Дванадесет месеца (част 8)

05.05.2026 | Анонимен

Най-краткият месец от годината се проточи цяла вечност. Бях при „татко“ само веднъж, а втората ни среща беше отменена заради негови здравословни проблеми. „Само не умирай сега!“ – помислих си с доза черен хумор.

Виждах Теодора от време на време, макар че прекарвахме повече време в разговори по телефона. Решението ми да не ѝ казвам нищо за сесиите започна да ми тежи все повече. Дори не знам кога точно реших да мълча. Теодора е последният човек, който би ме съдил, но след като вече бях признала за инцеста с брат ми, се страхувах, че сексът с възрастния старец ще бъде окончателното потвърждение в нейните очи, че животът ми е в пълен упадък. А аз не исках съжаление, нито съвети. Не се чувствах като човек, чийто свят се разпада. Всичко беше под контрол и като цяло бях доволна. Дори не ѝ признах, че с Лазар сме го направили пак – когато ме попита как сме, измислих куп истории. Беше ми ясно, че Теодора става все по-подозрителна, но достойнството ѝ пречеше да ми зададе директен въпрос.

Разбира се, инцестът също беше останал в миналото, поне според мен и Лазар. Не ни се „случи“ нито веднъж, дори не го споменахме, а темата се върна обратно в сферата на табутата, където ѝ е мястото. Понякога, когато се прибирах от апартамента на стареца, си мислех, че ми се иска просто една нормална прегръдка и „обикновен“ секс. Но тъй като в секса между брат и сестра няма нищо нормално или обикновено – успявах да се въздържа.

Първият сигнал, че нещо не е наред, дойде в средата на месеца, когато открих, че някой е ровил в моята „кутия за удоволствия“. Така наричах една от кутиите за обувки в гардероба, където пазех колекцията си от играчки – няколко вибратора, дилда и анални тапи. Този „някой“, разбира се, можеше да бъде само брат ми. Едно от дилдата – меко силиконово парче, което винаги прибирах в платнена торбичка – стоеше отвън. Лазар или беше забравил да го върне, или не е имал време да реагира бързо. Какво точно е правил с него, можех само да гадая.

В онова състояние, в което се намирах, реших да отвърна на удара с проверка в неговата стая. Ако той си позволяваше да рови в моите неща, докато ме няма, аз щях да направя същото.

В гардероба му не открих нищо интересно. Но в едно от чекмеджетата на бюрото намерих плик с пари. Вътре нямаше много евро, но ние имахме общ фонд, достъпен и за двамата, така че нямаше никаква логична причина Лазар да къта свои паралелни спестявания. Това ме вбеси. Освен това – откъде бяха дошли тези пари? Не бях забелязала липси от общата ни купчина.

Докато превъртах в главата си различни теории, изведнъж се сетих за хазяина ни Младен. Първите няколко наема му ги платих аз. Винаги идваше до вратата, усмихваше се похотливо и ме оглеждаше от глава до пети, докато му подавах парите. Беше дебел, плешив и вечно изглеждаше потен, дори когато не беше...

В края на ноември Лазар беше този, който плати наема, защото мен ме нямаше. След това... да, той пое изцяло комуникацията с Младен относно датите за плащане. Оттогава не бях засичала дебелака.

Разбира се, не казах нищо на Лазар за находката в чекмеджето му. Вместо това изчаках края на месеца, когато наближи времето за наема, и подготвих малък план.

- Тръгвам към университета, а после ще пия кафе с Весна и може би ще се отбия до пазара. – подхвърлих уж небрежно.
- Добре.
- Между другото, Младен идва ли за наема?
- Ами... не още. Но се обади и каза, че ще мине днес.
- Ясно.

„Точно днес, а? Точно когато знаеш, че няма да ме има.“ – помислих си.

Излязох от сградата и тръгнах по улицата, но щом завих зад ъгъла, направих кръг около блока и се върнах обратно. Заех позиция в кафенето отсреща – малко по диагонал, но с отлична гледка към входа. Плотът до витрината беше свободен, затова седнах там и си поръчах кафе.

Минаха около 45 минути, преди Младен да се появи с малките си, бързи стъпки. Влезе в сградата, а аз веднага поисках сметката. Изчаках още пет-шест минути и тъй като дебелакът не се появи, излязох. Изкачих стълбите и застанах пред вратата на апартамента.

„Добре, а сега какво?“ – помислих си. Всичко беше планирано дотук, но за останалото разчитах на импровизация. Чувствах се малко глупаво. Отвътре не се чуваше нищо, затова внимателно положих длан върху дръжката и леко натиснах. Ако беше заключено – заключено. А ако не беше... ще видим.

