Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
През първата седмица на септември се обадих на най-добрата си приятелка Теодора. Имам солиден кръг от приятели, но с никого не съм толкова открита, колкото с нея. Теодора беше единственият човек, на когото бях сигурна, че мога да се доверя и че няма да ме съди за нищо. Добре, може би можех да споделя и с Алекс, но не бях напълно сигурна. Колкото и перверзен да беше той (а знаех, че е, защото обичаше да ми разказва за гей приключенията си), моята история можеше да се окаже твърде много дори за него.
- Лили, кукло! – поздрави ме игривото гласче на Теодора по телефона.
- Здрасти, Тами.
- Как си? Какво става?
- Ами... имам новини.
- Казвай!
Гласът ѝ се промени мигновено и прозвуча притеснено. Очевидно моето „имам новини“ беше изречено с по-драматичен тон, отколкото очаквах.
- Вече не живея с чичо и леля. Лазар също. Преместихме се.
Последва тишина на другия край на линията.
А после:
- Искаш ли да се видим? – попита тя.
- Да. Кога можеш?
- Днес следобед съм на работа. Можем да се видим преди това, ще ме изпратиш.
- Дадено, така ще направим.
Точно затова обичам Теодора. Жена на действието – без излишни приказки и въпроси, винаги директна и практична, но с невероятен такт и усет към хората.
Чаках я пред блока ѝ. Тя излезе от входа така, сякаш притежаваше цялата сграда. Винаги оставяше такова впечатление със своите 185 см и над сто килограма безкомпромисна женственост и харизма. Тежка категория в пантеона на богините. Нищо чудно, че много мъже се страхуваха от нея – изглеждаше сякаш може да събори целия патриархат само с едно движение на ханша си.
Тя ме прегърна, гъделичкайки лицето ми с буйната си руса коса. Отново си спомних, че Теодора е единствената, в която виждах не само най-добра приятелка, но и майчина фигура, макар да беше само с пет години по-голяма от мен. Освен това бяхме правили секс няколко пъти... което, нали, не се вписва точно в идеята за майчина фигура, но определено заздрави приятелството ни.
Излязохме на разходка и първо си говорехме на общи теми.
Попитах я как е Милен, а тя отговори, както винаги:
- Послушен.
Това вече се беше превърнало във вътрешна шега между нас двете. Милен беше приятелят на Теодора – уважаван лекар, професор... и неин роб в продължение на три години. През това време тя успя да го накара да напусне жена си, макар ясно да му заяви, че самата тя няма намерение да се омъжва. „Виждам те всеки ден на работа, това е достатъчно, дори прекалено много. Това му казах“, сподели ми веднъж тя. В клиниката, където работеха, Теодора беше една от медицинските сестри.
След няколко минути разговор настъпи кратко мълчание, след което тя каза:
- И? Изнесла си се. Искам да кажа, наистина си се изнесла?
- Да.
Въздъхнах, мислейки как точно да изрека следващото изречение. Не е нещо, което се казва лесно.
- Хванаха ни.
Теодора мълчеше.
- Хванаха ни да правим секс.
Погледнах я, очаквайки някаква реакция. Тя ме погледна и повдигна леко вежда.
- Чакай... искаш да кажеш...
- Да. Чуках се с брат си... – най-накрая пречупих езика си и усетих как се зачервявам.
- Хм...
- Да.
- Извинявай! – каза тя със сериозен тон.
Разказах ѝ всичко. Опитах се да вмъкна някое и друго оправдание тук-там, осъзнавайки колко нелепо и неубедително звучат. Минавахме покрай хора на улицата и заглъхвах за момент, за да не чуе някой сочните подробности. Теодора не ме прекъсваше с въпроси или коментари. Слушаше ме внимателно, но не можех да преценя какво става в главата ѝ. Дали ме съдеше? Сигурно, аз самата се съдех! Дали се отвращаваше от мен? Просто не можех да повярвам, че ще го понесе, а тя имаше всички основания да мисли, че съм дълбоко объркана.
Завърших признанието си с едно кратко „това е“, след което замълчах. След почти половин минута Теодора беше първата, която проговори.
- Лили, знаеш, че не обичам да давам съвети, които никой не ми е поискал...
- Искам съвет! – прекъснах я аз.
- Тогава трябва да ти кажа това: виж как можеш да го спреш. Не защото съм морален човек... сама знаеш колко не съм... а защото нещата само ще се усложняват. Аз първоначално не исках да имам нищо общо с Милен, само защото работим на едно място, въпреки че дори не сме в един отдел. Заради потенциалните усложнения. А ти и Лазар... вие сте брат и сестра, а сега живеете сами заедно... Това е проблем.
- Знам.
Замълчахме и вървяхме така известно време.
- И той все още е дете. – каза тя, явно довършвайки мисълта си на глас.
- Да. Теодора, кажи ми, че съм ненормална.
- Ти си едно палаво момиче! – отвърна тя със сериозен тон, който всъщност не беше такъв.
Това беше една от нашите вътрешни шеги. Хареса ми как го каза. Усмихнах се.
- Колко пъти сте го правили досега? – попита тя.
- Само още веднъж в новия апартамент. Сигурна съм, че той би искал повече, но Лъки не е глупав, знае, че не е добре. Освен това той не е човек на инициативата. Покорен е.
