Дванадесет месеца (част 6)

03.05.2026 | Анонимен

Сложих парите, които получих от „татко“, в чекмеджето под телевизора, където обикновено държахме общите ни средства. Тъй като в момента аз бях единствената, която изкарваше нещо, можех да организирам нещата така, че Лазар да ми иска пари всеки път, но това не ми харесваше. Въпреки че бях по-голямата сестра, бяхме в това заедно. Не исках да крия нищо от него, нито да поддържам отделен фонд.

Една събота вечер Лазар, който се канеше да излиза, ми каза:
- Имам нужда от пари. – и посегна към чекмеджето.
- Ммм... – промърморих безразлично.

Не ми се ходеше никъде, затова се бях свила на дивана и сменях каналите на телевизора безцелно. Забелязах как Лазар се напрегна, навеждайки се над съдържанието на чекмеджето. „Добре, рано или късно трябва да разбере. Сега е моментът!“ – помислих си.

- Откъде са всички тези пари? – попита той изненадано.
- Спечелих ги.
- Как? – той се обърна и ме погледна право в очите.
- От един... по-възрастен господин. – отговорих, опитвайки се да звуча небрежно, докато погледът ми оставаше прикован в екрана.

Лазар се изправи бавно.

- Какъв господин?

Звучеше така, сякаш вече беше свързал две и две. Погледнах го.

- Един джентълмен, който обича да прекарва време с мен.

„Колко сухо звучи само, като вестникарска хроника!“ – помислих си.

- Ти... ти с него ли си? — гласът му трепереше.

Риторичен въпрос, скъпи братко!

- Да, с него съм. – отговорих твърдо, без да отклонявам поглед.

А после забих и последния пирон:
- За пари.

Лазар буквално пребледня, а после лицето му потъмня още повече. Виждах как обработва информацията, без да знае какво да каже. Но знаех, че ще проговори и съдейки по изражението му, нямаше да е нещо, което исках да чуя. Реших да го изпреваря.

- Без морал, ако обичаш! – казах остро, вдигайки длан към него.
- Но... защо?
- Защо ли? Защото имаме нужда от пари.
- Но точно по този начин ли?

Гласът му звучеше едновременно отчаяно, обидено и гневно.

- Виждаш ли колко пари има в това чекмедже? – гласът ми стана по-остър, въпреки че не го исках.

Върнах погледа си към екрана, давайки му знак, че темата е приключена. Той замълча за няколко секунди.

- Да, разбирам. Но това ли е единственият начин? – тонът му вече беше предизвикателен.

Започваше сериозно да ме ядосва. Особено фактът, че той стоеше прав, а аз седях – символична позиция на неравенство, която не можех да преглътна. Погледнах го право в очите.

- Да, Лазар! Това е единственият начин! Достатъчно вече!

Гърдите му се надигаха тежко от ярост. Изпепели ме с поглед и излезе от стаята. Вратата на апартамента се затвори с трясък, който отекна в тишината.

- Идиот... – проклех го под носа си.

Сега, когато го нямаше, гневът ми само растеше. За какъв се мисли? Нима извоювахме независимостта си, за да ме поучава по-малкият ми брат и да ми прави сцени? Точно така!

Трябваше ми време, за да се успокоя. Когато най-сетне пулсът ми се нормализира, се опитах да мисля рационално, макар че нямаше какво толкова да се умува. Брат ми просто трябваше да приеме нещата такива, каквито са. Точка.

С тези мисли в главата си легнах да спя.

В един момент потръпнах, усещайки как някой грубо издърпва завивката от мен. Преди да дойда на себе си, някаква сила свали бикините ми. В полумрака видях Лазар.

- Какво... – гласът ми секна, когато той се хвърли върху мен с цялата си тежест.

Беше чисто гол. Притисна бедрото си между краката ми. Опитах се да го отблъсна, но той беше твърде близо и нямах място да разгърна ръцете си.

- Лазар, спри!
- Лили... – промълви той с дрезгав, задъхан глас.

Дъхът му миришеше на алкохол. Усетих ерекцията му върху бедрото си. Той сграбчи предмишниците ми и ме притисна към възглавницата. Разтърсих се с цяло тяло в паника, смазана от масата му.

- Лазар, не!
- Лили... моля те...

Той повдигна бедрата си, опитвайки се да се намести между краката ми. Възползвах се от този миг и рязко забих коляното си в слабините му. Лазар изстена и се сви, освобождавайки ме от тежестта си. Избутах го толкова силно, че се изтърколи от леглото на пода, стискайки се с ръце. Скочих и започнах да го ритам с все сила в задника. Палецът ме заболя, помислих, че съм го счупила.

