Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Туй, дето се прави на автор по-надолу, ви препоръчва да се запознаете с тази песен, че ще ви трябва по-нататък за сюнета... ъъъ сюжета: https://www.youtube.com/watch?v=38zmdwd5K3E&list=RD38zmdwd5K3E&start_radio=1
- Зетко, имаме проблем! – пресрещна ме Лабрадудел.
Ясно – пак щеше да боли! Отново някакъв експеримент, след който щях да си замитам червата или да си събирам телесата разпръснати наоколо. Но тъстът ми имаше друго наум:
- Дъщеря ми, за която си женен... – за пореден път ми напомни той, докато ме изгледа изпод вежди, защото знаеше за някои мои нощни похождения. -… има едно нещо, което НЕ харесва в тебе.
Ха така! Това беше изненада. “Мислех, че всъщност само едно нещо харесва в мене!” – казах си и си погледнах към чатала.
- Не, не е това! – улови погледа ми Лабрадудел. - Проблемът при теб е… зад очите ти.
Обърнах се – нямаше нищо зад мен.
- Няма нищо там? – съобщих му.
- Именно! – въздъхна той. - Опитвам се да ти кажа, че… да го кажем научно: диагнозата ти е mejduushnus kuhkathralupus.
- Олеле! – шашнах се аз. - Това опасно ли е? Лекува ли се? Какво означава на български?
- Че си тъп като изтъркан галош!
- Аааа! – успокоих се аз. - И к’о прайм ся?
- Решил съм да ти присадя мозък на гъска. Все пак имат коефициент на интелигентност 6! – завърши тържествено той.
- Ехааа! – впечатлих се. - А аз колко имам?
- Ами… почти 5.
Леле! Ще ме правят гений! Съгласих се, разбира се – една операция повече или по-малко нямаше значение. На ден по-често ме оперираха, отколкото ядях.
***
Събудих се след операцията и веднага усетих как интелигентността в мен напира. Опа – не, извинете! Пикаело ми се е. Връщам се след малко да доразкажа.
Такааа! Реших да почна да уча. Лабрадудел ме беше предупредил да не се претоварвам и да я карам по-полека. Отидох в библиотеката, грабнах едно малко книжле и започнах да чета. Не мина много време, когато изведнъж Звезделина връхлетя, сложи ми термометър и взе да ми мери кръвното:
- Изку, добре ли си? Ти… четеш!?!?!?
Разказах ѝ накратко. Тя погледна книжката и кимна разбиращо:
- Аха! И затова си решил да започнеш с инструкция за попълване на книжка за оцветяване?
- Не ме разсейвай! Трябва ми контрацепция! – демонстрирах аз новата си интелигентност.
- Какво ти трябва?
Оф, тези жени! Все недоразбрали.
- Контрацепция! – повторих аз. - Да се среднонаточа. Всредатанасоча.
Погледът ѝ ми ме караше да губя увереност. Май нещо не беше наред?
- Концентрация? – подсказа тя.
- Точно. Колко си ми умна!
- Благодаря!
- Беше съблазън.
Тя въпросително повдигна вежди:
- Сарказъм?
- Тъй, де!
- Не е за тебе това, си мисля…
- Ох... – сгърчих се аз. - рЕзко ме заболя хуя какво си мислиш!
- Защо не се хванеш на някоя работа?
- Работа ли? Там където има работа, аз работа нямам!
Тя излезе, но аз вече бях загубил инершперция. Въпреки това реших да играя на едро - да ида на изток да попия малко мъдрост. Но като отидох на летището се оказа, че нямам достатъчно (каква изненада за неработещ човек!), за да си купя билет. Оставаше ми само една опция. Прибрах се и директно в спалнята, а там – Звезделина, както очаквах.
- Искам развод! – решително казах аз.
Тя, без да каже дума, стана и отвори гардероба. Започна да вади всякакви черни дрехи и да ги мери пред огледалото. Не очаквах такъв развой.
- Какво правиш? – попитах объркан.
- Проверявам дали ще ми отива да съм вдовица. Аз разведена няма да бъда!
“Горкият ѝ съпруг!” – помислих си, но после се плеснах по челото: “Ами че то аз съм женен за нея, бе!”
- Значи прищял ти се е ергенски живот? – полюбопитства тя.
- Не. Ще те сменям.
Както очаквах такъв шут ми отпра, че преди да преброя до пет, се приземих насред Тибет. Баси, чак рими взех да редя. То имало някаква полза от тая интелигентност! Ти да видиш!
Изтупах прахоляха от дрехите си, закачих си обратно зъбите (Лабрадудел беше ми ги направил с копчета тик-так) и се огледах отнякъде да се показва мъдрост, ама тц! Бях точно пред един будистки храм и кой от къде идеше, все там влизаше. Попитах един на тибетски:
- К’вай хавата тука, бря, гъз? (в превод на български: “Какво се случва тук, господине?”)
- Дошъл е велик мъдрец, потомък на Конфуций (тук директно ви го превеждам на български, за да не ви мъча).
Стана ми любопитно що за човек ще е потомък на някакъв си кон на име Фуций, затова влязох и аз. Щях да вляза, без значение на кой кон беше потомък тоя мъдрец, де – такова извращение трябваше да се види.
Седнах на последния ред, за да не се облъча с твърде много мъдрост и тотално да изперкам. Бях до една мулата девойка със смолисточерна коса. Устни, очи… ох, веднага усетих нарастването на интелектуалното ми ниво. Кожата на девойката беше в цвят мляко с какао – да се дървиш ли, да огладняваш ли. Кимнахме си любезно и се заслушахме в мъдрите думи на дъртия:
- Луната не свети толкова ярко колкото слънцето, но каква е нощта без нея? Не е ли непрогледна?
Сръчках любезно с лакът мулатката:
- На урок по астронавтика ли сме?
- Не. – усмихна се тя и показа два реда бели зъби като от реклама на паста за зъби. - Иска да каже, че трябва да се радваме и на малките неща.
- Аха! – кимнах аз, уж че я разбрах.
Мъдрецът продължи:
- Ако един човек с нож разреже месото на трапезата си, дойде друг, грабне ножа и прободе смъртоносно първия, ножът добро нещо ли е или лошо?
Пак сръчках мулатката:
- Сега за касаплък ли ще говори?
- Не. Иска да каже, че нищо не е само добро или лошо.
- Е, не може ли да каже директно?
- Мъдреците говорят образно. Така едновременно го казва и дава пример.
- Ти като ги знаеш тия неща, чий го дириш тука?
- След малко почва по-трудното за разбиране. Дошла съм да си повиша нивото.
Мъдрецът не спираше:
- Облакът е радост през лятото и мъка през зимата…
Махнах с ръка и прошепнах на мулатката:
- Заеби! Това не е за мене. – подадох ръка и се представих: - Изку Куригал.
- Дееба Мааму. – представи се и тя. - Плод съм на нежелана бременност между българин и африканка.
Кимнах разбиращо, написах няколко случайни числа на листче, подадох го на девойката и ѝ казах:
- Обади ми се!
Тя кимна, а аз се изнизах пълзешком.
Навън някакви момчетии се лутаха и цъкаха с език. Едното викна любезно към мен:
- Ей, оръфляк, ще ни извадиш ли топката от оная кална дупка, че нас ни е страх?