- И сега, разбира се, ще ми кажеш, че и ти си покорна... – подметна тя скептично.
- Аз съм покорна. – отговорих, знаейки точно какво визира.
Спомних си как реши да награди Милен за рождения му ден и ме покани да го „тормозим“ заедно.
- Хм-хм... – измърмори тя, гледайки усмивката, която не успях да скрия.
Махнах с ръка.
- Както и да е! Просто исках да кажа, че смекчаващото обстоятелство е, че не сме сексуално съвместими. Иначе това би било допълнителен проблем. Знаеш какъв е моят нагон.
- О, да! И затова ти трябва редовен „клиент“. Трябва спешно да ти намерим някого.
- Ох... пак ли ти ще ми го търсиш?
Припомних ѝ случая с „Миленчо“ – не нейния Милен, а един друг лекар, когото тя ми беше пробутала. Клетникът си беше забравил етикета на панталоните и свърши за минута, издавайки звуци, заради които едва не избухнах в смях.
Теодора се засмя звучно.
- Трябва да намерим някого за теб! – повтори тя. - А и брат ти също трябва да си намери приятелка. Спешно!
- Трябва. – съгласих се аз.
Вече стояхме пред клиниката. Теодора ме погледна сериозно с ясните си зелени очи.
- Ако имаш нужда от финансова помощ, знаеш, че Милен ще направи всичко за мен. А това означава и за теб, ако поискам.
Поклатих глава.
- Благодаря ти, Теди. Но ще се справя!
- Добре. И още нещо... не се чувствай виновна! Това, което ти се е случило... е, не е нормално, но не е и толкова необичайно, сигурна съм. Обзалагам се, че такива неща стават много по-често, отколкото хората си мислят. Някой ден ще ти разкажа нещо. Хайде сега, върви!
Прегърнахме се и се разделихме.
Тръгнах си към вкъщи, потънала в мисли, но с известно облекчение. Това е „ефектът на Теодора“ – тя винаги успява да ме успокои и да ме накара да се съсредоточа. Няма да лъжа – фактът, че предложи портфейла на Милен, също ми вдъхна сигурност. Не исках да се възползвам, но беше хубаво да знам, че имам и такъв вариант.
- Лили!
Обърнах се. В лятната градина на кафенето, покрай което минавах, седеше приятелят на Кристина и ми се усмихваше.
- Иво. – отвърнах с кисела полуусмивка.
Той разтегна устни още повече, което ми напомни за две мъртви пиявици. Но по-страшни от тях бяха очите му – безизразни и празни. Погледът му винаги беше един и същ, независимо дали се смееше или не.
- Какво става, Лили? Ела, седни при мен!
От всеки друг това би прозвучало като учтива покана, но Иво успя да му придаде команден тон.
- Не мога, наистина бързам...
- Хайде, сядай!
Каза го вече без усмивка, тя изчезна за секунда. Той вече преместваше стола до себе си. Колебах се за миг, докато в главата ми се зараждаше някаква смътна мисъл. Все пак се приближих и седнах на стола, който ми посочи – точно до него, а не срещу него.
- Как си, Лили? – попита той, усмихвайки се отново.
Усмивката му не значеше нищо – можеше да я включва и изключва при нужда. Чудех се колко ли знае Иво за случилото се. Какво точно му е казала Кристина?
- Добре съм, а ти?
В гласа ми имаше повече ентусиазъм и учтивост, отколкото очаквах, но щом се чух, реших да продължа в същия тон.
- Страхотно, страхотно... Къде живееш сега? Крис ми каза, че си се преместила.
- О, и какво точно ти каза?
- Че е имало малък скандал с чичо ти, а?
Усмивката му стана още по-широка, а в избледнелите му сиви очи блесна нещо – рядко явление при него. Проблемите на другите го забавляваха. Заключих, че Кристина все пак не му е казала цялата истина.
- Е, случи се! Не беше чак толкова страшно, просто не можем да живеем с тях вечно.
- Дааа, така е...
Поръчах си нещо за пиене и се замислих дали Иво не ме блъфира, опитвайки се да види как ще реагирам. Все пак това ми се стори твърде коварно за едър глупак, който черпи самоувереността си от мускулите, а не от ума си. Последва тишина, по време на която той ме оглеждаше с пълна липса на приличие. Пусна безизразния си поглед по тениската ми, после пак към лицето, пак към тениската... и през цялото време държеше онази глуповата полуусмивка.
Мисълта, която се въртеше в главата ми, придоби окончателна форма. Прокарах пръсти през косата си и сложих най-чаровната си флиртуваща усмивка.
- Както и да е, кажи ми как си ти? Как върви работата?
Нямах представа с какво точно се занимава Иво – кое е законно и кое не. Той започна да реди някакви суми – хиляда оттук, десет хиляди оттам... В историята му се появиха имена, дългове, кой кого се опитал да преметне, но никой не смеел да се закача с него, нали... Изключих се и започнах да планирам следващия си ход. Реших, че няма смисъл да бъда деликатна – той едва ли щеше да разбере финеса, а и мен ме интересуваше единствено резултатът.
