Дванадесет месеца (част 10)

07.05.2026 | Анонимен

Няколко дни по-късно се срещнах с Теодора.

Първо ѝ разказах за писмото на Гергана – дотогава вече го знаех почти наизуст. Исках съвет, но Теодора само промълви едно объркано „ъъъ...“, сякаш ситуацията надхвърляше капацитета ѝ. Все пак, в хода на разговора стигнахме до извода, че нямам какво да губя, ако се видя с майка си. Така мислено добавих още един „плюс“ към това решение.

След това ѝ споделих какво се случи между мен и Кристина. Очите ѝ веднага светнаха.

- Лили, ти си опасно момиче! – каза тя с усмивка.

Приех комплимента с християнско смирение.

Междувременно дойде краят на март, което означаваше, че Лазар е платил още един наем на Младен. Мълчах и не задавах въпроси. Не говорехме и за писмото, въпреки че то не излизаше от главите ни. Рано или късно щяхме да го обсъдим, но нямаше за къде да бързаме.

Накрая, в средата на април, „татко“ ми се обади и ме покани у тях – за първи път след неговите „здравословни проблеми“.

Че има проблеми, си пролича още от вратата. Димитър изглеждаше видимо по-зле от последната ни среща. Преди, въпреки трудностите с движението, той излъчваше някаква жизненост. Сега изглеждаше просто изтощен. Все така гладко избръснат и безупречно облечен, но тялото му се стопяваше. Имах чувството, че мога да го вдигна на ръце без никакво усилие. Усмивката, с която ме посрещна, беше искрена и топла, но в нея се четеше и една особена тъга.

Целунах го по бузата и влязох в хола. Когато го попитах как е, той просто махна с ръка, както винаги.

- А ти?
- Добре. Благодаря, че попита, татко.

Според установения протокол той седна в любимия си фотьойл, а аз започнах бавно да се събличам под внимателния му поглед. Когато останах напълно гола, го погледнах и му се усмихнах.

Той огледа тялото ми и прошепна:
- Малката... ела при мен. Като кученце, на четири крака.

Застанах на колене и длани и изпълзях до него.

- Седни тук. – каза той, сочейки пода до краката си.

Седнах и облегнах предмишници на бедрата му. Под панталона му усещах само кожа и кости.

- Разказвал ли съм ти за себе си? – попита изведнъж.

Поклатих глава.

- Не, татко.

Наистина никога не бяхме говорили за личния си живот – нито той, нито аз. Бях приела тази мистерия като част от играта. Но сега, по някаква причина, той изпитваше нужда да проговори. Разказа ми, че е дете от уважавано адвокатско семейство. Бил единствен син и въпреки желанието на родителите му да наследи професията им, правото никога не го е интересувало. В крайна сметка те се съгласили да платят образованието му в Америка, където завършил архитектура. Останал там, работил в големи бюра, а по-късно основал и собствена фирма. Там срещнал съпругата си – лекарка, с която така и не успели да имат деца. Когато тя починала преждевременно, той останал още известно време в Щатите, но нещо започнало да го тегли обратно. Така се завърнал в България. Но като човек, прекарал по-голямата част от живота си навън, тук нямаше почти никого. Особено сега, когато и малкото му останали приятели бяха вече покойници.

Той замълча.

И двамата мълчахме цяла минута, преди той да попита:
- А ти?

Въздъхнах леко и му разказах своята история. Когато приключих, си помислих колко скромно изглежда моето битие в сравнение с целия живот на този човек. Трябваше ли да му кажа какво се случи преди няколко месеца?

Докато се колебаех, „татко“ наруши тишината:
- Все още ли живееш с чичо си и леля си?

Въздъхнах отново, този път по-дълбоко. Ето ме – напълно гола, седя на пода до краката на този старец и говоря за себе си. Странно е как голотата ни отваря, щом веднъж преодолеем срама от нея.

- Не. – казах най-накрая.

Разказах му всичко. Оставих истината просто да изтече от мен. Гледах в пода през цялото време, но говорех без да спирам. Димитър не ме прекъсна нито веднъж. Когато приключих, най-после се осмелих да го погледна. На устните му играеше лека усмивка, а погледът му беше мек.

- Много смело момиче си, Лили. – каза той.

Усмихнах се и поклатих глава. Смела... Какво изобщо означаваше това? Смелост или безразсъдство – каква е разликата? Все пак не възразих. Комплиментите винаги трябва да се приемат с грация.

Той стана от фотьойла.

- Последвай ме.

Тъй като не ми каза да се изправя, го последвах на четири крака чак до спалнята. За първи път виждах друга стая в апартамента, освен хола и тоалетната. Беше малка, а по-голямата част от пространството беше заета от широко и необичайно високо легло.

- Легни.

Качих се на леглото и се излегнах, а после инстинктивно разтворих краката си. В стаята имаше само един стол. Старецът го постави в подножието на леглото, седна на него и просто ме наблюдаваше мълчаливо, подпрял длани на бастуна си. Разтворих краката си още повече, без капка срам, и разтворих устните си с пръсти.

- Хайде! – подкани ме той.

Извих се така, че петите ми да опират на самия ръб на матрака. Въздъхнах дълбоко, когато „татко“ докосна путката ми. Той нежно разтвори устните ми с палци, а после ги притисна отново, обхождайки клитора ми. Повтори това няколко пъти. Пръстите му бяха сухи и топли, а аз бях толкова влажна... Когато пъхна един пръст в мен, потреперих от удоволствие. Той не се поколеба – виждайки колко съм податлива, веднага добави и втори пръст. Затворих очи и се отпуснах напълно. Споделянето на тайната ме беше променило. Никога не бях се чувствала толкова спокойна с него.

