Дванадесет месеца (част 16)

13.05.2026 | Анонимен

Денят на заминаването на Гергана наближаваше. Вечерта преди това се срещнахме в ресторант за последен път. Беше най-горещият ден на лятото и бих предпочела да си остана вкъщи на климатик, но това трябваше да се направи. Нямах търпение тя да си тръгне – бях уморена от всичко.

Гергана се появи в най-добрата си версия. Лека лятна рокля над коляното, презрамки, дълбоко деколте... сандали с тънки токчета. Без сутиен – силиконовите импланти държат нещата на място.

Един аперитив и езикът на Гергана вече се развърза. Съжалявала, че си тръгва, толкова се радвала, че ни е видяла, трябвало да отидем в Америка да ѝ гостуваме, щяло да ни хареса в Калифорния. С вечерята тя продължи да пресушава чаша след чаша мерло. Лазар първоначално мълчеше, но и той се отпусна след две питиета. Аз не пиех нищо, тъй като бях с колата, и цялата тази пиянска веселост ме дразнеше. За щастие седях срещу нея, защото тя от време на време докосваше Лъки по рамото и ръката. Мислех си: „Няма такава близост, Гергана. Прекаляваш! Опитай се още веднъж... само още веднъж и ще видиш.“

- Между другото, този апартамент, в който сте... колко е голям? – попита тя в един момент.
- Хол, две спални, тераса... Не е огромен, но си има всичко.
- Аха, супер...

Когато казах „две спални“, през главата ми мина защо пита. Чудеше се дали спя с Лъки в едно легло. Възможно ли бе сега да повдигне темата, която винаги бяхме избягвали? Дори не бяхме споменали брат ѝ, камо ли причината, поради която ни изхвърли от дома си.

- Може да минем след вечеря, за да го видиш. – казах импулсивно, без да мисля.
- О! Е, с удоволствие. Да, може би... – тя изглеждаше изненадана.

Не очакваше предложението ми, но очевидно беше доволна. Вероятно го прие като крачка към сближаване.

Накрая, когато плати сметката, ни помоли да я изчакаме, докато отиде до тоалетната.

- Добре, ще те чакаме отвън.

Забелязах, че Лазар я следи с поглед, докато тя прекосяваше ресторанта. Но не беше само той. Още няколко чифта очи проследиха фигурата ѝ. Да, скъпи гости на ресторанта, това е нашата майка – не е ли истинска красавица?

- Хайде! – кимнах на Лъки.

Стояхме на улицата пред входа и се гледахме. Погледът ни продължи поне пет секунди, но не разменихме нито дума.

Накрая, когато Гергана се появи, се качихме в колата.

- Добре, че не си пила нищо... – вметна тя.
- Мхм.

Пак ме подразни. Точно от лекция на „майка ми“ за алкохола и шофирането нямах нужда.

- Ти, Лазар, имаш ли книжка?
- Нямам. Още не.
- В Америка всеки има книжка, там без кола си за никъде, направо е ужас, тук всичко е по-лесно... – продължи да бърбори тя.

Отворих задната врата и ѝ казах:
- Заповядай.

Тя се стъписа за момент – вероятно очакваше да седне отпред до мен, но благодари и влезе. Когато затворих вратата след нея, погледнах Лазар много сериозно. Той разбра знака и седна до нея отзад.

Шофирах в пълна тишина, докато Гергана не спираше да говори.

- Уф, май ме хвана алкохолът. Обикновено не пия така... Ох, това светкавица ли беше там, в далечината?
- Мхм. – отвърнах кратко.

Наблюдавах ги в огледалото за обратно виждане – двамата седяха един до друг в тясното пространство на задната седалка.

- Миналата година в Ел Ей имаше такава буря... Едно дърво падна в двора ни, за малко да удари къщата. За щастие сме застраховани, там всичко трябва да е подсигурено...

Тъй като аз мълчах, тя се обръщаше предимно към Лъки, докосвайки го по ръката от време на време. Горкият, сигурно вече беше в пълна бойна готовност.

Стигнахме пред блока.

- Слизайте тук, а аз ще потърся къде да паркирам, понеже това винаги е проблем.

След като намерих място, се върнах пеша.

- Можем да се качваме – казах.