Поставих голото си коляно върху неговия крак.
Той веднага изгуби нишката на историята си, а аз се разтегнах в усмивка.
- Какво става, Лили? Как са момчетата?
- Ох... – махнах с ръка, честно казано, без да знам какво да отговоря на такъв глупав въпрос.
- Какво има? – продължи да се подхилква той, навеждайки се леко към мен, без дори да го осъзнава.
- Всичко е някак блудкаво напоследък. – казах аз, избирайки внимателно ролята си.
Почти не се познавахме, така че можех да бъда каквато поискам. Избрах маската на недоволното, търсещо приключения момиче.
- А? – изкикоти се той, сякаш току-що бях казала нещо невероятно остроумно.
- Хи-хи! – съгласих се аз и леко потърках коляното си в неговото.
Той не каза нищо, просто продължи да ме гледа с онази празна усмивка.
- А ти откъде се появи? Живееш ли наблизо? – попитах.
- Да, точно отсреща. – възкликна той, лапвайки стръвта, която му подхвърлих. - Искаш ли да видиш апартамента?
- Ами... за малко може.
Той веднага започна да събира вещите си от масата – двата си телефона и ключовете за колата. Остави няколко банкноти под пепелника и стана. Последвах го, като избягвах да го гледам в очите. Животинският му, празен поглед ме караше да потръпвам. Знаех, че това, което правя, не е особено умно, но нещата вече бяха отишли твърде далеч. Исках да нараня Кристина по някакъв начин – това беше цялата ми мотивация.
- Знаеш ли каква гледка имам от апартамента?
- Наистина ли? Каква?
- Ще видиш!
Той ме пропусна да вляза първа във входа, като положи тежката си длан върху кръста ми. Направи същото и в асансьора. В тясното пространство ме огледа от глава до пети, без никакво притеснение. Остави впечатлението, че едва се сдържа да не ме разкъса още там. Въпреки дискомфорта и страха, ситуацията започваше странно да ме възбужда.
Апартаментът беше на последния етаж и първото нещо, което се забелязваше при влизане в хола, беше големият стъклен портал, водещ към просторна тераса. Парапетът също беше от стъкло, така че трябваше да призная – Иво не преувеличаваше, когато хвалеше гледката.
- Уау! – възкликнах искрено изненадана.
- Е, какво ще кажеш? Мислеше, че те лъжа ли?
Ако някой друг беше попитал това, нямаше да обърна внимание, но нещо нервно в тона му ми подсказа, че той приема въпроса съвсем сериозно.
- Не, не... просто не очаквах да е толкова феноменално красиво. – изчуруликах аз.
Стоях пред портала и наблюдавах града. Денят беше прекрасен, пухкави облаци се носеха в небето като стадо овце. Погледнах през рамо, за да видя какво прави той. Иво седеше на ъгловия диван и тъкмо отваряше някаква кутийка. Загреба малко бял прах с лъжичка и го шмръкна. Видя, че го наблюдавам.
- Вземи си! – каза той и протегна ръка с кутийката към мен.
- Не, благодаря.
- О, вземи си, де!
- Наистина, не употребявам такива неща. – възразих аз.
- Какво, Лили? Да не те е страх?
Направих срамежлива физиономия и казах:
- Ми-и-и не... Опитвала съм веднъж. Не ми хареса.
Той повдигна вежда, изненадан, но сви рамене и затвори кутийката. Обърнах се обратно към панорамата, трескаво мислейки какъв ли става Иво, когато го „удари“ дрогата. Вариантите, които ми минаваха през ума, никак не ми харесваха.
Чух го как става и се приближава. Застана точно зад мен.
- Страхотно е, нали?
- Аха... – кимнах и се отдръпнах леко назад, колкото да докосна тялото му.
Тъкмо го бях направила, когато той ме грабна за гърдите с две ръце и ги стисна силно.
- Ох... какво правиш? – възкликнах, защото хватката му беше болезнена.
- Мммм... – измърмори той неясно и продължи да ме меси грубо.
Зарови лице в шията ми и започна да ме лиже под ухото. Не бяха точно целувки, а буквално ме олигави. Трябваше да продължа играта, затова сложих длан на тила му и леко одрасках бодливия му череп с нокти. Но каквото и да правех, това само засилваше настъпателността му.
- Мммм...
Не ми харесваше да се държи така с мен, но дивашкото му поведение имаше странен, възбуждащ ефект. Може би в този момент той усети как тялото ми се отпуска и се предава, защото рязко се дръпна, хвана ме за врата и притисна лицето ми към стъклото. Прозорецът издрънча и се изплаших, че ще го счупи с главата ми. Усетих остра болка в лявата скула и изстенах силно. Той пъхна ръка под полата ми, грубо дръпна бикините ми настрани и заби пръсти между устните ми. Наведох се леко и разтворих крака, подпирайки се с длани на стъклото, за да му е по-лесно. Не исках да го провокирам с нищо. Той все още държеше лицето ми залепено за прозореца, а пръстите на другата му ръка бяха впити в мен.