- Забравете! – отрязах ги - Аз да не съм уй, че да се навирам на тясно, тъмно и влажно! Хайде де!
Отминах, но малко по-късно усетих познато напрежение под гърба. Ха сега, де! Къде са им тук тоалетните? Огледах се. Онова там ако не е телефонна кабина, трябва да е кенеф. Кратък крос до там, при който почти се сблъсках с две жени – бременни (особено едната). Нямаше време да се извинявам и взех вратата на тоалетната на абордаж с рамото напред: БАААМ! Ядец – заключено! За малко да ми изпусне клапата отзад.
Женски глас отвътре:
- Изчакайте малко!
- Как “изчакайте малко”, ма, алоу!? Та аз вече имам 3 см разкритие! Все едно при започнало раждане да скръстиш крака и да кажеш: “Ами няма да раждам сега пък!”
Нямаше време за преговори. Нов крос до близкия храсталак и клекнах там. Така рязко взех да разтоварвам, че от струята се отлепих от земята и си ударих главата в някакъв клон. Не се приземих в кафявата купчинка създадена от мен, но преди да успея да се зарадвам, се стоварих в някакви трънаци. Задникът ми стана като игленик. Отстрани сигурно е изглеждал като розов кактус. Опощих трънаците от задника си и добре че до мен минаваше някакво поточе, та хвърлих малко вода на нажежената ми дюза и се изнизах от района преди мухите от цял свят да се съберат тук.
Разхождах си се почти безгрижно, защото се оглеждах откъде да попия малко акъл, но не го видях ни по дърветата, ни по земята.
Внезапно се чу звънене. Нямаше никой около мене, а аз телефон нямах. Оказа се, че парче дървесна кора на земята звъни. Повдигнах я плахо и я поставих на ухото си:
- Ало?
- Здравейте, господин Изку Куригал! Обаждаме се от Вашия мобилен оператор…
- Еее, няма отърване от Вас! Какво искате?
- Предлагаме Ви само срещу 50 евро на месец купища безплатни услуги, от които нямате нужда…
- Момент! – реших да си поупражня новата интелигентност. - Значи срещу 50 евро ще получа нещо безплатно?
- Да. И на всичкото отгоре нямате нужда от това, което ще Ви дадем за тази сума.
Звучеше като твърде добра сделка. Чудех се къде е уловката.
- Ще си помисля. Засега нямам нужда от абонаментен план.
Затворих. Тъкмо щях да хвърля кората, когато тя пак зазвъня.
- Нямам нужда от план! – казах веднага, преди да успеят да ме убедят.
- Тогава да се видим без план.
А! Беше мулатката Дееба Мааму. Ама аз ѝ бях написал някакви случайни числа! Как ме намери? Ей, това мобилните оператори и лудо влюбените нищо не може да ги спре да те намерят!
- Дееба Мааму, изненада ме. Хайде да се видим в Тибет!
- Хайде!
Оказа се, че Тибет е колкото единадесет Българии и взе да се свечерява, без да сме се намерили. Изведнъж пред мен блеснаха зъби на само метър от моята особа и аз заковах на място. Ако не си бях разтоварил червата по-рано, щях да напълня гащите.
- Мааму дееба, Дееба Мааму! Изкара ми акъла! Или поне малкото, колкото имах.
Тя се хвърли на врата ми, грееща от щастие и започна да ме целува навсякъде. Е, почти навсякъде – на най-важното място още не. Чак в ентусичакразма си ми събори шапката. Изтупах я от прахта, сложих я пак на главата си и поясних:
- Чувствам си главата празна като съм без шапка.
- А… не мисля, че е от шапката.
‘Айде и тая!
- Чуваш ли странно свистене като си без шапка?
- Да. Защо?
- Когато си с шапка, тя запушва ушите ти и не става течение. – обясни ми мулатката.
- Ааааа! – престорих се, че я разбрах.
Разказах на Дееба Мааму, че исках да поумнея и тя предложи да помогне. Усамотихме се в една колиба, принадлежала преди години на някакъв отшелник. Направо усещах как отвсякъде жужи и ме боде мъдростта му. Или бяха комари, не съм сигурен. За всеки случай запалихме огън и сложихме разни неща да тлеят в жарта и да правят много пушек. Наоколо стана като в клип на Whitesnake.
Първо мулатката ме учи на шах. След като ми показа как се местят фигурите, нареди дъската и предложи аз да започна. Мръднах пишката… Моля? Ааа, “пешката”, извинете! Благодаря на госпожицата с очилата, която ме поправи. Ела, миличка, после в 202-ра стая да ти се отблагодаря лично.
Така. Да се върнем на историята. Та мръднах пешката отляво на дясно номер четири и казах:
- Без коз!
Незнайно защо Дееба Мааму легна на земята от смях. А, и госпожицата с очилата също се смее в публиката. Ах, да ти изпапкам усмивката аз на тебе. Ъъъ, разсеях се. Докъде бях стигнал? А, да. Търкаля се Дееба Мааму на пода от смях и чак рита във въздуха. Ясно, пак съм сгафил.
Опита се да ме научи на други неща, но със същия успех. Похвалих я, че е много умна, а тя ми отвърна, че колкото повече научава, толкова повече осъзнава колко малко знае. Казах си: “Е, няма смисъл тогава да се учи!” Затова демонстрирах моята си специалност – включих оня мой поглед, който пали женските междубедрия. Дееба Мааму почна да се поти и каза:
- Ох, ще ми изхвръкне сърцето от вълнение! – изчурулика тя и постави ръцете ми на китките си. - Ето, усещаш ли?
Моме, остави тия глупости за докторите! Аз си имам други методи за мерене на пулс. Посегнах и напипах лявата ѝ гърда. Мулатката изненадано зяпна. Чувал съм, че в редки случаи имало хора, при които сърцето било отдясно, затова напипах и дясната ѝ гърда. Търсих, търсих пулса… Сега като се замисля може и да не съм търсил точно пулса, но така започна всъщност.
- Ама, Изку, какво правиш? – объркано протестира тя.
- Пазя да не ти изхвръкне сърцето, как “какво”! – невъзмутимо отговорих и продължих с важната си задача.
- Нахален си… – каза тя с интонация и поглед, който се чудиш укорителни ли са или подканящи.
Вместо да се чудя повече, директно поставих ръка (както е казал поетът:) “на подпъпието женствено в средата”. И я замачках баш как си требе.
- Ама… ама… ама… – запелтечи мулатката с широко отворени очи и зяпаща като риба на сухо (или като мен в бар, когато никой не ме почерпи).
Изведнъж ме отблъсна и леко нацупено ме укори:
- Ама хич не си романтичен! Лягай и затвори очи!
Какво ли не прави един мъж като се надява на секс? Затова я послушах. Чу се тихо шумолене и след малко тя ме попита:
- Какво усещаш?
- Амиии… мирише на… море. Миди ли ще готвиш?
- Шшшт. А сега?
- Нещо меко и нежно се блъска в лицето ми… като вълни, може би. Но… май има нещо дето драска… като черупки, сякаш…
- Хи-хи-хи! – изкикоти се мулатката. - А сега?
