Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Нямахме никакъв контакт с Василена и може би така беше по-добре и за двамата. Маринела пък не ми вдигаше телефона, а когато я търсех се криеше от мен. След две седмици се отказах да я търся.
Мина месец и половина и една пролетна ранна сутрин се позвъни на вратата. Отворих още сънен и Маринела нахълта разплакана. Хвърли се на моето легло и продължи да плаче с глас.
- Аз съм тъпачка! Аз съм ТОЛКОВА ТЪПА ТЪПАЧКА! – взе да нарежда и да блъска с юмруци по леглото.
- Какво се е случило? – попитах, но знаех, че тя щеше да ми каже когато е готова.
- Не мога да ти кажа. – вече по-кротко подсмърчайки каза тя.
Отбягваше ми погледа. Любопитството ме изгаряше, но знаех, че няма смисъл да я притискам. Споделяла ми е какви ли не дълбоко интимни тайни, ще каже и това. Естествено мислех си какво ли може да й се е случило без да има видима повреда по тялото, но една от възможностите изпъкна.
- Вече не си девствена?
Тя кимна и пак избухна в плач. Взрив от мисли в главата ми! Успях да попитам:
- По желание или не?
- По... желание... уж.
- Как „уж“?
И тя заразказва: била снощи в къщата с гаджето си, с батко му и няколко други. Пили, каквото пили и по някое време другите заминали, а тя с гаджето си и батко му легнали да гледат телевизия. Била с лице към гаджето си и с гръб към батко му. Гаджето й докато се целували почнал да й мачка циците през дрехите и сутиена. Тя го оставила за малко, но батко му незабелязано от брат си бръкнал в гащите на Маринела отзад и почнал да гали дупето й на голо. Тя казала: „Стига вече! Спри!“ като се надявала да спрат и двамата, но те не спрели. Опитала да отблъсне поне ръката на баткото, но гаджето й се възползвало когато си махнала ръката отпред и бръкнало под блузата й. Надигнал малко сутиена и напипал едната й цица. Хванала ръката му, но не я дърпала силно, защото сякаш не й се искало да я маха от там, особено след като напипал зърното. Баткото на гаджето й пък в това време натикал ръката си по-надолу и напипал с единия си пръст рунтавелката й. Тя казала: „Не! Недей! Спри!“, но толкова тихо, че не била сигурна дали го е казала или само си го е помислила. Гаджето й я молил да идат в другата стая (мислел, че батко му спи). Тя усещала как се подмокряла и как нямала сили да стане да си тръгне, макар че се разбирало накъде отиват нещата. Едва се удържала да не си разтвори краката, за да може баткото на гаджето й да я пипа по-добре. Той я галил по цепката докъдето стига без да опитва да си вкарва пръстите. Маринела опитвала да не показва, че й ставало все по-хубаво, но дишала все по-тежко. Гаджето й си мушнал главата под блузата й и засукал освободеното зърно. Тя изпъшкала и се предала. Казала на гаджето си да идат в другата стая, но само ако има презерватив, иначе всичко свършвало до тук. Отишли в неговата стая и тя настояла да е отгоре. Когато си сложил презерватив гаджето й легнало по гръб, а тя застанала над него, хванала му го с ръка и му търкала главичката в отвора на сливката си, но като опитала да го вкарва по малко и я заболявало. Тогава той я издебнал и надигнал таза си и така разкъсал девствената й ципа. Тя едва не извикала. Заболяло я е по-малко отколкото си мислела че ще заболи като се случи, но повече отколкото се надявала. След малко се раздвижила и не я боляло, даже започнало да й става хубаво. Тъкмо взело да й става много хубаво и гаджето й свършил. След малко влязъл баткото и казал, че и той искал „да опъне тази курвичка“, все пак той я е подготвил и казал какво й е правил докато били тримата на леглото. Гаджето й й ударило шамар и после двамата братя се сбили. Маринела си обула гащите (друго не била съблякла) и избягала от там. Няколко часа ходила по улиците и плакала и накрая дошла у дома.
Стоях безмълвен. Не знаех какво да кажа. Тя прие това като присъда от моя страна. Плачеше, че вече и аз я мисля за курва и какви ли не глупости наприказва. Притеглих я и я прегърнах:
- Не те мразя и не те мисля за нищо по-лошо от преди. Знаех, че това ще се случи скоро. – галех я по главата, а тя още повече плачеше. – Станалото – станало. Поне си ползвала презерватив.
Тя се поуспокои и чак тогава усети, че е в прегръдките ми. Отблъсна ме:
- Не ме пипай! – после добави по-меко – Моля те!
Мина сигурно половин месец преди да ме допусне на по-малко от метър от нея. Поотслабна и вече винаги беше с рокли или блуза с пола, от време на време по-предизвикателни. Момичето за седмици, вместо за години, все повече заприличваше на жена.
