Из сексуалния живот на Крум Страшни (част 3)

12.06.2026 | katyaivanovna

В „Повест за Крум Страшни – мъж и държавник от рода Дуло“ се разказва за роднински връзки, интриги и борби за власт, походи и битки (поражения и победи), териториални разширения и слава, смелост и страх, жестокост и милост, любов и похот. Има философски и психологически моменти. Вмъкнати са тематични изображения...

Някои любопитни неща ги премълчавам. Ще ги видите, ако посетите блога ми:

https://drugataistorija.blogspot.com/2025/07/i-15.html

Откъсите тук далеч не дават изчерпателна представа за характера на цялата творба. Тяхната цел е да насочат вниманието към нея. Публикации в sexkupon.com, които са подобни на настоящата:

1. „Из сексуалния живот на Крум Страшни (част 1)“:

https://www.sexkupon.com/story.php?id=5630

2. „Из сексуалния живот на Крум Страшни (част 2)“:

https://www.sexkupon.com/story.php?id=5660

***


Откъс № 3

В залата останаха само Крум и младата жена. Предстоеше Абара да загуби девствеността си. Изминаха доста лета, откакто Крум се лиши от своята. Това се случи в зората на неговата младост. Бъдещият хан тогава все още живееше в бащиния си дом, намиращ се в т. нар. „вътрешен град“ на столицата. (Там се намираха жилищата и на другите столични благородници. Самият вътрешен град пък се простираше около споменатия по-рано дворцов център, а около него се разполагаше външният град [1], където живееше простолюдието – животновъди, земеделци, занаятчии и купци [2].)

***

Нека сега се върнем обратно в тронната зала, където оставихме Крум и Абара. Ханът хвана момичето за ръка. С уверена и жива походка я изведе от залата. Двамата закрачиха по хладните каменни коридори на палата.

***

Тя го следваше със ситни, пъргави крачки. Слязоха в един от тайните подземни ходници [3] и, вървейки в него, стигнаха до намиращия се на север малък чертог [4]. В западната му част ги чакаше предварително затоплената баня, разположена до ханската спалня.

***

Току-що съблекли се, двамата заоглеждаха отгоре до долу съвършените си тела. От очите им бликаха възхита и похот. Крумовата кожа беше малко по-тъмна от Абарината. Добре сресаната му коса стигаше почти до раменете. Сред прабългарите дългата мъжка коса беше символ на благородство и могъщество. Обичай, потвърждаван от находките в прабългарските некрополи, беше носенето от мъжете на обица на дясното ухо – такава имаше и ханът.

Потопиха се във водата. Крумовият пенис беше започнал да се втвърдява. Взаимно се сапунисаха, което доведе владетеля до пълно надървяне. Нежните ръце на аварката галеха косматите широки гърди на Крум, който се извисяваше с повече от една глава над нея [За ръста на хана – 5]. Ръцете му се движеха по изящните извивки на дъщерята на победения враг.

- Разкошна си! – рече той, а в отговор усмивката ѝ озари помещението.

На дясното му рамо Абара съзря дълъг белег – свидетелство за раняване в бой. Този знак за храбростта му направи младия мъж да ѝ се чини още по-привлекателен.

***

Абара погали стоманения корем на хана и напипа във водата впечатляващата му тояжка. Последва страстна прегръдка. Фалосът опря в плоския корем на девойката. Устните им се сляха в продължителна, сластна целувка с език. После Крум седна на ръба на басейна и поиска от нея да се приближи. Протегна десница и нежно погали бузата ѝ, усещайки кадифената кожа под пръстите си.

Пулсът ѝ се ускори, а зениците се разшириха при вида на кожения двадесетсантиметров боздуган [6] в близост до лицето ѝ! В моминското сърце се преплетоха възхищение и уплах. Макар и дълъг, чепът му за неин късмет беше среден на дебелина [7]. С едната си ръка атлетичният господар галеше гъстите, гарвановочерни коси на Абара. Другата си длан той плъзгаше по изпълненото си с кръв парче, усмихвайки се самодоволно заради онова, което съзираше в нейния поглед. Там виждаше не само развълнуваност, но и дяволит пламък. Той доизгаряше остатъците от първоначалната невинност, разчетена във взора ѝ, докато бяха в залата. В бадемовите очи се беше надигнало желание да му угоди. Контрастът между сегашния и предишния ѝ взор допълнително разпалваше неговата лъст.