- Пак мирише на мммммм… – не можах да довърша, защото нещо кацна на лицето ми.
Май е медуза? Но има вкус на мида. Ама пък толкова голяма мида…
- Спри да говориш! – изпъшка мулатката. - Може да отвориш очи.
О, Нептуне и всички морски зверове! Едва не получих инфаркт. Добре че веднага зацепих какво “морско чудовище” ми се е лепнало на лицето и в главата ми веднага зазвуча: “Ши’с а блак минджааа. Ю кен’т сий хър ин дъ наааайт…” (песента от линка). Ами нормално е минджата да е по-тъмна – по-близо е до ауспуха от другите женски чаркове. При мулатката беше с цвят млечен шоколад. Моментално развях белия байрак – пилона сещате се от какво беше, а знамето – долните ми гащи.
За момента сякаш не съществувах за Дееба Мааму, тя си яздеше лицето ми и си пъшкаше. По едно време се сети за мен. Стана, отстъпи и легна по гръб с разтворени крака. На путето ѝ велкомето беше на макс. Мулатката ми направи подканящ за приближаване жест с пръст. Докато се препозиционирах за атака в центъра и се събличах, мернах образа си в едно огледало. Изглеждах все едно огромен охлюв бе минал през лицето ми. Залегнах на стратегическа позиция и започнах да лижа бързо мидата на мулатката по цялата ѝ площ все едно беше шоколадов сладолед на 45-градусова жега. “Шляп-шляп-шляп” - правеше езикът ми и по едно време мулатката ме погали по главата:
- Браво, Шаро! Браво!
Останах с изплезен език и облещен поглед в посока очите на мулатката. Лицето ѝ се беше изчервило като реотан на печка “Елва”. Вдигнах рамене – кой съм аз, че да съдя хората. Заех се отново с приятната задача по лизането.
- Вкарай пръсти! – подсказа тя.
Вкарах 2 пръста и шлюп (!) – ръката влезе до лакътя! Май малката ще се окаже не чак толкова невинна, колкото ми изглеждаше. Ръгам аз и мацката ми стене:
- Говори ми мръсотии!
Ооо, сега ще видиш какъв мръсник съм аз. И като почнах:
- Сополи. Кир. Ушна кал. Лай…
- Млъкни! Млъкни и лижи!
Лижа аз и гледам клитора ѝ взе да се издува. Когато стана колкото череша – ОК, като орех – хммм, почнах да се притеснявам, ама не спирах да лижа. Обаче когато клиторът ѝ достигна размер на ябълка, вече почнах да се оглеждам уплашено. Ей, ей, ей, тайм аут! Малкото симпатично путе беше станало колкото голяма пазарска чанта. И това не беше най-лошото. Съответно (ако бях по-умен щях да използвам думите “реципрочно” или “правопропорционално”) и Дееба Мааму беше станала по-голяма. Наоколо всичко - също. Опа, чакайте малко! Фактологически и реалистически аз се смалявах. АМА ЗАЩО??? Погледнах отчаяно към мацката, а тя повдигна рамене и каза:
- Съжалявам! Малка магийка, която научих от мама.
- Ама…
Няма “ама”. Грабна си ме и ме навря в нея с главата ми напред. Представете си изненадата ми да бъда използван като жив вибратор! За щастие не беше любителка на аналния секс. Но пък бе крайно умонатоварващо защо жена, която владее магия, не ползва такава за уголемяване, а точно наобратно. Иди ги разбери тия жени. Дядо Боже ни е дал свободна воля, ама жените – тц, трябва да е по тяхното, иначе секс – на куково лято. Ех, кога ще ме сполети най-после импотелатентността, че да съм независим от жените!
Отплеснах се. Да се върнем на моят екпериментириъс. Преживиелици… Сещате се, де. Реших да взема нещата в мои ръце. Награбих тия вътрешните… пискюлчета… Как? Да, яйчници. Благодаря на дамата с очилата! Ах, ти само ела в 202-ра и до сутринта ще ти се отблагодарявам. Ох…
Ъъъ, да. Та награбих на мулатката… яйчниците и се набирах и отблъсквах, а в това време коленете ми се триеха в г-точката на мацето. А мулатката стене, ръмжи, вика, крещи… Какво питате? Дали ми е било тясно и неудобно? Разбира се, че беше доста стегнато и влажно, но пък бях в пичка – единственото тясно място, което одобрявам.
И така. Жвакам си аз вътре с цялото си старание и слушам радиопиесата: “Ох, че ми е кеф!” – моноспектакъл на Дееба Мааму. Ама то ахкане, охкане, хвалебствени псалми по мой адрес, то арията: “Божичко, умирам!” Абе целия репертореноар отне бая време. Изведнъж попаднах в такова влажногалищно… вътреутръбно… абе путкотресение. Всичко около мен се тресе, извива и гърчи. Чак ме натика целия вътре в… шахматката. То вярно, че бях смален, ама не чак толкова, че да ми е комфортно вътре. Тръгнах да излизам, обаче изненада – взе да става все по-тясно. Както казват германските монголци в Аржентина: “Уат дъ фак!?”
- Излизай! Излизай бързо! – панически ме подканяше мулатката. - Магията отминава!
Лесно е да се каже. Тя напъва и ме дърпа, аз драпам навън… Значи хем се раждам за втори път, хем асистирам в процеса. Баси! Успях да изляза от кръста надолу, но се заклещих – вече бях възвърнал размерите си. Ами сега? Дееба Мааму реве, аз псувам, но никакъв безгрес. А? Да, никакъв прогрес! Обадихме се в Бърза помощ, но се оказа, че всичките две линейки били заети, та срам не срам се наметнахме с един чаршаф и тръгнахме пеш натам. По пътя пресякохме някакъв местен маскарад. Никой не можа да разгадае кой от нас двамата беше маскираният и като какво. Не че ние знаехме. В крайна сметка се оказа, че някакъв от шествието, който размахвал дървен фалос “инцигредиентно” го набил изотзадзе на Дееба Мааму. Тя изрева като ранена мечка и стисна гъза около аналния нашественик, така отпусна…влажгината си и аз излязох. От цялото това пресоване всичката ми кръв се бе събрала в средния ми крак, който бе станал колкото шия на жирафозавър. Довлачих мулатката в храсталака, повдигнах я и ѝ го набих така рязко до дъно, че видях в погледа ѝ: “Засечен е нов хардуер. Желаете ли инсталиране на драйвър?” С такова зверско настървение я залющих, че мулатката отчаяно размахваше ръце, за да докопа нещо, което да ѝ помогне да се измъкне. Но както е казал дядо Мразов: “Не се бяга от туй, от що се не бяга.” Плющя аз с жирафошиестия кур и си мънкам под носа: “Браво, Изку! Браво, Куригал!” Реално погледнато нямам акъл за пет ст’инки, ама сложих Казанова в малкия си джоб.
По едно време гледам Дееба Мааму вече подскачаше на корема ми като на батут, което пак не ѝ помагаше да се измъкне. Гепих ѝ циците и предвид еластичността им мулатката се връщаше по-бързо, отколкото се изстрелваше нагоре. Агрономопо, ако не е много расистко, да попитам: мулатките с мляко с какао ли кърмят? Само се надявам по-черните жени да не кърмят с кафе, че едва ли е полезно за бебетата.