След още около половин месец пак лежахме и гледахме филм у дома. Тя пак се беше сгушила у мен и беше преметнала единия си крак през мен както преди. Този път обаче беше с блуза и по гащички. Опитвах се да не мисля за голото бедро осветявано от телевизора и за венериното хълмче опиращо се в бедрото ми,разделено само от едни тънки бикини. Филмът беше някаква драма и дали заради това или заради друго по едно време Маринела се надигна и ме целуна по бузата и каза:
- Ти си толкова добричък с мен!
Постави глава на гърдите ми. Аз я погалих по главата, а тя взе другата ми ръка и я постави върху дупето си. След това постави своята на корема ми. Започна с нокти и върховете на пръстите си да рови около пъпа и корема. Ръката ми взе да гали дупето й. Слипа ми се опъна и надигна ластика и тя го видя, защото главичката се подаде леко. После си легнахме заедно, което не се беше случвало от няколко месеца. Лежахме в тъмното и по едно време Маринела проговори:
- Бати Радо, може ли да те помоля нещо?
- Да, кажи!
- Може ли... като оня път... ? Как да го кажа... като онази вечер с Василена?
- Имаш предвид „играта“ след борбата?
- Да... Ама нали... няма да се възползваш от мен?
- ОК - няма! Но може ли и аз да те помоля нещо?
- Какво?
- Този път да бъдеш без гащичките.
- Нееее, не ме моли това!
- Моля те! По-хубаво ще е и на двама ни. Ти отгоре ще контролираш как и колко ще се плъзгаме. Онова няма да влезе ако не го насочиш.
- Добрее... – колебаеше се. – Ама на тъмно.
- ОК.
Събу си гащичките и Маринелка-рунтавелка се притисна към „малкия Радо“ и се задвижи напред-назад.
- Марче, така ще свърша много бързо. Дай си катеричката да я цункам малко!
- Неее, срам ме е.
- От какво? Тъмно е. Няма да я виждам. Само с устни и език, без пръсти.
- Амии... не знам.
- Хайде! Ще ти хареса.
Приближи се и седна до брадичката ми. Ароматът, който ме лъхна мигновено втвърди като чугун малкия приятел, който беше „на сухо“ от Василена насам и който сякаш крещеше в мозъка ми: „Глупак! Дай я насам!“.
- Приближи се още!
Тя се поколеба, но я допря до устните ми. Целунах я. Стон. Започнах да лижа цепката, но имаше твърде много косми. Въпреки това се постарах. Започнах с език да обработвам сладката дупчица. Маринела стенеше от удоволствие. Големите срамни устни бяха олизани отвътре. Когато лизнах клитора й, Маринела се изпъна и изпъшка:
- Ооххх, даааааа...
Подпря се на стената срещу нея, а аз започнах ураганна стимулация на клитора й.
- Ох, хубаво е! Супер е! Върховно! (и все в тоя род и накрая) АААААХ, ДАААААААААА...!!!
При свършването на Маринела соковете й плиснаха в лицето ми. Тресеше се бясно. После се отпусна върху мен като пъпа й беше на лицето ми. Не стана поне минута.
- Това е доста по-яко от предния път! – каза тя. – Ако знаех по-рано... Но това не пречи да опитаме пак по стария начин.
Седна пак върху незадоволения палавник и започна да се движи напред-назад. Наведе се към мен, за да може да търка клитора си в „малкия Радо“. Гърдите й се люшкаха под блузата близо до лицето ми. Надигнах блузата на Маринела, за да се порадвам на гледката (доколкото е възможно в мрака) и изненадващо за мен тя повдигна ръцете си. Съблякох и хвърлих блузата й настрани и се втренчих в тъмното да погледам движенията на тия хубавици. Зърната й се движеха недалеч от устата ми, така че нямаше как да пропусна тази възможност. Грабнах двете гърди (обожавах усещането как изпълват дланите ми), надигнах главата си, започнах да лижа ареолите и да смуча зърната им. Стоновете на Маринела станаха по-силни, а движенията - по-бързи. Нежно притисках двете прелести и суках, и лизах зърната, ареолите... Бяхме в някакъв шеметен вихър от удоволствие. Време, пространство и всякакви такива простотии престанаха да съществуват.
- Марче... – исках да й кажа, че свършвам, но тя се разстресе. Движенията й при оргазма добавиха последните тръпки , които ми бяха нужни, за да свърша и аз. Маринела се отпусна върху мен. Какво повече му трябва на човек...
Маринела се надигна и като че ли чак тогава осъзна, че е без блуза. Прикри гърдите си с една ръка, доколкото може (не че се виждаше нещо съществено в тъмнината), а с другата грабна блузата, обърна се и я облече. Взехме по един душ (поотделно), после легнахме прегърнати и щастливи.
Следва продължение... / Изку Куригал /