Летни изкушения (част 1)

28.02.2026 | Анонимен

Легнал по корем, в просъница Фипо усещаше твърдата си като камък сутрешна ерекция. Чу драскане по вратата на стаята си. Не му се ставаше, но трябваше да отвори на Куки. Изправен, с разтегнати нагоре ръце, тийнейджърът гордо забеляза голямата издутина отпред. След секунди котката влезе и се настани в края на леглото му. Вече легнал по гръб, с едната ръка включи телевизора с дистанционното, а другата вкара под слиповете си и бавно започна да лъска хуя си. За Куки тази гледка не беше непозната. Седемнадесетгодишното момче размаза предсеменната течност по главичката на парчето си и в този момент телефонът му извибрира. Беше Румбата – най-добрият му приятел.

- Брат, стига си спал! Обяд е! Ближеш ли рани от снощната загуба на боулинг?
- Ближеш ми кура, брат!
- Не аз, а ти моя!
- Твоя! Малкия ли?
- Малък ли? Може да питаш Мая колко ми е „малък“!
- Да, вярно бе! Как не съм се сетил... Още повече откакто не сте заедно.
- Освен това, че е „малък“, от днес съм и по-голям от теб. На осемнайсет съм.
- До края на годината и аз ще стана.
- Фипо, ставай! След час ще те чакам на спирката на метрото. Ще те водя на едно място.
- На кое, брат?
- Тайна.
- Добре-е-е, Румба.

След като затвори, той продължи да лъска леко поомекналия си член. Сноп слънчеви лъчи проникваше в стаята. Лек ветрец правеше въздуха свеж през отворения прозорец. След броени минути, точно когато усещаше еякулацията, звънна майка му.

- Да, мамо... Ммммм... по дяволите!
- Филипе, всичко наред ли е, моето момче?
- Да... Куки нещо измърка.

Самозадоволяващият се с ръка размаза по гърдите и корема си обилното количество сперма.

- Да не забравиш да дадеш на котката храна. Твоята е в хладилника.
- Няма да оставя тази немирница гладна.
- Как мина снощи рожденият ден на Румен?
- Добре. Би ме на боулинг.
- Е, нищо де! Следващият път ти ще го биеш!
- Какво ще правиш следобед?
- С Румбата ще се виждаме и ще се мотаем.
- Добре, миличък. Пази се. Ще се видим вечерта.
- Да, мамо.

На път за банята Фипо свали слиповете си и ги хвърли в коша за пране. След душа набързо облече небрежно негладени тениска и тънки шорти и се запъти към мястото на срещата с Румен.

- Къде ще ходим, Румба?
- Хайде, че ще изпуснем влакчето!

По пътя Румен му каза, че днес ще ходят да гребат с лодка в езерото извън града. В марковата си раница той бе сложил две големи шишета минерална вода, мокри кърпички, две измити в пликове праскови и слънчевите си очила. След метрото хванаха автобус и след около половин час бяха пред водоема. До мястото за отдаване под наем на лодки и водни колела продаваха сладолед. Фипо купи два – един във вафлена кофичка за себе си и един в кутийка по избор на приятеля му.

Под жаркото юлско слънце Филип, гледайки Румен, охотно и бавно с големия си език ближеше предизвикателно топката сметана. Изцапа устните си. Сладоледът започна да се стича надолу по брадичката му. Избърса се с ръка. Схруска вафлата и отпи няколко глътки вода. Румен, за да не се разтопи сладоледът му, набързо го изконсумира. Съблякоха тениските си и бутнаха лодката във водата. Румбата бе по-як и мускулест от приятеля си и се захвана с греблата. Имаха намерение да обиколят почти цялото езеро. Наближаваха отсрещния бряг.

- Фипо, не е честно, брат! Снощи загуби играта и днес трябваше да ми подариш ключодържателя си.
- Брат, не мога! Скъп спомен от баща ми е. Това ми остана от него. Поискай нещо друго в замяна?
- Хм... Как е леля Стефка след развода? Държи ли се?
- Свикнахме двамата. Минаха вече пет години. По цял ден я няма, работи в магазинчето си на пазара. А ти пишеш ли си с Мая, или я отряза окончателно?
- С тая курва преди три месеца съм тотално приключил и не искам нито да я виждам, нито да я чувам, камо ли да ѝ пиша! Блокирал съм я навсякъде!
- Още ли ходи с онзи... студента?
- Сигурно! Ако не го е разкарала, се ебе с някой друг по-голям от мен и с по-голяма патка от моята. Все е ненаситна! Мани я тая...
- Голяма мръсница се оказа тази твоя съседка! Скоро навърши шестнадесет и не се спира да се чука.
- Между другото, майка ти е много готина, брат... Ако не ми беше най-добрият приятел, щях да направя и невъзможното да спя с нея.
- Ти луд ли си! Есента ще стане на 41.
- Няма значение това! Секси ли е, годините не са важни! Брат, влизаш ли с мен?
- Румба, нямам с какво! Да беше ми казал предварително да си взема плувките.
- Давай така бе, пич!

