След игрите на глада (част 3)

04.11.2026

Сноу вече беше направил няколко крачки, когато спря.

Обърна се леко, сякаш току-що се беше сетил за нещо маловажно:
- Ах, да... почти забравих.

Погледна към двамата миротворци, които чакаха на разстояние. Те се приближиха веднага – млади, едри, с лица, свикнали да изпълняват заповеди без въпроси.

- Тя е мръсна. – каза Сноу спокойно, сякаш говореше за кал по ботушите си. - Един победител не може да се връща в Дистрикта така... оцапан. Отведете я в душовете на гарнизона. Направете ѝ клизма. Добре, докато водата не излиза чиста. После... можете да се позабавлявате с нея, докато не ви омръзне. Но не я убивайте. И не оставяйте видими следи по лицето. Разбрахте ли?

И двамата кимнаха едновременно:
- Да, господин президенте.

Сноу дори не погледна Катнис отново. Просто си тръгна в тъмнината, оставяйки я на колене в тревата, с панталони около глезените и спермата му, която все още изтичаше бавно по бедрата ѝ.

Миротворците не губиха време.

Единият я хвана под мишниците и я издърпа нагоре, сякаш не тежеше нищо. Другият ѝ дръпна панталоните и бельото напълно, оставяйки ги в калта. Катнис се опита да се измъкне, но ръцете ѝ все още бяха слаби и изтръпнали. Страхът, който беше усетила със Сноу, сега се умножи. Сноу поне беше сам. Те бяха двама. И имаха разрешение.

- Хайде, победителко! – изсумтя единият, докато я влачеха към оградата и после към ниските бетонни сгради на гарнизона. - Време е да те изчистим.

Душовете бяха в малка, студена стая с плочки по стените и пода. Миришеше на мухъл, сапун и стари секрети. Хвърлиха я на плочките. Катнис се опита да се покрие с ръце, но единият ѝ хвана китките и ги стисна над главата ѝ, докато другият отваряше металния шкаф на стената.

Извади дебел гумен маркуч с накрайник, свързан към смесителя. Катнис усети как стомахът ѝ се свива от ужас, когато разбра какво предстои.

- Не... моля... – гласът ѝ излезе пресечен, почти неразпознаваем.

- Тихо! – каза по-едрият. - Президентът нареди. Не може един победител да е толкова мръсен.

Накараха я да клекне на четири крака върху студените плочки. Единият все още ѝ държеше китките, притиснати към пода, а другият намаза накрайника с нещо студено и хлъзгаво. Катнис трепереше неконтролируемо, когато усети как твърдият пластмасов връх се притиска към все още чувствителния ѝ анус – разширен и болезнен от Сноу.

- Дишай! – изръмжа миротворецът и натисна.

Накрайникът влезе лесно заради предишното използване. Катнис се сгърчи и издаде приглушен стон, когато го пъхнаха по-дълбоко. После се чу щракване и студена вода се изля вътре в нея с налягане.

Усещането беше ужасяващо. Коремът ѝ започна да се подува почти веднага. Водата пълнеше червата ѝ бързо – студена, чужда, унизителна. Тя хапеше устна до кръв, опитвайки се да не издава звуци, но когато налягането стана твърде силно, не издържа и изстена жално.

- Дръж я! – каза този с маркуча. - Още малко.

Продължиха да я пълнят, докато коремът ѝ се изду болезнено. Катнис усещаше как водата се движи вътре, как натискът става непоносим. Сълзите течаха по лицето ѝ, смесвайки се с потта. Унижението беше по-силно дори от болката. Тя, победителката от Дистрикт 12, клекнала на четири крака в душ на миротворци, с маркуч в задницата, докато двама мъже я гледаха как се тресе.

Най-после спряха водата. Извадиха накрайника с мокър звук.

Катнис се опита да стисне, да задържи, но единият ѝ удари задницата:
- Изпусни. Сега.

Тя не можа да се сдържи. Водата изригна от нея на струи, заедно с остатъците от спермата на Сноу, разливайки се по плочките. Миротворците се засмяха. Единият дори подсвирна.

- Отново! – каза по-едрият. - Президентът каза „докато не излиза чиста“.

Пъхнаха накрайника отново. Пълниха я втори път. После трети. Всеки път коремът ѝ се издуваше, всеки път я караха да се изпразни пред тях като някакво животно. Към четвъртия път Катнис вече почти не се съпротивляваше. Само трепереше и плачеше тихо, с лице, притиснато към мокрите плочки.

Когато водата най-после излезе почти бистра, маркучът беше махнат. Катнис лежеше настрани, изтощена, с подут и болезнен корем, а краката ѝ все още бяха разтворени.

- Сега можем да се позабавляваме малко! – каза единият миротворец, докато си разкопчаваше панталоните.

Другият вече беше твърд.

Хвана Катнис за косата и ѝ вдигна главата:
- Отвори уста. И ако ухапеш, ще съжаляваш!

Катнис отвори. Нямаше сили за друго.

Те не бързаха. Използваха я там, на мокрите плочки – един след друг и после заедно. Единият – в устата, другият – във все още разширения ѝ анус. После се размениха. Блъскаха я вагинално, докато тя само издаваше приглушени, счупени звуци. Свършваха в нея – в устата, в утробата, отново в задницата – сякаш искаха да заменят всичко, което Сноу беше оставил, със своето.

Когато най-после приключиха, Катнис лежеше на плочките в локва от вода, сперма и собствените си сълзи.

Единият миротворец ѝ хвърли мокра кърпа по лицето:
- Избърши се и се махай преди смяната! И помни, че ако кажеш на някого, следващия път няма да сме толкова нежни.

Катнис се изправи с треперещи ръце и крака. Облече се както можеше. Коремът ѝ все още болеше. Между бедрата ѝ беше мокро и лепкаво. Излезе от гарнизона в сивото утро, без да поглежда назад.

Гората вече не беше нейна. Нищо вече не беше нейно.