Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Неустоимо изкушение (част 9)

25.11.2019 | IzkuKurigal
Категория: Аматьори

За съжаление Силвия – майката на Маринела, се усъмни нещо и я задържа в тяхното село. Разпитвала я дали имало нещо между мен и нея, дали съм си позволявал нещо към нея и т.н., което Маринела отричала. Неубедена Силвия избягваше да оставя Маринела при мен, но по настояване на Искрен (приятеля й) се съгласяваше понякога. Все пак и тя, и той имаха нужди за задоволяване, пък Маринела не беше чак толкова малка, че да не си прави сметката.
Веднъж останали насаме с Искрен той ми каза:
- Ей, на туй цепеняче му пръсни сливата, хич не се притеснявай! Това ще стане голямо курвенце, по-добре му се накефи докато и доколкото можеш и като ти омръзне - бий й шута!
Вместо коментар аз направих отвратена физиономия, а той продължи:
- Ах, на мен ако ми падне насаме... хич няма да я питам иска ли или не иска. Ама туй лапе като е тука все се върти около майка си или баба си... Като го набивам на Силвия все си мисля за циците на Маринела. Ах, как искам да се източа на тия цици!
- Престани! – прекъснах го аз. - Ще си развалим приятелството...
- Абе ти луд ли си да не се възползваш!? Знаеш ли колко пъти съм й мачкал циците за по минута-две и тя е нямала нищо напротив! – продължаваше той. – Набий й го до сливиците, пък после да приказва каквото си иска! Даже и майка й няма да й повярва!
Отвращавах се от начина по който говореше без значение дали наистина го мисли или ме проверяваше как ще реагирам. Отвратих се най-вече, защото донякъде видях него в себе си. Съвестта ми ме връхлетя като товарен влак.
Минаха повече от 15-20 дни , в които рядко се виждахме с Маринела (само в нейното село), а още по-рядко имахме възможност да се усамотим. За интимности и дума не можеше да стане – следяха ни под лупа. Лятната ваканция наближаваше и Силвия искаше да прати Маринела при братовчедка й Василена, за да е далеч от мен. След като Силвия и Искрен загоряха един за друг предостатъчно позволиха на Маринела да спи у дома, но задължително в друга стая.
Нощта беше топла и бях само по слип. Задрямах докато Маринела се къпеше. Сънувах странен кошмар: аз дебнех и тичах след малки момичета, а всичко това се излъчваше по телевизията като някакво реалити шоу. Чувах коментари от хора по улицата като едни ме наричаха „изрод“, „нищожество“ и т.н., а други казваха: „те си го заслужават, продължавай“. След това едните от яд, а другите от завист, започнаха да ме заравят жив. Събудих се с тих вик.
Маринела беше дошла и започнала да плъзга гърдите си по краката ми. „...на туй цепеняче му пръсни сливата...“. Маринела стигна до слипа и потърка гърдите си по там. „...по-добре му се накефи докато и доколкото можеш“. Гледах как гърдите й се търкат в моите. „...като ти омръзне - бий й шута!“ Гърдите на Маринела вече бяха по лицето ми. „... колко пъти съм й мачкал циците... и тя е нямала нищо напротив“. Ръката й се плъзна към слипа ми. „Набий й го до сливиците, пък после да приказва каквото си иска“. Когато Маринела напипа обитателя на бельото ми той беше мек като желе. Тя се изненада:
- Не ме ли желаеш вече? Насити ли ми се?
Буца беше заседнала на гърлото ми, не можех да кажа нищо. И на двама ни избиха сълзи в очите. Тя обидена промълви:
- Не те мислех за такъв!
Събрах всичките си сили и й разказах за разговора ми с Искрен. Тя побесня:
- ТОЗИ ШИБАН ИЗРОД НИКОГА НЕ МЕ Е ПИПАЛ ПО МОЕ ЖЕЛАНИЕ ИЛИ С МОЕ ПОЗВОЛЕНИЕ!!!
Избухна в силен плач. През сълзи и хълцания разказа как той много пъти я дебнел да я хваща за гърдите и понякога успявал, а когато не – я хващал за дупето, а тя избягвала към майка си или баба си. Спяла с баба си, защото ако спяла в стаята с майка си и „изрода“, той ставал през нощта и я опипвал. Веднъж майка й била закъсняла от работа, а баба й се забавила на магазина. Искрен се промъкнал зад нея докато простирала пране и я награбил за циците. Била със сутиен, блуза и някаква жилетка отгоре, но все пак било унизително. Казал й да му направи свирка веднага или щял да й смъкне гащите и изобщо не му пукало дали е девствена или не. Тя с целия си яд го настъпала зверски, избягала и се заключила в тоалетната. Малко след това майка й се прибрала и тя й разказала случилото се, но майка й не й повярвала, защото знаела че Маринела мрази Искрен и мислела, че лъже за да ги раздели. И на края на разказа си каза:
- Не че и ти не си за затвора за това което правим, но поне аз съм го искала и умишлено съм го търсила и позволявала това което се случи между нас. – плаха усмивка и добави – Е, с изключение на инцидента на верандата, но не съжалявам, че се случи.
Целунах я по двете подпухнали от плач очи, легнахме и заспахме голи и прегърнати.
На сутринта се събудихме по същия начин както бяхме заспали. Аз я загалих по гърба, а тя - по гърдите ми, спусна ръката си около пъпа, корема... Когато докосна снощното „желе“ той беше се понадигнал. Маринела започна с целувки да слиза по пътя на ръката си. „Желето“ заприлича на мек маркуч. Усетих устните на Марчето по него и сладка тръпка се разнесе по цялото ми тяло. „...аз съм го искала и умишлено съм го търсила и позволявала това което се случи между нас“. Тя продължи да си играе с него и той почти застана в бойна позиция. След като хубаво го покри със слюнка го постави между гърдите си и започна да ги движи надолу-нагоре. Приятно чувство обля тялото ми. „Ти си толкова добричък с мен!“
- По-бързо! – помолих я. – Ах, че е гот!
Гледаше ме щастливо усмихната, че ми доставя удоволствие. С всяко мое „по-бързо“ тя ускоряваше темпото. По едно време аз грабнах гърдите й и започнах да си движа таза.
- Ах, Марче, подлудяваш ме!
Малко след това събралата се за толкова време сперма в топките ми се изтреля като куршуми по шията и брадичката й.
- Ха такааа – засмя се Маринела – хайде ти се поуспокой, докато аз си взема един душ.
- Защо да не си вземем душ заедно? – хазартно си пробвах късмета аз. - Оцапах те, сега за компенсация трябва да те измия.
- А нннн... Е, добре, де! Защо пък не?
Започнахме да се къпем и се усмихвахме един на друг. След като тя си изми косата аз я насапунисах цялата (а тя мен) и започнах да разнасям навсякъде пяната. Задържах се по-дълго на гърдите:
- Тук оцапах най-много и има нужда от повече търкане.
Използвах хлъзгавостта на пяната за едно по-различно „масажиране“ на гърдите й. Наведох се и плъзнах едната длан по путето. Маринела беше притворила очи и се наслаждаваше. Клиторът й „бягаше“ по насапунисаните ми пръсти и тя простенваше при всеки мой контакт с него.Търках недонадървения си пенис в едното й бедро. Тя го усети и го загали с едната си ръка. Сапунената пяна улесняваше и разнообразяваше играта ни. По едно време почувствал се готов я вдигнах да обхване с крака кръста ми, бавно проникнах и двамата изстенахме. Тя ме прегърна през шията. Подпрях я на вратата и започнахме диво препускане, обяздване, опустошително земетресение или както искате го наречете. Към края се опитах да го извадя, колкото и да не ми се искаше, но Маринела се вкопчи по-плътно в мен и ме притисна с крака към себе си. Ръмжейки от кеф и набил го докъдето можех изстрелвах съдържанието на топките си дълбоко в нейната утроба. Веднага след това тя се присъедини с викове на бурен оргазъм. Путето й бясно ме засмукваше на тласъци, в същия ритъм краката й ме притискаха към нея. Постояхме малко така и усетих, че кръста започва да ме наболява. Отпуснах хватката около Маринела и се опитах да отпусна краката й на земята. Когато опряха в пода Маринела ме сграбчи по-силно и запъхтяно каза:
- Не ме... пускай... Не мога... да... стъпя.
Краката й така бяха омекнали, че не я слушаха. След малко се поуспокои и стъпи стабилно. Все още стояхме прегърнати когато ми каза:
- Какво беше това?
- Едно страхотно преживяване!
- О, даа! Страхотно си беше!
- Хайде да си довършваме къпането, че да идем за хапче!
- Спокойно, палавнико – целуна ме набързо тя – Василена ми препоръча едни противозачатъчни... – и пак ме целуна.
... Мисля излишно е да споменавам, че с Искрен вече не бяхме приятели. А Маринела по настояване на майка си замина при Василена за лятната ваканция.

Следва продължение... / Изку Куригал /

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен