Неустоимо изкушение (част 5)

19.11.2019 | IzkuKurigal

На 14-я си рождения ден Маринела беше поканила няколко по-близки приятели, братовчеди и братовчедки. Мина доста добре – музика, смях... Тя ми представи всички, но или не им чух имената (заради музиката), или бързо ги забравях. И без това цялата вечер обръщенията бяха: „пич“, „мацко“, „блонди“ (какви очи имаше тая – като те погледне и потъваш в безкрая!), „готин“, „ало, къдравата“, „сладката“, „арни“ (едно доста якичко момче приличащо малко на Арнолд Шварценегер на млади години), „джуджи“ (галено от „джудже“ – едно доста нисичко момиче), „(сочната) прасковка“ (Маринела), „сексито“ (братовчедка на Марчето) и т.н. Аз бях просто „бате“ или „батка“. И сега като се сетя за нея вечер и широка усмивка грейва на лицето ми.
По-късно у дома на спокойствие се запознахме с братовчедката (Маринела беше я поканила за няколко дни и аз се съгласих):
- Този дъртак – Маринела смигна – е бати Радо. А това маце, дето го изпиваш с очи и ще се наложи да ти ги вадя - обърна се към мен Марчето – е братовчедка ми и най-добра приятелка Василена.
Подадохме си ръце:
- Приятно ми е! – лек поклон като кимване от моя страна.
- И на мен! – широка усмивка.
- „Василена“ значи? – с лека усмивка я гледах в очите. - Повече щеше да ти отива Василиса. (Нали се сещате за Василиса Прекрасна от руските народни приказки?)
- Ауу – изненадана повдигна вежди тя – Благодаря!
След това ме изгледа с такъв закачлив поглед заедно с едно леко движение на върха на езика по устните й, че направо ми идеше да й разкъсам роклята и да я обладая веднага. Марчето тогава такъв юмрук ми заби в ребрата, че ми изкара въздуха.
- Идиот! На мен не си ми казвал такива красиви неща!
Лъжа. Правил съм й много комплименти и то искрени. Докато по-късно чувах смеха им от банята неусетно ги засравнявах: Маринела – приятно закръглено миньонче; Василена – атлетично тяло и среден ръст. Маринела – лице с детинско излъчване; Василена – лице на млада 20 годишна жена. Искаше ми се (и то много) да можех и иначе да ги сравня...
Няколко дни ходихме насам-натам, пикници, разходки, какво ли не - прекарвахме си добре. Вечерта гледахме филм и си лягахме – те в една стая, аз – в друга. Когато отивах към тоалетната се спирах за малко до тяхната врата – чуваше се полугласен разговор. Смътно долавях „гадже“, „секс“, „бати Радо“...
Един ден времето беше ужасно и си останахме у дома. Какво ли не правехме, за да се забавляваме въпреки „домашния арест“ и вечерта Василена предложи да се борим:
- За да е по-интересно ще заложим по нещо.
- Какво например?
- Кажи ако победиш какво искаш от нас двете да ти изпълним без съпротива до утре сутрин, а аз ще ти кажа какво искаме ние, ако загубиш.
Да, знам какво си мислите, че съм поискал, защото и на мен това ми беше първата мисъл. Но „скромно“ казах:
- Ако ви победя: ще се окъпем тримата заедно и ще спим в едно легло голи до сутринта. Имате и по един пълен масаж, ако искате. И без сексуални стимулации, разбира се, ако не искате. ОК?
Още докато споменавах къпането Маринела вече клатеше отрицателно глава и като довърших каза:
- Неее – абсурд!
- Много палав тоя, ма, Марче – засмя се братовчедката. – Съгласни сме!
- Казах „не“, без мен – отказа Маринела.
- Спокойно – обърна се Василена към Марчето и си мисля, че й смигна. – Съгласни сме (Марчето колебливо кимна), обаче ако загубиш...
- Ако загубя какво искате вие?
- Ще ни позволиш да те вържем и да правим каквото си искаме с теб – хвърли бомбата Василена.
Нямах идея какво възнамеряваха и се поколебах, но смятах че имам по-голям шанс да победя, пък и наградата беше стимулираща. Приглушихме осветлението (вече беше мръкнало), колкото да се виждаме горе-долу, защото за да не скъсаме някоя дреха (те бяха с рокли) се съблякохме по бельо и условието беше да не се дърпаме за него. Борбата беше оспорвана, но се оказа че Василена преди години тренирала джудо (преди някаква травма и т.н., дето няма значение за историята) и успя да ме събори и двете седнаха върху мен. Най-доволна беше Маринела, че нямало да я видя гола, понеже победили.
- Сега ще накажем този палавник – каза Василена докато ми връзваше ръцете за единия крак на масивната холна маса.
