Дванадесет месеца (част 5)

02.05.2026 | Анонимен

Прекарах септември и началото на октомври в полагане на повечето изпити, а след това започнах работа в кафене. Трябваше да започна да печеля пари. Но късметът ми обърна гръб – заведението затвори буквално три седмици по-късно. Отново започнах да търся и получих шанс в друг бар. В онзи ноемврийски ден трябваше да отида на интервю, но тъй като есента ме изненада с необичайно топло и слънчево време, излязох по-рано с намерението да се поразходя в парка.

Взех си кафе за из път и се настаних на една пейка с лице към слънцето. Беше сравнително тихо – само далечните писъци на децата се чуваха някъде от другата страна на поляната. Затворих очи, наслаждавайки се на вкуса на еспресото и топлината върху лицето си.

Животът с брат ми вървеше добре, като изключим факта, че отношенията ни малко се бяха охладили. Не беше заради конфликт, а защото и двамата съзнателно избягвахме изкушението да влезем отново в инцестна ситуация. Страничният ефект: функционирахме повече като добри съквартиранти, събрани случайно в хармонично съжителство, отколкото като брат и сестра.
Веднъж, докато сортирах дрехите за пералнята, усетих под пръстите си, че едни от бикините ми са странно втвърдени на едно място. Не трябваше да се чудя, за да заключа, че това е изсъхнал еякулат, нито пък чий е. Не казах нищо на Лазар. Щом му е по-лесно така...

Отворих очи и примигнах от силната светлина. Обзе ме приятно спокойствие. Паркът все още беше в златисти тонове, а небето – напълно неноемврийско синьо. Наблюдавах нюансите на жълтото и оранжевото около себе си, когато усетих, че някой ме наблюдава. Погледнах надясно и там, на съседната пейка, седеше някакъв тип, който ме гледаше с пълна липса на дискретност. Отвърнах на погледа му, очаквайки поне малко да се смути, но той продължи да ме гледа с блажена усмивка.

Отказах се. Реших да го игнорирам. Стари перверзници на всяка крачка... Това малко ми развали настроението.

Но игнорирането не помогна. С крайчеца на окото си го видях да става и бавно да се приближава. Застана пред мен, закривайки слънцето, и се наведе леко, подпирайки се на бастун.

- Добър ден, госпожице! – каза той с усмивка.
- Добър ден. – отвърнах със студен тон.

Последваха няколко секунди мълчание, сякаш не очакваше да му отговоря. Изглеждаше поне на 80 години, облечен в светлосин костюм – изключително спретнат и официален. Под сакото носеше елек, бяла риза и вратовръзка.

- Длъжен съм да ви кажа, че сте изключително красива. – продължи той.
- Благодаря. – отвърнах кратко с кисела усмивка.

Помислих си, че може би погрешно съм преценила този старец. Всичко в него излъчваше някаква старомодна приличност. Възрастен джентълмен от друга епоха, който отдавна е надраснал неловкостта да прави комплименти на непознати.

- Напомняте ми на... една дама от моята младост. – добави той.

Усмихнах се, този път по-искрено. Започна да ми става забавно и се чудех накъде води всичко това. Не чаках дълго.

- Бих искал да ви поканя у дома на чай.

Повдигнах вежда.

- На чай?

Ставаше все по-смешно. Сякаш бях пропаднала в машина на времето и се бях озовала в 19-ти век.

И точно тогава той изтърси:
- Много бих искал да ви видя гола.

Избухнах в смях. О, Боже...

- Не. – отвърнах кратко, поклащайки глава.
- Ще си платя. – добави той спокойно, без усмивката да слиза от лицето му.

Вече бях вдигнала и двете си вежди, но все още се усмихвах.

- Спести си пенсията, дядо! – казах, решена да сложа край на тази лудост.
- Парите не са проблем! – отвърна сериозно той с небрежен жест. - Пенсията ми е отлична, а и спестяванията ми също.
- Какво искате всъщност? – попитах вече по-сериозно.

Той беше подготвен за този въпрос.

- Аз... аз съм мъж на възраст. Това тук вече не работи както преди. – посочи с пръст към кръста си. - Но все още обичам да гледам красиви жени. Без дрехи.
- О, значи аз се събличам, а вие просто гледате. Това ли е всичко?
- Ще платя... – и той назова сумата.