- Глупак! – изкрещях. - Изчезвай! Веднага изчезвай!

Той едва успя да се изправи и изкуцука навън, превит от болка. Затръшнах вратата след него и я заключих. Кипях от ярост. Върнах се в леглото, напълно будна, и започнах да се ослушвам. Нищо. Този мръсник се беше прибрал в стаята си. Докато пулсът ми се успокояваше, се опитвах да измисля как ще решим това, но нищо разумно не ми идваше на ум.

Събудих се преди Лазар. Навън валеше първият декемврийски сняг. Излязох на терасата само по тениска и спортно долнище, оставяйки студа да ме жили в продължение на десетина секунди. После влязох в кухнята и започнах да приготвям закуска. Чувствах се странно спокойна.

Докато пържех яйцата, Лазар се появи на прага. Спеше мълчаливо, подпрян на рамката на вратата. Погледнах го – главата му беше наведена гузно.

- Лили, съжалявам.

Не казах нищо, чаках го сам да вдигне поглед.

Когато най-сетне го направи, повтори:
- Моля те, съжалявам.
- Добре. – отвърнах кратко и се върнах към тигана.
- Няма да се повтори. Бях пил твърде много.
- Това не е извинение.
- Знам. Съжалявам.
- Добре.

Той продължи да стои там мълчаливо. Игнорирах го. Изсипах яйцата в чинията, седнах на масата и започнах да ям.

- Бях разстроен от това, което ми каза вчера.
- Кое по-точно?
- Знам, че не ме оправдава... но ме изкара от равновесие, когато каза, че се виждаш с онзи... тип.
- Лазар, ние сме заедно в това, но в същото време всеки има свой живот. Не ми го прави по-трудно, отколкото е.

Той кимна бавно.

- Добре. Но... просто ми се иска да не беше в този... занаят.
- В проституцията ли? – бях умишлено директна, защото той се опитваше да заобиколи думата.

Той се изчерви леко и отново наведе глава.

- Да.
- Не се тревожи за мен! – казах с тон, който означаваше, че разговорът е окончателно приключен.
- Добре. – въздъхна той и се обърна, оставяйки ме сама в кухнята.

Около обяд той излезе, а аз се разходих в снега. Студеният въздух ми подейства добре и когато се прибрах, настроението ми вече беше страхотно. Учех в стаята си, когато чух Лазар да се връща. Погледнах часовника, усетих, че огладнявам, и отидох при него. Той седеше на леглото, вторачен в нищото.

- Ще поръчвам китайско, искаш ли и ти? – попитах.
- Да. – отвърна той безразлично, без да вдига очи от пода.
- Какво е това? – забелязах леко подуване на лявата му скула.
- Нищо.
- Как така нищо?

Приближих се, за да видя по-добре, но той стана и отиде до прозореца, обръщайки ми гръб. Последвах го, опитах се да го погледна, но той извърна глава. Нежно хванах брадичката му с пръсти и го накарах да ме погледне.

- Откъде е това?

Той мълчеше с наведен поглед. Изчаках търпеливо.

Накрая промълви:
- Бях вкъщи.
- Вкъщи ли? – не разбрах веднага.

После ми светна. Беше ходил в старата ни къща. При Георги и Милена.

Не знаех какво точно изпитвам в този момент – може би тъга, примесена с разочарование. Въздъхнах.

- Но защо, Лазар? – попитах, макар да знаех отговора.

Аз отдавна бях зачеркнала стария ни живот, но той явно не беше.

- Мислех... мислех, че може би ще мога да се върна.
- И какво стана?

Той просто махна с ръка, все още със забита в пода глава.

- Георги ли те удари?
- Да.

Въздъхнах отново, но този път усетих как ме залива ярост. Какъв нещастник трябва да си, за да вдигнеш ръка срещу това момче?

- Защо изобщо ти е хрумнало да се връщаш? Не се справяме зле тук, нали?
- Аз съм ти в тежест, Лили.

„Ето! Чувства се виновен за това как печеля парите ни.“ – помислих си.

Сложих длан на бузата му и повдигнах главата му, за да ме погледне право в очите.

- Слушай ме добре: ти не си ми в тежест! Не говори така, ясно? Вярваш или не, в момента съм по-доволна от живота си отколкото някога съм била. Разбра ли?

Той кимна бавно. Прегърнах го. Исках да го утеша, но и аз самата имах нужда от прегръдка. Не осъзнавах колко много ми е липсвала близостта му, докато той не обви ръце около мен. Стояхме така – лицето ми беше заровено в шията му, а дланите ми върху раменете му. Изведнъж усетих как в слабините му нещо се надига. Притиснах се по-силно в него и леко размърдах тялото си.

