Изненадите на нудисткия плаж (част 4)

11.10.2026 | BossPari4kov

Всичко ми се въртеше в главата – не можех да повярвам какво ми се случи. Сърцето влезе в нормалния си ритъм, но мозъкът не спираше да работи и изваждаше от дълбините си какви ли не образи. А ето, най-накрая от него изскочи и съвестта. Започна да ме гложди – какво направих, дали това не е изневяра, как всичко това ще бъде възприето от дъщерите ми?

Тези въпроси се загнездиха трайно в съзнанието ми и щяха да ме притесняват дълго време.

Бях се отпуснал, слънцето препичаше яко и след като тези мисли отминаха, започнах да чувам какво се случва около мене.

Момичетата канеха новите си приятели да се изкъпят в морето. Може би вече около час си приказваха на пясъка. Сисетата през това време лягаха, ставаха, сядаха в различни пози, докато момчетата яко се бяха закотвили по корем и не мърдаха, а освен това твърдо отказваха да станат и да идат до морето.

Напълно ги разбирах. От гледката, която се представяше пред тях, ерекцията им би трябвало да е доста силна – и заради това никой не беше в състояние да ги вдигне. Срамът за тях би бил нещо страшно. Но момичетата не знаеха за тези мъжки проблеми и продължаваха да настояват за морето.

Бях на 15 години, когато за пръв път съвсем случайно попаднах на такъв плаж. Бях с родителите си на почивка в Китен. Ходехме на плаж до обяд. Обядвахме в някаква друга почивна станция и после те си лягаха да почиват, а при мене хормоните бушуваха и не можех да се свъртя на едно място. И тогава реших да взема корабчето, да отида до Приморско и там да се разхождам и изобщо да правя каквото си искам – и така почти всеки ден. Но всъщност ходенето ми беше целенасочено. Исках да видя какво е станало с някогашния къмпинг „Перла“.

В средата на седемдесетте години на миналия век с родителите ми и брат ми почивахме там на палатка и от къмпинга по плажа ходехме до селото (тогава все още беше село). Тогава там за пръв път всички ядохме прословутите, световно известни „Странджанки“, които всички знаем като „Принцеси“.

Та вървя си аз по плажа към Перла и изведнъж забелязвам, че около мен плажуващите са без бански, чисто голи: мъже, жени, момичета, момчета – всички!

Това беше невероятно! За мен – сензационно! Дотогава не знаех за съществуването на нудистите, дотогава не бях виждал гола жена (освен на снимки, но това е друга история). До къмпинга така и не стигнах – имаше ограда на плажа и във водата, че това е строго охранявана зона, а там нататък по плажа имаше огромна бяла сграда – цял палат. По-късно разбрах, че това е резиденция на тогавашния държавен глава. Но това не беше толкова интересно вече за мене. В главата ми бушуваше ураган – голите жени бяха заели цялото ми съзнание.

Бях с тъмносини джинси и бяла тениска. Намерих си местенце, откъдето да виждам много добре жените, съблякох се и аз гол, и легнах върху дрехите си. Бях и страхотно възбуден – затова побързах, докато още никой не ме е видял, да вляза в морето и да се охладя.

В един момент се усетих, че не голите жени са най-важните, а това, че аз бях гол и се чувствах свободен като птица. Това чувство не ме е напускало и досега. А къпането в морето е трудно да се опише – там се сливаш с цялата Вселена. И тогава си обещах на себе си, че винаги, когато намеря такъв плаж, ще съм там – винаги, когато мога, ще заменям текстилния с нудисткия плаж.

Сисуна се беше облегнала на чадъра, а аз се намирах точно зад гърба ѝ.

- Сисунке, дай знак. Кимни с глава, ако ме чуваш!

Трябваше да им обясня какво се случва, но без момчетата да се усетят, защото ситуацията започваше да нараства. Тя кимна с глава и си изпъна гърба по чадъра, за да ме чува по-добре.

