Хлебарят (част 1)

09.11.2023 | IzkuKurigal

Йонка въртеше цигара и запалка между нервните си пръсти. Не беше пушила от седмици и това допълнително я изнервяше. На няколко пъти взимаше цигарата в уста, поднасяше към нея запалката, но се удържа да не я запали. Опитваше се да ги откаже. “И как да стане с такива шефове-идиоти?” – оправдаваше се тя. С всяка следваща глътка силно кафе все повече се изкушаваше да запали цигарата, но все още се удържаше. Фрешът частично ѝ вдигна настроението.

Тя беше жена на почти 28 годишна възраст и имаше уникалната възможност да води първото си самостоятелно дело – да защитава младеж, обвинен в обир. Делото изглеждаше лесно, но това не биваше да я успокоява, просто не трябваше да се издънва. И всичко щеше да е наред, ако не бяха ѝ го дали в последния момент и да я засилят към Бургас. А за да бъде още по-гадно, тъпата i10 отново я предаде. Ако не беше в гаранция – както да е, но не можеше да си позволи да рискува. Отново проблем с газовата на колата и… на Йонка вече почна да ѝ писва. Говори със сервиза в Бургас и обясни, че в колата замирисало на газ, а те ѝ казаха да изчака обаждане. Остана в Несебър и търсеше къде да преспи, че вече се смрачаваше. Повечето хотели бяха затворени, а останалите бяха заети. “Към края на декември?” – чудеше се тя, “Що за дивотия!?”. Оказа се, че имало някакъв полумаратон или нещо такова в града. Къщите за гости, които не бяха заети, или директно ѝ отказваха, или ѝ искаха умопомрачителните 300-500 лв. за една вечер. Иначе не си заслужавало да включват отоплението на цяла къща за един човек. “Тия са луди!” – мислеше си тя.

Стоеше в кафенето и нервно потропваше с пръсти по масата. Беше помолила да си позареди смартфона, че беше на 2% от обаждания и търсене на място за нощувка. В заведението бяха така любезни да ѝ направят тази услуга, а тя използва момента да седне и да се опита да се успокои. Тук поне беше топло, за разлика от времето навън, където на всичкото отгоре и духаше силен вятър. Плътната бяла плетена рокля с черно коланче и бялото кожухче не бяха достатъчни, за да я спасят от студа.

Чу познатата мелодия на телефона си и отиде до бара, където го беше оставила да се зарежда. Звъняха от сервиза. След като потвърди, че колата без проблем работи на бензин, ѝ казаха да отиде сутринта в 9, но да не превключва на газ. Тя благодари и затвори. Обадиха се и от хотела в Бургас, за който имаше резервация. Беше забравила да си я отмени и поне две минути им се извинява. Отново затвори, нервно сложи цигарата в уста и щракна запалката. В момента, в който огънчето докосна тютюна, Йонка с ядно движение я загаси.
- Госпожо… – заговори я сервитьорката.
- Госпожица съм! – тросна се Йонка.
- Извинете! Госпожице, мога ли да Ви помогна с нещо? Виждате ми се доста притеснена?
- Ако можете да ме махнете от този тъп град!
- Всъщност градът ни е хубав! – леко обидено контрира сервитьорката. - Опитвам се да Ви помогна…
- Да… съжалявам! – наведе глава виновно Йонка. - Просто съм нервна, че няма къде да пренощувам.
- Хмм. Момент.
Сервитьорката излезе отвън и започна да набира разни номера. По жестовете ѝ Йонка разбра, че ѝ отказваха. Върна се.
- Съжалявам! – усмихна се виновно тя.
- Няма нищо. Ще се оправя! – каза без да повярва и за миг на думите си, плати си сметката и се надигна, гледайки тъжно навън.
- Чакайте! – подскочи сервитьорката. - Идете в стария град! Питайте за Кольо Копърката! Нямам му телефона. Малко е темерут, откакто почина жена му, но си мисля, че ще се смили и ще Ви приюти.
- Благодаря! – още по-засрамена промълви Йонка, взе си малката черна чанта и облече бялото си кожухче, а черните ѝ боти я понесоха към вратата.
- Ако Копърката нещо се опъва, кажете му, че Ви праща Мара сервитьорката. Дължи ми услуга.
Едва тогава Йонка се пресрами да я погледне отново в очите. Върна се и ѝ подаде ръка:
- Много Ви благодаря! Аз съм Йонка. Приятно ми е!
- Мария! – подаде ръка и сервитьорката.
Йонка подаде своя визитка:
- Дано не Ви се налага, но за всеки случай…
Когато Мария прочете визитката, на Йонка ѝ се стори, че за миг по лицето ѝ мина сянка, усмивката ѝ трепна, но бързо се овладя. “Лош спомен с адвокат…” – досети се гостенката на града. Отново благодари и излезе.

