Клоунът

21.02.2024 | IzkuKurigal

Клоунът бавно изтриваше в гримьорната маската на изкуствено веселото си лице, съставена от дебел слой грим. Това бе последното представление в този град и утре пак щеше да е на път.

Беше преуморен. Не толкова от самото представление, отколкото да се преструва на весел. Ден след ден, месец след месец, година след година… и така цял живот. Погледна истинското си – тъжното лице в тройното огледало отсреща, въздъхна дълбоко и го обхвана с длани, подпирайки се на лакти на малката масичка пред него. Въпреки 55 годишната му възраст и стажа му, не му разрешаваха все още да се пенсионира. Той беше длъжен да е вечно млад и дори да му се плаче, той трябваше да бъде смешен. Понякога му се искаше да замени сценичния реквизит и вместо пистолети, пръскащи разноцветни конфети, да внесе истински и да си пръсне мозъка на манежа.

Но публиката не заслужаваше това. Той беше известният клоун Бумбамбръмболино и хората искрено се забавляваха с него. Но и възрастните, които ги заболяваше корема от смях, докато триеха весели сълзи, и момченцата с къси панталонки със звънливия си гласчета, и момиченцата в пъстри рокли, почти останали без дъх, вече не го задържаха на сцената.

Като повечето си колеги, нямаше време за личен живот. Забърса тежка мъжка сълза и едва тогава чу виковете на асистентката на акробата с ножовете, която излишно високо стенеше, докато се чукаше с укротителя на тигрите, за да накара партньора ѝ да я ревнува. Но и дресираните гълъби на друга тяхна колежка знаеха, че на ножохвъргача не му пукаше, защото обикновено чукаше въжеиграчката. Мъжът, който допреди половин час бе клоун, за миг се изкуши да се замисли откога не бе правил секс, но тръсна глава, за да пропъди мислите. Нямаше нужда от още нещо, което да подсили депресията му. Преоблече се и излезе в прохладата на нощта.

Крачеше бързо забил поглед в земята. Безлунната нощ го бе обгърнала, но и тя бледнееше пред мрака, който го бе обзел отвътре. Дори приятелите му не го разбираха и приемаха думите му като стандартното мрънкане срещу задълженията в работата. Всеки от тях казваше: “Днес имах скапан ден. Кажи нещо да ме разсмееш!”. Затова започна да ги отбягва. Него никой не го питаше какво му е. Той просто бе длъжен да забавлява. Нямаше виц, който да го разсмее – той просто ги знаеше всичките. Нямаше комедия, която дори да го накара да се усмихне на тъпите смешки. Дори броени дни, след като погреба майка си, той не можеше да откаже участие в турнето на цирка. Той бе длъжен да забавлява масата. “Какво тук значи някаква си личност?”. И ето сега се разминаваше с хората по улицата и мислено благодареше, че никой не го разпознаваше без грим. В момента не беше Бумбамбръмболино, а най-обикновеният мъж Аспарух Калоянов, винаги сам и неправещ впечатление на никого.

Внезапно закова на място, защото почти се блъсна в… танк. Да, пред него стоеше Т-34 – нямаше как да го обърка, защото му харесваше да чете за Втората световна война и знаеше може би всичко за нея. Обиколи около него с разтуптяно сърце, невярващ в абсурдността на ситуацията. В следващия миг се плесна по челото. Ами да, разбира се – бяха в Силистра. Дори като чу, че ще идват в този град, плануваше да иде до танка, а зает да се самосъжалява, беше забравил. Порадва му се още малко и после продължи разходката си из Дунавската градина – голям и красив парк. По едно време достигна до голямата европейска река и се загледа в тъмните ѝ води. Не знаеше дали бяха минали минута, пет или десет, но го сепна мил женски глас:
- Не е най-подходящото място за самоубийство, ако за това си мислите!
Аспарух се обърна с леко крива усмивка заради тъпата смешка и видя жена десетина години по-млада от него, която се усмихваше, но очите ѝ бяха тъжни. Доста симпатична, но имаше същия уморен вид като него.
- Не сте самоубиец, виждам. Просто се шегувах! – каза тя, но продължи да го гледа изпитателно.
- Да, не мисля че съм… – кисело се усмихна Аспарух. - Просто имах нужда от въздух…
- … далеч от хората. – довърши вместо него тя.
- Дааа. – въздъхна той и с поглед се опита да ѝ подскаже: “Това включва и теб!”. - Затова… извинете…
- Няма да досаждам. Само… мога ли да помоля… – жената въздъхна гледайки в земята, след това отново погледна мъжа в очите. - Имам нужда от услуга и ще съм Ви безкрайно благодарна, ако ми помогнете! След тежък работен ден обичам да пия едно кафе тук до реката, но е много по-отпускащо, ако не съм сама.

