Дванадесет месеца (част 1)

28.04.2026 | Анонимен

Когато родителите ми се разведоха, бях на осем години, а Лазар – само на две. Баща ми замина за Канада, а три години по-късно майка ни реши да започне нов живот в Австралия. Без нас. Останах с впечатлението, че и двамата търсеха самия край на света, само за да бъдат възможно най-далеч от мен и брат ми. През следващата година се грижеше баба ни, но след нейната смърт единственото, което ни делеше от сиропиталището, беше обещанието на чичо ни Георги.

Той бе обещал на баба, докато тя беше болна, че ще ни приеме. Чичо и съпругата му Милена вече имаха дъщеря, Кристина (две години по-голяма от мен) и нямаха амбиции за още деца. Георги със сигурност не беше във възторг, а Милена – още по-малко. Да не говорим за Кристина, разглезената „единствена“ наследница.

Докато Кристина растеше в охолство и внимание, мен и Лазар ни отглеждаха със строгост, която на пръв поглед изглеждаше като „добри намерения“, но в действителност беше проява на тиха омраза и презрение към натрапниците. Омразата им към майка ни обаче изобщо не беше тиха. Не криеха какво мислят за нея и постоянно ни натрапваха колко ужасен човек е тя, за да ни напомнят, че трябва да сме безкрайно благодарни за тяхната доброта. Кристина просто копираше поведението им.

От момента, в който останахме сами, аз инстинктивно поех защитна роля над малкия си брат. Трябваше да се държим заедно срещу целия свят. Всичко това се случи през онова лято, когато завършвах колеж и с нетърпение броях дните до момента, в който ще бъда самостоятелна и ще отведа Лазар далеч оттук.

Върнах се от кино в събота вечер. Още в двора забелязах, че лампата на тавана свети. Там бяха нашите стаи и общата ни баня – моята „затворническа кула“, както наричах тази част от къщата. Чичо и леля бяха на море, а Кристина, както обикновено, беше някъде навън. Макар да влезе в колеж две години преди мен, тя беше далеч от завършването, а животът ѝ се въртеше само около фитнеса и срещите. Гаджето ѝ по това време беше съмнителен тип, дребен престъпник. Предположих, че тя ще спи у него – беше твърде пияна и нахална, за да се прибере.

Качих се горе, събух се, свалих бижутата си и отидох при Лазар.

- Ами казах ти сто пъти да почукаш! – избухна той веднага.
- О, не... пак забравих! – измънках аз.

Той седеше пред компютъра и можех да се закълна, че в момента, в който отворих вратата, бързо скри нещо в скута си, преди да върне ръцете си на клавиатурата. „Мастурбира!“, помислих си веднага. Не за пръв път почти го хващах на „местопрестъплението“. Лазар ме гледаше намръщен, с леко зачервено лице. Разроших му косата, което само го раздразни още повече.

- Хайде де... защо се ядосваш? Аз съм ти сестра, мога да влизам и без да чукам.
- Аз никога не влизам при теб, без да почукам! – отвърна той рязко.
- Е, добре де... – седнах на леглото му, облегната на стената. - Какво правиш?
- Нищо. Какъв беше филмът?

Наистина изглеждаше, сякаш не прави нищо – на екрана светеше само тапетът, но никой нормален човек не седи така и не се взира в иконите.

- Нищо. – повтори той. - Какъв беше филмът?
- Глупости! – махнах аз с ръка.

В долната част на екрана забелязах няколко отворени прозореца на браузъра. Какво ли имаше в тях? Признавам – проверявала съм историята на компютъра му няколко пъти, когато го нямаше. Аз съм по-голямата сестра, длъжна съм да знам какво се случва в главата му.

Насочих поглед към екрана с усмивка:
- „Порнхъб“, а?
- Не! – отговори той твърде бързо и отново се изчерви.
- Добре де, спокойно, всичко е нормално...
- Хайде, спри!

Е, някои от нещата, които Лазар гледаше, може би не биха се сторили „нормални“ на всеки, но аз не бях всеки. В шпионските си операции бях забелязала у него склонност към покорство – интерес към жени, които доминират над мъжете. Донякъде очаквано, предвид че израсна без майка и под ботуша на строгия чичо. Имаше и гей видеа тук-там – нищо необичайно за любопитен тийнейджър, който тепърва открива себе си. Но имаше и видеа на тема кръвосмешение. Разбирах и това – семейната ни ситуация беше, меко казано, специфична. Бях забелязала как понякога ме гледа и признавам... умишлено го провокирах. Нищо прекалено – просто понякога се разхождах пред него само по бикини и сутиен. Нямах лоши намерения, не исках да го измъчвам. Напротив.