Иво мачкаше путката ми, сякаш е обикновено парче месо, и буквално ръмжеше от възбуда. В главата си се дистанцирах от всичко, освен от усещането между краката си. Беше болезнено, но и вълнуващо. В един момент от гърлото ми се изплъзна искрена въздишка, която сякаш отключи нещо у него – той ме хвана за косата и ме дръпна рязко назад и надолу. Паднах на колене пред него, а той веднага свали шортите си. Пред лицето ми изскочи пълната му ерекция. Хванах го с ръка, дръпнах препуциума и поех главичката в устата си.
- Точно така, смучи го... – изхриптя той.
И аз го правех. Засмуквах члена, после главичката. С другата ръка стиснах твърдите му топки. Чудех се дали говори по същия начин на Кристина, докато се чукат. Надявах се да е така. Той започна да движи бедрата си напред-назад, а аз следвах ритъма с главата си. После ме хвана с две ръце за косата и започна да влиза дълбоко в гърлото ми. Приех го с готовност, докато пубисните му косми гъделичкаха носа ми.
- Ъъъ, майка ти... – продължаваше да ме обижда той, докато удряше сливиците ми.
Отворих широко уста и отпуснах гърлото си, за да поема тласъците му, докато слюнката вече се стичаше по брадичката ми.
Но нищо не можеше да задоволи Иво за дълго. Виждайки, че може да прави с мен каквото си поиска, той се обърна, наведе се, грабна ме за косата и заби лицето ми в задника си. Бях стъписана, когато носът и устата ми се оказаха между потните му задни части. Иво започна да се търка в лицето ми, размазвайки потта и острия мирис на немито тяло по кожата ми.
- Оближи го! – изрева той.
Потиснах надигащото се отвращение и изплезих език. Започнах да ближа ануса му. Опитвах се да не дишам през носа, защото миризмата караше стомаха ми да се свива. Прокарах ръка между краката му, хванах члена му, лепкав от слюнката ми, и започнах да го стимулирам. Исках това да свърши възможно най-скоро и изглеждаше, че ще успея.
- Ъъъх, така... – стенеше той.
Наведох се още по-енергично, за да ближа ануса му, който пулсираше и се свиваше под езика ми. Пъхнах пръсти под полата и бикините си и започнах да се масажирам, докато възбудата ми растеше. Може би в този момент усетих лъжливо чувство за контрол над ситуацията, защото Иво стенеше непрестанно и повтаряше „така, така“... Или може би това чувство дойде от собственото ми безразсъдство. Направих нещо напълно неразумно: махнах ръката си от него, отделих се за миг от ануса му и притиснах показалеца си към отвора. Пръстът ми се плъзна в мократа му вътрешност.
В същия миг Иво скочи, обърна се към мен и стовари тежката си длан върху лицето ми. Всичко пред очите ми се завъртя. Изписках, но веднага последва още един шамар по другата буза, който ме събори на пода.
- Какво правиш, ма? Да не мислиш, че съм някой от твоите педалски приятелчета? – извика той побеснял.
- Не, не... Съжалявам... – започнах да заеквам панически.
- Какво „не“, ма? – изрева той.
- Съжалявам! Моля те, съжалявам! – молех се аз.
Седях на пода, подпряна с една ръка, а другата държеше горящата ми буза. Не смеех да погледна Иво, ужасена, че ще получа още по-лош побой. Проклинах безразсъдството и глупостта си. Как можах да забравя с какъв човек си имам работа?
- Е, сега ще видиш... – изхриптя той и ме дръпна силно за косата.
Хвърли ме на дивана, така че коленете ми останаха на пода, а дупето ми беше виснало във въздуха. Вдигна полата ми и грабна бикините ми с две ръце. Чу се звук от разкъсващ се плат. Всичко се случи за секунди, нямах време за никаква реакция. Но когато чух Иво да плюе грубо, веднага разбрах какво замисля. Опитах се да стана и да се обърна, но той веднага притисна раменете ми с предмишницата си и ме залепи за дивана. Усетих раздиращ натиск върху ануса си.
- Не, Иво!
- Млъкни!
Не бях подготвена, така че фактът, че се изплю върху мен, не помогна особено. Анусът ме болеше непоносимо, докато той се опитваше да проникне. Изстенах от болка.
- Не... не мога, не съм готова...
Той просто увеличи натиска, но без резултат – освен още по-силна, раздираща болка.
- Моля те, Иво!
Той изруга гневно и внезапно се прехвърли в мен. Болеше, но не толкова, колкото опитът му да ме обладае отзад. Продължи да ме блъска яростно. Покри ме с цялата тежест на тялото си и дишаше тежко в ухото ми, докато се врязваше в мен с животинско темпо. Чувствах се така, сякаш ме е нападнал огромен звяр. Гърлените звуци, които издаваше, бяха нечовешки... и всичко това събуди нещо диво и в мен. Успях да плъзна едната си ръка под тялото си и да докосна клитора си. Въздъхнах силно, което не убегна на Иво.
- Ъъъ... обичаш така, а? – изръмжа той в ухото ми, подчертавайки всяка дума с поредния напън.
- Да-а...
- Кажи, че си уличница!
- Аз съм уличница...
- Кажи го пак! – настоя той и дръпна косата ми назад, извивайки врата ми.
- Аа... аз съм уличница!