Аспарух вече поклащаше отрицателно глава, когато тя продължи:
- Няма нужда да правите нищо, нито да говорите! Дори ще ви черпя кафе. Само да стоите срещу мен ми е достатъчно. И без това повечето време ще гледам към хоризонта.
“Какво пък толкова?” помисли си Аспарух и кимна утвърдително. Заслужаваше си най-малкото заради грейналото ѝ лице.
- Благодаря Ви!
Вече петнадесетина минути пиеха кафето си с по един сок, мълчаливо загледани в реката или в светлините на Кълъраш. Почувствал се неловко, Аспарух наруши тишината:
- Прощавайте, че Ви нарушавам уединението… Мисля, че е редно поне да си знаем имената. Казвам се Аспарух.
- Таня. Наричайте ме Таня. И… нека говорим на “ти”, моля!
Здрависаха се и се заприказваха. Оказа се, че и двамата имаха нужда да поговорят с някого. Това, че си бяха непознати, бе предимство. Оплакваха се взаимно от приятелите си, които волно или не ги товареха по служебни въпроси в извънработно време. Аспарух използва стар виц:
- Трябваше да стана гинеколог, че да видя дали тогава като ида у някой приятел на гости, щеше да ми казва: “Пич, така и така си тук, да вземеш да погледнеш жената, а?”.
Таня дълго се смя, при което гърдите ѝ силно се разтресоха и привлякоха вниманието на Аспарух, който не можеше да откъсне очи от гледката. С мъка го направи, когато тя спря да се смее и го попита:
- Извинявай, какво работиш?
След кратко колебание той ѝ каза с кисела гримаса:
- Клоун съм.
- Ооо! Най-тъжните хора на света!
Аспарух кимна и въздъхна. Сети се да попита и той:
- А ти какво работиш?
- Моя приятелка се шегува, че съм “връзки с действителността”. – изсмя се кратко Таня. - Психолог съм и често съм кошче за душевни отпадъци на приятели.
- Мдааа…
- Когато се запозная с някого и му кажа какво работя, много скоро “се сеща”, че имал нещо важно за вършене. – засмя се сухо жената. - Плашат се, че ще ги анализирам и ще им промивам мозъците.
Кратък нервен смях и от двамата. След това отидоха да пийнат по нещо по-сериозно. На по две питиета двамата си ставаха все по-близки. Накрая увлечени в разговор Аспарух изпрати Таня до нейния блок.

