Момченце с къса пола (част 3)

24.10.2026

Част 3: Тайната продължава

Прибрах се вкъщи и през целия път мислех за случилото се. Държах розата в ръка и не знаех дали да се усмихвам, или да плача. От една страна, бях объркан, а от друга – искаше ми се да разбера какво ще се случи между нас занапред.

Когато влязох у дома, внимателно скрих розата в гардероба си. Не исках никой да я вижда и да започне да ме разпитва. Съблякох анцуга, облякох си домашните дрехи и седнах на леглото.

Телефонът ми иззвъня. Беше той.

„Прибра ли се, миличка?“ – беше написал.

Гледах съобщението известно време, преди да отговоря: „Да, прибрах се.“

След малко получих ново съобщение: „Искам да поговорим утре. Има неща, които трябва да ти кажа.“

Сърцето ми започна да бие по-бързо. Какво ли имаше предвид? Дали съжаляваше за случилото се, или искаше да се видим отново?

На следващата сутрин станах по-рано от обикновено. Отворих гардероба и погледнах розата. После погледът ми се спря върху роклята, която бях облякъл предишния ден. Спомних си колко притеснен бях, но и колко много въпроси имах към самия себе си.

Реших, че този път няма просто да оставя той да решава вместо мен.

Когато телефонът ми отново иззвъня, видях неговото име на екрана.

- Може ли да се видим днес? Искам да поговорим спокойно.

Написах му, че съм съгласен, но само ако можем да разговаряме открито и без никакви заплахи. Този път исках да знам какво означавам за него.

- Сам ли си вкъщи в момента? – попита той след кратка пауза. - Искаш ли да ти дойда на гости?

Погледнах към вратата на стаята си, после към часовника. Не знаех кога майка ми ще се прибере и колко време имам, но се съгласих.

- Може да дойдеш, но първо трябва да се оправя. Само да си поговорим, разбра ли? Само разговор.

- Да, разбрах те. Ще дойда да поговорим спокойно. – отговори той.

След като затворих, останах известно време с телефона в ръка. Чувствах се едновременно притеснен и любопитен. Исках да разбера какво щеше да ми каже за случилото се в училище, но се страхувах и от неудобните въпроси, които можеше да ми зададе.

Накрая станах от леглото и отидох да се изкъпя. Пуснах топлата вода и се опитах да се успокоя. След душа се подсуших и се върнах в стаята си, за да избера какво да облека.

Отворих гардероба и започнах да се чудя какво да облека. Извадих анцуга, който обикновено носех вкъщи, но погледът ми отново се спря върху късата пола. Колебаех се дали да я облека под анцуга, или да сложа само дамско бельо и да остана с анцуга отгоре.

Когато чух звънеца, станах и излязох от стаята. Отидох до входната врата, поех си дълбоко въздух и отворих.

Той стоеше отвън с тъмно яке и лека усмивка.

- Здравей! – каза той. - Може ли да вляза?

- Да, заповядай!

Отстъпих настрани и го пуснах вътре. Докато събуваше обувките си, се огледах да проверя дали всичко е наред и дали няма нещо, което да издаде тайната ми пред мама.

- Сам ли си? – попита той.

- Засега да. Но не знам кога ще се приберат мама и татко.

- Добре. Тогава нека седнем и да поговорим, както се разбрахме.

Заведох го в стаята си. Той огледа помещението, а аз веднага се сетих за розата. За щастие, тя бе скрита и нямаше как да я види, освен ако не започнеше да рови из гардероба ми.

Седнахме един срещу друг. За няколко секунди никой не каза нищо. Аз си играех нервно с пръстите, а той ме гледаше така, сякаш се опитваше да разбере какво ми минава през главата.

- Искам първо да те попитам нещо... – започна той. - Как се чувстваш след вчера?

Не очаквах да започне толкова директно.

- Честно ли? Объркано ми е. – отвърнах. - Не знам какво да мисля за всичко. Исках да поговорим, защото имам много въпроси.