- Знаеш ли как с устни да доставиш наслада на един мъж? – попита Крум.
- Да, господарю. – покорно му отвърна тя.
- Така ли? Кой те научи на това?! – леко раздразнен и с любопитство се поинтересува той.
- Покойният ми годеник Апсих... От него знам... Но не ме е обладавал! Девица съм! – защитно и с по-висок тон уточни Абара.
- Добре, спокойно! А сега ми покажи какво умееш.
- Да, господарю. – свенливо се усмихна аварката, а по бузите ѝ изби руменина.

Младата чужденка нямаше нужда от повече подканяне. Самата тя беше петимна [8] за това, което предстоеше. Начена с нежните си ръчички да обгрижва владетеля. С едната замилва корема и окосмените му гърди, а другата заплъзга бавно по дългия член – ту надолу, ту нагоре, и пак надолу, и пак нагоре, отново и отново... Взорът ѝ през повечето време беше насочен към лика му. Приятно ѝ беше да следи реакциите му, да се взира право в очите му, да усеща коравия хуй в дланта си и да вижда как изражението му се променя.

Абара започна да дразни с език сочната розова глава. Спираше вниманието си и върху юздичката, свързваща върха и кожичката. Движеше езика си надолу по ствола, стигайки до топките, и ги облизваше старателно. После с целувчици поемаше нагоре. Езичето ѝ, досущ като пеперудени крила, пърхаше чевръсто, дразнейки отвора на чепа. Това влудяваше мъжа с желязната воля. Но точно сега той нито искаше, нито можеше да потуши усилващия се пожар. Девойката на моменти прекъсваше оралните ласки, за да му помогне да удоволства по-дълго и да бъде по-мощно освобождаването му накрая. В кратките спирания галеше торса му и добре оформените бедра.

***

- Хайде, давай, лапни го най-сетне! – нареди ѝ той с нисък, дрезгав глас.

Абара се забавляваше да го измъчва, докато го гледаше влюбено и игриво. Това я караше да преживява по-ярко женското си обаяние. Все пак се съобрази с височайшата заповед. Налапа главичката и започна да я смуче тъй лакомо, сякаш е покрита с мед. Същевременно с едната си ръка държеше ствола, а с другата – мадете. Мисълта, че в устата ѝ е членът на мъж като Крум, я палеше още повече. Соленият му вкус ѝ допадаше.

Подпирайки се със силните си ръце, ханът затвори очи и отпусна главата си назад. Дишането му се учести. Господарят на българите стенеше, покорен от устните и ръцете на една крехка девойка. Чувстваше се така, сякаш пътува към един неземен, приказен свят.

- Хайде, пусни устенцата си надолу! – рече ѝ той с пресипнал глас. - Давай, моме!

Абара отново се показа милостива. Първоначално бавно, а сетне по-бързо заплъзга устните си по едноокия му, издут до пръсване змей. Поемаше го докъдето можеше. Тази тъй приятна на мъжкия пол работа беше улеснена от първия приятел на добрата свирка – а именно слюнката, която тя на два пъти изпусна обилно върху главичката. По някое време пробва да го натика изцяло в устата си, но се задави и се отказа.

[Илюстрация: Използване на гръцки огън – миниатюра от Мадридския препис (12-и век) към хрониката на Йоан Скилица]

Когато Крум усети, че огнеметът [9] му е много близо до изстрелването на своя гръцки огън [10], той хвана главата на Абара с две ръце и я задържа долу, пречейки ѝ да се вдигне за пореден път. Заради големия размер не се опитваше да ѝ го набута целия – не желаеше да я затормозява. Държеше я с премерена сила. Самата тя, усещайки накъде отива работата, нямаше и намерение да се противи. Стоеше кротка като агне, търпеливо изчаквайки освобождаването на господаря. Членът му заизстрелва гъсти струи сперма към гърлото ѝ, които пленницата запреглъща доволно. Когато оргазмът му премина, той я пусна. Остана да лежи със затворени очи, опиянен от преживяното. Абара събра с пръсти остатъка от семето, стекло се по брадичката ѝ, и го изгълта благоговейно. Понрави ѝ се вкусът му – сладък, със солен примес. Излезе от водата, легна до хана и го прегърна.

