Дванадесет месеца (част 3)

30.04.2026 | Анонимен

На сутринта Кристина се измъкна от къщи и отиде някъде. Предположих, че ще види приятеля си и няма да се върне поне няколко дни – или по-точно до момента, в който ние вече ще сме изчезнали. Чичо ми и леля ми трябваше да се приберат след седмица, но с Лазар нямахме време за губене.

Първо събрахме спестяванията си. Не беше лоша сума – настойниците ни бяха богати и не пестяха средства за нас. Възможно е по този начин, чрез парите, подсъзнателно да са се опитвали да компенсират вината за отношението си към нас. Освен това аз работех от време на време – като промоутър, сезонна сервитьорка и други подобни. В крайна сметка пресметнах, че парите ще ни стигнат за шест, може би дори седем месеца самостоятелен живот, ако се ограничим малко.

Реших да потърся апартамент още същия ден. Късметът ми проработи бързо – намерих приличен апартамент за малко пари. Две малки спални и една съвсем малко по-голяма всекидневна. Собственикът беше стар, плешив и дебел мъж, който започна да се поти веднага щом ме видя в късите ми панталони. Възползвах се от това, докато разглеждахме: навеждах се да проверявам чекмеджетата, облягах се на парапета на терасата, за да проверя гледката, и сякаш случайно се докосвах до мускула на ръката му. От челото на човека се стичаха капки пот, така че когато се опитах да сваля цената, той веднага се съгласи.

Обявих му, че „моят приятел“ и аз ще се нанесем утре. При споменаването на момче, ентусиазмът му леко утихна, но сделката вече беше сключена. Когато се върнах у дома, съобщих добрата новина на Лазар. Той я посрещна с мрачно примирение. Това внезапно напускане на дома, в който бяхме прекарали толкова години, не беше проблем или шок за мен. Както казах, завършвах образованието си и от месеци правех планове за независимост. Лазар обаче все още беше ученик – последната му година в гимназията започваше след три-четири дни. Трябваше веднага да започна с опаковането и нямах време да го утешавам или насърчавам.

На следващия ден се качихме в колата ми – най-ценното нещо, което притежавах – и напуснахме къщата завинаги. Виждах, че Лазар отново е на ръба на сълзите, затова говорех глупости, за да отклоня мислите му. Той едва ми отговаряше с кратки изречения.

В новия апартамент чистихме и подреждахме като пчелички до вечерта – търкахме всичко от пода до тавана.

Когато излязох от банята, казах на Лазар:
- Готово! Използвах тоалетната, което означава, че апартаментът вече официално е наш.

Това успя да го накара да се усмихне леко – за първи път от много време.

Някъде след 22:00 часа най-накрая успях да се отпусна. Хвърлих се на леглото и взех телефона, за да проверя съобщенията си. Изпратих едно на Кристина: „Тръгнахме си. Можеш да се върнеш.“ Направих го от някакво странно чувство на непокорство. Тя не отговори.

Отидох в стаята на Лазар и почуках.

- Да? – чух гласа му.

Той лежеше на леглото, замислен и неподвижен.

- Забележи, че чукам на вратата? – подметнах аз.
- Браво! – отвърна той иронично.

Престорих се, че не забелязвам тона му, и седнах до него.

- Още ли не си свързал компютъра?

Той просто махна с ръка. Не можех да го оставя да потъне в апатия.

- Лъки, не се тревожи! Ще се справим! Нали?

Той ме погледна тъжно.

- Нямаме пари. – каза директно.
- Имаме малко пари. Ще се справим. Ще работя нещо паралелно с университета. Да, това ще забави дипломирането ми, но ще ни даде глътка въздух. Когато завърша, ще си намеря по-добра работа и всичко ще е наред. Ситуацията е трудна, но не е безнадеждна.
- А аз? – попита той. - Още дори не съм се записал в университет.
- Ще се запишеш. Ще намерим парите, обещавам ти!

Той не каза нищо, но погледът му остана същият – невярващ, сякаш мислеше, че просто го утешавам напразно. Това малко ме раздразни.

Изправих се и на тръгване от стаята му казах:
- Лъки, винаги ще бъда твоята опора. Ти си ми брат. Но очаквам подкрепа и от теб. Без апатия! Порасни най-после!

