Една вещица по-малко

26.11.2023 | IzkuKurigal

Доктор Професоров крачеше бързо сред множеството хора по улиците. Цялата му медицинска престилка и лицето му бяха в кръв, в дясната си ръка стискаше окървавен сатър, а в лявата – голяма стара докторска чанта от естествена кожа. Почти никой не му обръщаше внимание, защото беше нощта на Хелоуин. Тук-таме от някоя групичка го посочваха, а той, без да забавя крачка, вдигаше сатъра и почваше да ръмжи заплашително. Цялата компания избухваше в смях и той си продължаваше по пътя. Никой не се усъмни, че кръвта не само че е истинска, но и че принадлежи на жена му. Пардон – принадлежеше.

Беше уредил тя да стане старша на медицинските сестри, а неблагодарната кучка му изневери. И то с баща му – професор Професоров. Шибаната курва дори не го направи дискретно и цялата болница бе научила на следващия ден. Чуваше шушуканията на колегите си зад гърба си и това го вбесяваше. До тази вечер… когато се погрижи за мръсницата. Подмами я в кабинета си след работно време уж да поговорят по въпроса, с обещание да ѝ прости, ако му разкаже как и защо го е направила.

Тя влезе с “курвенска усмивка” според неговите мисли. Така я шибна изненадващо, че тя загуби съзнание за достатъчно време, за да може да я върже за стол с ръцете отзад, а краката ѝ застопори разтворени. Натъпка устата ѝ с марли и ги уви с бинт, за да не изпаднат. Извади от бюрото си професионалния японски сатър, който смяташе да ѝ подари за годишнината им следващата седмица, разпечата го и даде време на жена си добре да види какво държи в ръцете си. Тя го гледаше с широко отворени очи, но все още си мислеше, че това е една доста груба шега на мъжа ѝ. Той, без да бърза, използва сатъра, за да разреже дрехите ѝ, докато остана напълно гола. Тя се опита да протестира и да се освободи, но и двете неща неуспешно. Изправен пред нея мъжът ѝ започна уж да се обръща с гръб към нея, но рязко се извъртя обратно и я шамароса с плоската страна на сатъра. Кожата на скулата ѝ се цепна. Опита се да крещи, но не можеше. Професоров обиждаше жена си, плюеше я, шамареше я… и все пак не бе доволен. “Виждаше” в главата си как баща му му се присмива, че му е сложил рога. Побесня и започна да я бие. Налагаше я с юмруци където свареше, въобще не мислеше за нищо друго, освен за унижението, което му бе донесла. На няколко пъти грабваше сатъра и я заплашваше, че ще я нареже на парчета.

В това време на вратата се почука. Двамата погледнаха заедно натам, а след това се спогледаха. Кратка пауза. На вратата се почука по-силно. Докторът видя как жена му си поема дълбоко въздух, тогава грабна голям брой папки и я фрасна с все сила, при което съпругата му падна на пода зад бюрото.
- Докторе! – чу се откъм вратата.
Беше оня дъртак от охраната. Докторът отвори леко вратата, така че да не позволи онзи да надзърта вътре.
- Докторе, всичко наред ли е?
- Да, защо?
- Ами, късно е. Мислех да заключвам вече това крило и чух шум.
- Имам още малко работа…
- Нещо тупна…
- Стреснах се от хлопането ти и съборих едно чекмедже с разни… Както и да е. След малко си тръгвам.
- Добре, докторе. Приятна вечер!
Професоров кимна и затвори вратата. Изчака заслушан в отдалечаващите се стъпки, за да е сигурен, че оня няма да подслушва. Когато стъпките заглъхнаха, за всеки случай надникна навън и се огледа. Коридорът беше пуст. Затвори и въздъхна облекчено. Обърна се и с ужас видя жена си току пред него замахваща странично със стол. Панически метна ръце, за да се предпази. Жена му се блъсна в него и той инстинктивно я хвана. От врата ѝ бликаше кръв. Много кръв, която течеше по него. Жена му го гледаше с изцъклен поглед, гъргореше в опитите си да каже нещо и се задавяше в собствената си кръв, опръсквайки го. Тогава видя среза в шията ѝ. В ръката си той все още държеше сатъра и явно замахвайки инстинктивно да се предпази я беше заклал.

