В Дивия Запад (част 2)

12.05.2023 | IzkuKurigal

Биип. Биип. Биип. Биип. Биип. Отварям очи. Биип. Светлина. Биип. Знаех си, че Звезделина няма да ме остави да умра. Ще изтърпя досадното бипкане само да видя женско лице. Над мен се надвеси възрастен мъж. Ааа, не! Някой да ме убие пак, моля! Той заговори:
- Здравейте, мистър Куригал! Аз съм много известен в едни среди…
“… с които аз не искам да имам нищо общо.” – довърших наум, а той продължи:
- Казвам се Лабрадудел Облакодер и съм бащата на Звезделина.
Тука вече привлече вниманието ми. Но въпреки това нещо все да ми прилошава, а ритъмът на бипкането намаля. Мистър Облакодер се извърна назад и през рамо се провикна:
- Помпи, бе!
- Ама… уморих се. – прозвуча жалостив момчешки глас.
- Продължавай и ще ти подаря тубичка лубрикант!
Бипкането се забърза и ми просветна. Огледах се: целия бях в някакви тръбички. Като изключим тези в носа ми по другите течеше явно кръв. Всички водеха до една помпа, като онези, с които се помпят гуми, а някакъв младеж се бъхтеше с нея. В момента тази помпа играеше ролята на моето сърце! Предположих, че бащата на Звезда ме поддържаше жив, защото имаше нужда от моите услуги. Не изгарях от желание да питам какви. Вместо това попитах:
- Откъде толкова много кръв? Колко хора умряха заради мен?
- Николко. – без колебание отвърна Лабрадудел. - Във вените Ви в момента тече кръвта на половин магаре, един коч, четвърт горила, куче и половина, две морски свинчета, 4 или 5 петела, малко от щраус и един папагал.
Явно имаше нужда от огромна услуга. Затова поставих въпроса ребром:
- Какво трябва да направя за Вас?
- Ами проблема е, че моята дъщеря, най-личната девойка на града, още не е омъжена и ще е срам да остане стара мома.
- Имате и друга дъщеря освен Звезделина?
- Как друга!? Само Звезделина имам. За нея говоря.
Не беше в моя полза да го осведомявам за “девичия” ѝ статус.
- Значи искате да ѝ предложа брак?
- Да.
- И какъв е проблема?
- Tя не Ви иска за съпруг. Трябва да я спечелите.
- Как ли пък не! Да Ви напомня ли, че тя ме уби? Намерете си друг!
- Още сте жив, така че не Ви е убила. Та ако тя се ожени за Вас ще ви подаря ранчото си “Трън в гъза”, кръстено на нея, с всичките коне и говеда в него. Също така…
- Добре, добре. И докато я ухажвам, тоя… – посочих момчето с помпата. - … ще тича подир мен и ще помпи?
- Не, разбира се. Ще Ви присадим сърце.
- Имате донор на човешко сърце?
- Е, чак човешко не.
- Маймунско?
- От козел.
Въздъхнах.
- А ако откажа?
Беше негов ред да въздъхне.
- Кметът лорд Лорд е вдовец отскоро, съдията Торбалан Дедов е в меден месец от няколко години, прокурорът Mickey Mouse е такъв женкар, че рядко повтаря жена, шерифът е тъп като изгнил дънер, а другите са мошеници или женени. Остават само погребалният агент Намър Шасмърди и адвокатът Бахуров …
- Приемам!
- Добре. – той се огледа около себе си. - Къде ми остана упойката…
В следващия миг ме тресна по челото с гумен чук… Лека нощ!

***

Ходех по градския площад в цялото си великолепие и се чувствах перфектно. Обут в каубойски цървули, чорапи от пича вълна, панталон от басма (от няколко калъфки за възглавници), предизвикателно разкопчана риза от лигнин и сламена шапка. Имах дори колан от стари юзди, а даже и пищаци с капси. Бельо не носех, за да ми се проветряват камбанките.

