Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Неустоимо изкушение (част 10)

26.11.2019 | IzkuKurigal
Категория: Аматьори

Мина месец или малко отгоре. Тялото ми копнееше за секс, но сякаш не беше само това. След един сън, който забравих веднага след събуждането, разбрах какво ми липсва – Василена. Въпреки всички плътски наслади след нея, мисълта за нея ме е глождела дълбоко отвътре и е оставала едно неразбираемо до сега усещане за недозадоволеност. Постоянно се изкушавах да звънна на Маринела и да я поразпитам как я карат и т.н. и всеки път се разубеждавах.
Една вечер се клатушках на задните крака на един стол на верандата качил краката си на перилата. Пийвах си биричка, гледах пълнолунието и слушах песента на щурците. „Свири, свири, щурче! Ах, подлудявай ме не спирай! ...“ Естествено мислите ми бързо отидоха към нея. Не към Лили Иванова, разбира се, а към Василена. Грабнах GSM-a си и набрах Маринела преди да съм се отказал. Сигнал „свободно“... втори... „Трак“ - затвори ми. Изчаках 2-3 минути и пак я набрах: още на първия сигнал ми отказа. Плъзнах телефона по масичката, за да не го метна към двора от яд. Отпивах от бирата, когато нещо ме докосна по врата. Чашата се изплъзна от ръката ми и инстинктивно се отласнах с крака, като така се изтърколих на пода. Като станах видя Маринела да се залива от смях:
- Нямаше нужда да ми падаш в краката ха-ха-ха-ха!
След това разтвори ръце и каза:
- Едно „гуш“?
Прегърнахме се. Усещах гърдите й и втвърдяващите й се зърна през тънката рокля. Беше поотслабнала още малко почти до нормално телосложение. После ми притисна лицето към гърдите си и попита:
- Липсваха ли ти?
- Да – бях искрен – и не само те.
- Ахаа – каза тя отстъпвайки от мен, повдигна полата си и каза – и това, нали?
Гледах очертанията на срамните й устни през тънките бикини и усетих тръпките на възбудата. Подсмихвах се, но тя видя че очите ми са странно отнесени.
- Какво ти има?
- Не ми върви бирата сам. – пошегувах се аз. – Иди си вземи чаша и стол, опа – и на мен друга чаша и ела да ми правиш компания.
Като се върна я заразпитвах за Василена. Попивах всяка дума. Заминала за една седмица на специализация ли, какво било в София (не била запомнила) и като се върнела, Маринела пак щяла да иде при нея. Като се отклонеше да разказва за друго я връщах на темата за братовчедка й. По едно време разказваше:
- ... и после Жулиета, тъй де – Василена...
Избухна в смях, протегна ръце към мен като за прегръдка:
- „О, Ромео!“... Ха-ха-ха-ха-ха... Ако можеше да се видиш отстрани...
Усмихнах се горчиво. Маринела ме гледаше насмешливо от другата страна на масичката и каза:
- Дано не ти стане навик да се търкаляш по земята...
Ръка на рамото ми! Изправих се рязко и се обърнах. Василена! „Сън ли си или те има? Огън ли си или дим? Защо си тъй неповторима щом този свят е повторим?“ (Нещо ми е лилиивановско тази вечер.) В следващият момент я бях грабнал през кръста и я завъртях около мен. Тя се смееше по детски, макар че имаше сълзи в очите. Пуснах я на земята и я зацелувах с цялата си страст на която съм способен. Целувахме се като бесни. Като от много далеч достигна до нас гласът на Маринела:
- Уф, толкова сте... лигави!
Стисках Василена в обятията си и не смеех да я пусна, за да не изчезне.
- Глупчо, пусни я, няма да избяга!
Седнахме на масата. С Василена се държахме за ръце и се гледахме в очите. Маринела говореше нещо. По едно време тупна с ръка по масата и повиши глас:
- Абе аз сама си ли си приказвам? – загледа се в нас. - Лелеее, само за снимка сте. Със заглавие: „щастливи идиоти“.
По-късно с Василена бяхме легнали на моето легло, а Маринела – в стаята, където спяха преди. Емоциите ни бяха в повече. Лежахме и не можехме да се нагледаме един на друг. Неусетно сме заспали с дрехите. На сутринта ни събуди гласът на Маринела:
- Гълъбчетаа? Гу-гуу... Хи-хи-хи...
Не помня почти нищо от деня. Емоциите се понормализираха. Вечерта като потърсих двете фурии и намерих Василена на верандата. Беше права облегната на перилата. Прегърнах я откъм гърба и зарових лице в светлокестенявата й чуплива коса, вдишах аромата й.
- Щастлива съм! – каза тя.
- Не и колкото мен, моя Василиса Прекрасна! – опозиционирах аз.
Зацелувах я по врата, по мекичката част на ушенцата като лекичко ги засмуквах и одрасквах със зъбите... След това изненадващо я захапах отстрани в основата на врата, но колкото да й причиня лека болка.
- Ауу... – изненада се тя – на Кумчо Вълчо му се хапва крехко зайче?
- Кумчо Вълчо вече си хапва от зайчето – й отвърнах между целувките и захапванията.
Смъкнах ципа на роклята й и я пуснах да падне на земата. Тя се обърна, повдигна се на пръсти и ме целуна. Преплетохме езици докато ръцете ми галеха бузките на дупето й. След това устните ми бавно заслизаха надолу, погалих с ръце гърдите й докато целувах между тях (определено бяха по-красиви и по-приятни на пипане от на Маринела), зърната леко ги захапвах и одрасквах със зъбите си докато изохка, ръцете ми продължиха по ханша й, а устните ми – по пъпа. Тя беше заровила пръсти в косата ми и дишаше тежко. Стигнах до невероятно секси бикините й и понечих да ги смъкна, но тя ме спря:
- Не тук! Да влезем вътре!
Отидохме в моята спалня. Тя ме съблече, седна на леглото и хвана в ръце вече готовия за екшън палавник.
- Недей – спрях я аз – искам да ти се порадвам по-дълго!
- Колко дълго? – попита закачливо тя.
- Колкото... една вечност.
Усмихна се и както беше седнала на леглото се обърна с гръб към мен и тръгна на четири крака по леглото, но я грабнах за кръста и я притеглих обратно на ръба на леглото, коленичих на земята и зарових устни и език в срамните й устни. За разлика от преди този път действах бавно. Дори клиторът й беше стимулиран така.
- Люби ме! - простена тя и хапеше юмрука си.
Изправих се и си го раздвижих по цепката.
- Люби ме!
Потърках с него по клитора й.
- Люби ме, моля те!
Проникнах до около половината и спрях за секунда, изкарах го и пак го вкарах до половината.
- Моля те... – шепнеше тя – моля те...
Започнах бавно да го вкарвам и изкарвам. Тя се опита да задава темпото като се задвижи напред-назад, но аз я удържах. Вкарвах го в продължение на 2-3 секунди и толкова време го изкарвах. Тя дишаше тежко. Започнах малко по-бързо за известно време и после пак забавях. Така си играх сякаш цяла вечност, но в един момент усетих, че ми наближава края и засилих темпото. Бях я хванал за ханша и набивах като за последно. Тя като в някакъв транс шепнеше:
- По-силно... по-силно... по-силно...
После почна на глас:
- О, да! О, да! О, да, да, да, ДААААААААА!...
Тръшна се на леглото по корем, а аз без да го вадя се тръшнах върху нея и се тресяхме в оргазъм докато вагиналните й тръпки „дояха“ нашественика. Търколих се до нея по гръб запъхтян и напълно, напълно удовлетворен. Василена още лежеше по корем и на пресекулки заговори:
- Аз... съм била... садистка!? А? Аз?
Надигна се и застана облегната на лакът до мен. Вкопчи ръце във врата ми все едно ще ме души и каза:
- Ах, заслужаваш да те убия! Да ме мъчиш така!
След това легна почти цялата върху мен и ме зацелува.
- Хей, искам и аз! – Маринела беше се появила отнякъде и вече се събличаше. Скочи гола до нас и заби гърдите си в лицето ми. Хвана току що издоения ми „Радко“ и попита:
- Остана ли тук нещо и за мен?
Погледнах към Василена. Тя каза:
- Тебе питат, не мене. Аз нямам нищо напротив.
