Хлебарят (част 3)

29.12.2023 | IzkuKurigal

- Ало? – Йонка бе затаила дъх.
- Йонка Йонкова? Адвокатката?
Треперещ женски глас. Йонка въздъхна разочаровано:
- Да, аз съм.
- Аз съм… Мария.
Жената едва се въздържаше да не заплаче.
- Сервитьорката… - жената, която се обаждаше подсмръкна - … от Несебър. Помните ли…
- Да!
Йонка неусетно се бе изправила на крака.
- Имам нужда… от Вашата помощ!
Йонка видя възможност хем да се види с Кольо Копърката, хем евентуално да върне услугата на Мария.
- Идвам! – отвърна и затвори.
Влетя в стаята на единия си шеф и поиска да поеме случая. Тя разказа накратко за това как Мария ѝ е помогнала и се чувствала длъжна да ѝ помогне, явно била в беда. Шефът ѝ се колебаеше, но я пусна само при условие, че тя му разкаже случая и ако той ѝ забрани да го поеме, тя ще трябва да се върне и да забрави за Мария. Йонка се съгласи, излетя от сградата, качи се в колата си и с бясно въртене на гуми се отправи към квартирата си, нахвърли набързо багаж и подкара опасно бързо на юг.

Отначало Мария разказваше толкова объркано, че Йонка нищо не разбра. Впоследствие картината се сглоби: Мария е била омъжена за син на варненски бизнесмен. Когато чу името му, Йонка повдигна вежди. Преди време с мъжът си отивали с неговата кола към Созопол и блъснали човек. Последният бил малко понатъртен и ожулен, затова съпругът ѝ му дал голяма сума пари, за да няма оня претенции. Мъжът ѝ звънял на баща си да уреди проблема, докато не е късно, но той не вдигнал тогава телефона. В крайна сметка съпругът ѝ я убедил да каже на полицията, че тя е шофирала. Тя се съгласила, защото откакто имала книжка не е карала, а на него му трябвало да шофира постоянно.

Няколко дни по-късно той подал молба за развод. Адвокатите му я изкарали каква ли не, за да ѝ отнемат детето, което имала от мъжа си. Все още неуспешно, но с възможностите, които имал все още настоящият ѝ съпруг, нямало да бъде чудно да си намерят фалшиви свидетели.

Изминали близо два месеца и на всичкото отгоре на вчерашния ден ѝ позвънил чичо ѝ. Негов приятел следовател му е споделил, че онзи блъснатият бил приет по спешност в болница. Оказало се, че имал някакви травми, най-вероятно от инцидента, не бил отишъл в болница тогава и постепенно нещата са се влошили. Имало опасност за живота му. Тъй като Мария е била записана като виновно лице в пътния инцидент, било силно препоръчително да си потърси добър адвокат, защото най-вероятно щяла да бъде подведена под отговорност.
- Аз нямам пари! Нямам пари! – повтаряше Мария. – Всичко, което изкарвам отива за момиченцето ми и за адвоката по развода. Най-евтиния, който намерих.
Йонка си записа всичко в телефона и се опита да успокои Мария. По-късно се свърза с единия от шефовете си и му разказа всичко. Той не бе особено очарован, докато не чу името на варненския бизнесмен. Поръча ѝ да събере каквото може по случая за два-три дни и да се върне в кантората.
***
Йонка паркира на служебния паркинг, излезе от колата и изненадващо се сблъска с шефа си, с когото говори по случая с Мария. Подаде му папката със събраните материали, но той не я взе.
- Имам важна среща сега! – обясни той. – Ще се върна до два часа и ще поговорим по въпроса. Кажи на твоя човек, че поемаме и двете ѝ дела! Няма да плаща нищо, а ще се разберем срещу определен процент от спечеленото.
Очите му искряха като на дете. Хвана я за раменете и я разтърси.
- Йонкова, в това има ПАРИ! МНОГО ПАРИ!
С широка усмивка той се отправи към колата. Почна да си свирука. Йонка го изпрати със силно учуден поглед до неговата кола на петдесетина метра по-нататък. Той влезе в колата, помаха ѝ весело с ръка и затвори вратата. Чу се стартера…

Взривът беше оглушителен. Йонка се осъзна седнала на земята. На мястото на колата на въпросния ѝ шеф имаше само купчина горяща ламарина.
***
Другият ѝ шеф бе очевидно изплашен и се колебаеше. В крайна сметка се съгласи да ѝ помогне, но официално кантората не се занимаваше с нито едно от делата на Мария. Поне до приключването им, Йонка подаде оставка и нямаше да се навърта около кантората.