Това принудително признание сякаш беше сигналът, който чакаше. Той извади члена си от мократа ми вагина и го насочи отново към ануса ми. Направих всичко възможно да се отпусна, защото ми беше ясно, че този дивак няма да се успокои, докато не ме обладае анално. Моите собствени сокове смазаха входа по-добре от слюнката му и усетих как главичката прониква мускула. Напрегнах се, сякаш исках да я изстискам от себе си – техника, която бях научила отдавна.
Когато влезе напълно, анусът ми се предаде. Останалата част от него потъна в мен, изпращайки едновременно вълна от болка и извратено удоволствие. Стон и въздишка се преплетоха в един звук, който избяга от гърлото ми.
- Виж я ти... – коментира той и продължи да ме чука с непрестанна ярост.
Пъхнах два пръста в себе си отпред и притиснах стената на влагалището към неговия член, който беше в ануса ми. Това беше последната капка.
Иво издаде животински рев и започна да свършва вътре в мен, дишайки така, сякаш се разделя с живота си. Пулсирането му се прехвърли в мен и ми трябваше само още едно докосване, за да свърша и аз. Вълни от спазми ме заляха и стиснах члена му с мускулите на сфинктера си, сякаш исках да го разрежа наполовина.
Тялото ми все още се успокояваше, когато Иво излезе от мен, отпусна се на дивана и изкрещя от удоволствие. Бавно започнах да се изправям, подпирайки се с ръце. Спуснах подгъва на полата си, игнорирайки бикините, които висяха на мен като парцали. Сега просто исках да изчезна оттук и да се прибера у дома. Тръгнах да търся чантата си, усещайки областта между краката и седалището си така, сякаш оттам беше минал булдозер. Избягвах да гледам Иво. Взех чантата си и тръгнах към коридора с намерението да си тръгна, без да кажа и дума.
- Спри.
Погледнах през рамо. Иво стана и отиде към своята чанта, клатушкайки се небрежно. Наблюдавах го напрегнато. Той се приближи до мен с развратна усмивка, държейки банкнота в ръка.
- Вземи я. Сигурно ти трябват пари.
Погледнах цветния лист хартия, после него. Той се усмихваше самодоволно.
- Не, не ми трябват.
- Знам, че ти трябват. Вземи ги, заслужи си ги! – каза той, разтягайки още повече онази отвратителна, подигравателна усмивка.
Тонът му отново стана нервен и властен. Пренебрегнах забележката му и, искайки просто да изчезна, протегнах ръка. В този момент Иво пусна банкнотата и тя падна на пода между нас. Погледнах го гневно, мускулите на челюстта ми се свиха. Или не разпозна изражението ми, или точно това го забавляваше – не спираше да се хили. Отново преглътнах гордостта си и се наведох да ги взема, но Иво нямаше намерение да спре с провокациите. Стъпи върху банкнотата.
Погледнах нагоре.
- Иво...
- Какво се казва?
Трябваше да преброя до десет, но нямах това време.
Преглътнах горчивата буца в гърлото си и промълвих:
- Благодаря.
Той махна крака си от банкнотата и най-накрая ми позволи да я взема. Изправих се с наведена глава, защото вече не можех да го гледам. Обърнах му гръб и излязох в коридора.
Страхувах се, че садистът ще реши да ми направи още нещо, но той просто извика след мен:
- Ела пак!
Не казах нищо.
Излязох в коридора на сградата и слязох долу. Коленете ми трепереха от адреналина, който най-сетне започваше да отшумява, оставяйки ме напълно изтощена.
Перфектно за категорията! Бас държа, че тези със слаби нерви ще се възмутят. Но е супер чаровно как авторът е скрил личното си отношение на тъмно. И потно. Нечистоплътие- 11 смъртен грях. :)))) Ф
Ако е истина - търсила,намерила!