- Събуди се... – прошепнах в ухото му.
- Мхм.

Целунах врата му, точно под ухото. Той плъзна длани по гърба ми и сграбчи дупето ми. Улових косата му, притиснах устни към неговите и вплетох езика си в неговия. Целувахме се диво, докато той месеше задните ми части. Вдигнах тениската му и я съблякох през главата му, после щипнах зърното му, изтръгвайки едно задавено „ах“, което той издиша в устата ми. Започнах да целувам гърдите му, а докато се плъзгах надолу, той хвана моята блуза и я свали.

Коленичила пред него с голи гърди, дръпнах ластика на анцуга му. Под него боксерките му бяха опънати като палатка от каменна ерекция. Зарових лице в плата, усещайки тежката миризма на застояла урина. „Не си ли сменя боксерките всеки ден? Очевидно не!“ – помислих си. Но докато при всеки друг бих се отвратила веднага, това беше брат ми – в него нищо не можеше да ме отблъсне. Чувствах се странно, коленичила гола пред него, вдишвайки тази миризма.

Свалих и боксерките му, освобождавайки това, което пулсираше пред лицето ми. Хванах го за кръста и го поех в устата си. Главичката премина дълбоко в гърлото ми. Направих няколко движения, дразнейки го със сливиците си. Чух тежкото му издишване. Натиснах главата си докрай, докато пубисните му косми не започнаха да гъделичкат носа ми. Слюнката се стичаше по брадичката ми. Бях в някакъв делириум, но знаех точно какво искам и имах достатъчно самоконтрол, за да не му позволя да свърши.

Отдръпнах се, облизах устни и се преместих на пода. Легнах по гръб и съблякох анцуга и бикините си с едно движение, без да откъсвам поглед от очите на Лазар. Разтворих краката си безсрамно.

- Сега! – казах с треперещ глас. - Чукай ме така, както искаше снощи!

Очите му горяха, докато се спускаше върху мен. Разтворих краката си още повече, очаквайки го с нетърпение. Когато влезе в мен, вече бях на ръба. Проникна дълбоко, причинявайки ми онази сладка болка в утробата. Обвих го с ръце и крака, искайки да ме смаже с тежестта си върху пода. Той не започна бавно – нямаше този опит – а веднага набра скорост, но точно от това имах нужда.

- Разкъсай ме, Лъки! – прошепнах в ухото му и захапах силно мекото на ухото му.

И той наистина започна да ме разкъсва, ритмично и безмилостно. Килимът дращеше голия ми гръб. Стаята се изпълни със звука на удрящи се тела и моите стенания.

- Свърши в мен! – едва успях да издишам.

Думите ми го тласнаха през ръба. Хванах го за косата и го притиснах още по-силно към себе си, сякаш исках да го погълна целия. Той изстена, забавяйки движенията, но увеличавайки силата им, докато се изпразваше. Осъзнаването, че ме изпълва, беше последният тласък към моя собствен оргазъм. Изкрещях от екстаз, докато мускулите ми се свиваха яростно около него.

Беше кратко и интензивно.

- Остани така още малко... – промълвих, борейки се за въздух, докато пулсациите вътре в мен затихваха.

Държах го близо, галейки гърба и косата му, усещайки горещото му дишане върху кожата си.

Когато се отпусна и се изплъзна от мен, Лазар се излегна на пода. Сграбчих тениската си и я притиснах между краката си, за да не изцапам килима. Лежахме в мълчание, загледани в тавана. „Е, пак се случи!“ – помислих си примирено. Беше наивно да вярвам, че някога ще спрем.

- Кой е той? – прекъсна тишината Лазар.
- Хм?
- Кой е този, който ти плаща?
- Ами... той е „Татко“.
- Моля?
- Така го наричам. Той го поиска.
- И какво правиш с него?

Не намери ироничния ми тон за забавен.

- На колко години е?
- Не знам точно. Много. „Инструментът“ му не работи.
- Тогава какъв е смисълът? Какво... какво правиш там?

Въздъхнах тежко.

- Всякакви неща. Гледа ме. Ближе ме. Пипа ме с пръсти.
- И?
- Пишкам му в устата, Лазар.
- Сериозно?
- Напълно.

Той замълча. Вероятно вече съжаляваше, че изобщо е попитал. Станах от пода, събрах дрехите си и се запътих към вратата, оставяйки го да лежи там, потънал в собствените си мисли.

- И си сменяй боксерките всеки ден, човече! – подхвърлих, преди да затворя вратата след себе си.