Йонка отиде и разказа всичко на Мария, но спести информацията за взривения шеф на кантората. Несебърлийката бе предостатъчно изнервена и наплашена.

Преди да си отиде, Йонка реши да се види с Копърката, макар да му бе обидена, че не ѝ се е обадил. Като влизаше в пекарната, работниците я познаха и ѝ помахаха за поздрав. Йонка влезе при Кольо. Той беше с гръб към нея и зареждаше фурните. Тя тихо съблече кожухчето, след това събу бикините си и ги метна към хлебаря точно когато той приключи и затвори фурните. Той се сепна и се обърна рязко. Очите му щяха да изхвръкнат от изненада. Йонка повдигна показалец, за да го предупреди да не прави нищо. Седна на един от плотовете, опря гръб на стената, надигна полата си и разтвори достатъчно широко краката си, сгънати в коленете. Наплюнчи пръсти и се заигра с малката си кифличка. Кольо се наежи и се приведе като бик за атака. Йонка помаха отрицателно с пръст и продължи да гали наедрялата си ягодка. Виждаше възбудата в очите на мъжа срещу нея и това допълнително я разпалваше. Копнееше за неговите ръце по тялото си, но искаше първо да го накаже за това, че я е забравил. Средният ѝ пръст потъна между срамните ѝ устни. Бавно го движеше навътре и навън извит към предната страна на влагалището си. Примижваше с очи и прехапваше устна от заливащото я удоволствие.

Погледна пак към него. Пот като река течеше по лицето му, заради потисканото желание да я обладае на момента. Движеше вече два пръста в себе си и се заигра с другия си среден пръст, като го облизваше и засмукваше. Олигави го обилно и без да откъсва поглед от очите на Кольо, постави пръста върху клитора си и започна да го гали. Йонка изпъна шия и изстена. Мъркаше и хапеше устни. Пръстите ѝ беснееха по и в путето ѝ. С премрежен поглед погледна към Копърката, който вече не издържа на напрежението и започна да мачка предницата на панталона си.

Йонка се усмихна, стъпи на земята, засили се като вихър, скочи и обви крака около Кольо. Въпреки засилката ѝ, хлебарят беше като канара и отстъпи само една крачка. Започнаха бурно да се целуват. Кольо държеше с една ръка задника на Йонка, а с другата си разкопчаваше панталона. След това подпря жената на вратата към съседното помещение и рязко проникна във влажната вагина. Йонка изрева донякъде от болка, но много повече от кеф. Кольо блъскаше като бутало на парен локомотив. Боздуганът му като че ли се опитваше да разкъса крехката ѝ незащитена женска вътрешност. Плътта ѝ неуспешно се опитваше да не го допусне, но той безжалостно нахлуваше мощно и безапелационно. Йонка стенеше на висок глас. Тялото ѝ постепенно се отпусна и нашественикът в нея вече бе добре дошъл. Вратата думкаше под ритъма на силните тласъци на побеснелия от страст мъж. Стегнатата плът около члена му още повече го влудяваше. Нямаше търпение да излее напращелите си топки в жадната ѝ утроба. Забравила за всичко около нея, Йонка тежко пъшкаше, наслаждавайки се невъздържано. Егоистът в Копърката го накара да забърза и да натисне още по-силно, все едно искаше да смачка Йонка.

Усещаше, че е близо… но се спря навреме. Понесе Йонка и нежно я положи по гръб върху голямата си работна маса. Застана между краката ѝ и внимателно засмука клитора ѝ. С два пръста леко натисна между срамните ѝ устни и те се разделиха, за да направят място. Вещо опипваше хлъзгавите стени на влагалището ѝ. Не бързаше. Знаеше как да я докара до бърз оргазъм, но не го направи. Бавно пръстите му изследваха нейната интимност, докато езикът му лижеше надутият до пръсване клитор. Пръстите му влязоха с цялата си дължина, завъртя ги бавно първо в едната, а после и в другата посока. Задържа ги силно набити до дъно и започна бързо да засмуква клитора и да го дразни бързо с език. Приличаше на бързо сукане. Йонка почна да реве от удоволствие. Тялото ѝ се гърчеше бясно по масата. Ръцете ѝ отчаяно търсеха в какво да се вкопчат. Част от соковете ѝ бавно изтичаха по остатъците от брашно по масата.