Добре че публикувах първата част на превода,да прочете добър разказ... Сега ще ви публикувам съвсем друг разказ....на кой то му хареса да чете,и да го дърво ...на кой не..може да чете бахурния изделия :)
Медицински инцест Горан Дворак е 16-годишен младеж с тъмнокафява къса коса и средно тегло тяло със завидните размери на своето нещо. Може спокойно да се каже, че е девствен, но той вече е имал някои „неуспешни“ сексуални преживявания. Първият му път се е случил в началното училище, още в осми клас. По време на дежурство успява да пъхне ръка в бикините на най-добрата си приятелка и да усети гърдите ѝ, но не е било нищо повече от това. Тя никога не му е давала друг шанс, но никога не е забравял меките ѝ гърди. В семейството е имало единствен син, а майка му е била разведена. Майката е имала дълга кестенява коса, красиво лице, страхотни извивки и страхотни крака, които винаги са били показвали късите си поли. Бащата е избягал с друг, а майката никога не му е простила. Така той е живял сам с майка си, на която му е писнало да го глезят. Тя е била свободна, когато ставало дума за сексуални разговори като мастурбация, но това никога не е стигало далеч. Най-често е идвала да ги посещава сестра си Сузана. Това беше любимата му леля; дълга буйна червена коса и младежко лице на 34 години. Тя се прибираше директно вкъщи за работа в бялата си аптечка и стетоскоп, за да говори с нея по време на почивката „твърде близка“ сестра или да ѝ помага, както можеше. Винаги си говореха в кухнята и Горан сядаше до леля си на пейка до стената, а майка му на стол от другата страна на масата. В края на краищата, самата леля беше тя винаги го викаше да седне до него и често го галеше по крака и това беше всичко от моментите, когато галеше бедрото му на шега. Именно в тези моменти изпитваше необичайното чувство, което изпитваше, когато галеше циците на приятеля си. Той винаги тайно наблюдаваше голите крака на леля си, покрити с бели чорапи. Понякога тя също забелязваше погледа на племенника си, но само се усмихваше и се преструваше, че не забелязва нищо. Веднъж, по време на посещението на леля ми, майка ми и леля пиха кафе и ядоха щрудел от ябълка. Както обикновено, Горан беше до леля си. „Чу ли това... упс!“ Защото по време на разговора леля Сузана изпусна парче щрудел на пода. „Малката ми, скъпа, можеш ли да ми я вдигнеш? Трудно ми е да се наведа.“ Тя го погали погали косата му и го насърчи да я слуша. Горан забеляза тортата, но тя беше под масата и трябваше да се изправи на четири крака, за да я достигне. Той се промъкна под масата, докато сестрите говореха тихо. Но леля вече я нямаше беше кръстосала крака, вече ги беше разтворила за първи път. Горан намери торта и я вдигна, но не можа да се сдържи и видя обръснатата пица на леля си. Точно тя не носеше белите си дантелени бикини този ден. Той видя истинската за първи път пица на жена, и то пица на леля. Майката забеляза, че синът ѝ рови нещо под масата, каза тя. „Горан, какво правиш под масата?“ „Аз… Нищо, мамо.“ „Пусни го, Тина. Тортата е залепнала за пода. Нека я почисти“, каза леля Сузана. „Добре. Тогава я изтрий, Горан“, нареди майката. Горан усети подуване на панталоните си поради вълнението между краката на леля си и босите крака на майка си. Днес майка ѝ носеше къса жълта пола и жълта риза, за да може да вижда белите ѝ памучни бикини. Отокът му нарасна и той беше объркан и не знаеше какво да прави. Просто веднага се втурна да избърше петното на пода, когато усети нечий крак върху покритото си дупе с анцуг и боксерки. Затова се уплаши и бързо излезе навън. Но, той внезапно се обърна, за да не видят роднините му огромния подут, който стърчеше от боксерките му и се подаваше от спортните му панталони. Леля се засмя тихо, когато видя, че отиде до банята, където бързо се изправи, неспособен да издържи. След пет минути Горан спокойно излезе от банята. Седна отново до лелята, съвсем спокоен. В този момент майката каза: „Сузана, ти си докторе. Можеш ли да ми погледнеш тази странна бучка?“ „Разбира се, Тина. Покажи ми я.“ каза лелята. Без никакъв срам майката повдигна подгъва на тениската си, за да разкрие бял сутиен. Иначе не за първи път Горан съблича майка си пред нея, но никога гол. Не тя го правеше най-вече, когато синът ѝ гледаше телевизия или бързаше за работа. И правеше всичко бързо, за да не види Горан нищо. Но сега той ясно виждаше гърдите на майка си, които за 36-годишната ѝ възраст бяха квадрицепси. Не знаеше какво да прави, затова просто седеше тихо, когато леля му му каза: „Махай се от мен, скъпа.“ Сякаш го удари токов удар, когато леля му го удари, докосна ръката ѝ, той се размърда малко и ѝ даде място. Леля Сюзън се приближи до сестра си. „Къде е тази твоя бучка?“ „Чакай... Горан, хайде да отидем в стаята ти“, каза майката. „Хайде, Тина. Няма нищо особено, че трябва да ходи в стаята си. Нека бъде там. Нека научи основите“, каза лелята, гледайки странно Горана, след което се обърна към сестра си. „Покажи ми.“ Майка свали сутиена си с бавни движения, докато леля Сюзън държеше подгъва на тениската и след това разкри голите си гърди пред Горан. Горан отново почувства необичайно привличане и нещо, което би нарекъл похот. Леля Сюзън с две ръце достигна до гърдите на сестра си и ги погали. „Да, намерих тази бучка.