- Влезте вие двете в морето и оставете момчетата малко сами. Обещавам ви, че до пет минути и те сами ще дойдат при вас.

Тя леко си извърна главата към мене и прошепна:
- Защо?

- Сети се как изглеждах аз, когато ме видя за пръв път. Затова. Много е важно момчетата да не разберат, че знаете. Просто станете, тръгнете към морето и им кажете „Очакваме ви“. Кимни, ако си ме разбрала!

Обръщайки се на другата страна на шезлонга с надеждата да подремна малко, виждам „Миметата“ седнали близо до мен. Бяха се усмихнали и замечтали нанякъде.

- Ехо, какво става? Защо не лежите по хавлиите?

- Ти си бил невероятен! От половин час се чудим как да обясним ситуацията на момичетата, а ти за има-няма една минута реши проблема изцяло. Явно можем да научим доста неща от тебе. Как го направи така? Обясни им ситуацията кратко, точно и им даде нагледен пример? Направо невероятно!

- Добре! Имам предложение! Хайде да се успокоим малко, като полегнем и се наслаждаваме на момичетата и морето. Съгласни?

Нагласяйки се по-удобно на шезлонга, погледнах към родителите на момчетата. Те гледаха към нас и се опитваха да ни привлекат вниманието.

Тогава майката направи жест на благодарност към мене с ръце, а бащата, със свит юмрук и вдигнат палец, се провикна:
- Довечера сте мои гости в ресторанта.

Очертаваше се вечерта да е доста интересна с голяма и шумна компания.

Този път легнах по гръб – исках да попека приятелчето. Той днес свърши страхотна работа и заслужаваше да се порадва на слънцето и жените.

По някое време усетих Марга. Беше седнала на шезлонга ми и ме наблюдаваше отблизо с огромно любопитство.

- Невероятен си! Страхотно е, че си поддържаш тялото. Много малко мъже имат смелостта да си почистят цялото тяло и да им стиска после да се покажат пред всички. – и мина с ръка от гърдите през корема до краката, като умишлено не го докосна. - Скоро си се почиствал! Гладък и сладък си, като бебешко дупе!

- Да, около две седмици преди да дойда. Имаме си с жена ми приятелка-козметичка, при която ходим от много години, а там каква история имаме...

- Разказвай, цялата съм в слух! Мацо, ела да слушаш, остави го тоя телефон!

***

Един ден, преди много, много години, на жена ми (тая дивотия), докато си лежала на кушетката и козметичката (нейна много добра приятелка) я почиствала от всякакви косми, ѝ дошло на акъла да ме закара там и мен да ме обезкосмят, като нея. Тая идея така ѝ се харесала, че започнала да си представя гладкото мъжко тяло и как му се наслаждава. Резултатът не закъснял и започнала да се овлажнява. Невена, козметичката, естествено веднага се усетила какво става и започнала непринуден разговор, за да я разсее от мислите ѝ.

Щом жената си науми и реши нещо, връщане назад няма! И ето ни на следващата процедура заедно. Невена беше с една-две години по-малка от жена ми – жена надарена с всичко, с което може да я дари Господ, и то по много! Двете бяха невероятни приятелки, затова жена ми нямаше и най-малко притеснение да ме заведе при нея за тази интимна процедура. Жена ми ми беше обяснила за какво иде реч, аз също си бях мислил за нещо такова и затова без никакви проблеми бях готов да се подложа на тази немалка болка.

И така, една прохладна събота сме вече в студиото на Невена. Познавах се с нея и след прегръдки и целувки тя ме подкани да се съблека и да легна по гръб на кушетката. Жена ми беше до мене и ме наблюдаваше с любопитство, а аз също с любопитство наблюдавах реакциите на Невена, която ми хвана краката за глезените, леко ги разкрачи и ги сви в колената.