- Много съм доволен, беше чудесна! – каза ѝ той онова, което тя вече знаеше и виждаше в очите му. - Когато сме насаме, няма нужда да ме наричаш „господарю“. Наричай ме по име. – добави ласкаво.
- Добре, Круме. – отвърна тя леко неловко и го целуна по рамото.

***

Не след дълго ханът реши да ѝ се отплати подобаващо. За нейна изненада той влезе отново във водата и я сграбчи за стройните крачета, както крокодил плячката си. Придърпа я към себе си и спря, когато седалището ѝ опря в ръба на басейна.

- Твоят годеник играл ли си е с цветето ти? – попита я той, докато едва докосваше клитора ѝ с палец.
- Играл е... – отвърна Абара малко потиснато.
- И като е играл... що тогава? Не ти ли харесваше? – продължи Крум, без да откъсва очи от нейните.
- Харесваше ми... Но повече гледаше своето удоволствие. И не беше особено умел. Не можеше да ме доведе дотам, където аз го довеждах и докъдето доведох тебе...
- А ти защо не го напътстваше какво да прави? – зададе ѝ той въпрос, нетипичен за масата мъже от онази силно патриархална епоха.

Ханът изпитваше наслаждение не само от това да получава от близостта си с жените, но и много да им дава...

- Ами срамувах се... Пък и нямам много ясна представа...
- След малко ще те даря с късче от небесното блаженство. – отвърна той усмихнат.

Крум започна да масажира вътрешността на бедрата ѝ и да минава по тях с изгарящи целувки. Целувките преминаха в кръгови движения с език. Ръцете му не стояха мирни – шареха по плоското ѝ коремче, милваха налетите бели гърди. Действията му приличаха на опознаване на новозавладяна земя. Абара простена. Крум излезе от водата и накара девойката да се отдалечи от басейна. След това се надвеси над нея и започна да засмуква едно подир друго потрепващите ѝ от възбуда зърна. В един момент спря с устни върху едното, а пръстите му се заиграха с другото.

Абара усещаше, че ще полудее от удоволствие. Искаше го в себе си и същевременно се страхуваше. Ханската уста заслиза бавно надолу. Топли вълни обливаха аварката. Езикът на владетеля се заигра със сърцевината на нейната женственост. Заоблизва срамните устни, след което затрепка върху гъделичника [11], предизвиквайки все по-отчетливи усещания, които обхващаха и други части от младата ѝ плът. Аварката забели очи.

Господарят редуваше кратки кръгови облизвания със засмуквания на този най-чувствителен женски орган... Тя зарови пръсти в косата му. Опита се безуспешно да го придърпа върху себе си. Въпреки страха от болката, която щеше да последва при разкъсването на девствената ѝ ципа, в тези мигове тя изгаряше от желание. Крум силно копнееше да разкъса с меча на своето тяло преградата към утробата ѝ, да проникне в нея надълбоко - двамата да се слеят, ставайки един човек. Макар и отново силно възбуден, той не се поддаде на изкушението и продължи по започнатия начин. Накрая за пръв, но не и за последен път в живота ѝ, я докара до онова зашеметяващо, помитащо избухване, което векове по-късно на Запад щяха да наименуват „скуърт“.

***

Сълзи от радост и благодарност се стичаха по лицето на девойката. Крум лежеше встрани от нея и галеше красивото ѝ обло лице и начупените свилени [12] коси. Когато Абара се поуспокои и сякаш слезе на земята, той каза, че е време да отидат в спалнята. Преди това отново се поизмиха. Силните чувствени преживявания засилваха възприятието им, че са родени един за друг... Че са се намерили отново и ще бъдат заедно, докато смъртта ги раздели – дори и след това...