Най-после Звезда се зададе. Беше в толкова добро настроение, че може би ако ѝ предложех брак още сега щеше да приеме.
- Здравей, Светулке! Искаш ли цял живот да ми кърпиш и переш чорапите?
- Ооо, колко романтично! – разнежи се тя. - Но не мога сега. Бързам да купя смокини, че ще правя мусака.
Тя отмина, а аз реших да посетя местния бар, за да се видя със старите рогоносци и с приятели. Още от входа разпознах старият си приятел Джей Пи Еса, който играеше покер с местните знаменитости. Играта беше в разгара си. Шерифът извади чифт попове и аса и се захили, погребалният агент Намър Шасмърди извади три аса и два попа, капитан Глупчо Морски извади 5 попа, кметът лорд Лорд извади 4 аса и един жокер, Mickey Mouse извади 3 жокера и две аса, Джей Пи Еса извади 5 жокера, а местният идиот си извади пишката и започна да си играе с нея. В крайна сметка се сбиха обвинявайки се взаимно в измама.

В това време в бара влезе младеж с палци на колана, огледа се. Още не бяха му наболи мустачки и брада, но гледаше лошо. Ха някой не го е приел за мъж… ха се е нацупил. Никой не му обърна внимание и той тежко-тежко се отправи към бара. Поръча бира и отпи голяма глътка. Изведнъж я изплю, почна да кашля, да хълца и продължи да плюе. Потупа бармана по рамото и му каза:
- Спокойно, пич… конят ти е здрав! Дай сега нещо за пиене!
Незнайно как Джей Пи Еса се измъкна от сбиването и дойде до мен на бара. Видя ме, че пия “Тройной”** с терпентин и си поръча нещо по избор на бармана. Той посегна към варела с керосин за лампи, но Джей Пи Еса му посочи револверите си с размери на РПГ 7 и той му наля Чернобилска водка, подсилена с метилов алкохол и малко киселина за акумулатори. Джей Пи Еса пийна една глътка и ми каза:
- Скръндзата пак не ми наля достатъчно от метиловия алкохол.
- Какво става, друже? – попитах го. - Как я караш?
- Супер съм! Утре вечер имам среща с феята.
- Моите съболезнования! – отроних сълза.
Сънувах кошмари за онази нощ. Затова смених темата:
- Как е бизнеса? Още ли си ловец на глави?
- О, да! Вече събрах пет чувала!
Изгледах го учуден, а той се разсмя:
- Шегувам се! Mickey Mouse плаща добре за всеки, който му доведа. А за тази вечер съм му обещал страшилището Хуйс Плескан. Което ми напомня… – той погледна навън накъде сочат сенките. - … че вече закъснява с 1 минута, 23 секунди и 45 стотни.
- Ти не ги търсиш, а те сами идват при теб!? Как го правиш, човече?
- Лесна работа. Например с този, който ще дойде всеки момент… просто снощи преспах със сестра му.
Бях впечатлен, особено след като с трясък в бара влетя горепосоченият главорез, който докато се оглеждаше кръвнишки, изрева гръмогласно:
- КОЙ ТУК Е СПАЛ СЪС СЕСТРА МИ?
- Нямаш толкова патрони, пич! – каза Mickey Mouse.
Трябва да му се признае – беше смел. Не бях забелязал кога всички бяха спрели да се бият. А сега си спомнете песента от “Царицата на чардаша”: “Жените, жените, ах, ангели са те, но често със мъжете си играят…”. Същата мелодия Джей Пи Еса, без да се обръща към новодошлия, я запя с думите:
- Сестра ти, сестра ти, ах, ангелче е тя, но често със парчето ми си играе…
Хуйс Плескан извади револверите си и гърба на Джей Пи Еса почервеня. Дори капеше от ризата му по пода гъста червена течност. Извиках ужасЕн:
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Знаеш ли колко трудно се пере това, бе, кретен!
Бандита гледаше учудено оръжията си:
- Защо в кобурите ми има водни пистолети пълни с шира?
Джей Пи Еса вече беше пред него и го срита в чатала. Чак чух в главата си звънчета. После с юмрук му фрасна носа отдолу нагоре, така че го обърна нагоре и имаше вероятност мистър Плескан да се удави, когато вали дъжд. Джей Пи Еса му свали колана и с камшични удари го подкара като говедо в посока затвора. След като тежката решетка се затвори и ключалката изщрака Mickey Mouse брои на Джей Пи Еса добра сума и отидохме да полеем в бара доброто развитие на събитията. Шерифът веднага се лепна за нас Джей Пи Еса да го почерпел, че и той като представител на закона бил помогнал, най-малкото вдъхвайки респект на престъпника. Поръчахме му една халба студен коктейл “жълта пътечка” и след като той го изпи на един дъх му посочих и казах:
- Тоалетната е там.
Не успя да каже нищо. Побягна и след него се очертаваше жълта миризлива пътечка. За такива като него бяхме си измислили коктейл от вкиснато мляко + течност за чистачки, подсладени с вкиснала боза. Никой не успяваше да стигне тоалетната навреме.

Смехът секна, когато в бара влезе лейди Лейди. Настана такава тишина, че се чуваше как членовете ни се пълнят с кръв. Около 7-8 ченета паднаха на земята… буквално. Преди да се ужася се досетих, че са изкуствени. Явно зъболекарят им не е ползвал достатъчно тиксо и пирони, за да ги закрепи по-здраво. Младежът, който беше влязъл малко по-рано, я гледаше като ударен от ток. С усмивка лейди Лейди погледна към него и му каза:
- Здравей!
Младежът трепна и с въздишка свърши в гащите си. Барманът наля на лейди Лейди някакъв разноцветен коктейл. От начина, по който отпи, няколко души получиха инфаркт. Другите предпочетоха да излязат преди да са се гътнали и те. Останахме само двамата с Джей Пи Еса. Обърната към нас лейди Лейди провокативно изпъна шия и изля малко от коктейла по нея. С Джей Пи Еса като хипнотизирани гледахме как струйката се стичаше надолу. Когато течността достигна пространството между гърдите ѝ, двамата мъже забелихме очи, чукнахме глави и се свлякохме на пода. Никакъв спомен за после…

На следващия ден…
- Мистър Куригал! Мистър Куригал! – викаше ме китаецът, който беше както момче за всичко в градчето ни. - Търсили теб!
- Кой?
- Едно такова…
- Дете?
- Не, голямо.
- Младеж?
- Не, не било келеш. Как казваше… женски човек.
- Аааа, жена?
- Да, женско. Такова жълто на глава…
- Китайка?
- Не лице. Козина жълто.
Замислих се коя булонка или коли ще ме е търсила и защо съм притрябвал на куче. После се сетих, че това със жълтата “козина” е “женски човек”. Значи блондинка.
- Каза ли си името?
- Да. Такова дето свети…
Почнах да изброявам светещи неща: свещ, фенер, факла, прожектор… Нищо като име. Може би…
- Светла? Светлана? Искра?
- Не. По-светло. Ден прай жега, а нощ е малко и мига.
Е, никога не съм бил добър с гатанките. Продължих да изреждам:
- Огняна? Пламена?
- Не, не… Xingxing как на балгар?
- Аааа, така кажи, бе! Звезда?
- Даааа! – грейна китаецът. - То каза ти отиде вечер да закусва на обед.
Нищо не разбрах. Кога да отида? Звезда е от хората, които много държат на точността, а с това съобщение нямах голям шанс да не сгафя.
- Кога трябва да ида у тях? Днес или утре?
- Да.
- Какво “да”? Днес?
- Да.
- Или утре?
- Да.
Благодарих му и му дадох един жетон за местната каруцомивка.

