Неустоимо изкушение (част 1)

14.11.2019 | IzkuKurigal

Тя се казваше Маринела, наскоро навършила 13 години... но да караме подред. Запознахме се случайно: мой приятел, разделил се с приятелката си, си търсеше друга и понеже тогава нямаше кола, искаше да го откарам до едно недалечно село. Там негова позната щяла да го запознае с една разведена жена, малко по-малка от него (с него наближавахме 40-те), и с нейната дъщеря. Вечерта вървеше добре, като изключим честото мрънкане на Маринела – все капризничеше нещо и майка й и баба й съответно й угаждаха, за да има мир. Извиниха я, че от развода на родителите й се е озлобила и даже често биела дори момчетата от класа си.
В един момент обаче Маринела ми поиска ключовете за колата да си играела там, че й е скучно с нас. Естествено реших, че не е добра идея и й отказах. Изгледа ме с такъв поглед, че ранена мечка изглежда като агънце покрай нея и почти през зъби ми изръмжа:
- Дай ми ключовете! Няма да ти я изям!
„Хо хо – помислих си – не си познала, малката“ и не й обърнах внимание. Тя скочи и ми бръкна в джоба. Хвана ключовете, но й хванах ръката преди да си я извади от джоба ми.
- Пусни ми ръката, бе, идиот! – извика тя.
- Ако пуснеш ключовете – през усмивка й отвърнах.
- Марче – намеси се майка й – остави бати ти Радо на мира!
- Няма – викна Маринела, след което, понеже бях на ъгъла на масата, ме блъсна и ме събори на земята.
„Около 60 кг хлапе има-няма 1,65 ръст ме прави смешен 2 метра човек и почти 100 кг“ – помислих си. Започнахме да се боричкаме на земята. Призивите на майка й и баба й на Маринела не бяха чути. Ключовете, които при падането ми вече бе докопала, Марчето притискаше към гърдите си, съответно моята ръка и тя беше там, защото стисках нейната шепа. Това естествено понамали яда ми, защото за възрастта й гърдите й си заслужаваха – спокойно пълнеха, че и малко оставаше от съвсем немалката ми длан. А в случая, както винаги когато била у дома, не носела сутиен (за този й навик разбрах по-късно разбира се). Успях да разтворя пръстите й и да взема ключовете. Маринела като разбра, че с дращене и усукване на ръката ми няма да успее да вземе ключовете, ме захапа силно. От изненада и болка ги изтървах. Чух ги как издрънчаха на пода. "Ооо, заслужаваш наказание" ми мина през главата. В мига, в който Маринела пусна ръката ми, аз извъртях моята и обхванах едната и гърда, а с другата бързо грабнах ключовете милисекунда преди нея. Тя като че ли не забеляза интервенцията ми по гърдата й и маскирайки това ми действие като че ли така се опитвам да удържам тялото й, продължавах леко да я мачкам. Тя събра краката си, за да притисне ръката ми преди да я вдигна. Ръката ми до лакътя остана между краката й опряна на катеричката. "Хе хе, сама си го търсиш" ми хрумна. Започнах, уж в опити да си освободя ръката с ключовете, да въртя ръката наляво и надясно търкайки я в интимната й плът.Когато юмрукът ми стигна до там Марчето стисна още повече краката си и така бях притиснат в тази така сладко-гореща зона. Завъртях си юмрука, в който стисках ключовете, 2-3 пъти и така почувствах по-добре горещите й и мекички срамни устни, за съжаление през клина и гащичките й. Маринела явно осъзнала, че не е в изгодна позиция, сграбчи ръката ми с ключовете и си разтвори краката. Тъй като нямаше как вече да имитирам борба, докато двете ми ръце се радваха на тялото й, я затиснах с тяло към пода, хвърлих ключовете зад мен и й хванах здраво ръцете над главата. При тези ми действия блузата й се надигна над пъпа. Главата ми беше на сантиметри от голия й пъп и от гърдите й и колкото повече Марчето се съпротивляваше, толкова повече блузата се надигаше.
