с Мелиса или поне с голяма апетитна част от нея. В същото време гърбът ми настръхна, все едно бях до далекопровод от няколко киловолта. Огледах се за причината и се оказа, че жена ми ме гледа втренчено. Кога се освести, кога ми прочете мислите!? Този поглед можеше да убие и най-жизнерадостния човек или да накара и най-върлите врагове да се разцелуват като първи любовници. Представих си Байдън и Путин да се целуват и се усмихнах:
- Съкровище!
- “Съкровище”, а? Ще ти се да ме заровиш някъде, нали?
Въздъхнах.

Час по-късно със семейната ни каруца пътувахме към новопридобитото ни ранчо “Трън в гъза” кръстено на Звезделина от родителите ѝ. Конят ѝ се опитваше да не ме дразни. Весело подскачаше в лек тръс и мяташе опашка. Ухилих се като на преглед при зъболекар. Отрезви ме гласът на Звезда:
- Загледал си се в задницата на коня ми. Нали не си мислиш това, което си мисля, че си мислиш?
Въздъхнах отново. Трябва да попитам шерифа какво е наказанието за убийство. Бих прежалил 20 години в затвора, но не и толкова в семеен живот.

Пристигнахме в ранчото и се заехме да го разгледаме. Конете изглеждаха като радиатори с глава и крака, а кравите едва ли можеха да дават на доене повече мляко отколкото за по едно кафе. Съмнявах се дали бяха хранени по-често от веднъж седмично. Но, както казват мексиканците от Малайзия: “C'est la vie”. Прасетата изглеждаха като акордеони също. На някои им липсваха по едно или двете уши, опашка и/или крак. Очевидно на готвача му е било жал да коли цялото прасе за направата на някоя пача или друга манджа. Овцете пък бяха по-проскубани от разведен мъж, а козите изглеждаха като табуретки. Като казах готвач – в кухнята се вихреше пич, когото всички наричаха Петнайската. Та тоя тип имал навика всички продукти да нарязва с дължина 15 см., незнайно защо. Няма да ви кажа какво ползвал за мярка, че няма да искате да ми дойдете на гости, ако сте гнусливи.

По едно време женорята се залисаха в приказки и Лабрадудел ме дръпна настрани. Натика ме в един килер и влезе при мен. Преди да му кажа, че не съм такъв човек, той натисна някакви неща, отвори се врата и влязохме в асансьор. Слизахме половин минута. Когато спряхме и асансьора се отвори – ахнах. Огромно място с десетки лаборатории. Посрещна ни широкоплещест едър мъж, който ми подаде ръка:
- Скорпиона. Бивш военновъздушен пилот на дълбокоземна въгледобивна атомна подводница.
- Изкукал Кукуригов – Изкукуригалия… Ъъъ, исках да кажа Изку Куригал! Приятно ми е!
- Не съм чувал за тебе.
- Защото явно не си женен.
Здрависахме се. Чух как костите на китката ми изхрущяха, но за мъж преживял семеен живот, развод и буквално изтръгване на сърцето си това беше нищо като болка. Бащата на Звезделина ми разказа накратко за дейностите тук и че Скорпион е главният изпитател в опасните експерименти. Разказа и за намеренията си да имплантира силикон в гърдите на жена си, но тя категорично отказала да търпи болки в гърба заради допълнителната тежест. Затова той експериментирал с импланти силикон “газирани” с хелий – така ставали толкова леки, че дори плували във въздуха, а и (тук Лабрадудел потри ръце с лукава усмивка) щяло да се налага често да се масажират гърдите. Завърши с:
- Зетко, ще ми трябваш тук всеки ден… предимно като тестов обект, че плъховете наоколо свършиха! – каза сериозно тъстът ми. - А сега да се връщаме, преди змиите… жените ни да са надушили, че липсваме!
Малко след това заварих Звезда облегната на кухненския плот да си върти задника.
- Какво правиш, Ослепителна?
- Дъвча дъвка. Тоест няколко дъвки.
Обърна се с лице към мен и вдигна полата си. Отдолу беше без гащи и през малката си звездичка отпред започна да надува балон от дъвките. Като се спука балона, засмука обратно всичко и продължи да дъвче с вагината си.
- А ти къде беше? – попита изпитателно втренчена в мен.
“Хехе! Явно ако не мисля за жена не може да ми чете мислите!” – зарадвах се аз – “Ако например си мислех за докторката от луд…”
- При Мел ли беше? – попита жена ми веднага.
- Неее. – с чиста съвест отговорих. - Мотахме се с тъста из ранчото.
Направо усещах как ми ровичка из мозъка, но не можа да се захване с нищо. И тогава се сетих:
- Хей, знаеш ли? Чух, че тази вечер в градчето ни ще гостува Берлинската филхармония със солисти Ози Озбърн и Янка Рупкина. Мога да уредя билети. Имали страхотни концерти с традиционна японска музика.
По принцип Звезделина не си пада по африкански ритми, но се съгласи. Обадих се на един познат и му обещах да не закачам жена му три месеца и той ме уреди с два билета.