Разгледа ме подробно навсякъде и се обърна към жена ми:
- Супер, слабо окосмен е и всичко ще мине бързо и лесно, но ще искам малко помощ от теб, когато стигна до него. – и ѝ го посочи с поглед, но поглед с възможно най-широко ококорени очи.

***

- И така, мили дами, и до ден днешен Невича, както ѝ викаме, се грижи за моето тяло.

- Само това ли? А подробностите? А сега, когато си бил без жена си?

- О, подробностите са много, дори може да се направи филм за възрастни от тях. Но засега ще се задоволите само с толкова!

- Охо, тук ми намирисва на тройка! Ти да видиш, какъв екземпляр има при нас... специалист и по тройките!

- Не, не е това, за което си мислите! Всичко е само строго професионално.

- А защо тогава каза, че става за филм за възрастни?

- Да, потвърждавам, но това е само между нас тримата. Между другото, точно сега не е имало нищо.

- А, значи някога е имало? Затова искаме да чуем!

- Ще отговоря кратко и ясно. Да, имало е! Но пак казвам, това е само между нас тримата.

Бях налял масло в огъня, така да се каже. Бях разпалил женското любопитство, а то е нещо много силно в една жена – и сега трябваше да се измъкна от това.

- Мацко, какво става с тебе, цяла сутрин си с тоя телефон? Нещо случило ли се е?

- Ха! – побързах да сменя темата. - Между другото, да, какво става? От морето те видяхме как ръкомахаш и говориш доста възбудено?

- А... нищо, нищо! Проблем със залата, но вече е оправено и дори го забравих. Но с вас какво става? Видях как замахваш към него, но вълната ми попречи да видя резултата. Удари ли го? Той ли си е виновен? Посегна ли ти?

- Хоп и споко! – каза Марга рязко и сложи хоризонтално ръце между нас. - Хайде всички да се успокоим. Така, ще го кажа само веднъж! Всичко е наред и никой на никого не е посягал!

Настъпи тишина. Жените се погледнаха в очите, после и двете се обърнаха към мен и останаха така – да ме гледат, докато не проговоря.

- Не ме гледайте, поговорете си, а аз ще поплувам.

Всъщност една от двете беше забелязала, че нещо се е случило, но телефонният разговор и вълните бяха попречили на Маца да разбере какво е станало. И сега дойде часът на истината. Искаше ми се да ги наблюдавам и да видя реакциите на Маца по време на разказа, но това нямаше как да стане – наблюдаваха ме и трябваше да вляза в морето и да заплувам навътре.

Всъщност хвърлих се във водата, но не заплувах навътре, а под вода изплувах няколко метра зад децата. При тях беше шумно и весело. Не исках да ме видят – исках да продължат да се забавляват така. През тях можех да видя как Марга обяснява с ръце – как се вдигахме и как се спускахме на вълните. Значи всичко ще бъде обяснено подробно.

А момчетата вече се бяха взели в ръце и яко се боричкаха с момичетата. Бях сигурен, че отново бяха надървени, а и нямаше как при това съприкосновение със страхотните тела на момичетата, но явно вече не им пукаше и искаха да им покажат колко са надарени. Те не ме видяха, затова се обърнах и отново под вода заминах навътре.

Там можех да осмисля добре нещата. Най-приятно ми стана за момичетата. Те си намериха момчета, които определено им допаднаха – и това ще ги отклони от мене. Жените имаха за какво да си говорят и предвид близостта им подозирам, че ме очаква още много, но умножено по две. Дали? Дали не си въобразявам, щото така ми се иска? Ще видим – времето ще покаже!

Продължавайки така да плувам навътре, мисълта ми се спря на родителите на момчетата. Бяха на възраст около четиридесетте и изглеждаха много добре сложени. Не се държаха заповеднически с момчетата и си личеше приятелството между тях четиримата, което страшно ми хареса.

Излязох така, че никой да не ме види.

