Професoр Иванова

03.11.2026 | Pervdvoika

Ипотеката

Започна поредната учебна година. Професор Иванова я посрещна с лека досада. Имаше достатъчно стаж и отдавна бе преминала тръпката от обичайните цветя, високопарни речи, горди родители и мислещи се за световни знаменитости млади хора. Професорката възприемаше всичко това като поредния ден, па макар и първи. А и днес беше в леко криво настроение.

През уикенда беше на плаж и бе изгубила пръстена, който съпругът ѝ бе подарил, когато ѝ заяви, че иска да прекара живота си с нея. Тя обичаше този мъж до полуда и този пръстен бе един своеобразен знак на тяхната любов. Хубавото в цялата история бе, че след няколко часа търсене все пак пръстенът се намери, но горчивият привкус го имаше дори и два дни след това.

В такива моменти професорката искаше да се отдаде на секс и много оргазми, но мъжът ѝ нямаше как да ѝ ги даде, защото в този ден отиде на оглед за нов джип в съседния град. Отдавна мечтаеше за този високопроходим автомобил и обявата, която видя в интернет сайта, го заплени. Иванова реши да чуе съпруга си, след като всичките тържества в университета отминаха.

- Скъпи, имаме ли вече ново джипче? – със смях запита тя.

Отговорът бе суров:
- Много смешно!

Веднага стана ясно, че нещо не е както трябва в съседния град.

- Какво има, любими?

- Джипът е продаден. И то точно 10 шибани минути преди да отида. Има само нови от този модел, а нито ти, нито аз можем да извадим в момента 300 000 долара.

Наистина, ипотеката за къщата, вноската за нейната кола и всички разходи почти изяждаха и двете заплати и нямаше как да се спестява много.

Професорката се натъжи. Знаеше колко много нейният любим искаше този джип. Тогава единият край на устните ѝ се придвижи нагоре в съвсем леко видима усмивка. Беше готова на всичко за мъжа си и това не бяха просто думи. От много време деканът беше луд по нея и ѝ отправяше какви ли не предложения – както за съвместни пътувания до екзотични дестинации, така и дори ѝ предложи плик с пари.

Иванова знаеше какво предизвиква в мъжете. Умираха от желание да я чукат, но тя обичаше своя любим и ако той не позволеше някоя палава игра, тя не предприемаше нищо.

Реши да действа. Отправи се към кабинета на декана Макфърли. Той бе от онези типични представители на академичната общност – сухар, ерген, ходеше винаги с едни и същи цветове сака, с онези типични кръпки на лактите. Но беше червив от пари. Стар аристократичен род, много имоти и буквално не знаеше как да си харчи парите.

Професор Иванова почука на вратата и чу чаканото:
- Влез.

- О, професор Иванова, решихте да дадете слънчев загар на днешния ден с появяването си при мен?

- Професор Макфърли, загара си го получих през уикенда на плажа и дори мога да се похваля, че бях без горната част на банския.

- Това вече не е загар, а живо изгаряне в слабините ми, Иванова! Но кажете, какво мога да направя за Вас?

- Искам да направя сделка с Вас.

- Това ще е сделка с най-сексапилния дявол, Иванова. Заинтригувахте ме.

- Мога ли да Ви имам доверие?

- Разбира се, скъпа, можеш да имаш всичко, което искаш от мен.

- Всичко?

- Всичко!

- Трябват ми пари. И то доста.

- Хм, „доста“ е разтегливо понятие.

Иванова трескаво започна да смята наум. Имаха около 150 000 долара в сметките, тоест...

- Двеста хиляди.

- О! Това не е доста, това си е цяло състояние!

- Зная, затова и мога да предложа нещо като ипотека.

- И то е?

Иванова бавно започна да откопчава ризата си и показа сутиена си:
- Тялото ми! То може да е ипотеката.

Професор Макфърли смени цвета на кожата си на секундата. Вече приличаше много повече на коренен жител от племето апачи, отколкото на наследник на шотландци, какъвто всъщност беше.