Изведнъж онемяха. Таня поглеждаше ту към терасите, ту към земята, ту в очите на Аспарух.
- Виж… не искам да ме разбереш неправилно, но… – започна колебливо тя и облиза пресъхналите си устни - … искаш ли…
Аспарух не дочака въпроса и я целуна. Тя обви ръце около него и се прилепи към тялото му, а той в отговор на действията ѝ я притисна към стената и потърка втвърдяващата се предница на панталоните му в корема ѝ. Задъхано и бясно се изпиваха. Мъжът спусна устните си по шията ѝ. Усети пулса ѝ по сънната артерия, топлината излъчваща се от тънката ѝ кожа, дъха ѝ по неговата шия. Ръцете им бурно шареха по тялото на другия. Тя извиваше глава, а той целуваше всеки сантиметър от нежната ѝ кожа. Нетърпеливо едната му ръка се шмугна под полата ѝ и загали бедрата ѝ нагоре. Таня беше с леко разтворени крака и въздъхна, когато Аспарух притисна с ръка дъното на бикините ѝ. Той започна нежно да гали тази деликатна зона, за радостна възбуда на притежателката си. Таня разтвори още повече краката си и мъжката ръка получи пълен достъп до съкровището ѝ. Всъщност почти – бикините ѝ пречеха. Аспарух вкара ръка в бельото ѝ и загали на голо гладките срамни устни. Жената мъркаше сладко и дишаше тежко прехапала долната си устна, а когато мъжът се заигра с пръст на влажния ѝ отвор долу, тя изпусна гърлен стон с широко отворена уста. Аспарух омокри добре пръста си с интимната ѝ смазка и потърси клитора.
- Дааа… – изпъшка Таня, ознаменувайки точното докосване.
Аспарух галеше нежно малкото сладко топче, а Таня се беше вкопчила в раменете му, все едно се опасяваше, че той може да побегне във всеки момент. Интензивната стимулация изпращаше вълни на удоволствие из цялото ѝ тяло, главата ѝ приятно се замайваше. Забравила къде се намират, Таня бръкна в панталоните на мъжа и замачка голото му кораво парче. Искаше го в себе си. Тялото ѝ бе готово да бъде обладано тук и сега. Разумът ѝ обаче надделя. С нежелание отблъсна Аспарух, извади връзка с ключове, доближи един чип към бравата и електронната ключалка изщрака. Шмугнаха се бързо вътре и се награбиха още в асансьора. Аспарух разкопча ризата на Таня и се загледа в преливащата от сутиена плът. Досега не бе обърнал внимание на размера им, но сега му се струваше, че гърдите ѝ аха да изскочат навън. С пръсти галеше изящните ѝ форми и леко притискаше, за да усети мекотата им, докато наблюдаваше бързото повдигане и спускане на гръдния ѝ кош. Таня награби главата му и я притисна към полукълбата си, а Аспарух зацелува това богатство. Сграбчи чашките на сутиена, мачкаше алчно, целуваше и подраскваше със зъби щедро предоставеното му нейно имане, незащитено от нищо. Таня обви ръце около врата на Аспарух, а краката си – около кръста му. Продължи да притиска главата на мъжа към гръдта си, а лоното ѝ търсеше твърдостта на чатала му.

Асансьорът спря и двамата излязоха целувайки се и мачкайки се един друг. Таня подаде връзката с ключове на Аспарух, като държеше един от тях, който беше тип касов. Аспарух за малко не се спъна в една саксия, но успя да възстанови равновесието си без да паднат. Отключи с гореспоменатия ключ и нахълтаха почти с взлом. Полетяха дрехи. Аспарух плъзна ръка по гърба на Таня и ловко разкопча сутиена. Освободените гърди леко поддадоха на гравитацията, но останаха достатъчно предизвикателни. Широки ареоли и изкусително стърчащи зърна. Аспарух хищно ги засмука. Ръмжеше, сучеше ги и леко ги захапваше. Нетърпението му надделя и устните му се спуснаха надолу. Заиграха се около пъпа и продължиха още по-надолу. Таня хвана главата му:
- Спри! Трябва да си взема душ. Все пак цял ден…
Аспарух не ѝ обърна внимание и продължи да целува все по-надолу и по-надолу.
- Поне да се подмия… – отчаяно и засрамено молеше тя.
Той спря. Силният ѝ интимен аромат изпълваше ноздрите му и те играеха като на кон. Лъщящите ѝ като полирани срамни устни бяха пред него. Повдигна поглед и ѝ каза:
- Ако исках да лижа сапун, нямаше да съм тук!
Устата му се впи в интимните ѝ устни. Таня извика заради експлозията от усещания. Вече не се опитваше да отблъсква, а да натика главата на Аспарух в себе си. Мляскащи звуци! Стенеща жена! Въздух изпълнен с похот! Таня движеше таза си все едно чукаше лицето на Аспарух.

