След игрите на глада (част 2)

03.11.2026

Катнис се беше промъкнала обратно през оградата почти в пълна тъмнина. Краката ѝ още трепереха леко от срещата с Гейл, а между бедрата ѝ се усещаше топлината и влагата, която той беше оставил. Мислеше си, че е сама. Че гората пази тайните ѝ.

Грешала е.

Ръка я хвана за рамото толкова внезапно, че сърцето ѝ подскочи в гърлото. Преди да успее да се обърне или да посегне към ножа, друга ръка ѝ стисна китката и я дръпна назад, притискайки я с гръб към грапавата кора на старото дърво.

- Интересно място за нощна разходка, мис Евърдийн.

Гласът беше тих, учтив... и леден. Президент Сноу.

Катнис усети как кръвта ѝ се смразява. Очите ѝ се разшириха, докато го разпозна в полумрака – белият шлифер, безупречната роза в петлицата, спокойното, почти бащинско лице, което обаче сега изглеждаше като маска на нещо много по-зло. Зад него, на няколко метра, се мержелееха двама миротворци, но Сноу само вдигна една ръка и те се отдръпнаха без дума, оставяйки ги насаме.

- Знаех, че ще те хвана. – продължи той спокойно, сякаш говореше за времето. - Прекрачила си оградата. Отново. И не си била сама, ако съдя по миризмата на мъж, която се носи от теб.

Катнис се опита да се измъкне, но хватката му беше изненадващо здрава. Той я обърна с лице към дървото и ѝ сви двете ръце зад гърба с една длан, притискайки китките ѝ една към друга. Другата му ръка се плъзна бавно по хълбока ѝ, после надолу и спря точно върху задницата ѝ. Стисна я през плътния плат на панталоните – грубо, притежателски, сякаш преценяваше стока.

- Бъди тиха. – прошепна той до ухото ѝ.

Дъхът му миришеше слабо на мента и нещо метално.

- Ако издадеш и най-малкия звук, ще повикам миротворците да гледат. И ще ги накарам да участват. Разбра ли?

Катнис кимна трескаво. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че ѝ се струваше, че той може да го чуе. Страхът беше леден, като острие в стомаха. Не беше страхът от Игрите – там поне имаше правила, оръжия, шанс. Тук беше безпомощна. Президентът на Панем я държеше притисната към дървото като някакво непослушно животно и никой нямаше да чуе, ако тя изкрещи.

Сноу започна да я опипва бавно и методично. Ръката му се плъзна под ризата ѝ отзад, а студените му пръсти докоснаха голата ѝ кожа. Той я погали по кръста, после се качи нагоре и стисна едната ѝ гърда през тънкия плат на сутиена – грубо, без никаква нежност, само за да усети тежестта ѝ. Катнис се сгърчи, но той я притисна по-силно към дървото.

- Трепериш. – отбеляза той почти забавено. - Добре. Трябва да трепериш.

Ръката му се спусна отново надолу. Разкопча колана ѝ с едно движение, после панталоните. Смъкна ги заедно с бельото до средата на бедрата, оставяйки я наполовина гола в студения нощен въздух. Катнис усети как бузите ѝ горят от срам. Студът щипеше кожата ѝ, а влагата от Гейл все още се процеждаше бавно по вътрешната страна на бедрото ѝ. Сноу го видя. Разбира се, че го видя.

Той пъхна ръка между краката ѝ отзад и я докосна директно. Пръстите му се плъзнаха по мокрите ѝ гънки, размазаха влагата, после се натиснаха по-дълбоко и влязоха в нея – два пръста наведнъж, грубо, без подготовка.

Катнис издаде задушен звук през стиснати зъби.

Сноу се наведе още по-близо:
- Виждам, че Хоуторн те е подготвил добре. Колко удобно!

Той я тракаше с пръстите си няколко секунди – дълбоко, прецизно, сякаш изследваше колко е стегната, а после ги извади и си ги избърса в бедрото ѝ, оставяйки мокри следи. Катнис усети как сълзите ѝ напират, но ги преглътна. Нямаше да му даде и това удоволствие.

Сноу си разкопча панталоните. Катнис чу шума на ципа, после усети твърдия, горещ член да се притиска към задницата ѝ. Той не бързаше. Плъзна главата нагоре-надолу по цепнатината ѝ, намаза се обилно с влагата ѝ, после я позиционира точно пред входа.

- Това е наказанието ти. – прошепна той. - За дързостта. За гората. За това, че си си въобразила, че можеш да имаш нещо свое.

И влезе в нея с един дълъг, безмилостен тласък.

Катнис се изви, но той я държеше здраво. Членът му я разпъна напълно, стигна дълбоко, докато хълбоците му се удариха в задницата ѝ. Тя усети всяка жилка, всяка пулсация. Сноу не ѝ даде време да свикне. Започна да я блъска веднага – дълбоки, ритмични удари, които я притискаха по-силно към дървото с всеки тласък. Кората дращеше кожата ѝ по бузите и челото. Ръцете ѝ, все още свити зад гърба, изтръпваха.