Вървяха пред мен. Гергана беше доста несигурна – хем пияна, хем на токчета по разбития асфалт. Лазар също леко залиташе. Изведнъж гръмна силно. Гергана се стресна, подскочи и за малко да се спъне, вкопчвайки се в мускула на Лъки.

- Боже, изкара ми акъла!

Тогава Лазар обви ръка около кръста ѝ. Тя не се възпротиви. Последвах ги, наблюдавайки ги с мълчалива злоба. Ръката му почиваше ниско долу, върху голия ѝ гръб. На входа на сградата той ѝ задържа вратата и я пусна да влезе първа, плъзгайки дланта си съвсем леко надолу, почти до дупето ѝ.

Апартаментът ни посрещна с приятна хладина. Климатикът работеше на пълни обороти и след задуха навън вътре изглеждаше като рай на земята. Направих на Гергана кратка обиколка на стаите, докато тя не спираше да повтаря колко е хубаво, колко красиво е декорирано и колко прекрасно е всичко – терасата, кухнята, холът...

После тя седна на дивана, а Лъки веднага се намести точно до нея.

- Имам червено вино, искаш ли? – попитах.
- Ох, не знам... може би една чаша.
- Ти, Лъки? Нещо за пиене?
- Да.

Налях си джин с тоник и се настаних в креслото срещу тях. Ръката на Лазар беше поставена на облегалката на дивана, точно зад раменете на Гергана, сякаш всеки момент щеше да я прегърне. Той наистина не знаеше как да действа... но отчаяно искаше да направи нещо.

През следващите десетина минути Гергана изнасяше лекция за състоянието на пазара на недвижими имоти в Калифорния. Изглеждаше, че дори не забелязва колко близо до нея седи Лазар. И тогава тя направи грешка.

- Колко плащате за този апартамент?

Отговорих ѝ.

- Ъъ, това не е малко. Знам каква е ситуацията тук, сумата не ми звучи никак малка...
- Не е чак толкова скъпо. – вметнах хладно.
- Е, не е... но... как го плащате? Имам предвид... откъде...
- Искаш да попиташ откъде имаме парите ли?
- Да.
- Аз изкарвам парите.
- Нима? Е, не ми беше казала. Чудесно. Къде работиш?
- Никъде. Имам един по-възрастен господин, който ми дава пари.

Виждах как зъбните колела в главата ѝ се въртят, докато мозъкът ѝ се опитваше да пробие алкохолната мъгла и да осмисли казаното.

- Господин? Какъв господин... и за какво ти дава пари?
- Отивам у тях, прекарваме време заедно.

Тогава най-после разбра. Сведе поглед към пода.

- Аха...
- Проститутка съм. – казах със свирепо спокойствие, почти наслаждавайки се на тези думи.

Тя ме погледна с недоумение, вероятно опитвайки се да разбере дали не се шегувам, но аз задържах ледения си поглед. Отвори уста, сякаш щеше да каже нещо, направи няколко неясни жеста с ръце и накрая се отказа.

За моя изненада, Лазар се намеси:
- И е доста добра в това.

Нелепо твърдение, но бях благодарна, че се включи в играта. След като изрече тези думи, той положи длан върху бедрото на Гергана, точно над коляното. Тя го погледна, не вярвайки на ушите си, а после отново се вторачи в мен, сякаш изобщо не усещаше ръката му върху голата си кожа.

- Виж, Лили, знам, че парите не се изкарват лесно... но... знаеш ли... това не е правилният начин. Не трябва... Искам да кажа, млада си, има и други... хм, работи...

Прекъснах я рязко:
- Не мисля, че точно ти трябва да ми четеш лекции, Олга.

Очите ѝ се ококориха, устата ѝ увисна, а лицето ѝ стана яркочервено. Отвън проблесна светкавица и тежък гръм разтърси стъклата, прорязвайки последвалата тишина.

- Добре. – каза тя най-сетне, свеждайки поглед. - Добре. Разбирам. Ще обясня...

Чак тогава забеляза ръката на Лъки и леко дръпна крака си.

- Това е... това е нещо между мен и Роджър. На него му харесва. Че го правя.
- Какво? Съпругът ти те праща да го правиш ли? – попитах с отвращение.
- Ескорт е...
- Проституция.
- Добре, наричай го както искаш, но...
- Значи бизнесът ви с имоти не върви, така ли?
- Не, не... не разбираш. Всичко върви добре. Но той... него това го вълнува.