Откъм северната част на плажа имаше много интересни скали с малки, миниатюрни заливчета между тях. Тръгнал натам, пред погледа ми се ширнаха контурите на малко и уютно заливче, скътано в пазвата на отвесни високи скали. Чувствайки удоволствието на самотата и безгрижието, спрях и се проснах на пясъка.

Вълните заливаха ходилата ми, а мокрият пясък приятно масажираше, минавайки между пръстите. Цялото ми тяло поглъщаше слънчевите лъчи и усещаше приятната топлина на прегръдката им. Ветрецът, идващ от морето, нежно галеше голото ми тяло и като в люлка омайно олюляваше безгрижно поклащащия се на свобода пенис. Погледът ми беше отправен в далечината. Ноздрите – широко отворени, устните – влажни, а скулите изпъкваха повече от всякога и оформяха съвършените контури на лицето. Мускулите, оформящи голото ми тяло, се свиваха и разпускаха, очертавайки изящните извивки на профилите. Голотата ме зареждаше с особена енергия. Чувствах се свободен – неразчитащ на нищо, независещ от нищо! Наслаждавах се на свободата си. Чувствах се като Аполон, уловил всеки миг удоволствие от това безгрижие!

Спрях. Погледнах наоколо и интуитивно реших да се обърна – да видя какво става. Дамите бяха станали вече три. Майката на момчетата се беше присъединила към Миметата, а баща им се готвеше да влиза във водата. Ако женският разговор продължаваше в същата посока, бих дал малкия си пръст на лявата ръка, за да чуя какво си говорят трите, особено ако аз съм замесен в темата на разговора.

Отпуснах се по гръб на пясъка и погледът ми се зарея там, дълбоко в небето. Усетих се, че кръстосвам с поглед небето, сякаш исках да намеря някого там. Затворих очи и от тях потекоха сълзи.

Да, търсех – наистина търсех там моя най-добър приятел, търсех моята жена. Тя никога не излизаше от съзнанието и от сърцето ми, винаги е до мен – и затова я търсех. Исках да знам нейното мнение за всичко, което ми се случваше от няколко дни насам. Чувствах се гузен за това, което става, и имах нужда от нейното мнение. Сигурен бях, че ще имам някога знак от нея! Трябваше да имам знак от нея – затова се изключих от реалността и потънах в мислите си за нея.

Не знам колко време съм лежал на пясъка, докато една по-голяма вълна не ме обля и ме върна в реалността. Станах, измих си пясъка от лицето и тялото и тръгнах по плажа към чадърите, където нямаше никой. Всички бяха в морето и се разхлаждаха.

Като приближих, Миметата ме видяха и с вдигнати ръце и викове ме искаха при тях. Оказа се, че са намислили да правят турнир по „пилешка“ борба. Всеки трябваше да качи една жена на раменете си и така по двойки да се боричкат, докато една падне във водата. Интересното беше, че и децата щяха да вземат участие (Сисетата върху близнаците) – и така общо двойките станаха четири.

В късните следобедни часове морето се беше успокоило от сутрешното вълнение и ни даваше възможност по-дълго да задържим дамите на раменете си.

- Как ще бъдат двойките? – попитах, понеже бяхме четирима мъже и пет жени.

- Измислили сме го! – извика Маца. - Всеки ще носи мацката на раменете си, а накрая аз ще се сборя срещу победителката.

- А ако победителката е Марга? – погледнах учудено всички.

- Тогава аз ще се кача на раменете на Симо. Моля, запознайте се! Симеон, Катя и техните сладури... близнаците Кирил и Методи. А те са еднояйчни и абсолютно еднакви, поне за мене.

Обърнах се към тях, за да се запозная, поех въздух и преди да кажа нещо, близнаците кимнаха с усмивка и се посочиха един друг – Кирил и Методи, след което всички избухнахме в силен смях.

