Изненадите на нудисткия плаж (част 3)

07.10.2026 | BossPari4kov

Бях запазил масата за седем часа и точно в толкова отидох да я заема. Поръчах бутилка бяло вино и зачаках. Гледката към морето беше уникална – гледаш и мечтаеш.

Половин час по-късно първи пристигнаха момичетата, сякаш нарочно облечени еднакво – с розови къси гащички, впити в дупетата, и бели прозиращи потничета.

- Сядайте, момичета! Добре дошли! Какво ще пиете?

- Ние ще отидем до бара да огледаме какво има, и там ще си поръчаме.

Малко след тях се появиха майките, или както ми хрумна да ги нарека – „Миметата“ Марга и Маца. Напълнихме чашите, извикахме момичетата обратно и петимата си казахме „наздраве“ за нашето запознанство.

- Ние се връщаме на бара, а вие тука по-полека... – прошепна Сисуна на ушите на Миметата, двете грабнаха коктейлчетата си и се покатериха на високите столчета пред бармана.

Разговорът започна непринудено – за морето, за плажа, за къмпинга, кое е новото в него и какво са ремонтирали от миналите години.

Първата бутилка свърши и след като разлях втората в чашите, взех думата с едно кратко изречение:
- А сега съм в очакване на историята, в която няма да повярвам.

Историята започвала в деня, когато се появили на бял свят онези две диви красоти на бара. Датата била 18 юни и в Майчин дом две млади родилки се надпреварвали (без да го искат), коя да роди по-напред. Но така се случило, че родили едновременно здрави и красиви момиченца – истински астрални близначки. Всяка за себе си знаела, че няма да има щастлив татко с букет и шоколадови бонбони, но за сметка на това родителите им ги очаквали на изписването с щедри дарове за персонала.

Двете майки били настанени в една и съща стая и от разговор на разговор станало ясно, че и двете нямат мъже до себе си и че никой няма да посрещне тях и бебетата при изписването. Фактите около едновременното раждане, зодията, в която се намирали, и общата им съдба без мъже ги накарали да дадат едно и също име на децата си – Силвия – и да се закълнат, че ще бъдат винаги близки и ще си помагат в отглеждането им. Тогава били твърде крехки за трудностите на живота – едва на двайсет години. Искали да бъдат самостоятелни, да не се връщат при родителите си, но същевременно да усещат тяхната опора и помощ.

Животът на детето, на тийнейджъра и на младия човек изключително много зависи от възпитанието, получено от родителите. Двете млади майки са имали щастието да растат в семейства на заможни и разумни родители. Получили са подходящо възпитание и никоя от тях не е била упреквана за това, че внучето им ще расте без баща. Бабите и дядовците са обещали да помагат във всичко, така че да не се усеща липсата на единия родител.

Младите майки заживели в съседни блокове в Студентски град, след като родителите им купили по една гарсониера като подарък за раждането – и всичко това, без двете жени да са се познавали дотогава.

Като се замислих, наистина това беше история от невероятни съвпадения.

Малките се наслаждаваха на компанията си на бара. Няколко батковци ги бяха наобиколили и постоянно ги питаха на колко години са, понеже не им вярваха. Наближаваше единайсет вечерта и ресторантчето трябваше да затваря, затова си взехме още една бутилка вино с малко мезе и се преместихме пред моята каравана. Бях опънал скромна веранда отпред с голяма тента, която обаче вдигнах, за да не е задушно, и там си допихме виното. Момичетата пък бързо се хвърлиха вътре на спалнята и се зачуха техните тайни шушукания и хилежи.

Така завърши първата ни вечер. Лежах в леглото си и отново прехвърлях в главата си всичко от изминалия ден, като анализирах разговор след разговор. Тогава осъзнах нещо любопитно: нито веднъж тези страхотни майки не споменаха да имат приятел или какъвто и да е мъж в живота си в момента. Определено беше тема, на която си струваше да се наблегне на следващия ден.

Новият ден започна с обичайния крос по плажа, но този път не допуснах да бъда изненадан в гръб. Настигнах двете майки малко преди края, близо до къмпинга. И тримата се спряхме да подишаме сутрешния морски въздух. Погледнах към Марга с лека усмивка.

Тя улови погледа ми и се пошегува:
- Искаш ли пак да загубиш? – и ми кимна многозначително към морето.