Ама пак се разсеях. Та усетил, че милиони бели “човечета” напират да излизат, изкарах жирафокура и ѝ го набих в на мулатката устата. Две силни бели струи се изстреляха от ушите ѝ. Хм. Дали да не патеанатовам този начин за чистене на ушна кал?
Отпуснахме се уморени на пода. Дееба Мааму въздъхна тихо през гъза и първа проговори:
- Сега като се оженим, ще си направим една колибка, ще си имаме поне 5-6 деца…
Не можах да чуя края на изречението, защото вече бях преполовил пътя до Индиянския океан. Спрях да тичам чак като нагазих във водата. Абе какво общо има ебането със сватбата, бе, мааму дееба!? Пфууу!
Починах си и се заех да плувам към вкъщи. Предвид скоростта ми, по мои изчисления… Мамка му! Акула!!! Така бързо почнах да плувам, че само пръстите на ръцете и краката ми опираха във водата. Бях като жив скутер от водната Формула 1. Не усетих кога стигнах в България. Разбрах го чак на голямото кръгово в Айтос. На плуване! Баси!
Прибрах се, но преди да се срещна с все още настоящата ми жена, сдъвках две скилидки чесън за освежаване на дъха и отидох при нея. Още с първите ми думи тя се просълзи (много ми е чувствителна):
- Виж, трябва да поговорим!
- Кога разбра? Нали казваше, че не си ревнив? Пък и исках да видя какво е с негър и…
- За какво говориш?
- А? А ти за какво искаше да говорим?
- Ще напускам тоя свят.
- Моля?
- Мисля да фръкна в космоса за около вечност-две.
***
Дни след разговора ни ракетата ми беше готова. Стартирах обратното отброяване и се надявах главният ластик да не се скъса. Последна проверка на инвентара: брадва, бутилки СО2 и весла. Защо така се учудихте? СО2 е от въглерод и кислород, нали? Прас с брадвата и ги разделям. Кислорода го дишам, а въглерода го горя, за да се топля. Веслата, разбира се, са, за да мога да се придвижвам из космоса. Всичко съм измислил. Вода и храна не съм взел - колко ли пък може да продължи една вечност?
***
Два дни в космоса. Гледам към Земята и се сещам за спора дали е кръгла или е плоска. Ще ви изненадам – вдлъбната е! Прилича на паница супа… Или съм почнал да прегладнявам.
/Изку Куригал/
Петльо, тая славесна логорея няма ли да й туриш край вече? Валтер Бенямин
Дни след разговора ни ракетата ми беше готова. Стартирах обратното отброяване и се надявах главният ластик да не се скъса. Последна проверка на инвентара: брадва, бутилки СО2 и весла. Защо така се учудихте? СО2 е от въглерод и кислород, нали? Прас с брадвата и ги разделям. Кислорода го дишам, а въглерода го горя, за да се топля. Веслата, разбира се, са, за да мога да се придвижвам из космоса. Всичко съм измислил. Вода и храна не съм взел - колко ли пък може да продължи една вечност? Дееба Мааму. Игра на думи в които сякаш логичното е да няма логика, но пък е интересно и свежо. Качвам се и аз и политам в космоса. Дееба Мааму ше гребе щото и се ибе.
Някой да ме погъделичка, да се засмея.
Кук, изчетох те с абсолютен кеф :))). Личи си, че си отпочинал от всичко и всички и сега бисерите се раждат абсолютно неочаквани и непредвидими. Звучиш свободен, така да се каже :))), необременен, а това е в пъти по- секси от некой умен киселяк, напънат в старание, като тоя по- горе от мен. Мерси, Кук! Браво! Ф
Някой може ли да ми обясни, къде е смешното и кои са бисерите? Благодаря.
Бръкни си в гащите и ще ги откриеш.
А, вярно! Добре, намерих бисера, дай сега смешното.
фалшив е :)))))
Както бях коментирал преди време, тук присъстват няколко автори шизофреници пишещи истории за собствена консумация. Въпросните бисери+хумор само увреден мозък може да ги долови. На лудия всичко му е смешно. И не знам защо някои индивиди си мислят, че тук е сайт за изхвърляне на кошчета с душевни отпадъци и драскат каквото им диктува болният мозък?! ТОВА Е ЕРОТИЧЕН САЙТ и САМО ИСТОРИИ СЪДЪРЖАЩИ СЕКС СА ИНТЕРЕСНИ!Другите психо приключения си ги запазете на личните си кореспонденции!!! Валтер Бенямин
Ясно. Никой не може да обясни къде е смешното в разказа и какви бисери има. Може би поне авторът ще си направи труда.
Питай на другото място, недосхваналий, ако намериш кой да ти отговори, де. Тук не превеждаме. Особено на задници, представени за лица. :))) есривърс, разиришли :))?
Жалко, надявах се да се посмея, но разказът се оказа менте. Появи се крехка надежда в един коментар, че има бисери, но и там - кьорфишек.
Е ти щото си с фейс на траверс за туй се не валидираш след коментарите си и някои се чудят тоя мазния гъз на коя свиня е. Валтер Бенямин
Гасти! Байтере турски! Що си не те прибере некоя ханъма да ти досплеска сурата? Ми само плашиш платените ромки? И ми висиш у сайта да клепаш третокласни думички? И те ли бре, сдухано чревце, ханъмите, та не щат? Ней лесна и твойта, ней
Оставете ханъмите. Дайте да дискутираме достойнствата на разказа. Какво ви накара да се смеете от сърце? Кой ви е любимият бисер?
Към Тъжния: Виж, бас държа, че довечера сам ще покажеш как се прави: остроумия след смешки и весели звънчета от шарената шапчица. А утре - извинения, извинения....
Нека не се впускаме в личностни обиди, авторът не е заслужил такова отношение. Постарал се е за нас, нека и ние се постараем за него. Кажете на какво се смяхте най-много? А кой момент е "бисер", който ще остане в паметта ви?
Айде пак. Абе човеко, аз кат ти казвам, че един мъж дума да не обели, пак ще го премериш. По погледа. По излъчването. А един разказ, като тоя, ще ти излее тон информация, на която да пляскаш ръце и да ахкаш, ти пак недоразбрал. Начи хората правеха комедия и в пещерите. Подаде се некой навън и шат, изеде го динозавъра. Смях. Ше питаш ама къде е хумора?
Благодаря за коментарите! Феич, май само аз и ти сме се забавлявали :) Бахуре, когато си прав не споря. Опитах да приключа тази умираща поредица, но май не се получи. Ако беше ми помогнал малко... А, ти пък не можеш да пишеш. Извинявай! Анонимните явно се срамуват от себе си и думите си щом не са се подписали по някакъв начин, затова няма да ги претоварвам с коментар. И последен отчаян опит към редактиращия: поне се научи кога се ползва въпросителен знак, моля те!
Нямам регистрация. Питам искрено, може ли да ми кажете къде е смешното и кои са бисерте? Ако искате може да ме наричате Рицаря на Печалния образ.
Не съм бил в пещерите, но е хубаво да получим информация от пряк свидетел. Благодаря!