Паникьоса се. Пусна я на земята и започна трескаво да събира неща без видима логика в голямата стара докторска чанта от естествена кожа, подарък от дядо му. Изхвърча от кабинета си без дори да затвори вратата… И сега просто ходеше без цел и посока.

Вече три часа ходеше и не знаеше какво да прави. Почти получи инфаркт, когато го спряха двама млади полицаи. Започнаха да го питат за жена му кога я е виждал за последен път и т.н. Казаха му, че охраната на болницата се е обаждала в полицията. Пазачът се е върнал по някое време към кабинета на Професоров и видял жената на доктора заклана. Поканиха го да дойде с тях до участъка. Той отказа. Тогава единият извади пистолета си, а другият – палка и белезници. Докторът протегна ръце и белезниците щракнаха, влезе в патрулката на задната седалка, влязоха и полицаите, но не потеглиха. Сатъра му го бяха отнели, но за късмет на доктора двамата полицаи започнаха да спорят дали да не повикат подкрепление, психиатър и т.н. и чантата остана до него. “Голяма грешка!” помисли си арестантът и напипа в чантата бутилките с диазотен оксид, възползвайки се, че единият вече шофираше, а другият говореше по радиото.

Успя да им се изплъзне и отново крачеше. Вече сериозно се замисли за план, който да го измъкне от тия лайна, в които се бе наврял. Едва ли му оставаше много време. Хвърляше по някой поглед по безбройните маскирани хора и с изкривена настрани усмивка жлъчно си помисли: “Тази нощ вещиците са с една по-малко…”. Тихичко се изкикоти под носа си.
- О, докторе! Хубав костюм!
Професоров се сепна от познат женски глас. Беше завеждащата АГО д-р Путкобръкова. От доста време тя му се натискаше, а той глупака беше верен. Е, то от Путкобръкова и на затворник нямаше да му се вдигне, но това е друг въпрос. Беше прехвърлила 60-те и приличаше повече на стафида, отколкото на жена. Въпросната му колежка се беше маскирала като путка, от която излиза бебешка глава (направена от изрисувана плажна топка).
- Искаш ли да ми погалиш клитора? – попита тя потърквайки главата си и се заля в смях.
На нейните шеги обикновено се смееше само тя.
- Колежке, бързам.
- Ех, колега! Стига с това бързане! Празник е!
Видимо пияна тя почти се бе лепнала като пиявица за него.
- Ела вкъщи, бе, Професоров! Твойта кукумявка ти сложи рога, трябва да ѝ го върнеш!
Гняв блесна в очите му, помисли си: „Всички жени са курви!“. Досети се обаче, че при Путкобръкова никой нямаше да се сети да го търси и се успокои. Щеше да има време да измисли план за бягство, затова тръгна с нея.

***

Втора патрулка беше тръгнала да търси и разпитва за него и колегите им, които не отговаряха на повикванията по радиостанцията. По едно време попаднаха на едни почти мъртвопияни младежи, които им разказаха как видели двама изглеждащи като полицаи да говорят с някакъв облечен като доктор, който изглеждал целият в кръв. Последният носел някаква чанта и нещо като нож. Влезли в някаква кола, която приличала на патрулка, стояли малко, после потеглили. Други ги видели край катастрофирала бяла кола, като и тримата се заливали от смях. Било тъмно на това място и не били сигурни дали е била полицейска колата. Този, дето приличал на доктор, им се сторило, че сякаш сече другите двама, но заради мрака не били сигурни, пък и тримата са се смеели като луди, затова младежите предположили, че е някаква шега и не им обърнали внимание.