“ „Не, нищо не е.“ Горан потърси бучката на голите гърди на майка си, но не забеляза никаква бучка или родилно петно. Майката облече сутиен и тениска и целуна сестра си по бузата. И всеки тръгна по своя път. Горан все още беше развълнуван от тези необичайни сцени и тяхната чувствена привлекателност. Не знаеше много за кръвосмешението, но беше ужасно привлечен от него. Няколко дни по-късно Горан беше в двора и се катери по дърво, въпреки че майка му го защитаваше. По това време майка му готвеше обяд в подобен жълт тоалет и наблюдаваше сина си през прозореца. Поради влиянието на филма „Тарзан“, той обичаше да се катери по дървета. Във всеки случай, той нямаше други занимания в селото, където живееше. Изведнъж клонът, на който стъпи, се счупи и падна на пода. Той удари гърдите и краката си в меката трева, но падането не беше толкова силно. Майка му тихо изкрещя от страх и изтича навън. Тя се наведе до Горан, който го докосна в слабините, който също се е наранил по време на падането. „Добре ли си, сине? Къде се нарани? Всичко наред ли е? Как…“ „Добре съм, мамо… Добре съм.“ Робърт заекна от болка в слабините. Майка му забеляза, че той докосва слабините си и го внесе в къщата. Тя го заведе в спалнята си и го положи на леглото. Тя започна да го кара да сваля спортните панталони, а синът се уплаши от срам и стисна здраво спортните панталони. „Какво… правиш, мамо?“ „Трябва да видя къде те боли.“ Видях, че се удари силно.» „Нищо не е, мамо... боли...“ „Свали си ръцете от анцуга, сега.“ „Не... трябва, мамо.“ Но мама свали ръцете си от анцуга и бързо ги съблече, забелязвайки, че малкият се подува върху белите памучни бикини. Тя не обърна внимание на подуването и бързо свали бикините му, докато синът ѝ беше зачервен и възбуден, но топките го боляха и не можеше да направи нищо. И колкото повече ерекцията нарастваше, толкова повече болеше. Мама погалваше високо повдигнатия пенис, което силно развълнува Горан. Първия път усети меките женски ръце върху него. Искаше майка му продължи да прави това, но изведнъж спря и каза: „Трябва бързо да отидем в болницата. Не изглежда добре.“ Когато си спомни, че леля му работи в клиниката тази сутрин, той се изчерви още повече каза. „Няма нужда... Наистина, мамо... Всичко е наред.“ „Не, тръгваме веднага.“ Можеш да влезеш с тези спортни панталони и тениска. Облечи ги сам. Горан я послуша и си навлече панталоните. Бързо отидоха в лазарета, която беше празна. Беше време за почивка. Майка ми отиде до главната врата на бялата и почука. „Сузана, аз съм, Тина.“ Вратата се отвори напред и в коридора се появи Сузана в белия си костюм, риза, пола и чорапи. „Какво има, Тина?“ „Горан е ранен. Падна от дървото.“ „Мамо, нищо не е...“ каза искрено Горан, осъзнавайки, че го прекъсват. „Не, племеннико. Трябва да го видим. Не се страхуваш от лекари, нали?“ каза тя е леля с широка съблазнителна усмивка. Заедно влязоха в зелено-бялата медицинска стая легло, маса, пълна с медицински принадлежности и документи, кантар, шкаф и прозорци, покрити със завеси. Не беше възможно да се види болницата, тъй като беше отвън само хълм и няколко навеса. Лелята посочи стола с ръка. „Седни.“ Тя седна на стола си и попита сестра си. „Тогава, Тина, какво се е случило? Падна ли от дървото?“ „Да, вече му казах да не се катери по дървото.“ „Но ти познаваш този младеж. Така ли е, Горан?“ каза лелята и го погали по краката. „Къде се нарани, Горан?“ „Аз... всъщност...“ Горан заекна от срам, затова майка му се намеси. „Той си нарани слабините. Трябва да се прегледат. Мисля, че го видях синьо мазно петно.“ — Добре — каза лелята и сложи стетоскопа на врата ѝ. — Ставай, Горан, съблечи си анцуга и гащите. Горан се изправи, но пръстите му се плъзнаха по връзките на анцуга, които го държаха. Срамуваше се от ерекцията си, която не можеше да контролира и която се увеличаваше. Лелята го повика по-близо до себе си и сама започна да го освобождава връзките на анцуга. Тя свали анцуга му с бавни движения и забеляза огромен подут подутинка на гащите му. Гол розов главич предпазливо надничаше от горните памучни гащички. Тя въздъхна тихо от вълнение. — Сам ли ще си свалиш гащите? или аз? — Горан все още отлагаше, затова лелята, почти набързо, свали гащите си и ги остави все още на краката си заедно със анцуга. Майка и леля развълнувано гледаха твърдия пенис на Горан, който беше много висок, надхвърляйки 20 сантиметра по размер, но се сдържаха и не показаха никакво вълнение. Леля Сузана спокойно докосна топките на Горан с ръка и започна да ги търка с пръсти. „Кажи ми кога ще започне да боли.“ Майка ѝ седна на свободния стол и спокойно наблюдаваше Горан и сестра си. Тя продължи да търка яйцата на Горан, а Горан се опитваше да се въздържи от въздишка заради прекрасното усещане, което се появи в тялото му. „Не боли ли там? Хайде да се качим още малко нагоре…“ Ръцете ѝ се насочиха към твърдия му пенис и започнаха силно да го галят. Тя докосна розовия му глави с пръсти и го възбуждаше все повече и повече Горан. Изведнъж, без предупреждение, тя започна да разтяга препуциума на Горан и го възбуди до лудост. Той усети, че ще свърши, но се сдържа. Не всеки в този ден леля ми мастурбираше до майка си. „Все още ли те боли, малкият ми племеннико?