Румен свали плътните си шорти и се гмурна по боксерки. Започна да плува около и под лодката. Водата бе приятна. Фипо го мързеше и не му се плуваше. Усещаше с цялото си тяло течението, което правеха невидимите около него въздушни маси. След време изгуби от поглед плуващия си приятел. Уплаши се. Стана и започна да се оглежда наоколо. Близо минута Румен не се появяваше над повърхността. Приятелят му започна да се притеснява и да вика по име съученика си. След секунди той се появи до лодката.

- Фипо, подобрих личния си рекорд под вода!
- Майната му на рекорда, брат! Знаеш ли как ме изплаши?
- Ти пък! Чак пък да съм те изплашил...

Румен се набра и се качи обратно на лодката. Постави слънчевите си очила и легна на пейката под палещото слънце. Дишаше тежко. От тялото му се стичаше вода. Лицето, гърдите, коремът и краката му бяха обляти с малки капки. Седнал до него, Фипо го гледаше. Очите му обходиха цялото му прекрасно тяло. Най-много се застояха върху боксерките му. Бе любопитен за това, което се намираше под тях. Понечи да протегне ръка към тях, но я прибра обратно. След секунди повтори движението, но отново се спря...

- Фипо... знам, че го искаш, брат. Пипни го.
- Ъ-а... аз... сигурен ли си, Румба?
- Да. Не се притеснявай. Докосни го!

Плахо, треперейки, Филип насочи и постави длан по средата на мокрите боксерки. Замръзна на място...

- Така ли ще стоиш? Какво си се гипсирал? Може да си поиграеш с пишока ми.
- Да... да... добре, брат.

Той започна предпазливо да движи пръстите си върху започналия да се събужда хуй на приятеля му.
- Може и да си по-близо до него, пич!

Без да казва нещо, Фипо бръкна под боксерките и обхвана с дългите си пръсти влажния, нарастващ на дължина и дебелина кур на Румен. Започна да го лъска бавно. Приятелят му облиза устните си.

- Брат, днес може да правиш каквото си поискаш с него!
- Наистина ли, Румба? – невярващо попита Фипо.

Това бе мечтата на седемнадесетгодишното девствено момче. От близо три години харесваше най-добрия си приятел. Никога не му бе дал и намек за това. Ревнуваше го, когато не се виждаха често в продължение на повече от година заради Мая, но от три месеца съдбата му бе дала нов шанс. Никога досега не бе толкова интимно близо до него. Румен го предразположи. Дръпна надолу върху бедрата боксерките си. Пред лицето на Фипо стоеше надървен, изправен към корема, дълъг и с прилична обиколка пенис. Навеждайки се плахо, той облиза с език един-два пъти главичката, която потръпна.

- Споко, брат! Действай смело!
- Да, брат.

Фипо отпи глътка вода и по-уверено започна да целува, а впоследствие и да лиже главата на парчето на Румен. Със свита в юмрук ръка започна да му бие чекия. Престраши се и започна да го лапа – в началото само оголената от кожичката главичка, а после и ствола му, докъдето гърлото му можеше да го поеме. Хуят започна да става все по-твърд. Румбата започна да стене и да диша учестено. Фипо със слюнка лигавеше „еднооката змия“ на приятеля си. Духаше усърдно. Не искаше да се изложи пред него. Беше му за първи път. Не се срамуваше. Не му пукаше.

- Ммммм... Уау... мамка му...
- Ебаси, брат, защо не ме предупреди! – изправяйки глава, устата на Фипо бе пълна със спермата на Румен.
- Извинявай, Фипо! Унесох се! – и той прибра обратно в боксерките си пулсиращото си мъжество.

Филип изплю извън лодката голямо количество бяла течност. Малка част преглътна. Хареса вкуса ѝ. За първи път освен своята опитваше и чужда сперма.

- Брат, трябва да се връщаме! Виж в колко часа е автобусът? – и Румен започна да гребе към брега.
- След около двадесет и пет минути ще е тук.