Както лежах на пода Василена седна на краката ми, а Маринела клекна до мен. Осветлението остана приглушено и очите ми с нищо не можеха да се порадват на полуголите им тела. Василена заби нокти в кожата на гърдите ми и взе да дращи бавно надолу. Маринела беше по-отмъстителна и така зверски ме одра, че потече кръв. Стиснах зъби и изръмжах. Естествено опитах да се освободя и макар че бяха се постарали, разбрах че може би имам малък шанс. Василена смени тактиката и взе да ме целува по врата, после по рамото... и тогава така ме захапа, че извиках от болка. Взе да редува галене и целувки с хапане и дращене. Откачих. Маринела ме щипеше, удряше ме с юмруци и нареждаше:
- Приискало му се гола да ме гледа! Мръсник! Ще те науча аз тебе! Повече няма да ти позволявам да ме масажираш, перверзник такъв!
И т.н. все в този род. Та те си бяха победителите и аз трябваше да се примиря. Василена стигна с мъченията си до корема. Изненадващо за мен и за Маринела (тя чак спря изтезанието си и се облещи към братовчедка си) Василена рязко ми смъкна слипа. „Малкият разбойник“ беше полуприпаднал. Почувствал ръцете на Василена върху него бързо взе да сочи тавана.
- Какво правиш, ма? – шашна се Маринела и не откъсваше поглед от там.
- Забавлявам се и наказвам – отвърна Весито, погледна доколкото можеше „инструмента“ в ръцете й и с леко дрезгав глас продължи – Не е зле, никак не е зле.
После се наведе към него и каза тихо:
- Иска ли малкият палав Радо целувчица? – и след това леко го лизна отдолу нагоре. – Иска ли?
Маринела гледаше като омагьосана, а Василена впи зъби в малкия палавник, но не твърде силно. От изненада той взе да пада. Тя пак го лизна веднъж-дваж и той пак се надигна.
- Ах, ти лошо момче! – каза Василена и перна силно малкия с пръст и той пак почна да омеква, пак го лизна с върха на езика 2-3 пъти. – Марче, я угаси напълно!
Маринела угаси и стана толкова тъмно, че съвсем нищо не се виждаше на повече от педя-две. После легна на земята по корем до мен, за да вижда какво ще се случи. Между другото усилията ми дадоха резултат и успях да освободя едната си ръка, но я оставих там на място. В това време Василена отново седна върху краката ми и там, където се опря в мен, беше горещо и влажно.
- Какво правиш, ма, лудо? – прошепна Маринела. – Защо си гола?
- Той не може да ме види – отвърна Василена и в следващият момент усетих гърдите й да се търкат по бедрата ми. „Палавникът“ колебливо взе да се надига, страхувайки се да не бъде пак наказан. Така както усещах гърдите на Василена ми беше трудно да преценя размера им спрямо тези на Маринела, но определено бяха по-стегнати. Усетих напъпилите зърна да дращят по вътрешната страна на бедрата ми и да се приближават към чатала ми. После едното зърно потърка ствола на „малкия Радо“.
- Иска ли този палавник да се попързаля между две хубави цици? – подразни ме пак мъчителката ми и настръхнах, защото очаквах пак да го перне.
Вместо това тя продължи нагоре и отъркваше гърдите си и зърната им в корема ми. Не знаех какво да очаквам, но за всеки случай освободих и другата си ръка, но останах така, за да не се издам. Бях ужасно любопитен какво следва. Гърдите на Василена вече се търкаха и притискаха в моите. „Радко“ вече по-уверен взе да се вири все повече и повече, защото опираше корема на Василена и във всеки момент можеше да усети „малката Василенка“. Гърдите на Василена надвиснаха почти над лицето ми на поне педя. Виждах много смътно силуета им и реакцията им от движенията на собственичката им. Да, по-стегнати са от на Маринела. „Малкият Радо“ и „малката Василенка“ вече бяха един върху друг. Василена се понадигна и взе леко да плъзга горещите си и мокри срамни устни по ствола на приятно изненадания „Радко“. Изпъшках.
- Веси, защо му правиш кефа на тоя перверзник?
- Дали му правя кефа... – заби нокти в палавника ми тя – ... или моя си кеф правя?
Василена продължи да се движи напред-назад и от време на време забиваше нокти по кожата ми. Маринела седна, едната й ръка пъхна в сутиена си, където търкаше и усукваше зърното, а другата беше в бикините й и търкаше Маринелка-рунтавелка. Проклета тъмнина – нищо не се вижда! Наслаждавах се на усещането наближавайки кулминацията. По-малко от половин минута преди да свърша Василена седна на гърдите ми и взе и тя да мастурбира. Усещах аромата й.
- Искаш ли това младо пиче, а? – подразни ме тя. – Ще ме гледаш докато свършвам, но ти няма да свършваш.
След това се разтресе в оргазъм . След нея с пъшкане и ръмжене свърши и Маринела.
- Хайде сега ти – предложи Василена на Маринела.
- Не, не искам. Срам ме е.