В един момент тя осъзна, че действа егоистично. Грабна Аспарух за косата и рязко изтегли главата му назад. Хвана го за ръка и го задърпа към спалнята. Тръшнаха се на широкото легло. Таня хвана жестоко надървения орган на Аспарух. В малките ѝ ръчички той изглеждаше много голям. Поднесе устните си към него, но Аспарух я спря:
- Недей! Ще гръмна във всеки момент!
Таня се надигна и прекрачи Аспарух. Постави члена му на входа си и като че ли вагината ѝ го засмука преди тя да се отпусне върху него. Курът му влезе като у тях си. Таня извика отново след мощната инвазия в тялото ѝ. Замря за момент, но не бе забравила какво трябва да се прави. Бавно се повдигаше и спускаше по нажежения кол. Аспарух сграбчи едрата ѝ гръд и като по случайност зърната попаднаха между палците и показалците му. Той ги стисна, а Таня извика, подпря се върху гърдите на Аспарух с ръце и бясно го заязди. Не бяха изминали и две минути, когато Аспарух каза:
- Таня! Танче, спри! Спри! Сприииии!
Дали го чу или не, но тя не спря. Малко изненадващо за нея, той се изпъна и тя усети топлата му сперма да нахлува в утробата ѝ.

След няколко секунди Аспарух я претърколи настрани и така бързо застимулира клитора на Таня, че тя нямаше време да го спре:
- Чакай! Не искам така. Само…
Таня стисна бедра и се разтресе. Скимтенето ѝ и стиснатите ѝ очи беше показателно, че тя свършваше.

Отпуснаха се и единственото, което ги вълнуваше в момента, беше да се наслаждават на усещанията си.