Върнах се в стаята си и се запитах дали не бях твърде строга накрая. Но той имаше нужда от това. Трябваше да порасне.

След няколко минути се чу почукване.

- Влез! – казах аз.

Лазар отвори вратата, погледна ме за миг, после сведе очи към пода.

- Лили, съжалявам.
- Няма проблем.
- Не, наистина... извинявай! Всичко това е по моя вина. Ако не бях... ако не бях направил онова предната нощ... нищо от това нямаше да се случи.
- Вината е колкото твоя, толкова и моя! – прекъснах го аз. - Каквото било, било.
- Просто искам да знаеш, че ще бъда до теб. Винаги можеш да разчиташ на мен.

Усмихнах му се.

- Това исках да чуя! Но наистина ли го мислиш?
- Да, Лили, разбира се!
- Ще направиш ли нещо за мен тогава?

Той ме погледна право в очите с решителен и готов на всичко поглед.

- Всичко!
- Добре. Направи ми един сандвич.

Той изсумтя и се засмя през глава.

- Ти какво си помисли, че ми трябва? – попитах през смях.

Той поклати глава, бузите му поруменяха.

- Добре. Сандвич.

Докато той се шеташе в кухнята, мислех за нещата, които го тревожат. Разбира се, и аз бях неспокойна – проклетите пари, липсата на сигурност... Но наистина вярвах, че ще се справим. Това непокорство все още ме държеше, заедно с тихата еуфория от новооткритата свобода.

Все още бях погълната от тези мисли, когато Лазар се върна със сандвича.

- Нещо друго, госпожице? – попита иронично той, докато ми подаваше чинията.
- Хммм, да! – отвърнах с тон на разглезена баронеса. - Едва стоя на краката си. Можеш да ми направиш масаж на стъпалата, докато ям?
- Моля? – попита той, но погледът му веднага омекна.
- Чу ме!

Седнах на леглото, облегнах се на стената и протегнах крака. Лазар не каза нищо повече. Той коленичи на пода, пое босите ми стъпала в ръцете си и започна да ги масажира. Гледаше ги напрегнато и омагьосано – сякаш бяха птици, които всеки момент могат да излетят от шепите му. Моят малък фетишист.

- По-силно... точно така! – напътствах го аз.

Ядях сандвича мълчаливо, докато той ме масажираше като в несвяст. От време на време размърдвах пръсти и наблюдавах реакцията му.

В един момент той промълви:
- Знаеш ли, мога да си намеря работа в някое кафене, вечерна смяна... ще имам време за училище...

Повдигнах леко крака си и сложих пръстите си върху устните му, за да го смълча.

- Шшшт! Няма начин! И няма да говорим повече за това! Виж го само... даваш му малко близост и той е готов веднага да влезе в огъня заради теб.

Той отново се изчерви до ушите.

- Как... откъде знаеш, че харесвам краката ти?
- Знам всичко! – отвърнах с пълна уста.
- Ами... имаш красиви крака.
- И това го знам.

Той се наведе плахо и целуна палеца ми. Не казах нищо, което го окуражи. Целуна следващия пръст, после още един. Когато мина през всичките, премести целувките си към свода на стъпалото, към възглавничките. Обсипа краката ми с малки, топли целувки. Приятни тръпки преминаха през цялото ми тяло.

Оставих чинията настрана, седнах на ръба на леглото, хванах косата на Лазар и го целунах страстно. Пъхнах езика си в устата му, а той беше готов да го посрещне със своя. За някой, който никога не се беше целувал преди, той се справяше много добре, но все пак аз трябваше да водя. Играех си с езика му, засмуквах го, ближех и захапвах устните му. Той сложи ръце на бедрата ми и се отпусна. Показах му колко еротична може да бъде една целувка.

След това станах и си съблякох ризата. Лазар, все още коленичил на пода, гледаше гърдите ми с възхищение.

- Съблечи ме!

Той ми свали шортите, а когато излязох от тях, направи същото и с бикините ми. Стоях напълно гола пред него, а той зарови глава в слабините ми. Краката ми бяха сгънати, така че той успя само да целуне венериния хълм и да докосне цепката ми с върха на езика си. Разроших косата му, докато го правеше. Ръцете му бяха на задната част на бедрата ми – той ги стискаше и притегляше към себе си, сякаш искаше да ме погълне.