Свечеряваше се. Видях Джей Пи Еса с наръч цъфнали треволяци да бърза нанякъде. Викнах му:
- Ей, приятел! Нали нямаш кон? Къде си помъкнал този гюрлюк?
- Код “Д.Я.Е.Б.У.Г.З.”* – смигна ми той и продължи с бърза крачка.
Сетих се, че тази вечер той имаше среща с Фея и че жените харесват разноцветни бурени. Беше добра идея да изненадам приятно Звезда, но за кога беше поканата? Започнах да разсъждавам логически: днес е петък, което значи, че през лятото е топло, а на обед сме гладни. Щом Звезда е пратила китаеца да ми донесе съобщението, а койотите имат бълхи, то е нормално да предположим, че подпочвени води няма в морето. Сега е 8 без 20 вечерта, има 6 коня вързани пред бара и вятърът е лек до умерен от североизток, което значи, че на Еверест не расте царевица. От всичко изброено до тук следва какво? Че поканата е за тази вечер от 9. Имах достатъчно време, за да наскубя цветен треволяк и нещо малко за подарък и се отправих да “напазарувам” от и покрай гробищата. Накъсах нещо симпатично зелено цъфнало в лилаво (по-късно разбрах, че било люцерна) за букет, а от недоизгорелите свещи направих една фигурка, която и аз не знаех какво трябва да представлява, за подарък. Пътьом реших да се отбия покрай Фея да проверя дали Джей Пи Еса е още жив.