Той сведе поглед.

- Знам, че не постъпих правилно с теб. Не трябваше да те притискам и да те поставям в такава ситуация.

Следващият му въпрос бе защо нося скришно рокля на училище:
- Ами ако някой я види?

Аз не знаех какво да кажа – само седях и гледах към земята.

След като не последва отговор от моя страна, той отново повдигна темата:
- Между другото, къде си скрил роклята, с която беше вчера?

Веднага се изчервих. Не очаквах да повдигне тази тема толкова внезапно.

- Защо питаш? – отвърнах аз.

- Просто ми е любопитно. Имаш ли и други такива дрехи?

Поколебах се, но после отворих гардероба и му показах роклята, която бях скрил.

- Само това ли имаш?

Погледнах към полата, която бе прибрана между останалите дрехи. За миг се зачудих дали да му я покажа, но накрая я извадих и нея.

- Имам и тази пола. – казах тихо.

Той се усмихна.

- Може ли да те помоля нещо? Би ли я облякъл, докато съм тук? Само ако ти самият искаш.

Почувствах как бузите ми пламват. От една страна, притеснявах се да застана пред него така, а от друга – беше ми интересно да разбера как ще реагира.

- Добре. – отвърнах след кратко колебание. - Само ми дай минутка.

Взех полата и отидох да се преоблека. Докато се оправях, непрекъснато се питах дали няма да поиска нещо повече от мен.

Когато се върнах в стаята, застанах пред него, без да знам къде да погледна. Той ме огледа за момент и изражението му се промени. Изглеждаше изненадан, а после се усмихна по начин, който ми подсказа, че наистина му харесва как изглеждам.

- Не очаквах да ти стои толкова добре! – каза той.

- Наистина ли? – попитах аз, все още изчервен.

- Да. Изглеждаш много сладко така, очертава ти се дупето.

- Само не казвай на никого за това! – помолих го.

- Няма да разказвам личните ти неща на други хора. – отговори той.

Настъпи кратка тишина. Той се изправи от леглото и бавно се приближи към мен. Когато застана съвсем близо, ме погледна в очите, сякаш чакаше да разбере дали ще се отдръпна.

- Знаеш ли колко сладко изглеждаш така? – прошепна той. - Отиди да заключиш още веднъж вратата, да не ни изненада мама. – ми каза.

Отидох и заключих. Като се върнах в стаята, той стоеше пред мен и ме гледаше с усмивка. Беше свалил всичките си дрехи и ми направи знак да се приближа.

- Ела при мен, миличка! – каза той.

Погледнах го, после се огледах нервно към вратата. Не знаех какво да кажа. Бях притеснен, но същевременно усещах колко силно ме вълнуваше близостта му.

- Седни до мен. – каза той и потупа мястото до себе си.

Приближих се бавно и седнах. Той хвана ръката ми, погледна ме в очите и ме попита дали се чувствам добре. Това ме накара да се отпусна малко.

- Просто съм много притеснен. – признах.

- Хвани ми хуя да се отпуснеш. – и докато го казваше, ми дръпна ръката и я сложи директно на него.

- Е, как е, харесва ли ти?

Аз само седях и го гледах.

- Наведи се малко, ако искаш, легни на корема ми.

И аз защо се съгласих – курът му беше направо пред лицето ми!

Той почна да ми го търка по лицето и аз просто си отворих устата. Той май усети и го вкара. Аз вече знаех как се прави и почнах.

Той ме държеше леко за главата и само чувах:
- Дай! Яко е! Не спирай, моля те!

Явно му хареса доста – добре съм се справял на тази детска възраст. Но се притеснявах да не ни хванат, че лошо. Нямах време да се преоблечем – аз с поличка, а той чисто гол. Казах му, че е по-добре навън вечерта пак, но по тъмно някъде. Той се съгласи, но ми каза да се подготвя – няма да се размина само с оралната.

Следва продължение...