Разпитващите отидоха на посоченото място и намериха жестоко насечените трупове на колегите си край колата. И двамата повърнаха от гледката. На задната седалка в колата имаше празни бутилки от райски газ. Пообиколиха и разпитваха, но всички наоколо бяха пияни, а някои - дори дрогирани. Само един им каза, че е видял доктора с (по негови думи) “една огромна путка, която раждаше”. Двамата полицаи се спогледаха неразбиращи какво им казва свидетелят, който на всичкото отгоре нямаше никаква представа в каква посока са отишли. Полицаите ядно запсуваха, а после докладваха по радиото. След малко из града започнаха да обикалят всички патрулки (без тези, които били завардили изходите от града) без никаква идея какво и къде да търсят. Шефът на районното се обади на областния по телефона да поиска помощ.

***

Д-р Професоров влезе с колежката си д-р Путкобръкова в двуетажната ѝ къща накрая на града, наследена от починалия ѝ при странни обстоятелства съпруг. Домакинката започна да вади чаши и бутилки, като подкани колегата си да мине през банята. Докато се къпеше, Професоров започна да върти из главата си варианти да се измъкне от ситуацията с жена му. Не му хрумна нито един надежден. Излезе от банята. Путкобръкова беше съблякла хелоуинския си костюм и щъкаше по домашни дрехи. Подаде му чаша с джин. Нейната я глътна на един дъх, докато той се престори, че пие, а всъщност я изля зад себе си в някакви саксии. Имаше нужда от бистра глава, за да измисли как да се измъкне от кашата. Колежката му на зигзаг се отправи към банята.

Професоров се беше унесъл и се сепна, когато домакинката влезе. Гола беше още по-отвратителна гледка: малки и въпреки това увиснали цици, на които зърната сочеха пода, увисналата ѝ кожа се тресеше като желе, задникът ѝ приличаше на огромни мъди, а путката ѝ беше като… кихнала маруля. Това беше първата асоциация, която му хрумна. Догади му се, когато тя го прегърна и започна да го целува. Извини се за момент, каза ѝ да го почака в спалнята и отиде в кухнята. За съжаление имаше нужда от колежката си, за да му помогне някак си да се измъкне и ако това означаваше да прави секс с нея… Потисна порива за повръщане, намери бутилката с джин, изпи поне четвърт от нея и тъжно се отправи към спалнята.