Бяха сериозни пари, равняващи се на половината от месечния бюджет на Лъки и мен.

- Без докосване?

Той вдигна ръка от бастуна и показа отворената си длан с разперени пръсти, сякаш полагаше клетва.

- Без докосване.

Замълчах. Дотогава се забавлявах, защото ми харесваше самоувереността му. Но през последните седмици, предвид ситуацията ни, духът ми се беше изострил особено много при споменаването на пари. Започнах да правя изчисления. Погледнах го по-внимателно: редките кичури коса върху луничавия череп, гладко избръснатото лице, сините очи. Очи, които сигурно са съблазнили много жени навремето с тази увереност. Сега изглеждаше напълно безобиден. Той мълчеше търпеливо, знаейки отлично какво се случва в главата ми.

- Добре. – казах решително и станах от пейката.

Имах усещането, че в този момент той ще се отметне, че всичко е било някаква извратена игра, но интуицията ми изневери. Старецът буквално сияеше. Той посочи с бастуна си към пътеката. Вървях до него бавно, съобразявайки се с неговия ритъм.

- Живея наблизо. Точно отсреща. – каза той.
- Добре.
- А как се казваш, моето момиче?
- Лили. А ти?
- Много хубаво име. Цветно. Аз съм Димитър.

Забелязах, че аз преминах на „ти“, а той се върна към учтивото „вие“.

Сякаш прочете мислите ми, той добави:
- Не ми се сърдете... но мога ли да ви помоля за още нещо?

„Ето го!“ – помислих си, „Сега ще излезе с някой номер!“

- Да?
- Не ме наричай Димитър. Наричай ме „татко“.

Е, извращенията никога не идват сами. Едва ли можех да му бъда дъщеря – по-скоро внучка, но реших да не споря.

- Добре, татко.

С крайчеца на окото си видях, че ме гледа с широка, блажена усмивка, но се престорих, че не забелязвам. Той беше едва на моя ръст – слаб, изкривен и бавен. Не усещах никаква заплаха въпреки зловещия момент с „татко“. Дори имах усещането, че върша добро дело. Милосърдната Лили.

Той наистина живееше точно срещу парка, на първия етаж в стара сграда отпреди войната. Последвах го по стълбите, което отне доста време, тъй като той стъпваше с двата крака на всяко стъпало, преди да продължи към следващото. Когато най-накрая се озовахме пред вратата, тежкото му дишане ехтеше в коридора.

Апартаментът беше просторен, с високи тавани, обзаведен точно както бихте очаквали от място, обитавано от осемдесетгодишен мъж. Не изглеждаше занемарено, а по-скоро като добре поддържан антикварен магазин. Стените на хола бяха почти изцяло покрити с картини – доколкото можех да преценя, бяха оригинали, а не репродукции. Въздухът беше застоял и тежък, но не и неприятен. Димитър седна в едно кресло, докато аз останах в средата на стаята.

- Парите? – попитах директно.
- Ах, да, да... – кимна той и отново стана с усилие.

Извади плик от едно чекмедже на скрина, преброи няколко банкноти и ми ги подаде. Пъхнах еврото в джоба на дънките си. Той се върна в креслото, положи ръце върху бастуна и ме погледна с нескрит интерес.

„Добре, това е!“ – помислих си. Оставих чантата на масата и започнах да се събличам. Първо якето, после тениската...

- По-бавно, скъпа, моля те!
- Добре... татко.

Бавно разкопчах сутиена и го оставих да падне на пода. Събух маратонките, после нежно смъкнах дънките си – като змия, която сменя кожата си. Накрая дойде ред и на бикините. Изправих се пред него, сякаш бях на медицински преглед, с ръце на кръста. Той мълчеше, оглеждайки голото ми тяло от главата до петите.

Беше странно вълнуващо, защото се чувствах едновременно унизена и силна. Вдигнах ръце над главата си и се извих в ханша, представяйки си, че съм гръцка статуя.

- Много си красива, скъпа! – промълви той с дрезгав глас.
- Благодаря ти, татко.
- Направи нещо за мен... донеси ми чаша вода, моля те.

Той посочи с пръст към вратата на кухнята зад гърба ми.

- Мхм... – отвърнах и се обърнах.

Разбирах отлично защо ме кара да го направя – искаше да ме наблюдава отзад, докато вървя. Съзнателно поклащах бедра, докато пресичах стаята, почти физически усещайки горещия му поглед върху задните си части.