Кук! Видях го тоя въпросителен знак. И веднага си представих как изскачаш от чорапите. Знаеш ли, съгласна съм с човека, дето го е сложил, че по тоя начин се привнася и гримаса, и интонация, и изобщо оживява диалога. Въпреки твоето изрично уточнение впоследствие, че това е съобщителна реч. Мисълта ми е, ако приемеш, че не са ти нарушени правата така, че да намалят общото щастие, а напротив, увеличено е, тогава остава само да преговаряш със себе си, че все пак макар да не си съгласен да бъдеш "пипан", си привнесъл за неделната забава, спокойствие и добра обхода между хората, та да махнеш с ръка и да си кажеш "стига ми тая награда". :)))) Любимата ми фраза е тая: "Дядо Боже ни е дал свободна воля, ама жените – тц, трябва да е по тяхното, иначе секс – на куково лято." Ф
Ей, Печал, сериозно ли? Рицар? Я пак? :))))
Преди време бях направил едно дарение за засаждане на дърво в Шотландия и ми присвоиха титлата "сър", така че наистина съм рицар. Но да оставим настрана незначителната ми и не зслужаваща внимание особа и да се върнем към достойнствата на разказа. Още повече, че авторът е тук. Кои части счита той за най-хумористични? А кои са бисерите?
Феич, въпросителните бяха поне два. Не съм съгласен, че някой, който не познава достатъчно българската граматика знае по-добре какво е искал да каже авторът, че да го редактира. Предполагам ще се съгласиш, че има голяма разлика между: "Ти си глупак." и: "Ти си глупак?", нали? "Рицарю", ако за едно дърво дават титлата "сър", къде да ида да ми дадат за император?
ебаси тъпотията. Преди средата вече се отказах да чета!
Авторе, титлата император не се присъжда, тя се извоюва. Едно дърво и земята, на която е засято, не е малко нещо. Хора са ставали рицари и за много по-малко. Но нека да оставим настрана тези ненужни подробности. Какво те накара да поставиш разказа си в категория "пародия и хумор"? Може би моето чувство за хумор липсва, но аз не открих нищо, на което да се засмея. Задавам въпросите си човешки, а ми се отвръща с агресия. Кои са бисерите в разказа?
Нещо със златен дъжд ново няма ли да излезе тука? 15 см
Агресия? Май нямаме еднаква престава за значението на думата. Добре, "сър". Представи си следната ситуация: един мъж пита друг какво намира за секси в определена жена и втория обяснява, обяснява неговата гледна точка и в един момент се оказва, че питащият всъщност не харесва жени. Примерно. Подобно е с обясняването кое е смешно и кое - не на човек, когото не знаеш какво го разсмива. Втори пример: в "Луната е наставница сурова" има един момент, в който мъж обяснява на компютър коя шега е смешна винаги, коя само веднъж и коя не е смешна. Малко след това се намесва жена и не разпределя тези шегите в същите категории. Следиш ли ми мисълта (ауу, това беше агресия!)? Та в общи линии се опитвам да кажа, че разказът покрива поне едното от "пародия и хумор", дори ти да не си съгласен.
Петела и баба МУ не оставиха изворче от което да не са домъкнали лековита водица. Само и САМО те да са прави, ама то на кривото как да кажеш право!? След всеки един петелски разказ настава такова ЖАЛКО гърчене, обяснения и пр. глупости. Апропо, теб кой те излъгА, че можеш да пишеш? Баба ти угаснала звезда или баба фичка с която си лижете взаимно задниците, щото иначе ще бъдете заринати само с негативни коментари. Валтер Бенямин
Агресията беше най-вече от страна на друг потребител, но и отказа на отговор, защото съм анонимен също не е най-любезното нещо. В крайна сметка, не сме ли тук всички анонимни? Ако се нарека Иван Петров или Генади Евстатиев, с какво това ще промени смисъла на въпроса ми? Т.е. усещането за агресия е като хумора, субективно. И все пак аз се аргументирам. Също има и универсални стойности, както за агресия, така и за хумор. Мъча се да ги открия в разказа, но не успявам. Да не би този разказ да е писан персонално за нечие чувство за хумор? Именно за това ми се искаше да се даде конкретен пример за хумор от текста, а не да се говорят общи приказки, че на вкус и цвят приятели няма.
#смешное. Пиша пародия за старозагореца. Червото с чер пипер го обявява за връх в кариерата ми на еро- писач. Печалния тъгува за похабения ми талант и ме хока. А аз съм писала през сухи сълзи от вътрешен смях. Най- прецакан е #кой?
Откачалке, откачалке, освен теб и проскубаният петел в коментарите под тя бълвоч друго което да предизвиква смЕх не виждам. Валтер Бенямин
Ей, псст , Печал, знаеш ли на какво се хилят истинските мъже? Ама си ги представи, де. Чакай. Заедно. Ще ти помогна. Представи сииии, представи си мъж, който не се крие зад жена си, когато отваря вратата, а отпред кварталния с призовка. Такаааа . Та сега как тия, дето не се крият, а по това време пият с кварталния, за да ги забавлява с историйки, та как се хилят? Като си разправят как ебат котки! А ти ....ем се хилиш, свит под козирката, ем си шушнеш злобно "ассс...ас...ше ви обадяяяя....ше ви закрия...ше ше" докат некой мъжага скочи от стола, да покаже крошето и твойте "ше" стане "пишшшшшш"
Тая днеска си разтопи сланините от яд, че й играят контра на мислите. Точно така бабе, истинският мъж ще е само във фантазиите ти. Валтер Бенямин
Не знам, защо с опитвате да ми прикачате някакви характеристики, които будят искрено недоумение. И изобщо отново призовавам да се придържаме към разказа, а не да преминаваме на махленско ниво. Не съветвам и да бъда заплашван с физическо насилие, то е признак на безпомощност, особено по интернет. Нека посочим няколко универсално хуморстични момента от разказа и няколко бисера.
Нека дружно се посмеем на "заплашването"
По-скоро крошето, идващо от анонимен коментар в интернет, буди съжаление, а не смях. Но разбирам сантимента.
Ама шушенце, мигенце, ма ти си на съседна маса, бе пиле. Подслушваш и пишеш доноси. Тоя, де те плаши, си показва на другарите. Божееееитибарабарпетко... разбрал -недоразбрал, писна ....ееее..ненене....тва вече е сонда под дъното
Отново неразбираеми вътрешни диалози. Няма как да участвам, нито имам желание да се намесвам в тях. Предлагам да посочите няколко бисера и няколко хумористични момента от разказа.
Ши плачкаш на молядругарката че те налагат , докат хората си късат лист за хартиено самолетче. Кой ше ти обеснява нещо на тебе..
Ето, авторе. Това имах предвид, когато казах агресия. Радвам се, че потребителите ми помогнаха, да го онагледя и за теб. А сега да се върнем на конкретни примери от разказа, за хумор и запомнящи се моменти, определени като бисери.
