Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Държа да подчертая, че настоящият разказ няма за цел да обижда когото и да е било. Лирическите герои са събирателни образи, макар че най-много изпъкват по един. Ако някой се почувства засегнат за нещо, то ще обясня в коментарите. Благодаря за разбирането! Не се познаваха, докато приятели на приятели, на...
38 Прочети [2587 думи]Клоунът бавно изтриваше в гримьорната маската на изкуствено веселото си лице, съставена от дебел слой грим. Това бе последното представление в този град и утре пак щеше да е на път. Беше преуморен. Не толкова от самото представление, отколкото да се преструва на весел. Ден след ден, месец след месец,...
19 Прочети [2960 думи]- Ало? – Йонка бе затаила дъх. - Йонка Йонкова? Адвокатката? Треперещ женски глас. Йонка въздъхна разочаровано: - Да, аз съм. - Аз съм… Мария. Жената едва се въздържаше да не заплаче. - Сервитьорката… - жената, която се обаждаше подсмръкна - … от Несебър. Помните ли… - Да! Йонка неусетно се бе изправила на...
13 Прочети [2676 думи]Благ глас нареждаше: - Изку Куригал, взимаш ли за свой законен съпруг… Събудих се с крясък… и със зверско главоболие. Какво съм пил снощи, бе, мамка му! Главата и тялото нечовешки ме боляха. Може би имаше нещо общо и с това, че лежах в някаква локва и през мен току-що беше преминало стадо бизони. Явно не бях...
9 Прочети [3494 думи]Йонка хареса къщата както отвън, така и отвътре. Но си личеше липсата на женска ръка – половината мивка беше с мръсна посуда, тънък слой прах навсякъде, поне от два-три дни не е било минавано с прахосмукачка… Но поне беше топло. Съблече кожухчето, остави си дамската чанта и сака с багажа, огледа се за...
13 Прочети [2562 думи]Доктор Професоров крачеше бързо сред множеството хора по улиците. Цялата му медицинска престилка и лицето му бяха в кръв, в дясната си ръка стискаше окървавен сатър, а в лявата – голяма стара докторска чанта от естествена кожа. Почти никой не му обръщаше внимание, защото беше нощта на Хелоуин....
10 Прочети [2497 думи]Когато се срещнахме за пръв път в това кафене… имах усещането, че се познаваме отпреди. Не бях сигурен, разбира се, но по време на разговора ни се убеждавах все повече и повече, макар ти да не показа с нищо, че ме помниш. Разговорът течеше като голяма река – кротко и равномерно. По едно време дори се...
11 Прочети [4023 думи]Йонка въртеше цигара и запалка между нервните си пръсти. Не беше пушила от седмици и това допълнително я изнервяше. На няколко пъти взимаше цигарата в уста, поднасяше към нея запалката, но се удържа да не я запали. Опитваше се да ги откаже. “И как да стане с такива шефове-идиоти?” – оправдаваше се тя. С...
7 Прочети [2588 думи](Разказът е плод на фантазията на автора. Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна!) Караше бързо колелото си. Естествено, отново закъсняваше! Не че не можеше и на следващия ден да си свърши работата, но имаше краен срок и нямаше да му остане време за евентуални корекции. Жегата беше...
13 Прочети [2115 думи]Адреса вече го помня наизуст. Влизам във входа. Нямам търпение да чакам асансьора и хуквам по стълбите. Забравих, че отдавна не съм на 20 и на етажа ти вече ми чернее пред очите, краката ми треперят, гърдите ме болят от бързото дишане, а сърцето ми се опитва да ми счупи ребрата. Изчаквам да започна да дишам...
20 Прочети [2454 думи]