Вратата не беше заключена. Отворих я изключително внимателно, вслушвайки се дали ще скръцне. Бях решила, че ако издаде звук, просто ще вляза нормално и ще измисля някакво оправдание. Пантите обаче бяха тихи. От стаята на Лазар се чуваше само слаба музика. Коридорът тънеше в мрак, а ъгълът беше такъв, че никой от хола не можеше да ме види. Затворих тихо след себе си и се заслушах. Дочуваше се мърморене – не беше гласът на Лазар. После се разнесе ясно, доволно въздъхване.

Сърцето ми биеше лудо, докато се прикрадвах напред. В коридора висеше голямо огледало и планът ми беше да видя отражението на стаята в него. Когато стигнах до идеалната точка, в стъклото се появи фигурата на мъж. Стоеше с гръб към мен, с панталони и боксерки, смъкнати до коленете. Никога не бях мислила, че ще ми се наложи да гледам косматия задник на Младен, но ето ни...

Брат ми беше на колене пред него. Не виждах лицето му, нито детайлите на това, което прави, но всичко беше болезнено ясно. Първият ми импулс беше да нахлуя вътре и да прекратя „партито“, но бързо се овладях. Подобно банално театрално представление в стил „какво правиш, кумчо“ нямаше да доведе до нищо добро. Само щеше да накара всички да се чувстват неловко и вероятно щеше да се наложи да си търсим нов апартамент.

Младен мърмореше и въздишаше все по-силно. Чувах го да изрича накъсани фрази като: „да“, „още...“, докато задникът му се стягаше и отпускаше в ритмични движения. Направих няколко крачки назад, върнах се до входната врата и продължих да слушам. Когато Младен започна да свършва – разпознах го по тежкото, задъхано ръмжене – се възползвах от момента, излязох тихо в коридора и затворих вратата след себе си. После се спуснах по стълбите и се озовах на улицата.

Тръгнах към центъра. Тъй като, разбира се, нямах никакви лекции, нито уговорка с приятелка, прекарах два часа в безцелно обикаляне из мола. От чиста скука си купих една намалена рокля и няколко чифта чорапи. Правех всичко механично, защото мислите ми бяха другаде. Заключението ми беше само едно: трябва да говоря с Лъки още тази вечер. Всяко друго решение само би усложнило и без това извратената ни ситуация.

***

Седнах до Лазар на дивана, докато той превключваше каналите.

- Има ли нещо интересно по телевизията?
- Нищо особено.

Мълчах няколко секунди, загледана в екрана, без да виждам нищо.

- Младен е идвал. – казах го като факт, не като въпрос.

Лазар отвърна кратко, без да ме поглежда:
- Ммм, беше тук.
- Знам.

Той замълча. Погледна ме за миг, след което отново фиксира телевизора. Наблюдавах профила му – изглеждаше уморен, почти безразличен.

- Лазаре, знам.

Лицето му се поля с червенина.

- Какво? – попита той, без да откъсва поглед от екрана.
- Знам, Лъки. Не се прави на луд!

Най-после намери сили да ме погледне.

- Какво? За какво говориш?
- Лазаре, знам, че правиш свирки на Младен. – казах го ясно и силно.

Той извърна глава и замълча. Аз също мълчах, но не спирах да го наблюдавам.

След цяла минута той попита:
- Как разбра?
- Видях те. Върнах се по-рано, защото приятелката ми отмени кафето. Видях ви през вратата. – излъгах го без да ми мигне окото.

Последва още една мъчителна минута тишина.

- Добре, и какво от това? – гласът му леко трепереше. - Щом ти можеш да се правиш на курва, мога и аз.
- Хайде, Лъки, не ставай смешен! Приятно ли ти е да го правиш?
- А на теб? – отвърна той с въпрос и най-после ме погледна в очите.
- Не. – излъгах, този път по-убедително. - Знаеш защо го правя. Трябват ни тези пари.

Той се загледа в цветните образи по телевизията.

- И Младен... плаща ли ти?
- Е, плаща. – каза той предизвикателно.
- Колко?

Когато ми каза сумата, не издържах и избухнах в смях.

- Само толкова? О, Боже, Лазар... за тези пари?

Той пак се изчерви.

- Съжалявам, че се засмях. Но наистина... за тези дребни стотинки. Само свирки ли му правиш?

Той кимна едва забележимо. Оказа се, че това продължава от декември – месецът, в който той разбра за мен и Димитър. Всичко се навърза.

- Иска ми се да не го правеше. – въздъхнах аз.
- Защо?
- Просто няма нужда. Виж, ако искаш секс с мъже... добре. Но с Младен... заради тези пари...

