Хлебарят (част 2)

08.12.2023 | IzkuKurigal

Йонка хареса къщата както отвън, така и отвътре. Но си личеше липсата на женска ръка – половината мивка беше с мръсна посуда, тънък слой прах навсякъде, поне от два-три дни не е било минавано с прахосмукачка… Но поне беше топло. Съблече кожухчето, остави си дамската чанта и сака с багажа, огледа се за нужното и се захвана да вкара малко ред. По-късно доволна от резултата влезе в банята.

Топлият душ галеше лицето ѝ и Йонка неволно се бе усмихнала широко. Всичко беше тръгнало да се оправя и тя се наслаждаваше на ласките на водните струи. Отми шампоана, насапуниса гъбата с душ гела и започна да трие тялото си. Когато докосна гърдите си, зърната им леко се напрегнаха и усети позната тежест ниско долу. Споменът за случилото се в пекарната я връхлетя с пълна сила. Едната ѝ ръка продължи да нанася душ гела по тялото ѝ, а другата ѝ ръка загали гърдите ѝ. Хареса ѝ усещането от хлъзгането на дланта по голата ѝ гръд. Беше свикнала да вярва, че сексуалните усещания са слабостта на една жена в типично мъжкия свят и всячески ги потискаше. Дори сама не се докосваше, за да не се поддава на слабостта. До днес. Когато нещо в този мъж отключи жената в нея.

Йонка награби с две ръце гърдите си и ги замачка. Но те, благодарение на пяната, ѝ се изплъзваха. Това беше забавно и възбуждащо и тя продължи да се бори с тях. Усети и видя твърдите си зърна и започна да ги щипе, или по-точно да се опитва. Те също бягаха от пръстите ѝ и това предизвикваше приятни вълни в тялото ѝ. Усети зова за докосване между краката си, но го потисна. Довърши насапунисването си, като “забравила” за копнежа между краката си, се потърка с гъбата там. Лек стон. Остави гъбата и се погали с пръсти. “Каква глупачка съм била да се лишавам от това!” помисли си тя. Дори не знаеше как да се докосва. Вкара пръст в себе си и започна да го движи. Не беше дори бледо копие на усещанията в пекарната. Поигра си така известно време и едва успя да свърши. Но това по-скоро засили сексуалния ѝ глад. Изплакна се, подсуши се с голяма хавлия, а косата уви с по-малка, обу бикини, а отгоре облече дълго горнище на пижама, без да си сложи сутиен и слезе долу.

Зае се да направи нещо бързо за вечеря. Не че имаше кой знае какво в хладилника: по няколко картофа, моркови, пиперки, домати и половин краставица, всички в различна степен спаружени. Също парче варена наденица, започнало да лепне, малко маслини. Явно беше, че Кольо Копърката рядко готвеше. Имаше също глава лук и половин бучка сирене, почнало да пожълтява, както и задължителните за един живеещ сам мъж яйца. Включи фурната. Наряза картофите, морковите, пипера и лука. Сложи ги в тава, поръси с чубрица, сол и черен пипер. Сложи олио и вода. Постави ги в загрятата фурна. Наряза доматите на кръгчета, разби яйце и добави сирене. Докато чакаше, отвори папката с делото и започна да чете. Банален случай на беден младеж решил да се прави на мъж пред момиче, опитвайки се да открадне мечтана от нея рокля. Охраната го видяла на камерите, а по-късно направил самопризнание в полицията. Като за първо провинение лесно щеше да го отърве с условна присъда или пробация. Ако беше достатъчно умно, нямаше да повтори.

Погледна отново във фурната. Извади тавичката, нареди доматите и заля с яйцето със сирене. Върна тавичката във фурната и продължи да чете. Имало двама свидетели, чиито показания не били взети под внимание, защото разследващият полицай не ги сметнал за важни. Йонка си записа имената и телефоните на неразпитаните свидетели.

Извади тавичката от фурната и я постави настрани да изстине. В това време входната врата се отвори и влезе домакина. Зяпна изненадан от чистотата и аромата на прясно сготвена храна, която го лъхна. Едва не изтърва чантите с покупки и с двата прясно изпечени хляба.
- Здравей! – посрещна го с усмивка тя. - Тъкмо навреме.
Той измрънка нещо в отговор и стовари чантите на кухненския плот. Съблече връхната си дреха и я окачи на закачалката зад вратата. С наведена глава излезе от помещението. Йонка се замисли къде може да е сгрешила. Искаше да го изненада приятно. Единственото, което ѝ хрумна е, че може би се е намесила в нещо твърде лично. Може би нахлуването в света му на свикналия да е самотен мъж с женската си намеса в него, болезнено му е напомнило за починалата му съпруга.

Кольо се върна с кана домашно вино, а гостенката вече бе пуснала косата си на свобода.
- Извинявай! – каза виновно Йонка. - Не исках да…
Той я погледна в очите и я прекъсна:
- Няма за какво да се извиняваш! Не си направила нищо лошо. Просто…
Вместо да продължи, махна с ръка и наля вино в две глинени чаши. Подаде ѝ едната и се чукнаха. Той отпи голяма глътка и постави чашата на масата. Започна да вади чинии и прибори, а Йонка се зае да сипва от ястието. Домакинът наряза дебели филии от хляба. Коричката обещаващо хрупаше под ножа. Из въздуха се понесе още по-силен ароматът на топлия хляб и се смеси с апетитното ухание на запеканката в чиниите им и като във валс затанцуваха около тях. Устите на двамата се напълниха със слюнка. Чукнаха отново чашите си и отпиха. Гъстото червено вино изненада Йонка с плътния си и тръпчив вкус. По жилите ѝ потече сгряващата топлина на алкохола. Дори за миг леко се замая. Започнаха да се хранят мълчаливо. Неусетно ометоха цялата тавичка с храната, цял хляб и каната с вино. Всъщност Йонка изпи само една чаша, но главата ѝ се въртеше. Стана и започна да прибира чиниите. Кольо се надигна също, а тя му каза:
- Позволи ми да се погрижа! Като знак за благодарност, че ме приюти тази нощ.
Той кимна и седна. Наблюдаваше я как с несигурна походка носеше посудата към мивката, дожаля му и се надигна да ѝ помогне. Тя го погледна с благодарност и се усмихна. Започна да ги мие, но се олюляваше. Горнището ѝ едва покриваше примамливата извивка на дупето ѝ. Кольо я притисна с тялото си към плота и вдиша косата ѝ.
- Имаш красива коса! Моята Иванка имаше същата.
- Благодаря!
Ръцете му се заровиха в косата ѝ. Копринената ѝ мекота го влудяваше. Едната му ръка продължи да я гали, докато другата се плъзгаше бавно по шията и деколтето ѝ. Движенията му бяха почти хипнотизиращи. Той откопча едно копче от горнището на пижамата ѝ и продължи да гали косата, шията и деколтето ѝ. Дъхът му и устните му почти незабележимо докоснаха тила ѝ. Откопча още едно копче. Отметна косата ѝ напред и целуна шията ѝ отстрани. Йонка задиша бързо. Устните му се плъзгаха и целуваха бавно нежната кожа. Откопча още едно копче. Двете му ръце галеха като нежен бриз изящната ѝ шия, както и все по-разкритото пространство отпред и по ключиците ѝ. Още едно копче и вече галеше и раменете ѝ. Целувките му също се разхождаха по цялото открито пространство отгоре. Йонка вече бе спряла да мие посудата и само се наслаждаваше на мъжките ласки. Петото копче също бе разкопчано, Кольо леко изръмжа и подраска със зъби едното ѝ рамо. Ръцете му вече не толкова нежно, а леко притискайки кожата, почти като масаж, продължиха да следват извивките ѝ около шията. Точно под нея и зад ключицата Копърката немного силно захапа Йонка, в момента в който разкопча последното ѝ копче. Гостенката тихо извика от леката болка. Все още впил зъби в основата на шията ѝ, с погалване на двете рамене едновременно, Кольо досъблече горнището на пижамата на Йонка и го остави да падне на пода. Мъжът застана леко встрани и Йонка усети полу твърдия му член на талията си. Едната му ръка загали корема ѝ бавно. Личеше си, че го правеше с наслада. Жената задиша малко по-шумно. Погледна Копърката и го насърчи с усмивка. Той продължи да гали корема ѝ с върховете на пръстите си, а от време на време и с цяла длан. Достигаше до ръба на ефирното ѝ бельо и аха да се шмугне под него, се плъзваше нагоре. Другата му ръка загали гърба ѝ с цяла длан. Бързо достигна добре оформеното ѝ дупе и го награби бавно, но не твърде силно. Започна да го меси бавно и силно, но негрубо. Ръката отпред обхвана едната ѝ гърда, леко я притисна, а с палеца и показалеца стисна зърното, опъна го и леко го усука. Йонка прехапа долната си устна и издиша тежко през носа си. Кольо мъчително бавно мачкаше неголямата за неговите длани гърда и все по-силно стискаше и усукваше зърното. Другата му ръка мачкаше все по-грубо стегнатия ѝ задник, като с всяко следващо стискане се доближаваше все по-близо до междубедрието ѝ под бикините. В един момент пръстите му напипаха едната срамна устна. Другата му ръка бързо се плъзна надолу, преодоля ластика на бикините и загали изкусителния овал на венериния хълм. Едните пръсти обикаляха около входа на вагината ѝ, докосваха го и се връщаха да галят отвън, а другите пръсти продължиха надолу и също се потопиха в хлъзгавия ѝ сос. Отпред, вече овлажнени добре, палец и показалец се сбориха с клитора. “Щипаха” го, потриваха го. Йонка накъса дишането си и в един момент усети два пръста да навлизат в нея. От гърдите ѝ се откъсна стон. Изотзад пръстите навлизаха бурно в нея, а отпред клиторът ѝ бе изтезаван по възможно най-сладкия начин. Подпря ръце на плота и се остави във вещите ръце на Кольо. Ръцете му умело стимулираха сладките ѝ точки и тя за втори път днес бе готова да избухне в ръцете му. Усети, че наближаваше края, но отблъсна ръцете му и се извъртя към него. Събу му панталона заедно с бельото, събу и своето, седна на плота, разтвори и надигна крака. Той за миг се загледа в примамливите ѝ срамни устни, които подканващо се бяха разтворили. Йонка придърпа домакина си и уви крака около кръста му. Голямата глава на кура му се допря в очакващия го вход. Ако досега успяваше да се въздържи, то в този момент всички бариери изчезнаха. С рязко движение в кръста нахлу до дъно. Йонка изрева на умряло, все едно някой я бе разполовил на две. Вкопчила крака и ръце, включително и нокти, не му даваше да мръдне. След малко се отпусна и погледна в очите му. Видя виновния му поглед и му се усмихна окуражително. Подложи устните си и той ги целуна. Тя придърпа с ръце задника му към нея, подсказвайки на любовника си, че има нужда от него. Той се задвижи бавно, като двамата почти не откъсваха устни един от друг. Но тя беше силно възбудена и искаше повече екшън.
- Не ме жали! Чукай ме!
Започна да се извива предизвикателно. Кольо с резки тласъци я зажули до дъно. “Ах, тази сладка болка!” мислеше си Йонка и невъздържано стенеше с пълен глас. Изви се назад и се подпря на лакти.
- По-силно! По-силно!
Не беше молба, а по-скоро заповед. Кольо награби ханша ѝ и я заблъска все едно искаше да влезе целия вътре. Гърдите на Йонка се тресяха бурно. Зърната ѝ, твърди и навирени, се люлееха като два писеца на сеизмограф в Япония.
- Ох, мамичко! – почти проплака гостенката.
Изскимтя, изръмжа и в следващия миг викаше от екстаза, който я заля. Неусетно дереше ръцете на домакина си, който търпеливо я чакаше. Когато тя се поотпусна, той плавно започна да я чука отново. Тя, като че ли не осъзнаваше какво се случва, докато не усети вълната на новия оргазъм. Волно или не започна да се извива и да стяга вагината си. Кольо направи няколко бързи тласъка и се опита да излезе от нея, но Йонка не го допусна. Той изрева и се заби колкото може надълбоко, а тя ощипа два-три пъти клитора си и се сгърчи по гръб на плота. Във влагалището мускулите ѝ мачкаха все още коравия нашественик и поемаха благословията му във вид на топли порции сперма.