Явно всичко е било решено вече преди да дойда и само ми оставаше да се съглася с така предложения регламент. Младите много искаха да се борят срещу нас, затова първата двойка беше Киро със Сиса срещу Симо и Катя.

Сиса се метна на врата на единия близнак – Киро, сякаш това го бяха правили много дълго време. Той я хвана за краката и ги притисна към себе си с ръце. По същия начин Симо качи Катя и борбата беше готова да започне. Тогава Маца застана между двойките и като боксов съдия даде начало на рунда.

По същото време Марга ме придърпа зад тях и изяви желание и тя да се качи на мене предварително – уж за да видела как се стои там горе. Речено-сторено – и хоп, Марга се качи на раменете ми и започна едно наместване, едно въртене на дупето, едно притискане у мене.

- Какво правиш? Ще те изтърва! Трудно ми е така да пазя равновесие във водата!

- Крис, моля те, направи така, че да остана по-дълго време на теб! Моля те!

След като се потопих до врата и успях да овладея равновесието, усетих, че Марга се опитва да притиска клитора си върху най-горните прешлени на гръбначния ми стълб, които на всеки човек са издадени навън. Голяма е лисица – как с едно качване веднага успя да намери удоволствието!

Това ме развесели, а по-късно взе и да ме възбужда, затова кимнах одобрително с глава и извиках в суматохата:
- Няма проблем!

- И да не си позволил да падна! – чух заповеднически отгоре, което означаваше, че тя трябва да е победителката.

Нямаше победители. Една по-голяма вълна ни събори всички. Беше много смешно и забавно. Погледнах към Марга въпросително и получих въздушна целувка и много мила усмивка. Явно беше успяла да свърши преди вълната да я свали от мене. Както казва народът: „Апетитът идва с яденето“ – така се случва и с Марга. Тези удоволствия, тези оргазми на вълните само ѝ отвориха апетита за още – и когато беше върху мен, успя да си изкара още един. Много ми е интересно какво ѝ е сега в главата, за какво си мисли, и най-вече какво замисля.

Тръгнах да излизам от морето, но не стигнах до шезлонга. Пльоснах се на брега. Исках слънцето да ме грее, а морето и вълните да ме разхлаждат. Другите също се насочиха към хавлиите, особено децата. Те бяха повече от час във водата и бързаха да излязат навън да се стоплят. Момчетата се увиха набързо в хавлиите си, а момичетата направиха това, което моите дъщери правеха в такива случаи – овъргаляха се в горещия пясък. Този спомен и те направо ме разплакаха. Последна от морето излезе Марга, но не легна на хавлията си, а до мене.

- Кой си ти? Откъде се появи? Какво още можеш да ми направиш? Искам още, още, още много! Имам много да наваксвам! – стана, отиде под чадъра и легна на шезлонга ми.

Да, както си и предполагах – апетитът е вълчи. Но „Имам много да наваксвам“ ми даде донякъде отговор на някои въпроси относно мъжете в нейния живот. Не исках да отивам при нея още сега. Исках да се успокои, да започне да мисли трезво, а не перверзно.

Бяха се обособили две четворки. Естествено, първата беше на децата – и те бяха много интересни. Ах, тези Сисета! Тези хитри момичета бяха накарали момчетата да им чистят полепналия пясък от телата, а те се бяха овъргаляли целите в пясъка и сега момчетата трябваше да ги почистят, като обходят всички гънки и издадености. Никак нямаше да им е лесно. Трябваше да проведа сериозен разговор с момичетата.

Втората четворка беше родителската, като центърът на вниманието беше Катя. Явно коментираха гърдите ѝ. Нейните големи гърди бяха обект на проучване – и от време на време някоя от Миметата ги опипваше, повдигаше и галеше, а Симо разпалено обясняваше нещо по тях.