Тя ме погледна отново в очите и видях, че този път не лъже.

- Какво прави той? Гледа ли те? – попитах аз.
- Не. Разказвам му всичко след това.
- А той?
- Нищо... слуша...
- И мастурбира?
- Не, Лили... защо говориш така?
- Наричам нещата с истинските им имена.
- Това го възбужда и после... после...
- И теб те възбужда, Олга. Вие двамата поне го правите след това, нали?

Видях по лицето ѝ, че иска да отрече, но тя спря, въздъхна и накрая призна:
- Да. След това правим секс. Моля те, не ме наричай „Олга“...

Свих рамене.

- Защо не? Ти сама си избрала това име.

Тя ме погледна умоляващо.

- Добре. – казах аз. - Както искаш! И какво си мислеше, че никога няма да разберем ли?
- Но, Лили, това наистина няма значение...

Станах от стола и застанах точно пред нея, надвисвайки отгоре ѝ.

- Нямало значение?! Какви глупости ми говориш през цялото време, а сега това изведнъж няма значение?!

Тя се отдръпна, доколкото ѝ позволяваше облегалката на дивана. Погледна ме уплашено, вероятно мислейки, че ще я ударя.

- Виж, разбери ме...
- Не, не разбирам. Най-малкото, което можеш да направиш, е поне веднъж да бъдеш честна.

Тя въздъхна.

- Добре. Съжалявам, трябваше да ти кажа истината.
- Дори сега извинението ти звучи фалшиво.
- Съжалявам, наистина! Прости ми, моля те!
- Извини се и на Лазар.
- Лазар, съжалявам...

Лъки кимна успокоително, макар и някак разсеяно. Той използва момента, за да постави отново ръка върху бедрото ѝ, но този път тя не можеше да се дръпне, защото аз стоях точно между коленете ѝ. Гергана сякаш дори не забеляза докосването му. Изглеждаше съсипана, объркана от алкохола и искрено уплашена.

- Виж, Лили... това са глупости... Искам да кажа, това са лични неща. Не дойдох, за да те затормозявам с моите... нали разбираш... интимни проблеми.

Скръстих ръце пред гърдите си.

- О! А защо тогава дойде?
- Ами... дойдох да те видя. Знам, че не бях най-добрата... че не съм добра майка... и разбирам, че никога няма да можеш да ми простиш, че си тръгнах...

Вдигнах ръка, за да я прекъсна.

- Спести ми патоса, Гергана! Тръгна си, защото бяхме бреме за теб, а сега се върна, защото Горан ти е писал. И двамата знаем какво е имало в писмата му. Че с Лазар се чукаме. Твоят едва пораснал син и твоята дъщеря, Гергана. Така че, след като дойде време за честност, не ми изнасяй сълзливи речи. И най-вече... най-вече не се опитвай да играеш ролята на морален съдник и да ми четеш лекции. Ясно ли е?!

Мислех, че това ще я довърши, но тя все пак промълви:
- Наистина не исках да ти чета лекции... Недей, Лазаре... Исках само да ви видя.

Това „недей, Лазаре“ беше предизвикано от ръката му, която, както видях тогава, се беше плъзнала нагоре по бедрото ѝ, под полата. Но опитът на Гергана да го отблъсне беше вял и чисто символичен.

- А какво искаше да видиш всъщност? Как го правим ли?
- Не, не...

Наведох се напълно над нея, подпрях коляно на дивана и ръка на облегалката, приклещвайки я.

- Дошла си да видиш как смуча сина ти ли, Гергана?
- Лили...

Забих ръка в деколтето ѝ, презрамката ѝ падна и стиснах силно гърдата ѝ. Сега тя се опитваше да ни отблъсне с две ръце, но толкова отпуснато, че беше почти комично.

- Значи разказваш всичко на мъжа си, за да го възбудиш, така ли?
- Недейте, деца...

Ударих я по лицето – леко, само като предупреждение, но Гергана изписка театрално.

- Не ни наричай деца! – изсъсках аз.