Млъкнах. Хрумна ми, че може би Лазар не го прави само за парите. Спомних си за моето дилдо, което беше разместено. Значи е тренирал с него? Опитвал се е да се подготви за Младен?

- Значи само го смучеш? Не те е чукал?

Изведнъж Лазар избухна:
- Не, още не ме е чукал в гъза... но може би и това ще стане!
- Спокойно де, защо крещиш? Просто питам.

Винаги, когато Лазар се опитваше да се прави на корав, изпитвах нужда да го смачкам. Моят малък садизъм.

Затова подхвърлих:
- А ближеш ли му косматите топки?

Сгреших, че прекалих. Този разговор не доведе до нищо полезно. Разбрах само едно: Лазар е потънал в същата кал. И може би наистина има нужда от това подчинение пред онзи мръсен тип. В какво всъщност се различаваше неговото падение от моето? Тук той беше прав. А аз? Пак се опитвах да го играя майка. Но не съм му майка и никога няма да бъда. Чувствах се неловко. Съжалявах го.

***

Станах и отидох в неговата стая. Отворих вратата без да чукам. Лазар лежеше на леглото, обърнат към стената. Малко момче, което се цупи... Намръщих се. „Е, вече не си дете! Щом можеш да правиш свирки, значи можеш да се държиш зряло и в останалите ситуации.“ – помислих си.

Седнах на ръба на леглото му.
- Имам още нещо да те питам... Младен все още ли мисли, че сме просто съквартиранти?
- Да. Нищо не съм му казвал. – отвърна той в посока на стената.

„Добре! Макар че е много вероятно дебелакът отдавна да е разбрал, че го лъжем.“ – помислих си. Но това бяха подробности.

- А приятелите ти в училище?
- Нали знаеш какво знаят те.

Да. Нашата „официална“ версия беше, че доведеният ни баща и мащехата ни са ни изхвърлили веднага щом сме навършили пълнолетие. Защо на Младен бяхме пробутали друга измислица – един Бог знаеше. Вероятно тогава ми се беше сторило по-лесно.

Ударих Лазар по задника през одеялото.

- Хайде! Спри с тази драма! Какво толкова си направил?
- Нищо.
- Точно така! И може би просто ме разиграваш. Правиш го нарочно, за да ме успокоиш, че не само аз съм в калта.

Докато го казвах, си мислех, че това е най-вероятно. Особено знаейки как обичаш да ме провокираш.

- Не те разигравам.

Щипнах го силно за кръста. Той се дръпна и се обърна по корем.

- Спри, Лили!

Наведох се над самото му ухо.

- Да не би да искаш да ти се извиня за „косматите топки“?
- Не.
- Или за това, че споменах секса отзад?
- Не, просто спри.
- О? Значи наистина искаш да го поемеш в задника си? – продължих да го дразня безмилостно.
- Лили...

Прекъснах го, като пъхнах дланта си дълбоко в боксерките му, отзад.

- Лили...
- Шшт!

Притиснах пръста си малко по-силно, усещайки как започва да влиза. Лазар не беше съвсем отпуснат, но не оказваше съпротива. Сграбчих подгъва на анцуга и боксерките му и ги дръпнах силно надолу, чак до глезените му. Качих се на леглото, прекрачих краката му и седнах отгоре. Ударих с длан няколко пъти голото му дупе – той понесе шамарите мъжествено. След това разтворих задните му части с две ръце, разкривайки ануса му. Плюх отгоре, гледах как слюнката се стича по кожата му, и я обрах с език. Усетих как Лазар трепери.

Зарових лице между бедрата му и започнах да го ближа – понякога само го гъделичках с върха на езика си, понякога минавах по цялата повърхност, а накрая вкарах стегнатия си език право вътре. Той бавно започна да се отпуска. Първият ми ход, когато пъхнах ръка в боксерките му, беше напълно импулсивен, но с всяка изминала секунда възбудата ми растеше и вече не можех да спра. Чувствах се мръсна и много напрегната.

Когато усетих, че мускулът му е напълно податлив, се отдръпнах и притиснах върха на средния си пръст към ануса му. Лазар го стисна инстинктивно, но беше твърде късно. Вкарах пръста си докрай. В топлия, лепкав вътрешен мрак започнах да търся простатата му. Плъзнах другата си ръка под корема му и обхванах члена му, който беше твърд и притиснат към матрака. Лазар изхлипа. Знаех, че е на ръба.

Движех пръста си ритмично, масажирайки простатата му, докато дланта ми се плъзгаше по члена му. Лъки изписка като малко кученце и веднага започна да свършва. „Жалко! Планирах да го разширя с два пръста.“ – помислих си. Гореща сперма обля дланта и предмишницата ми, докато мускулите му се свиваха като под електрическо напрежение. Въздишките му трепереха от вълнение и шок.