Разказа е готин и свеж. Тоя с бисерите да оди да ми близне бисерната мида. Белинда
Линде, разказа нито е готин нито е свеж. Трета година се влачи вече с досада и е на командно дишане от баба фичка Админката. Валтер Бенямин
Валтер. На мен нещо ако не ми хареса не значи, че не струва. За всеки влак има пътници
Валтер не знам защо Ф не ти харесва. Можеш ли външно да я опишеш? Белинда
Не съм по описването. Но наскоро някой й бе изтипосал тук фейса и тя то изтри скорострелно. Валтер Бенямин
Не става въпрос за физическо излъчване. Тук пишем и визираме характери, а нейният е- ебало си е макята. Далеч не съм единствен, който я недолюбва от години на натрапване и себеизтъкване, лицемерие и безочливост. Виси тук 26ч. от възможни 24ч. в денонощието, а се представя за високооборотна. Валтер Бенямин
Валтер ти често критикуваш, ама бягаш от просто описание. Как да те харесам? Белинда
Хахаха, не искам да ме харесваш! Тази която ме харесва е до мен. Искам да си отвориш очите за истинското лице на фичка- вълк в овча кожа. Как с времето влезе под кожата на доста от потребителите и накрая им заби нож в гърба. "Прогони" ги от сайта, изпроси админ права и сега плува лежерно в блатото с лайната, които изсра и продължава да сере. Валтер Бенямин
Валтер ако никоя тук не ти харесва чия дириш в сайт за еротика. Не пишеш разкази, имаш си жена. Каква ти е далаверата. Белинда
Оххх, Линдеее, смях ме напушва. Предвиждам отговора. Приготви се. Ф
Баба фичка стои на тръни и тръпне, к'ъв ли аджеба ще ми е отговора. Валтер Бенямин
Аз търся теб, а ти други. Чакаш отговор от накоя без да си и задал въпрос. Щрака ми пичето. Белинда
Валтер куре сплескан. Каня те на СПА. Джакузи, парня баня масажи, о' инклузив. Айде мъцни малко. Белинда
Линде, за да не приключи деня без да имаш отговор, ще ти се опиша аз сама. Бас държа, че четеш приказки :). Вземи кума Лиса, обърни я в жена, сложи и пищно тяло, прибави малко умора в лицето, voila. Ф
О, извинявай. Измъъъъккк, скръъъцццц, затворрр вратичката. Тап ...тап...т...т..Ф
Ф знам, че от скромност не казваш най доброто. не се сърди ама ше ти гепя Валтер. Щ
Сестро, всичко, което те прави щастлива! Венсеремос! Ф
Линде, още преди 8 лазарника в един друг такъв готин сайт, една жена, която кръстих СЕКСИ ТИГРИЦА ми мяташе ръкавици в суратя под формата на СПА+++ секс програма. Не приех! Обяви ме за гей. И знаеш ли? Само на теб да ти го подшушна, имам венерическо заболяване, демек боли ме рязания кой/я как ще ме нарече. И други имаше през годините в този сайт, коя да ме трепе, коя да ме затрие, коя да си ме пипкала само. Ама ТЦ, моята уста е малка и не е за всяка лъжица. Валтер Бенямин
Пък съм ти и далечко, в най-сигурната столица на Европа- Берлин. Валтер Бенямин
Валтер Не си мисли, че всички са черни или бели. Аз съм бела и дебела и търся път към всеко животинче. Белинда
Белинда, само пропусна да кажеш, че си мъж, който не особено успешно се прави на жена
Тук си лафят мъже, жени, би и ... Кур и путка се ебали в дупка. Прави ли дума дупка?
Кукориго. Не се сърди, че се събличам под твоя текст. Не стоя тук заради теб, ама си стахотен. Белинда
Да допълня. Куку С теб качвам Еверест. Белинда
Ето, търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. И на кантонерският петел му излезе късмета. ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО....... Валтер Бенямин
Не ми прие офертата, а сега спамиш. Ама бил съм мъж? Белинда
Линде, не съм тук да приемам оферти, ако това ще те успокои и на фичка отказах подобна за Сандански. Ай спинкай, че утре трее се трудиш, пък и часовника крачи напред от днес. Валтер Бенямин
Пък после казват, че нямало смях. Ето - Бахура бил отказвал оферти, а не са го изритали като въшливо коте, друг дири туй дет' се вири...
Мдааа, петльо, колкото и да не ти се вЕрва, нема да тръгна като теб да кръстосвам България по диагонали щото някъде са ми обещали нещо. Да не изпадаме в подробности. И всичко го има тук из коментарите написано собственоръчно. Кудкудякай си там в курника и по-тихичко, че току виж, ако не си снесал яйца за Великден те ощавят. Валтер Бенямин
Забавно е, когато някой си мисли, че знае нещо. Каро в оня виц, дето две циганчета си говорели: -Ей, това кебапчетата били много вкусни! - Откъде знаеш? - На тати му е разправял един дето е гледал друг като яде.
А ти га яди кибапчиаата нИ рИва, ся рИвеш. Валтер Бенямин
Тъжно. Цял ден никой, включително авторът, не можа да ми покаже макар и едно изречение в разказа и да каже: "Ето, това е смешно!" А така се надявах да намеря хумор в този разказ.
Авторът и поддържащата го баба админ са смешните. Предизвикват смях с всяка тяхна поява клоуните. Валтер Бенямин
Zh. Прекрасна гротеска и много сполучливи хрумвания! Забавно и се чете с усмивка!
Zh, възраждате надеждата ми, че най-после някой ще може да ми покаже къде в текста има прекрасни и много сполучливи хрумвания. Може ли, ако не ви затруднява, да ми дадете няколко примера?
Съвет към питащия: Поискай извинителни бележки за всички, които са се разписали тук с коментар и купонясват, вместо да са чинно в класната стая с прилежно пригладени встрани бретончета.
Zh. Много са, няма да цитирам половината текст сега. Например това ми хареса, всеки се е сблъсквал с нещо подобно: - Здравейте, господин Изку Куригал! Обаждаме се от Вашия мобилен оператор… - Еее, няма отърване от Вас! Какво искате? - Предлагаме Ви само срещу 50 евро на месец купища безплатни услуги, от които нямате нужда… - Момент! – реших да си поупражня новата интелигентност. - Значи срещу 50 евро ще получа нещо безплатно? - Да. И на всичкото отгоре нямате нужда от това, което ще Ви дадем за тази сума.
Zh, изключително съм благодарен, че някой най-сетне ми даде отговор, какво намира за забавно в разказа. Като цяло той е изграден от свързани помежду си вицове. И вие цитирате един от тях. Като цяло вицовете са забавни в контекст и само първите два-три пъти, когато се чуват. Именно това ме занимава, забавен ли е разказ, слепен от стари вицове?
Zh. Казах, че трябва да преразказвам целия разказ. И срането с набодения гъз, бягайки от мухите , плуването на пръсти, празненето в устата, дето излизат струи от ушите,, македонския виц, дето няма разведени, а само вдовици..., да изброявам ли още. Пък и не ме бива в писането, колкото в четенето. Липсва ми Кака Тина, тя е наблюдателна и прави точни разбори.
Zh, благодаря и за допълнителните примери! Прочетох още веднъж и не мога да намеря в тях нещо хумористично, освен като много рудиментарна клоунада, на която дори покойния Бени Хил би сбърчил нос. А за вица за македонските вдовици, той е част от навързаните вицове. Има такива шоу програми по телевизията, като Комиците, които свързвам с тъжното, а не със смешното. Защото дори талантът на Гърбов и Лафазанов трудно могат да превърнат изброяването на вицове, в нещо забавно.