Тя ме погледна с ококорени очи, безмълвна, притисната между мен и Лазар. Ръцете ѝ почиваха върху нашите предмишници, сякаш се канеше да ни отблъсне, за да се защити... но не направи нищо. В този момент ми стана ясно не само, че се е предала, но и че вероятно е чакала точно това. Знам, че аз съм последният човек, който може да бъде съдия, но изпитвах към нея чисто презрение. Почти отвращение. Беше ясно, че тя е наша и можем да правим с нея каквото си поискаме. Исках просто да я унижа. А Лазар...

- Лъки, извади го! – заповядах.

Той се подчини веднага. Разкопча дънките си и ги смъкна до коленете заедно с боксерките. Без да чакам реакция от Гергана, я хванах здраво за косата и я притеглих към слабините му. Тя изстена тихо, сякаш само за протокола.

- Отвори си устата! – заповядах и получих окончателното потвърждение за нейната капитулация, когато тя изпълни заповедта и пое главичката му между устните си.

Лазар я сграбчи за тила и започна да я притегля към себе си. Тя присвиваше очи, но послушно държеше устата си отворена, изцяло на негово разположение.

Изправих се и наблюдавах сцената в пълно мълчание. „Е, сега наистина ще имаш за какво да разказваш в Америка!“ – помислих си. Лъки хвана главата ѝ с две ръце и започна да си го набива все по-дълбоко, докато Гергана не започна да се дави и да издава глухи, гърлени звуци. Някъде навън, съвсем наблизо, светкавица удари отново, сякаш самите богове ни заплашваха, ужасени от това неестествено прелюбодеяние.

Погледите ни с Лазар се срещнаха. Дадох му знак с глава и той разбра мигновено. Отблъсна Гергана, обърна я по очи на дивана и повдигна бедрата ѝ, така че тя да остане подпряна на лакти. Дори тогава тя не отвори очи. Не ги отвори и когато той вдигна полата ѝ, свали бикините ѝ до бедрата и проникна в нея грубо, без никаква защита.

- Ааах! – извика тя, а в отговор гръм отново разтърси сградата.

Лазар стискаше пищните ѝ бедра и се движеше с дива енергия. Плътските звуци от ударите на слабините му в задните ѝ части се смесиха с шума на дъжда, който внезапно зашиба по прозорците.

Стоях в средата на стаята със скръстени ръце, съзнавайки, че присъствам на последното действие на тази пиеса. Майка ми стенеше тихо, забила лице в предмишниците си, и понякога извикваше, когато Лъки я чукаше особено яростно. Едната ѝ гърда се беше изхлузила от деколтето и се люлееше ритмично в такта на тласъците му.

Накрая, в момента, в който движенията му станаха машинно бързи, а стоновете на Гергана преляха в непрекъснато вибриране, той излезе от нея, хвана го с ръка и изстреля струи сперма върху голия ѝ гръб. Пръските се разляха по кожата ѝ, а накрая той отпусна омекналия си член върху задните ѝ части.

После слезе от дивана и по някакъв начин гледаше празно голото дупе на майка си, сънено, сякаш току-що се беше събудил. Гергана вдигна глава и най-накрая отвори очи. Погледна ме, после погледна през рамо, а след това бавно се изправи и започна да си облича бикините и да си оправя роклята, напълно безшумна. Тя не беше свършила и бях щастлива от този факт. Главата ѝ остана наведена – жива картина на абсолютното поражение и непосилен срам.

- Върви сега! – казах.

Тя едва забележимо кимна, без да ме погледне. Взе чантата си, която беше паднала на пода.

- Трябва да отида до тоалетната... – каза тя.
- Не. Тръгни веднага.

Пристъпих към нея, така че нямаше избор, освен да се обърне и да си тръгне. Последвах я до коридора, наблюдавайки как спермата ѝ се стича по гърба, и там отворих вратата, и когато тя излезе в коридора, преди да успее да се обърне (а тъкмо беше започнала да прави това движение), блъснах зад нея и дръпнах резето вътре.

Всичко свърши толкова внезапно, че просто стоях в тишината на коридора известно време, събирайки мислите си. От коридора чух бавното почукване на токчета по стълбите.

Връщайки се в хола, намерих Лъки да седи на дивана с все още смъкнати боксерки, вторачен несъсредоточено пред себе си. Но при него това не беше тъга, а по-скоро вцепенението на хищник, който най-после е повалил плячката си и сега не знае какво да прави с трупа ѝ.