Туристката

01.03.2026 | Fairy

Стандартното правило е да се избягват капаните за туристи. Следвайки посоката на палците на краката си, току-що навършила петдесетте години, туристка, хващаща окото, разходи погледа си по протежението на търговската улица с върволици тълпи и реши да се откъсне от потока. Сви вляво, където почти се допираха ъглите на двете насрещни сгради, и с неочаквано бърз рефлекс за закръгленото ѝ дупе прескочи купчина парцали и боклуци, без да се препъне.

Напред плътен мрак скриваше тънкото ѝ трасе. Вероятно се бе отказала да се движи, опипвайки стените, предвид влагата, цвета на докосващите се насрещни пранета и стичащите се улеи към срединната дълбина на павираната просека. Погледна нагоре и мигом съжали, стисвайки очи, за да ги предпази от летящите пръски. Отстъпи встрани и пак вдигна очи. Оттичащата се дъждовна вода от покривите отскачаше от нечие самоделно покритие над кибритено балконче с тапициран стол и масичка от ковано желязо, до разлистена ниска палма.

Чарът на беднотията в Готическия квартал, скрил в лабиринта си от входове мръсна търговия на плът и субстанции, бе химн към живота, законът да оцелееш още ден. И нищо по-красиво не можеха да видят очите ѝ от цветния графит на девойка с ярка хризантема, грейнала като звънко лятно слънце насред урина и болестотворно съдържание на мазилките и олюпените микробни стени.

Привикнала към тъмнината, жената стъпваше избирателно, докато не спря рязко, след като забеляза със страничното си полезрение, че стои до тъмен прозорец с поизтрити букви и стъклена врата на бар. Извърна се да го огледа.

Това е! Това търсеше толкова време. Остарял интериор с износен от подпрени лакти бар, който стоически крепеше висящи отгоре му чаши. Библиотечни редици шарени бутилки, наредени пред огледална стена. Маси, подредени твърде близо заради малката площ на заведението, криеха извитите обли пръчки на прости дървени гърбове. И три старчета вътре, пиещи до колона, с изпружени крака и подпрян бастун.

Туристката тъкмо забеляза малък мръсен пудел в краката им, когато иззад тъмно въженце с пискюли, препречващо входа зад вратата, изникна приятно лице на жена в келнерско облекло. Отривисто отключи и я подкани с жест да влезе, макар че имаше още поне час до началото на работното време. Жената не се поколеба, щастлива неимоверно много от късмета си да вдиша застоялия цигарен смог, просмукан в тъмничното обзавеждане.

- Уно кафе, пор фавор! – произнесе тя с усмивка и ведрост, които сякаш превърнаха дупката в танцувален салон.

Пенсионерите бяха забравили заниманието си и я гледаха. Но това не бе началото, от което се нуждаеше търсачката на приключения.

Тя закрачи право към тях. Тупна по ръката седящия най-млад от всички, с вдигнато учудено око и накриво закопчана риза, и попита:

- Може ли да седна при вас? – като едновременно си придърпа, шумно стържейки, съседен стол към ъгъла на масата.

- Окей... Си, си... Ми, Мигел... – заобяснява се той, като се чудеше дали да ползва английски, или няма смисъл, щом госпожата говори на напълно неразбираем език.

За известно време мълчаха и се изучаваха взаимно. Беладжийката сканира безработните дъртаци като безобидни и благоразположени старчета, чието постоянно присъствие бе явно въпрос на уважение по съседски към бара повече, отколкото като клиентски оборот. Пожълтял вестник със судоку, зарязано тесте мазни карти, изсъхнали чаши от капучино. Скуката се четеше по лицата им, в чиито очи обаче се криеше отражението на неизгаснала още свещ.

Сухата сервитьорка енергично поднесе кафето с вода и след речта на новодошлата, придружена с ръкомахане и знаци с ръце, всички се оживиха, разбирайки, че тя черпи по нещо по-силно от бара, макар още да нямаше обед.

На масата бързо цъфнаха високи чаши с ароматна, прогонваща хрема грапа.

Карето се чукна с шумна наздравица.

- Наздраве! – обяви русата натрапница над каталунските нрави.

- Нифрафе! – повториха те с беззъби усмивки и кимане на любезни касапи.

- Ми... – потупа тя гърдите си. - Ми... Елена.

- А-а-а-а, Хелена, Хелена! – закимаха местните с разбиране и видимо се отпуснаха, сякаш чак сега познаха загубената си втора братовчедка по бащина линия, изчезнала по време на революцията.