Пред читалището се бе събрало огромно множество от града. Имаше вероятност да се запълнят всичките шейсетина места. Такова нещо не беше се случвало, откакто преди изборите биехме всеки кандидат за депутат, който дойдеше да ни заплашва с по-хубав живот. Някой се провикна:
- Куку Въртоглавов?
Стреснах се и се огледах. Как е възможно? Нямаше начин някой тук да ме познава с рожденото ми име. Към нас се приближаваше с усмивка един тип, около чиято глава кръжаха няколко малки като врабчета дрона. Познах един втори братовчед по майчина линия от едно видинско село, чийто баща беше украинец:
- Хуйослав Курдоколенко!?! – не вярвах на очите си.
- Човече! Не мога да повярвам, че те срещам след 86 години, когато бяхме деца…!
Предупредително се изкашлях и посочих с глава Звезда.
- Брат‘чед, туй женското ми е съпруга. Казва се Звезделина.
- Той как те нарече? – попита жена ми и се загледа в мен.
- Ъъъ, това е детски прякор. – излъгах аз.
Ако ѝ кажех истината трябваше да я убия, а още не беше ми омръзнала. Докато се ръкуваха се загледах в дроновете около него. Не бяха дронове, а дунавски комари!
- Женен!?! – учуди се братовчеда. - А изглеждаше най-умният в квартала.
- Ей, Хуйо! Да знаеш от мен, че жените са два типа: такива, които ти губят времето и такива, с които губиш престава за времето***. Звезделина е от вторите.
- Ахааа… – кимаше той.
- Брат‘чед… – смених темата сочейки комарите. - Да не би да си дресирал тия зверове?
- Не само тия! – ухили се той. - Наблизо има още няколко от тях. Ако някой ми посегне, в следващия миг е умрял от кръвозагуба!
- Човече!!!
Бях готов да падна в краката му. Да дресираш тия кръвожадни зверове беше повече от подвиг!

По-късно по време на концерта имаше безплатни напитки и аз изпих само стотина литра вино, но за мое оправдание – бях с каруцата. Хуйослав беше беквокал на Ози и нашата Янка! Тоя пич ме разби!

Накрая след концерта излезе да поговорим още.
- Хуйо! Ти си беквокал на тия титани в музиката?
- Очевидно! – повдигна той скромно рамене с разперени длани настрани и нагоре.
- И пееше толкова добре! – похвали го и Звезда.
- Ушечуйно! – повтори жеста той.
Изведнъж братовчедът настръхна, огледа се и изведнъж подскочи:
- Мамка му! Бившата ми! Тук ли живее вече тая кобия****?
- Коя от всичките имаш предвид? – попитах, гледайки в множеството.
Той вече не беше до нас. (По-късно разбрах, че е имал две снимки за превишена скорост докато се прибере. Бягайки!). Бившата ми жена и Бабаяга Дедова хванати под ръка се кикотеха, докато идваха към нас. Последната и Звезда размениха няколко любезности на френски гледайки се изпод вежди, Вес мина през мен като призрак, а аз гледах като омортодучесто киликандзерче смръцафръцано от хипопотигърско абрикодавърче. Добре, че Торбалан Дедов ме почерпи една замразена ракия на клечка, та да се осеферясам.

