Извращения по време на бригада

12.08.2026 | Анонимен

Отдавна си мислех и аз да напиша нещо тук и най-накрая се реших. Случилото се в този разказ е доста назад във времето – в далечната 1987 г., по време на ученическа земеделска бригада.

Първо малко предистория...

Бяхме изцяло мъжка паралелка в техникума и в началото на годината ни докараха в класа едно турче от кърджалийските села – техните получили работа в нашия град. Беше дребно момче и като новобранец доста го тормозехме, включително и аз, защото не ми беше приятен, а ми го натресоха да седи на моя чин.

Като казах, че доста го тормозехме, ще дам един пример: когато разбрахме, че е турче със сменено име, още в съблекалнята тараторите го налетяха и му събуха гащите, да видят как изглежда рязан кур. Еми, беше ни доста смешно – това пишле с оголена главичка.

В класа имаше, както казах, няколко силни момчета, които си бяха таратори. Аз се бях позиционирал в нещо като златната среда и не обичах да се набивам на очи, за да не ме тормозят. Единият от тараторите донякъде ме закриляше, защото с него учехме заедно и в основното училище и пътувахме заедно за училище.

С турчето никак не се разбирах и често му плясках завратняци, а то се беше озлобило към мен. Преди началото на следващата учебна година трябваше да сме на земеделска бригада в местния „Булгарплод“ – в складовата им база. Бяхме половината клас и ковахме палети, а другата половина беше в друг склад. Турчето се падна при нас.

Един ден, както си скучаехме и си лафехме, на двама от тараторите им хрумна за развлечение да хванат едно момче, да му смъкнат гащите и да му плюят на патката – нещо като състезание между тях, кой ще уцели баш да нахрачи главичката на хуя. Късата клечка се падна на едно футболистче от школата на местния отбор. Хванаха го, събуха му гащите и отдолу се показа една рунтава патка, която взе да се възбужда, а пък той се притесни и се разрева.

Оставиха го на мира и изведнъж турчето даде идея да хванат мен. В следващия момент вече ме събличаха и мен. Някой даже намери отнякъде две клечки и ми хвана хуя, а на него малко му трябваше, за да се изправи – повече от срам, отколкото от някаква възбуда, да започне да расте и да се мърда напред-назад.

В следващите минути патката ми беше яко оплюта с гнусни, мазни храчки – сигурно поне 50 бяха. Един от тях се изцепи пред другите с идеята на другия ден да ми обръснат патката. Сигурен бях, че няма да ми се размине и това нещо, ама реших, че няма да е тяхната, и вечерта у нас се обръснах.

На другия ден пак ме хванаха и единият извади някаква стара метална самобръсначка със сменящи се ножчета и ме съблякоха, ама останаха изненадани.

Таман си помислих, че съм ги надхитрил и турчето се изцепи:
- Дай да му обръснем задника за наказание! – и всички се съгласиха, даже турчето искаше той да ме бръсне.

Обърнаха ме върху една купчина палети и четирима ме държаха за ръцете и краката, а турчето започна да бръсне доста косматия ми задник на сухо. И си беше едно доста болезнено нещо – имах чувството, че жив ми дерат кожата на задника. Бръсначката се задръсти от косми, ножчето се изхаби, сложиха второ и за двайсетина минути общо взето бях обръснат и на места порязан.

Тъкмо турчето привършваше и се изцепи към другите:
- А да го изклецаме?

Един му отговори:
- Ти сериозно ли? Ако ти го държим, ще го наебеш ли?

Тоя, придобил самочувствие, се изцепи:
- Отдавна искам да му пръсна гъзицата! Дръжте го и ще го еба!

Речено-сторено – пак ме пльоснаха на палетите и ме хванаха здраво. Турчето се намести зад мен и след секунда усетих как курът му се опитва да влезе в мен. След няколко опита, дето аха да влезе и изплесваше, най-накрая явно уцели ъгъла и ми го вкара. Наведе се над мен и започна да ми говори мръсотии на ухото – как сега ще си го получи за всичкия тормоз над него. Еба ме поне 15 минути и се изпразни вътре. Добре, че не му беше голям – някъде да е бил около 14 см.

Така се случи, че си го получих по най-гадния начин за тормоза над него – унизен, опозорен, с обръснат задник и наебан пред петнайсетина съученици. Добре, поне че в ония времена нямаше телефони и всичко си остана там. За щастие никой не се разприказва, защото ги беше страх от последствия, а пък мен ме беше срам да кажа на когото и да е.