Мълчаливият сбръчкан тартор на групата, чието лице трудно се различаваше от мраморните нишки по масата, подвикна с премерена интонация и скоро на заповедта му се отзоваха нови кръгчета грапи. Тръгна разговор. Елена се опита да не забелязва как я оглеждат, докато се изправи и поразкърши. Говореше им, разкопчавайки деколтето си с няколко копчета – даже подухна между циците си и размаха длан пред лицето си, за да покаже колко е силна напитката.

Старчетата се спогледаха и единият докуцука до перваза на мътния прозорец до уличната просека без светлина. Върна се с дартс.

Беше минало известно време, когато се оказа, че есперанто е създадено от хората за хората. Всеки разбираше всеки, говорейки на собствения си език.

- Мадам, затвори очи, ако те е страх! Но понеже загуби, трябва да разкопчееш още едно копче от роклята.

Елена веднага изпълни поръката. Стоеше права, залепила гръб към една от по-вътрешните дървени колони, крепящи сводовете на ниския таван. А момчетата стояха в крива редица пред нея като едни разтопени пластелини и се хилеха похотливо на видимостта на корема ѝ под сутиена, макар че нищо повече не се виждаше изпод дългите ръкави на широко разкроената рокля.

Мигел стреля. Острието издрънча някъде в ръба и рикошира към пода. Мястото му бе заето от Рамон:

- Хелена, ако навиеш полите си до кръста, ще заложа три към едно за удар до талията. Вярваш ли ми? Нали помниш за бика?

Хелена не изглеждаше да е очаквала друг развой на предиобеда. Наведе се до ръба на широкия плат около глезените си, набра го на една усукана фуния и разкопчавайки всички копчета до корема си, остана по един колан, който да придържа двете половини на бронзовия плат. Навря крайчето на фунията, като образува огромна подутина пред корема си, и се разкрачи, от което се видяха снежнобелите ѝ бикини с твърде плитка кройка, и обяви:

- Десет към едно, че не можеш да уцелиш тук! – и показа с пръст стената току под интимния ѝ триъгълник.

Гледаше ги от упор как преглъщаха пред плътта ѝ, изненадани в собствената им игра:

- И още целувка с език, ако те затрудня, с извадени цици!

Което направи тя, не бе се случвало през последните 50 години в тоя бар, просто защото последният „фън“ беше през Втората световна. След това нещата се извратиха.

Жената бръкна в пазвата си последователно в двете „гнезда“ и изнесе оттам тежки плътни цици, чиито зърна моментално настръхнаха. Гърдите се огънаха над сутиена, пречупени неестествено, и загледаха наоколо с интерес. Определено не клюмваха срамежливо, не! Тези бяха досущ с вирнатия нос на стопанката си.

Елена реши да играе мръсно. Бавно плъзна ръка към интимността си и докато Рамон, присвил едно око, се прицелваше малко под вагината ѝ, тя се зае да разтрива обраслото под малкия трапец гъбенце. Клиторът ѝ я прие с множествено потръпване. Тя се отръска като куче. А старците се пипаха по панталоните. Но уви! Бе твърде късно!

Рамон заби острието право между краката ѝ. Точно и чисто попадение. Право в средата. Три пръста под чатала.

Възбудата заля Елена като приливна вълна с обратен ход – от пода към главата, вместо обратно. Циците потръпнаха с лек подскок. Може би бе трепнала. Усети, че топлината на влагата от желание изтече от путката ѝ и заля финия плат. Точно сега за нищо на света не би искала да прекъсват играта. Освен това вероятно наближаваше време да отварят. Трябваше да се намери изход.

Не ѝ се наложи да търси решение. Нали именно затова бе действала по инстинкт досега. Южният темперамент бе поел инициативата.

Два чифта ръце я хванаха от двете страни и я отлепиха от тъмното дърво. Пабло с патерицата и Мигел я поведоха между масите, плътно натискайки се в нея с аромата си на брилянтин и чесън. Говореха ѝ:

- Слушай, Хелена, защо не си изплатиш дълга досега, като ни се покажеш? Няма да те събличаме гола! – побързаха да пръскат слюнки в ентусиазъм, като през това време Рамон ги беше заобиколил и изпреварил.