На път за ранчото Звезделина пееше прочутите местни песни: “Коте кочан гризеше”, “Бургия слива дупчеше”, “Едноок смок пещера диреше”, “Катеричка на клон седнала”, “Боздуган пеперудка блъскаше”, “Гега джанка брулеше”, “Цвете на бахур разцъфнало”, “Праскова за краставица плакала” и т.н. По едно време се загубихме и минахме през областния град на име Подпъпен дол, бившето село Интимен извор. Познавах (включително в библейския смисъл) кметицата му Клиторяна Гъделичкова. Жена ми ме погледна и си пое въздух. Пресякох въпроса ѝ:
- Стара история.
По центъра имаше много хора. Внезапно спря ТИР с надпис: “Д-р Георги Кисьов” – Раднево. От него слезе Мелиса. Гърдите ѝ бяха като кабината на камиона – по-малки, отколкото последния път като я видях. Внезапно всички мъже откачиха от гледката. Един започна да изнасилва пощенска кутия, друг – мляскаше с изплезен език и пускаше лиги втренчен в доктор Дарксайд, трети – блъскаше ту горната, ту долната си глава в стена, четвърти – подскачаше и викаше: “Мама дойде! Мама дойде!”, пети – лазеше на колене в посока Мелиса и отправяше благодарствени молитви към небето, шести – беше се оцъклил и ломотеше: “Цици! Дааа…Ха-ха-ха-ха-ха. Обичам цици! Хи-хи-хи… Големи цици, сладки цици… ммм, вкусно! Ха-ха-ха-ха…”. Даже няколко жени с вдървени езици се приближаваха към Мел със стъпка “зомби”. Санитарите събираха и товареха хората в ТИР-а. Отидох при Мел:
- Какво става тука?
- Имаме много свободни места, та да позапълним капацитета…
- Аха.
Съвсем “случайно” забелязах, че гърдите на Мелиса започнаха да набъбват сериозно.
- Мел? – посочих бухващите като втасващо тесто гърди.
- Дълга история. Тъкмо бях взела книжка за яздене на пони. И си яздех аз из града и ме спря шерифът, защото бях без каска, изпреварих без да мърдам лявото ухо на понито, говорих по мобилния, лакирах се, а и защото едното странично огледало беше счупено. Заведе ме при съдията Торбалан Дедов и той ме гледаше как умирам от срам. И как иначе: с размазани грим и червило, разрошена коса и с две-три горни копчета на блузата скъсани, та половината ми гръд навън. Тогава ми тегли един конски… ъъъ т.е. тегли ми едно конско и ме осъди на пробация да помагам в една болница (то пък ми хареса и после учих медицина). Жена му обаче реши, че е бил мек с мен, заради гръдната ми обиколка и ме омагьоса да ми растат циците, когато мъж се възбуди от тях.

След обяснението тя се качи в камиона и потегли с колегите си и новите пациенти, а ние се върнахме по правилния път. Беше вече тъмно, но се отбихме към къщата на Джей Пи Еса. Счупихме прозореца на входната му врата – това ни беше тайния знак между двамата, за да знаем че другия ни търси. Показа се детска главица, която изчезна и отвътре се чу:
- Тате, тате! Чичо Хахо дойде!
Наизлязоха двайсетина деца, Джей Пи Еса, както и жена му, която жонглираше с три бебета, че не можеше да ги държи едновременно.
- Абе, хора! – шашна се Звезда. - Вие за контрацептиви не сте ли чували?
- С тоя ли, ма? – ядно взе да отговаря многодетната майка. - Той на асфалта да се изхвърли и там ще поникне. Махнете ми го от главата, че пак ме беше награбил!
Джей Пи Еса вдигна невинно рамене. Престорих се, че не видях погледа на Звезда към чатала на приятеля ми. Качихме се в семейната ни каруца, а зад нас се чу:
- Мамо, коя е тази леличка?
- Тя БЕШЕ леличка. На сутринта ще изглежда като пиле фрикасе.
Извън града видяхме в тъмното Фенриета да буха с мотиката. Спряхме и я попитахме:
- Какъв го дириш тука по това време, ма, лудо?
- А, нищо особено. – отговори тя. - Хем да си окопая житото, хем да нахраня комарите, че и те душичка носят.
- Зарежи това! Хайде на купон!
- Секс ще има ли?
- Не ни задавай отговори! Качвай се!
Настроих GPS-а на коня (показах му на картата къде е ранчото ни и му посочих сопата в ръцете си, при което той кимна разбиращо) и седнах отзад при другите.