Той се наведе леко и целуна клитора ми. После продължи да играе с езика си върху него, без да спира да ме гали с пръсти. Правеше го нежно, търпеливо, почти методично – сякаш бяхме свързани телепатично и той знаеше точно какво да прави във всяка секунда. Скоро стаята се изпълни със звуците на моите стонове и ритмичното мокро шляпане от движенията му в путката ми.

И третият пръст се включи, срещайки съвсем слаба съпротива. Вътрешността ми вече пулсираше. Докоснах гърдите си. С всяко завъртане на пръстите му, въздишките ми ставаха все по-силни.

Усещах все по-интензивен натиск, усещане за пълнота...

Изправих се на лакти и погледнах надолу. Четири пръста бяха вътре в мен. Той ги натисна дълбоко, до кокалчетата. Първият ми импулс беше да му кажа да спре, че три са напълно достатъчни... Но удоволствието беше толкова пронизващо, че от мен излезе само едно изненадано: „Ах!“. Отпуснах глава обратно на леглото. Старецът придвижваше артритните си пръсти навътре и навън в моята разцъфнала вагина. Завърташе ги, притискаше ги във всички посоки – нежно, но решително. Просто се разтопих върху матрака.

И тогава усетих още по-мощен натиск. Пак погледнах надолу, само за да видя как цялата ръка на стареца си проправя път – сантиметър напред, половин назад, после пак сантиметър напред... Кокалчетата му изчезнаха в мен, част от дланта му, покрита със старчески петна, все още се виждаше, преди Димитър да направи още едно движение напред-назад и най-накрая да забие целия си юмрук в путката ми. Изтръгна се писък, който беше едновременно стон и въздишка от наслада. Беше вик на шок, повече от всичко друго, защото болка почти липсваше – само едно невероятно усещане за пълно удовлетворение и неверие пред това, което преживявах. Всяка частица от вагината ми беше стимулирана. Всяко най-малко движение на ръката му изпращаше нови вълни от удоволствие. Протегнах се на леглото, стиснах чаршафите с юмруци, сякаш се държах, за да не отлетя, за да не се възнеса в стратосферата. Старецът движеше юмрука си в мен така, сякаш това е най-нормалното нещо, което един осемдесетгодишен мъж прави на момиче на двайсет и пет. Но беше нежен, въпреки че отново ме беше тласнал отвъд граница, която мислех за непреодолима. Отдаването ми беше пълно, бях паникьосана от удоволствие... Когато в един момент той извади юмрука си почти докрай, ми се искаше да закрещя от желание, молейки го отново да пъхне костеливата си ръка във вагината ми. Но той го направи веднага, като едновременно спусна дланта на другата си ръка върху венериния ми хълм и докосна клитора ми с пръст, вероятно с палеца. Това най-после ме взриви – за по-малко от три секунди. Не знам колко силно съм викала, докато оргазмът ме разтърсваше – чак по-късно през деня щях да забележа, че гласът ми е прегракнал. Докато вагиналните мускули се тресяха около него, старецът продължаваше да движи юмрука си енергично. Всичко това продължи цяла вечност. Мисля, че никога не бях имала по-дълъг оргазъм.

Докато постепенно идвах на себе си, осъзнах, че стискам китката на „татко“ здраво, не му позволявайки да извади юмрука си. Още не бях готова да го пусна.

- Остани в мен още малко! Още половин минута, моля те...

Накрая го пуснах, изпитвайки усещане за наситена, удовлетворена празнота. Засмях се. Изпитвах неистово желание да се смея.

- Благодаря ти, татко!
- Няма защо, мила.

Когато станах от леглото, едва тогава забелязах рамкираната снимка на стената. Портрет на млада, усмихната двойка. Мъжът беше той – точно както си го представях в началото на тридесетте му години. Жената до него беше изключително красива, с буйна черна коса и големи тъмни очи – вероятно мексиканка или кубинка. Почувствах се леко неудобно. Снимката си е просто снимка, но току-що бях преживяла най-дивото си удоволствие, докато вдовецът на тази жена ме обладаваше пред очите ѝ. Излязох бързо от стаята.

Докато се обличах (което той отново следеше внимателно с очи), Димитър ми подаде банкнотите. Бяха много повече от обикновено – достатъчно, за да покрият всички пропуснати срещи. Погледнах го въпросително, държейки парите между нас, но той само се усмихна и леко побутна ръката ми.

- Исках да ти предложа нещо друго.

Чудех се какво ли следва... какъв нов вид извращение?

- Много съм стар. И болен. Няма да остана тук още дълго. Знаеш ли какво е договор за доживотна издръжка?

Кимнах. И тогава „татко“ направи своето предложение. Слушах с пълно недоверие. Ако подпишех договора с него, един ден щях да получа... и той започна да изброява. Един апартамент, втори, трети... Общо шест имота.

- Имах и вила близо до Варна, но я продадох. – добави той, сякаш се извиняваше. - Стана ми твърде уморително да пътувам и да се грижа за нея. Имам и малко пари, но не са много. Ще решим и това, вече говорих с адвокат.

Когато свърши, и двамата замълчахме за дълго.