Румен ускори гребането. Фипо гледаше стегнатите гръбни мускули на изваяното красиво тяло на съученика си. Наближаваха брега. Оставиха лодката и Филип тръгна към спирката. Автобусът наближаваше. Румен закъсняваше. Под едно дърво той свали мокрите си боксерки, метна ги в раницата си и облече на голо плътните си шорти. Фипо стоеше на задната врата, за да забави тръгването на рейса. С влизането на Румен вратата се затвори. Отвори се повторно, за да може момчето да прибере захванатата раница. Седнаха на последните две седалки до двигателя. Предстоеше им немалко път до метрото. Освен тях имаше още трима-четирима пътници.

След като успокои дишането си, Румен прошепна на ухото на стоящия до прозореца Фипо:
- Брат, искам да ти се реванширам с ръка за това преди малко на лодката.
- Как? Тук? Сега? Да не си луд, брат?
- Остави на мен! – Румен сложи високата раница върху коленете на Филип.

Гледайки хората пред себе си, той протегна дясната си ръка и започна да гали през тънките шорти мекото парче на приятеля си.
- Разхлаби връзките!

Безпрепятствено пръстите му се озоваха в слиповете на Фипо. Започна да мачка топлата му плът. Когато се качваха или слизаха хора през задната врата, Румен изваждаше ръката си и после отново я вкарваше. Извади праскова от раницата и започна да я яде с лявата си ръка. Плодът се оказа мек и сок започна да капе по устните и брадичката му. Извади дясната си ръка и избърса сока, после с нея продължи да лъска парчето на Филип.

Наближавайки града, все повече хора се качваха и слизаха. Местата за сядане се заемаха. Това принуди осемнайсетгодишния тийнейджър да ускори темпото и след няколко минути „малкият“ Филип изригна в слиповете си. Момчето едва запази самообладание, за да не изрази гласно оргазма си. Прехапвайки устни, положи глава върху раницата. Тихо се кефеше. Румен извади леко омазнената си ръка от олигавения дебел хуй на Филип. За да не изцапа тениската си, облиза дискретно семенната течност от пръстите си. Слизайки, Румбата забеляза отпред, в средата на сивите шорти на приятеля си, огромно мокро петно.

- Брат, вземи и носи раницата отпред! Утре ще ми я върнеш.
Фипо се погледна.
- Мамка му! Мерси, брат!

Там долу седемнадесетгодишният усещаше обилна мокрота. Въпреки че тази сутрин се самозадоволява, адреналинът и провокиращото място си бяха казали думата. Бе изстрелял отново голямо количество сперма. Гордееше се с не много дългия си, но дебел кур, както и с големите си топки.

Филип се прибра. Пусна в пералнята своето сутрешно и сегашно пране. Изкъпа се и легна на леглото. Котката отново се взираше в него и мъркаше.

- Скапан и изтощен съм, Куки. За днес повече не мога, любима приятелко!

Погледът му бе прикован в раницата на Румен. Той стана и я придърпа към себе си. Извади почти празните шишета вода. Захапа страстно и започна да яде прасковата. Направи асоциация с една сцена от филм, но тази бе малка и твърда. Леко се усмихна. В раницата видя почти сухите боксерки на приятеля си. Приближи ги с две ръце към лицето си и започна да ги души. Материята излъчваше миризма на мъж, сперма и тестостерон. Стоя така известно време и ги постави под възглавницата си.

От любопитство разкопча ципа на предния джоб на раницата. От него извади някоя и друга левова монета и един обикновен презерватив. Стори му се леко овехтял – явно Румбата го беше забравил. И него постави под възглавницата си. Прасковата и водата провокираха необходимостта да посети тоалетната. След малко, унесен и без да вечеря, той заспа гол, само по слипове, без да се завива. След час майка му го завари непробудно спящ в ембрионална форма с лека усмивчица на лицето. Загърна го с чаршафа и притвори малко прозореца. Обичаше много сина си.

***

На следващия ден преди обяд Филип се събуди целият скован. Бе настинал. Изпитваше болки във врата и по раменете си. Болезнено стана. Едвам отиде до тоалетната и отново се „паркира“ в леглото си. Получи съобщение от Румен, че към три ще бъде у тях, за да си вземе раницата. Фипо го мързеше да си приготви нещо за хапване и пропусна обяда. Единствено пи голямо количество вода.