Таня първа се окопити, защото Аспарух започна да се унася. Започна наново да стимулира заспиващия му кур. Той не беше егоист и също ѝ отвърна с интимни ласки. Но, бедни мой читателю, не колкото да отбие номера като теб. Аспарух се раздаде. Таня се почувства задължена и пое с устни полутвърдото му парче. Почти неусетно се преплетоха в 69. Стоновете на Таня бяха като музика за ушите на Аспарух. Неслучайно тя почти забравяше да обгрижва члена му. Последният, предвид възрастта си и изпития алкохол, изглеждаше неособено заинтересуван от случващото се около и по него. Но мъркането на жената по време на оралните ласки, вля свежа порция кръв в пещеристите тела. Аспарух не искаше отново да свърши пръв и претърколи Таня по гръб. Гърдите ѝ леко се разляха настрани и като сърдити близначки загледаха в различни посоки. Но въпреки това бяха красиви. Дотолкова, че Аспарух, докато лижеше клитора, беше ги награбил, мачкаше ги и гледаше към тях. Желаеше я с всяка своя фибра. Отново. Таня се извиваше нетърпеливо и го подкани:
- Искам те пак в мен! Моля те!
Аспарух легна върху нея и бавно проникна. Започна с бързи и мощни тласъци да нахлува дълбоко в гостоприемната утроба. Стоновете им се синхронизираха и се накъсваха само от резките мъжки движения. Аспарух не се бе отпуснал, а се подпираше на ръце и с радост наблюдаваше последствията от силните му движения с таза: тресящите се женски гърди, извиващата се глава на Таня, притворените ѝ очи и отворената ѝ уста, от която излизаха дълбоки стонове. Възбудата, отразена на лицето ѝ, я правеше още по-привлекателна.
Таня награби задника на Аспарух, заби леко нокти и започна да го мачка. Почти останала без дъх, тя промълви:
- По-бързо! По-бързо!
Аспарух забърза и двамата изразяваха все по-шумно изпитваното удоволствие. След секунди пред погледа на Таня всичко се завъртя. Сграбчи силно Аспарух, забели очи и изпадна в силен оргазъм. Не се усещаше, че вика. Извиваше се и се тресеше. Беше в сигурните обятия на Аспарух, който търпеливо изчакваше тя да се наслади и Таня блажено се отдаде на вихъра на екстаза. Имаше чувството, че може да лежи така цяла вечност, в тръпнеща нега и с приятната тежест на Аспарух върху себе си.
- О! – сепна се тя. - Ти май не свърши…
- Ами не, ама… нищо!
- Искам още! Ох…
Таня избута Аспарух, застана с вирнато дупе и положила глава на леглото, измърка палаво:
- Бъди звяр! Не ме жали!
Аспарух нямаше нужда от повторна покана. Обхвана апетитното ѝ дупе, постави члена си на позиция и рязко нахлу до дъно. Таня изрева от кеф. Аспарух хвана ръцете ѝ и ги изпъна назад към себе си. Горната част на тялото ѝ остана да виси във въздуха, като само малко от косата ѝ докосваше леглото. Мъжът започна агресивно да щурмува горещата ѝ вътрешност. Дърпаше я за ръцете назад и я нанизваше като агне на чеверме. Нещо встрани привлече вниманието му. Оказа се огледалото на тоалетката. Там Аспарух видя полюшващия се бюст на Таня и напрегнатите ѝ зърна. Това му подейства още по-озверяващо и той още по-бясно започна да набива вече железобетонно твърдия си кур, а Таня благодарно викаше:
- ДА! ДА! ДА! ДА!
Стаята се изпълваше с плясъка и миризмата на потните им тела. Усещаха интензивно и интимното ухание на другия и това ги изстрелваше все по-бързо на все по-нависоко. Аспарух почувства добре познатия гъдел в топките си и спря. Притисна хуя в основата му. Таня се опитваше да продължи да се нанизва на сладкия кол.
- Не спирай! Не спирай!
Аспарух отново я зажули диво. Не искаше този кеф да свършва, но нямаше как. След около минута отново усети наближаването на края. Таня вече откачаше:
- ДАААА! ДАААА! АААААА…
Аспарух направи още няколко тласъка. Таня се разтресе и започна да вика. Аспарух силно я дърпаше към себе си и сякаш изливаше дълбоко в нея своя кеф.

Двамата легнаха по очи запъхтени. Трябваше им малко време да се успокоят и когато се погледнаха в очи, се усмихнаха широко. Двамата бяха щастливи. Таня, докато свенливо прикриваше тялото си, стана и отиде в банята. Когато се върна, Аспарух вече спеше. Тя се сгуши в него, като положи глава на гърдите му. Тихото му, почти недоловимо, хъркане и ритмичното движение на гръдния му кош, бързо я унесоха и тя заспа щастлива.

На развиделяване ги събуди пеещата Алла Пугачова:

“Ах, Арлекино, Арлекино!
Нужно быть смешным для всех!
Арлекино, Арлекино,
Есть одна награда — смех!”

Аспарух изруга и си вдигна телефона.
- Калоянов! Къде си, мамка му? Шефът е бесен! Трябваше да тръгнем до час, но нищо не е готово! Едни са пияни, други още спят, теб те няма…
- Идвам.
Аспарух затвори. Взе си душ. Когато излезе, Таня вече беше станала и се беше облякла. Следяха се с очи, но никой нищо не казваше. Аспарух също се облече, отиде и целуна Таня. Видя бележка и химикалка и написа номера си.
- Обади ми се, ако искаш!
Таня му подаде своя визитка. Той кимна:
- Аз ще ти се обадя!
Целуна я отново и се изстреля навън. Таня започна да подскача и да се смее като дете. Скочи в леглото на мястото, където спа Аспарух и вдиша аромата на тялото му от чаршафа. Стана, сгъна чаршафа, прибра го в голям найлонов плик и го постави в гардероба. Погледна си часовника и започна да се приготвя за работа с усмивка.

Два часа по-късно, докато пътуваше, Аспарух Калоянов пишеше на коляно молба за напускане.

Изку Куригал