- Не, нямам никакво желание да се състезавам с професионалисти. Но мога да се опитам да навия Сиса да заеме моето място, па да те видя тогава! Съгласна ли си?

- Ще си помисля...

- А ако Сиса не се съгласи, мога аз да се пробвам от твое име! – обяви тържествено Маца.

Обърнах се към нея с такава изненада на лицето, сякаш някой ме беше фраснал с мокър парцал по главата, и с отчаян глас промълвих:
- И ти ли, Бруте?

- Много неща още не знаеш за мене. Аз съм от Варна и докато бях ученичка, тренирах синхронно плуване. Ако не знаеш, Варна е градът с най-много силни отбори по синхронно плуване, да го знаеш! После дойдох да уча тук, в НСА, и... нататък се досещаш.

- Да-а-а! Вие ме поставяте в патово положение. Какво да правя с победителката, а в същото време как да пренебрегна победената?

- Хайде, хайде, много се задълбахме! Давайте да закусим и да отиваме на плажа! – взе нещата в свои ръце Марга. - Крис, имаш ли кисело мляко в хладилника? Много ми се е дояло!

- Разбира се! При мене мляко и студена бира има винаги.

Ето ни вече на плажа. Кой със слушалки в ушите, кой с вестник и химикал над кръстословиците, а аз – с таблета, обърнат с гръб към слънцето, наблюдавах хората край нас. Винаги имаше какво да се види. Всеки един беше интересен по своему, без дори да подозира, че го наблюдавам.

Имаше цели семейства с деца – тийнейджъри на възрастта около нашите момичета. Загледах едно семейство с две момчета на около единайсет-дванадесет години. Родителите явно бяха бивши професионални спортисти, вероятно волейболисти. Майката, с ръст около метър и осемдесет и с невероятно дълги и красиви крака, учеше момчетата на волейболни техники в морето с топка, а бащата от време на време се намесваше отстрани с някой и друг съвет. Наоколо се печаха млади и не толкова млади двойки, като бях сигурен, че далеч не всички от тях бяха законни семейства. Най-хубавото обаче беше, че самотните мъже (какъвто официално трябваше да се водя и аз) се брояха на пръсти. А който е ходил по нашите плажове, много добре знае какво правят българските самотни мъже там.

Гледах ги и се заслушвах в разговорите с децата. Много ми е интересно какви са им отношенията и как точно комуникират родителите с тийнейджърите точно тук на този плаж. Общуването между тях ставаше още по-любопитно, когато двете момченца до нас започнаха да се заглеждат по нашите момичета.

И за да не им преча, пъхнах таблета в чантата, оставих очилата и се хвърлих в морето. Горките момченца, ако вземеха да се направят на интересни просто щяха бъдат сдъвкани от Сисетата!

В морето имаше не много големи вълни и ми беше любимо да скачам срещу тях, затова отплувах малко по-навътре да се боря с тях.

Не знам колко време съм скачал по вълните, но в един момент чух до себе си:
- Хайде да скачаме заедно! Само че ела малко по-навътре, че тук е дълбоко за мене.

Обърнах се и видях Марга да подскача във водата и да се опитва да стигне дъното, за да може да се оттласне за следващата вълна.

- Ти пък откъде се появи, нали спеше? – направих се на учуден аз.

- Спях, ама ми стана топло. Цялата бях потна и затова скочих да се охладя. Ела сега няколко крачки назад, да мога и аз да опирам в дъното, та да скачаме заедно.

- А не! Тук ми е добре. Точно по мярка! – направих се на интересен и зачаках нейната реакция, която изобщо не закъсня.

- Добре тогава, аз ще дойда при тебе, но трябва да ме държиш през кръста и да ме оттласкваш срещу вълните.

Речено – сторено! Марга доплува до мене, застана плътно отпред и сама обви ръцете ми около кръста си.

- Дръж ме здраво, да не ме изтървеш! – заръча тя и започна да се намества и да се отърква в мене.

В този момент една голяма вълна се надвеси над нас. Хванах Марга здраво за кръста, изхвърлих я напред и нагоре към вълната, а аз се потопих във водата. Така се заредиха няколко последователни скока, но морето постепенно ни изтласкваше към по-плиткото.

- Защо бързаш да ме хвърлиш нагоре с вълната? Не ти ли харесва, когато сме залепени един към друг преди това?