Лесно го намери, дори ѝ казаха да влезе навътре в пекарната и да говори с него, че най-вероятно щял да бъде зает. Вътре беше достатъчно топло и тя окачи кошухчето си на закачалката при дрехите на работниците и влезе навътре. Приятното ухание на прясно изпечен хляб погали ноздрите ѝ. Във вътрешната стая, при фурните, беше дори горещо. Зиморничавото ѝ тяло ѝ благодари и най-после се отпусна. Майсторът – около 50-55 годишен мъж, по потник и дълъг бял панталон, месеше на ръка голяма топка тесто. Нещо в сцената накара краката на Йонка да омекнат. Не, не беше от жегата излъчвана от фурните. Беше нещо във фигурата на едрия мъж, надвесен над масата и месещ сръчно тестото. Мускулите под кожата на ръцете му играеха като слънчеви зайчета по повърхността на морето. Това породи сладка тежест под пъпа ѝ и напомни, че от години бе забравила какво е интимна ласка. Усети, че се овлажнява долу. Дишането ѝ се ускори и сърцето ѝ заблъска като лудо. Инстинктивно притисна бедра едно в друго, кръстосвайки ги, все едно ѝ се пишка. Сподави стон, прехапвайки устна, хипнотизирана от почти магичните движения на ръцете по тестото. Бялата топка бе мачкана, галена, търкаляна и отново мачкана. Някак си Йонка видя на мястото на тестото своя задник. Майсторът мачкаше двете ѝ полукълба, погалваше ги, след което ги плясваше. Пак започваше гальовно да ги мачка. Там на масата хлебарят не месеше, а мачкаше умело и нежно нейните стегнати бели полукълба. Йонка усети как в тялото ѝ се надигаше непоносима жега. Искаше ѝ се да съблече роклята си и да остане по бельо. Дъното на бикините ѝ вече беше мокро. Усети и напрежение в зърната си. Не се удържа и награби едната си цица. През дебелата рокля и сутиена почти нищо не усещаше, затова стисна зърното. Импулсът, който мина през тялото ѝ, я накара да потрепери. Там на масата пред нея хлебарят вече мачкаше двете ѝ цици. Нейните, макар и неголеми, бяха достатъчни да изпълнят шепите ѝ. Мачкаше ги и щипеше зърната, представяйки си, че ръцете на майстора са по тях, а тестото всъщност са те. Тежестта ниско в корема ѝ вече беше почти болезнена. Усещаше мокротата на бикините си и копнееше мъжко докосване там.