Оставям временно разказа за първата им нощ заедно и насочвам вниманието ви върху някои неща, които засегнах по-рано. Тогава не беше обичайно мъжете да се грижат за...

***

Пояснителни бележки:

[1] Външен град – за повече информация относно трите части на Плиска вижте статията „Данни за средновековна Плиска“.

[2] Купец – търговец. Думата е русизъм, който Георги Раковски взаимства от тогавашната руска светска книжнина и употребява в поемата си „Горски пътник“. Впоследствие тя става част от българския език, но по-късно отпада от активна употреба. Същото се случва например и с прилагателното „безстиден“, чието обяснение беше дадено по-горе.

[3] Ходник (остар.) – тясно, дълго помещение; коридор, тунел.

[4] Чертог – в повестта под „малък чертог“ се има предвид споменатият по-рано малък дворец. Думата произлиза от старобългарската чрьтогъ и в зависимост от контекста може да означава „дворец, палат“, „покои, стая“ или „брачно ложе“. Тя е от прабългарски произход, сродна с персийската čārtāk [чартак] – „балкон, навес“ (буквално: „четири (čār) свода (ţāq)“, заемка от арабски език).

[5] „Повече от една глава над нея“ (т.е. една глава над Абара-Персика) – средният ръст на европейските мъже по онова време е бил 169 см. Съвременниците на Крум са го възприемали като висок човек, но в рамките на обичайното за епохата – ръстът му не е бил нещо изключително. Български търговци, посетили двора на Карл Велики, разказват по-късно, че височината на нашия хан е била поне колкото тази на франкския владетел. Чрез антропологично изследване на костите му е установено, че императорът на франките е бил висок 184 см.

[6] „Двадесетсантиметров боздуган“ – в информацията, съхранена от моя род, естествено не се говори за сантиметри. В семейната хроника е използвана народната мерна единица „чеперок“. Сочи се, че мъжкото достойнство на далечния ми предшественик е било с дължина около чеперок и една трета. Доц. Валентина Шарланова (д-р по етнология) определя дължината на един чеперок (или малка педя) на 0,154 м (15,4 см). Тоест фалосът на Крум е бил с дължина към 20-21 см според използваната в наши дни мерна система.

[7] „Среден на дебелина“ (за ханския пенис) – средната обиколка на еректирал член е около 11,6 – 12,2 см. Условно приемам, че обиколката на този орган у хана е била 12 см. Една вечер Абара попитала Крум за размерите на мъжката му гордост и той я накарал да я измери, след като преди това я привела в нужното състояние. Измерването станало с конец. Прабаба ми първо увила конеца около средата на ствола, а после го разгънала и премерила с пръсти частта, била нужна за обхващането му. По този начин измерила дебелината (обиколката).

[8] Петимен – прил. разг. Който силно желае нещо (напр. петимен за ласки). Синоними: жадуващ, жаден, зажаднял, копнеещ, желаещ, нуждаещ се.

[9] Огнемет – „огнехвъргачка“ в своето обичайно, буквално значение. Според някои легенди за първи път ранен тип огнехвъргачки са били използвани в Древна Асирия при обсадата на град, намиращ се на територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай на употреба на запалителна смес, изстрелвана от специални тръби, е свързан с битката при Делиум (424 г. пр.н.е.) в Древна Гърция.

[10] Гръцки огън („течен огън“, „морски огън“) – в своето буквално значение това е оръжие, използвано от Източната Римска империя (Византия). Според съвременните изследователи гръцкият огън е представлявал смес от леки фракции на нефта и сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точният му състав и до днес остават неуспешни. Предполага се, че оръдието за изстрелване е било бронзов сифон, а сместа се е възпламенявала под налягане след нагряване. Съществуват хипотези, че в състава е влизал и калциев карбид, тъй като според византийските хронисти опитите огънят да се гаси с вода само засилвали горенето. Обсегът на действие вероятно е бил 25-30 метра.

[11] Гъделичник – народна дума за „клитор“.

[12] Свилен – копринен (от свила – остаряла дума за коприна).