Имахме малко време и се заприказвахме на кого, кога и как му е било сефтето в секса. Джей Пи Еса каза, че на един маскен бал в гимназията се маскирал като метла и по едно време една негова съученичка, маскирана като вещица, го яхнала. Звезда разказа как се опитвала да впечатли един съученик в седми или осми клас като ходила на токчета пред него, мислейки си, че изглеждала като манекенка, но той ѝ бил казал, че изглеждала като контузен скакалец. Тя се разплакала, той почнал да я утешава, някак си се оказали голи, той мушнал в нея два пъти и свършил. Оттогава му викали Двутактовия. Аз разказах как като 14-15 годишен младеж ходих при селската ни знахарка, изглеждаща като вещица от приказките, да ми чисти акнето. Тя “за по-удобно” сядаше в скута ми. Не знаех защо беше нужно да сме голи. Тя го наричаше “игра на щепсел и контакт”. Не разбирах как моят “щепсел” в нейният “контакт” помагаше в чистенето на пъпките ми, но пък беше приятно. Симпатичната ни магьосница пък разказа как се учила да управлява семейната каруца още без книжка на 16. Шерифът я спрял и ѝ казал: “В затвора или…” и тя избрала “или”.
- Чакай! Ние говорим за първия сексуален акт! – напомни Джей Пи Еса.
- Е, да, де! – потвърди чаровната чародейка.
Спогледахме се и в това време пристигнахме в ранчото.

Като човек на практика израсъл и живял все със селскостопански животни, поканих гостите в най-луксозното място, което познавах – плевнята. Феята и Звезда бързо се съблякоха и започнаха да си търкат една в друга циците с ония движения в рамената, все едно играеха кючек. Двамата с Джей Пи Еса също захвърлихме дрехите си. Така се бяхме надървили, че като се мърдахме жезлите ни издаваха звук като джедайски мечове. Жена ми и чародейката легнаха като преплетоха краката си като две ножици и започнаха да трият бухтичките си една в друга. Жвакащият звук и аромата на доволни катерички изпълни пространството наоколо. Двете стенеха и се усмихваха доволно. Но все пак усмивките бяха едва второто най-добро нещо, което можеха да правят с устата си, затова езиците им се сдобиха с гости. Хванах Фея за ушите и нахлузих хранопровода ѝ около чепа си. Същото направи и Джей Пи Еса със Звезделина. Награбихме им цомбите и започнахме ония движения, които баба ми правеше като тъчеше черги. В плевнята влезе конят на жена ми силно надървен и се оглеждаше за свободна дупка, но му размахах предупредително пръст и той излезе. По последвалите звуци отвън преброих употребени сексуално две крави, четири прасета, по пет овце и кози, а накрая и три кобили. Кучетата и котките явно се бяха изпокрили. Чак тогава изцвили доволно. Чудех се какво ли потомство да очакваме.