- Искаш, искаш. Може и да не събуеш гащичките.
„Маринелка-рунтавелка“ през бикините се отърка в незадоволения „Радко“. Надървен до отчаяние горкия се примиряваше с хлъзгането по прогизналите бикини. От време на време Василена надигаше Маринела, перваше шамар на измъчения „Радко“, след което продължаваше „родеото“. „Ездачката“ ми започна да се движи по-бързо. Василена махна сутиена на братовчедка си и й замачка гърдите. Шибана тъмнина! Каква гледка изтървам!
- Веси... не... – опита да протестира Маринела, но инстинктивно изпъна гръб като така изпъчи гърдите си повече.
- Охааа, колко са ти пораснали – похвали я братовчедка й докато ги мачкаше – бас хващам, че бати ти Радо умира да докопа това богатство!
Василена лакомо засмука зърната на братовчедка си, която съответно взе да стене на висок глас и все по-бързо се търкаше в изтормозения „Радко“. След минута - минута и половина Маринела избухна в такъв оргазъм, че имах чувството че виковете й и безконтролните й конвулсии разтърсиха цялата къща. Изтощена тя легна върху мен. Тялото й все още потръпваше неконтролируемо. С треперещ гласец промълви:
- Баа-а-ааси, кол-ко-олко бе-беше я-ако-оо, ахх!
Аз, обаче, имах нужда от още малко стимулиране и се опитах да раздвижа таза си, но ме усетиха и Маринела стана. Перна ми „мъченика“:
- На ти, гадино!
След това ме яхна отново Василена. Маринела й върна жеста като й помачка малко гърдите, но дали не й хареса или реши, че не се справя, ги остави и седна до нас да ни наблюдава. Продължаваше мъчението ми – когато наближаваше моя оргазъм, „малкия“ отнасяше забити нокти или силно перване. В един момент ми писна и издебнах Василена като беше наведена към мен, грабнах я и я притеглих към мен и засмуках едното й зърно. Тя изпъшка и се отпусна върху мен. Претърколих я и легнах върху нея. Веднага засмуках пак едно от зърната й, едната ръка се стрелна между краката й и средния и безимения пръст потънаха в „малката Василенка“, която течеше чак. Василена изпъшка и се изпъна. Ръката ми започна да действа отвътре. Маринела едва тогава излезе от вцепенението си и ме задърпа:
- Ей, не е честно! Имахме уговорка!
- Остави го! – изстена Василена.
След по-малко от 5 минути се разтресе от удоволствие.
– Какво беше това? – попита още замаяна.
- Нарича се „же“ точка, садистке.
Засмяхме се и двамата.
- Не спази уговорката! – упрекна ме Маринела.
- Напротив, оставих ви да правите каквото искате с мен. В уговорката не беше споменато, че нямам право да се освобождавам и отвръщам.
- Добре – съгласи се Василена – както и да е. Хайде да лягаме, че съм гроги.
Те пак легнаха в тяхната стая, а аз - в моята. След около половин час още не можех да заспя. По едно време тяхната врата се отвори и чух гласа на Маринела:
- Недей, моля те!
Василена връхлетя все още гола в моята стая:
- Да знаеш, че е защото АЗ го искам! Ясно?
Преди да разбера какво има предвид тя ме възседна, после поднесе „сливката“ си в устата ми. Беше идеално гладка – нито едно косъмче (бях светнал нощната лампа). Не бързах. Облизах я цялата: големи и малки срамни устни, дупчицата, венериния хълм. Само клитора отбягвах нарочно. Тя го поднесе на езика ми и замасажира така изстрадалия тази нощ мой пенис. По едно време бавно се наниза на него. Бях позабравил това усещане да съм проникнал в младо стегнато путе. С няколко движения Василена го пое целия и замря за малко да го усети добре. Започна пак да се движи. Усещането беше водопад от удоволствие. Сега вече нищо не ме спираше и обхванах двете й гърди. За трети път тази вечер се убедих и вече със сигурност, че са по-стегнати от на Маринела. Като размер – почти пълнят шепата ми. Няма от какво да се оплачи човек. Ареолите бяха сравнително малки, в сравнение с на Маринела (красиво малки бих казал), но зърната – малко по-големи. Василена освен с движенията си нагоре-надолу, завърташе таза си и кръгообразно. Не знаех колко още ще издържа заради комбинацията от болка и удоволствие, които отнесе „малкия“. Но... най-после оргазмът ме заля! Почувствах се сякаш целия кеф на света мина през мен. След няколко движения и Василена се разтресе и се отпусна върху мен. Още усещах сладките тръпки бягащи по тялото й. Полежахме така около 5 минути. Минахме един след друг през банята, но после чух виковете на Маринела от тяхната стая:
- Махай се! Мразя те! Противни сте ми и двамата! Не искам да ви виждам!
Тази нощ Василена спа в моето легло.

Следва продължение... / Изку Куригал /