“ Горан възбудено погледна в очите на леля си, които го наблюдаваха похотливо. Майката стана от стола и се скри зад гърба на Горан. Тя сложи ръка на корема му и го целуна по лицето и врата. Лелята разтягаше препуциума все по-бързо и по-бързо, докато майката галеше корема му. Тя пъхна ръце под ризата на сина си и започна да я сваля от телата му. Горан просто се отпусна. Лелята бавно спря да разтяга препуциума и изплези език, гледайки племенника си в очите. Докосна розовия му главич с мокрия връх на езика си и започна да го облизва. След това Горан започна да се задъхва и да диша възбудено. Помисли си, че пенисът му ще щракне, когато леля му започна да го поглъща лакомо. Изведнъж усети нечии устни върху топките си и осъзна, че майка му започва да го целува отзад яйца и да ги облизва. Сигурно сънувам. Той се ущипа, за да се увери, но все още беше там. Леля наистина става все по-силна и ненаситна да му пуши пениса, а майка му да му облизва топките. Беше малко уплашен, защото не знаеше какво да прави. Засега просто се чувстват сякаш са се отказали. Майката спря да ближе топките. Изправи се и отиде при леля си. „Кажи ми, сине, кой пушиш по-добре? Майка ти или леля ти?“ „Аз... Ще трябва да видиш...“ „Чу ли?“ каза майката и сестрата ѝ се подчини, а тя коленичи на пода и погълна члена му, без да се развива, но по-дълбоко от леля си. Майка му буквално поглъщаше и смучеше члена му, толкова силно, но отново толкова добре. Тя го погълна като луда и започна да го облизва. Нежно захапа отново главичката му, после облиза целия пенис. А лелята повдигна подгъва на полата си и започна да се гали към собствената си обръсната путка. Горан отново видя путката ѝ и нетърпеливо поиска да я вкуси, а леля му го забеляза в очите му. Леля стана от стола си и започна да се съблича. Горан обърна глава към леля си, която започна да се съблича и остана гола пред него. Тогава той наблюдаваше големите ѝ извивки, червените сочни зърна и лъскавите крака. Тя легна гола на леглото и разтвори крака. „Тина, не мислиш ли, че е време?“ Майката въздъхна нещастно и облиза сочния му член още веднъж. време, добре започна да се съблича. И Горан ѝ помогна, почти разкъсвайки дрехите ѝ заради собственото си младежко нетърпение. Когато беше гола, тя отново видя циците и косматата си путка. Той я докосна с пръсти и усети, че е влажна. Майка му го заведе при леля му и погали пицата ѝ с пръсти. Тя наведе глава и започна да го облизва. Горан я наблюдаваше развълнувано като майката пъхна няколко пръста в мацата и започна да бърка. Майка се качи на тя насочи леглото и дупето си към Горан. Дупето ѝ беше твърде високо за да натика пениса му в нея, но беше на височината на главата му. Той погледна дупката ѝ в дупето и мократа путка, от която капеше сок, след което започна да щипе сочното ѝ меко дупе. Разпери ръце по дупето ѝ и започна да я облизва. А майката се развълнува страстно и облизва сестра си по-силно котенцето, докато тя търкаше ръце по собствените си цици. Той пъхна пръста си в нейните сумтейки и пръстите другата ръка във все по-мократа ѝ путка. Той започна да облизва с език дупето ѝ, след което бързо и нетърпеливо премина към пицата ѝ. Той пъхна езика ѝ дълбоко вътре, а мама се обърна и отпусна гръб на леглото. Тя го достигна с краката си и галеше голия му гръб, докато той смучеше нейния клитор. Тета се отдръпна от леглото и хвана пениса на Горан. „Ела, ще ти покажа какво трябва да се направи.“ Горан послушно последва леля си, която стоеше до майка му, която лежеше на леглото и наблюдаваше пениса му. „Трябва да сложиш това в нея.“
[email protected] за палави Пловдив пишете ми ЖЕНИ
Фичке, фичке, поведението на зараждащия се парцал може да радва само твойте болни мисли в шизофреничната ти глава. Валтер Бенямин
Към коментар 3 : Би ли се уточнил за кого говориш? И за коя 1 част?
Споделете с мен вашите тайни и фантазии в един приятен разговор. Масажист и психолог за тялото и душата . Варна [email protected]
С маркирането в началото на приятелят си гей Алекс, автора ни подготвя и за хомо история
да ти еба майката извратеняко дето си пуснал тая повърня зле преведена с гугъл преводач, поне четеш ли кво си пуснал бе, не стига че са болни фантазии, ами поне да ги беше коригирал да звучат нормално, а не като бръсната пица, розов главич, пуши пениса и други подобни идиотизми. А ти Фичке само да си посмяла да го публикуваш!
°[]°
Натуралистично, провокативно и доста реалистично описание на...сбъдната фантазия на автора? Авторката? Повече клоня, че е писал мъж, именно заради прекомерния натурализъм, някакви нашмърквания и целият пакет на изтърван квартален гамен, непукист, тарикат, мръсник, любимец на развратните момичета. Оная си го е избрала не случайно, имаме плюс и в типично женското съревнование "да изчукам гаджето на приятелката мръсно, да докажа, че съм по-добра курва от нея". Та така. Неморално, не поучително като "добросъседски отношения", и вероятно на автора му е през оная работа как изглежда. Сякаш иде да ни каже - "кво си мислите, те жените са по-големи мръсници и от нас". Няма да задълбавам прав ли е, не е ли, че ептен няма да стане поучително. Поне като се върне човек да чете тук, да не е педо разказ. Кака Тина