Изведнъж мъжът вдигна поглед и я видя как мачка гърдите си с две ръце, как щипе и опъва зърната си. Йонка се вцепени. Той изглеждаше силно изненадан. А и как иначе? Тръгна към нея без да изпуска погледа ѝ. Като хипнотизирана Йонка гледаше как мъжът се приближава. Стори ѝ се, че той растеше с всяка крачка, макар да бе по-висок от нея “само” с една глава. Той обви с ръка кръста ѝ и впи устни в нейните. Краката ѝ още повече омекнаха, но здравата мъжка ръка я притисна към тялото му. Устните му превзеха нейните. Той ги захапа и ги опъна със зъби. Другата му ръка награби грубо задника ѝ и го стисна силно. Тя изохка от грубостта, но все пак ѝ хареса. Усещаше твърдия му пакет, притискащ се над корема ѝ и от това ѝ прималяваше. Искаше да го докосне, да го усети как пулсира в ръцете ѝ. Раздвижи леко таза си, за да го почувства по-добре около пъпа си през дрехите им. Хлебарят се отдели от нея, дръпна я и я завъртя с гръб към себе си, наведе я и положи горната част на тялото ѝ на масата. Краката ѝ останаха на земята. Надигна долната част на роклята ѝ и я метна на кръста ѝ. Забави се съвсем малко. Чу и усети как бикините и чорапогащника ѝ биват разкъсвани. Йонка почувства нещо топло и твърдо да се допира до мокрите ѝ срамни устни. Разтвори крака и вирна дупето си допълнително. Копнееше да бъде пронизана от твърд мъжки орган. И то се случи! Хлебарят с рязък силен напън влезе до дъно в нея. Йонка изрева от кеф. Мощни тласъци изпълваха интимното ѝ пространство с чужда плът, която я замайваше. Забравила къде е, просто се наслаждаваше на твърдия кур, който разпъваше путката ѝ и ѝ носеше забравена наслада. Доволно стенеше и дори сама се набиваше към мъжа зад нея. Искаше още. Искаше той да не спира. Искаше да бъде разпорена от кеф. Не ѝ пукаше, че цялата ѝ рокля вече беше в брашно. Това, което имаше значение беше, че най-после тя усещаше в себе си мощен кур. За момент се почувства като лека жена – отдала се импулсивно на непознат мъж, но усещането, сладките искри по тялото ѝ, приспиваха съвестта ѝ. Важните в момента бяха хуят, порещ почти девствената ѝ утроба, мъдете, които я пляскаха по клитора и удоволствието, което носеше всичко това. После щеше да му мисли, сега искаше само едно диво чукане! Искаше цялото това потискано сексуално напрежение да избухне навън като вулкан. Да я взриви, да я пръсне на милион парчета в безумен екстаз!

Хлебарят я хвана за кръста и я заблъска още по-силно. Стенанията ѝ го насърчаваха, но не беше само това. Тя го умоляваше да я изчука като мръсницата, която се оказа, че е. Като всяка уличница, за която плътското удоволствие е най-важно. И на нея ѝ хареса чувството да е курва. Хареса ѝ да бъде обладана от когото и да е, стига това да ѝ носеше такива усещания като сега.
- Ааа-ааа-ааа… – викаше мъжът в ритъма на тласъците си.
- Да-а-а… да-а-а… да-а-а… – насърчаваше го жената.
Най-после! Най-после ще получи удовлетворение, което ще премахне тази тежест над венериния ѝ хълм. Чу се да казва:
- Напълни ме! Сега!
- КАКВО?
Гласът на мъжа прозвуча твърде реален. Йонка се осъзна с ръка притиснала мокрите си бикини, а хлебарят я гледаше изненадано. Отрезвена и засрамена разбра, че сексуалната сцена е била само в главата ѝ.
- Аз… аз…
На Йонка ѝ се искаше да потъне в земята от срам. Мъжът тръгна към нея.
- Коя сте Вие? Какво правите тук?
Жената отстъпваше назад и пелтечейки заразказва за повредата на колата, за нуждата да преспи някъде, за опитите да си намери къде и за съвета на сервитьорката. Накрая опря задника си в някаква маса или плот и мъжа спря на по-малко от половин метър от нея. Усещаше цигарения му дъх и си помисли: “Ужас! И моят дъх ли е миришел на пепелник?”. Но миризмата на мъжка пот, която мразеше, сега от възбудата караше ноздрите ѝ да играят, като на запъхтян след галоп кон.
- Вие ли… сте Кольо… Копърката? – почти пелтечеше тя.
Той буквално я подушваше като куче. В интерес на истината, парфюмът ѝ беше скъп.
- Аз съм! Давай на “ти”, че тая официалност не е за простак като мен.
Той я оглеждаше. Нещо в нея палеше кръвта му. За пръв път друга жена му правеше впечатление след смъртта на съпругата му.
- А ти коя си?
- Йонка. Адвокат съм и утре трябва да се срещна с клиент…
- Не ме интересува! – прекъсна я той. - Искаш да преспиш у дома, значи?
- Ами то… да.
Кольо се бе надвесил над нея така, че тя усещаше дъха му по врата си. Цялата беше пламнала. Басовият му глас я удряше дълбоко и предизвикваше някакви вибрации, някакъв гъдел вътре в нея. Изведнъж усети ръката му по вътрешната страна на бедрото си. Дъхът ѝ секна за миг. Ръката му се плъзна нагоре. Не искаше да го спира. Дори искаше той да продължи. А може би дори можеше да се случи като във фантазията ѝ отпреди малко? От мисълта лицето ѝ пламна още повече и наведе глава засрамена. Свободната му ръка надигна брадичката ѝ и той се загледа в очите ѝ. Ръката между краката ѝ напредваше нагоре. Съзнанието ѝ крещеше да го спре, но тялото ѝ не ѝ позволи. Йонка само отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Дишането ѝ стана насечено. Когато той притисна мокрите ѝ бикини към срамните ѝ устни, тя ахна. Копнееше това докосване, въпреки че донякъде се чувстваше мръсна. Той грубо я намачка там, без да ѝ позволи да отвърне поглед от него. Вкара ръка под чорапогащника и бикините ѝ и я замачка на голо. Грубата намеса накара кръвта на Йонка да кипне и тя прехапа устна. Имаше нещо привлекателно в тази грубост, което я накара да разтвори още крака, за да може той да я награби с цяла длан. Лека усмивка заигра по устните му. Извади ръката си от бельото ѝ и се загледа в прозрачната хлъзгава течност по пръстите му, които при разтваряне изглеждаха като с ципи. Помириса и близна. Одобрително изръмжа и пак вкара ръката си там. Макар и леко грубо, докосването се харесваше на Йонка и тя плахо замърка. Дори притвори очи от приятните усещания. Възрастният мъж проникна в жената с един пръст, с дебелина колкото два нейни, твърдо и безкомпромисно. Йонка отвори широко очи, а устата ѝ застина в ням вик. Въпреки грубостта тя не усети болка, а само приятни тръпки, пробягващи по тялото ѝ. Напрежението в слабините ѝ се разстилаше из тялото ѝ като една превземаща я сладост. Кольо раздвижи пръст и тя невъздържано застена през носа си, докато бе захапала силно долната си устна. Усещането беше толкова хубаво, че не ѝ пукаше колко безсрамно бе разтворила крака и че един почти непознат мъж ѝ доставяше сексуално удоволствие. Дори го искаше по-навътре. Имаше нужда от неговите пръсти. Той напипа нещо в нея, което многократно усили насладата, която усещаше. Дори по-хубаво от докосване на клитора ѝ. Мега интензивното усещане беше толкова яко, че не се изненада като се чу:
- Оух, да-а! Точно там!
Плътният му мъжки кикот ѝ подсказа, че не случайно той бе уцелил това място в нея. Беше чудесно, прекрасно, превъзходно! Не просто се издигаше по скалата на насладата, а се изстрелваше стремглаво нагоре. Йонка изпъна гръб назад и се подпря с ръце. Тялото ѝ беше изцяло на негово разположение и той много добре знаеше какво да прави. Вече с два пръста разпъваше вътрешността ѝ, докато продължаваше да притиска вълшебното място и жената вече виеше от кеф.