Намерих чаша в кухнята, налях вода и се върнах с тържествена походка. Подадох му я, а той протегна едната си ръка към чашата, а с другата посегна към бедрото ми. Веднага се дръпнах.

- Не, не, татко! Нали се разбрахме, без докосване!
- По дяволите... ще си платя!

Сложих ръце на кръста си.

- Е, плати тогава!

Той ми хвърли измъчен, молещ поглед, сякаш питаше: „Наистина ли ще караш стареца да става пак?“. Аз само повдигнах вежда – „Да, точно това ще направя!“.

С въздишка той отново се надигна и отиде до скрина. Нямах конкретен план – просто исках да видя докъде е готов да стигне финансово. Подаде ми още една банкнота. Взех я и я погледнах подозрително. Беше едва една трета от предишната сума, но ме обзе някакво странно състрадание, докато гледах напрегнатото му очакване. Кимнах.

Отидох до купчината дрехи на пода, наведох се и прибрах парите в джоба на дънките си. Направих го много бавно, за да дам на „татко“ възможност да ме огледа добре отзад. После се приближих към креслото му, но нарочно спрях точно извън обсега на ръката му.

- Ела насам, малката! – промълви той.
- Какво има? – продължих да играя ролята си.

Тогава ме изненада: протегна бастуна си, закачи прасеца ми с извития край и ме дръпна към себе си. За миг изгубих равновесие и изписках, докато ме придърпваше. Озовах се точно между разкрачените му крака, а той постави бастуна хоризонтално зад коленете ми, държейки го с две ръце, за да не мога да се изплъзна. Засмях се. Той зарови лице в слабините ми и вдиша аромата ми жадно. Беше ми забавно как ме души като старо куче... но когато пусна бастуна и ме хвана за дупето, усетих как кожата ми пламва. Горещият му дъх се разливаше по венериния ми хълм, а той месеше задните ми части като тесто. Прокарах пръсти през редките кичури на косата му.

- Татко, какво правиш? – попитах гальовно.
- Мммм... – измърмори той неясно и стисна дупето ми още по-силно.

Затворих очи и се оставих на усещането. Досега най-възрастният мъж, с когото бях имала нещо общо, беше на около петдесет, така че това беше напълно непозната територия. Предизвикателството на табуто винаги ме е привличало и възбуждало – по тялото ми преминаха тръпки, които и Димитър усети. Той се отдели от мен и ме погледна с влажни очи.

- Малката... вълнуваш ли се?

Беше почти на ръба на сълзите, гласът му трепереше. Изпитах прилив на неочаквана сила. Прокарах ръка по бузата му.

- Да, татко.
- Искам да го направиш за мен. Ще го направиш ли за баща си?

Кимнах.

- Ще го направя, татко.

Измъкнах се от прегръдката му и легнах на дивана. Подложих няколко възглавници под главата си, вдигнах единия си крак на облегалката, а другия оставих на пода. С два пръста разтворих устните си, показвайки на „татко“ колко съм мокра. Той се премести от креслото на дивана, седна между безсрамно разтворените ми крака и фиксира погледа си върху розовата ми путка с истинско преклонение. Затворих очи и плъзнах пръст в себе си. Усетих топлата му длан върху бедрото си. Започнах да се галя, да си играя с устните си, докато той плахо не пъхна своя пръст вътре. Продължих със средния си пръст точно до неговия. Имаше нещо невероятно интимно и същевременно извратено в това, което ме караше да се възбуждам все повече.

Играхме си така известно време, докато не извадих ръката си и не се посветих на клитора, галейки гърдите си с другата длан. Той вкара втори пръст и продължи да ме гали ритмично. Преди да затворя очи отново, погледнах костеливата му ръка, покрита със старчески петна, докато оперираше между краката ми. Помислих си: „Дядо с артритни пръсти ме задоволява за пари“. Мисълта беше толкова отблъскваща, че се притиснах още по-силно. Щипнах зърното си до болка, сякаш за да се накажа. Излишно е да казвам, че това само влоши нещата – в добрия смисъл. Започнах да стена, а за него това беше знак да ускори движенията си. Пръстите му творяха магия вътре в мен. Бях напълно изгубена и свободна от всякакъв срам...