Бахуре, ако можеше да се видиш отстрани и да осъзнаеш какво виждаш, гарантирам ти, че няма да понесеш гледката. Когато не предизвикваш смях с безсилието си, на човек му се приисква да те почерпи топла супа. До сериозния господин: би ли изброил вицовете, които съм бил сглобявал, защото аз се сещам за умишлено използван само един. То даже не е виц, а половин изречение.
Куки, аз пък винаги обичам да ти чета и сериозните и хумористичните разкази! Ето един цитат за питащият господин: - Контрацепция! – повторих аз. - Да се среднонаточа. Всредатанасоча. Погледът ѝ ми ме караше да губя увереност. Май нещо не беше наред? - Концентрация? – подсказа тя. - Точно. Колко си ми умна! - Благодаря! - Беше съблазън. Според мен, е написано много остроЮмно, явно не всички могат да следват полета на фантазията ти! Хич да не ти пука, дерзай! BTW колко време ти отнема, да напишеш толкова много думи?
Забравих да благодаря на Zh. Благодаря ти и на теб, и на edinchervenpapur! От повече от две години насам ми отнема по много време да напиша нещо поради много фактори, като някои от тях са малкото свободно време и недостатъчен кеф от писането. Предимно почвам и не довършвам. А както виждаш, въпреки това ми завиждат. За мен има само една причина: знаят, че похвалите в тяхна посока са изкуствени.
Петльо, написах ти, гледай да си снесеш яйцата до Велик ден, че супата с която искаш да ме черпиш да не се окаже от дърт петел. Валтер Бенямин Апропо, липсата на кеф от написаното от теб е и при читателите. Бъди веднъж разумен и се вслушай. Не пиши повече тук, пиши си в личната кореспонденция с тебеподобните, които те разбират и им доставят кеф.
Седни си! Админката
Кук, ако не греша, имаш почнат разказ с мой прототип. Разказ с доста щекотлива тема и противоречиво право на подобен герой. Чакам си го! Ф
фичке, тоя път презервативи глей си носиш, да не му чупиш хатъра пак на петела, а главата. Валтер Бенямин
Да не счупиш оборотомера?
Бахуре, като ми потрябват съветите ти, ще ги поискам. Дотогава - сещаш се! Феич, имам - да и не е само той започнат и недовършен (от около 2 години). Още няколко са, включително стихотворение (започнато, когато бяха публикувани предните). А, куриозното е, че Сериозният ми даде идея за продължение на тази поредица :D Споко, "уестърна" няма да е продължен скоро. А, благодарности и на Белинда!
Петльо, те не само разказите и прочие ти драсканици са започнати и недовършени. И лечението на психоразстройството ти е недовършено и за това все се набутваш в такива нелогични ситуации. Пий си хаповете за да разбереш, че има и друг НОРМАЛЕН живот. Валтер Бенямин
Кукуриго имаш специфичен стил и с кеф те чета. Хареса ми и хороскопа. Продължавй. Пък им пускай и недовършеното. Всеки да си го завърши съобразно главата и сърцето. Белинда
Нормалните са скучни, Бахуре. Скууууучнииии. А само ако знаеше предимството на правилните психични отклонения...Не става така, Белинда. Имам неща, които пращам само на вътрешни хора, защото виждаш как се появявя някакъв и ми държи сметка, все едно му дължа обяснение или че имаме договор, с който съм се задължил да го разсмивам :) Отдавна се каня да спра да публикувам: тук, заради "редактиращия", а оттатък, заради лицемерите. Ще сменям таргета ;) Но започнатите неща ще бъдат довършени... някой ден.
Кукуриго Избора на кого и колко е твой. Ако някъде другаде те има кажи къде. Белинда (все пак говоря за четене)
Кук, за ремонт си :))). Ште оправа ас тебе! Първо Печал не цели диалог, а да ти отнеме*. Без значение какъв отговор ще получи, знаеш го как се извърта као *утка, щото има опит печалната му.... Така. Редактиращият бе помолен от теб да не те преправя. Но ако са няколко, или пък е инат, ти ще зависиш в общуването си с Нас от нечие чуждо решение за намеса ли? Ямолятиииисеееее! Ако си решил, че ти се пишат друг тип сюжети, тва го разбирам. И само се надявам да е етап. Защото без малко полезен лигоч закъде сме? Я си спомни кск си партнирахте с Жипеса и колко е хубаво да не бъдеш сериозен! Така! Искам хубавичко да ме чуеш! Теглиш шута на дребните и заядливите, и пишеш защото тук винаги е било Твоето място да споделяш мъжкото си. И го правиш отлично. Събличаш се или събличаш герои, които харесваме. Забранявам ти да ми цитираш дребните душици и ти забранявам да ги забелязваш, още по- малко да приемаш лично. Напротив! Дразни ги! С тонове от твоето. Засипи ги да се задушат! Айсиктиринавлецитему! Яснолеее, Кукс?! Кой ще ти определя курса? #кой Ф
Очаквам да чуя "Тъй вярно, сър!" :)))) Ф
Чшш, алоуу! На теб кой ти каза, че можеш да командваш? Я, равнис! Мирно! Сега слушай внимателно! Смешници не могат да ме трогнат! На едно лайно, дето ми беше нещо като началник скоро, му трових нервите, защото си мислеше, че може да ме ползва като трамплин за самочувствието си, та някакви си аматьори ли ще ме съборят? Проблемът с желанието ми за писане е просто период. Друг е въпросът какво и къде ще пиша. Обмисля се.
Забравиг да се логна. Горното съм аз.
Падни за пеесе! И карцер с литър първак! И да не изцоцаш сичко. Идвам, само да си гепа камшика. Ф
Ще падна аз, ама върху тебе, а камшикът ще ти стане като опашка
Отворкоо, знам ти слабото място! Имаш алергия към мекотели!
Тук сте големи сладури. Шъ ви скъсам. Белинда
Линде, точно ти ми трябваш! Седай му от оня край да не мърда, докат му подобря селено- цинковата концентрация орално.
Да, наистина. Подува ми се пишката от пича слуз. Белинда, заповядай на купона :)
Хем ше ме вкарате в ада и хем ше ме убедите, че съм в рая. На края ше се чудя дали да му легна или да побегна, че каквато съм си щура...