„Малкият Радко“ обаче имаше нужда от почивка, затова се заиграх с гърдите и зърната на Маринела. Засмуках силно зърната й и с език и небце ги притиснах. Тя се разтрепери от усещанията. Така си поиграх с двете после захапвах и драсках със зъби зърната й както преди малко на братовчедка й. После слязох надолу и зацелувах по пъпа, корема, венериното хълмче... Тогава се сетих, че нейната г-точка не съм я галил и проникнах със средния си пръст. Стимулирах само със средния си пръст тази зона и Маринела в унисон със стенанията си се гърчеше по леглото. Василена загали гърдите й, зацелува зърната й и от време на време ги захапваше леко. Аз засилих темпото долу и Маринела вече стенеше на висок глас. В момента, в който избухна в оргазъм, братовчедка й й защипа по-силно зърната, а путето на Маринела изстрелваше струи срещу мен. След малко се обърна, застана на четири крака и ми каза:
- Искам и аз като на нея (посочи братовчедка си), ама не толкова бавно. (Гледала ни е!?)
Котенцето й, окъпано в собствените си сокове, още тръпнеше леко, когато прониквах бавно в него. Въпреки теснотата беше толкова хлъзгаво, че влязох малко повече от половината от първото вкарване. С всяко следващо движение влизах все по-навътре. Скоро опрях до топките и застинах за малко така, да се насладя на усещането.
- Ела, прекрасна! – повиках Василена.
Започнах да се движа в Маринела, наведох се и засмуквах зърното на Василена, така че да го притискам и приплъзвам между езика и небцето, както преди малко на Маринела. Тя също потрепери от усещанията. Започна да мачка едната гърда на братовчедка си, а аз подхванах другата, свободната ми ръка пък се настани на топло и хлъзгаво между краката на Василена. Когато усещах, че ми наближава, забавях, без да спирам ръцете си, после продължавах в предишното темпо. По едно време изненадващо Василена се разтресе първа, аз – втори, а Маринела – веднага след мен. Тръшнахме се на леглото. Дишахме, сякаш сме пробягали маратон. Първа проговори Маринела:
- Целия ли го вкара, бе, садист! Аз да не съм изложбена зала!
- Не е чак толкова голям! – заоправдавах се аз. – Има къде-къде по-големи. Пък и се събра вътре в теб, нали?
- Ох – потърка си Маринела котето – цъфна ми хубавата розичка!
Засмяхме се. По-късно в банята тримата се сапунисвахме един друг и се смеехме. Ръцете ми бяха предимно по тялото на Василена. Беше доста възбудена, защото и Маринела доста я галеше насам-натам. По едно време“Радко“ пак взе да се надига. Маринела се изплакна и каза:
- Аз изчезвам, пък вие си правете „земетресение“.
Веднага надигнах Василена да ме обкрачи през кръста и започнахме дивото препускане. Усетих я, че свършва и засилих темпото – така свършихме заедно.
- Дръж ме! – помоли тя. – Ааххх, умирамммм... Верно... ахх... било... мммного яко!
Удържах я въпреки болката в кръста ми докато беше готова да стъпи на пода. После се изплакнахме и излязохме.
На сутринта я заговорих:
- Може ли да те попитам нещо сериозно?
Тя се надигна и ме погледна леко намръщено:
- Ако ме попиташ дали ще се омъжа за тебе – ще те сритам в топките! Аз съм волна птица!
- Не – усмихнах се – искаш ли да живеем заедно?
Тя се замисли:
- Това е подобно, но не е същото. Добре – съгласна съм! А може ли и аз да помоля нещо?
- Ако ще ме питаш – започнах шеговито - дали ще се оженя за...
Тя сложи пръст на устните ми:
- Искам да имам бебе от теб!
Това не го очаквах!
- Сигурна ли си?
- Да!
- Съвсем сигурна? Аз съм на близо 41, ти - на едва 21!
Тя ме целуна:
- По-сигурна не мога да бъда!
- ОК, ще се радвам да имам дете от теб.
Тя ме целуна бързо няколко пъти по устата:
- Супер! Още от утре спирам противозачатъчните!
... И така аз се преместих при Василена в големия град (работата ми позволява да работя онлайн). Маринела все по-рядко се появяваше около нас, намери си гадже с две години по-голям и после изчезна... Чувахме се понякога по телефона. Видяхме се чак след няколко години..., но за това може би ще разкажа друг път.