- Абе... харесва ми, как да не ми харесва! Ама се страхувам, че започва да ми харесва и не знам докъде ще я докараме така.

Работата беше такава, че докато чакахме следващата вълна, тя си въртеше дупето и се притискаше в мене. При това тяло и при това оформено дупе реакцията нямаше как да закъснее и приятелчето ми веднага се събуди, сякаш искаше да види кой го притеснява. Това разбира се не остана незабелязано от Марга – тя се развесели и продължи с водните си танци.

В този миг в съзнанието ми изникна спомен как преди години с жена ми така скачахме на вълните на нудисткия плаж до Несебър, че самото скачане тогава прерасна в страхотен секс направо в морето, сред вълните.

След скачането на поредната вълна просто я хванах здраво за кръста и я качих върху добре набъбналия си член, който застана точно между краката ѝ.

Тя се обърна към мене, изчака реакцията ми (премигнах с очи и си подложих бузата за шамар), целуна ме по бузата и ми прошепна:
- Не ме пази, не е нужно...

За мене това беше зелена светлина за действие. Марга се оказа доста възбудена и проникването в нея се превърна в стахотно удоволствие и за двама ни.

Откакто бях с жена си, не съм бил с друга жена и сега ми се случваше нещо, което бях забравил, при това с невероятно красива и страстна дама.

А подскачането на вълните си имаше своите предимства. Бяхме на такава дълбочина, че скачахме заедно и се получаваше страхотно. При всеки мой отскок от пясъчното дъно рязко я изпълвах цялата, от което се чуваше див крясък, а при стъпване на дъното тя му се нанизваше сама и полудяваше.

Не знам колко вълни минаха – бях изгубил представа за време и бройка, защото удоволствието беше неописуемо и дойде едновременно. При поредното оттласкване от дъното се разпилях и се загубих някъде из морето, но дори тогава не спряхме. На приятелчето ми му беше толкова хубаво, че изобщо не мислеше да спада и в следващите няколко минути ми се случи да чуя още няколко нейни неистови писъка.

В един момент тя се изниза от члена ми, обърна се към мене и ми заби такъв шамар, че паднах във водата. После веднага ме дръпна обратно към себе си и започна да ме целува навсякъде, докъдето можеше да достигне. Успях накрая да се отскубна от нея и заплувах навътре. Тя обаче ме настигна с лекота и започна да ми обяснява нещо, което никога досега не ѝ се беше случвало – беше изпитала цели четири оргазма, един след друг, в рамките само на минута-две.

Е, щом аз бях загубил някъде из морето, тя какво ли беше направила?

Случилото се остана напълно незабелязано от останалите на брега. Момчетата и момичетата лежаха едни срещу други. Момчетата – по корем, а момичетата заемаха най-различни пози и си приказваха. Маца пък оживено разговаряше и жестикулираше по телефона.

Останахме още малко в морето, за да успокоим дишането и сърцебиенето си, и нямаше как да не я попитам:
- А защо ме удари?

- Как защо? Ако можех, направо ми идваше да те разкъсам! Вие, мъжете, никога няма да разберете какво се случва с нас при такъв множествен оргазъм. Пък и истински оргазъм не бях изпитвала... абе, не знам откога! Нали не ми се сърдиш? Трябваше да ти направя нещо и понеже главата ти беше точно пред мене...

- Да, наистина не мога, макар че по изражението ти усетих, че нещо се е случило с тебе. Но пък шамар? И то такъв! Хайде да излизаме вече.

Малко преди водата да падне под кръста ми, тя протегна ръка и го хвана.

- Я да видим... готов ли е да го покажеш?

- Ако го подържиш още малко, няма да е готов. Пусни го да се оправи!

- Аз само проверявам, че после да няма въпроси...

- Искаш да скриеш всичко от Маца ли? Нали си казвате всичко?

- О, не, ще ѝ кажа всичко... но не сега, по-късно.

- А на малката?

- Всъщност една от двете веднага ще разбере какво се е случило, като ме погледне. Хайде да видим коя ще е първа... Маца или Сиса?

- Нали няма да се обзалагаме пак?

Почти бяхме излезли от морето, когато Марга изпадна в неистов смях. Този мой въпрос така я разсмя, че момичетата на брега мигом скочиха да видят какво става.

Всеки се пльосна на хавлията си и се отдадохме на жаркото слънце.