Абе. Белинда забравих от възбуда
Като каза "щура", много е важно да си намериш хора със същите психични отклонения. Още по-хубавото е, че не носиш отговорност :)
Лудите се надушиха и решиха да си направят битов онлайн алкохолизъм представен, като купон. Наздраве на горкичките. Валтер Бенямин
Може да съм щура. Да се кефя с кура. Ама Дееба Мааму ме кефи. Белинда
- Кой хлопа в този късен час? - Дъската ти - отвърна глас :)
На друг му лопа рече шопа. Що па да е късен час питай Валтер - педерас
Кук, да се изкажа и аз сега тука: началото до къмто средата е като "дърпано за косите". Нема да ти обяснявам израза, сещаш се. На каква трева е авторът и какво е искал да ни каже? Във втората, обаче, почва нестандартната абстракция с 'Бах мааму, което вече е доста нестандартно, пародийно и разкрива дори лични секс страхове. От огромната мида на лицето и слузта на сгазен охлюв до даунсайзинга, докато употребят клетото ти тяло като некой вибратор или кур за еднократна употреба. След което, реванша в храстите, чакай мама ти, аз да ти го набия как си требе да се научиш...до намека за сватба и изстрелването с трамплин и преплуването до средата на Индийския океан, както и резкото отлитане до Луната от 'дед енд сичуейшън със скучна жена. Смели признания, за който те е чел между редовете. Ама жените не сме чак такива хищни хиени бе, споко, споко. Препоръчвам ти филма Downsizing. Още повече ти препоръчвам Изтока. За нестандартно бунтарско настроение, не друго. Та накратко, харесаха ми откровенията във втората част. Те така си е, далеч не си единствен с тия страхове. Метафора за богомолката, която изяжда богомолеца след съвкупление. Защото така диктува природата, не друго. С белтъчините ще нахрани малките богомолчета. Ся, не половината, целият Индийски океан си преплувал. :))) Който ми искаше коментар без филтри надявам се да е останал задоволен. И да не е, знаете, че ме боли хурката, но нЕмам венерическо заболяване като нЕкои :))) Кака Тина
Айдееее, кака Тина is back!!!!!
А? Чакай малко! Тайм аут! Наложи се да си прочета пак разказа и да се замисля (последното не ми се случва често) какво е искал да каже авторът. Много го мразех този въпрос в училище. Въобще има ли послание този разказ? Всъщност почти не. Всичко е гротеска. Пародия и сатира. Благодаря, Како Тина, за коментара, но или си видяла нещо, дето го няма, или аз не го виждам :) Разсъждаваш в грешна посока според мен. Ако искаш, мога да ти отговоря и по-подробно.
Хаха, добре. Кук, някой път когато се отпуснем, казваме дори неща, които не сме подозирали, че ще кажем и те говорят за нас. Една приятелка така ми каза. :))) Виж пак добре, виж си и втората част и помисли над това, което ти казвам. Всъщност не е нужно да отговаряш публично. Кака Тина
Пародията е на принципа на шаржа. Койт разбрал, разбрал. Ф
Много обичам пародията и шаржа в тяхната хиперболизация на образите. Още повече обичам, когато има ясно послание зад всичко това, и ако го намеря, подскачам като малко дете. Ама аз за лирическия герой говорех бе, ти какво си помисли. ;) Посланието ми е отправено към автора и също може да влезе в графа "хумористично и пародийно" от тия, дето "дайте да не се шегуваме, да не си кажем истината". Ако ме е разбрал добре, няма да ми се разсърди. ;) Кака Тина
О, коментарът е бил за Кук? За да Не си кажете нещо? Мислех, че е отговор към искането на Zh. Детайлен психо- профил ъъъъъ разбор. Все пак се збавлявам как дори в тема, не касаеща ме, бивам призована :)))). Облива ме прилив на гордост и умиление. Обичам да ме цитират приживе! :))) Ф
Така си и мислех - дълбаеш в грешна посока, Тина. Ако ще ми правиш психопрофил на базата на тази поредица, рискуваш да стигнеш там, където попадна една наша обща позната на базата на други разкази :P Или наистина съм толкова тъп, че дори не мога да осъзная колко? Ще ти пратя оттатък един тъп виц, който съм измислил, че ми стана любопитно какво ше кажеш за него, Тина.
Фериии, еее това его верно няма граници :))) Теб съм цитирала и къде съм цитирала? Може паралелно да си го помислила. Може и някъде да си казала нещо, но аз не съм била там. Тц, никого не съм цитирала и писах след доста народ, та никъде не видях някой преди мен да е стигнал до моите идеи. Свободни сте, разбира се, да одобрявате и да се присъединявате в анализа. ;)) Кук, споко, не ти правя психо профил. Не ровя в неудобни теми и не се бъркам у тия низши на подсъзнанието, освен ако ти не ми дадеш сам и доброволно достъп до тях. Приемам на доверие това, което казваш. Приеми, че и аз имам навика да мисля абстрактно и там се отвявам в разни посоки. Ся, няма да се извинявам, че съм написала каквото мисля. Не е и нещо обидно спрямо никого, също. Или? Някой да се припозна нещо? За това последното, нямам вина.
По принцип нищо не признавам без адвокат, Тина, пък и достъп до подсъзнанието ми не би издържал всеки ;) Някой ако скучае, може да поразсъждава доколко е фикция Раднево в разказа и защо точно там ;)
'Айде пак пропуснах да се логна. Последното съм аз.
И правилно, Кук. Как ще си признаваш? Мой виден професор по наказателно право и адвокат в практиката беше ни посъветвал публично следното: "Ако ви хванат за нещо, винаги запазвайте правото си на мълчание. Никакви признания! Оставете полицията да си свърши работата." Същото важи и в живота. Е, сега, за Раднево, някои ни пуснаха вече оттам. Други въобще и не се опитват да излизат и упорито съветват избягалите другарчета да си пият редовно хапчетата! Кака Тина
Има една книга: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Адски скучна, ако я четеш като средностатистически читател. Лирическият герой е бивш луд, който пътува с мотора си и разсъждава върху живота, включително за времето, когато е бил другия (луд)... май с лека носталгия по него време.
Кук, не си ми споделял, че си писал автобиографична :))) Къде е, дай линк! Кака Тина
Како Тино има някои дето хем искат да имат приятели, хем да ги иронизират. Внимавай!!!
Де да беше моя, Тина. Аз не мога да поддържам мотоциклет ;) Нито разбирам от философия. Да съм дървен философ не важи, нали? Тюуу, язък! Имаш защитник. Тъкмо мислех да те иронизирам, ама съм без броня.
Рицарско е да сваляш бронята пред ложето на любимата, а не в интернет. Другото е поза.
За да можеш да усетиш тигана по главата ли?
Бронята не може да те запази от тигана...
Това беше мъдра мисъл. Ще си я запиша.
Мили деца, пак ли започнахте? А бързо на масата да си папкате супичката и после - по легълцата. Утрото е по-мъдро от вечерта. Вземете да се разберете най-накрая като хората, веднъж завинаги, или просто се игнорвайте в споделените он лайн пространства, ако не можете да се търпите. Кака Тина
А които сучем още? :)))
Там ще трябва да се подаде цица, та детето да не заспи гладно. :)))) Кака Тина
A, дойдохме си на думата. Почвам да рева - https://youtube.com/shorts/plfhrAcbBIU?si=lS0w0bWvZ9keWQvs
Баааахахахахаха
Кат се засити ше треба да го дондуркаш
Имам си едно да дондуркам, стига ми. Ако ше е за дондуркане, без мен :)))) Кака Тина
"Анонимний" реши че всички са като него. Пък другите трябвало да порастват. Логика.
Богатството е в разнообразието. Затова и си говорим. Пък може това да ми харесва. Въпрос на вкус
Мдаа. Което ми напомня вица за разликата между еротично и перверзно. Еротично е да галиш партньора/ката с перо, перверзно е да ползваш за това цялото пиле.