Изведнъж Кольо се надигна, награби ризата ѝ и с рязко движение я разкъса заедно със сутиена. Из помещението заподскачаха копчета. Хлебарят видя лек уплах в очите на жената, но кавалерът в него бе отстъпил. Тя, както се бе появила, така изненадващо бе изчезнала от живота му и той се изкушаваше да я накаже. Проникна отново в нея и се задвижи с бавни, но дълбоки тласъци. Вътрешността ѝ така се беше стегнала около члена му, че сякаш щеше да се обърне наопъки, когато го изкарваше и сякаш само обилната ѝ естествена смазка предотвратяваше това. Хвана ръцете ѝ и ги притисна високо над главата ѝ върху масата. Мощните му движения пораждаха силно полюляване на гърдите ѝ и той се загледа в тях. Неусетно забърза темпото. Йонка, вече се бе успокоила и отново застена силно. Със свободната си ръка Кольо започна да пощипва все по-бурно люлеещите се зърна на жената. Тя се извиваше в необуздана страст. Летеше. Топеше се. Кипеше. Гореше.

Кольо потърси с очи нейните, но тя почти ги бе затворила. Той се върна към омайните движения на гръдта ѝ. Пусна ръцете ѝ и награби двете ѝ изкусителни полукълба – силно и грубо, но не посмя да ѝ причини болка. Замачка ги, като от време на време опъваше зърната им.
- Твоя съм! Разкъсай ме!
Копърката впи огромните си лапи в нежната гръд за опора и започна да нахлува в горещата утроба на Йонка с животинска страст. И двамата стенеха невъздържано силно, всъщност младата адвокатка почти викаше. Умоляваше го, дереше го, гърчеше се в екстаз. Движенията ѝ правеха усещанията им още по-интензивни и двамата просто достигнаха върха заедно. Кольо ревеше като мечка, а Йонка викаше, все едно че ражда. Еуфория!

Кольо неусетно почти се бе отпуснал върху Йонка. Тежестта му малко затрудняваше дишането ѝ, но тя имаше нужда от миризмата му, от усещането на силно мъжко тяло в обятията ѝ, от чувството за безгрижие и безопасност. Не бързаха да се отделят един от друг. Искаха да се насладят напълно на споделеното щастие, на запъхтения дъх на другия и на забързания му пулс.

От унеса ги откъсна почукване по вратата и младежки глас иззад нея:
- Майсторе, а закуските кога ще ги оправиш?
Младежът се изкикоти и Кольо кипна:
- Марш от тука, бе, келеш, че като изляза ще ти запаля врата!
Онзи се отдалечи смеейки се. Хлебарят се загледа в очите на Йонка. Беше толкова красива! Запотена, зачервена и широко усмихната.
- Защо не ми се обади? – заговориха двамата едновременно.
Кратко объркване и смутени усмивки. Отново двамата заедно:
- Нямам ти номера.
Двамата премигнаха няколко пъти и тогава се плеснаха по челата. Избухнаха в смях. Кольо се надигна и омекналия му член се изниза навън. От все още разширената дупка бавно заистича гъстата му сперма. После Кольо помогна на Йонка да се изправи и двамата силно се прегърнаха. Сякаш времето беше спряло. Като че ли цяла вечност двамата останаха вкопчени един в друг. Докато хлебарят мачкаше страхотното ѝ дупе, спермата му течеше по едното ѝ бедро.
***
Вече нищо не им пречеше да се чуват често по телефона, но заради многото ангажименти на Йонка почти не се виждаха. Многото стрес, недоспиване и недохранване влоши здравето ѝ. Все по-често се чувстваше слаба, повръщаше, избухваше за щяло и нещяло, цикълът и беше спрял от три месеца, чувстваше тежест в гърдите си, често имаше главоболие, постоянно умираше за сън. Противно на всичко останало, обонянието ѝ се изостри силно, което още повече я раздразваше, заради околните миризми, които още повече засилваха гаденето ѝ. Делата на Мария просто ѝ изпиваха силите…

Нещата вървяха в тяхна полза, но това костваше огромен труд. Шефът ѝ ѝ помагаше индиректно – насочваше я с кого да говори, кой би могъл да свидетелства, от къде да потърси евентуално записи от камери и т.н. Вече бе отхвърлила две предложения за извънсъдебно споразумение, макар за второто доста да поспориха с Мария. Беше си риск, разбира се, но Йонка беше убедена, че си заслужава и се наложи.