Лазар израсна като срамежлив и интровертен млад мъж. Никога не беше имал приятелка и често прекарваше съботите си така – пред компютъра, играейки игри или мастурбирайки. Мислех си, че ще му е по-лесно да преодолее несигурността си пред момичетата, ако свикне с женската близост.

- Какво има? – попита той, прекъсвайки мислите ми.

Потрепнах леко, осъзнавайки, че съм се загледала в нищото.

- Всичко е наред. Дай да видя какво криеш! – казах аз, станах и се пресегнах към мишката.
- Остави я! – той сграбчи ръката ми и се опита да ме отблъсне.
- Лазар! – извиках аз рязко. - Не бъди груб!

Обръщането с пълното му име, вместо с „Лъки“, и острият ми тон проработиха веднага. Все още имах авторитета на по-голямата сестра. Винаги ще го имам.

Той пусна мишката и извърна глава на другата страна. Кликнах върху браузъра и се появи едър план на чернокоса милф. Видеото вървеше без звук. Включих го и стаята се изпълни със стенания и пляскане. Лазар се въртеше неспокойно, цъкайки с език в израз на престорено възмущение. „Ванилов клип, нищо особено!“, помислих си. Превъртях двайсет минути напред – там една доминантка в латекс разиграваше робските си фантазии.

- Имаш ли си любимо видео? – попитах го подканящо.

Той поклати глава и сви рамене.

- Защо не? – усмихнах се и го бутнах закачливо с бедро в рамото.

Исках да го предразположа, да му покажа, че пред мен няма от какво да се срамува.

- Ами... нямам. – измънка той.
- Лъжеш, Лъки! Нека видя какво друго има тук!

Отворих следващия таб. Видеото беше на пауза в момент на двойно проникване – два пениса запълваха едно момиче от двете страни. Тя едва поемаше единия в устата си, давеше се, а той я удряше по носа с главичката, преди да ѝ го върне обратно. Пълна аматьорщина! Тъкмо щях да превключа на следващия раздел, когато на екрана „жребецът“ напъна по-силно и пенисът му потъна в гърлото на блондинката до самите топки.

- Уау! – изтървах аз, погълната от гледката.

Миг по-късно усетих как нечия длан се плъзна под полата ми, отзад, и тръгна нагоре по бедрото ми. Стреснах се като попарена, изправих се рязко и се дръпнах от него.

- Какво правиш?! – изкрещях в лицето му.

Лазар буквално пламна. Не смееше да ме погледне в очите, седеше вкаменен и се взираше в клавиатурата.

- Извинявай... – едва промълви той.

Веднага ми стана жал за него. Гневът ми се изпари, заменен от чувство за вина.

- Лъки... не можеш да правиш това.
- Знам. Съжалявам... – гласът му трепереше, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

Не знаех какво да правя, но не можех просто да замета случилото се под килима. Винаги бяхме били честни един с друг и не исках това да се промени.

Лазар стана от стола и седна на леглото с наведена глава, опрял лакти на коленете си. Сърцето ми се късаше да го гледам такъв.

- Лъки... Лъки, погледни ме! – приближих се и седнах до него.

Той ме погледна, мъчейки се да задържи зрителен контакт.

- Разбирам те, знаеш го. Но... – не знаех как да продължа, затова изтърсих най-глупавия въпрос: - Нямаш ли приятелка, която харесваш? Защо не опиташ с някоя от тях?

Тишина. Лазар извърна поглед, а аз се проклех наум: „Стегни се, Лили, не ставай смешна!“.

- Има ли някое момиче, което наистина харесваш? – настоях аз.

Той кимна едва забележимо.

- И? – попитах.

Той просто сви рамене и промълви:
- Не ме интересуват те.

Сложих длан на бузата му и нежно обърнах лицето му към мен. Пръстите ми усетиха острата четина по кожата му... кога малкият ми брат се беше превърнал в мъж?

- Нищо ти няма! – прошепнах аз. - Всички са нервни първия път. Страх те е да направиш крачката.

Тогава той ме закова с поглед:
- Никога не съм бил с момиче, Лили.
- Знам. – кимнах аз, но този път аз бях тази, която сведе очи. - Няма нищо страшно. Момичетата... всички сме едни и същи. Като мен.
- Не са като теб! – отсече той.