Към два часа все пак стана и, макар и трудно, се изкъпа. Влезе гол в спалнята на майка си, за да се огледа в голямото огледало. Беше висок, но слаб. Харесваше тялото и хуя си. Реши да бръкне в най-горното чекмедже на скрина и оттам извади чисти розови бикини. Облече ги и се огледа. Топките му стърчаха отстрани. Намести ги. Завъртя се. Започна да се разхожда бавно из апартамента.

След известно време се звънна на вратата. Беше Румбата. Фипо набързо облече белите си, леко прозиращи спортни гащета и покани приятеля си в стаята си. Оплака се, че се е схванал вчера на езерото. Румен му предложи малко да го размачка. С яките си ръце той започна бавно да масажира легналия по корем Фипо. Последният носеше на болка, въпреки че Румбата влагаше все повече сила. Мачкайки го по гръбнака, той стигна почти до дупето му и тогава забеляза под прозрачната материя розовите бикини. Плесна го по дупето и на шега леко му издърпа гащетата надолу.

- Брат, да не си станал фембой? Я стани... Много си секси с тях. На майка ти са, нали?
- Да, исках да ги пробвам, но големите ми топки все остават навън! – каза той и се обърна.
- Е, ти как искаш да е? Чакай, ще ти ги прибера! – Румен намести под материята тестисите на приятеля си.
Хуят на Фипо бе твърд.
- Така е добре! Я как си се надървил, брат!
- Брат, харесвам те и искам като компенсация за изгубения бас да ме чукаш! – изневиделица изстреля тези думи Филип.

Леко смутен, но не толкова изненадан – имайки предвид, че досега приятелят му не говореше с него за момичета и не бе го виждал с такива – той му отговори:

- Пич, ти луд ли си! Аз и Мая, и предишната не съм ги ебал отзад. Освен това сто процента си и много тесен. Сигурен съм.
- Нищо, искам да опитам. Искам го в себе си! Моля ти се, брат! Като на най-добър приятел ти се моля!
- Но, брат, аз не съм такъв! Досега съм чукал само момичета.
- Румба, ще кажа на майка ми, че много я харесваш...

Очите на Румен светнаха. Облиза с език устните си. Погледът му издаваше задоволство.
- Обещаваш ли, брат, че ще ѝ кажеш?
- Имаш думата ми, Румба! И това ще си остане само между нас!
- Пф... ох... Добре, ще видим какво ще излезе! Но трябва да свършим до пет, защото ще ходя да помагам на баща ми... Брат, но нямаме презерватив?
- Имам! – и Фипо извади изпод възглавницата познатия на Румбата кондом. - Беше в раницата ти.
- С него мислех да опраскам Мая за последно... Добре, пич! И ебането си остава между нас, нали?
- На никой няма да кажа!
- И без целувки по устата, нали? На други места може... – изпитателно го попита Румен.
- Дадено!
- Окей!
- Нали ще внимаваш? За първи път ще ми е.
- Разбира се, Фипо! Обещавам! И на мен ще ми е за сефте така. Нали си ми приятел.

Фипо донесе от банята интимен гел, който ползваше майка му. Легна по корем на леглото. Румен започна да си лъска парчето, но от притеснение курът му не ставаше твърд. Филип предложи да си разменят местата и Румен легна по гръб. Филип, облечен в бикините на майка си, започна да се движи върху хуя на приятеля си. Плахо с уста целуваше зърната му, които настръхнаха. Продължи надолу по корема, завъртя език по пъпа му и го целуна нежно по хълбоците. Триейки се един в друг, двата пениса станаха твърди.

Размениха си местата отново. Под корема си Фипо постави възглавница. Румен свали розовите бикини до коленете му и постави презерватива. Намаза с гел себе си и цепката на приятеля си, след което го насочи натам. Вкара малко от главичката и Фипо леко се надигна. Румен натисна и членът му влезе почти до половината. Пасивният изрева. С ръка назад, доколкото можеше, без да го гледа, той се опита да отблъсне тялото над него, но само го докосваше. Адска болка изпълни стаята. Активният задържа така няколко секунди и започна бавно да изкарва и вкарва мъжеството си в ануса на Филип. Той тихо скимтеше като куче. Едри сълзи навлажниха очите му – болеше го, сякаш някой го разкъсваше на две. Въпреки това Румен щадеше приятеля си и му спести пълното вкарване докрай.