Страхът се смесваше с унижението. Тя беше мокра. Тялото ѝ я предаваше, свиваше се около него въпреки волята ѝ. Сноу го усещаше. Изсумтя доволно и ускори.

- Чувстваш ли как те използвам? – попита той тихо, почти нежно. - Как влизам в теб, както си поискам? Ти си просто дупка тази вечер, мис Евърдийн. Моята дупка.

Катнис хапеше вътрешната страна на бузата си, докато вкусът на кръв не се появи на езика ѝ. Сълзите най-после се търкулнаха, горещи по студените ѝ бузи. Сноу ги видя, когато я обърна леко настрани, и се усмихна.

Той я използва вагинално още дълго – достатъчно дълго, за да ѝ се подкосят краката, за да започне да се страхува, че ще припадне. После извади члена си с мокър звук. Катнис усети как празната ѝ утроба се свива жадно, и се намрази за това.

- Сега другото. – каза Сноу спокойно.

Пръстите му, все още мокри от нея, се върнаха назад и натиснаха стегнатия ѝ анус. Един пръст влезе бавно. Катнис се сгърчи от острата, чужда болка. Сноу добави втори, разтваряйки я, разтягайки я. Тя трепереше неконтролируемо.

- Разхлаби се! – заповяда той. - Или ще вляза насила и ще се скъсаш.

Катнис се опита. Дишаше през нос, опитваше се да се отпусне, докато пръстите му я подготвяха грубо. Когато реши, че е достатъчно, Сноу извади пръстите, позиционира главата на члена си точно срещу отвора и започна да натиска.

Болката беше остра, горяща. Катнис издаде приглушен стон въпреки себе си. Сноу не спря. Бавно, сантиметър по сантиметър, я разпъваше, докато целият влезе в нея. Тя усещаше как стените ѝ се разтягат около него до границата на издръжливост. Сълзите течаха свободно сега.

- Ето така... – изсумтя той.

Гласът му за първи път издаваше истинско удоволствие.

- Стегната си. По-стегната, отколкото очаквах.

Започна да се движи. Първо къси, предпазливи тласъци, после по-дълбоки. Всеки удар я караше да се тресе. Едната му ръка все още държеше китките ѝ, а другата се беше плъзнала отпред и разтриваше клитора ѝ с груби, кръгови движения – не за да ѝ направи приятно, а за да я накара да се стяга още повече около него, да чувства по-силно всяко проникване.

Унижението беше пълно. Катнис усещаше как тялото ѝ реагира въпреки болката и страха – как клиторът ѝ пулсира под пръстите му, как задницата ѝ се свива около члена му. Сноу ускори. Удряше се в нея с мокри, неприлични звуци. Дъхът му ставаше по-тежък.

- Ще свърша в теб. – каза той почти нежно. - И в двете дупки. После ще се прибереш вкъщи с пълна утроба и пълна задница и ще се държиш прилично. Разбра ли ме?

Тя кимна веднъж, едва, със затворени очи.

Сноу я използва анално още няколко минути – дълго, унизително дълго, а после извади члена си. Катнис усети как горещата сперма започва да изтича бавно от разширения ѝ анус надолу по бедрото. Но той не беше приключил.

Обърна я грубо с лице към себе си, вдигна едното ѝ бедро и вкара члена си отново вагинално с един тласък. Катнис изстена. Той я тракаше бързо, дълбоко, докато хълбоците му започнаха да потрепват. После се заби докрай и свърши в нея с ниско, доволно ръмжене, изливайки се на горещи тласъци дълбоко в утробата ѝ.

Не спря дотук. Извади се, все още полутвърд, обърна я отново с лице към дървото и вкара члена си за втори път в задницата ѝ. Катнис почти изкрещя от свръхчувствителността. Сноу направи още няколко дълбоки тласъка и свърши и там – по-малко, но все пак усещаемо, притискайки я силно към кората, докато последните капки се изливаха в нея.

Когато най-после се отдръпна, Катнис се свлече на колене в тревата. Панталоните ѝ бяха все още около глезените. Спермата изтичаше бавно и от двете ѝ дупки, смесвайки се по вътрешната страна на бедрата ѝ. Тя трепереше неконтролируемо – от студ, от болка, от остатъчния страх и от унижението, което я обгаряше по-силно от всичко друго.

Сноу си оправи дрехите с почти елегантни движения. После се наведе, хвана брадичката ѝ с два пръста и я принуди да го погледне. Бузите ѝ бяха мокри от сълзи, а устните ѝ – разранени от това, че ги беше хапала.

- Следващия път, когато решиш да се разхождаш в гората с Хоуторн... – каза той тихо, почти бащински. -... ще си спомниш как те използвах. И ще си спомниш, че аз винаги ще разбера. Винаги.

Той пусна брадичката ѝ, оправи розата в петлицата си и си тръгна, без да се обърне, оставяйки я там – на колене, разголена, пълна с него, в тъмната гора, която вече никога нямаше да ѝ се струва безопасна.