Звуците от къщата на Фенриета бяха като че вътре вилнееше торнадо. Погледнах плахо през прозореца на спалнята. Mickey Mouse лежеше в несвяст сух като чироз. Джей Пи Еса вилнееше с Фея из цялата стая. В леглото я помпеше в устата, на едното нощно шкафче в едното ухо, на другото нощно шкафче – в другото, на полилея трамбоваше дупето ѝ, на вратата го тикаше в едната ѝ ноздра, на прозореца – в другата, а на пода двамата на челна стойка правеха вагинален секс. И процедурата се повтаряше. В един момент чародейката се хвана за главата:
- Ох, зави ми се свят от толкова обикаляне! Ела тука да счупим леглото!
С едно щракване на пръсти на вълшебницата гегата на Джей Пи Еса стана кралимарковски боздуган. Дори колкото крак. Джей Пи Еса буквално беше станал триножник. Очите на Фея светнаха като на стара джипка фаровете. Пуста женска лакомия! От радост приятелят ми грабна и силно стисна циците ѝ. В тавана се удариха два фонтана от мляко. Така зверски ги мачкаше, че по стълбите надолу потече млечен поток. Що крем карамел, кисело мляко и сирене можеше да се направи с всичко това… За да си представите мащаба на млечната река – това беше все едно цистерна с мляко се беше обърнала в спалнята на Фея. Направо потоп в домашни мащаби. Жалко за дюшемето. По едно време дебита намаля до литър на всяко стискане на вълшебните цици и Джей Пи Еса най-после се престраши да ги захапе. Докато месеше двете планини “тесто” гореспоменатият ловец на глави буквално хапеше магичните зърна. Толкова жилави и еластични бяха, че чак си помагаше и с кътниците, за да може да ги сдъвче. Все едно дъвчеше гума на камион. Явно добре се справяше, защото Фенриета стенеше като корабна тромба. В един момент тя се провикна:
- Майчице, как сърби, та се не трае! Ръгай, компасче! Ръгай ме, преди да съм те навряла целия вътре!
Той вкара един от трите си крака в нея, но тя нещо замърка:
- Ммм, готино! Давай по-навътре, че сърби зверски!
Джей Пи Еса ръгаше все по-навътре и по-навътре, а тя вие на умирачка, че още я сърби. Най-после рече:
- Оооох, със сателитна точност ме уцели. Точно там ме сърби.
- Мчи теб те сърбят сливиците, ма!
- Дааа, ама от долната страна.
Тъпче моят приятел дълбоко и се кефи:
- Ох, ще ти разместя всички органи! И Гугъл няма да може да ти помогне.
- Искам още! Искам още! – изненадващо недоволстваше госпожица Чешимеоще.
Приел го като обида Джей Пи Еса със злоба навра другия си крак в съседната дупка.
- Ммм, добро начало! – измърка Фея. - Можеш още по-навътре.
Дожаля ми за приятеля ми. Но той не е от хората, които се отказват лесно. Хванал се здраво за полилея, на който се набираше, с цялата мощ на тялото си влизаше с цялата си дължина на двата си крака. Магьосницата би трябвало вече да беше доволна, ама… тц.
- Още навътре! Малко вляво. Мое ляво, бе! Малко нагоре! Не чак толкова, де! Още надолу! Ох, добре! Не, не е добре. Дай надясно! Ох, бе! Още малко! А така! Всъщност дай малко…
- Ама ей! – кипна Джей Пи Еса без да спира да се движи. - Ние чукаме ли се или паркираме?!?
- Ама само малко…
Без да я чака да довърши трикракия се досети, че има нещо свободно и третия крак потъна в устата ѝ. Най-после тишина! Е, почти! Дори през прозореца се чуваше толкова силно жвакане, че все едно някой вкарваше и изкарваше Джей Пи Еса от тресавище. Погледнах към Mickey Mouse – очите му бяха станали като топки за тенис от ужас, но не можеше да мръдне. С последни сили си показа главата през другия прозорец и започна да мига с клепачи сигнала “SOS”. След малко кацна една пощенска гарга с бутилка ракия. Някой беше разчел съобщението като “Sakam oshte slivova”. Въздъхнах тежко и върнах погледа си към двамата герои на вечерта. Джей Пи Еса вече с двата си ходещи крака се беше нахакал до кръста в лакомата пещера на видимо щастливата домакиня на купона. С едната си ръка себераздаващият се беше хванал Фея за пиргите*** набивайки в приказливата ѝ уста свободния си гигантски инструмент, а другата му ръка беше навряна дълбоко в задника на чудната женица и ѝ гъделичкаше дванадесетопръстника. В един момент и това не беше достатъчно и Джей Пи Еса влезе с трите си крака вагинално на Фея. Хванал я с две ръце за кръста се набиваше до мишниците, изтласкваше се до коленете и пак влизаше до мишниците. За миг ми дожаля за феята, но крясъците ѝ бяха (най-после) от задоволство. За пръв път виждах жив човек в ролята на спален чувал. Но все пак щастлив спален чувал. Добре че Джей Пи Еса имаше яки бицепси, че все по-бързо и по-бързо влизаше. Фея взе да нарежда нещо на италиански, от което хващах някоя и друга дума:
- Sventrarmi! Sventrarmi, San Cazzo! Mamma mia… che miracolo… sto morendo di piacere… madre di Dio…
Бре! Тия забравиха да свършат май. А, не – сетиха се. Джей Пи Еса започна да ръмжи издавайки звук като на стадо препускащи бизони, но това бледнееше пред мощния рев на чародейката наподобяващ каменно свлачище. Едва се задържах на перваза да не падна. Във всички посоки летяха струи сперма, урина, лайна, сополи, слюнки и малко ушна кал. След две минути нечовешките ревове престанаха и двамата се отпуснаха. Джей Пи Еса както си беше влязъл до мишниците, само с двете ръце и главата отвън, запали доволен цигара. Фея му палеше ноктите на краката стърчащи от устата ѝ и вдишваше аромата им.