Стаята беше в почти непрогледен мрак и Професоров най-сетне реши, че късметът му се възвръща.
- Сексиии, идваш ли? – изчурулика Путкобръкова.
Мъжът трябваше да признае, че гласът ѝ беше приятен, когато не ѝ се вижда лицето. Въздъхна леко – може би задачата му щеше да е малко по-лесна от очакваното. Легна на леглото и я потърси с ръце.
- Тук съм… захарче! – каза той доста престорено. - Ей сега ще те схрускам!
Отговори му кикот, който ако героят на вечерта не знаеше от къде идва, щеше да се закълне, че е на млада сексапилна жена. Напипа я и плъзна ръка по тялото ѝ, но тя бързо я махна от там. Постави ръката му между краката си. “Като не я виждам, някак си не е толкова лошо.” помисли си той, докато ѝ мачкаше увисналата слива. Но възрастта си каза думата и путката ѝ си остана суха. Тя се извини, извъртя се, чу се шум от ровичкане, след което се обърна пак към него. Подаде му някаква тубичка. Оказа се лубрикант. Мъжът постави достатъчно по два от пръстите си и малко грубо ги навря в нея. След първоначалния ѝ шок всъщност се оказа, че на нея ѝ харесват действията му и започна доста предизвикателно да стене. На доктора също започна да му допада и се постара повече. Тя всъщност се оказа доста гореща в леглото – извиваше се, говореше мръсно. Професоров не се усети кога бе засмукал зърната ѝ. Тя беше обхванала малките си гърди и тикаше зърната им в устата му, а той се наслаждаваше на това. Още повече се постара с пръстите си в нея. Натискаше, въртеше, вкарваше и изкарваше, а тя силно пъшкаше. Въобще не се притесняваха от мляскащите звуци, породени от пръстите му в дъртата обилно омазана с лубрикант путка.
- Изчукай ме, секси!
Гласът ѝ беше толкова предизвикателен, че той я пожела наистина. Търколи я настрани, вдигна единия ѝ крак, а другия прекрачи, сложи малко лубрикант на главата на хуя си, за всеки случай, напипа отново целта си и ѝ го вкара рязко до мъдурите. И двамата не бяха правили секс отдавна и този контакт им хареса. Докторът я заблъска душманската и заедно с колежката си започнаха да пъшкат от кеф. Беше им толкова яко. Най-изненадан беше ебача, защото не очакваше да му е толкова готино с тази дърта скумрия. Беше даже повече от кеф. Ебеше я като младеж първо гадже. Толкова готино даже с жена му не му е било. Усещаше колежката си толкова плътно и интензивно, а и тя така страстно се движеше и дереше с пълен глас, че… Абе, огън жена!
- Ох, колко си гореща! Ще те пръсна!
Каза го искрено. Толкова искрено, че чак се изненада от това.
- О, да! О, да! О, да! – гърчеше се Путкобръкова.
Родеото беше бясно. Докторът не помнеше от кога не е имал такава ерекция и е чукал с такова настървение. Тази путка като че ли му беше по мярка – нито го притискаше, като да ебеше дупка в дъсчена ограда, нито бе разшлякана като войнишко кепе и да не усеща нищо. Суперска путка! Докторката също бе много доволна. Така не бе я запълвал никой мъж много отдавна, поне последните 15-20 години попадаше все на полумеки пишоци, които само я раздразваха. Такова порене пък като това не помнеше от студентските си години. С такъв младежки плам, с такова настървение някой да я скъсва от чукане. Мъжът ебеше като животно, все едно беше на състезание, а жената се дереше в луда еуфория. Голите им тела неприлично шляпаха. Гинеколожката беше забравила какво е оргазъм и може би тази нощ…

Изведнъж докторката се вкопчи в него и започна почти да крещи. Беше някакъв зверски рев, някакъв див, бесен крясък. Тя беше в оргазъм и това почти уплаши любовника ѝ. Той забърза и почти веднага започна да се празни в нея. Помогнаха му “курвенските ѝ вътрешности” както ги нарече в ума си той, които пулсираха около хуя му и го притискаха. Но трябваше да признае – с такъв кеф не се бе празнил досега.

Легна по гръб. В тъмното се чуваше само забързаното им дишане.
- Страхотен си, колега! Страхотен! Трябва пак… скоро! Ох, нямам въздух.
- И ти си страхотна путка, колежке! Страхотна путка!
Отпусна се до жената и се замисли: “Може би ако я изчакам да заспи, ще мога да ѝ взема електрическата кола и без включени светлини да се опитам да се измъкна по някой черен път…”.

Събуди ги силен трясък. Преди да се осъзнаят бяха на земята по очи, а на ръцете на Професоров бяха сложени белезници зад гърба му. Три кучета едва бяха удържани да не му се нахвърлят. Отведоха го гол, като някой от полицаите събра с ръкавици дрехите му, чантата и сатъра и ги постави в различни найлонови торбички.

***

След този случай Путкобръкова се пенсионира и заживя на село. Зеленчуците, за разлика от мъжете, не създаваха никакви сексуални или емоционални проблеми...

Из полицейския протокол по случая “Професоров”: “При опит за бягство от РПУ, лицето д-р Доцент Професоров Професоров падна по стълбите и получи наранявания несъвместими с живота…”.

По-късно патологоанатомът “забрави” да опише в доклада си вътрешните разкъсвания, кръвоизливите и другите наранявания по трупа на доктора, които нямаше как да се оправдаят нито с падане по стълбите, нито с каквито и да било опити за реанимация. Случаят бе приключен.