Клекна пред нея и гледайки я право в очите, захвана гащите ѝ отстрани и бавно ги събу през кецовете ѝ, докато тя повдигаше крак след крак. Той вдигна плата до носа си като копринена кърпичка и вдъхна дълбоко. Може би за пръв път от трийсет години лицето му се изглади в миг на блаженство. Изплези език и запърха върху ароматите ѝ, от което Елена изпусна нова порция възбуда да изтече към бедрата ѝ. Двата старци от страните ѝ се заеха да навиват цялата рокля до кръста и скоро жената изглеждаше като нефелна танцьорка на кан-кан. Циците ѝ се люлееха отвън. Гледаше ги в огледалната стена между бутилки алкохол зад бара. А на задника ѝ хладенееше от голотата ѝ, нежно галена от треперливи ръце на страст и възхита. Така вървяха. Тя – държейки полите си. Те – дръпвайки се постепенно встрани. Докато не седнаха, кой където го стовари немощта на силното преживяване, а тя продължи да обикаля между масите.

Вдигнала лице. И рамене. Доближи се до единия от тях. Разклати гърди в лицето му, докато тежината им му биеше шамари, а той се зае да произнася молитва. После му се обърна с дупето към събраните на бедрата му длани и се отърка в тях. Той затихна, примирен с божието наказание на старостта.

Елена продължи към втората си жертва. Възбудата вече бе взела връх над реалността. В запуснатия бар, с мръсни прозорци и изпарения на свински крачета с чесън, тя разходи пищните си прелести към бастунестия и стъпи върху крехкото му кокалче на бедрото с изсъхналите мускули. Старчето не мигаше. Местеше само поглед, не и главата. Гледаше я в циците, които се падаха пред очите му. После вдигна ръка като черен опал и я погали по разтворената цепка. Прокара възглавничките си по нежните ѝ устни, сякаш пипаше кадифето на празнична икона. Елена стоеше над него. Търпелива. Очакваща още.

Той повтори погалването, като се опита да бъде по-настойчив с прокарването на пръсти по релефа, но не можа. Годините над облата ръкохватка на бастуна бяха изкривили ставите му и ограничили всяко движение. Елена разбра и поиска да го освободи от смущението. Запази гордостта му, като се обърна с гръб, наведе се надупена към корема му, взе бастуна и внимавайки да не го сръга, насочи лакираната му дължина по цепката си и се протърка по нея в опит да облекчи поне малко тази изгаряща нужда да бъде нападната вагинално. Старчето въздъхна тежко. Благодарно. Тя отново се обърна с лице и му връчи бастуна хоризонтално, сякаш е златна кама. Той го пое и плъзна старческо езиче, облизвайки сладостта ѝ, блестяща по лака.

Елена се запретна към третия старец в дъното. Той изглеждаше най-жив в този момент от тримата каталунци. Чакаше я прав. Протегна ръце и захвана гърдите ѝ като ръкохватки на картечници. Непохватно и здраво. Затърка ги в кръг, замествайки тежестта им, сякаш отвинтва врата на подводница. Елена кротко търпеше изтезанието, мечтаейки поне този да извади твърд кур. Или поне решителен коз и да я надцака, грабейки ръцете ѝ в своя полза. Нищо! Нада!

Просто я завъртя, отблъсвайки я за циците. Натисна гърба ѝ към хладния мрамор на случайна маса и ритна стъпалата ѝ встрани. Елена примря от възбуда. Беше все едно кой! Как! Просто мъж трябваше да се появи зад нея. Без да го вижда. Без да му казва нищо. Без да се моли повече.

Просто един хуй, стегнат на камък, горещ и пулсиращ от готовност, трябваше да я потърка между кълбата и бавно да се нахлузи в мократа паст.

Мигел вдигна през кръста мръсния пудел и навря муцунката му в анала ѝ. Елена усети мокрото му личице и мигом издърпа бузите си встрани. Пуделчето душеше с нослето си и се зае да ближе с енергичното си езиче. Стоновете ѝ се изтръгнаха мощни и дълбоки като тектонски разлом. Старците завикаха:

- Оле!

Дотърча готвачът. Едър, месест, зороподобен. Още държеше черупка „Сен Жак“. Гледа я. Погледна тях. Те него – не. И схващайки безумната безизходност на ситуацията, реши да действа. Никой мастършеф не оставя соса да изстине. Яде се топло. Предвид досегашния ядящ соковете ѝ пудел, го догнуся и бързо метна кученцето към пода с отривисто избутване.

Затисна гърба ѝ с мощна лява длан. Космите му, черни и плътни, контрастираха с нейния бронз и блясък. Той се заяви. Залепил предница в нейната задница, Зоро пусна жетончето през процепа на късмета си. Сенжакът издра с грапавия си ръб нежното месо, съединяващо бузите на дупето ѝ, и после почти я поряза по пишлето, издуто от пълнокръвна яхниеста готовност. Елена вече скимтеше безумно нежно и напевно. Бе почти фламенко. С агония. С молба. С обреченост.