Масаж на простатата – отключено постижение!

Пуснах члена му и извадих пръста си. По върха му имаше кафяви следи. Станах от леглото и излязох от стаята, без да кажа и дума, оставяйки Лазар да си поеме дъх. Отидох до банята да си измия ръцете. Горях. В този момент най-много от всичко ми се искаше да пъхна тези мръсни пръсти в себе си и да мастурбирам, докато не припадна.

Докато стоях пред мивката и си търках ръцете, Лазар се появи на вратата, гол от кръста надолу. Усмихнах му се.

- Какво има, братче? – казах нежно, искайки да го подразня още малко.

Но се изненадах от собствения си глас – в него имаше онази топлина и мекота, които винаги се появяваха, когато съм развълнувана.

Без да каже и дума, Лазар застана зад мен. Беше еректирал. Сложих ръце около кръста си. Косата ми беше вързана на опашка, откривайки врата ми. Той ме целуна горещо точно под ухото. Тялото ми потрепери предателски.

- Спокойно... – прошепна той.

Повтори целувката. Устните му бяха топли и влажни. Пъхна едната си ръка под ризата ми, плъзгайки длан по кожата на корема. Продължи нагоре и когато обхвана голата ми гърда, от мен се откъсна тежка въздишка. Без да спира да целува врата ми, веднага пъхна другата си ръка под ластика на анцуга и бикините ми. Напълно се предадох. Разтворих краката си леко, за да му е по-лесно да достигне до мен. Пръстите му преминаха по устните и клитора...

- Лазаре, какво правиш? – прошепнах.

Намери зърното ми с палеца и показалеца си и го притисна нежно.

- Много си влажна...

Притиснах ръка към гърдите си, усещайки пръстите му през плата, и ги стиснах още по-силно около зърното, докато не ме заболя. В същото време средният му пръст се плъзна във вагината ми.

Изстенах.

Държеше ме в ръцете си като кукла, докато аз започнах нежно да движа бедрата си. Извих едната си ръка зад гърба, за да го хвана за гъстата коса, а другата пъхнах в бикините си, присъединявайки се към неговата ръка. Той целуваше и ближеше врата ми, захапваше ушната ми мида. Как може да го прави толкова добре? Колко време мина, откакто му отнех девствеността, а той вече...

С длан върху горната част на ръката му, плъзнах средния си пръст до неговия, в топлия вътрешен свят на вагината си. Стори ми се, че иска да извади пръста си в този момент, затова го спрях, притискайки го по-силно с дланта си. Въпреки че не беше първият път, когато правех секс с брат си, никога не бях се чувствала толкова близо до него, колкото в онзи миг, когато двата ни пръста се докосваха вътре в мен, а ръката му стискаше гърдата ми. Започнах да движа бедрата си по-енергично, искайки да усетя топлата кожа на Лазар върху клитора си още по-добре.

- Стисни ми зърното... силно! – едва успях да проговоря, усещайки как оргазмът ми се надига като вълна.

Щом го направи, стрела от болка ме прониза и аз изкрещях, разтърсвайки се цялата. Скубех косата на Лазар, докато тялото ми се огъваше. Коленете ми омекнаха и ако не беше неговата силна прегръдка, щях да се срутя на пода.

Докато оргазмът ме разтърсваше, не осъзнавах нищо друго. Когато пулсациите започнаха да затихват, се обърнах в обятията му и го целунах страстно. Продължихме да се целуваме и прегръщаме дълго, докато и последните спазми отшумяха. Моят малък брат...

След няколко минути най-после се разделихме. Погалих го по бузата.

- Хайде, избърши се! – казах му тихо.
- Ммм... трябва да пишкам.
- Хайде, пишкай тогава!
- Не мога, докато си тук. – отвърна той неловко.

Застанах зад него, хванах все още мекия му член и го насочих към мивката.

- Давай, пишкай тук!
- В мивката? – той се засмя нервно.
- Мхм.

Притиснах се в гърба му, държейки го здраво с една ръка, а с другата направлявах члена му. На него му трябваше известно време, за да се съсредоточи, но не се съпротиви. Няколко секунди по-късно горещата струя удари керамиката на мивката. Усещах леката вибрация на плътта му в пръстите си. В този момент нямаше нищо сексуално в мен – само едно усещане за дълбока, почти животинска интимност. Сякаш това беше единственото логично продължение на всичко преживяно.

Държах го с палеца и безименния пръст, а докато урината излизаше, прокарах показалеца и средния си пръст през горещата течност.