Оргазмът, който последва, премина през мен като бърз влак. Крещях и треперех, докато пръстите на стареца работеха неуморно, сякаш бяха включени към някакъв невидим източник на енергия.

Когато дъхът ми се успокои, отворих очи. „Татко“ сложи двата си пръста под носа си и ги подуши жадно. Погледът му беше пакостлив. Засмях се – винаги се засмивам веднага след добър оргазъм. Сложих средния си пръст върху мокрите си устни, облизах го бавно и намигнах на стареца.

- Забавлява ли се, малката ми?
- Мхммм, татко.
- Е, в такъв случай... какво ще кажеш за една целувка за татко?

Събрах краката си и седнах. Наведох се да го целуна по бузата, но той хвана лицето ми с ръце и пъхна езика си в устата ми. Не исках това. Почувствах се гнусно, но го оставих да ме „дъвче“, задържайки дъха си, защото неговият беше застоял и тежък. Веднага след това се отдръпнах и станах с намерението да се облека и да изчезна.

Вече се бях навела да събирам дрехите си от пода, когато той каза:
- Скъпа, направи още нещо за мен.

Обърнах се към него с въпросителен поглед.

- Искам да те гледам как пишкаш.

Сто неща прелетяха през главата ми. Да откажа? Да поискам още пари? Или просто да се съглася? В центъра на всичко отново бяха парите. Докато мълчах от изумление, той се приближи до мен.

- Да пишкам ли?
- Да, скъпа. И... да се изходиш.

Избухнах в смях.

- Да се изходя ли?

Той кимна, без усмивката да слиза от лицето му. Игрите с урина не ми бяха напълно чужди, макар да имах съвсем малък опит, но второто...

- Моля те! – добави той.

Мразя да ме молят за каквото и да е, защото тогава ми е трудно да откажа.

Помислих още няколко секунди и казах:
- Добре.

Той отново се усмихна и ми направи знак да го последвам. След всичко, което бях направила и му бях позволила, това да ме гледа в тоалетната ми се стори дреболия. Парадоксално, нали? Но нека гледа, щом толкова му се иска!

Влязохме в банята. „Татко“ остана на прага, а аз отидох до тоалетната.

- Качи се, не се притеснявай! – подкани ме той.

Стъпих боса върху седалката, която изпука под тежестта ми. „Ще се напука“ – помислих си. Клекнах и се закрепих, подпирайки се с една ръка за стената.
Мина известно време, понеже ми беше трудно да се отпусна под строгия му поглед. Стоях така, клекнала и гола над чинията поне минута, опитвайки се да се концентрирам. Накрая първата струя потече и забълбука във водата. Напрегнах се, но следващата излетя над дъската и се разля директно върху плочките.

- Опа... – засмях се аз.
- Няма значение, скъпа! – каза той нежно.

Продължих да пишкам – малко вътре, малко на пода, кикотейки се неконтролируемо.

Когато изпразних пикочния си мехур, дойде ред на второто. Мислех, че няма да успея, просто защото ме наблюдаваха. Никога не бях го правила пред свидетел. Но за моя изненада усетих как анусът ми се отпуска. Поех дълбоко въздух и бавно издишах. Чух тихото цопване във водата. „Добре, стига толкова!“ – реших аз. Слязох от тоалетната, избягвайки погледа му. Изведнъж ме обля вълна от срам – усещах как лицето ми пламти.

Избърсах се и тъкмо посегнах да пусна водата, когато той ме спря:
- Не. Недей! Остави го така.

Погледнах го изумена.

- Остави го, моля те! – повтори той тихо.

Свих рамене.

- Както кажеш.

Заобиколих локвата на пода, минах покрай него и излязох от банята. Той ме последва мълчаливо и ме наблюдаваше как се обличам. Срамът все още не ме напускаше и това започваше сериозно да ме дразни.

Когато се облякох и тръгнах към вратата, той попита:
- Ще дойдеш ли пак? Искам да дойдеш пак някой път.

Помислих за парите, помислих за цялото преживяване и претеглих двете неща на везната в главата си. Огледах се. На масата имаше сгънат вестник и химикалка. Без да кажа и дума, написах номера си в полето. После погледнах сияещия старец и му намигнах с усмивка, преди да изляза.

Когато излязох на улицата, погледнах часовника си – интервюто ми за работа беше окончателно провалено. Но в джоба си усетих релефа на банкнотите под пръстите си. Беше изключително приятно усещане!