Обърнах му гръб, наведох се и облегнах ръце на леглото, предлагайки му дупето си. Той го гледаше като невидял. Разтваряше с език срамните ми устни, докато смучеше путката ми, а юмруците му месеха енергично дупето и ханша ми. Спуснах бедрата си с няколко сантиметра, за да му предложа ануса си. Той веднага разбра посланието и натисна езика си върху отвора, което предизвика силно въздишане от моя страна. Чувайки този звук, Лазар стегна езика си и се опита да проникне през ануса, а аз веднага се отпуснах, за да му позволя да го направи. Всяко мое най-леко движение и всяка въздишка предизвикваше реакция у него – било то по-силно движение на езика, по-силно стискане на бедрата или серия от бързи движения на главата му наляво и надясно, докато езикът му беше в мен... Всичко това ме възбуждаше неимоверно! Чувствах, че е достатъчно само да докосна клитора си, за да свърша. Но не исках това. Още не!

Обърнах се към него и го хванах за раменете, показвайки му, че трябва да се изправи. Съблякох ризата му, захапах леко зърното му и коленичих пред него. Свалих шортите му, хванах члена му през боксерките и го стиснах силно, докато той не изстена от болка. Върху плата се беше очертало мокро петно от предеякулат. Целунах го, после свалих бельото му до глезените. Неговият член се освободи – дебел и неконтролируем. Прокарах юмрук нагоре-надолу по твърдата му плът, след което целунах тестисите му. Знаех, че той е близо, а не исках да свършва веднага. Затова станах от пода и се изтегнах на леглото.

Покатерих се над него и го целунах отново с дълбока, влажна целувка, наслаждавайки се на топлината на кожата му. Започнах да се спускам с целувки по врата и гърдите му, докато настръхналите ми зърна оставяха следи по неговия торс. Плъзнах езика си надолу, минавайки по бедрата му. Спуснах се от леглото на пода и, гледайки го право в очите, взех големия пръст на крака му в устата си. Започнах да го смуча, имитирайки орална любов. Лазар ме гледаше, подпрян на лакти, с изражение, в което се четяха едновременно неверие и дива възбуда. Смучех пръстите му един по един, плъзгайки езика си между тях, без да отделям поглед от него, докато той трепереше и се гърчеше пред мен.

Не издържах повече! Върнах се на леглото на четири крака, като котка, дебнеща плячка. Без повече игри седнах върху него. Случи ми се нещо, което бях изпитвала може би само веднъж в живота си – свърших веднага. В момента, в който той ме запълни и удари шийката на матката ми, тялото ми беше разтърсено от оргазмени спазми. Прехапах устни, за да не изкрещя. Всяко движение на бедрата ми изпращаше електрически удари през цялото ми същество.

Когато оргазмът ми утихна, започнах да увеличавам темпото на тласъците. Ръцете на Лазар бяха на гърдите ми. Притиснах се към тях, за да усещам всяко негово докосване. Той дишаше все по-тежко. Хванах китките му, притиснах ги към леглото до главата му и се наведох към лицето му.

Захапах устната му и прошепнах:
- Не свършвай в мен, в овулация съм.
- О, Лили... – едва промълви той.

Думите ми бяха последният спусък.

- Лили, идва ми...

Веднага скочих от него, възнамерявайки да го поема в устата си, но щом се приближих до лицето му, първата струя сперма изригна и ме удари по носа, точно до окото. Лазар изстена мощно. Започнах да го задоволявам орално, докато с другата ръка избърсвах лепкавата течност от лицето си. Сперма се стичаше по гърдите и корема му. Изсмуквах и последните капки директно от него, докато дишането му започваше бавно да се успокоява.

След това започнах да го почиствам — облизах остатъците от кожата му до последната капка. Когато приключих, се притиснах към него и го целунах дълбоко. Повечето мъже биха се отдръпнали от целувка с вкус на собствената им сперма, но Лазар не го направи. Това ме изпълни с особено щастие и дори с някаква странна гордост от него.