Тя отвори очи и му се усмихна. Кольо, като че ли малко се чувстваше виновен, затова тя се надигна и го прегърна. Краката ѝ все още не го пускаха. Ръцете му галеха гърба ѝ, както и една от нейните – неговия. Другата ровеше окосмяването му по гърдите. Вдиша дълбоко аромата му и си помисли: “Ако щастието има ухание, то сигурна съм, че е като на Кольо!”.

Събуди я алармата на телефона ѝ. Огледа се. Спеше в широко легло, а до нея хъркаше тихо нейният домакин. За момент се зачуди доколко спомените ѝ бяха реалност, но слабата болка между краката ѝ беше показателна. Надигна се внимателно. Взе си бърз душ. Сакът ѝ беше до леглото и тя се зае да се облича. Оправи си прическата пред огледалото на тоалетката, нанесе много лек грим, гланц за устни и малко парфюм. Прошепна на образа в огледалото: “Ще ги разбиеш, момиче!” и се усмихна. Извади портмонето си и постави една петдесетолевка на нощното шкафче. Позамисли се и добави още една. Обърна се и тръгна да излиза на пръсти.
- Вземи си парите! – изгърмя сърдит гласа на Кольо.
Не беше забелязала, че той не само беше престанал да хърка, но и че е следял приготовленията ѝ с полуотворени очи.
- Ама…
- Вземи си парите казах!
Тя посегна да ги вземе, но се спря.
- Ще ги взема при едно условие. Иначе ги оставям и ще побягна. Едва ли ще ме гониш гол по улицата.
- Какво условие?
- Да ми кажеш защо ти викат Копърката.
Той се изсмя нервно и на Йонка ѝ се стори, че той леко се притесни.
- Момчешки истории… – каза той и се почеса, където не го сърби. - Като навлизахме в пубертета момчетата си мерехме пишките и моята беше най-малка. Някой каза, че е като копърка и така ми тръгна прякора.
Йонка избухна в смях. Много добре си спомняше, а и още усещаше с вагината си, какво чудовище я беше порило снощи. После си прибра парите. Поколеба се за миг, но скочи в леглото и зацелува ошашавения несебърлия. Преди той да се усети, тя погали бившата копърка и настоящ морски фар под завивката и с кикот побягна надолу по стълбите с багажа си.

***

Йонка се срещна с младежа, обвинен в кражба и го изслуша. Задаваше въпроси и постепенно си сглоби картинката. Влюбен до уши в “най-яката мацка в класа” се съгласил да открадне за нея скъпа рокля, заради обещанието ѝ. Това било нейната цена да го целуне. Йонка се хвана за главата и въздъхна. Имаше усещането, че младежът премълчаваше нещо. Срещна се и с неизслушаните две свидетелки. Оказа се, че момчето в последния момент преди да излезе от магазина е хвърлило роклята и излязло. Но в това време охранителят се нахвърлил върху младежа и започнал да го бие, завързал го и се обадил в полицията. Всъщност кражба е нямало, но свидетелките се колебаеха да свидетелстват в съда, а записът от камерите мистериозно изчезнал. С помощта на свой познат хакер, тя намери въпросния запис в личния компютър на охранителя. С малко връзки от полицията и заплахи към охранителя за възпрепятстване на правосъдието, за обвинение в нанасяне на побой и т.н., си уреди записа, а впоследствие и едната свидетелка се съгласи да се яви в съда. Преди да бъде насрочено делото, прокурорът бе принуден да оттегли обвинението.

Шефовете ѝ я похвалиха. Тя беше много щастлива от това, но… изминаха три седмици и осъзна, че Копърката все повече ѝ липсваше. Правеше планове следващия уикенд да се завърти към Несебър, когато непознат номер ѝ звънна на служебния GSM. Беше сигурна, че е той и с разтуптяно сърце натисна зелената слушалка.

Следва продължение...

Изку Куригал