Фипо продължаваше да хлипа, захапал силно друга възглавница под лицето си. Стискаше и мачкаше чаршафа с ръце. След няколко движения се поуспокои и постепенно свикна с болката, започвайки да усеща и удоволствие. Потен, Румбата обърна тялото на приятеля си настрани, без да вади парчето си, и се облегна на стената. Продължи да го чука странично, помпейки бавно. Не искаше да опира топките си в дупето му – бе обещал да бъде внимателен. Все пак и на двамата им бе за първи път.

Със свободната си ръка Румен започна да лъска полутвърдия пенис на Фипо. След малко Филип изстреля на метър-два гъста сперма, която падна върху килима и леглото. Усещайки своя финал, пълнолетният извади хуя си, свали и хвърли гумената обвивка, обърна отново по корем пасивния и се източи мощно върху гърба му. Легна като пребит върху мазното му, потно тяло. И двамата дишаха учестено. Филип усещаше биенето на сърцето на Румен, а последния леко го наболяваше главичката.

Лежаха така, докато не чуха драскане по вратата – Куки искаше да влезе. Румбата се отлепи от Филип, избърса се набързо с мокри кърпички и видя, че минава пет часа. Облече се, взе раницата си, каза „чао“ на набора си и тръгна. Пътьом пи малко вода от чешмата в банята. Забеляза, че кошът за пране е отворен. Огледа се и крадешком задигна едни тънки бели прашки. Помириса ги набързо и ги прибра доволно в раницата си. Като разглобен, Фипо продължи да лежи по корем, непомръдвайки. Усещаше прясната сперма по гърба си.

На излизане от входа Румен се засече с майка му. Бившата волейболистка се бе натоварила с пълна пазарска торба.

- Здравей, лельо Стефке!
- Ооо... здравей, Румене! Как си, моето момче? Честит рожден ден със закъснение! Вече си пълнолетен!
- Да, благодаря! Всичко е точно. Бях при Фипо, за да си взема раницата.
- Разбрах, че от вчерашната ви разходка на езерото той се е схванал.
- Да... боли го навсякъде... но след няколко дни ще му мине и ще се оправи.
- Живи и здрави да сте! Много си се разхубавил, Румба. Я какъв мъж си станал вече. Браво на теб! – усмихвайки се и със съблазняващ поглед му направи комплимент Стефка.

Румен малко се попритесни и изчерви. Жената неволно сведе поглед надолу и видя ясно очертания, изпъкнал настрани по шортите член на момчето. Хуят му бе голям дори в покой – личеше му през гащите. Освен представителките на нежния пол, и немалко мъже хвърляха любопитен поглед натам, включително и Фипо. Румбата се гордееше със своя патлак.

- Защо някой път не дойдеш на обяд, да хапнем тримата?
- Става, лельо Стефке. Извинявай, но закъснявам! Трябва да тръгвам, за да помагам на баща ми.
- Добре, Румене.
- Довиждане! Фипо ще ти се обади.
- Добре. Чао.

Веднага след като зави зад ъгъла, Румен звънна на Фипо, за да му каже, че майка му идва. Въпреки болката, синът ѝ се изстреля като стрела. Избърса спермата от гърба си. Преоблече се набързо. Отвори прозореца на стаята. Хвърли бикините в коша за пране. Нямаше време да изхвърли презерватива и, завит в една мокра кърпичка, го вмъкна в джоба на гащетата си. Излезе да посрещне майка си.

- Фипо, здравей, миличък! Как си?
- Подай ми торбата, мамо! По-добре съм.
- Пред входа се видях с Румен. Голям красавец като теб е станал. Възмъжал е.
- Така ли? Ти да не си почнала да го сваляш?
- Не, разбира се! Симпатяга е. Поканих го на обяд.
- Кога, мамо?
- Например тази неделя.

Мислено синът ѝ си каза: „Нямаш си и напредстава само колко е добър и с какъв голям кур е Румбата... и как само иска да те чука!“.

По време на кратката вечеря Стефка разпитваше отдалеч сина си за Румен. Разбра, че е скъсал с приятелката си и в момента си няма гадже. Това ѝ бе достатъчно.

Преди да си легне, Фипо писа на Румбата, че майка му го кани в неделя на обяд. Приятелят му веднага звънна.

- Брат, наистина ли?
- Не бе, бъзикам се... – иронично подметна Фипо. - Ще ти пиша тези дни за часа.
- Ти как си, брат?
- Много ме боли дупарата. Не мога да стоя седнал. Едвам се прикривам пред майка ми, за да не ме пита защо ходя така.
- Сори, брат! Ще ти мине! И на мен малко ми е протрита главичката от тесния ти гъз. Търпи се... не беше лошо.

René