Измина още половин месец в интензивна работа… докато един ден Йонка припадна по време на едно от съдебните заседания. Докторът бе 100% сигурен - твърдо и непреклонно ѝ каза, че е бременна. Тя бе като попарена. „Но… как така бременна? В смисъл… Божичко!“. Беше готова да ѝ каже, че е от преумора или проблем със сърцето, дори и рак, но не очакваше да е бременна. Тя ще става майка!

Йонка крачеше към вкъщи и се опитваше да приеме новата информация, когато до нея спря кола със пищене на гуми, някой я грабна и я напъха вътре. Потеглиха с въртене на гуми, като дори колата поднесе и едва потегли. Два чифта ръце я държаха прикована към седалката. От предната дясна седалка се извъртя мъж, в когото тя разпозна варненския бизнесмен, баща на съпруга на Мария.
- Йонке, тая пушилка, която вдигна, взе да ми писва!
Тя се огледа отчаяно през затъмнените стъкла, за да разбере накъде я отнасят, но осъзна, че едва ли щеше да живее достатъчно дълго, за да ѝ е полезна тази информация. Онзи продължи:
- Някои хора ме натискат… И то доста. За да… Обаче…
Той си пое дълбоко въздух и издиша бавно.
- Последно предложение: предлагаме на Мария с 50% повече от предходното за издръжка на детето. По другия случай - съдията ще прекрати делото срещу нея под предлог, че няма достатъчно доказателства.

Йонка отвори уста да каже, че Мария е невинна и че може да бъде доказано, но онзи я спря:
- Така е най-добре за всички!
Бръкна във вътрешния си джоб и ѝ подаде два плика, от които единия малко по-дебел.
- Този по-големият е за Мария, а другият – за теб! Убеди я да приеме предложението в съда за издръжката и ѝ кажи, че няма да изоставя внучката си – ще помагам, ако синът ми не го прави. Имате думата ми!
Йонка бе малко объркана. Хвърли бърз поглед в по-малкия плик и видя доста на брой лилави банкноти. Колата спря.
- Да разчитам ли на теб? – попита бизнесменът.
- Да – потвърди Йонка.
Допреди малко се виждаше труп. А може би щеше да е, ако беше отказала. Бизнесменът облекчено въздъхна:
- Благодаря!
Единият бодигард, от тези които бяха до нея на седалката, излезе и задържа вратата отворена. Йонка с изненада видя, че са пред блока, където е квартирата ѝ. Тя излезе, а бизнесменът леко смъкна прозореца и ѝ каза:
- Между другото… честито!
Той я стрелна с поглед в корема и отново я загледа в очите, докато се усмихваше. Йонка, още по-объркана, кимна за благодарност. Бодигардът влезе в колата и те изчезнаха бързо.

Йонка въртеше телефона в ръцете си. Нямаше търпение да съобщи на Мария за случилото се току що, но мислите ѝ за бременността я разсейваха. Написа съобщение на клиентката си: „Имам страхотни новини! Утре ще дойда да ти ги съобщя лично.“. След това набра Кольо.
- Здравей! – поздрави той.
- Коле…
Дъхът ѝ спря, сърцето ѝ щеше да се пръсне. Изведнъж загуби кураж. Как да му каже? А ако той просто я отхвърли. Все пак те нищо не са си обещавали. Когато той се е празнел в нея е било по нейно желание…
- Йони, проблем ли има?
Той дишаше тежко в слушалката.
- Аз… аз… съм бременна.
Тишина. Секундите течаха, а Кольо мълчеше. Йонка погледна телефона, но връзката не беше прекъснала. Ледените тръпки на ужаса затрепкаха по гръбнака ѝ нагоре. „Каква съм глупачка! Какво очаквах?“. Измина минута, а сякаш беше час. Чуваше се само дишането му. „Глупачка! Глупачка! Глупачка!“ кънтеше в главата ѝ. Очите ѝ плувнаха в сълзи и не можеше да види къде е червената слушалка на дисплея и вместо нея натисна на високоговорител.
- Йони… не мога…
Сълзите ѝ капеха по дисплея и тя отчаяно се опитваше да затвори, а той продължи:
- Разбери ме… Просто не мога да понасям големите градове.
- Какво? – Йонка се вцепени, неразбираща какво се случва.
- Искаш ли ти да дойдеш да живееш в Несебър?
На Йонка ѝ трябваха няколко секунди… но го разбра.
- ДА! – извика тя. Бършеше сълзите си и подсмърчаше. – Да, искам! Искам!

Изку Куригал