Готвачът взе престилката си, набра я в усукан фитил и взе да я натиква в путката ѝ. Без увертюри, без погалвания по клитора, лизане на лабиите или подобни ордьоври. Просто с пъргави от месене пръсти набутваше белия плат във вагината, като си помогна с другата ръка да я разтвори, теглейки месото ѝ встрани, наляво.

Скоро те бяха свързани. Бял мост течеше изпод корема му към нейната интимност, създавайки илюзия, че ще роди всеки миг. Издута като топка за американски футбол, с разтворени устни до краен предел и огромно кълбо с вече неопределен цвят заради множеството гънки, зяпащо из влагалището ѝ.

Зоро отвърза връзките зад гърба си. Бръкна за мощния си кур и го извади над ластичното долнище. Скоро ароматът на рибно меню се разнесе пред топлата ѝ анална уста. Елена се усети богопомазана. Утробата ѝ бе запълнена, разтегната и болезнено използвана за чужди вещи, но все пак – статична. Сега тази мокра пенисна главичка, допряна в дупката на дупето ѝ, вече носеше същинско обещание за пощада. Тя издиша бавно чрез корема и отпусна сфинктера си. Натисна му се леко назад. Той се изхрачи обилно върху анала ѝ и натисна венозната си главичка по-навътре. Започна да сцепва и да огъва бабунчестото кръгче навътре. Пак се изплю и размаза с пръст. Дългите му нокти я задраха и я накараха да се свие анусно и да го притисне в захват. Тази итерация му даде животински сигнал да нахлуе, докато не са се затворили, и туловището на охранения мъж се отпусна напред към дупето ѝ. Курът му потъна без шанс за съпротива. Елена щеше да извика, ако Зоро не я бе изпреварил с другия край на престилката си, който натика в устата ѝ.

Нави косата ѝ около дланта си и изтегли врата ѝ назад. Тя се опитваше да го види, белейки очи, но ръбът на масата бе впит в корема ѝ и нищо не можеше да направи. Само се възбуждаше още повече и още повече, излъчвайки мускус под мишниците, под кръста, между бедрата. Циците ѝ, разплескани по масата, се хлъзгаха върху невъзможно количество пот от долните си гънки.

Зоро не се забави нито за миг. Перна ѝ една резка през облата половина и „Сен Жак“-ът се разписа с червено тикче: „Бях тук“. Плесна ѝ тежка лапа и откъм другия бут, колкото да са наясно старците, че тук най-после стои мъж, който се е заел сериозно с двете си ръце. И я заблъска в ръба на масата с мощния кур, като тласъците му я караха да се свива и да не диша в опит да се залепи, без да се отмества от мрамора.

Месата ѝ летяха в обратни вълни срещу косматият му корем. Елена ревеше гърлено. От наслада. От облекчение. Той го вадеше докрай и моментално ѝ го набиваше злобно, натискайки навътре с леко подпряно тяло към нейното. Тя се гъзеше податливо и удобно, излязла извън всяка стандартна човешка форма на очакване. Готвачът не издържа дълго. Старчетата още не се бяха уморили да пляскат с месестото на дланите си, когато той изпръхтя и законвулсира в гъза ѝ. Това я допобърка! Надигна се на пръсти и натика клитора си върху ръба на масата. Заблъска се назад към празнещия се кур, жулейки безмилостно кървавата си топчица, и скорострелно получи мощен фонтан скуърт и цветна заря от изпразване.

Старците избухнаха в мощни аплаузи. Пуделът си ближеше пишката. А престилката на готвача бавно се „роди“ и разплете изпод контракциите на влагалището ѝ.

Елена издаде дълъг въздушен стон на финално сбогуване с бедността и самотата. Коя жена, яла „Сен Жак“-ове с лично шефско обслужване, би могла да е недоволна от любовта на съдбата?

Мигел взе готварската престилка от земята и я натъпка под сакото си на път към вкъщи. Елена се пооправи криво-ляво, преди да се заклати към изхода. Другите седяха в компанията на Зоро и подвикваха за кафета. Преди туристката да се стопи в мрака на мръсната улица, я настигна сервитьорката с бутилка грапа, която натика в ръцете ѝ с топли очи и ѝ лепна дълга и мокра целувка:

- Грасиас, Елени! Адиос, ми амор!