Двете жени продължаваха да жвакат с долните си устни, а ние с приятеля ми набивахме гегите си възможно най-навътре в устата им. Така кожените ни кесии се триеха в лицата им. “Ей на това му викам яйца на очи!” – помислих си. По едно време и двете започнаха да стенат доста шумно и да забързват движенията си. Четиримата свършихме едновременно като с Джей Пи Еса се изпразнихме в устата им и така те викайки от кеф всъщност си правеха гаргара със спермата ни. После двете почнаха да се целуват като една с друга споделяха спермата ни. Накрая вълшебницата рече гледайки към омекващите ни палки:
- Момчета, искам ви големи! Огромни! Гигантски!
Посегна да ни омагьоса, но я спрях:
- Довери ми се и доволна ще останеш! Хайде вие двете пак да се поразпалите!
Двете дами застанаха на 69 и започнаха да се лижат. Бързо по една от ръцете им потъна в бездънието на другата. Но както знаем във вагина и в градски транспорт винаги има още място и двете почнаха да мъркат недоволно. Подшушнах плана на приятеля си и двамата се отдалечихме от тях. Направих му знак и двамата се засилихме към тях. 3… 2… 1… скок. Двамата с изпънати напред ръце “се гмурнахме” аз в Звезда, а Джей Пи Еса – във Фея. Двете ревнаха от такъв кеф, че всичко живо в радиус 70-80 км. изпита оргазъм. Доколкото усещах само от коленете нататък бях отвън. Изкарах си ръцете през устата на Звезда и я награбих за циците. Стисках ги, опъвах зърната, връзвах ги на възел и ги разплитах… и всичко това докато се движех целия навътре и навън. Само ноктите на краката ми оставаха отвън. Съдейки по жвакащите звуци до нас и другите двама не скучаеха. От време на време се показвах през устата на жена си да си поема въздух и продължавах. Жвак-Джвак-Жвак-Джвак… По едно време се провикнах:
- Пич, фаза втора!
Джей Пи Еса излази от Фенриета и наби едната си ръка в… продължението на гърба на Звезда. Тя взе да крещи с голям кеф. След като дупето ѝ свикна приятеля ми натика и другата си ръка там. Усетих как неволно ми почесва гърба, че аз още бях отвъд матката на жена си. Свикнала и с тази инвазия Звезделина ревеше с пълно гърло като сто ранени мечки. Джей Пи Еса нахлузи върху себе си един найлонов чувал и влезе целия в червата на моята жена. Виковете ѝ предизвикаха земетресение. Бях влязъл целия вагинално на жена си, приятелят ми беше влязъл в нея целия анално, та нямаше по-доволна жена в галактиката от Звезделина. Фея, макар че беше си нахакала и двете ръце на жена ми в Марианската си падина, мъркаше недоволна:
- Момчета, празна съм!
- Проблясъче… – обърнах се към благоверната си. - Ти си на ход!
Тя ми прочете мислите и какво мислите че последва? Ще разберете след рекламите! Добре, де, ще ви кажа. Под Фея имаше голяма локва с хлъзгава течност (от къде ли?). Звезда хвана магичната за краката и рязко я дръпна към себе си… при което влезе почти цялата в добрата магьосница. Крясъците на Фея се учудвам, че не разцепиха Земята на милиони парчета. Представете си каква картинка бяхме – аз гол влизам и излизам от междукрачната пещера на Звезда. С цялото си тяло! Джей Пи Еса по същия начин, облечен в найлонов чувал влизаше целия в подгръбната черна дупка на жена ми също с цялото си тяло! И ако се чудите как горката не се е разцепила, то не забравяйте, че цялата тази “конструкция” се движеше вътре във Фея. Съдейки по стенанията ни, това беше най-добрият ни секс на всички времена. Двамата с Джей Пи Еса не само си пъшкахме предоволни, но и си коментирахме колко ни е готино. Звезда ревеше с пълен глас, което сигурен съм се отразяваше положително на прираста на цялата човешка и животинска популация в цялата община. Но пък прекрасната ни чародейка просто така се дереше от огромния кеф, че изкривяваше времето и пространството. Получавах SMS-и по водомера от Австралия, че от вибрациите на земната кора, породени от гласа на феноменалната, настанала масова оргия. Повсеместно забременявали хора и животни. Имало дори 2-3 случая дърво с малка хралупа да бяга от друго, което било с голям чеп. Но да се върнем към събитията в плевнята ни.
- Да свършим заедно! – някой си изкряска и движения щури се засилиха завчаска.
- Ох! Ах! Аааа… Оооо… Ъммм… – се носеше от нас заедно със силните звуци наподобяващи разплискване на вода.
- Готова съм!
- За какво?
- Концентрирай се!
- А, да! И аз съм готов!
- И ааааз!
ВЗРИВ! По цял свят избухваха вулкани. Фонтани от кръв, сълзи, сополи, женски и мъжки течности се разплискваха във всички посоки. А при нас беше още по-обилно. Призоваваха се майки, богове и други досадници. Епично! Изпълзяхме един от друг все още тресейки се като болни от Паркинсон.
- Кееееф! – измърка Звезда и припадна.
- Дааааа! – потвърди Фея и също изпадна в несвяст.
- Пич, може ли? – попита Джей Пи Еса.
- Може. – потвърдих.
Той също се гътна. Опитах се да кажа нещо, но нямаше на кого и аз се трупясах до тях. Тогава още не знаехме какви изненадващи новини ни чакат, когато се свестим…


* Името е съкращение от имената на месеците, а фамилията – от дните на седмицата
** На цигански език – състояние в което едновременно човек има разстройство и повръщане
*** Думите принадлежат на Иван Тенев, познат като агент Тенев от информационна агенция “Тенев”
**** кòбия (диалектна – Ново село, Видинско; Тутраканско) “вещица”, “проклета жена”, от рум. cobie “прокобница”, “злочестина”, “лошо предчувствие”, която е от старобълг. КОБЬ “съдба” (срв. прокоба).

Изку Куригал