Конско пръхтене ми привлече вниманието. Долу ме чакаше познат кон. Май бях виждал Звезделина с него. Предположих, че го е пратила да ме докара по-скоро до у тях за уговорката тази вечер да закусваме на обед. Приближих коня и той такъв къч ми отпра в челото, че направих тройно салто мортале и се приземих в едно корито, където пояха конете. Изправих се с мъка и погледнах отражението си във водата. На челото ми имаше надпис: “Не закъснявай!” със сърце, в което имаше звезда. Или беше звезда, в което имаше сърце. Оф, откакто се порязах при бръснене започнах да забравям. За пръв път чувах (и усетих) да се гравира съобщение на подкова и да се отпечатва с къч. Както и да е. Опитах да яхна добичето, но хитрото дяволче се извъртя и ме яхна то мен. Опитах се да се откопча, но то ме шибна с опашката си и аз препуснах с него на гръб.

Пристигнахме навреме. Звезда ме посрещна хладно. Поднесох ѝ букета, но тя го връчи на майка си, която била веган, а “скулптурата” ми от използвани свещи, която бе придобила още по-странна форма по пътя, даде на баща си, който се просълзи от умиление. Родителите на Звезделина влязох да ни чакат на масата, а тя каза:
- Кажи ми някакъв комплимент, де!
- Амиии… как?
- Кажи, например, че съм много хубава днес…
- Ъхъ. – потвърдих аз.
- … че роклята ми стои страхотно…
- Ъхъ. – потвърдих и разходих очите си по нея.
- … че съм отслабнала…
- Ъъъ… Амчи то накъде повече?
- Ооо! – усмихна се тя. - Много мило от твоя страна!
Скочи и ме разцелува. После ме хвана за ръка и ме повлачи навътре.
Лабрадудел, с прическа “разплетена кошница”, разпалено разказваше за някакви експерименти за кръстосване на кактуси с овце, че вместо да бодат, да стрижат от тях вълна; за кръстосване на прасета с дървета, че да берем мръвки директно от клоните; да учи кози да пишат, а коне – на таблицата за умножение и за други важни научни дейности. Майката на Звезда, с прическа “бръкнала в контакта”, се оказа, че се казва Гризликоптер**** Минджифурка***** Олелемайко (съкратено Г.М.О.). Зачудих се дали Гризликоптер е ГМО или беше по-скоро случайност в инициалите и директно я попитах. Отговорът ѝ ме изненада:
- О, не. Няма нищо генно модифицирано в мен. Само генитално модифицирано.
- Ъ? – попитах възможно най-интелигентно.
- Ами всъщност… аз съм бащата на Звезделина, а Лабрадудел е майка ѝ. – той/тя я роди.
- Я пак?
Толкова напрегнат не ми е бил мозъка откакто се чудех в магазина с какъв аромат тоалетна хартия да си купя.
- След като си родихме Звезделина решихме да си сменим пола и да си родим още едно дете, но с разменени роли (аз да съм майката, а той – бащата). Засега неуспешно.
Опитах се да припадна, но Звезда ме погледна лошо и се отказах. Двамата родители подхвърляха намеци за сватбата, но дъщеря им се преструваше, че не ги чува. Явно щеше да ми се наложи да флиртувам. Гадост!

Вечерята мина добре и Звезда ме изпрати до входната врата. Почнахме да се мляскаме и аз палаво бръкнах под полата в гащичките ѝ. Учудих се, че напипах шепа голи охлюви… Оф, не, бе! Досетих се, че тя явно ме иска. Сещате се как. За да я подгрея за утрешния ден ѝ смигнах и ѝ казах:
- Мацорано, утре ще те омая от флирт, няма да знаеш на кой свят си! А сега гушвай възглавницата, кукло, че ще си ходя!
Отправих се към бившата конюшня на Джей Пи Еса, което беше уж временния ми подслон от развода насам и си пеех: “Шъ тъ праа да умиргаш! Шъ та праа да умиргаш!...”.

Изку Куригал

____________________
* Д(ъ) Я Е Б(ъ) У Г(ъ) З(ъ)
** Руски одеколон за след бръснене
*** Пирги (диал.) – невчесани, неподредени кичури коса, които обикновено се спущат по челото, закривайки очите, или стърчат напосоки.
**** Нещо средно между мечка и хеликоптер
***** Женски полов орган