От толкова време искаше да изчука тази жена, а тя все го режеше. И сега му идва на крака, готова да се отдаде. Дали пък не е някаква шега или клопка? Деканът стана, разкопча копче на ризата си, за да може да си поеме добре въздух, който никак не му достигаше в този момент. Отиде до вратата и я заключи.

- Иванова, ако това не е някаква шега, нали не си мислиш, че ипотеката ще се ползва само веднъж?

- Веднъж... на седмица до края на учебната година.

Иванова имаше оферта към зачервения си колега. Сега е моментът, усети се тя и бавно пусна ръката си към панталона му. Учудващо, напипа твърд и явно голям инструмент, което никак не очакваше. Стисна го и професорът издаде звук на наслада.

- Ще ти дам колкото искаш, Иванова, просто бъди моя поне веднъж в седмицата.

Това беше достатъчно на Иванова. Тя с ловко движение откопча колана, а след това и панталона на професора. Свали го надолу и пред нея се показа членът на шотландеца в пълния му блясък – голям, дебел, с розова главичка.

Иванова обичаше да облизва мъжки полови органи (в това нямаше спор) и тази ѝ обич я накара да не губи време. Клекна и бавно прокара език по твърдия кур. Стигна до топките, заигра се с език с тях и пак бавно тръгна нагоре по ствола. Спря езика си на главичката му и направи въртеливо движение. Това побърка мъжа, който след това трябваше да се лиши от немалко пари.

Иванова беше във вихъра си. Лапаше го, отделяше слюнка, усещаше го почти до гърлото си. Даваше се с него. Декан Макфърли беше пред изригване. Никога досега не беше получавал такава свирка, а беше наемал много елитни компаньонки, но това не беше просто жена – това наистина беше дяволски добра в духането колежка.

Иванова усети, че той е пред свършване, а, по дяволите, тя искаше да си вкара този кур във вече мокрото, епилирано коте. Свали всичките си дрехи, подпря се на бюрото с дупе, вирнато към него, и с ръце разтвори путенцето си.

Той ѝ го вкара без подготовка и забавяне. Години чакане сега се усетиха само с един тласък – сякаш искаше да я пробие. Иванова изохка силно. Големият кур я запълни. Втори тласък! Трети! Боже, този наистина имаше голям член.

Дори и многото влага в путето ѝ не успя да изиграе ролята на смазка и тя леко прехапа устни. Той я чукаше като обезумял. Иванова знаеше, че не трябва да стене, защото, ако ги хванеха в крачка, и двамата ги грозеше уволнение и петно в досиетата.

Но как да мълчи с този голям кур в путето си? Беше ѝ хубаво, а тогава в ума ѝ се промъкна идеята за мъжа ѝ и как тя му подава чека за джипа. Знаеше, че той няма да се разсърди за това как е изкарала тези пари. Напротив – тя знаеше, че него го възбужда да я чукат: независимо дали пред него, или без него, но със задължителен разказ.

А сега? Не само че щеше да има разказ, а и една тлъста сума от забавлението.

Рязкото вадене на кура на декана прекъсна мислите ѝ. Той я хвана грубо за косата и я натисна надолу – явно искаше да свършва. Тя покорно клекна и гледаше как той лъска хуя си в бясно темпо.

Той натисна с длан устата на професор Иванова с надежда да се отвори и да свърши в устата ѝ. Тя обаче очакваше това и, макар и с усилие, не поддаде. Просто леко завъртя главата си настрани.

Силни струи сперма се стрелнаха към устните и бузите ѝ. После още струи, накрая капки. Цялото ѝ лице беше в сперма.

Тя не обичаше да ѝ свършват в устата. Там беше зона, позволена само за мъжа, когото обичаше. Обичаше го толкова, че дори продаде тялото си, за да има любимата си кола.

И макар цялата в сперма, отново направи онова движение на устните си, с което победоносно се усмихна. Котето ѝ гореше, задоволи нагона си, а най-много беше възбудена от това, че щеше да направи мъжа си щастлив.