Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Катнис се приближи, но не каза нищо. Гейл я хвана за китката и я дръпна към себе си.
- Тук никой няма да ни чуе. – прошепна той до ухото ѝ.
Гейл я обърна с гръб към дървото. Дланите му бяха груби от работа, но хватката му беше сигурна. Притисна я с цялото си тяло, докато гърбът ѝ усети кората. Едната му ръка се плъзна нагоре по врата ѝ и я хвана за брадичката, принуждавайки я да го погледне.
- Погледни ме, когато ти говоря!
Катнис се подчини. Сърцето ѝ биеше бързо, но не от страх – от очакване.
Той я целуна грубо, без нежност. Зъбите му притиснаха долната ѝ устна, докато ръката му се спусна по бедрото ѝ и я вдигна. Катнис се оплете около кръста му, а той я държеше, сякаш не тежеше нищо. Свободната му ръка разкопча панталоните ѝ с едно движение и ги смъкна до средата на бедрата.
- Тихо! – заповяда той, когато тя издаде тих звук. - Ако издадеш и най-малкия звук, ще спра.
Тя хапеше устна, за да се подчини.
Гейл я освободи само за секунда, за да си разкопчае собствените панталони. После я притисна отново към дървото и влезе в нея с един дълъг, бавен тласък. Катнис се изви, но не издаде нито звук. Очите ѝ бяха присвити, дишането ѝ – неравно.
Той започна да се движи. Дълбоко. Бавно отначало, после по-силно. Всяко движение я притискаше по-силно към кората. Едната му ръка все още държеше брадичката ѝ, принуждавайки я да го гледа, докато другата държеше бедрото ѝ, за да я държи отворена.
Гласът му беше нисък, почти ръмжене:
- Ти си моя тук. Само моя.
Катнис кимна, все още безмълвна. Очите ѝ се бяха замъглили. Гейл усети как тя се стяга около него, и ускори ритъма. Дървото скърцаше леко зад гърба ѝ. Гората около тях беше тиха – само листата шумоляха от вятъра.
Когато усети, че е близо, той наведе глава и захапа мястото, където вратът ѝ се среща с рамото – нежно, но достатъчно силно, за да остави следа.
Дълго време стояха така, дишайки тежко. После Гейл бавно я спусна на земята и ѝ помогна да оправи дрехите си. Ръцете му вече не бяха толкова груби – погали я по бедрото, после по кръста.
Гейл се усмихна едва забележимо и само каза:
- Ела утре по-рано, за да имаме повече време.
И без повече думи тръгнаха обратно към оградата – всеки по своя път, сякаш нищо не се беше случило. Но следата на врата ѝ и топлината между бедрата ѝ още напомняха, че гората пази тайни, които никой друг не трябваше да знае.
айде стига с тия помиярщини от чужди сайтове бре! Ебахте майката на сайта с подобни кретенски изкопирани статии. Автора, откраднал тая помия даже го е било срам да се подпише защото е ясно че не е автор.