Някак ми олекна, че не ме търсеха, че могат без мен – и леко се натопих във водата и отплувах обратно към онова спокойно заливче между скалите. Исках тишина, исках да съм сам. В главата ми кънтяха думите на Марга – „Какво още можеш да ми направиш? Искам още, още, още много! Имам много да наваксвам“. А аз наистина можех още много да ѝ дам, можех още много чудеса да направя с нейното тяло, можех да я даря с много и най-невероятни сексуални удоволствия. Имам богат арсенал от техники и пози, тъй като с жена ми постоянно искахме да правим секс на различно място, по различен начин – и дори измислих специална техника за бърз оргазъм при жената, която никой друг не познава и не прилага. Всичко това, всички тези спомени с жена ми нахлуха в главата ми и бях готов да ги използвам отново. Да, бях готов!

Лежах проснат на брега по гръб. Морето миеше краката ми до коленете и в тази поза се бях изключил от света. Бяхме отново с моята любов, правехме секс в един парк с паметник някъде из провинцията. Тя беше с дълга широка черна пола, а аз – по къси широки гащи. И така тя, седнала отгоре ми, закрила ни с полата си, буквално танцуваше върху мен. Хората минаваха покрай нас, може би се досещаха какво правим, но на нас не ни пукаше. Не знам тя колко пъти беше свършила, но накрая върху шортите ми имаше едно огромно, мазно, лигаво петно.

Този страхотен спомен ми подейства възбуждащо. Надървих го яко, но не се прикривах – бях сам, а и след малко щеше да спадне. Но...

Усетих нежна ръка върху гърдите си. Не се стреснах, не скочих – професията ми ме е научила да не се плаша, да не се стряскам, да не подскачам и да не реагирам при изненади. Затова не помръднах, а се направих на заспал. Ръката леко се премести надолу по корема. Но чия беше ръката? Около мен нямаше никой. Ужас – дано да беше женска! Реших да рискувам и не помръднах. Ръката продължи да ме гали по тялото, но не слезе към яко надървения ми член, а се вдигна и ме погали по косата. Успокоих се – бях сигурен, че е жена. Хвана ме за лявата буза и ми обърна главата надясно към нея. Продължих да се правя на умряла лисица и в този момент усетих невероятно нежна целувка – нежно едните устни се допираха до другите, а ръката се ровеше в косата ми.

Реших вече да си отворя очите и да видя кой е, но усетих ръката върху очите си и чух едно тихо и нежно „шшш“, по което се уверих, че е жена. Тя ме прекрачи, със свободната си ръка хвана члена ми и взе да го търка в клитора си, но не издържа дълго и го насочи към влагалището си. Накрая се натисна и седна отгоре му. Отпусна цялата тежина на задничето си върху твърдата плът и започна бавно и с наслада да се издига и спуска по безкрайната му дължина, сякаш от него зависеше животът ѝ. Пронизвайки вагината, главата на пениса се блъскаше в стените на матката. Започна да ме язди – отначало бавно, но после засили и направо започна да скача отгоре ми. През цялото това време ръката ѝ беше на очите ми и постоянно повтаряше „шшш“.

Тогава с нормален глас, без да викам, казах:
- Помощ, изнасилват ме!

При този мой „вик за помощ“ тя избухна в неистов смях, който впоследствие се превърна в силен вик от един доста, доста силен оргазъм. Беше си махнала ръката от очите ми – с двете си ръце я усетих как галеше гърдите си. А аз, въпреки свободата, все още не си бях отворил очите. Приех играта и исках да видя тя какво ще направи – и повторих „Помощ“.

- Няма помощ! Сега си мой и ще се възползвам от теб максимално!

Гласът – уж познат, но някак си дрезгав, нехарактерно. Тя продължаваше да ме язди – и как нямаше да не продължава, като той беше още твърд. Тогава впи устните си в моите и продължи да ме язди в галоп. Яздеше ме, целуваше ме по цялото лице и ръцете ѝ се бяха заровили в косата ми. Нямах какво да направя, освен да я хвана за гъза и към язденето в галоп да добавя силните тласъци на моя приятел. Последва втори силен вик, който беше направо в ушите ми, при което и аз започнах да викам и да я чукам по-бързо. Усещах, че започва да ми идва.