Изненадващо за нея той спря. Тя почти заплака, извивайки тялото си:
- Моля те! Моля те! Моля те! Моля те!
Той отново се засмя басово и започна отново да потърква най-сладката ѝ точка. Правеше го все по-бързо и по-бързо. Благодарение на обилните ѝ секрети едрите му пръсти без проблем владееха тялото ѝ. Само извиването им към предната част на влагалището ѝ беше достатъчно, за да стимулират правилното място. С широко отворени очи и уста Йонка стенеше от вдън гърдите си, докато накрая…

Не бе готова за това, което последва. Избухна като огромен фойерверк. Сви тялото си на плота, стискаше бясно бедра и скимтеше със стиснати очи в умопомрачително освобождаване на потисканата с години натрупана сексуална енергия. Взрив след взрив, мълния след мълния. Пред очите ѝ играеха тъмни петна, докато нещо почти непоносимо сладко разтърсваше тялото ѝ…

Кольо не мръдна, а търпеливо изчака докато позатихнат трепетите ѝ. Бавно извади ръката си от гащите ѝ и излезе. След малко се върна, помогна ѝ да се изправи и ѝ подаде връзка ключове. Каза ѝ адреса си и добави:
- Ще се прибера скоро. Спалните са на втория етаж, избери си първата или втората врата вляво. Вдясно е голямата спална и банята с тоалетната. Долу е всекидневна с кухня...
Хвърли още един поглед по тялото ѝ.
- Стаите имат ключове отвътре.
Крива усмивка изви краищата на устните му. И двамата знаеха, че тя нямаше да се заключи.

Изку Куригал