Тези думи ме извадиха от равновесие. Усетих фантомно ехо от докосването му по бедрото ми, сякаш пръстите му още бяха там. Осъзнах колко смел всъщност е бил. Погледнах го отново и видях нещо ново в очите му – решителност. Решителността на мъж, който вече не иска да бъде воден. Ролите се сменяха: той беше твърд и открит, а аз – напълно объркана. Суетата ми обаче се разбунтува. Трябваше да върна нещата по местата им. Аз бях по-голямата сестра. Аз бях господарката на тази кула.

- Мастурбираш ли, мислейки си за мен? – попитах закачливо, мислейки, че въпросът ще го смути.
- Да. Мастурбирам на теб! – отговори той, без да трепне и без да отделя поглед от мен.

Този път аз бях тази, която сведе очи, ядосана на себе си. За да прикрия объркването си, се изкикотих – глупав звук, който издаваше, че съм навлязла в непозната и опасна територия. Но под това объркване усетих как един тлеещ огън в мен започва да се разгаря. Смехът ми го нарани.

- Не е смешно! – каза той и заби глава в пода.
- Съжалявам, Лъки... наистина не е смешно. Просто ми е... някак сладко. И съм поласкана. – приказвах твърде много, но не лъжех.

Чувството, че притежавам такава власт над него, ме опияняваше.

- Лъжеш, Лили! – каза той, сякаш четеше мислите ми.
- Не лъжа. Слушай...

Станах и застанах точно пред него. Той ме погледна въпросително. Направих още половин крачка, влизайки между разтворените му колене.

- Повтори това, което направи преди малко... – прошепнах аз.
- Лили, какво?
- Докосни ме.

Той ме гледаше с недоверие, търсейки по лицето ми знак, че се шегувам. Усмихнах му се окуражително. Видях как погледът му се закова в бедрата ми, полускрити от полата. Бавно, Лазар положи двете си длани върху коленете ми. Бяха топли и влажни от вълнение. Плъзна ги нагоре, разтваряйки пръсти, сякаш искаше да попие всяка клетка от кожата ми. Сърцето ми щеше да изскочи. Той стисна леко мускулите на бедрата ми, отпусна ги и пак ги стисна. Топлината се разля по цялото ми тяло.

Повдигнах полата си малко... после още малко. Лазар наблюдаваше движението на плата като замаян. Направих последната крачка, притискайки се в него, и вдигнах полата чак до кръста. Чух го как затаи дъх при вида на бикините ми. Той се наведе напред и започна да обсипва бедрата ми с мокри целувки, докато пръстите му се плъзнаха отзад, под подгъва на бикините, впивайки се в дупето ми.

Прокарах пръсти през косата му, притискайки главата му към себе си. Усетих докосването на носа му през тънката материя, точно върху клитора ми. Знаех, че все още мога да спра това... но вече не исках. Без значение колко перверзно и неморално беше. Исках го – моя малък брат!

Хванах го за глезените и го издърпах нагоре. Когато се изправи, ме погледна въпросително, целият треперещ. Паднах на колене пред него, погледнах го право в очите и с едно рязко движение свалих анцуга и боксерките му надолу. Лазар въздъхна изненадано, а сърцето ми заби още по-лудо – знаех, че това е точката, от която няма връщане назад.

Пред очите ми пулсираше неговото мъжество – голям, дебел и жаден за допир член. Сграбчих го в основата с една ръка, а с другата стиснах стегнатото му, мускулесто дупе. Прокарах юмрук по цялата му дължина – гореше под кожата ми. Изплезих език и започнах да дразня главичката, обирайки солената капка прееякулат от върха му. Цялото тяло на Лазар се тресеше неконтролируемо.

Плъзнах език от самите топки, по долната страна на пениса, чак до върха. Натиснах леко кожичката и поех главичката в устата си. Усетих лепкавия сок, който се беше събрал там от дългото му чакане. Облизах го лакомо. После го дръпнах по-дълбоко, докато не докосна гърлото ми. Направих вакуум и само след три-четири движения Лазар изстена мощно и се предаде.

Спермата му изригна в устата ми на силни струи. Продължих да дразня корена на члена му и да гъделичкам главичката с език, докато той се изпразваше до последната капка. Поглъщах всичко – сякаш тези пълни топки нямаха изчерпване. Накрая, напълно изтощена, обрах и последното от него. Когато го извадих от устата си, целунах върха му още веднъж и намигнах на Лазар, който стоеше в пълен шок.

Помогнах му да си вдигне боксерките и анцуга, след което се изправих. Той се опита да каже нещо, но аз сложих показалеца си върху устните му.

- Това е нашата тайна! – прошепнах аз.

Обърнах се и излязох от стаята, без да кажа нито дума повече.


Следва продължение...