Помъчих се да я отместя, за да не се изпразня в нея, но тя отказа и прошепна:
- Не, искам го целия в мене!

Продължихме така, докато и двамата не се изпразнихме едновременно. Разляхме се и една вълна ни отнесе навътре в морето.

Тогава тя се отпусна и легна отгоре ми. Косата ѝ беше покрила лицето ми и все още не можех да видя коя е. Предадох се – отпуснах ръце и крака на пясъка, а главата я извъртях наляво.

- Леле, още не ти е спаднал! Защо така, нали се изпразни?

- Продължавай тогава! Възползвай се! Докато не слезеш от него, няма да спадне.

- Не мога, нямам сили, цялата треперя!

Тогава се сетих, че жената, когато се успокоява от мощен оргазъм, може да получи още няколко оргазъмчета, когато леко и нежно я докоснеш по тялото. Така и направих – леко с върха на пръстите я погалих по дупето, при което тя рязко се изправи, разтрепера се и извика. Преместих си пръстите от дупето по гърдите. Реакцията беше още по-силна.

- Аааа, какво правиш с мене?

От гърдите пръстите отидоха отзад на раменете ѝ и се спуснаха по гърба надолу.

- Спри! Какво правиш! Не! Силно е! Моля те, спри!

Тя буквално се тресеше от конвулсии – и ако докосвах тялото ѝ, щеше да продължава с оргазмите. Но трябваше да спра. Тя не беше подготвена за това, не знаеше какво е това. Тогава отворих очи, погледнах я и се отпуснах на пясъка. Беше Маца – отпусна се върху мене и нежна топлина обля топките ми.

- Какво правиш тук? Следиш ли ме? Исках да бъда за малко сам.

- Да, беше сам. Около половин час те нямаше и казах на другите, че тръгвам да огледам наоколо. Това, което толкова образно ми описа Марга, сексът на вълните, много ме впечатли! И като те намерих тук толкова възбуден, не можах да се стърпя и направо те нападнах. Това, което ми разказа Марга, и това, което ти ми направи, са съвсем различни техники, непознати и за двете ни. Явно много добре познаваш сексуалността на жената, а дори бих казала по-добре от самите нас. Това освен да те ласкае, да те гали по егото, би трябвало малко да те притесни за бъдещето ти.

- Е, защо пък чак да ме притеснява?

- Сексуалността... да. Но за женската душа все още има какво да учиш!

- Нея никога няма да я науча. Женската душа е една необятност и няма мъж, който да я е научил напълно, затова ще се задоволя засега с това, което знам. А ето че ще науча и още нещо!

- Да, ето какво! Когато такъв способен, красив, умен и интелигентен мъж попадне в ръцете на жена, тя ще направи всичко възможно да го задържи при себе си. Просто не можеш да си представиш какъв магнит си за нас.

- Да, досещам се, но защо трябва да ми е притеснено?

- Бих ти отговорила точно и ясно с три думи, но според мене още е твърде рано. Хайде, ставай! Ела да се измием в морето и да отиваме при останалите.

- Редно ли е да се появим двамата?

- Да, няма нищо! Те разбраха, че тръгнах да те търся. И ето... намерих те! И то как те намерих! Родителите на близнаците са много интересни и широко скроени хора. Много е забавно с тях, ще ти хареса. Хайде да вървим!

Слънцето се беше скрило зад баира и доста народ си тръгваше, но нашата компания беше доста весела и на никой не му хрумваше да си тръгва.

- Хайде, банда, няма ли да тръгваме, да се приготвим за довечера? Нали ще купонясваме в ресторанта. Аз се качвам. За колко да се разберем за ресторанта? Окей! Сисета, ще минете ли през караваната да поговорим? Моля ви!