Другите бяха спрели да ни обръщат внимание. Чак като утихнахме се обърнаха към нас. Майка й на Маринела през смях й подвикна:
- Марче, ако не искаш всички да ти видят циците, по-добре се предай!
- Няма – в отговор изкрещя тя и още по-ожесточено взе да се гърчи, но не можеше да се освободи.
- Радо – викна ми майка й – я й ухапи циците да видим дали няма да се предаде.
Всички взеха да се смеят само Марчето изсъска:
- Само да си посмял!
- Е, предаваш ли се? – подразних я аз, защото всеки момент едната гърда щеше да се покаже.
Вместо да отговори Маринела затвори очи, извъртя глава и спря да се съпротивлява. Аз я пуснах, взех си ключовете и седнах пак на масата. Марчето излезе от стаята и не се появи докато не станахме да си тръгваме. При изпращането всички бяхме весели, само Маринела ме гледаше злобно. Майка й през смях каза:
- Ех, ама хубава борба си направихте. Марчето за първи път губи.
- Е – подсмихнах се аз – все ще се оправя с една слабачка.
- Не съм слабачка! – с все сили изкрещя Маринела и хукна към мен, но баба й и майка й я спряха навреме.
„Това диваче има нужда от шамари“ – помислих си, качихме се в колата и си тръгнахме.
След седмица майката (между другото се казва Силвия) и дъщерята гостуваха на моя приятел. Учудващо за мен ме поканиха – малката била питала за мен.
- Пак ще има кеч – каза приятелят ми, когато влязох и всички освен Маринела се засмяха."Едва ли - помислих си - все пак е с рокля", но само се подсмихнах.
Втората изненада за мен тази вечер беше, че Маринела седна до мен. Беше сравнително спокойна и с по някой въпрос ме отвличаше от компанията. После ми предложи да се разходим из двора на приятеля ми, че й е скучно и излязохме. Походихме десетина минути в мълчание. Изглеждаше доста секси в лятната си рокля, макар и със сутиен. По едно време седнахме на две пънчета един срещу друг. Тя въздъхна и каза:
- Ти си първият, който ми се опълчи успешно - а после натърти - и не съм слабачка!
„Опълчи!? Все едно е царица“ – мина ми през ума. След това тя се впусна да разказва детството си преди и след развода до сега, а аз забелязах как тя неусетно е пораздалечила краката си (почти винаги носела клинове, но по настояване на майка й този път била с рокля) и й се виждаха гащичките. Виждаха се и косъмчетата извън тях. Вятърът и той беше помогнал за тази панорама. „Престани! Тя е дете“ – опитвах се да се успокоя, но гледката много ме възбуди. Краката й, които тя не харесваше (и не само тях), също бяха доста апетитни макар и леко над нормата. Спомних си борбата ни и сладка тежест се заформи в корема ми. Маринела продължаваше разказа си гледайки насам-натам, а аз си представях как целувам тия бедра от вътрешната страна все по-нагоре и по-нагоре, как стигам до катеричката й и...
- Марче – прекъсна фантазиите ми викът на майка й – хайде да си ходим.
- Уф – измънка Маринела и извика в отговор – идвам.
Не бяхме усетили че са минали над 2 часа. Тя стана и видя, че аз съм нещо отнесен и ме попита:
- Къде витаеш?
- Мислех си за парфюма ти – излъгах аз – хареса ми.
- Наистина ли - зарадва се тя (усмивката й беше прелест), след което се наведе, дръпна деколтето си напред и надолу – ето помириши.
Съжалих че е със сутиен, но това, което преливаше от него, си заслужаваше гледката. Исках да заровя глава в гърдите й и да целувам, целувам, целувам...
- Мдаааа, супер – измънках и станах.
Отидоха си с автобуса, както бяха дошли. Как съм се прибрал не помня, но преди да заспя на няколко пъти ходих до банята да освободя напрежението...

Следва продължение... / Изку Куригал /