К Р А Й / Изку Куригал /

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 5 години

Дай снимка на василена

Анонимен | преди 2 години

Браво за хубавата история и развръзка. Въпреки цялата еротика и цялото напрежение, накрая останах доволен и със усмивка на лицето. Истински happy end ;)

Zvezda | преди 2 години

Не съм убедена, че ще успея да се сетя за всичко, което заслужава да бъде казано за разказа, но ще опитам. Първо благодаря. Персонажите са истински, реални, с нищо не предизвикват у мен желание да врътна очи от усещането, че са измислени и живеят в измислен свят. Има моменти, в които обстоятелствата ми се струват понагласени, но това не е грубиянско съшито с бели конци, а важен елемент за развитието на разказа. Имам предвид например борбите между двамата пред очите на майката, как момичето сяда в скута му пак пред всички и т.н. Нагнетяване на разказа, постепенна градация. Малцина го могат. Много харесвам персонажите – естествени са в реакциите си. Харесвам скрупулите им, харесвам освободеността, но харесвам също и липсата на поставяне на грозни етикети. В разказ на друг автор при същите обстоятелства момичето щеше да е определена като курва, която си го търси, а той хич нямаше да я чака сама да се сети да се избръсне, направо щеше да я накара да се чувства тъпа и нехигиенична, че не го е направила. Дори космите между краката й описваш реалистично и секси. Трудно преглътнах не разликата в годините, а нейната възраст обаче. Само това ме шокира. Само че неговите скрупули правят преглъщането на този щрих по-приемливо. Какво друго? Добър психолог си, познаваш копнежите и подтиците на човешката природа и на жената. Отлична интуиция. Няма как да не харесам него – търпеливо изчака със секса, напредваше стъпка по стъпка с уважение и кавалерство. Сигурен знак, че е читав човек. Финалът на разказа ми се стори прибързан у незадоволително скорошен. Щеше ми се тя да порасне и да се съберат, въпреки разликата в годините, и да имат адски стабилен брак. Но да, предполагам, че с другата, Василена ли беше, е по-реалистично. Усеща се обаче така, сякаш краят е скалъпен набързо, писнало ти е да пишеш и си прекратил поредицата там, където още има хляб. Не е критика, така го усещам. Чудесен автор си и поднасям извинения, че досега не съм чела нищо от теб. Оп, и без да искам съм писала на "ти", но не ми се редактира. Хм. Няма да чета друго точно сега, за да не прекаля наведнъж, но ще се опитам да оставя коментар под другите разкази, когато ги прочета.

IzkuKurigal | преди 2 години

Благодаря, Zvezda! Нека си говорим на "ти". Това ми е първия разказ въобще и в един момент ми се стори, че прекалих с продължителността му (стана като турски сериал), затова приключва малко набързо, но Маринела я има и в още една история.

Анонимен | преди 2 години

Браво, както каза Звезда, личи че си читав човек. Пишеш страхотно! Аз от няколко месеца чета тук и добре че беше Вес в един коментар да се върна три години назад. Zh.

Giv | преди 1 година

Тази досадна нотификация Вес :))) може само да каже #вессечувстваполаскана щом е успяла да предизвика интереса ти Zh. Всичко на Изкукуригал съм чела по няколко пъти . Той си ми е толкова на corazón :)Ves

Fairy | преди 1 година

Дойде ред да подкарам и твоите разкази. Почнах с част 1 и не се спрях до последната част. Не можех да се спра. Така сладко обрисуваш усещанията си, че даже и аз в един момент си помислих как нищо, че е толкова малко момичето, тооо по- добре ли е да е на 16 и да попадне на някое дърво? Къде ще му е по- хуманното тогава, ако вместо красиви ласки и удоволствие, получи отврат?! Цялата реалност е доста различна от днешната, но съпреживяването върви с лекота. В твоите разкази ( последните), а и тук има подчертано адски горещо влечение към жените изобщо , което ги прави да се усещат красиви и желани, гледайки се през твоите очи. Безценно. Дали е лиричен герой , дали е автора, автентичний, описал спомени, нека си остане тайна. Но е красиво, силно въздействащо и определено възбуждащо. Не помня много от Лолита филма, но Джереми Айрънс в лятна Тоскана помня. И ми се присвива ниското под стомаха като визуализирам погледа му. И в разказа имА много такива моменти. :) Благодаря, Петльо, за споделения труд! Евала!

IzkuKurigal | преди 1 година

Благодаря ти, Fairy! Радвам се, че съм успял да предизвикам приятни емоции у теб :)) Още повече, че това е първият ми разказ. Извинявай, че късно ти отговарям, едва снощи Вес ми обърна внимание за коментара ти - аз не бях забелязал. Надявам се и другите ми разкази да ти харесат!

Анонимен | преди 10 месеца

Това е една от най-въздействащите поредици в сайта, образно разказана, така че читателят почти се чувства в кожата на героя. Благодаря ти, ИзкуКуригал. Имаш талант за писане. Емо.